Архив - от 1 до 15 февруари

Рюте: ЕС да спре да се жалва, че ще отсъства от преговорите за Украйна между САЩ и Русия

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните от ЕС да спрат да се оплакват от позициите на Русия и САЩ по отношение на уреждането на конфликта в Украйна, а вместо това да предложат конкретни идеи.
Той направи това изявление пред медиите по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Речта му беше излъчена от пресслужбата на алианса.
Рюте подчерта, че ще каже на „европейските приятели“, че докато участват в дебата, трябва да представят конкретни идеи и предложения, да увеличат разходите за отбрана, а не да се жалват „от евентуалното си отсъствие на масата за преговори“. „Покажете с конкретни идеи как биха могли да изглеждат гаранциите за сигурност за Украйна“, подчерта той.
Според него в НАТО има общо разбиране, че Украйна трябва да бъде поставена в най-добрата позиция за преговори с Руската федерация. Генералният секретар на алианса призова ЕС да продължи да предоставя военна помощ на Киев за тази цел.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте избегна отговора на въпрос дали европейските страни трябва да участват в налагането на прекратяването на огъня и мирното споразумение в Украйна, като изпратят свои военни сили там, ако САЩ откажат да го направят, като обясни, че го „слушат“ в Москва и Китай.
„Каквото и да се получи в резултат на тези мирни преговори, то трябва да бъде трайно. А това означава, че то трябва да бъде надеждно. И тогава, разбира се, има много начини за организирането му. Но защо е толкова важно то да бъде трайно? Защото ако след мирното споразумение само самите украинци се грижат за Украйна, не мисля, че то е достатъчно надеждно“, каза той, говорейки на дискусия в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността. Речта му беше излъчена на уебсайта на конференцията.
Генералният секретар на НАТО не навлезе в подробности относно идеите си за начините за осигуряване на мирно споразумение.
Източници: ТАСС, Риа Новости

Формирование на Сухопътните войски с оценка „боеготов за изпълнение на мисия“

В периода от 11 до 13 февруари 2025 г. във военно формирование 52740 – Хасково, от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, от Сухопътните войски, се проведе тактико-специално учение за оценка на бойните способности на военен контингент от Въоръжените сили на Република България, за участие в състава на Регионално командване „ЗАПАД“ към Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR), съобщават от КСВ.
Оценяването беше извършено от съвместна комисия от Съвместното командване на силите и Сухопътните войски, с председател полковник Михаил Жеков.
В хода на учението маневрената рота изпълни задачи по патрулиране, разузнаване, контрол на масови безредици, охрана и  осигуряване на пропускателен режим в база.
Националният поддържащ елемент осигури логистична и административна поддръжка.
След проверка от съвместната комисия контингентът беше сертифициран с оценка „боеготов за изпълнение на мисия“, като по всички отделни области получи отлични оценки.
Военнослужещите за пореден път демонстрираха висока мотивация, професионализъм и готовност за изпълнение на поставените задачи.
Източник: https://otbrana.com/

Бивш британски главнокомандващ: Армията ни е твърде изтощена, за да ръководи мирната мисия в Украйна

Бившият главнокомандващ британската армия, генерал Ричард Данат заяви, че Въоръжените сили на Обединеното кралство са "толкова изтощени", че не биха могли да ръководят бъдеща мироопазваща мисия в Украйна, ако се наложи, предава BBC.
Ген. Данат заявява пред британската медия, че броят необходим за подобна мисия е около 40 000 войници на Обединеното кралство, а в момента  "ние просто не разполагаме с толкова хора“.
Новината идва на фона на казаното от премиерът на страната Кийр Стармър, които заяви, че Обединеното кралство ще "изиграе своята роля" в гарантирането на сигурността на Украйна.
Данат, който началник на армията от 2006 до 2009 година се съгласява, че една сила за поддържане на мира ще изисква около 100 000 войници. Той обаче посочва, че Обединеното кралство ще трябва да достави доста голяма част от това, но в момента "ние наистина не можем да го направим“.
"Нашата армия е толкова изтощена в настоящия момент числено и що се отнася до способностите и оборудването, потенциално би било доста неудобно“, коментира той.
"Искам да кажа, че ако разположим 10 000 войници, всяка ротация за шест месеца, това на практика ще обвърже 30 000 или 40 000 войници, а ние просто не разполагаме с този брой".
"Така че тук има някои големи проблеми, които днешните политици наистина не са обмислили“, обобщава бившият главнокомандващ.
Това се случва в момент, когато министърът на външните работи и министърът на отбраната на Великобритания призоваха Обединеното кралство и Европа да "направят повече“, за да "споделят тежестта“ на регионалната сигурност в съвместна статия за Daily Telegraph в събота.
Днес (15 февруари) външният министър на Обединеното кралство Дейвид Лами обяви, че е "много насърчен" от разговорите си за Украйна с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс по време на Мюнхенската конференция по сигурността:
"Споделяме мнението, че трябва да има траен мир“, заяви Лами пред агенция Reuters след срещата.
Лами и неговият колега по отбраната Джон Хийли коментираха, че руският президент Владимир Путин в продължение на две десетилетия се е опитвал "да пресъздаде Руската империя и да задуши страните около нейните граници“.
Твърде често в миналото Западът му позволяваше“, коментират те пред The Telegraph'.
"Направихме твърде малко през 2008 г., когато той нахлу в Грузия, и през 2014 година, когато за първи път влезе в Украйна.
Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО от 2009 до 2014 година, заявява, че "няколко европейски държави трябва да се включат в основата“ за всяка мироопазваща мисия в Украйна, добавяйки че вероятният брой нужни войници за това  може да достигне до 100 000 войници.
"Бих оставил военни експерти да определят броя, но моето предположение ще бъде между 50 000 и 100 000 войници“, обобщава той.
Според последните данни на Министерството на отбраната към октомври 2024 година броят на редовните армейски сили на Обединеното кралство е бил 74 612 души.
Източник: https://www.focus-news.net/

Юлия Вревска - розата на Русия, откъсната за България

Военните милосърдни сестри се появяват за пръв път в Кримската война (1853-1856), известна в историята също и като Източната война – Кръстоносен поход срещу Русия. След това феноменът фронтово милосърдие се развива във всички следващи войни: Руско-Турската, Руско-Японската, Първата световна война, Втората световна война, във войните през втората половина на XX век и първите две десетилетия на XXI век.
Военните милосърдни сестри облекчават страданията на ранените и утешават умиращите, а за откъснатите от родния дом хора, гинещи на фронта, те често се явяват и последните, които им напомнят за близките, които никога повече няма да видят.
Има човешки качества, които през всичките времена предизвикват възхищение, благодарност и признателност – милосърдие, доброта, състрадание, емпатия. Най-прецизно, правдиво, пълно, достоверно и особено ярко човек разкрива своята същност в сложни жизнени условия и ситуации: в хода на войните, стихийните бедствия, болестите и епидемиите, социалните катаклизми и политическите катаклизми. (Юлия Вревска - игрален филм)
В историята има много примери за човешка саможертва и за всеотдайна помощ на своите събратя, в това число и оказване помощ на съвсем непознати хора. Именно в такива гранични условия, човек показва своята истинска същност и истинската си природа.......Прочети още

Тайвански реактивен учебно-тренировъчен самолет се разби

Усъвършенстван, местно разработен реактивен учебно-тренировъчен самолет на тайванските военновъздушни сили се разби днес в 08:40 местно време, след като е съобщил за повреда в двигателите, предаде "Ройтерс".
Единственият пилот в самолета в невредим.
Това е първият провал за самолета AT-5 Brave Eagle, произведен от държавната Aerospace Industrial Development Corp, като бюджетът за това възлизаше на 68,6 милиарда тайвански долара. Първият тестов полет беше през 2020 г.
На 15 февруари военновъздушните сили на Тайван съобщиха, че самолетът е излетял от военновъздушната база Chihhang в Тайтунг на източното крайбрежие на острова за тренировъчна мисия с оръжия и след това е съобщил за повреда на двата си двигателя.
Пилотът се е спасил, след като е скочил с парашут, а самолетът се е разбил в морето.
Тайванските военновъздушни сили планираха да имат 66 AT-5 Brave Eagle до 2026 година, за да заменят стария AT-3 и произведените в САЩ учебни самолети F-5, които претърпяха серия от катастрофи през последните години.
Тайван предимно се въоръжава от САЩ, но правителството е поставило като приоритет развитието на местната отбранителна индустрия, особено заради заплахите, които идват от Китай.
AT-5 е първият тайвански реактивен самолет, произведен в страната, който се използва както за целите на бойното обучение въздух-въздух, така и въздух-земя и може да каца и излита, като използва по-къса писта. Може да бъде оборудван с оръжия, но това остава във фазата на тестване.
Източник: https://news.bg/

В Хърватия се наблюдава увеличен интерес към доброволното военно обучение

Броят на хората, които се интересуват от доброволно военно обучение в Хърватия, се е удвоил през 2024 г. в сравнение с предходната година, като близо 300 души са се записали за военно обучение тази годината, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на съобщение на Министерството на отбраната.
Общо 298 новобранци – 254 мъже и 44 жени – са започнали обучението си като първа стъпка към евентуална военна кариера. Сред тях има шестима изтъкнати спортисти, които ще преминат по ускорена учебна програма, съобразена с професионалните им ангажименти, съобщиха от министерството.
Последният цикъл на обучение за 45-тия набор новобранци, преминаващи доброволно военно обучение, започна в център за обучение, който е част от Командването за обучение и доктрина на хърватската армия в Пожега.
Подобрени условия за хърватските войници
Хърватското министерство на отбраната обяснява нарастването на интереса към военното обучение с подобрените условия на труд и по-високото заплащане на хърватските войници.
„През 2024 г. възнагражденията на действащите военнослужещи се увеличиха средно с 30%, увеличени бяха дневните за участие в операции и международни дейности, а месечните надбавки за доброволно военно обучение се повишиха от 700 евро на 900 евро“, казаха от министерството.
Първият обучителен цикъл за годината е с продължителност 40 работни дни и приключва на 9 април. Най-добрите спортисти, преминаващи военно обучение, ще се обучават първите 12 дни в Пожега, а следващите 28 дни ще продължат в своите спортни клубове.
Източник: bta.bg

Бележки за историята на френската фрегата „Семийант“ в документи на Държавен архив – Варна

На 15 февруари 1855 г. - в разгара на Кримската война в Средиземно море, се разиграва един от най-трагичните морски инциденти - корабокрушението на френската фрегата „Семийант“ („Sеmillante“).
„Семийант“ напуска пристанището на Тулон на 14 февруари 1855 г., командвана от капитан ІІ ранг Габриел Огюст Юган (Gabriel Auguste Jugan), на път за полуостров Крим, за да се включи към френските военноморски сили във войната срещу Русия.
В допълнение към екипажа от осем офицери и 293 моряци и обслужващ персонал, на борда се намира и отряд от 495 войници - пехота и артилерия и важно оборудване от оръдия, минохвъргачки, боеприпаси, храна и др.
В нощта срещу 15 февруари фрегатата е застигната от силна буря край бреговете на остров Сардиния и нейният командир решава да премине през протока Бонифачо (Bonifacio).
Според няколкото очевидци - стари рибари по архипелазите, пазачът на фара на остров Рацоли (Razzoli) и г-н Пирас (Piras) - кмет на гр. Бонифачо и дългогодишен морски капитан, бурята на 14 срещу 15 февруари 1855 г. е с невиждани и ужасяващи размери......Прочети още

Стара слава: Първата ни подводница спасила Балчик

Днес, когато военноморският ни флот вече е без подводници, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.
Тя е от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.
Ето какви са техническите данни за този плавателен съд:
   * Водоизместимост: 128 тона
   * Дължина: 28,10 м.
   * Широчина: 3,15 м.
   * Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
   * Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
   * Максимална надводна скорост: 7,84 възла
   * Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.
   * Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.
   * Екипаж: 17 души
   * Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа "Уайтхед" 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница "Максим";
По време на първото й плаване и потапяне из Варненския залив на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак "UB-I-7" ("UB-7"), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков.
След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква през минните полета и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета - излиза благодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.
След Солунското примирие от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени. – Още за „Подводник № 18”

Предаване на курсовката в морското училище (1967 г.)

Завършването на висше образование за всеки землянин е особен момент, който следва да се отбелязва подобаващо. Студентите от различни нации с възторжени викове си хвърлят абсолвентските шапки във въздуха. Следва щур купон, с много танци и алкохол до зори.
Випускниците от военноморската академия в Анаполис под команда си хвърлят фуражките във въздуха, а тези от академията на бреговата охрана хващат за носа бронзовия бюст на някое флотско величие. Следва колективно надпиване с бира и уиски в най-близкия до портала бар.
Випускниците на висшето военноморско училище в Санкт Петербург навличат на паметника на адмирал Крузенщерн матроска фланелка. Следва надпиване с водка в малки групи и по целия път до дома.
Випускниците на българското военноморско училище също си хвърлят фуражките във въздуха по команда. Следва тържествен обяд-коктейл с командването и чаша вино. А в някои години само бира. И после всеки по индивидуална програма..........Прочети още

Денят на воина-интернационалист

На този ден, 15 февруари 1989 година, последната колона съветски войски напуска територията на Афганистан. През 2010 година в Русия тази дата беше обявена за Ден на паметта на воините на интернационала - не само на участниците в Афганистанската война, но и на всички, които са изпълнили служебния си дълг извън границите на родината. Интернационалистите са участвали в общо повече от 30 военни конфликта по целия свят. - (видео)
В Москва ветераните-интернационалисти се събират на „Поклонния хълм” и в Александровската градина. Паметни мероприятия се провеждат днес почти във всички руски градове.
По различни оценки, от над 1,5 милиона интернационалисти при изпълнение на служебния си дълг са загинали около 25 хиляди души. Но точният брой на тези, които не са се завърнали у дома досега не е определен. Само по време на войната в Афганистан са загинали над 14 хиляди съветски войници. – Още за конфликта в Афганистан

Ето какво откриваме в бюлетините на БТА....

Военен календар

На 15 февруари 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Константин Каварналиев.
Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1897). През Сръбско-българската война (1885) командва рота от 5-и пехотен дунавски полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. До 1892 г. служи в 5-и пехотен дунавски полк, 4-ти артилерийски полк и в 1-ва пехотна софийска дивизия. След придобиване на висше военно образование в италианската Академия на ГЩ той заема длъжностите командир на батарея във 2-ри артилерийски полк, старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на дружина в 35-и пехотен врачански полк, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на 15-и пехотен ломски полк. От януари 1908 г. е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Караагач, Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. Признание за неговите умения на отлично подготвен щабен офицер е награждаването му с военния орден „За храброст“ IV степен.
През януари 1913 г. поема командването на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. Планира и ръководи действията й в драматичните дни на Втората балканска война (1913) при отбраната на Дойран. На 23 юни 1913 г. върху българската позиция южно от града се стоварва огневата мощ на гръцките артилерийски полкове. Полковник Каварналиев разполага с непълен личен състав, резерви няма, а очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. В продължаващите през целия ден атаки дружините остават без офицери. Когато разбира, че трудно ще удържи натиска на десетократно по-многобройния противник, той изпраща в тила адютанта на бригадата с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“. Подкрепления така и не пристигат и той „хвърля в боя“ единствения резерв – себе си. Напуска командния пункт и повежда войниците в решителна контраатака, но взрив на артилерийски снаряд отнема живота му. За своята „безпределна самопожертвователност, достойна за удивление“ посмъртно е повишен в чин генерал-майор и награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.
В разгара на Първата световна война (1916) офицерите и войниците от 9-а пехотна плевенска дивизия издигат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан – на 3-4 км от Дойран до пътя за Валандово. През 1966 г. паметникът и гробът на геройски загиналия полковник Каварналиев са разрушени и заличени от тогавашните югославски власти.

Илон Мъск ще реже и от американския флот

Военноморският флот на САЩ проучва възможностите за извеждане от експлоатация на някои фрегати и кораби за водене на бойни действия в крайбрежните зони. Това твърди вестник Уолстрийт Джърнъл, позовавайки се на свои източници. Причина за вероятното извеждане на кораби от състава на флота е по-голям план на Департамента за правителствена ефективност (DOGE), ръководен от предприемача Илон Мъск, за оптимизиране на военния бюджет.
Според източници на вестника DOGE настоява американската армия да се отърве от остарели или излишни оръжейни системи, които преди не можеха да бъдат премахнати поради натиск от страна на законодателите.
Уолстрийт Джърнъл твърди, че някои военни подразделения вече са подготвили предложения за съкращаване на определени видове оборудване.

Унищожителна реч на Джей Ди Ванс в Мюнхен. Разкритикува ЕС по целия конспект

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс подложи на унищожителна критика Европейския съюз и някои отделни държави в речта си пред смълчаната зала на Мюнхенската конференция за сигурност.

След словото на Ванс украинският депутат Олекси Хончаренко написа от Мюнхен: "Единственото нещо, което може да се каже за речта на Ванс, е че това беше тотално унижение за всички европейски лидери. Хората в залата са в шок. През по-голямата част от речта европейските лидери и бюрократи се споглеждаха един друг. Аплодисменти не се чуваха".......Прочети още

Очаква се в Мюнхен САЩ да обявят голямо изтегляне на свои войски от Европа

В Мюнхен е и специалният пратеник на Тръмп за Украйна генерал Кийт Келог (на снимката). Той заяви, че без Украйна няма да се водят мирни преговори и още не е решено окончателно дали тя трябва да се отказва от територии.
Възможно е САЩ да обявят днес голямо изтегляне на свои войски от Европа. Това се очаква да се случи на конференцията по сигурността в Мюнхен, която започва следобед с реч на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс.
На конференцията по сигурност в Мюнхен ще чуем от американския вицепрезидент реч, която ще помним дълго. Това заяви кандидатът за канцлер на германските християндемократи Фридрих Мерц.
Той посочи, че е поканен за разговор на четири очи от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, докато настоящият канцлер Олаф Шолц няма предвидени срещи с него.
На конференцията се очаква САЩ да обявят плана си за Украйна. Мерц вече посочи, че от предварителните разговори е разбрал, че речта на Ванс ще е изключително остра и конфликтна, и ще постави Европа пред спешни решения.
Според организатора на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген, американският вицепрезидент вероятно ще обяви на конференцията голямо изтегляне на американски войски от Европа.
"Предполагам, че днес вицепрезидентът на САЩ ще обяви, че голяма част от американските войски ще бъдат изтеглени от Европа и че Европа ще трябва да поеме тези задачи", заяви Хойсген в ефира на "Deutschlandfunk".
Той също така отрече твърденията на президента Тръмп, че на конференцията ще има среща между висши политици от Русия, САЩ и Украйна. Руски политици не присъстват на форума, посочи той:
Кристоф Хойсген заяви, че: "Не знам нищо за подобна среща. В Мюнхен присъстват руски политици, но само от опозицията като вдовиците на Навални и Немцов. Не е искано от германското правителство да се издадат визи за руски официални политици. Тоест на територията на конференцията за сигурност няма да има такава среща за Украйна."
Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви, че ще обсъди евентуален мирен план за Украйна на Мюнхенската конференция по сигурността и ще говори за това как може да се постигне решение чрез преговори. Това той обяви при пристигането си на конференцията пред репортери.
Ванс подчерта също, че САЩ искат да гарантират, че НАТО е подготвен за бъдещето. В Мюнхен е и специалният пратеник на Тръмп за Украйна генерал Кийт Келог. Той заяви, че без Украйна няма да се водят мирни преговори и още не е решено окончателно дали тя трябва да се отказва от територии, както и че членството й в НАТО все още е на масата за преговори.
Източник: БНР

Тръмп заяви, че САЩ ще увеличат военните си продажби за Индия и евентуално ще ѝ предоставят самолети Ф-35

САЩ ще увеличат военните си продажби за Индия от 2025 г. и евентуално ще ѝ предоставят изтребители Ф-35, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от Ройтерс.
В изказване на съвместна пресконференция след срещата си с индийския министър-председател Нарендра Моди в Белия дом Тръмп заяви също, че страните са сключили споразумение, което включва Индия да внася повече американски петрол и газ, за да се намали търговският дефицит между двете страни.
Американският президент каза още, че Вашингтон и Делхи ще работят заедно, за да се противопоставят на по думите му „заплахата от радикалния ислямски тероризъм“.
Моди от своя страна заяви, че САЩ и Индия са си поставили за цел да удвоят двустранната си търговия и тя да достигне 500 милиарда долара до 2030 година.
Индийският премиер каза още, че САЩ и Индия ще работят заедно в областта на изкуствения интелект и полупроводниците и ще се съсредоточат върху създаването на силни вериги за доставка на стратегически минерали.
По-рано служител на администрацията на Тръмп заяви пред репортери, че американските и индийските представители също така напредват в разговорите по двустранна търговска сделка и се надяват да сключат такава още тази година.
Американският президент каза на пресконференцията, че Индия е обявила намаляване на митата за американски стоки и добави, че той и Моди ще започнат разговори за неравенствата в търговията с цел подписване на споразумение. Той заяви, че САЩ имат право на равнопоставеност и че търговският дефицит на САЩ с Индия може да бъде компенсиран с продажбата на нефт и газ.
Тръмп каза, че е обсъждал високите мита на Индия по време на първия си мандат, но не е успял да издейства отстъпки. Той заяви, че в рамките на новата система за реципрочни мита, която обяви снощи, САЩ просто ще налагат същите митнически ставки, каквито налага Индия.
„Много е трудно да се продава в Индия, защото там има търговски бариери, много силни мита“, каза Тръмп. „В момента ние сме реципрочна нация… Каквото и да начислява Индия, ние ще го начисляваме на нея. Каквото и да начислява друга държава, ние ще го начисляваме. Така че това се нарича реципрочност, което според мен е много справедливо“, добави той.
Източник: bta.bg

Празник за „Верни“ и „Цибър“

Навършиха се 16 години от вдигането на военноморския флаг на фрегата „Верни” и минен ловец „Цибър“. Днес това събитие беше тържествено отбелязано от екипажите на двата кораба, съобщавмат от ВМС.  Празникът започна с вдигане на военноморския флаг, гюйса, стенговите флагове  и флаговете за разцветяване на борда на фрегата „Верни” от състава на на дивизион патрулни кораби, дислоциран във Военноморска база – Бургас и на минен ловец „Цибър“ от състава на дивизион противоминни кораби, дислоциран във Военноморска база - Варна.
Командването на дивизионите и гостите поздравиха екипажите и изказаха своите благодарности за полаганите от тях ежедневни усилия при изпълнение на  поставените задачи.
Отбелязано бе, че за изминалите години военните моряци от двата кораба постигнаха успехи, с които заслужено могат да се гордеят.
По повод празника бяха наградени военнослужещи, отличили се със своя професионализъм и всеотдайност при изпълнение на служебните си задължения.

