от 16 до 31 юли

България ще тегли 3 млрд. евро заем за оръжия 

Между 2,7 и 3,06 млрд. евро заем за закупуване на нови оръжия за ускорено превъоръжаване на армията иска да получи правителството.
В заседанието си на 23 юли Министерският съвет е одобрил заявление от страна на България за искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост", насочен към спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост, съобщиха от правителствения пресцентър.
Исканата от България финансова помощ под формата на заем е с минимален праг в размер на 2 745 700 000 евро и максимален праг размер на 3 067 800 000 евро. Същата е предназначена за финансово обезпечаване на изпълнението приоритетните военни способности, необходими за да се гарантира националната и съюзната сигурност в контекста на участието на страната ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз, разясниха още от Министерския съвет.
Съществено предимство на инструмента SAFE е и освобождаването от ДДС на доставките, свързани с изпълнение на проектите, финансиране със заемни средства. Наред с горепосочените предимства, заем по SAFE ще даде възможност за поетапно увеличаване на националните разходи за отбрана в изпълнение на решението на държавните и правителствените ръководители на НАТО, взето по време на срещата им в Хага на 24-25 юни т.г., в рамките на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси.
Министерският съвет упълномощи министъра на отбраната Атанас Запрянов да подпише и подаде от името на Република България до Европейската комисия заявлението за интерес за искане на финансова помощ под формата на заем по инструмента SAFE в срок до 29 юли 2025 г.
Решението на правителството идва ден, след като САЩ дадоха съгласието си норвежката фирма "Кьонгсберг" да ни продаде брегови ракетни комплекси NSM.
Страните членки на НАТО решиха да вдигнат драстично средствата за отбрана.
До 2035 година те ще трябва да отделят годишно по 5% от БВП за сектора. 3.5% от тях да са директни военни разходи, а 1.5% за разходи, свързани с отбраната, като инфраструктурата, например.
За сравнение, в момента България отделя 2% от БВП за отбрана.
През годините България показа системни проблеми в управлението на големите военни проекти. Заради лошото планиране част от новата техника не може да се използва ефективно.
Европейските проекти са насочени предимно към европейската индустрия, но България в последните години приоритетно пазарува от САЩ.
Източници: "24 часа", mediapool.bg

Министърът на отбраната Атанас Запрянов ще участва в посрещането на военен контингент от Стабилизиращите сили на НАТО в Косово – KFOR

Министърът на отбраната Атанас Запрянов ще участва в ритуал по тържествено посрещане на военно формирование, което се завърна от участие в Силите на оперативния резерв на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Ритуалът ще се проведе на 24 юли в Благоевград на площад „Македония“.
Военното формирование от Въоръжените сили на Република България, участвало в Силите на оперативния резерв на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR), е в състав механизирана рота и логистична група от Сухопътните войски и медицински пункт от Военномедицинска академия. То беше дислоцирано в база „Виладжио – Италия“ и в рамките на 3 месеца изпълнява задачи по трета мисия на въоръжените сили в зоната на отговорност на KFOR. Формированието бе в състав от 94 военнослужещи, комплектувани с оръжие, техника и материални ресурси. Командир на механизираната рота бе старши лейтенант Иван Истилиянов Дуков от 3-то бригадно командване от Сухопътните войски.
Сред изпълняваните задачи в централната и северната част на зоната за отговорност на КФОР са: патрулиране (самостоятелно и съвместно с местните органи на реда); наблюдение и разузнаване; устройване на временни и постоянни контролни постове; охрана на обекти; противодействие и контрол на масови безредици; поддържане на сили за бързо реагиране при възникнали заплахи (QRF) и др.
Формированието изпълнява задачи в състава на 2-ри многонационален батальон от Силите на оперативния резерв на KFOR, чиито щаб за първи път се формира, оборудва и осигурява от българска страна, под ръководството на български командир. Щабът на батальона и модулът за неговото осигуряване продължават изпълнението на задачите в зоната на отговорност на KFOR до октомври.
Източник: mod.bg

Германия иска гаранции от САЩ, преди да достави системи „Пейтриът“ на Украйна

Берлин иска „твърд ангажимент“ от страна на САЩ за бърза подмяна на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, които Германия и други страни от НАТО са обещали на Киев, заяви днес в интервю германският министър на отбраната Борис Писториус, цитиран от Франс прес.
„Очакваме НАТО да се обърне отново към САЩ и да дадем ясно да се разбере на производителя на системите „Пейтриът“, че страните, които доставят тези системи, трябва да бъдат снабдени с нови системи в рамките на няколко месеца“, каза Писториус пред германския седмичник „Шпигел“.
Този „ангажимент“ трябва да бъде „твърд“, посочи министърът и добави, че максималният срок за подмяна трябва да бъде шест до осем месеца.
Миналия понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп и генералният секретар на НАТО Марк Рюте обявиха ключов план за Украйна, съгласно който европейските съюзници и Канада ще закупят за Украйна американски оръжия, по-специално системи „Пейтриът“.
Германия обеща да достави на Украйна две системи „Пейтриът“, считани за едни от най-добрите противовъздушни системи заради способността им да свалят дронове и ракети.
Норвегия, Нидерландия, Дания и Швеция заявиха, че са готови да помогнат за финансирането на доставката на системи „Пейтриът“, които САЩ, при управлението на Тръмп, вече не искат да доставят директно на Киев. Общо пет системи „Пейтриът“ трябва да бъдат доставени на Украйна, която е обект на почти ежедневни руски въздушни атаки, посочва АФП.
„Има пари за системите „Пейтриът“. Сега трябва да набавим и самите системи“, обобщи днес Писториус пред журналисти в нов призив към американците, които ги произвеждат.
Бързата подмяна на тези оръжия е необходима, защото е важно „страните, които ги прехвърлят, да могат да продължат да изпълняват задълженията си към НАТО и да не се създават пропуски в сигурността на пакта“, подчерта германският министър.
От февруари 2022 г. Германия вече е изпратила три системи „Пейтриът“ на Киев и все още разполага с девет: две са разположени в югоизточна Полша за защита на летището в Жешув, откъдето тръгват оръжейните доставки за Украйна, а друга се използва за обучение на украински войници от Бундесвера. Страната използва останалите за собствената си отбрана.
Според изданието „Политико“ Германия взема една система „Пейтриът“ от собствените си запаси от 9 системи и я доставя на Украйна, като същевременно финансира закупуването на втора, която е трябвало да бъде доставена от САЩ на Швейцария, но в крайна сметка ще бъде предназначена за Украйна, която има по-голяма нужда от нея.
Източник: bta.bg

40 изтребителя Eurofighter ще закупи Турция

Германското правителство разреши доставката на 40 изтребителя Eurofighter на Турция, съобщава „Ройтерс“. Това се случи след положително решение на федералния съвет за сигурност.
Турция води преговори за закупуване на изтребители Eurofighter Typhoon, които се изработват от консорциум от Германия, Великобритания, Италия и Испания, представляван от компаниите Airbus, BAE Systems и Leonardo.
Федералният съвет за сигурност на Германия, чието одобрение е необходимо за износ на оръжие, работи при закрити врата и правителството обикновено не коментира решенията му.
По-рано тази седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Германия и Великобритания са заели положителна позиция по отношение на продажбата на изтребителите, като подчерта, че Анкара иска да финализира покупката възможно най-скоро.

Украински изтребител „Мираж 2000“ се разби, пилотът катапултира успешно

При изпълнение на полет украински изтребител „Mirage 2000-5F“ получи снощи техническа повреда и се разби, предаде Укринформ, като се позова на пост в „Телеграм“ на Военновъздушните сили на Украйна.
„Вечерта на 22 юли 2025 г., по време на полет на изтребител „Мираж 2000″, имаше техническа повреда на самолета, за което пилотът докладва на ръководителя на полетите. След това той действа според правилата, както се полага в кризисни ситуации, и успешно катапултира“, се казва в поста на украинските ВВС.
Украински спасителен екип откри пилота, чието състояние е стабилно. На земята няма пострадали.
Назначена е специална комисия за установяване на причините за авиационния инцидент, допълват Военновъздушните сили на Украйна.
Според съобщения в украинските медии инцидентът е станал в северозападната Волинска област. Това е първата загуба на изтребител „Мираж“, откакто украинската армия започна да ги получава по-рано тази година, отбелязва Ройтерс.
Произведените в САЩ изтребители Ф-16 започнаха да пристигат от различни страни миналата година, когато западните съюзници на Украйна се опитаха да помогнат на Киев да модернизира военновъздушния си флот, състоящ се предимно от самолети от съветската епоха.
Укринформ съобщи също така, че украинските военновъздушни сили са получили мобилни комплекси за обслужване на изтребители Ф-16, разработени в Украйна.
Източник: bta.bg

