Архив - от 1 до 15 юли

Китай и Русия извадиха разрушители, крайцери и подводници за знакови учения с бойни стрелби

Съвместното руско-китайско военноморско учение „Joint Sea-2026“ приключи и в него участваха флагманът на руския Тихоокеански флот – крайцерът от клас „Слава“ „Варяг“, и разрушителят от клас „Тип 055“ „Аншан“, заедно с руска подводница от клас „Кило“ и китайска дизел-електрическа подводница от клас „Тип 039B“, пише Military Watch magazine.
Коментирайки ученията, командващият руското учение контраадмирал Сергей Сичко отбеляза: „По време на учението екипажите и щабовете на двете страни ефективно отработиха ключови аспекти от управлението, комуникацията и координацията на съвместните сили.“
Той посочи, че всяка фаза от съвместните операции е послужила като възможност за обмен на професионален опит в области като съвместно маневриране, противовъздушна и противоподводна отбрана.
Руският флот не е придобивал нови разрушители или крайцери след разпадането на Съветския съюз, което доведе до рязък спад в състоянието на неговите океански бойни кораби, особено в сравнение с тези на Китай. Възможностите на подводниците от клас „Кило“ също са много ограничени в сравнение с тези на китайския клас „Тип 039B“, главно поради липсата на въздушно-независими системи за задвижване (AIP). Слабото представяне на крайцерите от клас „Слава“ в руско-украинската война може да ограничи стойността на съвместните учения за Китай по отношение на натрупването на опит. За руския флот обаче оперирането заедно с клас „Тип 055“, който се смята от мнозина за най-способния разрушител в света, би могло да бъде безценно. Ученията послужиха за подчертаване на мащаба както на спада в позициите на руския флот, така и на възхода на китайския.
Спекулира се, че бъдещи учения могат да включат ядрени подводници от двете страни. Северноморският флот на Военноморските сили на Китайската народноосвободителна армия е оборудван с най-малко две ударни ядрени подводници „Тип 093A“ и три „Тип 093B“, като се очаква в бъдеще да придобие още поне десет, включително новите ударни подводници от клас „Тип 095“, които в много отношения са най-модерните в света. Руският Тихоокеански флот разполага с три нови ядрени ударни подводници от клас „Ясен“, които имат значително по-висок международен авторитет от крайцерите или дизел-електрическите подводници на страната и може да имат предимства пред клас „Тип 093“.
Източник: https://epicenter.bg/

97 български военни заминават за мисията на НАТО в Косово

Изпращат 97 войници от Въоръжените сили на Република България за участие в състава на силите на Регионално командване „Запад" на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR).
Тържествената церемония по тяхното изпращане ще се състои на 16 юли в Стара Загора, съобщиха от министерство на отбраната. 
В състава на българския контингент са включени 97 военнослужещи, основно от 2-ра Тунджанска механизирана бригада от състава на Сухопътните войски. В мисията участват още военнослужещи от Съвместното командване на силите, Служба „Военна полиция", Мобилната КИС и Военномедицинска академия.
Формированието ще бъде дислоцирано в база „Виладжио – Италия", откъдето ще изпълнява задачи по патрулиране, наблюдение и подпомагане на сигурността в зоната за отговорност.
Официалната церемония по изпращането на българския контингент ще започне в 11:00 часа пред сградата на Община Стара Загора.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Румъния посрещна първия си нов военен кораб след повече от 30 години

Румъния получи първия си нов военен кораб от повече от 30 години в сделка за 223 милиона евро (без ДДС). Според Defense News корветата "Contraamiral August Roman" първоначално е построена от отбранителната компания Asfat за турските военноморски сили като офшорен патрулен кораб.
Румънското министерство на националната отбрана съобщи, че плавателният съд е пристигнал в Констанца след 14-часово плаване, по време на което е превозвал екипаж от 85 военноморски служители, които са завършили триседмично обучение под наблюдението на Турския учебен център на военноморските сили.
От една страна, сделката цели повишаване на сигурността в Черно море. От друга - засилване на търговските отношенията с Турция, като това е първата доставка на построен в южната ни съседка военен кораб за държава членка на Европейския съюз и НАТО.
По време на церемонията по предаване турският президент Реджеп Ердоган определи сделката като отражение на стратегическото партньорство между двете страни, заявявайки, че "сигурността на Черно море е неразделна част от евроатлантическата архитектура за сигурност".
Президентът Никушор Дан потвърди, че са обсъдили по-широко индустриално сътрудничество, включително турски инвестиции в отбранителния сектор на Румъния.
Според медията дължината на "Contraamiral August Roman" е приблизително 99,5 метра и разполага със 76-милиметрово основно оръдие, две картечници, системи за навигация и управление на бойни действия, 3D радар за наблюдение, радар за управление на огъня, системи за електронна война, сонар и интегриран комуникационен пакет.
Това обаче няма да е последната инвестиция на Румъния в отбрана - страната планира нов пакет от обществени поръчки на стойност 42 милиона евро през втората половина на 2026 г.
Източник: https://money.bg/

FT: ЕС позволи на Киев да купи за 6 млрд. евро китайски части за дронове

ЕС позволи на Украйна да отдели 6 млрд. евро от отпуснатия им заем за закупуване на компоненти за китайски дронове, пише Financial Times.
Посочва се, че Киев е получил специално разрешение да използва част от транша от 6 милиарда евро за закупуване на компоненти за дронове от Китай.
Според условията на заема, отбранителните продукти, закупени със средства от ЕС, трябва да идват главно от единния пазар, от Украйна или от одобрени партньори като Канада.
Други съюзници могат да получат право на участие, ако подпишат споразумение за партньорство в областта на сигурността с ЕС. 
Правилата предвиждат и изключение. Ако подобни продукти не могат да бъдат закупени достатъчно бързо от страни, които отговарят на критериите, или в количествата, необходими на Украйна, Киев може да подаде заявление до Брюксел за разрешение да ги закупи от други страни, както в този случай.
Източник: https://www.focus-news.net/

Кабинетът предлага ратифициране на споразуменията по инструмента SAFE

Министерският съвет одобри предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумение за заем и на Оперативните договорености по инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.
От българска страна Споразумението за заем е подписано от министъра на финансите, а за Оперативните договорености - от министъра на отбраната. От страна на Европейската комисия документите са подписани от комисаря по отбрана и космическо пространство Андрюс Кубилюс и комисаря по бюджет, борба с измамите и публична администрация Пьотър Серафин.
След ратифицирането на двете споразумения от Народното събрание ще бъде осигурено финансовото обезпечаване на деветте ключови проекта за развитие на Въоръжените сили по инструмента SAFE.
Източник: https://otbrana.com/

„Бриз 2026“ продължава с изпълнение на задачи на море

Корабите, участващи в учението "Бриз 2026”, продължават на 14 и 15 юли да изпълняват планираните задачи на море. Провеждат се съвместни противоминни  действия от минен ловец „Струма“, минен ловец „Акчай“ от Военноморските сили на Република Турция и минен ловец „Константин Думитреску“ от Военноморските сили на Румъния от състава на Противоминната група в Черно море. Патрулните сили съвместно със самолети от морската патрулна авиация на Република Франция и Република Турция проведоха противоподводно упражнение, с използване на спускаеми и подкилни хидроакустически станции, както и пасивни и активни хидроакустически буйове. Беше проведена операция за отразяване на атаки от въздушен противник, с участието на патрулни и противоминни кораби от Военноморските сили и самолети от Военновъздушните сили.
Български и американски водолази извършват търсене и откриване на дънни мини с помощта на дистанционно управляеми апарати.
Тимовете за специални операции на Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции извършиха съвместни задачи по скрито наблюдение и разузнаване за разкриване на състава на Военноморска база и разположението на корабните формирования.
На проведената работна среща между експерти от Военноморските сили на Република България и представители на правителствени и неправителствени организации и ведомства се обсъдиха и координираха съвместните действия.
Планът на учението е наситен с множество мероприятия, което осигурява достатъчно реализъм в действията и високо ниво на натоварване на участниците, съобщава Пресцентърът на националното военноморско учение „Бриз 2026”.
Източник: https://otbrana.com/

Новите руски изтребители Су-35 вече са на служба в Алжир

Публикуването на първото изображение, показващо изтребителите за превъзходство във въздуха Су-35 в полет на служба в алжирските военновъздушни сили, подчерта ролята на този тип в най-амбициозното усилие за модернизация на бойната авиация в Африка. След съобщения в края на 2024 г., че са направени поръчки за Су-35, през март 2025 г. за първи път беше потвърдено, че доставките на изтребителите са започнали. Последните кадри на самолета следват публикуването на кадри, потвърждаващи доставката на изтребителите Су-34 в средата на юни, и кадри, потвърждаващи доставката на изтребители от пето поколение Су-57 в края на февруари, пише Military Watch Magazine. По този начин Алжир започна да получава първите си партиди от трите най-тежки и сложни типа изтребители в производство на Русия в рамките на 15 месеца.
Министерството на отбраната на Алжир е закупило 18 изтребителя Су-35, които имат значителни общи черти с изтребителите Су-30МКА, които формират гръбнака на флота на страната. Над 70 изтребителя Су-30МКА са в експлоатация, като поръчките са направени постепенно между 2006 и 2019 г. И двата типа изтребители са силно подобрени производни на „поколение 4+“ на съветския изтребител за превъзходство във въздуха от четвърто поколение Су-27 Flanker, като Су-30МКА интегрира технологии от спрените изтребители за превъзходство във въздуха Су-27М и Су-37, включително двигатели с векторно управление на тягата за изключителна маневреност и фазирана радарна решетка N011M. Су-35 е разработен близо десетилетие по-късно и въпреки че има по-високи нужди от поддръжка, той е по-усъвършенстван самолет с цялостно превъзходни възможности в почти всички области, включително обхват, летателни характеристики и ситуационна осведоменост.
Тъй като Алжир е най-голямата страна в Африка, военновъздушните сили на страната са длъжни да защитават територия, приблизително еквивалентна на площите на Франция, Германия, Испания, Италия, Белгия, Швейцария и Гърция взети заедно, което прави много по-дългите обсеги на руските изтребители в сравнение със западните им аналози особено ценни. Су-35 се възползва от свръхкрейсерските си възможности, които Су-30 не притежава, което му позволява да патрулира въздушното пространство на страната свръхзвуково, без да прави компромис с обхвата си чрез използване на форсажни горива. Изтребителът има изключително успешен боен опит с много малко загуби и по-обширни бойни изпитания във въздуха от всеки друг тип изтребител след Студената война. Въпреки че преди това възможностите му бяха ограничени от ограниченията на ракетата въздух-въздух Р-77-1, основното му противовъздушно оръжие, потвърдената интеграция на ракетата въздух-въздух Р-77М в средата на 2025 г. значително подобри бойния му потенциал.
Въпреки че Су-35, до доставката на Су-57 на алжирските военновъздушни сили, беше смятан за най-способния тип изтребител в Африка и вероятно в арабския свят, изтребител е ограничен в редица свои възможности в сравнение с новите китайски и американски типове изтребители. Те включват не само J-20, J-35 и F-35, които в момента се считат за най-модерните типове изтребители в света, но и нови типове изтребители от четвърто поколение, включително китайските J-16, J-15T и американския F-15EX. J-16 и J-15T, макар и също базирани на дизайна на Су-27, използват по-модерни композитни материали, оръжия, сензори и авионика, като техните възможности за мрежово-центрична война са далеч по-добри. Това повдигна сериозни въпроси относно това дали Алжир скоро ще започне да закупува китайски типове изтребители, тъй като министерството на отбраната на страната все по-често прави поръчки за китайски военни кораби, системи за противовъздушна отбрана, системи за електронна война и други съвременни средства. J-35 в частност се смята за водещ кандидат за модернизиране на флота на страната. - Още за  Су-35
Източник: https://trud.bg/

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Климент Ефтимов Бояджиев

Днес се навършват 93 години от смъртта на генерал-лейтенант Климент Ефтимов Бояджиев.
Той е роден на 15 юли 1861 г. в Охрид, Македония. Учи в Софийската гимназия, завършва Военното училище в София (1883) и генералщабна академия в Торино, Италия (1893). Като младши офицер-подпоручик, е зачислен в 4-та пехотна Самоковска дружина, а след това е командир на рота в 1-ви пехотен Софийски полк. През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус. На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, а през 1888 г. в чин капитан. Командва 8-ми пехотен Приморски полк и 2/9 бригада. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1910 г. е назначен за началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Същата година е произведен в чин генерал-майор.
През Балканската война (1912-1913) с 4-та пехотна дивизия в състава на 3-та армия участва в сраженията при Селиолу, Гечкенли, Бунархисар, Люлебургаз. След неуспешната атака на Чаталджанската позиция е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1-ва и 3-та армии (ноември 1912).
По време на Междусъюзническата война (1913) командва маневрена група в състава на 5-та армия,която успешно атакува сръбските части на укрепената позиция Побит камък.
След войната е назначен за военен министър (23 август 1913 - 1 септември 1914), а по-късно за началник-щаб на войската (1915). През Първата световна война (1915-1918) командва 1- ва българска армия (октомври 1915 - септември 1916), която завоюва победите при Зайчар, Ниш, Прищина, Битоля и Охрид. През 1916 г. тя настъпва на юг към Лерин, където води ожесточени боеве със съглашенските войски. Контранастъплението им е отбито, но се налага 1-ва армия да се оттегли назад. Неуспехът става причина за снемането му от заемания пост, след което е уволнен от армията (15 септември 1916).
След войната по време на управлението на Ал.Стамболийски емигрира в Германия. След завръщането си живее в София, където умира на 15 юли 1932 г .
Награден е с военния орден „За храброст” II, III ст. 2 кл; орден „Св. Александър” II ст. с мечове; народния орден „За военна заслуга” IV ст. и ордена „За заслуга” на военна лента. Към заслугите му се числи и изработването на първата релефна карта на България.

На този ден

На 15 юли 1915 г. поручик Стефан Калинов излита за изпълнение на изпитателен полет на конструирания от него биплан „Доган“, подобен на френския самолет Voisin.
По време на изпитателния полет, при 600 м. височина, планерът губи скорост, влиза в свредел и се разбива в земята.
Загиват поручик Калинов, герой от Първата балканска война и артилерийският поручик, курсист по авиационно дело, Христо Джинджифиров

Премиерът: Мястото на България не е в коалицията на желаещите

Получих покана България да се присъедини към коалицията на желаещите, но нейното място не е там, защото ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна. България не предоставя такава помощ, защото вярваме, че решението на този конфликт не е в неговото удължаване с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която да сложи най-сетне край на военните действия.
Благодаря на президента Еманюел Макрон за поканата да отбележим националния празник на Франция – един истински символ на вечния стремеж на човечеството към свобода и към демокрация. Участието на българските гвардейци в този парад вече е традиция в знак на изключително добрите отношения между България и Франция.
За първи път България се заявява открито със своя национален интерес, когато става въпрос за налагането на санкции срещу Русия и виждаме, че няма нищо страшно в това една държава да отстоява интересите си в колективен формат. Европейският съюз е силен, когато самите държави членки са силни, а те могат да бъдат силни само когато отстояват своите интереси. Това поведение се уважава от всички останали партньори.
Затова България заяви открито своите резерви към включването на определени физически лица в санкционния списък и своята категорична готовност да наложи вето на целия пакет, ако те не бъдат извадени от списъка. Видяхме, че и трите лица бяха извадени от списъка, както и че държавите членки на ЕС все повече пречупват санкциите през своя национален интерес. Когато налагаме 21-ви пакет санкции, трябва да си зададем въпроса защо стигаме дотук и какво става с предишните 20 пакета санкции? Явно те не постигат целта си и трябва да следим преди всичко санкциите да не вредят на самите държави, които ги налагат.
От фейсбук-страницата на премиера Румен Радев

Турският безпилотен изтребител Bayraktar Kizilelma порази цел със свръхзвукова ракета

Първият безпилотен изтребител на Турция, Bayraktar Kizilelma, успешно порази целта си в първия си тест с бойна стрелба, използвайки свръхзвуковата ракета клас "въздух-повърхност“ JET-230 на Roketsan, обяви в понеделник разработчикът Baykar, пише Turkey Today.
Изпитанието за стрелба е проведено в 5-та главна реактивна база в Мерзифон.
След изпитателни дейности, безпилотният изтребител излетя на 11 юли с две свръхзвукови ракети JET-230 под крилете си и се насочи към цел над морето.
Bayraktar Kizilelma изстреля ракетата JET-230 от разстояние над 120 километра, уцелвайки целта с точност. Baykar заяви, че успешният тест е демонстрирал способността на самолета да изпълнява критични мисии, използвайки свръхзвукови боеприпаси клас "въздух-повърхност“.
Водещият теста, председателят на Baykar и главен технологичен директор Селчук Байрактар ​​поздрави екипа след успешното изстрелване. "Още един важен етап е завършен. Искрено ви поздравявам всички, приятели“, каза той.
Според Baykar, интеграцията на боеприпаси, разработени в страната, в Bayraktar Kizilelma се е ускорила през последните месеци.
Самолетът е завършил успешни изпитания с ракета "въздух-въздух“ "Гокдоган“, както и с управляеми боеприпаси "Толун“, "ТЕБЕР-82“ (KGK) и "ЛГК-82“.
Добавянето на ракетата JET-230 допълнително разширява оперативните възможности на самолета.
Източник: https://www.focus-news.net/

Германия отчита рязко покачване на заявленията за отказ от военна служба

Броят на заявленията за отказ от военна служба в Германия е нараснал рязко през първата половина на годината, показват данни на Федералната служба по въпросите на семейството и гражданското общество, цитирани от ДПА.
По информация на институцията до момента са подадени 5862 заявления. За сравнение, през цялата 2025 г. те са били 3867, а през 2024 г. - 2998.
През 2011 г., когато Германия преустанови задължителната военна служба, заявленията за отказ от военна служба по съображения на съвестта са били 4348.
Според германски медии увеличението вероятно е свързано със засилените опасения за сигурността и с новия закон за военната служба, който влезе в сила на 1 януари. Законът въвежда задължителни медицински прегледи за млади мъже, родени през или след 2008 г., и цели да увеличи броя на доброволците за германските въоръжени сили.
Ако поставените цели за набиране на личен състав не бъдат изпълнени, германският парламент може да въведе задължителна военна служба според нуждите, при която определен брой граждани ще бъдат мобилизирани за попълване на недостига в армията.
Въпреки че задължителната военна служба беше отменена от 2011 г., тя остава предвидена в германската конституция. Правото на отказ от военна служба по съображения на съвестта също продължава да бъде гарантирано съгласно от основния закон на страната.
Източник: https://www.bta.bg/

Украйна получава изтребители Rafale, първият полита до 2029 г.

Украйна получава френски изтребители Rafale. Президентът на Франция Еманюел Макон съобщи, че първият от тях трябва да излети над Украйна през 2028-2029 г., а тренировъчните полети ще започнат през следващите месеци. 
Той каза това по време на съвместна пресконференция с лидерите на Украйна, Великобритания и Германия в понеделник, 13 юли, пише European Pravda.
Макрон заяви, че Украйна планира да закупи 16 френски изтребителя Rafale с подходящи оръжия. 
"Първият от тях трябва да излети над Украйна през 2028-2029 г., а тренировъчните полети ще започнат през следващите месеци", подчерта френският лидер.
Той също така заяви, че Франция ще предостави на Украйна лицензи за производството на нейните ракети.
На същия ден десет европейски държави, включително Украйна, след учредителната среща в Париж, обявиха създаването на Интегрирана коалиция за противоракетна отбрана, която ще развие потенциала на Европа за противоракетна отбрана.
Източник: https://www.focus-news.net/

Какво представлява AR-15 - пушката, с която стреляха по Доналд Тръмп

Атентатът срещу Доналд Тръмп преди година в Пенсилвания повдигна сериозни въпроси и тепърва анализатори, политолози и специалисти по сигурност ще предлагат своите версии за инцидента. - (видео)
Но вече има няколко неоспорими факта – идентифициран е стрелецът, това е 20-годишният Томас Матю Крук. Известно е също оръжието, с което той се опита да убие кандидата за президент на републиканците –  според Сикрет Сървиз, куршумите са изстреляни от пушка AR-15. За нея става въпрос в тази статия.
AR-15 е полуавтоматична самозареждаща се пушка, произведена за първи път в средата на 50-те години на миналия век. Първоначално рекламирана като спортна или ловна пушка, нейната репутация до голяма степен се свързва с масовите стрелби. В най-малко 10 от 17-те най-смъртоносни масови стрелби в САЩ е използвана пушка тип AR-15, според Вашингтон пост. Наричана „най-популярната пушка в Америка” от Националната оръжейна асоциация, AR-15 символизира за мнозина ангажимента към Втората поправка.
Нападателно оръжие или не?
Дали AR-15 се счита за нападателно оръжие е тема на разгорещен дебат. Националната спортна асоциация по стрелба не класифицира AR-15 като нападателна, а вместо това я смята за модерна спортна пушка. Експертите определят нападателната пушка като напълно автоматично „огнестрелно оръжие, способно на селективен огън”, което изключва AR-15 от тази категория.
Но определението за „нападателно оръжие” е по-скоро законодателно, отколкото техническо, което означава, че критериите варират в зависимост от закона. В някои щати, вкл. Калифорния, AR-15 е категоризирана именно като нападателна.
M16, военна пушка, използвана по време на войната във Виетнам, е адаптирана от AR-15. Но AR-15 се различава по това, че се предлага на пазара като полуавтоматична пушка, докато M16 може да бъде напълно автоматично оръжие и да произвежда залпов огън.
Компанията ArmaLite първоначално пусна AR-15 за военните, но опитът беше неуспешен, което накара производителят да продаде патента на Colt през 1963 г., отбелязва Тайм в публикация за историята на пушката. Така AR-15 се позиционира на пазара като ловна и спортна пушка от Colt.
Защо е толкова популярна
AR-15 без съмнение се превърна в предпочитана карабина от собствениците на оръжия в САЩ. Според последните оценки, около 20 милиона американци притежават някоя от тези пушки.
Популярността на AR-15 се дължи в голяма степен на нейната модулност. Почти всяка функция на пушката може да се конфигурира до известна степен. Цената също играе ключова роля за голямото ѝ търсене – тя варира в зависимост от качеството, но обикновено е около $400 и нагоре.
Това не означава непременно, че някоя модификация на AR-15 не може да струва хиляди долари, но за сравнение, един пистолет е на приблизително същата цена, въпреки много по-малкия си размер и капацитет.
Бумът в популярността на AR-15 се обяснява и с изтичането на патента за пушката  през 70-те години. След като Colt вече не притежаваше изключителните права за огнестрелни оръжия в стил AR, десетки други компании се възползваха от това и започнаха да произвеждат и продават тези пушки.
Опити за забрана на AR-15
През 1994 г. Конгресът прие Закона за защита на обществената безопасност и огнестрелното оръжие за развлечение – федерална забрана за нападателни оръжия, която забранява производството на повече от 100 огнестрелни оръжия за гражданска употреба, включително AR-15. Тази забрана отпадна през 2004 г., тъй като Конгресът не успя да осигури достатъчно гласове за подновяване.
Последваха призиви от видни демократи за подновяване на подобна забрана. Сенатор Даян Файнщайн предложи законопроект за забрана на нападателни оръжия в края на януари 2023 г., но не е постигнат напредък по него.
Някои щати, включително Вашингтон, Калифорния и Ню Джърси, имат ограничения върху оръжията за нападение, които оказват влияние върху притежаването на пушки като AR-15. А в Тексас щатските законодатели придвижиха законопроект за контрол върху оръжията, който увеличава законовата възраст за закупуване на нападателно оръжие на 21 години.
Източник: https://technews.bg/

На този ден

Боят в Кресненското дефиле, худ. Сотирис ХристидисОт 14 до 18 юли 1913 година Българската армия провежда Кресненската операция.
Планът на Главното командване предвижда обкръжаване и унищожаване на гръцката армия в Кресненското дефиле с три концентрични удара в общо направление на прохода Предел. Формирани са три ударни групировки – дясна, централна и лява. Лявата групировка минава в настъпление на 14 юли и в тридневни бойни действия отхвърля противника от Разложкото поле към Предела, след което отразява контраудара на 6-а и 7-а гръцка пехотна дивизия.
От 15 юли дясната групировка успешно настъпва към южния изход на Кресненската теснина и затваря противника в Симитлийското поле. На 15 и 16 юли централната групировка се отбранява, а на 17 юли преминава в настъпление, при което гръцките войски са изправени пред заплахата от пълно обкръжение и разгром. Само бързата намеса на гръцките делегати на преговорите в Букурещ довежда до прекратяване на военните действия и сключване на мирен договор (28 юли 1913). Операцията остава незавършена и силите на противника се спасяват от пълно разгромяване.

