Архив - от 1 до 15 януари

Турция ще разположи изтребители в Естония и Румъния в рамките на мисии на НАТО

Турция планира да разположи изтребители в Естония и Румъния като част от засилените мисии на НАТО за въздушно патрулиране, съобщи днес турското министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.
Анкара планира да проведе четиримесечно разполагане в Естония между август и ноември 2026 г., последвано от още една ротация в Румъния от декември 2026 г. до март 2027 г., съобщи Министерството в седмичния си брифинг за пресата, цитирано от БТА.
Турция е допринесла значително за операциите на НАТО за въздушно патрулиране, насочени към защита на съюзническото въздушно пространство в мирно време, се казва още в съобщението.
Преди това страната е извършвала засилени мисии за въздушно патрулиране в Полша между юли и септември 2021 г. и в Румъния между ноември 2023 г. и април 2024 г., припомня Ройтерс.
Планираните разполагания са част от мерките на НАТО за засилване на противовъздушната отбрана, предприети след регистрирани многократни нарушения на въздушното пространство на държави от алианса от страна на Русия.
Турция също така ще бъде домакин на следващата среща на върха на НАТО през юли, отбелязва британската агенция.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Германия нареди изпращане на войски в Гренландия "поради руски и китайски заплахи"

Разузнавателната мисия на страните от НАТО в Гренландия е била наредена поради "руски и китайски заплахи" в Арктика, обяви германското министерство на отбраната в изявление, в което не се споменават американските териториални амбиции.
"Германия, в сътрудничество с други партньори от НАТО, ще изпрати разузнавателен екип в Гренландия. Целта е да се оценят средствата за гарантиране на сигурността в лицето на руски и китайски заплахи в Арктика", обяви министерството, предава AFP, цитирана от Agerpres и Digi24.
Тази военна мисия на няколко европейски държави, водена от Дания, беше обявена в контекста, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да поеме контрола над Гренландия, въпреки противопоставянето на острова, Дания и европейските държави. Вашингтон твърди, че това е въпрос на национална сигурност в контекста на руските и китайските амбиции в Арктика.
Германският министър на отбраната подчерта в изявлението, че европейските страни и членовете на НАТО искат да участват в осигуряването на сигурността на Арктика, като работят в тясно сътрудничество със САЩ. "Русия и Китай все повече използват Арктика за военни цели, като по този начин поставят под въпрос свободата на транспорта, комуникациите и търговските пътища", посочи Борис Писториус, настоявайки, че военната разузнавателна мисия ще се проведе в съгласие "особено с нашите американски партньори".
Русия обвини НАТО в организиране на "ускорена милитаризация" на Арктика и определи "руската и китайската заплаха", предизвикана от страните от НАТО, като "претекст".
Според германското министерство, берлинската мисия, състояща се от 13 души, ще отиде в Каруп, Дания, в четвъртък, за да се присъедини към датските и други европейски военни, като ще отпътува "заедно в петък" за Гренландия на борда на "датски граждански самолет". "Мисията има за цел да събере важна информация за местните условия за разполагане и възможности за обучение", се казва в изявлението. 
Източник: https://trud.bg/

Разходите за отбрана на ЕС спрямо БВП са под тези за света – откъде Общността ще търси средства за нарастването им

Разходите за отбрана в света като цяло ще продължат да нарастват в средносрочен план,според прогнозите на базирания във Вашингтон Институт за международни финанси (IIF). Европейските военни разходи засега изостават и са под средното за света ниво - те са 1,9% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, докато военните разходи в света като цяло спрямо световния БВП, са 2,5%. Но предвид целта на НАТО за размер на военните разходи от 5% от БВП на всяка страна, те неизбежно ще се увеличават.
Същевременно, предвид ограничените бюджетни възможности и нарастващия държавен дълг, европейските власти разчитат на мобилизиране на частен капитал. Привличането му обаче ще изисква допълнителни усилия от властите, тъй като инвеститорите в момента са предпазливи заради репутационни рискове и възприемат отбранителната промишленост като "потенциално токсичен сектор".
Към момента в света има над 60 активни въоръжени конфликта - двойно повече от нивото в началото на 2010-те и най-високото ниво от края на Втората световна война, според анализатори от IIF. На този фон, глобалните военни разходи през 2024 г. се повишиха до най-високото си ниво от 2010 г. насам - 2,5% от БВП (2,7 трилиона долара).
Очаква се нивото им да бъде още по-високо за 2025 г. (данните още не са обработени). Значителен "принос" за нарастване на световните военни разходи имат държавите, пряко участващи във военни конфликти, включително Украйна, Русия и Израел.
В средносрочен план глобалните разходи за военни цели ще продължат да нарастват, прогнозират от IIF.
Страните от НАТО през 2025 г. се споразумяха за нова цел - до 2035 г. всяка държава трябва да изразходва поне 5% от своя БВП за отбрана. Предишната цел беше 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
В Европейския съюз (ЕС) реалните средни разходи за отбрана са около 1,9% от БВП.Макар че това е най-високото ниво на този показател за последните 30 години, то все още е под средното за света ниво.
За да се достигне средна стойност от 2,5% от БВП, ЕС ще трябва да намери и инвестира допълнително 115 милиарда долара годишно за военни разходи спрямо настоящото ниво. А постигането на целта на НАТО от 5% от БВП, ще изисква допълнително общо 630 милиарда долара годишно, вложени в отбрана.
Към момента в ЕС страните с най-бързо растящи военни разходи спрямо техния БВП, са Германия, както и Полша, Литва, Латвия и Естония.
За някои европейски страни необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана в условията на бюджетни дефицити и нарастващ държавен дълг може да доведе до недофинансиране на други важни сектори, включително здравеопазване и образование, отбелязват от IIF.
Затова стимулирането на частните инвестиции в отбраната се превръща в приоритет. Анализаторите от IIF отбелязват, че в тази връзка властите на някои държави (ще) се стремят да създадат условия, при които т.нар. банки за развитие ще поемат част от рисковете при инвестиции в оръжейния сектор. - Още ВПК
Източник: https://money.bg/

Полша обяви броя на изтребителите МиГ-29, които Варшава ще предаде на Украйна

Полша ще предостави на Украйна до девет свои изтребителя МиГ-29 в рамките на помощта за Киев за защита от пълномащабна инвазия на Русия. Това заяви заместник-министърът на отбраната на Полша Павел Залевски, съобщава TVP World.
"Очакваме отговор от Министерството на отбраната на Украйна. Обсъжданията продължават. Това вече са изцяло технически обсъждания“, отбелязва Залевски.
На въпроса дали Украйна е приела предложението на Полша, Залевски отговоря, че Киев е съгласен. Според него, първоначалната доставка ще се състои от "по-малко от десет“ самолета.
"Смятам, че украинците са решили да приемат това предложение. Разбира се, има някои технически аспекти, които, както винаги, ще бъдат уточнени“, добавя той.
През декември Цезарий Томчик, друг заместник министър на отбраната на Полша, заяви, че "шест-осем“ самолета от съветската епоха могат да бъдат предадени на Украйна в рамките на евентуално споразумение за обмен на военни технологии.
Залевски също подчерта, че техническите детайли по предаването на МиГ-овете, включително логистиката и техническото обслужване, в момента се съгласуват.
"ФОКУС" припомня, че наскоро стана известно, че Полша води преговори с Украйна за предаването на самолети МиГ-29.
Предаването на самолетите е свързано с достигането на целевите оперативни ресурси, както и с липсата на перспективи за по-нататъшната им модернизация във въоръжените сили на Полша.
В замяна на нова серия съветски изтребители МиГ-29 Украйна ще предостави на Полша редица нови технологии в областта на безпилотните летателни апарати, които вече са доказали своята ефективност на бойното поле.
Според посланика на Украйна в Полша Васил Боднар, в Полша, наред с другото, ще бъдат доставени украински безпилотни летателни апарати. Той обаче не уточни броя им.
Източник: https://www.focus-news.net/

Френските зуави във Варна по време на Кримската война

По време на Кримската война (1853-1856 г.) във френската армия се сражават 3 зуавски полка. Те са създадени на 13 февруари 1852 г., с декрет на президента на републиката Луи Наполеон, по предложение на военният министър генерал Сент Арно. Зуавските полкове са рекрутирани в Алжир - в провинциите Алжир, Оран и Константин.
Зуавските войници се отличават със своята колоритна (ориенталска) униформа. Къси куртки от тъмносиньо сукно, обшити с вълнен ширит (с ширина 12 мм) и фалшиви джобове (tombos) - червен за 1-ви полк, бял - за 2-ри и жълт - за 3-ти), къси жилетки без ръкави от тъмносиньо сукно с памучен гръб (sedria), широки шалвари от тухленочервено сукно пристегнати под колената (seroual), светлосин вълнен пояс (с ширина 0,40 м и дължина 4,80 м), черен кожен колан с бронзова катарама, кожени гамаши с естествен цвят (jambieres), бели кожени гети, черни обувки, червен фес  с тъмносин пискюл (chechia), тюрбан (cheche) от зелен памучен плат с дължина като на пояса, сиво синьо, дълго до кръста наметало с качулка (le caban a capuchon)......Прочети още (PDF)

Дневникът на камикадзето: Всички са били подготвени за смърт, най-младият - на 16 г.

Когато си мислите за пилот камикадзе, образът, който идва на ум, вероятно е крещящо лице, скрито от очила, което се впуска в смъртоносен сблъсък.
Или може би изобщо няма лице, а просто изтребител, който се врязва във военен кораб.
Вероятно не е тийнейджър, който плаче във влажен, полуподземен бункер с чаршафи, наметнати над главата.И със сигурност не е гимназист, галещ весело кученце само часове преди да се очаква да се превърне в пепел, докато потъва в американски самолетоносач.
Но това са някои от истинските лица на камикадзетата, които висят на стените на музея на военновъздушната база Каноя и музея на мира в Чиран, и двата разположени на японския остров Кюшу.......Прочети още

Хуго Шмайзер - "Истинския създател на АК-47". Реалност или поредната пропагандна лъжа?

През октомври 1946 г. реално Хуго Шмайзер пристига в СССР.
Версията "Как Хуго Шмайзер създава АК" е безспорно добре измислена, и за мнозина незапознати в тази сфера звучи доста логично.
При по-детайлно разглеждане на тази теория, тя се оказва напълно несериозна, поради ред исторически факти:
Шмайзер пристига в СССР с цел внедряване на пленена немска индустриална техника, а не конструиране на оръжие. Немския оръжейник през цялото време работи в град Ижевск (Русия), а АК се конструира от М.Т.Калашников в град Ковров (Украйна).
Нека разгледаме АК-47 и SТG-44 от чисто конструктивна гледна точка. Единствената реална прилика между двата автомата е това, че са един клас огнестрелно оръжие "Щурмова карабина". Цевната кутия на АК-47 се произвежда от фрезован метален блок, докато немския автомат е от щампована ламарина. Компановката на цевните кутии е коренно различна. Ударно-спусковия механизъм при тези два автомата, също се различава коренно. Възвратната пружина при АК се намира в цевната кутия, а при STG е разположена в приклада. Заключването на затворите, при двете оръжия се различава коренно: При затворът STG заключването се осъществява чрез пресичащ елемент, а при АК чрез завъртане. По различен начин се прикрепят и освобождават пълнителите. При стрелба със STG-44 се е давала специална огнеопорна ръкавица, защото дървена ложа при този автомат отсъства. При автоматична стрелба автоматът се нагрява силно и е било невъзможно да се държи дълго с голи ръце. При АК-47 има дървени ложа и полуложа, разположени върху цевта и газовата тръбичка, взаимствани от руската карабина СКС. Реално погледнато АК е доста по-доближаващ се технически до СКС, от колкото STG-44. Газовата, камера, бутало, тръбичка и самото ѝ крепление са взаимствани точно от СКС. По компановка на цевната кутия и позицията на възвратната пружина, също СКС се доближава много повече до АК, от колкото STG-44. Също така под цевта на АК и СКС е разположен шомпол, докато при STG-44 такъв отсъства.
Доста помия е излята по великия оръжеен конструктор М.Т.Калашников. В качеството на аргументи, подкрепящи тезата, че АК-47 е създаден от Хуго Шмайзер, Михаил Калашников е изкаран един крайно неук колхозник, неспособен да конструира оръжие. Тази теория разбира се няма общо с реалността. Калашников от ранна възраст започва работа в ЖП депо, и се занимава с поддръжката на сравнително сложна техника. Тази практика му дави високи познания. М.Т.Калашников показва своя конструкторски талант още преди войната, създавайки елемент по скоростните кутии на танковете, значително удължаващ техния ресурс. Също така разработва броят на фактическите изстрели за танковите оръдия. Калашников конструира прибор за отчитане на моторесурса при танковите двигатели. За последното изобретение, лично Генерал Жуков награждава Михаил Калашников. Този легендарен конструктор не се спира само до тук, той разработва картечен пистолети още в началото на 40-те като на пример картечен пистолет "Калашников" образец 1942 г.
След създаването на легендарния си автомат, Михаил Тимофеевич продължава да твори. В края на 50-те започва работа по една от най-разпространените съвременни картечници ПК образец 1960 г. Тази картечница получава огромно разпространение в цял свят, подобно на АК. След финализирането на ПК, Михаил Калашников започва да работи в екип с Евгени Драгунов по създаване на друго легендарно оръжие, а именно СВД. Това е само малка част, от многобройните проекти на този велик оръжейник.
В заключение ще кажа, че АК-47 е ДОКАЗАНО руско (съветско) оръжие, създадено от не кой и да е, а от легендарния конструктор М.Т.Калашников.
Доказателствата за способностите на Калашников са много и неоспорими. Чисто от техническа гледна точка, в АК не се наблюдават немски, типични за Шмайзер технически решения. - Още за АК
Източник: http://www.pan.bg, Кристиан Йорданов

Историята на Втората световна война.......

Полските танкове, които през 1938 година нахлуват в Чехословакия. А уж такава случка на случките въобще не съществуваше, м?!
Снимка: Polish National Digital Archive/Globallookpress

Военен календар

На 15 януари 1871 година в с. Баня, Разложко, е роден генерал-майор Йордан Венедиков (1871 – 1957).
Завършва Военното училище в София (1892) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1908). Като подпоручик в 1-ви конен полк се включва в борбите за освобождението на Македония и Одринско. Член на Върховния македоно-одрински комитет и участник в Четническата акция (1895). До 1912 г. служи в 3-ти конен полк, Кавалерийската школа, Кавалерийската инспекция и като командир на ескадрон в 1-ви конен полк, с който воюва в Балканските войни (1912 – 1913). През 1914 г. заема длъжността временен помощник-началник на Военноисторическата комисия към Щаба на армията.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 4-ти конен полк и 1-ва бригада от Беломорската отбрана. От 16 март 1917 г. е главен редактор на военните издания „Отечество“, „Вяра и сила“, „Военни известия“ и „Походна войнишка библиотека“.
Излиза в запаса през 1920 г., но до края на живота си остава един от най-активните сътрудници на Военноисторическата комисия, на сп. „Военноисторически сборник“, сп. „Български воин“ и на в. „Народна отбрана“. С негово участие излизат капиталните трудове на комисията „История на Сръбско-българската война 1885 г.“ (1910), „Войната между България и Турция 1912 – 1913 г.“ (1928 – 1937), „Войната между България и другите балкански държави 1913 г.“ (1941), „Българската армия в Световната война 1915 – 1918 г.“ (1936 – 1943). Кавалер на военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

Кабинетът в оставка прие решение, свързано с проекта за завод за производство на 155-милиметрови боеприпаси

Министерският съвет в оставка прие решение за наличието на основен интерес, свързан с националната сигурност, при реализацията на проекта за проектиране, изграждане, авторски надзор и въвеждане в експлоатация на производствени обекти – завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155-мм боеприпаси, ведно с реализиране на необходимите за изграждането спомагателни дейности, съобщиха от правителствената информационна пресслужба.
Възложител за проектиране, изграждане, авторски надзор и въвеждане в експлоатация на производствените обекти е „Иганово" ЕАД . Правата на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на икономиката и индустрията. 
Дружеството е създадено с цел реализацията на проект за изграждане на завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155-мм боеприпаси, с първоначален капитал в размер на 50 000 лева. 
В края на октомври 2025 г. българската държава и германският технологичен концерн "Райнметал" обявиха официално началото на проекта за изграждане на завод за барут и боеприпаси. На церемония в Министерския съвет под договора подписите си положиха главният изпълнителен директор на "Райнметал" Армин Папергер и директорът на отдел "Оръжия и боеприпаси“ на концерна Роман Кьоне. От българска страна договора подписа изпълнителният директор на "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) Иван Гецов.
Източник: https://trud.bg/

Ето кои са основните военни бази на САЩ в Близкия изток

Иран заплаши да удари американски бази в региона, ако бъде атакуван от Вашингтон, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на иранците да продължат да протестират и подчерта, че "помощта е на път", съобщава "Ройтерс".
Eто кои са значимите военни бази в Близкия изток.
БАХРЕЙН:
Там се намира щабът на Пети флот на ВМС на САЩ, чиято зона на отговорност включва Персийския залив, Червено море, Арабско море и части от Индийския океан.
КАТАР:
Военновъздушната база "Ал Удейд" с площ от 24 хектара, в пустинята извън столицата Доха, е предният щаб на Централното командване на САЩ, което ръководи военните операции на САЩ в огромна територия, простираща се от Египет на запад до Казахстан на изток. В най-голямата американска база в Близкия изток са разположени около 10 000 войници.
Централното командване на САЩ заяви през януари, че то и регионалните му партньори са открили нова координационна клетка (MEAD-CDOC) в Ал Удейд, за да подобрят интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана. Новата клетка ще подобри начина, по който регионалните сили координират и споделят отговорностите си за противовъздушна и ракетна отбрана в Близкия изток.
КУВЕЙТ:
Няколко обширни военни съоръжения включват лагер "Арифджан", предният щаб на Централната армия на САЩ, и военновъздушната база "Али Ал Салем", на около 40 км от иракската граница и известна като "Скалата" заради изолираната си и сурова среда. Лагер "Бюринг" е създаден по време на войната в Ирак през 2003 г. и е междинен пункт за подразделения на американската армия, разполагащи се в Ирак и Сирия.
ОБЕДИНЕНИ АРАБСКИ ЕМИРСТВА:
Военновъздушната база "Ал Дафра", разположена южно от столицата на ОАЕ Абу Даби и споделена с Военновъздушните сили на ОАЕ, е критичен център на ВВС на САЩ, който е подкрепял ключови мисии срещу "Ислямска държава", както и разузнавателни операции в региона, според Централното командване на ВВС на САЩ.
Пристанището "Джебел Али" в Дубай, макар и да не е официална военна база, е най-голямото пристанище на ВМС на САЩ в Близкия изток и там редовно акостират американски самолетоносачи и други плавателни съдове.
ИРАК:
САЩ поддържат присъствие във военновъздушната база "Айн ал Асад" в западната провинция Анбар, подкрепяйки иракските сили за сигурност и допринасяйки за мисията на НАТО. Ирански ракетни удари бяха насочени към базата през 2020 г. в отговор на убийството на иранския генерал Касем Солеймани от САЩ.
Разположена в полуавтономния регион Кюрдистан в Северен Ирак, военновъздушната база "Ербил" служи като център за американските и коалиционните сили, провеждащи тренировъчни учения и бойни тренировки. Базата подкрепя военните усилия на САЩ, като осигурява сигурно място за обучение, споделяне на разузнавателна информация и логистична координация в Северен Ирак, според доклад на Библиотеката на Конгреса от 2024 г.
САУДИТСКА АРАБИЯ:
Американски войници в Саудитска Арабия - които са били 2321 през 2024 г. според писмо от Белия дом - действат в координация със саудитското правителство, осигурявайки възможности за противовъздушна и противоракетна отбрана и подкрепяйки операциите на американски военни самолети.
Някои от тях са разположени на около 60 км южно от Рияд, във военновъздушната база "Принц Султан", която поддържа средствата за противовъздушна отбрана на американската армия, включително ракетни батареи "Пейтриът" и системи за отбрана на голяма надморска височина "Терминал".
ЙОРДАНИЯ:
Разположена в Азрак, на 100 км североизточно от столицата Аман, военновъздушната база "Мувафак ал Салти" е домакин на 332-ро въздушно експедиционно крило на Централните военновъздушни сили на САЩ, което участва в мисии в Леванта, според Библиотеката на Конгреса.
ТУРЦИЯ:
Турция и САЩ съвместно управляват военновъздушната база "Инджирлик" в южната провинция Адана. Там са разположени американски ядрени бойни глави и е била използвана за подкрепа на международната коалиция, бореща се с "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В нея се намират и 1465 военнослужещи от САЩ, разположени в Турция.
Източник: https://news.bg/

Русия съобщи на колко възлизат сключените от нея през 2025-а договори за износ на оръжие

Производствените сектори на руската икономика общо взето показаха добри резултати през 2025 г., като значителна част от този растеж дойде от предприятията на военната промишленост, беше констатирано вчера на среща между президента Владимир Путин и първия вицепремиер Денис Мантуров, съобщи "Известия".
"Портфейлът" от подписани договори за износ на военна техника и оръжие за чужбина достигна общо рекордните 70 милиарда долара, отбеляза Мантуров. Освен това, миналата година Русия е тествала над 1000 нови модела и модификации на военна техника в зони на бойни действия.
По предварителни данни, растежът в производствения сектор през 2025 г., като цяло е около 3%, т.е. двойно по-висок от предварително очаквания ръст на икономиката като цяло.
По-конкретно, от производствените сектори, по предварителни данни особено забележително нарастване през 2025 г. с над 15%, показват фармацевтиката, медицинските изделия и радиоелектрониката.
Що се отнася до че предприятията от военната промишленост, по думите на първия вицепремиер на Русия, те са изпълнили всички поставени цели. При това, към края на 2025 г. делът на гражданското производство във военните заводи като цяло, надхвърли 30%.
Обемът на договорите за износ на оръжие от Русия във финансово изражение през 2025 г. е достигнал общо 70 милиарда долара, докато предишният рекорд от 2022 г., е бил 55 милиарда долара.
Мантуров уточни, че в оръжейната индустрия работят общо 3,8 милиона души, като само през последните три години броят им е нараснал общо с 800 000 човека, т.е. с 26%.
Друг важен индустриален сегмент е ракетно-космическата индустрия. През 2025 г. ръстът на приходите за компаниите от космическата индустрия е 10%. Това оказва положително влияние и на държавната корпорация "Роскосмос", където производителността на труда се увеличава. През миналата година държавната корпорация е изстреляла в орбита 17 ракети-носители.
Източник: https://money.bg/

Военноморските сили получават седем минни ловци безвъзмездно от Белгия и Нидерландия

България започва нов етап в модернизацията на Военноморските си сили. Страната ни ще придобие седем минни ловци от клас „Трипарти“, предоставени безвъзмездно от Белгия и Нидерландия. Решението е взето от Министерския съвет, а новината беше обявена от министъра на отбраната в оставка Атанас Запрянов.
„Четири от тези кораби ще бъдат доставени от Белгия. Има такова решение на белгийското правителство. С днешното решение на нашето правителство пристъпваме към договаряне и три ще бъдат предоставени от Нидерландия. Също има решение на нидерландското правителство. Цената на тези кораби е политическа по същество. Те се предоставят на България безплатно.“
Корабите няма да струват нищо на българската държава, но ще бъдат необходими средства за тяхното възстановяване и модернизация.
„Общата сума обаче за ремонт и възстановяване пълните способности на корабите в следващите четири години е 42 милиона евро. Първият кораб тази година ще бъде след като завършат процедурите по договаряне изпратен и ще пристигне в България.Искам да кажа че и сега българските въоръжени сили, по-точно Военноморските сили, разполагат с три такива кораба, също доставени от предните години от Белгия и Нидерландия, тоест ние вече имаме опит в експлоатацията на тези кораби и противоминната дейност, включително в противоминната операция, която провеждаме с Румъния и Турция, се извършва с такива кораби.“
С този проект се осигурява плавен преход към по-модерни платформи с удължен ресурс и пълна съвместимост със стандартите на НАТО, подчерта военният министър. По думите му това е петият проект за модернизация на Българската армия, който реално стартира. Очаква се след одобрение от Европейската комисия по механизма „SAFE“ и националния план за въоръжените сили да започне и реалното финансиране на проекта. - (видео) 
Източник: https://armymedia.bg/