Възникване на електронното разузнаване и борба в Българската армия

Разглеждат се особеностите в организи­ране на свръзката по време на бойните действия около Оринската крепост по време на Балканската война 1912/13 г. и някои моменти от възникването на ра­диоразузнаването и електронното подавяне в Българската армия.
Историята показва, че умението да се води война, а от там и въвеждане на нови прийоми и действия непознати до дадения момент са присъщи не само на големи и модерни армии, а и на по-малки. Това зависи най-вече от интелигентността на командирите и умение­то на войниците.
Българската армия, нейните командири и бойци са доказвали неведнъж, в нашата многовековна история, че умеят да воюват. Те често са излизали победители не само поради своята многочисле­ност в даден момент, а и поради умението на командирите да из­ползуват нови по ефективни и непознати за противника начини за водене на войната. Ярък пример в това отношение е битката за Од­ринската крепост по време на Балканската война. В нея умението на командирите и войниците достига връх, който смайва световните военни специалисти и предизвиква респект и уважение.
В тази разработка искам да акцентирам вниманието върху дей­ствията на свързочните подразделения, които освен задачите по осигуряване на свръзката, въвеждат и нови методи за противодей­ствие на противниковите войски - радиоелектронната борба.
Телеграфната дружина се формира на 4 януари 1909г. в София, съгласно Указ - 107. Състои се от щаб, три роти и нестроеви взвод. С височайши указ - 2 от 1 януари 1912г. към нея се фор­мира радиотелеграфно отделение.
Във връзка с мобилизацията на армията от 17 септември 1912г. дружината се развръща по военновременните щатове, мобилизира и участва във войната. Съгласно мобилизационния план тя не участва самостоятелно, а нейните подразделения са предадени към съответ­ните съединения и части.
След демобилизацията на армията на 4 август 1913г. дружината отново се формира в София, като самостоятелна, от кадъра на во­енновременните подразделения.
Същата на 11 септември 1915 г. по случай мобилизацията във връзка с предстоящата война се формира по военновременните щатове, като включва: телеграфен парк за общата главна квартира, три те­леграфни парка за трите отделни армии, едно радиотелеграфно от­деление за общата главна квартира, по едно радиотелеграфно отде­ление за 1-ва отделна армия и конната дивизия и една допълваща полурота. На 30 септември 1915г. дружината престава да функцио­нира като отделна част. От същата дата в София се формира допъл­ваща телеграфна рота, която има за задача да обучава и подготвя млади войници за частите на армията.
Дружината се формира отново като самостоятелна на 1 октомври 1918г., след Първата световна война, от кадъра на разформирова­ния телеграфен парк. Състои се от щаб две учебни роти и един не­строеви взвод. Дружината се разформирова на 21 август 1921г.
Мобилизацията на Телеграфната дружина за участието и в Балканската война се обявява с телеграма - 1791 от 17 септември 1912г. от 1 Софийска дивизионна област към 12,00ч. На базата на Параграф 149 на "Наставлението за мобилизацията на армията" от 1910г. и Параграф 7 от "Упътвания по мобилизацията на частите от инженерните войски" се издава заповед - 50(от същата дата, ЦВА­Ф 1488, оп I, дело 6, стр.233) за формиране на Телеграфната дру­жина. В нея се описва новите формирования, от кой подразделения се формират и приложени списъци за долните чинове и офицерите явили се при мобилизацията и назначението на командирите (ЦВА - Ф 1488, оп I, дело 6, стр.246-248,270).
Командир на дружината майор Константин Спиридонов Куцаров, роден на 29 юни 1869г. Шумен, завършва ВУ, подпручик 2.08.1891г., поручик 2.08.1894г., капитан 15.11.1900г., майор 1912г., подп. 2.08.1915г., полк. 4.10.1917г. Служил в 1-ва пион. друж., ЖП дру­жина, командир на телеграфната дружина, уволнен 5.09.1919г.
Формират се 12 полуроти (по една за всяка от деветте пионерни дружини и по една за всяка от трите главни квартири), един теле­графен парк за общата главна квартира, едно радиотелеграфно от­деление и една допълваща полурота. Както споменах по горе съг­ласно мобилизационния план по време на войната 1912-1913г. дружи­ната не се формира като самостоятелна част, тъй като всичките и самостоятелни и домакински формирования са разпределени между войсковите части.
Състава на радиотелеграфното отделение (сведения към 21 сеп­тември 1912г.) включва 2 возими радиостанции "Radio Elektrogui" ­4 конски сили и личен състав 100 души (45 от мирновременния щат и 55 запасни). От тях:
   - офицери - 3;
   - техник-чиновник - 1;
   - подофицери - 20 (от запаса 15);
   - войници - 76 (от запаса 40).
В състава на отделението се включват и 30 коня.
Возимата радиостанция се състои от 3 коли (двуколки) - стан­ционна, машинна и материална. Личния състав ( 1-ва станция - 49, 2-ра - 51) включва:
   - 1 офицер (подпоручик);
   - 5 подофицери (телеграфисти);
   - 1 електроинженер (в случая французин);
   - 6 подофицери и редници (машиниери);
   - 34 подофицери, ефрейтори, редници - строители, конници и други.
Командир на радиотелеграфното отделение е кап. Иван Николов Бошнаков (роден на 13.02.1912г. стар стил, в Сопот), според лич­ния му подпис на архивна единица ЦВА - Ф 1488, опис VI, ае 3.
Началник на 2-ра радиостанция подпор. Русев (най-вероятно тази в района на Любимец (данните са от дневника на 2-ра р/ст). Конкретната информация за дейността на радиотелеграфното отделение се открива от запазените в ЦВА заповеди, заповедни книги "Реляция за дейността", апаратни дневници и други.
По въпроса за това от коя дата е започнала дейността по раз­криване и въздействие (пречене, създаване на смущения) на свръзката на турската армия по време на Балканската война, може да се направи извод от следните запазени източници.
"Дневник на военните действия на 1-ва радиостанция" (ЦВА ­1488, оп VI, ае 1). Тук буквално е записано: "Лозенград 22.Х. чуват се чужди станции. Предават с шифър. С нашата станция ние пречим на другите станции за правилното и редовно приемане. На 23.Х., също както вчера."
За прехващания на противникови донесения и пречене на рабо­тата на противниковите станции е записано - от 30.ХII.1912г. до почти края на януари 1913г. от районите на с. Кючук Татар кьой, с. Керакисъм и с. Скендер кьой. Дневникът е подписан от кап. Бош­наков, командир на радиотелеграфното отделение, който е бил в района на 1-вата р/станция.
Най-пълна представа за дейността на телеграфното отделение се добива от "Реляция за радиотелеграфното отделение през време на войната с турците и съюзниците" написана от капитан Бошнаков ( ЦВА - Ф 1488, оп.VI, ае 3). От нея ще цитирам това, което се отнася само за боевете за Одринската крепост: "Двете возими радиостанции са предадени 1-вата към 3-та армия - Лозенград, 2-рата към 2-ра армия - Мустафа паша.
На първо време свръзката не се осъществява поради голяма пов­реда на 2-рата станция и поради голямото разстояние. Свръзката се възстановява напълно на 12 ноември 1912г., но не се използува интензивно поради намалено доверие в надеждността и поради опас­ност от прехващане от противника. Поради това получават назначе­ние да прехващат турски и други чужди депеши(съобщения). Данните се предават в щаба на съответната армия. Освен това на станциите е възложено да възпрепятстват сношението(свръзката) между турс­ките радиотелеграфни станции Цариград - Одрин. Но мощността на нашите станции е малка и се предполага, че от позициите на кои­то се намират (далече от Одрин) едва ли са постигнали нужния ефект.
За да бъде препятствието по ефективно върху Одринската стан­ция е заповядано от Инспектора на инженерните войски с телеграма - 1746 от декември 1912г., станциите да се преместят в източния сектор в близост до Одрин. 1-вата станция от гр.Кешан да се пре­мести с.Керакесъм (посочено и в дневника на станцията), а 2-рата от Мустафа паша, през с.Кемал, на главната сръбска линия.
Няколко дена след това, вследствие на указалите се добри ре­зултати е заповядано 1-вата станция (с телеграма - 25 от Инспек­тора на Инженерните войски), да застане още по близо до Одрин на кота 58 9/10. Двете станции са на разстояние около 10 км от Од­рин и на 20 км една от друга.
За възпрепятстване на депешите (съобщенията) получавани в Одринската станция от Цариградската, при всяко чуване действие­то на последната, нашите две станции се пускат едновременно, ка­то предават цифри или извадки от вестник. При изпращане на съоб­щения от Одрин за Цариград те се подслушват и прихващат. По съ­щия начин се действа и при работата на другите станции."
От "Реляцията" се вижда, че прехванатите турски радиотелег­рами са само с цифров шифър. Прехващани са често и радиограми на френски и турски език, на открит текст. Последните са привеждани на български език и заедно с шифрираните се изпращат в съответ­ните щабове.
За ефекта от работата на станциите говори, че съобщенията на турски език са повече разговори между радистите, които се оплак­ват, че не могат да приемат добре, поради въздействието на наши­те станции.
За засилване още повече на въздействието и прихващането в с. Абалар на 6 март 1913г. се изпраща трета возима станция, а в с. Гебелер и с.Мустафа паша други две "по-малки товарни системи Telefounken".
Отчита се, че необходимия ефект не винаги се е постигал по­ради ставалите повреди на станциите и недостатъчната подготовка на телеграфистите. За това в "Реляцията" се казва "Независимо от това нашите станции, които са с по-малка сила от турските (наши­те 4 к.с., турските 8 и 12 к.с.), не са могли да доведат възпри­пятствието до абсолютност и в зависимост от опитността на персо­нала в Одринската станция са отстранявали нашето въздействие върху им."
Всички наши станции са действали до 13 март 1913 г., превзе­мането на Одрин.
Интерес представлява описания по-нататък ефект на въздейст­вието на нашите станции, като тези данни са набирани от пленени­те турски телеграфисти, служили в Одринската станция. Ще цитирам точно източника "Станцията в Цариград имала 2 мотора 8 и 12 к.с.
С единия и другия мотор се получават вълни 600 и 1200 метра. При работа с малкия мотор и при двете вълни всякога сме им бъркали. Същото било и с големия мотор, но само при вълна 600 метра, ко­гато се е работило на 1 200 метровата вълна, бъркането е било слабо и отстранимо. Работата с големия мотор не всякога е можело затова са действали с по-малкия мотор. Когато Одринската станция е виждала, че при работата сме им бъркали, са спирали работата за 15-20 мин. за да се отвлече вниманието ни и след това започ­ват отново. Съобщение се е предавало от Цариград на части и с многократни повторения. Имало е случай при което съобщенията са закъснявали 3 - 4 дни."
Одринските телеграфисти се оплаквали често, че не могат да приемат телеграмите напълно и прибягват до хитрости.
Например:
   - Определяли са точно часа на работа и почвали да работят без предварително повикване, като се надяват, че нашите станции докато ги чуят и се подготвят за действие съобщенията ще бъдат предадени;
   - Повикването е ставало на вълна 600 метра, а предаването на съобщенията на вълна 1 200 метра, по този начин се е изгубвала работата на първата вълна, като се надяват да се мисли, че стан­цията в Цариград бездейства.
Интерес представлява и описаната в "Реляцията" информация за това, какво е намерено при превземането на Одрин.
На "Индъръма" се указват две еднакви за самостоятелни дей­ствия станции, за да можело, когато едната се повреди да се ра­боти с другата.
Моторите на Одринската станция са работели с бензин или газ. Открити са 150 тенекии газ за станциите и прожекторите.
На обкръжените в Одрин офицери се е разрешавало да пращат частно къси съобщения в Цариград, но само за здравословното си състояние, но и това накрая е било забранено.
Завеждащия станцията "офицер Джават бей на 13 март преди об­яд при навлизането на българските войски в крепостта, сам е счу­пил моторите, изпокъсал жиците на мачтите и разрушил станциите."
От тези исторически факти, доказани на базата на архивните единици в Централния военен архив гр. В.Търново, могат да се нап­равят някои заключения и изводи:
   1. В някои източници се казва, че Българската армия в боеве­те край Одрин, за първи път в световното военно изкуство изпол­зва създаване на преднамерени смущения за въздействие на против­никовата свръзка.
Тъй като нямам, възможност да работя във военните архиви на други страни, не искам да доказвам дали това е точно така. Но едно е сигурно, че това е един от първите опити в света.
   2. Радиотелеграфните станции се използуват сравнително ус­пешно за водене на прехват, превод и обработка на разузнавателна информация, а и за масирано(чрез използуване на няколко станции) подавяне на противниковите свръзки.
   3. Турските телеграфисти правят опити за радиоелектронна за­щита и противодействие на противниковото разузнаване.
   4. Спорен е въпроса коя точно е датата за възникването на радиосмущенията в Българската армия. От апаратния дневник на 1-ва радиостанция"(ЦВА - 488, оп VI, ае 1) е видно, че на 22 ок­томври 1912 год. в района на Лозенград са разкривани противнико­ви радиотелеграфни станции и е пречено на тяхната работа.
Вярна е също така, че въз основа на заповед на Инспектора на Инженерните войски (телеграма - 1746 от декември 1912 г.) станции­те се преместват в заповядани райони, т.е. за първи път започва организираното използуване на смущения в нашата военна история.
Според мене обаче е правилно да се приеме, че началото на използуването на преднамерени радиосмущения е 22 ОКТОМВРИ 1912 г.
   5. Във военната история с главни букви трябва да бъдат записани имената на КОМАНДИРА НА ДРУЖИНАТА МАЙОР КОНСТАНТИН СПИРИДО­НОВ КУЦАРОВ, по време на войната командир на телеграфния парк на главната квартира, а също и първия командир, ръководил лично сму­щенията - КОМАНДИРА НА РАДИОТЕЛЕГРАФНОТО ОТДЕЛНИЕ КАПИТАН ИВАН НИКОЛОВ БОШНАКОВ, които може да се смятат за първите офицери от Електронното разузнаване и борба. - Още РЕБ
Източник: http://reb.start.bg, Тодор К. Петков

Защо руските космонавти летят в космоса въоръжени?

Представете си оръжията им! Лазерен пистолет? Бластер? А светлинен меч? Макар че гореспоменатите оръжия идват от сферата на фантазията, съветските космонавти наистина са заминавали за космоса въоръжени. Тяхното оръжие бил пистолет с три цеви, който приличал на отрязана пушка. Бил не само защита срещу извънземни, но най-вече тяхна гаранция при завръщането им на Земята.
В СССР никой не говорел за това, но от времето на Юрий Гагарин съветските космонавти отивали в космоса въоръжени. Членовете на Космическия корпус били въоръжени с обикновен пистолет "Макаров", същият като на полицаите. Бил им връчен "за защита от диви животни или престъпни елементи", в случай на кацане в пустинята. Малцина смятали, че "космическият" другар може да бъде заменен до 1965 г., когато космонавтите Алексей Леонов и Павел Беляев претърпяват инцидент и са принудени да кацнат в тайгата.
Мечката е враг на космонавта
Поради трудния терен спасителните екипи имат нужда от време, за да стигнат до космонавтите. Леонов и Беляев трябва да прекарат няколко дни в тайгата.
"Хеликоптерите, които летяха над нас, можеха само да ни информират, че някой сече дървета, а друг използва дървените трупи за огрев“ - спомня си Леонов.
Космонавтите си построяват подслон и скоро са посетени от мечки, които току-що са се събудили от зимния си сън и следователно са гладни и агресивни. Единственото нещо, което могат да направят, е да стрелят във въздуха, което само усилва любопитството на дивите животни.
"Макаров ставаше само да се застреляме с него", отбелязва Леон с горчива ирония. Той е този, който дава идеята за специално оръжие за оцеляване в случай на принудително кацане.
"Мечтата на бракониера"
Триседмичното разработване на оръжието се извършва от директора на Тулския оръжеен завод Владимир Парамов. Той предлага револвер, полуавтоматична пушка и пистолет с три цеви. Последното се оказва най-подходящо за целите: защита от опасни животни и криминални елементи, подходящ и за лов на храна и изстрелване на сигнални патрони. Пистолетът е направен от две 32-мм хоризонтални горни гладки цеви и една нарезна 5.45-мм цев. В бойния комплект има 11 СП-П патрона, 10 СП-Д патрона и 5 СП-С патрона.
Работниците в завода наричат новия пистолет "Мечтата на бракониера", но в официалните документи той е посочен като СОНАЗ  (СОНАЗ - преносимо аварийно огнестрелно оръжие).
TP-82 има необичайна задна част. Това е обикновено мачете за рязане на дървесина, което може да бъде покрито с твърд калъф, прикрепен към пистолет, като по този начин се получава винтовката. Поради гладките си цеви той може да се използва за лов на зайци, птици и дребен дивеч, а с нарезната цев - лосове, глигани и други големи животни.
Оръжието е много надеждно.. "Изсипахме пясък и вода вътре в пистолета ... с какво ли не го изпробвахме, а той издържа на всичко", казва заместник-директорът на отдела за оцеляване при извънредни ситуации от Центъра за обучение на космонавти Николай Филатов.
Той си спомня, че веднага след като казашките пастири чуват за пистолета, опитват да се сдобият с него. Предлагат цели стада овце в замяна, а един пастир дори предлага жена си. Всеки иска оръжието: пилоти, геолози, пътешественици и ловци. Малко по-късно оръжието е клонирано в известните Вепр-1 и Вепр-2.
TП-82 е на разположение до края на 80-те години. Официалната версия за прекратяването на производството му е, че вече има достатъчно модели. Според неофициалната версия финансовите проблеми в периода след перестройката не позволяват на завода повече да произвежда такова екзотично оръжие. - (видео)
Ще бъде ли съживена легендата?
Не знаем много за съдбата на TП-82 след разпадането на СССР. През 2007 г. медиите съобщиха, че, тъй като срокът на годност на боеприпасите за TП-82 е изтекъл, командирът на 16-та експедиция до Международната космическа станция (МКС) Юрий Маленченко ще получи пистолет "Макаров" преди полета си, вместо ТП-82.
Не е ясно дали ТП-82 или негов аналог все още влизат в арсенала на космонавтите. Известно е, че през 2008 г. американският космически експерт и инженер на НАСА Джеймс Оберг моли за отстраняване на руското огнестрелното оръжие от МКС. Той казва, че го смята за опасно, тъй като там, където хората работят в стресови и психологически напрегнати условия, няма място за оръжия.
Руските експерти обаче не са съгласни с Оберг. Според директора на отдела по специално обучение в Космическия тренировъчен център Юрий Гидзенко необходимостта от оръжие на борда е доказана. Следователно вероятно е твърде рано ТП-82 да бъде премахнат от арсенала на космонавтите, както и от космическата история.
През 1983 г. компанията за производство на огнестрелни оръжия Savage прави аналогична версия на TП-82 за астронавтите на НАСА, известна като 24-VS. В същото време компанията Randall създава ножа Astro 17, чиято дръжка съдържа комплект за оказване на първа помощ. Въпреки това не е известно дали американски астронавти са въоръжени, когато изпълняват своите космически мисии.

