Архив - от 16 до 31 януари

“Труд news” поиска от ChatGPT сравнителна оценка на F-16 Block 70 с руските изтребители МиГ-35 и “Сухой-35”

1-ва дивизия е сформирана в литовската армия

На 28 януари 2025 г. в Литва, в градчето Рукла близо до Каунас, в присъствието на висшето ръководство на държавата и въоръжените сили на Литва се състоя церемонията по създаването на 1-ва дивизия на литовската армия (Lietuvos kariuomenės Pirmoji divizija). Формирането на дивизията трябва да приключи до 2030 г. За първи командир на дивизията е назначен бригаден генерал Аурелиюс Аласаускас. - Още за ВС на Литва

Деветнадесет държави членки призовават банката на ЕС да финансира европейското превъоръжаване

Деветнадесет държави от Европейския съюз, сред които Франция и Германия, призовават Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предостави повече средства за превъоръжаване срещу Русия преди срещата на върха, посветена на този въпрос, която ще се проведе на 3 февруари в Брюксел, предаде Франс прес.
В писмо, инициирано от Финландия, тези държави членки, сред които са и Италия и Испания, призовават за решителни мерки за укрепване на цялостната готовност и способностите на Европа в областта на отбраната, както и на нейната отбранителна индустриална база.
ЕИБ понастоящем няма право да финансира дейности, свързани с въоръжаването, например закупуване на боеприпаси или ракети, за да запази отличния си кредитен рейтинг, който му позволява да взема евтини заеми, отбелязва АФП.
Въпреки това банката разполага с бюджет от 6 милиарда евро до 2027 г., за да отпуска заеми за разработване на стоки с двойна употреба, например безпилотни самолети или превозни средства, някои версии на които могат да бъдат използвани на бойното поле. Миналата година условията за тези заеми бяха направени по-гъвкави.
„Списъкът на дейностите и секторите, които понастоящем са изключени от заемите на ЕИБ, следва да бъде преразгледан, за да се финансира пряко отбраната и да се увеличи обемът на наличното финансиране“, казва коалицията от 19 страни членки.
Те също така искат от ЕИБ да проучи възможността за емитиране на дълг, предназначен за финансиране на проекти в областта на сигурността и отбраната, въпреки че това все още е чувствителен въпрос в Европейския съюз.
България е сред страните, които на този етап не са подписали писмото. Другите седем са Австрия, Унгария, Ирландия, Словения, Малта и Португалия, както и Полша, която е ротационен председател на Съвета на Европейския съюз, отбелязва агенцията.
Според дипломатически източник, цитиран от АФП, писмото е преди всичко възможност да се покаже, че Европа търси нови източници на финансиране за своята отбрана и служи за подготовка на извънредната среща на 3 февруари в Брюксел между лидерите на ЕС, Обединеното кралство и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Европейците са подложени на натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп, който неведнъж е заявявал, че американците вече не искат да харчат пари с цел да финансират отбраната на Европа чрез НАТО. Отношението на новата американска администрация към западната подкрепа за Украйна е въпрос, който предизвиква голяма загриженост в европейците и НАТО.
Източник: bta.bg

Флотилен адмирал Галин Манев посети база „Виладжио Италия“

Флотилен адмирал Галин Манев, заместник-командир на СКС,  посети вчера база „Виладжио Италия “ в Косово, където взе участие в официална церемония по повод приключване мандата на полковник Роко Мундо като командир на  Регионално командване „Запад“, съобщават от Командването.
За принос към българския контингент в Косово и във връзка с приключване на мандата в мисията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово флотилен адмирал Манев връчи награди на полковник Мундо, от името на министъра на отбраната и командира на СКС, и го поздрави за успешното изпълнение на задачите и значителния принос към стабилността и сигурността в региона.
Флотилен адмирал Манев подчерта значението на международното сътрудничество в рамките на мисията на НАТО и изрази благодарност към всички военнослужещи, които допринасят за запазването на мира и стабилността в региона.
На церемонията присъства и националният командир на българския военен контингент за участие в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово полковник Цветомир Деянов.

Военна клетва във Враца и Казанлък

Тържествен ритуал по полагане на военна клетва от новоназначените военнослужещи в 10-ти механизиран батальон от състава на 3-то бригадно командване се състоя днес на площад „Христо Ботев“ във Враца, съобщава Пресцентърът на МО. В присъствието на началника на щаба на 3-то бригадно командване полковник Николай Николов, гости, родители и близки новоназначените военнослужещи се заклеха да служат на Родината.
Командирът на 10-ти механизиран батальон – Враца подполковник Симеон Гаджев поздрави военнослужещите и техните семейства с избора на достойна професия и им пожела здраве и успехи. Гостите на събитието имаха възможност да разгледат изложбата „Сухопътните войски са там, където има нужда от нас“, която бе разположена на площад „Христо Ботев“. - (видео)
На 30 януари на площад „Севтополис“ в Казанлък военна клетва положиха и новоназначените военнослужещи в 61-ва Стрямска механизирана бригада.
„С вашата клетва вие ще поемете отговорността да следвате възвишените идеали на славните ни предци, да носите с гордост и чест воинската служба и да помните вечно, че пътят, по който тръгвате, е отговорен и трънлив. Вярвам, че ще бъдете достойни наследници на нашите предшественици-герои“, каза командирът на бригадата бригаден генерал Маргарит Михайлов.
Областният управител на Област Стара Загора Методи Марков пожела на положилите военна клетва лека, мирна и дългогодишна служба в редовете на Българската армия. Отслужен бе молебен за здраве и благоденствие.

Вестник "Българска Армия", брой 5 (2025), 31 януари, 2025 годинa (pdf)

Румъния получи още един самолет F-16, купен от Норвегия, и вече има две пълни ескадрили

Още един самолет F-16 Fighting Falcon, купен от Румъния от Кралство Норвегия, кацна днес във военновъздушната база в Къмпия Турзий, съобщи румънското Министерство на националната отбрана, като уточни, че по този начин завършва окомплектоването на втора ескадрила изтребители с всичките 16 самолета, предаде Аджерпрес.
Покупката на новия лот самолети F-16 Fighting Falcon и прилежащият пакет стоки и услуги осигурява повишаването на сигурността на Румъния чрез осъществяването на отбраната на националното и натовското въздушно пространство в мирно време и в ситуации на криза, отбелязва министерството.
Румънското правителство сключи с правителството на Кралство Норвегия договор за покупката на 32 самолета F-16, заедно с първоначална логистична подкрепа и допълнителен пакет стоки и услуги (от правителството на Съединените щати).
Самолетите се доставят в оперативно състояние, като наличният им ресурс гарантира оперативността им за поне 10-годишния период на преход към изтребители от пето поколение. По този начин покупката на норвежките самолети представлява на практика трансфер на способности между две членки на НАТО, се отбелязва в съобщението.
През ноември 2022 г. румънското правителство сключи с правителството на Кралство Норвегия договор за покупка на 32 самолета F-16 на стойност 380 млн. евро. Пристигането на последните самолети от партидата е предвидено за края на 2025 г. Изтребителите, закупени от Норвегия, се добавят към 17-те самолета F-16, които Румъния купи на старо от Португалия през 2016 г.
Румънските медии отбелязват днес, че страната вече има две пълни ескадрили от изтребители F-16 (53-а ескадрила във военновъздушната база в Борча и 48-а ескадрила в Къмпия Турзий) и се подготвя за прехода към самолети от пето поколение F-35.
Според най-оптимистичените прогнози първият изтребител F-35 може да бъде доставен в Румъния през 2030 г., отбелязва сайтът Зиаре. През ноември миналата година румънският парламент одобри закон за покупката на 32 американски изтребителя от пето поколение F-35, смятани за най-модерните в света, а по-късно същия месец Румъния и САЩ подписаха протокол за започване на програмата за преход на румънските военновъздушни сили към самолети от пето поколение. Стойността на покупката се оценява на 6,5 милиарда долара.
Източник: bta.bg

В първия ден от визитата в САЩ българската делегация, водена от министъра на отбраната Атанас Запрянов, посети производствената база на „Локхийд Мартин“ в Грийнвил

Производствената линия в Грийнвил, Южна Каролина, е мястото, където мечтите за модернизация на българските Военновъздушни сили стават реалност. Именно тук се сглобяват най-новите F-16 Block 70 – самолетите, които ще носят националния ни флаг и ще поставят България сред водещите членове на НАТО. Ден преди страната ни официално да получи първия многоцелеви изтребител, делегация, водена от министъра на отбраната Атанас Запрянов, в която са включени заместник-министърът на отбраната Аделина Николова, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров и директорът на дирекция „Политика по въоръженията“ полковник Владислав Шекеров, посети заводите на „Локхийд Мартин“.
Срещите с ръководството на американската компания бяха съсредоточени върху напредъка по програмата за производство на 16-те нови самолета за ВВС и бъдещото сътрудничество. Гостите разгледаха производствените помещения, където се сглобяват машините, и подписаха шпангоута на четвъртия изтребител за българските ВВС. След това разговаряха с българските инженери и техници. Те са на обучение за поддръжка на новите самолети. Това обучение е ключово за успешната интеграция на новите F-16 Block 70 в българската бойна авиация.
„Българските инженери и техници, които се обучават в производствената база на „Локхийд Мартин“ в Грийнвил, са способни да усвоят самолета. Това са специалисти, които имат възможности и са силно заинтересовани добре да усвояват обучението за поддръжката на новите самолети“, каза министър Атанас Запрянов след срещата с тях. „Оценката на американските инструктори е, че нашите инженери и техници се справят отлично с обучението. Това е сложна техника и ние трябва да направим възможното, за да задържим в редиците на Българската армия новото поколение летателен и инженерно-технически състав, които ще експлоатират новите многоцелеви изтребители“, категоричен беше министърът на отбраната. Той посочи, че приемането на въоръжение на новите самолети е сериозна промяна в бойните възможности на ВВС, защото F-16 Block 70 е най-добрият многоцелеви изтребител от четвърто поколение.
България ще получи общо 16 изтребителя по силата на двата договора, сключени през 2019 г. и 2022 г.
F-16 Block 70 е сред най-модерните бойни самолети в света, оборудван с иновативен радар с активна фазирана антенна решетка, с модернизиран компютър за планиране на мисии, усъвършенствани пилотски дисплеи и система за избягване на сблъсък със земята. С тези подобрения той осигурява скорост, гъвкавост и защита, необходими на един многоцелеви самолет според изискванията на съвременния въздушен бой.
Днес на специална церемония първият самолет ще бъде официално предаден на българските ВВС. Той вече успешно премина тестове за летателни и свръхзвукови способности, а в последните месеци беше използван за обучение на техническия състав. Очаква се през април първите два самолета - едноместен D-модел и двуместен C-модел да бъдат на българска земя. До края на 2025 г. страната ни трябва да получи всички осем машини (шест едноместни и два двуместни) по първия договор и да има достатъчно обучени пилоти и механици за тяхното използване. - (видео)

Гаубицата GH N-45

Гаубицата GH N-45 е подобрена версия на 155-mm гаубица GC-45, разработена от международната корпорация SRC International GmbH. От 1989 г. тя се произвежда от австрийската компания NORICUM, а от 1994 г. от компанията T & T Technology която се намира в Швейцария. Последната е закупила правата за производство на гаубицата и резервните части за нея. Изработва се в теглима и самоходна версии (с допълнителен двигател, който осигурява движение на кратки разстояния по време на боя). - (видео)
Гаубицата е на въоръжение в армиите на някои страни от Близкия изток, включително Иран, както и в Тайланд (последната поръчка бе за теглимия вариант А-1 и бе завършена през 1998 г.). В момента се произвежда само при конкретни поръчки.
Основните характеристики на GH N-45 (в скоби са данните за самоходната модификация, ако те се различават от основната версия): калибър 155 mm; дължина на цевта 7,045 m, дължина на нарезната част на канала на цевта 5,82 m, дължина на гаубицата в транспортно положение със ствола напред 13,97 m, ширина по време на транспортиране 2,5 (2,75) m, ширина на огневата позиция 9,93 m, височина в транспортно положение 2.05 m; общо тегло 10.1 (12.4) t; клиренс 0,31 (0,315) m; междуосие 2.22 (2.47) m; ъгли на възвишението от +72 до -5 ° (+ 72 °/-4 °); максимално разстояние на стрелбата 39,6 km; скорострелност 2 изстр./мин, максимална 7 изстр./ мин (ако е необходимо разчетът може да я доведе до 3 изстрела за 16 s); разчет от шест души; максимална скорост на теглене от 105 km/ h. - Още артилерия
Източник: http://www.pan.bg, Л. Дойчинов

Военен календар

На 31 януари 1858 година в Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден полковник Жеко Велчев (1858 – 1908).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската военна инженерна академия в Санкт Петербург (1883). Служи в 23-та пехотна русенска дружина, 2-ра сапьорна рота и Военното министерство, след което става първият българин – началник на Инженерното отделение (1885 – 1887). Като главен инженер на Българската армия в навечерието на Сръбско-българската война (1885) ръководи изграждането на инженерни съоръжения на Търновско-Сейменската позиция и при Перник, Петрохан и Цариброд. По време на войната е помощник-командир на Владайския отряд и се сражава на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември).
През 1887 г. преминава в запаса и до 1897 г. преподава инженерно дело във Военното училище, след което отново постъпва в армията. Служи като началник на Инженерното отделение, командир на Железопътната дружина и началник на Техническата част във Военноинженерната инспекция. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен.

В коя битка се ражда Пировата победа

Мнозина са чували израза „Пирова победа“, но малцина знаят истината зад цялата история на Пир I. В кратката версия, въпросният триумф се изразява в изключително кървава и жестока битка, която освен победа, носи и разруха на бойната сила, която е участвала. Именно по тази причина въпросният успех се смята по-скоро за загуба, отколкото за каквато и да е друга форма на триумф. А що се отнася до Пир I, той се е стремял винаги да вземе всяка една победа, която може, докато на финала не стига до този специален момент, в който се побеждава сам.
През 280 г. пр. Хр. гръцката колония Таранто в Южна Италия скоро ще посрещне враждебно настроената Римска империя. Местният войн Пир, известен като един от най-смелите по това време, приема дълга да пази града от въпросния враг. Макар и римляните да са 40 000, а армията на Пир да е едва 30 000, в неговия ъгъл присъства тесалийската кавалерия, която към този момент се слави като една от най-добрите в Гърция. Добавяме и около 20 бойни слона и запазената марка на Александър Македонски – фалангите и достатъчно стрелци и бойци с прашки. Практически Пир спокойно можел да се разправи с римляните, след като има бойното разнообразие.......Прочети още

На този ден през 1950 г. Труман обявява програма за създаване на водородната бомба

На 31 януари 1950 г. американският президент Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба, с което се дава нов тласък в започналата вече ядрена надпревара. Тридесет и третият президент на Америка по-малко от пет години по-рано е наредил пускането на две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, което демонстрира американската военна мощ и окончателно слага край на Втората световна война.
Разработването на водородна бомба е отговорът на САЩ на факта, че година по-рано Съветският съюз също е сдобил с атомно оръжие. До средата на 60-те години в клуба на ядрените сили влизат и Великобритания (1952 г.), Франция (1960 г.) и Китай (1964 г.). През 70-те години известни ядрени способности придобива и Индия, но тя и архиврагът й Пакистан официално стават ядрени сили чак през 1998 г., когато последователно в рамките на месец извършват военни ядрени опити.
Въпреки разведряването през 70-те и 80-те години и съкращаването на ядрените арсенали на САЩ и СССР/Русия през 90-те години, ядрената заплаха продължава да съществува в лицето на вероятно сдобилата се с атомна бомба Северна Корея и разработващия ядрено оръжие Иран. Почти сигурно ядрено оръжие притежава и Израел.
Като известно успокоение може да послужи фактът, че ако през 1985 г. атомните бойни глави в световен мащаб са били 65 000, през 2002 г. броят им е спаднал до 20 000. - Още ЯО

ЕС отпуска над €1 милиард за технологии и иновации в областта на отбраната

Европейската комисия прие петата годишна работна програма по линия на Европейския фонд за отбрана (ЕФО), като заделя над 1 милиард евро за съвместни научноизследователски и развойни проекти в областта на отбраната.
Европейския фонд за отбрана разполага с бюджет от близо 8 милиарда евро за периода 2021-2027 г., като 2,7 милиарда евро са отпуснати за съвместни изследвания в областта на отбраната и 5,3 милиарда евро за проекти за развитие на съвместни способности, които допълват националния принос.
Финансовата подкрепа се предлага предимно чрез безвъзмездни средства до 100% от допустимите разходи, зависещи от включените дейности и система от бонуси, която взема предвид МСП, предприятия със средна капитализация.
Това е допълнително финансиране в подкрепа на развитието на критични отбранителни технологии и способности, като се отпускат около 100 милиона евро за всяка от областите като наземни бойни действия, космически, въздушни и военноморски операции, както и енергийна устойчивост и екологичен преход.
Освен това повече от 40 милиона евро финансиране от ЕС се отпускат за научноизследователски и развойни дейности в стратегически области като военноморски и подводни действия, операции в киберпространството, симулация и обучение и т.н.
Европейският фонд за отбрана е инструментът на Комисията за подкрепа на научноизследователската и развойна дейност в областта на отбраната. С него се насърчава сътрудничеството между дружества от всякакъв мащаб и участници в научните изследвания в целия ЕС и Норвегия (като асоциирана държава).
Източник: https://money.bg/

Ройтерс: Турция очаква предложение за цена за евентуална покупка на изтребители Юрофайтър

Турция очаква ценова оферта за евентуалната покупка на изтребители Юрофайтър (Eurofighter), след като представи списък с техническите си нужди на британското министерство на отбраната, каза днес пред Ройтерс източник от турското министерство на отбраната.
Изтребителите Юрофайтър Тайфун се произвеждат от консорциум на Германия, Великобритания, Италия и Испания, представени от компаниите Еърбъс (Airbus), Би Ай И Системс (BAE Systems) и Леонардо (Leonardo).
Анкара преговаря с Великобритания и Испания за покупка 40 изтребителя Юрофайтър Тайфун, а Германия смекчи позицията си, след като първоначално се противопостави на сделката.
„Документът, изготвен в рамките на доставката на 40 самолета Юрофайтър Тайфун, беше изпратен до британското министерство на отбраната и съответната компания“, каза източникът в Анкара.
„Очакваме ценовата оферта да пристигне в следващите дни,“ допълни той.
Източник: bta.bg

The National Interest: Могат ли изтребителите Су-35 да разрешат кошмара за противовъздушната отбрана на Иран?

Закупуването на Су-35 от Иран показва неговото отчаяние да демонстрира способност да възпира по-нататъшни израелски въздушни удари, пише The National Interest.
Ислямска република Иран беше последната велика сила, която лети с прехваления F-14 Tomcat.
Вследствие на стратегическите бедствия, които нацията преживя през последната година в Близкия изток, като загубата на дългогодишния си сирийски съюзник Башар ал-Асад и след това унищожаването на мрежата им за противовъздушна отбрана от израелските въздушни удари, Техеран се движи бързо за смекчаване на тези значителни загуби.
Иранските военни вече са закупили част от произведените в Русия системи за противовъздушна отбрана С-400 и разширяват своите местно произведени противовъздушни и противокорабни системи.
Сега Иран е в процес на закупуване на руския боен самолет от 4 - 5 поколение, Сухой Су-35. Тези машини ще бъдат използвани във връзка с нарастващите способности на Иран за противовъздушна отбрана, за да защитават по-добре страната си срещу това, което ислямистите, които претендират да управляват Иран, смятат за реални военни заплахи както от Израел, така и от Съединените щати.........Прочети още

Military Watch Magazine: Новата руска балистична ракета „Искандер-1000“ може да се похвали с удвоен обсег и по-голяма точност

Множество източници съобщиха, че Русия е близо до започване на серийно производство на ново производно на системата за балистични ракети Искандер-М , чието официално наименование не е потвърдено. Очаква се новата ракета да удвои обхвата от 500 километра на оригиналната система както чрез използване на нов по-ефективен двигател, така и чрез увеличаване на горивото с около 15 процента.  Полученият в резултат на това прогнозиран обхват от 1000 км доведе до това системата да бъде наречена разговорно Искандер-1000, съобщава Military Watch Magazine.

Първите значителни индикации, че новият клас ракети може да се разработват, се появиха през май 2024 г. във видео в чест на 78-ата годишнина от полигона за изпитания на ракети Капустин Яр. Според руски източници ракетите са предназначени за разполагане в най-западната територия на Русия Калининград, което би ги поставило в обхват на цели в голяма част от Централна и Западна Европа, както и в Балтийско море. На „Искандер-М“ се разчита в голяма степен от руските сили, за да осигури асиметрично противопоставяне на много по-големите конвенционални сили на НАТО, с неговата комбинация от висока мобилност, висока точност, разнообразие от видове бойни глави и сложна траектория, която е трудна за прихващане, което прави това е високо ценен актив.  Неговите балистични ракети 9K720 бяха ограничени до 500 км обсег поради Договора за ядрените сили със среден обсег, от който Съединените щати се оттеглиха при първата администрация на Доналд Тръмп. Очаква се новата система Искандер с по-голям обсег да се възползва от същите характеристики като оригинала.  
Русия започна да въвежда в експлоатация тактически ракети с по-голям обсег от края на 2023 г., като разполагането на севернокорейските ракетни системи KN-23B в страната беше потвърдено през януари 2024 г. Корейският клас ракети се възползва от много от същите характеристики на мобилност и летателни характеристики като тези Искандер-М, но може да се похвали с по-голям обсег от 900 км и носи няколко пъти по-голяма бойна глава. Имаше спекулации, че KN-23B никога не е бил изнасян за Русия и че вместо това ракетните системи са били разположени от части на Корейската народна армия, които са разположени в подкрепа на руските военни усилия в Украйна.
Впоследствие през ноември 2024 г. Русия представи първия си местен клас тактически балистични ракети с по-голям обсег, Орешник, въпреки че тази много по-голяма ракета беше в съвсем различна категория с дълъг обсег от 4000 километра, носене на множество бойни глави и профил на полета, по-сравним с тези междуконтинентални балистични ракети. Въвеждането на нов вариант с увеличен обсег на Искандер-М ще заеме важно място в руския арсенал между оригиналния Искандер-М и Орешник и в по-дългосрочен план може да намали зависимостта на Русия от корейските KN-23B. Спекулира се, че решението за разработване на новия вариант на „Искандер“ е резултат от положителните оценки на руските въоръжени сили за възможностите на севернокорейската система. Курсът на развитие се счита за сравним с този на KN-23B, който беше концептуализиран по подобен начин като разширен и разширен вариант на основния KN-23, който имаше сравним обхват и размер с оригиналния „Искандер-М“.
Military Watch Magazine  пише още, че системите „Искандер-М“ многократно са били използвани за поразяване на важни цели в руско-украинската война. Те често са били  използвани  в  операции за потискане на противовъздушната отбрана  срещу украинските системи за противовъздушна отбрана Patriot, наред с други средства за ракети земя-въздух, което им позволява да служат като умножители на силата, които значително  увеличават уязвимостта  на близките украински сили.  През юли 2024 г. ракетната система постигна многобройни особено забележителни успехи на украинския театър и на 25 юли беше  използвана за атака срещу  позициите на западни чуждестранни бойци и 151-ва механизирана бригада на украинската армия в Харков, убивайки около 100 души персонал, включително около 40 западняци и 60 украинци. Два дни преди  атака на Искандер-М  на 23 юни причини приблизително 50 смъртни случая сред западни чуждестранни бойци в същия регион. По-рано през месеца беше използван „двоен удар“, за  да се разруши  ключова железопътна инфраструктура и да се причинят значителни жертви. Успехите в значително разширяване на производството на системите след избухването на пълномащабни военни действия през февруари 2022 г. улесниха много по-висок процент на удари с помощта на Искандер-М.
Източник: https://trud.bg/

Швеция изпраща нова помощ за Украйна на стойност 1,2 милиарда долара

Министърът на отбраната на Швеция каза в четвъртък, че скандинавската страна се е съгласила да дари най-големия си пакет помощ на Украйна досега на стойност 13,5 милиарда шведски крони (1,23 милиарда долара).
Пакетът от помощи е 18-ият за Швеция, откакто Русия започна широкомащабна инвазия в Украйна през 2022 г.
Правителството в момента преговаря с доставчици в Швеция и Европа за доставка на приоритетно оборудване като артилерия и дронове, каза министърът на отбраната Пал Йонсън на пресконференция.
В сряда Швеция обяви, че ще изпрати военна помощ на стойност 1,3 милиарда долара на Украйна - най-големият им пакет досега, с цел подпомагане на войната срещу руската инвазия, предават от Reuters.
Помощите ще спомогнат за укрепването на украинската противовъздушна отбрана, като това включва самолети на Saab за въздушно наблюдение и контрол ASC 890, посочи министърът на отбраната Пол Йонсен по време на пресконференция.
Припомняме, по-рано този месец шведското правителство се договори за допълнителна военна подкрепа за Украйна на обща стойност 7,1 милиарда долара за три години.
В неделя Пол Йонсен съобщи, че Украйна има право да използва доставените от Швеция оръжия за поразяване на обекти на територията на Русия. По негови думи Швеция подкрепя международното право и правото на Украйна да се защитава.
Партньорите на Киев искат Швеция да се откаже от плановете си за изпращане на изтребители JAS 39 Gripen в Украйна. Според Йонсен това е необходимо, с цел съсредоточаване върху доставката на самолети F-16.
Допълнително, по-рано този месец министърът на отбраната съобщи, че Швеция няма намерения да изпраща военни сили в Украйна. Въпреки това държавата може да обмисли въпроса, ако държавите-членки на НАТО стигнат до споразумение. Засега организацията се съсредоточава върху изпращането на военни помощи, като според генералният секретар на Йенс Столтенберг основната цел на НАТО е мирът.
Източник: https://news.bg/

