от 1 до 15 септември

Исторически календар

На 2 септември 1896 г. в София е роден Асен Христов Йорданов.
Учи последователно в София, Враца и Свищов. На 15 години, през 1912 г. прави опити да конструира планьор и да полети с него. При посещението си във Франция посещава като слушател училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие Етамп. Завръщайки се в България, се записва доброволец в Балканската война като аеромеханик в Аеропланното отделение.
На 10 август 1915 г. построява първия български самолет, с който Радул Милков извършва успешен изпитателен полет. По-късно 10 август е обявен за ден на българското самолетостроене. Записва Аеропланното училище, което завършва година по-късно, и е произведен в чин подпоручик летец-пилот. Участва в Първата световна война в състава на 1-во аеропланно отделение. След Ньойския договор Асен Йорданов е демобилизиран.
През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски осигурява 6000 долара за участието в околосветска обиколка със самолет на Асен Йорданов и Александър Стоянов. Обиколката трябва да започне от САЩ, но не се осъществява. Асен Йорданов остава в Америка, за да не се завърне в родината до края на живота си. Успява да започне работа в самолетостроителната компания „Къртис Райт“ пръвоначално като чертожник, след това като летец- изпитател и инструктор. Завършва химия, физика и аероинженерство. Работи като конструктор в заводите „Боинг“, „Къртис“, „Дъглас“, „Пайпър“ „Локхийд“ със значителен принос в разработката на бойните самолети Боинг Б-17 „Флайнг Фортрес“, Боинг Б-29 „Сюпърфортес“, Локхийд Р-38 „Лайтнинг“, Р-40 и особено на пътническия и военно-транспортен самолет Дъглас ДС-3 „Дакота”. Създател на основните принципи на инструменталното(сляпо) летене. През 1941 г. в Ню Йорк основава авиационна компания – „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“, с основна дейност създаване и разпространение на авиационна техническа литература за комплексно обучение на военни и граждански пилоти и механици. Издава 9 книги, преведени на всички основни езици, дори на японски и китайски. Компанията просъществува до 1950 г.
Асен Йорданов е награден със званието „почетен гражданин“ на Ню Йорк, вписан е в Златната книга на Америка за високи заслуги към авиацията, в залата „Слава на въздуха” е поставен негов барелеф. Умира на 18 октомври 1967 г. в Ню Йорк.

На 2 септември 1888 година в с. Горско Сливово, Севлиевско, е роден генерал от пехотата Теодоси Даскалов (1888 – 1945).
Завършва Военното училище (1907) и Военната академия в София (1928). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 5-и артилерийски полк. Сражава се при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа.
През Първата световна война (1915 – 1918) командва отделение от 5-и артилерийски полк в боевете за Добрич, Кубадин и Черна вода. При управлението на БЗНС е уволнен от армията и излиза в запаса (1920 – 1924). След възвръщането му служи в Шуменския укрепен пункт (1924) и в 4-ти пехотен полк (1925).
Последователно заема длъжностите главен редактор на военните издания (1927 – 1928), началник на отделение в Щаба на войската (1928 – 1929), началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1929), командир на 5-и артилерийски полк (1929 – 1930), преподавател във Военното училище (1930 – 1931), инспектор на класовете във Военното училище (1931 – 1932), военен аташе в Рим (1932 – 1934), началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 5-а пехотна дивизия (1935 – 1936) и началник на Четвърта военноиспекционна област (1936 – 1938). На 24 януари 1938 г. е назначен за Министър на войната. Ръководи модернизирането на Българската армия след Солунското споразумение (31 юли 1938 г.), отменило военните ограничения на Ньойския договор (1919). Участва в изготвянето на нов „Закон за военните сили на Царство България“ (1940), с който се възстановява задължителната военна повинност. Организира заемането на възвърнатата към България Южна Добруджа (1940) и на предоставените за временно администриране територии на Вардарска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието (1941), както и включването им във военнотериториалното деление на страната. На 11 април 1942 г. е повишен в чин генерал от пехотата и освободен от длъжността министър на войната поради колебанията му в правилността на провежданата политика.
За дейността му в правителството на Богдан Филов, обвързало България с Третия райх и обявило война на Великобритания и САЩ, е осъден от Народния съд на смърт (1 февруари 1945). С решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.
Автор е на трудовете „Тактика на артилерията. Записки“ (1932), „Артилерията в боя“ (1937), „Подготовката на държавата за война“ (1943), „Театърът на войната през 1915 г.“ и др., на статии във вестник „Народна отбрана“ и в списанията „Военен журнал“, „Артилерийски преглед“ и „Съвременна пехота“. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас.