83 години от разстрела на Никола Вапцаров – патрон на Висшето военноморско училище

На тази дата през 1942 година е разстрелян Никола Вапцаров – поет революционер, деец на работническото движение, днес – патрон на Висшето военноморско училище.
През 1949 г. приемник на българската морскообразователната традиция става Народно военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров", а от 1956 г. на училището е даден статут на висше инженерно морско учебно заведение и неговото име е Висше народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". От 1991 г. името на училището е Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".
В Машинното морско училище Вапцаров постъпва ненавършил 17 години (9 август 1926 г.), а го завършва на почти 23 години (16 юни 1932 г.). Това е онази част от живота на всеки човек, когато той укрепва не само на физически, но и съзрява социално, като личност и професионалист.
Обучението в Морско училище винаги е имало важна роля в живота на възпитаниците му. Тяхното самочувствие се дължи главно на специфичните особености на морската професия, на допира с морето по време на практика и задгранични плавания, на особения дух и среда. Това напълно се отнася и за Никола Йонков Вапцаров. Тежките условия на служба, обучение и живот в училището са имали ключова роля за формирането на личността и характера му. Неговата борбеност, неговата непримиримост с несправедливостите и уменията му за общуване с хората са изградени най-вече през този период от живота му.
През 1949 г. на Висшето народно военноморско училище е присвоено името "Никола Йонков Вапцаров". От тогава рожденния ден на Никола Вапцаров - 7 декември, е Патронен празник на Висшето военноморско училище, който се чества ежегодно. Сред вълнуващите ритуали е тържествения марш на курсанти пред паметника на Вапцаров, издигнат на територията на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" през 1988 г.
В град Варна има още един негов паметник, който се намира пред Дома на архитекта. Този бюст-паметник преди преместването е бил пред централната сграда на ВВМУ. На името на Никола Вапцаров е назована една от улиците, в близост до Морското училище.
Една от традициите в Морско училище са срещите на възпитаниците на училището по случай годишнини от завършването му. Ритуален момент от тези срещи е поднасянето на венци пред паметника на Никола Вапцаров и обща снимка на випуска.

Каква е съдбата на гигантския съветски танк Т-35

Пет купола, три оръдия и шест картечници, поверени на дванадесетима мъже: това не е превъплъщение на съветската мощ, плаващо в открито море, а стар танк на Червената армия - Т-35 от 30-те години на XX век. Той e унищожен още през първите дни на Втората световна война.
От появата им по време на Първата световна война танковете нарастват бързо по габарити, мощ и въоръжение, докато по-динамичните сражения от Втората световна война не им придават разумен размер.
Първият многофункционален тежък танк - френският Char 2C, е последван в края на 1920-те години от британския A1E1 Independent - страхотна машина, тежаща 33 тона и с пет купола, която така и никога не влиза в масово производство. Само че вероятно е послужил за вдъхновение за съветските конструктори да правят големи неща.
Промишлената база, наследена от болшевиките и парализирана от загубата на много инженери с опит по време на руската революция, не е в състояние да произвежда масово съвременна технология и се налага да бъде възстановена от нулата. Именно тогава обаче съветското експериментално конструкторско дело навлиза в апогея си.
Изграждането на леки танкове е по-лесно и е било възможно да се копират чужди модели. За тежките танкове обаче няма рецепта за успех, така че те трябва да се създават в движение, като се използва инженерният импулс, проявен в съвместни проекти с германския инженер Едвард Гроте.
Средният танк TG на съветско-германската конструкторска група не стига до производствената верига, но дава на младия съветски екип безценен практически опит. Той го насърчава да се включи в по-големи проекти и скоро те разработват T-35, базиран на TG - големия германски танк - Grosstraktor - и модели, внесени от Великобритания.
С тежко въоръжение и . . . свръхтегло
Танкът трябвало да тежи около 35 тона, но прототипът, завършен през 1932 г., е 10 тона. Това чудовище е високо 3 метра, а на двуетажните му куполи са монтирани 76-милиметрови оръдия, както и картечници, които могат да се въртят на 360 градуса.
Два по-малки оръдейни купола с 45-милиметрови оръдия и картечници, които могат да се въртят в полукръг, са поставени в предната и задната част на танка, а две картечни купола и стрелкови пункт под задното оръдие допълват арсенала на танка. Машината е задвижвана от двигател с мощност 500 конски сили и вдига максимална скорост от едва 28 км/ч на открит път.
Военните приемат танка, но не са доволни от сложната конструкция на шасито и слабата мощност на двигателя.
В началото на 1930-те години съветските стратези подготвят бъдещите етапи на войната, в която участват бронирани машини. Средните танкове T-28 биха могли да сразят врага, T-35 биха напредвали, за да унищожат всичко наоколо с огромната си огнева мощ, следвани от трета вълна от Т-26 и дори по-леки модели с картечници, които да прочистят каквото е останало, като подкрепят пехотата.
Опитът от испанската гражданска война, сраженията по съветската граница с японците и Зимната война с Финландия разкрива колко опасна е противотанковата артилерия и колко необходимо е пехотата да бъде защитена с бронирани машини.
При такива условия щитът на танка от 10-50 мм би бил недостатъчен. Опитите да се увеличи дебелината вдигат теглото  на бойната машина до 55 тона, а нито един съветски двигател по онова време не може да задвижва нещо толкова голямо. Друг неуспех е неспособността на командира на танка да координира едновременното стрелбата от пет купола.
Конструкторите правят неуспешен опит да приспособят системите на корабните оръдия, за да синхронизират стрелбата от много точки, а в началото на 1940-те години танкът вече е остарял и като конструкция, и като тактическо приложение.
"Момчето от плакатите" на съветската власт
Т-35 не влиза в действие до германското нахлуване в Съветския съюз през юни 1941 година. В същото време обаче той служи повече на идеологическия фронт - показван е по градските площадки като символ на съветската военна сила и привлича големи тълпи и наблюдатели от чужбина.
Той се появява на плакати и на ордена "За храброст", където се задържа много повече, отколкото в реалния живот. През 1943 г., когато T-35 вече е част от историята, той продължава да се бори за отечеството в съветската пропаганда.
На истинското бойно поле обаче службата му не е толкова бляскава. От общо 59-те T-35, произведени между 1934 и 1939 г., 48 са участвали в битката, а останалите е трябвало да бъдат ремонтирани или са използвани  в тренировъчни учебни заведения.
Танкът не оцелява през първите дни на битката, защото машините, създадени за внезапен пробив, не успяват да останат дълго в отстъпление. Само седем T-35 са унищожени в битката, а останалите просто дефектират и са изоставени от екипажите им.
34-а Съветска танкова дивизия, която разполага с всички налични единици, получава предупреждение призори на 22 юни, когато започва нашествието. Три от танковете дават повреди още преди да влязат в битката и след маневри през Западна Украйна, два дни по-късно, остават само 10 танка, които са в състояние да се борят с врага.
Обградени и по-слабо въоръжени
Поради бъркотията при оттеглянето и ожесточените гранични сражения има само едно писмено сведение за тяхното представяне в битката. На 30 юни 1941 г. група танкове, включваща четири T-35, е изпратена, за да подсили други единици, но е атакувана, докато се придвижва.
Артилеристът на предната кула В. Сазонов по-късно пише: "Последното ни сражение беше глупаво. Първо, стреляхме през реката от основния купол към селото, наречено Ситна, а след това атакувахме с останалото от нашата пехота. Те се поколебаха, щом започнаха да свистят германските куршуми, започвахме да напредваме и паднахме под огъня на германските оръдия отляво".
"Завъртях купола към предната линия, гледах ли гледах, но не видях нищо и след това - пра-а-с, кулата бе ударена. Аз обаче не можах да си покажа главата, куршумите се сипеха върху нас като грах. Германските снаряди достигаха до нас на интервали от пет секунди. Тогава видях светкавица, бяхме на 50 м от селото и една от нашите гъсеници се счупи".
"Разгърнахме се по всички посоки, с всичко, което имахме, но заради попаденията по нас двигателят спря, а оръдието заклини. Тогава видяхме германските войници и знаехме, че сега е моментът да се махнем от там. Излязохме през купола и скочихме на пътя. От екипажите на Т-35 оцеляха само четирима, всичките от различни танкове".
На германските войници им харесва да позират до изоставени "сталински чудовища" и затова има много военни снимки, на които се появяват Т-35 въпреки техния ограничен брой и краткото им участие в сраженията.
Старомодният гигант с пет купола така и никога не показва характера си и свършва дните си като куриоз на инженерството, символ на военната мощ като гигантското оръдие "Цар Пушка" в московския Кремъл, за което се твърди, че никога не е стреляло.
Последният екземпляр се съхранява в музея на танковете в Кубинка, в покрайнините на Москва, където той е сред "звездите" на сбирката. Тя напомня на посетителите за най-важните конструкторски проекти от миналия век, когато танковете са се научили да бъдат танкове. - Още за Т-35

На този ден

На 23 юли 1917 г. при въздушна катастрофа загива подпоручик Христо Димитров – Брадата. Роден е през 1885 г. в с. Новачене, Орханийско. Четник в четата на Христо Чернопеев.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Постъпва в армията и след Балканските войни остава на свързочна служба в Техническата дружина.
През май 1916 г. завършва Аеропланното училище. По време на Първата световна война е зачислен към Първо аеропланно отделение.
На 8 юли 1916 г. при въздушен обход край езерото Тахино, фелдфебел Христо Димитров – пилот, и поручик Христо Скутунов – наблюдател, са посрещнати от вражеските противовъздушни батареи. Самолетът е повреден, но поручик Димитров успява да приземи машината в разположението на неприятелските части. Летците подпалват аероплана и избягват преследването.

Иран и Русия със съвместно военноморско учение в Каспийско море

Спасителния влекач "Професор Николай Муру" на ВМС на Руската федерация пристигна в териториалните води на Иран за съвместните военноморски учения, наречени CASAREX 2025, в южната част на Каспийско море, съобщи в понеделник иранската информационна агенция Тасним, цитирана от руската ТАСС.
Основната фаза на ученията започна на 21 юли след среща на представители на руския и иранския военноморски флот и ще продължи три дни с участието на наблюдатели от държави от Каспийско море, уточняват от иранските власти.
Целта на ученията е да се подобри морската сигурност и безопасност и да се укрепи взаимодействието между Русия и Иран, се казва още в съобщението. - (видео)

САЩ взеха решение, с което одобряват евентуална чуждестранна военна продажба за правителството на България на противокорабен ракетен комплекс NSM CDS и свързано с него оборудване

Държавният департамент на САЩ е взел решение, с което одобрява евентуална чуждестранна военна продажба за правителството на България на противокорабен ракетен комплекс NSM CDS и свързано с него оборудване на приблизителна стойност 620 милиона долара. Днес Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността предостави необходимия сертификат, с който уведомява Конгреса на САЩ за тази възможна продажба, се казва в съобщение, което е публикувано на сайта на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната към министерството на отбраната на САЩ.
Правителството на България е поискало да закупи гореспоменатата система NSM CDS, включваща три многофункционални системи за разпределение на информация Link-16 – съвместни тактически радиосистеми (MIDS-JTRS), и следните артикули:  тактически морски ударни ракети (NSM); инертно боравене с NSM; телеметрирани NSM; оперативни, инертни NSM; мобилни центрове за огневи контрол със съответното комуникационно оборудване; мобилни ракетни пускови машини със съответното комуникационно оборудване; транспортни превозни средства за зареждане на NSM; приемник на глобалната система за позициониране NavStrike-M; пултове за обучение на оператори; и свързаната с тях поддръжка, включително, но не само, технически публикации, учебна документация, пакети с технически данни, помощно оборудване, резервни части за софтуерна поддръжка, обучение, учебни симулатори, услуги по интегриране и техническа помощ от правителството на САЩ и производителите на оригинално оборудване; и други свързани елементи на логистиката и програмната поддръжка. Общата стойност на проекта се оценява на 620 милиона долара, се казва в текста.
Предложената продажба ще подкрепи целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, като спомогне за подобряване на сигурността на съюзник на НАТО, който е важна сила за политическата и икономическата стабилност в Европа, се казва в текста.
Предложената продажба ще повиши способността на България да посрещне настоящите и бъдещите заплахи, като осигури надеждни сили, способни да възпират противници и да участват в операции на НАТО. Предложената продажба ще подкрепи целта на България за подобряване на националната и териториалната отбрана, както и на оперативната съвместимост със силите на САЩ и НАТО. България няма да има затруднения да усвои това оборудване и услуги във въоръжените си сили, се казва в текста.
Предложената продажба на това оборудване и подкрепа няма да промени основния военен баланс в региона, се допълва в текста.
Основен контрактор ще бъде Kongsberg Defence and Aerospace AS, със седалище в Конгсберг, Норвегия. Понастоящем правителството на САЩ не е информирано за никакво офсетно споразумение, предложено във връзка с тази потенциална продажба. Всяко офсетно споразумение ще бъде определено в хода на преговорите между купувача и изпълнителя.
Изпълнението на тази предложена продажба ще изисква временни командировки на трима до петима представители на правителството на САЩ и на изпълнителя в България за срок до пет години.
Няма да има отрицателно въздействие върху отбранителната готовност на САЩ в резултат на тази предложена продажба.
Описанието и стойността в долари са за най-високото прогнозно количество и стойност в долари въз основа на първоначалните изисквания. Действителната стойност в долари ще бъде по-ниска в зависимост от окончателните изисквания, бюджетните правомощия и подписаното(ите) споразумение(я) за продажба, ако и когато бъде(ат) сключено(и), се посочва в съобщението.
В края на текста е посочен и имейл, към който могат да бъдат адресирани допълнителни въпроси относно информацията.
Източник: bta.bg

