от 16 до 31 август

Спасението на Турция през Втората Световна война

На 23 февруари 1945 г. Турската Национална асамблея гласува анонимно да обяви война на Германия и Япония. Всичко това се случва само 6 седмици, преди да бъдат прекратени всякакви дипломатически отношения с Япония и 6 месеца, откакто са прекратени дипломатическите отношения с Германия.
Турция има близо 3 месеца, преди да изчака предаването на Германия. Всичко това се прави само с една причина – страната да бъде приета в ОН. Изненадата е огромна, особено след като Турция успява по всякакъв начин просто да избегне всякакви конфликти и да не се опитва да блести в театъра на войната. Тогавашният министър-председател на Турция ще заяви, че докато неутралните рядко се уважават от враждуващите страни, Турция е успяла да се закопае и да избяга от подобни действия......Прочети още

Да си спомним за адмирал Бранимир Орманов

На 19 август се навършват 41 години от кончината на адмирал Бранимир Иванов Орманов. Израснал в семейство, емигрирало през 1923 г. в Съветския съюз, там той завършва елитното Военноморско училище „Фрунзе“, служи на подводница, преподава във Военноморското училище, а през годините на войната е и експерт по ленд-лиза в Тихоокеанския флот.
През 1947 г. се завръща в България и е изпратен да служи във ВМФ. Присвоено му е звание капитан II ранг и отчитайки педагогическия му опит, е утвърден за инспектор, а след това и за кратко - началник на Морското ни училище.
През 1947 г. е назначен за началник-щаб, а от 1950 до 1960 г. е командващ на ВМФ и му е присвоено първото адмиралско звание.......Прочети още

На този ден през 1934 г. Хитлер става фюрер

На 19 август 1934 г. в Германия се провежда референдум. Близо 89,9 % гласуват в подкрепа за създаването на поста фюрер – обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.
Година по-рано той става канцлер след като неговата партия получава мандат да състави коалиционно правителство като най-голямата политическа сила в парламента. На 2 август 1934 г. тогавашният президент Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург почива.
Това открива пътя пред Хитлер да проведе референдум.
Непосредствено след това гласуване Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела.
Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.
Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия.
Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер.
Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.
Източник: https://fakti.bg/

Исторически календар

На 19 август 1892 г. пред гостите на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстративни полети със своя сферичен балон „ Ла франс“.
Заедно с него в гондолата на балона за първи път се издига и българин, д-р Никола Генадиев, редактор на вестник „Балканска зора“.
Балонът набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново.
От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета. Сред първите „балонисти“ са поручик Константин Кънчев, подпоручик Васил Златаров и други известни граждани.

На 19 август 1859 година в Дряново е роден генерал-майор Иван Цончев (1859 – 1910).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец от Българското опълчение. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879).
В Сръбско-българската война (1885) е дружинен командир от 7-и пехотен преславски полк и участва в боевете при Сливница, където е ранен. След войната командва последователно 2-ри пехотен искърски (1889) и 6-и пехотен търновски полк (1890).
През 1900 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.
На 1 февруари 1901 г. излиза в запаса, за да се включи в Македоно-одринското освободително движение. Ръководи подготовката на Горноджумайското въстание (1902), а по време на Илинденско-преображенското въстание (1903) действа в Мелнишко и Разложко съвместно с чети на ВМОРО.

106 години от рождението на подофицер Кръстев, един от защитниците на София
На 19 август 1920 г. във Виноградец, Пазарджишко, е роден Атанас Атанасов Кръстев.
През 1943 г. завършва Подофицерската пилотска школа в Казанлък. През септември 1943 г. е изпратен в Изтребителната школа в с. Долна Митрополия. След завършването и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, Карлово, с командир полковник Васил Вълков и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков.
От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители Девоатин-520 и германските Месершмит-109 Г.
На 17.04.1944 г. в 12.00 ч. от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк , водени от капитан Николай Бошнаков.
Сред излетелите с два Девоатина са подпоручик Веселин Рачев и подофицер Атанас Кръстев, които са свалени и загиват във въздушен бой с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. Самолетът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново , община Елин Пелин, Софийска област.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Руското МО: Свален е МиГ-29 на ВСУ

Руските аерокосмическите сили (ВКС) са свалили изтребител МиГ-29, принадлежащ на Въоръжените сили на Украйна. Това съобщи днес руското Министерство на отбраната, предава ТАСС.
"Руските аерокосмически сили свалиха изтребител МиГ-29, принадлежащ на украинските военновъздушни сили", заявиха от министерството.
Освен това, през последните 24 часа, според ведомството, руските сили за противовъздушна отбрана са свалили 1671 дрона, 10 управляеми бомби и две ракети HIMARS.
През юни Министерството на отбраната съобщи за унищожаването на два МиГ-29 на летище ''Вознесенск'' в Николаевска област. Според министерството, украински изтребители са били наблюдавани да се готвят за излитане от летището. Според министерството, руските сили са унищожили 674 украински самолета от началото на Специалната военната операция (СВО).
Източник: https://www.focus-news.net/

