Архив - от 16 до 31 юли

Кадър на деня за 31 юли

Войници от хърватските въоръжени сили участват във военен парад в Загреб. Хърватия отбеляза 30-та годишнина от операция "Буря", последната голяма битка от хърватската война за независимост през август 1995 г., с военен парад, в който участваха над 3500 войници и няколкостотин единици военна техника. 

Изтребител Ф-35 на Военноморските сили на САЩ се разби край авиационна база в щата Калифорния, няма жертви

Изтребител Ф-35 (F-35С „Lighting II“) на Военноморските сили на САЩ се разби вчера в 18:35 местно време близо до военноморската авиационна база „Лемур“ в централната част на щата Калифорния, предаде Ройтерс, позовавайки се на ВМС на САЩ.
„Пилотът успешно е катапултирал и е в безопасност. Няма други пострадали“, се посочва в изявление на военноморската авиационна база „Лемур“.
Не бяха предоставени допълнителни подробности за катастрофата. Причината за инцидента се разследва.
Американската компания „Локхийд Мартин“, производител на изтребители Ф-35, не отговори на запитването за коментар. - (видео)
Източник: bta.bg

При евентуална война с Русия: Европа ще има огромен проблем със скоростта на прехвърляне на танкове и тежка техника

Европейската логистика е лошо пригодена за бързо прехвърляне на тежки подразделения от един фланг на друг, поради което превозът на техника от Западна Европа на изток може да отнеме седмици, а дори и месеци. Това е свързано със състоянието и възможностите на някои мостове и тунели, разположени на стратегически маршрути.
"Имаме стари мостове, които се нуждаят от модернизация, тесни мостове, които се нуждаят от разширяване, и несъществуващи мостове, които се нуждаят от строителство“, посочва европейският комисар по транспорта Апостолос Цицикостас в неотдавнашно интервю за Financial Times.
Европейската комисия подготвя инвестиционен план за 17 милиарда евро за укрепване на военната мобилност. Благодарение на този план ще бъдат модернизирани 500 приоритетни инфраструктурни проекта, а финансирането ще бъде отпуснато през периода 2028-2034 години.
От Defense Express добавят, че Европа всъщност разполага с доста развита гражданска транспортна инфраструктура, но по пътя й понякога се срещат определени "препятствия", като мостове или тунели, които просто не са пригодени за превоз на тежка и негабаритна военна техника. Освен това има много други места, ударите по които с далекобойни средства за поражение напълно парализират съответните маршрути.
Такива проблеми засягат не само железопътния транспорт, но и автомобилния транспорт с тралове. Но тук трябва да се добави, че такъв транспорт ще бъде доста бавен и скъп, най-малко поради факта, че ще са необходими голям брой камиони. Така за прехвърлянето на батальон СV90 са необходими минимум 50-60 камиона.
Най-добрият начин за бързо превозване на тежка техника на значителни разстояния е въздушният транспорт. Въпреки това, в Европа положението в това отношение е доста тежко. Сред самолетите, които могат да превозват тежка техника, има само A400M с товароносимост 37 тона, C-17 Globemaster III с 77 тона и Ан-124 "Руслан“ с 120-150 тона товар.
От тях само C-17 и Ан-124 могат да превозват танкове, които средно тежат до 70 тона. A400M от своя страна има проблеми дори с превоза на някои БМП, така че на Бундесвера за превоз на една PUMA ще са необходими два такива самолета и минимум 4 дни.
Но проблемът е, че C-17 Globemaster III в Европа има 8 броя и ги има само Великобритания, а Ан-124 "Руслан“ има само Украйна в количество 5-6 броя. Това очевидно няма да е достатъчно за превоз на значителни сили в кратки срокове.
При необходимост, вероятно, ВВС на САЩ могат да предоставят своите товарни самолети, които се намират в Европа, за бързо превозване на сили. Това обаче е възможно само при условие, че те самите не са заети с прехвърляне на собствени сили, затова страните трябва да разполагат и със собствен самолетен парк.
Друг вариант за повече или по-малко бързо разгръщане на сили е морският транспорт с товарни кораби или десантни кораби.
Това е наистина добър и надежден вариант, особено в случая с десантните кораби. Въпреки това, поради ниската си скорост, транспортирането може да се забави значително.
Освен това, трябва да се има предвид, че най-вероятните морета за такива превози са Балтийско и Северно море, където е много вероятно да действат активно руски подводници. Не трябва да се забравя и за морските мини, които също забавя превоза.
Ниската скорост на разгръщане на съюзническите сили от Западна Европа, например в балтийските страни, ги поставя под голяма заплаха и ще даде на РФ значително предимство, благодарение на което те могат бързо да навлезнат дълбоко в територията на страните от НАТО.
Ето защо сега Европа трябва не само да се въоръжава, както например прави Германия, но и да развива и модернизира транспортната инфраструктура, за да има възможност бързо да прехвърли това оръжие на фронта.
Източник: https://www.focus-news.net/

146 години от основаването на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България

През м. август 2025 г. българските военноморски сили (ВМС), чиито първообраз е Дунавската флотилия в Русе и Морска част във Варна отбелязват 146 години от своето основаване. За ден първи на българския военен флот традиционно се приема датата 31 юли/12 август 1879 г., когато над подарените от Русия кораби е издигнат български флаг в Русе и Варна.
Тържественото приемане на корабите и вдигането на български флаг в Русе е описано във в-к „Българин” от 2 август 1879 г. под заглавие „Българска флота”: „Господар по суша, българинът става господар и по море!...От два дена Българското знаме се развява на български кораби, от два дена български моряци играят на вълните на водата, от два дена България е морска сила!...Денът 31 юлий 1879 г. ще остане записан в страниците на политическия наш живот, ден радостен, ден знаменит. Само този, който биде очевидец на освещаването на българската флота, само този, който изслуша гръмогласното ура на българските моряци при провесването на българский лев над високите корабни мачти, само той може да си въобрази трогателното тържество на този ден. В вторник, по 12 часа, четиритях военни руски кораби: „Опит”, „Взрив”, „Пордим” и „Горний Студен” бяха изпълнени от многочислена публика. Насреща кеят беше покрит от зрители, а върхът на широката за разходка улица „Ислях-хане” стояха множество мъже, жени и деца…След като обиколи и поръси всичките кораби, Н. П. митрополит Григорий се обърна към наредените в кръг български моряци и им каза, че те са първите, които се удостояват да пазят отечеството ни…След това разчу са острия звук на една свирка и едина миг корабите се покриха с български знамена, които при развяването си бляснаха гордий български лъв и нарочно приготвената на парахода музика тоз час засвири народний марш „Шуми Марица“. Електрическа искра стрестна всичките присъствуващи, гръмогласни ура заглушиха въздуха, ентусиазмът беше всеобщ и минутата върховна. Много даже пророниха сълзи…В същата минута Варна била също така зрител на подобна сцена при освещаването на вапорът „Тамань“…След тържеството на вапора „Опит“ се даде угощение, на което бяха поканени и някои тукашни госпожи“. - Още за ВМС на България

234 години от битката на адмирал Ушаков край нос Калиакра

На 31 юли (11 август) 1791 г. край нос Калиакра се разразява най-голямата (за времето си) битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков (1745-1817), разбива армадата на Османската империя. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791 г. Маневрите, използвани от Ушаков в битката при нос Калиакра, впоследствие са успешно използвани от британския вицеадмирал Хорацио Нелсън в битката при Нил (1798) и битката при Трафалгар (1805).
Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турския флот. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно, нито един кораб под негово командване не е бил потопен, нито един моряк не е попадал в плен. Въпреки това славата на св. Фьодор не е свързана само с военните му победи. Своята първа награда - орден „Св. Владимир” той получава през 1783 г. за умели действия и грижа за моряците по време на борбата с епидемията от чума в Херсон.
Адмиралът е известен и със своята благотворителност. По време на войната през 1812 г. с негови средства в Мордовия са построени болница за ранените войници, болница за цивилни и църква.
На 4 и 5 август 2001 г. в Санаксарския манастир в Република Мордовия се провеждат тържествата по канонизацията на известния пълководец Ушаков.
Паметта на праведния Фьодор Ушаков се чества в деня на неговата кончина - 2 (15) октомври и в деня на прославлението му 23 юли (5 август).
На 31 юли 2005 г. частица от светите мощи на адмирал Ушаков е дарена и тържествено пренесена от руския град Ярославъл до Варна. И днес св. мощи съхраняват в морския храм „Св. Николай Чудотворец” във Варна.
Внушителен монумент на адмирал Фьодор Ушаков на нос Калиакра е изграден през 2006 г. Автор на паметника е скулпторът Никола Богданов (1932-2013). През 2011 г. композицията е допълнена с арка от 18 камбани, носещи имената на корабите, участвали в битката.

6 неща, които не си знаел за изтребителя МиГ-25

Мислиш, че знаеш всичко за МиГ-25? Провери дали е така.
МиГ-25, който излита за първи път преди повече от половин век, определя тенденцията в авиацията дълго време. По-долу ще откриеш всичко, което трябва да знаеш за този изтребител, служил във ВВС на над 10 държави по света.
1. Проектиран да се изправи срещу "Валкирия"
Самолетът МиГ-25 (кодово име в НАТО: Foxbat) е трябвало да бъде отговор на заплахата от американския свръхзвуков бомбардировач B-58 и неговите усъвършенствани модели, способни да преодолеят противовъздушната защита и да извършат ядрена атака.
Изтребителите-прехващачи, с които разполага Съветският съюз по онова време, не са в състояние ефективно да противодействат на тези въздухоплавателни средства по скорост и височина на полета. Освен това те не могат да се конкурират с високоскоростния разузнавателен самолет Lockheed SR-71, който достига скорост до 2,8 Мах (3457,44 км/час).
Изтребителите МиГ-21 и Су-15 нямат никакъв шанс срещу стратегическия бомбардировач Valkyrie XB-70. Конструкторите на МиГ-25 успяват да "ускорят" самолета до 2897 км/ч и да го накарат да достига пределна височина от близо 23 км, което го прави сравним с характеристиките на "Валкирия".
При все това съдбата решава двата самолета така и да не се изправят един срещу друг, тъй като американският бомбардировач не влиза в серийно производство.
2. Трябва да бъде насочван към целта си полуавтоматично
Конструкцията на фюзелажа на МиГ-25 е нещо напълно ново в създаването на бойни самолети. Самолетът има квадратни въздухозаборници с хоризонтална входна рампа, два вертикални стабилизатора на опашката и тънки крила, трапецовидни и наклонени надолу спрямо корпуса.
Двата двигателя са разположени в задната част. Тази геометрия му позволява да достигне рекордни за времето си скорости и да има авангардна маневреност за самолет от своя клас.
Бордовото електронно оборудване позволява за първи път самолетът да бъде насочван към целта в полуавтоматичен режим, което е от съществено значение предвид очакваните скорости: с нормалните си рефлекси човек не може да реагира достатъчно бързо.
Тъй като може да вдигне скорости 2,5 числото на Мах (3087 км/ч), самолетът се загрява значително, достигайки температури от 300-400 градуса. Поради това не е възможно да се използват традиционни материали при производството на фюзелажа.
Една от опциите е титанът, избран от американците за техния самолет. Въпреки това руските инженери залагат на стоманата, която в крайна сметка представлява 80% от общото тегло на самолета. Титановата и термоустойчивата алуминиева сплав се използват за останалата част от самолета.
3. Шевовете на самолета са близо 5 км
МиГ-25 има 4,83 км заварени шевове в структурата на фюзелажа и 1 400 000 заваръчни точки. Фактът, че са открити само два незначителни теча в продължение на една година е пример за високото качество на работата, извършена по тази машина.
4. Предизвиква спешни заседания в Конгреса на САЩ
Разработването на МиГ-25 и неговата изпитателна програма се изпълняват в строга тайна. Той е представен за първи път на света на 9 юли 1967 г. с нисък полет по случай Деня на ВВС на летище "Домодедово", в покрайнините на Москва. Четири изтребителя прелитат ниско над трибуните. Коментаторът съобщава, че е това е нов изтребител, който може да достигне скорости от 2897 км/час.
За Запада това е голяма новина и то не от добрите. В резултат се свикват извънредни заседания на Конгреса на САЩ.
На тях се гласува да започне работа по нов клас изтребители-прехващачи и това е началото на създаването на самолетите F-14 и F-15. И двата самолета имат двойна опашка, също като МиГ-25, но не могат да достигнат напълно ефективността му по скорост и максимална височина на издигане.
5. Дезертира от Съветския съюз
През септември 1976 г. старши лейтенант Виктор Беленко открадва един МиГ-25П от въздушна база в Далечния изток и стига до Япония, на остров Хокайдо, където иска да му бъде дадено политическо убежище.
Самолетът е демонтиран и проверен от американски специалисти, но е върнат разглобен месец и половина по-късно по искане на съветското министерство на външните работи.
Дезертирането на съветски офицер е тежък удар за Съветския съюз. В същото време обаче има и положителен аспект: проправя пътя към постигането на по-добра бойна ефективност на МиГ.
Цялото електронно оборудване на самолета, който е бил в серийно производство, е подменено, защото предишната система е била видяна от потенциален враг. В резултат изтребителят получава по-съвременни системи за локализация и преследване на целите и ново име - МиГ-25ПД.
6. Има 29 световни рекорда
МиГ-25 има 29 световни рекорда. Сред тях един и досега не е подобрен – това е рекордът по достигната височина от самолет с реактивни двигатели. На 21 август 1977 г. съветският летец-изпитател Александър Федотов се издига на височина от 37 650 метра. - Още за МиГ-25

Термобаричнен гранатомет ГМ-94, който ползва руският спецназ

В интернет се появи видео, посветено на многозарядния 43-мм гранатомет с ръчно презареждане ГМ-94, който успешно се използва от руските спецназовци, съобщи "Российская газета".
Клипът, в който се демонстрира използването на това оръжие, бе качен в YouTube канала Lazarev Tactical. В него се отбелязва, че гранатометът, който е аналог на помпово оръжие, се използва ефективно за изкарване на терористи в сгради. За тази цел се използват специални термобарични гранати, които създават обемен взрив и принципно превръщат ГМ-94 в нещо като ръчен огнемет. Любопитно е, че боеприпасите могат да се използват на сравнително късо разстояние. Операторът на оръжието, например, може да стреля в сграда от 10 метра без  да се нарани.
Между другото, за ГМ-94 има предвидени и други боеприпаси, като осколочни, осколочно-фугасни, шрапнелни, свето-шумови, димни, запалителни и осветителни гранати. Стрелбата се води по стръмна траектория на максимално разстояние до 500 м. Отбелязва се простотата на използване на оръжието и силния откат при стрелба, но при правилна стойка стрелбата с ГМ-94 е достатъчно комфортна и много ефективна.
Пълнителят на гранатомета побира три гранати, но преди бойна операция може в ствола да се добави и четвърти. Пълнителят е разположен отгоре и остава неподвижен, а при презареждане се мести стволът. - Още гранатомети

Зеленски даде зелена светлина: Мъже над 60 ще служат във ВСУ

Президентът Володимир Зеленски подписа закон за военна служба по договор от лица, навършили пределната възраст за военна служба. Това съобщи "Укринформ", споделяйки линк към законопроекта на уебсайта на парламента.
Законът позволява на лица, които са достигнали възрастовата граница, но са готови да служат допълнително, да сключат договор за военна служба.
Гражданите на Украйна, които са достигнали възрастта за пребиваване в резерва, могат по свое искане да бъдат пререгистрирани за военна служба, ако имат писмено съгласие на командира на военното поделение за приемането им на военна служба по договор.
Според документа, такива лица ще могат да служат на длъжности редник, сержант, подофицер, както и младши и старши офицери (при условие че лицата са били уволнени от служба след 1 януари 2015 г.). Назначаването на офицерска длъжност изисква съгласието на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Срокът на договора е 1 година, с възможност за удължаване.
Същевременно се установява изпитателен срок от два месеца. Договорът може да бъде прекратен, ако военнослужещият не го изпълни или се окаже негоден за служба. Както съобщи Укринформ, на 16 юли Върховната рада прие закон за военна служба по договор от лица, навършили пределната възраст за военна служба.
Източник: "Труд"

Днес военнослужещи от Сухопътните войски продължават борбата с огненото бедствие

За пореден ден 45 военнослужещи с 8 броя техника от Сухопътните войски, заедно с колегите си от Военновъздушните сили, пожарникарите, служителите от горските стопанства, местните жители и много доброволци ще бъдат отново на терен, където населението е в бедстващо положение, на фронта на огненото бедствие в страната, съобщават от КСВ.
Днес, 30 юли, в борбата с огнената стихия ще бъдат поредните нови групи от 2-ра Тунджанска механизирана бригада и 3-то бригадно командване.
В района на село Срем, Община Тополовград, област Хасково действат 22 военнослужещи със 6 броя техника от 31-ви механизиран батальон на 2-ра Тунджанска механизирана бригада под ръководството на майор Георги Пасков.
Големия горски пожар край селата Плоски и Илинденци, Община Струмяни, област Благоевград ще гасят 23 военнослужещи с 2 броя техника от 3-ти механизиран батальон на 3-то бригадно командване под ръководството на лейтенант Йордан Стойчев.

Русия и Китай започват на 1 август петдневни общи военни учения в Японско море

Русия и Китай започват в петък петдневни общи военни учения в Японско море, съобщи руският военноморски флот, цитиран от ДПА.
Ученията "Морско взаимодействие - 2025" имат изцяло отбранителен характер и не са насочени срещу никоя държава, отбеляза Москва.
Целта на военните маневри е да укрепят сътрудничеството и да улеснят обмена на знания и умения между руския и китайски военен флот, посочват държавни медии, позовавайки се на руския Тихоокеански флот.
В ученията ще участват подводници, военна авиация и бойни кораби. Ще бъдат отработени операции по издирване и спасяване, борба с подводници и противовъздушна отбрана, предвидени са също упражнения с бойна артилерийска стрелба в набелязана тренировъчна зона. Командният център на маневрите е базиран в руския пристанищен град Владивосток, уточниха руските ВМС.
Москва и Пекин организират редовни съвместни военни учения от 2012 г. Русия държи да демонстрира постоянно военна мощ в района, особено при все по-активното присъствие на САЩ в Тихия океан. Кремъл цели също да покаже, че неговите въоръжени сили остават в готовност за глобални операции независимо от продължаващата инвазия в Украйна, посочва ДПА.
Източник: https://www.bta.bg/

Украинският конфликт отнема военни ресурси, необходими на великите сили за милитаризация на Арктика

Трите световни сили - САЩ, Русия и Китай, ще влязат в остро противоборство за ресурсите и транспортните коридори на Арктика, за което са им необходими сериозни ресурси. В този аспект изразходването им на второстепенни направления ще означава изоставане от противника. Това важи и за украинския конфликт, около който напоследък се забелязва определено оживление като нови преговори и ултиматуми на американския президент.
Известна е стратегията на Запада ("Стратегия на Анакондата“) за политическо и икономическо изолиране на Русия и като резултат изтощаване на нейните съпротивителни сили. Важно средство за това е организиране на конфликти около нейните граници. През 90-те години на ХХ век тя не реагира по решителен начин на действията на Запада. След началото на настоящето столетие в това отношение политиката ѝ коренно се промени. Като примери могат да се посочат втората война в Чечения, тази с Грузия през 2008 г., присъединяването на Крим и битката с "Ислямска държава" в Сирия, При тях Русия не само че действа решително, но и изпреварващо и така блокира важни военнополитически проекти на Запада. Характерна в това отношение е войната със Запада в Украйна, в която, чрез специалната военна операция, тя предотврати два негови проекта - използване на украинската територия за изграждане на натовски военни бази и намерението му за деколонизация на отделни руски региони, т.е. за разпад на Русия. Такъв е и подходът ѝ към назряващия конфликт в Арктика, където вече се изгражда инфраструктурата на бъдещия театър на военните действия (ТВД).......Прочети още

Оръжието на Русия: Як-38

В периода след Втората световна война стана ясно, че най-уязвимата част на бойната авиация са летищата, особено пистите за излитане и кацане. За радикалното решение на проблеми през 50-те години на миналия век в редица страни, в това число и в СССР, започнаха работи по създаването на самолети с вертикално излитане.
През 1962 година в конструкторското бюро „Яковлев” бил разработен експериментален самолет за вертикално излитане Як-36. А. Яковлев предложил на правителството да построи серия от 10-12 самолета за отработване на базиране на кораби.
Но силовата установка на Як-36 се оказала твърде слаба за да издигне във въздуха някакво оръжие. Било необходимо разработването на нов самолет. В резултат на това на въоръжение в съветската авиация постъпил Як-38 - по класификацията на НАТО – Forger (Фалшификатор на пари). Общо през периода 1974-1989 година били произведени 231 броя самолети Як-38 в различни модификации. Самолетът се базира на крайцерски авионосци от проекта 1143 - „Киев”, „Минск”, Новоросийск”, „Баку”. На всеки кораб обикновено се разполагали до 12 самолета Як-38.
В случай на необходимост за базиране можели да бъдат използвани и товарни кораби и контейнеровози със специално оборудвана площадка с размери 20 х 20 метра на палубата (изпитанията били проведени през септември 1984 година на борда на контейнеровоза „Агустино Нето”). Разработен бил вариант на базиране на специално автомобилно ремарке.
Въпреки ограничените си възможности Як-38 даде богат опит за практическата експлоатация на самолета на кораб. През пролетта на 1984 година четворка Як-38 в рамките на операцията „Ромб” участва в бойни действия в Афганистан (извършени били 107 бойни излитания). Един самолет катастрофирал, но не по време на бой.
В състава на въоръжението на Як-38 са включени: управляеми ракети, неуправляеми ракети, свободно падащи авиобомби с калибър до 250 кг., бомбени касети за единична употреба и др. – Още за Як-38

На 30 юли 1945 г. японците потопяват „Индианаполис”

Крайцерът „Индианаполис" (USS Indianapolis, CA-35) влиза в историята със свръхсекретната си мисия по доставянето на части за първата атомна бомба, наречена „Малчугана”, във военната база на ВВС на САЩ, която се намира на остров Тиниан.
Неговото потапяне се превръща в най-смъртоносната загуба на единичен кораб в историята на военноморските сили на САЩ. Крайцерът е вторият кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана.
Поръчан е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг” със седалище Кандем, Ню Джърси. Крайцерът е пуснат на вода на 7 ноември 1931 г. и е доставен на филаделфийския военен пристан на 15 ноември 1932 г.
На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за бой („Малчугана”) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан.
На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис”, останалите 900 души са изложени на дехридатация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени.
Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, като дотогава остават само 316 души. „Индианаполис” е един от последните потопени кораби на военноморските сили на САЩ през Втората световна война.
През август 1945 г. атомният товар, който превозва „Индианаполис”, унищожава напълно два японски града.
На 18 август 2017 г. обломките на крайцера са открити от изследователска група на дъното на Тихия океан на дълбочина над 5400 метра. При това точното местоположение на обломките се пази в тайна.

На този ден през 1877 година при втората атака на Плевен в боя влизат и румънците

На 30 юли 1877 г. при втората атака на Плевен по време на Освободителната война за първи път участват румънски войски, които предния ден форсират Дунав.
На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич - Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 4/16 юли Западният отряд изпреварващо превзема Никопол преди турските подкрепления да достигнат града и Осман паша се пренасочва към Плевен.
В този момент се усеща „липсата на решение за преминаване на румънските войски през Дунава”. Румънският княз Карол „отказва” на Великия княз Николай Николаевич под претекст, че „не е сключено споразумение с руското правителство и Главното командване за преминаване на румънски войски в България”. Осман паша обаче изпреварва руснаците с часове на 6 юли, като цялата нощ турската войска изгражда землени укрепления......Прочети още

Военен хеликоптер се разби във водите на Германия

Хеликоптер Eurocopter EC 135P2+ се разби в река в Източна Германия. Засега няма данни за жертви, съобщи говорителят на пожарната на област Лайпциг, предаде Watsons.ch.
Според контрола на въздушното движение хеликоптерът е изчезнал между 10:00 ч. и 10:30 ч. Около 12:00 ч. гребци открили отломки в река Мулде близо до Грима, недалеч от Лайпциг - малък град в провинция Саксония. - (видео)
Според полицията в Лайпциг хеликоптерът е бил собственост на германските въоръжени сили. Според Der Spigel въоръжените сили са използвали граждански хеликоптери за обучение на своите пилоти. Германското министерство на отбраната първоначално отказа коментар.
Големи количества керосин са били изпуснати на мястото, а останките се намират по средата на реката и са труднодостъпни, заяви говорителят на пожарната служба пред Deutsche Presse-Agentur. Около 50 служители на аварийната служба са на място, за да се справят първо керосина и след това да започнат спасителната операция.

