Архив - от 20 до 28 февруари

Дания иска да се сдобие със система за противовъздушна отбрана още през 2026 г.

Дания, увеличила наскоро разходите си за отбрана на фона на нарастващата заплаха от Русия, се надява да се сдобие със система за противовъздушна отбрана още през 2026 г., съобщи днес министърът на отбраната Троелс Лун Поулсен, цитиран от Франс прес.
„Може да бъде под наем или на изплащане. Може също да бъде и поръчана“, каза на пресконференция Поулсен. „Смятам, че е реалистично да успеем да сключим споразумение преди лятото, така че може да разположим първата наземна система за противовъздушна отбрана още през 2026 г.“, добави той.
Миналата година правителството каза, че иска да се сдобие със система за отбрана на Дания срещу въздушни атаки, но настоящата ситуация го принуди да ускори процеса и да намери решение, дори то да е временно.
„Първоначално беше планирано да имаме система до след 2030 г.“, призна военният министър.
Според него Дания ще „спечели поне няколко години“, като се сдобие с временна наземна система за противовъздушна отбрана.
Що се отнася до произхода на техниката, все още нищо не е решено, отбеляза АФП.
„Проучваме всички части на света, за да видим какво можем да получим в много кратък срок“, обясни Поулсен.
Източник: bta.bg

Цената за германската независимост от САЩ в отбраната ще се равнява на $210 млрд.

След като спечели федералните избори в неделя, консервативният канцлер на Германия Фридрих Мерц обмисля да използва отиващия си парламент, за да одобри нови заеми в размер на 200 млрд. евро за укрепване на армията. Мерц споделя вината за това, че се налага да обмисля такава грозна политическа маневра, но това може би е най-малко лошият вариант за възстановяване на изтощените въоръжени сили на страната. Това е и напомняне, че конституционно закрепената т.нар. дългова спирачка на Германия отдавна е изчерпана.
Победата на Мерц беше помрачена от нарастващата подкрепа за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ и партията „Левите“. Заедно тези радикали ще имат блокиращо малцинство, когато новият парламент се събере за първи път в края на март, което ще остави основната коалиция без необходимите гласове за преразглеждане или премахване на спирачката. Ето защо Мерц се заиграва с идеята да поиска от стария парламент - където умерените партии имат необходимото мнозинство от две трети за одобряване на конституционни изменения - да приеме увеличаването на разходите.
Макар че по време на кампанията Мерц даде знак за нова отвореност към реформиране на дълговата спирачка, преди гласуването той отхвърли молбите за преразглеждане на ограниченията за заемане на средства и беше предпазлив по отношение на начина, по който ще бъдат финансирани по-високите разходи за отбрана. Поради това внезапното му приемане на масовите заеми - макар и за конкретна и съществена цел - изглежда опортюнистично и антидемократично. Но при положение, че САЩ се сближават с Москва и гаранциите за сигурност на Вашингтон стават все по-празни, Германия не разполага с преки възможности за финансиране на трансформацията на въоръжените си сили в адекватна възпираща сила срещу Владимир Путин.
Отдавна яростен трансатлантик, сега Мерц казва, че Европа трябва да стане „независима“ от САЩ и че „съдбата на Европа има много малко значение за някои американци“, както обясни в неделя веднага след победата си. Той е прав да се тревожи за промяната на приоритетите на САЩ и предателството на Украйна, но затрудненията на Германия с бюджета за отбрана са по нейна вина, а не по вина на Доналд Тръмп. А политиканстването на Мерц влоши още повече трудната ситуация.
През 2009 г. голямата коалиция на консервативния христиандемократически съюз и социалдемократите с канцлер Ангела Меркел върза ръцете на бъдещите правителства, като промени конституцията, за да ограничи структурния бюджетен дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт (с клауза за дерогация при извънредни ситуации и известна гъвкавост по отношение на икономическия цикъл).
Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г., тогавашната трипартийна коалиция намери допълнително поле за действие, като създаде специален фонд на стойност 100 млрд. евро за преоборудване на Бундесвера; германската армия беше пострадала от постоянното недостатъчно инвестиране. Но тези извънбюджетни средства ще свършат след няколко години; за да изпълни ангажиментите си към Организацията на Северноатлантическия договор, Германия ще трябва да инвестира много повече от 2,1% от БВП, които харчи сега. (Тази седмица Обединеното кралство очерта плановете си да увеличи разходите за отбрана до 3% от БВП през следващото десетилетие).
Споровете за дълговата спирачка на Германия допринесоха за падането на правителството през ноември. Тогава Мерц беше предупреден, че нови избори могат да осигурят на крайнолевите и крайнодесните партии достатъчно гласове, за да блокират неговата реформа. Макар че той не можеше да предвиди шокиращия завой на администрацията на Тръмп към Москва, протакането на процеса даде обратен ефект.
Неуспешният опит на Мерц да приеме през януари законопроект за ограничаване на нелегалната миграция с подкрепата на AfD също допринесе за тази бъркотия; партията „Левите“, чийто кандидат за съпредседател Хайди Райчинек отправи упрек към тактиката на Мерц за разбиване на забраните, в крайна сметка получи почти 9% от гласовете, с което създаде блокиращо малцинство. Партията „Левите“ подкрепя реформирането на дълговата спирачка, но не и за военни цели.
Макар че по закон парламентът в оставка все още заседава, от демократична гледна точка е подозрително да се позволи на депутатите, някои от които наскоро бяха освободени от длъжност, да одобряват важни закони. Високопоставени представители на христиандемократите не са склонни да подкрепят бърза реформа на дълговата спирачка, но оставиха отворена вратата за допълване на спешното финансиране на отбраната.
Не е изненадващо, че политиците от AfD са възмутени от евентуално подкопаване на обществената воля; а това със сигурност няма да се хареса и на администрацията на Тръмп - независимо от желанието ѝ Германия да харчи повече за отбрана.
Мерц няма добри възможности. Временното спиране на дълговата спирачка поради извънредно положение, както направи последното правителство по време на пандемията, би било правно рисковано и би предизвикало други усложнения. Тази ситуация подчертава защо фискалната усмирителна риза на Германия е толкова неподходяща за нейната фрагментирана политика и стагнираща икономика.
Ожесточените дебати за ограничените финансови ресурси са неизбежни при сегашната уредба, а освен това са и ненужни: публичните дългове са ниски по международните стандарти. Мерц би направил огромна услуга на себе си - и на политическия център на Германия - като реформира дълговата спирачка възможно най-скоро, може би като убеди партията „Левите“ да я подкрепи след свикването на новия парламент. Междувременно Германия може да преглътне горчиво хапче, ако поиска от парламента, който не работи, да санкционира огромен финансов разход за армията.
Източник: https://www.bloombergtv.bg/

Стрелбите на „Батмиш“ край Сливен продължават от 4 март

Центърът за подготовка на специалисти обяви датите за месец март на планираните стрелби на Огневи комплекс „Батмиш“ край Сливен. Учения ще се провеждат на 4, 6, 7, 11, 12, 13, 14, 18, 19 и 20 март от 8.15 до 14 часа. На датите 21, 24, 25, 26, 27, 28 и 31 март ученията ще са с продължителност от 8.15 до 17 часа. На 5 март ще има учебни стрелби от 10 до 21 часа.
За да се избегнат инциденти, живеещите в този район трябва да се съобразяват с предупредителните табели и да не навлизат в забранителните зони. Собствениците на ферми трябва да предприемат мерки за защита на животните си.

Вестник "Българска Армия", брой 9 (2025), 28 февруари, 2025 годинa (pdf)

За секунди се сменят всички части на пистолет без ударно-спусковия механизъм

Пистолетът Sig-Sauer P-320 бе един от хитовете на най-голямото в света оръжейно изложение SHOT SHOW.
Уникалното оръжие впечатли с редица новости в конструкцията, които го правят подходящо както за армия, полиция и спецслужби, така и за спортна стрелба и самозащита.
Тайната на новия пистолет се крие в модулната конструкция, която позволява бързо преобразяване в различни варианти. Освен това той се разглобява и сглобява с голи ръце без нито един помощен инструмент, и то само за няколко секунди.
Корпусът и цевта може да се сменят така, че оръжието да е удобно за всяка длан без необходимост от допълнителни наставки на ръкохватката. Освен това със замяната на корпуса и цевта удължената версия на Sig- Sauer P-320 бързо се превръща в компактен вариант - лек и удобен за скрито и продължително носене. Единственото, което не се сменя, е ударно-спусковият механизъм.
Конструкторите са предвидили възможност основната версия да използва цев, дълга 119 мм, като общата дължина на оръжието не надвишава 230 мм. Цевта на компактния вариант е дълга 99 мм при обща дължина на пистолета 183 мм. Тези размери са за пистолетите, предназначени за патроните 9 mm Parabellum.
Разработени са и версии за популярните в САЩ патрони .40 Smith&Wesson, както и за патроните .357 SIG. Дулната енергия на изстреляния куршум на патроните 9 mm Parabellum е около 450-490 джаула, на .40 Smith&Wesson - 560-750 джаула, а на .357 SIG е в границите на 750-800 джаула. Граничните стойности на дулната енергия са определени за куршуми с различна маса.
Вместимостта на пълнителя зависи от вида на използваните патрони. При вариантите, предназначени за патрони .40 Smith&Wesson, пълнителят събира 14 патрона. Моделите за патрони .357 SIG са снабдени с пълнители за 17 патрона, а компактните модели използват 13 или 15-зарядни пълнители.
Конструкторите са разработили два вида спускови лостове. Единият е традиционен с гладка челна повърхност, а другият е по подобие на австрийския “Глок” - с монтирано допълнително лостче за безопасност. То не позволява произвеждане на случаен изстрел. Усилието за задействане на спусковия лост и на ударника е от 2,5 до 3,4 кг при различните варианти на пистолета. То се дължи на избрания тип ударно-спусков механизъм, който е само с двойно действие (DAO-дабъл екшън онли). При него ударникът се намира винаги в предно (изходно) положение и за задействането му е необходимо пълно натискане на спусъка.
Неудобство при този вид механизми е в по-дългия ход на спусковия лост при всеки изстрел, необходим за придвижване на ударника от изходно в задно крайно положение.
Ударно-спусковият механизъм е изработен в едно тяло и може да се монтира във всяка разновидност на пистолета. Високата степен на безопасност на оръжието се осигурява и от специалната система за сигурност, която блокира огъня при незаключен затвор.
Рамката на пистолета е изработена от удароустойчива пластмаса. Тя е снабдена с “Пикатини релса” по военния стандарт MIL-STD-1913. Към нея могат да се монтират оптически мерници, тактически фенери, бързомерци и други тактически принадлежности. За комплектоване на пистолета се използват три типа рамки - Small, Medium, Large, наименованията на които подсказват, че от тях произлизат съответно компактни, средни и дълги варианти.
За удобство при ползване с дясна и лява ръка бутоните за пълнителя и
затворната задръжка са разположени симетрично.
Изключително прецизната изработка на частите на пистолета му гарантира висока надеждност и дълготрайност на работа, характерна за оръжията с марката Sig-Sauer. Благодарение на това пистолетът бързо навлиза в арсеналите на специалните структури, но успешно дебютира и на цивилния пазар. - Още пистолети Sig-Sauer
Източник: https://www.24chasa.bg, доц.д-р Георги Маринов

Военен календар

На 28 февруари 1859 година в Стара Загора е роден генерал-майор Вълко Велчев (1859 – 1935).
Завършва първия випуск на Военното училище (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1885). Служи в Източнорумелийската милиция.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд и Пирот. През 1903 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. От 1908 до 1911 г. заема длъжността командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11-а пехотна сборна дивизия и войските от Северния и Източния сектор при обсадата на Одринската крепост. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор (1 – 4 ноември 1912).
В Междусъюзническата война (1913) е командир на Южния отряд. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 февруари 1887 година в Русе умира подполковник Димитър Филов (Калофер 1846 – 1887).
Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса, Русия (1871).
По време на Руско – турската война (1877 – 1878) е поручик от руската армия и командир на 4-а рота от 3-а опълченска дружина. Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва учебния батальон (1879), 7-а сливенска (1879 – 1882) и 6-а старозагорска дружина (1882 – 1885). Участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението (6 септември 1885), след което е назначен за командир на Ямболския отряд.
В Сръбско-българската война (1885) поема командването на войските от Общия резерв и Централната колона в настъплението към Цариброд и Пирот. През 1886 г. е назначен за командир на 3-а пехотна русенска бригада (1886) и участва в офицерския бунт срещу правителството (19 февруари 1887). След неуспеха му прави опит да премине р. Дунав, но e тежко ранен и умира в болницата в Русе. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 феруари 1903 година в Плевен е роден генерал–майор проф. д-р Здравко Мицов (1903 – 1986).
Завършва Военномедицинската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург) и служи като старши лекар на военноморската авиация в Севастопол.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) воюва на Ленинградския и Московския фронт.
На 15 октомври 1945 г. се завръща в България и работи като старши преподавател в Общовоенния хигиенен институт.
От 1947 до 1969 г. завежда Катедрата по военномедицинска подготовка при Висшия медицински институт в София. Поставя основите на научноизследователската работа в областта на българската военна медицина и на преподаването на военномедицинските дисциплини във висшите медицински институти.
Той е един от основателите на военнополевата терапия и на военната токсикология, възпитал и обучил цяло поколение военномедицински ръководни дейци, преподаватели и научни работници.

Узбекистан получи китайски зенитно-ракетни комплекси KS-1C и FM-90

По време на посещението на президента на Узбекистан Шавкат Мирзиев на 21 февруари 2025 г. в Центъра за иновативни технологии към Агенцията по отбранителна промишленост към Министерството на отбраната на Узбекистан бяха демонстрирани за първи път китайските зенитно-ракетни системи със среден обсег KS-1C (HQ-12) и FM-90 (HQ-7B) с малък обсег, придобити от Узбекистан. До сега нямаше съобщения за закупуване на тези системи от Узбекистан.

Любопитната история на операция „Хайджъмп“ – военната експедиция на САЩ до Антарктика през 1946 г.

Операция „Хайджъмп“, която започва през 1946 г., е военноморска експедиция на САЩ в Антарктида, ръководена от контраадмиралите Ричард Е. Бърд и Ричард Х. Крузен. Целите ѝ са да обучи военен персонал в екстремни условия, да предяви претенции за територия, да създаде база на страната там, да оцени доколко може да се направи летище върху лед и да събере геоложки данни. В операцията участват 70 кораба, 13 самолета и над 4700 души персонал, което я прави най-голямата военна антарктическа експедиция в историята.
Оперативната група е изправена пред предизвикателства като екстремни метеорологични условия, в които понякога дори се налага да летят . Само няколко дни след началото на мисията трагична самолетна катастрофа води до смъртта на трима души. Въпреки тези трудности екипът успява да прокара безопасни маршрути и да създаде Малка Америка IV – временна база близо до Залива на китовете. Хеликоптерите изиграват огромна роля в цялата работа и оказват влияние върху бъдещата американска военна тактика в полярни условия........Прочети още

Увеличено производство на Ту-22М3 и МиГ-31: СБУ задочно обвини ръководителя на руската самолетостроителна корпорация

"Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е събрала доказателства срещу изпълнителния директор на руската Обединена авиостроителна корпорация Юрий Слюсар, който е допринесъл за агресивната война срещу Украйна". Това съобщaва РБК-Украйна, като се позова на пресслужбата на СБУ.
Според разследването от началото на войната той е преориентирал руската авиационна индустрия за нуждите на руския военно-промишлен комплекс. Под негово ръководство се ускорява производството и модернизацията на бойни самолети, включително над 100 самолета за нападения на украинска територия.
Те включват бомбардировачи Ту-22М3 и изтребители МиГ-31, които се използват за изстрелване на крилати и балистични ракети, включително "Кинжал“. Руската армия получи и изтребители Су-24М, Су-25, Су-35, Су-57 и военнотранспортни самолети Ил-76МД-90А.
"Слюсар координираше действията си с висшето военно и политическо ръководство на Руската федерация и изпълняваше заповеди от Кремъл. Въз основа на тези факти му е връчено задочно уведомление за подозрение в подпомагане и подстрекаване към водене на агресивна война (част 5 от член 27, част 2 от член 28, част 2 от член 437 от Наказателния кодекс). Предприети са мерки за изправянето му пред съда".
Ту-22М3 е съветски бомбардировач с голям обсег на действие, разработен през 70-те години на 20 век и въведен в експлоатация през 1980 г. Оборудван с три двигателя НК-25, самолетът може да развива скорост над Мах 2 и има обсег на действие до 7500 км. Ту-22М3 е предназначен за стратегически удари, включително използване на ядрени оръжия, и може да носи до 24 000 кг бомбен товар.
Въпреки това от края на 90-те години Русия не е произвеждала нови Ту-22М3.
Източник: https://www.focus-news.net/

Националната гвардейска част обяви 116 свободни места за войници

Със заповед на командира на Националната гвардейска част са обявени 116 (сто и шестнадесет) вакантни длъжности за  войници за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и в чужбина. 100 от тях са за гвардейци с ръст 175 - 185 см, БМИ от 20 – 30%, без белези и татуировки по видимите части на тялото. Другите са за шофьори, охранители и номера от разчет.
Кандидатите следва да подадат лично заявление до командира на
Националната гвардейска част чрез структурите на Централното военно окръжие в до 4 април т.г.  Конкурсът ще се проведе в Националната гвардейска част от 08:30 ч. на  29.04.2025 г. и 30.04.2025 г. на адрес: гр. София, бул. Асен Йорданов № 2.
Подробности на https://www.mod.bg/

В Алпийския полк усвояват безпилотните летателни апарати

От 24 до 27 февруари, военнослужещи от 101-ви алпийски полк, от състава на Сухопътните войски, проведоха индивидуално обучение за работа с безпилотни летателни системи, които са придобити за нуждите на формированието, съобщават от КСВ.
Безпилотните летателни системи са част от процеса на модернизация на формированията на Сухопътните войски. Обучението е част от процеса за повишаване на уменията и способностите на военнослужещите и формированията съгласно съвременните изисквания за работа с безпилотни летателни системи, които полка продължава да придобива.
Източник: https://otbrana.com/

