Архив - от 16 до 30 септември

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов напуска поста си

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов е подал рапорт за освобождаване от военна служба.
Рапортът е от днес с тримесечно предизвестие, което означава, че адмирал Ефтимов ще продължи да изпълнява задълженията си до края на годината, уточниха за "Труд news" от пресцентъра на Министерството на отбраната. 
От МО не посочиха мотивите за решението на адмирала. Началникът на отбраната към момента не е коментирал въпроса.
Адмирал Емил Ефтимов е началник на отбраната е от 30 март 2020 г. Той е получил и всички отличия и награди, съответстващи на званието, включително награден знак на Министерството на отбраната "За вярна служба под знамената" и почетен знак на МО "Свети Георги". 
Кой е Емил Ефтимов?
Роден е на 16 август 1961 г. във Варна, в семейство на потомствен офицер. Баща му, Васил Евтимов Мочков, е кап. I ранг, командир на Свързочния полк, а по-късно началник-свръзки към Щаба на ВМС. През 1979 г. завършва с отличие математическата гимназия в родния си град, а през 1984 г. Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна. Военната си кариера започва като командир на щурманска бойна част на фрегата. От 1985 до 1988 г. е командир на минно-торпедна бойна част.
От 1988 г. до 1991 г. е старши помощник командир на фрегата. От 1991 до 1992 г. е командир на фрегата.
В периода 1992 – 1994 г. учи във Военноморската академия на Русия в Санкт Петербург.
От 1994 г. до 1995 г. е дивизионен специалист по противолодъчна отбрана към Първи дивизион патрулни кораби.
Между 1995 и 2000 г. е началник-щаб на първи дивизион патрулни кораби във Военноморската база – Варна.
От 2001 до 2003 г. е командир на дивизиона, а от 2003 до 2004 г. е заместник-командир по подготовка на силите на Военноморската база – Варна.
През 2005 г. завършва Военноморския колеж на САЩ.
Назначен е за началник на управление „Подготовка и използване на силите“ в щаба на ВМС. От 2006 до 2009 г. е началник-щаб на Военноморската база – Варна.
На 1 юли 2009 г. е назначен за командир на Военноморската база – Варна и удостоен с висше офицерско звание комодор.
На 3 август 2011 г. е освободен от длъжността командир на Военноморската база – Варна.
В периода 2011 – 2013 г. е заместник-директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен щаб на НАТО, помещаващ се в Главната квартира на НАТО в Брюксел. През 2012 г. изкарва два курса за висши офицери в Училище на Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия и в Колеж по отбраната на НАТО в Рим, Италия.
С указ № 85 от 26 април 2013 г. е назначен на длъжността директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия, считано от 16 юли 2013 г. и удостоен с висше офицерско звание контраадмирал. С указ № 60 от 22 март 2016 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия, назначен на длъжността „заместник-началник на отбраната“ и удостоен с висше офицерско звание вицеадмирал, считано от 16 юли 2016 г.
С указ от 16 януари 2017 г. е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност началник на отбраната в Щаб на отбраната, като е на тази длъжност от 19 януари до 8 март 2017 година. След това отново е заместник-началник на отбраната.
От 27 февруари 2020 г. е временно изпълняващ длъжността началник на отбраната. На 30 март 2020 г. с указ № 75 е освободен от длъжността заместник-началник на отбраната, назначен за началник на отбраната и удостоен с висше офицерско звание адмирал.
На 19 декември 2023 г. с указ № 230 е отново назначен за началник на отбраната, считано от 31 март 2024 г. 
(До 16 юни 2000 г четиризвездното звание адмирал се е наричало „адмирал на флота“ и никой българин след 1878 г. не е бил удостояван с това звание, еквивалентно на четиризвездното звание генерал (до 2000 г. наричано „армейски генерал“), предишните 11 носители на четиризвездното висше звание са били от Сухопътни войски и Военновъздушните сили, след 1944 г.).
Владее английски език по STANAG 6001 на ниво 4-4-4-4 и руски език на ниво 3-3-3-3.

Утре парк "Артилерийски" се връща към миналото си

Заместник-министърът на отбраната Любомир Монов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев ще присъстват на Деня за демонстрация на способности на Въоръжените сили, който ще се проведе утре, 1 октомври, в парк „Артилерийски“ в Стара Загора. В рамките на събитието ще се състои и спортен турнир за ученици „Тракийски победител“. Организатори са Министерството на отбраната и Националната военна спортна федерация, с подкрепата на Община Стара Загора.
Сред официалните гости на събитието ще бъдат още заместник-министърът на образованието и науката проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, известните български спортисти и представители на Центъра за елитен спорт към Министерството на отбраната Румяна Нейкова, българска олимпийска шампионка по гребане, Ивайло Иванов, световен военен шампион по джудо и Антония Григорова, световна военна шампионка по ски ориентиране.
Началото на проявите ще бъде дадено официално в 10.00 ч., след което ще започнат атрактивни демонстрации на способности. Предвидено е прелитане на два самолета Су-25 като авиационен поздрав от Военновъздушните сили.
Присъстващите ще могат да наблюдават динамичен показ на Сухопътните войски, включващ обезвреждане на взривно устройство и тактическа стрелба в динамични условия. Военнослужещи от Служба „Военна полиция“ ще покажат действия по обезвреждане на нарушители. Способности за залавяне на терористи ще демонстрират военнослужещи от Съвместното командване на специалните операции.
В района на парк „Артилерийски“ ще бъде експонирана военна техника, оборудване и въоръжение. Посетителите ще могат да се срещнат и разговарят с военнослужещите и да се информират за възможностите за професионална реализация в Българската армия.
В рамките на събитието представители на Националния военен университет, Висшето военновъздушно училище и Висшето военноморско училище ще предоставят информация за специалностите и условията за прием и обучение.
В турнира за ученици „Тракийски победител“ ще участват над 20 отбора от Стара Загора, Нова Загора, Пловдив, Враца, Плевен, Монтана, Свиленград Габрово, Шумен, Търговище, Горна Оряховица. Те ще мерят сили в различни военно-приложни игри.
Част от мащабното събитие в парк „Артилерийски“ ще бъде и провеждането на етап от държавното военно първенство по функционален фитнес, съобщава Пресцентърът на МО.

112 години от рождението на адмирал Бранимир Орманов

Бранимир Иванов Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в Омуртаг, Търговищко. Ранното си детство прекарва в с. Стражица, където родителите му учителстват. През септември 1923 г. заедно с родителите си емигрира в Съветския съюз. През 1936 г. завършва Военноморското училище „Фрунзе“ в Ленинград и започва офицерската си служба в Кронщад като щурман на подводница тип „Л“.
В края на 1936 г. Бр. Орманов е арестуван като „Враг на народа“ и осъден на смърт, но след половин година ненадейно е освободен. Назначен е за преподавател по навигация и астрономия в Каспийското висше военноморско училище в Баку. На тази длъжност го заварва Втората световна война. След сваляне на блокадата от Ленинград и възстановяване на занятията във Висшето военноморско училище „Фрунзе“ е поканен за преподавател по навигация и астрономия в училището.
През 1947 г. Бранимир Орманов се завръща в родината и постъпва на служба в Българския военноморски флот. Присвоено му е звание капитан ІІ ранг и е назначен за инспектор на класовете във Военноморското училище във Варна. В началото на 1948 г. е назначен за началник-щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. През 1948 г. е изпратен като експерт по морските въпроси в международния съд в Хага.
На 8 август 1950 г. капитан І ранг Бранимир Орманов е назначен за командващ Българския военноморски флот.
Месец по-късно е произведен в звание контраадмирал. Като най-важни задачи той счита укрепването на Военноморските сили чрез нарастването на количествения и качествен състав на корабите и запазването на най-добрите специалисти във флота.
Под неговото командване ВМФ на България се попълва с нови кораби като: ескадрен миноносец, стражеви кораби, големи и малки противолодъчни кораби, торпедни катери. Формира се дивизион подводници, базиран във Варненското езеро. През 1951 г. е създаден Военният съвет на ВМФ. През 1957 г. е извършено първото задгранично плаване с ЕМ „Г. Димитров“ до Албания. През 1958 г. на Бранимир Орманов е присвоено званието вицеадмирал. Той командва Военноморския флот до 18 август 1960 г.
Същата година е изпратен да учи в академията на Генералния щаб в Москва. След завършването й през 1962 г. е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия.
През 1973 г. е назначен за заместник-министър на Народната отбрана и Началник на Гражданската отбрана на България. Присвоено му е званието адмирал.
През 1983 г., след излизане в запас, поема поста председател на Националния океанографски комитет.
Почива на 19 август 1985 г. и е погребан в София.
За заслугите си адмирал Орманов е награден с 33 ордена и медали, удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име през 1986 г. е наименован хидрографски кораб Проект 861-МВ.

ПВО системата NASAMS ще охранява небето на Белгия

Норвежката компания Kongsberg Gruppen съобщи във вторник, че е подписала договор на стойност 10 милиарда норвежки крони (1,04 милиарда долара) с Белгия за доставката на своите системи за противовъздушна отбрана "National Advanced Surface-to-Air Missile Systems" (NASAMS), писа "Ройтерс".
Нидерландия е направила поръчката от името на Белгия, посочи "Kongsberg".
От компанията уточниха, че крайният потребител са белгийските военновъздушни сили.
"Много се радваме да приветстваме Белгия в семейството на държавите, разполагащи със системата NASAMS", заяви президентът и главен изпълнителен директор на Kongsberg Gruppen Еирик Лие.
"С придобиването на NASAMS Белгия ще получи солидно национално въздушно отбранително покритие и в същото време ще допринесе за повишаване на европейската сигурност."
Модулността и отворената архитектура на NASAMS позволяват непрекъснатото внедряване на нови технологии, което гарантира, че системата може да се адаптира към нови заплахи и мисии през целия си експлоатационен срок.
Източник: https://news.bg/

Boeing ще получи 20 милиарда долара за нов футуристичен изтребител за армията на САЩ

Авиогигантът Boeing ще построи следващия съвременен изтребител за армията на Съединените щати след години на тайна конкуренция между производители, съобщава Axios. Победата на Boeing в конкурса F/A-XX означава, че самолетите от шесто поколение на компанията ще наследят флотилията Super Hornet, на която се разчита отдавна и която наскоро беше използвана в целия Близък изток.
От Пентагона са потвърдили, че е сключен договор за изработването на машините на стойност 20 милиарда долара.
Boeing изгражда изтребителя F-47, който беше представен на президента Тръмп и министъра на отбраната Пийт Хегсет в Овалния кабинет на Белия дом. Подробностите около техническите спецификации на новия изтребител са малко, отбелязва Axios. Той ще допълни флотилията от самолети F-35 в армията на САЩ.
Експерти предполагат, че машината ще разполага с "усъвършенствани сензори, усъвършенствана смъртоносност, усъвършенстван обхват“ и ще може да се "интегрира с пилотирани и безпилотни системи“.
В надпреварата за изтребител от шесто поколение Boeing изпревари конкурентите си от Northrop Grumman и Lockheed Martin, отбелязва изданието.
Източник: https://www.focus-news.net/

На фокус

Украински войник минава под множество оптични кабели от FPV дронове, висящи от дърветата, септември 2025 г. (c) социални медии

Исторически календар

На 30 септември 1867 година в с. Гайтаниново, Благоевградско, е роден генерал-майор Константин Жостов (1867 – 1916).
Завършва Военното училище в София (1887) и Висшия артилерийски курс във Виена (1897). Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Ученическия легион. Служи в 3-ти артилерийски полк (1887 – 1901) и Артилерийската инспекция (1901 – 1905), след което е военен аташе във Виена (1905 – 1907), Санкт Петербург (1907) и Париж (1907 – 1909).
Последователно заема длъжностите началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1909 – 1910), командир на 3-ти артилерийски полк (1910 – 1912) и началник на Школата за запасни подпоручици в София (1912). През Първата балканска война (1912 – 1913) е началник-щаб на 3-та армия в боевете при Лозенград и на съединените 1-ва и 3-та армия – при Люлебургаз и Бунархисар. От 1913 до 1915 г. командва 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, а от 25 април 1915 г. поема командването на дивизията. На 7 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия. Ръководи общата мобилизация на Българската армия за участие в Първата световна война (1915 – 1918) и допринася за успешното й настъпление в Сърбия и Македония.
Умира внезапно на 30 август 1916 г. в Кюстендил, където се намира Главната квартира на Действащата армия. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 2 клас.

На 30 септември 1916 година по време на Първата световна война неприятелски самолет Фарман-40 навлиза дълбоко във въздушното пространство на България и дори успява да хвърли две бомби по жилищни сгради в столицата София. Зенитната артилерия обстрелва противниковия аероплан.
Излитат два изтребителя Фокер-Е-ІII пилотирани от поручик Марко Първанов (на снимката) и фелдфебел Вагнер. Те набират 3000 м в зоната за изчакване над Владая. Други два учебни L.V.G. C-II кръжат над столицата, за да прихванат нападателя. Наблюдателят на единия от тях първи открива огън по неприятеля. След това атакуват изтребителите Фокер. Двамата пилоти свалят двуместния френски биплан със смесен екипаж – сърбинът Бранко Наумович (наблюдател) и френския пилот Морис Роабл. Екипажът успява да кацне край Своге и е пленен.
Постигната е първата въздушна победа над територията на страната след въздушен бой.

На 30 септември 1961 година е създаден 10-и смесен авиационен корпус.
С Указ № 480 на Президиума на Народното събрание е сформирано най-мощното оперативно-тактическо авиационно съединение в историята на българските ВВС, предназначено за непосредствено осигуряване войските на бойното поле. За първи негов командир е назначен генерал-майор Симеон Симеонов, а за началник на щаба – полковник Йордан Миланов.
През 1962 г. съединението включва 15-и, 21-ви и временно придаден 19-и изтребителен авиополк, 22-ри и 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк, 26-и разузнавателен авиополк, 16-и транспортен авиополк, 44-ти вертолетен авиополк, 10-и отделен свързочен батальон и отделен радиотехнически батальон.
През 1993 г. 10-и смесен авиационен корпус преминава към базова организация, а от 1 септември 1996 г. се реорганизира в корпус Тактическа авиация. През 2006 г. Главният щаб на ВВС, корпус ПВО и корпус Тактическа авиация са реорганизирани в Щаб на ВВС, подчинен на Генералния щаб на Българската армия.

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Следва да се отбележи, че тогава правителството не е доминирано от комунистите – от общо 16 министри по четирима са от БРП(к), от БЗНС на Н. Петков и от „Звено”, двама са социалдемократи и двама независими. ........ Прочети още

Белгия ще даде три изтребителя F-16 на Украйна до края на годината

Белгия ще предаде три изтребителя F-16 на Украйна до края на тази година, обяви днес украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от Ройтерс.
"Постигнахме важно споразумение с Белгия за предаването на три изтребителя F-16 до края на тази година", написа Зеленски в Екс и добави: "Ще работим да получим тези изтребители по ускорената процедура".
Украинският президент допълни, че Украйна вече е получила "спешни доставки" на боеприпаси за изтребители F-16 от Белгия, Испания и други страни, пише БТА. 
От началото на пълномащабната руска инвазия Белгия е поела ангажимент за 4,488 млрд. евро помощ за Украйна, като само военната помощ през 2025 г. е била 1,1497 млрд. евро. През април 2026 г. Брюксел одобри нов пакет за 1 млрд. евро, включващ средства за противовъздушна отбрана, артилерия, разминиране, дронове и коалицията за F-16. Отделно Белгия е поела ангажимент за още 100 млн. евро за закупуване на американско оръжие за Украйна.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Ударилата планина US подводница няма да се върне скоро на море

Връщането в строя на американската ударна ядрена подводница USS Connecticut (SSN 22) от клас Seawolf отново се отлага, като завършването на ремонтните дейности вече е планирано за лятото на 2027 г. Подводницата получи критични повреди в носовата си част и хидроакустичния купол след сблъсък с неизследвана подводна планина в Южнокитайско море през октомври 2021 г. - (видео)
Първоначалните планове на Военноморския флот на САЩ предвиждаха ремонтите в корабостроителницата „Puget Sound“ да приключат през 2025 г., а по-късно срокът бе удължен за края на 2026 г.
Основното забавяне произтича от факта, че класът Seawolf включва едва три произведени съда, което прави невъзможно използването на готови модули от изведени от експлоатация корпуси.
Производството на нов носов сонарен купол изисква над 3 години технологично време.
Новото отлагане поставя американския флот в критична ситуация, пише TWZ.
SSN 22 ще се върне на бойно дежурство само за 4 години, тъй като в корабостроителните планове на Пентагона вече е заложено окончателното ѝ извеждане от експлоатация през 2031 г.
Освен това главната подводница от серията – USS Seawolf (SSN-21), влиза за планиран доков ремонт от май 2027 г. до февруари 2030 г.
Това означава, че за определен период американските ВМС могат да останат само с един активен съд от този ключов клас USS Jimmy Carter (SSN-23).
Източник: https://www.maritime.bg/

Русия вдига рекордно военните разходи: 202 млрд. долара за отбрана през 2027 г.

Русия планира да увеличи разходите за отбрана до 17,1 трилиона рубли (202,6 милиарда долара) през 2027 г., което представлява ръст от приблизително 27 процента спрямо първоначално предвидените за годината 13,5 трилиона рубли, сочат документи за руския държавен бюджет, с които агенция „Ройтерс“ се е запознала. Планираният размер на средствата би представлявал най-високото ниво на руските разходи за отбрана от повече от 30 години насам. Документите показват, че Русия очаква да похарчи около 50 трилиона рубли за отбрана през тригодишния бюджетен период 2027–2029 г., пише Military Watch Magazine.
Увеличението идва на фона на продължаващите изключително високи нива на военни разходи от страна на Русия след повече от четири години пълномащабен конфликт в Украйна. Точната сума, която Русия ще похарчи за отбрана през 2026 г., остава класифицирана информация, въпреки че по-рано правителството планираше да отпусне 12,1 трилиона рубли за бюджета за отбрана. Военните разходи могат да фигурират и в други пера на федералния бюджет, което означава, че официално предвидените средства за отбрана невинаги отразяват пълната стойност на военните дейности. Русия също така се подготвя да увеличи държавните заеми и да повиши данъците, за да финансира по-високото ниво на правителствени разходи.
Макар че страните от НАТО значително увеличиха собствените си разходи за отбрана и разшириха военното си присъствие близо до руската територия, те също така участват активно във военните действия на украинския театър на бойните действия, оказвайки сериозен натиск върху руската отбрана. След като през декември 2022 г. заместник-началникът на щаба по отбраната на Обединеното кралство генерал-лейтенант Робърт Магоуан разкри, че морската пехота е провеждала операции с висок риск на територията на Украйна, в началото на 2024 г. германският канцлер Олаф Шолц потвърди, че британски специални части на място оказват жизненоважна подкрепа за осъществяването на удари с украински крилати ракети. Още през юни 2022 г. „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че „тайна мрежа“ на ЦРУ е в основата на войната, като отбеляза, че САЩ са създали в Украйна „скрита мрежа от командоси и разузнавачи, които бързат да осигурят оръжие, разузнавателна информация и обучение“. Полските сухопътни войски играят особено важна роля във военните действия, като в тях са силно ангажирани и други страни членки на НАТО.
Очаква се продължаващото високо равнище на военните разходи да подпомогне руските доставки и производството на оръжия и военна техника. По време на конфликта руската отбранителна промишленост значително увеличи производството на боеприпаси, ракети, дронове, бронирани машини и други системи, докато въоръжените сили продължават да получават ново и модернизирано оборудване. Страната се утвърди и като значим вносител на отбранителна техника – предимно от Северна Корея – включително артилерийски системи и боеприпаси, балистични ракети, минохвъргачки, противотанкови ракети и нарастващ набор от други видове въоръжение. Според съобщенията Русия се е опитала да намали тези разходи, като обменя технологии за въоръжение със своята източна съседка.
Източник: https://trud.bg/

Документът, с който се приема атомната бомба, пусната над Хирошима

Една от най-значимите разписки в историята, подписвана някога, съществува и до днес. Тя е издаден за потвърждаване на успешната доставка и използване на атомната бомба Литъл Бой, която ще бъде първата атомна бомба, използвана в битка.
След милиарди долари и години на интензивни изследвания и разработки за създаване на работещо атомно оръжие, атомната бомба Литъл Бой е изпратена към Тихия океан. Когато е предадена във военната база на остров Тиниан, е подписана разписка. И това е може би най-ужасяващата, но най-уникална разписка, издавана някога.......Прочети още

Три поражения, които костват славата на руския военноморски флот

Битката при Цушима е вероятно най-горчивата от всички руски военни катастрофи. Тя не само води до загуба от войната срещу Япония, но и превръща Русия във втора военноморска държава.
Свенскундското сражение (1790)
След като руснаците смазват шведската армия и флота по време на Великата Северна война (1700-1721), те са уверени, че северният им съсед ще мирува. Въпреки това получават тежко отмъщение 70 години по-късно в Битката при Роченсалм.
През 1788 г. шведският крал Густав III започва война с Русия, за да върне на Швеция онова, което тя губи при предишните войни. Две години по-късно той не постига нищо, като претърпява няколко поражения и почти губи войната. Трябва му огромна победа, за да се измъкне, но получава шанса си.
На 9-10 юли 1790 г. започва тежка битка между флотовете на Швеция и Русия, недалеч от шведската крепост Роченсалм (швед. Свенскунд). С над 500 бойни кораба от двете страни тя се превръща в най-голямата военноморска битка, наблюдавана някога във водите на Балтийско море.
След като шведите отблъскват зле подготвената руска офанзива, корабите им организират успешна контраатака, която води до паника сред руския флот. Силната буря много допринася за поражението, при което неорганизираните руски кораби потъват, попадат в плен или остават безполезни.
Руският флот губи над 7000 мъже и 60 бойни кораба, 22 от които са пленени.  Шведите на свой ред губят само 5 кораба, а военният триумф е отнет от руските ръце.