Инвестираме в националната отбрана, защото инвестираме в сигурността, стабилността и бъдещето на страната ни, каза Мицотакис

„Отбраната и сигурността на нашата страна са национален въпрос. Поради тази причина нашето правителство продължава да укрепва възпиращата сила и оперативните способности на въоръжените сили с планиране, сериозност и стратегическа отговорност“, отбелязва премиерът Кириакос Мицотакис в публикация днес относно включването на Гърция в механизма SAFE на ЕС, както предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
„Използваме пълноценно наличните европейски инструменти за подкрепа – инструменти, в чието оформяне изиграхме водеща роля. Точно както при активирането на националната клауза за дерогация за укрепване на отбраната, която ни осигурява фискално пространство, което ще бъде напълно използвано за изпълнението на Дългосрочната програма за отбранително въоръжаване“, подчертава Мицотакис.
Той добавя, че „в рамките на програмата ReARM Europe нашата родина ще участва в новия финансов механизъм SAFE на ЕС. Утре официално ще внесем нашето предложение за включване в механизма SAFE, като търсим нисколихвени заеми от поне 1,2 милиарда евро за укрепване на националната ни отбрана и гръцката отбранителна промишленост.“ 
„Включването ни в SAFE засилва един вече динамичен план в рамките на Дългосрочната програма за отбранително въоръжаване (LTDP), която вече беше определена на 28,8 милиарда евро и сега се увеличава до 30 милиарда евро за периода 2025-2036 г. Разширяването на програмата за въоръжаване укрепва гръцката отбранителна и технологична индустрия, създава значителни възможности за инвестиции, ползотворни партньорства и нови работни места, увеличава вътрешната добавена стойност и води до по-голяма национална автономия.“
След това Мицотакис подчертава, че „Гърция участва активно във формирането на европейската политика за отбрана и сигурност.“
„Това е само началото. Моята позиция остава, че Европа трябва да направи скок – по-амбициозен и по-бърз от ерозията, с която се сблъсква. И че трябва да създаде Европейски инвестиционен фонд за критични стратегически проекти от обществен интерес като например разработването на единен европейски противоракетен щит.“
„Инвестираме в националната отбрана, защото инвестираме в сигурността, стабилността и бъдещето на нашата страна и в стратегически автономна и геополитически зряла Европа“, заключава Мицотакис в публикацията си.
Източник: bta.bg

152 години от рождението на генерал-майор Марин Куцаров

Днес се навършват 152 години от рождението (29.07.1873 г.) на генерал-майор Марин Куцаров, записал името си в славната история на българската армия като спасител на бойното знаме на 19-ти пехотен Шуменски полк.
Марин Куцаров е син на Тодор Куцаров – оркестрант в първият български оркестър, петото от шест деца в семейството.
Като офицер Марин Куцаров служи последователно в 7-ми пехотен Преславски полк и 19-ти пехотен Шуменски полк.
В Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.) участва като ротен командир. За умелото командване и проявена храброст капитан Куцаров е награден с орден „За храброст” и произведен в чин майор.
Като командир на 4-та дружина в 7-ми пехотен Преславски полк майор Марин Куцаров участва в боевете на Добруджанския и Солунския фронт. На 14 август 1916 г. е повишен в чин подполковник. В края на Първата световна война 19-ти пехотен Шуменски полк е сред попадналите в заложничество. Подполковник Куцаров, като командир на полка взема решение да  предаде всичкото оръжие, но да се спаси знамето.
На 10 май 1919 г. подполковник Куцаров се завръща в Шумен и се представя пред командира на 4-та пехотна дивизия. На следващия ден знамето е върнато в 19-ти пехотен Шуменски полк.
Спасеното знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей в гр. София.
За геройската си постъпка подполковник Куцаров е награден с орден "За храброст" и нагръден знак към него с надпис "За спасяване знаме".
От 1928 г. до 1934 г. полковник Куцаров е командващ ІІ-ра армия в Пловдив, а от март 1928 г. е повишен в звание генерал-майор. През 1934 г. генерал Куцаров преминава в запаса.
Генерал Куцаров умира в родния си град Шумен на 1 април 1949 г., а гробът му се намира в 8-ми парцел в гробищния парк на гр. Шумен.
Вчера служители на Военно окръжие - Шумен поставиха цветя на гроба на генерал-майор Марин Куцаров!
Да отдадем почит на един от героите на България!!!
(Информацията е на Военно окръжие – Шумен.)

142 години от рождението на капитан II ранг Александър Манолов

На днешната дата отбелязваме 142 години от рождението на капитан II ранг Александър Манолов – един от офицерите, изиграли ключова роля в историята на Българския военен флот.
Александър Андреев Манолов е роден в София на 29.07.1883 г. През 1905 г. той завършва Морския кадетски корпус в Петербург и е произведен в чин мичман II ранг. След завръщането си започва служба в Портовата рота. От 1907 до 1908 г. следва в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, а след това е повишен в мичман I ранг. Служи на миноносец „Шумни“, временен командир е на миноносец „Строги“, вахтен и минен офицер на учебния крайцер „Надежда“.
По време на Балканската война завежда минното хранилище при Подвижната отбрана. От 22 ноември 1913 г. е назначен за командир на „Шумни“, а от януари 1915 г. и за началник на втора група миноносци.
След включването на България в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. руски кораби атакуват Варна, а миноносец „Шумни”, под командването на лейтенант Манолов, излиза срещу вражеската ескадра, за да отклони вниманието ѝ от града.
На 11 септември 1916 г. „Шумни” попада на неприятелска мина и получава голяма пробойна. Капитан Манолов запазва хладнокръвие и с импровизирани платна успява да доближи миноносеца на 150 м до брега. Целият екипаж е спасен, а капитанът последен напуска кораба, вземайки със себе си корабното знаме и иконата на „Св. Николай“.
След потъването на „Шумни“ лейтенант Александър Манолов е назначен за командир на Тралната (миночистачна) команда и на Минната рота към Неподвижната отбрана, като му е възложено прочистването на входовете към Варненското пристанище от неприятелските минни заграждения.
На 30 ноември 1916 г. е назначен за началник на Учебната част при Флота, а от 16 май 1917 г. е командир на Неподвижната отбрана на Черноморската част. След войната (през декември 1918 г.) става началник на Беломорската част и е повишен е в чин капитан II ранг.
Според клаузите на Ньойския договор (1919 г.) България няма право на военен флот и през юни 1920 г. капитан II ранг Александър Манолов е уволнен. За военната си служба е награден с кръст „За независимостта“ (1910 г.), със знак „За 10-годишна отлична служба” (1917 г.) и с военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1918 г.).
След уволнението става директор на „Български Лойд“, занимава се с обществена дейност и пропагандира българската морска идея. Той е един от създателите, председател и дългогодишен член на Българския народен морски сговор. Изнася публични лекции и беседи, пише и публикува статии в сп. „Морски сговор“, „Морски преглед“, „Морска библиотека“ и др.
Източник: https://www.maritime.bg/

Снайперска винтовка Т-5000М

Т-5000М е модификация на знаменитата руска винтовка Т-5000, която е производство на компанията „ОРСИС“. Винтовката с плъзгащия болтов затвор може да се ползва както като оръжие на специалните подразделения на правоохранителните органи, така и от опитни армейски снайперисти в качеството на изключително точно съвременно оръжие.
През септември 2012 година винтовката е била изпитана в състава на комплекта екипировка „Ратник“ на сухопътните войски. През юни 2015 година оръжейната компания „ОРСИС“ демонстрира винтовката по време на форума „Армия 2015“.
По признания на специалист, днес винтовката T-5000 и нейната модификация T-5000M са едни от най-съвършените и точни снайпери в света. Главното достойнство на продукта на „ОРСИС“ е дулото, което е произведено по метода на единично подрязване. Технологията, която се използва на запад само в единични случаи, в Русия се ползва в промишлени мащаби.
Винтовката може да се използва при температура от –50 до +50 градуса. Тя е лесна за употреба, надеждна, оборудвана със планки „Пикатини“, което позволява да й се поставят допълнителни прицели и други приспособления за стрелба. Прикладът се сгъва за по-лесно пренасяне“, разказа в интервю за телевизионен канал „Звезда“ представителят на компанията-производител Семьон Амиров.
Винтовката се произвежда в три калибъра - 7,62х51 мм, 7,62х67 мм, 8,6х70 мм. При модела с най-големия калибър оръжието може ефективно и точно да уцели на 1,5 км. - Още за „ОРСИС“

Забравените герои на България: Генерал Иван Колев

Днес се навършват 108 години от смъртта на ген. Иван Колев. Той е роден през 1863 г. в бесарабското село Бановка. Рождената му дата все още не е напълно уточнена, тъй като в историографията се срещат датите 25 август и 15 септември. След като учи в родното си село и в град Болград, през 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи в Софийския окръжен съд. Година по-късно участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София, произведен е в първия офицерски чин – подпоручик, и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е повишен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва за двегодишно обучение във Военната академия в Торино, Италия. След нейното завършване – през м. май 1902 г. Иван Колев е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. Две години по-късно е повишен в чин подполковник и назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция. През периода 1908–1912 г. той командва Лейбгвардейския конен полк. Първата балканска война го заварва като началник-щаб на Ямболския укрепен пункт. През ноември 1912 г. го назначават за началник-щаб на 3-та армия, а през май 1913 г. – за началник-щаб на 5-та армия. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война Иван Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа. Безспорна е и заслугата му за успешното приключване на Добричката епопея. Боевете за отбраната на града започват на 5 септември. Най-ожесточени и критични са сраженията на 7 септември. На този ден българските войски понасят огромни жертви. Разбирайки за тежката ситуация, в която са изпаднали защитниците на града, ген. Колев предприема изключително рисков и смел маньовър. Той оставя на позициите, на които се намира, малка част от дивизията си и след няколко часов преход се озовава с главните си сили при Добрич, като напада неприятеля в гръб. Изненадани, руските и сръбските пехотни дивизии, които вече тържествуват и мислят, че скоро градът ще падне, са принудени да се оттеглят. Добрич е спасен.
Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, ген. Колев заболява и на 29 юли 1917 г. умира във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София.
Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища, големият български поет Иван Вазов му посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата „Конникът генерал“ и одата „Генерал Колеву!“, а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите „Белият ескадрон“ (1916), „Триумф“ (1916), „Мустафа ачи“ (1917) и „През езерото Туркойа“ (1917). - (видео)

На този ден през 1974 г. е създаден специалният отряд "Алфа"

На 29 юли 1974 г. по заповед на шефа на КГБ Юрий Андропов след масовото клане в Мюнхен от 1972 г. са създадени контратерористичните сили. Групата е назначена в Дирекцията за наблюдение (седма) и е наречена "А група" (или "Алфа"). Основната ѝ задача е да се бори с тероризма и опасните прояви на екстремизма.
Една от първите и най-трудни мисии на новия батальон е през 1979 г. в Афганистан. Задачата е да щурмуват резиденцията на двореца Таджбег и да заловят афганистанския президент Хафизула Амин. Смятало се, че операцията е невъзможна, тъй като само една шепа командоси трябвало да се изправят срещу 1500 афганистански войници, включително личните охранители на Амин.
След успеха в Близкия Изток групата се специализира в спасяването на заложници и борбата с тероризма предимно в границите на Съветския съюз.
През 1981 г. КГБ създава още едно подразделение за чуждите държави - "Вимпел". Групите са толкова тайни, че дълго време дори не знаят за съществуването на другата.
В продължение на много години са малко хората, които знаят за съществуването на "Алфа". Днес тя е световно известна "марка".
"Алфа" е елитът на специалните части – тайната, внезапното създаване и изключителният професионализъм идеално описват групата.
"Животът е за родината. Славата – за никого": дълги години това е неотменно мото на "Алфа" членовете. - Oще за група „Алфа“

Германският производител на оръжие „Райнметал“ (Rheinmetall) съобщи днес, че ще произвежда бронетранспортьори „Линкс“ (Lynx) в завода „Аутомеканика“ в централния румънски град Медиаш, съобщава телевизия Диджи 24.
По този начин компанията ще разшири присъствието си в Румъния и ролята си на производител и доставчик на оборудване за румънската армия, се посочва в съобщение на компанията.
Същевременно нов център за върхови технологии на „Райнметал“ в Румъния ще се фокусира върху трансфера на техническо ноу-хау към местната работна сила. Оборудван с модерни симулатори и програми за практическо обучение, центърът ще предлага експертни знания в областта на експлоатацията и поддръжката на системи като „Линкс“.
„Райнметал“ създаде широкообхватна мрежа за местно производство в Румъния, която включва както собствените компании в страната, така и нови партньорства с румънски компании. По този начин технологичната корпорация разширява както присъствието си в Румъния, както и статута си на водещ производител и доставчик на услуги за румънските въоръжени сили“, отбелязва компанията.
Компанията посочва, че партньорствата с румънски фирми ще помогнат за интегрирането на румънската експертиза в производствената верига. Инициативата се концентрира върху местното производство на бойната машина за пехотата „Линкс“ в завода „Райнметал Аутомеканика“ (в Медиаш) със сигурна верига на доставки и намалена зависимост от външни доставчици.
Същевременно „Rheinmetall Munitions Romania“ ще произвежда боеприпаси със среден калибър за пехотните бойни машини и за противовъздушната отбрана, а „Victoria Explosive Powder Factory“ (в окръг Брашов) ще произвежда заряди.
Инвестицията на „Райнметал“ в местното производство ще допринесе съществено за икономиката на Румъния, създавайки работни места в различни сектори, включително в производството, инженеринга и техническите услуги, а сътрудничеството с румънски компании ще стимулира местните вериги за доставка и ще насърчи индустриалния растеж, изтъква компанията.
Чрез тази стратегическа инициатива „Райнметал Аутомеканика“ не само подобрява отбранителните способности на Румъния, но и поставя основите на устойчива и независима отбранителна индустрия, се посочва още в съобщението.
Диджи 24 напомня, че при неотдавнашното си посещение в Берлин румънският президент Никушор Дан съобщи, че се водят преговори в напреднал стадий между германския оръжеен производител „Райнметал“ и завода на „Ромарм“ (Romarm) в Медиаш за съвместно предприятие за производство на боеприпаси.
Източник: bta.bg

Гърция ще създава военни части с висока автономност на островите си

Гръцкото министерство на националната отбрана планира създаването на военни части с висока оперативна автономност, както и автономност на снабдяването, които ще бъдат разположени на островите и в североизточната област Еврос, която граничи с Турция, съобщава в електронното си издание в. „Катимерини“.
Планът е част от „Дневния ред 2030“ за развитие на гръцките въоръжени сили и е в рамките на новия модел на организация на висшите военни командвания, който след  закриването на гръцката Първа армия (с командване в Лариса) се ориентира към засилване на автономността при вземането на решения от бойните формирования.
Наред с по-голямата автономност на решенията през последните години Центърът за изследвания, технологично развитие и иновации (КЕТАК) на гръцкия генерален щаб работи за създаването на решения, които ще засилят самодостатъчността на бойните формирования по отношение на прехраната. Развиват се възможности, които ще позволят на поделенията да отглеждат на минимална площ зеленчуци и други храни, за да имат способност да издържат на евентуална изолация. Същевременно те ще разполагат и с инсталации за обезсоляване на морска вода, както и със слънчеви панели за производство на енергия.
Особено островите в източната част на Егейско море са смятани за уязвими в случай на конфликт поради географското си разположение.
Укрепването на формированията на първата линия следва логиката на поуките, извлечени от войната в Украйна. Нейната география е различна, но и там често много малки бойни части успяват да устоят на превъзхождащи ги руски сили, отбелязва изданието.
В рамките на създаването на части с висока автономност в Егейско море се вписва и снабдяването им с технологични решения.
Всяко формирование ще разполага с дронове, които ще могат да участват в офанзивни операции. В КЕТАК вече е разработен дрон от тип FPV (First Person View), като усилията са фокусирани върху задържането на цената му под 500 евро на брой. Подобни дронове се изразходват със стотици на фронта в Украйна.
Същевременно се разработват и преносими средства за борба с дронове. Целта е всяко формирование с приоритет по границите да разполага с 1-2 подобни системи.
За по-добра защита на формированията е решено цялата критична инфраструктура в поделенията да бъде разположена под земята. Дейностите за тази цел трябва да завършат до 2028 г., обяви гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас.
Оперативното планиране предвижда разполагането на островите и на ракетни системи за борба с кораби.
Източник: bta.bg

Politico: САЩ може да изтеглят една трета от войските си от Европа

Съединените щати може да намалят броя на войските си в Европа с 30%, съобщава Politico, позовавайки се на свои източници.
Изданието отбелязва, че в момента САЩ провеждат ''Глобалния преглед на разположението на силите'' - мащабна преоценка на американското военно присъствие по света под ръководството на Пентагона.
Целта му е да прегрупира американските сили в съответствие с променящите се глобални приоритети, особено нарастващото напрежение в Индо-Тихоокеанския регион и натиска за намаляване на разходите на САЩ в чужбина. Очаква се окончателният доклад да бъде публикуван до септември.
Както отбеляза Айлийн Матъл, старши изследовател по политиката на сигурност в Германския съвет за външни отношения, един от вероятните резултати от Глобалния преглед на силите ще бъде изтеглянето на приблизително 20 000 американски войници, изпратени в Европа през 2022 г. под ръководството на тогавашния президент Джо Байдън след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Това все пак би оставило значително американско присъствие, отбелязва тя, добавяйки, че настоящият брой на американските войски на континента варира от 90 000 до 100 000.
Според други данни обаче изтеглянето на американски войски може да бъде много по-силно.
Според служител на НАТО, пожелал анонимност, е възможно съкращение на войските в Европа да е с до 30%, което би означавало по-голямо предислоциране, посочва изданието.
В същото време, Politico пише, Германия има най-много основания от всички европейски страни да приеме това предупреждение сериозно.
Германия има много повече американски военен персонал от която и да е друга страна в Европа: около 35 000 американски войници са разположени в около 35 общини. Те включват военновъздушната база Рамщайн, централният център за американски въздушни операции и сателитни комуникации; Графенвор, който според военните е най-големият тренировъчен полигон на американската армия извън Съединените щати, както и ключов щаб за военнослужещите.
Според Айлийн Матъл обаче, присъствието на САЩ в Европа обслужва и интересите на Вашингтон.
"Бази като Рамщайн се използват не само за европейска отбрана“, посочва тя пред Politico, "но и за проектиране на сила в Близкия изток и до известна степен в Африка“. Според нея, Европа е служила като "турникет“ за американска военна техника към други части на света.
Американските войски в Европа
По-рано министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че страната му не може да бъде гарант за сигурността за Европа. Той отбеляза, че Европа трябва да сама да засили и изгради военната си мощ, за да укрепи НАТО.
По-рано западните медии писаха също, че САЩ планират да изтеглят до 10 000 свои войници от Източна Европа. Броят на войските все още се обсъжда, но предложението може да включва изтегляне на до половината от силите, изпратени в Европа от бившия президент на САЩ Джо Байдън, след като Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Легендарната "Алфа" се завърна! Британски офицери са пленени при секретна нощна операция в Очаков

Преди седмица, през нощта, под прикритието на гъста мъгла, руски спецназовци извършиха една от най-дръзките и внимателно подготвени операции през целия период на конфликта. Командоси на бързоходни катери тихо влязоха в района на Кинбурнската коса южно от Николаев и бързо достигнаха една от ключовите позиции на украинските военноморски сили - обект близо до Очаков. Именно там, както потвърди разузнаването, през последните седмици тайно са действали представители на западни военни мисии.
За това съобщава YouTube каналът Platon, като се позовава на секретни източници от руското военно разузнаване.
Основната цел на операцията е била проста: да се заловят ключови фигури и да се получат така наречените неопровержими доказателства за външен контрол на войната срещу Русия. Операцията получава кодовото наименование "СКАТ-12" и е подготвяна почти 2 месеца. Разузнаването дълго е наблюдавало обекта на украинския флот. С помощта на технически и агентурни разузнавателни средства са регистрирани движенията на хора, чиито профили не съвпадат с тези на украинските военни. Повишеното ниво на радиовръзка на английски език и нощните посещения на немаркирани хеликоптери разкриват присъствието на чуждестранни специалисти.
Особено след ударите по Крим с британски ракети Storm Shadow стана ясно: отговорът трябва да бъде асиметричен, неочакван и силен.
Как се случи всичко?........Прочети още 

90 години от първия полет на B-17

Точно преди 90 години, на 28 юли 1935 г., първия си полет прави легендарния тежък бомбардировач Boeing B-17 Flying Fortress.
B-17 завоюва славата си над фронтовете на Втората световна война. Самолетът все още е най-произвежданата машина с марката Boeing и е третият най-произвеждан бомбардировач в историята (след B-24 с 18 188 броя и Ju 88 с 15 183 бройки). B-17 участва в Съюзническите бомбардировки над София и други български градове през 1943 – 1944 г., няколко такива самолета са свалени и повредени над България.
Историята на B-17 започва през август 1934 г., когато Въздушният корпус на САЩ обявява конкурс за заместник на двудвигателния бомбардировач Martin B-10. Изискванията са за многомоторна машина, която да пренася „достатъчно бомбен товар” на дистанция от 3200 km, летейки на височина 3000 m със скорост 320 km/h......Прочети още

Benelli 828-U блести с уникални цеви

В над 100-годишната си история италианската компания Benelli прави своята втора надцевка - Benelli 828-U.
Първата е била дело на Джовани Бенели, един от шестимата братя, основали легендарната компания през 1920 г. Той я направил с помощта на цеви на “Круп”, но след това до ден днешен наследниците му произвеждали само ловни автомати и полуавтомати.
А всъщност идеята за новата надцевка е тръгнала от Австралия. Преди 4 г. агентите на компанията изненадващо докладвали, че нещата на континента не вървят никак добре заради забраната на автоматични и полуавтоматични оръжия за граждани. На лов австралиецът може да ходи само с обикновена пушка.
През 2014 г. италианците вече разполагат с готови прототипи на новата надцевка, които тайно са откарани в Южна Дакота, САЩ. Там отбрани стрелци започнали първите тестове на оръжието.
За първи път официално новата надцевка Benelli 828-U е показана в началото на миналата година на ловното изложение Shot Show в Лас Вегас, Невада. Последва цяла година на небивал интерес към революционната надцевка в рамките на САЩ.
Едва в началото на това лято пушката се появява в Европа, а отскоро е и в България. Тя се произвежда в 2 версии - с бяла и с черна затворна глава. У нас засега е доставена само бялата.
Уникалното оръжие е в стандартния 12-и калибър. Върви с 2 цеви - 66 см и 71 см. Цевите са абсолютно заменяеми без намесата на оръжейник. Освен това двете цеви - независимо дали са по-къси или по-дълги, не са споени по цялата им дължина, а само отзад в блока и отпред на дулната муфа. Така не само падат вибрациите при изстрел, което подобрява точността, но и оръжието става по-леко за носене.
Цевите са паспортът за света на Benelli 828-U главно заради криогенната си обработка. Тяхната стомана се замразява до минус 160 градуса по Целзий, а след това бавно се затопля по специален режим. В резултат на това вътрешното напрежение на метала спада, а структурата му се подобрява. След замразяване стените на цевите може да изтънеят още повече, защото стоманата им става по-яка.
Другият ефект от замразяването е чисто балистичен - така металът вибрира по-слабо, отколкото обикновената стомана. На лов това означава много по-точен втори изстрел.
Иновативен е подходът на конструкторите и при заключването на надцевката. Те са решили проблема с идеята затворната глава да е от дурал - аерокосмически алуминий, но заключващите елементи да са от яка класическа стомана. Де факто цевният блок от стомана се заключва към масивна овална плоча и с мощни стоманени куки отдолу. От горната страна пък са монтирани 2 фиксиращи щифта, които влизат в издатък на цевния моноблок. Така алуминият от затворната глава не поема удара от изстрела, поемат го стоманените елементи, които пък го отвеждат към приклада.
Съмненията, че при много ниски температури алуминиевата глава бързо ще се изхаби, изобщо не се оправдаха. Главната причина е, че силата на отката се поема изцяло от стоманените заключващи елементи.
Другото голямо предимство на Benelli 828-U е вградената в приклада уникална амортизираща система Progressive Comfort.
Тя е модернизирана с нов затилък от пенополиуретан в комбинация с полимерна вложка вътре в приклада.
Вложката се състои от няколко пластмасова гребена с различна дебелина на зъбите. При стрелба с по-леки сачми силата на отката се поема само от най-тънките гребени на амортисьора. Докато при магнум-патроните в гасенето на отката се включват и най-дебелите зъби.
Освен това в горния ръб на приклада на новата надцевка е вграден друг гребен от мек полимер. Той предпазва челюстта и лицевите кости на стрелеца от поражение. Медицински изследвания са показали, че вибрациите на отката понякога са толкова силни, че увреждат сериозно фините костици в средното ухо, което може да доведе до прогресивна загуба на слуха.
Бутонът на селектора за избор на цев е монтиран зад затворната глава и е комбиниран с бутоните на предпазителя. Освен това ежекторите на надцевката са импулсни и нямат пряка механична връзка със спусковата група. Това позволява, в случай че не е произвел изстрел, ловецът спокойно да отвори оръжието и да смени патроните с нови.
Импулсът идва от механизъм в патронника, който се задейства само след изстрел, а гилзата за миг се е раздула от голямото налягане. Ежекторът сработва само при онази цев, с която е стреляно.
В такъв случай при пречупване на пушката леко се подава единствено стреляната гилза. При пълно пречупване на оръжието и двата патрона изскачат навън. - Още за Benelli
Източник: https://www.24chasa.bg, Любослав Киров

Кресненската операция от 1913 г.

