от 16 до 30 април

Честване на Априлското въстание във Военната академия

„Априлското въстание от 1876 г. представлява връхна точка в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век. То е не просто спонтанен акт на съпротива срещу османската власт, а израз на жажда за свобода в резултат от продължителен процес на духовно пробуждане, политическо осъзнаване и институционално изграждане в рамките на Българското възраждане.“ Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов днес по време на тържествения ритуал в чест на 150 години от избухването на Априлското въстание, който се състоя във Военната академия „Георги С. Раковски“.
Министър Запрянов подчерта, че от гледна точка на съвременната политика за сигурност и отбрана, историческата памет за Априлското въстание има не само символно, но и практическо значение. „Тя ни напомня, че устойчивостта на една държава не се изгражда единствено чрез материални ресурси и военни способности, а преди всичко чрез ценностната система на обществото, неговата сплотеност и готовността му да защитава своя суверенитет“, каза министърът на отбраната. Той акцентира върху значението на тържественото честване за образованието и патриотичното възпитание на младите хора. „Предаването на знанието за тези събития на младите поколения е от съществено значение за изграждането на гражданско съзнание, историческа отговорност и национална гордост и идентичност. Това е обща задача на държавните институции, образователната система и научната общност“, заяви министър Запрянов.
Той съобщи, че въоръжените сили ще участват със зари и тържествени мероприятия в почти всички населени места, в които е имало активна дейност по време на Априлското въстание.
По време на днешния ритуал във Военната академия пред урните с пръст от общините от 4-ти революционен окръг на Алеята на победите бяха положени венци и цветя. Събитието даде началото на съвместната програма, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, която е организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“, Военна академия „Г. С. Раковски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Института за исторически изследвания при БАН. В ритуала участваха военнослужещи от Националната гвардейска част.
Източник: https://otbrana.com

Отбрана: Какво предлагат победителите в парламентарните избори

Резултатите от изборите за 52-ро Народно събрание, които определиха, че коалиция „Прогресивна България“ с лидер бившия президент и върховен главнокомандващ въоръженит есили генерал-майор от запаса Румен Радев,  ще има парламентарно мнозинство, очевидно ще дадат възможност на новата политическа сила да изпълни и намеренията си в областта на отбраната. В тази част от програмата си победителите са заложили няколко основни приоритети и мерки. Кои са те?
Във връзка с превъоръжаването на въоръжените ни сили  е заложен преглед и актуализиране  на национален план за разходи до 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5%  за преки военни разходи. Приоритетно насочване на инвестициите към модерно въоръжение и техника, съчетано с прозрачност, парламентарен контрол и обвързване на разходите с конкретни срокове и резултати.  Трансформацията на отбраната ще се извършва чрез внедряване на съвременни технологии с висок асиметричен ефект – безпилотни системи, средства за противодействие срещу дронове, изкуствен интелект, киберотбрана, радиоелектронна борба, космос и др.
Предвижда се използване в максимална степен възможностите на съюзни инициативи. Активно участие в инициативи и проекти за развитие и придобиване на отбранителни способности - EDF, SAFE, DIANA, PESCO – с цел споделяне на разходи, достъп до съвременни технологии и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците от ЕС и НАТО.
При приоритизирането на  проектите за модернизиране на въоръжените сили  фокус се поставя върху ускорено преодоляване на критични дефицити в способности - на първо място в областта на  противовъздушната и противоракетна отбрана, разузнаване, наблюдение и  целеуказване. Ще се работи по придобиване на високоточни системи, средства за противодействие, включително за кинетично въздействие върху безпилотни платформи и изграждане на интегрирани системи за командване и управление като част от общоевропейското и съюзно пространство за сигурност.
За укрепване капацитета на въоръжените сили за подпомагане на населението при кризи и бедствия усилията ще се насочат към  възстановяване изправността на съществуващата техника, придобиване на нова техника и целенасочено обучение на личния състав. Българската армия, се подчертава в програмата, трябва да бъде надеждна опора на държавата и обществото в извънредни ситуации.
За решаване на болния въпрос за привличане и задържане на качествени кадри се планира последователна политика за подобряване на условията на служба чрез социални и финансови стимули, предвидима жилищна политика, осигуряване на детски градини и ясли, създаване на привлекателна среда за висококвалифицирани специалисти и активна подкрепа за семействата на военнослужещите. Военната служба трябва да е уважавано и престижно призвание, смятата от ПБ.
Ще има реформа и на законодателството за военнослужещите. Тя предвижда  промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които „да гарантират ясно право на пенсия и предвидими условия за кариерно развитие, правна сигурност на системата, независимо от политическата конюнктура“.
Сътрудничество с българската отбранителна индустрия е друг приоритет. Той акцентиар върху активно включване на националната отбранителна индустрия във всички проекти за модернизация при ясни критерии за капацитет, добавена стойност и прозрачност. Както и гарантиране сигурността на доставките, индустриално развитие и създаване на устойчиви работни места чрез индустриално сътрудничество, трансфер на технологии и участие в реалното производство.
Не на последно място е сътрудничеството с европейската отбранителна индустрия, с оглед на  интегриране на българската отбранителна индустрия в общоевропейския пазар, участие във вериги на доставки и съвместни проекти, които подпомагат технологичното развитие и конкурентоспособността на националната ни индустрия.
Целта на победителите в проведените вчера извънредни парламентарни избори и изграждането на модерни, професионални и мотивирани въоръжени сили, способни да изпълняват конституционните си задължения в национален и съюзен формат.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военен календар

На 20 април 1846 година в Сливен е роден Георги Икономов (1846 – 1876).
Деец на националнореволюционното движение. Включва се активно в работата на Русенския революционен комитет и става един от главните организатори на Старозагорското въстание (1875). Начело на въстаническа чета води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който го определя за помощник-апостол на Втори (Сливенски) революционен окръг.
В началото на 1876 г. преминава р. Дунав и организира подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен пред опасността да бъде разкрит, се прехвърля в Четвърти революционен окръг с център Панагюрище и участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание (1876) в Карловския край.
След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от Панайот Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. На 26 май 1876 г. при Бяла, Русенско, е ранен и се удавя в придошлата р. Янтра.