Битката при Цушима (1905)
Без съмнение това е най-страшното военно поражение в руската история. Втората тихоокеанска ескадра прекарва повече от 6 месеца в прекосяване на половината свят, само за да се изправи пред трагичния си край.
Военноморска единица от 38 военни кораба напуска пристанището на Либава (днешна Лиепая в Латвия), за да се появи в Далечния изток през май идната година. На 27 май те участват в битка с превъзхождащия ги японски флот от 89 кораба пролива Цушима.
Численото превъзходство не е единственото предимство на Япония. Повечето от корабите им са два пъти по-бързи от руските, но и по-модерни и напреднали. Бойният опит на японските моряци засрамва руските новобранци.
Морската битка завършва с пълно поражение на руския флот. Двадесет и един руски кораба потъват, включително и шест бойни. Седем кораба са пленени от японците, шест са скрити в неутрални пристанища, а едва няколко успяват да избягат.
Катастрофата при Цушима силно допринася за загубата на Русия  във войната срещу Япония. Като губи основната си военноморска мощ, тя вече не се смята за морска суперсила. Япония напротив – прави значителна стъпка напред в превръщането си в лидер в азиатско-тихоокеанския регион.
Талинската катастрофа (1941)
Съветската евакуация на Талин, позната още като "Руския Дюнкерк", е една от най-кървавите морски катастрофи в световната история.
Когато през август 1941 г. германските войски прекъсват ЖП-линията Талин-Ленинград и стигат до Финския залив, естонската столица и основната база на Балтийския флот се оказват изолирани и обсадени от врага.
Въпреки че защитата на Талин при тези обстоятелства е безсмислена, съветското ръководство се бави със заповедта за евакуация до последния момент. Едва на 27 август, когато вече са започнали боеве по улиците на града, съветски конвой от 225 кораба напуска Талин в посока Ленинград.
Освен военните кораби, съветската армада включва и много транспортни такива – с остатъците от 10-я стрелкови корпус и гражданския персонал. Общият брой хора е над 41 000.
Въпреки краткото разстояние, пресичането на Финския залив не е лесна задача. Корабите попадат на вражески мини и непрекъснато са атакувани от финландски торпедни лодки.
Истинският ужас обаче идва, когато се появяват Luftwaffe. Съветската армада няма абсолютно никаква авиация, която да покрие корабите, а противовъздушната отбрана е много лоша.
Съветските кораби седят като патици пред немските пилоти. Докато конвоят стига до Ленинград на 31 август, той губи 62 кораба с над 10 хил. души. Германците от своя страна губят едва 10 самолета. - Още за ВМФ на Русия

29 септември 1938 г. Ето как Хитлер получи Европа

На 29 септември 1938 г. в Мюнхен се събират ключови политици от тогавашната Европа. Те са натоварени да избегнат военен конфликт на Стария континент.
Премиерите на Великобритания и Франция Артът Невил Чембърлейн и Едуар Даладие, райхсканцлерът на Германия Хитлер и дучето на Италия Бенито Мусолини договарят и подписват споразумение, с което предават Судетска област от Чехословакия на Германия. То е известно също като и Мюнхенският сговор.
Оправданието е, че Судетската област е населена предимно с етнически немци.
В резултат на предателството към Чехословакия Хитлер в пъти засилва армията си, което съществено повлиява на решимостта му да започне световна война.
В онзи момент Чехословакия е една от най-развитите в промишлено отношение държави в цяла Европа. Тя е една от водещите доставчици на оръжие за експорт, армията на страната е сериозно въоръжена, а в същата Судетска област били създадени изключително мощни отбранителни съоръжения.
Третият райх получава повече от 1 милион самозарядни винтовки, десетки хиляди картечници и хиляди танкове, които после били използвани в разпалването на Втората световна война.
Британският премиер Чембърлейн, след като се завърнал в Лондон от Мюнхенската конференция, заявява пред Камарата на общините: „Джентълмени, донесох ви мир”.
Източник: https://fakti.bg/

Тържествено откриване на академичната 2026/2027 година във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

На официална церемония във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ беше открита новата академична година. Гости на събитието бяха ръководството на флотската Алма-матер, командирът на Военноморските сили – контраадмирал Кирил Михайлов, представители на местната власт и висшите учебни заведения, иконом Живко Георгиев – представител на Варненската и Великопреславска митрополия, курсанти, студенти и служители на ВВМУ.
В приветственото си слово началникът на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, очерта стратегическата визия за развитие на институцията в условията на бързи технологични промени. Той акцентира върху ключовата роля на иновациите в съвременното морско образование, предстоящото изграждане на Национален център за дълбок Космос и мащабната модернизация на Военноморските сили на Република България. В края на словото си флотилен адмирал Калинов се обърна лично към първокурсниците:
„На Вас Ви предстои метаморфоза. През следващите четири или пет години Вие трябва коренно да промените навиците си, начина, по който възприемате света… Желая Ви успешна и богата учебна година! Уважавайте преподавателите си. Усвоявайте учебния материал и се гордейте, че сте възпитаници на Висшето военноморско училище. Честит празник!“
Командирът на Военноморските сили – контраадмирал Кирил Михайлов, също се обърна към бъдещите офицери, като акцентира на баланса между новите технологии и човешкия фактор, давайки пример от съвременната среда за сигурност.
„…зад всеки един изкуствен интелект трябва да стои разумно човешко същество, достатъчно добре образовано и подготвено, за да може да го използва по най-добрия начин. Дори и в съвременния свят, когато почти всичко е електроника […], нещата, като класическа навигация, картите, традиционните способи, ще останат още за дълго време актуални. […] Когато електронните прибори Ви предадат, това, на което можете да разчитате, е това, което сте научили тук…“ – подчерта в обръщението си адмиралът.
От името на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище инж. Иван Иванов припомни 145-годишната история на академията и значението на запазването на нейния уникален дух и дълголетни традиции.
От страна на обучаемите думата взе заместник-командирът на курсантския дивизион – курсант мичман Захари Христов. В своето слово той предупреди първокурсниците, че морето изисква пълна безкомпромисност, без никакво място за егоизъм. Призова ги да градят истинско другарство, да работят в екип и да носят отговорност както за себе си, така и за хората около тях.
За доказан професионализъм и постигнати високи резултати по време на учебната практика на ветрохода „Мирча“, продължила пет месеца, по време на церемонията със заповед на началника на ВВМУ бе награден курсант старшина I степен Диян Господинов.
За тържествената атмосфера на събитието допринесе Представителният духов оркестър на Военноморските сили, който изпълни студентския академичен химн и химна на Морско училище – „Чеда сме ние на морето“.
След края на официалното откриване на новата академична година в зала „Вапцаров“, полковник доц. д-р д.м. Иван Попиванов от Военномедицинска академия изнесе лекция пред курсантите от специализация „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“. Пред курсантите от всички останали специализации лекция изнесе командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, съобщават от ВВМУ.

Българските ВВС са домакини на международната летателна тренировка ETAP-C 26-3

Съвместната летателна тренировка „Европейски курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на военнотранспортна авиация 2026-3“ (ЕТАР-С 26-3) с домакин Военновъздушните сили на Република България ще се проведе в периода от 28 септември до 8 октомври. В нея ще участват сили и средства от ВВС на съюзнически държави, Европейския център за тактически въздушен транспорт и Европейското командване по въздушен транспорт. Планираните полети по време на тренировката ще се изпълняват от Летище Пловдив.
В хода на ETAP-C 26-3 ще бъдат изпълнявани задачи във временно резервирани зони от въздушното пространство на Република България, разположени в районите на Летище Пловдив, 22-ра авиобаза Безмер, 12-а авиобаза Долна Митрополия, както и над части от централна и южна България, съобщава Пресцентърът на МО.

Армията на САЩ е завършила изтеглянето си от Ирак, съобщи иракски представител

Американската армия е завършила изтеглянето си от Ирак, договорено между Вашингтон и Багдад през 2024 г., е съобщил иракски правителствен представител, цитиран от ДПА.
Всички бойни части и екипи за логистична подкрепа на САЩ са напуснали страната, е казал представителят пред агенцията. Официално потвърждение от американска страна все още не е получено.
Ирак и САЩ договориха изтеглянето през 2024 г. Според Пентагона през последните години в Ирак са били разположени около 2500 американски военнослужещи.
Преди изтеглянето силите на САЩ бяха разположени в Ербил в Кюрдския регион, в база край летището в Багдад и в столичния правителствен район, известен като Зелената зона.
САЩ и съюзническите им страни започнаха военна кампания срещу терористичната организация Ислямска държава в Ирак и в Сирия през 2014 г. Екстремистката група беше обявена за военно разгромена в Ирак през 2017 г. и в Сирия през 2019 г.
Клетки на Ислямска държава остават активни и продължават да провеждат спорадични атаки, но сунитската екстремистка групировка изгуби обширните територии, които контролираше в двете страни.
Ситуацията в Ирак обаче отново се влоши след началото на войната в Иран.
Вашингтон и Техеран многократно влизаха в сблъсъци в Ирак през последните години и на няколко пъти бяха близо до война.
Стотици нападения бяха извършени по време на настоящата война между САЩ и Иран, включително срещу американски обекти и военни части в Ирак, както и срещу цели на кюрдските сили.
Очаква се Иран и свързаните с него групи да приветстват американското изтегляне.
В сряда, когато официално изтича срокът за изтеглянето на САЩ, в Ирак ще започнат четиридневни официални празници. Обществените институции ще бъдат затворени, а празникът ще бъде честван като Ден на независимостта.
Първоначално свързаните с Иран мощни паравоенни групи трябваше да бъдат разоръжени и интегрирани в иракския апарат за сигурност паралелно с изтеглянето на американските сили. Реализирането на решението, обявено от иракския премиер Али аз Зайди, по-късно беше отложено и в момента се планира да влезе в сила през юни следващата година.
САЩ и съюзниците им нахлуха в Ирак през 2003 г. и свалиха диктатора Саддам Хюсеин.
След като се изтеглиха през 2011 г., американските сили се завърнаха през 2014 г. по молба на иракското правителство за борба с Ислямска държава.
Източник: bta

Кой изби и погреба невъоръжени и болни войници на 28 септември 1918 година?

Към 10 часа на 28 септември 1918 г. санитарен влак на БДЖ с 31 вагона, задъхан от владайските възвишения, се приближава към Захарна фабрика. Той е препълнен с болни и изтощени от погрома на Южния фронт войници.
В него пътуват и цивилни граждани, повечето жени и застарели хора. В първите 1-2 вагона се люшкат и военнослужещи от административна рота, прибиращи се от Перник в София.
Вместо червената шапка и ритуалния знак на гаровия служител, машинистът забелязва 2-3 товарни вагона на коловоза.......Прочети още

Във Враца ще има паметна плоча на полк. Чолаков, загинал при защитата на Добрич

На 25-ти септември в Областна администрация – Враца се проведе заседание на Областната комисия „Военни паметници“, ръководено от областния управител Росен Михайлов. Основен акцент в заседанието беше предложението за включване в регистъра на военните паметници на паметна плоча, посветена на полковник Димитър Христов Чолаков, командир на I-ва дружина от 35-и пехотен Врачански полк.
Предложението беше представено от подполковник Симеон Гаджев – командир на Военно формирование 54990 – Враца. Инициативата е в знак на признателност към полковник Чолаков и към българските военнослужещи, участвали в боевете за защитата на Добрич през 1916 г.
Полковник Димитър Христов Чолаков е командир на I-ва дружина от 35-и пехотен Врачански полк. Той загива на 7 септември 1916 г. при защитата на Добрич, но остава в историята като един от военнослужещите, отдали живота си в изпълнение на воинския дълг по време на Първата световна война.
Сраженията за Добрич през септември 1916 г. са сред най-значимите бойни действия на Добруджанския фронт. В тях българските части водят тежки боеве, а паметта за загиналите военнослужещи и командири е неразделна част от военната история на страната.
Предложението за паметна плоча има за цел да върне в публичното пространство името на полковник Чолаков и да съхрани спомена за неговия подвиг. Паметният знак ще бъде още един начин историята на Врачанския полк и саможертвата на неговите военнослужещи да бъдат предавани на следващите поколения.
След обсъждане членовете на Областната комисия „Военни паметници“ взеха решение предложението за изграждане на паметната плоча да бъде изпратено за съгласувателна процедура в Министерството на отбраната.
„Опазването на паметта за българските воини е наш дълг. Когато възстановяваме имената и историите на хората, които са дали живота си за България, ние съхраняваме връзката между миналото и настоящето“, заяви областният управител Росен Михайлов.
С решението на комисията се дава ход на следващия законов етап от процедурата в съответствие със Закона за военните паметници. От Министерството на отбраната в заседанието участва Радослав Симеонов - главен експерт в дирекция "Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание".
Източник: https://otbrana.com/

60 години от първият боен ракетен пуск на 76-а ракетна бригада

Вчера на площада и в читалището на село Телиш, беше организирана среща на офицери, сержанти, войници и военни служители от 76ФРБр и 135 ФПРТБ, а поводът за тази среща е 60-та годишнина от първият боен ракетен пуск на 76-а ракетна бригада (Резерв на главното командване – с. Телиш), който е  извършен на 19 юли 1966 г. Стрелбата е проведена на съветския държавен полигон „Капустин Яр“ с оперативно-тактическа ракета от типа 8К14 (Р-300). По това време формированието все още е развърнато като 76-и ракетен полк, а по-късно е реорганизирано в бригада, която в края на съществуването си става единственото българско съединение, въоръжено с оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К714 „Ока“.
Мероприятието започна с химна, издигане на българското знаме на площада, поднасяне на венци пред паметника на загиналите във войните и продължи в читалището, където полк./з/ инж. Марин Шкодров запозна накратко присъстващите с историята на бойните пускове на формированието, а на присъстващите бивши служители на бригадата, бяха раздадени възпоменателни медали и грамоти.
Събитието беше организирано от УС  на ААРЗ "Олимпи Панов" и  ИК НА 76 ФРБр Телиш с председател полк./з/ инж. Марин Шкодров. Сред наградените са и председателя и секретаря на областния съвет на СВВБ град Плевен, които са служили там.
Източник: https://otbrana.com/

ВМС на САЩ тестват новата хиперзвукова ракета Blackbeard

Военноморските сили на САЩ започнаха тестове на новата компактна хиперзвукова ракета Blackbeard, с която се планира да бъдат въоръжени изтребителите от палубната авиация за поразяване на въздушни и надводни цели, става ясно от данни на американския флот. - (видео)
Управлението за програми за закупуване на авиационна техника (PAE-A) на ВМС на САЩ публикува видеоклип с демонстрация на две хиперзвукови ракети Blackbeard, закачени на палубния изтребител F/A-18E/F Super Hornet по време на летателни изпитания, въпреки че не се съобщава за провеждането на реални изстрелвания.
Командването на ВМС разчита да въведе Blackbeard на въоръжение в ограничен обем не по-късно от 2028 г., което ще осигури на палубната авиация принципно ново високоскоростно средство за поразяване, способно да се използва без навлизане в зоната на действие на противовъздушната отбрана на противника, преди всичко за унищожаване на кораби.
Ракетата се разработва от компанията Castelion в рамките на програмата на флота Multi-mission Affordable Capacity Effector (MACE). Конструкцията на ракетата предвижда относителна евтиния и бързина на производството. Тя има сравнително малки размери и се състои от ускорител и хиперзвуков блок. Ракетата развива скорост не по-малко от 5 Маха и има обсег от приблизително 920 км. Предвижда се с нея да бъдат въоръжени палубните изтребители F-35C и F/A-18E/F, като всеки от тях ще може да носи до четири такива ракети.
В рамките на договора с компанията Castelion от 2027 г. нататък в продължение на две години ежегодно ще се произвеждат по 500 такива ракети. Договорът може да бъде удължен с още пет години, а общият брой на произведените ракети ще възлезе на 12 хил.
Както отбелязват американските медии, Пентагонът бърза да закупи евтини ракети, тъй като военните действия срещу Иран са изчерпали критично важните американски ракетни запаси и оказват допълнителен натиск върху способността на въоръжените сили бързо да попълват скъпоструващото оръжие.
Източник: https://www.focus-news.net/

Превъоръжаването на Германия променя индустриалния пейзаж на Мюнхен

Германският град Мюнхен, известен с Октоберфест и футболния колос „Байерн Мюнхен“, бързо се превръща в един от водещите центрове за отбранителни технологии в Европа, тъй като редица нови фирми, които изграждат дронове, задвижвани чрез изкуствен интелект, и военен софтуер, гравитират около сърцето на Бавария, пише Euronews.
Това е подкрепено от драматичното увеличение на разходите на германското правителство. Федералният бюджет на Германия за 2026 г. отпуска приблизително 82,7 млрд. евро за отбрана - увеличение с около 29,4 млрд. евро спрямо предишния фискален план, като се очаква броят на войските да се увеличи с до 10 000 души.
Като се включи и специалният фонд, създаден за модернизиране на въоръжените сили, общите разходи за отбрана достигат около 108 млрд. евро за 2026 г. - скок от приблизително 24% на годишна база. С това се бележи първият път от 1990 г. насам, когато военните разходи на Германия надхвърлят 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Редица фирми, включително производителят на дронове Quantum Systems, разработчикът на изкуствен интелект Helsing и производителят на дронове-прехващачи Tytan Technologies, са сред десетките играчи във военно-технологичния сектор, базирани във и около Мюнхен.
Quantum Systems, основана през 2015 г., доставя дронове на въоръжените сили на Украйна и разширява дейността си при сухопътните и морски системи. Tytan, основана през 2023 г. от кадри на Техническия университет в Мюнхен, е увеличила персонала си десетократно и открива нова производствена площадка.
„Нашите основатели имаха много ясна мисия - да възстановят икономиката на европейската противовъздушна отбрана“, посочва Немо Фарбер, главен производствен директор на Tytan.
Индустриалните данни показват комбинацията от инженерни таланти, технически университети и благоприятен политически климат в града.
„Мюнхен и районът около него предлагат чудесна комбинация от умения, талант и история“, коментира Мартин Каркур, главен директор по приходите на производителя на шпионски дронове Quantum Systems. „Разполагаме с инженерни възможности, имаме възможности при софтуера и изкуствения интелект, в роботиката - това е чудесна комбинация, която би било трудно да се възпроизведе другаде“, добавя той.
Търговско-промишлената камара на Мюнхен съобщава, че броят на изцяло отбранителните стартъпи в региона се е удвоил до около 60 фирми през последните години, като съкратените работници от буксуващата автомобилна индустрия в региона се насочват към отбраната.
Все пак предизвикателствата остават. Фирмите съобщават за продължителни проверки за сигурност, бавно издаване на разрешителни за нови производствени съоръжения, като се оплакват, че германското отбранително министерство все още предпочита традиционните тежки оръжия пред автономните системи.
Експертът по отбрана Максимилиан Еп от Търговската камара на града подчертава, че „стартъпите наистина се затрудняват, когато има растеж и поръчки, и искат да увеличат производството, но не могат да използват напълно производствения си потенциал, защото все още не са получени разрешителни за нови складове и производствени съоръжения“.
Кметът на Мюнхен Доминик Краузе отдава успеха на региона на сътрудничеството между големи и малки фирми и силните връзки между университетите и държавните власти.
Бързият растеж на индустрията носи и рискове за нейните лидери. Ръководителят на баварския производител на дронове Donaustahl се е укрил заради предполагаем руски опит за неговото убийство, след като подобен заговор от 2024 г. срещу главния изпълнителен директор на Rheinmetall беше осуетен.
„Наясно сме със ситуацията, в която работим, и сме предприели мерки“, казва директорът по приходите на Quantum Мартин Каркур.
Източник: https://www.investor.bg/

Четирима италиански войници са ранени по време на учения на НАТО в Латвия

По време на военни учения на НАТО на полигона "Адажи“ в Латвия са били ранени италиански военнослужещи, съобщава германското издание Der Spiegel.
Според информацията на медията четирима италиански войници са пострадали, като един от тях е с тежки наранявания.
Всички те служат в 11-и полк на италианските берсалиери и са дислоцирани в Латвия като част от мисията на НАТО "Предни сухопътни сили“ (Forward Land Forces).
По данни на италианското министерство на отбраната машината им е била обстреляна с картечница, монтирана на италиански бронетранспортьор Dardo. Точните обстоятелства около инцидента все още се изясняват и се води разследване.
Пострадалите са транспортирани за лечение в болница в Рига. Според Spiegel няма опасност за живота на нито един от четиримата войници.
В латвийската военна база "Адажи“ са разположени военнослужещи от над десет държави. Многонационалната бригада на НАТО там наброява общо 3500 души и отговаря за защитата на североизточния фланг на Алианса.
ФОКУС припомня, че през пролетта на 2025 г. в литовския град Пабраде, след учения на полигона "Генерал Силвестрас Жукаускас“, бе установено изчезването на четирима американски военнослужещи и една верижна машина. Както бе потвърдено по-късно, войниците са загинали.
Източник: https://www.focus-news.net/

Днес е празникът на Централното военно окръжие

С Указ № 165 от 27 септември 1880 г. на княз Александър І се въвежда длъжността ”Окръжен воински началник”, в чиито задължения влиза комплектуване на армията с войници. От действията по мобилизацията зависят успехите на новосформираната българска армия. От тогава и до днес органите по водене на военния отчет на българските граждани са давали и дават своя принос за повишаване на военната и отбранителната мощ на държавата. Датата 27 септември е обявена за празник на Централно военно окръжие. По този повод началникът на ЦВО полковник Георги Петков поздравява всички колеги и им благодари за професионализма, отговорността и всеотдайността при изпълнение на служебните задачи.
Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до освобождение на значителна част от българския народ и до разрушаване на турската феодална система в освободените български земи. Сред новосъздадените държавни институции в следосвобожденска България важно място заема Българската армия, чиято основна задача е да гарантира не само суверенитета на страната, но и да осъществи националния идеал – обединението на всички земи, населени с българи, в границите на една държава.
Още на 25 април 1878 година руският императорски комисар в България Александър Дондуков-Корсаков одобрява “Временни правила за образуване на Земска войска на Княжество България”, а на 8 юли 1878 година подписва Приказ № 1 за сформиране и устройство на Българската земска войска. С това се поставя началото на процеса на преустройството на опълченските дружини в държавно институирана въоръжена сила.
В т. 1 на “Временните правила за образуване на Земска войска в Княжеството” се посочва, че всички постоянни жители на Княжеството са длъжни да участват в охраната на реда, безопасността и спокойствието на страната и следователно да носят службата в Земската войска.
С Указ 165 от 27 септември 1880 година на Александър I се въвежда длъжността “Oкръжен войнски началник”.
В най-ранният период от изграждането на войската, въпросите относно комплектуването на армията с наборен състав са от компетенцията на окръжния войнски началник. Военните окръжия се определят като военно-административни учреждения, чиито основни задачи са да подготвят набора и да водят установената от закона подготовка и извършване отчетността на мобилизацията.