На 16-ти юни, 1913 г., България започва Междусъюзническата война. Датата остава в историята ни като „Денят на престъпното безумие“. Комбинацията от лошо стратегическо планиране, политическо късогледство и липса на адекватна перспектива за състоянието на армията ни, забърква рецептата за тоталната катастрофа.
С течение на времето оценките за „Съюзниците разбойници“ са заменени от по-критичното отношение към собствените грешки на българските управници и илюзорните фантазии на цялото българско население. В действителност, пътят към Междусъюзническата война е прокаран и утъпкан както от българските грешки, така и от целенасочената политика на нашите съседи, които целенасочено се стремят да изолират и сринат България, набрала твърде сериозна мощ в хода на победите над Османската империя......Прочети още

Атомната ракетна подводница „Княз Пожарски“ е въведена в състава на руския ВМФ

На 24 юли 2025 г. руският президент Владимир Путин участва в церемонията по издигане на военноморския флаг на стратегическата атомна ракетна подводница К-555 „Княз Пожарски“ (заводски номер 208) от модифицирания проект 09552 (проект 955А, кодово име „Борей-А“) в Северодвинск. „Княз Пожарски“ е петата стратегическа атомна ракетна подводница от този модификация и осмата атомна ракетна субмарина от новото поколение на семейство „Борей“. - Още за проект 955

Съвместно дружество между „ВМЗ – Сопот“ и „Райнметал ще произвежда 155-милиметрови боеприпаси

Родните Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) и германският концерн „Райнметал“ вече имат първоначалната концепция за създаване на съвместно дружество, което съгласно проектното предложение следва да управлява завод за производство на енергетични материали и заряди и завод за производство на 155 милиметрови боеприпаси. Това посочва министърът на икономиката и индустирята Петър Дилов по време на последното правителствено заседание, където се обсъждаше заявление за интерес на Република България за искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост.
С реализацията на посочените проекти, ползите за страната ни и за българската отбранителна индустрия са безспорни, отбелязва министър Дилов. Ще се предоставят възможности за разширяване и модернизация на производствения капацитет на „ВМЗ“ и  за укрепване на веригите на доставка. И още - ще се осигурят необходимите условия за развитие на нови производствени способности, оперативно съвместими с изискванията на Европейския съюз и НАТО.
Очаква се, също така, да бъдат разкрити и нови работни места, а финансовото участие на държавното предприятие „ВМЗ“ в съвместното дружество ще генерира допълнителни приходи чрез местни данъци и дивиденти, прогнозира икономическият министър.
Във връзка с това той предлага страната ни да кандидатства за отпускане на финансова помощ по механизма SAFE в размер до 960 милиона евро за финансиране на проектите за изграждане на завода за производство на енергетични материали и заряди, и завод за производство на 155 милиметрови боеприпаси чрез учредяване на съвместно предприятие между „Райнметал” и „ВМЗ“.
Предложението, което министър Дилов прави е много важно, коментир министърът на отбраната Атанас Запрянов. Действително, продълажава той, ние ще се превъоръжаваме със 155 - милиметрова артилерия и е нормално да има в България производство на такива снаряди. Това съвместно предприятие ще даде възможност и да запазим производството на съществуващите оръжейни платформи и да придобием нови, така че го подкрепям, смята министърът на отбраната. По искане на вицепремиера Томислав Дончев предложението е прието на вносител.
В края на март т.г. държавният глава Румен Радев се срещна среща в президентската институция с изпълнителния директор на най-големия отбранителен концерн в Европа  „Райнметал“ Армин Папергер. Гостът бе по инициатива на българския президент на посещение у нас за определяне на конкретни проекти за инвестиционно и индустриално  сътрудничество с българската отбранителна индустрия и наука. В рамките на срещата държавният глава подчерта и интереса на България за разширяване на собствените производствени мощности в областта на отбранителната индустрия с подкрепата на стратегическите за страната ни партньори, което е в интерес както на националната сигурност, така и на подобряване на икономическата среда у нас.
Армин Папергер изрази амбицията на „Райнметал“ за изграждане на трайно партньорство с България и българския бизнес, като открои опита на страната ни в производството на боеприпаси и въоръжение. Изпълнителният директор на германския отбранителен концерн посочи още, че се надява на скорошна реализация на инвестиции на компанията у нас. В разговорите на „Дондуков“ 2 тогва с ръководството на „Райнметал“ участваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов, заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски, както и представители на отбранителната индустрия у нас.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На НИК 421 празнуваха 4 години в състава на Морското училище

С тържествен ритуал на Морска гара Варна вчера бяха отбелязани четири години от присъединяването на научноизследователския кораб (НИК) „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови № 421, към състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Още преди началото на церемонията проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт, съобщи на присъстващите журналисти, че научноизследователският кораб ще отплава за поредната експедиция до Антарктида в началото на ноември, а на борда се очаква да присъстват държавният глава Румен Радев и Негово Светейшество Патриарх Даниил: „Духовната и духовната и светската власт да дойдат на Антарктида - това ще бъде нещо, което не се е случвало никога преди в световен мащаб“. До отплаването проф. Христо Пимпирев ще използва времето и за подготовката на своята нова книга, която е с работно заглавие „Антарктида - Белият Марс“.
Сред гостите на церемонията бяха областният управител проф. Андрияна Андреева, заместник-кметът Илия Коев, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, флотски ветерани, общественици. Те станаха свидетели на издигането на военноморския флаг, стенговите флагове и флаговете за разцветяване. Тържествената част бе последвана от брифинг на командира на кораба капитан II ранг Радко Муевски. Той каза, че през август НИК 421 ще бъде на ремонт, а към 6-7 ноември ще отплава от Варна към Ливингстън, като връщането е планирано за следващата година през април.
Заместник-началникът на ВВМУ по учебната и научната част капитан І ранг проф. д-р Мирослав Цветков съобщи, че акцентът на 34-тата експедиция ще бъдат научните изследвания, тъй като досега плаванията на кораба са били насочени основно към логистиката. Благодарение на това българската база на остров Ливингстън вече има оборудван научно-изследователски комплекс.
По повод годишнината корабът отвори врати и за граждани и гости на Варна. Всички желаещи имаха възможност да се качат на борда и да разгледат кораба, който вече осъществи три успешни мисии до българската база на о. Ливингстън в Антарктида.
Източник: https://morskivestnik.com/

Забравените герои на България

Днес се навършиха 157 години от рождението на генерал-майор Стефан Тодоров Азманов.
Той е роден на 27 юли 1868 г. в Стара Загора. Завършва Военното училище в София (1887) и Генералщабна академия в Санкт-Петербург (1917). Служи в пехотата. На 7 септември 1887 г. е произведен в чин подпоручик, а 3 години по-късно в чин поручик. На 1 януари 1896 г. в чин капитан, а на 31 август 1907 г. в чин майор. Командва 14-ти Македонски полк (1900), по-късно е ротен командир в Школата за запасни подпоручици (1903).
Причислен е към ГЩ и е назначен за началник на „Секция съобщения” във Военното министерство (1909). На 1 януари 1911 г. вече е подполковник. Чин полковник получава на 14 февруари 1914 г. През 1913-1914 г. е Главен редактор на военните издания.
През Първата световна война (1915-1918) е началник на оперативния отдел в Щаба на армията (1915), а след това е началник-щаб на 1-ва армия (ноември 1915- ноември 1916). На 1 януари 1918 г . е повишен в чин генерал-майор. От март с.г. до края на войната е началник-щаб на 4-та армия. След демобилизацията излиза в запаса. Умира през 1938 г . в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” V ст. без мечове; IV ст. с мечове по средата; народния орден „За военна заслуга” 5 кл. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

Днес се навършват 156 години от рождението на генерал-майор Иван Павлов Марков.
Той е роден на 27 юли 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1887). В Сръбско-българската война (1885) като юнкер е назначен за взводен командир в 7- ми пехотен Преславски полк и участва в настъплението към Пирот. След войната е произведен в чин поручик (1890) и зачислен в 6- ти пехотен Търновски полк. След това преминава в артилерията и служи в 1- ви , 4- ти, 5-ти артилерийски полкове, Софийския крепостен батальон и планинска артилерийска бригада. На 1 януари 1908 г . е произведен в чин подполковник и служи като началник отдел в 5- ти артилерийски полк, а след това е командир на 4- ти артилерийски полк. На тази длъжност остава по време на Балканската война (1912-1913), когато се сражава при Гачкенли, Люлебургаз, Чорлу, Чаталджа. На 25 май е произведен в чин полковник 1913 г.
По време на Междусъюзническата война (1913) е командир на 13- ти артилерийски полк и воюва при Бубляк и Дрянова глава срещу сърбите. На 25 май 1913 г . е повишен в чин полковник.
През Първата световна война (1915-1918) е командир на 3- ти артилерийски полк (1915), с който воюва на Македонския фронт, южно от Струмица, срещу френските части. По-късно е командир на 2- ра артилерийска бригада , а след това е назначен за началник на артилерията в 1- ва армия, която по това време се сражава по двата бряга на р. Вардар (1916-1918). През 1919 г. на 27 юли е произведен в чин ген.-майор. След войната се уволнява от армията и се отдава на литературна дейност. Уволнява се на 27 октомври 1919 г.
Годината и мястото на смъртта не са установени.
Награден е с военния орден „За храброст” III и IV ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” III и IV ст. с мечове по средата; народния орден „За военна заслуга” 5 кл. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

27 юли - денят на освобождението на Варна

Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 г. на ХІV армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България породило във варненци надежди за скорошното освобождение. Скоро българите в града въодушевени от идващите новини захванали подготовка за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да пратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украсата. Но се наложило да изчакат още няколко месеца докато руските войски влязат във Варна.
Преди руските войски да успеят да вземат Варна воюващите страни се споразумели да прекратят войната. Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони двата града останали в техни ръце. Решенията на договора трябвало да се обсъдят и узаконят от международен конгрес на великите европейски държави. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна. Градът имал за тях голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Русия отново потвърдила, че веднага след договарянето ще изтегли войските си от Цариград и ще освободи турските пленници. Най-накрая Турция се съгласила да предаде Шумен и Варна. Първоначално трябвало да бъде освободен Шумен, като гарнизона и военното имущество щяло да бъде пренесено във Варна.
В съставената комисия по предаването на градовете от руска страна влизали генерал А. Столипин и капитан Макаров. След като пристигнал от Цариград и след разговорите с турските делегати ген. Столипин разбрал, че те нямат никакви указания за водене на преговори, и че сигурно ще се опитат да забавят предаването на крепостта. Пристигналият от Шумен Фазлъ паша упорито отказал под предлог, че нямат нареждане от Цариград. Все пак ген. Столипин успял да го убеди да пусне в крепостта за кратко една руска рота. С нея на 22 юли влезли и православни духовници, които отслужили тържествен молебен за здравето на императрица Мария Александровна. Междувременно с цел да ускори предаването ген. Тотлебен, главнокомандващ руските войски наредил придвижването им към Варна и заемането на външните укрепления на 24 юли. След тези действия Фазлъ паша заплашва да настъпи към демаркационната линия. Въпреки, че в отговор на руската телеграма султана известил, че на варненския гарнизон е наредено да напуснат града пашата отново отказва, заявявайки, че още няма точни нареждания от Портата. Разгневен, сам ген. Столипин заминал за Цариград да вземе лично нареждането на турското правителство. На 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варны".
На следващия ден, 27 юли, с много цветя, с хляб и сол и със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Влизането в града се позабавило, тъй като портите на крепостта били залостени отвътре. Наложило се руски войници да се прехвърлят през Илдъз табия и след твърд разговор с турските пазачи да ги отворят. ХІV Брянски полк, начело с ген. Столипин пристигнала по обяд. В църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си..........Прочети още

На този ден преди 72 г. приключва с реми тригодишната Корейска война

На 27 юли 1953 г. е подписано примирие между Северна и Южна Корея и е сложен край на войната, започната на 25 юни 1950 г. Тази война е пример за безсмисленост, защото се установява демаркационна линия по старата граница по 38 паралел. Жертвите се оценяват между 2,5 и 5 млн. души.
Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като фактическият сблъсък е между САЩ и техните съюзници от ООН от една страна и комунистическите сили Китай и СССР от друга. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че още 12 други държави изпращат свои войски под знамето на ООН.
Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветският съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски............Прочети още

Опасен инцидент над Атлантическия океан преди 45 години

На този ден през 1980 година съветски бомбардировач Tу-16 изпълнява патрулен полет над Атлантическия океан. Самолетът е прехванат от три изтребителя F-18A Hornet от ВМС на САЩ.
Опитвайки се да го отклонят от курса, американските летци изпълняват опасни маневри, включително и имитации на атаки. В резултат два F-18 се сблъскват точно над Ту-16 и се взривяват.
Единият летец успява да се катапултира, другият загива.
От взрива се поврежда и съветският самолет, но екипажът успява да се върне на своето летище.

У нас войниците доброволци са служили минимум 12 години

Войската се попълва с доброволци, които са длъжни да служат 12 години непрекъснато.  По тяхно желание този срок може да бъде продължен до навършване на 40-годишна възраст.
Младежите, които желаят да постъпят на доброволна служба трябва да отговарят на следните изисквания: да бъдат съвършено здрави и да имат телосложение, съответстващо на службата, която ще изпълняват; да не бъдат по-млади от 18 и по-стари от 28 години; да не са били под съд и следствие и да са благонадеждни, да са български поданици; да не принадлежат на организации противници на държавния строй. Длъжни са да заявят по нотариален ред, че ще служат 12 години.
Приемането на доброволците става чрез повиквателните окръжия. Комисията за приемане и преглеждане на доброволците се назначава от командира на полка под председателството на началника на повиквателното окръжие. Записването на доброволците става по всяко време на годината, а постъпването на служба два пъти в годината – на 1 ноември и 1 март.
Първоначалното военно обучение продължава една година и се провежда в полковете. За специалните родове войски става в един или два пункта.
Войниците доброволци получават заплата, храна и облекло, според определените оклади. Те могат да се женят и всяка година да ползват един месец отпуск. По време на службата, които желаят могат да изучават някакъв занаят, с който да се прехранват след уволнението.
Изпълнилите задължителния срок от 12 години се уволняват и получават 5000 лв. или държавна служба.  Службата им във войската се зачита за пенсия на общо основание. Ако по време на службата войникът  стане негоден поради болест или злополука, или умре, той или наследниците му получават инвалидна пенсия.
Уволнените по съдебен и дисциплинарен ред , както и самоповределите се, за да станат негодни за военна служба, се лишават от правото да получат премия и да заемат каквато и да е държавна и общинска служба в продължение на 15 години.
(Материалът е подготвен на основата на Закона за попълване на войската, жандармерията, пограничната, горската, акцизната и митническата стража с войници (жандарми и др.), подофицери и офицери, утвърден с указ №19 от 7 март 1921 г., обнародван в брой 287 на Държавен вестник” от 24 март 1921 г.)
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военнослужещи от Сухопътните войски участват в многонационалното учение „Agile Spirit – 2025“

Лекопехотен взвод от 42-ри механизиран батальон – Ямбол от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада участва от днес, 25 юли, до 6 август в многонационалното военно учение „Agile Spirit – 2025“, което се провежда в района на Съвместния център за подготовка и оценяване на грузинската армия „Крътцаниси“ в Грузия. Старши офицер на участващото българско формирование е капитан Господин Господинов, а командир на взвода – лейтенант Николай Симеонов.
„Agile Spirit“ е планирано и се провежда от командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка, съвместно с въоръжените сили на Грузия и формирования от страни-членки на НАТО и страни-партньори. В него участват 2000 военнослужещи и цивилни служители от 12 държави и военни структури. Целта на учението е да се повиши оперативната съвместимост и да се усъвършенстват способностите на участващите сили при планиране и провеждане на операции в многонационална среда, както и да допринесе за поддържането на стабилна и сигурна среда в Черноморския регион.
„Agile Spirit-2025“ включва компютърно-подпомагано командно-щабно учение на щаб на многонационална бригада, батальонни тактически учения, които ще се проведат на полигони в Грузия, както и операция с въздушно-преносим компонент в района на гр. Кайзери, Република Турция.
Ученията  от серията „Agile Spirit“ се провеждат от 2011 г. и са един от компонентите на сътрудничеството на Грузия със САЩ и НАТО. До 2015 г. в тях са участвали грузински и американски военни формирования. От 2015 г. досега заедно с грузинските и американските въоръжени сили в „Agile Spirit“ участват и военнослужещи от различни страни-членки на НАТО и страни-партньори.
Източник: mod.bg

43 курсанти са завършили за пилоти от 2021 г. насам

От 2021 до 2024 г. обучението си във ВВВУ „Г. Бенковски“ по специализация „Летец – пилот“ са завършили 33 курсанта, на които е присвоено военно звание „лейтенант“ и са назначени на летателни длъжности във Военновъздушните сили. Към момента от тях няма напуснали или такива, които да са преназначени на длъжности, за които не се изисква летателна годност. Това посочва министърът на отбраната Атанас Запрянов на въпрос на народния представител Христо Гаджев.
От тазгодишния випуск по специализация „Летец-пилот“ завършват още 10 курсанти, на които ще бъде присвоено военно звание „лейтенант“ и ще бъдат назначени на летателни  длъжности във Военновъздушните сили, се отбелязва още в отговора на министъра.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Забравените герои на България: Генерал-майор Михаил Стефанов Сапунаров

Навършват се 158 години от рождението на генерал-майор Михаил Стефанов Сапунаров, роден на 25 юли 1867 г. в гр. Сливен.
Завършва военното училище в София (1887). Като младши офицер е зачислен в 8- ми пехотен Приморски полк (1887-1894), а по-късно е ротен командир в същия полк и във 2-ри пехотен Сливенски полк (1885-1900). На 27 май 1887 г. е производен от чин подпоручик, а 1 на 8 май 1890 г . е произведен в чин поручик, на 1 август 1894 г. в чин капитан, а на 1 януари 1906 г. в чин майор. Служи последователно като адютант в щаба на 3-та пехотна Балканска дивизия (1900-1901), дружинен командир в 1-ви пехотен Софийски полк (1906), ротен командир във военното училище (1909), командир на 7-ми пехотен Преславски полк (1911) и дружинен командир във военното училище (1912).
През Балканската война (1912-1913) е дружинен командир в 48-ми пехотен полк, който се сражава при Люлебургаз и Чаталджа, а след това е назначен временно за командир на 16-ти пехотен Ловешки полк. В Междусъюзническата война (1913) е командир на 63-ти пехотен полк и воюва срещу сърбите при Черни връх и вр.Тумба.
След войната е назначен за комендант на София (1913-1914). На 1 януари 1915 г. е произведен в чин полковник и е назначен за командир на 7-ми пехотен Преславски полк.
През Първата световна война (1915-1918) е началник на полската канцелария при Главната дирекция (1915 - май 1917) и началник на Планинската пехотна дивизия (май 1917 - септември 1918), с която воюва на Македонския фронт в участъка между Дойран и р. Вардар. На 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. След войната (ноември-декември 1918) командва войските в Добруджа, след това е началник на 3-та пехотна балканска дивизия. През 1919 г. излиза в запаса.
Годината и мястото на смъртта не са установени.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” IV ст. с мечове по средата, V ст. с мечове отгоре; народния орден „За военна заслуга” V ст. на обикновена лента, III ст. на военна лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

Вертолети за радиосмущения Ми-8/Ми17ППА

Ми-8ПП е вертолет за създаване на активни радиосмущения, разработен от КБ Мил. Първата модификация на вертолета за РЕБ Ми-8СМВ, създадена през 1971 г., е предназначена за защита на фронтовата авиация от поражение на зенитно-ракетните комплекси на противника. В товарната кабина е бил монтиран вертолетен вариант на комплекса за РЕБ „Смальта-В”. В процеса на експлоатация Ми-8СМВ нееднократно се е доработвал с цел разширяване на възможностите на комплекса.
Създадения през 1974 г. вертолет за радиоелектронна борба Ми-8ПП с комплекс „Поле” е предназначен за създаване на смущения в наземните РЛС за откриване, насочване и целеуказване, влизащи в различни звена за оповестяване и управление на системата за ПВО на противника.
През 1980 и 1982 година приетата на въоръжение модификация се доработва, в резултат на което се появява новата модификация Ми-8ППА. Индекс ВС Ми-8ПП.
Вертолетите Ми-8/17ПП, баражирайки на безопасно разстояние от предния край (района на бойните действия) могат да работят в режим на разузнаване и радиоподавяне или само в режим на разузнаване.
Апаратурата му за радиоелектронни смущения осигурява:
   - водене на разузнаване в много широк честотен диапазон;
   - анализ на сигналите и разпознаване на принадлежността на обслужваните обекти;
   - избор на обектите за подавяне;
   - избор и формиране на оптимален вид смущения за всеки обект;
Подсистемата за разузнаване позволява да се откриват РЛС от зони, разположени зад пределите на зоните за поразяване на средствата за ПВО на противника.
Цифровата система за обработка и формиране на смущенията осигурява класификация на обектите, определяне на приоритета за подавянето им, избор на най-ефективните смущения.
Освен щатния екипаж от трима човека на Ми-17ПП има и оператор на апаратурата за смущения.
Бордовият комплекс може да работи в следните режими:
   - автоматически (без участие на оператора);
   - полуавтоматичен (обекта за подавяне се избира от оператора);
   - ръчен (оператора оценява обстановката, определя обектите за подавяне и вида на смущенията).
Вертолетът е снабден със средства за индивидуална защита от управляеми ракети.
Във вертолета Ми-17ПП е монтирана следната апаратура:
Станция за пълзящи смущения "Азалия" (ЛО24 и ЛО27)
Станцията е предназначена за групова защита на самолети и вертолети чрез създаване на смущения в РЛС за далечно откриване, навеждане и целеуказване
На вертолета има два комплекта станции ЛО24 и един комплект станции ЛО27.
В състава на всяка станция влизат:
   - предавателна система;
   - антенно-фидерна система;
Охлаждането им е въздушно-течно, като за охлаждаща течност се използва ПМС-10. Блоковете на станцията са разположени вътре в машината.
Станция за радиотехническо разузнаване
Предназначена е за определяне на честотният диапазон на радиоелектронните средства на противника и управление на станциите за смущения, монтирани на борда на вертолета.
В състава на станцията влизат:
   - приемно устройство;
   - устройство за анализ;
   - антенна система;
   - пулт за управление;
   - източник на захранване.
Всички блокове на станцията са разположени вътре в машината.
Станция за активни смущения
Станцията за активни смущения е предназначена за подавяне на станциите за далечно радиолокационно откриване от типа „Хокай”. Станцията има литерно изпълнение.
В състава и влизат:
   - предавателна система (подавя ДРЛО);
   - приемна система (определя направлението на подавяният обект);
   - антенна система.
Охлаждането на системата е въздушно.
Блоковете на станцията (два) са разположени вътре в машината на специални поставки и нехерметични отсеци.
Антенната система се състои от две антенни решетки разположени от двете страни на вертолета.
На някои модификации се монтират и индивидуални средства защита, като устройства за изстрелване на инфрачервени уловки и лампи за инфрачервени смущения "Липа".
Във ВВС на България през 1990 година са доставени четири вертолета Ми-17ПП - бордови номера 431, 432, 433, 434.
До 1999 година са използвани по предназначение, след което (през 2000 г.) те са преоборудвани в транспортни и противопожарни.
Борд 433 катастрофира на 24 юли 2003 г. в местността Бетоловото край гр. Разлог при гасене на горски пожар. При инцидента загинаха командирът на екипажа подполковник Милко Пейковски, майор Николай Радулов – втори пилот, бордният техник младши лейтенант Бойко Панайотов и полковник Кирил Чамишки – началник-група «Държавен противопожарен контрол» към РДВР-Благоевград. - Още РЕБ

На този ден САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит

На 25 юли 1946 г. на атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит.
Тихоокеанският атол Бикини е известен с това, че по времето на Студената война е изпитателна площадка, на която САЩ извършват в периода 1946 - 1958 година 23 експериментални взрива на ядрени и водородни бомби.
На 1 март 1954 г. на атола е взривена първата водородна бомба под кодовото название Castle Bravo. Експлозията е най-мощната ядрена експлозия, извършвана от САЩ. Бомбата се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква повсеместно радиоактивно замърсяване. Сред засегнатите от радиоактивното замърсяване са 23 японски моряци на рибарския кораб "Щастливия дракон 5", попаднал в замърсената зона. Всички се разболяват, а един умира през септември 1954 г. Последвалият скандал в Япония е голям.
През 1968 г. САЩ обявяват Бикини за обитаем, а в началото на 70-те като част от експеримента канят малка група местни жители да се завърнат по домовете си. През 1978 жителите отново са евакуирани, след като екип от френски учени установява опасно високи нива на стронций-90 в телата им. Не е било необичайно за жените на острова да карат неуспешна бременност, недоносвания, мъртви раждания и нарушения в цикъла им. САЩ предлагат $150 милиона като компенсации за щети, нанесени от ядрената им програма. - Още ЯО

Голяма победа за българската войска

В нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. войската на хан Крум нанася пълен погром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийският император Никифор І Геник, заедно със своите военачалници.
След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа.
Победата при Върбишкия проход е един от найголемите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
Освен даровит военачалник, Крум е и талантлив държавник. Смята се, че той създава първите писани закони в българската държава. Според една легенда той разпитал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Суда“ от 10 век. Трябва да се отбележи фактът, че за пръв път е направен опит да се въведе единен правов ред в страната. Тези закони трябва да уеднаквят правата на славяните и прабългарите в държавата и да премахнат обичайно-правните норми по места.

