Архив - от 16 до 28 февруари

Новият американски бомбардировач B-21 ще е в строя още догодина

Военновъздушните сили на САЩ и производителят Northrop Grumman постигнаха споразумение за увеличаване на производствения капацитет на стелт бомбардировача B-21 Raider с 25%, ускорявайки доставката на следващото поколение американска стратегическа авиация.
За целта се влагат 4,5 млрд. долара, вече одобрени от Конгреса в рамките на бюджетното законодателство за 2025 г.
B-21 Raider е шесто поколение стелт самолет — първият от своя вид в света, достигнал небето. Проектиран е да прониква в най-силно защитените въздушни пространства и да поразява цели навсякъде по земното кълбо, носейки както конвенционални, така и термоядрени оръжия.
По форма напомня предшественика си B-2 Spirit, но е по-малък, по-лек и значително по-труден за засичане — въздухозаборниците са скрити дълбоко в корпуса, а покритието поглъща радарния сигнал значително по-ефективно.
Разработен е с фокус върху евентуален конфликт в Индо-Тихоокеанския регион, където Китай инвестира мащабно в зенитни системи и противокорабни ракети.
Понастоящем в строя са едва 19 бомбардировача B-2, въпреки че те са ключов компонент на американския стратегически ядрен арсенал. Краят на Студената война беше и край на производството и развитието на изключително скъпия самолет.
B-21 трябва да запълни тази критична празнина — постепенно заменяйки и остарелите B-1B Lancer. Доставките на серийни машини са започнали по график през 2025 г., а първият оперативно готов самолет се очаква да пристигне на авиобазата Елсуърт в Южна Дакота през 2027 г.
"B-21 е в основата на нашия потенциал за удари на голямо разстояние и на достоверното възпиране. Ускоряването на производството сега гарантира, че ще доставим оперативни възможности на командирите по-бързо", заяви министърът на военновъздушните сили Трой Майнк
Официално целта е флотилия от 100 самолета, въпреки че редица анализи препоръчват закупуването на поне 200-250 машини, за да се осигури достатъчен капацитет за пробив, непрекъснати операции и устойчивост при загуби. Центърът за стратегически и бюджетни оценки дори препоръчва 288 броя.
Американски официални лица все по-отчетливо изразяват подкрепа за по-голям флот — потенциално до 145 самолета — а флотските планове вече не са ограничени от изтеклия договор New START с Русия.
Геополитическият контекст придава особена тежест на решението. Вашингтон дава сигнал, че иска да разгърне по-голяма маса проникващи бомбардировачи по-рано, стеснявайки прозореца, в който противникови системи за противовъздушна отбрана биха могли да блокират американската проекция на сила.
Китай от своя страна разработва конкурентен бомбардировач от следващо поколение по програмата H-20. В тази надпревара B-21 е залогът на Америка — и темпото на производството му вече е първостепенен политически въпрос. - Още за В-21
Източник: https://money.bg/

Няма промяна на степента на бойна готовност на въоръжените ни сили

Това каза служебният премиер Андрей Гюров след свиканото от него заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. По неговите думи заседанието  бе по повод драматичната ескалация на напрежението в Близкия Изток и проведените мащабни военни удари от страна на САЩ и Израел срещу територията на Иран. Той изброи няколко основни извода. Първият е липсата на директна военна заплаха. По данни на службите и МО към този час няма директна военна опасност за територията на Република България. Второ, България не участва в провеждането на военната операция. Не е изисквано предоставянето на българска територия за военни действия и няма промяна в степента на бойна готовност на нашите въоръжени сили. Трето, към момента няма никакви рискове за здравето и сигурността на гражданите в страната. Четвърто, всички наши дипломатически представителства са във връзка с българските общности, обсъдени са конкретни планове за евакуация, ако обстановката наложи. Пето, във връзка с евентуален емиграционен натиск, граничните ни служба са в повишена бдителност, за да гарантира сигурността на границите на страната и на ЕС.
Според служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, от гледна точка на съвместните военни съоръжения със САЩ у нас и военните летища, няма пряка военна заплаха. България не участва в този конфликт, каза още той. Ние, посочи министърът, не можем да бъдем пряка цел за Иран, защото няма ударни средства нито на учебния полигон „Ново село“, нито на летището в Граф Игнатиево и в други обекти, които да са обещавани и планирани за използване в тази операция. Десетте американски самолета на столичното летище са за  учение и няма искане за промяна на техния статут, отговори на въпрос министърът. От гледна точка на противовъздушната отбрана, продължи той, мерките се вземат в рамките на НАТО, гарантирани са в рамките на колективната отбрана за Република България. Ние не променяме статута и боеготовността, но това не означава, че няма противоракетно и противовъздушно прикритие на нашата страна, уточни министърът на отбраната.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

За секунди се сменят всички части на пистолет без ударно-спусковия механизъм

Пистолетът Sig-Sauer P-320 бе един от хитовете на най-голямото в света оръжейно изложение SHOT SHOW.
Уникалното оръжие впечатли с редица новости в конструкцията, които го правят подходящо както за армия, полиция и спецслужби, така и за спортна стрелба и самозащита.
Тайната на новия пистолет се крие в модулната конструкция, която позволява бързо преобразяване в различни варианти. Освен това той се разглобява и сглобява с голи ръце без нито един помощен инструмент, и то само за няколко секунди.
Корпусът и цевта може да се сменят така, че оръжието да е удобно за всяка длан без необходимост от допълнителни наставки на ръкохватката. Освен това със замяната на корпуса и цевта удължената версия на Sig- Sauer P-320 бързо се превръща в компактен вариант - лек и удобен за скрито и продължително носене. Единственото, което не се сменя, е ударно-спусковият механизъм.
Конструкторите са предвидили възможност основната версия да използва цев, дълга 119 мм, като общата дължина на оръжието не надвишава 230 мм. Цевта на компактния вариант е дълга 99 мм при обща дължина на пистолета 183 мм. Тези размери са за пистолетите, предназначени за патроните 9 mm Parabellum.
Разработени са и версии за популярните в САЩ патрони .40 Smith&Wesson, както и за патроните .357 SIG. Дулната енергия на изстреляния куршум на патроните 9 mm Parabellum е около 450-490 джаула, на .40 Smith&Wesson - 560-750 джаула, а на .357 SIG е в границите на 750-800 джаула. Граничните стойности на дулната енергия са определени за куршуми с различна маса.
Вместимостта на пълнителя зависи от вида на използваните патрони. При вариантите, предназначени за патрони .40 Smith&Wesson, пълнителят събира 14 патрона. Моделите за патрони .357 SIG са снабдени с пълнители за 17 патрона, а компактните модели използват 13 или 15-зарядни пълнители.
Конструкторите са разработили два вида спускови лостове. Единият е традиционен с гладка челна повърхност, а другият е по подобие на австрийския “Глок” - с монтирано допълнително лостче за безопасност. То не позволява произвеждане на случаен изстрел. Усилието за задействане на спусковия лост и на ударника е от 2,5 до 3,4 кг при различните варианти на пистолета. То се дължи на избрания тип ударно-спусков механизъм, който е само с двойно действие (DAO-дабъл екшън онли). При него ударникът се намира винаги в предно (изходно) положение и за задействането му е необходимо пълно натискане на спусъка.
Неудобство при този вид механизми е в по-дългия ход на спусковия лост при всеки изстрел, необходим за придвижване на ударника от изходно в задно крайно положение.
Ударно-спусковият механизъм е изработен в едно тяло и може да се монтира във всяка разновидност на пистолета. Високата степен на безопасност на оръжието се осигурява и от специалната система за сигурност, която блокира огъня при незаключен затвор.
Рамката на пистолета е изработена от удароустойчива пластмаса. Тя е снабдена с “Пикатини релса” по военния стандарт MIL-STD-1913. Към нея могат да се монтират оптически мерници, тактически фенери, бързомерци и други тактически принадлежности. За комплектоване на пистолета се използват три типа рамки - Small, Medium, Large, наименованията на които подсказват, че от тях произлизат съответно компактни, средни и дълги варианти.
За удобство при ползване с дясна и лява ръка бутоните за пълнителя и
затворната задръжка са разположени симетрично.
Изключително прецизната изработка на частите на пистолета му гарантира висока надеждност и дълготрайност на работа, характерна за оръжията с марката Sig-Sauer. Благодарение на това пистолетът бързо навлиза в арсеналите на специалните структури, но успешно дебютира и на цивилния пазар. - Още пистолети Sig-Sauer
Източник: https://www.24chasa.bg, доц.д-р Георги Маринов

Военен календар

На 28 февруари 1859 година в Стара Загора е роден генерал-майор Вълко Велчев (1859 – 1935).
Завършва първия випуск на Военното училище (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1885). Служи в Източнорумелийската милиция.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд и Пирот. През 1903 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. От 1908 до 1911 г. заема длъжността командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11-а пехотна сборна дивизия и войските от Северния и Източния сектор при обсадата на Одринската крепост. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор (1 – 4 ноември 1912).
В Междусъюзническата война (1913) е командир на Южния отряд. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 февруари 1887 година в Русе умира подполковник Димитър Филов (Калофер 1846 – 1887).
Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса, Русия (1871).
По време на Руско – турската война (1877 – 1878) е поручик от руската армия и командир на 4-а рота от 3-а опълченска дружина. Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва учебния батальон (1879), 7-а сливенска (1879 – 1882) и 6-а старозагорска дружина (1882 – 1885). Участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението (6 септември 1885), след което е назначен за командир на Ямболския отряд.
В Сръбско-българската война (1885) поема командването на войските от Общия резерв и Централната колона в настъплението към Цариброд и Пирот. През 1886 г. е назначен за командир на 3-а пехотна русенска бригада (1886) и участва в офицерския бунт срещу правителството (19 февруари 1887). След неуспеха му прави опит да премине р. Дунав, но e тежко ранен и умира в болницата в Русе. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 феруари 1903 година в Плевен е роден генерал–майор проф. д-р Здравко Мицов (1903 – 1986).
Завършва Военномедицинската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург) и служи като старши лекар на военноморската авиация в Севастопол.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) воюва на Ленинградския и Московския фронт.
На 15 октомври 1945 г. се завръща в България и работи като старши преподавател в Общовоенния хигиенен институт.
От 1947 до 1969 г. завежда Катедрата по военномедицинска подготовка при Висшия медицински институт в София. Поставя основите на научноизследователската работа в областта на българската военна медицина и на преподаването на военномедицинските дисциплини във висшите медицински институти.
Той е един от основателите на военнополевата терапия и на военната токсикология, възпитал и обучил цяло поколение военномедицински ръководни дейци, преподаватели и научни работници.

Турция ще изнася самолети „Хюржет“ за Испания в резултат на знакова сделка за отбранителния сектор

Турската индустрия в областта на отбраната достигна нов етап с износа на „Хюржет“ (Hurjet), реактивен тренировъчен самолет, разработен от „Търкиш Еъроспейс Индъстрис“ (Turkish Aerospace Industries,TAI), за Испания. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
В момента се осъществява масово производство на „Хюржет“ за турските военновъздушни сили, като същевременно продължава подготовката за изпълнение на изискванията на договора за износ с Испания.
Планирано е самолетът да влезе в експлоатация в Турция през 2027 г., а в Испания – през 2028 г.
Турската компания в областта на военната промишленост „Хавелсан“ (Havelsan) ще достави пълния симулатор за мисия и летателно обучение, който ще придружава „Хюржет“ като част от сделката.
Очаква се симулаторът да бъде предоставен на турските военновъздушни сили през четвъртото тримесечие на 2026 г., преди износа на самолета за Испания.
Мехмет Акиф Наджар, генерален мениджър на „Хавелсан“, каза пред Анадолската агенция, че споразумението е важен повратен момент за отбранителния сектор на Турция.
Наджар каза, че сделката обръща дългогодишна тенденция, при която Турция внасяше такива симулатори, отбелязвайки, че компанията „Хавелсан“ вече е развила капацитет за проектиране и износ на цялостен софтуер за симулатори.
Той каза, че компанията планира да приложи същия модел на износ с други страни, които ще купят „Хюржет“, като предостави усъвършенствани тренажорни симулатори заедно със самолета.
Инженерите на „Хавелсан“ започнаха работа по симулатора „Хюржет“ преди три години, като разработиха инженерните тестове на самолета, сценариите в пилотската кабина и процесите на валидиране.
Компанията използва същия инженерен подход за „Каан“ (KAAN), произведеният в Турция боен самолет.
Вграденият симулатор от следващо поколение на „Хюржет“ позволява на пилотите да тренират във виртуални сценарии по време на реални полети, без да разчитат на наземни визуални системи, удължавайки времето за оперативно обучение.
„Хавелсан“ също така изгражда нов комплекс в Анкара, за да отговори на нарастващото вътрешно и международно търсене. След завършването му се очаква комплексът да бъде най-големият център за производство и интеграция на симулатори в Европа.
Наджар каза, че се очаква световният пазарен дял и приходите от износ на „Хавелсан“ да нараснат, тъй като „Търкиш Еъроспейс Индъстрис“ разширява международните продажби на разработени в Турция платформи, включително самолетите „Хуркус“ (Hurkus) и „Атак“ (Atak).
Източник: bta

Чехия със сигурност няма да увеличава разходите за отбрана, заяви премиерът Бабиш

Чехия със сигурност няма да увеличава разходите за отбрана въпреки увеличаващите се изисквания в НАТО, заяви днес чешкият премиер Андрей Бабиш, цитиран от Ройтерс.
Движението „Действие на недоволните граждани“ (известно с абревиатурата си на чешки език АНО) на Бабиш се върна на власт след парламентарните избори в Чехия миналата година и прокарва в парламента преработен бюджет за тази година. АНО се натъква на критика заради намаляването на разходите за отбрана.
Бабиш заяви преди изборите миналата година, че споразумението в НАТО за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП е нереалистично.
В днешно онлайн интервю за новинарския портал Denik.cz Бабиш беше категоричен, че правителството му няма да увеличава разходите за отбрана.
„Нашият приоритет е здравето на гражданите ни – да живеят дълго“, изтъкна той.
Бабиш спечели миналогодишните избори с обещания за подобряване на жизнения стандарт посредством увеличаване на заплатите, намаляване на данъците и гарантирана на нови социални придобивки.
Източник: bta

31-ви механизиран батальон чества своя празник

По повод 1 март - празник на 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, днес, 27 февруари, на учебен център „Добрич“, се проведоха тържествени и спортни мероприятия, посветени на 24-тата годишнина на формированието, съобщават от КСВ.
Честванията бяха открити от командира на бригадата бригаден генерал Мирослав Костадинов, който поздрави личния състав за празника. Молебен за здраве отслужи отец Никола.
В рамките на празничната програма се състоя турнир по стрелба, динамичен показ на способности и умения, както и военен многобой, в който участниците демонстрираха отлична физическа подготовка, бързина и точност. Състезанията преминаха при засилен интерес и спортсменски дух.
Заместник-командирът на 2-ра механизирана бригада полковник Митко Балтов награди победителите в турнира по стрелба и отличи най-добре представилите се стрелци.
Традиционен войнишки обяд събра личния състав и гостите в атмосфера на сплотеност и признателност към службата.
По-късно в читалище Заря в град Хасково ще се състои празничен концерт в който участие ще вземат Военният духов оркестър на бригадата и школи към Военен клуб Хасково.
Източник: https://otbrana.com/

Велизар Шаламанов е назначен за заместник-министър на външните работи

Със заповед на служебния председател Андрей Гюров за заместник-министър на външните работи е назначен Велизар Шаламанов, съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР).
Велизар Шаламанов има дългогодишен професионален опит в сферата на отбраната и националната сигурност. Заемал е поста министър на отбраната през 2014 г., както и заместник-министър на отбраната от 1998 до 2001 г. В периода 2001-2009 г. е съветник на председателя на Българската академия на науките по въпросите на националната сигурност и отбраната и директор на програми в Центъра за изследване на националната сигурност и отбрана, съобщиха от министерството. Народен представител в 45-ото и 46-ото Народно събрание, където е заместник-председател на Комисията по отбрана и ръководител на делегацията на България в Парламентарната асамблея на НАТО. Заемал е ръководни международни длъжности като е бил председател на надзорния съвет на Агенцията на НАТО за комуникации и информация, както и директор по сътрудничество с потребителите на Агенцията, и директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление, посочват още от МВнР. 
На 19 февруари заместник-министри на външните работи бяха назначени Марин Райков и Ради Найденов.

Вестник "Българска Армия", брой 8 (2026), 28 февруари, 2026 годинa (pdf)

Събраха в алманах историята на Ракетните ни войски

Вчера в ЦВК Асоциацията на артилеристите и ракетчиците от запаса (А АРЗ) с председател полковник от запаса Арлин Антонов представиха уникална книга. Написването на „Алманах на Ракетните войски на СВ на Българея“ е по идея и настояване на Ракетчик №1 на Българската армия ген. Димитър Тодоров, който за съжаление отдавна не е между нас, каза един от тримата автори полковник от запаса Здравко Димитров. Помощ, продължи той, получавахме от почетния председател на Асоциацията генерал-майор от запаса Вълчо Фотев.
Книгата съдържа около 200 страници с 990 лични снимки и още фотосвидетелства от пусковете на ракетните бригади, базите и дивизионите. С другите двама автори полковник от запаса Йордан Томов – последният началник на Контролната група на Сухопътните войски и подполковник от запаса Иван Лазаров – последният командир на 7 ракетен дивизион, успяхме в продължение на една година да съберем данните и снимките, припомни полк. Димитров.
В книгата са отразени развръщането на Ракетните войски, тяхната структура и управление, контролната група на Министерството на отбраната и на Командването на Сухопътните войски, ролята и мястото на преподавателите от катедра 18 на ВНВАУ „Георги Димитров“ за подготовката на кадрите, участието на ракетните бригади и подвижните ракетно-технически бази. В продължение на 60 години, продължи полк. Димитров, нашите оперативно-тактически комплекси имат 49 пуска. 47 от тях са на полигона Капустин яр и 2 на територията на България. Всички рекорди на полигона в бившия СССР са с български адрес, посочи преди това полк. Томов.  
Ракетните войски действително бяха надеждният шит на родината срещу външно посегателство  и за създаване паритет на Балканите, пише в уводната част на алманаха генерал-майор от запаса Вълчо Фотев.
Преди представянето на книгата участниците в проявата изслушаха изключително интересната беседа на инж. Любчо Гайдаров за историята и днешното състояние на българската енергетика. По традиция членове на организацията, навършили кръгли годишнини получават почетни плакети. Този път поздравленията бяха за арх. Венета Райкова. Следващата среща в ЦВК ще бъде на 12 март за отбелязване Деня на Ракетните войски и артилерията – 11 март. Предния ден членовете на асоциацията ще бъдат на честванията в артилерийските и ракетните гарнизони.

Преди 126 години е роден капитан II ранг Йордан Пращинков

На 27 февруари 1910 годинина във Варна е роден капитан II ранг Йордан Пращинков – корабостроителен инженер, автор на научни публикации и един от лекторите, чийто лик е увековечен на почетната Алея на преподавателя във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”.
Пращинков е възпитаник на Морското машинно училище във Варна. След завършването му е изпратен да следва във Висшия морски отдел на Военното училище в София. Във Флота е на служба от 6 септември 1933 г., когато е произведен в първи офицерски чин мичман II ранг.
В периода от 1933 до 1936 г. е командир на стражевия кораб „Беломорец“ в Дунавската флотилия. През 1936 г. в Черноморския флот във Варна е зачислен като механик на учебния ветроход „Асен“, а през 1938 г. става взводен командир на морските юнкери от Военното училище в София.
В началото на 1939 г. заминава да следва корабостроене във Висшето техническо училище в Берлин – Шарлотенбург като стипендиант на Военното министерство. След успешното му завършване служи като заместник-началник в техническия отдел на ремонтната работилница на Морските войски във Варна.
През 1948 г. е произведен в звание капитан II ранг и става началник на Флотския арсенал. Работи като конструктор на малотонажни плавателни съдове, строени във Варна и Бургас. По негово предложение 25-тонните миночистачни лодки са преустроени с нови двигатели, което им позволява да развиват скорост от 10,6 възла.
През 1949 г. капитан II ранг Пращинков е назначен за началник на техническия отдел в Щаба на ВМС.
В периода 1951 – 1952 г. участва в изваждането на потъналия през 1941 г. параход „Шипка“.
От 1952 до 1958 г. е преподавател във Факултета по корабостроене във Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) и преподава дисциплините „Теория на гребния винт“ и „Строителна механика на кораба“. След закриването на Факултета по корабостроене във ВИНС и откриването на същия факултет във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1962 г. той се премества и в следващите 10 години чете лекции по същите дисциплини, както и лекции по „Теория на кораба“ във Военноморското училище.
След пенсионирането си работи като преводач на специализирана литература по корабостроене и корабоплаване. Автор е на научни публикации в областта на корабостроенето и на учебника „Теория на кораба“. Сред отличията му са: орден „За заслуга“, орден „За военна заслуга“ V ст. и Знак за десет годишна отлична служба.
Умира през септември 1993 г.

