от 16 до 30 април

Как работи прехвърлянето на американска военна помощ за Украйна от 1991 г. до днес

В края на 80-те и началото на 90-те години, когато една след друга републиките от СССР приемаха декларации за суверенитет и независимост, началото на икономическата криза и спадът на жизнения стандарт подхраниха недоволството към Москва. Съединените щати имаха исторически шанс да сложат край на Студената война в своя полза. Въпреки това, разбирайки опасностите от истински хаос и гражданска война на територията на страна, която притежава огромни запаси от ядрени оръжия, американците се опитаха да не разпалват пламъците и да не форсират дезинтегразията на СССР.
На 30 юли 1991 г. Джордж Буш-старши пристига в Москва. Американският лидер планираше да говори в Киев след два дни. За да не предизвиква раздразнение по този въпрос сред съветското ръководство, Буш счете за необходимо да му очертае някои важни точки. Включително предавайки на Михаил Горбачов деликатността на вътрешнополитическата ситуация в Америка: радикалните консервативни партийни другари на Буш искаха СССР да се разпадне, докато администрацията вярваше, че Кремъл и лидерите на съюзните републики трябва да решат сами, без външен натиск, как да изградят по-нататък отношенията си.......Прочети още

Алжир ще получи три корабни хеликоптера AW159

Публикувана е информация, че Алжир има договор с италианската компания Leonardo за закупуване на три военноморски противолодъчни вертолета Leonardo Helicopters AW159 Wildcat. Доставката е планирана за 2027 г. Договорът за закупуване на трите вертолета AW159 беше подписан от Алжир в края на 2022 г., но беше оповестен публично от Leonardo едва в началото на 2025 г.

Швеция планира да закупи бронирани бойни машини CV90 заедно с Норвегия, Финландия и Литва

Швеция, Литва, Норвегия и Финландия обмислят координирано закупуване на стотици бронирани бойни машини на пехотата CV90, произведени от BAE Systems AB, заяви шведският министър-председател Улф Кристершон, цитиран от Ройтерс.
Четирите държави подготвят в момента проект на декларация за намерения за сътрудничество за закупуване на бойни мишини, заяви Кристершон на съвместна пресконференция с литовския си колега Гинтаутас Палуцкас.
Страните от Скандинавския полуостров и Прибалтика, пет от които имат обща граница с Русия, рязко увеличиха разходите си за отбрана след руската инвазия в Украйна и исканията на САЩ европейските членове на НАТО да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност, отбелязва Ройтерс.
„Все още не сме взели всички решения, но колкото по-бързо ги вземем, толкова по-бързо те биха могли да бъдат предоставени и на националните въоръжени сили“, заяви Кристершон. „Обсъждаме поне няколкостотин превозни средства, а те са доста скъпи“, добави шведският министър-председател.
Бронираните бойни машини CV90 се произвеждат от базираното в Швеция дъщерно дружество на британската компания BAE Systems, най-голямата европейска компания в сферата на отбраната.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 23 април 1884 година в Ловеч е роден художникът Яким Банчев (1884 – 1967).
Учи живопис в Държавното рисувално училище при Иван Мърквичка (1903) и в Дрезденската художествена академия (1904), след което завършва Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино, Италия, (1909).
По време на войните за национално обединение 1912 – 1918 г. е мобилизиран в 17-и пехотен доростолски полк (Балкански войни) и в 57-и пехотен полк от 9-а пехотна плевенска дивизия (Първа световна война).
Създава десетки живописни композиции, отличаващи се с психологически рисунък, изпълнени с хуманност и със съчувствие към трудностите и неволите на обикновения войник („Панорама на Чаталджанските позиции“, „Пред гроба на другаря“, „Писмо за дома“, „Войник при огъня“, „Поход в дъжд“, „Отбиване нощната атака на англичаните“ и др.). Негови произведения са включени в голямата Берлинска художествена изложба (1916, 1917), както и във военните изложби в страната. От 1923 до 1935 г. живее в САЩ (Манхатън), където твори в областта на портрета и фигуралната композиция и урежда първата си самостоятелна изложба. След 1944 г. попада в групата на творците с „буржоазно минало“ и носители на „лошо западно влияние“, като произведенията му рядко се допускат до изложби. Днес те са част от колекциите на големи галерии и музеи в чужбина и в страната. Националният военноисторически музей притежава 20 негови графики и акварели от войните 1912 – 1918 г. и 10 живописни платна.

Китай подготвя пилотирания космически кораб Shenzhou-20 за изстрелване

Китайският пилотиран космически кораб Shenzhou-20 е готов за изстрелване към околоземната станция Tiangong, съобщи Китайската централна телевизия.
Според китайската държава, всички системи на кораба са в нормално състояние и всички предстартови подготовки са завършени успешно.
Датата на изстрелване на Shenzhou-20 засега не е обявена. - (видео)
„Времето в деня на изстрелването на космическия кораб с екипаж ще бъде благоприятно, като всички метеорологични условия отговарят на изискванията на мисията“, коментира служител от Центъра за изстрелване на сателити Jiuquan в северозападен Китай, предаде Синхуа.
През януари South China Morning Post съобщи, че на станцията Tiangong тайконавтите за първи път са получили кислород и съставки за ракетно гориво.
Космическата станция Tiangong е обслужвана от екипи от трима астронавти, които се сменят на всеки шест месеца.
Пекин казва, че е напът да изпрати мисия с екипаж до Луната до 2030 г.
През последните десетилетия страната наля милиарди долари в разработването на напреднала космическа програма наравно със Съединените щати и Европа.
През 2019 г. приземи своята сонда Chang’e-4 на обратната страна на Луната – първият космически кораб, който някога е правил това. През 2021 г. приземи малък робот на Марс. Tiangong, чийто основен модул, Tianhe, стартира през 2021 г., ще бъде използвана за около 10 години. - Още Космос
Източник: https://megavselena.bg/

Handelsblatt: Бундесверът се подготвя за евентуална война с Русия, обръща се към частни компании за логистиката

Бундесверът води поверителни разговори с големи търговски дружества от гражданската сфера като Deutsche Bahn, Lufthansa и Rheinmetall. Търсенето на армията е насочено преди всичко към логистичните им възможности, за да се транспортират въоръжени сили, боеприпаси и военно оборудване в случай, че Русия атакува територията на НАТО, пише германският вестник Handelsblatt.
В своята Стратегия за национална сигурност за 2023 г. германското правителство определя ролята на Германия като "логистичен център“ на НАТО. В случай на конфликт страната трябва да снабдява десетки хиляди съюзнически войници по пътя им към източния фланг - под голям натиск от време.
"Бундесверът разчита почти изключително на граждански доставчици на услуги за логистичния транспорт на военни стоки и материали извън кризисните райони“, потвърждава оперативното командване на Бундесвера в отговор на запитване от страна на медията. "При морския и въздушния транспорт за извънгабаритни и свръхтежки материали - дори на 100 процента.“ Дори в кризисните райони Бундесверът все още зависи в значителна степен от търговските транспортни услуги.
Handelsblatt разговаря с хора, запознати с преговорите. Предизвикателствата пред Бундесвера са огромни - дори отвъд логистиката. Според източници от бранша се водят разговори, за да се определи дали летателното училище на Луфтханза ще поеме основното обучение на пилоти на изтребители.
Източник: https://www.focus-news.net/

Испания се ангажира да изпълни още тази година целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП

Испанският премиер Педро Санчес заяви днес, че още тази година неговото правителство ще изпълни целта на НАТО за отбранителни разходи, възлизащи на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните, предаде Ройтерс.
Санчес обяви план за увеличаване на разходите с 10,47 милиарда евро, фокусирайки се върху телекомуникациите, киберсигурността и покупката на военно оборудване.
„Този план ще ни помогне да изпълним целта за рекордно кратко време. Испания ще допринася за отбраната на Европа“, каза той.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск на съюзниците от НАТО да повишат своите разходи за отбрана до 5% от БВП. Европейската комисия предложи промени в правилата на ЕС, така че на страните членки да бъде позволено да увеличат разходите си с 1,5% от БВП във всяка от следващите четири години, без това да доведе до санкции за прекомерен бюджетен дефицит.  
Испания изразходва едва 1.3% от БВП за отбрана през 2024 г. – най-ниското ниво сред членовете на НАТО.
Планът на Санчес ще се нуждае от одобрението на испанския парламент, където неговото правителство в момента няма мнозинство.
Източник: bta.bg

"Край със зависимостта от Запада": Какви са новите руски снайперски винтовки?