На този ден през 1943 година започва англо-американската въздушна операция „Гомор”, разрушила Хамбург до основи

В 00:57 след полунощ на 25 юли 1943 г. над Хамбург започват да падат бомби, пуснати от британските Кралски ВВС (КВВС). Това е 32-та бомбардировка на града от началото на войната и претръпналите хора не се паникьосват, а дисциплинирано отиват в скривалищата.
Никой обаче от жителите не подозира, че започва мащабната британо-американската операция „Гомор” и след 8 дни и 4 нощи техният град ще бъде изравнен със земята от пуснатите 9000 тона бомби – високоексплозивни, запалителни, фосфорни и напалмови.
Операция „Гомор” убива най-малко 50 000 души и оставя един милион цивилни без дом, тъй като приоритетно и целенасочено е бомбардирана жилищната и търговската част на града. Унищожени са 250 000 жилищни сгради, от които 16 000 са многоетажни жилищни блокове.........Прочети още

Всички наборници в Гърция ще служат само в сухопътните войски от 1 януари 2026 г., съобщи министърът на отбраната

От 1 януари 2026 г. наборните войници в Гърция вече няма да бъдат използвани във военноморските и военновъздушните сили на страната, а ще бъдат зачислявани в сухопътните войски, съобщи вчера гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас, цитиран от АНА-МПА.
Наборниците също така ще преминават през нова програма за обучение, която ще бъде обявена през септември, посочи министърът на пресконференция днес във връзка с втората фаза от плана за реформи на въоръжените сили на Гърция, известен като „Дневен ред 2030“.
Дендиас обяви, че компенсацията за наборниците ще нарасне на 50 евро на месец от настоящите 8,80 евро, а за служещите в гранични зони ще бъде повишена на 100 евро на месец. Увеличението ще влезе в сила от 1 януари 2026 г.
В Гърция военната служба е задължителна за мъжете на възраст от 19 до 45 години, като продължителността на службата варира от шест до 12 месеца в зависимост от обстоятелствата, отбелязва в. „Катимерини“.
Министърът подчерта още, че новата структура на силите се базира на принципите на адаптивността, гъвкавостта и ефективността, като се предвижда рационализация на разпределението на персонала чрез сливане на военни бази, както и създаване на нови подразделения и звена.
Той каза, че 45 допълни военни бази ще бъдат слети, като напомни, че 137 вече са се слели. Същевременно военните съдилища са били намалени от 15 на шест, което е довело до спестяване на общо 85 милиона евро годишно, плюс 16,5 милиона от сливанията.
Източник: bta.bg

Турция официално подписа сделка за изнасянето на 48 изтребителя КААН за Индонезия

Държавната компания Турска аерокосмическа индустрия (TAI) подписа официално споразумение с две индонезийски отбранителни фирми за изнасянето на общо 48 изтребителя КААН (KAAN), предаде Анадолската агенция.
След като в средата на юни турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Анкара и Джакарта са постигнали споразумение, според което Турция ще произведе и достави 48 изтребителя КААН на Индонезия, днес по време на 17-ото Международно изложение за отбранителна промишленост IDEF-2025 бе сключена и официалната сделка, която е с обща стойност от близо 10 милиарда долара.
Според договореностите турската фирма ще трябва да достави поръчаните изтребители в срок от 120 месеца.
Изтребителят КААН, първият изтребител от пето поколение, който Турция произвежда, осъществи успешно първия си полет през февруари 2024 г. Изтребителят КААН предлага превъзходно господство във въздуха, увеличен боен обхват въздух-въздух с нови оръжия и прецизни удари при свръхзвукова скорост със своята високопроизводителна авионика, отбелязва Анадолската агенция.
Източник: bta.bg

Вестник "Българска Армия", брой 30 (2025), 25 юли, 2025 годинa (pdf)

Руски стратегически бомбардировачи в близост до Аляска, САЩ не виждат заплаха

Съединените щати са засекли руски военни самолети в близост до Аляска по време на рутинен патрул, съобщиха от Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD).
По-късно Министерството на отбраната на Русия потвърди, че военновъздушните сили на страната са извършили планиран полет над международните води на Берингово море.
От NORAD уточняват, че руските самолети не са навлизали в суверенното въздушно пространство на САЩ или Канада, но са били засечени във специална зона от въздушното пространство на Аляска, където чуждестранни летателни средства се следят с цел защита на националната сигурност.
Не се посочва точният брой или тип самолети, участвали в мисията, но от командването подчертават, че действията не се считат за заплаха. Подобни полети се извършват редовно и се проследяват отблизо, се казва в изявлението.
Според руското министерство, стратегически бомбардировачи тип Ту-95МС са осъществили 15-часов полет, придружени от изтребители Су-35С и Су-30СМ. В рамките на мисията е извършено и дозареждане във въздуха.
На отделни етапи от маршрута руските самолети са били съпровождани от чуждестранни изтребители. В разпространено от руската армия видео се виждат два американски F-16, които летят в близост до бомбардировачите.
Москва подчерта, че полетите са проведени "в стриктно съответствие с международните правила за използване на въздушното пространство", като допълни, че дългобойната авиация на страната редовно изпълнява мисии над неутрални води в Арктика, Тихия океан и други региони.
Командването на NORAD съобщи, че сходни полети са били засечени и през април. Припомня се и инцидент от септември миналата година, когато Пентагонът публикува видео с участие на руски Су-35, за което заяви, че демонстрира "опасно и непрофесионално поведение" в близост до Аляска.
Източник: https://news.bg/

Полша си осугури заем от 4 млрд. долара за отбрана с американски гаранции

Полша се готви да подпише гарантиран от САЩ заем на стойност 4 милиарда долара, който ще помогне за финансирането на модернизацията на въоръжените ѝ сили, съобщи в четвъртък полското министерство на отбраната., цитирано от "Ройтерс".
На фона на засиленото регионално напрежение и продължаващата война на Русия в Украйна, Полша увеличава разходите за отбрана и ускорява усилията за модернизиране на армията си, целяща да укрепи източния фланг на НАТО.
От 2022 г. насам Съединените щати са предоставили на Полша заеми и гаранции за заеми на стойност над 11 милиарда долара за финансиране на програми за въоръжаване, включително системи за противовъздушна отбрана Patriot, ракетната система HIMARS и хеликоптери Apache.
Подтикната от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., Полша отделя най-много за отбрана в НАТО, отнесено към нейния БВП.
Варшава заяви, че ще похарчи 4,7% от брутния си вътрешен продукт за отбрана през 2025 г. с обещание да увеличи този дял до 5% през 2026 г.

Отново разузнавач е първенец на випуска на НВУ „Васил Левски“

Тържественият ритуал по присвояване на първо офицерско звание и връчването на дипломите на курсантите и свидетелствата на кадетите от 147-и випуск „Сливнишко-Драгомански“ на НВУ „Васил Левски“ ще се състои утре, 25 юли, съобщиха от висшето училище.
Събитието ще се проведе пред сградата на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“  от 10.00 часа.168 са випускниците, които ще получат своите дипломи.129 са курсантите, обучавали се в трите факултета на Университета в район Велико Търново и район Шумен.  Шестима са отличниците на военни специализации, 28 курсанти завършват с диплом с отличие и ще получат грамоти Cum Laude за постигнат отличен успех в курса на обучение.
Първенец  на випуска е лейтенант Мариян Васков Делиев, завършил специализация „Разузнаване”. Той ще получи и академичната награда „Полковник Борис Дрангов“  на  Националния военен университет. Първенец на Випуск – 2024 беше също курсант от специализаци(я „Разуузнаване“ лейтенант Даниел Костов.
Лейтенант Петър Иванов Димитров е носителят на наградата „Генерал Сава Муткуров“ от Комитет „Генерал Сава Муткуров“ – Велико Търново.
На снимката: Началникът на Военна академия генерал-майор Стайков Прокопиев приветства випускниците на НВУ „Васил Левски“ по време на неотдавнашното им посещение в академията.

Сиярто: Унгария не е доставяла и няма да доставя оръжия на Украйна

Будапеща не е доставяла и няма да доставя оръжие на Украйна, Унгария не иска да бъде замесена в този конфликт. Това каза министърът на външните работи и външноикономическите отношения на Унгария Петер Сийярто в интервю за руската информационна агенция.
„Унгария е страна, която никога не е доставяла оръжие на Украйна и ние няма да доставяме оръжие на Украйна в бъдеще. Докато нашето правителство е на власт, нашата цел е Унгария да остане извън тази война и да не участва в нея“, каза той.
Сиярто отбеляза, че Унгария „няма да отдели никакви финансови ресурси за доставка на оръжие на Киев“ и не участва в помощта, предоставяна на Украйна от страните членки на НАТО.
На 14 юли Тръмп заяви, че Вашингтон е решил да продължи да прехвърля оръжия и военна техника на Киев, ако Европа плати за тези доставки.
Източник: https://epicenter.bg

На "Тракийска звезда 2025" МиГ-29 и F-16 формират смесени тактически групи

В ход е втората седмица от съвместните действия на летателните екипажи, разчетите на наземно базираните средства за противовъздушна отбрана и сухопътните формирования в международната летателна тренировка „Тракийска звезда 2025“, съобщават от ВВС. 
Задачите на участващите самолети от Военновъздушните сили на България, Гърция, Румъния и ВВС на САЩ в Европа се изпълняват с нарастваща интензивност в рамките на ежедневно променящ се сценарий, близък до реалните бойни условия.
Изтребителите МиГ-29 от 3-та авиационна база в Граф Игнатиево и F-16 от съюзническите държави формират смесени тактически групи и сменят ролите си в изпълнението на тренировъчни въздушни боеве и тактически прехвати, като част от провежданите отбранителни и настъпателни операции.
Ротират се по националност и бойните пилоти - командири на мисии, които планират тактиката на действие във въздуха на формацията от самолети. Това дава възможност за придобиване на практически опит при създаването и изпълнението на план за постигането на въздушно превъзходство над условния противник.
Международната тренировка „Тракийска звезда 2025“ допринася също така за развитие на уменията на летците да вземат бързи и точни решения във въздуха при динамично развиващата се обстановка.

Преди 22 години трима военнослужещи и пожарникар загиват при катастрофа с хеликоптер при гасене на пожар в национален парк “Пирин”

На 24 юли 2003 г. сутринта в местността Бетоловото край Разлог пада военен хеликоптер Ми-17 от авиобаза Крумово, при което загиват военните летци майор Милко Пейковски, капитан Николай Радулов, бордният техник офицерски кандидат Бойко Панайотов и полк. Кирил Чамишки от РДВР – Благоевград. Това показва информация от отдел “Справочна” на БТА.
Хеликоптерът е участвал в потушаване на горски пожар, възникнал на 23 юли в местността Църнако край Предела, при който е засегната територия на национален парк “Пирин”.
Откриваме информация за катастрофата в емисията “Вътрешна информация” на БТА...

„Балаклава“ - най-голямата военна тайна на Сталин

Стратегически обект
Подземната база за подводници „Балаклава“ в Крим е останала в историята като един от най-впечатляващите примери за „Студената война“. През миналия век това строго поверително съоръжение е построено в случай на ядрена война или Третата световна война. Времената се променят, но днешната Кримска Балаклава продължава да изумява с огромните си подземни лабиринти. Короната на мощната военна индустрия на СССР става забележителност на полуостров Крим и един от най-посещаваните музеи в Севастопол.
Османски гарнизон
Днешните конфликти между Русия и САЩ изглеждат много по-прости, отколкото са били след Втората световна война. Появата на ядрено оръжие създава повод за надпревара и параноя. В случай на съветска агресия, американците си правят превантивен план за ядрена атака. И двете страни методично увеличават своя ядрен арсенал, възможностите на бойните глави, торпеда и ракети, заплашвайки се взаимно с отмъщение.
След като американските бомби падат върху Хирошима и Нагасаки, Съветският съюз подсилва подводния флот с ядрено оръжие. Тогава Сталин дава заповед да се намери място, където ядрените подводници да бъдат скрити при реципрочен удар. Те търсят повече от година и в крайна сметка се спират на Балаклава. Градът веднага става таен и е решено името му да не се споменава на кримската карта.
Няколко века преди това Балаклава е военно пристанище. Първоначално този регион е избран от генуезците, които построяват тук древната крепост Кембело. По-късно на територията на съвременна Балаклава е разположен османски гарнизон. По време на Кримската война тук е базиран английски лагер. Наблизо се намира елитната британска „Лека бригада“, която извършва прочутата си, но неуспешна атака срещу Севастопол.
Твърдението, че заливът Балаклава не може да се види от морето, изобщо не е мит. Така че това място за скриване на флота не е избрано случайно. Пристанището, широко около 400 метра, е надеждно защитено както от бури, така и от любопитни очи. Планината Таврос, под която се намира подземния комплекс, е естествено укритие. Дебелината на мраморния варовик е около 126 метра, благодарение на което базата получава първа категория устойчивост на ядрена атака.
Надеждно строителство
Проектът на комплекса на военноморската база за защита на Черноморския флот в случай на ядрена война е проверен и одобрен лично от Йосиф Сталин. Работата започва през 1953г. Минната дейност се извършва от работници, които са градили подлези в Москва, Харков и Абакан. Пробиването става най-вече чрез взривяване. Веднага след като земята и скалите са премахнати, се поставя метална рамка и след това се излива бетон. Поради секретността, корабите влизат в комплекса само през нощта.
Единственият видим елемент на проекта е "Южният Батопорт" - голяма морска порта, която предпазва залива от вредното въздействие на ядрената експлозия. Това е куха метална конструкция с тегло 150 тона, с размери 18х14х11 метра.
Входът на канала е покрит със специална маскировъчна мрежа, която съвпада по цвят със скалите. Общата площ на конструкцията е 15 000 квадратни метра, а каналът за подводници е по-широк от залива Балаклава. Някои вътрешни помещения достигат височината на триетажна жилищна сграда. Цялата основа е разделена на няколко нива на секретност, за да се разграничат, те са маркирани с различни цветове по пода и по стените.
В подземните помещения има повече от 200 души, които работят на пристанището и инженерните системи. Около 50 души работят като охрана, стоящи на няколко места: на входа и изхода на тунела и на пристанището. Всички служители на тайния комплекс в Балаклава подписват документ за поверителност. По време на работа и пет години след прекратяване на трудовото правоотношение служителите са ограничени в редица права. Например, забранено им е да пътуват извън Съветския съюз.
В новия комплекс е възможно да се скрият от ядрен удар девет подводници от малък клас или седем средни. В допълнение към подводниците, в случай на ядрен удар, цялата база на подземния ремонтен комплекс, войници от всички близки части и цивилното население на Балаклава могат да бъдат настанени в подземната база.
Днес е музей
Тайната подземна база на руските атомни подводници губи своята мощ и стойност по време на разпадането на СССР. За разлика от други подобни военни съоръжения, комплексът в залива Балаклава е използван до 1993 година. Кораби от руския Черноморски флот напускат територията през 1994 година. По време на разделянето на съветския флот, Украйна получава една голяма торпедна подводница. Ядрените боеприпаси са откарани на руска територия.
Съоръжението скоро е изоставено и ценното оборудване става плячка за продавачите на метал. Всички капаци и порти на комуникационните кладенци, отвори, тунели, захранващи кабели са отрязани. За кратко време мощното военно съоръжение се превръща в мизерна гледка. През 2002 г. украинските власти решават да превърнат комплекса в исторически музей. Днес той привлича туристи не по-малко от другите кримски атракции. - Още за Балаклава

Акварел на лейтенант Хенри Клифърд от английския лагер при Аладън от времето на Кримската война

След дебаркирането си във Варна в края на май - началото на юни 1854 г. английската армия избира за свои лагери околностите на Варна и близките села Аладън (днес с. Страшимирово) и Река Девня (днес гр. Девня).
От 5 юни до 30 юни 1854 г. при Аладън лагерува английската Лека дивизия (Light Division) под командването на шотландския генерал-лейтенант сър Джордж Браун (Lieutenant General Sir George Brown)*.
Акварелът „Light Division Camp at Aladine, Bulgaria” е работа на лейтенант Хенри Клифърд**. Той е съхранен в албум (съдържащ 119 акварела), притежание на частен колекционер. Акварелът представя поглед към лагера на английската Лека дивизия при Аладън. На преден план английски войник на пост и български пастир с два бивола. В далечината - Варненското езеро и северните склонове на Авренското плато.....Прочети още

Забравените герои на България

Днес се навършват 160 години от рождението на генерал-лейтенант Стефан Никифоров Богданов.
Той е роден на 24 юли 1865 г. в гр. Елена. Завършва военното училище в София (1885) и десетмесечните курсове за щабен офицер (1893-1894). На 30 август 1885 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерна дружина. През Сръбско-българската война (1885) е временен командир на пионерната дружина. След войната служи в артилерията. На 1 януари 1887 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1890 г. в чин капитан. Стефан Богданов е произведен в чин майор на 1 януари 1895 година, а през 1904 г. в чин подполковник. Служи последователно като командир на гаубична батарея във 2- ри артилерийски полк, командир на планинска батарея, командир на артилерийски отдел в 3-ти артилерийски полк (1903-1905) и командир на същия артилерийски полк (1907); началник на строително домакинска част при артилерийската инспекция (1909). На 19 февруари 1911 г . е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912-1913) е назначен за началник на средната колона на Хасковския отряд при настъплението му към Кърджали, а след това със своя 3- ти артилерийски полк се сражава при Папаз-тепе (под Одрин), Чаталджа и Булаир. В Междусъюзническата война (1913) е началник на артилерията във 2- ра пехотна дивизия и воюва срещу сърбите и гърците при Криволак, Щип и Горна Джумая (дн. Благоевград).
През 1914-1915 г . е началник на 2- ра военноинспекционна област. При включването на България в Първата световна война е началник на артилерията във 2- ра армия (1915-1916), която воюва на Македонския фронт. В хода на настъплението командва Бояновския отряд, а след това Сборната пехотна дивизия (ноември 1915). Отбранява връх Каймак- Чалан (септември—и октомври 1916) и участъка при Кенали. От януари 1917 г . до 1918 г . е началник на 8- ма пехотна Тунджанска дивизия, която воюва на Струмския фронт. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 18 септември е произведен в чин генерал-лейтенант. След войната излиза в запаса. Умира през 1937 г. в Пловдив.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 1 и 2 кл; ордена „Св. Александър” V ст. без мечове ; народния орден „За военна заслуга” IV ст. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на военна лента.

На 24 юли 1867 година в Сливен е роден генерал-майор Михаил Сапунаров.
Завършва Военното училище в София (1887) и служи в 8-и пехотен приморски полк (1887 – 1894), 2-ри пехотен сливенски полк (1895 – 1900), щаба на 3-та пехотна балканска дивизия (1900 – 1901), 20-и и 11-и пехотен полк (1901 – 1906). Последователно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк (1906 – 1909), рота във Военното училище (1909 – 1911) и 7-и пехотен преславски полк (1911 – 1912).
През Първата балканска война (1912 – 1913) е командир на дружина в 48-и пехотен полк, с който се сражава при Люлебургаз и Чаталджа. Във Втората балканска война (1913) поема командването на 63-ти пехотен полк и воюва срещу сръбските войски при Черни връх и връх Тумба. От 1913 до 1914 г. заема длъжността комендант на София, а от началото на 1915 г. – командир на 7-и пехотен преславски полк. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Полската канцелария при Щаба на Действащата армия (1915 – май 1917) и командир на Планинската пехотна дивизия (май 1917 – септември 1918). Воюва на Южния фронт в участъка между р. Вардар и Дойран, където на 1 януари 1918 г. е повишен в чин генерал-майор.

След войната командва 3-та пехотна балканска дивизия, а през 1919 г. преминава в запаса. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

България ще тегли 3 млрд. евро заем за оръжия 

Между 2,7 и 3,06 млрд. евро заем за закупуване на нови оръжия за ускорено превъоръжаване на армията иска да получи правителството.
В заседанието си на 23 юли Министерският съвет е одобрил заявление от страна на България за искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост", насочен към спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост, съобщиха от правителствения пресцентър.
Исканата от България финансова помощ под формата на заем е с минимален праг в размер на 2 745 700 000 евро и максимален праг размер на 3 067 800 000 евро. Същата е предназначена за финансово обезпечаване на изпълнението приоритетните военни способности, необходими за да се гарантира националната и съюзната сигурност в контекста на участието на страната ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз, разясниха още от Министерския съвет.
Съществено предимство на инструмента SAFE е и освобождаването от ДДС на доставките, свързани с изпълнение на проектите, финансиране със заемни средства. Наред с горепосочените предимства, заем по SAFE ще даде възможност за поетапно увеличаване на националните разходи за отбрана в изпълнение на решението на държавните и правителствените ръководители на НАТО, взето по време на срещата им в Хага на 24-25 юни т.г., в рамките на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси.
Министерският съвет упълномощи министъра на отбраната Атанас Запрянов да подпише и подаде от името на Република България до Европейската комисия заявлението за интерес за искане на финансова помощ под формата на заем по инструмента SAFE в срок до 29 юли 2025 г.
Решението на правителството идва ден, след като САЩ дадоха съгласието си норвежката фирма "Кьонгсберг" да ни продаде брегови ракетни комплекси NSM.
Страните членки на НАТО решиха да вдигнат драстично средствата за отбрана.
До 2035 година те ще трябва да отделят годишно по 5% от БВП за сектора. 3.5% от тях да са директни военни разходи, а 1.5% за разходи, свързани с отбраната, като инфраструктурата, например.
За сравнение, в момента България отделя 2% от БВП за отбрана.
През годините България показа системни проблеми в управлението на големите военни проекти. Заради лошото планиране част от новата техника не може да се използва ефективно.
Европейските проекти са насочени предимно към европейската индустрия, но България в последните години приоритетно пазарува от САЩ.
Източници: "24 часа", mediapool.bg

Министърът на отбраната Атанас Запрянов ще участва в посрещането на военен контингент от Стабилизиращите сили на НАТО в Косово – KFOR

Министърът на отбраната Атанас Запрянов ще участва в ритуал по тържествено посрещане на военно формирование, което се завърна от участие в Силите на оперативния резерв на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Ритуалът ще се проведе на 24 юли в Благоевград на площад „Македония“.
Военното формирование от Въоръжените сили на Република България, участвало в Силите на оперативния резерв на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR), е в състав механизирана рота и логистична група от Сухопътните войски и медицински пункт от Военномедицинска академия. То беше дислоцирано в база „Виладжио – Италия“ и в рамките на 3 месеца изпълнява задачи по трета мисия на въоръжените сили в зоната на отговорност на KFOR. Формированието бе в състав от 94 военнослужещи, комплектувани с оръжие, техника и материални ресурси. Командир на механизираната рота бе старши лейтенант Иван Истилиянов Дуков от 3-то бригадно командване от Сухопътните войски.
Сред изпълняваните задачи в централната и северната част на зоната за отговорност на КФОР са: патрулиране (самостоятелно и съвместно с местните органи на реда); наблюдение и разузнаване; устройване на временни и постоянни контролни постове; охрана на обекти; противодействие и контрол на масови безредици; поддържане на сили за бързо реагиране при възникнали заплахи (QRF) и др.
Формированието изпълнява задачи в състава на 2-ри многонационален батальон от Силите на оперативния резерв на KFOR, чиито щаб за първи път се формира, оборудва и осигурява от българска страна, под ръководството на български командир. Щабът на батальона и модулът за неговото осигуряване продължават изпълнението на задачите в зоната на отговорност на KFOR до октомври.
Източник: mod.bg

Германия иска гаранции от САЩ, преди да достави системи „Пейтриът“ на Украйна

Берлин иска „твърд ангажимент“ от страна на САЩ за бърза подмяна на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, които Германия и други страни от НАТО са обещали на Киев, заяви днес в интервю германският министър на отбраната Борис Писториус, цитиран от Франс прес.
„Очакваме НАТО да се обърне отново към САЩ и да дадем ясно да се разбере на производителя на системите „Пейтриът“, че страните, които доставят тези системи, трябва да бъдат снабдени с нови системи в рамките на няколко месеца“, каза Писториус пред германския седмичник „Шпигел“.
Този „ангажимент“ трябва да бъде „твърд“, посочи министърът и добави, че максималният срок за подмяна трябва да бъде шест до осем месеца.
Миналия понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп и генералният секретар на НАТО Марк Рюте обявиха ключов план за Украйна, съгласно който европейските съюзници и Канада ще закупят за Украйна американски оръжия, по-специално системи „Пейтриът“.
Германия обеща да достави на Украйна две системи „Пейтриът“, считани за едни от най-добрите противовъздушни системи заради способността им да свалят дронове и ракети.
Норвегия, Нидерландия, Дания и Швеция заявиха, че са готови да помогнат за финансирането на доставката на системи „Пейтриът“, които САЩ, при управлението на Тръмп, вече не искат да доставят директно на Киев. Общо пет системи „Пейтриът“ трябва да бъдат доставени на Украйна, която е обект на почти ежедневни руски въздушни атаки, посочва АФП.
„Има пари за системите „Пейтриът“. Сега трябва да набавим и самите системи“, обобщи днес Писториус пред журналисти в нов призив към американците, които ги произвеждат.
Бързата подмяна на тези оръжия е необходима, защото е важно „страните, които ги прехвърлят, да могат да продължат да изпълняват задълженията си към НАТО и да не се създават пропуски в сигурността на пакта“, подчерта германският министър.
От февруари 2022 г. Германия вече е изпратила три системи „Пейтриът“ на Киев и все още разполага с девет: две са разположени в югоизточна Полша за защита на летището в Жешув, откъдето тръгват оръжейните доставки за Украйна, а друга се използва за обучение на украински войници от Бундесвера. Страната използва останалите за собствената си отбрана.
Според изданието „Политико“ Германия взема една система „Пейтриът“ от собствените си запаси от 9 системи и я доставя на Украйна, като същевременно финансира закупуването на втора, която е трябвало да бъде доставена от САЩ на Швейцария, но в крайна сметка ще бъде предназначена за Украйна, която има по-голяма нужда от нея.
Източник: bta.bg

40 изтребителя Eurofighter ще закупи Турция

Германското правителство разреши доставката на 40 изтребителя Eurofighter на Турция, съобщава „Ройтерс“. Това се случи след положително решение на федералния съвет за сигурност.
Турция води преговори за закупуване на изтребители Eurofighter Typhoon, които се изработват от консорциум от Германия, Великобритания, Италия и Испания, представляван от компаниите Airbus, BAE Systems и Leonardo.
Федералният съвет за сигурност на Германия, чието одобрение е необходимо за износ на оръжие, работи при закрити врата и правителството обикновено не коментира решенията му.
По-рано тази седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Германия и Великобритания са заели положителна позиция по отношение на продажбата на изтребителите, като подчерта, че Анкара иска да финализира покупката възможно най-скоро.

