Архив - от 1 до 15 септември

Министърът на отбраната Димитър Стоянов: Бъдещето на една държава започва от училището

България повече от всякога има нужда от млади хора с техническо мислене и добра професионална подготовка, така че да бъдат не само потребители на технологии, а тези, които ги създават. С тези думи министърът на отбраната Димитър Стоянов се обърна към учениците от Професионалната гимназия „Васил Левски“ в Мездра на тържественото откриване на новата 2026/2027 учебна година. Това е второто посещение на министъра в учебното заведение, където преди три години, проведе „Час по родолюбие“. В словото си днес министър Стоянов подчерта, че обучението в реална среда в гимназията е пример за моста, който трябва да съществува между образованието, бизнеса и пазара на труда. В обръщението си към учениците и учителите министърът постави акцент върху развитието на технологиите, изкуствения интелект и автоматизацията.
Наред с професионалната подготовка, много важни са личните качества допълни той: „Има нещо по-важно от професионалните умения. Това са почтеността и достойнството. Затова моят апел към вас, скъпи ученици, е да бъдете преди всичко достойни хора“. „Помнете, че бъдещето на една държава започва именно от тук - от училището“, каза министър Стоянов.
Директорът на гимназията Мирослав Павлов припомни, че преди три години именно тук е поставено началото на инициативата „Урок по родолюбие“ с тогавашния министър на отбраната Димитър Стоянов, която впоследствие е получила голям отзвук в страната. Пред гостите той представи първата за България нова кредитна система в професионалното образование – „Career Credit System“, която чрез личен образователен паспорт проследява натрупаните знания, практически умения, доброволчество и спортни постижения на учениците.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов разгледа част от учебната база на гимназията, която включва кабинети, възстановен физкултурен салон, фитнес зала, учителска стая и разговаря с преподавателския състав. Той връчи на директора почетен плакет на министъра на отбраната и се разписа в почетната книга на училището. На училищната библиотека бяха подарени книги на историческа тематика. По-късно пред медии в отговор на въпрос на журналисти той съобщи, че висшите военни училища са попълнили местата си за настоящата учебна година. „Вече има реален подбор, тъй като за място се борят двама или трима кандидати, а някъде и повече, в зависимост от специалността“, каза министър Стоянов.
На откриването на учебната година присъстваха още областният управител на област Враца Росен Михайлов, кметът на Община Мездра Иван Аспарухов, началникът на РУО – Враца Лорета Колева, представители на НКЖИ, МВР и др.
Източник: https://otbrana.com/

Германия разполага за постоянно 45-та бронирана бригада в Литва

Германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди, че германската 45-та бронирана бригада ще бъде окончателно дислоцирана в Литва до края на следващата година, пише Spiegel.
Ходът цели да гарантира сигурността на източния флаг на НАТО, а военнослужещите от Бундесвера вече могат да очакват официални трансфери за новата си мисия.което ще гарантира сигурността на Бундесвера в Литва, както и че военнослужещите могат да очакват трансфери.
"С постоянното разполагане на 45-та бронирана бригада в Литва ние предприехме мисия, която е безпрецедентна в историята на Бундесвера", се казва в заповедта.
В документа се допълва, че с тази стъпка Бундесверът гарантира сигурността на Литва и се утвърждава като надежден съюзник, който работи пряко за запазването на "мира и свободата за народа на Германия".

Великите военни изцепки – Битката за Египет (1940-1941 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Зейбеци - част от гарнизона на Варненската крепост по време на Руско-турската война от 1877-1878 година

Една гравюра на Шарл Моран от 1877 година
Les Zeibecks, troppes irrgulieres de la province d'Aidin (Asie Mineure), a Constantinople. D'apres un croquis de MM. Abdullah freres. // L'Illustration, Journal Universel, No 1794, Volume LXX, July 14, 1877, p. 21.
Зейбеклер (Зейбеци) са нередовни части (башибозук) от провинция Айдън (Мала Азия). По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. зейбеците и черкезите са част от гарнизона на Варненската крепост.
В репортаж от Варна френското илюстровано списание „Илюстрасион“ (L'Illustration, Journal Universel) пише......Прочети още

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Атанас Григориев Назлъмов

Навършват се 163 години от рождението на генерал-лейтенант Атанас Григориев Назлъмов. Tой е роден на 15 септември 1863 г. в Болград, Бесарабия. Завършва Военното училище в София (1882) и като младши офицер получава назначение в 1-ви конен полк. През Сръбско-българската война (1885) е в разпореждане на командира на Западния корпус като ординарец при началника на левия фланг на Сливнишката позиция. Участва в боевете при Сливница и овладяването на Пирот.
След войната учи във Военна академия в Белгия. След първия курс се премества във Военната академия в Торино, Италия, която завършва през 1890 г. След това служи последователно като началник отделение при Щаба на войската (1898), командир на военен полк (1899) и помощник-началник Щаба на армията (1904). След това става началник на военното училище (1905), началник на Щаба на войската (1907-1910) и инспектор на конницата (1910-1912). На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин полковник, а на 1 януари 1906 г. в чин генерал-майор.
През Балканската война (1912-1913) командва кавалерийската дивизия, която няма записани големи победи, но подпомага другите родове войски в изпълнението на крайната цел. През август 1913 т. се уволнява от армията по собствено желание, но при мобилизацията през 1915 г. получава назначение в тила на действащата армия. При започването на войната срещу Румъния (1916) е началник на отбраната на р. Дунав, между Силистра и Тутракан. По-късно командва войските, които действат на левия бряг на р. Дунав. След разформироването на 3-та армия (септември 1918) поема командването на окупационните войски в цяла Добруджа с правата на командващ армия. След войната се уволнява от армиятя. Умира през 1934 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 1 кл.; III ст. 2 кл.; IV ст. 2 кл.; ордена „Св. Александър” II ст. с мечове, със същия орден III ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” II ст.

Дирлевангер и бригадата му, от които бяха отвратени дори най-големите нацисти

СС Щурмбригада Дирлевангер се гордее със съмнителното отличие, че е най-кръвожадното звено на нацистката военна машина.
Известен със своята бруталност и открития си садизъм, проявен от командващия офицер – мъж, който преди това е затворен за изнасилване на младо момиче – действията на бригадата са толкова скверни, че дори много от горните етажи на самото нацистко главнокомандване са отвратени от тях.
И така, как възникна това звено, защо са толкова брутални членовете му и защо въобще им е позволено да бъдат брутални?.....Прочети още

Институцията казарма

Преди повече от половин век Джон Озбърн пише пиеса с показателното заглавие “Обърни се с гняв назад”. Днес, когато вече над десет години сме дистанцирани от една толкова впечатляваща част от миналото, каквато е срочната войнишка служба, е по-удачно да погледнем назад със смях.
Така както поколения мъже го правят всеки път, щом дружеският разговор се завърти в тази посока. В сладките раздумки за казармата винаги е преобладавало позитивното начало независимо от тежестта на службата; в паметта остава комичното, дори когато в безкрайните дни и нощи е отсъствало съвсем.
Целта на настоящата статия е именно такава - да хвърлим един поглед към казармата като институция, такава, каквато беше тя през един период от около 40 години. Да си спомним с усмивка за нещо, останало (може би) безвъзвратно в миналото. Да си припомним някои позабравени и останали завинаги в младостта на няколко поколения българи порядки, обичаи, традиции, които неизбежно са оставили отражение в тяхното формиране като хора и като мъже. Гледната точка ще бъде преимуществено тази на простия войник, а това означава обикновения човек.......Прочети още

Генерал Атанас Стефанов – любимецът на Борис III във всички войни

В родната история ще открием присъствието на личности, които остават завинаги в архивите, макар и тяхната роля да е често водеща. Атанас Стефанов Атанасов е точно такъв пример. Макар и неговият живот да е обвързан изцяло с войните на XX век.
Военната му кариера започва от най-ниското ниво, като до края на живота си ще достигне чин генерал-лейтенант. Не трябва да бягаме и от още една много важна подробност – семейството изиграва огромния роля и когато е захранено с правилните добродетели, то създава качествени хора.
В семейство, в което дядото е пример за селска възрожденска интелигенция ще открием, че именно той изиграва особена роля в образованието, религията и революционния комитет.....Прочети още

Провежда се водолазно учение за спокойно Черно море

Вчера официално беше открито водолазното учение на Военноморските сили с международно участие „Тритон – 2026“. Епизодите ще се провеждат в района на Военноморска база – Варна и българските териториални води. Участват  военнослужещи от военноморските сили на Република България, Република Румъния и Република Турция, специализирани в откриването и унищожаването на боеприпаси под вода, съобщават от ВМС.
Учението се провежда по стандартите и процедурите на НАТО, с основна цел осигуряване на динамична среда за отработване на тактически водолазни практики и техники в съюзен формат, обхващайки целия процес от планиране до анализ на операциите. „Тритон“ е за шеста поредна година. Необходимостта от съвместни учения и тренировки от подобен характер, се обуславя от радикално променената морска сигурност в Черноморския регион. Непредсказуемостта на заплахата, която представляват дрейфащите мини, превръща планирането и провеждането на противоминните операции в регулярна дейност за българските и съюзни военноморски сили.

Финландия ще се присъедини към инициативата за ядрено възпиране, предложена от Франция

Финландия реши да се присъедини към инициативата за ядрено възпиране, предложена от френския президент Еманюел Макрон на европейските държави, обявиха Франция и Финландия в обща декларация, цитирана от Франс прес. С това държавите, присъединили се към френската инициатива, стават десет, отбелязва агенцията.
„През следващите месеци ще бъде създадена ръководна група по въпросите за ядреното възпиране, която ще започне осъществяването на сътрудничеството в тази област“, се посочва в декларацията.
Въпреки че Франция остава единствената европейска държава, притежаваща ядреното оръжие, наред с Великобритания, инициативата включва и други европейски държави, които желаят да се ползват от френското ядрено възпиране. Те обаче нямат последната дума по използването на ядреното оръжие, което остава част от правомощията на френския президент.
Финландският президент Александер Стуб изтъкна в публикация в социалната мрежа Екс, че френската инициатива има за цел „преди всичко да укрепи европейската сигурност и да предотврати ескалация, без да замести ядреното възпиране на НАТО“.
„За Финландия приоритетната рамка за действие ще остане НАТО и Европейският съюз“, допълни Стуб, като уточни, че страната му не възнамерява да разполага ядрени оръжия на своя територия в мирно време.
Изявлението на финландския и френския държавен глава се появяват в контекст, в който се създава ново стратегическо партньорство между двете държави. То ще бъде подписано от министрите на външните работи на Франция и Финландия този следобед в Хелзинки.
В реч, произнесена от стратегическата военна база „Ил Лонг“, близо до френския град Брест, Еманюел Макрон обяви обновяването на френската доктрина за ядрено възпиране.
Тя се състои в разширяване на ядреното възпиране на Франция към нейните европейски съюзници чрез провеждането на съвместни учения и, потенциално, чрез разполагане на подразделения на френските ядрени войски извън националните граници, като същевременно Франция ще си запази контрола над ядреното оръжие.
Осем държави първоначално се включиха в новата доктрина. Това бяха Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. През май към тях се присъедини и Норвегия.
Финландия, която има обща граница с Русия, простираща се на 1340 километра, активизира усилията си в областта на отбраната подобно на много други европейски държави след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Страната сложи край на няколко десетилетия военна неутралност, като се присъедини към НАТО през април 2023 г.
През юли финландският парламент прие ново законодателство, което премахна забраната за разполагане на ядрени оръжия на финландска територия.
Източник: bta

Министърът Стоянов и италианският му колега ще се срещнат в авиобаза „Безмер“

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще посрещне днес (14 септември) в авиобаза „Безмер" министъра на отбраната на Италия Гуидо Крозето, който пристига на посещение у нас, информира пресцентърът на Министерството на отбраната. Двамата министри и водените от тях делегации ще проведат работна среща.
След двустранния си разговор двамата министри ще направят кратки изявления за медиите.
По-късно през деня министър Гуидо Крозето ще посети учебен полигон „Ново село", където ще се срещне с италианския военен контингент, който е част от Многонационалната бойна група на НАТО в България, с рамкова държава Италия, се казва още в информацията.
През декември миналата година министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов и министърът на отбраната на Италия Гуидо Крозето подписаха Споразумение между двете правителства за сътрудничество в областта на отбраната относно съвместното изграждане и използване на военни съоръжения на територията на войскови район „Кабиле". Срещата тогава също беше в авиобаза „Безмер".
Източник: https://www.24chasa.bg/

Истребител Спутников: Как СССР искаше да сваля чужди спътници

В първите следвоенни години (ВСВ) способността на Америка да събира разузнавателна информация за развитието на Съветския съюз е силно ограничена и единствените налични методи за въздушно наблюдение са балони, оборудвани с камери, и специализирани шпионски самолети. Балоните са неконтролируеми, ненадеждни и създават сериозни дипломатически проблеми, а височинните разузнавателни полети приключват на 1 май 1960 г., когато е свален самолет Lockheed U-2, а пилотът е заловен. В този момент върху американските отбранителни контрактори се оказва силен натиск да предоставят на САЩ и ЦРУ разузнавателна сателитна система – а Съветският съюз от своя страна има същата решимост да противодейства на такова американско сателитно наблюдение. Владимир Челомей обикновено се смята за първия конструктор в Русия, предложил идеята за противоспътникова система, която използва друг малък космически апарат, носещ взривен заряд. Първоначалното му предложение за „Истребител Спутников“ (ИС) е направено през 1959 г. Този малък апарат би бил насочен към целта от земята, след което ще премине към собствената си система, за да се донасочи......Прочети още

Преди 82 години излиза първият брой на в. „Народна войска“

Днес е Кръстовден. Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Днес е и важна дата за военната ни история. Краткото прекъсване на периодиката на военните вестници у нас е преустановено с излизането на първия брой на в. „Народна войска“ на 14 септември 1944 г. Разпространението му има адрес – окопите на фронта, където българската войска участва в заключителния етап на Втората световна война.
На 14 февруари 1892 г.  излиза първият брой на в. „Военни известия”, първообразът на в. „Българска армия”. Със заповед на министъра на отбраната Стефан Янев в началото на тази година 14 февруари бе обявен за Празник на военните медии – в. „Българска армия“ и Военният телевизионен канал. Това стана по повод 130-ата годишнина от издаването на първия брой на в. „Военни известия“.
През 1919 г Министерството на войната преименува изданието на „Народна отбрана” и му дава задачата, като независим военен всекидневник, да защитава българската войска от обвинения и нападки от страна на партийни централи и всички, които търсят виновник за националните катастрофи за сметка на българската армия.
През годините по-нататък официалният вестник на Министерството на отбраната е имал  различни наименования – „Народна войска” „Народна армия” и сега „Българска армия”. Неговата функция винаги е била и е една и съща – да отразява и популяризира  българското военно дело, да защитава честта и достойнството на българския воин.

Исторически календар

На 14 септември 1838 година в с. Къкрина, Ловешко, е роден Христо Иванов.
Известен сред другарите си като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата, той е сред най-забележителните дейци на българското националноосвободително движение, близък другар и съратник на Васил Левски.
Христо Иванов завършва взаимното училище „Свети Апостоли“ в Ловеч и се занимава с кожухарство и подвързачество. От края на 1860 г. пребивава в Белград, където усвоява модерния по онова време книговезки занаят. Работи като книговезец при различни майстори и в Сръбската правителствена книговезница. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия и участва в сраженията за Белградската крепост. Тук се сближава с Васил Левски, с когото го свързва приятелство за цял живот, със Стефан Караджа и Матей Преображенски. След разпускането на Легията и кратък престой в Букурещ се установява в Пловдив, където по лична покана на Хр. Г. Данов започва работа в неговата книговезница. Съдейства за освобождаването на В. Левски от пловдивския затвор.
През 1867 г. Хр. Иванов постъпва във Втората българска легия и след положени изпити е произведен във военно звание капрал (ефрейтор). От 1868 г. работи като книговезец в Търново. Става един от основните сподвижници на Апостола в изграждането на Вътрешната революционна организация. Натоварен е с организирането на тайната полиция и има голям принос в създаването и функционирането на тайната поща по канала Търново – Русе – Гюргево – Букурещ. Полага основите на Търновския таен революционен комитет (1870 г.), придружава Левски при обиколките му из Търновско и Габровско и участва в събранията на местните комитети. Съзнателната му и предана революционна дейност е високо оценена от Левски, който го снабдява със специално пълномощно като негов помощник.
След избухването на Априлското въстание (1876 г.) Хр. Иванов ръководи чета в Троянския балкан. По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) участва в освобождаването на Ловеч и начело на доброволческа чета оказва ценна помощ на руското командване. В Сръбско-българската война (1885 г.) организира доброволческа чета в помощ на обсадения Видин. Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти) и народен представител от Ловеч в VI Обикновено народно събрание (1890 – 1893 г.). Умира в Търново на 29 януари 1898 г. Оставя ценни „Спомени“ за националноосвободителните борби.

На 14 септември 1860 година в Свищов е роден генерал от пехотата Димитър Гешов (1860 – 1922).
Завършва Пехотното юнкерско училище в Одеса, Русия (1880) и служи в 11-а пехотна орханийска дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в 3-ти пехотен бдински полк и воюва при Брезник и Пирот.
След войната командва 3-ти пехотен резервен и 4-ти пехотен плевенски полк. От 1903 г. е командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) в района на Родопите. През декември 1912 г. поема командването на 2-ра пехотна тракийска дивизия и се сражава при Сяр, Драма и Ксанти.
По време на Втората балканска война (1913) ръководи действията на дивизията при Криволак, Неготин и Калиманци, а в Първата световна война (1915 – 1918) – при Криволак, Дойран и Фурка. От декември 1916 до декември 1917 г. командва 1-ва армия и отстоява позициите при Дойран и р. Вардар, след което е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област (1918 – 1919) и за инспектор на пограничните войски (1919).
На 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата, а в края на годината е уволнен от армията. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.

