от 1 до 15 юли

MWM: Програмата Eurofighter се срива

Програмата Eurofighter се сблъсква с редица проблеми и забавяния заради фрагментираният и политически ограничен характер на отбранителната индустриална база на Европа, пише MWM.
Програмата, която се разбработва съвместно от Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, е структурирана да разпределя индустриалните ползи и да осигури политическа подкрепа, но е създала и сложна и често крехка екосистема за производство и поддържане.
Производството, сглобяването и доставките на компоненти са разпределени в множество национални вериги за доставки, което означава, че прекъсванията във всяка една партньорска страна – независимо дали поради индустриални действия, износни ограничения или забавяния в бюджета – носят висок риск от каскадни ефекти в целия флот. Дори локализиран политически спор може да забави или спре доставката на резервни части, което влияе на оперативната готовност на няколко военновъздушни сили едновременно.
Въпреки значителния натиск от местната индустрия, Обединеното кралство окончателно е отложило плановете си за закупуване на още Eurofighter и планира да продължи да ги изтегля от експлоатация десетилетия преди графика, докато поръчва изтребители F-35A.
Германия също рязко обърна предишната си опозиция срещу поръчките на F-35, тъй като стана все по-ясно, че приоритетът върху защитата на местната индустрия сериозно би ограничил бойните способности поради сериозните ограничения на Eurofgihter, и вместо това прави компромис между търсенето на индустрията и нуждата от способност за превъзходство, като разделя поръчките между двата типа. През 2025 г. беше потвърдено, че Катарските емирски военновъздушни сили търсят да пенсионират своите 24 Eurofighter от въоръжение само три години след като започнаха доставките им за страната през 2022 г. След това беше последвано потвърждение, че самолетът се е представил много слабо в симулирани бойни действия с китайски изтребители J-10C, управлявани от пакистанските ВВС.
Програмата Eurofighter се сблъска с допълнителни сериозни проблеми поради нарастващото разминаване между софтуер и хардуер по различни стандарти на Tranche. 
На фона на сътресенията в програмата Обединеното кралство и Италия преследват нова съвместна програма с Япония, към която Германия може скоро да се присъедини, която обаче изглежда е изложена на риск от същите проблеми.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша разсекретява цялата военна помощ за Украйна

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обяви, че е наредил да се разсекрети военната помощ за Украйна, предоставена след началото на войната. 
"След консултация с министър-председателя Доналд Туск, като запазих отговорността към обществото и спазвах изискванията на закона, наредих да се разсекретят всички дарения за Украйна за 2022-2026 г.", написа Косиняк-Камиш в Х. 
Камиш поясни, че процесът на предоставяне на помощ е започнат от правителството, ръководено от министър Мариуш Блащак, а президентът е информиран за всяка помощ.
"Също така наредих на Военната контраразузнавателна служба SKW да открие кой умишлено е искал да разкрие държавни тайни. Действаме във война близо до нашата граница, всяко действие, насочено срещу полските държавни интереси, застрашава безопасността на поляците", каза още той. 
Съобщението на министъра дойде в отговор на обвинения от опозицията, че правителството тайно е прехвърлило ракети за системата Patriot на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 6 юли 1861 година в с. Угърчин, Ловешко, е роден генерал-майор Радой Сираков (1861 – 1921).
Завършва Военното на Н. В. Училище (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1891). От 1892 г. служи в Генералния щаб.
На 1 януари 1906 г. е произведен в чин генерал-майор и до 1911 г. последователно заема длъжностите началник на Оперативното отделение в Щаба на армията, началник-щаб на 3-та пехотна балканска, 2-ра пехотна тракийска и 5-а пехотна дунавска дивизия.
През 1911 г. е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия, с която по време на Първата балканска война (1912 – 1913) се сражава на Тракийския военен театър при Чаталджа и Одрин. Под негово командване частите на дивизията, разположени в първия ешелон на 3-та армия, форсират реките Кара-Су и Катарчи-Су и водят ожесточени боеве за пробиване на Чаталджанската отбранителна линия (4 – 5 ноември 1912). Включена в състава на обсадната армия 9-а пехотна дивизия дава своя принос за овладяването на Одринската крепост (11 – 13 март 1913) и извоюването на една от най-големите победи на Българската армия.
По време на Втората балканска война (1913) генерал Сираков командва самостоятелен отряд, действащ срещу гръцките войски в Разложкия край. След войната е назначен за началник на Главното интендантство. На 15 юни 1915 г. преминава в запаса.
През Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи като началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия, началник на 9-а дивизионна област и офицер за поръчки при Министерството на войната. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен.

На 6 юли 1868 година въстанически отряд под командването на Хаджи Димитър и Стефан Караджа навлиза в българските земи. Той се състои от две групи, които трябва да действат заедно, докато достигнат Стара планина, след което да се разделят и насочат в различни посоки. Предвидено е този отряд да бъде авангард на няколко подобни чети, които с обединени усилия да вдигнат на всеобщо въстание поробените си събратя. След като минават Дунав при с. Вардим, Свищовско, четниците се отправят към Стара планина. По пътя са открити и нападнати от потери и редовна турска войска. В ожесточени сражения при търновските села Караисен, Патреш и Вишовград, загиват почти половината от тях. В местността Канлъдере, Севлиевско, четата е разбита, а тежко раненият войвода Стефан Караджа е заловен и откаран в русенския затвор, където умира от раните си. Останалите живи 40 четници успяват да се измъкнат от обкръжението и на 18 юли достигат връх Бузлуджа, където са обкръжени от 700 души турска редовна войска и башибозук. След неравна борба, продължила повече от три часа, почти всички от тях, начело с войводата Хаджи Димитър, загиват.

Една от последни сили, защитавали бункера на Хитлер, е френска

Един от последните Рицарски кръстoве на Железния кръст, дадени във Вермахта по време на Втората световна война, е връчен на французин – на унтершарфюрера от подразделението Вафен-СС, Юджийн Воло. Воло принадлежал към дивизия „Карл Велики“, която се състои от група френски доброволци, воювали на страната на Третия райх срещу съюзниците. Част от бойните им усилия са срещу собствената им страна.
По време на здрачните дни на войната в Европа, шепа от тези френски бойци остава в боя до горчивия му край, отказвайки да се предаде като вместо това формират ключова финална защита в една абсолютно безнадеждна позиция. Много от тях, включително гореспоменатия ефрейтор, загиват, изпълнявайки своя дълг, защитавайки центъра на Берлин и бункера на фюрера.......Прочети още

Египет за първи път показа С-300ВМ: Мощна руска ПВО система в действие

Египетските въоръжени сили за първи път публично показаха транспортно-монтируемата пускова установка 9A83ME и радар от далекобойната зенитно-ракетна система С-300ВМ, привличайки вниманието към една от най-значимите поръчки в областта на отбраната, направени от страната от десетилетия, пише военното издание Military Watch. Пусковата установка беше представена по време на официалното откриване на новия щаб на Стратегическото командване на Египет, известен като Октагон. Въпреки че придобиването на С-300ВМ от Египет е известно от близо десетилетие, системата никога преди това не е била излагана публично в страната, което прави появата ѝ важно потвърждение за оперативното ѝ състояние. Това е особено важно в светлината на дългогодишните доклади, че С-300ВМ не е била пусната в експлоатация след доставката си поради натиск от Запада, а вместо това е била поставена на склад в продължение на години.
С-300ВМ може да представлява най-способната система за противовъздушна отбрана с голям обсег, която в момента е на въоръжение в Египет, тъй като съобщенията за доставки на по-модерни китайски системи HQ-9B остават непотвърдени. Системата се различава значително от по-широко изнасяната серия С-300ПМ, тъй като е проектирана предимно за защита на мобилните сухопътни сили, като същевременно запазва особено силна противоракетна отбранителна способност. Системата използва верижни ракети-носители, които осигуряват висока мобилност през труден терен, а усъвършенстваната ѝ радарна мрежа позволява едновременно проследяване на десетки цели и атакуване на множество заплахи на разстояния над 200 километра, в зависимост от използваната ракета. Системата формира горното ниво на интегрирана система за противовъздушна отбрана, изградена около руско оборудване, включително системите Тор-М2, Бук-М2 и Панцир. 
От средата на 2010-те години Египет изглеждаше готов да възстанови своите въздушни бойни способности около руско оборудване и наред с наземни системи за противовъздушна отбрана, той закупи и 46 руски изтребителя МиГ-29М и 50 бойни хеликоптера Ка-52. Въпреки че видовете закупено оборудване бяха разнообразни, Египет беше подложен на значителен западен натиск да прекрати поръчките от Русия, което доведе до решение за отмяна на поръчка за изтребители за превъзходство във въздуха Су-35, направена през 2018 г. Египетските въоръжени сили в момента разчитат в голяма степен на наземни системи за противовъздушна отбрана и на флота МиГ-29М за защита на въздушното пространство на страната, тъй като по-голямата част от изтребителния флот на страната се състои от силно омаловажени американски F-16 и френски изтребители Rafale, които са с много ограничено приложение за високоинтензивни въздушни сражения.
Еволюцията на способностите за противовъздушна отбрана на Египет е в силен контраст с тези на съседен Алжир, който се гордее с най-внушителните възможности за въздушна война в Африка или сред държавите с мюсюлманско мнозинство. Алжирското министерство на отбраната е закупило усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана с голям обсег в много по-голям мащаб, включително S-300PMU-2, S-400 и HQ-9B, като същевременно е закупило и множество видове усъвършенствани изтребители с голям обсег от „поколение 4+“ и пето поколение. Докато в Египет МиГ-29М и Rafale се считат за най-способните изтребители, в Алжир МиГ-29М е най-слабо способният съвременен тип изтребител, докато Rafale беше отхвърлен, след като беше оценен в търг спрямо Су-30MKA. Алжирският флот в момента е изграден около Су-30, Су-34, Су-35 и Су-57 като основни типове изтребители с голям обсег, като решенията за обществени поръчки отразяват много по-голяма степен на устойчивост на западния политически натиск.
Източник: https://trud.bg/

