Архив - от 1 до 15 февруари

"Райнметал" обяви, че планира да започне да доставя боеприпаси за "Гепард" през лятото

Германската компания "Райнметал" планира да започне да доставя през лятото боеприпаси за самоходната зенитна установка "Гепард", поръчани от Германия от името на Украйна, предаде ДПА.
Първите доставки ще бъдат направени това лято, обяви днес компанията в Дюселдорф. Общо 300 000 единици боеприпаси ще бъдат произведени в две разновидности. Според "Райнметал" те са предназначени да подкрепят украинската армия, която използва "Гепард".
Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви вчера в Брюксел, че договорите са подписани.
По данни на министерството на отбраната Германия е доставила 32 установки "Гепард" на Украйна от миналото лято, а още пет трябва да бъдат изпратени до края на февруари.
Източник: https://www.bta.bg/

Нидерландия каза, че продължава да подкрепя доставките на танкове за Украйна

Нидерландия заяви днес, че не е променила позицията си за възможно доставяне на танкове "Леопард 2" на Украйна, след като в медиите се появи информация, че тя е оттеглила подкрепата си, предаде Ройтерс.
Нидерландия не притежава никой от танковете, но е взела под наем 18 от Германия. Нидерландският министър-председател Марк Рюте каза миналия месец, че страната му иска да ги достави на Украйна.
Германският в. "Велт" съобщи днес, че правителствата на Нидерландия и Дания са се отказали от решение да изпратят танкове "Леопард 2" на Украйна.
Нидерландското министерство на отбраната заяви, че случаят не е такъв. Министерска говорителка каза, че "Нидерландия не притежава танкове". "С Германия беше решено, че танкове от друг батальон биха били по-подходящи за доставяне на Украйна. Ако Германия беше решила да изпрати танкове от нашия двунационален батальон, нямаше да се противопоставим. Нито ще се противопоставим, ако решат да ги пратят в по-късен момент", заяви тя.
В отговор на информацията на "Велт" върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеф Борел призова страните да изпратят танкове на Украйна.
"Страните трябва да доставят колкото се може повече танкове и колкото се може по-бързо. Би било много разочароващо, ако след като толкова дълго Германия беше сочена с пръст, че не прави нищо, сега тези страни не последват примера", каза той.
"Знам, че в армиите на ЕС има стотици танкове, някои от тях трябва да бъдат ремонтирани, но тогава трябва да го направите и то бързо, защото напролет ще бъде твърде късно", заяви Борел.
Източник: https://www.bta.bg/

Наши военнослужещи ще се включат в мисията на ЕС за подпомагане на Украйна

Министерският съвет прие решение за изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, с което се разрешава участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine - EUMAM) за срока на мисията, както следва:
- един щабен офицер за усилване на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС в Кралство Белгия;
- до 5 (пет) военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Република Полша и/или Многонационалното командване за специална подготовка във Федерална република Германия;
- до 50 (петдесет) военнослужещи за обучение за използване на предоставеното в рамките на EUMAM въоръжение и техника, на територията на държави-членки на ЕС, и/или в Република България.
Участието на български военнослужещи в EUMAM ще бъде ясен знак за подкрепата на страната ни към Общата политика за сигурност и отбрана и в частност на мисията за военно подпомагане на Украйна, се посочва в съобщението на правителството.

Военният министър с важна новина за списъка с военна помощ за Украйна

България е подписала писмо за намерение за участие в общ проект за наблюдение на Земята от Космоса, в който участват 27 страни членки на НАТО. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов след заседанието на колегите си от пакта в Брюксел, което приключи около 14 часа местно време.
Министър Стоянов не постави под съмнение оказаната от страната ни военна помощ на Украйна, но подчерта, че ангажиментите ни вече са изпълнени.
Склонен съм да вярвам на изявленията на бившия премиер Кирил Петков за оказаната военна помощ на Украйна и той би следвало да знае какво прави правителството на четворната коалиция във всеки един момент, каза министър Стоянов, цитиран от БНР.
"Не мисля, че е тайна, мисля, че всеки един в България знае, че всичко, което се произвежда в нашия военнопромишлен комплекс, се реализира там, където се води война, където се водят сражения. Това е нещо, което е известно.
Фирмите, които са частни, и държавните имат подписани контракти, но по-пълна информация може да ви даде министърът на икономиката. В МО ние тепърва започваме да произвеждаме боеприпаси, така че е твърде рано да коментирам".
На въпрос дали решението на Народното събрание е за еднократна помощ, министърът отговори:
"Това, което е записано в решението на НС от 9 декември, е, че България трябва да предостави помощ съгласно един списък, който бе предоставен от МО на Министерски съвет и след това на Народното събрание. Мога да кажа със задоволство, че този списък е изпълнен.
По отношение на точка 6 от това решение е записано, че МС трябва да продължи да оказва подкрепа на украинската страна съобразно българските възможности. Към момента българските възможности са такива каквито са. Ние сме предоставили този списък и оборудването вече е предоставено".
България е готова да възстанови фонда за медицинска рехабилитация, създаден преди около 5 години, който е ползван от украински военнослужещи, но в момента не функционира, каза още министър Стоянов.
Източник: https://blitz.bg/

Казанлък изпраща военен контингент за Босна и Херцеговина

Церемония по тържествено изпращане на военнослужещите от междинния регионален резерв във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтеа” ще се проведе утре от 11 ч.на  площад „Севтополис” в град Казанлък, съобщават от КСВ. Военният контингент се състои от 113 души от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада, 110-ти логистичен полк,  Мобилната КИС и Военномедицинска академия. Помощник-национален командир на контингента е подполковник Момчил Димитров от 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Военнослужещите от Въоръжените сили на Република България участващи в междинния регионален резерв на  операцията на Европейския съюз “Алтеа” получиха вчера в база „Бурмир“, Сараево, медали за участието си в мисията, съобщава СКС. В присъствието на командира на Многонационалния батальон, подполковник Матиас Лампъл, церемонията започна с посрещане на националното знаме на Република България, след което строят бе приет от националния командир на контингента  полковник Красимир Ценов и след изслушване на националния химн на Република България продължи с връчването на медалите.  Медалите на военнослужещите от Националния поддържащ елемент, логистичната група и медицинския пункт бяха връчени от полковник Ценов, на управлението на ротата и първи механизиран взвод от командира на многонационалния батальон – от подполковник Лампъл, на втори механизиран взвод- от заместник-националния командир на контингента подполковник Калоян Стоянов и на взвода военна полиция от  командира на ротата – от капитан Мартин Иванов.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Отличие за подполковник Велин Кехайов, заместник-командир на многонационалната бойна група

На учебен полигон „Ново село“ вчера беше извършена ротация на италианския контингент от състава на многонационалната бойна група в България. По време на церемонията бяха наградени военнослужещи от бойната група. Заместник-командирът на бойната група подполковник Велин Кехайов беше отличен с медал, съобщават от Втора Тунджанска механизирана бригада.
В церемонията участваха командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов, посланникът на Република Италия в България, нейно превъзходителство госпожа Джозепина Драза, командирът на Съвместното командване на силите на Италия генерал – лейтенант Франческо  Фигиоло, командирът на Многонационалната дивизия „Югоизток“ в Букурещ, Румъния генерал-майор Дорин Тома, заместник-командирът на Сухопътните войски бригаден генерал Николай Караиванов, генерали, офицери, сержанти и войници от армиите на Албания, България, Гърция, Италия, САЩ, Севена Македония и Черна Гора.
В заключителната част на церемонията, досегашният командир на бойната група, полковник Франческо Алаймо от 82-ри механизиран полк „Торино“, предаде командването на полковник Андреа Фратичели от 7-ми алпийски полк „Берсалиери“ от армията на Република Италия.

Денят на воина-интернационалист

На този ден, 15 февруари 1989 година, последната колона съветски войски напуска територията на Афганистан. През 2010 година в Русия тази дата беше обявена за Ден на паметта на воините на интернационала - не само на участниците в Афганистанската война, но и на всички, които са изпълнили служебния си дълг извън границите на родината. Интернационалистите са участвали в общо повече от 30 военни конфликта по целия свят. - (видео)
В Москва ветераните-интернационалисти се събират на „Поклонния хълм” и в Александровската градина. Паметни мероприятия се провеждат днес почти във всички руски градове.
По различни оценки, от над 1,5 милиона интернационалисти при изпълнение на служебния си дълг са загинали около 25 хиляди души. Но точният брой на тези, които не са се завърнали у дома досега не е определен. Само по време на войната в Афганистан са загинали над 14 хиляди съветски войници. – Още за конфликта в Афганистан
***************
Министерството на отбраната на Русия публикува на страницата си в интернет уникални документи от войната в Афганистан, пише вестник „Известия“. Архивите са разсекретени по повод 30-годишнината от излизането на съветските войски от Афганистан.
Както уточняват от ведомството, документите разказват за историята на военните части, които „от първия ден са изпълнявали международния си дълг в Афганистан“, и за героите от войната. Сред които са генерал-лейтенант Руслан Аушев, станал по-късно ръководител на Република Ингушетия, началникът на Генералния щаб на ВС на РФ през 1992 г. армейски генерал Виктор Дубинин и поетът лейтенант Александър Стовба.
В архива, който може да се види на сайта на министерството, има исторически свидетелства за контактите, които са се създавали между руските военни и мирното местно население.
От Министерството на отбраната на РФ информират, че целта на тази публикация на архивните материали е да се разяснят целите и задачите, които е имал контингентът съветски войски в Афганистан и да се предотвратят опитите за фалшификация на историята.

Военен календар

На 15 февруари 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Константин Каварналиев.
Завършва Военното училище в София (1885) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1897). През Сръбско-българската война (1885) командва рота от 5-и пехотен дунавски полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот. До 1892 г. служи в 5-и пехотен дунавски полк, 4-ти артилерийски полк и в 1-ва пехотна софийска дивизия. След придобиване на висше военно образование в италианската Академия на ГЩ той заема длъжностите командир на батарея във 2-ри артилерийски полк, старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на дружина в 35-и пехотен врачански полк, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, командир на 15-и пехотен ломски полк. От януари 1908 г. е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Караагач, Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. Признание за неговите умения на отлично подготвен щабен офицер е награждаването му с военния орден „За храброст“ IV степен.
През януари 1913 г. поема командването на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия. Планира и ръководи действията й в драматичните дни на Втората балканска война (1913) при отбраната на Дойран. На 23 юни 1913 г. върху българската позиция южно от града се стоварва огневата мощ на гръцките артилерийски полкове. Полковник Каварналиев разполага с непълен личен състав, резерви няма, а очакваните подкрепления все още пътуват от Източна Тракия и Беломорието. В продължаващите през целия ден атаки дружините остават без офицери. Когато разбира, че трудно ще удържи натиска на десетократно по-многобройния противник, той изпраща в тила адютанта на бригадата с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“. Подкрепления така и не пристигат и той „хвърля в боя“ единствения резерв – себе си. Напуска командния пункт и повежда войниците в решителна контраатака, но взрив на артилерийски снаряд отнема живота му. За своята „безпределна самопожертвователност, достойна за удивление“ посмъртно е повишен в чин генерал-майор и награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.
В разгара на Първата световна война (1916) офицерите и войниците от 9-а пехотна плевенска дивизия издигат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан – на 3-4 км от Дойран до пътя за Валандово. През 1966 г. паметникът и гробът на геройски загиналия полковник Каварналиев са разрушени и заличени от тогавашните югославски власти.

На учебен полигон „Ново село“ беше извършена ротация на италианския контингент от състава на многонационалната бойна група в България

„Ползата от многонационалната бойна група е неоспорима и демонстрира нашата решимост да защитаваме националните си интереси и да споделяме отговорностите за гарантиране на сигурността на Югоизточния фланг на НАТО. Нашата съвместна работа е възможност да повишим нивото на оперативна съвместимост чрез прилагане на съюзни тактики, техники и процедури.“ Това каза командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов днес, 14 февруари, на церемонията по приемане и предаване на отговорностите на многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е страна домакин. Ритуалът се проведе на учебен полигон „Ново село“ и на него досегашният командир на бойната група полковник Франческо Алаймо предаде командването на полковник Андреа Фратичели. С церемонията се извърши и ротацията на италианския военен контингент в състава на бойната група.
От името на военното ръководство на Българската армия генерал-майор Валери Цолов благодари за приноса на Италия към усилията на НАТО за възпиране и отбрана. „Уверявам ви, че военният принос на Италия е високо ценен на всички командни нива в българските въоръжени сили – от тактическо до стратегическо“, заяви той.
На тържеството присъстваха посланикът на Италианската република в нашата страна Н.Пр. Джузепина Зара, командващият на Съвместното оперативно командване на Италия генерал-лейтенант Паоло Фиглиоуло и командирът на Многонационалната дивизия-Югоизток генерал-майор Дорин Тома.
Италия прие ролята на рамкова държава на бойната група в България на 17 октомври 2022 г. Постигането на пълни оперативни способности на многонационалното формирование беше проверено и декларирано по време учението с международно участие „Ответен удар“ през декември 2022 г.
В бойната група освен Италианската република участват Република България с маневрена рота, екип от „Военна полиция“ и военнослужещи в щаба, САЩ с маневрена рота, Черна гора с лекопехотен взвод, екип от „Военна полиция“ и военнослужещ в щаба, Република Гърция с противотанков взвод и военнослужещ в щаба, Република Албания с лекопехотен взвод и военнослужещ в щаба, Република Северна Македония с лекопехотен взвод и военнослужещ в щаба и Република Турция с отделение за непосредствена противовъздушна отбрана от пункта си за постоянна дислокация и военнослужещи в щаба. Румъния, в ролята на Рамкова държава на Многонационалната дивизия „Югоизток“ (MND-SE) предоставя формирование за комуникационна и информационна поддръжка за подпомагане на командването и управлението на бойната група.
Източник: https://www.mod.bg/

Военен каледар

На 14 февруари 1889 година в Бургас е формиран 24-ти пехотен черноморски полк.
Пръв негов командир е майор Александър Фудулаки – бесарабски българин, герой от Сръбско-българската война (1885). От 1894 г. до 1912 г. 24-ти полк се командва последователно от полковниците Христо Гюлмезов, Иван Велев, Янко Драганов, Марин Узунов и Георги Иванов. На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І назначава своята съпруга царица Елеонора за шеф на полка, който до февруари 1946 г. носи почетното наименование 24-ти пехотен черноморски на Н. В. царица Елеонора полк.
През Балканските войни (1912 – 1913) Черноморци под командването на полковник Христо Недялков воюват в Източна Тракия и Македония при Лозенград, Бунархисар, Чаталджа, Одрин, Щип, Кочани и Калиманци. По фронтовете на Първата и Втората балканска война полкът губи 1061 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк, командван от полковниците Никола Писаров (1915 – 1916) и Петър Дренски (1916 – 1919), участва в разгрома на сръбската армия (1915), в Леринската настъпателна операция (1916) и в тежките отбранителни боеве срещу съглашенските войски на Южния фронт (1917 – 1918). За 36 месеца по бойните полета загиват, изчезват, умират от рани и болести 878 офицери, подофицери и войници.
Съгласно решенията на Ньойския договор (1919) прославеният във войните за национално обединение 24-ти пехотен черноморски полк е разформиран, а съставът му – преведен към 11-и пехотен сливенски полк. През 1929 г. той отново се формира, но до 1934 г. носи явното наименование 39-а пехотна солунска дружина.
По време на Втората световна война 24-ти пехотен черноморски полк е на югоизточната граница и на Прикриващия фронт (до ноември 1944 г.), след което в състава на Първа българска армия се сражава във втория период на войната срещу Германия. Бойният му път завършва на 16 май 1945 г. в подножието на Австрийските Алпи при с. Трахютен. По фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия загиват 430 офицери, подофицери и войници.
След Втората световна война полкът е демобилизиран, реорганизиран, преименуван на 37-и стрелкови полк (1950) и по-късно разформиран (1958).
На 14 февруари 1896 година в Самоков е роден полковник Никола Ботев.
Завършва Военното училище в София (1920) и служи в пехотата. На 4 декември 1944 г. е назначен за командир на 31-ви пехотен силистренски полк, с който воюва във войната срещу Германия (1944 – 1945). Планира и ръководи действията на полка в Мурската настъпателна операция (29 март – 15 април 1945) при пробива на укрепената линия „Маргит“, форсирането на канала „Принципалис“ и р. Мур, боевете при с. Подтурен и овладяването на укрепената позиция „Ястребци“, както и в тежките сражения с отстъпващия противник.

След войната служи като началник на пехотния отдел в Щаба на войската (1946 – 1947), началник на катедра във Военна академия „Г.С.Раковски“ (1947) и командир на 5-а пехотна дивизия (1947). През 1950 г. е назначен за началник на факултет „Командно-щабен“ във Военна академия „Г.С.Раковски“ и остава на тази длъжност до 1954 г. Автор е на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944 – 1945“ (1957). Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 1 клас.

България има нужда от 38 изтребителя

F-16 ще дойдат, но тези изтребители не са панацея. Когато веднъж загубим способности, възстановяването понякога е невъзможно, обясни ген. Николай Русев
Има документи, в които е записано, че България има нужда от 38 изтребителя. 16 изтребителя са едно добро начало, но крайно недостатъчно като брой самолети. Поне още една ескадрила ще е необходима на по-късен етап. Това заявява в интервю за БТА командирът на авиобаза Граф Игнатиево бригаден генерал Николай Русев.
Според него обаче охраната на въздушното ни пространство е сигурна. Имаме зенитно-ракетни комплекси, изтребителна авиация и самолетите, които летят, са изправни, коментира той. По думите му пилотите, които дежурят, са подготвени. Това, че са изключително натоварени, по никакъв начин не намалява степента им на подготовка, допълни командирът и отбеляза, че инженерно-техническият състав полага неимоверни усилия, за да могат самолетите да летят и да бъдат изправни. „Работи се денонощно“, каза още бригаден генерал Николай Русев.
Трябва да се замислим дали е допустимо да спрем Българската изтребителна авиация, заяви командирът. Веднъж спряна, една работеща машина, след това нейното възстановяване е много трудно. F-16 ще дойдат, но тези изтребители не са панацея. Когато веднъж загубим способности, възстановяването понякога е невъзможно, обясни той.
МиГ-29 и охраната на въздушното ни пространство
Изтребителите МиГ-29 могат да летят още доста време в зависимост от това дали ги поддържаме, каза командирът. „Ако имаме възможност да ги поддържаме – изтребителите ще летят. Ако се окаже, че не може да доставим необходимите резервни части, което напоследък е факт, ще спрат скоро. Много е важно дали ще съумеем да доставим резервни части. Самолетите имат ресурс, но събитията през последната година показаха, че поддръжката ще става все по-трудна“, обясни той. Командирът добави, че МиГ-29 могат да продължат да бъдат използвани до 2029 – 2030 г., ако има резервни части за тях.
По думите му осигуряването на междинен изтребител, който страната ни да използва, ако МиГ-29 бъдат спрени и докато пристигнат самолетите F-16, също е нелека задача за реализиране в рамките на една година. Трябва да се види кое ще бъде по-изгодно за държавата и кое ще бъде реализируемо, добави бригаден генерал Николай Русев.
Според него не е нормално страната ни, която е първата в Европа, използвала самолета като бойно средство, с една от най-старите авиации на континента, да остави друг да охранява въздушното ни пространство.
Държави като Белгия, Нидерландия, Португалия, които са в Западна Европа и там заплаха почти няма, поддържат сериозни изтребителни авиации. Една държава като България – с лека ръка – някой да излиза и да казва, че друг може да носи бойното ни дежурство, докато дойдат самолетите, които сме си платили – не го разбирам и не се и опитвам, защото за мен е несериозно, коментира командирът.
Има хора, които са решили, че ако МиГ-29 бъдат извадени от експлоатация и се откажем от руската техника – рязко ще се повиши скоростта на модернизацията на Българската армия, но това го приемам на шега, защото това се казва от хора, които нямат представа за какво говорят. Домораслите експерти, които имат едни опорки, повтарят ги и това са хора, които не са управлявали формирования. Някои от тях са минали набързо висок старт през армията, но трябва да си кажат думичките, излизат, казват ги, не носят никаква отговорност, каквото и да се случи не ги интересува, каза бригаден генерал Николай Русев.
Няма как да бъде спряна летателната дейност и пилотите да бъдат убедени да останат на служба с едно неясно бъдеще, което е пред тях, заяви командирът. Ние и сега не можем да им дадем ясна перспектива какво ще се случи. С МиГ-29 и междинния изтребител нещата са много неясни. Няма гаранции, че пилотите, които сега летят, ще могат да се качат на F-16. Спирайки МиГ-29 от полети не знам какво бъдеще биха имали пилотите, които в момента летят на тези изтребители, обясни той.
Заместваща платформа на МиГ-29
Важно е самолетите, които ще дойдат, ако дойдат въобще такива, да са самолети с ресурс, които ние да може да експлоатираме вместо МиГ-29 и да носим бойното дежурство, каза бригаден генерал Русев по повод възможността страната ни да се сдобие с междинен изтребител, докато получи самолетите F-16. Самолети, които да бъдат усвоени бързо от летателния и инженерно-техническия състав, добави той.
Според него факторът време е от изключителна важност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако самолетите могат да дойдат след две години, те не са ни необходими. Трябват ни самолети, които в рамките на една година да дойдат и пилотите да бъдат обучени. Сроковете са много съкратени, обясни командирът.
Източник: https://orbg.bg/