Ще има специална нормативна уредба на социалната политика на Министерството на отбраната

В Програмата за управление на правителството до 2030 г. са записани промени поне на четири закона по отношение на отбраната. Първият от основните акценти в изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили е създаване на специална нормативна уредба на социалната политика, провеждана в Министерство на отбраната. Следващият е актуализация на стойностните прагове за одобрение на план или програма за инвестиционен разход за придобиване на въоръжение и техника.  Ще бъде създаден ред за ясно и предвидимо кариерно развитие на висшия команден състав на Българската армия. С текстове в закона ще бъдат адаптирани правилата за ползване на компенсации. Предстои и реформа и в структурите по военна аквизиция.
С цел реализиране на нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на  запасните и гражданите за защита на отечеството ще бъде изменен и Законът за резерва на въоръжените сили. С изменение в Закона за устройство на територията ще се търси постигане на оптимизация в процесите и сроковете по устройствено планиране, проектиране и изграждане на стратегически за отбраната инфраструктурни обекти. Промените на  Закона за обществените поръчки с цел оптимизиране на процедурите по военна аквизиция в определени стратегически за страната и отбраната проекти.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На 18 август 1954 година е създаден 8-ми отделен дивизион подводни лодки

Възстановяването на подводното плаване в България започва с издигането на български флаг над три подводници проект M-XV („Малютка“), приети официално в състава на военноморския ни флот с бордови номера 41, 42 и 43.
Първи командир на дивизиона е капитан I ранг Матей Матеев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев, Иван Фиданчев и Илия Мазнев. Корабите служат във флота до 1958 г. когато на въоръжение постъпват две подводници проект 613 (С-41 „Слава“ и С-42 „Надежда“). С тях за първи път българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. През същата година флотското подразделение е преименувано на 8-и дивизион подводници.
През периода 1972 – 1990 г. за първи път в своята история Българският военноморския флот разполага с 4 действащи подводници проект 633 (С-81 „Победа“, С-82 „Виктория“, С-83 „Надежда“ и С-84 „Слава“). Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация, а 8-и дивизион подводници е трансформиран в дивизион за подводни операции (1 юли 2008). На 1 ноември 2011 г. е снет флагът на последната подводна лодка С-84 „Слава“. - Още подводници

От 18 до 23 август 1916 година 7-а пехотна рилска дивизия настъпва към Демирхисар

Настъплението на 7-а пехотна рилска дивизия към Демирхисар, 1916 г. На 18 август 1916 година Втора армия започва Струмската настъпателна операция. Тя е съставна част от плана на българското командване за подобряване общото оперативно положение на Южния фронт.
Бойните действия се развиват в полосата от връх Висока чука в Беласица планина до устието на р. Места срещу френски и английски войски. Седма пехотна рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, достига Демирхисар и до началото на септември прекосява Серското поле. Трета бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия излиза на Орфанския залив.
На 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 10-а пехотна беломорска дивизия (37-и пехотен пирински и 38-и пехотен одрински полк) и заедно с частите на 7-а пехотна рилска дивизия заема изцяло територията източно от р. Струма. След излизането си на Егейското крайбрежие българските войски получават задача да отбраняват целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив. Целта на операцията в Източна Македония е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни 2-ра армия, съвместно с части на 10-а пехотна беломорска дивизия овладява площ от 4000 кв.км, с което дължината на фронта е намалена с около 120 км.

Украинският пистолет "Форт 12"

След разпадането на СССР Украйна стана независима и наследи доста оръжие от съветско време. Щатният пистолет на въоръжените сили и правоохранителните служби на Украйна остана пистолетът "Макаров". Този пистолет обаче вече не отговаря напълно на съвременните изисквания, поради което през втората половина на деветдесетте години в държавното научно-производствено предприятие „Форт“ в град Виница започна разработването на нов боен пистолет за органите на реда. Като основен боеприпас за този пистолет бе приет вече наличният и добре разработен патрон 9х18ПМ, но новият пистолет трябваше да осигури по-голяма точност на стрелбата и огнева мощ (за сметка на по-големия капацитет на пълнителя) в сравнение с ПМ.
Украинците избраха чешкия пистолет CZ-83 за прототип за създаването на пистолета си, а необходимото оборудване за производството на пистолетите беше закупено в Чехия. До 2002 г. в Чешката република се купуваха и цевите за украинските пистолети, като в момента производството им е започнало и в самото НПО "Форт".
Пистолетът, обозначен като "Форт 12", е пуснат в серийно производство през 1998 г. Той се отличава с по-добра ергономичност в сравнение с ПМ и по-добра точност на стрелбата. Вярно е, че пистолетите от първите версии имаха сериозни проблеми с надеждността и дадоха доста голям процент засечки. Очевидно обаче, с течение на времето производителите успяха да се отърват от "детските болести" и сега пистолетите "Форт 12" са на въоръжение в украинските правоохранителни служби. В допълнение, на базата на бойната версия на пистолета, се произвеждат и версиите с "нелетално действие" "Форт 12П" за патрони с гумени куршуми.
"Форт 12" е изграден по схемата със свободен затвор. Спусъкът с двойно действие е подобен по конструкция на механизма на чешкия пистолет CZ-83. Пистолетът е изцяло изработен от стомана и следователно има доста голяма маса по съвременни стандарти. Пълнителят е двуредов с 12 патрона, прицелнитe приспособления са фиксирани и открити. Ръчният предпазител, разположен на затвора, позволява да се блокира ударно-спусковия механизъм, както при взведено, така и при спуснато с чукче. Устройства за безопасно спускане на чукчето от боен взвод не са предвидени в конструкцията. Пистолетите се предлагат както в обичайния дизайн с матирани повърхности, така и в наградни с гравиране и позлата. Ударно-спусковия механизъм е с двойно действие. Калибърът е 9x18 mm ПМ, теглото - 830 g празен, дължината на пистолета е 180 mm, а на цевта - 95 mm. Капацитет на пълнителя е 12 патрона. - (видео)

