Архив - от 16 до 31 януари

Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале

Редут кале (при устието на река Хопи) в Мингрелия (днес Кулеви, Грузия) е едно от 25-те руски укрепления по източния бряг на Черно море. Укреплението става печално известно по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато е бомбардирано и опожарено от съюзническата англо-френска ескадра на 19 май 1854 г.

Редут кале охранява търговско пристанище, смятано от руснаците за едно от най-важните им притежания в тази част на Черно море. Укреплението (с гарнизон от 700-800 души) охранява и единственият път свързващ Черно море с Кутаиси и Тифлис (Тбилиси).
За укрепленията по Кавказкия бряг на Черно море капитан Федор Федорович Торнау, завърнал се от черкезки плен в Кавказ, разказва през 1839 г. на император Николай I: „Укрепления малы, гарнизоны слабы, изнурены болезнями, едва в силах обороняться от горцев, которых не они, а которые их держат в постоянной блокаде. Кроме того, в случае европейской войны, при появлении в Босфоре любого неприятельского флота, окажется необходимым снять всю линию: в горы гарнизонам нет отступления, и ни одно укрепление не в силах выдержать бомбардировки с моря“.
Кой е дьо Шабан? .........Прочети  още

Истинският характер на Римската армия и няколко любопитни факта за нея

Днес римската армия се помни като най-мощната бойна машина, която древният свят е виждал. И то напълно основателно. Но са й нужни векове, за да прерасне в свирепата сила, която провокира страх в народите по периферията на империя.
В най-ранните си дни армията на Рим се набира при нужда от гражданите въз основа на имуществените им възможности. На върха са мъже, които могат да осигурят кон, и стигаме до обикновените войници или легионери, които могат да позволят само меч. Чак след първите две пунически войни в Рим срещу Картаген през 3 век пр. н. е., римската армия се развива във военния гигант, доминиращ древния свят.
С нарастването на силата на армията броят на мъжете, които служат в нея, се увеличава. В републиката броят варира според изискванията. Те бяха предимно десетки хиляди до Късната република (около 104 – 31 г. пр. н. е.), когато генералите на Рим, събрали огромни сили, воюват, следвайки своите политически амбиции. При императорите (27 г. пр. н. е. – 337 г. сл. н. е.) вероятно армията нараства от около 250 000 на 450 000 души, от предимно граждански легионери в легиони от по 5000 и провинциални помощници в приблизително равен брой......Прочети още

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на оръжия за $15 млрд. на Израел и Саудитска Арабия

Администрацията на Тръмп одобри мащабна нова серия от продажби на оръжие на Израел и Саудитска Арабия на обща стойност $15,6 млрд. Това предаде Асошиейтед прес. Държавният департамент обяви продажбите на съюзниците на Америка в Близкия изток на 30 януари.
Продажбите идват и в момент, когато президентът Доналд Тръмп продължава с плана си за прекратяване на огъня в Газа, който има за цел да сложи край на конфликта между Израел и "Хамас" и да възстанови палестинската територия след две години война, която я остави опустошена, с десетки хиляди загинали. Въпреки че прекратяването на огъня до голяма степен се спазва, в следващите му фази предстоят големи предизвикателства, включително разполагането на международни сили за сигурност, които да наблюдават сделката, и трудния процес на разоръжаване на "Хамас".
Саудитска Арабия ще получи 730 ракети Patriot и свързано с тях оборудване, които "ще подкрепят целите на външната политика и националната сигурност на Съединените щати, като подобрят сигурността на основен съюзник извън НАТО, който е сила за политическа стабилност и икономически прогрес в региона на Персийския залив. "Тази подобрена способност ще защити сухопътните сили на Саудитска Арабия, Съединените щати и местните съюзници и значително ще подобри приноса на Саудитска Арабия" към интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана в региона", отбелязват от Държавния департамент.
Продажбите на Израел са разделени на четири отделни пакета, включително един за 30 бойни хеликоптера "Apache" и свързано с тях оборудване и оръжия, и друг за 3250 леки тактически машини. Хеликоптерите "Apache", които ще бъдат оборудвани с ракетни установки и усъвършенствано оборудване за насочване, са най-голямата част от общия пакет, достигайки 3,8 милиарда долара.
Следващата по големина част са леките тактически машини, които ще бъдат използвани за придвижване на персонал и логистика "за разширяване на линиите за комуникация" за Израелските отбранителни сили и ще струват 1,98 милиарда долара.
Съгласно сделките Израел ще похарчи допълнителни 740 милиона долара за силови агрегати за бронетранспортьори, които използва от 2008 г. насам. Останалите 150 милиона долара ще бъдат похарчени за малък, но недеклариран брой леки многоцелеви хеликоптери, които да допълнят подобно оборудване, с което вече разполага.
Държавният департамент поясни, че нито една от новите продажби няма да повлияе на военния баланс в региона и че всички те ще подобрят способността на Израел да посреща настоящи и бъдещи заплахи, като подобрят способността му да защитава границите на Израел, жизненоважната инфраструктура и населените места. "Съединените щати са ангажирани със сигурността на Израел и е жизненоважно за националните интереси на САЩ да помогнат на Израел да развие и поддържа силна и готова способност за самоотбрана", допълват от ведомството.
Източник: https://news.bg/

САЩ се нуждаят от Европа, заяви германският министър на отбраната

Германският министър на отбраната Борис Писториус призова европейските държави да подхождат с увереност в отношенията си с правителството на САЩ, предаде ДПА.
Би било грешка „ако се взираме в Белия дом като заек, вперил поглед в змия. Така бихме изгубили фокуса върху това, което трябва да направим: да станем по-суверенни и по-независими“, каза Писториус в интервю за медийната група Ар Ен Де (RND).
По думите му президентът на САЩ Доналд Тръмп разчита на несигурността и страха, за да постига целите си.
„Онези, които се страхуват, обаче вземат погрешни решения. Затова не бива да допускаме да бъдем сплашвани“, каза германският министър на отбраната, визирайки съпротивата на европейски правителства срещу агресивния натиск на Тръмп Съединените щати да поемат контрол над Гренландия – полуавтономна територия, принадлежаща на Дания.
Няма съмнение относно общата основа в НАТО
Писториус подчерта, че Съединените щати се нуждаят от Европа също толкова, колкото Европа се нуждае от САЩ. По думите му Европа има ключово геостратегическо и геоикономическо значение за Вашингтон.
„Представете си, ако Европа се превърне в сфера на влияние на Русия, в случай че руският президент Владимир Путин успее да изтласка американците оттук или да ги накара да се изтеглят. Тогава САЩ биха се оказали притиснати между Русия и Китай. Това със сигурност не би било в интерес на американците“, заяви той.
Попитан за значението на американската военновъздушна база „Рамщайн“ в Западна Германия, Писториус каза, че това е най-важната база на Военновъздушните сили на САЩ в чужбина и че тя играе „изключително централна роля за американските въоръжени сили, например по отношение на операциите в Близкия изток“.
На въпрос дали Германия също би могла да представлява заплаха, Писториус отговори: „Моята цел е да стане ясно, че САЩ също имат интерес от тясно партньорство с нас.“
Германският министър на отбраната заяви, че продължава да не изпитва никакви съмнения относно наличието на обща основа в рамките на НАТО. По думите му няма и признаци, че САЩ възнамеряват да напуснат отбранителния алианс.
Източник: bta

Норвегия подписва договор за още две подводници от проект 212CD

На 30 януари 2026 г. норвежката агенция за обществени поръчки в областта на отбраната Forsvarsmateriell подписа договор с германската корабостроителна група TKMS за строителството на още две големи конвенционални подводници от проект 212CD за норвежкия флот, в допълнение към четирите такива субмарини, договорени от Норвегия по съвместна германо-норвежка програма през 2021 г. Цената на програмата за изграждане на две допълнителни подводници по проект 212CD за Норвегия се оценява на 46 милиарда норвежки крони (4,6 милиарда щатски долара).

Гаубицата GH N-45

Гаубицата GH N-45 е подобрена версия на 155-mm гаубица GC-45, разработена от международната корпорация SRC International GmbH. От 1989 г. тя се произвежда от австрийската компания NORICUM, а от 1994 г. от компанията T & T Technology която се намира в Швейцария. Последната е закупила правата за производство на гаубицата и резервните части за нея. Изработва се в теглима и самоходна версии (с допълнителен двигател, който осигурява движение на кратки разстояния по време на боя). - (видео)
Гаубицата е на въоръжение в армиите на някои страни от Близкия изток, включително Иран, както и в Тайланд (последната поръчка бе за теглимия вариант А-1 и бе завършена през 1998 г.). В момента се произвежда само при конкретни поръчки.
Основните характеристики на GH N-45 (в скоби са данните за самоходната модификация, ако те се различават от основната версия): калибър 155 mm; дължина на цевта 7,045 m, дължина на нарезната част на канала на цевта 5,82 m, дължина на гаубицата в транспортно положение със ствола напред 13,97 m, ширина по време на транспортиране 2,5 (2,75) m, ширина на огневата позиция 9,93 m, височина в транспортно положение 2.05 m; общо тегло 10.1 (12.4) t; клиренс 0,31 (0,315) m; междуосие 2.22 (2.47) m; ъгли на възвишението от +72 до -5 ° (+ 72 °/-4 °); максимално разстояние на стрелбата 39,6 km; скорострелност 2 изстр./мин, максимална 7 изстр./ мин (ако е необходимо разчетът може да я доведе до 3 изстрела за 16 s); разчет от шест души; максимална скорост на теглене от 105 km/ h. - Още артилерия
Източник: http://www.pan.bg, Л. Дойчинов

Военен календар

На 31 януари 1858 година в Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден полковник Жеко Велчев (1858 – 1908).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската военна инженерна академия в Санкт Петербург (1883). Служи в 23-та пехотна русенска дружина, 2-ра сапьорна рота и Военното министерство, след което става първият българин – началник на Инженерното отделение (1885 – 1887). Като главен инженер на Българската армия в навечерието на Сръбско-българската война (1885) ръководи изграждането на инженерни съоръжения на Търновско-Сейменската позиция и при Перник, Петрохан и Цариброд. По време на войната е помощник-командир на Владайския отряд и се сражава на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември).
През 1887 г. преминава в запаса и до 1897 г. преподава инженерно дело във Военното училище, след което отново постъпва в армията. Служи като началник на Инженерното отделение, командир на Железопътната дружина и началник на Техническата част във Военноинженерната инспекция. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен.

В коя битка се ражда Пировата победа

Мнозина са чували израза „Пирова победа“, но малцина знаят истината зад цялата история на Пир I. В кратката версия, въпросният триумф се изразява в изключително кървава и жестока битка, която освен победа, носи и разруха на бойната сила, която е участвала. Именно по тази причина въпросният успех се смята по-скоро за загуба, отколкото за каквато и да е друга форма на триумф. А що се отнася до Пир I, той се е стремял винаги да вземе всяка една победа, която може, докато на финала не стига до този специален момент, в който се побеждава сам.
През 280 г. пр. Хр. гръцката колония Таранто в Южна Италия скоро ще посрещне враждебно настроената Римска империя. Местният войн Пир, известен като един от най-смелите по това време, приема дълга да пази града от въпросния враг. Макар и римляните да са 40 000, а армията на Пир да е едва 30 000, в неговия ъгъл присъства тесалийската кавалерия, която към този момент се слави като една от най-добрите в Гърция. Добавяме и около 20 бойни слона и запазената марка на Александър Македонски – фалангите и достатъчно стрелци и бойци с прашки. Практически Пир спокойно можел да се разправи с римляните, след като има бойното разнообразие.......Прочети още

На този ден през 1950 г. Труман обявява програма за създаване на водородната бомба

На 31 януари 1950 г. американският президент Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба, с което се дава нов тласък в започналата вече ядрена надпревара. Тридесет и третият президент на Америка по-малко от пет години по-рано е наредил пускането на две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки, което демонстрира американската военна мощ и окончателно слага край на Втората световна война.
Разработването на водородна бомба е отговорът на САЩ на факта, че година по-рано Съветският съюз също е сдобил с атомно оръжие. До средата на 60-те години в клуба на ядрените сили влизат и Великобритания (1952 г.), Франция (1960 г.) и Китай (1964 г.). През 70-те години известни ядрени способности придобива и Индия, но тя и архиврагът й Пакистан официално стават ядрени сили чак през 1998 г., когато последователно в рамките на месец извършват военни ядрени опити.
Въпреки разведряването през 70-те и 80-те години и съкращаването на ядрените арсенали на САЩ и СССР/Русия през 90-те години, ядрената заплаха продължава да съществува в лицето на вероятно сдобилата се с атомна бомба Северна Корея и разработващия ядрено оръжие Иран. Почти сигурно ядрено оръжие притежава и Израел.
Като известно успокоение може да послужи фактът, че ако през 1985 г. атомните бойни глави в световен мащаб са били 65 000, през 2002 г. броят им е спаднал до 20 000. - Още ЯО

Нидерландия ще даде на Украйна над 3 млрд. евро военна помощ през 2027-2029 г.

Бъдещото холандско правителство, сформирано от коалиция, водена от либералната партия D66, възнамерява да предостави на Украйна над 3 милиарда евро военна помощ през 2027-2029 година, съобщава Укринформ, позовавайки се на коалиционното споразумение. 
Посочва се, че освен тези 3 млрд. евро, които ще отидат за военна подкрепа, ще бъдат отпуснати и още 400 млн.евро за "други области на подкрепа". 
"Войната в Украйна е проблем със сигурността за цяла Европа. Ще продължим да предоставяме военна и финансова подкрепа на Украйна в продължение на няколко години и ще настояваме за използването на замразени руски активи. Украйна се движи по необратим път към членство в ЕС и НАТО, където скоростта на присъединяване ще се определя от собствените ѝ заслуги и спазването на критериите. Нидерландия предоставя подкрепа, където е възможно“, се казва в текста на споразумението.
Невоенната помощ ще бъде финансирана от бюджета, предназначен за външнотърговско сътрудничество и международна помощ за развитие, докато Министерството на отбраната ще отговаря за военната подкрепа.
Източник: https://www.focus-news.net/

"Бисмарк": Перлата в короната на флота на Третия райх

Още от древни времена корабите са имали огромно значение, както за търговията и транспорта, така и за военното дело.
Плавателните съдове играят ключова роля и във Втората световна война, най-кървавият конфликт в човешката история. Един кораб, оставил своята следа в историята, е "Бисмарк", перлата в короната на флота на Третия райх.
Германия е на губещата страна през Първата световна война. Съгласно Версасйкия мирен договор страната е сурово наказана.
Тя трябва да плати огромни репарации, а размерът на въоръжените й сили е ограничен. Това обаче започва да се променя през 30-те години, когато Адолф Хитлер идва на власт. В периода 1933-1939 г. той успява да разруши Версайската система, като силно милитаризира Германия.......Прочети още

Ще има военно строителство в район „Кабиле“

Парламентът прие вчера на първо и второ четене в едно заседание Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Италианската република за сътрудничество в областта на отбраната относно съвременното изграждане и използване на военни съоръжения на територията на войскови район „Кабиле“.
На второ четене законопроектът подкрепиха от 131 депутати, 38 бяха против и 10 се въздържаха. За ратификацията на споразумението гласуваха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“, един депутат от „Алианс за права и свободи“ и един нечленуващ в парламентарна група. Против бяха от „Възраждане“ и „Величие“, както и един от ПП-ДБ. От „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) се въздържаха.  
С подписаното споразумение се предвижда отговорност за Италия по сглобяването и разполагането на жилищни сгради, офиси, съоръжения, битови удобства, както и за свързаните с тях услуги, и възможност да предприемат необходимите строителни работи за тези цели, включително с въоръжените си сили.
България е домакин на бойна група на НАТО и има задължения да осигури инфраструктура за нейното настаняване и учебни съоръжения за тренировка, каза министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов пред народните представители. Той посочи, че временно тази бойна група е разположена в съоръженията на учебния полигон „Ново село“. С това споразумение Италия ще инвестира заедно с нас и ще участва в създаването на инфраструктура за временно разполагане в „Кабиле“, обясни Запрянов. По думите му в кратки срокове ще могат да бъдат създадени условия за предислоциране на бойната група от „Ново село“ в „Кабиле“. Това споразумението е в интерес и на България, и на Италия, и на НАТО, заключи министър Запрянов.
Никола Димитров от „Възраждане“ коментира, че този договор не бива да бъде ратифициран, защото това може би е мнението на огромна част от жителите на град Ямбол и с. Кабиле. Може би трябваше да се проведе местен референдум, на който да бъдат попитани жителите дали желаят тази чужда база да бъде близо до техните къщи, посочи той. Искаме Българската армия да бъде единственият гарант за сигурността и териториалната цялост на България, каза депутатът от „Възраждане“.
Атанас Славов (ПП-ДБ) каза, че ПП-ДБ ще подкрепят ратификацията на международното споразумение. Предложеното решение с изграждане на тази база в „Кабиле“ укрепва източния фланг на НАТО след агресивната война, която Русия води в Украйна, посочи той. Славов отбеляза, че рамкова държава на бойната група е Италия, а държава домакин – България. Наша отговорност като домакин е да създадем условия тази бойна група да работи пълноценно, допълни той. 
Председателят на Комисията по отбрана в парламента Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) обясни, че когато имаш хора на терен от войски на различни държави членки на НАТО, тогава е сигурно, че ще се намесят в защита на твоята страна. Присъствието на тази многонационална бригада на територията на България е един вид гаранция от НАТО, че каквото и да стане, тези страни ще се притекат на помощ, посочи той.
(Информацията е на БТА)

Кризисен фонд за 430 млрд. евро може да стане достъпен за финансиране на отбраната в ЕС

Европейски кризисен фонд с ресурс от над 430 млрд. евро би могъл да предоставя заеми на държави за финансиране на разходи за отбрана, заяви в интервю за Ройтерс управляващият директор на Европейски механизъм за стабилност (ESM) Пиер Граменя, цитиран от БТА. Изявлението е дадено на фона на усилията на Европейския съюз да засили военния си капацитет в условията на нарастващи геополитически рискове.
Граменя посочи, че механизмът разполага с инструменти за предоставяне на кредитни линии за отбрана и че подобни заеми няма да бъдат обвързани със строги икономически реформи, каквито традиционно се изискват при финансова помощ от фонда. По думите му това цели да се избегне стигмата, която често съпътства използването на механизма за стабилност.
„В тези времена на геополитически сътресения, които доведоха до по-високи разходи за отбрана за всички страни, трябва да използваме пълния потенциал на Европейския механизъм за стабилност“, каза Граменя.
Той подчерта, че кредитните линии биха били насочени основно към държави с добро фискално състояние, но с ограничени бюджети заради натиска от други разходи. Според него това е особено важно за по-малките страни от еврозоната.
„Имаме инструменти“, каза той. „В интерес на Европа е да се използва пълния им потенциал.“
„Очевидно е, че отношенията между Европа и САЩ стават все по-нестабилни“, добави той.
Подобна промяна в ролята на фонда би имала и символично значение, тъй като механизмът беше създаден по време на дълговата криза в еврозоната с цел стабилизиране на националните икономики, банковия сектор и общата валута.
По данни на Ройтерс всяка подобна финансова подкрепа ще изисква одобрението на всички 21 държави от еврозоната, които участват в механизма. Само страни от еврозоната биха могли да се възползват от заемите, което изключва държави членки на ЕС, които не използват общата валута, като Полша.
Европейският механизъм за стабилност към момента не включва изрично финансирането на отбрана в своя мандат. Всяка промяна в тази насока би изисквала съгласието на страните членки, сред които има и военно неутрални държави като Австрия, Кипър, Малта и Ирландия.
Източник: https://www.investor.bg/

Министърът на отбраната на САЩ няма да присъства на ключова среща на НАТО

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет няма да присъства на важната среща на министрите на отбраната на страните от НАТО на 12 февруари, което повдига допълнителни въпроси относно ангажимента на Вашингтон към Алианса, пише европейската редакция на Politico, позовавайки се на източници в САЩ и Европа, вместо Хегсет на срещата ще присъства Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по въпросите на отбранителната политика. Колби е третият по ранг цивилен служител в Пентагона, който заема длъжност в Министерството на отбраната, и близък съратник на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Венс.
Той се счита за привърженик на твърдата линия по отношение на Европа в Пентагона и убеден поддръжник на изолационистката външна политика на САЩ, която се застъпва за по-малко активна роля на Америка – особено във военно отношение – в целия свят. Той също така отговаря за разработването на планове за очакваното изтегляне на американските войски от Европа, което многократно е било отлагано.
Колби също така отговаряше за разработването на новата американска отбранителна стратегия, публикувана миналата седмица, в която Европа беше понижена в статуса си, а Вашингтон заяви, че вместо това ще даде "приоритет“ на защитата на територията на САЩ и Китай.
Това не е първият случай, в който Хегсет пропуска среща на НАТО. Но това е вторият пореден случай, в който високопоставен американски служител пропуска среща на високо равнище. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също изпрати своя заместник на срещата на министрите на външните работи на НАТО миналия месец.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 4, 30 януари, 2026 годинa (pdf)

Първите бойни батальони бяха разпределени в 45-а танкова бригада на германската армия в Литва

Първите бойни батальони бяха разпределени в 45-а танкова бригада на германската армия в Литва, която беше създадена с цел укрепване на източния фланг на НАТО, предаде ДПА.
Събитието беше отбелязано с тържествена проверка на личния състав във Вайцхохайм, провинция Бавария, потвърдиха днес германските въоръжени сили.
Танковият гренадирски батальон 122 от Оберфихтах и танковият батальон 203 от Августдорф засега ще останат в Германия и ще бъдат прехвърлени в Литва, след като балтийската държава изгради необходимата инфраструктура.
До следващата година се очаква 45-а танкова бригада да нарасне от сегашния си състав от около 500 мъже и жени до около 5000 войници и цивилни служители.
Тя е подчинена на 10-а танкова дивизия, чието командване се намира във Вайцхохайм.
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви в понеделник в Берлин, че очаква бърз напредък в разгръщането на танковата бригада. „Тя ще се разрасне бързо през следващите месеци“, каза Писториус по време на първото посещение в Берлин на литовския министър на отбраната Робертас Каунас.
Германската 45-а танкова бригада се създава в отговор на нарастващата заплаха от Русия и се очаква да бъде напълно оперативна до следващата година с обща численост от 4800 войници и 200 цивилни служители.
Източник: bta

Тайната история на следвоенния свят

Авторите на „Сивия вълк“ (Сивия вълк. Бягството на Адолф Хитлер, Саймън Дънстън , Джерард Уилямс) ще шашнат читателя (разбира се, не много подготвения), и то нееднократно.
Първо, те уверено твърдят: „… В края на Втората световна война Адолф Хитлер, най-големият злодей в историята, е избягал от Германия и е прекарал остатъка от живота си в Аржентина, неговият заместник в партията райхслайтер Мартин Борман и Хайнрих Мюлер - шеф на Гестапо и ключова фигура в разработване на плана „Окончателно решаване на еврейския въпрос“, също избегнали наказанието и се присъединили към него в Аржентина. Не по-малко важен е фактът, че Америка и Великобритания са помогнали на стотици бивши нацисти да избягат, като учения, ракетен специалист Вернер фон Браун, садиста есесовец Клаус Барби, известен като Лионския касапин.
В следвоенните години двамата са работели за правителствени служби на САЩ, на останалите просто им позволили да избягат от съдебно преследване и да се заселят в различни отдалечени кътчета на планетата.“ ........ Прочети още

Най-лошите съветски танкове от Втората световна война

Някои от тях служат добре през 30-те години на миналия век, но остаряват до нахлуването на нацистите. Останалите не се справят добре още от първия ден на създаването си.
Т-26
Над 10 000 леки танка Т-26 се "сблъскват" с напредващата германска армия през юни 1941 година. При стартирането на операция "Барбароса" основните съветски ударни сили от 1930-те години са вече напълно остарели.
Въоръжен с 45-мм оръдие, Т-26 е ефективен срещу немските Pz. I, Pz. II и Pz. 38 (t), но е напълно беззащитен срещу по-модерни танкове и почти всички видове вражеска танкова артилерия.
През първите месеци на войната хиляди Т-26 са загубени в бой или поради технически повреди. Повечето от тях се нуждаят от основен ремонт, за който няма достатъчно време.
Съветите предпочитат да не възстановяват повредените Т-26, а да ги заменят с нови Т-60 и Т-70. Т-26 са разположени в "по-тихите" части на фронта, какъвто е съветско-финландският. Освен това над 1000 Т-26 участват в съветско-британската окупация на Иран през август 1941 година.
Т-26 се сражава до последните дни на Втората световна война, включително в съветските операции срещу японците. Той обаче се използва за последно при голямото нападение по време на операция "Пръстен" - която ликвидира германската 6-та армия в Сталинград в началото на 1943 година.