Подводницата пионер на руския флот

Въпреки, че подводницата Project 705 Lira е добре известна с качествата си на западния свят, то тя е най-популярна с ролята си във филма „На лов за Червения октомври“. “The National Interest” ни припомня, че този клас подводници са оставили сериозна наследство и извън големия екран.
Бъдещето на руския флот от подводници е далеч по-автоматизирано от сегашните прототипи, продължавайки една тенденция от края на 70-те години. Неин пионер беше класът ударни подводници Project 705 Lira.
Докато съдовете от клас Алфа бяха неуспешен опит в много отношения, новият клас бързи подводници станаха пионери в много иновативни технологии. Техните титанови корпуси им дадоха възможност да развиват скорост до 45 възла. Според някои специалист те могат да се гмуркат на дълбочина от 400 метра. В същото време подводниците са сравнително малки, като имат водоизместимост от 3200 тона.
Подводницата въвежда и други две ключови нововъведения. Едната беше един много компактен ядрен реактор, охлаждащ се от течен метал, способен да генерира огромни количества енергия. Използвани са основно два вида реактори: OK-550 и BM-40. И двата произвеждат около 155MW енергия. Резултатът от това беше развиването на сериозна скорост, за сметка на доста сериозен шум.
Другата голяма иновация в клас Lira е автоматизацията, което позволи ограничаване на броя на екипажа.
Подводницата е използвана в продължение на 20 години. Технологията на тези подводници по-късно проправи пътя за Sierra (Project 945) и клас Akula (Project 971Shchuka-B). В крайна сметка се стигна до Project-885 клас Ясен. В момента клас Ясен има екипаж от 90 души. Този брой обаче ще се намалява с разработването на новите дизайни “Interceptor” и “SSGN”, които в момента са в процес на разработка. Тогава броят на екипажа може да бъде редуциран до под 50 души. - Още за проект 705
Източник: http://fakti.bg/

На 27 февруари 1991 г. президентът на САЩ Джордж Буш обявява края на операция "Пустинна буря"

Президентът на САЩ Джордж Буш обявява края на операция "Пустинна буря" на 27 февруари 1991 г.., с което завършва за иракско-кувейтският конфликт и войната в Персийския залив.
На 17 януари 1991 г. многонационалните сили под командването на САЩ нанасят въздушни удари по стратегически обекти след отказа на президента на Ирак Саддам Хюсеин да изтегли от Кувейт войските си, навлезли в страната на 2 август 1990 г.
От 24 до 28 февруари 1991 г. съюзническите войски на САЩ, Великобритания и Франция предприемат сухопътна офанзива срещу иракските войски в Кувейт.
На 28 февруари 1991 г. президентът Саддам Хюсеин капитулира и подписва едностранно примирие, в което приема всичките 12 резолюции за суверенитета на Кувейт, приети от Съвета за сигурност на ООН в периода от 2 август до 29 ноември 1990 г.........Прочети още

Струва ли си създаването на свръхтежък танк с маса над 250 тона?

Теглото на бойните танкове винаги е нараствало: Германия започва Втората световна война с Panzer I с маса 8 тона и я завършила с „Тигър” от 60 тона. Еволюцията в СССР по време на войната стартира с Т-34 (29 тона) и завършва с тежкия танк КВ (47 тона). Основният следвоенен Т-55 обаче „запазил линия” със своите 36 тона, после Т-72 «Урал» тежи „само” 41 тона, а сегашният Т-14 „Армата” вдига летвата с тегло малко над 50 тона.
Тенденция за масата сега се запазва в танковете от Запада, като гони границата от 100 тона. Базовият модел на „Абрамс” М1 още е 61 тона, но неговата версия М1А2 SEP достигна 70 тона. Толкова е и масата на израелския „Меркава”.
Има достатъчно основания да се счита, че руснаците ще се постараят да задържат на сегашното равнище тегловните характеристики на своите танкове и то главно поради инфраструктурни съображения (примерно издръжливост на мостовете).
През 2006 г. Пентагонът подписа договор с компанията General Dynamics Land Systems за 505 танка „Абрамс” от версията за водене на градски бой наречен TUSK (Tank Urban Survival Kit – Комплект за оцеляване на танка в градски условия). Той представлява пакет от подобрения, предназначен да увеличи боеспособността на танка в гъсто населени места.
На първо място са инсталираните средства за подобряване защитата на бордовете и кърмата (задната част). Те са закрити с окачени панели с поставени на тях блокове за динамична защита ARAT-2. Кърмата, като най-уязвима част на танка, е прикрита само от противокомулативна решетка, защото динамичната защита със своето взривно вещество може да повреди някои агрегати зад тънката броня. Любопитно е, че от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка. Куполните картечници са с дистанционно управление.
Тези промени идват в отговор на променената структура на силите и средствата на бойното поле в града: наситеност с противотанкови средства; поява на безпилотни бойни машини с огневи средства с голям калибър; връщане на леките и средни танкове от миналото, но без екипажи. Така се възражда идеята за връщане на тежките танкови за пробив. Проблемът е в мотивировката от тяхната необходимост – ако са нужни, те ще бъдат създадени.
Как би изглеждал този все още утопичен танк и какво трябва да притежава:
1. Отлична от всички страни пасивна защита за по-леки противотанкови средства;
2. Разнообразна активна защита за изстрелване на насрещни боеприпаси, а това налага наличие на радар;
3. Инсталиране на зенитен ракетен комплекс;
4. Наличие на сериозно смесено въоръжение, например оръдия плюс релсотрон. Проблемът с разпределението на целите може да бъде разрешен само с боен изкуствен интелект, който трябва да поеме откриването, селекцията на целите и тяхното съпровождане, а на екипажа да се остави вземането на решение и общото командване;
5. Този свръхтанк ще се нуждае от мощна и икономична енергетична установка, особено ако е снабден с релсотрон. В последния случай може би най-подходяща ще се окаже атомната енергия.
6. Изпълнението на цялото съоръжение трябва да се вложи в 250-300 тона. Всъщност това не е чак толкова много, след като лети самолет Ан-225 с маса 640 тона или Еърбъс А380 с маса 560 тона.
Увеличената 4-5 пъти маса на танка предполага примерно увеличаване на неговите габарити поне 1,5 пъти. Удължаването повече ще създава проблеми на кръстовищата при завои; увеличената ширината ще го направи приложим само по широки улици; „израстването” на височина ще го направи по-видим и удобен за вземане на прицел.
Сред най-проблемните места на супертанка може да се окаже ходовата част. Първо, върху нефиксираните твърдо бронирани екрани не може да се инсталира активна защита. Второ, увеличената площ на веригите 150% не може да компенсира увеличената няколко пъти маса, а това ще създава проблеми при движение по рохкава и особено по кална почва.
Възможно решение ще е инсталиране на още една или две успоредни вериги. Независимото окачване ще прави възможно изключване на повредена верига от мина или ракета. Как обаче ще бъде инсталирана допълнителна верига под тялото на танка, след като клиренсът (пътният просвет, сlearance) е под половин метър – напр. за версиите на Абрамс е 43-49 см.?
Във всички случаи супертанкът дори и да бъде реализиран, той няма да е масов. Например от произведените над 10 хиляди „Абрамс” едва 505 броя са от версията TUSK за водене на бой в градски условия. Възможно е някога хипотетичният танк да бъде произведен в единични бройки, сглобени на модулен принцип за конкретен район. Но докато това се случи теоретично може вече да няма танкове. И регулярни армии изобщо.
Танковите експерти обаче сигурно ще продължават да си развиват и упражняват въображението. Те винаги трябва да са поне на една крачка пред съвременността. - Още танкове
Източник: https://offnews.bg, Ганчо Каменарски

Белгия разширява възможностите за желаещите да се включат във въоръжените сили

Белгия разширява възможностите за желаещите да се присъединят към въоръжените сили с повишаване на възрастта за резервистите и наемането на младежи, току-що навършили пълнолетие, съобщиха местни медии.
След като неотдавна Mинистерството на отбраната изпрати писма с покана за доброволна служба до 149 хиляди 17-годишни младежи, изразилите интерес са 3000, при 500 свободни бройки. Така за едно място се състезават по шестима кандидати, като одобрените ще преминат обучение за постъпване на служба. Отбелязва се, че четирима от петима кандидати са момчета. Догодина се предвижда броят на подбраните да достигне 1000, а след 2030 г. – 7000 души.
Същевременно парламентарната комисия по отбрана утвърди повишаване на възрастта за резервистите и докато досега тя е 51 години за офицерските чинове и 34 години за останалите, се предвижда да бъде увеличена на 67 години. Така пределната възраст ще се изравни с възрастта за пенсиониране през 2030 година. Уточнява се, че тази промяна не засяга изискванията за физическото състояние на кандидатите. Най-често резервистите упражняват своите професии, а по няколко седмици годишно участват във войскови обучения. Сред тях има артилеристи, готвачи, моряци, лекари, кинезитерапевти, експерти по киберсигурност. Белгия се стреми да разполага с 20 хиляди резервисти в близките години.
Белгийският министър на отбраната Тео Франкен коментира, че заради днешната обстановка със сигурността разширяването на възможностите за участие в резерва на войската е необходимост, а не лукс. Миналата есен местни медии съобщиха, че за следващите 10 години се предвижда белгийската войска да наброява общо 34 500 военни на редовна служба, 12 800 резервисти и 8500 цивилни служители. Нетното начално заплащане за редовните войници е 2000 евро на месец.
Източник: bta

За военната болница във Варна по време на Кримската война

Идеята за предоставянето на турската казарма във Варна за военна болница на съюзническите войски по време на Кримската война (1853-1856 г.) е на Омер Лютфи паша, главнокомандващ турската дунавска армия. В писмо от 2 април 1854 г., до английския пълномощен министър в Константинопол (Истанбул) лорд Стратфорд де Редклиф, полковник Джон Саймънс, английски офицер за свръзка в щаба на Омер Лютфи паша, от името на турския главнокомандващ, пише: „Ако слезете на брега във Варна, продължавайки край Девненското езеро и настанявайки се на лагер на височините южно на града, ще намерите здравословно местоположение, заобиколено от изобилие от добра вода, с мек климат за възстановяване на хората и конете след морското им пътуване, а казармата в града може да се използва като болница, ако е необходимо“ - Прочети още (PDF-формат)

Героите, които ни спасиха от ядрен апокалипсис

Човечеството е било изправено пред много инфарктни епизоди в историята си, но в рамките на 20 години е било на ръба на унищожението три пъти. В този период само безумната смелост и хладнокръвие на трима мъже са ни спасили от изпепеляващ ядрен холокост.
Първият сюжет се развива по време на Карибската криза. Тогава Русия се опитва да разположи ракети в "задния двор" на Америка - Куба, и САЩ се подготвят за епичен сблъсък. Около малката страна гъмжи от военни, нервите на тези мъже са опънати до краен предел, а мнозина по света се подготвят за най-лошото, отброявайки последните си дни. Но както е известно, една ситуация винаги може да стане още по-кошмарна, отколкото е в действителност.
На 27 октомври 1962 г. САЩ току-що са установили местоположението на съветската подводница Б-59. Командването разпорежда атака с 11 есминци - разновидност на миноносците, които се движат заедно със самолетоносача "Рандолф". Заедно с това от него излитат няколко самолета, обстрелващи руснаците. Целта е да принудят екипажа да излезе на повърхността и да се предаде. Стресираните руски подводничари нямат никаква връзка с Москва дни наред. Правят анализ и част от тях стигат до извода, че след като американците обстрелват ядрена подводница, значи войната вече е започнала.......Прочети още

Какви са мотивите на правителството за заемно споразумение с ЕК за инвестиции в отбраната?

Министерският съвет прие проект на Закон за изменение и допълнение на т.нар. удължителен закон за бюджета, който вече е внесен в Народното събрание. Предвижда се той да даде възможност на правителството да може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3 261,7 млн. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.
Какви са мотивите към за законопроекта в частта му за заемното споразумение?
На 11 февруари 2026 г. Съветът на ЕС взе решение за изпълнение за отпускане на финансовата помощ за България по Инструмента на Европейския съюз „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“. Финансовата помощ под формата на държавен заем в размер на 3 261,7 млн. евро ще осигури изпълнението на Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по SAFE (Национален план), одобрен с Решение  № 823 на Министерския съвет от 2025 г.
Амбицията на Европейската комисия (ЕК) е подписване на Споразумението за заем и на Оперативното споразумение през март 2026 г., което ще позволи да започне процесът по изпълнение на националните ангажименти по SAFE и да се осигури авансовото финансиране в размер на 15% от общата сума на одобрената за България финансова помощ през април 2026 г.
Използването на финансова помощ от Механизма SAFE предоставя възможност за ускорена модернизация на българските въоръжени сили, като се облекчи натискът върху ликвидната позиция на бюджета на страната чрез използване на новите инициативи на Европейския съюз за подкрепа на значителните инвестиции в отбраната. Съществено предимство на Инструмента SAFE е и освобождаването от ДДС на доставките, свързани с изпълнение на проектите, финансирани със заемни средства, на основание чл. 20 от Регламента по SAFE. Финансирането чрез инструмента ще наложи обсъждане за поетапното увеличаване на разходите за отбрана в изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище в Хага от юни 2025 г. за инвестиране на поне 5 % от брутния вътрешен продукт в отбрана, от които 3,5% за основни отбранителни разходи и 1,5% за свързани с нея дейности.
Националният план по SAFE ще осигури финансиране за изпълнението на девет приоритетни инвестиционни проекта в рамките на държавния бюджет, които са от ключово значение за развитието на отбранителните способности на България, както в национален, така и в съюзен контекст в рамките на НАТО и ЕС. Включените проекти съществено допринасят за изпълнението на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. (приета с Решение № 848 на Министерския съвет от 2023 г. и с Решение на Народното събрание от 19.04.2024 г.) и Пакета Цели за способности 2025 г. Тяхното изпълнение ще позволи извеждане от експлоатация на остаряло и невъзможно за поддръжка съветско въоръжение и техника, както и постигане на оперативна съвместимост със съюзниците на Източния фланг в кратки срокове – до 2030 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военен календар

На 26 февруари 1860 година в Ямбол е роден генерал от пехотата Стилиян Ковачев (1860 – 1939).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в учебната дружина на Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война (1885) командва 3-а пехотна хасковска дружина в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот.
През следващите години е началник на Канцеларията на Военното министерство (1886 – 1894), командир на 9-и и 12-и пехотен полк, на 5-а пехотна бригада, на 4-а (1905 – 1909) и 2-ра пехотна дивизия (1909 – 1912).
В Балканската война (1912 – 1913) поема командването на Родопския отряд, с който освобождава Средните и Западните Родопи, навлиза в Беломорска Тракия и съдейства на настъпващия към Гюмюрджина Кърджалийски отряд.
На 15 декември 1912 г. е назначен за командващ 4-а армия, чийто войски водят тежки отбранителни боеве в района на Булаир и Шаркьой за ликвидиране на морския десант и спиране на противниковото настъпление (януари – февруари 1913).
От 1 юни до 28 юни 1913 г. заема длъжността министър на войната и настоява да бъдат прекратени военните действия. Поради неразбирателство с правителството е отстранен от кабинета и командването.
След Междусъюзническата война (1913) преминава в запаса (15 август 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в щаба на 2-ра пехотна дивизия (1915 – 1916) и като началник на Главно тилово управление (1916 – 1918). За големите му заслуги към българската армия е произведен генерал от пехотата (6 май 1936).
Автор на „Записки по военна стилистика“ (1894), „Учебник по ръчно оръжие“ (1894), „Крепостна фортификация“ (1922), „Военни съобщения. Ч. І-ІІІ“ (1920-1926) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 26 февруари 1861 във Виена е роден Фердинанд, принц Сакс-Кобург-Готски и херцог Саксонски (1861 – 1948), княз (1887 – 1908) и цар (1908 – 1918) на България.
Завършва военно училище, след което служи в австро-унгарската армия и достига до чин поручик. През 1887 г. е избран за български княз от Третото Велико народно събрание и по конституция е върховен началник на всички въоръжени сили. Встъпвайки на престола си възлага званието генерал, зачислява се в списъците на 9-и пехотен пловдивски полк и поема шефство над 6-и пехотен търновски полк, Лейбгвардейския ескадрон, 1-ви конен полк и Военното училище. Армията е поставена под личния му контрол, той назначава военния министър и висшите офицери.
На 22 септември 1908 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици“ провъзгласява независимостта на България и взима титлата „цар на българите“. Под неговото управление в края на ХІХ и началото на ХХ в. е постигнат бърз икономически и културен напредък, но действията му за осъществяване на националното обединение завършват трагично и с тежки последици за страната. В резултат от неразумната му политика като държавник и върховен главнокомандващ България преживява две национални катастрофи (1913; 1918). По настояване на съюзниците от Съглашението, на 3 октомври 1918 г. абдикира от българския престол в полза на сина си княз Борис Търновски. Същият ден напуска България и се завръща в Кобург, Германия.

Германия получи първите бронетранспортьори Patria 6x6

На 23 февруари 2026 г. финландската група Patria обяви, че е доставила първите пет колесни бронетранспортьора Patria 6x6 на германската армия в рамките на международната програма Common Armored Vehicle System (CAVS). Бойните машини, произведени от финландската фирма Patria, бяха предадени миналата седмица в логистичната база на Бундесвера в Цайтхайн.

Изтребител Су-30СМ се разби в Казахстан 

Изтребител Су-30СМ се раби в Казахстан, съобщава пресслужбата на Министерството на отбраната на страната, цитирана от световни медии.
Инцидентът е станал на 25 февруари в Карагандинска област при изпълнение на планова тренировъчна мисия. Екипажът е успял да катапултира успешно. Пилотите са живи и се намират под лекарско наблюдение.
Районът на катастрофата е отцепен, като властите уверяват, че няма опасност за населението или за инфраструктурата.
Създадена е специална комисия към Министерството на отбраната, която разследва причините за инцидента. В нея участват експерти от авиационните служби и отдела за безопасност на полетите. - (видео)

Гърция започва полеви тестове на въздушни и морски дронове, разработени от гръцки фирми

Гръцкият Център за иновации в отбраната обяви днес, че през 2026 г. в Гърция ще бъдат проведени четири последователни тренировъчни периода, в рамките на които при полеви условия ще бъдат тествани въздушни и морски дронове, разработени от гръцки фирми, съобщи електронното издание на в. „Катимерини“.
Според предоставената информация първият тестови период ще обхване месеците май и юни, като тестванията на дроновете ще бъдат проведени в рамките на учения на Военноморските сили на Гърция, а акцентът ще бъде върху повишаването на способностите за отбрана в среда с надводни и подводни заплахи. Вторият тестови период ще е през юни и ще бъде координиран от Генералния щаб на националната отбрана на Гърция, като тези изпитвания ще бъдат изцяло посветени на употребата на безпилотните платформи – въздушните дронове и безпилотни надводни и подводни апарати – при настъпателни и отбранителни операции.
Третият тестови период ще бъде през месеците октомври и ноември и отново ще включва участието на Военноморските сили, но в по-малък мащаб, с акцент върху безпилотните системи. Четвъртият тестови период пък е планиран за ноември, като той ще се проведе по време на учения на Сухопътните войски на Гърция и ще даде приоритет на подкрепата на сухопътните сили чрез използване на безпилотни и автономни средства.
За всяко учение Центърът за иновации в отбраната ще издава искане за информация, в което ще бъдат посочени изискванията за участие, след което ще бъдат определяни определени компании, които да участват, информира още Центърът за иновации в отбраната.
„За разлика от предишни статични демонстрации, насочени към маркетинг на продукти, тези учения ще изискват системите да се интегрират във военни или съвместни бойни планове с цел постигане на определена оперативна цел. Инициативата има за цел да оцени определени продукти в оперативна среда с акцент върху най-съвременните технологии, като позволява оценка на непосредствените оперативни нужди и същевременно гарантира сигурността на доставките за критични системи и технологии“, посочват още от Центъра.
Източник: bta

Пенсионерите от армията, полицията и службите намаляват

От статистическия бюлетин на НОИ става ясно, че в края на 2025 г. у нас има 77 801 пенсионери по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Те са бивши военнослужещи и служители в МВР и службите за сигурност. Данните показват, че тази категория пенсионери бързо намалява. Прекратените пенсии за миналата година са 2559, докато новоотпуснатите – 1915. Наследствените пенсии по чл. 69 са 3088.
С лична военноинвалидна пенсия са 1384 души, плюс 205 с наследствена. През 2025 г. има една новоотпусната пенсия за военна инвалидност, а 65 са прекратени. Новоотпуснатите наследствени са 12 и една е прекратена.
Средният размер на личната пенсия по чл. 69 през 2025 г. е бил 1757, 92 лв., а на военноинвалидната – 512, 76 лв.
Най-много пенсионери по член 69 на КСО по области има в София- 21 136, Пловдив – 7890, Варна – 5088, Бургас – 4750 и Стара Загора – 3876, а най-малко – в Търговище – 742, Силистра – 617 и Разград – 606. Най-много лица с военноинвалидна пенсия има в София – 321, Пловдив – 268, Бургас – 174, Пазарджик – 162, Благоевград - 149 и Плевен – 137, а най-малко в Ямбол и Перник – съответно 51 и 53.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Специалната военна операция промени характера на съвременната война 

Въоръжението и техниката, използвани до началото на специалната военна операция през 2022 г., вече не са жизненонеобходими. Напротив. Жизненонеобходима за всяка армия е способността ѝ да използва ударни роботизирани платформи по суша, въздух и вода. Особено жизненонеобходима става защитата от тези трудно откриваеми, но твърде ефективни ударни средства. Вече е съвършено ясно, че страна, която не разбере това и не подготви своевременно армията си, разчитайки друг да я защити, е обречена на поражение.
На 24 февруари 2022 г. Русия започна специална военна операция (СВО) срещу Украйна. Целта е принуждаването ѝ към неутралитет, отказ от членство в НАТО, осигуряване на автономия на Донбас и възможност украинските граждани с руско самосъзнание да използват своя език и вяра. Тя започна с мощно навлизане на войските, завземане на значителна територия, форсиране на Днепър при Херсон и достигане до Киев. Правителството се изнесе в Лвов и започна преговори за мир в Минск, завършили в Истанбул с парафиране на споразумение. В него Украйна се отказва от членство в НАТО, признава автономия на Донбас и се съгласява да ограничи въоръжените си сили (ВС). С това завърши първият етап от специалната военна операция. Той обаче проваля проекта „Украйна-антиРусия“ на САЩ и Англия и затова, чрез британския премиер Борис Джонсън, те успяха да убедят президента Зеленски да се откаже от споразумението. То е отхвърлено, а част от преговарящите са разстреляни.......Прочети още

Изтребител F-16 се разби на оживена магистрала в Турция 

На 25 февруари, военен самолет F-16 се е разбил на оживено шосе в Турция. Пилотът на изтребителя е загинал, съобщава Yeni Akit.
Самолетът е излетял от местната 9-та авиобаза и е извършвал планов тренировъчен полет, по време на който са възникнали технически проблеми. Самолетната катастрофа е станала около един часа през нощта, изтребителят е паднал в района на натоварената магистрала Измир-Истанбул.
След падането на мястото е избухнал силен пожар, отломките от самолета са се разпръснали на стотици метри. - (видео)
Министерството на отбраната на Турция потвърди информацията за падането на изтребителя. Военните са организирали спасителна операция и са открили отломки от самолета. Комисията за разследване на авиационни катастрофи разследва причините за инцидента.
Министърът на правосъдието Акън Гюрлек обяви, че Главната прокуратура на Балъкесир вече е започнала разследване на катастрофата с F-16.