Латвия ще закупи от САЩ 42 бронетранспортьора на стойност 373 млн. евро

Латвия съобщи, че ще закупи 42 бронетранспортьора АСКОД (Austrian Spanish Cooperative Development – ASCOD) на стойност 373 млн. евро, предаде ДПА.
Споразумението за покупката на бронетранспортьорите бе подписано с американската военна компания "Дженеръл Дайнамикс" (General Dynamics), като първата партида ще бъде доставена следващата година.
Латвия, която е членка на НАТО, граничи с Русия и Беларус и оценява войната в Украйна като пряка заплаха за националната си сигурност. След началото на руската инвазия в Украйна латвийското правителство увеличи значително военните си разходи.
Източник: https://www.bta.bg/

Обратно в 80-те: Защо френският флот проведе учение без модерни технологии

Необичайно учение под наслов "Обратно в 80-те" е провела преди дни ударната група на френския самолетоносач R91 "Шарл дьо Гол". Моряците са тренирали съвместни действия без никакви модерни комуникационни средства, става ясно от прессъобщение на военноморските сили.
В продължение на 3 дни авионосецът и ескортиращите го кораби, които са на патрул в Индо-Тихоокеанския регион, са отработили сценарий на пълна загуба на модерните комуникации - включително криптирани гласови и текстови съобщения. Вместо тях е трябва да разчитат само на високочестотни и UHF връзки.
Според щаба на военноморските сили всички задачи в хода на учението са били изпълнени - поддържане на непрекъсната комуникация, разузнаване, вдигане на хеликоптер, зареждане на самолетоносача от придружаващ танкер и отбиване на въздушна атака от ескортираща фрегата.
"Днес корабите са все по-свързани един с друг чрез сателитни системи. Целта на учението е да намали зависимостта от тези комуникационни средства и да се поддържат уменията на моряците за работа в зони, недостъпни за сателитните връзки - както е било през 80-те", посочват от френския флот.
Според военните конфликтните зони вече обхващат и Космоса и киберпространството и затова много операции може да се наложи да се провеждат при влошени комуникации.
Това вече е видно в Украйна, където Русия редовно смущава GPS позиционирането, включително и на граждански полети. Опасенията на много военни експерти са, че модерните и струващи милиарди бойни системи могат да бъдат "ослепени" чрез смущения и кибератаки и затова е нужно личният състав да е подготвен да действа "аналогово".
Източник: https://money.bg/

Два руски бомбардировача Ту-95МС са извършили осемчасов полет над водите на Охотско и Японско море (ВИДЕО)

Два руски самолета Ту-95МС с далекобойни стратегически ракети са извършили планиран осемчасов полет над неутралните води на Охотско и Японско море. Според съобщението на руското министерство на отбраната, ескортът на тези самолети е осигурен от изтребители Су-35С и Су-30СМ на руските ВВС, предава агенция РИА Новости. - (видео)
Министерството на отбраната на РФ добавя, че на определени етапи от полета руските самолети са били следвани от изтребители от чужди държави.
Според руската информационна агенция, самолетите за далечни разстояния редовно летят над неутрални води в Арктика, Северния Атлантик, Тихия океан, както и Черно и Балтийско море.
От министерството на отбраната на Русия подчертават, че "всички полети се извършват стриктно в съответствие с международните правила за използване на въздушното пространство".
Източник: https://www.focus-news.net/

Най-лошите съветски танкове от Втората световна война

Някои от тях служат добре през 30-те години на миналия век, но остаряват до нахлуването на нацистите. Останалите не се справят добре още от първия ден на създаването си.
Т-26
Над 10 000 леки танка Т-26 се "сблъскват" с напредващата германска армия през юни 1941 година. При стартирането на операция "Барбароса" основните съветски ударни сили от 1930-те години са вече напълно остарели.
Въоръжен с 45-мм оръдие, Т-26 е ефективен срещу немските Pz. I, Pz. II и Pz. 38 (t), но е напълно беззащитен срещу по-модерни танкове и почти всички видове вражеска танкова артилерия.
През първите месеци на войната хиляди Т-26 са загубени в бой или поради технически повреди. Повечето от тях се нуждаят от основен ремонт, за който няма достатъчно време.
Съветите предпочитат да не възстановяват повредените Т-26, а да ги заменят с нови Т-60 и Т-70. Т-26 са разположени в "по-тихите" части на фронта, какъвто е съветско-финландският. Освен това над 1000 Т-26 участват в съветско-британската окупация на Иран през август 1941 година.
Т-26 се сражава до последните дни на Втората световна война, включително в съветските операции срещу японците. Той обаче се използва за последно при голямото нападение по време на операция "Пръстен" - която ликвидира германската 6-та армия в Сталинград в началото на 1943 година.

Т-60
За разлика от остарелия Т-26, Т-60 е един от най-новите танкове на СССР в началото на германската инвазия. Той е разработен през август 1941 г. и до следващия месец е в масово производство.
"Нов" обаче не означава непременно "добър". Т-60 не успява да се намеси подобаващо в конфликта. 20-мм автоматично оръдие ШВАК не е голяма заплаха за бронята на врага, докато тънката броня на Т-60 не е проблем дори за най-слабите немски танкови и артилеийски снаряди.
Поради леснозапалимия си бензинов двигател, Т-60 често "свети" като свещ. Танковите екипажи дори му измислят прякор - "общ гроб за двама".
По време на битката при Сталинград оръдието ШВАК често се задръства след няколко изстрела от прашния въздух. Тогава Т-60 трябва да се бие само с картечницата си, слизайки до нивото на ранните танкове от Първата световна война.
От края на 1942 г. Т-60 се използват главно като носители на муниции за танкове Т-34 и КВ.

Т-35
Единственият в света масово произвеждан танк с пет купола - Т-35 е най-силният съветски танк през 30-те години на миналия век. Често го наричат "сухопътен боен кораб".
С едно 76,2-мм и две 45-мм оръдия и картечници, той може да "отприщи" ада навсякъде. Това мощно въоръжение обаче е и ахилесовата пета на Т-35. Командирът на танка не може ефективно да контролира огъня от всичките пет купола.
Някога всемогъщ, до началото на 1940-те години Т-35 е напълно остарял. Това бавно 58-тонно чудовище, с максимална скорост в пресечена местност от 14 км/ч и с броня от едва 20 мм, е лесна плячка за съвременната вражеска артилерия.
Все пак 49 от тези тромави "зверове" все още са на служба, когато избухва войната срещу Третия райх. Повечето от тях са загубени в сражения в Западна Украйна, въпреки че няколко се включват в битката при Москва. Интересното е, че за последен път Т-35 влиза в битка на страната на Вермахта. Германците използват трофеен Т-35 по време на битката при Берлин през 1945 г., в която той е ударен и унищожен. - Още руски танкове
Източник: https://bg.rbth.com/

Стелт изтребител F-35 се разби в Аляска, пилотът оцеля

Изтребител F-35A Lightning II на американските военновъздушни сили се разби във вторник във военновъздушната база Ейелсън в Аляска, като пилотът е в безопасност, се казва в доклади, цитиращи военни служители. Пилотът е успял да катапултира преди удара.
Кадри показват как самолетът се разбива и експлодира при удар в пистата.
Инцидентът е станал в 12:49 часа местно време на пистата, съобщи летец 1-ви клас Спенсър Хенсън, цитиран от Anchorage Daily News и Anadolu Ajansı.
Пилотът се е сблъскал с "неизправност по време на полет", но е успял да катапултира, потвърди полковник Пол Таунсен пред CNN. Самолетът се е разбил по време на фазата на кацане на самолета, уточни военният.
Пилотът е обявил извънредна ситуация преди инцидента. Сега той е в болницата в стабилно състояние, добави Таунсенд. През 2023 г. друг F-35 се разби в Съединените щати след пилотска грешка.

Приемаме първия български изтребител F-16 Block 70

Министърът на отбраната Атанас Запрянов заминава днес на тридневно посещение в САЩ, съобщава Пресцентърът на МО. Той ще присъства на церемония по официалното предаване на първия произведен български самолет F-16 Block 70, която ще се проведе на 31 януари 2025 г. в  производствената база на компанията-производител „Локхийд Мартин“ в Грийнвил, Южна Каролина. В състава на българската делегация са включени заместник-министърът на отбраната Аделина Николова, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров и директорът на дирекция „Политика по въоръженията“ полковник Владислав Шекеров. На церемонията в Грийнвил ще присъстват посланикът на България в САЩ Н. Пр. Георги Панайотов и военният аташе полковник Иван Богданов.
В присъствието на ръководството на компанията-производител „Локхийд Мартин“, представители на Конгреса и на Сената на САЩ, на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили на САЩ, както и на местната власт в щата Южна Каролина, българският самолет F-16 Block 70 ще бъде предаден официално на България.
Това е първият от общо 16 нови изтребителя, които България ще получи в изпълнение на двата договора, подписани съответно през 2019 г. и 2022 година. Очаква се първите два самолета да кацнат на българска територия през април 2025 г.
В рамките на визитата на министъра на отбраната в САЩ ръководството на „Локхийд Мартин“ ще представи пред българската делегация възможностите на производствената база на компанията в Грийнвил. Министър Запрянов ще се срещне и с български военнослужещи от състава на ВВС, които в момента се обучават там, както и с представителите на Министерството на отбраната на САЩ и на ВВС на САЩ, осъществяващи контрола за изпълнението на доставката на самолетите.
Източник: https://otbrana.com

Основното месечно възнаграждение на главния секретар на МВР става 8836 лева

С наредба МВР променя размерите на основните месечни възнаграждения на държавните служители и тези по трудово правоотношение. Проектът е публикуван за обществено обсъждане. Причината е разпоредбата на Закона за МВР, която влезе в сила от 1 януари 2025 г. Според нея базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, която за 2024 г. е 2296 лв. Основното месечно възнаграждение на държавните служители за най-ниската изпълнителска длъжност става 2 755 лв., а за най-ниската младша изпълнителска длъжност – 2 296 лв. За тези по трудово правоотношение за висше образование е 1 837 лв., а за средно образование – 1 378 лв.
Необходимите финансови средства по бюджета на МВР за 2025 г., са общо в размер на около 1 206 млн. лв., в  т.ч. разходи за заплати и възнаграждения за персонала, нает по служебни и трудови  правоотношения – 684 млн. лв., други възнаграждения и плащания за персонала – 49 млн. лв. и за  задължителни осигурителни вноски от работодател – 473 млн. лв. Финансовите средства са разчетени по проекта на бюджет на МВР в хода на бюджетната  процедура за 2025 г., се посочва в мотивите към проекта на наредбата, която трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г.
Някои конкретни данни. Основното месечно възнаграждение на главния секретар на МВР нараства от 5940 на 8836 лв., на директор на главна дирекция – от 3659 на 5443 лв., на младши разследващ полицай – от 1885 на 2804 лв., на пилот – от 2037 на 3030 лв. За държавни служители със средно образование: командир на отделение от 1604 на 2512 лв., командос – от 1466 лв. на 2296 лв. За лица по трудово правоотношение максималният размер на основното месечно възнаграждение за преподавател във висше училище се увеличава от 1731 на 2530 лв., за фотограф – от 1192 на 1667 лв., за оркестрант – от 1183 на 1663 лв., а за гледач на служебно куче – от 1156 на 1437 лв.
С цел запазване на диференциация в размера на заплатите за различните длъжности и запазване на съотношението в йерархичната структура, в съответствие с изискваните от тях образование, професионална квалификация, ниво на компетентност и отговорност, са определени основните месечни възнаграждения по длъжности, увеличени спрямо настоящите размери, съобразно вида правоотношение и притежаваното образование. Предвиденото увеличение на възнагражденията запазва съществуващата йерархичност в основните възнаграждения, се посочва в мотивите към промените.
Проектът на наредбата е подписан от новия министър на вътрешните работи Даниел Митов. Срокът за обществено обсъждане на промените на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи е до 27 февруари.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Великите битки, променили историята – Зента (1697 г.) и краят на Османската експанзия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи.

В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

Петнадесет години от първия полет на Т-50 (ПАК ФА)

Преди петнадесет години, на 29 януари 2010 г. от летището на авиационния завод „Ю.А. Гагарин“ в Комсомолск на Амур e изпълнен първия полет на летателния опитен образец Т-50-1 на руския многоцелеви изтребител от пето поколение Т-50 (ПАК ФА, Су-57). - (видео)
Самолетът е пилотиран от залуженият летец-изпитател на РФ и Герой на Русия – полковник Сергей Богдан. Полетът продължава около 45 минути, оценен е като успешен. - Още за Су-57

Подводник-18 изплаши линкора "Императрица Мария"

Първата българска действаща подводница получена от Германия през 1916 година UB-18, всъщност е мини подводница. Водоизместването  е около 180 тона и въпреки това е въоръжена с 4 торпеда и малко оръдие. Пристига от немско на части, изпратени по железницата. След като е зачислена към флота във Варна, градът повече не е обстрелван от руски кораби.
На 14 октомври предната година към морската ни столица се насочват линейният кораб “Императрица Мария” (12 оръдия с калибър 305 мм) и броненосните крайцери “Евстатий”, “Йоан Златоуст” и “Свети Панталеймон”. С тях са и леките крайцери “Памят Меркурия” и “Кагул”. Те изстрелват срещу Варна над 250 снаряда с калибър 305 мм и убиват 27 българи. Изчезват на пълен ход, щом от пристанището излизат двете базирани там немски подводници.
Точно заради това българското правителство поръчва UB-18. Във флота го наричат "Подводник-18". Появява се дори на пощенска картичка. В хода на Първата световна война България иска Германия да  изпрати поне още 3 такива подводници. По ред причини този експорт не е извършен.
По клаузите на Парижкия мирен договор от 1947 година България не трябва да има подводници във флота си. На следващата година Съветският съюз се скарва жестоко с Титова Югославия заради кроежите му за Балканска Федерация и се взима решение за ударно повишаване на боеспособността на българската армия и флот. За капак по това време ние сме в ужасни отношения с Турция и Гърция.
Така тук са изпратени първите три руски подводници от проекта “М” или “Малютка”, както още е известен. Това са подводници с бордови номера 202 “Рыбник Донбаса”, 203 “Иркутский рыбник” и 203, която така и не получава официално име.
Пристигат и два руски екипажа за обучение на български подводничари. За първи командир на дивизиона подводници е назначен Ванцислав Карагюлев, който досега е служил само като обикновен матрос. Иначе е завършил столарско училище и големият му плюс - има партиен билет. Веднага след първото пробно плаване успява да скара и трите екипажа, и шашва руските инструктори с некомпетентността си.
Така този партиен некадърник е освободен от поста. На негово място са назначени кадрови възпитаници на Морското училище от Царско време - Минко Стаевски, Рашко Лютов и Иван Бодев. Всичките са от випуск 38 и 37 година. На 18 август 1954 година трите подводници влизат официално в състава на флота с бордови номера 41, 42, 43. Базирани са за постоянно във Варна.
Малютките имат подводно водоизместване 351 т. Дълги са 50 метра. Имат широчина 4,4 м. и газене 2,6 м. Развиват скорост над и под вода съответно 12,5 и 6,7 възела. Въоръжени са с по четири носови торпедни апарата. Имали са и артилерия, която по-късно е снета от въоръжение. Службата им във флота е кратка. През 1956 Донбаският и Иркутският рибар са върнати на Съветския съюз. Тук остава само тази с бордови номер 43, която служи до 1958 година.
При извеждането  от експлоатация бивши матроси молят флота да я запази като атракция и музеен експонат във Варненската морска градина. Началник-щабът на флота - капитан първи ранг Николай Бояджиев, смайва всички с отказа си и малоумното обяснение, че дори изкарана от въоръжение, тази подводница представлява военна тайна. По това време проектът е безкрайно остарял - малютките са разработвани още преди войната, а на Северния полюс атомната “Наутилус” вече е забила американското знаме.
Вместо трите малютки във флота ни влизат двете много по-големи и мощни подводници от проект 613. Техни първи командири са капитан Иван Фиданчев и капитан-лейтенант Тодор Георгиев. - Още за UB-18

Военен календар

На 29 януари 1893 година в Русе е роден генерал-майор Антон Ганев (1893 – 1945).
Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1926). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от Инженерни войски. В периода 1926 – 1935 г. заема длъжностите командир на 2-ра колоездачна дружина и на 3-ти инженерен полк, военен аташе в Букурещ (1932 – 1933), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия (1933 – 1934), военен аташе във Варшава (1934 – 1935).
През 1935 г. излиза в запаса, а от 1938 до 1943 г. командва Трудови войски. След присъединяването на Южна Добруджа (1940) ръководи действията по възстановяването на областта и извозване на преселниците от Северна Добруджа. Автор на публикации по отделни проблеми на военноинженерното изкуство. Умира при неизяснени обстоятелства на 5 ноември 1944 г.
Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Великобритания модернизира бойните системи на корабите от своя флот

Правителството на Обединеното кралство подписа договор с BAE Systems на стойност 355,8 млн. долара за модернизиране на бойните системи на британския флот. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на официални източници.
Според информацията новите договорености с BAE Systems „ще допринесат за усъвършенстване на бойните системи на корабите на Кралските военноморски сили, ще подобрят способността им да проследяват противника и да реагират на заплахите по време на бойни операции“.
По-рано британските власти възложиха на Rolls-Royce договор на стойност 11 млрд. долара за изграждане на ядрени реактори за подводници в рамките на програмата за модернизация на подводния флот. Както отбелязват в Лондон, това споразумение ще допринесе за укрепване на сигурността на кралството, както и за партньорството в рамките на създадения през 2021 г. съюз AUKUS, състоящ се от Австралия, Великобритания и САЩ.
Източник: https://www.maritime.bg/

Концернът "Калашников" с рекордни приходи от износ на стрелково оръжие през 2024 година

Приходите на руския концерн "Калашников" от договори за износ на леко стрелково оръжие за 2024 г. са рекордни за последните 10 години. Това съобщават от концерна.
"Калашников" получи рекордни приходи по експортните договори за 2024 г. за доставки на бойни и граждански стрелкови оръжия, надхвърляйки съответните показатели за последните десет години.
Номенклатурата, към която проявяват интерес чуждестранните клиенти, включва повече от 15 версии на модели бойни снайпери и автоматични оръжия, гладкоцевни ловни пушки и нарезни карабини", уточняват от компанията.
От "Калашников" отбелязват, че увеличението на продажбите на стрелково оръжие през 2024 г. е постигнато основно заради развитието на нови експортни пазари и повишеното търсене на оръжия с боеприпаси чуждестранно производство.
"Портфейлът от поръчки за 2025 г. вече е формиран", подчертават от концерна. Участието в международни оръжейни изложения, като IDEX 2025 (17-21 февруари, Абу Даби, ОАЕ) и "Армия", също допринася за провеждането на конструктивен диалог с чуждестранни партньори и укрепването на деловите отношения с потенциалните клиенти", допълват от "Калашников".
Източник: https://money.bg/

Модифицираните френски изтребители Mirage 2000-5 скоро ще летят в украинското небе

Париж ще продължи доставките на оръжие за Украйна, по-специално Киев ще получи френски изтребители Mirage 2000-5 през следващите месеци, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро. "Френските самолети Mirage скоро ще летят в украинското небе" заявява Баро пред радио Sud-Ouest във вторник.
Запитан за датата на доставката, той уточнява: "В края на тримесечието, както е обявено от президента на републиката". В същото време министърът не уточни броя на самолетите, които се очаква да бъдат доставени.
През юни 2024 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му ще достави на Украйна модернизирани изтребители Mirage 2000-5 и ще предостави програми за обучение на пилоти.
В края на октомври 2024 г. френски медии цитираха източници, според които Франция планира да достави на Украйна три многоцелеви изтребителя Mirage 2000-5 през първото тримесечие на 2025 г. Според тях тези изтребители ще бъдат въоръжени с крилати ракети SCALP и бомби AASM и модифицирани за удари по наземни цели.
Източник: https://www.focus-news.net/

Португалия и Испания се ангажираха пред ръководителя на НАТО да увеличат разходите си за отбрана

Португалия и Испания се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана, предаде Франс прес.
Лисабон заяви, че е готов да ускори инвестициите в отбрана, така че те да достигнат 2 процента от БВП преди 2029 г., докато Мадрид потвърди тази цел за същата година. Това стана по време на лидерите на двете страни с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Португалия и Испания са част от така наречените лоши ученици в ЕС по отношение на разходите за отбрана. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече говори не за 2 процента от БВП, а за увеличение от 5 процента от БВП за отбрана.
Засега  Португалия отделя 1,55 процента от БВП за отбрана, сочат данните за 2024 г.
Испания е увеличила разходите си за отбрана със 70 процента през изминалото десетилетие, но според данните за 2024 г. те се равняват на 1,28 процента от БВП.
„За да остане НАТО силна, ние трябва да продължим да се адаптираме. И, за да гарантираме нашата сигурност в бъдеще, ние трябва също така да увеличим нашите усилия още от сега. Това ще рече, че ние трябва да харчим повече за нашата отбрана“, заяви генералният секретар на Алианса Марк Рюте по време на визита в Лисабон. „Ние знаем също така, че целта от 2 процента от БВП, установена преди едно десетилетие, няма да бъде достатъчна, за да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден“, допълни той.
Източник: bta.bg

Как американците и англичаните разрушиха София

Жестока ирония има в историческите превратности. През Втората световна война американците и англичаните разрушиха една трета от София. Сега всички сме съюзници в НАТО. То ще ни пази от руснаците, които пък ни освободиха от турците.
В ранното утро на 7 декември 1941 г. японската авиация връхлита военноморската база Пърл Харбър. Разположена на Хаваите, в нея са основните сили на американския Тихоокенски флот. Два часа самолети със знака на изгряващото слънце сеят смърт.
На 12 декември по пладне Адолф Бекерле и Масимо Маджистрати влизат при външния министър Иван Попов. Двамата са пълномощни министри на Германия и Италия у нас. Връчват декларация да обявим война на Съединените щати и Англия. Според член 3 от Тристранния пакт, понеже оста Рим, Берлин и Токио била нападната.........Прочети още

Военен календар

На 28 януари 1884 година в Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден генерал-майор Йордан Пеев (1884 – 1938).
Завършва Военното училище в София (1908), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1914) и Военната академия в София (1921). Служи в 7-и пехотен преславски (1908 – 1911) и 21-ви пехотен средногорски полк (1911). По време на Балканските войни (1912 – 1913) командва рота в 1-ви пехотен софийски полк.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като офицер за поръчки в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1915 – 1916), командир на рота и дружина в 43-и пехотен полк (януари – август 1917), помощник-началник (август – декември 1917) и началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия (декември 1917 – септември 1918).
След войната е помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на армията (октомври 1918 – април 1921), помощник-председател на Военноисторическата комисия и главен редактор на военните издания (1921 – 1922), началник на секция в Щаба на армията (1922 – 1924). От 25 юли 1924 г. командва 18-а пехотна етърска дружина, а от 12 август с.г. – 12-а пехотна балканска дружина.
В следващите години последователно заема длъжностите преподавател във Военното училище (1927 – 1931), началник на пехотното отделение в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (1931 – 1934), флигел-адютант в Свитата на цар Борис ІІІ (1934 – 1935), командир на 5-и пехотен дунавски полк (1935 – 1936). В началото на 1937 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство са проведени Големите царски маневри (1937)– първата официална проява на българската войска след Първата световна война (1915 – 1918).
Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 28 януари 1891 година в Търново е роден генерал-лейтенант Никола Хаджипетков (1891 – 1949).
Завършва Военното училище (1910) и Военната академия в София (1925). По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) е командир на рота в 18-и пехотен етърски полк и началник на Картечното училище към 1-ва армия (от март 1918). През 1919 – 1935 г. служи в пехотата като завеждащ курс по картечно дело във Военното училище, началник на секция в Щаба на армията, командир на 1-ва жандармерийска дружина и на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири, началник на отделение в Щаба на армията, командир на 6-а пехотна дружина и на 6-и пехотен търновски полк, началник на Пехотната школа. В периода 1935 – 1938 г. заема длъжностите началник на Военната академия, командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, началник на Военните учебни заведения и на Военното училище, помощник-началник на Щаба на армията. На 10 декември 1938 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство се преработва плана за военновременното развръщане на войската и продължава процеса на нейното модернизиране и превъоръжаване.
Не приема безрезервно присъединяването на България към Тристранния пакт и на 11 август 1941 г. се уволнява по собствено желание. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е арестуван и изпратен на разпит в СССР.
През март 1945 г. V Върховен състав на Народния съд го оправдава и освобождава. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

Каймакъ-Чаланъ. Генерал-майор от ГЩ Максим Николаевич Леонтиев, Командващ 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение

Генерал-майор от ГЩ Максим Николаевич Леонтиев, Командващ 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение - Руски военачалник участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 26 август 1871 г. в дворянско семейство в Псков. Постъпва на военна служба 1 септември 1888 г. Завършва Пажеския корпус. Произведен е в чин подпоручик на 10 август 1890 г. Назначен е като младши офицер в 3-та гренадирска артилерийска бригада. През 1896 г. завършва Императорската Николаевска академия на Генералния щаб. През 1898-1899 г. командва 16-ти стрелкови полк. Като капитан е назначен за младши офицер за особени поръчения в Кавказкия военен окръг. През 1900 г. ръководи разузнавателна мисия в Монголия и изследва Саланския хребет. През 1901 г. помощник-военен агент в Цариград. От 1901 до 1905 г. е военен агент в Румъния, а от 1905 до 1911 г. е военен агент в България. След завръщането си в Русия командва 85-ти пехотен Виборгски полк. На 14 април 1913 г. е произведен в чин генерал-майор за отличие. През август 1913 г. отново е изпратен в Цариград като военен агент. От 20 ноември 1914 г. е назначен за главен квартирмайстер (заместник-началник) на Генералния щаб. На 3 юли 1916 г. е назначен за командващ на 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение, която през Франция е прехвърлена на Солунския фронт срещу българските войски. Сражава срещу българските войски при Рудник, Мокрени, Кота 1348, Кота 1414, Вич планина, Бигла, Буф, Арменско, Писодери, Лерин, Кенали, Лажец, Битоля и в Завоя на Черна. След Февруарската революция в Русия е оставен на разпореждане на Генералния щаб, а впоследствие е назначен за военен агент в Гърция. През 1918 г. е изпратен във Франция като военнен представител на Временното правителство. През 1920 - 1923 г. е военен агент и представител на Руската армия на барон Врангел в Прага. В средата на 20-те години се връща във Франция и след кратък престой в Париж се преселва на Лазурния бряг. Открива ресторант в Монте Карло. През 30-те години, заедно с генерал Едуард Масловски, прави опит да създаде частна руска библиотека в Ница, която бързо пропада. През 1936 г. заминава за френската колония Таити в Тихия океан. Умира на 9 юни 1948 г. в Папеете, Таити.