НАТО за първи път призна за възможността Швеция и Финландия да се присъединят отделно

За първи път НАТО призна открито за възможността Финландия и Швеция да се присъединят към военни алианс отделно, нарушавайки табу спрямо предишно настояване на двете страни да бъдат приети заедно. Кандидатурите им срещат отпор основно от Турция.
Перспективата двете съседни скандинавски страни да бъдат отделени представлява признание, че дипломатическите усилия за отмяна на блокадата от Анкара върху Стокхолм за момента се провалят и показва желание на ръководителите на НАТО да позволят на Хелзинки да избегне този спор, пише Financial Times.
„За момента основният въпрос е не дали Финландия и Швеция ще бъдат одобрени заедно. Основният въпрос е и двете да бъдат одобрени за пълноправни членки възможно най-скоро. И съм уверен, че и двете страни ще бъдат пълноправни членки и работят усилено, за да бъдат утвърдени възможно най-скоро“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери във вторник.
И двете страни са в по-добро положение от гледна точка на сигурността, отколкото бяха преди пълномащабното нашествие на Русия в Украйна преди почти една година, допълни той.
Изявлението на Столтенберг е първото му отклонение от официалната линия на НАТО, че кандидатурите на съседните страни Финландия и Швеция трябва да бъдат разглеждани като една. Други ръководители на алианса коментират пред FT, че изказването на генералния секретар отразява промяна в поведението.
Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е склонен да ратифицира членство на Финландия в НАТО, но не и на Швеция, като обвини Стокхолм, че приема кюрдски активисти и позволява горене на Корана пред турското посолство в страната.
Освен Турция Унгария също се колебае да ратифицира кандидатурите на двете страни, но нейното противопоставяне е смятано за не толкова непреодолимо. Макар че унгарското правителство защити Ердоган в позицията му към Швеция, унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че няма да пречи на разширяването на НАТО. Той обвини за забавянето претоварването на парламента на страната му заради спора му с Брюксел за европейските средства и заяви, че Будапеща ще одобри и двете кандидатури на заседание на парламента в края на февруари.
Финландски ръководители публично се ангажираха страната им да се присъедини заедно с Швеция. Миналата година финландският президент и лявоцентристкото правителство отделиха значително време, за да убедят по-колебливите си съседни страни, че присъединяването към НАТО е правилната реакция на настоящата среда в областта на сигурността.
Но високопоставени финландски представители казват, че ако Турция ратифицира само кандидатурата на Хелзинки, за Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, най-голямата от всички страни членки на ЕС, ще бъде немислимо да откаже.
Представители на НАТО коментират пред FT, че границата на Финландия с Русия прави изключително важно приемането на страната възможно най-скоро, дори това да означава изоставяне на Швеция.
Финландски ръководители отново пътуваха до Стокхолм в последните седмици, до централата на НАТО в Брюксел и до други европейски столици, за да разберат как се отнасят съюзниците към възможността Финландия да бъде приета преди Швеция, съобщават запознати с разговорите източници.
„Много е важно Финландия да стане част от НАТО възможно най-скоро. Разбира се, искаме и Швеция да се присъедини, но ако трябва да чакаме още един-два месеца това да се случи, не смятам, че това е проблем“, отбелязва високопоставен европейски дипломат.
Западен дипломат коментира, че промяната в поведението на НАТО е предизвикана от „реалност, пред която можем да се изправим, независимо дали е желана или приемлива. В крайна сметка тя може да бъде приемлива или не само за тези страни“. Дипломатът допълва, че последиците от опустошителното земетресение в Турция миналата седмица също може да изиграят роля за развоя на разговорите.
Американски представители се надяват Финландия и Швеция да се присъединят към алианса до срещата на лидерите на НАТО във Вилнюс до лятото, ако не и преди това. Но те допълниха, че не се притесняват толкова за точния график.
„Не сме толкова съсредоточени върху това кой, кога или как ще бъде приет, това наистина зависи от тези страни. Но сме много съсредоточени върху това да стане реалност възможно най-скоро“, отбелязва високопоставен представител на администрацията.
Източник: https://www.investor.bg/

Вучич с извънредна заповед, свързана с армията на Сърбия

Президентът на Сърбия Александър Вучич взе решение за организирано разширяване на специалните сили на сръбските въоръжени сили, съобщи “Новости”.
Президентът даде и срок, в който това решение трябва да бъде изпълнено – 31 декември 2024 г.
Вучич каза в началото на януари, че Сърбия е инвестирала много в армията и че основната задача е да увеличи броя на членовете на специалните части до 5000 души.
„Основните заплати ще бъдат над 2000 евро. Кандидатствайте, момчета и момичета, състезанието започва скоро“, обяви тогава президентът.
В решението се посочва, че е необходимо да се извърши организационна модернизация на специалните сили на сръбските въоръжени сили до прогнозираното числено състояние, посочва „Телеграф“.
За изпълнение на това решение министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на сръбските въоръжени сили ще издадат предварителен акт. Отчетът за изпълнението на задачите от това решение трябва да бъде представен на военния кабинет до 31 декември 2024 г.
Източник: bnr.bg

Предлагат ново решение за обновяване на боеприпасите на Въоръжените сили

Боеприпаси на Въоръжените сили, имащи статут на запаси, които са в края на своя експлоатационен ресурс, да могат бъдат предоставяни на производители, които в договорен период от време да връщат съответните количества, но новопроизведени, включително и с подобрени характеристики.  Това е идеята на проекта на промените на Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси (ВВЗ) на МО. Предвид значителните количества боеприпаси на Въоръжените сили, такова взаимодействие може да бъде основният подход за тяхното обновяване, се посочва в мотивите към проекта. Основната част от наличните във Въоръжените сили ВВЗ от боеприпаси са българско производство и в случай, че бъдат създадени необходимите условия за реализация на посочения подход, проблемните въпроси ще бъдат решени в голяма степен.
Към момента боеприпасите, определени като ВВЗ, са годни за бойно използване, но предвид годините им на производство с основание може да се предполага, че са в края на своя експлоатационен ресурс. Основната част от тях са произведени в периода 70- 90-те години на миналия век, като конкретни номенклатури дори и по-рано. Това налага МО да предприеме спешни действия за обновяване на запасите. Друга, не по-малко важна, цел на обновяването е минимизиране на предпоставките за възникване на инциденти със сериозни последици, предизвикани от стари и неотговарящи на техническите изисквания боеприпаси. В близкото бъдеще значителни количества (стотици тонове) могат да се окажат опасни за бойно използване и дълговременно съхранение. Единствената перспектива в този случай, смятат от МО,  е тяхната утилизация (унищожаване), разбира се, при осигурени финансови средства. Когато, обаче, се отнася за значителни количества, дейностите отнемат голям период от време и зависят от много условия.
Друг аргумент за търсене на нов подход е променената средата за сигурност след агресията на Русия срещу Украйна. Изводите от хода на самата война категорично потвърждавали, че състоянието на ВВЗ е от определящо значение за боеспособността на всяка армия. Още повече, че  за изпълнение на Решението на Народното събрание от 9 декември м. г. за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, Министерският съвет следва да пристъпи към обновяване на ведомствените военновременни запаси на МО, представляващи въоръжение и боеприпаси, чиито срок на съхранение изтича до 3 години, включително и чрез замяна на наличните с новопроизведени от държавните публични предприятия на съответната равностойност.
В нормативна уредба няма създаден ред за осъществяване на посоченото в решението на Народното събрание обновяване на запасите на МО. В тази връзка, след анализ на възможностите за нормативни промени е изготвен проект на Постановление на Министерският съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на МО.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Великите военни изцепки: Битката при Коленсо (1899 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Паметно събитие във Военната академия за Васил Левски

С полагане на цветя пред паметника на Васил Левски започна днешното паметно събитие в района на Военна академия „Георги С. Раковски“. Заукопойна молитва отслужи отец Йордан, ефимерий на храм „Светите Архангели“ в учебното заведение. Левски, каза той, помолил отеца, който го изповядвал, да го споменава в молитвите си като йеродякон Игнатий. Ние като наследници изпълняваме неговата последна воля, посочи отец Йордан.
Проявата бе в рамките на Националната програма за отбелязване на 150 години от обесването на Васил Левски, каза началникът на академията генерал-майор Тодоър Дочев. Преклонението пред Апостола на свободата събра кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, трима началница на Генералния щаб и на отбраната генералите от запаса Михо Михов, Златан Стойков и Константин Попов, генерал-майор от запаса Груди Ангелов, бригадните генерали от запаса Стефан Стефанов и Пламен Богданов, председателят на Общонародния комитет „Васил Левски“ Васил Василев, членове на военно-патриотични организации и др.
Тази среща имаше и специално предназначение. Г-жа Фандъкова благодари на членовете на Инициативния комитет с председател генерал от запаса Михо Михов и на всички, които имат принос за изграждането на паметника на Апостола на свободата на 26 ноември 2016 г. Това място, подчерта тя, е символ на приемственост на заветите на Левски към младите хора и към възпитаниците на Военната академия. Благодари на академията за домакинството и за съвместната работа. Архитект д-р Венцислав Йочколовски – ръководител на колектива, създал техническата документация и работните проекти на мемориалния комплекс, говори за идеята за изграждане на паметника и неговата символика. Свободата не ще думи, а дела, припомни посланието на Левски генерал-майор Дочев. Днешното събитие, каза още той, допринася за съхраняване на българската идентичност и на историческата памет, както и за популяризиране на общочовешките ценности и европейските измерения в идеите на Апостола сред нашата общественост.
В Гербовата зала на академията г-жа Фандъкова връчи грамоти за заслуги към Столична община и за принос при реализацията на проекта и поставянето на паметника на Васил Левски. Първата бе за генерал-лейтенант Стоян Топалов, който бе председател на СОСЗР от 2005 до 2017 г. и почина през 2020 г. Грамотата бе получена от сина му Нешо Топалов. Сред удостоените бяха още генерал-майор Тодор Дочев, генерал-майор от запаса Груди Ангелов, генерал-майор от запаса Петко Драгоев, архитект Венцислав Йочколовски, бившият заместник-министър на отбраната и строителен инженер Стоян Шатов, скулпторите Красимир Ангелов и Марин Марков и др.  
В знак на благодарност за подкрепата генерал-майор Дочев връчи юбилейния медал „110 години Военна академия „Г. С. Раковски“ на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова. Гостите разгледаха уникална изложба, в която са подредени книги за Васил Левски от богатството на библиотеката на академията.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Австрия отказва да обучава украински екипажи на танковете Леопард 2

Австрийската министърка на отбраната Клаудия Танер е потвърдила днес писмено пред общественото австрийско радио, че Австрия не желае да обучава украински войници за управление на бойните танкове "Леопард 2".
"Суверенно право на всяка държава е да защитава Украйна в рамките на своите закони", се казва в писменото становище.
Специалистът по международно право Ралф Яник коментира, че неутралитетът не е нарушен от подобно обучение, тъй като по този въпрос има решение на Европейския съюз. Освен това и в момента чужди войници се обучават в други натовски страни, например Чехия и Унгария, за работа с танкове "Леопард 2". Ако не се обучават украински войници, то това е по политически причини, заявява Яник.
Източник: https://trud.bg/

НАТО ще обсъди повишаването на военните разходи

Министрите на отбраната на страните от НАТО ще обсъдят тази седмица на среща в Брюксел повишаването на военните разходи, съобщи на пресконференция генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг.
Той добави, че предстои решение за запълване и увеличаване на оръжейните запаси на държавите от алианса, както и за увеличаване на производството. По неговите думи днес поръчките се приемат за срок на изпълнение след две години.
Столтенберг добави, че на срещата ще бъдат приети решения за защита на подводната инфраструктура и за създаване на мрежа от частни и държавни спътници в орбита, за да се събират разузнавателни данни. По неговите думи обещаните оръжия и боеприпаси трябва да пристигнат в Украйна възможно най-скоро, защото Русия вече е предприела очакваната пролетна офанзива.
Ако НАТО изпрати свои бойни самолети в Украйна, това би било пряка намеса. Съвсем различно е да се доставят отбранителни способности на Украйна, поясни Столтенберг по повод обсъждането на доставката на изтребители за украинската страна. Очаквам да обсъдим този въпрос, но това ще отнеме време. Сега е необходима спешна помощ за Украйна, всеки ден е от значение, добави той.
Руският президент Владимир Путин не се подготвя за мир година след нападението, няма подобни признаци, нито за преговори с отчитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Затова трябва да подкрепяме Украйна, за да спечели и да се постигне траен мир. Посланието ни е ясно - НАТО е с Украйна, докогато е необходимо. Единственият начин Украйна да оцелее като суверенна страна, е оказването на помощ, заяви Столтенберг. Той не изключи бъдещи мирни преговори с участието на държави от пакта.
Източник: https://www.bta.bg/

Министър Димитър Стоянов ще участва в среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще участва в среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, която ще се проведе на 14-15 февруари 2023 г. в Брюксел.
Форумът ще даде възможност за дискутиране на напредъка по изпълнението на решенията от срещата на върха в Мадрид, както и за определяне на приоритети и конкретни дейности, свързани основно с усилването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса в контекста на подготовката на предстоящата среща на върха във Вилнюс през юли т.г.
В рамките на срещата ще бъдат разгледани също ключови въпроси от дневния ред на НАТО като дългосрочната адаптация на Алианса, справедливото споделяне на тежестите и отговорностите и бъдещия ангажимент за инвестиции в отбраната (DIP) след 2024 г. Ще бъдат обсъдени и мерки за засилване на подкрепата на уязвимите от руско влияние страни-партньори – Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия. На форума ще бъдат одобрени „Политически указания – 2023“ за новия цикъл на отбранително планиране в Алианса.
По време на срещата ще се проведе неформална работна сесия с участието на министрите на отбраната на Финландия, Швеция и Украйна и върховния представител на ЕС по външните работи и политика за сигурност Жозеп Борел, фокусирана върху войната в Украйна и подкрепата за страната.
На 14 февруари, непосредствено преди срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, министър Стоянов ще участва в среща на Контактната група за Украйна. На нея ще присъства и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Източник: mod.bg

Руският военен износ за Индия надхвърли 13 млрд. долара за пет години

Общият износ на руска военна продукция за Индия през последните пет години е надхвърлил 13 млрд. долара, заяви пред ТАСС директорът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество Дмитрий Шугаев в навечерието на международното изложение Aero India 2023.
“Русия остава основен играч на индийския пазар на оръжие. Така през последните пет години общата стойност на руския износ на ПВВ за Индия надхвърли 13 млрд. долара”, каза той.
14-ото международно изложение за авиационна и космическа техника Aero India ще се проведе от 13 до 17 февруари във военновъздушната база Йелаханка в Бангалор, Южна Индия. Въздушното шоу се провежда на всеки две години. Русия е активен участник в изложението и тази година ще представи повече от 200 мостри на руски военни продукти.
Източник: БГНЕС

На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.
Предистория
В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.
На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.
На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.
Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.
На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.
Бомбардировките
Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.
• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.
• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.
• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.
До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.
Нощта на 13/14-февруари
Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.
Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.
След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.
След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.
За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.
На другия ден
Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.
Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.
Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.
Равносметката
Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.
След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.
Пет дни и пет нощи градът гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.
От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени. Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театъра, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали. Това съставлява 78% разрушения.
Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.
Жертвите
При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.
Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града. - (видео)
Отговорността
Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Американски дронове кацнаха в Полша

Полската армия е получила на лизинг американски безпилотни самолети MQ-9A Reaper, съобщи в неделя полският министър на отбраната Мариуш Блашчак.
"В Полша бяха доставени безпилотни самолети MQ-9A Reaper, предназначени да летят на средни височини за дълъг период от време", написа той в социалните мрежи, без да уточнява броя на въпросните машини.
"Американските дронове ще се използват от полските военновъздушни сили, включително за разузнавателни мисии по източната граница на страната", уточни Мариуш Блашчак.
По-рано тази седмица Службата за военно сътрудничество към Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че САЩ ще продадат на Полша ракетни системи за залпов огън HIMARS и боеприпаси на стойност около 10 млрд. долара.
В неделя полският президент Анджей Дуда заяви, че в момента в страната са разположени около 10 000 американски военни.

Столтенберг остава начело на НАТО до октомври

НАТО отново ще удължи мандата на генералния секретар Йенс Столтенберг, съобщава "Ройтерс".
Причината е, че Алиансът се стреми да поддържа стабилност по време на войната в Украйна.
Мандатът на Столтенберг ще бъде продължен до април 2024 г. поради неговите "изключителни постижения" и за да се гарантира стабилността на военния съюз по време на продължаващата война в Украйна, отбелязва в. "Велт ам Зонтаг".
Посочва се, че има неофициално споразумение между 30-те държави членки на Алианса, че Столтенберг трябва да остане на поста след края на мандата си на 30 септември тази година. Официално решение се очаква да бъде взето през следващите седмици.
Столтенберг е икономист по образование и бивш лидер на Работническата партия на Норвегия. Миналата година първоначалният му мандат начело на НАТО беше удължен.
Той беше министър-председател на Норвегия в периода 2000-2001 г. и 2005-2013 г., преди да стане шеф на Алианса през следващата година. Заемал е и поста министър на финансите и министър на енергетиката.
Страните членки на Алианса искат да дадат на Столтенберг възможността да председателства срещата на върха по повод 75-ата годишнина на организацията във Вашингтон през април 2024 г. Той също така ще бъде в позиция да стане изпълнителен директор на Световната банка, след като Дейвид Малпас се оттегли от поста приблизително по същото време.
Впоследствие обаче говорител на Алианса уточни, че Столтенберг ще приключи мандата си, както е планирано през октомври.
"Мандатът на генералния секретар Йенс Столтенберг беше удължаван три пъти и той е служил общо почти девет години", заяви Оана Лунгеску и допълни, че настоящият мандат изтича през октомври тази година и Столтенберг няма намерение да иска ново удължаване.
Все още не е взето решение кой ще наследи Столтенберг, но премиерът на Испания Педро Санчес и министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс са сред водещите кандидати за поста, посочва "Велт".
Източник: https://news.bg/

Зеленски уволни зам.-командира на украинската Национална гвардия

Президентът на Украйна Володимир Зеленски освободи от длъжност заместник-командира на украинската Национална гвардия Руслан Дзюб. Това се казва в указ, публикуван на сайта на украинското президентство.
Същевременно депутатите от украинската управляваща партия "Слуга на народа" внесоха предложение в парламента за изменение на закона, съгласно който досега само цивилен можеше да стане министър на отбраната, съобщава "Украинска правда".
Това проправя пътя към назначаването на Кирило Буданов начело на министерството на отбраната на мястото на досегашния министър Олексий Резников.
Буданов, който е ръководител на Главното управление на разузнаването, не можеше да заеме министерския пост, защото съгласно законите на страната военното ведомство трябваше да се ръководи от цивилен.

Военен календар

На 12 февруари 1868 година в Русе е роден капитан I ранг Димитър Добрев (1868 – 1944).
Завършва Военното училище в София (1889), Кралската торпедна школа в Пула, Австро-Унгария (1897) и Минния и артилерийски класове в Кронщад, Русия (1904). Служи във Флотилията и Морската част (1889) и завежда торпедното въоръжение на учебния крайцер „Надежда“ (1899).

Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот, отличава се в голямото сражение при остров Цушима (14 – 15 май 1905), където попада в плен. След завръщането си в България (1906) заема длъжностите началник на Машинното училище при флота (1906 – 1908), началник на Морската минна отбрана (1908 – 1910) и командир на учебния крайцер „Надежда“ (1910).

Излиза в запаса през 1911 г., а при започването на Първата балканска война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен за командир на подвижната отбрана във Варна.

С името му е свързан най-големият боен успех на Българския черноморски флот през войната. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев атакува големия турски крайцер „Хамидие“, който е поразен от торпедото на „Дръзки“. Награден с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и войнишки кръст „За храброст“ IV степен.

Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.

