Архив - от 1 до 15 март

Обединеното кралство закупува 23 хеликоптера AW149

На 2 март 2026 г. правителството на Обединеното кралство обяви подписването на договор на стойност 1 милиард британски лири с Leonardo UK, британското дъщерно дружество на италианската компания Leonardo, за доставка на 23 средни многофункционални вертолета Leonardo Helicopters AW149 на британските въоръжени сили по програмата на Обединеното кралство за нови средни хеликоптери New Medium Helicopter (NMH). Това бележи успешното приключване на дългогодишния търг за NMH. В контракта са включени и четири наземни тренажьора.

Швеция може да закупи ракетни системи HIMARS

На 10 март 2026 г. Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса за предложена продажба на Швеция по американската програма за продажби на военни стоки в чужбина Foreign Military Sales (FMS), по искане на канадското правителство, на 20 наземни ракетни установки M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) и значителен брой ракети за тях на компанията Lockheed Martin. Общата стойност на предложената продажба е 930 милиона долара, включително ракети, допълнително оборудване и пакети за обучение и техническа поддръжка.

Ударите на САЩ не могат да спрат производството на иранския дрон Shahed-136

Способността на Иран да произвежда повече дронове Shahed-136 – крилати ракети, които Техеран използва за атаки по цели около Персийския залив – е намалена от въздушните удари на САЩ и Израел, но запасите остават стабилни и производството на още бройки не изисква сложни компоненти.
Според оценки на Bloomberg досега са изстреляни над 2100 дрона Shahed-136, които са повредили петролната инфраструктура, затворили са летища и са унищожили военно оборудване. И макар че са бавни и лесни за забелязване, значителният им обем е намалил и запасите от скъпи ракети прихващачи на противниците им.
САЩ и Израел са направили ударите по производствени съоръжения приоритет. Иран има дронове на склад, но способността на страната да произвежда повече е ограничена – не непременно поради липса на производствени обекти или суровини, а защото ударите са нарушили организацията и координацията, необходими за мащабно производство, посочва висш европейски представител.
Ракетите представляват най-общо корпус от фибростъкло с двигател, основно насочване и взривно вещество, което означава, че производството може да се извършва и в ремонтен цех за моторни лодки например, според човек, запознат с иранското производство на дронове.
„Тъй като хутите произвеждат безпилотни летателни апарати под обстрел, човек би си помислил, че и иранците могат – макар и не със същите темпове, тъй като съоръженията трябва да бъдат разпръснати и да се използват импровизирани работилници“, посочва Сид Каушал, старши научен сътрудник в британския Royal United Services Institute, имайки предвид йеменските бойци.
Според друг анализатор на RUSI, експертът по сухопътни военни действия Боб Таласт, иранските власти почти сигурно са очаквали високоинтензивни въздушни удари и са планирали съответните промени в производствените съоръжения, включително разполагайки ги под земята. Той добавя, че стига да могат да продължат да изстрелват поне 20 ракети Shahed на атака, това ще им позволи ефективно да поразяват цели.
Израел, където има слоеве от системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, вплетени в т. нар. железен купол на страната, е по-ефективен в свалянето на Shahed и подобни оръжия, използвайки по-евтини системи, отколкото тези на САЩ и техните партньори около Персийския залив. Разстоянието, което Shahed трябва да изминат, за да ударят Израел, също означава, че те често биват елиминирани от отбранителни системи на други страни по пътя си.
Властите в Иран са имали арсенал от 2500 балистични ракети преди войната и досега са изстреляни около 700. Много от ракетите са били унищожени на земята, както и пусковите установки за тях, което е създало пречка за тяхното използване.
Балистичните ракети са много по-сложни от Shahed и изискват усъвършенствано производство и суровини, така че темпът им на производство вероятно е близо до нула в момента, посочва източникът на Bloomberg.
Изстрелването на ракета Shahed също изисква много по-малка система – релсата за изстрелване е от превозно средство с размерите на SUV или пикап.
В сряда британският флот заяви, че три търговски кораба са били ударени в Ормузкия проток и Персийския залив. Не е ясно какво оръжие е използвано при атаката. Дронове също са се разбили близо до главното летище в Дубай, нарушавайки вече свития график на полетите.
Източник: https://www.investor.bg/

Ретро-фоторепортаж от преди 95 години: Един по-различен поглед към плаванията на отряда торпедоносци през 1931 г.

Преди 95 години Българската армия и прикритият като полицейска служба Флот на Н.В. започват бавно, последователно и неотстъпно да се освобождават от оковите на унизителния за държавата ни Ньойски договор (1919 г.). Ударната сила на Флота на Черно море - торпедоносците, постепенно възстановяват бойните си способности чрез системни плавания и учения на море. Носовите торпедни апарати са премахнати, тъй като са безполезни и никога в тях не са поставяни торпеда. Вярно, че палубните торпедни апарати все още се слагат преди торпедни стрелби на море и при прибиране в базата се свалят. Макар и далече не в първа младост, корабите са поддържани добре, екипажите усвояват действията с торпедното, артилерийското и картечното въоръжение. В съвместните плавания отрядът торпедоносци кръстосва край цялото наше Черноморие, застава на котва пред малките населени места и  пристанища, като афишира по този начин пред населението възстановяването на малкия ни флот от наследниците на тези, които атакуваха турския крайцер „Хамидие“ по време на Балканската война (1912-1913 г.).......Прочети още

Удължиха експлоатационния живот на най-стария самолетоносач на ВМС на САЩ

Най-старият самолетоносач на ВМС на САЩ Nimitz (CVN-68) ще остане в експлоатация още 10 месеца. Очаква се да бъде изведен от експлоатация през март 2027 г. Това беше съобщено на новинарската служба на Военноморския институт на САЩ (USNI) от Военноморските сили на страната.
Това се дължи на забавяния във въвеждането в експлоатация на самолетоносача John F. Kennedy (CVN-79), чиито работи са планирани да приключат до следващия март. Според закона, приет през 2011 г., Военноморските сили на САЩ са длъжни да поддържат поне 11 самолетоносачи в експлоатация. 
През декември 2025 г. Nimitz завърши последното си пълноценно плаване, според USNI. Не е известно дали корабът ще се използва в нови операции след удължаването на експлоатационния му живот.
Както е посочено в USNI, на 14 март Nimitz напусна американската военноморска база North Island (Калифорния), планира се да обиколи южния край на Южна Америка, да участва в серия учения на US Southern Command и след това да пристигне в ново домашно пристанище – военноморската база в Норфолк (Вирджиния). - Още самолетосачи

На този ден през 1862 година

На 15 март 1862 година във Варна е роден Православ Кръстев Тенев (1862 – 1942), генерал от пехотата.
Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1892). Като младши офицер служи в 12-а пехотна раховска дружина (1882 – 1885) и 8-и пехотен приморски полк (1882 – 1886). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та рота от 8-и пехотен приморски полк и се отличава в боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната е ротен командир във Военното училище (1886), 9-и пехотен пловдивски (1887 – 1888) и 21-ви пехотен средногорски полк (1889). Последователно заема длъжностите старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1892 – 1894), началник на Оперативното отделение в Щаба на Армията (1895 – 1896), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1897 – 1898), началник на Административния отдел във Военното министерство (1899), командир на 22-ри пехотен тракийски полк (1899 – 1902), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия (1902 – 1903), командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1903 – 1905) и началник на Канцеларията на военното министерство (1906 – 1907). През 1907 г. поема командването на 6-а пехотна бдинска дивизия (1907 – 1914), с която воюва в Балканските войни (1912 – 1913) при Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Дойран и в планината Беласица. От 6 март 1914 г. до 15 април 1915 г. е началник на щаба на армията. Има голяма заслуга за възстановяване на материалните загуби след войните, за преработването на оперативните и мобилизационните планове и за превъоръжаване на армията с нови образци оръжие. В Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Главно тилово управление (1915 – 1917), началник на Македонската военноинспекционна област (1917) и генерал за поръчки в Щаба на Действащата армия (1917 – 1918). По негова инициатива главнокомандващият българската армия генерал Никола Жеков издава заповед № 391 от 4 юли 1916 г. за организирането на военен музей.
На 31 октомври 1918 г е произведен в чин генерал от пехотата, след което преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл и ІV ст. 2 кл.
Умира на 25 декември 1942 г. в София.

Американските бази в Гърция и къде се намират

С прилагането от Гръцката агенция за сигурност на оперативния план "Пустинен скорпион" за американски военни бази в Гърция, възниква въпросът колко са и къде се намират тези те.
Военноморската база в Суда, Крит, е най-важната американска военна база на гръцка земя, която осигурява подкрепа на шести флот и въздушните операции в Източното Средиземноморие, предаде кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
Говори се за "супербаза", а не за обикновена база, тъй като дейности, които преди това са се извършвали в други затворени съоръжения, като тези в Неа Макри, Елинико и Гурнай, са били концентрирани в Суда.
Освен това, базата в залива Суда разполага с единственото дълбоководно пристанище в цяла Южна Европа и Средиземно море, което е подходящо и способно да поддържа най-големите самолетоносачи, което го прави жизненоважно за по-широката сигурност в региона, като единствените други подобни пристанища за американския флот са Норфолк в Съединените щати и Дубай в Персийския залив.
Военни бази в Гърция днес
През 2021 г. Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната (MDCA) позволи постоянно американско присъствие на няколко стратегически места в страната:
 *Авиобаза Лариса (110-то изтребително крило): Разполага с американски безпилотни летателни апарати (БЛА) и поддържа операции за наблюдение.
 *Пристанище Александруполис: От решаващо значение за транспорта на военно оборудване до Източна Европа и Украйна.
 *База Стефановикео (Магнезия): База на въздушно-десантни части и бойни хеликоптери на американската армия. Провеждат се съвместни учения и тренировки с въоръжените сили на Гърция и други страни в региона.
В този контекст в лагера "Янулис" във Волос има постоянен американски персонал за сглобяване и демонтиране на хеликоптери, които се разтоварват на пристанището на града.
 *Авиобаза Араксос (116-то изтребително крило): Съобщава се като потенциално място за поддръжка на ядреното планиране на НАТО. Базата разполага с 6 трезора тип WS3 (Система за съхранение и сигурност на оръжия – структури, използвани за "сигурно съхранение на специални оръжия").
 *Авиобаза Андравида (117-ти изтребителски ескадрон): Съвместни учения, разполагане в контекста на международни мисии.
Накрая се отбелязва, че в базата на НАТО Актион периодично се разполагат специализирани самолети AWACS, които работят като летящи радари, осигуряващи възможности за ранно предупреждение и наблюдение.
Историческият ход на американското военно присъствие
Отношенията в областта на отбраната между Атина и Вашингтон официално започват през февруари 1947 г., когато на летище "Хелиникон" са разположени американските военновъздушни сили.
Този първи ход бележи началото на дълъг период на военно сътрудничество, което ще оформи геополитическото разложение на страната.
През октомври 1953 г., само една година след като Гърция се присъедини към НАТО, правителството на Папагос подписа първото официално споразумение за развитието на американски военни съоръжения.
Това споразумение предостави на Съединените щати широки права, включително възможността да създават военни части, свободно движение на войски без контрол и право на имунитет от юрисдикция.
Четирите първоначални места бяха Елинико, Неа Макри, Суда и Гурнес в Ираклио на остров Крит.
Източник: https://www.bgonair.bg/

WSJ: Пет американски самолета за презареждане бяха поразени в Саудитска Арабия

На 13 март пет американски самолета КС-135R Stratotanker за въздушно презареждане  с гориво са били повредени при ирански ракетен удар по авиобазата "Принц Султан" в Саудитска Арабия, пише Wall Street Journal, позовавайки се на двама американски служители.
Според съобщенията самолетите са само повредени, а не напълно унищожени, и в момента са в процес на ремонт. Няма съобщения за жертви при инцидента.
Съобщава се, че тези самолети са били свалени от ирански ракетен удар по военновъздушната база "Принц Султан" през последните дни. Централното командване на САЩ обаче отказва да коментира тази информация.
Новината за атаката в Саудитска Арабия се появи малко след друг сериозен инцидент на 12 март, когато два самолета - KC-135 на американските военновъздушни сили се сблъскаха във въздуха, причинявайки катастрофа на единия. Пентагонът потвърди, че всичките шестима членове на екипажа на злополучния самолет са загинали.
Този инцидент довежда общия брой на повредените или унищожени танкери на американските военновъздушни сили в конфликта с Иран от 28 февруари насам до най-малко седем. Атаките срещу самолети-танкери демонстрират тактиката на Иран, насочена към подкопаване на способността на американските военни да поддържат дългосрочни въздушни операции в Близкия изток.
Военновъздушната база ''Принц Султан'', разположена в централна Саудитска Арабия, е една от ключовите военни бази на САЩ в чужбина. Според сателитни изображения, направени през февруари, в нея се намират най-малко 19 самолета-танкери, включително KC-46A и KC-135, както и шест самолета за ранно предупреждение E-3 Sentry и три комуникационни самолета E-11A.
Източник: https://www.focus-news.net/

САЩ изпращат хиляди морски пехотинци в Близкия Изток

САЩ ще прехвърлят в Близкия Изток допълнителен отряд морска пехота и военни кораби, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на трима американски служители.
По данни на източниците става дума за десантна група и експедиционен отряд на морската пехота, които обикновено включват няколко военни кораба и до 5000 военнослужещи.
Искането за разполагане на силите е било отправено от Централното командване на САЩ, което отговаря за американските операции в Близкия изток, и е одобрено от министъра на отбраната Пийт Хегсет.
Междувременно базираният в Япония десантен кораб USS Tripoli вече се насочва към региона заедно с подразделения морска пехота, съобщават двама от източниците. Американски морски пехотинци вече са разположени в Близкия изток.
Разполагането на допълнителни сили става на фона на ескалацията на напрежението с Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не изключва възможността за наземна операция, ако това се наложи. В коментар за NBC говорителят на Белия дом Каролин Левит подчерта, че президентът „винаги оставя отворени всички варианти“.
Източник: https://trud.bg/

Гърция ще инвестира 5 милиарда евро в отбраната си

Гръцкото министерство на отбраната подготвя пакет от обществени поръчки, с които да модернизира противовъздушната си отбрана, информира Ekathimerini. Според изданието общата стойност на инвестицията в сигурност е 5 милиарда евро.
В плановете на гръцките военни централно място заема т.нар. "Щит на Ахил“ - интегрирана система за противоракетна, противовъздушна и противодронова защита. Планира се модернизацията на изтребителите F-16 Block 50 до по-усъвършенстваната версия Viper, на фрегатите MEKO, подготовка за закупуване на F-35 и програма за поддръжка на транспортните самолети C-27J.
Очакванията са само системите за противовъздушна отбрана да струват 3 милиарда евро. Планираната интегрирана система ще покрива територията на цялата страна и ще предпазва от ракети, дронове, баражиращи боеприпаси и други въздушни заплахи.
Очаква се ядрото на системата да включва израелските системи Spyder AiO, Barak MX и David's Sling, заедно с радара ELM-2084 (на снимката), който ще играе централна роля в откриването и проследяването на въздушни заплахи. Тези системи ще работят заедно със съществуващите батареи Patriot и сензорна мрежа, разположена на източните острови в Егейско море под обединеното командване на противовъздушната отбрана на Генералния щаб на гръцката национална отбрана, създадено по-рано тази година.
Пакетът от инвестиционни предложения ще бъде разгледан през следващата седмица от парламентарната комисия по отбраната на Гърция. Ако предложенията бъдат одобрени, те ще влязат за гласуване и в парламента.
Източник: https://www.focus-news.net/

Кога пада Римската империя?

Римската империя е една от най-великите империи в историята. Тя започва през 27 г. пр.н.е. след падането на Римската република и влиянието ѝ – и нейното разширяване в Европа и извън нея – се усеща и до днес. Но, както историята доказва, нищо не е вечно.
Въпреки че за римляните вероятно е било трудно да си представят края на империята им, всичко, което е останало от нея днес, е спомени и артефакти. Повечето хора сега посочват 476 г. пр.н.е. като годината, в която Рим пада – но дали наистина е така?
Макар да е вярно, че през тази година Западната римска империя е превзета от варварския воин Одоакър, той запазва повечето от структурите на римското правителство до голяма степен непокътнати по време на управлението си. Освен това едва десетилетия по-късно това предполагаемо падане се появява за първи път в историческите извори. Разказът за 476 г. пр.н.е., който бележи края на Западния Рим, се появява само благодарение на константинополския летописец Марцелин Комес, а както се оказва, голяма част от написаното от него в разказа му е измислица.
И така, ако не през 476 г., то кога пада Рим?.......Прочети още

Независимост или окупация: Под тази заплаха на 14 март 1939 г. Словакия гласува за независимост от Чехословакия

В средата на септември 1938 г. министър-председателят на Великобритания  Невил Чембърлейн, заедно с френското правителство дават съгласие да се удовлетворят исканията на Адолф Хитлер да се предадат на Германия тези погранични райони, в които немците наброяват повече от половината от населението. В навечерието на Втората световна война Франция и Великобритания се съгласяват с германската анексия на голяма част от Северна Чехословакия (Судетска област), без съгласието на чехите. Съглашението за разпокъсване на Чехословакия е подписано в обстановка на неприкрит военен и политически натиск.
На 29 и 30 септември 1938 г. в Мюнхен се провежда среща между ръководителите на  Великобритания  – Невил Чембърлейн, Франция – Едуар Даладие, Германия – Адолф Хитлер и Италия – Бенито Мусолини. В отсъствието на представители на Чехословакия, те подписват съглашение за предаване на пограничните райони на Германия. Чехословашкото правителство не участва в Мюнхенската конференция и не може да представи своите възражения........Прочети още

Обсъдиха състоянието на военните паметници в област Сливен

На 12.03.2026 г. в сградата на Областна администрация – Сливен се проведе заседание на Областната комисия „Военни паметници“, към Областния управител на област Сливен.
Заседанието се проведе под ръководството на Председателя на комисията – г-н Маринчо Христов – Областен управител на област Сливен.
В заседанието участва г-н Радослав Симеонов – главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ в Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ към Министерството на отбраната.
Отчетени бяха резултатите от дейността по възстановяване и поддържане на военните паметници, финансирани за ремонт с ПМС № 135/24.07.2025 г., в с. Горно Александрово, община Сливен и с. Еленово, общ. Нова Загора.
В община Сливен е сключен договор относно изпълнение на ремонтните работи по възстановяване на Паметните плочи с имената на загиналите във войните (1912-1918) в с. Горно Александрово, на стойност 2 192 лв. (1120,75 € ), като договорът в момента се изпълнява. Срок 30.04.2026 г.
В община Нова Загора, Паметникът на загиналите във войните за национално обединение 1912-1918 г. в с. Еленово е ремонтиран. Изискан е пълен списък от Държавния военно-исторически архив – Велико Търново с имената на загиналите от селото във войните и са дописани имената на тези загинали във Втората световна война 1944 – 1945 г. Ремонтът е на стойност 14 242 лв.
Община Сливен предложи за финансиране на дейността по поддържане и възстановяване на военните паметници през 2026 г., Паметните плочи на загиналите банкови служители във войните за национално обединение 1912 – 1918 г., до клона на ОББ на главната улица в гр. Сливен. За него е предвидено ново изписване на имената на загиналите, поради износени надписи.
Второто предложение на община Сливен е за Паметните плочи на загиналите Ичеренци в Руско-турската война 1877-1878 г., войните за национално обединение 1912-1918 г. и Втората световна война 1944-1945 г. в c. Ичера.
Двете предложения бяха обсъдени от комисията, гласувани и ще бъдат предложени на Министерството на отбраната, за включване в постановлението на Министерски съвет на Република България за одобряване на разходи по централния бюджет, като допълнителен трансфер по бюджета на община Сливен за 2026 г.
(Информацията е на Областната администрация в Сливен.)

Финландия няма да разполага ядрени оръжия на своя територия в мирно време

Финландия не възнамерява да разполага с ядрени оръжия на своя територия в мирно време. Това заяви президентът на страната Александър Стуб, цитиран от Ройтерс.
Той съгласува този ход с политиките на съседните скандинавски страни.
По-рано този месец правителството в Хелзинки обяви, че планува да премахне дългогодишната забрана за ядрени оръжия на своя територия.
Идеята разгневи и финландските опозиционни партии, включително лидера в анкетите Социалдемократите, които поискаха Финландия да заяви ясно, че не би искала ядрени оръжия на своя територия по време на мирно време.
Русия също реагира остро. Кремъл посочи, че ще отговори, ако Финландия разположи ядрени оръжия на нейна територия и че подобен ход би направил скандинавската страна по-уязвима.

Японската инвазия в Манджурия: конфликтът, който променя баланса на силите в Източна Азия

През вековете отношенията между Китай и Япония често се характеризират със съперничество и напрежение.
Двете държави са едни от най-старите цивилизации в Източна Азия и дълго време се борят за политическо и икономическо влияние в региона.
Макар периодично да поддържат дипломатически и културни връзки, между тях неведнъж избухват конфликти. В края на 19-и и началото на 20-и век това съперничество се засилва, когато Япония започва бърза модернизация и се превръща във военна сила, стремяща се да разшири влиянието си в Азия.
Едно от най-значимите проявления на това съперничество е японската окупация на Манджурия през 1931 г.
Японската инвазия в Манджурия започва още в края на 19-и век и се засилва с развитието на събитията в началото на 20-и век, особено след Китайско-японската война (1894-1895) и Руско-японската война (1904-1905)........Прочети още

Вестник "Българска Армия", брой 10 (2025), 13 март, 2026 годинa (pdf)

Какво е ядреното въоръжение на Русия и защо имат три ядрени куфарчета?