Контингенти от четири страни от ОДКБ пристигнаха в Русия за съвместни учения

Военни части от Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан пристигнаха в Русия за участие в учения на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), съобщава РИА Новости.
Контингентите завършиха прехвърлянето си и пристигнаха на полигона "Чебаркулски" в Челябинска област, информират от Обединения щаб на ОДКБ.
В рамките на командно-щабното учение "Взаимодействие-2026" военнослужещите ще отработват организацията на съвместна операция за овладяване на въоръжен конфликт по границата. Специалното учение "Поиск-2026" ("Търсене-2026") е насочено към разузнавателни операции, докато "Ешелон-2026" се фокусира върху логистиката и материално-техническото осигуряване.
Андрей Сердюков, началник на Обединения щаб на ОДКБ, по-рано отбеляза, че маневрите са планирани събития, целящи подобряване на координацията между войските, и не са насочени срещу трети страни.
Източник: https://news.bg/

Навършват се 140 години от създаването на Седма мотострелкова дивизия

С тържествени събития в Ямбол беше отбелязана 140-ата годишнина от създаването на 7-а мотострелкова дивизия.
От името на министъра на отбраната Димитър Стоянов слово произнесе началникът на политическия кабинет Владко Владов.
„Днешният ден е повод да отдадем почит на поколенията военнослужещи, вложили своите енергия, знания, сили и дух в служба на Отечеството. На всички Вас и Вашите семейства пожелавам крепко здраве, благополучие и успехи.“ С тези думи се обърна Владко Владов към присъстващите служещи и служили в редовете на Българската армия. „Съхранявайте с гордост славното минало и предавайте на следващите поколения непреходните воински ценности като дълг, отговорност и любов към Родината”, каза още той. И допълни, че денят е повод да се преклоним пред паметта на всички онези, които не са сред нас.
В програмата на честването бе включен концерт и военен дефилир на Гвардейския представителен духов оркестър, отдаване на почит към героите от войните с поднасяне на венци и цветя и заупокойна молитва в памет на загиналите български военнослужещи.
В събитието участваха още представители на местната власт, военнослужещи, бивши военнослужещи от дивизията, военно-патриотични организации и граждани........Прочети още
7-а мотострелкова дивизия има дългогодишна история и принос в развитието на Българската армия. Поделението е разформировано окончателно през 2008 г. - (видео)
Източник: mod.bg

Полша е готова да плаща по 15 000 долара годишно за всеки американски войник в страната

Заместник-министърът на отбраната на Полша Павел Залевски заяви, че страната предлага да изплаща по 15 000 долара годишно за всеки американски войник, разположен на нейна територия, както и да покрива разходите за инфраструктура. Това посочва Залевски в интервю за "Радио Свобода“.
Той направи това изявление на фона на преговорите между Варшава и Вашингтон за създаването на постоянна военна база на САЩ в Полша.
Залевски отбеляза, че разговорите с Пентагона в момента са съсредоточени върху това как практически да се реализира планът — най-вече по отношение на контингента, бойните способности и възможните места за дислокация.
Макар Залевски да отказа да уточни кои точно американски подразделения могат да бъдат разположени и къде, той разкри нови подробности около предложението на Полша към Вашингтон:
"Предлагаме на американските войски специални условия. Ще покрием разходите за инфраструктурата. Освен това ще поемем и издръжката на всеки американски войник в Полша в размер на 15 000 долара годишно“, разясни заместник-министърът, като допълни, че сумата ще бъде финансирана от "полските данъкоплатци“.
Това предложение подчертава решимостта на Варшава да си осигури постоянно американско военно присъствие на фона на преразглеждането, което Пентагонът прави на дислокацията на силите си в Европа.
Залевски подчерта, че подробностите около евентуалното постоянно разполагане остават обект на преговори и се разглеждат в контекста на цялостния преглед на американското военно присъствие на континента.
"Обсъждаме различни варианти, различни комбинации от войски, способности и бази“, посчи той и добави, че Варшава очаква по-голяма яснота след приключването на този преглед.
ФОКУС припомня, че на 3 юни полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш съобщи, че е предал на ръководителя на Пентагона официално предложение за изграждане на нова постоянна база на американските войски в Полша.
На 17 септември Доналд Тръмп заяви, че е постигнат "значителен напредък“ към създаването на база на американската армия в Полша.
Полският президент Карол Навроцки пък по-рано обяви, че въпросът за създаването на американска база в страната е "решен“ и че обектът ще носи името "Форт Тръмп“.
Източник: https://www.focus-news.net/

Не лъжете. Нашият военен флот воюва срещу съветския

От сутрин до вечер ни проглушават ушите как цар Борис III не изпратил български войници на Източния фронт, а неблагодарните болшевики окупирали царството му. Но защо почти никой не споменава какви ги вършат по височайши заповеди моряците на неговото величество? Ами че те водят ожесточени морски сражения със Съветския военен флот и в тях загиват стотици съветски моряци, най-вече подводничари.
Днес ви предлагаме със съкращения само два източника, с които се повдига димната завеса и се вижда кристално ясно, че българският бряг е даден без аренда на Абвера, че нашето море е превърнато във военноморска база на германските морски "братушки". Че в китното ни Черноморие се укриват германски подводници и военни кораби, нещо повече - ремонтират се и се строят нови. А нашите моряци охраняват и морските кервани с петрол от Румъния, с хромова и медна руда от Турция и всякакво друго продоволствие, най-вече наши храни, с което се оказва огромно влияние върху хода на Втората световна война.
Само през 1942 г. по река Дунав в Германия са били доставени 8 милиона тона товари!.......Прочети още

Големите царските маневри – едно послание на Борис III към Ньойския договор

На 24 септември 1937 край Попово започва провеждането военно учение с 35 000 души. Щиковете са демонстративно събрани от цар Борис III, който иска да заяви ясно пред целия свят, че България няма да съобразява с унизителния Ньойски договор, който й забранява да има собствена армия.
По силата на този договор България трябва да предаде Западните покрайнини около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко влашки села в Кулско, а Беломорска Тракия е дадена на Гърция. България трябва да изплати на съюзниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка – на шестмесечни вноски като първото плащане трябва да е на 1 юли 1920 година, а последното на 1 януари 1958 година. Освен пари България трябва да компенсира съседките си и с добитък – общо 125 бика, 13 500 крави, 12 500 коня, 2 500 мулета, 9 200 волове, 33 000 овце. България трябва да доставя и на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години......Прочети още

Як-141 – „Волният стил” на ОКБ "Яковлев"

Як-141 (по кодификацията на НАТО: Freestyle - «волен стил») е многоцелеви свръхзвуков палубен самолет с вертикално/съкратено излитане и кацане (СВ/СИК), разработен от ОКБ „Яковлев”. Той става третият в света СВ/СИК (след EWR VJ 101 и Dassault Mirage IIIV), който може да лети със свръхзвукова скорост.
Як-141 е предназначен за осигуряване на въздушно прикритие на авионосните съединения от авиацията на противника, завоюване превъзходство във въздуха, водене на близък маневрен и далечен въздушен бой, както и за нанасяне на удари по наземни и надводни цели.
Самолетът се е разработвaл в средата на 1970-те години, а първият полет e през 1987 г. Предполагало се е, че Як-141 ще влезе в състава на авиогрупи начело с авионосните тежки крайцери «Новороссийск», «Баку» (по-късно «Адмирал Горшков»), «Тбилиси» (по-късно «Адмирал Кузнецов»), «Рига» (по-късно «Варяг») и «Ульяновск», както и да замени Як-38 на ‘крайцерите’ «Киев» и «Минск», а така също и да бъде приет на въоръжение във ВВС.
Изпитанията на новата машина се забавят и първото кацане на Як-141 на палуба се извършва на днешната дата през 1991 година.
Разпадът на СССР, настъпилата криза, аварията с един от опитните образци и отрицателното отношение по онова време към самолетите с вертикално излитане и кацане водят до прекратяване на финансирането и закриването на проекта.
Днес Як-141 може да се види само в авиационните музеи. В редица медии се появи информация, че опитът по разработване на Як-141 е използван от Локхийд при създаването на F-35. - Още за Як-141

Забравените герои на България: Генерал от пехотата Никола Петков Бакърджиев

Навършват се 145 години от рождението на генерала от пехотата Никола Петков Бакърджиев. Той е роден на 26 септември 1881 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1901) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1907). На 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик, а на 15 октомври 1908 г. в чин капитан. Служи първоначално в кавалерията, след това е командир на батарея в артилерийски полк. През 1907 г. е прикомандирован към Щаба на армията. Последователно е назначен за старши адютант на 1- ва бригада на 7- ма пехотна Рилска дивизия (1908); помощник-началник на секция за военни съобщения при Щаба на армията (1909); преподавател във военното училище (1909-1910); началник секция за военни съобщения при Щаба на армията (1911); началник на строева секция при организационно-строевото отделение (1912).
През Балканската война (1912-1913) е помощник-началник на оперативна секция при Щаба на действащата армията (до март 1914). На 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на оперативна секция в Щаба на действащата армията и командир на дружина в 1- ви пехотен Софийски полк (1916), с който участва във войната с Румъния. На 16 март 1917 г. е повишен в чин подполковник.
След войната с чин полковник е назначен за началник отделение и председател на Военноисторическата комисия при Щаба на войската; командир на 2- ри пехотен тракийски полк (1925). На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1926 до 1929 и от 1931 до 1934 г. заема длъжността началник на Щаба на войската. От 1929 до 1931 г. е военен министър. На 16 май 1934 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Умира на 21 март 1954 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл.; IV ст. 1 и 2 кл.; ордена „Св. Александър” V ст. с мечове; същия орден II ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” V ст. на военна лента и същия орден I ст. на обикновена лента.

Представители на военноморските сили от НАТО обсъдиха сигурността в Черно море

В град Констанца, Румъния, се проведе конференция "SEA BREEZE 2026: Fleet Commanders Conference”. Домакини на конференцията бяха командирът на Военноморските сили на Румъния вицеадмирал Михай Панайт и командирът на 6– ти американски флот и командир на ударните сили на ВМС на НАТО вицеадмирал Джефри Андерсън.
В конференцията участие взеха командирът на ВМС на Република България контраадмирал Кирил Михайлов, командирът на ВМС на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа, представители на ВМС на Гърция, Италия, Латвия, Франция, Турция, Военноморското командване на НАТО (MARCOM), Военноморската коалиция за подпомагане на Украйна (MAR-CC) и Европейския център за изследване на сигурността ,,Джордж Маршъл“.
По време на работата на участниците бяха разисквани теми от общ интерес за сигурността в Черно море с акцент върху анализ на настоящите проблеми в региона и възможни варианти за действие след приключване на войната между Русия и Украйна.
Конференцията предложи отлична възможност за запознаване с последните тенденции в развитието на конфликта в Украйна, провеждане на двустранни срещи за обсъждане на въпроси от взаимен интерес и поставяне на основите на бъдещи съвместни действия след приключване на конфликта.

Премина успешно българо-гръцката летателна тренировка “Green Bridge 2026”

Български и гръцки екипажи проведоха летателна тренировка в интерес на мисията по охрана на въздушно пространство на двете страни. Те отработиха действия по приемане и предаване на самолет-нарушител в провеждането на презгранични операции. Военнотранспортен С-27J Spartan от 16-та авиобаза изпълни ролята на самолет, отклонил се от зададения полетен план, което наложи да се задейства процедурата за тревога в съюзното въздушно пространство. Според сценария екипажите на българските изтребители МиГ-29  прехванаха „нарушителя”, ескортираха го и го предадоха на дежурната гръцка двойка самолети F-16. Те от своя страна изпълниха задачата по Air Policing и го принудиха да кацне на указано летище.
Тренировъчните действия се осъществиха с реално приемане и предаване на управлението на екипажите от националните Центрове за управление и докладване.
Целта на съвместните полети  „Green Bridge 2026” е  постигането на по-добра координация и оперативна съвместимост между Военновъздушните сили на съседните страни и повишаване на подготовката на пилотите по изпълнение на съгласувани по време и място полетни задачи.
Източник: af.armf.bg/

Италия очаква ново поколение бойни кораби за флота

Два разрушителя от ново поколение по програмата DDX за Военноморските сили на Италия ще строи консорциумът Orizzonte Sistemi Navali (OSN), съвместно предприятие между Fincantieri (51%) и Leonardo (49%).
Групата подписа договор с европейската агенция за сътрудничество OCCAR на обща стойност близо 3,7 милиарда евро за проектирането, строителството и първоначалната експлоатационна поддръжка на двата нови кораба.
Програмата бележи старта на една от най-значимите модернизации в италианския флот за десетилетия напред и има за цел да замени досегашните кораби от клас Horizon с плавателни съдове, способни за бойни действия в среда с висока степен на дигитализация и интеграция между отделните оперативни домейни.
Доставката на двата плавателни съда е планирана съответно за 2033 и 2035 година.
Новите разрушители ще бъдат с дължина 180 метра, водоизместимост 13 500 тона, далечина на плаване от 4000 морски мили и екипаж от 251 души, превръщайки се в най-мощните надводни бойни единици в съвременния италиански флот.
Паралелно със старта на програмата DDX, Fincantieri осъществи и друга ключова стъпка в модернизацията на италианския надводен флот с официалното предаване на новия многоцелеви патрулен боен кораб „Domenico Millelire“, съобщиха от компанията.
Корабът е част от общата програма за обновяване на флота под егидата на OCCAR и има дължина от 143 метра, максимална скорост над 31 възела, екипаж от 171 души и комбинирана дизел-газотурбинна и електрическа силова уредба (CODAG).
Източник: https://www.maritime.bg/

Военноморско учение завърши фатално: Загинали и изчезнали в Каспийско море

Тежък инцидент с жертви беляза учение на Военноморските сили на Казахстан в акваторията на Каспийско море, съобщи официално Военното ведомство в Астана.
„При изпълнение на учебно-бойна задача по крайбрежието на Мангистауска област на 24 септември рязко влошаване на метеорологичната обстановка и силен вятър са отнесли в открито море 19 военнослужещи“, гласи съобщението. - (видео)
Към момента официално е потвърдена гибелта на девет души от състава.
Спасителните екипи са успели да извадят живи трима военнослужещи, като един от тях е настанен в болница с наранявания. Продължава мащабната операция по издирването на останалите седем военни, които са в неизвестност.
В района на произшествието незабавно са разгърнати сили и средства на казахстанските Военноморски сили, Министерството на извънредните ситуации, военна и спасителна авиация.
За установяване на обстоятелствата около трагедията и пряка координация на операцията на място пристигна специална комисия на Министерството на отбраната на Казахстан, водена лично от министъра на отбраната генерал-лейтенант от авиацията Даурен Косанов.
От ведомството изразиха съболезнования на семействата на загиналите и декларираха пълна материална и социална подкрепа.
От разпространеното съобщение не става ясно какъв е характерът на инцидента.
По-рано Казахстан обяви начало на учението „Хазарски щит-2026“ в Каспийско море. То се ръководи от капитан 1-ви ранг Канат Ниязбеков, командир на Военноморските сили на Въоръжените сили на Република Казахстан.
Маневрите се провеждат в казахстанския сектор на Каспийско море. В тях участват над 500 военнослужещи от Военноморските сили и подчинените им подразделения Участват крайбрежни подразделения, както и Бреговата охрана на Държавната гранична служба към Комитета за национална сигурност за региона Мангистау и сили и средства на Военновъздушните сили.
Основната цел на учението е да се подобри професионалната подготовка на личния състав, да се повиши бойна готовност на екипажите и да се усъвършенства оперативната съвместимост на силите и средствата при изпълнение на възложените задачи.
Източник: https://www.maritime.bg/

Американските спецчасти приземиха за първи път хеликоптер върху автономна баржа

Тежък военнотранспортен вертолет MH-47G Chinook от елитното авиационно звено за специални операции на армията на САЩ извърши първото публично оповестено кацане и зареждане на борда на безпилотна автономна баржа, съобщиха от компанията разработчик Sea Machines Robotics.
Това бележи качествен скок във военноморската логистика и интеграцията на автономни технологии, доказвайки способността на този тип надводни платформи да осигуряват предно базиране и снабдяване на вертолетни звена, действащи в отдалечени и рискови морски театри, пише NN.
Операцията е осъществена с помощта на автономния модул SM300, чиято разработка стартира в началото на 2021 г. по договор с Министерството на отбраната на САЩ на стойност 3,1 милиона долара. Системата използва унифицирана хардуерна и софтуерна архитектура, позволяваща превръщането на широк спектър от съществуващи плавателни съдове – от 7-метрови RHIB до баржи – в напълно автономни платформи с голям оперативен радиус.
От Sea Machines уточниха, че освен кацане и зареждане на тежки вертолети, автономните баржи могат да изпълняват задачи за бункероване на кораби и брегови съоръжения в напълно автономен режим.
Възможността за автономно презареждане и въоръжаване в открито море решава един от най-критичните проблеми пред американската армейска авиация – ограничения оперативен радиус и липсата на опорни пунктове при мащабни десантни или специални операции.
Участието на 160-и авиационен полк „Нощните преследвачи“, изпълняващ най-сложните и секретни мисии на Пентагона, подчертава готовността на въоръжените сили бързо да внедрят технологията в практиката.
Тестът е част от по-широка трансформация на роторната авиация на САЩ на фона на наситената с прихващащи дронове и системи за ПВО бойна среда.
Армията и Морската пехота форсират проекти за разширяване на ударния обсег на вертолетите си чрез леки крилати ракети, изстрелване на рояци от FPV-дронове и баражиращи боеприпаси, както и интегриране на високоточни управляеми ракети APKWS II за нискобюджетно унищожаване на вражески безпилотни апарати.
Източник: https://www.maritime.bg/

Руските Въздушно-космически сили получиха първата партида изтребители Су-57 по програмата за 2026 г.

На 24 септември 2026 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е доставила на руските Въздушно-космически сили партида нови многоцелеви изтребители Су-57 с нов технически дизайн. Самолетите преминаха пълен цикъл от заводски изпитания, бяха тествани в различни режими на работа от пилоти на руското Министерство на отбраната и след това полетяха към летищата за базиране. - (видео)

Вестник Българска Армия, брой 38, септември 25, 2026 година

Исторически календар

На 25 септември 1863 година в с. Бановка, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Иван Колев (1863 – 1917).
Завършва българската гимназия в Болград, Бесарабия (1882), Военното училище в София (1887) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1894).
През Сръбско-българската война (1885) е доброволец от Ученическия легион. Служи като командир на ескадрон в 3-ти конен полк (1887 – 1890), командир на Конно-сапьорна команда (1890 – 1892), старши адютант при 1-ва пехотна софийска дивизия (1894 – 1897), командир на ескадрон в 4-ти конен полк (1897), офицер за особени поръчки (1898 – 1900) и старши адютант в Кавалерийската инспекция (1900 – 1902), помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк (1902 – 1904) и началник-щаб на Кавалерийската инспекция (1904 – 1908). На 4 октомври 1908 г. е назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк (1908 – 1912).
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) е офицер за поръчки към Главната квартира на Действащата армия и началник-щаб на 3-та армия (от декември 1912).
Във Втората балканска война (1913) заема длъжността началник-щаб на 1-ва резервна и на 5-а отделна армия. От 21 октомври 1913 г. поема командването на 1-ва конна бригада, а от октомври 1914 г. – на 10-а пехотна беломорска дивизия. Укрепва Беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. успява да отблъсне опита за десант на английски и френски военни кораби при Порто Лагос. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 1-ва конна дивизия (1916 – 1917) и инспектор на конницата, с която воюва на Добруджанския фронт при Курт Бунар, Кочмар, Кара Пелит, Добрич, Мустафа Ачи, Кара Мурад, Мачин и Тулча. Поради заболяване напуска фронта и заминава на лечение във Виена, където умира на 29 юли 1917 г. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 1 и 2 клас.

От 25 до 30 септември 1982 година Българската армия участва в оперативно-стратегическото учение на Варшавския пакт „Щит-82“.
Съгласно плана на територията на Източна България и в прилежащата акватория на Черно море се провежда настъпателна операция на фронта на Приморското настъпление във взаимодействие със силите на Обединения черноморски флот, ВМС на България и Румъния, военнотранспортно подразделение от ВВС на Полша, оперативни групи на Чехословакия и Унгария, Одеския военен окръг и въздушнодесантна дивизия от ВВС на Съветския съюз.
Учението отработва взаимодействието на съединения и части на видовете въоръжени сили и родовете войски на съюзните армии в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. То включва разузнавателни операции и операции за пробив, въздушнодесантни атаки, въздушна и морска подкрепа на пехотата и десантни операции по брега на Черно море.
В него участват над 60 000 бойци, около 800 танка, 1100 БТР и бойни машини, над 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки.
Краят на най-голямото бойно учение в историята на Българската армия е отбелязан на 1 октомври 1982 г. в Бургас със заключителен тържествен парад. - Още за "Щит-82"

Чудните военни машини: Триглавият дракон на СССР – VVA-14 трябваше да пази руските брегове

По време на Студената война ще видим, че страхът може да тласне науката и технологията в една много по-тъмна посока.
Военната промишленост е готова да приеме най-различни предложения, за да бъде с едни гърди пред противника.
Мнозина използват неуспешните опити на СССР за създаването на военна техника, но липсата на късмет, както и ресурси в определено време, може да ни радва, защото при евентуален успех, проектите им най-вероятно щяха да променят генерално историята на света.
Всички са чували за легендарното гигантско каспийско чудовище.......Прочети още

Честит празник на всички свързочници!

Днес е празник на Свързочните войски и органите за информационно осигуряване. Основите на днешните Свързочни войски са положени преди 148 години със създаването на телеграфен взвод към учебно-сапьорната рота в Българската земска войска. Този ден остава в историята и слага началото на дългогодишните усилия, умения, отговорност и всеотдайност на всички специалисти в тази област. - (видео)
На 25 септември 1878 г. е създадено първото свързочно подразделение в Българската земска войска. През ноември 1943 г. инженерно-свързочните войски се разделят на два отделни рода войски: инженерни и свързочни.
От 1943 г. до наши дни свързочните войски постоянно усъвършенстват организационно-щатната си структура, снабдяват се с модерни средства за управление на войските, овладяват свързочното дело, с достойнство участват в двете фази на Отечествената война (1944 - 1945 г.) и във всички учения, провеждани от Българската армия.
От 1 септември 1997 г. в състава на Свързочни войски организационно се включват и органите по автоматизация на управлението на войските.
От 1 септември 1997 г. в състава на Свързочни войски организационно се включват и органите по автоматизация на управлението на войските. От 1998 г. 25 септември се отбелязва като празник на Свързочните войски и органите за информационно осигуряване в Българската армия.
На 1 септември 2021 г. съгласно Постановление №183 от 7 май 2021 г. за приемане на План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. е създадено Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (ККИПКО), като структура в Българската армия на оперативно ниво, чиято мисия е да „осъществява комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана на органите и пунктовете за ръководство, командване и управление на страната и въоръжените сили на стратегическо ниво.“ - Още КИС

Единственият шанс да поддържаме самолетите МиГ-29 е с помощта на Полша, заяви премиерът на България

Единственият шанс да поддържаме самолетите МиГ-29, това е с помощта на Полша, благодарение на която поддържаме нашата авиация в бойна готовност. Това заяви премиерът на България Румен Радев, който е на официално посещение във Варшава.
Радев изрази надежда това сътрудничество да продължава и добави, че страната ни ще разчита на Полша и за поддръжката на Ф-16. Българският премиер заяви, че е впечатлен от високото технологично ниво на авиоремонтен завод, който е посетил преди години в качеството си на командир на военновъздушните сили. Радев посочи, че ще се радва сътрудничеството в отбраната да продължи, защото "ние нямаме друг шанс" да поддържаме самолетите МиГ-29.
По отношение на финансирането от Европейския съюз Румен Радев каза, че Полша е пример как по най-добрия начин могат да се усвояват евросредства. Българският премиер благодари на своя колега Туск за обмена на информация, за стандартите за бързо и качествено изграждане на инфраструктура.
По време на разговорите е коментирана и Инициативата за карпатска интеграция, наричана още Карпатската осморка, която е сериозен инвестиционен обект, каза Радев. Той изрази надежда българската част на магистралата "Виа Карпатия" да може да разчита на европейски средства. 
Румен Радев заяви пред полския си колега, че българите имат специално отношение към Полша, тъй като тя не е само партньор и приятел в рамките на ЕС и НАТО. С Полша ни свързват здрави исторически и културни връзки, които водят векове назад. Премиерът поздрави Полша в лицето на Туск за впечатляващия възход на страната през последните две десетилетия по отношение на икономически ръст, инфраструктура, индустрия, високи технологии, инвестиции, отбрана. Радев заяви, че Полша вече не е една догонваща източноевропейска държава, а силен европейски икономически център с високи отбранителни способности, което дава самочувствие и увереност на всички държави от нашия регион, че Централна и Източна Европа вече се превръщат в един стабилен европейски, индустриален и отбранителен център. 
За България сътрудничество с Полша е от изключителна важност, каза Радев и съобщи, че днес двамата с Туск са обсъдили важни аспекти от двустранното сътрудничество и от европейския дневен ред. Радев изрази удовлетвореност, че по всички важни теми позициите на двете държави съвпадат или имат сходен характер. Българският премиер заяви, че двете държави споделят убеждението, че, за да имат силни икономики, трябва свързаност, надеждна, сигурна и евтина енергия. В тази връзка двете държави са вход за американски втечнен газ за региона на Централна и Източна Европа - Полша от север, България от юг.
Във връзка с ядрената енергетика Румен Радев каза, че двете държави изпълняват паралелни проекти по отношение на технологията AP 1000, като в Полша ще има три реактора, а в България два реактора. Премиерът на България каза още, че е много важно да обменяме опит и експертиза в тези изключително сложни проекти, тъй като страната ни има над 50 години опит в ядрената енергетика, макар и с руски реактори. 
Българският премиер определи като особено обещаващо сътрудничеството между Полша и България в отбранителната индустрия, високите технологии, космоса, индустриите на бъдещето. Радев отчете водещия пример на Полша в изграждането на големи дейта центрове, на фабрики за изкуствен интелект. Затова и водим силна бизнес делегация, която ще даде възможност за задълбочаване на сътрудничеството в тези области, каза Радев.
Той акцентира върху отбраната и отговорността на двете държави за сигурността на източния фланг на НАТО. Радев каза, че войната между Русия и Украйна всеки ден рискува да ескалира и я определи като война на изтощение за икономическите и социалните системи в региона. Радев заяви, че сме длъжни да работим за това час по-скоро на войната да бъде сложен край. Двете държави трябва да бъдат готови за посрещане на всякакви предизвикателства и хибридни атаки, както и атаки с дронове, посочи българският премиер. Той подчерта приноса на Полша за развитието на антидрон системите и изрази надежда с помощта на Полша да обменяме опит в поддръжката на Ф-16 и обучението на летците. Радев благодари на Туск за поддръжката на българските МиГ-29 в оперативна готовност.
Румен Радев съобщи, че за 2025 г. е имало близо 500 хил. полски туристи в България, като всяка година броят им расте. С бързи темпове расте и стокообменът като той вече възлиза на над три млрд. евро. Българският премиер каза още, че полските инвестиции до момента възлизат на над 650 милиона евро, съобщава БТА. 
Източник: https://otbrana.com/

Военнослужещи изпълняват задачи по прочистване на района около завод „ЕМКО“ от невзривени боеприпаси

Специализирана група от 55-и инженерен полк от Сухопътните войски и екип от Военномедицинска академия започнаха от вчера прочистване на района извън складова база на фирма „ЕМКО“ ООД от невзривени боеприпаси и взривни остатъци след инцидента от 11 септември.
Изпълнението на задачите се извършва в състав от 18 военнослужещи с 5 единици военна техника, при строго спазване на процедурите и мерките за безопасност.
Екипите са изпратени в изпълнение на заповед на министъра на отбраната Димитър Стоянов, по предложение на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов в отговор на получено искане от областния управител на Габрово за оказване на помощ от Въоръжените сили, след обявеното бедствено положение за част от територията на област Габрово, съобщава Пресцентърът на МО.