SIPRI: Русия рязко е увеличила броя на ядрените бойни глави

Русия продължава да увеличава броя на разположените ядрени бойни глави. Това се посочва в годишния доклад на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI) "Световните ядрени сили“ за 2026 г.
Според оценките на анализаторите към януари 2026 г. общият ядрен арсенал на Русия е наброявал 5420 бойни глави. От тях 2604 са се намирали в централното хранилище, 1020 са били считани за извадени от въоръжение, а 1796 са били разположени на носители и готови за употреба.
Русия увеличава разгърнатия си ядрен арсенал
Броят на ядрените бойни глави, разположени на носители, в Русия нараства четвърта поредна година. През 2022 г. такива бойни глави са били 1588, през 2023 г. – 1674, през 2024 г. – 1710, а през 2025 г. – 1718.
В сравнение с 2020 г. Москва е увеличила броя на разгърнатите бойни глави с около 14%. Това е най-високият показател от 2017 г. насам, когато на носителите са се намирали около 1950 руски ядрени бойни глави.
За сравнение, Съединените щати не са променили броя на разгърнатите ядрени бойни глави – те са около 1 770. Франция и Великобритания разполагат съответно с 280 и 120 такива бойни заряди.
Китай също увеличава разгърнатия си арсенал: за една година броят му е нараснал от 24 на 34 ядрени бойни глави. Като цяло Пекин, според оценката на SIPRI, разполага с около 620 ядрени бойни глави.
Какво включва ядрената триада на Русия
Според оценката на SIPRI сухопътните сили на Русия потенциално могат да носят до 1092 ядрени бойни глави. Приблизително 892 от тях в момента са разположени на междуконтинентални балистични ракети.
Руският военноморски флот разполага с 13 стратегически атомни подводници с капацитет от 928 бойни глави. В същото време две подводници са в процес на основен ремонт, поради което действителният брой на разгърнатите бойни глави, с които разполага флотът, се оценява на 704.
Още около 586 бойни глави се падат на стратегическите бомбардировачи.
От SIPRI отбелязват, че през 2025 г. руските въздушно-космически сили са претърпели оперативни загуби в резултат на удари на Силите за отбрана на Украйна по авиобази. След това руското командване е разпръснало част от стратегическата авиация, по-специално самолетите Ту-160М и Ту-95МС, по отдалечени летища.
Модернизацията на ядрените сили се сблъсква с проблеми
Въпреки нарастването на разгърнатия арсенал, програмата за модернизация на ядрените сили на Русия се сблъсква със закъснения. Сред причините експертите посочват западните санкции, проблемите на руската промишленост и приоритета на производството на конвенционално въоръжение за войната срещу Украйна.
В същото време Москва продължава да разгръща нови ракетни системи, по-специално комплекси "Орешник“, включително на територията на Беларус.
В доклада се обръща специално внимание на нарастващата поверителност около ядрените арсенали. Един от факторите за това е изтичането през февруари 2026 г. на срока на действие на руско-американския Договор за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения (СНО-3), който не беше удължен.
Експертите от SIPRI предупреждават, че тенденцията към увеличаване на броя на оперативните ядрени бойни глави може да се запази и дори да се ускори през следващите години:
"Въпреки че общият брой на ядрените бойни глави в света продължава да намалява с постепенното разоръжаване на изведените от употреба оръжия, се наблюдава ежегодно увеличение на броя на оперативните ядрени бойни глави. Тази тенденция вероятно ще се запази и, възможно е, да се ускори през следващите години“.
Източник: https://www.focus-news.net/

Войниците - до 60, а генералите и адмиралите – до 67 години ще служат в запаса

Вдигане на пределната възраст за служба в запаса предвиждат измененията и допълненията на Закона за резерва на Въоръжените сили, които предлага Министерството на отбраната. Така вместо до 55, войниците и матросите ще служат в запаса до 60 години, младшите офицери до 65, вместо до 60 години, старшите офицери до 65, вместо до 62 и висшите офицери – до 67 вместо до 65 години. За сержантите и офицерските кандидати остава пределна възраст до 60 години. По същия механизъм се променя и пределната възраст за водене на воене отчет на запасните и резервистите.
Причината за тази промяна е, че след увеличаването на пределната възраст за военна служба времето за служба в запаса и времето за водене на военен отчет на резервистите и запасните е намаляло, а при някои категории е под минимума. Пределната възраст за военна служба на войниците, например, е 51 години. При промяната, обаче, пределната възраст за военна служба и за служба в запаса на някои от висшите офицери съвпада.
Запасни са лицата, водещи се на военен отчет, които не са сключили договор за служба в доброволния резерв и отговорят на едно от следните условия. Те се освобождават от служба в запаса при навършване на пределна възраст или при някои други обстоятелства.
Според закона резервът на въоръжените сили се състои от доброволен резерв и запас. Доброволният резерв е предназначен за комплектуване с резервисти и техника-резерв по длъжностни разписания за мирно и за военно време на военните формирования от Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната - за изпълнението на задачи по отбраната на страната и други задачи по защита на националната сигурност и на военните формирования от въоръжените сили - за участие в операции и мисии извън територията на Република България в мирно време.
Запасът е предназначен за комплектуване със запасни и техника-запас на военните формирования от въоръжените сили на Република България за военно време и за поддържане на комплектуваността със запасни и техника-запас на военните формирования от въоръжените сили при продължителни военни действия във военно време.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Сам пристигна: как през 1969 г. СССР се сдобива с таен американски дрон

През ноември 1969 г. в Съветския съюз от Съединените щати пристига невероятен коледен "подарък" - елегантна летяща машина, много подобна на известния стратосферен разузнавач SR-71 Blackbird ("Черна птица"), само че по-малка - с дължина само 3 м
Това е безпилотният разузнавач D-21, разработен от компанията Lockheed, където е създаден и Blackbird ("Черната птица"), пише The National Interest. Устройствата са сходни по дизайн и предназначение: шпионски полет със свръхзвукова скорост и на огромна надморска височина, като единствената разлика е, че след изпълнение на мисията SR-71 се връща в базата, а D-21 пуска касетата със заснетия филм и се самоунищожава. Дронът тръгва от специално оборудван Blackbird. По-късно е разработена опция за стартиране от B-52.
Първият боен полет на устройството завършва сконфузно. Тръгвайки от Blackbird, D-21B (вариант с ракетен ускорител) прелита над Китай, снима ядрен полигон близо до езерото Лобнор, а след това по неизвестна причина не се връща по обратния курс, а продължава да лети до изразходване на горивото и каца в околността на Байконур. Съветските инженери проучват апарата много внимателно.
"Той представляваше голям интерес за съветската авиационна промишленост, тъй като беше доста компактна машина, оборудвана със съвременна разузнавателна техника и проектирана за дълги разузнавателни полети с висока свръхзвукова скорост при условия на силно кинетично нагряване", казват руските авиационни историци Ефим Гордън и Владимир Ригмант, цитирани от The National Interest.
С решение на Министерския съвет на СССР от 19 март 1971 г. в Съветския съюз започва разработването на стратегическия дрон "Ворон", подобен на D-21. Носителят на апарата трябва да бъде ракетоносецът Ту-160.
И американските, и съветските дронове обаче стават жертва на напредъка в областта на спътниците шпиони. Кадрите от космоса и в двете страни са признати за по-обещаваща насока и безпилотните проекти са затворени. "Ворон" така и не е построен. Две дузини D-21 се съхраняват в "гробището за самолети" - американската авиобаза "Дейвис Монтен".
Източник: https://bg.rbth.com/

На този ден през 1683 г. полски крал спасява Виена от османците

На 12 септември 1683 г. приключва двудневната битка за Виена. До нея се стига, след като Османската империя е обсаждала града в продължение на 2 месеца.
Битката спира повторния опит на Османската империя да превземе австрийската столица. Първият е през далечната 1529 г. Сражението поставя началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Виновникът за поражението на османците е полският крал Ян III Собиески (на картината). Той е командващ на обединените полско – австрийско - германски сили срещу османската армия, ръководена от великия везир Кара Мустафа паша.
Тази победа не само спира експанзията на Османската империя в Европа, но и осигурява международен престиж на Полша, която получава славата на „предна крепост на християнството“.
Обсадата на Виена започва на 14 юли 1683 г. Близо 90 000 османска армия, включително 12 000 еничарски корпус пристига пред стените на града.
Преди да дойде развръзката виенчани са разрушили къщите извън града, оставяйки празна равнина, която да изложи турците на ответен огън, ако се опитат да щурмуват града. Кара Мустафа паша нарежда създаването на мрежа от окопи, чрез които турците постепенно се приближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, поради което турците се съсредоточават върху копането на тунели и поставянето на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да нареди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, но това би му коствало големи загуби в жива сила, което великият везир иска да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е искал да запази богатствата на града, които са щели да попаднат в ръцете на войниците, ако им е било заповядано да превземат града с щурм.
На 11-ти септември 1683 г. идва помощ в лицето на европейската армия от около 84 000 души. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска атака в историята.
Турците понасят около 15 000 жертви, 5 000 пленени заедно с всички оръдия. Съюзниците дават около 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението турците намират време да избият пленниците си, с изключение на благородниците, които могат да им донесат голям откуп.
В чест на Ян Собиески австрийците издигат църква на хълма Каленберг, северно от Виена. Железопътният маршрут от Виена до Варшава също носи неговото име, както и съзвездието Скутум Собиескии (Щитът на Собиески).
Тъй като Собиески поверява кралството си в ръцете на Богородица (Ченстоховската Богородица или Богородица от Ченстохова) преди битката папа Инокентий XI обявява празника на Святото име на Мария, който се чества само в Испания и Неаполитанското кралство, е валиден за цялата католическа църква.
Празнува се на 12 септември.

Преди 68 години в бойния строй на българските ВМС постъпват на въоръжение подводници проект 613

През 1958 г. две подводници проект 613 от състава на 131 отделен дивизион подводни лодки на КЧФ (гр. Одеса) след ремонт са подготвени за предаване на българските ВМС: С-244 (въведена в строя на 31.08.1956 г.) и С-245 (въведена в строя на 14.09.1956 г.) с командири съответно капитан II ранг Николай А. Шашков и капитан II ранг Александр Д. Шароваров.
На 12 септември 1958 г. в тържествена обстановка във Военноморска база Варна е издигнат българският военноморски флаг над двете средни подводни лодки, които получават бордови номера С-41 и С-42 и имена „Победа“ и „Слава“. Подводниците са зачислени в бойния състав на ВМС на 20.09.1958 г. заедно с новополучените един СКР проект 50 („Смели“) и други кораби. Дивизионът е преподчинен пряко на командващия Флота като 8 одпл (осми отделен дивизион подводни лодки).........Прочети още (pdf)

Кога ветерани, военноинвалиди и освободени от военна служба могат да носят военна униформа?

С проекта на промени на Закона за отбраната и въоръжените сили се дава конкретен отговор на този въпрос, който много често е бил обект на дискусии. По сега действащия закон е записано, че със заповед министърът на отбраната определя реда за носене на униформа и отличителни знаци от пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите.
В предложените за обсъждане изменения на закона се променя този текст. Там е записано, че ветерани, военноинвалиди и освободените от военна служба, могат да носят формено облекло – военна униформа от модела униформено облекло и отличителни знаци, които притежават в момента на освобождаване от военна служба, на официални празници и мероприятия, организирани от държавните институции на Република България и мероприятия, изискващи носенето на военна униформа.
Уточнява се, обаче, следното. Тези лица, при носене на формено облекло не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на кандидати за изборни длъжности; не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели.
При неспазване на разпоредбите носят наказателна отговорност по чл. 274а от Наказателния кодекс. Разпоредбата там е: Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или Закона за съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация. Ако деянието е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Първият от седемте минни ловци за ВМС се очаква да пристигне в България до октомври

Първият от общо седем кораба тип „минен ловец“, които България ще получи от Нидерландия и Белгия, се очаква да пристигне у нас най-късно през октомври. Това стана ясно по време на срещата на министъра на отбраната Димитър Стоянов с посланика на Кралство Нидерландия в България Н. Пр. Артур ден Хартог, съобщава Пресцентърът на МО.
Трите кораба минни ловци от флота на Нидерландия са част от двустранното отбранително сътрудничество между двете страни. По време на срещата министър Стоянов изрази благодарност за предоставянето на корабите, заедно с необходимите резервни части и спомагателно оборудване. Той подчерта значението им за развитието на способностите на българските Военноморски сили и за приноса на страната ни към противоминните дейности в Черно море. Посланик Артур ден Хартог отбеляза, че предоставянето на минните ловци е принос на Нидерландия към сигурността на корабоплаването в Черно море за България и останалите черноморски държави.
По време на разговорите стана ясно и че България продължава да търси допълнителни възможности за охрана на българското въздушно пространство и изпълнение на съюзническите ангажименти. „Изпратили сме запитване към нидерландската страна относно възможността да наемем до 8 самолета F-16 за период до 2030 г. и очакваме Вашия отговор“, заяви министър Стоянов. Той припомни успешната съвместна мисия на българските и нидерландските Военновъздушни сили по охрана на въздушното пространство през 2022 г. и отправи покана за реализирането на нова съвместна мисия.
Министърът на отбраната представи предприетите от правителството мерки за модернизация на Въоръжените сили и за изпълнение на ангажиментите на България към НАТО. Сред обсъдените теми бяха още подкрепата за Украйна, укрепването на съюзническия възпиращ потенциал и оперативната съвместимост, военното образование и подготовка, както и сътрудничеството в областта на киберсигурността.
Н. Пр. Артур ден Хартог потвърди готовността на Кралство Нидерландия да продължи сътрудничеството с България за укрепване на колективната сигурност и отбранителните способности на Европа.
Източник: https://otbrana.com/

Защо се бави вторият транш F-16 за България 

Независимо че министър-председателят на страната Румен Радев е бивш командващ на Военновъздушните сили (ВВС), а ядрото на партията му изобилства с негови съратници от армията, перспективата за модернизацията на бойната ни авиация изобщо не изглежда безоблачно през следващите няколко години. Това се отнася не само до поддръжката на старите ни екссъветски изтребители МиГ-29, за които страната все по-трудно намира резервни части в новата геополитическа реалност, но и за придобиването на първата ни ескадрила модерни натовски изтребители.
България най-вероятно ще получи втората партида от осем новопроизведени американски изтребителя F-16 Block 70 поне три години по-късно от първоначално обещания график до 2027 г., стана ясно от серия изявления на военния министър Димитър Стоянов от средата на август досега. За съжаление, и до момента няма честно и ясно обяснение какви са истинските причини за тази ситуация, освен че преди седем години Бойко Борисов избра еднолично този тип изтребители, най-вече за да си купи политическа индулгенция от Тръмп........Прочети още

Намаляват състава на Съвета по отбрана, създават Военен съвет при началника на отбраната

В проекта на изменение и допълнение а Закона за отбраната и въоръжените сили се предвижда минимизиране на състава на Съвета по отбрана по начин, осигуряващ изпълнението на функциите му на съвещателен орган на министъра на отбраната по предвидените в закона въпроси. Така от Съвета по отбрана ще отпаднат командирът на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, командирът на Съвместното командване на специалните операции, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Като членове на Съвета по отбрана към министъра на отбраната ще останат заместник-министрите на отбраната, началникът на политическия кабинет, постоянният секретар на отбраната, началникът на отбраната и неговите заместници. 
Създава се, обаче, Военен съвет към началника на отбраната, като съвещателен орган. Предвижда се съставът, организацията на работа и дейността му да се определят със заповед на началника на отбраната.
Установява се статут на Върховното главно командване като съвещателен орган, който да подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили. В него щ есе включат нови членове – министърът на иновациите и дигиталната трансформация, министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и храните, министърът на правосъдието, председателят на Държавна агенция „Разузнаване“, началникът на Национална служба за охрана и директорът на служба „Военно разузнаване“.
Създава се възможност началникът на отбраната, в качеството си на главнокомандващ на въоръжените сили, да се подпомага не само от Щаба на отбраната, а да може да привлича длъжностни лица от администрацията на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Осигурява се практическото приложение на предвиденото задължение в ЗИД на Закона за държавния служител, назначаването на длъжността постоянен секретар на отбраната да се извършва след удостоверяване или получаване на валиден положителен резултат от тест за почтеност.
Въвежда се ново длъжностно лице „заместник-постоянен секретар на отбраната“, който да подпомага постоянният секретар на отбраната при осъществяване на правомощията му. Функциите и задачите на заместник-постоянния секретар на отбраната ще се определят с Устройствения правилник на Министерството на отбраната. Предложената нова длъжност за държавен служител е реципрочна на съществуващите длъжности на двама заместник-началници на отбраната, подпомагащи началника на отбраната. Техните функции, ведно с тези и на директора на щаба на отбраната, също са определени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната, както и в заповед на началника на отбраната, се посочва в мотивите към проекта.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Вестник Българска Армия, брой 36, септември 11, 2026 година

Сун Дзъ: човекът, който създаде китайската военна стратегия

"Изкуството на войната" е най-влиятелният трактат сред Седемте военни класики на Китай и единственият, което се фокусира изцяло върху военните дела.
Неговият автор е китайският генерал, мислител Сун Дзъ, живял през 6-и/5-и век пр. Хр. Той изцяло променя военните стратегии, които са се използвали до този момент и оставя дълбок отпечатък върху военното дело по цял свят.
Сун Дзъ твърдо отстоява убеждението, че войната изтощава ресурсите и трябва да бъде свеждана до минимум.
Въпреки това, войната е общочовешко преживяване и държавите неизбежно трябва да участват във военни действия, за да оцелеят........Прочети още

126 години от рождението на авиоконструктора Лавочкин

На 11 септември 1900 г. е роден Семьон Алексеевич Лавочкин - руски авиоконструктор, член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1958 г.).
Завършва Московското висше техническо училище през 1927 г. От 1935 г. е главен конструктор, ръководител на конструкторско бюро. Под негово ръководство са създадени изтребителите "ЛаГГ-3" (заедно с В. П. Горбунов и М. И. Гутков), "Ла-5", "Ла-7" и много техни модификации, които имат високи бойни качества и са използвани по време на Втората световна война.
След войната създава реактивни самолети (Ла-15 и др.), сред които и първия експериментален свръхзвуков самолет в СССР, както и няколко типа ракети "земя-въздух". - Още самолети Ла

Генерал Иван Колев: героят от Добруджа, когото България забрави

През 1931 г. генерал Тодор Марков гостува на шведската армия в Стокхолм, за да се запознае отблизо с нейната подготовка. Той пита домакина си - инспектора на кавалерията - какви новости са въвели шведите в обучението на конницата си.
По-късно Марков ще разкаже, че отговорът е категоричен: променено е всичко, а за отправна точка е взет бойният опит на българските ескадрони в Добруджа.
Тринайсет години по-късно тези сражения ще станат забранена тема у нас, а името на най-прославилия се командир ще изчезне от учебниците и историческата памет за десетилетия.
Насред Първата световна война съдбата на кавалерията изглежда предрешена. Картечницата, телените заграждения и непрекъснатият фронт превръщат конната атака в самоубийство, а на 15 септември 1916 г. при Сома британците вкарват в боя първите танкове.......Прочети още

Украински военен експерт: Руската стратегия вече побеждава, на фронта е изключително тежко. И цялото НАТО да дойде, няма да е достатъчно

Русия премина към мащабна въздушна операция за прекъсване на украинския тил и може да поддържа сегашното темпо на ударите „безкрайно дълго“, докато Украйна е заплашена от тежка логистична криза още в края на септември и началото на октомври. Ситуацията на фронта е изключително тежка, руската военна индустрия вече печели стратегическото надмощие, а демилитаризираният Запад не е способен да помогне. Това заяви украинският военен експерт и полковник от запаса Олег Стариков. Според него Русия строи заводи и създава многоешелонирана противовъздушна отбрана, докато Киев е заложил на скъпа и неефективна война с дронове: „Ние сглобявахме, а те строяха заводи. В дългосрочна перспектива стратегията ще победи тактиката“.......Прочети още