На днешната дата през 1916 г. мина край Варна потапя руския миноносец "Лейтенант Пушчин" и градът е спасен от бомбардировка

Малко познат епизод от морската военна история на България се случва на днешната дата.
На днешна дата преди повече от век, 25.02.1916 г. пред нос Иланджик (южно от нос Галата край Варна) на мина се натъква и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”, припомнят от Военноморския музей във Варна, припомня Морето.нет.
България и Руската империя са във война.
Място на гибелта на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” става минното поле, поставено в южната част на варненския залив.
То е част от минозаградната дейност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски кораб „Борис”.
Руският кораб е разкъсан на две части и потъва. Загиват около 80 души от екипажа.
Оцелелите с двете лодки, сред които и капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени миноносци се предават на българските морски власти.
Флагът на едната от руските лодки, предаден на българските военни власти, днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
Съпровождащият „Лейтенант Пушчин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. По-късно „Живой” е атакуван от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Ескадреният миноносец „Лейтенант Пушчин“ е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26.03.1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пушчин”. Това е името на лейтенантът от руския флот Леонид Петрович Пушчин – участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва във военни действия пред българското черноморско крайбрежие.
Останките от кораба, са открити през 2010 г. при подводни проучвания с участието на ВММ, ВМС, Водолазен клуб „Friends and divers“ и леководолазът и подводен оператор Владимир Живков. Корабът е идентифициран и проучен. Любопитни експонати от неговото оборудване, открити на морското дъно, са изложени във Военноморския музей.

Как МиГ-29 се превръща в една от легендите на руската авиация

Постъпилият на въоръжение през 1982 г. МиГ-29 е първият изтребител от четвърто поколение в Съветския съюз. Създаден за противодействие на американските F-15 и F-16, този самолет дълго време остава ненадминат по летателни характеристики, а маневреността му остава несравнима.
Това пише американското издание Military Watch, като описва машината като "един от най-добрите съветски изтребители".
На МиГ-29 са реализирани много нови технологии за онова време. Една от тях е инфрачервената система за търсене и проследяване, която му позволява да работи без РЛС на средни разстояния. За сравнение американските бойни самолети започват да внедряват тази система едва десетилетие по-късно.
Ракетите от клас "въздух-въздух" от ново поколение за далечен и близък бой, включително Р-27 и Р-73, също превъзхождат западните аналози. При това един от хитовете на ОКБ "Микоян"  е най-евтиният сериен съветски изтребител.
От базовия вариант МиГ-29А са произведени около 1000 броя, от които 700 са използвани от съветските ВВС. Самолетът се изнася в десетки страни, като след неголяма модификация в някои служи и до днес. С впечатляващите си летателни показатели МиГ-29А има ограничени възможности за обмен на данни и относително слаба радиолокационна станция (РЛС). Макар радарът на съветския изтребител да е по-мощен от този на американския F-16A (основен негов конкурент – бел. ред.), той доста бързо губи преимуществото си поради високия си разход на гориво от двата двигателя. Тези недостатъци карат конструкторите да проведат съществено обновяване на машините.
Следващият вариант получава обозначение МиГ-29С. Най-забележимото усъвършенстване на изтребителя е интеграцията на РЛС Н019М, която позволява на пилота да работи без поддръжка от земята. Машината получава и система за управление, подобрен контрол и нова система за РЕБ Л-203БЕ "Гардения". В резултат изтребителят се сдобива с възможността да следи едновременно до 10 цели, като има и разширени способности за употреба на снаряди "въздух-земя".
Пакетът модернизации МиГ-29СМТ позволява стотици съветски изтребители по цял свят да бъдат усъвременени. Благодарение на увеличените горивни резервоари обсегът на полета е увеличен до 2100 километра. Получава и нови двигатели РД-33. В кабината поставят многофункционални течнокристални дисплеи, а новата авионика и датчиците позволяват да се опрости управлението на оръжието "въздух-повърхност". Революционен за линията е и радарът "Жук-МЭ", който съществено подобрява ситуационната осведоменост.
И все пак най-радикалната е модернизацията при МиГ-29М, която включва промени по конструкцията на самолета с употребата на композитни материали. Срокът му на служба е увеличен на 4000 часа, при това обслужването е по-лесно, а експлоатационните разходи – значително по-ниски. Освен двигателите РД-33К и същата тази РЛС "Жук-МЭ", машината е снабдена и със система за лазерно насочване за повишаване на точността на ударите по наземни цели. Тази версия използва широко и крилатите ракети Х-35 и Р-77. МиГ-29М е смятан за изтребител от поколение 4+, който покрива пропастта между базовия МиГ-29А и МиГ-35 от поколение 4++.
Наред с гореспоменатите варианти са създадени още два – МиГ-29УПГ и МиГ-29К, предназначени основно за Индия. Макар МиГ-29К да се използва и на руския самолетоносач "Адмирал Кузнецов".
МиГ-29 става и база за постъпилия на въоръжение през 2019 г. МиГ-35. Съвременният изтребител получава широки бойни възможности, включващи ново въоръжение, ракети "въздух-въздух" Р-37М с обсег до 400 км, крилати ракети и евентуално нови управляеми ракети "въздух-въздух". Самолетът може едновременно да "следи" до 30 цели на разстояние до 300 км. Новата машина стана пълноценен наследник на легендарния изтребител и, в крайна сметка, както се очаква напълно ще замени произвеждания МиГ-29М, пише "Российская газета". - Още за МиГ-29
Източник: https://bg.rbth.com/

Сидни Райли – неповторимият господар на шпионите

Джеймс Бонд е една прекрасна история за истинските шпиони, за онези прелъстители, които могат да спасят света в последния момент и да докажат абсолютното си превъзходство, преминавайки границите на човешките възможности. През годините успяхме да видим редица такива герои, но никой, абсолютно никой не може да се бори с ранга на Джордж Розенблум – единственият син на Херш Яков Розенблум и неговата съпруга Полина Брамсон. Кой е той?
Един от най-влиятелните шпиони на миналия век и човекът, за когото всеки един специален агент гледа под леглото. Истината е, че неговата история е толкова вълнуваща, че и до днес не всичко е ясно. Според някои е успял да завърши Кралското Минно училище в Кеймбрдиж, демонстрирал е невероятни познания по химия и е приет в института по химия, но се оказва, че няма доказателства да е посещавал някой друг университет.......Прочети още

Военен календар

На 25 февруари 1859 година в Русе е роден генерал от пехотата Васил Кутинчев (1859 – 1941).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 24-а пехотна силистренска (1879 – 1880), 12-а пехотна раховска (1880 – 1883) и 23-а пехотна русенска дружина (1883 – 1884), 5-и пехотен дунавски полк (1884 – 1885).
След Съединението (6 септември 1885) командва 1-ва дружина от 5-и пехотен дунавски полк, с която се сражава в Сръбско-българската война (1885) при Сливница, Цариброд и Пирот.
Последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен родопски (1887 – 1888) и 1-ви пехотен софийски полк (1888 – 1892), помощник-командир на 1-ва пехотна софийска (1893 – 1894) и 3-а пехотна бдинска дивизия (1894 – 1899), командир на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, командир на 6-а пехотна бдинска (1904 – 1905) и 1-ва пехотна софийска дивизия (1905 – 1908), началник на 1-ва военноинспекционна област (1908 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командващ 1-ва армия, която във взаимодействие с 3-а армия разгромява основните сили на турската Източна армия при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Люлебургас и Бунархисар.
През Междусъюзническата война (1913) поема командването на 2-ра армия и провежда Кресненската операция. След войната отново заема длъжността началник на 1-ва военноинспекционна област (1913 – 1915).
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Моравската военноинспекционна област и генерал за поръчки при Щаба на действащата армия. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ II ст. и IV ст., 2 кл.
Умира на 30 март 1941 в град София.

На 25 февруари 1896 г. в Плевен е роден Цветан Лазаров Лазаров.
Средно образование завършва в Плевен. Участва в Балканските и Първата световна войни. Постъпва в авиационното училище в Божурище през 1918 г, където завършва пълен курс за пилот с чин подпоручик.
Служи като летец до 1 февруари 1920 г, когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. заминава за Германия и завършва Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1926 г. е назначен за конструктор в Държавната аеропланна работилница Божурище, където участва в разработката на самолети ДАР.
През 1932 г. Цветан Лазаров заема длъжността технически директор в новооткритата българо-италианска самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, а през 1936 г. се връща отново в ДАР – Божурище, за да оглави конструкторския отдел.
В периода 1942 – 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер- конструктор на Държавната самолетна фабрика, Ловеч. В периода 1948 – 1954 г. вече като професор, той оглавява Катедрата по самолетостроене в Държавната политехника в София. Във Военна академия е началник на Техническата авиационна катедра.
Цветан Лазаров е основоположник на аеродинамичните изследвания в България. Автор е на конструкцията на самолетите ДАР-6, КБ-3„Чучулига-1“, ДАР-9 „Синигер–, ДАР-10А, ДАР-10Ф, Лаз-7, Лаз-8, Лаз-7М и Лаз-12, от които общо са произведени 381 броя. Последно войнско звание – полковник.
Умира на 13.01.1961 г.

Готова ли е Европа за обща армия?

Европа се бори за собственото си обединение в опит да посрещне предизвикателствата от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през последните четири години, пише CNBC в материал.
Заплахата от Русия и нарастващото напрежение със САЩ при президента Доналд Тръмп подхраниха предположенията, че отговорът на разделението, излишъците и дублирането на европейските отбранителни усилия е единна европейска армия. Идеята е почти толкова стара, колкото и европейското сътрудничество след Втората световна война, но стана обект на интензивна дискусия през 2026 г.
На Световния икономически форум (WEF) в Давос Андриус ​​Кубилюс, комисар на Европейския съюз по отбраната и космоса, заяви пред CNBC, че ЕС трябва да обмисли създаването на постоянна военна сила от 100 хил. войници, за да може да „се сражава като Европа“........Прочети още

От днес в Гърция влизат в сила промени в модела на наборната военна служба

С влизането на първия набор за годината в казармите от днес в Гърция влизат в сила промени в модела на задължителната наборна военна служба в страната, съобщи АНА-МПА.
Министърът на отбраната на страната Никос Дендиас многократно е определял промените като един от основните стълбове на реформата „Дневен ред 2030“, насочена към модернизацията на гръцката армия, която е необходима за адаптирането ѝ към новите дадености, геополитическите размествания, технологичното развитие и новия подход към военните операции в съвременните военни конфликти.
Основен елемент в реформата на наборната военна служба е базовото обучение със срок от 10 седмици, което ще се извършва изключително в сухопътните сили.
Предвижда се цялостно обучение на съвременните бойци с добавянето на нови предмети от управление на дронове до оказване на първа помощ.
В промените се предвижда прехвърлянето на наборниците в оперативни единици след обучението, съществено увеличение на възнаграждението, което получават, подобряване на храненето в армията и др.
Срокът на военната служба е определен на 12 месеца, освен за онези, които служат в части в Тракия, островите в източната част на Егейско море, гръцките сили в Кипър и в Президентскат агвардия, които ще служат 9 месеца.
Източник: bta

Започна годишната конференция на началника на отбраната

Днес и утре се провежда традиционната годишна конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Преди анализа на състоянието на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2025 г. президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Илияна Йотова прие почетния строй на Националната гвардейска част. Тя беше посрещната от министъра на отбраната Атанас Запрянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателя на Комисията по отбрана Христо Гаджев, висшия команден състав на Българската армия, национални представители в командните структури на НАТО и Европейския съюз, ръководители на структури в държавни институции, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
След приключването на „Анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2025 г.“, ще бъде открита годишната Конференция на началника на отбраната. Темата на конференцията тази година е „Развитието на въоръжените сили през призмата на задачите в национален и съюзен формат“. Гости на събитието ще бъдат също заместник-командирът на Военновъздушното командване на НАТО генерал-лейтенант Гийом Тома, командирът на Съвместния център по бойна подготовка на НАТО генерал-майор Рупрехт фон Батлър и заместник-командирът на операцията на НАТО за подпомагане на Украйна генерал-майор Улф Хоисла.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Министър Атанас Запрянов представи новите си заместници пред висшето военно командванe

В началото на годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов на тема „Развитието на въоръжените сили през призмата на задачите в национален и съюзен формат“ пред висшето военно командване министърът на отбраната Атанас Запрянов представи новоназначените заместник-министри.
Със заповед от вчера на министър-председателя Андрей Гюров Йордан Божилов е назначен за заместник-министър и ще поеме функциите на заместник-министър по отбранителната политика и планирането. Той има богат опит в сферата на отбраната. Бил е директор на дирекция в Министерството на отбраната, началник на политическия кабинет и заместник-министър на отбраната.
Също със заповед от вчера на министър - председателя Андрей Гюров Златин Кръстев е назначен за заместник-министър и ще поеме функциите за заместник-министър по въоръженията и инвестициите в отбраната. Той е дипломат от кариерата, с дългогодишен опит от постоянната делегация на Република България в НАТО.
Очаквам, каза министърът, двамата да се включат с висока скорост в изпълнение на отговорните задачи, които предстоят. И посочи: „Няма време, наистина трябва на висока скорост да се включат, пожелавам им успех. Добре дошли в полиическия кабинет на Министерството на отбраната“.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Картината "Войник в снега" на Верешчагин - художникът, чийто брат умира край Плевен

Pуският военен художник и журналист Василий Верешчагин (1842-1904) е доброволец в Руско-турската освободителна война.
Завършил морския кадетски корпус, следвал в художествена академия в Петербург и Париж, той винаги рисува от натура.
Участва в боевете за Плевен и продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Разказва, че сълзите често му пречат, когато рисува картините от Балканската серия, но се заставя да работи, отново преживявайки събитията от войната.
Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война, двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.
Картината на Василий Верешчагин “Войник в снега” е част от триптиха “На Шипка всичко е спокойно”.
Верешчагин открива изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа битките за свободата на България, и получава световно признание.

Въоръжението на курсантите в Морското училище преди (повече от) половин век

Морското училище беше най-голямото сухопътно формирование на Военноморските сили. Като такова и в предвид на различните ритуални задължения, които му се възлагаха, много от характеристиките на военната служба в него бяха близки и идентични с тези на пехотата. Това определяше и вида на въоръжението на курсантите.
В края на петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век, масовото лично оръжие на всеки курсант е съветската, образец 1943 година карабина или винтовка, модификация на руската трилинейна пушка Мосин-Наган 1891. С шарнирно свързан сгъваем щик тя тежи 4 килограма и ползва боеприпас - патрон  с калибър 7.62/54 мм. В магазина й се побират 5 патрона. С нея може да се води прицелна стрелба със скорострелност до 10 изстрела в минута......Прочети още

САЩ искат да вкарат Португалия в Шампионската лига - увещават я за изтребители F-35

Посланикът на САЩ в Португалия призова Лисабон да замени остарелите си изтребители F-16 с F-35 на Lockheed Martin, съобщава "Ройтерс".
Той изтъкна, че стелт самолетът ще осигури оперативна съвместимост с най-добрите европейски военновъздушни сили.
Посланик Джон Ариго заяви, че се стреми да използва своя бизнес опит, за да помогне на Португалия да увеличи разходите си за отбрана до целта на НАТО от 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 г. от сегашните 2%.
"F-35 е най-добрият изтребител - това е стелт изтребител от пето поколение, той ще ги вкара (португалските военновъздушни сили) в Шампионската лига, когато става въпрос за ЕС", изтъкна Ариго.
Португалският министър на отбраната Нуно Мело през ноември заяви, че процесът на подбор на изтребителите за замяна все още не е започнал.
Ариго съобщи, че над 900 от F-35 са в експлоатация или са поръчани в цяла Европа и че по отношение на "оперативната съвместимост F-35 определено е правилният избор", като подчерта и че 25% от самолета е направен с европейски части.
Във връзка с отношенията с Китай посланикът заяви, че администрацията на Тръмп не е притискала Португалия да избира между Вашингтон и Пекин нито да се отделя от Китай. САЩ насърчават "намаляване на риска", като гарантират киберсигурност и проверка на инвестициите, подчерта той.
Китайските компании се разшириха в Португалия след спасителния план от 2011-2014 г., когато по-ниските цени на активите привлякоха чуждестранни инвеститори.
През май 2011 г. Португалия получи спасителен план в размер на 78 милиарда евро от ЕС, МВФ и ЕЦБ, след като покачващите се разходи по заеми по време на дълговата криза в еврозоната я откъснаха от пазарите, но трябваше да се съгласи на сурови мерки за икономии, които предизвикаха дълбока рецесия.
Ариго заяви, че САЩ се смятат за "най-добрия партньор" на Португалия, но искат да държат всеки противник "на една ръка разстояние".
Португалия се присъедини към китайската инициатива "Един пояс, един път" през декември 2018 г. Ариго заяви, че партньорството на Лисабон със САЩ ще "процъфтява", ако Лисабон излезе от нея, както направи Италия през 2023 г.
Източник: https://news.bg/

Утре е Анализът на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2025 г.

Годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще се проведе в периода 24 – 25 февруари 2025 г. В първия работен ден утре, 24 февруари, началникът на отбраната ще представи „Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2025 г.“, съобщават от Пресцентъра на МО.
Поканен е да присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Илияна Йотова. На събитието ще бъдат още министърът на отбраната Атанас Запрянов, председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Христо Гаджев, висшият команден състав на Българската армия, национални представители в командните структури на НАТО и Европейския съюз, ръководители на структури в държавни институции, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
След приключването на „Анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2025 г.“, ще бъде открита годишната Конференция на началника на отбраната. Темата на конференцията тази година е „Развитието на въоръжените сили през призмата на задачите в национален и съюзен формат“. Гости на събитието ще бъдат също заместник-командирът на Военновъздушното командване на НАТО генерал-лейтенант Гийом Тома, командирът на Съвместния център по бойна подготовка на НАТО генерал-майор Рупрехт фон Батлър и заместник-командирът на операцията на НАТО за подпомагане на Украйна генерал-майор Улф Хоисла.
Източник: https://otbrana.com/

Императорът и военен герой, който спря парите на гладиаторските игри

Въпреки че Тиберий започва управлението си като втори император на Рим като компетентен и признат военачалник, времето му на един от най-могъщите лидери в света завършва с отчуждение и самоизгнание.
Когато е дете, майка му се развежда с баща му и се омъжва за Август – мъжът, който става първият император на Рим. От ранна възраст Тиберий е обучаван да бъде лидер като изучава военни тактики, реторика и дипломация. Когато Август няма биологични синове – а всичките му внуци умират млади или са в изгнание – той приема Тиберий и го обявява за свой наследник.
След поредица от успешни военни кампании той става император през 14 г. пр.н.е. след смъртта на Август. На трона укрепва флота на Рим и пълни държавната хазна, но също така провежда няколко не особено харесвани политики, като например прекратява финансирането на гладиаторските игри. Нещо повече, Тиберий не е толкова харизматичен, колкото предшественика си и затова изпада в немилост както пред сената, така и пред римския народ.
Последните десетилетия от управлението си прекарва в самоизолация на остров Капри, където делегира голяма част от действителното управление на империята на други. До своята кончина през 37 г. пр. н. е. той си е създал репутация на тиранин и развратник – но може би не я е заслужавал напълно.
Ето неговата история.