Кой вербува ген. Заимов и Боевой за съветската разведка

Азорски и Боевой - това са конспиративните имена на ген. Владимир Заимов и д-р Александър Пеев, които заемат почетно място в историята на световното разузнаване.
Помислете си само - на ген. Заимов е присъдено най-високото съветско отличие Герой на Съветския съюз, същото, което получава и разузнавач № 1 на Втората световна война Рихард Зорге. А Боевой е отличен с най-високия съветски орден "Ленин".
Много се знае за тях и дейността им, но не е толкова известно, че и двамата, и не само те, са вербувани за съветското разузнаване  от младия български писател Кръстьо Белев (1908-1978) (на снимката).
Той е Август. А едва е навършил 30 години. Написал е за краткия си живот дотогава няколко книги, които се посрещат много добре от литературната критика - сега, разбира се, и те са "забравени".
Много са знаците на преклонение и почит към делото на Заимов в Съветския съюз. Достатъчно е да си спомните частичка от неговите шифрограми до центъра в Москва, за да се разбере защо.Сред тях е и информацията, която той предава на съветското висше ръководство, че на 22 юни 1941 г. Германия ще нападне СССР......Прочети още

На този ден преди 81 години капитулира Япония

Смята се, че Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша. Според китайските историци войната започва през 1931 г., когато японските войски нахлуват в Манджурия. През 1941-42 г. Япония окупира значителна част от Китай.
За това помага правителството на маршал Петен в Южна Франция, което пропуска нейните войски през Виетнам, тогава френска колония.
Япония притежава многобройна армия (над 5 млн.), много добре обучена и въоръжена. Всеки генерал, офицер и войник е готов да даде живота си, за да се разпространи властта на обожествявания микадо (император Хирохито) над цяла Азия и тя да бъде включена в поднебесната империя, насочват се дори към Австралия.
Японският войник е обучен да се сражава до последния си дъх, предаването в плен се смята за позорна измяна към императора, родината и народа, има десетки хора-камикадзета, които при необходимост стават живи торпили.
През 1941 г. японските самолети нападат и почти напълно унищожават американския боен флот, базиран в Пърл Харбър на Хаваите. Преди това, през 1938-39 г., Япония прави няколко опита да нахлуе в Съветския съюз, но претърпява поражения, най-сериозните от които са тези при езерото Хасан и река Халкин Гол. След това между Москва и Токио е сключен договор за ненападение, който включва и сигурността на Монголия. Нещата започват да придобиват неблагоприятен обрат за страната на Изгряващото слънце, когато САЩ обявяват война на Япония. Американската индустрия преминава на военни релси и започва да произвежда в големи количества ръчно оръжие, боеприпаси, танкове, самолети, оръдия, кораби и самолетоносачи. Американската тихоокеанска армия тръгва в настъпление. Първите й успехи са превземането на Маршаловите и Соломоновите острови, които стават бази на флота и авиацията. В голямата морска битка при Миндао американците губят един самолетоносач и 8 кораба, а японците съответно 4 и 14. Американците придобиват превъзходство във въздуха благодарение на по-многобройните и усъвършенствани самолети. С цената на големи жертви - 32 хил. убити и 14 хил. ранени, превземат японските острови Окинава, които са само на 650 км от Токио. Това им дава възможност през февруари-март 1945 г. да осъществят мащабни бомбардировки от въздуха над японската столица. Освен бомби с тротил, използват и такива с наскоро открития напалм, които причиняват големи щети, защото значителна част от сградите са дървени и те пламват като факли. Във военните хроники това е записано като сриването на Токио. Въпреки това духът на армията и населението остава висок независимо, че започва да се чувства остър дефицит от продоволствие. Развръзката обаче наближава.
В началото на май Германия капитулира. Японците са изтласкани от цяла Югоизточна Азия. В Манджурия обаче е елитната 2,5-милионна квангтунска армия, в Корея има още 100 хил., в Япония се провежда нова мобилизация и под знамената се стичат още 400 хил. На Подстдамската конференция (16 юли-2 август) новият президент на САЩ - Хари Труман, настоява пред Сталин Съветският съюз колкото се може по-скоро да се включи във войната срещу Япония и получава съгласието на чичо Джо, както те го наричат. Събитията се развиват със светкавична бързина.
На 6 август американците пускат първата атомна бомба над Хирошима. На 8 август Съветската армия напада квангтунската в Манджурия, а след това и тази в Корея. На 9 август американците хвърлят втора атомна бомба над Нагасаки. При тези обстоятелства на 14 или 15 август император Хирохито обявява капитулацията на Япония. Тя е официално подписана от министъра на външните работи Мамору Шигемицу в 10 ч. на 2 септември 1945 г. на борда на американския линеен кораб "Мисури", акостирал в Токийския залив. С това се слага краят на Втората световна война. Япония е окупирана от американски войски, а императорът се отказва от божествения си произход. Стотици генерали и офицери си правят харакири, за да запазят самурайската си чест.
Оказва се обаче, че не за всички японци войната е свършила. Командири на взводове и роти, които краят на войната е заварил във временните японски владения в различни страни, не признават капитулацията. За известно време те са били господари над местното население и не искат да се откажат от привилегированото си положение. Превръщат се в нещо като подобие на партизански отряди, които години наред след 1945 г. продължават да воюват. Постепенно те са ликвидирани, но има и уникални случаи, два от които приключват чак през 1974 г. Лейтенант Онода Хиро до март 1974 г. се укрива на филипинския остров Лубанг и се предава едва когато идва висш военен от Токио, а филипинският президент обявява, че е амнистиран за деянията си. В Индонезия "воюва" пак до 1974 г. сержант Никамура Теруо. И двамата са посрещнати в страната си като национални герои.