Готов е първият изтребител F-35 за германската армия, доставка се очаква най-рано догодина

Първият изтребител F-35 за Германия е направил тестов полет в Съединените щати. Това става ясно от публикация в социалните мрежи от компанията-производител Lockheed Martin. “Бъдещата въздушна сила на Германия излетя току що. Първият F-35 за страната направи първия си полет, като отбелязва важен етап в програмата и в бъдещето на Luftwaffe", пишат от компанията. Съобщението е придружено от видеоклип на самолета, който е боядисан в цветовете на германските военно-въздушни сили и е с военен номер 35+01.
През декември 2022 г. Германия поръча 35 изтребителя F-35A, за да замени флота си от Panavia Tornado и да запази ключовата си роля в споразуменията за споделяне на ядрени оръжия на НАТО. Това включва способността да носят американски ядрени бомби. Германското правителство твърди, че придобиването на F-35 има за цел да запази ролята на Германия в споделянето на ядрени оръжия в рамките на НАТО.
На практика първият самолет по договора е излетял по-малко от четири години след подаване на поръчката, или приблизително три години и девет месеца по-късно. Окончателното му сглобяване е започнало в началото на 2026 г. и е достигнало финалния етап през август, когато самолетът е напуснал монтажната площадка и е влязъл в последната фаза на подготовка за първия си полет.
Въпреки това, MG-01 няма да се присъедини към Луфтвафе след завършване на тестовата си програма. Той ще остане в Съединените щати, заедно със следващите седем самолета, за да подпомогне обучението на германски пилоти и персонал по поддръжката във военновъздушната база на Националната гвардия Ебинг в Арканзас. Едва след приключване на програмата за обучение, самолетът, предназначен за оперативна служба, ще бъде доставен на Германия. Очаква се първите F-35 да пристигнат в Германия през третото тримесечие на 2027 г., приблизително след година.
Това ще бъде последвано от период на запознаване и постепенно развитие на начални оперативни способности. В момента Германия планира да постигне начална оперативна способност с F-35 през 2029 г. Освен ядрената си роля, построените в САЩ изтребители от пето поколение ще изпълняват и конвенционални мисии като част от Луфтвафе. Те ще включват потискане и унищожаване на вражеска противовъздушна отбрана, както и мисии за удари на далечни разстояния. Германия придобива ракети JSM за тази цел, докато досега не е пристъпила към закупуване на JASSM-ER.
F-35 ще предостави на Германия и високоефективна изтребителна платформа за противодействие на руските Су-57.
F-35 не е единственият нов боен самолет, постъпващ на въоръжение в Германия. Наскоро Eurofighter Typhoon от четвърто поколение и в новата конфигурация Tranche 4 също полетя в небето за германските ВВС.
Германия обаче е изправена пред сериозни проблеми с плановете си за изтребител от шесто поколение, пише Defence Express. Берлин се е скарал с Франция относно Бъдещата бойна въздушна система (FCAS), което на практика сложи край на съвместните усилия за разработка и принуди Германия да търси алтернативни варианти и нови партньори. Последните доклади описват провала на програмата като резултат от години на разногласия между двете страни.
Източник: https://www.focus-news.net/

Кабинетът одобри присъединяването на Албания към инициативата на НАТО за съхранение на боеприпаси

Министерският съвет одобри изменение на Меморандум за разбирателство относно Многонационалната инициатива за съхранение на боеприпаси (Multinational Ammunition Warehousing Initiative - MAWI), c което Албания се присъединява към инициативата.
До момента в нея са включени 26 държави-членки на НАТО и Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване (NSPA). Инициативата MAWI е създадена през 2020 г. по предложение на Кралство Белгия. Нейната основна цел е да развива обща многонационална мрежа за съхранение на боеприпаси, която да осигурява по-висока оперативна готовност, по-ефективна логистична поддръжка и по-голяма сигурност на държавите участнички. Чрез съвместното използване на складова инфраструктура, съюзниците получават по-бърз и по- гъвкав достъп до боеприпаси при необходимост.

Битката при Бородино: Пировата победа на Наполеон

Наполеоновите войни от края на XVIII и началото на XIX век оставят траен отпечатък върху историята на Европа.
С блестящи стратегии Наполеон Бонапарт постига забележителни победи, които се изучават от военните и до днес.
Френската армия прегазва всичко по пътя си. Битката при Бородино през 1812 г. обаче се превръща в повратна точка в руската кампания на Наполеон.
На 26 юни 1807 година в Тилзит е сключен мирен договор между Наполеон Бонапарт и руския император Александър I.
С този договор Руската империя се присъединява към континенталната блокада, целяща да изолира Великобритания. Само няколко години по-късно френският император нахлува в Русия, за да я застави да спазва континентална блокада........Прочети още

Официална безпаметност. Защо България предава Русия

Руснаците и българите имат стари национални, културно-езикови и духовни връзки. Сега малцина помнят, че по времето на руския княз Святослав Игоревич (велик княз киевски 945-972 г.) русите и българите-славяни са били практически един народ.
Когато воините на Святослав воюват в България, те почти с нищо не се различават от местното население. Българите наскоро са приели християнството и в селските местности все още са свежи езическите култове (включително култа към Перун), а езикът, духовните и материалните традиции са били общи. Руснаците и българите са принадлежали към една етнокултурна и езикова общност.
Не е учудващо, че самият Святослав възнамерява да пренесе столицата на Рус на Дунав, в България......Прочети още

Капитан-лейтенант Тодор Николов Цонаков

Историята обикновено отразява значими събития, разказва за бележити личности, прославили се със своя героизъм и саможертва или с новаторското си мислене. Обикновените хора, които без шум изпълняват задълженията си, рядко намират място в нея.
Настоящият разказ е за Тодор Цонаков - морски офицер, участник във войните за национално обединение от 1912 - 1918 г. В тези войни той не се отличава в бойни действия, но пресъздава значими епизоди от тях в картини и рисунки.
Данните за него са основно от служебния му списък като морски офицер и от съхранените във фонда на Военноморския музей документи, писма, снимки и репродукции на негови рисунки.
Тодор Николов Цонаков е роден на 14 октомври 1869 г. в Русе. Начална морска подготовка получава в Мореходните класове към Петербургския речен яхтклуб. За постъпване в тези класове, освен свидетелство, че умеят да четат и пишат, от кандидатите се изисква и свидетелство за проведени предварителни плавания. С предимство са тези с по-голям морски плавателен стаж, като се предпочита службата на ветроходите, пред тази на параходите.
Тодор Цонаков плава на руската военна тримачтова винтова шхуна „Компас“ от 26 май 1890 до 5 септември 1890 и на руския военен крайцер II ранг „Азия“ от 6 май 1892 до 28 септември 1892 г......Прочети още

Исторически календар

10.09.2026, 09:00

На 10 септември 1905 г. в с. Поповяне, Самоковско, е роден Кръстю Антонов Атанасов.
Завършва основно училище в съседното село Ковачевци, а гимназия в Самоков. От 1921 г. учи в Морското училище във Варна. Заедно с група ученици се явяват на летище Казанлък, за да помагат като аеромонтьори. Младият Кръстьо Атанасов се запалва по авиацията и три пъти кандидатства в Авиационното училище. На третия опит е приет и през 1928 г. полага първия си пилотски изпит. Завършва Военното училище в София на 6 август 1932 г., 51-ви випуск и получава чин подпоручик. Поручик от 3 октомври 1935 г., капитан от 6 май 1941 г., майор от 1ноември 1944, подполковник от 9 август 1945 г.
Изпратен в Полша през 1934 г., където се обучава в школа за висш пилотаж. Веднага след завръщането си е назначен за инструктор в Изтребителната школа в Пловдив, а след това за началник на Висша изтребителна школа – Карлово.
През 1940 г. е определен за командир на 682-ро ято, въоръжено с най-новите изтребители Месершмит 109 Е. От 1942 г. е началник на Школа за висш пилотаж в Долна Митрополия. На 9 август 1944 г. става командир на 3/6 изтребителен орляк на мястото на заболелия капитан Чудомир Топлодолски. Във въздушни боеве в група има свалени два тежки бомбардировача и два повредени. След 9 септември 1944 г. командва Изтребителния полк и участва до края на Втората световна война в бойни полети за осигуряване бомбардировъчната, щурмовата авиация и сухопътни войски.
Полковник Кръстю Атанасов се пенсионира през 1948 г. като най-възрастния летец-изтребител до този момент във Въздушни войски, награден е с два ордена „За храброст”. Умира на 3 април 1978 г.

ВВС участваха в Международно авиационно изложение в Словакия

Българските Военновъздушни сили участваха в международното авиационно изложение International Military Air Days 2026 (IMAD26), което се проведе на 5 и 6 септември 2026 г. на летище Пиещани в Република Словакия.
Военната ни авиация беше представена в наземната експозиция от двуместен щурмови самолет Су-25 УБК.
На събитието присъстваха командирът на 22-ра авиационна база полковник Милен Димитров, летателен и инженерно-технически състав от базата.
Авиофорумът бе организиран от Министерството на отбраната на Словакия по повод Деня на словашките въоръжени сили и отбелязването на знакови исторически събития за държавността и военната история на страната.
Прелитането на самолет Су-25 УБК до летище Пиещани и обратно до България беше изпълнено с междинни кацания за зареждане на летище Кечкемет в Унгария, съобщават от Командването на ВВС.

Неуспешното монголско нашествие в Япония през 1274-1281 г.

Монголската империя е една от най-големите държави, съществували някога.
В периода XIII-XIV век монголците успяват да покорят голяма част от Азия и част от Източна Европа.
В своя пик империята им се простира на площ от 34 000 000 кв. км., или близо 22% от сушата на Земята. Военната мощ на монголците обаче ударила на камък при опита за нашествие в Япония през втората половина на XIII век.
С яростна съпротива и "божествена намеса" японците осуетили монголското нашествие.
През XIII век монголците поставят под свой контрол по-голямата част от днешен Китай и Корейския полуостров........Прочети още

9 септември - повратна дата в историята ни

На 9 септември се навършват 82 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя обществото.
За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна - премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество - комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция".
След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".
След 1944 година, 9-ти септември се отбелязва като Национален празник на Народна република България до 1990-та година.
*********
България се присъединява към Антихитлеристката коалиция.
На 9 септември 1944 г. отговорността за бъдещето на страната преминава в ръцете на Отечествения фронт. Получил подкрепата на СССР, САЩ и Великобритания, кабинетът на Кимон Георгиев се ангажира да спаси България от поредната национална катастрофа като я присъедини към Антихитлеристката коалиция. По време на разговорите между представители на новото българско правителство и командващия 3-ти украински фронт маршал Фьодор Толбухин, проведени на 10 септември в румънския гр. Черна вода, се разискват условията за примирието и участието на България във войната против Германия. Предложеното от българската делегация военно съдействие е прието и от 18 септември Българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия 3-ти украински фронт. Българо-югославското военно взаимодействие е узаконено с подписаното на 5 октомври 1944 г. в гр. Крайова, Румъния, Споразумение между председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия маршал Й. Б. Тито и министъра без портфейл Добри Терпешев. То дава възможност на България да воюва срещу Германия и да постигне по-благоприятни позиции при обсъждането на мирния договор. Процесът на присъединяване завършва с подписаното в Москва на 28 октомври 1944 г. Съглашение за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга.

Боевете на 15-а пехотна охридска дивизия при Прилеп

От 9 септември 1944 година 5-а армия в Македония започва да се оттегля към довоенните граници, при което се стига до стълкновения с германски части и съединения. Особено ожесточени боеве в района на Прилеп водят 15-и дивизионен артилерийски полк и две дружини от 45-и и 54-и пехотен полк в състава на 15-а пехотна дивизия.
Командирът на дивизията полковник Димитър Младенов решава да води упорита отбрана до пристигането в Прилеп на другите части от дивизията, след което да продължи изтеглянето към заповядания район. По негова заповед на 9 септември войските на Прилепския гарнизон нападат немския батальон „Щрошке“ и пленяват 300 души, 60 моторни коли и складовете му. Немското командване оценява, че войските на 15-а пехотна дивизия сериозно застрашават оттеглянето на групата армии „Е“ и от 10 до 16 септември привлича допълнително към Прилеп три батальона, два артилерийски дивизиона и други сили, от които формира бойните групи „Гулман“ и „Пабст“. При поддръжката на изтребително-щурмова авиация тези бойни групи в продължение на 4-5 дни атакуват частите на 15-а пехотна дивизия. На 19 септември основната група на дивизията начело с командира полковник Димитър Младенов напуска Прилеп и заема за отбрана превала Мукос, с. Ореховац и прохода Плетвар. На 21 септември под прикритието на 10-и граничен участък българските части започват да се оттеглят към Велес. През следващия ден групата преминава р. Вардар между Велес и Градско и движейки се южно от Щип, се насочва към планината Плачковица. На 30 септември дивизията се съсредоточава в района на гара Симитли.
От 9 до 23 септември 1944 г. Прилепският гарнизон блокира пътя Прилеп – Велес и спира изтеглянето на шест германски дивизии от групата „Е“ към Белград. При изтеглянето си от Вардарска Македония 15-а пехотна дивизия губи 138 убити, над 200 ранени и около 4500 пленени при Битоля. Загубите на противника възлизат на 1350 убити, ранени и пленени.

Създателят на първата българска картечница

Капитан Христо Николов Спасов е роден през 1894 г. в Самоков.
През 1900 г. баща му – останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четирите си деца (две момчета и две момичета) се преселва от Самоков в софийския квартал Лозенец и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелите си от махалата.
Той завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище. През Първата световна война (1915-1918 г.) Христо получава офицерско звание подпоручик и е назначен за взводен командир в картечна рота.
На фронта вижда как с развети бойни знамена българските роти и дружини атакуват на нож противника. Те са близо до първите му окопи, когато отсреща затракват смъртоносно вражеските картечници, подавят атаката и принуждават нашите атакуващи вериги да залегнат. Френските картечници «Хочкис", «Пюто" и «Сентетиен" стрелят с дълги редове, без прекъсване, а българските «Максим» отказват периодично и блокират........Прочети още

“Оръжие да не се използва”: Как СССР обявява война на България

По повод тоталното разделение сред българите 80 години след промяната на 9 септември 1944 г. и предизвикалата много коментари позиция на нашето Външно министерство, че „Съветската армия е окупирала България“, предлагаме един интересен коментар на известния руски автор Дмитрий Окунин за случилото се в онези години.
Преди 80 години Съветският съюз обявява война на България. Ответна нота от страната, в която бушува вътрешна политическа криза няма. Части от Червената армия навлизат на нейната територия, без да срещнат съпротива. И само след четири дни, в резултат на преврат, организиран от антифашистите под ръководството на комунистите, на власт идват просъветските сили. Ето и подробности за онези събития тогава........Прочети още

На този ден преди 64 години в рамките на секретната операция „Анадир“ в Куба са доставени първите балистични ракети

Министерството на отбраната на Русия преди време публикува официални данни за загубите на съветски граждани в Куба по време на острата фаза на Карибската криза. По данни на ведомството, от 1 август 1962 година до 16 август 1964 година в Куба са загинали 64 съветски граждани.
Проведената операция е отговор на разполагането на американски ракети в Турция и Италия, а също на заплахата от американското военно нахлуване в Куба. По-рано точният брой загуби на съветски военнослужещи по време на операцията не са публикувани.
Точно преди 62 години, на 9 септември 1962 година, в рамките на секретната операция „Анадир“ в Куба бяха доставени първите съветски балистични ракети, след което СССР достави и ядрени бойни глави за тях. Прехвърлени са два вида балистични ракети със среден обсег на действие: Р-12 (с радиус над 2 хиляди километра) и Р-14 (над 4 хиляди километра) с ядрени бойни глави с мощност 1 мегатон всяка. Общо е било планирано да се развърнат 40 РСД (24 единици Р-12 и 16 - Р-14).
Идеята за разполагането на ракети с ядрени бойни заряди принадлежи на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Съвета на министрите на СССР Никита Хрушчов. - Още за операция „Анадир“

Украйна за първи път показа зенитно-ракетната установка "Koral"

Украйна за първи път показа зенитно-ракетната установка "Koral" по време на изложението за отбрана "MSPO" в Полша. Това съобщи кореспондент на Militarny.
Изображението, публикувано от "Укроборонпром", показва изстрелването на ракета от самоходна установка на шасито на чешки камион Tatra.
Ракетата е позиционирана като средство за прехващане на въздушни и балистични цели. Планирано е да се използва като част от система за противовъздушна отбрана (ПВО).
Както отбелязва разработчикът, при извънредни обстоятелства комплексът има възможност да поразва и наземни или надводни радиолокационно-контрастни цели. Ракетата е с тегло 450 кг, от които 36 кг се пада на бойната глава, а системата ѝ за насочване комбинира инерционна навигация, радиокорекция и активна радиолокационна самонасочваща глава.
Диаметърът на ракетата е 230/300 мм, дължината е 4,8 м. Размахът на крилата е 835 мм, а размахът на кормилото е 685 мм.
Научноизследователската и развойна работа по проекта "Корал" започна през 2016 г.
През 2021 г. конструкторското бюро "Луч" представи макет в пълен размер на изложението "Оръжие и сигурност 2021".
Първоначално декларираните характеристики предвиждаха обхват до 30 км, височина на поразяване до 10 км и общо тегло около 300 кг.
По това време идеята за проекта бе позициониран като унифицирана модулна ракета, която ще се използва като част от наземни и корабни зенитно-ракетни системи, а потенциално и като ракета "въздух-въздух".
През 2021 г. Олег Коростелов, генералният конструктор на конструкторското бюро "Луч", оцени готовността на комплекса на приблизително 70%. В същото време оръжейната компания обмисляше създаването на цяла линия украински системи за противовъздушна отбрана с обхват от около 10 км, 30–40 км и до 100 км. "Koral" трябваше да заеме средна ниша в тази система.
Източник: https://www.focus-news.net/

Черно море трябва да бъде свободно за корабоплаване, търговия, инвестиции и туризъм