Преди 125 години е роден капитан II ранг Йордан Пращинков

На 27 февруари преди 125 години е роден капитан II ранг Йордан Пращинков – корабостроителен инженер, автор на научни публикации и един от лекторите, чийто лик е увековечен на почетната Алея на преподавателя във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”.
Пращинков е възпитаник на Морското машинно училище във Варна. След завършването му е изпратен да следва във Висшия морски отдел на Военното училище в София. Във Флота е на служба от 6 септември 1933 г., когато е произведен в първи офицерски чин мичман II ранг.
В периода от 1933 до 1936 г. е командир на стражевия кораб „Беломорец“ в Дунавската флотилия. През 1936 г. в Черноморския флот във Варна е зачислен като механик на учебния ветроход „Асен“, а през 1938 г. става взводен командир на морските юнкери от Военното училище в София.
В началото на 1939 г. заминава да следва корабостроене във Висшето техническо училище в Берлин – Шарлотенбург като стипендиант на Военното министерство. След успешното му завършване служи като заместник-началник в техническия отдел на ремонтната работилница на Морските войски във Варна.
През 1948 г. е произведен в звание капитан II ранг и става началник на Флотския арсенал. Работи като конструктор на малотонажни плавателни съдове, строени във Варна и Бургас. По негово предложение 25-тонните миночистачни лодки са преустроени с нови двигатели, което им позволява да развиват скорост от 10,6 възла.
През 1949 г. капитан II ранг Пращинков е назначен за началник на техническия отдел в Щаба на ВМС.
В периода 1951 – 1952 г. участва в изваждането на потъналия през 1941 г. параход „Шипка“.
От 1952 до 1958 г. е преподавател във Факултета по корабостроене във Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) и преподава дисциплините „Теория на гребния винт“ и „Строителна механика на кораба“. След закриването на Факултета по корабостроене във ВИНС и откриването на същия факултет във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1962 г. той се премества и в следващите 10 години чете лекции по същите дисциплини, както и лекции по „Теория на кораба“ във Военноморското училище.
След пенсионирането си работи като преводач на специализирана литература по корабостроене и корабоплаване. Автор е на научни публикации в областта на корабостроенето и на учебника „Теория на кораба“. Сред отличията му са: орден „За заслуга“, орден „За военна заслуга“ V ст. и Знак за десет годишна отлична служба.
Умира през септември 1993 г.
Източник: https://www.maritime.bg/

Министърът на отбраната на Полша обяви следващата част, която ще ръководи операцията за отбрана на границите

Полският министър на отбрана Владислав Кошиняк-Камиш обяви, че този август 16-та механизирана дивизия ще поеме командването на следващата ротация на военната операция „Безопасно Подласие“, провеждана по границата с Беларус, предаде полската новинарска агенция ПАП.
Операция „Безопасно Подласие“ е общото наименование на дейностите на полската армия на беларуската граница, насочени към подпомагане на граничната охрана и полицията при охраната на границата в отговор на миграционния натиск от Беларус.
Днес Владислав Кошиняк-Камиш се срещна в град Залуски (Югоизточна Полша) с войници от 16-та моторизирана бригада, новосформирана единица в структурата на 16-та Померанска механизирана дивизия.
Говорейки за плановете на дивизията през следващата година, министърът каза, че важна мисия за нея ще бъде охраната на националната граница.
„От 1 август 16-та дивизия ще отговаря за сигурността на полско-беларуската граница и ще действа в рамките на операция „Безопасно Подласие“. Тя ще поеме командването на операцията“, каза той.
Той добави, че в момента тази роля се изпълнява от 12-та Шчечинска механизирана дивизия, докато 18-та механизирана дивизия, чиито войници формираха ядрото на първата ротация, „почива“.
„Имаме този цикъл от три подразделения: едно действа на границата, друго се подготвя, а това, което се оттегли от границата, се преструктурира и обучава“, каза той.
Операция „Безопасно Подласие“. започна на 1 август миналата година. Оттогава всички войници, служещи на границата, действат в рамките на една мисия, управлявана от Оперативното командване на въоръжените сили.
16-та моторизирана бригада вече е набрала над 600 войници за 11 месеца. В бъдеще тя ще се превърне в най-голямата военна част в региона, като в нейните редици ще служат няколко хиляди войници.
Предвидено е да бъде бърза и мобилна част, служеща като резервна сила на 16-та механизирана дивизия. Основното ѝ оборудване ще включва колесни бронетранспортьори „Росомак“, най-съвременните танкове К-2 и самоходни зенитно-ракетни комплекси „Попрад“.
Източник: bta.bg

Подводницата пионер на руския флот

Въпреки, че подводницата Project 705 Lira е добре известна с качествата си на западния свят, то тя е най-популярна с ролята си във филма „На лов за Червения октомври“. “The National Interest” ни припомня, че този клас подводници са оставили сериозна наследство и извън големия екран.
Бъдещето на руския флот от подводници е далеч по-автоматизирано от сегашните прототипи, продължавайки една тенденция от края на 70-те години. Неин пионер беше класът ударни подводници Project 705 Lira.
Докато съдовете от клас Алфа бяха неуспешен опит в много отношения, новият клас бързи подводници станаха пионери в много иновативни технологии. Техните титанови корпуси им дадоха възможност да развиват скорост до 45 възла. Според някои специалист те могат да се гмуркат на дълбочина от 400 метра. В същото време подводниците са сравнително малки, като имат водоизместимост от 3200 тона.
Подводницата въвежда и други две ключови нововъведения. Едната беше един много компактен ядрен реактор, охлаждащ се от течен метал, способен да генерира огромни количества енергия. Използвани са основно два вида реактори: OK-550 и BM-40. И двата произвеждат около 155MW енергия. Резултатът от това беше развиването на сериозна скорост, за сметка на доста сериозен шум.
Другата голяма иновация в клас Lira е автоматизацията, което позволи ограничаване на броя на екипажа.
Подводницата е използвана в продължение на 20 години. Технологията на тези подводници по-късно проправи пътя за Sierra (Project 945) и клас Akula (Project 971Shchuka-B). В крайна сметка се стигна до Project-885 клас Ясен. В момента клас Ясен има екипаж от 90 души. Този брой обаче ще се намалява с разработването на новите дизайни “Interceptor” и “SSGN”, които в момента са в процес на разработка. Тогава броят на екипажа може да бъде редуциран до под 50 души. - Още за проект 705
Източник: http://fakti.bg/

На 27 февруари 1991 г. президентът на САЩ Джордж Буш обявява края на операция "Пустинна буря"

Президентът на САЩ Джордж Буш обявява края на операция "Пустинна буря" на 27 февруари 1991 г.., с което завършва за иракско-кувейтският конфликт и войната в Персийския залив.
На 17 януари 1991 г. многонационалните сили под командването на САЩ нанасят въздушни удари по стратегически обекти след отказа на президента на Ирак Саддам Хюсеин да изтегли от Кувейт войските си, навлезли в страната на 2 август 1990 г.
От 24 до 28 февруари 1991 г. съюзническите войски на САЩ, Великобритания и Франция предприемат сухопътна офанзива срещу иракските войски в Кувейт.
На 28 февруари 1991 г. президентът Саддам Хюсеин капитулира и подписва едностранно примирие, в което приема всичките 12 резолюции за суверенитета на Кувейт, приети от Съвета за сигурност на ООН в периода от 2 август до 29 ноември 1990 г.........Прочети още

За военната болница във Варна по време на Кримската война

Идеята за предоставянето на турската казарма във Варна за военна болница на съюзническите войски по време на Кримската война (1853-1856 г.) е на Омер Лютфи паша, главнокомандващ турската дунавска армия. В писмо от 2 април 1854 г., до английския пълномощен министър в Константинопол (Истанбул) лорд Стратфорд де Редклиф, полковник Джон Саймънс, английски офицер за свръзка в щаба на Омер Лютфи паша, от името на турския главнокомандващ, пише: „Ако слезете на брега във Варна, продължавайки край Девненското езеро и настанявайки се на лагер на височините южно на града, ще намерите здравословно местоположение, заобиколено от изобилие от добра вода, с мек климат за възстановяване на хората и конете след морското им пътуване, а казармата в града може да се използва като болница, ако е необходимо“ - Прочети още (PDF-формат)

Струва ли си създаването на свръхтежък танк с маса над 250 тона?

Теглото на бойните танкове винаги е нараствало: Германия започва Втората световна война с Panzer I с маса 8 тона и я завършила с „Тигър” от 60 тона. Еволюцията в СССР по време на войната стартира с Т-34 (29 тона) и завършва с тежкия танк КВ (47 тона). Основният следвоенен Т-55 обаче „запазил линия” със своите 36 тона, после Т-72 «Урал» тежи „само” 41 тона, а сегашният Т-14 „Армата” вдига летвата с тегло малко над 50 тона.
Тенденция за масата сега се запазва в танковете от Запада, като гони границата от 100 тона. Базовият модел на „Абрамс” М1 още е 61 тона, но неговата версия М1А2 SEP достигна 70 тона. Толкова е и масата на израелския „Меркава”.
Има достатъчно основания да се счита, че руснаците ще се постараят да задържат на сегашното равнище тегловните характеристики на своите танкове и то главно поради инфраструктурни съображения (примерно издръжливост на мостовете).
През 2006 г. Пентагонът подписа договор с компанията General Dynamics Land Systems за 505 танка „Абрамс” от версията за водене на градски бой наречен TUSK (Tank Urban Survival Kit – Комплект за оцеляване на танка в градски условия). Той представлява пакет от подобрения, предназначен да увеличи боеспособността на танка в гъсто населени места.
На първо място са инсталираните средства за подобряване защитата на бордовете и кърмата (задната част). Те са закрити с окачени панели с поставени на тях блокове за динамична защита ARAT-2. Кърмата, като най-уязвима част на танка, е прикрита само от противокомулативна решетка, защото динамичната защита със своето взривно вещество може да повреди някои агрегати зад тънката броня. Любопитно е, че от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка. Куполните картечници са с дистанционно управление.
Тези промени идват в отговор на променената структура на силите и средствата на бойното поле в града: наситеност с противотанкови средства; поява на безпилотни бойни машини с огневи средства с голям калибър; връщане на леките и средни танкове от миналото, но без екипажи. Така се възражда идеята за връщане на тежките танкови за пробив. Проблемът е в мотивировката от тяхната необходимост – ако са нужни, те ще бъдат създадени.
Как би изглеждал този все още утопичен танк и какво трябва да притежава:
1. Отлична от всички страни пасивна защита за по-леки противотанкови средства;
2. Разнообразна активна защита за изстрелване на насрещни боеприпаси, а това налага наличие на радар;
3. Инсталиране на зенитен ракетен комплекс;
4. Наличие на сериозно смесено въоръжение, например оръдия плюс релсотрон. Проблемът с разпределението на целите може да бъде разрешен само с боен изкуствен интелект, който трябва да поеме откриването, селекцията на целите и тяхното съпровождане, а на екипажа да се остави вземането на решение и общото командване;
5. Този свръхтанк ще се нуждае от мощна и икономична енергетична установка, особено ако е снабден с релсотрон. В последния случай може би най-подходяща ще се окаже атомната енергия.
6. Изпълнението на цялото съоръжение трябва да се вложи в 250-300 тона. Всъщност това не е чак толкова много, след като лети самолет Ан-225 с маса 640 тона или Еърбъс А380 с маса 560 тона.
Увеличената 4-5 пъти маса на танка предполага примерно увеличаване на неговите габарити поне 1,5 пъти. Удължаването повече ще създава проблеми на кръстовищата при завои; увеличената ширината ще го направи приложим само по широки улици; „израстването” на височина ще го направи по-видим и удобен за вземане на прицел.
Сред най-проблемните места на супертанка може да се окаже ходовата част. Първо, върху нефиксираните твърдо бронирани екрани не може да се инсталира активна защита. Второ, увеличената площ на веригите 150% не може да компенсира увеличената няколко пъти маса, а това ще създава проблеми при движение по рохкава и особено по кална почва.
Възможно решение ще е инсталиране на още една или две успоредни вериги. Независимото окачване ще прави възможно изключване на повредена верига от мина или ракета. Как обаче ще бъде инсталирана допълнителна верига под тялото на танка, след като клиренсът (пътният просвет, сlearance) е под половин метър – напр. за версиите на Абрамс е 43-49 см.?
Във всички случаи супертанкът дори и да бъде реализиран, той няма да е масов. Например от произведените над 10 хиляди „Абрамс” едва 505 броя са от версията TUSK за водене на бой в градски условия. Възможно е някога хипотетичният танк да бъде произведен в единични бройки, сглобени на модулен принцип за конкретен район. Но докато това се случи теоретично може вече да няма танкове. И регулярни армии изобщо.
Танковите експерти обаче сигурно ще продължават да си развиват и упражняват въображението. Те винаги трябва да са поне на една крачка пред съвременността. - Още танкове
Източник: https://offnews.bg, Ганчо Каменарски

Джефри Сакс пред ЕП: Колкото и да се перчите, загубихте войната. Време е да преговаряте с Русия, защото ще живеете с нея дълго време

Тръмп и президентът Путин ще се споразумеят да приключат войната. Дори Европа да направи цялото си велико военно перчене – няма значение, войната свършва. Извадете я от системата си. Моля ви, кажете на колегите си – свършено е!
И е свършено, защото Тръмп не иска да носи губещата страна. Това е. Няма някаква голяма морална поука, той просто не иска да се товари с губещата страна. Това е загуба. Това каза Джефри Сакс в реч пред Европейския парламент на 19 февруари 2025г.
То йсе обърна към евродепутатите с призив: "Моля ви, не приемайте американските власти за ръководители на Европа. Имайте си европейски власти. Моля ви! Това, което ще бъде спасено с преговорите, които се водят в момента, е Украйна. След това – Европа. Стоковият ви пазар се вдига през последните дни. От ужасната новина за преговорите. Зная, че това беше посрещнато с чист ужас в тези зали. Но това е най-добрата новина, която можете да получите. Аз подкрепям това, те не ме слушат, но аз се опитвам да стигна до някои от европейските лидери, повечето от тях не искат да чуят нищо от мен, изобщо. Но аз казвам: „Не ходете в Киев, идете в Москва. Дискутирайте с партньорите ви. Шегувате ли се? Та вие сте Европа, вие сте 450 милиона души, вие сте икономика от 20 трилиона долара, вие трябва да сте основният икономически търговски партньор на Русия. Това е естествен съюз. Между другото, ако някой би искал да обсъди как САЩ взривиха „Северен поток“, ще бъда щастлив да говоря за това.........Прочети още

Министрите подкрепиха придобиването на противотанкови управляеми ракети "Javelin"

Правителството прие още проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Международен договор със САЩ за придобиване на противотанкови управляеми ракети "Javelin", съобщи министърът на отбраната Атанас Запрянов. Договорът е за 153 млн. лева и заплащането по него ще бъде разсрочено за период от няколко години. В бюджета за тази година трябва да разплатим 55,8 млн. лв. С това решение проектът на договора ще бъде изпратен на Народното събрание за ратификация, след което ще започне неговото изпълнение.
Министърът уточни, че по време на заседанието на правителството е взето още едно важно решение - отпускат се 1 млн. лв. за придобиване на подвесните системи на хеликоптерите за гасене на пожарите. "В края на годината, след като заделихме над 40 млн. лв. за възстановяване на работоспособността на хеликоптера "Кугар" и с решението за подвесните системи за хеликоптерите, ще има реално оперативни 6 хеликоптера за гасене на пожари", каза още  министър Запрянов. - Още за ПТРК "Javelin"
Източник: https://otbrana.com/

Най-скъпите войни в историята

Войната със сигурност е възможно най-страшното нещо, което може да се случи на една държава, на един народ и на един човек. Освен страхът, ужасът, физическата болка и смъртта, която войните причиняват, те нанасят жестоки удари върху икономиката. И обикновено струват много пари.
Топ 5 на най-скъпите войни в историята
1. Втората световна война - $4.1 трилиона
Навярно за никого няма да е изненада, че на първо място е именно Втората световна война. Бойните действия тогава се водят на три от седемте континента и в три от океаните (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), а в тях участват всички развити страни в света по това време. Войната продължава от 1939-а до 1945 година. Втората световна война е не само най-скъпият, но и най-смъртоносният военен конфликт в света - загиват над 73 милиона души, от които около 50 милиона са цивилни.
2. Войната във Виетнам - $738 милиарда
Може би една от най-противоречивите войни на Америка, тя се провежда от 1 ноември 1955-а до 20 април 1975 година между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам), от една страна, както и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг), от друга. Войната белязва живота на милиони американци и виетнамци. САЩ търпят тежки поражение и са принудени да се изнесат от територията на Виетнам, която е напълно съсипана.
3. Войната в Корея - $341 милиарда
Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950-а до 27 юли 1953 година и първият горещ конфликт в рамките на Студената война. Войната започва с нападение над Юга от страна на Ким Ир Сен, който се надява по военен път да обедини Корея в една държава, управлявана в духа на комунистическата диктатура. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне южнокорейците. ООН, с решаващото участие на САЩ, контраатакува и отблъсква войските на Северна Корея до границите на Китай. Нито една от страните няма сигурно надмощие и войната се води с променлив успех за всяка от тях до формирането на 2 корейски държави с ясни граници, разделени от 5-километрова демилитаризирана зона. Загиват стотици хиляди военни и цивилни. Мирен договор между САЩ и Северна Корея не е сключен и до днес.
4. Първата световна война - $334 милиарда
Войната започва през 1914-а и продължава до 1918 година. В нея се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Мобилизирани са над 70 милиона войници. Загиват около 16 милиона души - 9 милиона войници и 7 милиона цивилни.
5. Войната в Персийския залив - $102 милиарда
През 1990 година Ирак, ръководен от Саддам Хюсеин, напада Кувейт и отправя заплахи към Саудитска Арабия. САЩ се намесват на страната на Саудитска Арабия. Войната продължава 6 месеца и три седмици - от август 1990 до февруари 1991 година. Жертвите са 25 - 35 000 души, както и над 4 000 цивилни граждани. Американският Конгрес по онова време изчислява, че войната е струвала $61 милиарда. Ох тях $52 милиарда са платени от други държави - $36 милиарда от Кувейт и Саудитска Арабия и $16 милиарда от Германия и Япония.
Финансовото изражение на 11 септември, което също е огромно
Макар и да не е точно война като гореизброените, последиците вследствие на терористичните удари в Ню Йорк от 11 септември 2001 година са изчислени на $1.1 трилиона. След терористичните атаки САЩ започват преследване на виновните за тях. Главната цел е групировката Ал Кайда. Необходими са 10 години, за да бъде заловен и убит техният лидер - Осама Бин Ладен. Междувременно САЩ навлизат в Ирак, твърдейки, че държавата разполага с ядрено оръжие, което така и не е доказано. Конфликтът в Ирак завършва със смъртта на Саддам Хюсеин през 2006 година.
Източник: https://money.bg/

