Архив - от 1 до 15 февруари

НАТО: Не отчитаме непосредствена военна заплаха срещу алианса

Не можем да приемаме мира за даденост, но не отчитаме непосредствена военна заплаха срещу алианса, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция след края на заседанието на министрите на отбраната от пакта в Брюксел.
Ускоряваме подготовката на отбранителните планове и разширяването на възможностите за военно производство. Има необходимост от инвестиции и сме на прав път, добави той. Тази година европейските съюзници ще инвестират общо 380 милиарда долара в отбрана и за първи път това е равно на две на сто от общия им БВП. Към края на годината европейските съюзници и Канада заедно ще са вложили 600 милиарда долара допълнително в отбранителни способности, откакто през 2014 г. бе приета целта за военните разходи, посочи Столтенберг. Отбелязваме исторически напредък, обобщи той.
Необходимо е ускоряване на производството на боеприпаси заради войната в Украйна, допълни генералният секретар. По неговите думи това ще даде възможност за разкриване на нови работни места.
Група държави от НАТО обявиха, че ще доставят 1 млн. дрона на украинските сили, 20 съюзници ще създадат коалиция за разминиране в Украйна. Общо 99 на сто от военната помощ за Украйна се предоставя от държави в НАТО. САЩ са осигурили на Украйна 75 млрд. долара военна, хуманитарна и финансова помощ. Държавите от НАТО общо са предоставили на Киев над 100 милиарда долара, съобщи Столтенберг.
Той приветства съвместната мисия на България, Румъния и Турция за разминиране в района на Черно море. По неговите думи това помага на Украйна да нанася удари по руския флот и отново да изнася зърно по море. Конвенцията от Монтрьо предвижда, че навлизането в Черно море е невъзможно за военни кораби, това важи и за Русия, добави той, попитан защо повече съюзници не се присъединят с миночистачи към тристранната съюзническа мисия.
Победа на Путин в Украйна ще бъде предизвикателство за нас и послание към авторитарните лидери, включително за президента (на Китай) Си Цзинпин, че с военна сила получават това, което са поискали. Събитията в Украйна може утре да се повторят в Тайван, предупреди той.
Украйна е по-близо до присъединяване към алианса откогато и да било, покана за присъединяване ще има, когато има единодушие между съюзниците и при изпълнение на условията. Приближаваме все повече този момент, каза Столтенберг. Той сравни случая на Украйна с присъединяването на Финландия и Швеция, чиито кандидатури бяха одобрени няколко месеца, след като бяха подадени.
Националната сигурност на САЩ се нуждае от силна НАТО. Критиките в САЩ не са точно срещу НАТО, а срещу съюзниците, които не харчат достатъчно за НАТО. В продължение на години това беше така, но нещата наистина се промениха, настоя Столтенберг.
Генералният секретар съобщи, че днес е било прието решение за създаване съвместно с Украйна аналитичен център в Полша за извличане на поуки от войната и подготовка на бойци. По неговите думи се очаква политическото решение по този въпрос да бъде утвърдено до края на годината.
Източник: bta.bg

Стара слава: Първата ни подводница спасила Балчик

Днес, когато военноморският ни флот вече е без подводници, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.
Тя е от типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.
Ето какви са техническите данни за този плавателен съд:
   * Водоизместимост: 128 тона
   * Дължина: 28,10 м.
   * Широчина: 3,15 м.
   * Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
   * Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
   * Максимална надводна скорост: 7,84 възла
   * Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.
   * Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.
   * Екипаж: 17 души
   * Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа "Уайтхед" 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница "Максим";
По време на първото й плаване и потапяне из Варненския залив на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак "UB-I-7" ("UB-7"), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков.
След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква през минните полета и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета - излиза благодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.
След Солунското примирие от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени. – Още за „Подводник № 18”

Завършването на висше образование за всеки землянин е особен момент, който следва да се отбелязва подобаващо. Студентите от различни нации с възторжени викове си хвърлят абсолвентските шапки във въздуха. Следва щур купон, с много танци и алкохол до зори.
Випускниците от военноморската академия в Анаполис под команда си хвърлят фуражките във въздуха, а тези от академията на бреговата охрана хващат за носа бронзовия бюст на някое флотско величие. Следва колективно надпиване с бира и уиски в най-близкия до портала бар.
Випускниците на висшето военноморско училище в Санкт Петербург навличат на паметника на адмирал Крузенщерн матроска фланелка. Следва надпиване с водка в малки групи и по целия път до дома.
Випускниците на българското военноморско училище също си хвърлят фуражките във въздуха по команда. Следва тържествен обяд-коктейл с командването и чаша вино. А в някои години само бира. И после всеки по индивидуална програма..........Прочети още

Лондон ще снабди Украйна с хиляди дронове, заяви британският министър на отбраната

Британският министър на отбраната Грант Шапс заяви, че страната му ще снабди Украйна с хиляди дронове, след като Лондон обеща, че ще подкрепя Киев "толкова дълго, колкото е необходимо", предаде ДПА.
Шапс каза, че Великобритания и Латвия заедно ще оглавят международна коалиция за осигуряването на безпилотни летателни апарати за наблюдение в реално време и морски дронове.
Морските дронове представляват малки, дистанционно управлявани плавателни съдове, които се използват за разминиране, наблюдение и атаки срещу вражески кораби.
Дроновете за наблюдение в реално време служат за откриване на вражески позиции, бронирани машини и кораби, преди да бъдат поразени. Според британското министерство въпросните дронове са се доказали като "много ефективни".
"Заедно ще осигурим на Украйна капацитета, който ѝ е нужен, за да се отбранява и да спечели тази война, за да е сигурно, че незаконните и варварски амбиции на Путин ще се провалят", обясни Шапс.  
Проектът за производство на дронове, за който ще бъдат отделени 200 милиона британски лири, е част от военната помощ за Киев, обявена миналия месец от премиера Риши Сунак. Тази година тя ще достигне 2,5 британски милиарда лири.
Шапс оповести плановете на Лондон часове след като стана ясно, че през последното тримесечие на миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на Великобритания е спаднал с 0,3%, отбелязва ДПА. Това означава, че след две поредни тримесечия на отрицателен растеж страната е навлязла в рецесия.
Източник: https://www.bta.bg/

Канада ще закупи системи за ПВО, с които да укрепи силите на НАТО в Латвия

Канада ще закупи системи за ПВО, както и за защита от дронове, на стойност около 202 милиона американски долара, с които да укрепи командваните от Отава натовски сили в Латвия, съобщи канадският министър на отбраната Бил Блеър, цитиран от Ройтерс.
Той оповести намеренията на страната си в Брюксел, където се провежда среща на министрите на отбраната на съюзниците от НАТО.
Алиансът разположи многонационални бойни групи в трите балтийски страни - Естония, Латвия и Литва, след като Русия анексира Крим от Украйна през 2014 година. Те са замислени като възпиращо средство, което да забави всяка атака, преди да бъдат изпратени по-големи военни части.
Руският президент заяви в интервю, което бе публикувано миналата седмица, че Москва ще се бори за интересите си, но няма желание да разширява войната в Украйна към други страни като Полша и Латвия.
Разположената в Латвия натовска бойна група, командвана от Отава, се състои от 1700 военнослужещи, като 1000 от тях са канадци.
Канадското правителство заяви, че ще инвестира около 168,6 милиона щатски долара за закупуване на система за ПВО с малък обсег и свързаното с нея военно оборудване от канадската компания „Сааб Канада“. Оборудването за борба с дронове ще струва близо 34 милиона щатски долара. Отава очаква първите системи да бъдат доставени тази година.
Миналата година Отава заяви, че планира да изпрати в Латвия четири военни хеликоптера и 15 танка „Леопард“ 2A4M. Освен това правителството обеща да удвои броя на военнослужещите си в страната, разполагайки там още до 1200 души.
Източник: https://www.bta.bg/

Литва и Исландия ще ръководят алианса за разминиране на Украйна

Литва и Исландия ще ръководят алианса от над 20 държави за разчистване на мините в Украйна, която бе нападната от Русия преди близо две години, предаде ДПА.
В Брюксел беше подписан съответен меморандум за разбирателство, съобщиха от литовското министерство на отбраната.
"Ние сме предприели необходимата първа стъпка към важната работа пред нас. Ако в момента тренировъчният аспект на разминирането е задоволителен, необходимостта от оборудване е критична", каза министърът на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас (на снимката).
Балтийската република трябва да предостави бронетранспортьори и 1,2 милиона евро (1,28 милиона долара) за разминирането. Тя освен това планира да изпрати на Украйна допълнителна военна помощ, допълни той.
На заседание на Съвета НАТО-Украйна литовският министър на отбраната призова съюзниците да увеличат помощта си за нападнатата от Русия страна, за да се интегрира тя в структурите на НАТО и да обнови военния си капацитет.
"Ние сме в състояние и трябва да запазим политическата и практическа подкрепа на НАТО за Украйна и по този начин да допринесем за победата ѝ в тази война. По същия начин трябва да договорим по-нататъшни стъпки за членството на Украйна в НАТО", каза Анушаускас.
"Нещо повече, ние трябва да научим уроците от войната в Украйна възможно най-скоро и да продължим да укрепваме нашите въоръжени сили и Алианса", добави той.
Източник: https://www.bta.bg/

Проблеми с бюджета: Пентагонът съкращава покупките на изтребители F-35

Президентът на САЩ Джо Байдън планира да намали покупките на изтребители F-35 с 18% през фискалната 2025 година поради бюджетни ограничения, определени от Конгреса, съобщава Reuters, като се позовава на източници.
Пентагонът възнамерява да поръча по-малко от 70 изтребителя на Lockheed Martin вместо първоначално планираните 83, което ще намали разходите за този модел с 1,6 милиарда долара.
Събеседници на агенцията поясняват, че общият военен бюджет на САЩ за 2025 година може да бъде около 895 милиарда долара. Това е с 10 милиарда повече, отколкото бюджета, одобрен от Байдън за 2024 година, но въпреки това се очакват съкращения в редица програми, забавяне на изпълнението им и отлагане на производството на оръжия, които да заменят прехвърлените в Украйна и Израел.
Lockheed Martin може да загуби около една четвърт от приходите от програмата за производство на изтребители в резултат на съкращения на покупките. Цената на един самолет варира от 80 до 120 милиона долара. - Още за F-35
Източник: https://fakti.bg/

Денят на воина-интернационалист

На този ден, 15 февруари 1989 година, последната колона съветски войски напуска територията на Афганистан. През 2010 година в Русия тази дата беше обявена за Ден на паметта на воините на интернационала - не само на участниците в Афганистанската война, но и на всички, които са изпълнили служебния си дълг извън границите на родината. Интернационалистите са участвали в общо повече от 30 военни конфликта по целия свят. - (видео)
В Москва ветераните-интернационалисти се събират на „Поклонния хълм” и в Александровската градина. Паметни мероприятия се провеждат днес почти във всички руски градове.
По различни оценки, от над 1,5 милиона интернационалисти при изпълнение на служебния си дълг са загинали около 25 хиляди души. Но точният брой на тези, които не са се завърнали у дома досега не е определен. Само по време на войната в Афганистан са загинали над 14 хиляди съветски войници. – Още за конфликта в Афганистан
***************
Министерството на отбраната на Русия публикува на страницата си в интернет уникални документи от войната в Афганистан, пише вестник „Известия“. Архивите са разсекретени по повод 30-годишнината от излизането на съветските войски от Афганистан.
Както уточняват от ведомството, документите разказват за историята на военните части, които „от първия ден са изпълнявали международния си дълг в Афганистан“, и за героите от войната. Сред които са генерал-лейтенант Руслан Аушев, станал по-късно ръководител на Република Ингушетия, началникът на Генералния щаб на ВС на РФ през 1992 г. армейски генерал Виктор Дубинин и поетът лейтенант Александър Стовба.
В архива, който може да се види на сайта на министерството, има исторически свидетелства за контактите, които са се създавали между руските военни и мирното местно население.
От Министерството на отбраната на РФ информират, че целта на тази публикация на архивните материали е да се разяснят целите и задачите, които е имал контингентът съветски войски в Афганистан и да се предотвратят опитите за фалшификация на историята.

Военен календар

На 15 февруари 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Константин Каварналиев.
Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1897). През Сръбско-българската война (1885) командва рота от 5-и пехотен дунавски полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. До 1892 г. служи в 5-и пехотен дунавски полк, 4-ти артилерийски полк и в 1-ва пехотна софийска дивизия. След придобиване на висше военно образование в италианската Академия на ГЩ той заема длъжностите командир на батарея във 2-ри артилерийски полк, старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на дружина в 35-и пехотен врачански полк, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на 15-и пехотен ломски полк. От януари 1908 г. е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Караагач, Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. Признание за неговите умения на отлично подготвен щабен офицер е награждаването му с военния орден „За храброст“ IV степен.
През януари 1913 г. поема командването на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. Планира и ръководи действията й в драматичните дни на Втората балканска война (1913) при отбраната на Дойран. На 23 юни 1913 г. върху българската позиция южно от града се стоварва огневата мощ на гръцките артилерийски полкове. Полковник Каварналиев разполага с непълен личен състав, резерви няма, а очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. В продължаващите през целия ден атаки дружините остават без офицери. Когато разбира, че трудно ще удържи натиска на десетократно по-многобройния противник, той изпраща в тила адютанта на бригадата с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“. Подкрепления така и не пристигат и той „хвърля в боя“ единствения резерв – себе си. Напуска командния пункт и повежда войниците в решителна контраатака, но взрив на артилерийски снаряд отнема живота му. За своята „безпределна самопожертвователност, достойна за удивление“ посмъртно е повишен в чин генерал-майор и награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.
В разгара на Първата световна война (1916) офицерите и войниците от 9-а пехотна плевенска дивизия издигат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан – на 3-4 км от Дойран до пътя за Валандово. През 1966 г. паметникът и гробът на геройски загиналия полковник Каварналиев са разрушени и заличени от тогавашните югославски власти.

Обстановката в Украйна към 15:00 на 14 февруари 2024 година

 Легенда:
 - по-наситено червените участъци, обградени с черна линия, са територии, контролирани от Русия преди началото на СВО;
 - по-бледите червени участъци, обградени от непрекъсната червена линия, са територии, контролирани от Русия сега;
 - по-бледите червени участъци, обградени от прекъсната червена линия, са напредъка на руската армия;
 - сините са обявени от украинците за завзети след контранастъпление;
 - жълтите са обявени от руснаците за завзети и контролирани;
 - защрихованите със синьо - има съобщения за партизанска дейност.
Прочети още.....Институт за изследване на войната (ISW), САЩ

Преразпределянето на ресурси към войната прикрива слабото представяне на традиционната руска икономика

Преди две години Западът изуми останалия свят, като наложи безпрецедентни икономически санкции на Русия след инвазията на Владимир Путин срещу Украйна. Но еуфорията в западните столици от тази реакция се превърна в разочарование, след като руската икономика не се срина, както някои очакваха, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.
По-доброто икономическо представяне на Русия спрямо очакванията е подарък за кремълската пропаганда. „А уж ни задушават и притискат от всички страни“, похвали се наскоро Путин. Според него стабилизиращата се валута и връщането на растежа след първоначалното въздействие на санкциите демонстрират непобедимостта на подложената на икономическа атака от Запада Русия......Прочети още

САЩ са одобрили рекордни за последните 30 години споразумения за оръжейни доставки на Тайван

През последните месеци САЩ са одобрили най-големия брой споразумения за доставка на оръжия и военно оборудване на Тайван за последните 30 години. Това съобщи заместник-държавният секретар на САЩ по контрола над въоръженията и международната сигурност Бони Дженкинс (на снимката), съобщават американските медии.
"Ние работим в тясно сътрудничество с Тайван, за да укрепим способностите му за самоотбрана чрез прилагане на нови органи за военна помощ и одобряване на най-големия брой споразумения за оръжия за Тайван за последните 30 години, за да поддържаме мира и стабилността в Тайванския пролив“, се казва в встъпителното изказване на Дженкинс, подготвено за участието й в изслушванията в комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ.
На свой ред председателят на комисията Майкъл Маккол (републиканец от Тексас) подчерта в хода на изслушването, че доставките на американски оръжия често са със закъснение. "От 2019 година съм одобрил 19 трансфера на обща стойност 22 милиарда долара за Тайван“, отбеляза законодателят. По думите му през април 2023 година, по време на посещение в Тайпе, представители на острова са го попитали къде са оръжията, за които вече са преведени пари на продавача. "Нямах добър отговор“, отбеляза конгресменът.
Източник: https://www.focus-news.net/

Дясната ръка на Тагарев Владимир Миленски сложи кръст на военните медии

Армейските медии в България агонизират. Умират бавно, неумолимо и безвъзвратно. Под ледения поглед и пред каменното безизразно лице на военния министър Тодор Тагарев. Защото той е над тези неща. Ангажиран най-вече да претвори в дела изпитания съветски лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата …в Украйна“. Днес е празникът на военните медии,  но Тагарев „сътвори“ техния реквием. Не ме разбирайте погрешно - те все още съществуват. И Военният телевизионен канал /ВТК/, и в.“Българска армия“ още ги има. Но вече не са военно-професионални, каквито трябва да са по закон, по призвание и по съвест. Особено военната телевизията с издадения ѝ от СЕМ лиценз. Там ясно, кратко и точно, черно на бяло е написано каква трябва да бъде.
Така за 9 месеца бременност с власт режимът на Тагарев  в лицето на директора на Информационния център /ИЦ/ на МО Владимир Миленски, бивш комунист, офицер от запаса и настоящ пенсионер, сложи кръст на военните медии. Превърна ги в политически маши на управляващата партия за идеологическа обработка и манипулиране на военните. Сякаш  не са граждани в униформа и нямат право на собствено мнение. Затова управляващата партия на промяната реши, че трябва да мислят така, като мисли тя и нейният военен министър......Прочети още

НАТО представи най-новите данни за военните разходи на алианса

Европейските държави от НАТО тази година за пръв път ще достигнат отбранителни разходи, равни на два процента от общия им брутен вътрешен продукт (БВП). Това съобщи генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на заседанието на министрите на отбраната от алианса в Брюксел тази седмица.
През тази година очаквам 18 съюзници да влагат две на сто от техния (национален) БВП в отбрана и това е нов рекорд, каза Столтенберг. Той отбеляза, че 2024 г. е шестата поредна година на увеличение на отбранителните разходи в последното десетилетие.
Тази година европейските съюзници ще осигурят 380 милиарда долара за отбрана, миналата година отчетохме невиждано повишение от 11 на сто на тези разходи, добави той. От 2014 г. европейските съюзници в НАТО и Канада вложиха над 6 млрд. долара за отбрана, допълнин Столтенберг.
За някои съюзници остава още работа. На срещата на върха на НАТО във Вилнюс миналата година приехме, че два процента са минимум, напомни той.
Ще обсъдим ускоряването на производството на боеприпаси. Няма пряка военна заплаха за някой от съюзниците. Разчитам Конгресът на САЩ да одобри скоро помощта за Украйна, заяви Столтенберг.
Източник: https://www.bta.bg/