Осем опита за самоубийство разтърсиха ударната група на самолетоносача CVN-72

Осем моряци от ударната група на американския самолетоносач USS ABRAHAM LINCOLN (CVN-72) са направили опит за самоубийство по време на продължителните операции срещу Иран, става ясно от официално писмо на Военноморския флот на САЩ. Документът, подписан от изпълняващия длъжността министър на ВМС Хънг Као, бе предоставен на сенатора от Ню Йорк Кирстен Джилибранд след официално парламентарно запитване относно критичното психологическо състояние на личния състав, съобщи „Ню Йорк Таймс“.
Данните в писмото разкриват драматични инциденти по време на мисията в Близкия изток.
Припомняме, че държавата Израел стартира военни действия срещу Иран с недоказани твърдения, които ръководителите й повтарят от десетилетия, че ислямската република е готова да приеме ядрени оръжия. В тях по-късно се включиха САЩ. Това доведе до криза за корабоплаването, при която загинаха десетки морски лица, както и до глобален икономически удар, засегнал сериозно Европейския съюз.
В началото на август моряк от авиокрилото на самолетоносача е скочил зад борда в открито море и е бил спасен от дежурен хеликоптер на авионосеца. Друг военнослужещ е направил подобен опит да скочи зад борд през март, но е бил своевременно спрян от свои колеги на палубата.
Ударната група на CVN-72, наброяваща около 6000 военнослужещи – 5000 от които са директно на борда на самолетоносача, прекара над 300 дни на море. Корабът постави рекорд за най-дълго участие в операция в новата история на американския военен флот без междинно приставане. След кратко едноседмично посещение в Тайланд по-рано този месец, базираният в Сан Диего плавателен съд пристигна в базата в Гуам, но напрежението около условията на службата продължава да ескалира.
Разкритията предизвикаха остра политическа реакция във Вашингтон.
Сенатор Кирстен Джилибранд разкритикува остро Белия дом и Пентагона за омаловажаване на проблема, като заяви, че официалната статистика потвърждава сериозно и прогресивно влошаване на условията на борда.
Повод за критиките станаха изявленията на президента Доналд Тръмп от миналия месец, който отхвърли опасенията за психичното здраве на екипажа и заяви категорично, че мисията далеч не е продължила прекалено дълго.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет също се опита да намали обществения отзвук, твърдейки, че обстановката е била изопачена. Джилибранд определи тези коментари като демонстрация на открито неуважение към военнослужещите, подчертавайки, че е недопустимо администрацията да отделя милиарди за боеприпаси, докато пренебрегва базовата грижа за личния състав.
Военни юристи и ветерани също изразиха дълбока тревога от статистиката.
Бившият главен военен прокурор на ВМС контраадмирал от запаса Доналд Гутър определи регистрираните осем опита за самоубийство като обезпокоително висок брой, свидетелстващ за критични нива на системен стрес.
Макар адмирал Брад Купър, ръководещ американските операции в Близкия изток, да заяви, че процентно самолетоносачът има сред най-ниските нива на регистрирани психични проблеми спрямо останалите 11 активни авионосеца, той призна, че свръхдългите плавания поставят екипажите под безпрецедентно натоварване, което извежда човешкия фактор като най-уязвимия елемент в продължителните морски операции.
Източник: https://www.maritime.bg/

Варна в началото на Кримската война – из дневника на Франсес Дъбърли

Fanny Duberly, Camp before Sebastopol. Roger Fenton, 15 April 1855 Франсес (Фани) Изабела Лок (Дъбърли) (Frances Isabella Duberly) е родена на 27 септември 1829 г. в Роудъ (Rowde), близо до Девизес (Devizes), графство Уилтшир (Wiltshire). Тя е най-малкото от осемте деца на сър Уадхам Лок (банкер в Девизес) и Анна Мария Селина Пауъл. Нейният баща умира когато Франсес е на шест години, а майка й - когато е на осем. Отгледана и възпитана от най-голямата си сестра - Селина. Завършва училището-интернат в Хай Уикъмб (High Wycombe) - графство Бъкингамшър (Buckinghamshire). През 1846 г. тя се запознава с лейтенант Хенри Дъбърли (1822-1891) и на 21 февруари 1850 г. става негова жена.
По време на Кримската война (1853-1856) тя придружава съпруга си - капитан Хенри Дъбърли, ковчежник на 8-ми ирландски хусарски полк (8th King's Royal Irish Hussars), и си води дневник. Първото издание на дневника излиза в Лондон през декември 1855 г. (още по време на войната) - „Дневник, воден по време на Руската война, от отпътуването на армията от Англия през април 1854, до падането на Севастопол“ (Journal kept during the Russian war, from the departure of the army from England in April, 1854, to the fall of Sebastopol. By Mrs. Henry Duberly. London, Longman, Brown, Green, and Longmans, 1855).
Умира на 19 ноември 1902 г. в Челтнъм (Cheltenham), Глостършир (Gloucestershire)............Прочети още

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Радко Русков Димитриев

Навършват се 157 години от рождението на генерал-лейтенант Радко Русков Димитриев. Той е роден на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Сливенско. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Участва в национално-освободителното движение в Котел (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е зачислен като преводач в Улановския полк на 2- ра гвардейска дивизия в руската армия. След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург (1884). На 18 октомври 1884 г. е произведен в чин капитан и е назначен в 1- ва пехотна Пловдивска дружина. Участва в подготовката за Съединението. След историческия акт (6 септември 1885) става началник-щаб на Южнобългарските войски. През Сръбско-българската война (1885) е назначен за помощник-началник-щаб на Западния корпус. Командва авангарда на лявата клона при овладяването на Пирот.
След войната е един от главните организатори на детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886). След неуспеха емигрира в Румъния и става член на комитета на офицерите емигранти. Участва в бунта на офицерите русофили в Силистра (1887). След неуспеха емигрира в Русия, където служи в руската армия.
В България се завръща през 1898 г. Произведен в чин подполковник и е назначен за помощник-началник на щаба на 5-та пехотна Дунавска дивизия, а след това е повишен в чин полковник (18 май 1900) и е назначен за началник оперативното отделение в Генералния щаб (1900-1904); за началник на Генералния щаб (1904-1907) и началник на 3–та военноинспекционна област в Русе (1909). На 1 май 1905 г. е повишен в чин генерал-майор.
През Балканската война (1912-1913) е назначен за командващ 3-та армия (от 17 септември 1912- до 21 юни 1913). Тя осъществява оперативнотактическата изненада на турците на Тракийския военен театър в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунархисар. При атаката на Чаталджанската укрепена линия (ноември 1912) поема командването на обединените 1- ва и 3- та армии.
По време на Междусъюзническата война (1913) е назначен за помощник-главнокомандващ (от юни с.г.) на българските войски. Същата година е изпратен като пълномощен министър в Санкт-Петербург.
В Първата световна война (1915-1918) участва в редовете на руската армия като командващ на 8-ми и 3-ти сибирски корпус и 3- та и 12- та армии. След Февруарската революция (1917) излиза в запаса. Заминава заедно със семейството си за Кавказ, близо до град Пятигорск. На 18 октомври 1918 г. заедно с около 100 генерали и офицери е разстрелян от есерите. Тленните му останки са пренесени и погребани в църквата в Пятигорск.
Награден е с българския военен орден „За храброст” II и IVст. 2 кл.; ордена „Св.Александър” I ст. с мечове по средата ; със същия орден III ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” II ст. За участието си в руската армия е награден с военния орден III и IV ст. и удостоен със званието генерал от инфантерията. - Още за генерал-лейтенант Димитриев

Двама пилоти са ранени при катастрофа на британски военен учебен самолет

Двама пилоти са леко ранени, след като се катапултираха от учебно-тренировъчен самолет на британските Кралски военновъздушни сили (RAF), който се разби в Уелс в сряда (в 12:50 LT), предава "Ройтерс".
Инцидентът е станал близо до остров Ангълси в Северен Уелс. Двамата пилоти са получили наранявания, които по първоначални данни са леки, съобщи полицията на Северен Уелс.
Няма информация за други пострадали или за нанесени щети извън мястото на катастрофата. - (видео)
От Кралските военновъздушни сили потвърдиха, че инцидентът е с учебно-тренировъчен самолет BAE Systems Hawk T2 (Mk128, Registration: ZK032, MSN: RT023), излетял от авиобаза RAF Valley на остров Ангълси.
"Инцидент с участието на самолет Hawk T2 на RAF, изпълняващ полет от RAF Valley, е станал близо до Ангълси. Започнало е разследване и на този етап няма да коментираме повече", заяви говорител на британските военновъздушни сили.
Hawk T2 е реактивен учебно-тренировъчен самолет, използван от RAF за подготовка на пилоти за управление на съвременни бойни самолети. RAF Valley е основен център за обучение на британски военни пилоти.
Причината за катастрофата засега не е известна. Разследването на инцидента продължава.
Източник: https://news.bg/

Румен Радев: Дроновете доминират напълно бойното поле при съвременната война

Дроновете доминират напълно бойното поле при съвременната война и се доказаха като изключително ефективно средство за възпиране на превъзхождащ противник, за изолиране на района на бойните действия и за логистична подкрепа. Това заяви министър-председателят Румен Радев, който присъства на демонстрация на безпилотни летателни системи на военния полигон „Сливница“. Премиерът посочи, че за последните две години е извършен огромен прогрес в развитието и модернизацията на Българската армия.
Румен Радев подчерта, че изграждането на способности за използване на безпилотни системи изисква не само придобиване на техника, но и сериозна подготовка на личния състав. Имаме способни военнослужещи, командири и лидери с визия, както и българска индустрия, която може да предоставя тези способности на Българската армия, заяви още премиерът.
Министър-председателят отбеляза, че демонстрираните днес ударни системи са само един елемент от необходимата цялостна способност. Българската армия трябва да развива едновременно способности за наблюдение, разузнаване, комуникации, управление, целеуказване и поразяване.  „Необходими са много дронове от различен вид и обхват. Трябва да имаме разузнавателни дронове, дронове за комуникация и мобилни центрове, които да могат да управляват всички тези средства във въздуха. Трябва да имаме и дронове прехващачи за противодействие на ударни безпилотни системи“, посочи премиерът.
Румен Радев подчерта, че развитието на безпилотните способности е част от цялостната модернизация на Сухопътните войски. Вече са извършени необходимите организационни и щатни промени, като са определени военнослужещи с основна мисия подготовка и експлоатация на безпилотни системи. Министър-председателят отбеляза, че придобиването на самоходни гаубици и развитието на способностите за използване на дронове са взаимно допълващи се елементи от цялостната система за отбрана. „Министерството на отбраната има вече начертан план за въоръжение. Трябва да направим всичко възможно да подкрепим тази амбициозна и всеобхватна програма, така че Българската армия да има необходимите способности“, заяви премиерът.
Румен Радев подчерта, че очаква разходите за отбрана в бюджета за 2027 г. да бъдат увеличени като се отчита трудната бюджетна ситуация и необходимостта от намаляване на дефицита. Като аргументи премиерът изтъкна променената среда за сигурност и необходимостта от развитие на отбранителните способности, а също така и от поетите от страната съюзнически ангажименти. Категорично трябва да инвестираме в нашата армия, заяви Радев и посочи, че в момента се обсъждат различни варианти за увеличение на разходите, но все още не може да бъде посочен окончателен процент за 2027 г.
Министър-председателят припомни и дългосрочната цел - разходите за отбрана да достигнат 3,5% от БВП до 2035 г., като изрази надежда това да се случи и по-рано. Темпът ще зависи и от развитието на българската икономика, нейната производителност и възможността за по-бърз икономически растеж.
Във връзка с отзоваването на българския посланик в Обединените арабски емирства Иван Йорданов, който днес бе извикан в Министерството на външните работи, министър-председателят Румен Радев заяви, че очаква процедурата да бъде приключена по възможно най-бързия начин и дадените от него указания да бъдат изпълнени. Премиерът посочи, че Министерството на външните работи ще предприеме необходимите действия по установения ред, а институциите продължават да събират информация и да изясняват обстоятелствата около случая. Премиерът отбеляза, че проверките обхващат както конкретни лица, така и свързани с тях бизнеси, активи, имоти и дейности в чужбина. „Едва сега започват да се разплитат много неща и аз се надявам, че ще работим с много по-бързи темпове“, заяви Радев. Премиерът подчерта, че българските институции работят съвместно с партньорски служби за установяване на свързаността между отделни лица и дейности, както и на бизнеси, активи и имоти в чужбина. „Това става бавно, става трудно, но виждате, че вече започва да се получава“, допълни министър-председателят.
(Информацията е на правителствената информационан служба.)

Белгийските F-16 за Украйна са все по-близо заради пристигането на три нови F-35 от САЩ

В Белгия пристигнаха още 3 нови изтребителя от пето поколение F-35, произведени в САЩ. По този начин страната осъществява превъоръжаване на своя авиационен парк, което ускорява доставката на нейните F-16 за Украйна, предава Defense Express.
Както съобщават Военновъздушните сили на Белгия, новите самолети са кацнали на авиационната база "Флоренс“, където общият парк вече наброява 7 самолета. Общо за белгийците са произведени 15 F-35A, 8 от които, съгласно стандартната процедура, остават в САЩ за обучение.
От украинската медия отбелязват, че с получаването на изтребителите от пето поколение Белгия постепенно ще изважда от въоръжение своите F-16, които след това ще предаде на Украйна. По този начин възможно най-бързото осъществяване на този проект е важно за ВВС на Въоръжените сили на Украйна.
Понастоящем се планира белгийските F-35A да бъдат готови за провеждане на операции за бързо реагиране още през 2027 г. Първите 4 самолета бяха предадени преди година – през есента на 2025 г., докато още 3 са пристигнали сега.
Завършването на доставката на целия поръчан през 2018 г. парк от 34 самолета и постигането на пълна бойна готовност трябва да се състои през 2030 г. Водят се и преговори за поръчка на още 11 самолета, за които се планира подписване на договор през 2026 г.
В същото време бе съобщено, че още през тази година Белгия може да започне доставката на първите F-16 за Украйна. Става дума за 7 самолета, което съответства на броя на F-35 в белгийския арсенал към момента. Като цяло белгийците планират да задържат F-16 на въоръжение до 2028 г. и до края на 2029 г. да доставят 53 самолета на Украйна.
ВВС на Украйна вече получават F-16 от други държави, като Дания и Нидерландия, и използват тези изтребители на бойното поле, включително за нанасяне на удари по наземни цели и за прехват на крилати ракети и дронове. Потвърдено е също така, че от такъв самолет е бил свален руски изтребител Су-35С.
Що се отнася до Белгия, тя възнамерява да поръча за своите нови F-35 крилати ракети AGM-184 JSM с обсег до 555 км. С F-16 пък тя изпробва използването на 70-мм управляеми ракети FZ275 LGR, които позволяват сравнително евтино прихващане на безпилотни летателни апарати.
Източник: https://www.focus-news.net/

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Христо Димитров Бурмов

Навършват се 157 години от рождението на генерал-лейтенант Христо Димитров Бурмов. Той е роден е на 23 септември 1869 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София (1889) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1898). Военната си служба започва като подпоручик (18 май 1889) в пехотата. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1899 г. в чин капитан. Като строеви офицер командва рота, дружина и полк. От 1899 г. е прикомандирован в Щаба на армията като офицер за особени поръчки при Оперативното отделение, след това е редактор на сп. „Военен журнал” (1900). На 1 януари 1904 г. е произведен в чин майор; на 15 октомври 1908 г. в чин подполковник. По това време е старши адютант при щаба на 1-ва пехотна Софийска дивизия (1903); военно аташе във Виена (1904); командир на дружина в 6-ти пехотен полк (1907); началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия (1910); командир на 11-ти пехотен Сливенски полк (1911).
През Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 3- та пехотна Балканска дивизия, която в състава на 2-ра армия се отличава в боевете при Одрин и Чаталджа, а през Междусъюзническата война (1913) - при Кукуш и Пехчево срещу гръцката армия. На 15 октомври 1912 г. е произведен в чин полковник. От март 1914 г. е началник на Школата за запасни подпоручици, а след това е началник-щаб на 1- ва армейска инспекционна област.
По време на Първата световна война (1915-1918) командва 1- ва бригада от 7- ма пехотна Рилска дивизия. С нея преминава р. Вардар в Македония при Зелениково и принуждава противника да отстъпи град Велес. От април 1916 г. поема командването на 1- ва пехотна Беломорска дивизия. На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-майор и назначен за командващ 2- ра пехотна Тракийска дивизия (до юли 1918), която заема боен участък източно от „Завоя на р. Черна” на Македонския фронт. От 15 юли до 30 септември 1918 г. заема длъжността началник-щаб на действащата армия.
След войната е началник на 2-ра военна инспекция. През лятото на 1919 г. преминава в запаса и се отдава на научна дейност. Той е първият председател на Военнонаучния институт, открит през 1932 г. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Умира на 23 декември 1936 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III и IV ст. 2 кл.; ордена „Св. Александър” III и IV ст. с мечове по средата и народния орден „За военна заслуга” II ст. с военно отличие.

В продължение на 37 години 23 септември е празник на БНА

С Постановление № П-129 на Министерския съвет от 1953 г. 23 септември е определен за Ден на Българската народна армия – денят на обявяването на Септемврийското въстание през 1923 г. - (Септемврийското въстание през погледа на чуждите медии)
Министър на народната отбраната е армейски генерал Петър Панчевски, участник в това въстание. Празникът се чества в продължение на 37 години. По това време, обикновено ставаха кадровите размествания и новоназначенията при висшия команден състав. Отдавна не е така. Празниците на армията ни също се менят.
След обявяването на България за народна република през 1946 г. честването на празника на 6 май е прекратено. За празник на армията е възприета датата 9 септември, а през 1947 г. е проведен първият празничен военен парад в Народна Република България. И след 1953 г., когато за Ден на Българската народна армия е определен 23 септември, парадите продължават да се състоят на 9 септември. Най-значимото провеждане на военен парад у нас е през 1974 г., когато участва и значително количество военна техника, включително над 160 единици авиационна техника. Внушителен е и парадът през 1981 г., посветен на отбелязаната тогава 1300 годишнина от основаването на Българската държава.
В първите години след своето създаване българската войска няма официален боен празник. През 1888 г. в празничния календар се въвежда Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради. По-късно (1898) те се сливат в един общ Празник на победите, отбелязван всяка година на 15/27 ноември. От 1926 г. Празникът на военния орден „За храброст“ (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Великомъченик Георги Победоносец.
След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, Българската армия чества този паметен ден като свой празник. Това се изпълнява с Постановление №100 на МС от 30 май 1991 г., което определя 23 август за Празник на Българската армия. Тогава министър на обраната е армейски генерал Йордан Мутафчиев. На него се възлага да утвърди ритуал за честваането. Отменя се Постановление № П-129 на Министерския съвет от 1953 г. за определяне ден на Българската народна армия, който е бил на 23 сеептември. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е определен за Празник на Българскат армия. Тогава министър на отбраната е Валентин Александров. - Още за БА
Източник: https://otbrana.com/

Изтребител F-16 се разби край американска военновъздушна база в западната част на Германия

Изтребител Lockheed Martin F-16CM Fighting Falcon (Registration:96-0083, MSN:CC-205), базиран във военновъздушната база "Шпангдалем" (52 изтребително крило, 480-та изтребителна ескадрила "Warhawks") в германската провинция Рейнланд-Пфалц, се разби вчера в 14:30 местно време, предаде Ройтерс, позовавайки се на съобщение на американските въоръжени сили, които уточниха, че пилота е успял да се катапултира и е получил медицинска помощ. 
Причината за инцидента се разследва, се посочва в изявлението, като на мястото на катастрофата са пристигнали екипи за бързо реагиране. - (видео)

Летателен състав от авиационните бази на ВВС премина курс по оцеляване на море във Варна

Летателен състав от авиационните бази на Военновъздушните сили премина „Курс по оцеляване на летателен състав в морска среда и техники за евакуация“, проведен в района на „Секция за специализирана подготовка – Варна“.
Как се напуска аварийно летателен апарат над море? Какви са правилните действия преди и след приводняване? Как се оцелява във водата и как се извършва евакуация с вертолет? Отговорите на тези въпроси участниците отработиха не само в теорията, а и в практически занятия в условия, максимално близки до реалните.
Подготовката обхвана аварийно напускане на летателен апарат над водна повърхност, приводняване с парашут, медицинска подготовка, използване на аварийно-спасителни и плавателни средства, радиокомуникация и лична защита, както и техники за осигуряване на храна и вода при оцеляване.
Практическите занятия се проведоха на полигон „Карантина“ и в специализирания Център за оцеляване на море – дълбоководен комплекс на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Ключов момент в подготовката беше занятието на 17 септември 2026 г., когато летателният състав отработи реална евакуация от водна повърхност с вертолет AS 532 AL „Cougar“. Бяха изпълнени процедури за извличане от водата със спасителен колан и спасителен кош – действия, при които точността, координацията и увереността на всеки участник са от решаващо значение.
Основната част от обучаемите бяха представители на последните два випуска на ВВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия.
За летателния състав умението да действа правилно след аварийно напускане на летателното средство е не по-малко важно от умението да управлява летателната машина. Затова подготовката за оцеляване не допуска импровизация – тя изгражда знания, навици и увереност за действие тогава, когато всяка секунда има значение.
Източник: https://www.maritime.bg/