Украински изтребител „Мираж 2000“ се разби, пилотът катапултира успешно

При изпълнение на полет украински изтребител „Mirage 2000-5F“ получи снощи техническа повреда и се разби, предаде Укринформ, като се позова на пост в „Телеграм“ на Военновъздушните сили на Украйна.
„Вечерта на 22 юли 2025 г., по време на полет на изтребител „Мираж 2000″, имаше техническа повреда на самолета, за което пилотът докладва на ръководителя на полетите. След това той действа според правилата, както се полага в кризисни ситуации, и успешно катапултира“, се казва в поста на украинските ВВС.
Украински спасителен екип откри пилота, чието състояние е стабилно. На земята няма пострадали.
Назначена е специална комисия за установяване на причините за авиационния инцидент, допълват Военновъздушните сили на Украйна.
Според съобщения в украинските медии инцидентът е станал в северозападната Волинска област. Това е първата загуба на изтребител „Мираж“, откакто украинската армия започна да ги получава по-рано тази година, отбелязва Ройтерс.
Произведените в САЩ изтребители Ф-16 започнаха да пристигат от различни страни миналата година, когато западните съюзници на Украйна се опитаха да помогнат на Киев да модернизира военновъздушния си флот, състоящ се предимно от самолети от съветската епоха.
Укринформ съобщи също така, че украинските военновъздушни сили са получили мобилни комплекси за обслужване на изтребители Ф-16, разработени в Украйна.
Източник: bta.bg

Възникване на електронното разузнаване и борба в Българската армия

Разглеждат се особеностите в организи­ране на свръзката по време на бойните действия около Оринската крепост по време на Балканската война 1912/13 г. и някои моменти от възникването на ра­диоразузнаването и електронното подавяне в Българската армия.
Историята показва, че умението да се води война, а от там и въвеждане на нови прийоми и действия непознати до дадения момент са присъщи не само на големи и модерни армии, а и на по-малки. Това зависи най-вече от интелигентността на командирите и умение­то на войниците.
Българската армия, нейните командири и бойци са доказвали неведнъж, в нашата многовековна история, че умеят да воюват. Те често са излизали победители не само поради своята многочисле­ност в даден момент, а и поради умението на командирите да из­ползуват нови по ефективни и непознати за противника начини за водене на войната. Ярък пример в това отношение е битката за Од­ринската крепост по време на Балканската война. В нея умението на командирите и войниците достига връх, който смайва световните военни специалисти и предизвиква респект и уважение.
В тази разработка искам да акцентирам вниманието върху дей­ствията на свързочните подразделения, които освен задачите по осигуряване на свръзката, въвеждат и нови методи за противодей­ствие на противниковите войски - радиоелектронната борба.
Телеграфната дружина се формира на 4 януари 1909г. в София, съгласно Указ - 107. Състои се от щаб, три роти и нестроеви взвод. С височайши указ - 2 от 1 януари 1912г. към нея се фор­мира радиотелеграфно отделение.
Във връзка с мобилизацията на армията от 17 септември 1912г. дружината се развръща по военновременните щатове, мобилизира и участва във войната. Съгласно мобилизационния план тя не участва самостоятелно, а нейните подразделения са предадени към съответ­ните съединения и части.
След демобилизацията на армията на 4 август 1913г. дружината отново се формира в София, като самостоятелна, от кадъра на во­енновременните подразделения.
Същата на 11 септември 1915 г. по случай мобилизацията във връзка с предстоящата война се формира по военновременните щатове, като включва: телеграфен парк за общата главна квартира, три те­леграфни парка за трите отделни армии, едно радиотелеграфно от­деление за общата главна квартира, по едно радиотелеграфно отде­ление за 1-ва отделна армия и конната дивизия и една допълваща полурота. На 30 септември 1915г. дружината престава да функцио­нира като отделна част. От същата дата в София се формира допъл­ваща телеграфна рота, която има за задача да обучава и подготвя млади войници за частите на армията.
Дружината се формира отново като самостоятелна на 1 октомври 1918г., след Първата световна война, от кадъра на разформирова­ния телеграфен парк. Състои се от щаб две учебни роти и един не­строеви взвод. Дружината се разформирова на 21 август 1921г.
Мобилизацията на Телеграфната дружина за участието и в Балканската война се обявява с телеграма - 1791 от 17 септември 1912г. от 1 Софийска дивизионна област към 12,00ч. На базата на Параграф 149 на "Наставлението за мобилизацията на армията" от 1910г. и Параграф 7 от "Упътвания по мобилизацията на частите от инженерните войски" се издава заповед - 50(от същата дата, ЦВА­Ф 1488, оп I, дело 6, стр.233) за формиране на Телеграфната дру­жина. В нея се описва новите формирования, от кой подразделения се формират и приложени списъци за долните чинове и офицерите явили се при мобилизацията и назначението на командирите (ЦВА - Ф 1488, оп I, дело 6, стр.246-248,270).
Командир на дружината майор Константин Спиридонов Куцаров, роден на 29 юни 1869г. Шумен, завършва ВУ, подпручик 2.08.1891г., поручик 2.08.1894г., капитан 15.11.1900г., майор 1912г., подп. 2.08.1915г., полк. 4.10.1917г. Служил в 1-ва пион. друж., ЖП дру­жина, командир на телеграфната дружина, уволнен 5.09.1919г.
Формират се 12 полуроти (по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири), един теле­графен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно от­деление и една допълваща полурота. Както споменах по горе съг­ласно мобилизационния план по време на войната 1912-1913г. дружи­ната не се формира като самостоятелна част, тъй като всичките и самостоятелни и домакински формирования са разпределени между войсковите части.
Състава на радиотелеграфното отделение (сведения към 21 сеп­тември 1912г.) включва 2 возими радиостанции "Radio Elektrogui" ­4 конски сили и личен състав 100 души (45 от мирновременния щат и 55 запасни). От тях:
   - офицери - 3;
   - техник-чиновник - 1;
   - подофицери - 20 (от запаса 15);
   - войници - 76 (от запаса 40).
В състава на отделението се включват и 30 коня.
Возимата радиостанция се състои от 3 коли (двуколки) - стан­ционна, машинна и материална. Личния състав ( 1-ва станция - 49, 2-ра - 51) включва:
   - 1 офицер (подпоручик);
   - 5 подофицери (телеграфисти);
   - 1 електроинженер (в случая французин);
   - 6 подофицери и редници (машиниери);
   - 34 подофицери, ефрейтори, редници - строители, конници и други.
Командир на радиотелеграфното отделение е кап. Иван Николов Бошнаков (роден на 13.02.1912г. стар стил, в Сопот), според лич­ния му подпис на архивна единица ЦВА - Ф 1488, опис VI, ае 3.
Началник на 2-ра радиостанция подпор. Русев (най-вероятно тази в района на Любимец (данните са от дневника на 2-ра р/ст). Конкретната информация за дейността на радиотелеграфното отделение се открива от запазените в ЦВА заповеди, заповедни книги "Реляция за дейността", апаратни дневници и други.
По въпроса за това от коя дата е започнала дейността по раз­криване и въздействие (пречене, създаване на смущения) на свръзката на турската армия по време на Балканската война, може да се направи извод от следните запазени източници.
"Дневник на военните действия на 1-ва радиостанция" (ЦВА ­1488, оп VI, ае 1). Тук буквално е записано: "Лозенград 22.Х. чуват се чужди станции. Предават с шифър. С нашата станция ние пречим на другите станции за правилното и редовно приемане. На 23.Х., също както вчера."
За прехващания на противникови донесения и пречене на рабо­тата на противниковите станции е записано - от 30.ХII.1912г. до почти края на януари 1913г. от районите на с. Кючук Татар кьой, с. Керакисъм и с. Скендер кьой. Дневникът е подписан от кап. Бош­наков, командир на радиотелеграфното отделение, който е бил в района на 1-вата р/станция.
Най-пълна представа за дейността на телеграфното отделение се добива от "Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците" написана от капитан Бошнаков ( ЦВА - Ф 1488, оп.VI, ае 3). От нея ще цитирам това, което се отнася само за боевете за Одринската крепост: "Двете возими радиостанции са предадени 1-вата към 3-та армия - Лозенград, 2-рата към 2-ра армия - Мустафа паша.
На първо време свръзката не се осъществява поради голяма пов­реда на 2-рата станция и поради голямото разстояние. Свръзката се възстановява напълно на 12 ноември 1912г., но не се използува интензивно поради намалено доверие в надеждността и поради опас­ност от прехващане от противника. Поради това получават назначе­ние да прехващат турски и други чужди депеши(съобщения). Данните се предават в щаба на съответната армия. Освен това на станциите е възложено да възпрепятстват сношението(свръзката) между турс­ките радиотелеграфни станции Цариград - Одрин. Но мощността на нашите станции е малка и се предполага, че от позициите на кои­то се намират (далече от Одрин) едва ли са постигнали нужния ефект.
За да бъде препятствието по ефективно върху Одринската стан­ция е заповядано от Инспектора на инженерните войски с телеграма - 1746 от декември 1912г., станциите да се преместят в източния сектор в близост до Одрин. 1-вата станция от гр.Кешан да се пре­мести с.Керакесъм (посочено и в дневника на станцията), а 2-рата от Мустафа паша, през с.Кемал, на главната сръбска линия.
Няколко дена след това, вследствие на указалите се добри ре­зултати е заповядано 1-вата станция (с телеграма - 25 от Инспек­тора на Инженерните войски), да застане още по близо до Одрин на кота 58 9/10. Двете станции са на разстояние около 10 км от Од­рин и на 20 км една от друга.
За възпрепятстване на депешите (съобщенията) получавани в Одринската станция от Цариградската, при всяко чуване действие­то на последната, нашите две станции се пускат едновременно, ка­то предават цифри или извадки от вестник. При изпращане на съоб­щения от Одрин за Цариград те се подслушват и прихващат. По съ­щия начин се действа и при работата на другите станции."
От "Реляцията" се вижда, че прехванатите турски радиотелег­рами са само с цифров шифър. Прехващани са често и радиограми на френски и турски език, на открит текст. Последните са привеждани на български език и заедно с шифрираните се изпращат в съответ­ните щабове.
За ефекта от работата на станциите говори, че съобщенията на турски език са повече разговори между радистите, които се оплак­ват, че не могат да приемат добре, поради въздействието на наши­те станции.
За засилване още повече на въздействието и прихващането в с. Абалар на 6 март 1913г. се изпраща трета возима станция, а в с. Гебелер и с.Мустафа паша други две "по-малки товарни системи Telefounken".
Отчита се, че необходимия ефект не винаги се е постигал по­ради ставалите повреди на станциите и недостатъчната подготовка на телеграфистите. За това в "Реляцията" се казва "Независимо от това нашите станции, които са с по-малка сила от турските (наши­те 4 к.с., турските 8 и 12 к.с.), не са могли да доведат възпри­пятствието до абсолютност и в зависимост от опитността на персо­нала в Одринската станция са отстранявали нашето въздействие върху им."
Всички наши станции са действали до 13 март 1913 г., превзе­мането на Одрин.
Интерес представлява описания по-нататък ефект на въздейст­вието на нашите станции, като тези данни са набирани от пленени­те турски телеграфисти, служили в Одринската станция. Ще цитирам точно източника "Станцията в Цариград имала 2 мотора 8 и 12 к.с.
С единия и другия мотор се получават вълни 600 и 1200 метра. При работа с малкия мотор и при двете вълни всякога сме им бъркали. Същото било и с големия мотор, но само при вълна 600 метра, ко­гато се е работило на 1 200 метровата вълна, бъркането е било слабо и отстранимо. Работата с големия мотор не всякога е можело затова са действали с по-малкия мотор. Когато Одринската станция е виждала, че при работата сме им бъркали, са спирали работата за 15-20 мин. за да се отвлече вниманието ни и след това започ­ват отново. Съобщение се е предавало от Цариград на части и с многократни повторения. Имало е случай при което съобщенията са закъснявали 3 - 4 дни."
Одринските телеграфисти се оплаквали често, че не могат да приемат телеграмите напълно и прибягват до хитрости.
Например:
   - Определяли са точно часа на работа и почвали да работят без предварително повикване, като се надяват, че нашите станции докато ги чуят и се подготвят за действие съобщенията ще бъдат предадени;
   - Повикването е ставало на вълна 600 метра, а предаването на съобщенията на вълна 1 200 метра, по този начин се е изгубвала работата на първата вълна, като се надяват да се мисли, че стан­цията в Цариград бездейства.
Интерес представлява и описаната в "Реляцията" информация за това, какво е намерено при превземането на Одрин.
На "Индъръма" се указват две еднакви за самостоятелни дей­ствия станции, за да можело, когато едната се повреди да се ра­боти с другата.
Моторите на Одринската станция са работели с бензин или газ. Открити са 150 тенекии газ за станциите и прожекторите.
На обкръжените в Одрин офицери се е разрешавало да пращат частно къси съобщения в Цариград, но само за здравословното си състояние, но и това накрая е било забранено.
Завеждащия станцията "офицер Джават бей на 13 март преди об­яд при навлизането на българските войски в крепостта, сам е счу­пил моторите, изпокъсал жиците на мачтите и разрушил станциите."
От тези исторически факти, доказани на базата на архивните единици в Централния военен архив гр. В.Търново, могат да се нап­равят някои заключения и изводи:
   1. В някои източници се казва, че Българската армия в боеве­те край Одрин, за първи път в световното военно изкуство изпол­зва създаване на преднамерени смущения за въздействие на против­никовата свръзка.
Тъй като нямам, възможност да работя във военните архиви на други страни, не искам да доказвам дали това е точно така. Но едно е сигурно, че това е един от първите опити в света.
   2. Радиотелеграфните станции се използуват сравнително ус­пешно за водене на прехват, превод и обработка на разузнавателна информация, а и за масирано(чрез използуване на няколко станции) подавяне на противниковите свръзки.
   3. Турските телеграфисти правят опити за радиоелектронна за­щита и противодействие на противниковото разузнаване.
   4. Спорен е въпроса коя точно е датата за възникването на радиосмущенията в Българската армия. От апаратния дневник на 1-ва радиостанция"(ЦВА - 488, оп VI, ае 1) е видно, че на 22 ок­томври 1912 год. в района на Лозенград са разкривани противнико­ви радиотелеграфни станции и е пречено на тяхната работа.
Вярна е също така, че въз основа на заповед на Инспектора на Инженерните войски (телеграма - 1746 от декември 1912 г.) станции­те се преместват в заповядани райони, т.е. за първи път започва организираното използуване на смущения в нашата военна история.
Според мене обаче е правилно да се приеме, че началото на използуването на преднамерени радиосмущения е 22 ОКТОМВРИ 1912 г.
   5. Във военната история с главни букви трябва да бъдат записани имената на КОМАНДИРА НА ДРУЖИНАТА МАЙОР КОНСТАНТИН СПИРИДО­НОВ КУЦАРОВ, по време на войната командир на телеграфния парк на главната квартира, а също и първия командир, ръководил лично сму­щенията - КОМАНДИРА НА РАДИОТЕЛЕГРАФНОТО ОТДЕЛНИЕ КАПИТАН ИВАН НИКОЛОВ БОШНАКОВ, които може да се смятат за първите офицери от Електронното разузнаване и борба. - Още РЕБ
Източник: http://reb.start.bg, Тодор К. Петков

Защо руските космонавти летят в космоса въоръжени?

Представете си оръжията им! Лазерен пистолет? Бластер? А светлинен меч? Макар че гореспоменатите оръжия идват от сферата на фантазията, съветските космонавти наистина са заминавали за космоса въоръжени. Тяхното оръжие бил пистолет с три цеви, който приличал на отрязана пушка. Бил не само защита срещу извънземни, но най-вече тяхна гаранция при завръщането им на Земята.
В СССР никой не говорел за това, но от времето на Юрий Гагарин съветските космонавти отивали в космоса въоръжени. Членовете на Космическия корпус били въоръжени с обикновен пистолет "Макаров", същият като на полицаите. Бил им връчен "за защита от диви животни или престъпни елементи", в случай на кацане в пустинята. Малцина смятали, че "космическият" другар може да бъде заменен до 1965 г., когато космонавтите Алексей Леонов и Павел Беляев претърпяват инцидент и са принудени да кацнат в тайгата.
Мечката е враг на космонавта
Поради трудния терен спасителните екипи имат нужда от време, за да стигнат до космонавтите. Леонов и Беляев трябва да прекарат няколко дни в тайгата.
"Хеликоптерите, които летяха над нас, можеха само да ни информират, че някой сече дървета, а друг използва дървените трупи за огрев“ - спомня си Леонов.
Космонавтите си построяват подслон и скоро са посетени от мечки, които току-що са се събудили от зимния си сън и следователно са гладни и агресивни. Единственото нещо, което могат да направят, е да стрелят във въздуха, което само усилва любопитството на дивите животни.
"Макаров ставаше само да се застреляме с него", отбелязва Леон с горчива ирония. Той е този, който дава идеята за специално оръжие за оцеляване в случай на принудително кацане.
"Мечтата на бракониера"
Триседмичното разработване на оръжието се извършва от директора на Тулския оръжеен завод Владимир Парамов. Той предлага револвер, полуавтоматична пушка и пистолет с три цеви. Последното се оказва най-подходящо за целите: защита от опасни животни и криминални елементи, подходящ и за лов на храна и изстрелване на сигнални патрони. Пистолетът е направен от две 32-мм хоризонтални горни гладки цеви и една нарезна 5.45-мм цев. В бойния комплект има 11 СП-П патрона, 10 СП-Д патрона и 5 СП-С патрона.
Работниците в завода наричат новия пистолет "Мечтата на бракониера", но в официалните документи той е посочен като СОНАЗ  (СОНАЗ - преносимо аварийно огнестрелно оръжие).
TP-82 има необичайна задна част. Това е обикновено мачете за рязане на дървесина, което може да бъде покрито с твърд калъф, прикрепен към пистолет, като по този начин се получава винтовката. Поради гладките си цеви той може да се използва за лов на зайци, птици и дребен дивеч, а с нарезната цев - лосове, глигани и други големи животни.
Оръжието е много надеждно.. "Изсипахме пясък и вода вътре в пистолета ... с какво ли не го изпробвахме, а той издържа на всичко", казва заместник-директорът на отдела за оцеляване при извънредни ситуации от Центъра за обучение на космонавти Николай Филатов.
Той си спомня, че веднага след като казашките пастири чуват за пистолета, опитват да се сдобият с него. Предлагат цели стада овце в замяна, а един пастир дори предлага жена си. Всеки иска оръжието: пилоти, геолози, пътешественици и ловци. Малко по-късно оръжието е клонирано в известните Вепр-1 и Вепр-2.
TП-82 е на разположение до края на 80-те години. Официалната версия за прекратяването на производството му е, че вече има достатъчно модели. Според неофициалната версия финансовите проблеми в периода след перестройката не позволяват на завода повече да произвежда такова екзотично оръжие. - (видео)
Ще бъде ли съживена легендата?
Не знаем много за съдбата на TП-82 след разпадането на СССР. През 2007 г. медиите съобщиха, че, тъй като срокът на годност на боеприпасите за TП-82 е изтекъл, командирът на 16-та експедиция до Международната космическа станция (МКС) Юрий Маленченко ще получи пистолет "Макаров" преди полета си, вместо ТП-82.
Не е ясно дали ТП-82 или негов аналог все още влизат в арсенала на космонавтите. Известно е, че през 2008 г. американският космически експерт и инженер на НАСА Джеймс Оберг моли за отстраняване на руското огнестрелното оръжие от МКС. Той казва, че го смята за опасно, тъй като там, където хората работят в стресови и психологически напрегнати условия, няма място за оръжия.
Руските експерти обаче не са съгласни с Оберг. Според директора на отдела по специално обучение в Космическия тренировъчен център Юрий Гидзенко необходимостта от оръжие на борда е доказана. Следователно вероятно е твърде рано ТП-82 да бъде премахнат от арсенала на космонавтите, както и от космическата история.
През 1983 г. компанията за производство на огнестрелни оръжия Savage прави аналогична версия на TП-82 за астронавтите на НАСА, известна като 24-VS. В същото време компанията Randall създава ножа Astro 17, чиято дръжка съдържа комплект за оказване на първа помощ. Въпреки това не е известно дали американски астронавти са въоръжени, когато изпълняват своите космически мисии.

83 години от разстрела на Никола Вапцаров – патрон на Висшето военноморско училище

На тази дата през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров – поет революционер, деец на работническото движение, днес – патрон на Висшето военноморско училище.
През 1949 г. приемник на българската морскообразователната традиция става Народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров", а от 1956 г. на училището е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
В Машинното морско училище Вапцаров постъпва ненавършил 17 години (9 август 1926 г.), а го завършва на почти 23 години (16 юни 1932 г.). Това е онази част от живота на всеки човек, когато той укрепва не само на физически, но и съзрява социално, като личност и професионалист.
Обучението в Морско училище винаги е имало важна роля в живота на възпитаниците му. Тяхното самочувствие се дължи главно на специфичните особености на морската професия, на допира с морето по време на практика и задгранични плавания, на особения дух и среда. Това напълно се отнася и за Никола Йонков Вапцаров. Тежките условия на служба, обучение и живот в училището са имали ключова роля за формирането на личността и характера му. Неговата борбеност, неговата непримиримост с несправедливостите и уменията му за общуване с хората са изградени най-вече през този период от живота му.
През 1949 г. на Висшето народно военноморско училище е присвоено името "Никола Йонков Вапцаров". От тогава рожденния ден на Никола Вапцаров - 7 декември, е Патронен празник на Висшето военноморско училище, който се чества ежегодно. Сред вълнуващите ритуали е тържествения марш на курсанти пред паметника на Вапцаров, издигнат на територията на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" през 1988 г.
В град Варна има още един негов паметник, който се намира пред Дома на архитекта. Този бюст-паметник преди преместването е бил пред централната сграда на ВВМУ. На името на Никола Вапцаров е назована една от улиците, в близост до Морското училище.
Една от традициите в Морско училище са срещите на възпитаниците на училището по случай годишнини от завършването му. Ритуален момент от тези срещи е поднасянето на венци пред паметника на Никола Вапцаров и обща снимка на випуска.