Военен календар

На 26 февруари 1860 година в Ямбол е роден генерал от пехотата Стилиян Ковачев (1860 – 1939).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в учебната дружина на Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война (1885) командва 3-а пехотна хасковска дружина в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот.
През следващите години е началник на Канцеларията на Военното министерство (1886 – 1894), командир на 9-и и 12-и пехотен полк, на 5-а пехотна бригада, на 4-а (1905 – 1909) и 2-ра пехотна дивизия (1909 – 1912).
В Балканската война (1912 – 1913) поема командването на Родопския отряд, с който освобождава Средните и Западните Родопи, навлиза в Беломорска Тракия и съдейства на настъпващия към Гюмюрджина Кърджалийски отряд.
На 15 декември 1912 г. е назначен за командващ 4-а армия, чийто войски водят тежки отбранителни боеве в района на Булаир и Шаркьой за ликвидиране на морския десант и спиране на противниковото настъпление (януари – февруари 1913).
От 1 юни до 28 юни 1913 г. заема длъжността министър на войната и настоява да бъдат прекратени военните действия. Поради неразбирателство с правителството е отстранен от кабинета и командването.
След Междусъюзническата война (1913) преминава в запаса (15 август 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в щаба на 2-ра пехотна дивизия (1915 – 1916) и като началник на Главно тилово управление (1916 – 1918). За големите му заслуги към българската армия е произведен генерал от пехотата (6 май 1936).
Автор на „Записки по военна стилистика“ (1894), „Учебник по ръчно оръжие“ (1894), „Крепостна фортификация“ (1922), „Военни съобщения. Ч. І-ІІІ“ (1920-1926) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 26 февруари 1861 във Виена е роден Фердинанд, принц Сакс-Кобург-Готски и херцог Саксонски (1861 – 1948), княз (1887 – 1908) и цар (1908 – 1918) на България.
Завършва военно училище, след което служи в австро-унгарската армия и достига до чин поручик. През 1887 г. е избран за български княз от Третото Велико народно събрание и по конституция е върховен началник на всички въоръжени сили. Встъпвайки на престола си възлага званието генерал, зачислява се в списъците на 9-и пехотен пловдивски полк и поема шефство над 6-и пехотен търновски полк, Лейбгвардейския ескадрон, 1-ви конен полк и Военното училище. Армията е поставена под личния му контрол, той назначава военния министър и висшите офицери.
На 22 септември 1908 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици“ провъзгласява независимостта на България и взима титлата „цар на българите“. Под неговото управление в края на ХІХ и началото на ХХ в. е постигнат бърз икономически и културен напредък, но действията му за осъществяване на националното обединение завършват трагично и с тежки последици за страната. В резултат от неразумната му политика като държавник и върховен главнокомандващ България преживява две национални катастрофи (1913; 1918). По настояване на съюзниците от Съглашението, на 3 октомври 1918 г. абдикира от българския престол в полза на сина си княз Борис Търновски. Същият ден напуска България и се завръща в Кобург, Германия.

Голяма крилата ракета FP-5 на Milanion

На международното изложение за отбранителна индустрия IDEX 2025, което се проведе в Абу Даби, Обединени арабски емирства, от 17 до 21 февруари 2025 г., емиратско-британската отбранителна индустриална група Milanion Group (с основни производствени мощности и офис в Абу Даби) представи проект за голяма крилата ракета FP-5 (с наземно базиране), предназначена за високоточно поразяване на наземни цели.

Украинската войска готви изтеглянето си от Курск

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се подготвят за отстъпление от завзетите територии в Курска област. Това съобщава РИА Новости, позовавайки се на източник от руското военно разузнаване.
Според източника, вследствие на действията на руските военни, украинските бойци са се сблъскали със сериозни логистични проблеми.
Той пояснява, че след като трасето от сумската Юнаковка към Суджа е попаднало под руски огневи контрол, ВСУ са загубили възможността да извършват ротация на подразделения до 500 души. В момента ротацията се извършва с части до една рота (100 души), като загубите достигат до 20% от личния състав.
По-рано в интернет се появи видео от пътя Суджа – Юнаковка, който бойците на ВСУ го нарекоха „пътят на смъртта“. Кадрите, заснети с дрон, показват, че трасето е осеяно с унищожена техника, включително западна.
Украйна навлезе на територията на Курска област в началото на август 2024 г. След обстрел на граничния град Суджа, ВСУ пробиха държавната граница и завзеха няколко руски населени места. В резултат на това жителите на окупираните от украинската армия територии бяха принудени да напуснат домовете си.
Според данни на руското Министерство на отбраната към 25 февруари, от началото на инвазията Киев е загубил над 63 325 военнослужещи и повече от 5000 единици техника.
Източник: https://glasove.com/

Стармър обеща разходите за отбрана на Великобритания ще достигнат 2,5% от БВП до 2027 г.

Британските разходи за отбрана до 2027 г. ще достигнат 2,5% от БВП, заяви премиерът Киър Стармър. Той обяви това в парламента, отбелязват Ройтерс и Би Би Си. Това бележи най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана на Великобритания от края на Студената война, предаде Ройтерс.
Стармър започна обръщението си в Камарата на общините с думите, че НАТО и международните съюзници на Великобритания могат да вярват, че неговото правителство ще „постави колективната сигурност на първо място“, информира Би Би Си.
Стармър говори за историческите постижения на лейбъристите при основаването на НАТО и каза, че произтичащите от историята задължения не са толкова леки за изпълнение, колкото са били едно време.
„Настоящите времена изискват Великобритания да е единна и ние трябва да използваме всички ресурси за постигане на сигурност“, казва той.
Правителството ще намали разходите за помощ за развитие от 0,5% на 0,3% през 2027 г., за да осигури по-големите инвестиции в отбраната, съобщи Стармър.
Британският премиер посочи, че от 2027 г. нататък страната ще харчи по 13,4 млрд. паунда повече за отбрана всяка година.
Той добави, че Обединеното кралство е изправено и пред допълнителни заплахи като кибератаки, саботажи и убийства, информира Би Би Си. „Разузнавателните ни служби стават все по-важни, затова като признание за тяхната работа след 2027 г. ще отделяме за тях 2,6 % от националния си доход.
Стармър също така обеща, че по време на следващия парламент разходите за отбрана ще достигнат до 3% от БВП.
Източник: bta.bg

Rheinmetall ще преустрои германски заводи за авточасти за производство на отбранителна техника

Най-големият производител на боеприпаси в Европа Rheinmetall възнамерява да пренастрои два от своите автомобилни заводи в Германия, за да произвежда предимно отбранително оборудване, предаде Reuters.
Разширяването на отбраната засяга заводи в Берлин и Нойс, където компанията в момента произвежда автомобилни части - бизнес, който е изправен пред предизвикателства, на фона на това, че германските производители на автомобили се борят с високите разходи и конкуренцията от други държави.
Оперативната печалба на Rheinmetall в бизнеса с оръжия и боеприпаси почти се удвои до 339 милиона евро през първите девет месеца на 2024 г., докато печалбите в автомобилното подразделение са намалели с 3,8% до 74 милиона, съобщи през ноември.
Според плановете и двете фабрики ще станат част от отдела за оръжия и боеприпаси на Rheinmetall и ще служат като така наречените хибридни заводи, гарантирайки, че известно производство на автомобили все още да се осъществява.
"Заводите ще се възползват от промишлената сила, която Rheinmetall Group има като основен доставчик на военно оборудване, както и от голямото търсене от страна на клиенти в Германия и по света", коментират от групата, цитирани от Reuters.
На обектите няма да се обработват експлозиви, но те ще произвеждат защита и механични компоненти за военна употреба.
Смяна на посоката
Действието на Rheinmetall бележи втория път в рамките на месец, в който отбранителна компания разкрива планове за преобразуване на съществуващ производствен капацитет. Преди време отбранителната група KNDS се съгласи да поеме завод в Източна Германия от френския производител на влакове Alstom. KNDS е собственост на германската Wegmann & Co GmbH и френската държава, като планира да произвежда военно оборудване на мястото, включително бойния танк LEOPARD 2 и бойната машина на пехотата PUMA.
Разходи за отбрана
Разходите за отбрана трябва да се увеличат, след като миналата година само 23 от 32-те страни-членки на НАТО изпълниха целта да изразходват 2% от националната продукция за отбрана.
Икономистите на Deutsche Bank изчислиха, че коригирането на 10 години недостатъчно изразходване от страна на членовете на НАТО за постигане на целта от 2% ще струва около 800 милиарда евро.
Доналд Тръмп пък призова членовете на НАТО да увеличат разходите до 5% от БВП.
Източник: https://money.bg/

Франция може да разшири ядрения си щит над Европа

Франция е предложила разполагането на стратегически бомбардировачи, носещи ядрени бойни глави, на територията на Германия, разширявайки своя ядрен щит над Европа, съобщава британското издание The Telegraph. Това ще бъде отговорът на Европа на изтеглянето на САЩ от защитата на континента.
Според източници на изданието Фридрих Мерц, който вероятно ще бъде следващият канцлер на Германия, е поискал от Франция и Великобритания да разместят ядрената си защита, за да може Германия да бъде "независима" от САЩ за своята отбрана. Една от първите заявки на лидера на християндемократите, след като станаха ясни резултатите, беше обещание за "истинска независимост" на Европа от САЩ.
Преместването на няколко стратегически самолета на територията на Германия няма да е сложно, а би било силен сигнал, казват френски чиновници пред The Telegraph. Според германски представители преговори по този въпрос няма да започнат преди сформирането на правителство след изборите.
Разширяването на ядрения щит на Франция и Великобритания над Европа сериозно ще допринесе за общата защита.
Изданието припомня, че САЩ държат в Европа 100 ядрени бойни ракети, като голяма част от тях са в Германия. Франция, която също е ядрена сила, има право на независима от НАТО политика за своя ядрен арсенал, но оръжията на Лондон са част от стратегията за отбрана на Алианса. Според неофициална информация Париж има 300 ядрени ракети.
Френският президент Еманюел Макрон е на официална визита в САЩ, където представи на американския президет Доналд Тръмп виждането на Европа за мира в Украйна. От изявленията след срещата става ясно, че на този етап двете страни нямат сближаване на позициите за гаранции за сигурност за Украйна.
Преди дни финансовият министър на САЩ Скот Бесент предположи, че присъствието на американски компании в Украйна ще е достатъчна гаранция, че Русия няма да посмее да нападне страната отново. Украинският президент Володимир Зеленски обаче припомни, че много американски компании вече са в Украйна, включително са работили и в окупираните от Русия територии, но това не е спряло войната.
По време на брифинг в Овалния кабинет Тръмп заяви, че очаква бойните действия да бъдат спрени до няколко седмици, както и че руският президент Владимир Путин няма против европейски войски в Украйна в миротворческа мисия.
И двете му твърдения обаче противоречат на официалната линия в Русия. В Кремъл на няколко пъти повториха, че няма да прекратят огъня, докато не бъдат изпълнени всички техни искания, а досега това е пълната капитулация на Украйна. Външният министър Сергей Лавров също беше категоричен, че Москва няма да приеме европейски миротворци, защото те идват от страни, които са членки на НАТО.
Източник: https://www.investor.bg/

На днешната дата през 1916 г. мина край Варна потапя руския миноносец "Лейтенант Пушчин" и градът е спасен от бомбардировка

Малко познат епизод от морската военна история на България се случва на днешната дата.
На днешна дата преди повече от век, 25.02.1916 г. пред нос Иланджик (южно от нос Галата край Варна) на мина се натъква и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”, припомнят от Военноморския музей във Варна, припомня Морето.нет.
България и Руската империя са във война.
Място на гибелта на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” става минното поле, поставено в южната част на варненския залив.
То е част от минозаградната дейност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски кораб „Борис”.
Руският кораб е разкъсан на две части и потъва. Загиват около 80 души от екипажа.
Оцелелите с двете лодки, сред които и капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци се предават на българските морски власти.
Флагът на едната от руските лодки, предаден на българските военни власти, днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
Съпровождащият „Лейтенант Пушчин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. По-късно „Живой” е атакуван от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Ескадреният миноносец „Лейтенант Пушчин“ е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26.03.1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пушчин”. Това е името на лейтенантът от руския флот Леонид Петрович Пушчин – участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва във военни действия пред българското черноморско крайбрежие.
Останките от кораба, са открити през 2010 г. при подводни проучвания с участието на ВММ, ВМС, Водолазен клуб „Friends and divers“ и леководолазът и подводен оператор Владимир Живков. Корабът е идентифициран и проучен. Любопитни експонати от неговото оборудване, открити на морското дъно, са изложени във Военноморския музей.

Как МиГ-29 се превръща в една от легендите на руската авиация

Постъпилият на въоръжение през 1982 г. МиГ-29 е първият изтребител от четвърто поколение в Съветския съюз. Създаден за противодействие на американските F-15 и F-16, този самолет дълго време остава ненадминат по летателни характеристики, а маневреността му остава несравнима.
Това пише американското издание Military Watch, като описва машината като "един от най-добрите съветски изтребители".
На МиГ-29 са реализирани много нови технологии за онова време. Една от тях е инфрачервената система за търсене и проследяване, която му позволява да работи без РЛС на средни разстояния. За сравнение американските бойни самолети започват да внедряват тази система едва десетилетие по-късно.
Ракетите от клас "въздух-въздух" от ново поколение за далечен и близък бой, включително Р-27 и Р-73, също превъзхождат западните аналози. При това един от хитовете на ОКБ "Микоян"  е най-евтиният сериен съветски изтребител.
От базовия вариант МиГ-29А са произведени около 1000 броя, от които 700 са използвани от съветските ВВС. Самолетът се изнася в десетки страни, като след неголяма модификация в някои служи и до днес. С впечатляващите си летателни показатели МиГ-29А има ограничени възможности за обмен на данни и относително слаба радиолокационна станция (РЛС). Макар радарът на съветския изтребител да е по-мощен от този на американския F-16A (основен негов конкурент – бел. ред.), той доста бързо губи преимуществото си поради високия си разход на гориво от двата двигателя. Тези недостатъци карат конструкторите да проведат съществено обновяване на машините.
Следващият вариант получава обозначение МиГ-29С. Най-забележимото усъвършенстване на изтребителя е интеграцията на РЛС Н019М, която позволява на пилота да работи без поддръжка от земята. Машината получава и система за управление, подобрен контрол и нова система за РЕБ Л-203БЕ "Гардения". В резултат изтребителят се сдобива с възможността да следи едновременно до 10 цели, като има и разширени способности за употреба на снаряди "въздух-земя".
Пакетът модернизации МиГ-29СМТ позволява стотици съветски изтребители по цял свят да бъдат усъвременени. Благодарение на увеличените горивни резервоари обсегът на полета е увеличен до 2100 километра. Получава и нови двигатели РД-33. В кабината поставят многофункционални течнокристални дисплеи, а новата авионика и датчиците позволяват да се опрости управлението на оръжието "въздух-повърхност". Революционен за линията е и радарът "Жук-МЭ", който съществено подобрява ситуационната осведоменост.
И все пак най-радикалната е модернизацията при МиГ-29М, която включва промени по конструкцията на самолета с употребата на композитни материали. Срокът му на служба е увеличен на 4000 часа, при това обслужването е по-лесно, а експлоатационните разходи – значително по-ниски. Освен двигателите РД-33К и същата тази РЛС "Жук-МЭ", машината е снабдена и със система за лазерно насочване за повишаване на точността на ударите по наземни цели. Тази версия използва широко и крилатите ракети Х-35 и Р-77. МиГ-29М е смятан за изтребител от поколение 4+, който покрива пропастта между базовия МиГ-29А и МиГ-35 от поколение 4++.
Наред с гореспоменатите варианти са създадени още два – МиГ-29УПГ и МиГ-29К, предназначени основно за Индия. Макар МиГ-29К да се използва и на руския самолетоносач "Адмирал Кузнецов".
МиГ-29 става и база за постъпилия на въоръжение през 2019 г. МиГ-35. Съвременният изтребител получава широки бойни възможности, включващи ново въоръжение, ракети "въздух-въздух" Р-37М с обсег до 400 км, крилати ракети и евентуално нови управляеми ракети "въздух-въздух". Самолетът може едновременно да "следи" до 30 цели на разстояние до 300 км. Новата машина стана пълноценен наследник на легендарния изтребител и, в крайна сметка, както се очаква напълно ще замени произвеждания МиГ-29М, пише "Российская газета". - Още за МиГ-29
Източник: https://bg.rbth.com/

Сидни Райли – неповторимият господар на шпионите

Джеймс Бонд е една прекрасна история за истинските шпиони, за онези прелъстители, които могат да спасят света в последния момент и да докажат абсолютното си превъзходство, преминавайки границите на човешките възможности. През годините успяхме да видим редица такива герои, но никой, абсолютно никой не може да се бори с ранга на Джордж Розенблум – единственият син на Херш Яков Розенблум и неговата съпруга Полина Брамсон. Кой е той?
Един от най-влиятелните шпиони на миналия век и човекът, за когото всеки един специален агент гледа под леглото. Истината е, че неговата история е толкова вълнуваща, че и до днес не всичко е ясно. Според някои е успял да завърши Кралското Минно училище в Кеймбрдиж, демонстрирал е невероятни познания по химия и е приет в института по химия, но се оказва, че няма доказателства да е посещавал някой друг университет.......Прочети още

Военен календар

На 25 февруари 1859 година в Русе е роден генерал от пехотата Васил Кутинчев (1859 – 1941).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 24-а пехотна силистренска (1879 – 1880), 12-а пехотна раховска (1880 – 1883) и 23-а пехотна русенска дружина (1883 – 1884), 5-и пехотен дунавски полк (1884 – 1885).
След Съединението (6 септември 1885) командва 1-ва дружина от 5-и пехотен дунавски полк, с която се сражава в Сръбско-българската война (1885) при Сливница, Цариброд и Пирот.
Последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен родопски (1887 – 1888) и 1-ви пехотен софийски полк (1888 – 1892), помощник-командир на 1-ва пехотна софийска (1893 – 1894) и 3-а пехотна бдинска дивизия (1894 – 1899), командир на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, командир на 6-а пехотна бдинска (1904 – 1905) и 1-ва пехотна софийска дивизия (1905 – 1908), началник на 1-ва военноинспекционна област (1908 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командващ 1-ва армия, която във взаимодействие с 3-а армия разгромява основните сили на турската Източна армия при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Люлебургас и Бунархисар.
През Междусъюзническата война (1913) поема командването на 2-ра армия и провежда Кресненската операция. След войната отново заема длъжността началник на 1-ва военноинспекционна област (1913 – 1915).
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Моравската военноинспекционна област и генерал за поръчки при Щаба на действащата армия. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ II ст. и IV ст., 2 кл.
Умира на 30 март 1941 в град София.

