Военна информация

Архив - от 1 до 15 ноември

 

 

С дни на отворените врати и концерти в страната ще бъде отбелязан празникът на Сухопътните войски

15.11.2026, 16:48

С провеждането на Ден на отворените врати във военни формирования в страната Сухопътните войски ще отбележат своя празник - 19 ноември. Инициативата започна в петък в 1-ви разузнавателен батальон - Свобода, където множество ученици дойдоха да се запознаят на място с оборудването, въоръжението, както и с работата на военнослужещите, съобщава Пресцентъръпт на МО.
На 17 ноември Ден  на отворените врати ще се проведе във формированията от състава на Сухопътните войски в Хасково (от 10.00 ч. до 14.00 ч.), Благоевград и Враца (от 9.00 ч. до 13.00 ч.), Смолян (от 10.00 ч. до 16.00 ч.)  и Асеновград (9.30 ч. – 16.00 ч.).
На 18 ноември врати за посетители ще отворят военните формирования в Стара Загора (10.00 ч. – 14.00 ч.), Ямбол (10.00 ч. – 14.00 ч.), Плевен (10.00 ч. – 13.00 ч.), Шумен (10.00 ч. – 16.00 ч.), Пловдив (13.00 ч. – 15.30 ч.) и Горна Оряховица (10.00 ч. – 15.00 ч.), а на 19 ноември – 38-и батальон в Мусачево (от 9.00 ч. до – 13.00 ч.).
Събитията ще дадат възможност на гражданите да се запознаят отблизо с отговорностите на военнослужещите и перспективите за професионална реализация в състава на Сухопътните войски, както и с използваното въоръжение и техника.
Част от празничните прояви ще бъдат и поредица от концерти. На 17 ноември  от 12.00 ч. оркестърът на 61-ва Стрямска механизирана бригада ще изнесе концерт на площад „20 юли“ в Карлово, а на 18 ноември в същия час – на площад „Севтополис“ в Казанлък.
Оркестърът на 13-то бригадно командване ще има концерт във Военния клуб в Сливен на 19 ноември от 9.30 ч. Същия ден от 12.30 ч. на площад „Акад. Н. Хайтов“ в Асеновград ще се състои концерт на Представителния духов оркестър на Военновъздушните сили по повод празника на Сухопътните войски.

 

САЩ разположиха изтребители F-15EX в Япония

15.11.2026, 16:44

Модернизираните изтребители F-15EX бяха разположени във военновъздушната база "Кадена“ на американските ВВС на южния японски остров Окинава. Това съобщи японската обществена телевизия.
Подчертава се, че тези модернизирани бойни самолети за първи път са разположени във военна база извън САЩ.
По-рано бе съобщено, че в рамките на няколко години на Окинава се планира да бъдат прехвърлени общо 36 такива изтребителя.
Изтребителят F-15EX от четвърто поколение може да носи полезен товар до 13,3 тона, като по този показател превъзхожда някои бомбардировачи. Той е приблизително два пъти по-голям от този на остарелите F-15, които в момента са разположени в Япония.

 

Исторически календар

15.11.2026, 10:53

На 15 ноември 1861 година в Карлово е роден генерал-лейтенант Петър Тантилов (1861 – 1937).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерската артилерийска школа в Царское село, Русия (1884). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 5-а батарея от 1-ви артилерийски полк при отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция и овладяването на Пирот. След войната е командир на 2-ри и 3-ти артилерийски полк, от 1887 г. – инспектор и началник на артилерията.

Под негово ръководство се въвеждат на въоръжение 12-см полски гаубици „Круп“ и 57-мм куполни оръдия „Грюзон“, създаден е Софийският арсенал за поправка на материалната част, съставя се първият устав на български език за строева служба в артилерията
От 1893 до 1899 г. е в запаса по собствено желание, след което командва новосформирания Планински артилерийски и 7-и артилерийски полк. Като инспектор на въоръжението в Българската армия (1908 – 1912) лично проверява познаването на оръжието от всички офицери, подофицери и войници.
През Балканските войни (1912 – 1913) е началник на артилерията в 3-та армия и участва в боевете при Ериклер, Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и срещу сръбските войски. В Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник на 1-ва софийска дивизионна област, на Нишкия укрепен пункт и на Главното тилово управление, български представител при военното управление в Румъния.
За големите си заслуги в създаването и укрепването на артилерийските войски е наречен „баща на българската артилерия“. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.

На 15 ноември 1872 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Русев (1872 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1892) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1900). Служи в 7-и пехотен преславски полк (1892 – 1897) и Оперативната секция в Щаба на армията (1900 – 1901). Заема последователно длъжностите редактор на военните издания (1902 – 1903), началник-щаб на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1904 – 1907), командир на дружина в 33-и пехотен свищовски полк (1907 – 1908), началник на мобилизационната част във Военното министерство (1908 – 1909), началник на Школата за запасни офицери (1910 – 1912).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 8-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 2-ра армия (1914 – 1916) и командир на 7-а (1916 – 1917) и 2-ра пехотна дивизия (1917 – 1918).
На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Главен директор на Трудова повинност (1920 – 1921) и един от главните организатори на военния преврат през 1923 г. От 1923 до 1926 г. е министър на вътрешните работи.
Осъден от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940 – 1944) и разстрелян на 1 февруари. С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд се признава за невинен. Автор на „Движение напред на пехотния взвод“ (1914), „Добро поле и 2-ра пехотна тракийска дивизия“ (1921), „Осма пехотна тунджанска дивизия“ (1921) във войната срещу турците 1912 – 1913“ (1923), „Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г. Кн. І-ІІ“ (1928). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

 

Междусъюзническата война

15.11.2026, 10:27

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети  още

 

116 години от първия полет на самолет над България

15.11.2026, 10:24

Преди 116 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.
Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.
Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.
За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).
Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.
На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.
На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.
Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.
Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.
Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.

 

Нa този ден през 1988 г. полита совалката "Буран"

15.11.2026, 10:20

На 15 ноември 1988 г. в СССР се осъществява единственият полет на безпилотната космическата совалка "Буран".
Корабът е изведен в орбита с помощта на ракета-носител "Енергия". Живото-поддържаща система не е поставена, нито е инсталиран софтуер, с който да функционират компютрите.
"Буран" обикаля Земята два пъти за 206 минутен полет. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума "Байконур", където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място.
След разпадането на СССР проектът „Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план е трябвало да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които са построени само два, а третият е недостроен. Първият кораб е единственият летял в Космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.
Вторият кораб се намира в Казахстан на космодрума "Байконур" и се явява собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97%. Третият кораб е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия. - Още за „Буран“

 

 
 

Дания отпуска на Украйна пакет за отбрана за 645 милиона евро

14.11.2026, 16:25

Украйна ще получи от Дания пакет за отбрана на стойност 645 милиона евро и енергиен пакет за 20 милиона евро. Това обяви украинският президент Володимир Зеленски.
Новината идва след посещенията на неговия екип в Ирландия и Дания, по време на които, по думите му, са били проведени множество срещи.
"Работим с Европейския съюз за приключване на оставащите два преговорни клъстера до края на годината и за ускоряване на следващите ни стъпки през идната година. Обсъдихме това с председателя на Европейския съвет Антониу Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Проведохме и важни разговори с министър-председателите на Ирландия, Полша, Италия и Чехия, както и с президента на Литва", написа Зеленски в Telegram.
Украинският президент разкри също, че по време на посещението си в Дъблин е разговарял със специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

 

Завърши многонационалното учение „Посейдон 2026“

14.11.2026, 11:51

Завърши многонационалното военноморско учение „Посейдон 2026“, организирано и ръководено от Военноморските сили на Република България. Учението, което се проведе в българското териториално море, е насочено към усъвършенстване на подготовката и оперативната съвместимост на участващите военноморски сили при изпълнение на задачи по противоминната отбрана, съобщава Пресцентърът на МО.
Сред основните цели на учението са повишаването на способностите за планиране и провеждане на противоминни операции, обследване на плитководни райони, откриване и унищожаване на невзривени боеприпаси. С отработването на задачите се обменя професионален опит между участниците и се затвърждават координацията и прилагането на общи тактики и техники.
Участваха военнослужещи и екипажи от военноморските сили на България и Румъния, както и кораби от състава на Военноморската противоминна група в Черно море – MCM BLACK SEA. В рамките на щабния компонент се включиха представители на военноморските сили на Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Турция и Румъния, както и на Съюзното военноморско командване на НАТО (MARCOM). Действията бяха планирани и ръководени в съответствие със стандартите, регламентите и процедурите на НАТО. Учението се проведе под ръководството на командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Радко Пенев.
Провеждането на „Посейдон 2026“ за пореден път потвърди значението на българо-румънското военно сътрудничество и на приноса на многонационалната подготовка за поддържане на сигурността и безопасността на корабоплаването в Черноморския регион.
Източник: https://otbrana.com/

 

Съвместното командване на специалните операции проведе обучение на снайперисти

14.11.2026, 11:49

Специализирано обучение по снайперска подготовка проведоха инструктори от Съвместното командване на специалните операции. В подготовката участваха военнослужещи от Сухопътните войски и Военноморските сили, както и служител от Министерството на вътрешните работи.
В продължение на 6 седмици участниците надградиха своите знания и умения в среда, максимално близка до реалната оперативна обстановка. Основен фокус бе поставен върху огневата подготовка, маскировката и усъвършенстването на снайперските тактики при изпълнение на различни по характер мисии. Обучението се проведе при различни метеорологични условия и на терени, изискващи висока степен на адаптивност и издръжливост.
Финалният етап на курса провери усвоените способности чрез комплексни практически задачи, доказващи готовността на обучаемите за действия в сложна тактическа среда.
Съвместното обучение е поредна стъпка към уеднаквяването на стандартите за подготовка и повишаването на оперативната съвместимост между различните видове въоръжени сили и структурите за сигурност в България.
Източник: https://otbrana.com/

 

Полша спира финансирането по оръжейната програма PURL за Украйна

14.11.2026, 11:36

Полша спира финансирането на закупуване на оръжия за Украйна по програмата PURL. Това заяви министър-председателят на страната Доналд Туск след разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, предава TVP Info. По думите на Туск причината е високият дефицит в бюджета и разходите за отбрана на страната.
"Информирах генералния секретар на НАТО Марк Рюте, че, към момента, няма да правим вноски в програмата PURL – европейския фонд за закупуване на оръжия за Украйна“, заяви Туск. Той уточни, че става въпрос за финансирането на закупуване на американски оръжия, а не за прекратяване изцяло на военната помощ за Киев.
Инициативата PURL беше обявена на 14 юли 2025 г. от президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. В рамките на тази инициатива европейските държави и Канада финансират закупуването на американско военно оборудване, включително системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси, за да осигурят оперативна подкрепа на украинските въоръжени сили.
Инициативата за финансиране на закупуването на американско оръжие за Украйна възникна, след като администрацията на САЩ отказа да предостави допълнителни безплатни доставки на оръжие на Киев. Полша се присъедини към програмата PURL в края на 2025 г., като отпусна 100 милиона долара за закупуване на американско оръжие.

 

Исторически календар

14.11.2026, 11:19

На 14 ноември 1857 година в Стара Загора е роден генерал-лейтенант Михаил Савов.
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1885 г. Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война командва войските при левия участък на Сливнишката позиция, които отблъскват противника и успешно отбраняват София. От 1886 г. е помощник на военния министър, а от 1888 г. – почетен флигел адютант на княз Фердинанд I.
Като военен министър през 1891 – 1894 г. и 1903 – 1907 г. допринася за организационното изграждане на Българската армия и нейното модернизиране. Въвежда дивизионната организация и разделя страната на три военни инспекционни области. В периода между двата министерски мандата е началник на Военното училище в София.
Назначен на 22 септември 1912 г. от цар Фердинанд І за помощник-главнокомандващ на Действащата армия, генерал М. Савов организира бързото провеждане на мобилизацията за Първата балканска война и ускореното съсредоточаване на частите в районите за настъпление. В хода на войната осъществява стратегическото ръководство и взаимодействие на българските войски на Тракийския и Македонския оперативен театър. Подписва Протокол за сключване на примирие с Османската империя на 20 ноември 1912 г. и участва в преговорите за мир в Лондон през май 1913 г.
Той е един от главните инициатори за започването на Втората балканска война. Със съгласието на цар Фердинанд І, на 15 юни 1913 г. заповядва нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Поради неуспеха на бойните действия е освободен като помощник-главнокомандващ, а след войната – уволнен от действителна служба и съден от Държавния съд като виновник за първата национална катастрофа.
През 1920 – 1923 г. Михаил Савов заема поста пълномощен министър във Франция, където остава да живее до смъртта си на 21 юли 1928 г. В своето предсмъртно завещание пожелава бюстът му да бъде обърнат към Македония, а на пиедестала да се гравират думите „На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи…“. Тленните му останки са пренесени и погребани в София на 19 август 1928 г.
С президентски указ № 436 от 20 декември 2012 г. генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове за изключително големите му заслуги при планирането и осъществяването на военните операции през Първата балканска война 1912 – 1913 г. Кавалер на военния орден „За храброст“ ІІ степен и на ІІІ степен 2 клас

Англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу СофияНа 14 ноември 1943 година започва най-мащабната въздушна настъпателна операция срещу България.
Главен обект на бомбардировките е София, а основната цел – да се застави правителството да скъса с Оста. До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти те убиват 836 и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др. Пилотите от 6-и изтребителен полк предприемат 273 излитания срещу многократно превъзхождащите ги сили на противника и свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран. За първи път в историята на световната бойна авиация на 30 март 1944 г. поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Завинаги в небето над София остават 16 български летци, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“.

Англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София.
Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Ударът е нанесен от изток около 12,30 ч. с 606 фугасни бомби, пуснати над Малашевци, Орландовци, Централни гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и Малашевци), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ (Красна поляна), над Централна жп гара и гара Военна рампа. Загиват 32 души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради. Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона. Българските Ме-109 Г-2 от 3/6 изтребителен орляк (летище Божурище) излитат минути преди първите бомби да паднат над столицата. Поради късното оповестяване 13-те пилоти не успяват да противодействат ефективно, а липсата на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху действията на зенитната артилерия.
Съюзническата авиация губи три повредени бомбардировача Б-25 и един свален от подпоручик Михаил Григоров изтребител П-38. При захождане за кацане след раняване във въздушен бой загива фелдфебел Йордан Тодоров от 3/6 изтребителен орляк.

На 14 ноември 1912 г. е предприет първият в световната военна история опит за „едновременен разузнавателен полет с три типа самолети – „Албатрос“, „Воазен“ и „Блерио“.
Те излитат по предварително уточнени различни маршрути и през определени малки интервали от време. Мисията и на трите самолета е наблюдение край Одрин.
Те са пилотирани от поручик Радул Милков, поручик Стефан Калинов и италианеца Джовани Сабели. Наблюдатели са поручиците Таракчиев, Митев и Лулчев.
Поради лошите метеорологични условия, гъстата мъгла и силния вятър те се завръщат петнадесет минути след началото на мисията над обекта Кадън кьой.

 

 

Европейците харесват НАТО, но все пак искат ЕС да има собствена армия

13.11.2026, 17:48

Около 71% от европейците искат ЕС да има собствена армия. Това показват нови социологически данни, цитирани от "Политико".
Резултатите разкриват нарастващо безпокойство относно надеждността на Вашингтон и дълбоки разделения по въпроса за войната на Русия в Украйна.
Докладът "Тенденции през 2026 г.", изготвен от аналитичния център за сигурност GLOBSEC, показва силна подкрепа за създаването на собствена армия на Европейския съюз във всички изследвани държави членки. Най-висок е делът в Румъния - 82%, следвана от Литва със 78% и Франция със 75%.
Дори в държави, които традиционно са предпазливи към интеграцията в областта на европейската отбрана, мнозинството подкрепя тази идея. Около 70% от анкетираните в Полша и България са за армия на ЕС, а в Германия подкрепата достига 69%.
Резултатите идват в момент, когато европейските правителства обсъждат как да укрепят военния си потенциал на фона на продължаващата руска агресия и нарастващата несигурност относно ангажимента на САЩ към сигурността на Европа.
GLOBSEC е анкетирал граждани в 14 държави от трансатлантическото пространство, сред които 11 държави членки на ЕС, Украйна, Обединеното кралство и САЩ.
Подкрепата за укрепване на европейския военен капацитет не изглежда да е израз на отхвърляне на НАТО. Около 77% от анкетираните в изследваните държави членки на Алианса заявяват, че биха гласували за оставането си в него. Същевременно 78% от респондентите в държавите от ЕС подкрепят развитието на собствени отбранителни способности на съюза наред с НАТО.
Налице е и силна подкрепа за най-пряката форма на принос към националната отбрана - задължителната военна служба. Според доклада 64% от анкетираните в държави, в които няма задължителна военна служба, подкрепят нейното възстановяване. Най-висока е подкрепата в Чехия, Франция, Германия и Словакия.
Нагласите към Вашингтон разкриват нарастващо разделение между Европа и САЩ. Повече от 1/3 от анкетираните в изследваните европейски държави вече смятат Съединените щати за заплаха за сигурността. Около половината от респондентите в Германия, Франция и Великобритания споделят това мнение в сравнение с приблизително 1/3 в Централна и Източна Европа.
Германия е единствената изследвана държава, в която мнозинството възприема Вашингтон като заплаха за сигурността.
Страната се отличава и по нагласите към руската инвазия в Украйна. Около 40% от анкетираните германци са съгласни с твърдението, че отношението на Украйна към рускоезичното население е оправдало инвазията, а 39% смятат, че Западът е провокирал войната.
Тези нагласи съвпадат с по-слаба подкрепа за Киев. Малко над половината от анкетираните смятат, че борбата на Украйна е важна за сигурността на Германия, докато близо шестима от всеки десет биха приели териториални отстъпки от страна на Украйна в замяна на мир.
Резултатите открояват политически парадокс: избирателите искат по-силна европейска армия, но същевременно остават привързани към НАТО, въпреки че доверието в най-могъщия член на Алианса намалява.
Източник: https://news.bg/

 

Кръгла маса за резерва, но не и за връщане на наборната служба

13.11.2026, 17:28

В началото на декември Министерството на отбраната организира провеждането на кръгла маса. Въпросът е как да продължим с резерва на Въоръжените сили и да осигурим мобилизационния ресурс на България, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов днес на пресконференцията при представяне на проекта за бюджет на отбраната за 2027 г.
Към момента, допълни министърът, не става въпрос за наборна служба или нещо подобно. Съвсем в друга посока се работи. Вече има предложени промени в Закона за резерва на Въоръжените сили. Министърът, обаче, иска да чуе общественото мнение. Затова, по неговите думи, са поканени представители на институциите и на неправителствени организации, които работят в сферата на отбраната и националната сигурност. Що се отнася до средствата, в бюджета има заделени и могат да се ползват в тази посока.
Въпросът е повече от сериозен и кръглата маса може да допринесе за намиране на най-верните решения. Според Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2025 г. доброволният резерв е попълнен едва на 18, 6 процента, като на служба в резерва има само 558 български граждани. А по Програма – 2032, Въоръжените сили трябва да поддържат доброволен резерв с численост 3000 души.
Основният източник сега е срочната служба в доброволния резерва. Министърът е категоричен, тя няма да бъде прекратявана. За времето на срочната служба резервистът получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоено звание. Завършилите срочна служба могат да кандидатстват без конкурс за вакантни длъжности за войници във военни формирования от Българската армия и включване в доброволния резерв. Те ползват предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация, в т. ч. в органите и структурите в системата за защита на националната сигурност при постигнати равни крайни резултати от проведена процедура. Срочнослужещите, които не желаят да сключат договор за военна служба, се вписват в запаса.
Финансовото осигуряване на срочната служба в доброволния резерв е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Срочната служба в доброволния резерв се изпълнява в срок от 6 месеца. Тя включва последователно преминаване на следните етапи: начална военна подготовка; специална военна подготовка и изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили. След приключването на първия или на втория етап договорът може да бъде прекратен по писмено предложение на всяка една от страните.
Новият вид военна служба бе въведен с промяната на Закона за резерва на Въоръжените сили от Народното събрание на 16 декември 2020 г. Аргументите бяха, че ще има все повече затруднения при окомплектоването на военните формирования за мирно и военно време с подготвени във военно отношение граждани. Анализите прогнозираха, че в рамките на следващите 10 – 15 г. Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военните формирования. Поради този проблем се въведе „срочна служба в доброволния резерв“. Засега данните показват, че много от завършващите продължават като професионални войници.
Очевидно е, че трябва да се разчита на окомплектоването на резерва пред всякакви призиви за връщане на задължителната наборна военна служба, която бе прекратена през 2008 г. А и едва ли някоя политическа сила ще си направи харакири, предлагайки подобно решение. Преди време министърът каза, че има финансов разчет за връщане на наборната служба, но средствата са толкова големи, че едва ли можем да си ги позволим. За това ще се разчита на срочната служба в доброволния резерв и на повече стимули за резервистите.
И още нещо по темата. С очакващите приемане от Народното събрание промени на Закона за отбраната и въоръжените сили се търси синхронизиране на пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, пределната възраст за служба в запаса и пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните. Т.е. повишава се пределната възраст за служба в запаса и за водене на отчет на запасни и резервисти за войници, сержанти и офицерски кандидати – на 60 години, за младши и старши офицери – на 65 години, за генерали и адмирали – на 67 години.
Повече от ясно е, че промени трябва да има. Хубаво е, че Министерството на отбраната иска да чуе гласа и на българската общественост, в който има не малко експертиза. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

 

Предвиденият бюджет на МО за 2027 г. не е малък, но е недостатъчен

13.11.2026, 17:24

Това беше заключението на министъра на отбраната Димитър Стоянов на днешната пресконференция за представяне на проектобюджета на МО  за следващата година, който се очаква да бъде подкрепен от правителството и внесен в Народното събрание за приемане. Предвидените разходи за МО са в рамките на 2,23 процента от БВП, каза той в началото. Съгласно приетия план през юни 2026 г. този дял следвало да бъде 2,33 на сто. „Както всеки един министър, така и аз, бих желал този процент от БВП да бъде по-висок от 2,23. Разбира се, както и моите колеги от Министерския съвет, се съобразяваме с финансовото положение на страната“, посочи министър Стоянов.
3,151 млрд. евро са записаните в проекта разходи за МО, т.е. 17 процента повече от 2026 г. Най-голям ръст е разчетен за капиталовите разходи – от 868 млн. евро до над 1, 223 млрд. евро, което е ръст от 41 процента. За личен състав средствата от 44, 54 процента остават същите с едно увеличение от порядъка на 4 млн. евро, с които ще бъде компенсирано въвеждането новата минимална работна заплата. През 2026 г. средствата за персонал са 51, 25 на сто от стойността, която е отпусната за МО. Текущата издръжка остава почти същата – 14 процента.
Политика по доходите няма как да бъде направена при тези ограничения, прогнозира министърът. В централния бюджет са предвидени 27, 5 млн. евро за назначаване на нови военнослужещи. Става дума за около 1000 войници, които да попълнят некомплекта, който днес е повече от 20 процента. До септември т.г. от структурите на МО са освободени над 400 придобили право на пенсия. Осигурените за тях средства ще постъпят в бюджета на МО и с тях допълнително ще бъдат назначени военнослужещи във военните формирования, т.е . за сметка на хора от администрацията.
По отношение на капиталовите разходи продължават проектите за модернизация и по досега сключените договори. Новите проекти са за придобиване на трикоординатните радари, зенитно-ракетните комплекси, 155-милиметрони гаубици и други, които идват по механизма SAFE (Security Action for Europe). Извън този инструмент предстои модернизация на военно-транспортните самолети Спартан, ремонт на двигателите на изтребителите МиГ-29, придобиване на стрелково въоръжение за Сухопътни войски, на до 6 специализирани самолети за гасене на пожари, проект за използване на безпилотни летателни системи и космически платформи за наблюдение, разузнаване и целеуказване, доставка на различни дронове и др.. За първи път в бюджета са предвидени средства за изследователска и развойна дейност за нуждите на Българската армия. Става дума за 5 млн. евро. За сравнение през настоящата година те са 70 000 евро. Предстои да се работи и по инфраструктурата във военните формирования във връзка с придобиването на новата техника.
На основата на всичко това министърът обяви Бюджета на МО за 2027 г., като бюджет на ускорената модернизация на Въоръжените сили. Изискването на НАТО е за 20 процента за капиталови разходи, а те са над 40 процента, допълни той.
Въпросът на Otbrana.com с оглед на реалностите, които определят недостатъчния бюджет за отбрана през 2027 г., бе каква е прогнозата за следващите години. „Предвидено е през 2028 г. бюджетът за отбрана да бъде 2,45 на сто от БВП и 2,55 през 2029 г. Това са прогнозите, които сме стиковали с Министерството на финансите, но реалността понякога е коренно различна. Моята прогноза и моето желание бе за 2, 33 процента и да имаме и политика по доходите за военнослужещи и цивилни служители, но за съжаление реалността е коренно различна. Ние сме в състояние на свръхдефицит, стиковаме нашите планове с ЕК и това понякога налага да се предeфинират нашите желания и искания по бюджета“, отговори министърът. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

 

Президентът е подписал указ за освобождаване на началника на отбраната

13.11.2026, 10:11

Президентът Илияна Йотова е подписала Указ № 334 за освобождаване на ад­мирал Емил Василев Ефтимов от длъжността началник на отбраната и от военна служба, считано от 2 януари 2027 г., който е публикуван в Държавен вестник, 13.11.2026 г.