На 20 април 1857 година в Калофер е роден генерал-лейтенант Кирил Ботев (1857 – 1944).
Брат на поета и революционер Христо Ботев. Участва в Априлското въстание (1876) като въстаник в четата на брат си, но е заловен и заточен в Мала Азия (1876 – 1878). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция (1883) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1890). Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на Конната бригада в състава на Източния корпус и воюва при Сливница, Драгоман, Гургулят и Пирот. Последователно заема длъжностите командир на 3-ти конен полк (1885 – 1891), началник на Военното училище (1891 – 1897; 1910 – 1912), командир на 3-та пехотна балканска (1897 – 1900) и на 6-а пехотна бдинска дивизия (1901 – 1904), генерал за поръчки (1904 – 1907), офицер в свитата на цар Фердинанд І (1907), заместник-министър на войната (1913) и началник на Военноучебните заведения (1913 – 1914). През 1914 г. преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1858 година в Пирот е роден полковник Георги Мечконев (1858 – 1930).
Участва в националноосвободителното движение като член на местния таен революционен комитет и съратник на Тодор Каблешков.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) емигрира в Румъния и се записва доброволец в Българското опълчение. Зачислен в 3-та рота на 4-та опълченска дружина и за проявена храброст в боевете на Шипченския проход (9 – 12 август 1877) е произведен унтерофицер.
След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, (1884). Служи в 20-а пловдивска и 12-а бургаска пехотна дружина на Източнорумелийската милиция.
През Сръбско-българската война (1885) е включен в състава на Главното командване и заема длъжностите адютант по домакинската част, помощник на началник-щаба на Действащата армия и помощник на началник-щаба на Западния корпус. Участва в избирането на Сливнишката позиция, в разузнаването и отблъскването на противника през първите дни на бойните действия (2 – 4 ноември 1885). След войната служи като командир на 5-и пехотен дунавски полк (1888), командир на 11-и пехотен сливенски полк (1891), началник-щаб и командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, инспектор на пехотата във Военното министерство. На 3 юни 1899 г. преминава в запаса на армията. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

На 20 април 1868 година в Ловеч е роден капитан Тома Давидов (1863 – 1903).
Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Завършва Военното училище в София (1889) и служи в 6-и пехотен, 9-и резервен и 5-и пехотен полк.
По време на Мелнишката акция (1895) е войвода на чета в 3-та серска дружина.
През 1897 г. се включва в дейността на Тайните македоно-одрински офицерски братства, а по-късно напуска армията (1899) и се посвещава изцяло на Македонското освободително дело. Избран е за подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1900). В хода на подготовката за Илинденско-Преображенското въстание (1903) ревизира четите в Битолския революционен окръг и провежда военно обучение на населението в Охридско, Битолско и Демирхисарско.
Загива на 15 март 1903 г. в сражение с турска войска край с. Оздолени, Охридско. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 на княз Фердинанд се създава Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски.
За командир е назначен капитан Васил Златаров, дипломирал се в Санктпетербургската въздухоплавателна школа.
Отделението е с щатен състав от 37 души и разполага с един френски сферичен балон La Shambre (Ла Шамбр) с обем 360 куб.м, с който може да се извършва въздушно наблюдение от височина 400 – 500 м.
С този акт се поставя началото на военновъздушните сили на българската държава.

150 години от избухването на Априлското въстание

На тази дата през 1876 г. избухва Априлското въстание - масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, макар и незавършил с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на приносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването. Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона /низам/. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. ,,Душа” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, хитър, ловък и заклет враг на българите, председател на комитета ,,Сюлерге” (метла), основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин.” Военните операции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните ,редифи вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – хилядната армия на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от ,,Сърби” и ,,Московци”. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 Май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души.
Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война. - (видео)

Кои ще са новите военни лекари?

Кампанията за прием на бъдещите военни лекари и медицински сестри започва – и този път търсим хора, които не просто искат да учат медицина, а са готови да носят отговорност, да действат под напрежение и да правят разлика там, където наистина има значение.
Пътят започва с предварителните изпити.
Първото предизвикателство за кандидатите и по двете специалности е във ВВМУ между 17 и 24 април 2026 г., когато ще преминат изпити за физическа и психологическа годност, както и по английски език.
След това изпитната надпревара продължава в МУ-Варна – на 18 април кандидатите за военни лекари ще се явят на изпити по биология и химия, а бъдещите военни медицински сестри ги очаква изпит по биология на 25 април 2026 г.
Медицинските прегледи във ВМА-Варна ще се провеждат до 3 юли 2026 г.
Военната медицина е избор – да станеш част от система, в която знанията, дисциплината и характерът вървят ръка за ръка. Това е път с възможности – за развитие в различни медицински направления, за работа в динамична и високотехнологична среда, за участие в мисии и екипи, които излизат извън рамките на обичайното. Избор да изградиш не просто кариера, а устойчивост, увереност и умения, които малко места могат да дадат.
Ако се разпознаваш – започни оттук.
Какви са предимствата:
Пълна държавна издръжка по време на следването си и гарантирана дългосрочна професионална реализация в редиците на Българската армия са само част от предимствата на програмата. Освен че бъдещите медици под пагон не заплащат такси за обучение и двата университета, имат безплатно настаняване в общежития, безплатно хранене, медицинско и униформено облекло, безплатно медицинско обслужване.
По време на следването си курсантите получават ежемесечна стипендия между 460 и 650 евро, а медицинските сестри – 440 евро.
Подробности за кандидатстването, предимствата и приема можете да разберете на телефон 0889/044 111 – капитан II ранг Димана Славова.
(Информацията е на ВМА)

Военен календар

На 19 април 1941 година българската армия навлиза в присъединените територии. Въпреки неучастието на България във военните действия на Балканите, на 18 април 1941 г. Германия дава съгласието си български части да заемат Вардарска Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия.
За смяната на германските войски и за установяването на българска власт в определените територии, Главното командване формира 5-а армия, съставена от дислоцираните до западната граница съединения. На 19 април 1941 г., срещу Великден, 6-а пехотна бдинска, 7-а пехотна рилска и 1-ва бърза дивизия навлизат във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Люляк обсипва пътя на войските, посрещани навсякъде с нестихващо „Ура“ и празничен звън на камбани. В Скопие архимандрит Стефан отслужва молебен и поздравява българите с националното им освобождение.
От 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия (10-а и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада, 2-ри армейски артилерийски полк) заема Беломорска Тракия до линията Серес – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки. През юли 1941 г. е формиран мирновременен състав на 5-а армия (32 000 души), който включва 14-а и 15-а пехотна дивизия, 1-ва конна бригада, 113-о ято на летище Скопие и др. части. Функциите на войската във възвърнатите български територии се свеждат до носене на гарнизонна служба, осигуряване дейността на гражданската администрация, оказване на съдействие за възстановяване на инфраструктурата и др.