Индия получи от Великобритания 9 изведени от експлоатация щурмовака Jaguar

Военновъздушните сили на Индия получиха девет спрени от експлоатация щурмови самолета Jaguar от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, с които да попълнят своя авиационен парк. Това съобщава UK Defence Journal, цитирайки писмен отговор на британския министър по въпросите на отбранителната готовност и промишлеността Люк Полард.
Отбелязва се, че британското ведомство е предало на индийската страна пет самолета във вариант GR1 и четири във версия T2. Лондон запазва за съхранение още 42 машини от този тип. Плановете за тази сделка бяха обявени още през 2024 г.
В момента Индия е единствената страна в света, която продължава да експлоатира самолетите Jaguar, известни на местно ниво под името Shamsher. Тъй като производството им отдавна е прекратено, а оригиналните резервни части стават все по-дефицитни, Делхи разчита на техническа поддръжка от държави, които са използвали тези самолети в миналото. По-голямата част от индийските щурмоваци Jaguar са произведени по лиценз в заводите на местната корпорация Hindustan Aeronautics (HAL).
Великобритания извади от въоръжение тези самолети още през 2007 г. с цел съкращаване на разходите. Останалите на разположение на британското министерство 42 машини вече не са в състояние да летят и се използват основно за части.
Щурмовакът Jaguar е съвместна разработка на френско-британския консорциум SEPECAT и е създаден за ударни мисии на малки височини и за разузнавателни операции. Самолетите бяха на въоръжение в Кралските военновъздушни сили (RAF) от 1974 г., като взеха участие във Войната в Персийския залив през 1991 г., както и в операциите над Ирак и на Балканите.
Източник: https://www.focus-news.net/

31 кандидат-курсанти официално потвърдиха желанието си да се обучават във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

На 3 юли 2026 г. 31 кандидат-курсанти официално потвърдиха желанието си да се обучават във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ от учебната 2026/2027 г. – в 5-годишен курс на обучение по специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, със специализации: „Корабоводене за ВМС“, „Корабни машини и механизми за ВМС“, „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“, „Кибероперации“ и „Мехатроника“.
На 3 юли приключи финалният етап от тазгодишната приемна кампания за курсанти. Тя стартира на 13 февруари 2026 г. с ранния прием, за който първоначално кандидатстваха над 100 души. От тях 44 кандидати бяха одобрени от комисиите на ВВМУ и допуснати да се явят пред представители на Училището, Военноморските сили и Българската армия. До този етап те достигнаха, след като успешно преминаха през задължителен комплексен подбор, включващ проверка на психофизиологичните качества, изпит за физическа годност, медицински прегледи, общообразователен тест и изпит по английски език. В резултат на класирането тогава бяха приети първите 21 кандидат-курсанти, а 23-ма останаха в списъка с резервите.
На 8 май 2026 г. приемната комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната, проведе допълнително заседание. С подписването на официален протокол от резервите бяха попълнени още 10 бройки, с което общият брой на приетите достигна 31 души.
Новоприетите курсанти ще постъпят официално във флотската Алма матер на 7 август 2026 г., за да започнат своята базова военна подготовка. След нейното успешно завършване, те ще положат военна клетва, съобщават от ВВМУ.

Китай и Русия ще проведат съвместни военноморски учения край Циндао

Военноморските сили на Китай и Русия ще проведат през юли съвместни учения във водите и въздушното пространство край китайския крайбрежен град Циндао, съобщи китайското Министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.
След приключването на ученията част от корабите и силите на двете държави ще се насочат към райони в Тихия океан, където ще проведат съвместни морски патрули, се посочва в изявлението.
От китайското министерство отбелязват, че ученията се организират ежегодно и имат за цел да засилят сътрудничеството между въоръжените сили на двете страни.
Според Пекин целта на съвместните действия е „да се отговори на предизвикателствата пред сигурността и да се поддържат регионалният мир и стабилност“.
През последните години Китай и Русия значително разшириха военното си сътрудничество чрез редовни съвместни учения и патрули в Тихия океан и други райони. Двете страни определят партньорството си като стратегическо и заявяват, че то не е насочено срещу трети държави, въпреки че Западът наблюдава с нарастващо внимание задълбочаването на военните им връзки.
Източник: bta

На 5 юли 1879 година е създадено Военното министерство

Като съставна част от организационната структура на висшето командване на Българската армия Военното министерство е формирано с указ № 23 от 5 юли (стар стил) въз основа на чл. 161 от Търновската конституция. До Съединението (1885) военни министри са последователно 12 руски генерали и офицери. Военен министър в първото правителство на Княжество България става генерал-майор Пьотр Паренсов (1879 – 1880). На 10 септември 1885 г. е назначен първият българин военен министър – капитан Константин Никифоров. Първият цивилен военен министър на България е Андрей Ляпчев (1918). До 1923 г. длъжността заемат още шест цивилни министри, а през 1934 г. за един ден тази функция изпълнява Кимон Георгиев. След известно прекъсване, през 1991 г. на поста военен министър отново застава цивилно лице. При формирането му през 1879 г. Военното министерство включва Строево, Инспекторско, Домакинско и Военносъдебно отделение, както и Артилерийско, Морско и Инженерно управление. Процесът на модернизиране на Българската армия в края на ХІХ и началото на ХХ в. е съпроводен с разширяване и усъвършенстване на организацията на Военното министерство. През 1890 г. се създава Генерален щаб с четири отделения, а през 1905 г. – Военен съвет, който е съвещателен орган на военния министър. На 11 юли 1911 г. Военното министерство е преименувано в Министерство на войната, на 4 декември 1947 г. – в Министерство на народната отбрана, а с Указ № 168 от 20 декември 1990 г. – в Министерство на отбраната. Организационната му структура се привежда в съответствие с настъпилите промени и с новите приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО.

Как България от покровител и освободител на Македония се превърна във Фашистка окупационна сила

Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да се смята за една особено романтична тема. Още след обединението на България с Източна Румелия ще открием, че руските агенти смятат, че последната стъпка за изпълнението на националния идеал може да бъде само и единствено добавянето на Македония в пределите на България.
Това би поставило заветния край на Българския въпрос, но малко след освобождението ще открием, че великите сили не могат да си позволят изграждането на толкова силна държава, а още по-важното е, че развитието на армията ще накара някои от западните журналисти да споделят как 5-те века назад са успели да изпекат националния идеал и силата на българина като пещ, в която се нагрява най-доброто желязо........Прочети още

5 юли 1943: Начало на битката при Курската дъга

На този ден по време на Втората световна война (1939 - 1945 г.) започва битката при Курската дъга - най-голямата танкова битка в историята. Курската битка се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 г. След поражението в Сталинградската битка (1942 - 1943) командването на Вермахта планира голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център”, IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг”. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и повече от 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 милиона души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и до 2800 самолета.
Германските войски започват настъпление на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт и Брянския фронт. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна.
В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Битката е коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка, стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване. - (видео)

BAE Systems и Leonardo спечелиха договор за нов изтребител на стойност 6,1 млрд. долара

