Руско – украинската война във въздуха. Ден две и три.

Опитът ни за обзор на военните действия от 25 и 26 февруари 2022 г.

2K прочитания

За съжаление, военните действия между Русия и Украйна продължават, продължава и опитът на АЕРО за военно-технически обзор на случващото се там. Тъй като съвременното общество е разглезено от нестихващия поток информация в близко до реалното време, която е лесно достъпна благодарение на интернет и мобилните технологии, жаждата за акуратно, бързо и навременно информиране отваря огромна ниша за военновременна пропаганда и дезинформация. Методи, с които днес и двете воюващи страни боравят широко, а хората разпространяват информацията доброволно, съобразно собствените си убеждения.

Обективните факти са такива, че единствено тази информация, която може да се потвърди от видео и фотографии, може да се приеме за обективна (но и това трябва да се прави внимателно, тъй като и там има фалшификации и вадене от контекста). Това, разбира се, показва само една малка част от реалните бойни действия. Не може да храни заблудата, че на база тези откъслечни епизоди от войната, може да направим нещо повече от информирани предположения за хода на събитията към този момент.

С тези уговорки, може да кажем за втория и третия ден на военните действия (25 и 26 февруари), че войната продължава с умерен интензитет и западните военни източници са категорични, че в бой са въведени по-малко от половината от съсредоточените около Украйна руски сухопътни сили. Причините за това са неясни и обект на спекулации. Настъплението на руските сили върви с различен успех, като очевидно на южното направление, от страна на полуостров Крим, то върви по-добре, отколкото на север – по осите към Киев и Харков (тук има предположения, че по осите настъпват основно части от Източния военен окръг (предислоцирани в Белорусия), които са по-лошо въоръжени. На изток, в Донбас, пробива на многоешелонната украинска отбрана върви мъчно, най-вече със силите на самопровъзгласилите се народни републики и при някаква ограничена огнева поддръжка от руските сили.

Спекулации, предположения и пропаганда, за това, защо развитието е такова има предостатъчно – от желание за ограничаване на цивилните (и военните) жертви от руска страна, през подценяване на противника, проблеми с командването и управлението на операцията до сериозни проблеми с логистиката. Или пък от всичко по малко…

Трябва да отворим една скоба и да споменем, че логистиката винаги е била проблем при мащабни военни операции, както за атакуващите, така и за отбраняващите се.

Ударите по стратегически обекти

Нощните часове на 25 и на 26 февруари станаха свидетели на поредни руски въздушни удари по стратегически цели в дълбочина на украинската територия. Броя на тези удари и използваните боеприпаси, като количество и тип, остават неясни. Видно е, че руската страна се е целила основно в складове за гориво-смазочни материали, складове за боеприпаси и се продължава с обстрела на украинските авиобази. Последното е индикация, че ударите в първата нощ на войната не са донесли очаквания резултат в подавянето на украинската военна авиация, което не трябва да ни учудва. Има индикации за отделни удари по военни обекти в самия Киев.

Косвено потвърждение, че ударите по ГСМ складовете вървят с някаква, вероятно по-скоро добра, ефективност е че множество държави заявиха, че ще даряват на Украйна горива, включително и керосин за авиацията.

От останките на използваното оръжие се вижда, че обстрелите стават основно с крилати ракети (най-вероятно основно „Калибр” пускани от кораби и подводници) и квазибалистични ракети 9М723 от състава на комплекта „Искандер“.

На един от разпространените клипове, които може да се причислят към страховито-зрелищните е поразяването от зенитни средства на крилата ракета над жилищен квартал на Киев. Ракетата се посипва над многоетажен жилищен блок. Няма информация как е била поразена ракетата, но от разпространените видеоклипове и снимки, се разбира, че из Киев има разположени ЗРК „Стрела-10”. Макар и доста остарели, те биха имали не толкова лоша ефективност срещу летящите на малка височина крилати ракети.

Украинските „Стрела-10” е много вероятно да са се разписали и при свалянето на един Су-27, но той е от състава на украинските ВВС. Самолетът падна в малките часове на 25 февруари в един от крайните квартали на Киев. Разбира се, той първоначално бе обявен за руски, но снимките на фанара му показаха, че става въпрос точно за украински изтребител, опознат като такъв по ярко-синия си камуфлаж. Руското МО не претендира за този самолет, а директно заяви, че се касае за „приятелски огън”.

