от 16 до 31 юли

Вертолети за радиосмущения Ми-8/Ми17ППА

Ми-8ПП е вертолет за създаване на активни радиосмущения, разработен от КБ Мил. Първата модификация на вертолета за РЕБ Ми-8СМВ, създадена през 1971 г., е предназначена за защита на фронтовата авиация от поражение на зенитно-ракетните комплекси на противника. В товарната кабина е бил монтиран вертолетен вариант на комплекса за РЕБ „Смальта-В”. В процеса на експлоатация Ми-8СМВ нееднократно се е доработвал с цел разширяване на възможностите на комплекса.
Създадения през 1974 г. вертолет за радиоелектронна борба Ми-8ПП с комплекс „Поле” е предназначен за създаване на смущения в наземните РЛС за откриване, насочване и целеуказване, влизащи в различни звена за оповестяване и управление на системата за ПВО на противника.
През 1980 и 1982 година приетата на въоръжение модификация се доработва, в резултат на което се появява новата модификация Ми-8ППА. Индекс ВС Ми-8ПП.
Вертолетите Ми-8/17ПП, баражирайки на безопасно разстояние от предния край (района на бойните действия) могат да работят в режим на разузнаване и радиоподавяне или само в режим на разузнаване.
Апаратурата му за радиоелектронни смущения осигурява:
   - водене на разузнаване в много широк честотен диапазон;
   - анализ на сигналите и разпознаване на принадлежността на обслужваните обекти;
   - избор на обектите за подавяне;
   - избор и формиране на оптимален вид смущения за всеки обект;
Подсистемата за разузнаване позволява да се откриват РЛС от зони, разположени зад пределите на зоните за поразяване на средствата за ПВО на противника.
Цифровата система за обработка и формиране на смущенията осигурява класификация на обектите, определяне на приоритета за подавянето им, избор на най-ефективните смущения.
Освен щатния екипаж от трима човека на Ми-17ПП има и оператор на апаратурата за смущения.
Бордовият комплекс може да работи в следните режими:
   - автоматически (без участие на оператора);
   - полуавтоматичен (обекта за подавяне се избира от оператора);
   - ръчен (оператора оценява обстановката, определя обектите за подавяне и вида на смущенията).
Вертолетът е снабден със средства за индивидуална защита от управляеми ракети.
Във вертолета Ми-17ПП е монтирана следната апаратура:
Станция за пълзящи смущения "Азалия" (ЛО24 и ЛО27)
Станцията е предназначена за групова защита на самолети и вертолети чрез създаване на смущения в РЛС за далечно откриване, навеждане и целеуказване
На вертолета има два комплекта станции ЛО24 и един комплект станции ЛО27.
В състава на всяка станция влизат:
   - предавателна система;
   - антенно-фидерна система;
Охлаждането им е въздушно-течно, като за охлаждаща течност се използва ПМС-10. Блоковете на станцията са разположени вътре в машината.
Станция за радиотехническо разузнаване
Предназначена е за определяне на честотният диапазон на радиоелектронните средства на противника и управление на станциите за смущения, монтирани на борда на вертолета.
В състава на станцията влизат:
   - приемно устройство;
   - устройство за анализ;
   - антенна система;
   - пулт за управление;
   - източник на захранване.
Всички блокове на станцията са разположени вътре в машината.
Станция за активни смущения
Станцията за активни смущения е предназначена за подавяне на станциите за далечно радиолокационно откриване от типа „Хокай”. Станцията има литерно изпълнение.
В състава и влизат:
   - предавателна система (подавя ДРЛО);
   - приемна система (определя направлението на подавяният обект);
   - антенна система.
Охлаждането на системата е въздушно.
Блоковете на станцията (два) са разположени вътре в машината на специални поставки и нехерметични отсеци.
Антенната система се състои от две антенни решетки разположени от двете страни на вертолета.
На някои модификации се монтират и индивидуални средства защита, като устройства за изстрелване на инфрачервени уловки и лампи за инфрачервени смущения "Липа".
Във ВВС на България през 1990 година са доставени четири вертолета Ми-17ПП - бордови номера 431, 432, 433, 434.
До 1999 година са използвани по предназначение, след което (през 2000 г.) те са преоборудвани в транспортни и противопожарни.
Борд 433 катастрофира на 24 юли 2003 г. в местността Бетоловото край гр. Разлог при гасене на горски пожар. При инцидента загинаха командирът на екипажа подполковник Милко Пейковски, майор Николай Радулов – втори пилот, бордният техник младши лейтенант Бойко Панайотов и полковник Кирил Чамишки – началник-група «Държавен противопожарен контрол» към РДВР-Благоевград. - Още РЕБ

На този ден САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит

На 25 юли 1946 г. на атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит.
Тихоокеанският атол Бикини е известен с това, че по времето на Студената война е изпитателна площадка, на която САЩ извършват в периода 1946 - 1958 година 23 експериментални взрива на ядрени и водородни бомби.
На 1 март 1954 г. на атола е взривена първата водородна бомба под кодовото название Castle Bravo. Експлозията е най-мощната ядрена експлозия, извършвана от САЩ. Бомбата се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква повсеместно радиоактивно замърсяване. Сред засегнатите от радиоактивното замърсяване са 23 японски моряци на рибарския кораб "Щастливия дракон 5", попаднал в замърсената зона. Всички се разболяват, а един умира през септември 1954 г. Последвалият скандал в Япония е голям.
През 1968 г. САЩ обявяват Бикини за обитаем, а в началото на 70-те като част от експеримента канят малка група местни жители да се завърнат по домовете си. През 1978 жителите отново са евакуирани, след като екип от френски учени установява опасно високи нива на стронций-90 в телата им. Не е било необичайно за жените на острова да карат неуспешна бременност, недоносвания, мъртви раждания и нарушения в цикъла им. САЩ предлагат $150 милиона като компенсации за щети, нанесени от ядрената им програма. - Още ЯО

Голяма победа за българската войска

В нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. войската на хан Крум нанася пълен погром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийският император Никифор І Геник, заедно със своите военачалници.
След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа.
Победата при Върбишкия проход е един от найголемите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Смята се, че той създава първите писани закони в българската държава. Според една легенда той разпитал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Суда“ от 10 век. Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата на славяните и прабългарите в държавата и да премахнат обичайно-правните норми по места.

На този ден през 1943 година започва англо-американската въздушна операция „Гомор”, разрушила Хамбург до основи

В 00:57 след полунощ на 25 юли 1943 г. над Хамбург започват да падат бомби, пуснати от британските Кралски ВВС (КВВС). Това е 32-та бомбардировка на града от началото на войната и претръпналите хора не се паникьосват, а дисциплинирано отиват в скривалищата.
Никой обаче от жителите не подозира, че започва мащабната британо-американската операция „Гомор” и след 8 дни и 4 нощи техният град ще бъде изравнен със земята от пуснатите 9000 тона бомби – високоексплозивни, запалителни, фосфорни и напалмови.
Операция „Гомор” убива най-малко 50 000 души и оставя един милион цивилни без дом, тъй като приоритетно и целенасочено е бомбардирана жилищната и търговската част на града. Унищожени са 250 000 жилищни сгради, от които 16 000 са многоетажни жилищни блокове.........Прочети още

Провалът на милиардния проект FCAS принуди Испания да забави пенсионирането на F-18

Испания отлага пенсионирането на изтребителите F-18 заради провала на програмата FCAS и липсата на достъпни алтернативи от най-ново поколение, пише Euractiv. 
Посочва се, че тази седмица Испания е възложила на отбранителния и технологичен гигант Indra да разработи нови тестови платформи за авионика, които да поддържат удължения живот на над 60 самолета от четвърто поколение. Това решение на МО постепенно да удължи службата им до 2040 г.
Краят на Европейската бъдеща бойна въздушна система (FCAS) – съвместно усилие между испанския Indra, френския Dassault и германския Airbus – разби очакванията за разполагане на шесто поколение реактивен самолет в близко бъдеще.
ФОКУС припомня, че в началото на юни месец Франция и Германия се отказаха от  съвместния проект за бойна авиация на бъдещето (FCAS), който беше започнат от Ангела Меркел през 2017 година, като идеята беше да бъдат заменени изтребителите Rafale и Eurofighter до 2040 година. Проектът на стойност 100 милиарда евро бе спъван от разногласия между участващите компании – френската Dassault Aviation и европейската аерокосмическа група Airbus, представляваща германски и испански интереси. Посочва се, че Франция е настоявала да бъде водещ партньор в разработването на самолета, докато Airbus е настоявала за по-равностойно партньорство, включващо значителен трансфер на технологии.
Испания е поръчала 45 Eurofighter-а от четвърто поколение Halcón I и II от 2022 г., които ще бъдат доставяни постепенно през следващите 10 години, каза консултант пред Euractiv.
В доклад на El Pais се посочва, че опция биха били американските стелт изтребители F-35, но Испания е поставила покупката на пауза, за да даде приоритет на европейската отбранителна индустрия.
Решението на Мадрид може да има "огромни последици за сигурността", обясни Енрике Наваро Гил, независим консултант по отбраната, специализиран в аерокосмическия сектор относно отношенията между Доналд Тръмп и Педро Санчес. Наваро допълни, че Испания сега е можела да има оперативни F-35 в рамките на две или три години.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 29 (2026), 24 юли, 2026 годинa (pdf)

„Балаклава“ - най-голямата военна тайна на Сталин

Стратегически обект
Подземната база за подводници „Балаклава“ в Крим е останала в историята като един от най-впечатляващите примери за „Студената война“. През миналия век това строго поверително съоръжение е построено в случай на ядрена война или Третата световна война. Времената се променят, но днешната Кримска Балаклава продължава да изумява с огромните си подземни лабиринти. Короната на мощната военна индустрия на СССР става забележителност на полуостров Крим и един от най-посещаваните музеи в Севастопол.
Османски гарнизон
Днешните конфликти между Русия и САЩ изглеждат много по-прости, отколкото са били след Втората световна война. Появата на ядрено оръжие създава повод за надпревара и параноя. В случай на съветска агресия, американците си правят превантивен план за ядрена атака. И двете страни методично увеличават своя ядрен арсенал, възможностите на бойните глави, торпеда и ракети, заплашвайки се взаимно с отмъщение.
След като американските бомби падат върху Хирошима и Нагасаки, Съветският съюз подсилва подводния флот с ядрено оръжие. Тогава Сталин дава заповед да се намери място, където ядрените подводници да бъдат скрити при реципрочен удар. Те търсят повече от година и в крайна сметка се спират на Балаклава. Градът веднага става таен и е решено името му да не се споменава на кримската карта.
Няколко века преди това Балаклава е военно пристанище. Първоначално този регион е избран от генуезците, които построяват тук древната крепост Кембело. По-късно на територията на съвременна Балаклава е разположен османски гарнизон. По време на Кримската война тук е базиран английски лагер. Наблизо се намира елитната британска „Лека бригада“, която извършва прочутата си, но неуспешна атака срещу Севастопол.
Твърдението, че заливът Балаклава не може да се види от морето, изобщо не е мит. Така че това място за скриване на флота не е избрано случайно. Пристанището, широко около 400 метра, е надеждно защитено както от бури, така и от любопитни очи. Планината Таврос, под която се намира подземния комплекс, е естествено укритие. Дебелината на мраморния варовик е около 126 метра, благодарение на което базата получава първа категория устойчивост на ядрена атака.
Надеждно строителство
Проектът на комплекса на военноморската база за защита на Черноморския флот в случай на ядрена война е проверен и одобрен лично от Йосиф Сталин. Работата започва през 1953г. Минната дейност се извършва от работници, които са градили подлези в Москва, Харков и Абакан. Пробиването става най-вече чрез взривяване. Веднага след като земята и скалите са премахнати, се поставя метална рамка и след това се излива бетон. Поради секретността, корабите влизат в комплекса само през нощта.
Единственият видим елемент на проекта е "Южният Батопорт" - голяма морска порта, която предпазва залива от вредното въздействие на ядрената експлозия. Това е куха метална конструкция с тегло 150 тона, с размери 18х14х11 метра.
Входът на канала е покрит със специална маскировъчна мрежа, която съвпада по цвят със скалите. Общата площ на конструкцията е 15 000 квадратни метра, а каналът за подводници е по-широк от залива Балаклава. Някои вътрешни помещения достигат височината на триетажна жилищна сграда. Цялата основа е разделена на няколко нива на секретност, за да се разграничат, те са маркирани с различни цветове по пода и по стените.
В подземните помещения има повече от 200 души, които работят на пристанището и инженерните системи. Около 50 души работят като охрана, стоящи на няколко места: на входа и изхода на тунела и на пристанището. Всички служители на тайния комплекс в Балаклава подписват документ за поверителност. По време на работа и пет години след прекратяване на трудовото правоотношение служителите са ограничени в редица права. Например, забранено им е да пътуват извън Съветския съюз.
В новия комплекс е възможно да се скрият от ядрен удар девет подводници от малък клас или седем средни. В допълнение към подводниците, в случай на ядрен удар, цялата база на подземния ремонтен комплекс, войници от всички близки части и цивилното население на Балаклава могат да бъдат настанени в подземната база.
Днес е музей
Тайната подземна база на руските атомни подводници губи своята мощ и стойност по време на разпадането на СССР. За разлика от други подобни военни съоръжения, комплексът в залива Балаклава е използван до 1993 година. Кораби от руския Черноморски флот напускат територията през 1994 година. По време на разделянето на съветския флот, Украйна получава една голяма торпедна подводница. Ядрените боеприпаси са откарани на руска територия.
Съоръжението скоро е изоставено и ценното оборудване става плячка за продавачите на метал. Всички капаци и порти на комуникационните кладенци, отвори, тунели, захранващи кабели са отрязани. За кратко време мощното военно съоръжение се превръща в мизерна гледка. През 2002 г. украинските власти решават да превърнат комплекса в исторически музей. Днес той привлича туристи не по-малко от другите кримски атракции. - Още за Балаклава

Акварел на лейтенант Хенри Клифърд от английския лагер при Аладън от времето на Кримската война

След дебаркирането си във Варна в края на май - началото на юни 1854 г. английската армия избира за свои лагери околностите на Варна и близките села Аладън (днес с. Страшимирово) и Река Девня (днес гр. Девня).
От 5 юни до 30 юни 1854 г. при Аладън лагерува английската Лека дивизия (Light Division) под командването на шотландския генерал-лейтенант сър Джордж Браун (Lieutenant General Sir George Brown)*.
Акварелът „Light Division Camp at Aladine, Bulgaria” е работа на лейтенант Хенри Клифърд**. Той е съхранен в албум (съдържащ 119 акварела), притежание на частен колекционер. Акварелът представя поглед към лагера на английската Лека дивизия при Аладън. На преден план английски войник на пост и български пастир с два бивола. В далечината - Варненското езеро и северните склонове на Авренското плато.....Прочети още

Забравените герои на България

Днес се навършват 161 години от рождението на генерал-лейтенант Стефан Никифоров Богданов.
Той е роден на 24 юли 1865 г. в гр. Елена. Завършва военното училище в София (1885) и десетмесечните курсове за щабен офицер (1893-1894). На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерна дружина. През Сръбско-българската война (1885) е временен командир на пионерната дружина. След войната служи в артилерията. На 1 януари 1887 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1890 г. в чин капитан. Стефан Богданов е произведен в чин майор на 1 януари 1895 година, а през 1904 г. в чин подполковник. Служи последователно като командир на гаубична батарея във 2- ри артилерийски полк, командир на планинска батарея, командир на артилерийски отдел в 3-ти артилерийски полк (1903-1905) и командир на същия артилерийски полк (1907); началник на строително домакинска част при артилерийската инспекция (1909). На 19 февруари 1911 г . е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912-1913) е назначен за началник на средната колона на Хасковския отряд при настъплението му към Кърджали, а след това със своя 3- ти артилерийски полк се сражава при Папаз-тепе (под Одрин), Чаталджа и Булаир. В Междусъюзническата война (1913) е началник на артилерията във 2- ра пехотна дивизия и воюва срещу сърбите и гърците при Криволак, Щип и Горна Джумая (дн. Благоевград).
През 1914-1915 г . е началник на 2- ра военноинспекционна област. При включването на България в Първата световна война е началник на артилерията във 2- ра армия (1915-1916), която воюва на Македонския фронт. В хода на настъплението командва Бояновския отряд, а след това Сборната пехотна дивизия (ноември 1915). Отбранява връх Каймак- Чалан (септември—и октомври 1916) и участъка при Кенали. От януари 1917 г . до 1918 г . е началник на 8- ма пехотна Тунджанска дивизия, която воюва на Струмския фронт. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 18 септември е произведен в чин генерал-лейтенант. След войната излиза в запаса. Умира през 1937 г. в Пловдив.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 1 и 2 кл; ордена „Св. Александър” V ст. без мечове ; народния орден „За военна заслуга” IV ст. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на военна лента.

