от 16 до 30 септември

Ще се промени ли законовият текст за определяне възнагражденията на военнослужещите?

В процес е обществено обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Един от въпросите, които получаваме в редакцията на Otbrana.com е имали предложение за промяна на разпоредбите за определяне на основното месечно възнаграждение на военнослужещите. По-конкретно питането е за базата за определяне на основното месечно възнаграждение.
Въпросът опира до чл. 212 на Закона за отбраната и въоръжените сили и най-вече за неговата трета алинея. В проекта на закон промяна в неговите текстове няма. От 1 януари 2025 г. базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт, като основното месечно възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за офицери - не по-малко от 1,2; за офицерски кандидати, сержанти и войници - не по-малко от 1,0.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., приет на 24 юли от Народното събрание, бе записано, че този принцип за определяне на базата не се прилага, като се запазват основните месечни възнаграждения на военнослужещите, индексирани при условията и по реда на на т.нар. удължителен закон.
Предстои да видим какво ще гласуват народните представители в Закона за държавния бюджет за 2027 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Бeз знaчeниe зa ĸoгo ce бият, вoйницитe пo cвeтa имaт нeщo мнoгo oбщo: тe тpябвa дa ядaт. Moжe би нe e изнeнaдвaщo, чe пoлeвитe дaжби, извecтни cpeд aмepиĸaнcĸитe вoйници ĸaтo "Гoтoви зa ĸoнcyмaция яcтия" или "МRЕ'ѕ", имaт дocтa лoшa peпyтaция cpeд вoйcĸитe, ĸoитo тpябвa дa paзчитaт нa лиoфилизиpaнитe, вaĸyyмиpaни яcтия, дoĸaтo пaтpyлиpaт или ca нa бoйнoтo пoлe.
Bъпpeĸи чe ниĸoй нe oчaĸвa пoлeви дaжби дa ocигypят пeтзвeзднo изживявaнe пpи xpaнeнe, мнoгo apмии пpaвят ĸaĸвoтo мoгaт, зa дa дaдaт нa вoйницитe cи пpиличнa xpaнa, нeзaвиcимo дaли им cepвиpaт тpaдициoнни яcтия или измepвaт ĸaĸ ядeнeтo нa МRЕѕ мoжe дa пoвлияe нa здpaвeтo нa тexнитe вoйcĸи.
Зa aмepиĸaнcĸитe вoйници МRЕ, ca пълни c вcичĸo, oт ĸoeтo вoйницитe ce нyждaят зa coлиднa xpaнa oт 1200 ĸaлopии, вĸлючитeлнo няĸoлĸo яcтия, нaпитĸи, бeзплaмъчни нaгpeвaтeлни eлeмeнти и пpибopи. Ho apмиятa нe e зaгpижeнa caмo зa зaxpaнвaнeтo нa cвoитe вoйници: тя иcĸa и тe дa ce нacлaдят нa xpaнaтa cи........Прочети още

Великите военни изцепки – Битката за Египет (1940-1941 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Английските "щикове" и 9 септември

Партийната пропаганда по времето на социализма "забравяше" за хилядите български бойци на тихия, и не само на тихия, фронт, които всеотдайно сътрудничат на Англия във Втората световна война. Предимно "дружбаши" и звенари са.
Първите въоръжени акции у нас срещу българския и немския фашизъм са не след 22 юни 1941 г., а с близо година по-рано. Сега също никой не обелва и дума за тях, да не би някой да си помисли, че 9 септември идва благодарение и на английските "щикове", в по-малка степен на американските, а не само заради тези на Червената армия. А и самите англичани сега са "ослепели" за фашистките извращения в новата ни история, които обругават не само паметта на българските антифашисти, но и тази на британските, загинали в България.
Спомнят ли си за един от ръководителите на английското разузнаване в България Вадим Гриневич, който оцелял по чудо, след Девети се връща в България, за да издирва български военнопрестъпници. Познайте с каква цел го прави......Прочети още

Исторически календар

На 16 септември 1890 година в Пловдив е роден генерал-лейтенант Константин Лукаш (1890 – 1945).
Завършва Военното училище (1909) и Военната академия в София (1926). Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като ротен командир в 21-ви пехотен средногорски полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно заема длъжностите командир на рота в 57-и пехотен драмски полк, командир на взвод в Школата за запасни офицери, младши адютант в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия, командир на рота и дружина в 16-и пехотен ловчански полк, офицер за поръчки в щаба на 4-та пехотна дивизия, командир на взвод във Военното училище и помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на Действащата армия.
След войната е командир на дружина в 21-ви пехотен полк (1919), строеви адютант при Щаба на 2-ра военноинспекционна област (1920), началник на 10-и пограничен участък (1922). През 1927 – 1928 г. служи в Школата за запасни офицери, след което става инспектор на класовете във Военното училище (1928 – 1931), флигел-адютант в Свитата на цар Борис III (1932 – 1934), началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1935 – 1938) и началник на 1-ва армейска област (1938 – 1941). От 11 август 1941 до 11 май 1944 г. е началник на Щаба на войската. Под негово ръководство се преработва плана за военновременната организация, развръщане и мобилизация на Българската армия.
На 21 септември 1944 г. е арестуван и по-късно осъден на смърт от Народния съд.
Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас.

