Архив - от 16 до 28 февруари

Обявени са конкурси за вакантни войнишки длъжности във военни формирования

Актуалните конкурси за вакантни войнишки длъжности дават нови възможности на желаещите да упражняват професията „военнослужещ“. През март чрез структурите на Централното военно окръжие (ЦВО) може да се подават заявления и документи за участие в конкурсите, обявени от Военноморските сили (ВМС), Военновъздушните сили (ВВС), Съвместното командване на силите (СКС).
Във ВМС са обявени 95 вакантни длъжности за матроси (войници) във военните формирования във Варна, Бургас, Каменар, Приселци и др. Те са за водолази, разузнавачи, боцман, мотористи, механици, шофьори, техници, пожарникари и др. Срокът за подаване на заявления е 1 март, а конкурсите ще се проведат по график, определен от командира на ВМС във формированията.
Във ВВС са обявени 88 вакантни длъжности за войници за приемане на военна служба във военните формирования в Граф Игнатиево, Божурище, Безмер, Черноморец и др. Сред вакантните длъжности са авиомеханик, електромеханик, специалист по кибер защита, радиомеханик, шофьори, оператори и др.
Конкурсите за ВВС ще се проведат от 5 до 30 юни. Срокът за подаване на заявления и необходимите документи е 7 април.
В СКС са обявени 14 вакантни длъжности за войници във военни формирования от състава на командването. Кандидатите подават заявления и документи до 24 март. Конкурсът ще се проведе от 24 до 28 април във военно формирование 28 860 - Горна Малина.
Кандидатите за вакантните войнишки длъжности е необходимо да отговарят на изискванията на чл. 141, ал. 1 и ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Сред изискванията към тях са да са годни за военна служба; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; да нямат друго гражданство; да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и др. Съгласно закона, те не трябва да са по-възрастни от 40 години. За всички обявени позиции се изисква минимум завършено средно образование.
Конкурсите са на три етапа - изпит по физическа подготовка, тест за обща култура и събеседване. При равен бал по-напред се класира кандидат, изпълняващ длъжност в доброволния резерв.
********
Военната служба дава възможност за развитие на способности, които могат да се придобият единствено в армията. Професията военнослужещ предлага основно и допълнително месечно възнаграждение; основен и допълнителен платен годишен отпуск; специално обучение (включително парашутна, водолазна, алпийска подготовка); стрелба с различни видове оръжия; управление на специална военна техника; езиково обучение и/или последващо обучение във висши военни училища; възможност за кариерно развитие; възможност за ведомствено жилище или квартирни пари; ползване на почивни бази на Министерството на отбраната; използване на оборудвани спортни бази и др.
Източник: https://www.mod.bg/

ВВС на България и САЩ участваха в съвместна тренировка

Военновъздушните сили на Република България съвместно с Военновъздушните сили на САЩ проведоха тренировка за симулиранo поразяване на цели.
Изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево в края на миналата седмица осигуриха прикритие и въздушно пространство за действие на бомбардировачите B-52 Stratofortress – част от Bomber Task Force 23-2, понастоящем базирани във военновъздушната база Морон в Испания.
Мисиите на Bomber Task Force са рутинни операции по целия свят, които демонстрират ангажимента на САЩ за колективна отбрана като участват в съвместни операции и учения с партньори и съюзници.
Съвместната тренировка осигури ценна възможност за надграждане на подготовката на българските пилоти и потвърди готовността на Военновъздушните сили на Република България да противодействат решително на всякакви военни заплахи.
С действията на Военновъздушните си сили Република България потвърди своята ангажираност към колективната отбрана на НАТО и демонстрира непоколебима решимост да даде своя принос за гарантиране на сигурност и стабилност в региона.
Източник: https://www.mod.bg/

Френските военни бази в Африка ще бъдат стопанисвани съвместно със страните домакини

Френският президент Еманюел Макрон каза днес, че страната му ще сложи край на практиката да има постоянни военни бази в Африка, предаде Ройтерс.
Макрон е обявил това на пресконференция броени дни преди да потегли на обиколка в няколко африкански държави, посочва БТА.
Франция няма да затвори базите си, но те ще бъдат “африканизирани” и ще служат за тренировки. Освен това Франция ще стопанисва тези бази съвместно със съответните страни, обясни Макрон.
“Базите в сегашния си вид са наследство от миналото”, каза френският президент, който в сряда заминава на обиколка в Габон, Ангола, Демократична република Конго (преди Заир) и Република Конго.
Той добави, че ще има значителни съкращения във френския военен персонал, но повишаване на усилията за предоставяне на обучение и военно оборудване.
Няма да позволя Франция да се превърне в “идеалната изкупителна жертва” в Африка, даде да се разбере Макрон.
Някои африкански страни критикуват по-конкретно Франция, че не е успяла да се справи с ислямистките бунтовници в региона Сахел, отбелязва Ройтерс.
Макрон заяви, че отказва да бъде въвлечен в излязлото от мода съперничество между световните сили за контрол над Африка.
Той определи руската частна военна компания “Вагнер” като “застраховка живот на провалените режими в Африка”.
Африканските страни в крайна сметка ще спрат да се обръщат за помощ към “Вагнер”, след като осъзнаят, че тя носи със себе си само нещастие, прогнозира Макрон.
Той каза още, че ще продължи да работи за укрепване на отношенията на Франция както с Алжир, така и с Мароко, отвъд настоящата полемика с тези страни, предаде Франс прес.
“Ще продължим напред, периодът не е най-добрият, но това няма да ме спре”, заяви френският президент. Той разкритикува онези, които “се опитват да подчертават трудностите”, а що се отнася конкретно до Алжир, каза, че Франция има интерес от това, което ще доведе до помирение.
Френският президент обяви също така, че нов закон ще продължи процеса на връщане на откраднати произведения на изкуството на африканските държави, които настояват за връщането им.
Законопроектът ще бъде внесен през следващите седмици във френския парламент от министъра на културата и ще позволи да се установи методологията и критериите, с които да се процедира в тези случаи, поясни той.
Източник: bnr.bg

Украйна ще стане член на НАТО, но в дългосрочна перспектива, каза Столтенберг

Украйна ще стане член на НАТО, но "в дългосрочна перспектива", каза днес генералният секретар на Северноатлантическия пакт, към който тази воюваща с Русия страна иска да се присъедини, предаде Франс прес.
"Страните от НАТО са съгласни, че Украйна трябва да стане член на алианса, но в същото време това е дългосрочна перспектива", заяви Йенс Столтенберг по време на посещение във Финландия, като призова да се изгради "рамка", която да предотврати Украйна да бъде атакувана отново в бъдеще.
Влизането на Украйна в НАТО е абсолютна червена линия за Москва, която привежда като аргумент рисковете, свързани с такава интеграция, за да оправдае своята инвазия.
„Въпросът сега е да гарантираме, че Украйна ще остане независима и суверенна държава и за това трябва да подкрепим Украйна“, каза на пресконференция Столтенберг.
"Войната на президента Путин в Украйна продължава и няма признаци, че той променя плановете си. Той иска да контролира Украйна и не се готви за мир, а за продължаване на войната", посочи генералният секретар на пакта.
„Също така трябва да изработим рамки, които да гарантират, че президентът Путин и Русия няма отново да нахлуят в Украйна“, каза той на съвместна пресконференция с финландската премиерка Сана Марин.
По думите на генералния секретар на НАТО освен това е "дошло времето" Анкара и Будапеща да ратифицират присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.
Турция и Унгария са единствените от 30-те членки на НАТО, които не са ратифицирали протоколите за присъединяване на тези две северноевропейски страни, които искат заради руската инвазия в Украйна да сложат край на десетилетното си на необвързване с военни съюзи.
„Както Финландия, така и Швеция изпълниха това, което обещаха в тристранното си споразумение с Турция миналия юни в Мадрид“, отбеляза Столтенберг.
Анкара блокира преди всичко присъединяването на Швеция и планира да ратифицира само протокола за присъединяване на Финландия.
За Унгария, която трябва да ратифицира протоколите през март, Столтенберг каза, че се надява "скоро" на зелена светлина от нейна страна.
Източник: https://www.bta.bg/

От утре влиза в сила новата наредба за курсовете за военнослужещи и цивилни служители

В днешния брой на Държавен вестник е публикувана Наредба на министъра на отбраната за условията и реда за разработване и планиране на курсове, кандидатстване и обучение на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в курсове, провеждани във военните академии, висшите военни училища, професионалните сержантски (старшински) колежи и в чуждестранни образователни институции. Тя влиза в сила от утре, т.е. от 1 март 2023 г.  Старата, която е от 2010 г. и е променяна четири пъти, е отменена.
Документът осигурява изпълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили, съгласно който военнослужещите могат да се обучават в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификация. Зачисляването в курсовете, се посочва в наредбата, се извършва със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. Ежегодно, е записано в нея, до 20 февруари министърът на отбраната със своя заповед, по предложение на структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната, издава Регистър на курсовете през следващата календарна година,
За постигане на определените в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. параметри в направление „Хората в отбраната“ и заложените цели в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. в направление „Образование, наука и обучение“, има раздел, който регламентира интегрирането на допълнителна професионална подготовка в учебните планове на специалностите „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ от професионално направление „Военно дело“.
С новата наредба се създава ред за кандидатстване, подбор и обучение на военнослужещите и цивилните служители в курсове, провеждани във военните академии, висшите военни училища и професионалните сержантски (старшински) колежи и в чуждестранни образователни институции. Регламентиран е редът за организиране на процеса по повишаване на квалификацията на военнослужещите и цивилните служители, определени да заемат или заемащи длъжности в задгранични представителства, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.
Определени са условията и редът за кандидатстване на офицерските кандидати и сержантите (старшините) в курс за придобиване на професионална квалификация по „Военно дело“. В отделен раздел са регламентирани планирането и финансирането на разходите за придобиване и повишаване на квалификацията и преквалификацията на военнослужещите и цивилните служители.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Подводницата пионер на руския флот

Въпреки, че подводницата Project 705 Lira е добре известна с качествата си на западния свят, то тя е най-популярна с ролята си във филма „На лов за Червения октомври“. “The National Interest” ни припомня, че този клас подводници са оставили сериозна наследство и извън големия екран.
Бъдещето на руския флот от подводници е далеч по-автоматизирано от сегашните прототипи, продължавайки една тенденция от края на 70-те години. Неин пионер беше класът ударни подводници Project 705 Lira.
Докато съдовете от клас Алфа бяха неуспешен опит в много отношения, новият клас бързи подводници станаха пионери в много иновативни технологии. Техните титанови корпуси им дадоха възможност да развиват скорост до 45 възла. Според някои специалист те могат да се гмуркат на дълбочина от 400 метра. В същото време подводниците са сравнително малки, като имат водоизместимост от 3200 тона.
Подводницата въвежда и други две ключови нововъведения. Едната беше един много компактен ядрен реактор, охлаждащ се от течен метал, способен да генерира огромни количества енергия. Използвани са основно два вида реактори: OK-550 и BM-40. И двата произвеждат около 155MW енергия. Резултатът от това беше развиването на сериозна скорост, за сметка на доста сериозен шум.
Другата голяма иновация в клас Lira е автоматизацията, което позволи ограничаване на броя на екипажа.
Подводницата е използвана в продължение на 20 години. Технологията на тези подводници по-късно проправи пътя за Sierra (Project 945) и клас Akula (Project 971Shchuka-B). В крайна сметка се стигна до Project-885 клас Ясен. В момента клас Ясен има екипаж от 90 души. Този брой обаче ще се намалява с разработването на новите дизайни “Interceptor” и “SSGN”, които в момента са в процес на разработка. Тогава броят на екипажа може да бъде редуциран до под 50 души. - Още за проект 705
Източник: http://fakti.bg/

Военен календар

На 28 февруари 1859 година в Стара Загора е роден генерал-майор Вълко Велчев (1859 – 1935).
Завършва първия випуск на Военното училище (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1885). Служи в Източнорумелийската милиция.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд и Пирот. През 1903 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. От 1908 до 1911 г. заема длъжността командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11-а пехотна сборна дивизия и войските от Северния и Източния сектор при обсадата на Одринската крепост. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор (1 – 4 ноември 1912).
В Междусъюзническата война (1913) е командир на Южния отряд. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 февруари 1887 година в Русе умира подполковник Димитър Филов (Калофер 1846 – 1887).
Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса, Русия (1871).
По време на Руско – турската война (1877 – 1878) е поручик от руската армия и командир на 4-а рота от 3-а опълченска дружина. Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва учебния батальон (1879), 7-а сливенска (1879 – 1882) и 6-а старозагорска дружина (1882 – 1885). Участва в подготовката и провъзгласяването на Съединението (6 септември 1885), след което е назначен за командир на Ямболския отряд.
В Сръбско-българската война (1885) поема командването на войските от Общия резерв и Централната колона в настъплението към Цариброд и Пирот. През 1886 г. е назначен за командир на 3-а пехотна русенска бригада (1886) и участва в офицерския бунт срещу правителството (19 февруари 1887). След неуспеха му прави опит да премине р. Дунав, но e тежко ранен и умира в болницата в Русе. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 28 феруари 1903 година в Плевен е роден генерал–майор проф. д-р Здравко Мицов (1903 – 1986).
Завършва Военномедицинската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург) и служи като старши лекар на военноморската авиация в Севастопол.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) воюва на Ленинградския и Московския фронт.
На 15 октомври 1945 г. се завръща в България и работи като старши преподавател в Общовоенния хигиенен институт.
От 1947 до 1969 г. завежда Катедрата по военномедицинска подготовка при Висшия медицински институт в София. Поставя основите на научноизследователската работа в областта на българската военна медицина и на преподаването на военномедицинските дисциплини във висшите медицински институти.
Той е един от основателите на военнополевата терапия и на военната токсикология, възпитал и обучил цяло поколение военномедицински ръководни дейци, преподаватели и научни работници.

САЩ твърдят, че доставката на танковете “Ейбрамс” за Украйна е била одобрена след натиск от страна на Германия

Решението на Съединените щати да предоставят на Украйна бойни танкове “Ейбрамс” (Abrams) е било взето под натиск от страна на Германия. Това се казва в неочаквано изявление на Вашингтон, цитирано от ДПА.
Президентът на САЩ Джо Байдън се е съгласил да предприеме тази стъпка, след като германците му казали, че не искат да изпращат своите танкове “Леопард”, без САЩ също да се ангажират с изпращането на бойни машини от своя страна, заяви съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан.
Американските военни не подкрепиха изпращането на танковете “Ейбрамс”, тъй като сметнаха, че машините не са подходящи за бойното поле в Украйна.
Изказването на Съливан, което идва само дни преди посещението на германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон, противоречи на предишните изявления на Белия дом, както и някои от изявленията на германското правителство.
Въпреки многократните призиви от страна на Киев Шолц дълго време се колебаеше дали да предостави германски бойни танкове “Леопард” на Украйна. Той обаче промени позицията си миналия месец, след като Вашингтон се съгласи да предостави собствените си танкове “Ейбрамс”, отбелязва ДПА.
Германският канцлер неведнъж подчерта колко тясно Германия координира действията си със съюзниците по въпроса за предоставянето на материална подкрепа за Украйна.
“Първоначално Байдън бе срещу изпращането им (бойните танкове “Ейбрамс”), защото военните му казаха, че те няма да бъдат от ползва на бойното поле в тази битка”, заяви Съливан. Въпреки това, в интерес на “единството на съюза” и, за да гарантира, че “Украйна ще получи каквото иска”, Байдън се съгласи да предостави танковете, нищо че “Ейбрамс” не са това, от което Украйна се нуждае в този момент, добави той.
Източник: bta.bg

Путин и Шойгу поздравиха военните и ветераните от специалните сили

Президентът на Русия Владимир Путин поздрави военнослужещите и ветераните от руските Сили за специални операции с техния професионален празник и им благодари за мъжеството и безупречната служба, предаде ТАСС, цитирана от ТАСС.
„Вашият жизнен избор“ – това е пътят на доблестта и на мъжеството, на себеотрицателната преданост на Отечеството, на верността към дълга и положената клетва. Вие доказахте, че в бой, в това число и в хода на специалната военна операция, изпълнявате докрай получените заповеди“, казва Путин в обръщение, качено на сайта на Кремъл. В него той добавя, че тези военнослужещи защитават Русия от неонацистката заплаха. - (видео)
Поздравления отправи и руският министър на отбраната Сергей Шойгу, който подчерта, че Силите за специални операции в хода на специалната военна операция в Украйна успешно постигат поставените им от ръководството цели.

Хърватия ще достави на Украйна 14 хеликоптера съветско производство

Правителството на Хърватия реши до десет дни да достави на Украйна общо 14 хеликоптера Ми-8 съветско производство, т.е. половината от наличните летателни апарати на хърватските ВВС за тази цел, съобщи агенция Бета, цитирана от БТА.
Според портала Balkan Security Network, позовавайки се на медиите в страната, 12 хеликоптера Ми-8 MTV1, както и два хеликоптера Ми-8Т, са отделени от инвентара на хърватската армия за нуждите на въоръжените сили на Украйна и в момента се подготвят за транспортиране.
Вестник "Ютарни лист" посочва, че няколко летателни апарата вече са в помещенията на Авиационния технически център във Велика Горица близо до Загреб, където техниците извършват последна подготовка, сменят консумативи, премахват предишните хърватски маркировки и привеждат хеликоптерите в състояние, подходящо за транспортиране.
Очаква се летателните апарати да бъдат готови за транспортиране до десетина дни, посочва изданието. Половината от хеликоптерите ще бъдат транспортирани до база в Полша, а другата половина ще бъдат разглобени и прехвърлени по суша. Оттам всичките 14 хеликоптера ще бъдат препратени към Украйна. Това са хеликоптери от по-старо производство, които са били на последен основен ремонт през 2015 г. След това дарение Хърватия ще продължи активно да използва 10 транспортни руски хеликоптера от по-ново производство Ми-171Ш и четири американски UH-60 Black Hawk.
Сигурно е, че Хърватия е изпратила военна помощ на Украйна в най-малко четири ситуации, но не се уточнява какво е изпратено. Държавният секретар в министерството на външните работи Зденко Лучич каза в края на миналата седмица, че през годината на войната Хърватия е дарила на Украйна хуманитарна помощ на стойност около шест милиона евро и че заедно с военната помощ, тази цифра надхвърля 160 милиона евро. "Анализирайки пристигналите снимки от бойното поле, може да се заключи, че Киев е получил от Загреб големи количества боеприпаси за автоматично оръжие калибър 7,62 милиметра, минохвъргачни мини калибър 60 милиметра и гранати. Почти сигурно е, че украинците също са получили известно количество автоматични пушки М-70 "Застава" от Хърватия, а също така беше потвърдено, че са изпратени и съветски оръдия М-46, калибър 130 милиметра, които вече са били използвани в бойни действия“, пише порталът Balkan Security Network.
Източник: nhttps://fakti.bg/