През последните години руският отбранителен комплекс премахна зависимостта от Запада и направи пробив в сегмента на снайперските оръжия, твърдят експерти. Съвременните руски винтовки не отстъпват по характеристики на най-добрите западни модели.
Централният институт за прецизно инженерство (ЦНИИТОЧМАШ) започна изпитания на нов самозаряден снайперски комплекс "Уголек", съобщава в."Климовский оръжейник", който се издава от подмосковското предприятие. В близко бъдеще винтовката ще бъде тествана за съответствие в показателите за обхвата и точността на огъня, както и бронебойното действие на боеприпасите.
"Уголек" е направена изцяло от руски компоненти. Винтовката ще се предлага в две версии: с патрон .308 Winchester (7.62 x 51 мм) и с по-мощния .338 Lapua Magnum (8.6 x 70 мм). ЦНИИТОЧМАШ изпълнява поръчката за руското министерство на отбраната, но възнамерява да създаде линия самозарядни ловни винтовки на базата на армейския "Уголек".
Новият снайперски комплекс ще се състои от самата винтовка и различни приспособления, включително и прицели. Според инженера от ЦНИИТОЧМАШ Игор Некрасов в интерес на военните ще бъдат създадени "нови патрони с калибъра на НАТО, нов барут, нови капсули". Предвижда се работите по този проект да приключат през 2022 година.
Преход към ново поколение
През февруари 2019 г., в интервю за вестник "Известия", генералният директор на ЦНИИТОЧМАШ Алберт Баков каза, че "Уголек" не е разработена, за да замени легендарната снайперска винтовка на Евгений Драгунов (СВД). Според него това оръжие перфектно се справя с поразяването на цели на разстояние от 500-800 м. Поради тази причина задачата на "Уголек" е да извършва ефективна стрелба на разстояние над 800 м.
"Сега първите образци са готови, провежда се стрелба, забележките се вземат под внимание. В това виждам бъдещето на нашия институт. Ще отбележа, че създаваме не само винтовки, но и цели снайперски комплекси, които включват пълно оборудване, както и високоточни боеприпаси", обясни Баков.
В разговор с RT журналистът от сп. "Арсенал Отечества" Александър Бутирин отбеляза, че по време на военни действия подразделенията на армията се нуждаят от винтовки, които да надминават СВД по обхват и точност. Според него сега диверсионно-разузнавателните групи (ДРГ), които включват снайперисти, често трябва да поразяват цели на разстояние повече от един километър
"СВД е безспорен фаворит. Това е безотказно, непретенциозно и надеждно оръжие. Въпреки това пушката на Драгунов не винаги има достатъчно ефективен обхват. Военните се оплакват и от прекомерната дължина на винтовката (1,2 м) и недостатъчна ѝ точност. Съвсем естествено е министерството на отбраната да очаква по-модерни оръжия. Мисля, че това не е лесна, но е изпълнима задача", каза Бутирин.
Както обясни експертът, към армейското снайперско оръжие има доста високи изисквания. Освен голям обсег и точност, винтовката трябва да бъде лека и възможно най-лесна за употреба. Специално внимание инженерите от ЦНИИТОЧМАШ отделят и на нейната надеждност, която трябва да бъде сравнима с тази на СВД, каза Бутирин.
"По правило войникът няма време да се подготви за стрелба. Военнослужещите в състава на ДРГ често са принудени да правят дълги и изтощителни маршове. Това означава, че "Уголек" трябва да има минимално изпъкваща повърхност, бързо да се привежда в бойно състояние и да стреля безотказно при всякакви метеорологични условия, като същевременно запази необходимата точност", каза Бутирин.
В момента Сухопътните войски и Въздушнодесантните сили на Русия са оборудвани главно с различни версии на СВД – модернизирани варианти на класическата пушка "Драгунов" (СВДМ), модификация със сгъваем приклад (СВДС) и едрокалибрен вариант (СВДК). Специалните звена на въоръжените сили са оборудвани със СВУ-AС (7.62 × 54 мм и 7.62 × 51 мм) и ВСС "Винторез" (9 x 39 мм), разработени от ЦНИИТОЧМАШ и Тулския оръжеен завод.
Експертите смятат, че СВД ще бъде постепенно заменена от снайперската пушка "Чукавин" (СВЧ), която беше представена за първи път на форума "Армия 2017". Масата на оръжието е 4-4,5 кг, а обхватът - до 1,2 км. Пушката е разработена от концерна "Калашников" и ще бъде произведена във варианти за калибър 7.62 × 54 мм и 7.62 × 51-мм патрон на НАТО.
"Предимствата на тази винтовка са в нейната точност. Точността на боеприпасите е равна на приблизително една минута от ъглите. Това е много висок стандарт за полуавтоматична винтовка от такъв калибър", каза по-рано за RT Всеволод Илин, директор специални проекти на концерна "Калашников" и световен шампион по практическа стрелба.
"Дългоочакваната стъпка напред"
През последните години руските държавни и частни компании разработиха няколко перспективни образци на снайперски оръжия. Например, през 2017 г. ЦНИИТОЧМАШ представи тактическата пушка "Точност" за нуждите на Федералната служба за сигурност (ФСБ), Федералната служба за охрана (ФСО) и Росгвардия.
Оръжието е създадено на базата на експерименталния комплекс T-5000 от научно-конструкторската група "Промтехнологии" (Orsis). Винтовката се предлага в две модификации – за 7.62 х 51-мм и 8.6 х 69-мм патрон. Към днешна дата "Точност" се доставя за подразделения и спецназ на Росгвардия.
По тактико-технически характеристики "Точност" превъзхожда австрийската тактическа винтовка Steyr-Mannlicher SSG 08, която руснаците купуваха по-рано. Максималният обхват на "Точност" е до 1,5 км, а теглото ѝ е от 5,8 до 6,2 кг.
Преди да влезе в серийно производство, Т-5000 стана популярна като една от най-точните в света. През 2012 г. с тази пушка Управление "А" на Центъра със специално предназначение на ФСБ на Руската федерация взе злато на световното първенство по снайперска стрелба за полицейските и армейските части. През 2016 г. екип на ФСО, също въоръжен с пушка Orsis, спечели Европейския шампионат за снайперисти.
Въпреки това Т-5000 трябва да се усъвършенства поради доста големия брой вносни компоненти и някои оперативни недостатъци. "Точност" получи пълнител за десет патрона, тактическа цев и модернизиран приклад за по-удобна стрелба от легнало положение.
"Доколкото разбирам приемането на Т-5000 на въоръжение беше възпрепятствано и от високата цена. Но подмяната на отделните компоненти и стартирането на серийно производство направиха винтовката по-евтина. Появата на "Точност" е безспорна и дългоочаквана стъпка напред. Тази винтовка освободи руските правоохранителни органи от необходимостта да ползват западни модели", каза Бутирин.
Според експерта частната компания Lobaev Arms (Калужка област) е постигнала огромен успех. Инженерите на предприятието разработват най-далекобойната винтовка в света - СВЛК-14С "Сумрак" за специален патрон .408 CheyTec (10.3 × 77 мм). През 2017 г. тя порази цел на разстояние 4.178 км. Въз основа на "Сумрак" може да се създаде нова винтовка за въоръжените сили.
През 2017 г. Lobaev Arms представи на публиката и винтовките ДВЛ-10 M1 "Диверсант" и ДВЛ -10 M2 "Урбан". Първата е предназначена за военни части, а втората - за полицейски подразделения и специални служби за борба в градски условия. Точността на винтовките отговаря на най-добрите международни стандарти.
Главният редактор на сп. "Калашников". Оръжия, боеприпаси, оборудване" Михаил Дегтярьов заяви в интервю за RT, че руският отбранителен комплекс е постигнал значителен напредък в разработването на снайперски оръжия, прицели и необходимите боеприпаси. - Още снайпери
Източник: https://bg.rbth.com/