Вестник "Българска Армия", брой 7 (2025), 14 януари, 2025 годинa (pdf)

Днес е празникът на военните печатни и електронни медии

Със заповед № OX – 131 от 11.02.2022 г. министърът на отбраната Стефан Янев обявява 14 февруари за Празник на военните печатни и електронни медии. Заповедта е издадена на основание на чл. 26, т. 26 и чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и във връзка със 130-годишнина от издаването на първия брой на вестник „Военни известия“ – предшественик на вестник „Българска армия“ и всички военни медии в България. Благодарности към тогавашния министър на отбраната Стефан Янев за жеста към военните медии! В интерес на истината заповедта стана факт и със съдейстивето на Румяна Станимирова, тогавашен директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в МО, която следващата година, вече като директор на Информациониня център на МО, организира първото честване на празника.
По-нататък в заповедта се посочва: „Ежегодно със заповед на директора на Информационния център на Министерството на отбраната да се организира честване на празника. Заповедта да се доведе до знанието на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.  Изпълнението на заповедта възлагам на директора на Информационния център на Министерството на отбраната.“
Историята
Родословното дърво на военните медии у нас започва от 14 февруари 1892 г. Тогава излиза от печат първият ведомствен вестник  „Военни известия“.  От миналата година със заповед на министър на отбраната този ден е обявен за Празник на военните печатни и електронни медии – в. „Българска армия“, ВТК и информационния сайт на ИЦ на МО.
На 14 февруари 1892 г., т.е. преди 130 години, излиза първият брой на в. „Военни известия”. Според изследователите това е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. През март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на “Военни известия” е да държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии”.Седмичникът „Военни известия” е в буквалния смисъл на думата ведомствен вестник. Неговите функции, за които най-добре говори съдържанието му, са същите, каквито изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет, но е имало вестник. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София.„Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения.
Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. Предоставена е била и информация какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете, например, дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.
През 1919 г Министерството на войната преименува изданието на „Народна отбрана” и му дава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от обвинения и нападки от страна на партийни централи и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия.През годините по-нататък официалният вестник на Министерството на отбраната е имал различни наименования – „Народна войска” „Народна армия” и сега „Българска армия”, но никога не е прекратявал дейността си. Неговата функция винаги е била една и съща – да отразява и популяризира българското военно дело, да защитава честта и достойнството на българския воин.
На военния вестник са сътрудничили най-големите класици на българската литература като Антон Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев, Теодор Траянов, който участва в две войни и е единственият поет с орден „За храброст“, Ламар, Павел Вежинов, Веселин Ханчев, Радой Ралин и много други изтъкнати автори.На 14 септември 1944 г. е създаден в. “Народна войска” – вестник за войската и народа, всекидневник, излизащ на две страници, който се чете и в окопите на фронта. От 28 април 1948 г. вестникът става орган на Българската армия. От 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на отбраната. През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник “Народна войска” е награден с орден “9 септември 1944 г.” I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 – 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.От 2001 до 2008 г. в Българската армия имаше престижна награда „Офицер на годината”, която бе със сериозен мотивиращ ефект. Отличието бе учредено, като съвместна инициатива на редакцията на в. „Българска армия” и Генералния щаб. За 60-годишнина от излизането на първия брой на в. „Народна войска“ в. „Българска армия“ е награден от тогаваашния държавен глава Георги Първанов с „Почетен знак на президента“. Така той се явява първото българско периодично издание, което е удостоено с това високо отличие.
В този период “Българска армия” стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна.Във връзка с отбелязването на 60-годишнина на в. „Българска армия” (2004 г.) на свое заседание редакционната колегия взе решение да запише в редакционното каре, че „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”.Военният телевизионен канал стартира на 7 януари 2003 г.
Първоначално програмата се излъчва от Шумен и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от София и е с 24-часова програма. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Няма поделение, където почеркът на военните репортери да не оставя следа.Така, че не е грешка военните медии да празнуват днес. Дали са печатни или електронни, началото им е на днешия ден преди 133-години. - (видео)
Източник: https://otbrana.com

Великите военни изцепки: Битката при Коленсо (1899 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Военен каледар

На 14 февруари 1889 година в Бургас е формиран 24-ти пехотен черноморски полк.
Пръв негов командир е майор Александър Фудулаки – бесарабски българин, герой от Сръбско-българската война (1885). От 1894 г. до 1912 г. 24-ти полк се командва последователно от полковниците Христо Гюлмезов, Иван Велев, Янко Драганов, Марин Узунов и Георги Иванов. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І назначава своята съпруга царица Елеонора за шеф на полка, който до февруари 1946 г. носи почетното наименование 24-ти пехотен черноморски на Н. В. царица Елеонора полк.
През Балканските войни (1912 – 1913) Черноморци под командването на полковник Христо Недялков воюват в Източна Тракия и Македония при Лозенград, Бунархисар, Чаталджа, Одрин, Щип, Кочани и Калиманци. По фронтовете на Първата и Втората балканска война полкът губи 1061 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк, командван от полковниците Никола Писаров (1915 – 1916) и Петър Дренски (1916 – 1919), участва в разгрома на сръбската армия (1915), в Леринската настъпателна операция (1916) и в тежките отбранителни боеве срещу съглашенските войски на Южния фронт (1917 – 1918). За 36 месеца по бойните полета загиват, изчезват, умират от рани и болести 878 офицери, подофицери и войници.
Съгласно решенията на Ньойския договор (1919) прославеният във войните за национално обединение 24-ти пехотен черноморски полк е разформиран, а съставът му – преведен към 11-и пехотен сливенски полк. През 1929 г. той отново се формира, но до 1934 г. носи явното наименование 39-а пехотна солунска дружина.
По време на Втората световна война 24-ти пехотен черноморски полк е на югоизточната граница и на Прикриващия фронт (до ноември 1944 г.), след което в състава на Първа българска армия се сражава във втория период на войната срещу Германия. Бойният му път завършва на 16 май 1945 г. в подножието на Австрийските Алпи при с. Трахютен. По фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия загиват 430 офицери, подофицери и войници.
След Втората световна война полкът е демобилизиран, реорганизиран, преименуван на 37-и стрелкови полк (1950) и по-късно разформиран (1958).

На 14 февруари 1896 година в Самоков е роден полковник Никола Ботев.
Завършва Военното училище в София (1920) и служи в пехотата. На 4 декември 1944 г. е назначен за командир на 31-ви пехотен силистренски полк, с който воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Планира и ръководи действията на полка в Мурската настъпателна операция (29 март – 15 април 1945) при пробива на укрепената линия „Маргит“, форсирането на канала „Принципалис“ и р. Мур, боевете при с. Подтурен и овладяването на укрепената позиция „Ястребци“, както и в тежките сражения с отстъпващия противник.
След войната служи като началник на пехотния отдел в Щаба на войската (1946 – 1947), началник на катедра във Военна академия „Г.С.Раковски“ (1947) и командир на 5-а пехотна дивизия (1947).

През 1950 г. е назначен за началник на факултет „Командно-щабен“ във Военна академия „Г.С.Раковски“ и остава на тази длъжност до 1954 г. Автор е на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944 – 1945“ (1957).

Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 1 клас.

На днешната дата преди 31 години България сключва официално споразумение с НАТО по плана „Партньорство за мир“

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва в Брюксел официалния документ за присъединяването на България към плана на НАТО „Партньорство за мир“. Почти месец преди това събитие, на 17 януари 1994 г., Министерският съвет одобрява решение за участието на България в "Партньорство за мир“ и дава съгласие за подписване на Рамковия документ на инициативата.
Целта на програмата "Партньорство за мир" е да се повишат възможностите на страните за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения и да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата голяма цел е да се подобрят отбранителното планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили.
Инициативата "Партньорство за мир" е обявена при среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия. На 11 януари с.г. се отправя покана за участие към проявяващите желание за интегриране към Алианса държави. До 2002 г. към програмата се присъединяват 47 държави.

Патрулен кораб "Виктор Великий" излезе на заводски изпитания

Както беше съобщено, на 8 февруари 2025 г. в Балтийско море започнаха заводските морски изпитания на патрулния кораб "Виктор Великий" (заводски номер 165) - петият кораб от проект 22160, построен от АО "Зеленодолския завод А.М. Горки“ за ВМФ на Русия.

Българи и испанци показаха способности за възпиране и отбрана

„Учението „Steadfast Dart 25“ на НАТО демонстрира намерението на Алианса да подобри процедурите си, с цел скъсяване на времето за разполагане на съюзните сили на Югоизточния фланг на НАТО. То е ярко доказателство за адаптиране способностите на НАТО за възпиране и, ако е необходимо, за изграждането на устойчива отбрана на цялата зона на НАТО“. Това каза заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов в деня за медии и гости на учението, който се проведе в учебен център „Црънча“, съобщава Пресцентърът на МО. Той наблюдава действията на български и испански военнослужещи от силите за специални операции заедно със заместник-началника на щаба по планирането на Съюзното съвместно командване на силите на НАТО в Неапол генерал-майор Джон Кларк, заместник-командира на Корпуса за бързо развръщане на силите на НАТО в Италия генерал-майор Елдън Милар, командира на Съвместното командване на специалните операции на Испания генерал-майор Анхел Ересуело и  командира на Съвместното командване на силите за специални операции (СКСО) бригаден генерал Божидар Бойков.
Учението на Съюзните сили за реагиране „Steadfast Dart 2025“ се провежда от 8 януари до 22 февруари на териториите на България, Гърция и Румъния и в него участват над 10 000 военнослужещи от 9 държави-членки на НАТО. В България отделни епизоди от учението се провеждат в пет войскови района.
„С участието си в това учение България още веднъж доказва, че е надежден партньор. Една от нашите задачи, която е доста сериозна за нас, е да тестваме процедурите за поддръжка от страната домакин,“, каза генерал-лейтенант Михаил Попов. „Сами видяхте лекотата, с която съвместни екипи от българските и испанските сили за специални операции изпълняваха тактически действия. Винаги, когато работят професионалисти, нещата изглеждат лесни, но трябва да бъдете сигурни, че зад това стоят много часове тренировки, много труд и истинска отдаденост“, посочи заместник-началникът на отбраната. Той благодари на командира на СКСО за логистичното осигуряване на формированията от Съюзните сили за реагиране на НАТО и за успешното участие на военнослужещите от Специалните сили в съвместната подготовка за изпълнението на задачи при провеждане на специални операции заедно с техните испански колеги.
Генерал-лейтенант Попов подчерта, че ежедневно българските военнослужещи повишават бойната си подготовка в съвместни учения у нас и в чужбина, в мисии и операции на НАТО, усъвършенстват взаимодействието със съюзниците, като по този начин се укрепва сигурността в Черноморския регион и, като цяло, на Югоизточния фланг на НАТО.
„Още веднъж бих искал да благодаря на България за домакинството на това учение и за топлото посрещане, което получихме. НАТО залага на партньорството, сътрудничеството и общата сигурност - нещо, което се демонстрира всеки ден чрез присъствието на ръководената от Италия Многонационална бойна група на НАТО, базирана тук, в България. Заедно ние сме по-силни“, каза в обръщението си към присъстващите генерал-майор Милар, заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на силите на НАТО в Италия.
Днес в учебен център „Црънча“ военнослужещи от български и испански формирования за специални операции демонстрираха способности при изпълнението на директни действия върху обект, контролиран от противник. Съвместната подготовка е в рамките на учението на НАТО „Steadfast Dart 2025“, с участието на Съюзните сили за отговор на НАТО.
Източник: https://otbrana.com/

Самолетоносачът "Хари Труман" се сблъска с търговски кораб в Средиземно море

Самолетоносачът USS "Хари Труман" се сблъска с плаващия под панамски флаг търговски кораб "Бешикташ-М“ в Средиземно море, като няма данни за жертви или пострадали, се посочва в изявление на Шести флот на ВМС на САЩ.
"Самолетоносачът USS "Хари Труман" (CVN-75) е участвал в сблъсък с търговския кораб "Бешикташ-М" на 12 февруари в 23.46 ч. местно време (01.46 ч.българско време на 13 февруари), докато се е намирал близо до египетския Порт Саид в Средиземно море“, се посочва в изявлението на командването, публикувано на уебсайта на ВМС на САЩ.
Самолетоносачът и неговата ударна група оперират в Червено море от средата на декември като част от мисията за осуетяване на нападенията на бунтовниците хути.

Германският министър на отбраната разкритикува САЩ за отстъпките по въпроса за Украйна

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус разкритикува правителството на САЩ, че публично прави отстъпки на Русия още преди очевидно назряващите мирни преговори за край на войната в Украйна въобще да са започнали, предаде ДПА.
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви вчера на срещата с колегите си от страните членки на НАТО в Брюксел, че влизането на Украйна в границите отпреди 2014 г. е „нереалистично“. Хегсет допълни, че Украйна трябва да се откаже от стремежа си към членство в НАТО, а американски военнослужещи няма да се присъединят към едни бъдещи мироопазващи сили на украинска територия, припомни ДПА.
Подходът на САЩ към мирните преговори бе подложен на критики от Писториус днес.
„По мое мнение би било по-добре да се говори за възможно членство на Украйна в НАТО, или за евентуална загуба на територия от тази държава, единствено на масата на преговорите, а не тези въпроси да се изнасят оттам предварително“, каза Писториус в Брюксел.
Освен това е важно и европейците да участват в подобни преговори, като в такъв случай биха били съществена част от един нов ред, добави германският министър.
Източник: bta.bg

Самолет на американските ВМС се разби край бреговете на Сан Диего, двамата пилоти са спасени

Самолет на американските военноморски сили се разби вчера в 10:15 местно време край бреговете на Сан Диего, но двамата членове на екипажа бяха спасени и са в безопасност, предаде Ройтерс, като се позова на висш американски представител.
Източникът уточни, че самолетът А-18 Джи „Гроулър“ (A-18G Growler, рegistration: 166855, coded NL-520), използван за електронна борба, е бил базиран в щата Вашингтон.
Причината за катастрофата за момента не е ясна, но бреговата охрана е спасила и двамата пилоти от двуместния самолет. - (видео)
Въпросът за безопасността на американската военна авиация е в центъра на вниманието, след като миналия месец хеликоптер „Блек хок“ (Black Hawk) на армията се сблъска с пътнически самолет във Вашингтон и загинаха общо 67 души.
Източник: bta.bg

Кипърското правителство одобри участието на жени доброволки във въоръжените сили на страната

Правителството на Република Кипър прие вчера решение, което отваря пътя за участие на жени доброволки в Националната гвардия – въоръжените сили на страната, съобщи в електронното си издание в. „Филелефтерос“.
След правителственото заседание министърът на отбраната Василис Палмас (на снимката) заяви, че решението е елемент от развитието и модернизацията на въоръжените сили и представлява още една крачка към участието на всички в отбраната и сигурността на страната.
Той представи разпоредбите на съответния законопроект, който ще бъде внесен в парламента, и съобщи, че се очаква първите жени да постъпят на доброволна военна служба в началото на октомври тази година.
Както обясни още миналата година президентът Никос Христодулидис, с решението се въвежда възможността за срочна служба на жени доброволки, като продължителността ѝ ще бъде между 6 и 14 месеца. Службата на доброволките няма да се заплаща, но според информации, цитирани в медиите през септември, се очаква тя да бъде свързана с различни стимули като преференции при наемането на държавна работа, в социалните осигуровки и др.
И в момента в кипърската Национална гвардия служат жени, но те правят това в качеството си на професионални войници.
Източник: bta.bg

В очакване на бюджета: Какво е заложило Министерството на отбраната

Кабинетът „Желязков“ оттегли предложения от служебното правителство проектобюджет за 2025 г. и обяви, че ще представи свой до 14 февруари 2025 г., т.е. до утре. На първото заседание на Комисията по отбрана преди седмица министърът на отбраната Атанас Запрянов в отговор на въпросите на народните представители Атанас Славов и Станислав Анастасов каза какво очаква.
Това, което ние сме заявили като Проект на бюджет, трябва да осигури и ръста на заплатите на военнослужещите, и осигуряването на модернизацията на въоръжените сили, посочи той. Разбира се, намеренията ще станат факт след гласуването на Закона за държавния бюджет за 2025 г. от Народното събрание. Това, което мога да потвърдя твърдо обаче, отбеляза министърът, всички сключени договори по действащите проекти – това значи доставката на самолетите, строителството на корабите, „Страйкър“-ите и IRIS-T, са осигурени. Неговото желание е капиталовите разходи да са на такова ниво, че да позволят стартиране на някои други проекти. Въпреки всички трудности той се надява правителството да осигури не само действащите проекти, което е задължително, но и капиталови разходи за започване ан други инвестиционни проекти.
При 2 процента от БВП за отбрана, обаче, предупреди министърът, не можем да очакваме ускорена модернизация, т.е. забавя се темпът на модернизация. „Затова и аз настоявам, ако е възможно, ако разбира се, икономическите възможности на държавата позволяват за България да се заделят 2,5%. И също е много важно, за да покрием, има наследени стари плащания по някои договори и така нататък, които се прехвърлят, но това зависи от възможностите на държавата“, посочи министърът. За 5 процента той не е привърженик. И допълни: „Сега не можем да си позволим такова натоварване на икономиката на страната, но и не може да не изпълняваме съюзните си задължения и, мисля че под 2 процента не трябва да се пада. Така е заложено и в Проекта за бюджет за следващата година. Нашето искане е да се движим към 2,5 процента“.
Министърът напомни на членовете на Комисията по отбрана, че Министерството на отбраната е единственото ведомство във военните разходи, на което се включват пенсиите на военнослужещите, издръжката на Военния съд и прокуратура, издръжка на военните училища, издръжката на делегацията ни в НАТО. Тоест, каза той, ние имаме бюджет, който не е изцяло ориентиран към заплати за военнослужещи и технологични превъоръжавания и способности, а и сме натоварени и с други разходи.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Само укритията на българските F-16 струват над 100 милиона лева

Общо над 234,3 млн. лева без ДДС дава Министерството на отбраната по 4 договора, свързани с различни аспекти от реконструкцията на Авиобаза "Граф Игнатиево", която трябва да приюти новите изтребители F-16. Това става ясно от писмен отговор на военния министър Атанас Запрянов на въпрос, зададен от депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
Питането идва след медийни публикации, според които обществени поръчки във връзка с летището за половин милиард лева са минали без конкурс. Сега става ясно колко пари струват някои от дейностите, като най-скъпи са бетонните укрития за изтребителите - на обща цена от повече от 108 милиона лева.
В отговора си Запрянов подчертава, че при придобиването на F-16 изграждането на нужната за експлоатацията на самолетите и съхранението на класифицирано оборудване инфраструктура е отговорност на нашата страна - и проблеми с нея могат да спънат издаването на разрешение за експорт от страна на САЩ.
В същото време, "поради различни обективни фактори" подготовката на летището в Граф Игнатиево е била с "известно закъснение", заради което са били нужни "спешни мерки" от страна на МО "за успешното и срочно финализиране на реконструкцията на определената инфраструктура".
Заради важността на проекта за безопасността на страната четири обекта са били обявени за критична летищна инфраструктура, като последователно работна група в министерството и правителството със свое решение от 24 октомври 2024 г. е определило наличието на основен интерес, свързан с националната сигурност.
Така е следван текстът на чл. 149 ал. 1 т.2 от Закона за обществените поръчки, според който той не се прилага за поръчки в областите "Отбрана и сигурност", ако възлагането е "свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната".
ДАНС са предоставили списък от 8 потенциални изпълнители, които отговарят на критериите за подбор, "които са аналогични и завишени с тези, предвидени за процедурите по общия ред на ЗОП". Част от тях са проявили интерес, предоставили са оферти и с тях са водени преговори.
Така след оценка на предложенията с определящ критерий "икономически най-изгодна оферта" са подписани следните договори:
- за обект,,1550/Район за оперативна подготовка на самолети F-16 с шестнадесет броя укрития с площадки за маневриране, пътеки за рулиране и обслужващи пътища във военно формирование 28000 - Граф Игнатиево" е сключен договор с "ГБС-Инфраструктурно строителство" АД на обща стойност с включени 10% непредвидени разходи в размер на 108 432 463,87 лв. без ДДС и със срок за изпълнение 328 дни;
- за обект, 1550/Хангар за обслужване и ремонт на самолет F-16 във войскови район 1550- Граф Игнатиево" е е сключен договор с ДЗЗД "Хангар Ф-16 (обединение между "ГБС- Инфраструктурно строителство" АД и "Главболгарстрой" АД) на обща стойност с включени 10% непредвидени разходи в размер на 64 680 000,00 лв. без ДДС и със срок на изпълнение 368 дни;
- за обект, 1550/Район за обслужване на въоръжение и боеприпаси във войскови район 1550 - Граф Игнатиево" е сключен договор с "ГБС-Инфраструктурно строителство" АД на обща стойност с включени 10% непредвидени разходи в размер на 38 834 477,63 лв. без ДДС и със срок на изпълнение 368 дни;
- за обект, 1550/Хангар за обслужване и ремонт на горивната система на самолет F-16 във войскови район 1550 - Граф Игнатиево" е сключен договор с "Джи Пи Груп" АД на обща стойност с включени 3% непредвидени разходи в размер на 22 368 926,94 лв. без ДДС и със срок на изпълнение 330 дни.
Както отбелязват "Медиапул" и националното радио, първоначално реконструкцията се очакваше да струва около 300 млн. лева, но след фалити на изпълнители при 100% дадени авансово суми, лошо планиране, липса на административен капацитет и размита отговорност, сумата е на път да скочи двойно.
Иначе, първите два български F-16 трябва да кацнат у нас след около месец.
Източник: https://money.bg/