Русия, която наследи ядрените оръжия на Съветския съюз, разполага с най-голяма наличност на ядрени бойни глави в света. Според Федерацията на американските учени (ФАУ) Путин има на разположение около 5580 ядрени бойни глави, пише БТА.
Около 1200 от тях са извадени от експлоатация, но до голяма степен са в изправност, а около 4380 са на склад и са готови за изстрелване от стратегически системи с голям обсег и от тактически ядрени установки с по-малък обсег, гласят данните на ФАУ.
От складираните бойни глави 1710 стратегически ядрени бойни глави са разположени, както следва: с около 870 от тях са въоръжени наземни балистични ракети, около 640 са поставени на балистични ракети за изстрелване от подводници, а вероятно 200 са разпределени в самолетни бази за тежки бомбардировачи, сочи бюлетинът на ФАУ.........Прочети още

Топ 5 на съветските военни самолети от Втората световна война

Як-3
От първата си поява в небето над бойните полета през 1944 г., Як-3 се превръща в истинско главоболие за немските пилоти. Най-лекият (над 2 т) изтребител от Втората световна война има впечатляващи характеристики за скорост и маневреност.
Як-3 e подобен на немските изтребители Bf 109 и Fw 190, но понякога е способен да извърши и невъзможното. В сблъсък на 16 юли 1944 г. 18 Як-3 се изправят срещу 24 германски изтребителя. В резултат съветите губят само една машина, а 15 вражески самолета са свалени.
Самолетът е похвален не само от съветските пилоти, но и от чужденците. Пилотите от френската военна ескадрила "Нормандия-Неман", които се бият в Съветския съюз срещу нацистите, предпочитат тези машини пред всички други, дори пред британските и американските, които Съветите получават по програмата "заем-наем". След войната, за да възстановят военновъздушни ѝ сили, 37 Як-3, управлявани от френски пилоти, са подарени от СССР на Франция. - Още за Як-3

Як-9
"Бих се срещу всички видове съветски изтребители, включително тези, доставяни чрез "заем-наем", но Як-9 беше най-добрият", казва асът на Луфтвафе Герхард Баркхорн. Изтребителят, от който вече са създадени 16 769 единици, се превръща в най-големият съветски изтребител ​в серийно производство от Втората световна война.
Основното предимство на този надежден, маневрен и лесен за управление съветски изтребител, е неговата универсалност: 15 модификации на изтребителя влизат в производство по време на Втората световна война. Сред тях са изтребител, изтребител-бомбардировач, разузнавач и самолет със специално предназначение.
Повечето от самолетите Як-9 са въоръжени с 20-мм оръдие ШВАК със 120 патрона и 12,7-мм картечница. Як-9Т ("Танк") обаче е много по-смъртоносно оръжие. Със своето 37-мм оръдие може да унищожи вражески изтребител само с един точен изстрел. Пилотът трябва да бъде истински снайперист, тъй като има само 30 патрона.
Як-9У е последната модификация на самолета с нов двигател, който му дава невероятна скорост. "Як-9У е по-добър от Як-1 и Як-3, има по-добра маневреност и максимална скорост - 724 км/час! Два Ме-262 (първият в света оперативен реактивен изтребител) нападнаха един Як-9У. Опитаха се да нападнат и нашето летище, а аз излетях. Не ги ударих, но ги държах далеч от летището", спомня си Константин Звонарев, пилот на 11-та гвардейска изтребителна авиационна дивизия. - Още за Як-9

Ла-7
В последния етап от Втората световна война, Ла-7 превъзхожда по-голямата част от съветските, американските и германските изтребители с височина на полета до 5 км. Въоръжен с две 20-мм оръдия ШВАК, той изпитва някои затруднения пред основния си конкурент - Fw 190, който има по-лоши характеристики, с изключение на скоростта на пикиране.
С Ла-7 съветското командване попълва редиците на своите най-добри гвардейски въздушни полкове. Германците реагират като изпращат своите най-добри пилоти срещу тези могъщи съветски самолети. Например, елитната германската ескадра "Ягдгешвадер", в която летят "знаменитости" като Ото Кител (267 убийства) и Валтер Новотни (258), често се пренасочва към зони на фронтовата линия, където служи Ла-7.
Лa-7 претендира и за първото "убийство на реактивен самолет". През февруари 1945 г. съветският ас Иван Кожедуб сваля немски реактивен изтребител-бомбардировач Ме-262 над река Одер. - Още за Ла-7

Ил-2
Щурмовият самолет Ил-2, известен като "летящ танк" и "черна смърт", отприщва ада на земята за противника, като ефективно унищожава пехотни и танкови колони, артилерийски и зенитни батареи, депа и влакове.
Много прост по конструкция, той се произвежда лесно от съветската индустрия. С 36 183 единици Ил-2 става най-големият боен самолет за масово производство в историята.
Тези добре защитени съветски летателни апарати имат репутация, че оцеляват и в най-лошото, което врагът може да им причини. Доста често Ил-2, осеяни със стотици дупки от малокалиберни артилерийски снаряди, успешно се връщат по летищата.
"Летящият танк" обаче има и своите недостатъци. Напълно въоръжен с две 23-мм (или 37-мм) оръдия, ракети и бомби, Ил-2 тежи над 6 т. Такъв тежък самолет е твърде тромав за добри въздушни маневри. Освен това стрелците страдат от лошата защита, което води до големи загуби за тях. Статистически за всеки убит пилот загиват седем стрелци. - Още за Ил-2

Ту-2
"Това беше добър, дори перфектен самолет, но дойде твърде късно. Ако беше влязъл в експлоатация една или две години по-рано, войната щеше да приключи няколко месеца по-рано. Това е мощен самолет. Пе-2 беше абсолютен боклук", казва Алексей Батиевски, пилот от 9-та щурмова авиационна дивизия на ВВС на Балтийския флот.
Въпреки че прави първия си полет през 1941 г., производството на Ту-2 е спряно след само 80 единици в полза на изтребителя Як. То е възобновено едва през 1943 г., а през следващата година масово се появява на бойните полета.
Много по-лесен за управление от основния си партньор Пе-2, Ту-2 може да носи до 3 т бомби (Пе-2 - само 1 т) и е по-добре защитен. Двете му 20-мм оръдия ШВАК и трите 12,7-мм картечници не позволяват на изтребителите Bf-109 да се доближат.
Ту-2 играе решаваща роля при разгромяването на немската група армии "Център" по време на операция "Багратион" - съветската офанзива срещу германските сили през лятото на 1944 година. Използван е и при бомбардировките над Кьонигсберг (сега Калининград) и Берлин. И накрая, той помага на Червената армия да унищожи японската армия Квантунг в Манджурия. - Още за Ту-2

113 години от превземането на Одринската крепост

На 13 март (26 март) 1913 г. в хода на Балканската война (1912-1913 г.) след пробив на позицията на фортовия пояс българските войски овладяват "непревземаемата" Одринска крепост.
Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски дивизии. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни големокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

САЩ заявиха, че американски самолет цистерна се е разбил над Западен Ирак при инцидент, който "не се дължи на вражески или приятелски огън“

Въоръжените сили на САЩ съобщиха снощи, че американски самолет цистерна се е разбил над Западен Ирак при инцидент, на фона на войната на Вашингтон срещу Иран, предаде ДПА.
„Централното командване на въоръжените сили на САЩ е наясно за загубата на американски самолет за презареждане KC-135 (самолет цистерна – бел. ред.)“, се казва в изявление на регионалното командване на СЕНТКОМ, отговарящо за Близкия изток.
Според регионалното командване „инцидентът е станал в приятелско въздушно пространство“ по време на сегашната голяма военна операция на САЩ и Израел срещу Иран и „спасителните действия продължават“.
СЕНТКОМ заяви, че са участвали два самолета, единият KC-135R (р.н. 63-8017) е леко повреден, но е кацнал безопасно, а вторият „се е разбил в западната част на Ирак“.
„Това не се дължи на вражески обстрел или огън от страна на съюзнически сили“, се казва още в изявлението.
Централното командване на въоръжените сили на САЩ не даде по-подробна информация за инцидента.
Групировката „Ислямска съпротива в Ирак“, обединяваща подкрепяни от Иран въоръжени фракции, пое по-късно вечерта отговорност за свалянето на военния самолет цистерна на САЩ в Западен Ирак, предаде Ройтерс. В изявление проиранската въоръжена групировка каза, че е свалила американския самолет за презареждане KC-135 „в защита на суверенитета и въздушното пространство на нашата страна“. - (видео)
Източник: bta

Администрацията на Тръмп оцени разходите за войната с Иран на над 11 млрд. долара за първите шест дни

Длъжностни лица от администрацията на президента Доналд Тръмп оцениха по време на брифинг в Конгреса тази седмица, че първите шест дни от войната с Иран са стрували на САЩ най-малко 11,3 млрд. долара, съобщи източник, запознат с въпроса, предаде Ройтерс.
Това число, от закрит брифинг за сенатори във вторник, не включва цялата цена на войната, но беше предоставена на законодателите, които настояваха за повече информация за конфликта.
Няколко сътрудници на Конгреса заявиха, че очакват Белият дом скоро да подаде искане до Конгреса за допълнително финансиране за войната. Някои служители заявиха, че искането може да е за 50 млрд. долара, докато други заявиха, че тази оценка изглежда ниска.
Администрацията не е предоставила публична оценка на разходите за конфликта, нито ясна представа за очакваната му продължителност. Тръмп заяви по време на посещение в Кентъки вчера „ние спечелихме“ войната, но че САЩ ще останат в битката, за да довършат започнатото.
Сумата от 11,3 милиарда долара беше съобщена за първи път в сряда от „Ню Йорк Таймс“.
Длъжностни лица от администрацията също така са заявили пред законодателите, че през първите два дена от кампанията са били изразходвани боеприпаси за 5,6 млрд. долара.
Членовете на Конгреса, на които скоро може да се наложи да одобрят допълнително финансиране за войната, изразиха загриженост, че конфликтът ще изчерпи военните запаси на САЩ в момент, когато отбранителната промишленост вече се бори да отговори на търсенето.
Източник: bta

Според американското разузнаване войната не е разклатила иранския режим

Американското разузнаване посочва, че иранското ръководство все още е в голяма степен незасегнато и не е изложено на риск от срив в близко бъдеще след почти две седмици безмилостни бомбардировки от страна на САЩ и Израел, съобщи Ройтерс, позовавdйки се на три източника, запознати с въпроса. "Множество" разузнавателни доклади предоставят "последователен анализ, че режимът не е в опасност" от срив и "запазва контрола над иранското общество", заяви един от източниците. Последният доклад е бил завършен през последните няколко дни.
С нарастващия политически натиск поради скока в цените на петрола, президентът Доналд Тръмп намекна, че "скоро" ще сложи край на най-голямата американска военна операция от 2003 г. насам. Но намирането на приемливо решение за края на войната може да се окаже трудно, ако иранските лидери, представители на твърдата линия, останат непоколебими, посочва Ройтерс.
Разследването на разузнаването подчертава сплотеността на иранското духовно ръководство въпреки убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменеи на 28 февруари, първият ден от ударите на САЩ и Израел.
Израелски официални лица в закрити дискусии също са признали, че няма сигурност, че войната ще доведе до срив на духовното правителство, каза високопоставен израелски официален представител пред Ройтерс.
Източниците подчертаха, че ситуацията на място е нестабилна и че динамиката в Иран може да се промени. От кабинета на директора на националното разузнаване и от Централното разузнавателно управление отказаха да коментират. Белият дом не отговори веднага на искането за коментар, посочва Ройтерс.
Междувременно длъжностни лица от администрацията на Тръмп оцениха по време на брифинг в Конгреса тази седмица, че първите шест дни от войната с Иран са стрували на САЩ най-малко 11,3 млрд. долара, съобщи източник, запознат с въпроса, предаде Ройтерс. Това число, от закрит брифинг за сенатори във вторник, не включва цялата цена на войната, но беше предоставена на законодателите, които настояваха за повече информация за конфликта. Сумата от 11,3 милиарда долара беше съобщена за първи път в сряда от "Ню Йорк Таймс".
Няколко сътрудници на Конгреса заявиха, че очакват Белият дом скоро да подаде искане до Конгреса за допълнително финансиране за войната. Някои служители заявиха, че искането може да е за 50 млрд. долара, докато други заявиха, че тази оценка изглежда ниска.
Администрацията не е предоставила публична оценка на разходите за конфликта, нито ясна представа за очакваната му продължителност. Тръмп заяви по време на посещение в Кентъки вчера "ние спечелихме“ войната, но че САЩ ще останат в битката, за да довършат започнатото.
Длъжностни лица от администрацията също така са заявили пред законодателите, че през първите два дена от кампанията са били изразходвани боеприпаси за 5,6 млрд. долара. Членовете на Конгреса, на които скоро може да се наложи да одобрят допълнително финансиране за войната, изразиха загриженост, че конфликтът ще изчерпи военните запаси на САЩ в момент, когато отбранителната промишленост вече се бори да отговори на търсенето.
Източник: БТА

Съвместни тренировъчни българо-гръцки полети ще проведат ВВС на двете държави

Съвместни тренировъчни българо-гръцки полети на Военновъздушните сили (ВВС) на двете страни ще се проведат във въздушното пространство на Република България. Със заповед на министъра на отбраната Атанас Запрянов от 12 март 2026 г. е разрешено преминаването през и пребиваването на територията на Република България на два самолета F-16 от гръцките ВВС с екипажи и щатно въоръжение и при нужда до 50 военнослужещи за обслужване на самолетите. Заповедта е издадена в изпълнение на законовите разпоредби, съобразно които министърът на отбраната е уведомил и съответните компетентни държавни органи.
Съвместните полети на българските и гръцките ВВС ще се провеждат за целите на усилването на системата за контрол и охрана на въздушното пространство. Те не са свързани с провеждането на военни операции или подготвителни действия за такива, съобщава Пресцентърът на МО.

Фрегатата Талун Мин на Мианмар е въведена в експлоатация

На 8 март 2026 г. фрегатата F-19 Талун Мин (King Thalun) е въведена в експлоатация във ВМС на Мианмар. Построена в корабостроителницата на Мианмар (Thanlyn) в Синмалайк, Янгон, по проект FF-135, тя се превръща в най-големия военен кораб, построен в Мианмар (Бирма). Старши генерал Мин Аунг Хлаинг, председател на Комисията за национална сигурност и мир и главнокомандващ на въоръжените сили на Мианмар, присъства на церемонията.

Унгария ще получи четири нови изтребителя „Грипен"

Унгария ще получи четири нови изтребителя „Грипен“, които ще бъдат дислоцирани във военновъздушната база Кечкемет до края на юни, заяви държавният секретар в министерството на отбраната Тамаш Варга във видео, публикувано във Фейсбук след проведени днес преговори в Стокхолм, предаде унгарската новинарска агенция МТИ.
Варга каза, че се е срещнал с политическия директор на шведското външно министерство и с един от вицепрезидентите на „Сааб“. По време на тези срещи той е подчертал ролята на Швеция като дългогодишен стратегически партньор за опазването на унгарското въздушно пространство.
През последните две десетилетия 14-те „Грипен“ на Унгария са защитавали не само националното небе, но и това на Словакия и Словения, като унгарски пилоти са извършили четири мисии в Балтийската операция. Само миналогодишното разполагане включва над 400 летателни часа, 22 реални излитания за защита и повече от 80 тренировъчни полета, симулиращи излитане при тревога, което доказва, че унгарските пилоти са сред най-добрите“, добави Варга.
Модернизацията на унгарската армия включва и самолети и хеликоптери на „Еърбъс“ (Airbus), като A319 в момента подпомагат евакуационни полети във връзка с конфликта в Иран, а хеликоптерите H145M и H225M се използват при наводнения, гасене на горски пожари на Балканите и мисии на „КейФОР“ (KFOR), каза още той.
Съгласно решение от 2024 г. Унгария ще разполага с общо 18 изтребителя „Грипен“ с пристигането на четирите нови самолета. Планирано е те да кацнат в Кечкемет до 30 юни, обясни Варга.
„В този нестабилен и изпълнен с предизвикателства свят, отбрана и сигурност са от първостепенно значение“, каза той.
„Продължаваме развитието на унгарските въоръжени сили, като за военна техника отделяме над 40 процента от отбранителния бюджет, защото въоръжените сили са гаранция за безопасността на Унгария и на унгарците“, завърши Варга.
Източник: bta

На този ден в историята: Германия анексира Австрия

На 12 март 1938 година германските войски нахлуват в Австрия и анексират държавата, присъединявайки я към Третия райх.
В началото на 1938 година австрийските нацисти правят план да свалят австрийското правителство, управляващо в този момент, и да обединят нацията с нацистка Германия.
Австрийският канцлер Кърт фон Шушниг научава за плана и се среща лично с Адолф Хитлер с надеждата, че ще може да разреши проблема. Усилията му се оказват напразни, като дори е принуден да назначи седем австрийски нацисти в своя кабинет. На 9 март Шушниг призовава за референдум, за да бъде решен въпроса с "Аншлуса“. Преди провеждането на плебисцита обаче, австрийският канцлер се поддава на натиска на Хитлер и подава оставка на 11 март. В своето обръщение към австрийския народ, след обявяването на оставката си, Шушниг казва на австрийците да не се съпротивляват срещу Третия райх.
На следващия ден германските войски нахлуват в Австрия, където ентусиазираните австрийци ги посрещат. Хитлер назначава пронацистко правителство и на 13 март обявява официално "Аншлуса“ за завършен.
Австрия остава в пределите на Германия до края на Втората световна война, когато Антифашистката коалиция обявява "Аншлуса“ за незаконен и възвръща независимия статут на Австрия.

113 години от рождението на въздушният ас генерал-майор Стоян Стоянов

На 12 март 1913 г. в с. Галата, Варненско, е роден Стоян Илиев Стоянов. Баща му Илия Стоянов е знаменосец на 8-и приморски пехотен варненски полк и загива в Първата балканска война на 16 октомври 1912 г. при атаката на Люлебургаз. Стоян Стоянов завършва училището за сираци във Варна, а през 1934 г. Духовната семинария.
Обучава се във 57-и випуск на Военното Н.В. училище и през 1937 г. му е присвоено звание подпоручик и специалност летец-пилот. През 1938 г.е включен в групата за специализация във Висшата изтребителна школа „Вернойхен“, Германия. Преминава подготовка за летци изтребители и инструкторска работа на самолет Месершмит 109.
В България се завръща през юли 1939 г. и е назначен на служба във Висшата изтребителна школа в Карлово. През 1940 г. във Въздушни войски постъпват на въоръжение самолетите Месершмит 109Е. Стоян Стоянов е изпитател на новопристигналите самолети и инструктор в школата за подготовка на български летци. От 1942 г. е командир на 682-ро ято на летище Балчик.
Участва активно във Втората световна война в състава на 3/6 изтребителен орляк от 6-и изтребителен полк. В периода август 1943 г. – септември 1944 г. със самолет Месершмит 109 провежда 35 бойни полета, участва в 15 въздушни боя. Сваля 3 бомбардировача: 2 Б-24 „Либърейтър“ , 1В-17„Фортрес“ , 2 изтребителя Р-38 „Лайтнинг“, поврежда и извежда от строя 5 противникови самолета.
Във втората фаза на войната срещу Германия участва в осигуряване бойните действия на щурмовата авиация и сухопътните войски до ноември 1944 г. След 9 септември 1944 г. последователно е командир на 36-и изтребителен полк, командир на изтребително-щурмова школа, през 1947 г. е инспектор по Изтребителната авиация към ПВО, от 1951 г. заместник-командващ ПВО, през 1953 г. е началниик на Главен команден пункт на ВВС. От 1954 до 1956 г. работи в ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) за подготовка на млади летци в аероклубовете. Присвоени военни звания – капитан, майор, подполковник, полковник.
След уволнението си 30 години работи в Рилския манастир, където е фондовик, а по-късно екскурзовод в Националния музей „Рилски манастир“. Автор е на книгата „ Ние бранихме тебе, София“. Като запасен офицер е произведен в чин генерал-майор през 1992 г. Умира на 13 март 1997 г. в Карлово. ......... Прочети още

Rheinmetall инвестира в производител на бойни роботи от бивша Югославия

Германският отбранителен гигант Rheinmetall придобива мажоритарен дял в хърватската компания DOK-ING, специализирана в безпилотни наземни системи. Договорът, подписан в Загреб, предвижда Rheinmetall да получи 51 процента от собствеността, докато основателят и досегашен едноличен собственик Векослав Маетич запазва останалите 49 процента.
Сделката е поредната стъпка в безпрецедентната експанзия на дюселдорфската компания, чиито акции са нараснали с над 1000 процента от 2022 г. насам.
DOK-ING е основана още през 1991 г., като е специализирана в решенията за разминиране, военно инженерство и защита на критична инфраструктура в силно рискова среда. Нейните машини се използват в над 40 държави, сред които - и Украйна, като най-новите модели имат високо ниво на автономия. Има и цивилно портфолио, насочено към минната индустрия.
След повече от век стабилно развитие, войната в Украйна се превърна в катализатор на нов възход за Rheinmetall.
Търсенето на артилерийски снаряди скочи рязко, а компанията задейства план за разширяване на производствените мощности, невиждан от времето на Студената война. Нови заводи се строят в Германия, Литва, Латвия и Румъния. Голямо партньорство в производството на боеприпаси има и в България.
С придобиването на испанския производител Expal Systems за 1,2 милиарда евро и поемането на корабостроителницата NVL, Rheinmetall се трансформира в отбранителен гигант, покриващ суша, море и въздух. Компанията основа и съвместно предприятие в Киев за поддръжка и производство на бронирани машини на украинска територия.
През 2024 г. приходите достигат близо десет милиарда евро, а портфолиото от поръчки — рекордните 64 милиарда евро. "Започна ерата на превъоръжаването", обяви изпълнителният директор Армин Папергер.
Паралелно с военната експанзия Rheinmetall търси начини да укрепи и веригата си на доставки. Според Financial Times компанията е сред поддръжниците на идеята за създаване на германска търговска структура от японски тип — т.нар. trading house, за осигуряване на критични суровини.
Редом с Rheinmetall в тези разговори участват BMW, автомобилното лоби VDA, отбранителната асоциация BDSV, както и браншови организации в машиностроенето и дигиталните технологии. Целта е да се намали зависимостта от китайски редкоземни елементи — уязвимост, която тревожи цялата германска индустрия.
Източник: https://money.bg/

Държавата прекрати обществена поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29

Обществена поръчка за ремонт на до десет двигателя за самолети МиГ-29 е прекратена, тъй като не е подадено нито едно заявление за участие. Това е записано в решение на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов, публикувано в регистъра за обществени поръчки.
В началото на годината Министерството на отбраната (МО) обяви обществена поръчка за ремонт за малко над 21 млн. евро. 
Това не е първата обществена поръчка за ремонт на двигатели на МиГ-29. В края на 2024 г. беше сключен договор с полската държавна компания Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 2 S.A. 
В края на 2025 г. Атанас Запрянов каза, че по план изтребителите F-16 ще постигнат оперативна готовност през 2028 г., а дотогава трябва да бъдат поддържани самолетите МиГ-29, припомня БТА.
Прогнозните разходи за експлоатация на самолетите МиГ-29 и Су-25 през 2026 г. са общо малко над 114 млн. лв., каза Запрянов в края на 2025 г. Разчетите са направени за услуги и доставки, основани на годишното планиране и експлоатационната статистика за двата типа самолети.
За поддържане на оперативни способности от Военновъздушните сили със самолети МиГ-29 и Су-25 годишните разходи, свързани с тяхната експлоатация през 2024 г. и до 31 октомври 2025 г., са в размер на малко над 104 млн. лв. 
В началото на 2025 г. започна доставката на първите осем изтребителя F-16 по първия договор със САЩ от 2019 г., а на 18 декември на официална церемония бяха представени и осемте самолета. Очаква се Военновъздушните ни сили да разполагат с една ескадрила F-16 Block 70 до края на 2027 г., когато се очаква да бъдат доставени още осем самолета по втория договор.
Източник: https://www.investor.bg/

Невероятната история на Хиро Онода

Хиро Онода е японски войник. Младши лейтенант от военното разузнаване на японските въоръжени сили.
Воюва срещу съюзническите сили на малкия филипински остров Лубанг по време на Втората световна война (от 1944 г.) и след нейния край продължава въоръжената съпротива до 1974 г.
Подготвен за партизанска война, той извършва повече от сто нападения срещу филипински служители, полиция и селяни.
По време на тези операции той и групата му убиват 30 и тежко раняват над 100 военни и цивилни.
Онода отказа да повярва, че войната е приключила и се предава на властите едва на 10 март 1974 г.......Прочети още

11 март - Ден на Ракетните войски и артилерията

От 11 до 13 март 1913 година втора армия провежда Одринската операция. След спиране на противника при Чаталджа и Мраморно море (януари 1913) българското командване решава да овладее Одринската крепост.
Замисълът предвижда открита нощна атака с нанасяне на главен удар в най-силно укрепения сектор на обсадата – Източния, и три спомагателни в останалите сектори. В началото на март 1913 г. 2-ра армия е усилена и в състава й влизат 4 дивизии и 4 отделни бригади (153 700 души) с 424 оръдия и 94 тежки картечници. От тях 71 000 души с 230 оръдия са съсредоточени в Източния сектор под командването на генерал-майор Георги Вазов. За отбрана на крепостта нейният комендант Шукри паша разполага със 70 000 души (5 дивизии и 2 отделни полка) с 479 оръдия, а в направлението на главния удар на българската армия– с 40 000 души и 160 оръдия.
Операцията започва в 13, 30 ч на 11 март 1913 г. с мощна артилерийска подготовка, която продължава до настъплението на пехотата в 03, 30 ч. на 12 март. В 09,00 ч. същият ден войските в Източния сектор овладяват предната отбранителна линия. Атаката на главната позиция започва вечерта на 12 март в 22,40 ч. и след близо 8-часов щурм всички укрепления са превзети. До обяд на 13 март българската армия овладява Одрин и разгромява голяма противникова групировка, с което са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Първата балканска война (1912 – 1913).
Със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. датата 11 март е определена за професионален празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия. - Още артилерия

F-16 извършиха тренировъчни полети на гражданското ни летище "Васил Левски"

Българските самолети F-16 прелетяха над София тази сутрин. Изтребителите са провели учебно-тренировъчни полети на летище "Васил Левски". Предвид напрегнатата ситуация около Иран и присъствието на американски военни самолети на наша територия, от Министерството на отбраната побързаха да успокоят, че полетите не са свързани със ситуацията в Близкия изток. 
"Целта на полетите бе подготовка на летателния състав за изпълнение на задачи със заход за кацане на цивилни летища от територията на Република България. В рамките на деня екипажите осъществиха планова летателна дейност с ниско прелитане по единично и в двойка над гражданското летище в столицата. Полетите са изцяло за нуждите на българските Военновъздушни сили и не са свързани със събитията в Близкия Изток", обясниха от МО. - (видео)

MWM: Първите хиперзвукови балистични ракети в Европа: Сръбските изтребители МиГ-29 интегрират китайско въоръжение

Снимки, показващи изтребител МиГ-29 на сръбските въздушни сили, летящ с две балистични ракети CM-400AKG, доставени от Китай, показват, че сръбските въздушни сили са станали вторият чуждестранен оператор на този тип ракети, като тази доставка революционизира досегашните много ограничени ударни способности на самолета, пише Military Watch Magazine.
Скоростта на ракетата, която може да надхвърли Мах 6, прави сръбските МиГ-29 първите изтребители в Европа с хиперзвукови ударни способности. CM-400AKG е ракета въздух-земя, базирана на ракетата SY400, с тегло 910 килограма, което позволява да се превозват две дори от много леки изтребители като JF-17, за които е била първоначално проектирана. Противоречиви доклади посочват обхват на действие между 240 и 400 километра, потенциално в зависимост от модификацията. Този тип ракета използва инерциална навигация, сателитна навигация и пасивно радарно насочване, като може да бъде оборудвана и с инфрачервен търсач.
Сърбия наследи малък брой изтребители МиГ-29 от югославските въздушни сили и получи допълнителни изтребители като помощ от Беларус и Русия през 2000-те и 2010-те години.
Забележително е, че никой друг тип изтребител в Европа не разполага с интегрирани ракети въздух-земя, способни да оперират при хиперзвукови скорости, включително изтребителите на ВВС на САЩ, разположени в бази по целия континент. Въпреки че местни източници съобщават, че през 2025 г. руските въздушно-космически сили са интегрирали хиперзвукови ракети "въздух-земя“, вероятно базирани на крилатата ракета "Циркон“, в своите изтребители от пето поколение Су-57, това остава непотвърдено.
Сръбските МиГ-29 са оборудвани с радари, които са с няколко поколения по-стари от най-модерните, което сериозно ограничава техния потенциал за въздушен бой, като интегрирането на CM-400AKG значително подобрява техния боен потенциал, за да компенсира другите им недостатъци. Тъй като ракетите се изстрелват с помощта на данни за целите, предоставени от външни сензори, възрастта на радара на МиГ-29 няма да повлияе на неговата ефективност.
Преди това се спекулираше, че сръбското министерство на отбраната може да има намерение да изтегли от употреба самолетите МиГ-29 на ВВС, тъй като през април 2024 г. бе съобщено, че министерството е финализирало сделка за закупуване на изтребители Rafale от Франция. Rafale, продадени на Сърбия, ще бъдат значително понижени, като основният им тип ракета въздух-въздух, Meteor, няма да бъде предлаган на страната.
Изборът на Rafale се считаше за силно повлиян от политически фактори и плановете на Белград за по-нататъшна интеграция в Европейския съюз. Европейският натиск е основният фактор, ограничаващ доставките на отбранителна техника от Русия, включително доставките на системи за противовъздушна отбрана с голям обсег С-300 или С-400, които бяха планирани по-рано, и макар страната да е подложена на значителен натиск да не закупува китайско оръжие, това се счита за по-малко спорна решение в Европа поради много по-голямата интензивност на конфликта между Европейския съюз и Русия.
По този начин китайската система за противовъздушна отбрана HQ-22 е избрана като алтернатива на С-300 и С-400, което представлява важен момент в предишните ограничени връзки в областта на отбраната между двете страни.
Според непотвърдени данни, CM-400AKG е бил използван от пакистанските въздушни сили за нанасяне на удари срещу индийските сили през май 2025 г., което е причинило многобройни жертви.
В комбинация с възможността на МиГ-29 да излита от къси или импровизирани летища, което им позволява да се разпръскват и ги прави изключително трудни за неутрализиране от въздуха, ракетата предоставя асиметрично средство за противодействие на силите на НАТО в случай на нов регионален конфликт. Решението да се модернизират МиГ-29 с новите китайски ракети показва, че самолетите вероятно ще останат в експлоатация в обозримо бъдеще и може да накара сръбското министерство на отбраната да финансира по-нататъшни доставки на самолети от огромните излишъци на Русия.
Интегрирането на ракетите може да привлече вниманието и на други оператори на МиГ-29, като Алжир, Мианмар, Беларус и Туркменистан, което да ги накара да обмислят подобна доставка от Китай, за да подобрят собствените си изтребители.
Източник: https://www.focus-news.net/

Защо трябва да пестим от военната си история?