Швеция купува четири френски фрегати

Министерствата на отбраната на Швеция и Франция подписаха стратегическо рамково споразумение за задълбочаване на двустранното сътрудничество в оперативните въпроси, отбранителния капацитет и развитието на военната индустрия. Като част от партньорството бе сключен договор за придобиването от страна на Стокхолм на четири фрегати от Франция на обща стойност 4,3 милиарда евро.
Официалната церемония се проведе на борда на френска фрегата, швартована край Стария град на шведската столица, в присъствието на шведския министър-председател Улф Кристерсон и френския президент Еманюел Макрон.
Договореностите са резултат от интензивни двустранни консултации, водени от края на април.
Сделката обхваща фрегати тип FDI, проектирани и строени от френската корабостроителна компания Naval Group, като доставките за шведските военноморски сили са планирани да започнат от 2030 година.
В момента гръбнакът на надводния флот на Швеция се състои от стелт корветите клас Visby, които значително отстъпват по способности от новите кораби.
Бъдещите фрегати ще разполагат с усъвършенствани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, специално пригодени за прихващане и унищожаване на балистични ракети, с което значително ще укрепят сигурността в района на Балтийско море.
Източник: https://www.maritime.bg/

Полковник Людмил Вълков е новият началник на Щаба на Военновъздушните сили

С Указ на президента на Република България №284 от 21.08.2026 г. полковник Людмил Вълков е назначен за началник на Щаба на Военновъздушните сили. От 1 септември 2026 г. той официално поема новата си длъжност.
Полковник Вълков е магистър-инженер и офицер с дългогодишен професионален и команден опит. Преминал е през всички длъжности – от „старши техник“ до „заместник-командир по авиационната техника и въоръжение“ на 3-та авиационна база – Граф Игнатиево. От ноември 2024 г. заема длъжността „заместник-началник на щаба по ресурсите на Военновъздушните сили“.
В професионалния си път той има съществен принос към подготовката на 3-та авиационна база за придобиването на многоцелевите изтребители F-16, изграждането на новата организационно-щатна структура на базата и подготовката на инженерно-техническия състав за своевременната и ефективна интеграция на новата авиационна техника.
През последните две години, вече в командването на Военновъздушните сили, полковник Людмил Вълков разширява своя управленски и професионален опит, който днес ще приложи в една от ключовите длъжности в структурата на ВВС.
За него професионалното призвание е източник на силна мотивация – мотивация, която идва отвътре и се доказва с действия при всяко професионално предизвикателство.
В основата на неговото разбиране за успеха е екипът – сплотен, последователен и способен с упоритост и постоянство да превръща целите в резултати.
Командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев му пожела днес от името на Командването на ВВС здраве, увереност и успех на новата професионална позиция и още: „Пожелавам Ви винаги да гледате напред с хоризонт, по-широк от предизвикателствата, да бъдем силен екип, с който да превръщаме трудните задачи във възможности!  Нека опитът, който носите със себе си, и професионализмът, който притежавате, да бъдат Вашият двигател по пътя напред!“
Източник: af.armf.bg/bg