Атомната подводница „Хабаровск“ излезе в открито море

Съобщено е, че днес, 17 август 2026 г, атомната подводница със специално предназначение „Хабаровск“ проект 09851, построена за руския флот в Северното машиностроително предприятие (НМП, част от Обединената корабостроителна корпорация), е отплавала от Северодвинск за първите си морски изпитания.

САЩ подписа договор с Raytheon за увеличаване на производството на ракети Tomahawk

Пентагонът обяви договор на стойност 22,9 милиарда долара с Raytheon за ускоряване на производството на ракети Tomahawk. 
"Министерството призова индустрията да разшири производството на боеприпаси и RTX отговори на този призив“, каза заместник-министърът на войната по въпросите на придобиване и поддръжка Майкъл П. Дъфи.
Временно изпълняващият длъжността министър на военноморските сили Ханг Као смята, че изпълнението на договора ще осигури доставката на ракетите на военните с "безпрецедентна скорост".
Raytheon уточни, че договорът е за седем години и има за цел да увеличи производството на Tomahawk до 1000 бройки годишно.
Източник: https://www.focus-news.net/

Учебен самолет на френските ВВС се разби по време на тренировъчен полет

В понеделник сутринта учебен самолет Cirrus SR-20 от състава на Военновъздушните и космическите сили на Франция се разби край Салон дьо Прованс (департамент Буш дю Рон) по време на тренировъчен полет. Това съобщиха днес от френското Министерство на отбраната, предава Европейска правда.
Около 09:45 часа местно време двамата членове на екипажа - инструктор и пилот - са успели да подадат сигнал за тревога. От военното ведомство уточниха, че въпреки получените наранявания, двамата военнослужещи са пострадали леко и са реагирали бързо, за да избегнат гъстонаселени зони и щети върху трети лица.
"Двамата военнослужещи от Авиационното училище, които са били на борда, са успели да извършат аварийно кацане на самолета по маршрута RD 113 и да го напуснат навреме, преди самолетът да се запали", потвърдиха властите в Салон дьо Прованс.
Поради спасителните операции и предстоящите следствени действия, пътните артерии RD 113, Via Aurelia, както и близката железопътна линия на SNCF са временно затворени за движение.
Държавната дирекция за разследване и предотвратяване на авиационни инциденти вече започна официална проверка за изясняване на точните причини за инцидента.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша подписа договори за над 250 млн. евро с чешката CSG за боеприпаси и бронирани машини

Чехословашката група (CSG) подписа два договора в Полша на обща стойност над 250 милиона евро. Това съобщава официалният уебсайт на CSG.
Сделката предвижда доставки на ключови компоненти за производство на артилерийски боеприпаси и шасита за военна техника.
В рамките на първото споразумение дъщерното дружество CSG Polska ще достави на Zakłady Metalowe Dezamet — част от полската държавна отбранителна група PGZ — пиротехнически компоненти и възли за производството на 155-милиметрови взриватели за снаряди. Стойността на този договор надхвърля 100 милиона евро. Сътрудничеството между двете компании продължава от години и преди това помогна на полската индустрия да стартира масово производство на артилерийски боеприпаси за самоходните гаубици Krab.
Паралелно с това CSG получи още три поръчки на обща стойност над 150 милиона евро от полската компания Huta Stalowa Wola. Холдингът ще достави няколкостотин шасита за тактическите многоцелеви бронирани машини Waran 4×4 и Heron 6×6, които се произвеждат по лиценз на базата на платформите CSG Patriot II и Tadeas. Доставките трябва да приключат до края на 2029 г., а полските военни ще използват машините основно в командно-щабни версии за ракетни и артилерийски подразделения.
В момента Czechoslovak Group активно разширява производствения си капацитет в Европа и САЩ. Наскоро чешкият гигант придоби индустриален обект от 57 хектара в Гнашвиц, Саксония, който ще се използва за производство на нитроглицерин за барутни заряди. Това е второто производствено съоръжение на групата в Германия след завода MSM Walsrode в Бомлиц.
Едновременно с това CSG официално започна строителството на Бъдещия артилерийски комплекс в завода за боеприпаси в Айова, САЩ, с капацитет до 36 000 155-милиметрови снаряда на месец. Според плановете на компанията това ще позволи производството на около 850 000 боеприпаса с голям калибър до края на 2026 г., а през 2027 г. обемът трябва да достигне 1,1 милиона броя годишно, което представлява близо двойно увеличение спрямо нивата от 2025 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Първа армия провежда Леринската настъпателна операция