Днес е празникът на военните печатни и електронни медии

Със заповед № OX – 131 от 11.02.2022 г. министърът на отбраната Стефан Янев обявява 14 февруари за Празник на военните печатни и електронни медии. Заповедта е издадена на основание на чл. 26, т. 26 и чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и във връзка със 130-годишнина от издаването на първия брой на вестник „Военни известия“ – предшественик на вестник „Българска армия“ и всички военни медии в България. Благодарности към тогавашния министър на отбраната Стефан Янев за жеста към военните медии! В интерес на истината заповедта стана факт и със съдейстивето на Румяна Станимирова, тогавашен директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в МО, която следващата година, вече като директор на Информациониня център на МО, организира първото честване на празника.
По-нататък в заповедта се посочва: „Ежегодно със заповед на директора на Информационния център на Министерството на отбраната да се организира честване на празника. Заповедта да се доведе до знанието на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.  Изпълнението на заповедта възлагам на директора на Информационния център на Министерството на отбраната.“
Историята
Родословното дърво на военните медии у нас започва от 14 февруари 1892 г. Тогава излиза от печат първият ведомствен вестник  „Военни известия“.  От миналата година със заповед на министър на отбраната този ден е обявен за Празник на военните печатни и електронни медии – в. „Българска армия“, ВТК и информационния сайт на ИЦ на МО.
На 14 февруари 1892 г., т.е. преди 130 години, излиза първият брой на в. „Военни известия”. Според изследователите това е първият ведомствен военен вестник, който съществува почти три десетилетия. През март 1919 г. приключва историята на в. „Военни известия”.Според решението на военното ведомство през 1892 г. „целта на “Военни известия” е да държи в течение офицерския корпус на Българската армия за всички разпоредби, станали по Военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии”.Седмичникът „Военни известия” е в буквалния смисъл на думата ведомствен вестник. Неговите функции, за които най-добре говори съдържанието му, са същите, каквито изпълнява днес сайтът на Министерството на отбраната. Тогава е нямало интернет, но е имало вестник. Издавал се от Учебното бюро при Военното министерство Първоначално се е печатал в Българска народна печатница – София, а по-късно в други, като Книгопечатница Вълковъ – София.„Военни известия” е публикувал височайши укази и прикази, циркуляри, телеграми и разни други съобщения.
Там например могат да се прочетат указите на Негово Величество за повикване на поредния набор. В един момент на последна страница, се появява рубриката „Отворена поща”. Там ведомството отговаря на актуални въпроси, свързани с военната служба. Имало е и новини, особено за чуждите армии. Предоставена е била и информация какво пише задграничният печат за нашата войска. Един от броевете, например, дава информация, че през 1891 г. тогавашните ни Въоръжени сили наброяват 36 660 души мирновременен състав, от които 1577 офицери. Народното ни опълчение било от 150 000 души. Гърция имала 28 000 военни, Белгия – 51 000, Германия – 551 000, Франция – 591 000, Русия – 602 000 и т.н.
През 1919 г Министерството на войната преименува изданието на „Народна отбрана” и му дава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от обвинения и нападки от страна на партийни централи и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия.През годините по-нататък официалният вестник на Министерството на отбраната е имал различни наименования – „Народна войска” „Народна армия” и сега „Българска армия”, но никога не е прекратявал дейността си. Неговата функция винаги е била една и съща – да отразява и популяризира българското военно дело, да защитава честта и достойнството на българския воин.
На военния вестник са сътрудничили най-големите класици на българската литература като Антон Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев, Теодор Траянов, който участва в две войни и е единственият поет с орден „За храброст“, Ламар, Павел Вежинов, Веселин Ханчев, Радой Ралин и много други изтъкнати автори.На 14 септември 1944 г. е създаден в. “Народна войска” – вестник за войската и народа, всекидневник, излизащ на две страници, който се чете и в окопите на фронта. От 28 април 1948 г. вестникът става орган на Българската армия. От 28 септември 1949 г. е орган на Министерството на отбраната. През 1948 г. с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание на НРБ и Постановление № 7 на Министерския съвет вестник “Народна войска” е награден с орден “9 септември 1944 г.” I степен за особени заслуги по време на Отечествената война на България 1944 – 1945 г. за мобилизиране на бойния дух на армията.От 2001 до 2008 г. в Българската армия имаше престижна награда „Офицер на годината”, която бе със сериозен мотивиращ ефект. Отличието бе учредено, като съвместна инициатива на редакцията на в. „Българска армия” и Генералния щаб. За 60-годишнина от излизането на първия брой на в. „Народна войска“ в. „Българска армия“ е награден от тогаваашния държавен глава Георги Първанов с „Почетен знак на президента“. Така той се явява първото българско периодично издание, което е удостоено с това високо отличие.
В този период “Българска армия” стана член на Асоциацията на европейските военни печатни издания /ЕМРА/. За приемането му в професионалната общност на европейските военни журналисти единодушно съгласие дадоха 85-те делегати на XXVIII конгрес на организацията, който се проведе в столицата на Словения – Любляна.Във връзка с отбелязването на 60-годишнина на в. „Българска армия” (2004 г.) на свое заседание редакционната колегия взе решение да запише в редакционното каре, че „Българска армия” е продължител на вестниците „Военни известия” (първи брой на 14.02.1892 г.), „Народна отбрана, „Народна войска (първи брой 14.09.1944 г.) и „Народна армия”.Военният телевизионен канал стартира на 7 януари 2003 г.
Първоначално програмата се излъчва от Шумен и е с продължителност 4 часа дневно. От 1 март 2004 г. ВТК вече излъчва от София и е с 24-часова програма. Приоритет са инициативите и развитието на Българската армия и политическото ръководство на Министерството на отбраната. Телевизията осъществява мащабната кампания по професионализацията на войската ни, отразява с горещи репортажи участието на българските военнослужещи в Ирак, Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина. Няма поделение, където почеркът на военните репортери да не оставя следа.Така, че не е грешка военните медии да празнуват днес. Дали са печатни или електронни, началото им е на днешия ден преди 132-години.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Великите военни изцепки: Битката при Коленсо (1899 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Военен каледар

На 14 февруари 1889 година в Бургас е формиран 24-ти пехотен черноморски полк.
Пръв негов командир е майор Александър Фудулаки – бесарабски българин, герой от Сръбско-българската война (1885). От 1894 г. до 1912 г. 24-ти полк се командва последователно от полковниците Христо Гюлмезов, Иван Велев, Янко Драганов, Марин Узунов и Георги Иванов. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І назначава своята съпруга царица Елеонора за шеф на полка, който до февруари 1946 г. носи почетното наименование 24-ти пехотен черноморски на Н. В. царица Елеонора полк.
През Балканските войни (1912 – 1913) Черноморци под командването на полковник Христо Недялков воюват в Източна Тракия и Македония при Лозенград, Бунархисар, Чаталджа, Одрин, Щип, Кочани и Калиманци. По фронтовете на Първата и Втората балканска война полкът губи 1061 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк, командван от полковниците Никола Писаров (1915 – 1916) и Петър Дренски (1916 – 1919), участва в разгрома на сръбската армия (1915), в Леринската настъпателна операция (1916) и в тежките отбранителни боеве срещу съглашенските войски на Южния фронт (1917 – 1918). За 36 месеца по бойните полета загиват, изчезват, умират от рани и болести 878 офицери, подофицери и войници.
Съгласно решенията на Ньойския договор (1919) прославеният във войните за национално обединение 24-ти пехотен черноморски полк е разформиран, а съставът му – преведен към 11-и пехотен сливенски полк. През 1929 г. той отново се формира, но до 1934 г. носи явното наименование 39-а пехотна солунска дружина.
По време на Втората световна война 24-ти пехотен черноморски полк е на югоизточната граница и на Прикриващия фронт (до ноември 1944 г.), след което в състава на Първа българска армия се сражава във втория период на войната срещу Германия. Бойният му път завършва на 16 май 1945 г. в подножието на Австрийските Алпи при с. Трахютен. По фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия загиват 430 офицери, подофицери и войници.
След Втората световна война полкът е демобилизиран, реорганизиран, преименуван на 37-и стрелкови полк (1950) и по-късно разформиран (1958).

На 14 февруари 1896 година в Самоков е роден полковник Никола Ботев.
Завършва Военното училище в София (1920) и служи в пехотата. На 4 декември 1944 г. е назначен за командир на 31-ви пехотен силистренски полк, с който воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Планира и ръководи действията на полка в Мурската настъпателна операция (29 март – 15 април 1945) при пробива на укрепената линия „Маргит“, форсирането на канала „Принципалис“ и р. Мур, боевете при с. Подтурен и овладяването на укрепената позиция „Ястребци“, както и в тежките сражения с отстъпващия противник.
След войната служи като началник на пехотния отдел в Щаба на войската (1946 – 1947), началник на катедра във Военна академия „Г.С.Раковски“ (1947) и командир на 5-а пехотна дивизия (1947). През 1950 г. е назначен за началник на факултет „Командно-щабен“ във Военна академия „Г.С.Раковски“ и остава на тази длъжност до 1954 г. Автор е на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944 – 1945“ (1957). Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 1 клас.

На днешната дата преди 30 години България сключва официално споразумение с НАТО по плана „Партньорство за мир“

На 14 февруари 1994 г. президентът Желю Желев подписва в Брюксел официалния документ за присъединяването на България към плана на НАТО „Партньорство за мир“. Почти месец преди това събитие, на 17 януари 1994 г., Министерският съвет одобрява решение за участието на България в "Партньорство за мир“ и дава съгласие за подписване на Рамковия документ на инициативата.
Целта на програмата "Партньорство за мир" е да се повишат възможностите на страните за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения и да се подобри оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Другата голяма цел е да се подобрят отбранителното планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили.
Инициативата "Партньорство за мир" е обявена при среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на страните членки на НАТО на 10-11 януари 1994 г. в Брюксел, Белгия. На 11 януари с.г. се отправя покана за участие към проявяващите желание за интегриране към Алианса държави. До 2002 г. към програмата се присъединяват 47 държави.
В бюлетина "Международни новини - Събития и факти“ БТА публикува информация за поканата на НАТО към страните от бившия "Варшавски договор“ и други неутрални държави за членство в програмата „Партньорство за мир“......Прочети още

Bloomberg: Турция може да блокира назначаването на Рюте за генерален секретар на НАТО

Турция иска определени гаранции от нидерландския премиер Марк Рюте, преди Анкара да одобри кандидатурата му поста генерален секретар на НАТО, съобщава Bloomberg.
Турция държи да й бъде гарантирано, че Рюте или който и да е друг кандидат за ръководния пост в НАТО не е предубеден към членовете на Алианса в Европейския съюз и по-специално, че не е обект на натиск от Гърция и Кипър. И двете страни продължават да са в конфликт с Анкара заради дългогодишни териториални спорове.
Турция също иска Рюте да позволи на Анкара да се присъедини към партньорството на НАТО с ЕС и да гарантира, че няма ограничения върху отбранителния експорт между съюзниците в НАТО.
"Ръководството на страната по принцип е благосклонно Рюте да заеме мястото на настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг“, отбелязва агенцията.
През юли нидерландското правителство отмени ограниченията върху продажбата на оръжия на Турция, повече от три години, след като ги спря заради военните операции на Анкара в Северна Сирия.
Решението бе последвано от съгласието на Турция да подкрепи кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО след месеци на преговори.
Турция все още не е предала своя списък с искания на Рюте, разкриват източници на агенцията.
Източник: https://www.focus-news.net/

Сирски обяви преминаването на украинските въоръжени сили към отбрана

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) преминаха от опити за провеждане на настъпателни операции на линията на съприкосновение с руските сили към отбрана. Това заяви новият им главнокомандващ Александър Сирски в интервю за германския телевизионен канал ZDF, записано няколко дни преди назначаването му на този пост, съобщава ТАСС.
"Ситуацията (на фронтовата линия) в момента може да се оцени като трудна. (...) Преминахме от настъпателни действия към провеждане на отбранителна операция", каза Сирски в интервю, чийто запис беше публикуван в YouTube.
Според Сирски, по време на отбранителните действия на украинските въоръжени сили, наред с други неща, те ще се опитат да използват укрепления, безпилотни самолети и радиоелектронна борба, за да удържат подготвените отбранителни линии.
Той също така заяви, че перспективите пред Въоръжените сили на Украйна ще зависят, наред с други неща, от нивото на подкрепа от страна на западните съюзници на Киев и се оплака от нейната недостатъчност. „Липсва ни подкрепа, както вече казах, боеприпаси и оборудване“, подчерта Сърски. "Разбира се, няма достатъчно оръжия. Дори оръжията, които се използват, имат физически живот. Всяка цев може да изстреля определен брой снаряди, след което трябва да бъде заменена", добави той.
Миналата седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски отстрани Валерий Залужни, главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, от поста му и назначи Сирски, който преди това беше командир на Сухопътните сили на въоръжените сили на Украйна, за това позиция, припомня ТАСС.
Източник: https://glasove.com/

САЩ: Не очакваме покана за членство на Украйна в НАТО през юли

Американската посланичка в НАТО Джулиан Смит каза днес, че не очаква Алиансът да отправи покана за членство на Украйна по време на срещата на върха във Вашингтон през юли, предаде Ройтерс.
"Що се отнася до срещата това лято, не очаквам Алиансът да отправи покана при тези обстоятелства", подчерта Смит в отговор на въпрос на журналисти преди срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в четвъртък.
Докато се бори срещу руската инвазия, Украйна даде ясно да се разбере, че целта ѝ е да стане член на НАТО.
Киев и някои от неговите съюзници в Алианса особено в Източна Европа, настояха за отправяне на покана за членство, въпреки че са съгласни, че Украйна не може да се присъедини към организацията, докато все още е във война.
На срещата на върха на НАТО в Литва миналата година, лидерите на страните членки на НАТО казаха, че бъдещето на Украйна е в Алианса, но не ѝ отправиха покана, нито ѝ дадоха срок за присъединяване.
"Работихме много усилено след срещата във Вилнюс миналата година, за да направим поредица от стъпки, с които да продължим да помагаме на нашите приятели в Украйна с необходимите реформи в страната им, които ще ги приближат до евроатлантическата интеграция", каза Смит.
"И продължаваме да се съсредоточаваме първо и най-вече върху подкрепата си за тях в настоящата борба и върху увереността си, че те ще могат да победят на бойното поле", добави тя.
Източници: БТА, rferl.org

Институт за стратегически изследвания в Лондон: Русия може да издържи още три години война само със запасите си от стари танкове

От началото на войната Руската федерация е загубила повече от 3000 танка – или целият й активен арсенал отпреди конфликта. Но в складовете си тя има бронирани машини с по-ниско качество, които ще осигурят на военните на Москва възможност да воюват още три години. Това става ясно от доклад на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (IISS), съобщава РБК-Украйна.
"Москва успя да размени качеството за количество, изтегляйки хиляди стари танкове от складовете със скорост, която понякога достига до 90 единици на месец“, подчертават авторите на изследването.
Сегашните запаси на Русия предполагат, че Москва "потенциално би могла да издържи още около три години тежки загуби и да попълва танковете от складовете си, дори ако те са с понижени технически стандарти, незаивисмо от способността й да произвежда ново оборудване“, се твърди в доклада.
Украйна също е претърпяла тежки загуби на техника от началото на войната през февруари 2022 година, но доставките от Запада й позволиха да поддържа запасите, като същевременно подобри качеството им“, обясняват от IICCE.
Агенцията припомня, че по-рано директорът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че след нахлуването в Украйна две трети от предвоенните танкови резерви на Русия са били унищожени.
Според британското разузнаване руските сухопътни сили са загубили около 2600 танка и 4900 други бойни бронирани машини в Украйна от началото на войната до 25 януари 2024 година. Миналата година Москва е загубила приблизително 40% по-малко оборудване, отколкото през първата година на конфликта.
Източник: Агенция "Фокус"

На 19 февруари от 15 ч. ще почетем делото на Левски пред паметника му в парка на Военната академия

По повод 151-годишнината от гибелта на националния герой Васил Левски пред паметника му в парка на Военната академия на 19 февруари от 15 ч. ще се проведе възпоменателна церемония. Домакин на проявата е началникът на академията генерал-майор Тодор Дочев. От учебното заведение отправят покана за участие към военно-патиротичните организации, запасни и резервисти, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.
Нека да се поклоним пред делото на големия българин, като си припомним неговите думи: "С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите".
********
На 26 ноември 2016 г. бе открит нов паметник на Апостола на свободата на България – Васил Левски. Той е разположен в двора на парка на Военната академия. Инициативата на военно-патриотични организации и съюзи беше подкрепена от Столична община и родолюбиви българи и организации.  Скулптор на паметника е Красимир Ангелов, а архитект - Венцислав Йочколовски. С решение на Столичния общински съвет е прието създаването на паметника в парка на Военната академия, част от който беше предоставена от Министерството на отбраната за управление на Столичната община. В инициативния комитет за издигане на паметник на Апостола на Свободата са Комитетът на випуските на НВУ "Васил Левски", Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва и други родолюбиви сдружения и организации.
Източник: https://otbrana.com/

The Times: Полша прави най-голямата сухопътна армия в Европа, за да се противопостави на Русия

За по-малко от десет години числеността на полските въоръжени сили се е увеличила приблизително два пъти: от 95 хиляди на 200 хиляди души, пише The Times. Но крайната цел на Полша е армия от 300 000 души, което би я направило най-голямата сухопътна армия на НАТО в Европа.
Полша възнамерява да увеличи броя на своите танкове до 1600 единици - това е повече от Великобритания, Франция, Германия, Испания и Италия взети заедно. Тази година се предвижда разходите за отбрана да нараснат до над 3% от БВП, може би дори над 4%. В този случай това ще бъде най-високата цифра сред страните от НАТО.
"Ние правим това, за да създадем ниво на възпиране, така че Путин да бъде обезсърчен да атакува Полша“, заяви Мариуш Блашчак, бивш министър на отбраната и  архитект на полската военна реформа, пред The ​​Times.
Политици в цяла Европа изразиха загриженост, че три десетилетия съкращения на разходите за отбрана са направили европейските страни неспособни да се защитават без американска подкрепа. Тези опасения се засилиха през почивните дни, когато Доналд Тръмп заяви на митинг, че ще насърчи Русия да атакува всички европейски членове на НАТО, които не изпълнят ангажиментите за военни разходи.
Блашчак посочи, че е време другите европейци да свършат своята роля. "Разбирам, че огромните разходи за военните са огромна бюджетна тежест“, заяви той. "Но ние се намираме в толкова чувствителен момент от историята на нашия континент, че никой не трябва да се съмнява, че инвестициите в отбраната не трябва да се пестят“.
По-специално, каза той, Германия не е направила достатъчен принос за колективната отбрана и през последните месеци "само се преструваше, че предлага военна помощ на Украйна“. В Полша често се казва, че нейните западноевропейски съседи е трябвало да предвидят опасността от Русия преди много години.
Програмата за превъоръжаване на Полша, която започна в края на 2018 г., има две основни цели. Първо, те искат да превърнат Съединените щати в основен гарант за сигурността на Полша, като удвоят разходите за отбрана и поръчат голямо количество модерно американско оборудване: 366 танка M1 Abrams, 486 ракетни системи за залпов огън HIMARS, най-малко 32 бойни самолета F-35.
Второ, вместо скъпите и високотехнологични системи, на които се набляга в други страни, Полша смята, че масата е важна в сухопътната война. "Много самопровъзгласили се експерти твърдят, че съвременната война ще се води предимно в киберпространството или с помощта на лека пехота и безпилотни системи“, отбеляза Блашчак. "Въпреки това, както показа реалността, те грешаха... Сухопътните сили все още са най-важният основен елемент на въоръжените сили.“
Но опитът на Великобритания и Германия показа колко трудно е да се вербуват хора в модерна европейска армия. Полша реши този проблем, като увеличи военните заплати с 82%, както и чрез PR кампании, по време на които военните общуваха с обществеността, участваха в срещи и дадоха интервюта.
Новата власт като цяло подкрепя предишния курс. Премиерът Доналд Туск нареди преглед на огромните поръчки за военно оборудване от Южна Корея, за да се определи дали си заслужават цената. Има доказателства, че новата администрация ще възстанови полския флот, като вероятно ще използва военни кораби и подводници от Германия, пише The Times. - Още за СВ на Полша
Източник: https://www.focus-news.net/

"Политико": Разпадането на НАТО е въпрос на време

Европейският съюз (ЕС) вече не може да разчита на Съединените щати, за да гарантира собствената си сигурност; резултатът от американските президентски избори ще определи само колко бързо ще се разпадне НАТО. Това мнение изрази Матю Карнихниг (на снимката), кореспондент на европейската версия на вестник "Политико", съобщава ТАСС.
"На този етап е почти без значение дали Тръмп ще спечели изборите в САЩ. Европа остана сама. Единственият въпрос, на който резултатите от гласуването ще отговорят, е колко бързо ще се разпадне НАТО“, пише авторът. Администрацията на Джо Байдън „безусловно би оспорила тази теза, отбелязвайки, че НАТО няма да бъде застрашена“, ако настоящият президент на САЩ спечели. — Докога обаче ще продължи това? - пита авторът.
Той посочва, че принципът MAGA (Make America Great Again, основният политически лозунг на Тръмп в предизборната му кампания през 2016 г.) „ще остане важен фактор в американската политика за известно време“, което повишава опасността „републиканският наследник на Тръмп да продължи антинатовската линия" „Това е риск, който Европа не може да си позволи да пренебрегне“, заключава журналистът.
Тръмп, който се бори за номинация за президент на републиканците, разказа пред свои поддръжници в Южна Каролина на 10 февруари за една от срещите си с лидерите на НАТО. По думите му, един от президентите го попитал дали САЩ са готови да защитят Алианса в случай на възможна заплаха от Русия, ако някоя страна не направи вноски за отбрана в НАТО. Тогава Тръмп отговорил, че няма да защитава такава страна и освен това „ще ги насърчава да правят каквото си искат (Русия – бел. ТАСС). Бившият президент не уточни кога и къде е бил този разговор, нито кой от лидерите му е задал такъв въпрос.
Източник: https://glasove.com/

Тръмп отхвърли критиките заради свое изказване за НАТО и увери, че е направил Алианса силен

Предишният президент на САЩ Доналд Тръмп отхвърли критиките, които си навлече заради свое изказване за НАТО, и увери, че е направил Алианса силен, предаде Франс прес.
На предизборен митинг в събота Тръмп довери, че е казал на лидера на неуточнена държава НАТО, че тя ако не увеличи разходите си за отбрана, той “би насърчил” Русия “да направи каквото си поиска”. Последваха критични реакции от страна на редица европейски лидери.
“Направих НАТО силна и дори радикалните леви демократи и фалшивите републиканци признават това”, написа Тръмп в своята социална мрежа “Трут соушъл” (Truth Social). “Когато казах на 20-те държави (от Алианса), които не плащат справедливия си дял (за отбрана в размер на 2 процента от брутния вътрешен продукт), че трябва да платят или няма да имат американска защита, парите потекоха”, увери той.
Тръмп, който е явният фаворит за номинацията на републиканците за президентските избори през ноември, на които, както изглежда, ще се изправи срещу президента демократ Джо Байдън, призова НАТО да изравни помощта си за Украйна с американската. “Иначе ще бъде Америка на първо място!”, предупреди той, имайки предвид външнополитическата си доктрина по време на своя президентски мандат (2017-2021 г.).
Източник: bta.bg