На 24 юли 1867 година в Сливен е роден генерал-майор Михаил Сапунаров.
Завършва Военното училище в София (1887) и служи в 8-и пехотен приморски полк (1887 – 1894), 2-ри пехотен сливенски полк (1895 – 1900), щаба на 3-та пехотна балканска дивизия (1900 – 1901), 20-и и 11-и пехотен полк (1901 – 1906). Последователно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк (1906 – 1909), рота във Военното училище (1909 – 1911) и 7-и пехотен преславски полк (1911 – 1912).
През Първата балканска война (1912 – 1913) е командир на дружина в 48-и пехотен полк, с който се сражава при Люлебургаз и Чаталджа. Във Втората балканска война (1913) поема командването на 63-ти пехотен полк и воюва срещу сръбските войски при Черни връх и връх Тумба. От 1913 до 1914 г. заема длъжността комендант на София, а от началото на 1915 г. – командир на 7-и пехотен преславски полк. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Полската канцелария при Щаба на Действащата армия (1915 – май 1917) и командир на Планинската пехотна дивизия (май 1917 – септември 1918). Воюва на Южния фронт в участъка между р. Вардар и Дойран, където на 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор.
След войната командва 3-та пехотна балканска дивизия, а през 1919 г. преминава в запаса. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

Турската отбранителна компания "Аселсан" подписа споразумение с Босна и Херцеговина за доставка на системи за борба с дроновете

Турската отбранителна компания „Аселсан“ („Aselsan“) е подписала договор с Босна и Херцеговина за доставка на системи за борба с дроновете, съобщи генералният директор на компанията Ахмет Акьол, цитиран от изданието „Тюркийе тудей“.
Акьол заяви в публикация в социалните мрежи, че споразумението е било подписано с босненския министър на отбраната Зукан Хелез в рамките на текущото сътрудничество между двете страни в отбранителната индустрия.
„Подписахме нов договор с министъра на отбраната на Босна и Херцеговина Зукан Хелез за доставката на наши противодронни системи“, посочи Акьол. „Бих искал нашето сътрудничество да е ползотворно за въоръжените сили на Босна и Херцеговина“, добави той.
Според регионалната телевизия Ен 1 въоръжените сили на Босна и Херцеговина ще подобрят съществено способностите си за електронна война след подписването на споразумение за покупка на десет модерни системи за борба с дроновете.
Медията уточнява, че договорът е бил подписан вчера в Сараево от босненския министър на отбраната Зукан Хелез и генералния директор на турския отбранителен гигант „Аселсан“ Ахмет Акьол, а церемонията по подписването се е състояла в Генералния щаб на въоръжените сили на Босна.
Хелез благодари на ръководството на „Аселсан“, на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и на министъра на отбраната Яшар Гюлер, като подчерта, че това споразумение представлява третият съществен технологичен принос от страна на турска компания за националните въоръжени сили на Босна.
Той напомни, че предишните покупки са включвали 400 тактически радиоустройства и модерна система за борба с дроновете „Кангал“. Министърът изтъкна, че това отбранително оборудване е ключово за защитата на военните съоръжения, инфраструктурата на националната отбранителна индустрия и ключови национални активи срещу съвременните въздушни рискове.
Хелез добави, че вече са планирани бъдещи дискусии за покупка на още две противодронни системи, което има за цел да повиши оперативния стандарт на въоръжените сили на Босна до нивото на останалите страни от региона. 
Източник: bta

Американската ядрена подводница USS Oregon акостира в Шотландия

Американската ударна ядрена подводница от клас "Virginia" USS Oregon (SSN-793) акостира във военноморската база Фаслейн в Шотландия, съобщиха официално от Военноморските сили на САЩ.
Визитата е част от планираните операции на плавателния съд в зоната на отговорност на Шести флот на САЩ. По време на престоя си в британската база екипажът ще извърши планова поддръжка, презареждане с провизии и технически прегледи.
Командирът на Оперативна група 69, капитан Дъг Сатлър, благодари на британските партньори за подкрепата и гостоприемството.
"Специалните отношения между Съединените щати и Обединеното кралство се основават на споделени ценности, взаимно доверие и споделен ангажимент към морската сигурност. Нашето дългогодишно партньорство с Кралския флот е от решаващо значение за поддържането на мира и стабилността в региона", отбеляза той.
Подводниците от клас "Virginia" се отличават с висока степен на стелт технология, автономност и издръжливост, позволяващи им да изпълняват широк спектър от разузнавателни и бойни мисии за гарантиране на сигурността в зоните на оперативна съвместимост с НАТО.
Пристигането на ядрената подводница във Фаслейн се случва на фона на засилено военно присъствие на САЩ в Европа и Близкия изток.
По-рано бе съобщено, че новият британски премиер Анди Бърнам е дал съгласие американските сили да използват бази на Обединеното кралство за отбранителни операции срещу Иран — стъпка, която преодолява предишните търкания между Вашингтон и Лондон относно достъпа до ключови военни съоръжения като Диего Гарсия и Феърфорд.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен хеликоптер катастрофира в Чехия, има загинал

Един човек загина при катастрофа на военен хеликоптер Bell UH-1Y Venom (р.н. 0491) от състава на ВВС на Чехия. Инцидентът е станал днес в 12:00 местно време в близост до град Намъще над Ославом, съобщава чешкият информационен портал iDNES.
По първоначални данни на борда на машината са се намирали общо петима души. За момента точният брой на ранените, както и тежестта на техните наранявания, все още се уточняват от местните власти.
На мястото на произшествието веднага са изпратени множество екипи на спешна медицинска помощ, включително медицински хеликоптер за бърза евакуация на пострадалите. Районът е отцепен, като предстои компетентните органи да започнат разследване за установяване на причините за техническата или пилотската грешка, довели до падането на хеликоптера.
Катастрофата е станала във военновъздушната база Намест над Ославоу, на 180 километра югоизточно от Прага.
Чешката армия все още не е публикувала допълнителна информация за обстоятелствата около катастрофата.
UH-1Y Venom, произведен от Bell Textron, е многоцелеви хеликоптер. Той се задвижва от два двигателя T700-GE-401C, произведени от General Electric.
Източник: https://www.focus-news.net/

Екипажи от 24-та авиобаза с успешна съвместна подготовка в Хърватия

Летателни екипажи от 24-та авиационна база – Крумово получиха сертификати за успешно завършен модул от специализирана летателно-тактическа подготовка в Хърватия,  съобщават от военното формирование. Това стана по време на официална церемония в Тренировъчния център на Многонационалната програма за подготовка на авиацията за специални операции (MSAP TC) край град Задар. На събитието присъстваха директорът на центъра полковник Драган Андреевич, бригаден генерал Януш Гаубе – командир на ВВС на Словения, националните представители на България, Словения, Унгария и Хърватия и екипажите, взели участие в подготовката.  
Съвместната подготовка се проведе под ръководството на MSAP TC в авиобаза „Земуник“ през месеците май и юни с участието на екипажи от ВВС на четирите държави. От българска страна участва един вертолет AS 532 AL Cougar, личен състав от 24-та авиационна база и военнослужещи от Съвместното командване на силите за специални операции. Летателният състав изпълни в пълен обем тренировъчната програма, действайки в рамките на смесени екипажи.
Задачите от програмата включваха полети за десантиране с прилагане на специални тактики, техники и процедури, включително с използване на очила за нощно виждане. Последният етап от подготовката беше фокусиран върху планиране и изпълнение на специални въздушни операции за поддръжка действията на тактическа група командоси.
На закриващата церемония командирът на ВВС на Словения и директорът на MSAP TC акцентираха, че провеждането на мисиите в смесени авиационни групи от екипажи и вертолети на страните от програмата е от изключително значение за повишаване на оперативната съвместимост. Те подчертаха, че съвместната работа надгражда способностите на участниците за успешно изпълнение на задачи в многонационален формат и за справяне с предизвикателствата на съвременната среда за сигурност.
Източник: https://otbrana.com

На 31 юли НВУ „Васил Левски“ ще изпрати в бойния строй Випуск „Априлски – 2026“

148-ми випуск на НВУ „Васил Левски“ ще получи първите си офицерски пагони на 31 юли, научаваме от учебното заведение. Тазгодишният випуск на Военната академия, висшите военни училища и професионалните колежи носи следните имена: на ВА „Г. С. Раковски“ – „98-ми випуск „Априлски-2026“; на НВУ „В. Левски“ – „148-ми випуск „Априлски-2026“; на ВВВУ „Г. Бенковски“ – „75-ти випуск „Априлски-2026“; на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ –„Випуск Априлски-2026“; на ПСК към НВУ „В. Левски“ – „148-ми випуск „Априлски-2026“; на ПСК към ВВВУ „Г. Бенковски“ – „75-ти випуск „Априлски-2026“ и на на ПСтК към ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – „Випуск Априлски-2026“. Наименованието е свързано със 150 години от Априлското въстание.
По традиция, дни преди официалната церемония по присвояване на първо офицерско звание, курсантите випускници от НВУ „Васил Левски“ участваха в поход по знаков исторически маршрут. През тази година инициативата бе свързана с град Априлци и героичното участие на населението от региона във въстанието. Походът бе на 15 и 16 юли. За него от Военния университет информират още: „Бъдещите офицери от випуск „Априлски-2026“ и техните командири посетиха емблематични места, свързани със славните събития от пролетта на бунтовната 1876 година. Походът започна от местността „Граднишки боаз“, където курсантите поднесоха цветя в памет на загубилите живота си борци и присъстваха на историческа беседа, проведена от майор доктор Дочо Николов. Разказът за събитията от преди 150 години – за сраженията, за Новоселската република, просъществувала цели 9 дни, за жертвите – не беше просто набор от исторически факти, а тема за размисъл за храбростта, мечтите и цената на свободата.
Походът премина през мемориален комплекс „Априлско въстание“ в центъра на град Априлци, където бе положен венец в памет на героите. Курсантите посетиха също Новоселския манастир, както и местността „Кръстът“. Наблюдаваха и прожекцията на документален филм за Новоселското въстание. Историческият поход на випуск „Априлски – 2026“ завърши с полагане на венец и цветя на признателност на Черния паметник в квартал „Зла река“, посветен на 142-мата загинали в сраженията от 1876 година“.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Възникване на електронното разузнаване и борба в Българската армия

