Архив - от 1 до 15 февруари

Германия и Норвегия подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната

Министрите на отбраната на Норвегия и Германия подписаха мащабно споразумение за отбрана в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурност, насочено към укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността в рамките на НАТО. Това беше обявено днес от норвежкото правителство.
Споразумението, наречено "Споразумението от Ганг", беше подписано от норвежкия министър на отбраната Торе О. Сандвик и неговия германски колега Борис Писториус в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурност.
"Силното европейско сътрудничество е от съществено значение за изпълнението на ангажиментите на НАТО за споделяне на тежестта, където Европа трябва да поеме по-голям дял от отговорността за собствената си сигурност", заяви Сандвик.
Споразумението обхваща сътрудничество в пет основни области: космическо наблюдение и комуникации, морска сигурност в Северния Атлантик и Северно море, комбинирани сухопътни бойни операции, бързо подкрепление и отбранителна промишленост.
Норвежкият парламент наскоро одобри закупуването на две допълнителни подводници. След доставката им, Норвегия и Германия ще експлоатират по шест идентични подводници 212CD. Страните си сътрудничат и в разработването на ракети от следващо поколение с голям обсег на действие с морско базиране (3SM).
Междувременно германските войски редовно провеждат тренировки и учения в Норвегия, включително предстоящото учение Cold Response 26 през март 2026 г.
Отделно, Осло е поръчало 54 произведени в Германия танка Leopard 2, някои от които ще бъдат произведени в Норвегия. В замяна Берлин е закупил разработени в Норвегия ракети JSM на стойност над 575 милиона евро за своите изтребители F-35.
Партньорството се разпростира и върху сътрудничеството в космическия сектор. Норвежкото космодрумче в Андоя и германските аерокосмически технологии се очаква да играят централна роля в плановете за създаване на първата в Европа търговска база за изстрелване на спътници.
Съобщава се, че британският премиер Кийр Стармър ще предложи съвместна инициатива за превъоръжаване на съюзниците на Великобритания.
Междувременно европейският комисар по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс призова за Европейски отбранителен съюз, който би позволил на страните от ЕС да поемат отговорност за собствената си отбрана.
Източник: https://www.focus-news.net/

44 кандидат-курсанти потвърдиха желанието си за обучение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

На 13 февруари 2026 г. общо 44 кандидат-курсанти официално потвърдиха желанието си да се обучават във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Процедурата се проведе пред специално сформирана приемна комисия, в която участваха представители на ръководството на учебното заведение, както и на Военноморските сили (ВМС) и Българската армия (БА), съобщават от ВВМУ.
В рамките на първия ранен прием 21 момчета и момичета от различни градове на страната избраха да се обучават във военните специалности на Морското училище. Сред населените места, от които са кандидатите, са: Варна, Разград, Добрич, Бургас, Шумен, Пловдив, Ямбол, Троян, Видин, София и Велико Търново.
Младежите избират от следните специалности: „Корабоводене за ВМС“, „Корабни машини и механизми“, „Кибероперации“, „Мехатроника“.
Избраните направления подготвят бъдещите офицери както за служба във Военноморските сили, така и за реализация в различни технически и инженерни сфери, свързани със съвременната военноморска индустрия и отбранителните технологии.
Останалите 23-ма кандидати заявиха желание да останат в резервния списък в рамките на приема.
Според статистиката в първия ранен прием се явиха над 100 кандидат-курсанти, при изключително сериозна конкуренция – приблизително петима кандидати се бориха за едно място.
Очаква се новоприетите курсанти да прекрачат прага на Морското училище официално в началото на август 2026 г. Първоначално те ще преминат през базова военна подготовка, която ще ги запознае с основните принципи на военната дисциплина, тактическата подготовка и необходимата физическа издръжливост.
След успешно завършване на този начален етап, курсантите ще положат военна клетва – тържествен ритуал, който символизира тяхната отдаденост към военната служба и готовността им да служат в защита на родината.
Ранният прием във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ предоставя възможност на кандидатите да си осигурят място в едно от най-престижните и утвърдени висши военни учебни заведения в България. Това създава предпоставки за по-добра предварителна подготовка и по-лесна адаптация към военната среда още преди официалното начало на обучението.
Висшето военноморско училище продължава да бъде сред водещите институции за подготовка на военноморски кадри в региона, като интересът към неговите специалности нараства с всяка изминала година, благодарение на рекламната кампания, която осъществява Училището. С модернизирана учебна база, съвременни симулационни системи и висококвалифициран преподавателски състав, Училището гарантира високо ниво на обучение и професионална подготовка.
С началото на своето обучение новите курсанти ще имат възможност да се включат в разнообразни практически занятия, стажове и международни програми. Тези възможности ще допринесат за тяхното професионално развитие и за успешната им реализация както в редиците на Военноморските сили, така и в сферата на отбранителната индустрия и морските технологии.
Източник: https://otbrana.com/

Планираме 5 на сто от БВП за отбрана до 2035 г.

Необходимо е продължаване на напредъка по изпълнението на ангажиментите от Хага по отношение на повишаването на разходите за отбрана. Това било акцент в изказването на министъра на отбраната Атанас Запрянов на срещата в Брюксел на колегите му от страните членки на НАТО, става ясно от съобщението на Пресцентъра на МО. България е подготвила проект на национален план за изпълнението на поетия ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., посочил министърът. Какот е известно в неприетия от Народното събрание закон за бюджета за 2026 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, бяха планирани в общ размер 2,25 на сто от БВП. Прогнозата бе, че те ще бъдат 2,30 на сто от БВП за 2027 г. и 2,35 на сто от БВП за 2028 г. Предстои да видим след предсрочните парламентарни избори какъв бюджет ще бъде приет.
Министър Атанас Запрянов подчертал още сериозните инвестиции, свързани с изпълнението на Пакета с Цели по способностите на НАТО 2025. Той посочил основните модернизационни проекти за Българската армия, като благодарил на държавите-членки, с помощта на които те се реализират. Отбелязана е активната дейност по отношение на поддържането на готовността за действие на въоръжените сили и последователните мерки за преодоляване на недостига на личен състав. Министърът на отбраната акцентирал и на значителното увеличение на производството и експорта на отбранителна продукция от българската индустрия и предприетите стъпки за увеличаване на капацитета й.
Министър Запрянов заявил, че мирът и сигурността в Западните Балкани и засилването на възпирането и отбраната в Черно море са от национален интерес за България „Тези региони са изправени пред същите рискове и заплахи за сигурността като други стратегически региони на Алианса и страната ни винаги е подкрепяла запазването на фокуса на НАТО върху тях“, казал той.
Източник: https://otbrana.com/

Австралия обяви, че ще вложи близо 3 милиарда щатски долара в корабостроителница за атомни подводници

Австралия обяви вчера, че ще изразходва 3,9 милиарда австралийски долара (близо 3 млрд. щатски долара), за да „напредне“ с изграждането на корабостроителница за атомни подводници в рамките на тристранната програма АУКУС (AUKUS), предаде Ройтерс.
АУКУС (от А като Австралия, UK като Обединеното кралство и US като Съединените щати) е пакт за атомни подводници, сключен от Австралия, Великобритания и САЩ през 2021 г., по силата на който Австралия ще се въоръжава с бойните плавателни съдове от следващото десетилетие насетне, за да се противопостави на китайските амбиции в Индийско-тихоокеанския регион, уточнява световната агенция.
Австралийският министър-председател Антъни Албанезе определи споменатата сума като първи транш за новата корабостроителница в Озбърн, предградие на Аделаида в щата Южна Австралия.
„Инвестицията в корабостроителницата за подводници в Озбърн е стратегическа за въоръжаването на Австралия с конвенционални атомни подводници“, се казва в изявление на Албанезе.
Според официалните проекти общото вложение е 30 милиарда австралийски долара, които ще бъдат дадени „в близките десетилетия“, заявява премиерът.
Източник: bta

Юлия Вревска - розата на Русия, откъсната за България

Военните милосърдни сестри се появяват за пръв път в Кримската война (1853-1856), известна в историята също и като Източната война – Кръстоносен поход срещу Русия. След това феноменът фронтово милосърдие се развива във всички следващи войни: Руско-Турската, Руско-Японската, Първата световна война, Втората световна война, във войните през втората половина на XX век и първите две десетилетия на XXI век.
Военните милосърдни сестри облекчават страданията на ранените и утешават умиращите, а за откъснатите от родния дом хора, гинещи на фронта, те често се явяват и последните, които им напомнят за близките, които никога повече няма да видят.
Има човешки качества, които през всичките времена предизвикват възхищение, благодарност и признателност – милосърдие, доброта, състрадание, емпатия. Най-прецизно, правдиво, пълно, достоверно и особено ярко човек разкрива своята същност в сложни жизнени условия и ситуации: в хода на войните, стихийните бедствия, болестите и епидемиите, социалните катаклизми и политическите катаклизми. (Юлия Вревска - игрален филм)
В историята има много примери за човешка саможертва и за всеотдайна помощ на своите събратя, в това число и оказване помощ на съвсем непознати хора. Именно в такива гранични условия, човек показва своята истинска същност и истинската си природа.......Прочети още

Бележки за историята на френската фрегата „Семийант“ в документи на Държавен архив – Варна

На 15 февруари 1855 г. - в разгара на Кримската война в Средиземно море, се разиграва един от най-трагичните морски инциденти - корабокрушението на френската фрегата „Семийант“ („Sеmillante“).
„Семийант“ напуска пристанището на Тулон на 14 февруари 1855 г., командвана от капитан ІІ ранг Габриел Огюст Юган (Gabriel Auguste Jugan), на път за полуостров Крим, за да се включи към френските военноморски сили във войната срещу Русия.
В допълнение към екипажа от осем офицери и 293 моряци и обслужващ персонал, на борда се намира и отряд от 495 войници - пехота и артилерия и важно оборудване от оръдия, минохвъргачки, боеприпаси, храна и др.
В нощта срещу 15 февруари фрегатата е застигната от силна буря край бреговете на остров Сардиния и нейният командир решава да премине през протока Бонифачо (Bonifacio).
Според няколкото очевидци - стари рибари по архипелазите, пазачът на фара на остров Рацоли (Razzoli) и г-н Пирас (Piras) - кмет на гр. Бонифачо и дългогодишен морски капитан, бурята на 14 срещу 15 февруари 1855 г. е с невиждани и ужасяващи размери......Прочети още

Стара слава: Първата ни подводница спасила Балчик

Днес, когато военноморският ни флот вече е без подводници, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.
Тя е от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.
Ето какви са техническите данни за този плавателен съд:
   * Водоизместимост: 128 тона
   * Дължина: 28,10 м.
   * Широчина: 3,15 м.
   * Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
   * Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
   * Максимална надводна скорост: 7,84 възла
   * Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.
   * Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.
   * Екипаж: 17 души
   * Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа "Уайтхед" 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница "Максим";
По време на първото й плаване и потапяне из Варненския залив на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак "UB-I-7" ("UB-7"), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков.
След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква през минните полета и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета - излиза благодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.
След Солунското примирие от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени. – Още за „Подводник № 18”

Предаване на курсовката в морското училище (1967 г.)

Завършването на висше образование за всеки землянин е особен момент, който следва да се отбелязва подобаващо. Студентите от различни нации с възторжени викове си хвърлят абсолвентските шапки във въздуха. Следва щур купон, с много танци и алкохол до зори.
Випускниците от военноморската академия в Анаполис под команда си хвърлят фуражките във въздуха, а тези от академията на бреговата охрана хващат за носа бронзовия бюст на някое флотско величие. Следва колективно надпиване с бира и уиски в най-близкия до портала бар.
Випускниците на висшето военноморско училище в Санкт Петербург навличат на паметника на адмирал Крузенщерн матроска фланелка. Следва надпиване с водка в малки групи и по целия път до дома.
Випускниците на българското военноморско училище също си хвърлят фуражките във въздуха по команда. Следва тържествен обяд-коктейл с командването и чаша вино. А в някои години само бира. И после всеки по индивидуална програма..........Прочети още

Денят на воина-интернационалист

На този ден, 15 февруари 1989 година, последната колона съветски войски напуска територията на Афганистан. През 2010 година в Русия тази дата беше обявена за Ден на паметта на воините на интернационала - не само на участниците в Афганистанската война, но и на всички, които са изпълнили служебния си дълг извън границите на родината. Интернационалистите са участвали в общо повече от 30 военни конфликта по целия свят. - (видео)
В Москва ветераните-интернационалисти се събират на „Поклонния хълм” и в Александровската градина. Паметни мероприятия се провеждат днес почти във всички руски градове.
По различни оценки, от над 1,5 милиона интернационалисти при изпълнение на служебния си дълг са загинали около 25 хиляди души. Но точният брой на тези, които не са се завърнали у дома досега не е определен. Само по време на войната в Афганистан са загинали над 14 хиляди съветски войници. – Още за конфликта в Афганистан

Военен календар

На 15 февруари 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Константин Каварналиев.
Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1897). През Сръбско-българската война (1885) командва рота от 5-и пехотен дунавски полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. До 1892 г. служи в 5-и пехотен дунавски полк, 4-ти артилерийски полк и в 1-ва пехотна софийска дивизия. След придобиване на висше военно образование в италианската Академия на ГЩ той заема длъжностите командир на батарея във 2-ри артилерийски полк, старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на дружина в 35-и пехотен врачански полк, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на 15-и пехотен ломски полк. От януари 1908 г. е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Караагач, Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. Признание за неговите умения на отлично подготвен щабен офицер е награждаването му с военния орден „За храброст“ IV степен.
През януари 1913 г. поема командването на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. Планира и ръководи действията й в драматичните дни на Втората балканска война (1913) при отбраната на Дойран. На 23 юни 1913 г. върху българската позиция южно от града се стоварва огневата мощ на гръцките артилерийски полкове. Полковник Каварналиев разполага с непълен личен състав, резерви няма, а очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. В продължаващите през целия ден атаки дружините остават без офицери. Когато разбира, че трудно ще удържи натиска на десетократно по-многобройния противник, той изпраща в тила адютанта на бригадата с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“. Подкрепления така и не пристигат и той „хвърля в боя“ единствения резерв – себе си. Напуска командния пункт и повежда войниците в решителна контраатака, но взрив на артилерийски снаряд отнема живота му. За своята „безпределна самопожертвователност, достойна за удивление“ посмъртно е повишен в чин генерал-майор и награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.
В разгара на Първата световна война (1916) офицерите и войниците от 9-а пехотна плевенска дивизия издигат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан – на 3-4 км от Дойран до пътя за Валандово. През 1966 г. паметникът и гробът на геройски загиналия полковник Каварналиев са разрушени и заличени от тогавашните югославски власти.

Първите пет бойни бронирани машини „Страйкър“ пристигнаха на пристанище Бургас

Започнаха доставките на новите бойни и спомагателни машини „Страйкър“ за нуждите на Сухопътните войски. Те се извършват в изпълнение на международни договори на Министерството на отбраната по основните проекти за модернизация на Българската армия, съобщава Пресцентърът на МО.
Първите пет бойни бронирани машини „Страйкър“ пристигнаха на пристанище Бургас днес, 14 февруари, в рамките на доставка от САЩ и Канада. В съответствие с предвиденото в договора индустриално сътрудничество те ще бъдат доставени в завод „ТЕРЕМ - Ивайло“ ЕООД във Велико Търново за финално асемблиране и последващо предаване на 61-ва механизирана бригада в град Карлово.
В рамките на същата доставка в България пристигнаха и логистични машини, както и имущество по договора за F-16. Бяха доставени и допълнителни 8 бойни бронирани машини (ББМ) „Страйкър“, които са предоставени безвъзмездно по програма със САЩ и ще бъдат използвани за обучение в 61-ва механизирана бригада в Карлово.

