от 1 до 15 юни

Европейската комисия е приела искането на Гърция за изключване на разходите за отбрана от ограниченията на държавните разходи

Европейската комисия е одобрила искането, внесено от Гърция, за изключване на разходите за отбрана от ограниченията на нарастването на държавните разходи, като е приела за референтна година 2024 г., съобщават гръцките медии.
Както пише икономическото издание „Икономикос тахидромос“, това ще освободи през 2026 г. ресурс от 500 млн. евро.
Решението означава, че в периода 2025 – 2028 г. на Гърция се разрешава да се отклони от максималните темпове на нарастване на нетните разходи в степен, в която надвишаването не надхвърля увеличението на отбранителните разходи като процент от БВП през 2024 г. и при условие, че отклонението от максималните темпове на нарастване на разходите не надвишава 1,5 процента от БВП.
Гръцкият министър на националната икономика и финансите Кириакос Пиеракакис коментира, че решението за задействане на клаузата е „стратегически успех на Гърция“ и че в период на интензивна геополитическа несигурност страната ще може да продължи да инвестира в отбраната и сдържащата си сила.
Пак днес във френската корабостроителница Лориан гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас присъства на спускането на вода на фрегатата „Формион“ – третата по ред фрегата клас FDI (Белара), която се строи за гръцкия военноморски флот, съобщи АНА-МПА. Първите две, „Кимон“ и „Неарх“, вече бяха спуснати на вода.
Източник: bta.bg

National Interest: Американският свръхзвуков стратегически бомбардировач B-1B срещу руския Ту-160 – кой кого?

B-1B е проектиран да пробие противовъздушната отбрана на ниска надморска височина и е предназначен за тактическа подкрепа. Ту-160 (според класификацията на НАТО - Blackjack), напротив, е предназначен за високоскоростни полети на голяма надморска височина.
В резултат на това той има по-високо излетно тегло, но по-малко разнообразен полезен товар, пише американското списание National Interest в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.
С течение на времето и двата самолета бяха модернизирани: B-1B за поддържащи роли и Ту-160M ​​​​като временно решение, докато неговият наследник, стелт бомбардировачът ПАК-ДА влезе в експлоатация.......Прочети още

Урок по история: На 5 юни САЩ обявяват война на Царство България

На 5 юни 1942 г. САЩ обявяват война на Царство България.
Преди това Царство България е обявило война на САЩ, но в историческата наука се смята, че това е символична война.
Символична война се нарича обявената от страна на Царство България война на САЩ и Обединеното кралство на 14 декември 1941 г. Продължава до 28 октомври 1944 г.
България няма задължение да обяви война на атлантическите съюзници според клаузите на Тристранния пакт, понеже номинално САЩ се оказват в ролята на жертва след нападението над Пърл Харбър.
На 11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ, използвайки като повод няколко нападения срещу германски подводници и търговски кораби, осъществени от Американския атлантически флот. Те са извършени по заповед на американският президент Рузвелт. На 12 декември Германия е последвана от Италия, която също обявява война на САЩ. Към тях през следващите дни се присъединяват Румъния, Унгария и България.
На 5 юни 1942 г. от своя страна САЩ също обявяват война на Царство България.
На 12 юни 1942 г. 13 тежки бомбардировача за далечно действие Б-24 Либърейтър, базирани на летище Файд на Суецкия Канал, прелитат над Средиземно море, Турция и Черно море, минават над сушата в района на Констанца и бомбардират нефтения район на Плоещ. Това е главният източник на горива за армията на Хитлер за нападението му над бившия си съюзник СССР.
След атаката на Хитлер над доскорошния си съюзник в подялбата на Полша СССР вече е съюзник на САЩ и Великобритания.
България е пречка за САЩ и Великобритания да помогнат на СССР.
Повредите по рафинериите в Румъния са незначителни. ПВО и изтребителната авиация на Луфтвафе и румънските ВВС не реагират. На връщане, български изтребители прехващат и свалят няколко самолета.
Това е първият удар на американската стратегическа авиация в дълбочина на континента.
През есента на 1943 г., в резултат от успешния съюзнически десант в Сицилия, територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация.
Започват бомбардировките на България, продължили от 20 октомври 1943 г. до 17 септември 1944 г. Бомбардирани са и градове в анексираните части на Югославия, след предварително съгласуване с Тито)

От "Черната акула" до "Алигатора": Топ 3 на хеликоптерите на конструкторското бюро "Камов" в Русия

Руското бюро "Камов" е проектирало многобройни успешни военни и граждански модели, но е най-добре познато около своите уникални и мощни хеликоптери "Черна акула" и "Алигатор".
Ка-50 "Черна акула"
Проектиран в началото на 1980-те години, Ка-50 е новото поколение съветски щурмови хеликоптер. В случай на възможна "голяма война" в Европа, той трябва да унищожава сухопътните сили на НАТО, включително тежката бронирана техника, и ефективно да преодолява вражеските противовъздушни единици.
Благодарение на отличителната си коаксиална роторна система, "Черната акула" е бърз, маневрен, има висока жизнеспособност при боеве и отлични летателни характеристики. Това е един от малкото хеликоптери в света, който може да изпълнява лупинг.
Уникална характеристика на Ка-50 е неговата система за катапултиране - рядка особеност за хеликоптерите. Преди да се изхвърли седалката на пилота, лопатките на ротора се "издухват" от експлозивни заряди в роторния диск.
За разлика от другите щурмови хеликоптери от онова време, Werewolf, както НАТО нарича Ка-50, е ​​проектиран като едноместен хеликоптер, където пилотът е още и оператор-навигатор. Първоначално това се разглежда като перфектното решение: направи хеликоптера по-лек и спести пари за обучение на пилоти. Да се ​​подготви екипаж за щурмови хеликоптер струва почти колкото създаването на самата машина.
Бойната употреба на Ка-50 по време на чеченските конфликти обаче показа, че конструкторите на "Камов" са сгрешили: само топ асове могат едновременно да летят с "Черните акули" и ефективно да водят стрелба. След като са произведени 17 единици, проектът е закрит през 2009 година. - Още за Ка-50

Ка-52 "Алигатор"
Оттеглянето на Ка-50 не означава, че такива съвършени успешни технологии също са изоставени. Те са използвани в "по-малкия брат на "Черната акула" - Ка-52.
"Алигаторът", както наричат хеликоптера, е проектиран като двуместен. Традиционната кабина на тандемната седалка е пренебрегната в полза на успоредното разполагане на седалките, което значително подобрява сътрудничеството между пилотите и операторите.
Ка-52 наследява много от предшественика си, включително уникалната система за катапултиране. Новият хеликоптер обаче има много по-напреднали навигационни, пилотни и бойни системи и авионика.
"Алигаторът" се оказа много по-голям късметлия от своя "брат". Той активно се доказа и в производството - досега са създадени над 120 единици от модела. Някои от тях дори са изпратени на бойни действия в Сирия.
Специална палубна версия – "Катран" - е в състояние да прибира лопатките на ротора. Такива хеликоптери са планирани да бъдат компактно поставени на морските платформи от клас "Мистрал". Въпреки това, след като руско-френското споразумение за доставките на "Мистралите" беше отменено през 2015 г., беше решено "Катран" да се разположат само на руския тежък самолетоносач "Адмирал Кузнецов". - Още за Ка-52