На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.
Предистория
В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.
На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.
На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.
Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.
На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.
Бомбардировките
Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.
• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.
• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.
• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.
До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.
Нощта на 13/14-февруари
Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.
Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.
След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.
След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.
За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.
На другия ден
Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.
Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.
Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.
Равносметката
Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.
След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.
Пет дни и пет нощи градът гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.
От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени. Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театъра, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали. Това съставлява 78% разрушения.
Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.
Жертвите
При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.
Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града. - (видео)
Отговорността
Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Седем държави "ловят" подводници край Норвегия

В ход е ежегодното военноморско учение „Арктически делфин“. Норвежките и съюзническите сили отработват борба с подводници в трудни зимни условия по норвежкото крайбрежие. Учението осигурява още ценен опит както за екипажите на подводници, така и за бъдещите командири на подводници, като същевременно укрепва сътрудничеството между Норвегия и нашите близки съюзници, съобщиха от флота на страната.
Тази година в учението участват сили от Норвегия, Германия, Нидерландия, Дания, Франция, Обединеното кралство и САЩ с редица подводници, фрегати, самолети за наблюдение и хеликоптери. Няколко от плавателните съдове ще могат да бъдат видяни от жителите и гостите на Берген, преди да се отправят към районите за обучение в Бьорнафьорден, Согнесйоен и Согнефьорден.
Подводните сили са една от най-важните способности на Норвегия, а учения като „Арктически делфин“ гарантират, че нашите екипажи придобиват необходимия опит за ефективна работа както самостоятелно, така и заедно със съюзниците, коментират още от норвежкия флот. Трудните зимни условия, при които се провежда учението по норвежкото крайбрежие, укрепват оперативните способности и ролята ни в НАТО“, казва Джим Робертсен, началник на подводните сили на страната.
„Норвегия и Германия си сътрудничат при закупуването на нови подводници, което прави този вид съвместно обучение още по-важно. Арктически делфин гарантира, че сме в състояние да действаме безпроблемно с нашите съюзници – както у дома, така и в международни операции”, добави още той.
Източник: https://www.maritime.bg/

Судан осигурява пункт за логистична поддръжка за Военноморския флот на Русия

Судан и Русия са постигнали разбирателство по споразумение за руска военноморска база, заяви суданският външен министър Али Юсеф Шариф след разговори в Москва с руския си колега Сергей Лавров.
„Постигнахме взаимно разбиране по този въпрос“, заяви министърът, отговаряйки на въпрос на ТАСС. – Така че въпросът е съвсем прост. Нямам какво да добавя. Договорихме се, съгласихме се по всичко.“
За сключването на споразумение между страните за създаването на пункт за логистична поддръжка (ПЛП) на руския Военноморски флот в Судан стана известно в началото на декември 2020 г.
Предполага се, че пунктът за логистично осигуряване ще се използва за ремонт, снабдяване и отдих на членовете на екипажите на руските кораби.
Според документа максималният брой на персонала на военноморския пункт няма да надвишава 300 души. Не повече от четири руски кораба ще могат да пребивават там по едно и също време.
Източник: https://www.maritime.bg/

Германските служби разследват предполагаем саботаж на борда на нов боен кораб

Службите в Германия разследват предполагаем саботаж на борда на новата корвета от състава на Военноморския флот EMDEN (F266). Според вестник Süddeutsche Zeitung преди отплаване на кораба, служители в завода Blohm+Voss откриват “десетки килограми метални стружки в двигателя”. Ако те не са били открити, това е можело да доведе до нанасяне на значителни щети, коментира говорител на полицията в Германия, която разследва случая.
Говорител на корабостроителница Blohm+Voss заяви, че компанията няма да коментира предполагаемия саботаж, като това е почти индентичен отговор като на германския флот.
С помощта на EMDEN германските военноморски сили планираха не само да обновят остарелия си флот, но и да наблюдават морската зона в Балтийско море в рамките на НАТО.
В началото на 2000 г. военноморските сили поръчаха първите пет кораба от клас 130, а през 2017 г. – втора серия от още пет корвети. Общата им стойност възлиза на около 2 млрд. евро. Корабите се строят в няколко корабостроителници в Северна Германия под ръководството на базираната в Бремен корабостроителна група NVL.
Източник: https://www.maritime.bg/

Military Watch Magazine: Русия потвърждава, че първата доставка на Су-57 ще бъде извършена през 2025 г.: Алжир или Северна Корея ще ги получи?

Ръководителят на руския държавен отбранителен конгломерат „Рособоронекспорт“ Александър Михеев потвърди, че първият чуждестранен клиент на изтребителя от пето поколение Су-57 ще получи и ще започне да експлоатира първия си самолет през 2025 г., съобщава Military Watch Magazine.
„Първият чуждестранен клиент на усъвършенствания многоцелеви изтребител от пето поколение Су-57Е ще започне да експлоатира този самолет, който ще бъде доставен от Рособоронекспорт, през 2025 г.“, заяви той при откриването на авиоизложението Aero India 2025. Очаква се потвърждаването на първите експортни доставки до края на годината да засили позициите на привържениците на закупуването на Су-57 в индийското министерство на отбраната, тъй като индийските ВВС отдавна проявяват  интерес към самолета и нямат алтернативни варианти за закупуване на изтребители от пето поколение.
Military Watch Magazine пише още, че преди разкритието, че износът на Су-57 ще започне през 2025 г., мащабът, в който Русия е инвестирала в разширяване на производствените линии в подкрепа на програмата, което ще позволи до 2027 г. да се произведат много повече самолети от поръчаните от руското Министерство на отбраната 76, показваше, че преди известно време може да е била постигната сделка за износ.
Напълно уникалното ниво на бойните изпитания на Су-57 сред изтребителите от това поколение се очаква да бъде основен фактор, стимулиращ интереса на чуждестранните клиенти, като операциите са включвали потискане на въздушната отбрана, въздушни боеве, точни удари и други операции в силно защитено въздушно пространство.
Въпреки че Алжир се смята за най-вероятния клиент, който ще получи първите Су-57 през 2025 г., има и сериозни спекулации, че Северна Корея може да придобие самолета. От няколко години севернокорейски официални лица проявяват интерес към закупуването на модерни руски изтребители, а през септември 2023 г. инспектират производствените мощности и кабината на Су-57 в авиационния завод в Комсомолск на Амур. Изявленията на ръководството на страната също така показват, че то разглежда разполагането на американски изтребители от пето поколение F-35 в региона като сериозна заплаха.
Източник: https://trud.bg/
 

Шефът на Пентагона: Връщането на Украйна в нейните граници до 2014 г. е нереалистично

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че завръщането на Украйна в границите ѝ от 2014 г. е "нереалистично", както и че президентът Доналд Тръмп възнамерява да сложи край на войната в Украйна чрез дипломация.
„Ние искаме суверенна и просперираща Украйна. Но трябва да започнем с признанието, че връщането на границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистична цел. Преследването на тази илюзорна цел само ще удължи войната и ще причини повече страдания“, коментира американският министър на отбраната Питър Хегсет.
Според Хегсет трябва да има гаранции за сигурността на Украйна, но САЩ няма да разполага свои войски на територията на страната.
Хегсет говори в централата на НАТО в Брюксел. Той беше категоричен, че 5 процента от БВП разходи за отбрана е минимумът за страните от НАТО, който трябва да даряват повече оръжия и да засилят военното производство.
"Заплахите могат да бъдат посрещнати само с повече разходи за отбрана", каза новият американски министър на отбраната и подчерта, че европейските съюзници трябва да поемат отговорност за сигурността на континента и САЩ повече няма да толерира небалансирани отношения.
Хегсет допълни, че не смята, че членство на Украйна в НАТО би било реалистичен резултат от преговорно споразумение.
Хегсет заяви също, че САЩ ще се фокусират върху заплахите на собствените им граници и върху тези, идващи от Китай в Тихия океан. Той призова за споделяне на задълженията между Европа и САЩ в рамките на НАТО, като, според него, Европа трябва да поеме по-голяма тежест за собствената си сигурност. "Президентът Тръмп поиска разходите от БВП за отбрана да станат 5 на сто и аз съм съгласен с него", каза още той.
От думите му стана още ясно, че сигурността в Европа вече не е приоритет за САЩ. Ние ще се съсредоточим върху сигурността на собствената ни територия, каза той. Друг приоритет е Индо-Тихоокеанският регион и заплахите, които идват от “комунистически Китай”.
САЩ остават ангажирани в НАТО, но няма да толерират небалансирани отношения между съюзниците в Алианса, коментира още американският министър на отбраната.
Източник: БНР, БНТ, "Фактор"

Турция започна строителство на нов комплекс за производство и ремонт на танкове

Едни от най-модерните военнопромишлени съоръжения на турското Министерство на отбраната се изграждат край турския град Коня, който се намира в южната част на Централен Анадол. Това съобщи кметът на Коня Угур Ибрахим Алтай пред турски медии. Градът е с население над 2,2 млн. човека.
Кметът отбелязва, че съоръженията ще бъдат на стойност 3,8 млрд. турски лири (почти 100 милиона евро) и обхващат обща площ от 600 хиляди кв. м с прилежащите резервни терени.
Производствените съоръжения ще бъдат разположени на закрита площ от 60 хиляди кв. м. Те се изграждат по стандартите на НАТО в съответствие с изискванията на турското Министерство на отбраната.
Кметът на Коня съобщи още, че в комплекса ще може едновременно да се извършва монтаж и ремонт на танкове, както и да се произвеждат нови танкове.
В същото време, в района на град Чумра, окръг Кония, е изграден и един от най-модерните складове за боеприпаси в Турция на стойност 4,8 млрд. турски лири, който вече е предоставен за експлоатация на Министерство на отбраната.
Град Коня в последно време се очертава като един от важните центрове на отбранителната индустрия на Турция, отбелязват експерти. Тук се намира завод на военнопромишления комплекс на Турция АСЕЛСАН, който разполага с възможности за производство, интеграция и изпитания в областта на дистанционно управляваните оръжейни системи.
Източник: https://money.bg/

„Тежестта на короната“: Махмуд II – Султанът-реформатор

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
В утрото на 15 юни 1826 г. османската столица е обхваната от страх, паника и несигурност. През изминалите два дни еничарите – най-елитната част от армията, които отдавна са се превърнали в необуздана сила, се бунтуват срещу намерението на султана да въведе повсеместни реформи в армията. Ситуацията изглежда тежка – много домове на богати сановници са разграбени, а населението се крие по къщите си. Въпреки това падишахът не е казал последната си дума. Всъщност бунтът е именно онова към което се стреми. Опълчвайки се на своя владетел, еничарите развързват ръцете му веднъж завинаги да се разправи с тях........Прочети още

Три германски кораба преминават Ламанша посред бял ден на 12 февруари 1942 г.

Три германски кораба преминават Ламанша посред бял ден на 12 февруари 1942 г. и предизвикват защитна реакция от британските военновъздушни сили и флотата. Германската нацистка акцията е известна под названието "Операция Цербер”, във Великобритания тя е известна като “Пробивът на канала”.
Трите германски бойни кораба са базирани в Брест. Това са “Шарнхорст”, “Гнайзенау” и “Принц Ойген”, е отбелязано на сайта, разказващ историята на британското летище Манстън в Кент. Самолети от неговата база участват в операцията на 12 февруари преди 82 г.
Германската ескадра тръгва от Брест в късните часове на 11 февруари и преминава през Ламанша, съпроводена от патрулни кораби, освен това е и защитавана от военновъздушни сили. Те са незабелязани докато не достигат Дувърския проток. При откриването им, като отговор в Англия се задейства т.нар. "Операция Фулър", чиято цел е чрез комбинирани морски и въздушни действия да бъдат унищожени или извадени от строя флагманите на германската флота. Битката между военновъздушните и военоморските сили на Великобритания и Германия продължава през целия 12 февруари. Въпреки това трите нацистки кораба преминават Ламанша, някои от тях са повредени едва в Северно море от разпръснатите там мини. Те обаче успяват да достигнат до родни води. Загуби и щети има и от британска, и от германска страна в тази битка......Прочети още

Военен календар

На 12 февруари 1868 година в Русе е роден капитан I ранг Димитър Добрев (1868 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1889), Кралската торпедна школа в Пула, Австро-Унгария (1897) и Минния и артилерийски класове в Кронщад, Русия (1904). Служи във Флотилията и Морската част (1889) и завежда торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“ (1899).
Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот, отличава се в голямото сражение при остров Цушима (14 – 15 май 1905), където попада в плен. След завръщането си в България (1906) заема длъжностите началник на Машинното училище при флота (1906 – 1908), началник на Морската минна отбрана (1908 – 1910) и командир на учебния крайцер „Надежда“ (1910).
Излиза в запаса през 1911 г., а при започването на Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за командир на подвижната отбрана във Варна.
С името му е свързан най-големият боен успех на Българския черноморски флот през войната. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев атакува големия турски крайцер „Хамидие“, който е поразен от торпедото на „Дръзки“. Награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.

По случай навършването на 157 години от рождението на капитан І ранг Димитър Добрев – командир на отряда торпедоносци, извършили атаката срещу крайцера „Хамидие” по време на Балканската война, се проведе военен ритуал и бяха поднесени цветя пред паметника му до Военноморския музей в град Варна.
В ритуала участваха командирът на Военноморска база Варна  капитан І ранг Борислав Великов и директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева.
Освен тях в ритуала се включиха командири на военни формирования от Варненския гарнизон, началници и представители на отдели от Щаба на флота, представители на Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на ветераните от войните, Съюз на подводничарите на Република България, Сдружение „Клуб Миноносец ,,Дръзки” и Сдружение „Клуб първи дивизион патрулни кораби“.
Източник: https://www.maritime.bg/

На днешната дата преди 94 години стартира производството на легендарния ТТ

Точно преди 94 години стартира производството на един от най-известните руски пистолети, разработен от съветския конструктор Фьодор Токарев - TT. Той става първият армейски самозаряден пистолет в СССР.
Фьодор Василиевич Токарев го разработва през 1929 г. за конкурс за нов армейски пистолет. Съветският съюз иска да замени револвер системата "Наган" и други револвери и пистолети от чуждо производство, които са на въоръжение в Червената армия, пише "Российская газета".
От представените образци е избран пистолет на Токарев от проектно-конструкторското бюро на Тулския оръжеен завод, макар и с уговорки за отстраняване на някои недостатъци: повишаване точността на стрелба, облекчаване усилието за натискане на спусъка и безопасността при работа с него. На 23 декември 1930 г. е взето решение за допълнителни изпитания на оръжието
На 12 февруари 1931 г. Революционният военен съвет на СССР поръчва първата партида от 1000 пистолета за цялостни войскови изпитания. Оръжието постъпва в Червената армия като "7,62-мм пистолет Токарев, образец 1930 г." Това е официалното название, но ние го помним с неофициалното - ТТ (Тулски Токарев).
През 1933 г., след войскова експлоатация, ТТ е частично модернизиран. И от този момент нататък пистолетът официално се нарича "7,62-мм пистолет образец от 1933 г." (TT-33).
Масовото производство на пистолета започва през 1934 г. в Тулския оръжеен завод. До началото на войната са произведени над 600 000 броя. А с началото на Втората световна война и приближаването на фронтовата линия към Тулския завод, той е евакуиран и ТТ започват да се произвеждат в Ижевския оръжеен завод.
През 1947 г. пистолетът на Токарев отново е модернизиран – доработва се външният вид, намаляват се трудоемкостта и производствените разходи. Пистолетът се намира на въоръжение в съветската армия като лично оръжие за самозащита до средата на 1960-те години. През 1952 г., във връзка с приемането на въоръжение на пистолета "Макаров", производството на ТТ в Съветския съюз се прекратява. За това време са пуснати около 1,8 млн. TT.
Пистолетът TT се отличава с опростена конструкция и е лесен за поддръжка. Той има мощен патрон, нетипичен за пистолети, който обезпечава висока проникваща сила. Той е точен при стрелба. Опитният стрелец може да порази цел на 50 метра. TT е плосък и относително компактен, което го прави удобен за скрито носене. Използва се 7,62х25-мм патрон. Капацитетът на пълнителя е 8 патрона. - Още за ТТ

Утре участниците в учението на НАТО „Steadfast Dart – 2025“ ще демонстрират способности

Български и испански военнослужещи от специалните сили, участници в учението на НАТО „Steadfast Dart - 2025“ (STDT25), ще демонстрират бойни способности, въоръжение и техника утре в района на Учебен център „Црънча“, съобщава Пресцентърът на МО.
В демонстрацията за гости и медии присъстващите ще могат да проследят действия по инфилтриране по способа "бързо въже“, локализиране, идентифициране и неутрализиране на приоритетната цел, осигуряване на въздушна поддръжка и евакуация и др.

За изпълнение на задачите ще бъдат използвани бойни машини Vamtac ST5, два испански хеликоптера NH-90 и един хеликоптер Кугър на българските Военновъздушни сили и др.
Действията на военнослужещите ще бъдат наблюдавани от представители на военното ръководство на Министерството на отбраната, на Съюзното съвместно командване на силите на НАТО в Неапол (JFCN), на Корпуса за бързо развръщане на силите на НАТО в Италия (NRDC-ITA) и на Съюзните сили за реагиране на НАТО (ARF).

Ощетяването на военните пенсионери обсъдиха обществени и военно-патриотични организации

Едно гласуване в 46-ото народно събрание продължава да поражда противоречиви емоции, когато стане дума за военна пенсия. То бе и темата на обществено обсъждане в централата на СОСЗР.
През 2021 г. депутатите решиха размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се определя като „доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Т.е. само за действителния или реалния трудов стаж. Годините, които се равняват на разликата между осигурителния стаж с превръщане и този без превръщане, ще се умножават с процент 1,20, когато се определя размерът на пенсията. Това се отнася както за новоотпуснатите, така и за отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии. Т.е. като при трета категория труд.
Участниците в дискусията – представители на обществени и военно-патриотични организации, обсъдиха Проект за законодателно изменение на пенсиониня модел, изготвен от офицера от запаса Мирослав Гетов от Сдружение с нестопанска цел „Професии на дълга прид народа и отечеството“. Изразено бе мнението, че целият стаж – действителен и превърнат трябва да се умножава по 1,35 при изчисляването на размера на пенсията. Превръщането на осигурителния стаж при военнослужещите, но и при други професии, е заради тежестта и риска на службата. Според 139 народни представители от 165 гласували обаче в ранната есен на 2021 г. това не бе аргумент, за да има един и същ процент във формулата при изчисляване на пенсиите.
Кодексът за социално осигуряване регламентира, че осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. За летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. За летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория. При участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. При участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
Ощетени ли са военните пенсионери и тези, на които тепърва им предстои пенсиониране? Определено са ощетени. При това разделение на процентите, с които се умножава осигурителният стаж, се получава точно това. Едно е по 1,35 процента да се умножат 51 години, друго е само една част от тях, а останалите по 1,2 на сто.
Ако предложението намери достатъчно подкрепа, това ще бъде още един принос към повишаване привлекателността на военната професия и преодоляване на дефицита от кадри в армията, бе посочено по време на дискусията.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

СОСЗР организира автопоход „140 години от Сръбско-българската война“

Автопоход по маршрута гр. София, Сливница, с. Гургулят, гр. Брезник с посещение на исторически места организира на 28 май т. г. СОСЗР с подкрепата на МО. Решението бе взето на заседание на Управителния съвет на организацията с председател генерал от запаса Златан Стойков. Сдружаване на офицерите и сержантите от УС, ЦС, Столичния съвет и областните съвети на СОСЗР София област, Перник и Съюза на военноинвалидните кооперации на основата на нацинални, исторически и професионални ценности, е една от целите на проявата.  С автопохода ще се търси засилване на военно-патриотичната и родолюбивата дейност сред населението, подрастващите, учениците и младежите от гр. Сливница, Гургулят и Брезник за съхраняване на военно-историческата ни памет.
Други по-основни мероприятия в плана за второто тримесечие на СОСЗР са годишният отчет  на 26 април, Осмият национален събор на граничарите на 28 юни и подготовка на регионална среща на председателите на сродни организации.
Генерал от запаса Златан Стойков съобщи, че в патентното ведомство СОСЗР е ригистрирал знака на СОСЗР и наименованието „Българско войнство“.
УС ще предложи на ЦС да удостои със званието „Почетен член на СОСЗР“ полковник от запаса Дончо Дончев областен координатор и председател на клубав гр. Пловдив на НСК „За честта на пагона” и старши лейтенант от запаса Цветко Шопов, председател на дружеството в с. Белица, община Ихтиман. Обсъдено бе писмото на ръководството на СБНСК „4 май” до председателя на СОСЗР, относно уведомяване – предизвестие за прекратяване колективното членство на в СОСЗР по тяхно искане. Решено бе на двама членове на Съюза, във връзка с тяхното здравословно състояние,  да бъде предоставена едноктарна финансова помощ.
Няколко дни преди заседанието Великотърновският митрополит Григорий и председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков обсъдиха съвместната работа по съхраняване на военно-историческото ни наследство.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Доклад на Конгреса на САЩ разпалва отново надеждите на Анкара за F-35