На този ден

На 22 април 1951 г. Васил Стоичков Величков извършва първи полет с реактивен самолет Як-23. С това се поставя началото на реактивната авиация в България. Полетът е изпълнен на на летище Граф Игнатиево.
От март до септември 1951 г. са получени 30 изтребителя Як-23 и 4 учебно-бойни Як-17. Първата група пилоти завършва подготовката си в края на март в СССР и след завръщането си в България се подготвя за облитането им. При излитането отказва двигателят на самолета, но Величков успява да кацне по „корем”.
Въпреки възникналия инцидент събитието е знаменателен факт в историята на българската военна авиация.
Самолетите Як-23, макар и с право крило са отлични изтребители. Тяхната скороподемност и маневреност, както и двете мощни оръдия им дават възможност, ако се наложи, напълно успешно да се борят с американските Lockheed F-80 „Shooting star", британските DН „Vampire" и Gloster „Meteor", както и с витловите супербомбардировачи Воеing В-29 и В-50. Българските ВВС имат пет полка, въоръжени с този самолет. Последни летците от 43-ти ИАП в Доброславци преминават от Як-23 на стреловидните МиГ-15/15бис. Изтребителят Як-23 остава в строя до края на 1958 г.
За България общо са доставени 16 броя Як-17УТИ и 105 броя Як-23.

Преди 121 г. е роден Робърт Опенхаймер – „бащата на атомната бомба”
На 22 април 1904 г. в Ню Йорк е роден Джулиъс Робърт Опенхаймер – американски физик-теоретик, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли, член на Националната академия на науките. Широко известен е като ръководител на Манхатънския проект, поради което често го наричат „баща на атомната бомба”.
Джон Опенхаймер произхожда от заможно семейство. В жилището им имало оригинални картини от Пабло Пикасо и поне три платна на Винсент ван Гог. По-малкият му брат Френк също става физик.
От рано младежът се изявява като изключително талантлив и взема по два класа за една година. Проявява интерес към английската и френска литература.
Постъпва в Харвардския колеж и взема по шест дисциплини за семестър. Завършва за три години...........Прочети още

Създателят на руските снаряди е българин

Десетки и стотици са българите, отдали себе си на изграждането на Русия и Съветския съюз. Не по-малко са и руснаците, които посвещават живота си на България. Ако се предадем пред манията да направим класация, първото място безапелационно ще заеме българинът, руският генерал професор Симеон Ванков (1858-1937). Ако някому приляга в пълна мяра определението гений, това е той.
Според признанията на видни специалисти в металодобива и производството на снаряди, начело на които застава ген. Ванков, на него се дължи спасението на руската армия от поражение в Първата световна война. В основите на победата й във Втората световна война лежи неговата дейност, защото ген. Ванков започва индустриализацията на съветска Русия, развива от нулата черната и цветната металургия и миннодобивната промишленост в тази страна, строи и ръководи металургични и военни заводи, електростанции, водопроводи и какво ли още не. В Хабаровск по едно и също време той заема двадесетина ръководни длъжности, една от друга по-отговорни.
В изпълнение на възложените му задачи контактува както с император Николай II чрез великия княз Сергей Михайлович в Русия, така и с Ленин в СССР. Не срещнах сведения за негови контакти със Сталин, но като се има предвид, че в края на 30-те години съветската индустриализация се развива толкова бързо, че догонва американската, може да се предположи, че без най-дейното участие на Вожда в съдбата му това едва ли е било възможно да се случи. Има и някои спорове около изданията на спомените на проф. Ванков, но това не поставя под съмнение подвига му......Прочети още

Кой е Васил Коцев – легендата на българското външнополитическо разузнаване

На 15 април се изпълниха 103 години от рождението на генерал Васил Коцев, или ВИК, както го наричат съвременниците, по абревиатурата на имената му (роден е през 1922 г. в село Скравена).
Разузнавач – легенда, професионалист от най-висока класа, обективен, смел, действащ без страх, но и без илюзии – такъв е останал в спомените на колегите си генерал Васил Коцев.
На фона на изтеклото столетие неговата разузнавателна дейност е сравнително кратка, но в историята на българското разузнаване генерал Васил Коцев е човекът, който най-дълго - почти 13 години, е начело на Службата (Първо главно управление на ДС). При това единствено заради своя професионализъм, той дори не е активен борец против фашизма и капитализма, каквито са колегите му от този ранг по онова време в МВР.
Роден е в софийското село Скравена, в бедно семейство и постъпва в РМС още в детските си години – през 1933, а в БКП е приет през 1948 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София и „право” в Софийския университет......Прочети още

Разнобой! Германският военен министър контра на Мерц за доставките на ракети „Таурус“ за Украйна

Въпросът за доставки на далекобойни крилати ракети „Таурус“ за Украйна поражда спорове в двупартийната коалиция, която предстои да сформира следващото германско правителство.
Според информация на в. „Тагесшпигел“, цитиран от агенция Укринформ и БТА, германският министър на отбраната Борис Писториус, който може да запази поста си в новия кабинет, се противопоставя на вероятния бъдещ канцлер Фридрих Мерц по този въпрос.
На конференция на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в Хановер Писториус отрече да е сред привържениците на идеята за доставки на подобни оръжия на Украйна.
„Никога не съм казвал подобно нещо“, посочи министърът. По думите му въпреки че има силни аргументи за изпращане на ракети „Таурус“ в Украйна, съществуват също „доста сериозни аргументи срещу подобна стъпка“.
Писториус изрази и скептицизъм по отношение на споменатата от Мерц координация със съюзниците.
„Не знам нито един европейски партньор да има подобна оръжейна система“, отбеляза министърът.
Генералният секретар на ГСДП Матиас Мирш призова бъдещата коалиция да вземе общо решение относно изпращането на ракети на Украйна.
„Предполагам, че щом бъде изцяло информиран от службите, Фридрих Мерц ще прецени нещата много внимателно. И ще вземем това решение заедно“, каза партийният лидер.
Мирш добави, че парламентарната група на ГСДП заема ясна позиция по този въпрос - тя винаги е била против.
Неотдавнашните изявления на Мерц по въпроса обаче намериха широка подкрепа в средите на Християндемократическия съюз/Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) и на „Зелените“.
Укринформ съобщи по-рано, че коалиционното споразумение включва договорка за продължаване на военната помощ на Германия за Украйна, но там не се споменава нищо за ракетите “Таурус“ или за други конкретни видове оръжия.
Мерц, който по-рано се е застъпвал за изпращането на ракети, докато беше в опозиция, стана по-предпазлив по време на предизборната кампания. Наскоро той повтори, че не изключва подобна стъпка, но само в координация с европейските съюзници.
Крилати ракети вече са доставяни на Украйна от Великобритания и Франция, макар че техните ракети „Сторм шадоу/СКАЛП“ се различават съществено от германските „Таурус“, посочва Укринформ.
Източник: БТА