Т-60
За разлика от остарелия Т-26, Т-60 е един от най-новите танкове на СССР в началото на германската инвазия. Той е разработен през август 1941 г. и до следващия месец е в масово производство.
"Нов" обаче не означава непременно "добър". Т-60 не успява да се намеси подобаващо в конфликта. 20-мм автоматично оръдие ШВАК не е голяма заплаха за бронята на врага, докато тънката броня на Т-60 не е проблем дори за най-слабите немски танкови и артилеийски снаряди.
Поради леснозапалимия си бензинов двигател, Т-60 често "свети" като свещ. Танковите екипажи дори му измислят прякор - "общ гроб за двама".
По време на битката при Сталинград оръдието ШВАК често се задръства след няколко изстрела от прашния въздух. Тогава Т-60 трябва да се бие само с картечницата си, слизайки до нивото на ранните танкове от Първата световна война.
От края на 1942 г. Т-60 се използват главно като носители на муниции за танкове Т-34 и КВ.

Т-35
Единственият в света масово произвеждан танк с пет купола - Т-35 е най-силният съветски танк през 30-те години на миналия век. Често го наричат "сухопътен боен кораб".
С едно 76,2-мм и две 45-мм оръдия и картечници, той може да "отприщи" ада навсякъде. Това мощно въоръжение обаче е и ахилесовата пета на Т-35. Командирът на танка не може ефективно да контролира огъня от всичките пет купола.
Някога всемогъщ, до началото на 1940-те години Т-35 е напълно остарял. Това бавно 58-тонно чудовище, с максимална скорост в пресечена местност от 14 км/ч и с броня от едва 20 мм, е лесна плячка за съвременната вражеска артилерия.
Все пак 49 от тези тромави "зверове" все още са на служба, когато избухва войната срещу Третия райх. Повечето от тях са загубени в сражения в Западна Украйна, въпреки че няколко се включват в битката при Москва. Интересното е, че за последен път Т-35 влиза в битка на страната на Вермахта. Германците използват трофеен Т-35 по време на битката при Берлин през 1945 г., в която той е ударен и унищожен. - Още руски танкове
Източник: https://bg.rbth.com/

Най-новият US танк започва изпитания 5 години по-рано и много по-евтино от планираното

Американската армия ще разгърне четири прототипа на своя наследник на М1А1 Abrams в реален танков взвод още това лято - цели пет години по-рано от първоначално планираното, обяви началникът на Генералния щаб на армията генерал Ранди Джордж.
Новият М1Е3, който миналата седмица направи дебют на автосалона в Детройт, представлява радикална промяна в начина, по който Пентагонът разработва въоръжение.
Според Breaking Defense, причината за ускорената времева рамка не е, че танковете ще бъдат напълно готови толкова по-рано, а че армията в синхрон с по-широка инициатива на Пентагона не иска да чака всички изисквания да бъдат изпълнени, преди да позволи на войниците да тестват оборудването в полеви условия.
"Когато доставчик дойде и каже: "Имам нещо по-добро за активна защита, по-добър двигател, по-лека трансмисия", войниците могат просто да го включат. "Предишната система беше изградена на принципа "Не прави нищо, докато не отстраниш всеки възможен риск". Мисля, че трябва да приемем различен подход... в противен случай ще е 2031 г. и няма смисъл да го правим.", обясни Джордж пред репортери в Детройт.
Именно 2031 г. беше първоначалната целева дата за предаване на прототипите на войниците.
Освен новия подход към тестване, главният технологичен директор Алекс Милър заяви пред Breaking Defense, че армията успя да ускори графика за М1Е3 благодарение на нов модел на придобиване, наречен "екипи от екипи" - подход, при който няма един водещ изпълнител, а множество доставчици работят заедно, като повечето от тях са нетрадиционни, търговски компании.
"Исторически, ако искахме нещо, отивахме при основен изпълнител и всичко под него беше черна кутия. Те нямаха стимул за иновации", обясни Милър. Сега армията използва търговско мислене и практики, което позволява непрекъснат цикъл от промени и актуализации.
Defense One съобщава, че вместо да се фокусира върху физическия танк, армията се концентрира върху цифровата инфраструктура и софтуера, а след това "увива танк около тях". Всички камери, противодронни системи и въоръжение ще еволюират въз основа на най-добрите налични търговски технологии.
Самият танк е изграден от налични на пазара части: двигател Caterpillar, трансмисия SAPA, кокпит от състезателния производител Roush с бродирани седалки Recaro. Според полковник Райън Хауъл, мениджър на проекта, луксозните седалки могат да бъдат произведени на "10% от цената - с бродерията".
М1Е3 е най-големият проект, разработен по новия модел за непрекъснато усъвършенстване на армията, който отхвърля изключителни, специализирани системи, отнемащи десетилетия за разработка. Defense News съобщава, че танкът ще бъде с 25% по-лек от сегашния 70-тонен Abrams, отчасти благодарение на екипаж от трима души вместо четирима и автоматичен зареждач.
Хибридно-електрическият двигател намалява изискванията за гориво с 50%, като според Джордж танкът достига максимална скорост около 65 колометра в час. "Не става за спринт на 400 метра, но може да неутрализира цел на 400 метра за една десета от секундата", отбеляза генералът.
Танкът ще използва изкуствен интелект сред "набор от AI инструменти за дигитално инженерство" за по-бърза интеграция на технологии. Управлението прилича на контролер за видеоигри - конкретно устройство на Fanatec, компания, проектираща симулатори за Формула 1.
Армията е похарчила около 75 млн. долара за изследване, разработка, софтуерна архитектура и първите производствени модели - драстично по-малко от обичайното. В бюджета за тази година е поискала над 700 млн. долара за разширяване на работата, като Джордж се надява да повтори успеха с предстоящата замяна на М2 Bradley.
Източник: https://money.bg/

Адмирал Кодъл: Нефинансираният изтребител F/A-XX от шесто поколение е жизненоважен

Началникът на военноморските операции на САЩ адмирал Дарил Кодъл заяви, че разработването на изтребителя от шесто поколение F/A-XX  е жизненоважно, пише Military Watch Magazine. 
Представители на военноморските сили многократно са предупреждавали, че разработването на F/A-XX остава спешен приоритет, особено заради способността на службата да допринася за операциите в "Тихоокеанския театър на военните действия", където не само късите обсеги на сегашните изтребители F-35C и F-18E/F сериозно ограничават полезността им, но и новите изтребители от шесто поколение на Китай, които се очаква да влязат в експлоатация около 30-те години на 21-ви век, ги излагат на риск от остаряване.
Макар настоящите въздушни крила на самолетоносачите на ВМС на САЩ отдавна да се считат за вероятно остарели за конфликт с висока интензивност в Тихия океан, твърдението на адмирал Кодъл, че самолетът може да бъде жизненоважен дори за сражения с много по-малко способни противници като Иран, може да привлече ново внимание към програмата.
Въпреки че ВМС по-рано изглеждаха в по-добра позиция да финансират F/A-XX, отколкото ВВС за собствения си изтребител от шесто поколение, F-47, администрацията на Тръмп в началото на 2025 г. избра да даде приоритет на последния. Това се случи въпреки факта, че ВВС вече разполагаха със значителен флот от изтребители от пето поколение, докато инвестициите на ВМС в закупуване на изтребители от пето поколение останаха много ограничени, главно с цел да се даде приоритет на F/A-XX.
Източник: https://www.focus-news.net/

Министрите на отбраната на Гърция и на Франция обсъдиха в Атина засилването на военното сътрудничество

Министрите на отбраната на Гърция и на Франция Никос Дендиас (на снимката) и Катрин Вотрен обсъдиха днес необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството в сферите на иновациите и на отбранителните технологии, предаде АНА-МПА.
Това съобщи самият Дендиас след днешната си среща с Вотрен на борда на фрегатата „Кимон“ във военноморската база Саламина край Атина. „Кимон“ е първата фрегата от клас „Белара“, която беше предадена от Франция на Гърция в рамките на поръчката от общо четири фрегати, които се строят във френска корабостроителница за нуждите на гръцкия военноморски флот.
Пред медиите след разговора гръцкият министър на отбраната каза, че е необходимо ускоряване на процедурите за подновяване на Споразумението за стратегическо партньорство в отбраната и сигурността между двете страни.
Той се спря специално на клаузата за взаимна военна подкрепа, която се съдържа в споразумението, и спомена гръцкия „Дневен ред 2030“ за инвестиции във въоръжените сили.
Дендиас каза още, че Гърция и Франция работят в полза на мира, сигурността и сътрудничеството и са ангажирани със зачитането на международното и на морското право.
От своя страна Вотрен заяви, че в момента се пише нова страница във военноморското сътрудничество между двете страни и определи като отлично равнището на оперативна съвместимост между морските им сили.
Тя се спря и на необходимостта от задълбочаване на отбранителното сътрудничество на индустриално равнище.
Френската министърка на отбраната заяви още, че нито Гърция, нито Франция желаят напрежение в региона на Източното Средиземноморие.
Източник: bta

Норвегия поръча артилерийски системи за 2 милиарда долара на южнокорейска компания

Норвежкото правителство съобщи днес, че е подписало договор за 2 милиарда долара за покупка на артилерийски системи с голям обсег от южнокорейската отбранителна компания „Хануа Еъроспейс“ (Hanwha Aerospace) в рамките на усилията на членуваща в НАТО Норвегия да увеличи своята възпираща сила срещу Русия, предаде Ройтерс.
Европейските страни са в процес на увеличаване на разходите за отбрана под натиска на администрацията на американския президент Доналд Тръмп и разтревожени от руската инвазия в Украйна.
Артилерийската система „Чънму“ (Chunmoo) на „Хануа Еъроспейс“ се „състезаваше“ за договора с норвежката армия със системата ХАЙМАРС (HIMARS) на американския отбранителен гигант „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin).
„Хануа“ ще достави пускови единици и материали за обучение през 2028 и 2029 г., а ракети през 2030 и 2031 г.“, съобщи в изявление норвежкият министър на отбраната Туре Сандвик.
Норвегия, която граничи с Русия в Арктика, твърди, че войната в Украйна е показала, че артилерията с голям обсег е от съществено значение на съвременното бойно поле.
Източник: bta

Гърция започва надграждане на 38 изтребителя F-16 "Block" до конфигурация "Viper"

Гърция официално е започнала процеса на надграждане на 38 от своите изтребители F-16 „Block“ 50 до по-модерната конфигурация „Viper“, като предстои скоро планът да бъде внесен за одобрение от Съвета на началниците на Генералния щаб, съобщава електронното издание на в. „Катимерини“.
Дълго отлаганата програма изглежда вече се задвижва благодарение основно на политическо решение на национално ниво за ускоряване на американските военни доставки, отбелязва изданието. Гръцките военновъздушни сили препоръчаха модернизацията, която беше одобрена преди месеци от Висшия съвет на военновъздушните сили. Въпреки че някои официални представители поставиха под въпрос непосредствената нужда от програмата, тя се възприема като компромисен вариант за предотвратяване на моралното остаряване на настоящите самолети.
Съгласно предложения график процедурите ще започнат тази година, като се очаква договорът да бъде подписан през 2027 г. Първият модернизиран самолет от тази група предстои да бъде доставен през 2031 г., а последният – през 2037 г., като цялата програма се очаква да продължи 10 години.
Модернизацията ще се осъществи в съоръжения на гръцката компания „Хеленик еъроспейс индъстри“ (Hellenic Aerospace Industry) с персонал както на компанията, така и на американската „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin), която е производител на самолетите F-16. Договорите ще бъде бъдат изпълнени чрез Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби.
Общата стойност на модернизацията се оценява на над 1 милиард долара. По този начин до 2037 г. гръцките военновъздушни сили ще разполагат с над 120 изтребителя F-16 „Viper“, които заедно със самолетите F-35 и френските „Rafale“ образуват напълно оперативно съвместим флот, отбелязва „Катимерини“.
През декември 2018 г. Гърция сключи споразумение на стойност близо 1,5 милиарда долара за надграждане до конфигурация „Viper“ на други 84 самолета F-16 с конфигурации Block 52+, купени между 2002 и 2010 г., като първите два бяха доставени на гръцките военновъздушни сили през септември 2022 г., а програмата трябва да завърши до 2027 г., напомнят гръцките медии. - Още за F-16
Източник: bta

Илияна Йотова – първата жена патрон на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите

За първи път в нашата история жена е патрон на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Това стана, след като Илияна Йотова е президент и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. По този повод ръководството на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите е изпратило поздравително писмо до г-жа Илияна Йотова.
„За нас е чест, че лично вие сте президентът на страната ни, първата жена на този национално отговорен пост и същевременно сте и патрон на организацията ни, поетият патронаж в последователноста си от господин Румен  Радев. Този патронаж на върховния главнокомандващ на българската войска започва през 1915 година с учредяването на съюза и се поема от Негово Величество цар Фердинанд I със съдействието на Нейно Величество царица Елеонора – първата българската жена венценосец, наградена с военен кръст „За храброст” – 4-та степен без мечове за грижите и дейността за ранените войници от войните, за военноинвалидите и военнопострадалите. Патронажът след това се поема и носи от Негово Величество цар Борис III, малкият Симеон и така до 1950 година, когато по решение на политбюро на БКП   се закрива съюзът ни и е възстановен през 1990 година.  Така патронажа на върховния главнокомандващ на българската армия се възстановява от д-р Желю Желев през 1992 година и след това се носи последователно от президентите: Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев и сега от вас“, се припомня в писмото.
Източник: https://otbrana.com/

Великите битки, променили историята – Зента (1697 г.) и краят на Османската експанзия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи.
В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

Шестнадесет години от първия полет на Т-50 (ПАК ФА)

Преди шестнадесет години, на 29 януари 2010 г. от летището на авиационния завод „Ю.А. Гагарин“ в Комсомолск на Амур e изпълнен първия полет на летателния опитен образец Т-50-1 на руския многоцелеви изтребител от пето поколение Т-50 (ПАК ФА, Су-57). - (видео)
Самолетът е пилотиран от залуженият летец-изпитател на РФ и Герой на Русия – полковник Сергей Богдан. Полетът продължава около 45 минути, оценен е като успешен. - Още за Су-57

Подводник-18 изплаши линкора "Императрица Мария"

Първата българска действаща подводница получена от Германия през 1916 година UB-18, всъщност е мини подводница. Водоизместването  е около 180 тона и въпреки това е въоръжена с 4 торпеда и малко оръдие. Пристига от немско на части, изпратени по железницата. След като е зачислена към флота във Варна, градът повече не е обстрелван от руски кораби.
На 14 октомври предната година към морската ни столица се насочват линейният кораб “Императрица Мария” (12 оръдия с калибър 305 мм) и броненосните крайцери “Евстатий”, “Йоан Златоуст” и “Свети Панталеймон”. С тях са и леките крайцери “Памят Меркурия” и “Кагул”. Те изстрелват срещу Варна над 250 снаряда с калибър 305 мм и убиват 27 българи. Изчезват на пълен ход, щом от пристанището излизат двете базирани там немски подводници.
Точно заради това българското правителство поръчва UB-18. Във флота го наричат "Подводник-18". Появява се дори на пощенска картичка. В хода на Първата световна война България иска Германия да  изпрати поне още 3 такива подводници. По ред причини този експорт не е извършен.
По клаузите на Парижкия мирен договор от 1947 година България не трябва да има подводници във флота си. На следващата година Съветският съюз се скарва жестоко с Титова Югославия заради кроежите му за Балканска Федерация и се взима решение за ударно повишаване на боеспособността на българската армия и флот. За капак по това време ние сме в ужасни отношения с Турция и Гърция.
Така тук са изпратени първите три руски подводници от проекта “М” или “Малютка”, както още е известен. Това са подводници с бордови номера 202 “Рыбник Донбаса”, 203 “Иркутский рыбник” и 203, която така и не получава официално име.
Пристигат и два руски екипажа за обучение на български подводничари. За първи командир на дивизиона подводници е назначен Ванцислав Карагюлев, който досега е служил само като обикновен матрос. Иначе е завършил столарско училище и големият му плюс - има партиен билет. Веднага след първото пробно плаване успява да скара и трите екипажа, и шашва руските инструктори с некомпетентността си.
Така този партиен некадърник е освободен от поста. На негово място са назначени кадрови възпитаници на Морското училище от Царско време - Минко Стаевски, Рашко Лютов и Иван Бодев. Всичките са от випуск 38 и 37 година. На 18 август 1954 година трите подводници влизат официално в състава на флота с бордови номера 41, 42, 43. Базирани са за постоянно във Варна.
Малютките имат подводно водоизместване 351 т. Дълги са 50 метра. Имат широчина 4,4 м. и газене 2,6 м. Развиват скорост над и под вода съответно 12,5 и 6,7 възела. Въоръжени са с по четири носови торпедни апарата. Имали са и артилерия, която по-късно е снета от въоръжение. Службата им във флота е кратка. През 1956 Донбаският и Иркутският рибар са върнати на Съветския съюз. Тук остава само тази с бордови номер 43, която служи до 1958 година.
При извеждането  от експлоатация бивши матроси молят флота да я запази като атракция и музеен експонат във Варненската морска градина. Началник-щабът на флота - капитан първи ранг Николай Бояджиев, смайва всички с отказа си и малоумното обяснение, че дори изкарана от въоръжение, тази подводница представлява военна тайна. По това време проектът е безкрайно остарял - малютките са разработвани още преди войната, а на Северния полюс атомната “Наутилус” вече е забила американското знаме.
Вместо трите малютки във флота ни влизат двете много по-големи и мощни подводници от проект 613. Техни първи командири са капитан Иван Фиданчев и капитан-лейтенант Тодор Георгиев. - Още за UB-18

Военен календар

На 29 януари 1893 година в Русе е роден генерал-майор Антон Ганев (1893 – 1945).
Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1926). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от Инженерни войски. В периода 1926 – 1935 г. заема длъжностите командир на 2-ра колоездачна дружина и на 3-ти инженерен полк, военен аташе в Букурещ (1932 – 1933), началник-щаб на 6-а пехотна дивизия (1933 – 1934), военен аташе във Варшава (1934 – 1935).
През 1935 г. излиза в запаса, а от 1938 до 1943 г. командва Трудови войски. След присъединяването на Южна Добруджа (1940) ръководи действията по възстановяването на областта и извозване на преселниците от Северна Добруджа. Автор на публикации по отделни проблеми на военноинженерното изкуство. Умира при неизяснени обстоятелства на 5 ноември 1944 г.
Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Съвместното командване на силите стартира подготовката за „ПРЕСЛАВ 2026“

В Съвместното командване на силите се проведе начална планираща конференция за предстоящото компютърно-подпомагано тактико-специално учение „ПРЕСЛАВ 2026“
Конференцията беше открита от заместник-началника на щаба по операциите на СКС полковник Иван Райков, който постави акцент върху необходимостта от добра координация, ясно разпределение на отговорностите и ефективно взаимодействие между всички участници.
В срещата участваха офицери от СКС, дирекция „Операции и подготовка“, Командванията на видовете въоръжените сили, Съвместното командване на специалните операции, подчинените на СКС формирования и Националния военен университет „Васил Левски“.
По време на конференцията бяха обсъдени основни въпроси, свързани с организацията на учението, ролите и задачите на участниците и последващите етапи от подготовката.
Компютърно-подпомаганото тактико-специално учение „ПРЕСЛАВ 2026“ ще се проведе от 18 до 20 май 2026 г. в Националния военен учебен комплекс „Чаралица“.
Директор на учението е началникът на щаба на СКС бригаден генерал Христо Христов.
Цел: Да се повишат способностите на Автоматизираната информационна система (АИС) „ПРЕСЛАВ“, като система за предупреждаване и докладване при опасност от използване на оръжия за масово унищожаване, аварии в обекти на ядрената енергетика и предприятия по химическата промишленост.
Източник: jfc.armf.bg

Тържествено изпращане на военен контингент за участие в Стабилизиращите сили на НАТО в Косово

Тържествен ритуал по официално изпращане на военно формирование от Въоръжените сили на Република България за участие в състава на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) ще се състои утре, 29 януари, от 11.00 ч. на площад „Възраждане“ в Плевен.
В церемонията ще участват заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев,  командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, заместник-командирът на Съвместното командване на силите флотилен адмирал Галин Манев, представители на местната и на държавната власт.
Формированието е в състав от 97 военнослужещи. То ще бъде дислоцирано в база „Виладжио – Италия“.  В продължение на 6 месеца българските военнослужещи ще изпълняват своите задължения на длъжности в състава на национален поддържащ елемент, военнослужещи в щаба на Регионално командване „Запад“ и маневрена рота с логистично отделение и медицински пункт в състава на многонационалния батальон на Регионално командване „Запад“ на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово. Командир на маневрената рота е капитан Георги Вълканов от военно формирование 42800 – Плевен.
Източник: mod.bg

Европа е принудена да обмисли "немислимия" вариант за НАТО без САЩ

След конфликта с Вашингтон по повод Гренландия европейските лидери са принудени да обмислят "немислимия" досега вариант за излизане на САЩ от НАТО. Това съобщи вестник Financial Times.
Според изданието, от момента на създаването си Организацията на Северноатлантическия договор се е основавала "на игра на доверие". Предполага се, че всяка държава, и преди всичко САЩ, ще защитава съюзник, подложен на нападение. Подобно доверие "вече беше сериозно подкопано“ от многократно изразените от президента на САЩ Доналд Тръмп съмнения в полезността на НАТО и "отказа на Америка от задълженията за взаимна отбрана“, се посочва в публикацията.
Бившият постоянен представител на САЩ в алианса (2009-2013) Иво Даалдер счита, че заплахите на Тръмп да завземе Гренландия, която е част от Дания, са провокирали "най-дълбоката криза“ в 77-годишната история на Северноатлантическия алианс.
Според Рейчъл Елхюс, директор на лондонския кралски институт за изследване на въпросите на сигурността и отбраната (Royal United Services Institute, RUSI), "щетите вече са нанесени и несигурността по отношение на надеждността на ангажиментите на САЩ сега е в основата на трансатлантическите отношения“.
Според FT, някои европейски чиновници са започнали да "настояват за по-активно обсъждане на архитектурата на сигурността на континента“. "Нуждаем се от ясна стратегия за това как да заменим от материална гледна точка всички тези американски възможности – това, което те наричат материална отбранителна готовност“, заявява пред вестника еврокомисарят по въпросите на отбраната и космоса Андрюс Кубилюс.
"Необходимо е също така да обсъждаме много по-активно нашето разбиране за институционалната отбранителна способност – това, което можем да наречем европейската опора на НАТО“, продължава той. "Тези дискусии също трябва да стават все по-интензивни“. "Сега е най-подходящият момент, точно това трябва да направим“, добавя Кубилюс.
Източник: https://www.focus-news.net/

Как американците и англичаните разрушиха София

Жестока ирония има в историческите превратности. През Втората световна война американците и англичаните разрушиха една трета от София. Сега всички сме съюзници в НАТО. То ще ни пази от руснаците, които пък ни освободиха от турците.
В ранното утро на 7 декември 1941 г. японската авиация връхлита военноморската база Пърл Харбър. Разположена на Хаваите, в нея са основните сили на американския Тихоокенски флот. Два часа самолети със знака на изгряващото слънце сеят смърт.
На 12 декември по пладне Адолф Бекерле и Масимо Маджистрати влизат при външния министър Иван Попов. Двамата са пълномощни министри на Германия и Италия у нас. Връчват декларация да обявим война на Съединените щати и Англия. Според член 3 от Тристранния пакт, понеже оста Рим, Берлин и Токио била нападната.........Прочети още

Военен календар

На 28 януари 1884 година в Тулча, Северна Добруджа (дн. в Румъния), е роден генерал-майор Йордан Пеев (1884 – 1938).
Завършва Военното училище в София (1908), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1914) и Военната академия в София (1921). Служи в 7-и пехотен преславски (1908 – 1911) и 21-ви пехотен средногорски полк (1911). По време на Балканските войни (1912 – 1913) командва рота в 1-ви пехотен софийски полк.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като офицер за поръчки в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1915 – 1916), командир на рота и дружина в 43-и пехотен полк (януари – август 1917), помощник-началник (август – декември 1917) и началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия (декември 1917 – септември 1918).
След войната е помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на армията (октомври 1918 – април 1921), помощник-председател на Военноисторическата комисия и главен редактор на военните издания (1921 – 1922), началник на секция в Щаба на армията (1922 – 1924). От 25 юли 1924 г. командва 18-а пехотна етърска дружина, а от 12 август с.г. – 12-а пехотна балканска дружина.
В следващите години последователно заема длъжностите преподавател във Военното училище (1927 – 1931), началник на пехотното отделение в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (1931 – 1934), флигел-адютант в Свитата на цар Борис ІІІ (1934 – 1935), командир на 5-и пехотен дунавски полк (1935 – 1936). В началото на 1937 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство са проведени Големите царски маневри (1937)– първата официална проява на българската войска след Първата световна война (1915 – 1918).
Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 28 януари 1891 година в Търново е роден генерал-лейтенант Никола Хаджипетков (1891 – 1949).
Завършва Военното училище (1910) и Военната академия в София (1925). По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) е командир на рота в 18-и пехотен етърски полк и началник на Картечното училище към 1-ва армия (от март 1918). През 1919 – 1935 г. служи в пехотата като завеждащ курс по картечно дело във Военното училище, началник на секция в Щаба на армията, командир на 1-ва жандармерийска дружина и на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири, началник на отделение в Щаба на армията, командир на 6-а пехотна дружина и на 6-и пехотен търновски полк, началник на Пехотната школа. В периода 1935 – 1938 г. заема длъжностите началник на Военната академия, командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, началник на Военните учебни заведения и на Военното училище, помощник-началник на Щаба на армията. На 10 декември 1938 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Под негово ръководство се преработва плана за военновременното развръщане на войската и продължава процеса на нейното модернизиране и превъоръжаване.
Не приема безрезервно присъединяването на България към Тристранния пакт и на 11 август 1941 г. се уволнява по собствено желание. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е арестуван и изпратен на разпит в СССР.
През март 1945 г. V Върховен състав на Народния съд го оправдава и освобождава. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

Каймакъ-Чаланъ. Генерал-майор от ГЩ Максим Николаевич Леонтиев, Командващ 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение

Генерал-майор от ГЩ Максим Николаевич Леонтиев, Командващ 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение - Руски военачалник участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 26 август 1871 г. в дворянско семейство в Псков. Постъпва на военна служба 1 септември 1888 г. Завършва Пажеския корпус. Произведен е в чин подпоручик на 10 август 1890 г. Назначен е като младши офицер в 3-та гренадирска артилерийска бригада. През 1896 г. завършва Императорската Николаевска академия на Генералния щаб. През 1898-1899 г. командва 16-ти стрелкови полк. Като капитан е назначен за младши офицер за особени поръчения в Кавказкия военен окръг. През 1900 г. ръководи разузнавателна мисия в Монголия и изследва Саланския хребет. През 1901 г. помощник-военен агент в Цариград. От 1901 до 1905 г. е военен агент в Румъния, а от 1905 до 1911 г. е военен агент в България. След завръщането си в Русия командва 85-ти пехотен Виборгски полк. На 14 април 1913 г. е произведен в чин генерал-майор за отличие. През август 1913 г. отново е изпратен в Цариград като военен агент. От 20 ноември 1914 г. е назначен за главен квартирмайстер (заместник-началник) на Генералния щаб. На 3 юли 1916 г. е назначен за командващ на 4-та Руска пехотна бригада с особено назначение, която през Франция е прехвърлена на Солунския фронт срещу българските войски. Сражава срещу българските войски при Рудник, Мокрени, Кота 1348, Кота 1414, Вич планина, Бигла, Буф, Арменско, Писодери, Лерин, Кенали, Лажец, Битоля и в Завоя на Черна. След Февруарската революция в Русия е оставен на разпореждане на Генералния щаб, а впоследствие е назначен за военен агент в Гърция. През 1918 г. е изпратен във Франция като военнен представител на Временното правителство. През 1920 - 1923 г. е военен агент и представител на Руската армия на барон Врангел в Прага. В средата на 20-те години се връща във Франция и след кратък престой в Париж се преселва на Лазурния бряг. Открива ресторант в Монте Карло. През 30-те години, заедно с генерал Едуард Масловски, прави опит да създаде частна руска библиотека в Ница, която бързо пропада. През 1936 г. заминава за френската колония Таити в Тихия океан. Умира на 9 юни 1948 г. в Папеете, Таити.