Британско-италианско-японската компания Edgewing спечели 18-месечен договор на стойност 4,6 млрд. британски лири ($6,1 млрд.) в рамките на съвместната програма на тези страни за разработване на изтребител от ново поколение, се посочва в съобщението на компанията.
Договорът, сключен в рамките на програмата "Global Combat Air Programme" (GCAP), ще позволи да се завърши напредналата фаза на разработване и оценка на концепцията за изтребителя и да се премине към подробно проектиране и конструиране, посочи АП.
Това е вторият международен договор, възложен на Edgewing в рамките на програмата. Първият, на стойност 686 млн. лири, тя получи през април.
Edgewing е съвместно предприятие на британската BAE Systems, италианската Leonardo и японската JAIEC.
GCAP стартира през 2022 г. с цел създаването на иновативен стелт изтребител с най-съвременни технологии. Проектът се планира да бъде завършен до 2035 г.
Източник: https://news.bg/

От 1 септември влизат в сила новите длъжности за висши офицерски звания

Указ № 221 на президента Илияна Йотова за изменение и допълнение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във Въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания, е публикуван в днешния брой на Държавен вестник.
Така от 1 септември т.г. длъжностите „началник на щаба на Военновъздушните сили” и „началник на щаба на Военноморските сили” ще изискват звания, съответно, бригаден генерал““ и „флотилен адмирал“.
Защо се налага тази промяна? Ето мотивите на правителството към решението от 22 юни т.г., с които предлага на президента да издаде указа.     
„В приложението към т. 1 от Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. в Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили (с изключение на длъжностите командир и заместник-командир) са включени единствено длъжностите „началник на щаба на Съвместното командване на силите” с изискване за висше офицерско звание „бригаден генерал (флотилен адмирал)” и „началник на щаба на Сухопътните войски” с изискване за висше офицерско звание „бригаден генерал”.
Длъжностите „началник на щаба на Военновъздушните сили” и „началник на щаба на Военноморските сили” в останалите две командвания не намират приложение в указа, като в съответствие с Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия същите са определени за назначаване на офицери съответно с военно звание „полковник” и „капитан I ранг” с изискване за образователно-квалификационна степен „магистър” по специалности от професионално направление „Военно дело” във военни академии или приравнени на тях специалности, придобити във висши училища и колежи в чужбина и стратегически курс във военни академии или приравнено на тях обучение във висши военни училища и колежи в чужбина.
Динамичните промени в средата на сигурност поставят все по-високи изисквания към устойчивостта и ефективността на командната структура и щабовете. Адаптирането им към тези нови условия налагат осигуряване на гъвкавост в тяхното функциониране и хармонизиране с останалите командвания, ситуирани на единно йерархическо оперативно ниво 1. Бързият преход от работа в мирно време към действия при кризи и конфликти предопределя ефективността на щаба при планиране на успеха в операциите, като основното длъжностно лице при разработването на плановете за нарастване на готовността за изпълнение на бойни задачи и за извършване на мобилизация е началникът на щаба.
Също така включването на двете длъжности в указа ще увеличи и изискването за необходимата образователна-квалификационна степен за тяхното заемане - „магистър” по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили” от професионално направление „Военно дело” във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обучение във висши военни училища и колежи в чужбина, което ще гарантира необходимите компетентности от военнослужещите, назначени на длъжност „началник на щаб” за:
 - планиране и управление на операции на въоръжените сили в различни условия на обстановката;
 - работа в мултикултурна среда и многонационални екипи, съвместими с изискванията на НАТО;
 - прилагане на модерни методи и подходи за анализ и оценка, необходими при решаване на актуалните въпроси на стратегическото ръководство на отбраната и въоръжените сили;
- вземане на стратегически решения, планиране и управление на операции в НАТО.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Каква британска и американска техника използва Червената армия?

Сред голямото количество от разнообразно оборудване, доставено на Съветския съюз от Западните съюзници, именно автомобилите и изтребителите помагат на Съветите да преодолеят най-трудните периоди на войната с Германия.
US6 Studebaker
"Без американските 'студебекери' нямахме на какво да теглим нашата артилерия. Да, те до голяма степен ни осигуриха фронтовия транспорт", казва веднъж маршал Георги Жуков в неофициален разговор.
В Съветския съюз са доставени 152 000 от тези камиони по програмата "Заем-наем", които се превръщат в истинска работна сила за Червената армия.
Тъй като СССР губи огромен брой камиони през първия период на войната, а новите пристигат твърде бавно, Studebakers са тези, които пристигат в нужния момент. Те служат като влекачи, камиони и бази за известните ракетни системи "Катюша".  
Въпреки че в САЩ US6Н не са твърде популярни, в Съветския съюз те са обичани заради удобната си кабина, мощния двигател, стабилността на пътя и високата проходимост. Камионът става основа за много съветски следвоенни разработки в автомобилната индустрия.

M4A2 "Шерман"
"През 1944 г. американските танкове 'Шерман' започнаха да идват при нас. Това, според мен, е най-добрият американски танк, участвал във войната. При него и двигателят е добър, а също и бронята, и оръжията", припомня си Петър Куревин, началник на щаба на танковия батальон на 50-та гвардейска танкова бригада.
Въоръжени със 75-мм оръдие и зенитно картечно оръдие "Браунинг" (рядкост за съветските танкове), високоскоростните и маневрени "Шерман" също имат своите недостатъци. Голямата височина на танка го прави отлична мишена на бойното поле, а бронята все още е по-уязвима от тази на американските и съветските му аналози.
Повече от 4000 броя M4A2 пристигат в Съветския съюз в помощ на Червената армия. Въпреки че американските войски не стигат до столицата на Третия райх, то поне танковете им успяват. Само съветската 2-ра гвардейска танкова армия губи 209 броя "Шерман" в битките за Берлин.

Hawker Hurricane
"Хърикейн" се появяват в Съветския съюз през първите месеци на войната – в периода, когато са най-необходими заради тежките загуби на съветските ВВС, които спешно трябва да бъдат попълнени. Особено полезни са британските изтребители, които помагат за покриването на арктическите конвои на съюзниците и защитата на Москва.  
В СССР, където "Хърикейн" са наречени "Гърбати", пристигат над 3000 бройки от тях. Те обаче не предизвикват голям ентусиазъм сред съветските пилоти. В края на 1941 г. тези самолети вече значително отстъпват по бойните си качества на новите модификации на основните си съперници - Messerschmitt Bf 109.
"Въоръжиха ни с 'Хърикейн'. Боклук, а не машина", припомня си Виталий Клименко, старши лейтенант на 1-ви гвардейски изтребителен авиационен полк. "МИГ е тежък на земята, но на височина е цар, а този няма нито скорост, нито маневреност. Крилото му е дебело. Нашите имат сферичен брониран гръб, а у тези – плосък, и затова лесно се пробива. Изглежда, че да има 6 картечници е добре, но боеприпасите за тях са миниатюрни. Моторите 'Мерлин-XX' не са годни за нищо. При форсиране могат да прегреят и да спрат да работят."

Willys
Командният състав на Червената армия веднага се влюбва в автомобила на американската армия "Уилис". Малък, но мощен и пъргав, той лесно и бързо се движи извън пътя. Липсата на врати дава възможност на водача и пътниците бързо да напуснат автомобила в случай на опасност, като в същото време дълбокото разположение на седалките не им позволява да изпаднат по време на возене.
На "Уилис" се возят не само генерали. Те се използват активно като артилерийски влекачи за теглене на 45-мм противотанкови и 76-мм дивизионни оръдия. Около 52 000 автомобила са изпратени в Съветския съюз.
"Уилис" остават почти последните представители на техниката "Заем-наем", които все още участват в годишните Паради на победата в руските градове.

Bell P-39 Airacobra
Този американски изтребител става любимата машина на редица съветски асове, включително Александър Покришкин и Григорий Речкалов (по 65 победи всеки). Самолетът има невероятна способност за оцеляване: дори обсипан от куршуми, той може да продължи битка.
Съюзниците с радост изпращат "Аерокобра" в Съветския съюз. П-39 не е полезен за въздушни битки на голяма височина, често срещани в западните военни действия. На Източния фронт съветските и немските пилоти се бият главно на средна и ниска височина и там тези изтребители винаги се представят отлично.
В резултат на това, за цялото време на войната СССР получава 4952 броя "Аерокобра", което го прави най-масовият от всички видове самолети, доставяни на Съветския съюз по програмата "Заем-наем".