Разглеждат се особеностите в организи­ране на свръзката по време на бойните действия около Оринската крепост по време на Балканската война 1912/13 г. и някои моменти от възникването на ра­диоразузнаването и електронното подавяне в Българската армия.
Историята показва, че умението да се води война, а от там и въвеждане на нови прийоми и действия непознати до дадения момент са присъщи не само на големи и модерни армии, а и на по-малки. Това зависи най-вече от интелигентността на командирите и умение­то на войниците.
Българската армия, нейните командири и бойци са доказвали неведнъж, в нашата многовековна история, че умеят да воюват. Те често са излизали победители не само поради своята многочисле­ност в даден момент, а и поради умението на командирите да из­ползуват нови по ефективни и непознати за противника начини за водене на войната. Ярък пример в това отношение е битката за Од­ринската крепост по време на Балканската война. В нея умението на командирите и войниците достига връх, който смайва световните военни специалисти и предизвиква респект и уважение.
В тази разработка искам да акцентирам вниманието върху дей­ствията на свързочните подразделения, които освен задачите по осигуряване на свръзката, въвеждат и нови методи за противодей­ствие на противниковите войски - радиоелектронната борба.
Телеграфната дружина се формира на 4 януари 1909г. в София, съгласно Указ - 107. Състои се от щаб, три роти и нестроеви взвод. С височайши указ - 2 от 1 януари 1912г. към нея се фор­мира радиотелеграфно отделение.
Във връзка с мобилизацията на армията от 17 септември 1912г. дружината се развръща по военновременните щатове, мобилизира и участва във войната. Съгласно мобилизационния план тя не участва самостоятелно, а нейните подразделения са предадени към съответ­ните съединения и части.
След демобилизацията на армията на 4 август 1913г. дружината отново се формира в София, като самостоятелна, от кадъра на во­енновременните подразделения.
Същата на 11 септември 1915 г. по случай мобилизацията във връзка с предстоящата война се формира по военновременните щатове, като включва: телеграфен парк за общата главна квартира, три те­леграфни парка за трите отделни армии, едно радиотелеграфно от­деление за общата главна квартира, по едно радиотелеграфно отде­ление за 1-ва отделна армия и конната дивизия и една допълваща полурота. На 30 септември 1915г. дружината престава да функцио­нира като отделна част. От същата дата в София се формира допъл­ваща телеграфна рота, която има за задача да обучава и подготвя млади войници за частите на армията.
Дружината се формира отново като самостоятелна на 1 октомври 1918г., след Първата световна война, от кадъра на разформирова­ния телеграфен парк. Състои се от щаб две учебни роти и един не­строеви взвод. Дружината се разформирова на 21 август 1921г.
Мобилизацията на Телеграфната дружина за участието и в Балканската война се обявява с телеграма - 1791 от 17 септември 1912г. от 1 Софийска дивизионна област към 12,00ч. На базата на Параграф 149 на "Наставлението за мобилизацията на армията" от 1910г. и Параграф 7 от "Упътвания по мобилизацията на частите от инженерните войски" се издава заповед - 50(от същата дата, ЦВА­Ф 1488, оп I, дело 6, стр.233) за формиране на Телеграфната дру­жина. В нея се описва новите формирования, от кой подразделения се формират и приложени списъци за долните чинове и офицерите явили се при мобилизацията и назначението на командирите (ЦВА - Ф 1488, оп I, дело 6, стр.246-248,270).
Командир на дружината майор Константин Спиридонов Куцаров, роден на 29 юни 1869г. Шумен, завършва ВУ, подпручик 2.08.1891г., поручик 2.08.1894г., капитан 15.11.1900г., майор 1912г., подп. 2.08.1915г., полк. 4.10.1917г. Служил в 1-ва пион. друж., ЖП дру­жина, командир на телеграфната дружина, уволнен 5.09.1919г.
Формират се 12 полуроти (по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири), един теле­графен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно от­деление и една допълваща полурота. Както споменах по горе съг­ласно мобилизационния план по време на войната 1912-1913г. дружи­ната не се формира като самостоятелна част, тъй като всичките и самостоятелни и домакински формирования са разпределени между войсковите части.
Състава на радиотелеграфното отделение (сведения към 21 сеп­тември 1912г.) включва 2 возими радиостанции "Radio Elektrogui" ­4 конски сили и личен състав 100 души (45 от мирновременния щат и 55 запасни). От тях:
   - офицери - 3;
   - техник-чиновник - 1;
   - подофицери - 20 (от запаса 15);
   - войници - 76 (от запаса 40).
В състава на отделението се включват и 30 коня.
Возимата радиостанция се състои от 3 коли (двуколки) - стан­ционна, машинна и материална. Личния състав ( 1-ва станция - 49, 2-ра - 51) включва:
   - 1 офицер (подпоручик);
   - 5 подофицери (телеграфисти);
   - 1 електроинженер (в случая французин);
   - 6 подофицери и редници (машиниери);
   - 34 подофицери, ефрейтори, редници - строители, конници и други.
Командир на радиотелеграфното отделение е кап. Иван Николов Бошнаков (роден на 13.02.1912г. стар стил, в Сопот), според лич­ния му подпис на архивна единица ЦВА - Ф 1488, опис VI, ае 3.
Началник на 2-ра радиостанция подпор. Русев (най-вероятно тази в района на Любимец (данните са от дневника на 2-ра р/ст). Конкретната информация за дейността на радиотелеграфното отделение се открива от запазените в ЦВА заповеди, заповедни книги "Реляция за дейността", апаратни дневници и други.
По въпроса за това от коя дата е започнала дейността по раз­криване и въздействие (пречене, създаване на смущения) на свръзката на турската армия по време на Балканската война, може да се направи извод от следните запазени източници.
"Дневник на военните действия на 1-ва радиостанция" (ЦВА ­1488, оп VI, ае 1). Тук буквално е записано: "Лозенград 22.Х. чуват се чужди станции. Предават с шифър. С нашата станция ние пречим на другите станции за правилното и редовно приемане. На 23.Х., също както вчера."
За прехващания на противникови донесения и пречене на рабо­тата на противниковите станции е записано - от 30.ХII.1912г. до почти края на януари 1913г. от районите на с. Кючук Татар кьой, с. Керакисъм и с. Скендер кьой. Дневникът е подписан от кап. Бош­наков, командир на радиотелеграфното отделение, който е бил в района на 1-вата р/станция.
Най-пълна представа за дейността на телеграфното отделение се добива от "Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците" написана от капитан Бошнаков ( ЦВА - Ф 1488, оп.VI, ае 3). От нея ще цитирам това, което се отнася само за боевете за Одринската крепост: "Двете возими радиостанции са предадени 1-вата към 3-та армия - Лозенград, 2-рата към 2-ра армия - Мустафа паша.
На първо време свръзката не се осъществява поради голяма пов­реда на 2-рата станция и поради голямото разстояние. Свръзката се възстановява напълно на 12 ноември 1912г., но не се използува интензивно поради намалено доверие в надеждността и поради опас­ност от прехващане от противника. Поради това получават назначе­ние да прехващат турски и други чужди депеши(съобщения). Данните се предават в щаба на съответната армия. Освен това на станциите е възложено да възпрепятстват сношението(свръзката) между турс­ките радиотелеграфни станции Цариград - Одрин. Но мощността на нашите станции е малка и се предполага, че от позициите на кои­то се намират (далече от Одрин) едва ли са постигнали нужния ефект.
За да бъде препятствието по ефективно върху Одринската стан­ция е заповядано от Инспектора на инженерните войски с телеграма - 1746 от декември 1912г., станциите да се преместят в източния сектор в близост до Одрин. 1-вата станция от гр.Кешан да се пре­мести с.Керакесъм (посочено и в дневника на станцията), а 2-рата от Мустафа паша, през с.Кемал, на главната сръбска линия.
Няколко дена след това, вследствие на указалите се добри ре­зултати е заповядано 1-вата станция (с телеграма - 25 от Инспек­тора на Инженерните войски), да застане още по близо до Одрин на кота 58 9/10. Двете станции са на разстояние около 10 км от Од­рин и на 20 км една от друга.
За възпрепятстване на депешите (съобщенията) получавани в Одринската станция от Цариградската, при всяко чуване действие­то на последната, нашите две станции се пускат едновременно, ка­то предават цифри или извадки от вестник. При изпращане на съоб­щения от Одрин за Цариград те се подслушват и прихващат. По съ­щия начин се действа и при работата на другите станции."
От "Реляцията" се вижда, че прехванатите турски радиотелег­рами са само с цифров шифър. Прехващани са често и радиограми на френски и турски език, на открит текст. Последните са привеждани на български език и заедно с шифрираните се изпращат в съответ­ните щабове.
За ефекта от работата на станциите говори, че съобщенията на турски език са повече разговори между радистите, които се оплак­ват, че не могат да приемат добре, поради въздействието на наши­те станции.
За засилване още повече на въздействието и прихващането в с. Абалар на 6 март 1913г. се изпраща трета возима станция, а в с. Гебелер и с.Мустафа паша други две "по-малки товарни системи Telefounken".
Отчита се, че необходимия ефект не винаги се е постигал по­ради ставалите повреди на станциите и недостатъчната подготовка на телеграфистите. За това в "Реляцията" се казва "Независимо от това нашите станции, които са с по-малка сила от турските (наши­те 4 к.с., турските 8 и 12 к.с.), не са могли да доведат възпри­пятствието до абсолютност и в зависимост от опитността на персо­нала в Одринската станция са отстранявали нашето въздействие върху им."
Всички наши станции са действали до 13 март 1913 г., превзе­мането на Одрин.
Интерес представлява описания по-нататък ефект на въздейст­вието на нашите станции, като тези данни са набирани от пленени­те турски телеграфисти, служили в Одринската станция. Ще цитирам точно източника "Станцията в Цариград имала 2 мотора 8 и 12 к.с.
С единия и другия мотор се получават вълни 600 и 1200 метра. При работа с малкия мотор и при двете вълни всякога сме им бъркали. Същото било и с големия мотор, но само при вълна 600 метра, ко­гато се е работило на 1 200 метровата вълна, бъркането е било слабо и отстранимо. Работата с големия мотор не всякога е можело затова са действали с по-малкия мотор. Когато Одринската станция е виждала, че при работата сме им бъркали, са спирали работата за 15-20 мин. за да се отвлече вниманието ни и след това започ­ват отново. Съобщение се е предавало от Цариград на части и с многократни повторения. Имало е случай при което съобщенията са закъснявали 3 - 4 дни."
Одринските телеграфисти се оплаквали често, че не могат да приемат телеграмите напълно и прибягват до хитрости.
Например:
   - Определяли са точно часа на работа и почвали да работят без предварително повикване, като се надяват, че нашите станции докато ги чуят и се подготвят за действие съобщенията ще бъдат предадени;
   - Повикването е ставало на вълна 600 метра, а предаването на съобщенията на вълна 1 200 метра, по този начин се е изгубвала работата на първата вълна, като се надяват да се мисли, че стан­цията в Цариград бездейства.
Интерес представлява и описаната в "Реляцията" информация за това, какво е намерено при превземането на Одрин.
На "Индъръма" се указват две еднакви за самостоятелни дей­ствия станции, за да можело, когато едната се повреди да се ра­боти с другата.
Моторите на Одринската станция са работели с бензин или газ. Открити са 150 тенекии газ за станциите и прожекторите.
На обкръжените в Одрин офицери се е разрешавало да пращат частно къси съобщения в Цариград, но само за здравословното си състояние, но и това накрая е било забранено.
Завеждащия станцията "офицер Джават бей на 13 март преди об­яд при навлизането на българските войски в крепостта, сам е счу­пил моторите, изпокъсал жиците на мачтите и разрушил станциите."
От тези исторически факти, доказани на базата на архивните единици в Централния военен архив гр. В.Търново, могат да се нап­равят някои заключения и изводи:
   1. В някои източници се казва, че Българската армия в боеве­те край Одрин, за първи път в световното военно изкуство изпол­зва създаване на преднамерени смущения за въздействие на против­никовата свръзка.
Тъй като нямам, възможност да работя във военните архиви на други страни, не искам да доказвам дали това е точно така. Но едно е сигурно, че това е един от първите опити в света.
   2. Радиотелеграфните станции се използуват сравнително ус­пешно за водене на прехват, превод и обработка на разузнавателна информация, а и за масирано(чрез използуване на няколко станции) подавяне на противниковите свръзки.
   3. Турските телеграфисти правят опити за радиоелектронна за­щита и противодействие на противниковото разузнаване.
   4. Спорен е въпроса коя точно е датата за възникването на радиосмущенията в Българската армия. От апаратния дневник на 1-ва радиостанция"(ЦВА - 488, оп VI, ае 1) е видно, че на 22 ок­томври 1912 год. в района на Лозенград са разкривани противнико­ви радиотелеграфни станции и е пречено на тяхната работа.
Вярна е също така, че въз основа на заповед на Инспектора на Инженерните войски (телеграма - 1746 от декември 1912 г.) станции­те се преместват в заповядани райони, т.е. за първи път започва организираното използуване на смущения в нашата военна история.
Според мене обаче е правилно да се приеме, че началото на използуването на преднамерени радиосмущения е 22 ОКТОМВРИ 1912 г.
   5. Във военната история с главни букви трябва да бъдат записани имената на КОМАНДИРА НА ДРУЖИНАТА МАЙОР КОНСТАНТИН СПИРИДО­НОВ КУЦАРОВ, по време на войната командир на телеграфния парк на главната квартира, а също и първия командир, ръководил лично сму­щенията - КОМАНДИРА НА РАДИОТЕЛЕГРАФНОТО ОТДЕЛНИЕ КАПИТАН ИВАН НИКОЛОВ БОШНАКОВ, които може да се смятат за първите офицери от Електронното разузнаване и борба. - Още РЕБ
Източник: http://reb.start.bg, Тодор К. Петков

Защо руските космонавти летят в космоса въоръжени?

Представете си оръжията им! Лазерен пистолет? Бластер? А светлинен меч? Макар че гореспоменатите оръжия идват от сферата на фантазията, съветските космонавти наистина са заминавали за космоса въоръжени. Тяхното оръжие бил пистолет с три цеви, който приличал на отрязана пушка. Бил не само защита срещу извънземни, но най-вече тяхна гаранция при завръщането им на Земята.
В СССР никой не говорел за това, но от времето на Юрий Гагарин съветските космонавти отивали в космоса въоръжени. Членовете на Космическия корпус били въоръжени с обикновен пистолет "Макаров", същият като на полицаите. Бил им връчен "за защита от диви животни или престъпни елементи", в случай на кацане в пустинята. Малцина смятали, че "космическият" другар може да бъде заменен до 1965 г., когато космонавтите Алексей Леонов и Павел Беляев претърпяват инцидент и са принудени да кацнат в тайгата.
Мечката е враг на космонавта
Поради трудния терен спасителните екипи имат нужда от време, за да стигнат до космонавтите. Леонов и Беляев трябва да прекарат няколко дни в тайгата.
"Хеликоптерите, които летяха над нас, можеха само да ни информират, че някой сече дървета, а друг използва дървените трупи за огрев“ - спомня си Леонов.
Космонавтите си построяват подслон и скоро са посетени от мечки, които току-що са се събудили от зимния си сън и следователно са гладни и агресивни. Единственото нещо, което могат да направят, е да стрелят във въздуха, което само усилва любопитството на дивите животни.
"Макаров ставаше само да се застреляме с него", отбелязва Леон с горчива ирония. Той е този, който дава идеята за специално оръжие за оцеляване в случай на принудително кацане.
"Мечтата на бракониера"
Триседмичното разработване на оръжието се извършва от директора на Тулския оръжеен завод Владимир Парамов. Той предлага револвер, полуавтоматична пушка и пистолет с три цеви. Последното се оказва най-подходящо за целите: защита от опасни животни и криминални елементи, подходящ и за лов на храна и изстрелване на сигнални патрони. Пистолетът е направен от две 32-мм хоризонтални горни гладки цеви и една нарезна 5.45-мм цев. В бойния комплект има 11 СП-П патрона, 10 СП-Д патрона и 5 СП-С патрона.
Работниците в завода наричат новия пистолет "Мечтата на бракониера", но в официалните документи той е посочен като СОНАЗ  (СОНАЗ - преносимо аварийно огнестрелно оръжие).
TP-82 има необичайна задна част. Това е обикновено мачете за рязане на дървесина, което може да бъде покрито с твърд калъф, прикрепен към пистолет, като по този начин се получава винтовката. Поради гладките си цеви той може да се използва за лов на зайци, птици и дребен дивеч, а с нарезната цев - лосове, глигани и други големи животни.
Оръжието е много надеждно.. "Изсипахме пясък и вода вътре в пистолета ... с какво ли не го изпробвахме, а той издържа на всичко", казва заместник-директорът на отдела за оцеляване при извънредни ситуации от Центъра за обучение на космонавти Николай Филатов.
Той си спомня, че веднага след като казашките пастири чуват за пистолета, опитват да се сдобият с него. Предлагат цели стада овце в замяна, а един пастир дори предлага жена си. Всеки иска оръжието: пилоти, геолози, пътешественици и ловци. Малко по-късно оръжието е клонирано в известните Вепр-1 и Вепр-2.
TП-82 е на разположение до края на 80-те години. Официалната версия за прекратяването на производството му е, че вече има достатъчно модели. Според неофициалната версия финансовите проблеми в периода след перестройката не позволяват на завода повече да произвежда такова екзотично оръжие. - (видео)
Ще бъде ли съживена легендата?
Не знаем много за съдбата на TП-82 след разпадането на СССР. През 2007 г. медиите съобщиха, че, тъй като срокът на годност на боеприпасите за TП-82 е изтекъл, командирът на 16-та експедиция до Международната космическа станция (МКС) Юрий Маленченко ще получи пистолет "Макаров" преди полета си, вместо ТП-82.
Не е ясно дали ТП-82 или негов аналог все още влизат в арсенала на космонавтите. Известно е, че през 2008 г. американският космически експерт и инженер на НАСА Джеймс Оберг моли за отстраняване на руското огнестрелното оръжие от МКС. Той казва, че го смята за опасно, тъй като там, където хората работят в стресови и психологически напрегнати условия, няма място за оръжия.
Руските експерти обаче не са съгласни с Оберг. Според директора на отдела по специално обучение в Космическия тренировъчен център Юрий Гидзенко необходимостта от оръжие на борда е доказана. Следователно вероятно е твърде рано ТП-82 да бъде премахнат от арсенала на космонавтите, както и от космическата история.
През 1983 г. компанията за производство на огнестрелни оръжия Savage прави аналогична версия на TП-82 за астронавтите на НАСА, известна като 24-VS. В същото време компанията Randall създава ножа Astro 17, чиято дръжка съдържа комплект за оказване на първа помощ. Въпреки това не е известно дали американски астронавти са въоръжени, когато изпълняват своите космически мисии.

84 години от разстрела на Никола Вапцаров – патрон на Висшето военноморско училище

На този ден през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров – поет революционер, деец на работническото движение, днес – патрон на Висшето военноморско училище.
През 1949 г. приемник на българската морскообразователната традиция става Народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров", а от 1956 г. на училището е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
В Машинното морско училище Вапцаров постъпва ненавършил 17 години (9 август 1926 г.), а го завършва на почти 23 години (16 юни 1932 г.). Това е онази част от живота на всеки човек, когато той укрепва не само на физически, но и съзрява социално, като личност и професионалист.
Обучението в Морско училище винаги е имало важна роля в живота на възпитаниците му. Тяхното самочувствие се дължи главно на специфичните особености на морската професия, на допира с морето по време на практика и задгранични плавания, на особения дух и среда. Това напълно се отнася и за Никола Йонков Вапцаров. Тежките условия на служба, обучение и живот в училището са имали ключова роля за формирането на личността и характера му. Неговата борбеност, неговата непримиримост с несправедливостите и уменията му за общуване с хората са изградени най-вече през този период от живота му.
През 1949 г. на Висшето народно военноморско училище е присвоено името "Никола Йонков Вапцаров". От тогава рожденния ден на Никола Вапцаров - 7 декември, е Патронен празник на Висшето военноморско училище, който се чества ежегодно. Сред вълнуващите ритуали е тържествения марш на курсанти пред паметника на Вапцаров, издигнат на територията на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" през 1988 г.
В град Варна има още един негов паметник, който се намира пред Дома на архитекта. Този бюст-паметник преди преместването е бил пред централната сграда на ВВМУ. На името на Никола Вапцаров е назована една от улиците, в близост до Морското училище.
Една от традициите в Морско училище са срещите на възпитаниците на училището по случай годишнини от завършването му. Ритуален момент от тези срещи е поднасянето на венци пред паметника на Никола Вапцаров и обща снимка на випуска. - (видео)