Военноморските сили участваха в честванията по случай Деня на независимостта

На 22 септември 2026 г. в градовете Варна и Бургас тържествено беше отбелязана 118-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България.
Отбелязването на празника в град Варна започна в 10:00 ч. на площад „Независимост“. Заместник-командирът на Военноморските сили на Република България флотилен адмирал Ваньо Мусински прие строя на почетния караул от военнослужещи от състава на ВМС, след което маршът ,,Един завет”, в изпълнение на Представителния духов оркестър на Военноморските сили, огласи площадa.
Ритуалът продължи с молебен за България, отслужен от негово високо преосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и тържествено издигане на националното знаме на Република България, знамето на Европейския съюз и на Община Варна.        
Официални гости бяха областният управител на Област Варна Марио Смърков, кметът на Община Варна Благомир Коцев, депутати от европейския и български парламенти, представители на държавната и местна власт, офицери от Военноморските сили.
В град Бургас отбелязването на празника започна пред сградата на Общината с приемане на строя на представителните блокове от състава на Военноморските сили, Военновъздушните сили и Командването за логистична поддръжка от командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Радко Пенев. 
Изпълнен бе Химна на Независимостта, написан от капелмайстора на 24-ти Пехотен черноморски полк – Георги Шагунов.
След това бе проведен ритуал по тържествено издигане на националното знаме на Република България пред сградата на Община Бургас.
Представители  на бургаското духовенство отслужиха празничен молебен за благоденствието на независима България.
Отбелязването на празника продължи, пред паметника на 24–ти Пехотен черноморски полк пред Военен клуб – Бургас, със заупокойна молитва в памет на загиналите български войни и ритуал по отдаване на военни почести и полагане на венци и цветя.
На тържествата присъстваха представители на областна и общинска администрация Бургас, ученици, много граждани и гости на града.
Източник: https://www.maritime.bg/

Тежко торпедо бе изстреляно за първи път от подводен боен дрон

Първото в историята успешно изпитателно изстрелване на тежко торпедо от безпилотен подводен апарат бе осъществено от Кралските Военноморските сили на Великобритания и Съединените щати. Стрелбите са проведени в британски териториални води като част от стратегическото технологично сътрудничество по линия на тристранния пакт за сигурност между Австралия, Великобритания и САЩ (AUKUS).
Бойното торпедо, разработено съвместно от САЩ и Австралия, е било изстреляно от 12-метровия британски подводен дрон XV Excalibur.
По време на маневрите контролът върху подводния дрон е бил поеман и дистанционно от команден център в Австралия – на разстояние над 16 000 километра от базата на съда в Плимът, което доказва пълната оперативна съвместимост между съюзническите сили при управлението на автономни платформи, предаде ABC.
Според британското правителство успешният пуск бележи фундаментален технологичен скок в развитието на подводната война и осигурява ново стратегическо предимство за сигурността в Евроатлантическата зона и НАТО.
Военни анализатори от Кралския институт за обединени услуги (RUSI) подчертават, че интегрирането на летално въоръжение превръща безпилотните подводници от платформи за наблюдение и разузнаване в пълноценни бойни единици на фона на нарастващата геополитическа конфронтация.
Източник: https://www.maritime.bg/

Полша иска 15 000 американски войници да бъдат разположени на нейна територия

Полша желае да приеме 15 000 американски военнослужещи на своя територия, заяви заместник-министърът на отбраната Станислав Взятек в момент, когато войната, водена от Русия в съседна Украйна, ще навлезе в петата си зима, предаде Франс прес.
„Говорим за цел от 15 000 войници“, заяви заместник-министърът пред радио РМФ. По думите му контингентът ще включва около 10 000 военнослужещи на ротационен принцип, както и между 3500 и 5000 постоянно дислоцирани военни.
В момента в Полша са разположени на ротационен принцип между 6500 и 7000 американски военнослужещи.
В четвъртък американският президент Доналд Тръмп обяви, че е постигнат „значителен напредък“ към създаването на постоянна американска военна база в Полша, докато неговата администрация извършва преглед на военното присъствие на САЩ в Европа.
Според полския заместник-министър планираното американско военно присъствие ще бъде изграждано поетапно до 2039 г.
Миналата седмица полският премиер Доналд Туск предупреди за „хибридни“ заплахи от страна на Русия срещу съюзниците на Украйна, включително за „случайни“ удари с дронове и ракети.
Полша, която е член на НАТО и Европейския съюз и се намира на източния фланг на Алианса, нееднократно е обвинявала Русия в саботажи от 2022 г. насам. Варшава е сред членките в НАТО, които отделят най-голям дял от своята икономика за отбрана, като разходите в тази сфера възлизат на близо 5% от БВП.
Източник: https://trud.bg/

САЩ навлизат в заключителния етап на сглобяване на мощните ядрени авиобомби B61-13

Американското предприятие за производство на ядрени оръжия Pantex Plant в Тексас навлиза в последния етап на сглобяване на модернизираните ядрени бомби B-61, версия B61-13, за стратегическата авиация. Това става ясно от доклад на Националната администрация за ядрена сигурност на САЩ (NNSA).
В началото на септември агенцията съобщи, че последната партида от компоненти за двустепенно (двуфазно) термоядрено оръжие е била сглобена в Националния център за сигурност Y-12 в Оук Ридж, Тенеси. В завода Pantex край Амарило, Тексас, сега ще бъде сглобена последната партида от всички компоненти за ядрената бомба B61-13. След това готовите оръжия ще бъдат прехвърлени в арсенала на Пентагона.
Програмата за модернизация на авиобомбата B61 до вариант B61-13 започна миналата година. Първата партида, с мощност от 10 до 360 килотона, вече е произведена. Те ще заменят остарелите бойни глави B61-7.
Модернизираните варианти ще бъдат използвани в стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit и предстоящия B-21 Raider.
Според американските военни, производството на бомби B61-13 няма да увеличи общия брой ядрени бомби в американския арсенал, а само ще замени по-старите версии. Както отбелязват експерти от Федерацията на американските учени, тъй като действителният брой цели, изискващи използването на такава мощна ядрена бомба, е малък, вероятно е броят на произведените B61-13 да бъде много ограничен - приблизително 50 броя.
Източник: https://www.focus-news.net/

Денят на независимостта е

Нa 22 ceптeмври 1908 г. във Вeликo Търнoвo княз Фeрдинaнд c мaнифecт oбявявa нeзaвиcимocттa нa Бългaрия. C тoзи aкт нa прaктикa ce oтхвърлят пocлeднитe вacaлни връзки c Ocмaнcкaтa импeрия. Княжecтвo Бългaрия cтaвa нeзaвиcимa държaвa нaчeлo c кoрoнoвaния цaр Фeрдинaнд. Виcoкaтa пoртa, a cлeд тoвa и вeликитe cили признaвaт oфициaлнo бългaрcкaтa нeзaвиcимocт.
Дeнят нa нeзaвиcимocттa e oбявeн зa oфициaлeн прaзник c рeшeниe нa Нaрoднoтo cъбрaниe oт 10 ceптeмври 1998 г. Дългo врeмe знaчимocттa нa тoвa cъбитиe oт нoвaтa иcтoрия нe ce oцeнявa, нo нa тaзи дaтa прeз 1908 г. Бългaрия - eднa oт нaй-cтaритe в Eврoпa, oтнoвo ce пoявявa нa кaртaтa нa Eврoпa cлeд пeтвeкoвнoтo рoбcтвo......Прочети още

Великите битки, променили историята: Аустерлиц (1805 г.)

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

65 години от първия полет на Ми-2

На днешната дата се навършват 65 години от първия полет на вертолета Ми-2, който е осъществен на 22 септември 1961 г.
Машината, тогава с означението В-2 се управлява от летеца-изпитател Герман Алферов. Първоначално вертолетът е тестван на висене, след това в свободен полет. Всичко приключва в рамките на 15 минути. Алферов остава доволен.
Разработката на Ми-2 стартира от ОКБ Мил в края на 50-те години на миналия век, като идеята е да се създаде задвижван от един газотурбинен двигател, заместник на Ми-1. Проектът е означен, като В-5, но скоро става ясно, че компановката с един двигател не е подходяща и се преминава към разработката на двудвигателния В-2.
Първоначалната идея е В-2 да се експлоатира основно от цивилни оператори, най-вече за аерохимическа работа, медицински задачи, превоз на пътници до отдалечени площадки и други подобни, чисти цивилни, задачи. ОКБ Мил получава правителственото задание на 30 май 1960 г.
След успешните изпитания на първия прототип, в края на 1961 г. полита и втория прототип. Първоначално вертолетът се готви основно за аерохимическа работа, където е и фокуса на тестовете по онова време.
През септември 1963 г. е взето решение В-2 да се вкара в серийно производство под означението Ми-2, но производството няма да се извършва в Съветския съюз, а в Полша. През януари 1964 г. е подписан договор за лицензно производство в полското предприятие PZL Swidnik.
Серийното производство стартира през 1965 г., първоначално с готови китове от СССР, но след това в Полша са усвоени повечето елементи от вертолета. Основното изключение са двигателите ГТД-350. Развитието на вертолета се осъществява съвместно от ОКБ Мил и PZL Swidnik.
Разработени са десетки цивилни и военни варианти. Серийното производство приключва през 1985 г. след сглобяването на цели 5505 бройки. След това, PZL Swidnik се опитва да наложи подобрената версия PZL Kania, но в следващите няколко години са сглобени едва 19 бройки.
Ми-2 оставя дълбока диря и в българската авиация. През 1970 г. са доставени първите селскостопански Ми-2, като са получени общо около 30 машини. ПСАУ получава пет вертолета, които се използват за санитарни и други цивилни задачи. В системата на МВР постъпват други пет вертолета.
ВВС получават първите осем вертолета през 1973 г., последвани от два през 1975 г., четири през 1977 г. и последните два през 1985 г. Те получават бордни номера от 201 до 216. Машините идват в разнообразни конфигурации, като се използват за учебни и транспортни задачи, радиационно-химическо разузнаване от въздуха, командно-контролни задачи, както и непосредствена поддръжка.
Българските ВВС спират полетите с типа през 1997 г. след серия технически проблеми и изтекли ресурси. МВР лети с последния си Ми-2 до есента на 2006 г. Типът се използва у нас за аерохимическа работа още няколко години след това. - Още за Ми-2
Източник: https://aero-bg.com/

Управляемо от човек торпедо на бавен ход – SLC

В един от най-важните туристически центрове на Сицилия - градчето Таормина, можете да се запознаете отблизо с прототипа на небезизвестното управляемо от човек торпедо на бавен ход - SLC (Siluri a lenta corsa).
Идеята за използването на бавноходното торпедо за диверсионни акции срещу противникови кораби се ражда и се реализира във ВМС на Италия през Първата световна война.
На базата на 510 мм германско торпедо морските офицери Р. Росети и Р. Паолучи разработват подводен апарат, който се задвижва със сгъстен въздух и се управлява от водолаз.
В стандартното бойно зарядно отделение на торпедото поставят два заряда от по 170 кг тротил, които могат да бъдат закрепени към корпуса на атакувания кораб с магнити.........Прочети още

Исторически календар

На 22 септември 1912 година с Височайша заповед №1 на цар Фердинанд І е създадена Обща главна квартира.
Стратегическото ръководство на войските през Първата балканска война (1912 – 1913) се осъществява от Главно командване, Щаб на Действащата армия (Оперативен отдел, Цензурно-картографски отдел, Управление на инспектора на Артилерията, Управление на инспектора на Инженерните войски, Санитарна инспекция), Главно тилово управление (Щаб, Главно интендантство, Главно управление на съобщенията и етапите) и Военносъдебна част (Полево главно военно прокурорство). Цар Фердинанд І възлага на себе си Главното командване на Действащата армия. За свой помощник назначава генерал-лейтенант Михаил Савов, а за началник на Щаба на Действащата армия – генерал-майор Иван Фичев. Задачата на Щаба на Действащата армия е да организира и ръководи бойните действия на войските. Организирането на хранителното, вещевото и паричното доволствие на частите е поверено на Главно тилово управление. За комендант на Общата главна квартира е назначен началникът на разформираната Кавалерийска школа, от чийто постоянен състав са създадени Ординарчески ескадрон, Комендантска секция, Стражарски ескадрон и Стражарска рота. На 30 септември 1912 г. Общата главна квартира се установява в Стара Загора. Градът е център на телеграфните съобщения в Южна България и дава възможност за връзка с всички войскови части и учреждения на фронта, както и с останалата част на Царството. Седалището на Главната квартира остава там до 25 октомври 1912 г., когато във връзка с отдалечаването от театъра на активните бойни действия, който доближава Чаталджанската укрепена линия, е преместена в Лозенград, Източна Тракия.

На 22 септември 1926 г. в с. Джулюница, Великотърновско, е родена Сийка Костадинова Цончева – единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, водосамолет и вертолет.
След гимназията завършва полувисше училище за медицински сестри и същевременно записва в Аероклуб – Варна, курсове по парашутизъм. През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в Аероклуб – Граф Игнатиево. На следващата 1949 г. постъпва като курсант в НВВУ „Г. Бенковски”. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание лейтенант. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В рамките на две години обучава курсантите за втори пилотски изпит.
От 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“ – Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите Арадо-196 А-3 „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен”. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на По-2, Як-12, Ли-2 и вертолет Ми-1.
От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет Ан-14 „Пчьолка“. Подполковник от запаса. На 17 септември 1976 г. загива заедно със 7 пътници при изпълнение на полет Кърджали – София

Каква е тайната на точността на "кремълската винтовка", която охранява Владимир Путин

Снайперската винтовка T-5000, с която се охранява президентът Владимир Путин, е самия връх на съветската прецизност и надеждност. Ето защо Федералната служба за охрана (ФСО) на Руската федерация, която отговаря за сигурността на Владимир Путин и други държавни служители, използва руската снайперска винтовка ОРСИС T-5000. Това оръжие е част от комплекса "Точност" и то не само по своето име. Когато става дума за надеждност и безупречна прецизност, T-5000 е най-доброто, което Русия може да предложи. Ето защо ФСО – служба, която може много да подбира - използва именно руското оръжие, вместо продуктите на британския производител Accuracy International.
Тайната на прецизността на T-5000 е в нейната цев. Тя е изработена от неръждаема стомана и е произведена по метода на еднопроходното нарязване. Това е технология, която изисква много средства и време, но си заслужава, когато става въпрос за прецизни оръжия, пише Forbes. За производството на тази руска пушка се използва германско производствено оборудване. А от изрязването на цевта до завършването на крайния продукт тя преминава през десетки други процедури. След това се провежда основна проверка, която включва интроскопско сканиране на цевния канал.
Алуминиевата ложа на T-5000 не само намалява масата на оръжието, но и позволява твърдо монтиране на прицелно и друго оборудване. Прикладът е телескопичен, с възможност за регулиране според нуждите на стрелеца. Освен това има допълнителен монопод за фиксиране в режим на готовност.
Тази руска винтовка има добре проектирани решения, които улесняват работата на снайпериста. Например, затворът може да бъде свален и демонтиран на земята без допълнително оборудване, само за няколко минути. Това е важно в ситуации, при които затворът е замърсен.
Винтовката може да използва пет вида боеприпаси. Най-мощният от тях е .338 Lapua Magnum. Този куршум с тегло 16,2 г излиза от цевта със скорост 900 м/сек, така че може да се използва и за далечни цели на разстояние до 2,5 км, а дори и повече.
Цевта на T-5000 за този калибър е с дължина почти 70 см и е снабдена с регулатор на удара, за да компенсира мощния откат. Голямото предимство на тази пушка е нейната многокалибреност. Само за 20 минути и в зависимост от задачата, при смяна на цевта и няколко други елементи, е възможно да се създаде оръжие за употреба на боеприпаси от друг калибър.
Т-5000 е модерна винтовка за прецизни операции и превъзхожда всички по-ранни руски модели. С това оръжие в арсенала си ФСО е в състояние да защити държавното ръководство по най-добрия възможен начин. - Още за Т-5000

Германия получи първия си изтребител F-35A

На 18 септември 2026 г. в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, се проведе церемония по представяне и предаване на първия изтребител от пето поколение Lockheed Martin F-35A Lightning II (немски борден номер "35+01", сериен номер MG-01), построен за германските въоръжени сили. Първият от 35-те самолета, поръчани по споразумението от 2022 г., беше доставен на германските въоръжени сили. Германският министър на отбраната Борис Писториус присъства на церемонията. Първият полет на този самолет F-35A, построен за Германия, се състоя във Форт Уърт на 8 септември 2026 г.

Представителни формирования от Въоръжените сили ще участват в проявите за Деня на Независимостта

Представителни формирования от Въоръжените сили ще участват в тържествените церемонии, с които в цялата страна ще бъде чествана 118-ата годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България, съобщава Пресцентърът на МО.
Център на националните тържества по традиция е град Велико Търново, където в официалните прояви на 22 септември ще се включат представителни части от Националния военен университет „В. Левски“. В 9.00 часа в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ ще бъде извършен водосвет и поръсване на бойното знаме на НВУ и знамената държавни и общински институции.
В 10.30 ч. в архитектурно-музейния резерват „Царевец“ ще се състои военен ритуал за издигане на националното знаме на Република България, след което ще бъдат положени венци и цветя пред Пирамидата на Независимостта.
Представителният ансамбъл на Въоръжените сили ще изнесе празничен концерт пред сградата на Община Велико Търново от 13.30 ч. Тържествената проверка в чест на Независимостта ще започне в 19.30 ч. на площад „Цар Асен I“. Малко преди началото присъстващите ще могат да наблюдават изпълнение на строеви хватки с оръжие от представителна част на НВУ.
В София официалната церемония ще започне в 11.00 ч. пред Паметника на Независимостта на площад „Александър I” с участието на Националната гвардейска част. Тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред сградата на Администрацията на президента ще се състои в 12.00ч. .
Военноморските сили и Варненската и Великопреславска света митрополия са съорганизатори на тържественото честване на Независимостта във Варна. То ще започне на 22 септември в 10.00 ч. на площад „Независимост“.
В Бургас военнослужещи от ВМС, ВВС и КЛП ще участват в тържествените прояви, които започват в 10:30 часа на площад „Атанас Сиреков“. В 11.00 ч пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк ще се състои ритуал по полагане на венци и цветя.
На 22 септември военнослужещи от Сухопътните войски ще участват в тържествените ритуали във Велико Търново Ст. Загора, Хасково, Ямбол, Плевен, Благоевград, Враца, Сандански, Свищов, Шумен, Сливен, Русе, Г. Оряховица, Елин Пелин.
Военнослужещи от ВВС ще участват в празничния ритуал в Ямбол.

Австралия и Нова Зеландия задълбочават военния си съюз с морския пакт „Тасман“

Ново рамково споразумение за военно сътрудничество под наименованието „План Тасман“ подписаха Кралският военноморски флот на Австралия (RAN) и Кралският военноморски флот на Нова Зеландия (RNZN).
Документът има за цел да издигне интеграцията между двете съюзнически сили на качествено ново ниво, осигурявайки оперативна съвместимост на военноморския компонент на обединените сили ANZAC в условията на нарастващо напрежение в Индо-Тихоокеанския регион, предаде Радио Нова Зеландия.
Споразумението бе официално парафирано от заместник-командващия на австралийския флот контраадмирал Дарън Гроган и заместник-командващия на новозеландския флот комодор Карл Уудхед.
Планът обхваща седем ключови направления: съвместна подготовка на кадрите, военно обучение, развитие на бойни способности, провеждане на бойни операции, военно инженерство, регулаторна рамка и международни дейности.
По думите на комодор Уудхед морското партньорство между двете държави датира от над 160 години, но настоящата геополитическа среда налага формализиране на съюза. Той определи подписването на документа като кардинален преход от традиционна историческа координация към проектирана структурна интеграция между двата флота.
От своя страна контраадмирал Гроган подчерта, че практическата рамка ще гарантира пълната готовност на двете държави да действат рамо до рамо в отговор на възникващите заплахи за сигурността и корабоплаването в региона.
Източник: https://www.maritime.bg/

100 кораба и 14 000 войници: Турция и съюзници разгръщат мащабни военни маневри в Черно море и Кавказ

Турските въоръжени сили стартираха мащабното военноморско учение "Морски вълк-I/2026" (Denizkurdu-I/2026). В маневрите, които се провеждат едновременно в Черно море, Егейско море и Източното Средиземноморие, участват 100 кораба, 50 самолета и 14 хиляди военнослужещи. Информацията бе официално потвърдена от Министерството на националната отбрана на Турция в социалната мрежа NSosyal.
Според съобщението на военното ведомство, активната фаза на операцията продължава от 20 до 25 септември.
"Ученията Denizkurdu-I/2026 ще се проведат от 20 до 25 септември в Черно море, Егейско море и източната част на Средиземно море с участието на 100 кораба, 50 самолета и 14 000 военнослужещи", съобщи турското министерство на отбраната.
Учението обхваща стратегически важни морски зони около Анатолийския полуостров. Основната му цел е да провери оперативната готовност на турския военноморски флот, да подобри координацията между различните родове войски и да гарантира сигурността в акваториите на трите морета.
Паралелно с морските операции, от 21 септември в Азербайджан започват съвместните военни маневри "Силата на единството – 2026". В тях участват сухопътни и специални подразделения от Азербайджан, Турция и Узбекистан. Учението в Кавказкия регион ще продължи до 1 октомври и е насочено към укрепване на регионалната стабилност и повишаване на оперативната съвместимост между въоръжените сили на трите държави. - (видео)
Източник: https://www.focus-news.net/

Исторически календар

На 21 септември 1898 година в с. Войводино, Варненско, е роден капитан I ранг Борис Рогев (1898 – 1976).
Завършва Военното училище в София (1920) и Висшия курс за морски офицери при Флота (1921). Служи в морските специални школи, в отрядите миноносци и в Дунавската пристанищна и крайбрежна полицейска служба в Русе. Специализира астрономия и навигация в Парижкия университет (1927 – 1931) и получава научна степен по математика, физика и астрономия.
През 1932 г. е назначен за началник на Хидрографското отделение към Държавния военен географски институт. С кораба „Камчия“ проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив (1933). Под негово ръководство са извършени хидрографски проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив (1942 – 1944).
От 1946 до 1951 г. е началник на Държавния военен географски институт, а след това – началник на катедра „Математика“ и преподавател по топография във Военна академия „Г. С. Раковски“.
През 1954 г. се уволнява от армията и преминава в запаса. Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията.

На 21 септември 1940 година българската войска навлиза в Южна Добруджа.
Операцията по заемането на Южна Добруджа е възложена на 3-та армия (4-та пехотна преславска дивизия, 1-ва бърза дивизия, 4-ти граничен полк), усилена с флотски части (стражевият кораб „Бургас“, три торпедоразрушителя, два катера и рота морска пехота), под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Съгласно разработения план възвърнатата територия е разделена на четири зони, които трябва да се заемат последователно в срок до 1 октомври 1940 г. Със специална заповед от 21 септември 1940 г. цар Борис ІІІ нарежда на армията в 9.00 ч. да навлезе в градовете и селата на Южна Добруджа. Министърът на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов командва колоната, настъпваща към Тутракан. Войските по направлението Варна – Балчик – Добрич са под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. Начело на флотската групировка, предназначена за действия по Черноморското крайбрежие, е командващият морските войски капитан І ранг Асен Тошев. В указания срок 3-та армия излиза на границата от 1912 г., а силите на флота заемат всички пристанища и крайбрежието от Балчик до Дуранкулак. Само за 10 дни Южна Добруджа е приобщена към Отечеството и по мирен начин е постигната една част от целите за национално обединение. Възвърнатата област е включена във военнотериториалното деление на страната. Формирани са и се установяват като постоянни гарнизони 31-ви пехотен полк в Силистра, 46-и пехотен полк в Добрич и въздушна част, базирана на летище Балчик.