На 17 август 1916 г. 8-а пехотна тунджанска и 3-та пехотна балканска дивизия преминават в едновременно настъпление срещу сръбските войски в Югозападна Македония. Части на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват гр. Лерин и с. Арменохор (17 август) и се приближават на 500 м от сръбската укрепена линия по билото на планината Малка Нидже (19 август). Десети пехотен родопски и 30-и пехотен шейновски полк атакуват противника (3 сръбски дивизии) по фронт и фланг и заемат гребена на планината (20 – 24 август 1916). Особено ожесточени боеве двата полка водят на западния бряг на Островското езеро (24 август). Частите на 3-та пехотна балканска дивизия настъпват срещу сръбските Моравска, Тимошка и Шумадийска дивизия. След изключително тежки боеве 29-и пехотен ямболски полк овладява вр. Голаш (17 август) и Пожарски рид в Нидже планина, но не успява да ги задържи.
На 27 август българските войски излизат на линията Островско езеро – Чеган – връх Ковил. За 11 бойни дни 1-ва армия успява да навлезе 25 км в противниковата отбрана и да отнеме територия от около 2500 кв.км.

Без ударно петле е новият VP-9 на "Хеклер и Кох"

За да се наместят на американския оръжеен пазар, конструкторите на немската фирма Heckler & Koch разработиха пистолети със спусков механизъм ударников тип.
Така на практика те се отказаха от традиционните ударни петлета. Причините за предпочитанията на американците към този тип пистолети са няколко. Една от тях е, че австрийските пистолети Glock, които се произвеждат по лиценз в САЩ и чиито ударно-спускови механизми са от ударников тип, са придобили много по-висока популярност в US специалните служби в сравнение с пистолетите с ударни петлета.
Другата причина е свързана с изискването за висока безопасност при ползване на оръжието, която се осигурява от тройна система за предотвратяване на възможността за произвеждане на случаен изстрел. Тя включва предпазително спусково лостче, монтирано пред спусъка, което осигурява разблокиране на ударно-спусковия механизъм само когато спусъкът е натиснат напълно - т.е. когато има воля за произвеждане на изстрел.
Вторият елемент от системата за безопасност е наличието на детайл, който изключва достъпа на ударната игла до капсула на патрона в патронника, когато спусъкът не е натиснат докрай.
Трето, след изстрел ударникът не се установява в задно крайно положение, а се намира в положение на полувзвод. Задвижването му до задно крайно положение става чрез система от лостове, свързани със спусъка.
Пистолетът на “Хеклер и Кох” VP-9 се появи през 2014 г. и бързо получи одобрението на оръжейните експерти. Той е снабден с рамка от ударо- и термоустойчив полимер. Обемът на ръкохватката му може да се регулира с помощта на наставки, които се монтират както на страничната, така и на задната стена на пистолета. Конструкторите са осигурили в комплекта на оръжието 6 странични и 3 задни наставки, които пасват добре на ръце с малки и големи длани.
Пистолетът е предназначен за патроните 9 mm Parabellum, които са приети като стандартни за страните от НАТО.
В предната част на рамката е изработена стандартна релса от типа “Пикатини” по военния стандарт MIL-STD-1913, на която се монтират широка гама бързомерци, лазерни целеуказатели, тактически фенери. С тях се разширява значително приложимостта на пистолета в различни сложни оперативни обстановки, което е особено важно за подразделенията на специалните структури.
Затворният блок и затворът са изработени от неръждаема стомана. Това гарантира висока устойчивост при използване на оръжието в неблагоприятни атмосферни условия и значително удължава експлоатационния му ресурс. В предната и задната странична повърхност на затворния блок е предвидена едра насечка за надеждното му захващане с ръка. В затворния блок е монтирана възвратна пружина с правоъгълен профил, която допринася за намаляване на откатната сила, възникваща при изстрел.
Цевта на пистолета е изработена от специалната стомана марка тип Cannon, преминала през студено коване. Каналите са многоъгълни с плитък профил. При изстрел такива канали оставят малки следи върху ризницата на куршума, което е важна предпоставка за водене на точен огън.
Освен това плитките канали подобряват уплътняването на куршума към цевта, значително намаляват износването и увеличават началната скорост на куршума.
По данни на производителя износоустойчивостта на цевта е повишена до 90 000 изстрела. Това е дало основание на търговците да дават пожизнена гаранция за качеството на пистолета.
Двустранното разположение на затворната задръжка позволява удобно боравене с оръжието с лява или с дясна ръка - една тенденция, която се налага все по-убедително в последните години. В съответствие с нея ключалката за отключване на пълнителя е разположена също от двете страни на задната част на спусковата скоба.
Автоматиката на VP-9 работи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта.
Заключването на цевта към затвора при изстрел се осъществява по схемата “Браунинг-ЗИГ”, характеризираща се с наличието на масивен патронник, който в изходно положение влиза в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Под патронника е изработена пета, която при контакт с рамката насочва патронника надолу и отключва цевта от затворния блок. Отключването става в момент, когато куршумът е напуснал цевта и налягането в нея е намаляло значително. Така се гарантира възникването на по-нисък откатен импулс и стабилизиране на оръжието при изстрел.
Мерните прибори на VP-9 се състоят от нерегулируема мушка и мерник, който е закрепен на затворния блок с “лястовича опашка” и може да се регулира странично. Върху мерника и мушката се закрепват фосфоресциращи точки, които осигуряват водене на точен огън в условия на ограничена видимост. Пълнителят е с шахматно разположение на патроните.
През март т.г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в Нюрнберг бяха представени две модификации на пистолета, предназначени за европейските пазари. Моделът с обозначение HK SFP9-SF е снабден със спусък, който се задейства с усилие 2,4 кг.
Моделът HK SFP9-TR има по-тежък спусък и по-дълъг ход. Той е предназначен предимно за полицейските структури и отговаря напълно на стандарта за безопасност на германската полиция. Тези модели имат обща дължина 187 мм при дължина на цевта 104 мм.
Оръжието тежи 0,752 кг, а пълнителят събира 15 патрона. - Още пистолети
Източник: http://www.24chasa.bg, Георги Маринов