СКС проведе конференция за подготовката на съвместното учение с бойни стрелби „ШАБЛА 2026“

Конференция, посветена на подготовката и провеждането на тактически учения със съвместни бойни стрелби ШАБЛА 2026, се проведе днес, 14 януари 2026 г., под ръководството на заместник-командира на Съвместното командване на силите (СКС) флотилен адмирал Галин Манев. Учението е планирано за месец август-септември на Зенитен полигон на ВВС-Шабла.
В конференцията участваха офицери от СКС, представители от Щаба на отбраната, Съвместното командване на специалните операции, видовете въоръжени сили, Командване за логистична поддръжка, служба „Военна полиция“, Военномедицинска академия, Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, Военна академия „Г.С.Раковски“ и Националния военен университет „Васил Левски“.
Форумът беше открит от флотилен адмирал Манев, който подчерта значението на ранното планиране и добрата координация между всички участващи структури.
Той отбеляза, че „учението „Шабла 2026“ следва да бъде организирано така, че да отговори на реалните предизвикателства на съвременната среда за сигурност, като осигури високо ниво на взаимодействие и оперативна съвместимост между видовете въоръжени сили и останалите участници“.
На срещата присъства и заместник-командирът на Военновъздушните сили (ВВС) бригаден генерал Димитър Георгиев и заместник-началникът на щаба по операциите на СКС полковник Иван Райков.
Основна цел на конференцията беше участниците да се запознаят с дейностите по подготовката и провеждането на бойните стрелби, както и да се дискутират и обсъдят параметрите на учението.
Източник: jfc.armf.bg

Ключов доставчик на боеприпаси за Украйна готви IPO в Амстердам

Производителят на бронирани машини и боеприпаси Czechoslovak Group (CSG) планира да се листне на борсата в Амстердам, което може да се окаже най-голямото първично публично предлагане (IPO) в историята на отбранителната индустрия, съобщава Bloomberg.
Базираната в Прага фирма планира да продаде нови акции на стойност 750 млн. евро, а собственикът Михал Стрнад ще продаде неопределено количество съществуващи акции в сделката. Инвеститорите от Cornerstone - Artisan Partners, BlackRock и дъщерно дружество на Qatar Investment Authority, са се ангажирали да поемат акции от предлагането за общо 900 млн. евро.
Общо сделката може да набере 3 млрд. евро или повече. Това би било най-голямото IPO в историята на отбранителната индустрия, ако прогнозата се изпълни.
Листването отразява ръста в цената на акциите на отбранителните компании от началото на миналата година, когато европейските правителства обявиха ангажименти за увеличаване на разходите за сигурност след руската инвазия в Украйна. Това насърчава някои от най-големите играчи в европейската отбранителна индустрия да изготвят планове за листване или ново емитиране на акции.
„Секторът е привлекателен и компания от региона би могла да бъде интересна възможност, разбира се, в зависимост от крайната оценка“, коментира Томаш Матрас, ръководител на отдела за акции в TFI PZU SA.
Френско-германският производител на танкове KNDS NV заяви през декември, че ще се подготви за IPO във Франкфурт и Париж тази година, в зависимост от пазарните условия. Германската фирма за отбранителни технологии Vincorion също обмисля листване още през това тримесечие.
Листването на Czechoslovak Group на Euronext Amsterdam се очаква да бъде първото голямо IPO в Европа за годината. То ще помогне за прекъсване на сушата от такива сделки за европейския борсов оператор, който не отчете нито едно голямо IPO през цялата минала година. Последната голяма продажба на акции в Амстердам беше по време на листването на CVC Capital Partners Plc за 2,3 млрд. евро през април 2024 г.
CSG е обмисляла листване в Лондон, преди да избере Амстердам поради по-благоприятния регулаторен режим.
Производителят на боеприпаси отбеляза рязък ръст на приходите, тъй като Европа увеличи военните разходи и изпрати оръжия на Украйна. Около една четвърт от приходите на компанията в размер на 4,49 млрд. евро през първите девет месеца на 2025 г. са дошли от Украйна.
Историята на CSG може да се проследи назад във времето, до преди три десетилетия, когато бащата на Стрнад основава Excalibur Army. Оттогава компанията се разраства, като купува испанската Fabrica de Municiones de Granada през 2020 г., италианската Fiocchi Munizioni SpA през 2022 г., както и производителя на боеприпаси Remington Kinetic Group през 2024 г.
33-годишният милиардер Стрнад заяви в интервю през декември, че иска да превърне своя бизнес в най-голямата отбранителна компания на континента.
„Вярваме, че първичното публично предлагане на CSG би повишило профила на групата сред международната инвестиционна общност, осигурявайки допълнителна финансова гъвкавост и разнообразие от източници на финансиране в подкрепа на по-нататъшния растеж“, заяви той.
Източник: https://www.investor.bg/

Отбранителен гигант стана първата турска компания с пазарна капитализация над 30 млрд. долара

Турската отбранителна компания Aselsan е достигнала пазарна капитализация от 30 млрд. долара във вторник, превръщайки се в първата компания от страната, надминала това равнище, предаде БТА, позовавайки се на Анадолската агенция.
През последните години компанията, която инвестира активно в различни високотехнологични продукти за отбранителния сектор и в изследване на иновативни технологични решения, отбелязва значителен подем. От 2023 г. до сега Aselsan е разширила портфейла си от поръчки със 120 процента и той вече достига сума от 17,9 милиарда долара, отбелязва Анадолската агенция.
Броят на договорите за износ на компанията също нараства значително през последните години, като през първите девет месеца на 2025 г. Aselsan е подписала нови договори за износ с обща стойност 1,45 милиарда долара, отбелязвайки ръст от 171 процента спрямо същия период на предходната година, отбелязва още медията.
Минути преди 12:30 ч. българско време акциите на Aselsan поевтиняват с близо 0,9% до 287,25 турски лири.
Успехът на компанията е свързан с нейната ефективност на международните пазари и инвестициите ѝ в иновативни високотехнологични продукти. Aselsan, която определя експортно ориентирания растеж като свой основен приоритет, наскоро засили еждународното си присъствие с договор на стойност 410 милиона долара, подписан с Полша, страна членка на НАТО, посочва в. Hurriyet. - Още ВПК на Турция
Източник: https://www.investor.bg/

Как България удължи Първата световна с 2 години – несъстоялото се българско покаяние

Кръглите годишнини от големите събития винаги са повод не само за припомнянето им, а за размисли и изводи от преживените преди време големи сътресения. Изводи и поуки – обаче не за нас, а за големите виновници – Великите сили. Те да се поучат, нали? А ние? Големите, общоевропейските поуки от Голямата Война отдавна са направени. Няма да ги повтаряме.
А няма ли такива, предизвикани от специфично българското участие в касапницата? Като че ли 99% от писанията у нас са все за героичните наши защитници на Н-ския връх или стоицизма на обоселите ни войници от Н-ския полк на Солунския фронт......Прочети още

Великите авантюристи: Гаджал Войвода – войникът на XIX век

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.......Прочети още

Исторически календар

От 14 до 24 януари 1943 година в Казабланка, Мароко, се провежда конференция на западните съюзници. На срещата американският президент Франклин Рузвелт, британският премиер Уинстън Чърчил и членовете на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ и Великобритания планират бъдещите съвместни военни операции в Европа. Те се споразумяват за „последователно разрушаване и разстройване на военната, промишлената и икономическата система на Германия“ чрез по-нататъшно засилване на общото стратегическо авиационно настъпление срещу Германия и нейните европейски съюзници.
Една от целите на въздушната настъпателна операция „Пойнт Бланк“ е изваждането от строя на нефтопреработващите заводи в района на Плоещ и сриването на превоза на гориво по Дунав, което открива ново активно въздушно направление за България. Главно съдържание в бойната дейност на българската авиация през периода от август 1943 до август 1944 г. съставляват действията на изтребителите за отразяване ударите на англо-американската авиация при прелитането й над територията на страната за нанасяне на въздушни удари по обекти в Румъния и по столицата София.

„Ростех“: Су-35 е най-смъртоносният изтребител на Русия във въздушен бой

Руският държавен отбранителен концерн „Ростех“ съобщи, че изтребителят Су-35С е унищожил повече въздушни цели в бой въздух–въздух от всеки друг тип изтребител на въоръжение в Руските въоръжени сили, предаде Military Watch.
В изявление на пресслужбата на компанията се подчертава, че Су-35 остава един от най-активно използваните бойни самолети в хода на войната в Украйна, като особено висока оценка от пилотите получават неговите съвременни авионика, системи за радиоелектронна борба и защитни комплекси.
Су-35 е дълбоко модернизирана версия на съветския изтребител за превъзходство във въздуха Су-27 и е проектиран с ясно изразен фокус върху въздушния бой. Това го отличава както от по-евтиния и многоцелеви Су-30СМ2, така и от значително по-тежкия Су-34, оптимизиран основно за ударни мисии. В резултат самолетът редовно се използва за задачи по въздушно превъзходство срещу широк спектър цели в зоната на бойните действия.
Въпреки че Су-35 разполага с най-усъвършенстваните способности за въздушен бой сред серийно произвежданите руски изтребители, той все пак отстъпва на по-модерния изтребител от пето поколение Су-57, както и на прехващача МиГ-31, който вече не се произвежда. И двата самолета имат значително по-мощни сензорни системи, като МиГ-31 разполага и с по-голям боен товар, както и с възможност за поразяване на цели на много по-големи дистанции благодарение на по-високата си скорост и таван на полета.
Въпреки тези ограничения се смята, че именно Су-35 е реализирал най-голям брой въздушни победи, основно заради значително по-големия брой машини, използвани в бойните действия. Забавянията по програмата Су-57 означават, че към момента на въоръжение се намира приблизително само един авиационен полк. Междувременно флотът от МиГ-31 е приоритетно насочен към защитата на Арктика и се използва в ограничен мащаб заради високите експлоатационни разходи.
В началото на януари пилот на украинските ВВС, управляващ F-16, посочи именно действията на Су-35 като основен фактор, който възпрепятства използването на F-16 съгласно стандартите на НАТО. По думите му украинските самолети са принудени да прилагат тактика на полети на ниска височина, използвайки релефа и наземния „шум“, за да избегнат по-напредналите руски изтребители. Още през ноември 2024 г. главният изпълнителен директор на „Ростех“ Сергей Чемезов заяви, че доставените на Украйна западни изтребители F-16 и Mirage 2000 са били принудени да оперират изключително на ниска височина и далеч зад фронтовата линия, за да не попаднат под ударите на Су-35. Украински военновъздушни източници нееднократно са предупреждавали, че тези самолети не могат да се равняват по способности със Су-35.
В края на юли бе потвърдено, че Су-35 е интегрирал ракетата въздух–въздух Р-77М, разработена първоначално за Су-57. Това значително е подобрило способностите му за бой извън визуален обхват, които дотогава изоставаха спрямо съвременните китайски и американски изтребители. Два месеца по-рано, през май, генералният директор на Обединената авиостроителна корпорация Вадим Бадеха съобщи, че се работи по увеличаване на производството на Су-35, както заради нарастващото търсене от руските Въздушно-космически сили, така и заради засилен интерес от чуждестранни клиенти.
Очаква се увеличеният износ на Су-35 да се превърне в ключов фактор за преодоляване на спада в руските отбранителни продажби в чужбина, започнал през 2022 г., като 2025 г. се очертава като повратна точка за програмата на международните пазари. След началото на доставките за Алжир в началото на 2025 г., се очаква Иран и Етиопия да започнат да получават изтребителите през 2026 г. - Още за Су-35
Източник: https://trud.bg/

Хората от Специалните сили са малко на брой, но специално подбрани и много добре подготвени

С тържествена церемония вчера Съвместното командване на специалните операции (СКСО) откри подготовката за 2026 година. В своето обръщение към личния състав командирът на СКСО бригаден генерал Божидар Бойков пожела на военнослужещите здраве, щастие и удовлетворение от изпълняваните задачи. Той подчерта, че откриването е само символично, защото в Специалните сили подготовката е непрекъснат процес, съобщават от формированието.
Бригаден генерал Бойков акцентира върху настъпилите промени в средата за сигурност в последните години и все по-честото използване на военния инструмент за постигане на различни цели. Стъпвайки на своя опит от войните в Ирак и Афганистан, бригаден генерал Бойков изрази личната си надежда войната да не стига до нашата страна, защото последиците ще са тежки за всички. „Естеството на нашата професия е да бъдем готови за времето, когато нацията и държавата ще имат нужда от нас, за времето, когато ще трябва да изпълним нашите конституционни задължения за защита целостта и независимостта на нашата Родина“, допълни той.
Командирът на СКСО очерта основните приоритети през 2026 година, като обърна специално внимание на индивидуалната подготовка. „Всички говорим колко важни са хората и това е нашият начин да инвестираме в хората, в техните знания и умения. Индивидуалната подготовка е едно от нещата, което ни отличава от другите. Хората от СКСО са малко на брой, специално подбрани и много добре подготвени в направленията, в които работят.“, каза бригаден генерал Бойков.
През настоящата година ще се задълбочи целенасочената подготовка, фокусирана върху основните задачи на Силите за специални операции – специално разузнаване и директни действия, като всичко научено ще бъде тествано в няколко големи учения на територията на страната. Бригаден генерал Бойков заяви, че предстоящата година ще бъде натоварена за личния състав, но изрази увереност, че това неминуемо ще доведе до надграждане на професионалните способности на военнослужещите.
Молебен за здраве, успех и благополучие на Специалните сили беше отслужен от ректора на Православната духовна академия в Пловдив Негово Високоблагоговейнство д-р Добромир Костов, който благодари от името на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай и от свое име, че Специалните сили на Българската армия за поредна година запазват единството и вярата си в църквата и търсят благословение от Бога.
Източник: ttps://otbrana.com/

Асемблирането на бойните машини „Страйкър“ може да започне

Завод „Терем – Ивайло“ е напълно готов да започне асемблирането на бойните машини „Страйкър“. Очаква се през февруари от САЩ да пристигнат първите машини и процесът да започне. Това съобщи пред журналисти във Велико Търново министърът на отбраната Атанас Запрянов, съобщава Пресцентърът на МО. Днес министърът на отбраната Атанас Запрянов и заместник-министърът на отбраната Аделина Николова се запознаха на място с готовността на дружеството да извършва финалното асемблиране на машините, проверката на тяхната функционалност и цялостна подготовка. Присъства и изпълнителният директор на „Терем Холдинг“ ЕАД Калин Димитров.
Министър Запрянов припомни, че правителството инвестира 17 милиона лева за подготовката на завод „Терем - Ивайло“ ЕООД. Съгласно договора, общо 198 бронирани и спомагателни машини ще бъдат доставени в нашата страна.
Като част от подготовката на инфраструктурата, на територията на завода изцяло са реновирани сградите, където ще се приема техниката, и ще се извършва асемблирането. Изградени са и нови сгради за други дейности. В момента вървят довършителни работи по обектите. Освен строителната дейност, в дружеството, се подготвя и обучава и личният състав. По думите на министър Запрянов, новото е, че освен асемблаж на машините, в „Терем - Ивайло“ ще бъде развърнат и център за сервизна поддръжка на радиостанции и комуникационни средства, какъвто досега в България не е имало. Сервизният център ще даде възможност да се диагностицира и ремонтира комуникационна техника и за други формирования в армията.
Министърът на отбраната припомни, че по договора на „Терем - Ивайло“ с „Дженерал Дайнамикс“, освен асемблаж, в България ще се проверяват функционалността на вътрешните комуникационни системи, управлението на машината, на нейните огневи средства, както и на радио системите и комуникациите. След дооборудването и проверката на функционалността, „Терем - Ивайло“ с „Дженерал Дайнамикс“ ще предадат техниката на Сухопътните войски на САЩ. Съгласно договора на Министерството на отбраната с правителството на САЩ, Сухопътните войски на САЩ ще предоставят тази техника на българското Министерство на отбраната и на нашите Сухопътни войски; ще бъдат извършени изпитания, включително и стрелби, след което тя ще бъде приета от Сухопътните войски на Република България и ще започне обучението на екипажи.
Финансирането по договора за придобиване на бойните машини е напълно осигурено, по години и периодично се извършват съответните плащания.
Във Велико Търново министър Атанас Запрянов отговори и на други журналистически въпроси, свързани с актуални теми в отбраната. „Всички цели, които бяхме поставили в програмата по отношение на отбраната, са изпълнени“, подчерта той. За пример посочи приключилата доставка на първите осем самолета F-16 Block 70, подготовката на инфраструктурата на Трета авиационна база, приемането на първия многофункционален боен кораб, подготовката на инфраструктурата за бойните машини „Страйкър“ и др. „Без да нарушаваме и бойната подготовка, всички учения и мероприятия са завършени“, каза министърът. Той благодари за подкрепата от министър-председателя и от колегите си министри.
Съгласно договора с Германия за нова система за противовъздушна отбрана IRIS-T, първата такава система е поръчана и в момента се произвежда. През февруари се очаква Европейската комисия да одобри националния план по механизма SAFE, след което думата ще има българският парламент. В плана има общо девет проекта ключови за отбранителните ни способности.
Подготовката и усвояването на новите самолети също продължава успешно. „От пристигането на техника, до получаване на национална оперативна способност, трябва време“, посочи министър Запрянов и допълни: „Нашите пилоти в момента летят и усвояват самолета. Очакваме в края на другата година да имат друг тренинг и подготвеност. Общо 32-ма пилоти трябва да бъдат подготвени и сертифицирани“.
Сред проблемите в отбраната той посочи преди всичко финансовото осигуряване и необходимостта от политическа стабилност, за да не спира развитието на модернизационните проекти.
Министър Атанас Запрянов подчерта, че е спокоен за състоянието на Българската армия и хората в нея са мотивирани. По думите му - има огромен интерес за служба в армията. „Намалили сме некомплекта с 4,3 процента за войници за една година“, посочи той и допълни: „Ние се справяме вече с некомплекта, но ни трябва бюджет“. - (видео)
Източник: ttps://otbrana.com/

План на обсадата на Варненската крепост от времето на Руско-турската война от 1828 - 1829 година

Планът на обсадата на Варненската крепост по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. е публикуван в атлас със заглавие: „Карти и планове към описанието на Турската война от 1828 и 1829 г. / Съставител Н. Лукянович. Санкт Петербург, 1844 г. Атласът е приложение към книгата на капитан Николай Андреевич Лукянович „Описание на Турската война от 1828 и 1829 г.“. Съставен от гвардейския капитан Лукянович. Санкт Петербург, в печатницата на Едуард Пратс“ в 4 части (1844 и 1847 г.). Атласът е библиографска рядкост. Тук представеният план на Варненската крепост е от атласа съхраняван в Държавната обществена историческа библиотека на Русия в Москва (Государственная публичная историческая библиотека в России).
Планът е неоцветен (черно-бял). Линейният мащаб е във версти (2 версти) (1 верста е равна на 1066,8 м). Планът е южно ориентиран (посоката юг е горе). Той обхваща територията между Черно море (Часть Чернаго Моря) на изток, до Девно (Девня) на запад, и от Франки (Франга) на север, до височината Курт тепе (Гора Куртепе) и Мимисофларъ (Мемиш Софулар/Приселци) на юг. Върху него са нанесени всички села в околностите на Варна (част от които днес са изчезнали): на север от Девненското езеро (Лиманъ Девно) – Пашакиой (Паша кьой/кв. „Владиславово“ на гр. Варна), Гайдолы (Голям Аладън/Страшимирово?), Девно (гр. Девня), Франки (Франга/Буюк Франга/кв. „Каменар“ на гр. Варна); на юг от Девненското езеро – Галата (кв. „Галата“ на гр. Варна), Пейнерджи (на южния бряг на Варненското езеро), Ешекъ (на южния бряг на Варненското езеро), Османджи (край пътя от Константиново за Аврен, изчезнало през 1837 г.), Гебеджи (Гебедже / гр. Белослав), Кюкледжи (Кьоклюджа/Звездица), Гасанларъ (Хаджи-Хасанлар/Хаджи-Синанлар / Бенковски), Авренъ (Аврен).
Във Варненския залив са нанесени два пристана (Пристань) – на север от Варненската крепост пристана на адмиралтейския кораб „Париж“, под командването на капитан I ранг Дмитрий Егорович Балзам, и пристана в южния край на залива в местността „Карантината“.
На картата са нанесени и фортове на запад и северозапад от крепостта, окопите на руската армия и пътищата от крепостта водещи към Каварна на север, Гебедже (Белослав) и Козлуджа (Суворово) на запад и към Бургас и Константинопол на юг.  
Обсадата на Варненската крепост (22 юли – 29 септември/11 октомври 1828 г.) се ръководи от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков и неговият началник-щаб генерал-майор Василий Алексеевич Перовски, а след раняването на княз Меншиков – от граф Михаил Семьонович Воронцов (18 август – 29 септември/11 октомври 1828 г.).
Съгласно клаузите на Адрианополския мирен договор – 2/14 септември 1829 г., руските войски се оттеглят от Варна на 19 септември (1 октомври) 1830 г., след получаването на част от военната контрибуция – 400 хиляди златни холандски дуката.
Източник: https://www.maritime.bg/

Исторически календар

На 13 януари 1880 година в Пловдив е роден подполковник Александър Морфов (1880 – 1934).
Завършва Българската униатска гимназия в Одрин (1899), където изучава основни музикалнотеоретични дисциплини и флейта, и Военното училище в София (1902). Служи в 1-ви пехотен софийски и в 25-и пехотен драгомански полк, като ротен командир в Школата за запасни офицери и във Военното училище и като командир на 7-а пехотна дружина.
Сражава се във войните за национално обединение (1912 – 1918), а през 1922 г. преминава в запаса и се отдава на музикално творчество. Един от пионерите на българската хорова музика, участвал в създаването на Съюза на народните хорове (1926).
Наречен „баща на българската войнишка песен“, той е автор на повече от 40 военни марша (12 – по негов текст), сред които „Ний ще победим“ (1900), „Марш на македонските революционери“ („Изгрей, зора на свободата“), „Срещен марш“ и др. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен.
Александър Морфов умира на 19 април 1934 г. в София.

Със заповед на министъра на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов от 13 януари 1941 година е учреден „Възпоменателен знак за пострадалите от войните“.
Изготвен в два варианта, той е раздаван до края на Втората световната война като „израз на отличие и похвала към ранените и убитите във време на война по нашите бойни полета“. Когато се дава за раняване, кръстът е покрит със светлосин емайл, а върху щита се изписва цифра „1“, „2“ или „3“, в зависимост от броя на раняванията. Върху предназначения за близки на загинали знак кръстът е покрит с черен емайл, изображение на кръст е поставено и върху щита вместо цифра. Според замисъла на създателите на отличието, поставените върху него изображения символизират отечеството, монарха, славата, страданието, смъртта и войната. Право да получат и носят възпоменателния знак имат ранените във войните за национално освобождение и обединение, както и наследниците на загиналите. Всички носители на знака получават специален документ – легитимация, издадена от Общия съюз на пострадалите от войните в България, която удостоверява правото на наградения да носи отличието.
На 25 март  2014 г., със заповед на министъра на отбраната на Република България Ангел Найденов учреденият през 1941 г. „Възпоменателен знак за пострадалите от войните“ е възстановен  като ведомствена награда на Министерство на отбраната. Под името „Знак за пострадалите във военен конфликт, мисия и операция“ той, подобно на предходния знак, също се изготвя в два варианта – за ранени и за загинали. Автор на проектите е художникът Александър Занков. Дава се „в израз на благодарност към военнослужещите и цивилните служители от Въоръжените сили, ранени или загинали при изпълнение на служебния им дълг при военен конфликт, при участие в мисия, операция зад граница или за принос в националната сигурност в мирно време“.