Европа се нуждае от 10 години, за да стане готова да се отбранява, предупреди шефът на “Райнметал”

Европа се нуждае от 10 години, за да стане напълно готова да се отбранява, предупреди главният изпълнителен директор на голямата германска оръжейна компания “Райнметал” (Rheinmetall) Армин Папергер, цитиран от Би Би Си.
Папергер се аргументира, че оръжейните складове на континента сега са празни. Европа изпрати огромно количество боеприпаси в Украйна, като остави малко за самата себе си, поясни той.
Шефът на “Райнметал” говори пред Би Би Си в северозападната германска провинция Долна Саксония, където вчера присъства на церемонията по започването на строителството на голям оръжеен завод на неговата компания. Присъстваха още федералният канцлер Олаф Шолц и министърът на отбраната Борис Писториус, както и датската министър-председателка Мете Фредериксен.
Папергер направи това изявление само ден след като думи на Доналд Тръмп станаха нов повод за безпокойство в Европа. Фаворитът за номинацията на републиканците за президентските избори в Съединените щати през ноември довери, че докато е бил президент, е казал на лидер на страна членка на НАТО, че ако тя не увеличи разходите си за отбрана, той “би насърчил” Русия “да направи каквото си поиска”.
Шефът на “Райнметал” предупреди, че ще е необходимо “много време” за подготовка срещу “агресор, който иска да се бие срещу НАТО”. “След три-четири години ще сме добре, но за да бъдем наистина подготвени, ще ни трябват 10 години”, прогнозира той.
По оценки на Папергер е необходимо да бъдат произведени “1,5 милиона единици боеприпаси в Европа”. “Докато има война, трябва да помагаме на Украйна, но по-късно (ще) ни трябват минимум пет години до 10 години, за да попълним наистина (нашите запаси от боеприпаси)”, допълни той.
“Райнметал” заяви, че ще инвестира повече от 300 милиона долара в новия завод. Предвидено е той да произвежда по 200 000 артилерийски снаряда годишно, посочва Би Би Си.
Източник: bta.bg

На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.
Предистория
В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.
На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.
На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.
Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.
На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.
Бомбардировките
Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.
• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.
• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.
• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.
До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.
Нощта на 13/14-февруари
Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.
Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.
След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.
След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.
За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.
На другия ден
Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.
Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.
Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.
Равносметката
Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.
След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.
Пет дни и пет нощи градът гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.
От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени. Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театъра, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали. Това съставлява 78% разрушения.
Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.
Жертвите
При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.
Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града. - (видео)
Отговорността
Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

„Тежестта на короната“: Махмуд II – Султанът-реформатор

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
В утрото на 15 юни 1826 г. османската столица е обхваната от страх, паника и несигурност. През изминалите два дни еничарите – най-елитната част от армията, които отдавна са се превърнали в необуздана сила, се бунтуват срещу намерението на султана да въведе повсеместни реформи в армията. Ситуацията изглежда тежка – много домове на богати сановници са разграбени, а населението се крие по къщите си. Въпреки това падишахът не е казал последната си дума. Всъщност бунтът е именно онова към което се стреми. Опълчвайки се на своя владетел, еничарите развързват ръцете му веднъж завинаги да се разправи с тях........Прочети още

Съд в Нидерландия забрани на страната да изнася части за Ф-35 на Израел заради войната в Газа

Апелативният съд в Хага нареди днес правителството на Нидерландия да прекрати износа за Израел на части за изтребители Ф-35. Като причина е посочен рискът от нарушаване на международното право, съобщи Асошиейтед прес.
През декември три правозащитни организации заведоха дело срещу Нидерландия с аргумента, че предвид израелските бойни действия в ивицата Газа правителството трябва да преразгледа разрешителното за износ. Те посочиха, че доставянето на части превръща Нидерландия в съучастник във възможни военни престъпления, извършвани от Израел във войната му срещу „Хамас“.
През януари съд от по-долна инстанция застана на страната на правителството, позволявайки му да изнася за Израел части, собственост на САЩ, складирани в обект в град Вунсдрехт.
Днес съдиите от Апелативния съд в Хага оспориха това решение и дадоха на правителството срок от една седмица да спре износа на частите. Присъдата може да бъде обжалвана.
„Не може да се отрече, че има ясен риск изнесените части от Ф-35 да бъдат използвани за сериозни нарушения на международното хуманитарно право“, заяви съдия Бас Бьоле.
Адвокатите на правителството заявиха, че забраната за прехвърляне на частите е безсмислена, понеже САЩ могат да ги доставят на Израел от други места.
Източник: https://www.bta.bg/

Войната с дезинформацията?!

Всяко начинание носи риска да не постигне замислените цели, особено, ако не е улучен най-прекият път. В последно време борбата с дезинформацията набира скорост, още повече, че поводи за това има достатъчно. Дали, обаче, не бива да се анализират малко повече подходите и инструментите в тази дейност. Едва ли ще е добре тези, които се стараят да опровергават дезинформаторите  да се превърнат в разпространители на самата дезинформация. Особено, ако не се прецени правилно целевата група. Тук не е толкова важен въпросът дали дадена аудитория я интересува предоставената информация в противовес на определена дезинформация. По-важното е да не се стига до подценяване на нивото на интелигентност на съответната целева група, което може да се възприеме и като обида. За съжаление, в последно време има такива случаи.
Наливането на акъл в главите на хората отдавна не играе. Безкритичното възприемане на информацията остана в миналото. Вече други мотиви движат човешкия живот. Почитат се обективността и професионализмът, а не пропагандата. Да, дезинформацията си е чиста проба пропаганда в един или друг интерес, т.е. тя не е еднозначна. Лошото е, когато дезинформацията се разобличава в същия стил, т.е. като пропаганда, обслужваща един или друг интерес. Тогава съдбата й е предначертана. Тя просто не се чете, не стига до хората и не постига замисъла си. Или се чете с пренебрежителна усмивка.
Има, разбира се, решение. Трябва да си доказал, че информираш честно и безпристрастно, с което да си лидер в информационното пространство. Така хората ще вярват в това, което казваш и ще махнат с ръка на дезинформацията, минавайки край нея. Т.е., „каквото и да ми говориш, аз зная къде е истината“. Медия, която се втурва в тунела на разобличаване на една или друга дезинформация, рискува да загуби лицето си, а от там и почитателите си. Читателите, зрителите и слушателите трябва да се уважават. Не им казвай ти какво искаш, преди да си проучил какво искат те от медията.  
Има нещо по-страшно в този матросовски устрем за борба с дезинформацията. То е атака срещу различното мнение. Как да кажеш нещо друго, след като те очакват дълги изречения, че в никакъв случай не си прав. Може да си професор, може да знаеш много и да си патил много, някой току-що отворил своята торба на истината, ще донесе от девет кладенеца вода, за да покаже на другите, че не само не си прав, но не си и адекватен на днешното време. А ако е на власт, ще включи в инструментариума си и административната принуда.
Не е добре да се разхождаш в информационното пространство с кални обувки. Първо ги почисти, или ги събуй и тогава казвай истината. И то така, че да не подценяваш осведомеността на хората и склонността им да се пазят от тези, които се опитват да ги водят за носа. А има и журналистическа етика. Като не си съгласен с дадена публикация, изпрати опровержението си в медията, която разпространява фалшивата, според теб, новина. Т.е. не атакувай от собствената си медия – частна или държавна. Пробвай да се пребориш за истината там, откъдето е тръгнала дезинформацията.
Разбира се, медиите са различни. Затова и използването им, като инструмент за борба с дезинформацията, не е по една и съща рецепта. В някои случаи, както при военните, например, има риск да се стигне до реполитизация. Тогава кръгът на читателите се свива, защото по принцип военнослужещите са деполитизирани и предпочитат темите от професионален характер. От друга страна внасянето на политизирана информация във военните формирования е не само против закона, но е и риск за нарушаване на единството в армията.
Да си дойдем на думата. Наливането на акъл в главите на хората отдавна не играе. Особено на подготвена аудитория, като военната. В армията акцентът е съвсем друг. Той е подготовката, повишаването на отбранителните способности и изпълнението на задачите. Не всеки става за военнослужещ. Затова и разговорът с него, дори и през медиите, следва да бъде професионален, а не политически. Да, на война, като на война! В информационната, обаче, танковете и бронетранспортьорите не вършат работа. Там трябва да се пипа с кадифени ръкавици, за да не се стигне до поговорката: „Вместо вежди да изпише, очи извади“.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Три германски кораба преминават Ламанша посред бял ден на 12 февруари 1942 г.

Три германски кораба преминават Ламанша посред бял ден на 12 февруари 1942 г. и предизвикват защитна реакция от британските военновъздушни сили и флотата. Германската нацистка акцията е известна под названието "Операция Цербер”, във Великобритания тя е известна като “Пробивът на канала”.
Трите германски бойни кораба са базирани в Брест. Това са “Шарнхорст”, “Гнайзенау” и “Принц Ойген”, е отбелязано на сайта, разказващ историята на британското летище Манстън в Кент. Самолети от неговата база участват в операцията на 12 февруари преди 82 г.
Германската ескадра тръгва от Брест в късните часове на 11 февруари и преминава през Ламанша, съпроводена от патрулни кораби, освен това е и защитавана от военновъздушни сили. Те са незабелязани докато не достигат Дувърския проток. При откриването им, като отговор в Англия се задейства т.нар. "Операция Фулър", чиято цел е чрез комбинирани морски и въздушни действия да бъдат унищожени или извадени от строя флагманите на германската флота. Битката между военновъздушните и военоморските сили на Великобритания и Германия продължава през целия 12 февруари. Въпреки това трите нацистки кораба преминават Ламанша, някои от тях са повредени едва в Северно море от разпръснатите там мини. Те обаче успяват да достигнат до родни води. Загуби и щети има и от британска, и от германска страна в тази битка......Прочети още

Военновъздушните сили обявиха 174 вакатни длъжности за войници

Със заповед на командира на Военновъздушните сили са обявени 174 вакантни длъжности за войници във Военновъздушните силиq завършили граждански средни или висши училища в страната и в чужбина. Те са във военните формирования в Крумово, Пловдив, Труд, Поповица, Стара Загора, Костинброд, Божурище, Банкя, Боровец, София, Божурище, Медковец, Локвата, Безмер, Долна Митрополия, Братово, Балчик, Черноморец, Кичево и Шабла.
Срокът за подаване на заявленията чрез структурите на ЦВО от кандидатите за вакантните длъжности е до 22 март т.г. Конкурсът ще се проведе в съответните военни формирования  от 7 до 17 май т.г. по предварително изготвен график. Той включва изпит по физическа подготовка, изпит-тест за обща култура и събеседване с кандидатите.
Успех на кандидатите за служба в родните Военновъздушни сили!
Подробности на https://www.mod.bg/

Военен календар

На 12 февруари 1868 година в Русе е роден капитан I ранг Димитър Добрев (1868 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1889), Кралската торпедна школа в Пула, Австро-Унгария (1897) и Минния и артилерийски класове в Кронщад, Русия (1904). Служи във Флотилията и Морската част (1889) и завежда торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“ (1899).
Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот, отличава се в голямото сражение при остров Цушима (14 – 15 май 1905), където попада в плен. След завръщането си в България (1906) заема длъжностите началник на Машинното училище при флота (1906 – 1908), началник на Морската минна отбрана (1908 – 1910) и командир на учебния крайцер „Надежда“ (1910).
Излиза в запаса през 1911 г., а при започването на Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за командир на подвижната отбрана във Варна.
С името му е свързан най-големият боен успех на Българския черноморски флот през войната. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев атакува големия турски крайцер „Хамидие“, който е поразен от торпедото на „Дръзки“. Награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.

Днес, 12 февруари 2024 г., от 10:30 часа, по случай навършването на 156 години от рождението на капитан І ранг Димитър Добрев – командир на отряда торпедоносци, извършили атаката срещу крайцера „Хамидие” по време на Балканската война, се проведе военен ритуал и бяха поднесени цветя пред паметника му до Военноморския музей в град Варна.
В ритуала участваха началникът на Щаба на Военноморските сили капитан І ранг Ваньо Мусински, директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на подводничарите на Република България, Сдружение „Клуб Миноносец ,,Дръзки””, Сдружение „Клуб първи дивизион патрулни кораби“, граждани и гости на града.
В словото си пред присъстващите на ритуала капитан І ранг Мусински подчерта значимостта на тази морска победа, отзвукът в международен аспект на активните действия на българския военен флот през войната, както и решаващата роля на капитан I ранг Добрев за тези бойни успехи.

На днешната дата преди 93 години стартира производството на легендарния ТТ

Точно преди 93 години стартира производството на един от най-известните руски пистолети, разработен от съветския конструктор Фьодор Токарев - TT. Той става първият армейски самозаряден пистолет в СССР.
Фьодор Василиевич Токарев го разработва през 1929 г. за конкурс за нов армейски пистолет. Съветският съюз иска да замени револвер системата "Наган" и други револвери и пистолети от чуждо производство, които са на въоръжение в Червената армия, пише "Российская газета".
От представените образци е избран пистолет на Токарев от проектно-конструкторското бюро на Тулския оръжеен завод, макар и с уговорки за отстраняване на някои недостатъци: повишаване точността на стрелба, облекчаване усилието за натискане на спусъка и безопасността при работа с него. На 23 декември 1930 г. е взето решение за допълнителни изпитания на оръжието
На 12 февруари 1931 г. Революционният военен съвет на СССР поръчва първата партида от 1000 пистолета за цялостни войскови изпитания. Оръжието постъпва в Червената армия като "7,62-мм пистолет Токарев, образец 1930 г." Това е официалното название, но ние го помним с неофициалното - ТТ (Тулски Токарев).
През 1933 г., след войскова експлоатация, ТТ е частично модернизиран. И от този момент нататък пистолетът официално се нарича "7,62-мм пистолет образец от 1933 г." (TT-33).
Масовото производство на пистолета започва през 1934 г. в Тулския оръжеен завод. До началото на войната са произведени над 600 000 броя. А с началото на Втората световна война и приближаването на фронтовата линия към Тулския завод, той е евакуиран и ТТ започват да се произвеждат в Ижевския оръжеен завод.
През 1947 г. пистолетът на Токарев отново е модернизиран – доработва се външният вид, намаляват се трудоемкостта и производствените разходи. Пистолетът се намира на въоръжение в съветската армия като лично оръжие за самозащита до средата на 1960-те години. През 1952 г., във връзка с приемането на въоръжение на пистолета "Макаров", производството на ТТ в Съветския съюз се прекратява. За това време са пуснати около 1,8 млн. TT.
Пистолетът TT се отличава с опростена конструкция и е лесен за поддръжка. Той има мощен патрон, нетипичен за пистолети, който обезпечава висока проникваща сила. Той е точен при стрелба. Опитният стрелец може да порази цел на 50 метра. TT е плосък и относително компактен, което го прави удобен за скрито носене. Използва се 7,62х25-мм патрон. Капацитетът на пълнителя е 8 патрона. - Още за ТТ

Полковник Димитър Георгиев ще получи генералски пагони

На 12 февруари, понеделник, от 13.00 часа в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще удостои български военнослужещ с висше офицерско звание, съобщават от президентската институция.
Със свой указ държавният глава назначава полковник Димитър Георгиев за заместник-командир на Военновъздушните сили и го удостоява с висше офицерско звание „бригаден генерал“.
*******
Полковник Димитър Янков Георгиев е роден в Елхово. През 1997 г. завършва с отличие Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”, специалност „Щурман за управление на въздушното движение”. Завършва с магистърски степени Командно-щабния колеж през 2008 г. и Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ през 2017 г.
Първото му назначение е в авиобаза Безмер, където за 13 години преминава от щурман в команден пункт, ръководител на полети до началник на Летищен център за ръководство на полети. От 2010 г. до 2012 г. е заместник-началник и началник на Военното ръководство на въздушното движение в Командването на ВВС. До 2015 г. е координатор по въпросите на ВВС в Съюзното командване по операциите на НАТО (SHAPE). От 2017 г. е началник на отдел „Планиране” в Командването на ВВС, а от 1 октомври 2021 г. е началник на щаба на ВВС.

Продажбата на американски самолети F-16 на Турция е одобрена официално след изтичане на срока за възражения в Конгреса

Продажбата на американски изтребители F-16 на Турция беше одобрена от Конгреса на САЩ, с което приключиха месеците на преговори между Вашингтон и Анкара, съобщи днес посланикът на САЩ в Турция, цитиран от Франс прес.
"Решението на Конгреса да одобри придобиването от Турция на 40 самолета F-16 и 79 комплекта за модернизация е голям напредък", заяви посланикът Джеф Флейк в съобщение, публикувано от посолството на САЩ в Анкара в социалната мрежа X.
На 26 януари правителството на САЩ даде съгласието си за тази продажба на стойност 23 млрд. долара, три дни след като Анкара ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО.
Конгресът на САЩ, който беше уведомен същия ден за продажбата, поискана от Турция, имаше петнадесетдневен срок, за да се противопостави на нея, който вече изтече.
Преди да дадат зелена светлина на сделката, Съединените щати изчакаха инструментите за ратификация от страна на Турция на присъединяването на Швеция към НАТО да бъдат физически депозирани във Вашингтон.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който в продължение на двадесет месеца блокираше влизането на Швеция в Северноатлантическия алианс, беше поискал от САЩ да одобрят продажбата F-16 на страната му като условие за ратификацията на присъединяването на Швеция към НАТО.
Анадолската агенция отбелязва, че през 15-дневния срок за възражения, който започна след изпращането на официално уведомление в Конгреса от Държавния департамент на 26 януари, единственото възражение беше представено от сенатора от Кентъки Ранд Пол, но то не доведе до предприемане на някакви действия. По този начин от гледна точка на американското законодателство вече няма пречки за осъществяване на продажбата.
През октомври 2021 г. Турция отправи искане към САЩ за закупуване на 40 нови самолета F-16 Block 70, както и на 79 комплекта за модернизиране на останалите самолети.
Източник: https://www.bta.bg/

Обстановката в Украйна към 15:00 на 10 февруари 2024 година

 Легенда:
 - по-наситено червените участъци, обградени с черна линия, са територии, контролирани от Русия преди началото на СВО;
 - по-бледите червени участъци, обградени от непрекъсната червена линия, са територии, контролирани от Русия сега;
 - по-бледите червени участъци, обградени от прекъсната червена линия, са напредъка на руската армия;
 - сините са обявени от украинците за завзети след контранастъпление;
 - жълтите са обявени от руснаците за завзети и контролирани;
 - защрихованите със синьо - има съобщения за партизанска дейност.
Прочети още.....Институт за изследване на войната (ISW), САЩ

Зеленски с нова рокада във ВСУ: Смени началника на Генералния щаб

Президентът на Украйна Володимир Зеленски назначи генерал-майор Анатолий Бархилевич за началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна по предложение на главнокомандващия Александър Сирски, предаде Украинская правда.
"Днес проведох срещи с командването на нашите сили за отбрана и сигурност на Украйна и министъра на отбраната Рустем Умеров. Според резултатите от срещите: първо е смяната на началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна. Благодаря на генерал-лейтенант Сергей Шаптала за службата му през тези две години война", е посочил украинският президент във видео обръщение.
"Генерал-майор Анатолий Бархилевич е опитен човек който разбира задачите на тази война и украинските цели", е допълнил Зеленски.
Ден по-рано, главнокомандващият въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни беше освободен от длъжност, а на негово място беше назначен генерал Александър Сирски.