Останки на сваления украински Су-27

Това е напълно валидна теория, особено при недобре работеща и недобре координирана система за командване и контрол и наличието на земята на елементи от войсковото ПВО (като споменатите „Стрела-10”, а вероятно и отделни отряди с ПЗРК). Стиковането между ПВО на страната и ПВО на войските е традиционно невралгична област, а един сериозен налет на слабозабележими цели, като крилатите ракети, само утежняват ситуацията. От друга страна, не е изключено при преследване на въздушни цели, украинският летец да се е увлякъл и е навлязъл в зоната на действия на собственото ПВО, където да е бил опознат неправилно и набързо свален.

Струва си да се отбележи, че поразеният изтребител се е числял към 831-ва бригада на тактическата авиация, която в мирно време се базира в Миргород – на около 230 km югоизточно от Киев, но разбира се, няма как да знаем от къде е излетял той за последната си мисия. На-вероятно това е станало от Василков до Киев – на 26 февруари се появиха снимки от това летище със Су-27 на централната стоянка и пилот, отправящ се към самолета.

Поражение по многоетажна жилищна сграда в Киев. Възможно е да става въпрос за дефектирала зенитна ракета от украински комплекс С-300.

Кой държи контрола над украинското небе?

Претенциите, че руската страна има въздушен контрол над цяла Украйна и че ВВС и ПВО на страната са фактически извадени от строя, засега не се потвърждават. Според Пентагона, няма индикации, че това е така, а и се твърди, че украинската система за командване и контрол, все още функционира добре.

Трябва да се спомене, че наземните системи за ПВО, които украинските въоръжени сили имат, са значително по-сериозна грижа от украинската изтребителна авиация. Големият брой комплекси С-300ПС/ПТ/В1 (около 25 – 28) могат да са сериозна заплаха за руската тактическа авиация, а наличните не малко „Бук-М1“ са дори по-голям проблем. Особено предвид, че последните са сравнително леки и високомобилни, като отделните пускови установки могат да действат и самостоятелно, тъй като имат собствен радар за търсене и подсвет на целите.

Един сюжет с поразена пускова установка от комплекс „Бук-М1” на влекач събуди спекулации, че украинските сили се опитват да държат тези комплекси в максимално движение, за да не бъдат поразени или пленени от руската армия. Прочие, въпросната пускова установка е била поразена от руски щурмови вертолет Ми-24 с 80mm НУРС. Дали се касае за свободен лов на наземни цели, който руската вертолетна щурмова авиация практикува или просто руският екипаж е извадил късмет, случайно намирайки се в района, няма как да знаем в момента.

Вторият сериозен въпрос е до колко украинските въоръжени сили успяват да поддържат добра опозната радарна картина над страната. Или ако не над цялата страна, то поне в отделни сектори, където има важни обекти за отбрана. Въпреки, че в първите часове на войната бяха поразени немалко украински радарни поста, развръщането на резервни постове и местенето им редовно, е сред основните умения на РТВ. Отделно, радарите работещи в метровия диапазон са трудни за откриване и смущаване, което означава че украинската страна вероятно има някаква картина.

Към следобеда на 27 февруари, според официално съобщение на МО на Русия, е имало поразени 56 радиолокацонни станции, като това е само една четвърт (или дори по-малко) от общия брой системите на въоръжение в Украйна (дори и приемайки, че твърдението на руската страна е 100% коректно). Така, че радари за обзор на въздушното пространство, за целеуказване на ЗРВ и изтребителната авиация (доколкото е останала) ще има още дълго време.

Отделна е темата за получаване на разузнавателна информация от НАТО. Вижда се, че в от старта на войната над Югоизточна Полша и Румъния, около границата ѝ с Молдова, патрулират почти непрестанно летящи радари E-3A. Ограниченията тук идват основно от големите размери на Украйна. Патрулиращите над Полша самолети едва ли „виждат” много отвъд линията Виница – Житомир, а тези над Румъния – до около Херсон. Отделно, по границите летят и самолети и БЛА за радио-техническо разузнаване. Русия вече се оплаква, че RQ-4 Global Hawk е предавал данни за позицията на руските военни кораби, които след превземането на остров Змийски остров са се изтегляли към Крим, но това е невъзможно за доказване.