Щабът на ВМС навърши 127 години

В навечерието на 127-та годишнина от създаването на Щаба на Военноморските сили, на 12 януари 2026 г. в Големия салон на Командването се проведе тържествено честване по този случай.
В началото на тържеството капитан I ранг Божидар Иванов – настоящ началник на тази основна командна и управленска структура на българския военен флот, направи кратка ретроспекция на нейното развитие от началото на миналото столетие до наши дни.
„Преминавайки през много трансформации и организационни промени, Адмиралтейството винаги е символизирало единното и умело ръководство на бойните сили и средства, призвани да защитават независимостта и националните ни интересите в морските пространства на България.“ – каза капитан І ранг Иванов пред присъстващите военнослужещи и цивилни служители. Той изказа своята признателност за приноса им за съхраняване на традициите и за възходящото развитие на Военноморските сили, както и увереността си в успешното справяне с предизвикателствата, стоящи пред тях.
Със своя заповед командирът на Военноморските сили награди военнослужещи и цивилни служители за постигнати отлични резултати и проявен висок професионализъм.
В приветствието си контраадмирал Михайлов очерта важната роля, която Щабът и неговите служители имат за цялостната дейност на Военноморските сили, за успешните плавания на корабите и за изпълнение на задачите, поставени пред формированията.
„Още от своето създаване, Щабът винаги е бил най-важният орган за ръководство на флота, защото няма командир или началник, който е в състояние сам да управлява такава сложна организация. Независимо от мястото и от състава, той е и винаги ще бъде този важен управленски орган, който подготвя и предлага на Командването най-адекватните и подходящи в конкретната ситуация дейности и решения.“ -  подчерта контраадмирал Михайлов в своето обръщение.
Празникът завърши с обща снимка на Командването на Военноморските сили и личния състав на Щаба.
(Информацията е на ВМС.)

Кралят, който промени съдбата на Швеция

На 12 януари 1528 г. Густав I Васа е коронован за крал на Швеция. Така започва период в историята на страната, запомнен като епохата на утвърждаването на независимата шведска държава и изграждането на силна, централизирана монархия.
Управлението на Густав I поставя основите на модерна Швеция, белязана от дълбоки политически, религиозни и икономически промени, които трайно променят мястото ѝ в Северна Европа.
Густав I Васа е ключова фигура в шведската история, признат за основател на династията Васа и за първия крал на модерна Швеция.
Роден е на 12 май 1496 година в благородническо семейство, той се издига по време на бурен период, белязан от датското господство над Швеция и трагичните събития на Стокхолмската кървава баня, която унищожава голяма част от шведската аристокрация.
Густав е син на шведски сенатор и произхожда от благороднически род, чиито членове играят важна роля в раздираната от вътрешни конфликти аристократична политика на Скандинавия през 15-и век. Семейството му е свързано чрез брак с рода Стуре, който осигурява на Швеция трима регенти........Прочети още

Швеция отделя 440 милиона долара за военни дронове

Швеция ще похарчи 4 милиарда крони (437 милиона долара) за безпилотни системи за дронове, които ще бъдат доставени през следващите две години, заяви в понеделник министърът на отбраната на страната Пал Йонсон.
Членката на НАТО ще закупи безпилотни системи, включително дронове за атака с голям обсег, системи за електронна война и дронове за наблюдение, както и дронове за морско наблюдение и разминиране.
"Никой не знае как ще изглежда следващата война, но едно е ясно - бъдещото бойно поле ще се характеризира с безпилотни системи и далекобойни способности", заяви Йонсон на годишната шведска конференция по отбрана в Сален, северна Швеция.
"Всеки, който не разбере това, ще бъде или мъртъв, или победен. Войната, както знаем, е жесток учител."
Освен това правителството ще инвестира 1,3 милиарда крони в нови военни спътници, каза Йонсон.
Швеция, член на Европейския съюз, която се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) през март 2024 г., увеличава постоянните си военни разходи след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Шведското правителство също така взема назаем 300 милиарда крони, за да ускори придобиването на ново оборудване, като системи за противовъздушна отбрана , подводници и надводни кораби.
Източник: https://news.bg/

Франция стартира кампания за набиране на доброволци за нова военна служба

Франция обяви в понеделник, че стартира кампания за набиране на хиляди млади хора за нова 10-месечна доброволна национална военна служба, като първите участници ще започнат службата си през септември, съобщава Ройтерс.
Програмата, представена от президента Еманюел Макрон през ноември, е отворена за всички млади френски граждани на възраст 18-25 години, които желаят „да допринесат за способността на нацията да се съпротивлява в несигурна среда“, заяви на пресконференция началникът на генералния щаб на въоръжените сили генерал Фабиен Мандон.
Тази стъпка е част от по-широка промяна в цяла Европа, където държави, които десетилетия наред разчитат на гаранциите за сигурност от САЩ, се тревожат от променящите се приоритети на президента Доналд Тръмп и от това, което те възприемат като агресивна позиция на Русия.
От септември 3000 младежи ще се присъединят към армията, флота или въздушните сили за мисии на френска територия, като броят им ще нарасне до 4000 през 2027 г. и до 10 хиляди годишно до 2030 г.
Те ще получават около 800 евро (935 долара) на месец и ще изпълняват задачи, вариращи от помощ при природни бедствия до наблюдение срещу тероризъм, и ще работят на различни длъжности – от оператор на дронове до пекар, механик, електротехник и член на медицинския персонал.
След програмата участниците ще могат да се интегрират в обществения живот, да станат войници в запас или да останат във въоръжените сили, което отразява „дългосрочната еволюция на армията към хибриден модел“, заяви министърът на отбраната Катрин Вотрен на същата пресконференция.
Очаква се схемата да струва 150 млн. евро през 2026 г. и общо 2,3 млрд. евро между 2026 и 2030 г., каза тя.
Източник: https://www.investor.bg/

Корабите от състава на Военноморската противоминна група в Черно море „MCM BLACK SEA“ акостираха в Бургас

На 8 януари тази година, с официалната церемония по смяна на командването, проведена в Истанбул, започна осмата активация на Военноморската противоминна група в Черно море „MCM BLACK SEA“.
Турските военноморски сили поеха ротационното командване на групата от военноморските сили на Румъния.
Снимките от посрещането на корабите в Истанбул са предоставени от ВМС на Република Турция
Командир на тактическото формирование е флотилен адмирал Йозгюр Еркен, командир на силите на море е капитан І ранг Джюнейт Талайман от ВМС на Турция, а началник на щаба е капитан II ранг Христо Генчев от ВМС на Република България.
Групата се състои от 4 кораба – кораб за командване и управление „UTGM. ARIF EKMEKCI“ и минен ловец „AYVALIK“ от състава на ВМС на Република Турция, базов миночистач „ПРИБОЙ” от състава на ВМС на Република България и минен ловец „ION GHICULESCU“ от състава на ВМС на Румъния.
От наша страна, освен екипажът на базов миночистач „Прибой“ от състава на Шести дивизион противоминни кораби с командир капитан III ранг Мирослав Малчев, в активацията участват и български офицери, като част от бреговия и походния щаб на групата.
След организационното сглобяване на силите и проведените съвместни тренировки по различни направления, екипажите извършиха подготовка за излизане на море и осъществиха преход до пристанище Бургас, в което застанаха на 11 януари.
В открити води корабните екипажи изпълниха задачи по разузнаване и наблюдение, с оглед заплахата от морски мини, противоминни действия в определени зони, както и тренировки за търсене и спасяване. Проведоха се и тренировки за отразяване на атаки, за интегриране на силите, както и съвместни учения, с цел обмяна на опит и подобряване на оперативната съвместимост.
По време на активацията, корабите ще посетят и пристанище Констанца, Румъния. На море корабите от групата ще изпълнят действия насочени към противодействието на заплахата от морски мини, както и учения за усъвършенстване на оперативната съвместимост на силите.
Военноморската противоминна група в Черно море „MCM BLACK SEA“ е създадена с подписването на 11 януари 2024 г. на меморандум за разбирателство между страните учредителки – Република България, Румъния и Република Турция.
Първото оперативно развръщане на групата е през месец юли същата година. До момента са проведени общо седем активации под командването на Република Турция, Република България и Румъния, като всяка от нациите на ротационен принцип изпълнява функциите по командване и управление за период от шест месеца.
Принципът за ротационно командване на групата е залегнал в меморандума за нейното създаване. Комитетът на „MCM BLACK SEA“ се състои от командирите на военноморските сили на страните участници и е отговорен за разработване на цялостни насоки и указания, осигуряващи ефективното ѝ функциониране.
Под командването на ВМС на Турция, за първото полугодие на 2026 г., ще бъдат проведени три активации, като в началото на месец юли, на церемония в град Бургас, предстои Република България да приеме ротационното командване на групата. - (видео)
Източник: bnf

Първи разузнавателен батальон чества своя празник

Днес, 12 януари, 1-ви разузнавателен батальон, от състава на Сухопътните войски, тържествено отбеляза празника на Българското военно разузнаване и на формированието.
В приветственото си слово началникът на щаба майор Деян Цачев изказа своята благодарност към личния състав и подчерта „Независимо от съществуващите трудности, съпътстващи отговорната ни ежедневна дейност, ние изпълняваме мисията си с увереност и чест“. Той пожела духът на родолюбието, отговорността и единството да водят личния състав и занапред.
Със заповеди на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков и на командира на военното формирование майор Иван Томов бяха наградени военнослужещи и цивилни служители, отличили се с високи резултати при изпълнение на служебните си задължения.
Военен клуб Чирпан организира празнична програма, с която поздрави военнослужещите, в която с участваха деца от вокална група „До-ми-сол“, танцов състав „Тракийска броеница“ и фолклорна група „Славейчета“.
На празника на присъстваха заместник-кметът на Община Чирпан Светла Дончева, заместник-началникът на ВМА-Пловдив полковник д-р Мария Георгиева, бивши командири на батальона и командири на военни формирования.
Източник: landforce.armf.bg

Празник на българското военно разузнаване

С княжески указ № 190 от 31 декември 1907 г. е създадена Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. На 12 януари 1908 г. указът влиза в сила, а от 1997 г. тази дата се отбелязва като официален празник на военното ни разузнаване. По време на Балканската война (1912 – 1913) за първи път е осъществено въздушно разузнаване и са направени опити за радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен.
В хода на Първата световна война (1915 – 1918) към армиите и щабовете на дивизиите функционират разузнавателни служби. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) Разузнавателната секция е разформирана. През 1939 г. възобновява дейността си, а през 1940 г. е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел към Щаба на войската с три отделения.
След Втората световна война (1939 – 1945) той прераства в Разузнавателен отдел на Генералния щаб, чиято задача е водене само на външно разузнаване. От март 1950 г. се нарича Разузнавателно управление на Генералния щаб. В негово подчинение преминава парашутно-разузнавателен батальон (1951), формирана е отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване, създаден е отряд за радиотехническо разузнаване (1957) и е открита школа за подготовка на кадри (1972). На основата на Разузнавателното управление се създава Главна дирекция „Военна информация“ (1999), която по-късно е трансформирана в Служба „Военна информация“ (2000). Днес главните приоритети в дейността й се определят от участието на България в колективната европейска и евроатлантическа система за сигурност.
С министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. 12 януари е обявен за официален празник на българското военно разузнаване.

Английско-Афганската война и единственият оцелял, който да разкаже

Съществуват страни, за които се твърди, че никога не са били завладявани. Въпреки тежките сражения, както и огромните човешки жертви, картата на света познава някои много костеливи орехи, а техните подвизи могат да се смятат за особен успех в редица случаи. Една такава държава е именно Афганистан. И докато опитът за съветска инвазия продължава да бъде пресен и незабравим, като една от най-слабите възможни функции в това отношение, не трябва да забравяме, че руснаците не са единствените хора, които са направи грешката да нападнат някогашната империя. Сериозен позор може да бъде забелязан и от английска страна в средата на XIX век.
Първата Английско-Афганска война е следствие на голямата надпревара между английската и руската корона за разширяване на влиянието в Азия. По това време опитите на Русия да разшири влиянието си в Индия остават без успех и са значително кратки, а междувременно британците не спират да наблюдават този гигант и да го смятат за основен враг. Мнозина очакват проявата на първата „студена война“ между двете страни, а с влошаващото вътрешно политическо състояние на Индия, англичаните очакват сериозна експанзия и атака от Русия, при това директно през Афганистан.......Прочети още

Прощаваме се с генерал-майор Димитър Цветков

На 09.01.2026 г. ни напусна генерал-майор Димитър Цветков – летец първи клас, отличен пилот, изявен командир и уважаван офицер, посветил живота си на бойната авиация и на Българската армия. Той беше личност с ярко присъствие, отдаден на военната авиация и на хората, с които е летял и работил рамо до рамо.
В своята 30-годишна служба в редовете на българските Военновъздушни сили генерал-майор Цветков е заемал редица летателни и командирски длъжности. Започнал е като  младши пилот и израства до командир на 19 изтребителен авиационен полк, заместник-командир на 10 смесен авиационен корпус, командир на корпус Тактическа авиация,   заместник-началник на Главния щаб на ВВС по подготовка и използване на войските. Летял е на самолети L-29, МиГ-17 и различни модификации на МиГ-21.
Поклонението ще се състои на 13 януари (вторник) от 13:00 часа в дома на покойника на Централните гробища в гр. Пловдив.
ДЪЛБОК ПОКЛОН!
Източник: af.armf.bg/

Германия предлага мисия на НАТО в Арктика в опит за примирие между съюзниците

Германия ще предложи съдместна мисия на НАТО в Арктика по подобие на "Балтийски страж" в Балтийско море, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници в дипломатическите среди. Целта е да се облекчи напрежението между съюзниците след изявленията на американския президент Доналд Тръмп относно Гренландия.
"Балтийски страж" беше стартирана преди година след няколко прекъснати подводни кабели в Балтийско море. Задачата е защита на критичната инфраструктура. Сега тя може да послужи като основа за мисия и в Арктика.
Според публикации Тръмп вече е поръчал да бъде изготвен план за интервенция в Гренландия. Тази идея не среща подкрепата на военните в САЩ, които заявяват, че това ще сложи края на НАТО и няма да бъде подкрепено от Конгреса.
Междувременно НАТО публикува в социалната мрежа Х съобщение за съвместно учение на военноморските сили на НАТО край бреговете на Гренландия. Заедно в тежките условия на далечния Север, за да поддържаме сигурността на стратегически важния регион, се казва още в съобщението.
В Европа засилиха дипломатическата активност в опит да спрат плановете на Белия дом относно Гренландия. Вицеканцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбейл призова САЩ да спазва суверенитета на Гренландия и международното право. Той ще пътува до САЩ през следващата седмица по покана на министъра на финансите на САЩ Скот Бесент.
На срещата ще бъдат и други финансови министри, включително от Г-7, Австралия, Южна Корея, Индия, Мексико и от Европейския съюз, пише още Bloomberg. Ларс Клингбейл отчете още, че международното право важи за всички, включително и САЩ. "Ние работим заедно като съюзници в НАТО, за да увеличим сигурността в Арктика, а не един срещу друг", допълни още той.
През следващата седмица в САЩ пристига още един високопоставен германски служител - министърът на външните работи Йохан Вадефул, който пък ще разговаря с държавния секретар Марко Рубио. Той призова за диалог, за да бъдат изпълнени отговорностите към мир и сигурност, които споделят съюзниците.
Вадефул казва още, че трябва да бъдат легитимирани интересите на всички в НАТО, нои на хората, които живеят в Гренландия, които трябва сами да определят бъдещето си.
Според публикация в Sunday Telegraph Великобритания вече подготвя войски за част от вероятна мисия на НАТО в Гренландия. Властите отбелязват в отговор, че се водят нормални дискусии със съюзниците срещу всяка руска заплаха.
Източник: https://www.investor.bg/

Най-голямото оръдие на Хитлер

През 30-те години на миналия век Франция създава система от масивни укрепления, наречена линията Мажино, която да защити страната от нахлуване от изток. Тези укрепления са едни от най-непревземаемите в този момент - с дълбоки подземни бункери, съвременни защитни кули, помещения за пехотинци, барикади, артилерийски и противотанкови оръдия и т.н.
Нищо, което немският Вермахт има в арсенала си, не е в състояние да проникне зад тази страхотна защита, пише profit.bg. За да намери решение на този проблем, Хитлер се обръща към производителя на оръжие Krupp.
Инженерът на компанията Ерих Мюлер изчислява, че пробиването на седем метра стоманобетон, или един метър от стоманена броня, е нужно оръжие с огромни размери. То трябва да има вътрешен диаметър от повече от 80 см и дължина повече от 30 метра, ако изстрелва боеприпаси с тегло 7 тона всеки от разстояние повече от 40 километра, извън обхвата на френската артилерия.
Самото оръжие би тежало над 1300 тона и трябва да бъде транспортирано на части от железница. Когато тези цифри са представени на Хитлер, той ги одобрява и конструирането на огромното оръжие започна през 1937 г.
За малко повече от две години то е готово. Лично Алфред Круп води фюрера на изпитателната площадка в началото на 1941 г., за да наблюдава тестовете. Той нарича огромното оръдие Schwerer Gustav, или "тежкия Густав", на баща му Густав Круп. - (видео)
Schwerer Gustav е абсолютно чудовищно оръжие. Той е толкова голям и тежък, че не може да се движи. За тестовете е разглобен и натоварен в 25 товарни автомобила, които го транспортират до тестовата площадка, за да бъде сглобен на място - задача, която изисква 250 работници и отнема близо три дни.
За цялото време и пари, изразходвани за изграждането на оръжието, то върши малко работа на бойното поле и не прави абсолютно нищо срещу французите, за чието нападение първоначално е предвидено.
Германия вече е нахлула във Франция през 1940 г., преди оръжието да е готово, просто като заобикаля линията Мажино, което прави системата от сложни укрепления напълно безполезна.
Вместо това Schwerer Gustav е разположен на източния фронт край Севастопол в Русия по време на обсадата през 1942 г. Четири хиляди мъже работят пет седмици, за да го подготвят за стрелба.
През следващите четири седмици той изстрелва 48 боеприпаса към отдалечени укрепления и унищожава склад за подводни боеприпаси, разположен на 30 метра дълбочина, с най-малко 10 метра бетонна защита. - Още артилерия

Първи страници от историята на Морското училище

Първият български офицер, началник на Машинната школа, е завършилият в Русия инженер-механик мичман I ранг (ст. лейт.) Константин Божков (1885 -1886 г., 1999-1900 г.).
На снимката: мичман I ранг Божков с ученици от випуск 1886-1992 г., (1887 г., Русе) .......Прочети още

Исторически календар

На 11 януари 1900 година в Шумен е роден генерал-майор Петър Хаджииванов (1900 – 1984).
Завършва Военното училище (1920) и Военната академия в София (1928). Служи като помощник-началник на секция в Генералния щаб (1928 – 1930), командир на рота в Школата за запасни офицери (1930 – 1931), преподавател в офицерския и подофицерския курс в Пехотната школа във Велико Търново (1931 – 1934), инспектор на класовете във Военната академия (1934 – 1936), началник на Разузнавателната (1936 – 1938) и Оперативно-мобилизационната секция в щаба на 7-а пехотна дивизия (1938 – 1940), началник на Учебното отделение в Щаба на войската (1940 – 1944). През юни 1944 г. е назначен за началник-щаб на 16-а пехотна дивизия, а през октомври с. г. – за началник-щаб на 4-а армия.
Участва в заключителния етап на войната срещу Германия (1944 – 1945). От 16 февруари 1945 г. заема длъжността началник-щаб на 1-ва българска армия. След войната е началник на Школата за запасни офицери (1946) и на Военната академия (1946 – 1948).
Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 1 кл. Автор на „Кратка история на Отечествената война“ (1958), „Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия“ (1964), „До Алпите с Първа българска армия“ (1975).

През 1956 г. приключва безславната служба на торпедните катери „Пауер” в нашия флот

На 30 август 1956 г. временно изпълняващият длъжността командващ ВМС капитан І ранг Янков издава секретната Заповед № М-0237, съгласно която стражевите катери тип „Пауер“ с тактически номера 431 и 432 се бракуват, снемат се от отчет и се заличават от списъците на флота.
Съгласно същата заповед трябва: „Да се снемат от корабите всички видове имущества - годни и негодни за употребление, като палубите и надстройките се ремонтират до състояние да не пропущат в кораба вода от плиски и дъжд.
Корпусите да се предадат на поделение 20230 за използването им като мишени при провеждането на торпедни стрелби“. В заповедта конкретно е посочено как трябва да се постъпи с всички останали части от двата катера......Прочети още

Русия ще има последната дума за новата европейска система за сигурност 

При подходяща форма за сътрудничество с Русия пространството от Лисабон до Владивосток, достатъчно по площ, население, ресурси и военна мощ, може да се превърне в световен център на влияние, способен да отстоява интересите си на планетата. 
Този вариант днес е невероятен, но известно е, че в геополитиката емоциите никога не са били водещи. 
Така е днес, но утре, като вариант за оцеляване и просперитет на континента, може да стане напълно възможен......Прочети още   

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ отбеляза 145 години от своето създаване

На 9 януари 2026 г. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ отбеляза 145 години от своето създаване – впечатляваща годишнина, която утвърждава институцията като едно от най-старите и авторитетни висши учебни заведения в България, съобщават от учебното заведение.
Основано през 1881 г., ВВМУ има ключова роля в изграждането на българските морски и речни кадри както за Военноморските сили, така и за търговското корабоплаване. В продължение на близо век и половина Училището съчетава традиции, академизъм и модерно образование, като подготвя висококвалифицирани специалисти, признати в страната и в чужбина.
По повод 145-годишнината Асоциацията на възпитаниците на Морско училище и началникът на ВВМУ флотилен адмирал професор доктор Калин Калинов организираха тържествено събрание, на което присъстваха представители на местната власт, на корабни компании, а също и бивши началници на Морско училище, възпитаници на Училището, преподаватели и служители. Събитието подчерта приемствеността между поколенията и значението на традициите в развитието на морското образование.
Във връзка с празника на ВВМУ в град Русе на Паметника на моряка бяха положени венци и цветя в знак на признателност към българските моряци. Церемонията се проведе в присъствието на заместник-началника по учебната и научната част на ВВМУ – капитан I ранг проф. д-р Мирослав Цветков, областния управител на Областна администрация – Русе – Драгомир Драганов, заместник-кметовете Енчо Енчев и Борислав Рачев, началникът на Военно окръжие I степен – Русе, полковник Васил Петров, командира на Военно формирование 32420, както и представители на Дирекция „Речен надзор – Русе“, на институции и граждани.
„В съвременна Европа сигурността не е абстрактно понятие. Тя е обща отговорност, споделена ценност и съвместно усилие. В този контекст Висшето военноморско училище е не само национална институция, но и активна част от европейската архитектура на сигурността“, каза областният управител Драгомир Драганов.
В рамките на юбилейните инициативи представители на ВВМУ проведоха среща с областния управител на Областна администрация – Русе, и представители на администрацията на кмета на гр. Русе, посветена на бъдещето на речното корабоплаване в България. По време на разговорите бе обсъдена възможността за възстановяване на специалността „Речно корабоводене“, която има дългогодишни традиции и стратегическо значение.
Участниците подчертаха значението на река Дунав като ключова транспортна артерия и необходимостта от подготвени кадри за вътрешните водни пътища. Възстановяването на специалността би допринесло за развитието на речния транспорт, логистиката и икономиката в дунавските региони.
Източник: https://otbrana.com/

Красавици на ФБР по холивудски арестуват Пеньо Костадинов уж за ядрени тайни

Още първата съдебна инстанция определи ареста-шоу на Пеньо Костадинов като неправомерно.
Не успяха да осъдят Пеньо и България, а го размениха срещу 17 или 19 осъдени агенти на ЦРУ в Източна Европа
Предложиха на държавата информация “Топ сикрет” срещу хиляди долари, ние я намерихме срещу 9 долара
От САЩ с нонпейпър искат имената на всички, които са ни помагали да внасяме технологии от Запада........Прочети още

Александър фон Фалкенхаузен – немският генерал, който командваше турци и китайци, а след това се опълчи и на Хитлер

Александър фон Фалкенхаузен е личност, която не може да бъде игнорирана с лека ръка, но в епохата на твърде много герои, остава прикрит или просто забравен. В своята активна кариера ще води турците срещу Великобритания, както и китайските националисти срещу инвазията на Япония, малко по-късно ще помилва британски заложници и ще участва в конспирацията около премахването на Хитлер – последната за жалост се проваля, но там всичко е въпрос на късмет. Наричат го ветерана от Първата Световна война с глава на лешояд, като най-вероятно това ще ни подскаже, че не е един от най-красивите капитани във времето на две войни. Според американския генерал Джоузеф Стилуел, Александър ще бъде един от най-големите злодеи, ходели по тази земя.
През 1953 г. президента на Тайван – част от Китай, ще изпрати благодарности за 75-я рожден ден на Фалкенхаузен, както и сумата от 12 000 долара. След войната е ясно какво точно ще се случи с всички немски войници. Фалкенхаузен се смята за герой в Китай и злодей в Белгия, но благодарение на Куиан Юулинг – известна още като „Китайската женска версия на Шиндлер“, германецът ще успее да пропусне 12-годишната присъда като потенциален военен престъпник на тогавашния флаг.
Кой е той обаче? Ако разгледаме малко по-подробно неговото родословно дърво, бързо ще открием, че има роднински връзки с Карл Вилхелм Фридрих – маркграф на Брандерург-Ансбах. Александър е роден от Елизабет Вюнш, любовница на въпросния и с това е до някаква степен официален член на пруското краслко семейство. Логично е, че още преди да се роди, от него се очакват големи дела, а във времето, същият изобщо не разочарова. Фалкенхаузен е роден на 29 октомври 1878 г. в Блументал. Той е второто от предстоящите седем деца на бароновото семейство. Записан е в класическа немска гимназия и на 12-годишна възраст е преместен във военна академия във Валхщат като кадет.......Прочети още

Исторически календар

На 10 януари 1882 г. във Враца е роден Йордан  Казанджиев. Завършва Военното училище в София, а през 1908 г. Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург, Русия, като балонист. Заедно с Васил Златаров през 1912 г.  построяват първия български сферичен  балон „София-1“ с обем 640 м3. Назначен е за командир на балонното отделение към Въздухоплавателния парк. По време на Балканската война, на 15 октомври 1912 г. в 9.00 ч., поручик Казанджиев се издига с балона на височина 600 м. и извършва първото въздушно наблюдение над Одрин.  В хода на войната капитан Казанджиев  изпълнява въздушни наблюдения в продължение на 10 бойни дни. През Първата световна война  балонното отделение отново се ръководи от капитан Казанджиев. С новопостроения змейков балон „Солун“ се извършват наблюдения и коригиране огъня на артилерията в поддръжка на Първа българска армия в  районите на Цариброд и Пирот. След влизането на Румъния във войната балонното отделение се пребазира на Добруджанския фронт и изпълнява задачи от района на Русе. Активно участва в превземането на крепостта  Тутракан, пробива на Кубадинската позиция, наблюдения в районите на Тулча.От 31 декември 1916 г. капитан Казанджиев е назначен за командир на новосформираната Балонна група, в чийто състав влизат 1-во и 2-ро балонно отделение с балон „Солун“ и новополучения балон от Германия „Одрин“, разположени в района на Тулча. До август 1918 г. изпълняват бойни задачи на  Добруджанския фронт, след което са прехвърлени на Солунския фронт, където воюват  до края на войната.
Капитан Казанджиев извършва най-много бойни полети с балон, създава и обучава балонни класове, автор е на първите български учебници и инструкции по въздухоплаване.