Изминаха 39 години от трагедията със совалката "Чалънджър"

Изминаха точно 39 години от едно от най-зловещите и катастрофални напомняния на човечеството, че космическите полети и изследването на космоса е опасно начинание.
В мразовитото утро на 28 януари 1986 г. американската космическа совалка "Чалънджър" се разпадна на парчета само минута след старта. В експлозията загинаха всички на борда, включително учителката Криста Маколиф, която трябваше да е първият цивилен в орбита и да преподава на децата уроци от орбита.
Пред ужасените зрители и близки на астронавтите във Флорида и стотици хиляди, наблюдаващи от телевизионните екрани, аварията уби 7-членния екипаж 73 секунди след излитането.
В паметта на цяло поколение се запечатват кадрите с разпадащата се ракета в небето над Кейп Канаверал и всеки, който го е гледал, си спомня къде точно е бил в този момент. За американците това е трагедия с мащабите на убийството на президента Джон Кенеди и атентатите от 11 септември. - (видео)
Разследването стига до извод, че причината е повреда на гумено уплътнение в дясната ракета на твърдо гориво, вероятно причинена от ниските температури в деня на старта. При излитането то се скъсва и през него започват да излизат горещи газове, които повреждат масивния централен резервоар и окачването на ракетата към него.
Последиците са не само уволнения на ръководители, но и преосмисляне на амбициозната космическа програма на САЩ и нейния затлачен от бюрокрация и политически натиск бизнес модел, изграждан с идея да изведе страната през орбитална станция, полети до Луната и Марс.
Полетите са спрени за 3 години, но последвалата реформа в NASA и редизайнът на ракетите не спестяват втора такава трагедия 17 години по-късно.
На 1 февруари 2003 г. совалката "Къламбия" изгаря високо в атмосферата при навлизането за приземяване. Накърнена при излитането част от лявото крило става причина за разпадането на целия кораб и гибелта на 7 астронавти. Малко по-късно цялата програма е закрита и останалите совалки са изпратени в музеи. - (видео)

Предстои съвместна подготовка между Тихина и Силите за специални операции на ВМФ на САЩ

Представители на Силите за специални операции на Военноморския флот на САЩ посетиха войсковия район на Групата за морски специални операции (,,Тихина“) от състава на Военноморските сили на България.
Цел на посещението е обсъждане и координиране на предстояща съвместна подготовка между двете структури за текущата 2025 година.
По време на съвместните мероприятия морските специални сили на САЩ и България ще отработват тактики, техники и процедури за специални действия в морския домейн и крайбрежната зона и ще усъвършенстват оперативната си съвместимост.
Ползотворното партньорство между българските и американските бойни плувци продължава повече от 20 години, като за този период правителството на САЩ е допринесло за развитието на ,,Тихина“ с осигуряването на специализирано обучение и оборудване, коментираха от ВМС.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова за увеличаване на разходите за отбрана над 2% от БВП

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова днес членовете на алианса да увеличат разходите си за отбрана над общата цел от 2% от брутния им вътрешен продукт (БВП), която беше набелязана преди десетилетие и сега се счита за твърде ниска поради новите предизвикателства, създадени от Русия, предаде Ройтерс.
Рюте отправи този призив на пресконференция португалския премиер Луиш Монтенегро в Лисабо. Монтенегро потвърди ангажимента на Португалия да постигне целта от 2% до 2029 г. За ангажиментите си към НАТО през 2023 г. страната е изразходвала 1,5% от своя БВП.
„Знаем, че целта от 2%, поставена преди десетилетие, сега няма да е достатъчна, за да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден“, каза Рюте.
„За да запазим НАТО силна, обаче, трябва да продължим да се адаптираме, а за да гарантираме сигурността си в бъдеще, трябва да увеличим усилията си и сега. Това означава също, че трябва да харчим повече за нашата отбрана“, добави той.
Източник: bta.bg

На 2 юни ще се проведе 13-ят конгрес на Съюза на ветераните от войните на България

На днешното си заседание Централният управителен съвет (ЦУС) на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ), реши 13-ят конгрес на организацията да се проведе на 2 юни в София. Във форума участва директорът на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Людмил Михайлов, който приветства участниците в заседанието и говори за предстояшата през годината съвместна дейност.
На 2 юни конгресът ще започна с полагане на венци и цветя на Паметника на незнайния воин  по случай Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България и ще продължи в Централния военен клуб. Той ще бъде под мотото „80 години от Победата над хитлерофашизма“. Една значителна част от приетия годишен план е свързан с отбелазването на тази годишнина. Членовете на ЦУС приветстваха учредяването на 16 януари т.г. от СВВБ, СОСЗР и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите Национален инициативен комитет за отбелязване на 80 години от участието на Българската армия в победата над хитлерофашизма и предложението той да прерасне в Национален инициативен комитет с председател министъра на отбраната и под патронажа на президента.
Като основни задачи през годината пред СВВБ остават грижите за подобряване на социалното и здравното състояние на ветераните, родолюбивата и военно-патриотична дейност с децата, учениците и курсантите, подпомагане на усилията на МО и неговите органи за издигане престижа на военната професия  и привличане на повече кандидати за защитници на родината. Това бе подчертано в отчетния доклад на председателя подполковник от запаса доц. д-р Иван Сечанов и изказванията на членовете на ЦУС. В това отношение бяха дадени редица примери на централно и местно ниво, включително и за нициативи, които вече се реализират от структурите на Съюза. Изразена бе убеденост, че цялостната дейност ще има по-голяма ефективност, ако продължава доброто сътрудничество с Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, Видовете въоръжени сили и командванията, формированията по места, ЦВО и неговите териториални структури, МОН и регионалните управления на образованието, местната власт и военно-патриотичните организации.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

НАТО започва да се превъоръжава

НАТО е на път да се споразумее за процедура, която ще позволи безопасното предаване на класифицирани данни на производителите на оръжие относно плановете на Алианса за изграждане на арсеналите му, съобщи в неделя агенция "Блумбърг", позовавайки се на свои източници.
"Според запознати НАТО започва процедура, която ще доведе до предоставяне на строго секретна информация на отбранителната индустрия относно данните за военните способности, които определят какви оръжия и оборудване трябва да произвеждат държавите-членки на Алианса", съобщи агенцията.
"Източниците твърдят, че Алиансът търси начин да предаде обобщените данни за планиране в безопасен за използване формат, за да убеди компаниите да увеличат производствения си капацитет. Според един от събеседниците този ход ще изисква консенсус между страните от Алианса, като може да бъде одобрен през следващите месеци", отбелязва "Блумбърг".
Агенцията уточнява, че инициативата трябва да помогне за увеличаване на военното производство на страните от НАТО и че тя е в съответствие с призивите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за "преминаване към военно мислене".
В същото време НАТО започна постепенно да отваря достъпа на ЕС до своите секретни военни стандарти; успоредно с това Алиансът ги преразглежда и актуализира. Те са насочени към постигане на оперативна съвместимост между войските от различни страни от Алианса.
На свой ред, след като се запознае със стандартите, ЕС ще може да въведе в единна система собствените си разпоредби относно военното оборудване или технологиите с двойна употреба, като например радиочестотите.
Целта на подобна мярка е да се унифицират въоръжените сили на страните от Алианса по редица параметри.
Източници уточняват, че тази програма е била инициирана от самия Рюте. Агенция "Блумбърг" припомня, че генералният секретар се стреми да укрепи връзките между НАТО и ЕС.
Както пише агенцията, инициативата идва в момент, когато членовете на НАТО се опитват да се превъоръжат след началото на руската инвазия в Украйна. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом даде тласък на тези усилия.
По-рано президентът на САЩ заплаши да откаже военна подкрепа на онези членове на НАТО, които не харчат достатъчно за отбрана. Последната му заявка бе за 5% от БВП, отделени за отбрана от всяка страна членка на Алианса.
Източник: https://news.bg/

27 януари 1973 г.: Край на войната във Виетнам

На 27 януари 1973 г. в Париж е подписан мирен договор, с който официално се прекратява Виетнамската война. Напрегнатите преговори между основните участници в конфликта се водят от януари 1969 г. През 1973 г. Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър и специалният представител на правителството на ДРВ Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир за специален принос в постигането на мирно споразумение във Виетнам, припомня dariknews.bg.
Известната и като Втора Индокитайска война, а във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам и Народния фронт за освобождение на Виетнам от друга.
До средата на 50 - те години на миналия ХХ в. значителна част от територията на Индокитай е френско владение. През септември 1940 г. Япония нахлува в Индокитай, възползвайки се от поражението на Франция в Европа, но след края на Втората световна война японските въоръжени сили напускат страната. Опитите за възстановяване на френското колониално управление довеждат до подем на национално-освободителното движение.
На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам. Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, но въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам.
От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. По същото време обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война. Съгласно тях територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация.
На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам. През октомври с.г. той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
До средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северовиетнамската армия.
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонския режим е свален със падането на Сайгон на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам.
Исторически справки посочват, че Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ. Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58 000 загиват. След войната Виетнам се обединява и става комунистическа държава, и остава по форма такъв и до днес.
Източники: https://fakti.bg/

Генерал Константин Андонов Жостов

Генерал Константин Андонов Жостов, Началник-щаб на Действащата армия - Български военачалник, планирал и ръководил операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 30 октомври 1867 г. в село Гайтаниново, Неврокопско. По време на Сръбско-българската война (1885), като ученик в Лом, се записва в Ученическия легион и се сражава при Пирот (14-15 ноември 1885 г.) Завършва гимназия в Лом и постъпва във Военното училище. Завършва училището с ІХ-ти випуск през 1887 г. Произведен е в чин подпоручик на 27 април 1887 г. Зачислен е в 4-ти артилерийски полк в София. Служи като младши офицер и като командир на батарея. През 1889 г. постъпва във Военната академия "Терезия" във Виена (Theresianische Militärakademie). Произведен е в чин капитан на 2 август 1894 г. Завършва Висшето артилерийско училище във Виена (Militärschulwesen) през 1897 г. Служи в Генералния щаб и във Военното министерство. Произведен е в чин майор на 2 май 1902 г. През 1905 г. е назначен за военен аташе във Виена. Последователно е военен аташе в Париж и в Санкт Петебруг. След завръщането си служи в свитата на цар Фердинанд. През март 1910 г. е назначен за командир на 3-ти артилерийски полк в Пловдив. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник и е назначен за началник на Школата за запасни офицери в Княжево. По време на Балканските войни (1912-1913) участва в боевете при Люлебургаз и Чаталджа като началник-щаб на 3-та армия и началник-щаб на съединените армии (1-ва и 3-та). През Междусъюзническата война (1913) командва 1- Рилска бригада в боевете срещу сръбските войски при с. Тахон, Злетовска река, с. Райчани, при с. Гърляно и Калиманско поле. През 1914 г. е назначен за началник на 7-ма пехотна Рилска дивизия. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за началник-щаб на Действащата армия. По време на Първата световна война(1914-1918) разработва плановете за настъпателните операции по посока на сръбската столица Ниш (Нишка операция 14 октомври - 9 ноември 1915 г.) и за обкръжаването и разгрома на сръбските войски на Косово поле (Косовска операция 1 ноември - 4 декември 1915 г.) Умира на 30 август 1916 г. в Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил от възпаление на апендикса. Предсмъртните му думи са:"Падна ли Чеган?". Погребан е в София.

Освобождението на Аушвиц от Съветите: в снимки и спомени от първо лице

На 27 януари 1945 г. съветската армия под командването на маршал Конев слага края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх. От Russia Beyond са събрали спомените на участници и очевидци на тези събития. - (видео)
Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената армия. В боя влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. Той си спомня:
Втората половина на деня навлязохме на територията на лагера, минахме през главните порти, над които висеше лозунгът, написан с тел: "Трудът ни прави свободни". Да влезеш вътре без защитна марлена превръзка беше невъзможно. На двуетажните кушетки се въргаляха неизнесени трупове. Изпод кушетките понякога излизаха полуживи скелети и се кълняха, че не са евреи. Никой не можеше да повярва във възможното освобождение......Прочети още

Пираня - подводницата, с която Кузмич краде водка от Финландия

Помните ли миниподводницата, с която юнаците от “Националните особености на руския риболов (1:20:20)” тръгнаха да крадат 15 кашона водка от Финландия. И след това се наложи да я подкарат със същата тази водка, за да избягат от зловещите фински полицаи? Тя спада към прочутия и за съжаление забравен вече руски проект “Пираня”. В руските архиви миниподводницата се води проект 865.
“Пираня” е замислена като диверсионен съд, който да влиза тайно в чуждите пристанища, да пуска командоси да сеят разрушение и смърт, и да се измъква безшумно. Миниподводницата е разработена в началото на 80-те години на миналия век от лининградското конструкторско бюро “Малахит”.
Тя наистина е мини - подводното  водоизместване е само 321 тона и е дълга 28 метра. Широка е 4,7, а височината  е 5,1 метра. “Пираня” може да носи до две торпеда или до 4 подводни мини, като сред опциите са - те да са и ядрени.
Голямото оръжие на подводницата е специалната камера в предната  част, от която на повърхността могат да излизат командоси. Екипажът на миниподводницата е само трима души. Освен тях обаче пътуват и 6 морски пехотинци, с пълното си бойно снаряжение плюс водолазната им екипировка.
Целта на “Пираня” е да влезе във вражеското пристанище, да го минира или пък командосите да слязат безшумно на брега да извършат сухоземна диверсионна операция и да се приберат безшумно в подводния си дом. А след това да отплават.
За придвижването под вода на саботьорите има два херметически подводни транспортьора “Сирена-УМЕ”, които са дълги 12 метра и са широки 62 сантиметра. Те стоят в тръби до торпедните апарати. С тяхна помощ руските командоси се придвижват под вода с цялото си въоръжение до целта.
Заедно с двата транспорта те могат да напуснат подводницата както на повърхността, така и на дълбочина 60 метра. Системата за управление на миниподводницата е толкова опростена, че е достатъчен екипаж от трима.
Двигателят на подводницата е дизелгенератор с мощност 160 кВт. За движение под водата има електродвигател от 60 кВт. Скоростта на първите две построени „Пирани“ е ниска. Обсегът им на действие е само 1000 мили. Подводницата може да се движи непрекъснато под вода цели 260 мили. За проекта “Пираня-2” който е трябвало да е от 400 тона, е предвиден много по мощен двигател, който  осигурява подводна скорост от 12 възела и далечина на плаването до 1200 мили.
По различни причини строежът на първата миниподводница започва чак през юли 1984 година в Лененград. Първата “Пираня” влиза в състава на флота през 1990, а втората година по-късно.
Съдбата на двете малки подводници е незавидна. Те улучват поредните “Смутни руски времена” и никога не са използвани по предназначение. От време на време са извършвали пробни плавания.
През 1996 едната се появява в “Националните особености на руския риболов”, където става ясно, че Кузмич я е използвал, за да ходи да бере ягоди по островите между Русия и Финландия. Подводницата предлага условия за живот на 9 души в продължение на мисия от 10 дни и има тоалетна (галюн), кухня (камбуз), баня и всичко необходимо за продължителен живот под вода.
Съдбата на новите руски малютки е тъжна. През 1999, по-малко от 10 години от встъпването им в строя, са бракувани и нарязани на скрап.
Защо никой не иска да ги купи
През годините Конструкторско бюро “Малахит” разработва цяла серия миниподводници от типа на “Пираня”. Най-малките са по 130 тона, а най-големите достигат до 920 тона. Въоръжението им е различно - от торпеда и мини до противокорабни и крилати ракети.
Всичките имат анаеробна (независима от въздуха) енергетична система. Няма данни някой от малките флотове да е купил подводница по някой от тези проекти. А иронията е, че те са много подходящи именно за флотове с неголеми възможности.
В началото на 90-те години при разследване в Щатите един заловен наркопрестъпник на има Лудвиг Файнберг разказва, че наркобаронът Пабло Ескобар го е изпратил в Русия с една-едничка цел - да намери начин да купи подводница “Пираня”. На каквато и да е цена. - Още за проект “Пираня”

1891, 26 януари

В Стара Загора е роден художникът Димитър Гюдженов (1891 – 1979). Син на иконописеца Атанас Гюдженов. Завършва Художественото индустриално училище в София (1915), като специализира и в ателието на проф. Фернан Кормон от Националното училище за изящни изкуства в Париж (1913 – 1914).

По време на двете Балкански войни (1912 – 1913) служи в 12-а допълнителна дружина и прави ескизи на забележителните творби „Българската артилерия минава през телените мрежи при Одрин“, „Боят при Караагач“, „Булаир“ и др. През Първата световна война (1915 – 1918) е военен художник към щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия.

Рисува известните картини „Дъжд на фронта“, „Обоз през р. Морава“, „Боят на Росовити камък“ и др., с които участва във втората Берлинска изложба на художниците от съюзническите армии (1917).

След края на войната се заема да превърне в картини множеството рисунки и акварели от фронтовете, преподава в Художествената академия (1920 – 1933), избран е за председател на Дружеството на художниците в България (1931 – 1941) и секретар на новосъздадения Институт за българо-американски културни връзки (1936).

Като щатен военен художник към Щаба на войската (1933 – 1945) пресъздава в картини Сръбско-българската война от 1885 г. Поредицата от платна с военни сюжети го утвърждават като забележителен майстор на четката и един от основоположниците на българската батална живопис.

Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен.

САЩ отмениха забраната за доставка на бомби за Израел

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е наредил да се отмени забраната, наложена от предишната администрация на Джо Байдън, за доставка на 2000-фунтови (над 900 кг.) авиационни бомби на Израел, съобщи Axios.
"1,8 хил. бомби клас MK-84 ще бъдат изпратени от американските складове на Израел", се казва в публикацията.
Източниците на портала твърдят, че "в близко бъдеще бомби с тегло 2 хил. паунда ще бъдат натоварени на кораби и изпратени в Израел".
През пролетта на миналата година бившият президент на САЩ Джо Байдън заяви, че в случай на нахлуване на израелската армия в Рафах (южната част на ивицата Газа) Вашингтон ще спре доставките на снаряди, бомби и други оръжия за Израел.
Това решение се е отнасяло за бомби с тегло 500 (228 кг.) и 2 000 фунта.

Боли ме от злобата към военнослужещите и живота в армията!

Генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, бивш командващ на Сухопътните войски
Боли ме, когато знайни и незнайни „тролове“, пишат в социалните мрежи, че сега сме нямали армия, която да защити страната при военна опасност.  Нямало било истински българи, които да служат и истински командири, които да ги поведат. С такова оръжие и скапана „съветска“ техника нищо друго не ни очаква, освен поражение и ... останалото си го знаете от историята. Разбирам, че това е писано от хора, никога не са виждали война и военна служба, хора от новото време, отраснали под крилото на родители и държава, еднакво заинтересувани да изграждат едно демократично общество без ограничения на свободите им, на децата им и еднакво незаинтересовани от съдбата на държавата. Едните, за да не бъдат притеснявани децата им да служат, другите, за да се харесат на родителите и да си заслужат  гласовете им на изборите.
Още повече ме боли, когато така пишат служили, редови чинове и по-старши, дори старши офицери и висши военни, достигнали пределни длъжности във военната си кариера. На всички им е ясно, че пирамидата се стеснява към върха и там остават малцина. Никой от нас, когато е постъпвал на военна служба не си е мислел да става полковник или генерал, защото в началото това е изглеждало толкова немислимо далече и невъзможно, че дори не можеш да си го помислиш и дори да помечтаеш. И аз като постъпвах в армията не съм си задавал въпроса докъде ще стигна. Знаех само, че постъпвам, защото няма кой да ме издържа в университета , защото съм сирак и така ще получа образование, подобно на гражданското. Както и сега постъпват толкова много студенти във военния университет и военните училища, с тази разлика, че аз се готвех да стана военен, а те идват само за образование и диплома, без ангажименти по-нататък, но с надежда, че дипломата ще им помогне да получат признание и длъжност. И това е огромната разлика между нас и тях и причината да напиша тези редове.
Защото целта е важната, която преследваш и в името на която си налагаш да преодоляваш трудности, немислими понякога.  При нас, военните, Училището ти дава началото, службата по- нататък те прави воин и няма друг път да опознаеш себе си и реално да прецениш своите способности и  да продължиш към върха. А пътя натам не е гладък или постлан с бели камъчета а дълъг и трънлив. И лошото и доброто се редуват и късметът стои настрана и се намесва само при нужда.  Той чака изхода от борбата, която водиш в себе си и дали не си се отклонил от правия път. При успех успяват всички, и държавата и хората около него, защото придобиват увереност и сила. При неуспех, също губят всички, без разлика и в това е същносттa на военнaта служба,  да изгражда добри и достойни воини – войници, сержанти, офицери. Силни колективи, от силни мъже и жени, водени от силни командири. И няма значение дали е мирно време или на война. Силните са силни по всяко време. И затова военното училище или академия върви редом с военните, подкрепя ги в кариерата. Подкрепя ги чрез система от курсове да успеят, за да спечелят всички. При другите, дошлите само за диплома във военното училище, поради различни причини (без заплащане на огромните такси, или не им достигат сили за други университети), училището им дава дипломата и повече не се интересува от тях, освобождава ги и те се  изправят сами  в неравната борба с други подобни на тях, завършили наши и чужди  университети за признание. Но битката я водят  с помощта на родители и близки или я водят сами, много рядко с успшен край. И накрая те успяват или пропадат, но нито държавата, нито гражданите си спомнят за тях.
Спомням си, че някои от днешните политици, които сега много усилено се изказват по военни проблеми, преди двайсетина години имаха намерение да ликвидират военните училища и да ги превърнат в школи за подготовка на офицери и сержанти, които за една година или за шест месеца  да подготвят офицери и сержанти за военна служба. А кандидатите ще идват от гражданските университети и колежи. Така правели били на Запад и така било по- евтино за държавата. Представям си какво щеше да стане, ако това се бе осъществило. Сега с трън да се завъртиш нямаше да можеш да намериш офицер и сержант в държавата. Или щяха да ни изпратят отвън командири да ни готвят армията, а ние щяхме да ръкопляскаме.
Боли ме от толкова тъпотии, изказани от умни хора, които сега управляват държавата и се опитват да изкарат военните виновни за дереджето, на което се намира армията. Те не правели нищо да привлекат кандидати за военна служба, не давали пример за подражание, правели само дивотии във формированията, принуждавали войниците и сержантите  да извършват дейности, несвойствени за техните длъжности, както едно време, когато армията била наборна. Ами кандидати се привличат, ако им се осигуряват по-добри условия за живот и развитие, отколкото в гражданските професии. Не може един войник да взема заплата, по-ниска от чистачката в банка, или работник в големите супермаркети, или шофьор от градския транспорт. Защото войник-шофьор носи същата отговорност за хората, които вози, управлява бойна машина за десетки милиони долара, но освен това трябва да има умения да води различни видове бойни действия, които не са разходка по улиците и магазините, да работи с различно въоръжение и  средства за управление, да притежава умения да оказва помощ на населението при бедствия и дори да знае и чужди езици, потребни му при участие мисии или  състава на многонационални формирования. Но обществото  подкрепя вдигането на заплатите на шофьорите от транспорта, за да си осигури собствената безопасност, но не го интересува военния шофьор, който вероятно работи за нещо друго извън тяхната сигурност.
Обществото подкрепя вдигането на заплатите на учителите, но е против това на офицерите и сержантите, които изпълняват същата дейност във формированията - обучават  подчинените да водят бойни действия в екип и носят пълна отговорност за това, за разлика от учителите. И това си задължение го изпълняват не еднократно в даден клас, а постоянно през целия си живот. Така че, държавата и обществото носят вина за некомплекта в армията, а не командирите. Не командирите са виновни, че техниката и въоръжението са стари, на  50-60 години, а държавата, която не може да осигури средства. Не командирите са виновни, че карат войниците и сержантите да метат, да косат огромните войскови райони, защото отговарят за реда и чистотата им, а държавата, която не осигурява средства за наемане на почистващи фирми, каквато е практиката в другите държави от прословутия запад. Вярно, че във всяко стадо си има и мърша, както казва народа, но не това е повод  за злобните коментари в социалните мрежи, за военнослужещите и живота в армията. Още повече за коментатори, били под пагон, които познават проблемите по-добре от „троловете“.
(Коментарът е публикуван в страницата на генерала във фейсбук.)

