от 1 до 15 ноември

Варна преди фотографията: Предаването на Варненската крепост на 11 октомври 1828 г – една гравюра на Венцел Побуда от 1840 г.

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3-месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Венцел Побуда представя предаването на Варненската крепост на руски генерал (граф Воронцов), пред една от крепостните порти от капудан паша Иззет Мехмед, който държи в ръце поднос с ключовете на крепостта. Това е представата на немския художник за капитулацията на Варна.
Всъщност церемония по предаване на Варненската крепост на сушата не е имало. Ключовете на крепостта са предадени на 29 септември (11 октомври) в 1 часа след обед на борда на адмиралтейския кораб „Париж“.
Иван Василев Ботянов, чиновник от Министерството на външните работи при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“ (И. В. Ботьянов. Пребывание императора Николая Павловича на Черноморском флоте в 1828 году. // Морской сборник, 1869, Т. 103, № 8, с. 27).
Източник: http://morskivestnik.com, Атанас Ангелов

Как USS William D. Porter щеше да убие Франклин Рузвелт

Каква е мечтата на всеки един немец по време на Втората Световна война? Това е мечтата да успеят да премахнат американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни показва, че има достатъчно случаи, в които немските войници са били доста близо до изпълнението на тази история, но те никога не са се доближавали до самите американци. Точно така, има момент в историята, когато американския флот е много близо до изпълнението на немската мечта. Нека започнем от самото начало:
На 6 юли 1943 г. USS William D. Porter (DD-579) познат още като кораба „Willie Dee“ е готов да влезе в бой. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се превръща в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на грешното място в грешното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, готов да унищожи дори Рузвелт.......Прочети още

Балансът на времето – българското разузнаване през призмата на историята 

На 1 ноември, заедно с Деня на народните будители, отбелязваме и професионалния празник на служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДА „Разузнаване“) – приемник на българското външнополитическо разузнаване.
Тази дата не е избрана случайно. Денят на будителите символизира просвещението, знанието и духовната сила – същите ценности, върху които се гради и мисията на българското разузнаване: да защитава националните интереси чрез знание, проницателност и отдаденост в служба на България.
Историята на българското разузнаване е сложна и многопластова – тя преминава през различни етапи, белязани от драматичните обрати на българската държавност. През годините преди Втората световна война службите работят в духа на класическото военно и дипломатическо разузнаване, като основна цел е защитата на интересите на Царство България.
След 1944 г., в условията на идеологически контрол и зависимост от СССР, българското разузнаване се развива в рамките на една система, подчинена на геополитическата реалност на онова време. Това е период, в който професионализмът и подготовката на кадрите се развиват, но и време, когато националният интерес често е ограничен от идеологическата рамка. Днес трябва да разглеждаме този етап не с обвинение, а с разбиране – като част от историческата истина за България през втората половина на XX век.
След промените през 1990 г. българското разузнаване поема по нов път – на демократично изграждане, професионална независимост и защита на националната сигурност в рамките на евроатлантическото пространство. Създаването на Държавна агенция „Разузнаване“ е символ на този нов етап – институция, която служи единствено на българската държава и народа ѝ.
Държавна агенция „Разузнаване“ е създадена през 2015 година като самостоятелна специална служба. Днес агенцията е модерна структура, интегрирана в европейската и евроатлантическата система за сигурност, с високо ниво на професионализъм и международно доверие.
Служителите на ДА „Разузнаване“ работят в условия на пълна конфиденциалност, често далеч от светлината на прожекторите, но с мисия, която има решаващо значение за държавата – да осигуряват своевременна, достоверна и обективна информация за рисковете и заплахите пред националния интерес.
Дейността на разузнаването е стратегическа. Чрез анализи и оценки, службата подпомага взимането на важни държавни решения в областта на външната политика, отбраната, икономическата сигурност и международните отношения.
Днес агенцията работи в сътрудничество с партньорски служби от ЕС и НАТО като равноправен член на съвременната система за сигурност.
В Деня на народните будители България почита своите духовни водачи, а разузнавачите – своите професионални принципи: преданост към държавата, дълг към обществото и вярност към истината.
В този ден изразяваме признателност към всички, които служат в редиците на разузнаването – към онези, които тихо и незабележимо, но с огромна отговорност и жертва, пазят сигурността и интересите на страната.
Историята не трябва да се премълчава, но и не трябва да поставя окови. В нея се преплитат опит, уроци и примери. Българското разузнаване е преминало през трансформация, но днес стои на основата на професионализъм, законност и национален интерес.
Източник: https://armymedia.bg/

Преди 15 години Българската армия се прощава с последната си подводница – „Слава“