Започнаха годишните съвместни учения на САЩ и Филипините

Започнаха годишните съвместни военни учения на САЩ и Филипините, предаде "Ройтерс".
В ученията "Balikatan 2025" ще участват над 14 000 филипински и американски войници. Те ще продължат до 9 май и в тях ще се демонстрират американски оръжия, включително противокорабната ракетна система NMESIS и ракетните установки HIMARS. Филипините ще тестват свои собствени модерни ракети в учения с бойни стрелби с американски партньори.
Малки контингенти от Австралия, Япония, Великобритания, Франция и Канада също участват, а 16 други държави са се записали като наблюдатели.
Генерал-лейтенант Джеймс Глин (на снимката), директор на ученията от страна на САЩ, описа тазгодишните учения като "пълни бойни тестове", където способностите на двете сили ще бъдат измерени в множество сценарии. Ученията включват защита срещу ракетни заплахи, предотвратяване на нахлувания в морето и потапяне на изведен от експлоатация плавателен съд на филипинския флот в тест за морски удар.
По думите му целта на пълните бойни тестове е да вземат под внимание "всички регионални предизвикателства пред сигурността, пред които сме изправени днес, като се започне от Южнокитайско море".
Генерал-майор Франсиско Лоренцо, директор на ученията за Филипините, каза, че ученията не са насочени към никоя страна, но могат да действат като възпиращо средство срещу конфликт. "Учението "Баликатан" вероятно може да помогне за възпиране на конфликта в Тайван. Но за наша загриженост то е само за възпиране на всяка възможна принуда или нахлуване в нашата страна", заяви той.
Говорителят на китайското външно министерство Гуо Цзякун заяви, че Пекин твърдо се противопоставя на всяка страна, използваща Тайван като извинение за засилване на регионалното военно разполагане и "провокиране на напрежение и конфронтация".
Напрежението между Китай и Филипините ескалира през последните две години заради сблъсъци между бреговата им охрана в Южнокитайско море, над което Пекин претендира за суверенитет.
Източник: https://news.bg/

Моделът на скандинавската армия - от Швеция танкове, от Финландия - войници

Швеция има на разполжение танкове, а Финландия може да предостави войници. Ето как изглежда моделът на скандинавската армия, който може да помогне на Европа, пише в коментар The Wall Street Journal. Дълги години тези две страни бяха по-скоро неутрални, но след началото на войната в Украйна бързо подадоха молба за членство в НАТО.
Сега четири от държавите в Северна Европа са най-големите донори на Украйна, ако бъде взето предвид броя на населението. Дания е нарицателно за инвеститор във военния комплекс на Украйна, който през миналата година произведе повече гаубици, отколкото всички европейски страни, взети заедно.
Нито една държава на Скандинавския полуостров няма силата да се противопостави на Русия, но обединени заедно, икономиката им е съпоставима с руската. С присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО този фланг се подсилва съществено.
Освен танкове Швеция може да предложи още и подводници и изтребители, разработени специално за противодействие на руските бойни самолети, а Финландия освен 900 хил. резервисти (една шеста от населението си) има и най-многобройната артилерия на човек от населението в Европа. Зааедно със специалните части на Дания, които имат дългогодишен опит от участието си в мисии в Афганистан и Ирак, като част от операциите на САЩ, както и с Норвегия, която има силни позиции в Арктика, скандинавската армия изглежда завършена и подготвена да се противопостави на руска заплаха.
Норвегия притежава и фонд на стойност 1,5 трилиона долара, подкрепен от високите енергийни цени в последните години. След отдръпването на САЩ страната удвои подкрепата си за Украйна, предоставейки 8 млрд. долара военна помощ за страната през 2025 година.
Исторически Скандинавският полуостров, както и много други части от Европа, е раздиран от войни, но сега конфликтите са загладени и страните са в един алианс за първи път след Калмарската уния през 1397 година, коментира Йенс Столтенберг, бивш генерален секретар на НАТО. Причината е, че страните са разбрали, че трябва да обединят усилията си за отбрана по начин, по който регионът не е виждат от столетия.
Така през 2023 година скандинавските страни вече имат обща мисия на въздушните си сили и обща визия за политика за отбрана към 2030 година. Това може да се окаже ключово, тъй като Дания, една от водещите военни сили на полуострова, може да се окаже не само под натиска на Русия, призната от останалите за основна заплаха, но и на САЩ, които без заобиколки поискаха анексирането на Гренландия.
През февруари Копенхаген съобщи за спешно увеличение на разходите за отбрана със 70% през следващите две години. Премиерът Мете Фредериксен вече не изключва и разполагане на ядрено оръжие на територията на страната - нещо, което доскоро беше табу в Дания.
Експерти отбелязват, че Скандинавският полуостров може да се окаже План Б и за други държави, ако НАТО "не проработи", или САЩ решат да се изтеглят от Европа. Подобни клъстери например могат да се образуват около Черно море, обединявайки уменията и въоръженията на държави като България, Турция и Румъния, защо не и Украйна.
Източник: https://www.investor.bg/

Празник на българските военни контраразузнавачи

21 април е празникът на Военното контраразузнаване. Със заповед на началник-щаба на Българската войска от 21 април 1915 г. Военното контраразузнаване (ВКР) се обособява като самостоятелно звено.
Същевременно е създадена и специализирана структура за военно контраразузнаване. То е сформирано с Указ № 94 от 09.09.1915 г. на цар Фердинанд, който утвърждава “Правилник за службата по безопасността на народната отбрана”. Празникът е обявен през 1996 г. В края на 1999 г. управление “ВКР” в МО става част от служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната. В резултат на реформа в системата на националната сигурност от 1 април 2008 г. ВКР премина към ново сформираната Държавна агенция “Национална сигурност”.
Контролът над структурите за сигурност от страна на Народното събрание е под формата на питания към министъра на вътрешните работи и при гласуването на бюджета на министерството.
През 1924 г. започва процес на целенасочено законодателно регламентиране на структурите за сигурност и постепенното им разграничаване от Министерството на вътрешните работи. Контраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС). Първият нормативен акт за дейността й е Законът за защита на държавата (1924 г.). През следващата година е приет Закон за администрацията и полицията, който урежда правната рамка за действие на ДС и определя нейните основни задачи. През периода 1944–1946 г. на ДС са възложени и следствени функции.
През 50-те години на XX век се взимат организационни мерки за укрепване на специализираното звено за контраразузнаване чрез обединяването на оперативно-техническите отдели при Министерството на народната отбрана (МНО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) в единна структура в рамките на ДС.
В началото на 60-те години ДС се утвърждава като структура, съставена от управления и самостоятелни отдели в рамките на МВР.
През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет. През същата година е приет документ за структурата и функциите на военното контраразузнаване, който дефинира същността и характера на изпълняваните от него задачи.
След приемането на нов Наказателен кодекс през 1968 г. Президиумът на Народното събрание приема Указ № 1156 за промени в структурата на Министерския съвет и централните ведомства. С указа се постановява обединението на МВР и Комитета за държавна сигурност.
През 90-те години на XX век започва процес на реформиране на специалните служби на България. Управление “Военно контраразузнаване” е извадено от системата на ДС и прехвърлено на подчинение на МНО. През 1991 г. е приет нов Закон за МВР, който поставя нови рамки в системата за национална сигурност.
С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (ЗДАНС) е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е конституирана в отговор на високите обществени очаквания за ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност и в съответствие с опита на съюзниците от НАТО и Европейския съюз.
Източник: dans.bg

Военен календар

На 21 април 1851 година в Горна Джумая (дн. Благоевград) е роден Георги Измирлиев – Македончето (1851 – 1876).
Деец на националнореволюционното движение. Постъпва в Пехотното юнкерско училище в Одеса (1873), но през 1875 г. го напуска и се включва в подготовката на Априлското въстание (1876) като военен ръководител и помощник-апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. Развива активна организаторска дейност и прилага на практика познанията си във военното дело.
В разгара на подготовката революционната мрежа в Търновско и Горнооряховско е разкрита, а Георги Измирлиев – заловен от турските власти. Окован във вериги е откаран в Търновския затвор, където извънреден съд го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. в Горна Оряховица.