Плененият руски параход „Белград“ воюва като наш боен кораб „Варна“ (1915-1919 г.)

При включването на България в Първата световна война (1/14 октомври 1915 г.) Дунавската флотилия разполага само с две 20-тонни миноноски („Ботев“ и „Левски“, построени през 1877 г.) и две 18-тонни парни катера („Борис“ и „Караджа“, построени през 1876 г.). Затова в „История на Дунавската флотилия 1879-1935 г.) контраадмирал Сава Иванов отделя специално внимание на следното събитие:
„… Скоро, обаче, военното щастие ни се усмихна и ние можахме да се сдобием с един отличен параход-влекач и 4 шлепа, които ни бяха тъй необходими в този момент. По инициатива на синът на бившия руски параходен агент в гр. Лом и със съдействието на нашитe погранични войски, още в началото на военнитe действия, на 15 октомврий 1915 г., един ден след бомбардировката на Варна от руската ескадра, беше примамен и пленен в Ломското пристанище въоръженият руски речен транспортен кораб „Бeлград“ (бивш „Крал Александър“ - Ат. П.), заедно с 4 шлепа. На 26.Х.1915 г. този параход, заедно с шлеповете, беше предаден на българската Дунавска флотилия и веднага екипиран с необходимата военна обслуга. След два дена, на 28.10.1915 г., при подобаващо тържество, параходът беше прекръстен с името „Варна“ и на него се издигна българското военно знаме. От този момент българският транспортен параход „Варна“, който запълни една голяма празнота в нашата Дунавска флотилия, започна своята усилена и много резултатна дейност.
Този кораб, докато трая войната, в продължение на 4 години, действа почти непрестанно по Дунава, и като транспорт, и като боен кораб, и пренесе неоценими услуги на нашата армия......Прочети още

Полковник Христо Петров Чаракчиев

Полковник от ГЩ Христо Петров Чаракчиев, Командир на 2-ра пехотна Тракийска бригада - Български офицер, участвал в сраженията на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918).
Роден е на 9 март 1870 г. в Севлиево. Зачислен е на военна служба на 11 октомври 1888 г. Завършва Военното училище с ХІІІ-ти Випуск. произведен в чин подпоручик на 2 август 1891 г. Зачислен е като младши офицер в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин поручик на 2 август 1894 г. През 1892-1896 г. служи като младши офицер и като ротен командир в 9-ти пехотен Пловдивски полк. Произведен е в чин поручик на 2 август 1894 г. Последователно служи и в 10-ти Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897 г. постъпва в Николаевската Генералщабна академия в Санкт-Петербург. Произведен е в чин капитан на 15 ноември 1900 г. След завършването на академията служи в щаба на 4-та пехотна Преславска дивизия. През 1904 г. е назначен за изпълняващ длъжността началник-щаб на 2-ра пехотна Дунавска бригада в Търново. Произведен е в чин майор на 19 септември 1906 г. Назначен за титулярен началник-щаб на 2-ра пехотна Дунавска Бригада. Произведен в чин подполковник на 22 септември 1910 г. По време на Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 10-та Сборна дивизия (25-ти Драгомански, 16-ти Ловчански полкове и 47-ми и 48-ми пехотни полкове). Дивизията участва в четиридневните боеве срещу турските войски при Люле-Бургас (16-20 октомври 1912 г.) През Междусъюзническата война (1913) 2-ра Сборна бригада остава е в състава на Окупационния корпус на генерал-майор Стою Брадистилов в Източна Тракия на позициите при Чаталджа. На 22 юни 1913 г. 4 пехотни дружини от 47-ми и 48-ми пехотни полкове се прехвърлят в състава на Пета Българска армия, сражаваща се срещу сръбските войски по направлението Крива-Паланка-Кюстендил-София и в Босилеградско. На 12-13 юли 1913 г. дружините от 47-ми пехотен полк участват в Брегалнишките боеве срещу сръбските войски, а на 17 юли 1913 г. в атаката на връх Занога срещу гръцките войски. Останалите 4 дружини на 47-ми и 48-ми полк се оттеглят към България след началото на настъплението на турската армия към старата българо-турска граница (30 юни 1913 г.) 1-ва Сборна бригада в продължение на три дни задържа концентрирания удар на 3 гръцки пехотни дивизии на позицията при село Лахна, южно от Кукуш (19-21 юни 1913 г.). Произведен е в чин полковник на 1 ноември 1913 г. През 1914 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна Тракийска бригада (9-ти Пловдивски и 27-ми Чепински пехотни полкове). По време на Първата световна война (1914-1918) се сражава с англо-френския експедиционен корпус при Костурино, Валандово, Раброво, Козлу-Дере и Кота 510 до пълното изгонване на съглашенците в Гърция (октомври-декември 1915 г.). От 10 до 18 август 1916 г. 2-ра Тракийска бригада успешно отразява атаките на 4 съглашенски дивизии на Дойранската позиция. Върху разположението на двата български полка са изстреляни над 400 000 снаряда. През февруари 1917 г. е назначен за началник-щаб на 3-та отделна армия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1918 г. е назначен за началник-тил на Съединените армии. След подписването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) е назначен за началник-щаб на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 1 декември 1918 г. е пенсиониран. Умира през март 1943 г.

Из бюлетините на БТА: Eто как е описана битката при Булаир преди 112 години

“Колкото повече време минава, толкова повече се изяснява, че поражението на турците при Булаир на 26-и е било катастрофално. Полесражението и днес има изглед на цяла касапница”, се отбелязва в бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА) от края на януари 1913 година.
На 26 януари по стар стил (8 февруари по нов) се навършват 112 години от битката при Булаир по време на Балканската война. При сражението българските военни части отблъскват турското настъпление. Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост, пише във военния календар на Националния военноисторически музей.........Прочети още

Великите военни изцепки: Османската кампания във Влашко от 1595 г.

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история.
Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл......Прочети още

Шефът на Военния комитет на ЕС иска разполагане на европейски войски в Гренландия

Би имало смисъл европейски войски да бъдат разположени в Гренландия, заяви председателят на Военния комитет на Европейския съюз генерал Роберт Бригер в публикувано днес интервю за в. "Велт ам зонтаг", цитирано от БТА.
"Според мен би било напълно смислено в Гренландия да няма само американски войски, както беше досега, а да се помисли за това в бъдеще там да бъдат разположени и войници на Европейския съюз", казва Бригер в интервюто.
В крайна сметка подобна стъпка би изисквала политическо решение, изтъква роденият в Австрия генерал.
Европейският съюз няма собствена армия и НАТО е основният военен алианс за страните от ЕС.
Въпреки че Гренландия не е част от ЕС, тъй като е отвъдморска територия на Дания, Европа, подобно на САЩ, има интереси там, отбелязва Бригер, като споменава природните ресурси на Гренландия и нейното стратегическо местоположение.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп проявява интерес към Гренландия и иска да я присъедини към Съединените щати. Той не изключи употребата на военна или икономическа сила за постигането на тази цел.
Източник: БТА

Фицо: Украйна никога няма да стане член на НАТО, ще има големи проблеми и за ЕС

Украйна никога няма да стане член на НАТО, а с членството в ЕС ще има големи проблеми, убеден е премиерът на Словакия Роберт Фицо. "Украйна никога няма да бъде в НАТО и ако вземете предвид изявленията на някои политици наскоро, ще има огромни проблеми с присъединяването към Европейския съюз", коментира Фицо в предаването "Съботни диалози" по RTVS.
По-рано той заяви, че войната в Украйна ще приключи с това, че Киев ще загуби една трета от територията си и ще трябва да приеме присъствието на чужда армия.
"Ще го повторя още веднъж. Ситуацията с Украйна ще приключи с това, че тя ще загуби една трета от територията си и ще бъде окупирана от чужда армия. Струваше ли си четири години война и загубата на стотици хиляди животи? Това е въпрос, на който гражданите на Украйна трябва да отговорят скоро", коментира Фицо.
Премиерът на Словакия посочва, че сега няма причина за среща с Володимир Зеленски, като се има предвид, че президентът на Украйна няма намерение да възстановява транзита на газ през Украйна.
Фицо определи и изявленията на Зеленски за протестите, които се проведоха в Словакия, като абсолютно "неадекватна намеса във вътрешните работи".
Източник: https://www.focus-news.net/

Украйна се готви да приеме на военна служба момчета на възраст от 18 до 25 години

През следващите дни Канцеларията на президента на Украйна ще предложи изменения в законодателството относно наборната военна служба за мъжете на възраст от 18 до 25 години. Това заявява Микола Щур, съветник в Департамента за национална сигурност и отбрана на Президентската канцелария, в коментар за TSN.ua.
"Ще има цял набор от промени както в законодателството, така и в президентските укази. Очакват се различни нива на изменения на документите. Мисля, че в близките дни ще има представяне", заявява той и допълва, че в момента се договарят "технически подробности".
По думите на Щур концепцията е разработена от работна група, съставена от представители на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Въоръжените сили и неправителствени организации. Предложенията могат да бъдат разгледани от кабинета на върховния главнокомандващ.
Според него става въпрос за доброволен договор, който ще включва различни финансови и други стимули.
Неотдавна медиите съобщиха, че Украйна се приближава към реформа на наборната военна служба за мъжете на възраст от 18 до 25 години. Бе отбелязано, че разработването на съответните промени е на финален етап.
Според заместник-ръководителя на президентската канцелария полковник Павло Палиса Украйна проучва нови варианти за наборна военна служба, тъй като сегашната система, "наследена от съветската епоха, възпрепятства напредъка".
Източник: https://www.focus-news.net/

Как Гърция се оказа костелив орех по време на Втората Световна война

В началото на 40-те години, немския канцлер Адолф Хитлер се притеснява за своя следващ велик проект – настъплението към СССР. Причините са повече от очевидни, както можем да разберем от последното интервю на Гьоринг. Въпреки обещанията за мир и разбирателство между СССР и Германия, Сталин никога не е бил миролюбив. Канцлерът е поставен в неприятна ситуация, тъй като и неговите японски партньори вече са ударили Пърл Харбър и се готвят за война със САЩ, което е една от най-големите грешки изобщо.
Бенито Мусолини също не е в особено добра позиция, неговата армия многократно е описвана като негодна за воденето на война, но пък върши работа за окупация. Италианците не могат да покажат някакви успехи в Африка и се насочват директно към Гърция, която открай време се смята за някакъв опонент. През 1940 г. изискват от гръцкото правителство да отхвърли гаранцията на Великобритания за независимост. Това кара Мусолини да забрави неутралната позиция и да се замисли за действия. Италианската флота потапя гръцкия круйзер Ели, който стои на котва на остров Тинос.......Прочети още

Генерал Панайот Вичев Бърнев

Генерал Панайот Вичев Бърнев, Началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 18 септември 1859 г. Ески-Джумая (Търговище). Постъпва на военна служба на 18 септември 1880 г. Завършва Военното училище с ІV-ти Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. и е зачислен в 12-та пеша Раховска дружина. Впоследствие служи в 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. По време на Сръбско-българската война (1885) се сражава в тридневното сражение при Сливница (5-7 ноември 1885 г.), при Цариброд (11-12 ноември 1885 г.) и при Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Служи в 8-ми пехотен Приморски полк като командир на рота и командир на дружина. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. През 1892 г. служи като старши офицер във Военното училище. Произведен е в чин майор на 14 февруари 1896 г. През 1896 г. е назначен за ординарец при флигел-адютантите на княз Фердинанд. Произведен е в чин подполковник на 1 януари 1903 г. През 1906 г. е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски полк в София. Произведен е в чин полковник на 15 август 1907 г. По време на Балканската война (1912-1913) начело на полка, в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия, се сражава срещу турските войски при Гечкенлий, Селиолу и Люлебургас (8-20 октомври 1912 г.) и атакува укрепленията Арап тепе, Кадъ Кьой, Албасан, Гяурбаир на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) През Междусъюзническата война (1913), по време на настъплението към Пирот, се сражава със сръбските войски при Градоман, Локва, Драганов връх, Бански рид и село Власи. От 12 до 18 юли 1913 г. воюва срещу двете гръцки дивизии, на генерал Константинос Мосхопулос, навлезли в района на Кресненското дефиле – Ораново – Симитли – Джумая. През 1914 г. е назначен за началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия. По време на Първата световна война (1914-1918) се сражава за изгонването на англо-френския корпус при Демир Капия и гара Удово, в долината на река Вардар и по върховете на Кожух планина, до пробива на Добро поле. През лятото на 1918 г. е назначен за началник на 5-та дивизионна област в Русе. Пенсиониран е през ноември 1918 г. Умира на 18 юни 1934 г. в София.

Подводницата “Дакар” изчезва на 25 януари и поставя началото на поредица от инциденти с подводни кораби през 1968 г.

Израелската подводница “Дакар” изчезва на 25 януари и поставя началото на поредица от инциденти с подводни кораби през 1968 г.
Две подводници изчезват мистериозно в Средиземно море за три дни през януари 1968 година. След “Дакар”, с която се губи радиовръзка, докато е в източната част на Средиземноморието, на 27 януари край Тулон се губи комуникацията с френската подводница “Минерва”, която участва в учение и трябва да се “покрие”, за да не бъде намерена. Тя е така “скрита” в дълбините на морето, че успяват да я открият едва 50 години по-късно.
Още две подводници изчезват в тази година, а пета претърпява сериозен инцидент. В началото на март в Тихия океан се губи руската К-129, а в края на май в базата си не се прибира американската “Скорпион”, която е на път в Атлантическия океан след учение в Средиземно море. Междувременно друга американска подводница “Сивулф” претърпява произшествие в Атлантическия океан и се налага да бъде прибрана на буксир.......Прочети още

Истории на ветерани от Първата световна война – Хюсеин Осман Мийрем (кр. на XIX – 40-те на ХХ в.) от с. Глоджево, Русенско

Ако разпитате родителите, бабите и дядовците си за това дали във вашия род има участник или загинал във Войните за национално обединение на България (1885-1918 г.), то вероятността да получите положителен отговор е твърде голяма. В почти всеки български дом има поне по един участник – ветеран или загинал в една от гореизброените войни.
Така направих и аз – питах баба си, която е родена през 1947 г. Така научих за прапрадядо Неджиб Хасанов Белберов (1890-1946 г.) от с. Ветово, Русенско, герой от Първата световна война, геройски сражавал се при с. Крапа, дн. Република Северна Македония.
Прапрадядо е „виновникът“ за моята слабост и научен интерес към участието на България в Първата световна война (1914-1918 г.)........Прочети още

Еманюел Тод: Русия печели войната в Украйна, въпросът е какво прави Западът

Въпросът, който ще бъде поставен сега, не е морален въпрос, а обективен - руснаците печелят войната в Украйна, следователно въпросът е какво правим ние, изправени пред тази руска победа?

Следователно има възможност, ние я приемаме и осъзнаваме, че няма руска заплаха. Защото Русия няма достатъчно жители и целият дискурс за руската заплаха е част от западната система за промиване на мозъка. Рискът е, че или приемаме поражението на Запада, което впрочем е по-скоро поражение на НАТО, отколкото на Запада на този етап, или се оставяме да бъдем въвлечени от украинците, от американците в още война. Това е целият въпрос в дебата за ракетите с голям обсег. Редовно ни казват “но не, свършено е, американците не искат вече”. Трябва да се отнасяме с недоверие. В навечерието на войната през 2014 г. всички мислеха, че въпросът за войната е уреден, че няма да има война. Когато хората отслабят вниманието си, се случват най-страшните неща........Прочети още

Германският оръжеен гигант Heckler&Koch стъпи в Румъния

Германският производител на малокалибрени оръжия за НАТО Heckler&Koch е регистрирал компания в Румъния, съобщава Economica.net.
Дъщерното дружество се нарича Heckler&Koch Romania, има акционерен капитал от 100 000 леи и е изцяло собственост на германската компания майка.
За момента не е ясно какви са плановете на компанията за румънския пазар. Северната ни съседка усилено модернизира и разширява своите въоръжени сили, което със сигурност отваря възможност за големи държавни поръчки.
В същото време, голям фактор е държавният военен конгломерат ROMARM, който има два работещи завода за малокалибрено оръжие. Пазар обаче има за всички. Заради нарасналото търсене даже стоялият затворен 15 години завод за боеприпаси Arsenal в Ресита беше "съживен".
Групата Heckler& Koch с всички свои юридически лица в Германия, Франция, Обединеното кралство и САЩ има приходи от 301,4 млн. евро през 2023 г., което е незначително по-малко от приходите, реализирани през 2022 г.
През 2023 г. Heckler& Koch Group има EBITDA в размер на 62,2 млн. евро, което е с около 24% по-малко от отчетеното през 2022 г.
Heckler&Koch притежават и цивилно ноу-хау, свързано с металообработката - то може да намери приложение в автомобилната и авиационната индустрии и в машиностроенето.
Източник: https://money.bg/

Турция засилва военноморското си влияние в открито море

Когато турският военноморски флот прие два нови кораба във флотилията си този месец, официални представители не оставиха съмнение относно мащаба на мисията им или на геополитическите им амбиции, пише Bloomberg.
3000-тонните фрегати „ще представляват силата и решителността на страната ни в световните морета“, заяви Халук Горгун, ръководител на Секретариата на отбранителните индустрии към президентството, на церемония по повод пускането им на вода. „Турция предприема твърди крачки да се превърне в страна, която е силна в морето, с възможности за сдържане на терен и с глас на масата за преговори“, допълни той.
Новопостроените фрегати са поредният продукт на стремежа за военноморска експанзия, който ще даде на Анкара допълнително влияние в и отвъд Средиземно, Егейско и Черно море. Целта е и да се диверсифицира процъфтяващата местна отбранителна индустрия, която е по-известна с летящите си дронове........Прочети още

Варна върху карта на Йоханес Батиста Вринц от 1601 година

Картата е работа на Абрахам Ортелий (Abraham Ortelius, 1527-1598). Тя е издадена в Антверпен през 1601 г. (след смъртта на Ортелий) от Йоханес Батиста Вринц (Johannes Baptista Vrients, 1552-1612), фламандски гравьор и издател на карти.
Картата е миниатюрна, с размери 5 х 3,5 инча, ръчно оцветена. Тук публикуваното копие е от колекцията на Бари Лорънс Рудерман (Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States).
Четирите основни посоки – изток, запад, север, юг (Oriens, Occidens, Septemtrio, Meridies) са нанесени в четирите страни на картата. Скалата за разстоянията (в италиански мили) е нанесена в горния ляв ъгъл. Под нея, в красив картуш, е нанесено и заглавието на картата –  “Romania, Bulgaria, Walachia et Syrfia”.
Върху територията на България са нанесени надписите Syrfia, Sagora, Romania. Надписът Bulgaria е нанесен на север от река Дунав.
На картата е нанесена и Варна (Varna).
Топоними по западния бряг на Черно море (Mar Magiore): Pangala (Мангалия), Caliaca (Калиакра), Varna (Варна), Stravico (крепост между Анхиало и Созопол), Sisopoli (Созопол), Stagnara (Инеада).
Източник: /https://www.maritime.bg/

Войната в Украйна е първообраз на роботизираните войни на XXI век

Войната в Украйна, рано или късно ще свърши, но роботизирането на войските ще продължи все по-активно и с по-голям размах. В това отношение все повече ще изостават армиите на тези страни от НАТО, които са вторачени единствено в чл. 5 от Вашингтонския договор и не предприемат нищо за изпълняване на изискванията на чл.3 от него, а именно сами да осигурят собствената си безопасност.
В този аспект буди недоумение одобрения вече договор от нашето Министерство на отбранта за закупуване на 148 ПТРК „Джавелин“ за 114 млн. долара.