Жестокият специален отряд Tiger Force

Специализираният отряд често нарушава Женевските конвенции
Tiger Force е елитна разузнавателна част на армията на Съединените щати по време на войната във Виетнам. Създаден да провежда разузнавателни мисии на дълги разстояния в гъстите джунгли на Виетнам, този специализиран отряд има за задача да събира разузнавателна информация и да въвлича врага в партизанска война и труден терен.
Операциите на Tiger Force във Виетнам, особено през 1967-68 г., са обект на обширни разследвания и доклади, разкриващи модел на насилие срещу виетнамски цивилни. Тези действия обаче включват и убийства на невоюващи лица, изтезания и разчленяване на тела, което хвърля сянка върху приноса на единицата към военните усилия. Разкритията за поведението им предизвикват дебат относно военната етика, психологическото въздействие на войната върху войниците и механизмите за надзор на военните операции в зони на конфликт.
Предистория
Tiger Force е създадена през май 1965 г. като високоспециализирана част от американската армия по време на войната във Виетнам. Създаването му е мотивирано от необходимостта от мобилна и ефективна разузнавателна сила, способна да се ориентира в трудния терен на Виетнам, да събира информация и да ангажира комунистическите сили на Виет Конг и армията на Северен Виетнам в партизанска война.
Набирането в Tiger Force включва подбор на войници с изключителни физически качества, умствена издръжливост и високо ниво на бойна подготовка. Строгият процес на подбор гарантира, че само най-способните лица се избират да служат в тази елитна група. Войниците преминават през интензивно обучение, което ги подготвя за трудни разузнавателни мисии в гъста джунгла, включително умения за оцеляване, техники за патрулиране на далечни разстояния и тактики на партизанска война.
Чрез разполагането на малки, добре обучени екипи в дълбоки мисии, американската армия се опитва да прекъсне вражеските операции, да събере жизненоважна разузнавателна информация и да упражни психологически натиск върху силите на Виет Конг и Северен Виетнам. Създаването на Tiger Force е свидетелство за адаптивността и тактическата еволюция на американската армия в отговор на сложната динамика на войната във Виетнам.
Операции
Сред военните мисии на Tiger Force докладите и разследванията разкриват тъмната страна на операциите им във Виетнам, белязани от сериозни нарушения на международното право и военните норми, известни като военни престъпления.
Между 1967 г. и 1968 г. войниците на Tiger Force участват в поредица от действия, които значително се отклоняват от първоначалните им военни цели. Разследванията на американската армия и по-късно на медиите разкриват, че членовете на отряда извършват убийства на цивилни, включително жени и деца, които не участват в боевете. Тези действия не са изолирани инциденти, а част от модел, показващ сериозен срив на дисциплината и незачитане на законите на войната.
Военните престъпления, приписвани на Tiger Force, включват безразборно избиване на виетнамски селяни, изтезания на затворници и разчленяване на вражески тела. Има и съобщения за жени и деца в бункери, които са бомбардирани. Многократно се споменава безмилостното разстрелване на възрастни фермери и отрязването на ушите на затворниците. Подобни действия са не само морално неприемливи, но и явно нарушение на Женевските конвенции, които определят стандартите на международното право за хуманно отношение по време на война.
Доказателствата сочат, че операциите на отряда често включват “зони за свободен огън” - територии определени от врага, където на войниците е разрешено да стрелят по всеки. Подобна политика обаче довежда до значителни злоупотреби, тъй като разграничението между воюващи и невоюващи лица често е пренебрегвано. Тежестта на престъпленията става известна чрез разкази на очевидци от други войници и разследвания, проведени след войната. Тези свидетелства рисуват мрачна картина на ненужно насилие.
Брутални действия
Жестокостите в долината Сонг Ве представляват една от най-тревожните глави в историята на операциите на Tiger Force по време на войната във Виетнам. Разположена в централните планини на Виетнам, долината е мястото на поредица от брутални действия, извършени от членове на Tiger Force през 1967 г. Инцидентите са част от по-широк модел на поведение, който значително се отклонява от разузнавателните и информационните мисии на звеното в безразборно насилие срещу цивилни.
Доклади и разследвания показват, че в продължение на няколко месеца войниците на Tiger Force участват в убийствата на невъоръжени селяни, включително жени и възрастни хора, които не представляват заплаха за отряда. Разкази на очевидци, както от войници в частта, така и от оцелели селяни, описват сцени на безсмислена агресия, с екзекутирани цивилни без съд или доказателства за участие в боевете. Тези действия не са изолирани инциденти, а по-скоро показват обезпокоителна тенденция в поведението по време на операциите в долината.
Жестокостите, извършени в Сонг Ве, включват също разчленяване на тела, акт, който няма военен смисъл и нарушава както Женевските конвенции, така и основните човешки стандарти. Съобщава се, че това поведение е насърчавано от някои от лидерите на звеното, което допълнително увековечава цикъла на насилие и дехуманизация.
Военните престъпления на Tiger Force са публично разкрити през 2003 г., повече от три десетилетия по-късно, когато The Toledo Blade провежда мащабно разследване и публикува поредица от доклади, описващи подробно бруталната кампания на отряда срещу виетнамски цивилни.
Източници: https://trud.bg/

Руските въоръжени сили празнуват

Днес, 23 февруари, в Русия отбелязват „Ден на защитника на отечеството" и ден на мъжа. Официално този празник се появи през 1922 година - тогава той се наричал Ден на Червената армия. По-късно 23 февруари всяка година се отбелязвал в СССР като народен празник - Ден на Съветската армия и на Военно-морския флот.
След разпадането на Съветския съюз той бил преименуван в Ден на защитника на отечеството. В този ден празнични мероприятия се провеждат в цялата страна. В Москва той започва с полагане сутринта на венци и цветя на мемориалния комплекс „Гробът на неизвестния войник" край Кремълската стена. Вечерта в много руски градове този ден се отбелязва с празничен салют.
За някои хора празникът 23 февруари остана като ден на мъжете, които служат в армията или в някакви силови структури. Въпреки това, мнозинството граждани на Русия и страните от бившия СССР са склонни да приемат Деня на защитника на отечеството като Ден на истинските мъже, на защитниците в най-широкия смисъл на тази дума. - (видео)

Осемнадесет години от катастрофата с B-2

Бомбардировачът B-2 “Spirit of Kansas” (р.н. „89-0127”, 393-а бомбардировъчна ескадрила от 509-о авиокрило с постоянна дислокация в авиобаза Уайтмън) се разбива на 23 февруари 2008 г. Това е най-скъпата авария в историята на ВВС на САЩ.
Аварията става при излитане от военновъздушната база Андерсен (остров Гуам) след четиримесечна ротация в региона. Малко след отлепване от пистата самолетът попада в свредел от малка височина, пропада и при удара в земята се разпада и възниква пожар. Двамата пилота успяват да се катапултират.
Разследването установява, че основната причина за аварията е събралата се влага в блока за изчисление на скоростта и височина. Поройните дъждове водят до проникване на влага в датчиците за скорост и височина, които подават грешни параметри в компютрите за управление на полета, което води до голям ъгъл на атака и попадане в свредел и удар в земята. - (видео)
Способстваща причина е невключване на отоплението на приемника за въздушно налягане ("тръбата на Пито") от страна на екипажа.
Разбилият се бомбардировач В-2 не е носел въоръжение на борда си, имал е нальот от 5000 часа. - Още за В-2

В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с енергия

"Не щем войни и битки нови, но щом врагът потегли в бой, ще го посрещнем ний готови и в тоя бой ще падне той!", така набивахме крак преди години в железния строй на Българската народна армия и пеехме марша на Варшавския договор. Знаехме, че "От Прага до Владивосток нас правда свята днес ни води", но отвъд Прага в Берлин беше и дружеската Национална народна армия на тогавашната Германска демократична република. А зад всички ни стоеше могъщата Съветска армия, запечатила на знамената си Москва, Сталинград, Курск, Киев...
На 23 февруари винаги чествахме празника на тази славна армия, прогонила със съюзниците си кафявата чума от Европа. На тоя ден бакарите в поделенията се облизваха апетитно, разливащи по масите празничното меню на "великия наш войник".
Времена и спомени. За мъжкарството, за другарството на плаца, в учебните кабинети и в ученията в "бойна" обстановка. Разбира се, трудностите се забравят, непорядите се прощават, в спомените остава хуморът, за да ни топли под бялата "покривка на главите ни", над главите на бившите редници, натегачите ефрейтори и педантичните младши сержанти. Затова сега ще драсна няколко смешни редовце от баналните разкази на мъжете, които в женска компания започват така: "Когато бяхме войници..."
Това се случи в мразовития трети декември на 1967 г. На площада в Свищов целунахме знамето и по ботевски изревахме с безвъзвратно отиващия си гимназистки фалцет "Заклех се!"
Във вярност на Народна република България, дали тази клетва е още валидна, след като България вече не е "народна"?
Часове след тържественото ни вричане пред олтара на Родината пак се избръснахме, зашихме бели якички на куртките и навлякохме шинелите. Върху тях обрамчихме противогаз, паласка, каска и грабнахме зачисленото ни най-нискоквалифицирано въоръжение на Варшавския договор: карабините "Манлихер". Нарушавайки военната тайна, ще кажа, че моята вярна пушчица беше инвентаризирана като ЛА 357.
Около три и половина следобед сигналистът ни строи с тромпета на плаца. Цялата школна рота буква "А" на поделение 80750. Бяхме определени за първия си въоръжен наряд. Стояхме величествени на плаца, съзнавайки, че притежаваме в джоба смачкан пакет "БТ", но в паласката пачка с цели 5 бойни патрона ни пееше на ушенце: "Изправи се, гора от стомана, насочете се, бойни дула, насочете се в гневна закана към врага, който носи война..."
Зайците новобранки отивахме на война! Мълчахме, може би всеки си представяше, че в идващия мрак точно на неговия пост ще почука диверсантът и ще опита да му нанесе коварна средна или тежка телесна повреда. След което необезпокояван ще открадне нафта от автогрейдерите на паркистите или кашкавал от артелната...
Вътрешно всеки от нас се измъчваше при мисълта дали да остане верен на военния правилник, или да го прати на майната. Дали като в тъмното пропука клечка, или вятърът задиша като мечка, да изпълниш точка първа от устава и да извикаш "Стой! Кой идва?", после "Ще стрелям" и накрая да стреляш във въздуха? Или, без да губиш време, да думнеш някой и друг патрон по посока на подозрителния шум, пък ако улучиш безшумните галоши на врага - добре, ако не уцелиш нищо - още по-добре, само дето ще отнесеш псувните на вдигнатия от твоето джепане по тревога караул...
За нас, зайците, в атмосферата, стратосферата и тропосферата висеше въпросът "Да гръмна ли?". Но за старите кучета, старите войници де, нямаше никаква дилема пред единствената питанка "Защо пък мен да ме гръмнат?". Знаейки, че новобранките застъпват в първия си въоръжен наряд и че пушките ще бъдат заредени с бойни патрони, старите кучета подвиха страхливо опашки и се скатаха вдън земя.
Никой не прескача през телта откъм пост № 2 - ГеСеЕм-а. Никой не идва с бутилка по пътеката покрай лазарета, която минава на два-три метра от пост номер три: АВе-то. Никой стар войник не се промъква покрай складовете за среща с ученичка от техникума по индустриална химия, защото там е трасето на пост № 4. В нощта на първия въоръжен наряд на зайците началникът на караула и разводачът не смеят да се шегуват. Обикновено когато нощем разводачът идва с другите войници за смяна и постовият викне "Стой, кой идва?", разводачът кисело отговаря: "Баща ти с дамаджаната". В същия стил постовият нарежда: "Дамаджаната при мен, останалите на място!".
В първата ни тревожна нощ, когато си представяхме, че едва ли не по Дунава към нас ще се движат Шестият и Седмият американски флот, нямаше дамаджани. Цареше глуха тишина. Чуваше се само отчетливо тракане на желязо: от време на време зареждахме карабините, за да подскажем на невидимия враг, че не държим в ръцете си мотика...
В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с полезна енергия. Сега през зимата с усмивка си спомням за първия въоръжен наряд, за ротните и батальонните учения. На такива учения една нощ изкопахме в земята за спане ров, дълбок около метър, дълъг шест-седем метра и широк метър и нещо. Покрихме го с клони, клечорляк, поръсихме отгоре буци замръзнала земя. И налягахме шестнайсет души "гъз до гъз", въшка не можеше да се промуши! По някое време над нас нещо пропука, два крака ми стъпиха на главата, разнесоха се благословии по адрес на близки роднини. Някой бе тръгнал да пикае без азимут и беше пропаднал в "спалното" ни помещение...
Цял ден се мотахме в акваторията на Янтра между селата Вардим и Новград, минирахме железния мост, мерихме профила на дъното, въобще скапахме се от умора и студ. Вечерта изгладнели, очаквахме камиона с баките пред селсъвета (общината) във Вардим, там трябваше да спим на пода. Иде камионът, в него двама бакари. Какво ще ядем, питаме, и ония ни радват:
Боб и компот от сини сливи! Любимото ястие на великия български войник, а най-омразното: ориз и грис.
Хвърлят ни светкавично две баки и отпрашват. Канчетата и зъбите ни тракат, отваряме баките и... о, ужас: в тях плува мазна водица!
Лейтенант Петров дълбокомислено заключава: това е тактически ход на командването, изпитват ни в обстановка, близка до бойната. Гледаме взводния, чудим се дали на неговия акъл или на акъла на командването. После влизаме в Смес-мага и си купуваме "Народни вафли", по 5 стотинки бройката. Това е вечерята.
А ония хубавци объркали баките. Свалили ни празни, взети от друго място. После разсипали нашия компот и боба из полето, дано поникне за следващия набор...
Такива ми ти заешки работи. Да можеше днес пак да ни пораснат... ушите де, па да си заредим пушкалата!
Ама ние сме вече старите кучета, а пушките, насочени към нас, ги държат зайци - чиновници от пенсионното...
Източник: https://www.blitz.bg, Борислав Костов

Военен календар

На 23 феврури 1864 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Кръстю Златарев (1864 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1884) и служи в 13-и пехотен рилски полк (1884 – 1885).
В Сръбско-българската война (1885) командва 3-а рота от 2-ри пехотен струмски полк и се сражава при Трън, Врабча, Сливница и Келташ, където е ранен (15 ноември 1885). Последователно заема длъжностите командир на дружина в 9-и пехотен резервен полк (1900 – 1907), помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк (1907 – 1910) и командир на 29-и пехотен ямболски полк (1910 – 1914).
По време на Балканските войни (1912 – 1913) воюва при Лозенград, Чаталджа, Одрин, Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич. От 1914 г. поема командването на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от септември 1915 г. – на 11-а пехотна македонска дивизия.
През Първата световна война (1915 – 1918) ръководи бойните действия при Криволак, Градско, Богданци (1915), по южните склонове на Беласица и край Дойранското езеро (1916 – 1918), където полковете на дивизията отразяват всички английски офанзиви без да отстъпят нито педя земя. На 25 юни 1919 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, след което преминава в запаса. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 23 февруари 1867 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Александър Протогеров (1867 – 1928).
Завършва Военното училище в София (1887). Участва в Сръбско – българската война (1885) като взводен командир в 7-и пехотен преславски полк. Последователно заема длъжностите адютант в 1-ва бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия, дружинен командир в 32-ри пехотен загорски полк и началник на 32-ро полково военно окръжие.
Включва се в националнореволюционното движение на българското население в Македония и действа с чета в Горноджумайското (1902) и Илинденско-преображенското въстание (1903).
В навечерието на Балканската война (1912 – 1913) е назначен за помощник-началник на Македоно-одринското опълчение (25 септември 1912). На 11 октомври 1912 г. поема командването на 3-а македоно-одринска бригада в състава на Кърджалийския отряд, с която извоюва победата в боя при Балкан Тореси (дн. проход Маказа) (7 ноември 1912).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 3-а бригада от 11-а пехотна македонска дивизия (1915 – 1916), 1-ва планинска дивизия (1916) и Моравската военноинспекционна област (1917). От април 1917 г. е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, а от 29 септември до 15 октомври 1918 г. – комендант на София. Организира отбраната на града и потушаването на Владайското въстание (30 септември – 2 октомври 1918). След войната е повишен в чин генерал-лейтенант (2 октомври 1918). Убит по заповед на Иван Михайлов (7 юли 1928). Награден с орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

Колко мощно беше съветското НАТО

В продължение на десетилетия Варшавският договор изглежда неразрушима сила. Тази гигантска организация обаче стои на стъклени крака и бързо рухва без никаква външна намеса. На Запад битува мнението, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили са първите, които създават военния и политически алианс на НАТО през 1949 г. Съветският отговор идва шест години по-късно.
Съветският съюз не реагира на появата на НАТО до 1955 г., когато Федерална република Германия (СРЮ или Западна Германия) се присъединява към алианса. Това е пряко нарушение на Потсдамското споразумение, според което Германия трябва да остане разоръжена. Западна Германия официално става член на НАТО на 9 май, а само пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".
Новата организация се състои от Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Няма съмнение обаче коя страна е най-влиятелна във военно отношение. И петимата от висшите командири на войските на организацията през цялата й история са съветски военни.
Първото сериозно изпитание за Варшавския договор е само година след основаването му. 1956 г. донася голямото антисъветско въстание в Унгария, подкрепено от западните тайни служби. На 1 ноември новото унгарско правителство обявява излизането на страната от Варшавския договор. Съветското ръководство решава да реагира бързо и да потуши опасния пожар в сърцето на Европа.
Никита Хрушчов спешно се среща със съюзниците от Източна Европа и ги информира за решението си да се намеси. През следващата седмица съветските и унгарските войски, подкрепени от силите за сигурност на двете страни, потушават всяка съпротива в Будапеща и връщат Унгария в Социалистическия съюз.
Варшавският договор претърпява първия си удар през 1961 г., когато малката Албания се противопоставя на могъщия Съветски съюз. Много недоволен от десталинизацията в СССР и затоплянето на отношенията между Съветския съюз и Югославия, албанският лидер Енвер Ходжа изразява привързаност към Китай, чиито отношения със СССР стават все по-студени. Разцеплението между Съветския съюз и Албания завършва с фактическото прекратяване на участието на албанските войски в дейността на организацията през 1961 г. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.
Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т. нар. Пражка пролет от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, което предизвиква голямо безпокойство в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път Съветският съюз решава да не действа самостоятелно, а да включи всички членове на организацията в интервенцията.
На 21 август 1968 г. членовете на Варшавския договор започват операция „Дунав“. Техните войски навлизат в Чехословакия и след няколко седмици задушават Пражката пролет. По-голямата част от армията идва от СССР (170 000) и Полша (40 000), докато ГДР изпраща 15 000 войници, Унгария 12 500, а България малко над 2000 войници. Николае Чаушеску открито осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.
Членовете на Варшавския договор редовно провеждат военни учения, като най-големите са „Запад '81“ с над 100 000 войници и „Щит '82“, в рамките на които се симулират условията на ядрена война. Повече от 80% от оръжията на армиите на Варшавския договор са съветски: от танкове до бойни самолети и средства за радиоелектронна отбрана. Чехословакия произвежда и въоръжава съюзниците си с бронирана техника.
Така наречената „Северна група“ на Варшавския договор (Източна Германия, Полша, Чехословакия) в непосредствена близост до потенциалния противник е по-добре оборудвана от „Южната група“ (Румъния, Унгария, България). Силата на танковите части на Варшавския договор е колосална: 53 000 съветски и 12 000-15 000 танка в Източна Европа. Основните танкове Т-54 и Т-55 заменят Т-64 и Т-72. Точно преди разпадането на Варшавския договор членовете се въоръжават с най-новите танкове Т-80.
През 1977 г. е създадена Съвместната система за събиране на данни за противниците (SOUD) с първостепенна задача да предотврати „външните заплахи по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.“. Варшавският договор е официално разпуснат на 1 юли 1991 г. - Още за ВД
Източник: https://trud.bg/ 

Водещият италиански патрулен кораб от новия клас, Ugolino Vivaldi, беше спуснат на вода.

На 21 февруари 2026 г. в корабостроителницата Riva Trigoso на италианския корабостроителен конгломерат Fincantieri в Генуа се проведе официалната церемония по спускането на вода на P 440 Ugolino Vivaldi, водещият патрулен кораб, строящ се за италианския флот по програмата PPX OPV (Offshore Patrol Vessel).

„Политико“: Тръмп иска свиване на мисиите на НАТО

Администрацията на САЩ оказва натиск върху НАТО да съкрати значително дейностите си извън традиционната евроатлантическа зона, включително да прекрати съюзническата мисия в Ирак. Това съобщават четирима дипломати от Алианса пред сайта „Политико“. САЩ са лобирали през последните месеци и за намаляване на мироопазващата операция в Косово, както и за това Украйна и партньорите от Индо-Тихоокеанския регион – Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, да не участват официално в годишната среща на върха на НАТО през юли в Анкара.
Този курс отразява стремежа на Белия дом да третира НАТО като строго евроатлантически отбранителен пакт и да ограничи разширяването й към управление на кризи, глобални партньорства и инициативи, основани на ценности. Под натиска на Вашингтон Алиансът би трябвало да намали дейностите, надхвърлящи основните му задачи по отбрана и възпиране. Вътрешно този подход е наричан „връщане към фабричните настройки“, посочват дипломатите. Според тях това може да доведе до бързо ограничаване на активността на НАТО в бивши военни зони, както и до изключване на страни като Украйна, Южна Корея и Австралия от формалните дискусии през лятото. Предложенията на САЩ предизвикват съпротива сред част от съюзниците.
НАТО поддържа консултативна мисия в Ирак, насочена към укрепване на институциите за сигурност и предотвратяване на завръщането на групировката „Ислямска държава“. Операцията стартира през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп и е разширявана неколкократно по искане на Багдад. Вашингтон е поискал мисията да бъде прекратена още през септември 2025 г., посочват двама от дипломатите. САЩ са дали сигнал, че искат постепенно да прекратят и КФОР – мисията на НАТО в Косово, макар дискусиите да са на ранен етап. Мисията в момента включва около 4500 военнослужещи. Говорител на НАТО е заявил, че няма определен график за прекратяване нито на мисията в Ирак, нито на тази в Косово. За започване или прекратяване на операция е нужно одобрението на всички 32 страни членки на алианса.
Източник: https://armymedia.bg/

Литва получи последните от поръчаните 500 американски бронирани машини JLTV.

На 18 февруари 2026 г. Министерството на националната отбрана на Литва обяви, че е получило последните две от поръчаните 500 американски бронирани леки тактически машини Oshkosh 4x4 (JLTV). Това направи литовските въоръжени сили вторият по големина оператор на JLTV след въоръжените сили на САЩ.