Очаква се Турция скоро да обяви сделката за изтребителите Eurofighter Typhoon

Турция може да обяви предварителна сделка за многомилиардната поръчка на изтребители Eurofighter Typhoon в началото на тази седмица, според двама души, запознати с въпроса, говорещи пред Wall Street Journal (WSJ) днес, цитирани от Turkey Today. 
Договорът вероятно ще бъде оценен на около 5,6 милиарда долара, изчисляват анализаторите. Споразумението ще обхване максимум 40 самолета, въпреки че точният брой и конфигурацията на самолетите остават в процес на обсъждане.
Очаква се обявяването на сделката да стане по време на 17-ия Международен панаир на отбранителната индустрия (IDEF 2025) да включва над 1,400 компании, включително над 900 местни фирми и над 400 чуждестранни компании от 44 държави.

Британска самоходна гаубица AS90 Braveheart

AS90 Braveheart ("Смело сърце") е 155 мм самоходна гаубица, която влиза на въоръжение в британската армия през 1992 г. Произвежда се от заводите на BAE Systems в Barrow-in-Furness, Cumbria. В строя са въведени общо 179 единици, като част от тях от участваха в операцията "Иракска свобода".
Специално за действия в пустинни условия е създаден вариант на гаубицата, наречен AS90 Desert ("Пустиня") През 1994 г. AS90 Desert преминава успешно изпитанията в Аризонската пустиня, а през 1996 г. - в Кувейт и в Саудитска Арабия. При него са подобрени качествата на двигателя и ходовата част, така че да може да работи продължително време в условията на високи температури и пясъчни терени.
AS90 представлява монтирано върху танково шаси 155 мм оръдие, 39-и или 52-ри калибър, което може бързо да се изнася в района за стрелба или да сменя позицията си, когато се наложи. Като правило оръдия с калибър 155 мм могат да стрелят както с конвенционални снаряди, така и със снаряди с ядрен заряд. Но дори и конвенционалните притежават достатъчно мощна разрушителна сила. По време на изпитанията 2 самоходни гаубици успяват само за 10 сек да изстрелят по единична цел 261 кг снаряди само като тегло.
Едно от основните предимства на самоходните артилерийски системи освен високата мобилност е това, че екипажът е защитен зад бронята на установката. Стоманената броня на AS90 издържа на 7,62 и 14,5 мм куршуми и на шрапнели от 152 мм снаряди. Енергетичната установка, която е дизелов двигател с мощност 660 к.с., дава възможност за използването на хидравлика и електроприбори, което пък от своя страна позволява автоматизирането на много от действията на екипажа. Така например системата за зареждане на оръдието е автоматична. Това рязко подобрява скорострелността. Гаубицата може да води залпов огън със скорострелност 3 изстрела за по-малко от 10 сек, интензивен огън в продължение на 3 мин. със скорострелност от 6 изстрела в минута и поддържащ огън със скорострелност 2 изстрела в минута.
Оръдието няма стабилизиращи приспособления. Хидравлична система с помощта на електрониката за насочване позволява стрелба на 360 градуса. Далечината на стрелбата зависи от дължината на цевта и типа на снарядите, които се използват. При цев 39-и калибър и конвенционален снаряд далечината е 24,7 км. Снаряди с увеличен заряд могат да достигнат целта си на 30 км. А оръдията с 52-ри калибър на цевта могат да стрелят и на дистанция до 40 км. Управлението на огъня се осъществява от автоматична система за прицелване по цели, които се намират извън видимостта на мерача. За директна стрелба мерачът разполага с оптически прибори за дневни и нощни условия.
Очевидно британските артилеристи са доволни от самоходната гаубица, защото са възложили на производителят BAE-Systems да бъдат модернизирани 96 гаубици от типа 155 мм/52-ри калибър. Същността на модернизацията се състои в замяната на досегашната цев на оръдието с нова, със същия калибър, но с увеличена далечина на стрелбата до 40 км. В момента вървят изпитанията и на нови 155 мм снаряди с увеличена скорост на полета. Модернизираните самоходни оръдия AS90 ще постъпят на въоръжение през 2004 г.
В същото време BAE Systems имат подписан лицензионен договор за производството на гаубицата в полските заводи HSW (Huta Stalowa Wola). Тук оръдието ще бъде монтирано на полското шаси OBRUM. Две установки от предвидените общо 72 вече са монтирани и преминават задължителните изпитания.
Основни технически характеристики на самоходната гаубица AS90 Braveheart са: - екипаж 5 или 4 души; - тегло 42000 кг; - дължина 9.7 м; - ширина 3.3 м; - височина 3.0 м; - клиренс 0,40 м; - скорост 55 км/ч; - радиус на действие 350 км. - Още артилерия

Страници от участието на ВМС на България във Втората световна война

В навечерието и по време на Втората световна война организацията на българският военен флот (от 1941 г. преименуван на Морски на Н.В. войски) е силно повлияна от германските схващания за организационното и материално-техническото развитие на военноморските сили. Военнополитическите събития свързани с присъединяването на България към Тристранния пакт довеждат до връщане на земите на Южна Добруджа и присъединяването на Егейското крайбрежие между реките Струма и Марица заедно с островите Тасос и Самотраки. Вследствие на това морската ни граница се увеличава над 2 пъти. Стремежът да се осъществи мечтата за Велика България на 3 морета придобива все по-плътни очертания с формирания през май 1941 г. Беломорски флот. Структурата на Морските на Н.В. войски включва: Командване с щаб в София, на което са подчинени: 1. Черноморски флот с щаб във Варна. 2. Дунавски флот с щаб в Русе. 3. Беломорски флот с щаб в Кавала и 4. Морска учебна част във Варна. През 1942 г. Морското училище е издигнато във Военноморско висше специално учебно заведение за подготовка на всички ръководни морски специалисти. В Беломорския флот за първи път в българската военна история е формирана специална част - Морската пехота. През 1943-44 г. на пряко подчинение се намира и създадената Охридска патрулна група на Охридското езеро.....Прочети още

Забравените герои на България: Генерал-майор Георги Киров Абаджиев

Навършват се 166 години от рождението на генерал-майор Георги Киров Абаджиев. Той е роден на 22 юли 1859 г. в Стара Загора. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец в 7-ма опълченска дружина. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в пехотата. На 9 юли 1881 г. е произвезден в чин поручик, на 9 септември 1885 г. в чин капитан, на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. в чин полковник.
Командва 21-ви Средногорски полк (1900), 18-ти пехотен Етърски полк и 2-ра бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) е командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия (от 1900), с която участва в боевете на Тракийския военен театър – при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. През септември 1913 г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 12-та пехотна сборна дивизия (ноември 1915), а по-късно е началник на Бургаския укрепен пункт. Умира през 1940 г .
Награден е с ордена „Св. Александър” IV и V ст.; народния орден „За военна заслуга” III ст. и ордена „За заслуга” на обикновена лента.

На този ден

На 22 юли 1944 г. България участва в съвместна мисия с румънската и немската авиация.
От състава на 15-а въздушна армия, съюзническата авиация изпраща близо 1000 бомбардировача В-24 Liberator и В-17F Flying Fortress, прикривани от изтребители Р-38 Lightning по различни цели в Румъния.
Българската част е малобройна. Тя се състои от 10 Меssersсhmitt-109G-6 и има задача да действа срещу оттеглящите се американски самолети като избягва директен двубой с основния ескорт.
Водач на групата е капитан Чудомир Топлодолски. Подпоручик Петър Бочев, подофицер Димитър Сомов и фелдфебел Никола Краличев докладват за два свалени В-24 Liberator. Трети е повреден от стрелбата на младия пилот подпоручик Марин Цветков. Българските летци се завръщат без загуби.

Военен самолет се разби в училище в Бангладеш - десетки са ранени

Един човек загина, а повече от 50 бяха ранени, след като военен тренировъчен самолет се разби в училищния комплекс Milestone School and College, намиращ се в северния район "Утара" на столицата Дака съобщават властите и служители на пожарната, цитирани от Асошиейтед прес.
Инцидентът става днес около 13:05 ч. местно време, когато самолетът F‑7 BGI на Военновъздушните сили (ВВС) на Бангладеш се разбива върху училищната сграда.
По данни на Националния институт по изгаряния поне 13 души - включително деца - са постъпили в болница с изгаряния, като според някои източници броят на ранените достига до 20, a четирима души са приети за лечение с по‑леки травми във военно болнично заведение. - (видео)
Предварителни данни сочат, че самолетът се е разбил в покрива на училищната столова или близо до входа на комплекса, където в момента са се провеждали учебни занятия и изпити 
Временното правителство на Бангладеш, водено от Мохаммад Юнус, обеща "необходимата подкрепа" за пострадалите, както и пълно разследване на причините за катастрофата. Радиоконтактът с пилота е изгубен малко преди удара, като самоличността му не се разкрива.
Самолетът F-7 BGI е модифицирана версия на китайския изтребител Chengdu F-7, който от своя страна е усъвършенстван вариант на съветския МиГ-21. Това е лек, свръхзвуков боен самолет, предназначен основно за учебно-бойни мисии. Моделът BGI е една от най-новите модификации, специално разработена за нуждите на военновъздушните сили на Бангладеш. Той разполага с модернизирана авионика, стъклена кабина, система за управление на огъня и може да носи както ракети "въздух-въздух", така и ограничен арсенал от бомби и неуправляеми ракети. F-7 BGI се използва както за обучение на пилоти, така и за охрана на въздушното пространство и е част от процеса на модернизация на военната авиация на Бангладеш.

Германия ще помогне за прехвърлянето на 5 допълнителни системи Patriot в Украйна

Германският министър на отбраната Борис Писториус съобщи, че страната му ще прехвърли допълнителни системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси на Украйна. Той заяви това по време на среща във формат Рамщайн, предава РБК-Украйна.
"Германия ще предостави допълнителни системи за противовъздушна отбрана и необходимите боеприпаси", заявява Писториус.
Германският министър на отбраната споделя, че по време на пътуването си до Вашингтон миналата седмица е съгласувал с ръководителя на Пентагона Пийт Хегсет участието на Берлин в доставката на пет системи Patriot за Украйна. Той заяви, че двете страни ще координират действията си за постигане на тази цел през следващите дни.
"Как да постигнем това, ще координираме тясно в духа на взаимно доверие между партньорите през следващите няколко дни“, обобщава Писториус.
По-рано Spiegel писа, че основната тема на преговорите на виртуалната среща на Контактната група за Украйна, която се провежда днес, 21 юли, е въпросът за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна с допълнителни комплекси Patriot.
Според вестника Германия вече е предложила на САЩ да финансира две системи Patriot за Украйна. Норвегия се е съгласила да покрие разходите за третата система.

На тази дата

На 21 юли 1941 година е формиран Беломорският отряд.
В съответствие с постигнатите договорености с Германия, от 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия заема Беломорска Тракия до линията Сяр – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки.
На 21 юли 1941 г. се формира Беломорският отряд (57-и и 58-и пехотен полк, 3-ти и 6-и конен полк, Беломорска флотилия, 18-и и 19-и граничен участък, 443-то войсково разузнавателно ято, бомбардировъчен орляк на летище Кавала) с командир полковник Христо Ковачев и щаб в Ксанти, който сменя частите на 2-ра армия.
Отрядът поема охраната и отбраната на западната и южната (морска) граница на Беломорска Тракия. За потушаване на Драмското въстание (29 октомври – 6 ноември 1941) е усилен с 14-и и 39-и пехотен полк от 7-а пехотна дивизия. В началото на 1942 г. се реорганизира в 16-а пехотна дивизия и 2-ра отделна конна бригада със задача да отбранява целия Беломорски бряг от устието на р. Струма до гр. Дедеагач.