Адмирал Ефтимов: Колективната отбрана не може да замени националната готовност

„Колективната отбрана остава най-надеждната гаранция за националната сигурност, но не може да замени националната готовност. България трябва да разполага със собствени боеготови сили, необходимата инфраструктура и способности за приемане и поддръжка на съюзнически формирования още от първите дни на евентуална криза“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в своята лекция пред слушателите и преподавателите във Военна академия „Г. С. Раковски” на тема: „Среда на сигурност и трансформация на въоръжените сили“, съобщава Пресцентърът на МО.
Началникът на отбраната подчерта, че военното образование трябва да изгражда критично разбиране за средата на сигурност и за взаимосвързаните трансформационни процеси в отговор на нейните предизвикателства. Бъдещите лидери и командири трябва не само да познават средата на сигурност, но и да могат да анализират нейната динамика и влиянието й върху развитието и използването на въоръжените сили. В изказването си той очерта основните изводи и следствия, които да бъдат развити в програмите за обучение във военната Алма Матер.
Адмирал Ефтимов бе категоричен, че надеждното възпиране изисква готовност не само за бърз отговор, но и способност за водене на продължителни бойни действия. Това означава поддържане на необходимите запаси, устойчива логистика, ремонтни способности, резерви и производствен капацитет, които да позволят отбранителният потенциал да бъде поддържан във времето. Началникът на отбраната подчерта, че технологичното превъзходство ще зависи все по-малко от отделната платформа и все повече от способността различните системи да бъдат интегрирани и бързо адаптирани. Дронове, изкуствен интелект, космически способности, електромагнитна война и цифрови мрежи трябва да бъдат свързани с конвенционалните способности в единна система за командване, управление, разузнаване и въздействие. 
„Отбраната вече не може да бъде разглеждана единствено като задача на въоръжените сили. Тя зависи от устойчивостта на институциите, състоянието на критичната инфраструктура, възможностите на икономиката и отбранителната индустрия, както и подкрепата на обществото. Необходим е по-интегриран подход, който да превърне взаимодействието между държавата, въоръжените сили, бизнеса и гражданите в реално функционираща система за национална сигурност и отбрана“, отбеляза адмирал Ефтимов.
Началникът на отбраната посочи също, че променящият се стратегически баланс и постепенното преразпределяне на отговорностите в НАТО дават на Европа възможност да изгради по-силен и по-самостоятелен отбранителен стълб в рамките на Алианса. „За България това е шанс да повиши собствената си тежест като надежден съюзник чрез поддържане на боеготови сили, модерна инфраструктура и пълна оперативна съвместимост. Това ще изисква не само повече ресурси, а и промяна в стратегическото мислене“, заключи той.

Няма проблем с кацането на двата военни самолета на САЩ на летището в София

Няма никакъв риск към момента за националната ни сигурност, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти при откриването на академичната 2026/2027 година за офицери във Военната академия "Г. С. Раковски", съобщава БТА.
Относно два военни самолета, кацнали на летището в София, министърът призова да се подходи спокойно. Тези самолети имат дипломатическо разрешение, което е бланкетно, дава се в края на годината на всички съюзни държави. Те имат право да използват нашите летища, да кацат временно за презарядка, за почивка на екипажа и след това да отлитат. Това не е нещо, което тепърва се случва. Просто след пребиваването на самолетите-цистерни започна да му се придава много по-голямо внимание и интерес, обясни Димитър Стоянов.

Ядрените влакове на СССР – убийците на Европа

От 1987 до 1991 г. в СССР работи уникален проект в областта на военната стратегия: Боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК). Тези влакове, маскирани като обикновени товарни, извършват непрекъснати пътувания из целия Съюз, от Владивосток, до Калининград, носейки на борда си разрушителни оръжия - ядрени ракети "Молодец". Защо изобщо са необходими тези превозни средства?
Идеята за военни влакове не е нова: в Съединените щати тази концепция възниква по време на Гражданската война, когато се появяват първите бронирани такива машини. В Русия по подобен проект започва да се работи в края на 19 век, когато империята придобива от Франция артилерийски установки на железопътни платформи, които стават основа за последващото развитие в тази сфера........Прочети още

Ерата на асовете може би приключи над небето на Виетнам – първият американски ас ще се окаже и последният

От Виетнамската война насам често има още един особен период за авиаторите – Ерата на асовете. По това време и двете велики сили – СССР и САЩ ще се опитат да премерят сили в небето над всяка гореща точка. Апогоеят на въздушните битки със сигурност ще бъде точно тази война в Азия, но след нея сякаш започва успокояването на нервите. Нито един американец все още не е успял да намери правилното противодействие срещу Микоян-Гюревич и техният МиГ.
Един от най-близките с титла за ас е Цезар Родригез, но за съжаление има само 3 попадения. Цезар успява да извоюва своите победи в рамките на 90-те години и то за едно цяло десетилетие. Каква е причината? Тя не е една, а няколко – на първо място СССР не иска да хвърля повече ръкавицата на американците във въздушни двубои. По това време и ПВО системите стават изключително качествени, радарите също започват да помогат за защита, следователно въздушните дуели сякаш напускат полесражението......Прочети още