51 години от първия полет на Су-25

Преди точно 51 години, на 22 февруари 1975 г., полита първия прототип на съветския щурмови самолет Су-25.
Дебютният полет става факт от летището Жуковский, край Москва. Прототипът носи означението Т8-1 и борден номер 81, а в неговата кабина е пилотът изпитател Сергей Илюшин. Полетът преминава нормално, но Илюшин се оплаква от много тежкото управление, особено по крен, както и от малката тяговъоръженост. В последствие тези недостатъци са отстранени.
Разработката на бъдещия Су-25 стартира в началото на 1968 г. по личната инициатива на няколко млади конструктори в ОКБ Сухой, най-вече Олег Самойлович, след като те се запознават с новите концепции за непосредствена авиационна поддръжка, разработени от преподаватели във Военновъздушната академия на СССР, на база опита от последните въоръжени конфликти.
През март 1969 г. проектът се официализира, след като съветското Министерство на авиационната промишленост поставя темата за създаването на лек щурмови самолет пред няколко конструкторски бюра, включително и това на Сухой.
През 1971 г. проектът на Сухой, известен под индекса Т8, е обявен за победител в своеобразния конкурс, в който участват още от МиГ, Илюшин и Яковлев. Бъдещият щурмовик постепенно става все по-голям, и ако през 60-те се говори за машина с излетна маса от осем тона, то излетната маса на първия прототип е малко над 12 тона. Серийните Су-25 са с нормална излетна маса от 14,6 тона.
След няколко преработвания на изискванията към Т8, първият прототип е завършен в края на 1974 г.
В края на 1975 г. се появява и вторият прототип – Т8-2, който преминава през няколко доработки, които по-късно стават част от серийния самолет, включително с използване на бронирана кабина, двигателите Р-95Ш, промени по крилото, соплата и други.
Изпитателната програма, която включва и бойни полети над Афганистан, официално приключва през декември 1980 г., а приемането в строевите части започва от април 1981 г. - Още за Су-25
Българските ВВС получават 36 едноместни Су-25К и четири двуместни Су-25УБК между 1986 и 1988 г. В момента на активна служба остават 14 машини, като осем от тях преминаха през ремонт, удължаване на техническия ресурс и модернизация в Беларус.
Източник: http://aeropress-bg.com/

Каймакъ-Чаланъ. Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев

Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев, Командващ 1-ва отделна армия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 15 юли 1861 г. в Охрид. Постъпва на военна служба на 9 юни 1881 г. Завършва Военното училище с ІV Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. Зачислен е в 4-та пеша Самоковска дружина. Служи във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния отряд на майор Аврам Гуджев. Участва в сраженията при Цариброд (10-11 ноември 1885 г.) и Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Назначен е в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. До 1892 г., служи като командир на 4-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. През същата година постъпва в Генералщабната академия (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito) в Торино. На 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор. През 1895 г. завършва академията и се връща в България. Назначен е за началник-щаб на 1-ва Дунавска бригада в Русе. През 1897 г. е назначен в Оперативния отдел на Генералния щаб. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин подполковник. През 1900 г. е назначен за командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. През 1902 г. изработва първата релефна карта на България. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник. Последователно служи като началник-щаб на 6-та пехотна Бдинска дивизия във Видин и на 3-та пехотна Балканска дивизия в Сливен. През 1906 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра Военно-инспекционна област в Стара Загора. През 1910 г. е назначен за началник на 3-та дивизионна област в Русе. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912-1913) е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Води сраженията срещу турските войски при Селиолу, Петра и Ески-Полос (9-12 октомври 1912 г.). 4-та пехотна Преславска дивизия решава изхода на Бунар- Хисарското сражение при Караагач, Чонгора и Соуджак дере, след като осъществява пробив в турската отбрана на протежение от 15 км. Участва в щурма на фортовете на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) След подновяването на войната през януари 1913 г. отразява опитите за пробив на турската Чаталджанска армия. През Междусъюзническата война (1913) 4-та пехотна Преславска дивизия е включена в състава на 5-та армия на генерал Стефан Тошев. Полковете на дивизията се сражават срещу сръбските войски в Осоговската планина при върховете Голеш, Мала Царцория, постовете Жеравино и Равна нива, при Гюешево, Вели връх, Араб-Табия, Сюлюманица (22-29 юни 1913 г.) и в Калиманските боеве (4-11 юли 1913 г.). На 4 септември 1913 г. е назначен за министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов. Остава на поста и в двете правителства на Радославов до 14 септември 1914 г. От септември 1914 г. до април 1915 г. е началник на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 15 април 1915 г. е назначен за началник на Генералния щаб на армията. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 7 септември 1915 г. подава оставка, заради военната конвенция с Германия и Австро-Унгария, подписана в замъка Плес зад гърба на Генералния щаб. Назначен е за командващ 1-ва отделна армия в навечерието на включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. Армията на преодолява сръбската отбрана по българската граница и разгромява неприятелските войски по долините на реките Тимок и Морава, като на 23 октомври 1915 г. превзема с щурм сръбската столица Ниш. 1-ва отделна армия участва в разгрома на сърбите на Косово поле и при преследването им към албанските планини. На 17 август 1916 г. започва настъпление срещу Лерин и Чеган (17 - 27 август 1916 г.), което трябва да провали предварително планираните настъпателни намерения на съглашенските войски на Македонския фронт. След контраофанзивата на Съглашенската армия през септември 1916 г., загубата на сражението при Горничево (12-13 септември 1916 г. и падането на Лерин на 23 септември 1916 г., подава оставка. На негово място за командващ е назначен генерал Димитър Гешов. Уволнен е от армията на 25 септември 1916 г. След края на войната, през ноември 1918 г., заминава за Германия. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор за дейността му като министър на войната и като началник на Генералния щаб през 1913-1915 г. Амнистиран е през 1924 г. след Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Умира на 15 юли 1932 г. в София.
Източник: http://www.focus-news.net/

Змията в руския спецназ хапе с бронебойни патрони

Знаете ли какво е “гюрза”? Това е руското наименование на една от най-страховитите, грозни и отровни змии в света. Може да нанесе бързи и светкавични ухапвания, при които отделя голямо количество отрова. Но “гюрза” е и името на свръхмощен пистолет, който пък нанася бронебойни ухапвания и с който е въоръжен руският спецназ.
Пистолетът СР-1 “Вектор” (също и “Гюрза”), конструиран от Пьотр Сердюков, е един от най-мощните в света 9-мм пистолети. Създаден е някога за подразделенията на спецназа, но може скоро да постъпи в армията и да замени намиращия се на въоръжение от 1951 г. “Макаров”. Потребността от такова оръжие възникна през 1990-те години, когато в армиите по света започнаха да навлизат бронираните жилетки.
В Русия е организиран конкурс, победител в който станал пистолетът на Яригин, а оръжието на Сердюков е харесано и взето на въоръжение от спецслужбите още преди 10 г.
Причина за интереса на руските Федерална служба за сигурност и Федерална служба за охрана станали неговите извънредно мощни боеприпаси – леко удълженият патрон 9Х21 (9х18 при “Макаров”) имат повишени бойни характеристики за сметка на тежкия куршум в който има стоманен сърдечник. Той пробива стоманен лист с дебелина 6 мм или 30 слоя кевлар, армейска каска и дори бронежилетки, носени от терористите.
Пистолетът се отличава с висока качество на отделните детайли. Той е ефективно средство за поразяване на живи цели в бронирани жилетки с I, II и III клас на защита (тип Ж-81, Ж-86-2), съответстващи на стандарта NILECJ-STD-0101.01 и MIL-С-44050, а така също на различни технически средства (автотранспорт, кабини и антени на радиолокационни системи, корпуси на ракети и др.п.) на дистанция до 100 м чрез употребата на специални боеприпаси. Пистолетът има голяма ефективна далекобойност-100 метра, като на това разстояние поразява армейска каска, от 70 метра -бронирана жилетка от 2 титанови пластини с дебелина 1,4 мм всяка и 30 слоя кевлар, а от 50 метра -стоманен лист с дебелина 4 мм. Подобни възможности са недостижими за повечето съвременни пистолети.
При цялата си мощ пистолетът на Сердюков има приемливи габарити, маса и сила на откат. Началната скорост на куршума е 410 м/сек (315 м/сек при “Макаров”), маса – 880 грама (730 гр при “Макаров”), прицелна далечина – 100 м. Пълнителят побира 18 патрона. Към достойнствата му трябва да се добавят два предпазителя против случаен изстрел.
Пистолетът има вариант за прикрепване на планка “пикатини”, към която се поставят допълнителни приспособления: колиматорен прицел, лазерен целеуказател и бойно фенерче. Към цевта може да се закрепи заглушител.
Друго страшно оръжие в ръцете на руските спецчасти е картечният пистолет СР2М. Той е предназначен за поразяване на жива сила на близки разстояние, като от огъня му няма спасение, ако противникът дори е в бронежилетка с втори клас на защита т.н тип CRISAT. Пистолетът поразява и небронирани технически средства на разстояние до 200 м. На него може да се монтират колиматорен или лазерен прицел, фенер, както и заглушител. Прикладът може да е сгъваем, което позволява да се намалят габаритите му , когато е необходимо да се транспортира. Картечният пистолет използва 9мм патрони с бронебойни, обикновени и бронебойно-трасиращи куршуми. Тежи едва 1,6 кг., като има впечатляваща скорострелност- почти 1000 изстрела в минута. - Още за СР-1
Източник: https://trud.bg

Великите битки, променили историята: Битката при прохода Касерин (1943 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.......Прочети още

ВМС продължават водолазното обследване на потъналия риболовен кораб

В продължение на проведеното вчера, 20 февруари, от Военноморските сили водолазно обследване на потъналия риболовен кораб източно от нос Маслен нос, през нощта допълнителна водолазна група и дистанционно управляем подводен апарат от Варна бяха предислоцирани във Военноморска база „Бургас“, съобщава Пресцентърът на МО.
С цел изпреварване на очакваното влошаване на времето, рано тази сутрин беше направен опит за възобновяване на обследването на потъналия кораб. Поради настъпилите неблагоприятни хидрометеорологични условия в района на корабокрушението операцията беше временно преустановена.
Продължаването на действията ще бъде възможно след подобряване на хидрометеорологичните условия в района, което според прогнозата се очаква след понеделник.

Дания засилва бойната си готовност със 190 милиона долара

Дания обяви в петък, че отпуска 1,2 милиарда крони (190 милиона долара) за "пакет за спешни случаи", който да засили "пълната ѝ готовност" в случай на война или криза, съобщава АФП.
Концепцията за пълна готовност, понякога наричана пълна отбрана, се отнася до планиране на отбраната, което обхваща както военни, така и граждански функции и е широко възприета в скандинавските страни.
В частност във Финландия лидерите призоваха населението да се подготви както психически, така и логистично за възможността за война, предвид близостта на страната до Русия.
"Следвайки скандинавския модел, пълната готовност трябва да създаде рамка за координирани усилия от страна на властите, гражданите, бизнеса и гражданското общество за предотвратяване и управление на големи инциденти, кризи, бедствия и, в най-лошия случай, война", се казва в изявление на Министерството на устойчивостта и готовността на Дания.
Планът на правителството има за цел по-специално да укрепи капацитета за електроснабдяване и водоснабдяване, както и здравната система и телекомуникациите.
"С войната на европейския континент, хибридната война срещу НАТО и Запада и по-екстремните метеорологични условия, ние като общество трябва да се подготвим за широк спектър от възможни събития", заяви министерството.
"Всички ние сме част от пълната готовност на Дания", каза на пресконференция Торстен Шак Педерсен, министър на устойчивостта и готовността.
В случай на криза всеки датчанин трябва да има готовност за 72 часа, каза той, препоръка, която правителството обяви през 2024 г.
Миналия септември неидентифицирани дронове прелетяха над няколко датски летища и авиобазата Скридструп, където украинските пилоти се обучават на изтребители F-16.
Датският премиер Мете Фредериксен (на снимката) заяви, че Русия представлява "заплаха за сигурността на Европа".
Източник: https://news.bg/

NYT: САЩ евакуират военен персонал от базите си в Катар и Бахрейн

The New York Times съобщава, че Съединените щати частично са изтеглили своя контингент от военни бази в Катар и Бахрейн.
От CNN съобщиха по-рано, че американската армия се готви да удари Иран този уикенд, но се изчаква финалното решение на президента Доналд Тръмп.
От Sky news заявиха, че Иран се подготвя за евентуалния американски военен удар докато преговорният процес все още продължава. Сателитни снимки показват, че се  работи усилено по укрепването на ядрените и отбранителните съоръжения. 
На 19 февруари стана ясно, че САЩ планират да изтеглят и остатаващите американски военни от Сирия. Според високопоставен представител на Белия дом, Дамаск е съгласен самостоятелно да поеме борбата с тероризма в рамките на страната, поради което американското присъствие "в такъв мащаб" вече не е необходимо.
Източник: https://www.focus-news.net/

Битката при Вердюн, която се превръща в синоним на войната

Битката при Вердюн, Франция е продължителна поредица от мащабни тежки сражения между германските и френските войски при фортовете на Вердюнската крепост по време на Първата световна война.
На 21 февруари 1916 г. в 7:15 сутринта германската армия започва да обстрелва фортовете и окопите с артилерийски огън.
Генерал Ерих фон Фалкенхайн, началник на Генералния щаб и главен стратег на Германия, се прицелва във френския град Вердюн заради позицията му на съюзническата линия. Дъгата около Вердюнския укрепен район се явява опора на цялата френска отбрана, поради което немското командване решава да атакува именно тази крепост.......Прочети още

Защо създателят на Енигма не взима и стотинка за своята машина

Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може да дава надежда, но ако искате да намерите решения на някои по-основни проблеми, тогава молбите най-вероятно ще се намалят за сметка на работата и изследванията. Поне в това вярват много от учените – атеисти, но пък нека не забравяме, че Нютон не само заявява, че всичко постигнато е благодарение на Бог, но и до последния си ден спазва някои от основните мирянски практики.
Историята на науката, тя може да е място, където остават само победителите. Веднага ще ви дадем пример: знаете ли кой е Алън Тюринг? Най-вероятно да, но в случай, че не сте запознати, това е така нареченият „Баща на компютъра“, макар и Джон Атанасов да е на друго мнение, също така е човекът, който успява да спечели войната, но ако не обръщаме внимание на полските учени, които разработват същата идея и компютър за разбиването на Енигма......Прочети още 

Военен календар

На 21 февруари 1857 година в Шумен е роден генерал-майор Андрей Блъсков (1857 – 1943).
Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) като куриер на революционните комитети в Габрово, Търново и Горна Оряховица. След поражението на въстанието емигрира в Русия и постъпва в Одеското пехотно юнкерско училище (21 октомври 1876).
Прекъсва обучението си (юли 1877), за да се включи в Руско-турската война като доброволец от 2-ра дружина на Българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик (младши лейтенант).
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884). През Сръбско-българската война (1885) командва 5-и пехотен дунавски полк и войските от централния участък на Сливнишката позиция. Подкрепя офицерите, извършили детронирането на княз Александър І (август 1886), поради което е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран (1887) и назначен за командир на дружина в 4-и пехотен плевенски полк, началник на Оперативното и на Мобилизационното отделение във Военното министерство.
От 1906 г. е в запаса. По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главно тилово управление. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 21 февруари 1890 година в Елена е роден генерал-майор Никифор Йорданов Никифоров (1890 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1909) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1919).
Служи в 12-и и 16-и пехотен полк и участва във войните за национално обединение (1912 – 1918). Заема длъжностите следовател във Военно-съдебната част (1922 – 1926), председател на военния съд в Русе (1926 – 1933), председател на Военно-касационния съд (1933-1934) и началник на Военно-съдебната служба (1934 – 1943). Член на Висшия военен съвет.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) се включва в разузнавателната група на д-р Александър Пеев и с кодовото название „Журин“ предава сведения на съветското военно разузнаване.
През 1943 г. е разкрит и уволнен от армията.

Галиполската операция: амбиция, трагедия и стратегическа катастрофа

В разгара на Първата световна война, когато окопите на Западния фронт поглъщат хиляди животи без решителен пробив, англо-френските сили на Антантата търсят нов начин да променят хода на конфликта. Погледите им се насочват към стратегическите проливи на Османската империя и по специално към тесния, но съдбоносен проход на Дарданелите, който свързва Средиземно море с Черно море.
Идеята изглежда смела и примамлива: бърз морски удар, превземане на Константинопол и изваждане на Турция от войната.
Вместо това обаче Галиполската кампания се превръща в едно от най-драматичните и болезнени поражения в историята на съюзническите сили на Антантата. Тази операция променя както военните стратегии и политическите съдби, така и националната памет на няколко народа.
Галиполската кампания, започната в началото на 1915 г. по време на Първата световна война, има за цел да открие нов фронт срещу Централните сили чрез превземането на Дарданелите и Константинопол......Прочети още

Започна подготовката на Международния военен турнир „Най-добър войн 2026“

Започна подготовката на Международния военен турнир „Най-добър войн 2026“ (Best warrior competition 2026), който се организира от Министерството на отбраната, Щаба на отбраната и Националния военен университет „Васил Левски“, съобщава Пресцентърът на МО. Той ще се проведе през юни в района на НВУ - Велико Търново и учебен полигон „Беляковец“, под патронажа на началника на отбраната. Целта на турнира е да бъдат тествани физическата издръжливост, тактическите умения и професионалната подготовка на военнослужещи от българската и от съюзни армии, както и да се популяризира военната професия. Неизменна част от проявата е и Денят на отворени врати в НВУ с показ на техника, въоръжение и демонстрация на бойни способности, ориентиран към младите хора и кариерното им развитие в редовете на Българската армия.
По време на първата планираща конференция за турнира, която се проведе от 17 до 19 февруари в НВУ, бяха обсъдени въпроси, свързани с цялостната концепция, с регламента на състезанието и съпътстващите прояви. Във форума, който премина под ръководството на полковник Стефан Маринов, помощник-началник на НВУ по подготовката, участваха представители на Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, Националната гвардия на щата Тенеси, видовете въоръжени сили, Централното военно окръжие и други структури, ангажирани с цялостния процес по подготовката и провеждането на турнира.
Международният военен турнир „Най-добър войн“ се проведе за първи път през лятото на 2025 г. в Националния военен университет. Тогава общо 12 отбора премериха сили в различни бойни приложни дисциплини, а динамиката на състезанието и впечатляващите демонстрации фокусираха общественото внимание към качествата и подготовката на военнослужещите и предимствата на военната професия
Източник: https://otbrana.com

Ще възстановяват военни паметници в Шуменска област

Община Шумен кандидатства пред Министерството на отбраната да получи средства за ремонт и възстановяване на два военни паметника на територията на общината. На заседание на областна комисия „Военни паметници“, водено от областния управител Катя Иванова, членовете на комисията одобриха предложението на общината. В него участва Радослав Симеонов, главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Радослав Симеонов.
Паметна плоча в село Мараш на двама загинали във Втората световна война е първото предложение на община Шумен. Част от плочата е счупена, има и обрушване на каменната основа и е необходимо да бъде заменена с нова, защото не подлежи на възстановяване. Необходимите средства са в размер на 1 478 евро.
Второто искане на общината е за паметна плоча на загиналите през Втората световна война в село Радко Димитриево. Плочата е с голяма пукнатина и трябва да бъде възстановена с нова. 1 468 евро е сумата, за която общината кандидатства за този обект.
До 28 февруари общините от областта могат да представят в Областна администрация Шумен  исканията си за финансиране за поддържане на военни паметници. След този срок предстои всички предложения на общините и исканията за финансиране да бъдат изпратени за одобрение в Министерството на отбраната.
Комисията прие предложението на община Хитрино за поставяне на нова паметна плоча с имената на загиналите жители на село Върбак във войните. Предстои изготвянето на проект и реализация на намерението, съобщават от Областната администрация.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Politico: Тръмп заплаши ЕС заради инициативата "Купувайте европейски оръжия"

Доналд Тръмп е заплашил с ответни мерки в случай, че Европейският съюз даде предимство на европейските производители на оръжие пред американските им колеги, според публикация на Politico. Според статията предупреждението е било изпратено от американското министерство на отбраната на Комисията за насърчаване на процеса на превъоръжаване на Европа.
"Съединените щати се противопоставят категорично на всяка промяна в директивата, която ще ограничи способността на американската индустрия да подкрепя или да участва по друг начин в доставките за националната отбрана на държавите-членки на ЕС“, гласи съобщението на Пентагонът, според европейското издание.
"Протекционистките и ексклузивни политики, които насилствено изтласкват американските компании от пазара — докато най-големите отбранителни компании в Европа продължават да се възползват в голяма степен от достъпа до пазара на САЩ — е погрешна тактика“, заявява Вашингтон.
Според медията тази позиция представлява парадокс в подхода на САЩ към Европа: Макар че правителството на Тръмп многократно е заявявало пред европейците, че иска те да поемат по-голямата част от конвенционалната отбрана на Стария континент, САЩ не искат това да стане за сметка на американските отбранителни компании.
Източник: https://www.focus-news.net/

Френският самолетоносач „Шарл де Гол“ започва мисия в Северния Атлантик и Балтийско море