Южнокорейски производител на оръжия строи завод в Румъния

Южнокорейският производител на оръжия Hanwha Aerospace обяви, че започва строителството на завод в Румъния, съобщава Romania Insider. В предприятието ще се произвеждат самоходни артилерийски системи K9 Thunder, както и машини за снабдяване с боеприпаси K10.
По информация на румънските медии новото съоръжение ще бъде първият производствен обект на компанията в Европа. 
Ръководството на компанията вижда завода като основа за трансформирането на Hanwha Aerospace Romania в пълноценен местен производител. В допълнение към сглобяването на оборудване, планът предвижда тясно сътрудничество с местни компании и трансфер на съвременни технологии към румънската страна.
В бъдеще компанията планира да участва и в програмата за модернизация на бойните машини на пехотата (MLI), която се финансира чрез механизми SAFE, пише Militarnyi. Завършването на завода в Петрещ ще позволи на Румъния не само да задоволи собствените си артилерийски нужди, но и да изпълнява поръчки за други европейски страни.
Припомняме, че плановете на Hanwha за строежа на завод в Румъния датират от 2024 година. Както Money.bg писа тогава, идеята на най-голямата южнокорейска отбранителна компания е северната ни съседка да се превърне в регионален център за всички сухопътни системи на Hanwha в Европа.
Източник: https://money.bg/

Днес е празникът на военните печатни и електронни медии

Със заповед № OX – 131 от 11.02.2022 г. министърът на отбраната Стефан Янев обявява 14 февруари за Празник на военните печатни и електронни медии. Заповедта е издадена на основание на чл. 26, т. 26 и чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и във връзка със 130-годишнина от издаването на първия брой на вестник „Военни известия“ – предшественик на вестник „Българска армия“ и всички военни медии в България. Благодарности към тогавашния министър на отбраната Стефан Янев за жеста към военните медии! В интерес на истината заповедта стана факт и със съдейстивето на Румяна Станимирова, тогавашен директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в МО, която следващата година, вече като директор на Информациониня център на МО, организира първото честване на празника.
По-нататък в заповедта се посочва: „Ежегодно със заповед на директора на Информационния център на Министерството на отбраната да се организира честване на празника. Заповедта да се доведе до знанието на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.  Изпълнението на заповедта възлагам на директора на Информационния център на Министерството на отбраната.“
Историята
Родословното дърво на военните медии у нас започва от 14 февруари 1892 г. Тогава излиза от печат първият ведомствен вестник  „Военни известия“.  От миналата година със заповед на министър на отбраната този ден е обявен за Празник на военните печатни и електронни медии – в. „Българска армия“, ВТК и информационния сайт на ИЦ на МО.
На 14 февруари 1892 г., т.е. преди 130 години, излиза първият брой на в. „Военни известия”. Според изследователите това е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. През март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на “Военни известия” е да държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии”.Седмичникът „Военни известия” е в буквалния смисъл на думата ведомствен вестник. Неговите функции, за които най-добре говори съдържанието му, са същите, каквито изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет, но е имало вестник. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София.„Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения.
Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. Предоставена е била и информация какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете, например, дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.
През 1919 г Министерството на войната преименува изданието на „Народна отбрана” и му дава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от обвинения и нападки от страна на партийни централи и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия.През годините по-нататък официалният вестник на Министерството на отбраната е имал различни наименования – „Народна войска” „Народна армия” и сега „Българска армия”, но никога не е прекратявал дейността си. Неговата функция винаги е била една и съща – да отразява и популяризира българското военно дело, да защитава честта и достойнството на българския воин.
На военния вестник са сътрудничили най-големите класици на българската литература като Антон Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев, Теодор Траянов, който участва в две войни и е единственият поет с орден „За храброст“, Ламар, Павел Вежинов, Веселин Ханчев, Радой Ралин и много други изтъкнати автори.На 14 септември 1944 г. е създаден в. “Народна войска” – вестник за войската и народа, всекидневник, излизащ на две страници, който се чете и в окопите на фронта. От 28 април 1948 г. вестникът става орган на Българската армия. От 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на отбраната. През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник “Народна войска” е награден с орден “9 септември 1944 г.” I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 – 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.От 2001 до 2008 г. в Българската армия имаше престижна награда „Офицер на годината”, която бе със сериозен мотивиращ ефект. Отличието бе учредено, като съвместна инициатива на редакцията на в. „Българска армия” и Генералния щаб. За 60-годишнина от излизането на първия брой на в. „Народна войска“ в. „Българска армия“ е награден от тогаваашния държавен глава Георги Първанов с „Почетен знак на президента“. Така той се явява първото българско периодично издание, което е удостоено с това високо отличие.
В този период “Българска армия” стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна.Във връзка с отбелязването на 60-годишнина на в. „Българска армия” (2004 г.) на свое заседание редакционната колегия взе решение да запише в редакционното каре, че „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”.Военният телевизионен канал стартира на 7 януари 2003 г.
Първоначално програмата се излъчва от Шумен и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от София и е с 24-часова програма. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Няма поделение, където почеркът на военните репортери да не оставя следа.Така, че не е грешка военните медии да празнуват днес. Дали са печатни или електронни, началото им е на днешия ден преди 134-години. - (видео)
Източник: https://otbrana.com

Великите военни изцепки: Битката при Коленсо (1899 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Военен каледар

На 14 февруари 1889 година в Бургас е формиран 24-ти пехотен черноморски полк.
Пръв негов командир е майор Александър Фудулаки – бесарабски българин, герой от Сръбско-българската война (1885). От 1894 г. до 1912 г. 24-ти полк се командва последователно от полковниците Христо Гюлмезов, Иван Велев, Янко Драганов, Марин Узунов и Георги Иванов. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І назначава своята съпруга царица Елеонора за шеф на полка, който до февруари 1946 г. носи почетното наименование 24-ти пехотен черноморски на Н. В. царица Елеонора полк.
През Балканските войни (1912 – 1913) Черноморци под командването на полковник Христо Недялков воюват в Източна Тракия и Македония при Лозенград, Бунархисар, Чаталджа, Одрин, Щип, Кочани и Калиманци. По фронтовете на Първата и Втората балканска война полкът губи 1061 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк, командван от полковниците Никола Писаров (1915 – 1916) и Петър Дренски (1916 – 1919), участва в разгрома на сръбската армия (1915), в Леринската настъпателна операция (1916) и в тежките отбранителни боеве срещу съглашенските войски на Южния фронт (1917 – 1918). За 36 месеца по бойните полета загиват, изчезват, умират от рани и болести 878 офицери, подофицери и войници.
Съгласно решенията на Ньойския договор (1919) прославеният във войните за национално обединение 24-ти пехотен черноморски полк е разформиран, а съставът му – преведен към 11-и пехотен сливенски полк. През 1929 г. той отново се формира, но до 1934 г. носи явното наименование 39-а пехотна солунска дружина.
По време на Втората световна война 24-ти пехотен черноморски полк е на югоизточната граница и на Прикриващия фронт (до ноември 1944 г.), след което в състава на Първа българска армия се сражава във втория период на войната срещу Германия. Бойният му път завършва на 16 май 1945 г. в подножието на Австрийските Алпи при с. Трахютен. По фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия загиват 430 офицери, подофицери и войници.
След Втората световна война полкът е демобилизиран, реорганизиран, преименуван на 37-и стрелкови полк (1950) и по-късно разформиран (1958).

На 14 февруари 1896 година в Самоков е роден полковник Никола Ботев.
Завършва Военното училище в София (1920) и служи в пехотата. На 4 декември 1944 г. е назначен за командир на 31-ви пехотен силистренски полк, с който воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Планира и ръководи действията на полка в Мурската настъпателна операция (29 март – 15 април 1945) при пробива на укрепената линия „Маргит“, форсирането на канала „Принципалис“ и р. Мур, боевете при с. Подтурен и овладяването на укрепената позиция „Ястребци“, както и в тежките сражения с отстъпващия противник.
След войната служи като началник на пехотния отдел в Щаба на войската (1946 – 1947), началник на катедра във Военна академия „Г.С.Раковски“ (1947) и командир на 5-а пехотна дивизия (1947).
През 1950 г. е назначен за началник на факултет „Командно-щабен“ във Военна академия „Г.С.Раковски“ и остава на тази длъжност до 1954 г. Автор е на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944 – 1945“ (1957).
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 1 клас.

На днешната дата преди 32 години България сключва официално споразумение с НАТО по плана „Партньорство за мир“

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва в Брюксел официалния документ за присъединяването на България към плана на НАТО „Партньорство за мир“. Почти месец преди това събитие, на 17 януари 1994 г., Министерският съвет одобрява решение за участието на България в "Партньорство за мир“ и дава съгласие за подписване на Рамковия документ на инициативата.
Целта на програмата "Партньорство за мир" е да се повишат възможностите на страните за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения и да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата голяма цел е да се подобрят отбранителното планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили.
Инициативата "Партньорство за мир" е обявена при среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия. На 11 януари с.г. се отправя покана за участие към проявяващите желание за интегриране към Алианса държави. До 2002 г. към програмата се присъединяват 47 държави.

Битката при Литъл Бигхорн: когато индианците нанесоха тежко поражение на американската армия

Битката при Литъл Бигхорн се състои на 25 и 26 юни 1876 г. и представлява значим въоръжен сблъсък между армията на Съединените американски щати и индиански племена, главно лакота (сиукси) и северните шайени.
Напрежението ескалира вследствие на неспазването на договори от страна на американското правителство със сиуксите, особено след откриването на злато в свещения за тях планински масив Блек Хилс, което води до наплив на миньори и заселници в земите на племето.
С нарастването на недоволството и след федерална заповед сиуксите да се върнат в резерватите, видни водачи като Седящият бик и Лудият кон създават голям лагер по поречието на река Литъл Бигхорн.
Американският генерал Джордж А. Къстър, командващ 7-и кавалерийски полк, влиза в бой със сиукските воини, въпреки че е значително превъзхождан по численост, което води до неговото катастрофално поражение. Къстър и 225 негови войници загиват, а събитието остава в американската история като "Последната позиция на Къстър".......Прочети още

Великобритания налива над 400 млн. паунда в далекобойни и хиперзвукови оръжия

Разходите на Великобритания за далекобойни и хиперзвукови оръжия ще надхвърлят 400 милиона паунда (545 милиона долара) през текущата финансова година. Това съобщи правителството, цитирано от "Ройтерс".
То открои съвместното разработване на ракети с Франция, Германия и Италия.
Докато европейските държави работят за укрепване на отбраната си срещу Русия, министърът на отбраната Джон Хийли ще подчертае ключовата роля, която далекобойните прецизни оръжия изиграха във войната в Украйна, и значението на съвместните ракетни програми.
"За да се справим с тази нова ера на нарастващи заплахи, се нуждаем от твърда сила, силни съюзи и сигурна дипломация", подчерта той.
Великобритания планира да увеличи разходите за отбрана до 2,6% от БВП от 2027 г. - най-големият показател от края на Студената война - с дългосрочна цел от 5% до 2035 г.
Страната отбелязва, че отделни програми за ракети с голям обсег с Германия, Франция и Италия напредват.
Очаква се Хийли да проведе двустранни срещи със съюзниците на Мюнхенската конференция по сигурността.
Източник: https://news.bg/

Германия иска да купи полска система за ПВО

Германия е заинтересована от закупуването на преносимата зенитна система Piorun, произведена в Полша. Това заяви заместник-министърът на отбраната на Полша Цезари Томчик, цитиран от "Ройтерс".
"Германия е изразила предварителен интерес към закупуването на Piorun и ние трябва да се гордеем с това, тъй като то показва как иновациите в полската отбранителна индустрия влияят на това как сме възприемани в света и върху интересите на нашата страна", изтъкна той на пресконференция.
Полша планира да отпусне значително финансиране за отбрана и да насочи ресурси както към покупки на чуждестранни оръжия, така и към разширяване на вътрешната си оръжейна индустрия.
В светлината на това, което Варшава определя като продължаващата заплаха, която войната на Русия срещу Украйна представлява, около 200 милиарда злоти (56 милиарда долара) - приблизително 5% от БВП - са предназначени за тези усилия през тази година.
Варшава се надява да изнася оръжия и за други страни.
"Убеден съм, че не само Piorun, но и много други продукти биха могли да бъдат изнасяни в бъдеще", добави Томчик, без да предоставя допълнителни подробности относно интереса на Германия.
Също днес полският парламент прие специален закон, който дава достъп до програмата SAFE на ЕС, на стойност 43,7 милиарда евро под формата на нисколихвени заеми, като около 80% от сумата е насочена към вътрешния отбранителен сектор.
Системата Piorun се произвежда в заводите Mesko и Jelcz на Полската група за въоръжение. Тези системи са за борба с нисколетящи въздушни цели и се използват, наред с други, от украинската армия.
Миналата година Швеция обяви плановете си да закупи тази система, като договорът е на стойност над 320 милиона долара.
Източник: https://news.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 6, 13 февруари, 2026 годинa (pdf)

На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.
Предистория
В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.
На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.
На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.
Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.
На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.
Бомбардировките
Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.
• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.
• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.
• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.
До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.
Нощта на 13/14-февруари
Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.
Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.
След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.
След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.
За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.
На другия ден
Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.
Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.
Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.
Равносметката
Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.
След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.
Пет дни и пет нощи градът гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.
От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени. Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театъра, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали. Това съставлява 78% разрушения.
Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.
Жертвите
При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.
Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града. - (видео)
Отговорността
Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Руските Въздушно-космически сили получиха изтребители Су-57 по програмата за 2025 година

На 9 февруари 2026 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е произвела и доставила на руското Министерство на отбраната „голяма партида самолети Су-57 в нова техническа конфигурация. Машините получиха актуализирани бордови и оръжейни системи. Самолетите от пето поколение бяха приети от техническия състав и преминаха пълен цикъл на заводски изпитания. Пилоти на Министерството на отбраната тестваха самолета в различни режими на работа“.