82 години от най-тежката бомбардировка над София

Днес се навършват 82 години от най-тежкото и кръвопролитно въздушно нападение над София от времето на Втората световна война.
При комбинираната атака на 10 януари 1944 година над столицата са изсипани 1800 бомби, 750 души загиват, ранените са над 700, а една четвърт от сградите в града са напълно сринати или частично разрушени.
Градът е атакуван от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях противовъздушната отбрана на града изпраща 39 прихващача. България губи само един самолет срещу 31 на сметката на противника.
Жителите на града обаче са ужасени - огромна част от жертвите на нападението са цивилни граждани, а оцелелите са принудени да търсят спасение чрез евакуация. - Още за бомбардировките през ВСВ

Връчиха възпоменателни медали за Сръбско-българската война

Министърът на отбраната Атанас Запрянов връчи възпоменателни медали „140 години от Сръбско-българската война“ на представители на висши военни училища, военнослужещи и цивилни служители от структури в системата на отбраната, ръководители на местната власт. Възпоменателните медали бяха връчени днес, 9 януари, в Централния военен клуб в знак на признателност и благодарност за подкрепата и активното им участие в събитията по повод 140 години от отбелязването на победите на Българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.), съобщава Пресцентърът на МО.
В обръщението си към наградените министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви: „С победите на Българската армия в Сръбско-българската война беше защитено Съединението на България и днес ние имаме честта да служим в една държава, която е в границите си, за които се бориха нашите предци“. Извършени са редица дейности за съхраняване на военноисторическото ни наследство, включени в национален план за отбелязване на годишнината на територията на цялата страна през 2025 г., подчерта той „Целта на всички тези мероприятия е да запазим паметта за геройството на участниците в тези събития“, посочи още министър Запрянов.
Представители на местната власт бяха отличени също и за постижения и дейности по проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, възстановяване на военни паметници, както и за принос в попълването на Националния регистър на военните паметници. През изминалата година юбилейния медал вече получиха и ветерани от войните на България, както и представители на военнопатриотичните организации.
Източник: https://otbrana.com/

Вестник "Българска Армия", брой 1 (2026), 9 януари, 2026 годинa (pdf)

НАТО "далеч не е в криза", увери върховният главнокомандващ силите на пакта в Европа

НАТО далеч не е в криза и е готова да защити своите държави членки, увери днес върховният главнокомандващ силите на пакта в Европа Алексъс Гринкевич, въпреки заплахите на Доналд Тръмп да завземе със сила Гренландия, автономна територия на Дания, предаде Франс прес.
„Досега това не е оказало никакво влияние върху моята работа на военно ниво, така че бих казал просто, че сме готови да защитим всеки сантиметър от Алианса и днес“, каза американският генерал, който е на посещение във Финландия.
„Смятам, че в момента сме далеч от кризисна ситуация“, заяви той.
Дания, включително Гренландия, е член на НАТО и американска атака срещу един от членовете на Алианса би означавала „край на всичко“, предупреди датската министър-председателка Мете Фредериксен.
Американският президент твърди, че САЩ трябва да поемат контрола над Гренландия, за да гарантират собствената си сигурност спрямо Китай и Русия.
Белият дом, макар и да отказва да изключи военния вариант, съобщи, че президентът „активно“ обмисля покупката на огромния арктически остров, без да уточнява как точно би могла да се осъществи подобна сделка.
Освен това, във вчерашно интервю за в. „Ню Йорк таймс“ Доналд Тръмп призна, че може би ще трябва да избира между запазването на целостта на НАТО и контрола над датската територия.
Запитан за тези изявления във Вантаа, град на север от Хелзинки, Гринкевич не пожела да коментира в детайли „политическия аспект“ на въпроса за Гренландия.
„Опитваме се да възпрем всякакви действия срещу територията на Алианса. Мисля, че успяваме. Виждаме го всеки ден“, подчерта той.
Претенциите на американския президент по отношение на Гренландия тревожат европейските страни членки на НАТО, които виждат в тях екзистенциална заплаха за пакта.
Досега Дания е получила подкрепата на Италия, Франция, Германия, Полша, Испания и Великобритания срещу претенциите на американския президент.
Източник: bta

Правителството прави сериозни промени в системата на военното образование

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с който се правят изменения и допълнения в Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалностите от регулираната професия „офицер за тактическо ниво на управление“ и в Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно- квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалностите от регулираните професии „офицер за оперативно ниво на управление“ и „офицер за стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, приети с ПМС № 205 от 2012 г.
С приетите промени се урежда правото на министъра на отбраната, при упражняване на правомощията си по чл. 26, т. 15 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), да издава акт, свързан с организацията по планиране и разработване на учебната документация и основните насоки по провеждане на обучението във висшите военни училища (ВВУ), съответно във военните академии (ВА) по специалностите от професионално направление „Военно дело“.
Освен това се актуализира съдържанието на тематично обособените групи на изучаваните задължителни учебни дисциплини, повишава се броя на часовете за практическа подготовка на курсантите и военнослужещите при обучението им във ВВУ и ВА, определя се максимално допустимата граница на аудиторната заетост за обучението в задочна форма и се осигурява възможност за гъвкаво въвеждане на новостите в обучението по военно дело, с отчитане на опита от съвременните военни конфликти.
С постановлението се определят ясни критерии, свързани с изискванията за издаваните от ВА дипломи за висше образование в ОКС „магистър“, с оглед минимизиране на бъдещи административни процедури и улесняване на органите по личен състав във военните за допускане на офицери до обучение по други специалности от професионално направление „Военно дело“.
Регламентира се харанкера на годината, през която се организира обучението, което осигурява предвидимост и прозрачност по отношение на времевата рамка при планиране и провеждане на учебния процес. Оптимизира се броят на общия минимален хорариум на задължителните дисциплини от учебните планове на специалностите от професионално направление „Военно дело“ и конкретизиране на учебната заетост във ВА и ВВУ чрез въвеждане на ясно установено понятие за единодействие и ефективно планиране на учебния процес.
Синхронизирани са разпоредби от наредбите за държавните изисквания за придобиване на висше образование в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“, с нормативно уредени процедури в ЗОВСРБ и Закона за висшето образование, по отношение привличането на изявени специалисти от практиката в учебния процес на курсантите и военнослужещите, определянето на кредитната характеристика на учебните планове, с отчитане явяването на държавен изпит/защита на дипломна работа, както и на условията и редът за приемане на курсанти във ВВУ.
Източник: https://otbrana.com/

145 години от създаването на Военноморското училище

Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров“ чества 145 години от своето създаване. През годините то се утвърди като световен център за морско образование. Годишнината събра бивши и настоящи курсанти, преподаватели и гости.
145-годишнина на ВВМУ беше повод не само за празник, но и за равносметка за развитието на училището като водещ образователен и научен център в областта на морското образование, отбраната, националната сигурност и високите технологии.
Флотилен адмирал проф. Калин Калинов – началник на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“:
„Училището влезе в нова сфера. Може би за никого не е тайна, че освен морските специалности в училището силно се разви сектора свързан със специалностите готвещи кадри за информационната и комуникационна индустрия.“
В последните години ВВМУ разширява академичния си профил и навлиза в нови професионални направления, сред които национална сигурност, кибероперации, мехатроника и комуникационни и компютърни технологии. Училището се утвърждава и като технологичен лидер за нуждите на въоръжените сили отчете още флотилен адмирал Калинов. Сред знаковите постижения са участието в националната програма за полярни изследвания, създаването на научни и тестови центрове, активната международна дейност и най-големият в страната обем мобилности по програма „Еразъм“.
„Структурата на училището си остана класическа, но отчетливо започва да се обособява звено свързано с научната дейност и ние очакваме, че в най-скоро време училището ще се сдобие с институт за военноморски научни изследвания.  Участваме в редица национални програми. „Сигурност и отбрана“, където публикационната дейност и активността на представителите на училището е изключително висока. Училището излезе и в отбранителните програми на Европейския съюз, като си партнира с водещи фирми в тази индустрия. Националната програма за полярни изследвания, която не би била възможна без целия интегрален капацитет и усилия на училището. Към настоящия момент 35% от средствата на училището са средства получени по различни програми, свързани с научно-изследователската и развойна дейност.“
През последните години училището отчита устойчив ръст на приетите и завършилите курсанти и студенти. Тенденция, която изпъква на фона на демографската криза в страната. Особено внимание беше отделено и на модернизацията на материалната база. Нов учебно-научен кораб, дълбоководен басейн, космическа лаборатория и обновени учебни и жилищни сгради. В близките месеци се очаква пълното обновяване на курсантските общежития. - (видео)

Първото техническо училище в България е създадено на 9 януари 1881 г., когато с Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България се обявява, че се формира Морско училище. Основите на родното морско образование са положени в град Русе, а за инициатор на формирането му историята посочва капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.).
От 3.12.1904 г. то е вече Машинно училище при флота – средно техническо училище за обучение на механици за военния и гражданския флот, държавните железници, въздухоплаването и др.
През 1942 г. се преобразува във Военноморско на Негово Величество училище, с шестгодишен гимназиален и висш курс на обучение: във Висшия навигационен отдел се подготвят специалисти с висше специално морско образование, а във Висшия технически отдел (от 1943 г.) – и кадри с висше специално морско техническо образование.
През 1949 г. приемникът на българската морскообразователна традиция става Народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, а от 1956 г. му е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
От 1991 г. името на учебното заведение е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“...... Прочети още

*145 години от началото на Морското училище. Първи десетилетия от историята...... статия на капитан I ранг о.з. доцент доктор Иван ЙОТОВ (в PDF-формат).

Исторически календар

На 9 януари 1901 година с указ на княз Фердинанд е създадена Школа за запасни офицери. Придадена към Военното училище школата подготвя бъдещи взводни командири – запасни подпоручици в пехотата със срок на обучение 11 месеца. През 1908 г. се обединява с Школата за запасни подпоручици в артилерията.
Около 20 хиляди нейни възпитаници, сред които и много представители на българската интелигенция, защитават блестящо офицерската чест и името на военноучебното заведение във войните за национално обединение (1912 – 1918). През 1943 г. към Военноморското училище във Варна е открит Морски отдел на ШЗО за подготовка на запасни офицери за флота. На 2 юни 1945 г. формированието е преименувано на Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“, която през 1950 г. се премества от София във Велико Търново, а през 1961 г. – в Плевен.

На този ден през 1878 г. руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново

Шейновска битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877-1878 г.).
През нощта на 8 срещу 9 януари турският военачалник Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с четири табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг.
Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево (днешното Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер.
Предприета е атака и на село (днес град) Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. Руските дружини атакуват и превземат централния Шейновски редут №2.
Към 14 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.
Към 12 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. С цената на 1 507 убити и ранени тя сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Изправен пред неминуемо поражение, към 15 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенант Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (трима паши, 765 офицера и 22 хил. войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 година. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина и вече е открит пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общите руски загуби са 5 107 убити и ранени.

Четири мита за България по време на Втората световна война

Прeз пocлeднитe някoлкo гoдини, при нaй-мaлкoтo влoшaвaнe нa oтнoшeниятa мeжду Бългaрия и Руcия, руcкoeзичният вaриaнт нa интeрнeт типичнo избухвa c възмущeниe. Нeгoдувaниeтo e cтaндaртнo: „Ниe ги ocвoбoдихмe, a тe ни прeдaдoхa“, „Кaктo в Първaтa, тaкa и във Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa ce бoрихa cрeщу нac“ ... Вcичкo тoвa ce кaзвa бeз cянкa нa cъмнeниe и вceки oт тeзи „eкcпeрти oт дивaнa”, бeз дa зaбeлязвaт, вкaрвaт клин в рoднинcкитe oтнoшeния мeжду бългaрcкия и руcкия нaрoд.
Тoзи мaтeриaл нa vitbiсh.оrg цeли дa рaзвeнчae някoи oт нaй-пoпулярнитe митoвe в Интeрнeт зa „прeдaтeлcтвoтo“ нa Бългaрия и бългaритe във Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa и дa припoмни някoлкo зaбрaвeни фaктa......Прочети още

На 9 януари 1892 г Българската армия минава от полкова към дивизионна организация

Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли същата година на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков (на снимката). Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. армията е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от Действаща – със срок на служба 10 години, от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна, със срок на служба 8 години.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб. - Още за СВ

Великобритания предаде на Украйна 13 системи за противовъздушна отбрана Raven и два Gravehawk

Обединеното кралство предаде на Украйна 13 зенитни отбранителни единици Raven и два прототипа на новата система Gravehawk. Това съобщи днес заместник-държавният секретар по отбраната, министър по въпросите на ветераните на Обединеното кралство Ал Карнс, цитиран от Укринформ.
"Досега Украйна е получила 13 системи за противовъздушна отбрана Raven, които дават на украинските части възможност бързо да се защитават от руски въздушни заплахи," каза той в писмен отговор до британския депутат Бен Обес-Джакти.
Според него два прототипа на системи за противовъздушна отбрана Gravehawk също са били предадени на Украйна.
"От допълнителните 15 системи Gravehawk, предвидени в договора, първата партида ще бъде доставена в близко бъдеще и ще укрепи способността на Украйна да защитава ключова инфраструктура от руски дълбоки удари," подчерта Бен Обесе-Джекти.
Системата за противовъздушна отбрана Raven е проектирана да осигурява защита на късо разстояние от дронове, самолети и хеликоптери, опериращи близо до фронтовата линия.
Системата Gravehawk е проектирана да се бори с дронове, но също така осигурява защита срещу самолети и хеликоптери, както и, потенциално, от крилати ракети.
Източник: https://www.focus-news.net/

Мерц: Разполагането на многонационални сили в Украйна е невъзможно без съгласието на Русия

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че формирането и разполагането на многонационални сили в рамките на гаранциите за сигурност на Украйна е невъзможно без съгласието на Русия. „Искам да внеса яснота, за да няма недоразумения. Говорим за гаранции за сигурност след прекратяването на огъня. Няма никой тук, нито една държава-членка на ЕС или извън него, който да смята, че сега трябва да се намесим в продължаващия конфликт в Украйна“, каза Мерц на пресконференция след среща на групата на ХСС в Бундестага в Зеон. В този контекст, обясни той, става въпрос "само за военно обезпечаване на мира, за споразумение за прекратяване на огъня".
„И сега се обсъжда въпросът кои страни могат да дадат своя принос и ние сме едва в началото на процеса, а не в края му“, каза германският канцлер. "Редът трябва да бъде следният: първо прекратяване на огъня, след това гаранции за сигурност за Украйна, за дългосрочно споразумение с Русия. И нищо от това не е възможно без съгласието на Русия. И вероятно все още сме далеч от това", заяви Мерц.
Той припомни, че Германия е готова да допринесе за усилията за спазване на евентуално примирие в Украйна. "Докъде можем да стигнем в това отношение зависи не само от мен. За целта имам нужда от решение на германското правителство. Може би ще е необходим и мандат от Бундестага. Но отново, това е още далеч", заключи германският канцлер.
По-рано днес говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви: "Министерството на външните работи на Русия предупреждава, че разполагането на територията на Украйна на военни подразделения, военни обекти, складове и друга инфраструктура на западните страни ще бъде квалифицирано като чуждестранна интервенция, която носи пряка заплаха за сигурността не само на Русия, но и на други страни в Европа". Захарова посочи, че те ще бъдат разглеждани като законни цели на руските въоръжени сили и Москва неведнъж е предупреждава за това.
Източник: ТАСС

Турция поема командването на противоминната група в Черно море

Военноморските сили на Турция поемат командването на Противоминната военноморска група в Черно море. Церемонията по предаването ще се състои в Истанбул с участието на висши военноморски командири от Турция, България и Румъния.
Военноморските сили на Република Турция поемат командването на Противоминната военноморска група в Черно море от досегашния командващ Военноморските сили на Румъния. В рамките на ротацията ще бъде направен преглед на 12-месечната дейност на „MCM BLACK SEA“, като ще бъдат отчетени постигнатите резултати и приносът на България и Турция по време на румънското председателство. С поемането на командването от страна на турските военноморски сили фактически се задейства осмата активация на Противоминната военноморска група.
България участва в поредната активация с базовия миночистач „Прибой“ от състава на Шести дивизион противоминни кораби, който бе тържествено изпратен за участие както в дейностите на групата, така и в церемонията по предаването на командването от ВМС на Румъния на ВМС на Турция.
Противоминната военноморска група бе създадена през януари 2024 година след подписването на меморандум между България, Турция и Румъния. Основната ѝ цел е осигуряване на свободни и безопасни морски пространства в Черно море в отговор на нарасналата заплаха от морски мини.
Сред основните задачи на групата са разузнаване и наблюдение, провеждане на противоминни действия, участие в съвместни учения за повишаване на оперативната съвместимост, както и принос към подобряване на морската ситуационна осведоменост на НАТО и сигурността в Черноморския регион. - (видео)
Източник: https://armymedia.bg/

Пакистан и Саудитска Арабия обсъждат сделка за изтребителите JF-17

Пакистан и Саудитска Арабия водят преговори за конвертиране на около 2 млрд. долара саудитски заеми в сделка за доставка на изтребители JF-17, предава Turkiye Today. Ходът би задълбочил военното сътрудничество между двете страни месеци след подписването на пакт за взаимна отбрана.
Разговорите се водят на фона на тежките финансови затруднения на Пакистан и усилията на Саудитска Арабия да преструктурира партньорствата си в областта на сигурността заради несигурността около ангажиментите на САЩ в Близкия изток. Пактът за взаимна отбрана беше подписан през септември миналата година и предвижда двете страни да разглеждат всяка агресия срещу едната като атака срещу двете.
Според източниците преговорите са съсредоточени върху изтребителите JF-17 Thunder. Един от тях посочи, че общата стойност на потенциалната сделка възлиза на около 4 млрд. долара, като допълнителни 2 млрд. долара ще бъдат отделени за оборудване. Аамир Масуд, пенсиониран маршал от авиацията и анализатор, заяви пред Reuters, че Пакистан води или е финализирал преговори с шест държави за доставка на военна техника, включително JF-17, електронни системи и въоръжение. По думите му Саудитска Арабия е сред тях, като интересът към самолета расте, защото е "тестван и използван в бой" и е надежден.
Пакистан твърди, че е използвал JF-17 по време на конфликта с Индия през май миналата година – най-сериозните сблъсъци между двете страни от десетилетия. Исламабад отдавна предоставя военна подкрепа на Рияд, включително обучение и консултации, докато Саудитска Арабия многократно е подпомагала Пакистан финансово. През 2018 г. Рияд обяви пакет за подкрепа от 6 млрд. долара, а през последните години неколкократно е отсрочвал депозитите си, помагайки за стабилизирането на валутните резерви на страната.
През последните месеци Пакистан засили износа на оръжия. Миналия месец страната сключи сделка за над 4 млрд. долара с Либийската национална армия, включваща изтребители JF-17, а също така води разговори с Бангладеш за евентуални доставки. Министърът на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че успехът на оръжейната индустрия може да подобри икономическите перспективи на страната.
Източник: https://www.focus-news.net/

"Много по-малко от очакваното": The Times разкри колко миротворци ще изпратят Франция и Великобритания

Великобритания и Франция ще изпратят в Украйна значително по-малко военни, отколкото се очакваше. В случай на сключване на мирно споразумение, те ще изпратят до 15 хиляди войници, съобщава The Times.
Авторите на материала припомнят, че първоначално военното ръководство на Великобритания предложи да изпрати 10 000 военнослужещи в състава на по-широка "коалиция на желаещите" с численост 64 000 души. Въпреки това, като се има предвид настоящата численост на британската армия, Министерството на отбраната на Обединеното кралство счете, че такъв брой е невъзможен.
Източници на изданието заявяват, че според предварителни оценки в Украйна ще бъдат разположени по-малко от 7 500 британски войници. И тази цифра също ще бъде предизвикателство за страната, в чиято редовна армия има 71 000 обучени военнослужещи.
"Франция е единствената друга страна, която се е ангажирала да изпрати войници в Украйна, и се очаква те да съставляват останалата част от контингента, който ще бъде разположен в относително безопасната западна част на страната, далеч от фронтовата линия“, добавя изданието.
Няколко източници считат, че дори общият брой на миротворците от 15 000 военнослужещи е оптимистичен. Отбелязва се, че Германия е готова да разположи войски в близост до Украйна – вероятно в Полша или Румъния.
Друг източник отбелязва, че различните сценарии ще доведат до различен брой миротворци, в зависимост от резултатите от мирните преговори.
Официално британският премиер Кийр Стармър не разкри информация за броя на британските войници, които ще бъдат изпратени в Украйна. Наскоро той подписа споразумение за дейността на британските войски на територията на Украйна във "военни центрове“. Според плана, войските на Великобритания и Франция ще помагат в подготовката на украинската армия и ще контролират строителството на "защитени обекти“ за съхранение на оръжие и военно оборудване, които могат да бъдат използвани за подкрепа на отбраната на Украйна.
"ФОКУС" припомня, че на 6 януари бе проведена среща на "Коалицията на желаещите" в Париж, на срещата лидерите на Великобритания и Франция подписаха декларация за намерение да разположат сили в Украйна в случай на сключване на мирно споразумение. Българският премиер в оставака Росен Желязков заяви, че страната ни ще участва във всички сфери, в които има капацитет да допринесе за мира в Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Пилотът, който можеше да спре атаката над Пърл Харбър

Всяка катастрофа може да бъде проследена и анализирана, поне няколко пъти, за да се извлекат всички възможни страни, както и да се провери какво е можело да се предотврати и какво – не. Ако попитате коя е най-голямата военна трагедия на САЩ, най-вероятно ще чуете легендите за Пърл Харбър, но с малко по-задълбочен анализ бихте могли да откриете и още едно име – Кърмит А. Тейлър. Това е първи лейтенант, който поема смята в съботната сутрин от 4 до 8 часа сутринта в авиационния център на Хавайските острови.
В 3 часа сутринта, Кърмит се качва на автомобила си и пътува  към въпросната станция – датата е 7 декември 1941 г. Информационният център разполага с най-добрата и съвременна техника за прихващането на въздушни атаки и полети, насочени към Хаваи. Количеството радари изобщо не е за подценяване и устройствата присъстват дори във военноморската база на Пърл Харбър. Задачата на анализаторите е да проверяват кои летателни апарати са се насочили към базите. Персоналът трябва да прецени дали става въпрос за приятелски или вражески самолет и в такива моменти трябва да активира защитата......Прочети още

Малки – големи, кораби и моряци

Малките самостоятелни единици във Флота са в по-голямата си част катери на ОХРА - тема, която съм повдигал и в други свои разкази.
Капитан I ранг Георги Радев Георгиев (светла му памет!) като командир на ОХРА - Варна, обичаше да казва: „Аз командвам 18 вимпела, какво са там някакви си 5-6 (визирайки, другите дивизиони)“.
„Те са дребни наглед и невзрачни, защото
Нямат бомби, торпеда и мини, дула…
Анекдоти за тях се разказват из флота -
Службата там е от втора ръка….“.........Прочети още

Исторически календар

На 8 януари 1861 година в Сопот е роден генерал-майор Димитър Кирков (1861 – 1918).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в сапьорната рота на Източнорумелийската милиция в Пловдив, с която като неин командир участва в Сръбско-българската война (1885). До началото на 1912 г. командва 7-и пехотен резервен, 22-ри пехотен тракийски и 21-ви пехотен средногорски полк, 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. На 18 януари 1912 г. е назначен за началник на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
През Първата балканска война (1912 – 1913) планира и ръководи действията на дивизията при щурма и превземането на Одринската крепост (11 – 13 март 1913 г.), а във Втората балканска война (1913) – действията срещу гръцките войски край Серес и Щип. От 1915 до 1917 г. е началник на Главното интендантство в Министерството на войната, след което преминава в запаса.
Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас. С президентски указ № 445 от 20 декември 2012 г. е награден посмъртно с орден „Стара планина“ І степен с мечове за изключително големите му заслуги при планирането и осъществяването на военните операции през Първата балканска война.