„Морските пространства отдавна не са само среда за транспорт, енергийни доставки, обмен и достъп до ресурси. Те се превърнаха в среда на геополитическо и стратегическо противопоставяне, където се проектират и пресичат глобални и национални интереси, и понякога се стига до директна конфронтация“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов при откриването на петия международен морски форум „Глобален компас“, който се провежда във Варна.  
Той посочи, че морската сигурност вече не може да бъде разглеждана единствено през призмата на традиционните военни заплахи и не следва да бъде отговорност само на една нация, институция или сектор. Рисковете за морските комуникации, критичната (подводна) инфраструктура, енергийните и информационните системи, пристанищата и морския транспорт изискват интегриран подход и ефективно взаимодействие между военноморските сили, държавните институции, морската индустрия, пристанищата, научните организации и международните партньори. 
Адмирал Ефтимов подчерта, че военноморският компонент изпълнява ключова роля в условията на продължаващата вече четвърта година война в Украйна. „Затова в Щаба на отбраната, чрез модернизацията на военноморските сили, се стремим не просто да придобием нови платформи, а да изградим качествено нови съвременни отбранителни способности, които да осигуряват необходимата ситуационна осведоменост, да предоставят възможност за своевременна реакция и да гарантират морския ни суверенитет и защитата на морските пространства“, категоричен бе той. 
За осигуряване изпълнението на поетите ангажименти по възпиране и отбрана, страната ни активно участва и в различни регионални инициативи в областта на сигурността. Добър пример е Противоминната група с Турция и Румъния, която доказа своя съществен принос за сигурността и свободата на корабоплаването в Черно море. Адмирал Ефтимов също подчерта жизненоважната роля на Военноморските сили на Република България за гарантиране сигурността на морските комуникационни линии и поддържането на морската сигурност в Черно море. От началото на войната те са реагирали на над 300 сигнала за мини, миноподобни и други плаващи обекти, а само от началото на 2026 г. са разузнали и унищожили над 30 безпилотни/безекипажни системи и части от тях, както и елементи от ракети.
Началникът на отбраната подчерта също нуждата от развитие на способностите за морската ситуационна осведоменост. „По линия на НАТО изградихме Център „Военноморски координационен елемент“, който имаме амбицията да надградим и развием в способност за контрол и ръководство на корабоплаването. Това е важен етап от процеса на трансформация от пасивно наблюдение и анализ към активно взаимодействие с морския сектор“, заяви той. Началникът на отбраната допълни, че по линия на Европейския съюз, заедно с Румъния, България работи по изграждането на гражданска регионална структура – Център за морска сигурност. Той бе категоричен, че защитата на критичната морска инфраструктура, включително и подводна, трябва да бъде постоянна задача, а не реакция след инцидент. 
„Черно море не трябва да бъде пространство, ограничено от заплахите, а да се възприема като зона, която осигурява свобода на корабоплаване, търговия, инвестиции и да бъде търсена туристическа дестинация, избрана от хората за прекарване на своята почивка и круизни пътувания. Ние ще продължим да работим в тази посока“, заключи адмирал Ефтимов, съобщава Пресцентърът на МО

ВМС почетоха загиналите за освобождението на Добруджа

На 7 септември 2026 година, по случай 110-та годишнина от Добричката епопея, представителна част от Военноморските сили участва във военен ритуал на Мемориала в памет на загиналите от VI пехотна Бдинска дивизия за освобождението на Добруджа, издигнат край с. Козлодуйци, Добричка община.
Строя на почетният караул прие капитан I ранг Петър Димитров, заместник-началник на Щаба на Военноморските сили.
След заупокойна молитва, пред паметните плочи на мемориала бяха положени венци и цветя. На тържественото събитие присъстваха представители на държавната и местна власт, на неправителствени организации и съюзи, жители и гости на селото.
По-късно през деня на паметника на генерал Иван Колев в град Добрич, в знак на признателност към "бащата на българската кавалерия“ с военен ритуал, военните моряци положиха венци и цветя.
Вечерта на площад „Демокрация“ в град Добрич, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов прие строя на представителните части от Военноморските сили, на тържествената проверка-заря по случай 110-та годишнина от Добричката епопея.
(Информацията е на ВМС.)

Приключи прочистването на района около завод „ЕМКО“ от невзривени боеприпаси

Приключи прочистването на района около завод „ЕМКО“ от невзривени боеприпаси и метални отломки след инцидента от 10 август. 
В периода от 17 август до 3 септември специализирана инженерна група от Сухопътните войски, заедно с екип от Военномедицинска академия, обследва и обезопаси терена около външния периметър на завода.
При проверката на площ от 566 кв. м. военнослужещите откриха 60 невзривени боеприпаса с различен калибър. Два от тях бяха унищожени на място, а останалите бяха предадени за утилизация.
Освен боеприпасите, екипът събра и предаде на завода около два тона метални отломки, образували се в резултат на взривовете, съобщава Пресцентърът на МО.

Украйна изтегля американските танкове Abrams от фронтовата линия поради тежките загуби

Въоръжените сили на Украйна са били принудени да държат американските танкове М1А1 Abrams далеч от фронтовата линия, след като машините претърпели тежки загуби при руските удари, пише Military Watch Magazine.
Танковете Abrams, доставени на Украйна от Съединените щати, бяха използвани за първи път в бой през февруари 2024 г., но скоро претърпяха тежки загуби. Според оценка, публикувана от изданието в началото на юни 2025 г., към този момент украинските въоръжени сили са загубили 87 процента от тези танкове. Повечето са били унищожени, а някои – изоставени и пленени.
През 2025 г. Австралия достави на Украйна още 49 танка Abrams, които преди това бяха извадени от употреба в собствената ѝ армия. Решението да не се използват и те на фронтовата линия, според списание Military Watch, може да е следствие от опита с уязвимостта на този тип танк.
Украинските войници посочват големите му размери като една от основните слабости на Abrams.
"Той е много висок — и много голям — затова е трудно да се скрие“, посочва един от украинските войници.
Танковете от съветски дизайн, за разлика от Abrams, имат по-нисък профил, което ги прави по-трудни за забелязване.
Украинските екипажи дават висока оценка на точността и маневреността на Abrams, и по-специално на неговия двигател. Съветският Т-80 също използва този тип двигател и екипажите на двата танка подчертават неговите възможности при движение по труден терен, където други машини, като например германският Leopard, могат да заседнат.
Поддръжката също представлява проблем. Ходовата част на Abrams изисква чести проверки и обслужване, докато газотурбинният му двигател консумира големи количества гориво. Затова украинските танкове са модифицирани, за да могат да използват дизелово гориво вместо стандартното авиационно гориво JP-8.
Украински оператор с позивна "Кубик“ обясни защо танковете понастоящем не се използват по-близо до фронтовата линия.
"Засега вече не ги използваме — няма как... Врагът е развил значително своя дрон-компонент и засега нямаме средства да му противодействаме“, посочва "Кубик“.
Друг недостатък е липсата на системи за активна защита. Според доклада нито един танк в украинската армия не разполага с такава система, докато в западните армии те започнаха да влизат в експлоатация от средата на 2020-те години.
От 2024 г. Русия започна да въвежда системи за активна защита на танковете Т-90М и Т-72Б3, осигурявайки им известна степен на защита от оръжия, които атакуват цели отгоре, включително безпилотни летателни апарати и дрони.
Системата "Arena-M“ продължава да се модернизира, за да осигурява по-добра защита срещу атаки с дронове, докато танкът Abrams не разполага с подобна система, което списанието посочва като един от основните му недостатъци. - Още за М1 
Източници: Агенция "Фокус", militarywatchmagazine.com

Забравените герои на България: Генерал от пехотата Велизар Манолов Лазаров

Днес се навършват се 158 години от рождението генерал от пехотата Велизар Манолов Лазаров. Той се ражда на 8 септември 1868 г. в София.
Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. Завършва Военното училище в София (1889). Служи в пехотата.
На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1899 г. в чин капитан. Командва рота в 1-ви пехотен Софийски полк (1900) и служи във Военното училище (1909).
През Балканската война (1912-1913) е командир на дружина в 14- ти пехотен Македонски полк. По време на Първата световна война (1915-1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на 1- ви пехотен Софийски полк, с който се сражава в Добруджа, а през следващите години на Южния фронт. Произведен е в чин генерал-майор.
След войната командва 1- ва пехотна Софийска дивизия (1919-1921), а по-късно е назначен за началник на Софийския гарнизон (1923-1929). Умира в София на 6 април 1941 г.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 2 кл.; орден „Св.Александър” I ст.; народния орден „За военна заслуга” 5 кл. на военна лента, 5 кл. на обикновена лента и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

8 септември: Преди 82 г. войските на 3-ти Украински фронт навлизат в България

На 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират, без да срещнат съпротива. Това става след като на 5 септември Съветския съюз обявява война на България. Също на 8 септември България обявява война на Германия и по този начин държавата ни е сама срещу всички участници във войната. Трети Украински фронт настъпва основно през Добруджа със силите на три общовойскови армии: на десния фланг с 46 А, в центъра с 57 А и с лявофланговата 37 А. Последната с ускорен марш се дислоцира в района на Бургас, Казанлък и Ямбол, с цел да замести полковете на 3-та пехотна Балканска дивизия на Прикриващия фронт срещу Турция. До края на окупацията през декември 1947 г. 37 А е основната окупационна войска у нас.
Твърденията, че българският народ отива да посрещне руските войски само от любопитство, както е направило през април 1941 г. при навлизане на германците, не са верни. Първо, по онова време народът все още е настроен русофилски, а не германофилски; Второ, народът по време на войната е оголял и обосял – германските задължения за изнесени български стоки по клирингови взаимоотношения надхвърлят тогавашни 100 млн. долара; Трето, частите на Съветската армия са посрещнати с цветя от ликуващ народ, който се надява на положителни промени............ Прочети още

Нова руска доставка за Алжир? Още Су-34 може да пристигнат до края на 2026 г.

Алжир продължава мащабното обновяване на бойната си авиация с руски Су-34, Су-35 и Су-57, укрепвайки възможностите си за далечни удари
Според непотвърдени съобщения от множество източници, алжирските военновъздушни сили планират да получат поне една нова партида изтребители с голям обсег Су-34 преди края на 2026 г. Това следва потвърждението за доставката на първата партида през юни, което направи страната единственият чуждестранен оператор от този тип в света. Съобщения за интерес на Алжир към придобиването на най-дългобойния и най-тежко въоръжен тип изтребител на Русия се появяваха преди повече от десетилетие, като разполагането на най-големия в света флот от изтребители Су-24М от алжирските военновъздушни сили подхранваше спекулациите, че Су-34 ще осигури еднопосочен заместител, въвеждайки ново поколение способности, пише Military Watch. 
Съобщенията за очаквани нови доставки за Алжир съвпадат почти напълно с публикуването на снимки в Новосибирск, Сибир, показващи новопостроен Су-34 в заводски сив грунд, което подхранва спекулациите, че най-новата производствена партида може да е предназначена за алжирска служба. Първите  изображения на Су-34  в пустинни цветове се появиха през август 2025 г., след което през май 2026 г. бяха публикувани първите кадри, показващи самолета с маркировки на алжирските военновъздушни сили  . Доставките последваха предварително потвърждение на усилията за значително  разширяване  на  производствените мащаби  на изтребителя Су-34 и изтребителя от пето поколение Су-57. 
Алжир постигна важен етап в разширяването на военното си присъствие в началото на септември, когато разположи изтребители Су-30МКА  в Нигер след неуспешен опит за преврат. Това последва години на укрепване на отбранителните връзки с множество централноафрикански държави, които наскоро се изтеглиха от европейската сфера на влияние, като същевременно демонстрира далечния обсег на бойната си авиация и безспорното си първенство на африканския континент. Су-34 е най-дългобойният тип изтребител в Африка или по-широкия свят и се очаква да подпомогне допълнително операциите за проектиране на сила, като същевременно осигури мощна способност за ответни удари срещу държави в Европа. 
През последните две години алжирските военновъздушни сили получиха три нови типа руски изтребители, включително Су-35, за които беше потвърдено, че са доставени през януари 2025 г., и  изтребители от пето поколение Су-57,  за които доставката беше потвърдена през ноември. Очаква се Су-57 да бъде закупен в най-голям брой и в крайна сметка би могъл да формира гръбнака на флота на страната, като постепенно извежда от употреба Су-30МКА от средата и края на 30-те години на 21-ви век. Очаква се да бъдат закупени приблизително 36-40 изтребителя Су-34, като техните обсеги на действие, възможности за прецизни удари и възможности за мрежово-центрична война ще бъдат далеч по-добри от тези на Су-24М. 
Основно предимство на Су-34 е значителната му способност за вторичен бой „въздух-въздух“, която му позволява да действа без ескорт там, където самолетите Су-24 биха се нуждаели от ескорт. Въпреки че Су-34 е производно на изтребителя за превъзходство във въздуха Су-27 Flanker, подобно на Су-30МКА и Су-35, които вече са на въоръжение в Алжир, новият изтребител е приблизително 50 процента по-тежък, като значително увеличеният му капацитет за гориво му осигурява най-големия обсег от всички оперативни типове изтребители. Руският отбранителен сектор бързо увеличи броя на типовете оръжия, достъпни за интегриране в самолета от началото на 2023 г., за да подкрепи продължаващите си военни усилия в украинския театър на военните действия, като същевременно значително адаптира доктрината си, след като Су-34 понесоха тежки загуби в първоначалните сражения в началото на 2022 г. - Още за Су-34 
Източник: https://trud.bg/

Германия защити износа си на оръжие за Израел пред Международния съд в Хага

Германия защити днес износа си на оръжие за Израел пред Международния съд в Хага с аргумента, че той е съвместим с международното право, предаде ДПА.
„Целият износ на оръжие от Германия за Израел и други страни е предмет на строги процедури за преглед, които са по-строги от международните разпоредби“, заяви главната правна представителка на Германия в началото на изслушването.
Никарагуа заведе дело срещу Германия, обвинявайки я в подпомагане и подстрекателство към геноцид. Според Никарагуа износът на оръжие нарушава Конвенцията на ООН за геноцида, тъй като оръжията се използват от Израел при атаки в ивицата Газа.
В началото на изслушването представителят на Германия отхвърли твърденията като неоснователни. Според нея обширната документация на Германия за износа ѝ на оръжие, която Берлин прави публично достъпна, показва, че износът е в съответствие с международното право.  Тя призова съда да отхвърли искането на Никарагуа за спиране на износа на германско оръжие за Израел.
Германия спечели първата фаза от делото през 2024 г., когато Международният съд отхвърли искането на Никарагуа за налагане на тези спешни мерки. В резултат на това Германия не беше задължена незабавно да спре износа си на оръжие за Израел.
Съдиите обаче не уважиха германско искане за прекратяване на делото.
Германската страна сега се стреми да предотврати пълноценно разглеждане на делото. Нейните представители подготвят аргументи, обясняващи защо според тях съдът няма юрисдикция по делото.
Никарагуа ще отговори утре. Не е известно кога ще се произнесат съдиите.
Източник: bta

Демонстрация на мощ: Руските Су-57 и Як-130М пристигнаха на мащабно авиошоу в Египет

Модернизираният учебно-боен самолет Як-130М и руския изтребител от пето поколение Су-57 пристигнаха в Египет за Международното авиошоу в Ел Аламейн 2026, съобщиха от Обединената авиастроителна корпорация (ОАК). Международното събитие се провежда на международното летище Ел Аламейн от 8 до 10 септември.
В официално изявление от компанията описват ключовите възможности на модернизираната машина:
"Модернизираният учебно-боен самолет Як-130М пристигна за участие в Международното авиошоу в Ел Аламейн в Египет. Як-130М е оборудван с най-новите бордови системи, които го превръщат в ефективен лек боен самолет, способен да поразява наземни и въздушни цели при всякакви метеорологични условия, денем и нощем.“
От ОАК отбелязват, че Су-57 също е способен да поразява въздушни, наземни и морски цели. Изтребителят може да се използва денонощно, включително при неблагоприятни метеорологични условия и в сложна среда за смущения.
Главният изпълнителен директор на ПАО OAK Вадим Бадеха подчерта значението на форума за руската аерокосмическа индустрия:
"Северна Африка е ключов регион за популяризиране на нашите продукти. UAC е една от малкото компании в света с авангарден опит във всички сегменти на самолетостроенето, което демонстрираме на изложението. За първи път ще покажем и най-новите оръжия "въздух-въздух'', които нямат аналози никъде другаде".
"Обединена авиастроителна корпорация" (ОАК) е руска аерокосмическа и отбранителна корпорация със седалище в Москва. Създадена през 2006 г., за да консолидира основните активи на Русия в проектирането и производството на самолети, корпорацията обединява частни и държавни компании. Тя управлява проектирането, производството и продажбите на военни, граждански, транспортни и безпилотни летателни апарати.
Източник: https://www.focus-news.net/

Варна върху картата на Албино де Канепа от 1489 година

Албино де Канепа (Albini de Canepa) е генуезки картограф, за който се знае твърде малко.
Картата (Canepa portolan chart) е на два пергамента (фино обработена овча кожа), залепени в средата. Тя е с размери 80 х 120 см и е датирана от 1489 г. Картата се съхранява в библиотеката Джеймс Форд Бел на Университета в Минеаполис, Минесота (САЩ) (University of Minnesota Libraries, James Ford Bell Library) https://umedia.lib.umn.edu/item/p16022coll251:106
Картата е украсена с винетки (изгледи) на градове, като най-голямата е на родният град на картографа - Генуа, над който се вее знамето на града - червен кръст върху бял фон. Картата е украсена с красиви шатри и две компасни рози с 16 посоки, ориентирани на север.
С червено мастило, знак за значими градове и пристанища, по западния бряг на Черно море са нанесени нос Калиакра (chaliacra), Варна (varna), Несебър (mesenbre) и Инеада (stagnera). Над генуезките търговски пунктове в района на Черно море, Албино де Канепа е представил знамето на Генуа - червен кръст върху бял фон.
Топоними по западния бряг на Черно море: grosea (лиман Синое), zanauarda (нос Мидия), costansa (Кюстенджа), pangala (Мангалия), loxilucico (нос Шабла), chaliacra (нос Калиакра), gauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrici (резиденция „Евксиноград“), varna (Варна), rosico (на южния бряг на Варненския залив в местността „Карантината“), galato (нос Галата), maro (Черни нос), lanisa (Обзор), cauo delemano (Емона), mesenbre (Несебър), lasillo (Поморие), poro (Бургас), scafida (Димчево), asine (Маслен нос), verduizo (нос Урдовиза), gatopoli (Ахтопол), stagnera (Инеада).
Източник: https://morskivestnik.com, Анастас Ангелов

Исторически календар

На 7 септември 1940 година България си възвръща Южна Добруджа.
След премахването на ограничителните военни клаузи през 1938 г., възвръщането на Южна Добруджа се превръща в главна стратегическа цел на българската външнополитическа програма за мирна ревизия на Ньойския договор.
Основен обект на дипломатическата акция е Германия, която оказва силен натиск върху Румъния и я принуждава да се съгласи на преговори по Добруджанския въпрос, започнали на 19 август 1940 г. в румънския гр. Крайова. В състава на българската делегация, предвождана от пълномощния министър Светослав Поменов, са включени командващият 3-та армия генерал-лейтенант Георги Попов и началникът на Оперативното отделение полковник Иван Попов. Участието им в българо-румънските преговори допринася за очертаването на граничната линия в зависимост от топографските и тактическите условия и изгодите за отбраната на страната.
На 7 септември 1940 г. в 15. 20 ч. двете страни подписват договор, който възстановява границата между България и Румъния от 1912 г. и донася националното освобождение на Южна Добруджа. Към Отечеството е възвърната територия от 7696 кв.км, населена изключително с българи и отнета с Ньойския договор (1919) в противовес на всякакви исторически и етнически реалности.
Възвръщането на областта е сред най-значимите събития в живота на Третата българска държава и остава единствената териториална придобивка за страна от Тристранния пакт, призната от държавите на Антихитлеристката коалиция.