На 1 септември 1878 година е сформирано Военното училище

Със Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, издадена от императорския руски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, е назначен първият команден състав на Софийското военно училище. За негов началник е определен гвардейския капитан Николай Флейшер - от 1.09.1878 до 21.05.1879 г).
Първият район на училището е зад днешния Централен военен клуб, където на 26 ноември то е официално открито и осветено. На 10 май 1879 г. завършва първият випуск офицери в състав 165 души, който дава на България талантливи и смели военачалници.
В Сръбско-българската война (1885) и по време на Балканските войни (1912 – 1913) целият личен състав на училището получава назначение в частите на войската. През периода 1915 – 1918 г. са произведени четири випуска, които воюват по фронтовете на Първата световна война. На 9 април 1924 г. XXI Обикновено народно събрание приема специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение. От 1928 г. в него се обучават кадри за Въздушните и Морските войски, а след Втората световна война става основно учебно заведение за подготовка на офицерски кадри за Сухопътните войски.
На 18 февруари 1945 г. за патрон на училището е определен Апостолът на свободата Васил Левски. От есента на 1958 г. то е преместено във Велико Търново. През юни 2002 г. военните училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия са обединени в Национален военен университет „Васил Левски“. Военното училище „Васил Левски“ е наградено с военен орден „За храброст“ І степен.

Сълзите на Беслан не са изсъхнали

Първи септември е празничен ден в Русия - започва учебната година. Вече над 20 години обаче това е и ден на траур. На 1 септември 2004 година в град Беслан, Северна Осетия, терористи превзеха училище номер едно и взеха 1128 души за заложници. Повечето от тях - деца.
Три дни терористите ги държат в сградата на училището, отказвайки им дори вода. На 3 септември стават експлозии и пламва пожар, в резултат на което сградата частично е разрушена. Федералните сили започват атака.
По време на стрелбата са убити 28 терористи. Единственият бандит, заловен жив - Нурпаши Кулаев, е арестуван и осъден на доживотен затвор. Загива всеки четвърти заложник.
Общо при този терористичен акт живота си загубиха 334 души, от тях 186 деца на възраст от 1 до 17 години.............Прочети още

Снайперската пушка B&T SPR 300, Швейцария

Снайперската пушка SPR 300 (Special Purpose Rifle, 300 е обозначението на калибърa в английската система от мерки) e разработена и произведена от швейцарската оръжейна компания Brugger & Thomet AG.
B&T SPR 300 е компактно, безшумно бойно снайперско оръжие, предназначено за контраснайперска борба, елиминиране на терористи, опасни престъпници, които са взели заложници, деактивиране на детектори за движение, алармени системи, осветление, а също така успешно решава и на други задачи на малък обхват до 150 m.
Пушката B&T SPR 300 се използва там, където се изискват скритост и много висока точност в комбинация с безшумен изстрел, чиято сила не надвишава тази на изстрел от въздушна пушка. Изпълнява се в калибър 7,62 mm с патроните .300 AAC Blackout и .300 Whisper, които в този случай са взаимозаменяеми.
Пушката B&T SPR 300 работи на принципа на надлъжно плъзгащ се въртящ се затвор с кратък гладък ход, заключващ отвора на патронника на 3 бойни упора. Приемникът е изработен от дуралуминий с твърдо покритие с анодизиране. Бързоразглобяема с полимерна регулируема пружина двунога е монтирана на специална тръбоподобна поставка в предната част, която, ако е необходимо, се сгъва напред по цевта. Върху резбата на цевта е завинтен шумозаглушителят. Ресурса на заглушителя е за най-малко 10 000 изстрела. Всеки модерен телескопичен мерник може да бъде монтиран върху направляващата шина на Picatinny с дължина от 410 mm. Тази дължина на водещата шина позволява допълнително инсталиране на нощни прибори, ако е необходимо. Стандартният мерник на пушката е дневен оптичен мерник Meopta 1,5-6x42. Няма открити мерници. От двете страни на ложата в предния й край са фиксирани тактически блокове, съдържащи две 95-mm направляващи, върху които могат да се монтират допълнителни аксесоари, например лазерен целеуказател, фенерче и т.н. Пълнителят за 10 патрона е изработен от устойчива полупрозрачна пластмаса. Има гилзосъбирач, лесно закрепващ се към специален адаптер пред прозореца за извличане на изразходваните гилзи. Трипозиционният плъзгач на предпазителя е разположен от дясната страна на оръжието над спусъка. Положението на предпазителя е ясно видимо благодарение на ярките визуални обозначения в червено и бяло, както и по индикатора за положението му. Спускането е едностепенно, по подразбиране е настроено на сила от 1,4 kg, която е оптимална за постигане на максимална точност. Спусковата скоба е широка, подходяща за стрелба с ръкавици. Пистолетната ръкохватка тип САА е с променливи модули, които стрелецът избира сам, като взема предвид индивидуалните анатомични характеристики на дланта си за максимален комфорт и ергономичност. По желание тя може да бъде заменена, с която и да е пистолетна ръкохватка от пушката AR-15. Сгъвайки се на шарнир вдясно отстрани, прикладът се регулира по дължина, по височина на гребена под бузата на стрелеца и по положение на амортизиращия задтилък. Ако е необходимо транспортиране, оръжието се разглобява на основните компоненти и се побира в компактен мек калъф за оръжие, удобен за носене.
Пушката B&T SPR 300 е достъпна само за представители на полицията/органите на реда, както и за военните. B&T SPR 300 е на въоръжение в специалните полицейски звена на Швейцария, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Франция и други европейски страни, както и Канада.
Характеристиките й са: калибър 7,62 mm; боеприпаси .300BLK; .300 Whisper (шепот); дължина (приклад разгънат/прибран) 1032/761 mm; дължина на цевта 250 mm; тегло (без двунога и мерник) 3,97 kg; капацитетът на пълнителя е 10 или 20; ефективното разстояние на стрелбата е 150 m. - Още снайпери