Договор за производство на южнокорейски управляеми ракети CGR-080 в Полша

На 29 декември 2025 г. във Варшава, в присъствието на Владислав Косиняк-Камиш, вицепремиер и министър на националната отбрана на Полша, беше подписан договор между Агенцията по въоръженията към полското Министерство на националната отбрана и консорциум от компании, съставен от полско-южнокорейското съвместно предприятие Hanwha WB Advanced System Sp. z o. o. (лидер на консорциума) и южнокорейската компания Hanwha Aerospace за организиране в Полша на съвместно производство и доставка на южнокорейски 239-милиметрови високоточни управляеми ракети CGR-080 за наземните ракетни системи Homar-K (вариант на южнокорейската ракетна система K239 Chonmoo).

За последните 10 години некомплектът в армията е нараснал с 10 процента

Очевидно е, че дефицитът от военнослужещи не спира да бъде тревожен. Тенденцията през последните години не е обнадеждаваща. Да се върнем, например, на 2014 г. Тогава окомплектоваността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с личен състав е 90 %. Изводът е , че постигнатата комплектованост на военните формирования с военнослужещи като цяло позволява изпълнението на поставените пред въоръжените сили задачи. Проблемът е в попълването на вакантните длъжности. Признава се, че на практика, съществуващият некомплект от военнослужещи е невъзможно да бъде попълнен поради това, че планирането и бюджетирането на финансови средства за личен състав, отпускани в бюджета за отбрана по Закона за публичните финанси в т. н. „Разходи за персонал“, се осигурява на база списъчен, а не на база щатен личен състав. В Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили се прави прогназата, че „ако се запази сегашното статукво, към 2017 г. офицерите до 35 години ще са крайно недостатъчни за потребностите на военновременните формирования. Към 2023 г. комплектуването на въоръжените сили за военно време със сержантски и войнишки състав от запаса до 35 г. ще бъде затруднено“.
Прогнозата се оказва вярна и в следващите години дефицитът от кадри в МО и Въоръжените сили започва да нараства. Само за армията – с 5 процента за една година. Дори се прави  неприятната констатация, че през последното тримесечие на 2015 г. в определени военни  формирования е достигнат критичен некомплект от личен състав в размер на около 20%. Това е за отделни формирования, докато днес не е така. От 2016 г. щатният състав вече е попълнен на 80 процента. А само в армията незаетитите длъжности се увеличават от 15 на 20 на сто.  Ниският процент на окомплектованост продължава през 2017 г. да бъде сериозно предизвикателство за попълване на някои формирование.  Отново причина е, че все още финансовите средства се планират на база списъчен състав на формированията/структурите, а не на брой военнослужещи по длъжностни разписания. Поради липса на достатъчен финансов ресурс, към този момент, не е възможно да бъдат обявени конкурси за всички вакантни длъжности. През 2018 - 2021 г се прави изводът, че е спряна тенденцията за увеличаване на вакантните длъжности.
От 2022 г. вече имаме и терминологична промяна. Спираме в годишните доклади за състоянието на отбраната да даваме данни за окомплектованост, а за некомплект от военнослужещи. За Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия некомплектът нараства, като достига 19,7%. От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%.  През 2023 г. некомплектът от военнослужещи за Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължи да нараства, като достигна 21,8%. Недостигът на офицери е 26,1%, на офицерски кандидати 6,1%, на сержанти/старшини 11,2% и на войници/ матроси 27,6%. Особено тревожно окомплектоването с военнослужещи в Сухопътните войски, където нивото на некомплекта е още по-високо. Това състояние на окомплектоването значително ограничава възможностите на Въоръжените сили да изпълняват в пълна степен възложените им задачи, както на национално ниво, така и в рамките на колективната обрана в НАТО. Въпреки предприетите мерки, некомплектът от военнослужещи остава висок и в края на 2024 г., като  достига 21,8 %. Все пак се отчита известно подобряване най-вече заради повишените възнаграждения на военнослужещите средно с 30 %. При конкурсите се дава информация за три пъти повече кандидати за някои войнишки длъжности. Увеличават се и кандидатите за курсанти във висшите военни училища.
За 2025 г. предстои да видим данните и тенденциите. Перспективата през 2026 г. е много добра, но политическата криза и удълженият бюджет налагат да се спре модернизацията и наемането на войници, каза пред журналисти след Богоявленския водосвет министърът на отбраната Атанас Запрянов. И още от неговите думи:„През миналата година сме провели 24 конкурса и сме приели на служба за една година 1300 души, последният конкурс продължава. Оптимисти сме 1500 души да бъдат назначени. За една година, от 28 процента сме намалили с 4.3 процента некомплекта на войниците, а общо за Българската армия – около 2 процента е намален некомплектът“. А за 2026-та? Дали скоро ще говорим пак за окомплектованост на Въоръжените сили, а не за некомплект. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ чества 145 години от своето създаване

През 2026 г. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ чества 145 години от своето създаване. На 9.01.2026 г. от 14 часа в зала „Вапцаров“ на Морско училище ще се проведе Тържествено събрание-концерт, с което ще бъде отбелязана годишнината. 
Началото на морско образование в България е положено в гр. Русе. На основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България от 9 януари 1881 г. се формира Морско училище. Инициатор за създаването на учебното заведение е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ“ Флотилията и Морската част. Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който престоява на тази длъжност до март 1883 г. В училището се подготвят машинисти и огняри за военния флот. През следващите години се нарича Машинна школа, Техническа школа, Машинен клас, но не променя своя статут и продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част.
През 1892 г. училището е преустроено и преименувано в Унтерофицерска морска школа, в която се подготвят боцмани, рулеви, артилеристи, миньори и машинисти.
През 1900 г. Учебното заведение е оглавено от лейтенант Тодор Соларов, премества се във Варна и е преименувано на Машинно училище при флота. През 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години.
Възпитаниците на училището участват във войните за национално обединение (1912 – 1918). Сред най-добрите се избират бъдещите флотски офицери, изпращани за обучение в европейските военноморски училища. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници е произведен първият офицерски випуск на училището.
През 1925 и 1928 г. са формирани два Корабоначалнически курса, в които на курсистите след обучение на теория и практика се издават дипломи за завършено висше специално военноморско образование.
През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на Морско училище. Две години по-късно се формира „Мореходен“ отдел, който има за задача да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна и се дипломират във Военното училище в София.
През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в сградата на ул. „Стефан Караджа“. Същата година възпитаниците му участват в стоварването на десанта в Балчик при връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България.
През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието „Военноморско на Негово Величество училище“. В 1943 г. е отворен Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за Морските войски.
В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича Военноморско народно училище при Морските войски, а през 1946 – 1949 г. – Народно военноморско училище. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г.
През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на Висше народно военно-морско училище „Н.Й. Вапцаров“. През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света.
През 1968 г. основният корпус на комплекса е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му вече е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 2000 г. ВВМУ е вписано в „Белия списък“ на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95.
Източник: https://www.maritime.bg/

„Таймс“: САЩ са прехвърлили военни самолети и хеликоптери във Великобритания

Съединените щати са прехвърлили 14 военнотранспортни самолета C-17 и два щурмови хеликоптера AC-130J в съвместни въздушни бази с Кралските военновъздушни сили във Великобритания, съобщи вестник "Таймс". Според неговата информация, те са били доставени до три авиобази в Глостършир и Съфолк, а C-17 може да транспортира и поне пет хеликоптера MH-60M Black Hawk и една специална версия на бойния хеликоптер MH-47G Chinook, използван от специалните части. Вестникът смята, че САЩ може би се готвят за по-нататъшни операции на спецслужбите, съобщава ТАСС.
Отбелязва се, че САЩ са разположили самолети и хеликоптери във Великобритания малко след залавянето и извеждането от Венецуела на президента Николас Мадуро и жена му.
На 3 януари Съединените щати атакуваха цивилни и военни цели във Венецуела, като заловиха и изведоха Мадуро и съпругата му от страната. Те бяха доведени в САЩ. На 5 януари венецуелският президент и съпругата му се явиха във Федералния съд за Южния окръг на Ню Йорк. Американските власти ги обвиняват в причастност към търговията с наркотици. Задържаните не признават вината си.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп и висши служители от неговата администрация направиха публични изявления, които не изключват използването на военна сила за установяване на контрол над Гренландия. Както "Уолстрийт джърнъл" съобщи по-рано, позовавайки се на изявление на прессекретаря на Белия дом Керълайн Ливит, „опцията за използване на американски военни сили винаги остава на разположение на главнокомандващия“.
Източник: ТАСС

„Прибой“ бе изпратен за поредната активация

Във Флотилия бойни и спомагателни кораби вчера се извърши военен ритуал по изпращане на базов миночистач „Прибой“, от състава на Шести дивизион противоминни кораби, в поредната активация на Противоминната военноморска група в Черно море „MCM BLACK SEA”.
Командирът на флотилията флотилен адмирал Радко Пенев изрази своята увереност във високия професионализъм на екипажа за успешното им представяне при изпълнение на  всички поставени задачи.
Късно вечерта базов миночистач „Прибой“ напусна пункта си за базиране и започна преход към пристанище Истанбул, Република Турция, където ще участва в церемония по предаване на командването на групата от ВМС на Румъния на ВМС на Р Турция.
Основните задачи, които групата изпълнява са свързани с провеждане на операции по разузнаване и наблюдение с оглед на  заплахата от морски мини; провеждане на противоминни действия в определените зони; интегриране на силите и участие в съвместни учения с цел обмен на опит и подобряване на оперативната съвместимост; принос към повишаването на морската ситуационна осведоменост на НАТО в Черно море и др.
(Информацията е на ВМС)

Румъния не планира да изпраща войски в Украйна

Румъния не планира да изпраща свои военни в Украйна, но е готова да даде своя принос, като засили сигурността в Черно море. Това заяви румънският президент Никушор Дан.
"Румъния се ангажира да предостави не войски, а логистична подкрепа на Украйна, подготовка на украински военни в Румъния или други европейски страни в сътрудничество с армиите на съответните страни, участие в съвместни програми за въоръжаване“, се посочва в изявление на сайта на президента.
В публикация в X той отбелязва, че Румъния е готова да даде своя принос, като продължи многостранната подкрепа за Украйна и засили сигурността в Черно море, за да предотврати нова война.
"Мирните преговори достигнаха критична фаза и нашето единство и координация са по-важни от всякога. Всички участници решително подкрепят усилията под ръководството на САЩ. Нашата обща цел е да постигнем справедлив и траен мир, основан на зачитането на международното право. Румъния е готова да даде своя принос, като продължи многостранната подкрепа за Украйна и засили сигурността в Черно море", отбелязва в публикацията си президентът на Румъния.
"ФОКУС" припомня, че по-рано българският премиер в оставка Росен Желязков обяви, че България, ще участва в домейна "Безопасност по море“ с Румъния и с Турция в зоните, в които оперира и към момента с противоминната група.

Преди 111 години се формира Беломорската част на българския флот

Преди 111 години на брега на Егейско море се формира Беломорската част на Българския флот.
От началото на 1915 г., когато Първата световна война в Европа е вече в ход, за първи път Флотът установява по-трайно свои подразделения на егейския бряг. Това е Беломорската част, сформирана с височайш указ № 96 от 31 декември 1914 г., последван от Заповед по флота № 5 от 7 януари 1915 г. От 1 януари е назначен и началникът на Беломорската част – капитан лейтенант Никола Фурнаджиев.
Частта е придадена към десета Беломорска дивизия и основните ѝ задачи включват постоянно наблюдение, участие в отразяване на евентуален противников десант с портовата и минната рота, както и миниране на крайбрежието на Бяло море. Но фактически не се осигуряват достатъчно сили и ресурси като ефективен корабен състав, с който флотските подразделения да реализират географския потенциал на Беломорието.
Първоначално личният състав е от едва 74 души, а плавателният парк от 4 лодки. Когато мобилизацията преди влизането на България в Първата световна война приключва, в Беломорската част се числят 7 офицери и 237 подофицери и моряци. Беломорската част изпълнява своите задачи съвместно с пехотните сили в района. Те се изправят заедно срещу последиците от бомбардировките откъм морето срещу Дедеагачу, Макри, Порто Лагос, Кавала и други крайбрежни селища и гари.
След неуспеха на съглашенските сили в продължителната Дарданелска операция, в началото на 1916 г. войсковите части насочват усилията си към блокада на бреговете в Източното Средиземноморие, включително и Беломорския бряг. През пролетта на 1916 г. частта е снабдена с минимално оборудване и морски мини, с което се предприема изграждането на минни заграждения пред Дедеагач , а по-късно и пред Порто Лагос. Това става с катерите „Делфин“ и „Искра“ под непрекъснатите наблюдения, опити за противодействие и обстрелване от крейсеруващите противникови кораби и хидроплани.
Въпреки подчертано отбранителните задачи на Беломорската част, благодарение на нейните действия са регистрирани и безспорни успехи: на 8 февруари 1917 г. противников хидроплан, атакувал крайбрежния пост „Лефтери“ е свален след обстрел с пушечен огън от нашите моряци; на 4 май 1917 г. противников кораб се взривява на българското минно заграждение, а през декември 1917 г. при опит да избегне минираните зони стражеви кораб засяда в околията Енос, където бива изоставен.
Освен преките загуби за врага се постига и друг косвен, но значителен ефект от добре изградените минни заграждения – отдалечаването на линията на блокадата от нашите брегове.
През октомври личният състав и имущество на Беломорската част са прехвърлени във Варна, а през април 1920 г. частта е разформирована.
Източник: https://www.maritime.bg/

Военната служба и сигурността в Румъния

Близо половината румънци подкрепят възстановяването на задължителната военна служба, показва ново проучване на агенция „Авангард“. Изследването разглежда и възприятията на гражданите за сигурността, международните отношения и въоръжаването на страната.
Според анкетата 49 процента от румънците смятат, че задължителната военна служба трябва да бъде въведена отново, докато 47 на сто са на противоположното мнение.
При евентуално подписване на мир в Украйна, 68 процента от респондентите смятат, че това трябва да се случи при условията, наложени от Съединените щати. 18 процента са против, а 14 процента не са сигурни или не дават отговор.
По отношение на бързото въоръжаване на Румъния с цел укрепване на отбранителната ѝ способност, 71 процента от анкетираните са „за“, 22 процента са против, а 7 процента не знаят или не отговарят.
Доволни от двустранните отношения с Вашингтон са 36 процента, докато 56 процента не са, а 8 процента не са се произнесли. Що се отнася до по-тесни икономически отношения с Русия, мненията са почти разделени – положителен отговор дават 48 процента, отрицателен – 49 на сто, а 3 процента не са отговорили. Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2025 г. сред 1000 румънци над 18 години и е озаглавено „Регионална сигурност – възприятия и очаквания“. Резултатите показват ясно, че темите за сигурността, международните отношения и военната готовност продължават да разделят общественото мнение в Румъния.
Източник: https://armymedia.bg/

Литва може да изпрати войници и оръжия в Украйна

Литва е готова да изпрати до 150 войници, оръжия и военна техника в Украйна като част от гаранциите за сигурност. Това съобщи Аста Скайсгирите, съветник на президента на балтийската република, обяви това по радиостанцията "Žiņu Radijas", цитирана от ТАСС. 
"Подкрепяме възможно най-дългите гаранции за Украйна и сме готови да участваме с нашия контингент“, каза тя. "След постигане на мир Литва е готова да изпрати до 150 войници в Украйна с оръжия и необходимото военно оборудване.“
Според съветника, Западът обсъжда модел за предоставяне на гаранции за сигурност на Киев за период от 15 до 30 години.
Скайсгирите припомни, че Вилнюс се е ангажирал да предостави на Украйна военна помощ, еквивалентна на 0,25% от брутния вътрешен продукт на Литва. "Ние се придържаме към този ангажимент“, отбеляза Скайсгирите.

Симон Боливар: "Освободителят" на Венецуела

Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар де ла Консепсион и Понте Паласиос и Бланко или просто Симон Боливар заема централно място в историята на Латинска Америка като една от най-ярките личности, живяли по времето на епохата на националноосвободителните движения на континента.
В началото на 19-и век той се утвърждава като водеща фигура в борбата срещу испанското колониално господство и се превръща в символ на стремежа към свобода и политическа независимост. Той получава прозвището "Освободителят" (El Libertador).
Боливар не само ръководи военни кампании, но и активно размишлява върху бъдещето на новоосвободените държави, търсейки устойчиви политически модели за управление.......Прочети още

Осемдесетгодишната война: как Нидерландия се противопостави на мощта на Испания

На 6 януари 1579 г. южните провинции на  Артоа, Ено, Намюр, Люксембург и Лимбург, част от т.нар. Испански Нидерланди, създават происпанската Араската уния, с който осъждат въстанието срещу испанския крал.
Това събитие е част от т.нар. Осемдесетгодишна война, която представлява дълъг и сложен исторически период, през който между Испания и Нидерландия се водят множество военни сблъсъци, политически конфликти и религиозни противопоставяния.
Осемдесетгодишната война започва през 1568 г. и завършва през 1648. Конфликтът е известен още като Нидерландското въстание, представлява военен конфликт между седемнадесетте провинции на Нидерландия и Испания, която по това време ги управлява.........Прочети още

Китай пуска морските си чудовища: Нова ера за военноморската мощ

Военноморските сили на Китайската народоосвободителна армия се очаква да започнат въвеждането на разрушители клас Type 055 от втората производствена серия през 2026 г., което ще отбележи нов етап в една от най-амбициозните програми за надводни бойни кораби в света от времето на Студената война насам, пише Military Watch.
Първият разрушител от този клас – Nanchang 101– беше приет на въоръжение на 12 януари 2020 г. Последният от осемте кораба от първата серия, Xianyang, беше спуснат на вода на 30 август същата година и официално влезе в строя през април 2023 г. Още в началото на 2022 г. се появиха информации за планирано продължаване на производството, които впоследствие бяха потвърдени, макар общият брой на корабите да остава неясен.
Китай е единствената държава в света, която едновременно произвежда няколко типа разрушители. Type 055 представлява по-тежкия клас, допълващ по-леките разрушители Type 052D, от които над 30 вече са в активна служба, а само през 2025 г. бяха спуснати на вода още седем. Паралелното производство на двата класа позволи на Китай в определени години, като 2019 г., да достига темпове от до 10 разрушителя годишно.
През май 2024 г. се появиха информации, че десетият разрушител Type 055 е бил спуснат на вода. Анализатори се позоваха на нови сателитни снимки от търговски източници, показващи активност в корабостроителниците в Далиен и Шанхай, където съответно са построени десетият и деветият кораб от класа.
Смята се, че разрушителите от втората производствена серия ще бъдат оборудвани с нови турбогенератори, разработени от 704-и изследователски институт на Китайската държавна корабостроителна корпорация, които осигуряват значително по-висока енергийна мощност. Още по-съществено подобрение е въоръжението. През декември 2025 г. китайски държавни медии за първи път публикуваха кадри от реален пуск на хиперзвукова противокорабна балистична ракета YJ-20 от разрушителя Wuxi.
Ракетата YJ-20 беше потвърдена като влязла в морски летателни изпитания през април 2022 г. и се смята за революционно усилване на и без това водещата в световен мащаб огнева мощ на класа Type 055, давайки ясно изразено предимство спрямо американските, руските, японските и южнокорейските разрушители.
Класът Type 055 привлече сериозно международно внимание през 2025 г. – както с демонстрации на сила в близост до Австралия през февруари, така и през декември, когато разрушители от този клас, заедно с два по-малки Type 052D, ескортираха самолетоносача Liaoning по време на операции край японски води.
Според резултати от военни симулации, публикувани през февруари, при подкрепа от безпилотни ракетни катери един-единствен разрушител Type 055 би могъл да неутрализира до осем американски разрушителя клас Arleigh Burke. Корабите разполагат със 112 вертикални пускови установки за крилати и зенитни ракети, което ги прави едни от най-големите и най-тежко въоръжени надводни бойни платформи в света.
Освен това Type 055 е оборудван с двулентова радарна система, сходна с американската SPY-3/SPY-4, която Военноморските сили на САЩ не успяха да интегрират напълно в разрушителите клас Zumwalt. Тази система осигурява изключително висока ситуационна осведоменост, включително способности за откриване на цели зад хоризонта.
Източник: https://trud.bg/

Lockheed Martin ускорява значително производството на ракети Patriot PAC-3 MSE

Американската отбранителна компания Lockheed Martin обяви подписването на рамково споразумение с администрацията на Тръмп, предвиждащо увеличаване на производството на най-новата версия на противоракетния комплекс Patriot от сегашните 600 на 2000 бройки годишно в рамките на седем години.
"Постигнахме рамково споразумение с правителството на САЩ за значително ускоряване на годишното производство на ракети PAC-3 MSE от приблизително 600 на 2000 бройки за седем години. Нашето оборудване, тестово оборудване и мрежа от над 13 000 доставчици повишават устойчивостта на веригата за доставки", заяви компанията в публикация в платформата на X.
Според самата отбранителна компания, тя е увеличила производството на ракети PAC-3 MSE с повече от 60% през последните две години. През 2025 г. Lockheed Martin е доставила 620 от тези ракети, което е с над 20% повече от предходната година.
Програмата за подобряване на ракетния сегмент (MSE) е подобрена версия на ракетата Patriot Advanced Capability-3 (PAC-3), която е предназначена за прехващане и унищожаване на различни въздушни цели.
Ракетата PAC-3 MSE се използва за защита срещу тактически балистични ракети, крилати ракети, самолети и дори хиперзвукови заплахи. Тя работи на принципа "удар-за-унищожаване" директно въздействие върху целта, осигурявайки висока точност и ефективност без използване на взривни вещества, припомня РИА Новости.
Източник: https://trud.bg/