Ford GPA
Американските войници не обръщат голямо внимание на тези автомобили-амфибии. Машината е достатъчно ниска и незначително вълнение в морето позволявало проникване на вълни в корпуса. Червената армия, която се занимава основно с форсиране на реки, напротив, остава напълно доволна от "Форд" GPA.
За разлика от катерите, "Форд" GPA не изисква сложни действия за транспортиране, пускане във вода и повдигане на сушата. През април 1944 г. са формирани 11 отделни моторизирани батальона със специално предназначение, които на "Форд" се отправят на брега, окупиран от противника. Те разчистват плацдарма от мини и го защитават, докато техните войски пристигнат.
Общо Съветският съюз получава от съюзниците си около 3000 от тези коли. В Червената армия те получават наименованието "Форд-4".

На този ден

На 4 юли 1939 г. се създава Юнкерския учебен орляк към Военното на Н. В. училище и Въздушен отдел към Школата за запасни офицери.За командир на учебния орляк е назначен майор Димитров.
За обучение на пилотите са доставени учебно-тренировъчните самолети КБ-3 „Чучулига“ I и КБ-4 „Чучулига“ II.

Акварели на лейтенант Уилям Ърмстън от Варна от времето на Кримската война

Уилям Брабазън Ърмстън (William Brabazon Urmston) е роден на 11 февруари 1828 г. в Чигуел, графство Есекс (Chigwell, Essex), втори син на Джеймс Брабазън Ърмстън (James Brabazon Urmston, Esq.) и Елизабет (Elizabeth Urmston, daughter of John Hanson, Esq. of Russellsquare).
Постъпва в Кралския военноморски флот на 19 август 1841 г.. На 29 септември 1848 г. получава чин лейтенант. Участва в Кримската война (1853-1856 г.) като лейтенант (от 23 май 1853 г.) в състава на Кралската военноморска бригада (The Royal Naval Brigade) на кораба на Нейно Кралско Величество „Куин“ (HMS Queen). На 29 септември 1855 г. е повишен в чин командер (commander).
Награден е с френския Орден на Почетния легион (5th Class) - 2 август 1856 г. и турския орден „Меджидие“. На 11 април 1866 г. е повишен в чин капитан.
Умира на 18 декември 1869 г., на 41 години, на борда на кораба „Акбар“ (Training ship “Akbar”) (Rock Ferry, Cheshire).
Освен храбър офицер, раняван два пъти по време на Кримската война, лейтенант Уилям Брабазън Ърмстън е и талантлив художник акварелист. Особено интересни за нас са неговите акварели от Варна, рисувани през пролетта и лятото на 1854 г. По една или друга причина те са останали неизвестни и дават възможност за преоткриване на събитията от времето на Кримската война и мястото на Варна в нея...…
Пълния текст на статията на Анастас Ангелов (в PDF-формат) можете да прочетете тук.

На днешната дата през 1916 г. е създаден Националният военноисторически музей

По инициатива на генерал от пехотата Православ Тенев и със Заповед № 391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия Действащата армия генерал от пехотата Никола Жеков, са положени основите на Националния военноисторически музей, съхранил през годините бойната слава и възпитал у поколения българи любов към Отечеството.
От създаването му до днес в него са събрани над един милион експоната, свързани с развитието на Българската армия и участието й във войните за национално обединение. Постоянната експозиция, разположена на площ от 5000 кв. м проследява хронологично българската военна история от древни времена до наши дни.
В паркова среда са представени образци на артилерийско въоръжение, бронетанкова, инженерна, авиационна, военноморска и ракетна техника. За приноса си в развитието на българската култура, Националният военноисторически музей е награден с орден „Кирил и Методий“ І степен (1975) и с престижната награда „Златна диплома“ (2006).

Трудни разговори се задават на срещата на върха на НАТО в Анкара

Членовете на НАТО се затрудняват да се обединят около съвместно изявление за срещата на върха на организацията, която ще се проведе през следващата седмица в Анкара, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Според дипломати, които участват в преговорите, страните нямат единна позиция по отношение на включване на Източна Европа към мрежа от петролопроводи, които са част от логистиката на организацията, както и заради финансовата подкрепа за Украйна.
Според източниците на Bloomberg Полша и други държави от Източна Европа ще настояват за разширяване на мрежата като част от плановете за подобряване на доставките от горива. Те се надяваха за твърдо решение на въпроса миналата година в Хага. През миналата година НАТО призна за съществуването на тази тайна мрежа от тръбопроводи, свързаваща летища, военни бази, рафинерии и петролни депа (с капацитет от 4,1 млрд. куб. метра), изградена за военно време. Тръбите обаче стигат до Германия.
Италия пък поставя въпроса за помощта за Украйна и вписването на периода, в който ще я получава - 2026 - 2027 година. Според Рим това може да попречи на мирни преговори. В предварителните документи е записано, че Киев ще получи 70 млрд. евро през 2026 година и през 2027 година, като това не са нови средства, а обявените вече 40 млрд. евро годишен ангажимент на НАТО и заем от Европейския съюз в размер на 30 млрд. евро.
Източниците на Bloomberg са категорични, че помощта за Украйна не е под въпрос, а само дали и как да бъде вписана тя в изявлението. Ако има консенсус, Италия би се съобразила, допълват те.
През миналата година в заключението на НАТО липсваше подкрепата за Украйна заради САЩ, но американският президент Доналд Тръмп в този момент изглежда благосклонен към украинският президент Володимир Зеленски, отравяйки похвали към него и подписвайки заключението след срещата на Г-7, където се говори за подкрепа за Украйна. Но Вашингтон остава критичен към партньорите си заради войната в Близкия изток и продължава да изтегля свои войски от Европа, поставяйки под въпрос защитата на Европа в случай на нужда.
В предварителните документи преди срещата е посочено, че в съвместното изявление ще бъде включено запазването на свбодното корабоплаване в Ормузкия проток и да не бъде позволено Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Русия вероятно също ще бъде посочена като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност.  
Източник: https://www.focus-news.net/

Финландия ще закупи системи за противовъздушна отбрана с малък обсег от Saab

Финландия ще закупи системи за противовъздушна отбрана с малък обсег RBS 70 NG, произведени от шведската отбранителна компания Saab. Това съобщи финландското Министерство на отбраната днес, пише Европейска правда.
Това става след като финландският министър на отбраната Анти Хакинен одобри закупуването на системи за противовъздушна отбрана с малък обсег RBS 70 NG от шведския производител Saab за армията.
"Тази покупка ще засили регионалното покритие на противовъздушната отбрана на територията на Финландия", се казва в съобщението.
RBS 70 NG е по-модерна версия на системите ITO05M, които вече са на въоръжение във финландската армия. Характеристиките на тези системи ще позволят, по-ефективното прихващане на дронове и пилотирани самолети.
Покупката включва закупуването на нови "бойни" системи, симулатори и свързано с тях оборудване за поддръжка. Общата стойност на комплекса за отбрана е 108 милиона евро, а пълното използване на новото оборудване може да започне до 2030 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 26 (2026), 3 юли, 2026 годинa (pdf)

Халхин-Гол: Най-безизвестната важна битка за Втората световна война

Битката при Халкин-Гол през 1939 г. рядко се споменава в списъците на значимите битки на XX век, но тя оказва огромно влияние върху хода на историята. В нея участват руснаците и японците и е от изключително значение за крайната победа на Съюзниците над силите на Оста във Втората световна война.
Малко преди танковете на Хитлер да си проправят път през Полша, японците и руснаците се срещат в битка, която, макар и почти пренебрегната в учебниците по история, има голям принос за крайния изход на тази война.......Прочети още

Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър

Япония има много грехове през Втората Световна война, но никой не е подозирал, че ще реши да напада САЩ.
Вероломната атака наистина успява да постави на колене американската флота и много дълго време се налага на американците да работят, за да се възстановят. Известно е какво се случва след това.
Нека разгледаме и някои алтернативни сценарии, които страната на изгряващото слънце можеше да използва, за да не навлича гнева на американците.
Япония напада колонията на Холандия в Борнео и избягва онази зона, която се контролира от Великобритания......Прочети още