На 19 април 1898 г. към Черноморския флот е създадено специализирано звено за минна и торпедна защита – Минната част във Варна. 
- Тази стъпка е предприета само година след като управлението на Българския флот официално се премества от Русе на р. Дунав във Варна на Черноморския бряг. До този момент България разполага основно с кораби за патрулиране, но с този акт се преминава от обикновено брегово наблюдение към изграждането на активна отбрана, способна да защитава морските ни граници чрез мини и торпеда.
 - За да се гарантира професионалното и техническо начало на новото формирование в неговия състав са привлечени най-добре подготвените офицери и моряци от Дунавската флотилия в Русе. Изборът на тези специалисти е критичен, тъй като минното и торпедното дело в края на XIX век представлява връх на достиженията във военните технологии – сложна материя, изискваща високи технически познания и прецизност, каквито по онова време малцина притежават.
- За първи командир на новосформираната Минна част към Черноморския флот е назначен мичман I ранг Димитър Ковачев. Той ръководи личния състав, но и пряко организира цялостния процес по усвояване на новата техника и внедряването на учебните програми. Под негово ръководство частта започва да се превръща в боеспособно звено, готово да поставя минни заграждения пред българските брегове. Това е важен етап от модернизацията на армията, чрез който страната ни започва да изгражда комплексна морска отбрана, вместо да разчита само на брегова артилерия.
Интересен факт е изборът на мястото за установяване на Минната част. Първоначално офицерите и матросите са настанени в старата турска крепост „Хумба“, която по-късно е разрушена, за да освободи място за нови постройки. Днес на абсолютно същото място се издига сградата на Щаба на Военноморските сили (ВМС). Така символично центърът на българското морско командване днес лежи върху основите, върху които е положено началото на специализираното минно дело, изградени от първите ни миньори и торпедисти преди 128 години.

Камбоджа получава построената от Китай корвета проект 056C

На 8 април 2026 г. в Реам, главната военноморска база на Камбоджа, се проведе церемония за официалното въвеждане в състава на ВМС на построената в Китай корвета проект 056C „Конг Сенчей“ (Kонkong Senchey, бордови номер 622). Това е първият от два кораба от този клас, строящи се за Камбоджа с китайска военна помощ. Очаква се вторият кораб да пристигне в Камбоджа през юни. Тези единици ще бъдат най-големите кораби, поръчвани някога от камбоджанския флот.

Румъния поиска компенсации от над 50 милиона евро от израелската компания "Елбит Системс" заради забавяне на поръчка за дронове

Румъния е поискала компенсации от стотици милиони леи от израелската компания „Елбит Системс“ заради забавянето на доставките на дронове „Watchkeeper X“, които трябваше да бъдат доставени през юни 2025 г., съобщава изданието Хотнюз.
Министърът на отбраната Раду Мируца се е срещнал днес с президента на израелската оръжейна компания „Елбит Системс“ Бежалел Махлис, за да обсъдят въпроса за сроковете за доставка на дроновете. На срещата е присъствал и израелският посланик в Букурещ Лиор Бен Дор, посочва сайтът.
Румънската страна е отхвърлила позоваването на форсмажорни обстоятелства от страна на израелската фирма и изисква неустойки в размер на 265 000 000 леи (51 978 292 евро), става ясно от съобщение на Министерството на националната отбрана. В него се посочва също и възможността за разтрогване на договора, за което спомена министър Раду Мируца в началото на този месец.
„Министерството на националната отбрана има предвид всички опции, предвидени в рамковия договор, включително разтрогване, в зависимост от способността на компанията да изпълни поетите задължения чрез подписания през 2023 г. договор“, се посочва в съобщението.
Сайтът напомня, че рамковият договор, подписан с „Елбит Системс“ през 2023 г., предвижда доставката на седем системи за безпилотни летателни апарати (UAS) „Watchkeeper X“ на обща стойност около 1,891 милиарда леи без ДДС (около 380 милиона евро). Поръчката трябваше да бъде изпълнена в рамките на две години, тоест до 2025 г., но в последствие израелската компания трикратно отлага доставката, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства заради ситуацията със сигурността в страната.
„Анализираме в министерството дали да не разтрогнем този договор. Имаме законовата възможност. Това са апарати с технически характеристики, които, ако бъдат получени няколко години по-късно, вече не са актуални. Ние поръчахме дронове с определени характеристики, които да дойдат през 2025 г. Ако дойдат по-късно, можем да кажем, че вече нямаме интерес към получаването им“, заяви по-рано този месец министър Раду Мируца.
Източник: bta

Австралия и Япония подписаха договори по сделка на стойност около 7 милиарда долара за доставка на бойни кораби

Австралия и Япония подписаха договори по сделка на стойност около 7 милиарда долара за доставка на бойни кораби за австралийските военноморски сили, съобщи Ройтерс.
Министрите на отбраната Ричард Марлс и Шинджиро Коидзуми подписаха меморандум, който потвърждава общия ангажимент на двете правителства за успешното изпълнение на проекта.
Споразумението, договорено още през август, е част от усилията на Япония да се отдалечи от следвоенната си пацифистка политика и да разшири партньорствата си в областта на сигурността извън съюза със САЩ, на фона на нарастващото военно присъствие на Китай.
Японската компания „Мицубиши хеви индъстрис“ (Mitsubishi Heavy Industries) ще достави на австралийски военноморски сили три модернизирани многоцелеви фрегати от клас „Могами“, които ще бъдат произведени в Япония и се очаква да бъдат готови след 2029 година. Осем фрегати ще бъдат произведени в Австралия.
Японското министерство на отбраната съобщи, че двамата министри са приветствали финализирането на договорите за фрегатите и са потвърдили намерението си за по-нататъшно задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на отбраната.
Планира се корабите, предназначени за борба с подводници, поразяване на цели над водата и осигуряване на противовъздушна отбрана, да бъдат използвани за защита на ключови морски търговски маршрути и северните подстъпи на Австралия в Индийския и Тихия океан, където военното присъствие на Китай се разширява.
Източник: bta

В годините след Втората световна война неутрална и миролюбива Швеция предприема амбициозен план – да създаде своя атомна бомба.

Въпреки че не е участвала във война от 1814 г., тази миролюбива страна в Европа, която през последните 200 години е неутрална преди да се присъедини към НАТО, планира да оборудва армията си с най-доброто оръжие – атомната бомба, пише ВВС.
Шведското правителство затваря програмата през 1968 г. след дълъг обществен дебат.