Преди 56 г. американският космонавт Нийл Армстронг първи стъпи на Луната

На 21 юли 1969 г. в 2:56 часа UTC (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 г. в Уапаконета, Охайо. През 1944 г. започва да се учи да пилотира и едва 15-годишен взема сертификат за пилот.
През 1947 г. започва да следва авиоинженерство в Университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обучението му е финансирано по държавна програма, при която студентите учат две години, след това служат три години във Военноморските сили (USN) и едва тогава довършват образованието си...........Прочети още

Италианската армия получи първия модернизиран танк Ariete C2

На 18 юли 2025 г. в гарнизона Чекиньола в Рим се състоя официалното предаване на първия сериен модернизиран основен боен танк Ariete C2 от консорциума CIO (Consorzio Iveco-Oto Melara) на Iveco и Leonardo на италианската армия. Съобщава се, че до края на 2025 г. на италианската армия ще бъдат доставени още четири модернизирани танка Ariete C2, от първоначално поръчаните 90. Планирано е последващите доставки на модернизирани танкове да се извършват с темп от 20 единици годишно.

На този ден през 792 година

Победа на българската армия в сражението при Маркели. В началото на юли византийският император Константин VI тръгва на поход срещу България и разполага войските си в укрепен лагер край граничната крепост Маркели.
Стратегическата цел на противника е да овладее областта Загоре, с което да ограничи българските стремежи на юг. Хан Кардам, уведомен своевременно за похода на византийците, съсредоточава силите си по височините северно от крепостта и по този начин прегражда проходите, водещи от днешния Карнобат към вътрешността на страната.
Замисълът на българския владетел предвижда разгром на противника чрез устройване на засада. В започналите на 20 юли бойни действия, българската конница умело демонстрира оттегляне, увличайки главните сили на противника в преследване.
Когато византийците навлизат в мястото на засадата, хан Кардам нанася решителен удар и ги притиска към близката блатиста местност. Сражението при Маркели донася най-голямото дотогава поражение на византийската армия, която понася значителни загуби в жива сила и материални средства. Областта Загоре остава в пределите на българската държава, а Византия се задължава да й плаща ежегоден данък.

Българската армия се сформира преди 147 г. по заповед на княз Александър Дондуков-Корсаков

На днешната дата преди 147 години (1878) руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава указ №1 за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска. На основата на заповедта и на "Временните правила за Българската земска войска", одобрени на 25 април 1878 г. от княз Дондуков-Корсаков, се полага началото на Българската армия. Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
Нейното ядро е българското опълчение и се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски - пехота, артилерия, кавалерия и сапьори. Униформите, въоръжението и военната техника са дарени от руската армия. За началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски. Тогавашната ни армия е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот, предаде БТА.
На 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство, а на 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно поло­жение за Българската войска”, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, се посочва на сайта на Министерството на отбраната.
През септември 1878 във Филипопол (дн. Пловдив) е назначен първият команден състав на Софийското военно училище, с което се поставя началото на днешния Национален военен университет "Васил Левски". Първият команден състав на Софийското военно училище се състои от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв, се посочва в програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България 2032, приета от Народното събрание на 11 февруари 2021 г., която е публикувана на сайта на Министерството на отбраната.

Орелът кацна

20 юли 1969 г. 04:06:28:07 (4 дни, 6 часа, 28 минути и 7 секунди след старта)
“Eagle, Хюстън, ако ме чувате, имате GO за начало на активно снижение!”
Тези думи, изречени през вакума на Космоса, слагат началото на най-голямото приключение в историята на човечеството – първото кацане на пилотиран кораб от планетата Земя на друго небесно тяло.
Пет месеца преди края на десетилетието – срокът, поставен от президента Джон Ф. Кенеди осем години по-рано, двама американски астронавти – Нийл Армстронг и Едуйн "Бъз" Олдрин, започват снижение за кацане на Луната на борда на своя малък, ъгловат и невероятно крехък апарат – лунният модул на Apollo 11, наречен Eagle (англ. Орел).
Почти 100 km над тях в орбита около спътницата на Земята очаква тяхното завръщане третият член на екипажа – пилотът на командния модул Columbia Майк Колинс.....Прочети още

81 г. от атентата срещу Хитлер

На 20 юли 1944 г. по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” – немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия – извършен неуспешен атентат срещу Адолф Хитлер. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип. Този почти случаен избор му спасява живота.
Атентатът
За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.
Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.
След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12,42 часа напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер.
Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.
Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето."
Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”
Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт." Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.
Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора. Те умират в страхотни мъки, след като им прилагат мъчения от средновековната Инквизиция. Говори се, че Фюрерът лично посетил окачени на ченгели генерали. Измъкват се единици.
Роднините на Щауфенберг също са преследвани. Жена му Нина, бременна с петото им дете, е затворена в лагер, където ражда. Тя и децата й оцеляват и дочакват края на войната.
Кой е полковник Щауфенберг?
Клаус Шенк граф фон Щауфенберг произхожда от стар аристократичен род. Роден е на 15 ноември 1907 г. в католическо семейство. Баща му граф Алфред Шенк е висш чиновник в съда във Вюртемберг, а по-късно заема поста маршал на съда на Вилхелм II. Майка му Каролин Шенк - графиня Юкскюл е праправнучка на пруския генерал Август фон Гнайзенау. Клаус има двама по-големи братя.
Младият Клаус още на 19 г. избира военна кариера. Войната го заварва едва на 32 години. Затова посреща с еуфория присъединяването на Австрия и Чехословакия към Германия и последвалото нахлуване в Полша. Край на позорния и несправедлив Версайски договор! Скоро животът ще срещне проспериращия в кариерата офицер с други реалности, които не съвпадат с аристократичните му разбирания - например с концентрационните лагери и с безсмислената жестокост, ще прозре и парвенющината на Фюрера, както и гибелния път, по който той тласка Германия.
Щауфенберг участва в кампанията във Франция, за която дори получава Железен кръст за заслуги. После попада на Източния фронт, където се разделя с последните си илюзии относно войната. В центъра на злото за Германия полковник Щауфенберг поставя Хитлер.
През януари 1943 г. Хитлер не позволява на загиващите от студ и глад обкръжени войници край Сталинград да капитулират и да се спасят. Щауфенберг моли да го преместят и заминава за Тунис.
На 7 април същата година авиацията на съюзниците атакува германски позиции в пустиня на Тунис. Там Щауфенберг е тежко ранен – изгубва лявото си око, дясната си ръка и два пръста от лявата. За няколко месеца се научава да се обслужва сам с помощта на оцелелите три пръста и със зъбите, при това със завидна сръчност. Като инвалид може да се демобилизира, но той вече е прозрял мисията си, която може да изпълни само като военен с достъп до Хитлер.
Щрихи от неуспелия заговор
Към края на 1943 г. Щауфенберг се възстановява и се свързва с някои от основните фигури на съпротивителното движение – генерал Лудвиг Бек, генерал Фридрих Олбрихт и др. Оформя се идея за премахване на фюрера и завземане властта в Берлин като единствен път за спасяване на Германия. За целта конспираторите решават да използват плана "Валкирия".
Това е план утвърден от самия Хитлер за спешни действия на Резервната армия в случай на безредици или бунтове. Заговорниците решават да обърнат последното оръжие на диктатора срещу самия него. Намират и там поддръжници.
Мисията по взривяване на Хитлер доброволно я поема Щауфенберг: Той присъства на съвещания при Фюрера; Заради званието му и тежката инвалидност „в името на Фюрера” той не е проверяван; И освен това той е решен да действа дори с цената на живота си.
В официалната хитлерова пропаганда атентатът от 20 юли 1944 г. е представен като акт на отчаяние от страна на няколко отделни лица. Това обаче не е така – актът е изява на зреещите процеси не само в германската армия, но и в цялото немско общество: съюзническата авиация изравнява безнаказно цели германски градове, на Източния фронт руснаците неудържимо напредват в Беларус, англоамериканците са дебаркирали в Нормандия, Италия вече не е в оста...
В същото време атентатът от 20 юли е най-значимата проява на съпротива срещу диктатора Хитлер и заслужава дължимото уважение.
Мнозина политолози и журналисти гадаят какво би се случило с Германия и с Европа, ако Хитлер бе убит. Сепаративен мир със Запада? Безусловна капитулация пред цялата антихитлеристка коалиция? Продължаване на войната?
Пред историците обаче този въпрос не стои. В историята няма „ако” – тя е само онова, което вече се е случило. А полковник Клаус фон Щауфенберг и неговите съмишленици неоспоримо са отдали живота си с цел да прекратят най-кръвополитната война в историята на човечеството.

На този ден през 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание

Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.
В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия - в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.
Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Българските „Стършели“

През 80-те години от наши фирми бяха разработени и приети на въоръжение в Българската армия редица модели еднократни предаватели за заградителни радиосмущения (ЕПС). По късно, през 90-те години всеки общовойскови командир (армия, дивизия, полк) имаше възможност, по собствено усмотрение и решение да използва ЕПС за нарушаване на управлението на противника в настъпателен или отбранителен бой (операция).
Еднократните предаватели за смущения Р-045 (изстрел ВРС-5Л, ВРС-6Л, РС-46ЗЛ) са предназначени за създаване на заградителни радиосмущения в тактическите звена за управление на противника в диапазона от 20 до 100 Мхц. За целта е необходимо използването на един комплект ЕПС, включващ пет предавателя, създаващи сканиращи радиосмущения в съответните поддиапазоните (20-30; 30-40; 40-60; 60-80 и 80-100 Мхц). При Р-046 (изстрел ВРС-546К) диапазона за подавяне е от 1,5 до 120 Мхц., разделен на осем поддиапазона.
Като носител (доставчик) до обектите подлежащи на електронно подавяне се използват снаряди изстрелвани от 122 мм (Д-30, САУ-2С1, М-30) и 152 мм (МЛ-20, 2С3) артилерийски системи. С помощта на дистанционните си взриватели, настроени съгласно таблиците за стрелба с ЕПС, те отделят предавателя от себе си над планираният за електронно подавяне обект.
След това предавателя се стабилизира във въздуха с помощта на отворилите се стабилизатори. Забивайки се в земята, се задейства пиропатрон, който от своя страна изстрелва (развръща) 1,5 м щирева антена. Заедно с това от литиево-йонната батерия се подава напрежение към блока на предавателя и той започва да работи с мощност около 5 Вт в продължение не по-малко от 1 час. Радиуса на действие на ЕПС е до 700 метра като се осигурява надеждно подавяне в диапазона на всички видове радиовръзки работещи с фиксирани или скокообразно изменящи се работни честоти. Работния температурен диапазон на предавателите е от -40С до +50С. Разчетите показват, че за дезорганизиране на управлението в един типов обект (ВОП, артилерийска батарея) са необходими 1-2 комплекта ЕПС.
Максимална дълбочина на доставяне на ЕПС се определя от далекобойността на артилерийските системи. За 152 мм артилерийски системи тя е от 4000 до 16500 метра, а за 122 мм системи от 3000 до 14500 метра. Групировката на попаденията е 150 метра по дължина и 75 метра странично. Обикновено ЕПС се планира да се използват в края на огневото поразяване на първоешелонните обекти на противника (роти и батальони), там където количеството на радиосредствата работещи в УКВ диапазона е преобладаващо.
Максимална ефективност се постига когато ЕПС се използват комплексно и с щатните подразделения за РЕБ, действащи на това направление.
Произвеждат се и учебни снаряди за обучение на артилерийските разчети, които при отделянето от носителя създават димов ефект до приземяването си.
ЕПС Р-045/Р046 не се нуждаят от някаква специална поддръжка. При нормални складови условия могат да се съхраняват до 10 години, а при полеви - до 3 години. Масата на 152 мм снаряд е 43,560 кг. Същите се планират и транспортират по линия на специалните боеприпаси. - Още РЕБ

Румънската армия привлича нови хора след увеличение на заплатите; за първи път през последните години в армията са се записали 6000 души

За първи път през последните години броят на румънските военнослужещи е нараснал с 6000 души след увеличение на заплатите на военните, съобщава телевизия Диджи 24.
Румънската армия наброява около 70 000 души, но според плановете за отбрана идеалният брой би бил между 120 000 и 130 000 души.
Влизането на повече хора в армията стана факт след увеличението на заплатите на военните през последните две години, посочва Диджи 24 и допълва, че това е привлякло повече румънци към въоръжените сили, въпреки риска от конфликт.
Към момента един военнослужещ в румънската армия започва военната си кариера с нетна заплата от около 1000 евро, посочва Диджи 24.
Румънската армия е насочила вниманието си напоследък към младите хора, стремейки се да привлече 6-7 хиляди доброволци към резерва. Армията има проект за доброволци, който предвижда военна подготовка в рамките на общо четири години, като кандидатите ще преминават през двуседмично обучение, а след това веднъж годишно ще се връщат за военна подготовка от една седмица. Проектът е насочен към лица на възраст между 18 и 35 години.
Заплащането в рамките на проекта е атрактивно, като може да възлезе на около 7000 леи месечно (близо 2700 лв.), информира телевизията.
Източник: bta.bg