Колко струва едно напълно обучено военно куче?

Войната е ад. Всеки, който се докосне до нея, може да почувства това. Включително животните. В продължение на десетилетие САЩ не са спирали да разчитат на специално обучени военни кучета. Те съпътстват въоръжените сили по време на всички мисии, като тези в Ирак и Афганистан. Сега обаче Пентагонът предприема стъпки за връщане на голяма част от кучетата в САЩ. В момента в армията на САЩ има около 1600 военни кучета. Те се подвизават на два фронта – директно на бойното поле и в подкрепа на завърнали се ветерани. В Афганистан има около 1 куче на всеки трима американски военни. Тези кучета са особено ценен ресурс. Във времена, в които тероризмът започва да се превръща в ежедневие, търсенето на обучени кучета, които могат да откриват бомби в населени места, нараства главоломно.
Едно добре обучено военно куче струва около 25 хил. долара на свободния пазар, пише Bloomberg. Освен от военните, кучетата се ползват и от частни охранителни фирми. Поради наличието на четириноги войници министерството на отбраната на САЩ се е снабдило с манекени, наподобяващи кучета, за да обучава своите военни медици да оказват първа помощ на паднали в бой кучета.
Засиленото търсене на обучени кучета се оказва доходоносен бизнес за компании като TraumaFX, които произвеждат моделите на кучета, използвани за обучение. Компанията, която наема холивудски филмови дизайнери, вече разполага с шест вид кучешки кукли. Моделът K9 Hero на компанията струва около 20 хил. долара. Манекенът имитира всичко до най-малки подробности – от дишане до мимики. Изкуствените кучета дори кървят реалистично, ако се налага за целите на обучението. Голямото търсене на тренирани кучета може да е провокирано и от недостига на подобен ресурс.
По данни на Air Force армията на САЩ използва понастоящем 38% по-малко кучета спрямо войната в Афганистан. Въпреки, че САЩ разчитат на военни кучета, страната не е сред лидерите по създаване на четириноги специалисти. Повечето военни кучета в САЩ са внос от Централна и Източна Европа, където обучаването на кучета има сериозна традиция. Армията на САЩ прави 4 курса годишно до Европа, за да набавя нови попълнения в редиците си. Това провокира притеснения, че страната става зависима от чуждестранно ноу-хау. Веднъж, когато Пентагонът плати около 25 хил. долара за обещаващо куче, отделя допълнителни 42 хил. долара за обучение, свързано с откриване на експлозиви и наркотици, което се провежда в Lackland Air Force Base в Сан Антонио, Тексас. Някои кучета се подлагат на втори рунд тренировки, свързани с граничен патрул, обезвреждане на враг или директно нападение. За допълнителното обучение на едно такова мултифункционално куче са необходими около 120 дни.
Когато целият тренировъчен процес приключи и се тегли чертата, излиза, че едно обучено куче струва колкото малка ракета. Командирите в американската армия знаят колко скъпо е едно такова куче, но не само поради разходите му за обучение, а и поради приноса му за морала на военнослужещите.
„Военните третират кучетата си като злато”, казва Боб Брайън, съосновател на НПО, което търси домове на пенсионирани кучета. По думите му, едно тренирано куче се очаква да бъде на разположение за период от 8-9 години. Това обаче не се случва често. 60% от разпределените по домове пенсионирани кучета са извън играта не поради старост, а поради контузии и наранявания. Оказва се, че военните кучета често страдат от разкъсани сухожилия, проява на спонтанна агресия и поради някаква причина – високи разпространение на ракови заболявания. Брайънт разкрива и друга тъмна тайна. Когато военно куче умре в битка, често водачът му също загива с него. - Още служебни кучета