Нима ръководството на МО не разбира особеностите на войната в Украйна? Не разбира ли, че е по-целесъобразно тези средства да се използват за разработване на свои БЛА, за създаване на средства за защита от тях, за подготовка на оператори и за формиране на подразделения за бойното им използване?.......Прочети още

Путин иска да възобнови преговорите за намаляване на ядрените оръжия със САЩ

Руският президент Владимир Путин даде да се разбере, че иска да възобнови преговорите за намаляване на ядрените оръжия възможно най-скоро. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от "Ройтерс".
Той направи изказването си в отговор на коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Вчера американският държавен глава посочи, че иска да работи за намаляване на ядрените оръжия и добави, че според него Русия и Китай може да подкрепят намаляването на собствените си оръжейни способности.
Песков отбеляза, че топката е в полето на Вашингтон.
Договорът за намаляване на стратегическите оръжия Нов СТАРТ, който ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, които Съединените щати и Русия могат да разполагат, изтича на 5 февруари 2026 г.
Той е последният остатък от усилията за забавяне на надпреварата в ядрените оръжия между бившите суперсили от Студената война и за увеличаване на прозрачността чрез налагане на проверими ограничения върху броя на оръжията.
През октомври миналата година обаче беше съобщено, че Русия няма да подпише нов договор със Съединените щати.
Русия и САЩ заедно контролират 88% от ядрените бойни глави в света.
Миналата година Путин обяви, че Русия актуализира своята политика по отношение на ядрените оръжия и разширява списъка от сценарии, при които може да прибегне до използването им.
Източник: https://news.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 4 (2025), 24 януари, 2025 годинa (pdf)

Сенатът утвърди Джон Ратклиф за шеф на ЦРУ, а Пийт Хегсет за министър на отбраната

Американският Сенат (горната камара на американския Конгрес) утвърди Джон Ратклиф за директор на Централното разузнавателно управление - това е вторият утвърден член на новото правителство на президента Доналд Тръмп, предаде Асошиейтед прес. Ратклиф беше директор на националното разузнаване през първия мандат на Тръмп. Той е първият човек, заемал тази длъжност, който бива назначен на най-високия пост в ЦРУ. Сенатът на САЩ снощи подкрепи и номинацията на Пийт Хегсет за министър на отбраната на президента Доналд Тръмп.
Републиканецът от Тексас е бивш федерален прокурор, който се прояви като ревностен защитник на Тръмп, докато беше конгресмен по време на първия импийчмънт на Тръмп.
Той беше избран със 74 на 25 гласа, като 20 демократи и един независим се присъединиха към републиканците в подкрепа на номинацията, отбелязва Ройтерс.
На изслушването си в Сената миналата седмица Ратклиф заяви, че ЦРУ трябва да прилага в по-голяма степен технологии като изкуствения интелект, за да противодейства на противници като Русия и Китай. Той каза, че САЩ трябва да подобрят разузнавателните си способности, като същевременно гарантират защитата на гражданските права на американците.
Ратклиф тогава заяви, че ако бъде утвърден, ще настоява ЦРУ да направи повече за внедряването на технологии като изкуствения интелект и квантовите изчисления, като същевременно разшири използването на събирането на разузнавателна информация чрез хора.
Сенатът на САЩ подкрепи снощи и номинацията на Пийт Хегсет за министър на отбраната, въпреки сериозните възражения от страна на демократите и безпокойство сред определени републиканци относно поведението и квалификацията му да ръководи въоръжените сили на САЩ, предаде Асошиейтед прес. Бившият военен ветеран и водещ на „Фокс Нюз“ е обвиняван в прекомерно пиене и агресивни действия към жени, които той отрече. Вотът завърши с 51 срещу 49 гласа, като окончателното гласуване за потвърждение се очаква в петък.
Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър призова колегите си да се замислят сериозно: „Това ли е най-добрият човек, който трябва да ръководи най-великата армия в света?“
По време на ожесточеното изслушване за потвърждение Хегсет отхвърли обвиненията за неправомерни действия едно по едно – определяйки ги като „клевети“ – докато показваше военните си акредитиви и се заричаше да внесе „войнска култура“ на най-високия пост в Пентагона. Хегсет също така обеща да не пие по време на работа, ако бъде утвърден.
Източник: https://www.bta.bg/

Британското правителство сключи сделка за 9 милиарда лири с „Ролс Ройс“ за захранване на ядрените подводници

Правителството на Великобритания сключи сделка на стойност около 9 милиарда британски лири с концерна „Ролс Ройс“ за подпомагане на захранването на британските ядрени подводници, предадоха Пи Ей Мидия и ДПА.
Осемгодишният договор, озаглавен „Юнити“ („Единство“), има за цел да запази 4000 работни места и да създаде повече от още 1000, както и да подкрепи националната сигурност и икономиката на Великобритания.
Британският министър на отбраната  Джон Хийли каза, че ангажиментът към ядреното възпиране на Великобритания е националната политика за "застраховане в един по-опасен свят“.
"Тази инвестиция в отбраната на Великобритания ще даде дългосрочен тласък на британския бизнес, работни места и национална сигурност. В съответствие с нашия план за промяна тази сделка с „Ролс Ройс“ ще допринесе за висококвалифицирани работници. Ние показваме, че отбраната може да бъде двигател на растежа, като същевременно придава по-добра стойност на парите на данъкоплатците", каза Хийли.
Консервативната партия, която са в опозиция, подкрепи договора, но призова правителството да спази обещанието си да увеличи разходите за отбрана до 2,5% от брутния вътрешен продукт.
Управляващите сега лейбъристи се ангажираха да представят по-късно тази година план за постигане на целта.
Предишното правителство - на консерваторите, беше обещала да я постигне до 2030 г.
Източник: https://www.bta.bg/

Генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов

Генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов e български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец в Ученическия легион. Сражава се в боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) и Драгоман (10 ноември 1885 г.). Постъпва на военна служба на 16 януари 1887 г. Завършва Военното училище с Х-ти випуск. Произведен е в чин подпоручик на 7 ноември 1888 г. Зачислен е като младши офицер в 4-ти артилерийски полк в София. Произведен е в чин поручик на 7 януари 1892 г. През 1896 г. завършва Генералщабната академия в Торино (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito). Произведен е в чин капитан на 2 август 1897 г. Назначен е като младши адютант в щаба на 4-ти артилерийски полк. През 1897 г. е назначен за офицер за особени поръчки в Щаба на войската и е включен в състава на българската мисия на маневрите в Италия. Служи последователно като младши адютант в 3-та пехотна Балканска дивизия, старши адютант във 2-ра Бдинска бригада, инспектор във военното училище и в свитата на княз Фердинанд, командир на дружина в 1-ви пехотен Софийски полк и комендант на двореца. Произведен е в чин майор на 1 януари 1903 г. От 1 януари 1906 г. е началник на оперативна секция в Щаба на войската. Произведен е в чин подполковник на 31 декември 1906 г. От 1 юни 1909 г. до 10 септември 1910 г. е командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. Произведен е в чин полковник на 1 януари 1911 г. От 1 януари 1911 г. и по време на двете Балкански войни (1912-1913) служи като началник на Оперативното отделение и помощник началник-щаб на армията. От 30 март 1914 г. е командир на 2-ра Плевенска бригада (33-ти Свищовски и 34-ти Троянски пехотни полкове). Произведен е в чин генерал-майор на 2 август 1915 г. По време на Първата световна война (1914-1918) е началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия през 1915 и 1916 г. Начело на дивизията превзема сръбската столица Ниш в двудневни сражения на 22 и 23 октомври 1915 г. От 1 до 10 ноември 1915 г. участва в разгрома на сръбската армия в боевете на Косово поле. На 25 ноември 1916 г. е назначен за командващ 3-та отделна армия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 30 декември 1917 г. е назначен за началник на Моравската военно-инспекционна област. На 7 май 1918 г. е включен в състава на делегацията за сключването на Букурещкият мирен договор с капитулиралата Румъния. На 30 юли 1918 г. е назначен за командващ 1-ва армия на Вардарско-Дойранското направление. На 16 октомври 1918 г. е назначен за комендант на София и същевременно за началник на 1-ва военно-инспекционна област. От декември с. г. е инспектор на пехотата. От 2 ноември 1919 г. до 3 септември 1920 г. е назначен за началник-щаб на войската. Пенсиониран е на 3 септември 1920 г. и е произведен в чин генерал-полковник. Загива на 16 април 1925 г., Велики Четвъртък, по време на комунистическия атентат в църквата "Св. Неделя".

CNN: Фрегата от следващо поколение, която може да се превърне в "гръбнака" на китайските ВМС

Китайските военноморски сили са поръчали фрегата от ново поколение в условията на ожесточена конкуренция със САЩ и други регионални сили. Според официални представители на Пекин, цитирани от CNN, корабът "ще играе жизненоважна роля за подобряване на глобалната бойна ефективност“. Китай вече разполага с най-големия флот в света по брой на корпусите, въпреки че понякога се смята, че технологиите му изостават.
Най-големият му конкурент, САЩ, предупреди, че военноморските му сили могат да бъдат превъзхождани по численост, и призова за програма за строителство, както и за реформи за привеждане в действие на повредените кораби.
Военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай действат основно във водите край източното крайбрежие на страната и в стратегически важното Южнокитайско море, за което Пекин претендира почти изцяло. Ключова мисия е също така да подкрепя военните при евентуална атака срещу Тайван , автономния демократичен остров на около 160 км от китайския бряг, който Пекин се е зарекъл да анексира със сила, ако е необходимо.

Първата фрегата Type 054B, кръстена Luohe, беше въведена в експлоатация в сряда в Циндао, пристанищен град в Северен Китай, където е базиран Северният флот на китайската армия.
Корабът е с водоизместимост около 5000 тона и включва стелт технология, системи за бойно управление и интегриране на огневата мощ, което "значително подобрява цялостната ефективност“, заявиха от флота. - (видео)
"С мощни възможности за всеобхватни бойни операции и различни военни мисии, военният кораб ще играе важна роля за подобряване на цялостната бойна ефективност на военноморските оперативни сили“, добавиха китайските официални лица. Въоръжението на Luohe включва различни картечници за близък бой и противовъздушни и противокорабни ракети, според публикации в областта на отбраната, според които корабът може да се превърне в гръбнака на китайския флот.
В изявлението не се посочва нищо за бъдещите 054B, но се смята, че поне още два са спуснати на вода, а друг е в процес на изграждане. Китай разполага с около 234 военни кораба, в сравнение с 219-те на ВМС на САЩ, включително около 50 фрегати и същия брой разрушители. Китай разполага с два действащи самолетоносача и още един в процес на морски изпитания, както и с огромна и мощна брегова охрана.
Неотдавнашни военни игри показаха, че Пекин би загубил много повече кораби при симулиран сблъсък със САЩ, но би бил в състояние да поеме загубите и да продължи да се бие. PLAN също така изпрати кораби в чужбина, включително в Средиземно море и Карибския басейн, в опитите си да използва флота си като продължение на нарастващата си икономическа и дипломатическа мощ.
Кораби на PLAN и на китайската брегова охрана патрулират и в Източнокитайско море, където Китай претендира за група необитаеми острови, контролирани от Япония. Въпреки че самолети и кораби от двете страни са влизали в контакт, по време на такива инциденти не са били произведени изстрели. САЩ и други държави умишлено плаваха в близост до островите, някои от които са изкуствено създадени, за да оспорят претенциите на Китай към тях. Пекин пренебрегна решението на подкрепения от ООН съд, който отхвърли повечето от териториалните претенции на Китай. - Още ВМС на Китай
Източник: https://www.focus-news.net/

Германия разположи две батареи Patriot в Полша, близо до границата с Украйна

Германия е разположила две батареи за противовъздушна отбрана Patriot на летище Ясионка в Източна Полша, което е важен център за западната военна и хуманитарна помощ за Украйна. Това съобщи информационната агенция PAP.
Германският министър на отбраната Борис Писториус се срещна с полския си колега Владислав Косиняк-Камиш на полското военно летище в Ясионка, близо до Жешув.
Порталът Defence Express отбеляза, че батареята Patriot съдържа една огнева единица или една противовъздушна ракетна система.
Германската система за противовъздушна отбрана " Patriot“ ще започне да функционира в понеделник (27 януари) и ще остане в Полша в продължение на шест месеца - отбеляза Писториус. Преди това тази задача е била изпълнявана от американски военнослужещи, допълва PAP.
В публикацията се припомня, че системите за противовъздушна отбрана " Patriot“ бяха разположени в Полша от януари до ноември 2023 г. 320 военнослужещи от Бундесвера обслужваха тези системи на два обекта, разположени на 33 км от украинската граница.
Разполагането на тези системи беше инициирано с цел защита на полското въздушно пространство след руски ракетен удар, при който в края на 2022 г. загинаха двама души в полско село в близост до района.
През ноември 2024 г. бе съобщено, че Германия се готви временно да премести своята система за противовъздушна отбрана Patriot в Полша.
Тогава бе съобщено, че мисията на Бундесвера трябва да започне през януари 2025 г. Тя включва временно разполагане на войници и оръжейни системи в района на Жешув в югоизточна Полша.
Източник: https://www.focus-news.net/

Military Watch Magazine: Британското правителство е под натиск да избере Eurofighter вместо F-35 за следваща доставка на изтребители

Очаква се британското правителство скоро да обяви решението си за закупуване на нови изтребители за въоръжените сили на страната и е изправено пред нарастващ натиск от страна на местните синдикати да избере по-старото четвърто поколение Eurofighter Typhoon пред по-модерното пето поколение F-35A, произвеждано предимно в САЩ. Въпреки че Великобритания беше партньор и в двете програми, нейният дял в програмата Eurofighter беше значително по-голям и тъй като много по-голяма част от Eurofighter беше построена в Обединеното кралство, ползите за местната индустрия от придобиването на самолета се оценяват като по-големи, пише Military Watch Magazine.
Местният синдикат Unite по-специално подчерта, че продължаващите поръчки за Eurofighter са от решаващо значение за запазването на британския промишлен опит и проправят пътя за производството на изтребител от следващо поколение, който в момента се разработва по програмата Tempest. Според профсъюза липсата на допълнителни поръчки за остарелия Eurofighter би застрашила вече ограничената промишлена база на британските изтребители, включително работните места на 6500 служители на BAE Systems, участващи в програмата. Програмата Eurofighter претърпя  множество последователни загуби  в търгове на целия континент, когато наддаваше срещу F-35 за големи договори, като големите скорошни загуби включват  Белгия , Полша,  Финландия  и  Швейцария  и Чешката република, които всички бяха считани за водещи потенциални клиенти за самолета. Всички избраха F-35 поради значително превъзходните му възможности от пето поколение.
Въпреки че F-35 многократно е демонстрирал огромно превъзходство в бойните си характеристики над европейските самолети, водещ аргумент за закупуването на Eurofighter е, че той ще запази приликата с вече големия флот от самолети на Кралските военновъздушни сили. За разлика от това, възможността изтребителите F-35A да бъдат закупени за Кралските военновъздушни сили ще въведе нов клас изтребители в инвентара, тъй като Обединеното кралство преди това беше единственият клиент за F-35, който ексклузивно е поръчал варианта F-35B предназначен за късо излитане и вертикално кацане. F-35A е не само значително по-способен, със способността да носи 50 процента повече ракети въздух-въздух и много по-голям обхват и превъзходни летателни характеристики от F-35B, но също така е с над 30 процента по-евтин за закупуване. Британската индустрия обаче допринася много повече за производството на F-35B, отколкото за това на F-35A, докато високите нива на съвместна поддръжка, първоначално планирани по програмата F-35, никога не са били реализирани, което са и двата фактора, може да откаже британските въоръжени сили от поръчка на F-35A. Докато Великобритания беше единственият партньор от първо ниво в програмата F-35, тя все още беше сведена до все още много младша роля в сравнение със Съединените щати само с малка част от инвестициите и технологичния принос. По този начин се очаква поръчка за 24 F-35A да създаде само два до три месеца работа за приблизително 2000 работници в страната. За разлика от това, поръчката за 24 Eurofighter се очаква да поддържа 26 000 работни места за две години в BAE Systems, Rolls-Royce, Leonardo и по-широка национална верига за доставки.
Непотвърдени доклади през ноември 2024 г. показват, че е взето решение от британското министерство на отбраната да закупи F-35, а не Eurofighter, като неназован британски служител говори пред местната медия Jane’s, заявявайки относно планираните покупки: „Имаме крак и в двата лагера на F-35 и Eurofighter и за RAF Кралските военновъздушни сили виждам, че F-35 е къде търсим да добавим бойна маса Ние сме ангажирани с по-нататъшна покупка на F-35, така че това е къде търсим." Освен малка продажба на 12 изтребителя на Австрия през 2000-те години, програмата Eurofighter не успя да получи никакви договори извън региона на Персийския залив, където политическите фактори се считат за основно влияние върху сделките за доставки на отбрана. Програмата за изтребители изпитва все по-големи трудности поради липсата на поръчки извън четирите страни партньори Обединеното кралство, Германия, Испания и Италия. Проблемите на програмата ще продължат да се влошават, тъй като страните от западния свят  клонят към F-35  пред европейските съперници, докато дори самата Германия при нова администрация през 2022 г. също безпрецедентно  се ангажира с покупките на F-35,  въпреки че предишните администрации бяха силно защитни на Eurofighter и е изправен пред значителен натиск от германските синдикати да не закупува американски изтребители.
Източник: https://trud.bg/

ANSA: Тръмп е готов да изтегли 20 000 американски войници от Европа

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да изтегли 20 000 американски войници от Европа. Това съобщи италианското издание ANSA с позоваване на европейски дипломатически източник.
Така присъствието на американски войски в Европа ще бъде намалено с приблизително 20% "като част от преразглеждането на ангажимента на САЩ за защита на Европа“.
А за тези, които остават, Тръмп иска да увеличи финансовия принос на европейците. Той многократно е изразявал тази идея пред европейците.
Припомняме, че искането за изтегляне на чужди войски от страните от Източна Европа (предимно американски) се посочва за едно от ключовите условия на Руската федерация за евентуални преговори за Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Членството на Украйна в НАТО ще срещне силен отпор във Вашингтон, предупреждава пратеникът на Тръмп

Докато Европа не увеличи разходите си за отбрана, всеки опит за присъединяване на Украйна към НАТО ще се сблъска с "циркулярния трион" във Вашингтон. Според The Telegraph специалният представител на САЩ Ричард Гренел е направил това изявление на икономическия форум в Давос
След като генералният секретар на НАТО Марк Рюте повтори тезата, че Украйна със сигурност ще стане член на алианса в някакъв момент в бъдещето, Гренел взема думата.
"Мисля, че в Америка ще срещнете бурна реакция, ако генералният секретар на НАТО заговори за присъединяването на Украйна към НАТО. Американският народ е този, който плаща за отбрана. Не можете да поискате от американския народ да разшири чадъра на НАТО, когато настоящите членове не плащат своя дял", заявява той и напомня, че Нидерландия, където Рюте доскоро беше министър-председател, също не изпълнява задълженията си към НАТО.
Гренел подчертава, че европейците, които на думи се страхуват от по-нататъшна руска агресия, трябва да увеличат разходите за отбрана на собствените си страни.
Украинският президент Володимир Зеленски смята, че членството на Украйна в НАТО е най-изгодният от всички варианти за гарантиране на сигурността след войната. Той също така подчерта, че Украйна няма да приеме гаранции за сигурност под формата на подписано "парче хартия".
Зеленски обяви и списък на държавите, които в момента се противопоставят на членството на Украйна в НАТО. Според него това са Съединените щати, Унгария, Словакия и Германия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Издадена е заповед за новите възнаграждения в МО и армията

Министърът на отбраната Атанас Запрянов със своя заповед определи базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в размер на 2 296 лв., съобщава Пресцентърът на МО. В същия размер е базата за определяне на основната месечна заплата за най-ниската длъжност на цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които не се прилагат Законът за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда.
Заповедта е издадена в изпълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, според който базата за основното месечно възнаграждение на военнослужещите за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. ЗОВСРБ регламентира още, че това става с акт на министъра на отбраната през първия месец на годината.
По този начин на практика влиза в сила 30-процентното увеличение на възнагражденията в Българската армия. То ще бъде начислено и получено още със заплатите за месец януари.

The National Interest: Руската ракета "Орешник" обезсмисля американските самолетоносачи

Когато руската ракета „Орешник„ достави многобройния си полезен товар в украинския завод “Пивденмаш“ в Днепър, ангелите-хранители на самолетоносачите по света заплакаха. Макар че някои защитници на използването на самолетоносачи несъмнено ще твърдят, че все още не е ясно дали напредналите ракетни технологии са ги направили излишни от военна гледна точка, това става все по-трудно за поддържане.
Заводът на ПА „Пивденмаш“ е с площ около 1834 акра (744 хектара) или 2,87 квадратни мили и макар да не знаем каква част от тази площ е била поразена от множеството бойни глави на „Орешник“, видеоматериалите сочат, че тя е била доста разпръсната. „Орешник“, заредена с MIRV (Multiple Independent Re-entry Vehicle), съдържаща конвенционални боеприпаси, е хиперзвуковата ракета, еквивалентна на пушка, пише за The National Interest Филип Пилкингтън.......Прочети още

Северна Корея пленява американския разузнавателен кораб “Пуебло” на 23 януари 1968 г.

Напрежението в Далечния изток в края на 60-те години на ХХ в. е силно. В Тихоокеанския район в този момент текат военните действия от Виетнамската война. Същевременно насилие характеризира и отношенията между Северна и Южна Корея. Ситуацията в Японско море е тревожна. Част от това напрежение е и инцидентът “Пуебло”.
През нощта на 22 срещу 23 януари 1968 г. патрулни катери на военноморските сили на Корейската народнодемократична република (КНДР) обкръжават американския военен разузнавателен кораб “Пуебло“ (USS Pueblo). В ранните часове на 23 януари севернокорейски военни се качват на “Пуебло” и принуждават екипажа да отплава за най-близкото пристанище - Вонсан. В конфликта е убит един американски моряк и са ранени няколко други.
БТА съобщава за инцидента и за последвалите събития в своите бюлетини “Международна информация” и “Международна информация - Служебен”. Първите съобщения са още от деня на залавяне на кораба и са от американската страна. Публикувани са в Служебния бюлетин. Информацията, която потвърждава случая от севернокорейска страна, е с дата 24 януари и е публикувана в бюлетина “Международна информация”........Прочети още

Великите авантюристи: Джордж Патън – лошото момче на Американската армия

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха........Прочети още

135 години от създаването на мобилизационните структури в Българската армия

На 23 януари  честваме 135 години от създаването на мобилизационните структури в Българската армия и 14 години от учредяването на „КЛУБ 199”.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия настъпват количествени и качествени промени както на човешките ресурси, така и на въоръжението.
Затова с Указ № 9 от 23 януари 1890 година във военното министерство се създава отдел за мобилизационна работа, с което се поставя началото на мобилизационната система.....Прочети още

Army Recognition: Как Русия използва новите лазерно насочвани артилерийски снаряди Краснопол-М2 за прецизни удари в Украйна

Руската армия използва нови артилерийски снаряди с лазерно насочване Краснопол-М2 за високоточни удари срещу украинските въоръжени сили, съобщава Army Recognition, позовавайки се на полските издания Defense24 и Komputer Swiat.
Komputer Swiat посочва, че руската армия използва голям брой остарели оръжия в Северния военен окръг (дори танкове Т-55, чието производство е завършено с началото на войната в Афганистан). Въпреки това се появи голям брой от най-модерните видове и дори класове оръжия. Един от тях е второто поколение на управляемия снаряд "Краснопол".
Боеприпасите от това семейство се използват от руската армия от самото начало на военната операция, тъй като позволяват удари по неподвижни и движещи се цели с изключителна точност (но до определена скорост). Единственият недостатък на боеприпасите беше техният малък обсег (до 20 км), който беше значително по-нисък, например от подобни американски GMLRS (изстреляни от M270 MLRS и M142 HIMARS), които имат обхват до 90 км........Прочети още

Местността „Карантината“ на южния бряг на Варненския залив по време на Кримската война

„Карантината“ е местност на южния бряг на Варненския залив. В началото на Кримската война (1853-1856 г.) английските и френски сапьори имали заповед от своето командване да ремонтират стария пристан на Варна и да изградят два нови дървени пристана в местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив, за дебаркирането на основните английски и френски части – пехота, кавалерия и артилерия.
Пристаните, от дъбови греди и талпи с дължина 140 фута, са изградени в края на май – началото на юни 1854 г. от около 100 английски и 250 френски сапьори, дебаркирали във Варна на 22, 26 и 27 май 1854 г. на борда на английските параходите „Карадок“ (HMS Caradoc) и „Емю“ (Emu) и френската парна фрегата „Качик“ (Le Cacique)........Прочети още

В Сухопътните войски анализираха постигнатото през 2024 г.

Днес в присъствието на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, директора на щаба на отбраната, началника на ВА „Г. С. Раковски“, директора на служба „Военна полиция“, командирите на Съвместното командване на силите и видовете въоръжени сили, представители на Съвместното командване на специалните операции, командването за логистична поддръжка, ръководството, началниците на отдели от командването на Сухопътните войски и командирите и главните сержанти на военни формирования бе проведен Анализ на подготовката на Сухопътните войски през учебната 2024 г., съобщават от КСВ
„Нашият основен фокус остава изграждане на боеспособни Сухопътни войски, които са в състояние във взаимодействие с останалите компоненти и координирано със съюзните армии да генерират желаните ефекти във всички области на оперативното пространство за възпиране на потенциална агресия и защита териториалната цялост на страната, при необходимост." - каза командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
„Това, което сте свършили през годината заслужава адмирации. Искам да благодаря на личния състав на Сухопътните войски за положените усилия през годината. За вас 2024 беше ползотворна година. Резултатите го показват.“ -  отбеляза  началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
В края на Анализа генерал-майор Дешков награди с купи и грамоти победителите в комплексното класиране от проведените военни шампионати в Сухопътните войски през 2024 година.
Първенец в комплексното класиране е 61-ва Стрямска механизирана бригада, втори е Центърът за подготовка на специалисти,  третото място зае 2-ра Тунджанска механизирана бригада, четвърти са 101-ви алпийски полк, с пето място се поздравиха 55-ти инженерен полк, а шести се класираха 3-то бригадно командване.
Източник: https://otbrana.com/

Целта за разходите за отбрана на Италия остава 2%, заяви министърът на отбраната

Целта на разходите за отбрана на Италия остава 2% от БВП, заяви днес министърът на отбраната Гуидо Крозето, коментирайки призива на президента на САЩ Доналд Тръмп към страните от НАТО да ги увеличат до 5%, предаде италианската новинарска агенция АНСА.
„Все още не сме успели да достигнем 2%. Засега целта ни е 2 на сто, официално определена от НАТО“, каза Крозето пред репортери, преди да даде изявление пред Долната камара относно войната в Украйна. „Следващата среща на високо равнище на НАТО ще се състои в края на юни. Ще видим дали тогава ще поставят друга цел. Засега е 2%“, допълни той.
Пред парламента Крозето потвърди подкрепата на Италия за Украйна след инвазията на Русия.
„Ние сме на страната на народа, а не на престъпниците. Това не означава, че сме забравили приятелство си от десетилетия с Русия“, заяви министърът.
Източник: bta.bg

Бойни и представителни знамена във Въоръжените сили

В проекта на Устав за войсковата служба на Въоръжените сили има раздел „Бойно и представително знаме“. Регламентира се, че бойно знаме се полага и връчва на командвания на оперативно ниво; бригади, бригадни командвания и полкове от Сухопътните войски; авиационни бази от Военновъздушните сили; флотилии, авиационни бази, дивизиони и групи за морски специални операции от Военноморските сили; групи за специални операции от Съвместното командване на специалните операции и висши военноучебни заведения. Тези структури могат да имат само едно бойно знаме. Право да връчват бойно знаме на военно формирование имаг президентът на Република България, министърът на отбраната и началникът на отбраната. При разформироване на военното формирование бойното знаме, ордените и грамотата се изпращат със служебната книга на бойното знаме във Военноисторическия музей. Предаването (сдаването) се извършва в тържествена обстановка.
Представителни знамена се връчват на командванията на оперативно ниво, както и на военните формирования с ранг до батальон (дивизион), на които не се полагат бойни знамена, се посочва в проектодокумента. Връчването на представителните знамена се извършва от командирите, отдали заповеди за връчване. При разформироване на военното формирование представителното знаме се сдава във Военноисторическия музей с кратка историческа справка
В отделно приложение се отбелязва как трябва да бъдат изработени бойните и представителните знамена. Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120х120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното  знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на  знамето по средата е извезан текст „С нами Бог“.
Представителното знаме на военна част от Българската армия е с  еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, обточено със златни  сърмени ресни с дължина 5 см от трите страни. Цветове са съчетание от  цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За  храброст“ в червен цвят. Представителното знаме се изработва от две лицеви парчета копринен плат в цветове и материали, отговарящи на стандартните указания в Закона за  Държавния печат и Националното знаме на Република България.
Източник:  https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

"Легионът е нашето отечество": Хората без минало, които намират бъдещето си във Френския чуждестранен легион

Tе всяват страх у враговете си и уважение у съюзниците си, а репутацията им e позната в цял свят, извоювана с цената на кръв и безброй жертви. Идват от различни страни, за да служат на чуждо място, далеч от дома.
Единствената им вярност е към другарите на бойното поле, а мотото им гласи Legio Patria Nostra ("Легионът е нашето отечество"). Така той се превръща в тяхната родината, а другарят до тях става единственото им семейство.
Това са хората без минало, които намират бъдещето си във Френския чуждестранен легион.
Като структура това специфично военно формирование е създадено в далечната 1831 г. по решение на крал Луи-Филип в един доста несигурен период от историята на Франция. Само година по-рано се случва Юлската революция, която става причина за детронацията на братовчед му Шарл X и краят на Бурбонската династия.......Прочети още

49 години от началото на разработването на F/A-18A

На 22 януари 1976 г. компанията McDonnell-Douglas обявява за началото на разработване на самолети F-18 и А-18. Първоначално е планирано McDonnell-Douglas да работи по палубен вариант за ВМС на САЩ, а Northrop да разработи F-18L (наземен вариант) за експорт. Поради редица причини Northrop се отказва.
Новият самолет е трябвало да има три основни модификации: изтребител F-18A, щурмовик A-18A и учебно-боен TF-18A. На 1 март 1977 г. е обявено, че новият изтребител ще получи названието „Hornet” („Стършел“).
На конструкторите от McDonnell-Douglas се отдава да обединят изтребителната и щурмова модификация в един самолет, който от 1980 г. се води неофициално като F/A-18A и чак през декември това обозначение е утвърдено официално. Двуместният вариант е преименуван на F/A-18B. - Още за F/A-18A

Отбелязваме 104 години от рождението на военния парашутист полковник Калъпчиев

На 22 януари 1921 година в с. Грамада, Горноджумайско, е роден полковник Стефан Калъпчиев. Участва в съпротивителното движение (1943 – 1944) и в първия период на войната срещу Германия (1944). Завършва Народното военно училище „Васил Левски“ (1946).
Служи като командир на Парашутната дружина и началник на Парашутно-десантната служба във войските на ПВО и ВВС. Обучава подчинените му офицери в изпълнение на парашутни скокове от различни типове самолети и вертолети, денем и нощем, на суша и вода, от различни височини – от 3000 до 15 000 м. Поставя височинен рекорд по парашутизъм при скок от реактивен бомбардировач Ил-28 и става първият българин, извършил парашутен скок чрез катапултиране от учебно-тренировъчен самолет УТИ МиГ-15, както и скок от вертолет Ми-4 над вода.
В летателната му биография са записани над 2000 скока, шест световни и седем републикански рекорда по височинен парашутизъм. За особени заслуги към авиационните спортове е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта по парашутизъм“ и с почетния диплом „Пол Тисандие“ на Международната авиационна федерация.
Полк. Калъпчиев участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев, за когото е популярната народна песен "Имала майка едно ми чедо".
На 25 февруари 1964 г. полк. Калъпчиев извършва последния скок в живота си на летище Божурище. Днес там той има паметник. Отваря парашута твърде ниско. Правил го е стотици пъти, но този се оказва фатален. При падането на земята се претъркулва, но чупи ребро, което се забива в аортата. Така България и Българската армия губят един от своите достойни синове. Истински революционер и рицар в парашутизма и използването на диверсионно-разузнавателни групи.