От 9 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. България не е на земното кълбо, най-малкото е отишла на друг континент. Не е вярно, но е. За учениците от 7 клас на родното училище е точно така. И аз си мислех нещо друго, дори предположих, че има скъсан лист от учебника по история и цивилизация, но той се оказа напълно здрав. Само, дето, като някои хора и него го хванала своеобразна деменция. Който не вярва, сам да се запознае с това природно чудо една държава и един народ временно да се пресели някъде и, когато е удобно за тези, които пишат историята му и я предават на поколенията, да се върне на старото си място.
Сега за урока „България в годините на Втората световна война“. Търсих още една страница, защото той завършва с датата 9 септември 1944 г. После България не е била във войната, а изобщо имало ли е война? Впрочем след четири урока в един от поредните политически текстове има следното изречение: “От октомври 1944 до май 1945 г. българските войски участват във войната срещу Германия, като дават 30 000 убити и ранени.“ Толкова! Поне разбрах, че България не е местена временно.
Какво е направила войската ни в тази война, няма дори една картинка. За сметка на това може да се види усмихнатият Хитлер на среща с нашия цар и тържественото подписване от Богдан Филов на Тристранния пакт. Това, че България с цената на жертви, ранени и стопански загуби, участва в освобождението на Европа от хитлеризма, изобщо не е важно. След това се чудим защо някои среди при съседите ни, не признават какво сме направили за тях през есента на 1944 г. Ако и те четат учебника за 7 клас, няма какво да им се сърдим?!
Впрочем, ако на авторите на учебниците и на отговорните институции са необходими доказателства, примери и разкази, има не само историци, но и живи българи ветерани от Втората световна война. Налице е и богат снимков материал, защото през войната сме имали няколко фронтови вестника. Не само това. Снимката на командира на Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев е широко разпространена, включително в интернет пространството. Но, изглежда, това не е достатъчно. Интересно ми е, дали в учебниците по история за 7 клас, например, на други държави отсъства ролята на армиите им в тази война?
Хубавото е, че чрез този учебник учениците научават с подробности за участието на Българската армия в Сръбско-българската война, двете Балкански войни и Първата световна война. За това поздравления? Парадоксално е, обаче, премълчаването на участието във Втората световна война. Въпросът е защо трябва да пестим от военната си история.
*********
Като допълнение ще цитирам текст от сайта на НВИМ от този период на военната ни история: “През септември – ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане на българската армия, включена в състава на съветския Трети украински фронт. Предвижда се настъпление на запад, прекъсване на пътищата и разгромяване на отстъпващата германска армейска група „Егея“. Главнокомандващ българската армия е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни операции: Нишката и Косовската – от 2-ра армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин – Кумановската – от 1-ва армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко – Струмишката – от 4-та армия, с командващ генерал-майор Асен Сираков. При Ниш, Страцин и Стражин, при Щип и Велес българският войник показва масов героизъм. Имената на хиляди бойци и командири остават в славната летопис на военната ни история.
През периода декември 1944 г. – юни 1945 г. България участва в заключителния етап на Втората световна война с формираната Първа българска армия, в състав от 130 000 души, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 г. българските войски извършват 250 км преход с двойно преминаване на р. Дунав и заемат за отбрана полоса по левия бряг на р. Драва. Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката операции. От основните сили на армията са формирани 3-ти и 4-ти корпуси с командири генерал-майор Тодор Тошев и генерал-лейтенант Стоян Трендафилов.
Активните отбранителни действия на българските войски при селата Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя са отразени в най-авторитетните вестници в Европа и в света. Първа българска армия завършва бойния си път в подножието на австрийските Алпи и на 17 юни 1945 г. се завръща в родината с победно развети знамена. Загубите на Българската армия във Втората световна война възлизат на 40 450 души. От тях убитите са 8 337, ранените – 22 958, а безследно изчезналите – 9 155.“
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Дравската епопея – бележита страница в историята на Сухопътните войски. Да не я прелистваме!

Историята на Сухопътните ни войски не започва от вчера и няма да свърши утре. Тя е написана с кръвта на нашите деди, които, макар и не толкова обучени, и не толкова въоръжени, успяват да се прославят във всички войни през последните 147 години. Правят го в Сръбско-българската, в Първата Балканска, във Втората Балканска, във Втората световна. Потомците им го правят в мирно време, в мисии и операции зад граница.
Разгръщайки тези златни страници на бойната ни слава, не бива да пропускаме онази, която разказва за Дравската епопея. Да, това е времето от 6 до 19 март 1945 г. Точно по това време, но преди 80 години. Ако някой мисли да прелисти набързо тези страници, ще го разбера. Той просто не е ходил в Харкан, Пейч, Шиклош, Драва Михоляц, Драва Чехи, Драва Полконя, Драва Соболч,  Яко, Чекел и Сабаш. Не е спирал в   Драва Чехи, за да сложи цвете на гроба на подпоручик Господин Желев от Кортен, Сливенско, роден през 1924 г. и загинал тук в боевете на 18 март 1945 г.  Не е ходил на градското гробище в Пейч, където почиват тленните останки на 110 първоармейци, преобладаващата част от които са от 57-и пехотен Драмски полк, 58-и пехотен Гюмюрджински полк и 59-и пехотен Пирински полк на 16-а пехотна Беломорска дивизия, а така също и от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Не е виждал как българи и унгарци прекланят глави и поставят карамфили в българското военно гробище край Харкан, където са погребани над 1400 военнослужещи от родната пехота. То е издигнато от унгарския народ като израз на признателност за проявения героизъм от българите при Дравската операция, наричана още Дравска епопея и е открито официално на 23 септември 1956 г. Преобладаващата част от българските бойци и командири, погребани в Харкан,  са от 11-и пехотен Сливенски полк, 24-и пехотен Черноморски полк и 29-и пехотен Ямболски полк на 3-а пехотна Балканска дивизия и придадените към нея поделения, както и от 57-и пехотен Драмски полк, 58-и пехотен Гюмюрджински полк и 59-и пехотен Пирински полк на 16-а пехотна Беломорска дивизия, а така също и от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия.
Много от формированията на днешните Сухопътни войски са техни наследници. С основание могат да се гордеят, че са потомци на славни воини. Тук политика и съображения от тази гледна точка не би трябвало да има. Става дума за изпълнен дълг, включително с 6850 убити, ранени и безследно изчезнали войници и офицери от Първа българска армия на Сухопътните ни войски с командир генерал Владимир Стойчев в продължилите 14 денонощия боеве. Да, става дума за изпълнен дълг от войската. Не за друго!
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Митко Делев: Имало ли е съветска окупация в България?

Хич не ми се пише това, защото съм медиевист и познанието ми върху XX век е многократно по-малко отколкото това за XI в. и XII в. примерно. Ама да си кажа.
Понятието окупация е въведено от Хагската конференция от 1907 година. Нейните решения се концентрират не върху дефиницията на понятието, а върху правилата за нейното упражняване - окупационните войски трябва да уважават всички права на окупираното население т.е. да няма незаконни екзекуции, да не се посяга на имуществото на гражданите, да няма депортации, принудителни разселвания.
Това припомня във "Фейсбук" историкът Митко Делев.........Прочети още

70 години от изчезването на американски бомбардировач Boeing B-47 Stratojet с ядрени бомби на борда

На 10 март 1956 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с две ядрени бомби на борда (без взриватели) изчезва по време на полет. Самолетът е прелитал без междинно кацане от авиобаза във Флорида до военновъздушната база «Ben Guerir» в Мароко.
При прелитането е трябвало да се извършат две дозаправки във въздуха. Първата е преминала успешно. Втората над Средиземно море така и не е осъществена и бомбардировачът е обявен за изчезнал.
Независимо от мащабната операция по търсене на самолета, не са открити никакви следи от бомбардировача, ядреното оръжие и екипажа.
Една от версиите е, че самолетът се е взривил във въздуха.

48 години от първия полет на Mirage 2000

На 10 март 1978 година е извършен първият полет с изтребител Dassault Mirage 2000.
Mirage 2000 е многоцелеви изтребител от 4-то поколение на компанията Dassault Aviation, разработен за замяна на изтребителите Mirage III от състава на френските ВВС (Armée de l'Air), а на по-късен етап и на Mirage F-1.
Първоначално е разработван като прехващач и изтребител за завоюване на превъзходство във въздуха, но постепенно еволюра като многоцелеви самолет.
На негова база са разработени и ударните модификации Mirage 2000N и 2000D.
Произведени са над 600 машини, намира се на въоръжение във ВВС на девет държави. - Още за Mirage 2000

Асиметричният отговор на Иран провали плановете на „Ревящия лъв“ и „Епичната ярост“

На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха срещу Иран съвместна стратегическа многосферна настъпателна операция с дистанционни ракетни удари, управлявани мрежово-центрично и с широко използване на изкуствен интелект. 
Целта на съвместната операция е комплексна и означава: първо, смяна на иранското държавно устройство с подвластно на САЩ; второ, премахване на иранската ядрена заплаха и заграбване на иранския уран; трето, раздробяване на Близкия изток и установяване на хегемония на Израел в региона; четвърто, контрол върху иранския нефт и лишаване на Китай от него; пето, лишаване на Русия от използване на транспортния коридор „Север–Юг“, прекъсване на част от китайския проект „Един пояс – един път“, преминаваща през Иран, и активиране на коридора Индия–Израел–Европа. 
При осъществяване на тази цел САЩ ще създадат условия за контрол върху енергийните ресурси, ще предизвикат икономически проблеми за Китай, Русия, Европа и Индия, ще затвърдят хегемонията си на планетата и доминирането на Израел в региона.......Прочети още

Франция ще изпрати два военни кораба в Червено море, съобщи Макрон по време на посещение в Кипър

Франция ще изпрати две фрегати в рамките на военноморската мисия на Европейския съюз „Аспидес“ в Червено море, заяви днес френският президент Еманюел Макрон по време на посещение в Кипър, съобщава Ройтерс.
„Ние сме в процес на създаване на чисто отбранителна, изцяло ескортираща мисия, която трябва да бъде подготвена съвместно от страни членки на ЕС и страни извън ЕС“, посочи Макрон след среща с кипърския президент Никос Христодулидис и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в авиобазата „Андреас Папандреу“ в Пафос.
Мисията на ЕС „Аспидес“ беше създадена през 2024 г. и има за цел да осигури свободата на корабоплаване и морската сигурност в Червено море след серия от атаки на йеменските бунтовници хуси срещу търговски кораби.
Макрон уточни, че разполагането на френски сили в Средиземно море, Червено море и Ормузкия проток ще включва осем военни кораба, един самолетоносач и два хеликоптероносача.
Източник: bta

Ученията на НАТО за война в Арктика ще бъдат съсредоточени върху готовността на цивилните

НАТО започна днес организираните на всеки две години военни учения в Арктика, като този път в тях се акцентира върху ролята на цивилните в подкрепа на армията, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че този път маневрите ще се състоят на фона на засилено напрежение заради натиска на американския президент Доналд Тръмп САЩ да придобият Гренландия, която сега е полуавтономна територия на Дания – също член на Алианса.
Ученията, наречени Cold Response (“Студен отговор“), са съсредоточени върху защитата на алианса в европейската част на Арктика, където членовете на НАТО Норвегия и Финландия граничат с Русия. Те ще продължат до 9 и 19 март.
Ученията станаха част от операцията “Арктически страж“ – мисия на НАТО, която има за цел да подсили присъствието на съюза в полярния район. Мисията “Арктически страж“ бе предприета, за да се намали напрежението с Тръмп около Гренландия.
Тръмп настоява, че САЩ се нуждаят от Гренландия, за да отблъснат заплахите, свързани с интересите на Русия и Китай в Арктика, а също понеже Дания не може да гарантира сигурността на острова. Правителствата и на Дания, и на Гренландия, казват, че островът не се продава.
Тази година приблизително 25 000 военнослужещи от 14 държави – включително САЩ и Дания – ще вземат участие в “Студен отговор“, предимно в северните части на Норвегия и Финландия.
Очаква се САЩ да имат около 4000 военнослужещи.
Преди началото на учението американската армия изтегли една ескадрила изтребители F-35. Армията на САЩ отказа да съобщи дали войната в Близкия изток е изиграла роля в решението.
“Американската армия е сила, разположена по целия свят, и не е необичайно такива сили да получат нова задача или да бъдат преразпределени по множество причини“, заяви говорител на корпуса на морската пехота на САЩ в Европа пред Ройтерс.
Норвегия обяви 2026-а за година на “тотална отбрана“, което поставя акцент върху повишаването на готовността на цивилните, бизнеса и държавните институции за справяне с война или други катастрофи.
“Искаме армията ни да си свърши работата по отношение на защитата на страната ни. За да стане това, ние разчитаме повечето сектори на обществото да функционират нормално“, заяви генерал-майор Ларш Лервик, началник на Норвежката армия.
“Това е и възможност да повторим къде най-вече цивилните могат да окажат директна подкрепа на армията, например здравната служба да лекува по-голям брой ранени войници – от Норвегия или други съюзници – от обикновено“, добави Лервик.
В четвъртък армията ще разиграе сценарий, с който да се провери дали болниците в Северна Норвегия могат да лекуват по-голям брой пострадали, които ще бъдат транспортирани от въображаема фронтова линия във Финландия.
Източник: bta

Тържествата за празника на артилерията започнаха

Артилеристите в Асеновград  отвориха врати по случай 11-март – Ден на Ракетните войски и артилерията на Българската армия. На 6 март, 4-ти артилерийски полк, съвместно с представители на Централно военно окръжие 1-ва степен – Пловдив, проведоха Ден на отворени врати и статичен показ на въоръжение и техника, по повод 11-март – Ден на Ракетните войски и артилерията на Българската армия. Гостуваха над 100 деца и ученици от различни детски градини, училища, както и деца от Центъра за деца с увреждания в Асеновград, съобщават от КСВ.
*****
11 март е Ден на ракетните войски и артилерията на българската армия. Определен е за професионален празник артилеристите със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Свързан е с участието на българската артилерия в решителната атака за превземането на Одринската крепост през Балканската война 1912 -1913 г.

Днес патологичната русофобия фалшифицира и историята. Ето осем лъжи за Трети март

След като не успяха да премахнат 3 март като национален празник на България, българското русофобство реши да го превърне в ден, когато преиначаването и омаловажаването на ролята на Русия за освобождението на България ще достига своя апогей. Процесът иначе върви целогодишно, но на 3 март вече се превръща във всепоглъщащ медиен разгул.
Един вид се отправя ясно предизвикателство към мнозинството от българския народ: щом то желае 3 март за свой национален празник, ще бъде облъчвано с грамадни дози фалшификации и крайни интерпретации, до степен да се постигне наратив, коренно противоположен на чувствата на това мнозинство. А в някаква степен – и да се подхранва перманентното ерозиране на тези чувства. И повечето национални медии участват охотно в тази пропаганда, разглеждайки я като част от евроатлантическата ориентация на страната и белег за своята истинска принадлежност......Прочети още

Вносът на оръжие в Европа се увеличава на фона на войната на Русия срещу Украйна, съобщава СИПРИ

Вносът на оръжие в Европа се е утроил според последния доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ/SIPRI), предаде ДПА.
Като цяло, доставките на оръжие в световен мащаб са се увеличили с 9,2% в сравнение с последните два петгодишни периода, според данните на СИПРИ, оценяващи обема на доставките на оръжие, а не тяхната финансова стойност.
Тъй като обемите варират значително в зависимост от поръчките през всяка година, изследователите се фокусират върху дългосрочните тенденции и сравняват петгодишни периоди, а не отделни години.
В доклада за периода 2021-2025 г. в сравнение с 2016-2020 г. европейските страни са утроили вноса си на оръжие, като тази тенденция се дължи на войната на Русия срещу Украйна. Руската заплаха обаче подтиква европейските страни да укрепят собствените си отбранителни способности.
„Русия е единствената отговорна за рязкото увеличение на вноса на оръжие в Европа“, заяви Катарина Джокич, експертка на СИПРИ.
Несигурността относно степента, в която САЩ биха защитили своите партньори от НАТО в случай на извънредна ситуация, също е допринесла за увеличаване на търсенето на оръжие сред европейските страни от НАТО, посочват изследователите. Но Европа все още купува оръжия главно от САЩ.
„За първи път от две десетилетия насам най-голямата част от износа на оръжие от САЩ е за Европа, а не за Близкия изток“, се посочва в доклада, като делът на континента е 38 %.
„Европейските компании увеличиха производството си на оръжие и новата инвестиционна помощ на ЕС за отбранителната промишленост в държавите-членки доведе до редица поръчки в рамките на ЕС, но европейските страни продължиха да внасят оръжие от САЩ в периода от 2021 до 2025 г.“, добави Джокич.
Това важи особено за бойните самолети и системите за противовъздушна отбрана с голям обсег, които се считат за особено ефективни в Европа.
Страни като Румъния и Полша също закупиха оръжия, произведени в САЩ, за да укрепят партньорството си със САЩ.
„Ако вече разполагате със системи от САЩ – като например системата за противовъздушна отбрана „Пейттриът“, използвана от Германия – тогава има много логистични и обучителни причини да продължите да ги използвате“, добави тя.
Напрежението и войната в Близкия изток вероятно ще доведат до продължаващо нарастване на търсенето на оръжия в Европа в бъдеще, показва анализът.
В същото време американските атаки срещу Иран могат да имат и други последствия. „Ако в САЩ има недостиг, например на отбранителни ракети, както се съобщава, това може да доведе до това страната да даде приоритет на собствените си въоръжени сили и да ограничи доставките за други страни.“
Според Джокич това може да се превърне в проблем за европейските страни. Между 2021 и 2025 г. САЩ са отчели 42% от всички международни доставки на оръжие и са изнесли оръжие в 99 страни.
Вторият и третият по големина износител на оръжие през разглеждания период са Франция и Русия. Руският износ е спаднал с 64%.
На фона на продължаващата война срещу Украйна, Киев остава най-големият вносител, следван от Индия, Саудитска Арабия, Катар и Пакистан.
СИПРИ е независим институт за изследване на мира със седалище в Стокхолм, който се финансира предимно от държавата и публикува годишни доклади за търговията с оръжие, оръжейната промишленост, ядрените оръжия и военните разходи.
Източник: bta

Гърция се надява до април да подпише споразумение с Италия за придобиване на фрегати клас „Бергамини“

Гърция се надява да завърши преговорите и да подпише до април с Италия споразумение за закупуване на фрегати от класа „Бергамини“, съобщи в интервю днес гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас, цитиран от агенция Ройтерс.
Миналата година представители на Гърция и Италия подписаха меморандуми за военноморско сътрудничество, които отварят пътя за придобиване на две фрегати FREMM (Fregata Europea Multi-Missione) с опция за още две.
„Ние се надяваме, че преговорите с Италия ще бъдат завършени и ще имаме подписан договор за придобиването на 2+2 фрегати до април“, заяви Дендиас пред гръцки вестник.
Министърът на отбраната каза, че Атина иска фрегатите да бъдат оборудвани с ракети от ново поколение ELSA (European Long-Range Strike Approach – европейска инициатива за разработване на ново поколение ракети с голям обсег – бел. ред).
Гърция планира да похарчи около 25 милиарда евро в рамките на многогодишен план за отбрана, който включва закупуване на четвърта фрегата клас „Белара“ от Франция и нови подводници, напомня Ройтерс.
Източник: bta

САЩ извеждат от експлоатация "тихите убийци"- Мощните ракетоносци клас "Охайо"

Най-мощните в света носители на крилати ракети - подводници от клас "Охайо" - ще напуснат служба в най-близките години, пише 19fortyfive.
Управляемите ядрени подводници с балистични ракети (SSBN) и управляеми ракети (SSGN) на ВМС на САЩ от клас "Охайо" са едни от най-разрушителните бойни платформи в арсенала на Пентагона. Благодарение на огромните си размери, те са способни да носят невероятен боезапас: 154 ракети Tomahawk.
Тези подводници са решаващ фактор в много военни кампании, по-специално по време на войната в Персийския залив и операцията в Либия през 2011 г.
Способността да нанасят масирани прецизни удари по щабове, бункери и струпвания на войски, докато са в пълна безопасност под вода, ги прави ключов инструмент за "първия удар“.
Сега стана известно, че на мястото на "тихите убийци", способни да пренасят над сто и петдесет Tomahawk, ще дойде ново поколение подводници.
Една от уникалните характеристики на класа "Охайо" е тяхната издръжливост. Тези подводници могат да изпълняват непрекъснати мисии с продължителност почти две години.
Известен е случай, когато подводницата USS Florida за 700 дни бойна служба е преодоляла почти 70 000 мили. Това е от критично значение за Тихоокеанския регион, където огромните морски пространства изискват продължително пребиваване на силите в морето без да влизат в пристанища.
Въпреки своята ефективност, подводниците от клас "Охайо" се експлоатират много по-дълго, отколкото се предвижда първоначално. ВМС на САЩ официално планират да ги изведат от експлоатация в периода от 2026 до 2028 г.
Заместители на ветераните ще станат подводниците от клас "Вирджиния" (Block V). Те ще получат специална допълнителна секция, която ще позволи да се превозват с 28 Tomahawk повече, отколкото предишните версии.
Въпреки че общата огнева мощност на една такава подводница ще бъде 40 ракети (което е по-малко от 154), те ще бъдат по-технологични и маневрени. - Още подводници клас "Охайо"
Източник: https://www.focus-news.net/

Той беше Първият!