Военен календар

На 3 юли 1855 година в с. Чумлекьой, Бесарабия (дн. Виноградовка, Украйна) е роден генерал-лейтенант Петър Груев (1855 – 1942).
Военно образование получава в Санкт Петербург, Русия, където завършва Константиновското военно училище (1877) и Михайловската артилерийска академия (1883).
През Руско-турската война (1877 – 1878) е ротен командир в 14-ти стрелкови батальон и участва в боевете при Стара Загора и Шипка. За проявена храброст е награден с руския орден „Св. Станислав“ ІІІ степен. В Сръбско-българската война (1885) командва 2-ри артилерийски полк и резерва на Сливнишката позиция. След войната е назначен за началник на Военното училище в София (1885 – 1886). Участва в детронацията на княз Александър І (1886) и в бунта на офицерите русофили в Силистра (1887), след което емигрира в Русия и постъпва на служба в руския Генерален щаб. През 1925 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант. Умира в гр. Тула, Русия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 3 юли 1894 година в Стара Загора е роден генерал-майор Никола Грозданов (1894 – 1976).
Завършва Военното на Н.В. училище (1915) и Военната академия в София (1930). Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в 18-и артилерийски полк и воюва на Южния фронт в Македония. До 1936 г. заема длъжностите командир на 3-та батарея в 8-и артилерийски полк, помощник-командир на 2-ра батарея от 8-о артилерийско отделение, адютант на командира на 6-о артилерийско отделение, командир на 1-ва конна батарея в конно-артилерийското отделение, офицер в 6-и дивизионен артилерийски полк, началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора. През 1936 – 1938 г. е военен аташе на България в Румъния и Полша с постоянно седалище в Букурещ, след което е назначен за началник-щаб на ІV армейска област с щаб в Плевен. От 10 август 1940 г. поема командването на 3-ти пехотен бдински полк, а от 25 ноември 1940 г. – на 12-и пехотен балкански полк. Последователно командва 24-та пехотна дивизия в състава на 1-ви окупационен корпус в Сърбия (от март 1943) и 7-а пехотна рилска дивизия с щаб в Лагадина, Егейска Македония (от август 1943). През декември 1943 г. е назначен за командир на 25-а пехотна дивизия, дислоцирана в българската окупационна зона в Сърбия. От началото на юни 1944 г. командва 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 29 март 1945 г. е осъден от Народния съд на 15 години затвор, част от които излежава в концлагерите Росица, Куциян, Николаево и Белене (1946 – 1951). Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен, 2 клас.

Каварна по време на Кримската война

В началото на Кримската война (1853-1856 г.) Каварна е малко градче, по-скоро село, разположено в горната част на дере спускащо се към морския бряг.
След подписването на търговската конвенция от 16 август 1838 г. в Балта Лиман (край Константинопол) между Обединеното кралство и Османската империя и премахването на османския държавен монопол върху търговията със зърнени храни, Черно море се отваря за световната морска търговия.
Това се отразява и на Каварна, която заедно с Балчик, участват в износа на зърнени храни от Добруджа.
В двете градчета са открити търговски агенции, изградени са складове (магазии) за зърнени храни, откъдето те се товарят на ветроходни кораби за износ в Константинопол (Цариград), Егейските острови, Триест, Марсилия и Лондон.........Прочети още

На този ден през 1988 г. ракетен крайцер на ВМС на САЩ свали ирански лайнер Airbus с 274 души на борда

Преди 38 г., на 3 юли 1988 г. САЩ свалят ирански лайнер Airbus A300B2-203 над Персийския залив, вземайки го погрешно за изтребител, припомнят драмата световните информационни агенции.
Самолетът излетял от Техеран, след междинно кацане в южния град Бендер Абас взел курс към Дубай. На борда му имало 274 пътници, включително 65 деца и 16-членен екипаж. Само 7 мин след излитането го посреща американска ракета, която го разполовява – не оживял никой.
Ракетата е пусната от американски ракетен крайцер USS Vincennes (CG-49) в Ормуския залив, където „защитавал” кувейтските танкери от евентуално нападение от страна на воюващите Иран и Ирак. Крайцерът бил оборудван с бойната система „Иджис” за унищожаване на самолети и ракети.
Вестник The Washington Post обявява официалната версия: преди появяването на лайнера ирански гранични кораби неочаквано обстреляли вертолет, излетял от борда на Vincennes. Маршрутът на А-300 обаче минавал точно над тях, при това той уж се отклонил от обичайното трасе на лайнерите. Командирът на крайцера капитан Уилям Роджърс погрешно го взел за атакуващ ирански изтребител и взел решение да го унищожи.
Vincennes изпратил три запитвания на гражданска честота, но получения автоматично уникален код на А-300 изобщо не бил взет предвид. Иранските пилоти не отговорили, тъй като счели, че запитването се отнася за иранския разузнавателен самолет Р-3 „Орион”, който преди това действал в района.
Като основна причина за инцидента в официалния доклад е посочено психическото състояние на командира на Vincennes, действащ в бойна обстановка под голямо напрежение, и сходния профил на полета на лайнера с предполагаемия профил на атака на иранския изтребител.
През 1996 г. Вашингтон и Техеран подписват споразумение, според което САЩ изплаща компенсация в размер 131,8 млн долара, а Иран се отказа от по-нататъшни претенции към САЩ.

MCM ще защитава критичната подводна инфраструктура

България, Румъния и Турция разширяват мисията на противоминната група в Черно море с нова задача по защита на критичната подводна инфраструктура. Правителството одобри промени в Меморандума за разбирателство между трите държави за създаването на Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea).
С одобрените изменения групата ще изпълнява и наблюдение и разузнаване в зоната на операцията, с основна цел недопускане на умишлени посегателства срещу критична инфраструктура, чието увреждане може да засегне националната сигурност и икономическите интереси на трите държави.
Разширяването на мандата на MCM Black Sea е в резултат на нарастващото значение на подводната инфраструктура за сигурността на Черноморския регион и евроатлантическото пространство, казаха от пресслужбата на Министерския съвет.
Противоминната група беше създадена в началото на 2024 г. за гарантиране безопасността на корабоплаването и противодействие на минната заплаха в Черно море. Дейността й допринася за укрепването на регионалната сигурност и на Източния фланг на НАТО в рамките на колективната отбрана и възпиране.
Източник: https://www.maritime.bg/

Milliyet: Дрон се разби близо до турски град

Ударен дрон се разби близо до турския град Трабзон, на брега на Черно море. Това съобщават местните медии CNN Turk и Milliyet.
Инцидентът е станал на 1 юли в крайбрежната община Аджикалин, разположена западно от Трабзон. Дронът се е разбил в дърво и е експлодирал в гориста местност, след което отломките са паднали около мястото на удара. След сигнали от местни жители, на мястото на инцидента са пристигнали служители на реда и по безопасността, които са взели отломките за изследване. - (видео)
Първоначалните данни от разследването идентифицират безпилотния апарат като украински. Ако това подозрение се потвърди официално, случаят ще остане в историята като първата катастрофа на украински военен дрон на турска територия от началото на конфликта.
Експертите отбелязват, че Трабзон се намира на стотици километри от активната зона на бойните действия. Появата на боен дрон в този район е ясен сигнал, че Черно море се превръща в изключително опасна зона, където военните технологии лесно могат да излязат извън контрол. Най-вероятната хипотеза за инцидента е технически срив в навигацията на машината или заглушаване от системи за радиоелектронна борба (РЕБ), което е накарало дрона да лети без посока. Случаят поставя Анкара в деликатна позиция, тъй като страната продължава да балансира отношенията си между Киев и Москва, опитвайки се да поддържа сигурността в черноморския басейн. Разследването по случая продължава, а Анкара очаква финалните експертизи, преди да предприеме официални дипломатически стъпки.
Източник: https://www.focus-news.net/

Европейският производител на танкове KNDS отлага планираното IPO

Френско-германският производител на танкове KNDS съобщи, че отлага планираното първично публично предлагане (IPO) на акции на фондовите борси в Париж и Франкфурт поради неблагоприятни пазарни условия, предадоха DPA и AFP.
„В светлината на настоящата пазарна нестабилност за европейския отбранителен сектор KNDS обявява, че акционерите му са информирали компанията за намерението си да възобновят процеса на първично публично предлагане при завръщането на по-благоприятни пазарни условия“, се казва в изявление на компанията, цитирано от БТА.
Решението идва след публикация на Financial Times, че инвеститорите се затрудняват да приемат целевата оценка на компанията от над 12 млрд. евро.
KNDS планираше двойно листване във Франкфурт и Париж, което би могло да се окаже едно от най-големите първични публични предлагания в отбранителния сектор в Европа през последните години.
Компанията, която произвежда основния боен танк "Леопард" 2, има около 11 хил. служители и е отчела приходи от 4,4 млрд. евро през 2025 г. 
Производителят на тежко военно оборудване е една от най-стратегически важните компании в отбранителния сектор в Европа.
Подготовката му за публичното предлагане обаче беше затруднена от спада в цените на европейските акции в отбранителния сектор, като някои потенциални инвеститори са били отблъснати от колебанията в цените на акциите на отбранителни компании като Rheinmetall, пише Bloomberg, цитирайки анонимни източници, запознати с въпроса.
KNDS управлява пет подразделения: системи, боеприпаси, оборудване, обучение и поддръжка. Продуктите ѝ включват бойни танкове, бронирани превозни средства за превоз на личен състав, преносими мостове и роботизирани превозни средства. Компанията произвежда и големи боеприпаси за снабдяване на тези превозни средства.
Bank of America, Deutsche Bank, Goldman Sachs Group и Societe Generale организираха публичното предлагане.
Източник: https://www.investor.bg/