Австралия прехвърля танкове Abrams на Украйна

Австралийското правителство заяви в събота, че е предоставило танкове M1A1 Abrams на Украйна като част от пакет от помощ на стойност 245 милиона австралийски долара (160 милиона долара) в подкрепа на отбраната ѝ срещу Русия, предава Reuters. - (видео)
Австралия e един от най-големите партньори на Украйна извън НАТО, като страната доставя помощ, боеприпаси и отбранително оборудване, откакто Москва започна пълномащабната вайна през февруари 2022 г.
Украйна вече е получила по-голямата част от 49-те танка, предоставени от Австралия, а останалите ще бъдат доставени през следващите месеци, заяви министърът на отбраната Ричард Марлес.
"Танковете M1A1 Abrams ще дадат значителен принос за продължаващата борба на Украйна срещу незаконното и неморално нахлуване на Русия.“
Според правителството танковете са част от помощ от 1,5 милиарда австралийски долара, която Канбера е предоставила на Киев.
Австралия също така забрани износа на алуминиев оксид и алуминиеви руди, включително боксит, за Русия и наложи санкции на около 1000 руски физически и юридически лица.
Тази година австралийското правителство, водено от центристката Лейбъристка партия, нарече Русия агресор в конфликта и призова войната да бъде решена по условията на Киев.
Припомняме, че през октомври 2024 г. беше съобщено, че Австралия ще изпрати 49 танка  Abrams, които скоро ще бъдат изведени от експлоатация, на Украйна като част от пакет военна помощ на стойност 245 милиона долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

Високи оценки в предварителния анализ на „БРИЗ 2025“

Днес се проведе предварителен анализ на националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2025“. Командирите на корабни групи споделиха своите първи впечатления от проведеното учение, съобщават от Пресцентъра на учението.
Командирът на противоминната военноморска група в Черно море MCM Black Sea капитан Ӏ ранг Кристиан Абаянити, благодари за създадените условия за подготовка, възможността за бойно сглобяване и постигане на готовност за изпълнение на съвместни задачи от групата, предоставена по време на учението.
Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов подчерта важността на проведеното учение за повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието между участниците, както и че за втора поредна година, се включи и  противоминната военноморска група в Черно море MCM Black Sea.
Той запозна присъстващите с високата оценка дадена за проведеното учение от политическото и военно ръководство на страната. На „Деня за високопоставени гости и медийно отразяване“ присъстваха министър–председателят на Република България, министърът на отбраната, министърът на външните работи, началникът на отбраната и висши военни. Контраадмирал Михайлов изказа благодарност на всички участници от щабовете и на групите действащи на море като отбеляза  и доброто взаимодеиствие с представителите на групата за военноморско сътрудничество и насоки за търговското корабоплаване (NCAGS) от ВМС на Белгия.  
Пълния анализ на проведеното учение „БРИЗ 2025“ ще бъде направен на по-късен етап.
В заключение контраадмирал Михайлов пожела на всички участници здраве и попътен вятър, като изрази готовността на Военноморските сили на Република България за провеждане на следващия формат през 2026 година.

На този ден

Боят за Стара Загора. На 9 юли 1877 г. Предният отряд под командването на генерал Гурко получава нареждане да премине към отбрана на рубежа Стара Загора – Нова Загора като не допусне войските на Сюлейман паша до старопланинските проходи. Защитата на Стара Загора срещу настъпващите османски сили е поверена на българското опълчение и на руски войски, разположени южно от града. На десния фланг 2-ра опълченска дружина прикрива пътя от Чирпан. Вляво от нея 5-а опълченска дружина прихваща шосето от Стара Загора за Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Между тях се отбраняват две сотни от 26-и донски казашки полк. След 5-а дружина е разположена 3-та и на левия фланг до шосето за Нова Загора – 1-ва опълченска дружина. Дължината на позицията е 5 км и фланговете й се осигуряват от 9-и казански и 8-и астрахански драгунски полк. Общата численост на отбраняващите се войски, командвани от генерал Николай Столетов, е 3500 души. Срещу защитниците на Стара Загора Сюлейман паша насочва 15-хилядна войска със задача да обхване двата фланга на позицията и да овладее града.
Настъплението на противника започва в 9, 00 ч. на 19 юли едновременно по целия фронт с главен удар срещу 2-ра и 5-а дружина. По-късно Сюлейман паша въвежда в боя свежи сили като пренася усилията си срещу 1-ва и 3-та дружина. Около 13, 00 ч. обхваща фланговете на 3-та дружина, която понася тежки загуби и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме. Численото превъзходство на противника заставя руското командване да изтегли силите на Предния отряд за отбрана на Шипченския проход. На предварително устроените барикади в града опълченците и бойците на Казанския драгунски полк дават последния бой. Много от старозагорските къщи са превърнати в яки крепости, които противникът обсажда часове наред. Под развалините на обхванатия от пламъци град намират смъртта си стотици български опълченци. В боя при Стара Загора Българското опълчение получава бойното си кръщение и с цената на 572-ма загинали доказва ролята си на първокласна военна сила.

На 19 юли 1880 година Княз Александър І учредява първия български официален медал „За Освобождението 1877 – 1878 г.“. Създаден е в памет на третата годишнина от кръвопролитните боеве на Българското опълчение при Стара Загора. На аверса в средата е изобразен вензелът на учредителя, а наоколо с релефни букви са изписани имената на селищата, където опълченците водят най-ожесточените сражения: Ески Загра (дн. Стара Загора), Шипка и Шейново, както и датата на учредяване. Върху реверса се откроява надписът „НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1877 – 1878“, заобиколен с венец от дъбови и лаврови клончета. Възпоменателният медал е изработен от светлобронзов метал и се носи на червена лента с бяла ивица по краищата. С него са наградени всички опълченци, воювали при Стара Загора, Шипка и Шейново.

На 19 юли 1970 година се сформира 10-та бригада ракетни и торпедни катери. В състава на новото флотско съединение с командир капитан I ранг Илия Площаков са включени 10-и отделен дивизион ракетни катери, 11-и и 9-и отделен дивизион торпедни катери. В началото на 70-те години на ХХ в. българският Военноморски флот става един от първите, които разполагат с управляемо ракетно въоръжение, способно да поразява всякакви надводни морски обекти. През 1989 г. в бригадата постъпва ракетния катер „Мълния“ от типа „Тарантул-2“, оборудван с модерен радиолокационен комплекс за откриване и стрелба по цели зад видимия хоризонт. В началото на 90-те години торпедните катери са изведени от бойния състав, а през октомври 1992 г. корабното съединение е преименувано в Бригада леки сили. Във връзка с реорганизирането по План 2015 е взето решение за нейното разформиране и за създаване на Дивизион леки сили от състава на Военноморска база Бургас. На 28 май 2005 г. военните моряци от Бригадата, дала на Военноморските ни сили изтъкнати морски офицери – командири на части и съединения, на бойния ни флот и висши командири от Българската армия, се разделят с бойното знаме.

Забравените герои на България: Генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов

Навършват се 167 години от рождението на генерал-лейтенант Пантелей Ценов Ценов. Той е роден на 19 юли 1858 г. във Видин. Учил във Видинското класно училище. След Освобождението постъпва в първия набор на артилерията. На 12 октомври 1878 г . вече e фойерверкьор и е командирован във Военното училище в София. След завършването му (1879) е зачислен за взводен и батареен командир в 5- та Плевенска батарея (1879-1883) и като младши адютант в Главно артилерийско управление (1883). През Сръбско-българската война (1885) е с чин капитан и е командир на батарея, с която се сражава при Пирот.
След войната е назначен последователно за командир на 2-ри, 5-ти, 4-ти артилерийски полкове (1886-1904), началник на планинската артилерия (1904-1906), на крепостната артилерия и инспектор на въоръжението (1906-1910). На 1 януари 1910 г . е произведен в чин генерал-майор, а от 1910 до 1913 г . заема високата длъжност – инспектор на артилерията. На няколко пъти е командирован в Русия, Австро-Унгария и Германия във връзка със снабдяването на българската войска с артилерийска материална част и коне.
През Балканската война (1912-1913) е началник на артилерията на Щаба на действащата армия. С неговото участие българските артилеристи допринасят много за победата и превъзходството над противника особено при атаката на Одринската крепост. След войната излиза в запаса.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на 1-ва Софийска дивизионна област (1916-1918), а след това и началник на Софийския гарнизон и столичен градоначалник (1922-1923). Умира в София през 1926 г . ?
Награден е с военния орден „За храброст” III ст. 2 кл; ордена „Св. Александър” II ст. с мечове по средата, III и IV ст. без мечове и V ст. с мечове по средата ; „За военна заслуга” III ст. на военна лента и „За заслуга” на обикновена лента.
*******
(От снимката на офицери от 1-ви випуск на Софийското военно училище, направена през 1929 г. на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин, може да съдим, че умира след 1929 година, а не 1926 г., тъй като е посочен на втори ред втори от ляво надясно.)

Отбелязваме 109 години от рождението на велик български герой

На 19 юли се навършват 109 години от рождението на пилота герой капитан Димитър Списаревски.
"Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.
Нека на този ден, поднесем цвете на паметната му плоча и се поклоним пред кап. Димитър Списарвески. Да помним героите!", написаха от Община Добрич във фейсбук страницата си.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.
Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.
В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.

Учението „Бриз 2025“ приключи с мащабни демонстрации на способности

С впечатляващи демонстрации на море приключи националното военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2025“. В рамките на заключителния ден бяха представени операции в отговор на възникнала криза, включващи действия по морска сигурност, противоминна защита и взаимодействие между съюзнически сили.
Военноморското учение с международно участие „Бриз 2025“ завърши с успешна демонстрация на способности в отговор на кризи, аварии и военни заплахи в морска среда. Над 1500 военнослужещи от 13 държави с общо 18 кораба и още 28 правителствени и неправителствени организации взеха участие в учението тази година. Корабите изпълниха сложни сценарии – преминаване през предварително прочистен от мини канал, поставяне на мини, евакуация на пострадал водолаз, както и защита срещу асиметрични заплахи. Отработени бяха и тактически действия като маневриране, буксировка, приемане и предаване на товари на море, както и ескортиране на кораб с особено ценен товар.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов изрази удовлетворение от високата мотивация и професионализъм на личния състав.
ВМС изпълняват задачите си и използват в максимална степен възможностите на въоръжението и техниката, отбеляза началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Важни акценти в „Бриз 2025“ беше националната сертификация на морската тактическа група за специални операции и участието на Противоминната военноморска група в Черно море , в състав от два румънски, един турски противоминен кораб и българския минен ловец „Струма“. Екипажите изпълняваха задачи по търсене и неутрализиране на мини, с цел осигуряване на безопасност в Черно море.
Според  контраадмирал Михайлов всички задачи, които са поставени в учението „Бриз“, са изпълнени успешно, а най-голямото учение в такъв формат в Черно море отново е дало възможност за подготовка както на щабовете, така и на многонационалните сили, които участват в него. - (видео)

След 17 години Въоръжените сили имат нов Устав за войсковата служба

В днешния брой на Държавен вестник е публикуван нов Устав за войсковата служба във въоръжените сили. Той ще влезе в сила сред три дни, т.е. от понеделник. Сегашният е от 2008 г. Регламентирани са подробно всички дейности, които са част от обхвата на войсковата служба. Отпаднама е главата „Привличане на военните формирования за оказване на помощ на населението при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи“, поради това, че тези дейности на военнослужещите подробно са регламентирани с министерски заповеди, издавани в изпълнение на специалния Закон за защита при бедствия, се посочва в мотивите към документа.
Отпаднала е и главата „Гарнизонна служба“ поради факта, че границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната. На следващо място, се отбелязва в мотивите,  административно-териториалното деление на територията на страната става със закон. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториалните единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон“. Това обстоятелство допълнително даде аргументация за отпадането на текстовете, свързани с гарнизона.
Направена е преоценка на уредбата на войсковата служба, отношенията между военнослужещите, изпълнението на задълженията на постовите и др. като при оформянето ѝ е търсен ефикасен подход с цел създаването на единна и стройна уредба. Засегнат е и въпросът със статута на бойното знаме, като е направена по-подробна и коректна регламентация на освещаването и правото за придобиване на такова от военните формирования и така също и реда за съхранение, ремонт и сдаване. Създаден е ред за получаване, съхранение и използване на представителните знамена от щабовете и военните формирования от въоръжените сили.
В новия Устав за войсковата служба във въоръжените сили на Република България са разписани подробно всички права и задължения на военнослужещите, свързани с осъществяването на войсковия живот. Регламентиран е статутът на бойното знаме, редът за неговото връчване, съхранение и сдаване. Прецизирани са текстове, свързани с войсковата служба на постовите, на военнослужещите в състава на многонационални формирования на и извън територията на страната. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Много бронирани машини и … какво оръжие продаде Полша на Украйна през 2024-а

През 2024 г. Полша е продала на Украйна 295 бронирани машини от различни типове, 18 самоходни артилерийски установки (САУ) Krab, 78 122-мм гаубици "Гвоздика" и 10 броя 85-мм противотанкови оръдия Д-44М.
Това съобщи интернет порталът Defence24, като се посочва, че тази информация към момента не е официално потвърдена от полските власти.
Порталът отбелязва същевременно, че изнесените данни се отнасят само до оръжията, които Полша продава на Украйна. Информацията за безвъзмездните доставки на оръжие от Полша за Киев е класифицирана.
По данни на портала, по-голямата част от 295-те бронирани машини, продадени на Украйна през 2024 г., са леки бронирани машини Oncilla, съвместна полско-украинска разработка.
Defence24 припомня, че и през 2022 г. на Украйна бяха предоставени САУ Krab, 54 броя, способни да изстрелват 155-мм снаряди на разстояние до 40 км.
Държавната Полска оръжейна група (PGZ) е получила през 2024 г. рекорден брой поръчки на обща стойност над 25 млрд. евро, съобщиха от кампанията през април.
"2024 г. стана рекордна година по отношение на обема на договорите, подписани от Полската оръжейна група (PGZ). Успяхме да подпишем договори на обща стойност 120 млрд. злоти. Това означава, че през миналата година обемът на новите поръчки е достигнал еквивалента на повече от 25 млрд. евро", уточниха тогава от компанията, цитирани от Прайм.
Отбелязва се, че "стойността само на два сключени в тази област договори, възлиза съответно на 30 и 23 млрд. злоти (7 млрд. и 5,39 млрд. евро)".
Източник: https://money.bg/