Първите партиди бомбардировачи Су-34 и изтребители Су-30СМ2 за 2026 г. са доставени

На 9 юли 2026 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ПАО ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е произвела и доставила на руското Министерство на отбраната партиди многоцелеви изтребители Су-30СМ2 и изтребители-бомбардировачи Су-34 (фронтови бомбардировачи). Самолетите са завършили целия цикъл от необходимите наземни и летателни заводски изпитания и са се отправили за местата за носене на бойна служба. - (видео)

Германия отпуска на Украйна финансова помощ за закупуването на 50 000 бойни дрона, съобщиха представители на отбранителната индустрия

Германия отпуска на Украйна финансова помощ за закупуването на 50 000 бойни дрона, предаде Ройтерс, като се позова на представители на компании от отбранителната индустрия.
Това е една от най-големите украински поръчки на дронове, финансирани от западно правителство.
Киев силно разчита на различни безпилотни апарати в хода на войната с Русия и всяка година произвежда милиони дронове, а украинските сили ежедневно нанасят хиляди удари с дронове.
Финансираната от Германия поръчка включва дронове „Шрайк“ (Shrike), произвеждани от големия украински производител „Скайфол“ (SkyFall) и оборудвани със софтуер от американската компания за отбранителни технологии „Аутерион“ (Auterion). Това са безпилотни летателни апарати с управление „от първо лице“ (First-person view), които могат автономно да проследяват и поразяват движещи се обекти в последната фаза на полета.
Изпълнителният директор на „Аутерион“ Лоренц Майер информация за договора, като добави, че той възлиза на около 90 милиона евро и се финансира от европейска държава. Той заяви за Ройтерс, че част от дроновете вече са били доставени на украинското правителство, а останалите трябва да бъдат изпратени през тази година.
„Скайфол“ потвърди участието на Германия в поръчката, но посочи, че компанията не може да оповестява подробности. 
Германското министерство на отбраната отказа да даде коментар от съображения за сигурност.
Дроновете „Шрайк“ не са скъпи и украинската армия ги използва от 2023 г. В последно време те станаха обект на международен интерес. Версия, наречена „Шрайк“ 10-Ф, която е съвместно произвеждана от „Скайфол“ и британската компания „Скайкътър“ (Skycutter), се класира на първо място в първия етап от организирани от Пентагона конкурсни изпитания, в които участват редица производители на отбранително оборудване. Изпитанията са част от инициатива на стойност 1,1 милиарда долара за поръчката на стотици хиляди дронове камикадзе.
Майер каза, че тази година „Аутерион“ помага за доставката на общо 100 000 дрона за Украйна в сътрудничество с различни производители на хардуер и с финансовата подкрепа на няколко западни правителства. Това включва и договор с Пентагона на стойност 50 милиона долара за доставка на 33 000 дрона, които „вече са доставени в Украйна“.
Миналия месец Великобритания обяви, че през 2026 г. ще предостави на Украйна 150 000 дрона в рамките на по-широк пакет от финансова помощ на стойност 752 милиона британски лири (1,01 милиарда долара).
Източник: bta

Полша прехвърли ракети Patriot на Украйна

Полша прехвърли от 3 до 9 ракети Patriot на Украйна, което е малък брой в сравнение със съществуващите полски запаси. Това заяви в ефира на RMF FM заместник-министърът на отбраната на Полша Цезари Томчик.
Томчик отбеляза, че Варшава е постигнала споразумение с американците, че в случай на заплаха ще получи много по-голямо количество.
Той добави, че "германците нямат нищо общо с това“, а операцията по доставката на необходимите ракети на украинците се подготвя от генералния секретар на НАТО и Европейското командване на САЩ.
Томчик нарече резервите, прехвърлени на Украйна, "незначителни“ в сравнение със собствените ресурси на Полша.
Припомняме, че наскоро Полша беше обхваната от политически скандал, след като заместник-председателят на Сейма и лидер на "Конфедерацията“ Кшищоф Босак заяви, че "през март,  тайно от Сейма, правителството е прехвърлило  на Украйна скъпи и трудни за придобиване ракети-прехващачи за системата Patriot.
Източник: https://www.focus-news.net/

Турция гони Топ 10 в света по износ на оръжие, отчете над 11 млрд. долара приходи

Турският вицепрезидент Джевдет Йълмаз заяви, че процесът по потенциалното придобиване на изтребители F-35 сега е в компетенциите на американската администрация, пише Turkey Today.
Изявлението му идва след думите на президента на САЩ Доналд Тръмп, че ще облекчи санкциите срещу Турция. 
"Всички заедно ще следим следващия етап, но сега топката е в ръцете на американската администрация. Те със сигурност ще направят необходимото", каза Йълмъз.
По негови думи добрите отношения между Тръмп и Ердоган са изиграи важна роля.
"Вярвам, че връзката, която той е установил с нашия президент, е важна. Той демонстрира много хармоничен подход. Има голямо уважение към нашия президент и го е изразявал многократно. Той вече ясно е заявил политическата си воля“, каза Йълмаз, добавяйки, че когато журналисти попитали Ердоган по въпроса, президентът отговорил: "Продължавайте да ни наблюдавате“.
Йълмаз каза, че това предполага предстоящ напредък.
Потвърждавайки противопоставянето на Анкара на санкциите сред съюзниците от НАТО, Йълмаз заяви: "Не трябва да има санкции между съюзниците, нито пък търговски ограничения. За съжаление, Турция се сблъска както с явни, така и скрити санкции и пречки.“
Той каза, че Турция е използвала натиска, за да засили собствените си възможности.
"Стигнахме до точката, в която изнасяме за страни, които някога ни налагаха ограничения. Продукти, които някога не можехме да купим, въпреки че предлагахме плащане, сега са продукти, които продаваме на други“, каза той, добавяйки, че подобни ограничения са фундаментално несъвместими с духа на съюза.
Той каза, че Турция е 11-ият по големина износител на отбранителна продукция в света и очаква да влезе в топ 10 в близко бъдеще, като износът ѝ е надхвърлил 10 милиарда долара миналата година и е надхвърлил 11 милиарда долара през последния 12-месечен период
Той добави, че в сектора работят около 100 000 души със средна възраст 34 години, в сравнение със средна възраст над 50 години в западните страни.
"Следователно, бъдещето принадлежи на нас. Бъдещето принадлежи на Турция“, добави той.
Йълмаз каза, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте лично е похвалил организацията на срещата на върха от Турция, цитирайки Рюте, който му е казал: "Следващата страна домакин има много трудна задача. Вие сте поставили летвата много високо.“
Той определи събитието като "изключително успешна среща на върха без никакви инциденти“.
Източник: https://www.focus-news.net/

MWM: Ядреният суперносач USS Abraham Lincoln счупи исторически рекорд

Американският самолетоносач Abraham Lincoln (CVN-72) чупи рекорди и остана в морето повече от 200 последователни дни, докато поддържаше бойни операции в Близкия изток, пише MWM.
Разполагането подчертава нарастващото напрежение, наложено върху флота на американските самолетоносачи от едновременните глобални ангажименти и нарастващите проблеми с поддръжката. Abraham Lincoln, флагманът на Трета ударна група за самолетоносачи, напусна военноморската база Сан Диего на 21 ноември 2025 г. за това, което първоначално се очакваше да бъде рутинно разполагане в Индо-Тихоокеанския регион. След кратка спирка на Гуам на 11-12 декември, самолетоносачът незабавно възобнови операциите си, напускайки пристанището само след един ден. 
След отплаването от Гуам, Abraham Lincoln е в непрекъснато плаване. След започването на военната операция срещу Иран, въздушното крило на суперносача се превърна в едно от основните военноморски средства, поддържащи удари по ирански цели.
Според офицери, служещи на борда на кораба, разполагането вече е надминало всеки предишен период, през който съвременен американски самолетоносач е прекарвал непрекъснато в морето. Лейтенант-командир Алексис Травис, който служи на борда на кораба, публично заяви, че екипажът "официално е претендирал за титлата за най-много последователни дни в морето сред всички съвременни самолетоносачи“. Въпреки че USS Gerald R. Ford наскоро завърши най-дългото общо разполагане на американски самолетоносач, продължило приблизително 326 дни, това разполагане включваше множество посещения на пристанища в цяла Европа и следователно не се доближаваше до непрекъснатата издръжливост в морето, демонстрирана от Abraham Lincoln.
Източник: https://www.focus-news.net/

Корабите, участващи в учението „БРИЗ 2026”, излязоха на море

Започна фазата на море на националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026”. Корабите от многонационалното оперативно съединение, под командването на командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Радко Пенев напуснаха Военноморска база - Бургас и  Пристанище Бургас и излязоха на море.
Действията на оперативното съединение за деня включват изпълнение на задачи, свързани с противоминно подводно обследване с морски автономни апарати, провеждане на кораби през предварително прочистен от морски мини канал, бойни действия срещу подводници и противодействие на асиметрични заплахи на море срещу бързоходни лодки.
Бяха изпълнени съвместни тренировки в базови условия от представители на Центъра на НАТО по морски възпиращи операции с групи от патрулните кораби, участващи в учението, по проверка и задържане на кораб.
Участващите в учението специализирани водолазни групи във Военноморска база – Варна ще тренират действия по обследване на подводната част на кораби за магнитни мини, медицинска евакуация и охрана на кораби в пристанището.
По време на действията в рамките на учението „БРИЗ 2026“ в морските пространства на Република България, на борда на командния кораб “Капитан Ӏ ранг Димитър Добрев“ на Противоминната корабна група MCM Black Sea, под ръководството на офицер от ВМС на Република България ще бъдат и щабни офицери от ВМС на Румъния и Република Турция. Действията на Противоминната група ще са наблюдавани от борда на командния кораб от офицери от ВМС на САЩ, Франция и Италия.
По време на морската фаза на учението, корабите на море ще изпълняват задачи съвместно със самолети от морската патрулна авиация на Турция и Франция, както и с вертолет от състава на Военноморските сили на България, съобщава Пресцентърът на националното военноморско учение „Бриз 2026”.
Източник: https://otbrana.com/

САЩ преместиха атомната подводница USS Tucson в Гуам, засилвайки натиска срещу Китай в Тихия океан

Военноморските сили на САЩ официално прехвърлиха атомната ударна подводница USS Tucson (SSN-770) от досегашната ѝ база в Пърл Харбър, Хавай, във военноморската база Гуам. Ходът е част от мащабната стратегия на Вашингтон за укрепване на подводното си присъствие в западната част на Тихия океан на фона на нарастващото съперничество с Китай, пише Military Watch.
Подводницата пристигна в пристанище Апра на 10 юли, където ще замени USS Jefferson City, която вече се е завърнала в Пърл Харбър.
Преместването има важно стратегическо значение. Гуам се намира на около 2700 километра от Тайванския проток и е значително по-близо до Южнокитайско море в сравнение с Хавай. Това позволява на американските подводници да достигат потенциалните райони за операции с няколко дни по-бързо, отколкото ако отплават от Пърл Харбър или от западното крайбрежие на САЩ.
USS Tucson е атомна ударна подводница от клас Los Angeles. Тя разполага с 24 оръжия, изстрелвани през торпедните апарати, както и с 12 вертикални пускови установки за крилати ракети Tomahawk. По-краткото време за придвижване означава, че плавателният съд може да прекарва значително повече време в реални бойни патрули и разузнавателни мисии, вместо в преходи между базата и района на действие. Това повишава ефективността на американските подводни сили както в мирно време, така и при евентуален военен конфликт.
Решението е поредното доказателство за все по-голямата роля, която Съединените щати отреждат на атомните ударни подводници при евентуален сблъсък с Китай. Докато надводните бойни кораби стават все по-уязвими за далекобойни противокорабни балистични и крилати ракети, както и за съвременните средства за космическо наблюдение, подводниците с ядрено задвижване остават сред малкото платформи, способни да действат незабелязано в силно защитени морски райони.
Още през ноември 2024 г. американските военноморски сили започнаха първото постоянно разполагане на подводница от клас Virginia в Гуам. Тогава от ВМС заявиха, че променената среда за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион налага най-модерните бойни единици да бъдат базирани възможно най-близо до потенциалните огнища на напрежение. Според американската страна подобно разполагане осигурява по-голяма оперативна гъвкавост, по-бърза реакция при кризи и допринася за възпирането на агресия в региона.
Преместването на USS Tucson е част от по-широка реорганизация на американските подводни сили в Тихия океан. През последните години Подводна ескадра 15, базирана в Гуам, постепенно увеличава числеността си, като на острова последователно се разполагат и други модернизирани подводници от клас Los Angeles.
Паралелно с укрепването на силите в Гуам, през юни американските ВМС създадоха нова подводна ескадра във военноморската база HMAS Stirling в Западна Австралия. Новото командване ще подпомага ротационното разполагане на американски подводници в тясно сътрудничество с Кралските австралийски военноморски сили и ще бъде насочено към операции в западната част на Тихия океан.
Сред основните задачи на атомните ударни подводници, базирани в Австралия, ще бъдат откриването и унищожаването на стратегически подводници с балистични ракети на Китай, Северна Корея и Русия, включително новите китайски подводници от клас Type 096, които са ключов елемент от ядреното възпиране на тези държави. Освен това американските подводници ще изпълняват мисии по разполагане на специални сили и прекъсване на морските търговски маршрути при евентуален конфликт.
Източник: https://trud.bg/

САЩ модернизират F-15, за да засичат китайските стелт изтребители в Тихия океан

Военновъздушните сили на САЩ започнаха да проучват възможността за значително подобрение на инфрачервените сензорни възможности на своя флот от F-15, като отправиха искане към индустрията за предложения за разработване на система за инфрачервено търсене и проследяване (IRST) от следващо поколение за изтребителите. Инициативата отразява нарастващата загриженост, че съществуващите инфрачервени сензори на F-15 вече не осигуряват необходимата производителност, за да се конкурират с все по-усъвършенстваните китайски изтребители в силно оспорвани въздушни бойни среди и в по-малка степен с по-новите руски изтребители, пише Military Watch Magazine. За разлика от конвенционалните радари, които активно излъчват радиовълни и могат да предупреждават вражески самолети, оборудвани с приемници за радарно предупреждение, IRST пасивно открива топлинните сигнатури, генерирани от двигателите и корпусите на самолетите.
Инфрачервените сензори пасивно откриват топлина, излъчвана от отработените газове на двигателя, горещи компоненти на турбините, нагрята обшивка, причинена от аеродинамично триене, както и от отсеци за оръжия и други топли вътрешни системи. Тъй като стелт формоването има малък ефект върху инфрачервеното излъчване, самолет с много малко радарно напречно сечение все още може да произведе откриваема топлинна сигнатура. IRST също така позволяват на изтребителите да откриват, проследяват и потенциално да атакуват цели, без да разкриват собствените си позиции. Пасивните инфрачервени сензори също са много по-малко уязвими към електронна война и радарно заглушаване, което ги прави все по-ценни, тъй като съвременните бойни полета се насищат със системи за електронно нападение, особено в Тихоокеанския театър на военните действия.
Настоящият Legion Pod на ВВС на САЩ, носещ инфрачервения сензор AN/ASG-34, влезе в оперативна експлоатация
в изтребителните подразделения F-15C/D през 2022 г. Въпреки че значително подобри пасивните възможности за откриване на изтребителя, външно монтираният Pod има няколко недостатъка. Той заема централната станция на самолета, намалявайки гъвкавостта за носене на гориво или оръжия, докато летателните тестове установиха ограничения за маневриране и други ограничения, които пречат на системата да отговори напълно на оперативните изисквания. Очаква се новата програма да се съсредоточи по-специално върху F-15EX Eagle II, чиято съвременна архитектура на цифрови мисии предлага много по-голям потенциал за интегриране на вътрешен, напълно интегриран инфрачервен сензор. Въпреки липсата на стелт възможности, F-15EX е в много отношения най-способният тип изтребител в западния свят и е конкуриран само с F-35, който набляга на много различен набор от възможности.
Boeing вече демонстрира нещо, което изглежда като монтирана на носа IRST инсталация пред пилотската кабина, което предполага, че бъдещите F-15EX биха могли да получат интегриран сензор, вместо да разчитат на външен модул. Такава конфигурация би осигурила по-широко зрително поле, като същевременно би се избегнали аеродинамични проблеми и би запазила външните точки за закрепване на допълнителни оръжия или резервоари за гориво. Съветските изтребители от началото на 80-те години на миналия век интегрират свои собствени IRST системи, започвайки с МиГ-29 и Су-27, като американските изтребители започват да правят това през 2010-те години с F-35 и F-18E Block 3.
IRST системите се считат за особено важни в Тихия океан, където първоначално ще бъде концентрирано разполагането на F-15EX, тъй като Китай продължава да закупува усъвършенствани стелт изтребители много по-бързо от всяка друга страна. Те включват J-20 и неговия нов по-лек аналог J-35, както и поне два типа изтребители от шесто поколение, които са планирани да влязат в експлоатация в началото на 30-те години на 20-ти век. Американските военновъздушни сили може да планират да сдвоят изтребителите F-15EX с усъвършенствани самолети за електронна война, като EA-18G, за да ограничат способността на усъвършенстваните китайски изтребители да ги насочват на дълги или средни разстояния, за да позволят на американските самолети да атакуват на по-къси разстояния, където липсата им на стелт възможности ще бъде по-малък недостатък. Разполагането от Китай на най-големия в света флот от средни и тежки „летящи радари“ за реактивна и улична борба (AEW&C) обаче може да ограничи жизнеспособността на този подход. - Още за F-15
Източник: https://trud.bg/

Какво е клъстерната бомба и кой я използва в Украйна?

Наричат ги касетъчни или клъстерни бомби. Те са една от най-опасните и ефективни бомби във военно време, а историята им може да бъде проследена още от времето на Втората Световна война.
Още от тогава до наши дни ще открием, че почти няма армия, която да не е използвала въпросното оръжие срещу военен персонал и за жалост – срещу цивилни. Историята показва, че едва през 2007 г. започва процес за забраняването на употребата на този вид бомби.
Повече от 100 страни се съгласяват с текста на Столтенберг и изразяват желание да се включат в идеята за забраната. На финала се подписват близо 94 страни в Осло на 3-4 декември 2008 г.
Самият процес в Осло се проваля по един много сериозен начин – нито една държава не може да отговори или да намери алтернатива на въпросното оръжие. Австрия, Австралия, Дания, Франция, Германия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария са съгласни с премахването на този вид снаряди и след това понасят кръста към забраняване на употребата на въпросните........Прочети още

Пол Тибетс, който хвърля атомната бомба върху Хирошима, е погребан без церемония и надгробен камък

Бригаден генерал Пол Тибетс, по-известен като човекът, който пилотира Енола Гей по време на бомбардировките над Хирошима, става добре известна фигура в Съединените щати в края на Втората световна война. Но въпреки славата си, той иска след своята смърт да не получава официално погребение или надгробен камък.
Как Пол се записва във военновъздушния корпус на американската армия?
Тибетс започва кариерата си като коремен хирург, преди да се запише във въздушния корпус на армията на САЩ. Първоначално служи в продължение на три години и се квалифицира като пилот през 1938 г., след което решава да остане на активна служба, когато САЩ влизат във Втората световна война.
Въпреки че е най-известен с работата си в Тихоокеанския театър, Тибетс първо участва в бомбени мисии в Северна Африка и Франция. Той е и личен пилот на генерал Джордж Патън от 1940 до 41 г.......Прочети още

„БРИЗ 2026“: Предстои излизането на корабите на море

С провеждането на работни срещи за планиране на съвместни задачи между участващите в учението страни вчера приключи последният ден от бреговата фаза от националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2026“, съобщават от ВМС.
Командирът на корабното съединение флотилен адмирал Радко Пенев и командирите на тактическите групи, участващи в учението, обсъдиха предстоящите задачи на море. Беше акцентирано и върху отработването на планираните допълнителни упражнения за повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между Противоминната група в Черно море (MCM Black Sea) и останалите кораби.
На 12 юли 2026 г., работата на ръководството, планиращия състав и участниците в националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026” продължи с провеждането на предпоходна конференция и работни срещи.
В 10:00 часа, в Конгресния център на Пристанище Бургас се проведе  Конференция преди излизане на корабите на море, в която участваха офицерите от Щаба, оперативното съединение и командирите на кораби.
На Конференцията пред командира на оперативното съединение, флотилен адмирал Радко Пенев беше представен реда за изпълнението на предстоящите през следващите дни упражнения и учения на море.
В изказванията си представителите на щабовете и командирите, дадоха висока оценка на проведената предпоходна подготовка, като предпоставка за успешно изпълнение на поставените задачи.
"Убеден съм във вашите лидерски способности и професионализма на екипажите ви, а това затвърждава моята увереност за успешното постигане на целите на учението. Всички заедно за пореден път ще демонстрираме силата на общите действия и ще докажем гаранцията, която нашите флотове представляват за сигурността на корабоплаването в Черно море. Пожелавам Ви успешна мисия и чисти води“ – заяви пред участниците флотилен адмирал Радко Пенев.
Военноморските сили на Република България продължават да водят наблюдение  и по време на бреговата фаза на „Бриз 2026“, на системата за разделно движение по нашето крайбрежие, бреговата ивица и тези части от националните морски пространства, в които е възможно появяването на плаваща мина. 
Източник: https://otbrana.com/

MWM: ОАЕ купуват руските системи за противовъздушна отбрана С-400

Министерството на отбраната на Обединените арабски емирства (ОАЕ) се е съгласило да закупи руски системи за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 по силата на тристранно споразумение с Русия и Турция, според информация на Military Watch Magazine, изданието се позовава на множество източници в Близкия изток.
ФОКУС представя превод на материала без редакторска намеса
Това стана след съобщения, че Турция е приела да продаде своите системи "С-400“ на арабска държава в региона на Персийския залив в рамките на одобрено от САЩ споразумение, което ще позволи на страната да възобнови доставките на изтребители от пето поколение F-35, чиято доставка бе спряна, за да се окаже натиск върху Анкара да не придобива системите за противовъздушна отбрана. Придобиването на С-400 носи значителни ползи не само за сигурността на Обединените арабски емирства, но и за тази на Съединените щати, тъй като на мрежата за противовъздушна отбрана на ОАЕ се разчита за защитата на значителна мрежа от американски военни съоръжения в държавата от Персийския залив, които подкрепят водените от САЩ военни действия срещу Иран.
Турското министерство на отбраната закупи от Русия четири батальона системи за противовъздушна отбрана С-400 за 2,5 милиарда долара, като се очаква всички те да бъдат прехвърлени на ВВС на ОАЕ. Придобиването би укрепило значително една от най-съвременните интегрирани мрежи за противовъздушна отбрана в Близкия изток, като страната вече разполага с американските системи за противоракетна отбрана THAAD и многофункционалните системи за противовъздушна отбрана Patriot PAC-3, както и с южнокорейската KM-SAM и руската "Панцир“.
Проявените недостатъци на системата Patriot и сериозният недостиг на ракети за системите Patriot и THAAD направиха системата С-400 изключително привлекателна за диверсифициране на противовъздушната отбрана на страната.
Въвеждането на С-400 би осигурило изцяло нови възможности за противодействие на самолети с голям обсег, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и балистични ракети, като същевременно значително би разширило защитеното въздушно пространство. Значително по-големият мащаб на ракетното производство в Русия би могъл също така да ѝ позволи да попълва изразходваните прехващачи много по-бързо, отколкото САЩ са били в състояние да го правят за системите Patriot и THAAD. Иранските удари, нанесени в отговор на атаките, ръководени от САЩ, вече опустошиха икономиката на ОАЕ, като същевременно поразиха множество военни цели с висока стойност, включително военни самолети на земята. Системата С-400 е преминала обширни бойни изпитания както на украинския фронт, така и по време на индо-пакистанските военни действия през май 2025 г., като е получила особено висока оценка от индийски официални лица.
Системата С-400 е особено добре оптимизирана за поразяване на цели с усъвършенствани стелт способности и използва няколко вида радари, работещи в допълващи се честотни диапазони, за да може да фиксира такива цели на много по-големи разстояния, отколкото е възможно за други системи. Остава важен въпросът дали системите са интегрирали новите ракети "земя-въздух“ 40N6, които са били продадени на Индия и Китай и които значително разшириха защитената зона на С-400, обхвата на прехват и гъвкавостта при противодействие на заплахи от балистични ракети. Ракетите увеличават обхвата на системата от 250 на 400 километра и въвеждат много по-ефективен активен радарно-насочващ модул. - Още за С-400
Източник: https://www.focus-news.net/

На този ден

Празник на Националната гвардейска част.
На 30 юни/12 юли 1879 г. при тържественото посрещане на княз Александър І в София 1-ва софийска конна сотня изпълнява службата на почетна стража.
С Указ № 28 от 30 август 1879 г. князът я назначава за „Собствен на Негово величество конвой“. По време на Сръбско-българската война (1885) Конвоят воюва в състава на 2-ри конен полк при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. През 1891 г. е преименуван в Лейбгвардейски ескадрон, който по-късно се развръща в полк (1903).
В Балканските войни (1912 – 1913) гвардейците се сражават при Одрин, Босилеград, Видин и Кула, а 16 от тях загиват със смъртта на храбрите. Героични страници от своята история гвардията написва по фронтовете на Първата световна война (1915 – 1918), където дава 53 жертви. На 26 февруари 1942 г. Лейбгвардейският полк е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион, който участва в първия период на войната срещу Германия (октомври – ноември 1944).
С Постановление № 124 на Министерския съвет от 14 май 2001 г. Националната гвардейска част е утвърдена като представително военно формирование на Българската армия.