След това Швеция се присъединява към уникален клуб от нации, включващ Швейцария, Украйна и Южна Африка, които се отказват от своите програми за разработване на ядрени оръжия и „показват на света, че ядреното разоръжаване е възможно“........Прочети още

Defence Express: САЩ спряха разработването на нов вид ракета за ПВО комплекса Patriot

Съединените щати са отменили за втори път програмата LTFI (Lower Tier Future Interceptor), по която трябваше да се създаде нов вид ракета за ПВО комплекса Patriot, пише Defence Express. Новият боеприпас трябваше да бъде разработен за сваляне на руските свръхзвукови ракети "Кинжал“ и балистичните "Искандер“. След 4 години война в Украйна, обаче, е станало ясно, че и досегашните зенитни ракети PAC-3 MSE за Patriot успешно се справят с тази задача.
За прогграмата LTFI са били поискани едва 8 милиона долара, но тази сума не е отпусната за 2026 година от Конгреса на САЩ.
"Ако сумата за LTFI не е заложена в някое от другите пера на военния бюджет на САЩ, това със сигурност означава край на програмата и то по-малко от година след идеята за рестарта й“, отбелязват експертите.
"Повечето от дейностите в момента са насочени за разширяване на производството на PAC-3 MSE, като се планира то да нарасне три пъти в рамките на следващите седем години. Това се налага, тъй като в момента темповете на производство не успяват да покрият дори нуждите на САЩ“, казват още специалистите.
Зенитните ракети се доработват, като се взема под внимание придобития боен опит в Украйна. Подобренията се отнасят не само за противодействието срещу балистични цели, но и за аеродинамични, включително и срещу дронове.
Една от пречките, които конструкторите трябва да преодолеят, е да "научат“ ПВО системата Patriot да стреля "назад“. В момента, ако заплахата идва от сектор, който е зад установката, тя трябва да се завърти и тогава да изстреля ракетата.
Подобряването на боеприпасите ще премахне това ограничение на системата.
Източник: https://www.focus-news.net/

Преди 33 години загина български войник в Камбоджа

Днес се навършват 33 години от трагичния инцидент в Нови Орал, Камбоджа, в района на действие на българския ОПБ „Сини каски” в мисията на ООН (UNTAC) при който  загина редник Венцислав Ангелов Мирчев, от с. Горна Росица, Габровско, а останалия личен състав от екипажа бяха ранени.
На 18.04.1993 г. от групата български военнослужещи охраняващи дистрикта (административна единица, използвана по време на изборния процес в Камбоджа)  Нови Орал е подадена информация, че в селото има сериозна престрелка, която се води със стрелково оръжие и минохвъргачки. В дистрикта са двама български войници, двама цивилни полицай и двама цивилни служители от администрацията на ООН. Селото се намира на около 400 метра от охранявания дистрикт.
При тази обстановка войниците заемат позиции за кръгова отбрана.
В 00:10 часа се получава сигнал за изстреляна зелена сигнална ракета, при което командирът на 2 пехотна рота к-н Йорданов издава заповед при приближаване на огъня да се осъществи изтегляне на безопасни позиции на българските военнослужещи и персонала на ООН с помощта на превозните средства на цивилната полиция.
До 02:30 часа на 19.04.1993 г. не се забелязва движение на въоръжени групи.
В 02:35 часа е докладвано на командира на ротата, че по дистрикта се стреля от всички страни с минохвъргачен огън и автоматично стрелково оръжие. Командира на ротата незабавно изпраща група за бързо реагиране в състав от едно мотострелково отделение с БТР в помощ на състава от дистрикта. Групата е командвана от кап. Кръстев при подхода към дистрикта, като същия е оставил незаключени люковете на БТР-а с цел за по-бързи следващи действия на земя. Междувременно стрелбата около дистрикта се засилва. Частите на НАДК („червените кхмери“) навлизат до 1.5 км в територията на КПАФ (про-правителствени войски), палят къщи, ограбват имущество, включително. и на канцелариите на администрацията на ООН в дистрикта.
В 02:55 часа, при приближаване на около 1500 метра от дистрикта, от засада и от непосредствена близост БТР-а на групата за бързо реагиране е прострелян в десния борд с кумулативен снаряд изстрелян от РПГ при което групата губи връзка с ротата и щаба на батальона.
В 03:20 часа е поставена задача на командира на трета рота, майор Зарков да окаже помощ и съдействие на личния състав на 2-ра рота в района на нападнатия дистрикт.
В 04:00 часа майор Зарков докладва, че огънят се е отдалечил от нападнатия дистрикт. На място пристигат два медицински екипа с линейки, а в последствие и медицински екип от базовия лагер, които оказват помощ на ранените.
В 5:15 часа на мястото на инцидента пристига командването на батальона и групата от ГЩ на БА, която е в Камбоджа заради инцидента в Пум Прек.
След огледа на поразения БТР се установява, че кумулативния снаряд е улучил десантната ръкохватка на десния борд, което предизвиква взривяването му преди бронята и кумулативната струя не успява да влезе във вътрешната част на БТР-а, а разкъсва заварката между четирите бронирани листа.  През разкъсаната заварка част от огнената струя преминава като нож и причинява смъртта на редник Мирчев, а осколките от разтопения метал поразяват останалите от екипажа в различни степени. Решението на к-н Кръстев да остави люковете на БТР-а незаключени и полуотворени предотвратява взривяването на увеличения боекомплект от кумулативната струя, което би било фатално за екипажа.
Сред ранените са редник Атанас Пейчев, мл. сержант Марин Вучев, редник Ангел Бойков, старшина Марин Баджалов и старшина Дончо Донев.

На този ден

На 18 април 1929 г. в Белица е роден Георги Димитров Разсолков.
През 1951 г. завършва НВВУ „Г. Бенковски“, а през 1965 г. ВА „Г. С. Раковски“.
Бил е старши пилот, командир на изтребителна ескадрила, командир на ИАП, старши експерт по техниката на пилотиране в ПВО и ВВС, заместник главен щурман на ПВО и ВВС, заместник-председател на Организацията на съдействие на отбраната по въздушна подготовка.
Зад него стоят 33 години служба, полети с 21 типа самолети, над 3200 часа във въздуха.
Първият българин летял на свръхзвуковия самолет МиГ-19 и преминал звуковата бариера на 12 септември 1957 г., летец първи клас.