Каква е съдбата на гигантския съветски танк Т-35

Пет купола, три оръдия и шест картечници, поверени на дванадесетима мъже: това не е превъплъщение на съветската мощ, плаващо в открито море, а стар танк на Червената армия - Т-35 от 30-те години на XX век. Той e унищожен още през първите дни на Втората световна война.
От появата им по време на Първата световна война танковете нарастват бързо по габарити, мощ и въоръжение, докато по-динамичните сражения от Втората световна война не им придават разумен размер.
Първият многофункционален тежък танк - френският Char 2C, е последван в края на 1920-те години от британския A1E1 Independent - страхотна машина, тежаща 33 тона и с пет купола, която така и никога не влиза в масово производство. Само че вероятно е послужил за вдъхновение за съветските конструктори да правят големи неща.
Промишлената база, наследена от болшевиките и парализирана от загубата на много инженери с опит по време на руската революция, не е в състояние да произвежда масово съвременна технология и се налага да бъде възстановена от нулата. Именно тогава обаче съветското експериментално конструкторско дело навлиза в апогея си.
Изграждането на леки танкове е по-лесно и е било възможно да се копират чужди модели. За тежките танкове обаче няма рецепта за успех, така че те трябва да се създават в движение, като се използва инженерният импулс, проявен в съвместни проекти с германския инженер Едвард Гроте.
Средният танк TG на съветско-германската конструкторска група не стига до производствената верига, но дава на младия съветски екип безценен практически опит. Той го насърчава да се включи в по-големи проекти и скоро те разработват T-35, базиран на TG - големия германски танк - Grosstraktor - и модели, внесени от Великобритания.
С тежко въоръжение и . . . свръхтегло
Танкът трябвало да тежи около 35 тона, но прототипът, завършен през 1932 г., е 10 тона. Това чудовище е високо 3 метра, а на двуетажните му куполи са монтирани 76-милиметрови оръдия, както и картечници, които могат да се въртят на 360 градуса.
Два по-малки оръдейни купола с 45-милиметрови оръдия и картечници, които могат да се въртят в полукръг, са поставени в предната и задната част на танка, а две картечни купола и стрелкови пункт под задното оръдие допълват арсенала на танка. Машината е задвижвана от двигател с мощност 500 конски сили и вдига максимална скорост от едва 28 км/ч на открит път.
Военните приемат танка, но не са доволни от сложната конструкция на шасито и слабата мощност на двигателя.
В началото на 1930-те години съветските стратези подготвят бъдещите етапи на войната, в която участват бронирани машини. Средните танкове T-28 биха могли да сразят врага, T-35 биха напредвали, за да унищожат всичко наоколо с огромната си огнева мощ, следвани от трета вълна от Т-26 и дори по-леки модели с картечници, които да прочистят каквото е останало, като подкрепят пехотата.
Опитът от испанската гражданска война, сраженията по съветската граница с японците и Зимната война с Финландия разкрива колко опасна е противотанковата артилерия и колко необходимо е пехотата да бъде защитена с бронирани машини.
При такива условия щитът на танка от 10-50 мм би бил недостатъчен. Опитите да се увеличи дебелината вдигат теглото  на бойната машина до 55 тона, а нито един съветски двигател по онова време не може да задвижва нещо толкова голямо. Друг неуспех е неспособността на командира на танка да координира едновременното стрелбата от пет купола.
Конструкторите правят неуспешен опит да приспособят системите на корабните оръдия, за да синхронизират стрелбата от много точки, а в началото на 1940-те години танкът вече е остарял и като конструкция, и като тактическо приложение.
"Момчето от плакатите" на съветската власт
Т-35 не влиза в действие до германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 година. В същото време обаче той служи повече на идеологическия фронт - показван е по градските площадки като символ на съветската военна сила и привлича големи тълпи и наблюдатели от чужбина.
Той се появява на плакати и на ордена "За храброст", където се задържа много повече, отколкото в реалния живот. През 1943 г., когато T-35 вече е част от историята, той продължава да се бори за отечеството в съветската пропаганда.
На истинското бойно поле обаче службата му не е толкова бляскава. От общо 59-те T-35, произведени между 1934 и 1939 г., 48 са участвали в битката, а останалите е трябвало да бъдат ремонтирани или са използвани  в тренировъчни учебни заведения.
Танкът не оцелява през първите дни на битката, защото машините, създадени за внезапен пробив, не успяват да останат дълго в отстъпление. Само седем T-35 са унищожени в битката, а останалите просто дефектират и са изоставени от екипажите им.
34-а Съветска танкова дивизия, която разполага с всички налични единици, получава предупреждение призори на 22 юни, когато започва нашествието. Три от танковете дават повреди още преди да влязат в битката и след маневри през Западна Украйна, два дни по-късно, остават само 10 танка, които са в състояние да се борят с врага.
Обградени и по-слабо въоръжени
Поради бъркотията при оттеглянето и ожесточените гранични сражения има само едно писмено сведение за тяхното представяне в битката. На 30 юни 1941 г. група танкове, включваща четири T-35, е изпратена, за да подсили други единици, но е атакувана, докато се придвижва.
Артилеристът на предната кула В. Сазонов по-късно пише: "Последното ни сражение беше глупаво. Първо, стреляхме през реката от основния купол към селото, наречено Ситна, а след това атакувахме с останалото от нашата пехота. Те се поколебаха, щом започнаха да свистят германските куршуми, започвахме да напредваме и паднахме под огъня на германските оръдия отляво".
"Завъртях купола към предната линия, гледах ли гледах, но не видях нищо и след това - пра-а-с, кулата бе ударена. Аз обаче не можах да си покажа главата, куршумите се сипеха върху нас като грах. Германските снаряди достигаха до нас на интервали от пет секунди. Тогава видях светкавица, бяхме на 50 м от селото и една от нашите гъсеници се счупи".
"Разгърнахме се по всички посоки, с всичко, което имахме, но заради попаденията по нас двигателят спря, а оръдието заклини. Тогава видяхме германските войници и знаехме, че сега е моментът да се махнем от там. Излязохме през купола и скочихме на пътя. От екипажите на Т-35 оцеляха само четирима, всичките от различни танкове".
На германските войници им харесва да позират до изоставени "сталински чудовища" и затова има много военни снимки, на които се появяват Т-35 въпреки техния ограничен брой и краткото им участие в сраженията.
Старомодният гигант с пет купола така и никога не показва характера си и свършва дните си като куриоз на инженерството, символ на военната мощ като гигантското оръдие "Цар Пушка" в московския Кремъл, за което се твърди, че никога не е стреляло.
Последният екземпляр се съхранява в музея на танковете в Кубинка, в покрайнините на Москва, където той е сред "звездите" на сбирката. Тя напомня на посетителите за най-важните конструкторски проекти от миналия век, когато танковете са се научили да бъдат танкове. - Още за Т-35

На този ден

На 23 юли 1917 г. при въздушна катастрофа загива подпоручик Христо Димитров – Брадата. Роден е през 1885 г. в с. Новачене, Орханийско. Четник в четата на Христо Чернопеев.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Постъпва в армията и след Балканските войни остава на свързочна служба в Техническата дружина.
През май 1916 г. завършва Аеропланното училище. По време на Първата световна война е зачислен към Първо аеропланно отделение.
На 8 юли 1916 г. при въздушен обход край езерото Тахино, фелдфебел Христо Димитров – пилот, и поручик Христо Скутунов – наблюдател, са посрещнати от вражеските противовъздушни батареи. Самолетът е повреден, но поручик Димитров успява да приземи машината в разположението на неприятелските части. Летците подпалват аероплана и избягват преследването.

Най-голямата военна измама на Древността и първият мирен договор в историята: уроците на Кадеш

В сградата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, недалеч от залите, в които се договарят примирията на нашето време, е изложено увеличено копие на глинена плочка. Дипломатите минават покрай него всеки ден. Текстът на плочката, който е на повече от три хиляди години, е и най-старият запазен мирен договор в света. А за да бъде подписан, най-напред е трябвало да се случи най-голямата битка с колесници, която човечеството е виждало.
Двете суперсили на бронзовата епоха
Тринайсети век преди Христа е период на два колоса. На юг лежи Египет — древен, богат, самоуверен, управляван от млад фараон в петата си година на престола: Рамзес Втори, комуто тепърва предстои да заслужи прозвището Велики. На север, в сърцето на Мала Азия, се издига Хетската империя на цар Муваталли Втори — държава на воини и книжовници, чиито архиви ще изиграят неочаквано голяма роля в тази история.......Прочети още

Украйна започва производство на британски артилерийски системи L119

Британската отбранителна компания BAE Systems и стратегически украински партньор в отбраната подписаха споразумение за лиценз за производство на леки артилерийски системи в Украйна.
"Стратегическото партньорство ще подпомогне разработването на вариант на лекото 105 мм оръдие L119 за използване от въоръжените сили на Украйна“, заяви BAE Systems, пише Европейска Правда. 
BAE Systems заяви, че споразумението ще даде на украинската компания достъп до техническата информация и поддръжка, необходими за производството на първото оръжие за тестване.
Наскоро беше съобщено, че Обединеното кралство е подписало договори с няколко компании за разработване на първата си балистична ракета от над половин век, като целта е едновременно да подкрепи Украйна и да намали зависимостта на Европа от американските оръжия.

Британска самоходна гаубица AS90 Braveheart

AS90 Braveheart ("Смело сърце") е 155 мм самоходна гаубица, която влиза на въоръжение в британската армия през 1992 г. Произвежда се от заводите на BAE Systems в Barrow-in-Furness, Cumbria. В строя са въведени общо 179 единици, като част от тях от участваха в операцията "Иракска свобода".
Специално за действия в пустинни условия е създаден вариант на гаубицата, наречен AS90 Desert ("Пустиня") През 1994 г. AS90 Desert преминава успешно изпитанията в Аризонската пустиня, а през 1996 г. - в Кувейт и в Саудитска Арабия. При него са подобрени качествата на двигателя и ходовата част, така че да може да работи продължително време в условията на високи температури и пясъчни терени.
AS90 представлява монтирано върху танково шаси 155 мм оръдие, 39-и или 52-ри калибър, което може бързо да се изнася в района за стрелба или да сменя позицията си, когато се наложи. Като правило оръдия с калибър 155 мм могат да стрелят както с конвенционални снаряди, така и със снаряди с ядрен заряд. Но дори и конвенционалните притежават достатъчно мощна разрушителна сила. По време на изпитанията 2 самоходни гаубици успяват само за 10 сек да изстрелят по единична цел 261 кг снаряди само като тегло.
Едно от основните предимства на самоходните артилерийски системи освен високата мобилност е това, че екипажът е защитен зад бронята на установката. Стоманената броня на AS90 издържа на 7,62 и 14,5 мм куршуми и на шрапнели от 152 мм снаряди. Енергетичната установка, която е дизелов двигател с мощност 660 к.с., дава възможност за използването на хидравлика и електроприбори, което пък от своя страна позволява автоматизирането на много от действията на екипажа. Така например системата за зареждане на оръдието е автоматична. Това рязко подобрява скорострелността. Гаубицата може да води залпов огън със скорострелност 3 изстрела за по-малко от 10 сек, интензивен огън в продължение на 3 мин. със скорострелност от 6 изстрела в минута и поддържащ огън със скорострелност 2 изстрела в минута.
Оръдието няма стабилизиращи приспособления. Хидравлична система с помощта на електрониката за насочване позволява стрелба на 360 градуса. Далечината на стрелбата зависи от дължината на цевта и типа на снарядите, които се използват. При цев 39-и калибър и конвенционален снаряд далечината е 24,7 км. Снаряди с увеличен заряд могат да достигнат целта си на 30 км. А оръдията с 52-ри калибър на цевта могат да стрелят и на дистанция до 40 км. Управлението на огъня се осъществява от автоматична система за прицелване по цели, които се намират извън видимостта на мерача. За директна стрелба мерачът разполага с оптически прибори за дневни и нощни условия.
Очевидно британските артилеристи са доволни от самоходната гаубица, защото са възложили на производителят BAE-Systems да бъдат модернизирани 96 гаубици от типа 155 мм/52-ри калибър. Същността на модернизацията се състои в замяната на досегашната цев на оръдието с нова, със същия калибър, но с увеличена далечина на стрелбата до 40 км. В момента вървят изпитанията и на нови 155 мм снаряди с увеличена скорост на полета. Модернизираните самоходни оръдия AS90 ще постъпят на въоръжение през 2004 г.
В същото време BAE Systems имат подписан лицензионен договор за производството на гаубицата в полските заводи HSW (Huta Stalowa Wola). Тук оръдието ще бъде монтирано на полското шаси OBRUM. Две установки от предвидените общо 72 вече са монтирани и преминават задължителните изпитания.
Основни технически характеристики на самоходната гаубица AS90 Braveheart са: - екипаж 5 или 4 души; - тегло 42000 кг; - дължина 9.7 м; - ширина 3.3 м; - височина 3.0 м; - клиренс 0,40 м; - скорост 55 км/ч; - радиус на действие 350 км. - Още артилерия

Страници от участието на ВМС на България във Втората световна война

В навечерието и по време на Втората световна война организацията на българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на Н.В. войски) е силно повлияна от германските схващания за организационното и материално-техническото развитие на военноморските сили. Военнополитическите събития свързани с присъединяването на България към Тристранния пакт довеждат до връщане на земите на Южна Добруджа и присъединяването на Егейското крайбрежие между реките Струма и Марица заедно с островите Тасос и Самотраки. Вследствие на това морската ни граница се увеличава над 2 пъти. Стремежът да се осъществи мечтата за Велика България на 3 морета придобива все по-плътни очертания с формирания през май 1941 г. Беломорски флот. Структурата на Морските на Н.В. войски включва: Командване с щаб в София, на което са подчинени: 1. Черноморски флот с щаб във Варна. 2. Дунавски флот с щаб в Русе. 3. Беломорски флот с щаб в Кавала и 4. Морска учебна част във Варна. През 1942 г. Морското училище е издигнато във Военноморско висше специално учебно заведение за подготовка на всички ръководни морски специалисти. В Беломорския флот за първи път в българската военна история е формирана специална част - Морската пехота. През 1943-44 г. на пряко подчинение се намира и създадената Охридска патрулна група на Охридското езеро.....Прочети още

Забравените герои на България: Генерал-майор Георги Киров Абаджиев

Навършват се 167 години от рождението на генерал-майор Георги Киров Абаджиев. Той е роден на 22 юли 1859 г. в Стара Загора. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец в 7-ма опълченска дружина. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в пехотата. На 9 юли 1881 г. е произвезден в чин поручик, на 9 септември 1885 г. в чин капитан, на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. в чин полковник.
Командва 21-ви Средногорски полк (1900), 18-ти пехотен Етърски полк и 2-ра бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) е командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия (от 1900), с която участва в боевете на Тракийския военен театър – при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. През септември 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 12-та пехотна сборна дивизия (ноември 1915), а по-късно е началник на Бургаския укрепен пункт. Умира през 1940 г .
Награден е с ордена „Св. Александър” IV и V ст.; народния орден „За военна заслуга” III ст. и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

На този ден

На 22 юли 1944 г. България участва в съвместна мисия с румънската и немската авиация.
От състава на 15-а въздушна армия, съюзническата авиация изпраща близо 1000 бомбардировача В-24 Liberator и В-17F Flying Fortress, прикривани от изтребители Р-38 Lightning по различни цели в Румъния.
Българската част е малобройна. Тя се състои от 10 Меssersсhmitt-109G-6 и има задача да действа срещу оттеглящите се американски самолети като избягва директен двубой с основния ескорт.
Водач на групата е капитан Чудомир Топлодолски. Подпоручик Петър Бочев, подофицер Димитър Сомов и фелдфебел Никола Краличев докладват за два свалени В-24 Liberator. Трети е повреден от стрелбата на младия пилот подпоручик Марин Цветков. Българските летци се завръщат без загуби.

Армията на Литва с ключов успех: Тества успешно боеспособността на новите си Black Hawk

Екипажите на новите хеликоптери Black Hawk, разположени във военновъздушната база на литовските военновъздушни сили, за първи път от пристигането на тази техника в страната, проведоха тренировъчни стрелби с използването на картечници M240H калибър 7,62 мм, съобщава Delfi.
Информацията бе официално потвърдена от литовската армия. По време на тридневното обучение екипажите отработиха различни сценарии на бойни стрелби и усъвършенстваха уменията си за боравене с оръжия, откриване на цели и управление на огъня.
Специално внимание беше обърнато на въпросите за безопасността, комуникацията между пилотите и бордните стрелци, както и координацията на действията — фактори, които са от решаващо значение при изпълнението на бойни и специални операции или задачи по прехвърляне на войски.
Огнева поддръжка в реални условия
Военните подчертаха изключителното значение на проведените маневри за изграждане на оперативни навици на летателния състав.
"Тези учения се превърнаха във важен етап в обучението на екипажите, тъй като позволиха на пилотите и членовете на летателния екипаж да практикуват задачи по огнева поддръжка от хеликоптери в реални условия. Подобни учения допринасят за подобряване на стрелбата и точността, както и за развитието на координацията на действията на екипажа, уменията за бързо вземане на решения и способността за безопасно изпълнение на задачи по огнева поддръжка при поразяване на наземни цели", подчертава се в изявлението на военните.
Интеграция по стандартите на НАТО
7,62-мм картечници M240H, използвани по време на ученията, са специално пригодени за хеликоптери Black Hawk. Те са предназначени за ефективно управление на огъня с въздушна поддръжка от движещ се хеликоптер.
Военните подчертават, че първите учения от този вид с бойни стрелби в Литва бележат поредната важна стъпка в интегрирането на платформата UH-60M Black Hawk в системата на въоръжените сили на Литва.
Новата хеликоптерна система значително повишава мобилността, бойната готовност и способността на ВВС да изпълняват задачи в пълно съответствие със стандартите на алианса.
Източник: https://www.focus-news.net/

„Летящият кошмар“ за дроновете: Русия превърна Ми-8 в машина за радиоелектронна война