На днешната дата през 1934 г. е роден Юрий Гагарин, който влезе в история като първият човек, полетял в космоса.
Първият космонавт е роден в семейство на колхозници в село близо до град Гжатск, Смоленска област.
На 1 септември 1941 г. той започва да ходи на училище, но на 12 октомври същата година селото е окупирано от немците и учението му се прекъсва за почти година и половина. Семейството е изгонено от къщата им и си прави землянка преди зимата. Малко преди освобождението на селото сестра му Зоя и брат му Валентин са изпратени на принудителна работа на запад. На 9 април 1943 г. селото е освободено от Червената армия и занятията продължават. По това време Юрий обича да играе на баскетбол.
През 1945 г. семейството напуска напълно унищоженото от Вермахта с. Клушино и се заселва в разрушения гр. Гжатск. Тук през 1949 г. завършва шести клас на Гжатското средно училище. От есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище № 10. Завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951 г. се записва в Индустриалния техникум в град Саратов. Занимава се активно със спорт.
Именно в тези години се увлича по авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. За това време има 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“ в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека“, пише след време Юрий Алексеевич.
От 27 октомври 1955 г. е повикан да отбие военната си служба. Изпратен е в I-во Военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Чкалов (днес Оренбург), в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него с отличие на 25 октомври 1957 г. независимо от някои трудности, а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева. В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети на военния самолет МиГ-15 в условията на полярните дни и нощи и открива, че му доставя удоволствие да лети. Към октомври 1959 година е направил 265 часа.
На 9 декември 1959 г. подава писмено заявление с молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.
На 12 април, 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - 9 часа и 7 минути московско време излита с Юрий Гагарин на борда си космическият кораб „Восток 1“, който за първи път извършва пълна обиколка около Земята.
Първите му думи в открития космос са „Поехали !“.
Целият космически полет продължава 1 час и 48 минути. Епичният полет на Гагарин приключил като на височина от 7 км катапултира от капсулата за кацане. И веднага става световна знаменитост.
Усмивката на Гагарин направи повече от всички съветски ракети заедно. Може би е избран за първи космонавт и заради нея. Може да се каже, че изборът на Гагарин е невероятно успешен пиар.
След полета, Гагарин прави световно турне, посещава 30 страни, в т.ч. и България, навсякъде посрещан с любов и възторг.
Но Гагарин иска да лети. В продължение на седем години след епохалния полет Юрий Алексеевич успява да завърши Военновъздушната академия Жуковски и да стане дубльор на Владимир Комаров за полета на "Союз-1".
Комаров загива. И по-малко от година по-късно загива и Гагарин по време на тренировъчен полет с МиГ-15УТИ.
По решение на Международната федерация по авиация 12 април е обявен за Международният ден на Авиацията и космонавтиката. - Още Космос

9 март 1987 г.: Първи полет на свръхзвуковия многоцелеви изтребител с вертикално излитане и кацане Як-141

Як-141 (изделие 48/48М, по кодификация на НАТО: Freestyle) е многоцелеви свръхзвуков палубен изтребител с вертикално (или с къс разбег) излитане и кацане (ИВИК), разработен от ОКБ „Яковлев”. Става третият ИВИК в света, след EWR VJ 101 и Dassault Mirage IIIV, който преодолява скоростта на звука.
Предназначен е за осигуряване на прикритие на авионосни съединения от противниковата авиация, завоюване превъзходство във въздуха, водене на близък маневрен и далече бой, както и за нанасяне на удари по наземни и водни цели.
Изтребителят се разработва от средата на 1970-те години, първият полет е извършен преди 34 години – на 9 март 1987 г. Предполагало се е, че Як-141 ще бъде в състава на авиогрупите на тежките авионосещи крайцери «Новороссийск», «Баку» (по-късно «Адмирал Горшков»), «Тбилиси» (по-късно «Адмирал Кузнецов»), «Рига» (по-късно «Варяг») и «Ульяновск», като замени остарелите Як-38 на «Киев» и «Минск». Очаквало се е също да бъде приет на въоръжение и във ВВС.
За съжаление изпитанията на новия самолет забуксуват и първото кацане на палубата на авионосещ крайцер е едва през 1991 г. През април 1991 г. летец-изпитателят Андрей Синицин поставя 12 световни рекорда по скороподемност, максимално натоварване и височина на полета с товар.
Независимо, че полетите са извършвани в далеч не най-идеалните условия, Як-141 е показал пълно превъзходство над британския „Хариер”.
Поради настъпилата криза след разпада на СССР, както и тогавашното негативно отношение на военните към „вертикалните”, водят до спиране финансирането и закриването на проекта.
Произведени са общо четири изтребителя Як-141 и сега може да се видят само по музеите. По информация от редица източници, част от използваните технологии и технически решения при проектирането на Як-141 са предадени на САЩ, които по-късно ги използват при разработването на F-35. - Още за Як-141

Военен календар

На 9 март 1230 година цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241) разгромява епирската армия при Клокотница. В началото на март 1230 г. многобройна войска под предводителството на Теодор Комнин, деспот на Епир, се насочва през Адрианопол (дн. Одрин) по горното течение на р. Марица към Пловдив и спира на десния бряг на р. Клокотница. Цар Иван Асен ІІ потегля от Търново и разполага армията си северозападно от днешното с. Сталево, Хасковско.
Решителното сражение започва рано сутринта на 9 март (денят на Свети Четиридесет мъченици) в близост до днешното с. Клокотница, Хасковско. Българската войска подхожда към противника, а на знамето й е прикрепен нарушеният от Теодор Комнин съюзен договор. Първоначално действията на епирската армия са успешни и тя се вклинява в бойния ред на българите. Тогава цар Иван Асен ІІ въвежда оставения в резерв конен отряд, който излиза в тил на противника. Теодор Комнин и цялата му войска се оказват обкръжени, без възможност за оттегляне в която и да е посока. В резултат на победата към българската държава са присъединени Източна Тракия с Одрин и Димотика, Беломорието със Сяр, цяла днешна Македония, Далмация и значителни части от Албания. България става първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ започва да се титулува „цар на българи и гърци“.

"Блумбърг": САЩ имат достатъчно ракети за тази война, но не и за следващата

Съвременната война се води с ракети, прихващачи, стелт самолети и дронове. Благодарение на компании като Lockheed, RTX, Northrop Grumman и други, американската армия разполага с най-съвременните и най-ефективни нападателни и отбранителни оръжия. Недостатъкът е, че те са скъпи за използване и сложни за производство.
Намаляването на запасите от ракети, което накара Пентагона през януари да притисне производителите да увеличат производството, се задълбочава с всеки изминал ден.
Стратегически риск
САЩ и съюзниците им няма да останат без това скъпо въоръжение в настоящия конфликт с Иран, но притесненията за запасите трябва да бъдат сигнал за събуждане. Следващият конфликт може да изисква още повече ракети, а големите запаси действат като възпиращ фактор.
„Едно от предизвикателствата е, че системите за противовъздушна и противоракетна отбрана са полезни инструменти за демонстрация на възпиране, както за защита на съюзниците, така и за възпиране на противници“, се казва в доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания от декември. „Всеки път, когато САЩ имат външнополитически проблем, изглежда, че решението е да разположат такава система.“
Войната изяжда запасите
Способността на Иран да нанася щети на съседите си вече беше отслабена след 12 дни бомбардировки от САЩ и Израел през юни. В последните атаки масиран залп от ATACMS и крилати ракети Tomahawk, подкрепени от стелт изтребители и бомбардировачи, унищожи повечето командни центрове, системи за ПВО и ракетни установки на Иран още в първите дни. След няколко дни беше постигнато въздушно превъзходство, което рязко намалява нуждата от изстрелване на тези скъпи ракети. ATACMS и Tomahawk струват над 1 милион долара всяка.
След установяване на въздушно превъзходство конфликтът навлиза във втори етап, в който не стелт самолети като F‑15 патрулират над Иран в търсене на останали установки и за сваляне на бавните дронове Shahed. Тези дронове са предизвикателство, защото са евтини за производство и лесни за прикриване. Въпреки това способността на Иран да атакува съседите си намалява с всеки час, докато американски и израелски самолети продължават да унищожават цели.
Този етап намалява и натиска върху системите за противоракетна отбрана като Patriot и по-усъвършенстваната THAAD. Търсенето на тези системи расте, тъй като все повече държави искат защита от ракетни удари на фона на засилващи се геополитически напрежения.
Скъпите прихващачи
Прихващачите, които тези системи изстрелват, са още по-скъпи от ракетите и пораждат най-големи опасения за изчерпване на запасите. Един прихващач Patriot струва около 4 милиона долара, а THAAD достига около 13 милиона долара. Системите изстрелват няколко прихващача срещу една входяща ракета, за да гарантират поразяване. Разходите и запасите бързо стават неустойчиви, ако Patriot се използва за сваляне на ирански дрон, който струва под 50 хиляди долара.
През януари Lockheed се съгласи на дългосрочна сделка за увеличаване на годишното производство на прихващачи Patriot от 600 на 2000 и на THAAD от 96 на 400. През февруари RTX подписа подобно седемгодишно споразумение за увеличаване на производството на Tomahawk и AMRAAM, както и на прихващачи за системата Aegis, използвана основно на кораби.
Това е положителна стъпка към възстановяване на запасите, но не е достатъчно. Трябва двупартийна подкрепа за ясен и дългосрочен сигнал към отбранителната индустрия да произвежда повече.
По време на кампанията през юни, когато САЩ и Израел бомбардираха ирански ядрени обекти и унищожиха ПВО, се смята, че са изстреляни над 100 прихващача THAAD, което е около 20% от запасите, според CSIS.
Запасите от Patriot са в по-добро състояние, тъй като САЩ произвеждат средно по 270 годишно през последното десетилетие. Реалните количества са класифицирани, а изчисленията се базират на бюджетни данни и оценки за употреба.
Колко са изчерпани запасите в настоящата операция ще стане ясно след края ѝ. Интензивното използване на умни ракети и прихващачи вероятно е продължило само първите дни, преди да бъде постигнато въздушно превъзходство. Ракетите въздух земя са много по-евтини и не страдат от същите ограничения.
Следващият конфликт може да бъде по-тежък
Необходимостта от разширяване на запасите идва от следващия потенциален конфликт, в който въздушно превъзходство няма да бъде постигнато толкова лесно и противникът ще има много по-голям капацитет за ракетни атаки. Русия и Китай са очевидните примери.
Тази втора студена война е потенциално по-опасна от първата, защото Китай, който подкрепя Иран, Русия и Северна Корея, има много по-развита производствена база от бившия СССР. Китайското производство е без аналог, докато САЩ позволиха индустриалната им база да се изпразни, а веригите за доставки да се разпилеят по света.
Решение за справяне с евтините дронове и за увеличаване на производството на всички видове боеприпаси е спешно и необходимо за следващ конфликт, а не за настоящия.
Големите запаси действат като възпиращ фактор. В момента оскъдните количества ракети и прихващачи могат да се превърнат в покана за повече агресия от противници.
Източник: https://glasove.com, автор: Томас Блек (на снимката), Bloomberg,

САЩ забравиха уроците от водените военните действия от Виетам до Ирак

САЩ изглежда са забравили уроците от войната във Виетнам, пише в коментар военният анализатор и колумнист на Bloomberg Макс Хейстингс. Той посочва, че през миналата седмица е получил мейл от Майк Айлънд, в който е посочено, че уроците от Виетнам са два - не започвай война, ако нямаш намерение да я спечелиш и никога не подценявай упоритостта или находчивостта на врага, независимо колко го превъзхождаш във военно отношение.
"Може би не сте чували за Майк Айланд, или Франк Скотън и Франк Снеп. По тяхното време всички те бяха легенди на американското разузнаване - мъже, прекарали години във Виетнам, които се опитваха да говорят истината на властта, да работят с виетнамците и да помогнат да бъде избегнато убийството на твърде много хора", пише Хейстингс.
Според данните, които е получил, ветераните от Виетнам определят войната в Иран като безрасъдна. Опасенията на анализатора са, че нито президентът Доналд Тръмп, нито държавният секретар Марко Рубио или министърът на отбраната Пийт Хегсет имат представа от процесите в Близкия изток, освен данните, които им предава израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Причината е, че основни експерти по Близкия изток са уволнени или напуснали позициите си в Държавния департамент и Белия дом.
В публикацията си Хейстингс остро критикува Тръмп за липсата на ясна позиция за Иран и целите на военните действия. Нещо повече има явни противоречия - президентът пише в социалните мрежи, че иска смяната на властта в Техеран, а малко по-късно говорителят на Белия дом съобщава, че това не е част от плановете му.
Тръмп също така посочва като основание за атаките желанието да бъдат унищожени ядрените съоръжения на Иран, но само няколко месеца по-рано съобщи, че това вече е направено - с няколко ракетни удара през лятото на 2025 година. Не е съвсем ясно и дали ще има сухопътна операция или не, допълва още анализаторът.
В САЩ все по-често се отправят и критики към американския президент, че систематично пренебрегва Конгреса и войната в Иран е само едно от доказателствата за това. Преди да започнат ударите Върховния съд на САЩ постанови, че митата, които наложи Тръмп, са незаконни, защото митническата политика е в правомощията на Конгреса, не на президента.
А ветераните от Виетам припомнят, че и "двата клона на властта" трябва да бъдат изцяло ангажирани и подкрепящи действията, защото иначе се получава "недофинансирана и недоподкрепена катастрофа".
"Това, което научихме през последните 14 месеца, за начина по който Тръмп води война и мир, е, че той никога не формулира ясни цели, така че никой не може да го обвини, че не ги е постигнал", коментира Макс Хейстингс и допълва, че по този начин американският президент по всяко време може да обяви победа и да се оттегли, независимо от това какви ще бъдат последиците.
Анализаторът дава за пример войната в Украйна, за която обеща, че ще приключи за 24 часа, но от идването си на власт едиственото, което прави е да принуди украинския президент Володимир Зеленски да се предаде на руския президент Владимир Путин, независимо от това какво ще се случи със страната след това. Арестува президента на Венецуела Николас Мадуро, но остави на власт неговите сътрудници.
"Сега те играят на война", пише в заключение Макс Хейстнигс по отношение на Доналд Тръмп и администрацията му и допълва, че целият свят, и особено населението на Иран, ще платят висока цена за това безразсъдство.
Източник: https://www.investor.bg/

Доброволката Янка Кирова загина на фронта на 8 март 1945 г.

Недялка Тенева, секретар на СВВБ-Стара Загора
В българското военно гробища край унгарския град Харкан е гробът на доброволката Янка Кирова Иванова от 41-ви пехотен полк. Тя е от с.Громшин Фердинандско, днес Монтанско.  Тази жена спасява 170 български войника с цената на собственият си живот.
По време на Дравската отбранителна операция, 3 рота от 41-и пехотен полк, където служи Янка Кирова, изпада в обкръжение от силите на Вермахта. Командирът призовава за доброволци, които да прикрият отстъплението. Ротата, е застрашена от унищожение. Необходими са войници, които да се жертват. Отзовават се дванадесет души, сред които две жени.
При опита на командира да изтегли жените от групата Янка Кирова казва: Тук аз не виждам жени, а само войници! С настъпването на нощта противниковият огън от отсрещния бряг на Драва намалявал и командването решава да изтегли ротата от обкръжението. Сражението било неравно. Сред 7 убити, трима ранени (Милка - също), Янка остава сама и продължава да стреля с картечницата. Улучва я снайперист. Загива сутринта на 8 март 1945 г. Само да 20 години!
********
Дравската операция или Дравската епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, настъпващи в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6 до 21 март 1945. На Първа българска армия с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.
Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия.
Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за отбрана на южния, т.нар. дравски участък с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска армия Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.
В състава на Трети и Четвърти корпус влизат следните съединения:
- Трети корпус
 * 8-ма пехотна Тунджанска дивизия с командир ген. майор Борис Харизанов
 * 10-та пехотна Родопска дивизия с командир ген. майор Иван Хубенов
 * 12-та пехотна дивизия с командир ген. майор Стефан Таралежков
 * 16-та пехотна Беломорска дивизия с ген. майор Цоньо Ганев
- Четвърти корпус
 * 3-та пехотна Балканска дивизия с командир ген. майор Васил Любенов
 * 11-та пехотна дивизия с командир ген. майор Ангел Доцев
Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Вермахтът нанася три удара:
 1) основен - между езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар;
 2) срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ;
 3) през Драва, при Долни Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.
Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В района на Долни Михоляц хитлеристките войски успяват да форсират Драва и да създадат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното настъпление е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус. От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово.
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.
Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500.
Източник: http://otbrana.com/

Операция "Буря в пустинята"

видео

Германската армия иска да създаде аналог на Starlink

Германската армия планира да създаде собствена сателитна мрежа и за целта иска да получи оферти от няколко компании. 
Според медийни съобщения Airbus, Rheinmetall и OHB ще обединят усилия за планираното изграждане на сателитна мрежа за Бундесвера. Вместо да се конкурират, трите компании са се споразумели да работят заедно по проекта за милиарди, съобщи Der Spiegel. Според информацията компаниите са информирали службата за обществени поръчки на Бундесвера за планираното сътрудничество, след като властите са ги приканили да подадат индивидуални оферти.
От гледна точка на германската армия обединението е изгодно, за да се реализира бързо амбициозният проект. Службата за обществени поръчки вече е имала опасения, че ако поръчката бъде възложена на един-единствен кандидат, това може да доведе до продължителни съдебни спорове. Докато европейският самолетостроител Airbus и космическият и технологичен концерн OHB от Бремен ще допринесат с опита си в производството на сателити, военният концерн Rheinmetall от Дюселдорф ще се погрижи за свързването на оръжейните системи на земята, във водата и във въздуха.
Още през януари агенция Ройтерс научи от вътрешни източници, че Rheinmetall и OHB обсъждат планове за съвместно изграждане на такава система. Тогава обаче Airbus все още се считаше за потенциален конкурент, който също би могъл да кандидатства за поръчката.
Проектът предвижда изграждането на собствена комуникационна система за въоръжените сили, която е сравнима с мрежата Starlink на американската компания SpaceX на Илон Мъск. Според Ройтерс обемът на поръчката може да достигне до 10 милиарда евро.
Тристранното обединение би премахнало конкуренцията между доставчиците. Според Der Spiegel това вероятно ще доведе до директно възлагане, което от своя страна ще срещне критики от страна на бюджетната комисия на Бундестага. Липсата на конкуренция често води до по-високи цени.
(БГНЕС)

Турция обмисля да разположи изтребители F-16 в Кипър

Турция обмисля възможността за разполагане на изтребители F-16 в Кипър. Това пише агенция Reuters, позовавайки се на представител на турското Министерство на отбраната.
Според източника, разполагането на изтребители F-16 е една от мерките, които се разглеждат като част от поетапното планиране, което се провежда за осигуряване на сигурността на Кипър в контекста на разпространението на конфликта в региона.
Припомняме, че ескалацията в Близкия изток принуди островната държава да отложи срещата на министрите по европейските въпроси, която трябваше да се проведе на 2-3 март, и срещата на министрите на културата, която трябваше да се проведе на 5-6 март.
По-рано Великобритания обяви, че ще изпрати разрушител в Кипър.

Спрете въоръжената израелско-американска агресия срещу Иран и върнете блокираните в Ормузкия проток моряци и корабни екипажи при семействата им

Втора седмица война. Новата американско-израелска агресия срещу Иран води до стотици човешки жертви, разруха и страдания в страната и нейните съседи в Персийския залив. Не бяха пощадени и децата.
В резултат на удари на американски и израелски ракети на 28 февруари по Девическото училище „Шаджаре Тайеб“ в град Минаб (The Shajareh Tayyebeh girls' primary school in Minab) загинаха 165 ученички по информация на Асошиейтед прес (съгласно други данни загиналите са 171 деца), които бяха погребани на 3 март 2026 година.

Фото 1: Аероснимка на гробовете на ученичките от училището „Шаджаре Тайеб“ в Минаб, загинали от американски и израелски ракети. Фото AFP (Ирански прес-центр Getty Images).

На 5 март 2026 г. Папа Лъв XIV се помоли Бог да помогне на световните лидери да се откажат от войната като средство за разрешаване на конфликти, отправяйки необичаен призив, след като бомбардировките на САЩ и Израел срещу Иран продължават вече шести ден (Агенция Ройтерс, Италианската новинарска агенция АНСА).
- Днес отправяме молитвата си за мир в света, като молим народите да се откажат от оръжията и да изберат пътя на диалога и дипломацията,
На 6 март 2026 г. Генералният секретар на Международната морска организация Арсенио Домингес съобщи, че около 20 хиляди моряци и 15 хиляди пасажери са блокирани в Персийския залив заради войната в Близкия изток и заради парализата на Ормузкия проток.
Справка:
https://www.imo.org/en/mediacentre/pressbriefings/pages/imo-secretary-general-statement-strait-of-hormuz-seafarer-deaths-unacceptable.aspx
(06 March 2026)
IMO Secretary-General: Seafarer deaths in Strait of Hormuz unacceptable

Фото 2: Ормузкия проток
https://www.vesti.bg/sviat/iranskata-gvardiia-predizvika-sasht-chakame-vi-v-ormuzkiia-protok-6253726
Господин Арсенио Домингес призовава:
- Това е неприемливо и неустойчиво. Всички държави и заинтересовани страни са длъжни да приемат необходимите мерки за осигуряване защита на моряците, включително техните права и благополучие, а също и свободата на корабоплаването в съответствие с международното право.
Блокирането на корабите има не само икономически, но и хуманитарни последствия.
По десетки кораби са нанесени военни удари, има загинали моряци.
Ние присъединяваме нашия глас към призивите на Международната морска организация и настояваме:
- Спрете въоръжената израелско-американска агресия срещу Иран и върнете блокираните в Ормузкия проток моряци и корабни екипажи при семействата им!
Автор: Капитан I ранг о.р. професор доктор на психологическите науки инженер Илия Петров Пеев
Кореспонденция:
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
ippeev@abv.bg
+359 898 359 647 (WhatsApp & Viber)
+359 52 757 472
гр. Варна

След година преговори Русия и Индия постигнаха сделка за 237 милиона долара за система за ПВО „Щил-1“ и ракетен арсенал

За да подобри възможностите за противовъздушна отбрана на своите военноморски кораби, индийското Министерство на отбраната подписа договор с Русия за придобиване на корабната система за противовъздушна отбрана 3K90M (експортно наименование: Щил-1) заедно с ракети, съобщава военното издание Defense Express.
Споразумението беше подписано с руската АД „Рособоронекспорт“. Договорът е на стойност 21,82 милиарда индийски рупии (приблизително 237 милиона долара), въпреки че точният брой пускови установки и ракети не е официално разкрит. Индийското министерство на отбраната подчерта, че споразумението ще укрепи многопластовата архитектура на противовъздушната отбрана на индийския флот и подчертава отбранителното партньорство на Ню Делхи с Москва.
Системата за противовъздушна отбрана „Щил-1“ (морската версия на системата „Бук“) е представена за първи път през 2004 г. и е разработена от Морския научноизследователски институт по радиоелектроника „Алтаир“. Системата за противовъздушна отбрана може да включва от един до три бойни модула, всеки с 12 транспортно-пускови контейнера МС-487, общо от 12 до 36 ракети.
Системата „Щил-1“ използва зенитни управляеми ракети 9М317МЕ. Всяка ракета има стартово тегло от 581 кг (1040 кг в транспортно-пусков контейнер), а бойната глава тежи 62 кг.
Системата покрива обхват от 2,5–50 км и височина от 5 м до 15 км. Тя може да атакува едновременно от 2 до 12 заплахи, изстрелвайки ракети на всеки две секунди. Системата има 360-градусова зона на поразяване по азимут и покрива ъгъл на кота от 0 до 90 градуса.
ЗРК „Щил-1“ е инсталирана на фрегатите проект 11356Р „Буревестник“, известни в Индия като клас „Талвар“.
Трябва да се отбележи, че Съветът за отбранителни закупки на Индия одобри закупуването на системата за противовъздушна отбрана „Щил-1“ за модернизацията на фрегатите клас „Талвар“ преди почти година, в края на март 2025 г. Следователно, на Москва и Ню Делхи им отне цяла година, за да подпишат окончателен договор.
Източник: https://trud.bg/

Държавният департамент на САЩ одобри продажбата на 12 000 бомби на Израел, като заобиколи Конгреса

Държавният департамент на САЩ обяви снощи, че е одобрил продажбата на 12 хиляди 453-килограмови бомби на Израел, предадоха Асошиейтед прес и Франс прес.
Държавният секретар Марко Рубио е преценил, че има спешна нужда от боеприпасите и е отменил обичайната процедура за преглед от Конгреса, според същия източник.
В уведомлението до Конгреса, в което се съобщава, че законодателите ще бъдат заобиколени при разглеждането на продажбата, не се посочва къде Израел възнамерява да използва бомбите.
„Предложената продажба ще подобри способността на Израел да отговори на настоящи и бъдещи заплахи, ще укрепи отбраната на страната и ще служи като средство за възпиране на регионални заплахи“, се посочва в документа.
Сделката е на стойност 151,8 милиона долара.
Източник: bta

Defence Express: Ако Иран е унищожил два радара от системата THAAD, това е пълно фиаско