Кои са гвардейските ценности?
Вярност: Да се спазва Конституцията на Република България и се изпълняват безпрекословно законите, уставите и заповедите на командирите. Да се съхранят утвърдените духовни ценности.
Храброст: Безстрашно да се защитават целостта и независимостта на страната и интересите на народа.
Дълг и чест: Да се приема заповяданата мисия и нейното изпълнение като лична отговорност. Да не се нарушават общоприетите правни и морални норми.
Безкористна служба: Да се поставя успеха и благото на Родината, народа и останалите военнослужещи над собственото благополучие и интереси.
Достойнство: Безупречно да се изпълняват воинските задължения и да се служи за пример в обществото.
Кои са принципите на гвардееца?
Аз съм гвардеец – един от защитниците на 13-вековното ни Отечество. Служа във формирование – символ на българската държава.
За защитата на Отечеството и просперитета на своя народ не бих пожалил и живота си.
Горд съм, че служа в армия без пленено бойно знаме. Стремя се да множа нейните успехи и да славя името й.
Пазя авторитета на държавата, честта и достойнството на всички хора.
Изпълнявайки воинския си дълг се ръководя от традиционните гвардейски ценности. Нося пълна отговорност за всички свои действия.
Имената на  гвардейските командири:
 1. ротмистър Александър Мосолов /1879-1883/ 
 2. подп. Димитрий Ризенкампф /1883-1884/       
 3. ротмистър Юрий фон Кубе /1884-1884/  
 4. полк. барон Алфред Корвин /1884-1885/
 5. ротмистър Тодор Кабакчиев /1885-1886/
 6. ротмистър Владимир Цанков /1886-1886/       
 7. генерал-майор Петър Марков /1886-1908/      
 8. полк. Иван Колев /1908-1912/
 9. полк. Генко Мархолев /1912-1913/ 
 10. полк. Паун Бананов /1913-1916/   
 11. полк. Александър Кисьов /1916-1918/   
 12. подп. Любомир Босилков /1918-1920/   
 13. полк. Никола Станимиров /1921-1923/  
 14. полк. Малчо Малчев /1930-1934/      
 15. полк. Константин Марков /1934/   
 16. полк. Матей Златоустов /1935-1936/     
 17. полк. Илия Добрев /1941/     
 18. подп. Иван Божинов /1941-1944/
 19. подп. Иван Сандев /1944/
 20. полк. Иван Тодоров /1945/
 21. полк. Цено Ценов /1946-1947/
 22. подп. Иван Чепишев /1948/
 23. подп. Кръстю Антонов /1948/
 24. полк. Атанас Тимнев /1950-1954/
 25. капитан Костадин Пандев /1967-1970/
 26. полк. Николай Николов /1978-1983/
 27. полк. Атанас Асенов /1982-1985/
 28. полк. Ангел Стоянов /1997-2002/
 29. полк. Крум Александров /2002-2008/
 30. полк. Боян Ставрев /2008-2014/
 31. бриг. ген. Боян Ставрев /2014-2016/
 32. бриг. ген. Илко Йорданов /2016-2019/
 33. полк. Кънчо Иванов /2019- 2025/
 34. полк. Петър Киндалов  от 2025 г.

На 12 юли 1890 година в Търново е роден генерал-майор Крум Колев (1890 – 1970). Завършва Военното училище в София (1910).
Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като ротен командир в 5-и пехотен полк, а по време на Първата световна война (1915 – 1918) командва дружина в 12-и пехотен полк.
След войната ръководи 19-и пограничен участък, Военно бюро (1923 – 1927) и секция в Канцеларията на Министерство на войната (1927 – 1930). Последователно заема длъжностите командир на 21-ви пехотен (1930 – 1933) и на 9-и пехотен полк (1933 – 1934), началник на Пехотната школа (1934) и на Военното училище (1934 – 1935) и директор на Географския институт (1935).
Като един от основателите на Военния съюз е обвинен в организиране на опит за военен преврат (1935) и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. – с амнистия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

На 12 юли 1861 г., по времето на президента Ейбрахам Линкълн и точно 3 месеца след започване на Гражданската война, Конгресът на САЩ утвърждава Медала на честта (Medal of Honor) като най-високото военно отличие в САЩ, присъждано за проявени "актове на героизъм, надхвърлящи изискванията на дълга" във военна обстановка. Тъй като президентът на САЩ го присъжда от името на Конгреса, медалът често неофициално е наричан „конгресен медал на честта“ (Congressional Medal of Honor).
История
До 1780 г. в САЩ има учреден само един военен медал – Медал за вярност. Но от него, по-скоро наподобяващ религиозен знак и носен окачен на верижка на врата, са дадени едва 3 броя.
Първата истинска военна награда може да се счита значката „За воински заслуги”, утвърдена от Джордж Вашингтон през 1782 г., но с нея престанали да награждават след Войната за независимост. До начало на Гражданската война (1861) в САЩ не съществува награда за индивидуален героизъм в бой.
Скоро след началото на Гражданската война, на 9 декември 1861 г., предложение за такъв медал дава сенаторът Джеймс Гримс. На 21 декември предложението му е одобрено от сената и президентът Линкълн утвърждава създаването на Морски Медал за доблест, станал най-ранен вариант на Медала на честта. Първите 200 медала са поръчани на монетния двор във Филаделфия. За първи път медалът е връчен на 41 моряци на 4.3.1863 г.
На 17 февруари 1862 г. сенаторът Хенри Уилсън внася за разглеждане предложение за награждаване на редови и сержантски състав от армията на САЩ. На 12 юли 1862 г. е подписан закон за утвърждаването на Медал на честта от сухопътната армия и установяваща същото название за флотската награда. Първи получават тази награда на 25 март 1863 г. 6 участници във Великото локомотивно преследване. Най-пръв от тях е редник Джейкъб Парот, макар че редник Франсис Броунел извършва геройска постъпка още на 21 май 1861 г., но получава медала едва през 1877 г.
Първоначално е предполагано, че наградите ще се дават за действия само по време на Гражданската война, но през 1863 г. Конгресът установява постоянен статус на наградата. В статута на Медала на 3 март 1863 г. са направени промени, позволяващи да бъдат награждавани и армейски офицери.
Липсата на разгърната наградна система през втората половина на 19 век става причина тогава да бъдат връчени над 2400 в Гражданската война и 426 в кампаниите срещу индианците.
По време на Гражданската война военният министър Стентън официално обещава да награди с Медал на честта всеки войник от 27-и пехотен полк на щата Мейн, които ще останат да отбраняват Вашингтон по време на битката при Гетисбърг. От 864 души личен състав около 300 отлагат уволнението си с 4 дни, но поради канцеларска грешка са наградени всичките 864 души.
С решение на Конгреса през 1916 г. е създадена комисия, която да изучи обстоятелствата около всички награди. Заключението на комисията е публикувано на 5 февруари 1917 г. и по изводите й са анулирани 911 награди, в това число наградените от 27-и полк и всички награди на граждански лица. От последните впоследствие две са отменени: През 1977 г. е възстановено награждаването на лекаря-хирург Мери Уокър - единствената жена в историята на Медала на честта; През 1989 г. е възстановена наградата на знаменития разузнавач и изследовател на Дивия Запад „Бъфало Бил“ Коди.
По този начин наградените в Гражданската война остават 1522 души.
В четири войни около 1900-та година (Испано-американската, Боксьорското въстание в Китай, мексиканската експедиция и въстанието във Филипините) 211 души получават медала.
В Първата световна война са наградени едва 124 души, а във Втората световна война – 464.
В Корейската война (юни 1950-юли 1953) бойният дух е повдиган със 133 медала, но във Виетнамската война 246 медала очевидно не са достатъчни за победата.
Следват Сомалия – 2 медала, Афганистан – 6 медала, Ирак – 4 медала и други. (Всички цифри са актуализирани към 19 декември 2013 г.)
През 1963 г. излиза декрет за отделен медал за Бреговата охрана на САЩ, но за него няма установен дизайн и не е връчван. Единственият награден от там е получил флотски знак.
Най-късно медалът е учреден за ВВС (14.4.1965), като дотогава проявените авиатори са получавали общовойсковата версия на медала. От ВВС има едва 17 носители на техния медал.
Награждаване
До края на 2013 г. са връчени 3468 медала. Дизайнът е променян през годините. Армейската версия е описана от Института по хералдика и представлява 5-лъчна златна звезда. Поради престижа и статута на медала е забранено да се продава и залага, да се възпроизвежда както медала, така и части от него.
Интересно е, че 19 души са носители по на 2 медала: 14 души са получили медали за отделни прояви на героизъм, а 5 души са получили за една проява медали и от армията и от флота.
Матросът Робърт Блейк е първият афроамериканец награден с Медала (16.4.1864). Той проявява храброст в боя на канонерката USS Marblehead с батарея на конфедератите на 25 декември 1863 г. Понякога като първи чернокож войник удостоен с Медала на честта е сочен сержант Уилям Карни, тай като е извършил подвиг (18.6.1863) преди Блейк, но наградата му е връчена почти 40 г. по-късно.
От момента на учредяване на медала е прието, че награденият трябва да е военнослужещ от Въоръжените сили на САЩ. Поради това ръководителят на Великото локомотивно преследване Джеймс Андрюс не е награден, тъй като е гражданско лице. Известни са обаче изключения. Например пилотът Чарлз Линдберг получава Медала за прелитане на Атлантическия океан, макар че не е военен.
Символично са наградени „незнайни воини” от 9 държави, сред които са Франция, Белгия, Великобритания, Румъния и Италия след Първата световна война.
Интересно е да се отбележи, че макар статутът на медала да предвижда присъждане при проявен героизъм по време на бой, за заслуги извън битки са наградени 193 души.
Противно на твърденията, че медалът е връчван едва ли не предимно посмъртно, статистиката сочи, че това е станало само в 621 случая – 18%. Значително по-голям е обаче броят на наградените посмъртно през последните 70 години – от началото на Втората световна война медалът е получен от най-близкия роднина на загиналия в 523 случая от общо 851 медала – 61%.
През 1990 г. Конгресът определя наградите да се връчват единствено на 25 март в памет на датата на учредяването през 1862 г.
През 1993 г. е извършено разследване по отношение на допускана расова дискриминация при номинацията и награждаването, тъй като носител на медала не е нито един афроамериканец през Първата и Втората световна война. По изводите на комисията по документи са номинирани 10 носители на Кръст за вярна служба. На 13 януари 1997 г. президентът Бил Клинтън награждава 7 чернокожи ветерани от Втората световна война, от тях 6 посмъртно, като последният умира през 2013 г.
През 1998 г. е проведено ново разследване за омаловажени и непризнати подвизи на войници от азиатски произход. През 2000 г. Клинтън връчва 22 медала, като 20 от тях са за войници от японски произход.
През 2005 г. президентът Джордж Буш връчва медал на евреина от утгарски произход Тибор Рубин за проявен героизъм по време на Корейската война.
Към 22 декември 2013 г. живи носители на Медала са 77 души, като: 8 души за участие във Втората световна война, 10 от Корейската война, 53 от виетнамската война и 6 са от Афганистан.
По видове въоръжени сили тези 77 души се групират: 50 от Армията, 23 от флота и 4 от авиацията.
Сред живите носители на Медала на честта най-възрастният е на 93 г, най-младият е на 25 години. Служат все още само 2 души.
Статут на носителите на медала
При връчване на медала наградените получават еднократна парична премия. После се пенсионират с 10% по-висока пенсия. Освен това получават редовно допълнителна месечна пенсия, която от 1.12.2012 г. е определена на 1259 долара и се индексира с инфлацията.
Живите носители на медала на честта имат специална идентификационна карта и специални регистрационни номера на колите си, ползват намаление при пътуване с въздушен транспорт, право да носят пожизнено военна униформа, право да бъдат погребани в Националното военно гробище в Арлингтън.
Техните деца имат право да постъпят в американски военни академии без конкурс. - Още ордени и медали

Да си поговорим пак за военните звания

Законът за отбраната и въоръжените сили в чл. 137 разпорежда: „При приемането на военна служба на военнослужещите се присвояват военни звания“. След това уточнява какви са военните звания за Видовете въоръжени сили. От своя страна Законът за резерва на въоръжените сили ни казва: „Лицата с присвоени военни звания ги запазват и след освобождаване от военна служба и от служба в резерва“.
Каква е практиката? Пред званието слагаме едно о.р. или о.з. Да, това е за тези, които не са в строя. Въпросът е „“о.р. полковник“ звание ли е? Очевидно о.р. и о.з. трябва да ни покажат, че съответното лице се води на военен отчет. Пак в Закона за резерва на Въоръжените сили се уточнява пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка. Тя е за войниците (матросите) - 55 години; за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери - 60 години; за старшите офицери - 62 години и за офицерите с висши военни звания - 65 години. Пределната възраст за водене на военен отчет на запасните без военна подготовка е 55 години.
И след това няма о.р и о.з, колкото и спорно да е неговото изписване, освен, ако не е нужно за съответните органи. Би трябвало цял живот да важи разпоредбата, че лицата с присвоени военни звания ги запазват и след освобождаване от военна служба и от служба в резерва. Дори и след това. Защо тогава пред или след званието на починалия генерал-майор, както за голямо съжаление се случва тези дни, да слагаме о.р. или о.з.?!
Според мен военното звание е вечно. То е онова, което военнослужещият е получил по Закона за отбраната и въоръжените сили. Носи го цял живот. Остава и за след това.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Азербайджан показва първите изтребители JF-17C Block III

На 6 юли 2026 г. министерството на отбраната на Азербайджан публикува видеоклип, показващ първите изтребители JF-17C Block III Thunder, произведени от Китай и Пакистан, които са влезли на въоръжение във ВВС на Азербайджан. Видеото (вероятно заснето на летище Насосная) показва два едноместни изтребителя с пакистански бордови номера "24-501" и "24-502". Най-малко четири машини от този тип очевидно са разположени в леки убежища, издигнати на летището. Обозначението на самолета като JF-17C Block III е видно от нашивките по униформите на пилотите.

Западът се надява на дестабилизация на Русия през септември, но няма да я дочака

На 20 септември 2026 г. в Русия са планирани парламентарни избори  за долната камара на Държавната дума. За Запада това е удобен момент за дестабилизиране на Русия и съставяне на приемливо за него правителство. Разчита се, че ударите по граждански обекти и жертвите сред хората ще предизвикат силно социално напрежение и разединение сред руското общество, което ще направи Русия неуверена, уязвима и затова ще бъде принудена да приеме мир при условията на Запада. Именно зад този замисъл се крият действията за дестабилизация на страната, съсредоточени в три основни направления – политическо, икономическо и военно.История
Главната политическа цел е създаване на недоверие в днешното ръководство на Русия, показвайки неговата нерешителност и неспособност да приема смели и решителни действия спрямо Запада и Украйна. За постигането ѝ се използва мощна информационна кампания в медиите, включваща активна пропаганда, че предстои сигурен провал на президента Путин на предстоящите избори, че те неминуемо ще бъдат фалшифицирани и затова ще предизвикат масови протести. Разпространява се измислено брожение в армията и се правят опити за създаване на паника в търговската мрежа. Твърди се, че в тази дейност взема участие и либералната прослойка в руското общество, запазила част от позициите си от 90-те години на ХХ век и имаща влияние върху държавното управление и част от медиите.........Прочети още

"Стоманеният купол" на Турция набира мощ: Aselsan подписа договор за 1,47 млрд. евро за серийно производство на ПВО

Турската отбранителна компания Aselsan подписа договор на стойност приблизително 1,47 милиарда евро с Президентството на отбранителната индустрия на Турция (SSB) за разширяване на серийното производство на системи за противовъздушна отбрана, пише Turkey Today.
Главният изпълнителен директор на Aselsan Ахмет Акьол заяви в петък, че споразумението ще засили допълнително серийния производствен капацитет на турските системи за противовъздушна отбранa. 
"Продължаваме да укрепваме Стоманения купол," добави той. 
"С подкрепата на нашия щат ще продължим да произвеждаме в големи обеми и да работим решително за сигурността на страната ни," подчерта Акьол.
Стоманената купол на Турция е проектирана като една огромна система, способна да открива, оценява и прехваща въздушни заплахи на различни височини и обхвати.
Неговата многослойна архитектура включва системи, предназначени да противодействат на заплахи на ниска височина като рояци дронове и задържащи се боеприпаси, системи Hisar в средния слой и системата Siper в горния слой.
Steel Dome интегрира и оръжия за противовъздушна отбрана, радари, електрооптични сензори, комуникационни модули и командно-контролни центрове в една мрежа, създавайки обща въздушна картина, която се предава в реално време до оперативните центрове и се обработва чрез системи, поддържани от изкуствен интелект, за да подпомогнат вземащите решения. - (видео)
Източник: https://www.focus-news.net/

Почина космонавтът ген. Александър Александров

След тежко боледуване е починал вторият български космонавт ген. Александър Александров, научи Otbrana.com от негови колеги и приятели. Очаква се поклонението да бъде в понеделник, 13 юли,  от 11 ч. в ЦВК
Поклон пред светлата му памет!
Той е роден на 1 декември 1951 г. в Омуртаг, а на 7 юни 1988 г. излита от Байконур и прекарва 9 дни и 20 часа в Космоса, от които 7 дни са на борда на орбитална станция „Мир“. Александров извършва над 55 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в шестата държава в света изпратила двама души в Космоса.
През 1969 г Александър Александров постъпва във ВНВУ „Г. Бенковски“ – специалност летец-пилот. През 1974 г. получава назначение в 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк, Безмер. Присвоява класна квалификация „Летец-пилот ІII клас“.
Старши лейтенант Александър Александров е сред кандидатите за първи български космонавт и заедно с майор Георги Иванов преминава подготовка в Центъра за космонавти „Юрий Гагарин“ в СССР. Включен е като дубльор в първия съветско-български екипаж през 1979 г.
През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в СССР. След завръщането си в България е заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН.
След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт. През 1987 г. майор Александров става член на екипажа на подготвящия се втори съветско-български полет.
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Той успешно се завръща на Земята със „Союз ТМ-4“ на 17 юни. - (видео)
По време на полета Александров извършва 59 успешни научни експеримента. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.
Научният експеримент „Люлин“, започнал тогава, продължава да се доразвива и днес. Дозиметър от серията „Люлин“ в момента лети на спътник около Марс.
Научната програма „Шипка“ представлява истински връх в българските космически изследвания. За първи път тогава на космическата станция „Мир“ са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките.