Индия одобри оферта за закупуване на 114 изтребителя "Рафал" от френската компания "Дасо

Съветът за отбранителни поръчки на Индия одобри първоначална оферта за закупуването на 114 изтребителя „Рафал“ (Rafale) от френския производител „Дасо Авиасион“ (Desault Aviation) за 3,25 трилиона рупии (280,4 милиарда долара), предаде Ройтерс, позовавайки се на местни медии.
Броят на ескадрилите на индийските военновъздушни сили през последните месеци намаля до 29, което е значително по-малко от възприетия от Делхи норматив от 42. През септември, след дългогодишна служба бяха снети от въоръжение съветските изтребители МиГ-21, а в идните години това предстои да се случи и с някои други, по-ранни модификации на изтребителя МиГ-29, британско-френските изтребители SEPECAT „Ягуар“ (Jaguar) и френските изтребители „Мираж 2000“ (Mirage 2000).
Делхи отдавна разчита на вноса на въоръжение и техника отвън, но напоследък министър-председателят Нарендра Моди възприе политика на стимулиране на местното производство.
За военновъздушните сили на Индия ерата на местното производство започна през 80-те години на миналия век, но даде резултат едва през последното десетилетие, когато на бойно дежурство застъпи изтребителят „Теджас“ (Tejas) на индийската компания HAL (Hindustan Aeronautics Limited), който замени съветските МиГ-21.
Компанията HAL има поръчки за близо 180 от по-усъвършенстваната модификация 1A за вътрешния пазар, но все още не е завършила производството им поради проблеми с веригата на доставки на двигатели от американската компания за производство на авиодвигатели „Дженерал Електроникс Аероспейс“ (GE Aerospace).
Покачващото се напрежение със съседните страни наложи модернизацията на армията, отбелязва Ройтерс.
Предложението за закупуването на френските изтребители „Рафал“ проправя пътя за обсъждане на търговските и техническите детайли по сделката между двете страни след посещението на френския президент Еманюел Макрон в Индия.
Източник: bta

Среща на министрите на отбраната на страните от НАТО

Срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, която се проведе днес в Брюксел започна с работна сесия, посветена на укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, на приоритетите и целите в контекста на решенията, взети на Срещата на върха в Хага, съобщава Пресцентърът на МО. Министрите на отбраната обсъдиха изпълнението на ангажиментите за повишаване на разходите за отбрана и поемането на по-голяма роля от страна на Европа за собствената ѝ сигурност в рамките на НАТО, както и реализирането на по-проактивен подход на Алианса към възпирането и отбраната.
Във форума участва министърът на отбраната Атанас Запрянов. В изказването си той акцентира върху необходимостта от продължаване на напредъка по изпълнението на ангажиментите от Хага по отношение на повишаването на разходите за отбрана. България е подготвила проект на национален план за изпълнението на поетия ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., посочи той.
Министър Атанас Запрянов подчерта сериозните инвестиции, свързани с изпълнението на Пакета с Цели по способностите на НАТО 2025. Той посочи основните модернизационни проекти за Българската армия, като благодари на държавите-членки, с помощта на които те се реализират. Отбелязана бе активната дейност по отношение на поддържането на готовността за действие на въоръжените сили и последователните мерки за преодоляване на недостига на личен състав. Министърът на отбраната акцентира и на значителното увеличение на производството и експорта на отбранителна продукция от българската индустрия и предприетите стъпки за увеличаване на капацитета й.
Министър Запрянов заяви, че мирът и сигурността в Западните Балкани и засилването на възпирането и отбраната в Черно море са от национален интерес за България „Тези региони са изправени пред същите рискове и заплахи за сигурността като други стратегически региони на Алианса и страната ни винаги е подкрепяла запазването на фокуса на НАТО върху тях“, каза той.
В неформална сесия днес министрите обсъдиха дългосрочната политическа и практическа подкрепа за Украйна.
Министър Атанас Запрянов проведе двустранна среща с министъра на отбраната на Гърция, на която бяха обсъдени въпроси от областта на двустранното сътрудничество. Двустранна среща по инициатива на Белгия, на която бяха обсъдени въпроси от военно-техническото сътрудничество проведоха министър Запрянов и белгийският му колега. 

„Тежестта на короната“: Махмуд II – Султанът-реформатор

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
В утрото на 15 юни 1826 г. османската столица е обхваната от страх, паника и несигурност. През изминалите два дни еничарите – най-елитната част от армията, които отдавна са се превърнали в необуздана сила, се бунтуват срещу намерението на султана да въведе повсеместни реформи в армията. Ситуацията изглежда тежка – много домове на богати сановници са разграбени, а населението се крие по къщите си. Въпреки това падишахът не е казал последната си дума. Всъщност бунтът е именно онова към което се стреми. Опълчвайки се на своя владетел, еничарите развързват ръцете му веднъж завинаги да се разправи с тях........Прочети още

Военен календар

На 12 февруари 1868 година в Русе е роден капитан I ранг Димитър Добрев (1868 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1889), Кралската торпедна школа в Пула, Австро-Унгария (1897) и Минния и артилерийски класове в Кронщад, Русия (1904). Служи във Флотилията и Морската част (1889) и завежда торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“ (1899).
Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот, отличава се в голямото сражение при остров Цушима (14 – 15 май 1905), където попада в плен. След завръщането си в България (1906) заема длъжностите началник на Машинното училище при флота (1906 – 1908), началник на Морската минна отбрана (1908 – 1910) и командир на учебния крайцер „Надежда“ (1910).
Излиза в запаса през 1911 г., а при започването на Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за командир на подвижната отбрана във Варна.
С името му е свързан най-големият боен успех на Българския черноморски флот през войната. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев атакува големия турски крайцер „Хамидие“, който е поразен от торпедото на „Дръзки“. Награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.

На днешната дата преди 95 години стартира производството на легендарния ТТ

Точно преди 95 години стартира производството на един от най-известните руски пистолети, разработен от съветския конструктор Фьодор Токарев - TT. Той става първият армейски самозаряден пистолет в СССР.
Фьодор Василиевич Токарев го разработва през 1929 г. за конкурс за нов армейски пистолет. Съветският съюз иска да замени револвер системата "Наган" и други револвери и пистолети от чуждо производство, които са на въоръжение в Червената армия, пише "Российская газета".
От представените образци е избран пистолет на Токарев от проектно-конструкторското бюро на Тулския оръжеен завод, макар и с уговорки за отстраняване на някои недостатъци: повишаване точността на стрелба, облекчаване усилието за натискане на спусъка и безопасността при работа с него. На 23 декември 1930 г. е взето решение за допълнителни изпитания на оръжието
На 12 февруари 1931 г. Революционният военен съвет на СССР поръчва първата партида от 1000 пистолета за цялостни войскови изпитания. Оръжието постъпва в Червената армия като "7,62-мм пистолет Токарев, образец 1930 г." Това е официалното название, но ние го помним с неофициалното - ТТ (Тулски Токарев).
През 1933 г., след войскова експлоатация, ТТ е частично модернизиран. И от този момент нататък пистолетът официално се нарича "7,62-мм пистолет образец от 1933 г." (TT-33).
Масовото производство на пистолета започва през 1934 г. в Тулския оръжеен завод. До началото на войната са произведени над 600 000 броя. А с началото на Втората световна война и приближаването на фронтовата линия към Тулския завод, той е евакуиран и ТТ започват да се произвеждат в Ижевския оръжеен завод.
През 1947 г. пистолетът на Токарев отново е модернизиран – доработва се външният вид, намаляват се трудоемкостта и производствените разходи. Пистолетът се намира на въоръжение в съветската армия като лично оръжие за самозащита до средата на 1960-те години. През 1952 г., във връзка с приемането на въоръжение на пистолета "Макаров", производството на ТТ в Съветския съюз се прекратява. За това време са пуснати около 1,8 млн. TT.
Пистолетът TT се отличава с опростена конструкция и е лесен за поддръжка. Той има мощен патрон, нетипичен за пистолети, който обезпечава висока проникваща сила. Той е точен при стрелба. Опитният стрелец може да порази цел на 50 метра. TT е плосък и относително компактен, което го прави удобен за скрито носене. Използва се 7,62х25-мм патрон. Капацитетът на пълнителя е 8 патрона. - Още за ТТ

Дания обеща "значителен принос" към мисията на НАТО в Арктика

Дания обеща да даде „значителен принос“ към новата мисия на НАТО „Арктически страж“, стартирана днес с цел укрепване на сигурността в Арктика, заяви датският министър на отбраната Троелс Лун Поулсен, цитиран от Франс прес.
„Ще дадем значителен принос и трябва да поддържаме тази динамика, за да гарантираме, че Арктика ще бъде взета под внимание в дългосрочен план в плановете и ученията на НАТО“, каза министърът, като уточни, че тази подкрепа ще бъде определена в координация с другите съюзници от Пакта.
Мисия „Арктически страж“, е стъпка, целяща да успокои президента на САЩ Доналд Тръмп в желанието му да завземе Гренландия, посочва АФП.
„Когато учението „Арктическа издръжливост“, ръководено от Дания, бъде интегрирано в мисията „Арктически страж“ на НАТО, това значително ще укрепи северния фланг на алианса и Дания. Целта е да се демонстрира способността на НАТО за възпиране в северната част от зоната на отговорност на алианса“, заяви датският началник на отбраната Михаел Вигерс Хилдгор.
Финландия, която има 1340-километрова граница с Русия, също приветства инициативата за укрепване на сигурността в региона, се казва в изявление на Министерството на отбраната в Хелзинки.
„За Финландия е важно НАТО да разполага със силни средства за възпиране и отбрана в арктическия регион и да бъде в състояние да отговори по-специално на руската заплаха. Китай също се стреми да засили ролята си в Арктика“, посочи ведомството.
Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви вчера пред AФП, че очаква „ожесточени дискусии в НАТО“ относно формата и мащаба на участието на страните от алианса в укрепването на сигурността в Арктика.
Източник: bta

„Морски терминатори“: Русия представя новото поколение фрегати

Адмирал Амелко е петата от 10-те планирани фрегати от проект 22350, единствените океански военни кораби, произведени в Русия след разпадането на Съветския съюз.
Руският флот няма планове да експлоатира самолетоносач в близко бъдеще, тъй като сега изглежда, че „Адмирал Кузнецов“ ще бъде изпратен на скрап, вместо да се върне в морето. Вместо това Кремъл може да се фокусира върху това как да се бори с американските самолетоносачи, с много по-малки бойни кораби, които могат да бъдат разгърнати като „морски терминатори“, за да преследват самолетоносачите.
Точно както самолетоносачът се оказа смъртоносен за единствения страшен боен кораб, руски официален представител твърди, че фрегатите от проект 22350, клас „Адмирал Горшков“, могат да бъдат точно платформата, която да изпрати ядрените суперсамолетоносачи на американския флот на дъното на морето, пише The National Interest.
„Фрегатите от проект 22350 са носители на високопрецизни ракетни оръжия – не само ракети „Калибр” крилати, но и ракети „Циркон” хиперзвукови. Фрегатата е морски терминатор, универсален войник, който може да преследва вражески атомни подводници от безопасно разстояние”, каза Александър Степанов от Института по право и национална сигурност към Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация пред руската държавна информационна агенция.
Руските фрегати от проект 22350 са специализирани в отбраната на територия
Обозначени като фрегати, военните кораби от проект 22350 имат водоизместимост 5400 тона при пълно натоварване и могат да достигнат скорост от 29,5 възела. Военните кораби превозват екипаж от 210 моряци, но имат автономност само 30 дни, недостатък, който беше подчертан миналата година, когато танкер ескортира фрегатата „Адмирал Головко” по време на нейното околосветско пътешествие.
Въпреки това, малките военни кораби биха били полезни в капацитета си за противодействие на достъпа/отказ на достъп до зона (A2/AD), като ТАСС допълнително обясни, че фрегатите са проектирани да бъдат „модулна платформа за изстрелване“, оборудвана да открива и унищожава „приоритетни цели в крайбрежната зона и елементи на ударна група от самолетоносачи“.
Най-новият „морски терминатор“, фрегатата „Адмирал Амелко“,беше пусната през август 2025 г. в корабостроителницата „Северная“ в Санкт Петербург и беше оборудвана с платформата „Ответ“ (Отговор) за противоподводна война (ASW). Кръстена на съветския адмирал Николай Амелко, тя се счита за „способна да унищожава вражески атомни подводници, ако бъдат засечени извън оперативния обхват на бордовите им системи“. Тя използва балистична ракета 91RE2, която може да изстреля „324-милиметрова торпеда MPT-1UM на разстояние до 40 км“.
Тази най-нова фрегата е и една от първите, в които броят на клетките 3S14 VLS е удвоен, което по същество превръща фрегатите в плаващи ракетни камиони. 
"Адмирал Амелко" е петият от 10 планирани фрегати от проект 22350, единствените океански военни кораби, произведени в Русия след разпадането на Съветския съюз, и в крайна сметка ще служи в Тихия океан, като се планира да влезе в експлоатация през 2026 г. Три други са в процес на строителство, а последните две са поръчани. - Още за проект 22350
Авторът, Петър Сучиу, е публикувал над 3200 статии в повече от четири дузини списания и уебсайтове през 30-годишната си кариера в журналистиката.
Източник: https://trud.bg/

Правителствен проект осигурява брегови противокорабни ракетни комплекси за флота

Министерският съвет одобри международен договор „Придобиване на мобилна ракетна (NSM) система за брегова отбрана (CDS) и свързаните с нея оборудване, резервни части, обучение и свързаната с тях поддръжка”, съобщи правителственият пресцентър.
Правителството в оставка ще предложи на парламента да ратифицира и друг договор, с който страната ни ще има и „Мултифункционална система за разпространение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързаната с нея поддръжка и оборудване“ по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби.
Международните договори са изготвени във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси“ за Военноморските сили (ВМС) на  България. С реализирането на този проект за ВМС се постига технологично обновяване и развиване на способности, свързани с гарантиране на морския суверенитет на страната. От правителството напомнят, че по този начин страната ни има национален принос към Алианса, като осигурява предно присъствие на НАТО в Черно море.
България засилва мерките за сигурност с участието на боеспособни формирования в инициативите на НАТО, като прекратява критичната зависимост на въоръжението.
Министерският съвет одобри преди ратификация договор за продажба между българското военно министерство и Нидерландия за покупката на минен ловец „Зирикзии“ клас „Трипарти“, минен ловец „Вилемстад“ клас „Трипарти“ и минен ловец „Схийдам“ клас „Трипарти“. Обхватът на договора включва придобиване на три кораба тип „минен ловец“, които разполагат със съвременно оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти. Минните ловци са оперативни по стандартите на НАТО и в момента се експлоатират от нидерландските военноморски сили.
Договорът не съдържа преки финансови ангажименти за българската страна за придобиване на корабите. Насрещният български ангажимент включва обучение на украински екипажи на минни ловци, като част от задълженията ни по договора. Придобиването на такива кораби ще позволи изпълнение на поставените на Военноморските сили задачи за осигуряване на отбраната и морската сигурност в националните морски пространства и оказване на съдействие на националните структури. 
Предстои и ратификация на проект с военните министри на Белгия и Нидерландия за прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно от клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване.
Обхватът на Меморандума включва придобиване на седем кораба тип „минен ловец“, като дарение от Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, които разполагат със съвременно оборудване за откриване, класифициране, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти, оперативни по стандартите на НАТО и в момента експлоатирани от белгийските и нидерландските Военноморски сили.
Според проекта българският ангажимент е заплащането на стойността на ремонтно-възстановителните дейности на седемте кораба до степен, покриваща стандартите за оперативна готовност, както и обучение на украински екипажи на минни ловци. Придобиването на такива кораби ще осигури условия на българските Военноморски сили да надградят своите противоминни способности, което би позволило ефективна борба с минната опасност и осигуряване на безопасността на корабоплаването в националните морски пространства.
Източник: https://www.investor.bg/

Азербайджан закупува самоходни минометни системи SAM120 от Словакия

Словашкият вестник „Правда“ съобщи, че на 8 февруари 2026 г. на Световното изложение за отбрана, проведено в Рияд, Саудитска Арабия, словашката държавна компания ZŤS Spéciál е подписала договор за доставка на Азербайджан на 96 автоматични самоходни минометни системи SAM120 120 мм на стойност 210 милиона евро. Договорът е част от подписано рамково споразумение за потенциална доставка на до 300 минометни комплекса SAM120 на Азербайджан, с прогнозна стойност до 650 милиона евро.