Европа има бюджет за отбрана, сега остава да започне да произвежда достатъчно оръжия

След години на разширяващи се военни бюджети, извънредни разходи за Украйна и поскъпване на акциите на отбранителните компании, европейският стремеж към превъоръжаване сега трябва да докаже, че може да превърне предвидените стотици милиарди евро в оръжия, фабрики и използваем капацитет, пише CNBC.
Въпросът за инвеститорите вече не изглежда да е свързан с търсенето на отбранителни продукти или политическите амбиции, а с това дали оценките са изпреварили способността на индустрията да гарантира подобренията.
Това изпитание привлича все повече внимание преди срещата на върха на НАТО в Анкара, Турция, следващата седмица, където лидерите трябва да направят преглед на напредъка след срещата на върха от миналата година и да определят пътна карта за постигане на новите цели за разходи......Прочети още

САЩ одобриха продажбата на още 24 ракети „Хелфайър“ на Сингапур

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на допълнителни 24 ракети „Хелфайър“  на Сингапур, заедно с друга свързана логистична и програмна поддръжка, предаде Ройтерс.
Общо Сингапур е поръчал 67 ракети от този тип, заедно с резервни части, ремонтни услуги, помощно оборудване, обучение, както и инженерна и логистична поддръжка, на обща стойност 22,3 млн. долара, се казва в изявление на Държавния департамент. „Локхийд Мартин“ е главният изпълнител на поръчката.
Ракетите въздух-земя „Хелфайър“ могат да се използват срещу танкове. Държавният департамент заяви, че предложената продажба „няма да промени фундаментално военния баланс в региона“.
В публикация на уебсайта си министерството на отбраната на Сингапур заяви, че ракетите ще бъдат поставени на хеликоптери на ВВС.
Източник: bta

Американски хеликоптер MH-60S Sea Hawk вчера падна в Арабско море, издирват член на екипажа

Американски хеликоптер Sikorsky MH-60S Sea Hawk е направил аварийно кацане във водите на Арабско море, съобщава CBS, като се позовава на информация от Централното командване на американските военноморски сили. Трима от четиримата членове на екипажа на машината са били спасени, като продължава издирването на четвъртия човек. Състоянието на извадените от морето пилоти е добро.
Според военните няма индикации хеликоптерът да е бил свален от вражески огън. Машината е част от авиационната техника на самолетоносача USS George H.W. Bush.
Огромният плавателен съд е в Близкия изток от края на април. Това е един от двата самолетоносача, останали в региона. Въпреки че САЩ отмениха блокадата си върху кораби, преминаващи през Ормузкия проток, те все още имат значително военно присъствие в региона.
По данни, предоставени на американския Конгрес през средата на май, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция "Епична ярост“. Това не включва сваленият през юни хеликоптер AH-64 Apache, заради който САЩ предприеха "удари за самозащита срещу Иран, припомня CBS.

Су-25: Най-добрият брониран щурмови самолет на СССР

Су-25 е най-добрият реактивен брониран щурмови самолет на Съветския съюз, модерно въплъщение на легендарния Shturmovik от Втората световна война, пише 19fortyfive.
Той не е просто военна машина, а физическо проявление на специфично и трайно направление в съветската, а по-късно и в руската военна мисъл, което поставя на първо място пряката, брутално ефективна и най-вече оцеляваща въздушна поддръжка на сухопътните сили.
Историята на Су-25 започва с доктриналните отгласи от Източния фронт, като се проследява концептуалната му линия до емблематичния Ил-2, самолет, който Йосиф Сталин прочуто характеризира като толкова важен за Червената армия, колкото „въздухът и хлябът“.
Това наследство оформя Су-25 като здрав, тежко брониран „летящ танк“, предназначен не да избягва заплахите, а да им противодейства.........Прочети още

Военен календар

На 2 юли 1886 година в Пловдив е роден генерал-майор Михаил Йовов (1886 – 1951). Завършва Военното училище в София (1905) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1912). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк и в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 1-ва бригада от 10-а пехотна дивизия и на 3-та бригада от 4-та пехотна дивизия. След войната заема длъжностите помощник-началник на Разузнавателната секция в Щаба на армията (1918 – 1922), командир на 6-а пехотна дружина (1922 – 1923), инспектор на класовете във Военното училище (1923 – 1926), офицер за поръчки при Щаба на армията (1926 – 1929), началник на Военното училище (1929 – 1934) и началник на Щаба на армията (1934). Преминава в запаса през 1934 г., след което е назначен за министър на Народното просвещение (1935 – 1936) и министър на Железниците, пощите и телеграфите (1936 – 1938). От 10 март 1944 г. е пълномощен министър във Финландия. След 9 септември 1944 г. не се завръща в България, а през 1948 г. емигрира в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940-1944). С Решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Автор е на книгите „Записки по обща тактика“ (1922), „Кратки упътвания за решаване и съставяне на тактически задания“ (1923), „Пехота в боя. Ч. І-ІІ“ (1928) и др. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На 2 юли 1913 година румънската армия се включва във Втората балканска война. За настъпление срещу България Румъния свиква 500-хилядна армия, разделена на две групи – Дунавска армия и 5-и корпус. На Дунавската армия е поставена задача да разгроми десния фланг на българската армия във взаимодействие с лявото крило на сръбската армия и да овладее София. За тази цел войските преминават р. Дунав при Оряхово, Гиген и Никопол, след което настъпват от Оряхово към Берковица и по долината на р. Искър към София.
На 8 юли румънското правителство уведомява българското, че прекратява военните действия. Въпреки това отделни съединения продължават да се придвижват на юг и достигат линията Петрохански проход – Саранци – Златица – Ловеч. На 10 юли 1-ва кавалерийска дивизия достига Клисура, а на 15 юли – 2-ра кавалерийска дивизия влиза в Пирдоп.
На следващия ден неин полк заема Панагюрище. Настъплението на 5-и корпус започва едновременно с това на Дунавската армия и има за цел да окупира Добруджа до линията Тутракан – Балчик. Противникът влиза в Добрич на 4 юли, в Балчик – на 5 юли, в Тутракан – на 9 юли. Румънската намеса в тила на заангажираните на запад и юг в тежки боеве български войски повлиява решително общия ход на войната и променя рязко съотношението на силите в полза на противниците на България.

На 2 юли 1946 година е приет Закон за ръководство и контрол на войската. Законът, гласуван от XXVI Обикновено народно събрание, отнема правото на военния министър да решава като единоначалник проблемите на армията и регламентира тезата, че правителството ръководи и контролира целокупната дейност на войската, нейното морално-политическо възпитание, бойната подготовка, снабдяването и др. Производството, назначаването и награждаването на офицери с длъжност от командир на полк и нагоре става с регентски указ по решение на правителството. В чл. 4 се уточнява, че във войската не могат да служат лица „с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления“. Не се допускат и такива, засегнати от Наредбата-закон за съдене от Народния съд, независимо дали са помилвани или имат отменена от Касационния съд присъда, поради това, че са воювали. По решение на парламента е назначена комисия от 10 депутати, която под председателството на Георги Дамянов, в двуседмичен срок разглежда всички материали, свързани с дейността на старшите офицери. През август 1946 г. са публикувани шест списъка с имената на 1891 офицери – 30% от състава на целия офицерски корпус. От тях 1684 са уволнени „в интерес на службата“, а 207 – за „груби фашистки прояви“. В края на 1946 г. броят им се увеличава и надхвърля 2000 като сред тях е и министърът на войната генерал-полковник Дамян Велчев, подписал първите списъци. Извършената през 1946 г. чистка на офицерския състав става решаващ етап в прехода на армията към основна въоръжена сила на новия тип държава.