********

Кой е Емил Ефтимов?
Роден е на 16 август 1961 г. във Варна, в семейство на потомствен офицер. Баща му, Васил Евтимов Мочков, е кап. I ранг, командир на Свързочния полк, а по-късно началник-свръзки към Щаба на ВМС. През 1979 г. завършва с отличие математическата гимназия в родния си град, а през 1984 г. Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна. Военната си кариера започва като командир на щурманска бойна част на фрегата. От 1985 до 1988 г. е командир на минно-торпедна бойна част.
От 1988 г. до 1991 г. е старши помощник командир на фрегата. От 1991 до 1992 г. е командир на фрегата.
В периода 1992 – 1994 г. учи във Военноморската академия на Русия в Санкт Петербург.
От 1994 г. до 1995 г. е дивизионен специалист по противолодъчна отбрана към Първи дивизион патрулни кораби.
Между 1995 и 2000 г. е началник-щаб на първи дивизион патрулни кораби във Военноморската база – Варна.
От 2001 до 2003 г. е командир на дивизиона, а от 2003 до 2004 г. е заместник-командир по подготовка на силите на Военноморската база – Варна.
През 2005 г. завършва Военноморския колеж на САЩ.
Назначен е за началник на управление „Подготовка и използване на силите“ в щаба на ВМС. От 2006 до 2009 г. е началник-щаб на Военноморската база – Варна.
На 1 юли 2009 г. е назначен за командир на Военноморската база – Варна и удостоен с висше офицерско звание комодор.
На 3 август 2011 г. е освободен от длъжността командир на Военноморската база – Варна.
В периода 2011 – 2013 г. е заместник-директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен щаб на НАТО, помещаващ се в Главната квартира на НАТО в Брюксел. През 2012 г. изкарва два курса за висши офицери в Училище на Главната квартира на НАТО в Оберамергау, Германия и в Колеж по отбраната на НАТО в Рим, Италия.
С указ № 85 от 26 април 2013 г. е назначен на длъжността директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия, считано от 16 юли 2013 г. и удостоен с висше офицерско звание контраадмирал. С указ № 60 от 22 март 2016 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Сътрудничество и регионална сигурност“ в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия, назначен на длъжността „заместник-началник на отбраната“ и удостоен с висше офицерско звание вицеадмирал, считано от 16 юли 2016 г.
С указ от 16 януари 2017 г. е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност началник на отбраната в Щаб на отбраната, като е на тази длъжност от 19 януари до 8 март 2017 година. След това отново е заместник-началник на отбраната.
От 27 февруари 2020 г. е временно изпълняващ длъжността началник на отбраната. На 30 март 2020 г. с указ № 75 е освободен от длъжността заместник-началник на отбраната, назначен за началник на отбраната и удостоен с висше офицерско звание адмирал.
На 19 декември 2023 г. с указ № 230 е отново назначен за началник на отбраната, считано от 31 март 2024 г. 
(До 16 юни 2000 г четиризвездното звание адмирал се е наричало „адмирал на флота“ и никой българин след 1878 г. не е бил удостояван с това звание, еквивалентно на четиризвездното звание генерал (до 2000 г. наричано „армейски генерал“), предишните 11 носители на четиризвездното висше звание са били от Сухопътни войски и Военновъздушните сили, след 1944 г.).
Владее английски език по STANAG 6001 на ниво 4-4-4-4 и руски език на ниво 3-3-3-3.

 

Вестник Българска Армия, брой 45, ноември 13, 2026 година

 

Варна преди фотографията: Изглед на Варна от птичи поглед - литография на Едмънд Уокър от 1854 г.

13.11.2026, 09:55

Литографията „A Birds-Eye view of the City of Varna” (Изглед на Варна от птичи поглед) е работа на английския художник Edmund Walker (Едмънд Уокър, 1814-1882), гравьор към литографската фирма „Day & Son” (Дей и син, Лондон). Тя е издадена от издателство „Lloyd Brothers & Co” (Лойд Брадърс и Ко, Лондон) на 22 юни 1854 г. в два варианта - тонирана (ръчно оцветена) и черно-бяла. Литографията е в два размера: 290 х 510 мм (405 х 545 мм) и 460 х 645 мм. Литографията е издадена в началото на Източната (Кримската) война (1853-1856 г.), за да задоволи интереса на английската публика към Варна - сборен пункт и главна база на съюзническите английски, френски и турски войски преди отплаването им към Крим.
Изборът на Варна е предопределен от нейните природни дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие - крепост с шестхиляден гарнизон. Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен - големите турски крепости, преграждащи пътя на руската армия към Балкана. При пълното превъзходство на английския и френския флот в Черно море двете крепости стават за руснаците главни обекти в настъплението им към Константинопол (Истанбул).
Литографията представя Варна (Варненската крепост) от птичи поглед, гледана от югоизток. На преден план е Варненският залив, изпълнен с ветроходи и параходи. Вляво, в местността „Карантината“ и на пясъчната коса, разделяща Девненското езеро от Черно море) са разположени палаткови лагери на части от английската армия. В средата е представен оттокът, свързващ Девненското езеро с Черно море (река Девня / река Варна), каменният мост над него (Таш кюпрю) и кеят. На нос Галата е представена фарова кула, в близост до която на висока мачта се вее турското (червено) знаме с полумесец и звезда. В действителност през 1854 г. на нос Галата е нямало фар (той е открит за навигация на 15 август 1863 г.).
Под литографията има обяснителен текст (легенда) в 19 точки. Дадени са и разстоянията в мили от Варна до Силистра, Тутракан, Олтеница, Русчук, Гюргево, Шумен (главната квартира на главнокомандващия турската Дунавска армия Омер Лютфи паша), Константинопол (Истанбул), взети от карта на Европейска Турция (Map of Turkey in Europe).
Автор на рисунката „A Birds-Eye view of the City of Varna” е Натаниел Уиток (Nathaniel Whittock, 1791-1860). Тя е прехвърлена върху литографски камък от Едмънд Уокър. Уокър никога не е посещавал Варна, английската публика, за която е предназначена литографията – също.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов 

 

Балканският Дахау е най-големият грях на Хърватска – дори немските нацисти се срамуваха от него

13.11.2026, 09:50

Този материал не се препоръчва за хора със слаби нерви, налични са кадри с насилие. Не се препоръчва на лица под 18-годишна възраст.
В хода на Втората Световна война ще открием, че Германия извършва редица престъпления срещу човечеството, следвана от СССР и САЩ. Войната няма красиво лице и често ще се връщаме към истории за Дахау, Катинското клане и още много други. Интересен факт е, че нито един от посочените лагери не може да стъпи на малкия пръст на истински грозната картина, която носи името – Ясеновац.
Вярвате или не, съществува концентрационен лагер, който не е създаден от германците, не е създаден и от руснаците. Един от най-свирепите лагери, който успява да изуми дори самите нацисти, е изграден изцяло от Хърватска. Според данните е 10-я най-голям в Европа и е основан от хърватските фашисти. В своя стремеж да успеят да се докажат като отделна и независима сила, спазваща всички наредби на Нацистка Германия, надзирателите там успяват да станат по-големи вярващи и от самия папа, но в негативния смисъл........Прочети още

 

 

Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия обявиха, че започват работа по споразумение за обща отбрана

12.11.2026, 16:44  

Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия обявиха, че започват работа по споразумение за обща отбрана, чиято цел ще бъде да донесе за укрепване на цялостните възпиращи и отбранителни способности на НАТО, предаде Ройтерс.
Петте северноевропейски страни членуват в НАТО, като Финландия и Швеция се присъединиха към алианса съответно през 2023 и 2024 г. Оттогава те полагат усилия да подобрят координацията си, като организират съвместни военни и граждански учения.
„Споразумението ще ни даде възможност за по-тясно сътрудничество и ще повиши равнището на способностите ни за възпиране и отбрана както в региона, така и отвъд него“, заяви норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик на съвместна пресконференция в Осло с колегите си от останалите четири северноевропейски държави. 
Едно от особените предизвикателства, които съюзниците посочиха, е необходимостта да се съгласуват законите и нормативните актове, които уреждат въпроси като придвижването на сили и техника през границите.
„Силите на НАТО трябва да могат лесно да се придвижват между страните, доставките трябва да достигат там, където са необходими, а силите трябва да се сражават като едно цяло“, подчерта Сандвик.
Новата инициатива е поредният пример за това как северноевропейските страни засилват отбранителната си готовност на фона на свързаните с руската пълномащабна инвазия в Украйна заплахи и несигурността около ролята на САЩ като най-големият гарант за сигурността на НАТО, отбелязва Ройтерс. 
„Присъединяването на Швеция и Финландия ни дава възможност да укрепим северния компонент на НАТО, да придвижваме войски, както и да организираме съвместни учения и (синхронизираме) системите си за командване“, каза за Ройтерс датският министър на отбраната Йепе Брус.
Петте страни постепенно увеличиха бюджетите си за отбрана и се наредиха в челните редици на съюзниците от НАТО, отделящи най-много средства за армиите си на глава от населението си.
Източник: bta

 

Няма да има среща на върха на НАТО през 2027 г., заяви албанският премиер Еди Рама

12.11.2026, 16:38

Лидерите на държавите членки на НАТО догодина няма да се съберат на среща на върха в Албания, съобщи премиерът на балканската страна Еди Рама, цитиран от ДПА.
Албания бе избрана за домакин на следващата среща на върха на НАТО, но все още не е постигнато съгласие кога да се състои форумът, заяви днес Рама пред журналисти в Дъблин. По думите му следващата среща на върха на алианса „със сигурност няма да е през 2027 г.“.
Рама добави, че ако лидерите на страните членки на НАТО се споразумеят да насрочат следващата среща на върха за 2028 г., Албания ще бъде домакин на форума.
Срещите на върха на НАТО не следват редовен или фиксиран график, отбелязва ДПА. Тези събития обикновено се планират много по-рано, но при необходимост могат да бъдат свикани и в по-кратки срокове. След началото на руската инвазия в Украйна лидерите на страните от НАТО започнаха да се срещат ежегодно. За броени дни бяха организирани и две извънредни срещи на върха.
Източник: bta

 

Министърът на отбраната Димитър Стоянов обсъди със синдикатите бюджета за отбрана за 2027 г.

12.11.2026, 16:27

Министърът на отбраната Димитър Стоянов проведе вчера среща с представители на синдикалните организации, защитаващи интересите на цивилните служители в системата на отбраната. Основна тема на разговорите бяха параметрите на бюджета за отбрана за 2027 г., съобщава Пресцентърът на МО.
Министър Стоянов открои като положителен аспект предвиденото увеличение на капиталовите разходи, което ще позволи да продължи модернизацията на Въоръжените сили. По отношение на възнагражденията той изрази надежда, че тяхното замразяване ще бъде временно, и подчерта, че работещите в системата на отбраната заслужават достойно заплащане.
По време на срещата беше обсъден и проектът за промени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната. (Б.р. - Става дума основно за нов Устройствен правилник на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", която според проекта ще получи името ИА "Военни клубове и социални дейности", като в нейния състав премине Информационния център на МО, като дирекция "Военни медии". )
В разговорите участваха заместник-министрите Катерина Граматикова-Иванова и Любомир Монов, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев, директори на дирекции, както и представители на Федерацията на независимите синдикати от отбраната „Българска армия“ към КНСБ и Националния синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“.

 

Чехия ще предостави на Украйна 16 самолета L-39 Skyfox за борба с дронове

12.11.2026, 09:37

Чехия може да предостави на Украйна 16 самолета L-39 Skyfox, предназначени за учебно-тренировъчни цели, леки бойни задачи и унищожаване на дронове. Това става ясно от думите на първият вицепремиер на Чехия Карел Хавличек по време на посещението му в Киев, предава iDnes.cz. Той е на официално посещение в Украйна, като имаше среща с министър-председателя Сергей Корецки.
Първоначално Прага е договорила предоставянето на 4 самолета L-39 Skyfox, но в последствие е станало ясно, че могат да бъдат доставени още 12 такива машини. По-рано Чехия и Украйна обсъждаха закупуването на леките щурмови самолети L-159, които също да се използват за сваляне на дронове. За такава сделка заговори президентът на страната Петр Павел. По-късно, обаче, управляващата в Чехия коалиция се отказа от това намерение с мотива, че машините са по-необходими на чешката армия, а освен това тези самолети вече не се произвеждат.
Вместо това, техният производител, чешката компания Aero Vodochody, предложи на Украйна най-новия учебно-боен самолет L-39 Skyfox. Този модел е оборудван с по-модерен двигател Williams FJ44 и нова авионика, което го прави още по-подходящ за борба с дронове.
Тези самолети са били предложени и на България, Полша и Словакия. Сърбия вече е закупила шест L-39 Skyfox.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

Героят на Италия – Джузепе Гарибалди

12.11.2026, 09:25

Джузепе Гарибалди е една от великите личности на 19-и век. Той е изключително успешен адмирал и генерал. Той е считан за един истински национален и дори световен герой.
Общото между всички негови начинания е това, че той е освободител по призвание - човек, който посвещава живота си на борбата за потиснатите народи, където и да ги открие по света, независимо колко наивен понякога е неговият анализ на потисничеството.
Каквото и да върши, Гарибалди го прави винаги с пламенна убеденост и безграничен ентусиазъм - качества, които правят характера му още по-впечатляващ и привлекателен.......Прочети още

 

Трета пуническа война: "Картаген трябва да се унищожи"

12.11.2026, 09:22

"Картаген трябва да се унищожи." Това е крилатата фраза, с която римският сенатор Марк Порций Катон Стари завършва почти всяка своя реч в Римския сенат, дори когато темата няма пряка връзка с Картаген.
С тези думи той не просто изразява политическо недоволство - той превръща личната си убеденост в общоприета политическа отправна точка, която неотклонно навежда римската обществена и политическа мисъл към един краен изход - унищожение на съперника.
Фразата "Картаген трябва да се унищожи" означава повече от военен заповеднически лозунг. Тя олицетворява страхове и амбиции, свързани с икономическа конкуренция по морските пътища, историческата вражда след Пуническите войни и римското убеждение, че съществуването на по-могъщ град представлява постоянна заплаха за римското превъзходство........Прочети още

 

129 години Военноморска база Варна

12.11.2026, 09:20

Днес се отбелязват 129 години от създаването на Военноморска база – Варна.
Базата е формирана с княжески указ № 40 от 12 ноември 1897 г. (18 години след създаването на флот на Дунав). С него се постановява създаването на Морска част с щаб във Варна. И преди тази дата военноморски флагове се веят над няколко съда, базирани в морския град, но получаването на построения в Бордо учебен крайцер „Надежда“ (1898 г.), включването във флота на 6-те миноносци – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ (1908 г.), както и някои други кораби, бележи важен етап в развитието на флота.
Бойното му кръщение през Балканската война превръща торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от миноносеца „Дръзки“ на 21 ноември 1912 г. в най-голямата българска морска победа. До излизането на България от Първата световна война във военния флот на Черно море, чиито приемник е днешната Военноморска база Варна, много неща се случват за пръв път – семафорно – наблюдателна служба, минно заграждение, монтиране на корабна радиостанция, подводно плаване, морски десант, използване на морска авиация, начало на миночистачната и противоподводна дейност. От „флотския район“ водят началото си Флотския арсенал, Морските специални школи, водолазното дело. Военните моряци дават жертви и на сухопътните фронтове.
Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. До 1925 г. във Варна се базират новите стражеви кораби „Беломорец“ и „Черноморец“, четири ведети (катери) и учебния кораб „Асен“. В навечерието на войната във флотския район са доставени 3 торпедни катера тип „Люрсен“ и 4 – тип „Пауер“, 2 минни заградителя – „Дунав“ и „Свищов“ и 12 миночистачни катера, построени във флотския арсенал. В първата част на войната, като съюзник на Германия, флотът отбранява крайбрежието, минира акватории, охранява конвои и води борба с подводниците на противника. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер.
След войната Военноморска база Варна многократно получава кораби и техника предимно от бившия Съветски съюз, Полша, ГДР и от собствено производство. В нея служат най-големите бойни кораби – два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, една фрегата, корвети, миночистачи, торпедни катери, спомагателни кораби. Част от корабите, усвоявани в базата, след това попълват морските поделения в Бургас, Созопол и Балчик. В периода след 1950 г. във Варна се съсредоточават последователно 2 проекта торпедни катери, които през 60-те години стават основата на съединението леки сили в Созопол.
Базата развива своята структура, усвоява нови задачи, формира кадри, усъвършенства военноморската наука. Хиляди млади хора се учат на мъжество, професионализъм и родолюбие. Един от тях – старшина I степен Димитър Димитров, на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява екипажа и кораба, на който служи, от гибел.
След първия командир на Морската част – французинът на българска служба капитан II ранг Пол Пишон, още 32 флотоводци са били начело на поделението. То дава на България повече от половината адмирали, получили това звание за цялата история на флота.
Най-големият кораб във флотската летопис – ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път през 1957 г. напуска пределите на Черно море, за първи път през 1966 г. поход в Средиземно море извършват стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“, а кораби от съединението многократно осъществяват бойна подготовка в отдалечени райони, участват в крупни национални и международни учения. С кораби от Черноморския флот на СССР са осъществени плавания на 8 обединени ескадри в Средиземно море (1980 – 1987 г.) и 2 в Черно море (1988 и 1989 г.) - Още за ВМБ Варна

 

МиГ-21 в България - Началото

12.11.2026, 09:14

На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първия полет с МиГ-21 в България. С това започва 52-годишната история на експлоатацията на типа у нас.
С 227 доставени машини МиГ-21 е вторият по многобройност (след МиГ-15) боен самолет, който е бил на служба у нас. Да си спомним как започва историята на този знаменит изтребител у нас.
През 1961 г. българската военна авиация вече е изцяло реактивна. На въоръжение са около 288 бойни самолета (75 МиГ-19, 71 МиГ-17, 108 МиГ-15 и още 34 спарки МиГ-15).
През 1962 г. идва ред и на България да получи един от най-съвременните самолети от арсенала на съветската военна авиация – МиГ-21. ........Прочети още

 

Исторически календар

12.11.2026, 09:07

На 12 ноември 1867 година в Севлиево е роден генерал от пехотата Стефан Нерезов (1867 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1888) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1896). Служи като младши адютант в 3-а пехотна балканска дивизия (1898 – 1899), старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1899 – 1900), инспектор на класовете във Военното училище (1900 – 1902), ротен командир в 14-и пехотен македонски полк (1902). На 1 януари 1903 г. постъпва в свитата на княз Фердинанд, а две години по-късно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк. От януари 1908 г. е началник на Оперативна секция в Щаба на армията, а от 1 юни 1909 г. – командир на 8-и пехотен приморски полк. През 1911 г. е назначен за началник на Оперативното отделение и помощник-началник на Щаба на действащата армия.
Участва активно в изпълнението на плана за съсредоточване и водене на бойните действия по време на Балканската война (1912 – 1913).
В Междусъюзническата война (1913) замества отстранения генерал Фичев на поста началник на Щаба на действащата армия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 9-а пехотна плевенска дивизия (1915 – 1916), командващ 3-а армия на Добруджанския фронт (ноември 1916 – декември 1917), началник на Моравската военна област (декември 1917 – юли 1918) и командващ 1-ва армия на Южния фронт (юли – септември 1918).
След войната е инспектор на пехотата (декември 1918 – ноември 1919) и началник на Щаба на армията (2 ноември 1919 – 3 септември 1920). Със заповед от 3 септември 1920 г. е повишен в звание генерал от пехотата и уволнен от армията. Убит при атентата в църквата „Св. Неделя“ в София (16 април 1925). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст., ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

На 12 ноември 1885 г., в Сливен е роден Продан Стоянов Таракчиев.
Завършва гимназия в родния си град. След дипломирането си постъпва във Военното училище, произведен е в чин подпоручик през 1908 г. и назначен в 11-и пехотен сливенски полк. След конкурсен изпит през есента на 1911 г. е изпратен да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Прекъсва обучението си и се завръща в България, за да участва в Балканската война. Лети като наблюдател в състава на 1-во аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе. До временното примирие на 17 ноември 1912 г. Продан Таракчиев изпълнява още два бойни полета. В началото на декември 1912 г. е доставен подареният от Русия змейков балон и се сформира втора балонна станция. За неин командир е назначен поручик Продан Таракчиев, който до края на войната участва в извършените въздушни наблюдения.
След края на Балканските войни завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация.След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.