Какво се случва на 3 март 1878 г. в Цариград? Интересни истории

Малко преди 3 март е интересно да си припомним заедно тези последни акорди на Руско-турската война през 1877-1878 г. Затова си позволявам да Ви представя дописката от мястото на събитието — в случая от Сан Стефано на един френски журналист и художник - Жорж Ардуан с псевдоним  Дик дьо Лонле, описана от журналиста Димитър Шишманов в книгата му «Зад Високата порта».
Той е бил не само кореспондент на редица френски вестници, но и доброволец в 26-и полк на донските казаци. Преминал с руските войски и българските опълченци пътя от Плоещ до Сан Стефано, той е бил и близък приятел на главнокомандващия руската армия и на всички знаменити руски пълководци. Знаел много и всеки ден е правил подробни записки за всичко, което преживял, видял и чул......Прочети още

79 години от подписването на мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Военен календар

На 10 февруари 1861 година в Самоков е роден генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1884) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1893). Служи в 1-ви пехотен софийски полк (1884 – 1890). По време на Сръбско-българската война (1885) командва рота, с която се сражава при Гургулят, Сливница и Пирот.
След завръщането си от Брюксел е назначен за началник-щаб на 3-а пехотна балканска и на 5-а пехотна дунавска дивизия, началник на секция във Военното министерство (1898) и преподавател по военна география и военна администрация във Военното училище.
Последователно заема длъжностите командир на 16-и пехотен ловчански полк (1901 – 1904), командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия (1904 – 1905), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1905 – 1908), командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1908 – 1909).
През 1909 г. поема командването на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
От 15 октомври 1913 г. е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1913 – 1914), а от октомври 1914 г. излиза в запаса.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Тиловото управление на 3-а армия (септември 1915), началник на Видинския (септември 1915-март 1916) и Варненския укрепен пункт (март – септември 1916), командир на сборната дивизия (1916 – 1918).
Воюва на Добруджанския фронт (1916) при Ново Ботево, Добрич, Кубадин, Кюстенджа, Исакча и на Южния фронт в Македония (1917 – 1918).
На 1 януари 1919 г. е демобилизиран и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадена организацията Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да подготви и осъществи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Нейни основатели са дейци на националноосвободителното движение, а за председател е избран 3ахари Стоянов.
От юни 1885 г. в дейността й се включват майор Данаил Николаев – командир на 2-ра пловдивска дружина, майор Райчо Николов – командир на окръжната жандармерия, майор Димитър Филов – командир на учебния батальон и др.
Окончателният план на тайната организация, приет на 23 август 1885 г., предвижда акцията да се осъществи от войската с помощта на въоръжени чети от близките села и градове.
В деня на Съединението (6 септември 1885) БТЦРК оповестява състава на Временното правителство, след което фактически престава да съществува.

На 10 февруари 1900 година в София е формиран 25-и пехотен драгомански полк.
До октомври 1904 г. полкът е на гарнизон в Брезник, след което се предислоцира в Цариброд. На 2 октомври 1912 г. Драгоманци получават първото си бойно знаме, под което извоюват славни победи във войните за национално обединение (1912 – 1913; 1915 – 1918) и в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945).
През Първата балканска война (1912 – 1913) 25-и полк с командир полковник Йордан Динолов, воюва срещу османски войски в Източна Тракия при Кайпа и Кара Юсуф, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа и Силиврия, а през Втората балканска война (1913) – срещу гръцки части в Македония при Лахна, Рупел и Кресна. По бойните полета на двете Балкански войни полкът губи 497 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В маневрения период на Първата световна война (1915 – 1916) полкът начело с полковник Тодор Златев се сражава в Моравската и в Косовската настъпателна операция за разгрома на сръбската армия, а през 1916 г. воюва срещу румънски, руски и сръбски войски на Добруджанския фронт. По време на позиционния период (1917 – 1918) Драгоманци под командването на полковник Георги Георгиев водят тежки отбранителни боеве на Южния фронт (северно от Битоля) срещу френски части. В 36-месечните кръвопролитни бойни действия загиват, безследно изчезват, умират от рани и болести 769 офицери, подофицери и войници.
Съгласно клаузите на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) българските войски, намиращи се на запад от Скопие, трябва да останат в заложничество като предадат на силите на Антантата оръжието, архивите и знамената на полковете. Бойното знаме на Драгоманци е спасено от знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов и капитан Атанас Веселинов, които избягват от плен и укривайки знамето достигат до Цариброд, където го предават на командира на допълващата дружина.
През първия период на войната срещу Германия (1944) 25-и пехотен драгомански полк, командван от подполковник Дамян Бейнов, дава 131 убити в бойните действия на югославска територия при Ниш, Буяновац и Гниляне за завършване разгрома на германските войски на Балканите.
На 20 ноември 1950 г. 25-и пехотен драгомански стрелкови полк е развърнат в 3-та отделна стрелкова бригада, дислоцирана в Кресна.

На този ден през 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

На 10 февруари 1962 г. в 8:52 ч. на моста "Глиникер", свързващ Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет U-2 (Ю-2) Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Малко преди това на друг пропускателен пункт в Берлин властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г. Рудолф Абел
Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.
През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
Франсис Гари Пауърс
Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.
Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня".
Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.
Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.
ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс „не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.
Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
Посредникът за размяната Фолфганг Фогел
През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.
Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.
В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.
През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.
През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.
С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).
Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.
През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена "Адвокат на дявола", а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.
Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.
/По материали в интернет/

Президентът на Словакия счита за грешка предаването на изтребители МиГ-29 на Украйна

Президентът на Словакия Петер Пелегрини нарече грешка решението на предишното правителство да предаде на Украйна изтребители МиГ-29, но отказа да участва в политическите спорове, които започнаха наскоро около дарението им. За това той пише на страницата си във Facebook.
Пелегрини припомня, че още като министър-председател е дал заповед да се запази бойна готовност на тогавашните словашки изтребители МиГ-29 до момента, в който ролята им ще бъде поета от новите американски самолети F-16.
"Считам за грешка факта, че Словакия се лиши от своите МиГ-овете, за които по това време нямаше никакъв заместител. Никоя друга страна не постъпи така, че след предаването на собственото си въоръжение да разчита изключително на помощта на съседите си“, отбелязва той.
Пелегрини отхвърли твърдението на предишната правителствена коалиция, че изтребителите МиГ-29 са били само купчина скрап.
"Ако беше така, нито един от тях не би могъл да излети от Словакия за Украйна. Още като министър-председател имах възможност лично да изпробвам полета директно на МиГ-29 и самолетът беше в състояние да изпълнява всички свои задачи“, отбелязва словашкият президент.
"Като президент на Словашката република няма да се включвам в политическите или наказателни спорове, които възникнаха през последните дни около дарението на изтребителите. Хората в Словакия обаче имат право да знаят дали тогавашното правителство на Едуард Хегер, което управляваше без доверието на парламента, имаше право да дари нашите МиГ-ове на Украйна“, добавя той.
През 2024 г. стана известно, че словашките власти са се обърнали към полицията с молба да проведе разследване срещу бившето правителство и министъра на отбраната Ярослав Над заради предаването на Украйна на изтребители МиГ-29 и система за противовъздушна отбрана "Куб“.
Източник: https://www.focus-news.net/

Иран получава бойни хеликоптери Ми-28НЭ

Наскоро в социалните мрежи се появиха снимки и видеоклипове, потвърждаващи получаването от Иран на бойни хеликоптери Ми-28НЭ руско производство. Няколко снимки на този тип хеликоптери се появиха от площадките и хангарите на летище Мехрабад в Техеран, където очевидно се сглобяват след доставка от Русия. Също така, в началото на 2026 г. бяха публикувани видеоклипове на хеликоптери Ми-28НЭ, прелитащи над Техеран, очевидно по време на летателни изпитания. Хеликоптерите Ми-28НЭ, получени от Иран, имат уникалена „цифрова“ камуфлажна окраска.

Подценяван, но смъртоносен: Ту-22М остава ключово оръжие на Русия

За разлика от значително модернизирания B-52, който продължава да се развива с нови технологии, индустриалните ограничения на Русия може да попречат на подобен напредък с класическия Ту-22М, въпреки усилията за модернизация, пише 19FortyFive.
С подобряването на съвременните противовъздушни отбранителни системи, може ли Ту-22М да остане жизнеспособен стратегически бомбардировач или бъдещето му е под съмнение?
Използването на Ту-22М от Русия в Украйна изглежда отговаря на този въпрос, тъй като представлява тактическо отклонение от концепциите , които първоначално са повлияли на създаването и разполагането на бомбардировача по време на Студената война.
По начин, който не е несъвместим с подхода на ВВС на Съединените щати към B-52, Русия адаптира ролите и мисиите на своя класически свръхзвуков бомбардировач от близък, конвенционален бомбардировач за „площад“ до дистанционна платформа, способна да изстрелва оръжия с голям обсег, без да става уязвима за усъвършенствана противовъздушна отбрана. 
Най-общо казано, новите поколения съвременни системи за противовъздушна отбрана все повече правят почти невъзможно действието на не-невидими самолети в обсега на поразяване, особено в Украйна. Това вероятно е ключова причина, поради която мистерията с въздушната подкрепа продължава в Украйна, което означава, че нито една от страните не е успяла да установи въздушно превъзходство. 
Въпреки това, Русия изглежда е направила тактическа промяна със своя бомбардировач Ту-22м в Украйна, тъй като той е едновременно ефективен и уязвим.
Многобройни доклади цитират случаи, в които украинските сили са го свалили, но в някои случаи той е бил ефективен при атакуване на украински цели. Доклад на Kyiv Independent от април 2024 г. посочва, че украинските противовъздушни сили са свалили руски Ту-22М за първи път. 
Нови оръжия за Ту-22М3
Също така, подобно на B-52 на американските ВВС, руският Ту-22 е бил обект на години на подобрения, поддръжка и модернизация, тъй като първоначално е построен от конструкторското бюро „Туполев“ през 60-те години на миналия век.
Най -модерният вариант , Ту-22М3, се появи през 2018 г. и според съобщенията е способен да извършва бомбардировки на голяма височина и отдалечено разстояние с крилати ракети Х-22.
Корпусът на самолета е изработен от алуминиеви сплави и топлоустойчива стомана, като са използвани титан и магнезий.
Според базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, Русия експлоатира до 57 Ту-22М3, но подобно на B-52, бомбардировъчните ѝ мисии вероятно са ограничени до по-малко оспорвано въздушно пространство, като се има предвид, че големият корпус представлява „лесна за поразяване“ цел за усъвършенствана противовъздушна отбрана.
Използването на крилата ракета с голям обсег, като например Х-22, способна да носи ядрено оръжие, е паралелно с усъвършенстваната крилата ракета с голям обсег (ALCM) на B-52 и може да е вдъхновило нововъзникващото оръжие за борба с далечни разстояния на ВВС на САЩ, способно да носи ядрено оръжие. 
Подобрения на Ту-22М3
Въпреки това, остават няколко ключови неотговорени въпроса относно обхвата на усилията за модернизация на Ту-22М3, тъй като те може по никакъв начин да не са сравними с успеха на B-52.
Например, есе в руската информационна агенция ТАСС през 2023 г. съобщава, че Ту-22М3 са получили подобрен полезен товар, което може да съответства на масивния вътрешен отсек за оръжия на B-52 и неговата модернизация.
В същото време изглежда неясно дали руският бомбардировач е интегрирал нещо подобно на системата B-52 Combat Network Communications Technology (CONECT), способна да предоставя актуализации на разузнавателна информация в реално време по време на полет. 
B-52 е възможно да бъде конфигуриран и като арсенален самолет, способен да транспортира и изстрелва дронове, боеприпаси или оръжейни системи до предни позиции.
Също така е напълно възможно B-52 да изстрелва лазери, да изстрелва и възстановява дронове, както и да управлява безпилотни системи от пилотската кабина като въздушен командно-контролен възел.
Руските самолети Ту-22М3 вероятно са останали жизнеспособни с известна структурна поддръжка, подобно на B-52, но изглежда неясно дали бомбардировачът е модернизиран по начин, който наистина би могъл да съперничи на емблематичния B-52. - Още за Ту-22М3
Източник: https://trud.bg/

Mirage, SCALP и рекорден брой бомби: Франция подготвя помощ за Украйна

Франция се готви да предостави на Украйна нова партида самолети Mirage 2000, както и противоракетни ракети и управляеми авиационни бомби AASM Hammer, съобщава РБК-Украйна, като се позовава на съобщение в Telegram канала на министъра на отбраната на Украйна Михаил Федоров (на снимката).
"Заедно с министъра на въоръжените сили на Франция Катрин Вотрен подписахме писмо за намерения за съвместно производство на оръжие на територията на Украйна и Франция“, отбеляза Федоров.
По неговите думи, Франция подготвя предаването на самолети Mirage 2000 на Украйна. Министрите са обсъдили и ускоряването на работата по доставката на рекордна партида управляеми авиационни бомби AASM Hammer.
"Украйна е заинтересована от по-нататъшни доставки на системи SAMP/T, Mistral и Crotale, както и боеприпаси за тях. Предложихме да работим съвместно върху усъвършенстването на SAMP/T за по-ефективно противодействие на балистичните заплахи", добавя министърът на отбраната на Украйна.
Той също така подчертава, че паралелно продължава сътрудничеството по доставката и ускоряването на производството на ракети Aster.
"Отделно обсъдихме предоставянето на далекобойни средства за поражение, в частност ракети SCALP, и се фокусирахме върху съвместното разработване на иновативни системи за електронна война“, добавя Федоров.
Източник: https://www.focus-news.net/

Белгия трябва да помисли за връщането на задължителната военна служба, каза висш служител на армията

Трябва да се помисли за връщането на задължителната военна служба в Белгия, каза ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ в Белгийските въоръжени сили генерал-лейтенант Тиери Есер, цитиран от местни медии.
Според него на първо място е необходимо да се работи за това професията на военните да изглежда привлекателно, а възстановяването на задължителната служба е допълнителна възможност за осигуряване на необходимия брой бойци. Връщането на наборната служба е част от нашите планове, уточни генералът. По неговите думи не става въпрос за избор, а за задължение, наложено от геополитическия контекст.
През ноември миналата година белгийските власти изпратиха писма до 149 000 младежи, навършили 17 години, с покана да се присъединят доброволно към въоръжените сили за срок от една година. Целта е да бъдат привлечени 3500 младежи, от които тази година да бъдат подбрани 500-те най-подходящи за обучение. Догодина се предвижда броят на подбраните да достигне 1000, а след 2030 г. – седем пъти повече, уточниха медии.
Източник: bta

НАТО няма да задейства клаузата за колективна отбрана при руска атака срещу натовски войски в Украйна 

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в Киев, че НАТО няма да счита ударите срещу войските си в Украйна като атака срещу алианса. Това обяви заместник-председателят на Комитета по национална сигурност на Върховната рада на Украйна Егор Чернев след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
„Ако Русия нападне войските на НАТО на територията на Украйна, НАТО няма да го приеме като атака срещу своите страни-членки. Това не задейства нито член 4, нито член 5 (от Хартата) на НАТО“, каза Чернев.
Това ще се счита за атака срещу войски на НАТО извън страните от алианса, така че членове 4 и 5 от устава няма да бъдат автоматично активирани, обясни генералният секретар.
Украйна не е държава членка на НАТО. Само атаки срещу територията на държави членки на НАТО могат да задействат задълженията на НАТО за взаимна отбрана съгласно член 5 от Северноатлантическия договор.
Тъй като договорните задължения на НАТО (консултации по член 4 и член 5) се прилагат за страните-членки, атака срещу чуждестранни сили – Украйна, която не е член, по принцип, не бидовела автоматично до задължения за колективна отбрана. 
Преди дни генералният секретар на организацията Марк Рюте обяви, че държави от НАТО ще разположат войски в Украйна след края на конфликта с Русия. Москва твърди, че изпращането на натовски военни части само би ескалирало конфликта и би могло да доведе до пряка конфронтация между Русия и алианса. Въпреки това европейските поддръжници на Киев непрекъснато лобират за изпращане на войници като начин за гарантиране на сигурността на Украйна.
„Разполагането на западни военни части, съоръжения, складове и друга инфраструктура в Украйна е неприемливо за нас и ще се счита за чужда интервенция, която представлява пряка заплаха за сигурността на Русия“, отговори руският външен министър Сергей Лавров пред журналисти.
Източник: https://glasove.com/

Военен хеликоптер се разби в Южна Корея

Военен хеликоптер се разби в понеделник (9 февруари) в Южна Корея, двама души са откарани в болница, но по-късно умират от нараняванията си, съобщава агенция Yonhap.
Според агенцията, вертолетът Bell AH-1S Cobra (р.н. 22746) се е разбил около 11 часа сутринта местно време (06:00 часа българско време) на около 55 км североизточно от Сеул.
Властите заявяват, че инцидентът не е бил съпроводен с пожар или експлозии.
Според уточнените данни става дума за хеликоптер Cobra AH-1S, който е принадлежал на батальона на 15-та авиационна група на сухопътните войски. Машината е изпълнявала планов тренировъчен полет.
Причините за катастрофата все още не са установени, военните са започнали разследване.