Defense Express: Украйна може да получи 17 установки Patriot, предназначени за Швейцария

Украйна може да получи 17 пускови установки Patriot, които преди това бяха предназначени за Швейцария. Пентагонът предупреди Берн за забавяне в доставката на системите, пише Defense Express.
По-специално, говорим за пет батареи Patriot, които трябваше да пристигнат в Швейцария през 2026 г. Отлагането на датите на доставка беше обявено от Федералния департамент по отбрана, гражданска защита и спорт (DDPS) на Швейцария.
Швейцария трябваше да получи системите Patriot по силата на договор, сключен още през 2021 г.
Според договора, Швейцария ще получи 17 пускови установки Patriot. Доставката включва също 70 зенитни ракети GEM-T, пет радара AN/MPQ-65, шест системи за обмен на информация MIDS-LVT и пет командни пункта AN/MSQ-132.
Както отбелязва Defense Express, всяка от петте батареи Patriot вероятно включва три пускови установки. Още две инсталации могат да бъдат закупени като резерва.
Все още не е известно как Съединените щати планират да разрешат бюрократични и правни въпроси, свързани с прехвърлянето на Украйна на зенитно-ракетни системи, които бяха поръчани за Швейцария, пише изданието.
Възможността за получаване дори на 17 пускови установки, които биха могли да включват пет батареи, и приблизително 140 зенитни ракети обаче е много важна за Украйна, която е постоянно подложена на атаки от Русия.
Остава обаче един важен въпрос: как самата Швейцария ще реагира на плановете на САЩ да прехвърлят поръчаните си системи в Украйна? Струва си да се има предвид, че още през август 2024 г. комисия на швейцарското Министерство на отбраната съветва да се избягва неутралитет поради ядрени заплахи от Русия. Те подчертаха, че Кремъл се е превърнал в системна заплаха дори за такава неутрална и отдалечена страна в Европа, отбелязват анализатори.
На 17 юли швейцарското Министерство на отбраната обяви, че Министерството на отбраната на САЩ е обявило промяна в реда за доставка на системи Patriot, за да се осигури на Украйна по-голяма подкрепа в областта на противовъздушната отбрана. Заради това Швейцария ще получи своите комплекси по-късно. Решението е взето, за да могат страните, които прехвърлят своите оръжейни системи на Украйна, да закупят нови по-бързо.
На 14 юли Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати и НАТО са подписали споразумение за доставка на оръжие на Украйна. Според него САЩ ще произвеждат "най-добрите в света“ оръжия и ще ги продават на НАТО, а Алиансът ще координира доставките за Украйна.
Тръмп също заяви, че благодарение на сделката Украйна ще получи оръжия на стойност милиарди долари. Той заяви, че е "много недоволен“ от Русия и заплаши със 100% вторични мита, ако не бъде постигнато мирно споразумение с Украйна в рамките на 50 дни.
Американският президент добави, че някои страни, които имат системи за противовъздушна отбрана Patriot, може скоро да ги прехвърлят на Украйна. Той заяви още, че една държава може да изпрати 17 Patriot, в Украйна, но не уточни коя точно.
Същевременно германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин ще вземе активно участие в снабдяването на Украйна със системи за противовъздушна отбрана Patriot, като част от нова инициатива на САЩ.
Според източник на The New York Times, оръжията, които НАТО ще закупи от Съединените щати за нуждите на Украйна, са почти напълно готови за незабавна доставка.
Източник: https://www.focus-news.net/

САУ Мста-С

Бог на войната – така отдавна наричат артилерията. Съвременните руски артилерийски системи са ако не божествена, то много страшна сила.
Още в края на 80-те години на миналия век тогава на въоръжение в съветската армия постъпи самоходна артилерийска установка (САУ) Мста-С (2С19).
За първи път тази САУ беше представена на широката общественост на авиосалона в град Жуковски през август 1992 година, а след това на изложбата IDEX 93 в Абу-Даби през февруари 1993 година, където демонстрира отлични ходови и огневи качества.
В частност, при стрелба на далечина до 15 км. с 40 управляеми снаряда „Краснопол” се оказаха унищожени 38 цели.
Мста-С е предназначена за унищожение на тактически ядрени средства, на артилерийски и минохвъргачни батареи, танкове и друга бронирана техника, жива сила, средства на ПВО и ПРО, пунктове за управление, а също така за разрушаване на полеви фортификационни съоръжения и препятстване на маневрите на противника в дълбочина на отбраната му.
Тя може да води огън по наблюдаеми и ненаблюдаеми цели от закрити позиции и с пряк прицел, включително в планински условия. Максималната далечина на стрелбата на САУ е почти 25 км В същото време огън може да се води и на минимални дистанции – с пряк прицел. Бронираният корпус на САУ по конструкция и геометрия е подобен на корпуса на танка Т-72 с някои изключения. Така например, бронирането на самоходната установка е по-слабо, отколкото при танка. Челната част например няма комбинирано брониране и корпуса осигурява защита на екипажа, на оръжието, бойните запаси и оборудването само от осколки и стрелково оръжие.
САУ се предлага за износ, в това число и с артилерийска част на калибъра 155 мм., която може да води стрелба със снаряди „Краснопол-М”, а също със западни боеприпаси от същия калибър. При това стойността на една САУ се оценява на 1,6 млн. долара. Към края на миналата година Мста-С беше на въоръжение в повече от 10 страни. - Още за САУ Мста-С

Втората Световна война се печели с наркотици

Редица историци се възмущават на факта, че немската армия през Втората Световна война е използвала букет от наркотици, с които да превърне своите войници в машини за убиване, които не се задъхват, не изпитват болка и постоянно се радват на добро настроение. Повечето се продавали свободно в аптеките, изпращали се като колети на войниците и предоставяли важния ефект. Едва след глобалния конфликт ще открием ефектите от прекомерната злоупотреба, но нека не забравяме, че немците не са единствените, които се възползват от тази опция......Прочети още

Золтан Дани – единственият човек, който свали Стелт със система от 1961 г.

Една от сериозните гордости и постижения на американската армия, родена именно от мистичната зона 51, е така наречения невидим самолет F-117. Първото успешно бойно кръщене може да се забележи през 1991 г. с войната в Залива.
Тогава американските авиатори преминават спокойно над радарите и успяват да разтоварят сериозно количество тротил във вражеска територия. Нито един радар не съобщава за прелитащ самолет и инженерите са категорични, че с тази техника ще могат да спечелят всяка война.
Самата конструкция на Стелт е създадена, за да отговаря на някои основни изисквания. На  първо четене трябва да обърнем внимание на факта, че по цялото тяло на самолета липсва прав ъгъл. Точно по тази причина може да бъде забелязана дори кабината, чийто люк е с назъбено покритие.
Причината за това решение е фактът, че радио вълната, както установяват руски учени, се отразява именно в предмети, които разполагат с такъв ъгъл.
За да се намали сериозно ефекта от радарните системи, американските инженери поставят и нов вид покритие върху самия самолет, с което голяма част от радарните вълни могат да се абсорбират......Прочети още

Премиерът: Продължаваме да увеличаваме капацитета на Въоръжените ни сили за справяне с пожари

В рамките на една година Министерството на отбраната и Въоръжените ни сили са удвоили капацитета си за справяне с огнените бедствия – както по отношение на летателната техника, така и с подготвени екипи. За следващата година ще има готовност за включване на още хеликоптери в тази дейност. Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който посети авиационна база „Крумово“  и лично се увери в готовността на Въоръжените сили за реакция при пожари и други бедствени ситуации. Заедно с премиера в авиобазата бяха министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и директорът на ГДПБЗН главен комисар Александър Джартов.
Министър-председателят Желязков открои значението на помощта, която Въоръжените сили оказват при справянето с пожарите, особено в горските труднодостъпни места в планините. Стотици служители са ангажирани с дейностите, свързани с реакция при бедствия, аварии, търсене, евакуация, където е необходима професионална намеса с техника. Затова тази функция за мирновременно справяне с критични ситуации, за защита националната сигурност е изключително важна, изтъкна Желязков. Премиерът специално акцентира върху значението на взаимодействието с МВР, пожарната, областните управители и кметовете на общините – за навременното оповестяване, навременната реакция и за добрата координация при дейностите, имащи за цел не само опазването на здравето, живота и имуществото на хората, но и запазването на българската природа.
Стотици милиони на година се дават за справяне с бедствията, отбеляза Желязков. Министър-председателят напомни за огромните количества гори, които бяха унищожени миналата година заради пожарите. За съжаление 95% от случаите на пожари се дължат на човешка дейност - небрежност, грешка или умисъл. Премиерът посочи, че към момента двата пожара на територията на нашата страна – в Рила и край Сандански, се овладяват.
Министър-председателят Росен Желязков заяви още, че системата „BG-Alert“ работи и областните управители са преминали през необходимото обучение, както и повечето кметове. Премиерът призова останалите 67 кметове, които все още не са преминали обучение, да се включат в него, тъй като то е свързано със здравето и имуществото на хората в техните общини.
Източник: https://otbrana.com/

Прехвърлянето в Украйна на системи "Пейтриът" е в ход, заяви шефът силите на НАТО в Европа

Подготовката за бързо прехвърляне на допълнителни системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" в Украйна е в ход, заяви днес ръководителят на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (USEUCOM) и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Алексъс Гринкевич, цитиран от Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че това се случва в момент, в който Украйна е подложена на едни от най-тежките руски въздушни атаки от началото на войната преди близо три години и половина. 
"Подготовката е в ход, действаме в много тясно сътрудничество с германците по прехвърлянето на "Пейтриът", заяви Гринкевич на конференция в германския град Висбаден, провинция Хесен. "Насоките, които ми бяха дадени, бяха да ги изнесем възможно най-бързо", подчерта той. 

Курсантите летци завършиха успешно летателната си подготовка

С успешно положени семестриални изпити завършиха летателните стажове на курсантите летци 3-ти курс от ВВВУ „Георги Бенковски“ – град Долна Митрополия.
В рамките на три месеца те усвоиха в пълен обем планираната учебна програма и изпълниха самостоятелни полети.
Летателният стаж на бъдещите пилоти на военни самолети се проведе в 12-та авиационна база на летище Долна Митрополия. Тяхното обучение премина на самолет ZLIN Z242L и включваше изпълнение на задачи по техника на пилотиране и самолетоводене на малка височина.
Курсантите летци, които се подготвят за вертолетната ни авиация, преминаха своето обучение в 24-та авиационна база в Крумово на вертолет Bell 206. За първи път от 30 години семестриалният им изпит се проведе извън района на летище Пловдив по маршрут до летище Безмер и обратно. Това е нов елемент в практическата проверка на летателните им умения и дава възможност да се демонстрират в пълен обем усвоените теоретични и практически знания. 
Четири са общо дамите летци, обучаващи се за военни пилоти, от които една  за пилот на военен хеликоптер.
Източник: 3afb

Bloomberg: Лондон и Берлин ще подпишат споразумение за взаимна защита срещу нападение

Обединеното кралство и Германия ще подпишат споразумение за взаимна помощ в случай на въоръжено нападение над другата страна, както и за съвместно противодействие на други потенциални заплахи, пише Bloomberg.
Предвижда се документът да бъде подписан в четвъртък, 17 юли, в Лондон от министър-председателя Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц.
Предварителните условия за подписването на документа са определени по време на срещата на Стармър с предшественика на Мерц, социалдемократа Олаф Шолц, през август 2024 г. в Берлин. Тогава британският министър-председател определи бъдещото споразумение като "част от по-широкообхватно пренастройване, основано на нов дух на сътрудничество".
Лидерът на германските консерватори Мерц публично изрази съжаление за излизането на Обединеното кралство от ЕС и изрази готовност да обедини сили със Стармър, за да се противопостави на такива предизвикателства като търговската политика на администрацията на американския президент Доналд Тръмп и войната на Русия срещу Украйна.
Германският лидер ще посети Лондон седмица след посещението на френския президент Еманюел Макрон - първото официално посещение на европейски лидер във Великобритания след Брекзит, което е сигнал за затопляне на англо-френските отношения.
По време на посещението Стармър и Мерц трябва да подпишат споразумението на церемония в музея "Виктория и Албърт" в Лондон.