Германия иска да произвежда американски оръжия по лиценз на своя територия

Германия и САЩ обсъждат разширяване на военното сътрудничество чрез производство на американски оръжейни системи или компоненти по лиценз на германска територия, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитиран от "Политико".
Идеята, която включва и възможни елементи от програмата F-35, предизвика въпроси дали подобен подход не противоречи на целта на Европа да намали зависимостта си от Вашингтон. Писториус отхвърли тази критика.
"Това наистина е очевидно противоречие", заяви Писториус, преди да добави: "Никой не е казал, че стремежът към по-голяма независимост в отбранителната промишленост означава да се ангажираме само с чисто европейски системи. Това не е така и няма да бъде така и в бъдеще."
По думите му Германия се нуждае от способности, които не притежава или не може да произвежда достатъчно бързо, тъй като Европа ускорява превъоръжаването си. Писториус подчерта, че германските производствени мощности също са ограничени.
"Има системи, които все още нямаме [в достатъчно количество], от които ще се нуждаем през следващите 10 до 15 години", каза Писториус. "В същото време знаем, че производствените ни мощности също са ограничени."
Коментарите бяха направени на съвместна пресконференция с канцлера Фридрих Мерц и генералния секретар на НАТО Марк Рюте след заседание на германския кабинет по въпросите на сигурността, дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара.
Мерц определи инициативата като част от по-широки усилия за ребалансиране на алианса. "Искаме да направим НАТО като цяло по-европейски", заяви Мерц. "Като европейци, ние поемаме повече отговорност в НАТО. Намаляваме едностранните трансатлантически зависимости. И това е правилното решение при всички обстоятелства и за двете страни на Атлантика."
Рюте подкрепи позицията, като подчерта ролята на Германия в отбраната. "Германия води и Германия изпълнява", заяви той, добавяйки, че срещата ще се фокусира върху разходите за отбрана, производството и Украйна.
Той заяви, че Германия е на път да достигне 3,5% от БВП за отбрана до 2029 г., определяйки това като "изключително постижение", и призова индустрията да ускори производството и веригите за доставки.
Рюте подчерта и дългосрочната подкрепа за Киев, като предупреди, че ролята на САЩ остава ключова. "Що се отнася до защитата на Украйна, САЩ все още са незаменими", каза той.
По думите му срещата на върха в Анкара ще бъде посветена на изпълнението на ангажиментите на съюзниците.
Източник: https://news.bg/

Министрите одобриха промени в проекта за "Страйкър"-ите

Министерският съвет одобри изменение на проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, приет през ноември 2023 г. от Народното събрание.
Промените включват увеличение с под 1% на финансовите параметри за придобиването на 183 бойни бронирани машини от фамилията „Страйкър“, 15 машини за логистична поддръжка, както и на боеприпаси за тях. С приетите промени общата стойност на проекта става $ 1 393 140 192.
Причините за увеличението са свързани с нарастващата инфлация, повишаването на административните и транспортните такси, поскъпването на определени суровини и материали, на електронни компоненти и оптика, необходими за производството на елементи и части за бойните машини и агрегатите към тях. Значително влияние оказва и промяната в изискванията за обучение на личния състав за внедряване на новото оборудване.
С решението си правителството упълномощава министъра на отбраната да проведе преговори и да подпише изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на бойни машини Страйкър“ и изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin“, при условия на последваща ратификация на Народното събрание.

Съвместните патрули на бомбардировачите на Китай и Русия се завръщат

Русия и Китай наскоро проведоха 11-ия си „съвместен стратегически патрул“ от 2019 г. насам, изпращайки голяма смесена формация от бомбардировачи, изтребители, танкери и разузнавателни самолети над Японско море, Източнокитайско море и западната част на Тихия океан, пише National Interest.
Американски и японски самолети, включително F-35A Lightning II и F-15 Eagles, прехванаха руско-китайския патрул, подчертавайки потенциала на стратегическите бомбардировачи за критична ситуация. Освен размера на формацията, патрулът илюстрира все по-сложната военна координация между Пекин и Москва.
Кои самолети са участвали в съвместния патрул между Китай и Русия?  - (видео)
Китайските самолети в патрула включваха четири стратегически бомбардировача H-6, шест многоцелеви изтребителя J-16 Hidden Dragon , самолет за зареждане с гориво Y-20, самолет за ракетно-реактивно разузнаване KJ-500, самолет за радиоелектронно разузнаване и радиоактивност Y-9 и множество изтребители J-10 Vigorous Dragon и J-11. Руските самолети в патрула включваха два стратегически бомбардировача Ту-95 Bear , два морски патрулни самолета Ту-142, изтребители Су-30, изтребители Су-35 Fulcrum-F и самолет за зареждане с гориво Ил-78.
Профилът на полета на патрула включваше китайски бомбардировачи, излитащи от континентален Китай, с руски бомбардировачи, присъединяващи се над Японско море. След това формацията полетя на юг към Окинава и продължи в западната част на Тихия океан, като зави на север, преди да се върне.
Общият патрул продължи около 6 часа. В отговор, Японските сили за въздушна самоотбрана ( JASDF ) вдигнаха в въздух своите изтребители F-15, докато F-35A на американските военновъздушни сили също прехванаха патрула. Отделно от американско-японския отговор, южнокорейските военновъздушни сили също изстреляха изтребители, след като патрулиращи самолети за кратко влязоха в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана ( ADIZ ). Не бяха изстреляни оръжия от нито една от страните и мисиите останаха в международното въздушно пространство през цялото време. 
Русия и Китай имат множество причини за провеждане на съвместните си патрули. Мисиите служат за демонстриране на военното сътрудничество между Китай и Русия, като същевременно позволяват на двете страни да практикуват координация на бомбардировачите с голям обсег. Учението подобрява оперативната съвместимост между двете отделни военновъздушни сили, включително презареждане с гориво във въздуха и командване и контрол. Китайските и руските екипажи също така се запознават с действията в близост до японски и съюзнически отбранителни съоръжения. И в крайна сметка патрулът принуди различни военни в региона да вдигнат прехващачи и да наблюдават активността.
Това може да помогне както на Пекин, така и на Москва да се запознаят с времето за реакция на САЩ, Япония и Корея.
С течение на времето този вид реакция може да бъде изтощителна – тя налага износване на съюзническите самолети, увеличавайки изискванията за поддръжка и разходи. Освен това мисиите могат да породят известна степен на самодоволство у наблюдателите, нормализирайки поведението на патрулите, което може да стане агресивно без предупреждение. Ако подобни патрули станат рутинни, регионалните военновъздушни сили може да започнат да ги гледат като на относително незначителни събития, позволявайки на охраната да се „отпусне“ преди изненадваща атака.
Забележително е, че тези патрули стават едновременно по-големи и все по-сложни с течение на времето. Интеграцията на бомбардировачи, ескорт, танкери и въздушно-командни самолети отразява по-реалистично оперативно обучение. Патрулът също така демонстрира, че Китай и Русия могат да координират въздушни операции в множество морски театри едновременно. За Япония и САЩ тези полети изискват непрекъснато наблюдение, бързи изстрели на изтребители и тясна координация между съюзническите мрежи за противовъздушна отбрана. Времето на патрула също е забележително; той се проведе по време на водените от САЩ полугодишни учения „Valiant Shield“, което сигнализира, че Пекин и Москва възнамеряват да демонстрират собствената си способност да провеждат координирани стратегически операции, докато съюзническите учения са в ход.
Въпреки че тези патрули остават законни съгласно международното право, те се превърнаха във все по-видима форма на стратегическа сигнализация. Вместо да подготвят за непосредствен конфликт, те демонстрират дългосрочен обхват, като същевременно позволяват на Русия и Китай да продължат да подобряват оперативните си умения. Патрулите служат и за напомняне на регионалните съюзници, че всяка бъдеща криза в Западния Пасифик може да включва не само китайски, но и  руски отговор.
Източник: https://trud.bg/

Украйна подписа договор за 16 шведски изтребителя „Грипен“

Украйна подписа вчера договор със Швеция за 16 изтребителя „Грипен Е“, съобщи самолетостроителната компания „Сааб“, като оцени сделката на 24,6 милиарда крони (2,53 милиарда долара), предаде Франс Прес.
„В сътрудничество със Швеция продължаваме да укрепваме бойната авиация на Украйна“, заяви украинският президент Володимир Зеленски в отделно изявление, публикувано във „Фейсбук“. „Важно е, че самолетите ще бъдат придружени от пакет от свързано оборудване, техническа помощ и поддръжка“, написа Зеленски, цитиран от Укринформ.
Групата „Сааб“ посочи, че планира да достави самолетите на Шведската администрация за отбранителни материали (FMV) между 2029 и 2030 г.
Договорът включва също резервни части, както и свързани с тях компоненти и оборудване, уточни компанията.
При посещение в скандинавската държава в края на май Зеленски обяви, че Киев ще купи до 20 изтребителя „Грипен Е“, а Швеция заяви, че ще дари 16 по-стари модела C/D, за да укрепи противовъздушната отбрана на страната.
Зеленски заяви вчера, че тези 16 по-стари самолета ще бъдат предадени на украинските военновъздушни сили в началото на 2027 г., както беше договорено по-рано с шведския премиер Улф Кристершон.
Двете държави подписаха през октомври писмо за намерение за закупуването от Киев на 100 до 150 изтребителя „Грипен Е“.
„Това е голям напредък за свободата на Украйна и сигурността на Европа. „Грипен“ ще засили способността на Украйна да защитава въздушното си пространство“, заяви от своя страна в „Екс“ шведският министър на отбраната Пол Йонсон.
Той добави, че сключеното споразумение представлява „първа стъпка към амбицията на Украйна в крайна сметка да придобие до 150 изтребителя „Грипен“ E/F“.
През 2024 г. Швеция спря проекта си за изпращане на изтребители „Грипен“ в Украйна, след като страни партньори поискаха приоритет да бъде даден на доставката на американски изтребители F-16.
Източник: bta