На този ден през 1939 г. започва Втората световна война

С нападението на Германия над Полша е поставено началото на Втората световна война. Във Втората световна война е вземат участие 61 държави. Военните действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.
В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военния пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия; в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. - (видео)

На днешната дата преди 138 години е роден бележития летец Симеон Петров

На 1 септември 1888 г. в Русе е роден Симеон Константинов Петров. Завършва Военното училище в София през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва летателната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция. Извършва първото принудително кацане на самолет със спрял мотор. Получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. На 13 август 1912 г. извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-ХXI“. При обявяване на мобилизацията на българската армия за Балканската война на 17 септември 1912 г. е командир на аеропланното отделение. Командирован в Русия за закупуване на 15 нови самолета. Завръща се на 21 октомври 1912 г. и се включва в бойните действия като пилот в състава на Аеропланното отделение на летище Мустафа паша. Извършва 2 разузнавателни полета над Одрин. На 3 ноември 1912 г. поручик Симеон Петров прелита със самолет „Блерио-ХІ“ на летище Чорлу в състава на Второ аеропланно отделение. Участва в поддържане бойните действия на 1-ва и 3-та българска армия на Чаталджанския фронт. В периода от 14 януари до 15 март 1913 г. извършва 11 разузнавателни полета над Чаталджанската позиция и един в района на Цариград .
Във Втората балканска война 2-ро аеропланно отделение се пребазира на летище Сливница. Симеон Петров изпълнява 4 разузнавателни полета в районите на Пирот, Враня и Ниш.
На 22 ноември 1915 г. капитан Симеон Петров е назначен за началник на Аеропланното училище. Под негово ръководство се изгражда летище Божурище. В края на1918 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение и участва в Първата световна война до нейния край. След войната е демобилизиран. Създава акционерно дружество за производство на грамофонни плочи „Симонавия“ през 1924 г., което съществува до неговата национализация през 1947 г. Основава се Държавното предприятие „Балкантон“. За негов технически ръководител е назначен Симеон Петров. Умира през 1950 г.
/Музей на авиацията – Крумово/