Политическата криза пречи на развитието на Въоръжените сили

Министърът на отбраната Атанас Запрянов пред журналисти след ритуала за Богоявление:
„Перспективата през 2026 г. е много добра, но политическата криза и удълженият бюджет налагат да се спре модернизацията и наемането на войници.
През миналата година сме провели 24 конкурса и сме приели на служба за една година 1300 души, последният конкурс продължава. Оптимисти сме 1500 души да бъдат назначени. За една година, от 28 процента некомплект сме намалили с 4.3 процента некомплекта на войниците, а общо за Българската армия – около 2 процента е намален некомплектът.
Стартирахме проектите за модернизация. Проектът за радарите е в парламента и не е минал още. Националният план се намира в ЕК, а отзивите са, че 9 от проектите ще бъдат одобрени. Чакаме през февруари съветът да одобри плана и да предложи заемно споразумение за 3 млрд. и 263 милиона евро. В условията на удължен бюджет не може да има заеми, това значи, че ще трябва да минат изборите, да има политически избрано правителство и новият парламент да одобри заемното споразумение.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов:
Набрахме добра инерция през 2025 г., много работа сме свършили, работим с конкретна цел – към 2030 г. Българската армия да заеме достойно място във военния баланс на силите в регионален мащаб. Това е нашата цел и се надявам да се намери мъдрост и държавническа мисъл, дори и в тези условия проектите да продължат.
Източник: https://otbrana.com/

Военен експерт: Русия успя радикално да обърне плановете на Запада

Русия успя радикално да обърне плановете на Запада и да излезе от по-силна позиция в конфронтацията. Това заяви американският военен анализатор Скот Ритър в интервю с журналиста Дани Хайфонг в неговия YouTube канал,  цитиран от Газета. 
"Русия току-що победи НАТО. И сега самата Русия ще присъства в Европа, вместо да бъде окупирана от нея“, каза експертът.
Той обърна внимание на "глупостта“, случваща се в Европа. Според анализатора, страните от ЕС са "сринали икономиките си“ и са приели закон, който сега ще ги "освободи напълно от руска енергия“.
"Все едно гладуващ човек да каже: "Напълно прекъснахме всички връзки с фермите!“ И как ще се храните?“, попита Ритер.
Русия, от своя страна, според експерта, е постигнала значителен напредък в поправянето на грешките си, като е станала относително независима от 90-те години на миналия век насам и е претърпяла трансформация, за разлика от западните сили. Именно това е определило фаталния изход за НАТО, смята анализаторът.
Преди това бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън заяви, че руските въоръжени сили в момента са в по-силна позиция от всякога от началото на военния конфликт в Украйна. Той отбеляза, че Русия има по-голямо предимство в различни оръжейни системи и брой войски от Украйна. Анализаторът подчерта, че няма нито един фактор, който да даде предимство на Украйна или да допринесе за влиянието на Киев в преговорния процес.
По-рано Мерц предупреди за последствията от "падението“ на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Исторически календар

На 6 януари 1896 година в София е роден генерал-лейтенант Иван Маринов (1896 – 1979). Син е на генерал-майор Кръстю Маринов – прославения защитник на Видинската крепост по време на Втората балканска война (1913). Завършва Военното училище (1915) и Военната академия в София (1930). Специализира във Франция (1924 – 1925) и Италия (1932 – 1933).
Участва във войните за национално обединение като доброволец от 1-ви конен полк (1912 – 1913), командир на взвод в 15-и пехотен полк (1916) и летец-пилот във 2-ро аеропланно отделение на летище Удово (1917 – 1918). В периода между двете световни войни е летец-пилот на летище Божурище (1918 – 1927), офицер в Щаба на войската (1931 – 1934), инспектор на класовете във Военното училище (1934 – 1935), началник на Разузнавателната секция към Щаба на войската (1935 – 1936), военен аташе във Франция (1936 – 1939), началник-щаб на 3-та армия (1939), началник на Снабдителния отдел в Дирекция на гражданската мобилизация (1939 – 1940). Член на офицерската организация „Военен съюз“ от 1927 г.
По време на Втората световна война командва 6-а пехотна бдинска дивизия (1940 – 1942), която от януари 1941 г. е в състава на Първи корпус в Сърбия, и 15-а пехотна охридска дивизия в състава на Пета армия в Македония (1942 – 1944). На 6 май 1943 г. е повишен в чин генерал-майор. От 2 до 9 септември 1944 г. заема длъжността министър на войната в правителството на Константин Муравиев. Нарежда оттеглянето на Пета армия от Македония, а след обявената от СССР война на България (5 септември) издава заповед за „неоказване съпротива на съветските войски“. През нощта на 8 срещу 9 септември съдейства при завземането на властта от лявата политическа коалиция „Отечествен фронт“.
С указ № 16 на Регентите от 9 септември 1944 г. се създава ново Главно командване и длъжността Главнокомандващ на Българската войска, който да ръководи нейната подготовка и бойни действия в заключителния етап на Втората световна война в Европа. На поста е назначен генерал-майор Иван Маринов, пряко подчинен на отечественофронтовското правителство, а от 17 септември с. г. – оперативно подчинен на Главнокомандващия Трети украински фронт маршал Ф. Толбухин. Организира мобилизацията, планирането на военните действия и съсредоточаването на определените за настъпление войски. Утвърждава „План на Щаба на Главното командване за настъпление на българските войски на Запад“, който предвижда разгромяване на част от балканските сили на Вермахта. Осъществява взаимодействие между българското Главно командване и командването на Трети украински фронт. На 18 ноември 1944 г. е повишен в генерал-лейтенант.
След края на Втората световна война в Европа до излизането му в запаса (28 февруари 1946 г.) генерал Маринов е главен инспектор на войската. Като пълномощен министър на НР България във Франция през 1946 – 1947 г. участва активно в подготовката на българската делегация за Парижката мирна конференция. В периода 1950 – 1953 г. преподава история на военното изкуство във Военна академия „Георги Раковски“. От 1963 г. до края на живота си е заместник-председател на Военноисторическото научно дружество. Умира в София на 18 август 1979 г.
Автор на книгите „Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913 г.“, „Общоевропейската война. Източният военен театър (1914 – 1918)“, „Тактика на въздушната война“ и др.
Генерал-лейтенант Иван Маринов е кавалер на ордените „За храброст“ (ІІІ степен 1 клас и ІV степен 2 клас), „За военна заслуга“ (ІІ степен) и „Народна република България“ (І степен). За приноса му в разгрома на Третия райх като главнокомандващ Българската армия на 9 август 1945 г. е удостоен с І степен на най-високото съветско военно отличие – орден „Суворов“. Учреден през юли 1942 г., с него са наградени само 30 чуждестранни военачалници от армиите на антихитлеристката коалиция.

47 години от приемането на въоръжение на F-16A във ВВС на САЩ

На днешната дата през 1979 г. на въоръжение във ВВС на САЩ постъпва първият изтребител F-16A.
До сега са произведени над 4500 самолета от този тип в различни модификации. Изтребителят е на въоръжение във ВВС на 26 държави и е най-масовият боен самолет, който към момента се намира в експлоатация.
В различни аварии и катастрофи до сега са загубени 650 изтребителя F-16, което е 14.4% от общо произведените.
След над 40 години производство на F-16 във Форт Уърт (щат Тексас) /последният произведен там F-16 е на 14 ноември 2017 г. и е предназначен за Ирак/, Lockheed Martin премества производствената линия в Грийнвил (Южна Каролина), която бе въведена в експлоатация през декември 2019 г..
Първите самолети от последната версия F-16V от там ще излязат през 2020 г. и са в рамките на договор с Бахрейн, следват и тези за Словакия и България. - Още за F-16

Уведомление за предложена покупка от Дания на три патрулни самолета P-8A Poseidon

На 29 декември 2025 г. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA) уведоми Конгреса на САЩ за потенциална предстояща продажба на Дания по програмата на САЩ за продажби на военни материали в чужбина (FMS) на три патрулни самолета Boeing P-8A Poseidon. Тази продажба е одобрена от Държавния департамент на САЩ. Общата стойност на предложената продажба е 1,8 милиарда долара, включително пълен комплект оборудване, обучение и пакети за техническа поддръжка. Въоръжението и нидроакустичните средства в доставката не влизат.

Пентагонът прехвърля сили през Атлантика; експерти подозират, че следващата цел е Гренландия

Пентагонът започна мащабно и тайно разполагане на сили през Атлантика. Според експерти и наблюдатели следващата цел на американската армия след Венецуела може да е Гренландия, пише руският портал "Военное обозрение".
Група тежкотоварни самолети C-17A Globemaster III, придружени от танкери KC-135, са пристигнали на военновъздушната база Рамщайн в Германия и военни летища във Великобритания. Източници са уверени, че "нещо определено се случва", тъй като концентрацията на самолети и естеството на маршрутите не приличат на рутинна ротация на войските на НАТО.
Анализаторите са особено заинтересовани от полет, излитял от Форт Кембъл, Кентъки. Това е базата на легендарния 160-ти авиационен полк за специални операции (SOAR), "Нощните ловци". Вътрешни лица посочват, че тези пилоти осигуряват логистика и подкрепа за елитните специални сили "Делта форс" и според класифицирани доклади са били пряко замесени в дръзката операция за залавяне на венецуелския президент Николас Мадуро. Появата на такъв "специален полет" в европейското небе означава, че Вашингтон подготвя поредна целенасочена военна операция.
Най-неочакваният детайл, добавят източниците, се отнася до крайната дестинация на тази група. Според наличната информация, оперативната зона от интерес за американските специални сили ще бъде Гренландия. Във всеки случай, активността на "ловците на глави" от Кентъки в този леден регион изглежда силно подозрителна и очевидно излиза извън рамките на стандартните учения.
При положение, че Тръмп вече очерта американските претенции към Гренландия и накара Европа да се напрегне.
По-малко от два дни след нахлуването на САЩ във Венецуела, Тръмп заяви, че Съединените щати отчаяно се нуждаят от Гренландия. Напрежението се разпространи в Европа, особено на север.
Доналд Тръмп призна, че Венецуела може да не е единствената или последната страна, подложена на военна намеса на САЩ. Говорейки за Гренландия, той заяви, че САЩ отчаяно се нуждаят от острова "за отбрана", защото, както се оказва, е обграден от руски и китайски кораби. Тръмп обаче посъветва Гренландия сама да оцени военната операция на САЩ срещу Венецуела и да си направи съответните изводи.
"Те ще трябва сами да решат. Наистина не знам. Вчера беше много щедър към мен. Знаете ли, тогава не говорех за Гренландия. Но ние абсолютно се нуждаем от нея. Гренландия е обградена от руски и китайски кораби. Имаме нужда от нея за отбрана", обяви американският президент.
Датският премиер Мете Фредериксен отговори на изявленията, като призова САЩ да спрат да заплашват Гренландия. Според нея жителите на острова не искат да играят заедно със САЩ, както вече ясно заявиха.
Напълно безсмислено е да се говори за анексирането на Гренландия от САЩ. САЩ нямат право да анексират нито една от трите държави, съставляващи Датското кралство, заяви Фредериксен.
Напрежението нараства и в Швеция, като премиерът Улф Кристершон заяви, че кралството ще подкрепи Дания в отговор на незаконните претенции на САЩ срещу Гренландия.
Само Дания и Гренландия имат право да решават по въпроси, засягащи Дания и Гренландия. Швеция напълно подкрепя съседната ни страна, заяви шведският премиер.
Източник: https://epicenter.bg/

Във Варна ще се проведе Водосвет и благославяне на частите и техните бойни знамена

На 6 януари 2026 г. (Свето Богоявление и Йордановден) от 10:30 часа на площад „Св.св. Кирил и Методий” в гр. Варна, непосредствено след завършване на Богоявленската литургия, ще се състои военен ритуал “Водосвет и благославяне на частите и техните бойни знамена” с участието на представителни части от Варненския гарнизон, организиран съвместно с Варненска и Великопреславска митрополия и Община Варна.
Строят на представителните блокове на Военноморските и Военновъздушните сили ще бъде приет от контраадмирал Кирил Михайлов – командир на Военноморските сили.
След благославянето на бойните знамена ще се проведе шествие до паметника на Христо Ботев, където с военен ритуал ще бъдат положени венци и цветя по случай 177 години от рождението му.
След ритуала шествието ще продължи до буна №101, където ще се проведе църковният ритуал „Велик Богоявленски водосвет“ и спасяване на Светия кръст.
Източник: https://www.maritime.bg/

Отбраната на Гренландия ще бъде обсъдена в рамките на НАТО, ако това е необходимо, заяви германският външен министър

Германският министър на външните работи Йохан Вадефул днес заяви, че Гренландия принадлежи на Дания и че съюзът НАТО би могъл да обсъди укрепване на отбраната ѝ, ако това е необходимо, предаде Ройтерс.
Вадефул каза това, след като американският президент Доналд Тръмп отново отправи заплахи, че ще поеме контрола над Гренландия, с които обезпокои съюзниците си от НАТО, особено след като Тръмп изпълни заплахата си да свали от власт лидера на Венецуела Николас Мадуро.
Тръмп нееднократно е казвал, че иска да поеме контрола над Гренландия, като за първи път спомена за тази своя амбиция още през първия си мандат през 2019 година.
Пред репортери в Литва Вадефул заяви, че Германия има въпроси относно свалянето от власт на Мадуро и подчерта, че венецуелският народ трябва сам да определи бъдещето на страната си чрез свободни и честни избори, след като Тръмп по-рано заяви, че САЩ ще управляват страната.
САЩ трябва „да обяснят на международната общност въз основа на какво трябва да бъдат оценявани действията, на които станахме свидетели през последните няколко дни, но това все още не се е случило“, заяви говорител на германското правителство на редовна пресконференция.
Относно Гренландия Вадефул подчерта, че островът е част от Дания. „И тъй като Дания е член на НАТО, Гренландия, по принцип, също ще бъде отбранявана от НАТО“, добави той.
„Ако има по-нататъшни изисквания за укрепване на отбранителните усилия във връзка с Гренландия, тогава ще трябва да обсъдим това в рамките на алианса“, каза още Вадефул, без обаче да даде повече подробности за същността на тези дискусии.
Източник: bta

На 5 януари 1860 година е роден генерал-лейтенант Георги Вазов

На тази дата през 1860 година в Сопот е роден генерал-лейтенант Георги Вазов (1860 – 1934).
Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса (1880) и Николаевската военна инженерна академия в Санкт Петербург (1888). В навечерието на Сръбско-българската война (1885) организира инженерното оборудване при Елхово, Тополовград и Котленския проход. По време на войната е в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и се сражава при Цариброд и Пирот. От 1886 г. преподава фортификация във Военното училище в София. Участва в детронирането на княз Александър І (9 август 1886 г.), а след контрапреврата емигрира в Русия и служи като военен инженер. След завръщането си в страната (1897) е офицер за особени поръчки при Военноинженерната инспекция, командир на 2-ра пионерна дружина, началник и инспектор на Инженерните войски.
В навечерието на Първата балканска война (1912 – 1913) заема длъжността началник на Военните съобщения и етапите към Тиловото управление, а след превземането на Лозенград (9 ноември 1912 г.) – губернатор на Източна Тракия. На 19 януари 1913 г. е назначен за командващ войските в най-големия сектор при обсадата на Одринската крепост – Източния, където се нанася главния удар при общия щурм на крепостта (13 март 1913 г.). След превземането й поема командването на Одринския гарнизон, а на 16 април 1913 г. – цялото управление на новоосвободените земи в Тракия.
От 28 юни до 22 август 1913 г. е министър на войната, след което преминава в запаса. Автор на „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им“ (1909), „Спомени от Балканските войни“ (1929), „В пустините на Средна Азия“ (1939) и др. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ и ІV степен.

Най-използваният пистолет за охрана

Това е Glock 17, който е официално признат за най-употребяваният и известен пистолет, използван за охрана в света. Само в САЩ той заема 65% от пазарния дял на пистолети за охранители и правоприлагащи органи, пише security.bg. И не само там, а и в целия свят, Glock 17 остава предпочитано оръжие за множество национални въоръжени сили, цивилна самоотбрана и охранителни фирми.
Произвеждан е в компанията Glock Ges.m.b.H, Австрия, а негов създател е инженерът и основател на компанията – Гастон Глок. Предимствата на Glock 17 са, че е сравнително лек за подобен пистолет и е с изключително изчистен и удобен дизайн, без излишни бутони, предпазители, ръчки, което улеснява употребата при бърза стрелба.
За възможностите си и качествата си Glock 17 се продава на добра цена (около 1000 - 1200 лв.). Поддръжката му е евтина и това, че e един от най-разпространените пистолети му дава възможност за лесно намиране на резервни части, както и възможност за модификация чрез всевъзможните аксесоари, произведени специално за него.
Друг любопитен факт е, че от 1992 година до днес са продадени над 350 000 пистолета Glock, в над 45 страни от целия свят. Що се отнася до модела, то пистолетът е създаден да отговаря на 17 критерия, изготвени от австрийската армия, по повод желанието ѝ, през 1980-а да поднови пистолетите си. Основните от тях са пистолетът да бъде самозараждащ се и да отговаря на стандартите за боеприпаси на НАТО - 9×19mm Parabellum. - Още за Glock

Варна преди фотографията: Предаването на Иззет капудан паша с останалите му 300 верни войни

Abzug des Capudan Pascha mit den ihm treugbliebenen 300 Turken aus Varna. Wien, bei A. Tessaro. Предаването на Иззет капудан паша с останалите му 300 верни войни. Ръчно оцветена гравюра (щампа) с размери 14,7 х 19,4 см.
Гравюрата е издадена през 1828 г. във Виена от австрийския издател Антон Тесаро (Anton Tessaro).
На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след почти 3 месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - Иззет Мехмед Капудан паша (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.........Прочети още

110 години от рождението на Добри Джуров

Добри Маринов Джуров е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на Партизанска бригада "Чавдар". Български офицер, армейски генерал и военен деец.
Роден е на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско. Учи в семинария, от която е изключен за комсомолска дейност. Става член на РМС (1932) и на БРП (1938). През 1937 година е осъден на 1 година затвор, след който е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1939 – 1940).
След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“. Ранен на 3 май 1944 г. и губи връзка с бригадата до 9 септември 1944 г.
След завземането на властта на 9 септември 1944 година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи като началник на Областното управление на МВР в София (1944-юли 1945), а през юли 1945 година е прехвърлен във войската.
От август 1945 до декември 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Между декември 1947 и март 1948 г. командва четвърта пехотна преславска дивизия. От март 1948 до януари 1948 г. е командир на трета пехотна балканска дивизия. От януари 1949 г. е началник-щаб на Втора армия, а от февруари 1950 г. е командир на армията. Oт 14.04.1951 до 08.08.1956 г е командващ на Трета армия.
Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва Генералщабната академия на СССР през 1959 г.
От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. Народен представител е в 5, 6, 7, 8, 9-то народни събрания и 7-мо велико народно събрание.
От 17 март 1962 до 22 ноември 1990 година Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемалият най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като през това време достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990).
Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Остава военен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на БКП, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот.
Недоволен е от положението в България през 1990-те години. По думите на дъщеря му Аксиния той се е сринал, когато вижда офицери да ровят по кофите.
Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.
Удостоен е с почетните звания „Герой на Народна република България“ (1976) и „Герой на социалистическия труд“ (1986), с 3 ордена „Георги Димитров“, 2 ордена „Ленин“, орден „13 века България“. Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за военното звание армейски генерал на 8 май 1978 г.  

Филипините поръчаха още две фрегати клас Miguel Malvar от Южна Корея.

На 26 декември 2025 г. Министерството на националната отбрана на Филипините подписа договор с южнокорейския корабостроител HD Hyundai Heavy Industries (HHI) за строителството на още две допълнителни фрегати HDC-3100 клас Miguel Malvar, в допълнение към двете вече построени. Договорът е на стойност 844,7 милиарда вона (590 милиона щатски долара), без стойността на ракетното въоръжение. И двете фрегати са планирани за доставка на филипинските военноморски сили през втората половина на 2029 г.

Бившият началник на Държавната гранична служба на Украйна получи нова длъжност

Бившият началник на Държавната гранична служба на Украйна (ДГС) генерал-лейтенант Сергий Дейнеко е назначен за съветник на министъра на вътрешните работи. Това обяви в Telegram министърът на вътрешните работи на страната Игор Клименко, предава УНИАН.
"Сергий Дейнеко е назначен за съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна. И в същото време той няма да напусне военните дела.“
"Проведох искрен разговор със Сергий Василевич. Вземайки предвид препоръките на лекарите, той се нуждае от кратко възстановяване след много години служба. Ценя както управленския опит на генерал Дейнеко, натрупан в продължение на повече от 6 години като началник на Държавната гранична служба, така и бойните му постижения.В позицията на съветник очаквам експертна подкрепа от него, съвети, основани на бойния опит, и участие в разработването на решения в областта на сигурността на държавните граници“, подчертава министърът.
Клименко добавя, че Дейнеко е решил да продължи военната си служба, оставайки съветник. 
"Разбирам и подкрепям това желание. Освен това съм сигурен, че от бойна гледна точка съветите на Дейнеко ще имат по-голяма практическа стойност и ще отговарят на реалностите на войната“, отбелязва правителственият служител.
Володимир Зеленски обяви по-рано, че вече е определил кандидати за поста ръководител на Държавната гранична служба на Украйна, като назначението ще се състои скоро.
Изтоник: https://www.focus-news.net/

Ветерани и запасни отбелязаха Деня на освобождението на София

Днес отбелязахме 148 години от освобождението на София от османско владичество, което става факт на 4 януари 1878 г. като част от планираните военни действия на руското командване по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). В традиционното честване се включиха представители на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ), начело с председателя полковник от запаса Анани Христов и заместник-председателя полковник от запаса Петър Пандурски, както и с впечатляващо участие  членове на НД „Традиция“, което е колективен член на СОСЗР. Поднесени бяха венци и цветя на паметника на ген. Гурко, на паметника на Цар Освободител и на паметника на Българския опълченец.   
След превземането на Плевен (10 декември 1877 г.) руското командване насочва своето внимание към София. Западният отряд начело с ген. Йосиф Гурко успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Руските части са групирани в две колони под командването на ген. Николай Веляминов и ген. Отон Раух. На 3 януари 1878 г. те преминават в общо настъпление и последователно превземат близките до София села. Изправена пред реалната заплаха от обкръжение, турската армия на Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. След намесата на консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия е осуетен опит за подпалването на София.
На 4 януари по обяд в града пръв влиза ген. Раух, а по-късно същия ден и ген. Гурко начело на войските си. Те са посрещнати тържествено от гражданството с музика и песни. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм “Свети Крал” (“Света Неделя”) е отслужен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух. Днес българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави света литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ с благодарствен молебен по повод 148 години от Освобождението на София.
Изтоник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Лирой Свендсен се записва в армията на 14 години и се пенсионира като генерал

Някои хора са създадени за армията и знаят за своето призвание още в зората на своя живот. Те често се превръщат в пример за патриотизъм, идеология и желание за изпълнение на дълга към собствената си родина. Съществуват такива хора, но със сигурност има и още по-крайни личности.
Точно по тази причина насочваме вниманието към Лирой Свендсен „Шведа“. Той е истинският пример за патриот и историята му  започва малко след бомбардировката над Пърл Харбър. Младежът чува по радиото, че се събират доброволци и решава да напусне родния си град Чикаго, а след това да пътува до Лос Анджелис, където да се запише във флотата........Прочети още