 

 

FT: Франция се страхува от ядрен отговор на Русия заради германската доктрина за използване на ракети

11.11.2026, 14:45

Франция изисква от Германия да определи как ще използва ракети с голям обсег в случай на конфликт с Русия и предупреждава, че при неизпълнение на това изискване съществува риск Европа случайно да бъде въвлечена в ядрена война, пише Financial Times.
Париж води преговори с германски длъжностни лица с цел съгласуване на доктрината на Берлин относно прилагането на оръжия, способни да нанасят т.нар. "дълбоки прецизни удари“, с ядрената стратегия на Франция.
Френски представител е предупредил, че е възможно да се атакува руска цел с конвенционално оръжие, но да се "получи ядрен отговор“.
"Ако руснаците интерпретират погрешно сигнала, можем да се окажем на прага на ядрена война, без дори да го осъзнаваме“, е посочил той.
Опасенията на Франция възникват на фона на факта, че Германия – заедно с група други държави, по-специално Великобритания, Полша, страните от Северна Европа и Балтийските държави – значително разширява своя арсенал от оръжия с голям обсег, стремейки се да засили европейския потенциал за сдържане спрямо Москва.
Берлин закупува и разработва цяла поредица от ракети с наземно базиране с обсег на полета от 500 км до над 2 000 км, което ще позволи на въоръжените му сили да поразяват цели в дълбочина на територията на Русия.
Това е част от усилията на Германия да поеме водеща роля в европейската кампания за превъоръжаване в отговор на мащабното руско нахлуване в Украйна и нестабилността на ангажиментите на САЩ по отношение на сигурността на континента по време на президентството на Доналд Тръмп.
Въпреки това стремежът да се придобие оръжие с голям обсег на действие породи въпроси относно това кога и как то ще бъде използвано, както и каква реакция ще предизвика това от страна на Кремъл.
Париж обръща специално внимание на Германия, като се има предвид големият ѝ отбранителен бюджет – 780 млрд. евро за петгодишен период до края на 2030 г. – и амбициозните ѝ планове за превъоръжаване.
Френските длъжностни лица са загрижени, че концепцията на президента Еманюел Макрон за "превантивно възпиране“ означава, че Москва ще възложи на Париж отговорността за ударите, нанесени от партньорите.
"Ако поканите някого в дома си, носите отговорност, ако този човек го подпали“,заявява едно от длъжностните лица, запознат с хода на обсъжданията.
Както отбеляза друг от официалните представители, Франция, като държава, притежаваща ядрено оръжие, е разработила "ядрена граматика и лексика“, описвайки това като "неизречими“ правила за употреба на оръжието.
"Има принципи, които сме изработили с времето. При германците такива няма. Би било много по-добре да имаме ясна и достатъчно публична доктрина, за да не се случва руснаците никога да възприемат сигналите погрешно или да ги разбират погрешно“, е добавил той.
Високопоставен германски представител отбелязва, че Берлин "напълно споделя“ мнението, че европейските столици се нуждаят от "обща доктрина и общо разбиране относно етапите на ескалация“.
Той добавя, че именно Германия преди три години започна дискусията за необходимостта от засилване на средствата за конвенционално възпиране срещу Москва.
Според медиите правителството на Германия очаква, че за създаването на нов арсенал от оръжия с голям обсег, предназначени за възпиране на Русия, ще са необходими почти 12 млрд. евро.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

Документално фиаско с F-35: Изгубена е цялата документация за 26 милиона части за изтребителите

11.11.2п026, 09:22

Пентагонът е изразходвал над 31 милиарда американски долара за закупуването на около 26 милиона резервни части за самолетите F-35, предназначени за поддръжката на световния флот от тези "стелт“ изтребители.
Според нов анализ на Сметната палата на САЩ (GAO) обаче отчетността е била незадоволителна, резервните части не са били проследявани точно и не са били създадени адекватни механизми за надзор. Това е застрашило общата бойна готовност на самолетите.
Докладът, публикуван на 9 ноември, посочва конкретни уязвимости, произтичащи от обширната мрежа от близо 2 100 доставчици по целия свят, участващи в програмата Joint Strike Fighter“(JSF). - (видео)
Сред тези 2 100 доставчици има близо 1 900 високотехнологични компании и почти 1 000 малки предприятия, разпръснати в повече от десет държави.
Различните резервни части, доставяни от тези доставчици, се съхраняват в над 700 места по целия свят - в съоръжения, управлявани от правителството или от подизпълнители. Това създава огромно и постоянно предизвикателство: как точно да се проследяват запасите във всеки от тези обекти, като едновременно с това се наблюдава движението на частите между доставчици, центрове за техническо обслужване и складове.
Тези продължаващи проблеми с воденето на документация и проследяването превърнаха едно от ключовите предимства на програмата F-35 JSF – сътрудничеството между повече от десет партньорски държави, обединяващи технологичния си опит и производствените си възможности – в слабост. Проследяването на движението на милиони резервни части в 700 различни локации се е превърнало в непосилна задача.
Липсата на точни данни за около 26 милиона резервни части за F-35 е довела до финансови загуби и е увеличила още повече общите разходи по програмата F-35 JSF.
Тази програма вече е била определена от Министерството на отбраната на САЩ (DOD) като "най-скъпата оръжейна система в историята“, като според доклада на Сметната палата (GAO) общите разходи за целия жизнен цикъл на програмата F-35 се оценяват на над 1,9 трилиона щатски долара. Например, в доклад на Сметната палата на САЩ (GAO) се посочва, че Съвместната програма за F-35 (JPO) не е успяла да проследи и възстанови над един милион резервни части на стойност 85 милиона щатски долара, които са изчезнали в периода 2018–2023 г.
Към март 2026 г. Общата програма за F-35 не е имала информация за състоянието на изгубените части за самолетите F-35, на стойност над 85 милиона долара, за които Сметната палата на САЩ (GAO) е докладвала през 2023 г., се посочва в документа.
Докладът на GAO подчертава проблемите при проследяването на резервните части за F-35
"Министерството на отбраната (DoD) продължава да се сблъсква с предизвикателства при проследяването на части за F-35, като двигатели и гуми“, се посочва в доклада на GAO, като се отбелязва, че "въпреки че тези части са собственост на Министерството на отбраната, то не поддържа пълна отчетност за тях“.
Докладът подчертава множество недостатъци в системата за водене на отчетност на Министерството на отбраната, използвана за проследяване на резервните части за F-35.
GAO установява, че Министерството на отбраната не е въвело процедури, които да гарантират, че неговите записи са достатъчни за проследяване на частите и изготвяне на финансови отчети за тях.
Например, регистърът на частите за F-35, поддържан в рамките на официалната система за проследяване на активите (APSR) на програмата F-35, остава ненадежден, тъй като не отразява промените в реално време, а освен това е неточен и непълен.
Освен това Съвместната програмна служба за F-35 (JPO) не е разработила изчерпателни процедури за проверка на точността на данните, които въвежда в системата APSR. - Още за F-35
Източник: https://www.focus-news.net/

 

 

Задават се сделки за 200 изтребителя Eurofighter

10.11.2026, 16:57

Европейският консорциум Eurofighter вижда пазарни възможности за реализацията на над 200 многоцелеви бойни самолета Typhoon в световен мащаб. Прогнозата беше представена по време на Международната конференция за изтребителна авиация (International Fighter Conference) и очертава рязък скок в очакваните продажби спрямо миналата година, когато експортният потенциал се изчисляваше на 134 машини, пише Breaking Defense.
Потенциалните нови договори включват втори транш за Турция и Саудитска Арабия с общ обем от 78 изтребителя, както и финализиране на поръчка за 36 самолета за Австрия. Останалите над 86 бройки от обявената цел са свързани с кампании в Португалия, Полша и Бангладеш.
В Лисабон консорциумът, начело с Airbus, подготвя финалната си оферта за замяна на остарелите португалски F-16, изправяйки се в пряка конкуренция с американския F-35 на Lockheed Martin, френския Rafale и шведския Gripen. Полша обмисля покупката на 32 изтребителя за програмата си за въздушно превъзходство, макар че осигуреният наскоро американски заем от 4 млрд. долара може да наклони везните към нови машини F-35.
В Бангладеш италианската Leonardo подписа предварително споразумение за преговори, но Дака същевременно води разговори с Китай за алтернативния модел J-10CE.
Към момента в заводите на консорциума се произвеждат 60 самолета за нуждите на Испания, Германия и Кувейт. Други 89 изтребителя са договорени за предстоящо производство, включително в рамките на сделката на Анкара с Великобритания на стойност 10,7 млрд. долара. При подписване на новите експортни договори целта на производителя е от 2028 г. да достигне производствен темп от 30 машини годишно.
Настоящият засилен интерес бележи обрат за проект със сложна и противоречива история. Концепцията за Eurofighter води началото си от края на 70-те години след успеха на ударния самолет Tornado. Франция обаче се оттегли от съвместната програма, а прототипът полетя едва през 1994 г. Изтребителят бе приет на въоръжение през 2003 г. след сериозни оскъпявания и забавяния.
Участието на четири държави производителки - Великобритания, Германия, Италия и Испания - дълго усложняваше координацията и поддържаше много висока цена на бройка. Това не направи самолета особено голям хит на пазара.
Днес обаче светът е много по-нестабилно място, а репутацията на САЩ като доставчик е сериозно разклатена заради поведението на Доналд Тръмп. Така Eurofighter, който почти се беше превърнал в антиреклама на европейското сътрудничество в отбраната, получава шанс да се изяви.
Източник: https://money.bg/

 
 

Военните окръжия в Пловдив и Стара Загора – с нови началници

10.11.2026, 10:21

Със заповед на министъра на отбраната на Република България заместник-началникът на Военното окръжие в Пловдив подполковник Красимир Петов беше повишен във военно звание "полковник" и назначен на длъжността "Началник на Военно окръжие I степен - Пловдив", считано от 04.11.2026 г., съобщават от ЦВО. Той прие длъжността пред комисия, ръководена от началника на Централното военно окръжие полковник Георги Георгиев. В тържествения ритуал взеха участие военнослужещите от Военно окръжие – Пловдив и офицери от Военните окръжия – Пазарджик, Кърджали и Смолян.
В тържествена обстановка се проведе ритуал по приемане на длъжността „Началник на Военно окръжие I степен – Стара Загора“ от полковник Георги Георгиев, назначен със заповед на министъра на отбраната на Република България, научаваме от ЦВО. Длъжността беше приета по установения ред пред комисия, ръководена от началника на щаба в Централното военно окръжие полковник Алексей Царков. На церемонията присъстваха военнослужещите от състава на Военно окръжие – Стара Загора. Акцент беше поставен върху значимостта на военната служба, приемствеността и отговорностите, свързани с новата длъжност. На полковник Георги Георгиев бяха отправени пожелания за здраве, професионални успехи и достойно изпълнение на служебните задължения. 
Източник: https://otbrana.com/

 

Днес отбелязваме 582 години от Битката на народите при Варна (1444 г.)

10.11.2026, 09:40

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

 

Спират Първата световна заради Коледа през 1914 г.

10.11.2026, 09:32

Утре, 11 ноември, се навършват 108 години от края на Първата световна война. Конфликтът започва от Балканите, кръвопролитните военни действия продължават 4 години от 1914-а до 1918-а, а загиналите по бойните полета са 17 милиона души. Ето някои любопитни факти за войната и за българското участие в нея.
Тази война променя изцяло хода на човешката история и е в резултат на стремежа на Великите сили да преразпределят зоните на световно влияние и ресурси. Сраженията се водят между два противникови лагера – Антантата, в която влизат основно Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и са подкрепени от много други държави, и Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България. В боевете участват повече от 70 милиона войници. По-голямата част от тях са европейци. Сражения се водят на три континента – Азия, Африка и Европа.
За символична причина за войната се смята Сараевският атентат на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Като последствие на убийството Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Останалите държави се включват, всяка да защити своите съюзници.
Първата световна война е първа в много отношения. Това е войната, която се води за първи път на три континента. В нея за първи път масово се използват, след като военните са се поучили две години по-рано от българския опит, самолети за военни действия. В този период за първи път се използват и танкове и огнехвъргачки. По време на тази голяма война се използват за първи път и кучета водачи, които да помагат на ослепените войници. Кучета са били използвани за свръзка между командването и фронта, носейки нареждания до предните линии в капсули, прикрепени към телата им. Що се отнася за медицината, по време на войната за пръв път влизат в употреба кръвните банки. По фронтовете в Западна Европа немската армия става първата военна сила, употребила химично оръжие. През 1918 г. Удроу Уилсън става първият американски президент, посетил европейска държава. Сраженията се характеризират с така наречената позиционна война. Огромни окопи опасват цяла Европа, като постепенно от усилени боеве битките се израждат във война на изтощение.
Пъpвaтa cвeтoвнa вoйнa e къpвaв вoeнeн кoнфликт, нeвиждaн пo cвoитe мaщaби и дaдeни жepтви дo oнзи мoмeнт – 17 милиона. Oбявeнa кaтo „вoйнaтa, кoятo щe cлoжи кpaй нa вcички вoйни“, тя e изпълнeнa c кyп любoпитни фaкти.
Един от тях е коледното примирие, сключено още в началната година на войната. Moжe дa изглeждa нeмиcлимo в нaши дни, нo пpeз 1914 г. къpвaтa cвeтoвнa вoйнa вpeмeннo e пpeкpaтeнa зapaди … Koлeдa. Ha 24 дeкeмвpи вoювaщитe дoтoгaвa бpитaнcки и нeмcки вoйници ce cъбиpaт зaeднo във Флaндpия, пeят кoлeдни пecни, игpaят фyтбoл, paзмeнят cи пoдapъци. Двeтe cтpaни жeлaят пoвeчe oт вcичкo дa бъдaт oтнoвo щacтливи и бeзгpижни, мaкap и caмo зa някoлкo чaca. - (видео)
Cпopeд cлyxoвeтe, нeмцитe пъpви иницииpaли идeятa зa пpимиpиe, зaпявaйки кoлeдни пecни. Ha cвoй peд, кaтo ги чyли, бpитaнцитe cъщo зaпoчнaли дa пeят и тoгaвa гepмaнcкитe вoйници ги пoкaнили дa пpeкapaт пpaзника зaeднo. Лeгeндaтa paзкaзвa, чe eдин бpитaнeц зaявил, чe пo-cкopo щe yмpe, oткoлкoтo дa пee нa нeмcки eзик. Toгaвa нeизвecтeн нeмeц c чyвcтвo зa xyмop мy oтвъpнaл: „Aкo гo нaпpaвиш, тoвa cъc cигypнocт щe ни yбиe!“. Taкa двaмaтa ce пoчyвcтвaли мaлкo пo-cпoкoйни, a cлeд тaзи cлyчкa oтишли зaeднo дa yкpacят колeднa eлxa. Пpимиpиeтo пpoдължилo дo 1 янyapи, cлeд кoeтo вoйницитe oтнoвo зaпoчнaли дa ce избивaт eдни дpyги.
Колкото и невероятно да звучи, но все още има неизбухнали снаряди от военните действия. Днес, 104 гoдини cлeд кpaя им, откриват останали бомби и мини, paзпoлoжeни пo cтapитe бoйни пoлeтa нa Фpaнция и Бeлгия. Зa нeщacтиe, и дo днec тe oтнeмaт живoти, нaй-чecтo нa фepмepи, paбoтeщи нa пoлeтo.
След включването на САЩ на страната на Антанта през 1918 година Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.
Войната слага край на четири империи – Германската, Австро-Унгарската, Руската и Османската. Нарушени са моралните и религиозните възгледи на цяло едно поколение.
А къде сме ние в тази война? Историкът академик Георги Марков го е казал със сърцето и ума си: „Печелим битките. Но губим войната. Юнаци, вие изпълнихте дълга си към Отечеството! Вечна ви слава и спете в мир!“
Всъщност изборът и намесата на България в Първата световна война са със съдбоносни последици, които ще тегнат върху плещите и на бъдещите поколения. Разпъната на три фронта от Македония до Добруджа и през Влашко до Молдова, българската армия отстоява свещеното право на национално обединение. Ходът на Първата световна за нашата войска е изпълнен с изненадващи поврати, когато тя печели своите битки на Балканите, но краят ще бъде решен на Западния фронт. Българските воини записват с кръвта си славни подвизи от Тутракан до Дойран, които ще останат в нашата народна памет като неразрушими опори на националната гордост. Ноември 1919 г. обаче в парижкото предградие Ньой на Сена България е жестоко наказана от Съглашението, въпреки нейния стремеж към национално освобождение и обединение, защото геополитиката и стратегията зачеркват морала чрез отмъстителен вик „Победените са виновни и ще платят за всичко! Да, те плащат „с лихвите”, но Голямата война е последвана от друга – Най-голямата война и силата на правото продължава да се замества от правото на силата.
Първата световна война променя завинаги Европа и света. Изчезват империи, прекрояват се граници, появяват се нови държави. Възникват агресивни идеологии и социални системи – „диктатурата на пролетариата“ в Съветска Русия, националсоциализмът в Германия, фашизмът в Италия… Идеите за следваща война, която ще донесе победа на победените в Първата световна, остават, изострят се и се задълбочават. Парижката мирна конференция, свикана след войната във Версай (18 януари 1919 г.) посява в следвоенния свят семена на омраза и взаимно недоверие, на шовинизъм и реваншизъм, а на България отнема надеждата за постигането на национално обединение. И още нещо – краят на войната слага край и на няколковековното господство на Стария континент над останалата част на света.
Източник: https://trud.bg

 

41 години от първия полет на БТС-002

10.11.2026, 09:24

Преди точно 41 години, на 10 ноември 1985 г., своя първи полет прави експерименталният апарат БТС-002, който е част от съветската програма „Буран”.
Апаратът полита от летището на научно-изследователския институт Громов в Жуковски, край Москва. В кабината са двама пилоти-изпитатели Игор Волк и Римантас Станкявичюс. Полетът преминава нормално, като е достигната височина от 1500 m, скорост от 480 km/h и полетно време от 12 минути.
БТС-002 (Большой транспортный самолёт второй) е пълноразмерен летящ аналог на съветската совалка „Буран”. Неговото предназначение е да се отработват кацанията с апарата, които стават при планиране, а при „Буран” трябва да има и автоматичен режим за кацане.
БТС-002 отговаря абсолютно точно на „Буран”, както по размери, така и по маса и има неговата система за управление. За да може да оперира сам, в опашната част са монтирани четири реактивни двигателя АЛ-31, като сумарната им тяга достига 40 тона. Резервоарът за керосин е поставен в товарния отсек на совалката. Апаратът не е херметичен, а двучленният екипаж разполага с катапултни кресла К-36.
Строителството на БТС-002 приключва през 1984 г. и през декември същата година са направени първите рулирания.
Между ноември 1985 и април 1988 г. са извършени общо 24 полета, като е натрупан нальот от общо осем часа. При десетия полет, който става факт на 16 февруари 1987 г., е отработено и първото напълно автоматизирано кацане. Последните рулирания с апарата са от декември 1990 г., след което той е изваден от експлоатация, а днес може да бъде видян в техническия музей в германския град Зинсхайм.
Съветската совалка „Буран” прави един, единствен полет в космоса на 15 ноември 1988 г. На борда няма екипаж и той е извършен изцяло в автоматичен режим, включително и кацането на летището в Байконур. - Още Космос

 

Какво става в Трета армия на 10 ноември 1989 година?

10.11.2026, 09:20

На 10 ноември 1989 г. новината е, че пленумът на ЦК на БКП е удовлетворил „молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар  и член на Политбюро на ЦК на БКП”. Другото решение е, че на негово място е избран Петър Младенов. От този ден България тръгва по т.нар. преход към демокрация. Какво прави армията тогава?
Отварям книгата на армейски генерал Йордан Мутафчиев „На главното направление”. Той е последният военен министър у нас. След него армията се ръководи от цивилни политици. По това време, като генерал-летенант, е командващ на Трета армия, чийто щаб е в Сливен. (Б.а. – припомням този случай, писал съм и друг път за него. Ген. Мутафчиев почина на на 24 май 2015 г.)
На 10 ноември 1989 г., пише генералът, в гарнизонния стол на Сливен празнувахме рождения ден – 50-годишния юбилей, на началник-щаба на армията генерал-майор Люцкан Люцканов. (Б.а. - генерал Люцканов е роден на 8 ноември. Уволнява се като командващ Сухопътните войски. Беше председател на Клуб „КСВ” в СОСЗР, но, за съжаление, вече не е между нас. Почина на 24 януари 2018 г.)