На 25 февруари 1896 г. в Плевен е роден Цветан Лазаров Лазаров.
Средно образование завършва в Плевен. Участва в Балканските и Първата световна войни. Постъпва в авиационното училище в Божурище през 1918 г, където завършва пълен курс за пилот с чин подпоручик.
Служи като летец до 1 февруари 1920 г, когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. заминава за Германия и завършва Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1926 г. е назначен за конструктор в Държавната аеропланна работилница Божурище, където участва в разработката на самолети ДАР.
През 1932 г. Цветан Лазаров заема длъжността технически директор в новооткритата българо-италианска самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, а през 1936 г. се връща отново в ДАР – Божурище, за да оглави конструкторския отдел.
В периода 1942 – 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер- конструктор на Държавната самолетна фабрика, Ловеч. В периода 1948 – 1954 г. вече като професор, той оглавява Катедрата по самолетостроене в Държавната политехника в София. Във Военна академия е началник на Техническата авиационна катедра.
Цветан Лазаров е основоположник на аеродинамичните изследвания в България. Автор е на конструкцията на самолетите ДАР-6, КБ-3„Чучулига-1“, ДАР-9 „Синигер–, ДАР-10А, ДАР-10Ф, Лаз-7, Лаз-8, Лаз-7М и Лаз-12, от които общо са произведени 381 броя. Последно войнско звание – полковник.
Умира на 13.01.1961 г.

Майк Уолц: Няма сценарий, при който Украйна да стане член на НАТО

САЩ не виждат ситуация, при която Украйна може да стане член на НАТО, тъй като в такъв случай Вашингтон ще бъде принуден да изпрати свои войски на киевските власти. Това заяви помощникът на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Майк Уолц.
„Не виждам ситуация, в която Съединените щати биха направили Украйна член на НАТО и по този начин незабавно да се ангажират с член пети от устава на алианса, при който войски на Съединените щати биха участвали пряко в отбраната на Украйна“, заяви той в интервю за Fox News.
Уолц добави, че САЩ по принцип са ангажирани със Северноатлантическия алианс и член пети от устава по отношение на настоящите членове на НАТО, но въпросът за гаранциите за сигурността на Украйна „е съвсем различен разговор“.
Източници: ТАСС, Х

"Демокрация": Тръмп ще закрие гръцката база за доставка на оръжия за Украйна

Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще ликвидира базата в Александруполис, която се използва за доставка на оръжия и оборудване за Украйна и Източна Европа, пише гръцкият вестник „Демокрация“.
„Новият планетарен лидер тържествено „лишава от предимства“ своя съюзник Кириакос Мицотакис (премиер на Гърция), изпълнявайки съвместното искане на президентите на Русия и Турция  Путин и Ердоган. Правителството на САЩ нареди спешно да се преразгледа жизнеспособността и необходимостта от по-нататъшното функциониране на базата в Александруполис, която беше предоставена от гръцкото правителство на администрацията на Байдън за прехвърляне на сили и оръжейни системи в Украйна срещу Русия“, се казва в материала.
В статията се допълва, че тъй като преките преговори между САЩ и Русия за съдбата на Украйна са положителни и продуктивни, администрацията на Тръмп вече няма да изпраща американско оборудване и персонал в Киев срещу Москва, което означава, че американската база в Александруполис може да се окаже ненужна.
„Подобно решение на американската администрация повече от всичко друго устройва Русия на Владимир Путин, който, както ще припомним, превърна Александруполис в своя мишена още от самото начало на украинско-руската криза и поради тази причина постави Гърция сред враждебните на Русия страни.
Ликвидирането на американската база в Александруполис също ще зарадва Анкара и ще увеличи нейното влияние. Правителството на Ердоган неведнъж е изразявало недоволството си от базата в Александруполис, призовавайки за незабавното ѝ премахване“, пише вестникът.
Както отбелязва авторът, базата в Александруполис до голяма степен е неутрализирала монопола на Турция върху Босфорския проток.
„Отказът от използването на базата в Александруполис, която улесняваше сухопътния транспорт на север, заобикаляйки пролива и турските власти, ще възстанови абсолютния контрол на Анкара върху влизането и излизането на военни и търговски кораби в Черно и Егейско море, срещу което Киев и Москва изглежда не възразяват“, пише още вестникът.
Според статията гръцкото правителство се радва на американската база в Александруполис не само заради практическия ѝ принос към бойните действия в Украйна, но и защото базата представлява фактическото признание и доверие на Вашингтон към Атина като близък партньор на САЩ и следователно силен съюзник в НАТО.
„Освен това американската база в Александруполис беше „щит“ за Атина срещу евентуални турски планове в (граничния регион - бел. ред.) Еврос срещу Гърция. Както гръцкото правителство, така и опозицията ще се окажат в трудното положение да си отговорят на дилемата дали американската база в Александруполис е в национален интерес и да действат по съответния начин. Ако след спокойна преценка гръцките политически партии намерят за необходимо да запазят базата в Александруполис, те ще трябва да подкрепят с убедителни аргументи причината за запазването на базата, независимо дали тя е американска или европейска“, посочва вестникът.
Изданието смята, че възможността Тръмп да реши да изтегли американските войски от НАТО, което би довело до трансформирането на Северноатлантическия алианс в европейски военен блок, трябва да се приеме много сериозно.
Източници: "Демокрация", РИА Новости

Германия е дала повече средства за войната в Кувейт, отколкото за Украйна днес

Европа е по-малко ангажирана с войната в Украйна спрямо други военни конфликти от предишни години, сочат данни на анализаторите от германския институт "Киел", цитирани от британското издание The Telegraph. От началото на пълномащабната война европейските донори харчат по-малко от 0,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно в подкрепа на Киев. От институцията посочват, че по съпоставими цени Германия е мобилизирала повече помощ и се е задействала по-бързо за войната в Кувейт в началото на 90-те години на миналия век, отколкото за Украйна сега.
По данни на украинския президент Володимир Зеленски обаче Германия е вторият най-голям донор на страната (след САЩ) и от началото на войната Украйна е получила 47 млрд. долара от Берлин. Германия предаде и поне три системи Patriot на Украйна и отделно пускови установки за системите, което заедно със системите Iris-T е един от най-значимите приноси за противовъздушната отбрана на страната.
През миналата година страните от ЕС са похарчили почти 22 млрд. евро за покупката на руски енергоресурси, включително петрол, който като цяло е под ембарго, сочат още данните на анализаторите от CREA. В същото време общността е отпуснала финансова помощ от 19 млрд. евро за Украйна. В сметката не е включена военната помощ или хуманитарната подкрепа, която оказват европейските страни.
Приходите от петрол и природен газ са водещите в бюджета на Русия и според анализатори са основният източник на средства за военната машина на президента Владимир Путин.
По данни на CREA през 2024 година Русия е получила 242 млрд. долара от търговията с въглища, петрол и природен газ. Страната успя да преодолее санкциите на Запада и да продава своите изкопаеми горива чрез т.нар. "сенчест флот". В последните месеци и Европа, и САЩ затегнаха санкциите срещу старите танкери, които често плават в нарушение на правилата, за да не покажат дестинацията си.
Данните сочат още, че от началото на войната Русия е получила 828 млрд. евро от продажбата на енергоресурси. Парите от ЕС за тези три години са 205 млрд. евро, от които 102 млрд. евро са за петрол, а 98 млрд. евро - за природен газ.
Източник: https://www.investor.bg/

Годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов започва утре с представяне на „Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г.“

Годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще се проведе в периода 25 – 26 февруари 2024 г. В първия работен ден утре, 25 февруари, началникът на отбраната ще представи „Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г.“ В заседанието ще участват министърът на отбраната Атанас Запрянов, висшият команден състав на Българската армия, национални представители в командните структури на НАТО и Европейския съюз, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Поканени са да присъстват президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев, председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание, ръководители на структури в държавни институции. Гости на събитието ще бъдат също заместник-началникът на щаба по планирането в Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол генерал-майор Джон Кларк и заместник-началникът на щаба по планирането във Военноморското командване на Алианса в Нортууд комодор Шон Уилямс.
Източник: mod.bg

Картината "Войник в снега" на Верешчагин - художникът, чийто брат умира край Плевен

Pуският военен художник и журналист Василий Верешчагин (1842-1904) е доброволец в Руско-турската освободителна война.
Завършил морския кадетски корпус, следвал в художествена академия в Петербург и Париж, той винаги рисува от натура.
Участва в боевете за Плевен и продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Разказва, че сълзите често му пречат, когато рисува картините от Балканската серия, но се заставя да работи, отново преживявайки събитията от войната.
Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война, двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.
Картината на Василий Верешчагин “Войник в снега” е част от триптиха “На Шипка всичко е спокойно”.
Верешчагин открива изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа битките за свободата на България, и получава световно признание.

Въоръжението на курсантите в Морското училище преди (повече от) половин век

Морското училище беше най-голямото сухопътно формирование на Военноморските сили. Като такова и в предвид на различните ритуални задължения, които му се възлагаха, много от характеристиките на военната служба в него бяха близки и идентични с тези на пехотата. Това определяше и вида на въоръжението на курсантите.
В края на петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век, масовото лично оръжие на всеки курсант е съветската, образец 1943 година карабина или винтовка, модификация на руската трилинейна пушка Мосин-Наган 1891. С шарнирно свързан сгъваем щик тя тежи 4 килограма и ползва боеприпас - патрон  с калибър 7.62/54 мм. В магазина й се побират 5 патрона. С нея може да се води прицелна стрелба със скорострелност до 10 изстрела в минута......Прочети още

Императорът и военен герой, който спря парите на гладиаторските игри

Въпреки че Тиберий започва управлението си като втори император на Рим като компетентен и признат военачалник, времето му на един от най-могъщите лидери в света завършва с отчуждение и самоизгнание.
Когато е дете, майка му се развежда с баща му и се омъжва за Август – мъжът, който става първият император на Рим. От ранна възраст Тиберий е обучаван да бъде лидер като изучава военни тактики, реторика и дипломация. Когато Август няма биологични синове – а всичките му внуци умират млади или са в изгнание – той приема Тиберий и го обявява за свой наследник.
След поредица от успешни военни кампании той става император през 14 г. пр.н.е. след смъртта на Август. На трона укрепва флота на Рим и пълни държавната хазна, но също така провежда няколко не особено харесвани политики, като например прекратява финансирането на гладиаторските игри. Нещо повече, Тиберий не е толкова харизматичен, колкото предшественика си и затова изпада в немилост както пред сената, така и пред римския народ.
Последните десетилетия от управлението си прекарва в самоизолация на остров Капри, където делегира голяма част от действителното управление на империята на други. До своята кончина през 37 г. пр. н. е. той си е създал репутация на тиранин и развратник – но може би не я е заслужавал напълно.
Ето неговата история.

Жестокият специален отряд Tiger Force

Специализираният отряд често нарушава Женевските конвенции
Tiger Force е елитна разузнавателна част на армията на Съединените щати по време на войната във Виетнам. Създаден да провежда разузнавателни мисии на дълги разстояния в гъстите джунгли на Виетнам, този специализиран отряд има за задача да събира разузнавателна информация и да въвлича врага в партизанска война и труден терен.
Операциите на Tiger Force във Виетнам, особено през 1967-68 г., са обект на обширни разследвания и доклади, разкриващи модел на насилие срещу виетнамски цивилни. Тези действия обаче включват и убийства на невоюващи лица, изтезания и разчленяване на тела, което хвърля сянка върху приноса на единицата към военните усилия. Разкритията за поведението им предизвикват дебат относно военната етика, психологическото въздействие на войната върху войниците и механизмите за надзор на военните операции в зони на конфликт.
Предистория
Tiger Force е създадена през май 1965 г. като високоспециализирана част от американската армия по време на войната във Виетнам. Създаването му е мотивирано от необходимостта от мобилна и ефективна разузнавателна сила, способна да се ориентира в трудния терен на Виетнам, да събира информация и да ангажира комунистическите сили на Виет Конг и армията на Северен Виетнам в партизанска война.
Набирането в Tiger Force включва подбор на войници с изключителни физически качества, умствена издръжливост и високо ниво на бойна подготовка. Строгият процес на подбор гарантира, че само най-способните лица се избират да служат в тази елитна група. Войниците преминават през интензивно обучение, което ги подготвя за трудни разузнавателни мисии в гъста джунгла, включително умения за оцеляване, техники за патрулиране на далечни разстояния и тактики на партизанска война.
Чрез разполагането на малки, добре обучени екипи в дълбоки мисии, американската армия се опитва да прекъсне вражеските операции, да събере жизненоважна разузнавателна информация и да упражни психологически натиск върху силите на Виет Конг и Северен Виетнам. Създаването на Tiger Force е свидетелство за адаптивността и тактическата еволюция на американската армия в отговор на сложната динамика на войната във Виетнам.
Операции
Сред военните мисии на Tiger Force докладите и разследванията разкриват тъмната страна на операциите им във Виетнам, белязани от сериозни нарушения на международното право и военните норми, известни като военни престъпления.
Между 1967 г. и 1968 г. войниците на Tiger Force участват в поредица от действия, които значително се отклоняват от първоначалните им военни цели. Разследванията на американската армия и по-късно на медиите разкриват, че членовете на отряда извършват убийства на цивилни, включително жени и деца, които не участват в боевете. Тези действия не са изолирани инциденти, а част от модел, показващ сериозен срив на дисциплината и незачитане на законите на войната.
Военните престъпления, приписвани на Tiger Force, включват безразборно избиване на виетнамски селяни, изтезания на затворници и разчленяване на вражески тела. Има и съобщения за жени и деца в бункери, които са бомбардирани. Многократно се споменава безмилостното разстрелване на възрастни фермери и отрязването на ушите на затворниците. Подобни действия са не само морално неприемливи, но и явно нарушение на Женевските конвенции, които определят стандартите на международното право за хуманно отношение по време на война.
Доказателствата сочат, че операциите на отряда често включват “зони за свободен огън” - територии определени от врага, където на войниците е разрешено да стрелят по всеки. Подобна политика обаче довежда до значителни злоупотреби, тъй като разграничението между воюващи и невоюващи лица често е пренебрегвано. Тежестта на престъпленията става известна чрез разкази на очевидци от други войници и разследвания, проведени след войната. Тези свидетелства рисуват мрачна картина на ненужно насилие.
Брутални действия
Жестокостите в долината Сонг Ве представляват една от най-тревожните глави в историята на операциите на Tiger Force по време на войната във Виетнам. Разположена в централните планини на Виетнам, долината е мястото на поредица от брутални действия, извършени от членове на Tiger Force през 1967 г. Инцидентите са част от по-широк модел на поведение, който значително се отклонява от разузнавателните и информационните мисии на звеното в безразборно насилие срещу цивилни.
Доклади и разследвания показват, че в продължение на няколко месеца войниците на Tiger Force участват в убийствата на невъоръжени селяни, включително жени и възрастни хора, които не представляват заплаха за отряда. Разкази на очевидци, както от войници в частта, така и от оцелели селяни, описват сцени на безсмислена агресия, с екзекутирани цивилни без съд или доказателства за участие в боевете. Тези действия не са изолирани инциденти, а по-скоро показват обезпокоителна тенденция в поведението по време на операциите в долината.
Жестокостите, извършени в Сонг Ве, включват също разчленяване на тела, акт, който няма военен смисъл и нарушава както Женевските конвенции, така и основните човешки стандарти. Съобщава се, че това поведение е насърчавано от някои от лидерите на звеното, което допълнително увековечава цикъла на насилие и дехуманизация.
Военните престъпления на Tiger Force са публично разкрити през 2003 г., повече от три десетилетия по-късно, когато The Toledo Blade провежда мащабно разследване и публикува поредица от доклади, описващи подробно бруталната кампания на отряда срещу виетнамски цивилни.
Източници: https://trud.bg/

Зеленски: Готов съм да се оттегля в името на мира

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е готов да се откаже от президентския пост, в името на мира, и ако може да размени оттеглянето си за членство на страната му в НАТО. В навечерието на третата годишнина от началото на войната той даде пресконференция в Киев.
Запитан от какви уверения се нуждае от президента на САЩ Доналд Тръмп и дали ще бъде щастлив да се „откаже“ да бъде президент на Украйна в замяна на мир, Володимир Зеленски отговори: „Да, радвам се, ако е за мира на Украйна“.
Зеленски заяви още, че е съсредоточен върху сигурността на Украйна сега, а не след 20 години, добавяйки, че не е неговата „мечта“ да остане президент в продължение на десетилетие.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че е отправил покана за визита в Украйна на американския президент.
Зеленски посочи още, че утре, когато се навършват три години от началото на войната, 13 партньори на Украйна, включително председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, ще пристигнат в Киев.
„Утре ще има важна среща на върха. Утрешният ден може да бъде повратна точка. — Да видим!"
Тази нощ срещу Украйна беше извършена най-масираната руска атака с дронове. В мишена руската армия се превърна и Киев, където се намира екип на БНТ.
Междувременно вицепремиерът на Украйна Юлия Свириденко обяви, че в контролираните от Русия украински територии има ценни природни ресурси за около 350 милиарда долара, предаде "Франс прес".
Най-голяма част от редките полезни изкопаеми като литий, титан и уран, са в района на Донбас, където Москва е завзела най-много територия и продължава да напредва. Украйна отказва да предостави право на добив на минералите на САЩ, както поиска американският президент Доналд Тръмп в замяна на получената досега военна помощ от Вашингтон.
Съветникът на президента Зеленски Андрий Ермак заяви, че преговорите продължават, но подчерта, че Киев няма да прави компомис с независимостта си, териториалната цялост и суверенитет.  
Източници: БНТ, БНР