Параходът „Хималаи“ във Варна по време на Кримската война

Сред корабите, посетили Варненското пристанище по време на Кримската война (1853-1856 г.), е и английският параход „Хималаи“ (Himalaya). Той е построен в Блекуол, Лондон (Blackwall, London) от компанията “C. J. Mare & Co.” (Чарлз Джон Маре и Ко.) като пътнически кораб за Peninsular and Oriental Steam Navigation Company. На 18 февруари 1854 г. параходът е купен от  английското правителство за военния флот.
Параходът „Хималаи“ е железен, винтов кораб с водоизместване от 3 550 тона, с парен двигател със 750 к. с., с допълнително ветрилно стъкмяване и скорост от 13 възела. Параходът има екипаж от 213 души, каюти за 200 пътници от първа и втора класа, и може да превозва до 2000 войника. Той е най-големият парен кораб в света за своето време (1854 г.).
„Хималаи“ пристига във Варна от Корк (Cork), южна Ирландия на 12 юни 1854 г. с 5-и драгунски, гвардейски полк (5th Royal Inniskilling Dragoon Guards) и всичките им коне на борда, без да спира в междинни пристанища.
Специалният военен кореспондент на вестник „Таймс“ Уилям Хауърд Ръсел пише:
„Войските продължават да пристигат всеки ден. На 12-ти 5-и драгунски полк, който напусна Корк на 28-и май, беше разтоварена от „Хималаи“ след най-бързия преход, познат досега, от Ирландия до България“. (The British Expedition to the Crimea. By W. H. Russell, LL.D, The “Times” Special Correspondent. A Revised Edition. London, G. Routledge & Co, 1858, p. 62).
На 5 септември 1854 г. параходът „Хималаи“, натоварен с 8-ми полк на Кралските ирландски хусари (8th King’s Royal Irish Hussars) напуска Варненското пристанище и се отправя за Балчик, и оттам на 7 септември за Крим.
Франсес Дъбърли (Frances Isabella Duberly), жена на ковчежника на 8-ми полк на Кралските ирландски хусари капитан Хенри Дъбърли (Henry Duberly), пише в своя дневник:
„Петък, 1-ви септември [1854 г.]. Ембаркирането започна в шест часа. Докато войските се нижеха надолу капитан Локууд, един от адютантите на лорд Кардиган, пристигна със заповед от лорд Лукан, че никой офицер няма право да качи на борда повече от един кон; тези, които са качили повече, ще трябва да ги върнат обратно на брега. Каква приятна новина за мен! Но нямах време да мърморя, вместо това се покатерих на каруцата, пълна с багаж, и прикрита колкото мога, се спуснах към брега. Лорд Лукан, който беше там, оглеждаше всяка жена дали не е скрита изискана дама, но огледът му бе напразен и аз, давейки се от смях, преминах бързешком край коня му в лодката. Тук екипажът ме посрещна много гостоприемно, дадоха ми вода и ми направиха комплимент за бистрата кожа на страните ми, която „не изглеждала, сякаш съм се трудила усилено под слънцето“ и накрая ме качиха благополучно на борда на „Хималаи“, където бях незабавно отведена до каютата си.
Вторник, 5-ти. Пазя каютата откакто съм на борда. Спокойно можем да се молим за „всички пленници и затворници“. След волния ми живот под „благословеното небе“ да бъда херметично запечатана в тясната каюта на един кораб. Не мога да дишам, дори и когато провра главата и раменете си навън през люка.
… Днес дойде сигнал да продължим към залива на Балчик и след като се закачихме към № 78, с Конотските щурмоваци на борда, дадохме пара да се присъединим към ескадрата, плаваща от Варна. До Балчик стигнахме за около два часа и видът на залива, претъпкан с кораби от всевъзможен вид, от трипалубни военни кораби до най-малките парни речни влекачи, изпълни ума с възхищение пред великолепните военноморски сили на Англия“.
(Journal kept during the Russian war, from the departure of the army from England in April, 1854, to the fall of Sebastopol. By Mrs. Henry Duberly. London, Longman, Brown, Green, and Longmans, 1855, p. 72-74).
Източник: https://www.maritime.bg, Анастас Ангелов

Доклад на ЦРУ от 3 юли 1952 г. за граничната охрана на българското черноморско крайбрежие

Докладът на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ е от 3 юли 1952 г.
Той е разсекретен и достъпен в електронната библиотека Internet Archive от 26 август 2017 г. Документът е от 6 страници и съдържа данни за граничната охрана на българското черноморско крайбрежие.
Тук, на български език, публикуваме частта от доклада, отнасящ се до отряда гранична охрана Бургас (18 гранични поста, под командването на комендатура Варна - от Иракли до българо-румънската граница и 5 гранични поста, под командването на комендатура Несебър - от Несебър до Емине)*.
Името на агента (източника), съставител на доклада, е скрито. Към юли 1952 г. за ЦРУ не е имало тайни за охраната на българското черноморско крайбрежие......Прочети още

На този ден през 1944 година англо-американската авиация подновява масираните въздушни удари над България

Анализирайки бомбардировките през ноември – декември 1943 г., командването на западните съюзници констатира, че те не са постигнали предвиждания резултат – капитулацията на германския сателит, поради което трябва да бъдат продължени с нанасянето на още по-мощни удари. Основните усилия са пренасочени от важни военностратегически обекти към граждански с цел „прякото подавяне моралния дух на населението“, като е предвидено бомбардировките да бъдат и дневно-нощни.
На 4 януари 1944 г. към София се насочват 108 тежки бомбардировача Боинг Б-17 („Летяща крепост“), прикривани от изтребители, но гъстата мъгла над Западна България осуетява планираната атака. След като кръжат четвърт час над столицата, част от американските екипажи хвърлят бомбения си товар над Своге, Реброво и Мездра. Група от 40 „Летящи крепости“ се изтегля на юг и в 12, 03 ч. засипва беззащитната Дупница със 150 фугасни бомби. Прикриващите изтребители обстрелват с бордното си въоръжение от пределно малка височина улиците и къщите. Жертвите сред мирното население възлизат на 59 загинали и 33 ранени. Разрушени са 40 сгради, а 65 остават необитаеми. Поради липса на подходящо оборудване за действия над облаци българската противовъздушна артилерия и изтребителна авиация не са в състояние да отразят ударите на противника.

Испания придобива турски учебно-бойни самолети Hurjet

На 29 декември 2025 г. Генерална дирекция „Въоръжение и логистика“ (DIGAM) към испанското Министерство на отбраната подписа договор на стойност 2,6 милиарда евро със съвместно предприятие между Airbus Defence and Space (военното подразделение на Airbus Group) и Turkish Aerospace Industries (TAI), турският държавен производител на самолети, за доставка на испанските военновъздушни сили на интегрирана система за обучение (ITS-C) за бойния авиационен персонал. Системата ще се базира на 30 учебно-бойни самолета Hürjet, построени от TAI.

Най-новата партида руски танкове Т-90М е с подобрена система за активна защита и нов „режим против дронове“

Най-новата производствена партида основни бойни танкове Т-90М, доставени на руската армия, интегрира нов вариант на системата за активна защита „Арена-М“, за която източници от Министерството на отбраната потвърдиха, че има режим „против дронове“, за да предпазва машините от атаки от безпилотни летателни апарати за еднократна употреба и барикадиращи боеприпаси, пише военното издание Military Watch.
Тази нова възможност е постигната чрез разработване на нов софтуер за системата „Арена-М“, работата по който се съобщава, че е приключила през 2025 г. „Арена-М“ използва радар за непрекъснато наблюдение на околната среда за входящи заплахи и при откриване на входящ снаряд го проследява автоматично, изчислява траекторията му и разполага защитни боеприпаси, за да го прихване и унищожи, преди да удари танка. Въпреки че Русия разработва система за активна защита с твърдо унищожение от 90-те години на миналия век, като множество варианти на системата „Арена“ са подготвени за производство, липсата на финансиране доведе до това те да се предлагат предимно на пазара за износ.
Централната роля, която баржиращите се боеприпаси и безпилотните летателни апарати за еднократна употреба играят в противотанковите операции на двете страни в руско-украинската война, накара военните по целия свят да проявят нарастващ интерес към разработването на системи за активна защита, които увеличават оцеляването срещу тези заплахи. Способността за прихващане на боеприпаси за атака отгоре, като например Javelin, доставени на Украйна от Съединените щати, или Bulsae-4, доставени на Русия от Северна Корея, също е приоритетна. Кадри, излъчени заедно с изявление на източник от министерството на отбраната относно подобренията на системата „Арена-М“, показват бронирани машини в производствени съоръжения на най-голямото предприятие за производство на танкове в света „Уралвагонзавод“ и интегрирането на системата в основен боен танк Т-72Б3. Т-72 с новата система бяха видени за първи път разположени през март 2025 г. 
„Арена-М“ може да прехваща ракети, снаряди и високофугасни противотанкови снаряди, летящи със скорост до 1000 метра в секунда, и да го прави на разстояние 50 метра. Липсата на система за активна защита срещу унищожаване на тежки предмети оставя руските танкове все по-назад от авангарда. Един от най-новите танкове, оборудвани с такава система, е  севернокорейският „Чонма 2“ , за който се предполага, че е предназначен за доставки на руската армия тази година, докато полската армия от края на 2022 г.  разполага с все по-голям брой  южнокорейски танкове К2 с известната система за активна защита KAPS. Въпреки това, западните танкове също изостават в използването на такива системи, както наскоро демонстрира  уязвимостта  на  M1A1 Abrams ,  Leopard 2  и  Challenger 2  в бойните действия в Украйна.  Израелският „Меркава IV“ е интегрирал системата за активна защита Trophy от 2008 г., като тази система е предназначена за износ, за да се подобрят нивата на защита на американските и германските танкове поради липсата на местни алтернативи. 
Въпреки липсата на система за активна защита, руските власти изразиха високо ниво на удовлетворение от Т-90М, който представлява значително подобрение спрямо предишните основни бойни танкове на страната, въпреки много бавния темп на напредък в индустрията през 30-те години след разпадането на СССР. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев отбеляза  през  февруари 2024 г., че танковете „са се доказали блестящо по време на специалните операции“. „Бойните командири, които се връщат от фронтовата линия и поръчват оборудване, са поискали помощ за получаването на Т-90М. Това е много добро оръжие“, добави той. Подобни силни похвали за танка бяха дадени от президента Владимир Путин през юли 2023 г., когато той цитира доклад относно издръжливостта на Т-90М при удар в крайпътна бомба и  го определи  като най-добрия танк в света. Въпреки че може да се похвали с множество предимства пред новите западни танкове, възможностите на Т-90М се считат за далеч по-ограничени от най-новите китайски и южнокорейски типове танкове, като Тип 100, Тип 99B и К2. - Още за Т-90
Източник: https://trud.bg/

Курсант от ВВМУ развя знамената на Смядово и Добрич на Антарктида

Знамето на община Смядово бе развято на остров Ливингстън на Антарктида. Събитието се осъществи на територията на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Знамето на община Смядово развя курсантът на ВВМУ главен старшина Ивет Илиева навръх Нова година. Това съобщи кметът на Смядово Иванка Петрова.
Ивет е част от екипажа на кораб 421 на 34 българска научно-изследователска мисия на Антарктида. Младата жена е с корени от Смядово, съобщава 24shumen.com.
Главен старшина Ивет Илиева, курсант във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, развя и знамето на родния си град Добрич на остров Ливингстън в Антарктида, съобщава Про Нюз Добрич.
Тя е част от екипажа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който на 25 декември достигна бреговете на остров Ливингстън в района на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. За курсант Илиева това е първото плаване до Ледения континент – дългоочаквано и желано лично предизвикателство.
Подтикната от чувство на родолюбие, тя е поставила и собственоръчно изработена табелка на село Царевец, с което е отбелязала и своите родствени корени.
Новината беше споделена от нейното семейство с думи на благодарност и гордост, както и с пожелание за здрава, мирна и успешна нова година към всички жители на Добрич.
Източник: https://otbrana.com/

Чехия проучва инициативата за боеприпаси за Украйна

Чешкият премиер Андрей Бабиш обещава внимателно да разгледа инициативата за боеприпаси за Украйна и други проекти на Министерството на отбраната и планира самостоятелно да коментира въпроси, свързани с външната сигурност, в бъдеще.
Това заяви това в интервю за Denik.
Вече не можем да даваме пари на Украйна от чешкия бюджет. Гаранцията е на практика дълг, защото е ясно, че Украйна никога не може да върне тези пари. Украйна получи 187 милиарда евро. Сега ще получи 100 милиарда евро от новата многогодишна финансова рамка и допълнителни 90 милиарда евро като заем, общо 377 милиарда евро. Чехия изпраща годишно от 60 до 62 милиарда крони в бюджета на Европейския съюз (ЕС). Така че ние помагаме с тези пари. Притеснява ме фактът, че на срещата на върха почти не се говореше за мир, заяви той. Съвсем ясно е, че когато войната приключи, Русия, като агресор, трябва да плати репарации. Но това се прави едва когато войната приключи.
Бабиш твърди, че за първи път е научил за подробностите по инициативата за боеприпаси на среща с директора на Междуправителствената агенция за сътрудничество в областта на отбраната на 22 декември и че въпросът ще бъде обсъден на заседание на Съвета за държавна сигурност на 7 януари.
"Може би това инициатива е нещо добро, но искам да се уверя, че се прави прозрачно и че няма корупция. И че никой не експлоатира войната за сметка на Украйна и съюзническите бюджети. Във всеки случай най-важното е да се сложи край на конфликта", каза премиерът.
Чехия няма да поеме никакви гаранции за финансиране на Украйна. Това заяви през декември Бабиш при встъпването си в длъжност.
"Няма да поемаме гаранции за нищо, нито ще влагаме пари", отсече Бабиш.
Той беше категоричен, че Европейската комисия (ЕК) трябва да намери алтернативни начини за подкрепа на Киев.
Източник: https://news.bg/

Украйна ще има нов министър на отбраната, обяви Зеленски

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че настоящият ръководител на министерството на цифровата трансформация Михайло Федоров ще стане нов министър на отбраната на Украйна. Зеленски съобщи това във вечерното си обръщение, предадоха световните агенции и украинската агенция УНИАН.
„За нов министър на отбраната на Украйна предложих Михайло Федоров. Михайло задълбочено се занимава с въпросите, свързани с дроновете, работи много резултатно по дигитализацията на държавните услуги и процеси. Заедно с всички наши военни, с военното командване, заедно с националните производители на оръжие и партньорите на Украйна е необходимо в сферата на отбраната да се реализират такива промени, които ще бъдат от полза. На Денис Шмигал предложих да оглави друго направление в държавната работа. Скоро ще има и други кадрови решения в институциите“, заяви президентът, цитиран от УНИАН.
Зеленски обаче не обясни решението си да замени настоящия министър на отбраната Денис Шмигал – бивш премиер, назначен на министерския пост преди по-малко от година, през юли 2025 г., отбелязва Франс прес.
Украинският президент каза също, че скоро ще бъде обявен и новият ръководител на Службата за външно разузнаване, след като досегашният й ръководител Олег Ивашченко оглави военното разузнаване, а шефът на военното разузнаване Кирило Буданов стана началник на президентската канцелария.
„Днес беше подет съществен вътрешен рестарт, като промените са насочени към това Украйна да бъде по-устойчива. През изминалата година държавните институции показаха както добри резултати, които трябва да бъдат засилени, така и проблеми, които не бива да се пренасят в новата година“, добави украинският лидер.
Михайло Федоров заема длъжността министър на дигиталната трансформация от 2019 г. Той е едва 34-годишен и е най-младият министър в украинското правителство. Федоров е слабо познат на обществеността и е относително ново лице в политиката, посочва АФП.
Източник: bta

Естония ще закупи южнокорейски ракетни системи Chunmoo

На 21 декември 2025 г. Националният инвестиционен център за отбрана към Министерството на отбраната на Естония (Riigi Kaitseinvesteeringute Keskus - RKIK) подписа договор на стойност близо 290 милиона евро с южнокорейската компания Hanwha Aerospace (част от Hanwha Group) за закупуване на шест бойни машини на модулния многокалибрен наземен ракетен комплекс (MLRS) K239 Chunmoo и ракети за тях. Доставките за Естония ще започнат през втората половина на 2027 г., като рамковото споразумение предвижда възможност за закупуване на допълнителни комплекси в бъдеще.

Зеленски назначи Буданов за шеф на кабинета си 

Президентът на Украйна Володимир Зеленски назначи Кирил Буданов, началник на военното разузнаване, да поеме ръководството на президентската канцелария. 39-годишният генерал-лейтенант Буданов ръководи военното разузнаване на Украйна от 2020 г. Назначаването му за шеф на президентския кабинет става повече от месец след уволнението на предишния му ръководител Андрей Ермак на фона на корупционен скандал, припомня ТАСС.
"Сега Украйна се нуждае от по-голям фокус върху въпросите на сигурност, развитието на отбранителните и силите за сигурност на Украйна, както и върху дипломатическия път в преговорите, и президентската канцелария ще служи предимно за изпълнението на такива задачи", заяви Зеленски, цитиран от "Киев индипендънт".
Зеленски обяви също, че вече е поръчал на Буданов, заедно със секретаря на Съвета за сигурност на Украйна Рустем Умеров и други ръководители и институции, да „актуализират и внесат за одобрение Стратегическата рамка за отбрана и развитие на държавата и по-нататъшни стъпки“. Той не уточни за какви стъпки говори.
Назначаването на Буданов за шеф на кабинета на Зеленски следва голямо преструктуриране, при което в края на ноември беше уволнен Андрей Ермак, дългогодишният ръководител на кабинета на Зеленски. Промяната настъпи на фона на най-големия корупционен скандал в Украйна, което сигнализира за промяна в динамиката на лидерството.
Източник: БНТ, ТАСС

Бoйнoтo пoлe нa бъдeщeтo: 5 тeндeнции във вoeннитe тexнoлoгии, ĸoитo щe cлeдим пpeз 2026-a

Koнници cpeщy тaнĸoвe - тaĸa гoдини нapeд пo нaшитe шиpини бeшe пpeдcтaвян oбpeчeният oпит нa Πoлшa дa ce зaщити oт инвaзиятa нa нaциcтĸa Гepмaния пpeз 1939 г. Maĸap тaзи ĸapтинa дa нe oтгoвapя нa иcтopичecĸaтa иcтинa, тя мнoгo дoбpe пoĸaзвa ĸaĸ бъpзoтo тexнoлoгичнo paзвитиe ce oтpaзявa нa cитyaциятa нa бoйнoтo пoлe.
Близo вeĸ пo-ĸъcнo, в Eвpoпa вeчe пoчти 4 гoдини ce вoди гoлямa вoйнa, в ĸoятo и двeтe cтpaни изпoлзвaт paзлични инoвaции, зa дa пocтигнaт cвoитe цeли. Дъpжaвитe нa Cтapия ĸoнтинeнт ocъзнaxa, чe cлeд гoдини нa нeдoфинaнcиpaнe в oтбpaнaтa, изocтaвaт и oт Pycия, и oт Уĸpaйнa и зaпoчнaxa мaщaбни пpoгpaми зa пpeвъopъжaвaнe.
Инaчe ĸaзaнo, cтaнa яcнo, чe e вpeмe дa зaмeнят ĸoнeтe c тaнĸoвe.
Πo вcичĸo личи, чe живeeм в eпoxa, в ĸoятo мнoгo бъpзo ce пpoмeнят ĸaĸтo cpeдcтвaтa зa вoдeнe нa вoeнни дeйcтвия, тaĸa и дoĸтpинитe зa yпoтpeбaтa им. Πo-дoлy щe пpocлeдим няĸoи oт нaй-вaжнитe тeндeнции, пo oтнoшeниe нa ĸoитo oчaĸвaмe cepиoзнo paзвитиe пpeз 2026 г......Прочети още

Какво представлява „Орешник“ - хиперзвуковата ракета, която ПВО не може да спре

Руски държавни медийни източници публикуваха първи кадри на новата хиперзвукова балистична ракета със среден обсег „Орешник“, почти година след като прототип беше тестван за първи път в бойни действия срещу украински цели през ноември 2024 г., и това съвпадна многократно с потвърденото ѝ влизане в експлоатация на фронтовата линия, пише военното издание Military Watch.
Коментирайки въвеждането в експлоатация на системата, руското Министерство на отбраната отбеляза: „В Република Беларус се проведе тържествена церемония за поемане на бойно дежурство на подразделението, оборудвано с мобилната ракетна система „Орешник“. Знамето на Стратегическите ракетни войски беше издигнато след края на военния ритуал по постъпване на екипажи на бойно дежурство.“ В изявлението се уточнява, че бойните екипажи за изстрелване, войските за връзка, персоналът по сигурността и енергоснабдяването, както и механиците-водачи са преминали разширено обучение на съвременни симулатори, за да се подготвят за влизането на системите в експлоатация. 
„Орешник“ е първата наземна балистична ракета със среден обсег, влязла в експлоатация в Европа от близо половин век, след като Договорът за ядрените сили със среден обсег, подписан през 1987 г., забрани разполагането на такива ракети от Русия и Съединените щати. Това доведе до извеждането от експлоатация на балистичните ракети с малък обсег „Pershing IA“ и „Pershing II“, разположени от въоръжените сили на Съединените щати, както и на съветските балистични ракети със среден обсег Р-12 и Р-14 и РДС-10, и крилати ракети със среден обсег РК-55.
Съединените щати се оттеглиха от договора през 2018 г. и в резултат на това се очаква да разположат наземни пускови установки за крилати ракети „Tomahawk“ на множество обекти в Европа. „Орешник“ е един от няколкото типа ракети, които преди това бяха забранени от договора, които се очаква Русия да разположи, като кадри от страната показват, че тя вече е закупила балистични ракети със среден обсег „Pukkuksong-2“ от Северна Корея. 
През юни за първи път беше потвърдено, че „Орешник“ е  влязъл в серийно производство , и се очаква да има обхват от 4000 километра, като същевременно носи множество независимо пренасочващи се бойни глави, монтирани на хиперзвукови ракети за връщане в космоса, които могат да маневрират и да се приближават до цели от неочаквани посоки. Неговите проникващи способности сериозно ограничават способността на традиционните системи за противовъздушна отбрана, като например  наскоро закупената от Германия  система Arrow 3, да ги прихващат. Сателитните изображения показват, че множество военни съоръжения в Беларус се подготвят да приемат системите, които ще имат достъп до ядрени бойни глави съгласно споразумението за споделяне на ядрени оръжия между Москва и Минск. Доставката на системата на беларуските въоръжени сили допълва предишни доставки на балистични системи „Искандер-М“ с малък обсег.
Усъвършенстваните възможности на ракетата „Орешник“ предоставят на Русия и Беларус средство за асиметрично противодействие на колективното конвенционално превъзходство на НАТО в редица области, най-вече във въздушната мощ, тъй като изтребители F-35 от пето поколение, разполагани в нарастващ брой в Европа, се разглеждат като все по-сериозна заплаха и за двете страни. Всички партньори на Съединените щати по споделяне на ядрени оръжия, включително Обединеното кралство, Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция, са направили поръчки за F-35A, способни да носят ядрени оръжия, за да могат по-ефективно да нанасят ядрени атаки. Пентагонът  даде индикации, че на други членове на НАТО може да бъде предоставен достъп до ядрени оръжия съгласно нови споразумения за споделяне.
Източник: https://trud.bg/

Военнослужещите могат на придобият право на пенсия през 2026 г. на 54 години и 6 месеца

От 1 януари 2026 г. военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж, т.е. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Увеличението на възрастта е с 2 месеца. Всяка следваща година тя ще се увеличава с по два месеца, за да достигане до 55 години.
Военнослужещите, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия от 1 януари 2026 г. при навършване на възраст 44 г. и 6 месеца. Всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.
По данни на НОИ в средата на тази година броят на пенсиите по чл. 69 от КСО, които са за военнослужещи, полицаи и служители от специалните служби, е 77 720, като намаляват с близо 5 хиляди в сравнение със същия период на 2024 г. Очаква се дефицитът във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ през тази година да бъде над 45 млн. евро.
Изискванията за придобиване право на пенсия от военнослужещите, записани в КСО, нямат отношение към гласуваната промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили, която влезе в сила от 1 януари т.г., за повишаване на пределната възраст за военно звание с 5 години. Трябва, обаче да се прави разлика между придобил и упражнил право на пенсия. Увеличената пределна възраст за военно звание е валидна за тези военнослужещи, които не са упражнили право на пенсия, т.е. не получават пенсия.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Хосе Лопез – страховият мерник от Арденските гори

Хосе Мендоза Лопез е роден на 10 юли 1910 г. в Мексико. Отгледан е във Вера Круз от майка си, защото баща му умира преди раждането в морето. На 9-я си рожден ден, малкият Хосе остава и без майка. Туберколозата го прави пълен сирак, а към този момент политиката за отглеждането на бездомници се оказва почти нереална. Последните близки роднини отказват да се занимават с него и в най-ранна възраст момчето разбира една от големите истини – животът никога няма да бъде цветя и рози.
Младежът решава да си потърси късмета в Америка – все пак се носят легенди за тази посока. Успява да премине границата и да стигне до град Мисия в Тексас.
Проси известно време по улиците, докато едно семейство не му дава храна и дрехи, както и подслон в една от бараките, където да се възстанови от дългото скитане. С времето младият мексиканец започва да се отплаща като извършва различни домашни задължения.
Ако някога потърсите примера за лошо детство, спомнете си този човек. В началото не е имал възможност да притежава абсолютно нищо, освен дрехите на гърба си, а понякога дори и те са откраднати от някой простир. Късметът се усмихва над него, когато е на 17-годишна възраст. По това време обикаля страната, за да си намери начин за препитание......Прочети още

Войнишките дневници от Първата световна: Студ и смърт, но и карти в окопите

“Времето облачно и мъгливо, но тъкмо затова мен ми е весело и приятно. Колко силно желание да пътувам, да се движа, колко илюзии за живот, за работа, колко сладки мечти буди в мене това време!
Говорят, че на война “смъртта е сладка”. Това е една голяма лъжа… Самият процес на умиране, разбира се, е лек и ако това искат да кажат - то е вярно. В такъв случай трябва да кажем, че ако смъртта на война е сладка, животът е ужасен: над всяка помисъл и мечта стои призракът на нейното неосъществение, стои смъртта.”.........Прочети още

Исторически календар

На 2 януари 1878 година е освободен град Пазарджик.
След освобождаването на София (23 декември 1878 г.) Западният отряд под командването на генерал Гурко предприема стратегическо преследване на отстъпващите към Пазарджик и Пловдив османски войски. Избягвайки сериозни сражения, турците напускат без бой или след спорадични престрелки десетки тракийски градове и села: Ихтиман, Панагюрище, Стрелча, Бошуля и др. Замисълът за обкръжаване на големи противникови сили в прохода Траянови врата не се осъществява. Двете флангови колони на генералите Веляминов и Шилдер-Шулднер, които действат без връзка помежду си, поради силни студове и поледици не успяват да се доближат до отстъпващите части. В района на Пазарджик се появява възможност за обкръжаване на неуспяла да се изтегли 20-хилядна османска групировка. Генерал Гурко планира нейното разгромяване и прекъсване на пътищата за изтеглянето й към Пловдив чрез съгласувани действия на колоните, командвани от генералите Криденер, Шилдер-Шулднер, Шувалов и Веляминов.
На 2 януари 1878 г. колоните на генерал Шувалов (от север) и на генерал Веляминов (от юг) преминават в общо настъпление. Заплашени от обкръжаване османските части изоставят Пазарджик, като преди това подпалват около 1000 сгради и дюкяни. Към 14, 00 ч. първите руски войски начело с генерал Н. Брок навлизат в полуопожарения град.