Япония укрепва отбраната - купува 400 ракети "Томахоук" от САЩ

Япония ще купи 400 ракети "Томахоук" от САЩ. Това обяви премиерът Фумио Кишида пред бюджетната комисия на долната камара на парламента. Целта на Токио е да укрепи отбраната си с оглед на регионални заплахи, сред които и Китай, пише AFP.
"Планът на страната ни е да придобие 400 единици" от крилатите ракети, заяви Кишида, без да даде подробности.
Още през януари той се срещна с американския президент Джо Байдън във Вашингтон и заяви пред него, че Япония иска да купи "Томакоук" заради "тежката и сложна среда на сигурност".
На 16 декември японското правителство одобри нова стратегия за национална сигурност, която е основният документ на отбранителната политика на страната. Тя предвижда разходите за отбрана да бъдат увеличени почти двойно - до 2% от БВП до 2027 г. - по модела на НАТО.
По принцип Япония има пацифистка следвоенна конституция, която ограничава военния ѝ капацитет до привидно отбранителни мерки.
По-рано този месец министърът на отбраната заяви, че Япония е заделила 211,3 млрд. йени (1,5 млрд. долара) за закупуване на ракетите "Томахоук" през следващата фискална година, вместо да разпредели поръчката за няколко години, пише БГНЕС. Правителството на Кишида иска драстично да разшири отбранителния капацитет в условията на нарастващото военно влияние на Китай и непредсказуемите ракетни тестове на Северна Корея.
Нахлуването на Русия в Украйна също така разпали опасенията, че Китай може да предприеме действия за превземане на Тайван.
Ракетата "Томахоук"за наземно нападение е реактивна дозвукова крилата ракета с голям обсег на действие за всякакви метеорологични условия, която се използва предимно от Военноморските сили на САЩ и Кралските военноморски сили на Великобритания при операции за наземно нападение от кораби и подводници.
Източник: https://www.actualno.com/

Ще се наложи да увеличим броя на военнослужещите на границата

В момента Българската армия участва в охраната на границата с 240 военнослужещи с необходимото въоръжение и защитни средства, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов тази сутрин по БНТ. Той очаква тези дни да има среща с колегата си в МВР, за да уточняват необходимостите от увеличаване на военнослужещите на границата. Министър Стоянов, обаче, предупреди за необходимостта от доставяне на достатъчно технически средства, вкючително и от ЕК. Това състояние изисква голям човешки ресурс, а армията ни има и много други задачи, отбеляза той. Въпреки всичко, ние сме готови да окажем необходимата помощ на колегите от МВР, каза министър Стоянов.  От 2 октомври до 12 декември м.г. са били ремонтирани около 110 км. от заградителното съоръжение и с поставяне на допълнително оборудване. Това е извършено от армията с бюджет от МВР, съгласно решението на правителството.
Въпреки, че 30 години само се говори за модернизация на армията и това не се случва, тя има способности да охранява надеждно в съюзен формат територията на Република България, отговори на въпрос министърът. Все пак през последната година са направени доста стъпки в процеса на модернизация, уточни той. Става дума за сключване на втория договор на изтребителите Ф-16, три договора за въоръжението на многофункционалните патрулни кораба, престартиран е проектът за бронираните машини на Сухопътни войски, стартиран е проектът за 155-мм гаубици. Министърът отбеляза и голямата необходимост от мотивиране на личния състав, както с по-голямо възнаграждение, така и с конкретна социална политика, защото има отлив на военнослужещи.
Засега от Полша има малък напредък, във връзка с двигателите за МиГ-29, има надежди за добри новини от друга страна, която също експлоатира този самолет. Това може да се случи, като визия и начин, още през следващите седмици, прогнозира министър Стоянов. Все повече, обаче се свиват възможностите за получаване на самолети на лизинг. Една от страните, с които е разговаряно, вече е продала самолетите си. Продължават  разговороте за другите три типа. Министърът опроверга новините в пресата и социалните мрежи, че Обединеното кралство ще ни представи заместващи самолети, ако ние дадем нашите МиГ-29 и Су-25 на Украйна. Те, обаче, били готови да дойдат и да носят Air Policing, но съгласно закона това може да стане само съвместно с наши изтребители. Нямало изобщо такава опция и тя не е споменавана в интервюто на министъра на отбраната на Обединеното кралство.
Министър Стоянов още веднъж потвърди, че България през пролетта на миналата година е пропуснала възможността за т.нар.триъгълни сделки, макар че и те носят техника, която е съвместима, но доста стара. Последният случай е от края на миналата и началото на тази година със свалена от експлоатация от резервите на наш съюзник бронирана техника, включително и танкове, която е предоставена директно на Украйна. Министърът опроверга твърдението и на един политик, че САЩ ни прдлагали 200 млн. долара срещу изпращането на техника в Украйна. Няма как при тези условия да бъдат предоставени зенитно-ракетни комплекси, подчерта той. Още повече, че ще се наложи да си купим нови, а един струва над 1 млрд. лв. Наред с това няма да има кой да прикрива нашето небе. Даването на техника зависи преди всичко от възможностите на армията, стана ясно от думите на мминистъра.
Решението на Народното събрание за военна и военно-техническа помощ на Украйна е изпълнено, отговори на друг въпрос министърът. Работи се по последната точка за предоставяне на боеприпаси на публични предприятия. Водят се разговори, очаква се подготовката на договор, по силата на който за нуждите на Българската армия да бъдат опреснени и върнати в същото количество.
Амбицията на министър Стоянов е още през 2023 г. бюджетът за отбрана да бъде 2 процента от БВП. Засега по план трябва да бъде 1,85 процента, но неговото искане ще бъде за 2 процента. Ще бъде изпълнено и решението на Народното събрание от края на януари за подготовка на нова Програма за приоритетни инвестиционни разходи на МО до 2032 г., макар че министърът вижда доста противоречия в него. Многонационалната бойна група се развива добре, изискването е да прерасне в бригада, каза още той в интервюто си по БНТ. Това налага изпълнение на определени условия, включително изграждане на необходимата инфраструктура. В това отношение ще предоставим необходимите документи на следващото правителство, отбеляза министърът.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

За военната болница във Варна по време на Кримската война

Идеята за предоставянето на турската казарма във Варна за военна болница на съюзническите войски по време на Кримската война (1853-1856 г.) е на Омер Лютфи паша, главнокомандващ турската дунавска армия. В писмо от 2 април 1854 г., до английския пълномощен министър в Константинопол (Истанбул) лорд Стратфорд де Редклиф, полковник Джон Саймънс, английски офицер за свръзка в щаба на Омер Лютфи паша, от името на турския главнокомандващ, пише: „Ако слезете на брега във Варна, продължавайки край Девненското езеро и настанявайки се на лагер на височините южно на града, ще намерите здравословно местоположение, заобиколено от изобилие от добра вода, с мек климат за възстановяване на хората и конете след морското им пътуване, а казармата в града може да се използва като болница, ако е необходимо“ - Прочети още (PDF-формат)

Струва ли си създаването на свръхтежък танк с маса над 250 тона?

Теглото на бойните танкове винаги е нараствало: Германия започва Втората световна война с Panzer I с маса 8 тона и я завършила с „Тигър” от 60 тона. Еволюцията в СССР по време на войната стартира с Т-34 (29 тона) и завършва с тежкия танк КВ (47 тона). Основният следвоенен Т-55 обаче „запазил линия” със своите 36 тона, после Т-72 «Урал» тежи „само” 41 тона, а сегашният Т-14 „Армата” вдига летвата с тегло малко над 50 тона.
Тенденция за масата сега се запазва в танковете от Запада, като гони границата от 100 тона. Базовият модел на „Абрамс” М1 още е 61 тона, но неговата версия М1А2 SEP достигна 70 тона. Толкова е и масата на израелския „Меркава”.
Има достатъчно основания да се счита, че руснаците ще се постараят да задържат на сегашното равнище тегловните характеристики на своите танкове и то главно поради инфраструктурни съображения (примерно издръжливост на мостовете).
През 2006 г. Пентагонът подписа договор с компанията General Dynamics Land Systems за 505 танка „Абрамс” от версията за водене на градски бой наречен TUSK (Tank Urban Survival Kit – Комплект за оцеляване на танка в градски условия). Той представлява пакет от подобрения, предназначен да увеличи боеспособността на танка в гъсто населени места.
На първо място са инсталираните средства за подобряване защитата на бордовете и кърмата (задната част). Те са закрити с окачени панели с поставени на тях блокове за динамична защита ARAT-2. Кърмата, като най-уязвима част на танка, е прикрита само от противокомулативна решетка, защото динамичната защита със своето взривно вещество може да повреди някои агрегати зад тънката броня. Любопитно е, че от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка. Куполните картечници са с дистанционно управление.
Тези промени идват в отговор на променената структура на силите и средствата на бойното поле в града: наситеност с противотанкови средства; поява на безпилотни бойни машини с огневи средства с голям калибър; връщане на леките и средни танкове от миналото, но без екипажи. Така се възражда идеята за връщане на тежките танкови за пробив. Проблемът е в мотивировката от тяхната необходимост – ако са нужни, те ще бъдат създадени.
Как би изглеждал този все още утопичен танк и какво трябва да притежава:
1. Отлична от всички страни пасивна защита за по-леки противотанкови средства;
2. Разнообразна активна защита за изстрелване на насрещни боеприпаси, а това налага наличие на радар;
3. Инсталиране на зенитен ракетен комплекс;
4. Наличие на сериозно смесено въоръжение, например оръдия плюс релсотрон. Проблемът с разпределението на целите може да бъде разрешен само с боен изкуствен интелект, който трябва да поеме откриването, селекцията на целите и тяхното съпровождане, а на екипажа да се остави вземането на решение и общото командване;
5. Този свръхтанк ще се нуждае от мощна и икономична енергетична установка, особено ако е снабден с релсотрон. В последния случай може би най-подходяща ще се окаже атомната енергия.
6. Изпълнението на цялото съоръжение трябва да се вложи в 250-300 тона. Всъщност това не е чак толкова много, след като лети самолет Ан-225 с маса 640 тона или Еърбъс А380 с маса 560 тона.
Увеличената 4-5 пъти маса на танка предполага примерно увеличаване на неговите габарити поне 1,5 пъти. Удължаването повече ще създава проблеми на кръстовищата при завои; увеличената ширината ще го направи приложим само по широки улици; „израстването” на височина ще го направи по-видим и удобен за вземане на прицел.
Сред най-проблемните места на супертанка може да се окаже ходовата част. Първо, върху нефиксираните твърдо бронирани екрани не може да се инсталира активна защита. Второ, увеличената площ на веригите 150% не може да компенсира увеличената няколко пъти маса, а това ще създава проблеми при движение по рохкава и особено по кална почва.
Възможно решение ще е инсталиране на още една или две успоредни вериги. Независимото окачване ще прави възможно изключване на повредена верига от мина или ракета. Как обаче ще бъде инсталирана допълнителна верига под тялото на танка, след като клиренсът (пътният просвет, сlearance) е под половин метър – напр. за версиите на Абрамс е 43-49 см.?
Във всички случаи супертанкът дори и да бъде реализиран, той няма да е масов. Например от произведените над 10 хиляди „Абрамс” едва 505 броя са от версията TUSK за водене на бой в градски условия. Възможно е някога хипотетичният танк да бъде произведен в единични бройки, сглобени на модулен принцип за конкретен район. Но докато това се случи теоретично може вече да няма танкове. И регулярни армии изобщо.
Танковите експерти обаче сигурно ще продължават да си развиват и упражняват въображението. Те винаги трябва да са поне на една крачка пред съвременността. - Още танкове
Източник: https://offnews.bg, Ганчо Каменарски

Малайзия подписа за 18 броя FA-50

Малайзия подписа договор за покупката на 18 леки бойни самолета FA-50. Споразумението бе разписано с корейския производител KAI на 24 февруари 2023 г.
Сделката е на стойност $920 млн., а първият самолет ще бъде доставен на азиатската държава през 2026 г.
Taкa KAI FA-50 е фактически победител в малайзийския конкурс за доставка на нов лек боен самолет, който може да бъде използван и за преходно към изтребител обучение. Страната от дълги години има интерес към подобна машина, а през юни 2021 г. стартира официалния конкурс, в чийто рамки бяха разгледани шест опции FA-50, HAL Tejas, Leonardo M-346FA, JF-17 Thunder, TAI Hurjet и МиГ-29М2. На финала се разгледаха по-подробно офертите за първите две предложения.
Малайзия първоначално желаеше да се сдобие с 36 самолета, но в крайна сметка подписа твърда поръчка за 18 броя, плюс опция за още толкова. Малайзийските машини ще са в новия вариант Block 20, който получава AESA радар, по-широк арсенал от въоръжение „въздух – въздух” и „въздух – земя”, както и възможност за дозареждане във въздуха.
На малайзийска служба FA-50 ще замести BAE Hawk 108/208 и Aermacchi MB-339CM, които в момента се използват, както в ролята им на леки бойни самолети, така и като учебно-тренировъчни машини. Вероятно вторите 18 самолета ще заменят МиГ-29, който преди няколко години бе изведен в оперативен резерв.
FA-50 e бойна версия на свръхзвуковия учебен самолет от висок клас KAI T-50. Вариантът има запазени и учебни функции. През миналата година Полша поръча 48 броя от типа. Преди това самолетът бе пласиран в Ирак (24 броя T-50IQ), Индонезия (22 броя T-50i), Филипините (12 FA-50PH) и Тайланд (14 броя T-50TH). Южна Корея се е получила или очаква да получи общо 142 броя самолети от семейството T-50, включително 50 учебни Т-50, 10 акробатични Т-50В, 22 учебно-бойни ТА-50 и 60 от леките изтребители FA-50.
Източник: https://aero-bg.com/

Как МиГ-29 се превръща в една от легендите на руската авиация

Постъпилият на въоръжение през 1982 г. МиГ-29 е първият изтребител от четвърто поколение в Съветския съюз. Създаден за противодействие на американските F-15 и F-16, този самолет дълго време остава ненадминат по летателни характеристики, а маневреността му остава несравнима.
Това пише американското издание Military Watch, като описва машината като "един от най-добрите съветски изтребители".
На МиГ-29 са реализирани много нови технологии за онова време. Една от тях е инфрачервената система за търсене и проследяване, която му позволява да работи без РЛС на средни разстояния. За сравнение американските бойни самолети започват да внедряват тази система едва десетилетие по-късно.
Ракетите от клас "въздух-въздух" от ново поколение за далечен и близък бой, включително Р-27 и Р-73, също превъзхождат западните аналози. При това един от хитовете на ОКБ "Микоян"  е най-евтиният сериен съветски изтребител.
От базовия вариант МиГ-29А са произведени около 1000 броя, от които 700 са използвани от съветските ВВС. Самолетът се изнася в десетки страни, като след неголяма модификация в някои служи и до днес. С впечатляващите си летателни показатели МиГ-29А има ограничени възможности за обмен на данни и относително слаба радиолокационна станция (РЛС). Макар радарът на съветския изтребител да е по-мощен от този на американския F-16A (основен негов конкурент – бел. ред.), той доста бързо губи преимуществото си поради високия си разход на гориво от двата двигателя. Тези недостатъци карат конструкторите да проведат съществено обновяване на машините.
Следващият вариант получава обозначение МиГ-29С. Най-забележимото усъвършенстване на изтребителя е интеграцията на РЛС Н019М, която позволява на пилота да работи без поддръжка от земята. Машината получава и система за управление, подобрен контрол и нова система за РЕБ Л-203БЕ "Гардения". В резултат изтребителят се сдобива с възможността да следи едновременно до 10 цели, като има и разширени способности за употреба на снаряди "въздух-земя".
Пакетът модернизации МиГ-29СМТ позволява стотици съветски изтребители по цял свят да бъдат усъвременени. Благодарение на увеличените горивни резервоари обсегът на полета е увеличен до 2100 километра. Получава и нови двигатели РД-33. В кабината поставят многофункционални течнокристални дисплеи, а новата авионика и датчиците позволяват да се опрости управлението на оръжието "въздух-повърхност". Революционен за линията е и радарът "Жук-МЭ", който съществено подобрява ситуационната осведоменост.
И все пак най-радикалната е модернизацията при МиГ-29М, която включва промени по конструкцията на самолета с употребата на композитни материали. Срокът му на служба е увеличен на 4000 часа, при това обслужването е по-лесно, а експлоатационните разходи – значително по-ниски. Освен двигателите РД-33К и същата тази РЛС "Жук-МЭ", машината е снабдена и със система за лазерно насочване за повишаване на точността на ударите по наземни цели. Тази версия използва широко и крилатите ракети Х-35 и Р-77. МиГ-29М е смятан за изтребител от поколение 4+, който покрива пропастта между базовия МиГ-29А и МиГ-35 от поколение 4++.
Наред с гореспоменатите варианти са създадени още два – МиГ-29УПГ и МиГ-29К, предназначени основно за Индия. Макар МиГ-29К да се използва и на руския самолетоносач "Адмирал Кузнецов".
МиГ-29 става и база за постъпилия на въоръжение през 2019 г. МиГ-35. Съвременният изтребител получава широки бойни възможности, включващи ново въоръжение, ракети "въздух-въздух" Р-37М с обсег до 400 км, крилати ракети и евентуално нови управляеми ракети "въздух-въздух". Самолетът може едновременно да "следи" до 30 цели на разстояние до 300 км. Новата машина стана пълноценен наследник на легендарния изтребител и, в крайна сметка, както се очаква напълно ще замени произвеждания МиГ-29М, пише "Российская газета". - Още за МиГ-29
Източник: https://bg.rbth.com/

Сидни Райли – неповторимият господар на шпионите

Джеймс Бонд е една прекрасна история за истинските шпиони, за онези прелъстители, които могат да спасят света в последния момент и да докажат абсолютното си превъзходство, преминавайки границите на човешките възможности. През годините успяхме да видим редица такива герои, но никой, абсолютно никой не може да се бори с ранга на Джордж Розенблум – единственият син на Херш Яков Розенблум и неговата съпруга Полина Брамсон. Кой е той?
Един от най-влиятелните шпиони на миналия век и човекът, за когото всеки един специален агент гледа под леглото. Истината е, че неговата история е толкова вълнуваща, че и до днес не всичко е ясно. Според някои е успял да завърши Кралското Минно училище в Кеймбрдиж, демонстрирал е невероятни познания по химия и е приет в института по химия, но се оказва, че няма доказателства да е посещавал някой друг университет.......Прочети още

Военен календар

На 26 февруари 1860 година в Ямбол е роден генерал от пехотата Стилиян Ковачев (1860 – 1939).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в учебната дружина на Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война (1885) командва 3-а пехотна хасковска дружина в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот.
През следващите години е началник на Канцеларията на Военното министерство (1886 – 1894), командир на 9-и и 12-и пехотен полк, на 5-а пехотна бригада, на 4-а (1905 – 1909) и 2-ра пехотна дивизия (1909 – 1912).
В Балканската война (1912 – 1913) поема командването на Родопския отряд, с който освобождава Средните и Западните Родопи, навлиза в Беломорска Тракия и съдейства на настъпващия към Гюмюрджина Кърджалийски отряд.
На 15 декември 1912 г. е назначен за командващ 4-а армия, чийто войски водят тежки отбранителни боеве в района на Булаир и Шаркьой за ликвидиране на морския десант и спиране на противниковото настъпление (януари – февруари 1913).
От 1 юни до 28 юни 1913 г. заема длъжността министър на войната и настоява да бъдат прекратени военните действия. Поради неразбирателство с правителството е отстранен от кабинета и командването.
След Междусъюзническата война (1913) преминава в запаса (15 август 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и служи в щаба на 2-ра пехотна дивизия (1915 – 1916) и като началник на Главно тилово управление (1916 – 1918). За големите му заслуги към българската армия е произведен генерал от пехотата (6 май 1936).
Автор на „Записки по военна стилистика“ (1894), „Учебник по ръчно оръжие“ (1894), „Крепостна фортификация“ (1922), „Военни съобщения. Ч. І-ІІІ“ (1920-1926) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.
На 26 февруари 1861 във Виена е роден Фердинанд, принц Сакс-Кобург-Готски и херцог Саксонски (1861 – 1948), княз (1887 – 1908) и цар (1908 – 1918) на България.
Завършва военно училище, след което служи в австро-унгарската армия и достига до чин поручик. През 1887 г. е избран за български княз от Третото Велико народно събрание и по конституция е върховен началник на всички въоръжени сили. Встъпвайки на престола си възлага званието генерал, зачислява се в списъците на 9-и пехотен пловдивски полк и поема шефство над 6-и пехотен търновски полк, Лейбгвардейския ескадрон, 1-ви конен полк и Военното училище. Армията е поставена под личния му контрол, той назначава военния министър и висшите офицери.
На 22 септември 1908 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици“ провъзгласява независимостта на България и взима титлата „цар на българите“. Под неговото управление в края на ХІХ и началото на ХХ в. е постигнат бърз икономически и културен напредък, но действията му за осъществяване на националното обединение завършват трагично и с тежки последици за страната. В резултат от неразумната му политика като държавник и върховен главнокомандващ България преживява две национални катастрофи (1913; 1918). По настояване на съюзниците от Съглашението, на 3 октомври 1918 г. абдикира от българския престол в полза на сина си княз Борис Търновски. Същият ден напуска България и се завръща в Кобург, Германия.