Руската компания "Росатом" демонстрира "музейни" ядрени артилерийски снаряди

Компанията "Росатом" по време на изложението-форум "Армия-2022" демонстрира на своя щанд ядрени боеприпаси за стрелба от класически артилерийски системи. На посетителите са представени снарядите РД4-01 и РД5-1.
Снарядът РД4-01 (калибър 152 мм) е предназначен за гаубиците Д-20, произвежда се до 1985 година и има мощност 2,5 кт. Освен от отдавна остарелите Д-20 той може да се използва и от САУ 2С19М "Мста-С". Уточнява се, че този боеприпас се е намирал на въоръжение до 1990 година.
Снарядът РД5-1 има по-голям калибър - 203 мм. Той е предназначен за остарелите вече гаубици Б-4М и също се е произвеждал до 1985 година и има мощност 2 кт. Намирал се е на въоръжение от 1972 до 1990 г. Според някои данни този снаряд може да се използва и от далекобойните САУ 2С7М "Малка".
Всички споменати артилерийски системи (с изключение на Б-4М) днес активно се използват в СВО в Украйна.

Япония отбеляза 81 години от края на Втората световна война, премиерът Такаичи не спомена думата „разкаяние“

Япония отбеляза 81-вата годишнина от капитулацията си във Втората световна война с възпоменателна церемония в Токио, на която премиерът Санае Такаичи потвърди ангажимента на страната към мира, но не използва думата „разкаяние“ за действията на Япония по време на войната, предаде Киодо.
В церемонията в зала „Нипон Будокан“ участваха 4180 души, сред които близки на загиналите, император Нарухито и императрица Масако. Беше почетена паметта на около 2,3 милиона японски военнослужещи и приблизително 800 000 цивилни, загинали във войната, приключила през 1945 г.
Такаичи, която присъства на ежегодната церемония за първи път като премиер след встъпването си в длъжност през октомври миналата година, заяви, че след края на войната Япония „последователно е вървяла по пътя на нация, която цени мира, и е положила всички възможни усилия за световния мир и просперитет“.
За разлика от своя предшественик Шигеру Ишиба обаче тя не спомена „разкаянието“ на Япония за войната. На миналогодишната церемония Ишиба стана първият японски премиер от 13 години, използвал тази дума в речта си на 15 август. Тогава той изрази и „решителния ангажимент да се откаже от войната“.
Подобно на последните японски премиери Такаичи не спомена пряко и военната агресия на Япония в Азия, включително в Китай и на Корейския полуостров. Преди Шиндзо Абе, смятан за политически наставник на Такаичи, да започне втория си премиерски мандат през 2012 г., японските правителствени ръководители традиционно споменаваха агресията и изразяваха разкаяние по време на годишната церемония.
„Ужасите на войната никога не трябва да се повтарят“, заяви Такаичи. „Въпреки че вече са минали 81 години, без значение колко време ще мине, ние ще останем верни на този твърд ангажимент, предавайки го от поколение на поколение“, добави тя.
Премиерът не посети храма „Ясукуни“ в Токио, който е източник на периодично дипломатическо напрежение с Китай и Южна Корея, тъй като там наред с милиони японци, загинали във войните, се почитат и осъдени военни престъпници. Такаичи изпрати ритуално приношение. Преди да стане премиер тя редовно посещаваше храма по повод годишнината.
При пристигането си в „Нипон Будокан“, разположен срещу „Ясукуни“, Такаичи направи традиционен шинтоистки жест на поклонение към храма.