На УП „Корен“ продължава батальонно-тактическото учение “BULWARK-25”

Днес предстои да бъде проведен допуск за участие в батальонно-тактическото учение “BULWARK-25” и занятие по управление. Батальонното тактическо учение с бойна стрелба “BULWARK-25”, ще се проведе в периода от 24.02.2025 г. до 26.02.2025 г. (включително), на учебен полигон „Корен“.
В тактическото учение участие ще вземат до 500 военнослужещи. Основни обучаеми са щаб и формирования на 10 механизиран батальон – Враца, а допълнителния обучаем състав е от 3 механизиран батальон – Благоевград и от 59 батальон за ЯХБЗ. В рамките на учението ще бъде интегрирано участието на страна съюзник – Италия, с Артилерийска батарея от Многонационалната бойна група. От щаба на 3 бригадно командване е сформирана група за детайлно планиране и подготовка на учението.
Тактическо учение “BULWARK-25”, се провежда в рамките на учението на НАТО “Steadfast Dart – 2025“ и обхваща дейности по планиране, подготовка, развръщане и участие в провеждането на отбранителна операция в състава на сухопътния компонент. Офицер планиращ учението е командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, офицер провеждащ учението е командирът на 3 бригадно командване полковник Кирил Спаневиков, директор на учението е заместник-командирът на 3 бригадно командване полковник Руслан Колев, а офицер с първостепенна отговорност е началникът на щаба на 3 бригадно командване полковник Николай Николов.
Източник: landforce.armf.bg

Руските въоръжени сили празнуват

Днес, 23 февруари, в Русия отбелязват „Ден на защитника на отечеството" и ден на мъжа. Официално този празник се появи през 1922 година - тогава той се наричал Ден на Червената армия. По-късно 23 февруари всяка година се отбелязвал в СССР като народен празник - Ден на Съветската армия и на Военно-морския флот.
След разпадането на Съветския съюз той бил преименуван в Ден на защитника на отечеството. В този ден празнични мероприятия се провеждат в цялата страна. В Москва той започва с полагане сутринта на венци и цветя на мемориалния комплекс „Гробът на неизвестния войник" край Кремълската стена. Вечерта в много руски градове този ден се отбелязва с празничен салют.
За някои хора празникът 23 февруари остана като ден на мъжете, които служат в армията или в някакви силови структури. Въпреки това, мнозинството граждани на Русия и страните от бившия СССР са склонни да приемат Деня на защитника на отечеството като Ден на истинските мъже, на защитниците в най-широкия смисъл на тази дума. - (видео)

Седемнадесет години от катастрофата с B-2

Бомбардировачът B-2 “Spirit of Kansas” (р.н. „89-0127”, 393-а бомбардировъчна ескадрила от 509-о авиокрило с постоянна дислокация в авиобаза Уайтмън) се разбива на 23 февруари 2008 г. Това е най-скъпата авария в историята на ВВС на САЩ.
Аварията става при излитане от военновъздушната база Андерсен (остров Гуам) след четиримесечна ротация в региона. Малко след отлепване от пистата самолетът попада в свредел от малка височина, пропада и при удара в земята се разпада и възниква пожар. Двамата пилота успяват да се катапултират.
Разследването установява, че основната причина за аварията е събралата се влага в блока за изчисление на скоростта и височина. Поройните дъждове водят до проникване на влага в датчиците за скорост и височина, които подават грешни параметри в компютрите за управление на полета, което води до голям ъгъл на атака и попадане в свредел и удар в земята. - (видео)
Способстваща причина е невключване на отоплението на приемника за въздушно налягане ("тръбата на Пито") от страна на екипажа.
Разбилият се бомбардировач В-2 не е носел въоръжение на борда си, имал е нальот от 5000 часа. - Още за В-2

В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с енергия

"Не щем войни и битки нови, но щом врагът потегли в бой, ще го посрещнем ний готови и в тоя бой ще падне той!", така набивахме крак преди години в железния строй на Българската народна армия и пеехме марша на Варшавския договор. Знаехме, че "От Прага до Владивосток нас правда свята днес ни води", но отвъд Прага в Берлин беше и дружеската Национална народна армия на тогавашната Германска демократична република. А зад всички ни стоеше могъщата Съветска армия, запечатила на знамената си Москва, Сталинград, Курск, Киев...
На 23 февруари винаги чествахме празника на тази славна армия, прогонила със съюзниците си кафявата чума от Европа. На тоя ден бакарите в поделенията се облизваха апетитно, разливащи по масите празничното меню на "великия наш войник".
Времена и спомени. За мъжкарството, за другарството на плаца, в учебните кабинети и в ученията в "бойна" обстановка. Разбира се, трудностите се забравят, непорядите се прощават, в спомените остава хуморът, за да ни топли под бялата "покривка на главите ни", над главите на бившите редници, натегачите ефрейтори и педантичните младши сержанти. Затова сега ще драсна няколко смешни редовце от баналните разкази на мъжете, които в женска компания започват така: "Когато бяхме войници..."
Това се случи в мразовития трети декември на 1967 г. На площада в Свищов целунахме знамето и по ботевски изревахме с безвъзвратно отиващия си гимназистки фалцет "Заклех се!"
Във вярност на Народна република България, дали тази клетва е още валидна, след като България вече не е "народна"?
Часове след тържественото ни вричане пред олтара на Родината пак се избръснахме, зашихме бели якички на куртките и навлякохме шинелите. Върху тях обрамчихме противогаз, паласка, каска и грабнахме зачисленото ни най-нискоквалифицирано въоръжение на Варшавския договор: карабините "Манлихер". Нарушавайки военната тайна, ще кажа, че моята вярна пушчица беше инвентаризирана като ЛА 357.
Около три и половина следобед сигналистът ни строи с тромпета на плаца. Цялата школна рота буква "А" на поделение 80750. Бяхме определени за първия си въоръжен наряд. Стояхме величествени на плаца, съзнавайки, че притежаваме в джоба смачкан пакет "БТ", но в паласката пачка с цели 5 бойни патрона ни пееше на ушенце: "Изправи се, гора от стомана, насочете се, бойни дула, насочете се в гневна закана към врага, който носи война..."
Зайците новобранки отивахме на война! Мълчахме, може би всеки си представяше, че в идващия мрак точно на неговия пост ще почука диверсантът и ще опита да му нанесе коварна средна или тежка телесна повреда. След което необезпокояван ще открадне нафта от автогрейдерите на паркистите или кашкавал от артелната...
Вътрешно всеки от нас се измъчваше при мисълта дали да остане верен на военния правилник, или да го прати на майната. Дали като в тъмното пропука клечка, или вятърът задиша като мечка, да изпълниш точка първа от устава и да извикаш "Стой! Кой идва?", после "Ще стрелям" и накрая да стреляш във въздуха? Или, без да губиш време, да думнеш някой и друг патрон по посока на подозрителния шум, пък ако улучиш безшумните галоши на врага - добре, ако не уцелиш нищо - още по-добре, само дето ще отнесеш псувните на вдигнатия от твоето джепане по тревога караул...
За нас, зайците, в атмосферата, стратосферата и тропосферата висеше въпросът "Да гръмна ли?". Но за старите кучета, старите войници де, нямаше никаква дилема пред единствената питанка "Защо пък мен да ме гръмнат?". Знаейки, че новобранките застъпват в първия си въоръжен наряд и че пушките ще бъдат заредени с бойни патрони, старите кучета подвиха страхливо опашки и се скатаха вдън земя.
Никой не прескача през телта откъм пост № 2 - ГеСеЕм-а. Никой не идва с бутилка по пътеката покрай лазарета, която минава на два-три метра от пост номер три: АВе-то. Никой стар войник не се промъква покрай складовете за среща с ученичка от техникума по индустриална химия, защото там е трасето на пост № 4. В нощта на първия въоръжен наряд на зайците началникът на караула и разводачът не смеят да се шегуват. Обикновено когато нощем разводачът идва с другите войници за смяна и постовият викне "Стой, кой идва?", разводачът кисело отговаря: "Баща ти с дамаджаната". В същия стил постовият нарежда: "Дамаджаната при мен, останалите на място!".
В първата ни тревожна нощ, когато си представяхме, че едва ли не по Дунава към нас ще се движат Шестият и Седмият американски флот, нямаше дамаджани. Цареше глуха тишина. Чуваше се само отчетливо тракане на желязо: от време на време зареждахме карабините, за да подскажем на невидимия враг, че не държим в ръцете си мотика...
В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с полезна енергия. Сега през зимата с усмивка си спомням за първия въоръжен наряд, за ротните и батальонните учения. На такива учения една нощ изкопахме в земята за спане ров, дълбок около метър, дълъг шест-седем метра и широк метър и нещо. Покрихме го с клони, клечорляк, поръсихме отгоре буци замръзнала земя. И налягахме шестнайсет души "гъз до гъз", въшка не можеше да се промуши! По някое време над нас нещо пропука, два крака ми стъпиха на главата, разнесоха се благословии по адрес на близки роднини. Някой бе тръгнал да пикае без азимут и беше пропаднал в "спалното" ни помещение...
Цял ден се мотахме в акваторията на Янтра между селата Вардим и Новград, минирахме железния мост, мерихме профила на дъното, въобще скапахме се от умора и студ. Вечерта изгладнели, очаквахме камиона с баките пред селсъвета (общината) във Вардим, там трябваше да спим на пода. Иде камионът, в него двама бакари. Какво ще ядем, питаме, и ония ни радват:
Боб и компот от сини сливи! Любимото ястие на великия български войник, а най-омразното: ориз и грис.
Хвърлят ни светкавично две баки и отпрашват. Канчетата и зъбите ни тракат, отваряме баките и... о, ужас: в тях плува мазна водица!
Лейтенант Петров дълбокомислено заключава: това е тактически ход на командването, изпитват ни в обстановка, близка до бойната. Гледаме взводния, чудим се дали на неговия акъл или на акъла на командването. После влизаме в Смес-мага и си купуваме "Народни вафли", по 5 стотинки бройката. Това е вечерята.
А ония хубавци объркали баките. Свалили ни празни, взети от друго място. После разсипали нашия компот и боба из полето, дано поникне за следващия набор...
Такива ми ти заешки работи. Да можеше днес пак да ни пораснат... ушите де, па да си заредим пушкалата!
Ама ние сме вече старите кучета, а пушките, насочени към нас, ги държат зайци - чиновници от пенсионното...
Източник: https://www.blitz.bg, Борислав Костов

Военен календар

На 23 феврури 1864 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Кръстю Златарев (1864 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1884) и служи в 13-и пехотен рилски полк (1884 – 1885).
В Сръбско-българската война (1885) командва 3-а рота от 2-ри пехотен струмски полк и се сражава при Трън, Врабча, Сливница и Келташ, където е ранен (15 ноември 1885). Последователно заема длъжностите командир на дружина в 9-и пехотен резервен полк (1900 – 1907), помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк (1907 – 1910) и командир на 29-и пехотен ямболски полк (1910 – 1914).
По време на Балканските войни (1912 – 1913) воюва при Лозенград, Чаталджа, Одрин, Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич. От 1914 г. поема командването на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от септември 1915 г. – на 11-а пехотна македонска дивизия.
През Първата световна война (1915 – 1918) ръководи бойните действия при Криволак, Градско, Богданци (1915), по южните склонове на Беласица и край Дойранското езеро (1916 – 1918), където полковете на дивизията отразяват всички английски офанзиви без да отстъпят нито педя земя. На 25 юни 1919 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, след което преминава в запаса. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 23 февруари 1867 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Александър Протогеров (1867 – 1928).
Завършва Военното училище в София (1887). Участва в Сръбско – българската война (1885) като взводен командир в 7-и пехотен преславски полк. Последователно заема длъжностите адютант в 1-ва бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия, дружинен командир в 32-ри пехотен загорски полк и началник на 32-ро полково военно окръжие.
Включва се в националнореволюционното движение на българското население в Македония и действа с чета в Горноджумайското (1902) и Илинденско-преображенското въстание (1903).
В навечерието на Балканската война (1912 – 1913) е назначен за помощник-началник на Македоно-одринското опълчение (25 септември 1912). На 11 октомври 1912 г. поема командването на 3-а македоно-одринска бригада в състава на Кърджалийския отряд, с която извоюва победата в боя при Балкан Тореси (дн. проход Маказа) (7 ноември 1912).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 3-а бригада от 11-а пехотна македонска дивизия (1915 – 1916), 1-ва планинска дивизия (1916) и Моравската военноинспекционна област (1917). От април 1917 г. е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, а от 29 септември до 15 октомври 1918 г. – комендант на София. Организира отбраната на града и потушаването на Владайското въстание (30 септември – 2 октомври 1918). След войната е повишен в чин генерал-лейтенант (2 октомври 1918). Убит по заповед на Иван Михайлов (7 юли 1928). Награден с орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

Колко мощно беше съветското НАТО

В продължение на десетилетия Варшавският договор изглежда неразрушима сила. Тази гигантска организация обаче стои на стъклени крака и бързо рухва без никаква външна намеса. На Запад битува мнението, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили са първите, които създават военния и политически алианс на НАТО през 1949 г. Съветският отговор идва шест години по-късно.
Съветският съюз не реагира на появата на НАТО до 1955 г., когато Федерална република Германия (СРЮ или Западна Германия) се присъединява към алианса. Това е пряко нарушение на Потсдамското споразумение, според което Германия трябва да остане разоръжена. Западна Германия официално става член на НАТО на 9 май, а само пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".
Новата организация се състои от Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Няма съмнение обаче коя страна е най-влиятелна във военно отношение. И петимата от висшите командири на войските на организацията през цялата й история са съветски военни.
Първото сериозно изпитание за Варшавския договор е само година след основаването му. 1956 г. донася голямото антисъветско въстание в Унгария, подкрепено от западните тайни служби. На 1 ноември новото унгарско правителство обявява излизането на страната от Варшавския договор. Съветското ръководство решава да реагира бързо и да потуши опасния пожар в сърцето на Европа.
Никита Хрушчов спешно се среща със съюзниците от Източна Европа и ги информира за решението си да се намеси. През следващата седмица съветските и унгарските войски, подкрепени от силите за сигурност на двете страни, потушават всяка съпротива в Будапеща и връщат Унгария в Социалистическия съюз.
Варшавският договор претърпява първия си удар през 1961 г., когато малката Албания се противопоставя на могъщия Съветски съюз. Много недоволен от десталинизацията в СССР и затоплянето на отношенията между Съветския съюз и Югославия, албанският лидер Енвер Ходжа изразява привързаност към Китай, чиито отношения със СССР стават все по-студени. Разцеплението между Съветския съюз и Албания завършва с фактическото прекратяване на участието на албанските войски в дейността на организацията през 1961 г. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.
Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т. нар. Пражка пролет от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, което предизвиква голямо безпокойство в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път Съветският съюз решава да не действа самостоятелно, а да включи всички членове на организацията в интервенцията.
На 21 август 1968 г. членовете на Варшавския договор започват операция „Дунав“. Техните войски навлизат в Чехословакия и след няколко седмици задушават Пражката пролет. По-голямата част от армията идва от СССР (170 000) и Полша (40 000), докато ГДР изпраща 15 000 войници, Унгария 12 500, а България малко над 2000 войници. Николае Чаушеску открито осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.
Членовете на Варшавския договор редовно провеждат военни учения, като най-големите са „Запад '81“ с над 100 000 войници и „Щит '82“, в рамките на които се симулират условията на ядрена война. Повече от 80% от оръжията на армиите на Варшавския договор са съветски: от танкове до бойни самолети и средства за радиоелектронна отбрана. Чехословакия произвежда и въоръжава съюзниците си с бронирана техника.
Така наречената „Северна група“ на Варшавския договор (Източна Германия, Полша, Чехословакия) в непосредствена близост до потенциалния противник е по-добре оборудвана от „Южната група“ (Румъния, Унгария, България). Силата на танковите части на Варшавския договор е колосална: 53 000 съветски и 12 000-15 000 танка в Източна Европа. Основните танкове Т-54 и Т-55 заменят Т-64 и Т-72. Точно преди разпадането на Варшавския договор членовете се въоръжават с най-новите танкове Т-80.
През 1977 г. е създадена Съвместната система за събиране на данни за противниците (SOUD) с първостепенна задача да предотврати „външните заплахи по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.“. Варшавският договор е официално разпуснат на 1 юли 1991 г. - Още за ВД
Източник: https://trud.bg/

Самолетоносачите остават ценен актив за САЩ в една сложна геополитическа обстановка