Във Военен клуб – Плевен, представят книга за втория бой пред Телиш през 1877 г. и след това

В навечерието на националния празник – 3 март, Военният клуб в Плевен е домакин на редица прояви. Във вторник, 28 февруари, ще бъде представена новата книга на полковник от запаса инж. Марин Шкодров –„Втория бой при Телиш 1877 г. и след това”. В историческия очерк авторът проследява събитията, благодарение на които става възможно обкръжаването на армията на Осман паша в гр. Плевен и дават възможност за сформирането на Западния отряд и освобождението на северозападна България и южно от Плевен, съобщават от тамошното дружество „Военноинвалид“.
През изтичащата седмица на прекрасен поетичен рецитал, посветен на Левски, Ботев и свободата, се насладиха членовете и представителите на Военния и на военно-патриотичните съюзи в Плевен. Организатори и домакини на събитието бяха Военният клуб съвместно с Дружеството на писателите Плевен. Свои и на безсмъртни поети творби рецитираха капитан от запаса Боби Горанов, г-жа Витка Витанова и г-н Люлин Занов.
Източник: https://otbrana.com/

Обсъдиха възстановяване на Портал-паметника на 7-ми пехотен преславски полк

Възможностите за възстановяване в Шумен на Портал-паметника на 7-ми пехотен преславски полк бяха обсъдени на работна среща при областния управител проф. Христо Христов. В разговора участваха генерал-лейтенант от запаса  Димитър Илиев, директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в Министерството на отбраната, кметът на община Шумен Любомир Христов, подполковник Георги Георгиев, началник на Военно окръжие II степен–Шумен, заместник-областният управител Христо Павлов, заместник-кметът по образование и култура Найден Косев, Кристина Алексова, експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в Министерството на отбраната.
Областният управител проф. Христов представи предложенията за възстановяване на паметника, като подчерта, че по тази идея се работи от години, но до този момент няма решение. Казусът с мястото, на което да бъде изграден този паметник е обсъждан многократно на заседания на областна комисия „Военни паметници“, но по различни причини няма окончателно становище.
Ген. Димитър Илиев заяви, че е в Шумен да се запознае на място с всички възможности и варианти, с различните аргументи за това кое е точното място за ситуиране на този паметник. Той изтъкна, че Паметникът-портал има важно значение за българската военна история и изрази задоволство, че шуменската общественост е активна и работи за реализацията на идеята.
Кметът на Шумен Любомир Христов подчерта, че през всичките години общината е подкрепяла и продължава да подкрепя идеята за възстановяване на паметника и обеща съдействие относно прилежащата инфраструктура.
Коментирани бяха, съобщават от областната администрация,  различни възможности за местоположението на паметника. Има два варианта на проекти за възстановяване на Портал-паметника в района на Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ „Васил Левски“ – Шумен. При първия вариант се визира парадния вход на факултета в близост до сградата на Щаба на факултета, за който разрешение от Началника на НВУ „В. Левски“ не е получено, а при втория вариант местоположението е КПП – 2 на факултета, за който има съгласие от ръководството на НВУ „В. Левски“. Обсъдени бяха и други места, които са общинска собственост и за които през годините е имало идея да бъде построен този паметник.
Ген. Димитър Илиев заяви, че ще представи пред Министъра на отбраната всички мнения и варианти, който от своя страна ще вземе крайното решение относно изграждането на Портал- паметника. Предложения за възстановяването на паметника имаше още от 2015 г. Членовете на областна комисия "Военни паметници" на свое заседание през 2017 година одобриха в Шумен да бъде изграден Паметник - портал на 7-ми пехотен преславски полк. Проектът му бе изработен от арх. Красимир Генов, бе одобрен от главния архитект на Шумен и изпратен за одобрение в Министерството на отбраната.
Източник: https://otbrana.com/

Полк. Гергинов: САЩ имат готов план за Полша и остатъчна Украйна, а Русия...

Целта на САЩ в тази война е комплексна. Най-важната част от нея е нанасяне на такова стратегическо поражение на Русия, че тя никога повече да не си помисли за място на глобалната финансово-икономическа, технологична и военно-политическа сцена.
България също се включва в инициативата на ЕС за военно подпомагане на Украйна, което е поредната стъпка към пълзящо въвличане на страната в тази война. Това пише в свой анализ о.з. полковник, доц., д-р Гергин Гергинов за "Гласове".
То започва с доставка на боеприпаси, гориво и военно имущество, продължава с решение за ремонт на бойна техника, а съвсем наскоро и изпращане на инструктори за обучаване на украински военнослужащи на съюзническа територия. С това, съгласно чл. 4 от Петата Хагска конвенция от 1907 г., ние ставаме участник във войната заедно със страната, в която се извършва обучението.......Прочети още

Колко дълго може Русия да води война в Украйна?

Когато нареди нахлуването в Украйна, първоначалният план на руският президент Владимир Путин предвиждаше руските сили да превземат Киев само за три дни.
Година по-късно руската армия не е дори близо до спечелването на войната и загуби част от територията, която Путин се опита да анексира миналия септември, пише FT.
Загубите на Русия на бойното поле са огромни и има съмнения дали Москва въобще има капацитет да организира нова мащабна офанзива. Санкциите навредиха на икономиката на Русия и я отрязаха от веригите на доставки, които са от решаващо значение за поддържането на военната машина на Путин.
Въпреки тежкото състояние на руските сили и блатото, в което е затънала руската икономика, Путин не показа индикации, че възнамерява да адаптира целите си или да търси изход от войната. Той настоява, че победата на Русия е „неизбежна“ и нейните „цели ще бъдат изпълнени“, както са заложени.......Прочети още

Байдън: Украйна не се нуждае от наши изтребители сега

Президентът на САЩ Джо Байдън отново изключи възможността за предаване на изтребители F-16 на Украйна. Според него Киев няма нужда от тях в момента.
В интервю за Ей Би Си американският лидер беше попитан дали смята, че украинският президент Володимир Зеленски се нуждае от F-16. “Не, в момента той не се нуждае от F-16”, каза г-н Байдън. Журналистът уточни дали това означава, че Киев никога няма да получи изтребителите. Президентът заяви, че е невъзможно да се знае точно от какво може да има нужда украинската страна в бъдеще, но в момента американските военни не виждат причина за това. “В момента го изключвам /доставка на самолети/”, добави г-н Байдън.
Американският президент каза също, че Вашингтон смята, че на този етап от конфликта друга подкрепа е с по-висок приоритет. Сред необходимите оръжия той посочи танкове, артилерия и оборудване за противовъздушна отбрана. “Има неща, от които Зеленски се нуждае сега и които ние му изпращаме, така че те да бъдат в състояние да успеят тази пролет, лято и есен”, добави г-н Байдън.
В началото на февруари украинският президент Володимир Зеленски поиска от западните партньори да предоставят на Киев модерни изтребители. САЩ, Германия, Полша и Белгия публично отказаха да ги доставят. Великобритания е готова да достави самолетите само, ако има конфликт с Русия. Френският президент Еманюел Макрон не изключва доставките при определени условия.
Източник: БГНЕС

Военен календар

На 25 февруари 1859 година в Русе е роден генерал от пехотата Васил Кутинчев (1859 – 1941).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 24-а пехотна силистренска (1879 – 1880), 12-а пехотна раховска (1880 – 1883) и 23-а пехотна русенска дружина (1883 – 1884), 5-и пехотен дунавски полк (1884 – 1885). След Съединението (6 септември 1885) командва 1-ва дружина от 5-и пехотен дунавски полк, с която се сражава в Сръбско-българската война (1885) при Сливница, Цариброд и Пирот. Последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен родопски (1887 – 1888) и 1-ви пехотен софийски полк (1888 – 1892), помощник-командир на 1-ва пехотна софийска (1893 – 1894) и 3-а пехотна бдинска дивизия (1894 – 1899), командир на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, командир на 6-а пехотна бдинска (1904 – 1905) и 1-ва пехотна софийска дивизия (1905 – 1908), началник на 1-ва военноинспекционна област (1908 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командващ 1-ва армия, която във взаимодействие с 3-а армия разгромява основните сили на турската Източна армия при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Люлебургас и Бунархисар.
През Междусъюзническата война (1913) поема командването на 2-ра армия и провежда Кресненската операция. След войната отново заема длъжността началник на 1-ва военноинспекционна област (1913 – 1915).
В Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Моравската военноинспекционна област и генерал за поръчки при Щаба на действащата армия. На 23 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ II ст. и IV ст., 2 кл.

127 години от рождението на знаменития авиоконструктор Цветан Лазаров

На 25 февруари 1896 г. в Плевен е роден Цветан Лазаров Лазаров. Средно образование завършва в Плевен. Участва в Балканските и Първата световна войни. Постъпва в авиационното училище в Божурище през 1918 г, където завършва пълен курс за пилот с чин подпоручик.
Служи като летец до 1 февруари 1920 г, когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. заминава за Германия и завършва Висшето техническо училище в Шарлотенбург. През 1926 г. е назначен за конструктор в Държавната аеропланна работилница Божурище, където участва в разработката на самолети ДАР.
През 1932 г. Цветан Лазаров заема длъжността технически директор в новооткритата българо-италианска самолетна фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, а през 1936 г. се връща отново в ДАР – Божурище, за да оглави конструкторския отдел.
В периода 1942 – 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер- конструктор на Държавната самолетна фабрика, Ловеч. В периода 1948 – 1954 г. вече като професор, той оглавява Катедрата по самолетостроене в Държавната политехника в София. Във Военна академия е началник на Техническата авиационна катедра.
Цветан Лазаров е основоположник на аеродинамичните изследвания в България. Автор е на конструкцията на самолетите ДАР-6, КБ-3„Чучулига-1“, ДАР-9 „Синигер–, ДАР-10А, ДАР-10Ф, Лаз-7, Лаз-8, Лаз-7М и Лаз-12, от които общо са произведени 381 броя. Последно войнско звание – полковник.
Умира на 13.01.1961 г.

Измисленият герой ген. Луков и кои стоят зад Луков марш

Две седмици преди Луков марш, започват да драскат по стените съобщения за датата, на която се провежда с портретче на генерала.
Шествието, известно като Луков марш, се провежда от 2003 година. Формално целта е да се почете един „български герой и патриот“, представен като невинна жертва на комунистите. Най-речовитите антикомунисти у нас под една или друга форма са участвали в този Луков марш или дискретно са го подкрепяли.
Откъдето и да го погледнеш, това е неонацистко шествие по образец на фашистките шествия с факли, с младежи с качулки, пълна символика. Организаторите му са направили сайт „Луковмарш“ и всяка година започват да драскат по стените из София датата, на която ще се проведе. Това е най-близката събота до датата, на която е убит ген. Луков. Събират се събират всички неонацисти, скинхедс и подобни у нас......Прочети още

Танковете ли ще решат войната в Украйна?

В последните няколко седмици след решението на ръководствата на САЩ, ФРГ и Великобритания да предоставят танкове на Украйна стана актуално да се търси отговор на въпроса: Кои танкове са по-добри - тези, разработени по западна концепция, или тези, разработени по бившата съветска концепция?
Анализът на множество публикации в родната преса води до извода, че почти всички търсят отговора на този въпрос на базата на сравнение, което включва: тегло (или бойна маса); бронева защита; маневреност; въоръжение - калибър, скорострелност, брой снаряди и стрелкови боеприпаси в боекомплекта, далечина на ефективното огнево поражение; скорост; наличност на системи за разузнаване, навигация и управление на огъня......Прочети още

Български заводи и тайни работни групи: Как Западът издирва съветски оръжия

Работата е проста, опасна и скоро ще бъде отворена за кандидати: пълнене на 122-милиметров артилерийски снаряд от съветски тип с експлозиви, които ще го превърнат в смъртоносен снаряд.
За гражданите на Костенец това е добре дошла възможност въпреки риска от смърт. Тя означава повече работни места във военния завод „Терем“ в покрайнините на града, разказва The New York Times.
Заводът спира да произвежда 122-милиметровите снаряди през 1988 г., когато приближава краят на Студената война. Но скоро поточните линии ще заработят отново. Инвазията на Русия в Украйна превърна оръжията и боеприпасите от съветските времена в критично важни материали, докато Западът се опитва да достави на Украйна амунициите, от които се нуждае, за да спре нападението на Москва.
И така през януари, 35 години след като последните 122-милиметрови снаряди напускат завода в „Терем“, компанията възобнови производството.......Прочети още

Картината "Войник в снега" на Верешчагин - художникът, чийто брат умира край Плевен

Pуският военен художник и журналист Василий Верешчагин (1842-1904) е доброволец в Руско-турската освободителна война.
Завършил морския кадетски корпус, следвал в художествена академия в Петербург и Париж, той винаги рисува от натура.
Участва в боевете за Плевен и продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Разказва, че сълзите често му пречат, когато рисува картините от Балканската серия, но се заставя да работи, отново преживявайки събитията от войната.
Трима от четиримата братя Верешчагини участват в Руско-турската война, двама са ранени, а костите на Сергей остават завинаги край Плевен.
Картината на Василий Верешчагин “Войник в снега” е част от триптиха “На Шипка всичко е спокойно”.
Верешчагин открива изложби в Париж, Виена, Лондон, за да покаже на Европа битките за свободата на България, и получава световно признание.

Въоръжението на курсантите в Морското училище преди (повече от) половин век

Морското училище беше най-голямото сухопътно формирование на Военноморските сили. Като такова и в предвид на различните ритуални задължения, които му се възлагаха, много от характеристиките на военната служба в него бяха близки и идентични с тези на пехотата. Това определяше и вида на въоръжението на курсантите.
В края на петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век, масовото лично оръжие на всеки курсант е съветската, образец 1943 година карабина или винтовка, модификация на руската трилинейна пушка Мосин-Наган 1891. С шарнирно свързан сгъваем щик тя тежи 4 килограма и ползва боеприпас - патрон  с калибър 7.62/54 мм. В магазина й се побират 5 патрона. С нея може да се води прицелна стрелба със скорострелност до 10 изстрела в минута......Прочети още

Белият дом: Ще предоставим на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2 милиарда долара

САЩ ще предоставят на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2 милиарда долара, заяви съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан, цитиран от Ройтерс.
Той заяви пред Си Ен Ен, че Вашингтон ще продължи да прави всичко по силите си, за да е “сигурно, че Украйна ще поучи това, от което се нуждае, за да постигне успех на бойното поле”.
Съливан допълни, че по-късно днес Г-7 ще обявят нови санкции, които ще засегнат и държави, които помагат на Москва, заобикаляйки санкциите срещу нея.
Той коментира и искането на Киев за предоставяне на американски изтребители F-16, като посочи, че въпросните самолети “не представляват въпрос, касаещ боевете в краткосрочен план”. “Изтребителите F-16 са въпрос, който засяга отбраната на Украйна в дългосрочна перспектива”, обясни Съливан.
Източник: bta.bg

Тъкър Карлсън: Сериозно ли мислите, че можем да победим съюза между Русия и Китай

Ако Русия някога обедини сили с Китай, глобалната хегемония на Америка и нейната сила ще приключат незабавно. Имаме най-голямата по територия страна в света, с най-голям ресурс от газ в света, заедно с най-голямото население в света и най-голямата икономика в света.
Така оста Русия-Китай ще бъде не просто по-мощна от Съединените щати, а много по-мощна. Тя би имала мащаба да контролира по-голямата част от световната икономика, търговските пътища, суровините. Тя може да демонстрира военна мощ, която, позьорството настрана, ние нямаме силата да спрем.
Това казва телевизионния водещ Тъкър Карлсън в коментар по Fox News........Прочети още

Столтенберг вижда напредък за кандидатурата на Швеция за НАТО

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че вижда напредък в буксуващите преговори с Турция по кандидатурата на Швеция за членство в алианса, като той има за цел Швеция и Финландия да се присъединят към Северноатлантическия пакт преди срещата на върха през юли, предаде Ройтерс.
Столтенберг съобщи, че той и турският президент Реджеп Тайип Ердоган са се споразумели Турция, Финландия и Швеция да се срещнат в централата на НАТО в средата на март, "за да преодолеем предизвикателствата, пред които сме изправени що се отнася до ратифицирането от Турция на протокола за присъединяване на Швеция".
Столтенберг, който се срещна с Ердоган миналата седмица в Анкара, прозвуча по-оптимистично настроен по темата, отколкото през последните месеци.
"Виждам напредък", каза той в интервю за Ройтерс.
"Целта ми е Финландия и Швеция да са пълноправни членове на НАТО преди срещата на върха", която трябва да се проведе в Литва на 11 и 12 юли.
Швеция и Финландия кандидатстваха миналата година за присъединяване към Северноатлантическия пакт, след като Русия нахлу в Украйна, но Швеция се сблъска с неочаквани възражения от Турция.
Анкара обвинява Стокхолм, че дава подслон на членове на терористични групи, както ги определя Турция, и настоява за екстрадирането им като условие за даването на зелена светлина на членството на Швеция в НАТО.
Миналия месец Анкара замрази преговорите с Швеция и Финландия за присъединяването им към НАТО след протест, по време на който крайнодесният политик Расмус Палудан изгори копие на Корана пред турското посолство в Стокхолм.
Турция и Унгария са единствените членки на НАТО, които все още не са ратифицирали членството на Финландия и Швеция. Будапеща каза, че предстои да го направи в началото на март.
Столтенберг посочи, че независимо от незавършилия процес на ратификация и двете скандинавски държави са в по-голяма безопасност, отколкото преди да кандидатстват за членство в НАТО.
"Като част от процеса на присъединяване, няколко съюзници от НАТО, включително САЩ, издадоха двустранни гаранции за сигурност ", каза той.
"Така че е немислимо Финландия или Швеция да се изправят пред военни заплахи от Русия, а НАТО да не реагира", допълни Столтенберг.
Източник: https://www.mediapool.bg/

Руските въоръжени сили празнуват

Днес, 23 февруари, в Русия отбелязват „Ден на защитника на отечеството" и ден на мъжа. Официално този празник се появи през 1922 година - тогава той се наричал Ден на Червената армия. По-късно 23 февруари всяка година се отбелязвал в СССР като народен празник - Ден на Съветската армия и на Военно-морския флот.
След разпадането на Съветския съюз той бил преименуван в Ден на защитника на отечеството. В този ден празнични мероприятия се провеждат в цялата страна. В Москва той започва с полагане сутринта на венци и цветя на мемориалния комплекс „Гробът на неизвестния войник" край Кремълската стена. Вечерта в много руски градове този ден се отбелязва с празничен салют.
За някои хора празникът 23 февруари остана като ден на мъжете, които служат в армията или в някакви силови структури. Въпреки това, мнозинството граждани на Русия и страните от бившия СССР са склонни да приемат Деня на защитника на отечеството като Ден на истинските мъже, на защитниците в най-широкия смисъл на тази дума. - (видео)