Как и в какъв обем върви споделянето на разузнавателна информация е въпрос, на който в момента няма как да се отговори.

Така или иначе, видно е че над Украйна работи и руската, и украинската военна авиация – както вертолети, така и бойните самолети. Но на база отделни снимки и видеоклипове е трудно да се съди за реалния обем на изпълняваните задачи и тяхната ефективност. Още повече, че тези материали показват само операциите на малка и пределно малка височина.

Твърденията, че отделни колони на двете страни са били унищожени от въздушни удари, също няма как да се потвърдят или оборят само на база откъслечните видеоклипове, които често са с лошо качество. Пораженията от оръжия „въздух – земя”, артилерия или ПТУР могат да се разграничат само при по-внимателен оглед.

Ударът по Миллерово

Въпреки, че руската армия се разполага по самите украински граници, до края на 26 февруари, единственият случай на украински удар по руска (или белоруска) територия е станал факт на 25 февруари – по авиобаза Миллерово, намираща се до едноименния град в Русия. Тя се намира буквално до украинската граница (само на 20 km), макар и там да се намират т.нар. „народни републики“ от Донбас.

Информацията за удара е оскъдна. Твърди се, че става въпрос за обстрел с тактическа балистична ракета „Точка-У”. Предвид далечината ѝ на поразяване от около 120 km, това е валидна теория. В интернет изтекоха снимки на един горящ Су-30СМ на централната стоянка. Украинската страна, разбира се, твърди че пораженията са по-сериозни – поне два Су-30СМ и множество убити и ранени.

Горящ Су-30 в Миллерово

Има клипове, които показват руски Су-30, изпълняващи непосредствена поддръжка на приятелски сили в Донбас, като е много вероятно те да работят именно от Миллерово.

Съществува и алтернативна теория, която също няма как да бъде проверена (и звучи все по-безпочвена, предвид индикациите, че в Миллерово са намерени останки от ракета на „Точка-У“) – че ударът по авиобазата е плод на работата на безпилотен апарат Bayraktar TB-2, който обаче е бил свален.

Така или иначе, инцидентът повдига въпроси за това как Русия охранява авиобазите си (на теория, те трябва да са под защита на многоешелонирана ПВО) и дали не подхожда към операцията с твърде голямо самочувствие и подценяване на противника. Отделно, унищожаването на комплексите „Точка-У” трябва да е сред приоритетите на руското командване, тъй като те са средство за точно такива удари – по концентриране на сили и средства на предварително известни координати.

Загуби, победи, митове и легенди

Въпросът, какви са загубите на военните авиации на двете страни е невъзможен за отговаряне. А причината е проста – на война, особено такава, като тази – заредена с много дезинформация в интернет, такива неща не се съобщават. Или поне, не в реалните им измерения.

За първите три дни на конфликта официалната украинска страна твърди, че е унищожила 27 самолета, 26 вертолета и два тактически БЛА. В късните часове на 25 февруари от множество официални украински акаунти в социалните мрежи изтече информация, че в района на Киев е бил свален руски военно-транспортен самолет Ил-76. Още същата вечер бе казано, че е свален и друг Ил-76, този път от украински Су-27.

Като цяло, между 25 и 26 февруари, от украинска страна дойдоха множество твърдения за унищожени Ил-76. Ако се опитаме да систематизира тези твърдения, то трябва да става въпрос за 4 – 6 отделни случая. До вечерните часове на 27 февруари, все още няма доказателства под форма на снимки и видео за унищожени руски Ил-76 над украинска територия, които иначе биха били страхотно пропагандно оръжие. Прочие, същото важи и за останалите твърдения за свалени противникови самолети, някои от които са били поразени дълбоко на украинска територия и би трябвало мястото им на падане да е открито бързо, а снимки от там разпространени веднага с пропагандна цел. Но засега това остават голи твърдения.