75 години от постъпването в НВМУ на випуск 1951-1957 г
На 10 август 1951 г. в двора на НВМУ „Н. Й. Вапцаров” на ул. „Стефан Караджа“ 37 се събраха около 700 младежи от всички краища на страната.
Това бяха основно шестнадесетгодишни младежи, завършили V гимназиален клас (IX клас), които се явиха на конкурсни изпити за приемане във Военно-гимназиалния отдел на НВМУ. Между тях имаше и 15, 17 и даже 18 годишни младежи. След проведените конкурсни изпити по математика и български език и литература, и много строгите медицински прегледи, със заповед на началника на НВМУ „Н. Й. Вапцаров“ капитан I ранг Ангел Папазов от 26 август 1951 г. бяха приети 146 младежи и бе сформирана 10-а рота в училището.
Ще напомня, че до 1947 г. в Морското училище приемането е било само на младежи, завършили IX клас. За първи път в 1947 г. са приети за обучение и младежи със завършено средно образование. Те се обучават заедно с приетите две (три, при дванадесет-класно средно образоване) години по-рано младежи във Военно-гимназиалния отдел.........Прочети още

Т-14 отново привлече внимание: какво се случва с руския танк от ново поколение?

Кадри от камера в автомобил, разпространени в руските социални мрежи, предоставиха рядка възможност да се види основният боен танк от ново поколение Т-14 по време на изпитания – и то в момент, когато бъдещето на програмата е все по-несигурно. Машината е заснета да пресича черен път на път към полигон, в рамките на това, което изглежда като рутинно учение за стрелба. Т-14 е производна разработка на съветската програма за танкове от ново поколение, неофициално наричана Т-95; тя е имала за цел да трансформира способностите за водене на бронетанкова война на СССР при въвеждането си на въоръжение в края на 90-те години. Разпадането на СССР забавя значително програмата, което в крайна сметка води до нейното прекратяване през 2000-те години и до разработването на Т-14 като наследник, изграден въз основа на много сходна концепция, пише Military Watch Magazine.
Когато е представен за първи път през 2015 г., се очаква Т-14 да осигури на руската армия най-мощния основен боен танк в света до края на десетилетието – подобно на ролята, която Т-64 изиграва за съветската армия през 60-те години. Неуспехът обаче да се въведе танкът на въоръжение позволява на Китай да изпревари руските разработки и да стане първата страна, въвела в експлоатация танк от ново поколение – модела Type 100, представен през октомври 2025 г. Като много по-нова разработка, Type 100 изглежда значително по-добре оптимизиран за съвременните конфликти с висока интензивност, с по-голям акцент върху системите за активна защита, мобилността и интеграцията с дронове, докато при Т-14 се залагаше повече на традиционната броня и огневата мощ.
Една от най-важните иновации на Т-14 е неговата необитаема купола и бронираната капсула за екипажа. Вместо членовете на екипажа да се намират вътре в куполата, както е при танковете от предишните поколения, и тримата са разположени заедно в силно защитен отсек в предната част на корпуса, което свежда до минимум риска от загуби на личен състав. Куполът му е значително по-лек от тези на предходните модели танкове, което позволява използването на много по-масивно шаси и осигурява по-добра защита на екипажа, без това да води до съществено увеличение на общото тегло на машината. Наред с композитната и динамичната (реактивна) броня, Т-14 е оборудван и със системата за активна защита „Афганит“, която осигурява превъзходни възможности за физическо неутрализиране на заплахите (т.нар. hard-kill защита).
Т-14 се отличава и с много по-усъвършенстван набор от сензори и система за управление на бойните действия в сравнение с по-старите танкове. Той разполага с множество електрооптични камери, осигуряващи почти пълен (360-градусов) обзор на обстановката, както и с модерни термовизионни камери, цифрови дисплеи и интегрирани комуникационни системи, позволяващи обмен на информация за целите на бойното поле. - Още за Т-14 
Източник: https://trud.bg/

Укрепват ролята на началника на отбраната, като най-старши офицер във въоръжените сили

Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили предвиждат минимизиране състава на Съвета по отбрана, който е съвещателен орган на министъра на отбраната. Едновременно с това в проекта има разпоредба за създаване на Военен съвет към началника на отбраната, като съвещателен орган. Съставът, организацията на работа и дейността на Военния съвет ще се определят със заповед на началника на отбраната. Най-вероятно с оглед на това от Съвета по отбрана, като постояни членове ще отпаднат командирът на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, командирът на Съвместното командване на специалните операции, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“.
Вярно е, че и сега има Щаб на отбраната. Очевидно, идеята на измененията и допълненията на закона е създаване на възможност началникът на отбраната, в качеството си на най-старши офицер във въоръжените сили, да се подпомага не само от Щаба на отбраната, а да може да привлича длъжностни лица от администрацията на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
При сега действащия модел на стратегически мениджмънт на отбраната, началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по изготвяне и изпълнение на отбранителната политика и използване на въоръжените сили. Специалните му задължения са съсредоточени основно в две функционални области: определянето и изграждането на необходимите отбранителни способности и планиране на използването на въоръжените сили. Тук идва и обяснението на промяната, заложено в мотивите към проекта. Има се предвид, че единоначалието е фундаментален принцип за изграждане и функциониране на въоръжените сили, което изисква осигуряване на правна рамка и инструмент на ръководителя на стратегическото военно ниво за вземане на информирани и обосновани решения по въпроси, свързани с отбраната на страната. Или става въпрос за намиране на подход, който да осигурява концентриране на военната експертиза в експертно консултативно звено за решаване на проблеми от компетентностите на началника на отбраната. Така че в този Военен съвет би могло да видим директори и началници, които ще отпаднат от Съвета по отбрана към министъра. И други, разбира се.
И още един по-широк аргумент, който в мотивите към проекта подкрепя предстоящата промяна. „Действащият закон не съдържа достатъчно ясна регламентация относно организационния механизъм, чрез който началникът на отбраната осъществява своите правомощия. Командването включва правомощията (властта), дадени на една отделна личност от състава на въоръжените сили (военнослужещ), да ръководи, координира и управлява военни сили. Упражняването на командването включва процесите, чрез които командирът взема решение, налага своята воля и предава намеренията си на подчинените. Командването на всички нива представлява изкуството за вземане на решение, мотивиране и управление действията на подчинените за изпълнение на възложените мисии. По тази причина е логично най-старшият военнослужещ, какъвто се явява началникът на отбраната, да е на върха на командната верига в състава на въоръжените сили. Това обстоятелство не е ясно посочено в закона, освен в случаите на война и/или военно положение."
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Китай строи кораб за 45-метровите подводни дронове: Нова надпревара за дъното на океана

Китай строи нов клас боен кораб, непознат досега в световните военноморски сили. Става дума за голям надводен съд, специално проектиран за базиране, спускане и прибиране на големи автономни безпилотни подводни апарати. Сателитни кадри от корабостроителницата Hudong-Zhonghua в Шанхай показват строителството на корпуса в 340-метров сух док.
Информация за кораба беше публикуван за първи път от японския анализатор на данни от отворени източници Каратосу, а по-късно беше оценен от Х. Сътон в Naval News.
Първоначалните сателитни данни сочат, че строящият се плавателен съд е с дължина около 200–205 метра и ширина между 27 и 30 метра. Официален Пекин все още не е обявил публично името, класификацията или техническите му спецификации.
Конструкцията на кораба е съобразена със специфичните изисквания за работа със свръхголеми безпилотни подводни апарати, според TR. Сателитните изображения разкриват вътрешен док с отваряне към дъното, повдигаща система и закрит хангар за обслужване.
Според експертни оценки съдът ще може да носи на борда си до четири автономни роботизирани подводници с дължина между 35 и 45 метра, които разполагат с прогнозен оперативен обхват от близо 10 000 морски мили.
До момента Китай тестваше своите експериментални подводни роботи чрез модифицирани плаващи докове, което ограничаваше тяхното развръщане до близките крайбрежни води и изискваше благоприятно време и брегова логистика.
Появата на специализиран кораб-майка кардинално премахва тези ограничения, осигурявайки плаваща база за зареждане, поддръжка, скрито спускане и автономно управление в дълбоки води.
Появата на подобен клас плавателен съд очертава нов етап в надпреварата за технологично господство на океанското дъно, създавайки сериозно предизвикателство за военноморските сили на САЩ и техните съюзници в спорните зони на Южнокитайско море и Индо-Тихоокеанския регион.
Правителства и водещи индустриални гиганти насочват огромни инвестиции към разработването на нови подводни технологии, тъй като бъдещето на съвременните военни конфликти все по-осезаемо се премества от въздуха към морското дъно. Основният катализатор за този процес са нарастващите рискове за критичната инфраструктура – глобалната мрежа от комуникационни кабели, енергийни тръбопроводи и електропреносни трасета, които свързват световната икономика и остават силно уязвими за саботажи и хибридни атаки, пише CNBC.
Промяната в средата за сигурност бе провокирана от мащабната диверсия срещу газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море през септември 2022 г., последвана от поредица сходни инциденти с прекъсната подводна инфраструктура в Арктика и около Тайван. С над 1,5 милиона километра подводни комуникационни кабели в експлоатация към 2026 г., осигуряващи практически целия глобален интернет трафик, държавите осъзнаха критичното си изоставане в защитата на този домейн. На фона на широкото навлизане на дронове и изкуствен интелект в сухопътните конфликти, морската среда се превърна в следващото логично поле за технологична надпревара.
Европейският военнопромишлен комплекс реагира светкавично на новите пазарни и отбранителни реалности. Италианската корабостроителна група Fincantieri обяви придобиването на мажоритарни дялове в четири компании на стойност около 600 милиона евро, насочвайки усилията си към подводни и надводни безпилотни апарати, океанографски проучвания и дълбоководни комуникации.
Концепцията на Fincantieri предвижда бъдещите конвенционални бойни кораби да изпълняват ролята на бази-носители, координиращи цели флотилии от автономни подводни роботи. В същата ниша активно разширяват присъствието си френският гигант Thales, както и германската компания Euroatlas, разработила автономния подводен апарат GrayShark, способен самостоятелно да патрулира зададени зони и да следи за взривни устройства и подозрителни обекти.
Експерти отбелязват, че физическото патрулиране на милиони километри кабели и тръбопроводи с конвенционални фрегати и подводници е финансово и математически невъзможно. Това налага развитието на автономни системи за наблюдение и създава предпоставки за ново явление – подводни мисии „дрон срещу дрон“, насочени към прихващане и неутрализиране на чужди безпилотни апарати, разгърнати от държави като Русия и Китай.
В същото време анализатори от Chatham House предупреждават, че въпреки бурния технологичен бум, подводната среда поставя огромни физически бариери пред автономността поради ограничения обхват на радиовълните и трудната акустична комуникация, което прави пълната сигурност на океанското дъно трудна за гарантиране без тясно партньорство между правителствата и частните оператори на подводна инфраструктура.
Източник: https://www.maritime.bg/

ВВС на САЩ пред дилема: Възобновяване на C-17 или нов военен транспортен самолет?

Военновъздушните сили на САЩ (USAF) обмислят дали да възобновят производството на легендарния C-17 Globemaster III, или да се насочат към проектирането и закупуването на изцяло нов самолет. Това се случва, след като Конгресът на САЩ възложи на ВВС да представят подробен анализ по темата не по-късно от 1 март 2027 г., пише Interesting Engineering.
C-17 е ключов елемент от американската военно-логистична авиация. Моделът може да превозва около 77,5 тона товар, включително танкове, хеликоптери, личен състав и извънгабаритни товари. От изключително значение е способността му да оперира от сравнително къси или непредвидени писти, да извършва презареждане във въздуха и да пуска товари от въздуха.
В момента ВВС на САЩ разполагат с около 220 такива самолета, подпомагани от 52 по-големи C-5M. Плановете са флотилията от C-17 да остане в експлоатация потенциално до 2075 г. Производството им обаче е напълно спряно, а съществуващите машини изискват непрекъсната поддръжка и периодични ремонти.
Да се запази или да се замени C-17?
Основното предизвикателство произтича от факта, че производството на този универсален самолет бе прекратено през 2015 г. Това означава, че поддръжката му зависи изцяло от наличните резервни части, без да се сглобяват нови компоненти.
Възобновяването на заводска линия след повече от десетилетие престой е изключително сложен процес. За да рестартира производството, Boeing ще трябва да установи кои производствени мощности са запазени, да възстанови машините и матриците, да намери или замени стотици доставчици, да пресертифицира процесите, да наеме специализиран персонал и най-вероятно да препроектира компоненти, които вече не се предлагат на пазара.
Още през 2006 г. оценките за временното спиране и последващото възобновяване на производството на C-17 варираха между 918 милиона и 2 милиарда долара — при това при предположение за много по-кратко прекъсване. Днес разходите за подобен рестарт биха достигнали няколко милиарда долара, преди още да е произведен първият нов самолет.
При това положение производството на малка серия машини би било изключително скъпо на бройка. Икономическата целесъобразност обаче би се подобрила значително, ако съюзнически държави като Великобритания, Австралия и Канада изразят готовност да закупят допълнителни бройки за своите нужди.
Алтернативите: Модернизация или проектът NGAL
Предстоящото проучване на ВВС ще сравни възобновяването на производството с други възможни решения — като оптимизиране на техническата поддръжка на съществуващия флот или разработването на изцяло нов самолет. Включени са и мерки за осигуряване на труднодостъпни или излезли от производство детайли.
Чрез въвеждане на системи за превантивна поддръжка е възможно да се увеличи наличният капацитет на текущата флотилия с няколко процента. Модернизирането на авиониката, бордовите компютри и обслужващите системи също би удължило ресурса на наличните машини.
Тези мерки обаче имат своите ограничения — те не могат да осигурят внезапно допълнителни 20 самолета при възникване на мащабни военни нужди.
По тази причина ВВС на САЩ проучват и възможността за разработване на пряк наследник на C-17. Проектът, наречен Next-Generation Airlift (NGAL), би могъл да достигне до етап на производство до 2038 г., а до пълна оперативна готовност — до 2041 г.
Така че ВВС на САЩ трябва да вземат някои трудни решения до март следващата година. По-добре ли е да се запази съществуващата флота и да се подобри начинът, по който се поддържат и модернизират самолетите? Би ли имало повече смисъл да се възобнови производството на самолета?
Или може би в дългосрочен план ще излезе по-евтино просто да се разработи наследникът на NGAL? Ще бъде интересно да видим резултата през следващата година. - Още за С-17
Източник: https://www.focus-news.net/

Адмирал Емил Ефтимов говори на годишната конференция на Военния комитет на НАТО

„В условията на нарастващо стратегическо противопоставяне в глобален мащаб, трябва да поддържаме високо ниво на готовност, което да гарантира ефективното изпълнение на отбранителните планове на Алианса“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов по време на участието си в годишната конференция на Военния комитет на НАТО в Копенхаген, Дания, съобщава Пресцентърът на МО.
Той отбеляза, че поемането на повече ангажименти от европейските съюзници и Канада за отбраната на евроатлантическата зона не означава само осигуряването на присъствие, а разполагане с подходящите сили на точното място, с необходимата степен на готовност и в състояние да бъдат поддържани толкова дълго, колкото изисква оперативната обстановка. „Това налага подготовка на силите, предприемане на мерки, включително и законодателни, които предоставят необходимите правомощия за тяхното използване при необходимост, изпълнение на поетите Цели за способности, адаптация на отбранителната индустрия, както и намиране на бърз, но едновременно с това внимателен, подход за внедряването на нови технологии. Само чрез баланс между бързо интегриране на иновации и поддържане на оперативна съвместимост ще можем да посрещнем предизвикателствата на съвременната среда за сигурност“, посочи адмирал Ефтимов.  
По време на конференцията върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа (SACEUR) представи своите стратегически съображения по изпълнимостта на плановете на Алианса и статуса на мисиите, операциите и дейностите на НАТО. Началниците на отбраната дискутираха подходи за постигането на необходимото ниво на готовност за прилагане на отбранителните планове на съюза в контекста на Концепцията за възпиране и отбрана на евроатлантическата зона, както и прилагането на Постоянния отбранителен план за противовъздушна и противоракетна отбрана на Алианса.
Специално внимание бе отделено на процесите на трансформация и изграждане на способности. Новите изисквания, произтичащи от променящия се характер на воденето на военни действия, налагат повишаване на капацитета на отбранителната индустрия и ускоряване на внедряването на иновативни способности.
В рамките на форума адмирал Емил Ефтимов проведе двустранна среща с началника на отбраната на Франция генерал Фабиен Мандон, по време на която бяха обсъдени въпроси от взаимен интерес.

Битката при Атланта – решаващият удар в сърцето на Конфедерацията

Американската гражданска война избухва през април 1861 г., след като южните щати обявяват отделянето си от Съюза и създават Конфедеративни американски щати.
Съюзът е название, използвано за федералното правителство на Съединените щати, подкрепяно от двадесет свободни щата и пет гранични робски щата.
Основната причина за конфликта е дълбокото разделение между Север и Юг - индустриалният Север защитава политиката на силен централен съюз и се стреми към ограничаване на робството, докато аграрният Юг иска запазването на робския труд като основа на своята икономика и повече автономия за отделните щати.
Напрежението достига своя връх, когато Южна Каролина и още десет щата се отцепват и войната започва с атаката над форт Съмтър в залива Чарлстън......Прочети още 

„Свалете противника на всяка цена, ако трябва се разбийте в него!“ – как няколко Су-9 преследваха Lockheed U-2

В края на 50-те години на миналия век, ЦРУ нарежда на американските авиатори да започнат по-сериозни разузнавателни полети над СССР. Повечето пилоти са оптимисти, защото получават достъп до един от най-модерните и изключително бързи американски разузнавателни самолети, останали без аналог и до днес – Lockheed U-2. Той е и единственият кандидат за изпълнението на тази мисия. Причината да се даде една по-голяма свобода на действие идва и с факта, че ЦРУ допуска липсата на технологично развитие, както и прихващане на самолети на височина над 20 хиляди метра – територията, в която U-2 продължава да се развива с невероятна скорост.
Мисията на американците е да прелитат над Пакистан и спокойно да преминават съветското въздушно пространство. Първите няколко полета са натоварващи, но колкото повече опит се трупа в черната птица, толкова по-малко внимание се обръща на факта, че това не е самолет, който може да остане неуязвим за противника. Докладите на летците карат ЦРУ да започне да изпълнява и други най-различни мисии и да разширява периметъра на действие. Първият разузнавателен полет в по-дълбоката територия на СССР е възложен на капитан Франсис Гари Пауърс, който излита американската база в Пешавар, Пакистан........Прочети още

Първият самолетоносач на Индонезия: Бившият италиански „Garibaldi“ вече е в Джакарта

Военноморските сили на Индонезия обявиха, че бившият флагман на италианския флот – лекият самолетоносач „GIUSEPPE GARIBALDI“, навлезе в индонезийски териториални води на 17 септември. Историческото събитие бележи нова ера за азиатската държава, която за първи път в историята си разполага с кораб от този клас.
Плавателният съд, който ще бъде преименуван на SRIWIJAYA, отплава от Таранто, Италия, на 24 август със смесен италианско-индонезийски екипаж под командването на капитан Марко Гуериеро, предаде TS.
По време на прехода корабът премина през Суецкия канал под ескорт от италиански бойни кораби в Червено море и осъществи междинни посещения в пристанищата Сафага (Египет) и Коломбо (Шри Ланка).
Самолетоносачът навлезе в индонезийски води през Малакския проток, където бе посрещнат и поет под ескорт от двете новопридобити многоцелеви патрулни фрегати клас PPA – „BRAWIJAYA“ и „PRABU SILIWANGI“, както и от морски патрулен самолет CN-235.
Командването на ВМС на Индонезия избра името „Sriwijaya“ в чест на могъщото средновековно морско царство със столица на остров Суматра, контролирало стратегическите търговски пътища в Югоизточна Азия векове наред. Корабът застана в пристанище Танджунг Приок в Джакарта и ще бъде централен акцент по време на парада за празника на индонезийските въоръжени сили на 5 октомври.
От индонезийския флот уточниха, че по директива на президента Прабово Субианто самолетоносачът ще бъде използван предимно за MOOTW операции, военни дейности, които не включват мащабни бойни действия или пълномащабна война, но използват военни ресурси и капацитет с фокус към оказване на хуманитарна помощ, логистика и реагиране при природни бедствия и аварии в огромния архипелаг.
В рамките на подготовката за приемането на кораба на въоръжение индонезийската армия проведе мащабни междуродови учения с участието на вертолети на флота, ВВС и Сухопътните войски. Авиационните екипажи тренираха кацане и излитане както върху наземен макет на полетната палуба на плавателния съд, така и на борда на десантния кораб-док „MAKASSAR“, с цел пълно стиковане на съвместните въздушни операции на новия за флота съд.
Индонезия придобива бившия италиански самолетоносач като дарение от италианското правителство, но отдели 54 милиона евро за неговото приемане в състава на ВМС. Средствата от националния бюджет покриват логистиката и подготовката на кораба от италиански компании.
Източник: https://www.maritime.bg/

Военната операция на САЩ срещу Иран е струвала 45,1 млрд. долара

Военните разходи на САЩ за военната кампания срещу Иран възлизат на 45,1 млрд. долара, съобщи в петък Пентагонът пред Конгреса на САЩ. "Към 3 септември разходите възлизаха на 43,6 млрд. долара, плюс още 1,5 млрд. долара за допълнително гориво“, съобщава телевизионният канал CNN, позовавайки се на доклада на ведомството.
Тази оценка не е пълна, тъй като в нея не са включени разходите за ремонт на повредените бази в региона; също така липсва подробна информация за косвените разходи по военните операции. Конгресмени обаче по-рано бяха поискали тези разходи да бъдат отчетени.
При това оценките на Пентагона вече надвишават прогнозите за разходите на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ, които възлизат на 38 млрд. долара. През юли Пентагонът оцени разходите за войната на 37,5 млрд. долара.
В Бюджетното управление предполагат, че ако военните действия продължат с относително ниска интензивност, всеки допълнителен месец от конфликта може да струва приблизително 2–3 млрд. долара. Месечните разходи могат да се увеличат в случай на ескалация.
Тази седмица телевизионният канал CBS, позовавайки се на доклад на генералния инспектор на Пентагона, съобщи, че военните действия на САЩ срещу Иран от 28 февруари до 30 юни са стрували 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са отишли за боеприпаси.
Източник: https://www.focus-news.net/

Германски генерал е фаворит за най-висшия военен пост в НАТО

Инспекторът от Бундесвера Карстен Бройер се счита за най-вероятния кандидат за поста на следващия председател на Военния комитет на НАТО от 2028 г., пише изданието Politico, позовавайки се на официални източници.
Изборите ще се състоят в рамките на конференцията на Военния комитет на НАТО на ниво началници на генералните щабове, която ще се проведе на 18–19 септември в Копенхаген. Избраният кандидат няма да смени Джузепе Каво Драгоне веднага: тригодишният мандат на настоящия председател е до началото на 2028 г.
Както съобщи Euractiv, за поста се борят представители на Германия и Канада – инспекторът от Бундесвера Карстен Бройер и началникът на щаба на отбраната генерал Джени Каринян, съответно.
"Бройер, когото Берлин обяви за свой кандидат през февруари, се счита за фаворит“, се посочва в публикацията на изданието, позовавайки се на дипломат от НАТО и двама европейски длъжностни лица.
Както отбелязват източниците на Politico, именно Германия в момента има най-високите разходи за отбрана сред европейските държави-членки на алианса, а САЩ по-рано я подтикваха да заеме водещи позиции в ръководството на НАТО на фона на намаляващото си собствено участие в отбраната на Европа.
Освен това връзките между Отава и Вашингтон също могат да попречат на канадския кандидат.
"И двамата кандидати са отлични военни лидери“, заявява един от източниците, като в същото време си зададе въпроса дали в момента не е по-важно този отговорен пост да бъде поверен на европеец, на фона на усилията на Европа да поеме по-голяма отговорност в рамките на НАТО за собствената си отбрана.
Председателят на Военния комитет е главен военен съветник на генералния секретар на НАТО и свързващо звено между политическото и военното ръководство на блока. Той консултира Североатлантическия съвет и Групата за ядрено планиране.
Източник: https://www.focus-news.net/

Успешно завърши международното водолазно учение на българските ВМС

Вчера завърши водолазното учение на Военноморските сили на Република България с международно участие „ТРИТОН 2026”, съобщават от ВМС. 
Във Военноморска база – Варна беше проведен заключителният разбор. Отчетено беше успешното планиране и провеждане на учението, както и изпълнението на всички поставени цели. 
В продължение на няколко дни екипите водолази от участващите държави тренираха съвместно изпълнението на специфични задачи. Реалистичната обстановка и внимателно подбраните райони създадоха подходящи условия за усъвършенстване на знанията и уменията на участващите водолазни екипи по прилагане на процедурите и стандартите на НАТО, при провеждане на водолазна дейност и извършване на взривни дейности под вода. Това допринесе за повишаване на оперативната съвместимост на участниците по противодействие на минната заплаха на море.
Набелязани бяха мероприятия за подобряване на процеса по планиране и провеждане на следващото учение през 2027 година.