Изминаха 40 години от трагедията със совалката "Чалънджър"

Изминаха точно 40 години от едно от най-зловещите и катастрофални напомняния на човечеството, че космическите полети и изследването на космоса е опасно начинание.
В мразовитото утро на 28 януари 1986 г. американската космическа совалка "Чалънджър" се разпадна на парчета само минута след старта. В експлозията загинаха всички на борда, включително учителката Криста Маколиф, която трябваше да е първият цивилен в орбита и да преподава на децата уроци от орбита.
Пред ужасените зрители и близки на астронавтите във Флорида и стотици хиляди, наблюдаващи от телевизионните екрани, аварията уби 7-членния екипаж 73 секунди след излитането.
В паметта на цяло поколение се запечатват кадрите с разпадащата се ракета в небето над Кейп Канаверал и всеки, който го е гледал, си спомня къде точно е бил в този момент. За американците това е трагедия с мащабите на убийството на президента Джон Кенеди и атентатите от 11 септември. - (видео)
Разследването стига до извод, че причината е повреда на гумено уплътнение в дясната ракета на твърдо гориво, вероятно причинена от ниските температури в деня на старта. При излитането то се скъсва и през него започват да излизат горещи газове, които повреждат масивния централен резервоар и окачването на ракетата към него.
Последиците са не само уволнения на ръководители, но и преосмисляне на амбициозната космическа програма на САЩ и нейния затлачен от бюрокрация и политически натиск бизнес модел, изграждан с идея да изведе страната през орбитална станция, полети до Луната и Марс.
Полетите са спрени за 3 години, но последвалата реформа в NASA и редизайнът на ракетите не спестяват втора такава трагедия 17 години по-късно.
На 1 февруари 2003 г. совалката "Къламбия" изгаря високо в атмосферата при навлизането за приземяване. Накърнена при излитането част от лявото крило става причина за разпадането на целия кораб и гибелта на 7 астронавти. Малко по-късно цялата програма е закрита и останалите совалки са изпратени в музеи. - (видео)

Кои компании от европейската отбранителна индустрия ще излязат на борсата след CSG

Европейските отбранителни компании бележат много високи ръстове – особено тези, които се занимават с разработка на дронове, считани за бъдещето на сектора. Това каза Ивайло Чаушев, главен пазарен анализатор в "Делтасток", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той посочи, че е важно инвеститорите да следят съотношението между направените и изпълнените поръчки и ако компаниите имат повече поръчки, отколкото могат да произведат, това според него е добра тенденция. Той допълни, че при чешката отбранителна компания CSG Group (CSG) и германската Rheinmetall този коефициент е над 2.
По думите му инвестициите в сектора се базират на това, че геополитическата ситуация на глобалната сцена е усложнена. „Затова трябва да следим развитието на конфликтите. "Очаквам военните компании да продължат да привличат инвеститорите, тъй като влизаме в цикъл на превъоръжаване", отбеляза Чаушев и прогнозира, че Европа ще продължи да залага на произведеното на континента, което ще доведе до повече инвестиции и печалби на тези компании.
Анализаторът даде пример за сериозния интерес към отбранителния сектор. „Чешката отбранителна компания CSG Group постигна огромно IPO – 3,8 млрд. евро, което беше презаписано няколко пъти и едно от най-добрите през последните няколко години. CSG се търгува на около 40-42 съотношение цена/печалба, докато една от най-големите европейска отбранителна компании - Rheinmetall е на 90“, направи сравнение Чаушев.
Той поясни, че компанията ще инвестира в разширяване на производството на 155-мм снаряди, които са стандартът за НАТО и очакванията са от там да влязат около 750 млн. евро. „В момента запасите на Европа (около 1,7 милиона) са много ниски, а производството за целият ЕС е доста под очакваното“, коментира анализаторът. - Още ВПК
Източник: https://www.investor.bg/

Писториус: Германия изчерпа възможностите си и няма как да подкрепя повече украинската отбрана

Германия има малко възможности да подкрепя противовъздушната отбрана на Украйна. Това заявява германският министър на отбраната Борис Писториус на 26 януари в Берлин след среща с литовския си колега Робертас Каунас, пише Die Zeit.
По неговите думи, Германия вече е "направила непропорционално много“ в областта на противовъздушната отбрана на Украйна, по-специално е доставила повече от една трета от наличните ракетни системи Patriot, както и доставя системи IRIS-T.
Въпреки това, както отбеляза германският министър, това не е достатъчно, като се има предвид значителното засилване на руските атаки. Затова той призова съюзниците да увеличат подкрепата си за Украйна.
"Би било добре, ако една или две други страни могат да намерят и доставят още нещо в подкрепа на Украйна“, посочва Писториус.
Източник: https://www.focus-news.net/

Оцениха напредъка в развитието на Съвместното командване на силите

„Модерната война е не само въпрос на ресурси, а и бързина на вземане на решение и приоритизирано въздействие. Това ни учи опитът от войната в Украйна“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов по време на Анализа на състоянието и подготовката на Съвместното командване на силите през 2025 г., съобщава Пресцентърът на МО.
Той изказа своето задоволство от напредъка в развитието на способностите на Командването, както и от успешното и отговорно изпълнение на възложените му задачи по трите мисии на Българската армия. Началникът на отбраната отправи благодарност към военнослужещите и цивилните служители от състава на СКС за професионализма, приноса към поддържането на боеготовността на Въоръжените сили и енергията, вложена в ежедневната служба. 
Адмирал Ефтимов очерта и основните направления за развитие, в които личният състав на СКС следва да вложи своите усилия през 2026 г. „На база опита и анализи на войната в Украйна да продължи работата по изграждането на съвременна система за командване и управление. Предоставянето на картина на обстановката в реално време на стратегическо, оперативно и тактическо ниво е ключово важно за вземането на своевременно решение и избора на най-целесъобразен вариант на действие. Воденето на операция в многодомейнова среда изисква мрежова свързаност в обща комуникационно-информационна система и СКС трябва да продължи работата си в това направление. Приоритет трябва да бъде и придобиването на тактически системи за командване и управление на тактическо ниво“, категоричен бе началникът на отбраната.
В своя доклад командирът на СКС генерал-майор Станимир Христов подчерта, че през изминалата година усилията на командването са били насочени към изпълнение на задачите по трите мисии на Въоръжените сили, в рамките на предоставените правомощия и ресурсно осигуряване. Той акцентира върху участието на формированията в национални и международни учения, повишаването на оперативната съвместимост и последователното развитие на отбранителните способности в отговор на промените във военно-стратегическата среда.
Източник: https://otbrana.com/

Рюте отхвърли призивите за създаване на европейска армия

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте отхвърли призивите на някои водещи европейски политици за отделна европейска армия, предизвикани от съмненията относно ангажимента на Доналд Тръмп към сигурността на Стария континент. Те се засилиха поради напрежението около Гренландия, пише Ройтерс.
Рюте каза пред привържениците на европейски сили, отделни от НАТО, която е ръководена от САЩ, „да продължават да мечтаят“ и заяви, че руският президент Владимир Путин ще „хареса“ мисълта, тъй като тя би направила армиите в Европа по-слаби.
В изказване пред Европейския парламент в Брюксел Рюте каза, че европейските страни трябва да продължат да „поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност“, както изисква Тръмп, но в рамките на трансатлантическия алианс.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс повдигнаха въпроса за европейска армия през последните седмици.
Без да посочва конкретно някои от предложенията, Рюте отхвърли идеята, като настоя, че Тръмп и САЩ остават силно ангажирани към НАТО въпреки несигурността, породена от исканията на американския президент към страната членка на алианса Дания да отстъпи контрола върху Гренландия.
„Мисля, че ще има много дублиране и ви пожелавам късмет, ако искате да го направите, тъй като трябва да намерите мъжете и жените в униформа – те вече са наясно с това, което се случва“, заяви Рюте.
„Това ще направи нещата по-сложни. Смятам, че Путин ще го хареса. Затова помислете пак“, добави той.
Рюте каза пред евродепутатите, че ако Европа наистина иска да действа самостоятелно, това ще струва много повече от 5% от БВП, които страните от НАТО приеха да заделят за инвестиции в отбрана и сигурност.
„Трябва да изградите собствен ядрен потенциал, а това струва милиарди и милиарди евро. В такъв сценарий ще загубите крайния гарант на нашата свобода, а именно ядрения щит на САЩ. Така че успех“, отбеляза той.
Източник: https://www.investor.bg/

Проекти на стойност 9,53 милиарда евро за отбрана ще финансира румънското правителство чрез европейския инструмент SAFE

Румънското правителството представи програмите, които ще бъдат финансирани чрез инструмента на Европейския съюз за отбрана SAFE („Мерки за сигурността за Европа“).
Приблизително 9,6 милиарда евро ще бъдат насочени към военни поръчки, други над 4 милиарда евро ще са за завършването на магистралите към Украйна и Република Молдова, 2,8 милиарда евро ще бъдат отпуснати за Министерството на вътрешните работи и други институции в областта на националната безопасност и сигурност, съобщи началникът на канцеларията на премиера Михай Журка на пресконференция, излъчена на живо в интернет.
„Инструментът за отбрана SAFE ще даде възможност за съживяването на националната отбранителна индустрия. Чрез този механизъм компании с най-съвременни технологии и такива от националната отбранителна индустрия ще си сътрудничат и ще произвеждат съвместно“, каза на свой ред министърът на отбраната Раду Мируца.
Той информира, че има 21 проекта за военни поръчки – 10 от тях са съвместно с други държави, 11 са индивидуални покупки за армията.
Като съвместна поръчка заедно с Франция Мируца представи програмата за закупуване на системи за противовъздушна отбрана „Мистрал“ (625 милиона евро). Съвместно ще бъдат закупени и 12 хеликоптера H225, произведени във Франция, както и 12 радарни системи от същата страна.
Други съвместни поръчки за противовъздушни системи и системи за въздушно командване ще бъдат направени с Германия.
На 16 януари Европейската комисия одобри за Румъния 16,68 милиарда евро по линия на инструмента за отбрана SAFE („Мерки за сигурността за Европа“). Това е вторият по големина бюджет по програмата. Първите плащания ще бъдат извършени през март. До 2030 г. Румъния трябва да се възползва от тази възможност, като финализира обществената поръчка.
Инструментът SAFE е временен финансов механизъм на Европейския съюз с бюджет от 150 милиарда евро под формата на заеми, отпуснати при благоприятни условия.
Източник: bta

27 януари 1973 г.: Край на войната във Виетнам

На 27 януари 1973 г. в Париж е подписан мирен договор, с който официално се прекратява Виетнамската война. Напрегнатите преговори между основните участници в конфликта се водят от януари 1969 г. През 1973 г. Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър и специалният представител на правителството на ДРВ Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир за специален принос в постигането на мирно споразумение във Виетнам, припомня dariknews.bg.
Известната и като Втора Индокитайска война, а във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам и Народния фронт за освобождение на Виетнам от друга.
До средата на 50 - те години на миналия ХХ в. значителна част от територията на Индокитай е френско владение. През септември 1940 г. Япония нахлува в Индокитай, възползвайки се от поражението на Франция в Европа, но след края на Втората световна война японските въоръжени сили напускат страната. Опитите за възстановяване на френското колониално управление довеждат до подем на национално-освободителното движение.
На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам. Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, но въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам.
От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. По същото време обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война. Съгласно тях територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация.
На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам. През октомври с.г. той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
До средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северовиетнамската армия.
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонския режим е свален със падането на Сайгон на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам.
Исторически справки посочват, че Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ. Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58 000 загиват. След войната Виетнам се обединява и става комунистическа държава, и остава по форма такъв и до днес.
Източники: https://fakti.bg/

Генерал Константин Андонов Жостов

Генерал Константин Андонов Жостов, Началник-щаб на Действащата армия - Български военачалник, планирал и ръководил операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 30 октомври 1867 г. в село Гайтаниново, Неврокопско. По време на Сръбско-българската война (1885), като ученик в Лом, се записва в Ученическия легион и се сражава при Пирот (14-15 ноември 1885 г.) Завършва гимназия в Лом и постъпва във Военното училище. Завършва училището с ІХ-ти випуск през 1887 г. Произведен е в чин подпоручик на 27 април 1887 г. Зачислен е в 4-ти артилерийски полк в София. Служи като младши офицер и като командир на батарея. През 1889 г. постъпва във Военната академия "Терезия" във Виена (Theresianische Militärakademie). Произведен е в чин капитан на 2 август 1894 г. Завършва Висшето артилерийско училище във Виена (Militärschulwesen) през 1897 г. Служи в Генералния щаб и във Военното министерство. Произведен е в чин майор на 2 май 1902 г. През 1905 г. е назначен за военен аташе във Виена. Последователно е военен аташе в Париж и в Санкт Петебруг. След завръщането си служи в свитата на цар Фердинанд. През март 1910 г. е назначен за командир на 3-ти артилерийски полк в Пловдив. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник и е назначен за началник на Школата за запасни офицери в Княжево. По време на Балканските войни (1912-1913) участва в боевете при Люлебургаз и Чаталджа като началник-щаб на 3-та армия и началник-щаб на съединените армии (1-ва и 3-та). През Междусъюзническата война (1913) командва 1- Рилска бригада в боевете срещу сръбските войски при с. Тахон, Злетовска река, с. Райчани, при с. Гърляно и Калиманско поле. През 1914 г. е назначен за началник на 7-ма пехотна Рилска дивизия. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за началник-щаб на Действащата армия. По време на Първата световна война(1914-1918) разработва плановете за настъпателните операции по посока на сръбската столица Ниш (Нишка операция 14 октомври - 9 ноември 1915 г.) и за обкръжаването и разгрома на сръбските войски на Косово поле (Косовска операция 1 ноември - 4 декември 1915 г.) Умира на 30 август 1916 г. в Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил от възпаление на апендикса. Предсмъртните му думи са:"Падна ли Чеган?". Погребан е в София.

Освобождението на Аушвиц от Съветите: в снимки и спомени от първо лице

На 27 януари 1945 г. съветската армия под командването на маршал Конев слага края на съществуването на най-големия концентрационен лагер на Третия райх. От Russia Beyond са събрали спомените на участници и очевидци на тези събития. - (видео)
Затворниците на Аушвиц са освободени от четири стрелкови дивизии на Червената армия. В боя влизат бойците на 100-на и 107-ма дивизия. В 100-на служи и майор Анатоли Шапиро, чийто щурмови отряд се оказва първи край портите на лагера. Той си спомня:
Втората половина на деня навлязохме на територията на лагера, минахме през главните порти, над които висеше лозунгът, написан с тел: "Трудът ни прави свободни". Да влезеш вътре без защитна марлена превръзка беше невъзможно. На двуетажните кушетки се въргаляха неизнесени трупове. Изпод кушетките понякога излизаха полуживи скелети и се кълняха, че не са евреи. Никой не можеше да повярва във възможното освобождение......Прочети още

Пираня - подводницата, с която Кузмич краде водка от Финландия

Помните ли миниподводницата, с която юнаците от “Националните особености на руския риболов (1:20:20)” тръгнаха да крадат 15 кашона водка от Финландия. И след това се наложи да я подкарат със същата тази водка, за да избягат от зловещите фински полицаи? Тя спада към прочутия и за съжаление забравен вече руски проект “Пираня”. В руските архиви миниподводницата се води проект 865.
“Пираня” е замислена като диверсионен съд, който да влиза тайно в чуждите пристанища, да пуска командоси да сеят разрушение и смърт, и да се измъква безшумно. Миниподводницата е разработена в началото на 80-те години на миналия век от лининградското конструкторско бюро “Малахит”.
Тя наистина е мини - подводното  водоизместване е само 321 тона и е дълга 28 метра. Широка е 4,7, а височината  е 5,1 метра. “Пираня” може да носи до две торпеда или до 4 подводни мини, като сред опциите са - те да са и ядрени.
Голямото оръжие на подводницата е специалната камера в предната  част, от която на повърхността могат да излизат командоси. Екипажът на миниподводницата е само трима души. Освен тях обаче пътуват и 6 морски пехотинци, с пълното си бойно снаряжение плюс водолазната им екипировка.
Целта на “Пираня” е да влезе във вражеското пристанище, да го минира или пък командосите да слязат безшумно на брега да извършат сухоземна диверсионна операция и да се приберат безшумно в подводния си дом. А след това да отплават.
За придвижването под вода на саботьорите има два херметически подводни транспортьора “Сирена-УМЕ”, които са дълги 12 метра и са широки 62 сантиметра. Те стоят в тръби до торпедните апарати. С тяхна помощ руските командоси се придвижват под вода с цялото си въоръжение до целта.
Заедно с двата транспорта те могат да напуснат подводницата както на повърхността, така и на дълбочина 60 метра. Системата за управление на миниподводницата е толкова опростена, че е достатъчен екипаж от трима.
Двигателят на подводницата е дизелгенератор с мощност 160 кВт. За движение под водата има електродвигател от 60 кВт. Скоростта на първите две построени „Пирани“ е ниска. Обсегът им на действие е само 1000 мили. Подводницата може да се движи непрекъснато под вода цели 260 мили. За проекта “Пираня-2” който е трябвало да е от 400 тона, е предвиден много по мощен двигател, който  осигурява подводна скорост от 12 възела и далечина на плаването до 1200 мили.
По различни причини строежът на първата миниподводница започва чак през юли 1984 година в Лененград. Първата “Пираня” влиза в състава на флота през 1990, а втората година по-късно.
Съдбата на двете малки подводници е незавидна. Те улучват поредните “Смутни руски времена” и никога не са използвани по предназначение. От време на време са извършвали пробни плавания.
През 1996 едната се появява в “Националните особености на руския риболов”, където става ясно, че Кузмич я е използвал, за да ходи да бере ягоди по островите между Русия и Финландия. Подводницата предлага условия за живот на 9 души в продължение на мисия от 10 дни и има тоалетна (галюн), кухня (камбуз), баня и всичко необходимо за продължителен живот под вода.
Съдбата на новите руски малютки е тъжна. През 1999, по-малко от 10 години от встъпването им в строя, са бракувани и нарязани на скрап.
Защо никой не иска да ги купи
През годините Конструкторско бюро “Малахит” разработва цяла серия миниподводници от типа на “Пираня”. Най-малките са по 130 тона, а най-големите достигат до 920 тона. Въоръжението им е различно - от торпеда и мини до противокорабни и крилати ракети.
Всичките имат анаеробна (независима от въздуха) енергетична система. Няма данни някой от малките флотове да е купил подводница по някой от тези проекти. А иронията е, че те са много подходящи именно за флотове с неголеми възможности.
В началото на 90-те години при разследване в Щатите един заловен наркопрестъпник на има Лудвиг Файнберг разказва, че наркобаронът Пабло Ескобар го е изпратил в Русия с една-едничка цел - да намери начин да купи подводница “Пираня”. На каквато и да е цена. - Още за проект “Пираня”

НВИМ стартира проявите за своя 110-годишен юбилей

На 29 януари (четвъртък) от 16.00 часа на ул. „Черковна“ 92 в София Националният военноисторически музей (НВИМ) открива културната си програма за годината с изложбата „Памет за бъдещето“. Тя представя част от най-любопитните експонати, постъпили през 2025 г., и е жест на заслужено уважение към дарителите на Музея – наследници на свързани с българската история личности и хора, решили да споделят събираните от тях предмети. НВИМ започва годината, в която чества своя 110-годишен юбилей, с този жест на признателност към всички, които повече от век обогатяват фонда на Музея и избират да поверят частица история, за да я превърнат в споделено наследство.
В експозиционното пространство са представени част от получените безвъзмездно над 1100 движими вещи, като 583 са във фонда на софийската структура. Те допълват образа на общото ни минало, правейки го по-богат, по-пълнокръвен и по-близък до хората.
Сред любопитните дарения е това от внучката на ген.-лейтенант Вичо Диков. То включва османско полково знаме на султан Мехмед V, пленено през Първата балканската война (1912 – 1913), съхранено от генерала с уважение към победения противник, фотографии, пощенски картички и битови вещи. Споменът за общото минало се допълва от лични вещи на един от изтъкнатите военачалници ген.-лейтенант Тодор Кантарджиев, както и униформа и отличия на един от защитниците на небето над София по време на бомбардировките от Втората световна война – ген.-майор Стоян Стоянов, пилота с най-много победи срещу чужда авиация. Наред с вещи на добре познати военачалници, изложбата включва и предмети, спомени, атестати, дипломи, фотографии и други, принадлежали на по-малко известни участници във войните, чиито лични истории рядко намират място в учебниците, но без които пъзелът на миналото ни би останал непълен.
Чрез своята целенасочена събирателска дейност Музеят се сдоби с изключително редките възпоменателен медальон за избирането на Александър Батенберг за княз на България, първата емисия на почетния знак „Червен кръст“, медал за избирането на Фердинанд за български княз, 1887 г., медал „За включването на България в Първата световна война, 1915 г.“, френски медал „За подписването на Солунското примирие 1918 г.“, сгрешени емисии на сребърния и бронзовия медал „За заслуга“, знак „За усърдна служба по временната трудова повинност“, почетен знак „Народен представител“ и много други. Гостите на изложбата ще могат да видят още редица ценни архивни материали, фотографии, както и две карикатури на изтъкнатите художници Александър Божинов и Стоян Венев.  
На събитието ще бъдат връчени дарителски грамоти и билети за целогодишен безплатен достъп до НВИМ и филиалите му в знак на признателност към всички дарители, които показват съпричастност към опазването на българското историческо наследство. 
(Информацията е на НВИМ.)