ЕС подготвя сделка за британски оръжия за Украйна на стойност 60 млрд. евро

Европейският съюз се подготвя да позволи на Украйна да закупи британско въоръжение на стойност до 60 млрд. евро чрез средства, отпуснати на Киев за придобиване на отбранителна продукция, съобщи Bloomberg, позовавайки се на свои източници.
По данни на агенцията преговорите по въпроса, които продължават от месеци, са в заключителна фаза. Очаква се решение да бъде обявено още следващата седмица по време на среща на "коалицията на желаещите" в Париж. Форматът се ръководи от Великобритания и Франция и има за цел координация на подкрепата за Украйна.
Според Bloomberg евентуалната договореност се разглежда и като начин да бъде преодоляно напрежението около участието на Великобритания в европейския отбранителен фонд SAFE на стойност 150 млрд. евро. Преговорите по присъединяването на Лондон към механизма са в застой заради настояването на ЕС Великобритания да заплати такса за достъп.
Агенцията отбелязва, че според европейски дипломати Украйна е успяла да си осигури тактическо предимство спрямо Русия през последните месеци чрез успешни удари по ключова руска инфраструктура. Въпреки това съюзниците на Киев засилват усилията си за предоставяне на допълнителни способности за далекобойни удари и системи за противовъздушна отбрана.
Тези действия се предприемат на фона на очакванията за нови предизвикателства през зимния период и след поредицата от интензивни руски атаки срещу украинската столица Киев, които според съюзниците подчертават необходимостта от допълнително укрепване на отбранителните способности на страната.
Източник: https://news.bg/

Конгресът на САЩ одобри продажбата на двигатели F110 за турския изтребител от пето поколение KAAN

Конгресът на САЩ на практика даде зелена светлина за продажбата на мощните реактивни двигатели F110 на Турция, които ще задвижват изтребителя от пето поколение KAAN – гордостта на турската военна индустрия. Доставката на американските двигатели стана възможна, след като американските законодатели не уредиха и не успяха да приемат навреме резолюция за блокиране на оръжейната сделка. Новината бе съобщена официално от водещите турски издания Hurryiet и Yeni Safak.
Държавният департамент на САЩ официално информира Конгреса за подготвяната продажба на 24 юни, с което стартира задължителният 15-дневен период за преглед, приложим за държавите от НАТО. През този прозорец група от девет конгресмени от Демократическата партия, предвождани от Дина Титус от Невада, внесоха съвместна резолюция, настояваща за пълно спиране на трансфера на отбранително оборудване, техническа поддръжка и услуги за Анкара. Документът обаче така и не достигна до пълната зала за дебати и гласуване нито в Камарата на представителите, нито в Сената. Срокът за реакция изтече на 9 юли, което автоматично позволи на сделката да продължи без право на по-нататъшна законодателна намеса.
Турските медии отбелязват, че сред подписалите блокиращата резолюция личат имената на традиционни критици на Турция във Вашингтон – Брад Шърман, Крис Папас и Джим Макговърн, които в миналото водеха сериозни кампании и срещу модернизацията и продажбата на изтребители F-16 за турските военновъздушни сили. Въпреки сериозните им усилия обаче, този път инициативата им не събра необходимата политическа подкрепа.
Според спецификата на американското законодателство, за да бъде спряна мащабна чуждестранна военна продажба, евентуалната блокираща резолюция трябва да премине успешно и през двете камари на парламента, след което да бъде подписана от държавния глава. В случая американският президент Доналд Тръмп поддържа подчертано прагматичен и диалогичен подход към сътрудничеството в отбранителната сфера с Анкара и президента Реджеп Тайип Ердоган, поради което налагането на президентско вето бе почти сигурно. От своя страна критиците на сделката в Конгреса нямаха нужното мнозинство от две трети, за да го преодолеят.
След отпадането на това последно политическо препятствие в Капитолия, Анкара започва преки технически и търговски дискусии с правителството на САЩ, Пентагона и американския гигант производител General Electric. Преговорите ще се фокусират върху детайлните параметри за енергийните системи F110-GE-129E/F, включително графиците за доставка, интегрирането на двигателите в корпуса на KAAN, протоколите за тестване и изискванията за международно сертифициране.
Двигателите F110 се считат за критични за турската програма за изтребители от пето поколение, която има за цел да намали зависимостта на страната от чуждестранни платформи, като същевременно позиционира Turkish Aerospace Industries (TAI) като конкурентен играч на световния пазар на изтребители.
Източник: https://www.focus-news.net/

Започва националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026”

Националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026” започва днес. То се провежда от Военноморските сили в западната част на Черно море, в морските пространства на Република България, и ще продължи до 19 юли, съобщава Пресцентърът на МО.
Основната цел на учението е да се повишат оперативната съвместимост и взаимодействието между участниците, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от действия на море в операция в отговор на криза и ликвидиране на последствията от крупни аварии и инциденти.        
В „Бриз 2026” ще участват военни кораби, летателни средства, безпилотни подводни апарати, водолазни групи и щабни офицери от военноморските сили на България, Албания, Грузия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, от Съвместното командване на силите (СКС), Съвместното командване за специални операции (СКСО), Сухопътни войски (СВ), Военновъздушните сили (ВВС), ВА ,,Г.С. Раковски“, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. В учението участват и корабите от Противоминната група в Черно море.
През 2026 г. „Бриз“ се провежда за тридесети път и продължава традицията на междуведомствено сътрудничество и взаимодействие с неправителствени организации и частни компании в многонационална среда. В учението ще участват структури от 5 министерства, 26 държавни организации, правителствени и неправителствени организации, доброволчески сдружения и частни компании.
В „Бриз 2026“ ще се включи и Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), която следи за прилагане на законодателството, свързано с намаляването на риска от морски произшествия, замърсяването на морето от кораби и загубата на човешки живот в морето.
Планирането на учението се извърши под ръководството на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който е и общ ръководител на „Бриз 2026”. Офицер, провеждащ учението и директор на учението е флотилен адмирал Ваньо Мусински – заместник-командир на ВМС. Командир на многонационалното корабно оперативно съединение е флотилен адмирал Радко Пенев – командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.
Източник: https://otbrana.com/

Преди 68 години е създаден Първи отделен дивизион противолодъчни кораби

Първи отделен дивизион противолодъчни кораби е създаден със заповед на командващия ВМФ № 00169 от 10 юли 1958 г. и е придаден към Военноморска база Варна. Негов първи командир е капитан І ранг Иван Добрев.
В първоначалния му състав влизат двата стражеви кораба проект 50 „Дръзки“ и „Смели“, а през 1985 г. е приет още един стражеви кораб от същия проект – „Бодри“. През 1963 г. в състава му са включени два преследвача на подводници, проект 122Б, заменени през 1975 г. с три по-съвременни кораба за борба с подводници ПЛК проект 204 с имена: „Храбри“, „Строги“, „Безстрашни“.
Сега в състава на дивизиона влизат фрегатата проект 1159 „Смели“ с бордови № 11, корветите проект 1241.2 „Решителни“ с бордови № 13 и „Бодри“ с бордови № 14.
В символ на героизъм в мирно време се превръща саможертвата на старшина І степен Димитър Ат. Димитров, който на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява от гибел екипажа и големия преследвач, на който служи.
Кораби от дивизиона участват във всички крупни национални и международни учения – „Родопи 67“, „Плиска 68“, „Преслав 71“, „Щит 82“, „Съюз 86“, както и в ученията в новия период от типа „Бриз“ и „Кооператив Партнър“. В новото хилядолетие фрегата „Смели“ участва в първата активация на БЛЕКСИФОР и за първи път в операцията на НАТО „Актив Индевър“ в Средиземно море. 
Източник: https://www.maritime.bg/

Очаква се американските войски да се завърнат в Полша

Заместник-министърът на отбраната на Полша Цезари Томчик заяви, че американските войски, чиято планирана ротация беше преустановена, ще се завърнат в страната  до осем седмици, предаде полската новинарска агенция ПАП. „Ще достигнем общо около 10 хил. войници“, заяви той, добавяйки, че разполагането ще включва различни части, а не връщането на същите войници.
Томчик заяви пред частния телевизионен оператор „Полсат Нюз“, че американският военен министър Пийт Хегсет е уверил полския министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш по време на срещата на високо равнище на НАТО в Анкара, че войските ще бъдат разположени в бази в Полша до около осем седмици.
Кошиняк-Камиш потвърди информацията на пресконференция по-късно, като заяви, че числеността на американските военни, разположени в Полша, през следващите седмици ще надхвърли 10 хил. души. „В момента се провежда преглед на военното присъствие на САЩ в Европа, но той няма да има никакво отрицателно въздействие върху Полша. Напротив - нашата сигурност може само да засили чрез по-голямо и по-постоянно военно присъствие на САЩ в Полша“, каза той. „Днес харчим около 15 000 щатски долара годишно за всеки американски войник, разположен тук. Това е най-добрата инвестиция в сигурността на Полша“, добави Кошиняк-Камиш.
През май съобщенията за планираното от Пентагона спиране на временното разполагане на 4000 войници от 2-ра бронетанкова бригада на американската армия в Полша предизвикаха безпокойство сред полските политици и обществеността. Седмица по-късно обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Вашингтон ще изпрати допълнителни 5000 войници в Полша, позовавайки се на близките си отношения с полския президент Карол Навроцки. Изтеглянето на бронетанковата бригада обаче все пак ще се осъществи.
Полша също така настоява военното присъствие на САЩ в страната да премине от ротационно към постоянно. Томчик заяви, че подобна промяна ще бъде дългосрочен процес, тъй като адаптирането на полските военни бази за поддържане на постоянно американско присъствие ще отнеме няколко години.
Източник: БТА

Румен Радев обсъди с представители на полската WZL-2 продължаването на поддръжката на българските МиГ-29

Министър-председателят Румен Радев проведе среща с представители на ръководството на полското държавно авиоремонтно предприятие WZL-2. Премиерът  им благодари за дългогодишното партньорство и за професионализма при ремонта и техническото обслужване на българските изтребители МиГ-29. Радев подчерта, че приносът компанията е от съществено значение за поддържането на оперативните способности на Военновъздушните сили на България.
По време на срещата страните изразиха готовност да продължат сътрудничеството си и през следващите години. Премиерът Радев отбеляза, че до запълването на пълна бойна ескадрила от изтребители F-16, която да може да изпълнява дежурства по охрана на въздушното пространство, България ще продължи да разчита и на самолетите МиГ-29, което налага осигуряването на тяхната надеждна техническа поддръжка и ремонт. Представителите на WZL-2 заявиха пълна готовност да продължат да оказват необходимото съдействие за поддържането на българските МиГ-29.
Източник: https://trud.bg/

Четири европейски държави купуват разузнавателен дрон MQ-4C Triton, за да следят Русия

Четири европейски държави, членки на НАТО, ще придобият безпилотния разузнавателен самолет MQ-4C Triton, за да подобрят наблюденията над военните действия на Русия, пише Defence Express. Германия, Дания, Финландия и Норвегия са обявили намерението си да закупят високотехнологичната машина въпреки информациите, че два такива дрона претърпяха инциденти по време на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Според обявените планове страните ще могат да закупят до пет машини.
MQ-4C Triton ще се присъедини към въздушния флот на НАТО за наземно наблюдение, който е разположен във военновъздушната база Сигонела в Италия. За изпълнение на поръчката ще бъде създаден трансатлантически консорциум, като американската компания Northrop Grumman ще отговаря за производството на самия безпилотник. Междувременно Airbus Defence and Space и други европейски компании ще отговарят за наземния сегмент, поддържащата инфраструктура, възможностите за управление на данни и системите за командване и контрол.
Безпилотният летателен апарат е разработен специално за морски операции и е базиран на RQ-4 Global Hawk, като включва структурни подсилвания и подобрен сензорен пакет. Той е способен да остане във въздуха до 30 часа и да осигурява непрекъснато наблюдение и събиране на данни на височина над 15 км.
В момента съвместният флот на НАТО за въздушна сигурност (AGS) вече използва пет безпилотни летателни апарата RQ-4D, или Global Hawk Block 40, които се използват активно за разузнаване и наблюдение на руските действия над Черно и Балтийско море. Това означава, че новият разузнавателен актив на Алианса ще бъде поне частично съвместим със съществуващата инфраструктура, въпреки че точното ниво на оперативна съвместимост остава неясно.
MQ-4C Triton е проектиран и като допълнение към морския патрулен и разузнавателен самолет P-8 Poseidon. Последният вече е на въоръжение в Норвегия, започнаха доставките му в Германия и е поръчан от Дания, което прави избора на MQ-4C Triton логично допълнение към разузнавателните възможности, отбелязва Defence Express.
Източник: https://www.focus-news.net/

Одобрен е Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2025 г.

Министерският съвет одобри Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г. Той представя оценка за състоянието на българските въоръжени сили и резултатите в сферата на отбраната през изминалата година и очертава основните направления за работа на Министерството на отбраната през 2026 г. и в средносрочен план.
През 2025 г. продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. и на Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г, се посочва в доклада. Осигурена е приемственост в целите и приоритетите на отбранителната политика и приносът на страната към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Докладът отчита, че българските въоръжени сили поддържат необходимата степен на готовност за реагиране при кризи от военен характер. Подготовката през годината е с повишен интензитет и обхват, а участието в национални и съюзни учения допринася за развитието на отбранителните способности.
Докладът посочва, че развитието и модернизацията на въоръжените сили не могат да бъдат осигурени при поддържане на разходи за отбрана в рамките на 2% от БВП. Изводът е, че плавното нарастване не разходите ще позволят ускорено изграждане на способности, усвояване на новото въоръжение и техника и подобряване на окомплектоването на армията.
Докладът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
*********
Одобрени са допълнителни изисквания към проекти за повишаване на оперативните способности на авиобазите в Безмер и Враждебна
Министерският съвет одобри допълнителни изисквания към Програмния план за способности на авиобазите в Безмер и Враждебна. Той включва инфраструктурни проекти и съоръжения, които ще бъдат реализирани по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP).
Програмата NSIP осигурява финансиране за изграждане и модернизация на стратегическа военна инфраструктура в държавите членки на Алианса. Чрез нея се инвестират средства в авиобази, комуникационни системи, логистична инфраструктура и други съоръжения, необходими за колективната отбрана и съвместните операции на съюзниците. Целта е подобряване на способностите за въздушно базиране в Европа и за по-ефективно изпълнение на задачите по възпиране и отбрана.
В България инвестициите са насочени към подобряване на инфраструктурата и способностите на авиобазите в Безмер и Враждебна. Проектите ще подобрят готовността на двете авиобази да приемат и поддържат съюзнически сили и техника при необходимост, ще повиши оперативната ни съвместимост с Алианса и ще допринесе за укрепването на националната сигурност и колективната отбрана.
Предвидените инвестиции ще бъдат финансирани по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, без да се налага осигуряването на допълнителни средства от държавния бюджет за тяхното реализиране.
Източник: https://otbrana.com/

Вестник "Българска Армия", брой 27 (2026), 10 юли, 2026 годинa (pdf)

На този ден

На 10 юли 1864 година в Котел е роден генерал-майор Асен Пападопов.
Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1893). Участва в Сръбско-българската война (1885), след което служи в Генералния щаб (1900). От 1909 до 1911 г. е военен аташе във Виена.
През Първата балканска война (1912 – 1913) изпълнява длъжността началник-щаб на 1-ва армия, а във Втората балканска война (1913) – началник-щаб на съединените 4-та и 5-а армия.
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) командва 6-а пехотна бдинска дивизия в състава на 1-ва армия при настъплението й към долината на р. Тимок (1915). Преминава в запаса на 11 октомври 1915 г. поради несъгласие със стратегическата операция на групата армии „Макензен“ за разгрома на руския съюзник Сърбия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

На 10 юли 1879 година в Елена е роден генерал от конницата Александър Кисьов (1879 – 1964).
Завършва Военното училище в София (1898) и Академията на Генералния щаб в Париж, Франция (1906). Служи в Лейбгвардейския конен ескадрон (1898 – 1903), Щаба на армията (1903 – 1907), 4-ти артилерийски, 1-ви пехотен и Лейбгвардейския конен полк (1908 – 1910). Назначен е последователно за военен аташе в Белград (1910 – 1911) и Букурещ (1912 – 1913).
Участва във Втората балканска война (1913) като началник на Оперативното отделение в Щаба на съединените 4-та и 5-а армия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Бургаския укрепен пункт, командир на дивизион в 5-и конен полк и началник-щаб на конната дивизия. След войната заема длъжностите началник на Кавалерийската школа и на Оперативното отделение в Щаба на армията, командир на 1-ва пехотна бригада и на 5-а пехотна дунавска дивизия, инспектор на конницата (1922 – 1928) и началник на жандармерията (1929 – 1931). От 31 януари 1931 г. до 9 май 1934 г. е министър на войната. Разделя територията на страната на четири Военноинспекционни армейски области и легализира наборната система на комплектуване. Излиза в запаса през 1934 г. Автор е на книгата „Генерал Колев и действията на 1-ва конна дивизия в Добруджа през 1916 г.“ (1928). Награден е с военен орден „За храброст“ II степен, III степен 2 клас и ІV степен 2 клас.

Гръцкият министър на отбраната: Няма да сме доволни, ако Турция получи F-35

Гърция няма да е доволна, ако Съединените щати решат да продадат изтребители F-35 на Турция. Това заяви в четвъртък гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас, цитиран от eKathimerini.
В навечерието на срещата на върха на НАТО в Анкара, президентът на САЩ Доналд Тръмп намекна, че може да отмени санкциите, наложени на Турция, за да улесни продажбата на самолетите.
"Нека бъда откровен. Гърция не е доволна, че Турция може да получи F-35, Гърция не е доволна, че Турция може да получи двигателите за самолети от следващо поколение. И нашият общ подход към това е, че не трябва да съдим какво правят Съединените американски щати и на кого продават. Това е въпрос на правителството на САЩ. Задаваме само един въпрос: това в реалните интереси на САЩ ли е, да или не?", коментира Дендиас.
Според него, за правителството на САЩ НАТО стабилността в Източното Средиземноморие са от първостепенно значение.
"Предоставянето на военна платформа на една от страните от Източното Средиземноморие без уговорката, че тя не може да бъде използвана срещу друг съюзник, в интерес ли е това на САЩ или не?", попита гръцкият министър.
Интересът на Турция към закупуване на изтребители F-35 е изправен пред правни пречки във връзка с покупката от Анкара на руската система за противовъздушна отбрана С-400. Конгресът на САЩ прие закон, забраняващ всякаква продажба на изтребители F-35 на Турция, докато Анкара притежава системите С-400, като оправда това решение с позицията, че руската система представлява заплаха за сигурността на американските бойни самолети. ⁠ В разговор с репортери на срещата на върха на лидерите на НАТО в Анкара, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се въздържа от директни коментари по изявленията на Тръмп за връщането на Турция в програмата "F-35", но подчерта, че единството на НАТО зависи от спазването на международното право и отчитането на интересите на всички членове на Алианса.
Източник: https://www.focus-news.net/

Народното събрание одобри промените в проекта за "Страйкър"-ите

Парламентът одобри изменение на проекта за инвестиционен разход, свързан с бойните машини „Страйкър“. Причината за промяната е повишението на цените, поискано от американската страна. „За“ гласуваха 156-ма депутати, а „против“ – 11 народните представители от „Възраждане“., съобщава БТА 
За необходимостта от този проект няма смисъл да се говори, каза пред депутатите министърът на отбраната Димитър Стоянов. Българската армия е подценявана дълги години, вследствие на което модернизационните процеси започнаха едва през 2018 – 2019 г., посочи военният министър.
Увеличението е под 3% от общата сума на проекта и е по обективни причини, каза депутатът от „Прогресивна България“ Христо Симеонов. Постигнатото от преговорния екип на Министерството на отбраната е много сериозно намаление в отделни пера. Почти с 20% по-малко ще бъдат платени за боеприпаси, 12% по-малко ще бъдат платени за противотанковите комплекси Javelin, каза Симеонов. Четиринайсет млн. долара ще бъдат спестени с отлагането на покупката на безпилотните летателни апарати. Отлагането на закупуването на тази техника ни гарантира, че в правилния момент ще внедрим много по-актуални технологии, каза Симеонов.
Депутатът от „Възраждане“ Ивелин Първанов отбеляза, че от формацията са предупредили, че ще има поскъпване и забавяне, а сега тезата им се потвърждава. По думите му, „с тези стари машини Българската армия се подготвя за по-предишната война“. Поскъпването излиза около 37 млн. долара при положение, че още нищо не сме получили. Можеше да разработим нещо ново, а не да купуваме стари машини, заяви Първанов.
В мотивите на проекторешението се посочва, че на 9 ноември 2023 г. Народното събрание прие проект за инвестиционен разход (ПИР) „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, който е на стойност 1 376 000 000 долара за дизайн, производство, интеграция, оборудване, обучение и доставка на бойни бронирани машини от фамилията „Страйкър“. ПИР съдържа три международни договора.
От Програмния офис за „Страйкър“ за България в САЩ е предоставена подробна обосновка за промяната в цената на част от договорите, а като причини са посочени недостиг на определени суровини и инфлацията в световен мащаб.
Вследствие на промените в трите договора общата им стойност ще нарасне до 1 393 140 192 долара, което налага настоящото изменение. Отчитайки инфлацията и ефекта на икономическите условия в актуализирания ПИР, прогнозно са заложени непредвидени разходи в размер на 20 897 103 щатски долара (1,5% от общата стойност), с което финансовата стойност на изменения ПИР достига 1 414 037 000 долара, пише още в мотивите.
Източник: https://otbrana.com/

Компанията майка на бензиновия двигател придобива производител на бронирани машини за 1,6 млрд. евро

Deutz AG се споразумя да закупи производителя на военни превозни средства FFG Flensburger Fahrzeugbau Gesellschaft mbH за 1,6 млрд. евро, с което разширява дейността си в отбранителния сектор, за да се възползва от усилията за превъоръжаване в Европа, съобщава Bloomberg.
Сделката за частната FFG включва паричен компонент от приблизително 1 млрд. евро, финансиран с дълг, и собствен капитал от около 600 млн. евро, който ще бъде уреден чрез емитиране на акции на Deutz на семействата на продавачите.
Базираният в Кьолн производител на двигатели заяви, че придобиването ще доведе до предсрочно постигане на целите му за 2030 г. от приходи за 4 млрд. евро и марж на печалбата преди лихви и данъци от 10%.
Deutz очаква сделката да окаже значително положително въздействие върху печалбата на обединената компания.
Акциите на производителя поскъпнаха с 10,2% в сутрешната търговия на борсата във Франкфурт, като това е най-големият им ценови ръст от април насам. Следобед цената ограничи ръста си до около 4%.
Deutz увеличава усилията си в отбранителния сектор чрез дялове в ARX Robotics и производителя на дронове Tytan Technologies GmbH, както и чрез придобиването на разработчика на задвижване за дронове Sobek.
Компанията и ARX обявиха по-рано тази седмица, че ще започнат серийно производство на безпилотна система в завод на Deutz в Улм, Южна Германия.
Преди да се насочи към нови области, като отбрана и производство на електроенергия, Deutz произвеждаше предимно двигатели за строителни и селскостопански машини и е известна като компанията, изобретила бензиновия двигател.
FFG е производител на военни и бронирани машини, базиран във Фленсбург, Северна Германия, който отчита приходи от 760 млн. евро през 2025 г. Фирмата осигурява работа на повече от 1100 души, като германските въоръжени сили са нейният най-важен клиент.
Заедно с финландската отбранителна компания Patria Oyj, FFG има договор за доставка с Германия на до 876 шестколесни бронирани машини.
Източник: https://www.investor.bg/

Кои са най-добрите танкове в света?