Ка-27
Ка-27 е най-успешният военноморски хеликоптер, проектиран в Съветския съюз. Неговата основна задача е да защитава тежките самолетоносачи от вражеските подводници.
Оборудван с най-съвременна авионика, хеликоптерът може ефективно да търси и да поразява подводниците на дълбочина до 1640 фута, както през деня, така и през нощта, при всякакви метеорологични условия и дори по време на 5-степенна морска буря.
Ка-27 има десетки модификации: от ловец на подводници (Ka-27ПЛ) до хеликоптер за измерване на радиация Ka-27E. Той също така се използва активно за операции по търсене и спасяване.
Проектиран през 1970-те години, хеликоптерът е все още незаменим за руската военноморска авиация, както и за военните на Китай, Индия, Южна Корея, Лаос и Виетнам. За граждански цели хеликоптерът работи в Швейцария, Португалия, Япония и Канада. - Още за Ка-27

70 години от влизането в сила на Варшавския договор

На 5 юни 1955 г. влиза в сила Варшавският договор. Той е подписан на 14 май 1955 г. на Варшавското съвещание. Варшавският договор представлява договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.
След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява и неговата денонсация.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. - Още за ВД

Парижкото оръдие: Германският супертоп от Първата световна война

Парижкото оръдие - едно от най-страховитите и ужасяващи оръжия на Първата световна война - е гигантска артилерийска установка, която достига невъобразими разстояния и височини, всявайки страх в сърцата на парижани.
Използвано от Германия срещу Франция през 1918 г., то е дълго над 34 м. и тежи 256 тона. Впечатляващите му възможности му позволяват да изстреля 110-килограмов снаряд на 130 км., достигайки височина от 42 км. - постижение, което остава ненадминато до създаването на ракетата V2 през 1942 г.
Между март и август 1918 г. то изстрелва между 320 и 367 снаряда в Париж, убивайки 250 души и всявайки страх из целия град. Използването му обаче е краткотрайно; с навлизането на съюзническите сили в Северна Франция то е окончателно демонтирано от германците.
Въпреки че не променя хода на Голямата война, Парижкото оръдие оставя трайно наследство и по време на Втората световна война то вдъхновява германските военни да разработят и други още по-големи оръдия.
Нека проследим историята му.......Прочети още

САЩ все още не са решили дали да продължат помощта за Украйна

Съединените щати все още не са взели решение дали да продължат военната подкрепа за Украйна, заяви постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър.
"САЩ са ангажирани с преговорите. Не са взети решения за по-нататъшна подкрепа. Най-добрият начин да се гарантира сигурността на територията на НАТО е да се изпълнят плановете за разходи за отбрана", каза той пред журналисти преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел на 5 и 6 юни, съобщава ТАСС. Уитакър заяви, че Вашингтон очаква „Европа да поеме водеща роля в предоставянето на Украйна на ресурсите и политическия капитал, необходими за постигане на траен мир в Украйна“.
Той отбеляза и прекия интерес на европейците от „осигуряването на мир на техния континент“. „Ще продължим да правим всичко по силите си, за да подкрепим това“, добави Уитакър.
От началото на специалната военна операция Вашингтон е предоставил на Киев над 60 транша военна помощ. Според Килския институт за световна икономика в Германия, от 24 януари 2022 г. до 31 декември 2024 г. Украйна е получила над 123 милиарда долара помощ от Съединените щати. 
Президентът на САЩ Доналд Тръмп по-рано заяви, че Вашингтон е похарчил над 300 милиарда долара в подкрепа на Киев. Последният пакет от помощи на стойност 250 милиона долара беше отпуснат в края на декември 2023 г. На 3 март 2025 г., няколко дни след срещата си с Володимир Зеленски в Белия дом, Тръмп нареди спиране на доставките на всякакво американско въоръжение за Украйна, включително намиращото се в Европа. Въпреки това, на 11 март, след преговорите между САЩ и Украйна в Джеда, Съединените щати възобновиха помощта за режима в Киев. То се осъществява по договори, сключени между Украйна и американски компании по време на предишния президент на САЩ Джо Байдън.
Източник: ТАСС

Турция продаде оръжия за $3 милиарда само за 5 месеца

Износът на отбранителната и летателна техника на Турция е нараснал с 29% до близо $3 милиарда и то само през първите пет месеца на годината, предава Daily Sabah, цитирайки директора на Агенцията за отбранителна индустрия в страната Халюк Гьоргюн. Секторът е един от процъфтяващите  през последните години, отбелязвайки сериозен ръст на продажбите.
Отбранителната индустрия на страната приключи 2024 г. с рекорд от доставки, възлизащи на $7,1 милиарда. По този начин общият износ от сектора счупи рекорда от $5,5 милиарда, поставен по-рано през 2023 г.
Само през май износът от сектора е достигнал близо $741,9 милиона, показват предварителните данни за външната търговия на Асамблеята на турските износители (TIM), цитирани от местните медии. 
Фирмите, които изнасят в чужбина и произвеждат високотехнологични продукти се увеличават.
"Благодарение на активното международно сътрудничество нашите компании вече не изнасят само в определени региони, а по целия свят", подчерта директорът на Дирекцията по отбранителна индустрия в Президентството на Република Турция", коментира Халюк Гьоргюн.
Производството на представителите на турската отбранителна индустрия съставлява три на сто от целия износ на страната. Години на инвестиции подхраниха дълбока трансформация в този ключов сектор, особено през последните две десетилетия. Политиката на Анкара е за намаляване на външната зависимост от западните оръжия чрез иновативни инженерни инициативи и местно разработени технологии.
Това подтикна разработването на набор от местни въздушни, сухопътни и морски платформи, като в крайна сметка помогна за намаляване на външната зависимост на Турция в сферата на отбраната от 80% в началото на 2000-те години до около 20% днес.
Източник: https://money.bg/

На 4 юни 1920 г. е подписан Трианонският мирен договор между страните победителки в Първата световна война и Унгария

На този ден преди 105 години е подписан Трианонският мирен договор. Той е сключен между страните победителки в Първата световна война и Унгария, която подписва договора с протест в двореца Гранд Трианон във Версай, Франция. Документът регулира статута на новата унгарска държава, която се появява вследствие на разпада на Австро-Унгария и определя нейните граници. Страната губи две трети от територията си, а над една трета от населението остава да живее зад новите граници. Договорът ограничава унгарската армия на 35 000 души, а австро-унгарският флот престава да съществува.
След поражението на Централните сили в Първата световна война коалицията на победителите (т. нар. Антанта) изработват Версайската система от договори по време на Парижката мирна конференция, която заседава от януари 1919 до август 1920 г. Всеки отделен мирен договор, наложен на страните загубили войната, е подписан в отделно предградие на Париж: Версай, Сен-Жермен-ан-Ле, Ньой сюр Сен, Трианон и Севр. При преговорите не са допуснати представители на победените страни, поради което те подписват само по принуда и впоследствие се стремят да ги ревизират или отхвърлят.
Договорът от Трианон, касаещ Унгария, е изготвен почти изцяло от френските и британските представители. Общата рамка за преговорите по мирните договори, известна като „Четиринадесет точки“ на американския президент Удроу Уилсън, не е взета под внимание. Така в спорните територии и градове със смесено население принципът на самоопределение не е приложен и искането за провеждане на плебисцити е отказано.
Ратификацията в британския парламент на мирните договори, със страните загубили войната, пораждат дискусии в Камарата на лордовете. В бюлетина на БТА четем за част от тях...
Източник: https://www.bta.bg/