Тържеството било обявено за 18 ч. Около този час всички поканени пристигнали. Нямали ги само секретарят на градският комитет на партията Симеон Славов и кметът Николов. Те се появили към 19 ч. и на забележките, че на такива отговорни лица не е позволено да закъсняват, отговорили: „Като ви кажем защо закъсняваме, ще ни простите.” От тях, спомня си армейски генерал Мутафчиев, най-напред разбрахме, че в София се е провел пленум на ЦК на БКП, но не и какви са били решенията му.
Късно вечерта, а може би и към полунощ, на генерал Мутафчиев се обажда дежурният по щаб, че го търси министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Обадих се на министъра по закритата свръзка, пише авторът на „На главното направление”, обясних му повода на нашето събиране. Министърът попитал кои присъстват и по-точно дали там са командирите на дивизии и бригади. След като получил утвърдителен отговор казал: ”Продължете си срещата, но не прекалявайте. Предупредете командирите след прибирането им по гарнизоните, да не се отлъчват без необходимост от тях. Същото се отнася и за вас и заместниците ви.” Не уточнил защо. Пожелал приятно прекарване и с това разговорът приключил. На следващата сутрин разбрахме за смяната на Тодор Живков и причината за средношното обаждане, уточнява авторът.
На другия ден генерал Мутафчиев разговаря в кабинета си с началника на политическия отдел полковник Стоимен Стоименов. (Б.а. - по-късно генерал-майор. Напуска МО, като заместник-началник на Служба „Военна информация”. Беше съветник по националната сигурност на президента и съвтник в парламента. Днес е пенсионер на свободна практика с активна гражданска позиция.)
В първите дни след промяната трудно се ориентирахме в обстановката, посочва авторът. Армията винаги е стояла встрани от обществените процеси, продължава той, и може би бе по-изненадана от останалите членове на обществото. Опитахме се, казва генералът, да направим свой анализ на обстановката и изводи за своята работа. Нямаше никакви указания от старшите инстанции, но, отбелязва той, това не означаваше, че трябва да останем в, да го наречем, „изчакващо бездействие”. На началниците на отдели били дадени указания да подготвят свои доклади, в които да се спрат основно на настроенията на колективите и отражението им в дейността на поделенията.
На следващия ден в своя кабинет генерал Мутафчиев провел съвещание със заместниците си и началниците на отдели. Направил кратък политически обзор и анализ на обстановката в армията. Настроенията били приповдигнати. Трябваше, пише той, да ги използваме в интерес на нашата работа и да не допуснем отрицателно влияние на новия полъх върху дисциплината, на – не дай си Боже, и до усложняване на живота в поделенията.
Един от изводите на това съвещание е, че започналото политиканстване и началните поряви на различна политическа ориентация ще доведат до задълбочаване на противоречията и повишаване на отрицателното влияние на всички тези фактори , ако не се вземат навременни мерки. В новите условия в работа на щаба на армията трябвало да се засили конкретността и взискателността, а членовете му да стоят по-близо до подчинените им поделения, да изучават обстановката в тях, своевременно и адекватно да реагират на нарушенията.
Няколко дни по-късно пристигнали някакви инструкции и указания за провеждане на събрания, на които да се сведат решенията на пленума. Голямата машина за „розови сънища” се беше задвижила, пише генерал Мутафчиев. Най-напред тези указания били изпълнени от градската партийна организация, на която имало и представители на щаба на армията.
Първата реакция, подчертава авторът, беше поголовно отричане на всичко, постигнато в страната, включително и направеното от армията. По-нататък, все на тази база, посочва той, се стигна и до етапа да се постави под съмнение самото съществуване на армията. Критикуваха се годността и качествата на командния състав да изпълнява задачите си, както в новото и сложно време, така и в бъдеще.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

 

 
 

„Ростех“ показа ново поколение мерници: 40-кратно увеличение и термовизия за стрелба в пълен мрак

09.11.2026, 17:44

„Швабе“ представи на OrelExpo-2026 новите разработки на Ростех – оптичен мерник с 40-кратно увеличение и два термовизионни модела, предназначени за работа при екстремни условия и ограничена видимост.
Холдинговата компания „Швабе“, част от държавната корпорация „Ростех“, създаде най-новите оптични и термовизионни мерници за стрелба по мишени и лов на свръхдалечни разстояния и при условия на лоша видимост.
Оптичен мерник с 40-кратно увеличение е предназначен за поразяване на цели на изключително големи разстояния, а два термовизионни модела осигуряват прецизно прицелване в тъмното. Тези разработки бяха представени на международното изложение OrelExpo-2026, съобщават руски медии, позовавайки се на Ростех.
Моделът PO540 предлага диапазон на увеличение от 5x до 40x и е подходящ за снайперска стрелба по мишени и планински лов. Големият му обектив и високата светлопропускливост осигуряват ясен образ дори в труден за осветяване фон, а оптиката е проектирана за пушки с голям калибър.
Термовизионният мерник PT14 разполага с режим „картина в картината“, вграден балистичен калкулатор и възможности за видеозапис. Устройството се отличава с удължен живот на батерията и презареждаема батерия.
Освен това, моделът Pilad Amulet е представен с вграден лазерен далекомер, значително количество памет и пренос на запис през Wi-Fi.
„Ще продължим постоянно да подобряваме характеристиките и потребителските свойства на този сегмент и да разширяваме гамата си от продукти за активен отдих“, каза Лев Борисов, заместник-генерален директор по развитието на гражданските продажби на „Швабе“. Той добави, че мерниците се ползват с доверието на ловци и спортисти, а иновативните решения се използват широко от професионалисти в индустрията.
В петък холдинговата компания „Швабе“, част от държавната корпорация „Ростех“, създаде първия в Русия апарат за инхалационна анестезия – МАИА-01.
В сряда държавната корпорация дебютира с високоскоростния ловен патрон „Игла Ракет“ и гражданската пушка на международното изложение ORELEXPO .
„Ростех“  обяви създаването на произведена в страната система за стрелково оръжие за поразяване на цели на големи разстояния.
Източник: https://trud.bg/

 

Започна българо-румънското противоминно учение „Посейдон 2026“

09.11.2026, 17:38

На 9 ноември започна същинската част на многонационалното военноморско учение „Посейдон 2026“, организирано и ръководено от Военноморските сили на Република България, което ще продължи до 14 ноември.
Учението се провежда ежегодно от 2002 г., като командването е на ротационен принцип между Военноморските сили на Република България и Румъния.
„Посейдон 2026” е насочено към усъвършенстване нивото на подготовка на личния състав по планиране и провеждане на противоминни действия, обследване на плитководни райони и унищожаване на невзривени боеприпаси. Планирано е и се ръководи съгласно регламенти, стандарти и процедури на НАТО. Провежда се в предварително обявени райони, в териториалното море на Република България.
Участват екипажи от Военноморските сили на Република България и Румъния, корабите от състава на Военноморската противоминна група в Черно море „MCM BLACK SEA”, а в щабния компонент представители на военноморските сили на Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Турция, Румъния и Съюзното военноморско командване (Allied Maritime Command – MARCOM).
Участието на групата „MCM BLACK SEA” в българо-румънското учение подобрява оперативната и тактическата съвместимост на противоминните сили на Алианса на източния фланг и допринася за засилване на международното сътрудничество в сложната геополитическа обсатановка.
„Посейдон 2026” се провежда под ръководството на командира на Флотилия бойни и спомагателни кораби.
Източник: VMS

 

От танкове до дронове: отбранителните компании на Южна Корея са изправени пред изпитание

09.11.2026, 11:05

През последните две години акциите на южнокорейските отбранителни компании се възползваха от вълната на глобално превъоръжаване.
Нахлуването на Русия в Украйна доведе до ускоряване на военните разходи в цяла Европа. Южнокорейските компании привлякоха купувачи с оръжия на конкурентни цени, които могат да бъдат доставени сравнително бързо, включително танкове, артилерия и ракетни системи, пише CNBC.
Този възход обаче беше последван от рязък спад, като акциите на няколко големи южнокорейски отбранителни компании отбелязаха сериозен срив през тази година.
Според южнокорейската телевизия SBS общата пазарна капитализация на четирите най-големи отбранителни компании в страната – Hanwha Aerospace, LIG ​​D&A, Hyundai Rotem и Korea Aerospace, спада до около 62 трлн. вона (46,18 млрд. долара) към края на октомври, при положение че по-рано достигна 52-седмичен връх от 170 трлн. вона.
Дали обаче южнокорейските компании, известни с износа на танкове и артилерийски системи, са добре подготвени за съвременното бойно поле, на което дроновете и системите за противодействие срещу тях стават все по-масово явление – както се вижда в Украйна и Иран?
Войната в Украйна показа как сравнително евтини дронове могат да застрашат скъпоструваща военна техника. Атаките с дронове от страна на Иран доведоха до изчерпване на запасите от скъпи ракети за противовъздушна отбрана, с които разполагат САЩ и техните съюзници в района на Персийския залив.
„Съвременните военни действия се водят с по-малко традиционни оръжия (танкове, оръдия, бронирани машини и т.н.) – сегмент, в който корейските компании имат силни позиции. Дори и в тази сфера, при дроновете например, доминира Китай, което прави останалите потенциални конкуренти от Европа, САЩ и Азия неконкурентоспособни по отношение на цената“, коментира Питър Ким, старши управляващ директор в KB Securities.
К. Дж. Хуан, анализатор в Bank of America, който наблюдава автомобилния и индустриалния сектор в Корея, потвърждава, че приоритетите при придобиването на въоръжение се променят, като се поставя по-голям акцент върху дроновете, системите за противодействие срещу тях и противовъздушната отбрана.
Краткосрочен спад?
Обратът при акциите на отбранителните компании не се дължи единствено на появата на нови видове военни платформи.
Спадът е налице, докато инвеститорите претеглят няколко притеснителни фактора: разочароващи финансови резултати, по-силен южнокорейски вон и забавяне на поръчките за износ.
Притокът на капитали към сектора на полупроводниците, както и високите оценки, базирани на очаквания за силен ръст на печалбите, оказват натиск върху акциите на южнокорейските отбранителни компании, посочва Ким от KB Securities. Той допълва, че правителствата действат по-бавно от очакваното при превръщането на обещанията за разходи за отбрана в одобрени бюджети и реални поръчки.
Финансовите резултати засилват тези опасения. Оперативната печалба на Hanwha Aerospace за третото тримесечие спада с над 46% спрямо предходната година. От компанията обясняват това с корекции в графиците за доставка и еднократни разходи. От началото на годината акциите ѝ поевтиняват с повече от 28%.
При Hyundai Rotem, която отчита спад на оперативната печалба с над 11,1%, акциите са поевтинели с близо 60%.
При Korea Aerospace Industries продажбите и оперативната печалба за третото тримесечие са нараснали съответно с около 52% и 32%, което е ограничило спада в цената на акциите ѝ до малко над 8% от началото на годината.
Експертите обаче остават оптимистично настроени към сектора, особено в дългосрочен план.
„Южнокорейските отбранителни компании продължават да разширяват сътрудничеството си с партньори в Западна Европа и Близкия изток, включително в сферата на системите за противовъздушна отбрана. Същевременно, допълнителните поръчки за гаубици K9 показват, че ограниченията в предлагането, наред с продължаващото значение на възпирането, поддържат търсенето на конвенционални платформи“, коментира Хуан от BofA.
Сред сделките, сключени тази година, са поръчките за гаубици K9 от Испания към Hanwha Aerospace на стойност около 546 млн. евро, както и поръчка от Норвегия за ракетни системи K239 на стойност 922 млн. долара.
Компанията LIG D&A сключи сделка за 94 млн. долара с Малайзия за доставка на военноморската зенитно-ракетна система K-SAAM – първият експортен договор за тази система.
Държавите продължават да разчитат в голяма степен на конвенционални оръжия за укрепване на отбранителните си способности. Според Ким от KB Securities, южнокорейският отбранителен сектор „остава привлекателен предвид дългосрочните перспективи за растеж, които все още се измерват с двуцифрени проценти“.
Дейвид Рош, стратег в Quantum Strategy, коментира пред CNBC, че има „по-голям акцент“ върху изкуствения интелект и технологиите за дронове във военните поръчки, тъй като големите сили научават уроците от Украйна, но „дронове не могат да завладяват и задържат терен... Така че, на всяко мобилно бойно поле, пехотата, танковете, бронираните машини и т.н. са от съществено значение“. - Още ВПК
Източник: https://www.investor.bg/

 

Генерал Рaйнхард Гелен и първото немско разузнаване след Втората Световна война

09.11.2026, 09:33

Един генерал струва много повече от един войник, а когато е готов да смени флага, за който се сражава, цената му се повишава значително. През далечната 1944 г. е ясно за всички в щаба на Нацистка Германия, че тази война върви към своя край и няма да завърши с победа. В този момент има твърде много кадри, които преценяват, че е по-добре да мислят за своите спасителни маршрути. Мнозина бягат в Южна Америка и Близкия изток.
Мартин Борман решава да създаде група „Odessa“, като акроним на „Organization of Former SS Members“. Немските генерали и командири ще се опитат да избягат от гнева на СССР, но фокусът на тази история е насочен именно към Бордман и неговите хора, поставени в една особено добра позиция – да срещнат съюзниците от другата страна.
Благодарение на закона за свобода на информацията в САЩ, някои любопитни погледи попадат на името Райнхард Гелен – един от най-добрите разузнавачи на Вермахта по време на Втората Световна война. И по някаква причина се оказва, че същият човек не просто прави кариера, а след време прилага наученото в една друга разузнавателна агенция – ЦРУ.......Прочети още

 

Delta Force – бойната единица на САЩ, която реално не съществува

09.11.2026, 09:31

Частните военни компании са известни като онази фракция, която може да получи зелена светлина за абсолютно всичко. Понякога е странно, че една от най-елитните съществува под командването на САЩ, но правителството отказва да признае за нейното съществуване. И сигурно се чудите коя точно е тази организация? Не е изненада, че става въпрос за така наречените Delta Force.
Това е военната организация, която преминава през най-крутите мерки, разполага с възможно най-добрите оръжия и отговаря за своите действия само пред един човек в света.
Известни са като Delta Force, но реално имат официално име – Special Forces Detachment-Delta или Tier One Special Mission Unit under Joint Special Operation Command. Въпросната организация често се свързва и с така наречените Зелени барети, дори споделя някои от техните военни структури, но въпреки това остава различна......Прочети още

 

Заседнали американски кораби осигуряват победа за съюзниците по време на Втората световна война край плажа „Омаха”

09.11.2026, 09:27

Често пъти случайности, определят развръзката на някоя битка и дори хода на войната, а от там и самата история. Такъв е и случаят с битката при плажа „Омаха”.
След като американският флот търпи поражение капитаните на миноносците решават да приближат своите кораби толкова близо до брега, че те почти засядат, но това им дава възможност да хванат на прицел германските стрелкови позиции с пряк огън, който се оказва смъртоносен.
Какво следва от това ще научите само, ако прочетете текста по-долу до край. Той е откъс от книгата „Двайсетте битки, които промениха света”......Прочети още

 

 

САЩ подслушвали тайно СССР от дъното на океана в продължение на 10 години! Един агент продал тайната срещу пари

08.11.2026, 17:59

С операция „Бръшлянови камбанки“ американското разузнаване успяло да записва секретни разговори на съветския военен флот, докато бивш агент на NSA не продал тайната на Москва срещу пари
Това беше нагъл акт на шпионаж. Американско подслушване на съветски подводен кабел по време на Студената война събра несметни количества информация в продължение на близо десетилетие, пише Popular Mechanics.
Събраната разузнавателна информация помогна на САЩ да се ориентират в преговорите по известния Договор за ограничаване на стратегическите въоръжения II (SALT II) от 1979 г.
Всичко се срина, когато бивш агент на NSA, затънал в дългове, реши да размени национални тайни със Съветите за бърза печалба.
Наречена операция „Бръшлянови камбанки“, съвместната акция между NSA, ВМС на Съединените щати и Централното разузнавателно управление се гмурна в ледените съветски териториални води в Охотско море близо до Камчатка. Там, чрез подводница, те поставиха подслушвателно устройство на подводен кабел на 120 метра под повърхността на морето. В продължение на години то пренасяше некриптирани разговори от съперниците на Америка от Студената война директно до ушите на Лейди Либърти - докато внезапно не затихна.
Идеята за операция „Бръшлянови камбанки “ се заражда през 1971 г., приписвана на капитан Джеймс Брадли, директор на отдела за подводни войни в Службата за военноморско разузнаване. Познанията му за операциите на СССР го карат да вярва, че руснаците имат подводен телефонен кабел, предаващ информация от щаба на съветския подводен флот във Владивосток до базата на Тихоокеанския флот в Петропавловск. Защо просто не се протегнете и не го грабнете?
До 1972 г. подводницата USS Halibut - 587 е разположена в Охотско море, водена от командир Джак Макниш. Екипажът открива мястото, където кабелът се спуска във водите, само след седмица търсене; това е благодарение на умните инструкции на Брадли да се търсят предупредителни знаци, които казват на лодките да не хвърлят котва. След това трима водолази от ВМС откриват кабела с диаметър 7,6 см на около 200 километра от брега. Привързани към подводницата, за да изпомпват топла вода през костюмите си – и за да ги държат завързани за подводницата за безопасност – водолазите почистват пясъка от кабела и прикрепят подслушвателно устройство отвън, като внимават да не пробият кабела, за да избегнат откриване.
След първоначалното успешно подслушване, разузнавателният отдел на ВМС е възложил на Bell Laboratories да създадат по-мощно устройство, което да им позволи не само да подслушват , но и да записват разговорите. Безлюдните води позволили на американците да се върнат и да прикрепят 6-метровото подслушвателно устройство към кабела. Водолази от ВМС са извличали физическите записи от устройството всеки месец, изпращайки ги на NSA за анализ.
Разговорите обхващаха тактически движения, ядрени възможности, подводни операции, планове за разработване на ракети и множество лични телефонни разговори. Експертите отдадоха заслугата на разузнавателната информация, събрана от подслушването, за това, че е помогнала на САЩ да договорят условия за ограничаване на оръжията по време на договора SALT II , знаейки, че руснаците се страхуват от война също толкова, колкото и американците.
Операция „Айви Белс“ продължи незабелязано близо 10 години, докато сателитна снимка през 1981 г. не показа съветски военни кораби, ескортиращи спасителен кораб директно над мястото на подслушване. По-късно подводницата USS Parche потвърди, че подслушването е премахнато. Години наред американците не знаеха какво провали плана.
След това, през 1985 г., един дезертьор от КГБ сочи с пръст Роналд Пелтън (на снимката).
Роналд Пелтън напуска центъра за задържане в окръг Ан Арундел по време на процеса си за шпионаж през 1986 г.
Бивш офицер от разузнаването на американските военновъздушни сили, Пелтън се присъединява към НСА през 1965 г. Познанията му на руския език и съветската стратегия го издигат в йерархията. Но познанията, които Пелтън притежаваше за комунистическия шпионаж, изглежда се равняват на липса на ноу-хау, когато става въпрос за капиталистически реалности. Пелтън се е прекалил финансово, построявайки скъпа къща над възможностите си. Домино ефектът от това решение за местожителство води до финансовия му крах и той и съпругата му обявяват фалит през 1979 г. Поради дълговете му, НСА уволнява Пелтън, считайки го за риск за сигурността.
През 1980 г., лишен от пари, Пелтън се обажда в съветското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, предлагайки свръхсекретна правителствена разузнавателна информация. Според съобщенията, той получава първоначални 5000 долара за информацията за Ivy Bells – която води до откриването на устройството от Съветския съюз през 1981 г. – и още 30 000 долара след това.
След като е разкрит от дезертьор от КГБ, Пелтън се отказва. Той признава за престъпленията си по време на разследването на ФБР и получава три доживотни присъди. В крайна сметка излежава само един ден под 30 години, което все още е най-дългата присъда за шпионаж според Книгата на рекордите на Гинес. Освободен през 2015 г., Пелтън умира през 2022 г. на 80-годишна възраст.
Що се отнася до подслушвателното устройство, което руснаците са възстановили, СССР в крайна сметка го е изложил в Музея на въоръжените сили в Москва . То е било съчетано с етикет, обявяващ го за „собственост на правителството на Съединените щати“.
Източник: https://trud.bg/

 

ВВС на Латвия завършиха преоръжаването с американските UH-60M Black Hawk

08.11.2026, 17:30

Латвийските военновъздушни сили (ВВС) получиха последния от общо четирите хеликоптера UH-60M Black Hawk, поръчани по междуправителствено споразумение със САЩ от 2018 г. Това съобщава LSM, цитирайки представители на отбраната.
Съветникът на командира на Латвийските национални въоръжени сили Робертс Скраухс потвърди пълното приключване на доставките:
"Армията наскоро получи последния хеликоптер от четирите, планирани за закупуване. Процесът по доставка отне повече време поради задължителните проверки за безопасност и сертифициране, както и поради факта, че машините са напълно нови“, заяви командирът.
Въоръжените сили на страната подчертават, че новите машини значително разширяват оперативните възможности на военната авиация и засилват източния фланг на НАТО. Многоцелевите хеликоптери Black Hawk са предназначени за транспорт на военнослужещи и товари, медицинска евакуация, търсателно-спасителни операции и специални задачи.
През септември 2018 г. правителството на Латвия одобри сделката на стойност 175 милиона евро. Първите три хеликоптера бяха доставени поетапно през периода 2022–2023 г., с което Латвия окончателно замени остарялата си съветска флотилия от хеликоптери Ми-17.
Пренаоръжаването в Източна Европа
Модернизацията на авиацията в Латвия е част от по-широка тенденция за подмяна на съветската техника сред съюзниците в НАТО. Миналата година литовските въоръжени сили също обявиха получаването на първите си хеликоптери UH-60M Black Hawk, закупени от САЩ. Паралелно с това бе съобщено, че Хърватия ще получи предсрочно осем ракетни системи HIMARS и същия брой нови хеликоптери Black Hawk.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

Подводница на Армадата потопи патрулен кораб в Атлантика

08.11.2026, 09:47

Испанската подводница Isaac Peral потопи изведения от строя патрулен кораб Infanta Elena с едно торпедо по време на SINKEX-26.
Военноморските сили на Испания завършиха успешно мащабното военноморско учение с бойни стрелби SINKEX-26 във водите на Атлантическия океан.
По време на маневрите първата дизелово-електрическа подводница от новата серия S-80 – Isaac Peral (S-81), потопи с торпедо изведения от експлоатация офшорен патрулен кораб Infanta Elena.
Торпедната стрелба демонстрира основните бойни възможности, за които е проектиран новият клас подводници, а именно незабележимо патрулиране и способности за прецизен отговор на голямо разстояние. - (видео)
Участието на Isaac Peral потвърди пълната оперативна готовност на съда и екипажа му да изпълняват задачи по националната отбрана и съюзническите поети ангажименти, като едновременно доказа високия капацитет на испанската отбранителна индустрия в проектирането на високотехнологични подводни съдове, пише в съобщение на Армадата.
Учението SINKEX-26 премина под командването на капитан Рафаел Мира Калво от борда на фрегатата Navarra (F-85). В реалните бойни симулации взеха участие широк спектър от морски и въздушни компоненти, включително фрегатата Cristóbal Colón (F-105), многоцелевият кораб Carnota (A-61), патрулният кораб Relаmpago (P-43), водолазен отряд за противоминни мерки, три изтребителя AV-8B Harrier, хеликоптер от 10-а ескадрила, безпилотен апарат Scan Eagle и патрулен самолет от ВВС на Испания.
Особено внимание по време на подготвителната фаза и провеждането на стрелбите бе отделено на опазването на морската околна среда.
Изведеният от строя кораб Infanta Elena премина през предварителна пълна деконтаминация, при която бяха премахнати всички горива, масла и потенциално замърсяващи материали. В района на маневрите бе въведен специализиран протокол за мониторинг и защита на китоподобните и други защитени видове, осигурявайки пълна съвместимост между военните тренировки и екологичните стандарти.