Столтенберг призовава Европа да увеличи производството на оръжия

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Европа да увеличи производството на оръжие, за да подкрепи Украйна и да предотврати “потенциално десетилетия на конфронтация” с Москва.
Преди ключовата среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел и втората годишнина от руско-украинската война Йенс Столтенберг настоя, че “трябва по-бързо да възстановим и разширим индустриалната си база, да увеличим доставките за Украйна и да попълним собствените си запаси”.
“Това означава да преминем от бавно мирно време към високотемпово производство при конфликти”, заяви той пред германския всекидневник “Велт ам Зонтаг”.
Коментарите на Столтенберг дойдоха на фона на нарастващите молби за снаряди, боеприпаси и друга военна помощ от страна на Украйна.
Западните лидери също призоваха за по-голяма помощ. Канцлерът на Германия Олаф Шолц и президентът на САЩ Джо Байдън призоваха американските законодатели в петък да одобрят дълго отлагания пакет от военна помощ за Украйна, като предупредиха, че без нея Киев няма да може да удържи руската инвазия.
Столтенберг заяви: “Няма непосредствена военна заплаха срещу нито един съюзник. В същото време редовно чуваме заплахи от страна на Кремъл срещу страните от НАТО.”
Нахлуването на Русия в Украйна преди близо две години показа, че “мирът в Европа не може да се приема за даденост”, заяви ръководителят на НАТО, като подчерта значението на защитата на страните от алианса.
“Докато инвестираме в нашата сигурност и останем единни, ще продължим да възпираме всяка агресия”, каза той.
“НАТО не се стреми към война с Русия, но трябва да се подготвим за потенциално десетилетия на конфронтация”, добави той.
“Следим внимателно какво прави Русия и увеличихме присъствието си в източната част на алианса”, каза Столтенберг.
“Ако Путин спечели в Украйна, няма гаранция, че руската агресия няма да се разпространи още повече. Така че подкрепата за Украйна сега и инвестирането в собствените способности на НАТО са най-добрата ни защита.”
Министрите на отбраната на НАТО ще се срещнат в Брюксел на 15 февруари, една седмица преди втората годишнина от руската офанзива в Украйна. Ключова част от разговорите ще бъде срещата на Контактната група по отбраната на Украйна.
Източник: bgnes

Военен календар

На 10 февруари 1861 година в Самоков е роден генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1884) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1893). Служи в 1-ви пехотен софийски полк (1884 – 1890). По време на Сръбско-българската война (1885) командва рота, с която се сражава при Гургулят, Сливница и Пирот.
След завръщането си от Брюксел е назначен за началник-щаб на 3-а пехотна балканска и на 5-а пехотна дунавска дивизия, началник на секция във Военното министерство (1898) и преподавател по военна география и военна администрация във Военното училище.
Последователно заема длъжностите командир на 16-и пехотен ловчански полк (1901 – 1904), командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия (1904 – 1905), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1905 – 1908), командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1908 – 1909).
През 1909 г. поема командването на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
От 15 октомври 1913 г. е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1913 – 1914), а от октомври 1914 г. излиза в запаса.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Тиловото управление на 3-а армия (септември 1915), началник на Видинския (септември 1915-март 1916) и Варненския укрепен пункт (март – септември 1916), командир на сборната дивизия (1916 – 1918).
Воюва на Добруджанския фронт (1916) при Ново Ботево, Добрич, Кубадин, Кюстенджа, Исакча и на Южния фронт в Македония (1917 – 1918).
На 1 януари 1919 г. е демобилизиран и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадена организацията Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да подготви и осъществи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Нейни основатели са дейци на националноосвободителното движение, а за председател е избран 3ахари Стоянов.
От юни 1885 г. в дейността й се включват майор Данаил Николаев – командир на 2-ра пловдивска дружина, майор Райчо Николов – командир на окръжната жандармерия, майор Димитър Филов – командир на учебния батальон и др.
Окончателният план на тайната организация, приет на 23 август 1885 г., предвижда акцията да се осъществи от войската с помощта на въоръжени чети от близките села и градове.
В деня на Съединението (6 септември 1885) БТЦРК оповестява състава на Временното правителство, след което фактически престава да съществува.

На 10 февруари 1900 година в София е формиран 25-и пехотен драгомански полк.
До октомври 1904 г. полкът е на гарнизон в Брезник, след което се предислоцира в Цариброд. На 2 октомври 1912 г. Драгоманци получават първото си бойно знаме, под което извоюват славни победи във войните за национално обединение (1912 – 1913; 1915 – 1918) и в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945).
През Първата балканска война (1912 – 1913) 25-и полк с командир полковник Йордан Динолов, воюва срещу османски войски в Източна Тракия при Кайпа и Кара Юсуф, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа и Силиврия, а през Втората балканска война (1913) – срещу гръцки части в Македония при Лахна, Рупел и Кресна. По бойните полета на двете Балкански войни полкът губи 497 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В маневрения период на Първата световна война (1915 – 1916) полкът начело с полковник Тодор Златев се сражава в Моравската и в Косовската настъпателна операция за разгрома на сръбската армия, а през 1916 г. воюва срещу румънски, руски и сръбски войски на Добруджанския фронт. По време на позиционния период (1917 – 1918) Драгоманци под командването на полковник Георги Георгиев водят тежки отбранителни боеве на Южния фронт (северно от Битоля) срещу френски части. В 36-месечните кръвопролитни бойни действия загиват, безследно изчезват, умират от рани и болести 769 офицери, подофицери и войници.
Съгласно клаузите на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) българските войски, намиращи се на запад от Скопие, трябва да останат в заложничество като предадат на силите на Антантата оръжието, архивите и знамената на полковете. Бойното знаме на Драгоманци е спасено от знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов и капитан Атанас Веселинов, които избягват от плен и укривайки знамето достигат до Цариброд, където го предават на командира на допълващата дружина.
През първия период на войната срещу Германия (1944) 25-и пехотен драгомански полк, командван от подполковник Дамян Бейнов, дава 131 убити в бойните действия на югославска територия при Ниш, Буяновац и Гниляне за завършване разгрома на германските войски на Балканите.
На 20 ноември 1950 г. 25-и пехотен драгомански стрелкови полк е развърнат в 3-та отделна стрелкова бригада, дислоцирана в Кресна.

На този ден през 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

На 10 февруари 1962 г. в 8:52 ч. на моста "Глиникер", свързващ Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет U-2 (Ю-2) Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Малко преди това на друг пропускателен пункт в Берлин властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г. Рудолф Абел
Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.
През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
Франсис Гари Пауърс
Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.
Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня".
Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.
Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.
ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс „не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.
Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
Посредникът за размяната Фолфганг Фогел
През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.
Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.
В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.
През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.
През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.
С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).
Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.
През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена "Адвокат на дявола", а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.
Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.
/По материали в интернет/

77 години от подписването на мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Яков Кедми: Европа е в тресавище, от което може да се измъкне единствено в съюз с Русия

Европа все повече затъва в тресавище. Американците няма да я спасят. Защото американската икономика все повече се насочва към засилване навътре, Тръмп няма да харчи американски пари за други страни. А Европа, ако се погледне стратегически, има само един изход от това положение, в което се намира. Този изход се нарича Русия. Само възстановяването на политическите и икономическите отношения с Русия и прекратяването на анти-руската и русофобската политика, може да даде шанс на Европа да се измъкне от тази пропаст.
Това казва Яков Кедми - израелски държавник, дипломат, в периода 1992-1999 г. е ръководител на израелската специална служба "НАТИВ". Участва във войната на Йом Кипур, където служи в един танков батальон с бъдещия израелски премиер Ехуд Барак. Заема ръководни постове в „руския отдел“ на израелското външно министерство........Прочети още

Александър Павлюк поема командването на Сухопътните войски на Украйна

Новият командващ на сухопътните сили на Украйна ще бъде заместник-министърът на отбраната на Украйна генерал-лейтенант Александър Павлюк след преместването на Александър Сирски от този пост на поста нов главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна. Това съобщи украинското издание "Зеркало недели“, позовавайки се на информирани източници.
"Заместник-министърът на отбраната на Украйна Александър Павлюк ще стане новият командващ на Сухопътните войски на украинските въоръжени сили вместо Александър Сирски. ZN.UA научи за това от собствени източници в Министерството на отбраната“, пише изданието.
Преди това новият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Александър Сирски в първото си обръщение заяви, че изпълнява целите на бившия главнокомандващ Валерий Залужни в конфликта с Русия .
Той отбеляза, че това, на първо място, е ясно планиране на действията на всички органи на военното командване и управление, като се вземат предвид нуждите на фронта от най-новите оръжия, които украинската армия получава от западните партньори.
Източник: https://www.focus-news.net/

Путин дает интервью журналисту Такеру Карлсону: оригинал на русском

Военен календар

На 9 февруари 1913 година е отблъснато турското настъпление при Булаир.
Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост. Отбраната на позицията от Сароския залив до Ерегли на Мраморно море, е възложена на новосформираната 4-а армия под командването на генерал Стилиян Ковачев. Около 6, 00 ч. сутринта на 8 февруари под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, по западното крайбрежие на Галиполския полуостров настъпват турските 27-а низамска и Мюретебната дивизия. Към 8, 00 ч. частите на 27-а низамска дивизия се вклиняват в левия фланг на българската отбрана. Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри пехотен тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. В 15,00 ч. на 9 февруари маневрирайки с резервите и подразделенията от неатакуваните участъци, 7-а пехотна рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. В боевете при Булаир противникът претърпява големи човешки загуби (5 000 души убити и 10 000 ранени) и оставя почти цялата си техника на бойното поле. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени. В чест на блестящата победа поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-ри Тракийски полк“.

На 9 февруари 1913 година е разгромен турският десант при Шаркьой.
В ранната утрин на 8 февруари 32 турски транспортни кораба, прикривани от един крайцер и няколко миноносеца, се появяват пред Шаркьой срещу центъра на българската 4-а армия. По план десантът трябва да започне рано сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при Булаир. Войските на 10-и турски армейски корпус са стоварени едва към обяд с лодки и катери и около 16,00 ч. се насочват към града. Районът на Шаркьой се отбранява от две дружини на Македоно-одринското опълчение и въпреки численото превъзходство на противника, те успяват да се задържат до вечерта, когато организирано отстъпват. През нощта срещу 9 февруари към Шаркьой са насочени подкрепления от 2-ра пехотна тракийска дивизия и е организирана концентрична контраатака. Полковете на противника са отхвърлени към Мраморно море и десантът е изтеглен.

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.
Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.
През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни......Прочети още

Ротираха италианския контингент в Многонационалната бойна група

Церемония по приемане и предаване на отговорностите на Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е страна домакин, се проведе днес на Учебен полигон „Ново село“, съобщава Пресцентърът на МО. Досегашният командир на бойната група полковник Микеланджело Дженки предаде командването на полковник Мариано Скандура. С церемонията се извърши и ротацията на италианския военен контингент в състава на бойната група.
Лична благодарност към България за ежедневните и непрекъснати усилия като страна домакин за поддръжката на бойната група на Алианса изрази в словото си командирът на многонационалната дивизия „Югоизток“ в Румъния генерал-майор Дорин Тома. Той подчерта високия професионализъм и отговорното изпълнение на поставените задачи от военнослужещите в състава на Многонационалната бойна група и успешно проведените учения и тренировки.
„Българските военнослужещи са много добре подготвени и оперативната съвместимост е лесно достижима“, посочи командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Красимир Кънев. Той отбеляза, че присъствието на  Многонационалната бойна група в България безусловно е полезно за подготовката и поддържането на способности, за повишаването на взаимодействието между българските формирования и тези на съюзниците ни.   „Италианските военнослужещи, които са тук, дават своите ресурси, време и подготовка, за да имаме ние гаранции за сигурността на Източния фланг на НАТО“, заяви генерал-майор Кънев.
На тържествения ритуал присъстваха заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов, Н. Пр. посланикът на Италия Джузепина Дзара, началникът на щаба на Съвместното оперативно командване на Италия контраадмирал Валтер Дзапелини, заместник-началникът на щаба по операциите на многонационалния корпус „Югоизток“ в Румъния бригаден генерал Иван Иванов, висши офицери от Сухопътните войски на България и Италия и представители на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в нашата страна.
Със заповед на министъра на отбраната Тодор Тагарев бяха отличени военнослужещи от бойната група за професионално изпълнение на поставените задачи, за техния принос към сигурността на Източния фланг на НАТО и към сигурността на България. Наградите връчи заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов. С награден знак „За принос към Министерството на отбраната“ беше отличен досегашният командир на Многонационалната бойна група на НАТО в България полковник Микеланджело Дженки, а с предметни награди - офицери от Многонационалната бойна група. - (видео)

Володимир Зеленски смени главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски уволни главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ген. Валерий Залужний, става ясно от съобщение на сайта на президентството. Постът ще заеме ръководителят на Сухопътните сили генерал-полковник Олександър Сирский.
От седмица в Украйна се говори за готвената смяна, като реакцията на обществото не е позитивна. Залужний е една от обществените фигури в страната с най-високо доверие - над 85%. Армията и доброволците на фронта са едни от малкото, които срещат доверието на украинците в последните месеци.
Володимир Зеленски също има голям процент на доверие - почти 70% и е най-популярният политик, ползващ се с най-голямо доверие. Уволнението на Залужний обаче най-вероятно ще срине доверието в него. Опасенията на анализаторите са, че смяната ще повлияе негативно и на бойния дух на армията и на фронта.
"Срещнах се с ген. Валерий Залужний. Благодарих му за двете години защита на Украйна. Обсъдихме нужното обновление на ВСУ и кой може да бъде част от новото ръководство на ВСУ. Времето за тази промяна е сега", написа Зеленски в социалните мрежи. От публикацията става ясно, че президентът е предложил нов пост на Залужний, но не става ясно дали той е приел.
В медийни публикации миналата седмица се твърдеше, че новият пост за генерала е секретар на Съвета за национална сигурност на Украйна, който в момента се заема от Олексий Данилов. Според информацията Залужний е отказал.
Напрежението между двамата започна да се покачва от есента, след като стана ясно, че очакваната контраофанзива няма да постигне очакваните резултати. Според коментарите единствената точка, по която двата не могат да се разберат, е мобилизацията - Зеленски не е съгласен да бъдат мобилизирани 500 хил. души, както настояват военните.

МО предлага на ветераните от войните да ползват хотел „Флагман“ през юни и септември

Във връзка с организацията на почивката на ветераните от войните във военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, съгласно разпоредбите на Наредба № Н-9/18.03.2011 г. за военно-почивното дело, ветераните от войните имат право да ползват почивка в неактивен сезон. Това се посочва в писмо на изпълнителния директор на агенцията Иван Кожухаров до председателя на Съюза на ветераните от войните на България доц. д-р Иван Сечанов.
В писмото се посочва, че за ветераните от войните за сезон „Лято – 2024“ е предвидена почивка в хотел „Флагман, к.к. „Св.св. Константин и Елена“ от 1 до 19 юни и от 11 до 28 септември. Почивка могат да ползват и в други военно-почивни домове и хотели през неактивен сезон, като резервации ще бъдат приемани от датата на свободната разпродажба, която ще бъде обявена на интернет страницата на агенцията.
Резервации ще се приемат от отдел „Почивно дело, координация и контрол“, сектор „Почивки в страната“, на телефон 02/92 21 577, като конкретно за хотел „Флагман“ от 11 април 2024 г.
Източник: https://otbrana.com/

Стартира изграждането на Технически център в района на Специалните сили на Българската армия

Днес беше даден старта на изграждането на Технически център във войскови район 1536 на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) в Пловдив, съобщават от формированието. Изграждането на това съоръжение е с цел придобиване на способност за техническо обслужване, съхранение, ремонт и следгаранционна поддръжка на новопридобитата бойна и спомагателна техника на СКСО.
Представители на местната и държавна власт, фирмата за строителен надзор „Ведипема“ ЕООД и фирмата - изпълнител на проекта „Запрянови-03“ ООД присъстваха на символичната „първа копка“ на строителната площадка.
Проектът представлява Г-образна сграда с площ 960 кв.м., включваща производствени помещения за техническо обслужване и ремонт и помещение за съхранение на пътни превозни средства. Той трябва да бъде завършен за 335 дни и е на стойност над 5 млн. лева.
Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений, с благословията на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай благослови с молитва за успешна работа хората, заети с изграждането на Техническия център.
Командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев благодари на всички, които са били ангажирани в процесите по стартиране на проекта - на фирмата за строителен надзор и на фирмата-изпълнител „Запрянови-03“ ООД и на представителите на местната и държавната власт и на Българската православна църква за оказаната подкрепа. „Този технически център беше изключително належащ и изграждането му ще позволи на нашите формирования правилно да поддържат, обслужват и съхраняват най-скъпата част от новопридобитата ни нова и съвременна бронирана бойна техника. Той ще даде възможност за нормален жизнен цикъл на тези машини“, каза генерал-майор Матеев.
На церемонията присъстваха още кметът на община Пловдив Костадин Димитров, областния управител на област Пловдив Илия Зюмбилев, председателя на общинския съвет Атанас Узунов, управителя на фирмата за строителен надзор „Ведипема“ ЕООД инж. Димитър Димитров, управителите на фирмата изпълнител – Вакрил Запрянов и Георги Запрянов и командирите на формирования от СКСО.
Източник: https://otbrana.com/

Каракачанов: Сделка 400 млн. лв. за радари за БА се пробутва на тъмно

Политическото ръководство на Министерството на отбраната се опитва тихомълком и преди ротацията да пробута сделката за закупуване на 7 броя 3D радари за Българската армия на стойност 400 милиона лева. Подобно на сделката с бронираните машини за пехотата, когато бяха закупени машините „Страйкър Драгун“ на стойност 2,5 млрд. лв., процедурата е брутално погазена и обществото отново ще бъде поставено пред свършен факт.
Това заявява Красимир Каракачанов, министър на отбраната в периода 2017-2021 г. и почетен председател на ВМРО, в позиция, разпространена от пресцентъра на партията......Прочети още

Румъния одобри разполагането на сили за бързо реагиране на НАТО

Румънският президент Клаус Йоханис обяви, че е одобрил влизането, престоя или преминаването на сили за реагиране на НАТО в страната през 2024 г. за подготовка или провеждане на военни операции.
Президентът изпрати писмо относно решението до румънския парламент, съобщи “Румъния Инсайдър”.
Според държавния глава в условията на поредица от едновременни кризи през 2023 г. международната среда става все по-непредсказуема, а нестабилността се превръща във важна характеристика на динамиката на сигурността. Поради това могат да възникнат предпоставки за сериозна криза в областта на сигурността, която да има последици за националната независимост и суверенитет на Румъния. В условията на неутрализиране на кризата и предотвратяване на нейното ескалиране НАТО може да реши да разположи на румънска територия сили за намеса с много висока степен на готовност за реагиране (VJTF).
В този контекст Йоханис информира парламента, че е одобрил влизането и престоя на подобни сили в страната през 2024 г.
Източник: bgnes

Турският производител на дронове Baykar започва строителство на фабрика в Украйна

Турската отбранителна компания Baykar започна изграждането на фабрика близо до Киев. и Там ще работят около 500 души. В завода ще се произвеждат моделите дронове TB2 или TB3. Това заяви главният изпълнителен директор на компанията пред Reuters.
Произведените в Турция дронове придобиха известност в световен мащаб, след като бяха използвани от украинската армия в борбата с бронирани превозни средства и артилерийски системи на Русия.
Производителят на дронове Baykar е подписал сделки за износ за своя модел дрон TB2 с 30 страни. Сред тях са Украйна, Етиопия, Либия и Азербайджан от 2018 г., според мозъчния тръст SIPRI.
"Имаме нужда от 12 месеца за изграждане на фабриката, да завършим строителството и след това ще преминем към оборудване с вътрешни машини и организационна структура", коментира главният изпълнителен директор на Baykar Халук Байрактар (на снимката)​.
По думите му отбеляза капацитетът ще бъде общо около 120 дрона годишно, но коментира, че все още не е ясно дали производството в украинската фабрика ще се съсредоточи върху модела дрон TB2 или TB3.
Осве това плановете на Baykar да започне производство в Саудитска Арабия през следващите две години са на път да се случат.
И други отбранителни компании също обявяват сделки с Рияд. Американският производител на оръжия Lockheed Martin отваря нов раздел, подписани споразумения за компании от Саудитска Арабия за производство на части от системата му за противоракетна отбрана.
Според Байрактар компанията Baykar планира да удвои вътрешното производство на Akinci, което възлиза на 36 броя през 2023 г., докато производството на TB2 ще остане непроменено на 230 броя.
Има и план да произвежда новите "десетки" от модели на безпилотните самолети Kızılema и TB3 добави той.
Източник: https://money.bg/

Специалните сили на България и Турция ще имат съвместни подготовки и учения през годината

Командирът на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) генерал-майор Явор Матеев се срещна вчера с делегация от Командването на специалните операции на Република Турция, съобщават от формированието.
Бяха обсъждани въпроси от взаимен интерес, свързани с разширяване и задълбочаване на двустранното сътрудничество между Специалните сили на двете държави. То включва подготовки в тренировъчните центрове и съоръжения на Специалните сили на Турция и България, както и съвместно участие в многонационални учения.
Предвижда се изготвянето на дългосрочен план за сътрудничество, което ще даде възможност на българските и турските специални сили да повишат оперативната си съвместимост и изпълняват задачи, свързани с реализирането на новите планове на НАТО.
В работната среща взеха участие и офицери от СКСО, свързани с планиране на ученията и подготовките, както и военния аташе на Република Турция в Република България полковник Мурат Паяс.