Самолетоносачите, които се появяват през първата половина на миналия век, придобиват легендарен статут по време на Втората световна война. Те по-конкретно изиграват ключова роля за победата на САЩ и техните съюзници в Тихия океан срещу милитаристична Япония. Сега, 80 години по-късно, някои оспорват тяхната уместност. Самолетоносачите обаче продължават да изпълняват важни функции – от възпирането на Китай в Индо-тихоокеанския регион до овладяването на ескалацията на напрежението в Близкия изток след нападението, извършено от палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Въпросът доколко необходими са големите военни кораби бе поставен с пълна сила след руската пълномащабна инвазия в Украйна преди три години. Първата голяма конвенционална война в Европа от 80 години открои редица нови тенденции във военното дело, някои от които определено не бяха очаквани.
На практика лишената от военен флот Украйна противодейства изключително успешно със своите безпилотни летателни апарати и безекипажни катери на руските бойни кораби, които просто се превърнаха в големи подвижни мишени.
ПРОЕКТИРАНЕ НА СИЛА НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА
Дори след години на бърз напредък на китайския военен капацитет Съединените щати все още са ненадминати в способността си да проектират сила навсякъде по света със своя флот от 11 самолетоносача, отбелязва Би Би Си.
Впрочем в това отношение САЩ имат впечатляващо предимство. Повече от половината от самолетоносачите на активна служба по света са техни – 11 от 20, показват военни данни от открити източници. Китай, Индия, Великобритания и Италия разполагат с по два, а Франция има един. Русия изобщо няма такъв кораб.
Има ли обаче смисъл от самолетоносач за 13 милиарда долара (12,45 милиарда евро) като „Карл Винсън“, който най-новите китайски ракети могат да потопят за броени минути, особено в ерата на Доналд Тръмп?, пита се Би Би Си.
САМОЛЕТОНОСАЧИТЕ КАТО ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ
Тези големи военни кораби обаче играят друга важна роля в наши дни – те подчертават приятелското отношение на Съединените щати и желанието им да работят със съюзници.
По-рано този месец военноморските сили на Филипините, САЩ, Япония и Франция проведоха съвместни учения в оспорваното Южнокитайско море, за големи части от които претендира Пекин. „Карл Винсън“ и още два самолетоносача участваха, наред с френски и японски разрушители.
При липсата на войни за водене, американските самолетоносачи прекарват голяма част от времето си в съвместни обучения със съюзнически кораби, посочва Би Би Си.
Миналата година те участваха в учение, което събра кораби от 18 държави. Последното, на 200 километра източно от Филипините, бе по-малко като мащаб, но пък за сметка на това стана първото с участието на френски самолетоносач в Тихия океан от повече от 40 години.
Впрочем френският „Шарл дьо Гол“ е единственият военен кораб в света, който може да се конкурира, макар и до известна степен, с американските суперсамолетоносачи, но е едва наполовина колкото тях.
След връщането на Тръмп в Белия дом типичната за американците дружелюбност и желание за сътрудничество не се забелязват често във Вашингтон. Напрегнатите сцени в Европа, където пратениците на американския президент отхвърлиха правилата, на които се основаваше международният ред през последните осем десетилетия, и дадоха на традиционни съюзници да разберат, че сега са сами, обаче изглеждат сякаш в друг свят, наблюдавани от военните кораби, участвали в учението, отбелязва Би Би Си.
МОЩ В ИНДО-ТИХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН И БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Като нагледен пример за геополитическото напрежение, Китай проведе военно учение с бойни стрелби в международни води между Австралия и Нова Зеландия, предаде Ройтерс.
Това, наред с наближаващата трета годишнина от началото на войната в Украйна, подчертава необходимостта от поддържане на боеспособността на въоръжените сили на западните съюзници на високо равнище. Особено в Индо-тихоокеанския регион, който измести Близкия изток като приоритет в най-новата военна стратегия на САЩ.
Сега Япония се оказа в „най-тежката и сложна ситуация в областта на сигурността. Нито една страна вече не може да защити собствената си сигурност сама“, заяви по време на учението край Филипините японският адмирал Нацуи Такаши.
А американските суперсамолетоносачи, със своята голяма мощ и десетки самолети на борда, несъмнено допринасят значително за военния капацитет на западните съюзници.
Конфликтите в Близкия изток също подчертаха важната роля на тези морски гиганти.
Когато Близкият изток пламна на 7 октомври 2023 г. с атаката на „Хамас“ срещу Израел, Иран така и не се намеси решително в подкрепа на палестинско ислямистко движение, което иначе поддържа.
За тази сдържаност несъмнено допринесе позицията на Вашингтон, който не само отправи изрично предупреждение към Техеран, но и разположи в региона допълнителни сили, включително два самолетоносача. При това САЩ потвърдиха непоколебимата си подкрепа за Израел въпреки някои критики по адрес на своя близък съюзник в Близкия изток.
БЕЗ ГАРАНЦИИ ЗА БЪДЕЩОТО
Въпреки безспорното им значение за военния капацитет на Съединените щати бъдещето на самолетоносачите не изглежда гарантирано.
„Карл Винсън“ например „гълта“ по 700 милиона долара годишно. А президентът на САЩ Доналд Тръмп планира съкращения на служители и орязване на бюджета на Министерството на отбраната.
Вчера Тръмп уволни най-висшия американски военен и още петима генерали и адмирали – ходове, които Ройтерс определя като безпрецедентни размествания в Пентагона.
Вчера от министерството съобщиха, че ще съкратят другата седмица 5400 души. Това решение се вписва в плановете на Тръмп да намали с 5-8% цивилните служители на Пентагона, които сега са около 950 хиляди.
То е част от по-общата политика на американския президент, който повери на милиардера Илон Мъск задачата да свие числеността на персонала на федералната администрация като цяло. - Още самолетоносачи
Източник: bta.bg

Германия разследва пореден предполагаем саботаж срещу кораб от флота

Десетки литри отработени масла са попаднали в системата за питева вода на борда на фрегата HESSEN (F221) от състава на Военноморските сили на Германия. Това съобщава вестник Suddeutsche Zeitung, като се позовава на съвместно разследване с телевизионните и радиокомпании WDR и NDR.
Според вестника на 20 февруари се предполага, че е извършен саботаж срещу кораба, който е във Вилхелмсхафен за ремонтни дейности. Посочва се, че целта на предполагаемия саботаж е била да се попречи на кораба да излезе скоро отново на дежурство в открито море.
Според вестника германските Военноморски сили са установили аварията навреме, което е предотвратило значителни щети. „Разследваме заедно с Бундесвера инцидент, в който участва военен кораб“, заявиха органите на реда. Германското министерство на отбраната също заяви, че е установен „възможен инцидент със сигурността“ във Вилхелмсхафен, където „фрегатата HESSEN е на ремонт“.
„Обстоятелствата на инцидента се разследват от съответните военни и граждански разследващи органи“, подчертаха от министерството на отбраната.
Това не е първият случай на евентуален саботаж срещу кораб от Военноморските сили на ФРГ. На 11 февруари беше съобщено, че неизвестни лица са изсипали метални стружки в двигателя на новата корвета EMDEN (F266).
Източник: https://www.maritime.bg/

Увеличава се личният състав на Съюза на българските парашутисти

Съюзът на българските парашутисти (СБП) проведе вчера в своя клуб в Пловдив XVII си редовно общо събрание., съобщи неговият председател полковник от запаса Сирмо Сирмов. Прави впечатление, че за една година личният състав на военно-патриотичната организация е нараснал с 42 души. 8 от тях са от Пловдив, 13 – от Областната структура в София, 12- от Калофер, 7 от Плевен  и 2 – от Стара Загора. Всички мероприятия през годината са допринесли за пропагандиране сред българската общественост на целите, постиженията, опита на сдружението и издигане на неговия авторитет, става ясно от отчетния доклад.
Патент на сдружението са традиционни срещи на българските парашутисти. Последните са „Пловдив-24”, „Белово-24” и „Калофер-24”. Към тях ще прибавим връчването на знамето на Общинската структура на в Костенец-Белово от тогавашния командир на СКСО генерал-майор Явор Матеев. И още - членове на СБП от Пловдив и София са посетили организирания от община Калофер, съвместно с председателя на Общинската структура в Карлово-Калофер г-н Николай Нешев празник за Деня на детето под наслов „Слънце и чисто небе за всяко дете“ с безплатни атракции с балон.  Мероприятието включвало и полагане на венец пред паметника на поета революционер Христо Ботев, раздаване на торта и балони на децата и посещение на музеи в града. По традиция Съюзът има сериозно участие в честването на годишнините от създаването на Парашутната дружина и  отбелязването на първия боен ден на Парашутната дружина край с. Страцин, РСМ. Не по-малко силен е Съюзът в своята социална дейност и подпомагане на нуждаещи се парашутисти-ветерани.
В своето приветствие към участниците в Общото събрание командирът на СКСО бригаден генерал Божидар Бойков акцентирал на приемствеността на поколенията парашутисти, благодарил на участниците за стойностната работа по отношение обогатяването и възстановяване историята на българските парашутисти. Командирът се спрял на положените усилия за  и популяризиране на успехите и постиженията на българския парашутисти у нас и чужбина, очертал начините за взаимодействие и съвместните мероприятия, които могат да се проведат през 2025 г. и пожелал успех на Съюза. Сред гостите на форума са били още подполковник Анна Проданова от СКСО и Николай Костадинов, внук на легендарния полковник Никола Костадинов (Бачо Кольо), който през Втората световна е адютант на командира на Парашутната дружината. По традиция след откриване на събранието отец Павел, член на СБП, отслужил водосвет за здраве.
На събранието е изслушана информация от  председателя, относно приетото решение за членство на СБП в Асоциацията на европейските парашутисти. Председателят на Областната структура в София подполковник от запаса Стефан Гълъбов е награден с джобен часовник за постигнати високи резултати в изпълнението на Годишната програма на СБП.
Източник: https://otbrana.com/

Нова изненада от Тръмп: Украйна няма да получи 30 самолета F-16 от Белгия

Началникът на Генералния щаб на Белгия, генералът от ВВС Фредерик Вансина, заяви, че доставката на първия от тридесетте изтребителя F-16 за Украйна се отлага. Тя ще се забави с поне една година. Според него доставката на изтребителите се отлага, тъй като Съединените щати са забавили доставката на изтребители F-35 за Белгия, които да заменят самолетите, които трябваше да бъдат доставени на Украйна, предава Informator, като се позвовава на интервю на Вансина за вестник Le Soir, че Украйна няма да получи F-16 от Белгия навреме. Той отбелязва, че Белгия очаква да получи F-35 от САЩ едва към края на 2025 г. и че се очаква те да бъдат напълно оперативни до 2027 г.
"Надяваме се да започнем да доставяме първите самолети от края на тази година“, отбелязва Вансина.
Белгия е член на коалицията за създаване на изтребители заедно с Канада, Дания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция. Тези държави са обещали да доставят на Украйна самолети или да окажат помощ при обучението на украински пилоти на изтребители.
Белгийският министър на отбраната Лудовин Дедондер заяви през декември миналата година, че Белгия няма да бъде в състояние да предостави на Украйна изтребители до края на 2024 г. В края на май същата година украинският президент Володимир Зеленски и белгийският министър-председател Александър де Кроо подписаха споразумение за сътрудничество в областта на сигурността. Документът предвижда военна помощ за Киев в размер на поне 977 млн. евро, както и доставка на 30 изтребителя F-16 до 2028 г.
Източник:https://www.focus-news.net/

Тръмп уволни най-висшия американски военен и още петима генерали и адмирали

Президентът на САЩ Доналд Тръмп уволни най-висшия американски военен и още петима генерали и адмирали, предаде Ройтерс.
Агенцията определя тези ходове като безпрецедентни размествания в Пентагона.
Президентът републиканец уволни вчера номинирания от неговия предшественик на поста демократ Джо Байдън председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Чарлз Браун – генерал от военновъздушните сили.
След това Тръмп обяви в социалната си мрежа „Трут Соушъл“, че ще номинира на негово място генерал-лейтенанта от резерва Дан Кейн. Бивш пилот на изтребител Ф-16, Кейн до към края на миналата година бе най-високопоставеният служител на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) по военните въпроси.
Тръмп уволни също така командващата военноморските сили адмирал Лиза Франкети. Тя бе първата жена, оглавила някой род войски в Съединените щати.
Тези решения на президента на САЩ поставят началото на период на сътресения в Министерството на отбраната, което вече се подготвя за масови уволнения на цивилни служители, драстична ревизия на бюджета и промени в разполаганията на военни по света съгласно новата външна политика на Тръмп „Америка на първо място“, отбелязва Ройтерс.
Вчера от Пентагона съобщиха, че ще съкратят другата седмица 5400 души. Това решение се вписва в плановете на Тръмп да намали с 5-8% цивилните служители на министерството, които сега са около 950 хиляди. Освен това назначаването на нови хора ще бъде замразено.
Тръмп повери на милиардера Илон Мъск задачата да свие числеността на персонала на федералните институции като цяло. Тази политика се натъква на недоволство и съдебни искове.
Източник: bta.bg

50 години от първия полет на Су-25

Преди точно 50 години, на 22 февруари 1975 г., полита първия прототип на съветския щурмови самолет Су-25.
Дебютният полет става факт от летището Жуковский, край Москва. Прототипът носи означението Т8-1 и борден номер 81, а в неговата кабина е пилотът изпитател Сергей Илюшин. Полетът преминава нормално, но Илюшин се оплаква от много тежкото управление, особено по крен, както и от малката тяговъоръженост. В последствие тези недостатъци са отстранени.
Разработката на бъдещия Су-25 стартира в началото на 1968 г. по личната инициатива на няколко млади конструктори в ОКБ Сухой, най-вече Олег Самойлович, след като те се запознават с новите концепции за непосредствена авиационна поддръжка, разработени от преподаватели във Военновъздушната академия на СССР, на база опита от последните въоръжени конфликти.
През март 1969 г. проектът се официализира, след като съветското Министерство на авиационната промишленост поставя темата за създаването на лек щурмови самолет пред няколко конструкторски бюра, включително и това на Сухой.
През 1971 г. проектът на Сухой, известен под индекса Т8, е обявен за победител в своеобразния конкурс, в който участват още от МиГ, Илюшин и Яковлев. Бъдещият щурмовик постепенно става все по-голям, и ако през 60-те се говори за машина с излетна маса от осем тона, то излетната маса на първия прототип е малко над 12 тона. Серийните Су-25 са с нормална излетна маса от 14,6 тона.
След няколко преработвания на изискванията към Т8, първият прототип е завършен в края на 1974 г.
В края на 1975 г. се появява и вторият прототип – Т8-2, който преминава през няколко доработки, които по-късно стават част от серийния самолет, включително с използване на бронирана кабина, двигателите Р-95Ш, промени по крилото, соплата и други.
Изпитателната програма, която включва и бойни полети над Афганистан, официално приключва през декември 1980 г., а приемането в строевите части започва от април 1981 г. - Още за Су-25
Българските ВВС получават 36 едноместни Су-25К и четири двуместни Су-25УБК между 1986 и 1988 г. В момента на активна служба остават 14 машини, като осем от тях преминаха през ремонт, удължаване на техническия ресурс и модернизация в Беларус.
Повече за съдбата на българските Су-25, може да прочетете ТУК.
Източник: http://aeropress-bg.com/

Каймакъ-Чаланъ. Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев

Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев, Командващ 1-ва отделна армия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 15 юли 1861 г. в Охрид. Постъпва на военна служба на 9 юни 1881 г. Завършва Военното училище с ІV Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. Зачислен е в 4-та пеша Самоковска дружина. Служи във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния отряд на майор Аврам Гуджев. Участва в сраженията при Цариброд (10-11 ноември 1885 г.) и Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Назначен е в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. До 1892 г., служи като командир на 4-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. През същата година постъпва в Генералщабната академия (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito) в Торино. На 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор. През 1895 г. завършва академията и се връща в България. Назначен е за началник-щаб на 1-ва Дунавска бригада в Русе. През 1897 г. е назначен в Оперативния отдел на Генералния щаб. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин подполковник. През 1900 г. е назначен за командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. През 1902 г. изработва първата релефна карта на България. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник. Последователно служи като началник-щаб на 6-та пехотна Бдинска дивизия във Видин и на 3-та пехотна Балканска дивизия в Сливен. През 1906 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра Военно-инспекционна област в Стара Загора. През 1910 г. е назначен за началник на 3-та дивизионна област в Русе. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912-1913) е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Води сраженията срещу турските войски при Селиолу, Петра и Ески-Полос (9-12 октомври 1912 г.). 4-та пехотна Преславска дивизия решава изхода на Бунар- Хисарското сражение при Караагач, Чонгора и Соуджак дере, след като осъществява пробив в турската отбрана на протежение от 15 км. Участва в щурма на фортовете на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) След подновяването на войната през януари 1913 г. отразява опитите за пробив на турската Чаталджанска армия. През Междусъюзническата война (1913) 4-та пехотна Преславска дивизия е включена в състава на 5-та армия на генерал Стефан Тошев. Полковете на дивизията се сражават срещу сръбските войски в Осоговската планина при върховете Голеш, Мала Царцория, постовете Жеравино и Равна нива, при Гюешево, Вели връх, Араб-Табия, Сюлюманица (22-29 юни 1913 г.) и в Калиманските боеве (4-11 юли 1913 г.). На 4 септември 1913 г. е назначен за министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов. Остава на поста и в двете правителства на Радославов до 14 септември 1914 г. От септември 1914 г. до април 1915 г. е началник на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 15 април 1915 г. е назначен за началник на Генералния щаб на армията. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 7 септември 1915 г. подава оставка, заради военната конвенция с Германия и Австро-Унгария, подписана в замъка Плес зад гърба на Генералния щаб. Назначен е за командващ 1-ва отделна армия в навечерието на включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. Армията на преодолява сръбската отбрана по българската граница и разгромява неприятелските войски по долините на реките Тимок и Морава, като на 23 октомври 1915 г. превзема с щурм сръбската столица Ниш. 1-ва отделна армия участва в разгрома на сърбите на Косово поле и при преследването им към албанските планини. На 17 август 1916 г. започва настъпление срещу Лерин и Чеган (17 - 27 август 1916 г.), което трябва да провали предварително планираните настъпателни намерения на съглашенските войски на Македонския фронт. След контраофанзивата на Съглашенската армия през септември 1916 г., загубата на сражението при Горничево (12-13 септември 1916 г. и падането на Лерин на 23 септември 1916 г., подава оставка. На негово място за командващ е назначен генерал Димитър Гешов. Уволнен е от армията на 25 септември 1916 г. След края на войната, през ноември 1918 г., заминава за Германия. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор за дейността му като министър на войната и като началник на Генералния щаб през 1913-1915 г. Амнистиран е през 1924 г. след Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Умира на 15 юли 1932 г. в София.
Източник: http://www.focus-news.net/