Министър Димитър Стоянов: Няма да подкопая устоите и способностите на Българската армия

„Няма как да подкопая устоите и способностите на Българската армия. В Министерството на отбраната има ясни документи какви запаси от муниции трябва да поддържаме.“ Това каза днес министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на журналистически въпрос относно писмото на върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел за възможността за предоставяне на боеприпаси на Украйна. Писмото е изпратено до всички министри на отбраната на страните-членки на Европейския съюз, съобщава Пресцентърът на МО.
Министър Стоянов потвърди, че писмото е получено в Министерството на отбраната, но бе категоричен, че по отношение на мунициите и въоръжението, стриктно е изпълнено решението на Народното събрание.
Предоставянето на зенитно-ракетни комплекси на Украйна без замяна с други, означава само едно – губене на въздушен суверенитет. При условие, че изтребителната авиация е в тежко състояние, да дадем нашите зенитно-ракетни комплекси е огромен минус и няма да можем да защитим българското небе, подчерта министърът.
Той призова българските политици да не спекулират с темата за модернизацията на Българската армия. „Модернизацията влезе като дъвка в предизборната кампания. Няма смисъл да се спекулира, още повече от политици, които вкараха папките с проектите в едно шкафче. Нека видим какво бе направено за 12 г. при управлението на Борисов – един проект за F-16 и един за патрулните кораби, без въоръжение, в стил „лодки и платноходки“.
Министър Стоянов подчерта, че именно по време на настоящето служебно правителство бе подписан вторият договор да изтребителите F-16, три договора за въоръжението на корабите и бе рестартиран проектът за бойна машини на пехотата, замразен по времето на правителството на ГЕРБ. „Поне последните 6-7 месеца, може да бъдете сигурни, че не са загубени за модернизацията на Българската армия“, заяви Стоянов.
Източник: https://otbrana.com/

САЩ предупредиха Киев, че тяхната подкрепа няма да бъде безкрайна

Администрацията на САЩ предупреди украинските власти, че Вашингтон не разполага с неизчерпаеми ресурси за подкрепа на Киев, предава Reuters.
"Oт администрацията казаха на украинското правителство, че ресурсите на САЩ не са безкрайни“, отбеляза американски служител, като добави "Всеки разбира, че това трябва да спре в един момент. И ние всички бихме искали това да приключи възможно най-скоро".
Според данни на Ipsos сред американците подкрепата за предоставянето на военна помощ на Украйна е намаляла. През април 2022 г. 73% от анкетираните са били "за". До началото на този месец цифрата е спаднала до 58%. Републиканците в Конгреса са против предоставянето на неограничена военна помощ на Украйна.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън е наясно с риска от ескалация в Украйна и че помощта за Киев отвлича вниманието на Вашингтон от редица други важни въпроси, отбеляза бившият служител на Държавния департамент Джереми Шапиро. Той смята, че способността на администрацията на САЩ да "предлага компромиси на Киев и Москва е ограничена", тъй като Вашингтон се страхува "да не изглежда слаб".
Източник: https://www.focus-news.net/

Петнадесет години от първата и единствената загуба на ‘стелт’ бомбардировач B-2

Бомбардировачът B-2 “Spirit of Kansas” (р.н. „89-0127”, 393-а бомбардировъчна ескадрила от 509-о авиокрило с постоянна дислокация в авиобаза Уайтмън) се разбива на 23 февруари 2008 г. Това е най-скъпата авария в историята на ВВС на САЩ.
Аварията става при излитане от военновъздушната база Андерсен (остров Гуам) след четиримесечна ротация в региона. Малко след отлепване от пистата самолетът попада в свредел от малка височина, пропада и при удара в земята се разпада и възниква пожар. Двамата пилота успяват да се катапултират.
Разследването установява, че основната причина за аварията е събралата се влага в блока за изчисление на скоростта и височина. Поройните дъждове водят до проникване на влага в датчиците за скорост и височина, които подават грешни параметри в компютрите за управление на полета, което води до голям ъгъл на атака и попадане в свредел и удар в земята. - (видео)
Способстваща причина е невключване на отоплението на приемника за въздушно налягане ("тръбата на Пито") от страна на екипажа.
Разбилият се бомбардировач В-2 не е носел въоръжение на борда си, имал е нальот от 5000 часа. - Още за В-2

В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с енергия

"Не щем войни и битки нови, но щом врагът потегли в бой, ще го посрещнем ний готови и в тоя бой ще падне той!", така набивахме крак преди години в железния строй на Българската народна армия и пеехме марша на Варшавския договор. Знаехме, че "От Прага до Владивосток нас правда свята днес ни води", но отвъд Прага в Берлин беше и дружеската Национална народна армия на тогавашната Германска демократична република. А зад всички ни стоеше могъщата Съветска армия, запечатила на знамената си Москва, Сталинград, Курск, Киев...
На 23 февруари винаги чествахме празника на тази славна армия, прогонила със съюзниците си кафявата чума от Европа. На тоя ден бакарите в поделенията се облизваха апетитно, разливащи по масите празничното меню на "великия наш войник".
Времена и спомени. За мъжкарството, за другарството на плаца, в учебните кабинети и в ученията в "бойна" обстановка. Разбира се, трудностите се забравят, непорядите се прощават, в спомените остава хуморът, за да ни топли под бялата "покривка на главите ни", над главите на бившите редници, натегачите ефрейтори и педантичните младши сержанти. Затова сега ще драсна няколко смешни редовце от баналните разкази на мъжете, които в женска компания започват така: "Когато бяхме войници..."
Това се случи в мразовития трети декември на 1967 г. На площада в Свищов целунахме знамето и по ботевски изревахме с безвъзвратно отиващия си гимназистки фалцет "Заклех се!"
Във вярност на Народна република България, дали тази клетва е още валидна, след като България вече не е "народна"?
Часове след тържественото ни вричане пред олтара на Родината пак се избръснахме, зашихме бели якички на куртките и навлякохме шинелите. Върху тях обрамчихме противогаз, паласка, каска и грабнахме зачисленото ни най-нискоквалифицирано въоръжение на Варшавския договор: карабините "Манлихер". Нарушавайки военната тайна, ще кажа, че моята вярна пушчица беше инвентаризирана като ЛА 357.
Около три и половина следобед сигналистът ни строи с тромпета на плаца. Цялата школна рота буква "А" на поделение 80750. Бяхме определени за първия си въоръжен наряд. Стояхме величествени на плаца, съзнавайки, че притежаваме в джоба смачкан пакет "БТ", но в паласката пачка с цели 5 бойни патрона ни пееше на ушенце: "Изправи се, гора от стомана, насочете се, бойни дула, насочете се в гневна закана към врага, който носи война..."
Зайците новобранки отивахме на война! Мълчахме, може би всеки си представяше, че в идващия мрак точно на неговия пост ще почука диверсантът и ще опита да му нанесе коварна средна или тежка телесна повреда. След което необезпокояван ще открадне нафта от автогрейдерите на паркистите или кашкавал от артелната...
Вътрешно всеки от нас се измъчваше при мисълта дали да остане верен на военния правилник, или да го прати на майната. Дали като в тъмното пропука клечка, или вятърът задиша като мечка, да изпълниш точка първа от устава и да извикаш "Стой! Кой идва?", после "Ще стрелям" и накрая да стреляш във въздуха? Или, без да губиш време, да думнеш някой и друг патрон по посока на подозрителния шум, пък ако улучиш безшумните галоши на врага - добре, ако не уцелиш нищо - още по-добре, само дето ще отнесеш псувните на вдигнатия от твоето джепане по тревога караул...
За нас, зайците, в атмосферата, стратосферата и тропосферата висеше въпросът "Да гръмна ли?". Но за старите кучета, старите войници де, нямаше никаква дилема пред единствената питанка "Защо пък мен да ме гръмнат?". Знаейки, че новобранките застъпват в първия си въоръжен наряд и че пушките ще бъдат заредени с бойни патрони,
старите кучета подвиха страхливо опашки и се скатаха вдън земя.
Никой не прескача през телта откъм пост № 2 - ГеСеЕм-а. Никой не идва с бутилка по пътеката покрай лазарета, която минава на два-три метра от пост номер три: АВе-то. Никой стар войник не се промъква покрай складовете за среща с ученичка от техникума по индустриална химия, защото там е трасето на пост № 4. В нощта на първия въоръжен наряд на зайците началникът на караула и разводачът не смеят да се шегуват. Обикновено когато нощем разводачът идва с другите войници за смяна и постовият викне "Стой, кой идва?", разводачът кисело отговаря: "Баща ти с дамаджаната". В същия стил постовият нарежда: "Дамаджаната при мен, останалите на място!".
В първата ни тревожна нощ, когато си представяхме, че едва ли не по Дунава към нас ще се движат Шестият и Седмият американски флот, нямаше дамаджани. Цареше глуха тишина. Чуваше се само отчетливо тракане на желязо: от време на време зареждахме карабините, за да подскажем на невидимия враг, че не държим в ръцете си мотика...
В родната казарма имаше тежки моменти, но веселите ни зареждаха с полезна енергия. Сега през зимата с усмивка си спомням за първия въоръжен наряд, за ротните и батальонните учения. На такива учения една нощ изкопахме в земята за спане ров, дълбок около метър, дълъг шест-седем метра и широк метър и нещо. Покрихме го с клони, клечорляк, поръсихме отгоре буци замръзнала земя. И налягахме шестнайсет души "гъз до гъз", въшка не можеше да се промуши! По някое време над нас нещо пропука, два крака ми стъпиха на главата, разнесоха се благословии по адрес на близки роднини. Някой бе тръгнал да пикае без азимут и беше пропаднал в "спалното" ни помещение...
Цял ден се мотахме в акваторията на Янтра между селата Вардим и Новград, минирахме железния мост, мерихме профила на дъното, въобще скапахме се от умора и студ. Вечерта изгладнели, очаквахме камиона с баките пред селсъвета (общината) във Вардим, там трябваше да спим на пода. Иде камионът, в него двама бакари. Какво ще ядем, питаме, и ония ни радват:
Боб и компот от сини сливи! Любимото ястие на великия български войник, а най-омразното: ориз и грис
Хвърлят ни светкавично две баки и отпрашват. Канчетата и зъбите ни тракат, отваряме баките и... о, ужас: в тях плува мазна водица!
Лейтенант Петров дълбокомислено заключава: това е тактически ход на командването, изпитват ни в обстановка, близка до бойната. Гледаме взводния, чудим се дали на неговия акъл или на акъла на командването. После влизаме в Смес-мага и си купуваме "Народни вафли", по 5 стотинки бройката. Това е вечерята.
А ония хубавци объркали баките. Свалили ни празни, взети от друго място. После разсипали нашия компот и боба из полето, дано поникне за следващия набор...
Такива ми ти заешки работи. Да можеше днес пак да ни пораснат... ушите де, па да си заредим пушкалата!
Ама ние сме вече старите кучета, а пушките, насочени към нас, ги държат зайци - чиновници от пенсионното...
Източник: https://www.blitz.bg, Борислав Костов

Военен календар

На 23 феврури 1864 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Кръстю Златарев (1864 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1884) и служи в 13-и пехотен рилски полк (1884 – 1885).
В Сръбско-българската война (1885) командва 3-а рота от 2-ри пехотен струмски полк и се сражава при Трън, Врабча, Сливница и Келташ, където е ранен (15 ноември 1885). Последователно заема длъжностите командир на дружина в 9-и пехотен резервен полк (1900 – 1907), помощник-командир на 12-и пехотен балкански полк (1907 – 1910) и командир на 29-и пехотен ямболски полк (1910 – 1914).
По време на Балканските войни (1912 – 1913) воюва при Лозенград, Чаталджа, Одрин, Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич. От 1914 г. поема командването на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от септември 1915 г. – на 11-а пехотна македонска дивизия.
През Първата световна война (1915 – 1918) ръководи бойните действия при Криволак, Градско, Богданци (1915), по южните склонове на Беласица и край Дойранското езеро (1916 – 1918), където полковете на дивизията отразяват всички английски офанзиви без да отстъпят нито педя земя. На 25 юни 1919 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, след което преминава в запаса. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 23 февруари 1867 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Александър Протогеров (1867 – 1928).
Завършва Военното училище в София (1887). Участва в Сръбско – българската война (1885) като взводен командир в 7-и пехотен преславски полк. Последователно заема длъжностите адютант в 1-ва бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия, дружинен командир в 32-ри пехотен загорски полк и началник на 32-ро полково военно окръжие.
Включва се в националнореволюционното движение на българското население в Македония и действа с чета в Горноджумайското (1902) и Илинденско-преображенското въстание (1903).
В навечерието на Балканската война (1912 – 1913) е назначен за помощник-началник на Македоно-одринското опълчение (25 септември 1912). На 11 октомври 1912 г. поема командването на 3-а македоно-одринска бригада в състава на Кърджалийския отряд, с която извоюва победата в боя при Балкан Тореси (дн. проход Маказа) (7 ноември 1912).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 3-а бригада от 11-а пехотна македонска дивизия (1915 – 1916), 1-ва планинска дивизия (1916) и Моравската военноинспекционна област (1917). От април 1917 г. е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, а от 29 септември до 15 октомври 1918 г. – комендант на София. Организира отбраната на града и потушаването на Владайското въстание (30 септември – 2 октомври 1918). След войната е повишен в чин генерал-лейтенант (2 октомври 1918). Убит по заповед на Иван Михайлов (7 юли 1928). Награден с орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

Колко мощно беше съветското НАТО

В продължение на десетилетия Варшавският договор изглежда неразрушима сила. Тази гигантска организация обаче стои на стъклени крака и бързо рухва без никаква външна намеса. На Запад битува мнението, че Съветският съюз винаги е бил жесток агресор. Мнозина обаче забравят, че западните сили са първите, които създават военния и политически алианс на НАТО през 1949 г. Съветският отговор идва шест години по-късно.
Съветският съюз не реагира на появата на НАТО до 1955 г., когато Федерална република Германия (СРЮ или Западна Германия) се присъединява към алианса. Това е пряко нарушение на Потсдамското споразумение, според което Германия трябва да остане разоръжена. Западна Германия официално става член на НАТО на 9 май, а само пет дни по-късно, на 14 май, социалистическите страни подписват Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, известен като Варшавския договор. Така се ражда "съветското НАТО".
Новата организация се състои от Съветския съюз, Германската демократична република (ГДР или Източна Германия), Чехословакия, България, Румъния, Полша, Унгария и Албания. Няма съмнение обаче коя страна е най-влиятелна във военно отношение. И петимата от висшите командири на войските на организацията през цялата й история са съветски военни.
Първото сериозно изпитание за Варшавския договор е само година след основаването му. 1956 г. донася голямото антисъветско въстание в Унгария, подкрепено от западните тайни служби. На 1 ноември новото унгарско правителство обявява излизането на страната от Варшавския договор. Съветското ръководство решава да реагира бързо и да потуши опасния пожар в сърцето на Европа.
Никита Хрушчов спешно се среща със съюзниците от Източна Европа и ги информира за решението си да се намеси. През следващата седмица съветските и унгарските войски, подкрепени от силите за сигурност на двете страни, потушават всяка съпротива в Будапеща и връщат Унгария в Социалистическия съюз.
Варшавският договор претърпява първия си удар през 1961 г., когато малката Албания се противопоставя на могъщия Съветски съюз. Много недоволен от десталинизацията в СССР и затоплянето на отношенията между Съветския съюз и Югославия, албанският лидер Енвер Ходжа изразява привързаност към Китай, чиито отношения със СССР стават все по-студени. Разцеплението между Съветския съюз и Албания завършва с фактическото прекратяване на участието на албанските войски в дейността на организацията през 1961 г. Седем години по-късно Албания официално напуска Източния блок.
Най-сериозното предизвикателство пред Варшавския договор е т. нар. Пражка пролет от 1968 г., период на либерализация и кардинални реформи в Чехословакия, което предизвиква голямо безпокойство в Съветския съюз. За разлика от ситуацията в Унгария през 1956 г., този път Съветският съюз решава да не действа самостоятелно, а да включи всички членове на организацията в интервенцията.
На 21 август 1968 г. членовете на Варшавския договор започват операция „Дунав“. Техните войски навлизат в Чехословакия и след няколко седмици задушават Пражката пролет. По-голямата част от армията идва от СССР (170 000) и Полша (40 000), докато ГДР изпраща 15 000 войници, Унгария 12 500, а България малко над 2000 войници. Николае Чаушеску открито осъжда интервенцията и румънските войски не вземат участие в операцията.
Членовете на Варшавския договор редовно провеждат военни учения, като най-големите са „Запад '81“ с над 100 000 войници и „Щит '82“, в рамките на които се симулират условията на ядрена война. Повече от 80% от оръжията на армиите на Варшавския договор са съветски: от танкове до бойни самолети и средства за радиоелектронна отбрана. Чехословакия произвежда и въоръжава съюзниците си с бронирана техника.
Така наречената „Северна група“ на Варшавския договор (Източна Германия, Полша, Чехословакия) в непосредствена близост до потенциалния противник е по-добре оборудвана от „Южната група“ (Румъния, Унгария, България). Силата на танковите части на Варшавския договор е колосална: 53 000 съветски и 12 000-15 000 танка в Източна Европа. Основните танкове Т-54 и Т-55 заменят Т-64 и Т-72. Точно преди разпадането на Варшавския договор членовете се въоръжават с най-новите танкове Т-80.
През 1977 г. е създадена Съвместната система за събиране на данни за противниците (SOUD) с първостепенна задача да предотврати „външните заплахи по време на Олимпийските игри в Москва през 1980 г.“. Варшавският договор е официално разпуснат на 1 юли 1991 г. - Още за ВД
Източник: https://trud.bg/

Великите битки, променили историята: Битката при прохода Касерин (1943 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.......Прочети още