Годишнината се отбелязва в момент на значителни промени в японската отбранителна политика, включително увеличаване на разходите за национална сигурност и облекчаване на ограниченията върху износа на отбранително оборудване. Отношенията с Китай също са напрегнати, след като през ноември Такаичи заяви пред парламента, че евентуално нападение срещу Тайван би могло да създаде „ситуация, заплашваща оцеляването“ на Япония и да доведе до намеса на японските сили за самоотбрана в подкрепа на САЩ.
За разлика от премиера император Нарухито отново изрази „дълбоко разкаяние“. Той заяви, че искрено се надява хората да продължат да „предават спомените за страданията, преживени по време на войната и след нея“, докато се стремят към мир и благоденствие.
Точно в 12:00 часа присъстващите запазиха минута мълчание. По същото време на 15 август 1945 г. тогавашният император Хирохито съобщава по радиото за капитулацията на Япония.
От името на близките на загиналите 84-годишният Такеши Канамори, загубил баща си на филипинския остров Лусон, посочи, че светът продължава да е свидетел на множество конфликти и жертви, и изрази надежда „мирът да настъпи възможно най-скоро“.
Източник: bta

Исторически календар

На 16 август 1858 година в Калофер е роден генерал-майор Атила Зафиров (1858 – 1922).
Завършва Военното училище в София (1880) и Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1883).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на Комщицкия отряд и воюва при селата Ропот, Комщица и Смолча.
След детронирането на княз Александър І (9 август 1886) и последвалия го контрапреврат, емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
През 1897 г. се завръща и служи в 22-ри пехотен тракийски (1898 – 1901) и 7-и пехотен резервен полк (1901 – 1903). От 1909 г. командва 26-и пехотен пернишки полк, с който воюва в Балканските войни (1912-1913) в състава на 7-а пехотна рилска дивизия при връх Повиен (10 октомври 1912), Булаир (26 януари 1913), Шаркьой (26 – 28 януари 1913) и Калиманци (4 –11 юли 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно командва 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия на Добруджанския фронт (март – октомври 1916) и 2-ра дивизионна област (1916 – 1918). Отличава се в боевете при с. Сарсанлар, Силистренско (6 септември 1916), което през 1942 г. е преименувано в Зафирово.
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен.

На 16 агуст 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Бацаров (1866 – 1951).
Завършва медицина в Цюрих (1892) и специализира бактериология в института „Луи Пастьор“ в Париж (1900 – 1901).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Червения кръст. През 1893 г. е зачислен на действителна военна служба с чин подпоручик и назначен за лекар на 4-ти артилерийски полк. В периода 1904 – 1906 г. ръководи 1-ва софийска дивизионна болница, след което заема длъжностите дивизионен лекар на 4-та преславска пехотна дивизия (1907 – 1913) и началник на Военносанитарната инспекция при Военното министерство (1913 – 1915).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Военносанитарната част при Щаба на Действащата армия и Главен лекар на войската. Има принос за добрата организация на лечебно-евакуационната и хигиенно-противоепидемичната дейност, в резултат на което е постигнато изнасяне и приближаване на квалифицираната медицинска помощ по-близо до бойната линия.
На 15 август 1917 г. става първият български лекар, повишен в чин генерал-майор. Преминава в запаса през 1919 г., след което работи в Софийския бактериологичен институт. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Турски пистолет конкурира класиката Glock