Руската армия започна да въвежда в експлоатация нов вариант на своя транспортен хеликоптер Ми-8 за радиоелектронна борба, адаптирайки платформата в специализирана летяща система за заглушаване, която изглежда е предназначена да смущава украинските дронове с голям обсег, пише военното издание Military Watch. Модифицираният Ми-8 е оборудван с това, което изглежда като множество антени за радиоелектронна борба, предназначени да смущават сателитните навигационни и комуникационни системи, използвани от безпилотните летателни апарати с голям обсег. Вместо да унищожава дронове чрез кинетични средства, хеликоптерът е предназначен да им попречи да се навигират точно към целите си, като влошава или блокира GPS и други сателитни навигационни сигнали в големи райони. 
За разлика от конвенционалните наземни системи за електронна война, монтирането на оборудване за заглушаване на борда на хеликоптер предоставя няколко важни оперативни предимства. Работата на голяма височина значително увеличава обхвата на видимостта, което позволява на самолета да проектира електронни смущения върху много по-големи площи, отколкото системите, монтирани на превозни средства, ограничени от терена. Хеликоптерът може също така бързо да се препозиционира, за да защити различни региони, тъй като разузнаването идентифицира нови маршрути за атака с дронове, осигурявайки гъвкав слой защита, който може да съпътства високоценни военни активи или да подсили уязвимите сектори на руската мрежа за противовъздушна отбрана.
Разработването на новия вариант Ми-8 илюстрира как широкото използване на безпилотни летателни апарати с голям обсег е променило характера на войната. Украинските сили все повече разчитат на произведени в Украината ударни дронове, способни да атакуват цели на стотици или дори хиляди километри зад фронтовата линия. Нефтопреработвателни предприятия, складове за боеприпаси, логистични центрове, самолетни заводи, авиобази и съоръжения за стратегически бомбардировачи са подложени на многократни атаки, принуждавайки Русия да отделя все повече ресурси за защита на инфраструктурата, считана преди за относително сигурна. 
Модификацията на Ми-8 отразява предпочитанието на Русия да адаптира доказани платформи от съветската епоха, вместо да разработва изцяло нови самолети за специализирани мисии. Откакто този тип е влязъл в експлоатация, са произведени над 12 000 хеликоптера Ми-8, което го прави едно от най-многобройните семейства военни хеликоптери, строени някога. Стотици все още са на руска служба в Въздушно-космическите сили, армейската авиация, Росгвардията, Граничната служба и други държавни агенции, осигурявайки голям флот, който може да бъде модифициран сравнително бързо, за да отговори на нововъзникващите оперативни изисквания. Руският отбранителен сектор положи по-широки усилия за подобряване на системите за електронна война на своите самолети, като кадри от модернизирани ударни хеликоптери Ми-28НМ през юни изглежда показват интеграцията на нови системи за електронна война срещу дронове.
Източник: https://trud.bg/

Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили се запозна с дейността на авиобазата в Граф Игнатиево

Вие сте избрани, вие сте елит и трябва да живеете с това самочувствие. Ние, българският народ, уважаваме вашата професия, знаем, че е една от най-трудните, мислим ви, когато сте на бойния си пост и се грижите за сигурността на България. С тези думи президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Илияна Йотова се обърна към личния състав на 3-та авиационна база – Граф Игнатиево, където беше на посещение, съобщават от Прессекретариата на държавния глава.
Държавният глава им благодари за службата в полза на Родината, особено отговорна в днешния опасен свят. „От вас се изискват смелост и умения да пазите въздушното пространство на България, професионализъм да работите със сложна техника, да я поддържате през годините, за да бъде безопасна за летците“, посочи Йотова.
Президентът определи летателния състав като един от най-авторитетните не само в Европа, но и в международен план, който непрекъснато се стреми да се усъвършенства. Йотова изтъкна и дейността на инженерно-техническия състав и изключително високата им подготовка. „Без вас няма как летецът горе в небето да се чувства спокоен“, посочи Илияна Йотова.
Държавният глава заяви, че българската държава продължава да бъде длъжник на служещите във Военновъздушните сили – по отношение на кадровото обезпечаване, условията на труд, недостиг на техника. „В мое лице имате защитник на вашите интереси, ще настоявам с всички мои правомощия за вашите искания, да бъдете технически и социално осигурени“, подчерта президентът. Тя посочи, че са необходими и нови попълнения с нови самолети според военно-техническата експертиза какво е необходимо на България и финансовите възможности на страната.
Върховният главнокомандващ разговаря с ръководството на авиобазата, запозна се с изградената инфраструктура за новите изтребители F-16 Block 70 и тренажора за подготовка на летателния състав. Разгледа и статичен показ на самолетите МиГ-29 и F-16. В срещите и обиколката на авиобазата участваха също министърът на отбраната Димитър Стоянов и командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев.
Източник: https://otbrana.com/

Държавният глава по темата за решението за американските самолети

Искането на САЩ за разполагане на самолети-цистерни в България задължително трябва да мине през решение на Народното събрание. Такъв е законът и в момента правителството го изпълнява. Ако парламентът вземе такова решение, това не ни прави част от военните действия в Иран, заяви президентът и върховен главнокомандващ Илияна Йотова в отговор на журналистически въпроси при посещението си в 3-та авиационна база – Граф Игнатиево.
По думите й, американските самолети, за които САЩ са поискали престой, няма да извършват каквито и да било действия в българското въздушно пространство. Държавният глава все пак изрази надежда за спазване на примирието в Близкия изток.
Президентът направи паралел с предишното американско искане за разполагане на военна техника, която за дълъг период остана на гражданското летище в София. „При предишния кабинет така и не стана публично достояние нотата, която беше изпратена, за да видим точно какви са ангажиментите и какви са исканията към българската държава“, каза президентът Йотова. Тя допълни, че от съдържанието на новата нота, за която е била уведомена своевременно, става ясно, че въпросът трябва да се отнесе към парламента. Президентът очаква да види какви са резултатите от дискусията по темата. Йотова припомни, че когато служебното правителство е трябвало да удължи престоя на американските самолети на столичното летище, е станало ясно, че условията са били обвързани с удължаването на дерогацията на бургаската рафинерия „Лукойл“.

Във връзка с изпратено до президентството искане за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност президентът посочи, че подхожда „изключително сериозно към всяко едно писмо от всяка една политическа партия“. Държавният глава уточни, че много бързо се сменят темите, по които се иска заседание на КСНС, като една от тях включително е била изборът от парламента на председател на ДАНС. „Само да припомня, че тази партия, както и други политически сили, направиха всичко възможно да отнемат правомощията на президента по отношение на специалните служби, а сега искат Консултативен съвет за председателя на ДАНС“, каза тя.
Източник: https://otbrana.com/

Възможност за пребиваване на американските самолети у нас е създадена още преди 20 години

Вчера сана ясно, че Министерският съвет предлага на Народното събрание да разреши пребиваването на територията на Република България на до осем самолета КС-135, до 250 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ с лично оръжие и боеприпаси, както и необходимото летищно оборудване. Това съобщиха от правителствената пресслужба.  Решението е на база получена дипломатическа нота от САЩ с искане те да бъдат разположени в авиационна база „Безмер“ за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Целта е осигуряване на подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток. Днес по този въпрос ще заседава Комисията по отбрана.
По темата се изразиха различни мнения на политическо ниво. Премиерът Румен Радев посочи, че предложението на правителството е в съответствие със Споразумението между Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната от 2006 г. Този документ е ратифицирано със закон, приет от 40-то НС на 26.05.2006 г. и публикуван в Държавен вестник, бр. 46 от 6.06.2006 г. Подписването на споразумението стана в София на 28 април 2006 г. в два екземпляра, на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. За правителството на Република България  бе подписано от Ивайло Калфин, заместник-министър-председател и министър на външните работи, а за правителството на САЩ – от Кондолиза Райс, държавен секретар. По-рано е договорено съвместно използване на полигона в Ново село, авиобаза Безмер, летището в Граф Игнатиево и складовите бази в Айтос.
Ще цитирам текста от Споразумението, който се отнася до днешната ситуация. „При пълно зачитане на суверенитета и законите на Република България, чрез консултации и при отчитане вижданията на двете страни, на силите на Съединените щати, на изпълнителите по договори със Съединените щати и техните служители, както и на моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, използвани от или за нуждите на силите на Съединените щати, се разрешава достъп и се дава възможност да използват договорените съоръжения и обекти за подготовка, транзитно преминаване, поддържащи и други свързани с тях дейности, презареждане на въздухоплавателни средства, временна поддръжка на моторни превозни средства, плавателни и въздухоплавателни средства, настаняване на личен състав, комуникации и за разполагане и развръщане на сили и материални средства с цел провеждане на учения по сътрудничество в областта на сигурността, смесена/съвместна подготовка, хуманитарни дейности и дейности за оказване на помощ при бедствия, многовариантни операции и други мисии, включително такива, предприемани в рамките на Северноатлантическия договор“.
Очевидно, споразумението разрешава многовариантно използване на съоръженията, включително и за презареждане на въздухоплавателни средства и за многовариантни операции. Точно за това Народното събрание следва да си каже думата. Тук явно ще се има предвид и друг текст в споразумението, който предвижда при „предоставянето за ползване на договорените съоръжения и обекти, както и при ползването на същите, страните надлежно ще отчитат оперативните съображения и съображенията за сигурност“.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Португалия ще закупи три бойни фрегати от италианска компания, обяви премиерът на Италия Мелони

Португалия ще закупи три бойни фрегати, построени от италианската компания „Финкантиери“, предаде Ройтерс, като се позова на изявление от днес на министър-председателя на Италия Джорджа Мелони.
Тя приветства сделката, определяйки я като тласък за европейската отбранителна промишленост.
Става въпрос за многофункционални военни кораби, разработени съвместно от „Финкантиери“ и френската компания „Навал Груп“. Агенция Ройтерс посочи, че според неин източник сделката е на стойност 3 милиарда евро.
Мелони каза, че е „изключително доволна“ от договора, който обяви по време на съвместна пресконференция с португалския си колега Луиш Монтенегро в Рим.
„Това е признание за равнището на италианската индустрия, но също и доказателство, че Европа може да заздрави стратегическата си отбранителна автономност, като инвестира в промишлените и технически възможности на компаниите си.“, посочи италианският премиер.
Източник: bta

На тази дата

На 21 юли 1941 година е формиран Беломорският отряд.
В съответствие с постигнатите договорености с Германия, от 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия заема Беломорска Тракия до линията Сяр – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки.
На 21 юли 1941 г. се формира Беломорският отряд (57-и и 58-и пехотен полк, 3-ти и 6-и конен полк, Беломорска флотилия, 18-и и 19-и граничен участък, 443-то войсково разузнавателно ято, бомбардировъчен орляк на летище Кавала) с командир полковник Христо Ковачев и щаб в Ксанти, който сменя частите на 2-ра армия.
Отрядът поема охраната и отбраната на западната и южната (морска) граница на Беломорска Тракия. За потушаване на Драмското въстание (29 октомври – 6 ноември 1941) е усилен с 14-и и 39-и пехотен полк от 7-а пехотна дивизия. В началото на 1942 г. се реорганизира в 16-а пехотна дивизия и 2-ра отделна конна бригада със задача да отбранява целия Беломорски бряг от устието на р. Струма до гр. Дедеагач.

Преди 57 г. американският космонавт Нийл Армстронг първи стъпи на Луната

На 21 юли 1969 г. в 2:56 часа UTC (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 г. в Уапаконета, Охайо. През 1944 г. започва да се учи да пилотира и едва 15-годишен взема сертификат за пилот.
През 1947 г. започва да следва авиоинженерство в Университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обучението му е финансирано по държавна програма, при която студентите учат две години, след това служат три години във Военноморските сили (USN) и едва тогава довършват образованието си...........Прочети още

И корабът, който плава до Антарктида, участва в „Бриз 2026“

На 17 юли 2026 г., в акваторията на Бургаския залив, научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (с бордови номер 421) от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ изпълни задачи в рамките на епизод 2. от националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026“. Темата на епизода бе „Преодоляване на последствията от инцидент с търговски кораб в териториалното море на Република България“, съобщават от ВВМУ.
По време на учението ник 421, под командването на капитан II ранг Радко Муевски, симулира аварийна ситуация на търговски моторен танкер. Според сценария корабът претърпява инцидент след удар с дрейфаща морска мина, което води до пожар в машинното отделение, пробойна в корпуса, разлив на нефтопродукти и последваща евакуация на част от екипажа на море.
Членове от екипажа на кораба взеха участие в съвместната операция по овладяване на пожара и преодоляване на последствията от възникналата ситуация. Бяха отработени процедури по буксировка съвместно с противопожарния кораб „Ахелой“ (бордови номер 321) и бе проведена дистанционна медицинска консултация с представители на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Едновременно с това спасителната лодка на научноизследователския кораб се включи в действията по търсене и спасяване на бедстващи хора.
Участието на ник 421 в „Бриз 2026“ предостави реална платформа за тестване на процедурите за морска безопасност и реакция при екологични и хуманитарни инциденти. Действията на плавателния съд допринесоха за повишаване на координацията, междуведомственото сътрудничество и взаимодействието с останалите сили и средства на Военноморските сили и партньорските организации.
За кораба:
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (бордови номер 421) е част от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Той е първият български военен кораб, осъществил плаване до Антарктида, като, освен за полярни експедиции, се използва активно за практическо обучение на курсанти и участие в национални и международни учения.
Източник: https://otbrana.com/

Утре Комисията по отбрана ще заседава за американските самолети

Насрочено е заседание на Комисията по отбрана в Народното събрание, което ще се проведе утре при следния дневен ред:
 1. Проект за решение за разрешаване пребиваването на територията на Република България на военнослужещи и авиационна техника от въоръжените сили на Съединените американски щати, които ще осигуряват подкрепа на операции на Съединените американски щати в Близкия Изток, № 52-602-03-10, внесен от Министерски съвет на 20.07.2026 г.
 2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем по SAFE между Европейския съюз и Република България и на Оперативните договорености между Европейската комисия и Република България по SAFE, № 52-602-02-7, внесен от Министерски съвет на 20.07.2026 г.
 3. Законопроект за ратифициране на Поръчка за придобиване (“Acquisition order”) към Рамково споразумение № УД-04-29 от 19 юни 2025 г. между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Френската република чрез Генералната дирекция по въоръженията (DGA) във връзка с реализацията на Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, подписана на 12 юни 2026 г. в Париж, Франция, и на 22 юни 2026 г. в София, Република България, № 52-602-02-8, внесен от Министерски съвет на 20.07.2026 г.

Американски самолети ще бъдат в авиобаза Безмер по силата на споразумение от 2006 г.

В края на деня в петък, 17 юли, получихме нота от САЩ с искане за разполагане на до осем самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите в региона на Близкия изток, позовавайки се на Споразумението за сътрудничество в сферата на отбраната, подписано през 2006 година между България и САЩ, каза днес премиерът Румен Радев. По силата на това споразумение летище „Безмер“ е съоръжение за съвместно използване, но до момента, въпреки спешното искане за това базиране, ние не сме дали разрешение, защото съгласно българското законодателство такова решение трябва да се вземе от българския парламент.
Така че днес в изпълнение на поетите задължения по Споразумението от 2006 г. с Решение на Министерския съвет ние ще предложим на Народното събрание да разреши пребиваването на тези самолети-цистерни на летище „Безмер“. Това е част от дипломацията, която трябва да води България в изпълнение на международните договори, като при всяко решение следва да се отчитат както интересите на нашите съюзници, така и нашия национален интерес, посочи премиерът.

Русия предложи на Индия съвместно производство на най-модерния си боен танк Т-90МС

Руският държавен износител на оръжие Rosoboronexport предложи на Индия съвместно производство на усъвършенствания основен боен танк Т-90МС, пише MWM. 
Инициативата е представена освен като надграждане на успешно сътрудничество в производството на Т-90, но и като възможност да се предостави на Индийската армия един от най-способните модернизирани основни бойни танкове в света. Т-90МС, най-новата експортна версия на руското семейство Т-90, включва много от технологичните подобрения, разработени за руската армия Т-90М
Индийската индустрия през май завърши производството на 1000-ия си танк Т-90С по лиценз по серия споразумения, подписани от 2001 г., като отбранителният сектор на страната първоначално внасяше цели танкове от Русия, преди постепенно да увеличи вътрешното сглобяване и производство във фабриката за тежки машини в Авади.
Днес огромното мнозинство от танковете Т-90С се произвеждат в Индия с комбинация от местно произведени и доставени от Русия компоненти. - Още за Т-90
Източник: https://www.focus-news.net/

На този ден през 792 година

Победа на българската армия в сражението при Маркели. В началото на юли византийският император Константин VI тръгва на поход срещу България и разполага войските си в укрепен лагер край граничната крепост Маркели.
Стратегическата цел на противника е да овладее областта Загоре, с което да ограничи българските стремежи на юг. Хан Кардам, уведомен своевременно за похода на византийците, съсредоточава силите си по височините северно от крепостта и по този начин прегражда проходите, водещи от днешния Карнобат към вътрешността на страната.
Замисълът на българския владетел предвижда разгром на противника чрез устройване на засада. В започналите на 20 юли бойни действия, българската конница умело демонстрира оттегляне, увличайки главните сили на противника в преследване.
Когато византийците навлизат в мястото на засадата, хан Кардам нанася решителен удар и ги притиска към близката блатиста местност. Сражението при Маркели донася най-голямото дотогава поражение на византийската армия, която понася значителни загуби в жива сила и материални средства. Областта Загоре остава в пределите на българската държава, а Византия се задължава да й плаща ежегоден данък. - (видео)

Българската армия се сформира преди 148 г. по заповед на княз Александър Дондуков-Корсаков

На днешната дата преди 148 години (1878) руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава указ №1 за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. На основата на заповедта и на "Временните правила за Българската земска войска", одобрени на 25 април 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков, се полага началото на Българската армия. Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори. Униформите, въоръжението и военната техника са дарени от руската армия. За началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски. Тогавашната ни армия е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот, предаде БТА.
На 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство, а на 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно поло­жение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, се посочва на сайта на Министерството на отбраната.
През септември 1878 във Филипопол (дн. Пловдив) е назначен първият команден състав на Софийското военно училище, с което се поставя началото на днешния Национален военен университет "Васил Левски". Първият команден състав на Софийското военно училище се състои от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв, се посочва в програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България 2032, приета от Народното събрание на 11 февруари 2021 г., която е публикувана на сайта на Министерството на отбраната.