Каква е съдбата на гигантския съветски танк Т-35

Пет купола, три оръдия и шест картечници, поверени на дванадесетима мъже: това не е превъплъщение на съветската мощ, плаващо в открито море, а стар танк на Червената армия - Т-35 от 30-те години на XX век. Той e унищожен още през първите дни на Втората световна война.
От появата им по време на Първата световна война танковете нарастват бързо по габарити, мощ и въоръжение, докато по-динамичните сражения от Втората световна война не им придават разумен размер.
Първият многофункционален тежък танк - френският Char 2C, е последван в края на 1920-те години от британския A1E1 Independent - страхотна машина, тежаща 33 тона и с пет купола, която така и никога не влиза в масово производство. Само че вероятно е послужил за вдъхновение за съветските конструктори да правят големи неща.
Промишлената база, наследена от болшевиките и парализирана от загубата на много инженери с опит по време на руската революция, не е в състояние да произвежда масово съвременна технология и се налага да бъде възстановена от нулата. Именно тогава обаче съветското експериментално конструкторско дело навлиза в апогея си.
Изграждането на леки танкове е по-лесно и е било възможно да се копират чужди модели. За тежките танкове обаче няма рецепта за успех, така че те трябва да се създават в движение, като се използва инженерният импулс, проявен в съвместни проекти с германския инженер Едвард Гроте.
Средният танк TG на съветско-германската конструкторска група не стига до производствената верига, но дава на младия съветски екип безценен практически опит. Той го насърчава да се включи в по-големи проекти и скоро те разработват T-35, базиран на TG - големия германски танк - Grosstraktor - и модели, внесени от Великобритания.
С тежко въоръжение и . . . свръхтегло
Танкът трябвало да тежи около 35 тона, но прототипът, завършен през 1932 г., е 10 тона. Това чудовище е високо 3 метра, а на двуетажните му куполи са монтирани 76-милиметрови оръдия, както и картечници, които могат да се въртят на 360 градуса.
Два по-малки оръдейни купола с 45-милиметрови оръдия и картечници, които могат да се въртят в полукръг, са поставени в предната и задната част на танка, а две картечни купола и стрелкови пункт под задното оръдие допълват арсенала на танка. Машината е задвижвана от двигател с мощност 500 конски сили и вдига максимална скорост от едва 28 км/ч на открит път.
Военните приемат танка, но не са доволни от сложната конструкция на шасито и слабата мощност на двигателя.
В началото на 1930-те години съветските стратези подготвят бъдещите етапи на войната, в която участват бронирани машини. Средните танкове T-28 биха могли да сразят врага, T-35 биха напредвали, за да унищожат всичко наоколо с огромната си огнева мощ, следвани от трета вълна от Т-26 и дори по-леки модели с картечници, които да прочистят каквото е останало, като подкрепят пехотата.
Опитът от испанската гражданска война, сраженията по съветската граница с японците и Зимната война с Финландия разкрива колко опасна е противотанковата артилерия и колко необходимо е пехотата да бъде защитена с бронирани машини.
При такива условия щитът на танка от 10-50 мм би бил недостатъчен. Опитите да се увеличи дебелината вдигат теглото  на бойната машина до 55 тона, а нито един съветски двигател по онова време не може да задвижва нещо толкова голямо. Друг неуспех е неспособността на командира на танка да координира едновременното стрелбата от пет купола.
Конструкторите правят неуспешен опит да приспособят системите на корабните оръдия, за да синхронизират стрелбата от много точки, а в началото на 1940-те години танкът вече е остарял и като конструкция, и като тактическо приложение.
"Момчето от плакатите" на съветската власт
Т-35 не влиза в действие до германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 година. В същото време обаче той служи повече на идеологическия фронт - показван е по градските площадки като символ на съветската военна сила и привлича големи тълпи и наблюдатели от чужбина.
Той се появява на плакати и на ордена "За храброст", където се задържа много повече, отколкото в реалния живот. През 1943 г., когато T-35 вече е част от историята, той продължава да се бори за отечеството в съветската пропаганда.
На истинското бойно поле обаче службата му не е толкова бляскава. От общо 59-те T-35, произведени между 1934 и 1939 г., 48 са участвали в битката, а останалите е трябвало да бъдат ремонтирани или са използвани  в тренировъчни учебни заведения.
Танкът не оцелява през първите дни на битката, защото машините, създадени за внезапен пробив, не успяват да останат дълго в отстъпление. Само седем T-35 са унищожени в битката, а останалите просто дефектират и са изоставени от екипажите им.
34-а Съветска танкова дивизия, която разполага с всички налични единици, получава предупреждение призори на 22 юни, когато започва нашествието. Три от танковете дават повреди още преди да влязат в битката и след маневри през Западна Украйна, два дни по-късно, остават само 10 танка, които са в състояние да се борят с врага.
Обградени и по-слабо въоръжени
Поради бъркотията при оттеглянето и ожесточените гранични сражения има само едно писмено сведение за тяхното представяне в битката. На 30 юни 1941 г. група танкове, включваща четири T-35, е изпратена, за да подсили други единици, но е атакувана, докато се придвижва.
Артилеристът на предната кула В. Сазонов по-късно пише: "Последното ни сражение беше глупаво. Първо, стреляхме през реката от основния купол към селото, наречено Ситна, а след това атакувахме с останалото от нашата пехота. Те се поколебаха, щом започнаха да свистят германските куршуми, започвахме да напредваме и паднахме под огъня на германските оръдия отляво".
"Завъртях купола към предната линия, гледах ли гледах, но не видях нищо и след това - пра-а-с, кулата бе ударена. Аз обаче не можах да си покажа главата, куршумите се сипеха върху нас като грах. Германските снаряди достигаха до нас на интервали от пет секунди. Тогава видях светкавица, бяхме на 50 м от селото и една от нашите гъсеници се счупи".
"Разгърнахме се по всички посоки, с всичко, което имахме, но заради попаденията по нас двигателят спря, а оръдието заклини. Тогава видяхме германските войници и знаехме, че сега е моментът да се махнем от там. Излязохме през купола и скочихме на пътя. От екипажите на Т-35 оцеляха само четирима, всичките от различни танкове".
На германските войници им харесва да позират до изоставени "сталински чудовища" и затова има много военни снимки, на които се появяват Т-35 въпреки техния ограничен брой и краткото им участие в сраженията.
Старомодният гигант с пет купола така и никога не показва характера си и свършва дните си като куриоз на инженерството, символ на военната мощ като гигантското оръдие "Цар Пушка" в московския Кремъл, за което се твърди, че никога не е стреляло.
Последният екземпляр се съхранява в музея на танковете в Кубинка, в покрайнините на Москва, където той е сред "звездите" на сбирката. Тя напомня на посетителите за най-важните конструкторски проекти от миналия век, когато танковете са се научили да бъдат танкове. - Още за Т-35

На този ден

На 23 юли 1917 г. при въздушна катастрофа загива подпоручик Христо Димитров – Брадата. Роден е през 1885 г. в с. Новачене, Орханийско. Четник в четата на Христо Чернопеев.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Постъпва в армията и след Балканските войни остава на свързочна служба в Техническата дружина.
През май 1916 г. завършва Аеропланното училище. По време на Първата световна война е зачислен към Първо аеропланно отделение.
На 8 юли 1916 г. при въздушен обход край езерото Тахино, фелдфебел Христо Димитров – пилот, и поручик Христо Скутунов – наблюдател, са посрещнати от вражеските противовъздушни батареи. Самолетът е повреден, но поручик Димитров успява да приземи машината в разположението на неприятелските части. Летците подпалват аероплана и избягват преследването.

Иран и Русия със съвместно военноморско учение в Каспийско море

Спасителния влекач "Професор Николай Муру" на ВМС на Руската федерация пристигна в териториалните води на Иран за съвместните военноморски учения, наречени CASAREX 2025, в южната част на Каспийско море, съобщи в понеделник иранската информационна агенция Тасним, цитирана от руската ТАСС.
Основната фаза на ученията започна на 21 юли след среща на представители на руския и иранския военноморски флот и ще продължи три дни с участието на наблюдатели от държави от Каспийско море, уточняват от иранските власти.
Целта на ученията е да се подобри морската сигурност и безопасност и да се укрепи взаимодействието между Русия и Иран, се казва още в съобщението. - (видео)

САЩ взеха решение, с което одобряват евентуална чуждестранна военна продажба за правителството на България на противокорабен ракетен комплекс NSM CDS и свързано с него оборудване

Държавният департамент на САЩ е взел решение, с което одобрява евентуална чуждестранна военна продажба за правителството на България на противокорабен ракетен комплекс NSM CDS и свързано с него оборудване на приблизителна стойност 620 милиона долара. Днес Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността предостави необходимия сертификат, с който уведомява Конгреса на САЩ за тази възможна продажба, се казва в съобщение, което е публикувано на сайта на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната към министерството на отбраната на САЩ.
Правителството на България е поискало да закупи гореспоменатата система NSM CDS, включваща три многофункционални системи за разпределение на информация Link-16 – съвместни тактически радиосистеми (MIDS-JTRS), и следните артикули:  тактически морски ударни ракети (NSM); инертно боравене с NSM; телеметрирани NSM; оперативни, инертни NSM; мобилни центрове за огневи контрол със съответното комуникационно оборудване; мобилни ракетни пускови машини със съответното комуникационно оборудване; транспортни превозни средства за зареждане на NSM; приемник на глобалната система за позициониране NavStrike-M; пултове за обучение на оператори; и свързаната с тях поддръжка, включително, но не само, технически публикации, учебна документация, пакети с технически данни, помощно оборудване, резервни части за софтуерна поддръжка, обучение, учебни симулатори, услуги по интегриране и техническа помощ от правителството на САЩ и производителите на оригинално оборудване; и други свързани елементи на логистиката и програмната поддръжка. Общата стойност на проекта се оценява на 620 милиона долара, се казва в текста.
Предложената продажба ще подкрепи целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, като спомогне за подобряване на сигурността на съюзник на НАТО, който е важна сила за политическата и икономическата стабилност в Европа, се казва в текста.
Предложената продажба ще повиши способността на България да посрещне настоящите и бъдещите заплахи, като осигури надеждни сили, способни да възпират противници и да участват в операции на НАТО. Предложената продажба ще подкрепи целта на България за подобряване на националната и териториалната отбрана, както и на оперативната съвместимост със силите на САЩ и НАТО. България няма да има затруднения да усвои това оборудване и услуги във въоръжените си сили, се казва в текста.
Предложената продажба на това оборудване и подкрепа няма да промени основния военен баланс в региона, се допълва в текста.
Основен контрактор ще бъде Kongsberg Defence and Aerospace AS, със седалище в Конгсберг, Норвегия. Понастоящем правителството на САЩ не е информирано за никакво офсетно споразумение, предложено във връзка с тази потенциална продажба. Всяко офсетно споразумение ще бъде определено в хода на преговорите между купувача и изпълнителя.
Изпълнението на тази предложена продажба ще изисква временни командировки на трима до петима представители на правителството на САЩ и на изпълнителя в България за срок до пет години.
Няма да има отрицателно въздействие върху отбранителната готовност на САЩ в резултат на тази предложена продажба.
Описанието и стойността в долари са за най-високото прогнозно количество и стойност в долари въз основа на първоначалните изисквания. Действителната стойност в долари ще бъде по-ниска в зависимост от окончателните изисквания, бюджетните правомощия и подписаното(ите) споразумение(я) за продажба, ако и когато бъде(ат) сключено(и), се посочва в съобщението.
В края на текста е посочен и имейл, към който могат да бъдат адресирани допълнителни въпроси относно информацията.
Източник: bta.bg

Очаква се Турция скоро да обяви сделката за изтребителите Eurofighter Typhoon

Турция може да обяви предварителна сделка за многомилиардната поръчка на изтребители Eurofighter Typhoon в началото на тази седмица, според двама души, запознати с въпроса, говорещи пред Wall Street Journal (WSJ) днес, цитирани от Turkey Today. 
Договорът вероятно ще бъде оценен на около 5,6 милиарда долара, изчисляват анализаторите. Споразумението ще обхване максимум 40 самолета, въпреки че точният брой и конфигурацията на самолетите остават в процес на обсъждане.
Очаква се обявяването на сделката да стане по време на 17-ия Международен панаир на отбранителната индустрия (IDEF 2025) да включва над 1,400 компании, включително над 900 местни фирми и над 400 чуждестранни компании от 44 държави.

Британска самоходна гаубица AS90 Braveheart

AS90 Braveheart ("Смело сърце") е 155 мм самоходна гаубица, която влиза на въоръжение в британската армия през 1992 г. Произвежда се от заводите на BAE Systems в Barrow-in-Furness, Cumbria. В строя са въведени общо 179 единици, като част от тях от участваха в операцията "Иракска свобода".
Специално за действия в пустинни условия е създаден вариант на гаубицата, наречен AS90 Desert ("Пустиня") През 1994 г. AS90 Desert преминава успешно изпитанията в Аризонската пустиня, а през 1996 г. - в Кувейт и в Саудитска Арабия. При него са подобрени качествата на двигателя и ходовата част, така че да може да работи продължително време в условията на високи температури и пясъчни терени.
AS90 представлява монтирано върху танково шаси 155 мм оръдие, 39-и или 52-ри калибър, което може бързо да се изнася в района за стрелба или да сменя позицията си, когато се наложи. Като правило оръдия с калибър 155 мм могат да стрелят както с конвенционални снаряди, така и със снаряди с ядрен заряд. Но дори и конвенционалните притежават достатъчно мощна разрушителна сила. По време на изпитанията 2 самоходни гаубици успяват само за 10 сек да изстрелят по единична цел 261 кг снаряди само като тегло.
Едно от основните предимства на самоходните артилерийски системи освен високата мобилност е това, че екипажът е защитен зад бронята на установката. Стоманената броня на AS90 издържа на 7,62 и 14,5 мм куршуми и на шрапнели от 152 мм снаряди. Енергетичната установка, която е дизелов двигател с мощност 660 к.с., дава възможност за използването на хидравлика и електроприбори, което пък от своя страна позволява автоматизирането на много от действията на екипажа. Така например системата за зареждане на оръдието е автоматична. Това рязко подобрява скорострелността. Гаубицата може да води залпов огън със скорострелност 3 изстрела за по-малко от 10 сек, интензивен огън в продължение на 3 мин. със скорострелност от 6 изстрела в минута и поддържащ огън със скорострелност 2 изстрела в минута.
Оръдието няма стабилизиращи приспособления. Хидравлична система с помощта на електрониката за насочване позволява стрелба на 360 градуса. Далечината на стрелбата зависи от дължината на цевта и типа на снарядите, които се използват. При цев 39-и калибър и конвенционален снаряд далечината е 24,7 км. Снаряди с увеличен заряд могат да достигнат целта си на 30 км. А оръдията с 52-ри калибър на цевта могат да стрелят и на дистанция до 40 км. Управлението на огъня се осъществява от автоматична система за прицелване по цели, които се намират извън видимостта на мерача. За директна стрелба мерачът разполага с оптически прибори за дневни и нощни условия.
Очевидно британските артилеристи са доволни от самоходната гаубица, защото са възложили на производителят BAE-Systems да бъдат модернизирани 96 гаубици от типа 155 мм/52-ри калибър. Същността на модернизацията се състои в замяната на досегашната цев на оръдието с нова, със същия калибър, но с увеличена далечина на стрелбата до 40 км. В момента вървят изпитанията и на нови 155 мм снаряди с увеличена скорост на полета. Модернизираните самоходни оръдия AS90 ще постъпят на въоръжение през 2004 г.
В същото време BAE Systems имат подписан лицензионен договор за производството на гаубицата в полските заводи HSW (Huta Stalowa Wola). Тук оръдието ще бъде монтирано на полското шаси OBRUM. Две установки от предвидените общо 72 вече са монтирани и преминават задължителните изпитания.
Основни технически характеристики на самоходната гаубица AS90 Braveheart са: - екипаж 5 или 4 души; - тегло 42000 кг; - дължина 9.7 м; - ширина 3.3 м; - височина 3.0 м; - клиренс 0,40 м; - скорост 55 км/ч; - радиус на действие 350 км. - Още артилерия

Страници от участието на ВМС на България във Втората световна война

В навечерието и по време на Втората световна война организацията на българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на Н.В. войски) е силно повлияна от германските схващания за организационното и материално-техническото развитие на военноморските сили. Военнополитическите събития свързани с присъединяването на България към Тристранния пакт довеждат до връщане на земите на Южна Добруджа и присъединяването на Егейското крайбрежие между реките Струма и Марица заедно с островите Тасос и Самотраки. Вследствие на това морската ни граница се увеличава над 2 пъти. Стремежът да се осъществи мечтата за Велика България на 3 морета придобива все по-плътни очертания с формирания през май 1941 г. Беломорски флот. Структурата на Морските на Н.В. войски включва: Командване с щаб в София, на което са подчинени: 1. Черноморски флот с щаб във Варна. 2. Дунавски флот с щаб в Русе. 3. Беломорски флот с щаб в Кавала и 4. Морска учебна част във Варна. През 1942 г. Морското училище е издигнато във Военноморско висше специално учебно заведение за подготовка на всички ръководни морски специалисти. В Беломорския флот за първи път в българската военна история е формирана специална част - Морската пехота. През 1943-44 г. на пряко подчинение се намира и създадената Охридска патрулна група на Охридското езеро.....Прочети още

Забравените герои на България: Генерал-майор Георги Киров Абаджиев

Навършват се 166 години от рождението на генерал-майор Георги Киров Абаджиев. Той е роден на 22 юли 1859 г. в Стара Загора. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец в 7-ма опълченска дружина. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в пехотата. На 9 юли 1881 г. е произвезден в чин поручик, на 9 септември 1885 г. в чин капитан, на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. в чин полковник.
Командва 21-ви Средногорски полк (1900), 18-ти пехотен Етърски полк и 2-ра бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) е командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия (от 1900), с която участва в боевете на Тракийския военен театър – при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. През септември 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 12-та пехотна сборна дивизия (ноември 1915), а по-късно е началник на Бургаския укрепен пункт. Умира през 1940 г .
Награден е с ордена „Св. Александър” IV и V ст.; народния орден „За военна заслуга” III ст. и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

На този ден

На 22 юли 1944 г. България участва в съвместна мисия с румънската и немската авиация.
От състава на 15-а въздушна армия, съюзническата авиация изпраща близо 1000 бомбардировача В-24 Liberator и В-17F Flying Fortress, прикривани от изтребители Р-38 Lightning по различни цели в Румъния.
Българската част е малобройна. Тя се състои от 10 Меssersсhmitt-109G-6 и има задача да действа срещу оттеглящите се американски самолети като избягва директен двубой с основния ескорт.
Водач на групата е капитан Чудомир Топлодолски. Подпоручик Петър Бочев, подофицер Димитър Сомов и фелдфебел Никола Краличев докладват за два свалени В-24 Liberator. Трети е повреден от стрелбата на младия пилот подпоручик Марин Цветков. Българските летци се завръщат без загуби.

Военен самолет се разби в училище в Бангладеш - десетки са ранени

Един човек загина, а повече от 50 бяха ранени, след като военен тренировъчен самолет се разби в училищния комплекс Milestone School and College, намиращ се в северния район "Утара" на столицата Дака съобщават властите и служители на пожарната, цитирани от Асошиейтед прес.
Инцидентът става днес около 13:05 ч. местно време, когато самолетът F‑7 BGI на Военновъздушните сили (ВВС) на Бангладеш се разбива върху училищната сграда.
По данни на Националния институт по изгаряния поне 13 души - включително деца - са постъпили в болница с изгаряния, като според някои източници броят на ранените достига до 20, a четирима души са приети за лечение с по‑леки травми във военно болнично заведение. - (видео)
Предварителни данни сочат, че самолетът се е разбил в покрива на училищната столова или близо до входа на комплекса, където в момента са се провеждали учебни занятия и изпити 
Временното правителство на Бангладеш, водено от Мохаммад Юнус, обеща "необходимата подкрепа" за пострадалите, както и пълно разследване на причините за катастрофата. Радиоконтактът с пилота е изгубен малко преди удара, като самоличността му не се разкрива.
Самолетът F-7 BGI е модифицирана версия на китайския изтребител Chengdu F-7, който от своя страна е усъвършенстван вариант на съветския МиГ-21. Това е лек, свръхзвуков боен самолет, предназначен основно за учебно-бойни мисии. Моделът BGI е една от най-новите модификации, специално разработена за нуждите на военновъздушните сили на Бангладеш. Той разполага с модернизирана авионика, стъклена кабина, система за управление на огъня и може да носи както ракети "въздух-въздух", така и ограничен арсенал от бомби и неуправляеми ракети. F-7 BGI се използва както за обучение на пилоти, така и за охрана на въздушното пространство и е част от процеса на модернизация на военната авиация на Бангладеш.

Германия ще помогне за прехвърлянето на 5 допълнителни системи Patriot в Украйна

Германският министър на отбраната Борис Писториус съобщи, че страната му ще прехвърли допълнителни системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси на Украйна. Той заяви това по време на среща във формат Рамщайн, предава РБК-Украйна.
"Германия ще предостави допълнителни системи за противовъздушна отбрана и необходимите боеприпаси", заявява Писториус.
Германският министър на отбраната споделя, че по време на пътуването си до Вашингтон миналата седмица е съгласувал с ръководителя на Пентагона Пийт Хегсет участието на Берлин в доставката на пет системи Patriot за Украйна. Той заяви, че двете страни ще координират действията си за постигане на тази цел през следващите дни.
"Как да постигнем това, ще координираме тясно в духа на взаимно доверие между партньорите през следващите няколко дни“, обобщава Писториус.
По-рано Spiegel писа, че основната тема на преговорите на виртуалната среща на Контактната група за Украйна, която се провежда днес, 21 юли, е въпросът за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна с допълнителни комплекси Patriot.
Според вестника Германия вече е предложила на САЩ да финансира две системи Patriot за Украйна. Норвегия се е съгласила да покрие разходите за третата система.

На тази дата

На 21 юли 1941 година е формиран Беломорският отряд.
В съответствие с постигнатите договорености с Германия, от 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия заема Беломорска Тракия до линията Сяр – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки.
На 21 юли 1941 г. се формира Беломорският отряд (57-и и 58-и пехотен полк, 3-ти и 6-и конен полк, Беломорска флотилия, 18-и и 19-и граничен участък, 443-то войсково разузнавателно ято, бомбардировъчен орляк на летище Кавала) с командир полковник Христо Ковачев и щаб в Ксанти, който сменя частите на 2-ра армия.
Отрядът поема охраната и отбраната на западната и южната (морска) граница на Беломорска Тракия. За потушаване на Драмското въстание (29 октомври – 6 ноември 1941) е усилен с 14-и и 39-и пехотен полк от 7-а пехотна дивизия. В началото на 1942 г. се реорганизира в 16-а пехотна дивизия и 2-ра отделна конна бригада със задача да отбранява целия Беломорски бряг от устието на р. Струма до гр. Дедеагач.

Преди 56 г. американският космонавт Нийл Армстронг първи стъпи на Луната

На 21 юли 1969 г. в 2:56 часа UTC (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 г. в Уапаконета, Охайо. През 1944 г. започва да се учи да пилотира и едва 15-годишен взема сертификат за пилот.
През 1947 г. започва да следва авиоинженерство в Университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обучението му е финансирано по държавна програма, при която студентите учат две години, след това служат три години във Военноморските сили (USN) и едва тогава довършват образованието си...........Прочети още

Италианската армия получи първия модернизиран танк Ariete C2

На 18 юли 2025 г. в гарнизона Чекиньола в Рим се състоя официалното предаване на първия сериен модернизиран основен боен танк Ariete C2 от консорциума CIO (Consorzio Iveco-Oto Melara) на Iveco и Leonardo на италианската армия. Съобщава се, че до края на 2025 г. на италианската армия ще бъдат доставени още четири модернизирани танка Ariete C2, от първоначално поръчаните 90. Планирано е последващите доставки на модернизирани танкове да се извършват с темп от 20 единици годишно.

На този ден през 792 година

Победа на българската армия в сражението при Маркели. В началото на юли византийският император Константин VI тръгва на поход срещу България и разполага войските си в укрепен лагер край граничната крепост Маркели.
Стратегическата цел на противника е да овладее областта Загоре, с което да ограничи българските стремежи на юг. Хан Кардам, уведомен своевременно за похода на византийците, съсредоточава силите си по височините северно от крепостта и по този начин прегражда проходите, водещи от днешния Карнобат към вътрешността на страната.
Замисълът на българския владетел предвижда разгром на противника чрез устройване на засада. В започналите на 20 юли бойни действия, българската конница умело демонстрира оттегляне, увличайки главните сили на противника в преследване.
Когато византийците навлизат в мястото на засадата, хан Кардам нанася решителен удар и ги притиска към близката блатиста местност. Сражението при Маркели донася най-голямото дотогава поражение на византийската армия, която понася значителни загуби в жива сила и материални средства. Областта Загоре остава в пределите на българската държава, а Византия се задължава да й плаща ежегоден данък.