Представиха книга за любовта към авиацията

В Централния военен клуб беше представена книгата „Жадувано небе“ на военният пилот подполковник от запаса Николай Калев. Книгата, която вече има своята премиера в град Шумен, официално беше представена пред пилоти, един от българските космонавти и колеги на автора посветили живота си на бойната авиация, съобщава Деси Рангелова от ВТК.
Двата тома на биографичната книга „Жадувано небе“ разказват за живота в армията и след това на  подполковник от запаса Николай Калев. Десет години събиране на спомени и премисляне на събитията, водят до написването на томовете.
Животът му е разделен на две. Първата част започва от раждането му и  приключва месец преди 10 ноември 19898 г., когато авиолекарската комисия го спира от полетите. Тогава е бил командир на 15-ти изтребителен авиационен полк Равнец и Балчик. След като се пенсионира активно се включва в обществения живот.
По време на представянето на книгата авторът сподели спомени, благодари на присъстващите и неколкократно очите му се пълнеха със сълзи, особено когато си спомняше за полетите като военен пилот. С горчива усмивка сподели, че още му се лети и ако се наложи може отново да излети с МиГ-21. На младите мечтатели пожела дързост.
“Така всеки свързан с мечтата за полет може да научи много за това как са се справяли с предизвикателства военните пилоти в Равнец и Балчик през 70-те и 80-те години на миналия век. В книгата не са премълчани и истините от „епохата“ както я нарича автора, промените през които премина обществото. Това е книга за любовта към военната авиация”. 
Източник: https://otbrana.com/

Турският оръжеен гигант „Аселсан“ ще достави на НАТО преносими системи за противовъздушна отбрана

Турската оръжейна компания „Аселсан“ (Aselsan) обяви днес, че е получила договор от НАТО за доставка на системи за разпознаване на приятел-враг (IFF) за преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК). Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
„Агенцията на НАТО за поддръжка и обществени поръчки (NSPA) възложи на „Аселсан“ договор за доставка на Алианса на системи за разпознаване „Идентификация приятел-враг“ (IFF) за преносими системи за противовъздушна отбрана (ПЗРК) като част от мисията му да гарантира възпиране на нарастващите въздушни заплахи на световния театър на военните действия“, написа „Аселсан“ в турската социална платформа „Ен Сосял“.
Компанията съобщи, че договорът е рамково споразумение, валидно три години, като доставката на системите е гарантирана през целия период.
„Аселсан“, като дългогодишен доставчик на системи за „Идентификация приятел-враг“ във всяка област и един от малкото доставчици на Mode-5 IFF системи, се гордее изключително много с предлагането на своите услуги и подкрепа на Агенцията на НАТО за поддръжка и обществени поръчки“, добави „Аселсан“.
Компанията „Аселсан“, със седалище в турската столица Анкара, е основана през 1975 г. и вече е една най-големите отбранителни фирми в страната, нареждайки се сред 50-те най-добри в своята област в света
Оръжейният гигант също така е първата турска компания, достигнала пазарна стойност от 30 милиарда долара този месец.
Източник: bta

Съединените щати ще разположат отряд американски войници с танкове „Ейбрамс“ в Румъния

Съединените щати ще разположат отряд американски войници с танкове „Ейбрамс“ в Румъния. Това съобщи началникът на Генералния щаб на отбраната на страната генерал Георгица Влад в интервю за румънската национална телевизия ТеВеРе Инфо.
„Всъщност обсъдих това с върховния главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич по време на посещението му в Румъния и алиансът ще запази ангажимента си да допринася със сили за отбраната на страната в съответствие с регионалните планове. Съединените щати са се съгласили да подобрят качеството и боеспособността на силите, разположени в Румъния“, коментира той.
Отрядът, който ще пристигне в Румъния, е част от нормалното американско присъствие в региона, което се осъществява на ротационен принцип и не представлява увеличение на броя на войниците, се посочва в разпространената информация.
Танковете „Ейбрамс“ са основните бронирани машини в американската армия и са считани за едни от най-модерните в света. Румъния е в процес на закупуване на 54 танка „Ейбрамс“.
През октомври САЩ обявиха, че ще намалят военното си присъствие в Румъния, като изтеглят батальон от ротационната бригада, разпределена в югоизточния фланг на НАТО, но ще оставят около 1000 войници в страната.
Общият брой на американските и европейските сили, останали разположени в Румъния след решението на Вашингтон да намали присъствието си, е почти 3500 войници, съобщава сайтът Хотнюз.
Министерството на националната отбрана на Румъния отбелязва, че преразпределението на американските сили е резултат от новите приоритети на президентската администрация на Доналд Тръмп.
Източник: bta

Кораб на Военноморските сили на САЩ акостира в камбоджанската военноморската база Реам

Корабът на Военноморските сили (ВМС) на САЩ „Синсинати“ (USS Cincinnati, LCS 20), превозващ приблизително 100 души екипажа, пристигна в камбоджанската военноморска база Реам в провинция Преах Сиханук, предаде камбоджанската новинарска агенция АКП. 
Пристигането на кораба беше посрещнато от контраадмирал Ин Сохемара, заместник-командир на военноморската база Реам на Кралския камбоджански флот. - (видео)
„Синсинати“ тежи приблизително 3000 тона и е с дължина около 130 метра, като е оборудван с палуба за кацане на хеликоптери.
По време на посещението камбоджанските и американските военни ще проведат съвместни учения и приятелски спортни събития.
Това е третият чуждестранен военноморски кораб, акостирал в Реам, откакто базата беше обновена и официално открита през 2025 г., след посещения на военноморски кораби от Япония и Виетнам.
Дипломатическите отношения между Камбоджа и САЩ датират от 76 години – 11 юли 1950 г. През годините военноморските сили на двете страни поддържат редовен обмен чрез съвместни програми за обучение, сътрудничество и взаимопомощ.
От 2003 до 2026 г. кораби на ВМС на САЩ са направили общо 31 посещения в пристанища на Камбоджа, с участието на 37 кораба.
Източник: bta

1891, 26 януари

В Стара Загора е роден художникът Димитър Гюдженов (1891 – 1979). Син на иконописеца Атанас Гюдженов. Завършва Художественото индустриално училище в София (1915), като специализира и в ателието на проф. Фернан Кормон от Националното училище за изящни изкуства в Париж (1913 – 1914).
По време на двете Балкански войни (1912 – 1913) служи в 12-а допълнителна дружина и прави ескизи на забележителните творби „Българската артилерия минава през телените мрежи при Одрин“, „Боят при Караагач“, „Булаир“ и др. През Първата световна война (1915 – 1918) е военен художник към щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
Рисува известните картини „Дъжд на фронта“, „Обоз през р. Морава“, „Боят на Росовити камък“ и др., с които участва във втората Берлинска изложба на художниците от съюзническите армии (1917).
След края на войната се заема да превърне в картини множеството рисунки и акварели от фронтовете, преподава в Художествената академия (1920 – 1933), избран е за председател на Дружеството на художниците в България (1931 – 1941) и секретар на новосъздадения Институт за българо-американски културни връзки (1936).
Като щатен военен художник към Щаба на войската (1933 – 1945) пресъздава в картини Сръбско-българската война от 1885 г. Поредицата от платна с военни сюжети го утвърждават като забележителен майстор на четката и един от основоположниците на българската батална живопис.
Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен.

Плененият руски параход „Белград“ воюва като наш боен кораб „Варна“ (1915-1919 г.)

При включването на България в Първата световна война (1/14 октомври 1915 г.) Дунавската флотилия разполага само с две 20-тонни миноноски („Ботев“ и „Левски“, построени през 1877 г.) и две 18-тонни парни катера („Борис“ и „Караджа“, построени през 1876 г.). Затова в „История на Дунавската флотилия 1879-1935 г.) контраадмирал Сава Иванов отделя специално внимание на следното събитие:
„… Скоро, обаче, военното щастие ни се усмихна и ние можахме да се сдобием с един отличен параход-влекач и 4 шлепа, които ни бяха тъй необходими в този момент. По инициатива на синът на бившия руски параходен агент в гр. Лом и със съдействието на нашитe погранични войски, още в началото на военнитe действия, на 15 октомврий 1915 г., един ден след бомбардировката на Варна от руската ескадра, беше примамен и пленен в Ломското пристанище въоръженият руски речен транспортен кораб „Бeлград“ (бивш „Крал Александър“ - Ат. П.), заедно с 4 шлепа. На 26.Х.1915 г. този параход, заедно с шлеповете, беше предаден на българската Дунавска флотилия и веднага екипиран с необходимата военна обслуга. След два дена, на 28.10.1915 г., при подобаващо тържество, параходът беше прекръстен с името „Варна“ и на него се издигна българското военно знаме. От този момент българският транспортен параход „Варна“, който запълни една голяма празнота в нашата Дунавска флотилия, започна своята усилена и много резултатна дейност.
Този кораб, докато трая войната, в продължение на 4 години, действа почти непрестанно по Дунава, и като транспорт, и като боен кораб, и пренесе неоценими услуги на нашата армия......Прочети още

Полковник Христо Петров Чаракчиев

Полковник от ГЩ Христо Петров Чаракчиев, Командир на 2-ра пехотна Тракийска бригада - Български офицер, участвал в сраженията на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918).
Роден е на 9 март 1870 г. в Севлиево. Зачислен е на военна служба на 11 октомври 1888 г. Завършва Военното училище с ХІІІ-ти Випуск. произведен в чин подпоручик на 2 август 1891 г. Зачислен е като младши офицер в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин поручик на 2 август 1894 г. През 1892-1896 г. служи като младши офицер и като ротен командир в 9-ти пехотен Пловдивски полк. Произведен е в чин поручик на 2 август 1894 г. Последователно служи и в 10-ти Родопски и 18-ти Етърски пехотни полкове. През 1897 г. постъпва в Николаевската Генералщабна академия в Санкт-Петербург. Произведен е в чин капитан на 15 ноември 1900 г. След завършването на академията служи в щаба на 4-та пехотна Преславска дивизия. През 1904 г. е назначен за изпълняващ длъжността началник-щаб на 2-ра пехотна Дунавска бригада в Търново. Произведен е в чин майор на 19 септември 1906 г. Назначен за титулярен началник-щаб на 2-ра пехотна Дунавска Бригада. Произведен в чин подполковник на 22 септември 1910 г. По време на Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 10-та Сборна дивизия (25-ти Драгомански, 16-ти Ловчански полкове и 47-ми и 48-ми пехотни полкове). Дивизията участва в четиридневните боеве срещу турските войски при Люле-Бургас (16-20 октомври 1912 г.) През Междусъюзническата война (1913) 2-ра Сборна бригада остава е в състава на Окупационния корпус на генерал-майор Стою Брадистилов в Източна Тракия на позициите при Чаталджа. На 22 юни 1913 г. 4 пехотни дружини от 47-ми и 48-ми пехотни полкове се прехвърлят в състава на Пета Българска армия, сражаваща се срещу сръбските войски по направлението Крива-Паланка-Кюстендил-София и в Босилеградско. На 12-13 юли 1913 г. дружините от 47-ми пехотен полк участват в Брегалнишките боеве срещу сръбските войски, а на 17 юли 1913 г. в атаката на връх Занога срещу гръцките войски. Останалите 4 дружини на 47-ми и 48-ми полк се оттеглят към България след началото на настъплението на турската армия към старата българо-турска граница (30 юни 1913 г.) 1-ва Сборна бригада в продължение на три дни задържа концентрирания удар на 3 гръцки пехотни дивизии на позицията при село Лахна, южно от Кукуш (19-21 юни 1913 г.). Произведен е в чин полковник на 1 ноември 1913 г. През 1914 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна Тракийска бригада (9-ти Пловдивски и 27-ми Чепински пехотни полкове). По време на Първата световна война (1914-1918) се сражава с англо-френския експедиционен корпус при Костурино, Валандово, Раброво, Козлу-Дере и Кота 510 до пълното изгонване на съглашенците в Гърция (октомври-декември 1915 г.). От 10 до 18 август 1916 г. 2-ра Тракийска бригада успешно отразява атаките на 4 съглашенски дивизии на Дойранската позиция. Върху разположението на двата български полка са изстреляни над 400 000 снаряда. През февруари 1917 г. е назначен за началник-щаб на 3-та отделна армия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1918 г. е назначен за началник-тил на Съединените армии. След подписването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) е назначен за началник-щаб на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 1 декември 1918 г. е пенсиониран. Умира през март 1943 г.

Из бюлетините на БТА: Eто как е описана битката при Булаир преди 112 години

“Колкото повече време минава, толкова повече се изяснява, че поражението на турците при Булаир на 26-и е било катастрофално. Полесражението и днес има изглед на цяла касапница”, се отбелязва в бюлетин на Българската телеграфна агенция (БТА) от края на януари 1913 година.
На 26 януари по стар стил (8 февруари по нов) се навършват 112 години от битката при Булаир по време на Балканската война. При сражението българските военни части отблъскват турското настъпление. Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост, пише във военния календар на Националния военноисторически музей.........Прочети още

Великите военни изцепки: Османската кампания във Влашко от 1595 г.

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история.
Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл......Прочети още

Полша ударно купува бойни фрегати и подводници

Правителството във Варшава увеличава бойния си флот с нови фрегати и подводници за първи път от десетилетия, с цел да компенсира ефектите от години на недостатъчно финансиране. Настоящият флот на Полша включва една подводница от съветската епоха от 1986 г. и две фрегати, произведени в САЩ през 70-те години, припомня "Файненшъл таймс".
"Заплахата от Русия се разпространява и не можем да игнорираме нейните хибридни действия, като саботаж на кабели", заяви пред "Файненшъл таймс" заместник-министърът на отбраната Павел Бейда.
"Полша трябва да допринесе активно за сигурността в Балтийско море", добави политикът.
Неотдавнашните инциденти, включително подозрения за руски саботаж на подводни кабели и нахлувания на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилиха регионалните опасения относно тактиките на хибридна война на Кремъл.
През 2025 г. Полша изразходва 4,7% от БВП за отбрана - най-високият дял сред членовете на НАТО - като насочва десетки милиарди долари към военно оборудване, предимно от САЩ и Южна Корея.
Модернизацията на военноморските сили включва.
Строителството на три многофункционални фрегати по програмата "Miecznik" в корабостроителницата PGZ (Polish Armaments Group) в Гдиня, в партньорство с британската отбранителна фирма Babcock.
Закупуването на три подводници от Швеция, договорено през ноември.
Въвеждането в експлоатация на нови миночистачи и строителството на кораб за поддръжка на подводници.
Според члена на борда на PGZ Ян Грабовски, проектът възстановява корабостроителницата в Гдиня, която някога беше в затруднение.
"Благодарение на новите инвестиции, корабостроителницата се въздига като феникс от пепелта", каза Ян Грабовски.
Марк Голдсак от Babcock отбеляза, че сътрудничеството е спомогнало за привеждането на корабостроителницата в Гдиня в съответствие със стандартите на завода на компанията във Великобритания, където се строят фрегатите тип 31, на които са базирани полските кораби.
Великобритания и Полша работят по ново споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, като преговорите започнаха през януари по време на посещението на британския премиер Киър Стармър във Варшава.
Източник: https://news.bg/

Чехия няма да доставя на Украйна бойни самолети

Чехия няма да доставя на Украйна самолетите L-159.
Това посочи чешкият премиер Андрей Бабиш, предава новинарският портал Idnes.
Вчера главнокомандващият въоръжените сили на Чехия, генерал Карел Ржехка, допусна, че военните биха могли да предадат на Украйна четири самолета L-159. Преди това министърът на отбраната на страната Яромир Зуна твърдеше, че армията не може да си позволи да се лиши от тях.
"Няма и няма да има никакви доставки на L-159. Въпросът е приключен", заяви в отговор Бабиш.
Премиерът добави, че Ржехка "би постъпил по-добре, ако беше мълчал". Според Бабиш е "ненормално" главнокомандващият армията да се противопоставя на министъра на отбраната.
В средата на януари чешкият президент Петр Павел заяви на съвместна пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски, че е готов да достави на Украйна бойни самолети за борба с безпилотни летателни апарати. Той не уточни за какви самолети става дума, но по-рано допускаше възможността за предаване на Украйна на L-159.
Няколко дни по-късно тази идея беше отхвърлена от Бабиш. Той обясни позицията си, позовавайки се на думите на военния министър, че самолетите са необходими на собствената армия.
Източник: https://news.bg/

Как Гърция се оказа костелив орех по време на Втората Световна война

В началото на 40-те години, немския канцлер Адолф Хитлер се притеснява за своя следващ велик проект – настъплението към СССР. Причините са повече от очевидни, както можем да разберем от последното интервю на Гьоринг. Въпреки обещанията за мир и разбирателство между СССР и Германия, Сталин никога не е бил миролюбив. Канцлерът е поставен в неприятна ситуация, тъй като и неговите японски партньори вече са ударили Пърл Харбър и се готвят за война със САЩ, което е една от най-големите грешки изобщо.
Бенито Мусолини също не е в особено добра позиция, неговата армия многократно е описвана като негодна за воденето на война, но пък върши работа за окупация. Италианците не могат да покажат някакви успехи в Африка и се насочват директно към Гърция, която открай време се смята за някакъв опонент. През 1940 г. изискват от гръцкото правителство да отхвърли гаранцията на Великобритания за независимост. Това кара Мусолини да забрави неутралната позиция и да се замисли за действия. Италианската флота потапя гръцкия круйзер Ели, който стои на котва на остров Тинос.......Прочети още

Генерал Панайот Вичев Бърнев

Генерал Панайот Вичев Бърнев, Началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 18 септември 1859 г. Ески-Джумая (Търговище). Постъпва на военна служба на 18 септември 1880 г. Завършва Военното училище с ІV-ти Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. и е зачислен в 12-та пеша Раховска дружина. Впоследствие служи в 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. По време на Сръбско-българската война (1885) се сражава в тридневното сражение при Сливница (5-7 ноември 1885 г.), при Цариброд (11-12 ноември 1885 г.) и при Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Служи в 8-ми пехотен Приморски полк като командир на рота и командир на дружина. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. През 1892 г. служи като старши офицер във Военното училище. Произведен е в чин майор на 14 февруари 1896 г. През 1896 г. е назначен за ординарец при флигел-адютантите на княз Фердинанд. Произведен е в чин подполковник на 1 януари 1903 г. През 1906 г. е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски полк в София. Произведен е в чин полковник на 15 август 1907 г. По време на Балканската война (1912-1913) начело на полка, в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия, се сражава срещу турските войски при Гечкенлий, Селиолу и Люлебургас (8-20 октомври 1912 г.) и атакува укрепленията Арап тепе, Кадъ Кьой, Албасан, Гяурбаир на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) През Междусъюзническата война (1913), по време на настъплението към Пирот, се сражава със сръбските войски при Градоман, Локва, Драганов връх, Бански рид и село Власи. От 12 до 18 юли 1913 г. воюва срещу двете гръцки дивизии, на генерал Константинос Мосхопулос, навлезли в района на Кресненското дефиле – Ораново – Симитли – Джумая. През 1914 г. е назначен за началник на 5-та пехотна Дунавска дивизия. По време на Първата световна война (1914-1918) се сражава за изгонването на англо-френския корпус при Демир Капия и гара Удово, в долината на река Вардар и по върховете на Кожух планина, до пробива на Добро поле. През лятото на 1918 г. е назначен за началник на 5-та дивизионна област в Русе. Пенсиониран е през ноември 1918 г. Умира на 18 юни 1934 г. в София.

Подводницата “Дакар” изчезва на 25 януари и поставя началото на поредица от инциденти с подводни кораби през 1968 г.

Израелската подводница “Дакар” изчезва на 25 януари и поставя началото на поредица от инциденти с подводни кораби през 1968 г.
Две подводници изчезват мистериозно в Средиземно море за три дни през януари 1968 година. След “Дакар”, с която се губи радиовръзка, докато е в източната част на Средиземноморието, на 27 януари край Тулон се губи комуникацията с френската подводница “Минерва”, която участва в учение и трябва да се “покрие”, за да не бъде намерена. Тя е така “скрита” в дълбините на морето, че успяват да я открият едва 50 години по-късно.
Още две подводници изчезват в тази година, а пета претърпява сериозен инцидент. В началото на март в Тихия океан се губи руската К-129, а в края на май в базата си не се прибира американската “Скорпион”, която е на път в Атлантическия океан след учение в Средиземно море. Междувременно друга американска подводница “Сивулф” претърпява произшествие в Атлантическия океан и се налага да бъде прибрана на буксир.......Прочети още

Истории на ветерани от Първата световна война – Хюсеин Осман Мийрем (кр. на XIX – 40-те на ХХ в.) от с. Глоджево, Русенско

Ако разпитате родителите, бабите и дядовците си за това дали във вашия род има участник или загинал във Войните за национално обединение на България (1885-1918 г.), то вероятността да получите положителен отговор е твърде голяма. В почти всеки български дом има поне по един участник – ветеран или загинал в една от гореизброените войни.
Така направих и аз – питах баба си, която е родена през 1947 г. Така научих за прапрадядо Неджиб Хасанов Белберов (1890-1946 г.) от с. Ветово, Русенско, герой от Първата световна война, геройски сражавал се при с. Крапа, дн. Република Северна Македония.
Прапрадядо е „виновникът“ за моята слабост и научен интерес към участието на България в Първата световна война (1914-1918 г.)........Прочети още

Първият прототип на KAAN ще излети най-късно до юни

Главният изпълнителен директор Мехмет Демироглу обяви, че първият прототип на националния боен самолет на Турция, KAAN, ще излети най-късно до юни, като серийните доставки вече са планирани за 2029 г., по време на участие в YouTube програмата на SAHA Istanbul, предава Turkey Today.
Демироглу потвърди, че в момента в производство са три летателни прототипа, като първият се очаква да лети между май и юни.
"Планирахме първия за края на април, но ще излети през май, или най-много през юни. Дребни последни докосвания и неуспехи в последния момент винаги могат да възникнат при такива големи проекти," добави Демироглу.
"Мога спокойно да кажа, че до юни ще сме видели първия прототип на KAAN да лети," добави той.
Вторият прототип ще последва, като Демироглу цели края на тази година. Третият прототип е планиран за края на тази или началото на следващата година.
"Има и наземни тестове за тях; Два до три месеца наземни тестове, включително системни, резонансни, гориво, електрически — всички тестове трябва да се направят, за да можем безопасно и уверено да ги пуснем за полет. Това може да отнеме много време," обясни той.
Демироглу уточни, че въпреки че 2028 г. беше спомената по-рано, целта е изместена към 2029 г. поради мащаба и тестовите процеси на проекта.
"До 2029 г. ще преминем тази серийна производствена фаза и ще започнем доставки. Очакваме скоро да получим официалната поръчка за тези 20 самолета", обясни той.
Източник: https://www.focus-news.net/

Етиопия получава самолет Як-130

На 23 януари 2026 г. в 1-ва централна авиобаза на етиопските военновъздушни сили на летище Бишофту (Дебре Зейт) се откри първото национално авиошоу, Aviation Expo 2026, отбелязващо 90-годишнината на етиопските военновъздушни сили. - (видео) 

Проведено под мотото „Изграждане заедно на авиационния потенциал на бъдещето“, шоуто включва 17 национални компании, заедно с Ethiopian Airlines и предприятия от отбранителната промишленост на етиопското Министерство на отбраната, както и представители от ОАЕ, Русия, Беларус, Чехия, Китай, Индия, Турция и Южна Африка. Може би най-значимата новина на изложението беше първото публично показване на един от руските учебни самолети Як-130, получени от Етиопия. - Още за Як-130

САЩ пуснаха в морето 4,6-милиарден звяр с хиперзвукови ракети

Програмата за модернизация на ракетния разрушител USS Zumwalt (DDG-1000) на ВМС на САЩ достигна много важен етап и е близо до завършването си, след като успешно премина морски изпитания, пише Newsweek.
САЩ са оборудвали с хиперзвукови ракети свръхзвуковия разрушител на стойност 4,6 милиарда долара. Какви други смъртоносни оръжия разполагат?
Предвид много големите им размери, и двете 155-милиметрови артилерийски системи, разположени на носа, бяха премахнати от кораба, за да се монтират ракетите. На тяхно място обаче сега има допълнителна конструкция, както може да се види на снимка, заснета от корабостроителницата HII.
Функциите му остават неизвестни засега, но е по-малък от стандартния купол, със 155-милиметрова усъвършенствана оръдейна система (AGS) и дължина на цевта от 62 калибра. Официално това място е запазено за „бъдещи възможности“.
Наличните изображения на кораба по време на модернизацията ни позволяват да направим предпазливо предположение, че това може да е зенитна артилерийска установка, подобна на тези, разположени над хангара за хеликоптери. Или място за боен лазер, което е по-скоро в съответствие със съвременните тенденции, въпреки че самите ВМС на САЩ са доста песимистично настроени към тях.
Що се отнася до настоящото основно въоръжение на USS Zumwalt, то е получило само 12 хиперзвукови ракетни модула. В същото време ракетите CPS имат обхват от около 3700 км, което им позволява да поразяват противника от сравнително безопасни разстояния. Което, разбира се, повдига въпроса за необходимостта от използване на стелт технологии за такъв ракетоносец.
Заслужава да се отбележи също, че ако бойната глава на военноморската ракета CPS е подобна на използваната в наземната версия на ракетата Dark Eagle, то конвенционалната ѝ версия е доста спорна.
Тъй като официалното количество взривни вещества в конвенционалната бойна глава е само 13,61 кг. Следователно, реалната ефективност на тези ракети е пряко свързана с използването на ядрена бойна глава.
В същото време тези ракети са само допълнение към редовното ракетно въоръжение на разрушителя, което е въоръжено с 20 вертикални пускови установки Mk 57, общо 80 вектора, разположени по бордовете на кораба. А от тях е възможно да се изстрелват крилати ракети Tomahawk и зенитни ракети.
Трябва да се отбележи, че следващите етапи от тестовете на USS Zumwalt трябва да включват изстрелването на нови хиперзвукови ракети. Като цяло се очаква корабът да се върне в експлоатация през 2027-2028 г. В същото време два други представителни кораба от класа - USS Michael Monsoor (DDG-1001) и USS Lyndon B. Johnson (DDG-1002) - трябва да претърпят подобна модернизация.
Източник: https://trud.bg/