До неотдавна военните експерти водеха спорове има ли място танкът в съвременната война? Песимизмът обаче вече е преодолян и се счита, че този тип оръжие има бъдеще при евентуални мащабни бойни действие. Просто без него не може да се планират и осъществят, за да се завоюва превъзходство по суша. Затова водещите във военно отношение държави не са се отказали да го развиват и усъвършенствуват. Днес ви представяме едни от най-добрите модели.
К 2 – „Черната пантера“ на Южна Корея
Южнокорейската “Черна пантера” на корпорацията “Хюндай” е един от най-модерните бойни танкове в света. Нито Китай, нито Северна Корея разполагат с машина от такъв клас, отбелязват западни военни експерти.
Този танк използва композитни материали за бронята. Твърди се, че тя може да устои на директно попадение от 120 мм снаряд. Защитата на танка е подобна на американския “Ейбрамс”, независимо, че корейската машина е по-лека. Тя има и активна защитна и контразащитна система, която й дава висок процент на оцеляване. Въоръжението е 120 мм оръдие, подобно на това, което се използва в германския “Леопард” 2. Насочването и воденето на огъня са напълно автоматични – може да се стреля не само по наземни цели, но и по ниско летящи хеликоптери.
Вече са доставени по договор първите 100 танка са Южнокорейската армия. Предвижда се те да достигнат 320 броя.
Екипажът е от трима души, мощността на двигателя е 1500 конски сили, скоростта достига до 70 км/ч. Цената на една машина е 8,5 млн. долара. - Още за К-2

„Тип 90“ – японската ос с Германия
Японският танк “Тип 90” е разработен от “Мицубиши” в кооперация с германски производители. Има много близка визия с немския “Леопард 2”. Официално е приет на въоръжение през 1989 година. Първоначално заявките са били за 600 бройки, но поради високата единична цена те са намалени до 340. Този танк никога не е бил изнасян – Япония няма право на експорт на военна техника след Втората световна война.
Въоръжението – 120 мм оръдие, също е заимствано от Германия, но се прави по лиценз в Страната на изгряващото слънце. Машината е оборудвана с автоматична система за зареждане, което позволява екипажът да бъде редуциран до трима души. Има и две картечници.
През 2012 година Япония приема на въоръжение и по-малката машина “Тип 10”. Тя обаче е предназначена за поддръжка на пехотата, по-лека е и не може да се използва за сражения между танкове.
Мощността на агрегата е 1500 конски сили, развива до 70 км/ч по нормални пътища, бойният радиус на действие е 400 км. Цената на единична бройка е 7,4 милиона долара. - Още за Тип-90

Т-14 „Армата“ – първото страшилище от 4-о поколение
Най-новият руски танк “Армата” е първият в света от четвърто поколение . В това стоманено чудовище е вложен писъкът на оръжейните технологии. Очаква се руската армия да поръча 2300 бр. с разчет да бъдат произведени от “Уралвагонзавод” до 2023г. Повечето от техническите параметри на “Армата” са дълбоко засекретени. Според някои източници танкът е оборудван с дизелов двигател от 1500-2000 к.с. и 125-152 мм гладкоцевно оръдие с изнесен навън боекомплект, което позволява да се запази животът на екипажа в случай на детонация на снарядите. Една от революционните новостите е, че тричленният екипаж се намира извън оръдието в специална бронирана капсула, която трябва да запази живота на бойците в случай, че машината бъде поразена. Тя издържа на ударите на всяко противотанково средство. А самото оръдие се управлява дистанционно и се зарежда без човешка намеса- т.н. “цифрово оръдие”. Нито “Абрамс”, нито “Леопард” имат автоматично зареждане на оръдието, това става ръчно и екипажът е от четирима танкисти. “Армата”е снабден с радари за близко действие, които фиксират летящи към него снаряди от всяко направление. По сигнал на радара в посока на заплахата се изстрелва сноп от поразяващи елементи, които унищожават приближаващият се обект на разстояние 15-20 м от танка. Това е т.н. система Hard kill и Soft kill.Този руски танк има и други предимства пред западните аналози. Оборудван е със система за управление, която осигурява вероятност от попадение при първи изстрел почти на 100%. Тя контролира територия с радиус от 100 км. около танка. Способна е да води до 40 наземни и до 25 въздушни цели и летящи към танка снаряди и ракети. В “Армата” е вградена стелт-технология, която го прави труден за откриване на бойното поле. Цената му е около $ 5 млн. - Още за Т-14

„Меркава“ – главната мисия е сигурност на екипажа
“Меркава” са серия израелски бойни танкове, чиято концепция е насочена предимно към сигурността на екипажа. Последната модификация е Меркава4. По време на израелската офанзива в Ливан от 2006 г. 50 танка тип Меркава са ударени от вражеско противотанково оръжие. В 44% от случаите се стига до пробив в бронята на танковете, при което загиват 23 души от екипажите на танковете, а повече от 100 души са ранени.
Приет е навъоръжение през 1979г. и след няколко години вече влиза в истински бой. Уникалните военни потребности на Израел водят до създаването на наистина уникална машина. Двигателят е разположен в предната част за да осигури допълнителна защита за екипажа. В задната част на корпуса има врата, която не само, че позволява по-бърза евакуация, но благодарение на свободното пространство в танка, той може да се използва за превоз на пехота или спасяване на ранени. Двигателят се контролира от компютър. Скоростната кутия е петстепенна, автоматична. За подобряване на задния ход е монтирана задна камера. Танкът тежи 65 тона, има композитна броня с класифициран състав, специален камуфлаж, намаляващ топлинното излъчване и е въоръжен с 120-mm оръдие, което изстрелва снаряди и управляеми ракети, три картечници и 60-mm минохвъргачка. През 2007 г. танкът получава системата за активна защита , която унищожава в полет изстреляни по него снаряди и ракети. Цената му е $7 млн. - Още за Меркава

„Чалънджър“ – предизвикателството на Обединеното кралство
Понастоящем британският “Чалънджър” се явява един от най-добре защитените танкове в света, благодарение на уникалната си броня “Чобхам”. Има монтирано високоточно 120 мм оръдие, което може да поразява цели на над 5 километра, както и две-три картечници.
Боезапасът е от 49 снаряда. Машината държи световен рекорд по далечина на точно попадение в сражение между танкове.
Досега са произведени около 460 танка – основно за британската армия и 38 за Оман. Екипажът е от четирима души, мощността на двигателя – 1200 конски сили, скоростта е 59 км/ч. Автономността му е 550 км по пътища и 250 км офроуд. Единичната цена е 4,2 милиона британски лири.
Има само един случай на унищожен танк от този тип, но това е станало след “приятелски огън” в Ирак през 2006 година. Участвал е и във военни мисии в Косово и Босна. - Още за “Чалънджър

Руският „Т-90“ – най-успешен на световните пазари
“Т-90” е най-масовият руски танк в момента. Той е и най-успешният по продажби в света, смятат военни анализатори. Предимствата му са в по-ниската цена и в някои конструктивни особености.„Т-90” не е толкова ефективен при обстрела на по-далечни цели, но може да използва противотанкови управляеми ракети, освен класическото въоръжение.
През 1990 година, когато е приет на въоръжение, системите му за управление на огъня са били модерни за времето си. Но сега те изостават от западните аналози. Понастоящем е на въоръжение в Русия – 700 броя, Алжир – 305, Азербайджан – 20, Индия – 620, Туркменистан – 40 и Венецуела – около 100. Изнасян е и за Уганда.
Има и по-модерна версия “Т-90 МС Тагил”, с нова броня, двигател, оръдие, целеуказателна система, модерни системи за защита на екипажа и машината. Но засега няма заявки за износ.
Мощността на двигателя е 1120 конски сили, развива 65 км/ ч по шосе, автономността му е 650 км, екипажът е от трима души. Цената на базовия модел е 4,2 милиона долара. - Още за Т-90

„Леопард“ – унищожава врага от 5 км
Леопард е основен боен танк на германската армия от трето поколение. Оказва се обаче, че е и най-търсеният на пазара танк от западен образец. Освен в Германия, машината е на въоръжение в още 16 страни. Ориентировъчната му цена е близо $ 8,5 млн.
Германският Leopard 2 e създаден през 70-те години и замества тогавашната му по-стара модификация, тъй като отстъпва по огнева мощ и бронировка на съветските танкове Т-62 и Т-64. Така Леопард бързо става абсолютен стандарт за това какво може да се очаква от един съвременен танк. Конструкцията му преминава през осем обновявания. Най-съвременната версия Leopard 2A7+ е оптимизирана, както за нискоинтензивни конфликти, така и за пълномащабни войни. Преди три години немската армия получи първите 15 броя от този последен вариант. Танкът тежи 62 тона и е въоръжен със 120-мм гладкоцевно оръдие. Прицелната система позволява да се поразява движещ се противников танк на разстояние от 5 км. при максималната си скорост на бойното поле 45 км/ч. Близо 21-тонният му купол се задвижва с електрическа система и само за девет секунди може да се завърти на 360 градуса около оста си. Бронята е композитна, съставена от закалена с волфрам стомана, керамични елементи и полимери. От модификацията Leopard 2 са произведени 3480 машини, като 2125 от тях към 1994 г. са принадлежали на Бундесвера. Танкът участва в мисиите на НАТО в Босна и Херцеговина и Афганистан. - Още за Леопард

„Ейбрамс“ – американската гордост от „Пустинна буря“
М1 Abrams (Ейбрамс) е американски основен боен танк от последно поколение. Отличава се с голямо бойно тегло, устойчива композитна броня, обогатена с обеднен уран за по голяма здравина и мощен газотурбинен двигател от 1500 к.с. Създадени са три негови варианта – М1, М1А1 и М1А2, като производството на последните два продължава и до днес. Цената на един Abrams започва от $4,3 млн.и достига до $8,6 млн. според модификацията. Гордостта на американската оръжейна индустрия е създадена през 70-те години и влиза на въоръжение в САЩ през 1980 г. Последната версия на танка е М1А2SEP, която тежи 63 тона – с близо 20 т повече от нашите Т-72, които имаме на въоръжение. А това създаде известни трудности при придвижването им на полигона Ново село и трябваше да се укрепват мостове по шосетата. М1 влиза в бой за първи път по време на операция “Пустинна буря”, където се оказва несравнимо по-добър от остарелите иракски танкове съветско производство. Въоръжен е с 120 мм гладкоцевно оръдие и 12,7 мм картечница, като могат да му се монтират допълнително още две. По шосе развива максимална скорост от 68 км/ч ,а по пресечен терен – 48 км/ч. С едно зареждане изминава до 450 км по шосе. - Още за Abrams

Парламентът преизбра Антоан Гечев за председател на Държавна агенция "Разузнаване"

Парламентът избра Антоан Гечев като председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) за втори мандат, считано от 17 юни 2026 г. Той е предложен от Министерския съвет с мандат от пет години. Кандидатурата му беше гласувана с 147 гласа „за“, 14 гласа „против“ и един „въздържал се“.
Подкрепиха го от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, против бяха от „Демократична България“. Двама депутати от „Продължаваме промяната“ гласуваха „за“, а един беше „въздържал се“.
На 2 юли Антоан Гечев беше изслушан от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Антоан Гечев е роден на 13 септември 1969 г. в град Ямбол. Средното си образование завършва в Техникум по електроника и автоматика „С. М. Киров“ с квалификация електротехник – оператор на промишлени роботи и ГАПС. Придобива магистърски степени през 1993 г. от Висш военен университет „Васил Левски" във Велико Търново и през 1998 г. от Военна академия „Г. С Раковски" в София. Завършил е и стратегически курс с квалификация „Изпълнение на ръководни дейности в системата за национална сигурност и отбрана" през 2018 г. във Военна академия „Г. С Раковски". Преминал е и редица специализирани курсове за повишаване на професионалната си квалификация по разузнаване и сигурност в САЩ, Израел, Федерална република Германия и др.
Гечев започва кариерата си като командир на разузнавателен взвод в танкова бригада, последвано от назначение като оперативен анализатор в бригада по електронно разузнаване. През 1998 г. започва работа в служба „Военна информация" към Министерство на отбраната (понастоящем служба „Военно разузнаване"), където последователно заема различни длъжности, включително заместник-директор на Службата. Притежава опит в сферата на дипломацията и взаимодействието със специалните и разузнавателни служби на партньорски държави и съответните структури на НАТО и ЕС, придобити при задграничните му мандати в службите на военния аташе в Гърция, Великобритания, Федерална република Германия, Чехия и Италия.
Източник: https://epicenter.bg/

Германия е готова да доставя кораби и дронове, за да замени американските активи в НАТО

Германия е предложила да достави на НАТО бойни кораби, изтребители и безпилотни оръжейни системи, за да замени активите, доставяни досега от САЩ, предаде ДПА.
Наскоро САЩ решиха да намалят военните активи, докладвани по „Модела на силите на НАТО“ - инструмент за управление, при който съюзниците споделят наличните възможности в случай на нападение срещу съюза. Белият дом също така обяви планове да оттегли хиляди военни от Германия, макар и все още да не е предоставил ясни срокове, отбелязва ДПА.
Според плановете Германия ще предостави по една фрегата тип Ф125 за северозападната и за югоизточната съвместни оперативни зона на алианса - съответно със седалище в Норфолк и в Неапол. Според германските военни, фрегатата Ф125 е модерен военен кораб, способен на морско наблюдение, както и прилагане на ембарго и операции срещу пиратството.
Югоизточната съвместна оперативна зона ще получи допълнително достъп до система за противовъздушна отбрана „Ирис-T“ и два морски патрулни самолета П-8 „Посейдон“
Северозападната съвместна оперативна зона ще получи още осем изтребителя „Юрофайтър“.
Допълнителни активи, които ще бъдат предоставени, включват корвета K130, използвана за крайбрежно морско наблюдение, както и дронове.
Източник: https://www.bta.bg/

Швейцария обмисля южнокорейската L-SAM като алтернатива на Patriot

Швейцарското министерство на отбраната обмисля закупуването на южнокорейската система за противовъздушна отбрана с голям обсег L-SAM като алтернатива на американската система MIM-104 Patriot, пише MWM. 
Швейцария е изправена пред сериозни проблеми с програмата за придобиване на Patriot, включително забавяния, които могат да продължат до седем години, и увеличение на разходите с поне 50% спрямо първоначалната стойност на договора. 
Най-значителното предимство на L-SAM е способността ѝ да поразява цели на много по-голяма височина в сравнение със семейството Patriot. Очаква се системата да прехваща балистични ракети на височина от приблизително 50-60 километра, което я поставя по-близо до долния край на екзоатмосферния защитен слой. За сравнение, Patriot PAC-3 MSE е проектирана да се бори със заплахи от балистични ракети на много по-ниски височини, обикновено под приблизително 30-40 километра. L-SAM също така осигурява по-голям обхват на поражение от Patriot, с обхват на поражение от приблизително 150-200 километра срещу балистични ракети, в сравнение с приблизителния обхват на Patriot PAC-3 MSE от 35-60 километра. Този по-голям обхват на поражение предоставя важни предимства по време на мащабни ракетни атаки.
Наред с южнокорейското предложение, се обсъждат и няколко други големи системи, включително Eurosam SAMP/T NG, германската Diehl IRIS-T SLX и израелските Arrow и David's Sling.
L-SAM и David's Sling обаче се считат за най-способните да осигурят многофункционална противовъздушна отбрана, замествайки Patriot. L-SAM е проектирана като система за прихващане на голяма височина, разположена между традиционните зониални системи за противовъздушна отбрана и екзоатмосферните слоеве на противоракетна отбрана.
Европейските страни изчерпаха до критични нива запасите си от ракети-прехващачи за системата Patriot заради мащабните дарения на Украйна, докато съобщения от множество западни източници потвърждават на 5 март 2026 г., че армията на Съединените щати е изразходвала над 800 свои собствени ракети-прехващачи от системите само за пет дни сражения с иранските сили. Това последва сериозното изчерпване на американските арсенали по време на сраженията с иранските сили през юни 2025 г., което накара САЩ да поискат доставки на ракети-прехващачи.
Източник: https://www.focus-news.net/

Близо 700 курсанти бяха обучени за окзване на първа долекарска помощ на бойното поле

Близо 700 курсанти – бъдещи офицери преминаха специализирано обучение по оказване на първа долекарска помощ на бойното поле в рамките на учението „Обединени усилия 2026“, проведено от екипа на Центъра за професионално обучение на Военномедицинска академия (ВМА). За сравнение, през миналата година обучените бяха около 400 – ръст, който показва все по-големия акцент върху подготовката за действия в кризисни ситуации.
По време на обучението курсантите усвоиха знания и практически умения за оказване на първа помощ при бойни травми и инциденти, когато всяка секунда има значение.
В реална военна обстановка медицинският екип често се намира на километри от мястото на инцидента. Тогава първият, който трябва да реагира и да помогне, е бойният другар. Именно затова нашата цел е да изградим увереност, знания и практически умения в бъдещите офицери, за да могат да окажат навременна и ефективна първа помощ до транспортирането на пострадалия, коментира д-р Николай Вълов, началник на Центъра за професионално обучение на ВМА.
Военната медицина отдавна говори за т.нар. „платинени 10 минути“ – краткия период непосредствено след тежка травма, в който правилните действия могат значително да увеличат шансовете за оцеляване. Именно затова обучението по първа помощ е сред най-важните умения, които бъдещите офицери трябва да овладеят още преди да поемат първите си командирски отговорности, съобщават от елтното ни лечебно заведение.
Източник: https://otbrana.com/

България получава от Белгия и Нидерландия седем кораба за противоминна борба

Министърът на отбраната Димитър Стоянов подписа днес Меморандум за разбирателство между България, Белгия и Нидерландия относно придобиване на седем кораба за противоминна борба. Документът беше подписан също от министрите на отбраната на Белгия и Нидерландия – Тео Франкен и Дилан Йешилгьоз-Зегериус. Церемонията се проведе в рамките на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Анкара, Република Турция, съобщва Пренцентърът на МО.
„Сигурността в Черно море има огромно отражение върху евроатлантическата сигурност и България се стреми да бъде надежден съюзник като допринася към общите усилия за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО“, каза министър Стоянов в обръщението си. Той благодари за предоставената възможност, с придобиването на седем кораба за противоминна борба от военноморските сили на Белгия и Нидерландия, България да увеличи своите способности за морска отбрана. „Корабите за противоминна борба ще осигурят нашия справедлив дял и приноса ни към Противоминната военноморска група в Черно море и към цялостния отбранителен потенциал на Алианса на източния фланг“, заяви министърът на отбраната.
По-рано министър Димитър Стоянов, заедно с министрите на отбраната на Румъния и Турция – Раду Мируца и Яшар Гюлер, подписаха изменение на Меморандума за разбирателство между България, Румъния и Турция за създаване на Противоминната военноморска група в Черно море. С промените се добавя нова задача за групата, свързана с наблюдение и разузнаване в подкрепа на защитата на критичната подводна инфраструктура. „Наред със сигурността на корабоплаването, защитата на критичната подводна инфраструктура е сред най-важните предизвикателства пред морската сигурност днес. Разширяването на задачите на Противоминната военноморска група е навременен отговор на променящата се среда за сигурност и ще допринесе за по-ефективната защита на стратегически важните енергийни и комуникационни връзки в Черно море“, подчерта министър Димитър Стоянов.
Източник: https://otbrana.com/

Червеният барон на Ориента – страшилището в небето над Манджурия

Япония е страна, която може да се похвали с абсолютно всичко.
Територията ѝ е половина с кръвта на някои от най-добрите самураи, културата, въпреки модернизацията, остава запазена и до днес, а не можем да отречем, че в исторически план това е страна, която може да се похвали с високо количество герои и патриоти.
Не случайно те са създателите на камикадзе атаките и до последния момент са се съпротивлявали срещу американските нападатели.
Достатъчно е да разгледате някои от основните факти и ще откриете, че Япония никога не е имала намерение да воюва със САЩ, но същевременно никога не е била и партньор на Германия.
Страната на изгряващото слънце има своя собствена позиция по време на Втората Световна война и различна кампания в Азия, като твърди, че връща само своите собствени територии........Прочети още

На този ден

Офицери от 1-во аеропланно отделение с пленения капитан О’Дуайър (в средата), 1917гНа 8 юли 1917 година е постигната първата въздушна победа на българската изтребителна авиация.
Във въздушен бой над Петрич два български изтребителя „Роланд Д-II“, пилотирани от поручик Иван Узунов и подпоручик Владимир Балан, настигат група от шест британски самолета.
След кратък бой те повреждат едноместния „Армстронг Уитуърт ФК.8“, пилотиран от командира на 17-а британска ескадрила капитан О’Дуайър, който се приземява аварийно край Петрич и попада в плен.
Това е първата победа на български пилоти от новосъздадената фронтова изтребителна авиация, базирана на летище Левуново, в класически въздушен бой.

На 8 юли 1934 година е създадена организацията „Общество на кавалерите на ордена За храброст“.
Нейни почетни председатели последователно са генерал от пехотата Данаил Николаев, генерал-лейтенант Христо Недялков и генерал от пехотата Никола Жеков. Почетен подпредседател е генерал-лейтенант Георги Абаджиев, а основател и заместник-председател – полковник Георги Симеонов. Според приетия устав тя има за цел да обедини офицерите, подофицерите и войниците – кавалери на ордена „За храброст“ в името на Родината, да служи за връзка между народа и войската, както и да опазва военните добродетели и героичните спомени от войните.
Организацията започва дейността си през 1936 г. с 28 местни структури, които след две години нарастват на 661 с над 18 000 членове. Печатният й орган е списание „Боен подвиг“ (1 март 1936 – 10 август 1944), а отличителният знак – синя емайлирана звезда с миниатюра на ордена „За храброст“. През 1941 г. променя името си на „Съюз на наградените с ордена За храброст в България“, а след 9 септември 1944 г. е забранена. Днес официалният й наследник е Съюзът на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, възстановен на 20 март 1992 г.

Канада ще закупи до 12 подводници от Германия, заяви премиерът Карни

Канада е възложила на германския корабостроител „ТисенКруп Марин Системс“ (TKMS) поръчка на стойност няколко милиарда евро за строителството на до 12 подводници, заяви вчера премиерът Марк Карни, цитиран от ДПА.
Агенцията отбелязва, че това представлява значителна победа за Берлин в навечерието на срещата на върха на НАТО в Турция.
Карни обяви решението преди да отпътува от Канада за срещата в Анкара, където лидерите ще обсъдят начини за по-нататъшно укрепване на отбранителните способности на алианса.
Германия, която се изправи срещу острата конкуренция на южнокорейския доставчик „Ханхва Оушън“ („Hanwha Ocean“), в крайна сметка се пребори за канадската поръчка.
Съгласно споразумението „ТисенКруп Марин Системс“ трябва да достави до 12 подводници от тип 212CD – модел, проектиран да засича и да се сражава с вражески кораби под и над морската повърхност, включително и с хеликоптери за борба с подводници.
Източник: bta

Съюзниците на НАТО ще инвестират над 40 милиарда долара в способности за противодействие на дронове

Срещата на върха на НАТО в Анкара започна с инвестиционен форум на отбранителната индустрия, по време на който съюзниците обявяваха мащабни инвестиции в отбраната, включително инициатива за отпускане на 40 милиарда долара за развитието на способностите на алианса за противодействие на дронове, предаде ДПА. Върху тази инициатива акцентира и генералният секретар на Алианса Марк Рюте.
„НАТО бързо разширява способностите си за разгръщане и използване на дронове в голям мащаб. В същото време изграждаме ефективни способности за противодействие на дронове, които да откриват, идентифицират и неутрализират дронове“, заяви Рюте. „Съюзниците ще инвестират над 40 милиарда долара в способности за противодействие на дронове през следващите 5 години“, разказа той, като добави, че се планира и засилване на оперативното обучение на войниците.
Способността на НАТО да се справя с вражески дронове беше подложена на изпитание напоследък, след като руски безпилотни летателни апарати многократно нарушаваха въздушното пространство на съюзниците на военния алианс. НАТО от време на време прехващаше дронове с изтребители, което повдигна въпроси относно ефективността на подхода на Алианса.
Няколко съюзници също така ще закупят съвместно до 10 самолета на шведската компания „Сааб“ от типа „ГлобалАй“, за да обновят флота от разузнавателни самолети на НАТО. Тези сделки са част от усилията на Алианса за значително увеличаване на разходите за отбрана.
Също така Рюте призова за „трансатлантическа революция в отбранителната индустрия“ и насърчи компаниите от сектора да поемат повече риск при инвестициите си. „Индустрията във всички държави, представени тук, трябва да е готова да поема повече риск. Търсенето има и вие го знаете“, каза той, цитиран от Ройтерс.
Източник: bta

Иван Вариклечков – първият български контраадмирал и военен визионер

На днешния ден, 7 юли 1891 г., преди 134 години, в София се ражда човек, който оставя дълбока следа в историята на българския Военноморски флот – Иван Вариклечков. Син на майор Петър Вариклечков, Иван завършва Военното училище в София с артилерийска специалност и бързо се утвърждава като блестящ военен ум.
Пожелава да служи в 240 мм брегова батарея във Варна и като младши офицер участва в бойното кръщение на батареята срещу турския крайцер „Меджидие“ през Балканската война.
През Първата световна война, като член на екипажите на торпедоносците и на първата българска подводница УБ- 18, участва в бойни походи в подкрепа на акциите на българската войска по сухопътните фронтове на Добруджа.
По време войната служи и на германски подводници в Северно море и Атлантическия океан, където създава метод за откриване на вражески подводници – иновация с огромно значение. Командир на торпедоносеца „Смели“.
След края на войната превежда френски части през р. Дунав. Награден е с френския орден „Почетен легион“.
Продължава службата си с чест: Служи като началник-щаб на флота, след което през 1931 г. е назначен за командир на Дунавски речен полк.
През 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот. След завръщането си през 1932 г. е назначен на служба към щаба на Морската бригада, а през следващата година е назначен за началник на Морските учебни заведения.
В периода 1933–1935 г. оглавява българския военен флот и въвежда на въоръжение заградителни мини.  През 1935 г. е в свитата на царя, а през 1936 г. става флигел-адютант на цар Борис Борис III и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове.
На 1 май 1937 година става първият действащ конраадмирал на Българския военноморски флот. От същата година е и командир на Морската дивизия.
В навечерието на Втората световна война, когато се обновява цялата българска армия, Вариклечков има изключителен принос за възвръщане на боеспоспособността на военния флот, за снабдяването му със съвременни плавателни съдове и въоръжение. При конфликт, възникнал при договорирането на подводници между него и военния министър,  контраадмирал Вариклечков проявява принципност и последователност в отстояване на българските интереси и отбранителните ни способности по море.
На 10 октомври 1939 г. на Коронен съвет, открито се противопоставя на съюз с Нацистка Германия. За тази смелост е уволнен, но остава в историята като офицер с морал и доблест.
Контраадмиралът е говорил четири езика, свири на цигулка, има над 20 отличия и е силно уважаван от цар Борис III. Женен е за Вилма-Луиза Ото и има син – Крум.
След 9 ти септември е арестуван и лежи в лагери и затвор. За кратко е преподавател във Висшето военноморско училище. Пенсията му е спряна. Адмирал Вариклечков е разработван от Държавна сигурност през 50-те години за работа за чужди разузнавания, но такава не е открита.
Умира на 23 февруари 1974 г. Погребан е в град Варна.
Днес, на 7 юли, си спомняме за един истински патриот и новатор в изкуството на войната.
Източник: https://armymedia.bg/

На този ден

На 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица, Великотърновско, е роден майор Асен Агов (1890 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1910) и първия випуск на Аеропланното училище в Божурище (1916). Воюва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от 32-ри пехотен загорски полк и като боен пилот, след което се уволнява от армията (1919).
През 1920 г. е назначен за директор на новосформираното Отделение за въздухоплаване, в чийто състав е включено Аеропланното училище, Аеропланната работилница и Аеропланното депо. Има голям принос за възраждане на българската авиация в тежките условия, наложени от военните клаузи на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919).
След Деветоюнския преврат (1923) се включва в работата на Единния фронт (коалиция между БКП и левицата на БЗНС). Убит е в Пловдив на 1 май 1925 г. по нареждане на министъра на войната генерал Иван Вълков, заповядал масовите репресии срещу левицата, последвали Септемврийското въстание (1923) и атентата в църквата Света Неделя (1925).