Исторически календар

На 19 септември 1941 година в Стара Загора е формиран 2-ри армейски пехотен попълващ полк.
От 30 октомври 1941 до 20 май 1942 г. полкът е на югоизточната граница. На 15 юни 1942 г. е разформиран, а в началото на декември 1943 г. – отново сформиран и включен в състава на 1-ви корпус в Сърбия.
От 20 декември 1943 до 10 септември 1944 г., когато е разформиран, носи името 122-ри пехотен полк.
На 10 януари 1945 г. полкът отново е мобилизиран и преименуван в 1-ви армейски пехотен попълващ полк с командир полковник Георги Консулов.
Участва във втория период на войната срещу Германия (1944 – 1945) в състава на 1-ва българска армия. В ожесточените сражения при унгарските села Мат и Гордиша по време на Дравската отбранителна операция загиват 192-ма бойци от 1-ви армейски попълващ полк.

На 19 септември 1944 година започва подготовка на Българската армия за войната срещу Германия.
От 19 до 25 септември е проведена обща мобилизация, в резултат на която личният състав на българската армия достига 474 000 души с над 3100 оръдия и минохвъргачки, 97 средни и 38 леки танка, 270 бойни самолета и 24 кораба. До края на септември от войската са отстранени 336 офицери, оценени като нелоялни към властта на Отечествения фронт. За командващи армии, командири на съединения и в щаба на войската са назначени 45 запасни офицери – членове на Военния съюз и на Отечествения фронт, уволнени през 1935 – 1937 г. На 651 командири от Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) са присвоени офицерски звания. Българският Щаб на Главното командване не разполага с предварително разработен план за война с доскорошния съюзник и поради това в кратки срокове е подготвен „План за настъпление на българските войски на Запад“. Той предвижда разгромяване на част от балканските сили на Вермахта, прекъсване възможностите им за придвижване на север и освобождаване на Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Стратегическите задачи включват преграждане на комуникациите на групата армии „Егея“ по долините на реките Морава и Вардар и в Косово поле, както и осигуряване левия стратегически фланг на Съветската армия. За действия срещу противника южно от Стара планина на българо-югославската граница към края на септември 1944 г. са съсредоточени 14 български дивизии и бригади, сведени в три отделни армии – 2-ра, 1-ва и 4-та за настъпление по Софийско – Нишкото, Кюстендилско – Скопското и Горноджумайско – Велешкото оперативно направление.

57 години от първия полет на Ми-24

Днес се навършват 57 години от първия полет на съветския щурмови вертолет Ми-24. Той е осъществен на 19 септември 1969 г. от изпитателната станция на конструкторското бюро Мил в Панки, край Москва.
Дебютният полет е извършен от летецът-изпитател на Мил Герман Алфьоров. Четири дни по-рано той изпълнява и първото зависване с първия прототип на вертолета, означен тогава като В-24.
През март 1967 г. Президиума на Министерския съвет на СССР дава нареждане до конструкторските бюра на Мил и Камов за изготвяне на технически проект на специализиран боен вертолет. В Камов създават въоръжена версия на морския вертолет Ка-25, докато в Мил пристъпват към проектирането на тежка скоростна и двудвигателна машина, която взаимства част от агрегатите и системите от съществуващите по това време Ми-8 и Ми-14.
Предпочитанията са за проекта на Мил, като през май 1968 г. е издадено постановление на ЦК на КПСС, с което се дава началото на работата по бойния вертолет В-24.
Ръководителят на проекта В-24 е самият Михаил Мил, който стриктно следи за прилагане на неговата идеология при конструиране на машината. За главен конструктор е назначен Виктор Кузнецов. Същинската проектантска работа започва през август 1968 г.
Залага се на използването на доста елементи от Ми-8/14. На първо място това са втулката и лопатите на носещия винт, опашният винт, автоматът-наклонител и елементи от трансмисията. Заложено е на двигателя Изотов ТВ3-117, който в края на 60-те вече задвижва първите морски вертолети Ми-14. От самото начало на вертолета се придава изключително изчистена аеродинамична форма. За разполагането на сериозното въоръжение се предвижда своеобразно крило – една от бъдещите отличителни черти на Ми-24.
През февруари 1969 г. правителствена комисия утвърждава окончателния вид на вертолета и почти веднага започва сглобяването на прототипа. Първият прототип излиза от халето за окончателно сглобяване през юни същата година.
Изпитанията не вървят много гладко, но няма непреодолими технически трудности. Общо в изпитанията се включват два прототипа и 10 предсерийни Ми-24. Държавните изпитания от страна на НИИ на ВВС започват през юни 1970 г. и продължават година и половина. Както обаче диктува съветската традиция, серийното производство на вертолета започва преди окончателното им завършване и първите серийни Ми-24А започват да излизат от завод „Прогрес”, град Арсениев във втората половина на 1970 г.
С известни пръсвания през 90-те години на миналия век, производството на Ми-24 продължава и до днес. Актуалната му версия се нарича Ми-35М и продължава да намира добър прием по света. - (видео)
През лятото на 1979 г. първите Ми-24 предназначени за българските ВВС пристигат у нас. - Още за Ми-24

Ядреният арсенал на Пхенян се е утроил: Някои междуконтинентални ракети могат да достигнат всяка точка в САЩ

Северна Корея в момента разполага с около 60 действащи ядрени бойни глави в арсенала си, като броят им се е утроил от 2022 г. насам. В същото време Министерството на националната отбрана на Южна Корея е склонно да смята, че Северна Корея може да има общо 80–120 бойни глави в арсенала си, пише Defense Express в доклада си, който разглежда отбранителните способности на Пхенян. 
Някои от тези бойни глави са термоядрени. Официалното твърдение на Пхенян за тяхното съществуване беше потвърдено от тестове, проведени през 2017 г. По това време беше регистрирана подземна експлозия с мощност над 100 килотона. Това се случи 11 години след първия подземен ядрен опит на Северна Корея, който имаше приблизителна мощност от 0,5 килотона и първоначално беше посрещнат със скептицизъм поради ниската си мощност.
Въпреки че е общоизвестно, че Северна Корея е придобила ядрени технологии чрез незаконни трансфери от Пакистан чрез мрежа, създадена от инженера по ядрени оръжия Абдул Кадир Хан, остава неясно кой е позволил на Пхенян да направи качествен скок към термоядрени оръжия.
Според Министерството на отбраната на Украйна, Пхенян получава пакет от готови за употреба ядрени технологии в замяна на изпращането на войските си в Русия за борба срещу Украйна. Това включва готови за употреба решения и технологии в областта на тактическите ядрени оръжия и балистичните ракети, изстрелвани от подводници.
В допълнение към самите оръжия за масово унищожение, системите за тяхната доставка са от решаващо значение. Ето защо трябва да се обърне специално внимание на балистичните ракети на Северна Корея, способни да носят ядрени бойни глави.
В частност, цялата територия на Южна Корея е в обсега на балистичните ракети KN-23 на Северна Корея; дори първият вариант, Hwasong-11A, имаше приблизителен обсег от 450–690 км. Ракетата е вариант на руската 9M723 "Искандер“ и сега се произвежда масово за Руската федерация в новопостроени подземни производствени съоръжения
Северна Корея обаче може да достигне всяка точка в САЩ със своята междуконтинентална балистична ракета Hwasong-19 с твърдо гориво, която наподобява руската "Ярс“, или със своята течногоривна Hwasong-17, която наподобява РС-28 "Сармат“ .
Освен това, всички изпитания на междуконтинентални балистични ракети на Северна Корея са били изненадващо успешни. Това ясно показва използването на готови технологии и конструктивни решения.
ФОКУС припомня, че в доклад на Екипа за наблюдение на многостранните санкции (MSMT) се посочва, че изпратените в чужбина работници от Северна Корея дават на страната приблизително между 450 и 800 милиона долара от заплатите им, като голяма част от приходите са били насочени към ядрени и балистични ракетни програми. 
ФОКУС припомня още, че руската "Сармат“, която е най-голямата ракета в света, носи бойна глава около 8 000 -10 000 килограма и има стартово тегло от 208 000 килограма. Междуконтиненталната балистична ракета е способна да носи множество ядрови бойни глави, като може да поразява цели на големи разстояния, преминавайки през съвременни системи за противоракетна отбрана.
Източник: https://www.focus-news.net/

Изтребител F-16 се разби в Мичиган

Изтребител F-16 на американските военновъздушни сили се е разбил вчера (в 13:30 LT) в окръг Гранд Травърс, Мичиган, предава CBS. Говорител на 149-то изтребително крило на Националната гвардия на Тексас потвърди, че пилотът се е катапултирал и се е приземил безопасно. Медицински екип го преглежда за скрити травми, но състоянието му е стабилно.
"F-16 Fighting Falcon от 149-то изтребително крило на Тексаската въздушна национална гвардия е бил на рутинна тренировъчна мисия в Центъра за бойна подготовка на Въздушната национална гвардия в Алпена, когато е претърпял инцидент“, се казва в съобщение на Военния департамент на Тексас. От там не уточняват дали в самолета е възникнала неизправност, или става дума за друг проблем.
След падането на машината е възникнал пожар, като местните власти са издали заповед за евакуация на всички живущи в район от 2 километра от мястото на катастрофата. По първоначални данни въпреки падането в населен район в Мичиган, на земята няма пострадали и разрушения. - (видео)

Съветът по сигурността обсъди засилването на защитата на стратегически обекти от състава на МО

Състоянието и охраната на стратегическите обекти в страната, сигурността на критичната инфраструктура, както и защитата на обектите за производство и съхранение на взривни вещества и боеприпаси бяха обсъдени на проведеното днес заседание на Съвета по сигурността. То се състоя в Министерския съвет под ръководството на министър-председателя Румен Радев, съобщават от правителството.
Пред Съвета по сигурността беше представен доклад за състоянието на стратегическите обекти от състава на Министерството на отбраната. Акцент беше поставен върху тяхната охрана, видеонаблюдението и необходимостта от допълнително оборудване за противодействие на безпилотни летателни апарати. По отношение на обектите от критичната инфраструктура са установени дефицити при осигуреността с антидрон системи. Предвижда се те да бъдат приоритизирани и поетапно снабдявани с необходимото оборудване.
„Обсъдихме състоянието на складовете и производствените бази за боеприпаси и взривни вещества. Мерките, които предприемаме, са в две групи. От една страна, съвместни екипи на Министерството на вътрешните работи и ДАНС ще обследват подробно тези обекти и ще дадат конкретни предписания за повишаване на тяхната защита“, заяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.
Втората група мерки е за засилване на охраната от страна на МВР. Разпоредени са и засилени полицейски патрули и допълнителни мерки в районите, в които се намират тези обекти. Мерките са предвидени до края на 2026 г., след което ще бъде направен анализ за необходимостта от тяхното продължаване или промяна.
„Тревожно е, че установяваме проблеми както в начина на съхранение на взривните вещества и боеприпасите, така и в мерките за охрана и тяхната ефективност. Именно затова държавата предприема мерки – от една страна, за подробно обследване на тези обекти, а от друга – за засилване на полицейската охрана“, заяви министър Демерджиев.
Продължават и разследванията на инцидентите в обекти за съхранение и производство на взривни вещества и боеприпаси. „Няма как да споделя подробности по разследването, но се обследват изключително внимателно и версии за възможна външна намеса“, посочи министър Демерджиев.
Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната ще координират действията си по придобиването и разполагането на антидрон системи. „Гранична полиция отговаря за сигурността на границите, включително във въздушното пространство до 3000 метра височина. Затова полагаме усилия да се снабдим с такива системи, като приоритетно ще бъдат разполагани по морската и българо-турската граница“, заяви министърът на вътрешните работи.
По думите му вече са планирани системи, които поетапно се доставят. МВР проучва и възможностите за финансиране по линия на Европейския съюз и „Фронтекс“. „Търсим и разчитаме основно на този тип източници на финансиране. Имаме уверение, че ще получим необходимата подкрепа“, допълни Демерджиев.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че Министерството е предприело действия за законови промени, свързани с противодействието на безпилотни летателни апарати. Предложенията за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България вече са публикувани за обществено обсъждане и предвиждат възможности за въздействие от страна на въоръжените сили върху дронове. Министерството е в процес на преговори за придобиването на повече от 10 антидрон системи по механизма SAFE в зависимост от предоставения финансов ресурс. Целта е до края на годината да бъдат сключени договорите, а доставките да започнат през следващата година. Системите са за кинетично въздействие и ще бъдат разположени във военни формирования извън населени места.
Министър Стоянов уточни, че след взривовете край Белица е разпоредено ново обследване на всички военни складове, както и на стратегическите обекти на ведомството.
„Въпреки остарелите системи, с които разполагаме, охраната на нашите обекти е надеждна – както физическата, така и с технически средства. Но тази система трябва да се надгражда“, заяви министър Стоянов.
Източник: https://otbrana.com/

Избират нов председател на Военния комитет на НАТО

На годишната конференция на Военния комитет на НАТО, която ще се проведе от 18 до 20 септември в Копенхаген, Дания, ще бъде избран  следващият председател на най-висшия военен орган на Алианса. 

Във форума ще участва и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, съобщава Пресцентъра на МО. 
Началниците на отбраната на страните членки се събират, за да обсъдят актуалната среда за сигурност и приоритетите пред Алианса. Сред основните теми на конференцията ще бъдат изпълнението на решенията от проведената през юли Среща на върха на НАТО в Анкара и предизвикателствата по сигурността в глобален мащаб.

Успехът на руската стратегия в конфликта поставя Запада в трудна ситуация

Президентът Тръмп, ако се съди по активните му действия напоследък, проявява желание за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна. Според редица изказвания в Москва, в частност и на Александър Бортников, директор на руската Федерална служба за сигурност, вероятно е така, но според него в ръководните кръгове на САЩ няма единство по този въпрос. Навярно израз на това е и твърдението на „Financial Times“, че е възможно бизнесмените Стивън Уиткоф и Джералд Кушнер да бъдат заменени с директора на ЦРУ Джон Ратклиф. По-активното включване на ЦРУ в преговорния процес може би е израз на нежеланието на САЩ за постигане на компромис в полза на Русия или е опит на Тръмп да балансира натиска на средите, отстояващи приетата стратегия за борба с нея. Смяната на преговарящите не променя нейната главна цел – връщане на Русия в положението от 90-те години на ХХ век и откъсването ѝ от сътрудничество с Китай, което ще позволи на САЩ да се укрепят като водеща сила на планетата......Прочети още

Вестник Българска Армия, брой 37, септември 18, 2026 година

Балчик по време на Кримската война на страниците на френското списание „Илюстрасион“

По време на Кримската война (1853-1856 г.) френското списание „Илюстрасион“ (L'Illustration, Journal Universel) публикува интересни описания на Балчик. Градът е една от главните бази на съюзническите английска, френска и турска флоти по време на войната. Защитен от североизточните ветрове заливът на Балчик (и Каварна) е избран за база на съюзническите флоти. В Балчик са квартирите на командващи военните флоти на Англия и Франция в Средиземно (и Черно) море - aдмиралите Джеймс Уитли Динс Дъндъс, Едмънд Лайънс, Фердинанд Алфонс Амлен и Арман Жозеф Брюа.
От 21 юли до 9 август 1854 г. френската Първа пехотна дивизия - 10 262 войници и сержанти, 328 офицери (тогава под командването на бригаден генерал Шарл Мари Еспри Еспинас), следвана на 22 юли от 3-хилядна кавалерия башибозуци (Spahis d’Orient) под командването на френския генерал Юсуф паша (Joseph Vantini), предприемат настъпление в Добруджа, за да изтласкат отвъд Дунава останалите край Бабадаг, Исакча и Тулча руски части, под командването на генерал-лейтенант Александър Клеонакович Ушаков.....Прочети още (pdf)

Исторически календар

На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев.
Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.
Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г.
С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители.
С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк.
След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.
За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.

Навършват се 167 години от рождението на генерал-майор Панайот Вичев Бърнев. Той е роден на 18 септември 1859 г. в Ески Джумая (дн. Търговище).
Завършва Военното училище в София (1883). На 24 май 1866 г. е произведен в чин поручик, на 1 януари 1888 г. в чин капитан, през 1903 г. в чин подполковник, а на 15 август 1907 г. в чин полковник.
Служи в пехотата. През 1903 г. е флигел-адютант на Н.В. княза, след това е назначен за началник на военното училище. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война е началник на 5- та пехотна Дунавска дивизия (1915), която в състава на 2- ра армия участва в настъплението към Скопие. По-късно става началник на 5- та дивизионна област (1918). След демобилизацията излиза в запаса.
Мястото и годината на смъртта не са установени.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл.; народния орден „За военна заслуга” II ст. с военно отличие; ордена „Св.Александър” III ст. с мечове по средата и същия орден IV ст. без мечове.

За пневматичната ловна пушка R-1

Един от утвърдените производители на този вид ловно оръжие е Beeman Precision Airguns. Американската компания предлага няколко модела, а сп. Лов и риболов разказва за един от тях. Става дума за модела R-1, който е класически представител на еднозарядните пневматични пушки с чупеща се цев. Принципът е широко известен – цевта е свързана с бутало, което нагнетява въздух в пневматичен цилиндър и след издърпване на спусъка, под въздействието на пружина, буталото изстрелва въздуха през малък отвор и той изхвърля сачмата. - (видео)
Металните части са от въглеродна стомана, като външните им повърхности са оксидирани с цел предпазване от корозия. Ложата и прикладът се изработват в едно цяло от буково дърво, като приклада е ергономичен с полупистолетна ръкохватка и удебелен гумен задтилък с вдлъбнатина в средата. R-1 е снабдена с механични мерни прибори, като мушката е фиксирана, защитена от цилиндричен метален сенник, а мерникът е регулируем.
По принцип на този тип пневматични пушки мерната линия е доста къса, тъй като и мушката и мерника се монтират върху 12-каналната цев, а това влияе на точността на стрелбата. Ето защо голяма част от любителите на пневматични оръжия ги използват с оптика, особено за лов на дребни животинки или пернати. Спусъкът и спусковата скоба са стандартни, като спусъка е двупозиционен, а усилието за взвеждането му е около един килограм.
Усилието за взвеждане на пружината е 15 kg, а началната скорост на 4,5-милиметрова сачма тип чашка е 285 m/s при дулна енергия от 19 J. Началната скорост на 5-mm е 258 m/s, а дулната енергия – 20,5 J, на 5,5-mm е 230 m/s, а дулната енергия – 22 J. Предлагат се три варианта на оръжието в зависимост от калибъра, като по-големите калибри са подходящи за лов.
Тук трябва да се отбележи, че цевта с калибър 5,5 mm е 6 канала, а не 12 както всички останали. По принцип пневматичните пушки се използват за тренировки по стрелба, развлекателна стрелба, състезания и лов. Фирмата дава едногодишна гаранция за своя продукт, който се предлага на доста високата цена от около $600. - Още ловно оръжие
Източник: https://fakti.bg/

Български фирми може да участват в усъвършенстването на нов европейски боен самолет

Делегация на чешката самолетостроителна компания AERO Vodochody AEROSPACE е у нас заедно с премиера на страната Андрей Бабиш, като се предвижда да подпише меморандум за сътрудничество с българското Министерство на отбраната, става ясно от официално съобщение.
Евентуалното партньорство ще е гради около развитието на новия учебно-боен самолет Aero L-39 Skyfox.
"Меморандумът се фокусира, наред с други области, върху възможността за използване на български военни полигони и тренировъчни зони за изпитване и по-нататъшно усъвършенстване на L-39 Skyfox. По този начин България би могла да допринесе активно за по-нататъшното развитие на възможностите на чешкия самолет. Друга важна област на бъдещо сътрудничество е потенциалното участие на български компании и на отбранителната промишленост на страната в програмата L-39 Skyfox", пишат от Aero.
Skyfox, който преди беше известен като L-39NG, представлява еволюция на платформа, създадена още във времената на Студената война. От добре познатия и на нашите ВВС L-39 Albatros остава много малко - крилото е ново, като в него са поместени горивните резервоари, двигателят е американски, а всички вътрешни системи са модерни и дигитализирани.
Това позволява и по-широк профил на употреба - подготовка на пилоти за изтребители от IV и V поколение, но и изпълнение на бойни задачи за разузнаване и непосредствена поддръжка на сухопътните сили с разнообразни съвременни ракетни и бомбени системи. Цената е €15-20 милиона на бройка.
Разработката започна преди повече от 10 години, като в нея участваха и частни военни компании като Draken International и Williams International.
Aero първоначално преработваше по-стари L-39 до Skyfox стандарт, но от 2024 г. насам се строят и чисто нови машини. Един от клиентите е Унгария.
Aero вече модернизира 4 български L-39ZA, като очаквано ще предлага Skyfox на нашите ВВС. Те имат нужда от евтин за закупуване и експлоатация модерен самолет, на който пилотите на F-16 да трупат часове във въздуха, но освен това възможностите на новата машина за бойни задачи са фактор с оглед малкия брой и неясното бъдеще на нашите щурмови Су-25, няколко от които бяха модернизирани в Беларус преди войната.
Знае се, че Leonardo предлагат в подобна двойна роля своя M-346FA, който е с два двигателя, свръхзвуков е и носи над два пъти повече боен товар - но освен това и е значително по-скъп. - Още за L-39
Източник: https://money.bg/

Първият морски лорд на Лондон: Възстановете флота, или рискуваме да загубим война с Русия