Шефът на ЦРУ тайно в Полша: Тревога за най-слабото място на НАТО

Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи тайно посещение в Полша тази седмица, където проведе разговори с висши полски служители по сигурността, на фона на засиленото напрежение на източния фланг на НАТО, съобщава Newsweek.
Въпреки че не бяха оповестени подробности за разговорите, полските медии и анализатори по сигурността отбелязаха, че посещението се случва на фона на продължаващите опасения за сигурността в североизточна Полша.
Това е стратегическата зона на Сувалкския коридор - тесен коридор, свързващ Полша с балтийските държави, между руския анклав Калининград и Беларус.
Обществената телевизия RMF FM съобщи, че Ратклиф се е срещнал с полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и Томаш Симоняк, координатор на полските специални служби.
Няколко полски медии поотделно потвърдиха, че срещата се е състояла, но американската страна поиска темата на разговорите да не се разкрива, според Anadolu.
Нито ЦРУ, нито полското Министерство на отбраната са коментирали официално посещението.
Сувалският коридор се смята за една от най-уязвимите точки на НАТО в случай на конфликт с Русия.
Западни представители многократно са подчертавали важността на сътрудничеството в разузнаването и планирането на разполагането на войски в региона.
Полша увеличи разходите си за отбрана през последните години и е домакин на нарастващо военно присъствие на САЩ и НАТО, позиционирайки се като ключов съюзник на фронтовата линия в Европа.
Съобщаваното посещение подчертава тясната координация на разузнаването между Варшава и Вашингтон във време на постоянна регионална нестабилност, дори когато и двете страни публично мълчат за обхвата на сътрудничеството.
Литва изгражда военен полигон в района на Сувалкския коридор
Литва ще инвестира 100 милиона евро в нов тренировъчен полигон близо до Сувалкския коридор, позовавайки се на военното разширяване и засиленото присъствие на НАТО, според съобщения в медиите.
Министерството заяви, че средствата ще бъдат инвестирани в развитието на стрелбището и свързаната с него военна инфраструктура.
Според Министерството на отбраната, в началото на 2025 г. литовските въоръжени сили официално са изразили необходимостта от нов полигон, поради формирането на национална дивизия и нарастващото присъствие на съюзническите сили в страната.
В момента централизираното обучение на ниво бригада може да се провежда само на полигоните Пабраде и Руднинкай, докато всички останали места са ограничени до капацитет на ниво рота.
Министерството също така отбеляза, че литовската армия се разширява и става по-тежка след придобиването на нова военна техника, включително бронирани машини, танкове и артилерийски системи.
Изборът на Капчяместис се обяснява със стратегическото му местоположение в южна Литва, близо до границата с Полша и в рамките на Сувалкския коридор.
Министерството на отбраната подчерта, че съществуващите литовски полигони за обучение са разположени по протежение на държавната граница - в Пабраде, Руднинкай и Таураге - докато Южна Литва досега не е разполагала със сравнима военна инфраструктура.
Сувалкският коридор е дълъг по-малко от 100 километра и служи като единствената сухопътна връзка на Литва с основната територия на Европейския съюз.
Източник: https://trud.bg/

Общо 419 невзривени боеприпаса са унищожили формированията от състава на Въоръжените сили през 2025 г.

Общо 419 невзривени боеприпаса са унищожили формированията от състава на Въоръжените сили през 2025 г., съобщиха за БТА от Министерството на отбраната в отговор на запитване.
От януари до декември 2025 г. формированията по разузнаване и унищожаване на открити невзривени бойни припаси от състава на Сухопътните войски са участвали в 42 мероприятия по унищожаване на открити невзривени бойни припаси на територията на страната, като са унищожени чрез взривяване 372 бойни припаси.
Модулните формирования от състава на Военноморските сили са активирани 36 пъти при получени сигнали за открити предмети, оприличени на опасни боеприпаси, на териториите с административни центрове Варна, Добрич, Бургас и в морските пространства на България. В резултат са унищожени 24 невзривени боеприпаса, включващи артилерийски снаряди, ръчни гранати, историческа морска мина, минохвъргачни изстрели, патрони, едно дистанционно управляемо плавателно средство, четири останки от боеприпаси и четири останки от дистанционно управляеми летателни средства.
Специализираните формирования от състава на Военновъздушните сили са унищожили три невзривени боеприпаса.
Формированието за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия от състава на Националния военен университет „Васил Левски“ е унищожило 11 невзривени боеприпаса.
От Министерството на отбраната регулярно съобщават за унищожени боеприпаси, като за последно на 8 януари информираха за унищожен стар невзривен боеприпас, открит в столичния квартал „Суходол“.
Източник: bta

НАТО планира значително да увеличи оръжията и боеприпасите по източния си фланг

НАТО планира значително да увеличи оръжията и боеприпасите по източния си фланг, както и да създаде нова отбранителна зона, базирана на роботизирани и автоматизирани технологии, предаде ДПА.
Мерките имат за цел да засилят възпиращия ефект срещу Русия, заяви бригаден генерал Томас Ловин в неделното издание на германския вестник „Велт“.
Съгласно нова и многостепенна концепция за отбрана, НАТО ще се стреми да забави или спре евентуален противник още в ранен етап чрез използване на високотехнологични системи. По границите на алианса с Русия и Беларус ще бъде изградена зона, която ще разчита в голяма степен на наблюдение, както и на дистанционно управлявани или полуавтоматизирани системи. Всеки нападател първо ще трябва да преодолее тази зона, преди да може да напредне по-нататък.
Ловин, заместник-началник на щаба по операциите в сухопътното командване на НАТО в Измир, поясни, че наблюдението по източния фланг ще се осъществява чрез системи за събиране на данни на земята, във въздуха, в космоса и в дигиталното пространство. Тази информация ще бъде предоставяна на съюзниците в реално време.
За целта могат да се използват както стационарни, така и мобилни средства – радарни, акустични и оптични сензори, както и данни от сателити, дронове и разузнавателни самолети.
Непосредствено по границите НАТО планира да изгради т.нар. гореща зона, чиято задача ще бъде да спира или забавя нападателите още в началния етап. В нея могат да бъдат разположени въоръжени дронове, полуавтономни бойни машини, роботизирани системи и автоматизирани средства за противовъздушна отбрана.
Ловин подчерта, че хората ще запазят водещата роля при решенията за използване на сила, в рамките на международните правила и етичните стандарти.
Източник: bta

Навършват се 82 г. от бомбардировките над Враца

На 24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 души, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. На същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с. Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета.
По този повод, днес ще бъде отслужена панахида за жертвите в храм „Свето Възнесение“ във Враца.

Великобритания припомни: единственото активиране на чл. 5 на НАТО е по искане на САЩ

Чл. 5 от устава на НАТО, предвиждащ колективна отбрана, е активиран само веднъж до сега  - през 2001 година по искане на САЩ. Това написа в изявление принц Хари. Той посочи, че тогава всички членове на организацията са били призовани и са застанали зад САЩ в операцията им  в Афганистан.
"Служих там, създадох приятели за цял живот. И там загубих приятели - само Великобритания загуби 457 военнослужещи", посочи той. Британски медии припомнят, че принцът има 10 години военна служба и на два пъти е бил в Афганистан.
"Тези жертви заслужават да бъдат обсъждани честно и с уважение, тъй като всички ние оставаме обединени и лоялни в защитата на дипломацията и мира", категоричен е Хари в очевиден отговор на критиките на американския президент Доналд Тръмп.
В реч пред Световния икономически форум в Давос той беше категоричен, че САЩ дава много, но не получава нищо от НАТО и изказа съмнения, че организацията ще окаже помощ, ако Вашигтон я поиска. Той се изказа и с явно неглижиране относно участието на неамериканските войници в Афганистан.
В Давос все по-ясно се видяха пукнатините в Алианса, след като и украинският президент Володимир Зеленски отчете опасенията, които имат европейските лидери, че НАТО може и да не защити свой член при атака от страна на Русия.
Sky News отбелязва, че коментарите на Тръмп са предизвикали силен гняв в британското общество и рядко срещана емоционална реакция у премиера Киър Стармър. Изданието припомня, че 1160 войници от коалицията, които не са американци, са загинали в Афганистан.
Обикновено Стармър се ограничава да коментира изявленията на Тръмп най-много до "погрешни". Сега обаче обяви, че думите му са "обидни и откровено ужасни". Ако аз бях казал нещо подобно, със сигурност щях да се извиня, допълни още той, отбелязвайки реакцията на ветераните във Великобритания.
Крайнодесният политик Найджъл Фараж, който доскоро подкрепяше Доналд Тръмп в коментарите му за погрешните политики на Европа, също не спести критики. "Когато беше взето решението да участваме в Афганистан, ние бяхме заедно със САЩ", отбеляза той в пост  в социалните мрежи.
Фараж допълни, че коментарите не са честни, защото британските войници са останали през всичките години в Афгаистан, Лондон е похарчил за операцията пропорционално същите суми като Вашингтон, загубите също са пропорционални. "Същото важи всъщност за Дания и други страни", допълни още той.
Български военнослужещи също са участвали в мисията на НАТО в Афганистан - по данни на Министерството на отбраната към 11 хил. български войници са преминали през базите в Кабул и Кандахар.
Източник: https://www.investor.bg/

Чешката оръжейна компания CSG направи забележителен дебют на борсата в Амстердам

Чешката оръжейна компания Czechoslovak Group (CSG) затвори първата си сесия на Euronext в Амстердам с ръст на цената на акциите си от 31,4%, посочва CNBC. Компанията е една от най-бързо растящитe в своя сектор и успя да набере 3,8 млрд. евро в своето първично публично предлагане (IPO) вчера (23 януари).
CSG е специализирана в производството на бронирани машини боеприпаси и развива иновации в сектора на отбраната.
Забелижителният дебют обаче не подобри настроението на европейските инвеститори и паневропейският Stoxx 600 затвори седмицата с понижение, макар и с минималните 0,09% до 608,34 пункта. Пазарите все още анализират случилото се на Световния икономически форум, включително речите на канадския премиер Марк Карни, на президента на САЩ Доналд Тръмп и на Украйна Володимир Зеленскиq подписания устав на Съвета за мир, както и участниците в него.
На червена територия е и САС40, който загуби 0,07% и затвори на ниво от 8143,05 пункта. С 0,07% спад затвори и водещият индекс на Лондонската фондова борса - FTSE 100, чиято стойност достигна 10 143,44 пункта.
Изключение от минорните настроения е DAX, който отбеляза ръст от 0,18% до 24 900,71 пункта след данни за ръст на бизнес активността в Германия през януари.
Цената на петрола се повишава с 2,5%, след като на пазарите се появиха опасения за проблеми с доставките на петрол от Казахстан. Лекият суров петрол WTI доближава цената от 61 долара за барел в края на европейската сесия. Европейският сорт "Брент" достига до цена от малко под 66 долара за барел.
На валутните пазари едно евро се разменя за 1,1784 долара. Стойността на британския паунд достига точно 1,36 долара за брой.
Евтиният долар и геополитическото напрежение подкрепят ръста в цената на златото. Търговията се извършва при 4984 долара за тройунция. Среброто поскъпва рекордно до 101 долара за тройунция.
Източник: https://www.investor.bg/

Варна върху карта на Йоханес Батиста Вринц от 1601 година

Картата е работа на Абрахам Ортелий (Abraham Ortelius, 1527-1598). Тя е издадена в Антверпен през 1601 г. (след смъртта на Ортелий) от Йоханес Батиста Вринц (Johannes Baptista Vrients, 1552-1612), фламандски гравьор и издател на карти.
Картата е миниатюрна, с размери 5 х 3,5 инча, ръчно оцветена. Тук публикуваното копие е от колекцията на Бари Лорънс Рудерман (Barry Lawrence Ruderman, Antique Maps Inc., La Jolla, California, United States).
Четирите основни посоки – изток, запад, север, юг (Oriens, Occidens, Septemtrio, Meridies) са нанесени в четирите страни на картата. Скалата за разстоянията (в италиански мили) е нанесена в горния ляв ъгъл. Под нея, в красив картуш, е нанесено и заглавието на картата –  “Romania, Bulgaria, Walachia et Syrfia”.
Върху територията на България са нанесени надписите Syrfia, Sagora, Romania. Надписът Bulgaria е нанесен на север от река Дунав.
На картата е нанесена и Варна (Varna).
Топоними по западния бряг на Черно море (Mar Magiore): Pangala (Мангалия), Caliaca (Калиакра), Varna (Варна), Stravico (крепост между Анхиало и Созопол), Sisopoli (Созопол), Stagnara (Инеада).
Източник: /https://www.maritime.bg/

Генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов

Генерал-майор Стефан Михайлов Нерезов e български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец в Ученическия легион. Сражава се в боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) и Драгоман (10 ноември 1885 г.). Постъпва на военна служба на 16 януари 1887 г. Завършва Военното училище с Х-ти випуск. Произведен е в чин подпоручик на 7 ноември 1888 г. Зачислен е като младши офицер в 4-ти артилерийски полк в София. Произведен е в чин поручик на 7 януари 1892 г. През 1896 г. завършва Генералщабната академия в Торино (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito). Произведен е в чин капитан на 2 август 1897 г. Назначен е като младши адютант в щаба на 4-ти артилерийски полк. През 1897 г. е назначен за офицер за особени поръчки в Щаба на войската и е включен в състава на българската мисия на маневрите в Италия. Служи последователно като младши адютант в 3-та пехотна Балканска дивизия, старши адютант във 2-ра Бдинска бригада, инспектор във военното училище и в свитата на княз Фердинанд, командир на дружина в 1-ви пехотен Софийски полк и комендант на двореца. Произведен е в чин майор на 1 януари 1903 г. От 1 януари 1906 г. е началник на оперативна секция в Щаба на войската. Произведен е в чин подполковник на 31 декември 1906 г. От 1 юни 1909 г. до 10 септември 1910 г. е командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. Произведен е в чин полковник на 1 януари 1911 г. От 1 януари 1911 г. и по време на двете Балкански войни (1912-1913) служи като началник на Оперативното отделение и помощник началник-щаб на армията. От 30 март 1914 г. е командир на 2-ра Плевенска бригада (33-ти Свищовски и 34-ти Троянски пехотни полкове). Произведен е в чин генерал-майор на 2 август 1915 г. По време на Първата световна война (1914-1918) е началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия през 1915 и 1916 г. Начело на дивизията превзема сръбската столица Ниш в двудневни сражения на 22 и 23 октомври 1915 г. От 1 до 10 ноември 1915 г. участва в разгрома на сръбската армия в боевете на Косово поле. На 25 ноември 1916 г. е назначен за командващ 3-та отделна армия. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 30 декември 1917 г. е назначен за началник на Моравската военно-инспекционна област. На 7 май 1918 г. е включен в състава на делегацията за сключването на Букурещкият мирен договор с капитулиралата Румъния. На 30 юли 1918 г. е назначен за командващ 1-ва армия на Вардарско-Дойранското направление. На 16 октомври 1918 г. е назначен за комендант на София и същевременно за началник на 1-ва военно-инспекционна област. От декември с. г. е инспектор на пехотата. От 2 ноември 1919 г. до 3 септември 1920 г. е назначен за началник-щаб на войската. Пенсиониран е на 3 септември 1920 г. и е произведен в чин генерал-полковник. Загива на 16 април 1925 г., Велики Четвъртък, по време на комунистическия атентат в църквата "Св. Неделя".

Испанската армия получи първите си строеви бронетранспортьори VCR Dragon.

На 16 януари 2026 г. в щаба на 2-ра бригада на Испанския легион (Brigada "Rey Alfonso XIII" II de La Legión) на испанските сухопътни сили в Алварес де Сотомайор (Viator) в Алмерия, Испания, се проведе официална церемония по предаването на първата оперативна партида от 40 бронетранспортьора VCR Dragon 8x8 (Vehículo de Combate sobre Ruedas) на испанските въоръжени сили. Машините бяха доставени от консорциума Tess Defence от испански компании (състоящ се от Indra Sistemas, General Dynamics European Land Systems Santa Bárbara Sistemas, Escribano Mechanical & Engineering и Sapa Operaciones) и са първите от 348 бройки, поръчани по договор от 2020 г. На церемонията присъстваха испанският министър на отбраната Маргарита Роблес и висшето командване на испанските въоръжени сили.

Вестник "Българска Армия", брой 3, 23 януари, 2026 годинa (pdf)

Албания подписа шест договора за съвместно военно производство, първите продукти се очакват още тази година

Министърът на отбраната на Албания Пиро Венгу заяви днес в Комисията по европейски и външни работи в албанския парламент, че в момента са подписани шест договора за създаването на шест съвместни държавно-частни компании, чрез държавната компания „КАЙО“ (KAYO) и шест частни оператора, предаде АТА.
В отговор на въпрос на депутата от Партията на свободата Едмонд Хаджинасто относно развитието в оръжейната индустрия, министър Венгу каза, че тези договори предвиждат производство на боеприпаси, лични инструменти и оборудване, униформи, леки оръжия, дронове, системи против дронове, както и инструменти за граждански извънредни ситуации.
Министърът каза още, че преговорите с италианската компания „Финкантиери“ (Fincantieri) за реконструкция на корабостроителницата „Пашалимани“ (Pashalimani), в сътрудничество с италианския гигант, са в заключителна фаза.
„Този проект има за цел не само да произвежда и поддържа кораби за албанските въоръжени сили, но и да произвежда и поддържа оборудване за съюзническите изисквания“, уточни Венгу, цитиран от АТА.
Венгу отбеляза още, че се очаква производството на първите продукти „Произведено в Албания“ да започне тази година.
Той подчерта, че страната е навлязла във фаза, в която се стреми да осигури устойчива верига за доставки за всички странични продукти от военното производство, така че Албания да е напълно в съответствие със стандартите на НАТО и националните политики, като същевременно продукцията да е съобразена с предпочитанията на съюзниците.
Източник: bta

Германия и Италия подписаха споразумение за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната

Германия и Италия ще разширят сътрудничеството си в областта на отбраната и икономиката, включително чрез засилване на сътрудничеството в оръжейното производство и организирането на повече общи военни учения, се казва в споразумение, подписано днес от лидерите на двете страни в Рим и цитирано от ДПА.
Според текста на споразумението, договорено от германския канцлер Фридрих Мерц и италианската министър-председателка Джорджа Мелони, Берлин и Рим ще обединят усилията си в производството на дронове, военни кораби, подводни системи и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.
Те си поставят за цел също да задълбочат сътрудничеството си в разработването на системи за електронна война и въздушен бой.
Мерц и Мелони подписаха и нова версия на Плана за действие от 2023 г. за сътрудничество в области, вариращи от въпроси на вътрешната сигурност до миграция и културно наследство.
Германия се стреми към по-тесни отношения с Италия в момент, когато връзките ѝ с традиционния съюзник Франция са леко напрегнати, отбелязва ДПА.
В края на миналата година Берлин и Париж отложиха за неопределено време решението за FCAS (Future Combat Air System – Бъдеща въздушна бойна система), съвместна европейска инициатива за разработване на изтребител от ново поколение.
Ако бъде реализирана, FCAS ще бъде най-големият и скъп европейски проект за въоръжение. Освен Германия и Франция в него иска да участва и Испания. Решението за реализацията на проекта първоначално трябваше да бъде взето до края на август, но беше отложено до края на годината, главно поради различия относно дела на авиационните компании „Дасо“ (Dassault), „Еърбъс“ (Airbus) и „Индра“ (Indra) в него.
Източник: bta

Кой какви военни сили има в Арктика?

Американският президент Доналд Тръмп иска да купи Гренландия, тъй като според него това е единственият начин Съединените щати да осигурят отбраната си.

Дания и Гренландия - автономна територия, обаче отказват и посочват, че всички опасения на Вашингтон могат да бъдат разрешени чрез съществуващото им споразумение за отбрана, пише "Ройтерс".
Осем държави имат територия в Арктика: Русия, Съединените щати, Канада, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия.

Ето общ преглед на техните военни активи.......Прочети още

Северна Корея пленява американския разузнавателен кораб “Пуебло” на 23 януари 1968 г.