Цимерит: Уникалното покритие на германските танкове от Втората световна война

Когато разглеждате немски танкове от Втората световна война, може да сте забелязали странна текстура, която покрива повечето повърхности на бронята им. Въпреки че тя изглежда като някакъв интересен вид камуфлаж, всъщност е специално покритие, създадено от германците, за да намали магнитните свойства на бронята на танка и така да намали способността на магнитната мина да се захване за нея.
Наречено „Цимерит“, покритието е твърдо и отнема време за нанасяне. В крайна сметка обаче се оказва ненужно, тъй като по ирония на съдбата Германия е единствената сила ​​във Втората световна война, който постави магнитни мини в значително количество….......Прочети още

Германският оръжеен износ бележи нов рекорд заради войната в Украйна

Разрешителните за износ на оръжия и военно оборудване, издадени от германското правителство, са достигнали през 2024 г. ново рекордно равнище, сочат данни, предоставени на ДПА.
Миналата година германското правителство е одобрило износ на оръжия и военно оборудване на рекордната стойност 13,33 милиарда евро, съобщи Министерството на икономиката, цитирано от БТА.
Тази информацията е предоставена в отговор на парламентарно запитване, внесено от депутат от левия популистки Алианс "Сара Вагенкнехт".
Рекордът до голяма степен се дължи на износа за Украйна, като за Киев са одобрени 8,15 млрд. евро. Следват Сингапур с 1,21 млрд. евро, Алжир с 558,7 милиона евро, САЩ с 319,9 млн. евро и Турция с 230,8 млн. евро.
Доставките на германско въоръжение за Турция, която е член на НАТО, в последните години пораждат полемика поради опасенията за спазването на човешките права в страната и някои от действията на турското правителство във външната политика, отбелязва ДПА.
Искането за информация е отправено от депутата Севим Дагделен от новосъздадения Алианс "Сара Вагенкнехт" - формация, която миналата година се отдели от крайнолявата партия "Левите". Вагенкнехт, която е неин лидер, определя политическата идеология на партията като "ляв консерватизъм".

Румъния очаква през февруари да бъде подписан договорът за нов комплекс "Пейтриът", която да замени дарения на Украйна

Румънският министър на отбраната Анджел Тълвар заяви в интервю за Аджерпрес, че очаква през февруари да бъде подписан договор за нов комплекс за противовъздушна отбрана "Пейтриът", който ще замени този, който Румъния дари на Украйна.
"Приветствам факта, че в края на изминалата година американското правителство взе решение да одобри доставката за Румъния на три системи "Пейтриът", които бяха в програмата. Освен тези три системи, що се отнася до системата, която дарихме, чиято стойност е около 300 милиона евро (...), партньори от три страни членки на НАТО вече допринесоха финансово, а Румъния остава само да плати транспорта и вероятно ДДС за оборудването. Очакваме подписването на договора за тази система да стане през месец февруари", посочи министърът.
Той оценява, че подписването на договора за новата система "Пейтриът" за Румъния идва много скоро, което "се вписва в нашите оценки тогава, когато взехме решението, подкрепено от парламента, за това дарение".
Румъния дари една ракетна система земя-въздух "Пейтриът" на Украйна през септември миналата година. Разходите за дарението, поети от Румъния, се оценяват от Министерството на националната отбрана на около 60 милиона долара.
По-рано този месец румънските медии съобщиха, че американското министерство на отбраната е възложило договор на стойност 946 милиона долара на оръжейната компания "Рейтиън Текнолъджис" за доставка на Румъния на допълнителна система за противоракетна отбрана "Пейтриът", която да замени дарената на Украйна, а срокът за финализиране на договора е 31 декември 2029 г.
Източник: https://www.bta.bg/

Подготвят учението „Български защитник 25“

Финална координираща конференция за учението „Български защитник 25“ („Bulgarian defender 25“) се проведе в Съвместното командване на силите, съобщават от формированието.
Целта на конференцията бе да бъдат обсъдени окончателните детайли по планирането, подготовката и осигуряването на българското участие в серията от свързани международни учения „Defender 25“.
Заместник - командирът на СКС флотилен адмирал Галин Манев приветства участниците във форума, подчерта значимостта на предстоящото учение  за  подготовката на щабовете и формированията от въоръжените сили на Република България за участие в многонационални и мултидомейни операции и акцентира върху необходимостта от добра координация и взаимодействие за успешното провеждане на учението.
В конференцията взеха участие представители на СКС, дирекция „Операции и подготовка“, видовете въоръжени сили, Командването за логистична поддръжка, служба „Военна полиция“ и Военномедицинска академия.
"Defender 25" е учението на ВС на САЩ в Европа. Сценарият ще обхване както балтийските държави, така и Западните Балкани и Черноморския регион. СКС ще координира участието на съюзниците в учението на наша територия.
Източник: https://otbrana.com/

Началникът на израелската армия подава оставка

Началникът на израелската армия Херци Халеви обяви, че ще подаде оставка на 6 март, съобщава "Ройтерс".
Той ще поеме отговорността за масивния пропуск в сигурността на 7 октомври 2023 г., когато бойци на "Хамас" извършиха трансгранична атака от Газа срещу Израел.
В писмо до министъра на отбраната на Израел Халеви посочва, че ще завърши разследването на израелските сили за отбрана относно 7 октомври и ще засили готовността им за предизвикателства, свързани със сигурността.
"Ще предам командването на израелските сили за отбрана по висококачествен и задълбочен начин на моя наследник", увери началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Израел.

САЩ пренасочиха четири стратегически бомбардировача B-1B към Гуам, близо до Тайван

По данни на ВВС на САЩ четири стратегически бомбардировача B-1B Lancer са пребазирани във военновъздушната база Андерсен на остров Гуам в западната част на Тихия океан, предава Newsweek.
Бомбардировачите са пристигнали от военновъздушната база Елсуърт в Южна Дакота. Разполагането е извършено на фона на военното присъствие на Китай в близост до Тайван, който Пекин смята за своя територия, и оспорваните морски зони в Южнокитайско море, посочват американските медии.
Медиите отбелязват, че Гуам е идеален плацдарм за проектиране на военна мощ, тъй като се намира само на 1600 мили от Тайван и Южнокитайско море и на 1800 мили от Южна Корея.
Мисията на оперативната група бомбардировачи е в съответствие с целите на националната отбранителна стратегия, посочват от Тихоокеанското командване на ВВС на САЩ.

Един забравен български генерал

На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Н. В. училище в София. С кавалерийските части , в които служи като млад офицер – 4-и и 7-и конен полк, преминава през войните от 1912 – 1918 г.
През 1925 г. завършва Военна академия. Издава редица теоретични трудове и анализи за действията на българската армия. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.)
На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Н. В. войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. През 1937 г. Цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на въздушните полкове. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат.
Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109.
През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията.
Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години. Умира на 21 април 1984 г.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Сейго Ямадзава – самураят, който се би за свободата на България

Руско-турската война от 1877-1878 г. безспорно е събитие от голямо значение за българската история. Учените по цял свят са съгласни, че резултатът от него е решен в битката при Плевен. Тази многомесечна епопея привлича погледите на цялото земно кълбо и веднага се превръща в легенда, пренасяна от уста на уста.
Пътят към успеха в битката при Плевен е дълъг и труден. Дълъг, защото продължава от 8 юли до 10 декември 1877 г. Труден, защото половината от руснаците, които губят живота си по време на войната, загиват именно в тези трудни сражения. В крайна сметка, без провизии, Осман паша прави отчаян опит да пробие обсадата на 10 декември. Натискът от турците е жесток, но неуспешен и при вида на отчайващото положение, излиза заповед да се развее бяло знаме. Убитите и ранени османци са 15 000, а се предават 40 000 офицери и войници......Прочети още

Великите военни изцепки: Битката при Велбъжд (1330 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл......Прочети още

На 21 януари 1954 г. в САЩ е спусната на вода първата атомна подводница “Наутилус”

“Наутилус” (SSN-571) е първата в света подводница, задвижвана от атомен реактор, и първият изобщо кораб, достигнал Северния полюс. Килът й е заложен на 14 юни 1952 година в завода на “Дженеръл Илектрик” в Гротън, Кънектикът, от тогавашния президент на САЩ Хари Труман. Пусната е на вода и е кръстена от “Мами” Айзенхауер, съпругата на следващия президент на Щатите Дуайт Айзенхауер на 21 януари 1954 г. Влиза в строя на американските ВМС на 30 септември същата година под командването на капитан ІІ ранг Юджийн Уилкинсън, но остава на кея за достроечни и изпитателни работи.
Първият си рейс “Наутилус” започва на 17 януари 1955 г., когато предава станалото после знаменито съобщение: “На ход - в подводно положение с атомна енергия.” На 10 май се отправя в първото си по-сериозно подводно плаване от Ню Лъндън до Сан Хуан, Пуерто Рико, и изминава 1200 мили за по-малко от деветдесет часа. За времето си това е най-дългото разстояние, изминато от плавателен съд под водата, при това с рекордна скорост.
В периода 1955-1957 г. “Наутилус” е опитна платформа за изследвания в областта на подводните скорости и издръжливостта на материалите и механизмите. На 4 февруари 1957 г. подводницата има зад гърба си вече 60 000 проплавани под вода мили – толкова, колкото и прочутата й съименичка от романа на Жул Верн “Двадесет хиляди левги под водата.”
На 25 април 1958 г. започва историческото й подводно плаване под Северната полярна шапка, но необичайно дълбоките ледове в плиткото Чукотско море я принуждават да се върне в Пърл Харбър на Хаваите. Опитът продължава на 23 юли и на 3 август тя става първият кораб, достигнал Северния полюс. След общо 1590 мили, проплавани под ледовете, “Наутилус” изплава североизточно от Гренландия. По време на плаването е имало сериозни затруднения с навигацията, защото над 85 градуса северна ширина и обичайните магнитни, и жирокомпасите дават големи грешки. В компанията “Спери” е изработен и малко преди плаването е монтиран специален компас. Все пак командирът на подводницата - тогава капитан ІІ ранг Андерсън имал готовност да разбие с торпеда ледовете, ако се наложи да изплава, за да установи координатите си.
“Наутилус” служи достойно в американските ВМС до 3 март 1980 г., като в дневника й са записани над 300 000 мили, проплавани под вода. Две години по-късно подводницата е обявена за исторически паметник и кораб-символ на щата Кънектикът. След петмесечен ремонт и преобзавеждане на стойност почти 5 милиона USD в завода, където е била построена, “Наутилус” се превръща в музей на подводното плаване, близо до военноморската база в Ню Лъндън, щата Кънектикът. Всяка година я посещават около четвърт милион души.
През 20 септември 2004 г. подводницата чества 50-годишният юбилей от влизането си в строя. Реч на тържеството по този повод произнесе първият й командир – вицеадмирал Юджийн Уилкинсън.
Технически данни: водоизместване (пълно) - 3520 т, дължина - 95,5 м, широчина - 8,5 м, газене - 7,9 м, въоръжение - 6 торпедни апарата, екипаж - 13 офицера и 92 матроса. - Още за  SSN-571

На този ден през 1968 година бомбардировач Б-52 катастрофира над Гренландия с четири водородни бомби

На 21 януари 1968 г., след възникване на пожар на борда на стратегическия бомбардировач Б-52, екипажът аварийно напуска самолета в условния на полярна нощ над базата на ВВС на САЩ Туле в Гренландия и неуправляемата машина с четири термоядрени бомби се разбива близо до базата. - (видео)
Бомбардировачът изпълнява бойно патрулиране в рамките на операция „Хромов купол” с четири термоядрени бомби B28FI. При падането бомбите се разрушават и предизвикват радиоактивно заразяване на местността. През март 2009 г. списание „Time” включва инцидентът в списъка на най-сериозните ядрени катастрофи.
Катастрофата става само 2 г. и 4 дни след инцидента над испанското село Паломарес, когато пак горящ Б-52 хвърля 4 термоядрени бомби в морето и на брега. - (видео)
Спомените са пресни и международният скандал е огромен........... Прочети още

Най-добрите спецчасти на света

Елитните специални части на всяка една страна са съставени от най-добре тренираните войници. Обучението им е трудно и малцина успяват да заслужат мястото си сред най-добрите. Ето кои са най-добрите сред тях за 2017-та, според класацията сайта rankred.com
JTF2 – Канада
Звеното е създадено през 1993г. и е съставено от няколко стотин членове. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г., JTF2 се превърна в елитен антитерористичен блок за специални операции. Съставен от военен персонал от канадските сили, JTF2 предприема редица операции, сред които охрана на важни личности и подсигуряване сигурността на големи събития като Олимпийските игри през 2010, например.
Тайно са били на много световни горещи точки по целия свят – от спасяване на заложници в Ирак до залавяне на сръбски снайперисти в Босна. JTF2 са били в Афганистан много преди останалите световни сили да изпратят военните си части. - Още специални части на Канада
Special Air Service Regiment – Австралия
Според rankred.com австралийците имат отлично тренирани и екипирани специални части. Макар и името им да не се появява често в медиите SASR са били на тайни мисии в много части на света. От спасяване на заложници до обезвреждане на терористични и престъпни групировки. SASR е създадена през 1957 г. като специално подразделение на австралийската армия. - Още специални части на Австралия
Delta Force – САЩ
Делта Форс са едни от най-популярните специални сили. Освен в антитерористични операции, те могат да се включват в спасяване на заложници, нападения, разузнаване.
Звеното е създадено през 1977 г. в резултат на нарастващия брой терористични операции. Оттогава, в него участват предимно войници, служили в американските специални сили като зелени барети или рейнджъри. За да бъдат допуснати до обучение, кандидатите трябва да са мъже на не по-малко от 21 години, да имат високи резултатите на тестовете и да са с ранг не по-нисък от ефрейтор. Те са подложени на последователни физически и психологически тестове, с цел слабите да отпаднат.
Твърди се, че един на всеки 10 успява да се справи с 6-месечния обучителен курс. Операциите на Делта Форс остават строго пазени тайни, но можете да се обзаложите, че са в авангардния спектър на всяка операция, ръководена от САЩ. - Още специални части на САЩ
Алфа – Русия
Те са едни от най-известните специални военни сили в света. Това елитно антитерористично подразделение е създадено от КГБ през 1974 г., а в днешно време действа под управлението на Федералната служба за сигурност. През годините, специалните части на Русия са получавали множество критики за грубите и крайните методи, които използват в конфликтни ситуации.
Специалното звено добива популярност по време на войната в Афганистан, когато Алфа нахлули в президентския дворец в Кабул и убили всички в сградата. През 1985 г. група бе изпратена в Бейрут, за да се опита да спаси четирима съветски дипломати. Alpha-Group Алфа участва в най-големите антитерористични операции в Русия. - Още за група "Алфа"
Shayetet 13 – Израел
Специалното звено на израелските военноморски сили Шайет 13 е създадено през 1948 г. и е участвало във всяка по-голяма операция на Израел – от спасяването на заложници и борбата с тероризма до разузнаването. Обучението е 20 месеца и принуждава кандидатите да преминат през най-стресиращите психологически и физически тестове, преди да започнат дори специализираното си обучение.
Шайет 13 участва в редица операции, включително войници от него са се качвали на кораб, за да заловят оръжия, пътуващи към Газа. Най-забележителната им операция е след олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато са призовани да помогнат на израелските спортисти. - Още специални части на Израел
Navy SEALs – САЩ
Aмepиĸaнcĸитe мopcĸи тюлeни ca мoжe би нaй-eлитнитe и дoбpe oбyчeни cили зa cпeциaлни oпepaции. Члeнoвeтe нa тoвa eлитнo фopмиpoвaниe пpeминaвaт пpeз няĸoлĸo гoдини пepиoд oбyчeниe, пpeди дa бъдaт вĸлючeни в oпepaции, a тpeниpoвĸитe ca изĸлючитeлнo тeжĸи и интeнзивни.
Зa дa ce пpиcъeдини чoвeĸ ĸъм тяx, тpябвa дa мoжe дa нaпpaви нaй-мaлĸo 42 лицeви oпopи зa 2 минyти, 50 ĸopeмни пpecи зa 2 минyти и дa избягa 2.5 ĸм зa 11 минyти. Bcичĸo тoвa e oщe пpeди дa e зaпoчнaлo cъщинcĸoтo oбyчeниe. Mнoгo дъpжaви ocнoвaвaт тpeниpoвĸитe нa cвoитe cпeцчacти нa oпитa нa мopcĸитe тюлeни.
SAS – Великобритания
Британските Специални въздушни сили са създадени през 1941г. Ha eмблeмaтa им e изпиcaнa пoпyляpнaтa фpaзa "Koйтo дpъзвa - пeчeли". Зaпитaн зa знaчeниeтo нa ЅАЅ в бoeвeтe cлeд вoйнaтa в Иpaĸ, aмepиĸaнcĸият гeнepaл Cтeнли MaĸKpиcтъл ĸaзвa: "Cъщecтвeнo. Hямaшe дa ce cпpaвим бeз тяx."
Подборът включва тест за издръжливост, обучение в джунглата на Белиз и тренировки по оцеляване. Последният тест е 36-часов разпит, който трябва да пречупи волята на кандидата. Специални въздушни сили са тренирани от Ми 5 и Ми 6, за да се справят и с шпионски операции. - Още специални части на Англия

Проведе се годишният анализ на подготовката във Флотилия бойни и спомагателни кораби

Проведе се анализ на състоянието и подготовката на Флотилия бойни и спомагателни кораби за изминалата 2024 година. На анализа присъстваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков, командирът на Военноморска база Бургас капитан I ранг Петър Петров, офицери от щаба и командирите на военните формирования от състава на флотилията.
Отбелязано бе, че въпреки всички трудности и предизвикателства, през изминалата 2024 г., флотилията и подчинените й сили са изпълнили в пълен обем поставените задачи. Формированията са провели самостоятелни и съвместни подготовки и участваха в учения, както в национален, така и в международен формат, а именно тактическото учение на Флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море 2024”, националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2024”, водолазното учение на Военноморски сили на Република България с международно участие „ТРИТОН 2024”, активациите на Противоминната група в Черно море (MCM BLACK SEA) и съвместното българо-румънско противоминно учение „Посейдон 2024“.
Основен акцент през изминалата година са усилията по преодоляване на последствията от военния конфликт между Република Украйна и Руската федерация, чрез унищожаването и обезвреждането в Черно море на боеприпаси и взривни материали.
Командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков изрази своята благодарност към личния състав за постигнатите добри резултати и изказа своето задоволство от цялостната дейност на флотилията през 2024 година и я определи като изключително ползотворна, динамична и ефективна.
Командирът на ВМС обърна особено внимание на усилията на флотилията за гарантиране безопасността на корабоплаването и сигурността на критичната морска инфраструктура чрез провеждането на системни обследвания на националните морски пространства, с цел събиране на информация за подводни контакти и откриване и унищожаване на плаващи морски мини.
Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов даде своята висока оценка за дейността на флотилията през изминалата година и в заключение  очерта основните насоки и предизвикателства, стоящи пред Военноморските сили през 2025 г.
Източник: https://www.maritime.bg/

Южна Корея започва разработката на система за противовъздушна отбрана, която да прехваща снаряди на КНДР

Южна Корея официално започна разработването на собствена система P, подобна на израелската система за противовъздушна отбрана Iron Dome, за да засили защитата си срещу артилерийски заплахи от Северна Корея, съобщи Yonhap.
Според доклада южнокорейското правителство планира да похарчи 479,8 млрд. вона (329 млн. долара) до 2028 г. за разработване на системата за противоракетна отбрана на малка височина.
Отбелязва се, че системата ще помогне за защита на ключови военни обекти от севернокорейски артилерийски заплахи.
В проекта ще участват държавната агенция за развитие на отбраната и отбранителни компании като LIG Nex1 Co, Hanwha Aerospace Co и Hanwha Systems Co.