7 септември 1916 година е денят, в който Добрич бе България.
Тогава е кулминацията на боя при Добрич, по-известен като Добричката епопея. Боевете обхващат дните от 5 до 7 септември 1916 г. Тогава Българската армия се сражава в хода на Първата световна война. В него части от Трета Българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.
През септември 1916 г. Южна Добруджа получава своето освобождение благодарение на победоносния ход на Българската армия, активно подпомагана от местното население. Това са дни на себеотрицание, мъжество и храброст. Героичният ход на Трета българска армия, известен като Добричката епопея, е едно от най-великите дела за свободата на България, пред което днес признателните потомци сведоха чела в знак на признателност.

Германия създава "киберкупол" срещу хакерски атаки

Германия планира широк пакет от мерки за засилване на защитата си срещу атаки с дронове, киберпрониквания и други форми на руски саботаж след неуспешна атака с дрон срещу летище миналия месец, съобщават "Ройтерс" и вестник "Билд ам зонтаг".
Министърът на вътрешните работи Александър Добриндт заяви, че руските хибридни атаки са се превърнали в част от ежедневната реалност. "Тези атаки ще се увеличават, но ние можем да се защитаваме и да се предпазим", подчерта той.
Русия отдавна отхвърля обвиненията, че извършва подобни операции в Западна Европа, и отрича да е замесена в атаката срещу германското летище, като заявява, че ще отговори на това, което говорител на руското външно министерство нарече "антируско действие".
По информация на германското вътрешно министерство по плана ще бъдат разширени мобилните способности на полицията за противодействие на дронове, като в градовете ще бъдат разположени бързо разгръщащи се подразделения за борба с дронове, които ще защитават въздушното пространство над ключови транспортни центрове и правителствени райони.
Компаниите, които управляват критична инфраструктура, като електроразпределителни дружества и производители на отбранителна техника, ще получат законови правомощия не само да откриват дронове, но и активно да ги неутрализират.
Ще бъде създаден национален защитен щит, или "киберкупол", включващ мрежа от цифрови сензори, предназначени да откриват и блокират опити за хакерски атаки.
Правителството възнамерява и да разшири използването на технологии с изкуствен интелект, биометрично лицево разпознаване и видеонаблюдение — например на железопътни гари — за идентифициране на предполагаеми извършители, подготвящи саботажни действия.
Източник: https://news.bg/

Исторически календар

На 6 септември 1891 г. във Варна е роден Атанас Григоров – създателят на първия български водосамолет. Участва в Балканските войни. От 7 юни до 12 ноември 1917 г. специализира в Германия, а от 21 юни до 31 август в работилницата на аеропланната фабрика Albatros-Flugzeugwerke GmbH, разположена на проливите Категат и Скагерак, където се строят водосамолети.
След завръщането си в България организира ремонтната работилница към водолетище „Пейнерджик“ до Варна. През 1923 г. по настояване на началника на гражданската авиация летецът Асен Агов, Атанас Григоров е назначен в Аеропланната работилница в Божурище. Тук той предлага своя проект за водосамолет.
Машината е построена в Божурище, а за основни материали са използвани липа и ясен. Водосамолетът е двуместен с двигател „Мерцедес“ 150 к.с и развива скорост до 135 км/ч. Максималната далечина на полета е 300 км. През 1924 г. на водолетището край Варна са проведени първите изпитания. С него бързо се набира височина, лесно се изпълняват различни маневри във въздуха, показва стабилност при кацане във вода, а за излитане са му необходими само 50-60 м.
Водосамолетът получава името „Лейтенант Ляпчев“ и е зачислен към Морската въздухоплавателна служба. За жалост експлоатацията му не е дълга. През 1924 г. силна буря разбива вратата на хангара и корпусът и крилата на водосамолета са разрушени така, че тяхното възстановяване се оказва невъзможно.
Атанас Григоров умира през 1959 г.

Тутраканската крепост се строи три години, за да падне за 3 дена

Между 2 и 6 септември, преди повече от век, архивите разказват историята за Тутраканската битка или операция, напомняща за един отдавна чакан реванш между България и Румъния. Сражението се води около 5 дена, а резултатът, освен победа, е и възможност за западните медии да погледнат за първи път най-грозното лице на войната. Историята на това сражение започва още през 1913 г. с внезапното нападение на Румъния, която бърза да нападне в гръб и да изпълни своята уговорка от тайния план за унищожаването на страната.
В разгара на Междусъюзническата война ще открием, че румънците наистина успяват да вземат с лекота територия, която дълго време ще стои като отворена рана за обществото, управляващите и войниците. Въпреки съвършената подготовка и желанието за сражение, България за първи път е изтощена от тежките битки и подло предателство, но  реваншът се подготвя и само 3 години по-късно ще открием, че армията бързо ще напомни на гостите, че е време да се върнат от другата страна на Дунав. В този период става ясно, че северната съседка се старае да инвестира средства и хора в укрепването на новите територии, а Тутракан се превръща в една почти съвършена крепост.........Прочети още

Гръцки изтребител F-4 Phantom се разби пред хиляди зрители на авиошоу

Изтребител F-4Е Phantom II (р.н. 01504) на гръцките Военновъздушни сили се разби в събота (14:55 LT) по време на авиошоуто Athens Flying Week във военновъздушната база Танагра, северно от Атина, съобщиха Асошиейтед прес и гръцката обществена телевизия ERT.
Двуместният самолет е изпълнявал демонстрационен полет пред няколко хиляди зрители, когато е паднал на земята. След катастрофата над района се е издигнал гъст стълб черен дим, видим от публиката. - (видео)
Към момента няма официална информация за съдбата на двамата пилоти. Представители на гръцките ВВС заявиха, че все още не е установено дали екипажът е успял да катапултира преди удара в земята.
Няма първоначални съобщения за пострадали сред зрителите. На мястото на катастрофата е започнала операция на аварийните служби, а хеликоптер е бил изпратен за потушаването на възникналия пожар.
Инцидентът е станал по време на Athens Flying Week 2026, което се провежда на 5 и 6 септември в авиобазата Танагра. Организаторите определят проявата като най-голямото авиошоу в Източното Средиземноморие. В програмата участват десетки военни, транспортни и акробатични самолети от Гърция и други държави.
Именно гръцките F-4 Phantom бяха сред специалните участници в тазгодишното издание. Организаторите предварително обявиха демонстрациите им като едни от последните публични появи на легендарните самолети преди извеждането им от експлоатация.
В програмата са включени още гръцки F-16, Rafale и Mirage 2000-5, финландски F/A-18 Hornet, испански и германски Eurofighter Typhoon, германски Tornado и други самолети.
Athens Flying Week се организира от 2012 г., като през 2016 г. се премества от Татой в Танагра. Миналогодишното издание е било посетено от над 60 000 души, а повече от 150 000 са го гледали онлайн.
Причините за катастрофата засега не са известни.
Източник: https://news.bg/

Ще изграждаме Щаб на многонационална дивизия

Разработихме Стратегически план за действие на Въоръжените сили (СПДВС), който е напълно синхронизиран с Регионалния отбранителен план на НАТО „Югоизток“ и подпомага неговото изпълнение, посочи в лекцията си при откриването на академичната учебна година във ВА „Г.С.Раковски“ началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Към СПДВС са разработени поддържащи планове, Оперативен план и тактически планове на компонентните командвания. Началната фаза на плана вече е била проиграна, с което са провериени процедурите за работа на стратегическия щаб. След утвърждаването на първата ревизия на Регионалния план, предстои преглед на СПДВС, обясни адмирал Ефтимов. Република България, посочи той, предоставя висок процент от националните сили за отбрана за действие при активиране на Регионален план „Югоизток“.
„Регионалният план дефинира структурата за командване и управление на съюзните сили в региона. Елемент на тази структура е Щаб на сухопътна дивизия на територията на Република България, който следва да координира подготовката и да осъществява командване и управление на подчинените маневрени, поддържащи и осигуряващи сили и способности при активиране на плана“, каза началникът на отбраната.
В този контекст, страната ни е декларира намерение да поеме ролята на Рамкова страна за сухопътна дивизия, като ще предостави щаба и част от маневрените и поддържащите/осигуряващите формирования към нея. Амбицията и предприетите действия са насочени към изграждане на щаб на многонационална дивизия със статут на международен военен щаб на НАТО, който е част от Структурата на силите на НАТО.
Разбира се, с това не се изчерпва нашата роля в регионалната сигурност и отбрана. В лекцията бе припомнено, че съвместно с Румъния вече създадохме Регионално компонентно командване за специални операции, което ще се ръководи от двете страни на ротационен принцип.
Не по-маловажно е какво правим в Черно море. В контекста на изпълнението на съюзните отбранителни плановете на Алианса за Черно море, заедно с Румъния и Турция работим върху формирането на Командване на военноморско тактическо съединение за Черно море – CTF Black Sea, каза адмирал Ефтимов. С цел да бъде гарантирана безопасността на морския трафик срещу заплахата от морски мини, е създадена Противоминна военноморска група в Черно море, която вече беше активирана няколко пъти и показа високо ниво на ефективност. Постигнато е съгласие групата да разшири обхвата на задачите си, за да води наблюдение и осъществява защита на критичната подводна инфраструктура.
На територията на страната, подчерта началникът на отбраната,  е разположена и води подготовка Батальонната бойната група на НАТО с рамкова страна Италия. Групата е част от предното сухопътно присъствие на Алианса по източния фланг и има ключово място в Регионалния план.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Президент и премиер на едно мнение: Войната в Украйна няма военно решение

Конфликтът в Украйна няма военно решение и трябва да приключи час по-скоро, като това е отговорност на всяка една страна в Европейския съюз. Необходими са дипломация и преговори. Това заяви президентът Илияна Йотова на среща с министър-председателя на Словакия Роберт Фицо, който бе на посещение у нас. „В Европейския съюз има много малко политици, които говорят за мир така, както Вие и българският премиер“, заяви от своя страна Фицо.
Скъпи Роберт, радвам се, че ние имаме обща визия за бъдещето на Европа: Европа на мира, просперитета, Европа на единството“, обърна се българският министър-председател към словашкия си колега. Премиерът Радев беше категоричен, че войната в Украйна няма военно решение и че опитите за военно решение водят към повишаване на риска и опасна ескалация. „Затова още веднъж призоваваме за разум, призоваваме за диалогичност, призоваваме за спиране на огъня и сядане на масата на преговори, защото дипломацията е единственото устойчиво и надеждно решение на този конфликт“ заяви още премиерът Румен Радев.

Нови самоходни артилерийски установки получава Украйна. Какво се знае за САУ "Марта"?

Украйна ще получи 200 нови самоходни артилерийски установки САУ "Марта“ през следващата година, пише изданието Оборонка. Гаубицата ще бъде качена на колесни шасита Mercedes-Benz Zetros, поръчани в Германия, казва представител на Краматорския завод за тежко танкостроене пред изданието. Споразумението за производството на артилерийската система е било сключено през 2025-та година и е на стойност 750 милиона евро.
Новата гаубица с по-късо дуло ще замени всички западни 155-милиметрови артилерийски системи, които към момента е много трудно и скъпо да бъдат ремонтирани и обслужвани. Освен това САУ "Марта“ ще замени и остарелите съветски далекобойни артилерийски системи с калибър 122 и 152 мм.
Представителят на Краматорския завод подчертава, че е имало голяма конкуренция от германски компании, които са искали да доставят ситемата изцяло комплектована от там. В крайна сметка, обаче, се оказало, че украинската гаубица е по-евтина, проста като конструкция и лесна за масово производство.
Краматорският завод работи с редица европейски оръжейни компании. Той е специализиран в производството на различни оръдейни цеви - 105 мм, 155 мм, 122 мм, 125 мм, 25 мм, 40 мм, 35 ​​мм.. Предприятието си сътрудничи активно с британския концерн BAE Systems, като изработва резервни части и цеви за комплексите M777, AS-90, L119, Fh-70, Krab, Archer, както и за зенитните системи Tridon. Предприятието изработва и самоходната артилерийска система "Богдана“.
Представителят на Краматорския завод за тежко танкостроене казва, че голямо предизвикателство за тяхната работа е и производството на снаряди. Като основният проблем е барутът.
"Докато нямаме собствено производство на барут, не можем да кажем, че произвеждаме пълноценно боеприпаси“, казва експертът.
"Завод за производство на нитроглицерин, нитроцелулоза, паста, всякакви смеси и по-късно барут за далекобойни снаряди ще струва 800 милиона евро. Това са 8000 тона годишно, което е достатъчно за малко под 1 милион далекобойни снаряди.
Но ако имате съсед като Русия, тогава трябва да го направите. Защото не можете да обикаляте света и да плащате огромни суми пари за вносен барут. Руснаците стрелят по нас с боеприпаси на стойност 1000 долара, защото си го купуват от себе си. Ние стреляме със снаряди на стойност 6000 евро. Защото има спекуланти с внос, които продават барут за 300 евро/кг при реална цена от 30 евро. А ние нямаме собствен барут“, обяснява още оръжейникът пред Оборонка.
Източник: https://www.focus-news.net/

Още за първото българско морско минно заграждение (1912 г.)

За използването на парните катери „Амалия“ и „Войвода“ в началото на Балканската война (1912 - 1913 г.) като катамаран - минен заградител, има публикация, в която съавтор съм и аз. Когато през 2006 г. съвместно с д-р М. Кръстева подготвяхме официалното издание „Военноморските сили на България 1879 - 2006 г.“ (с. 6, 9) това твърдение вече се бе превърнало в азбучна истина. Това, което редактирахме, бе в промяната: вместо „минен плот“ ние приехме „катамаран - минен заградител“. Подобно определение приема Ил. Тодоров (Българските кораби, С., изд. Техника, 1981, с. 58), като използва израза „своеобразен катамаран“. Това определение е по-правилното, защото под „плот“ част от моряшкото съсловие разбира и „сал“.........Прочети още

Исторически календар

Дело Жулев e роден на 05 септември 1930 г. в с. Лесичево, Пазарджишко.
Баща му майор Георги Жулев загива в Испанската гражданска война. През 1947 г. като ученик в Пазарджишката гимназия Дело Жулев участва в бригадирското движение при изграждането на ж. п. линията Перник – Волуяк. По това време лети и в пловдивския аероклуб.
През 1948 г. постъпва в летателната школа към Дирекцията на въздушните съобщения в София. Там изпълнява първия си самостоятелен полет на самолет По-2 и извършва първия си скок с парашут. През 1950 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен в 27-и лекобомбардировъчен нощен разузнавателен полк на летище Стара Загора. През същата година заминава на курс в СССР за изучаване на реактивните самолети МиГ-15.
След обучението е назначен за старши пилот в изтребително звено и заместник-командир на изтребителна ескадрила със самолети МиГ-15 в летище Граф Игнатиево. През 1953 г. е назначен за командир на ескадрила в летище Узунджово, а през 1956 г. преминава офицерски летателно-тактически курс в Липецк, СССР. От 1959 г. майор Д. Г. Жулев заема длъжността командир на 21-ви иап на летище Узунджово. През 1965–1968 г. той е слушател във Военната академия „Г. С. Раковски“ в София. От 1968 г. е на работа в щаба на ПВО и ВВС. През 1971–1973 г. е слушател в Генералщабната академия „Суворов“ в Москва.
След завръщането си в България е назначен за командир на 2-ра дивизия ПВО в Ямбол. През 1975 г. е повишен в звание генерал-майор. На 04. 03.1976 г. в 13.18 ч. със самолет МиГ-17Ф, при прелитане от летище Равнец за летище Безмер в сложни метеорологични условия над местността „Бакаджика“, радиовръзката с генерал Дело Жулев прекъсва. На място е констатирано, че самолетът се е снижил и ударил във височината, а генералът е загинал.

На 5 септември 1893 година в Стара Загора е роден генерал-майор Димитър Айранов (1893 – 1950).
Завършва Военното училище в София (1912). Служи в свитата на цар Борис ІІІ (1929) и заема длъжностите командир на Автомобилната дружина (1932), командир на 2-ри инженерен полк (1935), началник отделение в Инженерна инспекция (1935) и командир на 4-та пехотна дивизия, с която влиза във възвърнатата Южна Добруджа (1940). От 11 август 1941 г. до 9 септември 1944 г. е командир на Въздушните войски.
Разработва и внедрява мирновременната и военновременната структура на българската авиация. С негова заповед през март 1943 г. започва строителството и организационното изграждане на летище Граф Игнатиево.
Уволнен е от армията на 13 септември 1944 г., а на 15 март 1945 г. Народният съд го осъжда на доживотен затвор. Умира при неизяснени обстоятелства.

5 – 6 септември 1916 година
Трета българска армия атакува и овладява Тутраканската крепост. В румънския план за водене на войната Тутракан е предвиден да бъде опорен пункт в отбраната до подвеждането на руски войски, а в последствие – плацдарм за общо настъпление на юг до линията Русе – Шумен – Варна. Замисълът на българското командване включва нанасяне на внезапен и бърз удар срещу модерното фортификационно съоръжение с многочислен гарнизон. Оперативна заповед № 17 от 3 септември на командващия
3-та армия предвижда извършване на главен удар със силите на 4-та пехотна дивизия в южния сектор на крепостта, атакуване на източния сектор от 1-ва пехотна бригада (1-ви и 6-и полк) на 1-ва пехотна дивизия и провеждане на демонстративни действия пред западния. За общ командир на войските е определен генерал-майор Пантелей Киселов. Щурмът на крепостта започва в 06.30 ч. с непосредствена артилерийска подготовка за разрушаване на фортовете. Под прикритието на артилерийския огън войските на 4-та пехотна дивизия достигат телените мрежи, където до 11 ч. са направени проходи и овладени фортовете № 5, 6, 7 и 8 в участъка на пробива. На 6 септември настъплението продължава и до 18, 00 ч. противниковата съпротива е напълно сломена. Овладяването на Тутраканската крепост само за два дни е една от големите победи на българската армия през Първата световна война (1915 – 1918). Румънската армия дава около 7500 убити, ранени и безследно изчезнали. В плен попадат 450 офицери, над 28 000 войници и огромно количество оръжие и боеприпаси. Загубите на българската армия възлизат на 1764 убити и безследно изчезнали и 7353 ранени. На мястото на форт № 6 от румънската укрепителна линия е разположен мемориалът „Военна гробница – 1916 г.“, където са погребани над 8000 воини от различни националности.