Напрежението в Далечния изток в края на 60-те години на ХХ в. е силно. В Тихоокеанския район в този момент текат военните действия от Виетнамската война. Същевременно насилие характеризира и отношенията между Северна и Южна Корея. Ситуацията в Японско море е тревожна. Част от това напрежение е и инцидентът “Пуебло”. - (видео)
През нощта на 22 срещу 23 януари 1968 г. патрулни катери на военноморските сили на Корейската народнодемократична република (КНДР) обкръжават американския военен разузнавателен кораб “Пуебло“ (USS Pueblo). В ранните часове на 23 януари севернокорейски военни се качват на “Пуебло” и принуждават екипажа да отплава за най-близкото пристанище - Вонсан. В конфликта е убит един американски моряк и са ранени няколко други........Прочети още

Великите авантюристи: Джордж Патън – лошото момче на Американската армия

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха........Прочети още

136 години от създаването на мобилизационните структури в Българската армия

На 23 януари  честваме 136 години от създаването на мобилизационните структури в Българската армия и 14 години от учредяването на „КЛУБ 199”.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия настъпват количествени и качествени промени както на човешките ресурси, така и на въоръжението.
Затова с Указ № 9 от 23 януари 1890 година във военното министерство се създава отдел за мобилизационна работа, с което се поставя началото на мобилизационната система.....Прочети още

Ростех: Мините на инженерната система „Земледелие“ превръщат бойното поле в минен ад за минути

Противотанковите мини на дистанционно управляемата инженерна система „Земледелие“ са достатъчно мощни, за да повредят танк „Леопард“ или бойна машина на пехотата „Брадли“. По този начин системата засилва отбранителния и настъпателен потенциал на руската армия, съобщи „Ростех“.
Те обясниха, че в зоната на СВО системите се използват както в нападение, така и в защита. По време на настъпление минните полета „анулират“ логистиката на противника, възпрепятствайки снабдяването с боеприпаси или ротацията на личния състав. По време на отбранителна операция „Земледелие“ прикрива предния фронт, като на практика елиминира всякакви настъпателни маневри от страна на противника.
„Противотанковите мини са достатъчно мощни, за да нанесат сериозни щети на „Леопард“ или „Брадли“. По този начин „Земледелие“ засилва както отбранителния, така и нападателния потенциал на руската армия“, заявиха от „Ростех“.
Държавната корпорация подчерта, че технологията позволява едновременното доставяне на стотици програмируеми противопехотни и противотанкови мини за минути, покривайки площ с размерите на няколко футболни игрища, включително зад вражески линии. Мините могат също така да се самоунищожат или деактивират в предварително зададено време, което улеснява разчистването след бойни действия.
Системата „Земледелие“ включва бойна машина на колесно шаси с увеличена товароносимост и колесна формула 8x8, транспортно-товареща машина, както и транспортно-пускови контейнери с инженерни боеприпаси, оборудвани с мини от различни видове. - Още инженерна техника
Източник: https://trud.bg/

Супер самолетоносач и F-35C: САЩ засилват натиска срещу Иран

Военноморският флот на САЩ съобщи, че на 20 януари атомният самолетоносач от клас „Нимиц“ USS Abraham Lincoln и придружаващата го ударна група са преминали през Малакския проток, след като преждевременно са приключили операциите си в зоната на отговорност на 7-и флот, включително в Южнокитайско море. Групата е била пренасочена към зоната на 5-и флот в Близкия Изток, пише Military Watch.
Пренасочването на самолетоносачната ударна група е част от значително по-широко водено от САЩ военно съсредоточаване срещу Иран. То включва и прехвърляне на подразделения и техника на Сухопътните войски и Военновъздушните сили в региона, както и изтегляне на активи от бази, които могат да бъдат уязвими при ответни удари.
При евентуално ново американско нападение срещу Иран, разполагането на борда на Abraham Lincoln на изтребители пето поколение F-35C от Корпуса на морската пехота би имало особена стратегическа стойност. Самолетоносачът е първият в американските ВМС, който оперира с морски пехотни F-35C, зачислени към ескадрила Marine Fighter Attack Squadron 314. В края на 2024 г. същата ескадрила бе потвърдена като първата, използвала F-35C в реални бойни действия - при удари по позиции на коалицията „Ансаруллах“ в Йемен.
Последни видеоматериали показват излитане и кацане на F-35C на полетната палуба на Abraham Lincoln по време на операции в Южнокитайско море през януари 2026 г. Самолетите са особено ценени в региона заради способности, считани за приблизително равностойни на тези на китайските изтребители пето поколение J-20 и J-35.
Изтребителят F-35 е разработен с основен фокус върху противодействието на мрежи от усъвършенствани наземни системи за противовъздушна отбрана - именно основното предизвикателство за авиацията при евентуален конфликт с Иран.
Корпусът на морската пехота е единственият род войски в САЩ, който експлоатира два варианта на F-35. F-35B е предназначен за действие от десантни кораби с възможности за къс взлет и вертикално кацане, като заместник на Harrier II, докато F-35C е разработен за експлоатация от суперсамолетоносачите на ВМС на САЩ, заменяйки F/A-18C/D.
F-35C притежава значително по-голям боен потенциал в сравнение с F-35B, съчетавайки по-добра маневреност, по-големи вътрешни оръжейни отсеци и значително по-голям обсег, както и по-ниски изисквания за поддръжка и експлоатационни разходи. В началото на 2025 г. Корпусът на морската пехота намали планираните поръчки на F-35B с 21 процента, като пренасочи средства към закупуването на F-35C, увеличавайки планирания си парк от 67 на 140 самолета. Този ход вероятно отразява недоволство от възможностите на F-35B при операции от самолетоносачи и в рамките на концепцията за напреднали експедиционни бази.
Въпреки че F-35 разполага с изключително мощен пакет за радиоелектронна борба и пасивна сензорна система, оптимизирани за борба със сложни системи за ПВО, способността му да участва пряко в операции за потискане на иранската противовъздушна отбрана остава под въпрос заради сериозни забавяния в достигането на стандарта Block 4. Без него самолетите нямат достъп до ракети „въздух–земя“, включително противорадарната AGM-88G, разработена специално за унищожаване на системи за ПВО.
Офицери от израелските ВВС посочват, че при удари по Иран през юни 2025 г. F-35 са били използвани основно като платформи за разузнаване и събиране на данни, които са били споделяни с изтребители от четвърто поколение с цел повишаване на ситуационната осведоменост. Счита се за напълно възможно морските F-35C на борда на USS Abraham Lincoln да бъдат използвани по сходен начин - за подпомагане на други елементи от авиокрилото на самолетоносача, включително самолетите за радиоелектронна борба и потискане на ПВО E/A-18G, вместо за директни кинетични удари.
Източник: https://trud.bg/

Генерал-майор Николай Русев: „Военновъздушните сили са в ключов етап на своето развитие и преминават към технологично ново състояние“

На 21 януари 2026 г. командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев представи годишния анализ на състоянието, подготовката, войсковия ред и дисциплината за 2025 г. пред командирите на формирования.
На анализа присъстваха още заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Станимир Христов, началникът на ВВВУ „Георги Бенковски“ бригаден генерал Юлиян Радойски, о.з. полковник Петко Василев от Служба „Военна полиция“ и професор д-р Любомир Алексиев, д.м. от Военномедицинска академия.
„Изминалата 2025 година бе пореднaта динамична и изпълнена с предизвикателства година. В същото време тя беше ключова за съвременното изграждане на Военновъздушните сили и прехода към технологично ново състояние“, каза командирът на ВВС и допълни, че след пристигането на първите осем многоцелеви изтребители F-16 Block 70, е в ход тяхното усвояване и поетапното им въвеждане в експлоатация. Той изрази категоричната си позиция, че „…личният състав работи неуморно за поддръжката на наличната бойна техника и за реализацията на проектите за придобиването на нова такава, но модернизацията не е еднократен акт, а постоянен процес, усилия и вземане на важни и своевременни решения на всички управленски нива“. Генерал-майор Русев открои лидерската роля на командирите на формированията в този процес: „Вие сте тези, които ежедневно устоявате на предизвикателствата и преодолявате трудностите, за да изпълнявате задачите и да градите бъдещето на ВВС. Но придобиването на нова техника е инвестиция не само в това бъдеще, а и в сигурността на България”, подчерта командирът на ВВС и изрази увереността си, че ще продължат всички дейности по придобиване на нови зенитно-ракетни комплекси, радарни системи  и подготовката на инфраструктурата на формированията.
През изминалата година ВВС взе активно участие в учения в национален и съюзен формат, и изпълни надеждно основната си мисия по контрол и охрана на въздушното пространство на страната. Увеличи се и броят на задачите, които изпълниха екипажите на самолети и вертолети по заявка и за нуждите на други министерства и ведомства, и в интерес на българското общество. Изпълниха се десетки полети за авиомедицинска евакуация, транспорт при донорски ситуации, пожарогасене от въздуха и транспорт на пътници и товари.
По отношение на личния състав и приоритетите, командирът на ВВС изтъкна, че „…хората са нашият най-ценен ресурс, а безопасността на полетите и контролът на риска са сред основните ни приоритети. Независимо, че сме най-атрактивният вид въоръжена сила, работим активно за привличане, подготовка и задържане в редиците на ВВС на млади и мотивирани кадри.“
Като основните направления в работата през 2026 година, генерал-майор Русев открои надеждното носене на бойното дежурство, поддръжката и експлоатацията на съществуващата и усвояване на новопридобитата бойна техника, осигуряването на високо ниво на безопасност в летателната дейност и продължаване на целенасочената работа по всички модернизационни проекти. Ще продължат усилията и в посока обучение и усъвършенстване на подготовката, мотивация и грижа за личния състав от ВВС.
Източник: ВВС

Местността „Карантината“ на южния бряг на Варненския залив по време на Кримската война

„Карантината“ е местност на южния бряг на Варненския залив. В началото на Кримската война (1853-1856 г.) английските и френски сапьори имали заповед от своето командване да ремонтират стария пристан на Варна и да изградят два нови дървени пристана в местността „Карантината“, на южния бряг на Варненския залив, за дебаркирането на основните английски и френски части – пехота, кавалерия и артилерия.
Пристаните, от дъбови греди и талпи с дължина 140 фута, са изградени в края на май – началото на юни 1854 г. от около 100 английски и 250 френски сапьори, дебаркирали във Варна на 22, 26 и 27 май 1854 г. на борда на английските параходите „Карадок“ (HMS Caradoc) и „Емю“ (Emu) и френската парна фрегата „Качик“ (Le Cacique)........Прочети още

"Легионът е нашето отечество": Хората без минало, които намират бъдещето си във Френския чуждестранен легион

Tе всяват страх у враговете си и уважение у съюзниците си, а репутацията им e позната в цял свят, извоювана с цената на кръв и безброй жертви. Идват от различни страни, за да служат на чуждо място, далеч от дома.
Единствената им вярност е към другарите на бойното поле, а мотото им гласи Legio Patria Nostra ("Легионът е нашето отечество"). Така той се превръща в тяхната родината, а другарят до тях става единственото им семейство.
Това са хората без минало, които намират бъдещето си във Френския чуждестранен легион.
Като структура това специфично военно формирование е създадено в далечната 1831 г. по решение на крал Луи-Филип в един доста несигурен период от историята на Франция. Само година по-рано се случва Юлската революция, която става причина за детронацията на братовчед му Шарл X и краят на Бурбонската династия.......Прочети още

50 години от началото на разработването на F/A-18A

На 22 януари 1976 г. компанията McDonnell-Douglas обявява за началото на разработване на самолети F-18 и А-18. Първоначално е планирано McDonnell-Douglas да работи по палубен вариант за ВМС на САЩ, а Northrop да разработи F-18L (наземен вариант) за експорт. Поради редица причини Northrop се отказва.
Новият самолет е трябвало да има три основни модификации: изтребител F-18A, щурмовик A-18A и учебно-боен TF-18A. На 1 март 1977 г. е обявено, че новият изтребител ще получи названието „Hornet” („Стършел“).
На конструкторите от McDonnell-Douglas се отдава да обединят изтребителната и щурмова модификация в един самолет, който от 1980 г. се води неофициално като F/A-18A и чак през декември това обозначение е утвърдено официално. Двуместният вариант е преименуван на F/A-18B. - Още за F/A-18A

Отбелязваме 105 години от рождението на военния парашутист полковник Калъпчиев

На 22 януари 1921 година в с. Грамада, Горноджумайско, е роден полковник Стефан Калъпчиев. Участва в съпротивителното движение (1943 – 1944) и в първия период на войната срещу Германия (1944). Завършва Народното военно училище „Васил Левски“ (1946).
Служи като командир на Парашутната дружина и началник на Парашутно-десантната служба във войските на ПВО и ВВС. Обучава подчинените му офицери в изпълнение на парашутни скокове от различни типове самолети и вертолети, денем и нощем, на суша и вода, от различни височини – от 3000 до 15 000 м. Поставя височинен рекорд по парашутизъм при скок от реактивен бомбардировач Ил-28 и става първият българин, извършил парашутен скок чрез катапултиране от учебно-тренировъчен самолет УТИ МиГ-15, както и скок от вертолет Ми-4 над вода.
В летателната му биография са записани над 2000 скока, шест световни и седем републикански рекорда по височинен парашутизъм. За особени заслуги към авиационните спортове е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта по парашутизъм“ и с почетния диплом „Пол Тисандие“ на Международната авиационна федерация.
Полк. Калъпчиев участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Ятак на своя брат, партизанина Никола Калъпчиев, за когото е популярната народна песен "Имала майка едно ми чедо".
На 25 февруари 1964 г. полк. Калъпчиев извършва последния скок в живота си на летище Божурище. Днес там той има паметник. Отваря парашута твърде ниско. Правил го е стотици пъти, но този се оказва фатален. При падането на земята се претъркулва, но чупи ребро, което се забива в аортата. Така България и Българската армия губят един от своите достойни синове. Истински революционер и рицар в парашутизма и използването на диверсионно-разузнавателни групи.

Цимерит: Уникалното покритие на германските танкове от Втората световна война

Когато разглеждате немски танкове от Втората световна война, може да сте забелязали странна текстура, която покрива повечето повърхности на бронята им. Въпреки че тя изглежда като някакъв интересен вид камуфлаж, всъщност е специално покритие, създадено от германците, за да намали магнитните свойства на бронята на танка и така да намали способността на магнитната мина да се захване за нея.
Наречено „Цимерит“, покритието е твърдо и отнема време за нанасяне. В крайна сметка обаче се оказва ненужно, тъй като по ирония на съдбата Германия е единствената сила ​​във Втората световна война, който постави магнитни мини в значително количество….......Прочети още

7000 военни камиона за Франция от Daimler

7000 военни камиона ще бъдат доставени на френската армия от Daimler. Поръчката е осигурена заедно с френската компания за военни превозни средства и армировка Arquus. Камионите ще бъдат модели Mercedes Zetros с полезен товар до 6 тона. Те ще бъдат произвеждани и доставяни в продължение на повече от 10 години.
Всички поръчани превозни средства са базирани на триосното шаси Zetros, което е военизирано от Arquus. Задвижването е с двигател Mercedes OM 460, който може да работи и с гориво с по-нисък клас. Освен това всички модели са оборудвани с напълно автоматична трансмисия с преобразувател на въртящ момент.
Ще бъдат доставени няколко варианта на превозни средства - за превоз на войници, за превоз на товари, със защитени каросерии, варианти с кран и камиони с лебедки. Камионите се произвеждат в заводите за камиони на Daimler във Вьорт ам Рейн (Германия) и Молсхайм (Франция). Милитаризацията, системната интеграция и сглобяването на защитени кабини се извършват в три завода на Arquus във Франция.
Източник: https://trud.bg/

Франция поиска учение на НАТО в Гренландия и заяви, че е готова да съдейства

Франция иска учение на НАТО в Гренландия и е готова да съдейства за него, предаде Ройтерс, като се позова на изявление на канцеларията на френския президент Еманюел Макрон.
Елисейският дворец съобщи това в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се очаква да пристигне в Давос за Световния икономически форум. Предполага, че той ще използва форума, за да засили натиска за придобиване на Гренландия въпреки европейските протести – най-сериозната конфронтация в трансатлантическите отношения от десетилетия.
Европа няма да се поддаде на натиск, нито на сплашване, заяви в реч в Давос Макрон, критикувайки остро заплахата на Тръмп да наложи високи мита, ако Европа „не му позволи да завземе Гренландия“.
Лидерите на НАТО предупредиха, че стратегията на Тръмп за Гренландия може да предизвика сътресения в Алианса. Тръмп свърза Гренландия с гнева си, че не е получил Нобелова награда за мир.
Източник: bta

България купува брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ за 208 млн. долара

Правителството одобри проект за придобиване на брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ и споразумение с Италия за съвместно изграждане на съоръжения за разполагане на многонационалната бойна група на НАТО. Това съобщи министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов след заседанието на Министерския съвет.
Министърът уточни, че проектът за инвестиционен разход включва два договора – един за доставка на системата на стойност 205 млн. долара, и втори за доставка на система за командване и управление на стойност малко над 3 млн. долара. След днешното решение проектът ще бъде внесен за одобрение в Народното събрание, след което Министерството на отбраната ще подпише договорите.
Договорите ще бъдат сключени по схемата „правителство с правителство“, като основните плащания са предвидени за периода 2029–2030 г., а срокът за изпълнение е до 2030 г.
С решението започва още един проект за модернизация на Българската армия, който ще се реализира с национално финансиране. Той е част от инвестиционната програма за превъоръжаване на въоръжените сили и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032). 
Министерският съвет одобри и споразумение между правителствата на България и Италия, подписано преди Коледа с италианския министър на отбраната Гуидо Крозето. С него двете държави се ангажират със съвместното изграждане на съоръжение за разполагане на многонационалната бойна група на НАТО, която към момента е дислоцирана в района на учебен полигон „Ново село“, уточни Запрянов. 
Съоръжението ще бъде изградено в района на Кабиле на два етапа – първо за временно, а впоследствие и за постоянно разполагане на бойната група. Изграждането на временната инфраструктура ще започне съвместно с италианската страна.
Споразумението урежда възможността италианските въоръжени сили и Министерството на отбраната на Италия да извършват инвестиции на територията на България при спазване на българското законодателство и след ратификация от Народното събрание. По думите на Запрянов то е по подобие на споразуменията между България и САЩ за съвместни съоръжения като „Ново село“ и авиобаза „Граф Игнатиево“.
Министърът подчерта, че този модел позволява с по-ограничени финансови средства да се постигнат по-добри резултати чрез оптимално разпределение на отговорностите между страната домакин и рамковата държава на бойната група на НАТО.
Източник: https://www.investor.bg/

Един забравен български генерал

На 21 януари 1893 г. в Казанлък е роден Васил Тенев Бойдев. През 1912 г. завършва Военното на Н. В. училище в София. С кавалерийските части , в които служи като млад офицер – 4-и и 7-и конен полк, преминава през войните от 1912 – 1918 г.
През 1925 г. завършва Военна академия. Издава редица теоретични трудове и анализи за действията на българската армия. Началник-щаб на 8-а пехотна дивизия, началник на Военното училище (1935 г.)
На 7 октомври 1936 г. встъпва в длъжност като командир на Въздушните на Н. В. войски. Започва периода на възстановяване на българската военна авиация. Извършва структурната организация на Въздушни войски, поставя основата за развитие на военната авиация и подготовката й за предстоящата война. През 1937 г. Цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на въздушните полкове. Васил Бойдев изпълнява редица дипломатически мисии – срещи с Гьоринг, Молотов, Хитлер. Владеещ френски, немски, руски и турски език, той се проявява като умел дипломат.
Организира обучението на български пилоти в Полша, Италия и Германия. Развива производството на български самолети в Държавната аеропланна работилница – Божурище, Капрони Български в Казанлък, започва строежа на самолетната фабрика в Ловеч. Осъществяват се доставките на самолети от Полша и Чехия. През лятото на 1939 г. пристигат първите модерни самолети Месершмид-109.
През 1941 г. генерал Васил Бойдев е назначен за командир на 5-та българска армия, дислоцирана на територията на Македония. На тази длъжност остава до април 1944 г., когато подава оставка и напуска армията.
Девети септември 1944 г. променя коренно живота на генерал Бойдев. Като царски офицер той е интерниран със семейството си в Троян, където живее повече от тридесет години. Умира на 21 април 1984 г.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Сейго Ямадзава – самураят, който се би за свободата на България

Руско-турската война от 1877-1878 г. безспорно е събитие от голямо значение за българската история. Учените по цял свят са съгласни, че резултатът от него е решен в битката при Плевен. Тази многомесечна епопея привлича погледите на цялото земно кълбо и веднага се превръща в легенда, пренасяна от уста на уста.
Пътят към успеха в битката при Плевен е дълъг и труден. Дълъг, защото продължава от 8 юли до 10 декември 1877 г. Труден, защото половината от руснаците, които губят живота си по време на войната, загиват именно в тези трудни сражения. В крайна сметка, без провизии, Осман паша прави отчаян опит да пробие обсадата на 10 декември. Натискът от турците е жесток, но неуспешен и при вида на отчайващото положение, излиза заповед да се развее бяло знаме. Убитите и ранени османци са 15 000, а се предават 40 000 офицери и войници......Прочети още

Великите военни изцепки: Битката при Велбъжд (1330 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл......Прочети още

На 21 януари 1954 г. в САЩ е спусната на вода първата атомна подводница “Наутилус”

“Наутилус” (SSN-571) е първата в света подводница, задвижвана от атомен реактор, и първият изобщо кораб, достигнал Северния полюс. Килът й е заложен на 14 юни 1952 година в завода на “Дженеръл Илектрик” в Гротън, Кънектикът, от тогавашния президент на САЩ Хари Труман. Пусната е на вода и е кръстена от “Мами” Айзенхауер, съпругата на следващия президент на Щатите Дуайт Айзенхауер на 21 януари 1954 г. Влиза в строя на американските ВМС на 30 септември същата година под командването на капитан ІІ ранг Юджийн Уилкинсън, но остава на кея за достроечни и изпитателни работи.
Първият си рейс “Наутилус” започва на 17 януари 1955 г., когато предава станалото после знаменито съобщение: “На ход - в подводно положение с атомна енергия.” На 10 май се отправя в първото си по-сериозно подводно плаване от Ню Лъндън до Сан Хуан, Пуерто Рико, и изминава 1200 мили за по-малко от деветдесет часа. За времето си това е най-дългото разстояние, изминато от плавателен съд под водата, при това с рекордна скорост.
В периода 1955-1957 г. “Наутилус” е опитна платформа за изследвания в областта на подводните скорости и издръжливостта на материалите и механизмите. На 4 февруари 1957 г. подводницата има зад гърба си вече 60 000 проплавани под вода мили – толкова, колкото и прочутата й съименичка от романа на Жул Верн “Двадесет хиляди левги под водата.”
На 25 април 1958 г. започва историческото й подводно плаване под Северната полярна шапка, но необичайно дълбоките ледове в плиткото Чукотско море я принуждават да се върне в Пърл Харбър на Хаваите. Опитът продължава на 23 юли и на 3 август тя става първият кораб, достигнал Северния полюс. След общо 1590 мили, проплавани под ледовете, “Наутилус” изплава североизточно от Гренландия. По време на плаването е имало сериозни затруднения с навигацията, защото над 85 градуса северна ширина и обичайните магнитни, и жирокомпасите дават големи грешки. В компанията “Спери” е изработен и малко преди плаването е монтиран специален компас. Все пак командирът на подводницата - тогава капитан ІІ ранг Андерсън имал готовност да разбие с торпеда ледовете, ако се наложи да изплава, за да установи координатите си.
“Наутилус” служи достойно в американските ВМС до 3 март 1980 г., като в дневника й са записани над 300 000 мили, проплавани под вода. Две години по-късно подводницата е обявена за исторически паметник и кораб-символ на щата Кънектикът. След петмесечен ремонт и преобзавеждане на стойност почти 5 милиона USD в завода, където е била построена, “Наутилус” се превръща в музей на подводното плаване, близо до военноморската база в Ню Лъндън, щата Кънектикът. Всяка година я посещават около четвърт милион души.
През 20 септември 2004 г. подводницата чества 50-годишният юбилей от влизането си в строя. Реч на тържеството по този повод произнесе първият й командир – вицеадмирал Юджийн Уилкинсън.
Технически данни: водоизместване (пълно) - 3520 т, дължина - 95,5 м, широчина - 8,5 м, газене - 7,9 м, въоръжение - 6 торпедни апарата, екипаж - 13 офицера и 92 матроса. - Още за  SSN-571

На този ден през 1968 година бомбардировач Б-52 катастрофира над Гренландия с четири водородни бомби

На 21 януари 1968 г., след възникване на пожар на борда на стратегическия бомбардировач Б-52, екипажът аварийно напуска самолета в условния на полярна нощ над базата на ВВС на САЩ Туле в Гренландия и неуправляемата машина с четири термоядрени бомби се разбива близо до базата. - (видео)
Бомбардировачът изпълнява бойно патрулиране в рамките на операция „Хромов купол” с четири термоядрени бомби B28FI. При падането бомбите се разрушават и предизвикват радиоактивно заразяване на местността. През март 2009 г. списание „Time” включва инцидентът в списъка на най-сериозните ядрени катастрофи.
Катастрофата става само 2 г. и 4 дни след инцидента над испанското село Паломарес, когато пак горящ Б-52 хвърля 4 термоядрени бомби в морето и на брега. - (видео)
Спомените са пресни и международният скандал е огромен........... Прочети още

Германската армия с най-много войници от години, колко са на служба в Бундесвера

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви във вторник пред агенция ДПА, че броят на германските войници се е увеличил до най-високото ниво през последните 12 години, като на служба са 184 200 войници, съобщава Agerpres.
"Активните сили на Бундесвера са се увеличили с около 3000 войници през 2025 г., което е най-големият брой на набиране на персонал през последните 15 години", поясни Писториус.
Германия иска да увеличи броя на войниците до 260 000 в съответствие с новите цели на НАТО, договорени миналата година.
След месеци напрегнати дебати, правителството на канцлер Фридрих Мерц въведе отново програма за военна служба в края на миналата година. Към момента тя първоначално е доброволна, но може да стане задължителна, ако нивата на набиране на персонал не достигнат необходимите цели.
Германският министър на отбраната заяви във вторник също, че нарастващите цифри на постъпващите в армията са знак за доверие в Бундесвера.
"Младите хора са все по-склонни да се посветят на външната сигурност на Германия", каза министърът. Говорител на Министерството на отбраната заяви пред ДПА, че "германската армия спешно се нуждае от персонал, оборудване и инфраструктура, предвид ситуацията със сигурността и новите цели на НАТО".
Източник: https://trud.bg/

Израел получи три нови изтребителя F-35I

Три нови изтребителя F-35I "Adir" кацнаха във военновъздушната база Неватим и бяха официално приети от израелските военновъздушни сили (IAF), предава The Times of Israel. Самолетите, произведени от американската компания Lockheed Martin, са част от програмата за модернизация и укрепване на бойната готовност на Израел.
Новите изтребители ще бъдат разпределени между двете съществуващи ескадрили F-35 и вече носят отличителните знаци на IAF. С тяхното въвеждане оперативният флот се доближава до пълния обем на поръчаните до момента самолети, като в бъдеще се планира сформирането на допълнителна ескадрила.
От началото на войната на 7 октомври 2023 г. F-35I "Adir" се използват активно на различни фронтове, изпълнявайки както отбранителни, така и настъпателни мисии. Благодарение на стелт възможностите си, усъвършенстваните сензори и специалната авионика за Израел, тези изтребители играят ключова роля в сложни операции.
Пристигането на трите нови самолета ще намали оперативното натоварване на съществуващия флот и ще гарантира дългосрочната готовност на ВВС. Доставката също така подчертава тесните военно-технически връзки между Израел и Съединените щати.
Източник: https://www.focus-news.net/

Дания преминава към изцяло пето поколение изтребители

Кралските датски военновъздушни сили станаха третата служба в света, която разполага с изтребителски флот от изцяло пето поколение изтребители, след Кралските норвежки военновъздушни сили през 2022 г. и Кралските нидерландски военновъздушни сили през 2024 г.
И трите северноевропейски държави бяха партньори в програмата F-35 и закупиха F-35A, за да заменят малките си флотилии от изтребители F-16 от четвърто поколение от времето на Студената война, пише The Military Watch Magazine. 
Забавянията в разработването и производството на F-35 принудиха оператори по целия свят, включително ВВС на САЩ, да поддържат F-16 в експлоатация много по-дълго от планираното. 
Датските F-16 са участвали в множество западни операции, като първият им удар е по време на нападението на НАТО срещу Югославия в рамките на операция "Съюзническа сила“ през 1999 г. 
След като ВВС получиха F-35, те изнесоха изтребители от времето на Студената война в Аржентина, а други дариха на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Bloomberg: Дания планира да провежда целогодишни учения в Гренландия