От 21 април до 1 май 1876 година се водят се боевете на връх Еледжик.
На 21 и 22 април населението на осем въстанали села от поречието на р. Тополница и околността – Церово, Лесичово, Мухово, Съртхарман (дн. Горно Вършило), Девехарман (дн. Долно Вършило), Карамусал (дн. Виноградец), Калугерово, Славовица се изтегля с покъщнината си към района на връх Еледжик в Ихтиманска Средна гора.
Там около 700 въстаници създават укрепен лагер, чиято отбрана се ръководи от 11-членен военен съвет начело с Гене Телийски от с. Церово. Повечето от укрепленията са дълговременни, изработени от турците. Те се състоят от редут с два външни рова, а на югоизток има и останки от средновековна крепост, които също се използват от отбраняващите се.
Въстаниците заемат укрепленията, изпращат охрана на подстъпите към лагера и построяват колиби за хората, оръжейна работилница и складове за продоволствия. В дните до 30 април те успешно отбиват няколко нападения на черкези и башибозуци, но на 1 май са атакувани и от редовна турска войска, пристигнала от гр. Ниш, под командването на Хасан паша.
Противникът (около 7000 души) настъпва срещу укрепения лагер от три страни. Защитниците оказват упорита съпротива, въпреки, че по-голямата част от оръжието им (предимно кремъчни пушки) е негодно от падналите проливни дъждове. На 1 май лагерът на Еледжик е разгромен, а стеклите се в него българи, включително жени и деца – избити. С поражението на укрепения лагер настъпва края на въстанието в Средногорието.

От 21 април до 7 май се води отбраната на Брацигово.
На 21 април Васил Петлешков обявява началото на Априлското въстание в Брацигово. Под негово ръководство селото е превърнато в укрепен пункт, опасано от ровове и двойна висока дървена ограда. В масивните стени на крайните къщи са подготвени амбразури (бойници) за водене на пушечен огън, а по околните височини – позиции с два реда окопи. В първия ред се разполагат въоръжените с пушки, във втория – с друго разнородно оръжие, а зад тях – разнасящите боеприпаси, хляб, вода и др. Въстаническият пункт разполага с 1333 бойци (от които 80 конници), 867 пушки, 1419 кремъчни пищови и 6 черешови и брястови топа. Назначените топчии (мерачи) са под командването на Георги Шаров, бивш доброволец в румънската армия, познаващ артилерийското дело. Отбраната е разделена на четири сектора, като бойните единици се ръководят от десетници, стотници и хилядници. В съответствие с плана, предвиждащ съчетаване на отбранителни с настъпателни действия за нанасяне на изпреварващ удар, няколко въстанически чети атакуват идващи от Пазарджик и Кричим противникови части (25 април), а на 30 април правят опит да превземат с. Чанакчиево (Розово). Същия ден Брацигово е обсадено от почти 3000 башибозуци, които на 4 май го нападат неуспешно едновременно от три страни. С пристигането на редовни турски войски и артилерия (5 – 6 май), командвани от пашите Хасан и Решид, обсаждащите постигат над десетократно превъзходство в жива сила и въоръжение. Като проявяват изключителен героизъм, хладнокръвие и мъжество защитниците издържат напора на противника до 7 май. Овладяването на последната крепост в ІV революционен окръг слага край на най-активната и най-продължителната акция през Априлското въстание, в която загиват над 50 въстаници, а други 250 са съдени и заточени в Мала Азия.

На 21 април 1916 година е проведен е първият въздушен бой в историята на българската военна авиация.
През пролетта на 1916 г. българските летци на Южния фронт водят въздушно разузнаване и активизират действията си за нанасяне на удари по обекти и войски на противника. Авиацията на Антантата също увеличава изпълняваните бойни задачи, което създава условия за реален сблъсък във въздуха.
На 21 април 1916 г. самолет „Farman F. 40“ пресича фронтовата линия и се насочва към София. За да възпрепятстват действията на противниковия екипаж, излитат пилотът капитан Продан Таракчиев и наблюдателят поручик Стефан Зарзанов от 1-во аеропланно отделение, дислоцирано на летище Белица. Тежката и бавна разузнавателна машина „L.V.G. C-II“ не успява да догони неприятеля и летците се насочват към Петрич, където над българските позиции край града забелязват четири други противникови самолета. Наблюдателят Зарзанов ги обстрелва с бордовата си картечница и те се отдалечават към гръцка територия.
С първия въздушен бой се поставя началото на нов етап от бойната дейност на българската авиация като до края на 1916 г. аеропланните отделения провеждат още няколко боя с реално използване на бордово въоръжение.

Руско-американски екипаж се завърна на Земята навръх Великден след над 7 месеца в космоса

Руско-американски космически екипаж се завърна днес - навръх Великден, на Земята с кораба "Союз МС-26", съобщи руската космическа агенция Роскосмос, цитирана от Ройтерс.
След повече от 7 месеца, прекарани на Международната космическа станция (МКС), се завърнаха космонавтите на Роскосмос Алексей Овчинин и Иван Вагнер и астронавтът на НАСА Доналд Петит.
Тримата работеха в космоса от 11 септември миналата година, уточняват Ройтерс и БТА.
"Излизането от орбита и спускането към Земята протекоха нормално", обявиха от Роскомос, допълвайки, че кацането е било в Казахстан, в района на град Жезказган. - (видео)
На 8 април в орбита бе изведен космическият кораб "Союз МС-27" с американеца Джони Ким и руснаците Сергей Рижиков и Алексей Зубрицки.
На борда на МКС те се присъединиха към американците Петит, Ан Маклейн и Никол Айерс, руснаците Овчинин, Вагнер и Кирил Песков и японеца Такуя Ониши. - Още Космос

"Мъжете също плачат": как руските граничари отбиват терористична атака през 1993 г.

"Застава, равнис! Застава, мирно! Личният състав на 12-а застава, останал жив, е пред вас". С тези думи на 13 юли 1993 г., 11 часа след нападението от терористите, е посрещнато закъснялото подкрепление на лейтенант Андрей Мерзликин. Неговото подразделение като по чудо остава живо под обстрела на муджахидините. - (видео)
Преди 30 години руските военни на границата с Таджикистан се оказват в епицентъра на бойни действия. В съседната страна кипи гражданска война, а военно-политическата обстановка е влошена още повече от свалянето на режима на Наджибула в съседен Афганистан. Русия е обвинена за всички беди на народа, а от пролетта на 1993 г. бойците от таджикската опозиция с подкрепата на муджахидините многократно се опитват да пробият границата......Прочети още

Военен календар

На 20 април 1846 година в Сливен е роден Георги Икономов (1846 – 1876).
Деец на националнореволюционното движение. Включва се активно в работата на Русенския революционен комитет и става един от главните организатори на Старозагорското въстание (1875). Начело на въстаническа чета води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който го определя за помощник-апостол на Втори (Сливенски) революционен окръг.
В началото на 1876 г. преминава р. Дунав и организира подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен пред опасността да бъде разкрит, се прехвърля в Четвърти революционен окръг с център Панагюрище и участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание (1876) в Карловския край.
След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от Панайот Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. На 26 май 1876 г. при Бяла, Русенско, е ранен и се удавя в придошлата р. Янтра.