82 г. от атентата срещу Хитлер

На 20 юли 1944 г. по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” – немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия – извършен неуспешен атентат срещу Адолф Хитлер. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип. Този почти случаен избор му спасява живота.
Атентатът
За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.
Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.
След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12,42 часа напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер.
Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.
Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето."
Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”
Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт." Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.
Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора. Те умират в страхотни мъки, след като им прилагат мъчения от средновековната Инквизиция. Говори се, че Фюрерът лично посетил окачени на ченгели генерали. Измъкват се единици.
Роднините на Щауфенберг също са преследвани. Жена му Нина, бременна с петото им дете, е затворена в лагер, където ражда. Тя и децата й оцеляват и дочакват края на войната.
Кой е полковник Щауфенберг?
Клаус Шенк граф фон Щауфенберг произхожда от стар аристократичен род. Роден е на 15 ноември 1907 г. в католическо семейство. Баща му граф Алфред Шенк е висш чиновник в съда във Вюртемберг, а по-късно заема поста маршал на съда на Вилхелм II. Майка му Каролин Шенк - графиня Юкскюл е праправнучка на пруския генерал Август фон Гнайзенау. Клаус има двама по-големи братя.
Младият Клаус още на 19 г. избира военна кариера. Войната го заварва едва на 32 години. Затова посреща с еуфория присъединяването на Австрия и Чехословакия към Германия и последвалото нахлуване в Полша. Край на позорния и несправедлив Версайски договор! Скоро животът ще срещне проспериращия в кариерата офицер с други реалности, които не съвпадат с аристократичните му разбирания - например с концентрационните лагери и с безсмислената жестокост, ще прозре и парвенющината на Фюрера, както и гибелния път, по който той тласка Германия.
Щауфенберг участва в кампанията във Франция, за която дори получава Железен кръст за заслуги. После попада на Източния фронт, където се разделя с последните си илюзии относно войната. В центъра на злото за Германия полковник Щауфенберг поставя Хитлер.
През януари 1943 г. Хитлер не позволява на загиващите от студ и глад обкръжени войници край Сталинград да капитулират и да се спасят. Щауфенберг моли да го преместят и заминава за Тунис.
На 7 април същата година авиацията на съюзниците атакува германски позиции в пустиня на Тунис. Там Щауфенберг е тежко ранен – изгубва лявото си око, дясната си ръка и два пръста от лявата. За няколко месеца се научава да се обслужва сам с помощта на оцелелите три пръста и със зъбите, при това със завидна сръчност. Като инвалид може да се демобилизира, но той вече е прозрял мисията си, която може да изпълни само като военен с достъп до Хитлер.
Щрихи от неуспелия заговор
Към края на 1943 г. Щауфенберг се възстановява и се свързва с някои от основните фигури на съпротивителното движение – генерал Лудвиг Бек, генерал Фридрих Олбрихт и др. Оформя се идея за премахване на фюрера и завземане властта в Берлин като единствен път за спасяване на Германия. За целта конспираторите решават да използват плана "Валкирия". - (видео)
Това е план утвърден от самия Хитлер за спешни действия на Резервната армия в случай на безредици или бунтове. Заговорниците решават да обърнат последното оръжие на диктатора срещу самия него. Намират и там поддръжници.
Мисията по взривяване на Хитлер доброволно я поема Щауфенберг: Той присъства на съвещания при Фюрера; Заради званието му и тежката инвалидност „в името на Фюрера” той не е проверяван; И освен това той е решен да действа дори с цената на живота си.
В официалната хитлерова пропаганда атентатът от 20 юли 1944 г. е представен като акт на отчаяние от страна на няколко отделни лица. Това обаче не е така – актът е изява на зреещите процеси не само в германската армия, но и в цялото немско общество: съюзническата авиация изравнява безнаказно цели германски градове, на Източния фронт руснаците неудържимо напредват в Беларус, англоамериканците са дебаркирали в Нормандия, Италия вече не е в оста...
В същото време атентатът от 20 юли е най-значимата проява на съпротива срещу диктатора Хитлер и заслужава дължимото уважение.
Мнозина политолози и журналисти гадаят какво би се случило с Германия и с Европа, ако Хитлер бе убит. Сепаративен мир със Запада? Безусловна капитулация пред цялата антихитлеристка коалиция? Продължаване на войната?
Пред историците обаче този въпрос не стои. В историята няма „ако” – тя е само онова, което вече се е случило. А полковник Клаус фон Щауфенберг и неговите съмишленици неоспоримо са отдали живота си с цел да прекратят най-кръвополитната война в историята на човечеството.

На този ден през 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание

Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.
В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия - в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Българските „Стършели“

През 80-те години от наши фирми бяха разработени и приети на въоръжение в Българската армия редица модели еднократни предаватели за заградителни радиосмущения (ЕПС). По късно, през 90-те години всеки общовойскови командир (армия, дивизия, полк) имаше възможност, по собствено усмотрение и решение да използва ЕПС за нарушаване на управлението на противника в настъпателен или отбранителен бой (операция).
Еднократните предаватели за смущения Р-045 (изстрел ВРС-5Л, ВРС-6Л, РС-46ЗЛ) са предназначени за създаване на заградителни радиосмущения в тактическите звена за управление на противника в диапазона от 20 до 100 Мхц. За целта е необходимо използването на един комплект ЕПС, включващ пет предавателя, създаващи сканиращи радиосмущения в съответните поддиапазоните (20-30; 30-40; 40-60; 60-80 и 80-100 Мхц). При Р-046 (изстрел ВРС-546К) диапазона за подавяне е от 1,5 до 120 Мхц., разделен на осем поддиапазона.
Като носител (доставчик) до обектите подлежащи на електронно подавяне се използват снаряди изстрелвани от 122 мм (Д-30, САУ-2С1, М-30) и 152 мм (МЛ-20, 2С3) артилерийски системи. С помощта на дистанционните си взриватели, настроени съгласно таблиците за стрелба с ЕПС, те отделят предавателя от себе си над планираният за електронно подавяне обект.
След това предавателя се стабилизира във въздуха с помощта на отворилите се стабилизатори. Забивайки се в земята, се задейства пиропатрон, който от своя страна изстрелва (развръща) 1,5 м щирева антена. Заедно с това от литиево-йонната батерия се подава напрежение към блока на предавателя и той започва да работи с мощност около 5 Вт в продължение не по-малко от 1 час. Радиуса на действие на ЕПС е до 700 метра като се осигурява надеждно подавяне в диапазона на всички видове радиовръзки работещи с фиксирани или скокообразно изменящи се работни честоти. Работния температурен диапазон на предавателите е от -40С до +50С. Разчетите показват, че за дезорганизиране на управлението в един типов обект (ВОП, артилерийска батарея) са необходими 1-2 комплекта ЕПС.
Максимална дълбочина на доставяне на ЕПС се определя от далекобойността на артилерийските системи. За 152 мм артилерийски системи тя е от 4000 до 16500 метра, а за 122 мм системи от 3000 до 14500 метра. Групировката на попаденията е 150 метра по дължина и 75 метра странично. Обикновено ЕПС се планира да се използват в края на огневото поразяване на първоешелонните обекти на противника (роти и батальони), там където количеството на радиосредствата работещи в УКВ диапазона е преобладаващо.
Максимална ефективност се постига когато ЕПС се използват комплексно и с щатните подразделения за РЕБ, действащи на това направление.
Произвеждат се и учебни снаряди за обучение на артилерийските разчети, които при отделянето от носителя създават димов ефект до приземяването си.
ЕПС Р-045/Р046 не се нуждаят от някаква специална поддръжка. При нормални складови условия могат да се съхраняват до 10 години, а при полеви - до 3 години. Масата на 152 мм снаряд е 43,560 кг. Същите се планират и транспортират по линия на специалните боеприпаси. - Още РЕБ

Defence Blog: Германия и Франция се отказват от разработката на съвместен танк от ново поколение

Германия и Франция съкратиха съвместната програма за разработка на танкове Main Ground Combat System (MGCS), която трябваше да доведе до създаването на единен боен танк от ново поколение. Както пише Defence Blog, след последното заседание на френско-германския Съвет на министрите от официалните формулировки изчезна всяко споменаване за разработката на съвместна бронирана платформа.
Посочва се, че MGCS е трябвало да осигури на двете страни съвместно семейство бронирана техника от следващо поколение, изградена върху едно общо шаси, за замяна на германските танкове Leopard 2 и френските танкове Leclerc, като се започне приблизително от 2040 г.
В същото време Министерството на отбраната на Германия съобщи, че страните ще работят върху "независими от платформата технологии“ за бъдещи пилотирани и безпилотни бронирани машини и тяхното взаимодействие с бойни танкове. Експертите смятат, че такава промяна в формулировките показва, че първоначалната идея за създаване на единен танк, който да замести "Leopard 2“ и "Leclerc“, на практика е прекратена.
Програмата MGCS бе стартирана през 2017 г. и предвиждаше създаването на семейство бойни машини на общо шаси, които да влязат в експлоатация приблизително от 2040 г. Но проектът неведнъж се сблъска с разногласия между участниците, преди всичко поради спорове относно разпределението на работата след присъединяването на Rheinmetall през 2019 г., което затрудни разпределението на производствените дейности, за което двете страни бяха се договорили.
Когато Германия и Франция подписаха меморандум за разбирателство относно индустриалните задължения по програмата MGCS през април 2024 г., в споразумението беше недвусмислено посочено, че единното шаси ще служи като основа за цялото семейство машини MGCS.
Но страните така и не успяха да постигнат съгласие по ключови елементи, по-специално купола и оръжейния комплекс. Беше взето компромисно решение: всяка страна поотделно ще разработва собствена оръжейна система, а окончателният избор се планираше да бъде направен след изпитанията.
Този подход нарушаваше основния принцип на програмата – избягване на дублирането на изследователската работа между двете страни, а наблюдателите, които следяха френско-германските усилия в областта на танкостроенето, описваха взаимоотношенията зад кулисите като далеч не хармонични.
В същото време Франция разработва отделно преходен танк, съчетаващ френски купол със системата ASCALON и шаси, произведено в Германия, като се предвижда производството на около 200 машини.
Източник: https://www.focus-news.net/

На този ден

Боят за Стара Загора. На 9 юли 1877 г. Предният отряд под командването на генерал Гурко получава нареждане да премине към отбрана на рубежа Стара Загора – Нова Загора като не допусне войските на Сюлейман паша до старопланинските проходи. Защитата на Стара Загора срещу настъпващите османски сили е поверена на българското опълчение и на руски войски, разположени южно от града. На десния фланг 2-ра опълченска дружина прикрива пътя от Чирпан. Вляво от нея 5-а опълченска дружина прихваща шосето от Стара Загора за Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Между тях се отбраняват две сотни от 26-и донски казашки полк. След 5-а дружина е разположена 3-та и на левия фланг до шосето за Нова Загора – 1-ва опълченска дружина. Дължината на позицията е 5 км и фланговете й се осигуряват от 9-и казански и 8-и астрахански драгунски полк. Общата численост на отбраняващите се войски, командвани от генерал Николай Столетов, е 3500 души. Срещу защитниците на Стара Загора Сюлейман паша насочва 15-хилядна войска със задача да обхване двата фланга на позицията и да овладее града.
Настъплението на противника започва в 9, 00 ч. на 19 юли едновременно по целия фронт с главен удар срещу 2-ра и 5-а дружина. По-късно Сюлейман паша въвежда в боя свежи сили като пренася усилията си срещу 1-ва и 3-та дружина. Около 13, 00 ч. обхваща фланговете на 3-та дружина, която понася тежки загуби и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме. Численото превъзходство на противника заставя руското командване да изтегли силите на Предния отряд за отбрана на Шипченския проход. На предварително устроените барикади в града опълченците и бойците на Казанския драгунски полк дават последния бой. Много от старозагорските къщи са превърнати в яки крепости, които противникът обсажда часове наред. Под развалините на обхванатия от пламъци град намират смъртта си стотици български опълченци. В боя при Стара Загора Българското опълчение получава бойното си кръщение и с цената на 572-ма загинали доказва ролята си на първокласна военна сила.

На 19 юли 1880 година Княз Александър І учредява първия български официален медал „За Освобождението 1877 – 1878 г.“.

Създаден е в памет на третата годишнина от кръвопролитните боеве на Българското опълчение при Стара Загора. На аверса в средата е изобразен вензелът на учредителя, а наоколо с релефни букви са изписани имената на селищата, където опълченците водят най-ожесточените сражения: Ески Загра (дн. Стара Загора), Шипка и Шейново, както и датата на учредяване. Върху реверса се откроява надписът „НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1877 – 1878“, заобиколен с венец от дъбови и лаврови клончета.

Възпоменателният медал е изработен от светлобронзов метал и се носи на червена лента с бяла ивица по краищата. С него са наградени всички опълченци, воювали при Стара Загора, Шипка и Шейново.

На 19 юли 1970 година се сформира 10-та бригада ракетни и торпедни катери. В състава на новото флотско съединение с командир капитан I ранг Илия Площаков са включени 10-и отделен дивизион ракетни катери, 11-и и 9-и отделен дивизион торпедни катери. В началото на 70-те години на ХХ в. българският Военноморски флот става един от първите, които разполагат с управляемо ракетно въоръжение, способно да поразява всякакви надводни морски обекти. През 1989 г. в бригадата постъпва ракетния катер „Мълния“ от типа „Тарантул-2“, оборудван с модерен радиолокационен комплекс за откриване и стрелба по цели зад видимия хоризонт. В началото на 90-те години торпедните катери са изведени от бойния състав, а през октомври 1992 г. корабното съединение е преименувано в Бригада леки сили. Във връзка с реорганизирането по План 2015 е взето решение за нейното разформиране и за създаване на Дивизион леки сили от състава на Военноморска база Бургас. На 28 май 2005 г. военните моряци от Бригадата, дала на Военноморските ни сили изтъкнати морски офицери – командири на части и съединения, на бойния ни флот и висши командири от Българската армия, се разделят с бойното знаме.

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов

Навършват се 168 години от рождението на генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов. Той е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учил във Видинското класно училище. След Освобождението постъпва в първия набор на артилерията. На 12 октомври 1878 г. вече e фойерверкьор и е командирован във Военното училище в София. След завършването му (1879) е зачислен за взводен и батареен командир в 5- та Плевенска батарея (1879-1883) и като младши адютант в Главно артилерийско управление (1883). През Сръбско-българската война (1885) е с чин капитан и е командир на батарея, с която се сражава при Пирот.
След войната е назначен последователно за командир на 2-ри, 5-ти, 4-ти артилерийски полкове (1886-1904), началник на планинската артилерия (1904-1906), на крепостната артилерия и инспектор на въоръжението (1906-1910). На 1 януари 1910 г . е произведен в чин генерал-майор, а от 1910 до 1913 г . заема високата длъжност – инспектор на артилерията. На няколко пъти е командирован в Русия, Австро-Унгария и Германия във връзка със снабдяването на българската войска с артилерийска материална част и коне.
През Балканската война (1912-1913) е началник на артилерията на Щаба на действащата армия. С неговото участие българските артилеристи допринасят много за победата и превъзходството над противника особено при атаката на Одринската крепост. След войната излиза в запаса.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 1-ва Софийска дивизионна област (1916-1918), а след това и началник на Софийския гарнизон и столичен градоначалник (1922-1923). Умира в София през 1926 г . ?
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” II ст. с мечове по средата, III и IV ст. без мечове и V ст. с мечове по средата ; „За военна заслуга” III ст. на военна лента и „За заслуга” на обикновена лента.

От снимката на офицери от 1-ви випуск на Софийското военно училище, направена през 1929 г. на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин, може да съдим, че умира след 1929 година, а не 1926 г., тъй като е посочен на втори ред втори от ляво надясно.

Отбелязваме 110 години от рождението на велик български герой

На 19 юли се навършват 110 години от рождението на пилота герой капитан Димитър Списаревски.
"Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.
Нека на този ден, поднесем цвете на паметната му плоча и се поклоним пред кап. Димитър Списарвески. Да помним героите!", написаха от Община Добрич във фейсбук страницата си.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.
Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.
В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.