Змията в руския спецназ хапе с бронебойни патрони

Знаете ли какво е “гюрза”? Това е руското наименование на една от най-страховитите, грозни и отровни змии в света. Може да нанесе бързи и светкавични ухапвания, при които отделя голямо количество отрова. Но “гюрза” е и името на свръхмощен пистолет, който пък нанася бронебойни ухапвания и с който е въоръжен руският спецназ.
Пистолетът СР-1 “Вектор” (също и “Гюрза”), конструиран от Пьотр Сердюков, е един от най-мощните в света 9-мм пистолети. Създаден е някога за подразделенията на спецназа, но може скоро да постъпи в армията и да замени намиращия се на въоръжение от 1951 г. “Макаров”. Потребността от такова оръжие възникна през 1990-те години, когато в армиите по света започнаха да навлизат бронираните жилетки.
В Русия е организиран конкурс, победител в който станал пистолетът на Яригин, а оръжието на Сердюков е харесано и взето на въоръжение от спецслужбите още преди 10 г.
Причина за интереса на руските Федерална служба за сигурност и Федерална служба за охрана станали неговите извънредно мощни боеприпаси – леко удълженият патрон 9Х21 (9х18 при “Макаров”) имат повишени бойни характеристики за сметка на тежкия куршум в който има стоманен сърдечник. Той пробива стоманен лист с дебелина 6 мм или 30 слоя кевлар, армейска каска и дори бронежилетки, носени от терористите.
Пистолетът се отличава с висока качество на отделните детайли. Той е ефективно средство за поразяване на живи цели в бронирани жилетки с I, II и III клас на защита (тип Ж-81, Ж-86-2), съответстващи на стандарта NILECJ-STD-0101.01 и MIL-С-44050, а така също на различни технически средства (автотранспорт, кабини и антени на радиолокационни системи, корпуси на ракети и др.п.) на дистанция до 100 м чрез употребата на специални боеприпаси. Пистолетът има голяма ефективна далекобойност-100 метра, като на това разстояние поразява армейска каска, от 70 метра -бронирана жилетка от 2 титанови пластини с дебелина 1,4 мм всяка и 30 слоя кевлар, а от 50 метра -стоманен лист с дебелина 4 мм. Подобни възможности са недостижими за повечето съвременни пистолети.
При цялата си мощ пистолетът на Сердюков има приемливи габарити, маса и сила на откат. Началната скорост на куршума е 410 м/сек (315 м/сек при “Макаров”), маса – 880 грама (730 гр при “Макаров”), прицелна далечина – 100 м. Пълнителят побира 18 патрона. Към достойнствата му трябва да се добавят два предпазителя против случаен изстрел.
Пистолетът има вариант за прикрепване на планка “пикатини”, към която се поставят допълнителни приспособления: колиматорен прицел, лазерен целеуказател и бойно фенерче. Към цевта може да се закрепи заглушител.
Друго страшно оръжие в ръцете на руските спецчасти е картечният пистолет СР2М. Той е предназначен за поразяване на жива сила на близки разстояние, като от огъня му няма спасение, ако противникът дори е в бронежилетка с втори клас на защита т.н тип CRISAT. Пистолетът поразява и небронирани технически средства на разстояние до 200 м. На него може да се монтират колиматорен или лазерен прицел, фенер, както и заглушител. Прикладът може да е сгъваем, което позволява да се намалят габаритите му , когато е необходимо да се транспортира. Картечният пистолет използва 9мм патрони с бронебойни, обикновени и бронебойно-трасиращи куршуми. Тежи едва 1,6 кг., като има впечатляваща скорострелност- почти 1000 изстрела в минута. - Още за СР-1
Източник: https://trud.bg

Великите битки, променили историята: Битката при прохода Касерин (1943 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.......Прочети още

Италия пое командването на силите на антипиратската операция "Аталанта"

Италианският контраадмирал Давиде Да Поцо пое командването на 49-ата ротация на силите на операция “Аталанта” на Европейските военноморски сили (EUNAVFOR). Той поема командването на оперативна група 465 от португалския комодор Александре Серано, който командваше от 12 декември 2024 г. Церемонията, която се състоя на испанския кораб ESPS Santa María в пристанището на Джибути, беше ръководена от командващия операцията EUNAVFOR ATALANTA вицеадмирал Игнасио Вилянуева Серано.
Вицеадмирал Вилянуева предаде на напускащия командир на силите и на екипажа на ESPS Santa María най-високата си оценка за неговата ангажираност. 48-ата ротация участва в няколко пиратски събития: два въоръжени грабежа, единият от които включваше риболовен кораб, плаващ под китайски флаг, а другият – риболовен кораб „AL NAJMA“, плаващ под йеменски флаг, като и двата случая вече са приключили. Настоящото отвличане на плавателен съд, плаващ под йеменски флаг, все още се разследва и се наблюдава от операция ATALANTA.
Тази ротация завърши успешно разгръщане с множество приятелски проверки в зоната на операциите, включително към кораба „AL-MERAJ 1“, който беше атакуван от пирати през ноември 2023 г. край бреговете на Сомалия и освободен в началото на декември 2023 г.
„Обещавам да спазвам принципите, които са ръководили мисията ни досега и са я направили успешна: сътрудничество и ангажимент към върховенството на закона. Успехът ни ще зависи от способността ни да работим заедно, не само в рамките на нашите сили, но и с международните ни партньори и регионалните заинтересовани страни“, заяви контраадмирал Давиде Да Поцо, след като пое командването като командващ силите. Той ще ръководи 49-ата ротация на силите на операция „Аталанта“ с италианската фрегата ITS Rizzo като флагман на операция „Аталанта“. Другият надводен актив за тази ротация е испанската фрегата ESPS Reina Sofia.
На церемонията присъстваха няколко международни и местни граждански и военни власти, включително няколко посланици на Европейския съюз и командири на различни сили в района.
Щабът на силите, под командването на щаба на операцията в Рота (Испания), е преден щаб, разположен в зоната на операцията ATALANTA, който отговаря за тактическото командване на всички многонационални сили на EUNAVFOR в района. Основната му отговорност е провеждането на операции на оперативно и тактическо ниво съгласно мандата на операция ATALANTA и указанията на щаба на операцията.
Източник: https://www.maritime.bg/

Освободен е командирът на американския самолетоносач, който се сблъска с търговски кораб

Военноморският флот на САЩ освободи командира на самолетоносача USS Harry S. Truman (CVN 75), който се сблъска преди седмица с търговски кораб във водите на Средиземно море. Капитан Дейв Сноудън е освободен в четвъртък поради „загуба на доверие“ от контраадмирал Шон Бейли, командир на 8-ма ударна група самолетоносачи, се съобщава в изявление на флота.
Постът му ще бъде поет от капитан Крис Хил, командир на USS Dwight D. Eisenhower, който се прослави в интернет миналата година, докато командваше своя самолетоносач в Близкия изток по време на атаките на хутите.
Източник от флота заяви пред Military.com, че Сноудън е единственият член на екипажа на CVN 75, който е освободен от работа към момента, но според него разследването на сблъсъка все още продължава. Макар че официално за освобождаването като причина е посочена „загуба на доверие“ – шаблон, използван във ВМФ на САЩ, който може да обхваща всичко – от последователно лошо представяне до лични действия.
Сблъсъкът и уволнението идват само няколко месеца след като CVN-75 участва в инцидент с приятелски огън, при който беше свален изтребител на флота. На 22 декември екипажът на USS Gettysburg стреля по F/A-18, който току-що е излетял от палубата на самолетоносача, унищожавайки самолета и принуждавайки двамата му пилоти да катапултират. Единият от двамата пилоти получи леки наранявания. Командирът на USS Gettysburg не бе освободен от длъжност след този инцидент. Вместо това той предаде командването си, както беше планирано по-рано през февруари.
Междувременно USS HARRY S. TRUMAN (CVN 75) бе насочен за ремонт, след сблъсъка му с бълкер BESIKTAS-M (IMO: IMO: 9291365) в източната част на Средиземно море край Порт Саид, Египет. Инцидентът стана в нощта на 12 февруари в район с интензивен морски трафик. Военноморският флот на САЩ потвърди, че при сблъсъка няма пострадали моряци и персонал от екипажа на CVN 75 и неговият атомен пропулсивен комплекс не е засегнат. Говорител на флота подчерта, че самолетоносачът е “напълно оперативен и способен да продължи операциите си в Средиземно море”.
ВМФ на САЩ провежда разследване за установяване причините, довели до сблъсъка.
Източник: https://www.maritime.bg/

САЩ се сближават с консервативна Русия и се отдалечават от неолиберална Европа

Процесът започна на 12 февруари с разговора между президентите на САЩ и Русия и беше продължен на 14 февруари на Мюнхенската конференция за сигурност. Тогава вицепрезидентът на САЩ посочи на днешната европейска управляваща прослойка, че опасността за Европа не е Русия и Китай, а произтича от тях самите.
Смайването сред нея беше сравнено от германския президент Щайнмайер като това на „стадо елени, осветени от автомобилни фарове“.
Вероятно така са се почувствали и старшите им колеги отвъд океана. Сближаването между САЩ и Русия не е от симпатия и уважение, а от взаимен интерес и стремеж към разрешаване преди всичко на политически проблеми, свързани с бъдещето на двете страни в променящата се геополитическа среда. Частично то може да се обясни и с факта, че те поставят в основата на своите общества консервативните принципи и не приемат тези на либералната демокрация........Прочети още

Вестник "Българска Армия", брой 8 (2025), 21 февруари, 2025 годинa (pdf)

Полша отново подчерта позицията си, че няма да изпраща свои войски в Украйна

Полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш потвърди отново, че Варшава няма да разполага свои войски като мироопазващи сили в Украйна, предаде полската новинарска агенция ПАП.
Преди дни същото изявление направи и премиерът Доналд Туск.
„Искам да стане ясно, че Полша няма да изпрати свои войски в Украйна и полското правителство не трябва да бъде притискано да го направи, тъй като това е нашата официална позиция“, каза Кошиняк-Камиш
По този начин военният министър на Полша отговори на предложение на Славомир Менцен – кандидат за президент на Полша от консервативната партия „Конфедерация“. Менцен предлага със закон да се забрани на Варшава да изпраща войски в Украйна.
„Позицията, представена от министър-председателя Доналд Туск, е моята позиция като министър на отбраната, както и тази на външния министър Радослав Шикорски. Това също беше съобщено в международен план“, каза Кошиняк-Камиш.
Украинското правителство и президентът Володимир Зеленски призоваха западните съюзници да разположат мироопазващи войски в Украйна като част от гаранциите за сигурността на Киев след евентуалното подписване на мирно споразумение за край на войната.
Предложението раздели Запада и предизвика различни реакции в Европа и извън нея. Някои страни, включително Обединеното кралство, подкрепиха идеята, докато други се противопоставиха.
Източник: bta.bg

Сенатът на САЩ утвърди Каш Пател за директор на ФБР

Доминираният от републиканците Сенат на САЩ (горната камара в Конгреса) утвърди днес след гласуване със съвсем малко мнозинство Каш Пател за директор на Федералното бюро на разследване (ФБР), предадоха световните агенции.
Начело на бюрото застава верен съмишленик на американския президент Доналд Тръмп, който през годините е критикувал често ФБР, посочва Ройтерс.
От друга страна, Демократическата партия се опасява, че Пател няма необходимата квалификация да оглави водещата правителствена правоприлагаща служба, като в същото време ще изпълнява безпрекословно заповедите на републиканеца Тръмп и ще преследва враговете му, отбелязва на свой ред Асошиейтед прес.
„Не мога да си представя по-лош избор“, заяви сенаторът демократ от щата Илинойс Дик Дърбин, цитиран от АП, преди произведеното гласуване с 51 на 49 гласа в полза на Пател.
Преди да бъде избран на поста, новият директор вече заяви своето намерение да направи големи промени във ФБР, обръща внимание АП. Той иска да постави ударението върху традиционната мисия на бюрото в борбата с престъпността за разлика от тенденцията напоследък да се събира разузнавателна информация и да се работи по националната сигурност.
„Пател иска да върне отговорността във ФБР, като възстанови репутацията му от миналото като правоприлагащ орган“, заяви сенаторът републиканец от щата Айова Чък Грасли.
Каш Пател е работил като служебен защитник и като специален прокурор за борба с тероризма в министерството на правосъдието. Той привлече вниманието на Тръмп по време на първия му мандат като член на ръководената от републиканците комисия по разузнаването към Камарата на представителите (долната камара в американския конгрес), припомня АП.
Източник: bta.bg

Русия и Беларус ще проведат съвместно военно учение през септември

Русия и Беларус ще проведат съвместно военно учение през септември в рамките на съвместните им усилия да разширят връзките си в областта на отбраната, предаде Асошиейтед прес.
В учението „Запад 2025“ ще се включат 13 000 военнослужещи, заяви Валерий Ревенко, ръководител на Департамента за международно военно сътрудничество на Република Беларус. Той добави, че наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще бъдат поканени да наблюдават ученията.
Авторитарният президент на Беларус Александър Лукашенко, който управлява с желязна ръка повече от 30 години, позволи на Русия да използва територията на страната му, за да изпрати войски в съседна Украйна през 2022 г. Освен това Русия разположи в Беларус свои тактически ядрени оръжия. На 24 февруари 2022 г. руски войски влязоха в Украйна от Беларус след съвместно учение с беларуската армия. Украйна и Беларус имат обща граница с дължина 1084 км, припомня АП.
Украинският президент Володимир Зеленски по-рано този месец каза, че струпването на руски войски в Беларус, която граничи с членовете на НАТО Латвия, Литва и Полша, може да създаде предпоставки за потенциална атака.
Русия многократно е отричала твърденията, че може да нападне държави членки на алианса.
Ревенко заяви, че Беларус е отворена за взаимни военни инспекции с Полша. По думите му подобни проверки биха могли да се извършват на 80 километра навътре в територията на другата страна, като това би било сигнал за намерението на Полша да продължи да поддържа „добросъседски отношения“. „Ако Полша отхвърли или игнорира подобни действия, ние ще имаме друго мнение“, добави Ревенко.
През декември Лукашенко и руският президент Владимир Путин подписаха договор, който дава гаранции за сигурността на Минск. Споразумението допуска и използване на руски ядрени оръжия за отблъскване на евентуална агресия срещу Беларус. Тогава Лукашенко поиска от Путин да разположи в Беларус по-модерни оръжия, включително балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, която Русия използва за първи път през ноември срещу Украйна. Путин заяви, че ракети „Орешник“ могат да бъдат разположени в Беларус през втората половина на 2025 г., като добави, че те ще останат под руски контрол, но Москва ще позволи на Минск да избира целите.
След подписването на договора между Москва и Минск, Русия преразгледа и ядрената си доктрина и за първи път постави Беларус под руския ядрен чадър.
Русия не е разкрила колко тактически ядрени оръжия е разположила в Беларус, но през декември Лукашенко каза, че към този момент страната му разполага с няколко десетки оръжия от такъв тип. Разполагането на ядрени оръжия разширява възможностите на Русия да атакува няколко съюзници на НАТО в Източна и Централна Европа, коментира АП.
Източник: bta.bg

Битката при Вердюн, която се превръща в синоним на войната

Битката при Вердюн, Франция е продължителна поредица от мащабни тежки сражения между германските и френските войски при фортовете на Вердюнската крепост по време на Първата световна война.
На 21 февруари 1916 г. в 7:15 сутринта германската армия започва да обстрелва фортовете и окопите с артилерийски огън.
Генерал Ерих фон Фалкенхайн, началник на Генералния щаб и главен стратег на Германия, се прицелва във френския град Вердюн заради позицията му на съюзническата линия. Дъгата около Вердюнския укрепен район се явява опора на цялата френска отбрана, поради което немското командване решава да атакува именно тази крепост.......Прочети още

Защо създателят на Енигма не взима и стотинка за своята машина

Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може да дава надежда, но ако искате да намерите решения на някои по-основни проблеми, тогава молбите най-вероятно ще се намалят за сметка на работата и изследванията. Поне в това вярват много от учените – атеисти, но пък нека не забравяме, че Нютон не само заявява, че всичко постигнато е благодарение на Бог, но и до последния си ден спазва някои от основните мирянски практики.
Историята на науката, тя може да е място, където остават само победителите. Веднага ще ви дадем пример: знаете ли кой е Алън Тюринг? Най-вероятно да, но в случай, че не сте запознати, това е така нареченият „Баща на компютъра“, макар и Джон Атанасов да е на друго мнение, също така е човекът, който успява да спечели войната, но ако не обръщаме внимание на полските учени, които разработват същата идея и компютър за разбиването на Енигма......Прочети още

Военен календар

На 21 февруари 1857 година в Шумен е роден генерал-майор Андрей Блъсков (1857 – 1943).
Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) като куриер на революционните комитети в Габрово, Търново и Горна Оряховица. След поражението на въстанието емигрира в Русия и постъпва в Одеското пехотно юнкерско училище (21 октомври 1876).
Прекъсва обучението си (юли 1877), за да се включи в Руско-турската война като доброволец от 2-ра дружина на Българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик (младши лейтенант).
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884). През Сръбско-българската война (1885) командва 5-и пехотен дунавски полк и войските от централния участък на Сливнишката позиция. Подкрепя офицерите, извършили детронирането на княз Александър І (август 1886), поради което е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран (1887) и назначен за командир на дружина в 4-и пехотен плевенски полк, началник на Оперативното и на Мобилизационното отделение във Военното министерство.
От 1906 г. е в запаса. По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главно тилово управление. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 21 февруари 1890 година в Елена е роден генерал-майор Никифор Йорданов Никифоров (1890 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1909) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1919).
Служи в 12-и и 16-и пехотен полк и участва във войните за национално обединение (1912 – 1918). Заема длъжностите следовател във Военно-съдебната част (1922 – 1926), председател на военния съд в Русе (1926 – 1933), председател на Военно-касационния съд (1933-1934) и началник на Военно-съдебната служба (1934 – 1943). Член на Висшия военен съвет.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) се включва в разузнавателната група на д-р Александър Пеев и с кодовото название „Журин“ предава сведения на съветското военно разузнаване.
През 1943 г. е разкрит и уволнен от армията.

Строителството във войскови район „Кабиле“ не е включено в проекта на бюджет за 2025 г.