Съвместното арктическо командване на Дания разширява обхвата на военните си учения в Гренландия и може да ги провежда целогодишно на фона на нарастващия натиск от Съединените щати. Това заяви генерал-майор Сьорен Андерсен, ръководител на командването в Гренландия, заяви пред местния вестник Sermitsiaq, цитиран от Газета. От Bloomberg също съобщават, че Дания планира да провежда целогодишни учения в Гренландия. 
"През годината ще ни видите ангажирани в разнообразни дейности, които ще се променят постоянно. Ученията не е задължително да са постоянни, но ако искате да защитите Гренландия и северния фланг на НАТО, трябва да тренирате. Това се отнася както за датските части, които не са свикнали с тази среда, така и за нашите съюзници“, отбеляза той. 
Изданието отбелязва също, че НАТО е провело учения в Гренландия три пъти през 2025 г., а именно през юли, август и септември 2025 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Румъния ще увеличи военното си присъствие на украинската граница

Румъния ще увеличи броя на военните в граничните райони с Украйна заради заплахата от дронове. Това обяви румънският министър на отбраната Раду Мируче, цитиран от Digi24.
Според него са регистрирани поне 14 случая, в които руски дронове са нахлули в румънското въздушно пространство.
През последните месеци Министерството на националната отбрана е разположило все повече войски и по-модерна военна техника на границата с Украйна, подчертава министърът.
Мируче допълни, че в зависимост от нивото на опасност, в бъдеще в тази зона може да бъдат разположени още повече войски.
Според него, румънската армия постепенно увеличава противовъздушната отбрана близо до Украйна. Това включва няколко десетки военни, радари и системи Gepard.
Министърът подчертава още, че военните разполагат сили, за да намалят вероятността от кацане на дронове в населени места, но рискът все още остава.
"Дори с всички усилия е невъзможно да се даде 100% гаранция, че дронове няма да се появят в жилищни райони, но този риск е малък“, заяви той.
Последният сериозен инцидент с дронове в съседката ни се случи в края на миналата седмица. Тогава армията научи от цивилен, че руски дрон се е разбил в двор в окръг Вранча, на почти 200 километра от границата с Украйна.
Дронът не е бил засечен от армейските радари, така че властите не знаят точно кога е паднал дронът.
Имам работещ телефон, на който получавам въздушни сигнали няколко пъти през нощта. За някои от тях се взема решение за вдигане на изтребители F-16, за други се активират наземни системи, за да се спрат тези заплахи. "Ако не беше това, което прави румънската армия, щяхте да виждате новини за дронове всеки ден“, заяви министърът на отбраната.
Източник: https://www.focus-news.net/

Чешката отбранителна CSG се готви за листване в Амстердам за 3,8 млрд. евро

Базираната в Прага компания Czechoslovak Group (CSG) ще пусне до 15,2% от акциите си в първичното си публично предлагане, съобщиха от компанията във вторник. Това ще ѝ донесе пазарна капитализация от 25 млрд. евро в потенциално най-голямото листване в сектора на отбраната досега, съобщава Ройтерс.
Предлагането в Амстердам има за цел да събере 3,8 млрд. евро, се посочва в проспекта.
CSG е една от най-бързо развиващите се компании в отбранителния сектор в света, произвеждаща боеприпаси с голям и малък калибър, радари и тежко наземно оборудване, и разширява дейността си в областта на реактивните двигатели.
Собственост на 33-годишния Михал Стърнад – син на основателя, който започва да търгува със старо военно оборудване от съветската епоха през 90-те години, CSG обяви намерението си да пусне акции на борсата миналата седмица и напредва със сделката по-бързо от стандартния процес.
CSG заяви, че IPO-то „повишава профила на групата пред международната инвестиционна общност, разпознаваемостта и доверието в марката, а също така ще осигури допълнителна финансова гъвкавост и разнообразие чрез достъп до по-широк спектър от опции за набиране на капитал“.
Според проспекта цената на предлагането е 25 евро на акция.
Предлагането се състои от 30 млн. нови акции и до 122 млн. съществуващи акции, включително опция за превишаване размера на предлагането – механизъм, използван при листването на акции за подкрепа на цената, ако е необходимо – които се държат от Strnad.
Покрити записвания, силно търсене в сектора на отбраната
Записванията за предлагането са покрити и показват, че търсенето надвишава размера на IPO-то, според един от организаторите на сделката.
Цените на европейските акции в индустрията на отбраната достигнаха рекордни нива, тъй като инвеститорите се насочват към сектора след инвазията в Украйна през 2022 г. и нарастващите глобални размирици от Венецуела до Иран.
Предлагането на CSG, ако бъде изпълнено изцяло, ще бъде най-голямото листване в Амстердам от KKR Private Equity Investors през 2006 г., което събра 5 млрд. долара, според данни на Dealogic.
Ако се упражни опцията за превишаване размера на предлагането, Стърнад ще спечели нетни постъпления от почти 3 млрд. евро от сделката, а компанията – 724 млн. евро, според проспекта.
Компанията ще използва постъпленията за общи корпоративни цели, се посочва в проспекта.
CSG има нетен дълг за 3,59 млрд. евро към септември 2025 г.
Очаква се търговията с акциите да започне в петък.
Проспектът показва, че Стърнад притежава 99,98% от компанията, а малки дялове притежават няколко висши мениджъри. Той ще притежава 84,78% от акциите, ако предлагането бъде завършено с пълната опция за преразпределение.
CSG прогнозира през ноември миналата година, че приходите ѝ ще се увеличат до 7,4-7,6 млрд. евро през тази година от прогнозираните за 2025 г. над 6,4 млрд. евро, а маржът на оперативната печалба ще остане на ниво от 24%-25%.
Целта е изплащане на дивидент от 30-40% от нетната печалба, платим от 2027 г.
Източник: https://www.investor.bg/

Най-добрите спецчасти на света

Елитните специални части на всяка една страна са съставени от най-добре тренираните войници. Обучението им е трудно и малцина успяват да заслужат мястото си сред най-добрите. Ето кои са най-добрите сред тях за 2017-та, според класацията сайта rankred.com
JTF2 – Канада
Звеното е създадено през 1993г. и е съставено от няколко стотин членове. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г., JTF2 се превърна в елитен антитерористичен блок за специални операции. Съставен от военен персонал от канадските сили, JTF2 предприема редица операции, сред които охрана на важни личности и подсигуряване сигурността на големи събития като Олимпийските игри през 2010, например.
Тайно са били на много световни горещи точки по целия свят – от спасяване на заложници в Ирак до залавяне на сръбски снайперисти в Босна. JTF2 са били в Афганистан много преди останалите световни сили да изпратят военните си части. - Още специални части на Канада
Special Air Service Regiment – Австралия
Според rankred.com австралийците имат отлично тренирани и екипирани специални части. Макар и името им да не се появява често в медиите SASR са били на тайни мисии в много части на света. От спасяване на заложници до обезвреждане на терористични и престъпни групировки. SASR е създадена през 1957 г. като специално подразделение на австралийската армия. - Още специални части на Австралия
Delta Force – САЩ
Делта Форс са едни от най-популярните специални сили. Освен в антитерористични операции, те могат да се включват в спасяване на заложници, нападения, разузнаване.
Звеното е създадено през 1977 г. в резултат на нарастващия брой терористични операции. Оттогава, в него участват предимно войници, служили в американските специални сили като зелени барети или рейнджъри. За да бъдат допуснати до обучение, кандидатите трябва да са мъже на не по-малко от 21 години, да имат високи резултатите на тестовете и да са с ранг не по-нисък от ефрейтор. Те са подложени на последователни физически и психологически тестове, с цел слабите да отпаднат.
Твърди се, че един на всеки 10 успява да се справи с 6-месечния обучителен курс. Операциите на Делта Форс остават строго пазени тайни, но можете да се обзаложите, че са в авангардния спектър на всяка операция, ръководена от САЩ. - Още специални части на САЩ
Алфа – Русия
Те са едни от най-известните специални военни сили в света. Това елитно антитерористично подразделение е създадено от КГБ през 1974 г., а в днешно време действа под управлението на Федералната служба за сигурност. През годините, специалните части на Русия са получавали множество критики за грубите и крайните методи, които използват в конфликтни ситуации.
Специалното звено добива популярност по време на войната в Афганистан, когато Алфа нахлули в президентския дворец в Кабул и убили всички в сградата. През 1985 г. група бе изпратена в Бейрут, за да се опита да спаси четирима съветски дипломати. Alpha-Group Алфа участва в най-големите антитерористични операции в Русия. - Още за група "Алфа"
Shayetet 13 – Израел
Специалното звено на израелските военноморски сили Шайет 13 е създадено през 1948 г. и е участвало във всяка по-голяма операция на Израел – от спасяването на заложници и борбата с тероризма до разузнаването. Обучението е 20 месеца и принуждава кандидатите да преминат през най-стресиращите психологически и физически тестове, преди да започнат дори специализираното си обучение.
Шайет 13 участва в редица операции, включително войници от него са се качвали на кораб, за да заловят оръжия, пътуващи към Газа. Най-забележителната им операция е след олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато са призовани да помогнат на израелските спортисти. - Още специални части на Израел
Navy SEALs – САЩ
Aмepиĸaнcĸитe мopcĸи тюлeни ca мoжe би нaй-eлитнитe и дoбpe oбyчeни cили зa cпeциaлни oпepaции. Члeнoвeтe нa тoвa eлитнo фopмиpoвaниe пpeминaвaт пpeз няĸoлĸo гoдини пepиoд oбyчeниe, пpeди дa бъдaт вĸлючeни в oпepaции, a тpeниpoвĸитe ca изĸлючитeлнo тeжĸи и интeнзивни.
Зa дa ce пpиcъeдини чoвeĸ ĸъм тяx, тpябвa дa мoжe дa нaпpaви нaй-мaлĸo 42 лицeви oпopи зa 2 минyти, 50 ĸopeмни пpecи зa 2 минyти и дa избягa 2.5 ĸм зa 11 минyти. Bcичĸo тoвa e oщe пpeди дa e зaпoчнaлo cъщинcĸoтo oбyчeниe. Mнoгo дъpжaви ocнoвaвaт тpeниpoвĸитe нa cвoитe cпeцчacти нa oпитa нa мopcĸитe тюлeни.
SAS – Великобритания
Британските Специални въздушни сили са създадени през 1941г. Ha eмблeмaтa им e изпиcaнa пoпyляpнaтa фpaзa "Koйтo дpъзвa - пeчeли". Зaпитaн зa знaчeниeтo нa ЅАЅ в бoeвeтe cлeд вoйнaтa в Иpaĸ, aмepиĸaнcĸият гeнepaл Cтeнли MaĸKpиcтъл ĸaзвa: "Cъщecтвeнo. Hямaшe дa ce cпpaвим бeз тяx."
Подборът включва тест за издръжливост, обучение в джунглата на Белиз и тренировки по оцеляване. Последният тест е 36-часов разпит, който трябва да пречупи волята на кандидата. Специални въздушни сили са тренирани от Ми 5 и Ми 6, за да се справят и с шпионски операции. - Още специални части на Англия

Освобождението на Пернишко

Преди 148 години след близо половин хилядолетие под чужда власт  и в резултат на поредната руско - турска война е възстановена българската държавност. Но пътят до освобождението на България е нелек: минава през комитетите на Левски и две жестоко потушени въстания – Старозагорско и Априлско.
След многократните призиви от страна на европейските велики сили Османската империя да проведе необходимите реформи и да облекчи положението на християнските си поданици става ясно, че войната е единственият изход.
На 12.04.1877 г. в Кишинев император Александър II подписва манифест, с който обявява война на Турция. В състава на руската армия е включено и формираното от близо 12 хил. български доброволци опълчение. Новата войскова единица получава и свое бойно знаме, изработено още през 1876 г. от жителите на руския град Самара.
В хода на военните действия са освободени редица български градове, но армията от руси и българи претърпява и неуспехи – след героична битка Стара Загора отново е превзета от турците, а Плевен е освободен след три неуспешни атаки. От голямо значение е запазването на Шипченския проход – задача, с която руски войници и български опълченци се справят блестящо.
На 4.01.1878 г. ген. Гурко влиза в София. След този успех идва освобождението и на Пернишко.
През есента на 1877 г. от Белград в България се завръща заедно с четниците си прочутият войвода Ильо Марков (на снимката), родом от Берово, Малешевско (днес в Република Македония). Ильо войвода и дружината му участват във сръбско – турската война от края на 1876 г.  По време на освободителната война четата се движи с отряда на ген. Гурко. Има задачата да разузнава за разположението на турската войска, грижи се за осигуряване прехраната от местното население. След превземането на София четата на Ильо войвода се обединява с дружини от Македония и под негово предводителство се насочват към Радомир, Кюстендил и Горна Джумая. Към четниците се присъединява радомирският учител Зиновий Поппетров, който през есента на 1877 г. е откаран от турските власти в София заедно с група радомирски граждани. На 7 януари  при движение на  взвод от около 30 руски кавалеристи от кавказката бригада на ген. Гурко в посока Кюстендил и Горна Джумая е освободено тогавашното село Перник. Руските части влизат в гр. Радомир, но се задържат само няколко часа. Същия ден в Радомир пристига четата на Ильо войвода, която поема грижата за реда в града и околността. Освободени са и редица села – Църква, Мошино, Проваленица (Стефаново), Мусибей (Гълъбник), Кондофрей, Извор, Кленовик, Сирищник, Ковачевци, Раянци и др. Навсякъде освободителите са посрещнати с огромна радост от местното население.
След 4 дни в Радомир влиза ескадрон от IV Улански харковски полк начело с подполковник Задерновски. В града се формира военно комендантство като за комендант е назначен поручик Михаил Занковски. Четата на Ильо войвода и местните жители са изцяло в услуга на руските военни.
Град Радомир става окръжен център, а негов пръв окръжен началник е Владимир Делсал. След изтеглянето на руските войски от Радомир, в града е настанена трета пехотна дружина, която се явява наследник на трета опълченска знаменна дружина. Поради тази причина гр. Радомир има честта до 1881 г. да съхранява славното Самарско знаме.
От брезнишкия край турците са прогонени с помощта на сръбски войски. Знеполе остава извън обсега на военните действия и населението само се организира в чети, за да се защити от башибозушките произволи. Симо Соколов от с. Грознатовци съставя две чети в с. Врабча - едната се насочва към Брезник, а другата към Кошарево. След два дни  се сформира нова чета, която разбива турците при с. Власина и ги прогонва до Враня. Заедно с Тако Пеев освобождават Знеполе и част от Граово. В трънския край действат още  четите на Иван Грънчаров от Трън, Гого Мисловишки, Коле Станоев от Клисура, Даскал Димо Петричев от Берайнци, Атанас Насалевски.
В Българското опълчение се включват доброволци от всички краища на България. Много са и селищата  в Пернишко, които допринасят със свои участници в опълчението за освобождението на родината. Запазени са имената на повече от 30 опълченци, сред които Иван Соколов от с. Върба, Никола Корчев от Д. Диканя – един от спасителите на Самарското знаме, Иван Илков от Калкас, Лазар Стоянов от Боснек, Христо Антонов от Студена, Христо Илиев от Студена, Васил Божков от Крапец,  Димитър Костов от Зелениград, Иван Николов Гърков от  с.Калище, Тодор Стаменов от с.Калище, Стоян Лазаров от Калище, и още доброволци от  Радомир, Поцърненци, Егълница, Друган, Бегуновци.
Така с обединени усилия от страна на нашия народ и с огромната помощ на руските войски Третата българска държава поема пътя на своето свободно развитие.
Източник: http://otbrana.com, Милена Карамфилова, уредник към Регионален исторически музей - Перник

Математици със сензационно разкритие: Ето защо Хитлер загуби войната

Какви грешки е направил Хитлер според версията на британските историци? Нацистка Германия имаше възможност да спечели „Битката за Великобритания“ и това значително да повлияе на резултата от Втората световна война, ако бе взела други стратегически решения. До това заключение стигнаха изследователите от Йоркския университет на Великобритания, информира "Труд".
Използвайки компютърен модел, те определиха, че най-вероятно немците щяха да са победители в битката, ако бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 г., веднага след известната реч на Уинстън Чърчил „Техният звезден час“.......Прочети още

Руски военни кораби пристигнаха на изложението DIMDEX в Доха

Военни кораби на Русия, Франция и Саудитска Арабия влязоха в пристанището Хамад в Доха, Катар, за да участват в международното военноморско изложение и конференция DIMDEX 2026. Това съобщи Катарската новинарска агенция, цитирани от ТАСС и "Фокус".
Военни кораби от Кувейт, Оман, Русия, Саудитска Арабия и Франция, както и десантният кораб на катарския флот Ал-Фулк, влязоха в пристанището Хамад.
Официалната церемония по откриването ще се състои на 19 януари с участието на висши делегации, а мястото ще бъде отворено за обществеността от 20 до 22 януари.
Според организационния комитет на DIMDEX, руският флот ще представи фрегатата на Тихоокеанския флот "Маршал Шапошников". Франция изпрати фрегатата Provence в Катар, Оман – високоскоростния кораб за поддръжка Al-Mubshir. Саудитска Арабия ще демонстрира високоскоростните прехващащи катери, а Кувейт – ракетния катер Ал-Гару.
Източник: https://epicenter.bg/

Рекорд: Румъния получава €16,7 милиарда от ЕС за оръжия и инфраструктура

Европейската комисия одобри в края на миналата седмица националните отбранителни проекти на Румъния на стойност близо 16,7 милиарда евро по програмата SAFE (Security Action for Europe), отваряйки път за нисколихвените дългосрочни заеми от ЕС, насочени към укрепване на военния потенциал и стратегическата инфраструктура.
Съгласно предварителните разпределения от миналия септември, Румъния ще получи една от най-големите суми, отпуснати за отделна държава членка, посочват медии от северната ни съседка.
Общо около 38 милиарда евро са предназначени за Белгия, България, Дания, Испания, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния, които влизат в първата вълна по SAFE. Заемите са предвидени да помогнат на държавите да увеличат военната си готовност, да придобият модерно отбранително оборудване и да укрепят стратегическите възможности на Европа.
Сега окончателното решение е на министрите в Съвета на ЕС.
"Нашата страна получава втората по големина сума, отпусната на държава членка на ЕС, което представлява стратегическа възможност за ускоряване на инвестициите, необходими за възраждане на националната отбранителна индустрия", подчерта президентът Никушор Дан (на снимката).
Министърът на външните работи Оана Тою подчерта, че залозите не са само закупуване на оборудване, но и инвестиции в индустрия и инфраструктура. "Инвестициите ще бъдат направени с участието на местната верига за доставки, което означава договори за румънски компании и специализирани работни места", обясни тя.
Планът включва финансиране на инфраструктура за двойна употреба и позволява ускоряване на довършването на участъци от магистрали A7 и A8, включително ключовите връзки Пашкани-Сучава-Сирет и Пашкани-Яш-Унгени в региона на Молдова.
Министерството на националната отбрана на Румъния вече обяви планове за мащабна модернизация на въоръжените сили. Програмата включва придобиване на 54 основни бойни танка M1A2 Abrams SEPv3 от САЩ, 50 изтребителя F-16 от Норвегия и Холандия, както и 32 изтребителя F-35 Lightning II.
Румъния разширява и системата си за противовъздушна отбрана чрез закупуване на ракетни системи Patriot, безпилотни самолети Bayraktar TB2 и около 200 000 нови индивидуални оръжейни системи по стандартите на НАТО.
Съветът на ЕС разполага с четири седмици за приемане на решенията за изпълнение, като първите плащания се очакват през март 2026 година.
Източник: https://money.bg/

Български военнослужещи отличени с медали за принос към мисията на НАТО в Косово

Български военнослужещи от състава на KFOR бяха наградени с медали на НАТО за участието им в мисията в Косово. Отличията са признание за професионализъм, отдаденост и принос към мира и стабилността в Косово.
Церемонията по връчване на медали на многонационалния контингент на KFOR се състоя в база „Виладжо Италия“ в град Печ. Командирът на Регионално командване-Запад полковник Лоренцо Манджа отличи български военнослужещи за  службата им в операцията на Стабилизиращите сили на Алианса. Полковник Манджа подчерта значението на професионализма и отдадеността на личния състав за изпълнението на мандата на мисията и благодари на наградените за приноса им към поддържането на безопасна и сигурна среда за всички общности в Косово. По време на церемонията началникът на щаба на Регионално командване-Запад подполковник Иван Комитов награди и отличили се италиански военнослужещи, като акцентира върху доброто взаимодействие в многонационалния контингент. KFOR продължава да действа на основание Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и работи в тясна координация с косовската полиция и мисията на Европейския съюз за върховенството на закона ЮЛЕКС.
Източник: https://armymedia.bg/

137 години от създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк

„Ако всеки от нас разрови родовата си памет, няма как да не стигне до едни войничета, на които ръцете са им напукани и от студ, и от жега, които са яли веднъж на седмица, които са броели куршумите, но които са знаели, че зад гърба им започва България. И няма как да отстъпят и докъдето са стигнали те, до там е България. Те пазят семейства, те пазят огнища, те пазят роднини, пазят земята. И затова са били непобедими.“ /„История на 23-ти пехотен Шипченски полк“, автори: Красимир Узунов и професор Генчо Начев/
137 години след създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк още отеква ехото от бойната слава и героизма на неговите войни.
Полкът е формиран в град Казанлък на основание указ № 11/1889 г. на княз Фердинанд от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк.
23-ти пехотен Шипченски полк участва в балканските войни (1912-1913 г.) в обсадата на Одрин. В Първата световна война воюва при връх Китка, с. Ботум, южно от с. Рещани (северно от Битоля) и на Беломорския фронт източно от гр. Серес. След края на войната се разформирова, но се създава отново през 1928 г.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия и взима активно участие в Мурската операция. Разформирован е окончателно след края на Втората световна война.
„23-ти пехотен Шипченски полк е наричан с много имена – Безсмъртния полк, Лудия полк, Лъв Балкански, Венеца на бойната слава на България…”
Днес военнослужещите от 61 Стрямска механизирана бригада, като наследници на 23-ти пехотен Шипченски полк, продължават да следват традициите и примера на своите предшественици, показвайки висок боен дух и себеотрицание.
Поклон пред паметта на всички българи загинали във войните за национално обединение на България!
Източник: 61mbrkarlovo.alle.bg

Нидерландски военноморски офицери от Кралския флот напускат Гренландия

Двама офицери от Кралския военноморски флот на Нидерландия, които участваха в разузнавателна мисия в Гренландия като част от съвместни военни учения в Арктика, са завършили работата си по план и напускат острова. Това се посочва в изявление на холандското Министерство на отбраната, съобщава Европейская правда.
Разузнавателната мисия е проведена под ръководството на Дания. Няколко съюзници от НАТО, включително Нидерландия, отидоха в Гренландия, за да оценят възможностите за провеждане на съвместни учения (Arctic Endurance).
Нидерландските офицери споделиха своя оперативен и логистичен опит. Подготвителната работа ще продължи скоро в Дания и Нидерландия.
Следващата стъпка може да бъде по-голяма операция в рамките на НАТО. Този въпрос ще бъде обсъден в близко бъдеще в рамките на Алианса, добави нидерланското Министерство на отбраната.
По-рано беше съобщено, че група германски войници са напуснали Гренландия на 18 януари.
Германското министерство на отбраната заяви по-рано, че мисията на Бундесвера в Гренландия е трябвало да бъде донякъде съкратена поради метеорологичните условия, които не са позволили посещение на датската военна база на острова.
Източник: https://www.focus-news.net/

Чехия обсъжда възможността за трансфер на самолети L-159 на Украйна

Тристранната управляваща коалиция на Чехия провежда среща в Прага. Един от основните въпроси, който ще се разгледа е трансферът на самолети L-159 на Украйна, на което някои политици от коалицията се противопоставят. Това съобщи Укринформ.
Така лидерът на партията "Свобода и пряка демокрация“ (СДП) и председател на долната камара на парламента Томио Окамура заяви пред журналисти преди срещата, че се противопоставя както на прехвърлянето, така и на продажбата на тези самолети на Киев.
"Не съм съгласен с продажбата; има фактически и професионални причини. Тези самолети, тези видове оръжия, имат много ниска остатъчна стойност, незначителна в сравнение с покупната цена. В същото време бойната им стойност е относително висока“, посочи Окамура. 
Окамура добави, че министърът на отбраната Яромир Зуна, който е член на Социалдемократическата партия (СДП) е против продажбата на самолета.
Същевременно политикът призна, че чешкият президент Петър Павел е обсъдил въпроса с украинския президент Володимир Зеленски, като е взел предвид позицията на настоящите власти.
Източник: https://www.focus-news.net/

Великите битки, променили историята: Битката при Бувин (1214 г.)