Military Watch Magazine: Руската система С-400 разбива всякакво стелт прикритие

Руската система за противовъздушна отбрана С-400 с право се смята за една от най-смъртоносните в света, пише Military Watch Magazine. Основната ѝ сила се крие в изключително сложната ѝ радарна архитектура, която буквално обезсмисля съвременните стелт технологии, твърди американското издание.
В момента руската система за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 служи като гръбнак на противовъздушната отбрана на страната. Освен това, през последните две десетилетия за закупуване на тези системи са похарчени два пъти повече пари, отколкото за всички видове изтребители, взети заедно.
Системата получи широко признание от анализатори и оператори за високата си мобилност и голям обсег на стрелба. Отбелязва се и способността ѝ да унищожава високоскоростни цели с ракети, достигащи скорости над 14 Маха. Освен това, възможностите на системата за ситуационна осведоменост също привлякоха значително внимание.
Системата за противовъздушна отбрана е разработена от края на 90-те години на миналия век, за да се противодейства на нови предизвикателства – самолети и ракети с усъвършенствана стелт технология и малко радарно напречно сечение. Използването на множество допълващи се типове радари осигурява особено ясна картина на бойното поле.
91N6 Big Bird е основният радар, интегриран в системата С-400. Той се използва за наблюдение на далечни разстояния и заснемане на цели, осигурявайки широкообхватно сканиране на въздушното пространство и проследяване на целите.
Обхватът на откриване на големи самолети с високо радарно сечение, като например E-7, достига 600 километра. Радарът може едновременно да проследява стотици цели и да предава данни до командния пункт. Той работи в множество диапазони и е снабден с електронни противодействия и устойчивост на заглушаване.
Радарът 92N6 Grave Stone в X-диапазон се използва за откриване на цели и насочване на ракети-прехващачи към тях. Тази станция може да предава данни до командните пунктове в реално време, а също така да насочва ракети към цели. Ценен е заради дългия си (до 600 километра) обхват на проследяване за балистични ракети и големи самолети.
Многоканалните възможности позволяват едновременно насочване на ракети към множество цели, както и корекция в средата на курса и проследяване на целите по време на крайната фаза на прехващането. В допълнение към 91N6 и 92N6, радар 96N6 служи като допълнителен триизмерен радар за откриване, покриващ широк диапазон от височини.
Използва се за откриване на самолети на ниска височина, крилати ракети и за запълване на пропуски в обхвата на двата основни радара. Станцията може едновременно да проследява десетки цели и да приоритизира заплахите за насочващите радари. Обхватът на откриване на цели с високо радарно напречно сечение е приблизително 300 километра. Радарът играе и ключова роля в предаването на цели към системата за управление на огъня.
Системата за противовъздушна отбрана С-400 може да интегрира и радара за ранно предупреждение "Противник-ГЕ" в L-диапазон. Той има увеличен обхват и по-ниска честота, което го прави идеален за откриване на стелт самолети и крилати ракети, избягващи радарите. Тази система е предназначена за ранно предупреждение и контрол на въздушното пространство. Тя се разполага в подразделенията за противовъздушна отбрана, отговорни за цели на големи разстояния и височини.
Напоследък С-400 все повече се интегрира с многолентовите триосни радарни системи Nebo-M, които комбинират няколко вида антенни решетки в единна мрежова система. Те включват VHF решетка, оптимизирана за откриване на стелт цели, L-лентова решетка за проследяване и X-лентова решетка за прецизно насочване.
Смята се, че интеграцията на системата Nebo-M значително подобрява способността на С-400 да атакува стелт самолети, тъй като работата на множество честоти значително намалява ефективността на нисконаблюдаеми технологии.
Системата С-400 може да бъде оборудвана с универсални мобилни кули 40V6M, предназначени да повдигат радарни антени над земята. Те се монтират на превозни средства за разполагане в полеви условия. Тези системи могат значително да подобрят ефективността на радари като 96L6, тъй като чрез увеличаване на линията на видимост, те частично заобикалят основното ограничение на наземните радари - радиохоризонта, значително разширявайки обхвата им на откриване.
Това е особено важно за нисколетящи цели като крилати ракети. Като се има предвид, че руските Въздушно-космически сили не разполагат с голям брой изтребители или бордови радарни системи, които биха могли да служат като въздушни платформи, радарите на системата С-400 предават данни към командния пункт 55К6, който консолидира всички данни от сензорите, приоритизира заплахите и насочва цели към съответните пускови установки.
С-400 влиза в експлоатация през 2007 г. и се модернизира поетапно. Два от най-значимите примери са интегрирането на радара "Небо-М" и далекобойната ракета земя-въздух 40Н6. Последната беше интегрирана през 2018 г. Тази ракета е способна да поразява цели на разстояние до 400 километра, което означава, че поразява цели отвъд хоризонта.
Насочването се осигурява или от разположени наземни радари, или от въздушни радари, като тези от самолети A-50U AWACS. Ракетата е преминала успешно бойни изпитания срещу цели както в Украйна, така и в Пакистан. Въпреки значителното увеличение на производството на изтребители след 2022 г., се очаква С-400 да остане гръбнакът на руската противовъздушна отбрана в продължение на десетилетия напред.
Освен това ще продължи работата по разработването на нови радари, както и на нови варианти на съществуващи типове радари. - Още за С-400
Източник: https://money.bg/

Колко ще струва на Великобритания техническото обслужване от Boeing на бойните хеликоптери Apache

Министерството на отбраната на Великобритания подписа договор с американската компания Boeing за техническо обслужване и поддръжка на военните хеликоптери Apache и Chinook, които са на въоръжение в британската армия и Кралските военновъздушни сили.
Това беше обявено от Люк Полард, министър на бойната готовност и отбранителната промишленост, по време на посещението му във военновъздушна база в Хампшир, съобщи The ​​UK Defence Journal.
Общата стойност на договора сключен за срок от 3 години се оценява на 879 милиона британски лири (1 милиард долара).
Дейностите по договора ще се изпълняват от Boeing Defence UK, британското дъщерно дружество на компанията Boeing.
Според условията на споразумението, Boeing Defence UK ще се занимава с техническото обслужване на хеликоптерите, логистична поддръжка и обучение на екипажите на хеликоптерите.
Източник: https://money.bg/

САЩ отлагат оръжейни доставки за Европа заради войната в Иран

Съединените щати са уведомили някои европейски държави, че доставките на въоръжение по вече сключени договори ще бъде забавено заради войната в Иран, съобщава Reuters. Според източници на агенцията засегнати ще бъдат прибалтийските и скандинавските държави. Отложени ще бъдат доставките на въоръжение, закупено от европейските държави по програмата за Международни Военни Продажби (FMS). До момента няма коментар от страна на Белия дом и Пентагона, а от Държавният департамент насочват въпросите към военното ведомство, отбелязва Reuters.
От началото на военните удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари американски висши чиновници изразиха опасения, че военната индустрия на страната няма да може да покрие нуждите от оръжия и боеприпаси и ще се наложи да се забавят доставките към чуждестранни купувачи.
САЩ вече поизчерпаха запасите си от артилерийски системи, боеприпаси и противотанкови снаряди за милиарди долари покрай войната в Украйна от 2022 година и израелското нахлуване в Газа през 2023-та, припомня Reuters. А от началото на военната кампания в Иран бяха използвани стотици противовъздушни ракети за установките Patriot. Системи, на които и Украйна разчита, за да пази градовете си от руските дронове и ракети, подчертава Reuters.
Източник: https://www.focus-news.net/