Френският самолетоносач „Шарл де Гол“ започва мисия в Северния Атлантик и Балтийско море, обяви днес френското министерство на въоръжените сили. Тази мисия е в контекста на нестабилност заради Русия и заради апетитите на президента на САЩ Доналд Тръмп към Гренландия, предаде Франс прес.
Самолетоносачът и придружаващите го плавателни съдове трябва да пристигнат в Малмьо в Швеция на 25 февруари. Там ще останат няколко дни, което ще се случи за първи път, заяви шведското министерство на отбраната.
По време на това плаване френската самолетоносачна група ще участва в мисията „Балтийски страж“ на НАТО в Балтийско море. Тя е предназначена да осуети заплахи срещу подводната инфраструктура след прекъсване на кабели, за които се подозира, че са били организирани от Москва. Самолетоносачната група също така ще участва и в три натовски учения в Балтийско море.
Разполагането на самолетоносачната група на „Шарл де Гол“ в този регион е било предвидено отпреди НАТО да започне операцията си „Арктически страж“, чиято цел е да бъдат успокоени САЩ, които в даден момент бяха изкушени от анексирането на Гренландия, която е датска територия, отбелязва Франс прес.
В тази зона маневрират редовно руски подводници от Руския черноморски флот или от Руския балтийски флот.
Самолетоносачната група е съставена от самолетоносачът и неговите самолети, от няколко фрегати, кораб за презареждане и щурмова подводница. Освен значителния й оперативен капацитет групата също така е средство за стратегическа и дипломатическа комуникация.
Плавателни съдове от Италия, Испания, Нидерландия, Мароко, Великобритания, Дания, Норвегия и Германия ще подкрепят френската мисия, поясни министерството на въоръжените сили на Франция.
Източник: bta

Обмисля се създаването на европейска версия на разузнавателния съюз „Петте очи“, съобщи германският министър

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви днес, че се обмисля създаването на европейска версия на разузнавателния съюз „Петте очи“ на англоезичните страни, за да се отговори по-добре на заплахите, идващи от Русия, предаде Ройтерс.
По време на среща в Краков на министрите на отбраната от алианса на Петте, в които участват Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ, като на нея присъстваха и колегите на Писториус от Полша, Франция, Великобритания и Италия, той каза, че това е възможно и обсъжданията продължават.
„Какво можем да направим по-нататък? Един вариант би могъл да бъде да обмислим идеята за съвместна флота от танкери или многофункционална оперативна група, или дори европейска версия на „Петте очи“, заяви Писториус.
Миналата седмица канцлерът Фридрих Мерц заяви, че Берлин е започнал преговори с Франция за европейски потенциал за ядрено възпиране. Писториус изключи възможността страната му да придобие ядрени оръжия и заяви, че военната подкрепа за Франция ще бъде с конвенционални неядрени средства, дори и двете страни да започнат преговори за сътрудничество в областта.
Източник: bta

Вестник "Българска Армия", брой 7, 20 февруари, 2026 годинa (pdf)

Военен календар

На 20 февруари 1883 година в Габрово е роден генерал-полковник Дамян Велчев (1883 – 1954).
Завършва Военното училище в София (1903) и служи в пехотата.
През Балканската война (1912 – 1913) командва рота в 22-ри пехотен полк, а в Първата световна война (1915 – 1918) – дружина в същия полк. Участва в учредяването на Военния съюз (октомври 1919) и от 1922 г. членува в неговото ръководство. При управлението на БЗНС е уволнен от армията (1921 – 1923).
След военния преврат на 9 юни 1923 г. е помощник-началник (1923 – 1926) и началник на Военното училище (1927 – 1928). На 5 септември 1928 г. отново е уволнен, а през 1929 г. създава Тайния военен съюз.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) става член на Националния съвет на Отечествения фронт като представител на „Звено“ (1943).
От 9 септември 1944 до 25 септември 1946 г. заема длъжността министър на войната, а след това е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария (септември 1946 – октомври 1947). Отказва да се завърне и е лишен от българско поданство. Умира във Франция. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл., ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

40 години от старта на работата по станцията „Мир”

Преди точно 40 години, на 20 февруари 1986 г., на орбита е изстрелян първият модул на съветската орбитална станция „Мир”. Тя става първата многомодулна станция, на която се извършват дълговременни мисии.
Първият модул, който е известен като базов модул, се нарича „Мир”. Конструктивно той се базира на предишните две съветски станции „Салют-6” и „Салют-7”, но има вграден възел, към който могат да се скачват още пет модула.
„Мир” е изстрелян в 00,28 часа московско време, с ракета-носител „Протон-К”. Модулът е изведен успешно на орбита. Първият екипаж, който го посещава е в състав Леонид Кизим и Владимир Соловьов. Те се скачват със станцията на 14 март 1986 г. и остават на брода ѝ почти 125 денонощия.
Първият модул, който се скачва с „Мир” след изстрелването ѝ, става „Квант-1” през март 1987 г. През ноември 1989 г. е добавен още един модул – „Квант-2”. Модулът „Кристалл” се скачва през май 1990 г., последван от „Спектр” през май 1995 г. и „Природа” през април 1996 г.
Общо 104 човека от 12 страни минават през станцията „Мир” между 1986 и 2000 г. Между тях е и българинът Александър Александров, който работи на станцията през юни 1988 г.
Американската космическа совалка се скачва с „Мир“ седем пъти между 1995 и 1998 г.
На „Мир” е проведен рекордния престой на Валерий Поляков, който остава на орбита в продължение на 437 денонощия. Този рекорд все още не е подобрен.
В края на 90-те години на миналия век, когато вече е взето решението за строежа на Международната космическа станция, ентусиазмът за поддръжката на „Мир“ рязко намалява. Русия няма пари да я поддържа и няма реалистична частна алтернатива за финансирането ѝ. Отделно, тя изначално е проектирана да остане на орбита около пет години, като техническото ѝ състояние непрекъснато се влошава. Затова през януари 2001 г. е взето решение тя да бъде свалена от орбита.
Станцията е изведена от орбита на 23 март 2001 г., като останките ѝ се разбиват в Тихия океан. - Още Космос

76 години от вдигането на флага на ескадрения миноносец „Георги Димитров“

Преди 76 години - на 20 февруари 1950 г. в Севастопол (това в СССР) е вдигнат българският военноморски флаг на ескадрения миноносец „Озорной“, който в България получава името „Георги Димитров“. Дали тогава неговият първи командир капитан ІІ ранг (по-късно адмирал) Иван Добрев или някой друг от първия екипаж си е мислил, че и след 76 години този ескадрен миноносец ще остане най-големият боен кораб в историята на България? Едва ли. Тогава те са имали много по-важни задачи по усвояването на бойна техника, която в по-голямото си количество дотогава е непозната за българските военни моряци.
И днес периодично припламва въпросът дали извеждането на „Георги Димитров“ от строя (1960 г.), превръщането му в учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и бракуването му през 1963 г. не е било преждевременно. Ако тръгнем от простата аритметика, ще излезе, че: ескадреният миноносец има четири 130 мм оръдия (по две в кула), две 85 мм оръдия (в една кула), шест единични 37 мм автоматични оръдия, две двустволни 12,7 мм картечници ДШК, два тритръбни 533 мм торпедни апарата, два бомбомета, стелажи за 12 подводни бомби и два параванни трала. Получените последователно през 1957 и 1958 г. два стражеви кораба проект 50 (НАТО-клас „Рига“) имат общо шест 100 мм оръдия, четири сдвоени 37 мм зенитни оръдия, два тритръбни 533 мм торпедни......Прочети още

Швеция обеща още 1,2 млрд. евро военна помощ за Украйна

Швеция обeща днес да предостави военна помощ за Украйна в размер на 12,9 милиарда крони (около 1,2 милиарда евро), която ще включва противовъздушна отбрана, дронове, ракети с голям обсег и боеприпаси, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 
Най-голямата част от пакета с помощи е за купуването на новопроизведено оборудване за противовъздушна отбрана с малък обсег на стойност 406 милиона евро, съобщи правителството в изявление. 
Заедно с пакета, който е част от рамка от 3,76 милиарда евро за 2026 г., военната подкрепа на Швеция за Украйна от началото на руската инвазия през 2022 г. възлиза на 9,7 милиарда евро, заяви шведският министърът на отбраната Пол Йонсон на пресконференция. „Фокусът е ясен: новопроизведени системи за противовъздушна отбрана, средства с голям обсег и боеприпаси, за да се отговори на най-неотложните оперативни нужди на Украйна“, заяви той в платформата „Екс“. 
Двудневните мирни преговори в Женева между Украйна и Русия приключиха вчера без пробив.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че е недоволен от резултата, докато Вашингтон съобщи за „значителен напредък“.
Отделно днес Стокхолм заяви, че планира да предостави гаранции на Световната банка за заем от около 235 милиона евро за Украйна.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Иран и Русия проведоха съвместни военноморски учения в Оманския залив на фона на нарастващото напрежение в региона

Иран и Русия проведоха днес съвместни военноморски учения в Оманския залив в северната част на Индийския океан на фона на нарастващото напрежение в региона, предаде ДПА, като се позова на иранската информационна агенция ИСНА.
В учението край южното крайбрежие на Иран е участвал и Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), се посочва в съобщението.
През последните седмици САЩ многократно повдигнаха въпроса за възможността от подновяване на военните действия срещу Иран, въпреки че в Швейцария тази седмица се състоя вторият кръг от непреките преговори по ядрената програма на Техеран.
Военноморските сили на КГИР вече проведоха военни учения в северозападната част на Ормузкия проток в понеделник, като изстреляха ракети по цели в залива, за да покажат готовността си за евентуални атаки от страна на САЩ.
Части от протока – един от най-важните международни морски пътища – бяха затворени за корабоплаване по съображения за сигурност за няколко часа в началото на седмицата.
Анализатори разглеждат настоящите учения като демонстрация на сила от страна на Техеран, като подкрепата на Москва вероятно има за цел да действа като възпиращ ход.
За днес са планирани и ракетни тестове в няколко южни части на страната.
Източник: bta

Полша е способна да минира своята граница в рамките на 48 часа след оттеглянето си от Отавската конвенция, заяви полският премиер Туск

Оттеглянето на Полша от Отавската конвенция означава, че тя ще може да разположи противопехотни мини по източната си граница в рамките на 48 часа, заяви премиерът Доналд Туск днес – малко преди денонсирането на договора официално да влезе в сила, предаде Ройтерс.
В момент, когато повечето европейски съседи на Русия, освен Норвегия, се оттеглят от споразумението, което забранява производството и употребата на противопехотни мини, Полша планира да ги разположи като част от проекта си „Източен щит“, за да подсигури границите си с Беларус и руския ексклав Калининград.
„Сега приключваме изготвянето на този проект за миниране, който е от критично значение за нашата сигурност, за сигурността на нашата територия и граници“, заяви Туск на пресконференция.
През декември полският вицепремиер Павел Залевски заяви, че страната му ще възобнови производството на противопехотни мини за първи път от края на Студената война, за да ги разположи по източната си граница, както и за потенциален износ за Украйна.
Полша започна процеса по оттегляне от Отавската конвенция през август и денонсирането на договора официално ще влезе в сила след шестмесечен период, който изтича утре, отбелязва Ройтерс.
Източник: bta

Около 3000 военнослужещи на НАТО участваха в учение за морски десант в Северна Германия

Около 3000 военнослужещи на НАТО взеха участие в мащабно учение по морски десант по крайбрежието на Германия, на фона на напрежението с Русия, предаде Франс прес.
В маневрите, проведени в района на Путлос край Балтийско море, участваха испански бойни водолази, турски специализирани части за десант от море на суша, военноморски сили и хеликоптери за подпомагане по въздух. Целта на тренировката беше бързо овладяване на плацдарм и разполагане на съюзнически сили при кризисна ситуация.
Германският министър на отбраната Борис Писториус, който наблюдаваше учението, заяви, че „ситуацията със сигурността в Балтийско море се е влошила драстично“ заради руски „хибридни заплахи“.
Според Писториус учението демонстрира, че алиансът остава „обединен, оперативен и сериозен“ по отношение на възпирането.
В случай на извънредно положение, Силите за бързо реагиране на НАТО трябва да могат да мобилизират 40 000 войници в рамките на десет дни.
Учението в Путлос е част от по-широка серия маневри на алианса, провеждани от януари до март с участието на около 10 000 военни от 11 държави членки. В конкретната операция не участват американски сили, което германската страна обясни с „обичайната ротация“ между съюзниците, а не с политически фактори или напрежението около Гренландия.
По данни на НАТО в рамките на учението са били задействани 15 кораба, бойни водолази, техника за десант от море на суша и хеликоптери за подсигуряване на десанта.
Източник: bta

Разногласията между Франция и Германия "торпилират" две от най-важните военни програми на Европа

Две от най-амбициозните отбранителни проекти на Европа — изтребителят от следващо поколение NGF и разузнавателният дрон Eurodrone, са изправени пред сериозна криза, а зад провала им стоят едни и същи участници и едни и същи неразрешени противоречия.
Преговорите между Airbus и Dassault за следващата фаза на програмата за изтребителя от следващо поколение (NGF) в рамките на европейската програма FCAS са на практика замразени. Източник на Breaking Defense от индустрията коментира, че провалът "почти сигурно" предстои.
След приключването на Фаза 1B през април, без договореност за Фаза 2, програмата е обречена. Срещите между Берлин и Париж за разрешаване на спора относно лидерството и разпределението на работата търпят закъснения, а политическите противоречия се оказват "по-трудни, отколкото изглеждат на пръв поглед".
Най-вероятният изход е раздялата: Германия и Испания да разработят свой изтребител, а Франция — собствен. Това би направило FCAS "по-устойчива" рамка за споделяне на технологии, тъй като изискванията на трите въоръжени сили винаги са се разминавали — Париж залага на самолет, способен да действа от самолетоносач, докато Берлин търси машина за въздушно превъзходство.
По абсолютно същия начин преди 40 години Франция се отказа от Eurofighter и си разработи Rafale - след години съвместна работа по програмата.
На фона на тези перспективи Белгия реагира остро: "Лудост е. Три различни самолета е твърде скъпо. По-добре е да има една голяма програма", заяви белгийският министър на отбраната Тео Франкен, напомняйки, че Италия, Великобритания и Япония вече разработват собствена платформа по програмата GCAP.
Паралелно с това Франция изглежда готова да се оттегли и от Eurodrone — съвместния дрон проект с Германия, Италия и Испания, чиято прогнозна стойност е 7,3 милиарда долара. Програмата, стартирала още през 2015 г., е съпътствана от закъснения и раздути разходи: първият полет е отложен от 2024 за 2027 г., а едва наскоро бе завършен критичният преглед на конструкцията — цели десет години след старта.
Освен тайминга, съмнителна е и бойната приложимост на 13-тонния дрон: в съвременните условия той би представлявал лесна мишена за противовъздушна отбрана, а нишата на ударните дронове тип Reaper все повече се запълва от по-леки и маневрени системи.
Възможността да остава във въздуха дълго време може да го направи полезен за патрулиране или далечно радарно наблюдение, но въпросът е дали след 2030 г., когато се очаква бойното му разгръщане, той ще е все още актуален. Освен това и при патрулните системи вече има по-евтини варианти - включително военната версия на Black Swan на българската компания Dronamics.
Не без значение е, че Франция е изразявала резерви към Eurodrone още от 2019 г., критикувайки германските технически условия и определяйки дрона като твърде тежък за износ. Оттеглянето й изглежда предрешено и от факта, че Париж вече пренасочва средства към собствения си проект Aarok.
Двата провала разкриват системен проблем: европейското отбранително сътрудничество се задушава от национални интереси и индустриални амбиции в момент, когато континентът има нужда от точно обратното.
Източник: https://money.bg/

Руската ракетна система С-400 „Триумф“: Технологичен щит, който плаши западните военни стратези

С-400 „Триумф“ е водещата руска зенитно-ракетна система (ЗРК) с голям обсег. Проектирана за противодействие на самолети, крилати ракети и балистични ракети, С-400 е не толкова единична ракета, колкото интегрирана архитектура за противовъздушна отбрана, предназначена да попречи на противника да постигне въздушно превъзходство над големи територии, пише The National Interest.
Разработена от „Алмаз-Антей“ като наследник на остарялото семейство С-300, С-400 влезе на въоръжение в Русия през 2007 г. Създадена, за да модернизира съветската доктрина за многоетажна противовъздушна отбрана, С-400 наблягаше на удължения обсег, поразяване на множество цели и подобрена радарна дискриминация. 
Функционално, С-400 е проектирана да служи като гръбнак на руската стратегия A2/AD. Основните компоненти на С-400 са радарът за привличане на вниманието 91N6E Big Bird; радарът за бой 92N6E Grave Stone, командно-контролната машина, множество транспортно-монтиращи и пускови установки (TEL) - всички предлагащи опционална интеграция със системи за точкова отбрана Pantsir, батареи S-300 и радари за ранно предупреждение. С-400 работи като част от по-широка интегрирана система за противовъздушна отбрана (IADS) и споделя данни за насочване между подразделенията; С-400 може да координира атаките в множество височинни диапазони. 
С-400 може да използва различни типове ракети на различни обсеги. Ракетата 40Н6 е теоретично точна до 400 километра, докато семейството 48Н6 удължава този обсег с допълнителни 250 километра. 9М96Е2 достига само 120 километра, но е оптимизирана за маневриране на цели, което дава на руските противовъздушни системи опция за по-къс обсег за точкова отбрана. Системата може да проследява десетки цели едновременно и да атакува множество цели едновременно. С-400 е проектирана да противодейства на бомбардировачи на голяма височина, нисколетящи крилати ракети и заплахи от балистични ракети. 
С-400 позволява на Русия да създаде балони A2/AD за предотвратяване на достъп/ограничаване на достъпа до зоната. Това защитава столиците, военните бази и стратегическата инфраструктура, принуждавайки противниците да летят по-ниско и да се отдалечават по-далеч и да използват високоточни боеприпаси с голям обсег. Практическите последици от присъствието на С-400 са, че те променят планирането на полетите за самолетите на НАТО, насърчавайки използването на стелт платформи, оръжия за дистанционна борба и електронна война. 
Силните страни на С-400 включват голям обсег на откриване, опции за многослойни ракети, мобилност и психологическо възпиране. Но системата не е перфектна – и реалните характеристики варират в зависимост от обучението на операторите; С-400 е уязвима към операции SEAD/DEAD, електронна война и атаки с насищане. И разбира се, самолетите-невидимки усложняват характеристиките на С-400. 
Износът за Китай, Индия и Турция е оказал значително геополитическо въздействие. В Китай С-400 е подобрил крайбрежната противовъздушна отбрана и поддържа A2/AD в Източнокитайско и Южнокитайско море. В Индия С-400 е разположен близо до границите с Китай и Пакистан, укрепвайки многослойната отбрана, но усложнявайки отношенията между САЩ и Индия. А турските С-400 все още не са въведени в експлоатация, но така или иначе са предизвикали санкции по CAATSA, създавайки опасения за оперативната съвместимост на НАТО. 
В продължаващата война в Украйна , С-400 демонстрира начина, по който противовъздушната отбрана може да оформи бойното пространство, но също така, че системите са уязвими, ако бъдат разкрити. Използването от Украйна на западни оръжия за дистанционна отбрана показва, че многослойните системи могат да бъдат деградирани. 
Стратегически, С-400 символизира износния лост на Русия в отбраната и разширява руското влияние чрез зависимост от хардуер. Системата също така усложнява планирането на западните въздушни сили, принуждавайки противниците към по-скъпи кампании за потискане. 
В обобщение, С-400 е усъвършенствана система за противовъздушна отбрана с голям обсег, която засилва дълбочината на отбраната. Тя не прави въздушното пространство непроницаемо, но повишава цената на навлизането. Стратегическата стойност на системата се състои във възпирането, отблъскването и експортното влияние, а не в неуязвимостта. - Още за С-400
Източник: https://trud.bg/

Европа продължава с поръчките на F-35 въпреки притесненията от критична зависимост от САЩ

Белгия се готви да поръча нови 11 броя изтребители F-35, въпреки опасенията за създаване на критична зависимост за поддръжката от САЩ, пише Defence Express. Новата заявка е част от плановете на страната за превъоръжаване на бойната авиация именно с машините от пето поколение на Lockheed Martin.
Решението за закупуване беше обвързано с изричното изискване самолетите да се сглобяват в базата на американската компания в Италия. Там се произвеждат и машините за италианските и холандските военно-въздушни сили. Ако поръчката бъде финализирана, белгийските ВВС ще притежават 45 изтребителя F-35.
Самолетът от пето поколение ще замени 50 броя F-16, които в момента са на въоръжение в белгийската армия, до 2028 година. Към момента Белгия официално разполага с 11 F-35, но осем от тях все още се намират в Съединените щати за обучение на пилоти и наземен персонал.
Притеснение за страната будят освен удължените срокове за доставка, така и непрекъснато увеличаващите се цени. За първата партида от 34 изтребителя Брюксел е заплатил общо 4.5 милиарда евро, а шест години по-късно цената за 11 броя ще бъде 2 милиарда евро.
Основателни са и опасенията за зависимост от Съединените щати по отношение на ремонта, поддръжката, обновяването на софтуера. Още повече след заявленията на Доналд Тръмп, че Европа сама трябва да се погрижи за сигурността си и заплахите САЩ се откажат от ангажимента си към НАТО. 
Въпреки това Германия също обмисля да закупи нови 35 броя изтребители F-35, след като стана ясно, че е възможен провал на общия с Франция проект за създаване на съвременен европейски изтребител. Така Германия ще допълни закупените през 2022 година 35 американски самолета, които трябва да бъдат доставени по-късно през тази година. - Още за F-35
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 19 февруари 1861 година в Шумен е роден генерал от пехотата Рачо Петров (1861 – 1942).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 19-а пехотна шуменска (1879 – 1880), 11-а пехотна орханийска дружина (1880; 1884-1885), 5-а пехотна тетевенска дружина (1883 – 1884) и в щаба на 1-ва пехотна бригада (март – септември 1885). След Съединението (6 септември 1885) е началник на Щаба на армията (9 септември 1885 – 29 юни 1887).
По време на Сръбско-българската война (1885) застъпва идеята за решителен отпор на противника при Сливница. Като началник на временно формирания Източен отдел (17 февруари 1887) ръководи военнополевия съд, осъдил на смърт организаторите на офицерските бунтове в Силистра и Русе (16 – 19 февруари 1887). От 29 юни до 20 август 1887 г. е военен министър, а след това – отново началник на Генералния щаб (23 октомври 1887 – 15 април 1894).
В следващите години изпълнява длъжността военен министър (15 април 1894 – 17 ноември 1896) и извършва структурни промени в министерството и Генералния щаб. На 17 ноември 1896 г. преминава в запаса и се включва в политическия живот на страната.
През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Търново-Сейменския укрепен пункт. В Междусъюзническата война (1913) командва 3-а армия. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като губернатор на Македонската военноинспекционна област (1915 – 1916) и офицер от Щаба на действащата армия (1916 – 1917), след което е уволнен (12 май 1917).
За заслугите му към българската войска е повишен в чин генерал от пехотата (6 май 1936). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст.