Великите битки, променили историята: Битката при Леняно (1176 г.) и раждането на Италия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията.
Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.........Прочети още

Военен календар

На 8 февруари 1853 година с. Чешмеваруита, Бесарабия (дн. с. Криничное, Украйна), е роден генерал-лейтенант Георги Агура – първият български офицер с юридическо образование (1853 – 1915).
Завършва Военното училище в София (1879) и Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи като адютант на княз Дондуков – Корсаков (1879) и флигел адютант на княз Александър І (1879 – 1884). През 1884 г. е назначен за военен следовател и прокурор и едновременно с това преподава военна администрация във Военното училище.
След Съединението (1885) в продължение на 28 години заема длъжността началник на Военносъдебната част и Главен военен прокурор.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва Владайския отряд, с който отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход.
От 1886 до 1901 г. преподава законоведение, етика, държавно и международно право във Военното училище. Съставя нов Дисциплинарен устав на българската армия и участва в комисии за изработване на инструкции, правилници, устави и закони за войската. На 2 август 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през 1913 г. се уволнява от армията и излиза в запаса. Награден с орден „За военна заслуга“ І степен.

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия. - (видео)
Бегълците
Летецът-изтребител старши лейтенант Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военнопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.
Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.
Подготовка за бягството
След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.
Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.
В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.
Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.
Бягството
Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.
Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.
Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.
Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.
Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.
Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.
Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.
Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.
Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.
Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.
Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.
Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.
Значение на бягството
Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.
По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.
Съдбата на участниците в бягството
Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.
През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.
Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Хеликоптер на морската пехота на САЩ изчезна над Калифорния

Спасителните екипи в Калифорния издирват хеликоптер на Корпуса на морската пехота на САЩ с петима членове на екипажа на борда, който изчезна през нощта (в 01:50 м.в.), казаха военни служители в сряда след дни на проливни дъждове в Южна Калифорния, предава Ройтерс.
Беше съобщено, че хеликоптерът CH-53E Super Stallion (Registration: 164366, MSN: 65-595) е закъснял, след като не е успял да достигне базата на морската пехота в Мирамар, Калифорния, близо до Сан Диего, след като напусна военновъздушната база "Крийч" в Невада на около 60 км северозападно от Лас Вегас във вторник през нощта, съобщи Корпусът на морската пехота в изявление.
3-то морско авиационно крило координираше акцията за издирване и спасяване с шерифския депаратамент на окръг Сан Диего и гражданския въздушен патрул, казаха морските пехотинци.
Департаментът на шерифа е заявил пред ABC News, че е изпратил собствен хеликоптер да претърси отдалечен район източно от града, след като е получил обаждане в 1:50 ч. местно време (11:50 ч. българско време). Хеликоптерът на шерифа не е успял да достигне района поради лошо време, съобщи ABC. Департаментът на шерифа каза, че също е изпратил високопроходими автомобили да претърсят района.
Пожарникарите също са реагирали, но екипажите не са успели да локализират хеликоптера на морската пехота, казаха служители на Калифорнийската противопожарна служба пред ABC News.
Източник: https://news.bg/

Гърция продава 30-годишните си "пенсионирани" изтребители: Кой е сочен за купувач?

Генералният щаб на военновъздушните сили на Гърция търси купувач, готов да вземе 18 от  многоцелеви изтребители Dassault Mirage 2000EGM/BGM, които са обслужвали 332 ескадрила Hawk повече от 30 години.
Според в. "Катимерини" гръцките военновъздушни сили проучват възможността за продажба на изтребителите на Индия, предложение, с което са запознати както Министерството на отбраната, така и кабинетът на министър-председателя.
Източници на изданието подчертават, че и двете страни са почти готови да финализират сделката и не изключват възможността продажбата на изтребителите да бъде повдигната от премиера Кириакос Мицотакис при бъдещо посещение в Ню Делхи.
18-те изтребителя Mirage бяха придобити от Гърция в края на 80-те години на миналия век и бяха "пенсионирани" през януари 2022 г. след закупуването на по-новите изтребители Dassault Rafale.
Проблемите, пред които е изправена 332 Squadron поради Mirage 2000, са известни, както и фактът, че изтребителите бяха спряни от полета поради липса на логистична поддръжка, преди да бъдат закупени новите френски изтребители.
Повечето от "двулитровите" изтребители през последните години бяха изоставени във въздушната база Танагра в Беотия, докато някои бяха "канибализирани" за части до точка, в която изглежда малко вероятно да могат да летят отново.
Въпреки това все още има някои оператори на легендарните френски изтребители, като Индия, която поддържа около 50 от самолетите в три изтребителни ескадрили.
Точно преди изтичането на срока през 2023 г., Ню Делхи обяви интереса си към закупуването на употребявани Mirage 2000, тъй като възнамерява да поддържа собствените си ескадрили, които ги използват, оперативни поне още десетилетие.
Гърция очаква да задълбочи отбранителните си връзки с Индия и се очаква решението да продаде изведените от експлоатация Mirage да има повече политически ползи, отколкото икономически.
Показателно е, че Генералният щаб на ВВС на Гърция запази ниски очакванията си за продажната цена на изтребителите Mirage, поради гореспоменатото състояние на много от тях, които се оценяват в най-добрия случай само за няколко милиона евро.
Източник: https://money.bg/

Втора Тунджанска механизирана бригада има нов заместник – командир

Днес пред параклис „Св вмчк Георги Победоносец” в присъствието на военнослужещи и цивилни служители от гарнизон Стара Загора беше представен новият заместник–командир на 2-ра механизирана бригада  полковник Митко Балтов, съобщава КСВ.
В обръщението си командирът на бригадата бригаден генерал Станимир Христов подчерта, че заемането на тази длъжност от полковник Балтов е доказателство за неговия висок професионализъм, доказан опит и безспорен авторитет.
Бригаден генерал Христов връчи поздравителен адрес, нагръден знак на бригадата на полковник Балтов и му пожела добро здраве, с лекота и мъдрост да преодолява днешните предизвикателства и да посреща с удовлетворение успехите в професионалните си делници!
Няколко дни по-рано в района на 3-то бригадното командване - Благоевград, на тържествен ритуал, в присъствието на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, командирът на формированието полковник Митко Балтов сдаде длъжността на полковник Кирил Спаневиков, съобщава КСВ.
В словото си полковник Балтов благодари на личния състав за сплотеността, екипната работа и успешно изпълнените задачи, чрез които за командването са се отворили нови хоризонти, с нови предизвикателства и по-високи цели.
Командирът на Сухопътните войски, генерал-майор Деян Дешков, благодари на полковник Балтов за безупречната му служба, за успешното изпълнение на всички планирани задачи, за надградените способности и постиженията на бригадното командване, чрез които се се издигнали имиджа, общественото одобрение и подкрепа към Сухопътните войски.
Полковник Балтов сдаде чисто и неопетнено знамето на 3-то бригадно командване на командира на Сухопътните войски. Генерал-майор Дешков, връчи знамето на новия командир - полковник Спаневиков, който тържествено обеща да го пази.
В обръщението си, като командир на 3-то бригадното командване, полковник Спаневиков пожела на личния състав здраве и сила, и изказа своята увереност, че екипно ще продължат все така успешно да се справят с поставените задачи и ще надграждат постигнатите способности.

Годишното разместване на военнослужещите приключва до 1 юли

Това става ясно от заповед на министъра на отбраната Тодор Тагарев. В документае определен редът за назначаване и преназначаване на военнослужещи на длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и за комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности в многонационални формирования, международни организации или в други международни инициативи на територията на страната през 2024 година.
Определени са  военните формирования с висок некомплект. Това са тези, в които за съответната категория военнослужещи, некомплектът  е равен или по-висок от: за офицерите – 28%; за офицерските кандидати – 6%;  за сержантите (старшините) – 11%; за войниците (матросите) – 29%, както и за командванията на СКС, СВ, ВВС, ВМС, СКСО, КЛП и КИП и киберотбрана. В заповедта са разписани сроковене за назначаване и преназначаване на военнослужещите.
До 15 март трябва да бъдат утвърдени Регистърът на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати, а до 5 април - Регистърът на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси). Военнослужещите, желаещи да заемат длъжности, обявени в пъривя регистър подават рапорти до 29 март, а по втория – до 19 април.
Подробности на https://www.mod.bg/
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военен календар

На 7 февруари 1866 година в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, е роден генерал – майор Иван Стойков (1866 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906 – 24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 1-ва конна бригада (октомври – ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915 – май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916 – 1917) и 9-а дивизионна област (1917 – 1918).
Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври – ноември 1915). Под негово командване конните полкове участват в освобождаването на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври – ноември 1915). След войната преминава в запаса (1918).
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

На 7 февруари 1882 година в с. Чешнегирово, Пловдивско, е роден генерал-лейтенант Тодор Георгиев (1882 – 1971).
Завършва Военното училище в София (1902) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1911). През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер за поръчки в щаба на 2-ра армия, а по-късно е причислен към Щаба на Действащата армия.
Воюва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник–щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и дружинен командир в 57-и пехотен полк.
След войната е началник на Историческото отделение в Щаба на армията (1919 – 1920), началник-щаб на Пловдивския гарнизон (1921 – 1922), командир на 1-ви пехотен полк (1923 – 1926) и началник на оперативния отдел в Щаба на армията (1927 – 1931). През 1932 – 1933 г. командва последователно Трета военноинспекционна област и 4-ти пехотен плевенски полк, след което става председател на Военноисторическата комисия при Щаба на армията (1933 – 1934) и началник на военноучебните заведения (1934). На 21 май 1934 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Участва в тайното възстановяване на наборната система, въоръжаването и модернизирането на армията, както и в изготвяне на оперативния план за военновременната организация на армията.
На 26 август 1934 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през декември същата година е уволнен от армията по собствено желание. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На днешната дата през 1901 г. се създава Школа за запасни подпоручици

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев.

Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия.

Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

Преди 124 години умира легендарният Капитан Петко войвода

Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр. Александруполис, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.
След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Към дружината на Kапитан Петко войвода, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.
През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.
Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна. Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“. - (сериен биографичен филм)

На 7 февруари 2024 г. Представителният духов оркестър и почетен караул от Военноморските сили участваха във военен ритуал за отдаване на почит и поднасяне на венци и цветя на гроба на Капитан Петко войвода, по повод отбелязването на 124 години от смъртта му.
Строят на почетния караул беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.
Свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия отслужиха заупокойна молитва, след което с военен ритуал на надгробния паметник бяха положени венци и цветя. На поклонението пред паметника на войводата на централните варненски гробища присъстваха областният управител Андрияна Андреева, заместник – кметът на Община Варна Илия Коев, районните кметове, командирите на военни формирования от гарнизон Варна, представители на тракийски дружества, на военно-родолюбиви и патриотични съюзи и организации, граждани и гости на града.
Общоградското поклонение на гроба на Капитан Петко войвода беше организирано от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – Варна, със съдействието на Община Варна, Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните на България.

Индия зaпoчвa пpoизвoдcтвo нa 155-милимeтpoви "yмни" cнapяди и тo зa пъpви път

Индийcĸият тexнoлoгичeн инcтитyт в Maдpac, нaмиpaщ ce в Южнaтa чacт нa cтpaнaтa, e пoдпиcaл cпopaзyмeниe c индийcĸoтo дъpжaвнo opъжeйнo пpeдпpиятиe Мunіtіоnѕ Іndіа Lіmіtеd зa paзpaбoтвaнe нa пъpвитe зa Индия 155-милимeтpoви yпpaвляeми бoeпpипacи, cъoбщaвa Тhе Тіmеѕ оf Іndіа. Иĸoнoмиĸaтa нa вeчe нaй-мнoгoбpoйнaтa пo нaceлeниe cтpaнa, e чeтвъpтa в cвeтa.
Πo дyмитe нa yчacтници в paзpaбaтĸaтa, нoвитe бoeпpипacи щe cъдъpжaт cиcтeмa зa нacoчвaнe, нaвигaция и yпpaвлeниe, ĸaĸтo и тexнoлoгия зa изoлaция нa poлĸитe, пpeдпaзитeл, ĸopпyc нa cнapядa и бoйнa глaвa.
"Умният" cнapяд щe бъдe cнaбдeн cъc cлoжни тexнoлoгии, миниaтюpнa eлeĸтpoниĸa, дaтчици и мexaничнa ĸoнcтpyĸция", ĸoмeнтиpa пpeдcтaвитeл нa Texнoлoгичния инcтитyт.
Πpeдлoжeният "yмeн" cнapяд щe изпoлзвa зa нacoчвaнe индийcĸaтa нaвигaциoннa cпътниĸoвa cиcтeмa. "Toвa oзнaчaвa нeзaвиcимocт oт cпътниĸoвитe cиcтeми нa чyжди пpaвитeлcтвa", пocoчвaт paзpaбoтчицитe.
Πpeдвиждa ce cнapядитe дa ce изcтpeлвaт oт apтилepийcĸи opъдия 39-и и 45-и ĸaлибъp, бeз дa ca нeoбxoдими пpoмeни в opъдeйнaтa cиcтeмa. Maĸcимaлнaтa дaлeчинa нa пoлeтa щe бъдe 38 ĸм, a минимaлнaтa - 8 ĸм. Πpeдпaзитeлят щe paбoти в тpи peжимa, c възмoжнocт зa избop нa виcoчинa нa взpивa, тoчĸoвa или зaбaвeнa дeтoнaция.
Източник: https://money.bg/

САЩ обявиха, че няма да се месят в решението на Зеленски да уволни Залужни

Днес в ефира на американския телевизионен канал CBS помощникът на президента на САЩ по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че Вашингтон няма да се намесва в решенията на украинския президент относно уволнението на главнокомандващия ВСУ генерал Залужни.
"Кадровите решения във Въоръжените сили на Украйна са работа на украинското правителство. Правителството на Съединените щати няма да обсъждат нищо в това решение. Затова ние стоим настрана от тези кадрови решения. Разбира се, това е суверенно право на Украйна и право на президента да взема своите решения по кадровите въпроси. Ние ясно дадохме да се разбере, че не смятаме да се намесваме в това конкретно решение и го съобщихме на украинското ръководство",
Със съдбата на Залужни всичко е ясно
Ситуацията е повече от интересна! Зеленски знае, че може да взема само политическите решения и че не е в състояние да ръководи непосредствено армията. Но сред генералитета на Украйна няма желаещи да заемат поста на главнокомандващия. Не и в сегашната ситуация, при която фронтът се пука по шевовете, а вероятността всичко да рухне е голяма. В друга ситуация, например през есента на 2022 г., със сигурност щеше да има много кандидати, но в настоящия момент дори известният с апетитите си за този пост ген. Сирски вежливо отказва. Никой не иска да бъде изкупителна жертва - довчера при Залужни фронтът се държеше, а след смяната му всичко рухва...
Вероятно по същата причина и американското ръководство не желае да взема отношение. Колкото до Залужни - времето работи за него, стига да не приема почетната политическа пенсия - посланик. След уволнението си той ще се окаже в ситуацията на Зеленски през пролетта на 2019 г. Трябва само да изчака своя миг и да участва в президентските избори. Вероятността да стане следващия президент на Украйна е голяма.
Източник: https://glasove.com/

Турция намекна, че предпочита да запази руските С-400 в спора за F-35

В неделя външният министър на Турция Хакан Фидан даде знак, че предпочита да запази руските системи за противовъздушна отбрана, от които Вашингтон иска Анкара да се откаже, ако иска да закупи изтребители F-35.
Коментарите на Фидан по време на интервю за телевизия AHaber дойдоха само седмица след посещението на изпълняващата длъжността заместник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд в Турция и заяви, че САЩ могат да обсъдят връщането на Турция в "семейството" на изтребителите F-35, ако спорът за придобиването от Анкара на руски ракети С-400 бъде разрешен. Вашингтон наложи санкции на турската отбранителна индустрия заради придобиването на С-400 с аргумента, че това представлява риск за бойните самолети от пето поколение F-35.
Продължаващият отказ на Турция да се откаже от усъвършенстваните руски С-400 показва, че напрежението в отношенията със САЩ продължава да тлее, въпреки че Вашингтон уведоми Конгреса за продажбата на военни самолети F-16 на Анкара след ратифицирането на членството на Швеция в НАТО.
Държавният департамент на САЩ също така одобри продажбата на превъзходни изтребители F-35 на традиционния съперник на Турция - Гърция. Докато съседните Гърция и Турция работят за изграждане на приятелски връзки, те внимателно следят военния си потенциал. А Турция сигнализира за готовност да придобие F-35, ако продажбата не е под условие.
Турция произвеждаше около 900 части за F-35, включително части за централната част на фюзелажа и дисплея на пилотската кабина, иска да получи компенсация за финансовите си загуби, каза Фидан.
"Ако успеем да се справим с въпроса за С-400, което бихме искали да направим, САЩ с удоволствие биха приели Турция обратно в семейството на F-35", заяви Нюланд пред телевизия CNNTurk на 29 януари. От думите ѝ не стана ясно дали САЩ ще позволят на Турция да се включи отново в производството на F-35.
Турция се насочи към закупуването на F-16, за да обнови остарелия си флот от американски военни самолети, след като САЩ изхвърлиха страната от програмата за F-35. Сега Анкара не очаква противопоставяне от страна на Конгреса на САЩ на продажбата на Lockheed Martin Corp. F-16.
Източник: https://www.bloombergtv.bg/

The Telegraph: "Опърпаната" британска армия не е готова за война с Русия

Британските парламентаристи заключиха, че въоръжените сили на страната с недостатъчен персонал не са готови за война с Русия. Годишният преглед на комисията по отбрана на Камарата на общините установи, че правителството "никога няма да постигне бойна или стратегическа готовност" без спешни реформи за справяне с кризата с набирането на персонал и натрупване на запаси от оръжия и боеприпаси, пише The Telegraph.
В документа се отбелязва, че въоръжените сили се нуждаят от повече финансиране, за да "участват в операции, като същевременно повишават бойната готовност“, или "оперативната тежест“ за военните ще трябва да бъде намалена. На фона на нарастващия натиск върху разходите за отбрана, комисията установи, че 2 милиарда лири финансиране, отпуснато миналата пролет, сега може да отиде за покриване на дефицита за отбрана, вместо за попълване и увеличаване на запасите.
Предупреждението на междупартийната комисия последва доклад от бивши началници на отбраната, че "източването“ на въоръжените сили от 2010 г. насам е подкопало бойния капацитет на Великобритания и армията ще изчерпи способностите си "след първите два месеца“ в директна война. Той продължава: "Въоръжените сили на Обединеното кралство са напрегнати до предела на възможностите си на фона на влошаваща се ситуация със сигурността, но всички те са силно ограничени в способностите и доставките и губят персонал по-бързо, отколкото могат да го наемат“.
Въз основа на доказателства, предоставени от настоящи и бивши служители на отбраната, лидери в индустрията и министри, основният недостатък се счита за липсата на национален капацитет за производство на оръжия, бойни превозни средства и боеприпаси с необходимия темп.
Източник: https://www.focus-news.net/

Защо САЩ се отказа от пълна инвазия на Иран – разходка по ръба на Третата Световна война

4 ноември 1979 г. маркира началото на края в отношенията между САЩ и Иран. Прословутата Иранска революция слага край на шах Мохамед Реза Пахлави, с помощта на студенти и протестиращи, които окупират американското посолство и взимат 52-ма американски заложника.
Новият лидер на Иран е Аятолах Рухолах Хомейни и именно той ще държи американците в продължение на 444 дни, отказвайки всякакви преговори или отпускане на ислямската хватка, която реже всички видове дипломатически отношения със запада.
От идването на Хомейни, до този момент, повечето иранци са сигурни, че трябва да унищожат САЩ и запада, защото предишният шах е бил особено добър партньор. Възможно е да сте виждали Иран, преди да е дошла революцията и отдаването на радикализацията. Жителите на тази страна са изглеждали далеч по-свободни и щастливи, но е достатъчно да се отрови един човек, за да започне дългото и безславно падение.......Прочети още

Военен календар

На 6 февруари 1858 година в Габрово е роден генерал-майор Христофор Хесапчиев (1858 – 1938).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883) и Офицерската кавалерийска школа в същия град (1885).
Служи в пехотата и конницата. Като помощник-началник на Щаба на войската по време на Сръбско-българската война (1885) избира мястото на Сливнишката позиция и организира инженерната й подготовка. От август 1886 до януари 1887 г. е началник на Военното училище и преподава тактика, военна история, военна топография и геодезия. По-късно оглавява Учебното бюро (1893 – 1895) в Министерството на войната и ръководи информационната дейност в Българската армия. От 1896 до 1898 г. командва 6-и пехотен търновски полк, след което преминава на дипломатическа работа. Заема длъжностите военен аташе (1899 – 1904) и български дипломатически агент в Белград (1904 – 1905), пълномощен министър в Букурещ (1905 – 1911).
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като генерал за поръчки. Изтъкнат военен теоретик и публицист.
Автор на трудовете „Гургулят, Брезник, Трън и Пирот. Критически разбор на действията през 1885 г.“ (1890), „Учебник по елементарна тактика на пехотата. Ч. 1 – 2“ (1890), „Сръбско-българската война. Критически преглед“ (1892), „Геодезия и военна топография“ (1893) и др. Избран за действителен член на БАН (1898) и професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище.
Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.
На 6 февруари 1881 година във В. Търново е роден генерал от пехотата Константин Соларов (1881 – 1959).
Завършва Военното училище в София (1901) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1910). Служи в Лейбгвардейския конен ескадрон. През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1912) и щаба на 5-а армия (1913). От 1913 до 1915 г. преподава военна история във Военното училище и е помощник-началник на Военноисторическата комисия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 3-а бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (септември 1915 – май 1916), старши адютант (май – декември 1916) и началник-щаб на 1-ва конна дивизия (декември 1916 – 1918), помощник-командир на 3-и конен полк (1918) и командир на 6-и конен полк (1918 – 1920). Воюва на Добруджанския и Южния фронт. От 1920 до 1922 г. е помощник-началник на канцеларията на Министерство на войната, а в следващите години – командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1922 – 1923), началник на 3-а (1923 – 1931) и на 1-ва военноинспекционна област (1931 – 1934). На 16 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Автор на „Психологически основи на войната. Ч. І-ІІ“ (1940-1942), „Записки по военна история“, „Миналото наше величие“ и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст.