Семейство Коен и съветската програма за спящи агенти

Тя е родена в САЩ и се казва Лона Коен, но в историята остава като един от легендарните руски агенти, макар и още по време на първата мисия да е готова да се провали в своята работа като куриер. До края на своята кариера, тя и нейният съпруг ще бъдат нещо подобно на кралски особи в Москва. Тяхната задача през последните няколко години е да тренират новото поколение руски спящи агенти, които да се внедрят в САЩ. Само няколко седмици след пускането на атомните бомби в Япония през 1945 г. Лона Коен пристига в Манхатан и оставя специален знак върху сграда с тебешир, за да може да установи контакт и да посочи, че се е върнала от спешна мисия в Ню Мексико.
Лона е на 29 години и може да се смята за атомният шпионин на СССР. Тя заема мястото на своя съпруг Морис, който е извикан да се бие на фронта по време на Втората Световна война. На нея и харесва идеята за влизане в най-различни роли. Има опит като аматьор в театъра, но не успява да достигне до професионалното ниво, защото често забравя репликите си. Вместо това получава една от най-опасните роли в света – на агент, който трябва да пренесе много важна информация.......Прочети още 

Тръмп е обсъдил възможно сътрудничество с Япония при разработването на противовъздушния щит „Златен купол“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е обсъдил сътрудничество с Япония при разработването на технологията за планирания модерен противовъздушен отбранителен щит – „Златен купол“ – в телефонен разговор с японския министър-председател Шигеру Ишиба, съобщи в. „Никкей“, цитиран от Ройтерс.
Очаква се двете страни да работят заедно по изграждането на системи за прехващане на входящи заплахи, а участието на Токио може да послужи като разменна монета за получаване на отстъпки в текущите преговори за търговски мита с Вашингтон, посочва вестникът, без назовава източниците си.
Този месец Тръмп заяви, че е избрал проект за планирания отбранителен щит на стойност 175 милиарда долара, и назначи генерал Майкъл Гетлейн от Космическите сили на САЩ за ръководител на проекта. Американският президент иска да завърши проекта до края на мандата си през 2029 г. Службата на Конгреса на САЩ по бюджета изчислява, че „Златният купол“ може да струва 831 милиарда долара за две десетилетия.
Япония и САЩ и преди са си сътрудничили в областта на противоракетната отбрана, включително в съвместното разработване на ракета прехващач, способна да поразява бойни глави в космоса.
Източник: bta.bg

САЩ намаляват броя на военните си бази в Сирия

Съединените щати ще намалят военното си присъствие в Сирия. Военните бази ще бъдат сведени от осем до една, съобщава Ройтерс.
Специалният пратеник на САЩ за Сирия Томас Барак посочи, че политиката на Вашингтон ще се промени. Той подчерта, че политика на САШ за Сирия през последния век не е дала резултат.
Американската армия разполага с около 2000 войници в Сирия, предимно в североизточната част на страната. Те работят с местните сили, за да предотвратят възраждането на "Ислямска държава", която през 2014 г. завзе големи територии от Ирак и Сирия, но по-късно беше отблъсната.
След като бунтовниците свалиха бившия сирийски президент Башар Асад през декември 2024 г., САЩ и други страни възобновиха контактите си с Дамаск под ръководството на новия лидер Ахмед ал-Шараа.
Барак, който е и посланик на САЩ в Турция, издигна американското знаме над резиденцията на посланика в Дамаск миналата седмица за първи път от 2012 г.

България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от БВП до 2032 г.

България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2032 г. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов на форум в София, посветен на възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между България и Германия в сферата на отбраната и на актуалните тенденции в отбранителната индустрия.
"За да гарантираме успеха на нашите инвестиционни проекти в областта на отбраната, разходите ни за отбрана достигнаха целта от 2% от БВП през 2024 г. Това вече е недостатъчно и решихме да увеличим разходите си за отбрана поне до 2,5-3%, а до 2032 г. да достигнем 3,5% от БВП като минимално ниво, за да успеем в усилията си за модернизация", каза Запрянов, цитиран от БТА.
"Русия е най-сериозната и пряка заплаха за евроатлантическата сигурност, трябва да сме готови да се справим с дълготрайна нестабилност. Това важи с особена сила за регионалната ни сигурност в Черно море и в Югоизточна Европа. За да посрещнем днешните и утрешните рискове и заплахи, сега сме съсредоточени върху укрепването на националната ни отбрана в рамките на колективния план на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС", посочи министърът.
За изграждане и подобряване на отбранителните ни способности Министерството на отбраната търси активно сътрудничество с отбранителната ни индустрия и е готово да я подкрепи, каза още Атанас Запрянов.
България ще се стреми да използва механизмите на ЕС за разкриване на по-голяма фискална свобода по отношение на разходите за отбрана, като същевременно се придържа към консервативна финансова политика предвид очакваното присъединяване към еврозоната, заяви вчера Атанас Запрянов, който взе участие в срещата на държавните и правителствени ръководители във формат Б-9 (Букурещ-9) във Вилнюс, Литва.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова вчера за значително увеличаване на разходите за отбрана предвид геополитическата конфронтация с Русия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява партньорите от алианса да харчат 5% от БВП за отбрана. Наскоро Рюте предложи компромисна формула за увеличаване на свързаните с отбраната разходи до 3,5% от БВП и изразходването на 1,5% от БВП за инфраструктура. 
В началото на март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаването на ЕС. Според предложението държавите от ЕС ще бъдат освободени от изискванията за бюджетните разходи, когато влагат средства в отбрана. Предвижда се държавите да имат свободата да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели. Фон дер Лайен предложи 150 млрд. евро да бъдат осигурени чрез заеми за доставката на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, ракети и дронове.
Източник: https://www.investor.bg/

Производителят на военно оборудване Rheinmetall ще замени Kering в индекса Stoxx 50

Рязкото покачване на цената на акциите на Rheinmetall AG осигури на германския производител на танкове и боеприпаси място в основния борсов индекс в еврозоната, съобщава Bloomberg.
Германската компания ще замени собственика на Gucci, Kering SA, в общоевропейския бенчмарк Stoxx 50, написа в бележка до клиенти стратегът на JPMorgan Chase & Co Панкай Гупта, позовавайки се на информация от съставителя на индекса Stoxx Ltd.
Това ще бъде единственият компонент в индекса, който се занимава изцяло с отбранителна дейност. Stoxx 50 включва акциите на 50 компании от 11 държави от еврозоната, като сред тях са имена като Safran SA и Airbus SE. Индексът представя компаниите, считани за лидери в съответните сектори.
Rheinmetall се включва ускорено в индекса, след като цената на акциите ѝ нарасна трикратно от началото на годината на фона на бума в европейските военни разходи. Скокът от 26% в стойността на книжата ѝ увеличи пазарната капитализация на компанията до почти 87 млрд. евро, което прави Rheinmetall по-голяма от над половината компоненти на Stoxx 50 по този показател в последната сесия на май.
Акциите на Rheinmetall са поскъпнали с около 1800%, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.
И докато стойността на Rheinmetall се покачва рязко, тази на Kering се движи в обратната посока. Акциите на фирмата за луксозни стоки достигнаха най-ниското си ниво от 2016 г. през април и са поевтинели с 28% от началото на годината, като компанията и нейните конкуренти са притиснати от спада в разходите на заможните китайски купувачи. Перспективите за индустрията бяха помрачени на фона на митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп.
За Rheinmetall включването в общоевропейския бенчмарк може да осигури допълнителен тласък на настроенията в свят, все по-доминиран от пасивни инвестиционни фондове. Такива фондове ще трябва да купуват акции, тъй като пренасочват портфейлите си към новия състав на индекса.
Източник: https://www.investor.bg/