Румъния поръча многоцелеви хеликоптери и радари за над 1 млрд. евро по механизма SAFE

Румънското министерство на националната отбрана чрез Генералната дирекция по въоръженията подписа в петък две поръчки по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) на стойност над 1 млрд. евро за покупката на многоцелеви хеликоптери Airbus и радари от френската компания Thales, съобщи Аджерпрес.
Контрагент по сделката е съответната френска Генерална дирекция по въоръженията.
С единия от двата документа Румъния поръчва 12 многоцелеви хеликоптера Airbus H225 M Caracal заедно с начален логистичен пакет и обучение на персонал. Стойността на поръчката е около 757 млн. евро, като цялата сума за нея, одобрена по механизма SAFE, е 852 млн.
Хеликоптерите ще бъдат оборудвани в специална конфигурация за водене на огън по наземни цели и ще бъдат способни да извършват нападателни, разузнавателни и наблюдателни мисии и мисии за тактическа защита, както и специални въздушни атаки през деня и нощта.
По втората поръчка френската компания Thales ще достави 12 радара Ground Master 200 MM/A заедно с начален логистичен пакет и обучение на персонал. Стойността на поръчката е около 247 млн. евро при 258 млн. одобрени по инструмента SAFE.
Радарите ще бъдат предназначени за откриване на въздушни цели на близко и средно разстояние, включително на ниска и много ниска височина. Те ще позволяват откриване и проследяване на самолети, безпилотни апарати, управляеми и неуправляеми ракети и други заплахи при неблагоприятни атмосферни условия и във враждебна електромагнитна среда.
В петък румънският министър на отбраната Раду Мируца обясни на пресконференция, че първият радар ще бъде доставен от Thales 11 месеца след подписването на договора и ще бъде предназначен за откриването на дронове на малка височина.
Доставките на хеликоптерите ще започнат след около три години. 
Двата проекта по инструмента SAFE се осъществяват в рамките на съвместните покупки с други европейски държави с водеща страна Франция. Доставките по тях ще бъдат извършени на етапи по график, установен с поръчките, и ще продължат до 2030 г.
Източник: https://www.investor.bg/

Потъването на „Белграно": грехът на Фолкландската война

След победата на Аржентина с 2:1 над Англия в полуфинала на Световното първенство аржентински футболисти развяха на терена плакат с надпис "Las Malvinas son Argentinas" (в превод: "Малвинските острови са аржентински"). Жестът, нарушаващ правилата на ФИФА за политически послания, напомни на света, че между Буенос Айрес и Лондон все още има недовършен разговор.
Зад плаката стои дългогодишен антагонизъм, подклаждан най-вече от събитията в една конкретна нощ — 2 май 1982 г., когато в ледените води на Южния Атлантик потъва крайцерът "Генерал Белграно" и 323 души намират смъртта си. Половината от всички аржентински жертви в цялата Фолкландска война загиват в тези четиридесет минути. И четиридесет и четири години по-късно въпросът стои отворен: законен военен акт ли е нападението над кораба или престъпление, одобрено на най-високо ниво?.....Прочети още

САУ Мста-С

Бог на войната – така отдавна наричат артилерията. Съвременните руски артилерийски системи са ако не божествена, то много страшна сила.
Още в края на 80-те години на миналия век тогава на въоръжение в съветската армия постъпи самоходна артилерийска установка (САУ) Мста-С (2С19).
За първи път тази САУ беше представена на широката общественост на авиосалона в град Жуковски през август 1992 година, а след това на изложбата IDEX 93 в Абу-Даби през февруари 1993 година, където демонстрира отлични ходови и огневи качества.
В частност, при стрелба на далечина до 15 км. с 40 управляеми снаряда „Краснопол” се оказаха унищожени 38 цели.
Мста-С е предназначена за унищожение на тактически ядрени средства, на артилерийски и минохвъргачни батареи, танкове и друга бронирана техника, жива сила, средства на ПВО и ПРО, пунктове за управление, а също така за разрушаване на полеви фортификационни съоръжения и препятстване на маневрите на противника в дълбочина на отбраната му.
Тя може да води огън по наблюдаеми и ненаблюдаеми цели от закрити позиции и с пряк прицел, включително в планински условия. Максималната далечина на стрелбата на САУ е почти 25 км В същото време огън може да се води и на минимални дистанции – с пряк прицел. Бронираният корпус на САУ по конструкция и геометрия е подобен на корпуса на танка Т-72 с някои изключения. Така например, бронирането на самоходната установка е по-слабо, отколкото при танка. Челната част например няма комбинирано брониране и корпуса осигурява защита на екипажа, на оръжието, бойните запаси и оборудването само от осколки и стрелково оръжие.
САУ се предлага за износ, в това число и с артилерийска част на калибъра 155 мм., която може да води стрелба със снаряди „Краснопол-М”, а също със западни боеприпаси от същия калибър. При това стойността на една САУ се оценява на 1,6 млн. долара. Към края на миналата година Мста-С беше на въоръжение в повече от 10 страни. - Още за САУ Мста-С

Втората Световна война се печели с наркотици

Редица историци се възмущават на факта, че немската армия през Втората Световна война е използвала букет от наркотици, с които да превърне своите войници в машини за убиване, които не се задъхват, не изпитват болка и постоянно се радват на добро настроение. Повечето се продавали свободно в аптеките, изпращали се като колети на войниците и предоставяли важния ефект. Едва след глобалния конфликт ще открием ефектите от прекомерната злоупотреба, но нека не забравяме, че немците не са единствените, които се възползват от тази опция......Прочети още

Золтан Дани – единственият човек, който свали Стелт със система от 1961 г.

Една от сериозните гордости и постижения на американската армия, родена именно от мистичната зона 51, е така наречения невидим самолет F-117. Първото успешно бойно кръщене може да се забележи през 1991 г. с войната в Залива.
Тогава американските авиатори преминават спокойно над радарите и успяват да разтоварят сериозно количество тротил във вражеска територия. Нито един радар не съобщава за прелитащ самолет и инженерите са категорични, че с тази техника ще могат да спечелят всяка война.
Самата конструкция на Стелт е създадена, за да отговаря на някои основни изисквания. На  първо четене трябва да обърнем внимание на факта, че по цялото тяло на самолета липсва прав ъгъл. Точно по тази причина може да бъде забелязана дори кабината, чийто люк е с назъбено покритие.
Причината за това решение е фактът, че радио вълната, както установяват руски учени, се отразява именно в предмети, които разполагат с такъв ъгъл.
За да се намали сериозно ефекта от радарните системи, американските инженери поставят и нов вид покритие върху самия самолет, с което голяма част от радарните вълни могат да се абсорбират......Прочети още

САЩ одобриха евентуална продажба на боеприпаси Switchblade за над 80 млн. долара на Гърция

Държавният департамент на САЩ одобри евентуална продажба на военни боеприпаси Switchblade 300 Block 20 и свързано с тях оборудване на стойност 80,1 милиона долара, съобщи правителството на САЩ, пише Kathimerini.
Предложената продажба включва 350 барутиращи боеприпаса Switchblade 300 Block 20, 35 системи за управление на огъня и свързано с тях помощно оборудване. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността е уведомила Конгреса за евентуалната продажба, която трябва да завърши процеса на преглед от Конгреса, преди да може да продължи.
Според американски официални лица, предложената поръчка има за цел да засили оперативните способности на гръцките въоръжени сили чрез предоставяне на преносими, тактически системи за прецизни удари за Командването за специални операции на гръцките въоръжени сили.
Очаква се пакетът да установи начална оперативна способност за системата Switchblade 300, лека бариерираща боеприпаса, предназначена за разузнаване и прецизно поразяване на цели на малък обсег. Предложеното придобиване включва и оборудване, предназначено да поддържа оперативна съвместимост с по-голямата система Switchblade 600, което ще позволи обща инфраструктура за зареждане и рационализирана логистика.
Очаква се системите да подобрят способността на Гърция да провежда бързоразузнавателни и прецизни удари, особено в райони със стратегическо значение, като граничния регион Еврос и островите в източната част на Егейско море.
Главният изпълнител ще бъде AeroVironment Inc., със седалище в Арлингтън, Вирджиния. Не са предложени компенсационни споразумения във връзка с продажбата.
Според Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, предложената продажба не изисква изпращането на допълнителен персонал от правителството на САЩ или от изпълнители в Гърция.
Държавният департамент заяви, че продажбата е в съответствие с външната политика на САЩ и целите за национална сигурност, като спомага за подобряване на сигурността на съюзник от НАТО и допринася за стабилността в региона.
Източник: https://trud.bg/

По-спокойна съм за морската ни граница, каза президентът Илиян Йотова на "Бриз 2026"

Необходими са повече инвестиции в Българската армия, включително и във Военноморските сили. Въоръжението ни е остаряло, а за да постигнем стратегическа автономия в областта на отбраната, трябва да сме добре подготвени. Това заяви президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Илияна Йотова пред журналисти. Държавният глава участва в деня за високопоставени гости на националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026“.
Илияна Йотова бе посрещната с военни почести на Морска гара – Бургас, където прие почетния караул. По-късно от борда на фрегатата „Дръзки“ държавният глава наблюдава изпълнението на демонстрации на отбранителни способности в различни кризисни ситуации с участието на различни видове части от състава на Военноморските сили на Република България. Тази година в „Бриз 2026“, което се провежда от 10 до 19 юли, участват общо 1380 военнослужещи от 10 държави. В състава на военните представители на страните са включени 25 бойни и спомагателни кораби и катери, 4 самолета, 1 вертолет от ВМС на България, Албания, Грузия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Турция и Франция. В учението участват още 26 цивилни правителствени и неправителствени организации и представители на пет министерства.
Президентът открои значението на „Бриз 2026“ за националната и колективна сигурност в рамките на НАТО и ЕС. „По-спокойна съм за сигурността и суверенитета на морската ни граница и на Черно море. В ситуация, в която само на няколкостотин километра от тук има бойни действия, нашите войни са на своя пост, за което искрено им благодаря“, подчерта Илияна Йотова и допълни, че учението дава поле за подобряване на координацията между различните родове войски на Българската армия. 
Държавният глава определи като позитивен знак подписания на Срещата на върха на НАТО в Анкара Меморандум за разбирателство между България, Белгия и Нидерландия за придобиването на седем кораба за противоминна борба, които допълнително ще подсилят отбранителните способности на страната ни в акваторията на Черно море.
На въпрос дали в правителството има противоречия относно българската позиция за войната в Украйна Илияна Йотова посочи, че такива няма. Тя коментира приетата декларация на срещата на формата Югоизточна Европа – Украйна, като определи този род документи като консенсусни, които се приемат без дискусия и гласуване. „Най-точната, категорична и ясна позиция относно войната в Украйна и необходимостта от мирни преговори беше изразена от министър-председателя г-н Радев на няколко големи световни форума – Срещата на върха на НАТО в Анкара, в Париж, както и в двустранните му контакти с европейските ни партньори. - (видео)
(Източник - сайт на президента.) 

Военното ведомство на България – 147 години в служба на държавата и армията

На 17 юли 1879 г. е поставено началото на българското военно управление със създаването на Военното ведомство на Княжество България – институцията, която днес познаваме като Министерство на отбраната на Република България. Това става малко след приемането на Търновската конституция и формирането на първото българско правителство, когато започва изграждането на държавните институции на възстановената българска държава.
Създаването на Военното ведомство поставя основите на организираното управление на Българската армия, на системата за военно командване и на държавната политика в областта на отбраната.

С Указ № 1 от 5 юли 1879 г. за пръв военен министър на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов е назначен руския генерал от пехотата Пьотър Дмитриевич Паренсов (на снимката), който има важна роля в организирането на младата българска армия.
През следващите десетилетия военното ведомство ръководи развитието на Българската армия, която защитава националните интереси в Сръбско-българска война, Балканските войни и Първа световна война. През годините институцията променя своето наименование – от Военно ведомство на Министерство на войната, а впоследствие на Министерство на народната отбрана и днешното Министерство на отбраната, но запазва своята основна мисия – да ръководи отбранителната политика и развитието на въоръжените сили на България.
17 юли е дата, която символизира приемствеността в управлението на отбраната, уважението към традициите и повече от век и четири десетилетия служба в интерес на сигурността и защитата на българската държава.
Източник: https://armymedia.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 28 (2026), 17 юли, 2026 годинa (pdf)

Великобритания изпраща още 400 войници в Естония за укрепване на отбраната на НАТО

Великобритания ще разположи допълнителни 400 войници в Естония от следващата година по силата на ново отбранително споразумение с балтийската държава, предаде Пи Ей медиа/ДПА.
Ходът цели да укрепи източния фланг на НАТО и ще увеличи броя на британските войници в страната от 800 на 1200 от април.
„Укрепваме нашето присъствие в Естония, за да защитим територията на НАТО и да възпрем руската агресия“, подчерта министърът на отбраната Дан Джарвис (на снимката).
Споразумението, подписано от Джарвис и естонския му колега Хано Певкур в Талин вчера, предвижда британските сили да преминат от бронирана бойна група към по-мобилна противотанкова формация. Тя ще бъде оборудвана с по-мобилни превозни средства, модерни оръжия и високотехнологични дронове, проектирани специално за условията в Естония.
Джарвис заяви, че споразумението „отразява реалностите на съвременната война и показва как модернизираме нашите сили, за да посрещнем заплахите, пред които сме изправени“.
Освен по-голяма мобилност и нови технологии, новата формация ще разполага с британско оборудване и боеприпаси, които вече се придвижват към позиции в Естония.
Певкур заяви, че предварителното разполагане на запасите ще позволи на британските войници „значително по-бърза реакция при кризисна ситуация“. Двете страни са се договорили и за по-тясно сътрудничество в областта на новите военни технологии.
Британски войници са разположени в Естония от 2016 г. в рамките на операция Cabrit като част от британските ангажименти в рамките на НАТО.
Певкур добави, че се очаква доставките на американско оръжие за Естония, които временно бяха спрени заради войната с Иран, да пристигнат в балтийската държава през следващите месеци, предаде Ройтерс. Агенцията съобщи през април, позовавайки се на източници, че американски представители са предупредили европейските си партньори за вероятни забавяния на вече договорени доставки, тъй като войната с Иран изчерпва наличните запаси.
Президентът на Естония Алар Карис заяви в края на април, че страната е била уведомена за забавяне, свързано със системите ХАЙМАРС.
„В момента се уточняват логистичните детайли — кога ще бъде възможно да изпратим самолет, който да ги вземе“, заяви Певкур.
Макар повечето договорени доставки вече да се очаква да бъдат изпълнени, американските ракети ATACMS все още са в изчакване, тъй като са тясно свързани с операциите на САЩ в Иран, уточни министърът.
Източник: bta

Японската ЗСУ Type 87

Японската самоходна зенитна установка (ЗСУ) Type 87 е създадена от специалистите на компанията Mitsubishi Heavy Industries и е приета на въоръжение през 1987 г.
База за създаването на ЗСУ служи шасито на основния боен танк Type 74. Бойното тегло на установката е 44 t, дължината - 7,6 m, ширината - 3,2 m, височината по антенния пост - 4,1 m, по покрива на куполата - 2,8 m. Мощността на дизеловия двигател от 750 к. c осигурява максимална скорост по шосе 55 km/h, а запасът от ход по гориво е 300 km.
Куполата на ЗСУ е разположена върху корпуса на машината и осигурява кръговото насочване на въоръжението. В предната й част има отделение за апаратурата, зад което са работните места на екипажа, а зад тях има отделение за електрониката и място за поставяне на боеприпасите. В задната част на покрива на куполата са разположени две антени на радарите за откриване и проследяване на целите и оптикоелектронен модул.
За да се намали размера на машината в походно положение, антенният пост се сгъва с хидравличен привод зад куполата. Артилерийската част се състои от две 35-mm автоматични оръдия KDA (произведени по лиценз на швейцарската компания Oerlikon Contraves) с механизъм за лентово подаване на боеприпасите. Скорострелността на всяка от тях е 550 изстрела /min, прицелното разстояние е 4 km, а максималното - 12 km. В боекомплекта на оръдията има по 300 снаряда на всяко. Разчетът на машината е от трима души.

На този ден

На 17 юли 1926 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Илия Йорданов Еленски.
Завършва НВВУ „Г. Бенковски“ като летец-пилот. През 1950 –1951г. се обучава в Школата за летци-изтребители в Саратов, СССР.
През 1953 г. старши-лейтенант Илия Еленски сваля самолет, нарушител на българското въздушно пространство, а през 1956 г. два разузнавателни балона.
През 1957 г. става първият български пилот катапултирал се от свръхзвуков реактивен самолет. Лети на 11 типа самолети. Подполковник от резерва.
След като се уволнява от ВВС е пилот в българската гражданска авиация. Има 6000 часа нальот. Умира през 2004 г.