Гърция очаква първата доставка през 2029-30 г.
Доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ породи надежди в Анкара за евентуално връщане към програмата за F-35. Според турските медии докладът предполага, че Конгресът на САЩ може да преразгледа решението си да блокира продажбата на изтребители F-35 на Турция, пише електронното издание на в. Kathimerini. Докладът засяга и Обединените арабски емирства, друга страна, изключена от програмата поради отношенията си с Китай. Това развитие идва, тъй като Турция продължава да се ориентира в обтегнати отношения със САЩ заради покупката през 2019 г. на руската система за противоракетна отбрана С-400. Анкара беше поставена под режима на Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции от Конгреса на САЩ.
Турция беше една от първоначалните девет страни партньори в програмата F-35, с планове за доставка на 100 самолета на турските ВВС. Докладът на Конгреса подчертава, че повече от 900 компонента, включително ключови части като фюзелажа и колесника, са произведени в Турция.
Междувременно Гърция пристъпва към сделка на стойност 3,5 милиарда евро за придобиване на 20 изтребителя F-35, затвърждавайки своята дългосрочна отбранителна стратегия въпреки значителните финансови и логистични предизвикателства.
Поръчката, разглеждана като технологичен скок за гръцките военновъздушни сили, е част от по-широкия план на Атина за модернизиране на въздушните й способности. Сделката идва, докато съседна Турция напредва със собствените си модернизации на изтребители, включително модернизацията на своя флот F-16 до усъвършенстваната конфигурация Viper.
Гръцките официални лица отдавна са поставили за приоритет оставането пред Турция във въздушната мощ, особено след напрежението около Егейско и Източното Средиземноморие. Докато САЩ одобриха както искането на Гърция F-35, така и модернизацията на F-16 на Турция, Атина сега се фокусира върху интегрирането на стелт изтребителите от следващо поколение в своя флот.
Очаква се общата прогнозна стойност на програмата, включително надграждане на инфраструктурата и оръжейни системи, да достигне 4,6 милиарда евро.
Първата група пилоти от гръцките военновъздушни сили е настроена да пътува до САЩ за обучение на F-35 между 2027 и 2028 г., с планове да се върне с първата партида F-35 до 2029-2030 г. Гърция е поискала общо 40 F-35, с първоначална поръчка за 20, последвана от допълнителни 20.
Източник: https://trud.bg/

Rheinmetall сключи най-големия договор за германската система "Войник на бъдещето" - IdZ-ES

Германската агенция за обществени поръчки в областта на отбраната е възложила на отбранителния концерн Rheinmetall до 3,1 милиарда евро в рамков последващ договор за доставка на системи за войници "Войник на бъдещето".
Най-много 368 пехотни "Войници на бъдещето" – усъвършенствана система (Soldier of the Future – Enhanced System (IdZ-ES) взводни системи ще бъдат произведени и доставени по най-големия договор за войници до 2030 г.
Системата на взвода се състои от 34 отделни системи за войници и периферни компоненти като "ИТ оборудване, оптика, оптроника, както и военно облекло, защита и оборудване за носене".
Пехотен войник на бъдещето
Войнишка система се свързва с цифровизирана платформа на превозно средство чрез цифрова радиокомуникация, позволявайки както на монтираните, така и на слезлите войници да имат достъп до една и съща информация.
Преди доставката 68-те оперативни взводни системи IdZ-ES ще бъдат надградени до цифров стандарт и допълнителна поръчка за 24 взводни системи ще бъде направена през първото тримесечие на 2025 г.
Допълнителната поръчка е на стойност около 417 милиона евро, съобщава The Defense Post.
Модернизиран дизайн
Новите системи ще се отличават с модернизиран дизайн на действащата бойна система IdZ-ES VJTF 2023 на механизираната пехотна система.
"Коригираният спрямо остаряването дизайн" на VJTF 2023 премахва технически остарели компоненти и позволява комуникация и обмен на данни с бронираната транспортна машина Boxer и бойната машина на пехотата Puma.
Той може също така да комуникира с информационната и комуникационна мрежа за цифровизация на наземните операции и се подготвя за комуникация с въздушни платформи.
Източник: https://trud.bg/

Във Военната академия се проведе "Решителен отговор 25"

От 4 до 7 февруари, със слушателите от специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ на факултет „Командно-щабен“, се проведе Командно-щабно учение „Решителен отговор“, съобщават от Военна академия "Георги С. раковски". В него участваха всички специализации на факултет „Командно-щабен“, като специализация „Военноморски сили“ участва в учението от разпределено място ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, град Варна. Като форма на подготовка то е контролирано учение. Характеризира се с налагане на ограничения (свързани със спазване на базови и приложни документи, стандарти, времеви и ресурсни лимити) върху обучаемата аудитория.
Необходимото, за всяка специализация, разнообразие в контрола на действията на обучаемите се постигна чрез предварително детайлно планирани събития на учението по специализациите от специалността. Това е свързано и с принципното намерение на ръководството на учението да се предизвикат конкретни реакции у обучаемите, като търсени ефекти, доказващи усъвършенстваните им умения. Ръководството на учението успя да постигне търсеното динамично влияние, което се отрази върху качеството на действията и решенията на слушателите както в хода на подготовката, така и по време на провеждането на учението.
Източник: https://otbrana.com/

Как България спечели 500 милиона евро от подкрепата си за Украйна

Военната подкрепа, оказвана от България на нападнатата от Русия Украйна, носи на страната ни около 500 милиона евро, пише "Дейли Телеграф".
Става дума за общо 300 млн. евро от САЩ и ЕС, изплатени като компенсация за изпращането на старо съветско оборудване, както и още 174 млн. евро по два договора с Дания за подкрепа на украинските въоръжени сили.
Както отбелязва британското издание, България и ред страни като Полша и балтийските републики се превъоръжават с натовски системи, но в същото време имат на склад големи количества снаряди съветски калибър, както и ракети, съвместими с установките от времето на Варшавския договор.
Именно подобен военен инвентар, както и различни бойни машини от същата епоха, все още формират "гръбнака" на украинската съпротива - превъоръжаването със западни образци на толкова голяма армия е бавен процес, особено насред война.
Затова и западните съюзници събират от целия свят старо оръжие, което може да бъде полезно на нападнатата държава. Тук идва и ролята на България, чието правителство "печели от компенсационните сделки, като изпраща ръждясали и излезли от употреба бронирани машини, дефектирали зенитни ракети и други към Украйна", пише "Дейли Телеграф".
Сред известните трансфери през миналата година са 150 бронетранспортьора и самоходни оръдия. Явно не е само това. "Изпращаме като военна помощ всичко, което не е нужно на армията като оборудване за мирно или военно време", коментира пред изданието министърът на отбраната Атанас Запрянов.
По думите му "като помагаме на Украйна, помагаме всъщност на себе си", защото с парите се финансира превъоръжаването на армията ни.
"Великобритания, САЩ и най-големите икономики на ЕС - Германия и Франция, нямат против малките държави да печелят от помощта си за Украйна, защото парите след това се харчат за поръчки към техните военни производители", пише британското издание, като отбелязва, че така нашата страна успява да задели 2,5% от своя БВП за отбрана - нещо, което в Лондон на този етап няма как да стане.
Допълнителен момент е и високата заетост на нашата военна индустрия - заводите, които така или иначе произвеждаха снаряди съветски калибър за Азия, Африка и Близкия Изток според "Дейли Телеграф" към момента насочват голяма част от износа си за Украйна и това е донесло 3,2 млрд. евро оборот на сектора само през 2023 г. - резултат, който го позиционира в "златната среда" на бизнеса с оръжие.
Именно големите печалби от военната помощ и от износа на нови боеприпаси са фактор, който крепи подкрепата за Украйна даже в среда, в която политици във властта са с по-скоро проруски уклон, коментира още вестникът.
Източник: https://money.bg/

Военни ще проведат тактическо учение в Хасково

Община Хасково информира, че на 12 и 13 февруари 2025 година Военно формирование 52 740 Хасково ще проведе тактическо учение на територията на Община Хасково. Местата за провеждане на учението са войсковият район на военно формирование 52 740, намиращ се на ул. "Стара планина“ и учебен център "Добрич".
На 12 и 13 февруари във войсковия район на формированието ще бъде използван вой на сирени наподобяващи въздушна атака.
На 13 февруари /четвъртък/ ще се проведе стрелба с леко стрелково оръжие с халосни боеприпаси във войсковия район на формированието намиращ се на ул. "Стара планина“ в Хасково.
По време на учението ще има движение на автомобили на българската армия по следните основни пътни артерии: ул. "Стара планина“, ул. "Дунав“, бул. "Васил Левски“, бул. "Раковски“, асфалтов път от разклона за Дом за стари хора до Стрелбище – парк Кенана, асфалтов път във вилна зона "Кенана“, свързващ ул. "Стара планина“ с републикански път I-8, по републикански път I-8 и републикански път I-5.
Военнослужещите в машините ще бъдат с въоръжение и екипировка, при спиране на машините военнослужещите ще ги напускат и ще осигуряват периметър за охрана около тях.
Източник: https://www.focus-news.net/

Договори за разработката на "преходния" танк Leopard 3 в Германия

Както съобщава германското издание Europäische Sicherheit & Technik в статията на Герхард Хайминг „Entwicklungsaufträge für die Brückenlösung Leopard 2“ („Договори за разработка на преходната версия на танка Leopard 2“), на 5 февруари 2025 г. Германската федерална агенция за обществени поръчки в областта на отбраната Bundesamt für Ausrüstung, Informationstechnik und Nutzung der Bundeswehr (BAAINBw) обяви за сключването на седем договора за научноизследователска и развойна дейност през ноември-декември 2024 г. за разработване на елементи от усъвършенстваната конфигурация на основния боен танк Leopard 2. По-рано информационният ресурс Hartpunkt съобщи за серия от тези договори за научноизследователска и развойна дейност. Договорният пакет включва автоматизирана система за настройка на оръдието на танка, три типа боеприпаси за усъвършенстваното оръдие, подобрена система за самозащита и нов двигател.

Индия купува от САЩ бронирани машини и двигатели за изтребители

Индия води преговори със Съединените щати за закупуване и съвместно производство на бойни превозни средства, както и за финализиране на сделка за двигатели за изтребители, казаха източници, запознати с въпроса, докато премиерът Нарендра Моди се среща с президента Доналд Тръмп тази седмица.
Най-големият вносител на оръжие в света, Индия традиционно разчита основно на Русия. Миналия месец Тръмп поиска от Моди, да закупи повече произведено в САЩ оборудване за сигурност, и да се придвижат "към справедливи търговски отношения ".
"Очаквам с нетърпение да се срещна с моя приятел, президента Тръмп", каза Моди в изявление в понеделник преди да замине за Франция и Съединените щати.
"Това посещение ще бъде възможност да надградим успехите на нашето сътрудничество през първия му мандат и да разработим програма за по-нататъшно издигане и задълбочаване на нашето партньорство, включително в областите на технологиите, търговията, отбраната, енергетиката и устойчивостта на веригата за доставки."
Моди подготвя допълнителни намаления на митата, преди срещата му с Тръмп, която може да увеличи американския износ за Индия и да избегне потенциална търговска война, заявиха правителствени служители.
Индия и Съединените щати са в продължителни преговори за съвместно производство на бойни машини Stryker, произведени от General Dynamics и използвани и от американската армия.
Те също така работят за приключване на преговорите за договор за съвместно производство на двигатели за изтребители в Индия за индийските военновъздушни сили, сделка, договорена през 2023 г., казаха двама източника, пожелали анонимност, тъй като не са упълномощени да говорят пред медиите.
"Със сигурност искаме да ускорим транзакцията, която бихме искали да имаме със Съединените щати", заяви министърът на отбранителното производство Санджив Кумар пред репортери, добавяйки, че подобни усилия са в ход. Но той не даде подробности.
Служители на индийската държавна Hindustan Aeronautics Ltd ще се срещнат през следващите седмици с представители на САЩ и аерокосмическото звено на General Electric, производител на двигатели GE-414, за преговори за финализиране на сделката до март, казаха източниците.
Планът предвижда Индия да придобие няколкостотин Stryker с монтирана противотанкова управляема ракетна система, добавиха те, и по-късно да ги произвежда съвместно чрез държавна фирма, казаха източниците.
Не беше ясно дали двете потенциални сделки ще бъдат включени в преговорите между Моди и Тръмп, чието предупреждение, че ще въведе нови 25% мита върху целия внос на стомана и алуминий в Съединените щати, също може да навреди на индийските компании.
Източник: https://news.bg/

„Железният купол“ на Тръмп означава продължаване на подготовката за бойни действия в космоса

Вече няколко седмици не стихват коментарите за политиката на президента Доналд Тръмп, свързана с призива му „Да направим Америка отново велика“. Той обаче посочи още една важна цел – да направи армията на САЩ най-силна на планетата. Към нейното осъществяване пряко отношение има обявения от него проект „Железен купол“. Същността му не е авторство на Доналд Тръмп, а на президента Линдън Джонсън. В началото на 60-те години на XX век той констатира: "космосът е командна височина, чието овладяване е равносилно на установяване на контрол над планетата”.
Вече шест десетилетия САЩ полагат огромни усилия за военно овладяване на „командната височина“. Отначало  създадоха космически системи за разузнаване, свръзка, навигация, топогеодезично и метеоосигуряване, без които днес не е възможно ефективно провеждане на каквато и да е бойна операция. За да ги защитят от противника, започнаха формиране на система за противокосмическа отбрана, а за да се запазят от неговите междуконтинентални балистични ракети (МБР), още от 60-те години започнаха изграждане на противоракетна отбрана (ПРО). Изграждането ѝ изисква разрешаване на два основни проблема : ранно откриване на МБР и създаване на средства за тяхното унищожаване......Прочети още

78 години от подписването на мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Военен календар

На 10 февруари 1861 година в Самоков е роден генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1884) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1893). Служи в 1-ви пехотен софийски полк (1884 – 1890). По време на Сръбско-българската война (1885) командва рота, с която се сражава при Гургулят, Сливница и Пирот.
След завръщането си от Брюксел е назначен за началник-щаб на 3-а пехотна балканска и на 5-а пехотна дунавска дивизия, началник на секция във Военното министерство (1898) и преподавател по военна география и военна администрация във Военното училище.
Последователно заема длъжностите командир на 16-и пехотен ловчански полк (1901 – 1904), командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия (1904 – 1905), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1905 – 1908), командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1908 – 1909).
През 1909 г. поема командването на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
От 15 октомври 1913 г. е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1913 – 1914), а от октомври 1914 г. излиза в запаса.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Тиловото управление на 3-а армия (септември 1915), началник на Видинския (септември 1915-март 1916) и Варненския укрепен пункт (март – септември 1916), командир на сборната дивизия (1916 – 1918).
Воюва на Добруджанския фронт (1916) при Ново Ботево, Добрич, Кубадин, Кюстенджа, Исакча и на Южния фронт в Македония (1917 – 1918).
На 1 януари 1919 г. е демобилизиран и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадена организацията Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да подготви и осъществи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Нейни основатели са дейци на националноосвободителното движение, а за председател е избран 3ахари Стоянов.
От юни 1885 г. в дейността й се включват майор Данаил Николаев – командир на 2-ра пловдивска дружина, майор Райчо Николов – командир на окръжната жандармерия, майор Димитър Филов – командир на учебния батальон и др.
Окончателният план на тайната организация, приет на 23 август 1885 г., предвижда акцията да се осъществи от войската с помощта на въоръжени чети от близките села и градове.
В деня на Съединението (6 септември 1885) БТЦРК оповестява състава на Временното правителство, след което фактически престава да съществува.

На 10 февруари 1900 година в София е формиран 25-и пехотен драгомански полк.
До октомври 1904 г. полкът е на гарнизон в Брезник, след което се предислоцира в Цариброд. На 2 октомври 1912 г. Драгоманци получават първото си бойно знаме, под което извоюват славни победи във войните за национално обединение (1912 – 1913; 1915 – 1918) и в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945).
През Първата балканска война (1912 – 1913) 25-и полк с командир полковник Йордан Динолов, воюва срещу османски войски в Източна Тракия при Кайпа и Кара Юсуф, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа и Силиврия, а през Втората балканска война (1913) – срещу гръцки части в Македония при Лахна, Рупел и Кресна. По бойните полета на двете Балкански войни полкът губи 497 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В маневрения период на Първата световна война (1915 – 1916) полкът начело с полковник Тодор Златев се сражава в Моравската и в Косовската настъпателна операция за разгрома на сръбската армия, а през 1916 г. воюва срещу румънски, руски и сръбски войски на Добруджанския фронт. По време на позиционния период (1917 – 1918) Драгоманци под командването на полковник Георги Георгиев водят тежки отбранителни боеве на Южния фронт (северно от Битоля) срещу френски части. В 36-месечните кръвопролитни бойни действия загиват, безследно изчезват, умират от рани и болести 769 офицери, подофицери и войници.
Съгласно клаузите на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) българските войски, намиращи се на запад от Скопие, трябва да останат в заложничество като предадат на силите на Антантата оръжието, архивите и знамената на полковете. Бойното знаме на Драгоманци е спасено от знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов и капитан Атанас Веселинов, които избягват от плен и укривайки знамето достигат до Цариброд, където го предават на командира на допълващата дружина.
През първия период на войната срещу Германия (1944) 25-и пехотен драгомански полк, командван от подполковник Дамян Бейнов, дава 131 убити в бойните действия на югославска територия при Ниш, Буяновац и Гниляне за завършване разгрома на германските войски на Балканите.
На 20 ноември 1950 г. 25-и пехотен драгомански стрелкови полк е развърнат в 3-та отделна стрелкова бригада, дислоцирана в Кресна.

На този ден през 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

На 10 февруари 1962 г. в 8:52 ч. на моста "Глиникер", свързващ Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет U-2 (Ю-2) Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Малко преди това на друг пропускателен пункт в Берлин властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г. Рудолф Абел
Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.
През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
Франсис Гари Пауърс
Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.
Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня".
Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.
Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.
ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс „не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.
Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
Посредникът за размяната Фолфганг Фогел
През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.
Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.
В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.
През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.
През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.
С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).
Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.
През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена "Адвокат на дявола", а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.
Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.
/По материали в интернет/

Der Spiegel: ЕС не успя да оптимизира мобилността на своите войски

Въпреки многомилиардните инвестиции в отбраната, държавите-членки на ЕС все още не са в състояние бързо да пренасочат войски и тежко оборудване в рамките на съюза в случай на нападение, пише Der Spiegel, като се позова на специален доклад на Европейската сметна палата. В публикацията се отбелязва, наред с другото, че част от военното оборудване не може да се придвижва от една страна от ЕС в друга поради ограничения в теглото, определени от местните правила за движение, по-специално оборудването трябва да заобикаля мостове поради риска от тяхното срутване.
Според германското списание бюджетът за военна мобилност се е изчерпал в края на 2023 г., въпреки че е бил предвиден да продължи до 2027 г.
На фона на войната на Русия срещу Украйна темата за евентуално нападение на Кремъл срещу държава - членка на НАТО, се повдига с нова сила. Във връзка с това европейските държави започнаха да увеличават отбранителните си способности.
На 2 февруари генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че държавите - членки на НАТО, трябва да се подготвят за война и да изразходват повече средства за своята отбрана, защото в противен случай Кремъл "може да се опита да направи същото като в Украйна“.
"Казвам ви много ясно: трябва да се подготвим за война. Това е най-добрият начин да я избегнем“, заяви генералният секретар.
Рюте отбеляза, че европейските държави не трябва "да проявяват слабост“ спрямо Русия. "В противен случай Русия може да опита нещо, както в Украйна“, предупреди той.

Военен календар

На 9 февруари 1913 година е отблъснато турското настъпление при Булаир.
Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост. Отбраната на позицията от Сароския залив до Ерегли на Мраморно море, е възложена на новосформираната 4-а армия под командването на генерал Стилиян Ковачев. Около 6, 00 ч. сутринта на 8 февруари под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, по западното крайбрежие на Галиполския полуостров настъпват турските 27-а низамска и Мюретебната дивизия. Към 8, 00 ч. частите на 27-а низамска дивизия се вклиняват в левия фланг на българската отбрана. Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри пехотен тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. В 15,00 ч. на 9 февруари маневрирайки с резервите и подразделенията от неатакуваните участъци, 7-а пехотна рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. В боевете при Булаир противникът претърпява големи човешки загуби (5 000 души убити и 10 000 ранени) и оставя почти цялата си техника на бойното поле. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени. В чест на блестящата победа поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-ри Тракийски полк“.

На 9 февруари 1913 година е разгромен турският десант при Шаркьой.
В ранната утрин на 8 февруари 32 турски транспортни кораба, прикривани от един крайцер и няколко миноносеца, се появяват пред Шаркьой срещу центъра на българската 4-а армия. По план десантът трябва да започне рано сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при Булаир. Войските на 10-и турски армейски корпус са стоварени едва към обяд с лодки и катери и около 16,00 ч. се насочват към града. Районът на Шаркьой се отбранява от две дружини на Македоно-одринското опълчение и въпреки численото превъзходство на противника, те успяват да се задържат до вечерта, когато организирано отстъпват. През нощта срещу 9 февруари към Шаркьой са насочени подкрепления от 2-ра пехотна тракийска дивизия и е организирана концентрична контраатака. Полковете на противника са отхвърлени към Мраморно море и десантът е изтеглен.

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.
Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.
През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни......Прочети още

Оръжейна сделка за $7 млрд. между САЩ и Израел

Агенцията на Пентагона за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) разкри в изявление, че Държавният департамент е одобрил потенциална продажба на военно оборудване на Израел на стойност над 7 млрд. долара.
От военната агенция разкриха, че израелското правителство е поискало боеприпаси, комплекти за насочване, взриватели и поддръжка на боеприпаси, заедно с друго свързано оборудване, на стойност 6,75 млрд. долара, изброи АФП.
Освен това във военния пакет влизат и ракети AGM-114 Hellfire, чиято стойност е за над 660 млн. долара.
"Съединените щати са ангажирани със сигурността на Израел и за националните интереси на САЩ е от жизненоважно значение да подпомагат Израел да развива и поддържа силен и готов капацитет за самозащита.
Предложената продажба е в съответствие с тези цели", коментират от Агенцията на Пентагона.