Белгия предвижда да осигури 36 млрд. евро за отбраната в следващите 10 години

Белгийското правителство предвижда да осигури 36 милиарда евро за развитието на отбраната до 2035 г., съобщиха местни медии. Отбелязва се, че придобиването и допълването на способности за въоръжените сили ще бъде съобразено с нуждите на НАТО.
Белгия се подготвя още тази година да достигне разходи за отбрана, равни на два процента от брутния вътрешен продукт (БВП), след като миналата година отчете 1,3 на сто от БВП. Според представените намерения ще бъдат закупени допълнително 21 изтребителя Ф-35 и страната ще разполага общо с 55 такива машини. Ще бъдат осигурени също 10 системи за противовъздушна отбрана, три фрегати за военноморските сили, дронове за разузнаване и поразяване на цели. За киберзащита ще бъдат осигурени четири милиарда евро.
Командващият Белгийските военноморски сили адмирал Таги Ботман отбелязва, че Белгия е особено уязвима по границата в Северно море, където се наблюдава все по-често съмнително присъствие на руски плавателни съдове. По неговите думи заплахите са големи, защото са възможни саботажи на кабели и тръбопроводи, както в Балтийско море. Според него това би се отразило не само на Белгия, а и на Европа, защото през този район преминава 15 процента от вноса на газ за континента. Адмиралът е на мнение, че тези проблеми ще се задълбочават и затова е необходимо Белгия да разполага с достатъчно възможности за противодействие.
Източник: https://www.bta.bg/

„Московски ведомости“ за руския лагер при Девня по време на руско-турската война от 1828-1829 година

„Московски ведомости“ (27 февруари 1829 г.) публикува писмо на руския офицер - кн. Д. до А. Х. Б. за състоянието на руската армия на десния бряг на река Дунав. В него се съдържат интересни данни за лагера на руската армия при Девня (Река Девня) през зимата на 1828-1829 г. Изграждайки зимен лагер до каменния мост над река Девня руските части разграбват близкото село Девня, напуснатото от своите жители по заповед на турските власти.
„Връщайки се от Правод (Провадия), тръгнах за Девно (Девня). Само десет казаци ме съпътстваха, и макар Шуменският, Арнаутларският и Козлуджанският път да се събират в тези места, не срещнах ни най-малки следи от неприятеля, който според слуховете, уморен от кампанията, разхвърлян по селата между Айдос (Айтос) и Шумла (Шумен), заобиколен от снегове, търпящ нужда както от продоволствие за хората, така и за изхранването на конете, обременен с множество болни, е твърде щастлив, че го оставят на мира.
В Девно, както ви е известно, е лагерът на казашкия полк, два редута край мелниците, а третият е започнат след мен. Шест роти са разположени в единия редут и две в другия. Да не говоря също така за укрепленията, които са отлично отделени .........Прочети още (pdf формат)

Подводници на ВМФ на СССР, потопени в крайбрежните води на България.

В научните среди, темата за загиналите по време на войната, в крайбрежните води на България, съветски подводници, е изучена достатъчно подробно, но за неискушения средностатистически читател, тя е относително непозната, а както е добре известно, именно отсъствието на широко-достъпна и обективно достоверна информация, е най-добрата почва за широко разпространение на лъжливи слухове, неверни утвърждения и откровени спекулации. Независимо, че от събитията на Втората Световна война, вече ни делят много десетилетия, тази тема продължава да е актуална, а чувствителността към нея, както от руска, така и от българска страна, остава висока. Противниците на българо-руската дружба и от двете страни, активно използват откровени лъжи, неистини, полуистини и премълчани истини за нея. Поради това, статията се публикува както на български, така и на руски, с минимални разлики, неизбежни при превода. Авторът се надява, че предоставената на читателя информация ще допринесе за сближаването на двата братски народа и ще противодейства на тези, които търсят начини да разделят и насъскват един срещу друг руснаци и българи.......Прочети още

Исторически календар

На 3 юни 1915 г. в София е роден Михаил Георгиев Григоров. През 1935 г. завършва курс по безмоторно летене в Божурище. Кандидатства във Военното училище, но не е приет и завършва Школата за запасни офицери със звание фелфебел-школник. През 1938 г. постъпва във Въздушната школа в Казанлък за летци-пилоти. Усъвършенства обучението си в Изтребителната школа в Карлово през 1939 г. Преминава подготовка за инструктор в юнкерския учебен орляк на летище Враждебна. От 1940 г. е включен в групата за подготовка на самолет Месершмит-109Е. В периода на обучение е приравнен към 59-и випуск на Военното на Негово Величество училище и му е присвоено офицерско звание подпоручик. Започва службата си в 6-и изтребителен полк. В началото на Втората световна война в периода 1941 – 1942 г. е включен в Черноморската охрана на летище Сарафово.
На 1 август 1943 г. е първото нахлуване на съюзническите бомбардировачи в България. Михаил Григоров носи бойно дежурство и излита за противодействие срещу тях. На 14 ноември 1943 г. във въздушен бой над Скопие сваля американски изтребител П-38 „Лайтнинг“. На 24 ноември 1943 г. поврежда четиримоторен бомбардировач Б-24 „Либърейтър“. Прострелян в двигателя, прекратява боя и успешно се приземява. На 30 март 1944 г. в състав на група сваля четиримоторен бомбардировач Б-17 „Фортрес“. Общо провежда 9 въздушни боя в 11 бойни полета. Участва във втората фаза на войната. След нея завършва курс за управление на самолет Як-9М. Командир на полк в Карлово, заместник-командир на изтребителна авиодивизия, инструктор по техника на пилотиране. През 1950 г. извършва първия нощен полет с изтребител. Началник на ГКП-ИА (Главен команден пункт на изтребителната авиация). През 1955 г. се пенсионира и започва работа като инспектор по техника на пилотиране в ДОСО.
Една от най-колоритните, даровити и културни личности в българската авиация за всички времена. Владее английски, руски, немски, италиански, арабски, френски език. Рисува, пише и изобретява неизобретяемото, както сам казва. Полковник от запаса на ВВС, починал в София.
***********
Марш на летците
Тревожно сирените вият –
Излитаме ние без страх!!
Родино, за теб ще се бием
И гинем пред родния праг!
Нагоре!... Нагоре!... Нагоре!...
И денем и нощем летим!
Врага ни в бой ще съборим! –
Над тебе, родино, ще бдим!...
Небето ти родно ще браним
И денем, и нощем със стръв!
Родино, не ще те посрамим –
Дори да останем без кръв!...
Нагоре!... Нагоре!... Нагоре!...
В небето ни родно летим!
Неистово вият мотори!
Въздушният враг ще сломим!...
НА-ГО-РЕ!... НА-ГО-РЕ!... НА-ГО-РЕ!...
В небето моторът гребе!
Въздушният враг ще прогоним
Далече от родно небе!...
ДАЛЕЧЕ... ОТ РОДНО НЕБЕ!...
Автор: Михаил Григоров - летец-изтребител