2023 г. трябва да се запомни с договор за бронирани машини за Сухопътни войски

Като обективен и реалистичен, определи министърът на отбраната Димитър Стоянов, Анализа на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов за подготовката и състоянието на Въоръжените сили през 2022 г. Посочени бяха и позитивите, и негативите, допълни той.
В изявлението си пред журналисти министърът подчерта изпълнението на редица важни мисии, конкретно от Щаба на отбраната. Като пример беше посочено сформирането на Многонационалната бойна група и постигането на пълни оперативни способности. Големият процент на изпълнение на редица национални и многонационални учения показва ангажимента, който имаме към поставените задачи, отбеляза министърът. Той даде висока оценка на участието на армията за подпомагане на населението при преодоляването на последствията от наводнения и гасенето на пожари, донорските мисии с военно-транспортните самолети „Спартан“, при охраната на границата и ремонта на приграничното съоръжение и не на последно място – хуманитарната помощ, която бе оказана на Турция и Сирия, заради земетресенията. Това,     посочи министърът, се неща, които са видими за българската общественост, за което той благодари на всички военнослужещи. Естествено, каза министърът, трябва да се мисли за личен състав, за социална политика и за модернизация.
Средата за сигурност вече изисква нов подход, т.е. преструктуриране на нашите сили и изграждане на нови оперативни способности, включително с подобряване и изграждане на необходимата инфраструктура, подчерта министърът. Фокусът на новите документи и политически указания за 2023 г. по линия на НАТО е върху възпирането и колективната отбрана, каза той малко по-късно пред генералите, адмиралите и офицерите при откриването на  годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“. Поставят се по-високи изисквания към способностите на силите, тяхната готовност и комплектованост, изпълнението на задачите по поддръжка от страната домакин при наличие на адекватни запаси от материални средства.
За да преодолеем изоставането в модернизацията, задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, технологичното и ресурсното осигуряване, следва да актуализираме Стратегическата рамка, подчерта министърът. В този смисъл в процес на разработване е нова Национална отбранителна стратегия. Предстои преглед на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. и разработване на финансово обоснована програма за инвестиционни разходи в отбраната до 2032 г., в изпълнение на решение на Народното събрание от края на януари т.г. За всичко това са необходими значителни разходи за отбрана. Осигуряването на 2 процента от БВП за отбрана не бива да се разглежда, като таван, а като отправна точка да нарастване на способностите на Въоръжените сили, смята министър Стоянов.
Сериозният проблем е увеличаващият се некомплект от личен състав, каза министърът на отбраната. Данните показвали, че независимо от предприеманите мерки, тенденцията за поетапно запълване на вакантните места е била прекъсната през 2022 г.,  а некомплектът се е увеличил с 2%. спрямо 2021 г. В тази връзка министърът изрази очакване още на конференцията този въпрос за бъде разгледан, като се обсъдят и набележат конкретни мерки за набиране и задържане на военнослужещите на фона в съвременни условия на пазара на труда. Наред с увеличаването на възнагражденията, в краткосрочен план може да се търси съдействие от Сдружението на общините за настаняване в детски градини на децата на военнослужещи в гарнизони, в които Министерството на отбраната няма такива, както и за намиране на работа на съпругите на военнослужещите. В дългосрочен план, смята министърът, трябва да фокусираме нашите усилия за осигуряване на трети пенсионен стълб за военнослужещите.
Друг основен въпрос е превъоръжаването и модернизацията, каза министърът. Амбицията е да бъдат подготвени за стартиране най-необходимите инвестиционни проекти, които да бъдат разгледани максимално бързо от следващото редовно правителство и новия парламент. С най-висок приоритет е проектът за придобиване на бронирани  машини за Сухопътни войски, от който зависи и изграждането на тежка механизирана бригада. „2023 г. трябва да бъде запомнена с договор за бронирани машини на Сухопътни войски“, заяви министърът.
За да бъдат адекватни на предизвикателствата от коренно променената среда на сигурност, на въоръжените сили са нужни още и ЗD-радари, 155 мм гаубици, високоточна РСЗО с повишена далекобойност и мобилност, безпилотни летателни апарати от висок клас и средства за борба с тях, брегови противокорабни комплекси и др. нови, модерни способности. Не на последно място, се работи за осигуряване способности за надеждна охрана на въздушното ни пространство. Следва да ускорим изграждането на необходимата инфраструктура на летище „Граф Игнатиево“, посочи министърът. Предвид забавянето в реализацията на Програмата за индустриално сътрудничество по договора от 2019 г. за Ф-16, съвместно с министъра на иновациите и растежа и министъра на икономиката и индустрията, са предприети конкретни действия за засилване на координацията между трите министерства при реализацията на проектите от програмата.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Президентът: Не бива да отслабваме отбранителния си потенциал, а да го развиваме

Президентът Румен Радев поздрави всички военнослужещи и цивилни служители от Въоръжените сили за постигнатите резултати през миналата година. Те, посочи той, заслужават признание и подкрепа. Той участва в представения от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.
Но, продължи държавният глава, вече измина година от „бруталната руска агресия в Украйна, която промени драстично средата за сигурност“. Редица рискове прераснаха в реални заплахи, но, за съжаление, в този анализ се сблъскваме със същите проблеми, които бяха и в минали години, констатира президентът. Отново отчитаме недостиг на ресурси, закъсняла модернизация, недостиг на хора и свръхнатоварен личен състав, който с цената на много усилия и всеотдайност продължава да изпълнява своите задължения, да генерира нови способности и да участва в редица важни учения.
Върховният главнокомандващ поздрави ръководството на Щаба на отбраната и Министерството на отбраната за усилията и настойчивостта им, благодарение на които България бе първата страна от Източния фланг, сформирала многонационална бойна група. Те, продължи президентът, успяха на преодолеят едно значително изоставане и да разработят и актуализират редица важни проекти за модернизация на въоръжените сили. Дори в тази напрегната обстановка, обаче, подчерта той, Народното събрание не счете за необходимо да разгледа внесената от Министерството на отбраната Програма за приоритетни инвестиционни разходи. Това бе определено от държавния глава, като едно от големите предизвикателства пред Въоръжените ни сили -  дефицитът на разбиране и консенсус в политическата класа за реалната роля и визия за развитие на Въоръжените сили и за тяхното осигуряване. Той бе категоричен „Недопустимо е в тази изключително сложна среда за сигурност, не малка част от политическите партии да гледат на Въоръжените ни сили не като гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като на донор за въоръжените сили на Украйна. Това е единственото, което ги интересува, когато се говори за Българската армия как веднага тя трябва да даде своето оръжие. Мога да кажа, че тази мантра, която се насажда, че видите ли с даването на старото въоръжените ще се решат веднага проблемите с модернизацията и превъоръжаването, е дълбоко несъстоятелна“.
Тази теза президентът аргументира така. Това, което е било възможно, изобщо, да се предостави, като замяна, този прозорец вече е затворен. Но дори и да е било възможно, това количество е нищожно на фона на цялостната необходимост за превъоръжаване на Българската армия. Някои държави по т.нар. триъгълни сделки са получили 15 танка. Какво са 15 танка на фона на цялостната необходимост за превъоръжаване, попита върховният главнокомандващ. Освен това, продължи той, заменяме едни стари платформи с други стари платформи, което поражда необходимост от тежка логистика за поддържане. Ако трябва да закупим нова техника, при положение, че дадем самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, ще трябва да си ги платим. Така че, смята президентът, всички хора, които настояват, че с тази концепция „Сливи за смет“ ще свършат проблемите с превъоръжаването, трябва да застанат пред обществото и да отговорят кога и какви точно платформи бихме могли да предложим, като замяна, кога ще обучим личния състав и ще осигурим поддръжката. Ако купуваме нови, ще минат години и ще трябват много пари и имаме ли ги сега, попита още държавният глава. Затова, отбеляза той, е моят сблъсък с тези хора, защото, като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, съм длъжен да настоявам отбранителният потенциал на Българската армия не да се отслабва, а да се съхранява и развива. Истинската модернизация ще бъде постигната, когато едно редовно правителство и парламент се заемат с нея, както е по предложената от Министерството на отбраната програма. България ще трябва да се ангажира с плавно осигуряване на средства, за да постигнем най-бързо модернизацията, която ще изисква много пари, много усилия и стартиране навреме. Ние вече много закъсняхме, завърши изявлението си пред журналисти президентът Румен Радев.  
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Войната в Украйна може да прерасне във война в Европа между Русия и НАТО, каза началникът на чешкия ГЩ

Войната в Украйна може да прерасне във война в Европа между Русия и НАТО, заяви началникът на генералния щаб на чешките въоръжени сили генерал-майор Карел Река, предаде ДПА.
Това “не е немислимо”, каза Река, като предупреди също, че професионалната армия на страната му не е подготвена за такъв изход. Той добави, че някои основни неща в чешката армия не са в ред. Трябва да се наваксат пропуски във всички области – от огневата мощ на войските до мобилността на артилерията и въпросите за логистиката и командните структури. В случай на непосредствена заплаха от война, мобилизацията щеше да бъде неизбежна, подчерта 48-годишният военен.
Заедно с него чешката министърка на отбраната Яна Чернохова обвини предходните правителства през последните 30 години, че са “проспали” въпроса за подготвеността на страната в областта на отбраната. “Нуждаем се от армия, подходяща за 21-ви век”, заяви тя в реч пред командния състав.
Министърката изтъкна като нещо положително обмена на военна техника с Германия и Украйна, в рамките на който Чехия ще получи 14 танка “Леопард 2А4” и една бронирана евакуационна машина. Планира се в дългосрочен план закупуването на танкове от последно поколение. “Това може да бъде например най-новата версия на “Леопард 2А7″”, каза министърката.
Чехия е член на НАТО от 1999 г. След премахването на задължителната военна служба през 2004 г. страната разполага с професионална армия, която в момента наброява около 27 000 войници.
Чехия е една от основните поддръжници на Украйна в борбата ѝ срещу нахлуващите руски сили, като е предоставила на Киев военна помощ в размер на 200 млн. евро. от началото на войната на 24 февруари миналата година досега.
Отбранителни компании са доставили още стоки на стойност над 2 млрд. евро.
Източник: bta.bg

Змията в руския спецназ хапе с бронебойни патрони

Знаете ли какво е “гюрза”? Това е руското наименование на една от най-страховитите, грозни и отровни змии в света. Може да нанесе бързи и светкавични ухапвания, при които отделя голямо количество отрова. Но “гюрза” е и името на свръхмощен пистолет, който пък нанася бронебойни ухапвания и с който е въоръжен руският спецназ.
Пистолетът СР-1 “Вектор” (също и “Гюрза”), конструиран от Пьотр Сердюков, е един от най-мощните в света 9-мм пистолети. Създаден е някога за подразделенията на спецназа, но може скоро да постъпи в армията и да замени намиращия се на въоръжение от 1951 г. “Макаров”. Потребността от такова оръжие възникна през 1990-те години, когато в армиите по света започнаха да навлизат бронираните жилетки.
В Русия е организиран конкурс, победител в който станал пистолетът на Яригин, а оръжието на Сердюков е харесано и взето на въоръжение от спецслужбите още преди 10 г.
Причина за интереса на руските Федерална служба за сигурност и Федерална служба за охрана станали неговите извънредно мощни боеприпаси – леко удълженият патрон 9Х21 (9х18 при “Макаров”) имат повишени бойни характеристики за сметка на тежкия куршум в който има стоманен сърдечник. Той пробива стоманен лист с дебелина 6 мм или 30 слоя кевлар, армейска каска и дори бронежилетки, носени от терористите.
Пистолетът се отличава с висока качество на отделните детайли. Той е ефективно средство за поразяване на живи цели в бронирани жилетки с I, II и III клас на защита (тип Ж-81, Ж-86-2), съответстващи на стандарта NILECJ-STD-0101.01 и MIL-С-44050, а така също на различни технически средства (автотранспорт, кабини и антени на радиолокационни системи, корпуси на ракети и др.п.) на дистанция до 100 м чрез употребата на специални боеприпаси. Пистолетът има голяма ефективна далекобойност-100 метра, като на това разстояние поразява армейска каска, от 70 метра -бронирана жилетка от 2 титанови пластини с дебелина 1,4 мм всяка и 30 слоя кевлар, а от 50 метра -стоманен лист с дебелина 4 мм. Подобни възможности са недостижими за повечето съвременни пистолети.
При цялата си мощ пистолетът на Сердюков има приемливи габарити, маса и сила на откат. Началната скорост на куршума е 410 м/сек (315 м/сек при “Макаров”), маса – 880 грама (730 гр при “Макаров”), прицелна далечина – 100 м. Пълнителят побира 18 патрона. Към достойнствата му трябва да се добавят два предпазителя против случаен изстрел.
Пистолетът има вариант за прикрепване на планка “пикатини”, към която се поставят допълнителни приспособления: колиматорен прицел, лазерен целеуказател и бойно фенерче. Към цевта може да се закрепи заглушител.
Друго страшно оръжие в ръцете на руските спецчасти е картечният пистолет СР2М. Той е предназначен за поразяване на жива сила на близки разстояние, като от огъня му няма спасение, ако противникът дори е в бронежилетка с втори клас на защита т.н тип CRISAT. Пистолетът поразява и небронирани технически средства на разстояние до 200 м. На него може да се монтират колиматорен или лазерен прицел, фенер, както и заглушител. Прикладът може да е сгъваем, което позволява да се намалят габаритите му , когато е необходимо да се транспортира. Картечният пистолет използва 9мм патрони с бронебойни, обикновени и бронебойно-трасиращи куршуми. Тежи едва 1,6 кг., като има впечатляваща скорострелност- почти 1000 изстрела в минута. - Още за СР-1
Източник: https://trud.bg

Защо създателят на Енигма не взима и стотинка за своята машина

Науката крие всички отговори, които може да търсите. Религията може да дава надежда, но ако искате да намерите решения на някои по-основни проблеми, тогава молбите най-вероятно ще се намалят за сметка на работата и изследванията. Поне в това вярват много от учените – атеисти, но пък нека не забравяме, че Нютон не само заявява, че всичко постигнато е благодарение на Бог, но и до последния си ден спазва някои от основните мирянски практики.
Историята на науката, тя може да е място, където остават само победителите. Веднага ще ви дадем пример: знаете ли кой е Алън Тюринг? Най-вероятно да, но в случай, че не сте запознати, това е така нареченият „Баща на компютъра“, макар и Джон Атанасов да е на друго мнение, също така е човекът, който успява да спечели войната, но ако не обръщаме внимание на полските учени, които разработват същата идея и компютър за разбиването на Енигма......Прочети още

Каймакъ-Чаланъ. Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев

Генерал-лейтенант Климент Евтимов БояджиевГенерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев, Командващ 1-ва отделна армия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 15 юли 1861 г. в Охрид. Постъпва на военна служба на 9 юни 1881 г. Завършва Военното училище с ІV Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. Зачислен е в 4-та пеша Самоковска дружина. Служи във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния отряд на майор Аврам Гуджев. Участва в сраженията при Цариброд (10-11 ноември 1885 г.) и Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Назначен е в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. До 1892 г., служи като командир на 4-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. През същата година постъпва в Генералщабната академия (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito) в Торино. На 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор. През 1895 г. завършва академията и се връща в България. Назначен е за началник-щаб на 1-ва Дунавска бригада в Русе. През 1897 г. е назначен в Оперативния отдел на Генералния щаб. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин подполковник. През 1900 г. е назначен за командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. През 1902 г. изработва първата релефна карта на България. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник. Последователно служи като началник-щаб на 6-та пехотна Бдинска дивизия във Видин и на 3-та пехотна Балканска дивизия в Сливен. През 1906 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра Военно-инспекционна област в Стара Загора. През 1910 г. е назначен за началник на 3-та дивизионна област в Русе. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912-1913) е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Води сраженията срещу турските войски при Селиолу, Петра и Ески-Полос (9-12 октомври 1912 г.). 4-та пехотна Преславска дивизия решава изхода на Бунар- Хисарското сражение при Караагач, Чонгора и Соуджак дере, след като осъществява пробив в турската отбрана на протежение от 15 км. Участва в щурма на фортовете на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) След подновяването на войната през януари 1913 г. отразява опитите за пробив на турската Чаталджанска армия. През Междусъюзническата война (1913) 4-та пехотна Преславска дивизия е включена в състава на 5-та армия на генерал Стефан Тошев. Полковете на дивизията се сражават срещу сръбските войски в Осоговската планина при върховете Голеш, Мала Царцория, постовете Жеравино и Равна нива, при Гюешево, Вели връх, Араб-Табия, Сюлюманица (22-29 юни 1913 г.) и в Калиманските боеве (4-11 юли 1913 г.). На 4 септември 1913 г. е назначен за министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов. Остава на поста и в двете правителства на Радославов до 14 септември 1914 г. От септември 1914 г. до април 1915 г. е началник на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 15 април 1915 г. е назначен за началник на Генералния щаб на армията. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 7 септември 1915 г. подава оставка, заради военната конвенция с Германия и Австро-Унгария, подписана в замъка Плес зад гърба на Генералния щаб. Назначен е за командващ 1-ва отделна армия в навечерието на включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. Армията на преодолява сръбската отбрана по българската граница и разгромява неприятелските войски по долините на реките Тимок и Морава, като на 23 октомври 1915 г. превзема с щурм сръбската столица Ниш. 1-ва отделна армия участва в разгрома на сърбите на Косово поле и при преследването им към албанските планини. На 17 август 1916 г. започва настъпление срещу Лерин и Чеган (17 - 27 август 1916 г.), което трябва да провали предварително планираните настъпателни намерения на съглашенските войски на Македонския фронт. След контраофанзивата на Съглашенската армия през септември 1916 г., загубата на сражението при Горничево (12-13 септември 1916 г. и падането на Лерин на 23 септември 1916 г., подава оставка. На негово място за командващ е назначен генерал Димитър Гешов. Уволнен е от армията на 25 септември 1916 г. След края на войната, през ноември 1918 г., заминава за Германия. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор за дейността му като министър на войната и като началник на Генералния щаб през 1913-1915 г. Амнистиран е през 1924 г. след Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Умира на 15 юли 1932 г. в София.
Източник: http://www.focus-news.net/

48 години от първия полет на Су-25

Преди точно 48 години, на 22 февруари 1975 г., полита първия прототип на съветския щурмови самолет Су-25.
Дебютният полет става факт от летището Жуковский, край Москва. Прототипът носи означението Т8-1 и борден номер 81, а в неговата кабина е пилотът изпитател Сергей Илюшин. Полетът преминава нормално, но Илюшин се оплаква от много тежкото управление, особено по крен, както и от малката тяговъоръженост. В последствие тези недостатъци са отстранени.
Разработката на бъдещия Су-25 стартира в началото на 1968 г. по личната инициатива на няколко млади конструктори в ОКБ Сухой, най-вече Олег Самойлович, след като те се запознават с новите концепции за непосредствена авиационна поддръжка, разработени от преподаватели във Военновъздушната академия на СССР, на база опита от последните въоръжени конфликти.
През март 1969 г. проектът се официализира, след като съветското Министерство на авиационната промишленост поставя темата за създаването на лек щурмови самолет пред няколко конструкторски бюра, включително и това на Сухой.
През 1971 г. проектът на Сухой, известен под индекса Т8, е обявен за победител в своеобразния конкурс, в който участват още от МиГ, Илюшин и Яковлев. Бъдещият щурмовик постепенно става все по-голям, и ако през 60-те се говори за машина с излетна маса от осем тона, то излетната маса на първия прототип е малко над 12 тона. Серийните Су-25 са с нормална излетна маса от 14,6 тона.
След няколко преработвания на изискванията към Т8, първият прототип е завършен в края на 1974 г.
В края на 1975 г. се появява и вторият прототип – Т8-2, който преминава през няколко доработки, които по-късно стават част от серийния самолет, включително с използване на бронирана кабина, двигателите Р-95Ш, промени по крилото, соплата и други.
Изпитателната програма, която включва и бойни полети над Афганистан, официално приключва през декември 1980 г., а приемането в строевите части започва от април 1981 г. - Още за Су-25
Българските ВВС получават 36 едноместни Су-25К и четири двуместни Су-25УБК между 1986 и 1988 г. В момента на активна служба остават 14 машини, като осем от тях преминаха през ремонт, удължаване на техническия ресурс и модернизация в Беларус.
Повече за съдбата на българските Су-25, може да прочетете тук.
Източник: http://aeropress-bg.com/

Беларус създава своя “териториална отбрана”

Беларуският президент Александър Лукашенко обяви, че е разпоредил създаването на ново формирование на доброволчески сили за териториална отбрана на фона на войната в Украйна, предаде Асошиейтед прес.
В изказване пред Съвета за сигурност на Беларус Лукашенко каза, че страната има нужда от паравоенни формирования във всеки град или село, които да служат като сили за териториална отбрана в допълнение към наброяващата 45 000 души армия в “случай на агресия”.
“Ситуацията е сложна. Казвал съм го неведнъж: всеки мъж и не само мъж, трябва да способен да борави с оръжие. Най-малко, за да защитава семейството си, ако се наложи, и жилището си, собственото си парче земя, а ако се наложи и страната си”, допълни Лукашенко, който позволи на Москва да нахлуе в Украйна от беларуска територия преди една година.
Той неведнъж е изтъквал, че беларуската армия ще се бие само ако Беларус бъде нападната. По думите му “опитът” с Украйна налага допълнителни сили за отбрана, посочва Ройтерс, цитирана от БТА.
“В случай на агресия отговорът ще бъде бърз, суров и адекватен”, отсече Лукашенко.
Беларуският министър на отбраната Виктор Хренин каза, че силите за териториална отбрана ще наброяват между 100 000 и 150 000 доброволци, или повече, ако се наложи. Те ще запазят цивилните си работни места. Министърът отбеляза, че членовете на паравоенните формирования ще представляват военен резерв в мирно време и могат да действат като партизански отряди в случай на война.
Миналия месец стана ясно, че беларуската охранителна компания GardService, единствената, на която е разрешено да притежава огнестрелно оръжие с указ на Александър Лукашенко, е увеличила неколкократно персонала си и се подготвя да участва във военни операции. GuardService е създадена по модела на ЧВК “Вагнер” на Евгений Пригожин, а бойците ѝ се обучават вече от няколко месеца.