Източник: https://www.maritime.bg/

 

На този ден

08.11.2026, 09:37

На 8 ноември 1912 година миноносецът „Дръзки“ торпилира турския крайцер „Хамидие“. На 7 ноември египетските кораби „Акдениз“ и „Карадениз“, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси за турските войски при Чаталджа отплават от Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния) за Истанбул. За да осигури безпрепятственото им плаване турското командване блокира Варна като единствена база на българския флот. Вечерта на 7 ноември изходът от Варненския залив е наблюдаван от минния крайцер „Берк-и-Сатвет“ и миноносеца „Ярхисар“, а зад тях е разположен „Хамидие“. Около 20 часа „Ярхисар“ се насочва към устието на река Камчия, „Берк-и-Сатвет“ – на север от Варненското пристанище, а крайцерът – към нос Калиакра. В 22, 25 ч. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев напуска със загасени светлини Варненското пристанище и през северния проход на минното заграждение поема курс на североизток. Задачата е при откриване на противника да бъде атакуван от малка дистанция – първоначално бойните, а след това и транспортните кораби. В 00, 30 ч. на 8 ноември на около 32 мили (59, 3 км) източно от Варна е забелязан силуета на големия боен кораб „Хамидие“, въоръжен с 22 оръдия, два торпедни апарата и с екипаж от 400 души. Първи стреля от 600 м корабът „Летящи“, след него „Смели“ – от 300 м, а „Строги“ – от 150-200 м. В боя се включва и „Дръзки“, командван от мичман І ранг Георги Купов. Торпедният изстрел е даден в 0, 46 ч. от около 60-100 м. Торпедото попада в носовата част на „Хамидие“ и прави пробойна с размери около 10 кв. м. Убити са 8, а ранени – 32 души. Пораженията на „Дръзки“ са минимални – един 47 мм снаряд пробива димохода му. Победата на българския флот издига духа на войските ни при Чаталджа и оказва влияние върху сключването на по-благоприятно примирие. - Още за "Дръзки"

 

Варна върху две картини на Максим Воробьов от времето на Руско-турската война от 1828-1829 г.

08.11.2026, 09:33

Картината „Вид военного телеграфа под Варны“ се съхранява в „Государственный Русский музей“ (Държавен руски музей, Санкт Петербург). Тя е рисувана по поръчка на генерал-адютант Александър Христофорович Бенкендорф, началник на Императорската главна квартира. Картината е поглед от „Турна тепе“ (Жеравен връх) с военния телеграф и императорската палатка към Варненската крепост, обстрелвана от руския флот.
През 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) Максим Воробьов, художник пейзажист, професор в Художествената академия в Санкт Петербург, е командирован към Главната квартира на Втора армия (армията на Балканите).
При обсадата на Варна (22 юли - 29 септември (11 октомври) 1828 г.) Воробьов се намирал (заедно с императора) на адмиралтейския кораб „Париж“. Тук той прави много рисунки* и акварелни етюди, послужили за основа на неговите картини: „Вид военного телеграфа под Варною“ (1829), „Берег моря близ Варны“ (1828-1829), „Взрыв города Варны“ (1830),  „Вид близ Варны на берегу Чёрного моря“ (1832) и други.

Картината „Взрыв города Варны“ била нарисувана по незапазена рисунка, направена от Воробьов в хода на войната (21 септември / 3 октомври) 1828 г. Картината е поглед от Варненския рейд към взривената от мина Варненска крепост.
На преден план е представен адмиралтейския кораб „Париж“. В далечината гъстият дим и прах от взривения бастион.
Между двата кораба (вдясно) - „Турна тепе“ (Жеравен връх) с бялата императорска палатка.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов

 

„Летящите банани“ Н-21 и грешната им употреба във Виетнамската война

08.11.2026, 09:25

На 21 декември 1962 г. група от 15 „Летящи банани“ – името на транспортните хеликоптери H-21, се подготвят за излитане от военната база в Плейку от Южен Виетнам. Обикновено максималният брой във формация е около 12 хеликоптера, но 15 е нереална гледка за абсолютно всеки. Мисията на летателните апарати е да прави курсове от базата до джунглите на Северен Виетнам, където трябва да се разтовари военния персонал.
На 12 декември базата е преведена под бойна тревога, военният персонал трябва да се подготви за мисия, а детайлите ще бъдат предадени малко по-късно. Военното командване в помощ на Виетнам призовава всички 30 H21 за транспортирането на бойците от 81-а и 8-а транспортна бригада. В историята на Виетнамската война това ще бъде една от най-големите мисии и транспортът на огромна войска по въздух. Нарежданията са изпратени само до офицерите, които трябва да се запознаят с тяхната задача – да отговарят за логистиката и да водят сражението. Повече подробности се очаква да бъдат обявени......Прочети още

 

 

Рицарството в Европа: От защитници на поклонниците до господари на крепости и богатства

07.11.2026, 16:58

В началото на XII век в Йерусалим възниква братство, каквото Европа през онова време почти не познава. Членовете му са едновременно монаси и воини.
Полагат обети за бедност, целомъдрие и послушание, но вместо да живеят зад манастирски стени, те носят оръжие, пазят пътища и участват в сражения.
Така се заражда една от най-влиятелните институции на Средновековието - военно-монашеският рицарски орден.
За няколко десетилетия подобни братства прерастват от малки общности в могъщи организации, които не се подчиняват на никой светски владетел.
Получават папски привилегии и стават основна военна опора на християнските държави в Близкия изток.....Прочети още

 

Гърция поръчва три самолета-цистерни Embraer KC-390

07.11.2026, 16:42

На 2 ноември 2026 г. бразилската компания Embraer обяви, че е подписала договор за доставка на три самолета-цистерни Embraer KC-390 Millennium със среден обсег на гръцките военновъздушни сили, с опция за още три машини. Контрактът на стойност 590 милиона евро е сключен в рамките на подписано междуправителствено споразумение между Гърция и Португалия. Следователно Гърция ще закупи самолета чрез Португалия, която преди това беше първият чуждестранен клиент за KC-390. Португалия също така ще осигури логистична поддръжка за гръцките самолети и ще проведе обучение на гръцки персонал в своята военновъздушна база Бежа, която планира да използва като учебен център за KC-390 и други оператори.

 

Франция представи ракетен мегакораб SCX 26: По-мощен от крайцера "Москва"

07.11.2026, 16:17

Френската военноморска група Naval Group представи концепцията за перспективния боен кораб SCX 26, който се предвижда да бъде въоръжен с над 100 клетки за вертикално изстрелване на ракети. Компанията съобщи това на своя уебсайт.
"Това е обещаващ проект, насочен към изучаване на технологии, архитектурни решения и оперативни подходи, които най-вероятно ще отговорят на бъдещите нужди на военноморските сили както на ниво отделен кораб, така и на ниво флот като цяло“, отбелязат от Naval Group.
Корабът е с дължина 170 метра, ширина 24 метра и водоизместимост между 8000 и 10 000 тона. SCX 26 е проектиран за максимална скорост от 30 възела (близо 55,5 км/ч) и обхват на плаване над 8000 морски мили. По своите габарити моделът условно се съпоставя с потопения руски крайцер "Москва“ (дължина 186,5 м и ширина 20,8 м), но значително го превъзхожда по бойни възможности и технологично оборудване.
Основното му въоръжение включва над 100 пускови клетки, разположени в носовата и кърмовата част, електромагнитно оръдие за бърза стрелба, 100-киловатова лазерна инсталация за отбрана и два модулни комплекса Rampart за близък бой. Проектът залага и на интеграция на безпилотни системи: кърмовата част разполага с голямо многофункционално отделение за поддръжка на въздушни, надводни и подводни дронове, свързано с летателната палуба чрез мощен асансьор.
SCX 26 ще се обслужва от 150-членен екипаж, с възможност за настаняване на още 100 специалисти, а задвижването разчита на комбинирана дизелово-електрическа и газотурбинна система (CODLAG). От Naval Group подчертават, че към момента SCX 26 се разглежда предимно като експериментална концепция за тестване на нови технологии.
Паралелно с презентацията Франция продължава практическата модернизация на флота си. Наскоро бе спусната на вода втората фрегата по програмата FDI (Frégate de Défense et d’Intervention) — "Amiral Louzeau“ (D661), а френските ВМС официално приеха на въоръжение и четвъртата си ядрена подводница от клас "Баракуда“ — "De Grasse“.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

Писториус: Германия спира доставките на Patriot за Украйна

07.11.2026, 15:56

Към днешна дата Германия не може да прехвърли зенитно-ракетни системи Patriot на Украйна, тъй като това представлява заплаха от критично отслабване на собствената ѝ отбрана. Това обяви днес министърът на отбраната на Германия Борис Писториус пред WAZ.
"Доставката, предимно на комплекси Patriot, протича с трудности. Германия вече е доставила няколко системи и много управляеми ракети за тях. Не можем да направим повече сега. Всичко, което даваме сега, няма да можем временно да компенсираме - това ще създаде пропуски в нашата отбрана, които нямаме право да допускаме,“ категоричен е министърът на отбраната.
Писториус подчертава, че други страни са направили "много по-малък принос“ спрямо Киев, поради което Берлин очаква по-активни действия от останалите си партньори. Очаква се въпросът да бъде подложен на детайлно обсъждане по време на следващата среща на Контактната група за отбрана на Украйна през средата на ноември.
Германският министър на отбраната изрази съмнения относно перспективите за бързо прекратяване на огъня, но същевременно изрази надежда, че Москва няма да успее да постигне целите си на бойното поле:
"Не вярвам, че Русия ще успее да промени хода на войната в своя полза с помощта на въздушни удари по цивилни обекти през зимата. На земята руските въоръжени сили не отбелязват никакъв напредък, а загубите са колосални - от 30 000 до 40 000 войници на месец,“ отбелязва Писториус.
Въпреки новото ограничение в доставките за системи Patriot, Германия остава най-големият европейски донор на Украйна. По данни на федералното правителство от началото на пълномащабното нахлуване Берлин е предоставил около 43,3 милиарда евро хуманитарна помощ и 57,6 милиарда евро военна подкрепа (включително средствата, заделени за следващите години). Допълнителни хуманитарни товари се доставят редовно и от германски частни и публични организации извън официалните държавни канали.
От своя страна украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че Украйна получава средно около 12 противобалистични ракети на месец, като ежедневно се водят преговори с потенциални доставчици. Той допълни, че някои държави отказват да продават ракети поради опасения за сигурността на собственото си население.
Същевременно Държавният департамент на САЩ вече е одобрил продажбата на 500 ракети за зенитно-ракетните системи Patriot за Украйна на обща стойност 2,1 милиарда долара, като покупката ще бъде финансирана съвместно от Канада, Германия и Норвегия.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

2,23 процента от БВП разходи за отбрана за 2027 г.

07.11.2026, 09:32

За 2027 г. общо разходите за отбрана по класификацията на НАТО са разчетени да достигнат 2,23% от БВП, с което се изпълнява поетия ангажимент за поетапното им увеличаване. Това се посочва в мотивите към проекто бюджета за 2027 г., който бе представен днес от правителството.
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: доставка на самолети F-16 Block 70, средства за наземно обслужване и обучение, въоръжение и обучение за тях-етап I; придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС; доставка на самолети F-16 Block 70-етап II; придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи; придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси; доставка на 3D радари; придобиване на зенитно-ракетни комплекси; придобиване на 155-милиметрови самоходни гаубици и други, става ясно от документа.
За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2021 г.) са предвидени средства в размер на 27,5 млн. евро за поетапно попълване на некомплекта от личен състав във Въоръжените сили.
Осигурени са средства за придобиване на боеприпаси, в т.ч. боеприпаси за основно бойна техника на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и горива за бойна подготовка.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за отбрана на другите разпоредители с бюджет, като по този начин планирани същите в общ размер възлизат на 2,23% от БВП за 2027 г., 2,45% от БВП за 2028 г. и 2,55% от БВП за 2029 г., с което се изпълнява поетия ангажимент за поетапното им увеличаване.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

 

Паметни церемонии на български военни гробища в Република Северна Македония

07.11.2026, 09:30

Българска делегация, водена от заместник-министъра на отбраната г-жа Катерина Граматикова ще бъде утре, Архангелова задушница, на българското военно гробище в село Цапари, община Битоля, Република Северна Македония (РСМ), за да почете паметта на загиналите български воини в този район през Първата световна война. Днес тя се поклони в три български военни гробища на територията на днешна РСМ. В нейния състав са още директорът на дирекция „Социална политика и политика по военно-патиротично възпитание“ в МО г-н Людмил Михайлов, полковник Станислав Генков от дирекцията, началникът на ЦВО полковник Георги Георгиев, подполковник Делян Петров от ЦВО. Представителната група от офицери и курсанти на НВУ „Васил Левски“ е начело с началника на военното учебно заведение бригаден генерал д-р Станчо Кайков. По дългогодишна традиция в паметната проява се включиха членове на Съюза на ветераните от войните в България (СВВБ) под ръководството на заместник-председателя полковник от запаса Петър Пандурски. Бяхме посрещнати и съпровождани от заместник-посланика ни в РСМ Владимир Христов, генералния ни консул в Битоля Петър Петров, военния ни аташе в Скопие полковник Асен Ламбев и помощник-военния аташе майор Диана Дашева.
Първата възпоменателна церемония днес бе пред паметника на 193-ма български офицери и войници в района на с. Дреново, общ. Кавадарци. Малко по-късно делегацията се поклони и поднесе венци и цветя в българско-германското военно гробище в гр. Прилеп, а преди пристигне в Битоля – на паметника на загиналите български офицери и войници в двора на църквата в с. Беранци. В знак на признателност за съхраняване на военната ни памет на церемонията в Прилеп бяха връчени грамоти и възпоменателни знаци „110 години от славните победи на Българската армия през Първата световна война” на заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова, директора на дирекция „Социална политика и политика по военно-патиротично възпитание“ в МО г-н Людмил Михайлов, полковник  Станислав Генков от дирекцията, НВУ „Васил Левски“ с началник бригаден генерал д-р Станчо Кайков и началника на ЦВО полковник Георги Георгиев. Отличията връчи заместник-председателят на СВВБ полковник от запаса Петър Пандурски.
На трите паметни места, в чест на загиналите български воини, бяха поднесени венци и цветя от министъра на отбраната Димитър Стоянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, посолството ни в Скопие, Генералното консулство в Битоля, НВУ „Васил Левски“ и Съюза на ветераните от войните в България.
Пред паметника в с. Беранци имаше още два венеца. Едиинят бе от кмета на Община Върбица Мердин Байрян в памет на редник Али Мустафов Мустафов от с. Станянци. Той е служил в 9 рота на 81 пехотен полк. Роден е в с. Дураджакьой, сегашното с. Станянци. Загинал е на 28 февруари 1918 г. северно от Битоля и е погребан в с. Беранци. Другият венец е от кмета на Омуртаг Джунейд Йонузов в памет на редник Юсеин Сулейманов Мехмедов, който е служил в 5 рота на 81 пехотен полк. Роден е в Осман пазар, сега Омуртаг. Загитнал е на 1 септември 1917 г. в с. Ращани. Погребан е в с. Беранци.
Утре ще има възпоминателна церемония на българското военно гробище в село Цапари, община Битоля и заупокойната панихида в църквата „Свети Георги“. Гробището в село Цапари от 2004 г. е първото, официално признато, българско военно гробище на територията на Република Северна Македония. По време на Първата световна война този район е на фронтовата линия и в него са погребани българските воини, загинали в защита на Червената стена – кота 1248.
********
На Архангелова (Мъжка или Войнишка) задушница почитаме паметта на загиналите за освобождението и нещо много важно – за обединението на нашия народ. Мъжка задушница е, защото отдаваме почит на нашите воини. За първи път е извършена през 1924 г. По това време мъжкото население е намаляло, Много са загинали в двете Балкански войни и в Първата световна война. Хората и Църквата видяли необходимостта да се отправят молитви за нашите покойни воини. Това се възприема и от военното ръководство. Възможно е такъв ритуал да е имало и преди това, но официално в Църквата е от 1924 г. до 1946 г. . Възстановяването е през 1990 г. по инициатива на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, на БПЦ и други военно-патриотични организации. И до днес, където има български военни гробища, костници и храм, се извършва обща панихида за загиналите воини.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

 

82 години от смъртта на Рихард Зорге

07.11.2026, 09:07

На днешната дата през 1944 г. е обесен Рихард Зорге - руски разузнавач и журналист.
Внук е на Фр. Зорге - ученик и съратник на К. Маркс и Фр. Енгелс. Зорге е мобилизиран в немската армия през 1914 г. и участва в Първата световна война. Член е на Независимата социалдемократическа партия от 1917 до 1919 г., членува в Германската комунистическа партия от 1919 г. Пропагандист е във Вупертал и Франкфурт на Майн, редактор на комунистическия вестник в Солинген. От 1924 г. е в СССР. Член е на КПСС от 1925 г.
През 30-те и 40-те години на миналия век е разузнавач на СССР в Германия, Япония и други страни. Успява да получи сравнително точна информация за броя на немските дивизии, съсредоточени през лятото на 1941 г. на границите на СССР, за датата на нахлуването на войските и за планираните военни действия.
През октомври 1941 г. е арестуван от японската полиция, през септември 1943 г. осъден на смърт и обесен. Погребан е в Токио.

 

Забравените герои на България: Генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков

07.11.2026, 09:00

Днес се навършват 69 години от смъртта на генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков.
Той е роден на 15 януари 1871 г. в с. Баня, Петричко. Завършва Военното училище в София (1892) и Генаралщабна академия в Торино, Италия (1908). На 2 август 1892 г. е произведен в чин подпоручик. През 1895 г. участва във въстание в Македония, а през 1896 г. в арменското въстание в Цариград, а по-късно и в Илинденското (1903). На военна служба постъпва отново през 1896 г. На 2 август е произведен в чин поручик, на 30 декември 1908 г. в чин майор. Служи в кавалерията: в 3- ти конен полк (1900) и в Кавалерийската школа в София (1904). Става адютант в Кавалерийска инспекция (1909) и командир на ескадрон в 1- ви конен полк (1910).
През Балканската война (1912-1913) с чин майор командва ескадрон в Кавалерийската дивизия, взема участие в сраженията около Лозенград и Люлебургас. През 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915-1918) командва 4- ти конен полк от Кавалерийската дивизия, с който се сражава в Македония и Добруджа. През март 1917 г. до юли 1918 г. е Главен редактор на военните издания, след това командва пехотна бригада. През 1918 г. е произведен в чин полковник.
От армията се уволнява през 1919 г., като работи във Военно-историческата комисия. Изследва войните през 1885 и 1912- 1913 г. През 1936 г. е произведен в чин генерал-майор (о.з.). Член е на Историческото дружество. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст.; орден „Св.Александър” III ст.; народния ордена „За военна заслуга” III ст. и IV ст.

 

7 ноември 1917 г. Октомврийската революция в царска Русия

07.11.2026, 08:55

На 7 ноември 1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски.
Революцията довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на ХХ в.
На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта.
Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.
В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите.
Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.
По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия.
Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.
Идеята, че революцията била организирана от световното еврейство, се появила малко по-късно, около 1918 г., когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска държава. Сред комисарите и началниците на различни политически управления действително имало много евреи. Но този факт не бил свързан с митичния “световен заговор”, а с факта, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани нации. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни отколкото в руското общество. Но имало недоволни и сред другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.
Историците в цял свят смятат тезата за “еврейската революция” в Русия за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа революция е чисто руски феномен. На Запад дори не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а обсъждат само една революция – от 1917 г. Историците посочват като причини за нея: социалните, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с положението на работниците, с не докрай разрешените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в отделните райони, плюс огромното натоварване на руското общество, свързано с участието на страната в Първата световна война. Русия била изтощена от загубите, от постоянните поражения; настроенията сред армейските части били крайно лоши; след три и повече години война Русия не искала повече да воюва.