На 3 юни 1919 г. в Гюмюрджина е роден Евгени Георгиев Тончев.
През 1942г. завършва Военното на Негово Величество училище (ВНВУ) с чин подпоручик, летец- пилот. По време на обучението си през 1941 г. е изпратен на специализация в гр. Казерта, Италия. След завършване на училището е разпределен във Въздушния разузнавателен полк на летище Горна Оряховица.
През есента на 1943г. подпоручик Тончев е изпратен на обучение в Изтребителната школа в Долна Митрополия. От 1944 г. преминава на служба в 6-и изтребителен полк в състава на 3-ти изтребителен орляк.
По време на Втората св. война участва във въздушните боеве в защита на българското въздушно пространство от англо-американските бомбардировки. На 18 май 1944 г. със самолет Месершмит-109Г-2 сваля един четиримоторен бомбардировач В-24Н „Либърейтър“, а на 23 юни поврежда още един. В завързалия се въздушен бой с изтребителите на противника снаряд попада в бронираното стъкло на пилотската кабина. Парчета от разбитото стъкло повреждат зрението му и той е принуден да напусне полесражението.
След като се възстановява, продължава участието си във въздушните сражения до края на войната. От 1945 г. е старши инструктор в Изтребителния полк. Уволнен е от армията през 1946 г. Умира на 29 февруари 1979 г.
Пронизаното стъкло от Месершмита на Евгени Тончев е представено във вътрешната експозиция на Музея на авиацията. В нея могат да се видят орденът „ За храброст” за участието му във Втората световна война, и негови лични вещи - албумът на 61-ви випуск на ВНВУ, табакера, запалка и други.

Военноморските сили почетоха паметта на загиналите за България

На 2 юни 2025 г. в град Варна се проведе военен ритуал по повод тържественото отбелязване на Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България и 149-та годишнина от смъртта на поета-революционер, съобщават от ВМС.
В ритуала пред паметника на Христо Ботев в Морската градина на Варна участваха Представителният духов оркестър на Военноморските сили, почетен караул от Военноморска база Варна и венценосци от военно формирование 38010.
Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов прие строя на военните моряци.
Заупокойна молитва в памет на загиналите за България отслужиха свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия.
Венци и цветя на признателност бяха положени от министъра на труда и социалната политика, областният управител, кметът на Община Варна, Военноморските сили, Общинският съвет, държавни институции, политически партии, неправителствени организации, учебни заведения, много граждани и гости на града. 

Великобритания ще разшири флота си от подводници, за да постигне „готовност за водене на бойни действия“

Великобритания ще разшири флота си от ядрени подводници в рамките на доклада за стратегически преглед на отбраната, който ще бъде публикуван по-късно днес и има за цел да подготви Обединеното кралство за водене на съвременна война и да противодейства на заплахата от Русия, предаде Ройтерс.
Британският министър-председател Киър Стармър подобно на други европейски лидери, полага усилия да възстанови военния капацитет на страната си, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
Стратегическият преглед на отбраната, който ще бъде представен днес, ще призове Въоръжените сили на Великобритания да преминат в състояние на „бойна готовност“ и ще означи заплахите, пред които те са изправени, включително руската агресия.
На фона на решението на Тръмп да сложи край на стратегическата зависимост на Европа от САЩ, Стармър вече пое ангажимент да увеличи разходите си за отбрана от 2,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2,5 процента от БВП до 2027 г., с амбицията да надхвърли 3 процента в дългосрочен план.
В стратегическия преглед ще бъдат представени планове за изграждане на поне шест нови завода за производство на боеприпаси, за закупуване на до 7000 британски оръжия с голям обсег на действие и за въвеждане на нови технологични и киберсистеми за по-добра комуникация и защита на въоръжените сили на бойното поле.
„Не можем да пренебрегнем заплахата, която представлява Русия. Видяхме какво се случи в Украйна преди малко повече от три години“, заяви Стармър пред Би Би Си, когато бе запитан дали Обединеното кралство ще трябва да изпрати войски, които да се бият в бъдещ европейски конфликт.
Стратегическият преглед на отбраната на Великобритания, ръководен от бившия генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън и бившата съветничка по въпросите на Русия в Белия дом Фиона Хил, има за цел да обърне тенденцията на намаляване на военния потенциал на Великобритания след Студената война. Прегледът ще представи 62 препоръки, като се очаква правителството да приеме всички от тях.
Сред промените е и тази, че Обединеното кралство ще построи до 12 собствени военни подводници от следващо поколение, които са с ядрено задвижване, но носят конвенционални оръжия, за да заменят сегашния флот от седем подводници до края на 2030 г., съобщи Министерството на отбраната.
Великобритания разполага с отделен флот от подводници, носещи оръжия с ядрени бойни глави. Правителството за първи път заяви, че съществуващата преди това програма за разработване на нова ядрена бойна глава, която да замени модела, използван от този флот, ще струва 15 милиарда британски лири. - (видео)
Източник: bta.bg

Германската отбранителна индустрия търси партньори в България

По-тясното сътрудничество в областа на отбранителния сектор между Германия и България става все по-важно, като българските фирми могат да бъдат поддоставчици и партньори на германския бизнес. Това коментира Соня Миклай, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.
Германо-Българската индустриално-търговска камара и посолството на Федерална република Германия в България организират "Германо-Български Ден на отбраната" на 3 юни в Централния военен клуб, София. Основни цели са създаването на бизнес контакти, както и задълбочаване на съществуващите търговски и партньорски отношения с български предприятия в областта на отбраната.
Миклай посочи, че като първа крачка германските фирми предочитат да се запознаят с бъдещи партньори. Много германски фирми нямат добра представа какви възможности може да им предложи България и искаме това да се промени, отбеляза събеседникът.
Мисля, че има потенциал за съвместна научно-изследователска и развойна дейност, допълни гостът в предаването.
На форума в София ще присъстват представители на Airbus Defence and Space, Airbus Helicopters Romania, Carl Walther, Diehl Defence, HENSOLDT, NVL B.V. & Co., Quantum-Systems, Rheinmetall, ROHDE & SCHWARZ, и thyssenkrupp Marine Systems. Представените сектори са от целия спектър на отбранителната индустрия на Германия - сателити и хеликоптери, ПВО, технологии за електромагнитна война, киберсигурност, дронове, комуникации, корабостроене.
Има голям интерес към форума от българския бизнес и интерес за съвместна работа, добави Миклай. 
По думите ѝ българските компании трябва да покажат какво могат реално да извършат и да не преувеличават способностите си, ако искат да развиват съвместни проекти с германския бизнес. Ако има изградено доверие, това може да продължи в съвместна работа в бъдеще, добави тя.
Според нея има потенциал за българския IT сектор да се включи в развитието на отбраната на Европа. Има много български компании, които вече са партньори на автомобилния сектор на Германия и тези връзки може да бъдат използвани за съвместна работа в бъдеще в сектор отбрана. 
"Надявам се българските фирми да покажат, че са способни да иновират, че имат таланти", коментира Миклай.
Вече има български фирми, които работят с германската отбранителна индустрия и НАТО, каза събеседникът.
Източник: https://www.investor.bg/