Българската армия се сформира преди 147 г. по заповед на княз Александър Дондуков-Корсаков

На днешната дата преди 147 години (1878) руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава указ №1 за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. На основата на заповедта и на "Временните правила за Българската земска войска", одобрени на 25 април 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков, се полага началото на Българската армия. Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори. Униформите, въоръжението и военната техника са дарени от руската армия. За началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски. Тогавашната ни армия е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот, предаде БТА.
На 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство, а на 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно поло­жение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, се посочва на сайта на Министерството на отбраната.
През септември 1878 във Филипопол (дн. Пловдив) е назначен първият команден състав на Софийското военно училище, с което се поставя началото на днешния Национален военен университет "Васил Левски". Първият команден състав на Софийското военно училище се състои от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв, се посочва в програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България 2032, приета от Народното събрание на 11 февруари 2021 г., която е публикувана на сайта на Министерството на отбраната.

Орелът кацна

20 юли 1969 г. 04:06:28:07 (4 дни, 6 часа, 28 минути и 7 секунди след старта)
“Eagle, Хюстън, ако ме чувате, имате GO за начало на активно снижение!”
Тези думи, изречени през вакума на Космоса, слагат началото на най-голямото приключение в историята на човечеството – първото кацане на пилотиран кораб от планетата Земя на друго небесно тяло.
Пет месеца преди края на десетилетието – срокът, поставен от президента Джон Ф. Кенеди осем години по-рано, двама американски астронавти – Нийл Армстронг и Едуйн "Бъз" Олдрин, започват снижение за кацане на Луната на борда на своя малък, ъгловат и невероятно крехък апарат – лунният модул на Apollo 11, наречен Eagle (англ. Орел).
Почти 100 km над тях в орбита около спътницата на Земята очаква тяхното завръщане третият член на екипажа – пилотът на командния модул Columbia Майк Колинс.....Прочети още

81 г. от атентата срещу Хитлер

На 20 юли 1944 г. по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” – немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия – извършен неуспешен атентат срещу Адолф Хитлер. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип. Този почти случаен избор му спасява живота.
Атентатът
За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.
Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.
След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12,42 часа напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер.
Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.
Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето."
Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”
Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт." Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.
Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора. Те умират в страхотни мъки, след като им прилагат мъчения от средновековната Инквизиция. Говори се, че Фюрерът лично посетил окачени на ченгели генерали. Измъкват се единици.
Роднините на Щауфенберг също са преследвани. Жена му Нина, бременна с петото им дете, е затворена в лагер, където ражда. Тя и децата й оцеляват и дочакват края на войната.
Кой е полковник Щауфенберг?
Клаус Шенк граф фон Щауфенберг произхожда от стар аристократичен род. Роден е на 15 ноември 1907 г. в католическо семейство. Баща му граф Алфред Шенк е висш чиновник в съда във Вюртемберг, а по-късно заема поста маршал на съда на Вилхелм II. Майка му Каролин Шенк - графиня Юкскюл е праправнучка на пруския генерал Август фон Гнайзенау. Клаус има двама по-големи братя.
Младият Клаус още на 19 г. избира военна кариера. Войната го заварва едва на 32 години. Затова посреща с еуфория присъединяването на Австрия и Чехословакия към Германия и последвалото нахлуване в Полша. Край на позорния и несправедлив Версайски договор! Скоро животът ще срещне проспериращия в кариерата офицер с други реалности, които не съвпадат с аристократичните му разбирания - например с концентрационните лагери и с безсмислената жестокост, ще прозре и парвенющината на Фюрера, както и гибелния път, по който той тласка Германия.
Щауфенберг участва в кампанията във Франция, за която дори получава Железен кръст за заслуги. После попада на Източния фронт, където се разделя с последните си илюзии относно войната. В центъра на злото за Германия полковник Щауфенберг поставя Хитлер.
През януари 1943 г. Хитлер не позволява на загиващите от студ и глад обкръжени войници край Сталинград да капитулират и да се спасят. Щауфенберг моли да го преместят и заминава за Тунис.
На 7 април същата година авиацията на съюзниците атакува германски позиции в пустиня на Тунис. Там Щауфенберг е тежко ранен – изгубва лявото си око, дясната си ръка и два пръста от лявата. За няколко месеца се научава да се обслужва сам с помощта на оцелелите три пръста и със зъбите, при това със завидна сръчност. Като инвалид може да се демобилизира, но той вече е прозрял мисията си, която може да изпълни само като военен с достъп до Хитлер.
Щрихи от неуспелия заговор
Към края на 1943 г. Щауфенберг се възстановява и се свързва с някои от основните фигури на съпротивителното движение – генерал Лудвиг Бек, генерал Фридрих Олбрихт и др. Оформя се идея за премахване на фюрера и завземане властта в Берлин като единствен път за спасяване на Германия. За целта конспираторите решават да използват плана "Валкирия".
Това е план утвърден от самия Хитлер за спешни действия на Резервната армия в случай на безредици или бунтове. Заговорниците решават да обърнат последното оръжие на диктатора срещу самия него. Намират и там поддръжници.
Мисията по взривяване на Хитлер доброволно я поема Щауфенберг: Той присъства на съвещания при Фюрера; Заради званието му и тежката инвалидност „в името на Фюрера” той не е проверяван; И освен това той е решен да действа дори с цената на живота си.
В официалната хитлерова пропаганда атентатът от 20 юли 1944 г. е представен като акт на отчаяние от страна на няколко отделни лица. Това обаче не е така – актът е изява на зреещите процеси не само в германската армия, но и в цялото немско общество: съюзническата авиация изравнява безнаказно цели германски градове, на Източния фронт руснаците неудържимо напредват в Беларус, англоамериканците са дебаркирали в Нормандия, Италия вече не е в оста...
В същото време атентатът от 20 юли е най-значимата проява на съпротива срещу диктатора Хитлер и заслужава дължимото уважение.
Мнозина политолози и журналисти гадаят какво би се случило с Германия и с Европа, ако Хитлер бе убит. Сепаративен мир със Запада? Безусловна капитулация пред цялата антихитлеристка коалиция? Продължаване на войната?
Пред историците обаче този въпрос не стои. В историята няма „ако” – тя е само онова, което вече се е случило. А полковник Клаус фон Щауфенберг и неговите съмишленици неоспоримо са отдали живота си с цел да прекратят най-кръвополитната война в историята на човечеството.

На този ден през 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание

Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.
В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия - в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Българските „Стършели“

През 80-те години от наши фирми бяха разработени и приети на въоръжение в Българската армия редица модели еднократни предаватели за заградителни радиосмущения (ЕПС). По късно, през 90-те години всеки общовойскови командир (армия, дивизия, полк) имаше възможност, по собствено усмотрение и решение да използва ЕПС за нарушаване на управлението на противника в настъпателен или отбранителен бой (операция).
Еднократните предаватели за смущения Р-045 (изстрел ВРС-5Л, ВРС-6Л, РС-46ЗЛ) са предназначени за създаване на заградителни радиосмущения в тактическите звена за управление на противника в диапазона от 20 до 100 Мхц. За целта е необходимо използването на един комплект ЕПС, включващ пет предавателя, създаващи сканиращи радиосмущения в съответните поддиапазоните (20-30; 30-40; 40-60; 60-80 и 80-100 Мхц). При Р-046 (изстрел ВРС-546К) диапазона за подавяне е от 1,5 до 120 Мхц., разделен на осем поддиапазона.
Като носител (доставчик) до обектите подлежащи на електронно подавяне се използват снаряди изстрелвани от 122 мм (Д-30, САУ-2С1, М-30) и 152 мм (МЛ-20, 2С3) артилерийски системи. С помощта на дистанционните си взриватели, настроени съгласно таблиците за стрелба с ЕПС, те отделят предавателя от себе си над планираният за електронно подавяне обект.
След това предавателя се стабилизира във въздуха с помощта на отворилите се стабилизатори. Забивайки се в земята, се задейства пиропатрон, който от своя страна изстрелва (развръща) 1,5 м щирева антена. Заедно с това от литиево-йонната батерия се подава напрежение към блока на предавателя и той започва да работи с мощност около 5 Вт в продължение не по-малко от 1 час. Радиуса на действие на ЕПС е до 700 метра като се осигурява надеждно подавяне в диапазона на всички видове радиовръзки работещи с фиксирани или скокообразно изменящи се работни честоти. Работния температурен диапазон на предавателите е от -40С до +50С. Разчетите показват, че за дезорганизиране на управлението в един типов обект (ВОП, артилерийска батарея) са необходими 1-2 комплекта ЕПС.
Максимална дълбочина на доставяне на ЕПС се определя от далекобойността на артилерийските системи. За 152 мм артилерийски системи тя е от 4000 до 16500 метра, а за 122 мм системи от 3000 до 14500 метра. Групировката на попаденията е 150 метра по дължина и 75 метра странично. Обикновено ЕПС се планира да се използват в края на огневото поразяване на първоешелонните обекти на противника (роти и батальони), там където количеството на радиосредствата работещи в УКВ диапазона е преобладаващо.
Максимална ефективност се постига когато ЕПС се използват комплексно и с щатните подразделения за РЕБ, действащи на това направление.
Произвеждат се и учебни снаряди за обучение на артилерийските разчети, които при отделянето от носителя създават димов ефект до приземяването си.
ЕПС Р-045/Р046 не се нуждаят от някаква специална поддръжка. При нормални складови условия могат да се съхраняват до 10 години, а при полеви - до 3 години. Масата на 152 мм снаряд е 43,560 кг. Същите се планират и транспортират по линия на специалните боеприпаси. - Още РЕБ

Румънската армия привлича нови хора след увеличение на заплатите; за първи път през последните години в армията са се записали 6000 души

За първи път през последните години броят на румънските военнослужещи е нараснал с 6000 души след увеличение на заплатите на военните, съобщава телевизия Диджи 24.
Румънската армия наброява около 70 000 души, но според плановете за отбрана идеалният брой би бил между 120 000 и 130 000 души.
Влизането на повече хора в армията стана факт след увеличението на заплатите на военните през последните две години, посочва Диджи 24 и допълва, че това е привлякло повече румънци към въоръжените сили, въпреки риска от конфликт.
Към момента един военнослужещ в румънската армия започва военната си кариера с нетна заплата от около 1000 евро, посочва Диджи 24.
Румънската армия е насочила вниманието си напоследък към младите хора, стремейки се да привлече 6-7 хиляди доброволци към резерва. Армията има проект за доброволци, който предвижда военна подготовка в рамките на общо четири години, като кандидатите ще преминават през двуседмично обучение, а след това веднъж годишно ще се връщат за военна подготовка от една седмица. Проектът е насочен към лица на възраст между 18 и 35 години.
Заплащането в рамките на проекта е атрактивно, като може да възлезе на около 7000 леи месечно (близо 2700 лв.), информира телевизията.
Източник: bta.bg

Австралия прехвърля танкове Abrams на Украйна

Австралийското правителство заяви в събота, че е предоставило танкове M1A1 Abrams на Украйна като част от пакет от помощ на стойност 245 милиона австралийски долара (160 милиона долара) в подкрепа на отбраната ѝ срещу Русия, предава Reuters. - (видео)
Австралия e един от най-големите партньори на Украйна извън НАТО, като страната доставя помощ, боеприпаси и отбранително оборудване, откакто Москва започна пълномащабната вайна през февруари 2022 г.
Украйна вече е получила по-голямата част от 49-те танка, предоставени от Австралия, а останалите ще бъдат доставени през следващите месеци, заяви министърът на отбраната Ричард Марлес.
"Танковете M1A1 Abrams ще дадат значителен принос за продължаващата борба на Украйна срещу незаконното и неморално нахлуване на Русия.“
Според правителството танковете са част от помощ от 1,5 милиарда австралийски долара, която Канбера е предоставила на Киев.
Австралия също така забрани износа на алуминиев оксид и алуминиеви руди, включително боксит, за Русия и наложи санкции на около 1000 руски физически и юридически лица.
Тази година австралийското правителство, водено от центристката Лейбъристка партия, нарече Русия агресор в конфликта и призова войната да бъде решена по условията на Киев.
Припомняме, че през октомври 2024 г. беше съобщено, че Австралия ще изпрати 49 танка  Abrams, които скоро ще бъдат изведени от експлоатация, на Украйна като част от пакет военна помощ на стойност 245 милиона долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

Високи оценки в предварителния анализ на „БРИЗ 2025“

Днес се проведе предварителен анализ на националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2025“. Командирите на корабни групи споделиха своите първи впечатления от проведеното учение, съобщават от Пресцентъра на учението.
Командирът на противоминната военноморска група в Черно море MCM Black Sea капитан Ӏ ранг Кристиан Абаянити, благодари за създадените условия за подготовка, възможността за бойно сглобяване и постигане на готовност за изпълнение на съвместни задачи от групата, предоставена по време на учението.
Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов подчерта важността на проведеното учение за повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между участниците, както и че за втора поредна година, се включи и  противоминната военноморска група в Черно море MCM Black Sea.
Той запозна присъстващите с високата оценка дадена за проведеното учение от политическото и военно ръководство на страната. На „Деня за високопоставени гости и медийно отразяване“ присъстваха министър–председателят на Република България, министърът на отбраната, министърът на външните работи, началникът на отбраната и висши военни. Контраадмирал Михайлов изказа благодарност на всички участници от щабовете и на групите действащи на море като отбеляза  и доброто взаимодеиствие с представителите на групата за военноморско сътрудничество и насоки за търговското корабоплаване (NCAGS) от ВМС на Белгия.  
Пълния анализ на проведеното учение „БРИЗ 2025“ ще бъде направен на по-късен етап.
В заключение контраадмирал Михайлов пожела на всички участници здраве и попътен вятър, като изрази готовността на Военноморските сили на Република България за провеждане на следващия формат през 2026 година.

На този ден

Боят за Стара Загора. На 9 юли 1877 г. Предният отряд под командването на генерал Гурко получава нареждане да премине към отбрана на рубежа Стара Загора – Нова Загора като не допусне войските на Сюлейман паша до старопланинските проходи. Защитата на Стара Загора срещу настъпващите османски сили е поверена на българското опълчение и на руски войски, разположени южно от града. На десния фланг 2-ра опълченска дружина прикрива пътя от Чирпан. Вляво от нея 5-а опълченска дружина прихваща шосето от Стара Загора за Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Между тях се отбраняват две сотни от 26-и донски казашки полк. След 5-а дружина е разположена 3-та и на левия фланг до шосето за Нова Загора – 1-ва опълченска дружина. Дължината на позицията е 5 км и фланговете й се осигуряват от 9-и казански и 8-и астрахански драгунски полк. Общата численост на отбраняващите се войски, командвани от генерал Николай Столетов, е 3500 души. Срещу защитниците на Стара Загора Сюлейман паша насочва 15-хилядна войска със задача да обхване двата фланга на позицията и да овладее града.
Настъплението на противника започва в 9, 00 ч. на 19 юли едновременно по целия фронт с главен удар срещу 2-ра и 5-а дружина. По-късно Сюлейман паша въвежда в боя свежи сили като пренася усилията си срещу 1-ва и 3-та дружина. Около 13, 00 ч. обхваща фланговете на 3-та дружина, която понася тежки загуби и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме. Численото превъзходство на противника заставя руското командване да изтегли силите на Предния отряд за отбрана на Шипченския проход. На предварително устроените барикади в града опълченците и бойците на Казанския драгунски полк дават последния бой. Много от старозагорските къщи са превърнати в яки крепости, които противникът обсажда часове наред. Под развалините на обхванатия от пламъци град намират смъртта си стотици български опълченци. В боя при Стара Загора Българското опълчение получава бойното си кръщение и с цената на 572-ма загинали доказва ролята си на първокласна военна сила.

На 19 юли 1880 година Княз Александър І учредява първия български официален медал „За Освобождението 1877 – 1878 г.“. Създаден е в памет на третата годишнина от кръвопролитните боеве на Българското опълчение при Стара Загора. На аверса в средата е изобразен вензелът на учредителя, а наоколо с релефни букви са изписани имената на селищата, където опълченците водят най-ожесточените сражения: Ески Загра (дн. Стара Загора), Шипка и Шейново, както и датата на учредяване. Върху реверса се откроява надписът „НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1877 – 1878“, заобиколен с венец от дъбови и лаврови клончета. Възпоменателният медал е изработен от светлобронзов метал и се носи на червена лента с бяла ивица по краищата. С него са наградени всички опълченци, воювали при Стара Загора, Шипка и Шейново.

На 19 юли 1970 година се сформира 10-та бригада ракетни и торпедни катери. В състава на новото флотско съединение с командир капитан I ранг Илия Площаков са включени 10-и отделен дивизион ракетни катери, 11-и и 9-и отделен дивизион торпедни катери. В началото на 70-те години на ХХ в. българският Военноморски флот става един от първите, които разполагат с управляемо ракетно въоръжение, способно да поразява всякакви надводни морски обекти. През 1989 г. в бригадата постъпва ракетния катер „Мълния“ от типа „Тарантул-2“, оборудван с модерен радиолокационен комплекс за откриване и стрелба по цели зад видимия хоризонт. В началото на 90-те години торпедните катери са изведени от бойния състав, а през октомври 1992 г. корабното съединение е преименувано в Бригада леки сили. Във връзка с реорганизирането по План 2015 е взето решение за нейното разформиране и за създаване на Дивизион леки сили от състава на Военноморска база Бургас. На 28 май 2005 г. военните моряци от Бригадата, дала на Военноморските ни сили изтъкнати морски офицери – командири на части и съединения, на бойния ни флот и висши командири от Българската армия, се разделят с бойното знаме.

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов

Навършват се 167 години от рождението на генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов. Той е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учил във Видинското класно училище. След Освобождението постъпва в първия набор на артилерията. На 12 октомври 1878 г . вече e фойерверкьор и е командирован във Военното училище в София. След завършването му (1879) е зачислен за взводен и батареен командир в 5- та Плевенска батарея (1879-1883) и като младши адютант в Главно артилерийско управление (1883). През Сръбско-българската война (1885) е с чин капитан и е командир на батарея, с която се сражава при Пирот.
След войната е назначен последователно за командир на 2-ри, 5-ти, 4-ти артилерийски полкове (1886-1904), началник на планинската артилерия (1904-1906), на крепостната артилерия и инспектор на въоръжението (1906-1910). На 1 януари 1910 г . е произведен в чин генерал-майор, а от 1910 до 1913 г . заема високата длъжност – инспектор на артилерията. На няколко пъти е командирован в Русия, Австро-Унгария и Германия във връзка със снабдяването на българската войска с артилерийска материална част и коне.
През Балканската война (1912-1913) е началник на артилерията на Щаба на действащата армия. С неговото участие българските артилеристи допринасят много за победата и превъзходството над противника особено при атаката на Одринската крепост. След войната излиза в запаса.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 1-ва Софийска дивизионна област (1916-1918), а след това и началник на Софийския гарнизон и столичен градоначалник (1922-1923). Умира в София през 1926 г . ?
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” II ст. с мечове по средата, III и IV ст. без мечове и V ст. с мечове по средата ; „За военна заслуга” III ст. на военна лента и „За заслуга” на обикновена лента.
*******
(От снимката на офицери от 1-ви випуск на Софийското военно училище, направена през 1929 г. на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин, може да съдим, че умира след 1929 година, а не 1926 г., тъй като е посочен на втори ред втори от ляво надясно.)

Отбелязваме 109 години от рождението на велик български герой

На 19 юли се навършват 109 години от рождението на пилота герой капитан Димитър Списаревски.
"Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.
Нека на този ден, поднесем цвете на паметната му плоча и се поклоним пред кап. Димитър Списарвески. Да помним героите!", написаха от Община Добрич във фейсбук страницата си.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.
Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.
В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.

Учението „Бриз 2025“ приключи с мащабни демонстрации на способности

С впечатляващи демонстрации на море приключи националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2025“. В рамките на заключителния ден бяха представени операции в отговор на възникнала криза, включващи действия по морска сигурност, противоминна защита и взаимодействие между съюзнически сили.
Военноморското учение с международно участие „Бриз 2025“ завърши с успешна демонстрация на способности в отговор на кризи, аварии и военни заплахи в морска среда. Над 1500 военнослужещи от 13 държави с общо 18 кораба и още 28 правителствени и неправителствени организации взеха участие в учението тази година. Корабите изпълниха сложни сценарии – преминаване през предварително прочистен от мини канал, поставяне на мини, евакуация на пострадал водолаз, както и защита срещу асиметрични заплахи. Отработени бяха и тактически действия като маневриране, буксировка, приемане и предаване на товари на море, както и ескортиране на кораб с особено ценен товар.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов изрази удовлетворение от високата мотивация и професионализъм на личния състав.
ВМС изпълняват задачите си и използват в максимална степен възможностите на въоръжението и техниката, отбеляза началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Важни акценти в „Бриз 2025“ беше националната сертификация на морската тактическа група за специални операции и участието на Противоминната военноморска група в Черно море , в състав от два румънски, един турски противоминен кораб и българския минен ловец „Струма“. Екипажите изпълняваха задачи по търсене и неутрализиране на мини, с цел осигуряване на безопасност в Черно море.
Според  контраадмирал Михайлов всички задачи, които са поставени в учението „Бриз“, са изпълнени успешно, а най-голямото учение в такъв формат в Черно море отново е дало възможност за подготовка както на щабовете, така и на многонационалните сили, които участват в него. - (видео)

След 17 години Въоръжените сили имат нов Устав за войсковата служба

В днешния брой на Държавен вестник е публикуван нов Устав за войсковата служба във въоръжените сили. Той ще влезе в сила сред три дни, т.е. от понеделник. Сегашният е от 2008 г. Регламентирани са подробно всички дейности, които са част от обхвата на войсковата служба. Отпаднама е главата „Привличане на военните формирования за оказване на помощ на населението при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи“, поради това, че тези дейности на военнослужещите подробно са регламентирани с министерски заповеди, издавани в изпълнение на специалния Закон за защита при бедствия, се посочва в мотивите към документа.
Отпаднала е и главата „Гарнизонна служба“ поради факта, че границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната. На следващо място, се отбелязва в мотивите,  административно-териториалното деление на територията на страната става със закон. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториалните единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон“. Това обстоятелство допълнително даде аргументация за отпадането на текстовете, свързани с гарнизона.
Направена е преоценка на уредбата на войсковата служба, отношенията между военнослужещите, изпълнението на задълженията на постовите и др. като при оформянето ѝ е търсен ефикасен подход с цел създаването на единна и стройна уредба. Засегнат е и въпросът със статута на бойното знаме, като е направена по-подробна и коректна регламентация на освещаването и правото за придобиване на такова от военните формирования и така също и реда за съхранение, ремонт и сдаване. Създаден е ред за получаване, съхранение и използване на представителните знамена от щабовете и военните формирования от въоръжените сили.
В новия Устав за войсковата служба във въоръжените сили на Република България са разписани подробно всички права и задължения на военнослужещите, свързани с осъществяването на войсковия живот. Регламентиран е статутът на бойното знаме, редът за неговото връчване, съхранение и сдаване. Прецизирани са текстове, свързани с войсковата служба на постовите, на военнослужещите в състава на многонационални формирования на и извън територията на страната. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Много бронирани машини и … какво оръжие продаде Полша на Украйна през 2024-а

През 2024 г. Полша е продала на Украйна 295 бронирани машини от различни типове, 18 самоходни артилерийски установки (САУ) Krab, 78 122-мм гаубици "Гвоздика" и 10 броя 85-мм противотанкови оръдия Д-44М.
Това съобщи интернет порталът Defence24, като се посочва, че тази информация към момента не е официално потвърдена от полските власти.
Порталът отбелязва същевременно, че изнесените данни се отнасят само до оръжията, които Полша продава на Украйна. Информацията за безвъзмездните доставки на оръжие от Полша за Киев е класифицирана.
По данни на портала, по-голямата част от 295-те бронирани машини, продадени на Украйна през 2024 г., са леки бронирани машини Oncilla, съвместна полско-украинска разработка.
Defence24 припомня, че и през 2022 г. на Украйна бяха предоставени САУ Krab, 54 броя, способни да изстрелват 155-мм снаряди на разстояние до 40 км.
Държавната Полска оръжейна група (PGZ) е получила през 2024 г. рекорден брой поръчки на обща стойност над 25 млрд. евро, съобщиха от кампанията през април.
"2024 г. стана рекордна година по отношение на обема на договорите, подписани от Полската оръжейна група (PGZ). Успяхме да подпишем договори на обща стойност 120 млрд. злоти. Това означава, че през миналата година обемът на новите поръчки е достигнал еквивалента на повече от 25 млрд. евро", уточниха тогава от компанията, цитирани от Прайм.
Отбелязва се, че "стойността само на два сключени в тази област договори, възлиза съответно на 30 и 23 млрд. злоти (7 млрд. и 5,39 млрд. евро)".
Източник: https://money.bg/

Defense Express: Украйна може да получи 17 установки Patriot, предназначени за Швейцария