Устойчивите руски банки разчитат на държавата и на отбранителния сектор за печалбата си

Руските банки се представят силно след първоначалния удар от западните санкции срещу Москва миналата година, като сега кредиторите се съревновават за работа от държавата, особено от набъбващия бюджет за отбрана, и големите корпоративни сметки в страната, пише Ройтерс.
Обхватният отговор на изпращането на руски войски в Украйна, особено срещу големи банки, които бяха блокирани от световна разплащателна система, задуши голяма част от чуждестранния им бизнес и допринесе за спада на печалбата им с около 90%.
Това наложи бързо преосмисляне от банките, централната банка и правителството за стабилизиране на сектора, който е много важен за руската икономика. Тя се сви с около 2,1% миналата година, което е значително по-малко спрямо опасенията на Москва за двуцифрено понижение........Прочети още

Годишната конференция на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще бъде открита утре в София

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще представи утре, 22 февруари, Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. Във форума ще участва министърът на отбраната Димитър Стоянов. Поканен е да присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.
След представянето на Анализа, ще бъде открита годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“.
Във форума ще участват и висшият команден състав на Българската армия, генерали и офицери от видовете Въоръжени сили, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Източник: mod.bg

Путин каза, че Русия преустановява участието си в договора "Нов СТАРТ" за контрол на ядрените оръжия

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че Русия преустановява участието си в договора "Нов СТАРТ" за контрол на стратегическите нападателни оръжия, предадоха световните агенции.
Путин подчерта, че страната му преустановява участието си, а не се оттегля от договора за ограничаване на ядрените бойни глави, посочва Ройтерс.
"Принуден съм да съобщя, че Русия преустановява участието си в Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия", заяви руският президент в края на годишната реч пред парламента. Ядрените арсенали на Великобритания, Франция и САЩ са насочени срещу Русия и Москва не може да не отчита това, каза Путин, цитиран от ТАСС. - (видео)
Договорът "Нов СТАРТ", който влезе в сила през 2011 г., въвежда ограничения на броя на стратегическите ядрени бойни глави, които САЩ и Русия могат да разполагат, както и разполагането на наземни и подводни ракети и бомбардировачи, способни да ги пренасят. Русия разполага с най-големия запас от ядрени оръжия в света, като според експерти той възлиза на около 6000 бойни глави.
САЩ и Русия притежават общо около 90 процента от ядрените бойни глави в света.
Източник: https://www.bta.bg/

Войната в Украйна коства на световната икономика 1,6 трлн. долара

Според все още непубликувано проучване войната в Украйна е струвала на световната икономика „над 1600 млрд. долара" през миналата година. Това е резултатът от проучването на Института за германска икономика в Кьолн (IW), с който разполага базираният в Дюселдорф вестник Rheinische Post.
„Според оценката на IW световното икономическо производство през 2022 г. вероятно е било с над 1600 млрд. долара по-ниско, отколкото би било без руската инвазия в Украйна", пише авторът на изследването Михаел Грьоминг. „През 2023 г. глобалните производствени загуби може да възлязат на още 1000 млрд. долара", се казва в проучването.
Референтната стойност за изчисляване на модела IW е брутният вътрешен продукт (БВП). За основа на изчисленията и оценките са послужили есенните прогнози на Международния валутен фонд. За тази цел действителното развитие на БВП през 2022 г. и прогнозата за 2023 г. са сравнени с първоначално очакваното развитие без войната в Украйна в края на 2021 г.
Високи цени на енергията и намалена покупателна способност
В проучването се казва, че войната е довела до прекъсване на доставките и производството в световен мащаб. Освен това цените на енергията рязко са се повишили. Инфлацията навсякъде нарасна рязко и сви покупателната способност на потребителите.
„С оглед на несигурните икономически перспективи, нарастващите разходи за финансиране (в резултат на повишаването на лихвените проценти в световен мащаб) и повишаването на цените на капиталовите стоки компаниите по света задържат инвестициите си“.
Според проучването абсолютните загуби през 2023 г. вероятно ще бъдат малко по-ниски, отколкото през 2022 г., тъй като се предполага облекчаване на глобалните пазари на суровини и енергия. Въпреки това през 2023 г. нововъзникващите и развиващите се страни ще загубят повече, отколкото през 2022 г., като на тях се падат около 40% от глобалния спад на производството.
Източник: https://www.investor.bg/

Военен календар

На 21 февруари 1857 година в Шумен е роден генерал-майор Андрей Блъсков (1857 – 1943).
Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) като куриер на революционните комитети в Габрово, Търново и Горна Оряховица. След поражението на въстанието емигрира в Русия и постъпва в Одеското пехотно юнкерско училище (21 октомври 1876). Прекъсва обучението си (юли 1877), за да се включи в Руско-турската война като доброволец от 2-ра дружина на Българското опълчение. Воюва при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик (младши лейтенант).
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1884). През Сръбско-българската война (1885) командва 5-и пехотен дунавски полк и войските от централния участък на Сливнишката позиция. Подкрепя офицерите, извършили детронирането на княз Александър І (август 1886), поради което е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран (1887) и назначен за командир на дружина в 4-и пехотен плевенски полк, началник на Оперативното и на Мобилизационното отделение във Военното министерство.
От 1906 г. е в запаса. По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главно тилово управление. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 21 февруари 1890 година в Елена е роден генерал-майор Никифор Йорданов Никифоров (1890 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1909) и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1919).
Служи в 12-и и 16-и пехотен полк и участва във войните за национално обединение (1912 – 1918). Заема длъжностите следовател във Военно-съдебната част (1922 – 1926), председател на военния съд в Русе (1926 – 1933), председател на Военно-касационния съд (1933-1934) и началник на Военно-съдебната служба (1934 – 1943). Член на Висшия военен съвет.
По време на Втората световна война (1939 – 1945) се включва в разузнавателната група на д-р Александър Пеев и с кодовото название „Журин“ предава сведения на съветското военно разузнаване.
През 1943 г. е разкрит и уволнен от армията.

Военните пенсионери намаляват чувствително

Данните на НОИ показват, че пенсионерите по чл. 69 на КСО в края на миналата година са били 80 419. Това са бивши военнослужещи и служители във Въоръжените сили, МВР и службите за сигурност. Техният брой е 96, 9 процента спрямо този преди една година. Тенденцията за намаляването им,  която е от доста години, продължава. През 2022 г. прекратените пенсии по чл. 69 на КСО са 3797, като 3430 от тях са лични, а 367 – наследствени. В същото време новоотпуснатите са 1272 – 836 лични и 436 наследствени.
От анализа на НОИ става ясно, че разходите за пенсии по чл. 69 за 2022 г. са 1, 092 млрд. лв., което е 123,7 на сто спрямо 2021 г. Средната пенсия е 1092, 36 лв., като за мъжете е 1111,95 лв., а за жените – 858, 07 лв. С размер на 3400 лв., т.е. на тавана, са 253, а на нивото на минималната пенсия, т.е. 467 лв., – 1158. Най-голям брой пенсионери по чл. 69 на КСО има в областите София- град - 22448, Варна – 5360, Стара Загора – 4018 и Плевен – 3669, а най-малък в Търговище – 741 и Силистра – 586.
Към края на 2022 г. пенсиите за военна инвалидност са 3646, като лични са 1846, а наследствени – 1700. Новоотпуснатите са 16 (една лична и 15 наследствени) . За една година прекратените военноинвалидни пенсии са 120, като 91 са лични и 29 – наследствени. Средния размер на военноинвалидната пенсия е 362, 79 лв.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Хибридните рискове за сигурността ще обсъждат утре в Националния военен университет

Организатори на кръглата маса са Софийският форум за сигурност и Националният военен университет (НВУ) „Васил Левски“. Темата е „Хибридните рискове за сигурността. Хибридните атаки срещу демократичните държави и необходимостта от изграждане на устойчиви общества.“  Мястото е  ритуалната зала на НВУ „В. Левски“ в сградата на управлението на университета. Началото е 9:30 ч.
Ще бъдат изнесени открити лекции от различни експерти, които ще обсъдят важни теми, свързани с хибридните рискове за сигурността. Сред лекторите ще бъдат Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност, доц. д-р Мила Серафимова, преподаваща „Ефективна комуникация” в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия и „Връзки с обществеността” във Военна академия „Г.С. Раковски“, както и Камила Монктън, ръководител на „Стратегически комуникации“ в правителството на Обединеното кралство, и Камила Чапман, мениджър на „Стратегически комуникации“.
Събитието ще бъде отворено за всички, които желаят да се включат в дискусията, като се очаква да присъстват както специалисти в областта на сигурността, така и представители на обществеността, преподаватели, курсанти и студенти. Те ще имат възможност да зададат въпроси на лекторите и да изразят своите мнения по темата, съобщават от НВУ.
Източник: https://otbrana.com/

73 години от вдигането на флага на ескадрения миноносец „Георги Димитров“

Преди 73 години - на 20 февруари 1950 г. в Севастопол (това в СССР) е вдигнат българският военноморски флаг на ескадрения миноносец „Озорной“, който в България получава името „Георги Димитров“. Дали тогава неговият първи командир капитан ІІ ранг (по-късно адмирал) Иван Добрев или някой друг от първия екипаж си е мислил, че и след 73 години този ескадрен миноносец ще остане най-големият боен кораб в историята на България? Едва ли. Тогава те са имали много по-важни задачи по усвояването на бойна техника, която в по-голямото си количество дотогава е непозната за българските военни моряци.
И днес периодично припламва въпросът дали извеждането на „Георги Димитров“ от строя (1960 г.), превръщането му в учебен кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и бракуването му през 1963 г. не е било преждевременно. Ако тръгнем от простата аритметика, ще излезе, че: ескадреният миноносец има четири 130 мм оръдия (по две в кула), две 85 мм оръдия (в една кула), шест единични 37 мм автоматични оръдия, две двустволни 12,7 мм картечници ДШК, два тритръбни 533 мм торпедни апарата, два бомбомета, стелажи за 12 подводни бомби и два параванни трала. Получените последователно през 1957 и 1958 г. два стражеви кораба проект 50 (НАТО-клас „Рига“) имат общо шест 100 мм оръдия, четири сдвоени 37 мм зенитни оръдия, два тритръбни 533 мм торпедни......Прочети още

37 години от старта на работата по станцията „Мир”

Преди точно 37 години, на 20 февруари 1986 г., на орбита е изстрелян първият модул на съветската орбитална станция „Мир”. Тя става първата многомодулна станция, на която се извършват дълговременни мисии.
Първият модул, който е известен като базов модул, се нарича „Мир”. Конструктивно той се базира на предишните две съветски станции „Салют-6” и „Салют-7”, но има вграден възел, към който могат да се скачват още пет модула.
„Мир” е изстрелян в 00,28 часа московско време, с ракета-носител „Протон-К”. Модулът е изведен успешно на орбита. Първият екипаж, който го посещава е в състав Леонид Кизим и Владимир Соловьов. Те се скачват със станцията на 14 март 1986 г. и остават на брода ѝ почти 125 денонощия.
Първият модул, който се скачва с „Мир” след изстрелването ѝ, става „Квант-1” през март 1987 г. През ноември 1989 г. е добавен още един модул – „Квант-2”. Модулът „Кристалл” се скачва през май 1990 г., последван от „Спектр” през май 1995 г. и „Природа” през април 1996 г.
Общо 104 човека от 12 страни минават през станцията „Мир” между 1986 и 2000 г. Между тях е и българинът Александър Александров, който работи на станцията през юни 1988 г.
Американската космическа совалка се скачва с „Мир“ седем пъти между 1995 и 1998 г.
На „Мир” е проведен рекордния престой на Валерий Поляков, който остава на орбита в продължение на 437 денонощия. Този рекорд все още не е подобрен.
В края на 90-те години на миналия век, когато вече е взето решението за строежа на Международната космическа станция, ентусиазмът за поддръжката на „Мир“ рязко намалява. Русия няма пари да я поддържа и няма реалистична частна алтернатива за финансирането ѝ. Отделно, тя изначално е проектирана да остане на орбита около пет години, като техническото ѝ състояние непрекъснато се влошава. Затова през януари 2001 г. е взето решение тя да бъде свалена от орбита.
Станцията е изведена от орбита на 23 март 2001 г., като останките ѝ се разбиват в Тихия океан. - Още Космос

Военен календар

На 20 февруари 1883 година в Габрово е роден генерал-полковник Дамян Велчев (1883 – 1954).

Завършва Военното училище в София (1903) и служи в пехотата.
През Балканската война (1912 – 1913) командва рота в 22-ри пехотен полк, а в Първата световна война (1915 – 1918) – дружина в същия полк. Участва в учредяването на Военния съюз (октомври 1919) и от 1922 г. членува в неговото ръководство. При управлението на БЗНС е уволнен от армията (1921 – 1923).
След военния преврат на 9 юни 1923 г. е помощник-началник (1923 – 1926) и началник на Военното училище (1927 – 1928). На 5 септември 1928 г. отново е уволнен, а през 1929 г. създава Тайния военен съюз.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) става член на Националния съвет на Отечествения фронт като представител на „Звено“ (1943).
От 9 септември 1944 до 25 септември 1946 г. заема длъжността министър на войната, а след това е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария (септември 1946 – октомври 1947). Отказва да се завърне и е лишен от българско поданство. Умира във Франция. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл., ІV ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

Вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна с военнослужещите ни в Косово

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова посети вчера щаба на Kosovo Force - KFOR и се срещна с българския военен контингент, участващ в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово, съобщават от СКС. Тя бе посрещната с официална церемония в база „Филм Сити” в Прищина от командващия на операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово – генерал-майор Анджело Микеле Ристуча.
Националният командир подполковник Калин Стаменов запозна г-жа Йотова със струкурата, задачите и националните отговорности на българския контингент в операцията.
Вицепрезидентът на Република България благодари на военнослужещите за отговорната служба и достойното представяне и подари икона на Свети Георги Победоносец на контингента.
В срещата участва и извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Косово Христо Гуджев.
Посещението на вицепрезидент Йотова в KFOR е част от официалната й визита, по покана на президента на Косово и по повод 15-годишнината от обявяването на независимостта на страната.

Япония и САЩ проведоха военновъздушно учение

Япония и Съединените щати проведоха съвместни въздушни учения над Японско море в отговор на последния ракетен тест на Северна Корея, се казва в изявление на японските въздушни сили за самоотбрана.
„На 19 февруари изтребителите F-15 на въздушните сили за самоотбрана проведоха различни тактически учения съвместно с бомбардировачи B1 на ВВС на САЩ и изтребители F-16 във въздушното пространство над Японско море“, се казва в изявление на командването в “Туитър”. По време на ученията „бе потвърдена съвместната готовност на силите в рамките на японско-американския съюз“.
По-рано днес бе съобщено, че военни на Република Корея и САЩ са провели авиационно учение, в което е участвал поне един американски стратегически бомбардировач B-1B.
В събота КНДР изстреля междуконтинентална балистична ракета в посока изток, която летя 66 минути и падна в Японско море. Ракетата е прелетяла около 900 км, достигайки максимална височина от 5700 км.
Източник: bnr.bg

Макрон остави без отговор призива на Зеленски за членство на Украйна в НАТО

Държавният глава на Франция Еманюел Макрон игнорира призивите на украинския президент Володимир Зеленски в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността за членството на страната му в НАТО, коментират в редакцията на седмичното издание Le Journal du dimanche.
"За Макрон Алиансът не е подходящ инструмент за преосмисляне на отношенията с Русия. Членовете на НАТО не бяха напълно прозрачни в намеренията си и това беше възприето от Москва като експанзионизъм“, заключава изданието след интервю с Макрон.
"Това отчасти обяснява действията на Владимир Путин, след като произнесе реч срещу Запада на конференцията в Мюнхен през 2007 г.“, поясни Макрон.
Френският лидер призова и за укрепване на европейската отбранителна политика и на инициираната от него Европейска политическа общност. "Макрон би искал да изясни на своите събеседници в Централна и Източна Европа, както членове, така и кандидатстващи за присъединяване в ЕС, че трябва да бъдат разумни в очакванията си. Той смята, че и Германия трябва да се придържа към тази позиция.
В края на септември 2022 г. Зеленски подписа молба за ускорено присъединяване към НАТО. На 6 октомври миналата година еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че Киев не може да се присъедини към Алианса в условията на военни действия на украинска територия.
В рамките на Конференцията по сигурността в Мюнхен в петък Зеленски, говорейки чрез видеовръзка, заяви, че "няма алтернатива на Украйна в ЕС, няма алтернатива на Украйна в НАТО“.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 19 февруари 1861 година в Шумен е роден генерал от пехотата Рачо Петров (1861 – 1942).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 19-а пехотна шуменска (1879 – 1880), 11-а пехотна орханийска дружина (1880; 1884-1885), 5-а пехотна тетевенска дружина (1883 – 1884) и в щаба на 1-ва пехотна бригада (март – септември 1885). След Съединението (6 септември 1885) е началник на Щаба на армията (9 септември 1885 – 29 юни 1887).
По време на Сръбско-българската война (1885) застъпва идеята за решителен отпор на противника при Сливница. Като началник на временно формирания Източен отдел (17 февруари 1887) ръководи военнополевия съд, осъдил на смърт организаторите на офицерските бунтове в Силистра и Русе (16 – 19 февруари 1887). От 29 юни до 20 август 1887 г. е военен министър, а след това – отново началник на Генералния щаб (23 октомври 1887 – 15 април 1894).
В следващите години изпълнява длъжността военен министър (15 април 1894 – 17 ноември 1896) и извършва структурни промени в министерството и Генералния щаб. На 17 ноември 1896 г. преминава в запаса и се включва в политическия живот на страната.
През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Търново-Сейменския укрепен пункт. В Междусъюзническата война (1913) командва 3-а армия. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като губернатор на Македонската военноинспекционна област (1915 – 1916) и офицер от Щаба на действащата армия (1916 – 1917), след което е уволнен (12 май 1917).
За заслугите му към българската войска е повишен в чин генерал от пехотата (6 май 1936). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст.