Започна тактическо учение на флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море 2025”

Тактическото учение на флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море 2025” под ръководството на флотилен адмирал Радко Пенев започна днес, 2 юни. В него участват формирования от състава на Военноморските и Военновъздушните сили на Република България.
Учението ще продължи до 6 юни и е насочено към усъвършенстване на придобитите от командването и Щаба на флотилията и подчинените й формирования способности за планиране и провеждане на тактически действия в рамките на участието им в операция по защита на морския суверенитет, като част от национална отбранителна операция, съгласно тактическите процедури на НАТО.
Фактическите действия на море включват участие на кораби, дислоцирани във военноморските бази Бургас и Варна, както и други сили и средства, подчинени на Военноморските сили на Република България. - (видео)  

Акварели на лейтенант Хенри Клифърд от Девня от времето на Кримската война

След дебаркирането си във Варна в края на май - началото на юни 1854 г. (по време на Кримската война, 1853-1856 г.) английската армия избира за свои лагери околностите на Варна и близките села Буюк Аладън (Страшимирово) и Девня (Река Девня).
От 5 юни до 27 юли 1854 г. при Девня (Река Девня) лагерува английската Лека дивизия (Light Division) (командвана от генерал-лейтенант Джордж Браун) и части от леката (Light Brigade) и тежка (Heavy Brigade) кавалерия (командвани от генерал-майор лорд Кардиган и бригаден генерал Скарлет, под общото командване на генерал-лейтенант лорд Лукан).
В лагера при Девня лейтенант Хенри Клифърд (Henry Hugh Clifford) [1] рисува три от своите акварели.
Акварелът: „Omer Pasha, Commander-in-Chief of the Turkish Army at the head of the English Cavalry” (Омер паша, главнокомандващ на турската армия, начело на английската кавалерия) представя прегледа на английската лека кавалерия от главнокомандващия османската (Дунавска) армия мушир Омер Лютфи паша [2].
На 3 юли 1854 г. на път от Силистра за Варна, за среща с командването на английските и френски войски, Омер паша посещава лагера на английската армия при Девня и прави преглед на Леката дивизия и на части от леката кавалерия [3]. ...
Пълния текст на тази статия на Анастас АНГЕЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.

На този ден

На 2 юни 1951 година е сформиран 18-и дивизион кораби със спомагателно назначение. Най-старото поделение на Военноморска база Варна осигурява бойните кораби и бреговите поделения на флота, подпомага учения на Военновъздушните сили и на Сухопътните войски, води борба с корабни и брегови пожари. Водолазните групи съдействат и спасяват бедстващи екипажи на военни и търговски кораби по всяко време на денонощието в близки и далечни акватории.
През годините в дивизиона са усвоени много и специфични военни кораби, сред които са спасителният кораб „Юпитер“, военният транспорт „Старшина I степен Димитър А. Димитров“, кораб-станцията за размагнитване „Капитан I ранг Димитър Добрев“, спасителният кораб „Протео“, портовият буксир „Христо Ботев“ и др.

Командващият на Сухопътните войски на ВСУ Михаил Драпатий подаде оставка

Командващият на Сухопътните войски на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михаил Драпатий подаде оставка от поста си след обстрела на 239-и полигон. Той обяви това във Facebook в неделя, 1 юни.
"Реших да подам рапорт за оставката си от поста командващ на Сухопътните войски на Въоръжените сили на Украйна. Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност за трагедията на 239-и полигон, която доведе до смъртта на нашите войници. Като командващ не успях да гарантирам напълно изпълнението на заповедите ми. "Това е моя отговорност“, написа Драпатий.
В изявлението си той подчертава, че командването е това, което определя правилата, взема решения и е отговорно за тях.
"Кръговата отговорност и безнаказаността са отрова за армията. Опитах се да я премахна от армията. Но ако трагедиите се повтарят, това означава, че моите усилия не са били достатъчни... Армия, в която командирите носят лична отговорност за живота на хората-живее. "Армия, в която никой не носи отговорност за загубите, умира отвътре“, отбелязва командирът.
Припомняме, че на 1 юни  ВСУ съобщиха, че руснаците са нанесли ракетен удар по местоположението на едно от учебните подразделения на Сухопътните войски на Украйна, в резултат на което са загинали 12 души и са ранени други 60.
Командването съобщи, че по време на атаката "не са се провеждали формирования или масови струпвания“ - по-голямата част от личния състав е бил в убежища.
Източник: https://www.focus-news.net/

Разузнавателен център действа в Бургас преди и след 1944 г.

Признавам си, че разполагам с тази информация от преди почти две десетилетия. Не съм я публикувал, защото такава дума бях дал и я удържах. За какво става въпрос? Двама мои приятели, морски офицери от запаса (и от по-старши випуски), ми спретнаха нещо като диспут на тема „Българското военноморско разузнаване преди 1944 г.“ Аз защитавах тезата, че такова разузнаване е имало и то не само на хартия. Моите приятели, в случая и опоненти, държаха на обратното. И извадиха срещу мен „тежката артилерия“ - ветеранът флотски разузнавач капитан І ранг Славчо Василев (Дядо Славчо), любимец на ветераните и на действащите военнослужещи в този сектор.
Макар че опонентите ми очакваха да се проваля (и след това да почерпя!), накрая признаха, че диспутът е бил ползотворен и за двете страни, и че победител няма. Но големият печеливш бях аз: спечелих симпатиите на о.з. капитан І ранг Славчо Рангелов, който се съгласи по-късно да го интервюирам в редакцията на „Морски вестник“ и ми подари своя непубликуван ръкопис за историята на флотското ни разузнаване от 1944 до 1989 г. Усещайки това, опонентите ме накараха да дам дума, че няма да публикувам нищо от получената информация преди тримата да са си отишли от този свят. Светла им памет!.......Прочети още

Ветераните-подводничари почетоха паметта и делото на капитан I ранг Рашко Серафимов

Съюзът на подводничарите в Република България (СПРБ),  съвместно с Военноморските сили и Община Брезово, област Пловдив, организира и проведе тържествено честване на 150-ата годишнина от рождението на първият български офицер-подводничар и по-късно командващ флота на Третото българско царство – капитан I ранг Рашко Русев Серафимов, съобщават от Управителния съвет на военно-патриотичната организация.
Тържеството се проведе на 30 май  в родното село на бележития флотоводец - Свежен, в Сърнена Средна гора. Участваха представителни групи на ВМС, Община Брезово и СПРБ.
Специално приветствие към участниците направи кметът на Община Брезово - инж. Калин Калапанков, с думи на благодарност към съорганизаторите и гостите се обърна и председателят на Управителния съвет (УС) на СПРБ – капитан I ранг от запаса Станко Ат. Станков. Малки гвардейци от Детска градина „Вела Благоева“ поднесоха специален поздрав към участниците, а заупокойна молитва отслужи отец Младен от православен храм „Св. Димитър“, Брезово. С падане на колене, под звуците на медна тръба участниците почетоха паметта на бащата на подводното ни плаване.
Пред паметната плоча на капитан I ранг Серафимов бяха положени венци и цветя от Командването на ВМС, кметът на Община Брезово, СПРБ, признателни граждани и гости на Свежен. Подводното братство традиционно положи цветя и на бюст-паметника на полковник Владимир Серафимов – Спасителят на Родопите и братовчед на Рашко Серафимов.
Представителна група от СПРБ посети и положи цветя и на гроба на Хаджи Димитър, по повод 180 годишнината от рождението му.
Традиционно вечерта бе проведена тържествена вечеря с участието на групата от СПРБ и гости от Община Брезово.
УС на СПРБ още веднъж изказва искрени благодарности към съорганизаторите и гостите на събитието!
Източник: https://otbrana.com/