Руските Су-35 и Су-30 се въоръжават с нови ракети

Руските изтребители Су-35 и Су-30СМ2 все по-често се въоръжават с ракети ''въздух-въздух'' Р-37М. Техният обхват достига 320 км и значително надвишава възможностите на предишните ракети Р-77-1. Това заяви експертът Джъстин Бронк от Кралския институт за обединени служби, пише Business Insider.
Според него, преди ракетите Р-37М (по класификация на НАТО - RS-AA-13.) са били използвани главно на прехващачи МиГ-31. Сега обаче те редовно се инсталират на изтребители Су-35С, които Русия счита за ключови самолети за постигане на въздушно превъзходство.
Основни характеристики:
 - Максимална далечина на изстрелване - повече от 300 км;
 - Скорост на полета - 6M;
 - Скорост на полета на поразените цели - 2500 км/ч;
 - Дължина на ракетата - 4,2 м;
 - Диаметър на фюзелажа - 0,38 м;
 - Стартово тегло - 600 кг;
 - Тегло на бойната глава - 60 кг;
 - Система за насочване - инерционна с радиокорекция и активно радарно насочване в крайната траектория.
Експертът отбелязва, че интеграцията на тези ракети с наземни системи за противовъздушна отбрана увеличава сложността на въздушните операции за западните военновъздушни сили.
Освен това, бойният опит, натрупан от руските пилоти по време на войната срещу Украйна, е повишил нивото на тяхната подготовка и потенциалната им ефективност в бъдещи конфликти.
Въпреки загубата на някои самолети по време на пълномащабно нахлуване, той изчислява, че Русия в момента разполага с около 135-140 изтребителя. Дългият обсег на ракетите Р-37М и интеграцията им със системите за противовъздушна отбрана правят тези самолети значителен фактор в потенциални конфликти, особено при взаимодействие "въздух-земя".
Същевременно експертът подчерта, че западните страни запазват значително предимство във въздуха, но новите руски възможности значително усложняват тактическата ситуация за НАТО.
Заплахата от сблъсък между НАТО и Русия
Припомняме, че наскоро генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Русия ще остане заплаха за целия Алианс дори в случай на мирно споразумение с Украйна.
Няколко дни по-рано той отбеляза също, че НАТО е способен да спечели евентуална конфронтация с Русия, ако Москва реши да атакува блока сега.
В същото време редица западни представители смятат, че Русия може би се готви за конфликт с НАТО и въпросът за евентуална атака е едва през следващите години. По-специално, министърът на отбраната на Холандия Рубен Брекелманс признава, че подобна заплаха може да се материализира до 2030 г.
Германското военно командване също предположи, че е възможно потенциално руско нападение срещу страните от Алианса в рамките на следващите 2-3 години, като една от ключовите зони на риск може да бъде Германия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Парламентът ратифицира договори в интерес на отбраната

Парламентът одобри на две четения в едно заседание два законопроекта - за ратифициране на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-AAL „Придобиване на мобилна ракетна (NSM) система за брегова отбрана (CDS) и свързаните с нея оборудване, резервни части, обучение и свързаната с тях поддръжка” и на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-LBR „Мултифункционална система за разпространение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързаната с нея поддръжка и оборудване“, съобщава БТА. Вносител е Министерският съвет. Договорите са изготвени в изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси” и съобразно изискванията на Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби, се казва в мотивите на вносителя. С реализирането им Военноморските сили (ВМС) ще разширят обхвата на изпълняваните задачи в национален и колективен формат, изграждайки нови способности за възпиране и отбрана в морските пространства на Република България. Същевременно се създават условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на ВМС към колективната отбрана на Алианса, се посочва в аргументите на Министерския съвет. Системата на САЩ за предоставяне на американски отбранителни продукти, услуги и обучение за партньорски държави е процес, чийто гарант по изпълнението на договорите от американска страна се явява правителството на САЩ. Двата договора са разработени и съобразени със законодателство на САЩ, което регулира и тяхното изпълнение.
Димчо Димчев от „Възраждане“ подчерта, че договорите ще влязат в сила след превода на първоначалните вноски от българска страна. Защо няма доверие от страна на САЩ към вас, попита той мнозинството. 
Красимира Катинчарова обяви, че „Величие“ няма да подкрепят ратификацията по принципни причини. Не може правителство в оставка на 12 февруари да внася този законопроект за ратифициране в НС, не знам какви са му ангажиментите, посочи тя. Не е приемливо НС, на което му остава малко, да бъде „гуменият печат" на това споразумение, посочи депутатът.
Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС), председател на комисията по отбрана, обясни на Катинчарова, че има решение на Народното събрание, с което то задължава МС да сключи този договор.
Източник: https://otbrana.com/

Шумен посрещна военнослужещи от операция на НАТО в Косово

Тържествен ритуал по официалното посрещане на военно формирование от Въоръжените сили на Република България от състава на Регионално командване „Запад“, взел участие в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово – KFOR, се проведе днес, 18 февруари, в Шумен. На официалното посрещане присъстваха командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, заместник-командирът на Съвместното командване на силите (СКС) флотилен адмирал Галин Манев, представители на държавната и местната власт, командири на военни формирования от област Шумен, представители на патриотични организации, съобщава Пресцентърът на МО.
„За тези шест месеца вие бяхте дипломати в униформа, бяхте военнослужещи, които подпомагахте сигурността в региона. Изпълнихте задачите достойно и това е очевидно, когато виждам всички пред себе си. Изпълнихте задачите си с висока дисциплина. Защитихте българската униформа, флага на ръкава и на гърдите ви, защитихте името на Българската армия и Сухопътните войски, за което ви благодаря“, каза в приветствието си към личния състав на контингента командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. Военнослужещите бяха поздравени и от заместник-кмета на Шумен Даниела Савчева, която изрази признателност за тяхната служба. Със заповеди на министъра на отбраната Атанас Запрянов, командира на СКС генерал-майор Станимир Христов, командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков и командира на 5-то бригадно командване полковник Иван Вълев бяха наградени военнослужещи във връзка с отлично изпълнение на служебните задължения и висок професионализъм по време на мисията.
Източник: https://otbrana.com/

За първи път: Китай изпреварва САЩ в строежа на атомни подводници

През последните пет години Китай изпреварва Съединените щати по брой построени атомни подводници. Промяната в лидерството в този отрасъл е отбелязан в доклад на Международния институт за аналитични изследвания IISS.
От 2021 до 2025 година Китай е спуснал на вода 10 подводници, а САЩ – 7, се отбелязва още в доклада. Данните в него се позовават на сателитни снимки, тъй като Пекин не съобщава официално броя на военната си техника.
От началото на 2025 година Китай разполага с 12 атомни подводници, а за да постигне това, са били разширени строителните мощности в Хулудао в северната част на страната. Най-малко две от новопостроените подводни кораби са от типа 094, които могат да носят балистични ракети с ядрени бойни глави.
Според анализаторите качеството на китайските подводници може да не е като на западните конкуренти, но преимуществото в броя им може да се окаже бъдещ проблем.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 18 февруари 1861 година в Калофер е роден генерал от пехотата Никола Иванов (1861 – 1940).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1885). Служи във 2-ра (1879 – 1882) и 1-ва пехотна пловдивска дружина (1885) на Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Търновосейменския отряд и офицер за поръчки при Централната колона на Западния корпус в настъплението към Пирот (14 – 15 ноември 1885). Последователно заема длъжностите флигел адютант на княз Александър І (1886), началник на отделение във Военното министерство (1887 – 1888), командир на 10-и пехотен (1888 – 1889) и 4-и конен полк (1890 – 1891), помощник-началник (1891 – 1894) и началник на Генералния щаб (10 май 1894 – 29 ноември 1896).
Като военен министър (29 ноември 1896 – 18 януари 1899) въоръжава българската войска със съвременни скорострелни оръдия, извършва ново военнотериториално разделение на страната (1898) и въвежда бригадната организация (1899). След освобождаването на министерския пост е назначен за командир на 4-а пехотна преславска дивизия (1899 – 1903), на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903 – 1906) и началник на 2-ра военноинспекционна област (1907 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва 2-ра армия при обсадата и атаката на Одринската крепост. На 8 август 1913 г. преминава в запаса. За големите му заслуги към българската армия е произведен в чин генерал от пехотата (6 май 1936).
Автор на „Записки по стратегия“ (1894), „Балканската война 1912-1913 г. Ч. І-ІІ“ (1924 – 1925) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

На 18 февруари 1865 година в с. Широка лъка, Смолянско, е роден генерал-лейтенант Калин Найденов (1865 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1885) и Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1891). Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на 6-а полубатарея от 1-ви артилерийски полк. Служи като адютант в 1-ви (1886) и 3-и артилерийски полк (1887 – 1888).
След завръщането си от Торино е командирован в Германия, Франция и Англия за запознаване с производството на артилерийски материали и доставка на оръжия (1892 – 1893). През 1894 – 1895 г. командва батарея в 4-и артилерийски полк и едновременно с това преподава във Военното училище.
Последователно заема длъжностите началник на Софийския артилерийски арсенал (1895 – 1899), командир на отделение в 4-и артилерийски полк (1899 – 1901), началник на Техническото отделение в Артилерийската инспекция (1901 – 1908) и командир на 2-ри артилерийски полк (1908 – 1912). В Балканската война (1912 – 1913) е помощник-началник на артилерията при Щаба на Действащата армия, а от 1913 до 1915 г. – инспектор на артилерията.
Има големи заслуги за развитието на българската артилерия в организационно, материално-техническо и учебно отношение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е министър на войната (21 септември 1915 – 21 юни 1918), а след освобождаването му – генерал за особени поръчки (25 юни –септември 1918). На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“.
Автор на „Кратък очерк за съвременното състояние на полската артилерия в армиите на главните европейски държави“ (1888), „Правила за престрелка и стрелба в артилерията“ (1889), „Ръководство по артилерия. Ч. І-ІІ“ (1889 – 1891) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл.

На 18 февруари 1873 година в София е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) (1837 – 1873) – гениален идеолог, организатор и ръководител на българската национална революция.
На 3 март 1862 г. Левски постъпва в Първа българска легия и получава ценни военни знания, необходими за бъдещата му революционна дейност. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Участва във Втора българска легия (1867 – 1868) и разширява знанията си по военно дело.
При създаването на Вътрешната революционна организация прилага конспиративни методи на работа. Разработва основните принципи на въстаническата въоръжена стратегия и тактика и с идеите си за революционно освобождение на България изпреварва с десетилетия своето време.
Заловен на 26 декември 1872 г. от турската полиция в с. Къкрина, Ловешко, осъден на смърт и обесен. Остава завинаги в българската история с безсмъртието на своите прозрения.

************

Апостолът е пример за лидер с отговорност за решенията и делата си.....

На тази дата през 1942 г. загадъчно потъва френската подводница ”Сюркуф”

В нощта на 18 срещу 19 февруари 1942 г. френската подводница "Сюркуф" потъва загадъчно в Атлантическия океан, на север от Панамския канал. Загиват 126 души.
По това време тя е най-големият плавателен съд в света от този клас и бързият край на нейната военна история е изпълнен с неясноти и конспирации.
Подводницата носи името на френския корсар Робер Сюркуф. Пусната е на вода още през 1929 г., а през 1934 г. е приета на служба във военноморския флот..........Прочети още

НИК 421 отплава за Варна

Очаква се днес научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) да отплава от Антарктида.  След като прие група от учени и логистици на борда, корабът ще отплава обратно към Варна, предаде БТА. По време на прехода НИК 421 ще посети Комодоро Ривадавия, Аржентина, където ще бъде посрещнат от българската общност.
На българската антарктическа база продължават логистичните дейности, като се очаква през следващия месец да бъдат осъществени още научни проекти, включително съвместно с португалски учени.
Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
Източник: https://www.maritime.bg/

Полша иска от чуждестранните отбранителни компании да инвестират в страната, за да продават

Полша има послание към чуждестранните компании, които се интересуват от плана на страната за разходи за отбрана на стойност 1 трлн. злоти (281 млрд. долара) – „Ако искате да продавате тук, инвестирайте тук“.
Заместник-министърът на държавните активи Конрад Голота, който отговаря за надзора на отбранителната индустрия, коментира пред Bloomberg News, че най-населената страна на източния фланг на НАТО и съсед на Украйна няма да се съгласи просто да бъде домакин на производствени линии.
„Нуждаем се от трансфер на технологии“, посочва той в интервю. „Трябва да бъдем част от международната верига на доставки“, подчертава зам.-министърът.
Промяната в приоритетите следва засилващите се критики, че страната харчи по-голямата част от бюджета си за отбрана за закупуване на чуждестранно оборудване – главно от САЩ и Южна Корея, а местните производители нямат полза от това.
Полша увеличава военните разходи заради войната на Русия в Украйна и сега отделя близо 5% от икономическото си производство за отбрана, едно от най-високите нива сред членките на Организацията на Северноатлантическия договор.
През следващите пет години страната ще похарчи 1 трлн. злоти за отбрана, без да се броят 44-те млрд. евро финансиране от програмата SAFE на Европейския съюз (ЕС), казва Голота.
Полша е в идеална позиция да привлече най-големите отбранителни компании в света, според Голота. Страната не е основен производител на въоръжение, следователно не е конкурент на глобални фирми като Германия, Великобритания или Франция.  Същевременно редица отбранителни и високотехнологични предприятия движат сериозна част от икономиката ѝ.
Местната оръжейна индустрия, фокусирана около държавния холдинг Polska Grupa Zbrojeniowa SA, се нуждае от финансиране и ноу-хау, за да отговори по-добре на нарастващите военни нужди на Полша, както и да се разшири в чужбина, според Голота.
В последните години покупките на американско оборудване от Полша, често без реципрочни инвестиционни сделки, обичайни в индустрията, се разглеждаха като „вид такса за сигурност“, която страната плащаше, за да остане под американския чадър за сигурност, казва Голота. От друга страна, този подход превърна страната в „наивен“ клиент, добавя той.
Промяната в тактиката на правителството е свързана с промяната на фокуса на европейските държави, които укрепват отбранителната си индустрия, отчасти в отговор на исканията на американския президент Доналд Тръмп континентът да плаща повече за сигурността си и да поеме военните разходи на Украйна.
Планът SAFE на стойност 150 млрд. евро е предназначен да насърчи съвместните обществени поръчки и индустриалното сътрудничество между страните членки на ЕС. След като тази програма започне да функционира, „бариерата за навлизане ще стане много висока“, казва Голота.
PGZ, държавният холдинг, който обединява около 70 компании, произвеждащи всичко – от боеприпаси до съвременни военни системи, вероятно ще се превърне в един от основните бенефициенти на SAFE.
Този месец конгломератът подписа споразумение с чешката отбранителна група CSG NV за съвместно производство на система за бързо полагане на отбранителни минни полета. Той произвежда мобилни комуникационни центрове за произведените в САЩ батареи за противовъздушна отбрана Patriot и има мобилна сателитна разузнавателна платформа с полско-финландския стартъп Iceye Oy.
Други сделки също са в процес на разработка, посочва Голота.
„Само няколко държави могат да предложат такъв обхват на сътрудничество“, коментира Голота. „Въпросът е дали сте готови да играете по новите правила. Ако да, добре дошли сте тук. Ако не, ще работим с някой друг“, заключава той.
Източник: https://www.investor.bg/

Нидерландски министър обяви, че софтуерът на изтребителите F-35 може да бъде "разблокиран", за да бъдат интегрирани европейски оръжия

Нидерландският министър на отбраната Гис Туинман заявява, че "точно като iPhone" американският изтребител F-35 може да бъде технически "разблокиран", което би позволило софтуерът да бъде модифициран, за да се премахнат американските ограничения и да се интегрират европейски оръжия по-бързо. В интервю за нидерландската радиостанция BNR Туинман посочва, че както при смартфоните, самолетът F-35 може да бъде "отключен", за да се премахнат ограниченията, наложени от американския софтуер, което би позволило по-бързото му оборудване с европейски.
"Ще ви разкрия нещо, което никога не би трябвало да споменавам, но все пак ще го направя: точно като iPhone, F-35 може да бъде "отключен“, кпосочва той.
Терминът "отключване" се отнася до модифицирането на компютърни системи с цел премахване на ограниченията на производителя и разширяване на функционалността. Туинман, който ще напусне поста си следващия понеделник, когато новото правителство в страната встъпи в длъжност, допълва, че интегрирането на европейски оръжия в F-35 – самолети, които също са част от Кралските въздушни сили на Нидерландия – е твърде бавно поради контрола на САЩ върху софтуера на самолетите. Нидерландия участва в разработването на F-35 и инвестира в програмата.
Изказването на Туинман бе отразено от американската военна преса и разпространено в социалните медии, което предизвика критики заради тона и съдържанието на изявлението.
Патрик Болдер, експерт по отбрана в Центъра за стратегически изследвания в Хага и пенсиониран подполковник от ВВС, определя изявленията като "непредумислени“ и обяснява пред BNR, че F-35 зависи от няколко системи под контрола на САЩ, включително логистика, така че този проблем не се ограничава до един-единствен софтуерен компонент. Освен това той предупреждава, че е рисковано да се създават напрежения в отношенията с доставчика, от когото Нидерландия зависи за военно оборудване, и припомня, че страната е участвала в разработването на F-35 и е била един от първите съюзници, които са го закупили от Вашингтон.
Болдер обаче подчертава, че основният проблем в дебата е реален: зависимостта на Европа от САЩ в областта на отбраната е голяма и според него европейските партньори трябва да търсят по-голяма автономност и да настояват за интегриране на собствените си оръжейни системи в самолети като F-35.
Източник: https://www.focus-news.net/

По време на война Народното военно училище приема името на Васил Левски

На 19 февруари България отбелязва годишнината от гибелта на Васил Левски – Апостола на свободата, обесен през 1873 г. край София.  За утре от 10 часа е поканата на началника на Военна академия „Георги С. Раковски“ генерал-майор Стайко Прокопиев за възпоменателна  церемония пред паметника на Апостола в парка на военното учебно заведение.
Заповедта на министъра на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев  Народното военно училище да има за свой патрон възрожденеца – революционер и да се назовава НАРОДНО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛЪ ЛЕВСКИ“ е от 18 февруари 1945 г., бе публикувана в профила на Държавния военен архив – Велико Търново. Доста показателно е времето на отдаването на заповедта. От една страна то се свързва с гибелта на Васил Левски. От друга – Българската ария е на фронта в Унгария, прегрупирана е в 6 дивизии в навечерието на Дравската епопея. Няма съмнение, че заповедта е стигнала до там и е изиграла своята роля за повдигане на бойния дух.
„Бъдещите бойни водачи на народната ни войска, израстнали и живели всред днешна свободна и демократична България, не бава да останат без светли образи пред очите си, образи, които да ги ръководят като пътеводна звезда в тяхната подготовка и бъдеща самостоятелна ръководна дейност всред войската“, се посочва в заповедта. И по-нататък “ Идеалният образ, който възпитаниците на Народното военно училище, бъдещите бойни водачи на Родната войска, биха могли да имат за свой патрон – духовна опора и вдъхновител при тяхната подготовка и бъдеща служба на народа  е възрожденецът ВАСИЛЪ ЛЕВСКИ – апостол на свободата , вдъхновен будител на народните души към правда и борба срещу тиранията, отличен организатор, упорит, безстрашен, хладнокръвен и смел народен борец, поради което заповядвам  за в бъдеще Народното военно училище да има за свой патрон възрожденеца – революционер и да се насовава НАРОДНО ВОЕННО УЛИЛИЩЕ „ВАСИЛЪ ЛЕВСКИ“.
Благодаря на Държавния военен архив – Велико Търново, за връщането в историята на военното ни образование и да припомня една новина от преди 10 години. На 26 ноември 2016 г.бе открит нов паметник на Апостола на свободата на България – Васил Левски в присъствието на президента на България Росен Плевнелиев, кмета на София Йорданка Фандъкова. Паметникът е разположен в двора на парка на Военната академия. Инициативата на военно-патриотични организации и съюзи беше подкрепена от Столична община и родолюбиви българи и организации. Президентът на България Росен Плевнелиев изнесе приветствено слово.  Скулптор на паметника е Красимир Ангелов, а архитект - Венцислав Йочколовски. С решение на Столичния общински съвет е прието създаването на паметника в парка на Военната академия, част от който беше предоставена от Министерството на отбраната за управление на Столичната община. В инициативния комитет за издигане на паметник на Апостола на Свободата са Комитета на випуските на НВУ "Васил Левски", Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и други родолюбиви сдружения и организации.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Саудитска Арабия ще закупи четири базови патрулни самолета C-27J MPA

На 16 февруари 2026 г. италианската компания Leonardo обяви за сключен договор за доставка на Министерството на отбраната на Саудитска Арабия на четири патрулни самолета C-27J MPA (Maritime Patrol Aircraft), явяващи се специализиран патрулен вариант на добре познатия двудвигателен турбовитлов военнотранспортен самолет Leonardo C-27J Spartan.