Нови сателитни снимки показват, че Иран може да е унищожил два много редки и извънредно скъпи радара AN/TPY-2, част от системата THAAD, пише Defence Express. Ако това се окаже вярно, то това ще представлява сериозен удар по противоракетната система в Близкия Изток.
Изданието анализира сателитни снимки от Саудитска Арабия и Йордания. На тази от Саудитска Арабия, която управлява две батареи THAAD, се виждат повредени сгради и обгорели места там, където се предполага, че трябва да е бил разположен радарът.
Информацията дали устройството е повредено не е потвърдена, както не е ясно с какво точно е била атакувана военната база. По същия начин изглежда и мястото в Йордания, където батареята THAAD може да защитава както държавата, така и Израел. Според изданието снимките са с недостатъчна резолюция, за да се твърди със сигурност дали радарите са унищожени. - (видео)
Радарът AN/TPY-2 е основният елемент на системата за противоракетна отбрана THAAD. Той открива и проследява приближаващите заплахи, разграничава реални бойни глави от примамки и предоставя насочващи данни на прехващачите THAAD. AN/TPY-2 консумира приблизително 2 MW мощност и има площ на антената от 9,2 квадратни метра. Изградена е с помощта на технология от галиев нитрит и работи в X-диапазон (8,55–10 GHz). Официално декларираният ѝ инструментален обхват е 1000 км, докато други източници цитират цифри над 2000 км.
Всяка батерия THAAD е оборудвана само с един такъв радар. Те се произвеждат в много малки количества и цената им варира от 500 милиона до 1 милиард долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

От понеделник: Хърватия връща задължителната военна служба

За първи път от 17 години насам Хърватия връща задължителната военна служба. От понеделник 800 младежи ще започнат двумесечен интензивен курс на военно обучение, информира Global Banking & Finance Review.
Връщането на задължителната военна служба е част от широката стратегия на Загреб за отговор на заплахите за сигурността в Европа и на Западните Балкани. Въпреки разделението на общественото мнение, половината от първата група наборници са доброволци. 10% от тях са жени. Само 10 души са подали възражение по съвест за военна служба и са пожелали да отслужат в цивилно ведомство, като това е най-ниският процент в Европа.
Общо 4000 души годишно трябва да преминават военно обучение според плановете на хърватските власти. Наборниците ще получат знания и умения по оцеляване, самоотбрана, първа помощ и управление на ударни дронове.
Програмата предвижда заплащане в размер на 1100 евро месечно, службата да се зачита за трудов стаж и да дава предимство при кандидатстването за държавна работа.
С Хърватия натовските държави в Европа, в които военната служба е задължителна, стават десет. Наборници привикват също Гърция, Турция, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Естония, Литва и Латвия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Легално ли е една страна да привлича чужди граждани като доброволци за водене на война

В историята на военното дело можем да открием, че нито една армия не е минала без употребата на доброволци. През последните няколко седмици наблюдаваме, че различни хора с военен опит обявяват своето желание, за да пътуват директно към дадена страна и да изберат да помогнат доброволно със своите знания. Историята на доброволците в армията ще датира от най-ранно време и не случайно се използва като един от сигурните източници за доставката на човешки капитал, като освен това той е и безплатен. Какво обаче представлява доброволеца и възможно ли е чужденец да се зачисли към конкретна армия, при това без да наруши евентуалните конвенции и политиката.
Това е интересният въпрос, особено след като се досетим, че няма нито една армия, която да не е използвала някога доброволците. Замислете се, ако трябва да се използва наемна войска, то шансовете на едно правителство и един генерал да успее да спечели сражение, са абсолютно минимални. Следователно ако не можем да набавим средствата за една армия, най-доброто решение е да открием мотив. Той може да бъде идеологически, патриотичен и дори лъжлив, но е от особено значение да се обясни на всеки един войник, че на първо място изпълнява дълга към родината си. В минималистичен план ще се бори за семейството си и роднините, както и за земята си........Прочети още

Специалните сили трябва да бъдат най-прецизното и далекобойно оръжие на Българската армия

Ежегодният оперативен сбор на командира на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) бригаден генерал Божидар Бойков се проведе в рамките на последните три дни на учебен център „Црънча“, съобщават от формированието. В ръководения от командира на СКСО сбор, участие в докладите и дискусиите взеха заместник-командирът полковник Иван Райков, началникът на щаба полковник Цветан Русинов, заместник-командирът по операциите полковник Николай Николов, заместник-командирът по планирането полковник Йордан Йорданов, заместник-командирът по ресурсите полковник Йордан Василев, командирите, заместник-командирите и началниците на щабове на 1, 3, 68 и 86 група „Специални сили“, щабен батальон, батальон за логистично осигуряване и Учебен център за подготовка и бойно осигуряване от състава на СКСО, както и началниците на отдели и отделения от Щаба на Командването.
Актуалната тема на сбора „Изисквания към СКСО, произтичащи от националните и съюзните планове и поуките от практиката от съвременните конфликти“, се представи от бригаден генерал Бойков, с което беше открит и самият сбор. По време на дискусиите се обсъждаха въпроси, свързани с трансформацията на СКСО, за да се адаптира към съвременната среда за сигурност и бързо променящата се оперативна среда. Основните теми включваха формулирането на задачите, стоящи пред Специалните сили на Българската армия и произтичащите от тях способности, необходими за ефективното изпълнение на тези задачи.
Бригаден генерал Бойков подчерта, че основният приоритет на СКСО трябва да е подготовката и придобиването на нови способности за провеждане на операции, които да генерират оперативни и стратегически ефекти в поддръжка на Съвместния командир. Особено внимание, по време на дискусиите, бригаден генерал Бойков обърна на това, че Специалните сили трябва да бъдат най-прецизното  и далекобойно оръжие на Българската армия, което може да действа във всяка една точка на света и при всякакви условия,  като подчерта, че това не е по желание, а визия, по която СКСО вече работи.
Източник: https://otbrana.com/

Финландия ще отмени пълната забрана за разполагане на ядрени оръжия, заяви правителството ѝ

Финландия планира да отмени дългогодишната забрана за разполагане на ядрени оръжия на своя територия, заяви правителството ѝ, присъединявайки се към скандинавските съседи в ход, който би могъл да отвори вратата за разполагане на атомни бомби на финландска земя по време на война, предаде Ройтерс.
Законът за ядрената енергия на Финландия от 1987 г., забранява вноса, производството, притежанието и детонацията на ядрени взривни устройства на нейна земя, което според  някои финландци е клауза от полза единствено за Русия, ако някога избухне война.
Преди две години страната се присъедини към НАТО в отговор на пълномащабното нахлуване на въоръжена с ядрени оръжия Русия в Украйна.
„Изменението е необходимо, за да се даде възможност на военната отбрана на Финландия като част от алианса и да се възползва максимално от възпирането и колективната отбрана на НАТО“, заяви финландският министър на отбраната Анти Хаканен на пресконференция.
Предложената промяна ще бъде внесена в парламента, където дясното коалиционно правителство има мнозинство.
Съюзниците от НАТО Франция и Германия обявиха в понеделник планове за задълбочаване на сътрудничеството с европейските партньори по отношение на ядреното възпиране, което отбелязва промяна в политиката, тъй като континентът е изправен пред нарастващи заплахи от Русия и нестабилност, свързана с конфликта с Иран.
Източник: bta

Литва набра рекорден брой кадри за въоръжените си сили, заяви литовският министър на националната отбрана

Литва набра рекордните 1000 души като нови кадри за професионалните си въоръжени сили през миналата година, с което общият брой на войниците достигна 13 400, заяви литовският министър на националната отбрана Робертас Каунас, предаде ДПА.
Увеличението с 8 процента е „най-добрият резултат за последните 20 години“, посочи Каунас.
Литовският министър на националната отбрана охарактеризира въоръжените сили като най-привлекателния работодател в обществения сектор, приписвайки това на вътрешната реформа и подобрените социални придобивки за военнослужещите.
До 60 процента от новобранците в Литва са потърсили професионална военна реализация след службата си, заяви Каунас, като подчерта, че 99,8 процента от новобранците са били доброволци.
Литва граничи с руския ексклав Калининград и Беларус, съюзник на Русия. Войната в Украйна се разглежда като пряка заплаха за националната сигурност и е накарала литовското правителство да увеличи разходите за отбрана и размера на армията, отбелязва ДПА.
До 2030 г. се очаква броят на професионалните войници да се увеличи до около 20 000, а Германия ще разположи постоянно в Литва механизирана танкова бригада.
Източник: bta

Вестник "Българска Армия", брой 9 (2026), 6 март, 2026 годинa (pdf)

Гърция ще оказва подкрепа за противоракетната ни защита

Министърът на отбраната Атанас Запрянов е провел телефонни разговори с министъра на отбраната на Република Гърция Никос Дендиас и с министъра на националната отбрана на Република Турция Яшар Гюлер, съобщава Пресцентърът на МО.
С гръцкия си колега министър Запрянов обсъдил ситуацията в Близкия изток и рисковете за региона от ескалацията на военния конфликт. Двамата министри изразили дълбока загриженост от развитието на военните действия и подчертали, че е необходимо незабавно да се подкрепят усилията за постигане на мир.
Обсъдено било и обявеното от НАТО повишаване на готовността на противовъздушната отбрана на Югоизточния фланг. В този контекст министър Атанас Запрянов поискал подкрепа от гръцка страна и получил уверение, че Гърция ще окаже помощ за противоракетната защита на България със средства за противовъздушна отбрана и военен персонал. В зона в Северна Гърция ще бъде разположена гръцка система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, която ще осигурява противоракетна защита на голяма част от територията на България. Допълнително два самолета F-16 ще подсилват защитата на въздушното пространство на България. Двама гръцки офицери от Военновъздушните сили ще бъдат командировани в София за координация с българското военно командване.
Министърът на отбраната на Република Гърция Никос Дендиас ще посети София по покана на българския си колега Атанас Запрянов.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов е провел телефонни разговори с министъра на националната отбрана на Република Турция Яшар Гюлер и с министъра на отбраната на Република Гърция Никос Дендиас, съобщава Пресцентърът на МО.
С турския си колега са обсъдили ситуацията в Близкия изток и възможните рискове за региона. Изразена е дълбока загриженост от развитието на военния конфликт. Двамата министри поддържат позицията, че ескалацията трябва да бъде спряна и да се подкрепят усилията за постигане на мир. От българска страна е заявено, че страната ни подкрепя позицията, че Иран трябва да прекрати ядрената си програма, която е заплаха за международния мир и сигурност.  Министър Атанас Запрянов осъдил ракетната атака на Иран във въздушното пространство на Република Турция на 4 март и посочил, че подобно нападение не е провокирано с нищо и е опасно с оглед разширяване на конфликта. Двамата министри заявили готовност за засилване на сътрудничеството и координацията между военните органи за гарантиране на сигурността в рамките на колективната отбрана в НАТО и в регионален формат. Разгледани са и други въпроси от взаимен интерес.
Източник: https://otbrana.com/

WSJ: Русия е големият победител, тъй като войната с Иран изтощава доставките, от които се нуждае Украйна

Русия печели от войната с Иран, тъй като този конфликт изчерпва критично запасите от основното оръжие, необходимо на Украйна за защита от руските атаки - ракети-прехватчици към ЗРК Patriot, пише The Wall Street Journal.
САЩ и страните от Персийския залив изстреляха стотици ракети-прехватчици в първите дни на войната, за да отблъснат ракетните и безпилотни обстрели от страна на Иран. Според оценки на анализатори, в момента те разполагат със запаси, които ще стигнат само за няколко дни непрекъснат обстрел, и това може да принуди Вашингтон да използва резервите в Индо-Тихоокеанския регион и други региони.
Според оценки на ВВС на Украйна, за да се противопостави на руските балистични ракети, страната се нуждае от не по-малко от 60 ракети PAC-3 на месец. През февруари германският министър на отбраната Борис Писториус призова европейските партньори от НАТО да дарят ракети, за да задоволят тази нужда. Колко изчерпани са запасите на НАТО показва фактът, че само пет от тях бяха окончателно обещани – от Германия, пише WSJ.
"Недостигът на ракети може да застраши мирните преговори, тъй като западните гаранции за сигурност за Украйна включват укрепване на противовъздушната отбрана на Киев, заявяват европейски и украински преговарящи“, се посочва в статията.
Системата Patriot беше златен стандарт за западната противовъздушна отбрана през четирите години на войната в Украйна. Тази система е трудна за унищожаване от противниците, тъй като обхваща голяма територия. Украинските оператори използваха Patriot за прехващане на руски хиперзвукови ракети, особено в етапа на забавяне при спускане, което изненада военните анализатори, които не смятаха, че Patriot е способен да прехваща такива ракети.
В същото време компанията Lockheed Martin увеличи производството им до около 600 ракети годишно и работи за увеличаване на годишното производство до 2000 ракети до края на 2030 г. За унищожаването на една балистична ракета обикновено са необходими най-малко две ракети-прехватчици Patriot. Производството на една такава ракета-прехващачи на стойност няколко милиона долара е ограничено и може да отнеме няколко месеца, като компонентите се доставят от цялата територия на САЩ и дори от Испания.
Източник: https://www.focus-news.net/

T-54 и T-55 оглавиха класацията на най-масовите танкове

"От 1946 до 1983 г. са произведени над 100 000 танка T-54/T-55, което прави тази серия най-широко произвежданият танк в историята", пише изданието The National Interest (то отчита всички копия и модификации на танка, произведени в Китай и страните от Организацията на Варшавския договор (ОВД)
По време на Студената война произведените в СССР и страните от социалистическия блок танкове се използват от Сирия в Шестдневната война срещу Израел, където се изправят срещу американските танкове M48 Patton и английските Centurion. T-54 и T-55 се доказват и в бойни действия в Индия, Камбоджа и Уганда. Ако символ на поражението на САЩ във Виетнам е вертолетът Bell UH-1 Iroquois, то символът на победата на виетнамската армия е танкът Т-55, който превзема Двореца на независимостта в Сайгон, пише "Российская газета".
Отбелязва се, че "отрочето" на съветските конструктори е доказало своята ефективност във войните от XXI в. в Близкия изток.
Тайната на популярността на Т-54 и Т-55 се крие в комбинацията от мобилност, висока огнева мощ, броня и лесна поддръжка. Конструкторите са обезпечили танка със 100-мм нарезно оръдие и 7,62-мм картечница, които се вместват в уникален полукръгъл купол. Там, без да се ощетява вътрешното пространство, може да се разположат оръжия и екипаж. За първи път на Т-55 освен 100-200-мм стоманена броня е инсталирана система за ядрена, химическа и биологическа защита.
Мощният двигател с 580 к.с. позволява на 30-тонната бойна машина да ускорява до 50 км/час. Запасът на хода е 500 км. Високата мобилност на танка се дължи на съчетание от мощност на двигателя и тегло. Той има добра подвижност дори в лепкава кал и извън пътя.
Както отбелязва изданието, танковете Т-54 и Т-55 са широко изнасяни и все още се използват в армиите на 50 държави. През ноември 2020 г. в Индия Т-55 беше превърнат в паметник и инсталиран на пиедестал в град Алибаг. - Още за Т-54/Т-55

Капитан I ранг Стефан Абаджиев - един от забравените български морски офицери

Стефан Абаджиев е един от първите български морски офицери, издигнал се от обикновен моряк и стигнал до чин капитан I ранг (полковник).
Информацията за него е много малко. Освен в служебния му списък, сведения за него откриваме в спомените на механика от Флота капитан I ранг Константин Божков, негов съвременник, с когото служат заедно.
Името му е споменато в книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България“ във връзка с потушаването на русофилските  бунтове; в Юбилейния сборник на Морското училище от 1931 г.; в ръкописа „История на Дунавската флотилия“ от Сава Иванов.
Във фонда на Военноморския музей (ВММ) се съхраняват снимки и документи, получени от различни места, в т.ч. от негови родственици, които добавят отделни щрихи към биографията му.
Стефан Христов Абаджиев е роден на 15 септември 1866 г.  в Свищов. Няма достатъчно сведения за семейната му среда. От снимки във фонда на ВММ става ясно, че има двама братя - Илия и Николай Христови.
Постъпва на служба за изпълнение на войнската повинност през декември 1884 г. От 1 януари 1885 г. в зачислен във Флотилията и морската част като матрос.......Прочети още

Военен календар

На 6 март 1965 година умира старшина I ст. Димитър Атанасов Димитров (1943 – 1965), роден на 3 ноември 1943 г. в с. Сушица, община Стражица, област Велико Търново. Баща му загива през Втората световна война на фронта при Мохач, Унгария. Малкият Димитър е отгледан от баба си Кина.
На 23 октомври 1962 г. постъпва в казармата в Горна Оряховица, в школата за химици. След успешно завършване на школата е изпратен във Военноморския флот като специалист химик. Служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници (БО) с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби (1 ОДПЛК) – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.
На 4 март 1965 г., докато корабът е на бойно учение в морето, невнимателен изстрел попада в кутия със снаряди в погребите на кораба. Складът с оръжията и взривните материали се изпълва с гъст, отровен дим. Има опасност от взрив на кораба. Тогава в погреба слизат командирът на отделение химици старши матрос Димитър Димитров, главен старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов и започват да изхвърлят сандъците с боеприпаси. Противогазът му пречи, окулярите му се замъгляват и Димитър Димитров го сваля. Димящият сандък е открит и изхвърлен зад борда. Корабът и 57-членният екипаж са спасени, но отровните газове са поразили белите дробове на старши матрос Димитър Димитров.
Откаран е по спешност за лечение във Военноморска болница, но два дни след инцидента (6 март 1965 г.), едва 22-годишен, умира от белодробен оток.
Погребан е в родното си село Сушица с военни почести.
За проявен героизъм в мирно време с указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ на Димитър Атанасов Димитров е присвоено званието „Герой на социалистическия труд“, златна звезда и орден „Георги Димитров“.
Командването на флота му присвоява посмъртно звание старшина I степен.
На 6 март 1966 г. във Военноморска база – Варна е открит паметник на героя.
В с. Сушица е създаден Моряшки парк, носещ неговото име, а в двора на родната му къща е поставена паметна плоча.

62 години от първия полет на МиГ-25

На днешната дата се навършва 62 години от първия полет на МиГ-25. Прототипът на разузнавателната версия МиГ-25Р, по това време означен, като Е-155Р-1 прави първия си полет на 6 март 1964 г.
Партийно-правителственото решение за създаването на МиГ-25 е взето през февруари 1961 г., а на 10 март заповедта е дадена на ОКБ-155. Първоначално проектът се ръководи от Михаил Гуревич, а след това от Николай Матюк. Проектът предвижда създаването на три самолета на една и съща база – прехващач (Е-155П), разузнавач (Е-155Р) и носител на балистични ракети с въздушен старт (Е-155Н). Последният проект в последствие е изоставен.
Първи полита разузнавателния вариант. Първият прототип носи борден номер 1155 и прави дебютен полет в Жуковски на 6 март 1964 г. В кабината е прочутият летец-изпитател Александър Федотов. На 9 септември 1964 г. полита и прототипа на изтребителя-прехващач. В кабината е Петър Остепенко.
МиГ-25 се развива в двете си основни роли, изтребител и разузнавач. Серийното производство върви от 1969 до 1985 г., като са построени 1190 машини. – Още за МиГ-25

81 години от Дравската епопея на Първа българска армия

Изминаха 81 години от Дравската отбранителна операция на Първа българска армия. Тя е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия, проведена през периода от 6 до 21 март 1945 г. - (видео)
Пред Първа българска армия е поставена задача от командването на Трети Украински фронт да отбранява 130-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по река Драва до Торянц, да не допусне пробив на противника и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети Украински фронт. Полосата на армията е разделена на два участъка - Западен и Южен.
Със заповед на командващия армията, генерал лейтенант Владимир Стойчев на 17 февруари 1945 година са формирани 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба. Трети корпус /8-а, 10-а и 12-а пехотни дивизии/ с командир, генерал Тодор Тошев заема позиции на Западния участък от полосата на Първа българска армия, граничещ отдясно с 57-а съветска армия от III-ти украински фронт. Вляво от него се разполага Четвърти корпус /3-а и 11-а пехотни дивизии/ командир от генерал Стоян Трендафилов.Той заема позиции за отбрана на Южния, така наречен Дравски участък, граничещ отляво с 3-та югославска армия, съставена от бивши партизански части от ЮНОА на Йосип Броз Тито..........Прочети още

Китай обяви разходите си за отбрана за 2026 година

Разходите за отбрана на Китай през 2026 г. ще се увеличат със 7% спрямо предходната година, става ясно от официален правителствен доклад, пише Reuters. Това е почти колкото увеличението на показателя за 2025 г. от 7,2%. Това означава, че Китай планира да похарчи около 1,91 трилиона юана (276,8 милиарда долара) за отбрана.
Продължаващото нарастване на разходите за отбрана отразява и целта на президента на Китай, Си Цзинпин, да завърши модернизацията на въоръжените сили до 2035 г. Това включва, китайската армия да развива нови усъвършенствани ракети, бойни кораби, подводници и технологии за наблюдение.
Обявяването на военния бюджет идва на фона на продължаваща борба с корупцията, започнала с най-откритото "прочистване" на висшите военни редици от десетилетия, допълва Reuters.
Международният институт за стратегически изследвания посочи в доклад миналия месец, че разходите за китайската армия постоянно изпреварват този вид разходи за останалата част на Азия, на фона на глобалния ръст на военните бюджети.
Дялът на Китай в общите военни разходи Азия се е увеличил до почти 44% през 2025 г., спрямо средно 37% между 2010 и 2020 г., се посочва в документа.
Същевременно става ясно, че Китай си поставя цел за икономически растеж от 4,5 до 5% през 2026 г. Това е най-ниската подобна цел от десетилетия, пише FP.
Втората по големина икономика в света, която сама по себе си представлява една трета от световния растеж, си беше поставила за 2025 г. цел за растеж от около 5%, която според официални данни е била постигната в края на годината.
Сега новата заявена цел за 2026 г. е най-ниската от 2005 г. насам, т.е. годината, в която Пекин започна систематично всяка година да обявява своята цел за растеж на икономиката.
Китай също така ще "инжектира" 300 милиарда юана (43,59 милиарда долара) в държавните банки чрез специална държавна облигация и смята да задълбочи реформите в държавните финансови организации, за да предотврати системни финансови рискове, отбелязва още Reuters.
Източник: https://money.bg/

Член 5 от договора за НАТО не е на масата въпреки случая с иранската ракета, насочила се към турското въздушно пространство, заяви Рюте

НАТО следи внимателно събитията в Близкия изток и вчерашното сваляне на ракета, насочила се към турското въздушно пространство, но задействането на член 5 в момента не е на масата, заяви генералният секретар на алианса Марк Рюте в интервю за Ройтерс.
„Никой не говори за член 5“, заяви Рюте в разговора с агенцията. „Най-важното е, че нашите противници вчера се увериха колко силен и бдителен алианс е НАТО и че от събота той е станал дори още по-бдителен“, добави той.
Турция вчера обяви, че противовъздушната отбрана на НАТО е унищожила иранска балистична ракета, насочила се към турското въздушно пространство. Това бе първият случай, в който Анкара бе въвлечена в кризата в Близкия изток, а това повиши опасността от осезаемо разрастване на конфликта с участието на съюзници от алианса.
Генералният щаб на иранските въоръжени сили днес отрече те да са изстрелвали ракети срещу Турция и заяви, че Ислямската република уважава суверенитета на приятелската турска страна.
Член 5 от договора за НАТО гласи, че атака срещу един от членовете на алианса е атака срещу всички останали, посочва Ройтерс.
Рюте добави, че НАТО подкрепя ударите на САЩ по Иран, тъй като тази страна е била „напът да се превърне в истинска заплаха и за Европа“.
Източник: bta

Наградиха ветерани от Втората световна война

На 5 срещу 6 март 1945 г. в 1,20 ч. немските войски форсират р. Драва. Започва славната Дравска епопея на Първа българска армия. По този повод днес в централата на Съюза на ветераните от войните в България (СВВБ) се проведе отбелязване на годишнината. Това стана на среща на ръководството на Съюза с представители на НСКЗВ „За честта на пагона“.
Дойдохме с уважение към вашия живот и саможертвата ви за Родината, се обърна към ветераните председателят на „За честта на пагона“ капитан I ранг от запаса Цвятко Дончев. Той връчи отличителния знак на Сдружението на ветераните председателя на СВВБ полковник от запаса Анани Христов и на заместник-председателя и председател на Столичната организацията Мария Стоянова. Високо - патриотичната ви дейност днес е пример за възпитанието на поколенията в защита на родината, каза капитан I ранг от запаса Дончев, който подари на СВВБ картина „Пролет край Врачеш“ на известния деятел на Сдружението полковник от запаса Петър Китински, рисувана през 1996 г.
Полковник от запаса Христов благодари за вниманието към ветераните в деня, когато започва отбелязването на 81 години от Дравската епопея и връчи награден знак „За признателност“ за капитан I ранг от запаса Цвятко Дончев и на заместник-председателя на клуб „Лвовци“ в „За честта на пагона“ подполковник от запаса Александър Попов. За активна военно-патриотична дейност самото сдружение бе отличено с „Почетен плакет на СВВБ“.
Срещата продължи с разговори за по-нататъшната съвместна дейност на НСКЗВ „За честта на пагона“ и СВВБ. Гостите бяха поканени на 19 март, когато предстои отбелязването на 81 години от края на Дравската епопея пред „Паметния знак морена“ в района на Военна академия „Георги С. Раковски“.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Defence Express: Ако Иран е унищожил два радара от системата THAAD, това е пълно фиаско