Още за 7 ордн

На днешната дата преди 92 години стартира производството на легендарния ТТ

Точно преди 92 години стартира производството на един от най-известните руски пистолети, разработен от съветския конструктор Фьодор Токарев - TT. Той става първият армейски самозаряден пистолет в СССР.
Фьодор Василиевич Токарев го разработва през 1929 г. за конкурс за нов армейски пистолет. Съветският съюз иска да замени револвер системата "Наган" и други револвери и пистолети от чуждо производство, които са на въоръжение в Червената армия, пише "Российская газета".
От представените образци е избран пистолет на Токарев от проектно-конструкторското бюро на Тулския оръжеен завод, макар и с уговорки за отстраняване на някои недостатъци: повишаване точността на стрелба, облекчаване усилието за натискане на спусъка и безопасността при работа с него. На 23 декември 1930 г. е взето решение за допълнителни изпитания на оръжието
На 12 февруари 1931 г. Революционният военен съвет на СССР поръчва първата партида от 1000 пистолета за цялостни войскови изпитания. Оръжието постъпва в Червената армия като "7,62-мм пистолет Токарев, образец 1930 г." Това е официалното название, но ние го помним с неофициалното - ТТ (Тулски Токарев).
През 1933 г., след войскова експлоатация, ТТ е частично модернизиран. И от този момент нататък пистолетът официално се нарича "7,62-мм пистолет образец от 1933 г." (TT-33).
Масовото производство на пистолета започва през 1934 г. в Тулския оръжеен завод. До началото на войната са произведени над 600 000 броя. А с началото на Втората световна война и приближаването на фронтовата линия към Тулския завод, той е евакуиран и ТТ започват да се произвеждат в Ижевския оръжеен завод.
През 1947 г. пистолетът на Токарев отново е модернизиран – доработва се външният вид, намаляват се трудоемкостта и производствените разходи. Пистолетът се намира на въоръжение в съветската армия като лично оръжие за самозащита до средата на 1960-те години. През 1952 г., във връзка с приемането на въоръжение на пистолета "Макаров", производството на ТТ в Съветския съюз се прекратява. За това време са пуснати около 1,8 млн. TT.
Пистолетът TT се отличава с опростена конструкция и е лесен за поддръжка. Той има мощен патрон, нетипичен за пистолети, който обезпечава висока проникваща сила. Той е точен при стрелба. Опитният стрелец може да порази цел на 50 метра. TT е плосък и относително компактен, което го прави удобен за скрито носене. Използва се 7,62х25-мм патрон. Капацитетът на пълнителя е 8 патрона. - Още за ТТ

Разширяваме участието си във военната операция на ЕС в Босна и Херцеговина

Правителството разреши изпращането и използването на рота и национален поддържащ елемент – до 140 военнослужещи и до 50 единици военна техника в състава на многонационалния батальон на EUFOR във Военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „АЛТЕА” за срока на нейното провеждане. Към момента участваме в същата операция с до 20 военнослужещи в щаба на операцията и подчинените структури и в междинния резерв с рота и национален поддържащ елемент до 140 военнослужещи.
Защо се налага това решение?
Във възка с извършващата се широкомащабна офанзивна операция на Руската федерация спрямо Украйна и вероятността за влошаване на обстановката по сигурността в Босна и Херцеговина, е необходимо и увеличаване на контингента, посочва по време на правителственото заседание министърът на отбраната Димитър Стоянов. Тази ситуация наложила преразглеждане на оперативните сили и способности на мисията в Босна и Херцеговина. Като резултат е  дефинирана и необходимостта от въвеждането на допълнителните сили.
През месец юни 2022 г. оперативният командир на операцията „АЛТЕА” бригаден генерал Уде, предложил България да повиши своя принос с постоянно участие на рота в състава на многонационалния батальон в операцията. Поради големия интерес от страните, участвали в юнската конференция, е приет план на командващия на „АЛТЕА”за ротация на формированията от многонационалния батальон. Съгласно плана България ще участва заедно с Италия с ротация през 12 месеца.
С изпращането и използването на рота и национален поддържащ елемент в състава на многонационалния батальон в операцията „АЛТЕА” ще се повиши ангажираността на страната ни за осигуряване на сигурността и стабилността в Босна и Херцеговина и на Балканите, подчертава министър Стоянов.
В решението си правителството определя и размерът на командировъчните дневни пари, които ще се изплащат на военнослужещите за участие в операцията. Те са от 41 до 44 евро, в зависимост от военното звание.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Столичните военноинвалиди анализираха стореното през годината

С надежда за решаване на наболелите проблеми завърши годишното отчетно събрание на дружество „Военноинвалид“ в столицата. Председателят Емил Гуджев припомни в доклада си, че през 2023 г. се навършват 110 години от създаването на дружеството. Тази годишнина естествено се вплита в различните прояви за отбелязване на 110 години от Балканските войни. Именно след тях се налага осакатените да се организират, за да защитават правата си, търсейки подкрепа от държавата и обществото.
Днес дружеството наброява 527 военноинвалиди и военнопострадали. Военноинвалидите са 314, родители на загинали по време на военна служба – 34, вдовици на загинали по време на военна служба – 14, вдовици на починали военноинвалиди – 56, деца на починали военноинвалиди – 15, родители на живи военноинвалиди – 28 и съпруги на живи военноинвалиди – 36. През 2022 г. са приети нови 19 члена. Само през тази година са починали 26 членове на дружеството, включително последният военноинвалид ветеран от Втората световна война майор от запаса Владимир Матев, който си отиде от този свят през октомври м.г. на 104 години.
Ръководството на дружеството е организирало така своята работа, че всеки ден нуждаещите се членове могат да получат помощ и подкрепа за решаване на различни проблеми, свързани с подготовка на документи, пътувания, снабдяване с лекарства и др.  В този смисъл г-н Гуджев призова военноинвалидите и военнопострадалите своевременно да поставят проблемите си, за да бъдат по-бързо решавани. Продължава работата и за привличане на нови членове.
Изразена бе благодарност към Омбудсмана на Републиката Диана Ковачева и народните представители за промените в Закона за хората с увреждания, с които бе премахната една несправедливост към военноинвалидите с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ. Благодарение на това 145 военноинвалиди ще получават месечна финансова подкрепа от 287 лв. при 126, ако депутатите бяха отхвърлили поправката. Разяснена бе и новата формула за изчисляване на проценти - ТЕЛК. Посочено бе, че се променя методиката за прилагане на оценката за трайно намалена трудоспособност, вида и степента на трайното увреждане в проценти. Същественото в тази промяна е отчитането на всяко едно увреждане в общата оценка, а не както досега – само на водещото. Независимо от процентите, които му съответстват, както и независимо от процента на водещото – най-тежкото увреждане, процентите вече ще се събират.
Военноинвалидите и военнопострадалите бяха призовани повече от тях да използват възможностите, които предоставят социалните кухни на МО. Всички получиха информация какво и кога ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ предоставя за почивка през летния сезон. Надежда за подобряване грижите към тях те имат в новия директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО генерал-лейтенант от запаса Димитър Илиев. Има неяснота, относно гласуваната промяна в Кодекса за социално осигуряване, с която за действителен стаж се признава и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Подготвяме писмо до Министерството на труда и социалната политика за конкретен отговор на този въпрос, каза председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев. Той се обърна към членовете на дружеството да поставят на кандидатите за депутати и по-късно на новоизбранате народни представители въпроса за необходимостта от приемане на измененията и допълненията на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, който вече в два състава на парламента не може да стигне до щастлив край. Продължава борбата и за промяна на основата за изчисляване на пенсията за военна инвалидност, т.е. нейният размер да се определя не като процент от социалната пенсия за старост, както е сега, а от линията за бедност. Може да се каже, че сме на най-долното социално стъпало в обществото, което налага такава промяна, подчерта председателят на Съюза.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Швейцария отхвърли искане от Испания да разреши реекспорт на противовъздушни оръжия за Украйна

Швейцарския каза вчера, че е отхвърлила искане от Испания да й позволи да извърши реекспорт на противовъздушни оръжия швейцарско производство за Украйна, предаде Ройтерс.
Испания поиска миналия месец разрешение да изпрати на Украйна две 35-милиметрови противовъздушни оръжия, произведени в Швейцария.
По-рано Швейцария е отхвърляла искания от Дания и Германия за изпращане на бронирани машини и боеприпаси швейцарско производство в помощ на Украйна във войната ù с Русия.
“Искането на Испания за изключение от задължението за не-реекспорт беше проучено в светлината на същите критерии като износа на военен материал от Швейцария. Затова исканията получиха отрицателен отговор”, каза швейцарското правителство.
Законодателството на Швейцария не разрешава износа на военни материали, ако страната, за която са предназначени, участва във вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Въпросът за изпращането на оръжия обаче става чувствителна тема в неутрална Швейцария, а населението все повече подкрепя премахването на сегашните ограничения. Политици също така предприеха кампания за промяна на закона, а въпросът се обсъжда в парламента, отбелязва Ройтерс.
Източник: bta.bg

14 години от вдигането на военноморските флагове на фрегата "Верни" и минен ловец "Цибър"

Изминаха 14 години от вдигането на военноморските флагове на фрегата "Верни" и минен ловец „Цибър“.
На 09.02.2009 г. във военноморска база Зеебрюге – Кралство Белгия на борда на фрегата „Верни” гордо е вдигнат българския трибагреник. Това е третото попълнение на фрегата клас Е-71 в дивизион патрулни кораби от състава на Военноморските ни сили.
Днес, 10 февруари 2023 г. на борда на фрегата „Верни” бе отбелязана годишнината. На празника присъстваха заместник-командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби капитан І ранг Павлин Петков и началникът на щаба на флотилията капитан I ранг Георги Савов.
Командирът на кораба капитан ІІ ранг Страхил Люцканов благодари на екипажа на кораба за полаганите от тях ежедневни усилия за изпълнение на всички поставени задачи, въпреки трудностите и предизвикателствата на нашето ежедневие.
По повод празника, командирът на дивизиона капитан I ранг Радко Пенев поздрави екипажа на фрегата „Верни“ и награди отличили се със своя професионализъм военнослужещи.
Минен ловец „Цибър“ от състава на дивизион противоминни кораби е първият от проекта „Трипърти“, придобит от Военноморските сили на Република България и е сертифициран по стандартите на НАТО (MAREVAL) през 2017 г. и 2020 г.
Минен ловец „Цибър“ редовно взема участие в състава на Втората постоянна противоминна група на НАТО (SNMCMG 2), както и в редица международни военноморски учения – NUSRET (Република Турция), POSEIDON (Република Румъния), ARIADNE (Република Гърция), учения от типа PASSEX (Република Грузия).
През годините корабът неведнъж изпълнява бойни задачи по откриване и унищожаване на миноподобни обекти в акваторията на няколко черноморски държави.
През 2020 г. в района на Несебърски залив екипажът на минен ловец „Цибър“ успешно изпълни задачи по откриване и унищожаване на исторически мини.
През 2021 г. екипажът на минния ловец участва в операцията по откриване на черната кутия на изтребител МиГ-29, паднал в акваторията на нос Шабла.
Източник: https://www.moreto.net/

Писториус поиска още 10 милиарда евро за бюджета за отбрана

Новият министър на отбраната на ФРГ Борис Писториус поиска значително увеличение на бюджета за Бундесвера, съобщава германското издание Der Spiegel, като се позовава на източници.
Писториус смята, че през следващата година бюджетът на Въоръжените сили на страната трябва да бъде увеличен от 50 на 60 милиарда евро. Това увеличаване на финансирането трябва да продължи, от негова гледна точка, и през следващите години.
Причините са необходимостта от модернизиране на материално-техническата база на Бундесвера, както и доближаване до целта на НАТО за отделяне на 2%  от БВП за отбрана. Сега Германия харчи 1,6% за армията си.
Няма гаранции за увеличение на бюджета, отбелязва изданието. Министерството на финансите поясни, че военното ведомство трябва първо да използва 100-те милиарда евро от вече договорения специален фонд.
В края на февруари 2022 г. германският парламент гласува отпускането на 100 милиарда евро за нуждите на отбраната: за закупуване на ново оборудване и боеприпаси, както и за разработване на нови системи. Писториус заяви по-рано, че тази сума няма да стигне за всички предвидени цели.
Източник: https://www.focus-news.net/

Германия заяви, че изпращането на изтребители на Украйна засега не стои на дневен ред за нея

Германия засега не планира да изпрати изтребители на Украйна, съобщиха днес говорители на министерствата на отбраната и на външните работи в Берлин, цитирани от Ройтерс.
"Това не стои на дневен ред за нас", каза на редовен правителствен брифинг за медиите в Берлин представител на отбранителното ведомство. Говорител на външното министерство добави: "В момента не се водят такива дебати."
Тази седмица украинският президент Володимир Зеленски поиска от западните съюзници да предоставят на Киев съвременни самолети, за да отблъсне руската инвазия, макар че засега не е ясно колко страни са готови и кога биха могли да изпратят изтребителите.
Източник: https://www.bta.bg/

Финландия решава дали да чака Швеция за НАТО

Парламентарните групи във Финландия обсъждат кога да ратифицират основополагащите договори на НАТО - ход, с който може страната да продължи напред с процедурите за членство преди съседна Швеция, съобщава "Франс прес".
Решението ще бъде взето на фона на нарастващата подкрепа сред финландската общественост за това Хелзинки да се движи сама през процедурата, а не заедно със Стокхолм.
Двете скандинавски страни поискаха да се присъединят към НАТО малко след нахлуването на Русия в Украйна миналата година. Докато повечето държави членки на Алианса вече са ратифицирали кандидатурите им обаче, Турция все още не е дала своето одобрение.
"Позицията ни за Финландия е положителна, но не и за Швеция", заяви миналата седмица президентът Реджеп Тайип Ердоган.
Различното виждане на Турция относно членството на Финландия и Швеция оказва натиск върху финландските управляващи да продължат напред с процедурата.
53% от финландците, анкетирани на 2 февруари за всекидневника Ilta-Sanomat, заявяват, че не искат Финландия да чака Швеция, а едва около 28% смятат, че трябва.
Днес парламентарните групи във Финландия ще решат дали парламентът трябва да ратифицира основополагащите договори на НАТО, преди да излезе във ваканция на 3 март, преди парламентарните избори на 2 април.
В случай че парламентът на по-късна дата гласува "за" одобряване на договорите, както се очаква да направи, президентът трябва да продължи с кандидатстването в рамките на три месеца и веднага след като всички членове на НАТО ратифицират кандидатурата на Финландия, което може ефективно да доведе до членството ѝ в НАТО и без Швеция.
За да се случи това обаче, трябва първо Турция и Унгария да ратифицират кандидатурата на Хелзинки, така че Алиансът официално да покани страната за член.
Канцлерът по правосъдието на Финландия Туомас Пойсти посочи, че този процес би оставил на Финландия възможност да изчака малко Швеция, ако това се наложи, но не и да я чака безкрайно.
Официално Финландия неколкократно е заявявала, че иска да се присъедини към НАТО заедно с Швеция.
Швеция е най-близкият отбранителен съюзник на Финландия. В случай на конфликт с Русия, с която Финландия дели граница с дължина 1300 км, НАТО ще се нуждае и от шведската територия, за да помогне на Финландия да се защити, например по отношение на логистиката.
Анкара настоява Хелзинки и Стокхолм да предприемат по-твърда позиция срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), считана от Турция и Европейския съюз за терористична група, както и срещу друга групировка, обвинявана за опита за преврат в страната през 2016 г.
Източник: https://news.bg/

Индия успешно изведе в орбита три спътника с новата си ракета-носител

Индийската организация за космически изследвания (ISRO) успешно изстреля новата си лека ракета-носител Ес Ес Ел Ви (SSLV, Small Satellite Launch Vehicle), която изведе три спътника в околоземна орбита, съобщи ТАСС. - (видео)
Стартът на ракетата от космодрума на остров Шрихарикота в югоизточната част на страната и информацията за извеждането на спътниците бяха излъчени на живо от индийските телевизионни канали. Сателитите – два индийски и един американски, бяха изведени успешно в кръгова орбита на височина 450 километра.
Това е второто изстрелване на най-новата индийска ракета-носител Ес Ес Ел Ви.
Първият старт на 7 август миналата година завърши с неуспех, след като ракетата изведе няколко сателита в елиптична, вместо в кръгова орбита, което ги направи неизползваеми.
Тогава ISRO излезе с изявление, че скоро ще подготви нова версия на ракетата.
Малоразмерната ракета-носител Ес Ес Ел Ви с товароподемност 500 килограма е предназначена за извеждане на спътници в ниска околоземна орбита (до 500 километра). Разработването й от главната космическа агенция на Индия има за цел да укрепи позицията на южноазиатската държава на световния пазар за космически изстрелвания.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 10 февруари 1861 година в Самоков е роден генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (1861 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1884) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1893). Служи в 1-ви пехотен софийски полк (1884 – 1890). По време на Сръбско-българската война (1885) командва рота, с която се сражава при Гургулят, Сливница и Пирот.
След завръщането си от Брюксел е назначен за началник-щаб на 3-а пехотна балканска и на 5-а пехотна дунавска дивизия, началник на секция във Военното министерство (1898) и преподавател по военна география и военна администрация във Военното училище.

Последователно заема длъжностите командир на 16-и пехотен ловчански полк (1901 – 1904), командир на 1-ва бригада от 9-а пехотна дивизия (1904 – 1905), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1905 – 1908), командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1908 – 1909).

През 1909 г. поема командването на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

От 15 октомври 1913 г. е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1913 – 1914), а от октомври 1914 г. излиза в запаса.
Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на Тиловото управление на 3-а армия (септември 1915), началник на Видинския (септември 1915-март 1916) и Варненския укрепен пункт (март – септември 1916), командир на сборната дивизия (1916 – 1918).

Воюва на Добруджанския фронт (1916) при Ново Ботево, Добрич, Кубадин, Кюстенджа, Исакча и на Южния фронт в Македония (1917 – 1918).

На 1 януари 1919 г. е демобилизиран и преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 1 кл. и ІV ст. 2 кл.

На 10 февруари 1885 година в Пловдив е създадена организацията Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с цел да подготви и осъществи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Нейни основатели са дейци на националноосвободителното движение, а за председател е избран 3ахари Стоянов.

От юни 1885 г. в дейността й се включват майор Данаил Николаев – командир на 2-ра пловдивска дружина, майор Райчо Николов – командир на окръжната жандармерия, майор Димитър Филов – командир на учебния батальон и др.

Окончателният план на тайната организация, приет на 23 август 1885 г., предвижда акцията да се осъществи от войската с помощта на въоръжени чети от близките села и градове.

В деня на Съединението (6 септември 1885) БТЦРК оповестява състава на Временното правителство, след което фактически престава да съществува.
На 10 февруари 1900 година в София е формиран 25-и пехотен драгомански полк.
До октомври 1904 г. полкът е на гарнизон в Брезник, след което се предислоцира в Цариброд. На 2 октомври 1912 г. Драгоманци получават първото си бойно знаме, под което извоюват славни победи във войните за национално обединение (1912 – 1913; 1915 – 1918) и в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945).
През Първата балканска война (1912 – 1913) 25-и полк с командир полковник Йордан Динолов, воюва срещу османски войски в Източна Тракия при Кайпа и Кара Юсуф, Люлебургаз, Бунархисар, Чаталджа и Силиврия, а през Втората балканска война (1913) – срещу гръцки части в Македония при Лахна, Рупел и Кресна. По бойните полета на двете Балкански войни полкът губи 497 офицери, подофицери и войници – загинали, безследно изчезнали, починали от рани и болести.
В маневрения период на Първата световна война (1915 – 1916) полкът начело с полковник Тодор Златев се сражава в Моравската и в Косовската настъпателна операция за разгрома на сръбската армия, а през 1916 г. воюва срещу румънски, руски и сръбски войски на Добруджанския фронт. По време на позиционния период (1917 – 1918) Драгоманци под командването на полковник Георги Георгиев водят тежки отбранителни боеве на Южния фронт (северно от Битоля) срещу френски части. В 36-месечните кръвопролитни бойни действия загиват, безследно изчезват, умират от рани и болести 769 офицери, подофицери и войници.
Съгласно клаузите на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) българските войски, намиращи се на запад от Скопие, трябва да останат в заложничество като предадат на силите на Антантата оръжието, архивите и знамената на полковете. Бойното знаме на Драгоманци е спасено от знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов и капитан Атанас Веселинов, които избягват от плен и укривайки знамето достигат до Цариброд, където го предават на командира на допълващата дружина.
През първия период на войната срещу Германия (1944) 25-и пехотен драгомански полк, командван от подполковник Дамян Бейнов, дава 131 убити в бойните действия на югославска територия при Ниш, Буяновац и Гниляне за завършване разгрома на германските войски на Балканите.
На 20 ноември 1950 г. 25-и пехотен драгомански стрелкови полк е развърнат в 3-та отделна стрелкова бригада, дислоцирана в Кресна.