"Ростех" приключи раздаването на първата партида бойни машини на пехотата БМП-3 за руските въоръжени сили тази година. Основният етап последва подробна демонстрация и техническа оценка на флота, потвърждавайки работоспособността на превозните средства за бойци, съобщава The Defense Post.
Системата БМП-3
Според държавната компания доставените машини са произведени в стандартната конфигурация на БМП-3. От въвеждането си на пазара бойната машина е претърпяла няколко подобрения, особено на основното си въоръжение, също и е модифицирана в повече от 20 варианта.
Първата записана руска поръчка за БМП-3 датира от 2015 г., която предвижда "стотици" превозни средства да служат като резервен флот, докато министерството на отбраната разработва по-модерна бойна система за пехотата. Доставките на платформата започнаха през 2018 г. и продължиха до 2023 г.
Спецификации
БМП-3 на "Ростех" тежи 18 700 килограма и е с дължина 7 метра.
Той е снабден с лист от алуминиева сплав от всички страни, включително купола, и е въоръжен със 100-милиметрово оръдие, 30-милиметрово автоматично оръдие, гранатомет, картечници и допълнителна дистанционна оръжейна станция с 57-милиметрово автоматично оръдие.
Превозното средство се задвижва от дизелов двигател с мощност 500 конски сили, предлагащ оперативен обхват от 600 километра и скорост над 70 км/час.
Съобщението на "Ростех"
Холдингът "Високоточни системи" на държавната корпорация "Ростех" изпрати първата партида бойни машини на пехотата БМП-3 тази година. Стандартната конфигурация на новата техника, доставяна по държавната отбранителна поръчка, включва съвременни средства за защита, доказали се в реални бойни условия, пише в съобщението на сайта на "Ростех".
Цялото оборудване е преминало пълен цикъл от тестове, както е предвидено в техническата документация. Предприятието на холдинга, специализирано в производството на БМП-3, продължава да работи в специален режим - шест дни в седмицата, а в някои райони - денонощен.
БМП-3 е предназначена както за общовойсков бой, така и за специални задачи. Автомобилът разполага с мощна оръжейна система и е оборудван с автоматизирана система за управление на огъня.
В допълнение към бойните машини на пехотата Холдингът "Високоточни системи" произвежда оперативно-тактически системи "Искандер", зенитно-ракетни и оръдейни системи "Панцир", роботизирани наземни системи и други съвременни оръжия. Разработките на холдинга многократно са доказвали своята висока ефективност в бойни условия, посочват от компанията. - още за БМП-3
Източник: https://trud.bg/

Американският министър на отбраната ще посети Германия, Белгия и Полша

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет ще посети следващата седмица Германия, Белгия и Полша, съобщи Пентагонът, цитиран от ДПА.
Хегсет ще отпътува за в понеделник за Германия. Там той посети щаба на Европейското командване на САЩ и военния команден център на САЩ, отговарящ за Африка, който е разположен в Щутгарт.
След това Хегсет замине за Брюксел, за да участва в среща на министрите на отбраната на НАТО, на която ще бъде обсъдено увеличаване на разходите на алианса. Министрите ще дискутират и въпроса как да се засили лидерската позиция на Европа и възможностите за увеличаването капацитета на отбранителната индустрия от двете страни на Атлантическия океан. Освен това Хегсет иска да потвърди "ангажимента на президента на САЩ Доналд Тръмп за дипломатическо прекратяване на войната в Украйна възможно най-бързо", пише в изявление на Пентагона.
Последната спирка от европейската обиколка на американския министър на отбраната е Полша. Там Хагсет ще се срещне с водещи полски политици и ще посети американските войски, разположени в страната.
В изявлението не се уточнява дали Хегсет ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността, която започва на 14 февруари, отбелязва ДПА.
Източник: https://www.bta.bg/

Създават клуб „Генерал-полковник Христо Добрев“

Управителният съвет на Асоциацията на Сухопътните войски в България (АСВБ) е приел на свое заседание предложението за създаване клуб, който да носи името на първия командващ Сухопътните войски генерал-полковник Христо Добрев. Клубът ще обедини всички членове с висше офицерско звание от Асоциацията, които досега са разпръснати в различни структури.
С това решение се цели да се използват по-пълно капацитета на тези членове за нуждите на отбраната и сигурността, съобщават от АСВБ. Клубът ще бъде със седалище в София и при нужда ще има  териториални звена в страната. В него ще бъде забранена партийната пропаганда и на политически движения. Ще работи при пълно спазване на законите на страната и Устава ни, посочва председателят на АСВБ генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков. На 12 март т.г. ще се състои годишното отчетно-изборно събрание на Асоциацията, на което ще се избере ново ръководство, поради изтичане на мандата на старото.
Източник: https://otbrana.com/

Великите битки, променили историята: Битката при Леняно (1176 г.) и раждането на Италия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията.
Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.........Прочети още

Военен календар

На 8 февруари 1853 година с. Чешмеваруита, Бесарабия (дн. с. Криничное, Украйна), е роден генерал-лейтенант Георги Агура – първият български офицер с юридическо образование (1853 – 1915).
Завършва Военното училище в София (1879) и Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи като адютант на княз Дондуков – Корсаков (1879) и флигел адютант на княз Александър І (1879 – 1884). През 1884 г. е назначен за военен следовател и прокурор и едновременно с това преподава военна администрация във Военното училище.
След Съединението (1885) в продължение на 28 години заема длъжността началник на Военносъдебната част и Главен военен прокурор.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва Владайския отряд, с който отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход.
От 1886 до 1901 г. преподава законоведение, етика, държавно и международно право във Военното училище. Съставя нов Дисциплинарен устав на българската армия и участва в комисии за изработване на инструкции, правилници, устави и закони за войската.

На 2 август 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през 1913 г. се уволнява от армията и излиза в запаса. Награден с орден „За военна заслуга“ І степен.

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия. - (видео)
Бегълците
Летецът-изтребител старши лейтенант Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военнопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.
Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.
Подготовка за бягството
След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.
Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.
В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.
Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.
Бягството
Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.
Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.
Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.
Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.
Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.
Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.
Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.
Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.
Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.
Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.
Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.
Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.
Значение на бягството
Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.
По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.
Съдбата на участниците в бягството
Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.
През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.
Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Участниците в учението на НАТО от състава на Силите за специални операции на Испания се пребазираха в нашата страна

Участниците в учението на НАТО "Steadfast Dart -2025“ от състава на Силите за специални операции на Испания се пребазираха в нашата страна. Те са част от Съюзните сили за реагиране (ARF) и ще участват в съвместната подготовка в рамките на учението заедно с български военнослужещи от Военноморските и Военновъздушните сили и Силите за специални операции, която ще се проведе от 10 до 22 февруари в районите на Учебен център "Црънча“, Национален военен учебен комплекс "Чаралица“, 22-ра авиобаза в Безмер и Военноморска база - Бургас.
В 22-ра авиобаза в Безмер днес, 7 февруари, се пребазираха и два хеликоптера NH90 от испанските Сили за специални операции. В рамките на "Steadfast Dart - 2025“ заедно с българските си колеги те ще участват в изпълнението на паршутни скокове, спускане по способа "бързо въже“, инфлитриране, ексфилтриране и други задачи при провеждане на специални операции, съобщиха от МО. - (видео)
В съвместната подготовка по време на учението на НАТО на територията на нашата страна ще участват 460 военнослужещи с личното им оръжие и боеприпаси от състава на Съюзните сили за реагиране (ARF), Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Италия (NRDC-ITA), Командването на съвместните сили на НАТО в Неапол (JFCNP), както и близо 95 бойни и транспортни машини, 2 вертолета NH90, до 2 транспортни самолета A400 "AIRBUS“ и до 6 самолета AV-8 "HARRIER“.
Учението "Steadfast Dart -2025“ демонстрира способността на НАТО за разполагането на Съюзните сили за реагиране за усилване на Източния фланг на Алианса и готовността на съюзниците за укрепване на колективната отбрана.
Източник: https://news.bg/

Швеция затяга правилата за притежание на огнестрелно оръжие

Дясното правителство на Швеция заяви, че ще се опита да затегне законите за притежание на огнестрелни оръжия след най-смъртоносната масова стрелба в страната в училище в страната. Това предаде агенция Ройтерс.
При нападението в Йоребру загинаха 10 души, преди смятаният за извършител Рикард Андерсон да насочи оръжието към себе си. Сред жертвите има няколко християни, избягали от преследване в Сирия. Полицията засега не е открила доказателства за идеологически мотив за стрелбата.
Правителството се споразумя със своите крайнодесни поддръжници в парламента да затегне процеса на проверка на хората, кандидатстващи за лицензи за притежаване на полуавтоматични оръжия. AR-15, щурмовата пушка, базирана на военен дизайн, която е била използвана при много масови стрелби в Съединените щати, е видът оръжие, до който властите искат да ограничат достъпа.
Кабинетът също така изрази намерение да засили обмена на информация между полицията и Националния съвет по здравеопазване и социални грижи относно лица, на които не трябва да се разрешава да притежават оръжие по медицински причини. Трябва да гарантираме, че само правилните хора притежават оръжия в Швеция, заяви премиерът Улф Кристерсон.
Основната опозиционна партия в Швеция, Социалдемократите, приветства идеята, но призова за по-широкообхватни проверки и контрол.
Нападението в Йоребру повдигна въпроса дали сигурността в училищата в Швеция трябва да бъде по-добра. За разлика от много други страни, училищата обикновено се възприемат като полупублични места и рядко има контрол върху това кой може да влиза и излиза.
Швеция има високо ниво на притежаване на оръжие според европейските стандарти, въпреки че е много по-ниско от това в Съединените щати. Повечето оръжия се притежават законно за лов.
Източник: https://news.bg/

На фона на жалбите на Тръмп: Германия е дала за отбрана повече от САЩ, а европейските членове на НАТО и Канада са увеличили разходите си с 20 %

НАТО съобщава, че европейските членове и Канада са увеличили разходите си за отбрана с 20% на фона на жалбите на Тръмп, предава Sky News.
Едно от най-често срещаните оплаквания на Доналд Тръмп е съответното ниво на вноските в НАТО от различните ѝ членове.
Президентът на САЩ често се оплаква от факта, че много държави плащат по-малко за алианса, отколкото Вашингтон - въпреки че последните данни, публикувани от НАТО, показват, че Германия е изравнила финансирането на САЩ.
Въпреки това, на фона на оплакванията на Тръмп, генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на 7 февруари, че разходите за отбрана на европейските членове на групата и Канада са се увеличили с 20% през 2024 г. в сравнение с предходната година,
Много членове на алианса се стремят да покажат, че са приели посланието на Тръмп и вече са увеличили военните разходи, особено след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
НАТО заяви, че увеличението с 20% от страна на неамериканските членове на алианса увеличава общите им разходи за отбрана до над 485 млрд. долара (902.78 млрд. лева).
"Очаквам с нетърпение да бъда домакин на министрите на отбраната в НАТО следващата седмица, където ще говорим за повече и по-добри инвестиции в отбраната“, заявява Рюте в отговор на искане на НАТО за последните данни за разходите.
"Ние пресметнахме цифрите. Те се увеличават. Всъщност разходите на Европа и Канада се увеличават с 20% през 2024 г., с което общите допълнителни инвестиции през последните години нарастват от 640 млрд. на 700 млрд. долара.“
Източник: https://www.focus-news.net/

Защо отпуснатата субсидия за военни паметници не е усвоена, отговори министърът на отбраната

Със Закона за държавния бюджет за 2024 г. са утвърдени 200 хил. лв., като субсидия в бюджета на МО за възстановяване на български военни гробища и паметници в страната и в чужбина и създаване на публичен дигитален архив. Народният представител Ангел Георгиев попита в рамките на парламентарния контрол защо сумата не е усвоена. За тази сума, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов, не е посочен бенефициент, а само предназначението на субсидията. Той уточни, че сумата е предвидена като субсидия, което по Закона за публичните финанси е трансфер с общо или целево предназначение, което централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетната организация за съответната бюджетна година. В случая МО, става ясно от отговора, е попаднало в ситуация чрез своя бюджет да предостави разходването на тези средства на неконкретизирано юридическо лице с нестопанска цел, което има право да извършва посочените дейности за възстановяване на конкретизирано военно гробище или паметник в страната и в чужбина без наличието на предварително изготвен и одобрен проект за извършването на подобна дейност.
Министърът каза още, че е сформирана Междуведомствена работна група от МО и МВнР със заповед от 16 февруари 2024 г. за координиране политиката на двете ведомства по отношение опазването на българското военно-историческо наследство в чужбина. На заседаине на групата още в началото на 2024 г. са обсъдени начините, проблемните въпроси и възможностите за изразходването на отпуснатата сбсидия за чужбина. От МО е отправена молба към МВнР за съдействие за получаване на разрешение от съседните ни държави за възстановяване на българските военни гробища и военни паметници и създаване на публичния дигитален архив. Постъпила е информация от външно министерство, че са дадени указания на дипломатическите ни представителства за извършване на подробно проучване на нормативно-правната база и отговорните държавни институции на съседните държави за даване на разрешение за провеждане на проучвателни експедиции от експерти на чужди държави на територията на приемащата страна.
Освен субсидията от 200 хилв. лв., в МО има специална програма „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“, по която за 2024 г. са били предвидени и разходвани средства в размер на 80 хил. лв, каза министърът. Чрез този механизъм може в рамките на бюджетната година да се разходват оперативни и по предназначение финансови средства, а не под формата на субсидия, допълни той. Субсидията изисква други законосъобразни действия, които предвиждат процедури със спазване на определени срокове, бе посочено в отговора. На интернет страницата на МО е била публикувана обява за избор на бенефициент на въпросната субсидия. Към 31 декември 2024 г. такива мотивирани искания не са получени в МО и бенефициент не е избран. По тази причина субсидията от 200 хил. лв. не е усвоена. „За незадоволителна организация на административните процедури по предоставяне и реализиране на отпуснатата субсидия аз съм освободил директора на дирекция „Социална политиак и политика по военно-патриотично възпитание“ от длъжност“, съобщи министърът.
В допълнение беше посочено, че през миналата година с финансови средства в рамките на бюджета си МО е осъществила редица ремонтно-възстановителни дейности на български военни гробища и паметници в чужбина. Министърът предложи, когато се гласуват средства от парламента, да не бъде като субсидия от бюджета. 200 хил. лв. не са постъпвали в МО, защото нямаше как да ги заявим и са останали нереализирани, каза още той.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Вестник "Българска Армия", брой 6 (2025), 7 януари, 2025 годинa (pdf)

Военен календар

На 7 февруари 1866 година в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, е роден генерал – майор Иван Стойков (1866 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906 – 24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 1-ва конна бригада (октомври – ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915 – май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916 – 1917) и 9-а дивизионна област (1917 – 1918).
Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври – ноември 1915).

Под негово командване конните полкове участват в освобождаването на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври – ноември 1915). След войната преминава в запаса (1918).
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 клас.

На 7 февруари 1882 година в с. Чешнегирово, Пловдивско, е роден генерал-лейтенант Тодор Георгиев (1882 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1902) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1911). През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер за поръчки в щаба на 2-ра армия, а по-късно е причислен към Щаба на Действащата армия.
Воюва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник–щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и дружинен командир в 57-и пехотен полк.
След войната е началник на Историческото отделение в Щаба на армията (1919 – 1920), началник-щаб на Пловдивския гарнизон (1921 – 1922), командир на 1-ви пехотен полк (1923 – 1926) и началник на оперативния отдел в Щаба на армията (1927 – 1931).

През 1932 – 1933 г. командва последователно Трета военноинспекционна област и 4-ти пехотен плевенски полк, след което става председател на Военноисторическата комисия при Щаба на армията (1933 – 1934) и началник на военноучебните заведения (1934). На 21 май 1934 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Участва в тайното възстановяване на наборната система, въоръжаването и модернизирането на армията, както и в изготвяне на оперативния план за военновременната организация на армията.
На 26 август 1934 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през декември същата година е уволнен от армията по собствено желание. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На 7 февруари 1883 година в Търново е роден художникът Борис Денев (1883 – 1969).
През 1909 г. постъпва в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и учи живопис при професорите Лео фон Льофитц и Карл фон Мар. При обявяването на Първата балканска война (1912 – 1913), все още студент, се записва доброволец за фронта. Зачислен като санитар в 20-и пехотен добруджански полк, създава над 200 рисунки с молив („Лозенград, 1912“, ,,В землянката“, „Убит войник“ и др.). С точната си датировка и подробни наименования, те представляват високохудожествен исторически документ, а виртуозното им изпълнение разкрива голямото дарование на художника. От 1915 до 1925 г. заема длъжността щатен военен художник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран към Щаба на Действащата армия и рисува известните композиции „Затишие пред буря“, „Преминаване на Шар планина“, „Навлизане в Призренското поле“ и др. С 67 свои творби представя България в Обща художествена изложба в Берлин (1916). През 1931 г. получава Кирило-Методиевата награда на БАН. След 9 септември 1944 г. е арестуван и изключен от Съюза на българските художници. По-късно е напълно реабилитиран и удостоен със званието „Заслужил художник“ (1967). Пресъздал победния устрем и героичния подвиг на безименния български войник, тревожното очакване на решителната битка и жадувания отдих след грохота на оръдията, Борис Денев оставя ценен принос в националната ни култура с едни от най-блестящите образци на българската батална живопис. Националният военноисторически музей притежава повече от 460 негови произведения, изпълнени с масло, молив, креда, акварел, пастел, въглен, със сюжети от войните за национално обединение (1912 – 1918).

На 7 февруари 1931 година в гр. Левски, Плевенска област, е роден генерал-майор проф. д–р Григор Мечков (1931-2004).
Завършва Висшия медицински институт в София (1955) и работи като полкови военен лекар в гр. Кресна (1955 – 1960).

През 1960 г. постъпва в новосъздадения Висш военномедицински институт и последователно заема длъжностите асистент към Катедрата по военнополева терапия (1960 – 1972), началник на Отделението по чернодробни заболявания и хематология (1973 – 1975), заместник-началник (1975 – 1982) и началник на Клиниката по гастроентерология и хематология (1982 – 1987), началник на Катедрата по военнополева терапия (1987 – 1990). 

От 1990 до 1992 г. е началник на Военномедицинска академия и има големи заслуги за нейното изграждането като водещо лечебно, учебно и научно заведение. 

Присъдени са му научните звания доцент (1977), професор (1984), член-кореспондент на БАН (1988) и академик (2004). Удостоен е с почетната титла „доктор хонорис кауза“ на Военномедицинска академия (2001).

На днешната дата през 1901 г. се създава Школа за запасни подпоручици

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев.
Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия.
Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

Преди 125 години умира легендарният Капитан Петко войвода

Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр. Александруполис, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.
След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Към дружината на Kапитан Петко войвода, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.
През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.
Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна. Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“. - (сериен биографичен филм)

Паметта на великия българин беше почетена във Варна с общоградско поклонение и заупокойна молитва отслужена от свещеници на Варненска и Великопреславска света митрополия. Събитието се състоя на Централните градски гробища, където се намират тленните останки на войводата.
На церемонията присъстваха заместник-кметът Илия Коев, заместник-областният управител Айрие Ибрямова, контраадмирал Кирил Михайлов – командир на ВМС, районни кметове, свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия, общински съветници, представители на организации, сдружения, политически партии, граждани и деца от едноименното училище ОУ "Капитан Петко войвода“ в кв. "Галата“.
Последва полагане на венци и цветя с военен ритуал. Организатор на събитието е Тракийско дружество – Варна, съвместно с Военноморските сили на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Музея на Възраждането - гр. Варна.
През 1880 година войводата се заселва във Варна и живее тук до смъртта си през 1900 година. От 1990 г. насам кончината му се отбелязва официално на мястото където е погребан.