Boeing преобразува транспортния хеликоптер CH-47 Chinook в платформа за дронове

Американската компания Boeing представи концепция за превръщането на тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook в платформа за изстрелване на ударни и разузнавателни безпилотни летателни апарати, пише Defense Express.
Както пише медията, става дума не за създаването на нов апарат, а за преосмисляне на ролята на вече съществуващия хеликоптер. Според представените материали, Chinook се предлага да се използва като своеобразен "дрононосец“, способен да доставя и изстрелва цели групи безпилотни летателни апарати директно в зоната на военните действия.
В концепцията е показано, че вътре в товарния отсек на хеликоптера се помещават специални модули с дронове. Те могат да се изстрелват директно във въздуха през задната рампа, след което да изпълняват задачи по разузнаване, откриване на цели или нанасяне на удари, пише медията.
По този начин класическият транспортен хеликоптер, предназначен за превоз на товари и личен състав, се превръща в елемент на по-сложна бойна система. Той става не просто средство за доставка, а част от мрежа, в която пилотираната платформа взаимодейства с безпилотните летателни апарати, отбелязва медията.
Особено внимание в концепцията се обръща на така наречените "роеви“ възможности – когато няколко дрона действат съгласувано. Това позволява по-бързо да се откриват заплахи, да се разпределят цели и да се повиши ефективността на операциите, се посочва в публикацията.
При това самият CH-47 Chinook остава в безопасна зона или на разстояние, изпълнявайки ролята на превозвач и координационен център. Този подход трябва да намали рисковете за екипажа и да повиши устойчивостта на операциите в условия на интензивна противовъздушна отбрана, се посочва в статията.
Всъщност предложената концепция отразява по-широка тенденция в развитието на военната авиация – преход от отделни платформи към интегрирани системи, където пилотираната техника работи в сътрудничество с безпилотни летателни апарати.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 15 (2026), 17 април, 2026 годинa (pdf)

8 войни, които СAЩ никога не трябваше да водят

Изследването на изхода от големите войни, водени през последните 125 години, категорично води до това, че военното участие на САЩ в тези конфликти е довело до трагични и непредвидени последствия.
Намесата на САЩ не само доведе до милиони ненужни смъртни случаи, но също така послужи за създаването на нови врагове, като по този начин направи самите САЩ много по-малко безопасни и сигурни.
Ето списъка с големите войни, които в ретроспекция САЩ никога не трябваше да водят, за да попучат много по-успешен резултат от гледна точка на националната сигурност на САЩ.....Прочети още

Адмирал Сенявин за Руско-турската война от 1828 – 1829 г. и българските надежди

Точно преди 195 години, на 17 април 1831 г., умира Дмитрий Николаевич Сенявин. Този човек остава в историята на Русия не само като велик морски командир, но и като политик и сръчен дипломат. Именно той в много отношения поставя основите на руското влияние на Русия на Балканите. Защо адмиралът прекарва много години в позор, недоимък и бедност?
Фактът, че десетгодишният Митя Сенявин е бил записан във Военноморския кадетски корпус през 1773 г., може да се каже, е предопределен предварително от съдбата. Момчето произхожда от семейството, което дава на Русия вицеадмирал Наум Акимович Сенявин, победителят от шведите при Езел през 1719 г., и сина му адмирал Алексей Наумович Сенявин, който многократно бие турците в Азовско море през войната между 1768 и 1774 година. Алексей Наумович е прачичото на Митя........Прочети още

Орден за храброст

На 17 април 1880 година княз Александър І извършва първото награждаване с военния орден „За храброст“. В деня на първата годишнина от избирането си за княз на България Александър І издава специален указ, с който обявява своята благодарност и „дълбока признателност“ към бившите участници в Българското опълчение, които „с примерна храброст“ и „несравнимо самопожертвование“ се бият „за честта на отечеството“.
За своите героични подвизи по време на Руско-турската война (1877 – 1878) с различни степени на офицерския и войнишкия орден „За храброст“ са наградени 33 души българи и руси – бивши офицери, унтерофицери и войници от Българското опълчение, които в момента служат в Българската армия.
Между тях са подполковниците Павел Попов и Константин Куртянов, капитаните Тимофей Розанов и Николай Попов, поручик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпий Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, а също и юнкерите Андрей Парлапанов, Константин Кисов и др.
Със специален княжески патент от 17 април 1880 г. с третата степен на ордена „За храброст“ е удостоен и щабскапитан Данаил Николаев – първият българин, носител на тази степен на отличието, който по това време служи в милицията на Източна Румелия.

82 години от "Черният Великден"

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либърейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двудвигателните П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с. Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут.
В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.
17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. - (видео)
****************
Музеят на авиацията – филиал на НВИМ, съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Полковник Дияна Янева предаде командването на Мобилната КИС на подполковник Даниел Димчев

В тържествена атмосфера и в духа на военните традиции, вчера 16.04.2026 г., се състоя церемонията по сдаване и приемане на длъжността командир на Мобилна комуникационно-информационна система (МКИС), по време на която полковник Диана Янева предаде командването на подполковник Даниел Димчев, съобщават от СКС. - (видео)
Актът по сдаване и приемане на длъжността беше подписан от комисия от Съвместното командване на силите (СКС) с председател капитан I ранг Ангел Вълчев.
Церемонията започна с посрещане на бойното знаме на формированието.
На събитието присъства заместник-командирът на СКС флотилен адмирал Галин Манев, който в словото си подчерта високата оценка на ръководството на СКС за дейността на формированието и постигнатите резултати през годините. Той  изрази признателност и благодарност към полковник Янева за нейната служба и постигнатите резултати, които затвърдиха мястото на Мобилна КИС като надежден елемент в комуникационно-информационната поддръжка на СКС.
Флотилен адмирал Манев изрази увереност, че  под ръководство на подполковник Димчев формированието ще продължи да се развива и утвърждава постигнатите високи стандарти.
В своето обръщение полковник Диана Янева благодари на личния състав за споделените моменти, доверието и подкрепата през годините. „Предизвикателствата не бяха малко, но се справихме и нямаме неизпълнена задача, с което само бих могла да се гордея“. В знак на уважение към традициите полковник Янева развя бойното знаме на формированието и го предаде на флотилен адмирал Манев, който от своя страна го връчи на новия командир – символичен акт на поемане на командването.
„За мен е чест да се изправя пред вас като командир на Мобилна КИС, с тези думи подполковник Димчев изрази благодарност за оказаното доверие и заяви готовност да надгражда постигнатото и да се стреми към изграждане на нови способности. Той подчерта, че ще разчита на професионализма, дисциплината и сплотеността на личния състав при изпълнение на поставените задачи.
Сред официалните гости на церемонията бяха командирът на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана бригаден генерал Теодор Тодоров, командири на военни формирования, офицери от СКС, председателя на общинския съвет на община Горна Малина Николай Стоилов, офицери от СКС.
В края на церемонията свещеноиконом Серафим – игумен на Кремиковския манастир отправи благословия за здраве, сили и успехи на личния състав и новия командир. Събитието завърши с тържествен марш на представителните блокове на Мобилна КИС.
Източник: https://otbrana.com/