Пистолет с полимерна рамка пусна на пазара турската оръжейна компания Girsan Gun Industry. Целта на производителите е да се наместят на международния оръжеен пазар, на който трайно място е заел австрийският пистолет Glock. Компанията Girsan Gun Industry е съвсем млада, основана е през 1994 г. Първоначално е произвеждала по лиценз италианските пистолети Beretta 92F и Beretta 92G под името Yavuz-16 Compact и Yavuz-16 Regard. Главен потребител на тези оръжия и днес са армията, полицията и специалните структури на южните ни съседи. Компанията разширява своята производствена листа с няколко модела самозарядни ловни карабини, които продава на големия руски оръжеен пазар с наименованието “Енисей”. Днес тя произвежда 30 модела самозарядни пистолети, като годишно пуска около 60 хиляди висококачествени стрелкови оръжия.
Последната разработка на турските конструктори е пистолетът Girsan MC28 SACS. Той е представен през 2015 г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в немския град Нюрнберг. Посетителите на изложбата остават впечатлени от рационалния дизайн на оръжието. В разработката му са използвани най-съвременните технологии в оръжейното производство.
На пръв поглед пистолетът прилича на американския Smith&Wesson M&P, но при внимателен оглед се виждат редица съществени разлики, които го правят уникален Пистолетът е предназначен за стандартните в НАТО 9-мм патрони Parabellum. При изстрел куршумът се изстрелва с начална скорост около 350-370 м/сек и дулна енергия около 480-490 джаула. Това е патрон, който съчетава в себе си добра пробивна и спираща сила, позволяваща използването му както в пистолетите за самоотбрана, така и в щурмовите армейски и полицейски оръжия. Принципът на работа на автоматиката е основана на отката на заключения затвор при къс ход на цевта. Заключването на затвора към цевта при изстрел се осъществява по схемата Browning-SIG, характерна особеност на която е наличието на масивен патронник, влизащ в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Пистолетът е със скрит ударник. На задната стена на затворния блок има указател за наличието на патрон в цевта, оцветен в червено, който позволява бързо да се установи готовността на оръжието за изстрел. Полимерната рамка е изработена от високоустойчива на удар и топлина пластмаса. В предната долна част на рамката има т.нар. Пикатини релса за закрепване на лазерни целеуказатели, тактически фенери, бързомерци. Удобството при стрелба с двете ръце се осигурява от насечената предна стена на спусковата скоба, върху която удобно ляга показалецът на една от двете ръце. Напречни насечки има и в челната и задната стена на ръкохватката. Горната част е дълбоко изрязана за дланта. Това показва стремежа на конструкторите за намаляване на рамото между упорната точка на дланта с ръкохватката и оста на канала на цевта. Колкото рамото е по-малко, толкова отскачането на пистолета при изстрел е по-незначително. Това е изключително важно при произвеждане на серия последователни изстрели. Конструкторите са помислили и за стрелците с различни размери на дланта. За целта в комплекта на оръжието влизат три наставки, монтирани в задната част на ръкохватката Те осигуряват надеждно и здраво захващане и удържане на пистолета при изстрел. Сменят се изключително просто и бързо със специално приспособление от комплекта на оръжието. Върху рамката липсват издадени бутони и лостчета, които възпрепятстват бързото изваждане на пистолета от кобури и дрехи, което е характерно за голяма част от съвременните образци.
При Girsan MC28 SACS има само две лостчета и един бутон от лявата страна, които са разположени в удобни вдлъбнатини в рамката. Единият лост е за разглобяване, другият е на затворната задръжка. Бутонът е на ключалката за освобождаване на пълнителя. Ударно-спусковият механизъм е с висока степен на безопасност въпреки липсата на традиционен ръчен предпазител. Невъзможността за произвеждане на случаен изстрел се осигурява с малко допълнително предпазително лостче, разположено пред спусъка То блокира ударника и не позволява произвеждане на неволен изстрел при изпускане на пистолета или по друга причина. Цевта на пистолета е изработена по метода на студеното коване. То се извършва на специални машини, които изковават заготовката с 4 или 6 вибрационни чука при стайна температура. Чрез коването се постигат уплътняване на материала и подобряване на неговата структура. На коване се подлага тръбен материал, в който се вкарва полиран сърдечник с наклонени издатъци по повърхността. При коването сърдечникът се придвижва по дължина на цевта и формира 6 бр. вътрешни канала със стъпка 250 мм.
Производителите твърдят, че висококачествената стомана в комбинация със студеното коване осигурява ресурс на цевта над 50 000 изстрела, което прави оръжието почти вечно. Турският пистолет работи надеждно при стрелба с различни видове боеприпаси с облечени, полуоблечени или експанзивни куршуми. Последният вид куршуми са недопустими за използване за военни цели, съгласно правилника за законите и обичаите на сухопътната война, приети от Женевската конвенция от 1949 г. Не се ограничава тяхното използване за полицейски и граждански цели. Производителите предлагат два варианта на пистолета - класически и скъсен с обозначение съответно MC28-SA и MC28-SAC. Класическият вариант има общa дължина 193,8 мм при дължина на цевта 108 мм. Теглото му е 730 г в незаредено състояние. Скъсеният вариант има намалени габаритни размери и мака, като дължината му е 182,5 мм, а масата само 690 г. Дължината на цевта не превишава 97 мм. Независимо от по-малката начална скорост на скъсения вариант ефективността на водения огън достига до 70 м. В комплекта на оръжието, производителите са осигурили 3 пълнителя, набор за почистване и приспособление за заключване. В различни източници се отбелязва, че цената на пистолета е около 1400 турски лири (430 евро), и е сравнително ниска в сравнение с цената на пистолети от същия клас. Това го прави привлекателен за редица европейски пазари. - Още пистолети
Източник: https://www.24chasa.bg, доц. д-р Георги Маринов