На 7 юли 1835 година в с. Бяла черква, Търновско, е роден Бачо Киро (Киро Петров Занев) (1835 – 1876) – самобитен учител и поет, участник в националнореволюционното движение. На 12-годишна възраст става послушник в Батошевския манастир, след което учителства в търновските села Коювци, Вишовград, Мусина и Михалци. През 1865 г. се установява в Бяла Черква и по-късно е избран за председател на местния революционен комитет (1872).
По време на Априлското въстание (1876) събира група от над 100 души, с която се включва в четата на поп Харитон Халачев, сформирана в с. Мусина, Търновско (28 април 1876). Преследвани от потери по пътя към Стара планина, въстаниците се организират за отбрана в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни (29 април – 7 май 1876) отбиват многократните атаки на 10-хилядната редовна и нередовна турска войска под командването на Фазлъ паша. При разгрома на четата Бачо Киро успява да се спаси, но след предателство е заловен, осъден от извънреден турски съд и обесен в Търново на 28 май 1876 г.

Нетаняху: На Турция не трябва да се продават самолети F-35 или двигатели за тях

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви днес, че Съединените щати не трябва да продават на Турция изтребители F-35 или двигатели за своите изтребители, заявявайки, че подобен ход би нарушил баланса на силите в Близкия изток, предава Times of Israel.
В интервю за Fox News, преди заминаването на президента на САЩ Доналд Тръмп за Турция за срещата на върха на НАТО, Нетаняху нарече турското правителство "режим, заразен с идеологията на Мюсюлманското братство".
"Не мисля, че трябва да им се доставят F-35 или двигатели за техните изтребители", заяви Нетаняху, допълвайки:" Турция е прекрасна страна, но я ръководи човек, който открито призовава за унищожаването на Израел. Той (Ердоган) окупира половината от Кипър – страна-членка на НАТО, влиза в конфликт с Гърция и други страни от НАТО, а освен това говори открито за завладяването на Йерусалим.
"За режим, който е под влиянието на "Мюсюлманското братство" – екстремистко движение, което мрази Америка – не мисля, че те заслужават F-35 или реактивни двигатели за изтребителите си, защото това ще наруши баланса на силите в Близкия изток", заключва израелският премиер.
Миналия месец Тръмп намекна, че може да се съгласи да продаде на Турция двигатели за изтребители F110 и да приеме отново Турция в програмата за изтребители F-35.
Източник: https://www.focus-news.net/

Испанската бронирана машина VAMTAC AX4 MRAP

Както съобщава EDR On-Line, на изложението за отбранителна промишленост Eurosatory 2026, проведено през юни 2026 г. в Льо Бурже, Франция, испанската компания UROVESA (URO Vehículos Especiales), известна със своята популярна серия небронирани и бронирани автомобили, подобни на Hummer, VAMTAC (Vehículo de Alta Movilidad TÁCtico), представи първата си напълно бронирана 4x4 MRAP машина, VAMTAC AX4, с намерението да повтори с нея търговския си успех в този по-тежък клас превозни средства.

MWM: Програмата Eurofighter се срива

Програмата Eurofighter се сблъсква с редица проблеми и забавяния заради фрагментираният и политически ограничен характер на отбранителната индустриална база на Европа, пише MWM.
Програмата, която се разбработва съвместно от Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, е структурирана да разпределя индустриалните ползи и да осигури политическа подкрепа, но е създала и сложна и често крехка екосистема за производство и поддържане.
Производството, сглобяването и доставките на компоненти са разпределени в множество национални вериги за доставки, което означава, че прекъсванията във всяка една партньорска страна – независимо дали поради индустриални действия, износни ограничения или забавяния в бюджета – носят висок риск от каскадни ефекти в целия флот. Дори локализиран политически спор може да забави или спре доставката на резервни части, което влияе на оперативната готовност на няколко военновъздушни сили едновременно.
Въпреки значителния натиск от местната индустрия, Обединеното кралство окончателно е отложило плановете си за закупуване на още Eurofighter и планира да продължи да ги изтегля от експлоатация десетилетия преди графика, докато поръчва изтребители F-35A.
Германия също рязко обърна предишната си опозиция срещу поръчките на F-35, тъй като стана все по-ясно, че приоритетът върху защитата на местната индустрия сериозно би ограничил бойните способности поради сериозните ограничения на Eurofgihter, и вместо това прави компромис между търсенето на индустрията и нуждата от способност за превъзходство, като разделя поръчките между двата типа. През 2025 г. беше потвърдено, че Катарските емирски военновъздушни сили търсят да пенсионират своите 24 Eurofighter от въоръжение само три години след като започнаха доставките им за страната през 2022 г. След това беше последвано потвърждение, че самолетът се е представил много слабо в симулирани бойни действия с китайски изтребители J-10C, управлявани от пакистанските ВВС.
Програмата Eurofighter се сблъска с допълнителни сериозни проблеми поради нарастващото разминаване между софтуер и хардуер по различни стандарти на Tranche. 
На фона на сътресенията в програмата Обединеното кралство и Италия преследват нова съвместна програма с Япония, към която Германия може скоро да се присъедини, която обаче изглежда е изложена на риск от същите проблеми.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша разсекретява цялата военна помощ за Украйна

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обяви, че е наредил да се разсекрети военната помощ за Украйна, предоставена след началото на войната. 
"След консултация с министър-председателя Доналд Туск, като запазих отговорността към обществото и спазвах изискванията на закона, наредих да се разсекретят всички дарения за Украйна за 2022-2026 г.", написа Косиняк-Камиш в Х. 
Камиш поясни, че процесът на предоставяне на помощ е започнат от правителството, ръководено от министър Мариуш Блащак, а президентът е информиран за всяка помощ.
"Също така наредих на Военната контраразузнавателна служба SKW да открие кой умишлено е искал да разкрие държавни тайни. Действаме във война близо до нашата граница, всяко действие, насочено срещу полските държавни интереси, застрашава безопасността на поляците", каза още той. 
Съобщението на министъра дойде в отговор на обвинения от опозицията, че правителството тайно е прехвърлило ракети за системата Patriot на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 6 юли 1861 година в с. Угърчин, Ловешко, е роден генерал-майор Радой Сираков (1861 – 1921).
Завършва Военното на Н. В. Училище (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1891). От 1892 г. служи в Генералния щаб.
На 1 януари 1906 г. е произведен в чин генерал-майор и до 1911 г. последователно заема длъжностите началник на Оперативното отделение в Щаба на армията, началник-щаб на 3-та пехотна балканска, 2-ра пехотна тракийска и 5-а пехотна дунавска дивизия.
През 1911 г. е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия, с която по време на Първата балканска война (1912 – 1913) се сражава на Тракийския военен театър при Чаталджа и Одрин. Под негово командване частите на дивизията, разположени в първия ешелон на 3-та армия, форсират реките Кара-Су и Катарчи-Су и водят ожесточени боеве за пробиване на Чаталджанската отбранителна линия (4 – 5 ноември 1912). Включена в състава на обсадната армия 9-а пехотна дивизия дава своя принос за овладяването на Одринската крепост (11 – 13 март 1913) и извоюването на една от най-големите победи на Българската армия.
По време на Втората балканска война (1913) генерал Сираков командва самостоятелен отряд, действащ срещу гръцките войски в Разложкия край. След войната е назначен за началник на Главното интендантство. На 15 юни 1915 г. преминава в запаса.
През Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи като началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия, началник на 9-а дивизионна област и офицер за поръчки при Министерството на войната. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен.

На 6 юли 1868 година въстанически отряд под командването на Хаджи Димитър и Стефан Караджа навлиза в българските земи. Той се състои от две групи, които трябва да действат заедно, докато достигнат Стара планина, след което да се разделят и насочат в различни посоки. Предвидено е този отряд да бъде авангард на няколко подобни чети, които с обединени усилия да вдигнат на всеобщо въстание поробените си събратя. След като минават Дунав при с. Вардим, Свищовско, четниците се отправят към Стара планина. По пътя са открити и нападнати от потери и редовна турска войска. В ожесточени сражения при търновските села Караисен, Патреш и Вишовград, загиват почти половината от тях. В местността Канлъдере, Севлиевско, четата е разбита, а тежко раненият войвода Стефан Караджа е заловен и откаран в русенския затвор, където умира от раните си. Останалите живи 40 четници успяват да се измъкнат от обкръжението и на 18 юли достигат връх Бузлуджа, където са обкръжени от 700 души турска редовна войска и башибозук. След неравна борба, продължила повече от три часа, почти всички от тях, начело с войводата Хаджи Димитър, загиват.

Една от последни сили, защитавали бункера на Хитлер, е френска

Един от последните Рицарски кръстoве на Железния кръст, дадени във Вермахта по време на Втората световна война, е връчен на французин – на унтершарфюрера от подразделението Вафен-СС, Юджийн Воло. Воло принадлежал към дивизия „Карл Велики“, която се състои от група френски доброволци, воювали на страната на Третия райх срещу съюзниците. Част от бойните им усилия са срещу собствената им страна.
По време на здрачните дни на войната в Европа, шепа от тези френски бойци остава в боя до горчивия му край, отказвайки да се предаде като вместо това формират ключова финална защита в една абсолютно безнадеждна позиция. Много от тях, включително гореспоменатия ефрейтор, загиват, изпълнявайки своя дълг, защитавайки центъра на Берлин и бункера на фюрера.......Прочети още

Египет за първи път показа С-300ВМ: Мощна руска ПВО система в действие

Египетските въоръжени сили за първи път публично показаха транспортно-монтируемата пускова установка 9A83ME и радар от далекобойната зенитно-ракетна система С-300ВМ, привличайки вниманието към една от най-значимите поръчки в областта на отбраната, направени от страната от десетилетия, пише военното издание Military Watch. Пусковата установка беше представена по време на официалното откриване на новия щаб на Стратегическото командване на Египет, известен като Октагон. Въпреки че придобиването на С-300ВМ от Египет е известно от близо десетилетие, системата никога преди това не е била излагана публично в страната, което прави появата ѝ важно потвърждение за оперативното ѝ състояние. Това е особено важно в светлината на дългогодишните доклади, че С-300ВМ не е била пусната в експлоатация след доставката си поради натиск от Запада, а вместо това е била поставена на склад в продължение на години.
С-300ВМ може да представлява най-способната система за противовъздушна отбрана с голям обсег, която в момента е на въоръжение в Египет, тъй като съобщенията за доставки на по-модерни китайски системи HQ-9B остават непотвърдени. Системата се различава значително от по-широко изнасяната серия С-300ПМ, тъй като е проектирана предимно за защита на мобилните сухопътни сили, като същевременно запазва особено силна противоракетна отбранителна способност. Системата използва верижни ракети-носители, които осигуряват висока мобилност през труден терен, а усъвършенстваната ѝ радарна мрежа позволява едновременно проследяване на десетки цели и атакуване на множество заплахи на разстояния над 200 километра, в зависимост от използваната ракета. Системата формира горното ниво на интегрирана система за противовъздушна отбрана, изградена около руско оборудване, включително системите Тор-М2, Бук-М2 и Панцир. 
От средата на 2010-те години Египет изглеждаше готов да възстанови своите въздушни бойни способности около руско оборудване и наред с наземни системи за противовъздушна отбрана, той закупи и 46 руски изтребителя МиГ-29М и 50 бойни хеликоптера Ка-52. Въпреки че видовете закупено оборудване бяха разнообразни, Египет беше подложен на значителен западен натиск да прекрати поръчките от Русия, което доведе до решение за отмяна на поръчка за изтребители за превъзходство във въздуха Су-35, направена през 2018 г. Египетските въоръжени сили в момента разчитат в голяма степен на наземни системи за противовъздушна отбрана и на флота МиГ-29М за защита на въздушното пространство на страната, тъй като по-голямата част от изтребителния флот на страната се състои от силно омаловажени американски F-16 и френски изтребители Rafale, които са с много ограничено приложение за високоинтензивни въздушни сражения.
Еволюцията на способностите за противовъздушна отбрана на Египет е в силен контраст с тези на съседен Алжир, който се гордее с най-внушителните възможности за въздушна война в Африка или сред държавите с мюсюлманско мнозинство. Алжирското министерство на отбраната е закупило усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана с голям обсег в много по-голям мащаб, включително S-300PMU-2, S-400 и HQ-9B, като същевременно е закупило и множество видове усъвършенствани изтребители с голям обсег от „поколение 4+“ и пето поколение. Докато в Египет МиГ-29М и Rafale се считат за най-способните изтребители, в Алжир МиГ-29М е най-слабо способният съвременен тип изтребител, докато Rafale беше отхвърлен, след като беше оценен в търг спрямо Су-30MKA. Алжирският флот в момента е изграден около Су-30, Су-34, Су-35 и Су-57 като основни типове изтребители с голям обсег, като решенията за обществени поръчки отразяват много по-голяма степен на устойчивост на западния политически натиск.
Източник: https://trud.bg/

Индия получи от Великобритания 9 изведени от експлоатация щурмовака Jaguar

Военновъздушните сили на Индия получиха девет спрени от експлоатация щурмови самолета Jaguar от Министерството на отбраната на Обединеното кралство, с които да попълнят своя авиационен парк. Това съобщава UK Defence Journal, цитирайки писмен отговор на британския министър по въпросите на отбранителната готовност и промишлеността Люк Полард.
Отбелязва се, че британското ведомство е предало на индийската страна пет самолета във вариант GR1 и четири във версия T2. Лондон запазва за съхранение още 42 машини от този тип. Плановете за тази сделка бяха обявени още през 2024 г.
В момента Индия е единствената страна в света, която продължава да експлоатира самолетите Jaguar, известни на местно ниво под името Shamsher. Тъй като производството им отдавна е прекратено, а оригиналните резервни части стават все по-дефицитни, Делхи разчита на техническа поддръжка от държави, които са използвали тези самолети в миналото. По-голямата част от индийските щурмоваци Jaguar са произведени по лиценз в заводите на местната корпорация Hindustan Aeronautics (HAL).
Великобритания извади от въоръжение тези самолети още през 2007 г. с цел съкращаване на разходите. Останалите на разположение на британското министерство 42 машини вече не са в състояние да летят и се използват основно за части.
Щурмовакът Jaguar е съвместна разработка на френско-британския консорциум SEPECAT и е създаден за ударни мисии на малки височини и за разузнавателни операции. Самолетите бяха на въоръжение в Кралските военновъздушни сили (RAF) от 1974 г., като взеха участие във Войната в Персийския залив през 1991 г., както и в операциите над Ирак и на Балканите.
Източник: https://www.focus-news.net/

31 кандидат-курсанти официално потвърдиха желанието си да се обучават във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

На 3 юли 2026 г. 31 кандидат-курсанти официално потвърдиха желанието си да се обучават във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ от учебната 2026/2027 г. – в 5-годишен курс на обучение по специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, със специализации: „Корабоводене за ВМС“, „Корабни машини и механизми за ВМС“, „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“, „Кибероперации“ и „Мехатроника“.
На 3 юли приключи финалният етап от тазгодишната приемна кампания за курсанти. Тя стартира на 13 февруари 2026 г. с ранния прием, за който първоначално кандидатстваха над 100 души. От тях 44 кандидати бяха одобрени от комисиите на ВВМУ и допуснати да се явят пред представители на Училището, Военноморските сили и Българската армия. До този етап те достигнаха, след като успешно преминаха през задължителен комплексен подбор, включващ проверка на психофизиологичните качества, изпит за физическа годност, медицински прегледи, общообразователен тест и изпит по английски език. В резултат на класирането тогава бяха приети първите 21 кандидат-курсанти, а 23-ма останаха в списъка с резервите.
На 8 май 2026 г. приемната комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната, проведе допълнително заседание. С подписването на официален протокол от резервите бяха попълнени още 10 бройки, с което общият брой на приетите достигна 31 души.
Новоприетите курсанти ще постъпят официално във флотската Алма матер на 7 август 2026 г., за да започнат своята базова военна подготовка. След нейното успешно завършване, те ще положат военна клетва, съобщават от ВВМУ.

Китай и Русия ще проведат съвместни военноморски учения край Циндао

Военноморските сили на Китай и Русия ще проведат през юли съвместни учения във водите и въздушното пространство край китайския крайбрежен град Циндао, съобщи китайското Министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.
След приключването на ученията част от корабите и силите на двете държави ще се насочат към райони в Тихия океан, където ще проведат съвместни морски патрули, се посочва в изявлението.
От китайското министерство отбелязват, че ученията се организират ежегодно и имат за цел да засилят сътрудничеството между въоръжените сили на двете страни.
Според Пекин целта на съвместните действия е „да се отговори на предизвикателствата пред сигурността и да се поддържат регионалният мир и стабилност“.
През последните години Китай и Русия значително разшириха военното си сътрудничество чрез редовни съвместни учения и патрули в Тихия океан и други райони. Двете страни определят партньорството си като стратегическо и заявяват, че то не е насочено срещу трети държави, въпреки че Западът наблюдава с нарастващо внимание задълбочаването на военните им връзки.
Източник: bta

На 5 юли 1879 година е създадено Военното министерство

Като съставна част от организационната структура на висшето командване на Българската армия Военното министерство е формирано с указ № 23 от 5 юли (стар стил) въз основа на чл. 161 от Търновската конституция. До Съединението (1885) военни министри са последователно 12 руски генерали и офицери. Военен министър в първото правителство на Княжество България става генерал-майор Пьотр Паренсов (1879 – 1880). На 10 септември 1885 г. е назначен първият българин военен министър – капитан Константин Никифоров. Първият цивилен военен министър на България е Андрей Ляпчев (1918). До 1923 г. длъжността заемат още шест цивилни министри, а през 1934 г. за един ден тази функция изпълнява Кимон Георгиев. След известно прекъсване, през 1991 г. на поста военен министър отново застава цивилно лице. При формирането му през 1879 г. Военното министерство включва Строево, Инспекторско, Домакинско и Военносъдебно отделение, както и Артилерийско, Морско и Инженерно управление. Процесът на модернизиране на Българската армия в края на ХІХ и началото на ХХ в. е съпроводен с разширяване и усъвършенстване на организацията на Военното министерство. През 1890 г. се създава Генерален щаб с четири отделения, а през 1905 г. – Военен съвет, който е съвещателен орган на военния министър. На 11 юли 1911 г. Военното министерство е преименувано в Министерство на войната, на 4 декември 1947 г. – в Министерство на народната отбрана, а с Указ № 168 от 20 декември 1990 г. – в Министерство на отбраната. Организационната му структура се привежда в съответствие с настъпилите промени и с новите приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО.

Как България от покровител и освободител на Македония се превърна във Фашистка окупационна сила

Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да се смята за една особено романтична тема. Още след обединението на България с Източна Румелия ще открием, че руските агенти смятат, че последната стъпка за изпълнението на националния идеал може да бъде само и единствено добавянето на Македония в пределите на България.
Това би поставило заветния край на Българския въпрос, но малко след освобождението ще открием, че великите сили не могат да си позволят изграждането на толкова силна държава, а още по-важното е, че развитието на армията ще накара някои от западните журналисти да споделят как 5-те века назад са успели да изпекат националния идеал и силата на българина като пещ, в която се нагрява най-доброто желязо........Прочети още

5 юли 1943: Начало на битката при Курската дъга

На този ден по време на Втората световна война (1939 - 1945 г.) започва битката при Курската дъга - най-голямата танкова битка в историята. Курската битка се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 г. След поражението в Сталинградската битка (1942 - 1943) командването на Вермахта планира голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център”, IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг”. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и повече от 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 милиона души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и до 2800 самолета.
Германските войски започват настъпление на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт и Брянския фронт. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна.
В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Битката е коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка, стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване. - (видео)

BAE Systems и Leonardo спечелиха договор за нов изтребител на стойност 6,1 млрд. долара

Британско-италианско-японската компания Edgewing спечели 18-месечен договор на стойност 4,6 млрд. британски лири ($6,1 млрд.) в рамките на съвместната програма на тези страни за разработване на изтребител от ново поколение, се посочва в съобщението на компанията.
Договорът, сключен в рамките на програмата "Global Combat Air Programme" (GCAP), ще позволи да се завърши напредналата фаза на разработване и оценка на концепцията за изтребителя и да се премине към подробно проектиране и конструиране, посочи АП.
Това е вторият международен договор, възложен на Edgewing в рамките на програмата. Първият, на стойност 686 млн. лири, тя получи през април.
Edgewing е съвместно предприятие на британската BAE Systems, италианската Leonardo и японската JAIEC.
GCAP стартира през 2022 г. с цел създаването на иновативен стелт изтребител с най-съвременни технологии. Проектът се планира да бъде завършен до 2035 г.
Източник: https://news.bg/

От 1 септември влизат в сила новите длъжности за висши офицерски звания

Указ № 221 на президента Илияна Йотова за изменение и допълнение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във Въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания, е публикуван в днешния брой на Държавен вестник.
Така от 1 септември т.г. длъжностите „началник на щаба на Военновъздушните сили” и „началник на щаба на Военноморските сили” ще изискват звания, съответно, бригаден генерал““ и „флотилен адмирал“.
Защо се налага тази промяна? Ето мотивите на правителството към решението от 22 юни т.г., с които предлага на президента да издаде указа.     
„В приложението към т. 1 от Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. в Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили (с изключение на длъжностите командир и заместник-командир) са включени единствено длъжностите „началник на щаба на Съвместното командване на силите” с изискване за висше офицерско звание „бригаден генерал (флотилен адмирал)” и „началник на щаба на Сухопътните войски” с изискване за висше офицерско звание „бригаден генерал”.
Длъжностите „началник на щаба на Военновъздушните сили” и „началник на щаба на Военноморските сили” в останалите две командвания не намират приложение в указа, като в съответствие с Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия същите са определени за назначаване на офицери съответно с военно звание „полковник” и „капитан I ранг” с изискване за образователно-квалификационна степен „магистър” по специалности от професионално направление „Военно дело” във военни академии или приравнени на тях специалности, придобити във висши училища и колежи в чужбина и стратегически курс във военни академии или приравнено на тях обучение във висши военни училища и колежи в чужбина.
Динамичните промени в средата на сигурност поставят все по-високи изисквания към устойчивостта и ефективността на командната структура и щабовете. Адаптирането им към тези нови условия налагат осигуряване на гъвкавост в тяхното функциониране и хармонизиране с останалите командвания, ситуирани на единно йерархическо оперативно ниво 1. Бързият преход от работа в мирно време към действия при кризи и конфликти предопределя ефективността на щаба при планиране на успеха в операциите, като основното длъжностно лице при разработването на плановете за нарастване на готовността за изпълнение на бойни задачи и за извършване на мобилизация е началникът на щаба.
Също така включването на двете длъжности в указа ще увеличи и изискването за необходимата образователна-квалификационна степен за тяхното заемане - „магистър” по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили” от професионално направление „Военно дело” във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обучение във висши военни училища и колежи в чужбина, което ще гарантира необходимите компетентности от военнослужещите, назначени на длъжност „началник на щаб” за:
 - планиране и управление на операции на въоръжените сили в различни условия на обстановката;
 - работа в мултикултурна среда и многонационални екипи, съвместими с изискванията на НАТО;
 - прилагане на модерни методи и подходи за анализ и оценка, необходими при решаване на актуалните въпроси на стратегическото ръководство на отбраната и въоръжените сили;
- вземане на стратегически решения, планиране и управление на операции в НАТО.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Каква британска и американска техника използва Червената армия?