Решения на правителството в областта на отбраната

Министерски съвет вчера одобри Стратегия за развитие на българската отбранително-технологичнаиндустриална база (БОТИБ).
Необходимостта от разработване на нова Стратегия, която да замени съществуващата такава,е обусловена от несъответствието между действащата стратегическа рамка и бързо променящата се
международна среда за сигурност, актуалните приоритети в отбранителната политика на страната нии съвременните тенденции в развитието на отбранителните индустриални и технологични капацитети
на национално, европейско и съюзническо ниво.
Новата Стратегия има за цел да осигури актуална, последователна и дългосрочна рамка за
развитие на държавната политика по отношение на сектора. С концепцията се предвиждаподобряване на взаимодействието между държавата, индустрията и научно-изследователските среди,засилване на интеграцията на българските предприятия в европейските вериги за създаване на
стойност, както и подкрепа за модернизацията на Българската армия чрез националния индустриалени иновационен потенциал.
В рамките на стратегията ще се стимулира трансферът на технологии, развитието наиндустриалното сътрудничество и участието на БОТИБ в съвместни европейски и инициативи ипроекти. Целта е да се повиши предвидимостта, последователността и ефективността на държавнатаполитика, да се укрепи конкурентоспособността и иновационният капацитет на сектора и да се
създадат условия за дългосрочно развитие и международно сътрудничество.
*******
Одобрен е проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор
„Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър”
Министерският съвет прие доклад за одобряване на проект за изменение и допълнение № 1на международен договор (LOA) BU-B- UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър”.
Предлагането на допълнения и изменения към действащи договори по Програмата зачуждестранни военни продажби (Програма FMS) е стандартна практика на Правителството на САЩ,когато се изискват корекции в тяхното съдържание.
Предложеният проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор (LOA) BU-BUCR намалява стойността на договора с $12 580 030, както и предвижда промени в неговотосъдържание (коригиране на времеви параметри, промяна схема на плащане, добавяне на уточняващитекстове и други).
***
Създава се Междуведомствена работна група за
индустриално сътрудничество в отбраната
Правителството одобри създаването на Междуведомствена работна група за координиране наиндустриалното сътрудничество в проекти за придобиване на отбранителна техника и продукти за
нуждите на Въоръжените сили на Република България. Тя ще подпомага формирането ипровеждането на държавната политика в областта на индустриалното сътрудничество и ще гарантира
устойчиво развитие на отбранителния ни сектор в контекста на новите геополитически реалности,европейските приоритети и националните ангажименти към НАТО и ЕС.
През последните години се наблюдават съществени промени в глобалната и европейскатасреда за сигурност, значително нарастване на разходите за отбрана и повишени изисквания поотношение на индустриалната устойчивост и технологичното развитие на отбранителните сектори.
България провежда ускорен процес на превъоръжаване на българската армия, в рамките на който сеизразходват значителни финансови ресурси. В този контекст индустриалното сътрудничество всеповече се утвърждава като важен инструмент за развитие и модернизация на националните
отбранително-индустриални капацитети, трансфер на технологии и ноу-хау и интеграция вевропейските и световните вериги за създаване на стойност.
Междуведомствена работна група ще спомогне по-добра координация и ангажираност накомпетентните национални институции в процеса на придобиване на отбранителни способности и ще
опринесе за по-целенасочено развитие и модернизация на националния производствен итехнологичен капацитет.

Специализиран екип от ВМС транспортира до Военноморска база – Бургас дрон, открит на брега край Ахтопол

Специализиран екип от Военноморска база - Бургас от състава на Военноморските сили (ВМС) изпълни днес, 16 април, задача по разузнаване и транспортиране на безпилотен летателен апарат, който беше изхвърлен от морето в района на къмпинг „Делфин", Ахтопол.
Военнослужещите действаха по искане на областна администрация Бургас и с положителна резолюция от началника на отбраната. Групата за разузнаване, обозначаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от Военноморската база беше активирана по заповед на заместник-командира на ВМС.
При извършеното разузнаване, обектът е идентифициран като летателен апарат (дрон), който не съдържа взривно вещество, и не представлява опасност. Специализираният екип транспортира предмета към Военноморска база - Бургас.

Битката при Секигахара и възходът на Токугава Иеясу

Битката при Секигахара, която се състои на 21 октомври 1600 г., е решаващ конфликт в историята на Япония, който бележи края на Сенгоку джидай, който представлява период на безспирни граждански войни, социална нестабилност и политически разпад в Япония.
Тази битка се води основно между две фракции на даймьо: Западната армия, водена от Ишида Мицунари, и Източната армия, командвана от Токугава Иеясу.
След смъртта на обединяващия лидер Тойотоми Хидейоши се появяват съперничещи си фракции, което води до борба за власт между влиятелни регионални военачалници, наричани даймьо.......Прочети още

След 45 дни война с Иран САЩ получиха стратегическо поражение

Войните на САЩ в Ирак и Афганистан, навлизането в Сирия, въздушният разгром на Либия, 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. и операцията във Венецуела не бяха войни със силен противник. Основавайки се на своя опит, резултата от юнската война през 2025 г. с Иран, разузнавателна информация от ЦРУ и Мосад и на настоятелните доводи на Израел и Саудитска Арабия за успешна война, президентът Тръмп решава, че нова  война с Ирак ще бъде повторение на юнската. Поради това е планирана кратковременна въздушна настъпателна операция с масирани удари, които трябва да сломят ръководството на Иран и да го принудят да смени правителството с удобно на САЩ. Ако целта беше осъществена, САЩ щяха да постигнат стратегическа победа, но вместо нея за изминалите 45 дни получиха стратегическо поражение. Защото непостигнатата цел означава само едно – поражение. Поради това САЩ не можаха да постигнат и други важни цели – да поставят под свой контрол енергийните ресурси на Близкия изток, да прекратят иранските ядрена и ракетна програми, да прекъснат транспортните коридори, преминаващи през иранска територия, и да оказват икономически натиск върху страните, използващи нефт и газ от този регион. И което е изключително важно – да извадят Иран от съюзническите отношения с Русия и Китай.......Прочети още

Дискретен и бърз: Белият дом планира да започне летателни изпитания на F-47 през 2028 г. 