 

Ухажването на България в навечерието на Първата Световна война

07.11.2026, 08:48

Първата Световна война може да се разглежда много сериозно от всеки истински анализатор, който търси основните причини за поредната национална катастрофа, която ще последва след нея. Във време, в което света вярва, че тежката индустрия ще позволи издържането и воденето на по-дълга и сериозна война, можем да забележим, че България се намира в окото на бурята. Отпускането на примката и воденето на междусъюзническа война, се оказва пагубно.
Погледът на съседките е много ясен, те не желаят да имат силен съюзник в този глобален конфликт, те искат само да разграбят територията и бързо да я поделят. Единственият апетит, който стои в този момент, преди повече от век е обединение на териториите, в които има многобройно българско население. Водената политика за включването на България в Първата Световна война продължава точно с това изкушение и всеки има огромното желание да използва военната сила на страната за свои собствени цели, като не забравя да предлага именно това......Прочети още

 

 

Китай създава флот от бойни хеликоптери, който предизвиква опасения на Запад

06.11.2026, 17:24

Бързо нарастващите възможности на хеликоптерите на Китайската народноосвободителна армия предизвикват нарастващи опасения в западния свят, като индустрията на страната все повече се позиционира като световен лидер в тази област. Въпреки че е засенчена от нарастващото превъзходство в области като изтребителна авиация от шесто поколение, квантови комуникации и разрушители, разработването на специализирани ударни хеликоптери, съвременни транспортни машини със среден капацитет и специализирани военноморски варианти, оборудвани за борба с подводници и десантни операции, няма паралели в чужбина. Развитието на китайския флот от военни хеликоптери изглежда е по-слабо приоритизирано от други области на развитие, но отразява по-широки усилия за създаване на по-самодостатъчна отбранително-индустриална база, като същевременно се подобрява способността на силите за провеждане на сложни операции, пише Military Watch. 
Специализираният флот от бойни хеликоптери на Китай е съсредоточен около Z-10 , който влезе в експлоатация през 2010 г., след като извърши първия си полет през 2003 г. Самолетът с тандемни седалки може да носи противотанкови управляеми ракети, ракети „въздух-въздух“ и ракети, подкрепени от електрооптично оборудване за насочване и отбранителни контрамерки. Последващите подобрения въведоха подобрена броня, предупредителни сензори и управляеми оръжия с по-голям обсег, докато експортно ориентираният Z-10ME включва допълнителни подобрения, включително милиметров вълнов радар, монтиран над главния ротор. По-малкият Z-19 допълва Z-10, като комбинира разузнавателни и атакуващи възможности, докато по -големият Z-21 , наблюдаван за първи път през 2024 г., изглежда ще осигури на Китай първия тежък бойни хеликоптер. Z-21 разполага с по-тежка защита, по-обширен набор от сензори и по-голям капацитет за носене на оръжия от Z-10 и се очаква да осигури значително превъзходство над водещи чуждестранни конкуренти като руските Ми-28 и Ка-52 и американския AH-64.
Семейството Z-20 представлява друг важен елемент от програмата за модернизация на хеликоптери на Китай и след първия му полет през 2013 г. беше потвърдено, че е влязъл в експлоатация през 2019 г. Задвижван от два турбовални двигателя WZ-10, той може да транспортира до 13 напълно екипирани души и да изпълнява широк спектър от мисии с общо предназначение. Неговата съвременна авионика, отбранителни системи и адаптивност също така осигуриха основа за специализирани варианти, предназначени да поддържат все по-сложните оперативни изисквания. Семейството Z-20K включва транспортни и щурмови конфигурации, докато Z-20T е проектиран за въоръжени щурмови мисии и може да носи управляеми ракети, ракети и външни резервоари за гориво. Военноморският Z-20F е конфигуриран за борба с подводници, включващ сонар, оборудване за разполагане на сонобуй и възможност за носене на леки торпеда. Отделен вариант Z-20J е предназначен за корабни транспортни и щурмови мисии, разширявайки обхвата на задачите, които могат да се изпълняват от китайски надводни бойни кораби и десантни кораби. Разработването на толкова много производни направи Z-20 най-универсалния дизайн на единичен хеликоптер в света. 
По-старите семейства хеликоптери на Китай също са претърпели широко развитие. Z-8 се е превърнал в платформа, поддържаща транспорт, търсене и спасяване, електронна война и функции за въздушно командване. Междувременно, руските хеликоптери Ми-17 и Ми-171 продължават да осигуряват значителен транспортен капацитет, включително специализирана поддръжка за операции в трудни условия. Военноморските сили разполагат и с руски противолодъчни хеликоптери Ка-28 и въздушни радарни платформи Ка-31 , които предоставят възможности, които местните разработки все повече се разработват, за да допълнят или заменят.
Очаква се разработването на корабни варианти Z-20 да продължи да разширява възможностите на ВМС за борба с подводници и десантни операции, като постепенно ще извади от употреба тези по-стари руски самолети. Очаква се също така разработването на много по-тежък самолет за товароносимост, който потенциално ще се конкурира с руския Ми-26, който в момента е водещ в света със значителна преднина по отношение на товароносимостта си. Китай не е установил отчетливо господство в хеликоптерните си възможности по начин, по който отбранителният сектор на страната го е постигнал в много други области, но изглежда е готов да го направи по-постепенно, което се очаква да се превърне в напредък в широк спектър от области - от логистиката до десантните операции и възможностите за борба с подводници. 
Източник: https://trud.bg/

 

След Сърбия - ред е на България: Чехия ни предлага учебно-бойните L-39 Skyfox

06.11.2026, 09:40

Чехия продаде на Сърбия шест учебно-бойни самолета L-39 Skyfox, произведени от компанията Aero Vodochody, както и партида транспортни самолети L-410. Чехия е отправила предложения за доставка на самолети за България, Полша и Словакия.
Това заяви чешкият министър-председател Андрей Бабиш на конференцията Prague Security Dialogue, като потвърди сключването на сделката след летните преговори в Белград, съобщава České noviny.
По думите на ръководителя на чешкото правителство, сделката предвижда използването на самолетите както за подготовка на пилоти, така и за изпълнение на задачи по борба с безпилотни летателни апарати.
Чехия продължава активно да промотира тези бойни машини на международния пазар, като страната вече е подготвила предложения за доставка на самолети за България, Полша и Словакия.
По-рано Армения също обяви закупуването на самолети L-39 Skyfox, а сред останалите клиенти на тази платформа вече са Унгария и Виетнам.

 

Вестник Българска Армия, брой 44, ноември 6, 2026 година

 

Пропагандата на Гьоблес превръща немското общество в убийци

06.11.2026, 09:32

В края на Втората Световна война, когато германците осъзнават, че целият свят е настръхнал срещу тях, отчаяните мерки започват да се предприемат по всички параграфи. Един чутовен фанатизъм най-накрая ще използва дори децата за бой, но преди това ще има въвеждането и на други интересни мерки за действие. Когато започват бомбардировките над немска територия, повечето съюзници се озовават в един особен и специално подготвен ад.
Противовъздушната защита на Германия може да се смята за особено добра по това време. Стотици пилоти предпочитат да скочат от самолета и да се надяват, че ще оцелеят на вражеска територия. На земята обаче ги чака друга изненада. Местното население по никакъв начин не прави престоя им малко по-добър. Някои пилоти си спомнят, че освен псувните и плюенето, често към главите им политали и камъни......Прочети още

 

На тази дата

06.11.2026, 09:27

На 6 ноември 1915 година загива Христо Чернопеев (Черньо Пеев) – деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешко, той завършва ІІІ прогимназиален клас в Плевен, отбива редовната си военна повинност и остава на служба като унтерофицер и фелдфебел от 15-и пехотен ломски полк.
През 1899 г. напуска армията, за да се включи в македоно-одринското освободително движение. Войвода на чета в Кукушко (1900), Горноджумайско (1901 – 1902) и по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). След Младотурската революция (1908) участва в създаването на Народната федеративна партия (Българска секция) и на Българската народна македоно-одринска революционна организация (1910).
В Първата балканска война (1912 – 1913) начело на голяма чета подпомага действията на Родопския отряд при освобождаването на Банско, Разлог, Кавала и др., а във Втората балканска война (1913) – действията на 27-и чепински и на 28-и стремски полк в Радовишко, Македония. За бойните си заслуги е произведен в подпоручик (1913). Народен представител в ХVІ и ХVІІ Обикновено народно събрание.
След включването на България в Първата световна война (1915) се отказва от депутатския имунитет, за да замине на фронта като командир на 1-ва рота в 6-и пехотен македонски полк. Загива в бой с френска войскова част при Криволак в Македония. През 1945 г. гробът му в двора на църквата „Успение Богородично“ в щипския квартал Ново село е заличен от югославската власт. Кавалер на войнишки кръст „За храброст“ ІІІ степен.

 

91 години от първия полет на Hawker Hurricane

06.11.2026, 09:24

На 6 ноември 1935 г. първи полет прави прототипът на витловия изтребител моноплан Hawker Hurricane – машина, която често е засенчвана от появилия се малко по-късно Supermarine Spitfire, но която има важно място в Кралските ВВС в първите години на Втората световна война.
Първият прототип, носещ борден номер K5083, е произведен през август 1935 г. в завода на Hawker в Кингстън, след което е превозен на части и сглобен на летището в Бруклендс в края на октомври. След две седмици наземни тестове и рулирания, първият полет става факт на 6 ноември 1935 г. Машината е пилотирана от капитан Джордж Булман.
В началото на 30-те години на миналия век Кралските ВВС разполагат с едва 13 ескадрили биплани, като Hawker Fury, Hawker Demon и Bristol Bulldog. По това време пари и желания за сериозни технически иновации няма. В началото на 1934 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F.7/30, която цели създаването на изтребител с максимална скорост от 400 km/h и който да е въоръжен с четири картечници.
Главният конструктор на Hawker Сидни Кам има готовност да създаде изтребител моноплан, но се сблъсква със скептицизъм на много нива и предлага подобрена версия на моноплана Hawker Fury. Проектът му е отхвърлен и в крайна сметка, по спецификация F.7/30 е приет на въоръжение друг биплан – Gloster Gladiator.
Кралските ВВС и Въздушното министерство, обаче започват да си дават сметка, че в бъдеще ще има нужда от по-скоростен и по-тежко въоръжен изтребител. В края на 1934 г. е пусната спецификация F.5/34, която цели създаването на скоростен изтребител с осем картечници, а през януари 1935 г. е дадена нова спецификация (F.36/34), която цели създаването на едноместен еднодвигателен моноплан изтребител с осем картечници.
Паралелно с това Кам работи усилено по създаване на моноплан изтребител. Той първоначално е задвижван от Rolls-Royce Goshawk, но след това се минава на новия и непроверен Merlin. Така и се стига до създаването на Hawker Hurricane.
Заводските му изпитания приключват през пролетта на 1936 г., след което прототипът е предаден за изпитания от Кралските ВВС. Те приключват с повече от положителна оценка, въпреки капризите на мотора Merlin. През юни е дадена първата поръчка за общо 600 изтребителя.
Hurricane се появява почти паралелно с доста по-съвършенния Spitfire, но първоначално той получава приоритет в производството, а причината за това е прозаична – изделието на Hawker е много по-просто и евтино за производство, а Кралските ВВС имат отчаяна нужда от модерни изтребители в голямо количество.
Първият сериен Hurricane полита през октомври 1937 г., а към средата на следващата година на въоръжение са вече 50 самолета.
Изтребителят се сражава от първия ден на британското участие във Втората световна война. По време на Битката за Англия, 31 от общо 61 изтребителни ескадрили с които разполагат Кралските ВВС са въоръжени с Hurricane. Макар и засенчен от Spitfire, изтребителят става работния кон на британците по време на битката, като повече от половината въздушни победи са на сметката на летци, които ползват Hurricane.
Изтребителят, обаче бързо достига максимума, който може да се изстиска от конструкцията. Наличните машини се насочват към второстепенни задачи и фронтове, а новите варианти са предназначени основно за удари по земни цели.
Производството е спряно през 1944 г. след 14 487 произведени бройки.
Източник: https://aero-bg.com/

 

 

Airbus форсира работата по безпилотния изтребител Ravenstorm

05.11.2026, 18:05

Европейският самолетостроител Airbus се отказва от концепцията си за летателен апарат Wingman и пренасочва изцяло ресурсите си към ускорено разработване на безпилотния боен самолет U760 Ravenstorm, пише Breaking Defense.
Обратът идва след решението на Германия да изтегли напред графика за въвеждане на подобни платформи на въоръжение.
Първоначалната концепция на Wingman беше представена на авиоизложението в Берлин през 2024 г., като предварителните планове предвиждаха появата му едва към 2040 г.
По думите на Лоран Льо Кеман, ръководител на маркетинга за бъдещи въздушни системи в Airbus, ключовите клиенти са поискали сериозно съкращаване на този срок, което е наложило цялостна промяна в подхода на концерна.
За да ускори създаването на новата машина, Airbus залага на платформата на демонстратора Barracuda - дългогодишен проект с шест завършени тестови кампании, осигуряващ изпитана инженерна база.
Ключова разлика спрямо по-ранната концепция има и в задвижването. Докато Wingman трябваше да използва специално конструиран двигател от Rolls-Royce Deutschland и испанската ITP Aero, U760 Ravenstorm ще бъде оборудван със серийно произвеждан двигател, влаган до момента в бизнес самолети.
В резултат цената на безпилотния апарат да остане около една трета от стойността на стандартен пилотиран изтребител. Това обаче в определена степен и ограничава характеристиките на самолета. U760 Ravenstorm ще развива "висока дозвукова крейсерска скорост" и ще разполага с вътрешен отсек за оръжие с капацитет от 500 килограма.
Моделът е вторият компонент от фамилия от три безпилотни летателни апарата. Първият - U740 Valkyrie, се разработва съвместно с американската компания Kratos, за да покрие първоначалните германски изисквания за 2029 г. Самият Ravenstorm е насочен към дебют през 2032 г., докато третата машина от линията все още е в етап на концептуално проучване и ще бъде специализирана за радиоелектронна борба и въздушен бой.
Междувременно проектът U740 напредва бързо. След първи полет в Северна Европа, през следващата година предстоят изпитания за съвместно бойно взаимодействие между безпилотната машина и пилотиран изтребител Eurofighter Typhoon.
След като германските военни поставиха под въпрос директната покупка на американските Boeing MQ-28 Ghost Bat, европейският производител запазва отлични шансове да спечели поръчката на Бундесвера.
Източник: https://money.bg/

 

Eurofighter планира продажбите на още над 200 изтребителя

05.11.2026, 17:52

Консорциумът Eurofighter планира продажбите на повече от 200 допълнителни изтребителя, като няколко европейски и чуждестранни клиенти обмислят допълнителни покупки, пише Military Watch Magazine.
Съвместно разработен и произведен от Airbus, BAE Systems и Leonardo от името на Германия, Обединеното кралство, Италия и Испания, изтребителят не само се оказа неконкурентоспособен на експортните пазари, но и все по-често бива пренебрегван от страните си партньори.
Въпреки значителния натиск от местната индустрия, Обединеното кралство окончателно отложи плановете си за закупуване на още Eurofighter и планира да продължи да ги изтегля от експлоатация десетилетия предсрочно. Едновременно с това, страната продължи поръчките за изтребители F-35A.
Германия рязко отмени предишното си противопоставяне на поръчките на F-35, тъй като стана все по-ясно, че даването на приоритет на защитата на местната индустрия би ограничило сериозно бойните способности поради сериозните ограничения на Eurofighter, и вместо това прави компромис между търсенето на индустрията и необходимостта от превъзходство в способностите, като разделя поръчките между двата типа. 
Прекалено оптимистичните прогнози за износа на изтребители далеч не са изолирани само за програмата Eurofighter, като американският F-16 по подобен начин е прогнозиран от индустрията да получи над 200 допълнителни чуждестранни поръчки, въпреки много ограниченото търсене на чуждестранния самолет.
Комбинацията от високи разходи за поддръжка и много ограничен боен потенциал на самолета е водещ фактор, подкопаващ неговия потенциал. Когато е експлоатиран от катарските военновъздушни сили, наскоро беше потвърдено, че самолетът се е представил много зле в симулиран бой с китайски изтребители J-10C, летящи от пакистанските военновъздушни сили. Скоро след това беше потвърдено, че Катар се стреми да изведе от експлоатация своите 24 Eurofighter само три години след като започнаха доставките им за страната през 2022 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

 

Корвета и минен ловец от ВМС на Румъния ще участват в учение „Посейдон“

05.11.2026, 17:36

Румънски бойни кораби пристигат във Варна за участие в международното военноморско учение POSEIDON 26.
Военноморските сили на Румъния се включват в международното военноморско учение POSEIDON 26, организирано и ръководено от българските Военноморски сили, съобщиха от пресслужбата на румънския флот.
В мащабните маневри, които ще се проведат от 6 до 14 ноември 2026 година в териториалните води на България и в международните води на Черно море, северната ни съседка участва с два военни кораба и двама щабни офицери.
Корветата „Контраадмирал Еустациу Себастиан“ (261) отплава на 5 ноември от военноморската база в Констанца към пристанище Варна, където ще се присъедини към съвместните тренировъчни дейности.
Епизодите обхващат планирани задачи както на брега, така и на море, изпълнявани изцяло по процедурите и стандартите на НАТО.
В учението POSEIDON 26 ще вземе участие и минният ловец M 271 „Капитан Константин Думитреску“. Плавателният съд изпълнява задачите си като част от противоминната група в Черно море (MCM Black sea), която провежда своята 13-а активация.
POSEIDON е ежегодно мултинационално учение, чието домакинство се организира на ротационен принцип от България и Румъния. Основната цел е да повиши нивото на оперативна съвместимост, координация и бойни умения между участващите съюзнически структури в патрулирането и осигуряването на сигурността в черноморската акватория. През миналата 2025 година домакин и ръководител на маневрите бяха румънските Военноморски сили.
Източник: https://www.maritime.bg/

 

Още ВПК

 

Исторически календар

05.11.2026, 10:40

На 5 ноември 1887 година в Пловдив е роден генерал от артилерията Георги Попов (1887 – 1953).
Завършва Военното училище в София (1907) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от артилерията и началник на строева секция в щаба на 8-а пехотна дивизия.
След края на Първата световна война е началник на секция и отделение в Щаба на армията (1918 – 1921), командир на 8-а пехотна дружина (1921 – 1923), началник на 6-и пограничен сектор (1931 – 1933), командир на 8-и пехотен полк (1933 – 1934), помощник-началник на Щаба на армията (1935), командващ 3-та армия (1935 – 1940).
Включването му в състава на българската делегация, която води преговори за възвръщането на Южна Добруджа, допринася за очертаване на граничната линия в зависимост от топографските и тактическите условия и изгодите за отбраната на страната.
От 11 септември 1940 г. е генерал-губернатор (управител) на възвърнатата територия. Ръководи военната операция по нейното заемане (21 септември – 1 октомври 1940 г.) и лично командва колоната, настъпваща в направлението Варна – Балчик – Добрич. Като управител на Южна Добруджа организира настаняването, оземляването и реинтегрирането на завърналите се от Северна Добруджа близо 68 000 българи.
На 6 август 1941 г. е произведен в най-висшето звание – генерал от артилерията, но на 11 август с. г. подава оставка и по собствено желание преминава в запаса, с което открито изразява несъгласие с политиката на обвързване със силите на Оста (Германия, Италия, Япония).
Представител на България при Съюзническата контролна комисия (1944 – 1946). Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас. Умира на 10 октомври 1953 година в София.

На 5 ноември 1943 година е формиран е 2-ри български корпус с щаб в Драма.
След капитулацията на Италия (8 септември 1943 г.) немските войски, съсредоточени на Халкидическия полуостров, се изтеглят и прехвърлят на Източния фронт.
Принудена от съюзническите си задължения България увеличава своята военна ангажираност в отбраната на беломорския бряг и формира 2-ри български корпус (7-а, 16-а и 28-а пехотна дивизия, Беломорски флот, придадени части), който да окупира Халкидическия полуостров и част от Гърция между реките Струма и Вардар, но без Солун.
Корпусът, оперативно подчинен на командващия германската група армии „Е“ с щаб в Солун, се задължава да осигурява прикритието, охраната и отбраната на беломорското крайбрежие между Дедеагач и нос Епаноми, включително островите Самотраки и Тасос, от евентуален англо-американски десант в Пелопонес и Тесалия.
От 9 септември 1944 г. води бойни действия срещу оттеглящите се от Гърция немски части, а в края на същия месец е преименуван на 7-а армия със задача да прикрива южната граница. След успешния британски десант в Пелопонес (4 октомври 1944 г.) започва оттеглянето на българските армейски тилови части, а на 9 октомври и евакуацията на гражданските учреждения. По време на срещата в Москва (9 октомври 1944 г.) Чърчил и Сталин се договарят България да бъде включена в съветската зона на влияние, а Гърция – в британската.
На 11 октомври от името на трите велики сили българското правителство е уведомено, че в 15-дневен срок трябва да приключи с изтеглянето на войските си от Западна Тракия. Със заповед на командващия 7-а армия ген.-майор Асен Сираков бойните части се насочват към довоенната българо-гръцка граница и до 25 октомври се прибират с цялото си имущество и въоръжение. Част от тях се включват в първия период на войната срещу Германия. Към края на ноември 1944 г. 7-а армия е разформирана.

 

 

Руските С-300 и С-400 имат сериозен конкурент: Китай обяви изпитания на ново оръжие

04.11.2026, 16:54

Китай обяви успешното изпитание на своята зенитно-ракетна система HQ-9B, по време на което тя е прехванала две високоскоростни цели, приближаващи от различни посоки, се посочва в доклад на Janes.
Характерен момент от учението е, че една от целите е променила траекторията си на полет, докато е наближавала зоната за прехващане. Китайски официални лица заявяват, че системата успешно се е справила със задачата.
Военният експерт Сун Джунпин отбелязва, че HQ-9B е способна да прехваща балистични ракети, при условие че е налице адекватно радарно проследяване и бърза реакция. Сун допълва, че тази възможност зависи от механизмите за насочване и управление на системата, включително нейните изпълнителни механизми и системи за управление на вектора на тягата.
Изданието Defense Express посочва, че HQ-9B е система, разработена в Китай, която включва технологии, произлизащи от руската С-300. Нейният експортен вариант носи обозначението FD-2000. Няколко държави, сред които Сърбия, Азербайджан и Узбекистан, вече са придобили тези системи.
Потенциалните нови възможности на HQ-9B биха могли да засилят конкуренцията между китайските и руските производители на системи за противовъздушна отбрана, особено на пазари, които традиционно са купували руските платформи С-300 и С-400.
В същото време Китай продължава да държи на въоръжение значителен брой системи за противовъздушна отбрана руско производство. Арсеналът на страната включва различни модификации на С-300, както и С-400, наред със собствените ѝ системи HQ-9 и HQ-9B.
В резултат на това експертите смятат, че последните твърдения на Пекин не означават непременно автоматично изместване на руските системи от международния пазар. Бъдещите продажби вероятно ще зависят не само от техническите характеристики, но и от геополитическото влияние, което Китай и Русия упражняват върху потенциалните купувачи.