51 години от първия полет на МиГ-31

Днес, 16 септември 2026 г., се навършват точно 51 години от първия полет на прототипа на тежкия изтребител-прехващач МиГ-31.
Първият полет на типа става факт на 16 септември 1975 г. на летището в изпитателния център Жуковски, край Москва. В пилотската кабина е летецът-изпитател Александър Федотов, а във втората кабина е бордният инженер Валерий Зайцев. Полетът преминава нормално.
Работата по МиГ-31 стартира с Постановление на Министерския съвет на СССР от 24 май 1968 г., в което се дава заръка за разработка на тежък многорежимен прехващач, който може да работи едновременно по нисковисочинни цели (включително крилати ракети), така и по височинни, които се движат със скорости от порядъка на M 3 (най-вече стратегическите разузнавачи SR-71).
По това време в ОКБ-155 (така е известно конструкторското бюро МиГ тогава) работят по серия от тежки бойни самолети под индекса Е-155. Вариантът Е-155МП предвижда създаването на изтребител-прехващач. Паралелно с това в Туполев разработват проектът Ту-148, който до голяма степен трябва да отговори на същите необходимости. През 1970 г., обаче работата по него е спряна. Междувременно Е-155МП минава през няколко варианти на аеродинамична компановка, но в крайна сметка е взето решение да се подобри вече наличната конструкция на МиГ-25.
Основните разлики идват от това, че крилото получава голям наплав и подобрена механизация, добавена е втора кабина за радарен оператор, диаметърът на носа е увеличен сериозно за да се помести мощният радар „Заслон”, главният калибър на изтребителя, ракетите „въздух – въздух“ Р-33, ще се носят в полупотопени под фюзелажа, поставени са малко по-мощни, но доста по-икономични двигатели, шасито е усилено, а в конструкцията се прилага повече алуминиеви сплави и титан, за разлика от почти изцяло стоманения МиГ-25. Отвъд това, като аеродинамика и конструкция, двата самолета са доволно еднакви.
Изтребителят първоначално е означен, като МиГ-25МП (Изделие 83). Първият прототип получава крило от МиГ-25РБ. В този си вид самолетът прави първи полет, но в последствие крилото е сменено. Вторият прототип, полетял година по-късно, вече е означен като МиГ-31 и носи на борда си и по-голямата част от авиониката, която се предвижда за серийните изтребители, но без радара „Заслон”. Той се монтира по-късно и именно с втория прототип преминават по-голямата част от изпитанията му.
През 1977 г. са построени два предсерийни изтребителя, единият от които е загубен при тестовете. В последствие са построени още осем предсерийни изтребителя. отново използвани най-вече за тестове. Държавните изпитания на МиГ-31 стартират през същата година, но вървят бавно, основно заради изключително сложната авионика и радар, както и проблемите около двигателите Д30Ф-6. Първият им етап приключва през декември 1978 г. с препоръка за стартиране на серийно производство, което и се случва през следващата година. Все пак, през 1979 г. стартира и вторият етап от държавните изпитания.
Сериозна част от изпитанията са посветени на това изтребителят да може да открива и прехваща множество цели летящи на различни височини, посоки и скорости, както и да обстрелва до четири от тях едновременно. Вторият етап на изпитанията приключва през декември 1980 г., а на 6 май 1981 г. МиГ-31 е официално приет на въоръжение. Масово МиГ-31 започва да постъпва във войските на ПВО през 1983 г.
Общо са построени 505 броя серийни МиГ-31 до 1994 г. След разпадът на СССР изтребителят се оказва на въоръжение в Русия и Казахстан, където служи и до момента. В руските ВКС той остава основна платформа за противовъздушна отбрана, особено в Крайния Север. Изтребителят преминава през няколко варианта и модернизации, но най-интересното му развитие в момента е МиГ-31К, където изтребителят става носител на хиперзвуковата ракета „въздух – земя” „Кинжал”. - Още за МиГ-31

16 септември 1918 г., Дойранската епопея

На 16 септември 1918 г. частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи.
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака.
В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
"Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!"
Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една. - (видео)

На този ден преди 71 години: Първи пуск на балистична ракета от руска подводница

Под ръководството на академик Королев, в съкратени срокове на базата на оперативно-тактическата ракета Р-11 е била създадена морската балистична ракета Р-11ФМ с далечина на действие 150 км. Като носител на две такива ракети е използвана модернизирана дизелова торпедна подводница проект 611.
Първото в света изпитание на стратегическа ракета с морско базиране е било извършено на 16 септември 1955 година на полигон в Бяло море от борда на подводницата Б-67 (командир капитан 2 ранг Ф.И. Козлов), намираща се в надводно положение.
След успешните изпитания е взето решение за преоборудване на още пет аналогични подводници, като на тях са монтирани по две пускови установки за ракети Р-11ФМ. – Още морско оръжие

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.