147 години от освобождението на Бургас

На 6 февруари 2025 г. военнослужещи от гарнизон Бургас участваха в ритуали по случай честването на 147-та годишнина от освобождението на града от османско иго, съобщават от ВМС.  
На този ден бургазлии отдават почит пред паметта на онези герои, които със своята саможертва изковаха нашата свобода и възродиха българската държавност.
Празничните прояви започнаха с военен ритуал по тържествено издигане на националното знаме пред сградата на община Бургас.
На площад „Атанас Сиреков“ бяха построени представителни блокове от състава на Военноморските сили, Командването за логистична поддръжка и Военновъздушните сили. Строят беше приет от капитан I ранг Павлин Петков, заместник-командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.
Благодарствен молебен за здраве и благоденствие на жителите на град Бургас отслужи сливенският митрополит Арсений, в съслужение със свещеници от епархията.
Пред паметника на руските освободители военнослужещи от Флотилия бойни и спомагателни кораби участваха във военен ритуал по полагане на венци и цветя в памет на загиналите за освобождението на град Бургас вòйни.
На ритуала присъстваха представители на държавната и местна власт, граждани и гости на града.
Източник: https://otbrana.com/

Първите френски изтребители Mirage 2000 пристигнаха в Украйна

В четвъртък, 6 февруари, първите френски изтребители Mirage 2000 са пристигнали в Украйна, предаде Канал 24.Френският министър на отбраната Себастиан Льокорню обяви, че Украйна е получила първите френски изтребители Mirage 2000.
"На 6 юни 2024 г. Еманюел Макрон обяви доставката на френски самолети Mirage 2000 за Украйна. Първият от тях пристигна в Украйна днес (6 февруари). Украинските пилоти, които бяха обучавани във Франция в продължение на много месеци, сега ще помагат за защитата на небето над Украйна", пише той на страницата си в Х.
В същото френският министър не уточнява колко самолета са пристигнали в Украйна.Dassault Aviation Mirage 2000-5F е вторият "западен" изтребител, който е доставен на Украйна след General Dynamics F-16AM/BM Fighting Falcon, и следователно първият, който е проектиран и построен в Европа.Тези изтребители, взети от запасите на френските военновъздушни и космически сили, са модифицирани с помощта на DGA, за да бъдат много повече от прехващачите, които са в момента. Около десет самолета от този тип ще носят украинска маркировка.
Те са плод на продължителни преговори между Еманюел Макрон и Володимир Зеленски. Президентите на Франция и Украйна превърнаха Mirage 2000-5F в една от отличителните черти на военната помощ от Франция, подобно на оръдията Cesar и танковете AMX-10RC преди него.
Източник: https://www.focus-news.net/

Добрата новина: Нови инструктори на самолет L-39 в 12-та авиационна база

От днес ятото на инструкторите в 12-та авиационна база се увеличи с още двама пилоти. След проведен изпит старши лейтенант Стефан Влахов и старши лейтенант Петко Илиев бяха допуснати до инструкторска работа на самолет L-39 ZA, съобщават от формированието.
Един от основните приоритети в дейността на 12-та авиационна база е поддържане и повишаване нивото на подготовка на летателния състав. Усилията на командния и инструкторския състав са концентрирани към разширяване спектъра от подготовки придобивани от младите пилоти, както и осигуряване на приемственост между поколенията летателен състав.
Старши лейтенант Стефан Влахов и старши лейтенант Петко Илиев са Випуск 2022 год. на ВВВУ „Георги Бенковски”, специалност „летец-пилот”. Те преминаха през необходимата подготовка на самолет L-39 ZA. Усвоиха в пълен обем теоретичните занятия по методиката за летателно обучение, авиационна психология, военна педагогика и изпълниха предвидените полети от втора кабина за придобиване на инструкторска работа. В изпитния ден контролните полети бяха изпълнени с командира на 12-та авиационна база - полковник Петър Банков. - (видео)
Източник: https://otbrana.com/

Гръцкият министър на отбраната призова ЕС да разхлаби ограниченията за военни разходи

Европейският съюз трябва да се откаже от „шизофреничния“ подход да налага много строги ограничения на разходите за отбрана на своите членове, ако иска да защитава адекватно територията си и да постигне военна самодостатъчност, заяви днес гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас, цитиран от Асошиейтед прес.
Дендиас коментира темата след среща на лидерите на ЕС в Брюксел, посветена на развитието на европейската отбранителна индустрия. Някои членове на ЕС твърдят, че фискалните правила на 27-членния блок ги възпрепятстват да увеличават бюджетите си за отбрана, отбелязва агенцията.
Дендиас призова за предоставяне на повече средства за военни разходи след разговори днес в Никозия с президента на Кипър Никос Христодулидис и кипърския му колега Василис Палмас.
„Нашата отбранителна автономия, която всички желаем, не може да бъде постигната при тази тясна (фискална) рамка, затова се надявам, че Европейският съюз може да се върне към разума“, каза гръцкият военен министър.
Кипър и Гърция са сред 19 държави членки на ЕС, които подписаха писмо, в което призовават за по-лесен и разширен достъп до средства от Европейската инвестиционна банка за инвестиции в сигурността и отбраната, отбелязва АП.
Президентът на Кипър Никос Христодулидис заяви, че лидерите на ЕС ще ратифицират „значимите решения“, взети по време на неофициалните разговори в понеделник, на предстоящата си среща на върха.
Христодулидис обеща да увеличи разходите за отбрана в етнически разделената островна държава и се договори със САЩ и ЕС да модернизира основните военновъздушни и военноморски бази на Кипър.
Източник: bta.bg

Полша планира да харчи за отбрана близо 5% от БВП за тази година

Полският президент Анджей Дуда обяви, че страната му планира да похарчи 4,7 процента от своя БВП за отбрана тази година. Полша вече харчи по-голям дял от своя БВП за отбрана от всяка друга страна от НАТО, следвана от Естония и Съединените щати.
Според Анджей Дуда бюджетът за отбрана трябва да достигне 30 милиарда евро, така страната му ще е с най големият разход сред страните от НАТО. Полша вече харчи 4,1% от БВП за отбрана. По време на среща с високопоставени служители на полските въоръжени сили Дуда също подчерта, че Полша възнамерява да засили отбранителния си съюз със САЩ. „Имаме постоянна и солидна американска противоракетна база в Полша“,  „и продължаваме да закупуваме най-модерното оборудване за полската армия“, коментира полският президент. Варшава, която подкрепя Украйна срещу инвазия на Русия, закупи военно оборудване, включително изтребители, танкове и системи за противоракетна отбрана от Съединените щати и Южна Корея. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова прагът на разходите за ооотбрана да бъде повишен до 5%. Европейската комисия изчислява, че ЕС трябва да инвестира 500 милиарда евро в отбранителния сектор през следващото десетилетие, за да може да продължи да подкрепя Украйна.
Източник: https://armymedia.bg/

Военен календар

На 6 февруари 1858 година в Габрово е роден генерал-майор Христофор Хесапчиев (1858 – 1938).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883) и Офицерската кавалерийска школа в същия град (1885).
Служи в пехотата и конницата. Като помощник-началник на Щаба на войската по време на Сръбско-българската война (1885) избира мястото на Сливнишката позиция и организира инженерната й подготовка. От август 1886 до януари 1887 г. е началник на Военното училище и преподава тактика, военна история, военна топография и геодезия. По-късно оглавява Учебното бюро (1893 – 1895) в Министерството на войната и ръководи информационната дейност в Българската армия. От 1896 до 1898 г. командва 6-и пехотен търновски полк, след което преминава на дипломатическа работа. Заема длъжностите военен аташе (1899 – 1904) и български дипломатически агент в Белград (1904 – 1905), пълномощен министър в Букурещ (1905 – 1911).
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като генерал за поръчки. Изтъкнат военен теоретик и публицист.
Автор на трудовете „Гургулят, Брезник, Трън и Пирот. Критически разбор на действията през 1885 г.“ (1890), „Учебник по елементарна тактика на пехотата. Ч. 1 – 2“ (1890), „Сръбско-българската война. Критически преглед“ (1892), „Геодезия и военна топография“ (1893) и др. Избран за действителен член на БАН (1898) и професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище.
Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 6 февруари 1881 година във В. Търново е роден генерал от пехотата Константин Соларов (1881 – 1959).
Завършва Военното училище в София (1901) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1910). Служи в Лейбгвардейския конен ескадрон. През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1912) и щаба на 5-а армия (1913). От 1913 до 1915 г. преподава военна история във Военното училище и е помощник-началник на Военноисторическата комисия.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 3-а бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (септември 1915 – май 1916), старши адютант (май – декември 1916) и началник-щаб на 1-ва конна дивизия (декември 1916 – 1918), помощник-командир на 3-и конен полк (1918) и командир на 6-и конен полк (1918 – 1920). 

Воюва на Добруджанския и Южния фронт. От 1920 до 1922 г. е помощник-началник на канцеларията на Министерство на войната, а в следващите години – командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1922 – 1923), началник на 3-а (1923 – 1931) и на 1-ва военноинспекционна област (1931 – 1934). На 16 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Автор на „Психологически основи на войната. Ч. І-ІІ“ (1940-1942), „Записки по военна история“, „Миналото наше величие“ и др. 

Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст.

Русия може да използва ядрено оръжие в случай на агресия срещу Минск: Путин внесе за ратификация в Държавната дума договор за гаранции за сигурност с Беларус

Президентът на Русия Владимир Путин е внесъл за ратификация в Държавната дума договор за гаранции за сигурност с Беларус в рамките на Съюзната държава, документът е публикуван в базата данни на Думата, предава ТАСС.
"В проекта на федералния закон се предлага да се ратифицира Договорът между Руската федерация и Република Беларус за гаранции за сигурност в рамките на Съюзната държава, подписан в Минск на 6 декември 2024 г.“, се посочва в обяснителната бележка.
Според документа:
"Русия и Беларус считат въоръженото нападение срещу член на Съюзната държава за акт на агресия срещу обединението като цяло, руските ядрени оръжия могат да бъдат използвани в отговор на използването на ядрени оръжия или други видове оръжия за масово унищожение срещу някоя от страните, както и в случай на агресия с използване на конвенционални оръжия, създаваща критична заплаха за суверенитета или териториалната цялост".
"Страните разглеждат руското ядрено оръжие като важен фактор за предотвратяване на избухването на ядрени военни конфликти и военни конфликти с използване на конвенционални средства за унищожаване, както и като възпиращо средство, чието използване е крайна и задължителна мярка".
"С цел предотвратяване на актове на агресия на територията на Беларус могат да бъдат създадени военни съоръжения и руски военни формирования".
"Развитието на отношенията между Русия и Беларус в рамките на Съюзната държава не е насочено срещу други държави и ще се осъществява в съответствие с Устава на ООН и други общопризнати принципи и норми на международното право".
"Договорът за гаранции за сигурност в рамките на Съюзната държава е сключен за десет години с автоматично удължаване".
Както е отбелязал Путин, "документът определя взаимни съюзнически задължения за гарантиране на отбраната, защитата на суверенитета, независимостта и конституционния ред, целостта и неприкосновеността на териториите на Русия и Беларус".

Русия за първи път ще покаже експортна версия на Т-90 "Пробив" на IDEX в Абу Даби

Русия ще покаже за първи път в чужбина експортната версия на Т-90 "Пробив“. Според телевизионния канал Al Arabiya танкът ще бъде представен на международното изложение за въоръжение и военна техника IDEX в Абу Даби, което започва на 17 февруари.
Телевизионният канал публикува в своите ресурси снимка на танка в пясъчен камуфлаж. На снимката се вижда експортният Т-90М "Пробив“, който е разтоварен на платформа до транспортен самолет. "Ексклузивна снимка на най-новия руски танк Т-90М "Пробив“, който [руският президент Владимир] Путин смята за най-мощния в света. Той ще бъде представен на изложението IDEX-2025 в Абу Даби“, се посочва в изявлението на телевизионния канал.
Танкът Т-90М "Пробив“ е най-модерната машина от семейството на Т-90 и най-приспособимата към съвременните бойни условия, включително поради наличието на цялостна защита, модерна целодневна високоавтоматизирана система за управление на огъня и прилагането на мерки за подобряване на живучестта.
Машината получи принципно нова кула, която се различава от серийната, и по-мощен двигател (1130 л.с.). "Пробив“ е оборудван със 125-милиметрово танково оръдие, което позволява унищожаването на вражески танкове на разстояние до 5 км. Нов многоканален прицел осигурява използването на оръжието по всяко време на денонощието. Възможността за обмен на данни с други превозни средства в реално време се превърна в една от основните характеристики на модернизирания танк.
Международното оръжейно изложение IDEX-2025 ще се проведе в столицата на Емирствата от 17 до 21 февруари. Предишното изложение, проведено през 2023 г., е посетено от над 132 000 души от 65 държави. По данни на организаторите изложителите са подписали договори на стойност 23,34 млрд. дирхама (6,35 млрд. долара). Комбинираната руска експозиция бе разположена в отделен павилион, където водещи предприятия от руската отбранителна промишленост представиха над 200 пълномащабни образци на оръжия, военна техника, боеприпаси и оборудване. - Още за Т-90
Източник: https://www.focus-news.net/

Какво представляват Съюзните сили за реагиране на НАТО (ARF)

Съвместната подготовка на участниците в учението на НАТО „Steadfast Dart – 2025“ (STDT25) в рамките на активната му фаза, ще се проведе от 10 до 22 февруари в България, Румъния и Гърция. В подготовката участват приблизително 10 000 военнослужещи от силите за специални операции, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморски сили на 9 съюзнически държави – България, Франция, Гърция, Италия, Румъния, Словения, Испания, Турция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
„Steadfast Dart 2025“ (STDT25) е най-голямото учение на НАТО за 2025 година с реално развръщане на формированията от Съюзните сили за реагиране (Allied Reaction Force – ARF).
Целта на учението е да се тестват способностите и процедурите за разгръщане на Съюзните сили за реагиране (ARF) и да се повиши оперативната съвместимост между участниците по време на съвместната им подготовка.
Какво представляват Съюзните сили за реагиране (ARF) и каква е тяхната роля за отбраната на Алианса – разказваме по-долу.....Прочети още

САЩ подготвят план за изтегляне на всичките си войски от Сирия, обяви телевизия Ен Би Си

Министерството на отбраната на САЩ разработва планове за изтегляне на всички американски войници от Сирия, обяви днес телевизия Ен Би Си, като се позова на двама представители на Пентагона, предаде Ройтерс.
Президентът Доналд Тръмп и близки до него представители на американските власти неотдавна изразиха интерес към възможността САЩ да изтеглят войските си от Сирия. В резултат служители на Пентагона са започнали да започнат да разработват планове за пълно изтегляне в рамките на 30, 60 или 90 дни, каза Ен Би Си.
Говорител на министерството на отбраната на САЩ отказа да коментира въпроса пред телевизията.
Източник: bta.bg

Иран демонстрира руски отбранителни системи по време на военно учение

Иран изпробва произведени в Русия системи за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие по време на военно учение днес, съобщи Ройтерс.
Това се случи след израелските удари през октомври миналата година, които според Израел са отслабили сериозно отбранителните способности на Техеран, особено в областта на противовъздушната отбрана.
Учението се проведе ден след като израелският премиер Бенямин Нетаняху се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп, за да обсъдят регионални теми, включително ядрената програма на Иран.
И двамата лидери заявиха, че не може да се позволи на Иран да създаде ядрени оръжия, като по-рано Тръмп обяви възобновяването на кампанията си за „максимален натиск“ върху Иран, за да се сведе износът му на петрол до нула, което би попречило на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, лишавайки го от финансови средства.
На 26 октомври израелски военни самолети нанесоха удари по заводи за производство на ракети и други обекти в близост до Техеран и в Западен Иран, съобщиха тогава израелските военни. Това стана след иранска атака срещу Израел на 1 октомври, при която бяха използвани около 200 балистични ракети.
Иранската държавна телевизия днес съобщи, че в режим на едновременна работа иранската система за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие „Бавар-373“ (Bavar-373) и произведената в Русия С-300 са свалили хипотетична враждебна цел чрез изстрелване на ракети.
„Някои вражески официални лица и медии след злонамерената атака през октомври, твърдяха, че са направили неработещи иранските системи за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие“, се казва в съобщението.
Източник: bta.bg

Добра новина: 348 млн. лв. са постъпили допълнително в бюджета на МО

В края на януари т.г. в резултат на изпълнение на споразумение с отбранителното министерство на Кралство Дания в МО са постъпили 265, 992 880 млн. лв. Това съобщи тази сутрин на брифинг в Министерския съвет министърът на отбраната Атанас Запрянов. В изпълнение на друго споразумение с Министерството на отбраната на Кралство Дания също в края на миналия месец в МО са постъпили 82, 575 142 млн. лв. Тези средства, придобити, като компенсация за помощта на Украйна, се изразходват за модернизация и материална поддръжка на Въоръжените сили, уточни министърът. Те са постъпили в края на януари и за това МО не ги е заявявало пред Министерството на финансите.
По бюджета на МО в края на януари са постъпили 348 млн. лв., които не са били заявени в прогнозата през декември и съответно за януари 2025 г., потвърди и министърът на финансите Теменужка Петкова. С тях на практика се подобрява бюджетното салдо, както на ниво държавен бюджет, така и на ниво консолидирана фискална програма. Това, заяви тя,  наистина една добра новина, както за Въоръжените сили, така и за паричните средства и публичните финанси на България.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Курсантската мешка

Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.........Прочети още

На този ден през 1958 година ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 над остров Тайби, щат Джорджия. Сблъскването става в 2 часа след полунощ. Бомбардировачът В-47 се връща от учебен полет на авиобазата Хомстед във Флорида. В бомбовия му отсек се намира водородна бомба Mark 15 с тегло 3500 кг. На височина 11 600 м. се сблъсква с летящия по задача изтребител F-86. Пилотът на изтребителя твърди, че не е видял в радара си другата машина, което е много странно: В-47 е голям шестмоторен 100-тонен стратегически бомбардировач.
Изтребителят губи дясното си крило, но пилотът успява да се катапултира и се спасява. На бомбардировача са повредени горивните му резервоари и един от двигателите, като той започва стремително да губи височина.
За да спаси бомбардировача и екипажа, като извърши безопасно аварийно кацане на най-близкото летище, командирът на В-47 полковник Ховард Ричардсън взема разрешение да пусне термоядрената бомба на височина 2200 м. Самолетът успешно е приземен на авиобазата Хънтър край град Савана, няма пострадали от екипажа и на земята. - (видео)
Търсенето на бомбата продължава до април 1958 г., като се е предполагало, че бомбата е някъде на дъното на малкия залив Уоссо (Wassaw) южно от курортното градче Тайби Айлънд, и  че е потънала в тинята на дълбочина от 1,5 до 5 метра. В района има силен радиационен фон, което затруднява издирването.
У. Дж. Хауърд, помощник на министъра на отбраната на САЩ, в отчет пред Конгреса през 1966 г. съобщава, че бомбата е съдържала напълно сглобена бойна глава с плутоний. Писмото на Хауърд е разсекретено едва през 1994 г.
През 2001 г. ВВС на САЩ публикуват официален отчет за инцидента. В него се потвърждава, че бомбата съдържа 180 кг. взривно вещество и неуточнено количество обогатен уран, в бомбата обаче нямало ядрената капсула за верижната реакция. Бомбата била учебна и в транспортна конфигурация, затова не представлява сериозна опасност за местното население.
Този отчет се позовава на документ, подписан от командира на В-47 преди излитането, където е отбелязано, че бойната ядрена капсула е заменена с учебна.
На 12 февруари 2015 година канадските водолази-любители Jason Sutter и Christina Murray при гмуркане в залива Wassaw Sound случайно се натъкват на изгубената от ВВС на САЩ преди повече от 50 години термоядрена бомба Марк 15.
Боеприпасът се оказва в добро техническо състояние и при последвалата спасителна операция успешно е деактивиран.

121 години от рождението на генерал Захариев

Днес се навършват 121 години от рождението на генерал-полковник Захари Захариев. Той е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска и спортна. С изключителни заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България. Заместник-командващ на ВВС, командващ на ПВО и ВВС, заместник-министър на отбраната, военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България, дългогодишен народен представител.
Захариев е роден на 4 февруари 1904 г. в село Бесарабово. На 20 години е приет в авиационното училище в Божурище, където става пилот. През 1931 г. е арестуван и уволнен от армията за организиране на стачка. Емигрира в СССР, където постъпва като инструктор в Тамбовското авиационно училище. През 1936 г. заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците в гражданската война там.
След завръщането си в СССР става началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
Идва отново в България след преврата на 9 септември 1944 г. и последователно заема различни позиции - заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947 г.), командващ ВВС (1947-1955 г.), командващ ПВО и ВВС (1957-1959 г.), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956 г.).
Базирайки се на опита както на новата генерация авиационни специалисти, така и на тези от по-старото поколение, той успешно ръководи войските, преодолявайки огромните трудности и предизвикателства на новото време.
За да се покрие дефицита от летци и техници са организирани школи, аероклубове и се създава Военновъздушно училище. Започва производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени са авиоремонтни бази, които по-късно се развиват като заводи.
Особено внимание се отделя на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със Сухопътните войски и ПВО на страната. Изграждат се съвременно оборудвани командни пунктове. Започва масовото участие на авиацията във войсковите учения.
Само за едно десетилетие бойните възможности на авиационните части и съединения се повишават значително, разширява се диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
В авиационната история на България генерал-полковник Захари Захариев ще остане с изключителния си принос в изграждането на съвременния облик на ВВС и издигането на авторитета им.
Страстно влюбен в авиацията, патриот, заслужил летец, герой на НРБ, носител на множество български и международни награди. Съвременниците му го определят като „патриарха” на българската авиация.
През периода 1959 - 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965 - 1973 г.). Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г. Умира в София на 25 април 1987 г.