Източник: https://news.bg/

 

През 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите

04.11.2026, 10:16

За проекта за придобиване бойни машини на пехотата работиха много правителства, коментира тази сутрин по БНТ министърът на отбраната Димитър Стоянов по повод вчерашното получаване на първите „Страйкър“-и. В същото време той го определя като проект на забавената модернизация. Причината е, че през 2017 и 2018 г. имаше два, а може би и три, КСНС, които са били свързани пряко с модернизацията на Българската армия. Нещата са тръгнали обаче по време на служебното правителство през 2022-2023 г. , когато министър на отбраната беше Димитър Стоянов, следващият министър подписал договора и резултите от тези усилия се видяха вчера с придаването на първите пет машини на 61 Стрямска механизирана бригада. Има още 25, които са готови. До края на годината се очаква да пристигнат още три и след това започва процесът на доставки на останалите, каза министърът. Хубавата новина, според него, е, че изоставането леко се наваксва. Причините за това изоставане, обаче, не са в българската страна, стана ясно от интервюто. „Ние сме били коректни винаги, но при сключването на договора със САЩ, между САЩ и производственото предприятие в Канада, там се забавиха процесите. Надявам се, че в крайна сметка ще наваксаме във времето и ще получим машините, каза министърът.“
Една от основните ни цели, посочи той. е Велико Търново, където е завод „Ивайло“ от „ТЕРЕМ- Холдинг“, е да се превърне в регионален център за обслужване на машините „Страйкър“. „Към момента, знаете, че по договор „ТЕРЕМ-Холдинг“ извършва асемблиране на машините. Ако първите машини бяха в началния си етап като цяло дошли и след това се асемблира допълнително оборудване, въоръжение и така нататък, много по-дълбоко ще бъде асемблирането в следващите етапи, започвайки от януари месец 2027 година. Т.е. усилията нарастват постепенно, за да могат нашите колеги в „ТЕРЕМ-Холдинг“ да придобият необходимите знания и умения как да извършват тази дейност. Справят се чудесно, в интерес на истината, спазват срока, мисля, че вървят добре нещата, подчерта министърът.“ Амбицията е центърът да обслужва не само българската армия, но и други държави в региона, които използват същия тип бойни машини.
По отношение на цялостната модернизация на въоръжените сили министърът не се ангажира с конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата, смята той. Припомни, че България разполага с допълнителен ресурс по европейския механизъм SAFE, като средствата за модернизация до 2030 година ще бъдат насочени основно оттам. Това обаче не отменя ангажимента на държавата да продължи да увеличава средствата за отбрана чрез националния бюджет. Изискването на НАТО е 20% от средствата за отбрана да бъдат за капиталови разходи, докато при България делът им достига около 34-35%. Обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, която определи като един от сериозните проблеми пред Министерството на отбраната. По думите му именно там са необходими значителни средства, наред с тези за модернизация и поддържане на личния състав.
Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната и през 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите. „Бюджетът на Министерството на отбраната е достатъчно голям. Искам обаче да заявя, че тук политика по доходите няма да има в Министерството на отбраната. Няма да има увеличение. Въпреки желанието и от моя страна, и на Министерството на отбраната като цяло, и на министъра на финансите. Но в крайна сметка бюджетът е ограничен. Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи. А капиталните разходи са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE. Както знаете, механизмът SAFE и финансовите средства са за реализиране на конкретни проекти, а не за повишаване на доходите на военнослужещите. Ние нямаме право да пипаме тези средства, бяха думите на министъра.“ Той изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно.
Във връзка с административната реформа, министърът посочи, че са освободени над 500 цивилни служители в момента, с придобито или упражнено право на пенсия. Средствата за тях, обаче, ще бъдат предоставени от бюджета, заради 20 процента неокомплектованост войнишки състав. Т.е. тези пари няма да отидат в администрацията, а за назначаването на 500 военнослужещи през 2027 г.
Черно море е част от войната, това което можем ние да направим, е това, което правим досега, отговори на въпрос министърът. Българската армия участва в операции по търсене и спасяване, не е отказвана помощ на нито едно министерство по отношение на сигурността в Черно море, включително на МОСВ, МТС и МВР. Придобиваме и антидрон системи с кинетично въздействие. Що се отнася до политическите приказки за създаване на страхове, относно изпращане на български войски в Украйна, бе посочено, че пред правителството този въпрос не стои. Като министър на отбраната, заявявам, че това няма как да се случи, посочи Димитър Стоянов. Освен това, МО няма какво да предостави на Украйна като помощ.
С адмипал Емил Ефтимов работим добре, проблем с него нямам, отговори на друг въпрос министърът. Той, обаче, не се ангажира да каже кой ще е следващият началник на отбраната.
Източник: https://otbrana.com/

 

Русия предлага на Индия достъп до технологиите на С-500 „Прометей“

04.11.2026, 09:54

Според индийски медии, Русия е предложила на Индия достъп до технологии, свързани с усъвършенстваната ѝ стратегическа система за противоракетна отбрана С-500 „Прометей“. Предложението е направено в контекста на евентуална продажба на още десет дивизиона от системата С-400. През октомври 2018 г. Индия подписа договор на стойност 5,43 милиарда долара за десет дивизиона С-400 – една от най-мащабните ѝ скорошни покупки на руски средства за противовъздушна отбрана. Четири от първоначално поръчаните комплекси вече са доставени, а петият се очаква да пристигне през ноември 2026 г., пише Military Watch Magazine. Евентуалната сделка за още десет дивизиона би представлявала значително разширяване на първоначалната придобивка, като би увеличила броя на наличните системи за защита на стратегически важни зони и военна инфраструктура. Точната конфигурация и стойност на предложената допълнителна покупка не са оповестени.
През септември, позовавайки се на различни индийски източници, се появи информация, че Министерството на отбраната продължава да обмисля придобиването на С-500. Това би добавило ново ниво към противовъздушната отбрана на страната, надграждайки бързо разрастващия се арсенал от системи С-400. Интересът към С-500 стана ясен по време на разговори между индийския министър-председател Нарендра Моди и руския президент Владимир Путин в рамките на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Докато С-400 е проектирана основно за поразяване на самолети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати и някои видове балистични ракети на големи разстояния, С-500 предлага качествено различни възможности. Тя е замислена като система от по-висок клас, предназначена за прихващане на по-сложни цели, включително спътници, космически апарати и балистични ракети, летящи в космическото пространство – в това число и такива с междуконтинентален обсег.
Индия все по-активно се стреми да развива собственото си отбранително производство в рамките на инициативите си за постигане на самодостатъчност. Целта е да се намали зависимостта от чуждестранни доставчици по отношение на техниката, нейната поддръжка и резервните части. Получаването на значителен достъп до производствените процеси или техническата документация би открило възможности за по-широко участие на индийската индустрия в поддръжката или производството на компоненти за системата С-500. Все пак, трансферът на технологии може да обхваща широк спектър от дейности – от локално сглобяване и обучение за поддръжка до предоставяне на по-обширни производствени права. Наличната информация не уточнява какъв точно обем достъп е готова да предостави Русия. Възможно е да се постигне по-всеобхватно споразумение за трансфер на технологии, след като бъдат поръчани самите системи С-500, като предварителни поръчки за тях бъдат включени в новия пакет за единадесетия до двадесетия дивизион С-400. - Още за С-500
Източник: https://trud.bg/

 

Варна преди фотографията: Немска гравюра от 1840 г. - руският император Николай I приема ключовете на Варненската крепост

04.11.2026, 09:20

Гравюрата (с неизвестен автор) представя руският император Николай I на кон, с част от войските си, приемащ ключовете на Варненската крепост на 29 септември (11 октомври) 1828 г. от капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa). На заден план - Варненската крепост с 4 извисяващи се над крепостните стени островърхи минарета на джамии. В залива - руският военен флот.
На 30 септември (12 октомври) във флота и в обсадния лагер е отслужен молебен за превземането на Варна. В 11 часа на адмиралтейския кораб „Париж“ пристига гръцкият митрополит Филотей с хляб и сол и поздравява императора за превземането на Варна. На 1 (13) октомври императорът със своя щаб, придружен от адмирал Грейг и чуждите посланици се отправя на брега, където към тях се присъединяват великият княз Михаил Павлович и граф Воронцов*.
Иван Василев Ботянов (Иван Васильев Ботьянов), чиновник от Министерството на външните работи, ориенталист, преводач от източни езици при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“.
За влизането на император Николай I и неговият щаб във Варна на 1 (13) октомври 1828 г. Иван Василев Ботянов пише:
„Господарят, съпроводен от адмирал Грейг, целия свой щаб и чуждестранни посланици, с присъединилите се велик княз Михаил Павлович и граф Воронцов, направи тържествено влизане във Варна. Господарят първо се отправи към църквата, по чуден начин оцеляла от разрушения, в която беше отслужено, от същия митрополит, благодарствено молебствие за подарения от Бог успех и победа. При прославянето за дълголетие на Господаря и на целия августейши дом, бе направен салют от крепостта и целия наш флот с всички оръдия“
* Обсадата на Варненската крепост (юли 1828 г. - 29 септември (11 октомври 1828 г.) се ръководи от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков и неговият началник-щаб генерал-майор Василий Алексеевич Перовски, а след раняването на княз Меншиков - от граф Михаил Семьонович Воронцов (18 август - 29 септември/11 октомври 1828 г.).

 

58 години от първия полет на L-39

04.11.2026, 09:14

Преди повече от половин век, на 4 ноември 1968 г., първи полет изпълнява първия прототип на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39.
Първият прототип на самолета, получил звучното име „Албатрос” и означение L-39 X-01, остава за наземни изпитания. Вторият прототип е заложен през пролетта 1968 г. Събитията от Пражката пролет и нахлуването на армиите на страните членки на Варшавският договор през 1968 г., колкото и странно да е, не се отразяват върху темповете на работата. Това което се оказва реална пречка е закъснението в доставката на двигателя АИ-24ТЛ от СССР. За да не се бавят летателните изпитания, на първият летателен прототип L-39 X-02 e решено да се постави двигател местно производство AI-25W.
На 25 октомври започват наземните изпитания на прототипа на заводското летище. На 4 ноември 1968 г. в 9 часа и 15 минути местно време летецът-изпитател Рудолф Духон, за първи път издига във въздуха L-39. При излитането задкрилките не са спускани и са изпробвани едва на височина 1000 m. За качествата на самолета говори факта, че след спускането им пилотът поддържа минимална устойчива скорост на хоризонтален полет от 160 km/h. След 35 минути във въздуха първият полет приключва успешно.
Общо в изпитанията са задействани пет летящи и два наземни прототипа. Серийното производство стартира през 1972 г.
L-39 е строен в две основни версии – базовата учебно-тренировъчна версия L-39C и по-сериозно въоръженият учебно-тренировъчен L-39ZO/ZA. В края на 80-те години на миналия век конструкцията е развита в подобрения L-59, а през 90-те се появява и чисто бойната едноместна версия L-159. Построените самолети от фамилията L-39 са над 3000.
Компанията Aero Vodochody наскоро рестартира производството на типа и започна да предлага усилено най-новото развитие на самолета L-39NG. - Още за L-39.
Източник: http://aeropress-bg.com/

 

Българската армия провежда Чаталджанската операция (4-5 ноември 1912 г)

04.11.2026, 09:10

Спечелените от Българската армия победи при Лозенград, Бунархисар и Люлебургаз заставят Османската империя да направи предложение за спиране на военните действия и сключване на примирие, което цар Фердинанд І отхвърля. В резултат на това турското командване предприема мерки за защита на столицата и формира Чаталджанската армия в състав от шест корпуса със 190 000 души личен състав и 350 оръдия.
Заслепен от блясъка на тържественото влизане в Цариград, върховният главнокомандващ пренебрегва трезвите гласове на преобладаващата част от генералите, че армията е покосена от холера и че липсва редовно муниционно и продоволствено снабдяване. В изпълнение на заповяданото от него на 24 октомври 1912 г. всеобщо настъпление започва усилен марш-маньовър към силно укрепените турски позиции на Чаталджа.
На 31 октомври Съединените армии (1-ва и 3-та) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев излизат пред Чаталджанския отбранителен рубеж, който отстои на 48 км от Цариград и представлява система от 29 укрепления. Подготовката на операцията е кратка и незавършена, а замисълът за пробиване на противниковата отбрана – недостатъчно материализиран със сили. Съединените армии при Чаталджа разполагат със седем пехотни и една кавалерийска дивизия – около 118 000 души с 462 оръдия. Съотношението в пехота е 1,6:1 в полза на турците, в артилерия – 1,3:1 в полза на българските войски. На 3 ноември, въпреки състоянието на войските, помощник-главнокомандващият генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед за ускорена атака.
Настъплението на 1-ва и 3-та армия започва в 05, 00 ч. на 4 ноември. Подложени на силен артилерийски огън частите форсират реките Карасу, Катарчису и Лазаркьойска. През нощта срещу 5 ноември 29-и пехотен ямболски полк овладява форта Илеритабия. Българските войски се сражават храбро, но понасят тежки загуби от огъня на турската артилерия и се оттеглят на изходното положение. На 5 ноември българското Главно командване прекратява операцията и се съгласява на преговори за спиране на военните действия. В двудневните боеве общите загуби на Съединените армии достигат 17 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 13 000 ранени. Загубите на турците от бойните действия са около 3500 души, а с тези от холерната епидемия достигат до 22 000 души.
На 20 ноември 1912 г. балканските съюзници сключват примирие с Османската империя, а на 3 декември с. г. в Лондон започват мирни преговори.

 

 

Приехме първите нови бойни машини „Страйкър“

03.11.2026, 17:12 

„Проектът за новите бойни машини „Страйкър“ е един от най-мащабните проекти за превъоръжаване на Българската армия, който включва придобиването на 198 бойни и логистични машини, от които 183 от фамилията „Страйкър“. Новата техника ще повиши значително мобилността, защитата и огневите способности на нашите Сухопътни войски, както и оперативната съвместимост със съюзниците ни от НАТО.“ Това каза днес министърът на отбраната Димитър Стоянов на тържествената церемония по придобиване на първите нови бойни машини „Страйкър“, която се състоя в завод „ТЕРЕМ – Ивайло“ във Велико Търново, където се извършва финалното асемблиране на машините.
Министър Стоянов отбеляза, че проектът, стартирал преди повече от 10 г., е резултат от работата на много правителства. „Днес обаче виждаме резултата от ускорената модернизация. Виждаме, че когато има политическа воля и желание от страна на военната експертиза, всеки един проект може да се превърне в реалност“, подчерта министърът на отбраната. - (видео)
Той изтъкна значенето на проекта както за превъоръжаването на Българската армия, така и за развитието на отбранителната индустрия. По думите му участието на „ТЕРЕМ – Ивайло“ във финалното асемблиране на бойните машини е шанс за разширяване на индустриалния капацитет на предприятието. „Нашата цел е с основните технически и производствени способности в бъдеще то да се утвърди като регионален център за поддръжка на машините „Страйкър“.
„Силата на една армия не се измерва единствено с въоръжението, което притежава, а със способността да го използва ефективно, когато това е необходимо. Пред нас стои отговорната задача да превърнем придобиването на новата бойна техника в реална и устойчива отбранителна способност.“ Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Той беше категоричен, че ангажиментът на командния и личния състав в този процес е огромен, защото именно хората с техните умения, интелект, адаптивност и висок морал превръщат желязото в бойна мощ.
Адмирал Ефтимов благодари на американските, канадските и българските специалисти за реализацията на проекта. Той подчерта, че модернизацията на Българската армия е критична за сигурността в Черноморския регион и Източния фланг на НАТО. Началникът на отбраната подчерта, че проектите „Страйкър“ и F-16 са пример за дългосрочните инвестиции от стратегическото партньорство между България и САЩ.
Адмирал Ефтимов изтъкна потенциала на завод „ТЕРЕМ – Ивайло“ да се утвърди като регионален център за поддръжка на платформите „Страйкър“, осигурявайки национален капацитет за ремонт и обслужване на машини и на нашите съюзници.
На тържествената церемония присъстваха командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, Н. Пр. посланикът на Канада Кевин Рекс, временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Х. Мартин Макдауъл, генерал-майор Кристофър Нори - изпълняващ длъжността командир на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка, Дейвид Бейкър - заместник-помощник държавен секретар в Държавния департамент на САЩ, представители на Постоянната комисия по отбрана в Народното събрание.
В рамките на събитието бе осъществена видео връзка с 61-ва бригада, където бе показано в реално време приемането на първите пет машини “Страйкър”, съобщава Пресцентърът на МО. 

 

Почетоха загиналите българи за освобождението на Сремска Митровица

03.11.2026, 17:07

Посолството на България в Белград участва в отбелязването на 82-ата годишнина от освобождението на Сремска Митровица.
На 31 октомври 2026 г. делегация на българското посолство в Белград в състав полк. Митко Борисов, аташе по отбраната, и кап. Богослов Савов, помощник военен аташе, участва в церемония в гр. Сремска Митровица по повод отбелязването на 82-ата годишнина от освобождението на Войводина в заключителния етап на Втората световна война. Българските представители положиха венец на паметника на загиналите за освобождението на Сремска Митровица, сред които са и 18 български военнослужещи.
Участието на българските представители в церемонията е част от усилията за утвърждаване на престижа на Българската армия и Република България, както и за съхраняване на паметта за българските военнослужещи, загинали по бойните полета в името на родината, съобщават от дипломатическото ни представителство в Белград.
Източник: https://otbrana.com/

 
 

135 години от рождението на контраадмирал Сава Иванов

03.11.2026, 09:54

Преди 135 години е роден контраадмирал Сава Иванов, без чието име морската ни история от първата половина на ХХ век би била непълна.
Роден е на 3 ноември 1891 г. в Търново. По майчина линия е правнук на Никола Фичев (Кольо Фичето). Учи в родния си град, а след това в гимназията при Военното училище в София, която завършва с отличие през 1910 година. Изпратен е да учи в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург (Русия).
През 1912 година поради началото на Балканската война, прекъсва обучението си и се завръща в България. Участва във войната като служи в Портовата рота и като вахтен началник на миноносец „Дръзки“.
През 1913 г. продължава обучението си в Морския кадетски корпус и го завършва успешно на 28 април 1914 година.
След завръщането си в България, през лятото на 1914 г. е назначен за командир на миноноска от Дунавската част в Русе, след което заема длъжността адютант на Подвижната отбрана във Варна.
По време на Първата световна война, през 1916 г. мичман I ранг Иванов е изпратен на обучение за морски летец в Германия. Завършва успешно през ноември 1916 г. и му е присвоено званието „Военен пилот“. Участва в бойни полети, а през 1918-19 г. е командир на Водохвърчилната станция във Варна. Създава първата българска морска метеорологична станция.
След войната е командир на миноносец „Строги” и на група кораби от Морската полицейска служба. Назначен е за преподавател по метеорология, океанография и морска авиация в офицерския курс при Учебната част и за инструктор по време на практическите плавания с корабите на Българското търговско параходно дружество. В края на 1928 г. капитан II ранг Сава Иванов е назначен за началник на Морското машинно училище, а през 1931 г. организира честването на 50-годишния юбилей и издаването на Юбилейния сборник на училището.
От 1933 до 1935 г. е командир на Дунавската флотилия и тогава ръководи и лично участва в написването на „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“. От 1935 до 1938 е командир на Морската дивизия, т.е. командва Българския военноморски флот.
Капитан I ранг Сава Иванов се уволнява от Флота през 1939 г. и става директор на Черноморския научен институт към Българския народен морски сговор. През това време издава труда си „Библиография на Черно море и крайбрежието му“.
По времето на Втората световна война Сава Иванов е мобилизиран. Първо е изпратен в Беломорието да оглави комисията по гранични въпроси, а по-късно е в Белград като военно аташе и офицер за свръзка с германското командване за координация действията на българските дунавски миночистачи. С царска заповед от 4 декември 1941 година е произведен в звание контраадмирал.
След промените през 1944 година е изселен за 6 месеца в Добруджа.
Сава Иванов е един от създателите и най-дейните ръководители на Българския народен морски сговор и редактор на неговото списание „Морски сговор“.
Той е крупна фигура в българската военноморска история и историография. Автор е на 16 книги, сред които „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“, студията „Противоподводната и противовъздушната отбрана на морското крайбрежие”, съставя „Правилник за управление на българския флот в мирно време”. Най-значимият му научен труд е „Библиография на Черно море и крайбрежията му“, който е резултат на 20-годишна работа. Написал е 372 статии и е превел 32 книги.
Умира на 1 април 1958 г. в София.
За заслугите си е удостоен с редица отличия, сред които: V, IV и III степен на Народен орден “За военна заслуга“, орден „Св. Александър“ V ст., Знак за ХХ годишна отлична служба, знак на Червения кръст, Германски авиаторски знак, Германски железен кръст и орден „Румънска корона“.
Негов барелеф е поставен в Алеята на преподавателя на Морско училище, което е признание за принос му като преподавател и началник на училището.

 

44 години от придобиването на българските МиГ-25

03.11.2026, 09:50

На 3 ноември 1982 г. на летище Толбухин (Добрич) кацат закупените за България три броя самолети МиГ-25РБ и един МиГ-25У (учебен). Предназначението на самолета е за изпълнение на фото и радиотехническо оперативно разузнаване и в качеството си на бомбардировач. С основни ешелони на летене от 19 000 до 24 000 м и скорости до 3000 км/час самолетът е недосегаем за противниковите противовъздушни средства по това време. Освен разузнавателното оборудване той може да носи и бомбов товар до пет тона. Самолетите са в състава на 26 разузнавателен авиополк в сформираното звено за оперативно разузнаване, пряко подчинено на Генералния щаб на БНА (Българската народна армия). Бордни номера: за МиГ-25РБ – 731,736, 754 за МиГ 25У – 51.
Първият полет се осъществява на 8 декември 1982 г. с учебния МиГ-25У. Самолетът е пилотиран от полк. Влаю Генов и руския изпитател майор Мироненко. В рамките на 30-35 минути екипажът извършва полет над България на височина 22 000 м и скорост до 2500 км/ч.
Самолетите МиГ-25РБ и МиГ-25У в България изпълняват преди всичко разузнавателни задачи за нуждите на българската армия и Варшавския договор. Те са най-скъпата авиационна техника на Балканския театър на войната. На 12 април 1984 г. губим МиГ-25РБ с борден номер 736. Експлоатацията на самолетите продължава до месец май 1991 г. В резултат на настъпилите промени през 1990 г. и скъпата поддръжка се взема решение МиГ-25 да бъдат разменени със СССР за пет самолета МиГ-23МЛД .
Тактико-технически характеристики на МиГ-25:
 - Страна производител – СССР
 - Разпереност – 14,10 м
 - Дължина – 22,30 м
 - Носеща площ – 61,40 м2
 - Маса празен – 19500 кг
 - Максимална стартова маса – 41200 кг
 - Максимална скорост – 3200 км/ч
 - Статичен таван – 23000-25000 м
 - Динамически таван – 37000 м
 - Далечина на полета -1600 км
 - Двигател: 2 х Р-15Б-300 с тяга по 11 200 кг./114.5 кН
 - Разузнавателна апаратура: система за радиотехническо разузнаване „Вираж СРС-4А“, аерофотокамери АФА-А-72, А-10/10 и др. с възможности в инфрачервения сектор
 - Въоръжение – до 10 бомби с калибър 250-500 кг. - Още за МиГ-25

 

На този ден

03.11.2026, 09:44

На 3 ноември 1869 година в Гюргево (дн. в Румъния) е роден полковник Васил Златаров (1869 – 1932).
Завършва Военното училище в София (1891) и Въздухоплавателната школа в Гатчина, Русия, която подготвя офицери за управление на балони (1903). Служи в инженерни войски. По време на първото международно изложение в Пловдив (1892) лети четири пъти с балона „Ла Франс“ на френския въздухоплавател Еужен Годар.
На 23 февруари 1906 г. е назначен за командир на новосформираното Въздухоплавателно отделение. Под негово ръководство и с помощта на поручик Йордан Казанджиев е конструиран първият наш сферичен балон „София-1“ (1912).
Участва в Балканската война (1912 – 1913) като началник на Въздухоплавателния парк, състоящ се от три аеропланни и две балонни отделения. Заедно с италианския пилот Джовани Сабели летят със самолет „Блерио“ над Одрин, разузнават и извършват бомбардиране на противников обект (17 ноември 1912).
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Въздухоплавателната дружина към Инженерни войски. След войната преминава в запаса. Автор на „Записки по въздухоплаване“.
Умира на 17 май 1932 г. в София.