Ускоряването на темпото на разработване на самолета F-47 беше посочено сред „приоритетите“ в проекта на федерален бюджет на САЩ за фискалната 2027 година (започваща на 1 октомври 2026 г.), който Тръмп публикува на 3 април.
За тази цел Белият дом предложи да се отпуснат допълнителни 5 милиарда долара, за да се осигури първият полет на най-новия изтребител още през 2028 г. През текущия отчетен период вече са отпуснати приблизително 3,5 милиарда долара за неговото разработване, което се осъществява от Boeing. Съответният договор беше подписан на 21 март 2025 г.
Миналият септември генерал Дейвид Олуин, тогава началник на щаба на ВВС на САЩ, обяви крайните срокове за започване на летателните изпитания на F-47, както е посочено в проект на документ........Прочети още

Референдум за излизане от НАТО и посещение в Москва: Председателят на словенския парламент обяви мащабни планове

Словения може да промени курса си и да прекъсне отношенията си със Северноатлантическия алианс. Това съобщи новият председател на Народното събрание Зоран Стеванович във видеоклип на Radio Prvi.
Той обяви намерението си да проведе национално допитване за излизането на страната от НАТО.
"Обещахме на народа референдум за излизане от НАТО и ще проведем този референдум“, цитират думите му медиите.
Освен излизането от Алианса, Стеванович планира в най-скоро време да посети Москва. Той се застъпва за постепенна отмяна на антируските санкции, мотивирайки това с необходимостта от икономическо сътрудничество с големите държави.
"Бих искал да градя мостове, да сътруднича добре с всички страни, независимо от стената, издигната между Запада и Изтока. Затова планирам да посетя Москва в най-близко бъдеще“, заявява политикът.
Самият Стеванович, според наличните данни, отрича обвиненията в проруски възгледи. По думите му, такива действия са изцяло в интерес на собствената му държава.
"Нямам проруски възгледи, а само прословенски. Ние твърдим, че Словения трябва да води своята политика независимо и суверенно“, подчертава председателят.
Източник: https://www.focus-news.net/

Самолетоносачът Gerald R, Ford подобри рекорд за най-дълга мисия от войната във Виетнам насам

Най-големият боен кораб в света – самолетоносачът USS Gerald R. Ford (CVN-78) подобри американския рекорд за най-дълга мисия от времето на войната във Виетнам насам. Корабът и екипажа му отбелязаха 295 дни в морето, като през това време участваха във военните акци и във Венецуела и Иран, отбелязва CBS.
Предишният рекорд се държеше от USS Abraham Lincoln, които през 2020 година по време на ковид пандемията беше в плаване 294 дни.
USS Gerald R. Ford потегли през ноември 2025-та година като част от военната армада, насочена срещу Венецуела. През февруари самолетоносачът и съпровождащите го разрушители бяха пренасочени към Близкия Изток за военната операция срещу Иран.
По време на войната в Персийския залив най-големият боен кораб в света беше позициониран в Средиземно море, близо до Израел. Миналия месец на борда му избухна пожар в пералното помещение, което наложи плавателният съд да се оттегли от бойната мисия. Първоначално той акостира във военноморската база Суда на остров Крит, а по-късно стигна и до Хърватия, в град Сплит, където започна и ремонта на щетите след пожара. 
От Пентагона не дават информация колко още ще остане в плаване корабът, но висши офицери от военноморското командване на САЩ са съобщили, че очакват мисията на USS Gerald R. Ford да продължи 11 месеца. Това означава той да се върне у дома най-рано през май.
Източник: https://www.focus-news.net/

Пентагонът търси помощ от автомобилни гиганти за увеличаване на производството на оръжия

Пентагонът е започнал серия от разговори с мениджъри на водещи американски производители на автомобили в търсене на възможности за увеличаване производството на боеприпаси и въоръжение. Това пише The Wall Street Journal, като цитира източници, запознати с преговорите.
Сред компаниите, потърсени за помощ от Пентагона, са Ford Motor и General Motors.
Преговорите са започнали още преди началото на военните действия в Иран, като това е било желание на президента Доналд Тръмп. Според него автомобилните производители в САЩ трябвало да играят по-голяма роля в производството на оръжия. От Пентагона са отправил запитване колко бързо автомобилните заводи могат да пренастроят поточните си линии, за да произвеждат компоненти от оръжейни системи.
GE Aerospace и Oshkosh са сред компаниите, които участват в преговорите.
GE Aerospace е световен лидер в производството на реактивни и турбовитлови двигатели за самолети и авиационна техника. Oshkosh произвежда военни джипове, камиони, бронирани и верижни машини.
През март Тръмп се срещна с ръководители на седем отбранителни компании, за да разбере какви са производствените им капацитети. През това време Пентагонът работи по попълване на доставките, използвани при американските удари срещу Иран и други скорошни военни операции.
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и военните операции на Израел в Газа, САЩ са съкратили запасите си от оръжия на стойност милиарди долари, включително артилерийски системи, боеприпаси и противотанкови ракети, отбелязва WSJ. Именно затова Тръмп поиска от Конгреса допълнителни 500 милиарда долара, за да финансира попълването на складовете и да вдигне заплатите на военните.
Към момента това искане среща сериозен отпор в американския Конгрес.
Източник: https://www.focus-news.net/

Български военачалници – висши и старши офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.

Навършват се 100 години от атентата в църквата „Св. Неделя”, организиран и извършен от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия, при който загива голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
При нападението загиват 12 генерали - повече, отколкото Българската армия губи водените от нея войни. Да си спомним за тях и да почетем делото и живота им. Вечна памет.
Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) – Началник-щаб на Действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал – лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Великов Стойков - освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Павел Павлов. По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Станчо Радойков. По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Александър Давидов. Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.
Полковник Спиридон Михайлов. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Спас Жостов. Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.
Полковник Ангел Сребров. Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Атанас Сарайдаров. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Майор Никола Рачев. Секретар на Военния съюз, народен представител и още повече от 120 убити и ранени боеви командири на Българската армия.

Военен календар

На 16 април 1945 година при с. Зашевци, Хърватия, загива майор Любомир Ноев (1909 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1930) и Военното парашутно училище в Брауншвайг, Германия (1943). Служи в конно-артилерийско отделение (1930) и в 3-ти дивизионен артилерийски полк (1935). Заема длъжностите командир на батарея в 8-и дивизионен артилерийски полк (1939), командир на отделна батарея в Ксанти, Беломорска Тракия (1941) и ръководител на служба „Противовъздушна и химическа защита“ в 44-то полково военно окръжие (1942).
През март 1943 г. поема командването на Парашутната дружина, с която воюва в първия период на войната срещу Германия при Стражин, Страцин и Куманово (октомври – ноември 1944). От януари 1945 г. е офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия.
Загива по време на бойни действия срещу отстъпващия противник. Произведен посмъртно в звание подполковник. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.