ЕС обмисля съвместно закупуване на оръжия за Украйна

Европейският съюз спешно проучва варианти за обединяване на своите страни членки с цел закупуване на боеприпаси за Украйна след предупрежденията от Киев, че войските му се нуждаят от повече доставки бързо, предаде Ройтерс.
Очаква се външните министри на страните от ЕС да обсъдят идеята за съвместна доставка на 155-милиметрови артилерийски снаряди – крайно необходими на Киев – на среща в Брюксел в понеделник.
Представители на ЕС и дипломати казват, че подобен подход би бил по-ефективен, отколкото страните членки да правят индивидуални поръчки. По-големите поръчки ще помогнат също на индустрията да инвестира в допълнителен капацитет, допълват те.
Европейският съюз има за цел да обедини усилията си с отбранителната индустрия на блока, за да ускори и разшири производството на боеприпаси, които са крайно необходими на бойното поле в Украйна и за попълване на военните запаси на страните членки, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс.
Говорейки на Мюнхенската конференция по сигурността в събота, тя предложи блокът да направи това, което направи по време на пандемията, за да се подготви за широкомащабното производство на ваксини срещу COVID-19.
„Можем да помислим например за предварителни споразумения за покупка, които дават възможност на отбранителната индустрия да инвестира в производствени линии сега, за да може по-бързо да увеличи количеството, което може да достави“, посочи Фон дер Лайен.
Тя подчерта, че блокът не може да чака месеци и години, за да попълни собствените си военни запаси или да изпрати боеприпаси като 155-милиметрови артилерийски снаряди в Украйна.
„Сега наистина е моментът да се ускори и увеличи производството на стандартизирани продукти, от които Украйна отчаяно се нуждае, например боеприпаси“, каза тя.
Въпреки че не се очакват конкретни решения в понеделник, дипломати и служители на ЕС заявиха, че има силно желание да се действа бързо.
Дипломат от ЕС е заявил, че блокът се фокусира върху това как да увеличи производството, как да купува боеприпаси съвместно и как да плаща за тях. „Мисля, че ще видите няколко добри съобщения и обяснения в следващите дни от европейските институции. След това идва необходимата техническа работа“, е казал дипломатът.
Дискусиите получиха тласък, след като украинският президент Володимир Зеленски лично представи своите аргументи за увеличаване на доставките пред лидерите на ЕС на срещата на върха миналата седмица, а Естония предложи съвместна доставка на ЕС на 155-милиметрови снаряди.
Изчерпани запаси
Евентуалните съвместни покупки ще имат за цел да попълнят запасите на съюзниците на Киев, които са силно изчерпани след една година доставки на боеприпаси в помощ на Украйна във войната с Русия.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви тази седмица, че Украйна изразходва артилерийски снаряди по-бързо, отколкото нейните съюзници могат да ги произвеждат в момента.
Украинските сили изстрелват между 2 хил. и 7 хил. артилерийски снаряда на ден, докато Русия използва между 20 хил. и 60 хил., сочи информация от естонския доклад, цитирана от Ройтерс.
Дипломатът от ЕС казва, че поне част от финансирането вероятно ще дойде от фонда на ЕС за военна помощ European Peace Facility. Естония също предложи използването на фонда, който е одобрил около 3,6 млрд. евро в подкрепа на Украйна, но главно чрез финансова помощ, предоставена от членовете на ЕС поотделно.
Високопоставен служител на ЕС е коментирал, че ръководителят на външната политика на блока Жозеп Борел и неговата дипломатическа служба смятат предложението на Естония за "потенциално много добра идея".
Купуването на оръжия до голяма степен е запазена територия на националните правителства в рамките на ЕС.
Въпреки това Европейската агенция по отбрана (EDA) участва в съвместни усилия за обществени поръчки през 2014 г. с пет страни членки на ЕС за закупуване на боеприпаси за противотанково оръжие. Тя предложи да поеме водеща роля и в друга инициатива за закупуване на боеприпаси.
„Искаме да продължим да подкрепяме държавите членки за попълване на техните запаси, които те доставят на Украйна“, заяви главният изпълнителен директор на EDA Иржи Шедиви. „Предложихме на държавите членки да действаме от тяхно име за доставките на различни видове боеприпаси“.
Дипломати и официални лица не цитират точна сума, която ЕС може да похарчи за съвместни покупки. Според естонския доклад тази година могат да бъдат закупени 1 млн. 155-мм снаряди за около 4 млрд. евро.
Източник: https://www.investor.bg/

Сиймур Хърш: Би било самоубийство да мислим, че Украйна може да спечели тази война

Надеждите на американската администрация за победа на Украйна в конфликта с Русия са „самоубийствени“. Това мнение изрази вчера в интервю за портала Consortium News американският журналист Сиймур Хърш, който миналата седмица публикува разследване на експлозиите на тръбопроводите "Северен поток" и "Северен поток 2".
„Би било самоубийство да мислим, че тази война може да бъде спечелена, че Украйна може да спечели тази война. Има твърде много корупция. Това беше твърде прибързано решение. Трябваше да търсим мир и някакъв вид споразумение“, каза той.
„Трябваше да уверим руските власти, че Украйна няма да бъде член на НАТО. Тя все още не може да стане такава заради корупцията. Бяха направени толкова много грешки. Невъзможно е да се повярва колко тесногръдо беше нашето ръководство. Те решиха просто да се придържат към военния курс", добави американският разследващ журналист.
Сиймур Хърш обяви на 8 февруари в своя статия, цитирайки информиран източник, че взривните устройства под руските газопроводи „Северен поток“ и „Северен поток 2“ са били поставени през юни 2022 г. под прикритието на ученията Baltops от водолази на ВМС на САЩ с подкрепата на норвежки специалисти. По сведения на Хърш решението за провеждане на операцията е взето от президента на САЩ Джо Байдън след деветмесечни дискусии с представители на администрацията, занимаващи се с въпросите на националната сигурност.
Ръководителят на пресслужбата на Съвета за национална сигурност на Белия дом Адриен Уотсън в отговор на запитване на ТАСС нарече изложената от Хърш версия „съвършена лъжа и пълна измислица“.
Сегашната администрация на САЩ при никакви обстоятелства няма да признае участието си в подготовката на саботаж на газопроводите "Северен поток" и "Северен поток 2", смята Сиймур Хърш. В интервюто за портала Consortium News той не изключи публикуването на нови материали за експлозии на газопроводите "Северен поток" и "Северен поток 2". „Може би ще напиша повече за този механизъм“, каза той, но не уточни какво точно може да добави към публикуваното по-рано разследване. Същевременно журналистът посочи, наред с други неща, ролята на Норвегия, Швеция и Дания в историята със "Северен поток". Според него тези страни "тепърва трябва да обяснят" позицията, която са заели, когато очевидно са предполагали, че тече подготовка за саботаж, но са предпочели да си замълчат за това.
Журналистът отбеляза, че Вашингтон води най-агресивната политика в света. „В момента сме може би най-агресивната страна на планетата“, каза той, имайки предвид политиката на САЩ спрямо Тайван в този контекст.
Източник: ТАСС, „Гласове“

Военен календар

На 18 февруари 1861 година в Калофер е роден генерал от пехотата Никола Иванов (1861 – 1940).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1885). Служи във 2-ра (1879 – 1882) и 1-ва пехотна пловдивска дружина (1885) на Източнорумелийската милиция. През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Търновосейменския отряд и офицер за поръчки при Централната колона на Западния корпус в настъплението към Пирот (14 – 15 ноември 1885). Последователно заема длъжностите флигел адютант на княз Александър І (1886), началник на отделение във Военното министерство (1887 – 1888), командир на 10-и пехотен (1888 – 1889) и 4-и конен полк (1890 – 1891), помощник-началник (1891 – 1894) и началник на Генералния щаб (10 май 1894 – 29 ноември 1896).
Като военен министър (29 ноември 1896 – 18 януари 1899) въоръжава българската войска със съвременни скорострелни оръдия, извършва ново военнотериториално разделение на страната (1898) и въвежда бригадната организация (1899). След освобождаването на министерския пост е назначен за командир на 4-а пехотна преславска дивизия (1899 – 1903), на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903 – 1906) и началник на 2-ра военноинспекционна област (1907 – 1912).

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва 2-ра армия при обсадата и атаката на Одринската крепост. На 8 август 1913 г. преминава в запаса. За големите му заслуги към българската армия е произведен в чин генерал от пехотата (6 май 1936).
Автор на „Записки по стратегия“ (1894), „Балканската война 1912-1913 г. Ч. І-ІІ“ (1924 – 1925) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІV ст. 2 кл.
На 18 февруари 1865 година в с. Широка лъка, Смолянско, е роден генерал-лейтенант Калин Найденов (1865 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1885) и Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия (1891). Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на 6-а полубатарея от 1-ви артилерийски полк. Служи като адютант в 1-ви (1886) и 3-и артилерийски полк (1887 – 1888).

След завръщането си от Торино е командирован в Германия, Франция и Англия за запознаване с производството на артилерийски материали и доставка на оръжия (1892 – 1893). През 1894 – 1895 г. командва батарея в 4-и артилерийски полк и едновременно с това преподава във Военното училище.

Последователно заема длъжностите началник на Софийския артилерийски арсенал (1895 – 1899), командир на отделение в 4-и артилерийски полк (1899 – 1901), началник на Техническото отделение в Артилерийската инспекция (1901 – 1908) и командир на 2-ри артилерийски полк (1908 – 1912). В Балканската война (1912 – 1913) е помощник-началник на артилерията при Щаба на Действащата армия, а от 1913 до 1915 г. – инспектор на артилерията.

Има големи заслуги за развитието на българската артилерия в организационно, материално-техническо и учебно отношение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е министър на войната (21 септември 1915 – 21 юни 1918), а след освобождаването му – генерал за особени поръчки (25 юни –септември 1918). На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“.
Автор на „Кратък очерк за съвременното състояние на полската артилерия в армиите на главните европейски държави“ (1888), „Правила за престрелка и стрелба в артилерията“ (1889), „Ръководство по артилерия. Ч. І-ІІ“ (1889 – 1891) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл.

На 18 февруари 1873 година в София е изпълнена смъртната присъда на Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) (1837 – 1873) – гениален идеолог, организатор и ръководител на българската национална революция.
На 3 март 1862 г. Левски постъпва в Първа българска легия и получава ценни военни знания, необходими за бъдещата му революционна дейност. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. Участва във Втора българска легия (1867 – 1868) и разширява знанията си по военно дело.
При създаването на Вътрешната революционна организация прилага конспиративни методи на работа. Разработва основните принципи на въстаническата въоръжена стратегия и тактика и с идеите си за революционно освобождение на България изпреварва с десетилетия своето време.
Заловен на 26 декември 1872 г. от турската полиция в с. Къкрина, Ловешко, осъден на смърт и обесен. Остава завинаги в българската история с безсмъртието на своите прозрения.

Юлия Вревска - розата на Русия, откъсната за България

Военните милосърдни сестри се появяват за пръв път в Кримската война (1853-1856), известна в историята също и като Източната война – Кръстоносен поход срещу Русия. След това феноменът фронтово милосърдие се развива във всички следващи войни: Руско-Турската, Руско-Японската, Първата световна война, Втората световна война, във войните през втората половина на XX век и първите две десетилетия на XXI век.
Военните милосърдни сестри облекчават страданията на ранените и утешават умиращите, а за откъснатите от родния дом хора, гинещи на фронта, те често се явяват и последните, които им напомнят за близките, които никога повече няма да видят.
Има човешки качества, които през всичките времена предизвикват възхищение, благодарност и признателност – милосърдие, доброта, състрадание, емпатия. Най-прецизно, правдиво, пълно, достоверно и особено ярко човек разкрива своята същност в сложни жизнени условия и ситуации: в хода на войните, стихийните бедствия, болестите и епидемиите, социалните катаклизми и политическите катаклизми. (Юлия Вревска - игрален филм)
В историята има много примери за човешка саможертва и за всеотдайна помощ на своите събратя, в това число и оказване помощ на съвсем непознати хора. Именно в такива гранични условия, човек показва своята истинска същност и истинската си природа.......Прочети още

На тази дата през 1942 г. загадъчно потъва френската подводница ”Сюркуф”

В нощта на 18 срещу 19 февруари 1942 г. френската подводница "Сюркуф" потъва загадъчно в Атлантическия океан, на север от Панамския канал. Загиват 126 души.
По това време тя е най-големият плавателен съд в света от този клас и бързият край на нейната военна история е изпълнен с неясноти и конспирации.
Подводницата носи името на френския корсар Робер Сюркуф. Пусната е на вода още през 1929 г., а през 1934 г. е приета на служба във военноморския флот..........Прочети още

Южна Африка в съвместни военноморски учения с Китай и Русия

В Южноафриканската република започнаха съвместни учения между военноморските сили на страната и тези на Русия и Китай. Маневрите, които идват в навечерието на първата годишнина от войната в Украйна, не бяха посрещнати единодушно, както от опозицията в страната, така и от западните й партньори, отбелязва  агенция Франс прес.
Ученията, наречени „Моси“, което на един от местните южноафрикански езици означава „дим“ ще продължат до 27 февруари край. Те ще се проведат около акваторията на пристанищните градове Дърбан и Ричардс бей.
През последните години експерти гледаха на тези учения, като рутинни, но за разлика от тези съвпадат с годишната от началото на руската инвазия срещу Украйна. Отделно в маневрите участва и руска фрегата „Адмирал Горшков“, която освен въоръжената с най-модерните хиперзвуковите ракетни „Циркон“ акостира на пристанище в Кейптаун, маркирана със буквите Z и V, превърналите се в емблема руската агресия в Украйна.
Независимо, че Южноафриканската република е сред държавите, които се придържат към т.нар неутралитет към конфликта, като нито го подкрепят, нито  осъждат агресията на  Москва.
Опасенията на бизнеса са, че с желанието си да подържа тесни връзки с Русия правителството, може да загуби западните си партньори, което ще се отрази на икономиктата. Според националната статистика миналата година стокообмена между ЮАР и ЕС възлиза на над 50 милиарда долара, в сравнение с Русия, който не достига и един милиард долара.
Източник: https://armymedia.bg/

“Райнметал” ще произвежда части за изтребители F-35

Германският производител „Райнметал“ е постигнал споразумение с американската оръжейна компания „Локхийд Мартин“ за доставка на компоненти за изтребители F-35, предаде АФП.
Двете компании са подписали писмо за намерение „Райнметал“ да произвежда части за “централния фюзелаж” на изтребителя, се казва в изявление на германската група.
Фюзелажът е основният корпус на самолета и частта, в която обикновено се намират пътниците и екипажът.
Ако сделката бъде сключена, тя ще представлява първото подобно партньорство между двете компании.
“Производството на фюзелажа на F-35 в Германия ще бъде жизненоважно за задоволяване на нарастващото глобално търсене на F-35”, заяви Майк Шумейкър, вицепрезидент на клиентските програми на F-35 в „Локхийд Мартин“.
Миналата година Германия подписа споразумение за закупуване на 35 от изтребителите, които да заменят флота ѝ от „Торнадо“.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер приветства споразумението с „Райнметал“ като “добър знак за трансатлантическото партньорство”.
Източник: БГНЕС

Водолази от Военноморските сили унищожиха морска мина

По време на провеждане на тактическо учение на единичния кораб екипажът на минен ловец „Цибър“, с използване на щатните технически средства, открива миноподобен обект.
Обектът  е локализиран на 2 мили източно от местността „Паша дере“, на дълбочина от 24 метра.
По указания на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, водолазната група на кораба извърши разузнаване и идентифицира обекта като историческа мина от неустановен образец.
На 16 февруари при стриктно спазване на мерките за безопасност, съгласно изискванията на нормативните документи, екип водолази-взривчици от състава на Военноморска база Варна унищожи мината с контролиран взрив на място.
Военноморските сили продължават да поддържат готовност за противоминни действия, за да осигурят безопасно корабоплаване в българските морски пространства.
Източник: navy.mod.bg/

Български военнослужещи не са командировани и няма да бъдат командировани в Украйна

Във връзка с разпространявани спекулации Правителствената информационна служба уведомява, че български военнослужещи не са командировани и няма да бъдат командировани в Украйна и извън територията на държавите членки на ЕС.
Приетото от българското правителство решение на 15 февруари т.г. e в изпълнение на решението на Народното събрание за оказване на подкрепа на Украйна в рамките на Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна, обнародвано в ДВ брой 99 от 13 декември 2022 г. Решението предвижда България да изпрати до 50 военнослужещи като обучаващ екип по линия на EUMAM UA, като обучението ще се извършва само на територията на държави членки на ЕС.
Ето какво реши правителството на последното си заседание
Министерският съвет прие решение за изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, с което се разрешава участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine - EUMAM) за срока на мисията, както следва:
- един щабен офицер за усилване на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС в Кралство Белгия;
- до 5 (пет) военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Република Полша и/или Многонационалното командване за специална подготовка във Федерална република Германия;
- до 50 (петдесет) военнослужещи за обучение за използване на предоставеното в рамките на EUMAM въоръжение и техника, на територията на държави-членки на ЕС, и/или в Република България.
Участието на български военнослужещи в EUMAM ще бъде ясен знак за подкрепата на страната ни към Общата политика за сигурност и отбрана и в частност на мисията за военно подпомагане на Украйна.

Русия официално назначи генерал-лейтенант Андрей Мордвичев за командващ на Централния военен окръг

Русия официално назначи генерал-лейтенант Андрей Мордвичев за командващ на Централния военен окръг на мястото на повишения генерал-полковник Александър Лапин, предаде ТАСС.  
Според открити източници Мордвичев е роден на 14 януари 1976 г. и е завършил висше военно училище, общовойсковата академия М.В.Фрунзе и академията на ГЩ на ВС на РФ. През 2018 г. той е назначен за първи заместник-командващ и началник на щаба на 41-ва общовойскова армия на Централния военен окръг. Според чеченския лидер Рамзан Кадиров като командващ на 8-ма армия той е участвал в битката за Мариупол през пролетта на миналата година.
През януари Лапин бе назначен за началник на Главния щаб на Сухопътните войски на руските въоръжени сили. До края на октомври 2022 г. Лапин командваше групировката Център на руските войски в Украйна. През 2018-2019 г. той командваше групировката на руските войски в Сирия.