Военен календар

На 9 февруари 1913 година е отблъснато турското настъпление при Булаир.
Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост. Отбраната на позицията от Сароския залив до Ерегли на Мраморно море, е възложена на новосформираната 4-а армия под командването на генерал Стилиян Ковачев. Около 6, 00 ч. сутринта на 8 февруари под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, по западното крайбрежие на Галиполския полуостров настъпват турските 27-а низамска и Мюретебната дивизия. Към 8, 00 ч. частите на 27-а низамска дивизия се вклиняват в левия фланг на българската отбрана. Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри пехотен тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. В 15,00 ч. на 9 февруари маневрирайки с резервите и подразделенията от неатакуваните участъци, 7-а пехотна рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. В боевете при Булаир противникът претърпява големи човешки загуби (5 000 души убити и 10 000 ранени) и оставя почти цялата си техника на бойното поле. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени. В чест на блестящата победа поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-ри Тракийски полк“.

На 9 февруари 1913 година е разгромен турският десант при Шаркьой.
В ранната утрин на 8 февруари 32 турски транспортни кораба, прикривани от един крайцер и няколко миноносеца, се появяват пред Шаркьой срещу центъра на българската 4-а армия. По план десантът трябва да започне рано сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при Булаир. Войските на 10-и турски армейски корпус са стоварени едва към обяд с лодки и катери и около 16,00 ч. се насочват към града. Районът на Шаркьой се отбранява от две дружини на Македоно-одринското опълчение и въпреки численото превъзходство на противника, те успяват да се задържат до вечерта, когато организирано отстъпват. През нощта срещу 9 февруари към Шаркьой са насочени подкрепления от 2-ра пехотна тракийска дивизия и е организирана концентрична контраатака. Полковете на противника са отхвърлени към Мраморно море и десантът е изтеглен.

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.
Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.
През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни......Прочети още

Героизмът на българските бойци при Булаир

Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари по стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе, станала отправна точка за османското нахлуване в Европа. Той завършва с победа за България, превръщайки се в символичен реванш за османските нашествия и завоевания на Балканите. В негова чест е написан маршът „Булаир“.
На 29 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Новото правителство прекратява примирието с държавите от Балканския съюз и на 3 февруари подновява военните действия. Булаирският бой е част от общо настъпление, включващо още офанзивни действия на позициите при Чаталджа и десант при Шаркьой. Османското командване има за цел да поеме инициативата във воденето на военните действия и при успех да настъпи в Източна Тракия към обсадения Одрин.
Настъплението започва около 6 часа сутринта на 8 февруари, когато дивизията „Мюретеби“, използвайки прикритието на падналата мъгла, се придвижва по крайбрежието на Сароския залив и по пътя от Булаир за село Кавак. Настъплението е открито едва на стотина крачки от българските предни окопи. При достигането си до Разрязаната могила към 7 ч. сутринта, турската артилерия открива огън. Огън открива и българската поддържаща артилерия на 13-и пехотен полк и с пушечен и артилерийски огън настъплението е забавено.
Към 8 ч. на 8 февруари в настъпление преминава и 27-а дивизия, която съсредоточава силите си по крайбрежието на Мраморно море. Създавайки превъзходство на силите, турците овладяват чифлика Доган Арслан и започват да обхващат левия фланг на 22-ри пехотен полк. Командването на 7-а дивизия реагира незабавно, при което 13-и пехотен рилски полк провежда контраатака в предпозиционното пространство, отхвърля дивизията „Мюретеби“ и възвръща Разрязаната могила.
Изненадани от решителните действия на българите и виждайки срещу себе си 4 дружини от 22-ри тракийски пехотен полк, турците се стъписват. Артилерията на 7-а дивизия насочва огъня срещу чифлика Доган Арслан.
Към 15 ч. 22-ри тракийски пехотен полк контраатакува левия фланг и започва кратък, но ожесточен ръкопашен бой „на нож“, в който дясната колона на османците не издържа и започва бързо отстъпление. Голяма част от бягащата турска армия бива посечена или улучена от точните изстрели на артилерията. Българските войски преминават в настъпление, като отхвърлят и лявата вражеска колона.
Към 17 ч. османските табори подновяват настъплението срещу центъра, но биват отблъснати, като претърпяват огромни загуби. Чифликът е овладян, участъкът очистен от турците и отбраната възстановена. В боя при Булаир предните части на турската войска губят половината от числения си състав и оставят почти цялата си техника на бойното поле.
Настървеността на боя, приличащ по скоро на „кланица“, остава в полето  между българската позиция и Булаирската, което довежда до 6000 вражески трупа. Загубите на българите са значително по малки — 114 убити и 416 ранени. Командващият на Четвърта армия отбелязва, че всеки е достоен за награда:
„Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст.“
Над Мраморно море се разнася вик: “Ура!“, с който генерал Савов поздравява войниците: „Вие напълно оправдахте жертвите, които България прави за свободата на братята в Македония и Одринско.“ И пак се чува мощно: „Ура!“.
Нанесеното поражение на Галиполската армия е толкова съкрушително, че до края на войната те не предприемат никакви действия срещу Четвърта армия. За да изтъкне приноса на рилци и македоно-одринци, на 29 януари генерал Савов оповестява, че противникът е почувствал своята слабост, и захванал да търси средства отново да открие преговорите за мир: „Това забележително събитие показва какви са последствията от юначното държание на нашите храбри войни.“
Героичното сражение при Булаир и Шаркьой за пореден път показва храбростта и жертвоготовността на българския войник, който е готов на всичко за освобождението и обединението на българските земи, останали извън пределите на Отечеството.
Източник: https://armymedia.bg, Димитър Илиев

Великите битки, променили историята: Битката при Леняно (1176 г.) и раждането на Италия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията.
Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.........Прочети още

Военен календар

На 8 февруари 1853 година в с. Чешмеваруита, Бесарабия (дн. с. Криничное, Украйна), е роден генерал-лейтенант Георги Агура – първият български офицер с юридическо образование (1853 – 1915).
Завършва Военното училище в София (1879) и Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи като адютант на княз Дондуков – Корсаков (1879) и флигел адютант на княз Александър І (1879 – 1884). През 1884 г. е назначен за военен следовател и прокурор и едновременно с това преподава военна администрация във Военното училище.
След Съединението (1885) в продължение на 28 години заема длъжността началник на Военносъдебната част и Главен военен прокурор.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва Владайския отряд, с който отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход.
От 1886 до 1901 г. преподава законоведение, етика, държавно и международно право във Военното училище. Съставя нов Дисциплинарен устав на българската армия и участва в комисии за изработване на инструкции, правилници, устави и закони за войската.
На 2 август 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през 1913 г. се уволнява от армията и излиза в запаса. Награден с орден „За военна заслуга“ І степен.

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия. - (видео)
Бегълците
Летецът-изтребител старши лейтенант Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военнопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.
Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.
Подготовка за бягството
След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.
Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.
В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.
Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.
Бягството
Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.
Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.
Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.
Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.
Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.
Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.
Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.
Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.
Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.
Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.
Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.
Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.
Значение на бягството
Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.
По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.
Съдбата на участниците в бягството
Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.
През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.
Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Индия вдига военния си бюджет до $86 милиарда

Индийското правителство представи проекта си за национален бюджет за фискалната 2026/27 година, който включва рекордни разходи за отбрана от 85,5 милиарда долара. В речта си пред парламента министърът на финансите Нирмала Ситхараман даде приоритет на укрепването на военновъздушните сили и флота, защитата на границите и разширяването на разузнавателните възможности. Акцентът на новия бюджет върху отбраната е обусловен от ескалиращия конфликт с Пакистан, напрежението с Китай и заплахата от нови кризи и конфликти. Безпрецедентните военни разходи на Делхи ще засилят конкуренцията между руските и западните производители на оръжие за многомилиардния индийски пазар.
В речта си пред индийския парламент по време на представянето на новия национален бюджет, министърът на финансите подчерта, че прилагането на дългосрочната стратегия на премиера Нарендра Моди „Виксит Бхарат“ („Развита Индия“) е изправено пред нарастващи външни заплахи и предизвикателства. Затова министърът подчерта, че освен икономическите стимули и създаването на благоприятна среда за търговия и инвестиции, е необходимо значително укрепване на отбранителните способности на страната, за да се осигури безпрепятственото развитие на четвъртата по големина икономика в света.
Правителството възнамерява да отдели 85,5 милиарда долара за отбрана, което е с 15% повече от миналогодишните 74,2 милиарда долара. Това е най-високият военен бюджет, който Индия е имала в своята история. Бойната авиация, включително производството на самолетни двигатели, и военноморските сили ще получат най-голяма подкрепа. Бюджетните средства за разузнаване ще се увеличат рязко с 69% до 739 милиона долара. Според плановете на индийското правителство, инвестициите в гранична инфраструктура също ще се увеличат с рекордни темпове, достигайки близо 575 милиона долара, включително разходи за поддържане на гранични постове и изграждане на нови съоръжения.
Министърът на финансите отбеляза, че ще бъдат отпуснати значителни средства за „закупуване на оръжия и боеприпаси след операция „Синдур“. През май м.г., в отговор на терористична атака в администрирания от Индия Кашмир, въоръжените сили на страната предприеха серия от удари срещу лагери на бойци в съседен Пакистан. Ответните удари на Пакистан предизвикаха нова тревога по целия свят относно възможността за ядрена война. Именно този тлеещ конфликт кара властите в Делхи да смятат, че страната се нуждае от значително по-големи разходи за отбрана. Втори фактор, който принуждава Индия не само да „запази барута си сух“, но и да увеличи количеството и качеството на оръжията си, са отношенията й със съседен Китай. Като се има предвид, че съвременната отбранителна доктрина предполага индийските въоръжени сили да бъдат готови да се бият едновременно на два фронта – Пакистан и Китай, това изисква и съответните финансови средства.
Източник: https://armymedia.bg/

ЕС обмисля допълнително финансиране за отбрана след изчерпване на заема от 150 млрд. евро

Европейският съюз (ЕС) проучва възможностите за ново финансиране за целите на отбраната след предстоящото изчерпване на първоначалния заем на стойност 150 млрд. евро. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на вътрешни източници, пожелали анонимност.
Дискусиите са в ранен етап, тъй като Европейската комисия (ЕК) все още разпределя средства по настоящата кредитна програма. Освен това се очаква в рамките на фонда няколко милиарда евро да останат неизползвани поради разминавания между исканията на държавите и окончателно подписаните договори.
След като средствата бъдат изчерпани тази пролет, Комисията ще направи оценка на процеса и ще разгледа възможността за нов кръг на финансиране, който потенциално може да включва втори заем.
Разговорите отразяват стремежа на ЕС бързо да увеличи местното производство на отбранителна продукция, за да се защити от агресивната политика на Русия и от желанието на президента Доналд Тръмп да намали ангажиментите на САЩ към сигурността на Европа.
Миналата година Брюксел създаде програмата с цел да насърчи съвместните обществени поръчки в отбраната и да опрости процедурите за придвижване на военно оборудване на територията на континента. Програмата получи името SAFE.
Планът предвиждаше Европейската комисия да набира средства от капиталовите пазари и да ги предоставя под формата на заеми на държавите членки за закупуване на конкретни продукти, от които Европа изпитва недостиг, включително ракети, наземно оборудване и системи за противоракетна отбрана.
Интересът към инициативата се оказа силен: първоначално столиците на страните от ЕС подадоха заявки за общо 190 млрд. евро. Впоследствие Комисията одобри около 150 млрд. евро и изиска от държавите да изготвят планове за разходване на средствата. В момента изпълнителният орган на ЕС обработва тези планове и отпуска средствата под формата на дългосрочни заеми с ниска лихва.
През последните дни Комисията е одобрила плановете на 19 държави, като няколко все още остават в процес на разглеждане.
„В момента Комисията оценява националните планове по SAFE на още три държави членки“, посочи говорителят ѝ Томас Рение в официално изявление. „На този етап няма да спекулираме относно възможността за втори фонд по SAFE“.
Тъй като някои от представените разходни планове изискват по-малко средства от първоначално одобрените, е вероятно да останат неизползвани пари, които ЕК да може да преразпредели, посочват източниците. В момента се работи именно по този процес.
След това Комисията ще разгледа различните си опции за осигуряване на допълнително финансиране, като създаването на нова програма за заем е една от възможностите.
Източник: https://www.investor.bg/

Военен календар

На 7 февруари 1866 година в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, е роден генерал – майор Иван Стойков (1866 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906 – 24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 1-ва конна бригада (октомври – ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915 – май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916 – 1917) и 9-а дивизионна област (1917 – 1918).
Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври – ноември 1915).
Под негово командване конните полкове участват в освобождаването на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври – ноември 1915). След войната преминава в запаса (1918).
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 клас.

На 7 февруари 1882 година в с. Чешнегирово, Пловдивско, е роден генерал-лейтенант Тодор Георгиев (1882 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1902) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1911). През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер за поръчки в щаба на 2-ра армия, а по-късно е причислен към Щаба на Действащата армия.
Воюва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник–щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и дружинен командир в 57-и пехотен полк.
След войната е началник на Историческото отделение в Щаба на армията (1919 – 1920), началник-щаб на Пловдивския гарнизон (1921 – 1922), командир на 1-ви пехотен полк (1923 – 1926) и началник на оперативния отдел в Щаба на армията (1927 – 1931).

През 1932 – 1933 г. командва последователно Трета военноинспекционна област и 4-ти пехотен плевенски полк, след което става председател на Военноисторическата комисия при Щаба на армията (1933 – 1934) и началник на военноучебните заведения (1934). На 21 май 1934 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Участва в тайното възстановяване на наборната система, въоръжаването и модернизирането на армията, както и в изготвяне на оперативния план за военновременната организация на армията.
На 26 август 1934 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през декември същата година е уволнен от армията по собствено желание. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На 7 февруари 1883 година в Търново е роден художникът Борис Денев (1883 – 1969).
През 1909 г. постъпва в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и учи живопис при професорите Лео фон Льофитц и Карл фон Мар. При обявяването на Първата балканска война (1912 – 1913), все още студент, се записва доброволец за фронта. Зачислен като санитар в 20-и пехотен добруджански полк, създава над 200 рисунки с молив („Лозенград, 1912“, ,,В землянката“, „Убит войник“ и др.). С точната си датировка и подробни наименования, те представляват високохудожествен исторически документ, а виртуозното им изпълнение разкрива голямото дарование на художника. От 1915 до 1925 г. заема длъжността щатен военен художник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран към Щаба на Действащата армия и рисува известните композиции „Затишие пред буря“, „Преминаване на Шар планина“, „Навлизане в Призренското поле“ и др. С 67 свои творби представя България в Обща художествена изложба в Берлин (1916). През 1931 г. получава Кирило-Методиевата награда на БАН. След 9 септември 1944 г. е арестуван и изключен от Съюза на българските художници. По-късно е напълно реабилитиран и удостоен със званието „Заслужил художник“ (1967). Пресъздал победния устрем и героичния подвиг на безименния български войник, тревожното очакване на решителната битка и жадувания отдих след грохота на оръдията, Борис Денев оставя ценен принос в националната ни култура с едни от най-блестящите образци на българската батална живопис. Националният военноисторически музей притежава повече от 460 негови произведения, изпълнени с масло, молив, креда, акварел, пастел, въглен, със сюжети от войните за национално обединение (1912 – 1918).