Нови сателитни снимки показват, че Иран може да е унищожил два много редки и извънредно скъпи радара AN/TPY-2, част от системата THAAD, пише Defence Express. Ако това се окаже вярно, то това ще представлява сериозен удар по противоракетната система в Близкия Изток.
Изданието анализира сателитни снимки от Саудитска Арабия и Йордания. На тази от Саудитска Арабия, която управлява две батареи THAAD, се виждат повредени сгради и обгорели места там, където се предполага, че трябва да е бил разположен радарът.
Информацията дали устройството е повредено не е потвърдена, както не е ясно с какво точно е била атакувана военната база. По същия начин изглежда и мястото в Йордания, където батареята THAAD може да защитава както държавата, така и Израел. Според изданието снимките са с недостатъчна резолюция, за да се твърди със сигурност дали радарите са унищожени.
Радарът AN/TPY-2 е основният елемент на системата за противоракетна отбрана THAAD. Той открива и проследява приближаващите заплахи, разграничава реални бойни глави от примамки и предоставя насочващи данни на прехващачите THAAD. AN/TPY-2 консумира приблизително 2 MW мощност и има площ на антената от 9,2 квадратни метра. Изградена е с помощта на технология от галиев нитрит и работи в X-диапазон (8,55–10 GHz). Официално декларираният ѝ инструментален обхват е 1000 км, докато други източници цитират цифри над 2000 км.
Всяка батерия THAAD е оборудвана само с един такъв радар. Те се произвеждат в много малки количества и цената им варира от 500 милиона до 1 милиард долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

„Лазер“ изпепелява 1000 китайци на остров Дамански

Помните ли онзи стар руски виц: “Китайци обстреляха мирно орящ съветски трактор. Тракторът унищожи противника с артелерийски огън и излетя към базата си”. Във всеки виц има и по малко истина. Действието се развива точно преди 55 години на границата между СССР и Китай при река Усури на остров Дамански.
Оттогава върви и “фалшивата” новина, че руснаците са използвали за първи път лазерно оръжие и са изпепелили около 1000 китайци. Каква е истината?
Китайско-съветският пограничен конфликт представлява серия от въоръжени стълкновения между СССР и КНР в периода 2 март-11септември 1969 година. Конфликтът се разиграва в района на остров Дамански, на река Усури, на 230 км южно от град Хабаровск......Прочети още
- Още за инцидента на остров Дамански

За живите и мъртвите флотски герои

Историците в САЩ твърдят, че няма човек, който да не помни деня, в който е научил за смъртта на президента Кенеди. Може и да са прави. Защото аз по същия начин съм запомнил датата 17 март 1965 г. Помня я и днес в залеза на годините си.
Беше обикновен ден на второкурсник от Морско училище. В класната стая разгръщах тетрадките си със записки и гледах през прозореца закотвените на рейда търговски кораби с мисълта „Ще дойде и моят ред!“ Вече не помня как ежедневно в клас попадаха броевете на в-к „Народна армия“, но помня, че в този ден прочетох как един военен моряк, спасил кораба и екипажа си от гибел с цената на своя живот. Запомних пожизнено и името му: Димитър Атанасов Димитров. Тогава още никой не сееше върху корена ряпа: дали Втората Световна война е Велика и дали е Отечествена. Вероятно за това във все още непретоварената ми памет се врязаха и думите, че бащата на този моряк е загинал някъде из Унгарската пуста. „Ето ти тебе щафета!“ - помислих си. Времената тогава бяха други, и за това бях сигурен, че в младите главици на много мои съвипускници се мярна мисълта: „Ами аз какво бих направил на негово място!?“........Прочети още

Военен календар

На 5 март 1883 година в Пловдив е роден полковник Радул Милков (1883 – 1962).
Завършва Военното училище в София (1906) и служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. преминава 6-месечно обучение във фабриките „Райт„ и „Албатрос“ в Берлин, където получава знания за произвежданите самолети и придобива умения за управлението им във въздуха.
През Първата балканска война (1912 – 1913) е командир на 1-во аеропланно отделение, а през Втората балканска война (1913) – пилот от 2-ро аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в историята на българската авиация с биплан Albatros F.ІІ, разузнават за местоположението на противника в Одринската крепост и хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва последователно 1-во аеропланно отделение (1915 – 1916) и Аеропланната група (1917 – 1918). На 11 ноември 1920 г. преминава в запаса.
След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава сп. „Нашата авиация“. През 1948 г. е повишен в чин полковник. Награден с военен орден „За храброст“ ІV ст.

На 5 март 1908 година във Виена умира генерал-майор Върбан Винаров (1856 – 1908).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 23-та пехотна русенска дружина (1879 – 1880), 4-та пехотна плевенска дружина (1883) и като флигел-адютант на княз Александър І (1884 – 1885).
По време на Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на конницата и помощник-началник на Щаба на армията (1885 – 1887).
Последователно заема длъжностите началник на Военното училище (1887), флигел-адютант на княз Фердинанд I (1887), началник-щаб на 1-ва пехотна бригада (1887 – 1891), командир на 9-и пехотен пловдивски полк (1891 – 1892), началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1892 – 1894), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1894 – 1897), командир на 4-та пехотна преславска дивизия (1897 – 1898) и началник на отделение във Военното министерство (1898 – 1899).
От 24 юни 1899 до 18 февруари 1900 г. е началник на Щаба на армията и има съществен принос за модернизирането на българската войска. След освобождаването му е назначен за инспектор на конницата (1900 – 1908).
Награден с военен орден „За храброст“ III ст. 2 кл. и IV ст. 2 кл.

80 г. „студена война“: знаменитата реч на Чърчил, която постави началото

Точно преди 80 години, на 5 март 1946 г., английският политик и бивш премиер на Великобритания Уинстън Чърчил заявява в реч в американския град Фултън, че Великобритания и САЩ имат особена отговорност да възпрат СССР и комунизма. Въпросната реч се смята за един от ключовите моменти, от които започва т. нар. „студена война“, пише РИА „Новости“.
Чърчил, който вече е в оставка, е поканен да изнесе лекция в Уестминстърския мъжки колеж във Фултън в качеството си на гражданин, който има голям принос към световната история.
Като подчертава, че се изказва като частно лице, Чърчил облича речта си във формата на „честен и верен съвет“ към американците съвместно да се борят против двете „основни бедствия“ – войната и тиранията.
Според Чърчил над Европа се е спуснала „желязна завеса“, държавите от Централна и Източна Европа се управляват от „полицейски правителства“ и се подчиняват на влиянието и контрола на Москва. Същата тази Москва ръководи комунистически „пети колони“ или партии, които са все по-голямо предизвикателство за християнската цивилизация.
Чърчил говори за непредсказуемата Съветска Русия, за желанието ѝ да разпространи безгранично своята „мощ и доктрина“ и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ „неуморно и безстрашно“ да прокарват принципите на свобода и човешки права като „съвместно наследство на англоезичния свят“.
Чърчил твърди също, че руснаците разбират само езика на силата и презират военната слабост, затова старата доктрина за баланс на силите е неразумна. Според оратора западните съюзници трябва да си гарантират „поразително превъзходство“, включително в атомното въоръжение, като ефективно средство за сплашване на противника.
В интервю за вестник „Правда“ на 14 март Йосиф Сталин определя речта на Чърчил като „опасен акт, който цели да се посее семето на раздора между съюзниците и да се затрудни сътрудничеството им“, а самият Чърчил нарича „подстрекател на войни“, като го сравнява с Хитлер.
Сталин отбелязва, че Хитлер е разпалил война, като е обявил, че само хората, говорещи немски, са „пълноценна нация“, а Чърчил започва с това, че само нациите, говорещи английски, са призвани да управляват света.
Самият Чърчил в писмо до премиера Клемент Атли и министъра на външните работи Ърнест Бевин от английското посолство във Вашингтон признава, че известната доза „демонстрация на мощ и сила на съпротивление“ в речта му е важна от гледна точка на „урегулирането на отношенията с Русия“. Чърчил изразява надежда, че това ще стане „преобладаващото мнение“ в САЩ.
Известно е, че още преди изказването на Чърчил във Фултън, през февруари 1946 г., американският дипломат Джордж Кенън в т. нар. „дълга телеграма“ от посолството в Москва излага основните принципи на политиката на „сдържане“ на СССР. От негова гледна точка САЩ трябва остро и последователно да реагират на всеки опит на СССР да разширява сферата си на влияние.
След Фултън събитията се развиват по чърчилския сценарий на голямо англо-американско единство в борбата между двата свята. Речта на Чърчил предугажда основните елементи на настъпващата епоха на „студена война“ с нейното биполярно разделение на света, централна роля на англо-американската „ос“ в западната система, идеологическа конфронтация и надпревара за военно превъзходство.
Американската политика спрямо СССР тръгва в нова посока: възприет е курс на ограничение на разпространението на комунистическата идеология в страните от Западна Европа и подкрепяните от СССР комунистически движения.
Източник: "Руски дневник" - http://bg.rbth.com

90 години от дебютния полет на Spitfire

Преди точно 90 години, на 5 март 1936 г., първия си полет прави легендарният изтребител Supermarine Spitfire.
Първият полет става факт от летището на Саутхемптън, където компанията Supermarine поддържа своя изпитателен център. На пилотското място на първия прототип е капитан Джоузеф Съмърс, главен тестов пилот на Vickers-Armstrong – компания-майка на Supermarine.
Прототипът носи регистрацията K5054 и е оцветен в светло синьо. Полетът продължава едва осем минути, колесникът не е пробран, но иначе, всичко преминава напълно нормално.
Създаването на Spitfire започва пет години по-рано. През 1931 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F7/30, за създаване на изтребител, който може да развие 400 km/h. По онова време компанията Supermarine е дребен играч на полето на британската авиационна индустрия, но главен неин конструктор е изключително кадърния Реджиналд Мичъл. За участие в конкурса е създаден изтребител моноплан под означението Type 224, който полита през февруари 1934 г., но за победител е избран биплана Gloster Gladiator.
Мичъл е разочарован, но убеждава собствениците на компанията да продължи да се инвестира в създаването на нов моноплан изтребител. Конструкторът решава да започне на чисто с проекта Type 300, като заимства конструкторски решения от няколкото скоростни водосамолета, които той създава за Supermarine в началото на 30-те.
Първоначалният проект не буди интерес във Въздушното министерство. Мичъл решава да усъвършенства още повече проекта си, като минава на закрит кокпит, ново елептично крило с тънък профил и новият 12-цилидров мотор Rolls-Royce PV-XII (по-късно станал известен, като Merlin). Най-важното е, че гигантът Vickers-Armstrong решава да лобира сериозно за новия изтребител.
На 1 декември 1934 г. Въздушното министерство дава поръчка на стойност 10 000 паунда за създаването и тестването на един прототип на база проекта Type 300.
Първоначалните изпитания на изтребителя показват, че той е доста добър, но далеч от перфектното. По машината има голям брой дребни несъвършенства, по които трябва да се работи.
Междувременно, изтребителят получава името Spitfire. Това става по предложение на сър Робърт МакЛиън, директор на Vickers-Armstrong. Думата е архаична в английския и означава, най-общо, необуздан, неудържим човек, като към края на XIX и началото на XX век се използва най-вече за описание на млади жени с буен и бунтовен нрав.
На 3 юни 1936 г. Въздушното министерство поръчва 310 броя Spitfire, но по това време все още не са приключили изпитанията на самолета. Когато това става факт, на масата са поставени редица проблеми, които трябва да се разрешат преди стартиране на серийното производство. Supermarine пък се чуди къде и как да произвежда изтребителя, защото няма свободен производствен капацитет.
Първият сериен Spitfire е облетян едва в средата на май 1938 г. – повече от две години след първия полет на прототипа. Забавяне, което за онова време е нещо необикновено.
Но както се казва, останалото е история. Spitfire бързо се превръща в предпочитан изтребител за Кралските ВВС. Той добива бойната си слава по време на Битката за Англия, където изиграва решаваща роля. Той се превръща и в единственият британски боен самолет, който се произвежда преди началото на Втората световна война, произвежда се без прекъсване по време на целия конфликт, а последният Spitfire слиза от поточната линия чак през 1948 г. За това време са сглобени 20 351 броя от машината.
За съжаление, Реджиналд Мичъл не доживява да види гигантския успех на своето отроче. Той умира на 11 юни 1937 г. след продължително боледуване на едва 42-годишна възраст.
Източник: https://aero-bg.com/

Sky News: HMS Dragon ще замине за Кипър до следващата седмица

HMS Dragon няма да напусне Обединеното кралство и ще замине за Кипър до следващата седмица, съобщиха официални лица, цитирани от Sky News. 
"Разрушителят тип 45, който е акостирал в пристанището на Портсмут, се зарежда с боеприпаси преди да отплава за Средиземно море следващата седмица", добавиха те.
Те отрекоха липсата на по-ранно разполагане на войски да се дължи на съображения за икономия на разходи или бюджетни проблеми, заявявайки, че Обединеното кралство балансира конкуриращи се глобални приоритети в Близкия изток и Далечния север. 
Може също да се разкрие, че дрон, насочен към RAF Акротири в Кипър, не е бил изстрелян от Иран, въпреки че е устройство тип "Шахед“, обикновено използвано от режима в Техеран. 
Длъжностни лица заявиха, че е имало спад в честотата на изстрелванията на ирански дронове и балистични ракети, което се обяснява с американските удари по техните площадки за изстрелване. 
Източник: https://www.focus-news.net/

Еманюел Макрон обяви, че изпраща в Средиземно море самолетоносача "Шарл де Гол" заради военната ескалация в Близкия изток

Френският президент Еманюел Макрон обяви, че изпраща в Средиземно море авионосна група, водена от самолетоносача „Шарл де Гол“, за да помогне за защитата на съюзниците си в хода на ескалацията на военните действия в Близкия изток, предаде Франс прес.
„С оглед на нестабилната ситуация и несигурността през следващите дни разпоредих самолетоносачът „Шарл де Гол“, неговата авионосна група и ескортиращите го фрегати да се насочат към Средиземно море“, заяви Макрон в обръщение към нацията, което бе излъчено тази вечер.
Френският лидер посочи, че през последните няколко часа в Близкия изток са били изпратени изтребители „Рафал“, системи за противовъздушна отбрана и радари.
„Ще продължим с тези усилия толкова дълго, колкото е необходимо“, каза още френският президент.
Макрон мотивира решението си с въздушната атака, която бе предприета в понеделник срещу британската военновъздушна база в Кипър. Макрон подчерта, че Кипър е страна членка на ЕС, с която Франция неотдавна подписа договор за стратегическо сътрудничество.
„Това изисква нашата подкрепа. Ето защо реших да изпратя допълнителни средства за противовъздушна отбрана, заедно с френска фрегата „Лангедок“ (Languedoc), която ще пристигне край бреговете на Кипър по-късно тази вечер“, поясни Макрон.
Външният министър на Франция Жан-Ноел Баро заяви по-рано във вторник в ефира на телевизия БФМТВ, че изтребители „Рафал“ са били изпратени да защитават въздушното пространство над френските бази в Близкия изток.
Баро уточни, че става въпрос за военноморски и военновъздушни бази в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Той не даде точен отговор на въпроса дали Франция е била атакувана, след като един от обектите на територията на военноморската база в ОАЕ беше ударен от дрон. Министърът само отбеляза, че щетите са били „изключително ограничени и чисто материални“. „Не може да се каже със сигурност, че именно Франция е била целта, нужно ни е време, за да проучим обстоятелствата около случилото се, понеже ситуацията е прекалено сериозна, за да действаме необмислено“, обясни Баро.
Източник: bta

Американска подводница потопи ирански военен кораб с торпедо край южния бряг на Шри Ланка, заяви министърът на отбраната на САЩ

Американска подводница потопи ирански военен кораб с торпедо край южния бряг на Шри Ланка, заяви днес американският министър на отбраната Пийт Хегсет, цитиран от Ройтерс и Асошиейтед прес. По думите му това е първото потапяне на вражески кораб с торпедо от Втората световна война насам.
По-рано министърът на външните работи на Шри Ланка Виджита Херат съобщи пред парламента, че на борда на иранския кораб, който той идентифицира като „ИРИС Дена“ (IRIS Dena 75), е имало 180 души.
Кораб с името IRIS Dena е бил включен в списъка на участниците във военноморски учения, състояли се в Бенгалския залив от 18 до 25 февруари, показва уебсайта на ученията.
Командир Будика Сампат, говорителят на шриланкския флот, заяви, че няколко тела са били извадени от морето в района на инцидента. Тридесет и двама души са били спасени от флота и са в болница в южния пристанищен град Гале.
Военноморските сили са получили сигнал за бедствие от ирански кораб и са информирали шриланкските въздушни сили, след което и двете служби са започнали операция по издирване и спасяване, каза Сампат.
Спасителните лодки, които са достигнали мястото, не са открили кораба, а са видели само петно изтекъл петрол, отбеляза Сампат и подчерта, че инцидентът е станал извън териториалните води на Шри Ланка, но страната все пак се е ангажирала да окаже подкрепа.
Шриланкските сили се съсредоточиха върху спасяването на живота на хората на иранския кораб и по-късно ще разследват причината за инцидента, посочи говорителят. Силите не са забелязали други кораби или самолети в района на инцидента, добави той. „Надяваме се, че ще можем да спасим още хора и ще продължим (операциите), докато не сме сигурни“, каза още Сампат. - (видео)
Източник: bta

Одобрено е финансиране на Министерството на отбраната за над 3 млн. евро

Правителството одобри финансиране на Министерството на отбраната в размер на 3 033 454 евро за извършване на плащанията за 2026 година, съгласно условията на Международен договор BU-P-AAL „Придобиване на мобилна ракетна (NSM) система за брегова отбрана (CDS) и свързаните е нея оборудване, резервни части, обучение и свързаната с тях поддръжка“ и на Международен договор BU-P-LBR „Мултифункционална система за разпространение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързаната с нея поддръжка и оборудване“.
Военноморските сили, като част от Въоръжените сили на Република България, изпълняват основни дейности по гарантиране на националния суверенитет самостоятелно или във взаимодействие с останалите видове въоръжени сили и/или в коалиционен формат.
Защитата на морския суверенитет се осигурява изключително ефективно чрез използването на противокорабни крилати ракети, чиято зона на въздействие позволява бързо противодействие на заплахи на значителни дистанции и с висока точност.
Основен дял в изграждането на отбранителните способностите на Военноморските сили имат бреговите противокорабни ракетни комплекси, които са предназначени самостоятелно или във взаимодействие с ударните сили да водят бойни действия против надводен противник. Поради уникалните си способности, същите формират гръбнака на бреговата отбрана и защита на морските ни граници от море.
Придобиването на нов брегови противокорабен ракетен комплекс, с голям радиус на действие, ВМС ще разшири спектъра от изпълнявани задачи в национален и колективен формат, чрез които ще се генерират нови способности по възпиране и отбрана в националните морските пространства и гарантиране на морския суверенитет на Република България.
Същевременно ще се създадат условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на ВМС към колективната отбрана на страната.
Източник: https://otbrana.com/

Спешно в Министерството на отбраната анализизират рисковете и заплахите

Събитията от тази сутрин променят коренно нашата оценка по отношение на военната операция на САЩ и Израел срещу Иран. Предложил съм на министър-председателя спешно да се проведе Съвет по сигурността на базата на тези оценки и да се заемат съответните държавни решения, да се сезират съответните държавни органи. Това съобщи в изявление в Министерския съвет служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. 
Изстреляните балистични ракети за първи път от територията на Иран към Турция, натовска държава, както и провокацията отпреди няколко дни с изстреляните ракети към Кипър, променят коренно оценките, при които ние планирахме и обявихме, че няма непосредствена заплаха за територията на страната, каза Запрянов.
Той обяви, че днес от 13:00 ч. спешно в Министерството на отбраната ще бъде извършен анализ на рисковете и заплахите, променените условия на конфликта, който вече излиза извън рамките на конфликт между три държави, засяга арабските страни, както и на провокативните действия срещу натовска и европейска държава. По думите на министъра на базата на този анализ ще бъдат предефинирани рисковете и заплахите и ще бъдат набелязани необходимите мерки, като ще бъде включено Народното събрание.
Запрянов уточни, че се преоценява ситуацията, защото разрешенията, дадени за авиационните средства на САЩ по линия на НАТО остават и няма други искания. Длъжни сме обаче в тази ситуация, в която Иран не се съобразява с международните правила и е атакувала съвсем неоснователно държави, които като нас, не участват в тази операция, да преценим рисковете и заплахите, каза още Атанас Запрянов.
(Информацията е на БТА.)

Кой е последният велик пълководец на Древна Гърция?

Филопемен е изтъкнат древногръцки пълководец на Ахейския съюз през елинистическия период, известен със своето военно майсторство и стратегическо лидерство.
Той започва кариерата си като наемен военачалник в Крит и придобива значително признание за ролята си в битката при Селасия през 222 г. пр.н.е., където демонстрира тактическите си умения срещу Спарта.

Ахейският съюз се стреми към обединение на Пелопонес, което често е възпрепятствано от спартанската съпротива.
Военната кариера на Филопемен включва значими победи, сред които разгрома на спартанския тиранин Маханидас по време на битката при Мантинея през 207 г. пр.н.е., както и по-късните му сблъсъци с тиранина Набис........Прочети още

За героичния подвиг на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, който завинаги остава на 22 години

Военноморският музей във Варна припомня героичния подвиг на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, който завинаги остава на 22 години. Денят е 4 март 1965 г. По време на учение на голям преследвач на подводници, с бордови № 17 от Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна, е произведен изстрел по невнимание, който уцелва кутия със снаряди. Те се запалват и гъст отровен дим започва да изпълва тясното помещение, където се намират оръжията и мунициите.
Сред слезлите в погреба е командирът на отделение химици Димитър Ат. Димитров, който най-дълго устоява на задушливия дим. Той сваля противогаза си, за да има по-добра видимост, успява да открие и подаде навън димящия сандък, който да бъде изхвърлен зад борда. Така опасността е отстранена, а корабът и екипажът от 57 души са спасени.
Вдишаните отровни газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитров, който е откаран по спешност за лечение във Военноморска болница – Варна. Два дни след инцидента, на 6 март 1965 г., той умира от белодробен оток.
Матросът, спасил кораба и екипажа, е погребан с военни почести в родното му село Сушица.
Държавният съвет удостоява посмъртно ст. матрос Димитров с тогавашните най-високи отличия, а командването на Флота му присвоява звание „старшина І степен”.
Денят на неговата смърт – 6 март, е обявен за Ден на моряшкото другарство.
Холандката и отличията на героя са в изложени в постоянната експозиция на Военноморския музей във Варна.
Източник: https://www.maritime.bg/

Каймак-Чалан. Полковник Живко Павлович, Началник на Шумадийската дивизия

Полковник Живко Павлович, Началник на Шумадийската дивизия - Сръбски военачалник, участвал в сраженията и планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден на 1 март 1871 г. в махалата Рамач, село Башина, Смедеревска Паланка, Подунавие. По рождение носи името Петрович, променено по-късно на Павлович. Завършва младшия курс на Военното училище през 1892 г. назначен е като сержант в Моравския артилерийски полк. На 1 септември 1894 г. постъпва във висшия курс на Военното училище. След завършването на училището продължава да служи в Моравския артилерийски полк, като достига до длъжност командир на батарея. През 1902 г. е изпратен на обучение в Берлин. Служи като адютант на крал Петър и като началник на Оперативно управление на Генералния щаб. По време на Балканските войни (1912-1913) се смята за един от четиримата най-близки приближени на генерал Радомир Путник, върховен главнокомандващ на сръбската армия. Назначен е за началник на оперативното управление на върховното командване. Участва в обсадата на Шкодра (9 октомври 1912-23 април 1913 г.) като началник-щаб на обсадните войски. Член е на сръбската делегация на Лондонската конференция(18 април-17 май 1913 г.) и при подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. По време на Междусъюзническата война (1913) участва в сраженията срещу българската 4-та армия в района на река Брегалница (17-25 юни 1913 г.). Предложен е за производство в чин генерал, но предложението е отхвърлено. В началото на Първата световна война през 1914 г. е началник на мобилизационния отдел на Генералния щаб. През ноември-декември 1914 г. участва в планирането и провеждането на Колубарската битка за спиране на австрийските войски. След началото на настъплението на австро-германските войски в Сърбия и обявяването на война от страна на България през есента на 1915 г. Путник и Павлович са сменени от заеманите постове. След възстановяването на сръбската армия на остров Корфу, е назначен за началник на новосформираната Шумадийска дивизия. По време на боевете на Македонския фронт през лятото на 1916 г. неговата дивизия първа започва боевете с нападение срещу българските позиции на връх Ковил. По време на Леринско-Чеганското настъпление (17-27 август 1916 г.) на 1-ва българска армия Шумадийската дивизия води ожесточени боеве с българските войски в Мъгленската котловина, на Пожарски и Баховски рид, край село Сборско и при върховете Добро поле и Ветерник. След превземането на Каймак-Чалан на 30 септември 1916 г. и след края на боевете по останалите околни върхове на Нидже планина (3-7 октомври 1916 г.) е сменен от поста началник на дивизията и е изпратен да се лекува от малария. През 1919 г. е произведен в чин генерал и е назначен за началник на Военната академия в Белград. през 1920 г. е заместник-началник на 1-ва армейска област, а след това началник на Адриатическата военна област. Избран е за редовен член на Сръбската кралска академия през 1921 г. През 1923 г. е пенсиониран от действителна военна служба. Умира на 25 април 1938 г. в Белград.
Източник: http://www.focus-news.net/