 

 

САЩ прехвърлят F-16 в Аляска

02.11.2026, 10:40

Американските ВВС за първи път от няколко десетилетия насам възобновиха използването на летището на остров Шемя, част от Алеутските острови в щата Аляска, писа изданието The War Zone.
Отбелязва се, че през октомври изтребители F-16 на ВВС на САЩ са се върнали към изпълнението на бойно дежурство по противовъздушната отбрана във военновъздушната база "Ерексон" на остров Шемя, който се намира на 440 км от руските Командорски острови в Тихия океан.
Включването на летището в експлоатация беше осъществено в рамките на редовна операция на Командването за въздушно-космическа отбрана на Северна Америка (NORAD) под името "Noble Defender" ("Благороден защитник"), в рамките на която се отработва готовността за осигуряване на защита на САЩ и Канада от заплахи от всяка посока.
Както посочва изданието, тази стъпка е предприета в рамките на усилията за укрепване на потенциала на NORAD за защита на северните и тихоокеанските граници на континента, като се разчита на ключов стратегически опорен пункт, намиращ се в непосредствена близост до руските граници.
Разполагането на силите бе кулминацията на многонационална операция за противовъздушна отбрана, в която участваха американски и канадски изтребители, и отразява нарастващото внимание на САЩ към Арктика и северната част на Тихия океан - региони, придобиващи все по-голямо стратегическо значение, подчертава изданието.
През 1943 г. на остров Шемя бяха построени радарна станция на ВВС на САЩ, метеорологична станция, писта с дължина 3 км и станция за зареждане на самолети. През 60-те години на миналия век в тези обекти са били разположени до 1,5 хил. американски служители. Благодарение на удобното си стратегическо положение Шемя беше важен аванпост на САЩ по време на Студената война. Базата на ВВС беше закрита през 1994 г., но летището и станцията за радиолокационно наблюдение на руския ракетен полигон "Кура" в Камчатка продължават да функционират.
Източник: https://news.bg/

 

190 км обсег: новите ракети превръщат Су-35 в още по-сериозна заплаха във въздушния бой

02.11.2026, 20:28

Нови кадри на руски изтребител за завоюване на въздушно превъзходство Су-35, действащ в зоната на бойните действия в Украйна, разкриват интегрирането на ракети „въздух-въздух“ с радиолокационно насочване Р-77М. Това бележи пълното извеждане от употреба на по-старите модели Р-77-1 и Р-27, които бяха основното въоръжение на самолета от въвеждането му в експлоатация през 2014 г. Р-77М представлява много по-мащабна преработка, отколкото самото наименование подсказва; тя включва променени аеродинамични управляващи повърхности, подобрена двигателна установка и усъвършенствана система за насочване, целящи по-висока ефективност срещу маневриращи цели на големи дистанции. Разработката ѝ е тясно свързана и с изискванията за руския изтребител от пето поколение Су-57. Руските въздушно-космически сили значително изостанаха от Китай, САЩ и дори от европейските държави във въвеждането на нови поколения ракети „въздух-въздух“, като по-старата Р-77-1 отстъпваше сериозно по своите характеристики на ракети като китайската PL-15 и американската AIM-260, пише Military Watch Magazine.
Потвърдено е, че руските въздушно-космически сили са въвели в експлоатация Р-77М през юли 2025 г., когато ракетите бяха забелязани интегрирани на действащи изтребители Су-35. По това време самолетите са носили смесен арсенал от ракети Р-77М и Р-77-1, което подсказва, че наличността на по-новия модел е била ограничена. Една от най-забележимите промени е замяната на характерните за Р-77-1 решетъчни стабилизатори с конвенционални кръстообразни управляващи повърхности. Новите стабилизатори намаляват външните габарити на ракетата в ключови зони и позволяват поместването ѝ във вътрешните отсеци за въоръжение на Су-57, което помага на самолета да запази своята ниска забележимост, докато носи ракети „въздух-въздух“. Тази конфигурация променя и аеродинамичните характеристики на ракетата, макар че общата ѝ ефективност зависи от взаимодействието между двигателната установка, управляващите повърхности, системата за насочване и профила на полета. Следователно, разработката на Р-77М носи предимства, които надхвърлят простото увеличаване на обсега спрямо по-стария модел.
Двигателната установка е още един важен аспект, в който са направени подобрения. Според широко разпространени сведения, Р-77М използва двуимпулсен ракетен двигател с твърдо гориво, което позволява тягата да се генерира на два етапа, вместо да се разчита единствено на първоначалното изгаряне на горивото. Това конструктивно решение помага за съхраняване на енергия в по-късните фази на бойния епизод, когато ракетата трябва да запази достатъчна скорост и маневреност, за да прехване цел, която може да се опитва да избегне попадението. Това предимство е особено важно при бойни действия на големи разстояния, където ракетата може да загуби значителна част от енергията си по време на полета, преди да достигне района на целта. Според публикувани оценки, максималният обсег на Р-77М е приблизително 190 километра, в сравнение с около 110 километра за Р-77-1.
От началото на бойните действия в Украйна, изтребителят Су-35 е забелязван в редица нови конфигурации на въоръжението. Кадри, разпространени от руски държавни медии през март, показват самолет, оборудван с много по-големи ракети „въздух-въздух“ с голям обсег Р-37М (монтирани централно между двигателите), една противорадарна ракета Х-31ПМ, три ракети „въздух-въздух“ със среден обсег Р-77-1 и три ракети „въздух-въздух“ с малък обсег Р-73/74 – общо осем ракети. Тези самолети са изпълнявали задачи по прикриване на армейски хеликоптери, нанасящи удари по украински личен състав и временни пунктове за дислокация. Ракетата Х-31 продължава да бъде приоритет дори при изтребители, конфигурирани за водене на въздушен бой, тъй като тя осигурява възможност за потискане на вражеските системи за противовъздушна отбрана, насочвани чрез радар – чиито позиции често са трудни за предвиждане.
Източник: https://trud.bg/

 

Исторически календар

02.11.2026, 10:08

На 2 ноември 1861 година в с. Бейдаут, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден генерал-лейтенант Вичо Диков (1861 – 1928).
Шестнадесетгодишен участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в корпуса на генерал Цимерман. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Стрелковата офицерска школа в Ораниенбаум, Русия (1883) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1890).
През Сръбско-българската война (1885) командва 7-и пехотен преславски полк, с който се сражава при Сливница (5 – 7 ноември). Има голям принос за заемането на височината Вишая и осигуряване тила на Сливнишката позиция. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886) и бунта на офицерите русофили (1887), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
Завръща се в България през 1898 г. и служи като щабен офицер. От 1905 до 1907 г. е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което заема длъжностите началник на 3-а военна инспекционна област (януари – март 1907), началник на Щаба на армията (март 1907 – ноември 1907), началник на Военното училище (ноември 1907 – април 1910), началник на Главното интендантство (1910 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на Главно тилово управление, а в Междусъюзническата война (1913) поема командването на 4-а армия. Под негово ръководство тя отбранява Калиманската позиция срещу сръбските войски, а по-късно заедно с 2-ра армия настъпва срещу гръцките части в Кресненското дефиле. На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2 септември 1913 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.

На 2 ноември 1885 година започва Сръбско-българската война.
Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Сливница – София настъпва Нишавската армия, а северно от Стара планина – Тимошката армия.
Срещу този замисъл българското главно командване противопоставя активна отбрана за спиране настъплението на противника, прегрупиране на войските и създаване на условия за преминаване в решително контранастъпление. След тридневни боеве на прикриващите отряди (2, 3 и 4 ноември) Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. От 5 до 7 ноември 1885 г. българските войски водят Сливнишкото отбранително сражение срещу основните сили на Нишавската армия, разгромяват противника и създават условия за преминаване в контранастъпление, завършило с двудневното сражение при Пирот (14 – 15 ноември). Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост, където защитниците под командването на капитан Атанас Узунов принуждават противника да се оттегли.
Войната завършва с победа за България и след 15-дневни кръвопролитни боеве се сключва примирие (16 ноември 1885). Загубите на България възлизат на 700 души убити и 4 500 ранени, а на Сърбия – 746 убити и 4 570 ранени.

 

 

Фотографска изложба ще разказва за Сухопътните войски в 14 града

01.11.2026, 17:10

Фотографската изложба „В служба на народ и Родина“ ще бъде представена в 14 български града, по повод 148-та годишнина от създаването на Сухопътните войски и 141-та годишнина от славната победа на българската пехота в Сръбско-българската война при Сливница. В София събитието ще се състои на 2 ноември 2026 г. пред Народния театър „Иван Вазов“, съобщава Пресцентърът на МО.
За трета поредна година граждани и гости ще могат да разгледат уникална селекция от фотографии, събрани от военнослужещите и цивилните служители от формирования на Сухопътните войски. Фотосите показват различни аспекти от ежедневната дейност на българските военнослужещи в изпълнение на трите мисии на Въоръжените сили – от учения и тренировки до реална помощ на населението.
Официалното откриване на изложбата ще се състои от 10.00 ч пред Народния театър „Иван Вазов“ и с него ще бъде поставено началото на поредица от събития, посветени на бойния празник на Сухопътните войски – 19 ноември. Ще участват Представителният духов оркестър на Сухопътните войски и командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. Поканени са представители на политическото и военното ръководство, жители и гости на столицата, представители на медиите. Изложбата ще остане в София на площада пред Народния театър до 16.00 часа същия ден.
От 2 до 19 ноември фотоизложбата, посветена на Празника на Сухопътните войски, ще бъде представена още в: Плевен (3 ноември); Белене (4 ноември); Свищов (5 ноември); Русе (6 ноември); Шумен (7 ноември); Сливен (8 ноември); Стара Загора (9 ноември); Хасково (10 ноември); Карлово (11 ноември); Пловдив (12 ноември); Асеновград (13 ноември); Смолян (14 ноември); Благоевград (15 ноември); село Гургулят (19 ноември).

 

САЩ ще дадат „Пейтриът“ на Украйна, но най-рано през 2030 г. Киев моли Европа за 10% от ракетите ѝ 

01.11.2026, 16:45

Доставката на 500 ракети PAC-3 MSE за украинските системи за противовъздушна отбрана Patriot може да започне не по-рано от 2030 г. Пакетът е на стойност 2,1 милиарда долара и е одобрен от Държавния департамент на САЩ като потенциална продажба на Украйна.
Информацията за забавянето е съобщена от кореспондента на Радио Свобода във Вашингтон Алекс Рауфоглу, който се позовава на източници, запознати със ситуацията. Според данните практическото изпълнение на сделката ще отнеме няколко години.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди срока и призова Вашингтон да потърси по-бързо решение. „Молим американските си партньори да намерят решение точно когато има реална опасност и реална нужда от използване на PAC-3“, заяви той.
Киев иска спешен пакет за зимата
Зеленски посочи, че украинската енергийна инфраструктура е подложена на ежедневни удари. По думите му само през последните две седмици на октомври са извършени над 30 атаки срещу ключови обекти от мрежата.
Затова Киев е поискал от Вашингтон спешен зимен пакет с по 100 ракети-прехващачи месечно. Украинският президент заяви, че 500 ракети биха били достатъчни за укрепване на противовъздушната отбрана през следващите месеци. В същото време Украйна получава средно по 12 ракети месечно за системите Patriot.
Забавянето поставя под въпрос способността на страната да поддържа необходимото ниво на защита срещу руски ракетни атаки през зимния сезон. Одобрението на продажбата не означава незабавна доставка на ракетите.
Призив към европейските държави
Американският сенатор Ричард Блументал също изрази безпокойство от бавната логистика и забавянето на военната помощ. „Изправена пред ужасно сурова зима и непоносими трудности поради руските бомбардировки, Украйна спешно се нуждае от противовъздушна отбрана. Съгласието на САЩ да предоставят незабавна помощ би спасило много животи“, заяви той.
На този фон украинският министър на отбраната Евгений Хмара отправи призив към Германия, Великобритания, Франция, Полша и Италия. Киев предлага европейските партньори да прехвърлят на Украйна 10% от настоящите си запаси от ракети за Patriot и IRIS-T.
В замяна Украйна предлага бъдещите доставки, които очаква в дългосрочен план, да бъдат пренасочени към държавите, предоставили ракети от запасите си. Така Киев търси междинно решение за недостига, докато одобреният американски пакет от 500 ракети PAC-3 MSE остане извън непосредствения хоризонт на доставките.
Източници: focus-news.net, apnews.com, investing.com

 

Варна преди фотографията: Предаването на Варненската крепост на 11 октомври 1828 г – една гравюра на Венцел Побуда от 1840 г.

01.11.2026, 09:55

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3-месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Венцел Побуда представя предаването на Варненската крепост на руски генерал (граф Воронцов), пред една от крепостните порти от капудан паша Иззет Мехмед, който държи в ръце поднос с ключовете на крепостта. Това е представата на немския художник за капитулацията на Варна.
Всъщност церемония по предаване на Варненската крепост на сушата не е имало. Ключовете на крепостта са предадени на 29 септември (11 октомври) в 1 часа след обед на борда на адмиралтейския кораб „Париж“.
Иван Василев Ботянов, чиновник от Министерството на външните работи при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“ (И. В. Ботьянов. Пребывание императора Николая Павловича на Черноморском флоте в 1828 году. // Морской сборник, 1869, Т. 103, № 8, с. 27).
Източник: http://morskivestnik.com, Атанас Ангелов

 

Как USS William D. Porter щеше да убие Франклин Рузвелт

01.11.2026, 09:52

Каква е мечтата на всеки един немец по време на Втората Световна война? Това е мечтата да успеят да премахнат американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни показва, че има достатъчно случаи, в които немските войници са били доста близо до изпълнението на тази история, но те никога не са се доближавали до самите американци. Точно така, има момент в историята, когато американския флот е много близо до изпълнението на немската мечта. Нека започнем от самото начало:
На 6 юли 1943 г. USS William D. Porter (DD-579) познат още като кораба „Willie Dee“ е готов да влезе в бой. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се превръща в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на грешното място в грешното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, готов да унищожи дори Рузвелт.......Прочети още

 

Балансът на времето – българското разузнаване през призмата на историята 

01.11.2026, 09:48

На 1 ноември, заедно с Деня на народните будители, отбелязваме и професионалния празник на служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДА „Разузнаване“) – приемник на българското външнополитическо разузнаване.
Тази дата не е избрана случайно. Денят на будителите символизира просвещението, знанието и духовната сила – същите ценности, върху които се гради и мисията на българското разузнаване: да защитава националните интереси чрез знание, проницателност и отдаденост в служба на България.
Историята на българското разузнаване е сложна и многопластова – тя преминава през различни етапи, белязани от драматичните обрати на българската държавност. През годините преди Втората световна война службите работят в духа на класическото военно и дипломатическо разузнаване, като основна цел е защитата на интересите на Царство България.
След 1944 г., в условията на идеологически контрол и зависимост от СССР, българското разузнаване се развива в рамките на една система, подчинена на геополитическата реалност на онова време. Това е период, в който професионализмът и подготовката на кадрите се развиват, но и време, когато националният интерес често е ограничен от идеологическата рамка. Днес трябва да разглеждаме този етап не с обвинение, а с разбиране – като част от историческата истина за България през втората половина на XX век.
След промените през 1990 г. българското разузнаване поема по нов път – на демократично изграждане, професионална независимост и защита на националната сигурност в рамките на евроатлантическото пространство. Създаването на Държавна агенция „Разузнаване“ е символ на този нов етап – институция, която служи единствено на българската държава и народа ѝ.
Държавна агенция „Разузнаване“ е създадена през 2015 година като самостоятелна специална служба. Днес агенцията е модерна структура, интегрирана в европейската и евроатлантическата система за сигурност, с високо ниво на професионализъм и международно доверие.
Служителите на ДА „Разузнаване“ работят в условия на пълна конфиденциалност, често далеч от светлината на прожекторите, но с мисия, която има решаващо значение за държавата – да осигуряват своевременна, достоверна и обективна информация за рисковете и заплахите пред националния интерес.
Дейността на разузнаването е стратегическа. Чрез анализи и оценки, службата подпомага взимането на важни държавни решения в областта на външната политика, отбраната, икономическата сигурност и международните отношения.
Днес агенцията работи в сътрудничество с партньорски служби от ЕС и НАТО като равноправен член на съвременната система за сигурност.
В Деня на народните будители България почита своите духовни водачи, а разузнавачите – своите професионални принципи: преданост към държавата, дълг към обществото и вярност към истината.
В този ден изразяваме признателност към всички, които служат в редиците на разузнаването – към онези, които тихо и незабележимо, но с огромна отговорност и жертва, пазят сигурността и интересите на страната.
Историята не трябва да се премълчава, но и не трябва да поставя окови. В нея се преплитат опит, уроци и примери. Българското разузнаване е преминало през трансформация, но днес стои на основата на професионализъм, законност и национален интерес.
Източник: https://armymedia.bg/

 

Преди 15 години Българската армия се прощава с последната си подводница – „Слава“

01.11.2026, 09:43

Последната българска подводница „Слава“ официално е изведена от състава на Военноморските сили (ВМС), а с това и от Българската армия, преди 15 години – на 1 ноември 2011 г.
Тя е произведена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. Дълга е 76 м и широка 7 м, според информацията на отдел „Справочна“ на БТА. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. На борда може да има 14 торпеда. Далечината на подводното ѝ плаване е 180 мили, а пределната дълбочина на потапяне – 300 м. Екипажът се състои от 60 души. Влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Флагът на родния военен флот е издигнат на 28 декември 1985 г. от първия командир на подводницата капитан-лейтенант Дарин Матеев. Последното ѝ плаване е във Варненския залив на 21 декември 2010 г. Подводницата „Слава“ е дарена през януари 2013 г. на община Варна (вместо подводницата „Надежда“) за музей на българското подводно плаване. В началото на 2019 г. е сключен договор между Община Варна и фондация „Белославско стъкло“ за превръщането на подводницата в музеен експонат. В края на ноември м.г. „Слава“ е пребазирана на последния си пристан в Белослав. - (видео)
Началото на подводното плаване в българските ВМС е поставено през 1916 г. Първата подводница – „Елисавета“, която участва в Първата световна война, е получена от Германия. След подписването на Ньойския договор България губи правото да има подводници. Едва през 1954 г. ВМС получават три подводници от бившия Съветски съюз. През годините българските моряци са усвоявали три различни проекта подводни лодки. В края на 80-те години флотът разполага с четири подводници, от които към 2004 г. са останали „Слава“ и „Надежда“. - Още български подводници

 

Изповедта на Махмуд Мухтар за падането на Лозенград през Балканската война

01.11.2026, 09:40

Със сигурност мнозина са чували за военното чудо, което българската армия постига в Балканската война. Погледът на световните медии е насочен именно към този свиреп военен конфликт. Всеки военен стратег ще остане без думи, спрямо изпълнението на всяко сражение, а на днешната дата в историята ще обърнем внимание на бързото неутрализиране на Лозенград.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев остава в историята като един от най-жестоките палачи на турската армия, а що се отнася до Лозенград, там няма място за лъжи. Абдулах паша има тежката задача да се изправи срещу онзи народ, който е търпял зверства V века. Веднъж щом силите са изравнени и българската армия е добре въоръжена, историята бързо променя своя курс, както ще забележим в следващите редове.
Турският главнокомандващ не се намира в особено добро положение, моралът на войниците му отдавна не е на необходимата висота, а липсата на артилерия ще натежи в бъдещето сражение. Междувременно родната армия прави един сериозен маратон, при това в много тежки условия. Според различни изчисления, скъсяването на разстоянието става с изминаването на около 40 километра на денонощие в рамките на пет дена.......Прочети още

 

На този ден

01.11.2026, 09:30

На 1 ноември 1911 г. италианският младши лейтенант Джулио Гавоти (Julius Gavotti) извършва първата в световната авиационна история бомбардировка от въздуха с моноплан "Етрих Таубе” (Etrich Taube), като хвърля 4 ръчни гранати Cipelli в района на Триполи (3 по турския лагер Аин Зара и 1 по оазиса Таджера, където са съсредоточени около 1500 турски войници. Това става по време на започналата на 29 септември итало-турска война в Северна Африка.
Първопроходците
Запазено е писмото на Джулио Гавоти до баща му, в което той подробно описва този полет /преразказано със съкращения/: Решава да експериментира хвърляне на бомби от самолет, тъй като нямало други. Близо до седалката си приковава кутия, облицована с кожа и вата. В нея слага три сферични бомби с тегло по около 1,5 кг. Четвъртата бомба Гавоти поставя в джоба на коженото си яке. В другия джоб пъха малка картонена кутия с 4 детонатора с гърмящ живак. Излита успешно и се насочва право към морето. Минава над кораба „Сицилия”, закотвен западно от Триполи. Когато набира 700 м. се отправя към линията на италианските предни постове. Взема курс към оазиса Аин Зара, където предишните дни е видял вражески лагер с около 2000 войници. Когато оазисът се появява пред погледа му, той поема управлението на самолета само с една ръка. Отваря кутията, изважда бомба и я полага на коленете си. Изважда кутията с детонаторите, измъква един и го захапва. Затваря кутията, поставя детонатора в бомбата и поглежда надолу към земята. От оазиса го разделя само една миля, вече перфектно наблюдава двата лагера, вижда арабските палатки. Взема бомбата с дясната си ръка, със зъби издърпва предпазителя и хвърля бомбата пред крилото. Следи я с поглед няколко секунди, докато изчезне. След това съзира в средата на малкия лагер тъмен облак от взрива. Оттам отива над оазиса на Триполи. Командването отчита резултатите като отлични...............Прочети още

 

 

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.

 





{START_COUNTER}