На този ден през 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

На 10 февруари 1962 г. в 8:52 ч. на моста "Глиникер", свързващ Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет U-2 (Ю-2) Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Малко преди това на друг пропускателен пункт в Берлин властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г. Рудолф Абел
Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.
През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
Франсис Гари Пауърс
Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.
Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня".
Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.
Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.
ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс „не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.
Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
Посредникът за размяната Фолфганг Фогел
През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.
Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.
В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.
През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.
През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.
С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).
Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.
През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена "Адвокат на дявола", а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.
Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.
/По материали в интернет/

76 години от подписването на мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Белгийската компания OIP се надява да види старите си танкове в действие в Украйна

В хангар в покрайнините на валонския град Турне белгийската отбранителна фирма OIP е разположила един от най-големите частни оръжейни запаси в Европа. Общо фирмата притежава запас от около 500 бронирани машини, което според ръководителя на компанията Фреди Верслуйс е "вероятно най-големият частен арсенал от танкове в Европа". "Много от тези танкове стоят тук от години. Надяваме се, че сега е моментът те най-накрая да видят някакво действие в Украйна", каза Верслуйс, цитиран от The Guardian, при обиколка на хангара.
"Тук имаме 50 Leopard 1. Имаме и 38 германски танка Gepard, 112 австрийски леки танка SK-105, 100 италиански VCC2 и 70 бронетранспортьора M113", добавя той.
Верслуйс е закупил танковете Leopard 1 от белгийското правителство през 2014 г., когато те са изведени от експлоатация, за 37 хил. евро всеки. "Това беше пазарната цена поради геополитическата ситуация по това време", казва той. "Но закупуването на тези изведени от експлоатация танкове беше огромен залог за нас. Голям, голям риск".
Белгия, която вече не разполага с танкове в отбранителните си запаси, е проучила възможността да откупи обратно продадените Leopard 1. Миналия месец белгийският министър на отбраната Людивин Дедондер заяви, че е започнал преговори с OIP, но обвини компанията, че се опитва да реализира "огромна печалба" от продажбата. "Разговорите все още продължават, но аз няма да платя половин милион за танк, който далеч не е готов за бойни действия", заяви Дедондер пред белгийски медии, цитиран от The Guardian.
Верслуйс отрича белгийското правителство да се е обръщало към него и заяви, че е трудно да се определи цената, на която ще продаде танковете. "В момента няма смисъл да говорим за цени, защото трябва да проверим състоянието на всеки танк и какво трябва да се обнови", каза той. Той подчерта, че може да отнеме месеци и до 1 млн. евро разходи за обновяване на всеки танк, за да бъдат готови за употреба в Украйна. "Те се нуждаят от нов двигател, амортисьори, най-новата радарна технология - списъкът е дълъг".
Износ за Украйна
След началото на военните действия в Украйна OIP е продала 46 бронирани машини M113 на Великобритания, която след това ги е прехвърлила в Украйна като част от военен пакет. Компанията в продължение на години не е могла да продаде танковете Leopard 1, тъй като Германия изисква да се издаде одобрение за реекспорт на военното ѝ оборудване. Това може да се промени, след като през януари германското правителство обяви, че няма да попречи на Полша, ако реши да изпрати танкове за Украйна и след това реши, че самата тя ще достави танкове. OIP все още не е в състояние да продаде запаси си от австрийските леки танкове SK-105, тъй като Виена не одобрява износа.
Верслуйс твърди, че наскоро държавният оръжеен доставчик на Украйна се е свързал с него за възможността да закупи техните танкове. Британската Joint Expeditionary Force (JEF) също се е свързала с него след съобщението на Германия, казва той. "Отворени сме за всички възможности", заяви Верслуйс. "Но цената трябва да е справедлива, ние не сме благотворителна организация".
Източник: ttps://www.capital.bg/

Германия дарява на Словакия системи за противовъздушна отбрана

Германия ще дари на Словакия две системи за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие "Мантис" (MANTIS), които тя ще използва, за да защити своята източна граница с Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на словашкото министерство на отбраната.
Словакия заздрави противовъздушна си отбрана с помощта на няколко системи "Пейтриът" от съюзниците си в НАТО, след като миналата година дари на Украйна остаряващата си система С-300. Тя иска да се сдобие с допълнителна техника.
"Мантис" ще заздрави отбраната на източната граница с Украйна, обезпечена от силите и средствата на въоръжените сили на Словакия", се казва в изявление на министерството, цитирано от БТА.
Автоматичната стационарна система "Мантис", произведена за германската армия, служи за отбрана на ограничени райони, като например бази. Всяка система се състои от осем бойни модула, два сензорни модула и команден център. Тя може да защитава от ракети, дронове, артилерийски и минометни снаряди. - (видео)
Словакия подкрепя Украйна с оръжия и консумативи, включително тежка техника, посочва Ройтерс. В източната част на страната има и германски център за обслужване на германска техника, доставена в Украйна.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Чехия ще ремонтира бронирани машини на Украйна

Чехия ще ремонтира украински бронирани машини като част от военната помощ на Прага срещу руската агресия. Това съобщи чешкото министерство на отбраната, цитирано от "Ройтерс".
Посочва се, че в понеделник държавната компания VOP CZ е подписала меморандум за сътрудничество с украинския оръжеен производител "Укроборонпром" за ремонтите.
Меморандумът съдържа конкретен план и график за ремонтите и за осигуряването на резервни части, поясни Алеш Витешка, директор на чешката правителствена агенция за военно сътрудничество (AMOS) - едно от лицата, подписали меморандума.
Чешката република е един от основните доставчици на оръжия за Украйна сред съюзниците в НАТО, като сред военното оборудване, което ѝ изпраща, има бронетранспортьори, танкове и гаубици.

Украйна изпраща свръхмодерни "Пантери" срещу руснаците

Германският оръжеен концерн Rheinmetall води преговори за доставката на най-новите си танкове Panther KF51 в Украйна. Някои определят тези машини като най-мощните в света, макар към днешна дата да не е произведен нито един сериен модел, пише РБК-Украйна.
Информацията за преговорите дойде от изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер. И ако успеят, тогава Украйна може да стане първият купувач на Panther KF51 в света. Разбира се, при условие че германското правителство одобри износа им. "Но както показва опитът с Leopard 2, човек може предпазливо да предположи, че това не би трябвало да е проблем“, отбелязва медията........Прочети още

Ген. Димитър Илиев оглави дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание"

Доскорошният заместник-началник на отбраната генерал-лейтенант от запаса Димитър Илиев спечели конкурса и е назначен за директор на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в Министерството на отбраната. Първата му публична изява в новото качество бе на отбелязването на 110 години от победата на Българската армия при Булаир и Шаркьой, която се проведе в ЦВК на 9 февруари.
Генерал-лейтенант  от запаса Димитър Илиев е роден на 10 декември 1963 г. в Асеновград. През 1985 г. завършва ВНВАУ „Георги Димитров“, военна специалност „Земна артилерия“, а през 1994 г. – Военна академия „Георги С. Раковски“. Образованието си продължава в различни курсове зад граница, а през 2007–2008 г. учи във Военен колеж на Сухопътните войски в Керълайл, САЩ. Военната си кариера започва през 1985 г. като командир на артилерийски взвод в Симеоновград. Преминава през различни командни длъжности, за да стигне до командир на Втора механизирана бригада в Стара Загора и заместник-командир на Корпуса за бързо реагиране на НАТО в Солун, Гърция. На 1 август 2018 г. е назначен за заместник-началник на отбраната. С Указ № 266 на президента Румен Радев е освободен от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна служба, считано от 10 декември 2022 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Полагат се усилия за преодоляване забавянето на модернизацията авиобаза Граф Игнатиево

„Министерството на отбраната полага всички усилия да бъде преодоляно огромното забавяне в процеса на модернизация на авиобаза Граф Игнатиево и през 2024 г. базата да получи сертификат от американската страна, за да може да приеме самолетите F-16 BLOCK 70.“ Това каза днес министърът на отбраната Димитър Стоянов, който инспектира на място строително-монтажните работи, съобщава Пресцентърът на МО.
Министър Стоянов припомни, че самолетът F-16 BLOCK 70 е определен за основен боен самолет на българските Военновъздушни сили през 2018 г. Договорът за модернизация на летището е сключен през август 2019 г., но до есента на 2022 г. не е била открита нито една строителна площадка. „Забавянето е повече от 3 години, които няма как да бъдат наваксани за три или шест месеца, но полагаме всички усилия тези срокове да бъдат съкратени“, подчерта министър Стоянов.
Сред причините за забавянето на модернизацията са: сключените договори от 2020 и 2021 г. на инженеринг – проектиране и строителство чрез директно възлагане; сто процента авансови плащания (по този начин са раздадени около 202 милиона лева); неточност при определяне на параметрите на заданието, в резултат на което строително-монтажните работи са в пъти завишени спрямо очакваните при възлагането на договорите. Министър Стоянов даде пример за възложен през 2020 г. договор с авансово платени 300 000 лв., като след извършено проектиране фирмата е представила сметка за 10 млн. лв. Този договор ще бъде прекратен.
Той представи пред медии предприетите до момента действия: „Първата строителна площадка беше открита през октомври 2022 г., като до момента има сключени 36 договора. От октомври до сега са открити 16 строителни площадки, като предстои откриването на още 21. За девет обекта предстоят обществени поръчки“, съобщи още министър Стоянов. При процедурите, които откриваме, търсим конкурентност и възможно най-ниски цени. Залагаме 30% авансово плащане с банкова гаранция“, акцентира министърът на отбраната.
„Първите два самолета F-16 се очаква да пристигнат в България в началото на 2025 г. Ако инфраструктурата не е построена и преминала сертификация, самолетите ще останат в САЩ и ние ще плащаме допълнително за това, че те обслужват нашите самолети и ги поддържат в оперативна готовност. Надявам се да не се стигне до там и затова искаме процесите да бъдат ускорени”, каза министър Стоянов. Той припомни, че ако договорът беше изпълнен според първоначално заложените срокове, първите самолети трябваше да бъдат в България през февруари – март 2023 г. При настоящата ситуация страната ни нямаше да е готова за приемането им.
На заседание на работната група за координиране на инфраструктурните проекти министър Стоянов се запозна с хода на строителните работи в авиобаза Граф Игнатиево. Основните дейности включват модернизиране на пистата за излитане и кацане, като се предвижда общата използваема от самолетите дължина да бъде увеличена. По цялата дължина се изгражда ново наземно осветление. Работи се и по разширяване на пътеката за рулиране и по изграждане на площадка за самолети-цистерни.
В отговор на журналистически въпрос за помощта, която България оказва при справянето с последиците от голямото земетресение в Турция, министър Стоянов заяви: „За осигуряване на въздушен транспорт до Турция можем да извършим толкова полета, колкото са необходими. Самолети „Спартан“ летяха в понеделник, летяха и вчера. Имаме готовност да осигурим и Министерството на здравеопазването, и БЧК, и аварийния отряд на Столична община“. Той съобщи, че към момента няма нови искания за полети. Очаква се с един или два полета на 11 февруари да бъде извършена ротация на част от спасителите.
Източник: https://otbrana.com/

Носителят на "Пулицър" Сиймор Хърш: Военноморските сили на САЩ взривиха "Северен поток"

Експлозиите на газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" бяха организирани от САЩ. Това твърди известният американски журналист и носител на наградата "Пулицър" Сиймор Хърш, който е провел собствено разследване на саботажа.
85-годишният журналист-ветеран, известен с публикациите си за престъпленията на САЩ във Виетнам и по време на войните в Близкия изток, е успял да получи информация за саботажа от неназован източник, който е участвал пряко в подготовката на операцията.
Сиймор Хърш е американски разследващ журналист. През 1970 г. печели наградата "Пулицър" за репортажа си за клането в Сонгми по време на войната във Виетнам. Той е и първият, който съобщава за бруталното отношение на американските военни към иракските затворници в затвора Абу Граиб.
Според Хърш експлозивите са били заложени от водолази на ВМС на САЩ под прикритието на военноморски учения на НАТО. Норвежките военни са активирали експлозивите, когато са получили съответната заповед........Прочети още

Военен календар

На 9 февруари 1913 година е отблъснато турското настъпление при Булаир.
Замисълът на противника предвижда чрез концентрични удари от Чаталджанската позиция и от Галиполския полуостров, съчетани с морски десант в района на Шаркьой, да бъдат унищожени българските войски и деблокирана Одринската крепост. Отбраната на позицията от Сароския залив до Ерегли на Мраморно море, е възложена на новосформираната 4-а армия под командването на генерал Стилиян Ковачев. Около 6, 00 ч. сутринта на 8 февруари под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, по западното крайбрежие на Галиполския полуостров настъпват турските 27-а низамска и Мюретебната дивизия. Към 8, 00 ч. частите на 27-а низамска дивизия се вклиняват в левия фланг на българската отбрана. Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-ри пехотен тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. В 15,00 ч. на 9 февруари маневрирайки с резервите и подразделенията от неатакуваните участъци, 7-а пехотна рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. В боевете при Булаир противникът претърпява големи човешки загуби (5 000 души убити и 10 000 ранени) и оставя почти цялата си техника на бойното поле. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени. В чест на блестящата победа поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-ри Тракийски полк“.
На 9 февруари 1913 година е разгромен турският десант при Шаркьой.
В ранната утрин на 8 февруари 32 турски транспортни кораба, прикривани от един крайцер и няколко миноносеца, се появяват пред Шаркьой срещу центъра на българската 4-а армия. По план десантът трябва да започне рано сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при Булаир. Войските на 10-и турски армейски корпус са стоварени едва към обяд с лодки и катери и около 16,00 ч. се насочват към града. Районът на Шаркьой се отбранява от две дружини на Македоно-одринското опълчение и въпреки численото превъзходство на противника, те успяват да се задържат до вечерта, когато организирано отстъпват. През нощта срещу 9 февруари към Шаркьой са насочени подкрепления от 2-ра пехотна тракийска дивизия и е организирана концентрична контраатака. Полковете на противника са отхвърлени към Мраморно море и десантът е изтеглен.

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.
Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.
През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни......Прочети още

В Карлово откриха паметна плоча за 102 години от създаването на Строителни войски

По повод 102-годишнината на Строителни войски по инициатива на Клуб „Строител „Александър Стамболийски” от състава на Общинска организация „Васил Левски” на СОСЗР с председател полковник от запаса инж Ненко Чернооков днес в Карлово бе открита паметна плоча, монтирана на входа на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Две главни строителни формирования е имало в годините назад в гарнизона. Това са Пловдивската трудова задруга – дислоцирана в Карлово веднага след създаването си през 1921 г., функционирала тук до 1943 г. и 2-ри строително-механизиран полк – гр.Сопот, съществувал и изградил по-голямата част от строителната инфраструктура в региона от 1969 г. до 2000 г.
С разбирането, любезното съдействие и подкрепата на бившия командир на 61-ва Стрямска бригада генерал-майор Деян Дешков, и на настоящия бригаден генерал Маргарит Михайлов, както и на цялото командване, в изключително кратки срокове, плочата бе монтирана и тържествено открита двес с военно-църковен ритуал. Празничната атмосфера бе подплатена с изпълнението на бойни маршове от военния духов оркестър и почетен взвод от бригадата.
В откриването участваха бригаден генерал Маргарит Михайлов, заедно с целия основен ръководен команден състав на бригадата, полковник от запаса  Георги Папазов – началник на Строителни войски в периода 1998-2000 г.; бригаден генерал от запаса  Янко Янев – председател на Областен съвет на СОСЗР в  Пловдив, той и член на УС и ЦС на Съюза; подполковник от запаса Веселин Ангелов – председател на Областната и Общинската организация на СОСЗР в Стара Загора, подполковник от запаса Иван Балтов – почетен председател на Общинска организация на СОСЗР – Карлово, председателят полковник от запаса Георги Георгиев и заместник-председателят полковник от запаса инж. ж. Ненко Чернооков, който е и председател на Клуб  „Строител „Александър Стамболийски”.
Поетично приветствие към участниците в тържеството поднесе младият и изключително талантлив рецитатор Борис Нанков. Запленени от чудесното му изпълнение всички дълго го аплодираха, а бригаден генерал Маргарит Михайлов съвсем спонтанно му връчи личната си значка на командваната от него бригада.
Паметната плоча бе открита от бригаден генерал Маргарит Михайлов и полковник от запаса Георги Папазов. Тържественият молебен за освещаването на плочата извърши отец Рафаил – свещеник от Карловската духовна околия.
Кратко слово за историята на Строителните войски в България и съграденото от тях през всичките тези вече над сто години произнесе полковник от запаса Георги Папазов, а от името на организаторите приветствие направи полковник от запаса Ненко Чернооков.
На всички участници в тържеството бяха раздадени безплатно от името на организаторите информационна брошура за Карловските строителни войски и флайер с логото на тържеството. Направена бе и обща снимка за спомен на присъстващите, която те получиха още на събитието.
Много спомени, чувства и емоции преживяха събралите се над стотина воини-строители. Стореното от тях е остава, за което заслужават нашето огромно уважение и почит. След като постави преди няколко години паметни плочи за славната 11-та танкова бригада – Карлово и на страховитите ракетни поделения в Марино поле – 56-та ракетна бригада и 129-та подвижно-ракетно техническа база, на 8 февруари 2023 г. запасното войнство в град ана Апостола направи това в памет на воините-строители.

Робърт Менендес даде зелена светлина за F-35 на Гърция

Той обяви това на икономическия форум "Делфи" във Вашингтон.
Съгласно процедурата заместник-председателят на комисията от Републиканската партия Джим Рийс, както и председателят и заместник-председателят на съответната комисия в Камарата на представителите (Майкъл Маккол, Грегъри Микс) също трябва да дадат съгласието си.
След като бъде постигнат този консенсус, което се очаква да стане след известно време, правителството на САЩ ще уведоми официално Конгреса за продажбата на F-35 на Гърция, а оттам ще бъде следвана предвидената процедура за ратифициране на договора за отбрана.
Източник: https://frognews.bg/

Очаква се “Св.св. Кирил и Методий” да подходи към пролива Дрейк на 11 февруари

Българският военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) продължава да държи курс 200 градуса край бреговете на Аржентина, приближавайки се към точката за поворот край нос Кабо Бланко, провинция Санта Крус. Това сподели пред БТА командирът на НИК 421, к-н II ранг Николай Данаилов. Корабът е на първото си плаване към българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън като част от 31-ата родна антарктическа експедиция.
„След достигането на тази точка ще „легнем“ приблизително на курс 190 градуса, а след това и на курс 180 градуса с разчет да избегнем циклон, зараждащ се източно от местоположението на кораба към настоящия момент. По този начин ще продължим на юг към точката, от която ще подходим към пролива Дрейк“, отбеляза командирът.
„Хубавото е, че преминаването през Дрейк ще стане точно към деня, когато сме го планирали – 11 февруари около обяд. Така можем да избегнем втория циклон, който има възможност да ни връхлети, предизвиквайки силно вълнение“, допълни к-н Данаилов.
„Св. св. Кирил и Методий“ ползва няколко системи за следене на метеорологичните условия, получавайки и ежедневна прогноза от контраадмирал Марсело Тарапов от Военноморските сили на Аржентина. На борда на кораба е и к-н лейтенант Хуан Николау от ВМС на Аржентина, чиято цел е да подпомогне преминаването през пролива Дрейк и навигирането в полярни води.
Флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, който също плава с кораба от Мар дел Плата до о-в Ливингстън, отбеляза че по-рано днес е бил проведен разговор със служебния министър на отбраната, който е отправил пожелания за успех на мисията и благополучно завръщане на НИК 421 у дома.
Източник: bta.bg

Пакистанският военноморски флот ще бъде домакин на военноморски учения с участието на 50 държави

Пакистанският военноморски флот съобщи, че ще бъде домакин на 50 държави за военноморски учения, които се провеждат на всеки две години, предаде Ройтерс.
В тях ще бъдат включени кораби и самолети, ще участват и сили за специални операции. Ученията ще се проведат между 10 и 14 февруари.
Командирът на пакистанския военноморски флот адмирал Оваис Ахмед Билграми изтъкна значението на ученията с оглед на пиратството, тероризма, наркотиците и трафика на оръжия, както и на изменението на климата.
Източник: bta.bg

Великите битки, променили историята: Битката при Леняно (1176 г.) и раждането на Италия

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията.

Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.........Прочети още

Военен календар

На 8 февруари 1853 година с. Чешмеваруита, Бесарабия (дн. с. Криничное, Украйна), е роден генерал-лейтенант Георги Агура – първият български офицер с юридическо образование (1853 – 1915).
Завършва Военното училище в София (1879) и Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи като адютант на княз Дондуков – Корсаков (1879) и флигел адютант на княз Александър І (1879 – 1884). През 1884 г. е назначен за военен следовател и прокурор и едновременно с това преподава военна администрация във Военното училище.

След Съединението (1885) в продължение на 28 години заема длъжността началник на Военносъдебната част и Главен военен прокурор.

По време на Сръбско-българската война (1885) командва Владайския отряд, с който отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход.

От 1886 до 1901 г. преподава законоведение, етика, държавно и международно право във Военното училище. Съставя нов Дисциплинарен устав на българската армия и участва в комисии за изработване на инструкции, правилници, устави и закони за войската. На 2 август 1912 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през 1913 г. се уволнява от армията и излиза в запаса. Награден с орден „За военна заслуга“ І степен.

Увеличава се съставът на Делегацията на България към НАТО с две нови длъжности

Министерският съвет на Република България прие Решение, с което изменя и оптимизира състава на Делегацията на България към НАТО (ДРБН).
С приемането на това Решение на Министерския съвет се урежда изменение в състава на ДРБН във връзка с нарасналите ангажименти, свързани с предизвикателства в сигурността и отбраната и новите инициативи на Алианса.
С настоящото Решение се увеличава съставът на Делегацията на България към НАТО с две нови длъжности, които ще бъдат заети от Министерството на отбраната.
Министерският съвет прие също така решение за разрешаване участието на контингент от въоръжените сили на Република България в състава на многонационалния батальон на EUFOR във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR ALTHEA).
Контингентът се състои от рота и национален поддържащ елемент в състава на многонационалния батальон на EUFOR в операция ALTHEA. С това участие се повишава ангажираността на страната ни към осигуряване на сигурността и стабилността в Босна и Херцеговина.