Последната българска подводница „Слава“ официално е изведена от състава на Военноморските сили (ВМС), а с това и от Българската армия, преди 15 години – на 1 ноември 2011 г.
Тя е произведена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. Дълга е 76 м и широка 7 м, според информацията на отдел „Справочна“ на БТА. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. На борда може да има 14 торпеда. Далечината на подводното ѝ плаване е 180 мили, а пределната дълбочина на потапяне – 300 м. Екипажът се състои от 60 души. Влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Флагът на родния военен флот е издигнат на 28 декември 1985 г. от първия командир на подводницата капитан-лейтенант Дарин Матеев. Последното ѝ плаване е във Варненския залив на 21 декември 2010 г. Подводницата „Слава“ е дарена през януари 2013 г. на община Варна (вместо подводницата „Надежда“) за музей на българското подводно плаване. В началото на 2019 г. е сключен договор между Община Варна и фондация „Белославско стъкло“ за превръщането на подводницата в музеен експонат. В края на ноември м.г. „Слава“ е пребазирана на последния си пристан в Белослав. - (видео)
Началото на подводното плаване в българските ВМС е поставено през 1916 г. Първата подводница – „Елисавета“, която участва в Първата световна война, е получена от Германия. След подписването на Ньойския договор България губи правото да има подводници. Едва през 1954 г. ВМС получават три подводници от бившия Съветски съюз. През годините българските моряци са усвоявали три различни проекта подводни лодки. В края на 80-те години флотът разполага с четири подводници, от които към 2004 г. са останали „Слава“ и „Надежда“. - Още български подводници

Изповедта на Махмуд Мухтар за падането на Лозенград през Балканската война

Със сигурност мнозина са чували за военното чудо, което българската армия постига в Балканската война. Погледът на световните медии е насочен именно към този свиреп военен конфликт. Всеки военен стратег ще остане без думи, спрямо изпълнението на всяко сражение, а на днешната дата в историята ще обърнем внимание на бързото неутрализиране на Лозенград.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев остава в историята като един от най-жестоките палачи на турската армия, а що се отнася до Лозенград, там няма място за лъжи. Абдулах паша има тежката задача да се изправи срещу онзи народ, който е търпял зверства V века. Веднъж щом силите са изравнени и българската армия е добре въоръжена, историята бързо променя своя курс, както ще забележим в следващите редове.
Турският главнокомандващ не се намира в особено добро положение, моралът на войниците му отдавна не е на необходимата висота, а липсата на артилерия ще натежи в бъдещето сражение. Междувременно родната армия прави един сериозен маратон, при това в много тежки условия. Според различни изчисления, скъсяването на разстоянието става с изминаването на около 40 километра на денонощие в рамките на пет дена.......Прочети още

На този ден

На 1 ноември 1911 г. италианският младши лейтенант Джулио Гавоти (Julius Gavotti) извършва първата в световната авиационна история бомбардировка от въздуха с моноплан "Етрих Таубе” (Etrich Taube), като хвърля 4 ръчни гранати Cipelli в района на Триполи (3 по турския лагер Аин Зара и 1 по оазиса Таджера, където са съсредоточени около 1500 турски войници. Това става по време на започналата на 29 септември итало-турска война в Северна Африка.
Първопроходците
Запазено е писмото на Джулио Гавоти до баща му, в което той подробно описва този полет /преразказано със съкращения/: Решава да експериментира хвърляне на бомби от самолет, тъй като нямало други. Близо до седалката си приковава кутия, облицована с кожа и вата. В нея слага три сферични бомби с тегло по около 1,5 кг. Четвъртата бомба Гавоти поставя в джоба на коженото си яке. В другия джоб пъха малка картонена кутия с 4 детонатора с гърмящ живак. Излита успешно и се насочва право към морето. Минава над кораба „Сицилия”, закотвен западно от Триполи. Когато набира 700 м. се отправя към линията на италианските предни постове. Взема курс към оазиса Аин Зара, където предишните дни е видял вражески лагер с около 2000 войници. Когато оазисът се появява пред погледа му, той поема управлението на самолета само с една ръка. Отваря кутията, изважда бомба и я полага на коленете си. Изважда кутията с детонаторите, измъква един и го захапва. Затваря кутията, поставя детонатора в бомбата и поглежда надолу към земята. От оазиса го разделя само една миля, вече перфектно наблюдава двата лагера, вижда арабските палатки. Взема бомбата с дясната си ръка, със зъби издърпва предпазителя и хвърля бомбата пред крилото. Следи я с поглед няколко секунди, докато изчезне. След това съзира в средата на малкия лагер тъмен облак от взрива. Оттам отива над оазиса на Триполи. Командването отчита резултатите като отлични...............Прочети още

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.