Как СССР създава подводницата “Акула”

Последната подводница от проект 941, известна още като „Акула“, е изведена от руския флот. Знамето беше спуснато на тежкия стратегически ракетен крайцер „Дмитрий Донской“. Какво беше уникалното в тези най-големи подводници в историята, за какво и колко справедливо бяха критикувани и какъв урок може да даде тяхното създаване на руския флот днес?
Това бяха уникални и противоречиви кораби. Някои казват много лоши неща за тях, „победата на технологията над здравия разум“, „водоноски“ (заради огромните баластни резервоари). Други се чудят на техния размер, тъй като те са най-големите подводници в историята.........Прочети още

Новата японска ракета носител не успя да полети към космоса

Японската ракета Еч 3, която е първата нова японска тежка ракета носител, вчера не успя да излети в космоса и да изведе в орбита сателит, предназначен да наблюдение на севернокрейските балистични ракети, предадоха световните агенции.
Излитането на ракетата бе излъчвано на живо от космодрума в Танегашима. Основният двигател на ракета, която е дълга 57 метра, е заработил, но не и ускорителите. Японската космическа агенция каза, че ще проучи причините за провала на излитането. - (видео)
Новата японска ракета е предназначена да извежда в орбита правителствени и търговски сателити и да доставя полезни товари до Международната космическа станция. Проектът на тежката ракета цели да направи Япония по-независима в тази област.
Ракетата е разработена от “Мицубиши хеви индъстрийс”. За създаването на няколко от детайлите на новата ракета е била използвана технологията на 3D принтирането.
Източник: bta.bg

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на Нидерландия на реактивни системи за залпов огън Хаймарс

Държавният департамент на САЩ одобри евентуална продажба на Нидерландия на реактивни системи за залпов огън Хаймарс и свързаното с тях оборудване в размер на около 670 милиона долара, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на американското министерство на отбраната.
Нидерландия поиска 20 такива установки, а също 39 управляеми ракети за системите за залпов огън (GMLRS), 80 ракети от армейската тактическа ракетна система (АТАCMS), както и друго оборудване.
От Държавния департамент смятат, че продажбата на това оборудване и техническата поддръжка за него няма да променят военния баланс в региона.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 17 февруари 1897 година в с. Бабек, Пловдивско, е роден генерал-лейтенант Банко (Боню) Пиронков (1897 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1917) и служи в артилерията. От 1941 г. командва 6-и дивизионен артилерийски полк. На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дивизия, с която воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945). По време на Брегалнишко-Струмишката операция на Четвърта армия (15 октомври – 14 ноември 1944 г.) 33-ти пехотен свищовски полк е спрян пред височините „Голак“ и „Горица“ от отбраняващата се с голямо количество огневи средства немска бойна група „Брунс“ (3 ноември 1944). Упоритата съпротива на противника за удържане района на Щип разколебава настъпващите пехотни дружини, които са поведени в атака лично от командира на дивизията.
По време на ожесточения бой полковник Пиронков е ранен смъртоносно и на 17 ноември 1944 г. умира без да дойде в съзнание. Посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант и награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

Поредна изпълнена задача от военната ни авиация

Екипаж от 16-а авиационна база Враждебна с командир майор Веселин Асенов излетя със самолет „Спартан“ днес в 11.07 ч. за ливанската столица Бейрут, за да транспортира хуманитарна помощ, която страната ни предоставя на пострадалите от земетресението в Сирия. Военнотранспортният самолет беше натоварен с одеяла, спални комплекти, палатки, необходими за хората в разрушените населени места.
По-късно същия ден самолетът прелетя от Бейрут до Адана, за да прибере екипите от Военномедицинска академия – София, които от 6 февруари са в засегнатия от земетресението район в Турция. В продължение на десет дни майор д-р Цветан Станимиров, капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков от състава на Модулните военномедицински формирования за осигуряване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи заедно с местните спасители търсеха оцелели под руините и оказваха помощ на пострадалите.
В 21.30 ч. военнотранспортният самолет кацна на летище „София“. Медиците бяха посрещнати от началника на ВМА генерал-майор професор Венцислав Мутафчийски, д. м. н.
За пореден път военнослужещите от Въоръжените ни сили доказаха, че са подготвени да изпълнят професионално своя дълг в помощ на пострадалите хора, съобщава Пресцентърът на МО.  
Източник: https://otbrana.com/

Поредна ротация на български военен контингент в операцията на ЕС „Алтеа“

Тържествена церемония по изпращането на български военен контингент за участие в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтеа“ се проведе днес, 16 февруари, в Казанлък. В нея участва командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, съобщава Пресцентърът на МО.
Контингентът е в състав национален поддържащ елемент, механизирана рота от 61-а Стрямска механизирана бригада, взвод „Военна полиция“ и формирования за комуникационно-информационно, логистично и медицинско осигуряване. Българските военнослужещи ще сменят своите колеги от  междинния регионален резерв на операцията на ЕС в база Бутмир, Сараево. Те   ще участват в „Алтеа” в състава на многонационалния батальон на EUFOR.
„Уверявам ви, че Министерството на отбраната цени вашата роля за поддържането на сигурността в Босна и Херцеговина и в тази част на Балканите. Сигурен съм, че със своите знания, опит и безупречна служба нашият военен контингент за пореден път ще заслужи признанието на партньорите ни в операция „Алтеа“ и ще утвърди авторитета на Българската армия“, се посочва в поздравителния адрес на министъра на отбраната Димитър Стоянов към военнослужещите от контингента. Той им пожелава да използват участието си в мисията, за да надградят своите умения и да се върнат здрави и горди с постигнатото.
С пожелания за успешно изпълнение на задачите в операция „Алтеа“ се обърна към военнослужещите от контингента и командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. „Не забравяйте, че вашата отговорност е много по-голяма. В Босна и Херцеговина вие представяте преди всичко България, Българската армия и себе си“, посочи той в обръщението си.
Национален командир на контингента е полковник Красимир Ценов от Съвместното командване на силите, който е и заместник-началник на щаба по поддръжката на Силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Помощник-национален командир на контингента е подполковник Момчил Димитров, а командир на механизираната рота е капитан Васил Манолов - и двамата от 61-а Стрямска механизирана бригада.
Ротацията на личния състав от контингентите ше се извърши под ръководството на комисия от Съвместното командване на силите с председател полковник Деян Василев – заместник-началник на отдел „Операции” в Съвместното командване на силите.   
Източник: https://otbrana.com/

НАТО трябва да се готви за продължителна конфронтация с Русия, заяви Столтенберг

НАТО трябва да се подготви за продължителна конфронтация с Русия, тъй като година след нахлуването в Украйна президентът Владимир Путин не показва никаква воля за мир. Това предупреждение отправи в разговор с Франс прес генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, предаде агенцията.
"Трябва да сме готови това да трае дълго, може би много, много години", каза той.
"Президентът Путин иска една различна Европа, една Европа, в която да може да контролира съседите си, в която да може да решава какво могат да правят страните", добави 63-годишният норвежец в интервюто, дадено седмица преди първата годишнина от нашествието в Украйна.
След година боеве, взели десетки хиляди жертви в двата лагера, НАТО се опасява от нова руска офанзива.
Трийсетте членки на алианса повече от всякога са решени да действат така, че Украйна да победи, увери Столтенберг.
"Ние сме тук, за да се уверим, че Украйна печели войната и за да ѝ доставяме оръжия, боеприпаси и подкрепата, от която се нуждае", заяви той.
"Ако президентът Путин спечели в Украйна, това ще е трагедия за украинците. Но ще е опасно и за всички нас, защото той и другите авторитарни ръководители ще бъдат убедени, че използвайки военна сила, могат да постигат целите си", изтъкна генералният секретар на НАТО.
Източник: https://www.bta.bg/

Великобритания е помогнала за обучението на 10 000 украински военни доброволци през изминалата година

Великобритания обяви в навечерието на годишнината от руската инвазия в Украйна, че е помогнала за обучението на 10 000 украински доброволци, предаде ДПА.
В рамките на специализираната операция "Интерфлекс" украински новобранци преминават през интензивна петседмична подготовка, в която изучават международните закони на въоръжените конфликти, тренират водене на окопна война и бойни действия в градски условия, упражняват се в боравене с оръжие и стрелба и се учат да оказват първа помощ и да работят с експлозиви.
Програмата включва инструктори от различни страни, както и експерти от британската армия, а обучението се води на различни места в Обединеното кралство.
Британското министерство на отбраната покани медиите да наблюдават операцията на неуточнено място в Северна Англия.
Курсът има за цел да укрепи "бойния дух" на украинците и да им даде умения за воденето на ефективна борба и оцеляване, заяви високопоставен офицер.
Участниците в него нямат почти никакъв опит и преминават обучение, подобно на това, през което преминават запасняците от британската армия. Този обучителен курс обаче е преработен така, че да отрази реалността на войната в Украйна, и в него участват войници от въоръжените сили на Украйна, които вече са се сражавали там.
"Опитваме се да направим условията на подоготовката възможно най-реалистични, близки до това, срещу което ще се изправят в Украйна", заяви ефрейтор Шон Картър от Кралския полк на принцесата на Уелс. Миналата година обучихме 10 000 души, а тази искаме да обучим още 20 000, добави той.
Източник: https://www.bta.bg/

Въпреки проблемите с бюджета Москва няма да изчерпи скоро военния си резерв

Следващите месеци ще бъдат решаващи за това как руската икономика ще се справи с новия пакет от санкции и докога ще може да влага средства във военната си атака срещу Украйна, пише в свой анализ CNBC.
През януари бюджетният дефицит на Русия достигна рекордните 1,8 трлн. руски рубли (24,4 млн. долара), като разходите нараснаха с 58% спрямо предходната година, докато приходите намаляха с повече от една трета.
Промишленото производство и продажбите на дребно през декември отбелязаха най-големия си спад на годишна база от началото на пандемията от Covid-19 в началото на 2020 г. Продажбите на дребно спаднаха с 10,5% на годишна база, а промишленото производство се сви с 4,3% в сравнение със свиването от 1,8% през ноември........Прочети още

Централното военно окръжие ще събира по-високи такси

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Централно военно окръжие и подчинените му териториални структури по Закона за резерва на въоръжените  сили на Република България. Промяната се налага, защото тарифата не е актуализирана от 2012 г. От тогава минималната работна заплата, например, е увеличена с 245 процента, минималната пенсия – 322 процента, а средната работна заплата – 280 процента, се посочва в мотивите към проекта.
Утвърдените такси са: за издаване на служебни бележки, уверения, удостоверения или други документи от информационните фондове на Централно военно окръжие - 8 лева; за издаване на дубликат на военноотчетна книжка - 16 лева;
Срокът за извършване на административните услуги се намалява от 14 на 7-дневен. Създава се  възможност за заявяване на бързи административни услуги, които да се изпълняват в срок до 3 дни, като таксата за тях е в двоен размер.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Хеликоптер „Блек хоук“ се разби в Алабама, има двама загинали

Хеликоптер Sikorsky UH-60A Black Hawk (р.н. 85-24416 и с.н. 70-895) от Националната гвардия на Тенеси се разби вчера в 15:00 местно време в Алабама, при което загинаха всички на борда, съобщи говорител на шерифската служба на окръг Медисън, предаде Асошиейтед прес.
Следователят Брент Патерсън заяви, че при катастрофата няма оцелели, но не е сигурен колко са загиналите.
Американски военни представители съобщиха, че двама души, които са били на  борда, са загинали. Те споделиха това при условие за анонимност, тъй като инцидентът е в процес на разследване. - (видео)
Източник: bta.bg

Предаване на курсовката в морското училище (1967 г.)

Завършването на висше образование за всеки землянин е особен момент, който следва да се отбелязва подобаващо. Студентите от различни нации с възторжени викове си хвърлят абсолвентските шапки във въздуха. Следва щур купон, с много танци и алкохол до зори.
Випускниците от военноморската академия в Анаполис под команда си хвърлят фуражките във въздуха, а тези от академията на бреговата охрана хващат за носа бронзовия бюст на някое флотско величие. Следва колективно надпиване с бира и уиски в най-близкия до портала бар.
Випускниците на висшето военноморско училище в Санкт Петербург навличат на паметника на адмирал Крузенщерн матроска фланелка. Следва надпиване с водка в малки групи и по целия път до дома.
Випускниците на българското военноморско училище също си хвърлят фуражките във въздуха по команда. Следва тържествен обяд-коктейл с командването и чаша вино. А в някои години само бира. И после всеки по индивидуална програма..........Прочети още

Стара слава: Първата ни подводница спасила Балчик

Днес, когато военноморският ни флот вече е без подводници, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.
Тя е от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.
Ето какви са техническите данни за този плавателен съд:
   * Водоизместимост: 128 тона
   * Дължина: 28,10 м.
   * Широчина: 3,15 м.
   * Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
   * Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
   * Максимална надводна скорост: 7,84 възла
   * Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.
   * Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.
   * Екипаж: 17 души
   * Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа "Уайтхед" 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница "Максим";
По време на първото й плаване и потапяне из Варненския залив на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак "UB-I-7" ("UB-7"), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков.
След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква през минните полета и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета - излиза благодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.
След Солунското примирие от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени. – Още за „Подводник № 18”

На този ден преди 63 години започва околосветското плаване на американската ядрена подводница „Тритон”

На 16 февруари 1960 г. американската атомна подводница „Тритон” (Triton) предприема своето подводно околосветско плаване (операция Sandblast), като повтаря маршрута на флотилията на Фернандо Магелан.
Подводницата „Тритон” е единствената американска подводница с два ядрени реактора. Проектирана е като подводница за радиолокационен дозор, след това е преоборудвана като многоцелева. В момента на постъпването й в строя през 1959 г. това е най-голямата и скъпа ($109 млн., вкл. ядреното гориво) подводница в света.
Проектирането на подводници за радиолокационен обзор (SSRN) започва точно в средата на 1950-те години. Окончателните й тактико-технически данни са следните: водоизместимост - 6000 т. в надводно и 7800 т. в подводно положение; дължина – 136 м., въоръжение – 6 торпедни апарата 533 мм.; максимална скорост – надводна 30 възела и подводна 27 възела; екипаж – 172 души; има трикоординатен радар за засичане и определяне на ракетни траектории.
Това е най-дългата подводница в американския флот до 1979 г., когато е спусната на вода подводницата „Охайо”.
Сумарната мощност на двигателна установка достига 34 000 к. с., но при ходовите изпитания развива мощност от 45 000 к.с. Първият командир на подводницата капитан 1 ранг Едуард Бич твърди, че в случай на нужда може да достигне 60 000 к.с. Всеки двигател върти отделен гребен винт.
„Тритон” притежава най-голямата в американския флот надстройка – 21 м. дължина и 7 м. височина, в която се намира трикоординатният радар в неактивен режим.
Отначало е предвидено да бъдат построени 8 подводници от типа на „Тритон”. Но с нарастване на стойността им от проектната цена 78 млн. на 109 млн. долара строителството е отказано.
„Тритон” е спуснат на вода на 19 август 1958 г. в присъствието на 35 000 гости. На 1 февруари 1959 г. подводницата е въведена в състава на флота.
Околосветското плаване
По време на своето изпитателно плаване „Тритон” за първи път в историята извършва подводно пътешествие около света. На 16 февруари 1960 г. „Тритон” навлиза в Северния Атлантик, а 9 дни по-късно доближава скалите св. Петър и Павел между Бразилия и бреговете на Западна Африка, откъдето започва историческото си плаване.
Оставайки в подводно положение от излизането си от базата Гротън, „Тритон” се отправя към нос Хорн и заобикаля южния край на Америка. Тук недалеч от Монтивидео (Уругвай) поводницата изплава принудително на 6 март, за да предаде заболял матрос на крайцера „Мекон”.
Подводницата пресича Тихия океан, отминава Филипините и Индонезия, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра Надежда и на 25 април победно се връща в началната точка на пътешествието. На 10 май „Тритон” се прибира в базата си Гротън, щат Кънектикът.
Значение на плаването
От политическа гледна точка околосветското плаване на „Тритон” повишава международния престиж на САЩ. От военна гледна точка то демонстрира огромната автономност и висока подводна скорост на атомните подводници от първото поколение. По време на плаването подводницата събира и океанографски данни.
За това плаване подводницата е удостоена с благодарност от президента, а Едуард Бич лично получава от ръцете на Дуайт Айзенхауер орден „Legion of Merit”.
Известният американски историк Берн Дибнер отбелязва важността на операция Sandblast в исторически контекст: „Епохалното достижение на Магелан е великолепно продължено от „Тритон” през 1960 г. Както и пътешествието на Магелан, пътешествието на „Тритон” създаде нова философска концепция. То показа, че хората с месеци могат да живеят и да работят на дълбочина в океана. Доказано е, че новите източници на енергия позволяват на 8000-тонния кораб без дозареждане да извърши околосветско плаване. Демонстрирано е, че изкуството на наблюдението, навигацията, комуникациите и управлението са доведени до такива предели, че пътешествието под вода е възможно с голяма точност.”
За времето на околосветското плаване от 24 февруари до 24 април 1960 г. подводницата изминава 26 723 морски мили (49 438 км.) за 60 дни и 21 часа със средна скорост 18 възела (33,3 км/ч), като четири пъти пресича екватора.
Общият път, изминат от „Тритон” за 84 дни и 19 часа изпитателно плаване, съставлява 36 335 морски мили, от които 83 дни и 9 часа (98%) и 35 980 мили (99%) са под вода.
Вестник „Ню Йорк Таймс” описва околосветското плаване на „Тритон” като „триумф на човешката доблест и технически опит, подвиг, който може да се оцени като още една ярка победа на САЩ в завоюването на морето”.
Съдбата на "Тритон"
През 1962 г., с началото на производството на самолета за далечно радиолокационно откриване WF-2 Tracer, функцията на радиолокационен дозор става неактуална, подводницата е преоборудвана в многоцелева и през 1964 г. става флагман на атлантическите подводни сили.
В 1969 г. „Тритон” първа от атомните подводници е изведена от състава на флота. До 1993 г. тя се намира на стоянката на резервния флот в Норфолк, независимо, че е извадена от военноморския регистър още през 1986 г.
През 1993 г. подводницата е избуксирана в корабостроителницата Пюджет Саунд и се нарежда в редицата за нарязване по програма за утилизация на атомни кораби и подводници. На 1 октомври 2007 г. „Тритон” застава на дока за утилизация, която е завършена на 30 ноември 2009 г.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Военен календар

На 16 февруари 1857 година в Свищов е роден генерал-майор Иван Попов (1857 – 1925).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 15-а пехотна свищовска дружина (1879 – 1884) и като ротен командир в 3-и пехотен бдински полк (1884 – 1885).

В навечерието на Сръбско-българската война (1885) командва 3-и пехотен бдински (13 – 21 септември 1885) и 1-ви пехотен софийски полк (21 септември – 6 октомври 1885).

На 6 октомври с. г. е назначен за командир на 4-а дружина от 2-ри пехотен струмски полк, с която участва в бойните действия на Сливнишката позиция и в общото настъпление към Цариброд и Пирот.
След войната последователно заема длъжностите командир на 22-ри пехотен тракийски, 8-и пехотен приморски и 17-и пехотен доростолски полк, командир на бригада в 5-а, 7-а и 9-а пехотна дивизия.

По време на Балканската война (1912 – 1913) поема командването на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия и воюва при Гечкенли, Селиолу, Лозенград и Чаталджа. От май 1913 г. е командир на 1-ва пехотна дивизия, а от юни 1913 г. – на 13-а пехотна дивизия в състава на 3-а армия.

В хода на бойните действия по време на Междусъюзническата война (1913) става началник на дясното крило на 3-а армия. След войната преминава в запаса (1913).

Народен представител в XVII ОНС (20 март 1914 – 15 април 1919 г.). Заради политическите му убеждения в 1922 г. е тежко репресиран от правителството на Ал. Стамболийски – арестуван е и затворен без съд и присъда. Умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 16 февруари 1886 година в с. Шипка, Казанлъшко, е роден художникът Станьо Стаматов (1886 – 1963).
Завършва живопис в Рисувалното училище в София (1911) при проф. Иван Мърквичка и специализира в Германия (1925, 1927) и Франция (1926).
Изминал бойния път на 23-ти пехотен шипченски полк в Балканските войни (1912 – 1913) художникът създава колекция от акварели – „Нощен поход“, Двубой“, „Ранени при Одрин“, „Към бойната линия“ и др. С влизането на България в Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран в 23-ти пехотен полк, а от юни 1917 г. – назначен за военен художник на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
В творбите му от фронта („Атака“, „Отбиване на френско нападение на гара Кенали“, „Мостът на Струга“, „Нощен поход“ и др.) отрицанието на войната е еднозначно и болката е всепоглъщаща. Националният военноисторически музей притежава 54 негови графики и акварели и 4 живописни платна с изключителна художествена и историческа стойност.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.