На 7 февруари 1931 година в гр. Левски, Плевенска област, е роден генерал-майор проф. д–р Григор Мечков (1931-2004).
Завършва Висшия медицински институт в София (1955) и работи като полкови военен лекар в гр. Кресна (1955 – 1960).
През 1960 г. постъпва в новосъздадения Висш военномедицински институт и последователно заема длъжностите асистент към Катедрата по военнополева терапия (1960 – 1972), началник на Отделението по чернодробни заболявания и хематология (1973 – 1975), заместник-началник (1975 – 1982) и началник на Клиниката по гастроентерология и хематология (1982 – 1987), началник на Катедрата по военнополева терапия (1987 – 1990). 
От 1990 до 1992 г. е началник на Военномедицинска академия и има големи заслуги за нейното изграждането като водещо лечебно, учебно и научно заведение. 
Присъдени са му научните звания доцент (1977), професор (1984), член-кореспондент на БАН (1988) и академик (2004). Удостоен е с почетната титла „доктор хонорис кауза“ на Военномедицинска академия (2001)

На днешната дата през 1901 г. се създава Школа за запасни подпоручици

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев.
Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия.
Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

Преди 126 години умира легендарният Капитан Петко войвода

Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр. Александруполис, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.
След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Към дружината на Kапитан Петко войвода, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.
През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.
Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна. Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“. - (сериен биографичен филм)

*******

Днес Представителният духов оркестър и почетен караул от Военноморските сили участваха във военен ритуал за отдаване на почит и поднасяне на венци и цветя на гроба на Капитан Петко войвода, по повод отбелязването на 126 години от смъртта му, съобщават от ВМС.
Строят на почетния караул беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.
Свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия отслужиха заупокойна молитва, след което с военен ритуал на надгробния паметник бяха положени венци и цветя. На поклонението пред паметника на войводата на централните варненски гробища присъстваха областният управител на Варна, заместник-кметът на Община Варна, районни кметове, командири на военни формирования от гарнизон Варна, представители на тракийски дружества, на военно-патриотични и родолюбиви съюзи и организации, граждани и гости на града.
Общоградското поклонение на гроба на Капитан Петко войвода беше организирано от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – Варна, със съдействието на Община Варна, Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните на България.

Турция и Саудитска Арабия обмислят съвместна инвестиция в изтребителя KAAN

Турция и Саудитска Арабия са готови да стартират съвместни инвестиции в проекта за изтребител от пето поколение KAAN във всеки един момент. Това обяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, разкривайки, че двете страни са подписали важни споразумения за сътрудничество в отбранителната промишленост по време на неотдавнашното му посещение, пише Turkey Today.
Говорейки пред репортери по време на обратния си полет от Кайро, Ердоган заяви, че турският изтребител е получил широка похвала от международни партньори.
"KAAN не е просто изтребител. KAAN е символ на инженерните способности и волята за независима отбрана на Турция“, каза Ердоган.
"Получихме много положителни отзиви за KAAN. В тази област има съвместна инвестиция със Саудитска Арабия и можем да реализираме това партньорство във всеки един момент“, отбеляза той.
"Напредъкът, който страната ни постигна в отбранителната промишленост, се следи с интерес от Саудитска Арабия, както и от целия свят“, каза той.
Източник: https://www.focus-news.net/

Канада ще прехвърли ракети AIM на Украйна

Украйна ще получи ракети "въздух-въздух" AIM (AIM-120 AMRAAMs) от среден обсег от Канада за укрепване на противовъздушната отбрана и противодействие на крилати ракети. Това съобщи Украинска правда, позовавайки се на Министерството на отбраната на Канада. 
Отбеляза се, че по време на срещата между министъра на отбраната на Украйна Михаил Федоров и министъра на националната отбрана на Канада Дейвид Макгинти страните са обсъдили по-нататъшното сътрудничество в областта на отбраната. Министрите са обсъдили и проект на споразумение за производство на дронове.
Припомняме, че Швеция и Дания ще закупят и доставят съвместно на Украйна системи за противовъздушна отбрана на стойност 290 милиона долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 5, 6 февруари, 2026 годинa (pdf)

Словакия разследва евентуално предоставяне на строго секретни данни на Украйна относно ЗРК С-300

В Словакия разследват възможен шпионаж, свързан с предоставянето на Украйна на секретна документация за зенитно-ракетния комплекс С-300 през 2022 г., съобщава Aktuality.
Според правоохранителните органи, случаят се отнася до предаването на 15 април 2022 г. на строго секретни технически материали на украинския военен аташе.
Според версията на разследването, това може да е нарушило междуправителственото споразумение между Словакия и Русия за защита на секретна информация.
Разследването е обявено от прокуратурата в Братислава. То продължава от април миналата година. В момента се събират документи и се разпитват свидетели, като сроковете за приключване на разследването не са определени. При това, според прокуратурата, документацията е била предадена на Украйна вече след предаването на самата система за противовъздушна отбрана.
Бившият министър на отбраната на Словакия Ярослав Над нарече разследването абсурдно, като подчерта, че предаването на С-300 на Украйна е станало в началото на пълномащабната война по решение на правителството, а цялата необходима документация е стандартна част от такива системи.
По-рано словашките правоохранителни органи провериха самия факт на предаването на С-300 на Украйна, по-специално по подозрения в саботаж, но всички съответни наказателни дела бяха прекратени.
Общо прокуратурата е образувала четири наказателни дела, три от които вече са прекратени. Отделно продължава разследването на предаването на боеприпаси на Украйна - това дело е под надзора на Европейската прокуратура.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 6 февруари 1858 година в Габрово е роден генерал-майор Христофор Хесапчиев (1858 – 1938).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883) и Офицерската кавалерийска школа в същия град (1885).
Служи в пехотата и конницата. Като помощник-началник на Щаба на войската по време на Сръбско-българската война (1885) избира мястото на Сливнишката позиция и организира инженерната й подготовка. От август 1886 до януари 1887 г. е началник на Военното училище и преподава тактика, военна история, военна топография и геодезия. По-късно оглавява Учебното бюро (1893 – 1895) в Министерството на войната и ръководи информационната дейност в Българската армия. От 1896 до 1898 г. командва 6-и пехотен търновски полк, след което преминава на дипломатическа работа. Заема длъжностите военен аташе (1899 – 1904) и български дипломатически агент в Белград (1904 – 1905), пълномощен министър в Букурещ (1905 – 1911).
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като генерал за поръчки. Изтъкнат военен теоретик и публицист.
Автор на трудовете „Гургулят, Брезник, Трън и Пирот. Критически разбор на действията през 1885 г.“ (1890), „Учебник по елементарна тактика на пехотата. Ч. 1 – 2“ (1890), „Сръбско-българската война. Критически преглед“ (1892), „Геодезия и военна топография“ (1893) и др. Избран за действителен член на БАН (1898) и професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище.
Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 6 февруари 1881 година във В. Търново е роден генерал от пехотата Константин Соларов (1881 – 1959).
Завършва Военното училище в София (1901) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1910). Служи в Лейбгвардейския конен ескадрон. През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1912) и щаба на 5-а армия (1913). От 1913 до 1915 г. преподава военна история във Военното училище и е помощник-началник на Военноисторическата комисия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 3-а бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (септември 1915 – май 1916), старши адютант (май – декември 1916) и началник-щаб на 1-ва конна дивизия (декември 1916 – 1918), помощник-командир на 3-и конен полк (1918) и командир на 6-и конен полк (1918 – 1920). 
Воюва на Добруджанския и Южния фронт. От 1920 до 1922 г. е помощник-началник на канцеларията на Министерство на войната, а в следващите години – командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1922 – 1923), началник на 3-а (1923 – 1931) и на 1-ва военноинспекционна област (1931 – 1934). На 16 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Автор на „Психологически основи на войната. Ч. І-ІІ“ (1940-1942), „Записки по военна история“, „Миналото наше величие“ и др. 
Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст.

Army Recognition: Първите визуални доказателства потвърждават, че Алжир е започнал да получава руските многоцелеви изтребители Су-35

Публикувана в интернет снимка показва изтребител Су-35 на ВВС на Алжир, което според анализатори е първото визуално потвърждение, че самолетът наистина се експлоатира от тази Алжир, пише Army Recognition.
Снимката е публикувана в началото на февруари. На нея се вижда Су-35 с ясно забележими алжирски отличителни знаци на вертикалната опашка.
Въпреки че алжирските военни власти не са потвърдили публично пристигането на самолетите, а Москва запазва мълчание, доставката на самолетите вече предизвика нова дискусия сред американските политици относно последствията от разширяването на военните отношения на Алжир с Русия.
Наскоро стана известно, че администрацията във Вашингтон може да наложи санкции срещу Алжир във връзка с покупката на изтребители от Русия.
Някои медии свързват въпроса за санкциите с вероятната покупка от Алжир на изтребители Су-57 "пето поколение“, въпреки че към днешна дата няма никакви доказателства за реалната доставка на тези самолети.
Както Су-57, така и Су-35 могат значително да укрепят военновъздушните сили на Алжир, които разчитат на самолети от съветска и руска разработка.
Както Су-57, така и Су-35 могат значително да подсилят военновъздушните сили на Алжир, които разчитат на самолети, разработени в Съветския съюз и Русия.
Днес основата на алжирските ВВС е изтребителят Су-30МКА. Той значително отстъпва по своите бойни възможности както на най-добрите западни машини, така и на по-новите руски самолети (като например Су-35).
Су-35 е руски многоцелеви изтребител от четвърто поколение, разработен в ОКБ "Сухой" като по-нататъшно развитие на съветския Су-27. Към момента това е най-мощният руски изтребител от четвърто поколение.
Сред основните му предимства е модерната (по руски стандарти) многорежимна радиолокационна станция с фазирана антенна решетка Н035 "Ирбис“, която, ако вярваме на руските източници, е способна да открива въздушни цели на разстояние до 400 км.
Значително предимство на Су-35 е възможността да използва новата ракета от клас "въздух-въздух“ Р-37М, която според твърденията може да поразява въздушни цели на разстояние 200-300 км.
Източник: https://www.focus-news.net/

Финландия призова САЩ да не дават на Украйна гаранции за сигурност, подобни на член 5 от НАТО

На финландските власти не им харесват формулировките за гаранции за сигурност за Украйна, подобни на член 5 от устава на НАТО, които са използвали американски служители. В Хелзинки смятат, че предоставянето на подобни гаранции ще подкопае положението за взаимна отбрана на страните от Алианса. За това съобщава Politico, позовавайки се на служебна кореспонденция на Държавния департамент от 20 януари.
Позицията на финландците се подкрепя от много други страни.
"Използването на термина "член 5“ в други контексти предполага участието на НАТО, което всъщност не е част от нито едно от предложените споразумения. Финландия и много други членове на НАТО искат да се уверят, че член 5 е уникален за НАТО“, заявява бившият служител на Алианса Едуард Вронг.
Министърът на външните работи на Финландия Елина Валтонен (на снимката) призова за създаване на "защитна бариера“ между НАТО и бъдещите гаранции за сигурността на Украйна. Тя вече обсъди този въпрос в американския Конгрес през януари.
"Валтонен предупреди за всякакви предложения за гаранции за сигурността на следвоенна Украйна, подобни на член 5... Тя предупреди, че това може да доведе до смесване на гаранциите на НАТО по член 5 с двустранните ангажименти към Украйна“, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденция на Държавния департамент.
В същото време Финландия предупреждава за "слабо“ мирно споразумение за Украйна, което би могло да й попречи да се защити от евентуална бъдеща инвазия. Финландски източник увери, че дългосрочната позиция на страната им е Украйна да се присъедини към НАТО. Но в момента финландските лидери не са готови да се съгласят на гаранции за сигурността на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Износът на самолета Hurjet за Испания отваря нови международни възможности за Турската аерокосмическа индустрия

Износът на учебно-тренировъчния самолет Hurjet за Испания е важна стъпка за навлизането на Turkish Aerospace Industries (TAI) на международните пазари. Това заяви главният изпълнителен директор на компанията Мехмет Демироглу, като уточни, че се водят преговори с множество държави, предава Turkiye Today. 
След подписването на договора, престижното испанско авиационно списание Avion Revue представи Hurjet на корицата си. Доставките за Испания са планирани да започнат през 2028 г., когато самолетът ще замени използвания в момента F-5.
"Hurjet е много повече от учебен самолет. Разработен е с фокус върху висока производителност и усъвършенствана системна интеграция и отразява визията на Турция за съвременни военновъздушни сили", заяви Демироглу.
Програмата Hurjet е реализирала над 360 изпитателни полета и е натрупала повече от 280 летателни часа за 33 месеца от първия си полет. По думите на Демироглу решението на Испания ще даде силен тласък на бъдещи международни сътрудничества. Самолетът е проектиран от самото начало с архитектура от следващо поколение, съвместима с концепциите за пето и шесто поколение, включително сливане на сензори, мрежово-центрични способности и усъвършенствано взаимодействие човек–машина.
Свръхзвуковият дизайн, отворената системна архитектура, ниските експлоатационни разходи и пълната съвместимост със стандартите на НАТО го отличават в своя клас. Демироглу съобщи, че първият полет на Hurjet в конфигурация за доставка се очаква през първата половина на 2026 г., а тестовете ще приключат до 2027 г., когато ще започнат и доставките.
Самолетът ще влезе на въоръжение в турските военновъздушни сили и ще подпомогне прехода на Испания към нова учебна архитектура. TAI планира да достави 22 турбовитлови учебни самолета Hurkus през 2026 г.
Компанията работи и по други ключови проекти. Обновеният безпилотен апарат Anka-3 с подобрени стелт характеристики се очаква да полети до края на 2026 г., а финалната му конфигурация може да извърши първи полет още тази година. Прототипите P1 и P2 на изтребителя KAAN също са планирани за полети през тази година. Разработката на 10-тонен многоцелеви хеликоптер продължава, като серийното производство се очаква след 2028 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Пет кандидата за едно място в първия ранен прием на курсанти във ВВМУ

Междинните резултати от кампанията за прием на курсанти във ВВМУ „Никола Вапцаров“ са изключително обнадеждаващи - за всички специализации, общо 21 места, са подадени приблизително 100 комплекта документи, което представлява средно около 5 кандидати за едно място. Тези данни, макар и преди провеждането на конкурсните изпити, ясно показват нарастващия интерес към военната професия и значимия принос както на Централно военно окръжие, така и на подчинените му структури за популяризирането й, пише Началникът на военното училище флотилен адмирал професор доктор Калин Калинов. Той е изпратил благодарствено писмо до началника на ЦВО полковник Георги Георгиев.
В писмото се  посочва: „Позволете ни да изразим нашата искрена благодарност за високия професионализъм, ангажираност и съдействие от страна на Централно военно окръжие и неговите подчинени структури при провеждането на първия ранен прием на кандидати за обучение във военните училища.
В периода от 06.01.2026 г. до 13.02.2026 г. протича първият ранен прием, като етапът по приемане и обработка на документите чрез военните окръжия в страната приключи успешно на 23.01.2026 г. Благодарение на отличната организация, добрата координация и отговорното отношение на личния състав във всички звена на военно-окръжната система, процесът по информиране, консултиране и прием на кандидатите протече в спокойна, прозрачна и ефективна среда.
Междинните резултати от кампанията са изключително обнадеждаващи - за всички специализации, общо 21 места, са подадени приблизително 100 комплекта документи, което представлява средно около 5 кандидати за едно място. Тези данни, макар и преди провеждането на конкурсните изпити, ясно показват нарастващия интерес към военната професия и значимия принос както на Централно военно окръжие, така и на подчинените му структури за популяризирането й.
В резултат на успешно приключилия етап по подаване на документи бихме искали да изразим своята искрена признателност за активната роля на ръководството на Централно военно окръжие, както и за всеотдайната работа на военнослужещите и служителите в подчинените военни окръжия. Техният професионализъм и лично отношение към кандидатите са ключов фактор за изграждане на доверие и положителен обществен образ на военната служба.
Моля, приемете нашата благодарност и уверението ни, че ще продължим да работим в тясно сътрудничество и занапред, с цел надграждане на постигнатите резултати, развитие на ефективни механизми за привличане на мотивирани кандидати и постигане на дългосрочни успехи в интерес на Българските въоръжени сили“.
Източник: https://otbrana.com/