Освобождението на Пернишко

Преди 147 години след близо половин хилядолетие под чужда власт  и в резултат на поредната руско - турска война е възстановена българската държавност. Но пътят до освобождението на България е нелек: минава през комитетите на Левски и две жестоко потушени въстания – Старозагорско и Априлско.
След многократните призиви от страна на европейските велики сили Османската империя да проведе необходимите реформи и да облекчи положението на християнските си поданици става ясно, че войната е единственият изход.
На 12.04.1877 г. в Кишинев император Александър II подписва манифест, с който обявява война на Турция. В състава на руската армия е включено и формираното от близо 12 хил. български доброволци опълчение. Новата войскова единица получава и свое бойно знаме, изработено още през 1876 г. от жителите на руския град Самара.
В хода на военните действия са освободени редица български градове, но армията от руси и българи претърпява и неуспехи – след героична битка Стара Загора отново е превзета от турците, а Плевен е освободен след три неуспешни атаки. От голямо значение е запазването на Шипченския проход – задача, с която руски войници и български опълченци се справят блестящо.
На 4.01.1878 г. ген. Гурко влиза в София. След този успех идва освобождението и на Пернишко.
През есента на 1877 г. от Белград в България се завръща заедно с четниците си прочутият войвода Ильо Марков (на снимката), родом от Берово, Малешевско (днес в Република Македония). Ильо войвода и дружината му участват във сръбско – турската война от края на 1876 г.  По време на освободителната война четата се движи с отряда на ген. Гурко. Има задачата да разузнава за разположението на турската войска, грижи се за осигуряване прехраната от местното население. След превземането на София четата на Ильо войвода се обединява с дружини от Македония и под негово предводителство се насочват към Радомир, Кюстендил и Горна Джумая. Към четниците се присъединява радомирският учител Зиновий Поппетров, който през есента на 1877 г. е откаран от турските власти в София заедно с група радомирски граждани. На 7 януари  при движение на  взвод от около 30 руски кавалеристи от кавказката бригада на ген. Гурко в посока Кюстендил и Горна Джумая е освободено тогавашното село Перник. Руските части влизат в гр. Радомир, но се задържат само няколко часа. Същия ден в Радомир пристига четата на Ильо войвода, която поема грижата за реда в града и околността. Освободени са и редица села – Църква, Мошино, Проваленица (Стефаново), Мусибей (Гълъбник), Кондофрей, Извор, Кленовик, Сирищник, Ковачевци, Раянци и др. Навсякъде освободителите са посрещнати с огромна радост от местното население.
След 4 дни в Радомир влиза ескадрон от IV Улански харковски полк начело с подполковник Задерновски. В града се формира военно комендантство като за комендант е назначен поручик Михаил Занковски. Четата на Ильо войвода и местните жители са изцяло в услуга на руските военни.
Град Радомир става окръжен център, а негов пръв окръжен началник е Владимир Делсал. След изтеглянето на руските войски от Радомир, в града е настанена трета пехотна дружина, която се явява наследник на трета опълченска знаменна дружина. Поради тази причина гр. Радомир има честта до 1881 г. да съхранява славното Самарско знаме.
От брезнишкия край турците са прогонени с помощта на сръбски войски. Знеполе остава извън обсега на военните действия и населението само се организира в чети, за да се защити от башибозушките произволи. Симо Соколов от с. Грознатовци съставя две чети в с. Врабча - едната се насочва към Брезник, а другата към Кошарево. След два дни  се сформира нова чета, която разбива турците при с. Власина и ги прогонва до Враня. Заедно с Тако Пеев освобождават Знеполе и част от Граово. В трънския край действат още  четите на Иван Грънчаров от Трън, Гого Мисловишки, Коле Станоев от Клисура, Даскал Димо Петричев от Берайнци, Атанас Насалевски.
В Българското опълчение се включват доброволци от всички краища на България. Много са и селищата  в Пернишко, които допринасят със свои участници в опълчението за освобождението на родината. Запазени са имената на повече от 30 опълченци, сред които Иван Соколов от с. Върба, Никола Корчев от Д. Диканя – един от спасителите на Самарското знаме, Иван Илков от Калкас, Лазар Стоянов от Боснек, Христо Антонов от Студена, Христо Илиев от Студена, Васил Божков от Крапец,  Димитър Костов от Зелениград, Иван Николов Гърков от  с.Калище, Тодор Стаменов от с.Калище, Стоян Лазаров от Калище, и още доброволци от  Радомир, Поцърненци, Егълница, Друган, Бегуновци.
Така с обединени усилия от страна на нашия народ и с огромната помощ на руските войски Третата българска държава поема пътя на своето свободно развитие.
Източник: http://otbrana.com, Милена Карамфилова, уредник към Регионален исторически музей - Перник

Математици със сензационно разкритие: Ето защо Хитлер загуби войната

Какви грешки е направил Хитлер според версията на британските историци? Нацистка Германия имаше възможност да спечели „Битката за Великобритания“ и това значително да повлияе на резултата от Втората световна война, ако бе взела други стратегически решения. До това заключение стигнаха изследователите от Йоркския университет на Великобритания, информира "Труд".
Използвайки компютърен модел, те определиха, че най-вероятно немците щяха да са победители в битката, ако бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 г., веднага след известната реч на Уинстън Чърчил „Техният звезден час“.......Прочети още

Оливър Стоун и Питър Кузник при Тъкър Карлсън: Руснаците ни мислят за сатанисти и има защо. Вярваме в долара, сменяме режими, корумпираме държави

"Руснаците мислят, че сме загубили връзка с християнството и че вървим към някаква по-скоро сатанинска култура. Разбирам защо мислят така. Ние използвахме атомната бомба, сменяме режими в държави и после ги корумпираме, вярваме в долара и господството му в света. Те не виждат надежда в нашия начин на живот. Виждат хора, които се конкурират до смърт."

Това казва режисьорът Оливър Стоун, който заедно със своя приятел и професор по история и директор на Института за ядрени изследвания Питър Кузник, участват в шоуто на Тъкър Карлсън.
Тримата разговарят за Русия, Украйна, русофобията в САЩ и ЕС и рискът от ядрена война.........Прочети още

Противотанковите ракети за „Страйкър“ чакат решението на парламента

Става дума за Международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin“. Служебното правителство го одобри на последното си заседание. Без ратификацията на Народното събрание, обаче, бойните и разузнавателни машини „Страйкър“ няма да получат необходимото количество ракети за противотанковите си системи.
Договорът е подписан от българска страна от министъра на отбраната Атанас Запрянов на 27 декември 2024 г. Той е  изготвен съобразно изискванията на програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и е на обща стойност 153 937 580 лева без ДДС, става ясно от стенограмата на правителственото заседание. Сумата за ДДС, която трябва да се заплати е в размер на 27 527 070 лева, като съгласно схемата за доставка трябва да се заплати през 2031 г. За цялостната реализация на проекта ще са необходими и допълнителни средства за заплащане на мита, такси и транспортни разходи.
Настоящият проект на международен договор, посочва министър Запрянов, ще подпомогне изпълнението на договора „Придобиване на бойни машини Страйкър“ при реализацията на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, който е в основата на изграждането на способностите на декларираната механизирана бригада за участие в коалиционни операции.
Конкретната реализация на договора ще осигури необходимото количество ракети за противотанковите системи на бойните и разузнавателни машини „Страйкър“ и ще способства за водене на подготовка и поддържане на способностите за участие в операции по гарантиране на националния суверенитет и независимост, и защита на териториалната цялост на страната.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Полша получи първите 28 танка Abrams от най-новата модификация

Полша получи първите 28 американски танка Abrams от най-новия модел, предава RMF24, като се позовава на съобщение на Министерството на отбраната на страната.
Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш е обявил, че първите 28 танка Abrams M1A2SEPv3, поръчани от Полша, вече са в страната. Те ще преминат през инспекция и след това ще бъдат въведени в експлоатация.
"Общо ще разполагаме с 250 такива танка Abrams“, е припомнил министърът.
250-те танка, стойността на договора за които заедно със съответното оборудване е около 4,75 млрд. долара, ще бъдат в допълнение към вече съществуващите 116 Abrams с по-стар модел.
Договорът за танковете е сключен през април 2022 г. със срок на доставка 2025-26 г. След това Полша поръча 116 Abrams от по-стар модел с по-бърз срок на доставка, като последният от тях пристигна през лятото на 2024 г.
Министърът на отбраната на Полша наскоро заяви, че Варшава подкрепя искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана. Собственият бюджет на Полша за отбрана за 2025 г. е близо до 5 % от БВП.
Източник: https://www.focus-news.net/

Първият специализиран хидрографски кораб на българските ВМС (1950 – 1975)

35 години служба под български флаг!
Със своя заповед от 7 януари 1949 г. командирът на ВМС разпорежда на командира на Черноморския флот: „Да се извърши предварителна работа по хидрографско-навигационното осигуряване на районите, подлежащи на минна работа. Вероятно вследствие на извършената „работа“, през ноември 1949 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев издава Заповед № І-М-378 за назначаване на комисия с председател командирът на Морска база Бургас капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Анатоли Златаров. Задачата на комисията е да прегледа числящи се към Пристанище Бургас кораби, които биха могли да получат мобилизационно назначение по щата за военно време в Дивизиона миночистачи - Бургас. На комисията са дадени правата да прегледат и други кораби, които не фигурират в заповедта, но се числят към Пристанище Бургас. Командирът на Морска база Бургас и членовете на комисията изпълняват заповедта и в Щаба на ВМС постъпва подробна информация за корабите, които биха могли да бъдат мобилизирани. Специално внимание е обърнато на новопостроените в корабостроителницата в Царево (от 18 април 1950 г. - Мичурин) кораби с дървен корпус (всеки с вместимост от 61 бруто-регистър тона) за нуждите на ДП „Държавен риболов“........Прочети още

136 години от създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк

„Ако всеки от нас разрови родовата си памет, няма как да не стигне до едни войничета, на които ръцете са им напукани и от студ, и от жега, които са яли веднъж на седмица, които са броели куршумите, но които са знаели, че зад гърба им започва България. И няма как да отстъпят и докъдето са стигнали те, до там е България. Те пазят семейства, те пазят огнища, те пазят роднини, пазят земята. И затова са били непобедими.“ /„История на 23-ти пехотен Шипченски полк“, автори: Красимир Узунов и професор Генчо Начев/
136 години след създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк още отеква ехото от бойната слава и героизма на неговите войни.
Полкът е формиран в град Казанлък на основание указ № 11/1889 г. на княз Фердинанд от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк.
23-ти пехотен Шипченски полк участва в балканските войни (1912-1913 г.) в обсадата на Одрин. В Първата световна война воюва при връх Китка, с. Ботум, южно от с. Рещани (северно от Битоля) и на Беломорския фронт източно от гр. Серес. След края на войната се разформирова, но се създава отново през 1928 г.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия и взима активно участие в Мурската операция. Разформирован е окончателно след края на Втората световна война.
„23-ти пехотен Шипченски полк е наричан с много имена – Безсмъртния полк, Лудия полк, Лъв Балкански, Венеца на бойната слава на България…”
Днес военнослужещите от 61 Стрямска механизирана бригада, като наследници на 23-ти пехотен Шипченски полк, продължават да следват традициите и примера на своите предшественици, показвайки висок боен дух и себеотрицание.
Поклон пред паметта на всички българи загинали във войните за национално обединение на България!
Източник: 61mbrkarlovo.alle.bg

Великите битки, променили историята: Битката при Бувин (1214 г.)

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

Уругвай ще закупи шест леки бойни самолета Embraer Super Tucano

На 14 януари 2025 г. бразилската компания Embraer обяви, че Министерството на националната отбрана на Уругвай е превърнало от опция в твърд договор пет турбовитлови леки бойни самолета EMB-314 (A-29) Super Tucano, закупени за Уругвайските военновъздушни сили. Този контракт е продължение на първоначалния договор, сключен от Уругвай през август 2024 г. за закупуване на един самолет Super Tucano с опция за още пет самолета. Сега петте опционни самолети са преобразувани в твърда поръчка, с което общият брой Super Tucano, закупени от Уругвай, става шест. Договорът включва също доставка на един наземен тренажьор и услуги свързани с обучение на персонала, логистична и техническа поддръжка на машините.

Италия подписва договори за ракетни системи HIMARS

На 7 януари 2025 г. Агенцията за доставки на италианската армия подписа споразумение за придобиване на допълнителни 14 бойни машини на наземните ракетни системи M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) от американската корпорация Lockheed Martin по програмата за външни военни продажби (FMS). По-рано през февруари 2024 г. Италия поръча първите седем ракетни системи HIMARS чрез FMS, така че текущата покупка довежда общия брой до първоначално планираните 21 единици. Броят и видовете поръчани управляеми ракети не се разкриват.

Стотици шведски военни пристигнаха в Латвия да подсилят източния фланг на НАТО

Шведските военни се присъединяват към една от осемте бригади на НАТО по източния фланг на алианса. Батальонът е разположен край град Рига, при град Адажи.
Стотици шведски военни пристигнаха днес в Латвия, за да се присъединят към водена от Канада многонационална бригада по източния фланг на НАТО – мисия, която Швеция определя като най-значимата си операция до момента като част от военния съюз, предаде Асошиейтед прес. Латвия граничи с Русия на изток и с руския съюзник Беларус на югоизток. Напрежението в региона се повиши значително заради руската инвазия в Украйна.
Кораб, превозващ части от мотострелкови батальон пристигна рано сутринта на пристанището в столицата Рига, придружен от части на шведската авиация и на шведските и латвийските военноморски сили, съобщиха в изявление шведските въоръжени сили.
Шведските въоръжени сили съобщиха, че мисията от 550 военни ще помогне на НАТО в усилията й за сдържане и отбрана, че ще засили сигурността в региона,  а също така, че "бележи най-големия ангажимент на Швеция след присъединяването ѝ към НАТО".
Командирът подполковник Хенрик Росдал от 71-ви батальон заяви, че усеща извънредна гордост, че помага за колективната отбрана на алианса. "Това е исторически ден, но в същото време е нашата нова нормалност", заяви той.
Шведските военни се присъединяват към една от осемте бригади на НАТО по източния фланг на алианса. Батальонът е разположен край град Рига, при град Адажи.
Швеция официално се присъедини към НАТО през март миналата година, слагайки край на десетилетия на неутралитет поради засилването на опасенията за сигурността в Европа след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Източник: БТА

Генерал от Бундесвера: Русия се превъоръжава и до 2028 г. ще представлява "сериозна военна заплаха" за НАТО

Русия успешно се превъоръжава и до 2028 г. ще представлява "сериозна военна заплаха" за НАТО с конвенционални оръжия, коментира пред Welt am Sonntag Кристиан Фройдинг, ръководител на Украинския ситуационен център към Министерството на отбраната и генерал от Бундесвера.
"Руската армия разполага с повече танкове, повече боеприпаси, повече ракети и повече безпилотни летателни апарати всеки месец. Производството расте, запасите в складовете се увеличават“, подчертава той.
В същото време Фройдинг отбеляза, че няма сигурност, че Русия действително планира нападение, но "явно създава условия за това".
Според Фройдинг НАТО вече е в състояние да отблъсне руска атака, но Алиансът трябва да "развие необходимата мощ, за да осигури надеждно възпиране и по този начин да предотврати война".
Според източниците на вестника в областта на сигурността Кремъл до голяма степен компенсира човешките и материалните си загуби в Украйна и е в състояние да натрупа резерви в определени области.
Така в момента Русия произвежда около 3000 планиращи бомби на месец, които тежат до три тона в зависимост от модела, както и хиляди високоточни планиращи бомби с голям обсег на действие до 100 км.
Освен това руските компании и доброволци произвеждат милион и половина безпилотни летателни апарати, и по-специално поне 6000 дрона "Шахерд" годишно. Много компоненти за тези безпилотни летателни апарати идват от Китай.
Европейските разузнавателни служби също регистрират ръст на руската армия. По техни данни Москва набира около 30 000 войници месечно, като използва финансовите възнаграждения като основен стимул.
Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, смята, че въоръжаването на Русия представлява "огромна заплаха“ за Европа.
"Русия разполага с внушителен брой войници и широк спектър от мощно оборудване", заявява тя и добавя, че войната срещу Украйна също е разкрила слабостите на Русия.
Цимерман коментира също, че възпирането зависи от "оцеляването" на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

ХИНА: Разходите за отбрана на Хърватия вече са 2% от БВП, каза министърът на отбраната Иван Анушич

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич каза по време на панелна дискусия за ролята на хърватските въоръжени сили в европейската сигурност, че модернизацията на въоръжените сили е правителствен приоритет, предаде хърватската агенция ХИНА.
„Хърватия е достигна два процента от БВП в разходите за отбрана тази година. Освен това, цели 29 процента от разходите за отбрана са насочени към модернизацията на хърватските въоръжени сили“, каза Анушич на панела, организиран от Хърватския паневропейски съюз в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел“.
С това постижение, добави той, Хърватия доказа, че е надежден съюзник, който инвестира в своите отбранителни способности, особено във време на значително влошени условия за сигурност в Европа и в световен мащаб.
„Започнахме модернизацията на хърватските въоръжени сили със закупуването на многоцелеви изтребители, което представлява най-голямата инвестиция във въоръжените сили досега. Продължаваме с оборудването на хърватската армия и хърватския флот. Тазгодишният бюджет на министерството на отбраната е със 184,6 процента по-висок от бюджета за 2016 г. и този ръст на бюджета позволи значителни инвестиции в хърватските въоръжени сили“, подчерта Анушич.
Повече от 3 милиарда евро, като се вземат предвид минали, настоящи и планирани доставки, се инвестират непрекъснато в придобиване на ново, модерно бойно оборудване за по-нататъшно укрепване и модернизиране на хърватските въоръжени сили, като по този начин се повишава националната сигурност. Забележителните инвестиции в хърватската армия включват закупуването на бойни самолети „Рафал“ (Rafale), хеликоптери „Блек Хоук“ (Black Hawk), подписани са договори за високомобилни артилерийски ракетни системи „ХАЙМАРС“ (HIMARS) и безпилотни летателни апарати „Байрактар“ (Bayraktar), а скоро ще бъдат сключени договори за придобиването на най-съвременнитe танкове „Леополд 2 А8“ (Leopard 2 A8), се казва в прессъобщение на Министерството на отбраната.
По време на дискусията Анушич също подчерта, че като гръбнак на въоръжените сили хърватският войник ще остане в центъра както на неговите, така и на усилията на правителството.
„С увеличение на заплатите на всички действащи военнослужещи средно с 30 процента ще продължим да подобряваме стандарта на живот на хърватските военни“, каза Анушич.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 18 януари 1856 година в Севлиево е роден генерал-лейтенант Никола Генев (1856 – 1934).
Участва в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново като доброволец от 3-та дружина на Българското опълчение. За проявена храброст е повишен в младши подофицер и отличен с „Георгиевски кръст“ IV ст. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в 3-та пехотна радомирска дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та дружина от 2-ри пехотен струмски полк, която забавя настъплението на Моравската дивизия към Сливнишката позиция. До 1904 г. е командир последователно на 19-и пехотен шуменски полк, на 7-и пехотен преславски полк и на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, след което преминава в запаса.
На 23 септември 1912 г. поема командването на Македоно-одринското опълчение. Първа и 2-ра бригада са в състава на частите, обсаждащи Одринската крепост, а 3-та бригада подсилва новосформирания Кърджалийски отряд, който завършва освобождаването на Източните Родопи. При Момчилград и прохода Маказа отрядът разгромява корпуса на Явер паша и го принуждава да се оттегли на юг. След съвместни действия с част от Родопския отряд и Сборната конна бригада оцелелите турски сили са обкръжени в района на с. Мерхамлъ (днес с. Пеплос, Гърция) и принудени да капитулират на 14 ноември 1912 г. Командваните от ген. Генев дружини на МОО отбиват турския десант при Шаркьой (8 – 10 февруари 1913 г.) и само за две денонощия, въпреки численото превъзходство на противника, отхвърлят обратно в Мраморно море частите на 10-и турски корпус.
След Втората балканска война (1913), в която ръководи бойните действия на МОО срещу сръбските войски при Кочане и Царево село, ген. Н. Генев излиза в запаса. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.
С президентски указ № 452 от 20 декември 2012 г. е награден посмъртно с орден „Стара планина“ І степен с мечове за големия му принос в победите на Българската армия през Първата балканска война.

114 години от първото палубно кацане

Първото приземяване на самолет на палубата на кораб става преди точно 114 години – на 18 януари 1911 г. в залива на Сан Франциско и е изпълнено от летеца Юджийн Ели (на снимката).
Всичко започва през есента на предишната година, когато секретарят по въпросите на флота към Департамента по отбраната натоварва флотския офицер Уошингът Чамбърс да проучи възможността за използването на самолети в интереса на флота. Чамбърс се среща с авиационният пионери Глен Къртис и пилотът, който работи за него по онова време Юджийн Ели.
След няколко срещи е решено да се проведе експеримент за това, дали е възможно самолет да излети от палубата на кораб. За експеримента е избран изваденият в резерв лек крайцер USS Birmingham. На носа му е скована дървена платформа с дължина 26 метра. На 14 ноември 1910 г. Ели излита от закотвения кораб със своя биплан Curtiss Model D. - (видео)
Експериментът е определен за успешен, въпреки че Ели едва не се разбива във водата, тъй като не успява да развие достатъчно скорост, при засилването от дървената „писта”. Ели, обаче заявява на Чамбърс, че няма да има проблем с това и да се приземи на кораб.
За новият експеримент е избран друг кораб – броненосецът USS Pennsylvania, също по това време изваден в резерв и намиращ се в залива на Сан Франциско. На кармата на кораба е направена площадка с дължина 39,6 и ширина 9,8 m. На Ели и Къртис, обаче им е ясно, че самолет не може да спре в тези рамки, затова измислят хитроумна спирачна система. По дължината на „пистата” са опънати въжета, като в краищата им има торби с пясък. На стойките на колесника на биплана Curtiss Model D са сложени куки, които трябва да се захванат за въжетата и да го спрат.
На 18 януари 1911 г. Ели излита със своя самолет от хиподрум край Сан Франциско и в 11,01 часа се приземява ювелирно на дървената „писта” монтирана на броненосеца.
Ели се е приземил преди миг на палубата на броненосеца, спрян от импровизираната спирачна система.
Легендата твърди, че Ели заявява на присъстващите журналисти, че кацането е било лесно и е уверен, че самолет може да се приземява успешно на палубата на кораб в девет от десет случая. Капитанът на броненосеца Чарлз Понд, обаче е запленен от видяното и дори заявява, че в самолетите ще играят важна роля за флота и че дори в бъдеще може да има специални кораби-летища.
В 11,58 часа Ели излита от кораба и се приземява успешно край Сан Франциско.
Раждането на пълнокръвната палубна авиация не е далеч. Юджийн Ели, обаче няма да доживее да види това. Той загива при демонстрационен полет на 19 октомври 1911 г., само два дни преди 25-ия си рожден ден.
На 9 май 1912 г. британецът Чарлз Ръмни Самсън излита с биплан Short S.38 излита от линейния кораб HMS Hibernia, докато той се движи със скорост от 28 km/h. Първото приземяване на движещ се кораб става пет години по-късно – на 2 август 1917 г. и е отново британско постижение. Тогава Едуин Харис Дънинг каца със своя Sopwith Pup на палубата на HMS Furious. Пет дни по-късно летеца загива, докато се опитва да прави повторно кацане.
Много скоро след това следва и първата реална военна операция с използване на палубна авиация. На 19 юли 1918 г. от палубата на модифицирания линеен крайцер HMS Furious излитат седем самолета Sopwith Camel, които нанасят удар по германска база за цепелини. Ударът е повече от успешен.
Източник: https://aero-bg.com/

РСЗО от ОАЕ

MCL (Multiple Cradle Launchers) е 122-mm реактивна система за залпов огън (РСЗО) разработена от компанията Jobaria Defense Systems (Обединени арабски емирства - ОАЕ) с участието на чуждестранни изпълнители. Показана е за първи път на международното изложение IDEX-2013 в Абу Даби (ОАЕ).
РСЗО е монтирана на влекач НЕТ с 6x6 колесна формула на американската компания Oshkosh Defense. Той тегли петосово полуремарке с артилерийската част, състояща се от четири въртящи се платформи. На всяка от тях има три снемаеми контейнера с направляващи (по 19 или 20 броя 122-mm НУРС във всеки). По този начин, РСЗО е в състояние да извърши залп от 228 или 240 боеприпаса. Използват се за стрелба НУРС-овете TR-122 (разработчик е турската фирма Roketsan) с далечина на стрелбата от 16 до 40 km.
Автоматизираната система за управление на огъня позволява да се стреля от всеки пусков контейнер или в комбинация от тях, включително чрез дистанционното управление от изнесен пулт.
Разчетът се състои от трима души, намиращи се в бронирана кабина. За стабилност при стрелба РСЗО е оборудвана с 10 хидравлични опори. Спомагателният захранващ блок осигурява насочването, когато главният двигател на машината не работи.
След приключване на залпа, РСЗО сменя позицията си, след което се зареждат нови контейнери с боеприпаси от транспортно-зареждащата машина, оборудвана с кран. - (видео)
Дължината на РСЗО MCL е 29 m, ширината е 4 m, а височината (при поставена антена за свръзка в походно положение) е 3,8 m; запасът от ход при пълно зареждане с гориво (по път с твърда настилка) е 450 km. - Още РСЗО

Отпадат гарнизоните, ще има нов Устав за войсковата служба

За обществено обсъждане в рамките на 30 дни е публикуван проект на Устав за войсковата служба във въоръжените сили. Сегашният е от 2008 г. В предложения проект са разписани подробно всички дейности, които са част от обхвата на войсковата служба. Отпада главата „Привличане на военните формирования за оказване на помощ на населението при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи“, поради това, че тези дейности на военнослужещите подробно са регламентирани с министерски заповеди, издавани в изпълнение на специалния Закон за защита при бедствия, се посочва в мотивите към документа.
Отпаднала и главата „Гарнизонна служба“ поради факта, че границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната. На следващо място, се отбелязва в мотивите,  административно-териториалното деление на територията на страната става със закон. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториалните единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон“. Това обстоятелство допълнително даде аргументация за отпадането на текстовете, свързани с гарнизона.
В проекта е направена преоценка на уредбата на войсковата служба, отношенията между военнослужещите, изпълнението на задълженията на постовите и др. като при оформянето ѝ е търсен ефикасен подход с цел създаването на единна и стройна уредба. Засегнат е и въпросът със статута на бойното знаме, като е направена по-подробна и коректна регламентация на освещаването и правото за придобиване на такова от военните формирования и така също и реда за съхранение, ремонт и сдаване. Създаден е ред за получаване, съхранение и използване на представителните знамена от щабовете и военните формирования от въоръжените сили.
В проекта на Устава се засягат и въпросите, свързани с противодействие на безпилотни летателни системи/апарати – въпрос, който напоследък придобива все по-широка популярност, както в обществеността, така и в действията на въоръжените сили.
С предлагания проект на Устав за войсковата служба във въоръжените сили на Република България се цели да се разпишат подробно всички права и задължения на военнослужещите, свързани с осъществяването на войсковия живот; да се разпише подробно статутът на бойното знаме, редът за неговото връчване, съхранение и сдаване.; да се прецизират текстове, свързани с войсковата служба на постовите, на военнослужещите в състава на многонационални формирования на и извън територията на страната и да се създаде уредба за осъществяване на противодействие на безпилотни летателни системи/апарати, навлизащи над територията на военни обекти.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Адмирал Ефтимов: Налага се засилване на военноморското сътрудничество