Всъщност, до момента има доказателства за свалянето само на двата руски бойни вертолета Ка-52 (въпреки, че е възможно единият свален летателен апарат да е от друг тип) на 24 февруари. На 26 февруари се появи и клип на поразяването на един Ми-24 в полет. Твърди се, че клипът е правен в района на Херсон. Вертолетът се подпалва във въздуха и се разбива. Първоначално се смяташе, че това е украинска машина, тъй като Русия уж оперира само с Ми-35М (които са с непребираем колесник), но в действителност се оказва че в руската армейска авиация, задействана в операцията има още две или три ескадрили с класически Ми-24П. Във видеоклипа с унищожаването на пускова установка на ЗРК „Бук М1” имаме показан в акция точно класически Ми-24 с прибираем колесник и голямо крило.

Горящият Ми-24, малко преди да се разбие

С неясна принадлежност е и още един летателен апарат – този път Су-25. Клип на поразяването му от зенитна ракета се появи също на 26 февруари, като също се смята, че е правен в района на Херсон. Ракетата детонира малко пред самолета, но той влиза в атака с неуправляеми ракети, след което се измъква на пределно малка височина с разхвърляна на топлинни капани. По някои косвени индикации, например по-светлия камуфлаж и факта че атакува цел на територия, която по-скоро е заета от руски сили, може да съдим, че иде реч за украински щурмовик. Разбира се, не е известно дали самолетът се е добрал до базата си и дали ще може да излети за нова бойна задача скоро.

До края на 26 февруари, твърденията на руската страна са за седем свалени бойни самолета, седем вертолета и девет безпилотни апарата (всички от които, разбира се, са Bayraktar). Реално, доказателства има за унищожаването на три апарата – един от които е Ан-26, поразен още в първия ден. В ранните часове на 27 февруари в интернет се появиха кадри, които показват останки на два украински щурмови самолета Су-25. Бордният номер на един от самолетите е 19, като той принадлежи към 299-та бригада тактическа авиация, която се разполага в Кулбакино, край Николаев. Сред останките са и труповете на двамата пилоти. Машините са поразени в района на Херсон. Машините, обаче са били свалени на 26-ти.

Трябва да завършим с т.нар. „Призрака от Киев” – пилот на МиГ-29, за когото се твърди, че е успял да свали пет руски летателни апарата в рамките на 25 февруари, ставайки ас за един ден. По-късно победите му бяха повишени до шест, а информация за него се въртеше непрекъснато от украинската страна.

Като практически единствемо доказателство на тези твърдения циркулира и клип, който показва въздушен бой на пределно малка височина между МиГ-29 и Су-35, като последният е свален в ракета. По-внимателното вглеждане на клипа показва, че той е „заснет” в авиосимулатора DCS. Клипът е качен първоначално в YouTube, където потребителя Comrade_Corb директно заявява, че той го е създал. Джоузеф Демпси, добре известен анализатор в института IISS, дори иронично отбеляза, че може да си поиграе да намери къде точно е сградата, която се вижда в клипа, на една от картите в DCS.

Това, разбира се, не пречи клипа да се върти от официални украински акаунти в социалните мрежи и дори да намира място в мейнстрийм медии, като българското издание „Дневник”.

Не може да се изключи, че има украински пилот-изтребител с въздушна победа, но като цяло, т.нар. „Призрака от Киев” е по-скоро културен и психологически феномен, роден насред ужасите на войната и позитивния пиар (или военновременна пропаганда, по старому), който се създава от украинската страна.

Към обзора на първия ден на конфликта.

Свързани теми

Предишна публикация
Премиерът Петков: Абсурд е да си даваме самолетите
Следваща публикация
Авиокаст: Епизод 14
2K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Четирима кандидати за ремонта на Ми-17 и Ми-24

Четири компании са кандидати за обществената поръчка за ремонта на два вертолета Ми-17 и четири броя Ми-24. Това се вижда от протокол от работата на комисията, оценяваща офертите, публикуван на сайта за обществени поръчки на МО вчера, 9 октомври 2018 г.

Гърция ще купи още шест Rafale

Гърция ще купи още шест многоцелеви изтребителя Dassault Rafale. Това съобщи гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.…

МО е превело цялата сума по сделката за F-16

Министерството на отбраната е превело цялата сума в размер на $1,2 млрд. по международните договори за доставката от Правителството на САЩ на осем самолета F-16 Block 70 и свързаното с тях оборудване и въоръжение. Това съобщи военното ведомство днес, 12 август 2019 г.

Меню