Пореден пети полет на „Спартан“ в помощ на пострадалите от земестереснията в Туция

Екипажите на военно-транспортната авиобаза се справят  чудесно, искам да благодаря на цялото командване за превозването на спасителните екипи, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов рано тази сутрин на летище Враждебна. Още 20 български спасители излетяха със самолет "Спартан", за да се присъединят към екипите, които помагат при издирването на оцелели след земетресението в Турция. Изпраща се и допълнително оборудване - термокамери и палатки.
Самолетът „Спартан“ със спасителите излетя от авиобаза „Враждебна“ в 8.30 часа. Това е петият полет, който ВВС осигуряват в помощ на спасителните дейности в Турция. В понеделник два самолета извършиха четири полета за превозване на спасители, медицински специалисти от Военномедицинска академия и оборудване за търсене на оцелели.
Снощи около 20 часа е получено искане от турската старана чрез турския посланик да изпратим още спасителни екипи. След бързата организация и координация с МВР екипите са осигурени, стана ясно от думите на министъра. ВВС осигуряват транспорта и днес превозват около 20 спасители. Те отиват на същото място, на което са и вече изпратените екипи от Пожарна безопасност. Има остра нужда от спасителни екипи, които да търсят затрупани хора, страната ни има готовност да изпраща още.
"Досега не чакаме молба, действаме превантивно, активни сме от наша страна и разговаряме с посланика непрекъснато. Доколкото ми е известно, утре ще има още един курс с около 30 медици, които да бъдат изпратени в Адана. В събота ще има още един или два полета, но чакаме заявки, не са утвърдени още исканията на колегите ми", отбеляза още министърът.
Смяна на екипи ще има в събота, тогава се очаква у нас да се върнат отрядът от Столична община и част от спасителите на БЧК. Имаме готовност да летим в посока Адана, чакаме заявките от турска страна, заяви министърът.
Очаква се всички разходи на Министерството на отбраната да бъдат възстановени от Европейския съюз, но не това в момента е важното, посочи още Димитър Стоянов.
България е една от държавите, които първи се отзоваха след опустошителните трусове. Екипи и техника заминаха още на първия ден на трагедията и веднага се включиха в разчистването и издирването на хора под развалините. Доброволци също бързо се организираха с дарения и обучени хора. Създадени са и редица кампании за набиране на средства.
********
В помощ на пострадалите от земетресението в Република Турция на 06 февруари 2023 година два самолета C-27J “Spartan” от състава на 16-та авиационна база транспортираха eкип от 12 спасители; два автомобила на БЧК с повишена проходимост и пет кучета от Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския Червен кръст (БЧК).
Командир на екипажа на самолет C-27J “Spartan” с бордови номер 072 е майор Веселин Асенов, помощник-командир – капитан Дичко Узунов, борден инженер – капитан Огнян Лидански и борден механик – старшина Васил Василев.
Командир на екипажа на самолет C-27J “Spartan” с бордови номер 073 е капитан Николай Георгиев, помощник-командир – подполковник Пламен Дончев, борден инженер – капитан Пламен Пехливанов и борден механик – старшина Емил Николов.
Самолетите излетяха в 22.45 ч. и кацнаха на летище Адана в 01.15 ч. В 05.15 ч. на 07 февруари 2023 година, самолетите се приземиха обратно на летище София, като задачата по транспортирането на спасителните екипи и техника беше изпълнена успешно.
Подготовката на самолетите; натоварването на имуществото и зареждането се проведе под ръководството на заместник-командира по АТ и В на 16-та авиационна база – подполковник Велин Русков.
Източник: https://otbrana.com/

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия. - (видео)
Бегълците
Летецът-изтребител старши лейтенант Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военнопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.
Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.
Подготовка за бягството
След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.
Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.
В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.
Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.
Бягството
Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.
Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.
Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.
Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.
Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.
Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.
Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.
Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.
Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.
Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.
Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.
Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.
Значение на бягството
Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.
По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.
Съдбата на участниците в бягството
Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.
През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.
Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Командирът на Сухопътни войски: Уверено гледаме напред

С участието на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, представители на Съвместното командване на силите, видовете въоръжени сили, командванията, военноучебните заведения, ръководството, началниците на отдели от командването на СВ и командирите на военни формирования бе проведен Анализ на подготовката на Сухопътните войски през учебната 2022 г., съобщават от КСВ
„Въпреки всички предизвикателства и трудности, основните планирани мероприятия по подготовката в Сухопътните войски през годината бяха изпълнени”,  каза командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков в обръщението си към участниците в Анализа. „Макар и в условията на висок некомплект, остаряла и амортизирана учебно-материална база и бойна техника, несъответстваща на съвременните условия за обучение, подготовката се провеждаше за поддържане на съществуващите отбранителни способности, необходими за изпълнение на задачите по трите мисии на въоръжените сили, като основните усилия бяха насочени по мисия „Отбрана“, допълни още той.
Генерал-майор Дешков акцентира и на съвместна подготовка с участието на бойни и осигуряващи формирования, както от СВ, така и с формирования от останалите видове въоръжени сили, което даде възможност на командирите от всички степени да повишат уменията си по управление, както на собствените, така и на придадените под тяхно командване формирования.
В изпълнение на задачите по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” той отличи показаното високо ниво на подготовка и добро взаимодействие с коалиционните ни партньори, което българските военнослужещи показаха по време на участието си в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) и в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „ALTHEA“.
По третата мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” и през изтеклата година формированията на СВ имаха своя неоспорим принос при оказване ефективна и навременна помощ на населението при преодоляване на последствията от бедствия на територията на цялата страна. В допълнение,  СВ оказваха съдействие на МВР по охрана на българо-турската граница и по извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип при засиления мигрантски натиск.
В края на форума, пред журналисти от военните медии, генерал-майор Дешков заяви, че „…пътят оттук нататък е нов. Без да загърбваме постигнатото досега, съобразно това, което имаме, и хората, с които разполагаме, уверено гледаме напред“. Той награди с плакети и грамоти 62 -ма военнослужещи и цивилни служители, участвали в подготовката и провеждането на двустепенното командно-щабно учение „Балкан 22“ с войски за реални действия на местността. С почетни плакети бяха наградени и участвалите военни формирования от войските.
Източник: https://otbrana.com/

Конфликтът в Украйна води до криза в доставките на боеприпаси в Европа -

Конфликтът в Украйна предизвиква криза във веригата за доставки в Европа, като отбранителните компании се опитват да увеличат производството си, за да попълнят националните запаси и да поддържат доставките за Киев. Това съобщава "Financial Times", като се позовава на представители на индустрията. На много европейски компании се налага да увеличат работните смени и да наемат повече персонал, отбелязва изданието.
Близо година след навлизането на Русия в Украйна темповете на нарастване на търсенето на боеприпаси и взривни вещества се превърнаха в изпитание за европейските отбранителни комплекси, се посочва в публикацията.
Според Мортен Брандтцег, главен изпълнителен директор на норвежкия производител на боеприпаси и оръжия "Nammo", Украйна произвежда повече от 5000-6000 артилерийски снаряда на ден. Това е сравнимо с годишните поръчки на малка европейска държава в мирно време. Той отбелязва, че търсенето на някои отбранителни компоненти е толкова голямо, че срокът им за доставка се е увеличил от месеци на години.
Миналия месец "Rheinmetall", най-големият германски доставчик на отбранителни продукти, обяви, че ще построи нов завод за взривни вещества в Унгария. Произведените там експлозиви ще се използват за артилерийски, танкови и минохвъргачни боеприпаси и др.
Друга британска компания, "BAE Systems", от месеци води преговори с Министерството на отбраната за увеличаване на производството на редица боеприпаси. Компанията вече е увеличила броя на смените и работниците в заводите си, за да изпълни новия договор с въоръжените сили на Обединеното кралство и да покрие допълнителните обеми, от които се нуждае Украйна. Трите основни фабрики на компанията работят на две до три смени 24 часа в денонощието, пет дни в седмицата.
Мик Орд, главен изпълнителен директор на базираната в Обединеното кралство компания "Chemring", която доставя експлозиви и горива на изпълнители в областта на отбраната, заяви, че някои клиенти са попитали "дали производството на определени материали може да се увеличи със 100-200%". Значителното увеличаване на производството изисква време и инвестиции в нови заводи, казва той.
Кевин Макнами, директор на британския производител на гилзи "Denroy", отбелязва, че времето за доставка на някои материали е много дълго - понякога може да отнеме шест месеца.
Източник: https://www.mediapool.bg/

Пълното разминаване между реалностите: Западният разказ за Украйна се пропуква

Екипът на Байдън постави Съединените щати в толкова поляризиран „ъгъл“ относно Украйна, че Америка не може да „отстъпи“ от наратива си за неизбежен колапс и унижение на Русия. След десетилетия търгуване с теорията за „ефекта на доминото“, сега Вашингтон парадоксално чувства собствената си „коса да се изправя“ от страх, че доминото може да се срути.
На 24 февруари годишнината от конфликта в Украйна ще бъде отбелязана от всички западни медии. Само че етикетът „годишнина“ е поставен нарочно, за затвърждаване на западното твърдение. Украйна е истинска смесица от разединени етноси, култури и древни корени, тя се намира в конфликт от десетилетия. И той със сигурност не е започнал изневиделица миналия февруари. Останалият свят, включително Близкия Изток, зае твърдата позиция, че както войната срещу Русия, така и най-вече битките в Украйна, са древна, токсична, европейска „вражда“. Тя не е тяхна работа, и те не искат да участват в нея. И също така отказват да бъдат принуждавани.......Прочети още

ВМС обявиха 95 вакантни длъжности за матроси (войници)

Със заповед на командира на ВМС е разкрита процедура за обявяване на 95 (деветдесет и пет) вакантни длъжности за матроси (войници) във формирования на Военноморските сили. На военна служба се приемат лица, завършили граждански средни или висши училища в страната или в чужбина. В повечето случаи мястото на службата е във Варна и Бургас.
Размерът на месечното възнаграждение за най-ниската матроска (войнишка) длъжност е не по-малък от 1219 лева.
Кандидатите, които отговарят на изискванията трябва да подадат до 1 март лично писмено заявление по определен образец, включително с приложенията към него, до заместник-командира на Военноморските сили, чрез териториалните структури на Централно военно окръжие. Конкурсът ще се проведе по график, за който кандидатите ще бъдат уведомени на интернет страницата на ВМС с адрес: http://www.navy.mod.bg, в раздел НОВИНИ и на посочения от тях e-mail (адрес за кореспонденция).
Подробности на https://www.mod.bg/

Военен календар

На 7 февруари 1866 година в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско, е роден генерал – майор Иван Стойков (1866 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894). Служи като командир на рота в 4-и конен полк, старши адютант във 2-ра конна бригада, командир на 4-и конен полк (20 януари 1906 – 24 януари 1907), началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1909).

През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 1-ва конна бригада (октомври – ноември 1915), конната дивизия (ноември 1915 – май 1916), 2-ра конна дивизия (май 1916 – 1917) и 9-а дивизионна област (1917 – 1918).

Ръководи бойните действия на 1-ва конна бригада за овладяването на върховете Букова глава, Копиляк и Елата, при Враня, Прищина, Велика планина и р. Жеговица, като не допуска вклиняване на противника между 1-ва и 2-ра армия (октомври – ноември 1915). Под негово командване конните полкове участват в освобождаването на Велес, Прилеп, Битоля и Охрид (октомври – ноември 1915). След войната преминава в запаса (1918).

Воюва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник–щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и дружинен командир в 57-и пехотен полк.

След войната е началник на Историческото отделение в Щаба на армията (1919 – 1920), началник-щаб на Пловдивския гарнизон (1921 – 1922), командир на 1-ви пехотен полк (1923 – 1926) и началник на оперативния отдел в Щаба на армията (1927 – 1931). През 1932 – 1933 г. командва последователно Трета военноинспекционна област и 4-ти пехотен плевенски полк, след което става председател на Военноисторическата комисия при Щаба на армията (1933 – 1934) и началник на военноучебните заведения (1934). На 21 май 1934 г. е назначен за началник на Щаба на армията. Участва в тайното възстановяване на наборната система, въоръжаването и модернизирането на армията, както и в изготвяне на оперативния план за военновременната организация на армията.

На 26 август 1934 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а през декември същата година е уволнен от армията по собствено желание. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

На 7 февруари 1883 година в Търново е роден художникът Борис Денев (1883 – 1969).
През 1909 г. постъпва в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и учи живопис при професорите Лео фон Льофитц и Карл фон Мар. При обявяването на Първата балканска война (1912 – 1913), все още студент, се записва доброволец за фронта. Зачислен като санитар в 20-и пехотен добруджански полк, създава над 200 рисунки с молив („Лозенград, 1912“, ,,В землянката“, „Убит войник“ и др.). С точната си датировка и подробни наименования, те представляват високохудожествен исторически документ, а виртуозното им изпълнение разкрива голямото дарование на художника. От 1915 до 1925 г. заема длъжността щатен военен художник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран към Щаба на Действащата армия и рисува известните композиции „Затишие пред буря“, „Преминаване на Шар планина“, „Навлизане в Призренското поле“ и др. С 67 свои творби представя България в Обща художествена изложба в Берлин (1916). През 1931 г. получава Кирило-Методиевата награда на БАН. След 9 септември 1944 г. е арестуван и изключен от Съюза на българските художници. По-късно е напълно реабилитиран и удостоен със званието „Заслужил художник“ (1967). Пресъздал победния устрем и героичния подвиг на безименния български войник, тревожното очакване на решителната битка и жадувания отдих след грохота на оръдията, Борис Денев оставя ценен принос в националната ни култура с едни от най-блестящите образци на българската батална живопис. Националният военноисторически музей притежава повече от 460 негови произведения, изпълнени с масло, молив, креда, акварел, пастел, въглен, със сюжети от войните за национално обединение (1912 – 1918).

На днешната дата през 1901 г. се създава Школа за запасни подпоручици

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев. Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия. Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

Преди 123 години умира легендарният Капитан Петко войвода

Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр. Александруполис, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.
След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Към дружината на Kапитан Петко войвода, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.
През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.
Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна. Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“. - (сериен биографичен филм)

Със заупокойна молитва, отслужена от свещеник от Варненската и Великопреславска митрополия, и поднасяне на венци и цветя на гроба на Капитан Петко войвода във Варна бе отбелязана 123-годишнината от кончината на войводата, съобщи БТА.
Организатор на общоградското поклонение са едноименното тракийско дружество в крайморския град, община Варна, Военноморските сили, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюзът на ветераните от войните.
Председателят на тракийското дружество в града Румяна Вълчева коментира, че днес е ден за почит пред живота и делото на великия българин Капитан Петко войвода. По думите ѝ той е един от хората, допринесли Варна да бъде град, който да приюти хиляди бежанци. Заслугата на войводата е, че той е сред учредителите на първото бежанско дружество "Странджа", а именно Варненското тракийско дружество, обясни Вълчева и допълни, че с това се слага началото на тракийската организация в България. Според нея по тази причина вече повече от 100 години хора от цялата страна идват във Варна, независимо от времето, за да почетат войводата и неговото дело.
Венци на гроба на легендарния войвода бяха поднесени от името на областния управител на Варна Марио Смърков, кмета Иван Портних, командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, Варненската и Великопреславска митрополия и други.

Два български C-27J излетяха в помощ на Турция

Два военно-транспортни самолета C-27J Spartan (бордни номера 072 и 073) от състава на 16-а авиобаза във Враждебна  излетяха в 12,47 и 12,52 часа днес, 6 февруари 2023 г., за летище Адана, за да транспортират екипите, с които България ще окаже помощ на Турция след разрушителното земетресение, което порази югоизточната част на страната. Това съобщиха от МО.
На борда на самолетите са спасителен екип от дирекция „Аварийна помощ и превенция“ при Столична община с екипировка и оборудване за оказване на първа помощ в такива ситуации. Заедно с тях са и два екипа от Военномедицинска академия в състав лекар-хирург и анестезиологична медицинска сестра с екипировка и техническо оборудване. Медиците са част от Модулните военномедицински формирования за осигуряване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи. Българските военни медици имат опит от участие в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница.
Военнослужещите от авиобаза Враждебна са в готовност да изпълнят и допълнителни задачи по транспортиране на помощ за пострадалите хора в съседната държава.

Съветът на ЕС одобри проектоспоразумение за сътрудничество в отбраната със САЩ

Съветът на ЕС одобри проект за административно споразумение между Европейската агенция по отбрана и Министерството на отбраната на САЩ за задълбочаване на сътрудничеството, се казва в изявление на Съвета.
“Целта на това споразумение е да осигури рамка за обмен на информация и проучване на възможностите за сътрудничество между двете организации”, се казва в документа.
Очаква се първоначално това сътрудничество да обхване форум за обмен на информация и диалог в областта на отбраната, консултации относно военната мобилност, регистрацията на химически вещества, веригите за доставки и въздействието на изменението на климата.
Съобщава се, че при наличие на взаимен интерес обхватът на сътрудничеството може да бъде разширен.
Решението за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната между ЕС и САЩ беше взето на срещата на върха между ЕС и САЩ през 2021 г. Очаква се споразумението да влезе в сила, след като бъде подписано и от двете страни.
Източник: БГНЕС

Полша разположи батареи "Пейтриът" в столицата Варшава в рамките на учение

Ракетни батареи "Пейтриът" (Patriot), които Полша закупи от САЩ миналата година, са били разположени в столицата на страната Варшава като част от военно учение, предаде Асошиейтед прес, като се позова на полското министерство на отбраната.
Полша предприема допълнителни стъпки, за да укрепи своите способности за противовъздушна отбрана на фона на войната на Русия в съседна Украйна, която по-късно този месец ще навлезе във втората си година.
Най-малко три пускови установки за ракети "земя-въздух" бяха забелязани днес на летище във Варшава.
Министърът на отбраната Мариуш Блашчак този уикенд съобщи в "Туитър", че разполагането в столицата на ракетните батареи, които обикновено са базирани в централната част на страната, е "важен елемент от обучението" на Трета варшавска бригада за ракетна противовъздушна отбрана. Ракетните батареи "Пейтриът" са част от полски покупки на оръжия от САЩ, Южна Корея и други страни на стойност няколко милиарда долара.
Полша получи също батареи "Пейтриът" от Германия, за да укрепи отбраната си в източната част на страната, където в края на миналата година падна заблудена ракета от Украйна и загинаха двама цивилни.
Източник: БТА

Продължава работата по модернизацията на армията

На пресконференция днес политическото и военното ръководство на МО отчете свършеното от 2 август м.г.  насам, когато встъпи в длъжност предишното служебно правителство.
На 3 февруари т.г. президентът Румен Радев назначи следващото служебно правителство, в което министър на отбраната отново е Димитър Стоянов. От пресконференцията стана ясно, че екипът се запазва. В нея участваха началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев и началникът на политическия кабинет Владко Владов.......Прочети още

Началникът на ГЩ на сръбската армия посети САЩ

Началникът на Генералния щаб на сръбската армия генерал Милан Мойсилович направи посещение в САЩ по покана на командващия Националната гвардия на Охайо генерал-майор Джон Харис, предава белградската медия B92.
В рамките на визитата Мойсилович проведе срещи с високопоставени служители на Националната гвардия на Охайо, гражданските власти на щата и на Министерството на отбраната на САЩ.
Официалната част от визитата започна на 2 февруари в щаба на командването на Националната гвардия на Охайо в Кълъмбъс, където генерал Мойсилович, Харис и командващият унгарската армия генерал-лейтенант Ромулус Русин-Сандий обсъдиха дейностите по Програмата за партньорство на щата Охайо със Сърбия и Унгария.
Обсъдена е текущата ситуация със сигурността в света и региона, сътрудничеството между сръбските въоръжени сили и Националната гвардия на Охайо и възможностите за по-нататъшното му подобряване.
Генералите изразиха задоволството си от досегашното сътрудничество в рамките на Програмата за държавно партньорство и се договориха да продължат изпълнението на съвместни дейности в областта на обучението, развитието на подофицерския състав и киберотбраната.
Генерал Мойсилович припомни, че миналата година, наред със 140 години от установяването на дипломатически отношения между Сърбия и САЩ, са се навършили 15 години успешно сътрудничество с Националната гвардия на Охайо.
По думите му сръбската армия е ангажирана с по-нататъшното развитие на това сътрудничество. Мойсилович изрази увереност, че през следващия период ще бъдат изградени нови мостове, които да свързват не само членовете на сръбската армия и Националната гвардия на Охайо, но и двете нации.
По време на престоя си в САЩ началникът на Генералния щаб на сръбските въоръжени сили участва в Съвместната конференция за висше ръководство, организирана от Националната гвардия на Охайо, където говори за предизвикателствата пред сръбските въоръжени сили, тяхната трансформация, модернизация и управление на човешките ресурси.
САЩ са готови да вземат пряко участие в оборудването на сръбската армия и очакват възможно най-скорошно провеждане на съвместни военни учения. Това обяви американският посланик в западната ни съседка Кристофър Хил в рамките на среща с министъра на отбраната Милош Вучевич миналата седмица.
Източник: https://www.focus-news.net/

Оказваме помощ на пострадалите от земетресението в Турция

Подготвяме логистична операция във връзка с помощта на пострадалите от земетресението в Турция. Това съобщи тази сутрин министърът на отбраната Димитър Стоянов. Операцията включва транспортирането на аварийния екип на Столична община с два самолета Спартан на ВВС до летище Адана. Имаме готовност и с медицински екип от ВМА, каза още министърът.
Мощното земетресение с магнитуд 7,4 в турския окръг Кахраманмараш рано днес е отнело живота на общо над 600 души в Турция и съседна Сирия, съобщиха световните агенции и турските медии. - (видео)
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военен календар

На 6 февруари 1858 година в Габрово е роден генерал-майор Христофор Хесапчиев (1858 – 1938).

Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883) и Офицерската кавалерийска школа в същия град (1885).
Служи в пехотата и конницата. Като помощник-началник на Щаба на войската по време на Сръбско-българската война (1885) избира мястото на Сливнишката позиция и организира инженерната й подготовка. От август 1886 до януари 1887 г. е началник на Военното училище и преподава тактика, военна история, военна топография и геодезия. По-късно оглавява Учебното бюро (1893 – 1895) в Министерството на войната и ръководи информационната дейност в Българската армия. От 1896 до 1898 г. командва 6-и пехотен търновски полк, след което преминава на дипломатическа работа. Заема длъжностите военен аташе (1899 – 1904) и български дипломатически агент в Белград (1904 – 1905), пълномощен министър в Букурещ (1905 – 1911).
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като генерал за поръчки. Изтъкнат военен теоретик и публицист.
Автор на трудовете „Гургулят, Брезник, Трън и Пирот. Критически разбор на действията през 1885 г.“ (1890), „Учебник по елементарна тактика на пехотата. Ч. 1 – 2“ (1890), „Сръбско-българската война. Критически преглед“ (1892), „Геодезия и военна топография“ (1893) и др. Избран за действителен член на БАН (1898) и професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище.
Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.
На 6 февруари 1881 година във В. Търново е роден генерал от пехотата Константин Соларов (1881 – 1959).

Завършва Военното училище в София (1901) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1910). Служи в Лейбгвардейския конен ескадрон. През Балканските войни (1912 – 1913) е офицер в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1912) и щаба на 5-а армия (1913). От 1913 до 1915 г. преподава военна история във Военното училище и е помощник-началник на Военноисторическата комисия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник-щаб на 3-а бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (септември 1915 – май 1916), старши адютант (май – декември 1916) и началник-щаб на 1-ва конна дивизия (декември 1916 – 1918), помощник-командир на 3-и конен полк (1918) и командир на 6-и конен полк (1918 – 1920). Воюва на Добруджанския и Южния фронт. От 1920 до 1922 г. е помощник-началник на канцеларията на Министерство на войната, а в следващите години – командир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1922 – 1923), началник на 3-а (1923 – 1931) и на 1-ва военноинспекционна област (1931 – 1934). На 16 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и преминава в запаса. Автор на „Психологически основи на войната. Ч. І-ІІ“ (1940-1942), „Записки по военна история“, „Миналото наше величие“ и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст.

119 години от рождението на генерал Захариев

Днес се навършват 119 години от рождението на генерал-полковник Захари Захариев. Той е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска и спортна. С изключителни заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България. Заместник-командващ на ВВС, командващ на ПВО и ВВС, заместник-министър на отбраната, военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България, дългогодишен народен представител.
Захариев е роден на 6 февруари 1904 г. в село Бесарабово. На 20 години е приет в авиационното училище в Божурище, където става пилот. През 1931 г. е арестуван и уволнен от армията за организиране на стачка. Емигрира в СССР, където постъпва като инструктор в Тамбовското авиационно училище. През 1936 г. заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците в гражданската война там.
След завръщането си в СССР става началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
Идва отново в България след преврата на 9 септември 1944 г. и последователно заема различни позиции - заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947 г.), командващ ВВС (1947-1955 г.), командващ ПВО и ВВС (1957-1959 г.), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956 г.).
Базирайки се на опита както на новата генерация авиационни специалисти, така и на тези от по-старото поколение, той успешно ръководи войските, преодолявайки огромните трудности и предизвикателства на новото време.
За да се покрие дефицита от летци и техници са организирани школи, аероклубове и се създава Военновъздушно училище. Започва производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени са авиоремонтни бази, които по-късно се развиват като заводи.
Особено внимание се отделя на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със Сухопътните войски и ПВО на страната. Изграждат се съвременно оборудвани командни пунктове. Започва масовото участие на авиацията във войсковите учения.
Само за едно десетилетие бойните възможности на авиационните части и съединения се повишават значително, разширява се диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
В авиационната история на България генерал-полковник Захари Захариев ще остане с изключителния си принос в изграждането на съвременния облик на ВВС и издигането на авторитета им.
Страстно влюбен в авиацията, патриот, заслужил летец, герой на НРБ, носител на множество български и международни награди. Съвременниците му го определят като „патриарха” на българската авиация.
През периода 1959 - 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965 - 1973 г.). Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г. Умира в София на 25 април 1987 г.

Ще бъдат ремонтирани 10 военни паметника във Великотърновска област

На първото си за годината заседание Областната комисия „Военни паметници“ във Велико Търново одобри финансиране за ремонт, възстановяване и довършване на 10, от предложените 15, военни паметника, свързани с Балканските войни. Те са  „За тебе те умряха“ в Община Сухиндол; в с. Горски Сеновец, с. Ново градище и в с. Балканци, община Стражица; на 33-ти Свищовски полк в гр. Свищов; в с. Михалци, община Павликени; в гр. Павликени, община Павликени; в с. Беляковец, община Велико Търново; в гр. Килифарево, община Велико Търново и в с. Палици, община Елена. Десетте паметника ще бъдат представени на Министерство на отбраната, заедно с количествено-стойностни сметки и необходимата документация с разчет на разходите. Областният управител инж. Георги Гугучков уточни, че за област Велико Търново ще бъдат отпуснати около 45 000 лв. за ремонт на военните паметници, свързани с Балканските войни.
По втора точка бе решено в Областния регистър на военни паметници да бъде вписан построения и открит през миналата година военен паметник на 24 опълченци, загинали в Руско-турската война 1877 – 1878 г. в с. Овча могила, община Свищов.
Заседанието бе председателствано от областния управител инж. Георги Гугучков и в него участваха представители на Министерството на отбраната, общините от областта, Историческите музеи във Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов. В него участва Радослав Симеонов от дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО. На срещата бяха и представители на Военния клуб в старата столица, Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областния съвет на Съюза на ветераните от войните, на дружеството „Военноинвалид“ във Велико Търново и др, съобщиха от областната администрация.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Украинските медии съобщиха за оставка на министъра на отбраната Алексей Резников

Според събеседниците на изданието сега екипът на Володимир Зеленски решава къде да премести министъра, тъй като „никой в ​​кабинета на президента на Украйна няма съмнения, че той трябва да остане в екипа“. Между другото се обмисля и вариантът Резников, който е юрист по образование, да заеме поста министър на правосъдието. Депутатът от Върховната Рада Алексей Гончаренко говори за същото на 1 февруари .
В същото време източниците на РБК-Украйна, които също съобщиха за възможната оставка на Резников, твърдят, че "разговорите за преместването му на поста министър на правосъдието не са верни". Депутатът от Радата Ярослав Железняк каза по-рано , че Резников може да отиде на работа в Министерството на стратегическите индустрии.
Събеседниците на двете издания казват, че един от възможните кандидати за ръководител на украинското министерство на отбраната е началникът на Главното разузнавателно управление Кирил Буданов.
Самият Резников коментира слуховете за уволнението си по следния начин: Нито един чиновник не е вечен в стола си. Трябва да сте подготвени, че този етап ще приключи. Решението дали да бъде министър на отбраната или не се взема от един човек - президентът на Украйна Володимир Зеленски. Той дава представа за назначаването, а Върховната рада назначава. Затова само по решение на президента на Украйна ще взема определени решения. И тогава ще направя това, което Зеленски ми предложи. Ще направя всичко за нашата победа. Професията ми на адвокат ми позволява да мисля оптимистично, че ще намеря интересен проект за себе си, за да не само спечеля тази война, но и да накажа военните на Руската федерация.
В края на януари няколко високопоставени служители бяха уволнени в Украйна след корупционни скандали. На 1 февруари СБУ извърши поредица от обиски в домовете на служители и бизнесмени. Министерството на отбраната на Украйна попадна в един от скандалите: ведомството беше обвинено в закупуване на храна за военнослужещи на цени два до три пъти по-високи от обичайните цени на дребно. Поради това заместник-министърът на отбраната Вячеслав Шаповалов подаде оставка, а Богдан Хмелницки, директор на отдела за държавни поръчки на ведомството, който подписа договорите, беше уволнен.
Източник: https://frognews.bg/

Американска компания започва производството на танкове за Украйна

Американската компания General Dynamics ще започне производството на нови танкове Abrams за Украйна, съобщи Financial Times. Подчертава се, че заводът на компанията в Лима (Охайо) произвежда около 12 танка на месец. Според изданието General Dynamics в момента очаква насоки дали да даде приоритет на Украйна пред други поръчки.
На свой ред експертите на вестника казаха, че обещаните на киевските власти танкове Abrams са трудни за поддръжка и изискват значителна логистична подкрепа поради високия разход на гориво.
По-рано министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, въпреки решението да предостави на Киев 31 танка M1 Abrams, изрази мнение, че за украинската страна ще бъде трудно да поддържа тяхната боеспособност. Според американските медии новите танкове Abrams вероятно ще пристигнат в Украйна не по-рано от края на 2023 г.
Източник: https://fakti.bg/

Бразилия потопи единствения си самолетоносач в океана

Бразилските власти са взели решение да бъде потопен в Атлантическия океан единственият самолетоносач на страната - A12 Sao Paulo, който е изведен от експлоатация заради екологична опасност, съобщи в събота местният портал G1, цитиран от "Интерфакс".
"Военноморските сили (ВМС) на Бразилия извършиха процедурата с съответствие с необходимите мерки за безопасност, за да се избегнат логистични, оперативни, екологични и икономически щети за бразилската държава", се казва в изявление на бразилския флот.
Бразилия е придобила самолетоносача от Франция през 2000 г. Той е произведен през 1960 г. за френските ВМС. Използван от при атмосферни ядрени опити на Франция в Тихия океан.
Корабът е изведен от експлоатация преди няколко години и продаден за скрап в Турция, но през 2021 г. купилата го компания се е отказала от транспортирането и демонтажа му. Същевременно било невъзможно самолетоносачът да бъде върнат на бразилска територия, тъй като властите забранили той да бъде теглен на буксир през вътрешните териториално води заради риск да заседне. Освен това по корпуса вече е имало няколко пробойни, които създавали опасност
В същото време в корпуса на самолетоносача вече имал няколко пролуки, които създавали опасност той да се потъне неконтролирано. Освен това е установено, че в корпуса на кораба има най-малко 600 тона азбест и други токсични материали, които се считат за канцерогенни. По тази причина съдът в Бразилия е разпоредил контролираното му потапяне. Самолетоносачът е потопен на 350 км от бреговете на Бразилия, на дълбочина около 5 км.

Курсантската мешка

Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.........Прочети още

На този ден през 1958 година ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 над остров Тайби, щат Джорджия. Сблъскването става в 2 часа след полунощ. Бомбардировачът В-47 се връща от учебен полет на авиобазата Хомстед във Флорида. В бомбовия му отсек се намира водородна бомба Mark 15 с тегло 3500 кг. На височина 11 600 м. се сблъсква с летящия по задача изтребител F-86. Пилотът на изтребителя твърди, че не е видял в радара си другата машина, което е много странно: В-47 е голям шестмоторен 100-тонен стратегически бомбардировач.
Изтребителят губи дясното си крило, но пилотът успява да се катапултира и се спасява. На бомбардировача са повредени горивните му резервоари и един от двигателите, като той започва стремително да губи височина.
За да спаси бомбардировача и екипажа, като извърши безопасно аварийно кацане на най-близкото летище, командирът на В-47 полковник Ховард Ричардсън взема разрешение да пусне термоядрената бомба на височина 2200 м. Самолетът успешно е приземен на авиобазата Хънтър край град Савана, няма пострадали от екипажа и на земята. - (видео)
Търсенето на бомбата продължава до април 1958 г., като се е предполагало, че бомбата е някъде на дъното на малкия залив Уоссо (Wassaw) южно от курортното градче Тайби Айлънд, и  че е потънала в тинята на дълбочина от 1,5 до 5 метра. В района има силен радиационен фон, което затруднява издирването.
У. Дж. Хауърд, помощник на министъра на отбраната на САЩ, в отчет пред Конгреса през 1966 г. съобщава, че бомбата е съдържала напълно сглобена бойна глава с плутоний. Писмото на Хауърд е разсекретено едва през 1994 г.
През 2001 г. ВВС на САЩ публикуват официален отчет за инцидента. В него се потвърждава, че бомбата съдържа 180 кг. взривно вещество и неуточнено количество обогатен уран, в бомбата обаче нямало ядрената капсула за верижната реакция. Бомбата била учебна и в транспортна конфигурация, затова не представлява сериозна опасност за местното население.
Този отчет се позовава на документ, подписан от командира на В-47 преди излитането, където е отбелязано, че бойната ядрена капсула е заменена с учебна.
На 12 февруари 2015 година канадските водолази-любители Jason Sutter и Christina Murray при гмуркане в залива Wassaw Sound случайно се натъкват на изгубената от ВВС на САЩ преди повече от 50 години термоядрена бомба Марк 15.
Боеприпасът се оказва в добро техническо състояние и при последвалата спасителна операция успешно е деактивиран.

Вучич: Сърбия не желае да се присъедини към НАТО

Сръбският президент Александър Вучич заяви късно снощи, че страната му преминава през процеса на членство и интеграция в ЕС, но не иска да се присъединява към НАТО.
Думите на Вучич бяха направени на втория ден от специалната сесия на Сръбската скупщина, на която беше обстойно обсъден френско-германският план, подкрепен от САЩ и ЕС, за решаване на косовския въпрос.
“Сърбия не иска да се присъедини към НАТО. Сърбия иска да запази и укрепи своя военен неутралитет. Има голяма разлика между европейската интеграция и атлантическата интеграция”, заяви Вучич.
Той заяви, че Сърбия ще попречи на Косово да се присъедини към ООН и може да постигне целта си.
Законодателите одобриха доклада на правителството за преговорите с Косово от септември 2022 г. до средата на януари 2023 г.
Той беше подкрепен със 153 – 23 гласа от 183 присъстващи на заседанието. Девет души се въздържаха.
Депутатите дебатираха в продължение на два дни на извънредно заседание на парламента за Косово, като в дневния ред беше включен докладът на правителството за преговорите с Прищина.
В доклада от 40 страници не се споменава френско-германското предложение за решаване на косовския въпрос, но се изброяват досегашните дейности и се прави оценка на напредъка по отделните въпроси и споразумения.
Според доклада не е постигнат никакъв напредък по отношение на Общността на сръбските общини, полицията и съдебната система, а по отношение на енергетиката напредъкът е незначителен, като за липсата на напредък се обвинява основно Прищина.
Членове на управляващата коалиция на Вучич и на опозицията се конфронтираха помежду си, докато той говореше в четвъртък за плана, предложен от Германия и Франция, относно бъдещите отношения на Сърбия с Косово.
Речта на Вучич беше прекъсвана многократно, докато депутатите си крещяха един на друг от другата страна на пътеката, което предизвика предупреждения от страна на председателя на Народната скупщина Владимир Орлич.
Членове на крайнодясната националистическа опозиция издигнаха плакати с надпис: “Никаква капитулация”.
Депутатите се събраха около стола на председателя, преди Орлич и Вучич да успеят да възстановят реда.
ЕС изисква от Косово и Сърбия да постигнат окончателно споразумение, което да разреши проблемите между двете страни, за да се постигне напредък в процеса на интеграция.
Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., като повечето държави – членки на ООН, включително САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и Турция, го признаха за отделна автономна държава. Белград, обаче, продължава да го смята за своя територия.
Напоследък страните водят преговори, които са популярни като френско-германското предложение.
През октомври Вучич заяви, че Германия и Франция са предложили да ускорят процеса на членство на Сърбия в ЕС, ако тя признае независимостта на Косово и му позволи да стане член на международни организации.
Според предложението, изтекло в медиите, Косово трябва да позволи създаването на Съюз на сръбските общини в северната част на страната, където живеят предимно сърби.
Представители на ЕС се надяват преговорите по плана да приключат през пролетта на тази година.
Брюксел цели да улесни диалога между Сърбия и Косово.
Източник: БГНЕС

Американският самолетоносач George H.W. Bush хвърли котва край Атина

Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) на ВМС на САЩ хвърли котва край южния бряг на Атина, където по план ще остане до вторник, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Ядреният самолетоносач беше в Средиземно море през последните няколко месеца като част от няколко мисии на НАТО и САЩ за наблюдение на руския флот. От началото на войната в Украйна американските самолетоносачи са плавали няколко пъти до Крит и Източното Средиземноморие, припомнят от редакцията.
Бяха проведени дискусии за възможни учения с гръцките въоръжени сили. Посещението на гръцки официални лица на самолетоносача, планирано в петък, бе отложено поради погребението на двамата пилоти, загинали при изпълнение на тренировъчен полет с F-4E Phantom II в понеделник.
Източник: https://www.focus-news.net/

И Португалия ще изпрати танкове "Леопард" на Украйна

Португалия ще изпрати танкове „Леопард 2“ на Украйна, заяви министър-председателят Антониу Коща в събота, без да уточнява бройката им.
Коща добави, че Португалия води преговори с Германия да получи части, необходими за ремонта на редица неработещи танкове „Леопард“ в инвентара на португалското оръжие, съобщава Ройтерс.
„В момента работим, за да можем да освободим някои от нашите танкове“, каза Коща пред агенция Lusa по време на пътуване до Централноафриканската република. „Знам колко танка ще бъдат (изпратени в Украйна), но това ще бъде обявено в подходящ момент“.
Кабинетът на Коща не е отговорил веднага на искане за коментар.
Адмирал Антониу Силва Рибейро, началник на португалските въоръжени сили, каза миналия месец, че Португалия разполага с 37 танка „Леопард 2“, но местните медии твърдят, че повечето са неработещи.
Португалия работи заедно с Германия, за да получи частите, необходими за ремонт на танковете, които не са в експлоатация, каза Коща, добавяйки, че се надява да ги достави на Украйна до края на март.
Министерството на отбраната заяви, че няма да коментира "работоспособността на системите за оръжие и оборудване" от съображения за сигурност.
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза по-рано тази седмица, че страната ще получи от 120 до 140 западни танка в "първата вълна" на доставки от коалиция от 12 държави.
Киев си осигури обещания от Запада за доставката на основни бойни танкове, за да се помогне за отблъскването на пълномащабната инвазия на Русия, като Москва полага огромни усилия да постигне постепенен напредък в Източна Украйна.
Източник: https://www.investor.bg/

Наградиха български военнослужещи с принос за мира на Балканите

Командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов се срещна с военнослужещи, приключили участие в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина "АЛТЕА". Със заповед на министъра на отбраната Димитър Стоянов бяха наградени всички военнослужещи от състава на контингента с награден знак „За участие в мисия“ и правоъгълна плочка с надпис „Босна и Херцеговина“. Те получиха предметни награди и грамоти и от генерал-майор Цолов, съобщават от Съвместното командване на силите.
Изключително съм щастлив не само, че изпълнихте поставените ви задачи на високо ниво и с достойнство, но и че всички се завърнахте живи и здрави, каза генерал-майор Цолов. “Вие демонстрирахте изключителен професионализъм, отговорност и дисциплина. Показахте, че можете да се интегрирате успешно в оперативната обстановка и да изпълнявате съвместни задачи с коалиционните партньори“, посочи командирът на Съвместното командване на силите.
Източник: https://otbrana.com/

Карл Волф – генералът на SS, който спря войната в Италия, за да бъде изправен пред военен трибунал

Трябва да знаем, че нито един човек не се ражда чудовище. Историята може да запази най-често лошите страни на губещия, но понякога имаме изключения. Както се случва с Ромел и неговата идеология – макар и да е съвършеният пълководец и да се сражава на страната на Нацистка Германия, той никога не напада евреи и никога не позволява на неговите войници да извършват такива. Ромел най-накрая е разстрелян в близката гора, след като не успява да достави победата.
Историята на Карл Волф не е по-различна. Той се смята за чудовище, миротворец, масов убиец и още много други положителни черти, които биха могли да се проявят в една война. Обикновено в една война можем да забележим, че контакта между две вражески армии не може да се случи.......Прочети още

На този ден през 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

От 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия в Крим се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция – президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин.
При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.
Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между „тримата големи” (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г. ........Прочети още