Към настоящия момент проектът за изграждане и развитие на инфраструктурата и формированията във войскови район „Кабиле“ и за Многонационалната бойна група на НАТО е планиран за реализиране с национално финансиране, но не е включен в проекта за държавния бюджет за 2025 г. Това посочва министърът на отбраната Атанас Запрянов в писмен отговор на народния представител Ивайло Мирчев. Самото изграждане в периода 2024-2027 г. е предвидено в Програмата за развитие на инвестициите в отбраната до 2032 г. В случай на заявяване от страна на НАТО на необходимост от придобиване на способности, на чиито изисквания отговаря обхватът на проекта, Министерството на отбраната ще предложи неговото включване за финансиране от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На 29 февруари м.г., стана ясно още от отговора на министъра, България е изпратила писмо до Агенцията на НАТО, с което одобрява реализирането на проекта „Проектиране и изграждане на инфраструктурни обекти и основен ремонт на съществуващи сгради за разполагане на усилено присъствие на НАТО“ и възлага организирането на международна тръжна процедура за избор на изпълнител за изготвяне на инвестиционния проект. Срокът за приключване на изграждането на инфраструктурните обекти е 3-5 години след подписване на договора за строителството.
Със заповед на министъра на отбраната е сформирана работна група за координиране с Агенцията на НАТО на дейностите по проектиране и организиране на изготвянето и подписването на съответното техническо споразумение, където са разписани отговорностите и задълженията на страните, се отбелязва още в отговора.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Народното събрание: Наши военнослужещи няма да участват във военни действия в Украйна

Със 166  гласа „за“, 27 “против“ и 11 “въздържали“ се Народното събрание прие „Декларация  за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“. Проектът бе внесен вчера от Станислав Балабанов и група народни представители след изслушването на министрите на външните работи и отбраната Георг Георгиев и Атанас Запрянов и обсъден в Комисията по външна политика.  В декларацията 51-то Народно събрание изразява позицията за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. По време на дебата бе, посочено, че никой не е искал от нас изпращане на наши военнослужещи в Украйна, но такава декларация се налага най-вече заради спекулациите в общественото пространство и за успокояване на населението. - (видео)
***
Декларация  за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна
Народното събрание на Република България,
• като взима предвид устава на Организацията на обединените нации;
• като взима предвид съюзните ангажименти на Република България в рамките на НАТО и другите международни ангажименти на страната ни по линия на ЕС, ООН и ОССЕ;
• като взима предвид декларациите и решенията на 47-то, 48-то, 49-то Народно събрание;
• като подчертава, че военната агресия и погазването на международно признати държавни граници, суверенитета и териториалната цялост на държавите представлява най-значимата заплаха срещу международния правов ред, сигурността и мира;
• като подчертава, че основната гаранция за националната сигурност е съблюдаването на международното право, гарантирането на европейската архитектура за сигурност съгласно принципите на Заключителния акт от Хелзинки и членството на Република България в НАТО и ЕС;
• като подчертава, че мирният преговорен процес трябва да се основава на принципната позиция, че нищо не може да се реши без участието на всички непосредствено засегнати и заинтересовани от установяването на сигурност и стабилност в Европа страни.
ДЕКЛАРИРА:
1. Призовава за постигане на траен и справедлив мир в Украйна и преговорен процес, който да включва всички непосредствено засегнати и заинтересовани от установяването и запазването на сигурността и стабилността в Европа страни, включително и България.
2. Изразява позицията на 51-то Народно събрание за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна.
3. Призовава Министерския съвет на Република България да продължи политиката на Република България за мирно уреждане на международните конфликти чрез дипломатически средства и да насърчава инициативи, насочени към деескалация на конфликтите и намиране на устойчиви мирни решения.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Дания увеличи военния си бюджет до 3% от БВП

Дания ще увеличи военния си бюджет с общо 50 млрд. датски крони (около 6,99 млрд. долара) през тази и следващата година, за да се справи с острия недостиг на въоръжение, най-вече при системите за противоракетна отбрана земя-въздух, обяви премиерът Мете Фредериксен.
Агенцията отбелязва, че след продължили десетилетия наред драстични съкращения на разходите за отбрана миналата година Дания отпусна за своите военни допълнителни 190 млрд. датски крони (около 26,5 млрд. долара) за 10-годишен период, но сега е стигнала до заключението, че е необходимо повече и това трябва да стане бързо.
Военният бюджет на страната за 2024 г. е 36.2 млрд. датски крони.
"Дали светът изглежда неспокоен? Да. Има ли причина да вярваме, че това ще свърши скоро? Не", каза на пресконференция Фредериксен. "Има едно послание към началника на отбраната: купувайте, купувайте, купувайте", заяви датският премиер.
По думите на премиера на Дания обществените поръчки ще се правят, без да се преминава през обичайните дълги тръжни процедури.
"Ако не можем да получим най-добрата техника, ще купим най-добрата след нея. Сега има значение само едно нещо и това е бързината", каза Фредериксен.
С това изявление разходите за отбрана на Дания, която е един от основните поддръжници на Украйна, се увеличават до 3% от брутния вътрешен продукт.
Източник: https://trud.bg/

Пентагонът нарежда преразглеждане на бюджета, за да пренасочи 50 милиарда долара към отбранителните приоритети на Тръмп

Пентагонът съобщи, че нарежда на военните да изготвят списък с потенциални съкращения от предстоящия бюджет за 2026 фискална година на обща стойност около 50 млрд. долара, които да бъдат пренасочени към приоритетите на президента Доналд Тръмп в областта на националната отбрана, предаде Ройтерс.
„Министерството ще разработи списък“ с възможни съкращения на разходите, които биха могли „да се използват за финансиране на тези приоритети, както и за пренасочване на министерството към основната му мисия за възпиране и спечелване на войни“, според изявление на Робърт Салесис, който изпълнява задълженията на заместник-министър на отбраната.
Целта е да се спестят „около 8% от бюджета на администрацията на Байдън за 26-та година, общо около 50 млрд. долара, които след това ще бъдат изразходвани за програми, съобразени с приоритетите на президента Тръмп“.
В документа е включен дълъг списък с изключения, където разходите няма да се съкращават, включително Индийско-тихоокеанското командване на САЩ, финансирането на мисията на армията по границата на САЩ с Мексико, както и противоракетната отбрана и автономните оръжия, според цитиран от Ройтерс служител на Пентагона. Командванията на армията, които наблюдават операциите в Европа, Близкия изток и Африка, не са сред тези изключени.
Бюджетът на Пентагона наближава 1 трилион долара годишно. През декември тогавашният президент Джо Байдън подписа законопроект за разрешаване на 895 млрд. долара разходи за отбрана за фискалната година, приключваща на 30 септември, припомня агенцията.
Източник: bta.bg

2,09 на сто от БВП за отбрана предвижда проектобюджетът за 2025 г.

Късно вечерта на 18 февруари Министерството на финансите публикува законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за  отбрана на другите разпоредители с бюджет, като по този начин планирани. Те са в общ размер, който възлиза на 2,09 на сто от БВП за 2025 г., т.е. надвишават определения  процент (2% от БВП), съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г.
От общо разходи за отбрана в размер на 4, 488 500 млрд. лв. в бюджета на МО са предвидени 4, 353 400 млрд. лв. Трансферите към висшите военни учебни заведения са 85,8 млн. лв. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20- процентния критерий на НАТО. В бюджета на МО са предвидени капиталови разходи за 1, 390 619 млрд. лв. За персонал през 2025 г. са разчетени 2, 465 591 900 млрд. лв.
Във връзка с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република  България (ЗОВСРБ), считано от 01.01.2025 г., е разчетено за 2025 г. и следващите години  увеличение на средствата за персонал в системата на Министерството на отбраната,  предвид новия механизъм за определяне на възнагражденията.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Сухопътните войски участват в тактическо учение с бойна стрелба „BULWARK - 25“

Тактическо учение с бойна стрелба „BULWARK-25“ ще се проведе от 24 до 26 февруари на учебен полигон „Корен“. В него ще участват до 500 военнослужещи. Основни обучаеми са щабът и формированията на 10-и механизиран батальон – Враца, а допълнителният обучаем състав е от 59-и батальон за ЯХБЗ – Горна Оряховица и от 3-ти механизиран батальон – Благоевград. В рамките на учението ще бъде интегрирано участието на страна съюзник – Италианската република, с артилерийска батарея от Многонационалната бойна група. От щаба на 3-то бригадно командване е сформирана група за детайлно планиране и подготовка на учението, съобщава Пресцентърът на МО.
„BULWARK-25“ се провежда в рамките на учението на НАТО „Steadfast Dart - 2025“ и обхваща дейности по планиране, подготовка, развръщане и участие на военни формирования в състава на сухопътен компонент при провеждането на отбранителна операция. Офицер планиращ учението е командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков (на снимката), а офицер провеждащ учението е командирът на 3-то бригадно командване полковник Кирил Спаневиков.
В периода 16-17 февруари се извърши транспортирането на основния личен състав от ръководството на учението и личния състав на 10-и механизиран батальон, ротата от 59-и батальон за ЯХБЗ и логистичната рота на 3-о бригадно командване, които заеха район за разполагане на Учебен полигон „Корен“.
От днес, 19 февруари, до 22 февруари ще бъдат проведени две ротно-тактически учения, свързани с „BULWARK-25“
Източник: https://otbrana.com/

БТР-ите от България вече са на фронта в Украйна

Първите предоставени от България бронетранспортьори (БТР-и) от партида от 100 единици, които са преминали основен ремонт и модернизация в украински предприятия, се появиха на учение на новосформираната 156-а механизирана бригада в Украйна. Средната възраст на машините е 50 години, но те са преминали основен ремонт с редица сериозни конструктивни промени. Целта е да се подобрят комфортът и надеждността на работа.
Модернизацията на стария БТР-60PB до нивото на БТР-60D е включвало пълна ремоторизация със замяната на двойката бензинови двигатели GAZ-40P с мощност 90 конски сили и скоростната кутия с два нови немски Deutz BF4M2012 с мощност 102 к.с. с. всеки.
Според специализирания портал Militarnyi, модернизираните машини имат редица разлики спрямо прототипа, който е бил представен през април 2024 г. Една от тях била, че в бронетранспортьорите липсват елементи на броня и вместо това на БТР-ите са се появили сгъваеми конструкции с мрежи против дронове. Не е ясно дали са били снабдени с цифрова радиостанция Lybid K-2RB, навигационна система SN-4215 и оптични устройства за нощно виждане за стрелеца и водача.
Според коментар във фейсбук на българския депутат Ивайло Мирчев: „Това са онези стари близо 120 БТР-а, които изпратихме на Украйна, а Дания ни плати за тях. Украинците ги модернизираха по-бързо, отколкото България им ги транспортира”. В края на ноември 2023 г. Народното събрание одобри даряването на над 100 остарели български БТР-а, собственост на МВР. Изпращането им се забави заради липса на пари за транспорт и президентско вето. След като парламентът преодоля ветото, машините бяха изпратени в Украйна.
Източник: https://armymedia.bg/

Германският министър на отбраната е "раздразнен" от дебата за изпращане на европейски миротворци в Украйна

Германският министър на отбраната Борис Писториус днес стана поредният високопоставен политик в Берлин, който разкритикува продължаващите дискусии в Европа за изпращане на миротворци в Украйна, предаде ДПА.
Той нарече дебата преждевременен на фона на продължаващия конфликт.
След подобни коментари от канцлера Олаф Шолц и министърката на външните работи Аналена Бербок, днес Писториус каза, че „е раздразнен на всякакъв род европейци, които сега са се втурнали да говорят дали са подготвени или не са“.
В качеството си на най-големия европейски член на НАТО Германия със сигурност „ще участва в значителна мироопазваща мисия“, каза министърът пред радио „Дойчландфунк“.
Той обаче заяви, че Европа не трябва да разкрива плановете си и трябва да приеме обща позиция за потенциалните преговори за край на войната в Украйна между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин.
Писториус подчерта, че няма да каже на Тръмп и Путин какво е готов да направи, преди да са проведени преговорите и разкритикува коментарите на британския премиер Киър Стармър за обещанието му да изпрати британски мироопазващи сили в Украйна.
„Времето за публично обсъждане не е дошло“, добави той.
Политическите лидери в Берлин не са склонни да се ангажират в навечерието на предсрочните избори с въпроса за изпращането на германски войски за гарантиране на примирие в Украйна. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) вече предупреди, че администрацията на Шолц рискува да започне война с Москва.
След срещата на европейските лидери в Париж в понеделник канцлерът нарече дебата „дразнещ“ и „напълно преждевременен“.
Източник: bta.bg

Латвия планира да увеличи разходите си за отбрана до 5% от БВП

Латвия ще продължи да увеличава разходите си за отбрана до 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващата година и до 5% през следващите години, обявиха министър-председателката Евика Силиня и министърът на отбраната Андрис Спрудс след заседание на правителството в Рига, предаде ДПА.
Страната, която е едновременно член на Европейския съюз и на НАТО, се намира на източния фланг на НАТО и граничи с Русия.
Понастоящем 32-те членове на Северноатлантимеския пакт са поели ангажимент да изразходват 2% от БВП за отбрана, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че може да са необходими 5% от БВП. САЩ изразходват за отбрана около 3,36% от БВП.
Увеличените разходи за отбрана на Латвия ще бъдат използвани за противовъздушна отбрана, брегова отбрана, производство на боеприпаси и разработване на безпилотни летателни апарати. Латвия планира да похарчи 3,45 % от своя БВП за отбрана през тази година.
„Бюджетът за отбрана на Латвия трябва да бъде увеличен и спешно да се въведат допълнителни военни способности“, заяви Спрудс. Силиня подчерта, че бюджетите на всички останали министерства ще трябва да бъдат преразгледани, за да се намерят необходимите средства.
Латвия има обща граница и с близкия съюзник на Русия – Беларус. Войната в Украйна се разглежда в балтийската държава като пряка заплаха за националната й сигурност.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 20 февруари 1883 година в Габрово е роден генерал-полковник Дамян Велчев (1883 – 1954).
Завършва Военното училище в София (1903) и служи в пехотата.
През Балканската война (1912 – 1913) командва рота в 22-ри пехотен полк, а в Първата световна война (1915 – 1918) – дружина в същия полк. Участва в учредяването на Военния съюз (октомври 1919) и от 1922 г. членува в неговото ръководство. При управлението на БЗНС е уволнен от армията (1921 – 1923).
След военния преврат на 9 юни 1923 г. е помощник-началник (1923 – 1926) и началник на Военното училище (1927 – 1928). На 5 септември 1928 г. отново е уволнен, а през 1929 г. създава Тайния военен съюз.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) става член на Националния съвет на Отечествения фронт като представител на „Звено“ (1943).
От 9 септември 1944 до 25 септември 1946 г. заема длъжността министър на войната, а след това е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария (септември 1946 – октомври 1947). Отказва да се завърне и е лишен от българско поданство. Умира във Франция. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл., ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

39 години от старта на работата по станцията „Мир”

Преди точно 39 години, на 20 февруари 1986 г., на орбита е изстрелян първият модул на съветската орбитална станция „Мир”. Тя става първата многомодулна станция, на която се извършват дълговременни мисии.
Първият модул, който е известен като базов модул, се нарича „Мир”. Конструктивно той се базира на предишните две съветски станции „Салют-6” и „Салют-7”, но има вграден възел, към който могат да се скачват още пет модула.
„Мир” е изстрелян в 00,28 часа московско време, с ракета-носител „Протон-К”. Модулът е изведен успешно на орбита. Първият екипаж, който го посещава е в състав Леонид Кизим и Владимир Соловьов. Те се скачват със станцията на 14 март 1986 г. и остават на брода ѝ почти 125 денонощия.
Първият модул, който се скачва с „Мир” след изстрелването ѝ, става „Квант-1” през март 1987 г. През ноември 1989 г. е добавен още един модул – „Квант-2”. Модулът „Кристалл” се скачва през май 1990 г., последван от „Спектр” през май 1995 г. и „Природа” през април 1996 г.
Общо 104 човека от 12 страни минават през станцията „Мир” между 1986 и 2000 г. Между тях е и българинът Александър Александров, който работи на станцията през юни 1988 г.
Американската космическа совалка се скачва с „Мир“ седем пъти между 1995 и 1998 г.
На „Мир” е проведен рекордния престой на Валерий Поляков, който остава на орбита в продължение на 437 денонощия. Този рекорд все още не е подобрен.
В края на 90-те години на миналия век, когато вече е взето решението за строежа на Международната космическа станция, ентусиазмът за поддръжката на „Мир“ рязко намалява. Русия няма пари да я поддържа и няма реалистична частна алтернатива за финансирането ѝ. Отделно, тя изначално е проектирана да остане на орбита около пет години, като техническото ѝ състояние непрекъснато се влошава. Затова през януари 2001 г. е взето решение тя да бъде свалена от орбита.
Станцията е изведена от орбита на 23 март 2001 г., като останките ѝ се разбиват в Тихия океан. - Още Космос

75 години от вдигането на флага на ескадрения миноносец „Георги Димитров“

Преди 75 години - на 20 февруари 1950 г. в Севастопол (това в СССР) е вдигнат българският военноморски флаг на ескадрения миноносец „Озорной“, който в България получава името „Георги Димитров“. Дали тогава неговият първи командир капитан ІІ ранг (по-късно адмирал) Иван Добрев или някой друг от първия екипаж си е мислил, че и след 75 години този ескадрен миноносец ще остане най-големият боен кораб в историята на България? Едва ли. Тогава те са имали много по-важни задачи по усвояването на бойна техника, която в по-голямото си количество дотогава е непозната за българските военни моряци.
И днес периодично припламва въпросът дали извеждането на „Георги Димитров“ от строя (1960 г.), превръщането му в учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и бракуването му през 1963 г. не е било преждевременно. Ако тръгнем от простата аритметика, ще излезе, че: ескадреният миноносец има четири 130 мм оръдия (по две в кула), две 85 мм оръдия (в една кула), шест единични 37 мм автоматични оръдия, две двустволни 12,7 мм картечници ДШК, два тритръбни 533 мм торпедни апарата, два бомбомета, стелажи за 12 подводни бомби и два параванни трала. Получените последователно през 1957 и 1958 г. два стражеви кораба проект 50 (НАТО-клас „Рига“) имат общо шест 100 мм оръдия, четири сдвоени 37 мм зенитни оръдия, два тритръбни 533 мм торпедни......Прочети още

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.