The Times: Флагманът на британския флот Queen Elizabeth се повреди и няма да участва в ученията на НАТО

Най-големият британски самолетоносач HMS Queen Elizabeth (R08) няма да може да участва в учението на НАТО Steadfast Defender поради технически проблеми, съобщава The Times. Рутинна проверка разкри проблем със съединителя на карданния вал и в резултат на това HMS Prince of Wales ще участва в учението вместо HMS Queen Elizabeth.
Както отбелязва вестникът, това е "унижение" за Кралския флот, чиито кораби трябваше да бъдат в центъра на най-голямото учение на НАТО от Студената война насам. Освен това се очаква HMS Queen Elizabeth скоро да отплава към Червено море, за да облекчи американския самолетоносач и не е ясно дали HMS Prince of Wales може да поеме тази роля.
Това идва във време на засилено наблюдение върху размера на флота и предизвикателствата при набиране на персонал. Експертите предупреждават все по-шумно за липсата на способности и доставки във въоръжените сили на Обединеното кралство.
Както припомня The Times, учението Steadfast Defender ще се проведе през март край арктическия бряг на Норвегия. HMS Queen Elizabeth ще ръководи ударна група от осем кораба - четири от тях британски, включително фрегатата HMS Somerset и два танкера от клас Tide от спомагателния флот на Кралския флот - подкрепена от кораби от Съединените щати, Испания и Дания. Очаква се в маневрите да участват и бойни самолети F-35B Lightning, хеликоптери Merlin Mk2 и хеликоптери Wildcat.
"Steadfast Defender демонстрира единството на Северноатлантическия алианс, нашия ангажимент към него и факта, че Обединеното кралство продължава да играе водеща роля в НАТО“, цитира публикацията думите на командира на ударната група на авианосците Джеймс Блекмор. - Още за HMS Queen Elizabeth
Източник: Агенция "Фокус"

120 години от рождението на генерал Захариев

Днес се навършват 120 години от рождението на генерал-полковник Захари Захариев. Той е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска и спортна. С изключителни заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България. Заместник-командващ на ВВС, командващ на ПВО и ВВС, заместник-министър на отбраната, военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България, дългогодишен народен представител.
Захариев е роден на 6 февруари 1904 г. в село Бесарабово. На 20 години е приет в авиационното училище в Божурище, където става пилот. През 1931 г. е арестуван и уволнен от армията за организиране на стачка. Емигрира в СССР, където постъпва като инструктор в Тамбовското авиационно училище. През 1936 г. заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците в гражданската война там.
След завръщането си в СССР става началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
Идва отново в България след преврата на 9 септември 1944 г. и последователно заема различни позиции - заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947 г.), командващ ВВС (1947-1955 г.), командващ ПВО и ВВС (1957-1959 г.), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956 г.).
Базирайки се на опита както на новата генерация авиационни специалисти, така и на тези от по-старото поколение, той успешно ръководи войските, преодолявайки огромните трудности и предизвикателства на новото време.
За да се покрие дефицита от летци и техници са организирани школи, аероклубове и се създава Военновъздушно училище. Започва производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени са авиоремонтни бази, които по-късно се развиват като заводи.
Особено внимание се отделя на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със Сухопътните войски и ПВО на страната. Изграждат се съвременно оборудвани командни пунктове. Започва масовото участие на авиацията във войсковите учения.
Само за едно десетилетие бойните възможности на авиационните части и съединения се повишават значително, разширява се диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
В авиационната история на България генерал-полковник Захари Захариев ще остане с изключителния си принос в изграждането на съвременния облик на ВВС и издигането на авторитета им.
Страстно влюбен в авиацията, патриот, заслужил летец, герой на НРБ, носител на множество български и международни награди. Съвременниците му го определят като „патриарха” на българската авиация.
През периода 1959 - 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965 - 1973 г.). Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г. Умира в София на 25 април 1987 г.

Партията на Виктор Орбан бойкотира ратификацията на членството на Швеция в НАТО

Унгарският парламент не събра кворум, за да разгледа ратификацията на членството на Швеция в НАТО, след като партията на Виктор Орбан "Фидес" не влезе в пленарната зала, пише Bloomberg. Опозицията поиска темата да бъде разгледана по време на извънредно заседание, но нямаше кворум.
Следващата възможност да бъде разгледан въпросът е 26 февруари, когато е редовната сесия на 199-местния унгарски парламент.
В последите 20 месеца Стокхолм преговаряше с Турция, за да успее да се присъедини към Алианса, а сега Будапеща поставя нови спънки. Търпението към унгарския премиер обаче изглежда започна да се изчерпва - в края на миналата седмица американски сенатори обявиха, че Унгария е членът на НАТО, на който може да се има "най-малко доверие" и дори призоваха за санкции срещу Орбан.
След като Турция ратифицира договора, Виктор Орбан покани шведския си колега да обсъдят темата на среща в Будапеща. Улф Кристершон обаче отхвърли поканата с коментара, че членството в НАТО не може да бъде обект на изнудване.
След това Орбан промени тона си и посочи, че Унгария подкрепя присъединяването на Швеция към НАТО и призова парламента да гласува със "за". Едва тогава шведският премиер се съгласи на разговор в "удобно за двете страни време" и без да уточнява къде може да се проведе срещата.
От партията на Орбан заявиха, че разговорите трябва да бъдат в Будапеща и едва тогава ще има ратификация, допълва още Bloomberg. Кристершон пък коментира, че би предпочел да посети Унгария, след като парламентът гласува по казуса. Bloomberg допълва, че шведската визита е необходима за унгарския премиер, за да "изчетка" имиджа си, след като пусна помощта за Украйна. Виктор Орбан е сочен за най-близкия приятел на Русия и руския президент Владимир Путин в ЕС. Той е и единственият европейски лидер, срещнал се с Путин в последните близо 20 месеца.
Източник: https://www.investor.bg/

KF-21: Южна Корея пусна в производство съвместим с НАТО изтребител

Южна Корея започва производството на 40 изтребителя KF-21 Bormae, след като около 180 млн. долара бяха специално заделени за военното министерство на страната, съобщава Defense News. Новата машина получава "зелена светлина" още преди края на изпитанията си, като трябва в спешен порядък да замени самолети, които са модел от 60-те.
Според The Korea Times първият готов KF-21 ще бъде в бойните части по-късно през тази година, а цялата начална серия трябва да бъде завършена през 2026 г. Новите изтребители трябва да заменят остарелите американски F-4 Phantom II и F-5 - машини от времето на Виетнамската война, които въпреки множеството си модернизации, вече не могат да отговорят на предизвикателствата на съвременните конфликти.
Южнокорейските ВВС имат наистина богат микс от бойни самолети. Освен "ветераните" F-4 и F-5, те имат голям брой F-16 и F-15K, а освен това са в ход и доставки на F-35 от САЩ. Сеул обаче иска "гръбнакът" на военновъздушните сили да е именно KF-21, от който към 2032 г. в строя трябва да има 120 машини.
Пробите продължават
Bormae е двудвигателен многоцелеви изтребител, който има стелт елементи. Програмата по разработката му стартира през 2001 г., като целта беше да бъде аналог на американския F-35. Това се оказа твърде амбициозна задача, като в крайна сметка в производство влиза машина, която има по-голям потенциал от F-16, но след отказан от Вашингтон трансфер на технологии не е и на равнището на бойните самолети от пето поколение.
Сега ВВС на страната виждат KF-21 в ролята на основен изтребител за широк кръг от задачи, докато за F-35 и F-15 остават ударите на стратегически цели.
Едва след 2020 г. разработката на KF-21 се ускори - след години, в които концепцията се променяше непрекъснато и се търсеха адекватни от бюджетна гледна точка решения за нея. Първият прототип излетя през 2022 г., а различните изпитания ще продължат до 2028 г.
Именно тогава се очаква и първите произведени KF-21 да застъпят на бойно дежурство.
Търсят се клиенти
Една от причините за съществуването на новия изтребител е експортния пазар. Южна Корея инвестира сериозна сума в разработка, която позволява на KF-21 да носи далекобойни системи, като целта е да се увеличи "конкурентоспособността на износа" както на самолета, така и на ракетите.
Цената на машината е между 60 и 65 млн. долара бройката, което е приблизително равно на парите, които Lockheed Martin иска за нов F-16.
Освен това, Bormae е съвместим с оръжията на западните съюзници. Производителят му KAI сключи договор с европейския производител MBDA, като вече са правени полети с ракетите Meteor, а през април миналата година германската компания Diehl Defense обяви, че KF-21 успешно е изстрелял IRIS-T, която в ПВО модификация в момента отбранява небето на Украйна.
Около 20% от финансирането на програмата за новия изтребител идва от Индонезия, като обаче страната има проблеми и се бави с плащанията. Въпреки това, очакването е тя да изпълни финансовия си ангажимент и също така да закупи бройки.
Обединените арабски емирства също се интересуват от самолета, а освен Филипините го разглеждат като вариант за своите ВВС.
Полша също обмисля дали да не се включи в програмата. Страната направи няколко големи оръжейни сделки с Южна Корея, сред които - и за леки реактивни бойни самолети FA-50.
Източник: https://money.bg/techno/

El Pais: Западът дава сигнал на Киев, че едва ли ще си върне част от териториите

Все повече и повече гласове във Вашингтон и Европа предупреждават, че украинската сигурност трябва да бъде гарантирана в дългосрочен план, но в замяна на допускането, че Русия ще окупира част от страната. Това пише испанският вестник El Pais.
Колкото повече месеци продължава войната в Украйна, толкова по-трудно е за нейните съюзници да се съгласят да гарантират помощ, която ще й позволи да спечели войната. Преди всичко в Съединените щати, с несъгласието между демократите и републиканците да продължат с военната помощ, става ясно, че Украйна е все по-слаба на международната сцена. Промяната в реториката на Джо Байдън, президент на Съединените щати, не остана незабелязана.
Така например, ако по-рано той заявяваше, че Вашингтон ще оказва подкрепа на Киев "колкото е необходимо", то през декември миналата година той заяви, че САЩ ще продължат да доставят на Украйна оръжия "колкото е възможно", посочва изданието.
На фона на проблемите със западната помощ за Украйна, администрацията на американския Джо Байдън и европейските служители тихомълком променят стратегията за подкрепа на Украйна, измествайки акцента от постигането на пълна победа над Русия към подобряване на позицията на Киев при евентуални преговори с Москва за прекратяване на войната и загуба на вече окупираната територия, писа по-рано Politico.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша се готви за война с Русия: Очакваме всякакви сценарии и приемаме най-лошите

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш съобщи, че Полша трябва спешно да се подготви за заплахата от война с Русия. В интервю, дадено за полския вестник Super Express, той е попитан дали смята за възможно в крайна сметка военно поражение на Украйна срещу Русия и последващо нахлуване в Полша.
"Очаквам всякакви сценарии и приемам най-лошите на сериозно. Това е задачата на един министър на отбраната в ситуацията, в която се намираме днес", отговаря Косиниак-Камиш, член на наскоро назначеното правителство, ръководено от Доналд Туск. Владислав Косиняк-Камиш отбелязва, че не е "изрекъл тези думи изневиделица", а ги е претеглил внимателно преди това.
Той също така споменава, че ръководеното от него министерство е започнало да предприема конкретни стъпки, за да се подготви за заплахата, за която говори, включително да проучи пропуските в доставките на военна техника за армията.
"Въпреки че широкомащабните придобивания на оръжия са много важни, индивидуалното оборудване на всеки войник трябва да се третира със същата сериозност", заявява полският министър. Той допълва, че "Полша възнамерява да играе много важна роля в общата защита на ЕС".
От началото на войната в Украйна Полша увеличи военния си бюджет до 4% от БВП - двойно повече от обещаното от НАТО 2% - и подписа многобройни договори за масови покупки на оръжие, особено със САЩ и Южна Корея. За един от тези договори САЩ одобриха в края на август продажбата на 96 щурмови хеликоптера Apache на полската армия, договор на стойност 12 милиарда долара.
Други големи американски договори за доставка на оръжие бяха подписани за 486 ракетни установки HIMARS на обща стойност около 10 милиарда евро, 32 изтребителя F-35, 366 танка Abrams и противовъздушни системи Patriot. Договорите, подписани с Южна Корея, се отнасят по-специално до закупуването на над 800 гаубици K9, около хиляда танка K2 Black Panther, 50 изтребителя FA-50 и 288 реактивни системи за залпов огън K239.
Полша също сключи с британския филиал на европейския производител на оръжия MBDA договор за около 2,4 милиарда долара за закупуване на зенитни ракети, плюс договор за около 1,4 милиарда евро за четири норвежки противокорабни ракетни системи Kongsberg. Доставката на цялото това оборудване ще се извърши в продължение на няколко години, като някои от тях, като южнокорейските гаубици, ще бъдат частично произведени в Полша.
Източник: https://www.focus-news.net/

Последен полет на бригаден генерал Петьо Мирчев

Днес заместник-командирът на Военновъздушните сили, бригаден генерал Петьо Мирчев, извърши последен полет на вертолет „Кугар“. На събитието присъстваха командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, командирът на 24 авиобаза – Крумово бригаден генерал Димитър Иванов, първият му инструктор подполковник от запаса Иван Бързев, офицери от Командване на ВВС, целият личен състав на 24 авиобаза, колеги от запаса и семейството му заедно с най-малкия член – внукът Петър. След полета бригаден генерал Мирчев връчи пагоните си на най-младия летец в авиобазата – лейтенант Николай Горненски, съобщават от ВВС.
С Указ № 235 бригаден генерал Петьо Христов Мирчев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили и от военна служба, считано от 14 февруари 2024 г.

NYT: Украинските войски отстъпват инициативата на Русия

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), поради недостиг на личен състав и въоръжение, отстъпват инициативата при провеждането на военни действия на Русия и се опитват да задържат позицията си. Това съобщи "Ню Йорк таймс", предаде ТАСС.
Както посочва изданието, украинските войски „предадоха инициативата на Русия“ и „сега се окопават“, опитвайки се да запазят позициите си. Както посочва вестникът, Русия в някои сектори на фронта е способна да използва пет пъти повече снаряди от украинските въоръжени сили. Украинските войски се опитват да заменят артилерийските удари с атаки с дронове, но тази тактика не е толкова ефективна.
"В момента нямаме достатъчно техника или хора, за да преминем в настъпление. Така че засега основната цел е да задържим позициите си", цитира изданието думите на един от украинските офицери. Украинските войски, отбелязва "Ню Йорк таймс", изпитват проблеми не само с боеприпаси, но и с ремонт на оборудването. Русия също има господство в небето, което позволява ефективно нанасяне на въздушни удари.
Украинската армия прави неуспешни опити за настъпление от 4 юни миналата година. Руската страна многократно е подчертавала, че въпреки големите загуби, офанзивата не е донесла значителни резултати на Киев. Опитвайки се да оправдаят липсата на реални успехи в зоната на бойните действия, украинските власти многократно обвиняваха НАТО в недостатъчни доставки, на което представители на алианса заявиха, че всичко необходимо е прехвърлено в Киев, посочва ТАСС.
На 1 декември миналата година украинският президент Владимир Зеленски призна, че контранастъплението на украинските въоръжени сили не е постигнало резултати. А на 19 декември руският министър на отбраната Сергей Шойгу съобщи, че украинските въоръжени сили са загубили 159 хил. души - убити и ранени, по време на т. нар. контранастъпление. Общо от началото на специалната военна операция Киев е загубил над 383 хил. души. На 16 януари руският президент Владимир Путин обяви пълния и абсолютен провал на контранастъплението на украинските въоръжени сили, добавя ТАСС.
Източник: https://glasove.com/

Украйна трябва да мобилизира повече военнослужещи, за да успее да отблъсне руските сили, каза генерал от германския Бундесвер

Украйна трябва да мобилизира повече военнослужещи, за да успее да отблъсне руските сили, заяви бригаден генерал Кристиан Фройдинг от германския Бундесвер, предаде ДПА.
"Украйна със сигурност ще трябва да мобилизира повече военнослужещи - макар и само заради броя на жертвите, доколкото се вижда", каза днес пред германската медийна група "Редакционснецверк Дойчланд" (RND) генерал Фройдинг, който ръководи ситуационния център за Украйна в министерството на отбраната на Германия.
Генерал Фройдинг посочи и необходимостта от обновяване на украинските части, някои от които са били на фронта в продължение на 24 месеца. В Украйна сега се обсъждат видът и обхватът на мобилизацията, отбелязва ДПА.
Германският бригаден генерал се отнесе критично към съобщенията за разногласия между украинския президент Володимир Зеленски и главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний.
"Не можем да надникнем зад кулисите", каза Фройдинг. "Но, разбира се, наблюдаваме тези дискусии между военното и политическото ръководство. И се надяваме, че Украйна ще запази единството, което я направи силна в защитата на страната през последните месеци и години", посочи той.
"Подобна дискусия е също и отличителен белег за една демократична държава. Но в дългосрочен план тя не благоприятства усилията в областта на отбраната", добави генерал Фройдинг.
Източник: https://www.bta.bg/

Курсантската мешка

Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.........Прочети още

На този ден през 1958 година ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 над остров Тайби, щат Джорджия. Сблъскването става в 2 часа след полунощ. Бомбардировачът В-47 се връща от учебен полет на авиобазата Хомстед във Флорида. В бомбовия му отсек се намира водородна бомба Mark 15 с тегло 3500 кг. На височина 11 600 м. се сблъсква с летящия по задача изтребител F-86. Пилотът на изтребителя твърди, че не е видял в радара си другата машина, което е много странно: В-47 е голям шестмоторен 100-тонен стратегически бомбардировач.
Изтребителят губи дясното си крило, но пилотът успява да се катапултира и се спасява. На бомбардировача са повредени горивните му резервоари и един от двигателите, като той започва стремително да губи височина.
За да спаси бомбардировача и екипажа, като извърши безопасно аварийно кацане на най-близкото летище, командирът на В-47 полковник Ховард Ричардсън взема разрешение да пусне термоядрената бомба на височина 2200 м. Самолетът успешно е приземен на авиобазата Хънтър край град Савана, няма пострадали от екипажа и на земята. - (видео)
Търсенето на бомбата продължава до април 1958 г., като се е предполагало, че бомбата е някъде на дъното на малкия залив Уоссо (Wassaw) южно от курортното градче Тайби Айлънд, и  че е потънала в тинята на дълбочина от 1,5 до 5 метра. В района има силен радиационен фон, което затруднява издирването.
У. Дж. Хауърд, помощник на министъра на отбраната на САЩ, в отчет пред Конгреса през 1966 г. съобщава, че бомбата е съдържала напълно сглобена бойна глава с плутоний. Писмото на Хауърд е разсекретено едва през 1994 г.
През 2001 г. ВВС на САЩ публикуват официален отчет за инцидента. В него се потвърждава, че бомбата съдържа 180 кг. взривно вещество и неуточнено количество обогатен уран, в бомбата обаче нямало ядрената капсула за верижната реакция. Бомбата била учебна и в транспортна конфигурация, затова не представлява сериозна опасност за местното население.
Този отчет се позовава на документ, подписан от командира на В-47 преди излитането, където е отбелязано, че бойната ядрена капсула е заменена с учебна.
На 12 февруари 2015 година канадските водолази-любители Jason Sutter и Christina Murray при гмуркане в залива Wassaw Sound случайно се натъкват на изгубената от ВВС на САЩ преди повече от 50 години термоядрена бомба Марк 15.
Боеприпасът се оказва в добро техническо състояние и при последвалата спасителна операция успешно е деактивиран.