Днес се празнува 110-та годишнина от създаването на руската морска авиация. На тази дата през 1916 г. руски морски летци с четири хидросамолета М-9 от авионосещия кораб „Орлица” постигат победа във въздушен бой с немски пилоти по време на Първата световна война. Тази дата се празнува като Ден на основаването на морската авиация на руския ВМФ.
По време на Втората световна война авиацията на флота е първата, която нанася удари по Берлин, още в първите дни на вероломното нападение на Германия. За периода на Великата отечествена война морските летци са извършили над 35000 полета, унищожавайки във въздуха и на летищата над 5500 самолета на противника.
Днес авиацията на ВМФ на РФ условно се дели на корабна и наземно базирана. По функционалност се разделя на ракетоносна, противолодъчна, изтребителна, разузнавателна и спомагателна. Поставените задачи се изпълняват самостоятелно или във взаимодействие с другите родове сили на ВМФ, както и с другите видове Въоръжени сили.
Собствена авиация разполагат всичките четири флота на Русия – Балтийския, Северния, Тихоокеанския и Черноморския. - Още морска авиация

Старата слава на българската авиация

Славна е българската авиация, но в минало време. Сега се подиграват с нея. Ще купуват самолети. Проблемни като аварирал изтребител без колесник. Трудно ще се приземи!
На фона на политическите лупинги ще припомним старата слава. С чужди и наши самолети. Пилотирани от луди глави, които правят чудеса в небесната синева.
През Балканската война Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е на 16 октомври 1912 г. от аероплан „Албатрос“. Взривовете са слаби и армейското командване се обръща към Стоян Величков.
Този забравен днес изобретател е автор на експлозива „Цвят“, по-добър от прочутия динамит. От 4 килограма „Цвят“ на турския задник ще му стане горещо, изчислява Стоян. Кръщава новото унищожително чудо „Величко“ и поръчва направата му във фирмата „Шуле-Зилберман“......Прочети още

Подготовката на гръцката авиобаза „Андравида“ за изтребителите F-35 напредва; първите самолети се очакват до 2028 г.

Подготовката на авиобаза „Андравида“ в Гърция за пристигането на изтребители F-35 напредва, като се очаква първите самолети да пристигнат в страната до 2028 г., съобщи електронното издание на в. „Катимерини“, позовавайки се на информиран източник.
Според изданието програмата се изпълнява безпроблемно и остава в рамките на предвидения график. Очаква се предстоящите инфраструктурни проекти да превърнат базата в способна да приема изтребители от пето поколение.
Според информацията на „Катимерини“ представители на Съвместния програмен офис за F-35 на правителството на САЩ в момента провеждат срещи с представители на четири големи гръцки строителни групи. След като преминат изискваните от американската страна проверки за сигурност, компаниите ще могат да участват в тръжната процедура за инфраструктурните проекти в базата.
Не се очаква стойността на инфраструктурата за сигурност, складови съоръжения, помощни сгради и модернизация на летището да надхвърли 500 млн. евро. Ако не възникнат забавяния, свързани с възражения или съдебни обжалвания, работите трябва да приключат преди 2028 г., посочва изданието.
Официални представители са заявили, че четири самолета ще бъдат доставени през 2027 г., но ще останат в САЩ за около година, докато пилотите и техническият персонал на гръцките военновъздушни сили преминават обучение.
Началото на модернизацията в „Андравида“ ще съвпадне с процеса по извеждане от експлоатация на самолетите F-4 Фантом II, които са на въоръжение в гръцките военновъздушни сили повече от 50 години.
Източник: bta

Великобритания дава 300 млн. евро на Украйна за изтребители Gripen

Британският премиер Киър Стармър обеща 300 млн. евро (345 млн. долара) за подпомагане на оборудването на Украйна с ескадрила от 16 произведени в Швеция изтребителя Gripen, съобщава "Ройтерс".
Това е сред последните му ангажименти към Киев, преди да напусне поста.
По време на посещение в украинската столица Стармър заяви, че Великобритания ще работи съвместно с Швеция за доставката на самолетите, които да помогнат на Украйна да се защитава от руските атаки.
Лондон посочи, че финансирането ще помогне на Украйна да придобие ескадрила от 16 изтребителя Gripen E до 2029 г.
През юни шведската компания за отбранителна техника Saab подписа договор за доставка на 16 изтребителя Gripen E за Украйна по сделка на стойност около 2,5 млрд. долара.
Пакетът включва обучение на пилоти и инженери, симулатори, резервни части и друго оборудване, необходимо за експлоатацията на самолетите.
Великобритания заяви, че инвестицията ще подкрепи около 5000 работни места в над 50 британски компании, участващи в програмата Gripen.
Правителството допълни, че изтребителите ще подпомогнат и усилията за модернизация на украинските военновъздушни сили.
Източник: https://news.bg/

Стaра Загора изпрати 97 военнослужещи на мисия в Косово

С тържествена церемония в Стара Загора бяха изпратени 97 военнослужещи, които ще участват в състава на силите на Регионално командване „Запад“ от Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Контингентът е съставен основно от военнослужещи от Втора Тунджанска механизирана бригада, както и от Съвместното командване на силите, Служба „Военна полиция“, Мобилната комуникационно-информационна система и Военномедицинската академия.
Формированието ще бъде дислоцирано в база „Виладжио – Италия“ и в следващите шест месеца ще изпълнява задачи по патрулиране, наблюдение и подпомагане на сигурността в зоната за отговорност.
Военнослужещите бяха приветствани от началника на политическия кабинет на министъра на отбраната Владко Владов, който пожела успешна мисия от името на ръководството на Министерството на отбраната. Той подчерта, че участието в KFOR е важно за повишаването на способностите на Българската армия и за изпълнението на съюзническите ангажименти на страната.
„Участието на контингента от българските въоръжени сили в операцията на НАТО KFOR винаги е давало ясен знак, че нашата страна активно допринася за успеха на алианса, укрепването на мира и стабилността в региона на Западните Балкани“, каза Владов. Той благодари и на семействата на военнослужещите за подкрепата, която оказват по време на подготовката и предстоящата мисия.
Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков отбеляза, че българските военнослужещи вече 26 години участват в мисията на НАТО в Косово и са изградили авторитет с дисциплината и професионализма си.
„Вие отивате там, за да помогнете, не отивате, за да налагате“, обърна се той към контингента. По думите му, задачата на военнослужещите е да допринесат за мира, стабилността и сигурността в Косово и да продължат традицията, изградена от предишните български контингенти. Генерал-майор Дешков пожела на военнослужещите успешна мисия и да се завърнат благополучно при своите близки след шест месеца.
Помощник-националният командир на контингента майор Деян Манолов заяви, че вярва в подготовката и възможностите на военнослужещите да изпълнят успешно поставените задачи.
„Всички трябва и ще бъдем един екип, който се основава на личния пример, морала и дисциплината“, каза той. Манолов подчерта, че успешното изпълнение на мисията ще бъде резултат от взаимното доверие, добрата подготовка и отговорността на всеки военнослужещ към останалите в екипа.
Заместник-кметът на Стара Загора Милена Желева поздрави военнослужещите от името на кмета Живко Тодоров и на жителите на града. Тя посочи, че те ще представляват не само Българската армия, но и Стара Загора – град с дълбоки патриотични традиции.
По време на церемонията Желева връчи на контингента знамето на Стара Загора като символ на подкрепата на града, както и икона на свети Георги Победоносец – покровител на Българската армия. Контингентът получи икона и от Министерството на отбраната, както и сертификат, връчен от генерал-майор Деян Дешков
Водосвет за здраве и успешна мисия отслужиха протосингелът на Старозагорската света митрополия архимандрит Панкратий и свещеници от Старозагорската епархия.
На церемонията присъстваха представители на Министерството на отбраната, Българската армия, местната власт и държавни институции. - (видео)
(Информацията е на БТА)

На „Бриз 2026“ продължава изпълнението на задачите

Днес продължава националното военноморско учение с международно участие ,,Бриз 2026”. Продължава съвместната противоминна операция на корабите от състава на Противоминната група в Черно море.
Патрулните сили съвместно със самолет от морската патрулна авиация на  Република Турция провеждат противоподводно упражнение.
Така изпълняваните за деня задачи спомагат за натренираността на екипажите и за повишаване на тяхната подготовка, чрез усъвършенстване на мероприятията, изпълнени в предходните дни.
На пристанище Бургас беше проведена тренировка с правителствените и неправителствени организации по борба с пожар на търговски кораб. На море бяха отиграни епизодите преодоляване на последствията от инцидент с търговски кораб в териториалното море на Република България и проверка и задържане на търговски кораб, заподозрян в незаконен трафик на оръжие, в прилежащата зона на България. В тренировката, взеха участие представители на общо 26 държавни организации, институции и ведомства, доброволчески сдружения и частни фирми.
арски и американски водолази изпълняват задачи по търсене, откриване и унищожаване на плаващи мини.
Тимовете за специални операции на Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции изпълняват съвместни задачи с екипажа на фрегата ,,Верни”, съобщава Пресцентърът на националното военноморско учение „Бриз 2026”.

Защо дроновете се превръщат в новия приоритет на европейската отбрана?

Европа прекара години в укрепване на военния си потенциал в отговор на руската инвазия в Украйна. Сега инвестициите все по-силно се концентрират около една технология, която се смята за ключова за бъдещата сигурност на континента - дроновете.
Поредица от съобщения през последните две седмици показва колко бързо се ускорява тази промяна, пише CNBC. НАТО представи нова инициатива за дронове, Великобритания задели милиарди за дронове и системи за борба с тях, Германия предприе стъпки за закупуването на 50 хил. дрона за Украйна, а стартъпът в областта на отбранителните технологии Helsing достигна пазарна оценка от 18 млрд. долара.
Тези развития отразяват по-широка промяна във военното планиране, при която дроновете и автономните системи се превръщат от нишови средства на бойното поле в основен елемент на съвременната война. Тази тенденция създава възможности не само за производителите на дронове, но и за компаниите, разработващи изкуствен интелект (AI), софтуер, технологии за електронна война и защитени комуникации..........Прочети още

САЩ показаха новото лице на HIMARS: Ракетната система удря и изчезва за минути

Морската пехота на САЩ проведе учение „Бързо внедряване на високомобилна артилерийска ракетна система“ (HIRAIN) в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ, която обхваща региона на Близкия изток, демонстрирайки нарастващата си способност да укрепва огневата си мощ в региона, използвайки тактически въздушни транспортни средства, пише военното издание Military Watch.  В учението, проведено на 3 юли, морските пехотинци доставиха пускова установка M142 HIMARS на борда на транспортен самолет KC-130J Super Hercules, бързо разтовариха системата на необезпечено място, изпълниха симулирана огнева мисия и след това се изтеглиха, преди противникът да е успял да отговори. Учението подчерта продължаващия акцент на морската пехота върху експедиционните операции за прецизни удари и разпределената война.
Концепцията HIRAIN позволява пусковите установки HIMARS да бъдат транспортирани от самолети C-130, които са най-големите транспортни самолети в производство в Съединените щати, като самолетите кацат на къси или импровизирани писти. HIMARS бързо извършват удари и след това бързо се изтеглят, преди враждебните сили да могат да ги локализират и да ги атакуват. Учението се проведе само дни преди съобщенията, че иранските удари са унищожили множество американски пускови установки HIMARS в района на Персийския залив. Концепцията HIRAIN има значителни предимства пред фиксираните ракетни батареи или големите артилерийски формирования и позволява на командирите да установят временни позиции за прецизни удари почти навсякъде в обсега на тактическите транспортни самолети. 
Значението на HIMARS нарасна драстично след преструктурирането на силите на Морската пехота през последните няколко години. Реформите в проектирането на силите доведоха до елиминиране на танковите сили от Корпуса, като същевременно се наблегна на прецизните огъни на далечни разстояния, способни да лишат противниците от свобода на маневриране в морските региони.
Подобни учения HIRAIN бяха проведени в Тихоокеанския театър на военните действия, включително по време на операция „Cobra Gold“ в Тайланд и в Австралия, което отразява решимостта на Корпуса да стандартизира бързото разполагане на HIMARS в географски разнообразни оперативни среди. Централната роля, която прецизно насочваните ракетни артилерийски системи изиграха в руско-украинската война, засили възприятието за тяхната важност. 
Когато се използваше в украинския театър на военните действия, HIMARS постигна успехи срещу множество важни цели, включително унищожаването на пускови установки и радари от системите за противовъздушна отбрана С-400, унищожаването на други радарни системи, неутрализирането на руските пускови установки за балистични ракети „Искандер-М“. В средата на юни Lockheed Martin представи нов вариант на HIMARS, HIMARS FLEX, който е проектиран да отстрани няколко от оперативните недостатъци на оригиналната система, осигурявайки двойно по-голямо количество оръжия и подобрена живучест. Американските морски пехотинци въведоха на въоръжение и нов тип балистична ракета, за да оборудват системата, PrSM, която съчетава значително по-голям обхват с много по-компактен размер, позволяващ носенето на две ракети на пускова установка.
Източник: https://trud.bg/

Украинският министър на отбраната в оставка обяви, че силите на Киев са извършили изпитание на балистична ракета

Украинският министър на отбраната в оставка Михайло Федоров обяви снощи, че армията на страната е извършила изпитание на балистична ракета, разработена от неговото ведомство, предаде Ройтерс.
„Има символика в това, че в деня, в който правителството бе разпуснато, балистична ракета, разработена от Министерството на отбраната, бе тествана успешно“, написа Федоров в приложението Телеграм.
„Преразгледахме из основи технологичните изисквания и постигнахме максимална прецизност. Намалихме разходите по конструирането с 30 процента. Украйна ще влезе в нова лига“, отбеляза министърът в оставка.
Украинският президент Володимир Зеленски подкрепи вчера ръководителя на държавната енергийна компания „Нафтогаз“ Сергий Корецки за нов премиер на Украйна. За поста на Федоров се спряга досегашният министър на вътрешните работи Игор Клименко.
Министър-председалят Юлия Свириденко подаде оставка в неделя, само година след встъпването си в длъжност, след като Зеленски обяви намерението си да я смени.
Парламентът прие оставката ѝ във вторник и се очаква днес да гласува за нейния наследник.
Оставката на Свириденко автоматично означаваше оттегляне на цялото ѝ правителство.
Източник: bta

CBS: САЩ обсъждат военен десант в Куба

След провала на примирието между САЩ и Иран, военните стратези на Пентагона са се насочили към друга гореща точка – Куба, пише CBS. Според изданието през последните няколко седмици експертите са разглеждали различни варианти за действия срещу островната държава, включително и многохиляден въздушен десант. Евентуалното завладяване на Куба се предвижда да бъде осъществено от 101-ва въздушно-десантна дивизия на САЩ, която е единственото подразделение, способно да се справи с подобна задача.
От медията уточняват, че обсъждането на различни варианти не означава, че от Пентагона, или президента Тръмп, е взето решение за действие срещу Хавана.
Всяка операция срещу Куба би изправила Пентагона пред сериозен проблем, тъй като голяма част от вниманието на американските военни и някои от най-ценните им офанзивни способности вече са насочени другаде. Държавният секретар Марко Рубио подчерта, че САЩ предпочитат дипломатически вариант за преход към ново правителство, ръководено от технократи и желаещо да проведе икономически реформи. Този процес е в застой, въпреки засилващия се финансов натиск около кубинските военни.
Държавният департамент обяви, че е затегнал финансовия контрол около държавните структури на Куба, които "насочват приходи към режима и паравоенните сили“, репресиращи кубинския народ, включително бригадите за бързо реагиране.
Според източници на CBS изместване на фокуса на американската армия към Куба към момента е малко вероятно, тъй като Пентагонът е преместил самолети, разузнавателни средства и други ресурси от други географски региони в Близкия изток, за да поддържа операциите срещу Иран.
Източник: https://www.focus-news.net/

57 години от старта на мисията "Аполо 11"

Преди 57 години, на 16 юли 1969 г., е изстреляна историческата за човечеството мисия Аполо 11. В кораба се намират първите хора, които стъпват на Луната четири дни по късно. Saturn V излита от космическия център Кенеди с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат Eagle успешно каца на Луната.
Пилотираният космическия кораб Аполо 11 е съставен от ракетата-носител Saturn V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни Columbia и лунния модул (LM-5) с позивни Eagle. Общата им маса е 43,9 тона, като това е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него.
Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
Изстрелването протича по план на 16 юли 1969 година. Двигателите на отделните степени работят и 12 мин. след старта корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата-носител и корабът поема курс към Луната. - (видео)
След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул. - (видео)
55 ч. след старта Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Eagle трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане.
По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.
В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието. - (видео)
Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло.
На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди Нийл Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра. - Още Космос

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.