Преди 43 г. съветската ПВО сваля над Сахалин южнокорейски Боинг 747

На 1 септември 1983 г. в последните часове на нощта съветската ПВО сваля южнокорейски Боинг 747-230B над остров Сахалин, след като се е отклонил от маршрута странично с 500 км. „Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк – Сеул (с дозареждане с гориво в Анкоридж), но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж. Сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд.
Предистория
Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.
На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.
В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я „опипват” стратегическите скоростни самолети SR-71.
Начало на инцидента
„Боингът” изобщо започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км. северно. Това трудно е могло да остане незабелязано от екипажа и съветските радиолокационни постове са обърнали внимание на тази нередност.
По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с ”Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат.
След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.
На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат 6 изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват.
Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата.
За 4 часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км. от курса, като се насочва към остров Сахалин.
Срещу ”Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 съответно в 3:42 и 3:54 ч. местно време.
В 4:16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.
Тежкият жребий да свали ”Боинга” се пада на земестник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 сек. с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.
Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние (все още е нощ!), но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.
След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.
В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч (приборна), която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. (По-късно е установено, че ”Боингът” същност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.)
В 4:26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад ”Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото.
Самолетът планира 7-8 мин. от височина 9000 метра и пада в океана.
Последици
След като става известно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират.
След два месеца търсене съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите самописци (”черните кутии”), обаче те стават публично достъпни чак при второто разследване на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) през 1993 г.
Още на 2 септември 1983 г. Федералното управление за гражданска авиация на САЩ закрива пряката авиолиния R-20 от Анкоридж за Сеул, обаче под натиска на авиокомпаниите, губещи един от най-кратките маршрути между Аляска и Източна Азия, я открива на 2 октомври.
През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.
ИКАО провежда първото си разследване веднага след произшествието. Второто стартира след като президентът Борис Елцин в началото на 1993 г. предава копия от всички записи на ”черните кутии” и копия на всички разговори между командните пунктове в Далечният Изток през нощта срещу 1 септември.
Бордовите самописци показват, че ”Боингът” през цялото време е летял с постоянен магнитен курс 245°, вероятно с включен автопилот. До попадането на ракетата в самолета пилотите са били спокойни и са водели делнични разговори. Нищо не свидетелства, че те са знаели за отклонението на самолета или са видели прехващача Су-15.
Втората комисия идва до извода, че най-вероятната причина за отклонението по маршрута е неправилното настройване на автопилота на ”Боинга” и след това екипажът не е изпълнявал съответните проверки за уточняване на текущите координати. От това следва, че нарушаването на въздушното пространство не е умишлено. Този извод обаче предполага недостатъчна компетентност или небрежност на южнокорейския екипаж.
На 7 ноември 1988 г. окръжният съд на окръг Колумбия в САЩ отказва да ограничи горния таван на компенсациите, искани от роднините на американските пътници от авиокомпанията Korean Air. Съдът счита, че съответната конвенция не може да бъде приложена, тъй като в действията на пилотите са налице признаци за съзнателно пренебрегване на задълженията им (willful misconduct). Съдът указва, че след инцидента с южнокорейския ”Боинг” през 1978 г. пилотите на компанията трябвало да се запознаят с методите на действие на съветските прехващачи.
Алтернативни версии
Алтернативна версия може да бъде прочетена на линка https://en.wikipedia.org/wiki/Korean_Air_Lines_Flight_007_alternative_theories.
На линка https://www.airforce.ru/history/kal007/ може да бъде намерена в превод на руски книгата „Сахалинский инцидент. Истинная миссия рейса KAL 007” от Мишел Брюн.
Брюн твърди, че на 1 септември 1983 г. въздушното пространство на СССР са нарушили и са свалени от съветската ПВО минимум девет самолета. Там се твърди, че южнокорейският Боинг-747 от рейс KAL 007 всъщност е свален много по-южно от точката, призната в официалната версия (примерно с около 400 мили или 640 км.), тоест над територията на Япония и то не от съветските ВВС.
Като обосновка се сочи фактът, че при издирвателните работи около остров Монерон не е намерен нито един труп на пътник, вдигнат е обаче стабилизатор на свръхзвуков самолет.
Авторът твърди, че отломките не могат да бъдат отнесени на юг, тъй като в тази местност има постоянно течение от юг на север. Едновременно с това Брюн твърди, че многократно е намирал парчета от материал с клетчата структура (от която е изработена обшивката на ”Боинга”) в зоната на прибоя в рибарските села в околностите на Ниигата.
Също така се твърди, че ”сваленият Боинг” е влизал във връзка с Ниигата 50 мин. с`лед своята гибел от ракетите на Г. Осипович, след което той действително изчезнал. В района на Ниигата, според твърдения не Брюн, са намерени отломки от американска ракета. - (видео)
/По материали в интернет/
 

Празник на Военномедицинската служба. Кой е първият главен лекар на българската войска?

На 1 септември България отбелязва 148 години от създаването на Военномедицинската служба – една от най-старите държавни институции след Освобождението. На тази дата през 1878 г. за неин първи началник е назначен д-р Константин Бонев – лекар и войн с необикновена съдба.
Едва ли има друго име в следосвобожденската история на България, което да олицетворява в толкова голяма степен създаването и развитието на военномедицинската служба, както това на полковник д-р Константин Бонев. Роден през 1837 г. в Търново, 12-годишен заминава в Букурещ и започва да учи занаят. Чиракуването обаче не му е по сърце и все го тегли към борбите за освобождението на поробеното отечество.
Храбростта на бойното поле носи офицерски чин и златен медал. По-късно, със стипендия от Славянския комитет, завършва медицина в Москва и се утвърждава като уважаван лекар. Но съдбата го свързва завинаги с каузата за свободна България. През 1877 г. д-р Бонев е назначен за главен лекар на Българското опълчение със звание подполковник. Поема задачата да изгради и ръководи медицинската служба на формация от близо 7500 доброволци – нещо изключително за времето и условията.
На Шипка спасява стотици ранени, а в най-критичните часове лично участва в боевете.
Веднага след края на войната Временното руско управление създава Българската земска войска и за неин главен лекар, съвсем логично, е назначен д-р Константин Бонев с чин полковник. Тази длъжност той изпълнява до края на живота си. Прави анализ на медицинската дейност през войната и съставя първата класификация за ранените и жертвите от Опълчението.
Животът му приключва рано – през 1882 г., но завещаното от д-р Бонев е значимо и до днес. Във военната медицина остава като първия ръководител на военномедицинската служба, установил първите правила как да се лекуват болни по време на война, а в цивилното здравеопазване е сред учредителите е на Българския Червен кръст, подпредседател на първото научно медицинско дружество в София, лекарят с основнова роля в строителството на Александровска болница в София. - (видео)

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.