Турция ще достави бойни дронове на Египет, заяви Хакан Фидан

Турция ще достави бойни дронове на Египет, където в скоро време на посещение ще бъде турският президент Реджеп Тайип Ердоган, заяви турският външен министър Хакан Фидан (на снимката)  по време на телевизионно интервю, предаде Франс прес.
Той добави, че Турция и Египет трябва да имат сериозни отношения заради сигурността в Средиземно море.
Според турската агенция АНКА визитата на Ердоган ще бъде на 14 февруари, като тя ще последва 12 години на влошени отношения.
Последната визита на турски държавен глава в Кайро датира от 2012 г. Двете страни отзоваха взаимно посланиците си след преврата, свалил от власт египетския президент, ислямиста Мохамед Морси, след което Абдел Фатах ас Сиси дойде на власт в Египет. Двете страни се сближиха през ноември 2022 в Катар в кулоарите на Мондиала по футбол. През юли миналата година Анкара върна посланика си в Кайро.
В същото интервю Хакан Фидан говори и за предстоящата визита на руския президент Владимир Путин в Турция, като каза, че той и Ердоган може да обсъдят нови начини за доставка на зърно на световните пазари през Черно море, предаде ТАСС.
Фидан увери, че визитата на Путин е планирана и тя е трябвало да стане по-рано. Тя ще бъде повод да се обсъдят много въпроси, добави той.
Медии споменаха датата 12 февруари за това посещение. Засега турското президентство нито е потвърдило това, нито пък е съобщило къде Ердоган планира да приеме руския си колега, отбелязва Франс прес.
САЩ си играят с огъня, като нанасят удари по Йемен, това може да доведе до пожар в региона, каза турският външен министър Хакан Фидан в интервю за телевизия А Хабер.
Фидан добави, че Турция е в постоянен диалог с регионалните партньори и САЩ, като трябва да се избягва засилване на напрежението в региона, тъй като ситуацията не е много добра, предаде ТАСС.
Източник: bta.bg

Защо и как Съветската армия влиза у нас?

Защо и как Съветската армия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предизвика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?
Първият е на Стойчо Мошанов - специален пратеник на правителството на Иван Багрянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американското командване там с цел сключване на примирие със САЩ и Великобритания.
Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чърчил, чиято личност не се нуждае от обяснение........Прочети още

Известие за възможна продажба на дронове Sky Guardian на Индия

На 1 февруари 2024 г. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната (Defense Security Cooperation Agency - DSCA) уведоми Конгреса на САЩ за възможната продажба на 31 безпилотни летателни апарата с голям обсег General Atomics MQ-9B Sky Guardian на Индия по програмата на САЩ за междуправителствени външни военни продажби (Foreign Military Sales - FMS).
Тази продажба е одобрена от Държавния департамент на САЩ. Общата стойност на предложената доставка се оценява на 3,99 милиарда долара, включително оръжия, оборудване и пакети за обучение и техническа поддръжка.

(На снимката: Един от двата американски безпилотни летателни апарата с голям обсег General Atomics MQ-9B Sea Guardian, използвани от индийския флот на лизинг в индийската военноморска авиационна база Раджали, 2023 г. (c) ANI)

Проф. Джефри Сакс: Киев трябва да се съгласи на преговори, за да спре унищожаването на Украйна

Украйна трябва да се съгласи на мирни преговори, за да спре катастрофалните събития в страната, предизвикани от разширяването на НАТО на изток. Това каза световно известният американски икономист Джефри Сакс в интервю за YouTube канала Judging Freedom.
„Украйна се унищожава стъпка по стъпка. Унищожава се демографски, защото Украйна не само загуби територия, но и милиони хора, които избягаха от страната. Някои отидоха в Русия, други в Европейския съюз. Огромен брой хора са принудени да напуснат страната, икономиката е унищожена и голям брой украинци са ранени и убити всеки месец“, каза още Сакс.
Според Сакс решение на конфликта в Украйна е възможно само на масата за преговори - това трябва да бъде разбрано преди всичко от САЩ и Европа.
Според него корените на конфликта са в 2014 г., когато Крим и източните райони на Украйна се отцепиха, а причината се крие в разширяването на НАТО на изток.
"И за съжаление, човекът, който предивика този ужас - заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд - вместо да се извини за стореното, пак е в Киев и обещава още оръжия. Нито един отделен човек не е причинил толкова щети на Украйна, колкото Виктория Нюланд", категоричен е проф. Сакс.
"50-те милиарда от ЕС няма да променят нищо за Украйна - нито на бойното поле, нито да каквото и да било друго", заяви още проф. Джефри Сакс.
Според NBC, американски и европейски служители вече обсъждат с Киев възможните последици от мирните преговори с Русия, включително общите очертания на това, от което Украйна може да трябва да се откаже, за да постигне споразумение.
Източник: https://epicenter.bg/

Обстановката в Украйна към 15:00 на 3 февруари 2024 година

 Легенда:
 - по-наситено червените участъци, обградени с черна линия, са територии, контролирани от Русия преди началото на СВО;
 - по-бледите червени участъци, обградени от непрекъсната червена линия, са територии, контролирани от Русия сега;
 - по-бледите червени участъци, обградени от прекъсната червена линия, са напредъка на руската армия;
 - сините са обявени от украинците за завзети след контранастъпление;
 - жълтите са обявени от руснаците за завзети и контролирани;
 - защрихованите със синьо - има съобщения за партизанска дейност.
Прочети още.....Институт за изследване на войната (ISW), САЩ

Няма предвидени средства в бюджета на МО за подпомагане на деца на починали военноинвалиди

Общественото обсъждане на нова наредба на МО за условията и реда за подпомагане с парични средства на различни категории лица приключи. От публикуваната на сайта на ведомството справка става ясно, че предложенията на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите не се приемат. От сдружението са поискали  по решение на министъра на отбраната да могат да се отпускат допълнително еднократни  парични помощи по време на коледните и/или великденските празници  и/или при откриване на учебната година въз основа на изготвен от комисията поименен списък, а не само на деца на военнослужещи, загинали при или по повод изпълнение на военната служба,. Искането не се приема с мотива, че се „изисква увеличение на бюджета,  каквото не е предвидено за 2024 г. в  съответствие с  бюджетната рамка  до 2026 г.“  Със същия мотив не се приема и предложението за този вид парично подпомагане да имат право военноинвалидите с трайно намалена работоспособност/вид и  степен на увреждане над 71 на сто, а не както е сега – 90 на сто.
Проектът на новата наредба е разработен по препоръки, посочени в доклад на Инспектората на Министерството на отбраната. От него става ясно, че право на подпомагане с парични средства имат изпадналите в тежко материално положение:
- военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
- цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
- български граждани – военнослужещи в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея;
- курсанти, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;
- пенсионирани военнослужещи;
- ветерани от войните;
- военноинвалиди и военнопострадали
- български граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната.
Дейността по подпомагането с парични средства в Министерството на отбраната се осъществява от Комисия по материално подпомагане. На тези лица, които отговарят на изискванията в наредбата може да се отпуска еднократна парична помощ веднъж годишно за задоволяване на епизодични или сезонни потребности, както и за посрещане на разходи при болест, смърт, злополука, при стихийни бедствия и аварии, довели до загуба на имущество, и др. Размерът на помощта не може да надвишава 2500 лв. При доказана нужда комисията може да вземе решение за отпускане на помощта над посочения размер само след писмено разрешение на министъра на отбраната или оправомощено от него лице. Тези, които имат предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, могат да получат еднократна парична помощ за медицински услуги, пътни разноски, застраховка "Злополука" и лични нужди.
Паричните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от нуждаещото се лице лично, чрез законен представител или пълнолетен член на семейството до комисията, но не по-късно от 15 ноември на съответната година.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Жак Бо: Руското военно изкуство в Украйна

"Да подценяваш противника си винаги е грешка. Винаги! Както в личния живот, така и във военния живот. Да подценяваш противника си винаги е проблем, защото не се подготвяш добре за война. Мисля, че тук западняците направиха съществена грешка с Русия. Но има нещо, което е много забавно и това ме води към една максима на Сун Дзъ, който казваше: “Трябва да изглеждаш силен, когато си слаб, и да изглеждаш слаб, когато си силен”. Ако погледнете това, което ни казваха нашите медии - те казваха, че Русия е слаба, докато тя беше силна, и твърдяха, че Украйна е силна, докато тя беше слаба. Може би заради това Русия нямаше нужда от специален разказ, защото в действителност западните страни създадоха този разказ. Мисля, че това много добре пасна на факта, че западняците подцениха руснаците, това допадна много на руснаците, защото, пак казвам, най-голямата грешка, която можеш да направиш, е да подцениш противника си, т.е. както вече не знам кой го казваше - “когато противникът ви прави глупост, преди всичко не го прекъсвайте”. Мисля, че точно това направиха руснаците. Ще завърша с една максима, която ми е скъпа, защото донякъде това е същността на разузнаването и на работата, която вършех навремето, но тя е съществена: “Ако не познавате нито себе си, нито противника си, тогава нямате никакъв шанс да спечелите”. Точно това се случи със Запада и Украйна в този конфликт"........Прочети още

Комисията по отбрана към Камарата на общините направи оценка на готовността на британската армия за участие в пълномащабна война

Великобритания няма да е готова за пълномащабна война, докато правителството не реши проблемите с боеспособността на въоръжените сили, недостига на запаси и кризата с набирането на военнослужещи, се казва в доклад на комисията на отбрана към Камарата на общините, предаде ДПА.
Авторите на доклада за състоянието на армията предупреждават, че британските въоръжени сили са "под постоянно напрежение", понеже спецификата на военните операции предоставя малко време за бойна подготовка.
"Правителството рискува да се окаже неспособно да изгради истинска бойна и стратегическа готовност заради бързото темпо на операциите, а това би могло да застраши националната сигурност на Обединеното кралство", предупреждава комисията. "Непрестанният натиск" върху военния персонал е изострил кризата около набирането и задържането както на редовни военнослужещи, така и на резервисти и повече хора напускат въоръжените сили, отколкото постъпват в тях, предупреждават авторите на доклада.
Те посочват, че усилията на министерството на отбраната за справяне с проблемите в армията "не се осъществяват с необходимото темпо".
Комисията призовава правителството да направи всичко необходимо, за да гарантира, че британските въоръжени разполагат с нужното време, ресурси и обучение, за да могат да победят в продължителна и интензивна война.
Миналия месец министърът на отбраната Грант Шапс (на снимката) заяви, че светът "преминава от следвоенен към предвоенен свят" и Великобритания трябва да е сигурна, че "отбранителна ѝ система на всички нива е готова" да защити страната. Той се зарече, че при управлението на Консервативната партия числеността на армията няма да падне под 73 000 души на фона на нарастващите опасения от намаляването на броя на военнослужещите.
Сър Джереми Куин, който наскоро пое поста председател на комисията по отбрана, заяви: "Непрекъснатото нарастване на броя на операциите и текущите ангажименти водят дотам, че армията не е в състояние да отделя достатъчно средства за обучение и за водене на интензивни бойни действия. Нашето проучване установи, че не е отделено достатъчно внимание на готовността на армията ни за пълномащабна, продължителна война". - Още за ВС на Великобритания
Източник: https://www.bta.bg/

Карл Волф – генералът на SS, който спря войната в Италия, за да бъде изправен пред военен трибунал

Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда чудовище. Историята може да запази най-често лошите страни на губещия, но понякога имаме изключения.

Както се случва с Ромел и неговата идеология – макар и да е съвършеният пълководец и да се сражава на страната на Нацистка Германия, той никога не напада евреи и никога не позволява на неговите войници да извършват такива. Ромел най-накрая е разстрелян в близката гора, след като не успява да достави победата.
Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се смята за чудовище, миротворец, масов убиец и още много други положителни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да забележим, че контакта между две вражески армии не може да се случи.......Прочети още

На този ден през 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

От 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия в Крим се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция – президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин.
При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.
Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между „тримата големи” (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г. ........Прочети още

Су-57 с нови двигатели

Подобрена версия на изтребителя от пето поколение Су-57, който ще бъде оборудван с нови двигатели, скоро трябва да влезе на въоръжение във ВКС на Русия. Обновеният самолет може да стане най-бързият свръхзвуков изтребител, съобщава Military Watch Magazine.
Въпреки, че голяма част от възможностите на новия двигател за сега остават неизвестени, беше съобщено, че той ще позволи на изтребителя да лети без да използва форсажни камери със скорости над 2 Маch.

В момента единственият тактически боен самолет, способен да надвишава Mach 2+, е прехващачът МиГ-31, но той използва форсажни системи за целта, отбелязва MWM. - Още за Су-57

Според Владимир Миленски, дясната ръка на Тагарев, армията ни е пълна с руски агенти

Щом в една държава висш служител, дясна ръка и най-приближен чиновник до военния министър, смята, че армията е пълна с вербувани от Русия агенти, но получава солидна чиновническа заплата благодарение именно на тази армия, изводите са поне два. Или въпросният чиновник се е пообъркал, или, че ако твърдението е вярно, тогава държавата е напълно пробита и за закриване.
Ето за какво конкретно иде реч. Директорът на Информационния център на МО, който е настоящ пенсионер, бивш полковник и още по-бивш комунист Владимир Миленски е направил опит да напише статия във ведомствения и подчинен нему лично в. „Българска армия“. Публикацията е от 26 януари, т.г. под заглавие „Срещу България се води информационна война“........Прочети още

Германският оръжеен концерн Rheinmetall купува румънско предприятие

Германският оръжеен концерн Rheinmetall ще купи 72,5% от акциите на румънския производител на военни превозни средства Automecanica Media, основно за да помогне на Украйна да поддържа бойните си машини. Това се казва в съобщение на германския концерн, който е от най-големите в Европа.
Румънското предприятие след осъществяването на сделката ще получи ново име - Rheinmetall Automecanica SRL, като 27,5% от акциите му ще останат при частни инвеститори.
Както се казва в съобщението, руманският завод се очаква да има основна роля за обслужването на бойни машини западно производство използвани от Украйна, както и при "осигуряване на логистична поддръжка".
Освен това, присъствието на германския концерн в Румъния ще даде възможност на силите, разположени на източния фланг на НАТО, да осигурят "по-кратко време за реакция и по-надеждни вериги за доставки".
"Включването на Rheinmetall Automecanica SRL в състава на Rheinmetall бележи нов важен "крайъгълен камък" в стратегията за укрепване на присъствието на концерна в Централна Европа, което допринася за подобряване на отбранителните способности на Европейския съюз и НАТО на източния фланг", коментира шефът на Rheinmetall, Армин Папергер. По думите му, "привличането на местни партньори и укрепването на румънската икономика ще станат основни задачи за Rheinmetall".
Източник: https://money.bg/

САЩ одобриха продажбата на ракети Hellfire на Нидерландия

Държавният департамент на САЩ одобри потенциалната продажба на ракети Hellfire и свързано с тях оборудване на Нидерландия в сделка на стойност около 150 милиона долара (273.28 милиона лева), съобщи Пентагонът. Посочено е, че главният изпълнител ще бъде компанията Lockheed Martin, допълва Reuters.
"Правителството на Нидерландия поиска закупуването на до 386 ракети въздух-земя Hellfire, модел AGM-114R2, както и други свързани логистични елементи и поддръжка на програмата", според съобщението на Пентагона.
Hellfire е дозвукова ракета въздух-земя с лазерно насочване със значителен противотанков капацитет. Може да се използва и като оръжие въздух-въздух срещу хеликоптери или бавно движещи се самолети с фиксирани крила.
Hellfire може да се използва като ракета въздух-въздух или въздух-земя. Въздух-земя (AGM)-114 осигурява прецизна сила на удар срещу танкове, конструкции, бункери и хеликоптери. Ракетата Hellfire е в състояние да победи всеки известен танк в света днес. Той може да бъде насочван към целта или от вътрешността на самолета, или от лазери извън самолета.
Източник: https://www.focus-news.net/

Унгария постави ново условие, за да допусне Швеция в НАТО

Унгария постави ново условие, за да позволи на Швеция да се присъедини към НАТО, предаде ДПА.
Консервативната националистическа партия ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан даде да се разбере вчера, че заедно с по-малкия си партньор в управляващата коалиция – Християндемократическа народна партия, настояват първо шведският министър-председател Улф Кристершон да посети Будапеща.
Кристершон разговаря с Орбан в кулоарите на извънредната среща на върха на Европейския съюз в четвъртък в Брюксел. Шведският премиер каза, че е имал “добър разговор” с унгарския си колега, но добави, че предпочита да не пътува до Будапеща, докато Унгария не даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО.
Унгарската опозиционна коалиция, включваща леви и либерални партии, поиска специално заседание на парламента в понеделник за обсъждане на въпроса. Двете партии от правителството, които имат мнозинство, обаче казаха, че техните депутати няма да присъстват.
По програма новата сесия на унгарския парламент трябва да започне чак на 26 февруари.
Унгария е единствената от 31-те държави членки на НАТО, която не е ратифицирала договора за присъединяване на Швеция. Дясното националистическо правителство на Орбан се аргументира с критиките на Швеция заради ситуацията с върховенството на закона в централноевропейската страна.
Швеция кандидатства за присъединяване към НАТО заедно със съседна Финландия през май 2022 г. – три месеца след руската пълномащабна инвазия в Украйна. През април миналата година Финландия стана 31-ата страна членка на Алианса.
Натискът върху Унгария да ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО се засилва, след като в четвъртък тя най-сетне се съгласи да не блокира повече предоставянето на нова помощ за Украйна, отбелязва Ройтерс.
Източник: bta.bg

23 години от първия полет на AW139

Преди точно 23 години, на 3 февруари 2001 г., първия си полет прави вертолета от средния клас Leonardo AW139. Две десетилетия по-късно, това е най-популярната машина в т.нар. „супер среден клас” и тя широко се използва за различни цивилни, парацивилни и военни задачи.
AW139 е замислен през 1997 г. от компанията Agusta, като заместник на вертолетите от семейството Huey. Потенциалният пазар е оценен на 900 бройки. На следващата година италианската компания влиза в джойнтвенчър с американците от Bell. Двете вертолетостроителни компании се споразумяват да създадат заедно два проекта – вертолет от средния клас и цивилен конвертоплан.
Вертолетът е означен AB139, като Agusta има 75% от програмата, а останалите са на Bell. Първият клиент е намерен през 2000 г., а на 3 февруари 2001 г. първият прототип (на снимката) полита от заводското летище на Agusta в Касчина Коста, край Милано. Полетът продължава 45 минути и минава без забележки.
Европейският типов сертификат е даден през 2003 г., а на следващата година е даден и американски типов сертификат. Търговската експлоатация започва в началото на 2004 г.
През 2005 г. италианците (вече под името AgustaWestland, а след 2017 г. е под шапката на Leonardo) изкупуват дяла на Bell в консорциума. За $75 млн. са купени не само дяловете, но и цялата интелектуална собственост над вертолета, който получава новото означение AW139.
Вертолетът постепенно увеличава максималната си излетна маса. Ако в началото тя е 6,4 тона, през 2008 г. става 6,8 тона, а след 2015 г. – 7 тона.
Успехът на конструкцията се дължи най-вече на това, че успешно се вклинява между традиционните тежки вертолети на цивилния пазар, като S-92 и Super Puma и тези от средния клас, като Bell 412 и EC-155. Оттам идва и названието „супер среден клас”.
Днес са произведени и доставени на крайните клиенти над 1100 вертолета, а има да се изпълняват поръчки за още над 100 машини. Производството върви на две линии – една в Италия и една в САЩ. Общо са налетени над 3 млн. часа.
AW139 става основа за семейство от вертолети – през 2011 г. полита 8,3-тонния 19-местен AW189 (AW149 е военната му версия), а на следващата година се появява и 4,8-тонният 12-местен AW169.
AW139 от състава на италианските ВВС, под означението HH-139, се използва за търсене и спасяване
Източник: https://aero-bg.com/

135 години от рождението на летеца поручик Стефан Калинов

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр.Вилакур) от 9 май до 11 октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.
През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.
След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.
Музей на авиацията - Крумово

Замисълът на Сталин и прокси войната на Запада срещу Русия

В очертаващата се война Съветският съюз трябва да бъде жертва, а Германия агресор. Именно такъв е замисълът на Сталин и затова той категорично отхвърля предложението на Генералния щаб за превантивен удар срещу Германия (операция „Буря“). Само така Съветският съюз може да има съюзници и да оцелее.
Можеше ли Русия да приложи замисъла на Сталин и да изчака, за да не бъде обявена за агресор? Можеше, но, първо, не трябваше и, второ, нямаше никакъв смисъл от такова изчакване.
В края на 2021 г. в Москва знаеха, че ВСУ ще настъпи срещу тях в началото на март 2022 г. Ясно е, че армейските корпуси на двете републики в състав около 25 хиляди ще бъдат разгромени, остатъците им ще потърсят убежище в Русия, а с тях ще тръгнат и стотици хиляди бежанци, преследвани от частите на ВСУ - така войната може да се прехвърли на руска територия. Тогава Западът ще активира петата колона и в Русия ще възникне сериозен вътрешен смут......Прочети още

В Русия от 2022 г. насам са били наети половин милион нови работници в отбранителната промишленост, обяви Путин