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

Германските военни напуснаха Гренландия предсрочно и без обяснение на ситуацията 

Група от 15 германски военни, начело с контраадмирал Стефан Паули, неочаквано и без обяснения напусна Гренландия и излетя от столицата на острова Нуук, пише Bild.
Както отбелязва изданието, още вчера, 17 януари, е обявено, че войниците на Бундесвера ще останат в Гренландия по-дълго от планираното. Сега германските въоръжени сили тайно напуснаха територията без никакви обявления, съобщения или други обяснения.
Говорителят на мисията на място не е отговорил на въпросите на журналистите. От Берлин също не са получени никакви обяснения.
Според германския вестник, заповедта за отстъпление е пристигнала от Берлин едва днес сутринта. На войските на място не са дадени никакви обяснения. Всички планирани срещи са били отменени спешно.
При това адмирал Паули е заявил едва вчера, че са обменили мнения с военните от Дания и други страни относно възможностите за по-нататъшно сътрудничество на острова. За това са уведомили Берлин и сега чакат отговор относно следващите стъпки.

Военен календар

На 18 януари 1856 година в Севлиево е роден генерал-лейтенант Никола Генев (1856 – 1934).
Участва в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново като доброволец от 3-та дружина на Българското опълчение. За проявена храброст е повишен в младши подофицер и отличен с „Георгиевски кръст“ IV ст. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в 3-та пехотна радомирска дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та дружина от 2-ри пехотен струмски полк, която забавя настъплението на Моравската дивизия към Сливнишката позиция. До 1904 г. е командир последователно на 19-и пехотен шуменски полк, на 7-и пехотен преславски полк и на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, след което преминава в запаса.
На 23 септември 1912 г. поема командването на Македоно-одринското опълчение. Първа и 2-ра бригада са в състава на частите, обсаждащи Одринската крепост, а 3-та бригада подсилва новосформирания Кърджалийски отряд, който завършва освобождаването на Източните Родопи. При Момчилград и прохода Маказа отрядът разгромява корпуса на Явер паша и го принуждава да се оттегли на юг. След съвместни действия с част от Родопския отряд и Сборната конна бригада оцелелите турски сили са обкръжени в района на с. Мерхамлъ (днес с. Пеплос, Гърция) и принудени да капитулират на 14 ноември 1912 г. Командваните от ген. Генев дружини на МОО отбиват турския десант при Шаркьой (8 – 10 февруари 1913 г.) и само за две денонощия, въпреки численото превъзходство на противника, отхвърлят обратно в Мраморно море частите на 10-и турски корпус.
След Втората балканска война (1913), в която ръководи бойните действия на МОО срещу сръбските войски при Кочане и Царево село, ген. Н. Генев излиза в запаса. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.
С президентски указ № 452 от 20 декември 2012 г. е награден посмъртно с орден „Стара планина“ І степен с мечове за големия му принос в победите на Българската армия през Първата балканска война.

115 години от първото палубно кацане

Първото приземяване на самолет на палубата на кораб става преди точно 115 години – на 18 януари 1911 г. в залива на Сан Франциско и е изпълнено от летеца Юджийн Ели (на снимката).
Всичко започва през есента на предишната година, когато секретарят по въпросите на флота към Департамента по отбраната натоварва флотския офицер Уошингът Чамбърс да проучи възможността за използването на самолети в интереса на флота. Чамбърс се среща с авиационният пионери Глен Къртис и пилотът, който работи за него по онова време Юджийн Ели.
След няколко срещи е решено да се проведе експеримент за това, дали е възможно самолет да излети от палубата на кораб. За експеримента е избран изваденият в резерв лек крайцер USS Birmingham. На носа му е скована дървена платформа с дължина 26 метра. На 14 ноември 1910 г. Ели излита от закотвения кораб със своя биплан Curtiss Model D. - (видео)
Експериментът е определен за успешен, въпреки че Ели едва не се разбива във водата, тъй като не успява да развие достатъчно скорост, при засилването от дървената „писта”. Ели, обаче заявява на Чамбърс, че няма да има проблем с това и да се приземи на кораб.
За новият експеримент е избран друг кораб – броненосецът USS Pennsylvania, също по това време изваден в резерв и намиращ се в залива на Сан Франциско. На кармата на кораба е направена площадка с дължина 39,6 и ширина 9,8 m. На Ели и Къртис, обаче им е ясно, че самолет не може да спре в тези рамки, затова измислят хитроумна спирачна система. По дължината на „пистата” са опънати въжета, като в краищата им има торби с пясък. На стойките на колесника на биплана Curtiss Model D са сложени куки, които трябва да се захванат за въжетата и да го спрат.
На 18 януари 1911 г. Ели излита със своя самолет от хиподрум край Сан Франциско и в 11,01 часа се приземява ювелирно на дървената „писта” монтирана на броненосеца.
Ели се е приземил преди миг на палубата на броненосеца, спрян от импровизираната спирачна система.
Легендата твърди, че Ели заявява на присъстващите журналисти, че кацането е било лесно и е уверен, че самолет може да се приземява успешно на палубата на кораб в девет от десет случая. Капитанът на броненосеца Чарлз Понд, обаче е запленен от видяното и дори заявява, че в самолетите ще играят важна роля за флота и че дори в бъдеще може да има специални кораби-летища.
В 11,58 часа Ели излита от кораба и се приземява успешно край Сан Франциско.
Раждането на пълнокръвната палубна авиация не е далеч. Юджийн Ели, обаче няма да доживее да види това. Той загива при демонстрационен полет на 19 октомври 1911 г., само два дни преди 25-ия си рожден ден.
На 9 май 1912 г. британецът Чарлз Ръмни Самсън излита с биплан Short S.38 излита от линейния кораб HMS Hibernia, докато той се движи със скорост от 28 km/h. Първото приземяване на движещ се кораб става пет години по-късно – на 2 август 1917 г. и е отново британско постижение. Тогава Едуин Харис Дънинг каца със своя Sopwith Pup на палубата на HMS Furious. Пет дни по-късно летеца загива, докато се опитва да прави повторно кацане.
Много скоро след това следва и първата реална военна операция с използване на палубна авиация. На 19 юли 1918 г. от палубата на модифицирания линеен крайцер HMS Furious излитат седем самолета Sopwith Camel, които нанасят удар по германска база за цепелини. Ударът е повече от успешен.
Източник: https://aero-bg.com/

Преди 50 години: Випуск „Априлски“ влезе в бойния строй

Връщаме се близо половин век назад, защото влязохме в 2026 г., т.е. когато стават 150 години от Априлското въстание. И защото през 1976 г. Випускът на Военната академия и висшите и средни военни училища носеше името „Априлски“. Как ще бъде през тази година, предстои да видим. Да погледнем малко назад в годините. Все пак това е част от военната ни история.
Датата е 28 август 1976 г. Столицата на априлската революция Панагюрище е в празнично настроение. Посреща гости от висшето държавно и военно ръководство, начело с тогавашния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. По-важното – в Българската народна армия се влива нова свежа струя от млади офицери  - потомци на априлци. Началникът на ВНВУ „Васил Левски“ генерал-майор Делчо Станимиров рапортува, че офицерите и курсантите випускници са построени за тържествено присвояване  и първо офицерски звание и връчване на дипломи. Армейски генерал Добри Джуров прави преглед на ротите и поздравява офицерите и курсантите с успешното завършване на курса на обучение. От трибуната отговаря първенецът на целия випуск „Априлски – 1976“ лейтенант Пламен Радински.  След като всички получават пагони и дипломи в небето над Панагюрище разцъфва трицветна ракета. Фанфаристи изпълняват повестка, започва тържествената заря-проверка. Разпукват още ракети, припряно стрелят картечници, не стихва мощното воинско ура, припомня тогавашният брой на в. „Народна армия“.
В челните редици на строя са най-добрите. Лейтенант Пламен Радински е първенец на Випуск „Априлски – 1976“ и на ВНВВУ „Георги Бенковски“. Роден е в Пловдив през 1953 г. Баща му е офицер, военен лекар. Свикнал е със семейството си да сменя гарнизони. Приет е за студент в Химикотехнологичния институт и в Софийския университет, но заминава за Долна Митрополия и го приемат в специалността инженер по радиооборудване на самолета. До последните дни преди завършването си е знаменосец на училището. Другият златен медалист от Военновъздушното училище е лейтенант Йордан Костадинов от с. Коняво, Кюстендилски окръг, който завършва за политработник. Преди да стане курсант е една година войник, като мерач на оръдие.
Лейтенант Андрей Н. Андров от Враца е първенец на ВНВУ „Васил Левски“. През целия период на обучение е отличен курсант – свързочник. Роденият в Казанлък лейтенант Никола Недялков е първенец на ВНВАУ „Георги Димитров“. За целия петгодишен срок на обучение не познава друга оценка, освен отличен. Истинската му стихия е техниката. Изявява се като един от най-активните участници в движението за ТНТМ. На Седмия национален преглед колективът, в който участва, получава златна значка. „Отличен!“ Такава е категоричната оценка на изпитната комисия за дипломната работа на курсант мичман Петко Петков, първенец на ВНВМУ „Никола Й. Вапцаров“ на тема „Цифрови следящи системи със стъпков изпълнителен двигател“.   
Златните медалисти на Военна академия „Георги С. Раковски“ във Випуск „Априлски – 1976“ са капитан  Румен Ненков, летецът майор Георги Георгиев, капитан Динко Стефанов и капитан Иван Жеков. Всички са издържали изпитите си с отличен, но в бойния строй ги очаква най-важният, пише в дописката си тогавашният старши лейтенант Иван Сотиров, стигнал до главен редактор на в. „Българска армия“.
Това е накратко за тържественото производство на офицерите и курсантите в Панагюрище през 1976 г., т.е., когато се навършват 100 години Априлското въстание. През тази година ще бъдем свидетели на много срещи по специалности, взводове и роти на тези мъже на България. Някои, за съжаление, вече не са между живите. Тази година отново има випуск на Военната академия и висшите военни училища. Такава традиция на завършването, обаче, отдавна няма. Връчването на пагоните и дипломите става в градовете, където са военните учебни заведения. Няма и първенец на целия випуск. Т.е. влизането в бойния строй на младите офицери не се превръща в национално събитие. Защо пък това да не се промени?! Може би…
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

РСЗО от ОАЕ

MCL (Multiple Cradle Launchers) е 122-mm реактивна система за залпов огън (РСЗО) разработена от компанията Jobaria Defense Systems (Обединени арабски емирства - ОАЕ) с участието на чуждестранни изпълнители. Показана е за първи път на международното изложение IDEX-2013 в Абу Даби (ОАЕ).
РСЗО е монтирана на влекач НЕТ с 6x6 колесна формула на американската компания Oshkosh Defense. Той тегли петосово полуремарке с артилерийската част, състояща се от четири въртящи се платформи. На всяка от тях има три снемаеми контейнера с направляващи (по 19 или 20 броя 122-mm НУРС във всеки). По този начин, РСЗО е в състояние да извърши залп от 228 или 240 боеприпаса. Използват се за стрелба НУРС-овете TR-122 (разработчик е турската фирма Roketsan) с далечина на стрелбата от 16 до 40 km.
Автоматизираната система за управление на огъня позволява да се стреля от всеки пусков контейнер или в комбинация от тях, включително чрез дистанционното управление от изнесен пулт.
Разчетът се състои от трима души, намиращи се в бронирана кабина. За стабилност при стрелба РСЗО е оборудвана с 10 хидравлични опори. Спомагателният захранващ блок осигурява насочването, когато главният двигател на машината не работи.
След приключване на залпа, РСЗО сменя позицията си, след което се зареждат нови контейнери с боеприпаси от транспортно-зареждащата машина, оборудвана с кран. - (видео)
Дължината на РСЗО MCL е 29 m, ширината е 4 m, а височината (при поставена антена за свръзка в походно положение) е 3,8 m; запасът от ход при пълно зареждане с гориво (по път с твърда настилка) е 450 km. - Още РСЗО

Преди 162 години е роден кап. I ранг Васил Хитров

Васил Хитров е роден в гр. Ловеч на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик, припомнят в своя публикация от Военноморския музей.
Взима участие в Сръбско-българската война като командир на 16-а рота на 1-ви Софийски полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри“ се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум“, а впоследствие поема командването на парахода „Симеон Велики“ и княжеската яхта „Александър I“ от Дунавската флотилия. На 01.01.1895 г. е назначен за помощник командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на Военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен“ в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо, за да наблюдава строежа на учебния крайцер „Надежда“.
Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската флотилия, а след създаването на Щаба на флота и като пръв началник-щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.
Със заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.
На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на ноември същата година е командирован от Военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През петмесечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход Eider и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.
Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността“ и е зачислен в запаса. Умира през 1928 г.

Черен 17 януари! Преди 60 години бомбардировач B-52 ръси водородни бомби и радиация в Испания

На 17 януари 1966 г. бомбардировач B-52G на американските военновъздушни сили се сблъсква във въздуха с танкер, който трябвало да го зареди с гориво. В резултат на това четири водородни бомби падат на земята в близост до Паломарес – малко рибарско селище.
Бомбардировачът се удря във въздушната цистерна KC-135 на височина 9450 метра. Горивото, което се взривява, напълно унищожава танкера и убива всички хора в него. B-52 се разпада и изсипва товара си – четири водородни бомби тип B28RI, снабдени с 1.45-мегатонови бойни глави. Три падат на земята до селото, четвъртата – в Средиземно море.
Трима души от седемчленния екипаж на бомбардировача загиват.
Въпреки че стандартните експлозиви в две от четирите бомби се детонират, не настъпва водороден холокост. Мястото, на което падат обаче, се заразява с радиация – плутоний се разпръсва из 2 кв км. Близо 1750 тона земя е изровена и доставена в САЩ за изхвърляне.
Бомбата, която пада в морето, е открита чак 80 дни по-късно. САЩ впрегнали всички възможни ресурси, за да я намерят, тъй като се опасявали, че Съветският съюз ще я открие. - (видео)
Франсиско Симо Ортс – местен рибар – видял къде пада бомбата и решил да помогне на военноморските сили на САЩ при търсенето. Когато най-накрая я открили, Симо Ортс заминал за Ню Йорк със своя адвокат и поискал награда. Американският министър на отбраната заявил, че бомбата струвала 2 млрд. долара. Сим Ортс поискал 20 млн. – един процент от нейната стойност. В крайна сметка военновъздушните постигнали извънсъдебно споразумение с испанския рибар. Не е ясно каква сума е получил.
Инцидента довежда до сериозна дипломатическа криза и прекратяване на полетите на американски бомбардировачи с ядрено оръжие над Европа и Средиземноморието, но реално тези полети са били спрени едва две години по-късно, след подобна катастрофа на 21 януари 1968 година над база Туле в Гренландия. - (видео)
През март 2009 година списание „Тайм“ включва инцидента в списъка с най-сериозните ядрени катастрофи. - Още за B-52

Турция прави опит да ускори придобиването на изтребители Eurofighter, в сделка за милиарди евро

Турция подновява усилията си за придобиване на изтребители Eurofighter, увеличавайки контактите си с производителя и партньорските страни, участващи в програмата за бойните самолети, пише турският сайт "Тюркийе тудей".
Турският министърът на отбраната Яшар Гюлер (на снимката) се е срещнал вчера в Анкара с Чарлз Уудбърн, главен изпълнителен директор на BAE Systems (британската фирма, която държи мажоритарния дял в консорциума за производството на изтребителите) и посланика на Великобритаиня в Анкара Джил Морис, съобщават турски медии.
А според информация от Министерството на отбраната, по време на срещата са разгледани техническите аспекти на процеса по придобиването на 20-те изтребителя Eurofighter, за които Турция и Великобритания подписаха предварително споразумение през 2025 г.
Сделката е на стойност 8 милиарда британски лири (9,2 милиарда евро), съобщиха през октомври 2025 г. от офиса на британския премиер Киър Стармър, информира тогава Reuters.
Същевременно сега от турското министерство съобщават, че през уикенда главнокомандващият ВВС на Турция ген. Зия Кадъоглу ще проведе тристранна среща в Катар с началниците на военновъздушните сили на Великобритания и Катар - една от двете страни, от които Турция планира за закупи още 12 изтребителя Eurofighter, за да увеличи общия брой на този тип изтребители до 44.
Източник: https://money.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 2, 16 януари, 2026 годинa (pdf)

Финландия ще предостави на Украйна 31-ви пакет военна помощ на стойност 98 млн. евро

Финландия ще предостави на Украйна 31-ви пакет отбранителна помощ. Съответното решение беше взето на 16 януари от финландския президент Александър Стуб въз основа на предложение на правителството. Това съобщи днес финландското Министерство на отбраната, пише Европейская правда.
Стойността на отбранителните способности, които ще бъдат включени в новия пакет, е около 98 млн. евро.
Общо от началото на пълномащабната война Финландия вече е предоставила на Украйна отбранителна помощ на стойност приблизително 3,1 милиарда евро.
Финландският министър на отбраната Анти Хакинен отбеляза, че този път пакетът е формиран ускорено, за да се отговори на най-критичните нужди на Украйна в момента.
Според него, изпълнението на програмата за обществени поръчки в подкрепа на Украйна от финландския отбранително-промишлен комплекс продължава и през 2026 г.
"Финландия продължава да подкрепя Украйна с отбранителни материали, тъй като това е най-ефективният начин да се допринесе за постигането на справедлив мир“, подчерта Хакинен.
По оперативни причини и за да се гарантира безопасното доставяне на помощта, финландското Министерство на отбраната не разкрива подробности за състава на пакета, методите и графика за доставка.
Припомняме, че предишният пакет от помощ от 100 милиона евро беше одобрен от финландското правителство през октомври.
Източник: https://www.focus-news.net/

От февруари формирование от 5 Бригадно командване ще изпълнява задачи в Косово

Оценка „Боеготов“ за военно формирование от въоръжените сили на Република България за участие в състава нa Регионално комадване „Запад“ в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово, съобщават от СКС.
От 13 до 15 януари в 5 Бригадно командване гр. Плевен и машинодрум „Тодорово“, комисия от състава на Съвместното командване на силите и Сухопътните войски провери и оцени способностите и готовността на военно формирование от въоръжените сили на Република България за участие в състава нa Регионално комадване Запад в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово, в съответствие с критериите заложени в Стандартите за силите на Съюзното командване по операциите.
В продължение на три дни комисията с председател полковник Михаил Жеков - началник на сектор „Анализ, оценка, сертификация и поуки от практиката“ в отдел „Съвместна подготовка“ на Съвместното командване на силите, провери готовността и степента на подготовка на военнослу-жещите за изпълнение на задачи, тяхната окомплектованост, логистично и финансово осигуряване, екипировка и оборудване, познаване на функционалните задължения, стандартните оперативни процедури, правилата за употреба на сила, както и здравословното и морално-психологическото им състояние.
Оценката от проведената сертификация е „Боеготов за изпълнение на задачи“.
От месец февруари тази година, в продължение на 6 месеца  българските военнослужещи, ще изпълняват своите задължения на длъжности в състава на национален поддържащ елемент, военнослужещи в щаба на Регионално комадване „Запад“ и маневрена рота с логистично отделение и медицински пункт от въоръжените сили на Република България в състава на многонационалния батальон на Регионално командване „Запад“ на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово.
По традиция, първата задача изпълниха командирите на авиационните формирования.

С полети ВВС започнаха 2026 г.

През тази седмица започнаха първите за годината полети в авиационните бази на Военновъздушните сили, които отбелязват началото на регулярната летателна дейност за 2026 г., съобщават от ВВС
Съгласно методиката, първата летателна смяна за всяка календарна година се ръководи и организира от командния състав на авиобазите, който осигурява в летателно, инженерно-авиационно, навигационно и логистично отношение нейното провеждане. Целта на командирските полети е да се демонстрират установените стандарти при организирането и провеждането на планова летателна дейност.
В 3-та авиационна база в Граф Игнатиево летците-пилоти на МиГ-29, F-16 и L-39 изпълниха задачи за възстановяване и поддържане на подготовката по техника на пилотиране, самолетоводене и бойно използване във всякакви метеорологични условия.
Летателният състав на щурмовите Су-25 от 22-ра авиационна база в Безмер даде старт на годината с полети по прибори и инструментални заходи за кацане, полети в зона и по маршрут до авиационния полигон на ВВС „Елена“.
Екипажите на С-27 J „Spartan“, PC-12 и L-410 от 16-та авиационна база в София проведоха тренировъчни задачи по превоз на пътници и товари.
Летателната дейност в 24-та авиационна база в Крумово започна на четирите типа вертолети – Ми-24, Ми-17, AS 532 Cougar и Bell-206. Управлението на полетите там се осъществи под съвместното ръководство на „Победа кула” и „Пловдив кула”, съответно на военната и цивилна част на летище Пловдив.
В рамките на планирания ден в 12-та авиационна база в Долна Митрополия, командно-инструкторският състав проведе полети денем в прости метеорологични условия със самолети Pilatus РС-9М, L-39 ZA и ZLIN Z242L.

Хеликоптер Black Hawk на израелските ВВС се разби при транспортиране

Хеликоптер Sikorsky UH-60A Yanshuf 3 на израелските ВВС се разби в петък сутринта по време на въздушен транспорт с машина Sikorsky CH-53D Sea Stallion, поради скъсване на кабел във въздуха, съобщи израелската армия, предава Известия. - (видео)
"В петък сутринта Военновъздушните сили се опитаха да преместят повреден вертолет, като го прикрепиха към друг хеликоптер, но по време на опита кабелът се скъса и "Яншуф“ се разби. Няма жертви“, се казва в изявление, публикувано в платформата за социални медии X.
Командирът на израелските военновъздушни сили генерал-майор Томер Бар нареди създаването на военна анкетна комисия за разследване на инцидента. 
Хеликоптерите Black Hawk са известни в израелските военновъздушни сили под името Янсуф ("Кукуваджа“ на иврит) и се използват както за рутинни мисии по превоз на персонал, така и за десантиране и събиране на войски в рамките на военни операции.

Баражиращи боеприпаси "Ланцет" в СВО в Украйна (100-те най-добри попадения - видео)

Каква е съдбата на торпедоносеца „Храбри“ след 1950 г.?

Не е невероятно, а е доста неприятно това, че знаем твърде малко за съдбата на торпедоносците тип „Дръзки“ след 1944 г. Освен може би за самия „Дръзки“. Какво знаем от досегашните публикации?
„Дръзки“ е „аташиран“ веднага към пристигналия през есента на 1947 г. ескадрен миноносец „Железняков“, за да осигурява пАра вместо спомагателния му котел.
Оказва се, че в България няма никакви количества флотски мазут, необходим при експлоатацията на първия ни ескадрен миноносец. Умници решават за основните котли да бъде осигурено земно масло (с което ги повреждат сериозно), а вместо спомагателния котел, за нуждите на кораба пАра осигурява „Дръзки“, за когото каменни въглища има достатъчно......Прочети още

Преди 151 години е роден Рашко Серафимов, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница

Отбелязваме 151 години от рождението на Рашко Серафимов – първият български морски офицер – специалист по подводно плаване и човекът, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница.
Рашко Серафимов е роден в село Свежен, Пловдивско на 16 януари 1875 година. Завършва Морската търговска академия в Триест, а след завръщането си в България постъпва на служба в Дунавската флотилия. През 1896 – 1897 г. продължава обучението си в старшия офицерски клас на Военното училище в София. През 1988 г. става част от първия екипаж на учебния крайцер „Надежда“, а на следващата година е изпратен във Франция на плавателен стаж на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен“.
В навечерието на Руско-японската война (1904 – 1905) заминава за Русия, където завършва Минния офицерски курс в Кронщат, а след него и Подводния офицерски клас. По време на курса осъществява първата в света безперископна атака от командваната от него подводница “Пескарь”.
През Балканската война Серафимов участва в бойните действия на Черноморския флот като командир на миноносеца „Храбри“.
Още в първите месеци след намесата на България в Първата световна война Серафимов настоява пред командването на Флота, че подводниците са най-ефикасното средство за защита на бреговете. На 25 май 1916 г. е приета „UB-1-8” – първата българска подводница, която е зачислена към Подвижната отбрана, командвана от Рашко Серафимов. Същата година под неговото ръководство е извършен първият морски десант в Южна Добруджа.
През 1918 г. капитан І ранг Рашко Серафимов е назначен за командващ на Военноморските сили. На 27 октомври 1919 г. излиза в запас  по силата на разпоредбите на Ньойския договор.
Умира на 30 май 1922 г. в Одеса.
В експозицията на Военноморския музей може да видите нагръдния подводничарски знак, който Серафимов получава след завършването на офицерския клас за подводно плаване през 1907 г. в Кронщат.
Източник: https://www.maritime.bg/

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.