Френският флот въведе в експлоатация новата ядрена подводница клас "Баракуда"

Ядрената подводница De Grasse (S638) от клас Suffren влезе в експлоатация във френския военноморски флот, пише MWM.
По-известна неофициално като клас Barracuda, конструкцията предлага значителни подобрения спрямо предшественика си клас Rubis, по-специално по отношение на издръжливостта, сензорите и огневата мощ, включително помпено-реактивно задвижване, намалената акустична сигнатура, модерен сонарен комплекс, съвременни системи за електронна война и система за управление на бойни действия от ново поколение. 
De Grasse е четвъртият кораб от своя клас и е оптимизиран за специални операции. Може да качи на борда до 15 командоси. 
Най-забележителната характеристика на класа Barracuda е използването на помпено-реактивно задвижване, обширна вибрационна изолация и усъвършенствани технологии за шумозаглушаване, заимствани от френските подводници с балистични ракети клас Triomphant, които правят корабите значително по-тихи от предшествениците им, като същевременно подобряват ефективността на подводното откриване. 
Едно от основните ограничения на класа Barracuda е размерът му, тъй като с приблизително 5300 тона той е около половината от размера на американската подводница клас Virginia и доста под половината от размера на руската Yasen, което ограничава количеството оръжия, сензори и бъдещия му марж на растеж. Неговият набор от въоръжения е само около половината от размера на американските и руските ударни подводници. Корабите също така са много по-ограничени в способността си да работят под лед. Недостатъците на френския кораб са особено забележими в сравнение с китайския клас Type 095, който в момента се счита за най-модерния в света, като китайските кораби не само носят хиперзвукови ракети като YJ-21, които френските кораби нямат, но и го правят в по-големи количества. По-важното е, че Type 095 в момента се счита за най-тихия клас ядрени подводници в света. - Още подводници
Източник: https://www.focus-news.net/

35 години от прекратяването на Варшавския договор

На 1 юли 1991 г. в Прага, Чешка и словашка федеративна република (ЧСФР), е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ). Протоколът е подписан от представителите на България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и ЧСФР, участвали в съвещанието на Политическия консултативен комитет на организацията. Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ е подписан във Варшава, Полша, на 14 май 1955 г. и влиза в сила на 5 юни 1955 г. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет.
В началото на 80-те година на 20 век започналата  промяна във вътрешната политика и нагласи на народите от източноевропейските държави-членове на Варшавския договор, водят в края на 80-те години до големи промени. В резултат на тези промени се стига до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена между Западна и Източна Германия, създаването и действието на полския синдикат „Солидарност“, „перестройката“ в Съветския съюз, България и останалите източноевропейски държави. Всички тези обществено политически събития водят до прекратяване действието на Варшавския договор през 1991 г......Прочети още

На 1 юли 2011 г. е създадено Съвместното командване на силите (СКС)

Създаването на Съвместното командване на силите (СКС) е значима стъпка по пътя на развитие на Българската армия, продиктувана от новите задачи, поставени за изпълнение пред нея, приемането на Република България за пълноправен член на НАТО през 2004 г. и създаването на отговаряща командна структура. - (видео)
На 15.10.2004 г. на основание заповед на министъра на отбраната на Република България е формирано Съвместното оперативно командване (СОК), като за командващ е назначен генерал – майор Кольо Бъчваров.
От 01.07.2011 г. на базата на Съвместното оперативно командване и Щаба по осигуряване и поддръжка е създадено Съвместното командване на силите (СКС). Това бе продиктувано от промените, настъпили в командните структури на НАТО и в изпълнение на плана за развитие на БА, съобщават от СКС.
Основни задачи на СКС са командването и управлението на Българската армия, планирането и воденето на операции на територията на страната и извън нея на оперативно ниво, както и логистичното осигуряване на  БА.
Съвместното командване на силите се състои от ръководство  и щаб с отдели и самостоятелни сектори.

В шестгодишната история на Съвместното оперативно командване командващи са били:
      1. Генерал-майор Кольо Бъчваров – от 03.05.2004 г. до 25.04.2006 г.
      2. Генерал-майор Ангел Златилов  – от 25.04.2006 г. до 01.06.2008 г.
      3. Генерал-лейтенант Галимир Пехливанов – от 01.06.2008 г. до 01.07.2009 г.
      4. Генерал-лейтенант Атанас Самандов – от 01.07.2009 г. до 30.06.2011 г.
От създаването на Съвместното командване на силите на 01.07.2011 година командващи са:
      1. Генерал-лейтенант  Атанас Самандов от 01.07.2011 г. до 18.09.2014 г.
     2. Контраадмирал Георги Мотев от 18.09.2014 г. до 21.02.2015 г. - Временно изпълняващ длъжността командващ  на Съвместното командване на силите.
     3. Генерал-майор Златко Златев от 21.02.2015 г. до 30.06.2015 г. - Временно изпълняващ длъжността командващ  на Съвместното командване на силите
      4. Генерал-майор Любчо Тодоров от 01.07.2015 г. до 31.08.2021 г.
      5. Генерал-майор Валери Цолов от 1 септември 2021 г. до 26 декември 2023 г.
      6. Генерал-майор Красимир Кънев - от 26 декември 2023 г. до 5 януари 2025 г.
      7. Генерал-майор Станимир Христов - от 5 януари 2025 г.
В изпълнение на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. от 1.09.2021 г., Съвместното командване на силите се реорганизира, със 7 подчинени военни формирования - Мобилна комуникационно-информационна система, Национален военен учебен комплекс “Чаралица”, Център за наблюдение и контрол на радиационна, химическа, биологическа и екологическа обстановка (ЦНКРХБиЕО) – Банкя, Военен команден център, Оперативен архив на БА, Оперативен разузнавателно-информационен център и Група за осигуряване и поддръжка.    
Основните дейности са насочени към планиране и провеждане на съвместни национални и многонационални операции; непосредствената подготовка, осигуряване, сертифициране, развръщане и управление на контингентите от въоръжените сили за участие в операции и мисии извън страната; организиране и ръководство на съвместната подготовка, разузнаването и комуникационно-информационната поддръжка на операциите.  
Съвместното командване на силите е самостоятелно юридическо лице и има право да възлага и реализира обществени поръчки и търгове.

На 1 юли 1878 година е сключен Берлинският договор

Международният акт, подписан от Великите сили (Русия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Англия) и Османската империя, потвърждава създаването на българската държава, урежда държавните граници на Балканите и предвижда специален статут или реформи в някои от провинциите на Османската империя. Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор и разкъсва етническото и политическото единство на българската нация. Създава се васално на Османската империя Княжество България между р. Дунав и Стара планина, включващо и Софийския санджак, с българско правителство и народна войска. Територията между Стара планина и Родопите образува автономната област Източна Румелия. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя. Градовете Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния. Призната е независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния. Австро-Унгария придобива Босна и Херцеговина, а Русия си възвръща придунавския участък на Бесарабия. Берлинският договор определя избирането на княз на България да се извърши от българския народ, като изборът се утвърди от Високата порта и се одобри от Великите сили, подписали договора. Никой от царстващите династии не може да бъде кандидат за българския престол. Член 4 определя създаването на събрание от „нотабили“ в княжеството, което да изработи основен закон. Срокът на Временното руско управление, който съгласно Санстефанския мирен договор е 2 години, е ограничен на 9 месеца. Договорът остава в сила до Първата балканска война (1912 – 1913), но част от клаузите му са неприложени или насилствено променени в хода на събитията. Османската империя не провежда обещаните по чл. 23 реформи в областите, населени с християни, което е предпоставка за продължаване на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско. Поради несправедливите решения на Берлинския договор проблемът за националното обединение се превръща в една от основните задачи, стоящи за решаване пред българската нация и българската външна политика.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.