5 септември 1944 година
България излиза от Тристранния пакт. По решение на правителството страната прекратява дипломатическите отношения с Германия и й обявява война, която по тактически причини, свързани с изтеглянето на българските войски от Македония, трябва да влезе в сила на 8 септември. Същият ден (5 септември) в 19.00 ч. Съветският съюз обявява война на България, а в 11.00 ч. на 8 септември предните части на 3-ти украински фронт пресичат румънско-българската граница. Правителството на прозападната опозиция начело с Константин Муравиев нарежда да не се оказва съпротива на Съветската армия и веднага иска примирие, а на 7 септември прекъсва дипломатическите отношения с правителствата на Италия, Хърватска и Словакия. Отменени са всички ограничения върху българските евреи, възстановени са правата на политическите партии, разпуснати са организациите с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирана е жандармерията и е разпуснато ХХV ОНС. На 8 септември 1944 г. регентът проф. Богдан Филов подава оставка под натиска на правителството. В страната е обявено военно положение.

Отплаването на съюзническите армии от Варна и Балчик по време на Кримската война - 5 септември 1854 година

На този ден през 1854 г., по време на Кримската война (1853-1856 г.), съюзническите армии - 56 053 войници и офицери (28 223 французи, 20 830 англичани и 7 000 турци), 128 полеви и 90 обсадни оръдия, натоварени на 89 военни и 267 търговски кораба, в три конвоя, отплават от Варна и Балчик към Крим. Първи, на 5 септември, от Балчик отплават французите и турците. Англичаните отплават от Варна за Балчик на 5 септември, и оттам на 7 септември, за сборния пункт определен от маршал Сент-Арно, край остров Фидониси (Змейний), срещу устието на река Дунав. На 14 септември 1854 г. съюзническите армии дебаркират в залива Каламита (Old Fort) при Евпатория......Прочети още

Румънска фрегата става флагман на операцията на НАТО „Sea Guardian“ в Средиземно море

Фрегатата от състава на Военноморските сили на Румъния „REGELE FERDINAND“ (б.н. 221) отплава вчера, 3 септември, от военното пристанище в Констанца, за да се включи в операцията на НАТО „Sea Guardian“ в акваторията на Средиземно море, съобщиха от пресслужбата на флота на северната съседка.
За първи път в историята на участието си в мисията румънската фрегата ще поеме ролята на флагмански кораб на военноморската тактическа група на Алианса. За целта на борда се намира международният щабен състав на съединението.
Корабът разполага с бордови палубен вертолет IAR-330 Puma Naval и специализирана група от Силите за специални операции, пригодена за абордажни и контролни действия на море.
В рамките на планираната 40-дневна мисия румънските военни моряци ще изпълняват широк спектър от задачи по наблюдение и контрол на морския трафик, възпиране и противодействие на незаконни дейности, както и гарантиране на безопасността на корабоплаването в зоната на отговорност на НАТО.
Снимки: ВМС, Румъния
Фрегатата плава под командването на капитан Силвиу Константиниану, а екипажът ѝ наброява 243 военни моряци.
Участието на съда е част от продължаващите усилия на Алианса за укрепване на морската сигурност и готовността за бързо реагиране на широк спектър от заплахи в Средиземноморието.

България и Словакия обсъдиха сътрудничеството в областта на отбраната и развитието на отбранителните

Министърът на отбраната на Република България Димитър Стоянов и заместник министър-председателят и министър на отбраната на Словашката република Роберт Калиняк обсъдиха развитието на двустранните отношения в областта на отбраната. Срещата се проведе в рамките на официалното посещение на министър-председателя на Словашката република Роберт Фицо и водената от него делегация в България, съобщава Пресцентърът на МО.
В хода на разговорите двамата министри поставиха акцент върху опита на двете страни при развитието и усвояването на F-16 Block 70, както и върху изпълнението на проектите по инструмента SAFE. Министър Стоянов представи процеса по усвояване на първите 8 изтребителя, както и обучението на българските пилоти.
„За нас е важно да обменяме опит и да използваме максимално възможностите, които европейските инструменти предоставят за укрепване на отбранителния потенциал“, посочи министър Стоянов. Той отбеляза, че България работи активно по проектите за модернизация на въоръжените сили и за изграждане на необходимите способности.
Двамата министри обсъдиха и перспективите за разширяване на военнотехническото сътрудничество. Словашката страна представи потенциала на своята отбранителна индустрия и заяви готовност за по-нататъшно взаимодействие с България при придобиването и развитието на новите способности за Българската армия.

Вестник Българска Армия, брой 35, септември 4, 2026 година

Битката при Хейстингс направи Уилям Завоевателя крал на Англия

Уилям Завоевателят е херцог на Нормандия, когато печели битката при Хейстингс на 14 октомври 1066 г. Тази победа е толкова важна, защото благодарение на нея, той е провъзгласен за новия крал на Англия.
Въпреки че армията на Уилям печели битката решително, тя е ожесточена, кървава и продължава необичайно дълго за средновековните стандарти.
Битката при Хейстингс е следствие от спор за наследяване на трона. През предходните 24 години Англия е управлявана от Едуард Изповедник, който е последният англосаксонски крал на Англия.
Макар да е женен, не успява да създаде потомство, което да го наследи. Смята се, че в средата на своето царуване, през 1051 г., кралят обещава английската корона на своя братовчед Уилям, херцог на Нормандия......Прочети още

Турските пилоти ще започнат да летят с „Юрофайтър“ от 7 септември в рамките на обучението си във Великобритания

Турските пилоти ще преминат към практическата част на обучението за управление на изтребители „Юрофайтър“ (Eurofighter) във Великобритания от 7 септември, когато ще започнат да летят с тях. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Турция на седмичния си брифинг, предаде турската държавна телевизия „ТРТ Хабер“.
Обучението на пилотите започна през август, като в момента тече теоретичната част от него.
„С цел да бъдат посрещнати потребностите на Военновъздушните сили на Турция и въз основа на споразумението за доставка на самолет „Юрофайтър“ с правителството на Великобритания през август започна обучението на турските пилоти. Пилотите, които ще приключат теоретичната част на своето обучение, ще преминат към летателното обучение на 7 септември“, заяви говорителят на Министерството на обраната на Турция контраадмирал Зеки Актюрк.
Полетите с учебна цел ще продължат осем месеца, след което ще последва тримесечно обучение за инструктори. Изпращането на пилоти за обучение ще продължава на етапи.
На 25 март 2026 г. турският министър на отбраната Яшар Гюлер и британският му колега Джон Хийли подписаха в Лондон споразумение за логистична и техническа подкрепа при поддръжката и експлоатацията на изтребителите „Юрофайтър“, които Турция предстои да придобие. Споразумението стана факт, след като на 27 октомври 2025 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган и тогавашният британски премиер Киър Стармър подписаха в Анкара декларация за сътрудничество за закупуване от Турция на 20 изтребителя „Юрофайтър Тайфун“ (Eurofighter Typhoon). Сделката е на стойност 8 милиарда британски лири (9,2 милиарда евро) и стана факт, след като Германия, която е част от консорциума производител на изтребителите, вдигна своето вето, наложено заради предполагаемата турска подкрепа за „Хамас“, която е призната за терористична групировка от Европейския съюз.
Турция планира и придобиването на още 24 изтребителя „Юрофайтър“ от Оман и Катар. Целта е закупуването на изтребителите да засили не само сигурността на Турция, но и тази на НАТО. Очаква се проектът да осигури заетост на 20 хиляди души.
Източник: bta

Полша ще получи до 430 млн. евро компенсация за оръжията, предоставени на Украйна

През 2027 г. Полша ще получи 430 млн. евро компенсация от средствата на Европейския фонд за мир (EPF) за оръжията, предоставени на Украйна. Това заяви заместник-министърът на националната отбрана на Полша Павел Залевски пред полската информационна агенция PAP.
По думите на Залевски страната вече е получила 830 млн. евро компенсация за военната помощ, предоставена на Украйна. Сега страните се споразумяха за отпускането на още 400 млн. евро през 2027 г.
Освен това Полша може да получи още 10–30 млн. евро от допълнителен фонд. Според полския правителствен представител Европейската комисия е подготвила два варианта за разпределение на тези средства, а окончателната сума ще зависи от избрания механизъм.
Полша е сред най-големите донори на Украйна по мащаб на военната подкрепа. Според данни на Ukraine Support Tracker на Института за световна икономика в Кил общият обем на полската помощ е достигнал 5,864 млрд. евро, от които 4,452 млрд. евро са за военна помощ.
По общ обем на подкрепата Полша заема 11-то място сред страните, които помагат на Украйна. Ако обаче сравним помощта с размера на икономиката на самите донори, Полша се изкачва на 9-то място, допълва Милитарний.
Предоставената на Украйна помощ е еквивалентна на 1,021% от полския БВП, докато военната част съставлява 0,775% от БВП.
Полша започна да предоставя военна помощ на Украйна още преди началото на войната. През януари–февруари 2022 г. Варшава доставяше на Киев боеприпаси и друго въоръжение на фона на подготовката на Русия за мащабна война.
Първият голям етап от полската подкрепа е през първите месеци на войната. Полша предостави на Украйна значително количество техника от съветско производство от складовете на собствените си въоръжени сили. Основата на тази помощ бяха танкове Т-72М/М1 и модернизирани Т-72М1Р, бронирани транспортьори и друга техника.
Източник: https://www.focus-news.net/

През 1941-1944 г.: Дали Царство България е неутрално по отношение на СССР?

В последните години, особено около датата 5 септември, рязко се увеличи публикуването на материали, посветени на темата „Защо СССР обяви война на неутралната към нея България“. Тук ще се опитам да покажа, че Царство България не е неутрално към СССР през годините 1941-44, когато Третият райх воюва със СССР. Това ще направя на основа на дейността на България в Черно море, т.е. на фона на морската война на Третия райх срещу СССР в Черно море. Има и много други факти доказващи, че България не е неутрална към СССР, но те са за дейността на вермахта в сухопътните граници на България, но това излиза извън поставените от мен рамки на този материал.
За да се счита една държава неутрална в случай на военни действия, тя следва да спазва Хагската (V) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държани, приета през 1907 г., а също и Хагската (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война, приета през 1907 г. И двете конвенции са ратифицирани от Княжество България през 1908 г. Всички Хагски конвенции са били валидни по времето на Втората световна война, други подобни международни договори към това време няма разработени.......Прочети още

На този ден кавалерията на генерал Колев посича румънска бригада

На 3 септември 1916 г. Първа конна дивизия под командването на ген.-майор Иван Колев, която едва предния ден започва бойни действия срещу Румъния в Първата световна война, разгромява със сабите си румънска бригада от 19-а пехотна дивизия в паметен бой между Карапелит и Кочмар.
Генералът лично предвожда кавалеристите си, удряйки противниковата колона във фланг. След страшния удар на бойното поле остават посечени над 600 румънски трупа, а повече от 1000 войници са взети в плен. Ефектът от поражението е толкова голям, че още същата вечер румънците изоставят Добрич.
Трябва да се отбележи, че генералът не е получил задачата от командването, а сам проявява инициатива и поема отговорност, след като разкрива румънския замисъл бригадата да бъде изпратена в помощ на обсаждания от българите Тутракан............Прочети още

Лекция на министъра на отбраната Димитър Стоянов пред офицерите от ВА „Г. С. Раковски“ - (видео)

още РВ

В близко време ще са ясни промените в закона за отбраната

До седмица или малко повече проектът на изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Това каза председателят на Комисията по отбрана генерал-майор от запаса Иван Лалов тази сутрин по БНТ. Той открои, като акцент социалния елемент в тях, като едно от решенията за преодоляване на дефицита от кадри в армията. В същото време прогнозира, че, както за момента, така и за 2027 г. и вероятно за 2028 г., автоматичният принцип на увеличението на възнагражденията на военнослужещите, т. е. определяне размера на най-ниската длъжност на военнослужещ на базата на средната работна заплата за страната, ще остане замразен, но изрази надежда, че това може да се промени по-скоро, но зависи от икономическите възможности на страната.
Във връзка с очакваните промени в закона председателят на комисията припомни записаното  в Управленската програма на правителството до 2030 г. Там става дума за създаване на специална нормативна уредба на социалната политика, провеждана в Министерство на отбраната. Целта е тя да доведе до подобряване на социалния статус на българските военнослужещи и подкрепа на семействата им. Срок: януари 2028 г. Планирано е увеличаване на жилищния фонд на Министерството на отбраната чрез изграждане на жилищни обекти за задоволяване по съответния ред на нуждите на военнослужещи и цивилни служители. Нов момент в програмата е и подкрепата за придобиване на собствено жилище от военнослужещите посредством създаване на програма за подпомагане придобиването на собствено жилище от военнослужещи. Предстои и адаптиране на правилата за ползване на компенсации, отчитайки предложенията на командирите за подобряване натовареността и възстановяването на личния състав.   
Според ген. Лалов се преекспонира въпросът за кацането на двата американски военнотранспортни самолета на Летище "София". В случилото се няма нищо опасно, допълни той. Според него, рисковете за националната ни сигурност са свързани с войната в Украина, както и със ситуацията в Близкия изток. Заради все по-честото откриване на дронове и морски мини са засилени наблюдението, контролът и въздействието по нашето крайбрежие, допълни той.
Последният отговор, макар и неофициален, за падналия край Кардам дрон е, че той е украински, но посоката му е била различна от Румъния и България, стана ясно от интервюто. Причините за загубата на контрола продължават да се разследват.
Що се отнася до разходите за отбрана в бюджета, до 2035 г. те трябва постепенно да стигнат 5 процента от БВП, каза ген. Лалов, като само за отбранителни способности – 3,5 процента. Останалите 1,5 на сто са за инвестиции в съпътстващи дейности в интерес на отбраната. В изпълнение на разчетите, тази година основните разходи за отбрана трябва да достигнат до 2,15% от БВП, а в периода на мандата на правителството, както следва: 2,33% за 2027 г., 2,55% за 2028 г., 2,65% за 2029 г. и 2,85% за 2030 г., припомни председателят на Комисията по отбрана.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военноморският флот на Германия успешно тества израелската ракетна система „Лора“, заяви говорител на флота

Военноморският флот на Германия планира да увеличи значително обхвата на ракетите си, след като снощи негова фрегата успешно тества израелската ракетна система „Лора“ в северната част на Атлантическия океан по време на операция, за която досега не бе съобщавано, заяви говорител на флота, цитиран от ДПА.
Агенцията отбелязва, че Германия сега планира да ускори подготовката за закупуване на ракетите, които имат обсег над 500 километра.
Според говорителя на флота две германски фрегати са били разположени във водите между Ирландия и Исландия за теста. Подготовката е била до голяма степен държана в тайна, въпреки че е било отправено предупреждение за корабния и въздушния трафик в района 45 дни предварително.
„С успешното изстрелване на балистична ракета снощи в северната част на Атлантическия океан ние написахме нова страница в историята на военноморските сили. Изключително съм доволен от това постижение“, заяви пред ДПА командващият германския флот вицеадмирал Ян Кристиан Каак.
Източник: bta

Конвенция от 1936 година държи ключа към Босфора и Дарданелите

Черно море винаги е било геополитическо пространство с изключително значение.
Още от времето на Римската и Византийската империя то представлява "заден двор" на една голяма държава, а по-късно - на Османската империя.
Със завладяването на Константинопол през 1453 г. и контрола над Босфора и Дарданелите, султаните превръщат Черно море практически във "вътрешно османско езеро". Чужди търговски кораби получават достъп само с изрично разрешение, а военните изобщо не са допускани.
Тази политика продължава до началото на XIX век, когато слабостта на Османската империя и нарастващият натиск на великите сили поставят под въпрос изключителния контрол върху проливите.
След Руско-турската война (1828-1829) и Одринския мир Русия получава право на свободно корабоплаване в Черно море.......Прочети още

Исторически календар

На 2 септември 1896 г. в София е роден Асен Христов Йорданов.
Учи последователно в София, Враца и Свищов. На 15 години, през 1912 г. прави опити да конструира планьор и да полети с него. При посещението си във Франция посещава като слушател училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие Етамп. Завръщайки се в България, се записва доброволец в Балканската война като аеромеханик в Аеропланното отделение.
На 10 август 1915 г. построява първия български самолет, с който Радул Милков извършва успешен изпитателен полет. По-късно 10 август е обявен за ден на българското самолетостроене. Записва Аеропланното училище, което завършва година по-късно, и е произведен в чин подпоручик летец-пилот. Участва в Първата световна война в състава на 1-во аеропланно отделение. След Ньойския договор Асен Йорданов е демобилизиран.
През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски осигурява 6000 долара за участието в околосветска обиколка със самолет на Асен Йорданов и Александър Стоянов. Обиколката трябва да започне от САЩ, но не се осъществява. Асен Йорданов остава в Америка, за да не се завърне в родината до края на живота си. Успява да започне работа в самолетостроителната компания „Къртис Райт“ пръвоначално като чертожник, след това като летец- изпитател и инструктор. Завършва химия, физика и аероинженерство. Работи като конструктор в заводите „Боинг“, „Къртис“, „Дъглас“, „Пайпър“ „Локхийд“ със значителен принос в разработката на бойните самолети Боинг Б-17 „Флайнг Фортрес“, Боинг Б-29 „Сюпърфортес“, Локхийд Р-38 „Лайтнинг“, Р-40 и особено на пътническия и военно-транспортен самолет Дъглас ДС-3 „Дакота”. Създател на основните принципи на инструменталното(сляпо) летене. През 1941 г. в Ню Йорк основава авиационна компания – „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“, с основна дейност създаване и разпространение на авиационна техническа литература за комплексно обучение на военни и граждански пилоти и механици. Издава 9 книги, преведени на всички основни езици, дори на японски и китайски. Компанията просъществува до 1950 г.
Асен Йорданов е награден със званието „почетен гражданин“ на Ню Йорк, вписан е в Златната книга на Америка за високи заслуги към авиацията, в залата „Слава на въздуха” е поставен негов барелеф. Умира на 18 октомври 1967 г. в Ню Йорк.