Войната на Русия срещу Украйна - аларма за западните армии

Войната на Русия срещу Украйна беше отрезвяващ сигнал за събуждане на западните армии, пише Financial Times в редакционен коментар.
Три десетилетия след падането на Берлинската стена те откриват, че са зле подготвени за интензивен конфликт като този в Украйна или онзи, който Китай може да разгърне срещу Тайван. Инвазията на Русия се превърна в битка на изтощение с ужасни реминисценции от Първата световна война, макар и с по-модерни оръжия. Доставените от Запада преносими противотанкови оръжия, прецизно управляеми ракети и артилерия с натовски стандарт се оказаха ключови за притъпяване на руското настъпление.
Нестихващите искания на Киев обаче изпразват оръжейните складове с тревожна скорост и надхвърлят капацитета за попълването им. Заради мирния дивидент от Студената война и преминаването към по-ефикасно военно дело, правителствата позволиха запасите да намалеят въпреки изискването на НАТО от 2014 г. за наличие на склад на муниции за едномесечна битка с висока интензивност. Някои, като Германия, имат запаси най-много за няколко дни.
Годините на откъслечно снабдяване ограничиха капацитета на отбранителната индустрия да увеличава производството при извънредни ситуации. Както показа анализът на FT, производството на сложни оръжейни системи като противотанковите ракети Javelin или управляемите ракети Himars може да отнеме най-малко една година и да включва сложни производствени вериги с множество доставчици, всеки от които е потенциално тясно място.
Особено тежка е ситуацията при артилерийските боеприпаси. В разгара на бойните действия по фронтовите линии миналото лято украинската армия изстрелваше приблизително 7000 снаряда на ден, което се равнява на двуседмично максимално производство от САЩ. Украйна има само няколко приятелски настроени централноевропейски доставчици за своите 152-милиметрови стандартни съветски снаряди. Продължаващото преминаване към стандартната за НАТО артилерия и 155-милиметровите снаряди само ще увеличи тежестта върху западните доставчици. Смята се, че Русия също страда от проблеми с доставките на снаряди, но тя разполага с огромна отбранителна индустрия, която може да постави във военен режим.
Войната в Украйна е война за ресурси – както би бил и всеки конфликт с Китай. Правителствата от НАТО реагираха бавно. Трябваше да е очевидно, например, че след като руските сили бяха отблъснати от Киев през март миналата година, Украйна ще има нужда от модерна въздушна отбрана, за да защити градовете и войските си.
САЩ поне започнаха да подписват договори и да извършват разходи. Те се ангажираха да увеличат артилерийското производството пет пъти в рамките на две години. Рискът от водене на война за Тайван, докато същевременно се защитава Европа от руската агресия, означава, че Америка ще трябва да направи повече, за да се увеличат производственият капацитет и устойчивостта. Тя трябва да подходи по-стратегически относно идентифицирането на дългосрочни нужди от въоръжение, способностите за попълване на запасите и елиминиране на тесните места по веригата, както и, когато е необходимо, договарянето на многогодишни контракти.
Европейските сили изостават още повече. Наваксването ще струва скъпо. Германия твърди, че само изграждането на 30-дневен запас от боеприпаси може да струва 20 милиарда евро. Извън аеронавтиката и ракетите, европейската отбранителна индустрия е фрагментирана и с малък обем. Затова е ще по-важно европейските правителства да се обединят по отношение на поръчките. Водената от Германия инициатива за въздушна отбрана, включваща 15 европейски държави, е добра стъпка напред.
Правителствата ще се противопоставят на подпомагането на вече печеливши отбранителни компании, чието представяне често оставя много какво да се желае. Но капацитетът на отбранителната промишленост е жизненоважен компонент на сигурността, която е в основата на международния ред и глобалната търговска система. Поддържането на сигурността също така е начин за възпиране на агресията. Това е послание за Москва - и за Пекин - че съюзниците на Украйна са ангажирани с това в дългосрочен план.
Източник: https://www.investor.bg/

22 години от първия полет на AW139

Преди точно 22 години, на 3 февруари 2001 г., първия си полет прави вертолета от средния клас Leonardo AW139. Две десетилетия по-късно, това е най-популярната машина в т.нар. „супер среден клас” и тя широко се използва за различни цивилни, парацивилни и военни задачи.
AW139 е замислен през 1997 г. от компанията Agusta, като заместник на вертолетите от семейството Huey. Потенциалният пазар е оценен на 900 бройки. На следващата година италианската компания влиза в джойнтвенчър с американците от Bell. Двете вертолетостроителни компании се споразумяват да създадат заедно два проекта – вертолет от средния клас и цивилен конвертоплан.
Вертолетът е означен AB139, като Agusta има 75% от програмата, а останалите са на Bell. Първият клиент е намерен през 2000 г., а на 3 февруари 2001 г. първият прототип (на снимката) полита от заводското летище на Agusta в Касчина Коста, край Милано. Полетът продължава 45 минути и минава без забележки.
Европейският типов сертификат е даден през 2003 г., а на следващата година е даден и американски типов сертификат. Търговската експлоатация започва в началото на 2004 г.
През 2005 г. италианците (вече под името AgustaWestland, а след 2017 г. е под шапката на Leonardo) изкупуват дяла на Bell в консорциума. За $75 млн. са купени не само дяловете, но и цялата интелектуална собственост над вертолета, който получава новото означение AW139.
Вертолетът постепенно увеличава максималната си излетна маса. Ако в началото тя е 6,4 тона, през 2008 г. става 6,8 тона, а след 2015 г. – 7 тона.
Успехът на конструкцията се дължи най-вече на това, че успешно се вклинява между традиционните тежки вертолети на цивилния пазар, като S-92 и Super Puma и тези от средния клас, като Bell 412 и EC-155. Оттам идва и названието „супер среден клас”.
Днес са произведени и доставени на крайните клиенти над 1100 вертолета, а има да се изпълняват поръчки за още над 100 машини. Производството върви на две линии – една в Италия и една в САЩ. Общо са налетени над 3 млн. часа.
AW139 става основа за семейство от вертолети – през 2011 г. полита 8,3-тонния 19-местен AW189 (AW149 е военната му версия), а на следващата година се появява и 4,8-тонният 12-местен AW169.
AW139 от състава на италианските ВВС. Машината, под означението HH-139, се използва за търсене и спасяване
Източник: https://aero-bg.com/

134 години от рождението на летеца поручик Стефан Калинов

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр.Вилакур) от 9 май до 11октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.
През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.
След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.
Музей на авиацията - Крумово

САЩ и Южна Корея провеждат съвместни военновъздушни учения въпреки оплакванията на Северна Корея

САЩ и Южна Корея участват днес в съвместни военновъздушни учения за втори път тази седмица с някои от най-модерните си бойни самолети, предаде Ройтерс. Това става въпреки оплакванията на Северна Корея, че ученията засилват напрежението на полуострова.
Двете страни проведоха днес съвместни военновъздушни учения над морето западно от Корейския полуостров с участието на бойни самолети като южнокорейските Ф-35A, както и с участие на американските Ф-22 и Ф-35Б, се казва в изявление на министерството на отбраната в Сеул.
“Военновъздушните сили и на двете страни “ще продължат да засилват съвместните учения, за да имат способност и готовност да дадат силен отговор срещу ядрените и ракетните заплахи на Северна Корея”, се казва още в изявлението.
Миналата година Северна Корея проведе рекорден брой опити с балистични ракети, които са забранени с резолюции на Съвета за сигурност на ООН. От наблюдения е установено, че Пхенян е отворил повторно изпитателния си полигон за ядрени оръжия, което засилва очакванията за извършване на ядрен опит за първи път от 2017 г. насам.
Външното министерство на Северна Корея каза вчера, че проведените по-рано съвместни учения на САЩ и неговите съюзници са довели ситуацията до „крайната червена линия“ и заплашват да превърнат полуострова в “огромен боен арсенал и по-критична военна зона“.
Източник: bta.bg

Норвегия ще поръча 54 нови танка за армията си от Германия

Норвегия ще поръча 54 нови танка “Леопард” за армията си от германския производител “Краус Мафай Груп”, съобщи, като се позова на неназовани източници, норвежката телевизия, цитирана от Ройтерс.
Скандинавската членка на НАТО, която има 196-километрова граница с Русия в Арктика, възнамеряваше да избере при възлагането на поръчката между германските танкове “Леопард 2 А7” и “К2 Блек Пантер” на конкурентния на “Краус Мафай” южнокорейски производител “Хюндай Ротем”.
Източник: bta.bg

За първи път жена стана командир на екипаж на вертолет

Днес в 23-та авиационна база бяха прочетени заповеди за повишаване в звание на военнослужещи и заемане нови длъжности, съобщават от Командването на ВВС. Капитан Антоанета Чавдарска получи нагръден знак за присвоена класна специалност и стана първата жена военен пилот втори клас командир на екипаж в съвременната ни военна вертолетна авиация.
Командирът на авиобазата бригаден генерал Димитър Иванов поздрави военнослужещите и изрази увереност, че въпреки динамичната обстановка и ежедневните предизвикателства, те ще продължат да изпълняват поставените задачи с чувство за отговорност и висок професионализъм.

Преодоляваме технологичното изоставане на системата за наблюдение на въздушното пространство

На последното си заседание служебното правителство взе решение за определяне наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който трябва да бъде защитен при сключване на договор за обществена поръчка при реализацията на инвестиционен проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“. В обхвата на проекта се предвижда придобиването на 7 броя нови трикоординатни радари.  5 от тях са за далечно и 2 - за близко откриване. Предвижда се също придобиване на оборудване към радарите и осигуряване на логистична поддръжка за период от пет години. Общата прогнозна стойност на проекта е около 396 милиона 400 хиляди лева с ДДС. Той е част от портфолиото от проекти на Министерство на отбраната и е заложен за реализация в „Програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерство на отбраната“, приета от Министерския съвет с Решение № 700 от 28 септември 2022 година.
Придобиването на новите трикоординатни радари ще осигури преодоляване на технологичното изоставане на системата за наблюдение на въздушното пространство чрез подмяната на наличните радиолокационни станции, произведени през 70-те и 80-те години на миналия век, посочва министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на правителственото заседание.  Реализирането на проекта ще даде възможност за изграждане на способности за осигуряване на ефективно, непрекъснато и надеждно наблюдение и контрол на въздушното пространство при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в Интегрираната система за ПВО и ПРО на НАТО /NATINAMDS/. Има и още няколко цели. Става дума за постигане на пълна оперативна съвместимост със системите за командване и управление на НАТО. Ще бъде освободен честотен диапазон за граждански цели чрез извеждане от експлоатация на радиолокационните станции, работещи в диапазон 160 MHz. Ще се постигне защитено опознаване и идентификация в Режим 5 на националните и съюзните бойни платформи при провеждане на всички видове военни и невоенни операции, допълва министърът.
За изпълнението на проекта се предвижда изпращане на Искане за предложение до определени фирми-изпълнители, в последствие сключване на договор с избрана фирма-изпълнител. След доставката на радарите, интеграцията им в системата за командване и управление на ВВС и усвояването им за експлоатация, ще осигури надеждно наблюдение на въздушното пространство и защитено опознаване на въздухоплавателните средства в зоната за отговорност на Република България.
На заседание на Политико-военната направляваща работна група към Министерството на отбраната, назначена с моя заповед, посочва министър Стоянов, проведено на 18 ноември 2022 година, е взето решение да бъде изпратено искане за предложение до следните фирми-изпълнители: „ELTA“- Израел, „INDRA“ - Испания, „LEONARDO“- Италия, „THALES“- Франция, „SAAB“ - Швеция, „BAE SYSTEMS“ - Великобритания, „NORTHROP GRUMMAN“- САЩ, „LOCKHEED MARTIN“-САЩ.
За изпълнението на проекта се предвижда да се извършат няколко дейности.
Те включват подготовка на инфраструктурата на седем броя позиции, доставка на пет броя радари за далечно откриване и два броя радари за близко откриване, в това число интеграция в системата за командване и управление на ВВС и обучение на личния състав и първоначална интегрирана логистична поддръжка за срок от пет години след изтичане на гаранционния срок. В искането за предложение е включен раздел „Индустриално сътрудничество“, в който фирми-изпълнители могат да направят предложения за предоставяне на технологии и придобиване/изграждане на способности от търговски дружества със седалище в Република България. Обхватът на предложението за индустриално сътрудничество, отбелязва министърът на отбраната, на избрания изпълнител ще бъде предмет на Допълнително споразумение за индустриално сътрудничество.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Системата за ПВО САМП/Т ще бъде в Украйна до два месеца, твърди Италия

Италианско-френската система за противовъздушна отбрана (ПВО) САМП/Т (SAMP/T) ще бъде разположена и в готовност за действие в Украйна до два месеца, съобщи италианският външен министър Антонио Таяни, цитиран от Ройтерс.
“Смятам, че тя ще заработи в рамките на седем-осем седмици”, каза в телевизионно предаване Таяни, който освен министър е и вицепремиер.
Системата може да проследява десетки мишени и да прехваща до 10 обекта наведнъж. Това е единствената произведена в Европа система, способна да прехваща балистични ракети.
Киев иска от западните си съюзници повече средства за противовъздушна отбрана, а през ноември миналата година поиска конкретно система САМП/Т, известна още като “Мамба”.
Източник: bta.bg

За 5 месеца сме изнесли оръжия за над 1 млрд. евро

За пет месеца България е изнесла оръжия на обща стойност 1 016 336 858 евро, съобщава БГНЕС.
Става дума за периода от 1 март до 1 август 2022 г. За посочения период са издадени 289 броя разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната.
Крайните потребители на българската оръжейна индустрия са: Австрия, Белгия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватска, Чехия, Великобритания, Босна и Херцеговина, РС Македония, Сърбия, Молдова, Казахстан, Алжир, Бенин, Лесото, Тунис, Нигерия, Руанда, Уганда, Сомалия, Индонезия, Кот д’Ивовр, САИД, ЮАР, Р, Корея, ОАЕ, Индия, Нигерия, Турция, Саудитска Арабия, Нигер, Сенегал, Малайзия, Египет, Бангладеш, Израел, Турция, Филипини, Мексико, Монголия, Тайван, Йордания, Оман.
От този списък липсва Украйна, която през този период се отбраняваше и водеше тежка война с Русия.
БГНЕС припомня, че решенията за издаване на разрешения за износ, внос и трансфер на оръжия се вземат от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията. В нейния състав влизат представители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Служба „Военно разузнаване“, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и Министерство на икономиката и индустрията.
За издаването на разрешенията Междуведомствената комисия е отчитала предоставените сертификати за краен потребител и международни сертификати за внос, издадени от компетентните държавни органи на държавите на крайната употреба.

Какво направи 48-ият парламент за отбраната?

Със сериозни очаквания да работи за отбраната и въоръжените сили започна своя живот 48-ото Народно събрание. Още в деня на откриването му – 19 октомври м.г., бяха внесени от служебното правителство две много важни решения.
В тези по-малко от четири месеца неофициално се говореше за различни коалиции, в зависимост от законите, които се обсъждаха. Така наречената евроатлантическа коалиция, (който иска нека да се припознава, като част от нея), осигури необходимите гласове за продължаване модернизацията на авиацията. След две седмици, на 4 ноември, бе приет проектът за инвестиционен разход за придобиването на вторите осем самолета Ф-16 от САЩ.  
С това се създаде възможност за  окомплектоване с техника и въоръжение на една авиационна ескадрила многоцелеви изтребители от 16 самолета Ф-16 Блок 70. Двадесет дни по-късно народните представители ратифицираха споразумение, което позволи преведените през 2019 г. средства в размер на 1,2 млрд. долара, за първите 8 самолета, да се депозират и инвестират чрез сметка във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната. Това ни дава възможност редовно да следим състоянието на откритата сметка и да преценяваме целесъобразността от по­нататъшно инвестиране на средствата. Междувременно стана ясно, че поради неразкриване на такава сметка сме загубили над 10 млн. долара. През 2021 и 2022 г. са били подготвени две такива проекторешения, но не са ратифицирани, поради прекратяване дейността на парламента.
Самият договор за придобиване на вторите 8 самолета бе ратифициран на 25 ноември. Той е на стойност 1,3 млрд. долара, но вече с право на разсрочено плащане до 10 години. Всичко това даде възможност България да преведе в срок – 15 декември 2022 г., първата вноска в размер на 31 110 457 лв. за вторите осем изтребителя.  Следва да отбележим, че нямаше изслушване на министъра на отбраната Димитър Стоянов в Комисията по отбрана, на което депутатите да не задаваха въпроси за хода на изпълнението на проекта за новите самолети и подготовката на инфраструктурата на летище Граф Игнатиево. Още нещо ми се иска да припомня. Проектът за вторите 8 самолета бе приет със 162 гласа, а „за“ законопроектите в тази сфера бяха между 147 и 151 депутати.
Не се случиха така нещата, обаче, с другото проекторешение, което бе внесено в първия парламентарен ден от служебното правителство.
Програмата за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната до 2032 г.  В нея са включени всички идентифицирани към момента проекти за модернизация, които са на стойност над 100 млн. лева. Общо предвидените разходи са за 6 640,7 млн. лева. Десет са със срок до 2026 г. На едно заседание Комисията по отбрана изслуша министър Димитър Стоянов по една част от проектите и интересът затихна. Заради истината, обаче, ще припомня, че дневният ред на парламента не страдаше от липса на военна тема, а на министъра на отбраната се наложи да отговаря на 16 въпроса в рамките на петъчния контрол.  Дори народният представител капитан II ранг от запаса Борислав Гуцанов няколко пъти изразяваше мнение, че парламентът се е превърнал в генерален щаб. Според мен, ако използваме подобно сравнение, то би трябвало да се отнася за Комисията по отбрана, която имаше 13 заседания.
Така се стигна до два дни преди разпускането на Народното събрание, когато то поиска нова програма за модернизация на армията.
Предложение на представители на пет парламентарни групи на „ГЕРБ-СДС“, „Продължаваме промяната“, „ДПС“, „Демократична България“   и „Български възход“. получи  подкрепа в пленарна зала от 135 гласа. То предвижда Министерският съвет да изготви и внесе в Народното събрание в срок от три месеца всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., реши парламентът. С решението си парламентът поиска всички проекти, чиято прогнозна стойност надвишава 100 млн. лв. да бъдат описани разделно, а тези, за които са необходими по-малко средства, да бъдат обединени по пакети способности. Заедно с това проектите да включват всички разходи, в т.ч. боеприпаси, прилежаща инфраструктура, интегрирана комуникационно-информационна система и др. Финансовата рамка да включва не само придобиване, но и поддръжка. Според решението, изпълнението не бива да бъде разделено на етапи. Уточнява се и какво трябва да съдържа проектът за инвестиционен разход: обхват за придобиване на пълната отбранителна способност; военно-икономически анализ; индикативна стойност и примерен график за изпълнение; приоритизация, съобразно целите и останалите проекти; възможности за развитие  на стратегическо партньорство с държави членки  на НАТО и ЕС, както и възможности за трансфер на технологии и индустриално сътрудничество.
Седмица по-рано на заседанието на Комисията по отбрана, когато се обсъди този проект, министърът на отбраната Димитър Стоянов бе категоричен, че да се направи в рамките на три месеца  нова програма и то всеобхватна, както е написано в решението, е невъзможно Всеобхватна програма се прави, каза още министърът, когато има достатъчно финансови средства. При ограничаващите условия в решението, това не може да се случи, стана ясно от думите му. Най-вероятно, прогнозира той, проектите ще бъдат намалени и няма да има модернизация на Българската армия. Без 2 процента от БВП за отбрана поставените цели не могат да бъдат постигнати, а ние сме далеч от тях, за тази година са предвидени 1, 85 процента. Най-малкото е 2,5 процента, посочи министърът. Едва тогава, прогнозира той, ще имаме реални възможности за модернизация на армията. Според председателя на комисията Христо Гаджев една подобна програма следва да бъде изготвена и реализирана от правителство с мандат, което има не само политическата подкрепа да провежда дългогодишна програма, но и възможности за финансово осигуряване. В изказванията бе включен и аргументът, че войната в Украйна налага да бъде направен преглед на проектите за превъоръжаване и модернизация на армията.
Една немалка част от времето си парламентът отдели за обсъждане и приемане на решения за военна и военно-техническа помощ на Украйна. Имаше доста твърдения, че ако дадем самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, ще получим т. нар. заместваща техника. След едно закрито заседание на Комисията по отбрана стана ясно, че сме закъснели доста. А, както казва министърът на отбраната, единственото, което си заслужава замяната на техника от 1973 г. с друга от 1977 г. е оперативната съвместимост.  
На финала Народното събрание промени Закона за отбраната и Въоръжените сили и регламентира службата на български военнослужещи в многонационални формирования на наша територия. Досега този въпрос беше уреден, но само за служба зад граница. За многонационалната бойна група с водеща държава Италия, която е дислоцирана на полигон „Ново село“, не беше така. По същото време правителството попита Конституционния съд дали е задължителна подготовката на запасния състав. Докладчик по делото е бившият заместник-министър на отбраната Соня Янкулова. Служебният кабинет внесе и проекторешение в парламента  за актуализация на военните формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време. Там се посочваше, че предстои да се определи числеността на запаса за въоръжените сили, която следва да бъде достигната до 31 декември 2023 г. Веднага се събудиха коментаторите, които, дори при слух за една повиквателна от военните окръжия, изпращат цялата армия на война. Или, че ще връщат наборната военна служба. Не е така. Просто се изпълняват Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г.  По всичко личи, че ще има много работа и за 49-тото Народно събрание. Именно на него ще се падне да вдигне бюджета за отбрана на 2 процента от БВП, за да има за нова техника и за нови заплати на военнослужещите.
(Коментарът е публикуван в бр. 5, 03.02.2023 г., на в.“Българска армия“)
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Беларус съобщи, че са завършили съвместните учения с военновъздушните сили на Русия

Министерството на отбраната на Беларус съобщи, че са завършили продължаващите две седмици съвместни учения с военновъздушните сили на Русия, предаде Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че тази съвместната военна активност е предизвикала опасенията на Киев и Запада, че Русия може да се готви да въвлече близкия си съюзник Беларус по-нататък в конфликта в Украйна.
Беларус уточни, че по време на военните учения са изпълнени широк диапазон от задачи, които са имали “изключително отбранителен характер”.
Командващият на беларуските военновъздушни сили и противовъздушната отбрана полковник Андрей Лукянович (на снимката) каза, че един от отработените по време на военните учения елементи е бил разполагане и пребазиране на малки групи самолети на военната авиация на резервни летища в Беларус и Русия. “Включително и на летища, използвани от гражданската авиация, където кацаха наши (руски – бел. ред.) колеги със самолети Су-34 и нашите самолети Су-30”, добави той, цитиран от ТАСС.
Източник: bta.bg