На този ден през 1905 г. Япония превзема Порт Артур
На 2 януари 1905 г. (нов стил) обкръженият руски гарнизон в морската крепост Порт Артур (днешен Люйшун в Китай) се предава на японците. Това повлиява решително върху целия ход на Руско-японската война (10.2.1904 - 5.9.1905). Конфликтът завършил катастрофално за авторитета на Русия и на практика проваля нейната дългогодишна и експанзионистична политика в Далечния изток.
През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. Най-накрая Русия успява да реши дългогодишния си проблем с не замръзващо пристанище в Далечния изток. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.
През 1900 г. Русия изпраща армия от 177 000 души в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.
Руската експанзия предизвиква безпокойство на Япония. Никой в Снакт Петербург обаче не иска да проумее, че руското проникване в Манджурия наистина засяга жизненоважните интереси на Токио.
През 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. На 14 януари 1904 г. Токио предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние.
Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа. Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Военните са против тази експанзия заради големите разстояния липсата на инфраструктура. Русия влиза във войната без съюзници.
Протакането на царя кара Япония да прекъсне дипломатически отношения.
На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур. Японците правилно оценяват важността на укрепената морска база, като насят удар с изненада. Използвайки 10 разрушителя, японците успяват да повредят сериозно руските линейни кораби „Царевич” и „Ретвизан”, както и 6600-тонния крайцер „Палада”.
Николай II е шокиран. Японците не изпускат инициативата и това води до 2 януари 1905 г.
Главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града. Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Санкт Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г. - (видео)

150 български военнослужещи посрещнаха Новата година далеч от Родината

Изпълнявайки своя воински дълг, близо 150 български военнослужещи посрещнаха 2026 г. зад граница. В края на годината командирът на СКС генерал-майор Станимир Христов в новогодишното си приветствие се обърна така към тях: „С особена признателност се обръщам и към нашите военнослужещи, които са далеч от Родината, изпълнявайки задачи в мисии и операции зад граница. За вас това няма да бъдат празници прекарани у дома – далеч сте от топлината на семейството, от детския смях и близките хора, но бъдете сигурни, че вашата смелост, решителност и готовност да защитавате мира и сигурността са високо оценени. Пожелавам на всички вас и вашите семейства светли празници изпълнени с вяра, обич и надежда“.
Българските военнослужещи  изпълняват задачи в 4 операции и мисии на НАТО-операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR), небойната мисия на НАТО в Ирак (NATO MISSION IRAQ-NMI), плаващия щаб на постоянната военноморска група № 2 на НАТО (SNMG2) и  операцията на НАТО за подпомагане на Украйна (NSATU).
Операциите и мисиите на Европейския съюз, в които участват българските военнослужещи са операцията „АЛТЕА” в Босна и Херцеговина, операцията за военни наблюдатели в Грузия, военноморската операция „Аталанта“ и военноморската операция в централната част на Средиземно море „ИРИНИ”.
Да им честитим Новата година и да им пожелаем щастливо завръщане в Родината!
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Президентът Румен Радев: Нека всеки ден да показваме, че сме достоен народ

Скъпи съотечественици,
Отброяваме последните минути на отиващата си година. В уюта на дома, сред дълго чакани гости и приятели, или на изпълнения с хора площад отправяме заедно поглед към новата 2026-а с обща надежда тя да е по-добра за близките ни и за България.
Изминалата година беше драматична за света, войни отнеха живота на хиляди хора, но се появиха и първите надежди за тяхното прекратяване. Вярвам, че страната ни трябва недвусмислено да подкрепи усилията за мир в Украйна. Рискът от разширяване на конфликта не е отминал и не бива да разчитаме друг да отстоява нашите интереси, ако сами не сме в състояние да го сторим.
След броени минути България ще бъде световна новина. Решението да приемем единната европейска валута е стратегически избор в спорен момент. Въвеждането на еврото е последният жалон от интеграцията на България в Европейския съюз – място, което ни се полага с достиженията на хилядолетната ни култура и цивилизационния принос на страната ни. Моето убеждение е, че отказът от националната ни валута трябваше да стане след допитване до народа, но управляващите не пожелаха да чуят гражданите. Този отказ бе един от драматичните симптоми за дълбокия разрив между политическата класа и народа, който се потвърди от масовите протести в цялата страна.
Те наказаха високомерието на управляващите. Първият бюджет в евро се оказа непосилна за тях задача и отприщи насъбралото се недоволство от несправедливия модел, корупцията, инфлацията и произвола на властта.
Но протестите показаха също така, че младите българи вече нямат желание да се спасяват поединично, а си задават въпроса как да помогнат на Родината. Ветераните от прехода също заляха площадите и това е голямото политическо събитие на 2025 година: роди се народен консенсус срещу мафията. Опитът той да бъде манипулиран с поколенчески интерпретации или чрез вклиняването на други теми не сполучи. Хората поискаха демокрация, справедливост, честни избори, обективни медии, реална европейска перспектива и достоен живот.
Скъпи съотечественици,
Предстоят ни избори за парламент, а през есента ще избираме и нов президент. От нас зависи да не повтаряме стари грешки и да спрем да обикаляме в кръг. За да си върнем демокрацията, не трябва да пилеем енергията и надеждата, които се родиха по площадите, и възможността да променим България.
Готови сме, можем и ще успеем!
Нека днес и всеки следващ ден през Новата година показваме, че сме достоен народ не само чрез постиженията на нашите блестящи артисти, учени, шампиони и млади таланти, а във всекидневните си дела, в изпитанието да бъдем човеци.
Позволете ми да пожелая на всички вас здраве, радости и вдъхновение! Нека в домовете ви цари мир, любов и благоденствие. В смутни периоди семейството и приятелите са нашето упование. Пожелавам ви те да ви носят уют и подкрепа.
Нека следващите месеци сбъднат вашите лични мечти и нашата споделена мечта за мирна, свободна, благоденстваща и справедлива България!
Да ни е честита Новата 2026 година! - (видео)

Пентагонът ще продължи да въоръжава Тайван

Пентагонът съобщи, че "Локхийд Мартин" (Lockheed Martin) е получил договор за продажба на чуждестранно военно оборудване на Тайван, за да отговори на това, което Вашингтон определя като "спешна оперативна нужда" за тайванските въздушни сили.
Договорът е на стойност 328,5 милиона долара, като 157,3 милиона долара от тях са за чуждестранни военни продажби, задължителни към момента на сключването на договора, уточни Пентагонът.
Вашингтон поддържа официални дипломатически отношения с Китай, но има и неофициални връзки с Тайван.
Пентагонът е най-важният доставчик на оръжие за острова. САЩ са задължени по закон да предоставят на Тайван средства за самоотбрана, въпреки че такива продажби на оръжие са постоянен източник на напрежение с Китай.
Тайван остана в състояние на повишена готовност в сряда, след като Китай проведе мащабни военни учения около острова в предходния ден, съобщи бреговата охрана в Тайпе.
"Този договор предвижда закупуването и доставката на петдесет и пет инфрачервени сензора за търсене и проследяване Legion Enhanced Sensor, процесори, контейнери за сензори и контейнери за процесори, необходими за задоволяване на спешните оперативни нужди на тайванските въздушни сили", изброи Пентагонът.
Работата по договора ще се изпълни в Орландо, Флорида, и се очаква да приключи до юни 2031 г.
В средата на декември администрацията на президента Доналд Тръмп обяви продажба на оръжие на Тайван на стойност 11,1 милиарда долара, което е най-големият пакет оръжие, продаван някога от САЩ на острова, който е под нарастващ военен натиск от страна на Китай.
Китай претендира, че демократично управляваният Тайван е негова територия, и не изключва използването на сила, за да го постави под китайски контрол. Тайван, който отхвърля претенциите на Китай, осъди последните учения като заплаха за регионалната сигурност и явна провокация.
Източник: https://news.bg/

Литва договори покупката на шведски системи за противовъздушна отбрана на стойност над 320 милиона евро

Литва планира да закупи шведски преносими ракетни системи за противовъздушна отбрана RBS 70 NG на стойност над 320 милиона евро (375 милиона долара), за да увеличи капацитета на армията си, съобщи Министерството на отбраната на балтийската държава, цитирано от ДПА.
Според изявление на ведомството е подписан договор с шведския производител СААБ. Компанията също оповести сделката. Наред с подписани по-рано контракти това осигурява оръжейните доставки за литовската армия през тази и следващата година.
„Укрепването на противовъздушната отбрана е една от нашите първостепенни цели“, заяви министърът на отбраната на Литва Робертас Каунас, цитиран от ДПА.
Балтийската държава вече разполага със системи за противовъздушна отбрана с малък обсег RBS 70, които дават възможност за ефективно денонощно противодействие на въздушни щурмови средства. Този модел беше избран поради лесната си поддръжка и бързо пренасяне. Налице са и ред напреднали технически характеристики.
Литовското правителство обяви преди Коледа, че възнамерява да закупи от СААБ и противотанкови боеприпаси и гранатомети за еднократна употреба, припомня ДПА.
Литва, която граничи с руския ексклав Калининградска област  и руския съюзник Беларус, смята войната, която Кремъл води срещу Украйна, за „пряка заплаха“ за националната си сигурност.
Източник: bta

WSJ: Украйна сега има най-голямата армия в Европа. Какво ще се случи с нея, когато войната приключи

След края на войната с Русия Украйна ще разполага с по-голяма армия с боен опит от която и да е от европейските си съюзници, пише The Wall Street Journal. Намирането на средства за издръжка на 800 000 военнослужещи и огромно количество оборудване, както и разработването на нови възможности, ще бъдат едни от най-трудните задачи на украинското правителство веднага след края на войната.
Журналистите отбелязват, че за финансирането на Въоръжените сили Украйна харчи около 30% от БВП си. А новият кредит от ЕС в размер на 105 милиарда долара е приблизително равен на очакваните разходи на Германия за отбрана за следващата година. И макар заплатите на германските военни да са по-високи, техният брой е приблизително една четвърт от украинския.
Освен това, поддържането на големи въоръжени сили в размер на 800 000 души би отнело значителен брой хора от икономиката на Украйна, чието население бързо намалява.
Според Николай Белесков, научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания, Украйна трябва да ограничи числеността на армията до 300–500 хиляди военнослужещи, а останалите да поддържа в резерв. Той също така отбелязва, че преди началото на войната Украйна е имала по-малко от 300 000 военнослужещи, което очевидно е било недостатъчно за охраната на една от най-големите граници в Европа.
Изданието отбелязва, че в случай на сключване на мирно споразумение украинските войски вероятно ще искат да се демобилизират, а липсата на средства означава, че на Украйна все пак ще бъде трудно да плаща на тези, които искат да останат в армията. И затова, според анализаторите, Украйна вероятно ще разчита на резервни сили и по-евтино оборудване, като например дронове.
Освен това, Украйна ще трябва да вземе и по-дългосрочни решения. По-конкретно, приоритет за Украйна могат да станат инвестициите в противовъздушната отбрана и ракетите с голям обсег. В същото време, според журналистите, Украйна трябва да избягва скъпи инвестиции, като изтребители.
"Украинската армия трябва да се основава на по-икономически ефективни средства, като дронове, мини и мобилизация на резервисти. Скъпи елементи, като самолети, могат лесно да погълнат значителна част от отбранителния бюджет на Украйна“, заявява Майкъл Кофман, военен експерт от вашингтонския аналитичен център Carnegie Endowment for International Peace.
В същото време бившият секретар на ВВС на САЩ Франк Кендал отбелязва, че това, което Украйна прави в момента за сдържане на Русия, не е жизнеспособно в дългосрочен план. Например, за създаването на военновъздушни сили ще е необходимо много време за подготовка на пилоти, закупуване на самолети и строителство на бази, посочва той.
Източник: https://www.focus-news.net/

Welt: Европа е готова да изпрати войски в Украйна

Страните от Европа са готови да се присъединят към коалицията от наблюдатели за потенциално прекратяване на огъня между Русия и Украйна. Планът за гаранции за сигурността на Украйна вече е разработен от военни експерти от Великобритания и Франция съвместно с Брюксел, пише WELT, като се позовава на  дипломатически източници в Брюксел.
Франция и Великобритания, както посочват източниците, могат да предоставят до 10–15 хиляди сухопътни войници през първите шест месеца, ако е необходимо. Освен това и двете страни са готови да участват в наблюдението на прекратяването на огъня дори без мандат от ООН или ЕС – достатъчно е покана от Украйна.
Мониторинг на прекратяването на огъня от въздуха и морето се планира да се извършва от съседните държави. Турция може да осигури контрол в Черноморския регион.
Дипломатически източници добавя, че Русия вероятно ще заеме по-твърда позиция на преговорите поради обявените нападения на украински дронове над резиденцията на Путин, което Кремъл квалифицира като опит за провал на преговорите. Украинската страна отрича всякакви нападения и призовава международните партньори да не реагират на необоснованите обвинения.
Припомняме, че полският министър-председател Доналд Туск съобщи за съществени промени в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. По неговите думи, Съединените щати за първи път официално декларираха готовност да участват в осигуряването на сигурността на Украйна след постигането на мир, което предвижда дори присъствието на американски контингент на линиите на съприкосновение.
В същото време канцлерът на Германия Мерц заяви, че при наличието на гаранции за сигурност от страна на САЩ западните миротворци могат да използват сила срещу руската армия в случай на нарушаване на примирието в Украйна.
Също така бе съобщено, че Вилнюс е готов да предостави войски и военни учебни мощности за съвместните сили на съюзниците. Литовският президент подчерта, че въпросът за мира в Украйна не може да се решава без Украйна.
Освен това, Швейцария също може да изпрати свои военнослужещи за миротворческа мисия в Украйна, ако Съветът за сигурност на ООН или ОССЕ дадат мандат за това.
Източник: https://www.focus-news.net/

ISW: Новата тактика на Русия ускори настъплението й през 2025 година

През 2025 г. руските войски ускориха настъплението в Украйна благодарение на нова тактика. Това се посочва в последния доклад на Института за изучаване на войната (ISW).
Според анализаторите, през 2025 г. руските войски увеличиха средната скорост на напредване благодарение на нов оперативен модел, подкрепен с технологични адаптации и промяна в тактиката на нападение.
От ISW са анализирали доказателствения материал и са стигнали до заключението, че руските войски са завзели 4831 квадратни километра от територията на Украйна и са отвоювали около 473 кв. км, които украинските войски са завзели в Курска област през 2025 г. Руските завоевания в Украйна съставляват 0,8 % от територията на Украйна.........Прочети още

Исторически календар

На 1 януари 1893 година в Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 – 1983).
Завършва Военното училище (1912) и Военната академия в София (1925). Като офицер от 4-ти конен полк се сражава по фронтовете на войните за национално обединение (1912 – 1918). Съчетанието от командирски способности и интелектуални качества му носи заслужено израстване в армейската йерархия – преподавател във Военната академия (1928), началник на отделение в Генералния щаб (1929) и на Щаба на кавалерията (1930 – 1932), началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1932 – 1935), командир на 9-и пехотен пловдивски полк (1935), началник на Военното училище (1935 – 1936), командир на Въздушни войски (1936 – 1941), командващ 5-а армия във Вардарска Македония (1941– 1944). Изпращан на редица отговорни военнополитически мисии в чужбина, ген. Бойдев се озовава във водовъртежа на събития с изключителна значимост за българската държава и армия.
В Германия се среща многократно с Гьоринг, а през есента на 1939 г. е изпратен от цар Борис III в Москва със задача да договори доставка на съветско оръжие. Участва в подписването на спогодбата „Нойбахер“ между Щаба на Българската армия и германското главно командване (2 февруари 1941 г.).
В знак на несъгласие с недалновидната политика на регентството и правителството подава оставка и излиза в запас през април 1944 г. След 9 септември 1944 г. е интерниран в Троян, където живее до последните си дни. Синът му – лейтенант Стефан Бойдев емигрира във Франция и става първият командир на българската национална доброволческа рота № 4093 в състава на НАТО.
Автор на книгите „История на Първата световна война“, „Конница и авиация“, „История на Девети пехотен полк“, „От юнкер до генерал“ и др. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

На 1 януари 1908 година в София е формиран Железопътен полк.
В състав от щаб, две дружини и Железопътна школа, той има за задача да строи, поддържа и експлоатира железопътните линии и съоръжения. В края на 1908 г. се реорганизира в дружина, към която се придават въздухоплавателното и автомобилното отделение, инженерната работилница и главният инженерен склад. Във войните за национално обединение (1912 – 1918) експлоатационните жп подразделения превозват личен състав, животни (коне и волове), обоз и въоръжение към районите на бойните действия. Строителните жп роти възстановяват, експлоатират и отбраняват жп линиите и големите жп мостове в Източна Тракия, Македония, Моравско, Беломорието и Добруджа, което има голямо значение за снабдяването на войските с бойни и хранителни припаси. Съгласно военните клаузи на Ньойския договор (1919) Железопътният полк е разформиран. През 1928 г. тайно е формиран отново и до 1938 г. се води с явното наименование Железопътно училище, като на 6 май 1938 г. получава ново бойно знаме. По време на участието на страната във Втората световна война на страната на Тристранния пакт (1941 – 1944) полкът възстановява и експлоатира железопътните линии и съоръжения в т. нар. Нови земи – Вардарска Македония, Поморавието, Западните покрайнини и Беломорието (Източна Егейска Македония и Западна Тракия). През първия период на войната срещу Германия (октомври – ноември 1944 г.) превозва войски, хранителни, фуражни и бойни припаси, възстановява разрушенията по железопътните линии в районите на бойните действия. След демобилизацията (1945) жп полкът преминава към мирновременния си състав и е подчинен на инспектора на Инженерни войски.

На този ден през 1895 г. е роден основателят на ФБР Едгар Хувър

На 1 януари 1895 г. във Вашингтон е роден Джон Едгар Хувър - основателят на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ в днешния му облик и негов първи директор от 10 май 1924 г. до кончината си през 1972 г. Хувър е назначен като действащ директор на ФБР от президента Калвин Кулидж да реформира и изчисти бюрото, което е смятано за корумпирано.
Малко детайли са известни за младежките години на Хувър. Той завършва Университета Джордж Вашингтон през 1917 г. с нисък успех. Докато е там, работи в Библиотеката на Конгреса и е член на братството Капа Алфа. Хувър проявява интерес към кариерата на Антъни Комсток — пощенски инспектор в Ню Йорк, който провежда дългогодишни кампании против измамата и лошите нрави (като порнография).
Предполага се, че Хувър изучава методите на Комсток, които прилага по-късно в своята кариера........Прочети още

126 години Щаб на ВМС

Щабът на ВМС е създаден на 1 януари 1899 г. с указ № 6 на княз Фердинанд I за сливане на Управлението на Дунавската флотилия и на Морската част в едно – „Управление на Флота“. Под понятието Управление на флота се визират началникът и Щабът на Флота. Със заповед № 80 от 2 март 1900 г. относно Положението за устройство на Флота е уточнена функцията на новосъздаденото управление, а именно, че „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен.
Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота“. При така създаденото ново положение на Началника на Щаба на Флота са пряко подчинени всички чинове от Щаба на Флота, а при отсъствие на Началника на Флота, той го замества по право.
Първи началник на Щаба на Флота е капитан-лейтенант Васил Хитров (на снимката), който до този момент е началник на Дунавската флотилия и по мнението на съвременниците е може би най-добре подготвеният български морски офицер.
Една от първите задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и френския морски устав, регламентиращ службата в отряда кораби. Тук най-вече се имат предвид отрядът торпедоносци тип „Дръзки“.
Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила от 9 август 1920 г., Българският военен флот подлежи на ликвидация. Щабът на Флота е закрит в началото на декември 1920 г. Част от щабните офицери запазват позиция в новосформираните Морска и Дунавска полицейска служба със седалище в София.
Щабът на Флота е възстановен в мирновременния щат от 1932 г., а в самото начало на следващата година се връща във Варна. Структурата на управлението на военния флот става сравнително постоянна едва в началото на 40-те г. на ХХ в. Щабът в този период отново се разполага в София.
След войната флотът навлиза в нова фаза от историята си, като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния му състав. Щабът на Флота се настанява през 1948 г. в сегашната си сграда във Варна.
През следващите три десетилетия ВМС изпълняват мащабни задачи, свързани със съюзническите задължения на България към Обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Основната част на дейностите по планирането и организирането на тези учения пада върху Щаба на ВМС.
След 1989 г. настъпват редица промени в ръководството на флота, продиктувани от новата обществено-политическа ситуация в страната. Ликвидирани са политорганите, въведени са новите наименования на типовете кораби, като част от корабния парк е поетапно изведен от експлоатация. На 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван на ВМС. - Още за българските ВМС
Източник: Военноморски музей

На този ден е роден е шефът на Абвера адмирал Вилхелм Канарис

На 1 януари 1887 г. в Аплербек (сега район на Дортмунд) е роден адмирал Вилхелм Франц Канарис – началник на Абвера (служба за военно разузнаване и военно контраразузнаване) на нацистка Германия в периода 1935-1944 г.
Начална военна кариера
Израства в Дуисбург, където завършва гимназия. През 1905 г. в постъпва като редови матрос във военноморския флот на кораба „Щайн”. Завършва Морския кадетски корпус в Кил. От 1907 г. служи на крайцера “Бремен”, участва в блокадата на Венецуела.
От януари 1910 г. е 2-ри вахтен началник на торпедния катер V-162, а от декември 1911 г. - на малкия крайцер “Дрезден”. След потапянето на "Дрезден" край бреговете на Чили, Канарис и оцелелите от екипажа са задържани и интернирани от март до август 1915 г., когато са освободени, и през октомври се връщат в Германия.
Според други източници Канарис извършва успешно бягство и представяйки се за чилийски работник, успява да прекоси почти цяла Южна Америка. Под чужда самоличност в Буенос Айрес се качва на кораб за Европа и през Португалия и Англия се прибира в Германия. От ноември е капитан-лейтенант.
От 1916 г. германското разузнаване възлага на Канарис да организира снабдяването на германските подводни лодки от територията на Испания и Португалия. Командир е на подводницата U-16 от юни до септември 1917 г. От ноември 1917 г. е командир на транспортната подводна лодка UC-27, от януари 1918 г. на подводната лодка U-34, от май 1918 г. на командирската подводница UB-128.
За отличие в бой е награждаван с Железен кръст 1-ви и 2-ри клас.........Прочети още

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.