За руската обсада на Варненската крепост на 30 октомври 1773 година

На 30 октомври (10 ноември) 1773 г., по време на първата Руско-турската война от 1768-1774 г., Варненската крепост (Ески кале) е обсадена от руските войски, пехота и кавалерия, под командването на генерал-поручик барон Карл Карлович Унгерн-Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg).
Обсадата на Варненската крепост на 30 октомври 1773 г. е далеч от блестящите победи на руската армия по време на войната.
В книгата си „История на османските турци, от началото на тяхната империя до наши дни“ английския историк Едуард Шепърд Кризи (Edward Shepherd Creasy) пише:
„Успешната защита на Варна и възвръщането на Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик/Добрич] са двете последни събития от кампанията през 1773 г.; кампания, в която балансът на предимствата е значително на страната на турците“........Прочети още

Преди 21 г. българин беше убит от приятелски огън в Ирак

На днешната дата се навършват 21 години от гибелта на редник Гърди Гърдев от българския военен контингент в Ирак, който загина от приятелски огън.
Припомняме трагичните събития, довели до смъртта на 31-годишния мъж.
Роден в Казанлък на 18 май 1974 г., през 2003-а Гърдев постъпва в Българската армия като кадрови военнослужещ. Кратката му служба преминава в казанлъшкото поделение 38220. В Ирак е първата му задгранична мисия - като картечар.
На 4 март 2005 г. той е смъртоносно ранен на 45 км от българската база в Дивания, след обстрел с леко стрелково оръжие. Малко по-късно издъхва от раните си.......Прочети още

На този ден: През 1970 г. мистериозно потъва френската подводница S-644 Eurydice

В ранната утрин на 4 март 1970 г. мистериозно изчезва модерната френска подводница S-644 Eurydice (също Eridis и Еридис). Независимо че мястото на произшествието е установено почти веднага, подводницата не е намерена в продължение на повече от месец и половина. И това не е единственият загадъчен детайл от тази катастрофа. Eridis принадлежи към дизел-електрическите подводници от клас „Дафне”, от които за френския флот са построени 11 броя – всичките с имена на митични богини, нимфи и дриади. Подводници от този клас са построени също и за Военноморските сили на Испания, Португалия, Южна Африка и Пакистан. Пълната водоизместимост на подводницата е малко над 1000 тона, има дължина около 58 м., снабдена е с 12 торпедни тръби, като в последното отношение превъзхожда руските подводници от този клас.
Първата S-644 Eurydice е заложена за построяване през юли 1958 г. в корабостроителницата Direction des Constructions et Armes Navales в Шербур. Спускането на вода става на 19 юни 1960 г., а на 26 септември 1964 г. влиза в състава на френския флот. Нейната подводна служба е обичайна за френските подводници: бойна подготовка на екипажа в базата и в морето, патрулиране край южните брегове на Франция и Северна Африка, съпровождане на граждански кораби с важни за Франция товари. „Еридис” никога не напуска акваторията на Средиземно море.
Рано сутринта на 4 март 1970 г. „Еридис” излиза от базата си в Сан Тропе с 57-членен екипаж. В морето подводницата във взаимодействие с авиацията трябва да отработи търсене и условна атака на подводница на вероятен противник, като за целта „Еридис” държи постоянна връзка с базовия патрулен самолет „Атлантик” (Breguet Br.1150 Atlantic), излетял от морската авиобаза Ним Гарон. Морето е напълно спокойно. От самолета обаче няколко пъти виждат пенеста вълна около перископа на „Еридис”, докато тя се намира на 7 мили югоизточно от нос Камара.
Неочаквано в 7:13 ч. сутринта местно време всички съобщения от борда на „Еридис” секват. Самолетът „Атлантик” напълно губи радиолокационен контакт с подводницата.
В последната радиограма командирът на „Еридис” е съобщил, че взема курс към зоната за провеждане на учението и започват да се потапят. Почти веднага след прекъсването на връзката, подводницата започват да я търсят не само флотските самолети, но и корабите от противоподводната отбрана. Френският флот изпраща в морето всички възможни средства: надводните кораби „Сюркуф”, „Дюпер”, „Вандея”, „Алерт”, „Араго”, „Жан Шарко” и шест тралчика (миночистачи), а също така подводниците „Дафне” и „Дорис”, самолети и вертолети. Спасителни сили от цялото Средиземно море се отправят към района на издирване.
В търсенето участват и италианци, които отправят към района 6 тралчика, а американците изпращат на помощ военния спасителен съд „Скайларк”.
Достатъчно бързо е определен приблизителният район на гибелта на „Еридис” с площ 4 квадратни мили (14 кв. км.). Установено е мястото, където патрулният самолет „Атлантик” е наблюдавал подводницата по време на последния радиосеанс.
След известно време край това място е открито голямо петно от мазут, а по-късно парчета шперплат и перфокарта с кода на „Еридис”. Тези неоспорими доказателства донасят страшната истина, че подводницата е погубена.
След това в работата се включват и експерти, проведено е идентификационно изследване на дизеловото гориво, взето от откритото петно в морето. Оказва се, че мазутът има високо съдържание на сяра, което е характерно за използваното от „Еридис” гориво.
Четири денонощия след началото на издирването командването на френския флот обявява „Еридис” и нейния екипаж за загинали. Офицерите на спасителните съдове снемат фуражки, а всички кораби от флота на Франция включват сирените си. Този своеобразен салют е своеобразно прощаване с подводницата.
По-късно, след анализ на показанията на сеизмографите на бреговите геодезични лаборатории, е установено, че в 7:28 часа на 4 март те са регистрирали взрив. А съпостяването на пеленгите на зоната на взрива от различните сеизмични станции позволява да се определи точното място, където става трагедията.
„Еридис” обаче не е открита. Вдига се вълна от обществено недоволство. Роднините на загиналите подводничари настояват на всяка цена да бъде открита подводницата и да се установи причината за нейната гибел. Френското правителство се обръща към САЩ с молба за оказване на помощ при издирването на „Еридис”. В Тулон спешно пристига американският спасителен съд „Мизар”, успешно представил се при издирване на подводницата „Трешър” и при загубената край Паломарес водородна бомба.
Едва на 22 април, повече от 1,5 месеца след катастрофата, американците откриват и идентифицират няколко големи отломки от „Еридис”, разпръснати на дълбочина от 600 до 1100 м.
После е установено, че голям фрагмент от кърмовата (задната) част на „Еридис” лежи в центъра на странна яма с диаметър 30 м. Всички металически части от подводницата са странно огънати и деформирани.
Европейските вестници се изпълват с всевъзможни догадки. Очевидно в подводницата е станала голяма експлозия, не са известни само причините. Конструктивни недостатъци? Грешка на екипажа? Особено популярна тогава е версията за вмешателството на пришълци. Изказани са предположения за сблъскване с търговски кораб.
Резултатите от проведените изследвания никога не са огласени пред обществеността. Гибелта на „Еридис” предизвиква истински шок във Франция. В близост до Тулон предните години една след друга потъват с екипажите си три френски подводници: На 6 декември 1946 г. потъва U-2326, предадена на Франция след победата над Германия; На 23 септември 1952 г. е загубена подводницата „Сибил” (бившата британска Р.229 Sportsman. На 27 януари 1968 г. загива подводницата „Минерва” (еднотипна с „Еридис”). Причината за гибелта на тези подводници, както и на „Еридис”, остават неизвестни и до сега.
В Тулон, една от главните бази на ВМС на Франция, е поставен паметник на загиналите подводничари. Той представлява макет на огражденията на бойната рубка на подводница от класа на „Еридис”.
Две години преди това, през февруари 1968 г., френският президент Шарл дьо Гол присъства на възпоменателна литургия в Тулон в чест на 52 военноморски екипажа, изчезнали с корабите си, и там произнася реч. За изненада на командването на ВМС президентът дьо Гол пожелава да се потопи за кратко на борда на подводницата „Еридис” (еднотипна със загиналата само месец преди това подводница „Минерва”) на дълбочина 130 фута. Така той проявява галантен жест на доверие в подводниците от клас „Дафни”, към който принадлежат „Минерва” и „Еридис”. По-късно обаче никой френски президент не изявява желание да преживее подобни емоции.
/По материали в интернет/

Битката при Иса: когато Александър Велики победи персийския цар Дарий III

Битката при Иса, която с състои през ноември 333 г. пр.н.е., представлява първото решаващо сражение между силите на Александър Велики и персийската армия, командвана от цар Дарий III Кодоман.
Сражението се развива по време на похода на Александър срещу Персийската империя, след по-ранната му победа при река Граник.
Предисторията на Иса включва придвижването на Александър на югоизток с цел да попречи на персийския флот да използва ключови пристанища в източното Средиземноморие, което довежда до пряк сблъсък с числено превъзхождаща персийска армия, настъпваща от района на Ефрат.

Битката се разгръща на тясна крайбрежна равнина, което значително ограничава подвижността и на двете армии. Въпреки численото превъзходство на персите, географските условия благоприятстват тактическото сражение от страна на Александър, включително силното присъствие на конници.......Прочети още

Новата руска крилата ракета с въздушно базиране „Изделие 30“

На 2 март 2026 г. Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Министерството на отбраната на Украйна публикува доклад за новата руска крилата ракета с въздушно базиране „Изделие 30“, която според съобщения (включително от други украински източници) вече е използвана от руската страна в бойни операции в Украйна от края на 2025 г.

Гърция обяви, че ще разположи една батарея ракети "Пейтриът" на югоизточния остров Карпатос

Гърция ще прехвърли една батарея ракети „Пейтриът“ на остров Карпатос в югоизточната част на Егейско море в рамките на усилията на страната за подсилване на отбраната срещу евентуални въздушни атаки, ден след като дрон удари британска военновъздушна база в Кипър, съобщава електронното издание на в. „Катимерини“, позовавайки се на държавната телевизия ЕРТ.
Решението идва след като министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че Гърция изпраща две фрегати и четири изтребителя F-16 в Кипър на фона на нарастващи опасения за сигурността на средиземноморския остров. Атина изпрати също и военнотранспортен самолет C-130, който е кацнал тази нощ в Пафос, Югозападен Кипър, съобщиха кипърски медии.
Дендиас е на посещение в Кипър днес заедно с началника на въоръжените сили Димитриос Хупис за среща с кипърския президент Никос Христодулидис и министъра на отбраната Василис Палмас, за да постигнат по-добра координация на позициите на двете съюзнички.
Безпилотен летателен апарат тип „Шахед“ удари базата на Британските кралски военновъздушни сили в Акротири, Кипър, малко след полунощ в понеделник, а няколко други атаки с дронове бяха успешно предотвратени през деня, напомня „Катимерини“.
Източник: bta

САЩ за първи път използваха балистичната ракета PrSM срещу цели в Иран

Американските военни са използвали нови балистични ракети с малък обсег Precision Strike Missile (PrSM) в рамките на текущите операции срещу Иран, съобщава The War Zonе.
Според изданието това вероятно е първото бойно приложение на ракетата. Отбелязва се, че PrSM започнаха да влизат в експлоатация едва преди около две години.
„Оперативният дебют на новите ракети демонстрира значително по-голям обсег в сравнение с техните предшественици, Армейската тактическата ракетна система (ATACMS) и в резултат на това значително разшири зоните на удар, които американските подразделения вече могат да заплашват“, се казва в статията.
Изданието отбелязва, че Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува видеомонтаж от снимки, документиращи „първите 24 часа от операция Epic Fury“ – името, което американските власти дадоха на американско-израелската операция срещу Иран.
Този монтаж, който може да се види в публикация на Централното командване на САЩ в социалните медии, включва изображение, ясно показващо изстрелването на PrSM от колесна установка M142 High Mobility Artillery Rocket System (HIMARS). Новата ракета се различава значително от ATACMS, особено по формата и конфигурацията на опашните си перки.
Добавя се, че ракетата PrSM предлага значително увеличение на обхвата в сравнение с ATACMS. Базовата версия на PrSM, известна още като Increment 1, демонстрира способността да поразява цели на разстояние най-малко 500 километра.
Освен това изданието отбелязва, че американската армия, която е отговорна за програмата PrSM, си е поставила за цел евентуално да увеличи обхвата до приблизително 650 километра. Работи се обаче и по версия на ракетата с обхват най-малко 1000 километра.
Съобщава се, че вариантите на ATACMS с най-голям обхват могат да поразяват цели на разстояние до 300 километра.
Статията отбелязва, че не е ясно откъде са били изстреляни PrSM или ATACMS по време на ударите срещу Иран като част от операция „Епична ярост“. Ракетата PrSM обаче има приблизително два пъти по-голям обсег, което би увеличило значително общия брой цели, които биха могли да бъдат застрашени от всяка точка на региона.
Източник: https://trud.bg/

Военен календар

На 3 март 1886 година е подписан Букурещкият мирен договор. С него е сложен край на Сръбско-българската война (1885) и е възстановено довоенното положение.
Решенията на мирната конференция са предопределени от Великите сили, които се обявяват за поддържане на териториалното статукво между България и Сърбия.
Текстът на договора се състои от един член и гласи следното: „Между Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от подписването на настоящия договор.“
Победата на България във войната изиграва важна роля за укрепване на международното й положение и за признаване акта на Съединението.

На 3 март 1872 година в Скопие е роден полковник Борис Дрангов (1872 – 1917)

Завършва Военното училище в София (1895) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1907). Служи в 3-ти (1895 – 1898) и 2-ри конен полк (1898 – 1903).
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) постъпва в четата на поручик Владислав Ковачев и се сражава в планината Плавица, Кратовско. От 1907 до 1912 г. заема длъжностите командир на ескадрон в 10-и конен полк, офицер от Щаба на армията, преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево и във Военното училище. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия и воюва при Селиолу, Люлебургаз и Чаталджа, а след войните командва дружина в 21-ви (1914 – февруари 1915) и 32-ри пехотен полк (февруари – август 1915).
През Първата световна война (1915 – 1918) воюва на Южния и Добруджанския фронт като командир на 5-и пехотен македонски полк (септември 1915 – май 1916), началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие (май – септември 1916), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (септември 1916 – март 1917) и командир на 9-и пехотен пловдивски полк (март – май 1917). На 26 май 1917 г. при завоя на р. Черна (Македония) е улучен от вражески снаряд и по-късно същият ден умира от раните си. Произведен посмъртно в чин полковник и погребан в двора на църквата „Св. Димитър“ в Скопие.
Автор на „Подробна програма за обучение на млади войници и редници“ (1898), „Помни войната“ (1916) и на повече от 60 статии по въпроси на военното обучение и възпитание. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. 2 кл. и ІV ст.

Подводничарят капитан II ранг Тодор Христов Георгиев (Големият Федя)

Сред ярките личности и изтъкнати командири от периода на възстановяване на подводното плаване у нас е и капитан II ранг Тодор Христов Георгиев (Големият Федя).

Роден е на 15.06.1926 г. в гр. Варна в семейството на Христо Георгиев Тодоров. Баща му е иконом в двореца Евксиноград, а по-късно началник на охраната. Майка му Руска е домакиня и се грижи за децата (Тодор има още двама братя - Георги и Божидар).
В тогавашните условия на живот морето не е свързано само с романтиката, но и с надеждата за препитание и не малко младежи са постъпвали във военно училище именно с такава цел. Но преди всичко романтиката отвежда юношата Тодор на 15.09.1943 г. в гимназиалния отдел (Втори мореходен взвод) на Народното военноморско училище във Варна и го завършва през 1946 г. (Свидетелство за зрелост № 5526/24.10.1946 г.).
След това кадетът Тодор Георгиев продължава обучението си в Мореходния отдел на висшето училище. Негови съвипускници са и бъдещите подводничари Илия Мазнев, Тодор Неделчев, Тончо Тончев. Придобиването на знания по много дисциплини върви паралелно с каляването на волята и формирането на военния моряк - бъдещ офицер.
След усилена общообразователна и военна подготовка Тодор Георгиев завършва обучението си в НВМУ на 09.09.1948 г.......Прочети още

Когато САЩ свалиха повече свои самолети от противника във Виетнам

Виетнамската война е може би един от най-големите военни позори на САЩ. Липсата на каквито и да било умения, както и фактът, че противникът владее до съвършенство изкуството на партизанската война, се оказват и най-голямото проклятие на света. Ще открием, че в този конфликт, армията не е запозната срещу какво се изправя, но и предоставените инструменти не отговарят на изискванията.
Още по-смешното е, че Северен Виетнам не само доказва своето преимущество, но и успява да се справи с техника, която всеки друг би отказал  да използва.
Един добър пример е МиГ-17, който не само се оказва много проклет противник, но и работи повече от добре в ниските полети, елиминирайки шансовете на американците да пренесат сражението високо в небето.........Прочети още

Паметникът на свободата: Как се появява един от най-значимите монументи на България

В Стара планина, на изток от Шипченския проход, на височина 1326 метра, се намира връх Свети Никола. Поне до 23 ноември 1951 г., когато върхът променя името си на Столетов – за предпоследен път, до 7 октомври 1977 г.
В началото на август 1877 година, по време на Руско-турската война генерал Николай Столетов заедно със своя Шипченския отряд, в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение, е отговорен за защитата на Шипченския проход и върховете около него. Въпреки численото превъзходство на врага, по време на сраженията от 21 до 26 август 1877 г. атаките им са отблъснати.
На връх Свети Никола днес се издига Паметникът на свободата – Паметник на Шипка.
Целта на монумента, издигнат мястото отбранявано по време на Шипченската битка, е да увековечи подвига на падналите за свободата на България. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.......Прочети още

Кой е единственият руски генерал, загинал в Руско-турската война, погребан на българска земя?

В Руско-турската война от 1877 година руската имперска армия губи 14 генерали на двата фронта - на Балканите и в Кавказ. Почти всички те са от дворянски произход и като висши военни са транспортирани и погребани в родината си. Единственото изключение прави генерал Вилхелм Карлович фон Олдекоп. Както подсказва името му, с немски корени. Неговите кости са положени в малък гроб в двора на църквата в тогавашния Турски тръстеник, днешно Славяново край Плевен.
1 септември 1877 г., и третата атака на Плевен е неуспешна. Загиват близо 13 000 руски, румънски и фински войници и офицери. За младия генерал Вилхелм Олдекоп това е последната битка. Тежко ранен при атаката на Гривишкия редут, той е откаран в лазарета в Турски тръстеник, където 9 дни по-късно умира (на 54 г.).
Руското главно командване решава да не спази традицията и да погребе генерала на българска земя вместо в родината. За да го изпрати в последния му път пристига лично братът на императора великия княз Николай Николаевич, военният министър на Русия Дмитрий Милютин и командващият румънските части генерал Кристодор Черкез.
Княз Николай Николаевич: Нека завинаги да помним делото на нашия славен генерал, който завинаги остава на българска земя. Благодаря на църковното настоятелство за възможността ген. Вилхелм Олдекоп да бъде погребан тук, където отдаде живота си за освобождението на Плевен.
Ген. Олзекоп е положен в малък гроб южно до олтара на църква „Свети Николай".
Валери Какачев - историк: Има една паметна плоча с надпис: „Здѣсь погребено тѣло Командира 2-й бригады 9-й Кавалерийской Дивизiй Генералъ-Маiора Ольдекопа. Умеръ 9-го Сентября 1877 года въ Турскомъ Тростеникѣ.“, сложена от войсковата му част. През 1902 година съпругата му идва, за да види неговия гроб, заедно с двамата му сина и дъщеря му и слага от името на семейството още една паметна плоча" с надпис: „Любимому мужу и отцу жена и дѣти. Здѣсь покоится тѣло генералъ маiора Вильгельма Карловича Ольдекопъ родившагося 6 марта 1823 года и скончавшагося 9 сентября 1877 года.“
Хората от Славяново никога не забравят саможертвата на генерала.
Кристина Христанова - читалище „Кл. Браницик" - гр. Славяново: От Освобождението на България на нашия национален празник 3 март всички тържества, които провеждаме, са именно тук, в двора на църквата, за да отдадем почит на героя.
На 10 декември 1877 г. Плевен е освободен. Пътят към София е открит. Краят на войната е близо.
Източник: https://www.cross.bg

3 март: Преди 148 г. e сключен Санстефанският мирен договор

На 19 февруари/3 март 1878 г. в Сан Стефано край Цариград е сключен мирен договор между Русия и Турция, който слага край на Освободителната война. Договорът е прелиминарен (предварителен), което означава, че подлежи на процедура по утвърждаване след преразглеждане, което после е направено на Берлинския конгрес. - (Руско-турската освободителна война в снимки)
Датата е подбрана специално: На 19 февруари 1855 г. император Александър II се възкачва на престола, пак на 19 февруари 1861 г. той подписва манифеста за освобождаването на крепостните селяни, за което е наречен Цар Освободител. - (снимки)
Договорът съдържа 29 члена. С чл. 1-5 се дава независимост на Черна гора, Сърбия (която получава Нишката област) и Румъния (която получава Северна Добруджа като компенсация за южната част на Бесарабия, която се присъединява към Русия).
Чл. 6–11 се отнасят за новосъздаденото Княжество България: то е признато за автономно, трибутарно (зависимо от сюзерен) княжество с християнско правителство и народна милиция.
В границите му се включват териториите от Мизия, Тракия и Македония, заселени с компактно българско население. Границите на княжеството с известни изключения са идентични с тези на Българската екзархия, създадена през 1870 г., и с проекта, изработен от великите сили на Цариградската конференция от 1876 г.
Князът на България се избира от нейното население и се одобрява от султана със съгласието на великите сили. Препоръчва се събрание от български първенци да изработи Органически устав (конституция) на княжеството.
Новото управление се въвежда за срок от 2 години под надзора на руски комисар. За същия период от време в княжеството остават руски войски за поддържане на реда.
България трябва да плаща годишен данък на Османската империя, която няма право да държи войски на територията на княжеството, но може да прекарва войски и бойни материали по определени пътища. Всички османски крепости в княжеството подлежат на разрушаване.
Мюсюлманските изселници запазват недвижимите си имоти.
Договорът обхваща и проблеми извън България, например урежда корабоплаването по Дунав, необходимите реформи Босна, Херцеговина остров Крит.
Урежда се обезщетението, което Османската империя трябва да изплати на Русия. От общата сума 1410 млн. рубли се приспадат 1100 млн. рубли за териториите, които империята отстъпва на Русия: Северна Добруджа, част от Североизточна Мала Азия, Карс, Батуми и Баязид.
Останалите членове уреждат въпроси, свързани с правата на руските граждански и духовни лица в Османската империя, с военнопленниците, с преминаването на неутралните плавателни съдове през Проливите, с изтеглянето на руските войски.
Санстефанският договор е опит от страна на руската дипломация да засили позициите на Русия на Балканите и по Източния въпрос преди началото на Берлинския конгрес, да пропагандира каузата на Русия като загрижена за разрешаването на националните проблеми на българския народ.
Срещу договора се обявяват останалите велики сили, най-вече Англия и Австро-Унгария, както и християнските балкански държави, които възразяват срещу създаването на голяма българска държава, нарушаваща баланса на силите на Балканите. Румъния е недоволна и от замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа.
Санстефанският договор е посрещнат с въодушевление и възторг единствено от българите, тъй като той възстановява независимата българска държава в максимално възможните етнически граници. В интерес на истината повечето българи не знаят, че ще има Берлински конгрес, и изобщо не подозират какви несправедливи решения ще вземе той.  - (3 март - митове и истина, беседа на проф. Андрей Пантев)

Вадефул: Германия няма да участва във военната операция срещу Иран

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви днес, че Германия няма да участва в атаките на САЩ и Израел срещу Иран. Това съобщава агенция DPA.
Вадефул отбеляза, че Германия няма военните възможности да се присъедини към операции на САЩ в Близкия изток, предвид липсата на собствени въздушни бази в региона.
Външният министър обаче заяви, че германските войници ще се защитят, ако бъдат нападнати от Иран.
Трябва да се отбележи, че в момента подразделения на Бундесвера са разположени в Йордания и Ирак.
"Няма да има други мерки от Германия, освен това", добави външеният министър. 
На въпрос дали атаката на САЩ и Израел срещу Иран противоречи на международното право, германският министър заяви, че има съмнения относно това.
В същото време той отбеляза, че Техеран представлява значителна заплаха не само за Израел и региона, но и за Европа и Германия, които са в обсега на иранските балистични ракети.
Припомняме, че френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви днес, че Париж е готов да се присъедини към защитата на своите партньори в Близкия изток на фона на изострянето на ситуацията в региона.
Източник: https://www.focus-news.net/