Украинската асоциация на офицерите и ветераните от запаса е приета за асоцииран член на СИОР

Украинската асоциация на офицерите и ветераните от запаса е била одобрена за асоцииран член на Междусъюзническата конфедерация Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва към НАТО – СИОР, съобщава  сайтът на неправителствената организация. Това е станало по време на зимната сесия на СИОР.
Като асоцииран член украинската организация получава достъп до платформата СИОР за международен обмен между запасни офицери. Това е историческа стъпка, отбелязва полковник Йорн Буо, президент на СИОР.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е взел участие в първата съвместна среща между Комитета на НАТО, Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва, Междусъюзническата конфедерация на медицинския резерва и Междусъюзническат аконфедерация на подофицерите о резерва, която се проведе в щаба на НАТО в Брюксел от 27 до 31 януари. Резервистите представляват половината от военните сили на НАТО - критична маса от обучени кадри и цивилна експертиза, която повишава адаптивността и устойчивостта на Алианса, подчертава той.
Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Каво Драгоне  посочва: „тъй като се фокусираме върху устойчивостта на всички нива на Алианса, резервните сили могат да изпълняват важни специализирани роли в повишаване както на нашата устойчивост, така и на нашите партньори .” Той привежда доста примери, които показват как как резервистите подпомагат обществото в критични ситуации, както по времето на COVID-19 и последните пожари в Лос Анджелис. Резервистът, казава той, има двойна роля – на гражданин и на войник, което допринася за правилния подход на обществото към политиката на възпиране и отбрана.
Източник: https://otbrana.com/

Отбелязаха 10 години от загубата на легендата на военното ни разузнаване полк. Пеньо Пенев

По инициатива на УС на Асоциацията на военните разузнавачи (АВР) бе отбелязана 10 - годишнината от кончината на легендата на Българското военно разузнаване – полковник Пеньо Върбанов Пенев. Независимо, че полковник Пенев преминава в пенсия още преди промените, през 1987 г., за неговия подвиг не се говори. Дори написаните от него автобиографични книги – „Темида с пагони“ – 2000 г. и „Прекършена младост“ – 2007 г., излизат в крайно ограничен тираж и под друго име.
Едва в последните години от своя живот полк. Пенев получи известно признание. Известно, защото предложението да бъде удостоен с орден, бе отхвърлено от президента Плевнелиев с мотива, че попада под ударите на приетия през 2006 година от 40-то Народно събрание „Закон за достъп, разкриване, използване и съхранение на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в периода 09.09.1944 - 16.07.1991 г. Като известен реванш може да се приеме връченият му от Министъра на отбраната почетен знак за принос към Министерството на отбраната, а не към държавата….
Принос за популяризиране на дейността на полк. Пенев има журналистката Силвия Сиракова, изготвила филм за него - „Един срещу девет“ и инициирала създаването на комитет за полагане на възпоменателна плоча в родното му село Дългач, Търговищко.
„В нашето съзнание полковник Пенев ще остане не само като професионалист, отдал своя живот в служба на Отечеството, останал верен на военната клетва. Той бе човек, олицетворяващ увереност, спокойствие, мъдрост и  доброта. Той беше един много добър човек.“ с когото не малка част от членовете на Асоциацията са работили по време на своята служба в РУ-ГЩ.“ Това отбеляза в изказването си председателят на АВР полковник от запаса Младен Младенов.
Източник: https://otbrana.com/

Military Watch Magazine: Ще спаси ли Иран руската програма за изтребители Су-35

След потвърждението на иранския заместник-министър на отбраната Мехди Фарахи   през ноември 2023 г. за финализирането на плановете за получаване на руски изтребители Су-35, заедно с  щурмови хеликоптери Ми-28 и изтребители/учебни изтребители Як-130, генералът на Корпуса на гвардейците на иранската революция Али Шадмани през последната седмица от януари 2024 г. потвърди , че страната му е направила поръчки за самолети, пише Military Watch Magazine.
Персоналът от Иран отдавна е  започнал обучение  за операции на Су-35 в Русия, докато кадри от две въздушни бази  се появиха, показващи подготовката за приемането на самолета в ход, руските самолети се очаква да революционизират остарелия флот на страната, по-голямата част от който се състои от изтребители F-5E/F и F-4D/E от ерата на Виетнамската война. Докато непотвърдени доклади сочат, че Иран е поръчал малко над две дузини изтребители, други доклади показват, че се планират по-мащабни последващи поръчки за трансформиране на способностите на страната за водене на въздушна война и закупуване на 64 изтребителя.
Иран се сблъска с влошаваща се ситуация със сигурността със свалянето от власт на неговия основен регионален стратегически партньор Сирийската арабска република от турски, израелски и подкрепяни от Запада паравоенни формирования през декември, което остави ливанската паравоенна групировка Хизбула, свързана с Иран, изолирана и потенциално уязвима от двустранно турско-израелско нападение. Модернизацията на израелските и турските бойни флотилии и засилването на присъствието на САЩ и Запада в Близкия изток направиха Иран все по-уязвим и увеличиха привлекателността на големите доставки на изтребители.
Първоначално Су-35 беше предназначен да бъде конструиран единствено за износ, тъй като руските ВВС възнамеряваха да заменят своите съветски изтребители Су-27 с изтребители от пето поколение Су-57 от началото и средата на 2010 г. Големи забавяния в разработката на Су-57 обаче доведоха до това, че руското министерство на отбраната направи поръчки за Су-35, като програмата до средата на 2010 г. предвиждаше производство на 200 изтребителя, 100 от които ще бъдат построени за руските ВВС. Въпреки че значителен брой страни изразиха интерес към Су-35, тези, които обмисляха покупка, постоянно бяха разубеждавани да продължат поради заплахи от  западни икономически санкции . Индонезия и Египет, които направиха поръчки през 2017 и 2018 г., спряха поръчките си поради подобни заплахи.
По-рано беше повдигната възможността износът на Су-35 да достигне над 100 изтребителя, тъй като Русия предложи на Индия лицензирана производствена сделка за 114 от самолетите в края на 2010 г. в рамките на търга за среден многоцелеви боен самолет (MMRCA) , който щеше да бъде придружен чрез широкомащабни трансфери на технологии. Индия прекрати търга през 2020 г. и оттогава проявява интерес към Су-57 . Преди това Русия се опита да изнесе голям брой Су-35 в Китай и да предложи сделка за лицензионно производство, въпреки че собственият сектор на бойната авиация на страната към средата на 2010 г. вече произвеждаше много по-модерни изтребители като J-20 и J- 16. Китай остава единственият чуждестранен клиент на Су-35 и закупи 24 от самолетите предимно за получаване на трансфер на технологии и осигуряване на различно бойно обучение.
Тъй като само 24 Су-35 са били доставени в чужбина, експортните резултати на програмата се считат за крайно незадоволителни. Допълнителен фактор срещу благосклонността на класа изтребители е конкуренцията от страна на Су-30СМ/МКА и Су-57, като първият предоставя много подобни възможности на много по-ниска цена и има над 100 поръчани от чуждестранни клиенти, докато вторият се възприема като по-рентабилен поради много по-добрата си производителност. По този начин иранските поръчки имат потенциала да отбележат голям обрат в експортния профил на Су-35. 17-те ескадрили остарели изтребители в страната, разполагащи помежду си с близо 300 самолета, осигуряват значително място за поемане на значителни поръчки за Су-35, като закупуването на 64 изтребителя е много правдоподобно. Това ще доближи руската индустрия до нейната програмна цел за износ на 100 изтребителя, макар и не по първоначално очаквания начин. Въпреки че разходите за доставка на Су-35 остават сравнително ниски, не се очаква високата му нужда от поддръжка да доведе до високи оперативни разходи в иранската служба поради ниските разходи за труд и енергия в страната, което прави големия флот по-жизнеспособен. Големите ирански поръчки могат да позволят производството на Су-35 да продължи през 2030 г. изключително за износ, тъй като руското министерство на отбраната прехвърля поръчки към Су-57.
Източник: https://trud.bg/

Командирът на Oперативно командване "Юг" на ВСУ обяви оставката си

Командирът на Оперативно командване "Юг“ Генадий Шаповалов обяви оставката си. Шаповалов заяви това на страницата на Оперативно командване "Юг“ във Facebook, предаде strana. uа.
"Имах честта да бъда командир на войските на оперативно командване "Юг“ - мощен военен екип, който смело и самоотвержено защитава независимостта и суверенитета на Украйна във всички области от първите дни на руско-украинската война“, написа Шаповалов.
Ден по-рано министърът на отбраната Рустем Умеров назначи Шаповалов за ръководител на украинския екип за NSATU във Висбаден, Германия.
NSATU е мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението в Украйна, известна още като "украинска мисия“. Тя координира военното сътрудничество със западните съюзници, включително предоставянето на военна помощ.
Бригаден генерал Генадий Шаповалов бе назначен за командир на Южното оперативно командване на Въоръжените сили на Украйна през април миналата година.
Източник: https://www.focus-news.net/

Military Watch Magazine: Подобреният китайски разрушител Type 055 Destroyer може да се изправи срещу осем американски

Симулация, организирана от Китайския център за развитие и дизайн на кораби (CSDDC) и Университета за наука и технологии Huazhong, проектира последиците от сблъсъка между разрушител Type 055 Destroyer на ВМС на Китайската народноосвободителна армия, придружен от две безпилотни лодки под негов контрол и осем разрушители от клас Arleigh Burke Class (Арли Бърк) на ВМС на САЩ, съобщава Military Watch Magazine.
И двата класа разрушители са най-способните в съответните си флоти, като Type 055 се счита както от западни, така и от китайски източници, за най-способния надводен боен кораб в света. Симулацията показа как Type 055 Destroyer изпрати своите безпилотни кораби напред, за да освободи 32 дрона и 14 безпилотни лодки за атака, на което американските разрушители отговориха, като изстреляха 32 крилати ракети Tomahawk и LRASM към китайския разрушител. Беше подчертано, че тези американски крилати ракети струват над 3 милиона долара всяка.
Type 055 и придружаващите го кораби показаха, че са в състояние да открият и пресекат заплахата, като същевременно запазят достатъчно боеприпаси, за да започнат следваща вълна от удари по американските кораби. Симулацията подчерта ролята на безпилотните кораби при формирането на евтина „убийствена мрежа“ заедно с разрушителите и последва публикуването на статия за полезността на такива кораби на 13 януари от експерта по изкуствен интелект професор Ю Минхуей в китайския вестник за корабни изследвания. Проф. Ю ръководи екипа по проекта, който работи върху симулацията.
Симулацията на сблъсък между разрушител Type 055 Destroyer и американски кораби от клас Arleigh Burke следва доклади от множество местни и американски източници през юли 2024 г., че военноморските сили на САЩ и военноморските сили на Китайската народноосвободителна армия са участвали в интензивни битки за електронна война около Втората плитчина Томас на оспорваните острови Спратли.
Съобщава се, че битките за електронна война са продължили цели дванадесет часа в северните Филипини и в резултат на това американските военни кораби са „изправени пред безпрецедентна криза – екрани, пълни със смущения и пълна загуба на GPS сигнали“. Впоследствие флотът се оттеглил поради сериозно прекъсване на комуникационните и навигационните способности. Оборудването за електронна война на ВМС на САЩ беше оценено като пълно поколение зад това на Китай, което подхранва значителни критики в страната. Ракетите на китайските разрушители Type 055 Destroyer, сензорите и броят на носените клетки за вертикално изстрелване се считат за най-добрият фактор за осигуряване на предимство при сблъсъци кораб на кораб, заедно с тяхната по-модерна електроника.
Загрижеността на Запада по отношение на възможностите на китайските военни кораби, и по-специално на разрушителя тип 055, продължава да нараства, като в доклад на британския отбранителен мозъчен тръст IISS се подчертава, че класът на кораба представлява „стъпкова промяна в способностите на PLAN [PLA Navy] за монтиране на независими разгръщания на далечни разстояния или операции на групови задачи“ и „може да бъде най-способният многоцелеви повърхностен боец ​​в момента в морето“.
Притесненията допълнително нараснаха, тъй като Type 055 през април 2022 г. започна да се използва за летателни тестове на новата противокорабна ракета YJ-21, която осигурява значително подобрение в сравнение с много способната YJ-18, на която в момента разчита. Възможностите на китайските военни кораби стимулират  нарастващия интерес  в Съединените щати към придобиването на клас разрушители от следващо поколение, които да заменят стареещия клас Arleigh Burke, въпреки че възприеманият провал на двата бойни бойни кораба от клас Littoral и Zumwalt от класа след Студената война разрушителят повдигна въпроси относно способността на индустрията да разработи нов кораб с конкурентна цена и надеждни характеристики.
Източник: https://trud.bg/

Подготвят се разчетите за втория етап от модернизацията на Т-72

Не е прекратяван ремонтът на танкове в „ТЕРЕМ-Хан Крум“ в Търговище. Приключи успешно първият опит от процеса на модернизация на танкове Т-72 на Българската армия. В ход е изготвянето на разчетите за стартиране на втория етап. Това става ясно от отговора на  министъра на отбраната Атанас Запрянов на въпрос на народния представител Димчо Димчев за наличния брой танкове, САУ и минохвъргачки „Тунджа“ в Българската армия и за етапа на модернизация на танковете Т-72.
Българската армия е окомплектована с тази техника, определена на базата на Решение на 49-ото Народно събрание от 12 април 2024 г.  за определяне на военните формирования и структурите за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили, посочва министърът в писмения си отговор.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Защо и как Съветската армия влиза у нас?

Защо и как Съветската армия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предизвика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?
Първият е на Стойчо Мошанов - специален пратеник на правителството на Иван Багрянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американското командване там с цел сключване на примирие със САЩ и Великобритания.
Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чърчил, чиято личност не се нуждае от обяснение........Прочети още

Карл Волф – генералът на SS, който спря войната в Италия, за да бъде изправен пред военен трибунал

Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда чудовище. Историята може да запази най-често лошите страни на губещия, но понякога имаме изключения.
Както се случва с Ромел и неговата идеология – макар и да е съвършеният пълководец и да се сражава на страната на Нацистка Германия, той никога не напада евреи и никога не позволява на неговите войници да извършват такива. Ромел най-накрая е разстрелян в близката гора, след като не успява да достави победата.
Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се смята за чудовище, миротворец, масов убиец и още много други положителни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да забележим, че контакта между две вражески армии не може да се случи.......Прочети още

На този ден през 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

От 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия в Крим се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция – президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин.
При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.
Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между „тримата големи” (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г. ........Прочети още

Активната фаза учението на НАТО „Steadfast Dart -2025“ е от 10 до 22 февруари

Съвместната подготовка на участниците в учението на НАТО „Steadfast Dart - 2025“ (STDT25) в рамките на активната му фаза ще се проведе от 10 до 22 февруари в България, Румъния и Гърция. В нея участват приблизително 10 000 военнослужещи от силите за специални операции, сухопътните войски, военновъздушните и военноморски сили на 9 съюзнически държави – България, Франция, Гърция, Италия, Румъния, Словения, Испания, Турция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, съобщи Пресцентърът на МО. - (видео)
Целта на учението е да се тестват способностите и процедурите за разгръщане на Съюзните сили за реагиране (ARF), да се повиши оперативната съвместимост между участниците по време на съвместната им подготовка.
На територията на България учението ще се проведе в районите на Учебен център „Црънча“, 22-ра авиобаза в Безмер, Военноморска база - Бургас, Национален военен учебен комплекс „Чаралица“, Авиационен полигон на ВВС „Елена“ и Учебен полигон „Корен“, с участието на сили и средства от Министерството на отбраната и Въоръжените сили.
Българските военнослужещи ще проведат съвместна подготовка със своите колеги от състава на военновъздушния компонент и компонента за специални операции на Съюзните сили за реагиране (ARF). Ще бъдат изпълнявани задачи по евакуация и десант на личен състав от вертолет, изпълнение на водолазни спускания, прочистване на сгради и помещения, провеждане на бординг операции и стрелби на море.
Екипажи от Военновъздушните сили ще изпълнят съвместни опознавателни полети с екипажи на летателна техника от състава на Военноморските сили на Испания, както и маневри без реално използване на въоръжение в координация с формирования на испанските специални сили на терен.
До 9 февруари 2025 г. ще продължи придвижването по републиканската пътна инфраструктура на участници в учението, което се провежда на територията на Румъния, както и испански формирования, които ще участват в учението на нашата територия.
На 13 февруари в района на Учебен център „Црънча“ ще се проведе Ден за гости и медии, на който ще бъдат демонстрирани бойни способности, въоръжение и техника.
От 17 до 28 февруари на Учебен полигон „Корен“ военнослужещи и техника от състава на Сухопътните войски ще проведат тактическо учение с бойна стрелба „BULWARK“. Учението е свързано с учението на НАТО „Steadfast Dart - 2025“.
Източник: https://otbrana.com/

Преизпълнили сме досегашните цели за военни разходи

Премиерът Росен Желязков пристигна в Брюксел за участие в неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, посветена на въпросите на отбраната. Пред български журналисти той отбеляза, че нашата страна е преизпълнила досегашните цели за военни разходи, съобщава БТА.
Ние сме на мнение, че докато немалка част от страните не достигнат два процента от БВП, да говорим за увеличение още е рано, каза той. С покупката на Ф-16 България достигна три процента от БВП - ние сме преизпълнили целите, поясни премиерът.
Днес е неформална среща, ще се обсъждат всички важни въпроси, в това число и оперативната съвместимост, взаимодействието на ЕС и НАТО, с Обединеното кралство. Трябва да се взимат предвид географската и политическата локация и конюнктура. България е между Западните Балкани и Черно море - трудни и пълни с напрежение райони - геополитически, но и стратегически. Ще говорим за двойната употреба на транспортната инфраструктура, особено в направления, които са важни за нас - Коридор 8 Адриатика-Черно море и връзката Балтийско-Черно море. Това предполага важни за нас теми, свързани с двойната употреба на транспортната инфраструктура, което означава ресурси, но и потенциални възможности. Ще работим и по посока средствата за отбрана, добави премиерът.
Важен е въпросът за пренасочване на средства от кохезионната политика на ЕС. Нашата позиция, особено в контекста на разширяването със Западните Балкани - този инструмент трябва да остане за политиките по сближаване, поясни премиерът Желязков.
Той коментира и въпроси, свързани с бюджета и еврозоната. Желязков заяви, че вече са представени данните за изпълнение на бюджета на касова основа - за всички разплатени средства за миналата година. Обикновено разходите, които са фактурирани, но не са платени, или тези, които не са фактурирани, но са поемани, справката зда тях идва в началото на март, каза той. С оглед подготовката на бюджета изискахме спешно, за да видим каква е картината на начислена основа, тъй като маастрихтския критерий по отношение на дефицита се мери по отношение на начислената основа на задълженията. Тогава ще коментираме. За нас е важно какъв ще бъде бюджетът, който ще внесем, от гледна точка на задължения, които са възникнали миналата година, но подлежат на разплащане тази, защото това е част от голямата картина на разходите, добави Желязков.
Трябва да внесем бюджет в рамките на Маастрихтските критерии. Да се надяваме, че българският парламент също ще прояви разум, за да се вместим в параметрите за стабилност и добра финансова политика. Нееднократно сме заявявали, че темата за еврозоната е приоритет - и за ГЕРБ, а и на правителството, допълни премиерът. Той посочи, че ще бъде поискан конвергентен доклад. Надявам се, че данните, с които ще боравим, ще дадат основание да считаме, че сме изпълнили критериите, отбеляза премиерът. Попитан кога България ще поиска извънреден доклад, премиерът уточни, че това ще се реши след заседанието на еврогрупата на 17 февруари.
В отговор на въпрос Желязков посочи, че увеличението на възнагражденията в службите за сигурност и данъчното облагане по отношение на ресторантьорите представляват поети задължения със закон и по този начин влизат в разходната част на бюджета.
По повод задържането на кораба "Вежен" в Швеция премиерът отбеляза, че България не е замесена и не е споменавана. Нашият консул е в контакт с екипажа, корабът е в регистрите на Малта, плава под чужд флаг, поясни Желязков. Нашият ангажимент е към екипажа, в добро състояние са. Считаме, че бързо ще приключи разследването, няма основания да се счита, че има умисъл в действията. Щом България не е замесена в случая, няма причина да повдигам тема, която представлява двустранен въпрос, добави той, попитан дали ще използва повода на днешната среща в Брюксел, за да разговаря по този въпрос със своя шведски колега.
Източник: https://otbrana.com/

Белгия предвижда да постигне 2 на сто разходи за отбрана до 2029 година

Белгия предвижда да постигне целта на НАТО за два процента от БВП разходи за отбрана едва през 2029 г., съобщиха местни медии.
Отбелязва се, че Белгия се представя най-зле по отношение на тези разходи в целия алианс. Съобщението идва на фона на днешната среща на върха на ЕС, посветена на отбраната и оценките, че е необходимо допълнително увеличение на военните средства.
Новото белгийско правителство, което встъпи в длъжност по-рано днес, предвижда в следващите години въоръжените сили да получат трета бойна фрегата, допълнителни бройки изтребители Ф-35 (над поръчаните вече 34 машини), средства за противовъздушна отбрана и увеличен състав на бойните сили.
В продължение на повече от 10 години разходите на Белгия за отбрана остават най-ниските в НАТО и за миналата година достигат едва 1,3 на сто от БВП. До 2034 г. най-късно се предвижда този дял да достигне 2,5 на сто – двойно по-малко от това, за което настоява новият президент на САЩ Доналд Тръмп, отбелязват медиите.
Намеренията на новото белгийско правителство включват войската да достигне 29 100 служители до 2030 г. и това ще бъде повишение с пет хиляди. Ще бъдат осигурени също бойни дронове, малки транспортни самолети, способности за водене на електронна война. Медиите допълват, че засега не се предвижда допълнително развитие на танковите сили на пехотата и системите за удар по цели със среден обсег.
Източник: bta.bg

Първото заседание на Комисията по отбрана ще бъде в сряда

След като приемат Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по отбрана с председател Христо Гаджев, на първото си заседание за 51-ото Народно събрание на 5 февруари, сряда, депутатите ще изслушат министъра на отбраната Атанас Запрянов по актуални въпроси на политиката за отбрана.
В обявения дневен ред е включен и Законопроектът за ратифициране на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LBI „Придобиване на оборудване за комуникационна сигурност“, № 51-502-02-1, внесен от Министерски съвет на 13.01.2025 г. С реализирането на договор а новостроящите се многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС на Република България ще придобият способности за комуникационна сигурност и ще могат да осъществяват защитен обмен на тактически данни с корабни платформи и въздухоплавателни средства на Алианса, посредством инсталираните на борда им системи Link 22, които Link 22 ги доставяме от САЩ.
Договорът е на обща стойност 2 654 335 лева без ДДС, казва министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на правителственото заседание. Предвидено е доставката на оборудването за комуникационната сигурност да се извърши до края на четвъртото тримесечие на 2025 г. Данъкът върху добавената стойност ще бъде в размер на 32 600 лева, дължимо при доставка на оборудването по договора.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Държавите от ЕС, Великобритания и НАТО ще обсъдят въпроси, свързани с отбраната

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, премиерът на Великобритания и генералният секретар на НАТО ще участват днес в обща среща в Брюксел, посветена на въпросите на отбраната. Заседанието е неофициално и бе свикано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща.
В документите за срещата се отбелязва, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана на фона на войната, предприета от Русия срещу Украйна, хибридните заплахи и кибератаките, обстановката в Близкия изток. Предвижда се да бъдат обсъдени отношенията на ЕС със САЩ след преизбирането на президента Доналд Тръмп.
Участниците ще разговарят за финансирането на европейската отбрана, включително с частни средства. Не се предвижда да бъдат приети заключения, но се отбелязва, че разговорите по тези въпроси ще продължат и в следващите месеци.
В последните няколко години разходите за отбрана на ЕС нараснаха значително, като за миналата година достигнаха 326 милиарда евро (ръст от 30 на сто спрямо 2021 г.), а инвестициите през 2023 г. бяха 72 милиарда евро, се посочва в документите. В бюджета на ЕС до 2027 г. за отбрана са предвидени над 16 милиарда евро, от които половината са насочени към научноизследователска дейност и съвместни обществени поръчки.
В поканата си до участниците в срещата Коща отбелязва, че Европа трябва да повиши разходите за отбрана и да се насочи към по-добро сътрудничество, за да спаднат цените на военното оборудване, да бъдат преодолени различията във въоръжаването и да се попълнят запасите, намалели заради предоставената помощ на Киев.
Предстоящата среща е първата възможност на ръководителите на държавите от ЕС да обсъдят взаимодействието със САЩ след връщането на Тръмп на власт и първата, в която участва представител на Лондон, след като Великобритания напусна ЕС преди пет години. Първоначално се предвиждаше срещата да се състои в имение край Лиеж, но бе решено лидерите да разговарят в замъка „Егмон“ в Брюксел за по-голямо удобство. Въпреки това достъпът на медиите до лидерите ще бъде силно ограничен и до мястото ще бъдат допуснати само малък брой журналисти.
Източник: bta.bg