На 20 април 1857 година в Калофер е роден генерал-лейтенант Кирил Ботев (1857 – 1944).
Брат на поета и революционер Христо Ботев. Участва в Априлското въстание (1876) като въстаник в четата на брат си, но е заловен и заточен в Мала Азия (1876 – 1878). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция (1883) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1890). Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на Конната бригада в състава на Източния корпус и воюва при Сливница, Драгоман, Гургулят и Пирот. Последователно заема длъжностите командир на 3-ти конен полк (1885 – 1891), началник на Военното училище (1891 – 1897; 1910 – 1912), командир на 3-та пехотна балканска (1897 – 1900) и на 6-а пехотна бдинска дивизия (1901 – 1904), генерал за поръчки (1904 – 1907), офицер в свитата на цар Фердинанд І (1907), заместник-министър на войната (1913) и началник на Военноучебните заведения (1913 – 1914). През 1914 г. преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1858 година в Пирот е роден полковник Георги Мечконев (1858 – 1930).
Участва в националноосвободителното движение като член на местния таен революционен комитет и съратник на Тодор Каблешков.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) емигрира в Румъния и се записва доброволец в Българското опълчение. Зачислен в 3-та рота на 4-та опълченска дружина и за проявена храброст в боевете на Шипченския проход (9 – 12 август 1877) е произведен унтерофицер.
След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, (1884). Служи в 20-а пловдивска и 12-а бургаска пехотна дружина на Източнорумелийската милиция.
През Сръбско-българската война (1885) е включен в състава на Главното командване и заема длъжностите адютант по домакинската част, помощник на началник-щаба на Действащата армия и помощник на началник-щаба на Западния корпус. Участва в избирането на Сливнишката позиция, в разузнаването и отблъскването на противника през първите дни на бойните действия (2 – 4 ноември 1885). След войната служи като командир на 5-и пехотен дунавски полк (1888), командир на 11-и пехотен сливенски полк (1891), началник-щаб и командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, инспектор на пехотата във Военното министерство. На 3 юни 1899 г. преминава в запаса на армията. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

На 20 април 1868 година в Ловеч е роден капитан Тома Давидов (1863 – 1903).
Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Завършва Военното училище в София (1889) и служи в 6-и пехотен, 9-и резервен и 5-и пехотен полк.
По време на Мелнишката акция (1895) е войвода на чета в 3-та серска дружина.
През 1897 г. се включва в дейността на Тайните македоно-одрински офицерски братства, а по-късно напуска армията (1899) и се посвещава изцяло на Македонското освободително дело. Избран е за подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1900). В хода на подготовката за Илинденско-Преображенското въстание (1903) ревизира четите в Битолския революционен окръг и провежда военно обучение на населението в Охридско, Битолско и Демирхисарско.
Загива на 15 март 1903 г. в сражение с турска войска край с. Оздолени, Охридско. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 на княз Фердинанд се създава Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски.
За командир е назначен капитан Васил Златаров, дипломирал се в Санктпетербургската въздухоплавателна школа.
Отделението е с щатен състав от 37 души и разполага с един френски сферичен балон La Shambre (Ла Шамбр) с обем 360 куб.м, с който може да се извършва въздушно наблюдение от височина 400 – 500 м.
С този акт се поставя началото на военновъздушните сили на българската държава.

149 години от избухването на Априлското въстание

На тази дата през 1876 г. избухва Априлското въстание - масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, макар и незавършил с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на приносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването. Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона /низам/. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. ,,Душа” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, хитър, ловък и заклет враг на българите, председател на комитета ,,Сюлерге” (метла), основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин.” Военните операции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните ,редифи вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – хилядната армия на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от ,,Сърби” и ,,Московци”. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 Май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души.
Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война. - (видео)

Армията ни остана и без командири, 600 войници липсват за основната бойна бригада

Не само войници, но и огромно количество командири липсват на българската армия. Това става ясно от регистри на вакантните войнишки, сержантски и офицерски длъжности, които е разписал през този месец министърът на отбраната Атанас Запрянов.
Според тези документите вакантни са близо 2300 длъжности, от които 580 са офицерски, а останалите близо 1700 са войнишки и сержантски. Това означава, че официално незаети са около 10% от длъжностите в армията.
Преди месеци военните и лично Запрянов говореха за още по-голям недостиг от хора - близо 6000, с които оправдаваха увеличението на заплатите в армията.
Най-големите липси са в Сухопътни войски, където се търсят 1317 войници и сержанти и 351 офицери, показват публикуваните сега регистри. Основните липси са в Стрямската бригада, която трябва да е основната бойна единица на Сухопътните войски. Тя ще бъде и първата, която ще получи новите бронирани бойни машини “Страйкър”, които България закупи от САЩ за 2,2 млрд. лв. Първите 33 от общо 198 машини трябва да бъдат предадени на бригадата още тази година. В същото време обаче в гарнизоните в Карлово, Казанлък и Плевен, които спадат към Стрямската бригада, се търсят над 600 души, което е над 10% от общата ѝ численост. Според стандартите на НАТО една бригада трябва да има 5000 бойци.
Огромни липси на хора има и за гарнизона в Ямбол, който пък е към другата основна бойна част - Тунджанската бригада, става ясно от подписаните от Запрянов регистри на вакантните длъжности. Тази бригада осигурява участието на България в многонационалната бойна група на НАТО, а на нейна територия трябва да бъде изграден и войскови район, който да приеме цяла бригада на Алианса.
Впечатление прави, че липсват хора както за бойни длъжности - снайперисти, водачи на бойни машини, картечари, така и за готвачи, писари и айтита.
Търсят се кандидати дори за длъжности, които са в Министерството на отбраната.
Източник: "24 часа"

Генерал Дан Кейн пое командването на армията на САЩ

Генералът от ВВС на САЩ Дан Кейн положи клетва като нов председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ (ОКС), съобщи Associated Press. Това е най-висшата военна длъжност в САЩ. Официалната церемония по встъпването му в длъжност се състоя през тази седмица в Белия дом. По-рано кандидатурата на Кейн за поста ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете беше одобрена от Сената на САЩ. В подкрепа на кандидатурата гласуваха 60 сенатори, а 25 бяха против.
Кандидатурата на Кейн бе издигната от президента Доналд Тръмп преди два месеца. Той наследява на поста бившия председател на СКС на САЩ Чарлз Браун, който беше уволнен от Тръмп през февруари. По-рано АР отбеляза, че уволнението на Браун е свързано с прекратяването на програмите, насърчаващи „разнообразието, равенството и приобщаването в армията, както и уволнението на тези, които отразяват тези ценности“.
Кейн е професионален пилот. Бил е на активна служба в Националната гвардия, преди да служи като заместник-директор на ЦРУ по военните въпроси. Военната служба на Кейн включва бойни действия в Ирак и специални операции.
Джон Даниъл „Разин“ Кейн е пенсиониран генерал-лейтенант от Военновъздушните сили на САЩ. Той е бивш пилот на изтребител F-16 и е служил в редица специални операции, включително в строго секретни програми на Пентагона и ЦРУ.
След пенсионирането си Кейн е работил в частния сектор като предприемач и инвеститор, а преди това е бил заместник-директор по военните въпроси в ЦРУ. Въпреки че няма опит като командир на голямо военно командване, той получи двупартийна подкрепа в Сената на САЩ заради обещанията си да бъде аполитичен и да се противопоставя на незаконни заповеди. (БА)
Източник: https://armymedia.bg/