Мицотакис даде ход на военна операция в подкрепа на Кипър

Гърция официално задейства Единната доктрина за отбрана с Кипър, изпращайки значителни военни сили в подкрепа на острова. Решението идва часове след атаките срещу британската база „Акротири" и в контекста на рязката ескалация на конфликта в Близкия изток.
Най-новият и модерен кораб на Гръцкия флот, тип FDI (Belharra), е насочен към Кипър за осигуряване на морска сигурност. Корабът, оборудван с доказаната анти-дрон система „Кентавър", също е в бойна готовност за защита на региона от атаки с безпилотни апарати. Гърция дислоцира изтребители F-16 в Кипър, които ще патрулират въздушното пространство и ще осигуряват възпираща мощ. Изпратена е ракетна батарея за укрепване на отбранителния капацитет на острова срещу въздушни заплахи.
Министърът на отбраната на Гърция, Никос Дендиас, потвърди мисията и обяви, че утре (3 март 2026 г.) ще пристигне в Никозия заедно с началника на Гръцкия генерален щаб, генерал Хупис. „Сигурността на Кипър е национален приоритет за Гърция. Ние стоим рамо до рамо в този критичен момент за стабилността на Източното Средиземноморие", заяви Дендиас.
Ескалацията е резултат от широкомащабен регионален конфликт, включващ Израел, САЩ и Иран, който днес пряко засегна територията на Република Кипър чрез удари по британски военни обекти на острова. Атина и Никозия поддържат постоянна комуникация, за да предотвратят по-нататъшно разширяване на военните действия върху цивилни зони.
Властите в Кипър изразиха дълбока благодарност към Гърция за светкавичната военна подкрепа и активирането на съвместната отбранителна доктрина.
Министърът на отбраната на Кипър, Василис Палмас, заяви, че гръцката помощ не е просто символична, а предоставя реален „отбранителен щит" срещу ескалацията в Близкия изток.
Източник: https://www.24chasa.bg/

15 US самолети напуснаха Испания след атаката на САЩ и Израел срещу Иран

Петнадесет американски самолета напуснаха военните бази Рота и Moрон в Южна Испания, след като САЩ и Израел предприеха атака срещу Иран през уикенда, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Най-малко седем от самолетите са кацнали във военновъздушната база Рамщайн в Германия, сочат данни на сайта за проследяване на полети FlightRadar24.
Външният министър Хосе Мануел Албарес заяви, че Испания няма да позволи съвместно управляваните със САЩ военни бази, които са под испански суверенитет, да бъдат използвани за атаки срещу Иран.
"Испанските бази не се използват за тази операция и няма да се използват за нищо, което не е включено в споразумението със САЩ или не е в съответствие с Устава на ООН", заяви Албарес в интервю за телевизия "Телесинко".
Категоричното осъждане на действията на САЩ и Израел от страна на премиера Педро Санчес отново поставя Испания в по-различна позиция в сравнение с част от съюзниците ѝ и може допълнително да обтегне отношенията с Вашингтон.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Макрон: Франция увеличава ядрения си арсенал

Френският президент Еманюел Макрон обяви разширяване на ядрените бойни глави в арсенала на страната. Той съобщи за това по време на речта си за ядреното възпиране от Лонг Айлънд, предава Le Figaro.
"Аз нося отговорност да гарантирам, че нашето възпиране ще запази гарантираната си разрушителна мощ в опасната, динамична и склонна към разпространение среда, която току-що споменах. Ето защо наредих увеличаване на броя на ядрените бойни глави в нашия арсенал. За да предотвратим всякакви спекулации, вече няма да разкриваме размера на нашия ядрен арсенал, за разлика от миналото", заяви той.
Макрон също допълни в речта си: "За да бъдеш свободен, трябва да се уважаваш, а за да се уважаваш, трябва да си силен".
"Това се доказва от увеличаването на нашия арсенал", заключи френският президент.
Според съобщения в медиите, група европейски държави са започнали да обсъждат варианти за собствен ядрен възпиращ механизъм, тъй като доверието в надеждността на Съединените щати като съюзник е разклатено. В същото време заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби обяви намерението на САЩ да продължат да предоставят на Европа "ядрен чадър“.
Източник: https://www.focus-news.net/

Флотилен адмирал Радко Пенев: Основна задача за 2026 г. е приемането на „Храбри“

Основна задача за 2026 г. е да продължи изпълнението на дейностите и мероприятията, свързани с процеса на усвояване на многофункционалните модулни патрулни кораби. Това заявява в интервю за вестник „Българска армия“ командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Радко Пенев.
Приемането на нов, български кораб в състава на Военноморските сили на България и в частност във Флотилия бойни и спомагателни кораби е събитие от национално и регионално значение, което екипажът приема изключително сериозно, коментира още той.
„Усилията многофункционалният модулен патрулен кораб, с бордови номер 12, да бъде усвоен изцяло и приведен в необходимата оперативна готовност е основна линия на усилията в подготовката“, заяви още флотилен адмирал Пенев
Предстоят и няколко плавания, по време на които екипажът ще усвои напълно новото въоръжение и системите за управление. Процесът ще завърши със сдаване на контролни задачи, удостоверяващи нивото на подготовка.
Източник: https://www.maritime.bg/

САЩ: Три наши самолета са били погрешно свалени от кувейтските противовъздушни сили

Централното командване на САЩ заяви, че три от техните изтребители F-15 са били погрешно свалени от кувейтските противовъздушни сили в понеделник сутринта. Това се казва в изявление на Централното командване на САЩ, съобщава  Forbes.
"По време на активни бойни операции, които включваха атаки от ирански самолети, балистични ракети и дронове, изтребителите на американските военновъздушни сили бяха погрешно свалени от кувейтските противовъздушни сили“, се казва в изявлението.
Всичките шестима членове на екипажа са се катапултирали, спасени са и са в стабилно състояние.
"Кувейт призна този инцидент и сме благодарни на кувейтските отбранителни сили за усилията и подкрепата им в тази продължаваща операция“, съобщават от командването.
По-рано Министерството на отбраната на Кувейт заяви, че няколко американски военни самолета са се разбили в резултат на ирански удари. - (видео)
Припомняме, че сутринта на 28 февруари американският президент обяви, че Съединените щати са започнали мащабна операция срещу Иран. Израел също нанесе удари.
Иран отговори с удари по територията на редица страни от Персийския залив, където се намират американски съоръжения.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че Париж е готов да се присъедини към защитата на своите партньори в Близкия изток на фона на изострянето на ситуацията в региона.
Премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър пък позволи на САЩ да използват британски военни бази за унищожаване на ирански ракетни складове и пускови установки.
Източник: https://www.focus-news.net/

След присъда от „Народния съд“: „… Способен и перспективен морски офицер беше погубен за нищо“

Преди 80 години командирът на Черноморския флот капитан ІІ ранг Вълчо Тонков е осъден на смърт от І-ви състав на „Народния съд“ - Варна с присъда от 5 февруари 1945 г. по две обвинения:
 1. Че на 2 юни 1944 г. заповядал организирането и провеждането на убийството на 9-те члена на ОК на БРП - Варна в местността Карантината;
 2. Че като началник на Черноморския флот през август 1944 г., когато във Варненското пристанище имало германски кораби, които престояли около 1 седмица, вместо да заповяда овладяването им, позволил със своето бездействие да бъдат потопени.
Първото обвинение няма нищо общо с истината.
А второто обвинение е смехотворно и никой друг състав на т.н. „Народен съд“ (например този в Русе, където Дунавският ни флот не реагира на отстъпващите десетки германски кораби и конвои) не го повдига. В своите спомени о.з. капитан І ранг Анатоли Златаров пише: „Смъртната присъда беше … изпълнена призори на 6 февруари. Гробът на Тонков все още е неизвестен. Един способен и перспективен морски офицер беше погубен за нищо“.....Прочети още

Навършват се 151 години от рождението на кап. I ранг Неделчо Недев

Неделчо Недев Недев е роден на 2 март 1875 г. в Шумен, разказват от Военноморския музей във Варна. Учи във Варна и след завършване на IV клас на мъжката гимназия е изпратен в Австро-Унгария, където през 1894 г. завършва Императорската и кралска академия по търговия и мореплаване в Триест. След завръщането си в България постъпва на служба във Флотилията и Морската част в Русе. От 1 май 1895 г. е изпратен на практика на параходите на Българското търговско параходно дружество във Варна, където получава и първото си морско офицерско звание – мичман II разряд. За кратко е адютант на Дунавската флотилия. В края на 1897 г. е приведен да служи в новосъздадения морски екипаж на Черно море под командването на капитан II ранг Пол Пишон, с което става един от основоположниците на Българските военноморски сили на Черно море. В периода 1897 – 1900 г. служи на парахода „Крум“ на р. Дунав, назначен е за младши офицер на крайцера „Надежда“ и участва в първото му задгранично плаване през 1899 г. Продължава образованието си във Франция (06.1900 – 01.1905 г.), където завършва Висшето училище по електротехника в Париж и Факултета за точни науки в Сорбоната, както и астрономически курсове в обсерваторията в Парк Монсури и в Централната физическа обсерватория в Парк Сен Мор. След завръщането си в България става преподавател и заместник началник на Машинното училище във Варна. През 1906 г. завършва Артилерийски офицерски курс в Кронщад (Русия). На 32 години завършва шест учебни курса, от които два му дават висше образование, владее отлично френски, италиански и руски език. Той е в състава на българската делегация на Международната учредителна радиотелеграфна конференция в Берлин (3.10 -3.11.1906 г.). Лейтенант Недев участва и в поставянето на подводния кабел от Варна до Севастопол през лятото на 1908 г. с английския кораб „Фарадeй“. През 1910 г. е част от комисията, която приема първата българска радиостанция край Варна (в местността Франга). След инсталирането на радиостанцията на крайцера „Надежда“ (1911 г.) той разработва първите правила за радиообмен между двете радиостанции, както и правилник за обучението на военни радиотелеграфисти на станция „Франга“.
До Първата балканска война лейтенант Недев се утвърждава като специалист в областта на хидрографията. В периода 1905 – 1906 г. плава на борда на катерите „Амалия“ и „Раковски“ и съставя карта-план на Варненския залив и околностите му. Включен е в комисията по определяне границата по р. Дунав между България и Румъния. Участва в комисията по приемане на миноносците „Шумни“, „Летящи“ и „Строги“ и става първият командир на „Летящи“. През 1911 г. с разрешение на Негово Величество Царя е изпратен като дипломатически емисар в Италия през Триполитанската война.
Командир е на миноносец „Смели“ (17.07.1910 - 22.11.1913 г.) и участва в атаката на турския крайцер „Хамидие“. Написва и издава теоретичен труд по организационната структура на флота с принос във военноморската наука, който заляга в „Устав на самостойните действия на миноносците“ – 1915 г. През 1914 г. ръководи курс за строеви морски офицери и преподава лоция, сферична тригонометрия, навигация и астрономия. Превежда труда на професор Пол Жане: „Основи на индустриалното електричество“. На 7.04.1915 г. е назначен за преподавател във Военната академия в София, а година по-късно е повишен в звание капитан II ранг. Участва в поставянето на минни заграждения в района на Бургаския залив, Калиакра и пред Балчик (1916- 1917 г.). През 1917 г. издава „Дунав от гледище на съвременното речно конвенционално право“. В края на Първата световната война капитан II ранг Недев е емисар по морско право в Берлин, Браила и Букурещ. По време на военната си служба изпълнява следните командни длъжности – Началник на Учебната част на флота; Началник на неподвижната отбрана на флота; Началник на подвижната отбрана на флота и Временен началник на флота. Напуска флота по собствено желание на 10.09.1919 г.
Той е един от основателите и активен деятел на създадения през 1920 г. Български Народен Mорски Сговор. В периода 1932 – 1941 г. е директор на Българското Търговско Параходно Дружество (БТПД).
Умира във Варна на 11.04.1948 г.

Бригаден генерал Стоян Шопов ще командва празничната проверка (заря) в столицата

На 3 март от 18.30 ч. на площад „Народно събрание“ в София ще се състои тържествена проверка (заря) в чест на Националния празник. Провеждането на ритуала се организира от Националната гвардейска част, става ясно от съобщение на МО. В него ще участват и военнослужещи от Съвместното командване на силите и от Военновъздушните сили. Командващ тържествена проверка (заря) ще бъде бригаден генерал Стоян Шопов – началник на щаба на Сухопътните войски. Той е роден е на 12 юли 1970 г. в с. Тешово, област Благоевград. Завършва ВВОВУ „В. Левски” – Велико Търново през 1994 г., ВА „Г. С. Раковски” през 2005 г. и Военния колеж на СВ в Карлайл, САЩ през 2016 г. Военната му кариера започва като командир на взвод. Постепенно преминава през длъжности, сред които командир на рота, оперативен дежурен, главен експерт в отдел „Операции” на Командването на Сухопътните войски. В периода 2018-2019 г. е началник на щаба на Втора механизирана бригада, а през 2019-2022 г. е командир на бригадата. От 2022 до 2025 г. е заместник-началник на щаба по поддръжката в Сухопътното командване на НАТО в Измир, Турция. Три пъти е бил на мисия в Афганистан, последователно като щабен офицер, старши инструктор и офицер по разузнаване и взаимодействие. Семеен, с две деца.
*********
Националният празник 3 март и 148-ата годишнина от Освобождението на България ще бъдат отбелязани с участието на представителни военни формирования в ритуалите в страната. В София министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, представители на висшия команден състав на Българската армия ще участват в тържествената церемония по издигане на Националното знаме на Република България на 3 март от 11.00 ч. пред Паметника на Незнайния войн. В ритуала ще участват формирования от Националната гвардейска част. По време на изпълнението на националния химн ще бъде произведен салют от 20 артилерийски залпа. От 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на Президента на Република България ще се проведе тържествена смяна на почетния гвардейски караул. На 3 март от 18.30 ч. на площад „Народно събрание“ в София ще се състои тържествена проверка (заря) в чест на Националния празник. Провеждането на ритуала се организира от Националната гвардейска част. В него ще участват и военнослужещи от Съвместното командване на силите и от Военновъздушните сили. Командващ тържествена проверка (заря) ще бъде бригаден генерал Стоян Шопов – началник на щаба на Сухопътните войски.
В строя ще бъдат знамената-светини, символ на най-възвишените традиции и добродетели на българското войнство: Самарското знаме, Щандарт на Първи конен полк, Знамето на 15-и пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-и Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Шести пехотен Търновски полк, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.
Представителни военни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили (ВМС), Съвместното командване на специалните операции и Командването за логистична поддръжка ще участват в тържествените церемонии за Националния празник и в ритуалите по отдаване на почит и полагане на венци и цветя пред паметниците на загиналите за Освобождението, които ще се проведат на 2 и 3 март в различни градове в страната.
На 2 март тържествена проверка (заря) ще се проведе в Казанлък и Сопот от 18.00 ч., с участието на военнослужещи от 61-ва механизирана бригада – Карлово, и в Провадия – от 18.30 ч. с участието на военнослужещи от ВМС и ВВМУ. 
Военнослужещи от Сухопътните войски ще участват в тържествата на връх Шипка на 3 март от 11.30 ч.
В Пловдив тържествената проверка (заря) ще бъде проведена от Съвместното командване на специалните операции от 18.30 ч. на 3 март на площад „Централен“. В нея ще участват и представителни блокове от Сухопътните войски и ВВС.
Представителни формирования от Националния военен университет „Васил Левски“ ще участват в тържествените чествания във Велико Търново на 3 март. Тържествената проверка там ще започне от 19.00 ч. на площад „Цар Асен I“.
Личен състав от формированията на ВМС и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ ще участва в тържествената проверка (заря) от 19.30 ч. на площад „Антон Новак“ във Варна.
С тържествени проверки на 3 март Националният празник ще бъде честван и в Плевен от 18.30 ч., Шумен – 18.30 ч., Белене - 19.00 ч., Сандански - 18.00 ч., Дългопол – 18.30 ч.
Само на 3 март в Националния военноисторически музей посетителите ще имат възможността да видят оригиналното знаме – първообраз на българския трибагреник, един от най-ценните символи на държавността. Светинята, която рядко напуска фондохранилището, ще бъде експонирана специално и само на Националния празник, когато  Музеят ще работи с обичайното си работно време от 10.00 до 17.00 часа и входни такси.
Източник: https://otbrana.com/

Уникален поход научи руските подводничари на нов начин за противодействие на САЩ

Точно преди 60 години две съветски подводници стартират първото изцяло подводно околоземно пътешествие. Петдесет и два дни под вода се оказват колосално изпитание както за техниката, така и за хората.
Резултатите от този безпрецедентен преход обаче все още са актуални за руските подводници и за врага това събитие е много неприятна изненада.
На 28 февруари 1966 г. две ядрени подводници тръгват от базата „Западна Лица“ на Северния флот на междутеатрална маневра от Северния флот до Тихоокеанския флот. Първата, K-116, принадлежи към класа „Атомни подводници с крилати ракети“ (АПКР) от проект 675. Втората, K-133, принадлежи към многоцелевите подводници от проект 627A – първите руски атомни подводници.
Подводниците имат необичайна задача - да обиколят планетата през Южното полукълбо и тайно, без да изплуват, да стигнат до Камчатка, до новото място за постоянно базиране.......Прочети още

Как българският селянин „Дед Новак“ получава най-високата степен на Гергьовския кръст

Казва се Новак Димитров от с. Зелено дърво, Габровско. Роден е около 1830 г. и се е препитавал с кираджийство – превозва стоки на габровски търговци чак до Одрин. По време на летните боеве на вр. Свети Никола на 21, 22 и 23 август 1877 г. със своята биволска кола на отиване към върха е карал вода и муниции, а на връщане – ранени войници.
От средата на август до края на декември 1877 г. с. г. дядо Новак Димитров е назначен за водач на Десния (или Западен) отряд на ген. Скобелев и ген. Столетов, установени на бивак в района на селата Зелено дърво, Баевци и Топлеш.
Негово задължение било да проучва пътищата, през които може да мине този отряд отвъд Балкана, за да удари армията на Вейсел паша в Шейновския укрепен лагер.....Прочети още

Противотанков ракетен комплекс Javelin

Американският преносим противотанков ракетен комплекс (ПТРК) "Джавелин" се прояви в редица от последните военни конфликти като много ефективно оръжие. Произвеждан в значителни партиди (според някои източници само ракетите са над 40 000 единици), той е на въоръжение в армиите на редица страни по света. ПТРК, въпреки значителната си възраст (над четвърт век), все още е заплаха за съвременните бронирани превозни средства и не само. За него си мечтаят много армии по света, особено тези от Източна Европа, които демонстративно или сериозно се страхуват от нахлуване от Изток на ордите на „механизирания Чингис хан“. ПТРК "Джавелин" (от англ. Javelin - "копие, стрела"; е с оръжейен индекс - FGM-148) е предназначен за унищожаване на бронирани превозни средства и на нисколетящи нискоскоростни цели (хеликоптери, дронове, и кацащи витлови самолети и др.), както и за унищожаване на различни полеви укрепления и на други обекти. Сред експертната общност има две мнения за ефективността на оръжията: те могат да унищожат всеки съвременен танк на принципа „изстреляй и забрави“; а целите, по които стрелят, обикновено струват по-малко от ракетите, изразходвани за тях......Прочети още

Карабина чудо срещу бронетранспортьори

Пушката МЦ-572 „Астарта“ беше представена от холдинга „Високоточни комплекси“ на международния форум „Армия-2023“. Съобщава се, че е разработено от Централното бюро за проектиране и изследване на спортни и ловни оръжия (ЦКИБ СОО), което е клон на Бюрото за проектиране на прибори на името на. Академик Шипунов.
В същото време веднага беше отбелязано, че пушката е разработена изключително за специални сили. Общо се планира производството на до хиляда от тези пушки.
„Астарта“ се произвежда в калибър 12,7 мм. Пушки от този калибър често се наричат антиматериални. Това не означава, че те изстрелват антиматерия. Военните, разбира се, биха искали да имат на разположение антиматерия, дори само защото килограм от това вещество при анихилация ще освободи енергия, равна на енергията на 43 мегатона тротил.
Антиматериалните пушки се наричат така, защото енергията на техните куршуми е достатъчна, за да унищожи вражески превозни средства и леко бронирани превозни средства: бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, камиони и джипове - всичко това са легитимни цели на антиматериални пушки.......Прочети още

Отряд Вагнер – невидимата армия от ветерани, която не съществува, но винаги е на правилното място

Отряд „Вагнер“ или „Групата на Вагнер“ не е просто формирование, което събира почитатели на музиката на немския творец. Историята тук е малко по-различна, защото все пак се говори за специална частна паравоенна организация. Достатъчно е да се забележи в тяхната история, че са близо до всяка интересна военна точка на руския фронт и до този момент очевидно печелят реномето си на страховити войни. Лидер на въпросната организация е Дмитри Уткин. Същият е роден през 1970 г. и командва 700-ен специален отряд, както и 2-ра бригада на специалните сили в министерството на отбраната на Русия. След отбиването на военната служба, Дмитри преминава в резерва като лейтенант-полковник и след това получава работа в охранително дружество Моран.
Същото е създадено от руски военни ветерани, които се занимават с охрана и тренировъчни мисии по цял свят. Една от основните им задачи е да осигуряват охрана и да се борят срещу пирати в открито море. Активността на дружеството Моран е през 2013 г. и през същата година е поставен офисът в Хонконг – Корпорация Славоник. Проследването на тази линия ще покаже, че екипите са били изпращани да защитават различни петролни рефинерии и разбира се, нефтопроводи в Сирия. Именно там Уткин ще може да демонстрира изключителни качества и освен това да се прослави като човек, който може да изпълни почти всяка задача. По време на сраженията, Руската Федерална служба по сигурност ще арестува някои членова за нелегална наемна работа......Прочети още

Военен календар

На 1 март 1858 година в Ески Джумая (дн. Търговище) е роден капитан Васил Данаджиев (1858 – 1885).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Като младши офицер служи в Артилерийските паркове в Разград (1879 – 1880) и Артилерийската лаборатория в Русе (1881 – 1883).
През 1883 г. е командирован в Москва, Русия, за практическо изучаване на артилерийската служба.
На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк, с която воюва в Сръбско-българската война (1885).
На 5 ноември вражески снаряд улучва управляваното от него оръдие в боя за Преславския редут край с. Алдомировци по време на Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември). Награден посмъртно с орден „За храброст“ IV ст.

На 1 март 1884 година в Търново е роден контраадмирал Сава Стефанов (1884 – 1970).
Завършва Военното училище в София (1905). Служи като вахтен офицер на учебния крайцер „Надежда“ (1905 – 1906), адютант на Дунавската флотилия (1907 – 1908) и младши офицер в Морската част – Варна (1909). Следва в артилерийските и минни класове в Кронщад, Русия (1909 – 1910) и специализира радиотелеграфия (1910 – 1911). След завръщането си завежда радиотелеграфната станция на „Надежда“, организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и полага основите на радиоразузнаването в българската армия. Последователно заема длъжностите началник на Минната школа при Флота (1913), старши офицер на „Надежда“ (1913 – 1914) и преподавател по радиотехника в курса за морски офицери (1914 – 1915).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва торпедоносеца „Строги“, Прожекторната рота, Флотския арсенал, Портовата дружина и Щаба на Черноморската част.
След войната е преподавател по минно, торпедно и радиотелеграфно дело в офицерския курс при Морската учебна част (1919), началник на Щаба на Флота (1919 – 1920) и интендант на Флота (1920 – 1921). На 1 април 1921 г. преминава в запаса и до 1933 г. управлява нелегалните флотски структури. Има голям принос за опазването на военноморските сили на България след тежките забрани, наложени от Ньойския договор (1919).

На 1 март 1912 година е създадена Военна академия „Георги Стойков Раковски“.
На 11 декември 1911 г. министърът на войната генерал-майор Никифор Никифоров представя пред цар Фердинанд І законопроект за създаване на военна академия. Той е внесен в ХV Обикновено Народно събрание и приет на 1 март 1912 г като „Закон за създаване на Българска военна академия“. Законът влиза в сила от 8 май 1912 г., но последвалите Балкански войни (1912 – 1913) отлагат съществуването на новото учебно заведение. На 4 януари 1915 г. Военната академия е тържествено открита и в нея започва обучението на първия випуск слушатели. След включването на България в Първата световна война (1915 – 1918) занятията са прекратени, а преподавателите и слушателите получават назначения в щабовете и войските. По силата на наложените ограничения от Ньойския договор (1919) на България е забранено да има Военна академия. През периода 1922 – 1938 г. тя функционира скрито на територията на Военното училище под името Преподавателски курс, предназначението на който е да дава академично военно образование. До 1944 г. в нея се обучават 16 офицерски випуска, а след Втората световна война се подготвят кадри за тактическите и оперативните звена на българската армия. С Регентски указ № 6 от 5 март 1946 г. за патрон на Академията е определен първият военен теоретик Георги Стойков Раковски. Днес Военна академия „Г.С. Раковски“ е основната образователна институция в България по въпросите на сигурността и отбраната, военното изкуство и оперативната съвместимост със съюзническите армии от НАТО.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.