Американският хедж фонд Third Point купува дял в една от най-големите испански компании от отбранителния сектор?

Американският хедж фонд Third Point е купил дял в испанската оръжейна компания Indra и подкрепя плана на председателя си да придобие по-малкия конкурент Escribano Mechanical & Engineering. Това съобщи пред Reuters източник от сектора, запознат с въпроса.
Представител на Indra отказа коментар относно покупката от Third Point, за която първо съобщи Bloomberg - позовавайки се на писмо, изпратено до Борда на директорите на Indra и холдинговата група Sepi, която управлява 28%-ния дял на държавата в компанията.
Представител на Sepi също засега отказа коментар пред Reuters.
Потенциалното придобиване на Escribano Mechanical & Engineering, собственост на председателя на Indra Анхел Ескрибано и брат му Хавиер (на снимката), предизвика напрежение сред някои акционери на Indra, обезпокоени от конфликт на интереси.
Главният изпълнителен директор на Third Point, Дан Льоб написа в писмото си до Indra и Sepi, че категорично подкрепя плана за придобиване на EM&E, разглеждайки го като "уникална възможност за създаване на шампион в испанския сектор на отбраната", съобщи Bloomberg.
Сделката се случва в момент, когато Indra се опитва да се утвърди като една от основните европейски компании в областта на отбраната и сигурността.
През ноември 2023 г. JPMorgan придоби 10,6% дял в компанията Indra, като тогава стана вторият по големина акционер след испанската държава.
Източник: https://money.bg/

Ветерани от САЩ и Холандия пазят небето над Киев с F-16

Ескадрила от пенсионирани пилоти от САЩ и Холандия пазят небето над Киев с изтребителите F-16 от руски ракети и дронове. В състава на пилотите има и украинци, пише Intelligence Online.
По данни на изданието ескадрилата е формирана през последните няколко седмици при изключителна секретност. В групата пилоти има американски специалисти с огромен боен опит в Афганистан и Близкия Изток.
От Холандия са привлечени специалисти, преминали обучения в най-елитните европейски школи по въздушен бой, които специализират в изучаването на съвременните тактики за прехващане и високо технологична война във въздуха.
Intelligence Online уточнява, че западните пилоти са подписали договори за шест месеца и нямат официални звания в украинската армия. Изтребителите F-16 се използват за патрулиране с максимално широкообхватно радарно покритие за ранно известяване, а също така и за сваляне на ракети и дронове.
Източник: https://www.focus-news.net/

Как СССР създава подводницата “Акула”

Последната подводница от проект 941, известна още като „Акула“, е изведена от руския флот. Знамето беше спуснато на тежкия стратегически ракетен крайцер „Дмитрий Донской“. Какво беше уникалното в тези най-големи подводници в историята, за какво и колко справедливо бяха критикувани и какъв урок може да даде тяхното създаване на руския флот днес?
Това бяха уникални и противоречиви кораби. Някои казват много лоши неща за тях, „победата на технологията над здравия разум“, „водоноски“ (заради огромните баластни резервоари). Други се чудят на техния размер, тъй като те са най-големите подводници в историята.........Прочети още

Военен календар

На 17 февруари 1897 година в с. Бабек, Пловдивско, е роден генерал-лейтенант Банко (Боню) Пиронков (1897 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1917) и служи в артилерията. От 1941 г. командва 6-и дивизионен артилерийски полк. На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дивизия, с която воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945).

По време на Брегалнишко-Струмишката операция на Четвърта армия (15 октомври – 14 ноември 1944 г.) 33-ти пехотен свищовски полк е спрян пред височините „Голак“ и „Горица“ от отбраняващата се с голямо количество огневи средства немска бойна група „Брунс“ (3 ноември 1944). Упоритата съпротива на противника за удържане района на Щип разколебава настъпващите пехотни дружини, които са поведени в атака лично от командира на дивизията.
По време на ожесточения бой полковник Пиронков е ранен смъртоносно и на 17 ноември 1944 г. умира без да дойде в съзнание. Посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант и награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

Революционната гвардия започна военни учения в Ормузкия проток, съобщи иранската държавна телевизия

Революционната гвардия, идеологическата армия на Ислямската република Иран, започна военни учения в стратегическия Ормузки проток, предадоха Франс прес и Ройтерс, като се позоваха на иранската държавна телевизия.
Това се случва ден преди началото на нов кръг преговори със САЩ за ядрената програма на Техеран, които ще се състоят в Женева с посредничеството на оманския султан Хайтам бин Тарик Ал Саид.
Целта на учението, наречено „Умен контрол над Ормузкия проток“, е да провери боеготовността на Гвардията „при потенциални заплахи за сигурността и отбраната“ в Ормузкия проток, съобщи иранската държавна телевизия; продължителността на маневрите не се уточнява. По-рано САЩ засилиха присъствието на военноморските си сили в Залива.
Иран многократно е заплашвал да блокира Ормузкия проток, който е ключов морски път, по който преминава около 20% от световния петрол.  
Ученията ще се състоят „в Персийския залив и Оманско море“ и ще ги ръководи командирът на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) генерал-майор Мохамад Пакпур, съобщи държавната телевизия.
Иран и САЩ, врагове от четири десетилетия, подновиха преговорите в Оман на 6 февруари, първите откакто през юни Израел започна 12-дневна война с Иран, към която за кратко се присъединиха и САЩ, като бомбардираха ирански ядрени обекти.
Двете страни преговаряха и през пролетта на 2025 г., но разговорите останаха в застой, особено по въпроса за обогатяването на уран.
Американският президент Доналд Тръмп, който настоява Иран да сключи споразумение, разположи в региона значителни военни сили, които той описа като „армада“.
През януари той изпрати в Залива самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ и ескадрени миноносци с управляеми ракети на борда, а в петък заяви, че втори самолетоносач – „Джералд Форд“, ще отплава за Близкия изток „много скоро“.
Източник: bta

Стармър: Великобритания трябва бързо да увеличи разходите си за отбрана

Британският премиер Кийр Стармър заяви днес, че правителството трябва бързо да увеличи разходите за отбрана. По този начин той отговори на молбата на журналист да коментира репортаж на BBC, който съобщава, че британското правителство обмисля ускорено увеличение на разходите за отбрана до три процента от БВП, съобщи Reuters.
"Трябва да се засилим... Трябва да действаме по-бързо (по отношение на разходите за отбрана).
"Очевидно вече сме поели ангажименти... но това не включва само суми за отбрана“, подчертава Стармър.
BBC съобщи по-рано, позовавайки се на източници, че Стармър обмисля значително увеличение на военните разходи на страната и че помощниците на британския премиер сега разглеждат предложения за постигане на целта за изразходване на три процента от БВП за отбрана до края на настоящия парламентарен мандат, който може да продължи до 2029 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Украйна е получила 4,4 милиона боеприпаса с голям калибър по чешката инициатива

Украйна е получила общо 4,4 милиона боеприпаса с голям калибър чрез международна инициатива, координирана от Чехия, съобщи президентът Петер Павел в интервю за новинарския сайт odkryto.cz.
Схемата обединява чешки държавни служители и отбранителни компании, които издирват по света 155-милиметрови и други артилерийски снаряди, закупуват ги и ги доставят на Киев със средства от донори като Германия, Дания, Нидерландия и други партньори.
"От стартирането си инициативата е донесла около 4,4 милиона бройки боеприпаси с голям калибър в Украйна", отбеляза Павел, бивш високопоставен представител на НАТО. "Без този резерв от боеприпаси, въоръжените сили на Украйна не биха могли ефективно да водят отбрана."
По думите му, близо 2 милиона снаряда са били доставени само през миналата година - малко над оценката на НАТО от декември за 1,8 милиона.
Инициативата беше поставена под въпрос след идването на власт на новото чешко правителство, водено от популистката партия ANO на премиера Андрей Бабиш, в коалиция с проруската крайнодясна Социалдемократическа партия. Кабинетът първоначално обмисляше да се оттегли от схемата, но след натиск от страна на Павел и съюзниците му се съгласи тя да продължи, макар и без национално финансиране за бъдещи покупки.
Чешки официални представители посочват, че през последните две години донорите са осигурили милиарди евро за програмата. Въпреки това финансирането остава недостатъчно. Представител на НАТО заяви миналата седмица, че поетите ангажименти възлизат на около 1,4 милиарда евро при цел от 5 милиарда евро, което налага търсенето на допълнителни средства.
Източник: https://news.bg/

Полският президент заяви, че страната му се нуждае от свои собствени ядрени оръжия

Полша трябва да има своя собствена програма за ядрени оръжия, предвид заплахата, която Русия представлява за страната, заяви полският президент Карол Навроцки, цитиран от ДПА.
Навроцки каза вчера в интервю за „Полсатнюз“, че „пътят към полски ядрени способности – с цялото ми уважение към международните регулации – е път, по който трябва да поемем“.
Десният президент е и върховен главнокомандващ на полската армия. Източноевропейската страна граничи с Украйна, която се отбранява след пълномащабната руска инвазия преди почти четири години, както и с поддържащия приятелски отношения с Русия Беларус.
Тъй като Полша директно граничи с въоръжен конфликт, сигурността на страната трябва да бъде укрепена с програма за ядрени оръжия, заяви Навроцки. Той не можа да посочи кога би могла да започне подобна програма.
В отговор на въпрос дали се опасява от руската реакция на подобен ход, полският президент каза: „Русия може да реагира агресивно на всичко“.
Полша, която членува както в ЕС, така и в НАТО, е един от най-близките съюзници на Украйна във военно и политическо отношение.
С тази своя инициатива Навроцки стига по-далеч от предшественика си Анджей Дуда, който заяви през 2024 г., че страната е готова в нея да бъдат разположени американски ядрени оръжия по силата на инициативата на НАТО за т. нар. ядрено споделяне, ако това е необходимо.
НАТО тогава заяви, че не се планира разширяване на разполагането на ядрени оръжия.
САЩ от десетилетия разполагат ядрени оръжия в няколко европейски страни по силата на инициативата за ядрено споделяне. Няма официална информация за тяхното местоположение, но се смята, че оръжията са разположени в Германия, Нидерландия, Белгия, Италия и Турция.
Източник: bta

Индия купува руски ракети за 1 милиард долара

Комитетът по военни покупки към Министерство на отбраната на Индия одобри ускорено закупуване от Русия на общо 288 ракети за зенитно-ракетния комплекс С-400 "Триумф". Те са на стойност 100 милиарда рупии (1 милиард долара), пише изданието Hindustan Times, позовавайки се на свои източници.
По-конкретно, поръчката ще включва 120 ракети с обхват от 40 км и 168 ракети с обхват от 150 до 400 км.
Индийското Министерство на отбраната призна необходимостта от закупуване на ракети за зенитно - ракетния комплекс С-400, за да се попълнят резервите от това оръжие. Тези ракети се използваха широко за неутрализиране на пакистански изтребители, разузнавателни самолети и дронове по време на проведената през май 2025 г. индийска военна операция "Синдур".
Освен това, Министерството на отбраната на Индия е одобрило и едногодишен договор с Русия за техническо обслужване на комплексите С-400, които са на въоръжение в армията на страната с най-многобройното население в света. В рамките на този договор, Русия ще създаде в Индия и център за обслужване и ремонт на тези зенитно-ракетни комплекси.
Индийските военновъздушни сили (ВВС) предлагат да закупят от Русия допълнително пет комплекси С-400, както и зенитно-ракетни системи с малък обсег на действие "Панцир", за интегриране в националната система за противовъздушна отбрана, съобщиха още източниците на Hindustan Times.
През 2018 г. Индия подписа споразумение за закупуване на пет зенитно-ракетни комплекси С-400 за общата сума от 5,43 милиарда долара. Първата получена от Русия ракетна система "Триумф", беше разположена в щата Пенджаб на границата с Пакистан.
Източник: https://money.bg/

Русия тества на фронта копия на HIMARS

Руските медии активно разпространяват информация за новата реактивна система за залпов огън, като заявяват, че тя се използва на фронта и я сравняват със западните модели, пише Defense Express.
Руски канали в Telegram разпространиха информация за РСЗО "Сарма“, способна да поразява цели на разстояние до 120 км.
Твърди се, че установката се използва по принципа "изстрелял – напуснал позицията“, което съответства на тактиката на така наречените мобилни оръдия.
Също така се съобщава за началото на изпитанията на системата директно в зоната на военните действия.
Руската страна сравнява "Сарма“ с американската система HIMARS, подчертавайки наличието на шест направляващи и сходна концепция за бързо разгръщане и оттегляне.
Отделно се говори за използването на 300-мм ракети с обсег до 120 км, докато стандартните 227-мм боеприпаси GMLRS за HIMARS имат радиус 70-80 км.
При това от 2024 г. за HIMARS се произвеждат ракети ER-GMLRS с обхват до 150 км, което надвишава обявените показатели на "Сарма“.
По-рано в РФ споменаваха за планове да увеличат обхвата на своята система до 200 км, но няма потвърждение за това.
Проект "Сарма“ се определя като продължение на експерименталната РСЗВ 9А52-4 "Кама“ на шаси КамАЗ-63501, представена за първи път още през 2007 г.
За разработката на обновената версия е съобщено през 2023 г., но засега няма данни за стартирането на серийното производство.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша разположи батальон в Сувалкския коридор

Нова военна част на полските въоръжени сили, 16-ти разузнавателен батальон, е разположена в източна Полша, в Сувалкския коридор, предава Интерфакс, като се позовава на съобщение на радиостанция RMF24.
"Новата част, подчинена на 16-та Поморска механизирана дивизия, е призвана да стане "очите и ушите" на полската армия на източния фланг на НАТО, като значително укрепи разузнавателните възможности и сигурността на източната граница на Полша", се посочва в съобщение.
Решението за създаване на батальона е взето от министъра на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш през октомври 2023 г. Мястото на разполагането му е село Конечки в община Елк, Варминско-Мазурско воеводство. Новият казармен комплекс се намира в т.нар. Сувалкски коридор – територия между Беларус и Калининградска област с дължина по-малко от 100 км, през която Литва се свързва с основната територия на Европейския съюз.
Източник: https://www.focus-news.net/

На този ден преди 66 години започва околосветското плаване на американската ядрена подводница „Тритон”

На 16 февруари 1960 г. американската атомна подводница „Тритон” (Triton) предприема своето подводно околосветско плаване (операция Sandblast), като повтаря маршрута на флотилията на Фернандо Магелан.
Подводницата „Тритон” е единствената американска подводница с два ядрени реактора. Проектирана е като подводница за радиолокационен дозор, след това е преоборудвана като многоцелева. В момента на постъпването й в строя през 1959 г. това е най-голямата и скъпа ($109 млн., вкл. ядреното гориво) подводница в света.
Проектирането на подводници за радиолокационен обзор (SSRN) започва точно в средата на 1950-те години. Окончателните й тактико-технически данни са следните: водоизместимост - 6000 т. в надводно и 7800 т. в подводно положение; дължина – 136 м., въоръжение – 6 торпедни апарата 533 мм.; максимална скорост – надводна 30 възела и подводна 27 възела; екипаж – 172 души; има трикоординатен радар за засичане и определяне на ракетни траектории.
Това е най-дългата подводница в американския флот до 1979 г., когато е спусната на вода подводницата „Охайо”.
Сумарната мощност на двигателна установка достига 34 000 к. с., но при ходовите изпитания развива мощност от 45 000 к.с. Първият командир на подводницата капитан 1 ранг Едуард Бич твърди, че в случай на нужда може да достигне 60 000 к.с. Всеки двигател върти отделен гребен винт.
„Тритон” притежава най-голямата в американския флот надстройка – 21 м. дължина и 7 м. височина, в която се намира трикоординатният радар в неактивен режим.
Отначало е предвидено да бъдат построени 8 подводници от типа на „Тритон”. Но с нарастване на стойността им от проектната цена 78 млн. на 109 млн. долара строителството е отказано.
„Тритон” е спуснат на вода на 19 август 1958 г. в присъствието на 35 000 гости. На 1 февруари 1959 г. подводницата е въведена в състава на флота.
Околосветското плаване
По време на своето изпитателно плаване „Тритон” за първи път в историята извършва подводно пътешествие около света. На 16 февруари 1960 г. „Тритон” навлиза в Северния Атлантик, а 9 дни по-късно доближава скалите св. Петър и Павел между Бразилия и бреговете на Западна Африка, откъдето започва историческото си плаване.
Оставайки в подводно положение от излизането си от базата Гротън, „Тритон” се отправя към нос Хорн и заобикаля южния край на Америка. Тук недалеч от Монтивидео (Уругвай) поводницата изплава принудително на 6 март, за да предаде заболял матрос на крайцера „Мекон”.
Подводницата пресича Тихия океан, отминава Филипините и Индонезия, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра Надежда и на 25 април победно се връща в началната точка на пътешествието. На 10 май „Тритон” се прибира в базата си Гротън, щат Кънектикът.
Значение на плаването
От политическа гледна точка околосветското плаване на „Тритон” повишава международния престиж на САЩ. От военна гледна точка то демонстрира огромната автономност и висока подводна скорост на атомните подводници от първото поколение. По време на плаването подводницата събира и океанографски данни.
За това плаване подводницата е удостоена с благодарност от президента, а Едуард Бич лично получава от ръцете на Дуайт Айзенхауер орден „Legion of Merit”.
Известният американски историк Берн Дибнер отбелязва важността на операция Sandblast в исторически контекст: „Епохалното достижение на Магелан е великолепно продължено от „Тритон” през 1960 г. Както и пътешествието на Магелан, пътешествието на „Тритон” създаде нова философска концепция. То показа, че хората с месеци могат да живеят и да работят на дълбочина в океана. Доказано е, че новите източници на енергия позволяват на 8000-тонния кораб без дозареждане да извърши околосветско плаване. Демонстрирано е, че изкуството на наблюдението, навигацията, комуникациите и управлението са доведени до такива предели, че пътешествието под вода е възможно с голяма точност.”
За времето на околосветското плаване от 24 февруари до 24 април 1960 г. подводницата изминава 26 723 морски мили (49 438 км.) за 60 дни и 21 часа със средна скорост 18 възела (33,3 км/ч), като четири пъти пресича екватора.
Общият път, изминат от „Тритон” за 84 дни и 19 часа изпитателно плаване, съставлява 36 335 морски мили, от които 83 дни и 9 часа (98%) и 35 980 мили (99%) са под вода.
Вестник „Ню Йорк Таймс” описва околосветското плаване на „Тритон” като „триумф на човешката доблест и технически опит, подвиг, който може да се оцени като още една ярка победа на САЩ в завоюването на морето”.
Съдбата на "Тритон"
През 1962 г., с началото на производството на самолета за далечно радиолокационно откриване WF-2 Tracer, функцията на радиолокационен дозор става неактуална, подводницата е преоборудвана в многоцелева и през 1964 г. става флагман на атлантическите подводни сили.
В 1969 г. „Тритон” първа от атомните подводници е изведена от състава на флота. До 1993 г. тя се намира на стоянката на резервния флот в Норфолк, независимо, че е извадена от военноморския регистър още през 1986 г.
През 1993 г. подводницата е избуксирана в корабостроителницата Пюджет Саунд и се нарежда в редицата за нарязване по програма за утилизация на атомни кораби и подводници. На 1 октомври 2007 г. „Тритон” застава на дока за утилизация, която е завършена на 30 ноември 2009 г.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Военен календар

На 16 февруари 1857 година в Свищов е роден генерал-майор Иван Попов (1857 – 1925).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 15-а пехотна свищовска дружина (1879 – 1884) и като ротен командир в 3-и пехотен бдински полк (1884 – 1885).
В навечерието на Сръбско-българската война (1885) командва 3-и пехотен бдински (13 – 21 септември 1885) и 1-ви пехотен софийски полк (21 септември – 6 октомври 1885).
На 6 октомври с. г. е назначен за командир на 4-а дружина от 2-ри пехотен струмски полк, с която участва в бойните действия на Сливнишката позиция и в общото настъпление към Цариброд и Пирот.
След войната последователно заема длъжностите командир на 22-ри пехотен тракийски, 8-и пехотен приморски и 17-и пехотен доростолски полк, командир на бригада в 5-а, 7-а и 9-а пехотна дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) поема командването на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия и воюва при Гечкенли, Селиолу, Лозенград и Чаталджа. От май 1913 г. е командир на 1-ва пехотна дивизия, а от юни 1913 г. – на 13-а пехотна дивизия в състава на 3-а армия.
В хода на бойните действия по време на Междусъюзническата война (1913) става началник на дясното крило на 3-а армия. След войната преминава в запаса (1913).
Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 16 февруари 1886 година в с. Шипка, Казанлъшко, е роден художникът Станьо Стаматов (1886 – 1963).
Завършва живопис в Рисувалното училище в София (1911) при проф. Иван Мърквичка и специализира в Германия (1925, 1927) и Франция (1926).
Изминал бойния път на 23-ти пехотен шипченски полк в Балканските войни (1912 – 1913) художникът създава колекция от акварели – „Нощен поход“, Двубой“, „Ранени при Одрин“, „Към бойната линия“ и др. С влизането на България в Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран в 23-ти пехотен полк, а от юни 1917 г. – назначен за военен художник на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
В творбите му от фронта („Атака“, „Отбиване на френско нападение на гара Кенали“, „Мостът на Струга“, „Нощен поход“ и др.) отрицанието на войната е еднозначно и болката е всепоглъщаща. Националният военноисторически музей притежава 54 негови графики и акварели и 4 живописни платна с изключителна художествена и историческа стойност.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.