Войската ни до 1919 година

„До 1919 г. във войската ни постъпваха задължително всички здрави младежи български поданици. Те служеха 2 и 3 години, обучаваха се във военно дело и се уволняваха в „запаса на армията”. Така всяка година постъпваха младежи и се уволняваха запасни войници. По този начин всички българи се възпитаваха  и обучаваха да обичат и защитават Отечеството. Тогава казармата беше действително едно голямо народно училище за насаждане на свети чувства към България и здрав бодър дух – школа за физическа и морална подготовка на юначни бойци и защитници на Родината.
Тогава войската ни се състоеше от действуваща армия, в която влизаха всички български поданици от 20 до 40 годишна възраст. Тя имаше назначение във време на война непосредствено да води боя с противника. Тази действуваща армия се състоеше от постоянни кадри от два набора младежи, които бяха в казармите и от запаса, тези които бяха уволнени вече.
Запасните войници от 40 до 60 г. включително образуваха народно опълчение. То имаше назначение да изпълнява във време на война по-второстепенни работи, в пределите на Царството и вън от него. По този начин в казармите винаги имаше 50-60 хиляди войници, които се обучаваха, а в запас повече от половин милион – годни за бой.
От долната таблица се вижда развитието и големината на армията ни в миналото.
През време на война сме имали мобилизирани:
Войни            Офицери     Подоф. и войници                Всичко
1885 г              400            55,600                         60,000
1912-1913 г    7,000          682,000                        689,000
1915-1918 г   12,000         845,000                        857,000
В миналото територията на Царството ни се разделяше на 3 военно-инспекционни области. Първа обемаше 1, 6 и 7 дивизионни области, втора – 2, 3, 8 и 10 дивизионни области и трета – 4, 5 и 9 дивизиони области. Всяка дивизионна област имаше по четири полкови окръжия, а всичко имахме 40 полкови окръжия. Тези окръжия извършваха наборите, държаха сметка за запасните, подготвяха мобилизацията на армията и пр.
Разноските, които даваше държавата за армията ни бяха съвсем малки, защото тогава всеки си отбиваше военната тегоба задължително и не получаваше заплата като днес. Държавата беше много сигурна тогава. Сигурна, защото имаше много подготвени защитници и малките й средства отиваха за набавяне на облекло, оръжие и други материали за война.
Със скромните средства, с които разполагахме по-рано, ние можехме да имаме през последната война: 14 пехотни и 2 конни дивизии с 82 пехотни полка и други маршеви, 10 етапни и 13 опълченски полка, с 12 конски полка и множество оръдия и картечници, всичко около 850,000 души.
Но след последната война, нашите врагове искаха съвършено да ни унищожат. Те виждаха, че българинът е храбър и добър войник. Опасяваха се, ако ни оставят със същата армия, че ще можем след известно време пак да ги заплашваме. Разбира се, тия опасения са пресилени, защото всеки от нашите съседи поотделно има 4-5 пъти повече земя и население. Но все пак храбростта ни ги плаши и затова с Ньойския договор грабнаха оръжието от ръцете ни: те ни лишиха от истинска народна армия, а ни оставиха доброволческа.
В тази доброволческа армия младежите не идват задължително в казармата, а по желание, за което им се дава заплата. Освен това, те намалиха и състава на войските оставиха ни само 20,000 войници, подофицери и офицери за армията, 3,000 – за пограничната стража и 10, 000 – за жандармерията, или всичко не повече от 33, 000 въоръжени човека. При големите задължения и намаления на населението от войните, ние и не можем да държим повече войници, защото за поддържане на тази доброволческа армия, държавата харчи около един милиард лева повече отколкото по-рано. Това положение бедната ни държава с мъка понася.
И така, нашите противници, унищожиха свещеното право и длъжност на всеки българин да се обучава да защитава Отечеството си. И не само ни натовариха с грамадни харчове за издръжка на тази доброволческа армия, но главно – те ни лишиха от запас, оставиха ни само с тази малка армия, без резерви и опълчение, като ни направиха безсилни, слаби и безпомощни в случай, че ни нападнат; дори не ни позволяват нищо, което напомня нашата славна стара армия.
Срокът на службата на тези доброволци определиха 12 месеца за армията и 6 години – за пограничната стража и жандармерията. По този начин, едвам от 1931 г. ще почнат да отиват всяка година обучени хора в запас, числото на които иначе ще бъде много малко. Така в случай на нужда, при застрашаване от външни врагове, държавата ни не ще има достатъчно обучени във военно дело хора, да я защитят”.
(*Материалът е публикуван в „Поучения за войника – гражданин”, издаден през 1928 г. в Шумен, печатница „Спас Попов” под редакцията на полковник К. Соларов. Съставители – пет полковника, двама подполковника и един доктор. Раздели: „Нравоучение и вероучение”, „Отечествена история”, „Гражданско учение”, „Противодържавни идеи”, „Отечествена география”, „Военна история”, „Общи военни знания” и „Хигиена”.)

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.