На 2 септември 1888 година в с. Горско Сливово, Севлиевско, е роден генерал от пехотата Теодоси Даскалов (1888 – 1945).
Завършва Военното училище (1907) и Военната академия в София (1928). Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея от 5-и артилерийски полк. Сражава се при Лозенград, Люлебургаз и Чаталджа.
През Първата световна война (1915 – 1918) командва отделение от 5-и артилерийски полк в боевете за Добрич, Кубадин и Черна вода. При управлението на БЗНС е уволнен от армията и излиза в запаса (1920 – 1924). След възвръщането му служи в Шуменския укрепен пункт (1924) и в 4-ти пехотен полк (1925).
Последователно заема длъжностите главен редактор на военните издания (1927 – 1928), началник на отделение в Щаба на войската (1928 – 1929), началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1929), командир на 5-и артилерийски полк (1929 – 1930), преподавател във Военното училище (1930 – 1931), инспектор на класовете във Военното училище (1931 – 1932), военен аташе в Рим (1932 – 1934), началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 5-а пехотна дивизия (1935 – 1936) и началник на Четвърта военноиспекционна област (1936 – 1938). На 24 януари 1938 г. е назначен за Министър на войната. Ръководи модернизирането на Българската армия след Солунското споразумение (31 юли 1938 г.), отменило военните ограничения на Ньойския договор (1919). Участва в изготвянето на нов „Закон за военните сили на Царство България“ (1940), с който се възстановява задължителната военна повинност. Организира заемането на възвърнатата към България Южна Добруджа (1940) и на предоставените за временно администриране територии на Вардарска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието (1941), както и включването им във военнотериториалното деление на страната. На 11 април 1942 г. е повишен в чин генерал от пехотата и освободен от длъжността министър на войната поради колебанията му в правилността на провежданата политика.
За дейността му в правителството на Богдан Филов, обвързало България с Третия райх и обявило война на Великобритания и САЩ, е осъден от Народния съд на смърт (1 февруари 1945). С решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.
Автор е на трудовете „Тактика на артилерията. Записки“ (1932), „Артилерията в боя“ (1937), „Подготовката на държавата за война“ (1943), „Театърът на войната през 1915 г.“ и др., на статии във вестник „Народна отбрана“ и в списанията „Военен журнал“, „Артилерийски преглед“ и „Съвременна пехота“. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас.

Кой вербува ген. Заимов и Боевой за съветската разведка

Азорски и Боевой - това са конспиративните имена на ген. Владимир Заимов и д-р Александър Пеев, които заемат почетно място в историята на световното разузнаване.
Помислете си само - на ген. Заимов е присъдено най-високото съветско отличие Герой на Съветския съюз, същото, което получава и разузнавач № 1 на Втората световна война Рихард Зорге. А Боевой е отличен с най-високия съветски орден "Ленин".
Много се знае за тях и дейността им, но не е толкова известно, че и двамата, и не само те, са вербувани за съветското разузнаване  от младия български писател Кръстьо Белев (1908-1978) (на снимката).
Той е Август. А едва е навършил 30 години. Написал е за краткия си живот дотогава няколко книги, които се посрещат много добре от литературната критика - сега, разбира се, и те са "забравени".
Много са знаците на преклонение и почит към делото на Заимов в Съветския съюз. Достатъчно е да си спомните частичка от неговите шифрограми до центъра в Москва, за да се разбере защо.Сред тях е и информацията, която той предава на съветското висше ръководство, че на 22 юни 1941 г. Германия ще нападне СССР......Прочети още

На този ден преди 81 години капитулира Япония

Смята се, че Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша. Според китайските историци войната започва през 1931 г., когато японските войски нахлуват в Манджурия. През 1941-42 г. Япония окупира значителна част от Китай.
За това помага правителството на маршал Петен в Южна Франция, което пропуска нейните войски през Виетнам, тогава френска колония.
Япония притежава многобройна армия (над 5 млн.), много добре обучена и въоръжена. Всеки генерал, офицер и войник е готов да даде живота си, за да се разпространи властта на обожествявания микадо (император Хирохито) над цяла Азия и тя да бъде включена в поднебесната империя, насочват се дори към Австралия.
Японският войник е обучен да се сражава до последния си дъх, предаването в плен се смята за позорна измяна към императора, родината и народа, има десетки хора-камикадзета, които при необходимост стават живи торпили.
През 1941 г. японските самолети нападат и почти напълно унищожават американския боен флот, базиран в Пърл Харбър на Хаваите. Преди това, през 1938-39 г., Япония прави няколко опита да нахлуе в Съветския съюз, но претърпява поражения, най-сериозните от които са тези при езерото Хасан и река Халкин Гол. След това между Москва и Токио е сключен договор за ненападение, който включва и сигурността на Монголия. Нещата започват да придобиват неблагоприятен обрат за страната на Изгряващото слънце, когато САЩ обявяват война на Япония. Американската индустрия преминава на военни релси и започва да произвежда в големи количества ръчно оръжие, боеприпаси, танкове, самолети, оръдия, кораби и самолетоносачи. Американската тихоокеанска армия тръгва в настъпление. Първите й успехи са превземането на Маршаловите и Соломоновите острови, които стават бази на флота и авиацията. В голямата морска битка при Миндао американците губят един самолетоносач и 8 кораба, а японците съответно 4 и 14. Американците придобиват превъзходство във въздуха благодарение на по-многобройните и усъвършенствани самолети. С цената на големи жертви - 32 хил. убити и 14 хил. ранени, превземат японските острови Окинава, които са само на 650 км от Токио. Това им дава възможност през февруари-март 1945 г. да осъществят мащабни бомбардировки от въздуха над японската столица. Освен бомби с тротил, използват и такива с наскоро открития напалм, които причиняват големи щети, защото значителна част от сградите са дървени и те пламват като факли. Във военните хроники това е записано като сриването на Токио. Въпреки това духът на армията и населението остава висок независимо, че започва да се чувства остър дефицит от продоволствие. Развръзката обаче наближава.
В началото на май Германия капитулира. Японците са изтласкани от цяла Югоизточна Азия. В Манджурия обаче е елитната 2,5-милионна квангтунска армия, в Корея има още 100 хил., в Япония се провежда нова мобилизация и под знамената се стичат още 400 хил. На Подстдамската конференция (16 юли-2 август) новият президент на САЩ - Хари Труман, настоява пред Сталин Съветският съюз колкото се може по-скоро да се включи във войната срещу Япония и получава съгласието на чичо Джо, както те го наричат. Събитията се развиват със светкавична бързина.
На 6 август американците пускат първата атомна бомба над Хирошима. На 8 август Съветската армия напада квангтунската в Манджурия, а след това и тази в Корея. На 9 август американците хвърлят втора атомна бомба над Нагасаки. При тези обстоятелства на 14 или 15 август император Хирохито обявява капитулацията на Япония. Тя е официално подписана от министъра на външните работи Мамору Шигемицу в 10 ч. на 2 септември 1945 г. на борда на американския линеен кораб "Мисури", акостирал в Токийския залив. С това се слага краят на Втората световна война. Япония е окупирана от американски войски, а императорът се отказва от божествения си произход. Стотици генерали и офицери си правят харакири, за да запазят самурайската си чест.
Оказва се обаче, че не за всички японци войната е свършила. Командири на взводове и роти, които краят на войната е заварил във временните японски владения в различни страни, не признават капитулацията. За известно време те са били господари над местното население и не искат да се откажат от привилегированото си положение. Превръщат се в нещо като подобие на партизански отряди, които години наред след 1945 г. продължават да воюват. Постепенно те са ликвидирани, но има и уникални случаи, два от които приключват чак през 1974 г. Лейтенант Онода Хиро до март 1974 г. се укрива на филипинския остров Лубанг и се предава едва когато идва висш военен от Токио, а филипинският президент обявява, че е амнистиран за деянията си. В Индонезия "воюва" пак до 1974 г. сержант Никамура Теруо. И двамата са посрещнати в страната си като национални герои.

Швеция купува четири френски фрегати

Министерствата на отбраната на Швеция и Франция подписаха стратегическо рамково споразумение за задълбочаване на двустранното сътрудничество в оперативните въпроси, отбранителния капацитет и развитието на военната индустрия. Като част от партньорството бе сключен договор за придобиването от страна на Стокхолм на четири фрегати от Франция на обща стойност 4,3 милиарда евро.
Официалната церемония се проведе на борда на френска фрегата, швартована край Стария град на шведската столица, в присъствието на шведския министър-председател Улф Кристерсон и френския президент Еманюел Макрон.
Договореностите са резултат от интензивни двустранни консултации, водени от края на април.
Сделката обхваща фрегати тип FDI, проектирани и строени от френската корабостроителна компания Naval Group, като доставките за шведските военноморски сили са планирани да започнат от 2030 година.
В момента гръбнакът на надводния флот на Швеция се състои от стелт корветите клас Visby, които значително отстъпват по способности от новите кораби.
Бъдещите фрегати ще разполагат с усъвършенствани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, специално пригодени за прихващане и унищожаване на балистични ракети, с което значително ще укрепят сигурността в района на Балтийско море.
Източник: https://www.maritime.bg/

Полковник Людмил Вълков е новият началник на Щаба на Военновъздушните сили

С Указ на президента на Република България №284 от 21.08.2026 г. полковник Людмил Вълков е назначен за началник на Щаба на Военновъздушните сили. От 1 септември 2026 г. той официално поема новата си длъжност.
Полковник Вълков е магистър-инженер и офицер с дългогодишен професионален и команден опит. Преминал е през всички длъжности – от „старши техник“ до „заместник-командир по авиационната техника и въоръжение“ на 3-та авиационна база – Граф Игнатиево. От ноември 2024 г. заема длъжността „заместник-началник на щаба по ресурсите на Военновъздушните сили“.
В професионалния си път той има съществен принос към подготовката на 3-та авиационна база за придобиването на многоцелевите изтребители F-16, изграждането на новата организационно-щатна структура на базата и подготовката на инженерно-техническия състав за своевременната и ефективна интеграция на новата авиационна техника.
През последните две години, вече в командването на Военновъздушните сили, полковник Людмил Вълков разширява своя управленски и професионален опит, който днес ще приложи в една от ключовите длъжности в структурата на ВВС.
За него професионалното призвание е източник на силна мотивация – мотивация, която идва отвътре и се доказва с действия при всяко професионално предизвикателство.
В основата на неговото разбиране за успеха е екипът – сплотен, последователен и способен с упоритост и постоянство да превръща целите в резултати.
Командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев му пожела днес от името на Командването на ВВС здраве, увереност и успех на новата професионална позиция и още: „Пожелавам Ви винаги да гледате напред с хоризонт, по-широк от предизвикателствата, да бъдем силен екип, с който да превръщаме трудните задачи във възможности!  Нека опитът, който носите със себе си, и професионализмът, който притежавате, да бъдат Вашият двигател по пътя напред!“
Източник: af.armf.bg/bg

Адмирал Ефтимов: Колективната отбрана не може да замени националната готовност

„Колективната отбрана остава най-надеждната гаранция за националната сигурност, но не може да замени националната готовност. България трябва да разполага със собствени боеготови сили, необходимата инфраструктура и способности за приемане и поддръжка на съюзнически формирования още от първите дни на евентуална криза“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в своята лекция пред слушателите и преподавателите във Военна академия „Г. С. Раковски” на тема: „Среда на сигурност и трансформация на въоръжените сили“, съобщава Пресцентърът на МО.
Началникът на отбраната подчерта, че военното образование трябва да изгражда критично разбиране за средата на сигурност и за взаимосвързаните трансформационни процеси в отговор на нейните предизвикателства. Бъдещите лидери и командири трябва не само да познават средата на сигурност, но и да могат да анализират нейната динамика и влиянието й върху развитието и използването на въоръжените сили. В изказването си той очерта основните изводи и следствия, които да бъдат развити в програмите за обучение във военната Алма Матер.
Адмирал Ефтимов бе категоричен, че надеждното възпиране изисква готовност не само за бърз отговор, но и способност за водене на продължителни бойни действия. Това означава поддържане на необходимите запаси, устойчива логистика, ремонтни способности, резерви и производствен капацитет, които да позволят отбранителният потенциал да бъде поддържан във времето. Началникът на отбраната подчерта, че технологичното превъзходство ще зависи все по-малко от отделната платформа и все повече от способността различните системи да бъдат интегрирани и бързо адаптирани. Дронове, изкуствен интелект, космически способности, електромагнитна война и цифрови мрежи трябва да бъдат свързани с конвенционалните способности в единна система за командване, управление, разузнаване и въздействие. 
„Отбраната вече не може да бъде разглеждана единствено като задача на въоръжените сили. Тя зависи от устойчивостта на институциите, състоянието на критичната инфраструктура, възможностите на икономиката и отбранителната индустрия, както и подкрепата на обществото. Необходим е по-интегриран подход, който да превърне взаимодействието между държавата, въоръжените сили, бизнеса и гражданите в реално функционираща система за национална сигурност и отбрана“, отбеляза адмирал Ефтимов.
Началникът на отбраната посочи също, че променящият се стратегически баланс и постепенното преразпределяне на отговорностите в НАТО дават на Европа възможност да изгради по-силен и по-самостоятелен отбранителен стълб в рамките на Алианса. „За България това е шанс да повиши собствената си тежест като надежден съюзник чрез поддържане на боеготови сили, модерна инфраструктура и пълна оперативна съвместимост. Това ще изисква не само повече ресурси, а и промяна в стратегическото мислене“, заключи той.

Няма проблем с кацането на двата военни самолета на САЩ на летището в София

Няма никакъв риск към момента за националната ни сигурност, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти при откриването на академичната 2026/2027 година за офицери във Военната академия "Г. С. Раковски", съобщава БТА.
Относно два военни самолета, кацнали на летището в София, министърът призова да се подходи спокойно. Тези самолети имат дипломатическо разрешение, което е бланкетно, дава се в края на годината на всички съюзни държави. Те имат право да използват нашите летища, да кацат временно за презарядка, за почивка на екипажа и след това да отлитат. Това не е нещо, което тепърва се случва. Просто след пребиваването на самолетите-цистерни започна да му се придава много по-голямо внимание и интерес, обясни Димитър Стоянов.

Ядрените влакове на СССР – убийците на Европа

От 1987 до 1991 г. в СССР работи уникален проект в областта на военната стратегия: Боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК). Тези влакове, маскирани като обикновени товарни, извършват непрекъснати пътувания из целия Съюз, от Владивосток, до Калининград, носейки на борда си разрушителни оръжия - ядрени ракети "Молодец". Защо изобщо са необходими тези превозни средства?
Идеята за военни влакове не е нова: в Съединените щати тази концепция възниква по време на Гражданската война, когато се появяват първите бронирани такива машини. В Русия по подобен проект започва да се работи в края на 19 век, когато империята придобива от Франция артилерийски установки на железопътни платформи, които стават основа за последващото развитие в тази сфера........Прочети още

Ерата на асовете може би приключи над небето на Виетнам – първият американски ас ще се окаже и последният

От Виетнамската война насам често има още един особен период за авиаторите – Ерата на асовете. По това време и двете велики сили – СССР и САЩ ще се опитат да премерят сили в небето над всяка гореща точка. Апогоеят на въздушните битки със сигурност ще бъде точно тази война в Азия, но след нея сякаш започва успокояването на нервите. Нито един американец все още не е успял да намери правилното противодействие срещу Микоян-Гюревич и техният МиГ.
Един от най-близките с титла за ас е Цезар Родригез, но за съжаление има само 3 попадения. Цезар успява да извоюва своите победи в рамките на 90-те години и то за едно цяло десетилетие. Каква е причината? Тя не е една, а няколко – на първо място СССР не иска да хвърля повече ръкавицата на американците във въздушни двубои. По това време и ПВО системите стават изключително качествени, радарите също започват да помогат за защита, следователно въздушните дуели сякаш напускат полесражението......Прочети още

На 1 септември 1878 година е сформирано Военното училище

Със Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, издадена от императорския руски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков, е назначен първият команден състав на Софийското военно училище. За негов началник е определен гвардейския капитан Николай Флейшер - от 1.09.1878 до 21.05.1879 г).
Първият район на училището е зад днешния Централен военен клуб, където на 26 ноември то е официално открито и осветено. На 10 май 1879 г. завършва първият випуск офицери в състав 165 души, който дава на България талантливи и смели военачалници.
В Сръбско-българската война (1885) и по време на Балканските войни (1912 – 1913) целият личен състав на училището получава назначение в частите на войската. През периода 1915 – 1918 г. са произведени четири випуска, които воюват по фронтовете на Първата световна война. На 9 април 1924 г. XXI Обикновено народно събрание приема специален Закон за признаване на училището за висше специално учебно заведение. От 1928 г. в него се обучават кадри за Въздушните и Морските войски, а след Втората световна война става основно учебно заведение за подготовка на офицерски кадри за Сухопътните войски.
На 18 февруари 1945 г. за патрон на училището е определен Апостолът на свободата Васил Левски. От есента на 1958 г. то е преместено във Велико Търново. През юни 2002 г. военните училища във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия са обединени в Национален военен университет „Васил Левски“. Военното училище „Васил Левски“ е наградено с военен орден „За храброст“ І степен.

Сълзите на Беслан не са изсъхнали

Първи септември е празничен ден в Русия - започва учебната година. Вече над 20 години обаче това е и ден на траур. На 1 септември 2004 година в град Беслан, Северна Осетия, терористи превзеха училище номер едно и взеха 1128 души за заложници. Повечето от тях - деца.
Три дни терористите ги държат в сградата на училището, отказвайки им дори вода. На 3 септември стават експлозии и пламва пожар, в резултат на което сградата частично е разрушена. Федералните сили започват атака.
По време на стрелбата са убити 28 терористи. Единственият бандит, заловен жив - Нурпаши Кулаев, е арестуван и осъден на доживотен затвор. Загива всеки четвърти заложник.
Общо при този терористичен акт живота си загубиха 334 души, от тях 186 деца на възраст от 1 до 17 години.............Прочети още

Снайперската пушка B&T SPR 300, Швейцария

Снайперската пушка SPR 300 (Special Purpose Rifle, 300 е обозначението на калибърa в английската система от мерки) e разработена и произведена от швейцарската оръжейна компания Brugger & Thomet AG.
B&T SPR 300 е компактно, безшумно бойно снайперско оръжие, предназначено за контраснайперска борба, елиминиране на терористи, опасни престъпници, които са взели заложници, деактивиране на детектори за движение, алармени системи, осветление, а също така успешно решава и на други задачи на малък обхват до 150 m.
Пушката B&T SPR 300 се използва там, където се изискват скритост и много висока точност в комбинация с безшумен изстрел, чиято сила не надвишава тази на изстрел от въздушна пушка. Изпълнява се в калибър 7,62 mm с патроните .300 AAC Blackout и .300 Whisper, които в този случай са взаимозаменяеми.
Пушката B&T SPR 300 работи на принципа на надлъжно плъзгащ се въртящ се затвор с кратък гладък ход, заключващ отвора на патронника на 3 бойни упора. Приемникът е изработен от дуралуминий с твърдо покритие с анодизиране. Бързоразглобяема с полимерна регулируема пружина двунога е монтирана на специална тръбоподобна поставка в предната част, която, ако е необходимо, се сгъва напред по цевта. Върху резбата на цевта е завинтен шумозаглушителят. Ресурса на заглушителя е за най-малко 10 000 изстрела. Всеки модерен телескопичен мерник може да бъде монтиран върху направляващата шина на Picatinny с дължина от 410 mm. Тази дължина на водещата шина позволява допълнително инсталиране на нощни прибори, ако е необходимо. Стандартният мерник на пушката е дневен оптичен мерник Meopta 1,5-6x42. Няма открити мерници. От двете страни на ложата в предния й край са фиксирани тактически блокове, съдържащи две 95-mm направляващи, върху които могат да се монтират допълнителни аксесоари, например лазерен целеуказател, фенерче и т.н. Пълнителят за 10 патрона е изработен от устойчива полупрозрачна пластмаса. Има гилзосъбирач, лесно закрепващ се към специален адаптер пред прозореца за извличане на изразходваните гилзи. Трипозиционният плъзгач на предпазителя е разположен от дясната страна на оръжието над спусъка. Положението на предпазителя е ясно видимо благодарение на ярките визуални обозначения в червено и бяло, както и по индикатора за положението му. Спускането е едностепенно, по подразбиране е настроено на сила от 1,4 kg, която е оптимална за постигане на максимална точност. Спусковата скоба е широка, подходяща за стрелба с ръкавици. Пистолетната ръкохватка тип САА е с променливи модули, които стрелецът избира сам, като взема предвид индивидуалните анатомични характеристики на дланта си за максимален комфорт и ергономичност. По желание тя може да бъде заменена, с която и да е пистолетна ръкохватка от пушката AR-15. Сгъвайки се на шарнир вдясно отстрани, прикладът се регулира по дължина, по височина на гребена под бузата на стрелеца и по положение на амортизиращия задтилък. Ако е необходимо транспортиране, оръжието се разглобява на основните компоненти и се побира в компактен мек калъф за оръжие, удобен за носене.
Пушката B&T SPR 300 е достъпна само за представители на полицията/органите на реда, както и за военните. B&T SPR 300 е на въоръжение в специалните полицейски звена на Швейцария, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Франция и други европейски страни, както и Канада.
Характеристиките й са: калибър 7,62 mm; боеприпаси .300BLK; .300 Whisper (шепот); дължина (приклад разгънат/прибран) 1032/761 mm; дължина на цевта 250 mm; тегло (без двунога и мерник) 3,97 kg; капацитетът на пълнителя е 10 или 20; ефективното разстояние на стрелбата е 150 m. - Още снайпери

Колко струва едно напълно обучено военно куче?