Великобритания трябва спешно да възвърне статута си на морска суперсила, за да се противопостави ефективно на флота на Владимир Путин в Атлантическия океан. Това предупреди ръководителят на Кралския военноморски флот ген. сър Гуин Дженкинс по време на реч в Адмиралтейството в Лондон, призовавайки за мащабно ускоряване на строителството както на конвенционални бойни кораби, така и на безпилотни системи, предаде „Телеграф“.
По думите на Първия морски лорд Русия остава най-голямата заплаха за британската сигурност, разполагайки с високотехнологични подводници, които се засичат все по-трудно, далекобойни високоточни оръжия и дълбоководни комплекси за саботаж.
Дженкинс разкри, че всяка седмица Лондон е принуден да развръща по два бойни кораба, за да следят маневрите на руски плавателни съдове в близост до националните води.
Според него Москва системно тества отбранителните линии на Обединеното кралство и картографира критичната подводна инфраструктура, предимно комуникационни кабели и тръбопроводи по дъното на океана.
Предупреждението идва в критичен за Кралския флот момент, когато съставът му е свит до най-ниските исторически нива в съвременната епоха – едва пет активни фрегати, шест разрушителя, два самолетоносача и десет подводници (шест многоцелеви клас Astute и четири стратегически ракетоносеца клас Vanguard).
Военното командване е поставено и под финансов натиск: британското правителство отказва да поеме твърд ангажимент за повишаване на военния бюджет до 3% от БВП до 2030 г., аргументирайки се с приоритета на социалните разходи, което вече доведе до оставки в кабинета.
Въпреки амбициозната корабостроителна програма, включваща четири ядрени ракетоносеца клас Dreadnought, до 12 ударни ядрени подводници по пакта AUKUS, осем фрегати за борба с подводници Type 26 и пет фрегати Type 31 – флотът страда от чести аварии и забавяния.
Двата флагмана на британския авионосен флот, HMS Prince of Wales и HMS Queen Elizabeth, нееднократно аварираха по време на задгранични мисии и натовски учения.
За да компенсира недостига на надводни сили, Лондон залага на концепцията за „хибриден флот“, инвестирайки милиарди в безпилотни кораби и автономни бойни модули.
Сър Гуин защити тази стратегия като безалтернативна мярка за бързо повишаване на огневата мощ и гъвкавостта на флота, подчертавайки, че контролът над морските комуникации в Атлантика е въпрос на оцеляване за Великобритания, както е бил и по време на Втората световна война: „Загубиш ли войната по море, губиш цялата война“.
Източник: https://www.maritime.bg/

Сделката за F-35 със Саудитска Арабия за 24 млрд. е под въпрос заради страх от китайски шпионаж

Предложената сделка за продажба на изтребители F-35 на Саудитска Арабия на стойност няколко милиарда долара е обект на внимателно разглеждане в рамките на американското правителство на фона на опасения, че Китай може да получи достъп до някои от най-строго пазените военни технологии на САЩ, според доклад на вестник The New York Times.
Предложеното споразумение, което според информациите включва до 48 самолета и е на стойност около 24 милиарда долара, би предоставило на Рияд едни от най-модерните бойни самолети в света.
Американски разузнавателни служители обаче са предупредили, че засилващите се военни, технологични и икономически връзки на Саудитска Арабия с Пекин биха могли да създадат възможности за китайски шпионаж.
Според информацията оценка на Агенцията за отбранително разузнаване е проучила няколко потенциални уязвимости, включително достъпа на Китай до саудитски военни съоръжения и широкото използване от кралството на китайско оборудване в телекомуникационните му мрежи. Анализаторите също така поставиха под въпрос дали съоръженията, в които се съхраняват самолетите, техните компютърни системи и оборудването за техническо обслужване, могат да бъдат адекватно защитени.
F-35 е повече от обикновен изтребител. Неговата стойност се крие в стелт дизайна, усъвършенстваните сензори, възможностите за електронна война и способността да събира и споделя информация от бойното поле. Дори ограничен достъп до системите, процедурите за техническо обслужване или оперативните данни би могъл да помогне на вражеска армия да проучи силните страни на самолета и да идентифицира потенциални слабости.
Саудитска Арабия отдавна разчита на Съединените щати за оръжия и подкрепа в областта на сигурността, но през последните години разнообрази международните си партньорства. Китай е основен купувач на саудитски петрол и все по-важен търговски партньор. Пекин и Рияд също разшириха контактите си в областта на отбраната, включително съвместни военни учения и сътрудничество, свързано с дронове и ракети.
Сделка за саудитски F-35 би имала и регионални последствия. Израел в момента е единствената държава в Близкия изток, която експлоатира този самолет, а американското законодателство изисква Вашингтон да прецени дали големи продажби на оръжие биха могли да отслабят "качественото военно превъзходство“ на Израел.
Източник: https://www.focus-news.net/

Украински пилот: Изтребителите F-16 се превръщат в "безполезен инструмент"

Украинските пилоти на изтребители F-16 защитават въздушното пространство от руски атаки, но критичният недостиг на ракети от американско производство поставя изпълнението на тази задача под заплаха. За това, както съобщават Военновъздушните сили на Украйна, съобщава командирът на подразделение от украински пилоти на F-16 с позивна "Фантом“ в интервю за NEWSMAX.
Той подчертава, че Украйна се нуждае от допълнителни ракети не само за системите Patriot, но и от ракети AIM-120. Освен това той отбелязва, че самолет без въоръжение е "безполезен инструмент“.
Съобщава се, че недостигът е станал толкова остър, че украинските пилоти са принудени да пестят ракетите. А по време на някои бойни полети да разчитат на бордовите картечници на своите F-16 за унищожаване на руски въздушни цели.
ФОКУС припомня, че още през юли президентът Володимир Зеленски в интервю за Sky News заяви, че Украйна изпитва критичен недостиг на ракети за защита срещу масирани удари на Русия с балистични ракети.
По думите му, той се фокусира върху преговорите със САЩ, президента Доналд Тръмп и други съюзници, за да продължат те да предоставят средства и оръжие за защита на Украйна, както и да засилят санкциите срещу Русия.
Зеленски подчерта, че противовъздушната отбрана остава приоритет, тъй като Русия все по-често използва балистични ракети срещу големи градове.
Източник: https://www.focus-news.net/

Честит празник на структурите за връзки с обществеността във Въоръжените сили

Днес, 17 септември, отбелязваме празника на структурите по връзки с обществеността във Въоръжените сили. Преди един век Балканската война и указ на княз Фердинанд родили военния ни пиар. С указа за обявяване на всеобща мобилизация, се слага началото на първата реална дейност по работа с печата и военните кореспонденти, събирането и обработването на медийна информация, поставят се основите на „вътрешната информация“ и психологическите операции на Българската армия, писа през 2012 г. във в. „Българска армия” полковник Севастиян Добрев, заместник-директор на дирекция „Връзки с оществеността” на МО.От 2012 г., със заповед на министъра на отбраната Аню Ангелов, 17-ти септември е обявен за Празник на офицерите и цивилните служители по Връзки с обществеността в МО и БА. 
Смята се, че участието на Информационно-цензурната секция в Балканските войни е и бойното кръщение на военния пиар. Отразяването на военните действия, акредитацията и взаимодействието с български и чуждестранни военни журналисти, извършването на мащабна информационна дейност и до днес са фундамент, залегнал в нормативните документи и дейността на офицерите и цивилните служители по връзки с обществеността. Това предполага, че днес 17 септември трябва да празнуват десетките военнослужещи и граждански лица, които изпълняват тези функции в Министерството на отбраната и Въоръжените сили.
Що е пиар (ПР)
Връзки с обществеността, също Пъблик рилейшънс, съкратено ПР и разговорно пиар (от английски Public Relations, PR) е поле, занимаващо се с поддържането на публичния имидж на известни или публични личности, организации и програми.
Това е дейност, която създава взаимоизгодни взаимоотношения между дадена организация и нейните потребители, от които взаимоотношения зависи нейният успех или провал.
Съществуват множество различни и взаимодопълващи се схващания и определения за връзките с обществеността. Много популярна е дефиницията, предложена от Фондацията за ПР-изследвания и образование, формулирана след анализ на 472 определения:
„Пъблик рилейшънс е отличителна управленска функция, която помага за установяване и поддържане на двустепенна комуникация, разбирателство, одобрение и сътрудничество между една организация и нейните потребители. Включва управление на проблемите и на резултатите; помага на мениджмънта да бъде непрекъснато информиран и отзивчив към общественото менние; определя и набляга на управленската отговорност за обслужване на обществените интереси; помага на управлението да е винаги наясно със ситуацията и ефективно да използва промените, за да служи като една ранна предупредителна система. Необходимо е да се предвиждат тенденциите, да се използват изследвания и етични комуникационни техники като принципни инструменти.”
Дейностите свързани с ПР включват говорене на конференции, работа с медиите, кризисни комуникации, социални медии, както и комуникации с работещите в дадена организация. Но за разлика от реклама, при която има еднопосочна комуникация, при пиара целта е да има взаимоодействие между организацията и публиките, вследствие на което и двете страни да се променят към по-добро.
Източник: https://otbrana.com

Ядрен потенциал на Пакистан през 2025 г.

Още ЯО

Законът да вмени задължение на министъра на отбраната да ръководи военно-патриотичното възпитание

Министърът на отбраната ръководи политиката по военно-патриотичното възпитание и осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите. Това е разпоредба, който се предлага в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Съгласно сега действащия закон министърът на отбраната осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание. Този текст, обаче, се посочва в мотивите към проекта, не сочи изрично кой ръководи дейността по военно-патриотичното възпитание, като вменява на министъра на отбраната правомощия единствено по определяне на формите за провеждане на тази дейност. От друга страна, обвързването на формите на дейността по военно-патриотичното възпитание със сътрудничеството с военно-патриотичните съюзи и други организации внася допълнителна неяснота относно ръководството на тази дейност, е друг аргумент към предлаганата промяна. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На тази дата през 1912 година се сформира Трета българска армия

На 17 септември 1912 г. с Указ № 5 на княз Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили и от 3-та военноинспекционна област е сформирана Трета армия.
Макар сега да е в архивите, музеите и спомените, славните й победи във войните и приноса й за стабилността и мира в годините след ВСВ не могат да бъдат забравени!........Прочети още

За подводния звуков маяк на нос Шабла и още нещо..

Дейностите на Хидрографската служба (ХС) по навигационно-хидрографското и хидрометеорологично осигуряване силите на ВМС на  България през 70-те и 80-те години на ХХ в. се  разширяваха в  съответствие с развитие на тенденциите в осъвременяване на тактиката им в съвременните (тогава) условия. Това изискваше подмяна на средствата  за навигационно осигуряване, подобряване на системата за контрол  и  управление на информацията за тяхното техническо състояние.
Работата в това направление доведе до доставяне и монтаж  на нова  апаратура за главните фарове по българското Черноморско крайбрежие.
През периода 1978 - 83 г. бяха монтирани нови светооптически системи (фарове) тип АСА-500, (старите механизми и оптики бяха предадени на  Военноморския музей в  гр. Варна) - на н. Шабла, н. Калиакра, н. Галата, н. Маслен нос.
Интересни събития по системата на управлението им се развиха още с постъпването ми в ХС като механик на хидрографен кораб ХК-501. През  лятото на 1967 г. корабът участва в подготовката и прекарването на  подводен  кабел между България (залив Болата, Калиакра) и СССР (Севастопол). Трябваше да поставим буйове по трасето на кабела в точки- на подхода на кабела към нашето крайбрежие и точките на изменение на посоката му в крайбрежната част (Русалка и Болата)......Прочети още

На този ден през 1912 година

На 17 септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, с Указ №5 на цар Фердинанд І в България е обявена обща мобилизация. Посрещната с ентусиазъм, мобилизацията се провежда организирано и завършва предсрочно. За прикриване съсредоточаването на войските е създадена Прикриваща армия (Хасковски отряд, 8-а и 3-та пехотна дивизия, Сборна конна бригада и Конна дивизия) с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов. Военното училище и Школата за запасни подпоручици са разформирани, а личният състав получава назначение в строевите части.
За осем денонощия броят на мобилизираните офицери, подофицери и войници достига 599 879, сведени в 358 дружини, 262 батареи и 48 ескадрона. От тях 366 209 души се числят в Действащата армия, а останалите – в Народното опълчение, доброволческите формирования (Македоно-одринско опълчение и 52 чети), допълващите и граничните части. Едновременно с мобилизацията се извършва съсредоточаване на частите към районите на военните действия.
Първа армия начело с генерал-лейтенант Васил Кутинчев се групира в района на Тополовград от двете страни на р. Тунджа.
Втора армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов е разположена в района на Хасково – Любимец – Симеоновград.
Трета армия на генерал-лейтенант Радко Димитриев е съсредоточена в района източно от Ямбол и разположението й остава неизвестно за турското командване. Общият фронт на трите армии е около 120 км и те са готови преди противника да започнат военни действия.
Седма пехотна рилска дивизия с командир генерал-майор Георги Тодоров заема района на Кюстендил и Дупница за настъпление по Струмското направление. В района Ракитово – Батак – Чепеларе се развръща Родопският отряд под командването на генерал-майор Стилиян Ковачев, а в района на Хасково – Хасковският отряд с командир полковник Васил Делов......Прочети още

В Арабско море се сблъскаха два кораба от ВМС на Индия и Пакистан

Два кораба от ВМС на Индия и Пакистан са се сблъскали, стана ясно от съобщение на Министерството на външните работи на Индия.
В него се посочва, че е привикан временният поверен в делата на Пакистан в Ню-Дели Саад Ахмад Вараич, като на срещата е изразен протест във връзка с инцидента.
Имената на двата бойни кораба не се съобщават. Сблъсъкът е станал във водите на Арабско море.
„Временният поверен в делата на Пакистан в Ню Дели беше привикан днес в Министерството на външните работи [на Индия], където му беше отправен решителен протест във връзка с неприемливото и непрофесионално поведение на подразделения на пакистанските военноморски сили, което доведе до сблъсък с кораб на индийските военноморски сили“, се посочва в съобщението на индийското външно министерство.
От ведомството отбелязаха, че инцидентът е станал в международни води и не е довел до сериозни щети, но действията на екипажа на пакистанския военен кораб са в противоречие със споразумението между Индия и Пакистан за предварително уведомяване за военни учения, маневри и транспортиране на личен състав от 1991 г. - (видео)

Ще се промени ли законовият текст за определяне възнагражденията на военнослужещите?

В процес е обществено обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Един от въпросите, които получаваме в редакцията на Otbrana.com е имали предложение за промяна на разпоредбите за определяне на основното месечно възнаграждение на военнослужещите. По-конкретно питането е за базата за определяне на основното месечно възнаграждение.
Въпросът опира до чл. 212 на Закона за отбраната и въоръжените сили и най-вече за неговата трета алинея. В проекта на закон промяна в неговите текстове няма. От 1 януари 2025 г. базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт, като основното месечно възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за офицери - не по-малко от 1,2; за офицерски кандидати, сержанти и войници - не по-малко от 1,0.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., приет на 24 юли от Народното събрание, бе записано, че този принцип за определяне на базата не се прилага, като се запазват основните месечни възнаграждения на военнослужещите, индексирани при условията и по реда на на т.нар. удължителен закон.
Предстои да видим какво ще гласуват народните представители в Закона за държавния бюджет за 2027 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Бeз знaчeниe зa ĸoгo ce бият, вoйницитe пo cвeтa имaт нeщo мнoгo oбщo: тe тpябвa дa ядaт. Moжe би нe e изнeнaдвaщo, чe пoлeвитe дaжби, извecтни cpeд aмepиĸaнcĸитe вoйници ĸaтo "Гoтoви зa ĸoнcyмaция яcтия" или "МRЕ'ѕ", имaт дocтa лoшa peпyтaция cpeд вoйcĸитe, ĸoитo тpябвa дa paзчитaт нa лиoфилизиpaнитe, вaĸyyмиpaни яcтия, дoĸaтo пaтpyлиpaт или ca нa бoйнoтo пoлe.
Bъпpeĸи чe ниĸoй нe oчaĸвa пoлeви дaжби дa ocигypят пeтзвeзднo изживявaнe пpи xpaнeнe, мнoгo apмии пpaвят ĸaĸвoтo мoгaт, зa дa дaдaт нa вoйницитe cи пpиличнa xpaнa, нeзaвиcимo дaли им cepвиpaт тpaдициoнни яcтия или измepвaт ĸaĸ ядeнeтo нa МRЕѕ мoжe дa пoвлияe нa здpaвeтo нa тexнитe вoйcĸи.
Зa aмepиĸaнcĸитe вoйници МRЕ, ca пълни c вcичĸo, oт ĸoeтo вoйницитe ce нyждaят зa coлиднa xpaнa oт 1200 ĸaлopии, вĸлючитeлнo няĸoлĸo яcтия, нaпитĸи, бeзплaмъчни нaгpeвaтeлни eлeмeнти и пpибopи. Ho apмиятa нe e зaгpижeнa caмo зa зaxpaнвaнeтo нa cвoитe вoйници: тя иcĸa и тe дa ce нacлaдят нa xpaнaтa cи........Прочети още

Великите военни изцепки – Битката за Египет (1940-1941 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Английските "щикове" и 9 септември

Партийната пропаганда по времето на социализма "забравяше" за хилядите български бойци на тихия, и не само на тихия, фронт, които всеотдайно сътрудничат на Англия във Втората световна война. Предимно "дружбаши" и звенари са.
Първите въоръжени акции у нас срещу българския и немския фашизъм са не след 22 юни 1941 г., а с близо година по-рано. Сега също никой не обелва и дума за тях, да не би някой да си помисли, че 9 септември идва благодарение и на английските "щикове", в по-малка степен на американските, а не само заради тези на Червената армия. А и самите англичани сега са "ослепели" за фашистките извращения в новата ни история, които обругават не само паметта на българските антифашисти, но и тази на британските, загинали в България.
Спомнят ли си за един от ръководителите на английското разузнаване в България Вадим Гриневич, който оцелял по чудо, след Девети се връща в България, за да издирва български военнопрестъпници. Познайте с каква цел го прави......Прочети още

Исторически календар

На 16 септември 1890 година в Пловдив е роден генерал-лейтенант Константин Лукаш (1890 – 1945).
Завършва Военното училище (1909) и Военната академия в София (1926). Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като ротен командир в 21-ви пехотен средногорски полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно заема длъжностите командир на рота в 57-и пехотен драмски полк, командир на взвод в Школата за запасни офицери, младши адютант в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия, командир на рота и дружина в 16-и пехотен ловчански полк, офицер за поръчки в щаба на 4-та пехотна дивизия, командир на взвод във Военното училище и помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия.
След войната е командир на дружина в 21-ви пехотен полк (1919), строеви адютант при Щаба на 2-ра военноинспекционна област (1920), началник на 10-и пограничен участък (1922). През 1927 – 1928 г. служи в Школата за запасни офицери, след което става инспектор на класовете във Военното училище (1928 – 1931), флигел-адютант в Свитата на цар Борис III (1932 – 1934), началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1935 – 1938) и началник на 1-ва армейска област (1938 – 1941). От 11 август 1941 до 11 май 1944 г. е началник на Щаба на войската. Под негово ръководство се преработва плана за военновременната организация, развръщане и мобилизация на Българската армия.
На 21 септември 1944 г. е арестуван и по-късно осъден на смърт от Народния съд.
Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

51 години от първия полет на МиГ-31

Днес, 16 септември 2026 г., се навършват точно 51 години от първия полет на прототипа на тежкия изтребител-прехващач МиГ-31.
Първият полет на типа става факт на 16 септември 1975 г. на летището в изпитателния център Жуковски, край Москва. В пилотската кабина е летецът-изпитател Александър Федотов, а във втората кабина е бордният инженер Валерий Зайцев. Полетът преминава нормално.
Работата по МиГ-31 стартира с Постановление на Министерския съвет на СССР от 24 май 1968 г., в което се дава заръка за разработка на тежък многорежимен прехващач, който може да работи едновременно по нисковисочинни цели (включително крилати ракети), така и по височинни, които се движат със скорости от порядъка на M 3 (най-вече стратегическите разузнавачи SR-71).
По това време в ОКБ-155 (така е известно конструкторското бюро МиГ тогава) работят по серия от тежки бойни самолети под индекса Е-155. Вариантът Е-155МП предвижда създаването на изтребител-прехващач. Паралелно с това в Туполев разработват проектът Ту-148, който до голяма степен трябва да отговори на същите необходимости. През 1970 г., обаче работата по него е спряна. Междувременно Е-155МП минава през няколко варианти на аеродинамична компановка, но в крайна сметка е взето решение да се подобри вече наличната конструкция на МиГ-25.
Основните разлики идват от това, че крилото получава голям наплав и подобрена механизация, добавена е втора кабина за радарен оператор, диаметърът на носа е увеличен сериозно за да се помести мощният радар „Заслон”, главният калибър на изтребителя, ракетите „въздух – въздух“ Р-33, ще се носят в полупотопени под фюзелажа, поставени са малко по-мощни, но доста по-икономични двигатели, шасито е усилено, а в конструкцията се прилага повече алуминиеви сплави и титан, за разлика от почти изцяло стоманения МиГ-25. Отвъд това, като аеродинамика и конструкция, двата самолета са доволно еднакви.
Изтребителят първоначално е означен, като МиГ-25МП (Изделие 83). Първият прототип получава крило от МиГ-25РБ. В този си вид самолетът прави първи полет, но в последствие крилото е сменено. Вторият прототип, полетял година по-късно, вече е означен като МиГ-31 и носи на борда си и по-голямата част от авиониката, която се предвижда за серийните изтребители, но без радара „Заслон”. Той се монтира по-късно и именно с втория прототип преминават по-голямата част от изпитанията му.
През 1977 г. са построени два предсерийни изтребителя, единият от които е загубен при тестовете. В последствие са построени още осем предсерийни изтребителя. отново използвани най-вече за тестове. Държавните изпитания на МиГ-31 стартират през същата година, но вървят бавно, основно заради изключително сложната авионика и радар, както и проблемите около двигателите Д30Ф-6. Първият им етап приключва през декември 1978 г. с препоръка за стартиране на серийно производство, което и се случва през следващата година. Все пак, през 1979 г. стартира и вторият етап от държавните изпитания.
Сериозна част от изпитанията са посветени на това изтребителят да може да открива и прехваща множество цели летящи на различни височини, посоки и скорости, както и да обстрелва до четири от тях едновременно. Вторият етап на изпитанията приключва през декември 1980 г., а на 6 май 1981 г. МиГ-31 е официално приет на въоръжение. Масово МиГ-31 започва да постъпва във войските на ПВО през 1983 г.
Общо са построени 505 броя серийни МиГ-31 до 1994 г. След разпадът на СССР изтребителят се оказва на въоръжение в Русия и Казахстан, където служи и до момента. В руските ВКС той остава основна платформа за противовъздушна отбрана, особено в Крайния Север. Изтребителят преминава през няколко варианта и модернизации, но най-интересното му развитие в момента е МиГ-31К, където изтребителят става носител на хиперзвуковата ракета „въздух – земя” „Кинжал”. - Още за МиГ-31

16 септември 1918 г., Дойранската епопея

На 16 септември 1918 г. частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи.
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака.
В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. - (видео)

На този ден преди 71 години: Първи пуск на балистична ракета от руска подводница

Под ръководството на академик Королев, в съкратени срокове на базата на оперативно-тактическата ракета Р-11 е била създадена морската балистична ракета Р-11ФМ с далечина на действие 150 км. Като носител на две такива ракети е използвана модернизирана дизелова торпедна подводница проект 611.
Първото в света изпитание на стратегическа ракета с морско базиране е било извършено на 16 септември 1955 година на полигон в Бяло море от борда на подводницата Б-67 (командир капитан 2 ранг Ф.И. Козлов), намираща се в надводно положение.
След успешните изпитания е взето решение за преоборудване на още пет аналогични подводници, като на тях са монтирани по две пускови установки за ракети Р-11ФМ. – Още морско оръжие

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.