Украйна може да получи 17 пускови установки Patriot, които преди това бяха предназначени за Швейцария. Пентагонът предупреди Берн за забавяне в доставката на системите, пише Defense Express.
По-специално, говорим за пет батареи Patriot, които трябваше да пристигнат в Швейцария през 2026 г. Отлагането на датите на доставка беше обявено от Федералния департамент по отбрана, гражданска защита и спорт (DDPS) на Швейцария.
Швейцария трябваше да получи системите Patriot по силата на договор, сключен още през 2021 г.
Според договора, Швейцария ще получи 17 пускови установки Patriot. Доставката включва също 70 зенитни ракети GEM-T, пет радара AN/MPQ-65, шест системи за обмен на информация MIDS-LVT и пет командни пункта AN/MSQ-132.
Както отбелязва Defense Express, всяка от петте батареи Patriot вероятно включва три пускови установки. Още две инсталации могат да бъдат закупени като резерва.
Все още не е известно как Съединените щати планират да разрешат бюрократични и правни въпроси, свързани с прехвърлянето на Украйна на зенитно-ракетни системи, които бяха поръчани за Швейцария, пише изданието.
Възможността за получаване дори на 17 пускови установки, които биха могли да включват пет батареи, и приблизително 140 зенитни ракети обаче е много важна за Украйна, която е постоянно подложена на атаки от Русия.
Остава обаче един важен въпрос: как самата Швейцария ще реагира на плановете на САЩ да прехвърлят поръчаните си системи в Украйна? Струва си да се има предвид, че още през август 2024 г. комисия на швейцарското Министерство на отбраната съветва да се избягва неутралитет поради ядрени заплахи от Русия. Те подчертаха, че Кремъл се е превърнал в системна заплаха дори за такава неутрална и отдалечена страна в Европа, отбелязват анализатори.
На 17 юли швейцарското Министерство на отбраната обяви, че Министерството на отбраната на САЩ е обявило промяна в реда за доставка на системи Patriot, за да се осигури на Украйна по-голяма подкрепа в областта на противовъздушната отбрана. Заради това Швейцария ще получи своите комплекси по-късно. Решението е взето, за да могат страните, които прехвърлят своите оръжейни системи на Украйна, да закупят нови по-бързо.
На 14 юли Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати и НАТО са подписали споразумение за доставка на оръжие на Украйна. Според него САЩ ще произвеждат "най-добрите в света“ оръжия и ще ги продават на НАТО, а Алиансът ще координира доставките за Украйна.
Тръмп също заяви, че благодарение на сделката Украйна ще получи оръжия на стойност милиарди долари. Той заяви, че е "много недоволен“ от Русия и заплаши със 100% вторични мита, ако не бъде постигнато мирно споразумение с Украйна в рамките на 50 дни.
Американският президент добави, че някои страни, които имат системи за противовъздушна отбрана Patriot, може скоро да ги прехвърлят на Украйна. Той заяви още, че една държава може да изпрати 17 Patriot, в Украйна, но не уточни коя точно.
Същевременно германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин ще вземе активно участие в снабдяването на Украйна със системи за противовъздушна отбрана Patriot, като част от нова инициатива на САЩ.
Според източник на The New York Times, оръжията, които НАТО ще закупи от Съединените щати за нуждите на Украйна, са почти напълно готови за незабавна доставка.
Източник: https://www.focus-news.net/

САУ Мста-С

Бог на войната – така отдавна наричат артилерията. Съвременните руски артилерийски системи са ако не божествена, то много страшна сила.
Още в края на 80-те години на миналия век тогава на въоръжение в съветската армия постъпи самоходна артилерийска установка (САУ) Мста-С (2С19).
За първи път тази САУ беше представена на широката общественост на авиосалона в град Жуковски през август 1992 година, а след това на изложбата IDEX 93 в Абу-Даби през февруари 1993 година, където демонстрира отлични ходови и огневи качества.
В частност, при стрелба на далечина до 15 км. с 40 управляеми снаряда „Краснопол” се оказаха унищожени 38 цели.
Мста-С е предназначена за унищожение на тактически ядрени средства, на артилерийски и минохвъргачни батареи, танкове и друга бронирана техника, жива сила, средства на ПВО и ПРО, пунктове за управление, а също така за разрушаване на полеви фортификационни съоръжения и препятстване на маневрите на противника в дълбочина на отбраната му.
Тя може да води огън по наблюдаеми и ненаблюдаеми цели от закрити позиции и с пряк прицел, включително в планински условия. Максималната далечина на стрелбата на САУ е почти 25 км В същото време огън може да се води и на минимални дистанции – с пряк прицел. Бронираният корпус на САУ по конструкция и геометрия е подобен на корпуса на танка Т-72 с някои изключения. Така например, бронирането на самоходната установка е по-слабо, отколкото при танка. Челната част например няма комбинирано брониране и корпуса осигурява защита на екипажа, на оръжието, бойните запаси и оборудването само от осколки и стрелково оръжие.
САУ се предлага за износ, в това число и с артилерийска част на калибъра 155 мм., която може да води стрелба със снаряди „Краснопол-М”, а също със западни боеприпаси от същия калибър. При това стойността на една САУ се оценява на 1,6 млн. долара. Към края на миналата година Мста-С беше на въоръжение в повече от 10 страни. - Още за САУ Мста-С

Втората Световна война се печели с наркотици

Редица историци се възмущават на факта, че немската армия през Втората Световна война е използвала букет от наркотици, с които да превърне своите войници в машини за убиване, които не се задъхват, не изпитват болка и постоянно се радват на добро настроение. Повечето се продавали свободно в аптеките, изпращали се като колети на войниците и предоставяли важния ефект. Едва след глобалния конфликт ще открием ефектите от прекомерната злоупотреба, но нека не забравяме, че немците не са единствените, които се възползват от тази опция......Прочети още

Золтан Дани – единственият човек, който свали Стелт със система от 1961 г.

Една от сериозните гордости и постижения на американската армия, родена именно от мистичната зона 51, е така наречения невидим самолет F-117. Първото успешно бойно кръщене може да се забележи през 1991 г. с войната в Залива.
Тогава американските авиатори преминават спокойно над радарите и успяват да разтоварят сериозно количество тротил във вражеска територия. Нито един радар не съобщава за прелитащ самолет и инженерите са категорични, че с тази техника ще могат да спечелят всяка война.
Самата конструкция на Стелт е създадена, за да отговаря на някои основни изисквания. На  първо четене трябва да обърнем внимание на факта, че по цялото тяло на самолета липсва прав ъгъл. Точно по тази причина може да бъде забелязана дори кабината, чийто люк е с назъбено покритие.
Причината за това решение е фактът, че радио вълната, както установяват руски учени, се отразява именно в предмети, които разполагат с такъв ъгъл.
За да се намали сериозно ефекта от радарните системи, американските инженери поставят и нов вид покритие върху самия самолет, с което голяма част от радарните вълни могат да се абсорбират......Прочети още

Премиерът: Продължаваме да увеличаваме капацитета на Въоръжените ни сили за справяне с пожари

В рамките на една година Министерството на отбраната и Въоръжените ни сили са удвоили капацитета си за справяне с огнените бедствия – както по отношение на летателната техника, така и с подготвени екипи. За следващата година ще има готовност за включване на още хеликоптери в тази дейност. Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който посети авиационна база „Крумово“  и лично се увери в готовността на Въоръжените сили за реакция при пожари и други бедствени ситуации. Заедно с премиера в авиобазата бяха министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и директорът на ГДПБЗН главен комисар Александър Джартов.
Министър-председателят Желязков открои значението на помощта, която Въоръжените сили оказват при справянето с пожарите, особено в горските труднодостъпни места в планините. Стотици служители са ангажирани с дейностите, свързани с реакция при бедствия, аварии, търсене, евакуация, където е необходима професионална намеса с техника. Затова тази функция за мирновременно справяне с критични ситуации, за защита националната сигурност е изключително важна, изтъкна Желязков. Премиерът специално акцентира върху значението на взаимодействието с МВР, пожарната, областните управители и кметовете на общините – за навременното оповестяване, навременната реакция и за добрата координация при дейностите, имащи за цел не само опазването на здравето, живота и имуществото на хората, но и запазването на българската природа.
Стотици милиони на година се дават за справяне с бедствията, отбеляза Желязков. Министър-председателят напомни за огромните количества гори, които бяха унищожени миналата година заради пожарите. За съжаление 95% от случаите на пожари се дължат на човешка дейност - небрежност, грешка или умисъл. Премиерът посочи, че към момента двата пожара на територията на нашата страна – в Рила и край Сандански, се овладяват.
Министър-председателят Росен Желязков заяви още, че системата „BG-Alert“ работи и областните управители са преминали през необходимото обучение, както и повечето кметове. Премиерът призова останалите 67 кметове, които все още не са преминали обучение, да се включат в него, тъй като то е свързано със здравето и имуществото на хората в техните общини.
Източник: https://otbrana.com/

Прехвърлянето в Украйна на системи "Пейтриът" е в ход, заяви шефът силите на НАТО в Европа

Подготовката за бързо прехвърляне на допълнителни системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" в Украйна е в ход, заяви днес ръководителят на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (USEUCOM) и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Алексъс Гринкевич, цитиран от Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че това се случва в момент, в който Украйна е подложена на едни от най-тежките руски въздушни атаки от началото на войната преди близо три години и половина. 
"Подготовката е в ход, действаме в много тясно сътрудничество с германците по прехвърлянето на "Пейтриът", заяви Гринкевич на конференция в германския град Висбаден, провинция Хесен. "Насоките, които ми бяха дадени, бяха да ги изнесем възможно най-бързо", подчерта той. 

Курсантите летци завършиха успешно летателната си подготовка

С успешно положени семестриални изпити завършиха летателните стажове на курсантите летци 3-ти курс от ВВВУ „Георги Бенковски“ – град Долна Митрополия.
В рамките на три месеца те усвоиха в пълен обем планираната учебна програма и изпълниха самостоятелни полети.
Летателният стаж на бъдещите пилоти на военни самолети се проведе в 12-та авиационна база на летище Долна Митрополия. Тяхното обучение премина на самолет ZLIN Z242L и включваше изпълнение на задачи по техника на пилотиране и самолетоводене на малка височина.
Курсантите летци, които се подготвят за вертолетната ни авиация, преминаха своето обучение в 24-та авиационна база в Крумово на вертолет Bell 206. За първи път от 30 години семестриалният им изпит се проведе извън района на летище Пловдив по маршрут до летище Безмер и обратно. Това е нов елемент в практическата проверка на летателните им умения и дава възможност да се демонстрират в пълен обем усвоените теоретични и практически знания. 
Четири са общо дамите летци, обучаващи се за военни пилоти, от които една  за пилот на военен хеликоптер.
Източник: 3afb

Bloomberg: Лондон и Берлин ще подпишат споразумение за взаимна защита срещу нападение

Обединеното кралство и Германия ще подпишат споразумение за взаимна помощ в случай на въоръжено нападение над другата страна, както и за съвместно противодействие на други потенциални заплахи, пише Bloomberg.
Предвижда се документът да бъде подписан в четвъртък, 17 юли, в Лондон от министър-председателя Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц.
Предварителните условия за подписването на документа са определени по време на срещата на Стармър с предшественика на Мерц, социалдемократа Олаф Шолц, през август 2024 г. в Берлин. Тогава британският министър-председател определи бъдещото споразумение като "част от по-широкообхватно пренастройване, основано на нов дух на сътрудничество".
Лидерът на германските консерватори Мерц публично изрази съжаление за излизането на Обединеното кралство от ЕС и изрази готовност да обедини сили със Стармър, за да се противопостави на такива предизвикателства като търговската политика на администрацията на американския президент Доналд Тръмп и войната на Русия срещу Украйна.
Германският лидер ще посети Лондон седмица след посещението на френския президент Еманюел Макрон - първото официално посещение на европейски лидер във Великобритания след Брекзит, което е сигнал за затопляне на англо-френските отношения.
По време на посещението Стармър и Мерц трябва да подпишат споразумението на церемония в музея "Виктория и Албърт" в Лондон.

Японската ЗСУ Type 87

Японската самоходна зенитна установка (ЗСУ) Type 87 е създадена от специалистите на компанията Mitsubishi Heavy Industries и е приета на въоръжение през 1987 г.
База за създаването на ЗСУ служи шасито на основния боен танк Type 74. Бойното тегло на установката е 44 t, дължината - 7,6 m, ширината - 3,2 m, височината по антенния пост - 4,1 m, по покрива на куполата - 2,8 m. Мощността на дизеловия двигател от 750 к. c осигурява максимална скорост по шосе 55 km/h, а запасът от ход по гориво е 300 km.
Куполата на ЗСУ е разположена върху корпуса на машината и осигурява кръговото насочване на въоръжението. В предната й част има отделение за апаратурата, зад което са работните места на екипажа, а зад тях има отделение за електрониката и място за поставяне на боеприпасите. В задната част на покрива на куполата са разположени две антени на радарите за откриване и проследяване на целите и оптикоелектронен модул.
За да се намали размера на машината в походно положение, антенният пост се сгъва с хидравличен привод зад куполата. Артилерийската част се състои от две 35-mm автоматични оръдия KDA (произведени по лиценз на швейцарската компания Oerlikon Contraves) с механизъм за лентово подаване на боеприпасите. Скорострелността на всяка от тях е 550 изстрела /min, прицелното разстояние е 4 km, а максималното - 12 km. В боекомплекта на оръдията има по 300 снаряда на всяко. Разчетът на машината е от трима души.

На този ден

На 17 юли 1926 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Илия Йорданов Еленски.
Завършва НВВУ „Г. Бенковски“ като летец-пилот. През 1950 –1951г. се обучава в Школата за летци-изтребители в Саратов, СССР.
През 1953 г. старши-лейтенант Илия Еленски сваля самолет, нарушител на българското въздушно пространство, а през 1956 г. два разузнавателни балона.
През 1957 г. става първият български пилот катапултирал се от свръхзвуков реактивен самолет. Лети на 11 типа самолети. Подполковник от резерва.
След като се уволнява от ВВС е пилот в българската гражданска авиация. Има 6000 часа нальот. Умира през 2004 г.

Днес се празнува 109-та годишнина от създаването на руската морска авиация. На тази дата през 1916 г. руски морски летци с четири хидросамолета М-9 от авионосещия кораб „Орлица” постигат победа във въздушен бой с немски пилоти по време на Първата световна война. Тази дата се празнува като Ден на основаването на морската авиация на руския ВМФ.
По време на Втората световна война авиацията на флота е първата, която нанася удари по Берлин, още в първите дни на вероломното нападение на Германия. За периода на Великата отечествена война морските летци са извършили над 35000 полета, унищожавайки във въздуха и на летищата над 5500 самолета на противника.
Днес авиацията на ВМФ на РФ условно се дели на корабна и наземно базирана. По функционалност се разделя на ракетоносна, противолодъчна, изтребителна, разузнавателна и спомагателна. Поставените задачи се изпълняват самостоятелно или във взаимодействие с другите родове сили на ВМФ, както и с другите видове Въоръжени сили.
Собствена авиация разполагат всичките четири флота на Русия – Балтийския, Северния, Тихоокеанския и Черноморския. - Още морска авиация

Старата слава на българската авиация

Славна е българската авиация, но в минало време. Сега се подиграват с нея. Ще купуват самолети. Проблемни като аварирал изтребител без колесник. Трудно ще се приземи!
На фона на политическите лупинги ще припомним старата слава. С чужди и наши самолети. Пилотирани от луди глави, които правят чудеса в небесната синева.
През Балканската война Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е на 16 октомври 1912 г. от аероплан „Албатрос“. Взривовете са слаби и армейското командване се обръща към Стоян Величков.
Този забравен днес изобретател е автор на експлозива „Цвят“, по-добър от прочутия динамит. От 4 килограма „Цвят“ на турския задник ще му стане горещо, изчислява Стоян. Кръщава новото унищожително чудо „Величко“ и поръчва направата му във фирмата „Шуле-Зилберман“......Прочети още

Четири големи държави от ЕС отказаха да участват в покупките на оръжия от САЩ за Украйна

Франция, Италия, Чехия и Унгария отказаха да участват в проекта на президента на САЩ Доналд Тръмп за закупуване на американско оръжие за Украйна.
Инициативата на Вашингтон не беше подкрепена от Франция. Според Politico, президентът Еманюел Макрон призовава европейските страни да развиват собствена отбранителна промишленост за сметка на местните производители.
Що се отнася до Италия, тя няма да участва в проекта поради липса на средства. Вестник "Стампа" уточни, че Рим няма да последва примера на Германия, която обяви планове за закупуване на системи "Пейтриът" от САЩ за Украйна.
Чехия също отказа да участва в плана на Тръмп. Премиерът на страната Петр Фиала обясни, че Прага ще се съсредоточи върху други проекти и методи за помощ, като например инициативата за изпращане на боеприпаси.
Друга държава, която се обяви против това, е Унгария. Както отбеляза външният министър Петер Сиярто, Будапеща няма да финансира подобни доставки.
Планът на Тръмп
В понеделник президентът на САЩ постави на Москва 50-дневен ултиматум, изисквайки мирно споразумение с Киев. Ако условията не бъдат изпълнени, Тръмп заплаши да наложи 100% мита върху руския внос, заедно с вторични мита за страните, които купуват петрол, газ и други енергийни ресурси.
В същото време Доналд Тръмп обяви, че САЩ и ЕС са се споразумели да изпратят американско оръжие в Киев, като разходите се поемат от Европа. Бъдещите доставки ще включват батерии "Пейтриът", а не само ракети.
Позицията на Русия
Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, планът на Тръмп е делови. Кремъл следи отблизо всички изявления относно доставките на западно оръжие за Украйна, припомня РИА Новости.
Той подчерта, че Европа заявява готовността си да похарчи несметни суми за покупки на оръжие, за да провокира продължаване на войната. Същевременно има разногласия относно това кой ще плати, като посочи позициите на Франция, Чехия и Италия като примери. Москва изхожда от факта, че все още не се говори за доставка на ракети с голям обсег от САЩ на Киев, добави Песков.
Източник: "Труд"

BAE Systems с важно съобщение за изтребителите Eurofighter Typhoon

Британският доставчик на отбранителни технологии BAE Systems изрази увереност, че ще си осигури поръчки за до 150 нови изтребителя Eurofighter Typhoon от експортните пазари, като Турция, Саудитска Арабия и Катар са водещите потенциални купувачи, пише Turkey Today. 
"В момента работим с правителството на Обединеното кралство по редица от тези кампании“, каза Ричард Хамилтън, управляващ директор за Европа и международния сектор в сектора BAE Systems Air пред журналисти. 
Хамилтън каза, че приблизително 110 от потенциалните поръчки вероятно ще дойдат точно от Саудитска Арабия, Турция и Катар, а останалите от Полша чрез италианския партньор Leonardo SpA. 
Потенциалната сделка за Typhoon е важна за Турция, тъй като страната се стреми да модернизира военновъздушните си сили след отстраняването им от ръководената от САЩ програма за F-35. през 2019 година. 
"Фокус" припомня, че в началото на месеца, турският министър на отбраната Яшар Гюлер разговаря с главния изпълнителен директор на BAE Systems Чарлз Уудбърн за закупуването на изтребителите, а по-късно президентът Реджеп Тайип Ердоган също обяви, че сделката върви доста добре.
Източник: https://www.focus-news.net/

MWM: САЩ разположиха F-35 във Филипините

Военновъздушните сили на САЩ направиха първото си разполагане на изтребители от пето поколение F-35A във Филипините, като самолетът кацна във военновъздушната база Кларк в Пампанга като част от двустранното въздушно бойно учение Cope Thunder Philippines, пише Military Watch Magazine.
В учението участват над 2500 души персонал, включително приблизително 225 души екипаж от Тихоокеанските военновъздушни сили на САЩ и 2301 души военнослужещи от филипинските военновъздушни сили. Филипините са единственият основен стратегически партньор на Съединените щати в Тихия океан, който не е поръчал F-35, като вместо това страната е инвестирала в удвояване на флота си от много по-висококачествени южнокорейски изтребители FA-50 от четвърто поколение. Страната от Югоизточна Азия изигра ключова роля в западните планове за увеличаване на военния натиск върху Китай, като F-35, като единственият клас изтребители от пето поколение, произвеждан в западния свят, е ключов за тези планове. Изтребител е единственият извън Китай, считан за сравнимо сложен с J-20 и новите изтребители J-35 от пето поколение на Китайската народноосвободителна армия.
Разполагането на F-35 във Филипините е резултат от предходна ескалация на американското военно присъствие в страната с разполагането на системата Typhon Mid-Range Capability. Новата система е способна да осигурява противовъздушна отбрана, да насочва атаки срещу вражески военни кораби с помощта на ракета SM-6 с обсег от 370 километра и да извършва удари от земя до земя на голям обсег с помощта на крилата ракета Tomahawk. Обсегът на ракетата от 1600 километра е достатъчен за поразяване на цели по по-голямата част от източното крайбрежие на Китай, включително до Нанкин, Шанхай и Ухан. Липсата на бази на Китай в близост до континенталната част на Съединените щати ограничи способността му да реагира симетрично на подобна ескалация, въпреки че Народноосвободителната армия увеличи ученията в Източната част на Тихия океан, включително разполагането на бомбардировачи H-6 за първите им патрули край бреговете на Аляска през юни 2024 г. Очаква се бързото нарастване на възможностите на китайския флот от разрушители, самолетоносачи, подводници и бомбардировачи да позволи на въоръжените сили на страната значително да разширят операциите си близо до континенталната част на САЩ, за да отговорят на продължаващото американско и по-широко западно военно натрупване в Източна Азия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Европейците са отворени към оръжейния план на Тръмп за Украйна, но искат подробности

Няколко европейски страни заявиха, че са готови да закупят американски оръжия за Украйна по програма, обявена от президента на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че все още трябва да бъдат уточнени подробностите, пише Ройтерс.
Тръмп каза в понеделник, че Вашингтон ще достави на Украйна системи за противовъздушна отбрана Patriot, ракети и друго оръжие за войната ѝ срещу руското нашествие и че оръжята ще бъдат платени от други страни членки на НАТО. Но много неща остават неизвестни, включително количествата и точните видове оръжия, които ще бъдат предоставени, колко бързо ще бъдат доставени и как ще бъдат платени.
Американски официални представители са предложили европейските страни да приемат да предоставят част от собствените си запаси от оръжия на Украйна и след това да закупят нови от САЩ. Но някои от замесените страни казват, че все още не знаят какво се иска от тях.
Такава стъпка би позволила по-бързото доставяне на оръжия за Украйна, но би оставила отбраната на страните донори по-уязвима, докато новите системи бъдат готови.
„Готови сме да участваме. Разбира се, не можем да го направим сами, имаме нужда от партньори, но сме готови“, каза датският външен министър Ларс Льоке Расмусен пред репортери в Брюксел преди среща на Европейския съюз (ЕС) на ниво министри.
В изявление заедно с Тръмп в Белия дом в понеделник генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Германия, Финландия, Дания, Швеция, Норвегия, Великобритания, Нидерландия и Канада искат да участват в новата инициатива.
Много от тези страни са сред най-големите донори на военна помощ за Украйна, както като цяло, така и от гледна точка на човек от населението.
На въпрос дали Дания може да предостави на САЩ оръжия от собствените си запаси като част от програмата, Расмусен заяви: „Ние не разполагаме с такива системи – системите Patriot, така че, ако решим да се включим, а ние сме напълно готови да го направим, това ще бъде с пари и трябва да уточним подробностите“.
Европейски министри заявиха, че ще трябва да проучат как могат да бъдат платени новите покупки на американски оръжия. В много случаи това вероятно ще включва обединяване на страните за закупуване на американски оръжейни системи.
„Сега трябва да видим как заедно можем да се включим и да финансираме, наред с други неща, Patriot, които те планират да изпратят на Украйна“, каза шведският външен министър Мария Малмер Стенергард пред Шведското национално радио.
В Брюксел нидерландският външен министър Каспар Велдкамп заяви, че страната му разглежда плана „с положително отношение“.
Попитан за програмата, норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик заяви пред Ройтерс, че Осло е „в близък диалог с Украйна“ по въпроса за военната помощ и „противовъздушната отбрана остава висок приоритет за Украйна и за норвежката военна подкрепа“.
„Новрегия е допринесла със значителни суми за противовъздушната отбрана на Украйна, включително съфинансиране на дарението на система Patriot и ракети“, каза той.
Финландското министерство на отбраната заяви, че Хелзинки „ще продължи да предоставя материална подкрепа на Украйна“.
„Подробностите за инициативата на САЩ все още не са известни и ние имаме интерес да разберем повече за тях преди да можем да заемем по-конкретна позиция по въпроса“, допълни то.
Източник: https://www.investor.bg/

56 години от старта на мисията "Аполо 11"

Преди 56 години на 16 юли е изстреляна историческата за човечеството мисия Аполо 11. В кораба се намират първите хора, които стъпват на Луната четири дни по късно. Saturn V излита от космическия център Кенеди с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат Eagle успешно каца на Луната.
Пилотираният космическия кораб Аполо 11 е съставен от ракетата-носител Saturn V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни Columbia и лунния модул (LM-5) с позивни Eagle. Общата им маса е 43,9 тона, като това е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него.
Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
Изстрелването протича по план на 16 юли 1969 година. Двигателите на отделните степени работят и 12 мин. след старта корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата-носител и корабът поема курс към Луната. - (видео)
След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул. - (видео)
55 ч. след старта Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Eagle трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане.
По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.
В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието. - (видео)
Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло.
На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди Нийл Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра. - Още Космос

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.