Америка има нужда от войната в Украйна, която окончателно ще закопае Европа

Мисля, че у Тръмп никога не е имало желание за мир в Украйна. Не трябва да бъркаме фразеологията и пропагандата с действителните намерения на отделните играчи в конфликта. За Тръмп и за неговата реторика, за неговата стилистика може да говорим много, но тя не е съдържателна. Това е част от играта, разбира се. Не твърдя, че това е дори съзнателно провеждана от него демагогия.
Това е част от природата му, но той очевидно играе добре с оглед на функцията и ролята, която му беше поставена. Аз съм обхванат от съмнението, че дълбоката държава допусна Тръмп до властта. Има някакъв консенсус с реалните властови американски елити, че така повече не може и че трябва да се промени курсът........Прочети още

The Guardian: Германия вероятно няма да достави ракети Taurus на Украйна поради позицията на финансовия министър

Германският министър на финансите Ларс Клингбайл, представител на Социалдемократическата партия, вероятно е блокирал решението за прехвърляне на германски ракети  Taurus на Украйна, съобщава The Guardian.
Изданието отбелязва, че въпреки изявленията на канцлера Фридрих Мерц за готовността му да помогне на Украйна, правителството в Берлин сега се е върнало в позиция на стратегическа несигурност. Вместо да доставят Taurus, германските власти са се съсредоточили върху предлагането на партньорство за съвместно производство на ракети.
The Guardian съобщава още, че Мерц е наясно с трудностите, свързани с прехвърлянето на  Taurus - необходимостта от обучение на украинските военни за използване на тези ракети в продължение на шест месеца, което носи рискове за Германия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Великобритания планира да построи най-малко шест нови оръжейни завода

Британското правителство съобщи, че ще построи най-малко шест нови оръжейни завода в рамките на голям 10-годишен план за развитието на отбранителните способности на Обединеното кралство, предаде Ройтерс.
Инвестицията на стойност около 1,5 млрд. лири (2 млрд. долара) е част от плана, наречен Стратегически преглед на отбраната. Около 6 млн. от допълнителните финансови средства са предвидени за снаряди.
Министерството на отбраната заяви, че възнамерява да въведе на въоръжение до 7000 нови ракети с голям обсег, произведени във Великобритания.
Планираните от правителството мерки ще създадат около 1800 работни места.
Очаква се Стратегическият преглед на отбраната да бъде публикуван в понеделник.
„Трудно извоюваните поуки от незаконната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна показват, че една армия е толкова силна, колкото е силна индустрията, която стои зад нея“, заяви министърът на отбраната Джон Хийли. „Укрепваме индустриалната база на Обединеното кралство, за да възпрем по-успешно нашите противници и да направим Обединеното кралство сигурно у дома и силно в чужбина“, добави Хийли.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 1 юни 1840 година в с. Райковци, Великотърновско, е роден майор Райчо Николов (1840 – 1885).
По време на Кримската война (1853 – 1856) е чирак в Русе и едва 14-годишен преплува р. Дунав, за да предаде ценни сведения на руското командване в Гюргево. За този подвиг е награден със сребърен медал „За усърдие“ и приет да учи във Военно-занаятчийското училище в Санкт Петербург, Русия. Завършва 2-ри кадетски корпус в същия град (1859) и служи в Кексхолмския гренадирски полк. През 1866 г. по негово желание е назначен в Пограничната стража и остава на бесарабската граница до 1873 г.
Участва в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Става един от организаторите на Българското опълчение, отличил се като командир на рота в боевете на Шипка и при овладяването на Шейновския укрепен лагер.
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция и командва Пловдивската окръжна жандармерия. Взима активно участие в подготовката на Съединението (1885) и загива в деня на неговото провъзгласяване.
Награден е с руския орден „Света Анна“ III степен с мечове.

На 1 юни 1850 година избухва Видинското въстание. В началото на 1850 г. се формира въстаническа организация, която обхваща селата във Видинска, Белоградчишка, Кулска и Ломска околия.
Планът предвижда най-напред да бъде овладян Лом, който не е укрепен и няма голям гарнизон. В същото време селски отряди трябва да обсадят Видин и Белоградчик и да не позволят на техните гарнизони да излязат от крепостите. За военни ръководители са определени капитан Кръстьо за Ломско, Игнат за района на Белоградчик и Петко Маринов за Видинско.
Начело на общите въстанически действия застават Цоло Тодоров и Иван Кулин. Под ръководството на капитан Кръстьо към Лом настъпват 1000 лошо въоръжени селяни, които не успяват да превземат града и дават много жертви. Край Видин отрядът на Петко Маринов в състав от 3000 души е спрян и отблъснат от редовна турска войска на видинския гарнизон.
Кулминацията на селското въстание е обсадата на Белоградчик. Повече от 10 000 въстаници, въоръжени само с 200 пушки, обграждат града и в продължение на 10 дни го държат напълно изолиран. Пристигналата от Видин, Лом и други градове редовна и нередовна турска войска напада в тил Белоградчишкия отряд и го разбива. Въстаналите райони са подложени на жестоки репресии, в които са избити повече от 3000 българи.
Най-големият бунт в Северозападна България от първата половина на ХІХ в. предизвиква широк международен отзвук и принуждава Високата порта да предприеме конкретни действия за прилагане на аграрни реформи в този регион.

На 1 юни 1942 година в Гарнизонното стрелбище в София бе разстрелян от екзекуционна команда, генералът от артилерията Владимир Заимов.
Последните му думи са: "Умирам за България!" Те се сгромолясаха върху буржоазната върхушка със зашеметяваща сила на ураган и накараха не една и две задрямали съвести да си зададат Хамлетовия въпрос.
Някога знаменитият военен педагог полковник Борис Дрангов бе казал: "Няма две смърти, но без една не може!"
Своята смърт генерал Заимов превърна в унищожителна присъда на онези политикани, които привързаха България към хитлеристката колесница, на онези марионетки от монархическата клика, които побързаха да го изправят до стената за разстрел.
По закон, вещите на убития се предават на близките му. Командирът на екзекуционния взвод капитан Радев занася венчалната халка на съпругата на генерала, Анна Лалева Заимова. Тя запазва спокойствие и я връща с драматичните думи: "Беше ми нужна на ръката на живия човек!" Думи като куршуми, които разкъсват и последното чувство за цялост у капитана, думи които ярко доказват силата на духали достойнството на тази крехка жена...........Прочети още

1 юни: Преди 86 г. при ходови изпитания потъва британската подводница „Тетис”