24 години от първия полет на AW139

Преди точно 24 години, на 3 февруари 2001 г., първия си полет прави вертолета от средния клас Leonardo AW139. Две десетилетия по-късно, това е най-популярната машина в т.нар. „супер среден клас” и тя широко се използва за различни цивилни, парацивилни и военни задачи.
AW139 е замислен през 1997 г. от компанията Agusta, като заместник на вертолетите от семейството Huey. Потенциалният пазар е оценен на 900 бройки. На следващата година италианската компания влиза в джойнтвенчър с американците от Bell. Двете вертолетостроителни компании се споразумяват да създадат заедно два проекта – вертолет от средния клас и цивилен конвертоплан.
Вертолетът е означен AB139, като Agusta има 75% от програмата, а останалите са на Bell. Първият клиент е намерен през 2000 г., а на 3 февруари 2001 г. първият прототип (на снимката) полита от заводското летище на Agusta в Касчина Коста, край Милано. Полетът продължава 45 минути и минава без забележки.
Европейският типов сертификат е даден през 2003 г., а на следващата година е даден и американски типов сертификат. Търговската експлоатация започва в началото на 2004 г.
През 2005 г. италианците (вече под името AgustaWestland, а след 2017 г. е под шапката на Leonardo) изкупуват дяла на Bell в консорциума. За $75 млн. са купени не само дяловете, но и цялата интелектуална собственост над вертолета, който получава новото означение AW139.
Вертолетът постепенно увеличава максималната си излетна маса. Ако в началото тя е 6,4 тона, през 2008 г. става 6,8 тона, а след 2015 г. – 7 тона.
Успехът на конструкцията се дължи най-вече на това, че успешно се вклинява между традиционните тежки вертолети на цивилния пазар, като S-92 и Super Puma и тези от средния клас, като Bell 412 и EC-155. Оттам идва и названието „супер среден клас”.
Днес са произведени и доставени на крайните клиенти над 1100 вертолета, а има да се изпълняват поръчки за още над 100 машини. Производството върви на две линии – една в Италия и една в САЩ. Общо са налетени над 3 млн. часа.
AW139 става основа за семейство от вертолети – през 2011 г. полита 8,3-тонния 19-местен AW189 (AW149 е военната му версия), а на следващата година се появява и 4,8-тонният 12-местен AW169.
AW139 от състава на италианските ВВС, под означението HH-139, се използва за търсене и спасяване
Източник: https://aero-bg.com/

136 години от рождението на летеца поручик Стефан Калинов

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр.Вилакур) от 9 май до 11 октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.
През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.
След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.
Музей на авиацията - Крумово

Преди 140 години е роден Стефан Калчев – конструктор на първата в света контактна свободно плаваща мина

На 2 февруари преди 140 години е роден старши лейтенант Стефан Калчев – конструкторът на първата в света контактна свободно плаваща мина. През 1898 г. Калчев е изпратен като стипендиант на Военното министерство в Морския кадетски корпус в Петербург. Практическата си подготовка усвоява на различни по тип кораби в Балтийския флот. Завършва курса на Морската астрономическа компасна обсерватория, а по-късно специализира и в Минния офицерски клас в Кронщат.
В Българския флот назначенията му са в Портовите роти във Варна и в Русе. Командир е на военния кораб „Калиакра“, служи в Минната част на Флота и е член на комисията по приемането на френските заградни подводни мини „Соте Арле“ във Варна през 1908 г.
През 1913 г. лейтенант Калчев конструира нов тип контактна мина. Това е първата в света свободно плаваща мина П-13, с цилиндрична форма на корпуса, и приета на въоръжение в Руския флот.
Стефан Калчев загива в края на ноември 1915 г. като флагмански минен офицер на борда на руската подводница „Акула” при поставянето на минно заграждение в Балтийско море.
Източник: https://www.maritime.bg/

Пенсионираният генерал Еял Замир е избран да оглави генералния щаб на израелските въоръжени сили

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац се споразумяха генералният директор на министерството на отбраната Еял Замир да е новият началник на генералния щаб на въоръжените сили, предаде Ройтерс, като се позова на разпространено късно снощи изявление от канцеларията на Нетаняху.
Назначението е обявено близо две седмици след като досегашният началник на генералния щаб Херци Халеви обяви, че се оттегля от поста.
Еял Замир – пенсиониран генерал-майор, служил в израелската армия 28 години – ще поеме армия, която от 15 месеца води война в ивицата Газа, като същевременно воюва в Ливан и противодейства на въздушни удари от Иран, Ирак и Йемен. През януари военните започнаха мащабна операция в северната част на окупирания от Израел Западен бряг, а от края на декември миналата година израелски войници окупират части от Сирия.
Замир е бил заместник-началник на генералния щаб на въоръжените сили от 2018 г. до 2021 г. Преди време той е оглавявал и южното командване – регионално командване, което отговаря за военните операции и отбраната, включително на границата с ивицата Газа, а преди това е бил военен секретар на Нетаняху.
Халеви, назначен за началник-щаб през 2022 г., обяви оставката си миналия месец, поемайки отговорност за тежкия провал в сигурността на 7 октомври 2023 г., когато водени от палестинската ислямистка групировка „Хамас“ бойци от Газа извършиха нападение през границата в Южен Израел.
Вчера Халеви, който ще се оттегли на 6 март, поздрави Замир и пое ангажимент да гарантира професионално предаване на командването.
Въпреки обществения гняв от нападението на 7 октомври, правителството на Нетаняху се противопоставя на призивите да започне държавно разследване на собствената си отговорност за провала в сигурността, в резултат на който бяха убити 1200 души, предимно израелци, а около 250 бяха взети от „Хамас“ за заложници.
Източник: bta.bg

2 февруари: 51 г. от първия полет на изтребителя F-16

На 2 февруари 1974 г. извършва първия си полет американският многоцелеви изтребител Ф-16 Fighting Falcon (Боен сокол) за завоюване на въздушно превъзходство. Произведен е от Дженерал Дайнамикс и влиза в експлоатация на 17 август 1978 г.
В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LWPF – Light Weight Fighter Program), който да допълни бойните възможности на тежкия F-15 Eagle.
Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. При пробно засилване по пистата прототипът неочаквано се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго освен да изпълни полет по кръга над летището и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно.
Първият „официален” полет обаче става на 2 февруари...........Прочети още

Навършиха се 82 г от паметната победа на Червената армия при Сталинград

Днес Русия чества 82-годишнина от победата в Сталинградската битка, продължила от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 година и преломила хода на войната на СССР против нацистка Германия.
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия. - (видео)
По този повод английският премиер Уистън Чърчил възкликва с облекчение: ”Бог се смили над нас. Англия е спасена!”.
Английският крал Джордж VI награждава смелите защитници на града със символичен меч, а Томас Ман ще каже: “Отбраната при Сталинград е подвиг, за който историята винаги ще си спомня с благоговение!”

Първият изтребител Rafale за Обединените арабски емирства

На 29 януари 2025 г. френската компания Dassault Aviation официално представи и формално предаде на Обединените арабски емирства първия боен самолет Rafale F4, произведен за тях от 80, поръчани по договора от 2021 г., в своя център за летателни изпитания в Истра. Въпреки това, двуместният изтребител, представен с номер на опашката "1101", както и няколко други, които следват, ще останат на разположение на Dassault Aviation в центъра за летателни изпитания в Истра за изпълнение на програмата за тестване и обучение на емиратския персонал. Реалните доставки на оперативни самолети Rafale F4 за военновъздушните сили и силите за противовъздушна отбрана на ОАЕ ще започнат едва в края на 2026 г.

Германската армия отбеляза лек спад в числеността си въпреки нарасналия брой наборници

Въоръжените сили на Германия отбелязаха лек спад в числеността си за изминалата 2024 година въпреки увеличения брой наборници, предаде ДПА.
Към края на миналата година Бундесверът е разполагал със 181 150 военнослужещи спрямо личен състав от 181 500 към декември 2023 г., обяви министерството на отбраната пред агенцията.
В края на 2022 г. германската армия е наброявала 183 050 души, което също е под зададения норматив от 203 000. Тази кота обаче вече се смята за несъответстваща на ситуацията в контекста на руската инвазия в Украйна, от началото на която този месец се навършват три години.
В същото време германското министерство на отбраната отчита „промяна в тенденциите“ на фона на нарасналия брой наборници, постъпили в Бундесвера през 2024 г. Тяхната численост за изминалата година е 20 300 души, с осем процента повече в сравнение с 2023 г.
„2024-а беше годината с най-многочислен набор за последните пет години“, обяви министерството.
Източник: bta.bg

Официално приехме първия български самолет F-16 Block 70

„Присъстваме на историческо събитие от ключово значение за развитието на българските Военновъздушни сили. С придобиването на този многоцелеви изтребител, способен да изпълнява широк спектър от задачи,    поставяме началото на обновяването на бойната ни авиация, на изграждането на нови способности от Въоръжените ни сили, с които ще осигурим пълна оперативна съвместимост със съюзниците от НАТО и ЕС“. С тези думи министърът на отбраната Атанас Запрянов се обърна към участниците в церемонията по официалното предаване на първия български самолет F-16 Block 70. Тя се проведе на 31 януари 2025 г. в производствената база на компанията-производител „Локхийд Мартин“ в Грийнвил, Южна Каролина, в присъствието на членове на Сената и на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, представители на местната власт и на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили на САЩ, съобщава Пресцентърът на МО. - (видео)
„През годините стратегическото партньорство със Съединените щати и взаимодействието в областта на отбраната укрепи съществено не само нашата собствена сигурност, но и сигурността в Черноморския регион и по Източния фланг на НАТО“, заяви министър Атанас Запрянов. Той акцентира на последователната подкрепа на САЩ за дългогодишните усилия за модернизацията на Българската армия и за развитието на Въоръжените ни сили.
„Ние сме горди, че ежедневно български и американски военнослужещи във военни учебни заведения и в бази на САЩ,  у нас, в  България, и в мисии и  операции на НАТО повишават своята квалификация и бойна подготовка, укрепват взаимодействието помежду си и така изграждат новите основи на сигурността и отбраната на нашите страни пред лицето на новите предизвикателства“, посочи министър Запрянов.
Министър Запрянов благодари на ръководителите на „Локхийд Мартин“, на инженерно-техническия състав, инструкторите и служителите за техните усилия да продължат с ускорени темпове производството на изтребителите за българските ВВС и обучението на българския инженерно-технически състав.
Това е първият от 16-те самолета F-16 Block 70, които компанията „Локхийд Мартин“ официално предава на българските Военновъздушни сили (ВВС) в изпълнение на двата договора, подписани съответно през 2019 г. и 2022 година.
„F-16 ще помогне на българските ВВС да запазят водещата си позиция в справянето със заплахите в региона и да играят ключова роля в обединената мироопазваща мисия в Европа и по света“, каза Майк Шумейкър - вицепрезидент и генерален мениджър на Интегрираната бойна група в „Локхийд Мартин“. „F-16 многократно е доказвал своето въздушно превъзходство, а версията Block 70 ще осигури на българските ВВС много способен и ефективен изтребител“, допълни той.
На официалната церемония в Грийнвил присъстваха посланикът на България в САЩ Н. Пр. Георги Панайотов, заместник-министърът на отбраната Аделина Николова, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, директорът на дирекция „Политика по въоръженията“ полковник Владислав Шекеров и военният аташе полковник Иван Богданов.
В края на март – началото на април в България ще пристигнат първите два многоцелеви изтребителя F-16 Block 70
„Самолетът F-16 Block 70 е от съвършено ново, четвърто поколение самолети, с огромни възможности. Това е многоцелеви изтребител, за разлика от българските МиГ-29 и Су-25, които имаме на въоръжение.“ Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов пред журналисти след церемонията по официалното предаване на първия български F-16 Block 70,  която се проведе на 31 януари 2025 г. в Грийнвил, Южна Каролина.  „Ние ще придобием 16 самолета F-16 Block 70, което ни прави една от държавите на Балканите с най-новия и най-модерния тип самолети“, заяви той.
До края на март - началото на април 2025 г. на българска територия  ще има два нови многоцелеви изтребителя.  Министърът на отбраната поясни, че  вече е готов и третият  F-16, но той ще остане в производствената база на „Локхийд Мартин“ в Грийнвил за обучението на българския инженерно-технически състав. На поточната линия са и останалите пет самолета, така че до края на тази година ще получим всичките осем F-16, които американската компания произвежда за страната ни по първия договор, подписан от правителствата на България и САЩ през 2019 г.
Вторият договор, подписан през 2022 г. за придобиването на още 8 самолета F-16 Block 70 ще се изпълнява до края на 2027 г. „Ратификацията на този договор е завършила, подготовката за неговото изпълнение върви съгласно плана, няма никакво съмнение, че след успешното приключване на първия договор през тази година, ще започне изпълнението на втория договор за вторите 8 самолета. Тези самолети ще очакваме след 2026 -2027 година в България“, посочи министър Запрянов.
Програмата за подготовка на летателния и инженерно-техническия състав върви съгласно графика, каза министърът на отбраната в отговор на въпрос. Пет български пилота ще бъдат подготвени за първите два самолета. „Програмата за обучение е част от договора и е важна за нас. Ние не купуваме само самолети, тренажори, въоръжение и бойни припаси. Включили сме и обучението на летателния състав за над 150 милиона долара“, посочи министър Запрянов. По двата договора за придобиване на 16-те многоцелеви изтребителя в САЩ ще бъдат обучени общо 32 летци - 14 по първия договор и 18 по втория.
Министър Атанас Запрянов коментира и изпълнението на инфраструктурните проекти за обновяването на Трета авиобаза, която ще приеме новите многоцелеви изтребители. В Трета авиобаза се изпълняват 49 проекта, като се реновират не само съоръженията, необходими за F-16. „Ние обновяваме всичко в авиобазата. Имаме уверение, че обектите, които трябва да бъдат сертифицирани, за да приемем самолетите, ще бъдат завършени“, посочи министърът на отбраната.  Строителството на укритията за самолетите ще продължи през цялата 2025 г., след пристигането на първите два самолета, както и на останалите шест. „Ние имаме договор за една година да бъдат построени 16 укрития за всичките 16 самолета. Ще бъдат изградени още два мобилни хангара, както и други съоръжения, които ще позволят авиобазата да бъде изцяло готова, за да бъдат съхранявани самолетите, съгласно изискванията на „Локхийд Мартин“, каза министър Запрянов.
Източник: https://otbrana.com/

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 26 години

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 26 години. Тя официално е извадена от употреба на 1 февруари 1999 г., като е заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г. Това става с решение на Международната морска организация, чието седалище е в Лондон.
Морзовата система е създадена в първата половина на ХIХ в. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Самюъл Морз за първи път демонстрира измисления от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838 г.), известен като морзова азбука.
На 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор, САЩ, е направено първото телеграфно съобщение на морзовата азбука........Прочети още

Военен календар

На 1 февруари 1961 година, е извършена реорганизация на българските ВВС.
Командването на ВВС се преименува в командване на ПВО и ВВС с командващ генерал-лейтенант Добрин Димитров. Бойните части са обединени в 1-ви корпус ПВО (11-и, 18-и, 19-и изтребителни авиационни полкове), 2-ри корпус ПВО (15-и, 21-ви, 27-и изтребителни авиационни полкове) и 10-а изтребително-бомбардировъчна авиационна дивизия (25-и, 22-ри изтребително-бомбардировъчни авиационни полкове). Останалите структури на авиацията като 26-а отделна разузнавателна авиационна ескадрила, 16-и транспортен авиационен полк, 1-ва отделна противолодъчна авиационна ескадрила и Висшето народно военновъздушно училище, не променят организационно-щатната си структура и подчиненост. При извършената трансформация военните авиационни формирования съхраняват кадровия си потенциал и повишават подготовката на летателния състав. Летците са 583-ма, от които 83 – с 1-ви клас, 191 – 2 ри клас, 217 – 3-ти клас. Седемдесет и пет летци могат да участват в бойни действия нощем и в сложни метеорологични условия, което нарежда вида въоръжени сили сред най-подготвените на Балканския военен театър. През 1968 г. корпусите ПВО за разформирани и са създадени 1-ва и 2-ра дивизии ПВО.

На 1 февруари 1882 година в с. Фролош, Кюстендилско, е роден художникът Владимир Димитров – Майстора (1882 –1960).
Завършва Държавното рисувално училище в София (1910) и още като студент е наречен „майстор“ на четката.
Записва се доброволец в Първата балканска война (1912 – 1913) и е зачислен като санитар. Научил за таланта му, командирът на 7-а пехотна рилска дивизия генерал Георги Тодоров го взема към своя щаб и му създава условия за рисуване. Изминава целия боен път на дивизията от Царево село в Македония до Булаир на Галиполския полуостров, а стотици скици и рисунки („Атака“, „Ранен войник“, „Опълченци в поход“, „При Кочани“, „Край Бяло море“, и др.) запазват впечатленията му от бойното поле и войнишкото ежедневие. През този период рисува и редица портрети на офицери и войници – „Военни чинове на Рилската дивизия“, „Войници от 50-и полк“ и др. Сред изключителното му художествено наследство са и творбите, родени в окопите на Първата световна война (1915 – 1918). Като военен художник на 7-а пехотна рилска дивизия пресъздава както жестокостта на войната, така и храбростта и мъката, жертвоготовността и любовта към родината на безименните герои във войнишки шинели („По Беласица“, „Пренасяне на ранен“, „Офицери от 13-и пехотен полк рилски полк“ и др.).
Творби на Владимир Димитров – Майстора се намират във всички големи галерии в България, САЩ и много частни колекции. Стогодишнината на художника е отбелязана под егидата на ЮНЕСКО като признание за българския принос в световното изкуство. Националният военноисторически музей притежава над 150 негови произведения, изпълнени с масло, акварел, туш и молив, от войните за национално обединение (1912 – 1918).

Истинският характер на Римската армия и няколко любопитни факта за нея

Днес римската армия се помни като най-мощната бойна машина, която древният свят е виждал. И то напълно основателно. Но са й нужни векове, за да прерасне в свирепата сила, която провокира страх в народите по периферията на империя.
В най-ранните си дни армията на Рим се набира при нужда от гражданите въз основа на имуществените им възможности. На върха са мъже, които могат да осигурят кон, и стигаме до обикновените войници или легионери, които могат да позволят само меч. Чак след първите две пунически войни в Рим срещу Картаген през 3 век пр. н. е., римската армия се развива във военния гигант, доминиращ древния свят.
С нарастването на силата на армията броят на мъжете, които служат в нея, се увеличава. В републиката броят варира според изискванията. Те бяха предимно десетки хиляди до Късната република (около 104 – 31 г. пр. н. е.), когато генералите на Рим, събрали огромни сили, воюват, следвайки своите политически амбиции. При императорите (27 г. пр. н. е. – 337 г. сл. н. е.) вероятно армията нараства от около 250 000 на 450 000 души, от предимно граждански легионери в легиони от по 5000 и провинциални помощници в приблизително равен брой......Прочети още

Защо се разби космическата совалка „Колумбия”?

На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват. Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА. - (видео)
Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.
На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.
Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.
Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява “Не мисля, че можем да направим нещо“ и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.
Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама – заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.
На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на „Колумбия”, за да навлязат в атмосферата.
В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.
Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания "извън скалата". Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.
В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.
В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.
В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.
Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:
1. Шон О’Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е “еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата“. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.
2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо “обичайно“ в историята на космическите полети със совалки.
3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата “Космически совалки“ Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.
4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, “че дори не си струва да се споменава“. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.
5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.
Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: “Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!“
Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.
Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката “Чалънджър“ експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара. - (видео)
След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. “Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!” - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета “Джордж Вашингтон“. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.“
“20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - казва и Ошероф. - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.“ Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че “Чалънджър“ може да катастрофира.
Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О’Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.
Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.
/По материали в интернет/

Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале

Редут кале (при устието на река Хопи) в Мингрелия (днес Кулеви, Грузия) е едно от 25-те руски укрепления по източния бряг на Черно море. Укреплението става печално известно по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато е бомбардирано и опожарено от съюзническата англо-френска ескадра на 19 май 1854 г. Редут кале охранява търговско пристанище, смятано от руснаците за едно от най-важните им притежания в тази част на Черно море. Укреплението (с гарнизон от 700-800 души) охранява и единственият път свързващ Черно море с Кутаиси и Тифлис (Тбилиси).
За укрепленията по Кавказкия бряг на Черно море капитан Федор Федорович Торнау, завърнал се от черкезки плен в Кавказ, разказва през 1839 г. на император Николай I: „Укрепления малы, гарнизоны слабы, изнурены болезнями, едва в силах обороняться от горцев, которых не они, а которые их держат в постоянной блокаде. Кроме того, в случае европейской войны, при появлении в Босфоре любого неприятельского флота, окажется необходимым снять всю линию: в горы гарнизонам нет отступления, и ни одно укрепление не в силах выдержать бомбардировки с моря“.
Кой е дьо Шабан? .........Прочети  още

Първата подводница в света потъва при изпитанията на този ден

На 1 февруари 1851 г., в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света, конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер (на снимката). След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери. Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.
Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница:
1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата.
2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие.
3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата.
4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.
Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата. За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.
Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница -  бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).
Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите. С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.
Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.
Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден. - (видео)
След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес. Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница. Оказва се, че „Морският дявол“ притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода. Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране.
Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота. Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него. През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI „Вилхелм Бауер“. - Още подводници

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.