„Инцидентите в морските пространства и саботажите срещу критичната подводна инфраструктура налагат засилване на военноморското сътрудничество и повишаване на морската ситуационна осведоменост. Възможен подход за справянето с това предизвикателство е създаването на функция по военноморското сътрудничество и контрол на корабоплаването в Черно море. Това ще допълни способностите по морската ситуационна осведоменост на НАТО, осигурявайки информация за ранно предупреждение и за подпомагане на процеса по вземане на решение по време на криза. Тази функция би била ефективно решение, което ще допринесе за повишаването на устойчивостта на критичната подводна инфраструктура.“ Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов вчера по време на заседанието на Военния комитет на НАТО в Брюксел, Белгия, съобщава Пресцентърът на МО.
Генералният секретар на Алианса Марк Рюте приветства началниците на отбраната на държавите-членки и сподели вижданията си по ключови за съюза въпроси, включително инвазията на Русия в Украйна. Той представи анализ на ситуацията в евроатлантическата зона и очерта приоритетните области, в които ще бъде търсена военна експертиза за подпомагане вземането на важни политически решения за бъдещето на Алианса.
Началниците на отбраната дискутираха представената от Върховния командващ на Съюзното командване на НАТО по операциите генерал Кристофър Каволи оценка за готовността на Алианса за отговор, състоянието на мисиите и операциите, плановете за възпиране и отбрана, както и програмите за провеждане на учения. Дискутирана бе необходимостта от целенасочено надграждане на оперативната съвместимост между съюзниците и бъдещите дейности на Алианса за постигането на многодомейнова оперативна съвместимост.
Акцент на заседанието беше и разширяването на военното сътрудничество и партньорствата в условията на нарастваща нестабилност в глобален мащаб. Отделни сесии бяха посветени на дискусии и анализ на текущото състояние и бъдещото развитие на сътрудничеството със страните-партньори от Европа, Индийско-тихоокеанския регион, Средиземноморския диалог, оперативните партньори и взаимодействието с Европейския съюз. Отчетен бе приносът на страните-партньори към трите основни задачи, мисиите и операциите на Алианса. Началниците на отбраната обсъдиха и обстановката в Украйна и механизмите за оказването на подкрепа на украинските въоръжени сили.
Заседанието бе последно за настоящия председател на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. По този случай адмирал Ефтимов, в качеството си на доайен на Военния комитет, направи обръщение от името на всички началници на отбраната към адмирал Бауер. В словото си адмирал Ефтимов отбеляза основните постижения, които Военният комитет на НАТО постигна под ръководството на адмирал Бауер и подчерта неговата ключова роля при предоставянето на военни препоръки за вземането на решение от политическото ръководство на Алианса. Той приветства новия председател на Военния комитет адмирал Джузепе Каво Драгоне и изрази увереност, че той ще продължи да развива и надгражда постигнатото досега.
В рамките на събитието адмирал Ефтимов проведе двустранна среща с началника на отбраната на Франция генерал Тиери Буркар, с когото обсъди въпроси, свързани с двустранното военно сътрудничество.
Източник: https://otbrana.com/

Вестник "Българска Армия", брой 3 (2025), 17 януари, 2025 годинa (pdf)

Преди 161 години е роден кап. I ранг Васил Хитров

Васил Хитров е роден в гр. Ловеч на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик, припомнят в своя публикация от Военноморския музей.
Взима участие в Сръбско-българската война като командир на 16-а рота на 1-ви Софийски полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри“ се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум“, а впоследствие поема командването на парахода „Симеон Велики“ и княжеската яхта „Александър I“ от Дунавската флотилия. На 01.01.1895 г. е назначен за помощник командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на Военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен“ в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо, за да наблюдава строежа на учебния крайцер „Надежда“.
Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската флотилия, а след създаването на Щаба на флота и като пръв началник-щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.
Със заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.
На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на ноември същата година е командирован от Военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През петмесечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход Eider и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.
Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността“ и е зачислен в запаса. Умира през 1928 г.

Черен 17 януари! Преди 59 години бомбардировач B-52 ръси водородни бомби и радиация в Испания

На 17 януари 1966 г. бомбардировач B-52G на американските военновъздушни сили се сблъсква във въздуха с танкер, който трябвало да го зареди с гориво. В резултат на това четири водородни бомби падат на земята в близост до Паломарес – малко рибарско селище.
Бомбардировачът се удря във въздушната цистерна KC-135 на височина 9450 метра. Горивото, което се взривява, напълно унищожава танкера и убива всички хора в него. B-52 се разпада и изсипва товара си – четири водородни бомби тип B28RI, снабдени с 1.45-мегатонови бойни глави. Три падат на земята до селото, четвъртата – в Средиземно море.
Трима души от седемчленния екипаж на бомбардировача загиват.
Въпреки че стандартните експлозиви в две от четирите бомби се детонират, не настъпва водороден холокост. Мястото, на което падат обаче, се заразява с радиация – плутоний се разпръсва из 2 кв км. Близо 1750 тона земя е изровена и доставена в САЩ за изхвърляне.
Бомбата, която пада в морето, е открита чак 80 дни по-късно. САЩ впрегнали всички възможни ресурси, за да я намерят, тъй като се опасявали, че Съветският съюз ще я открие. - (видео)
Франсиско Симо Ортс – местен рибар – видял къде пада бомбата и решил да помогне на военноморските сили на САЩ при търсенето. Когато най-накрая я открили, Симо Ортс заминал за Ню Йорк със своя адвокат и поискал награда. Американският министър на отбраната заявил, че бомбата струвала 2 млрд. долара. Сим Ортс поискал 20 млн. – един процент от нейната стойност. В крайна сметка военновъздушните постигнали извънсъдебно споразумение с испанския рибар. Не е ясно каква сума е получил.
Инцидента довежда до сериозна дипломатическа криза и прекратяване на полетите на американски бомбардировачи с ядрено оръжие над Европа и Средиземноморието, но реално тези полети са били спрени едва две години по-късно, след подобна катастрофа на 21 януари 1968 година над база Туле в Гренландия. - (видео)
През март 2009 година списание „Тайм“ включва инцидента в списъка с най-сериозните ядрени катастрофи. - Още за B-52

Баражиращи боеприпаси "Ланцет" в СВО в Украйна (100-те най-добри попадения - видео)

Украйна е похарчила 100 млрд. долара за войската си през 2024 г.

Украйна е похарчила 100 млрд. долара за обезпечаване на нуждите на армията си през 2024 г. От тези средства 40 млрд. долара са от украинския бюджет, 35 млрд. долара - от САЩ и 25 млрд. долара - от Европейския съюз (ЕС), съобщи украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинг в Киев след срещата си с британския премиер Кийр Стармър. Двете държави никога не са били по-близки, категоричен беше Зеленски.
Въпреки тези средства има неокомплектовани бригади, което позволява на Русия да държи инициативата на източния фронт. Украйна е успяла да ограничи частично настъплението - основно в Харковска област и Суми, обясни още той.
Украинският президент потвърди, че се водят разговори за разполагане на международен контингент в Украйна с Франция, Полша, Прибалтийските републики и Великобритания, но е рано да се говори за подробностите.
По време на визитата си в Киев британският премиер подписа 100-годишно споразумение за сътрудничество в различни области. Сред тях са подкрепа на противовъздушната отбрана (ПВО), включително и с предоставяне на нова мобилна система Grateful, която е съвместна разработка между Великобритания и Дания, инвестиции във военно-промишления комплекс (производство на дронове и ракети), отпускане на далекобойно оръжие, подсилване на военноморските сили в Черно и в Азовско море и т.н.
Великобритания подкрепя и членството на Украйна в НАТО, което Зеленски определи като най-доброто решение за сигурността на страната. Това решение вече работи за останалите държави в региона, допълни още той. Четири държави - САЩ, Унгария, Словакия и Германия, са против членството на Киев в НАТО и всяка една от тях има свои мотиви за това решение. В Украйна не виждат вариант за устойчив мир без подкрепата на САЩ, стана ясно още от думите на украинския лидер.
Британският премиер от своя страна отбеляза, че страната му остава зад Киев колкото е необходимо, както и че няма никакъв сигнал, че Кремъл иска да прекрати войната в Украйна. Той коментира няколко въздушни удара в последните дни, включително и атаката по Киев по време на неговата визита в града. "Ще поздравим Русия за днешната атака", обеща му Зеленски.
Източник: https://www.investor.bg/

През 2024 г. Турция е изнесла продукция на отбранителната си индустрия за 185 държави

През 2024 г. Турция е изнесла продукция на отбранителната си индустрия за 185 държави, съобщи ръководителят на Председателството на отбранителната индустрия на Турция Халюк Гьоргюн, цитиран от турските медии.
Турция остави зад гърба си една плодотворна година, изпълнена с важни събития в своята отбранителна индустрия, развивайки масовото производство, научноизследователската дейност, както и иновациите, каза Гьоргюн.
През 2024 г. сме реализирали износ на продукция на отбранителната индустрия в 185 държави. Износът е на стойност 7 милиарда долара, каза той.
Гьоргюн посочи, че повечето споразумения за износ на военна продукция през 2024 г. са сключени с европейски държави.
2024 г. беше и годината, в която подадохме най-много заявления за реализиране на проекти, свързани с НАТО, добави той.
Източник: bta.bg

Каква е съдбата на торпедоносеца „Храбри“ след 1950 г.?

Не е невероятно, а е доста неприятно това, че знаем твърде малко за съдбата на торпедоносците тип „Дръзки“ след 1944 г. Освен може би за самия „Дръзки“. Какво знаем от досегашните публикации?
„Дръзки“ е „аташиран“ веднага към пристигналия през есента на 1947 г. ескадрен миноносец „Железняков“, за да осигурява пАра вместо спомагателния му котел.
Оказва се, че в България няма никакви количества флотски мазут, необходим при експлоатацията на първия ни ескадрен миноносец. Умници решават за основните котли да бъде осигурено земно масло (с което ги повреждат сериозно), а вместо спомагателния котел, за нуждите на кораба пАра осигурява „Дръзки“, за когото каменни въглища има достатъчно......Прочети още

Насред война: Танкоремонтният завод в Търговище протестира за заплати

Конфликтът в Украйна доведе до подем в българската военна индустрия. Експортът, но и очакването за нарастващи нужди на нашата армия удвоиха приходите и утроиха печалбата на "Арсенал", които откриха и нов завод в Стара Загора. Изключително висока е заетостта и във ВМЗ-Сопот, както и в редица други свързани с отбраната предприятия в страната.
Голямото изключение се намира в Търговище. Работещите в завода за ремонт на бронетанкова техника "ТЕРЕМ - Хан Крум" излязоха на протест - както заради забавени заплати, така и заради опасения за заетостта си през новата година.
Това беше позната картина в този тип предприятия - но не и във времена, в които огромна по мащабите си война се води съвсем близо до българските граници.
"През изминалата година бяхме подложени на нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, въпреки че изпълнявахме съвестно задълженията си и спазвахме трудова дисциплина. Липса на визия за бъдещето на дружеството, без ясни идеи за нови поръчки и договори. Принуждаване да работим в условия, които ни поставят в унизителната роля на работещи бедни", пише в цитираната от БТА декларация на организациите на КНСБ и КТ "Покдрепа" в завода.
Пред агенцията за проблемите призна и директорът на завода ген. Николай Караиванов: ""Не са изплатени заплати, защото нямаме парични постъпления към настоящия момент. Договорите през 2024 г. бяха доста оскъдни и с мъка покриват разходите на завода. Заводът е предвиден за ремонт на бронетанкова техника и не може да бъде преориентиран към цивилна продукция. В момента нямаме големи поръчки. Ако други заводи могат да ремонтират и цивилна техника, ние не. Армията няма нужда от ремонт на такава техника".
А можеше да не става така
Заводът в Търговище е създаден с разпореждане на Министерския съвет от 1961 г., а дейностите стартират през 1965 г. През годините са правени няколко разширения, а през 1986 г. е открит и нов корпус.
Поне според сайта на ТЕРЕМ, и тогава, и сега има и цивилно направление - свързано с производство и модернизация на контейнери, корабно обзавеждане, метални фермени конструкции, PVC дограма и ремонт на камиони и специализирани машини.
В най-силните си години завод "Хан Крум" има над 5000 служители, а месечно се ремонтират основно по 22 танка.
Сега обаче в предприятието има едва 170 останали служители, като 30 са в базата в Провадия.
Модернизацията на основния боен танк на нашата армия - Т-72, върви с много бавно темпо. От общо 84 машини в строя, по-малко от половината са със съвременно оборудване. Председателят на Синдикат "Отбрана" Тодор Воденов коментира пред News.bg, че армията подава "неритмично" работа на "ТЕРЕМ - Хан Крум" - а освен това поръчките са в недостатъчен обем, за да обезпечат заетостта на предприятието.
Скоро след избухването на войната в Украйна се заговори за възможност повредени украински танкове от съветски модели да се ремонтират у нас. Делегация от Киев посети нашата страна, за да прецени състоянието на специализираните ни заводи. В крайна сметка от начинанието, на което някои възлагаха сериозни надежди, не произтече нищо.
Новите бойни машини на пехотата "Страйкър" също подминаха Търговище - ще се сглобяват в завода на ТЕРЕМ във Велико Търново.
Последната поръчка на завода, за която има публична информация, е от септември. Тя беше за ремонт на четири танка Т-72 на военния университет и трябваше да осигури "заетост и натовареност" на предприятието до края на 2024 г.
Какво следва - не е ясно. Ген. Караиванов е заявил на работниците, че се търсят варианти за изплащане на заплатите и за намиране на работа на завода. Ако такива скоро не бъдат намерени, протестите ще продължат.
Тодор Воденов от Синдикат "Отбрана" е категоричен - ако заводът бъде закрит, работниците бързо ще си намерят работа (включително - в чужбина). След това обаче страната ни трудно ще намери екип за такъв тип специализирано и важно за националната сигурност предприятие.
Източник: https://money.bg/

Су-75: Амбициозният план на Русия за евтин изтребител със "стелт" технология

Един по-малко известен лек тактически стелт изтребител тихо се крие под шума, предизвикан от най-модерните изтребители от 5-то и 6-то поколение в света, като F-35, J-20 и Су-57. Той се нарича Су-75 "Шахмат“, пише Крис Озбърн, редактор по военни технологии на 19FortyFive.
Създаден от руската компания "Сухой“, Су-75 е предназначен да подпомага руските военновъздушни сили и да служи като по-евтин наличен стелт изтребител. Русия възнамерява да предложи изтребителя на международния пазар. Той е еднодвигателен, многоцелеви изтребител, проектиран в конфигурации с един и двама души екипаж. - (видео)
Сухой заявява, че намерението е да се създаде стелт самолет от 5-то поколение на много по-разумна цена от 30 млн. долара в сравнение с повечето изтребители от неговия клас, нещо, което е постигнато отчасти чрез използване на някои части и технологии от Су-57. Идеята е да се разработи и продава по-евтин самолет от 5-то поколение на държави, които не могат да си позволят скъпи самолети от 5-то поколение като F-35.......Прочети още

Преди 150 години Рашко Серафимов, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница

Отбелязваме 150 години от рождението на Рашко Серафимов – първият български морски офицер – специалист по подводно плаване и човекът, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница.
Рашко Серафимов е роден в село Свежен, Пловдивско. Завършва Морската търговска академия в Триест, а след завръщането си в България постъпва на служба в Дунавската флотилия. През 1896 – 1897 г. продължава обучението си в старшия офицерски клас на Военното училище в София. През 1988 г. става част от първия екипаж на учебния крайцер „Надежда“, а на следващата година е изпратен във Франция на плавателен стаж на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен“.
В навечерието на Руско-японската война (1904 – 1905) заминава за Русия, където завършва Минния офицерски курс в Кронщат, а след него и Подводния офицерски клас. По време на курса осъществява първата в света безперископна атака от командваната от него подводница “Пескарь”.
През Балканската война Серафимов участва в бойните действия на Черноморския флот като командир на миноносеца „Храбри“.
Още в първите месеци след намесата на България в Първата световна война Серафимов настоява пред командването на Флота, че подводниците са най-ефикасното средство за защита на бреговете. На 25 май 1916 г. е приета „UB-1-8” – първата българска подводница, която е зачислена към Подвижната отбрана, командвана от Рашко Серафимов. Същата година под неговото ръководство е извършен първият морски десант в Южна Добруджа.
През 1918 г. капитан І ранг Рашко Серафимов е назначен за командващ на Военноморските сили. На 27 октомври 1919 г. излиза в запас  по силата на разпоредбите на Ньойския договор.
Умира на 30 май 1922 г. в Одеса.
В експозицията на Военноморския музей може да видите нагръдния подводничарски знак, който Серафимов получава след завършването на офицерския клас за подводно плаване през 1907 г. в Кронщат.
Източник: https://www.maritime.bg/

Учреден е Инициативен комитет за отбелязване на 80 години от края на Втората световна война

Днес Съюзът на ветераните от войните на България (СВВБ), Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите (СВВП) учредиха  Национален инициативен комитет за отбелязване на 80 години от участието на Българската армия в победата над хитлерофашизма. Общо бе мнението, че целта е съхраняване на военната ни история, запознаване на обществеността, включително на младите хора с участието на Българската армия в разгрома на хитлерофашизма, почитане паметта на загиналите, внимание към живите ветерани от Втората световна война.
Националният инициативен комитет има трима съпредседатели – подполковник от запаса доц. д-р Иван Сечанов, председател на СВВБ; генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР и младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председател на СВВП. Секретар е полковник от запаса Спирдон Спирдонов, заместник-председател на СВВБ. Предлага се на министъра на отбраната Атанас Запрянов Националният инициативен комитет за отбелязване на 80 години от участието на Българската армия да прерасне в Национален организационен комитет с председател министъра на отбраната, като придобие значително по-широк формат с участието на държавни институции и неправителствени организации и на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев да бъде патрон на проявите.
Набелязани бяха някои основни мероприятия за отбелязване на годишнината. СВВБ вече е учредил и възложил за изработка на юбилеен медал „80 години от победата над хитлерофашизма“, който ще се връчва на всички ветерани от Втората световна война и на други български и чуждестранни граждани. През март предстои отбелязването на 80 години от Дравската епопея и другите операции на Българската армия в Европа и на 132 години от рождението на генерал Владимир Стойчев.  По традиция ще бъде организиран национален ученически конкурс „Наследник съм на…“. Очаква се съвместно с Министерството на отбраната да бъде проведен традиционният Военно-исторически поход по бойния път на Първа българска армия в Сърбия, Хърватия и Унгария, както и отбелязването на 81 години от първия боен ден на Парашутната дружина в района на Страцин, Република Северна Македония. На 17 юни ще бъде тържественото отбелязване пред паметния знак във Военна академия „Георги С. Раковски“ на 80 години от посрещането на Първа българска армия в София. 13 – ят конгрес на СВВБ ще бъде под мотото „80 години от Победата“. През годината ще бъдат издадени юбилеен брой на в. „Българско войнство“ и на книга от поредицата „Войни ветерани“ със заглавие „Една година от историята ни – 2025“ с акцент върху отбелязването на годишнината. Съюзите ще се включат активно в отбелязването на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия и 9 май – Ден на Победата и на Европа.
Изразена бе убеденост, че инициативата за отбелязване на участието на Българската армия във Втората световна война заслужава внимание от държавата, в лицето на президента, правителството, Министерството на отбраната, Българската армия и други неправителствени организации.  Това ще даде възможност за чувствително разширяване на програмата.
На снимката: Генерал от запаса Златан Стойков – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, подполковник от запаса д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България, Мария Стоянова – заместник-председател на Съюза на ветераните от войните на България и младши лейтенант от запаса Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Обявиха 394 места за прием на курсанти

Със заповед на министъра на отбраната Атанас Запрянов са обявени местата за прием на граждански лица във висшите военни училища за обучение като курсанти в редовна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специализации от специалността „Организация и  управление на военни формирования на тактическо ниво“ за учебната 2025/2026 година. В Националния военен университет „Васил Левски” местата са 272, във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” – 66 , а във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” – 56.
В НВУ най-голям прием е обявен за специализация „Полева артилерия” – 57 места, във ВВВУ – за „Летец-пилот” – 19 места, от които за нуждите на Министерството на отбраната – 16 места, а за нуждите на Министерството на вътрешните работи – 3 места, във ВВМУ- за „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ – 20 места, а за „Корабоводене за Военноморските сили” – 13 места, от които за нуждите на Министерството на отбраната – 12 места, а за нуждите на Министерството на вътрешните работи – 1 място.
За задочна форма на обучение на военнослужещи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специализации от специалността  „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ са обявени 90 места, като в НВУ са 83, а във ВВМУ – 7. За обучение на военнослужещи, за придобиване на професионална квалификация по военно дело в НВУ има 10 места.
Подробности на https://www.mod.bg/
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

България пое командването на Противоминната военноморска група в Черно море

България официално пое командването на Противоминната военноморска група в Черно море, създадена съвместно с Турция и Румъния. В следващите шест месеца страната ни застава начело на международните усилия за сигурност в Черно море, с ангажимент да гарантира безопасността на корабоплаването в региона.
В следващите шест месеца България ще ръководи Противоминната военноморска група в Черно море, след като официално пое официално командването ѝ от Турция. В този период тя ще бъде активирана два пъти. Противоминната група работи координирано, но строго в рамките на националните води, за да се избегне ескалация на напрежение с руските сили. Мините са малки, труднооткриваеми, но могат да застрашат сериозно корабоплаването. България участва с кораби и щабни офицери.
През последните месеци групата проведе три активации в борбата с морските мини, представляващи сериозна заплаха в региона след началото на военната агресия на Русия срещу Украйна.
Морският трафик в Черно море се възстановява каза заместник- министърът на отбраната Радостин Илиев. Според него това се дължи на съвместната работа на трите държавни и противоминната група.
Радостин Илиев, заместник-министър на отбраната:
„Живеем в комплексни времена за средата на сигурност, която се променя динамично и е изпълнена с конфликти с различни мащаби и Реалността днес е, че руската война в Украйна превърна Черно море във военна зона. Това застраши основните търговски пътища, търговските пристанища, морската сигурност изцяло. Затова правителствата на България, Румъния и Турция създадоха Противоминната група. Това не е просто важен акт, това е демонстрация за политическа воля и също така успех за сътрудничеството между нашите държави. „
ВМС обследват периодично опасните райони, следят се хидрометеорологичните условия, защото при бурно време вероятността от изплаване на мина в наши води е голяма. Според командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов борбата с минната опасност е сложна, а дейността на групата е и отлична подготовка за следвоенното разминиране на морето.
Контраадмирал Михайлов уточни, че дейността на флота за борба с минната опасност е включена в бюджета на министерството на отбраната за тази година, като изрази надежда той да бъде приет и изпълнен. - (видео)

САЩ одобряват продажбата на още ракети "въздух-земя" на Япония

Правителството на САЩ съобщи вчера, че е одобрило продажбата на още ракети „въздух-земя“ и свързано с тях оборудване на приблизителна стойност 39 млн. долара, които ще бъдат предоставени на Япония, предаде японската новинарска агенция Киодо.
Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността уведоми по-рано през деня Конгреса за плана относно ракетите AGM-158, известни като JASSM-ER.
С оглед на нарастващите предизвикателства пред сигурността, идващи от Китай и Северна Корея, Япония укрепва отбранителните си способности. Такива ракети са способни да поразяват противници от позиция, намираща се извън техния обсег на поражение.
В края на 2022 година Япония актуализира ключовите си документи в областта на отбраната, за да придобие т.нар. способности за контраудар – значителна промяна в политиката съгласно Конституцията на страната, която отхвърля войната, припомня Киодо.
Японското правителство е поискало да закупи до 16 от ракетите JASSM-ER, казва Агенцията за сътрудничество.
„Предложената продажба ще подкрепи целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, като подобри сигурността на един основен съюзник, който е сила за политическа стабилност и икономически напредък в Индийско-тихоокеанския регион“ се казва в изявлението.
Ракетите ще бъдат монтирани на Ф-15 и други изтребители на японските Сили за отбрана.
Източник: bta.bg

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.