Сред голямото количество от разнообразно оборудване, доставено на Съветския съюз от Западните съюзници, именно автомобилите и изтребителите помагат на Съветите да преодолеят най-трудните периоди на войната с Германия.
US6 Studebaker
"Без американските 'студебекери' нямахме на какво да теглим нашата артилерия. Да, те до голяма степен ни осигуриха фронтовия транспорт", казва веднъж маршал Георги Жуков в неофициален разговор.
В Съветския съюз са доставени 152 000 от тези камиони по програмата "Заем-наем", които се превръщат в истинска работна сила за Червената армия.
Тъй като СССР губи огромен брой камиони през първия период на войната, а новите пристигат твърде бавно, Studebakers са тези, които пристигат в нужния момент. Те служат като влекачи, камиони и бази за известните ракетни системи "Катюша".  
Въпреки че в САЩ US6Н не са твърде популярни, в Съветския съюз те са обичани заради удобната си кабина, мощния двигател, стабилността на пътя и високата проходимост. Камионът става основа за много съветски следвоенни разработки в автомобилната индустрия.

M4A2 "Шерман"
"През 1944 г. американските танкове 'Шерман' започнаха да идват при нас. Това, според мен, е най-добрият американски танк, участвал във войната. При него и двигателят е добър, а също и бронята, и оръжията", припомня си Петър Куревин, началник на щаба на танковия батальон на 50-та гвардейска танкова бригада.
Въоръжени със 75-мм оръдие и зенитно картечно оръдие "Браунинг" (рядкост за съветските танкове), високоскоростните и маневрени "Шерман" също имат своите недостатъци. Голямата височина на танка го прави отлична мишена на бойното поле, а бронята все още е по-уязвима от тази на американските и съветските му аналози.
Повече от 4000 броя M4A2 пристигат в Съветския съюз в помощ на Червената армия. Въпреки че американските войски не стигат до столицата на Третия райх, то поне танковете им успяват. Само съветската 2-ра гвардейска танкова армия губи 209 броя "Шерман" в битките за Берлин.

Hawker Hurricane
"Хърикейн" се появяват в Съветския съюз през първите месеци на войната – в периода, когато са най-необходими заради тежките загуби на съветските ВВС, които спешно трябва да бъдат попълнени. Особено полезни са британските изтребители, които помагат за покриването на арктическите конвои на съюзниците и защитата на Москва.  
В СССР, където "Хърикейн" са наречени "Гърбати", пристигат над 3000 бройки от тях. Те обаче не предизвикват голям ентусиазъм сред съветските пилоти. В края на 1941 г. тези самолети вече значително отстъпват по бойните си качества на новите модификации на основните си съперници - Messerschmitt Bf 109.
"Въоръжиха ни с 'Хърикейн'. Боклук, а не машина", припомня си Виталий Клименко, старши лейтенант на 1-ви гвардейски изтребителен авиационен полк. "МИГ е тежък на земята, но на височина е цар, а този няма нито скорост, нито маневреност. Крилото му е дебело. Нашите имат сферичен брониран гръб, а у тези – плосък, и затова лесно се пробива. Изглежда, че да има 6 картечници е добре, но боеприпасите за тях са миниатюрни. Моторите 'Мерлин-XX' не са годни за нищо. При форсиране могат да прегреят и да спрат да работят."

Willys
Командният състав на Червената армия веднага се влюбва в автомобила на американската армия "Уилис". Малък, но мощен и пъргав, той лесно и бързо се движи извън пътя. Липсата на врати дава възможност на водача и пътниците бързо да напуснат автомобила в случай на опасност, като в същото време дълбокото разположение на седалките не им позволява да изпаднат по време на возене.
На "Уилис" се возят не само генерали. Те се използват активно като артилерийски влекачи за теглене на 45-мм противотанкови и 76-мм дивизионни оръдия. Около 52 000 автомобила са изпратени в Съветския съюз.
"Уилис" остават почти последните представители на техниката "Заем-наем", които все още участват в годишните Паради на победата в руските градове.

Bell P-39 Airacobra
Този американски изтребител става любимата машина на редица съветски асове, включително Александър Покришкин и Григорий Речкалов (по 65 победи всеки). Самолетът има невероятна способност за оцеляване: дори обсипан от куршуми, той може да продължи битка.
Съюзниците с радост изпращат "Аерокобра" в Съветския съюз. П-39 не е полезен за въздушни битки на голяма височина, често срещани в западните военни действия. На Източния фронт съветските и немските пилоти се бият главно на средна и ниска височина и там тези изтребители винаги се представят отлично.
В резултат на това, за цялото време на войната СССР получава 4952 броя "Аерокобра", което го прави най-масовият от всички видове самолети, доставяни на Съветския съюз по програмата "Заем-наем".

Ford GPA
Американските войници не обръщат голямо внимание на тези автомобили-амфибии. Машината е достатъчно ниска и незначително вълнение в морето позволявало проникване на вълни в корпуса. Червената армия, която се занимава основно с форсиране на реки, напротив, остава напълно доволна от "Форд" GPA.
За разлика от катерите, "Форд" GPA не изисква сложни действия за транспортиране, пускане във вода и повдигане на сушата. През април 1944 г. са формирани 11 отделни моторизирани батальона със специално предназначение, които на "Форд" се отправят на брега, окупиран от противника. Те разчистват плацдарма от мини и го защитават, докато техните войски пристигнат.
Общо Съветският съюз получава от съюзниците си около 3000 от тези коли. В Червената армия те получават наименованието "Форд-4".

На този ден

На 4 юли 1939 г. се създава Юнкерския учебен орляк към Военното на Н. В. училище и Въздушен отдел към Школата за запасни офицери.За командир на учебния орляк е назначен майор Димитров.
За обучение на пилотите са доставени учебно-тренировъчните самолети КБ-3 „Чучулига“ I и КБ-4 „Чучулига“ II.

Акварели на лейтенант Уилям Ърмстън от Варна от времето на Кримската война

Уилям Брабазън Ърмстън (William Brabazon Urmston) е роден на 11 февруари 1828 г. в Чигуел, графство Есекс (Chigwell, Essex), втори син на Джеймс Брабазън Ърмстън (James Brabazon Urmston, Esq.) и Елизабет (Elizabeth Urmston, daughter of John Hanson, Esq. of Russellsquare).
Постъпва в Кралския военноморски флот на 19 август 1841 г.. На 29 септември 1848 г. получава чин лейтенант. Участва в Кримската война (1853-1856 г.) като лейтенант (от 23 май 1853 г.) в състава на Кралската военноморска бригада (The Royal Naval Brigade) на кораба на Нейно Кралско Величество „Куин“ (HMS Queen). На 29 септември 1855 г. е повишен в чин командер (commander).
Награден е с френския Орден на Почетния легион (5th Class) - 2 август 1856 г. и турския орден „Меджидие“. На 11 април 1866 г. е повишен в чин капитан.
Умира на 18 декември 1869 г., на 41 години, на борда на кораба „Акбар“ (Training ship “Akbar”) (Rock Ferry, Cheshire).
Освен храбър офицер, раняван два пъти по време на Кримската война, лейтенант Уилям Брабазън Ърмстън е и талантлив художник акварелист. Особено интересни за нас са неговите акварели от Варна, рисувани през пролетта и лятото на 1854 г. По една или друга причина те са останали неизвестни и дават възможност за преоткриване на събитията от времето на Кримската война и мястото на Варна в нея...…
Пълния текст на статията на Анастас Ангелов (в PDF-формат) можете да прочетете тук.

На днешната дата през 1916 г. е създаден Националният военноисторически музей

По инициатива на генерал от пехотата Православ Тенев и със Заповед № 391 от 4 юли 1916 г. на главнокомандващия Действащата армия генерал от пехотата Никола Жеков, са положени основите на Националния военноисторически музей, съхранил през годините бойната слава и възпитал у поколения българи любов към Отечеството.
От създаването му до днес в него са събрани над един милион експоната, свързани с развитието на Българската армия и участието й във войните за национално обединение. Постоянната експозиция, разположена на площ от 5000 кв. м проследява хронологично българската военна история от древни времена до наши дни.
В паркова среда са представени образци на артилерийско въоръжение, бронетанкова, инженерна, авиационна, военноморска и ракетна техника. За приноса си в развитието на българската култура, Националният военноисторически музей е награден с орден „Кирил и Методий“ І степен (1975) и с престижната награда „Златна диплома“ (2006).

Трудни разговори се задават на срещата на върха на НАТО в Анкара

Членовете на НАТО се затрудняват да се обединят около съвместно изявление за срещата на върха на организацията, която ще се проведе през следващата седмица в Анкара, пише Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Според дипломати, които участват в преговорите, страните нямат единна позиция по отношение на включване на Източна Европа към мрежа от петролопроводи, които са част от логистиката на организацията, както и заради финансовата подкрепа за Украйна.
Според източниците на Bloomberg Полша и други държави от Източна Европа ще настояват за разширяване на мрежата като част от плановете за подобряване на доставките от горива. Те се надяваха за твърдо решение на въпроса миналата година в Хага. През миналата година НАТО призна за съществуването на тази тайна мрежа от тръбопроводи, свързаваща летища, военни бази, рафинерии и петролни депа (с капацитет от 4,1 млрд. куб. метра), изградена за военно време. Тръбите обаче стигат до Германия.
Италия пък поставя въпроса за помощта за Украйна и вписването на периода, в който ще я получава - 2026 - 2027 година. Според Рим това може да попречи на мирни преговори. В предварителните документи е записано, че Киев ще получи 70 млрд. евро през 2026 година и през 2027 година, като това не са нови средства, а обявените вече 40 млрд. евро годишен ангажимент на НАТО и заем от Европейския съюз в размер на 30 млрд. евро.
Източниците на Bloomberg са категорични, че помощта за Украйна не е под въпрос, а само дали и как да бъде вписана тя в изявлението. Ако има консенсус, Италия би се съобразила, допълват те.
През миналата година в заключението на НАТО липсваше подкрепата за Украйна заради САЩ, но американският президент Доналд Тръмп в този момент изглежда благосклонен към украинският президент Володимир Зеленски, отравяйки похвали към него и подписвайки заключението след срещата на Г-7, където се говори за подкрепа за Украйна. Но Вашингтон остава критичен към партньорите си заради войната в Близкия изток и продължава да изтегля свои войски от Европа, поставяйки под въпрос защитата на Европа в случай на нужда.
В предварителните документи преди срещата е посочено, че в съвместното изявление ще бъде включено запазването на свбодното корабоплаване в Ормузкия проток и да не бъде позволено Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Русия вероятно също ще бъде посочена като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност.  
Източник: https://www.focus-news.net/

Финландия ще закупи системи за противовъздушна отбрана с малък обсег от Saab

Финландия ще закупи системи за противовъздушна отбрана с малък обсег RBS 70 NG, произведени от шведската отбранителна компания Saab. Това съобщи финландското Министерство на отбраната днес, пише Европейска правда.
Това става след като финландският министър на отбраната Анти Хакинен одобри закупуването на системи за противовъздушна отбрана с малък обсег RBS 70 NG от шведския производител Saab за армията.
"Тази покупка ще засили регионалното покритие на противовъздушната отбрана на територията на Финландия", се казва в съобщението.
RBS 70 NG е по-модерна версия на системите ITO05M, които вече са на въоръжение във финландската армия. Характеристиките на тези системи ще позволят, по-ефективното прихващане на дронове и пилотирани самолети.
Покупката включва закупуването на нови "бойни" системи, симулатори и свързано с тях оборудване за поддръжка. Общата стойност на комплекса за отбрана е 108 милиона евро, а пълното използване на новото оборудване може да започне до 2030 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 26 (2026), 3 юли, 2026 годинa (pdf)

Халхин-Гол: Най-безизвестната важна битка за Втората световна война

Битката при Халкин-Гол през 1939 г. рядко се споменава в списъците на значимите битки на XX век, но тя оказва огромно влияние върху хода на историята. В нея участват руснаците и японците и е от изключително значение за крайната победа на Съюзниците над силите на Оста във Втората световна война.
Малко преди танковете на Хитлер да си проправят път през Полша, японците и руснаците се срещат в битка, която, макар и почти пренебрегната в учебниците по история, има голям принос за крайния изход на тази война.......Прочети още

Ако Япония не беше нападнала Пърл Харбър

Япония има много грехове през Втората Световна война, но никой не е подозирал, че ще реши да напада САЩ.
Вероломната атака наистина успява да постави на колене американската флота и много дълго време се налага на американците да работят, за да се възстановят. Известно е какво се случва след това.
Нека разгледаме и някои алтернативни сценарии, които страната на изгряващото слънце можеше да използва, за да не навлича гнева на американците.
Япония напада колонията на Холандия в Борнео и избягва онази зона, която се контролира от Великобритания......Прочети още

Военен календар

На 3 юли 1855 година в с. Чумлекьой, Бесарабия (дн. Виноградовка, Украйна) е роден генерал-лейтенант Петър Груев (1855 – 1942).
Военно образование получава в Санкт Петербург, Русия, където завършва Константиновското военно училище (1877) и Михайловската артилерийска академия (1883).
През Руско-турската война (1877 – 1878) е ротен командир в 14-ти стрелкови батальон и участва в боевете при Стара Загора и Шипка. За проявена храброст е награден с руския орден „Св. Станислав“ ІІІ степен. В Сръбско-българската война (1885) командва 2-ри артилерийски полк и резерва на Сливнишката позиция. След войната е назначен за началник на Военното училище в София (1885 – 1886). Участва в детронацията на княз Александър І (1886) и в бунта на офицерите русофили в Силистра (1887), след което емигрира в Русия и постъпва на служба в руския Генерален щаб. През 1925 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант. Умира в гр. Тула, Русия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 3 юли 1894 година в Стара Загора е роден генерал-майор Никола Грозданов (1894 – 1976).
Завършва Военното на Н.В. училище (1915) и Военната академия в София (1930). Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в 18-и артилерийски полк и воюва на Южния фронт в Македония. До 1936 г. заема длъжностите командир на 3-та батарея в 8-и артилерийски полк, помощник-командир на 2-ра батарея от 8-о артилерийско отделение, адютант на командира на 6-о артилерийско отделение, командир на 1-ва конна батарея в конно-артилерийското отделение, офицер в 6-и дивизионен артилерийски полк, началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора. През 1936 – 1938 г. е военен аташе на България в Румъния и Полша с постоянно седалище в Букурещ, след което е назначен за началник-щаб на ІV армейска област с щаб в Плевен. От 10 август 1940 г. поема командването на 3-ти пехотен бдински полк, а от 25 ноември 1940 г. – на 12-и пехотен балкански полк. Последователно командва 24-та пехотна дивизия в състава на 1-ви окупационен корпус в Сърбия (от март 1943) и 7-а пехотна рилска дивизия с щаб в Лагадина, Егейска Македония (от август 1943). През декември 1943 г. е назначен за командир на 25-а пехотна дивизия, дислоцирана в българската окупационна зона в Сърбия. От началото на юни 1944 г. командва 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 29 март 1945 г. е осъден от Народния съд на 15 години затвор, част от които излежава в концлагерите Росица, Куциян, Николаево и Белене (1946 – 1951). Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен, 2 клас.

Каварна по време на Кримската война

В началото на Кримската война (1853-1856 г.) Каварна е малко градче, по-скоро село, разположено в горната част на дере спускащо се към морския бряг.
След подписването на търговската конвенция от 16 август 1838 г. в Балта Лиман (край Константинопол) между Обединеното кралство и Османската империя и премахването на османския държавен монопол върху търговията със зърнени храни, Черно море се отваря за световната морска търговия.
Това се отразява и на Каварна, която заедно с Балчик, участват в износа на зърнени храни от Добруджа.
В двете градчета са открити търговски агенции, изградени са складове (магазии) за зърнени храни, откъдето те се товарят на ветроходни кораби за износ в Константинопол (Цариград), Егейските острови, Триест, Марсилия и Лондон.........Прочети още

На този ден през 1988 г. ракетен крайцер на ВМС на САЩ свали ирански лайнер Airbus с 274 души на борда

Преди 38 г., на 3 юли 1988 г. САЩ свалят ирански лайнер Airbus A300B2-203 над Персийския залив, вземайки го погрешно за изтребител, припомнят драмата световните информационни агенции.
Самолетът излетял от Техеран, след междинно кацане в южния град Бендер Абас взел курс към Дубай. На борда му имало 274 пътници, включително 65 деца и 16-членен екипаж. Само 7 мин след излитането го посреща американска ракета, която го разполовява – не оживял никой.
Ракетата е пусната от американски ракетен крайцер USS Vincennes (CG-49) в Ормуския залив, където „защитавал” кувейтските танкери от евентуално нападение от страна на воюващите Иран и Ирак. Крайцерът бил оборудван с бойната система „Иджис” за унищожаване на самолети и ракети.
Вестник The Washington Post обявява официалната версия: преди появяването на лайнера ирански гранични кораби неочаквано обстреляли вертолет, излетял от борда на Vincennes. Маршрутът на А-300 обаче минавал точно над тях, при това той уж се отклонил от обичайното трасе на лайнерите. Командирът на крайцера капитан Уилям Роджърс погрешно го взел за атакуващ ирански изтребител и взел решение да го унищожи.
Vincennes изпратил три запитвания на гражданска честота, но получения автоматично уникален код на А-300 изобщо не бил взет предвид. Иранските пилоти не отговорили, тъй като счели, че запитването се отнася за иранския разузнавателен самолет Р-3 „Орион”, който преди това действал в района.
Като основна причина за инцидента в официалния доклад е посочено психическото състояние на командира на Vincennes, действащ в бойна обстановка под голямо напрежение, и сходния профил на полета на лайнера с предполагаемия профил на атака на иранския изтребител.
През 1996 г. Вашингтон и Техеран подписват споразумение, според което САЩ изплаща компенсация в размер 131,8 млн долара, а Иран се отказа от по-нататъшни претенции към САЩ.

MCM ще защитава критичната подводна инфраструктура

България, Румъния и Турция разширяват мисията на противоминната група в Черно море с нова задача по защита на критичната подводна инфраструктура. Правителството одобри промени в Меморандума за разбирателство между трите държави за създаването на Противоминната военноморска група в Черно море (MCM Black Sea).
С одобрените изменения групата ще изпълнява и наблюдение и разузнаване в зоната на операцията, с основна цел недопускане на умишлени посегателства срещу критична инфраструктура, чието увреждане може да засегне националната сигурност и икономическите интереси на трите държави.
Разширяването на мандата на MCM Black Sea е в резултат на нарастващото значение на подводната инфраструктура за сигурността на Черноморския регион и евроатлантическото пространство, казаха от пресслужбата на Министерския съвет.
Противоминната група беше създадена в началото на 2024 г. за гарантиране безопасността на корабоплаването и противодействие на минната заплаха в Черно море. Дейността й допринася за укрепването на регионалната сигурност и на Източния фланг на НАТО в рамките на колективната отбрана и възпиране.
Източник: https://www.maritime.bg/

Milliyet: Дрон се разби близо до турски град

Ударен дрон се разби близо до турския град Трабзон, на брега на Черно море. Това съобщават местните медии CNN Turk и Milliyet.
Инцидентът е станал на 1 юли в крайбрежната община Аджикалин, разположена западно от Трабзон. Дронът се е разбил в дърво и е експлодирал в гориста местност, след което отломките са паднали около мястото на удара. След сигнали от местни жители, на мястото на инцидента са пристигнали служители на реда и по безопасността, които са взели отломките за изследване. - (видео)
Първоначалните данни от разследването идентифицират безпилотния апарат като украински. Ако това подозрение се потвърди официално, случаят ще остане в историята като първата катастрофа на украински военен дрон на турска територия от началото на конфликта.
Експертите отбелязват, че Трабзон се намира на стотици километри от активната зона на бойните действия. Появата на боен дрон в този район е ясен сигнал, че Черно море се превръща в изключително опасна зона, където военните технологии лесно могат да излязат извън контрол. Най-вероятната хипотеза за инцидента е технически срив в навигацията на машината или заглушаване от системи за радиоелектронна борба (РЕБ), което е накарало дрона да лети без посока. Случаят поставя Анкара в деликатна позиция, тъй като страната продължава да балансира отношенията си между Киев и Москва, опитвайки се да поддържа сигурността в черноморския басейн. Разследването по случая продължава, а Анкара очаква финалните експертизи, преди да предприеме официални дипломатически стъпки.
Източник: https://www.focus-news.net/

Европейският производител на танкове KNDS отлага планираното IPO

Френско-германският производител на танкове KNDS съобщи, че отлага планираното първично публично предлагане (IPO) на акции на фондовите борси в Париж и Франкфурт поради неблагоприятни пазарни условия, предадоха DPA и AFP.
„В светлината на настоящата пазарна нестабилност за европейския отбранителен сектор KNDS обявява, че акционерите му са информирали компанията за намерението си да възобновят процеса на първично публично предлагане при завръщането на по-благоприятни пазарни условия“, се казва в изявление на компанията, цитирано от БТА.
Решението идва след публикация на Financial Times, че инвеститорите се затрудняват да приемат целевата оценка на компанията от над 12 млрд. евро.
KNDS планираше двойно листване във Франкфурт и Париж, което би могло да се окаже едно от най-големите първични публични предлагания в отбранителния сектор в Европа през последните години.
Компанията, която произвежда основния боен танк "Леопард" 2, има около 11 хил. служители и е отчела приходи от 4,4 млрд. евро през 2025 г. 
Производителят на тежко военно оборудване е една от най-стратегически важните компании в отбранителния сектор в Европа.
Подготовката му за публичното предлагане обаче беше затруднена от спада в цените на европейските акции в отбранителния сектор, като някои потенциални инвеститори са били отблъснати от колебанията в цените на акциите на отбранителни компании като Rheinmetall, пише Bloomberg, цитирайки анонимни източници, запознати с въпроса.
KNDS управлява пет подразделения: системи, боеприпаси, оборудване, обучение и поддръжка. Продуктите ѝ включват бойни танкове, бронирани превозни средства за превоз на личен състав, преносими мостове и роботизирани превозни средства. Компанията произвежда и големи боеприпаси за снабдяване на тези превозни средства.
Bank of America, Deutsche Bank, Goldman Sachs Group и Societe Generale организираха публичното предлагане.
Източник: https://www.investor.bg/

Европа има бюджет за отбрана, сега остава да започне да произвежда достатъчно оръжия

След години на разширяващи се военни бюджети, извънредни разходи за Украйна и поскъпване на акциите на отбранителните компании, европейският стремеж към превъоръжаване сега трябва да докаже, че може да превърне предвидените стотици милиарди евро в оръжия, фабрики и използваем капацитет, пише CNBC.
Въпросът за инвеститорите вече не изглежда да е свързан с търсенето на отбранителни продукти или политическите амбиции, а с това дали оценките са изпреварили способността на индустрията да гарантира подобренията.
Това изпитание привлича все повече внимание преди срещата на върха на НАТО в Анкара, Турция, следващата седмица, където лидерите трябва да направят преглед на напредъка след срещата на върха от миналата година и да определят пътна карта за постигане на новите цели за разходи......Прочети още

САЩ одобриха продажбата на още 24 ракети „Хелфайър“ на Сингапур

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на допълнителни 24 ракети „Хелфайър“  на Сингапур, заедно с друга свързана логистична и програмна поддръжка, предаде Ройтерс.
Общо Сингапур е поръчал 67 ракети от този тип, заедно с резервни части, ремонтни услуги, помощно оборудване, обучение, както и инженерна и логистична поддръжка, на обща стойност 22,3 млн. долара, се казва в изявление на Държавния департамент. „Локхийд Мартин“ е главният изпълнител на поръчката.
Ракетите въздух-земя „Хелфайър“ могат да се използват срещу танкове. Държавният департамент заяви, че предложената продажба „няма да промени фундаментално военния баланс в региона“.
В публикация на уебсайта си министерството на отбраната на Сингапур заяви, че ракетите ще бъдат поставени на хеликоптери на ВВС.
Източник: bta

Американски хеликоптер MH-60S Sea Hawk вчера падна в Арабско море, издирват член на екипажа

Американски хеликоптер Sikorsky MH-60S Sea Hawk е направил аварийно кацане във водите на Арабско море, съобщава CBS, като се позовава на информация от Централното командване на американските военноморски сили. Трима от четиримата членове на екипажа на машината са били спасени, като продължава издирването на четвъртия човек. Състоянието на извадените от морето пилоти е добро.
Според военните няма индикации хеликоптерът да е бил свален от вражески огън. Машината е част от авиационната техника на самолетоносача USS George H.W. Bush.
Огромният плавателен съд е в Близкия изток от края на април. Това е един от двата самолетоносача, останали в региона. Въпреки че САЩ отмениха блокадата си върху кораби, преминаващи през Ормузкия проток, те все още имат значително военно присъствие в региона.
По данни, предоставени на американския Конгрес през средата на май, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция "Епична ярост“. Това не включва сваленият през юни хеликоптер AH-64 Apache, заради който САЩ предприеха "удари за самозащита срещу Иран, припомня CBS.