Японската ЗСУ Type 87

Японската самоходна зенитна установка (ЗСУ) Type 87 е създадена от специалистите на компанията Mitsubishi Heavy Industries и е приета на въоръжение през 1987 г.
База за създаването на ЗСУ служи шасито на основния боен танк Type 74. Бойното тегло на установката е 44 t, дължината - 7,6 m, ширината - 3,2 m, височината по антенния пост - 4,1 m, по покрива на куполата - 2,8 m. Мощността на дизеловия двигател от 750 к. c осигурява максимална скорост по шосе 55 km/h, а запасът от ход по гориво е 300 km.
Куполата на ЗСУ е разположена върху корпуса на машината и осигурява кръговото насочване на въоръжението. В предната й част има отделение за апаратурата, зад което са работните места на екипажа, а зад тях има отделение за електрониката и място за поставяне на боеприпасите. В задната част на покрива на куполата са разположени две антени на радарите за откриване и проследяване на целите и оптикоелектронен модул.
За да се намали размера на машината в походно положение, антенният пост се сгъва с хидравличен привод зад куполата. Артилерийската част се състои от две 35-mm автоматични оръдия KDA (произведени по лиценз на швейцарската компания Oerlikon Contraves) с механизъм за лентово подаване на боеприпасите. Скорострелността на всяка от тях е 550 изстрела /min, прицелното разстояние е 4 km, а максималното - 12 km. В боекомплекта на оръдията има по 300 снаряда на всяко. Разчетът на машината е от трима души.

На този ден

На 17 юли 1926 г. в с. Комарево, Плевенско, е роден Илия Йорданов Еленски.
Завършва НВВУ „Г. Бенковски“ като летец-пилот. През 1950 –1951г. се обучава в Школата за летци-изтребители в Саратов, СССР.
През 1953 г. старши-лейтенант Илия Еленски сваля самолет, нарушител на българското въздушно пространство, а през 1956 г. два разузнавателни балона.
През 1957 г. става първият български пилот катапултирал се от свръхзвуков реактивен самолет. Лети на 11 типа самолети. Подполковник от резерва.
След като се уволнява от ВВС е пилот в българската гражданска авиация. Има 6000 часа нальот. Умира през 2004 г.

Днес се празнува 109-та годишнина от създаването на руската морска авиация. На тази дата през 1916 г. руски морски летци с четири хидросамолета М-9 от авионосещия кораб „Орлица” постигат победа във въздушен бой с немски пилоти по време на Първата световна война. Тази дата се празнува като Ден на основаването на морската авиация на руския ВМФ.
По време на Втората световна война авиацията на флота е първата, която нанася удари по Берлин, още в първите дни на вероломното нападение на Германия. За периода на Великата отечествена война морските летци са извършили над 35000 полета, унищожавайки във въздуха и на летищата над 5500 самолета на противника.
Днес авиацията на ВМФ на РФ условно се дели на корабна и наземно базирана. По функционалност се разделя на ракетоносна, противолодъчна, изтребителна, разузнавателна и спомагателна. Поставените задачи се изпълняват самостоятелно или във взаимодействие с другите родове сили на ВМФ, както и с другите видове Въоръжени сили.
Собствена авиация разполагат всичките четири флота на Русия – Балтийския, Северния, Тихоокеанския и Черноморския. - Още морска авиация

Старата слава на българската авиация

Славна е българската авиация, но в минало време. Сега се подиграват с нея. Ще купуват самолети. Проблемни като аварирал изтребител без колесник. Трудно ще се приземи!
На фона на политическите лупинги ще припомним старата слава. С чужди и наши самолети. Пилотирани от луди глави, които правят чудеса в небесната синева.
През Балканската война Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е на 16 октомври 1912 г. от аероплан „Албатрос“. Взривовете са слаби и армейското командване се обръща към Стоян Величков.
Този забравен днес изобретател е автор на експлозива „Цвят“, по-добър от прочутия динамит. От 4 килограма „Цвят“ на турския задник ще му стане горещо, изчислява Стоян. Кръщава новото унищожително чудо „Величко“ и поръчва направата му във фирмата „Шуле-Зилберман“......Прочети още

Четири големи държави от ЕС отказаха да участват в покупките на оръжия от САЩ за Украйна

Франция, Италия, Чехия и Унгария отказаха да участват в проекта на президента на САЩ Доналд Тръмп за закупуване на американско оръжие за Украйна.
Инициативата на Вашингтон не беше подкрепена от Франция. Според Politico, президентът Еманюел Макрон призовава европейските страни да развиват собствена отбранителна промишленост за сметка на местните производители.
Що се отнася до Италия, тя няма да участва в проекта поради липса на средства. Вестник "Стампа" уточни, че Рим няма да последва примера на Германия, която обяви планове за закупуване на системи "Пейтриът" от САЩ за Украйна.
Чехия също отказа да участва в плана на Тръмп. Премиерът на страната Петр Фиала обясни, че Прага ще се съсредоточи върху други проекти и методи за помощ, като например инициативата за изпращане на боеприпаси.
Друга държава, която се обяви против това, е Унгария. Както отбеляза външният министър Петер Сиярто, Будапеща няма да финансира подобни доставки.
Планът на Тръмп
В понеделник президентът на САЩ постави на Москва 50-дневен ултиматум, изисквайки мирно споразумение с Киев. Ако условията не бъдат изпълнени, Тръмп заплаши да наложи 100% мита върху руския внос, заедно с вторични мита за страните, които купуват петрол, газ и други енергийни ресурси.
В същото време Доналд Тръмп обяви, че САЩ и ЕС са се споразумели да изпратят американско оръжие в Киев, като разходите се поемат от Европа. Бъдещите доставки ще включват батерии "Пейтриът", а не само ракети.
Позицията на Русия
Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, планът на Тръмп е делови. Кремъл следи отблизо всички изявления относно доставките на западно оръжие за Украйна, припомня РИА Новости.
Той подчерта, че Европа заявява готовността си да похарчи несметни суми за покупки на оръжие, за да провокира продължаване на войната. Същевременно има разногласия относно това кой ще плати, като посочи позициите на Франция, Чехия и Италия като примери. Москва изхожда от факта, че все още не се говори за доставка на ракети с голям обсег от САЩ на Киев, добави Песков.
Източник: "Труд"

BAE Systems с важно съобщение за изтребителите Eurofighter Typhoon

Британският доставчик на отбранителни технологии BAE Systems изрази увереност, че ще си осигури поръчки за до 150 нови изтребителя Eurofighter Typhoon от експортните пазари, като Турция, Саудитска Арабия и Катар са водещите потенциални купувачи, пише Turkey Today. 
"В момента работим с правителството на Обединеното кралство по редица от тези кампании“, каза Ричард Хамилтън, управляващ директор за Европа и международния сектор в сектора BAE Systems Air пред журналисти. 
Хамилтън каза, че приблизително 110 от потенциалните поръчки вероятно ще дойдат точно от Саудитска Арабия, Турция и Катар, а останалите от Полша чрез италианския партньор Leonardo SpA. 
Потенциалната сделка за Typhoon е важна за Турция, тъй като страната се стреми да модернизира военновъздушните си сили след отстраняването им от ръководената от САЩ програма за F-35. през 2019 година. 
"Фокус" припомня, че в началото на месеца, турският министър на отбраната Яшар Гюлер разговаря с главния изпълнителен директор на BAE Systems Чарлз Уудбърн за закупуването на изтребителите, а по-късно президентът Реджеп Тайип Ердоган също обяви, че сделката върви доста добре.
Източник: https://www.focus-news.net/

MWM: САЩ разположиха F-35 във Филипините

Военновъздушните сили на САЩ направиха първото си разполагане на изтребители от пето поколение F-35A във Филипините, като самолетът кацна във военновъздушната база Кларк в Пампанга като част от двустранното въздушно бойно учение Cope Thunder Philippines, пише Military Watch Magazine.
В учението участват над 2500 души персонал, включително приблизително 225 души екипаж от Тихоокеанските военновъздушни сили на САЩ и 2301 души военнослужещи от филипинските военновъздушни сили. Филипините са единственият основен стратегически партньор на Съединените щати в Тихия океан, който не е поръчал F-35, като вместо това страната е инвестирала в удвояване на флота си от много по-висококачествени южнокорейски изтребители FA-50 от четвърто поколение. Страната от Югоизточна Азия изигра ключова роля в западните планове за увеличаване на военния натиск върху Китай, като F-35, като единственият клас изтребители от пето поколение, произвеждан в западния свят, е ключов за тези планове. Изтребител е единственият извън Китай, считан за сравнимо сложен с J-20 и новите изтребители J-35 от пето поколение на Китайската народноосвободителна армия.
Разполагането на F-35 във Филипините е резултат от предходна ескалация на американското военно присъствие в страната с разполагането на системата Typhon Mid-Range Capability. Новата система е способна да осигурява противовъздушна отбрана, да насочва атаки срещу вражески военни кораби с помощта на ракета SM-6 с обсег от 370 километра и да извършва удари от земя до земя на голям обсег с помощта на крилата ракета Tomahawk. Обсегът на ракетата от 1600 километра е достатъчен за поразяване на цели по по-голямата част от източното крайбрежие на Китай, включително до Нанкин, Шанхай и Ухан. Липсата на бази на Китай в близост до континенталната част на Съединените щати ограничи способността му да реагира симетрично на подобна ескалация, въпреки че Народноосвободителната армия увеличи ученията в Източната част на Тихия океан, включително разполагането на бомбардировачи H-6 за първите им патрули край бреговете на Аляска през юни 2024 г. Очаква се бързото нарастване на възможностите на китайския флот от разрушители, самолетоносачи, подводници и бомбардировачи да позволи на въоръжените сили на страната значително да разширят операциите си близо до континенталната част на САЩ, за да отговорят на продължаващото американско и по-широко западно военно натрупване в Източна Азия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Европейците са отворени към оръжейния план на Тръмп за Украйна, но искат подробности

Няколко европейски страни заявиха, че са готови да закупят американски оръжия за Украйна по програма, обявена от президента на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че все още трябва да бъдат уточнени подробностите, пише Ройтерс.
Тръмп каза в понеделник, че Вашингтон ще достави на Украйна системи за противовъздушна отбрана Patriot, ракети и друго оръжие за войната ѝ срещу руското нашествие и че оръжята ще бъдат платени от други страни членки на НАТО. Но много неща остават неизвестни, включително количествата и точните видове оръжия, които ще бъдат предоставени, колко бързо ще бъдат доставени и как ще бъдат платени.
Американски официални представители са предложили европейските страни да приемат да предоставят част от собствените си запаси от оръжия на Украйна и след това да закупят нови от САЩ. Но някои от замесените страни казват, че все още не знаят какво се иска от тях.
Такава стъпка би позволила по-бързото доставяне на оръжия за Украйна, но би оставила отбраната на страните донори по-уязвима, докато новите системи бъдат готови.
„Готови сме да участваме. Разбира се, не можем да го направим сами, имаме нужда от партньори, но сме готови“, каза датският външен министър Ларс Льоке Расмусен пред репортери в Брюксел преди среща на Европейския съюз (ЕС) на ниво министри.
В изявление заедно с Тръмп в Белия дом в понеделник генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Германия, Финландия, Дания, Швеция, Норвегия, Великобритания, Нидерландия и Канада искат да участват в новата инициатива.
Много от тези страни са сред най-големите донори на военна помощ за Украйна, както като цяло, така и от гледна точка на човек от населението.
На въпрос дали Дания може да предостави на САЩ оръжия от собствените си запаси като част от програмата, Расмусен заяви: „Ние не разполагаме с такива системи – системите Patriot, така че, ако решим да се включим, а ние сме напълно готови да го направим, това ще бъде с пари и трябва да уточним подробностите“.
Европейски министри заявиха, че ще трябва да проучат как могат да бъдат платени новите покупки на американски оръжия. В много случаи това вероятно ще включва обединяване на страните за закупуване на американски оръжейни системи.
„Сега трябва да видим как заедно можем да се включим и да финансираме, наред с други неща, Patriot, които те планират да изпратят на Украйна“, каза шведският външен министър Мария Малмер Стенергард пред Шведското национално радио.
В Брюксел нидерландският външен министър Каспар Велдкамп заяви, че страната му разглежда плана „с положително отношение“.
Попитан за програмата, норвежкият министър на отбраната Торе Сандвик заяви пред Ройтерс, че Осло е „в близък диалог с Украйна“ по въпроса за военната помощ и „противовъздушната отбрана остава висок приоритет за Украйна и за норвежката военна подкрепа“.
„Новрегия е допринесла със значителни суми за противовъздушната отбрана на Украйна, включително съфинансиране на дарението на система Patriot и ракети“, каза той.
Финландското министерство на отбраната заяви, че Хелзинки „ще продължи да предоставя материална подкрепа на Украйна“.
„Подробностите за инициативата на САЩ все още не са известни и ние имаме интерес да разберем повече за тях преди да можем да заемем по-конкретна позиция по въпроса“, допълни то.
Източник: https://www.investor.bg/

56 години от старта на мисията "Аполо 11"

Преди 56 години на 16 юли е изстреляна историческата за човечеството мисия Аполо 11. В кораба се намират първите хора, които стъпват на Луната четири дни по късно. Saturn V излита от космическия център Кенеди с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат Eagle успешно каца на Луната.
Пилотираният космическия кораб Аполо 11 е съставен от ракетата-носител Saturn V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни Columbia и лунния модул (LM-5) с позивни Eagle. Общата им маса е 43,9 тона, като това е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него.
Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
Изстрелването протича по план на 16 юли 1969 година. Двигателите на отделните степени работят и 12 мин. след старта корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата-носител и корабът поема курс към Луната. - (видео)
След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул. - (видео)
55 ч. след старта Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Eagle трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане.
По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра.
В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието. - (видео)
Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческия момент на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло.
На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди Нийл Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите „кенгурови“ подскоци при които се прелитат над 2 метра. - Още Космос

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.