Финландия и Швеция остават ангажирани с едновременното си присъединяване към НАТО, заявиха премиерите на двете страни

Финландия и Швеция остават ангажирани с едновременното си присъединяване към НАТО въпреки възраженията на Турция към шведската кандидатура, заявиха премиерите на двете страни на съвместна пресконференция в Стокхолм, предаде Ройтерс.
Анкара каза, че може да одобри кандидатурата на Финландия преди тази на Швеция, но финландският президент, както и външният министър на страната отхвърлиха тази идея с аргумента, че сигурността на двете скандинавски държави е взаимозависима.
“Не ми харесва тази атмосфера, тази позиция, в която Швеция е представена като някакъв вид проблемно дете в класната стая. Не мисля, че случаят е такъв”, заяви финландската премиерка Сана Марин. Тя допълни, че Стокхолм покрива всички изисквания за членство в НАТО.
Шведският премиер Улф Кристершон от своя страна каза, че страната му продължава да се придържа към сключеното миналата година тристранно споразумение между Швеция, Финландия и Турция за присъединяване към алианса.
Източник: bta.bg

СОСЗР и СИНПИ подписаха договор за сътрудничество и взаимодействие

За издигане на българския дух, родолюбивото и военно-патриотичното възпитание на нашите съграждани и диаспората ни зад граница ще работят съвместно Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и  Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ). Днес в централата на запасното войнство в столицата лидерите на двете организации генерал от запаса Златан Стойков и Калоян Паргов подписаха Договор за сътрудничество и взаимодействие. Двете страни ще си сътрудничат още при провеждане на национални и регионални срещи, конференции, семинари, симпозиуми, ритуали и други прояви.  Ще допринасят за съхраняване и развитие на нравствените ценности и идеали на българския народ.
По време на разговора с участието на други представители на двете ръководства бяха обсъдени някои проблеми пред запасното войнство, изграждането, възстановяването и поддържането на военните паметници, подготовката на съвместни информационни и художествени издания. По-рано Националната асоциация Сигурност (НАС) и Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ), които са колективни членове на СОСЗР, също подписаха договори за сътрудничество и взаимодействие със СИНПИ.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

В Германия започва обучение на 70 украински военнослужещи за използване на системите “Пейтриът”

В Германия започва обучение на група от 70 украински военнослужещи за използване на системите за противовъздушна отбрана “Пейтриът”, предаде ДПА.
Агенцията отбелязва, че Берлин възнамерява да предостави на Украйна системи “Пейтриът”, за да подпомогне Киев в отблъскването на руските въздушни атаки.
Групата украински военнослужещи, която пристигна в Германия още преди два дни, ще започне обучението си днес, съобщиха за ДПА източници по сигурността в Берлин.
Германското правителство, след консултации със САЩ, даде съгласие да предостави система за противовъздушна отбрана “Пейтриът” на Украйна миналия месец, за да помогне на страната да се защитава от руските атаки.
Междувременно частите за противовъздушна отбрана, въоръжени със системи “Пейтриът”, които са разположени в Полша на границата с Украйна, докладваха за “начална операционна готовност” според съобщения на съвместното командване.
Германски военнослужещи са разположени в Полша, страна членка на западния отбранителен съюз НАТО, от 16 януари тази година, за да се осигури безопасно прехвърляне на системите за противовъздушна отбрана, припомня ДПА.
Източник: bta.bg

Курсанти от морското училище ще плават на аржентинската фрегата „Либертад“

Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров отправи покана за посещение в България на емблематичната за Аржентина ветроходна фрегата „Либертад“. Това се случи по време на срещата му с главнокомандващия на Военноморските сили на Аржентина (Армадата) адмирал Хулио Орасио Гуардиан на 31 януари 2023 г. Двамата обсъдиха и възможности за сътрудничество в образованието. Първата конкретна стъпка е вече набелязана и български курсанти от Морското училище ще имат възможност за плаване на „Либертад“, а аржентински курсанти ще пристигнат за тренинги във флотската Алма матер във Варна.
Аржентинският командващ на ВМС обеща и пълна подкрепа в мисията на военния научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ в Антарктическата зона.
Началникът на Морското училище е част от екипа на XXXI българска антарктическа експедиция. От аржентинското пристанище Мар дел Плата полярниците ще се качат на борда на „Св. св. Кирил и Методий“. Това е последната спирка на плавателния съд, преди да отплава за базата ни на о. Ливингстън на Ледения континент.
Капитан ІІІ ранг Георги Николов
Източник: https://morskivestnik.com/

2 февруари: 49 г. от първия полет на изтребителя F-16

На 2 февруари 1974 г. извършва първия си полет американският многоцелеви изтребител Ф-16 Fighting Falcon (Боен сокол) за завоюване на въздушно превъзходство. Произведен е от Дженерал Дайнамикс и влиза в експлоатация на 17 август 1978 г.
В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LWPF – Light Weight Fighter Program), който да допълни бойните възможности на тежкия F-15 Eagle.
Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. При пробно засилване по пистата прототипът неочаквано се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго освен да изпълни полет по кръга над летището и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно.
Първият „официален” полет обаче става на 2 февруари...........Прочети още

Навършиха се 80 г от паметната победа на Червената армия при Сталинград

Днес Русия чества 80-годишнина от победата в Сталинградската битка, продължила от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 година и преломила хода на войната на СССР против нацистка Германия.
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия. - (видео)
По този повод английският премиер Уистън Чърчил възкликва с облекчение: ”Бог се смили над нас. Англия е спасена!”.
Английският крал Джордж VI награждава смелите защитници на града със символичен меч, а Томас Ман ще каже: “Отбраната при Сталинград е подвиг, за който историята винаги ще си спомня с благоговение!”

Индия увеличи бюджета за отбраната на 71,6 млрд. долара на фона на напрежение с Китай

Индия предложи днес бюджет от 5.94 трилиона рупии (72,6 милиарда долара) за отбраната през идната фискална година 2023-24, което е с 13% повече от първоначалните изчисления за миналата година. Целта на увеличението е да се осигурят повече изтребители и пътища по границата на Индия с Китай на фона на напрежение между двете държави, предаде Ройтерс.
Министърът на финансите Нирмала Ситхараман отпусна 1,63 трилиона рупии за разходи за отбраната, като закупуване на нови оръжия, самолети, военни кораби и друга военна техника, от обявените близо 550 милиарда долара от общите федерални разходи в годишния бюджет за 2023-24 г., влизащ в сила през април.
За заплати и други възнаграждения за военните ще бъдат отпуснати 2,77 трилиона рупии, а 1,38 трилиона рупии ще бъдат заделени за пенсии на пенсионирани военнослужещи. Допълнителни средства ще се отпуснат за покриване на разходи от различно военно естество, каза министър Ситхараман. Тя също така отбеляза, че бюджетът за отбраната за настоящата фискална година, приключваща през март, е увеличен на 5,85 трилиона рупии от първоначално изчисления бюджет от 5,25 трилиона.
През последните няколко години премиерът Нарендра Моди увеличи разходите за военно модернизиране, като постави акцент върху усилията на правителство да стимулира родното производство с цел предоставяне на оборудване на силите, разположени по двете конфликтни граници на страната, отбелязва агенцията.
Общият бюджет за отбраната на Индия, възлизащ на около 2% от БВП на страната, е по-малък от този на Китай, възлизащ на 1,45 трилиона юана (230 долара милиарда), отпуснати за 2022 г., което Ню Делхи възприема като заплаха за съседните на Китай Индия и Япония.
"Общото увеличение на бюджета за отбраната е според очакваното, но вероятно е по-ниско от това, което въоръжените сили искат за подобряване на оперативните си способности", каза бившият финансов съветник по продоволствените въпроси в министерството на отбраната Амит Каушиш.
Индия планира да инвестира близо 242 милиарда рупии (3 милиарда долара)в изграждането на военноморски флот и 571,4 милиарда рупии (7 милиарда долара) в обществени поръчки за военновъздушните сили, включително за закупуване на повече самолети, според документи за новия бюджет.
Във въоръжените сили на южноазиатския гигант служат 1,38 милиона души, като голям брой от тях са разположени по границите с притежаващите ядрено оръжие съперници на Индия - Китай и Пакистан, припомня Ройтерс. - Още ВС на Индия
Източник: https://dnes.dir.bg/

На финала Народното събрание прие окончаелно промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили

Ден преди да бъде разпуснато 48-ото Народно събрание успя да гласува на второ четене промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесени от служебното правителство. Това бе десетият закон, който има отношение към отбраната и въоръжените сили, приет от този състав на парламента. Докладът на Комисията по отбрана прочете нейния председател Христо Гаджев.
Вече няколко пъти съобщавахме, че новите текстове са породени най-вече от решението на правителството от 2 март м.г. за създаване на многонационална бойна група. С гласовете си депутатите регламентираха  участието на Въоръжените сили в операции, мисии и други международни инициативи в състава на многонационални военни формирования на наша територия. Разшириха и възможностите за изпълнение на военна служба на територията на страната. Това може да става в състава, както  на многонационални военни формирования при провеждане на  операции или мисии, така на многонационални военни формирования или на длъжности в  международни организации или в други международни инициативи.
Срокът за участие в състава на посочените формирования на територията на страната ще е не по-дълъг от една година, се предлага в проекта. Той може да бъде удължен еднократно без съгласие на военнослужещия до 30 календарни дни със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната. След предварително писмено съгласие на военнослужещия двата срока могат да бъдат удължавани до една година.
Народните представители регламентираха и срока на участието на  българските военнослужещи на длъжности в международна организация или  инициатива в операция или мисия на територията на страната. Той покрива времето на операцията или мисията, но не повече от три години с възможност за еднократно удължаване до една година, доколкото не е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност. Уеднаквиха и срока за командироване на представители на МО с този на мандата на служителите на МВнР в задграничните представителства.
Запълниха и други празноти в законодателството. Регламентираха процеса по осъществяване на оперативното  ръководство, националния контрол и прехвърлянето на правомощията за  оперативното управление на формированията, когато те изпълняват задачи  на територията на страната. Осигуриха законово уреждане на централизиран модел за разпореждане с излишни  движими вещи с общо предназначение, така както това е уредено за  излишните движими вещи, представляващи продукти, свързани с отбраната,  включително оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически  изделия. Целта е да се даде възможност за бързо освобождаване от тях, чрез  способите в Закона за държавната собственост и правилника за неговото  прилагане, директно от местата на тяхното съхранение, без да е необходимо  да бъдат транспортирани и съхранявани от други длъжностни лица в  различни от досегашните складови райони.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Конфликта в Украйна - обстановката към 31 януари 2023 г

Прием за курсанти по 15 военни специализации е обявен в НВУ "Васил Левски"

В Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ е обявен прием за курсанти по 15 военни специализации, каза на пресконференция началникът на висшето училище бригаден генерал Иван Маламов, съобщава БТА. Заявените позиции от Министерството на отбраната са 407 за курсанти в редовна форма на обучение и още 40 в задочна форма. Приемът ще се осъществи в две кампании – ранна, която започна на 3 януари и ще продължи до 30 март и следваща - редовна.
Кандидатстването се осъществява след положен общообразователен тест, тест по чужд език, проверка на физическата и психическата годност и медицинска оценка, която за ранния прием се дава във Военномедицинска академия в периода 23 януари – 11 април. Военният университет ще приема и студенти по 12 бакалавърски програми. През миналата година по съвместен проект със Софийския университет и Югозападния университет са разкрити шест магистърски програми в дигитална форма на обучение.
Към момента в 15-те военни специалности в университета се обучават 724 курсанти, като процентът на момичетата, пожелали да попаднат в редиците на армията, е около 30 на сто, посочи бригаден генерал Маламов. Той подчерта, че амбицията на университетското ръководство е в НВУ „Васил Левски“ да се обучава елитът на държавата и армията. „Приемът е труден, около 30 процента от кандидатствалите отпадат по медицински причини, 15 на сто заради невъзможност да покрият критериите за грамотност, а 10 процента заради психическа непригодност“, посочи бригаден генерал Маламов. По думите му, всички които остават да се обучават, го правят с ясното съзнание, че ще служат на родината си.
Българската армия предлага възможност за добра кариера, посочи той. Образованието на курсантите в продължение на пет години е безплатно, след това те сключват трудов договор и могат да израстват в йерархията, припомни Маламов. През следващата учебна година курсантските стипендии ще се увеличат, а със заповед на министъра на отбраната ще бъде решен статутът на курсантите. През миналата година в учебното заведение започна обучението на българските граждани, които са избрали доброволната служба. Приети са 124 резервисти, от които 103-ма успешно завършиха обучението си. Сега в Националния военен университет върви обучението на втория випуск резервисти. В момента в район Велико Търново се обучават 67 български граждани, а в район Шумен – 27. Вторият випуск влезе в НВУ през септември и предстои да приключи на 2 март.
Пред журналистите бригаден генерал Маламов припомни значимите събития, в които са участвали ротите на НВУ “Васил Левски“ в цялата страна. През лятото на миналата година във висшето училище гостува метъл групата „Сабатон“, която възпява големите военни битки в своето творчество, което е своеобразен стимул за младите хора, избрали военното поприще, посочи Маламов. През тази година, когато се отбелязват 150 години от гибелта на Апостола на свободата, НВУ “Васил Левски“ ще бъде неизменна част от честванията, посочиха от университета.
Източник: https://otbrana.com/

Путин одобри съвместни центрове за военно обучение с Беларус

Руският президент Владимир Путин одобри днес правителствено предложение за подписване на споразумение с Беларус за създаване на центрове за съвместно обучение на военнослужещи.
В указ, публикуван на правителствения портал, Путин възлага на министерството на отбраната да проведе преговори с Беларус и в случай на споразумение да го подпише от името на Руската федерация.
В придружаващата бележка се казва, че целите на центровете за обучение са подобряване на нивото на координация и бойната подготовка на военнослужещите.
Военните ще обменят опит в използването на оръжия, военна и специална техника и ще “усвояват практически умения”.
Беларус също одобри проекта и заяви, че вече функционират три такива центъра – два в Беларус и един в Русия.
Източник: БГНЕС

САЩ подготвят пакет от 2,2 милиарда долара военна помощ за Украйна, включващ за първи път ракети с по-голям обхват, както и други боеприпаси и оръжия, предаде Ройтерс.
Агенцията се позовава на съобщения на двама информирани по въпроса официални американски представители.
Оръжейната помощ се очаква да бъде обявена още през тази седмица, казаха американските представители.
В пакета вероятно ще бъде включено поддържащо оборудване за противовъздушните системи "Пейтриът", боеприпаси с прецизно насочване и противотанкови оръжия "Джавелин", уточниха те.
Белият дом отказа да потвърди тази информация.
САЩ са изпратили военна помощ на стойност от близо 27,2 милиарда долара на Украйна след нахлуването на Русия през февруари 2022 г., припомня Ройтерс.

Военен календар

На 1 февруари 1961 година, е извършена реорганизация на българските ВВС. Командването на ВВС се преименува в командване на ПВО и ВВС с командващ генерал-лейтенант Добрин Димитров. Бойните части са обединени в 1-ви корпус ПВО (11-и, 18-и, 19-и изтребителни авиационни полкове), 2-ри корпус ПВО (15-и, 21-ви, 27-и изтребителни авиационни полкове) и 10-а изтребително-бомбардировъчна авиационна дивизия (25-и, 22-ри изтребително-бомбардировъчни авиационни полкове). Останалите структури на авиацията като 26-а отделна разузнавателна авиационна ескадрила, 16-и транспортен авиационен полк, 1-ва отделна противолодъчна авиационна ескадрила и Висшето народно военновъздушно училище, не променят организационно-щатната си структура и подчиненост. При извършената трансформация военните авиационни формирования съхраняват кадровия си потенциал и повишават подготовката на летателния състав. Летците са 583-ма, от които 83 – с 1-ви клас, 191 – 2 ри клас, 217 – 3-ти клас. Седемдесет и пет летци могат да участват в бойни действия нощем и в сложни метеорологични условия, което нарежда вида въоръжени сили сред най-подготвените на Балканския военен театър. През 1968 г. корпусите ПВО за разформирани и са създадени 1-ва и 2-ра дивизии ПВО,

На 1 февруари 1882 година в с. Фролош, Кюстендилско, е роден художникът Владимир Димитров – Майстора (1882 –1960). Завършва Държавното рисувално училище в София (1910) и още като студент е наречен „майстор“ на четката.
Записва се доброволец в Първата балканска война (1912 – 1913) и е зачислен като санитар. Научил за таланта му, командирът на 7-а пехотна рилска дивизия генерал Георги Тодоров го взема към своя щаб и му създава условия за рисуване. Изминава целия боен път на дивизията от Царево село в Македония до Булаир на Галиполския полуостров, а стотици скици и рисунки („Атака“, „Ранен войник“, „Опълченци в поход“, „При Кочани“, „Край Бяло море“, и др.) запазват впечатленията му от бойното поле и войнишкото ежедневие. През този период рисува и редица портрети на офицери и войници – „Военни чинове на Рилската дивизия“, „Войници от 50-и полк“ и др. Сред изключителното му художествено наследство са и творбите, родени в окопите на Първата световна война (1915 – 1918). Като военен художник на 7-а пехотна рилска дивизия пресъздава както жестокостта на войната, така и храбростта и мъката, жертвоготовността и любовта към родината на безименните герои във войнишки шинели („По Беласица“, „Пренасяне на ранен“, „Офицери от 13-и пехотен полк рилски полк“ и др.).
Творби на Владимир Димитров – Майстора се намират във всички големи галерии в България, САЩ и много частни колекции. Стогодишнината на художника е отбелязана под егидата на ЮНЕСКО като признание за българския принос в световното изкуство. Националният военноисторически музей притежава над 150 негови произведения, изпълнени с масло, акварел, туш и молив, от войните за национално обединение (1912 – 1918).

Истинският характер на Римската армия и няколко любопитни факта за нея

Днес римската армия се помни като най-мощната бойна машина, която древният свят е виждал. И то напълно основателно. Но са й нужни векове, за да прерасне в свирепата сила, която провокира страх в народите по периферията на империя.
В най-ранните си дни армията на Рим се набира при нужда от гражданите въз основа на имуществените им възможности. На върха са мъже, които могат да осигурят кон, и стигаме до обикновените войници или легионери, които могат да позволят само меч. Чак след първите две пунически войни в Рим срещу Картаген през 3 век пр. н. е., римската армия се развива във военния гигант, доминиращ древния свят.
С нарастването на силата на армията броят на мъжете, които служат в нея, се увеличава. В републиката броят варира според изискванията. Те бяха предимно десетки хиляди до Късната република (около 104 – 31 г. пр. н. е.), когато генералите на Рим, събрали огромни сили, воюват, следвайки своите политически амбиции. При императорите (27 г. пр. н. е. – 337 г. сл. н. е.) вероятно армията нараства от около 250 000 на 450 000 души, от предимно граждански легионери в легиони от по 5000 и провинциални помощници в приблизително равен брой......Прочети още

Защо се разби космическата совалка „Колумбия”?

На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват. Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА. - (видео)
Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.
На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.
Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.
Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява “Не мисля, че можем да направим нещо“ и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.
Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама – заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.
На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на „Колумбия”, за да навлязат в атмосферата.
В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.
Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания "извън скалата". Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.
В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.
В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.
В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.
Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:
1. Шон О’Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е “еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата“. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.
2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо “обичайно“ в историята на космическите полети със совалки.
3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата “Космически совалки“ Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.
4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, “че дори не си струва да се споменава“. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.
5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.
Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: “Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!“
Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.
Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката “Чалънджър“ експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара. - (видео)
След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. “Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!” - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета “Джордж Вашингтон“. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.“
“20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - казва и Ошероф. - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.“ Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че “Чалънджър“ може да катастрофира.
Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О’Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.
Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.
/По материали в интернет/

Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале

Редут кале (при устието на река Хопи) в Мингрелия (днес Кулеви, Грузия) е едно от 25-те руски укрепления по източния бряг на Черно море. Укреплението става печално известно по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато е бомбардирано и опожарено от съюзническата англо-френска ескадра на 19 май 1854 г. Редут кале охранява търговско пристанище, смятано от руснаците за едно от най-важните им притежания в тази част на Черно море. Укреплението (с гарнизон от 700-800 души) охранява и единственият път свързващ Черно море с Кутаиси и Тифлис (Тбилиси).
За укрепленията по Кавказкия бряг на Черно море капитан Федор Федорович Торнау, завърнал се от черкезки плен в Кавказ, разказва през 1839 г. на император Николай I: „Укрепления малы, гарнизоны слабы, изнурены болезнями, едва в силах обороняться от горцев, которых не они, а которые их держат в постоянной блокаде. Кроме того, в случае европейской войны, при появлении в Босфоре любого неприятельского флота, окажется необходимым снять всю линию: в горы гарнизонам нет отступления, и ни одно укрепление не в силах выдержать бомбардировки с моря“.
Кой е дьо Шабан? .........Прочети  още

Първата подводница в света потъва при изпитанията на този ден

На 1 февруари 1851 г., в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света, конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер (на снимката). След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери. Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.
Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница:
1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата.
2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие.
3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата.
4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.
Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата. За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.
Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница -  бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).
Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите. С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.
Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.
Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден. - (видео)
След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес. Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница. Оказва се, че „Морският дявол“ притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода. Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране.
Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота. Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него. През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI „Вилхелм Бауер“. - Още подводници

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.