На 1 юни 1939 г. британската подводница HMS Thetis (N25) (Тетис), построена от фирмата Cammell Laird в Беркенхенд край Ливърпул, излиза в морето за ходови изпитания със 103 души и потъва. Загиват 99 души. Извадена е и ремонтирана, под ново име Thunderbolt (Тъндърболт) и с нов екипаж патрулира в Атлантика и Средиземно море, докато изчезва завинаги на 14 март 1943 г. Това прави „Тетис” един от малкото военни съдове, с който са загинали два екипажа. - (видео)
Аварията
„Тетис” е построена за по-малко от година. Има 1590 тона водоизместимост в потопено състояние, дължината й е 84 м., въоръжена е с 10 торпедни тръби. Възлагат й се много надежди в обновяване на британския подводен флот и никой не очаква такъв трагичен край. В 10 часа на 1 юни подводницата с командир Оливър Накуин излиза в морето, посрещната от буксирния кораб „Гребекок”. На борда й се намира капитан 1 ранг Орам (командир на флотилията, в която трябвало да се включи „Тетис”), 53-членен екипаж, 20 представители на служби на Адмиралтейството в приемната комисия, 26 работници на корабостроителницата и 3 представители на фирми-контрагенти. Когато в 13:40 ч. „Тетис” започва да се потапя, подводничарите забелязват, че подводницата не иска да отива под водата. Нейната рубка още в продължение на един час остава на повърхността. Командирът на подводницата допуска, че потапянето не става поради липса на вода в носовите 6 торпедни апарати и изпраща в носовия отсек командира на минно-торпедната бойна част лейтенант Фредерик Уудс да провери дали тези апарати са запълнени. Лейтенантът педантично започва последователно да отвива контролните изпускателни кранове. След това отваря вътрешните капаци на торпедните тръби, за да ги огледа с електрическо фенерче, което влиза в програмата за изпитания. По неизвестни причини лостовете на капаците не са правилно наредени: №5 е последен във вертикалната подредба, след №4 и №6. Отвивайки изпускателния кран на торпедна тръба №5, от него не потича вода. После ще се окаже, че кранът всъщност остава завинтен поради неизчистен емайллак. По онова време още не е въведен предпазен механизъм, който да не допуска вътрешният и външният капак едновременно да се намират в отворено положение. Офицерът отваря вътрешния капак на 5-ия торпеден апарат, без да отчита, че гледа сигнализацията за затворен външен капак на №6, а външният на №5 всъщност е отворен и тръбата е пълна с вода. Тя нахлува с мощна струя, като спирането й се оказва невъзможно. Подводничарите затварят преградния люк между втори и трети отсек, но в 15 часа под тежестта на навлязлата вода подводницата потъва на дълбочина 49 м.
Борба за спасяване
В продължение на 4 часа подводничарите с индивидуални водолазни апарати се опитват да проникнат в носовата част, за да затворят капака на торпедната тръба и след това да изпомпят водата. Междувременно на „Гребекок” са обезпокоени, че „Тетис” не изплава и в 16 часа изпращат съобщение до Адмиралтейството. То обаче стига чак в 18:15 г., тъй като пощальонът спукал гума на велосипеда си. Ескадреният миноносец „Брейзън” и четирите спасителни кораба пристигат почти едновременно към 21 часа, точно преди залез. От „Гребенок” обаче не могат да посочат мястото на потъването, понеже нямат никакви навигационни прибори за определяне на координатите, а и подводницата не разполага със сигнален буй. След като не получават никаква помощ отвън, екипажът се заема да прехвърля водата. Заводските специалисти успяват да се справят чак рано сутринта и кърмата (задната част) на подводницата изплава. От нея чрез спасителната камера излизат капитан 1 ранг Орам и лейтенант Уудс, като за това съгласие е дал екипажът. Те разказват за тежкото положение на екипажа поради насищането на въздуха с въглероден диоксид. На помощ идва и корабът „Виджилънт”, а към обед пристигат и 6 ескадрени миноносеца тип „Трайбъл”, но на никой от тях няма опитни водолази и технически средства за оказване на помощ. От Беркенхенд пристига влекач с оборудване за кислородно-ацетиленово рязане. Спасителите искат да изрежат отвор в корпуса и през него да извлекат хората. Спасени са още двама души – моряк и заводски специалист. Появилите се вълни обаче започват да заливат стърчащата над водата кърма. Решено е кърмата да бъде повдигната още с обтягане на вързаното въже между „Виджилънт” и буксира. В 15:10 въжето се къса и кърмовата част на „Тетис”, повдигайки огромна вълна, се скрива под водата. Останалите 99 души са погребани живи. Сред тях са и двама водещи военноморски конструктори.
Анализ
В специализираната литература се правят опити за съпоставяне на тази катастрофа със станалата седмица преди това катастрофа с американската подводница SQUALUS (Скуалус), потънала на 73 м. дълбочина поради не сработил клапан за притока на въздух към дизеловите двигатели, но са спасени 33 души от 59-членния екипаж. Ситуациите обаче са коренно различни. Първо, „Тетис” е препълнена с хора (103 вместо 59), мнозина от които не са моряци и не умеят да боравят със спасителните комплекти „Дейвис”, а само след 4 часа атмосферата става непригодна за дишане. Второ, дори спасителните кораби да са пристигнали достатъчно бързо, те не се оборудвани за спасяване, освен това не са в състояние да осигурят в подводницата свеж въздух, тъй като с по-раншна заповед външните вентили за подаване на въздух са демонтирани. Политиката на британското адмиралтейство се заключава в евакуация със собствени сили, без да се разчита на помощ отвън, и поради това спасителите просто изчакват хората сами да се измъкнат от подводницата. Главният извод, който е направен от разследващата комисия под ръководството на адмирал Мартин Данбар-Несмит, се заключава в това, че досега никой не е обръщал внимание колко бързо расте концентрацията на въглеродния газ в затворения обем на подводницата. При концентрация 4% са затруднени мисловните процеси, при 10% се губи съзнание, а при 20% настъпва смърт. В „Тетис” последния праг е надминат преди да изтекат 24 часа. Инцидентът е последван от съдебно дело - една от вдовиците завежда иск за небрежност срещу корабостроителите, позволили блокирането на клапана. За нейно съжаление Адмиралтейството успешно противопоставя довода за обществения интерес от неразкриване на устройството на корпуса и машините на „Тетис”. Съдиите приемат този довод на доверие, без да го проучат.
Послеслов
„Тетис” е извлечена през септември 1939 г., извършен й е основен ремонт и отново е спусната на вода под името HMS Thunderbolt под командването на лейтенант Ричард Крауч. През следващите месеци тя бразди Атлантическия океан: през декември 1940 г. патрулира в Бискайския залив, като на 15 декември се сблъсква и потопява италианската подводница „Капитано Рафаеле Тарантини”. През декември 1942 г. оперира в Средиземноморието без особен успех. Извършва сполучлива мисия в района на Палермо на 2-3 януари 1943 г. с торпилирането на крайцера Ulpio Traiano и товарния кораб SS Viminale. След това „Тъндърболт” се прехвърля в района на Триполи. Thunderbolt потъва на 14 март 1943 г. някъде край Сицилия, където е открита и атакувана с дълбочинни бомби от италианската корвета Cicogna.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.