Су-25: Най-добрият брониран щурмови самолет на СССР

Су-25 е най-добрият реактивен брониран щурмови самолет на Съветския съюз, модерно въплъщение на легендарния Shturmovik от Втората световна война, пише 19fortyfive.
Той не е просто военна машина, а физическо проявление на специфично и трайно направление в съветската, а по-късно и в руската военна мисъл, което поставя на първо място пряката, брутално ефективна и най-вече оцеляваща въздушна поддръжка на сухопътните сили.
Историята на Су-25 започва с доктриналните отгласи от Източния фронт, като се проследява концептуалната му линия до емблематичния Ил-2, самолет, който Йосиф Сталин прочуто характеризира като толкова важен за Червената армия, колкото „въздухът и хлябът“.
Това наследство оформя Су-25 като здрав, тежко брониран „летящ танк“, предназначен не да избягва заплахите, а да им противодейства.........Прочети още

Военен календар

На 2 юли 1886 година в Пловдив е роден генерал-майор Михаил Йовов (1886 – 1951). Завършва Военното училище в София (1905) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1912). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк и в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 1-ва бригада от 10-а пехотна дивизия и на 3-та бригада от 4-та пехотна дивизия. След войната заема длъжностите помощник-началник на Разузнавателната секция в Щаба на армията (1918 – 1922), командир на 6-а пехотна дружина (1922 – 1923), инспектор на класовете във Военното училище (1923 – 1926), офицер за поръчки при Щаба на армията (1926 – 1929), началник на Военното училище (1929 – 1934) и началник на Щаба на армията (1934). Преминава в запаса през 1934 г., след което е назначен за министър на Народното просвещение (1935 – 1936) и министър на Железниците, пощите и телеграфите (1936 – 1938). От 10 март 1944 г. е пълномощен министър във Финландия. След 9 септември 1944 г. не се завръща в България, а през 1948 г. емигрира в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940-1944). С Решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Автор е на книгите „Записки по обща тактика“ (1922), „Кратки упътвания за решаване и съставяне на тактически задания“ (1923), „Пехота в боя. Ч. І-ІІ“ (1928) и др. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На 2 юли 1913 година румънската армия се включва във Втората балканска война. За настъпление срещу България Румъния свиква 500-хилядна армия, разделена на две групи – Дунавска армия и 5-и корпус. На Дунавската армия е поставена задача да разгроми десния фланг на българската армия във взаимодействие с лявото крило на сръбската армия и да овладее София. За тази цел войските преминават р. Дунав при Оряхово, Гиген и Никопол, след което настъпват от Оряхово към Берковица и по долината на р. Искър към София.
На 8 юли румънското правителство уведомява българското, че прекратява военните действия. Въпреки това отделни съединения продължават да се придвижват на юг и достигат линията Петрохански проход – Саранци – Златица – Ловеч. На 10 юли 1-ва кавалерийска дивизия достига Клисура, а на 15 юли – 2-ра кавалерийска дивизия влиза в Пирдоп.
На следващия ден неин полк заема Панагюрище. Настъплението на 5-и корпус започва едновременно с това на Дунавската армия и има за цел да окупира Добруджа до линията Тутракан – Балчик. Противникът влиза в Добрич на 4 юли, в Балчик – на 5 юли, в Тутракан – на 9 юли. Румънската намеса в тила на заангажираните на запад и юг в тежки боеве български войски повлиява решително общия ход на войната и променя рязко съотношението на силите в полза на противниците на България.

На 2 юли 1946 година е приет Закон за ръководство и контрол на войската. Законът, гласуван от XXVI Обикновено народно събрание, отнема правото на военния министър да решава като единоначалник проблемите на армията и регламентира тезата, че правителството ръководи и контролира целокупната дейност на войската, нейното морално-политическо възпитание, бойната подготовка, снабдяването и др. Производството, назначаването и награждаването на офицери с длъжност от командир на полк и нагоре става с регентски указ по решение на правителството. В чл. 4 се уточнява, че във войската не могат да служат лица „с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления“. Не се допускат и такива, засегнати от Наредбата-закон за съдене от Народния съд, независимо дали са помилвани или имат отменена от Касационния съд присъда, поради това, че са воювали. По решение на парламента е назначена комисия от 10 депутати, която под председателството на Георги Дамянов, в двуседмичен срок разглежда всички материали, свързани с дейността на старшите офицери. През август 1946 г. са публикувани шест списъка с имената на 1891 офицери – 30% от състава на целия офицерски корпус. От тях 1684 са уволнени „в интерес на службата“, а 207 – за „груби фашистки прояви“. В края на 1946 г. броят им се увеличава и надхвърля 2000 като сред тях е и министърът на войната генерал-полковник Дамян Велчев, подписал първите списъци. Извършената през 1946 г. чистка на офицерския състав става решаващ етап в прехода на армията към основна въоръжена сила на новия тип държава.

Германия иска да произвежда американски оръжия по лиценз на своя територия

Германия и САЩ обсъждат разширяване на военното сътрудничество чрез производство на американски оръжейни системи или компоненти по лиценз на германска територия, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитиран от "Политико".
Идеята, която включва и възможни елементи от програмата F-35, предизвика въпроси дали подобен подход не противоречи на целта на Европа да намали зависимостта си от Вашингтон. Писториус отхвърли тази критика.
"Това наистина е очевидно противоречие", заяви Писториус, преди да добави: "Никой не е казал, че стремежът към по-голяма независимост в отбранителната промишленост означава да се ангажираме само с чисто европейски системи. Това не е така и няма да бъде така и в бъдеще."
По думите му Германия се нуждае от способности, които не притежава или не може да произвежда достатъчно бързо, тъй като Европа ускорява превъоръжаването си. Писториус подчерта, че германските производствени мощности също са ограничени.
"Има системи, които все още нямаме [в достатъчно количество], от които ще се нуждаем през следващите 10 до 15 години", каза Писториус. "В същото време знаем, че производствените ни мощности също са ограничени."
Коментарите бяха направени на съвместна пресконференция с канцлера Фридрих Мерц и генералния секретар на НАТО Марк Рюте след заседание на германския кабинет по въпросите на сигурността, дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара.
Мерц определи инициативата като част от по-широки усилия за ребалансиране на алианса. "Искаме да направим НАТО като цяло по-европейски", заяви Мерц. "Като европейци, ние поемаме повече отговорност в НАТО. Намаляваме едностранните трансатлантически зависимости. И това е правилното решение при всички обстоятелства и за двете страни на Атлантика."
Рюте подкрепи позицията, като подчерта ролята на Германия в отбраната. "Германия води и Германия изпълнява", заяви той, добавяйки, че срещата ще се фокусира върху разходите за отбрана, производството и Украйна.
Той заяви, че Германия е на път да достигне 3,5% от БВП за отбрана до 2029 г., определяйки това като "изключително постижение", и призова индустрията да ускори производството и веригите за доставки.
Рюте подчерта и дългосрочната подкрепа за Киев, като предупреди, че ролята на САЩ остава ключова. "Що се отнася до защитата на Украйна, САЩ все още са незаменими", каза той.
По думите му срещата на върха в Анкара ще бъде посветена на изпълнението на ангажиментите на съюзниците.
Източник: https://news.bg/

Министрите одобриха промени в проекта за "Страйкър"-ите

Министерският съвет одобри изменение на проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, приет през ноември 2023 г. от Народното събрание.
Промените включват увеличение с под 1% на финансовите параметри за придобиването на 183 бойни бронирани машини от фамилията „Страйкър“, 15 машини за логистична поддръжка, както и на боеприпаси за тях. С приетите промени общата стойност на проекта става $ 1 393 140 192.
Причините за увеличението са свързани с нарастващата инфлация, повишаването на административните и транспортните такси, поскъпването на определени суровини и материали, на електронни компоненти и оптика, необходими за производството на елементи и части за бойните машини и агрегатите към тях. Значително влияние оказва и промяната в изискванията за обучение на личния състав за внедряване на новото оборудване.
С решението си правителството упълномощава министъра на отбраната да проведе преговори и да подпише изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на бойни машини Страйкър“ и изменение и допълнение на международния договор „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin“, при условия на последваща ратификация на Народното събрание.

Съвместните патрули на бомбардировачите на Китай и Русия се завръщат

Русия и Китай наскоро проведоха 11-ия си „съвместен стратегически патрул“ от 2019 г. насам, изпращайки голяма смесена формация от бомбардировачи, изтребители, танкери и разузнавателни самолети над Японско море, Източнокитайско море и западната част на Тихия океан, пише National Interest.
Американски и японски самолети, включително F-35A Lightning II и F-15 Eagles, прехванаха руско-китайския патрул, подчертавайки потенциала на стратегическите бомбардировачи за критична ситуация. Освен размера на формацията, патрулът илюстрира все по-сложната военна координация между Пекин и Москва.
Кои самолети са участвали в съвместния патрул между Китай и Русия?  - (видео)
Китайските самолети в патрула включваха четири стратегически бомбардировача H-6, шест многоцелеви изтребителя J-16 Hidden Dragon , самолет за зареждане с гориво Y-20, самолет за ракетно-реактивно разузнаване KJ-500, самолет за радиоелектронно разузнаване и радиоактивност Y-9 и множество изтребители J-10 Vigorous Dragon и J-11. Руските самолети в патрула включваха два стратегически бомбардировача Ту-95 Bear , два морски патрулни самолета Ту-142, изтребители Су-30, изтребители Су-35 Fulcrum-F и самолет за зареждане с гориво Ил-78.
Профилът на полета на патрула включваше китайски бомбардировачи, излитащи от континентален Китай, с руски бомбардировачи, присъединяващи се над Японско море. След това формацията полетя на юг към Окинава и продължи в западната част на Тихия океан, като зави на север, преди да се върне.
Общият патрул продължи около 6 часа. В отговор, Японските сили за въздушна самоотбрана ( JASDF ) вдигнаха в въздух своите изтребители F-15, докато F-35A на американските военновъздушни сили също прехванаха патрула. Отделно от американско-японския отговор, южнокорейските военновъздушни сили също изстреляха изтребители, след като патрулиращи самолети за кратко влязоха в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана ( ADIZ ). Не бяха изстреляни оръжия от нито една от страните и мисиите останаха в международното въздушно пространство през цялото време. 
Русия и Китай имат множество причини за провеждане на съвместните си патрули. Мисиите служат за демонстриране на военното сътрудничество между Китай и Русия, като същевременно позволяват на двете страни да практикуват координация на бомбардировачите с голям обсег. Учението подобрява оперативната съвместимост между двете отделни военновъздушни сили, включително презареждане с гориво във въздуха и командване и контрол. Китайските и руските екипажи също така се запознават с действията в близост до японски и съюзнически отбранителни съоръжения. И в крайна сметка патрулът принуди различни военни в региона да вдигнат прехващачи и да наблюдават активността.
Това може да помогне както на Пекин, така и на Москва да се запознаят с времето за реакция на САЩ, Япония и Корея.
С течение на времето този вид реакция може да бъде изтощителна – тя налага износване на съюзническите самолети, увеличавайки изискванията за поддръжка и разходи. Освен това мисиите могат да породят известна степен на самодоволство у наблюдателите, нормализирайки поведението на патрулите, което може да стане агресивно без предупреждение. Ако подобни патрули станат рутинни, регионалните военновъздушни сили може да започнат да ги гледат като на относително незначителни събития, позволявайки на охраната да се „отпусне“ преди изненадваща атака.
Забележително е, че тези патрули стават едновременно по-големи и все по-сложни с течение на времето. Интеграцията на бомбардировачи, ескорт, танкери и въздушно-командни самолети отразява по-реалистично оперативно обучение. Патрулът също така демонстрира, че Китай и Русия могат да координират въздушни операции в множество морски театри едновременно. За Япония и САЩ тези полети изискват непрекъснато наблюдение, бързи изстрели на изтребители и тясна координация между съюзническите мрежи за противовъздушна отбрана. Времето на патрула също е забележително; той се проведе по време на водените от САЩ полугодишни учения „Valiant Shield“, което сигнализира, че Пекин и Москва възнамеряват да демонстрират собствената си способност да провеждат координирани стратегически операции, докато съюзническите учения са в ход.
Въпреки че тези патрули остават законни съгласно международното право, те се превърнаха във все по-видима форма на стратегическа сигнализация. Вместо да подготвят за непосредствен конфликт, те демонстрират дългосрочен обхват, като същевременно позволяват на Русия и Китай да продължат да подобряват оперативните си умения. Патрулите служат и за напомняне на регионалните съюзници, че всяка бъдеща криза в Западния Пасифик може да включва не само китайски, но и  руски отговор.
Източник: https://trud.bg/

Украйна подписа договор за 16 шведски изтребителя „Грипен“

Украйна подписа вчера договор със Швеция за 16 изтребителя „Грипен Е“, съобщи самолетостроителната компания „Сааб“, като оцени сделката на 24,6 милиарда крони (2,53 милиарда долара), предаде Франс Прес.
„В сътрудничество със Швеция продължаваме да укрепваме бойната авиация на Украйна“, заяви украинският президент Володимир Зеленски в отделно изявление, публикувано във „Фейсбук“. „Важно е, че самолетите ще бъдат придружени от пакет от свързано оборудване, техническа помощ и поддръжка“, написа Зеленски, цитиран от Укринформ.
Групата „Сааб“ посочи, че планира да достави самолетите на Шведската администрация за отбранителни материали (FMV) между 2029 и 2030 г.
Договорът включва също резервни части, както и свързани с тях компоненти и оборудване, уточни компанията.
При посещение в скандинавската държава в края на май Зеленски обяви, че Киев ще купи до 20 изтребителя „Грипен Е“, а Швеция заяви, че ще дари 16 по-стари модела C/D, за да укрепи противовъздушната отбрана на страната.
Зеленски заяви вчера, че тези 16 по-стари самолета ще бъдат предадени на украинските военновъздушни сили в началото на 2027 г., както беше договорено по-рано с шведския премиер Улф Кристершон.
Двете държави подписаха през октомври писмо за намерение за закупуването от Киев на 100 до 150 изтребителя „Грипен Е“.
„Това е голям напредък за свободата на Украйна и сигурността на Европа. „Грипен“ ще засили способността на Украйна да защитава въздушното си пространство“, заяви от своя страна в „Екс“ шведският министър на отбраната Пол Йонсон.
Той добави, че сключеното споразумение представлява „първа стъпка към амбицията на Украйна в крайна сметка да придобие до 150 изтребителя „Грипен“ E/F“.
През 2024 г. Швеция спря проекта си за изпращане на изтребители „Грипен“ в Украйна, след като страни партньори поискаха приоритет да бъде даден на доставката на американски изтребители F-16.
Източник: bta

Френският флот въведе в експлоатация новата ядрена подводница клас "Баракуда"

Ядрената подводница De Grasse (S638) от клас Suffren влезе в експлоатация във френския военноморски флот, пише MWM.
По-известна неофициално като клас Barracuda, конструкцията предлага значителни подобрения спрямо предшественика си клас Rubis, по-специално по отношение на издръжливостта, сензорите и огневата мощ, включително помпено-реактивно задвижване, намалената акустична сигнатура, модерен сонарен комплекс, съвременни системи за електронна война и система за управление на бойни действия от ново поколение. 
De Grasse е четвъртият кораб от своя клас и е оптимизиран за специални операции. Може да качи на борда до 15 командоси. 
Най-забележителната характеристика на класа Barracuda е използването на помпено-реактивно задвижване, обширна вибрационна изолация и усъвършенствани технологии за шумозаглушаване, заимствани от френските подводници с балистични ракети клас Triomphant, които правят корабите значително по-тихи от предшествениците им, като същевременно подобряват ефективността на подводното откриване. 
Едно от основните ограничения на класа Barracuda е размерът му, тъй като с приблизително 5300 тона той е около половината от размера на американската подводница клас Virginia и доста под половината от размера на руската Yasen, което ограничава количеството оръжия, сензори и бъдещия му марж на растеж. Неговият набор от въоръжения е само около половината от размера на американските и руските ударни подводници. Корабите също така са много по-ограничени в способността си да работят под лед. Недостатъците на френския кораб са особено забележими в сравнение с китайския клас Type 095, който в момента се счита за най-модерния в света, като китайските кораби не само носят хиперзвукови ракети като YJ-21, които френските кораби нямат, но и го правят в по-големи количества. По-важното е, че Type 095 в момента се счита за най-тихия клас ядрени подводници в света. - Още подводници
Източник: https://www.focus-news.net/

35 години от прекратяването на Варшавския договор

На 1 юли 1991 г. в Прага, Чешка и словашка федеративна република (ЧСФР), е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ). Протоколът е подписан от представителите на България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и ЧСФР, участвали в съвещанието на Политическия консултативен комитет на организацията. Договорът за дружба, сътрудничество и взаимна помощ е подписан във Варшава, Полша, на 14 май 1955 г. и влиза в сила на 5 юни 1955 г. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет.
В началото на 80-те година на 20 век започналата  промяна във вътрешната политика и нагласи на народите от източноевропейските държави-членове на Варшавския договор, водят в края на 80-те години до големи промени. В резултат на тези промени се стига до падането на Желязната завеса и на Берлинската стена между Западна и Източна Германия, създаването и действието на полския синдикат „Солидарност“, „перестройката“ в Съветския съюз, България и останалите източноевропейски държави. Всички тези обществено политически събития водят до прекратяване действието на Варшавския договор през 1991 г......Прочети още

На 1 юли 2011 г. е създадено Съвместното командване на силите (СКС)

Създаването на Съвместното командване на силите (СКС) е значима стъпка по пътя на развитие на Българската армия, продиктувана от новите задачи, поставени за изпълнение пред нея, приемането на Република България за пълноправен член на НАТО през 2004 г. и създаването на отговаряща командна структура. - (видео)
На 15.10.2004 г. на основание заповед на министъра на отбраната на Република България е формирано Съвместното оперативно командване (СОК), като за командващ е назначен генерал – майор Кольо Бъчваров.
От 01.07.2011 г. на базата на Съвместното оперативно командване и Щаба по осигуряване и поддръжка е създадено Съвместното командване на силите (СКС). Това бе продиктувано от промените, настъпили в командните структури на НАТО и в изпълнение на плана за развитие на БА, съобщават от СКС.
Основни задачи на СКС са командването и управлението на Българската армия, планирането и воденето на операции на територията на страната и извън нея на оперативно ниво, както и логистичното осигуряване на  БА.
Съвместното командване на силите се състои от ръководство  и щаб с отдели и самостоятелни сектори.

В шестгодишната история на Съвместното оперативно командване командващи са били:
      1. Генерал-майор Кольо Бъчваров – от 03.05.2004 г. до 25.04.2006 г.
      2. Генерал-майор Ангел Златилов  – от 25.04.2006 г. до 01.06.2008 г.
      3. Генерал-лейтенант Галимир Пехливанов – от 01.06.2008 г. до 01.07.2009 г.
      4. Генерал-лейтенант Атанас Самандов – от 01.07.2009 г. до 30.06.2011 г.
От създаването на Съвместното командване на силите на 01.07.2011 година командващи са:
      1. Генерал-лейтенант  Атанас Самандов от 01.07.2011 г. до 18.09.2014 г.
     2. Контраадмирал Георги Мотев от 18.09.2014 г. до 21.02.2015 г. - Временно изпълняващ длъжността командващ  на Съвместното командване на силите.
     3. Генерал-майор Златко Златев от 21.02.2015 г. до 30.06.2015 г. - Временно изпълняващ длъжността командващ  на Съвместното командване на силите
      4. Генерал-майор Любчо Тодоров от 01.07.2015 г. до 31.08.2021 г.
      5. Генерал-майор Валери Цолов от 1 септември 2021 г. до 26 декември 2023 г.
      6. Генерал-майор Красимир Кънев - от 26 декември 2023 г. до 5 януари 2025 г.
      7. Генерал-майор Станимир Христов - от 5 януари 2025 г.
В изпълнение на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. от 1.09.2021 г., Съвместното командване на силите се реорганизира, със 7 подчинени военни формирования - Мобилна комуникационно-информационна система, Национален военен учебен комплекс “Чаралица”, Център за наблюдение и контрол на радиационна, химическа, биологическа и екологическа обстановка (ЦНКРХБиЕО) – Банкя, Военен команден център, Оперативен архив на БА, Оперативен разузнавателно-информационен център и Група за осигуряване и поддръжка.    
Основните дейности са насочени към планиране и провеждане на съвместни национални и многонационални операции; непосредствената подготовка, осигуряване, сертифициране, развръщане и управление на контингентите от въоръжените сили за участие в операции и мисии извън страната; организиране и ръководство на съвместната подготовка, разузнаването и комуникационно-информационната поддръжка на операциите.  
Съвместното командване на силите е самостоятелно юридическо лице и има право да възлага и реализира обществени поръчки и търгове.

На 1 юли 1878 година е сключен Берлинският договор

Международният акт, подписан от Великите сили (Русия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Англия) и Османската империя, потвърждава създаването на българската държава, урежда държавните граници на Балканите и предвижда специален статут или реформи в някои от провинциите на Османската империя. Състои се от 64 члена. Унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор и разкъсва етническото и политическото единство на българската нация. Създава се васално на Османската империя Княжество България между р. Дунав и Стара планина, включващо и Софийския санджак, с българско правителство и народна войска. Територията между Стара планина и Родопите образува автономната област Източна Румелия. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя. Градовете Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния. Призната е независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния. Австро-Унгария придобива Босна и Херцеговина, а Русия си възвръща придунавския участък на Бесарабия. Берлинският договор определя избирането на княз на България да се извърши от българския народ, като изборът се утвърди от Високата порта и се одобри от Великите сили, подписали договора. Никой от царстващите династии не може да бъде кандидат за българския престол. Член 4 определя създаването на събрание от „нотабили“ в княжеството, което да изработи основен закон. Срокът на Временното руско управление, който съгласно Санстефанския мирен договор е 2 години, е ограничен на 9 месеца. Договорът остава в сила до Първата балканска война (1912 – 1913), но част от клаузите му са неприложени или насилствено променени в хода на събитията. Османската империя не провежда обещаните по чл. 23 реформи в областите, населени с християни, което е предпоставка за продължаване на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско. Поради несправедливите решения на Берлинския договор проблемът за националното обединение се превръща в една от основните задачи, стоящи за решаване пред българската нация и българската външна политика.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.