САЩ ще изтеглят около 1000 свои войници от Сирия

САЩ ще намалят почти наполовина военното си присъствие в Сирия до по-малко от 1000 военнослужещи, съобщи Пентагонът, цитиран от Франс прес.
„Днес министърът на отбраната разпореди консолидация на американските сили в Сирия на избрани места“, посочи говорителят на ведомството Шон Парнел, без да уточни кои са конкретните локации, които предислокацията ще засегне. „Този целенасочен и съобразен с обстановката процес ще сведе военното присъствие на САЩ в Сирия в идните месеци до под 1000 души.“
Говорителят добави, че докато трае „консолидацията, силите на Централното командване на Въоръжените сили на САЩ ще продължат да нанасят удари по остатъците от „Ислямска държава“.
Вашингтон поддържа военен контингент в Сирия от години в рамките на международната коалиция за борба с групировката „Ислямска държава“, която се зароди в резултат на хаоса от гражданската война и преди около десет години превзе обширни територии от Сирия и Ирак.
Впоследствие джихадистите бяха победени и в двете страни, но остават заплаха.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп отдавна е скептик относно присъствието на Вашингтон в Сирия. През първия си мандат той нареди американските войски там да бъдат изтеглени, но в крайна сметка в Сирия останаха известен брой войници на САЩ.
Когато през декември светкавичното настъпление на бунтовниците, предвождано от ислямисти, свали от власт сирийския президент Башар Асад, Тръмп написа в социалните мрежи, че „Вашингтон не бива да се меси“.
„В Сирия е бъркотия и тя не ни е приятел. САЩ не бива да имат нищо общо с нея. Това не е наша битка“, отбеляза той тогава в платформата си „Трут Сошъл“.
Настъплението на „Ислямска държава“ през  2014 г. накара САЩ да започнат операция по въздух срещу джихадистите в подкрепа на сражаващите се срещу тях по земя местни сили – оглавяваните от кюрдите Сирийски демократични сили и иракската правителствена армия.
Вашингтон разположи и хиляди свои войници на терен, които да подпомагат и съветват местните сили, а в някои случаи влизаха и в преки бойни действия срещу джихадистите, отбелязва АФП.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 19 април 1941 година българската армия навлиза в присъединените територии. Въпреки неучастието на България във военните действия на Балканите, на 18 април 1941 г. Германия дава съгласието си български части да заемат Вардарска Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия.
За смяната на германските войски и за установяването на българска власт в определените територии, Главното командване формира 5-а армия, съставена от дислоцираните до западната граница съединения. На 19 април 1941 г., срещу Великден, 6-а пехотна бдинска, 7-а пехотна рилска и 1-ва бърза дивизия навлизат във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Люляк обсипва пътя на войските, посрещани навсякъде с нестихващо „Ура“ и празничен звън на камбани. В Скопие архимандрит Стефан отслужва молебен и поздравява българите с националното им освобождение.
От 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия (10-а и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада, 2-ри армейски артилерийски полк) заема Беломорска Тракия до линията Серес – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки. През юли 1941 г. е формиран мирновременен състав на 5-а армия (32 000 души), който включва 14-а и 15-а пехотна дивизия, 1-ва конна бригада, 113-о ято на летище Скопие и др. части. Функциите на войската във възвърнатите български територии се свеждат до носене на гарнизонна служба, осигуряване дейността на гражданската администрация, оказване на съдействие за възстановяване на инфраструктурата и др.

Италия възнамерява да достигне целта за военни разходи от 2% от БВП, заяви Мелони пред Тръмп в Белия дом

Италия възнамерява да достигне целта за военни разходи от 2% от БВП, заяви премиерът Джорджа Мелони в началото на разговорите в Белия дом с президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде АНСА.
„Италия възнамерява да достигне прага от 2%“, каза тя. Тръмп иска страните от НАТО да повишат разходите си за отбрана до най-малко 2% от БВП.
Италия ще обяви на следващата среща на върха на НАТО, че ще повиши разходите до 2%, каквото е изискването“, подчерта Мелони.
„Европа е ангажирана да прави повече, тя работи по инструментите, които да позволят и да помогнат на страните членки на увеличат разходите за отбрана. Убедени сме, че всички трябва да правят повече“, добави тя.
На въпрос дали набелязаната цел от 2% е достатъчна обаче, Тръмп заяви пред репортерите: „Никога не е достатъчно“.
Източник: bta.bg

За армейски генерал Добри Джуров: Да знаем, че е живял и така! Тъга и радостни мигове е имало

Сигурно има, които ще кажат: познаваме много добре армейски генерал Добри Джуров. Тогава бяхме млади офицери, той ни връчи отличията, пагоните… Полковникът ще изригне: „Сто пъти ме е вдигал по тревога, на учения и стрелби, на командирски проверки и занятия. Тъй мина животът ми.“ Випускниците на висшите военни училища и Военната академия пък ще се похвалят, че е бил заедно с тях, или пък близо до тяхната походна колона на випуск „Шипченски“, Вапцаровски“, „Сливнишки“, на онези  не леки преходи до паметното тържество.
Ще се постарая да споделя най-близо, образно и точно само няколко факта, които не са от министерската и командирската му служба. Не спомени. Изживяни. От мен и приятели. Някои най- трогателно човешки.
Дъщеря му Аксиния Джурова преди няколко години с болка изрече: „Баща ми се срина, когато видя бивши офицери да ровят в кофите за боклук. Не можем да си позволим да оставим точно такъв свят на поколенията след нас.“.........Прочети още

Кои чуждестранни войски са се сражавали за Руската империя

Френският емигрантски роялистки корпус на принц Дьо Конде
Заради Великата френска революция от 1789 г. хиляди французи, които не са признали новата власт, са принудени да напуснат родината си. Само че не всички са били готови да приемат, че ще прекарат остатъка от живота си в чужбина.
Привържениците на връщането на монархията във Франция – роялистите – са били готови с оръжие в ръце да върнат трона на свалената династия на Бурбоните. Техни отряди са се вливали в армиите на воюващи срещу французите революционери от европейски държави.
Най-боеспособното от тези подразделения става емигрантският роялистки корпус на принц Луи-Жозеф дьо Бурбон-Конде......Прочети още