Войната е ад. Всеки, който се докосне до нея, може да почувства това. Включително животните. В продължение на десетилетие САЩ не са спирали да разчитат на специално обучени военни кучета. Те съпътстват въоръжените сили по време на всички мисии, като тези в Ирак и Афганистан. Сега обаче Пентагонът предприема стъпки за връщане на голяма част от кучетата в САЩ. В момента в армията на САЩ има около 1600 военни кучета. Те се подвизават на два фронта – директно на бойното поле и в подкрепа на завърнали се ветерани. В Афганистан има около 1 куче на всеки трима американски военни. Тези кучета са особено ценен ресурс. Във времена, в които тероризмът започва да се превръща в ежедневие, търсенето на обучени кучета, които могат да откриват бомби в населени места, нараства главоломно.
Едно добре обучено военно куче струва около 25 хил. долара на свободния пазар, пише Bloomberg. Освен от военните, кучетата се ползват и от частни охранителни фирми. Поради наличието на четириноги войници министерството на отбраната на САЩ се е снабдило с манекени, наподобяващи кучета, за да обучава своите военни медици да оказват първа помощ на паднали в бой кучета.
Засиленото търсене на обучени кучета се оказва доходоносен бизнес за компании като TraumaFX, които произвеждат моделите на кучета, използвани за обучение. Компанията, която наема холивудски филмови дизайнери, вече разполага с шест вид кучешки кукли. Моделът K9 Hero на компанията струва около 20 хил. долара. Манекенът имитира всичко до най-малки подробности – от дишане до мимики. Изкуствените кучета дори кървят реалистично, ако се налага за целите на обучението. Голямото търсене на тренирани кучета може да е провокирано и от недостига на подобен ресурс.
По данни на Air Force армията на САЩ използва понастоящем 38% по-малко кучета спрямо войната в Афганистан. Въпреки, че САЩ разчитат на военни кучета, страната не е сред лидерите по създаване на четириноги специалисти. Повечето военни кучета в САЩ са внос от Централна и Източна Европа, където обучаването на кучета има сериозна традиция. Армията на САЩ прави 4 курса годишно до Европа, за да набавя нови попълнения в редиците си. Това провокира притеснения, че страната става зависима от чуждестранно ноу-хау. Веднъж, когато Пентагонът плати около 25 хил. долара за обещаващо куче, отделя допълнителни 42 хил. долара за обучение, свързано с откриване на експлозиви и наркотици, което се провежда в Lackland Air Force Base в Сан Антонио, Тексас. Някои кучета се подлагат на втори рунд тренировки, свързани с граничен патрул, обезвреждане на враг или директно нападение. За допълнителното обучение на едно такова мултифункционално куче са необходими около 120 дни.
Когато целият тренировъчен процес приключи и се тегли чертата, излиза, че едно обучено куче струва колкото малка ракета. Командирите в американската армия знаят колко скъпо е едно такова куче, но не само поради разходите му за обучение, а и поради приноса му за морала на военнослужещите.
„Военните третират кучетата си като злато”, казва Боб Брайън, съосновател на НПО, което търси домове на пенсионирани кучета. По думите му, едно тренирано куче се очаква да бъде на разположение за период от 8-9 години. Това обаче не се случва често. 60% от разпределените по домове пенсионирани кучета са извън играта не поради старост, а поради контузии и наранявания. Оказва се, че военните кучета често страдат от разкъсани сухожилия, проява на спонтанна агресия и поради някаква причина – високи разпространение на ракови заболявания. Брайънт разкрива и друга тъмна тайна. Когато военно куче умре в битка, често водачът му също загива с него. - Още служебни кучета

На този ден през 1939 г. започва Втората световна война

С нападението на Германия над Полша е поставено началото на Втората световна война. Във Втората световна война е вземат участие 61 държави. Военните действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.
В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военния пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите.
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия; в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. - (видео)

На днешната дата преди 138 години е роден бележития летец Симеон Петров

На 1 септември 1888 г. в Русе е роден Симеон Константинов Петров. Завършва Военното училище в София през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва летателната школа на Луи Блерио в Етамп, Франция. Извършва първото принудително кацане на самолет със спрял мотор. Получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен бревет № 949 от 25 юли 1912 г. на FAI. На 13 август 1912 г. извършва първия самостоятелен полет на български авиатор в родното небе с аероплан „Блерио-ХXI“. При обявяване на мобилизацията на българската армия за Балканската война на 17 септември 1912 г. е командир на аеропланното отделение. Командирован в Русия за закупуване на 15 нови самолета. Завръща се на 21 октомври 1912 г. и се включва в бойните действия като пилот в състава на Аеропланното отделение на летище Мустафа паша. Извършва 2 разузнавателни полета над Одрин. На 3 ноември 1912 г. поручик Симеон Петров прелита със самолет „Блерио-ХІ“ на летище Чорлу в състава на Второ аеропланно отделение. Участва в поддържане бойните действия на 1-ва и 3-та българска армия на Чаталджанския фронт. В периода от 14 януари до 15 март 1913 г. извършва 11 разузнавателни полета над Чаталджанската позиция и един в района на Цариград .
Във Втората балканска война 2-ро аеропланно отделение се пребазира на летище Сливница. Симеон Петров изпълнява 4 разузнавателни полета в районите на Пирот, Враня и Ниш.
На 22 ноември 1915 г. капитан Симеон Петров е назначен за началник на Аеропланното училище. Под негово ръководство се изгражда летище Божурище. В края на1918 г. е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение и участва в Първата световна война до нейния край. След войната е демобилизиран. Създава акционерно дружество за производство на грамофонни плочи „Симонавия“ през 1924 г., което съществува до неговата национализация през 1947 г. Основава се Държавното предприятие „Балкантон“. За негов технически ръководител е назначен Симеон Петров. Умира през 1950 г.
/Музей на авиацията – Крумово/

Преди 43 г. съветската ПВО сваля над Сахалин южнокорейски Боинг 747

На 1 септември 1983 г. в последните часове на нощта съветската ПВО сваля южнокорейски Боинг 747-230B над остров Сахалин, след като се е отклонил от маршрута странично с 500 км. „Боингът” извършва рейс KAL-007 по маршрута Ню Йорк – Сеул (с дозареждане с гориво в Анкоридж), но навлиза в затворено за полети въздушно пространство на СССР, прелита над няколко съветски военни обекта, поразен е от изтребител-прехващач Су-15 с две ракети, след което пада в океана и се разбива югозападно от остров Сахалин близо до остров Монерон. Загиват всичките 246 пътници и 23-членен екипаж. Сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд.
Предистория
Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над въздушното пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море, когато Боинг-707 е поразен от изтребител с ракета Р-60 и аварийно каца на съветска територия.
На 4 април 1983 г. американска авионосна група начело с авионосеца „Ентърпрайз” на 300 км. от Южните Курили изпълнява планови полети. Тогава звено от 4 палубни изтребителя F-14 се отправя за Южните Курили и нарушава преднамерено държавната граница на СССР, като изпълнява боен завой над спорните с Япония територии и веднага се отдалечава. Независимо че съветските изтребители не са имали теоретична възможност да реагират, цялото командване на ПВО в Далечния Изток е наказано. Това предварително изостря обстановката.
В добавка през цялото лято в района непрекъснато курсират американски военни самолети: разузнавателни RC-135 и противолодъчни „Орион”, а понякога съветската ПВО я „опипват” стратегическите скоростни самолети SR-71.
Начало на инцидента
„Боингът” изобщо започва полета си с отклонение на север от зададената пътна линия. Рейсът трябва да тръгне от радиомаяк Бетел, но вместо това той минава 20 км. северно. Това трудно е могло да остане незабелязано от екипажа и съветските радиолокационни постове са обърнали внимание на тази нередност.
По това време във въздуха се намира американски самолет-разузнавач RC-135, който започва да се сближава с ”Боинга”. Те се събират толкова близко, че отметките на радарните екрани се сливат.
След като се разделят единия взема курс към територията на СССР, а другият поддържа курс близо до международното въздушно трасе. Това е моментът, в който съветската ПВО разменя целите, като взема пътническия самолет за разузнавателен. За това спомага и обстоятелството, че самолетите са със сходни габарити и конфигурация, като дават почти еднакви по големина и яркост радарни отметки.
На територията, над която преминава, се намират военни обекти, поради това в този район са забранени полетите на чужди самолети. При приближаването на Камчатка за прехват излитат 6 изтребителя МиГ-23. Те многократно предават на лайнера радиосъобщения за нарушаване на въздушните граници на СССР, но реакции не последват.
Следваната пътна линия излиза в международно въздушно пространство над Охотско море и изтребителите се връщат в авиобазата.
За 4 часа след излитането от Анкоридж самолетът вече се е отклонил на 300 км. от курса, като се насочва към остров Сахалин.
Срещу ”Боинга” излитат два изтребителя-прехващача Су-15 съответно в 3:42 и 3:54 ч. местно време.
В 4:16 ч. лайнерът повторно навлиза във въздушното пространство на СССР над остров Сахалин. Земна радиостанция го информира на аварийна международна честота за нарушението. Тук отклонението от маршрута достига 500 км.
Тежкият жребий да свали ”Боинга” се пада на земестник-командира на 777-и изтребителен авиополк подполковник Генадий Осипович. Той настига нарушителя и известно време го съпровожда. Когато получава команда да стреля на поражение, той се бави около 15 сек. с надежда да се случи чудо. Чудото наистина става, командата за стрелба е отменена, но летецът получава нова: да застави нарушителя да кацне на съветска територия.
Осипович доближава кабината на лайнера до пределно възможно разстояние (все още е нощ!), но не вижда осветените илюминатори, защото щорите им са спуснати. Той подава международно установените сигнали на самолет-нарушител чрез аеронавигационното си осветление и последователни странични наклони. Реакция не последва.
След това Осипович получава команда да открие предупредителен огън. Той пуска няколко серии с оръдията, като изстрелва 243 снаряда (по 82 на секунда). Сред снарядите няма трасиращи, а само бронебойни и осколочно-фугасни, затова пък заревото нощем от четирите цеви е впечатляващо. Отново няма реакция.
В това време самолетът-нарушител започва да намалява скоростта до 400 км/ч (приборна), която е извън възможностите на тежкия изтребител, заплашва го влизане в свредел. Осипович докладва, а в земния команден пункт това е оценено като опит да се измъкне. (По-късно е установено, че ”Боингът” същност започва да набира височина, за да премине в друг височинен коридор.)
В 4:26 ч подполковник Осипович получава повторна заповед за ракетен пуск. С форсиран завой Су-15 излиза зад ”Боинга” на около 2 км и изстрелва две ракети: дясната е с радиолокационна глава и улучва опашката с кормила за управление, а лявата, с инфрачервена глава, попада в крайния ляв двигател и го откъсва заедно с част от крилото.
Самолетът планира 7-8 мин. от височина 9000 метра и пада в океана.
Последици
След като става известно, че е свален пътнически „Боинг” и е определено ориентировъчно мястото на падане, започва търсене на отломките от съветски, американски и южнокорейски съдове. Поради изострените отношения между страните, действията не са координирани. Всяка страна се надява да намери улики да защити своята теза, като взаимно се дезинформират.
След два месеца търсене съветски водолази намират всички бордови прибори, включително бордовите самописци (”черните кутии”), обаче те стават публично достъпни чак при второто разследване на Международната организация на гражданската авиация (ИКАО) през 1993 г.
Още на 2 септември 1983 г. Федералното управление за гражданска авиация на САЩ закрива пряката авиолиния R-20 от Анкоридж за Сеул, обаче под натиска на авиокомпаниите, губещи един от най-кратките маршрути между Аляска и Източна Азия, я открива на 2 октомври.
През 1986 г. СССР, САЩ и Япония създават единна система за следене на движението на авиационния транспорт над северната част на Тихия океан. Освен това е установена пряка връзка между диспечерските служби на трите страни.
ИКАО провежда първото си разследване веднага след произшествието. Второто стартира след като президентът Борис Елцин в началото на 1993 г. предава копия от всички записи на ”черните кутии” и копия на всички разговори между командните пунктове в Далечният Изток през нощта срещу 1 септември.
Бордовите самописци показват, че ”Боингът” през цялото време е летял с постоянен магнитен курс 245°, вероятно с включен автопилот. До попадането на ракетата в самолета пилотите са били спокойни и са водели делнични разговори. Нищо не свидетелства, че те са знаели за отклонението на самолета или са видели прехващача Су-15.
Втората комисия идва до извода, че най-вероятната причина за отклонението по маршрута е неправилното настройване на автопилота на ”Боинга” и след това екипажът не е изпълнявал съответните проверки за уточняване на текущите координати. От това следва, че нарушаването на въздушното пространство не е умишлено. Този извод обаче предполага недостатъчна компетентност или небрежност на южнокорейския екипаж.
На 7 ноември 1988 г. окръжният съд на окръг Колумбия в САЩ отказва да ограничи горния таван на компенсациите, искани от роднините на американските пътници от авиокомпанията Korean Air. Съдът счита, че съответната конвенция не може да бъде приложена, тъй като в действията на пилотите са налице признаци за съзнателно пренебрегване на задълженията им (willful misconduct). Съдът указва, че след инцидента с южнокорейския ”Боинг” през 1978 г. пилотите на компанията трябвало да се запознаят с методите на действие на съветските прехващачи.
Алтернативни версии
Алтернативна версия може да бъде прочетена на линка https://en.wikipedia.org/wiki/Korean_Air_Lines_Flight_007_alternative_theories.
На линка https://www.airforce.ru/history/kal007/ може да бъде намерена в превод на руски книгата „Сахалинский инцидент. Истинная миссия рейса KAL 007” от Мишел Брюн.
Брюн твърди, че на 1 септември 1983 г. въздушното пространство на СССР са нарушили и са свалени от съветската ПВО минимум девет самолета. Там се твърди, че южнокорейският Боинг-747 от рейс KAL 007 всъщност е свален много по-южно от точката, призната в официалната версия (примерно с около 400 мили или 640 км.), тоест над територията на Япония и то не от съветските ВВС.
Като обосновка се сочи фактът, че при издирвателните работи около остров Монерон не е намерен нито един труп на пътник, вдигнат е обаче стабилизатор на свръхзвуков самолет.
Авторът твърди, че отломките не могат да бъдат отнесени на юг, тъй като в тази местност има постоянно течение от юг на север. Едновременно с това Брюн твърди, че многократно е намирал парчета от материал с клетчата структура (от която е изработена обшивката на ”Боинга”) в зоната на прибоя в рибарските села в околностите на Ниигата.
Също така се твърди, че ”сваленият Боинг” е влизал във връзка с Ниигата 50 мин. с`лед своята гибел от ракетите на Г. Осипович, след което той действително изчезнал. В района на Ниигата, според твърдения не Брюн, са намерени отломки от американска ракета. - (видео)
/По материали в интернет/
 

Празник на Военномедицинската служба. Кой е първият главен лекар на българската войска?

На 1 септември България отбелязва 148 години от създаването на Военномедицинската служба – една от най-старите държавни институции след Освобождението. На тази дата през 1878 г. за неин първи началник е назначен д-р Константин Бонев – лекар и войн с необикновена съдба.
Едва ли има друго име в следосвобожденската история на България, което да олицетворява в толкова голяма степен създаването и развитието на военномедицинската служба, както това на полковник д-р Константин Бонев. Роден през 1837 г. в Търново, 12-годишен заминава в Букурещ и започва да учи занаят. Чиракуването обаче не му е по сърце и все го тегли към борбите за освобождението на поробеното отечество.
Храбростта на бойното поле носи офицерски чин и златен медал. По-късно, със стипендия от Славянския комитет, завършва медицина в Москва и се утвърждава като уважаван лекар. Но съдбата го свързва завинаги с каузата за свободна България. През 1877 г. д-р Бонев е назначен за главен лекар на Българското опълчение със звание подполковник. Поема задачата да изгради и ръководи медицинската служба на формация от близо 7500 доброволци – нещо изключително за времето и условията.
На Шипка спасява стотици ранени, а в най-критичните часове лично участва в боевете.
Веднага след края на войната Временното руско управление създава Българската земска войска и за неин главен лекар, съвсем логично, е назначен д-р Константин Бонев с чин полковник. Тази длъжност той изпълнява до края на живота си. Прави анализ на медицинската дейност през войната и съставя първата класификация за ранените и жертвите от Опълчението.
Животът му приключва рано – през 1882 г., но завещаното от д-р Бонев е значимо и до днес. Във военната медицина остава като първия ръководител на военномедицинската служба, установил първите правила как да се лекуват болни по време на война, а в цивилното здравеопазване е сред учредителите е на Българския Червен кръст, подпредседател на първото научно медицинско дружество в София, лекарят с основнова роля в строителството на Александровска болница в София. - (видео)

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.