Повече от половин милион руснаци са започнали работа в отбранителната промишленост от 2022 г. насам, обяви днес руският президент Владимир Путин, цитиран от Франс прес. АФП отбелязва, че това число илюстрира интензивността на военните усилия в подкрепа на руската инвазия в Украйна.
“През последната година и половина в отбранителната индустрия са създадени 520 000 нови работни места”, заяви Владимир Путин на форум с участието на работници от отбранителната индустрия в Тула, град на около 200 км южно от Москва.
От 2022 г. насам Русия изцяло преориентира икономиката си към оръжейната индустрия и разви производството си въпреки наложените от Запада санкции, които целят по-специално замразяване на производството на боеприпаси и оръжия.
Москва успява да заобиколи някои от тези мерки, например като придобива необходимата ѝ микроелектроника, особено от Азия.
През 2024 г. правителството планира грандиозно увеличение с почти 70 процента на федералния бюджет, предназначен за отбрана.
Съсредоточаването на руската икономика върху отбранителната промишленост, където заплатите са високи, в допълнение към мобилизацията на стотици хиляди мъже и изселването в чужбина на също толкова голям брой мъже обаче доведе до недостиг на работна ръка в сектори като строителството, селското стопанство и други, посочва АФП.
По думите на Владимир Путин в Русия има “6000 компании в сферата на отбранителната индустрия и в тях работят 3,5 милиона души”, като това не включва “10 000 подизпълнители”.
Путин призова днес руските компании да “реагират” на технологичното развитие на фронта.
“За да успеете на бойното поле днес, е необходимо да реагирате бързо и адекватно на това, което се случва там”, каза той и допълни: “Печели този, който го направи най-бързо”.
Макар руският президент да приветства “много задоволителното” равнище на военното производство на страната, според Запада Русия е получила повече от един милион артилерийски снаряда от Северна Корея, отбелязва АФП.
На форума в Тула Путин заяви, че преобладаваща част от руснаците подкрепят неговия външнополитически курс, посочва Асошиейтед прес.
“Ако обществото не мислеше по този начин, нищо от това нямаше да се случи”, каза руският президент и добави: “Правим това, което хората очакват от нас”.
Путин повтори, че изпращането на войски в Украйна е било необходимо за защита на рускоезичното население в Източна Украйна и за да се спре, по думите му, посегателството на САЩ и съюзниците им от НАТО върху жизненоважните интереси в областта на сигурността на Русия.
От своя страна, Украйна и Западът смятат, че руската инвазия е непровокирана агресия, отбелязва АП.
“Трябваше на защитим нашите хора, иначе щяхме да се превърнем в слаба държава, която не е самодостатъчна и с която никой не се съобразява”, допълни руският президент.
“Щяха покровителски да ни потупат по рамото и да ни дадат развалени картофи като хуманитарна помощ, докато обмислят, как да ни разкъсат на парчета”, каза Путин пред участниците на форума. - (видео)
Източник: bta.bg

Броят на германските войници е спаднал до 181 500 души въпреки усилията за увеличаването му

Броят на войниците в германската армия е спаднал до 181 500 души въпреки значителните усилия на правителството за увеличаване на личния състав, съобщиха днес от министерството на отбраната за ДПА.
Това означава, че към края на миналата година военнослужещите на временна и професионална служба в Бундесвера, както и доброволците, отбиващи военна служба, са били с около 1500 по-малко, отколкото година по-рано, съобщиха от министерството.
В края на 2022 г. Бундесверът е разполагал със 183 050 войници.
Основната цел на Бундесвера е и ще продължи да бъде устойчивото укрепване на готовността на личния състав, заяви говорителка на ведомството.
“Нуждаем се от квалифицирани мъже и жени, които да са в оперативна готовност и на разположение в достатъчна численост за предстоящите задачи и мисии”, каза тя.
Източник: bta.bg

За командировъчните за участие в операцията на НАТО в Косово

В сряда от правителството дойде съобщението, че Министерският съвет е приел решение за разрешаване участието в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (КFOR) с до 150 военнослужещи от Въоръжените сили на Република България с личното им оръжие, екипировка и военна техника. В редакцията на Otbrana.com се получиха запитвания за размера на командировъчните на военнослужещите за участие в операцията.
Отговорът на тези запитвания е в самото решение на Министерския съвет, което е публикувано от вчера на правителствения сайт. 

Министрите разрешиха за периода на участие в операцията военнослужещите  да получават командировъчни дневни пари в съответствие с присвоеното им военно звание, както следва: за военнослужещи с войнишки (матроски) звания – 54 евро;  за военнослужещи със сержантски (старшински) звания и звание офицерски кандидат – 57 евро; за военнослужещи с младши офицерски звания – 58 евро; за военнослужещи със старши офицери звания – 60 евро и за военнослужещи с висши офицери звания – 62 евро.
Източник: https://otbrana.com

Президентът промени указа за генералските длъжности

В Държавен вестник е публикуван Указ № 13 на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев за промяна на длъжностите във Въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания. В раздел  „Длъжности в щабове и структури на международни организации“  се създава длъжност директор на дирекция „Разузнаване“ във Военния секретариат на Европейския съюз в Брюксел, Белгия – от 1 април 2024 г. със звание бригаден генерал (флотилен адмирал).
Така от  април български офицер ще оглави военното разузнаване в ЕС.  Вече има номиниран и одобрен военнослужещ от Служба „Военно разузнаване” с военно звание „полковник”. Това става ясно от предложението на правителството до президента за издаването на посочения указ. Длъжността „Директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи” във Военния секретариат на Европейския съюз в Брюксел, Белгия”, изискваща висше офицерско звание „Бригаден генерал (Флотилен адмирал)”, е с изтекъл срок на заемане до 31 юли 2021 г. и не е ротационна за страната, се посочва в мотивите към предложението. Същевременно длъжността „Директор на дирекция „Разузнаване” във Военния секретариат на Европейския съюз”, изискваща висше офицерско звание „Бригаден генерал (Флотилен адмирал)”, е обявена за вакантна и за национален принос.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

График на планираните стрелби на Огневи комплекс „Батмиш“ за февруари

Планираните за февруари стрелби на Огневи комплекс „Батмиш“ край Сливен започнаха вчера, първи февруари, съобщават от Център за подготовка на специалисти.
На 1, 8, 13, 14, 15, 16, 21, 22 и 27 февруари ще бъдат във времето от 9 до 14 часа. На 2, 5, 6, 7, 9, 19 и 20 февруари стрелбите ще се провеждат във времето от 9 до 16 часа. На 26 и 28 февруари те ще са с продължителност 12 часа – от 10 до 22 часа.
За да не се допускат инциденти, живеещите в района трябва да се съобразяват с предупредителните табели и да не навлизат в забранителните зони. Предупреждават се и собствениците на ферми да предприемат мерки за защита на животните си.

2 февруари: 50 г. от първия полет на изтребителя F-16

На 2 февруари 1974 г. извършва първия си полет американският многоцелеви изтребител Ф-16 Fighting Falcon (Боен сокол) за завоюване на въздушно превъзходство. Произведен е от Дженерал Дайнамикс и влиза в експлоатация на 17 август 1978 г.
В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LWPF – Light Weight Fighter Program), който да допълни бойните възможности на тежкия F-15 Eagle.
Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. При пробно засилване по пистата прототипът неочаквано се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго освен да изпълни полет по кръга над летището и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно.
Първият „официален” полет обаче става на 2 февруари...........Прочети още

Навършиха се 81 г от паметната победа на Червената армия при Сталинград

Днес Русия чества 81-годишнина от победата в Сталинградската битка, продължила от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 година и преломила хода на войната на СССР против нацистка Германия.
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия. - (видео)
По този повод английският премиер Уистън Чърчил възкликва с облекчение: ”Бог се смили над нас. Англия е спасена!”.
Английският крал Джордж VI награждава смелите защитници на града със символичен меч, а Томас Ман ще каже: “Отбраната при Сталинград е подвиг, за който историята винаги ще си спомня с благоговение!”

САЩ запазват позицията, че програмата за F-35 е несъвместима с руските системи С-400, заяви говорителят на Белия дом Джон Кърби

Съединените щати остават на мнението, че програмата за изтребителите от пето поколение F-35 е несъвместима с използването от Турция на руските зенитно-ракетни системи С-400, заяви пред репортери в Белия дом говорителят по националната сигурност Джон Кърби, предаде Анадолската агенция.
Подобно на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд обаче и той каза, че дискусиите продължават и “ако Турция успее да разсее нашите опасения по този въпрос, тогава може да има раздвижване по програмата за F-35”.
“В момента се намираме на такъв етап”, заяви Кърби.
САЩ отстраниха Турция от програмата за изтребители F-35 през 2019 г., след като се противопоставиха на покупката от нейна страна на руската система за противовъздушна отбрана С-400, твърдейки, че тази система ще застраши изтребителите и е несъвместима със системите на НАТО.
Анкара неколкократно заяви, че няма конфликт между двете и предложи комисия, която да проучи въпроса. Турция също така твърди, че е изпълнила задълженията си по отношение на F-35 и че отстраняването ѝ от програмата е неоснователно.
Коментарите на Кърби отразяват тези, направени по-рано в интервю за турската телевизия СиЕнЕн-Тюрк на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която заяви в понеделник по време на посещение в Турция, че Вашингтон ще “приветства Турция обратно в семейството на F-35”, ако спорът за С-400 бъде разрешен.
Източник: https://www.bta.bg/

С тържествена церемония на полигон „Ново село“ бе извършена ротация на българския контингент от състава на многонационалната бойна група

С тържествена церемония на учебен полигон „Ново село“ бе извършена ротация на състава на българския контингент в многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която нашата страна е домакин. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
Досегашният заместник-командир на бойната група и национален командир на контингента от Сухопътните войски подполковник Иван Иванов предаде отговорностите си на подполковник Иван Бонев. С церемонията се извърши ротация на механизираната рота от състава на 42-и механизиран батальон – Ямбол с механизирана рота от състава на 31-ви батальон – Хасково. Двете роти са от състава на Втора Тунджанска механизирана бригада.
На тържествения ритуал присъстваха командирът на Втора Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов и полковник Микеланджело Дженки - командир на многонационалната бойна група.
В обръщението си към военнослужещите от многонационалната бойна група бригаден генерал Станимир Христов подчерта значимостта на проведената подготовка, чиято цел е да затвърди и развие способностите за участие в широк спектър от задачи по прилагане на мерките за усилена бдителност на Алианса и за гарантиране на националния суверенитет. Той изказа благодарността си за успешно изпълнените задачи от досегашния състав на българския контингент и пожела сили и несломим боен дух на военнослужещите от новия контингент.
От август 2023 г. до днес механизираната рота и щабни офицери от състава на 42-ри механизиран батальон – Ямбол проведоха подготовка, която включваше ежедневни занятия, тактически учения и тактически учения с бойни стрелби, съвместно с формированията от многонационалната бойна група. В продължение на шест месеца военнослужещите надграждаха умения и опит и развиваха способности заедно със своите колеги от армиите на страните - участнички в състава на бойната група, припомниха от министерството.
От днес подготовката продължава с новия състав на българския контингент, в който са включени военнослужещи от 31-ви механизиран батальон-Хасково. Национален командир на контингента и заместник-командир на бойната група е подполковник Иван Бонев.
Командирът на многонационалната бойна група полковник Микеланджело Дженки поздрави своя досегашен заместник-командир подполковник Иван Иванов и благодари на българските военнослужещи за техните заслуги за успешното изпълнение на задачите в състава на бойната група. Бригаден генерал Станимир Христов награди от името на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков и от свое име военнослужещи от българския контингент, отличили се с професионално изпълнение на задачите си.  
През тази година, когато се отбелязва 20-ата годишнина от членството на България в НАТО, страната ни като активен и отговорен съюзник участва в редица съюзнически операции и учения. Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която страната ни е домакин, е една от осемте бойни групи, създадени като компонент на възпирането и отбраната на НАТО в Източния фланг на Алианса, след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Източник: https://www.bta.bg/

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 25 години

Морзовата азбука “излиза в пенсия" на днешната дата преди 25 години. Тя официално е извадена от употреба на 1 февруари 1999 г., като е заменена от глобална спътникова система за безопасност на корабоплаването, която се въвежда постепенно от 1992 г. Това става с решение на Международната морска организация, чието седалище е в Лондон.
Морзовата система е създадена в първата половина на ХIХ в. На 4 септември 1837 г. в Ню Йорк, САЩ, американският изобретател Самюъл Морз за първи път демонстрира измисления от него електромагнитен телеграфен апарат, за използването на който е въведен телеграфният код (1838 г.), известен като морзова азбука.
На 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор, САЩ, е направено първото телеграфно съобщение на морзовата азбука........Прочети още

Обстановката в Украйна към 15:00 на 31 януари 2024 година

 Легенда:
 - по-наситено червените участъци, обградени с черна линия, са територии, контролирани от Русия преди началото на СВО;
 - по-бледите червени участъци, обградени от непрекъсната червена линия, са територии, контролирани от Русия сега;
 - по-бледите червени участъци, обградени от прекъсната червена линия, са напредъка на руската армия;
 - сините са обявени от украинците за завзети след контранастъпление;
 - жълтите са обявени от руснаците за завзети и контролирани;
 - защрихованите със синьо - има съобщения за партизанска дейност.
Прочети още.....Институт за изследване на войната (ISW), САЩ

Генерал-майор Ласло Стиц пое командването на силите EUFOR в Босна и Херцеговина

В празнична атмосфера вчера в базата Бутмир край Сараево се състоя предаването на командването на EUFOR,  като  ръководството на тази мисия  бе поето от опитния унгарски генерал-майор Ласло Стиц, съобщи босненският портал Кликс.
На церемонията присъстваха високопоставени официални лица, включително министърът на сигурността на БиХ Ненад Нешич, министърът на вътрешните работи на Федерация БиХ Рама Исак, върховният представител на международната общност в БиХ Кристиян Шмит, ръководителят на делегацията на ЕС в БиХ Йохан Сатлер.
Генерал-майор Стиц пое командването от своя предшественик, австрийския генерал-майор Хелмут Хабермайер.
Генерал Стиц е дългогодишен военен експерт, той е служил в Генералния щаб на унгарската армия през 1999 г. като офицер по планиране на отбраната. Неговият опит включва също така оперативна роля в Съвместния оперативен център на щаба на НАТО в Косово през 2003 – 2006 г., отбелязва изданието.
В едно от предишните си обръщения към медиите унгарският генерал подчерта важността на международните военни сили, изтъквайки, че военният риск е второстепенен и че мисията на ЕС ще се намеси само ако местната полиция не може да гарантира мира. Той отбеляза необходимостта от безпристрастни и надеждни международни военни сили, готови да действат в случай на ескалация на ситуацията, подчертавайки важността на запазването на мира и сигурността в региона.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 1 февруари 1961 година, е извършена реорганизация на българските ВВС.

Командването на ВВС се преименува в командване на ПВО и ВВС с командващ генерал-лейтенант Добрин Димитров. Бойните части са обединени в 1-ви корпус ПВО (11-и, 18-и, 19-и изтребителни авиационни полкове), 2-ри корпус ПВО (15-и, 21-ви, 27-и изтребителни авиационни полкове) и 10-а изтребително-бомбардировъчна авиационна дивизия (25-и, 22-ри изтребително-бомбардировъчни авиационни полкове). Останалите структури на авиацията като 26-а отделна разузнавателна авиационна ескадрила, 16-и транспортен авиационен полк, 1-ва отделна противолодъчна авиационна ескадрила и Висшето народно военновъздушно училище, не променят организационно-щатната си структура и подчиненост. При извършената трансформация военните авиационни формирования съхраняват кадровия си потенциал и повишават подготовката на летателния състав. Летците са 583-ма, от които 83 – с 1-ви клас, 191 – 2 ри клас, 217 – 3-ти клас. Седемдесет и пет летци могат да участват в бойни действия нощем и в сложни метеорологични условия, което нарежда вида въоръжени сили сред най-подготвените на Балканския военен театър. През 1968 г. корпусите ПВО за разформирани и са създадени 1-ва и 2-ра дивизии ПВО,

На 1 февруари 1882 година в с. Фролош, Кюстендилско, е роден художникът Владимир Димитров – Майстора (1882 –1960).

Завършва Държавното рисувално училище в София (1910) и още като студент е наречен „майстор“ на четката.
Записва се доброволец в Първата балканска война (1912 – 1913) и е зачислен като санитар. Научил за таланта му, командирът на 7-а пехотна рилска дивизия генерал Георги Тодоров го взема към своя щаб и му създава условия за рисуване. Изминава целия боен път на дивизията от Царево село в Македония до Булаир на Галиполския полуостров, а стотици скици и рисунки („Атака“, „Ранен войник“, „Опълченци в поход“, „При Кочани“, „Край Бяло море“, и др.) запазват впечатленията му от бойното поле и войнишкото ежедневие. През този период рисува и редица портрети на офицери и войници – „Военни чинове на Рилската дивизия“, „Войници от 50-и полк“ и др. Сред изключителното му художествено наследство са и творбите, родени в окопите на Първата световна война (1915 – 1918). Като военен художник на 7-а пехотна рилска дивизия пресъздава както жестокостта на войната, така и храбростта и мъката, жертвоготовността и любовта към родината на безименните герои във войнишки шинели („По Беласица“, „Пренасяне на ранен“, „Офицери от 13-и пехотен полк рилски полк“ и др.).
Творби на Владимир Димитров – Майстора се намират във всички големи галерии в България, САЩ и много частни колекции. Стогодишнината на художника е отбелязана под егидата на ЮНЕСКО като признание за българския принос в световното изкуство. Националният военноисторически музей притежава над 150 негови произведения, изпълнени с масло, акварел, туш и молив, от войните за национално обединение (1912 – 1918).

Истинският характер на Римската армия и няколко любопитни факта за нея

Днес римската армия се помни като най-мощната бойна машина, която древният свят е виждал. И то напълно основателно. Но са й нужни векове, за да прерасне в свирепата сила, която провокира страх в народите по периферията на империя.
В най-ранните си дни армията на Рим се набира при нужда от гражданите въз основа на имуществените им възможности. На върха са мъже, които могат да осигурят кон, и стигаме до обикновените войници или легионери, които могат да позволят само меч. Чак след първите две пунически войни в Рим срещу Картаген през 3 век пр. н. е., римската армия се развива във военния гигант, доминиращ древния свят.
С нарастването на силата на армията броят на мъжете, които служат в нея, се увеличава. В републиката броят варира според изискванията. Те бяха предимно десетки хиляди до Късната република (около 104 – 31 г. пр. н. е.), когато генералите на Рим, събрали огромни сили, воюват, следвайки своите политически амбиции. При императорите (27 г. пр. н. е. – 337 г. сл. н. е.) вероятно армията нараства от около 250 000 на 450 000 души, от предимно граждански легионери в легиони от по 5000 и провинциални помощници в приблизително равен брой......Прочети още

Защо се разби космическата совалка „Колумбия”?

На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват. Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА. - (видео)
Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.
На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.
Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.
Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява “Не мисля, че можем да направим нещо“ и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.
Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама – заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.
На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на „Колумбия”, за да навлязат в атмосферата.
В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.
Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания "извън скалата". Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.
В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.
В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.
В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.
Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:
1. Шон О’Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е “еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата“. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.
2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо “обичайно“ в историята на космическите полети със совалки.
3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата “Космически совалки“ Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.
4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, “че дори не си струва да се споменава“. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.
5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.
Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: “Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!“
Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.
Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката “Чалънджър“ експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара. - (видео)
След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. “Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!” - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета “Джордж Вашингтон“. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.“
“20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - казва и Ошероф. - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.“ Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че “Чалънджър“ може да катастрофира.
Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О’Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.
Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.
/По материали в интернет/

Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале

Редут кале (при устието на река Хопи) в Мингрелия (днес Кулеви, Грузия) е едно от 25-те руски укрепления по източния бряг на Черно море. Укреплението става печално известно по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато е бомбардирано и опожарено от съюзническата англо-френска ескадра на 19 май 1854 г. Редут кале охранява търговско пристанище, смятано от руснаците за едно от най-важните им притежания в тази част на Черно море. Укреплението (с гарнизон от 700-800 души) охранява и единственият път свързващ Черно море с Кутаиси и Тифлис (Тбилиси).
За укрепленията по Кавказкия бряг на Черно море капитан Федор Федорович Торнау, завърнал се от черкезки плен в Кавказ, разказва през 1839 г. на император Николай I: „Укрепления малы, гарнизоны слабы, изнурены болезнями, едва в силах обороняться от горцев, которых не они, а которые их держат в постоянной блокаде. Кроме того, в случае европейской войны, при появлении в Босфоре любого неприятельского флота, окажется необходимым снять всю линию: в горы гарнизонам нет отступления, и ни одно укрепление не в силах выдержать бомбардировки с моря“.
Кой е дьо Шабан? .........Прочети  още

Първата подводница в света потъва при изпитанията на този ден

На 1 февруари 1851 г., в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света, конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер (на снимката). След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери. Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.
Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница:
1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата.
2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие.
3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата.
4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.
Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата. За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.
Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница -  бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).
Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите. С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.
Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.
Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден. - (видео)
След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес. Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница. Оказва се, че „Морският дявол“ притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода. Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране.
Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота. Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него. През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI „Вилхелм Бауер“. - Още подводници

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.