Ядрената спирачка падна: Изтече договорът "Нов СТАРТ" между САЩ и Русия

Светът гледа с тревожност бъдещето на ядрената сигурност, след като в полунощ изтече действието на Договора Нов СТАРТ между САЩ и Русия – последното действащо споразумение, което ограничаваше стратегическите ядрени арсенали на двете водещи ядрени сили.
Договорът, подписан през 2010 г. от тогавашните президенти Барак Обама и Дмитрий Медведев, поставяше таван от 1550 стратегически ядрени бойни глави и до 800 разположени и неразположени ракети и тежки бомбардировачи за всяка от страните. Споразумението включваше и механизъм за взаимни проверки, който бе замразен след началото на войната в Украйна.
С изтичането на Нов СТАРТ светът навлиза в период на несигурност и опасения от нова надпревара във въоръжаването, отбелязват международните агенции. Москва заяви, че вече не се счита за обвързана с договора.
„Изхождаме от предположението, че страните по договора Нов СТАРТ вече не са обвързани с каквито и да било задължения или взаимни декларации“, посочи руското външно министерство, цитирано от Франс прес.
Въпреки това Русия увери, че ще подхожда „обмислено и отговорно“ към въпросите, свързани с ядреното въоръжение. След разговор с китайския президент Си Цзинпин, руският държавен глава Владимир Путин е подчертал готовността на Москва да търси пътища за диалог и запазване на стратегическата стабилност, заяви неговият съветник Юрий Ушаков.
Съединените щати засега не разкриват конкретни планове. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че президентът Доналд Тръмп ще се изкаже по темата на по-късен етап. Той подчерта, че Вашингтон настоява Китай да бъде включен в бъдещи преговори за контрол над въоръженията, предвид бързото разрастване на китайския ядрен арсенал.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определи изтичането на Нов СТАРТ като „мрачен момент за международната сигурност и мира“. В изявление той предупреди, че за първи път от повече от половин век светът остава без каквито и да било обвързващи ограничения върху стратегическите ядрени оръжия на Русия и САЩ.
„Загубата на десетилетия постижения в контрола над въоръженията не може да дойде в по-лош момент“, подчерта Гутериш и призова двете държави незабавно да се върнат на масата за преговори и да договорят нова рамка за контрол над оръжията за масово унищожение.
Към призивите се присъедини и папа Лъв XIV, който апелира лидерите на САЩ и Русия да подновят договора. 
Източники: https://trud.bg/

Курсантската мешка

Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.........Прочети още

На този ден през 1958 година ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 над остров Тайби, щат Джорджия. Сблъскването става в 2 часа след полунощ. Бомбардировачът В-47 се връща от учебен полет на авиобазата Хомстед във Флорида. В бомбовия му отсек се намира водородна бомба Mark 15 с тегло 3500 кг. На височина 11 600 м. се сблъсква с летящия по задача изтребител F-86. Пилотът на изтребителя твърди, че не е видял в радара си другата машина, което е много странно: В-47 е голям шестмоторен 100-тонен стратегически бомбардировач.
Изтребителят губи дясното си крило, но пилотът успява да се катапултира и се спасява. На бомбардировача са повредени горивните му резервоари и един от двигателите, като той започва стремително да губи височина.
За да спаси бомбардировача и екипажа, като извърши безопасно аварийно кацане на най-близкото летище, командирът на В-47 полковник Ховард Ричардсън взема разрешение да пусне термоядрената бомба на височина 2200 м. Самолетът успешно е приземен на авиобазата Хънтър край град Савана, няма пострадали от екипажа и на земята. - (видео)
Търсенето на бомбата продължава до април 1958 г., като се е предполагало, че бомбата е някъде на дъното на малкия залив Уоссо (Wassaw) южно от курортното градче Тайби Айлънд, и  че е потънала в тинята на дълбочина от 1,5 до 5 метра. В района има силен радиационен фон, което затруднява издирването.
У. Дж. Хауърд, помощник на министъра на отбраната на САЩ, в отчет пред Конгреса през 1966 г. съобщава, че бомбата е съдържала напълно сглобена бойна глава с плутоний. Писмото на Хауърд е разсекретено едва през 1994 г.
През 2001 г. ВВС на САЩ публикуват официален отчет за инцидента. В него се потвърждава, че бомбата съдържа 180 кг. взривно вещество и неуточнено количество обогатен уран, в бомбата обаче нямало ядрената капсула за верижната реакция. Бомбата била учебна и в транспортна конфигурация, затова не представлява сериозна опасност за местното население.
Този отчет се позовава на документ, подписан от командира на В-47 преди излитането, където е отбелязано, че бойната ядрена капсула е заменена с учебна.
На 12 февруари 2015 година канадските водолази-любители Jason Sutter и Christina Murray при гмуркане в залива Wassaw Sound случайно се натъкват на изгубената от ВВС на САЩ преди повече от 50 години термоядрена бомба Марк 15.
Боеприпасът се оказва в добро техническо състояние и при последвалата спасителна операция успешно е деактивиран.

Италиански наземни противовъздушни артилерийски системи HYSTRIX

Според италианския уебсайт "Ares Osservatorio Difesa", италианската компания Leonardo разработва семейството наземни противовъздушни артилерийски системи (LAS) HYSTRIX (от латинската дума за "таралеж"), предназначени предимно за противодействие на безпилотни летателни апарати (UAV). Семейството HYSTRIX включва нови наземни версии на добре познатите военноморски противовъздушни артилерийски системи (AAAS) на Leonardo (Oto Melara) - 76mm/62 Sovraponte, 40mm Marlin и 30mm Lionfish 30 (с новото 30mm автоматично оръдие X-Gun). Семейството HYSTRIX е проектирано да комбинира наземните версии на тези три AAAS системи, за да образува многослойна система за поражение, предназначена предимно за защита на инфраструктура (летища и др.). Материали за това семейство бяха публикувани и от списание "EDR Magazine".

Правителството одобри проект на договор в сферата на отбраната

Министерският съвет прие решение за приемане на доклада на министъра на отбраната относно одобряване на проект на международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-AAL „Придобиване на мобилна ракетна (NSM) система за брегова отбрана (CDS) и свързаните с нея 11 04 февруари 2026 г. оборудване, резервни части, обучение и свързаната с тях поддръжка” и на проект на международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-LBR „Мултифункционална система за разпространение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързаната с нея поддръжка и оборудване“ по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и за упълномощаване на длъжностно лице, да проведе преговори и подпише двата договора при условията на последваща ратификация. Проектите на международни договори BU-P-AAL и BU-P-LBR са изготвени във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси”. С реализирането на международните договори, Военноморските сили (ВМС) ще разширят спектъра от изпълнявани задачи в национален и колективен формат, чрез които ще се генерират нови способности по възпиране и отбрана в националните морски пространства на Република България. Същевременно ще се създадат условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на ВМС към колективната отбрана. Съгласно Закона за международните договори на България тези проекти на международни договори трябва да бъдат одобрени от Правителството и да бъде упълномощено определено длъжностно лице за тяхното подписване от страна на България. Предвижда се последващо ратифициране на двата договора от Народното събрание на България, което е условие за влизането им в сила.

Годишното разместване на военнослужещите приключва до 1 юли 2026 г.

Със заповед на министъра на отбраната Атанас Запрянов, която е публикувана в сайта на МО, е определено, че годишното разместване на военнослужещите трябва да приключи до 1 юли 2026 година. В документа са посочени редът и сроковете за организиране и провеждане на основните дейности при назначаване и преназначаване на  военнослужещите на длъжности през 2026 г. в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната (СППМО) и Българската армия да се организират по ред и срокове.
До 13 март трябва да бъде готов за утвърждаване Регистърът на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати, а до 3 април - Регистърът на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси).
Военнослужещите, желаещи да заемат обявените длъжности, подават рапорти по първия регистър до 27 март, а по втория до 17 април.
Подробности на https://www.mod.bg/, Спирдон Спирдонов

122 години от рождението на генерал Захариев

Днес се навършват 122 години от рождението на генерал-полковник Захари Захариев. Той е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска и спортна. С изключителни заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България. Заместник-командващ на ВВС, командващ на ПВО и ВВС, заместник-министър на отбраната, военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България, дългогодишен народен представител.
Захариев е роден на 4 февруари 1904 г. в село Бесарабово. На 20 години е приет в авиационното училище в Божурище, където става пилот. През 1931 г. е арестуван и уволнен от армията за организиране на стачка. Емигрира в СССР, където постъпва като инструктор в Тамбовското авиационно училище. През 1936 г. заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците в гражданската война там.
След завръщането си в СССР става началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
Идва отново в България след преврата на 9 септември 1944 г. и последователно заема различни позиции - заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947 г.), командващ ВВС (1947-1955 г.), командващ ПВО и ВВС (1957-1959 г.), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956 г.).
Базирайки се на опита както на новата генерация авиационни специалисти, така и на тези от по-старото поколение, той успешно ръководи войските, преодолявайки огромните трудности и предизвикателства на новото време.
За да се покрие дефицита от летци и техници са организирани школи, аероклубове и се създава Военновъздушно училище. Започва производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени са авиоремонтни бази, които по-късно се развиват като заводи.
Особено внимание се отделя на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със Сухопътните войски и ПВО на страната. Изграждат се съвременно оборудвани командни пунктове. Започва масовото участие на авиацията във войсковите учения.
Само за едно десетилетие бойните възможности на авиационните части и съединения се повишават значително, разширява се диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
В авиационната история на България генерал-полковник Захари Захариев ще остане с изключителния си принос в изграждането на съвременния облик на ВВС и издигането на авторитета им.
Страстно влюбен в авиацията, патриот, заслужил летец, герой на НРБ, носител на множество български и международни награди. Съвременниците му го определят като „патриарха” на българската авиация.
През периода 1959 - 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965 - 1973 г.). Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г. Умира в София на 25 април 1987 г.

Защо и как Съветската армия влиза у нас?

Защо и как Съветската армия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предизвика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?
Първият е на Стойчо Мошанов - специален пратеник на правителството на Иван Багрянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американското командване там с цел сключване на примирие със САЩ и Великобритания.
Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чърчил, чиято личност не се нуждае от обяснение........Прочети още

Карл Волф – генералът на SS, който спря войната в Италия, за да бъде изправен пред военен трибунал

Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда чудовище. Историята може да запази най-често лошите страни на губещия, но понякога имаме изключения.
Както се случва с Ромел и неговата идеология – макар и да е съвършеният пълководец и да се сражава на страната на Нацистка Германия, той никога не напада евреи и никога не позволява на неговите войници да извършват такива. Ромел най-накрая е разстрелян в близката гора, след като не успява да достави победата.
Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се смята за чудовище, миротворец, масов убиец и още много други положителни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да забележим, че контакта между две вражески армии не може да се случи.......Прочети още

На този ден през 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

От 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия в Крим се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция – президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин.
При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.
Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между „тримата големи” (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г. ........Прочети още

Най-голямото авиоизложение в Азия се откри в Сингапур

В Сингапур се откри най-големият авиосалон в Азия (Singapore Airshow - 03-08.02) в опит на производителите да задоволят огромното търсене на този пазар, пише Reuters. Очакванията и надеждите са големи, въпреки опасенията от недостига на компоненти за производството на самолети и прекъсванията във веригите на доставки.
В десетото юбилейно изложение участват над 1000 компании, сред които гигантите Airbus и Boeing, както и местният лидер ST Engineering. Огромен интерес ще предизвикат и участниците, които предлагат съвременни военни дрон системи, като Anduril Industries и Shield AI. Организаторите на авиосалона очакват повече от 60 хиляди души да посетят изложението.
Азиатско-тихоокеанският регион е един от най-динамично развиващите се пазари в авиоиндустрията. Двигатели са основно Китай и Индия с прогнозен ръст на пътуващите от 7.3 на сто през тази година. Един от основните проблеми за производителите, обаче, остава невъзможността да изпълняват навреме доставките на поръчаните самолети.
В областта на военната авиация също има какво да се види, твърдят организаторите. Като пример за това е китайският изтребител от ново поколение J-35A. Той е едноместен, изпълнен по стелт технология и може да бъде разположен на самолетоносач.
Източник: https://www.focus-news.net/

МО обяви поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29 за над 21 млн. евро

Министерството на отбраната обяви обществена поръчка за основен ремонт на до десет двигателя за изтребители МиГ-29. Прогнозната стойност на процедурата е малко над 21 млн. евро, показва Регистърът на обществените поръчки.
Поръчката предвижда капитално-възстановителен ремонт на двигателите с цел удължаване на междуремонтния им ресурс и срока на служба. Ще бъде сключено рамково споразумение със срок от 48 месеца, като крайният срок за подаване на оферти е 27 февруари 2026 г. Максималният срок за ремонт на всеки двигател е до девет месеца.
Това не е първата подобна процедура. В края на 2024 г. Министерството на отбраната подписа договор за ремонт на двигатели за МиГ-29 с полската държавна компания Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2 S.A.
Паралелно с това продължава процесът по превъоръжаване на Военновъздушните сили с изтребители F-16 Block 70. В началото на 2025 г. започна доставката на първите осем самолета по договора със САЩ от 2019 г., като още осем се очаква да бъдат доставени до края на 2027 г. Така ВВС ще разполагат с пълна ескадрила F-16.
Министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов обаче заяви, че пълната оперативна готовност на F-16 се очаква през 2028 г. Дотогава страната ще трябва да поддържа изтребителите МиГ-29, за да осигурява националната охрана на въздушното пространство.
По думите му прогнозните разходи за експлоатация на МиГ-29 и Су-25 през 2026 г. възлизат на над 114 млн. лева, като близо 86,5 млн. лева са предвидени за МиГ-29, а над 27,6 млн. лева – за Су-25.
Източник: https://trud.bg/

Вертолет AS 532 AL, с борден номер 711, се завърна от капитално-възстановителен ремонт в Румъния

На 03 февруари 2026 г. от Румъния в 24-та авиационна база се пребазира вертолет AS 532 AL Cougar с рег. знак 711, който беше приет от  капитално-възстановителен ремонт в завода на Airbus Helicopters в град Брашов.
Командирът на екипажа на машината доложи пред командира на авиобазата, че пребазирането на вертолета от гр. Брашов до района на 24-та авиационна база е протекло без отклонения от предварителния план, независимо от зимните метеорологични условия. От своя страна командирът на авиобазата поздрави екипажа за успешно изпълнената задача и изрази очакванията си за по-голям брой авиационна техника от редиците на авиобазата, която да бъде възстановявана в рамките на предварително договорените срокове и условия.
Източник: 24ab.bg

Командирът на ВВС проведе работна среща с американска делегация

Днес, 03.02.2026 г., командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев проведе работна среща в Командването на ВВС с американска делегация, водена от полковник Бо Диърс, командир на 31-во изтребително авиокрило от ВВС на САЩ, базирано в Авиано.
Посещението се състоя в контекста на задълбочаващото се сътрудничество между българските и американските Военновъздушни сили. Бригаден генерал Димитър Георгиев, заместник-командир на ВВС, представи брифинг за структурата, мисиите и задачите на българските Военновъздушни сили. На срещата бяха обсъдени теми, свързани с експлоатацията на многоцелевите самолети F-16 Block 70 и дискутирани възможности за бъдещи съвместни дейности.
Вчера представителите на американската делегация посетиха  3-та авиационна база в  Граф Игнатиево, където бяха посрещнати от полковник Методи Орлов, изпълняващ длъжността командир на базата. Двете авиационни бази поддържат все по-тясно взаимодействие в областта на подготовката на летателен и инженерно-технически състав и в планирането и провеждането на съвместни тренировки.
Източник: af.armf.bg/bg

Швеция и Дания обявиха, че съвместно ще купуват системи за противовъздушна отбрана за Украйна

Швеция и Дания съвместно ще купят и доставят в Украйна системи за противовъздушна отбрана на стойност 2,6 милиарда шведски крони (около 245 милиона евро), за да ѝ помогнат да се защитава от руските атаки, предаде Ройтерс, като се позова на министрите на отбраната на двете страни.
Швеция ще предостави 2,1 милиарда крони за покупката на системи за противовъздушна отбрана „Трайдън“ (Tridon), разработени от „Би Ей И Систъмс Бофърс“ (BAE Systems Bofors), шведското подразделение на оръжейната компания, а Дания ще добави около 500 милиона крони, каза шведският министър на отбраната Пол Йонсон.
„Това означава, че Украйна ще може да развие батальон за противовъздушна отбрана, ако поискат да го направят“, заяви Йонсон на съвместна пресконференция с датския си колега Троелс Лун Поулсен в Гьотеборг.
„Тази покупка не само подкрепя Украйна на бойното поле с още материали, но също така укрепва нашия производствен капацитет в Швеция“, добави той.
Швеция и Дания от години са сред най-непоколебимите поддръжници на Украйна и ѝ предоставят военна и хуманитарна подкрепа от първите дни на руската инвазия, посочва Ройтерс.
Източник: bta

25 години от първия полет на AW139

Преди точно 25 години, на 3 февруари 2001 г., първия си полет прави вертолета от средния клас Leonardo AW139. Две десетилетия по-късно, това е най-популярната машина в т.нар. „супер среден клас” и тя широко се използва за различни цивилни, парацивилни и военни задачи.
AW139 е замислен през 1997 г. от компанията Agusta, като заместник на вертолетите от семейството Huey. Потенциалният пазар е оценен на 900 бройки. На следващата година италианската компания влиза в джойнтвенчър с американците от Bell. Двете вертолетостроителни компании се споразумяват да създадат заедно два проекта – вертолет от средния клас и цивилен конвертоплан.
Вертолетът е означен AB139, като Agusta има 75% от програмата, а останалите са на Bell. Първият клиент е намерен през 2000 г., а на 3 февруари 2001 г. първият прототип (на снимката) полита от заводското летище на Agusta в Касчина Коста, край Милано. Полетът продължава 45 минути и минава без забележки.
Европейският типов сертификат е даден през 2003 г., а на следващата година е даден и американски типов сертификат. Търговската експлоатация започва в началото на 2004 г.
През 2005 г. италианците (вече под името AgustaWestland, а след 2017 г. е под шапката на Leonardo) изкупуват дяла на Bell в консорциума. За $75 млн. са купени не само дяловете, но и цялата интелектуална собственост над вертолета, който получава новото означение AW139.
Вертолетът постепенно увеличава максималната си излетна маса. Ако в началото тя е 6,4 тона, през 2008 г. става 6,8 тона, а след 2015 г. – 7 тона.
Успехът на конструкцията се дължи най-вече на това, че успешно се вклинява между традиционните тежки вертолети на цивилния пазар, като S-92 и Super Puma и тези от средния клас, като Bell 412 и EC-155. Оттам идва и названието „супер среден клас”.
Днес са произведени и доставени на крайните клиенти над 1100 вертолета, а има да се изпълняват поръчки за още над 100 машини. Производството върви на две линии – една в Италия и една в САЩ. Общо са налетени над 3 млн. часа.
AW139 става основа за семейство от вертолети – през 2011 г. полита 8,3-тонния 19-местен AW189 (AW149 е военната му версия), а на следващата година се появява и 4,8-тонният 12-местен AW169.
AW139 от състава на италианските ВВС, под означението HH-139, се използва за търсене и спасяване
Източник: https://aero-bg.com/

137 години от рождението на летеца поручик Стефан Калинов

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр. Вилакур) от 9 май до 11 октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.
През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.
След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.

Без редовен бюджет няма средства за текущите проекти за модернизация на армията

Модернизацията на Българската армия не е спряла, но с удължителния бюджет не са осигурени средствата за 2026 г. за заплащане на текущите проекти. Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов в интервю за БТВ тази вечер. В редовния бюджет, който не бе приет, е имало заделени средства за вторите осем самолета F-16, за бойните машини „Страйкър“ и други проекти. Сега, обаче, те ги няма. Според министъра, служебният кабинет няма да може да извърши плащанията по текущите проекти и се налага да се изчака новият бюджет. Ако сегашното положение с бюджета за отбрана се запаси до средата на годината, ще се наложи предоговаряне на сроковете за плащанията, прогнозира министърът.
Най-страшното за модернизацията на армията е проблемът с финансиране на отбраната в рамките на SAFE, смята министърът. Правителството, което си отива, каза той, защити национален план и има одобрение от  ЕК за 3, 267 700 млрд. евро за 9 проекта. Очаква се на 12 февруари Съветът да одобри на финансиране за България и още за Белгия, Дания, Испания, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния. След като бъде има одобрение, Комисията ще финализира споразуменията за заем. Така ще се проправи пътят за първата вълна от дългосрочни заеми, които ще позволят на тези държави спешно да увеличат военната си готовност и да придобият необходимото модерно отбранително оборудване. За нас, обаче, това не го разрешава удължителният бюджет, посочи министърът. В удължителния бюджет нямало средства и за продължаване на кампанията за прием на военнослужещи, с което да се намали некомплектът в армията.
В момента с F-16 се извършва летателна дейност, пилотите поддържат подготовката си, очаква се скоро от САЩ да се завърнат още пилоти, отговори на въпрос министърът. До края на тази година амбицията на ВВС, каза той, е пилотите да бъдат достатъчно натренирани, за да може да се мисли за носене на бойно дежурство, което се очаква към 2028 г. Голям част от пилотите на F-16, които ще бъдат 32, са на сегашните ни бойни самолети и има приемственост, посочи министърът. Друга част от пилотите на МиГ-29 ще бъдат устроени на щабни длъжности. Целта е да се извърши плавен преход към F-16, включително по отношение на техническия състав, отбеляза министърът.
Корабът, който транспортира първите бойни машини „Страйкър“ вече плава към България, този месец ще пристигне, отговори на друг въпрос министърът. В завод „Ивайло“ във Велико Търново ще стане сглобяването. И тук стои същият въпрос за парите и удължителния бюджет.  За седемте кораба минни ловци и бреговите противокорабни ракетни комплекси за тази година средствата били символични.
Не сме готови за сваляме дронове в зонална отбрана, а при обектова защита, което е разрешено от последните промени на Закона за отбраната и въоръжените сили, отговори министърът. Придобиваме антидронсистеми. Големият въпрос, обаче е, дали ще съумее ЕС да утвърди общ европейски проект са разполагане на територията на ЕС по източния му фланг, стана ясно в интервюто. Този въпрос все още стои нерешен политически.
За министър Запрянов не е актуален въпросът за оставане в служебния кабинет. За мен, каза той, основният въпрос е да се подготвя на 11 февруари в Брюксел за срещата на министрите на отбраната от ЕС. Там ще се разглежда тематиката за европейската отбрана.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Преди 141 години е роден Стефан Калчев – конструктор на първата в света контактна свободно плаваща мина

На 2 февруари 1885 година е роден старши лейтенант Стефан Калчев – конструкторът на първата в света контактна свободно плаваща мина. През 1898 г. Калчев е изпратен като стипендиант на Военното министерство в Морския кадетски корпус в Петербург. Практическата си подготовка усвоява на различни по тип кораби в Балтийския флот. Завършва курса на Морската астрономическа компасна обсерватория, а по-късно специализира и в Минния офицерски клас в Кронщат.
В Българския флот назначенията му са в Портовите роти във Варна и в Русе. Командир е на военния кораб „Калиакра“, служи в Минната част на Флота и е член на комисията по приемането на френските заградни подводни мини „Соте Арле“ във Варна през 1908 г.
През 1913 г. лейтенант Калчев конструира нов тип контактна мина. Това е първата в света свободно плаваща мина П-13, с цилиндрична форма на корпуса, и приета на въоръжение в Руския флот.
Стефан Калчев загива в края на ноември 1915 г. като флагмански минен офицер на борда на руската подводница „Акула” при поставянето на минно заграждение в Балтийско море.
Източник: https://www.maritime.bg/

2 февруари: 52 г. от първия полет на изтребителя F-16

На 2 февруари 1974 г. извършва първия си полет американският многоцелеви изтребител Ф-16 Fighting Falcon (Боен сокол) за завоюване на въздушно превъзходство. Произведен е от Дженерал Дайнамикс и влиза в експлоатация на 17 август 1978 г.
В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LWPF – Light Weight Fighter Program), който да допълни бойните възможности на тежкия F-15 Eagle.
Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. При пробно засилване по пистата прототипът неочаквано се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго освен да изпълни полет по кръга над летището и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно.
Първият „официален” полет обаче става на 2 февруари...........Прочети още

Навършиха се 83 г от паметната победа на Червената армия при Сталинград

Днес Русия чества 83-годишнина от победата в Сталинградската битка, продължила от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 година и преломила хода на войната на СССР против нацистка Германия.
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия. - (видео)
По този повод английският премиер Уистън Чърчил възкликва с облекчение: ”Бог се смили над нас. Англия е спасена!”.
Английският крал Джордж VI награждава смелите защитници на града със символичен меч, а Томас Ман ще каже: “Отбраната при Сталинград е подвиг, за който историята винаги ще си спомня с благоговение!”

Необходимост от подводници за българсктите ВМС (Част първа)

В средата на 2025 година бе извършена корекция в плановете за снабдяване на Българските въоръжени сили с нови видове въоръжение и техника във връзка с изменилата се стратегически ситуация и военните действия в Украйна.
В резултат от измененията в плановете за снабдяване на ВМС от приоритетите отпадна работата по придобиване на подводници, като се взе решение вместо снабдяването с подводници да се изгради поделение, разполагащо с морски надводни и подводни дистанционно управляеми морски безпилотни бойни средства - дронове. Тезата за тази промяна беше свързана с мнението, че задачите, които се изпълняват от подводниците, да се поемат от така наречените многоцелеви надводни и подводни дронове......Прочети още

Известия за планирани големи продажби на оръжие на Израел

На 30 януари 2026 г. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA) подаде четири уведомления до Конгреса на САЩ относно потенциалната предстояща продажба на редица оръжейни системи и бойна техника на Израел по програмата на САЩ за продажби на военни стоки в чужбина (FMS), включително 30 бойни хеликоптера Boeing AH-64E Apache и 3250 бронирани машини Joint Lightweight Tactical Vehicles (JLTV) (4x4). Тези продажби са одобрени от Държавния департамент на САЩ. Общата стойност на предложените доставки се оценява на 6,67 милиарда долара, включително пакети оборудване, обучение и техническа поддръжка. Продажбите вероятно ще бъдат финансирани, както обикновено, от военната помощ на САЩ за Израел.

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 27 години

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 27 години. Тя официално е извадена от употреба на 1 февруари 1999 г., като е заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г. Това става с решение на Международната морска организация, чието седалище е в Лондон.
Морзовата система е създадена в първата половина на ХIХ в. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Самюъл Морз за първи път демонстрира измисления от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838 г.), известен като морзова азбука.
На 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор, САЩ, е направено първото телеграфно съобщение на морзовата азбука........Прочети още

Военен календар

На 1 февруари 1961 година, е извършена реорганизация на българските ВВС.
Командването на ВВС се преименува в командване на ПВО и ВВС с командващ генерал-лейтенант Добрин Димитров. Бойните части са обединени в 1-ви корпус ПВО (11-и, 18-и, 19-и изтребителни авиационни полкове), 2-ри корпус ПВО (15-и, 21-ви, 27-и изтребителни авиационни полкове) и 10-а изтребително-бомбардировъчна авиационна дивизия (25-и, 22-ри изтребително-бомбардировъчни авиационни полкове). Останалите структури на авиацията като 26-а отделна разузнавателна авиационна ескадрила, 16-и транспортен авиационен полк, 1-ва отделна противолодъчна авиационна ескадрила и Висшето народно военновъздушно училище, не променят организационно-щатната си структура и подчиненост. При извършената трансформация военните авиационни формирования съхраняват кадровия си потенциал и повишават подготовката на летателния състав. Летците са 583-ма, от които 83 – с 1-ви клас, 191 – 2 ри клас, 217 – 3-ти клас. Седемдесет и пет летци могат да участват в бойни действия нощем и в сложни метеорологични условия, което нарежда вида въоръжени сили сред най-подготвените на Балканския военен театър. През 1968 г. корпусите ПВО за разформирани и са създадени 1-ва и 2-ра дивизии ПВО.

На 1 февруари 1882 година в с. Фролош, Кюстендилско, е роден художникът Владимир Димитров – Майстора (1882 –1960).
Завършва Държавното рисувално училище в София (1910) и още като студент е наречен „майстор“ на четката.
Записва се доброволец в Първата балканска война (1912 – 1913) и е зачислен като санитар. Научил за таланта му, командирът на 7-а пехотна рилска дивизия генерал Георги Тодоров го взема към своя щаб и му създава условия за рисуване. Изминава целия боен път на дивизията от Царево село в Македония до Булаир на Галиполския полуостров, а стотици скици и рисунки („Атака“, „Ранен войник“, „Опълченци в поход“, „При Кочани“, „Край Бяло море“, и др.) запазват впечатленията му от бойното поле и войнишкото ежедневие. През този период рисува и редица портрети на офицери и войници – „Военни чинове на Рилската дивизия“, „Войници от 50-и полк“ и др. Сред изключителното му художествено наследство са и творбите, родени в окопите на Първата световна война (1915 – 1918). Като военен художник на 7-а пехотна рилска дивизия пресъздава както жестокостта на войната, така и храбростта и мъката, жертвоготовността и любовта към родината на безименните герои във войнишки шинели („По Беласица“, „Пренасяне на ранен“, „Офицери от 13-и пехотен полк рилски полк“ и др.).
Творби на Владимир Димитров – Майстора се намират във всички големи галерии в България, САЩ и много частни колекции. Стогодишнината на художника е отбелязана под егидата на ЮНЕСКО като признание за българския принос в световното изкуство. Националният военноисторически музей притежава над 150 негови произведения, изпълнени с масло, акварел, туш и молив, от войните за национално обединение (1912 – 1918).

Защо се разби космическата совалка „Колумбия”?

На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват. Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА. - (видео)
Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.
На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.
Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.
Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява “Не мисля, че можем да направим нещо“ и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.
Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама – заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.
На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на „Колумбия”, за да навлязат в атмосферата.
В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.
Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания "извън скалата". Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.
В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.
В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.
В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.
Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:
1. Шон О’Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е “еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата“. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.
2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо “обичайно“ в историята на космическите полети със совалки.
3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата “Космически совалки“ Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.
4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, “че дори не си струва да се споменава“. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.
5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.
Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: “Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!“
Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.
Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката “Чалънджър“ експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара. - (видео)
След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. “Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!” - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета “Джордж Вашингтон“. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.“
“20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - казва и Ошероф. - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.“ Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че “Чалънджър“ може да катастрофира.
Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О’Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.
Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.
/По материали в интернет/

Първата подводница в света потъва при изпитанията на този ден

На 1 февруари 1851 г., в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света, конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер (на снимката). След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери. Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.
Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница:
1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата.
2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие.
3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата.
4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.
Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата. За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.
Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница -  бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).
Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите. С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.
Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.
Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден. - (видео)
След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес. Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница. Оказва се, че „Морският дявол“ притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода. Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране.
Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота. Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него. През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI „Вилхелм Бауер“. - Още подводници

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.