Преди 32 години загина български войник в Камбоджа

Днес се навършват 32 години от трагичния инцидент в Нови Орал, Камбоджа, в района на действие на българския ОПБ „Сини каски” в мисията на ООН (UNTAC) при който  загина редник Венцислав Ангелов Мирчев, от с. Горна Росица, Габровско, а останалия личен състав от екипажа бяха ранени.
На 18.04.1993 г. от групата български военнослужещи охраняващи дистрикта (административна единица, използвана по време на изборния процес в Камбоджа)  Нови Орал е подадена информация, че в селото има сериозна престрелка, която се води със стрелково оръжие и минохвъргачки. В дистрикта са двама български войници, двама цивилни полицай и двама цивилни служители от администрацията на ООН. Селото се намира на около 400 метра от охранявания дистрикт.
При тази обстановка войниците заемат позиции за кръгова отбрана.
В 00:10 часа се получава сигнал за изстреляна зелена сигнална ракета, при което командирът на 2 пехотна рота к-н Йорданов издава заповед при приближаване на огъня да се осъществи изтегляне на безопасни позиции на българските военнослужещи и персонала на ООН с помощта на превозните средства на цивилната полиция.
До 02:30 часа на 19.04.1993 г. не се забелязва движение на въоръжени групи.
В 02:35 часа е докладвано на командира на ротата, че по дистрикта се стреля от всички страни с минохвъргачен огън и автоматично стрелково оръжие. Командира на ротата незабавно изпраща група за бързо реагиране в състав от едно мотострелково отделение с БТР в помощ на състава от дистрикта. Групата е командвана от кап. Кръстев при подхода към дистрикта, като същия е оставил незаключени люковете на БТР-а с цел за по-бързи следващи действия на земя. Междувременно стрелбата около дистрикта се засилва. Частите на НАДК („червените кхмери“) навлизат до 1.5 км в територията на КПАФ (про-правителствени войски), палят къщи, ограбват имущество, включително. и на канцелариите на администрацията на ООН в дистрикта.
В 02:55 часа, при приближаване на около 1500 метра от дистрикта, от засада и от непосредствена близост БТР-а на групата за бързо реагиране е прострелян в десния борд с кумулативен снаряд изстрелян от РПГ при което групата губи връзка с ротата и щаба на батальона.
В 03:20 часа е поставена задача на командира на трета рота, майор Зарков да окаже помощ и съдействие на личния състав на 2-ра рота в района на нападнатия дистрикт.
В 04:00 часа майор Зарков докладва, че огънят се е отдалечил от нападнатия дистрикт. На място пристигат два медицински екипа с линейки, а в последствие и медицински екип от базовия лагер, които оказват помощ на ранените.
В 5:15 часа на мястото на инцидента пристига командването на батальона и групата от ГЩ на БА, която е в Камбоджа заради инцидента в Пум Прек.
След огледа на поразения БТР се установява, че кумулативния снаряд е улучил десантната ръкохватка на десния борд, което предизвиква взривяването му преди бронята и кумулативната струя не успява да влезе във вътрешната част на БТР-а, а разкъсва заварката между четирите бронирани листа.  През разкъсаната заварка част от огнената струя преминава като нож и причинява смъртта на редник Мирчев, а осколките от разтопения метал поразяват останалите от екипажа в различни степени. Решението на к-н Кръстев да остави люковете на БТР-а незаключени и полуотворени предотвратява взривяването на увеличения боекомплект от кумулативната струя, което би било фатално за екипажа.
Сред ранените са редник Атанас Пейчев, мл. сержант Марин Вучев, редник Ангел Бойков, старшина Марин Баджалов и старшина Дончо Донев

На този ден

На 18 април 1929 г. в Белица е роден Георги Димитров Разсолков.
През 1951 г. завършва НВВУ „Г. Бенковски“, а през 1965 г. ВА „Г. С. Раковски“.
Бил е старши пилот, командир на изтребителна ескадрила, командир на ИАП, старши експерт по техниката на пилотиране в ПВО и ВВС, заместник главен щурман на ПВО и ВВС, заместник-председател на Организацията на съдействие на отбраната по въздушна подготовка.
Зад него стоят 33 години служба, полети с 21 типа самолети, над 3200 часа във въздуха.
Първият българин летял на свръхзвуковия самолет МиГ-19 и преминал звуковата бариера на 12 септември 1957 г., летец първи клас.

Вестник "Българска Армия", брой 16 (2025), 17 април, 2025 годинa (pdf)

Модернизацията на румънската ВВС база "Михаил Когълничану" има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО

Модернизацията и разширяването на 57-а военновъздушна база „Михаил Когълничану“ в окръг Констанца с инвестиция на румънското правителство от над 2,5 млрд. евро ще превърне това място в „регионален стратегически център на НАТО“, способен да приеме до 10 000 румънски и съюзнически военнослужещи, съобщава агенция Аджерпрес, като се позовава на източници от отбраната.
Румънската инвестиция е структурирана за 20 години и ще бъде реализирана на четири етапа, посочва агенцията.
Голяма част от общо 1700 американски военни, дислоцирани в Румъния, са базирани именно в база „Михаил Когълничану“. Присъствието на американските сили на територията на Румъния подсилва регионалната стабилност и обезкуражава външните заплахи, отбелязва Аджерпрес.
Източниците от отбраната заявиха пред агенцията, че всички споразумения между Румъния и САЩ, включително тези, които регламентират американското военно присъствие в страната, са в сила, спазват се и постоянно се адаптират към развоя на ситуацията в сферата на сигурността в региона.
В този смисъл стратегическите съоръжения, разположени във военни бази на румънска територия, като например американските сили, разположени на ротационен принцип в 57-а военновъздушна база „Михаил Когълничану“ или противоракетната система „Иджис Ъшор“, инсталирана в база „Девеселу 99“, която е интегрирана в противоракетната система на НАТО, „са ясно доказателство за съвместния румънско-американски ангажимент към колективната съюзническа сигурност“, заявиха източниците.
Американски и европейски военни източници бяха цитирани наскоро от ЕнБиСи Нюз (NBC News), че представители на Министерството на отбраната на САЩ обмислят изтегляне на близо 10 000 американски войници от Източна Европа, по-специално от Румъния и Полша.
Бившият командир на американските сили в Европа генерал Бен Ходжис заяви преди няколко дни в интервю за Диджи 24, че e възможно американските военни от базата “Михаил Когълничану” да бъдат изтеглени заради стремежа на новата администрация за икономии в бюджета на Пентагона.
Временният президент на Румъния Илие Боложан заяви на пресконференция миналата седмица, че няма дискусия и официална информация, която да потвърди, че администрацията на САЩ обмисля изтегляне на около 10 000 американски войски от Източна Европа, по-точно от Румъния и Полша.
Боложан обаче уточни, че спазването на ангажимента към НАТО не означава, че не може да има определено преразпределение или разместване в рамките на организацията, което по думите му се случва непрекъснато.
Източник: bta.bg

Учение с участието на около 4000 военни, включително от България, ще се състои в Румъния през май

Около 4000 военни и 913 технически средства от Белгия, България, Франция, Италия, Люксембург, Северна Македония, Полша, Португалия и Румъния ще участват в периода 5-23 май в многонационалното учение „Дакийска пролет 2025“ („Dacian Spring 2025“), организирано на територията на Румъния, съобщи Министерството на националната отбрана на страната, цитирано от Аджерпрес.
Според съобщение на министерството учението е планирано и ръководено от Многонационалното дивизионно командване „Югоизток“ (HQ MND-SE) и ще се проведе едновременно в учебните полигони Смърдан, Чинку, Капу Мидия, Богата и Фрекацей.
В „Дакийска пролет 2025“ ще участват структури от всички категории сили на Румънската армия – сухопътни, военновъздушни, военноморски и от киберсферата, заедно със сили от Многонационалната бригада „Югоизток“ и съюзнически контингенти, а целта му е да допринесе за развитието на способността за реакция и оперативната съвместимост между съюзниците.
В рамките на учението за първи път на територията на Румъния ще бъде разположен белгийски маневрен батальон.
Очаква се първите съюзнически сили да влязат в Румъния днес през граничния пункт Нъдлак (на границата с Унгария) и да се насочат по пътната мрежа към полигона Богата в югоизточния окръг Сучава.
За доброто протичане на учението румънските власти заедно със съюзниците от НАТО предприемат всички необходими мерки, за да намалят въздействието върху местните общности и пътния трафик, като придвижването ще се извършва основно през нощта, се посочва в съобщението.
Ученията на НАТО като „Дакийска пролет 2025“ са отбранителни и прозрачни и се осъществяват с пълно спазване на международните задължение на Румъния, отбелязва министерството. - (видео)
Източник: bta.bg

Германският министър на отбраната е скептичен по въпроса за доставките на ракети „Таурус“ за Украйна, пише „Тагесшпигел“

Въпросът за доставки на крилати ракети „Таурус“ за Украйна поражда спорове в двупартийната коалиция, която предстои да сформира следващото германско правителство.
Според информация на в. „Тагесшпигел“, цитиран от агенция Укринформ, германският министър на отбраната Борис Писториус, който може да запази поста си в новия кабинет, се противопоставя на вероятния бъдещ канцлер Фридрих Мерц по този въпрос.
На конференция на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) в Хановер Писториус отрече да е сред привържениците на идеята за доставки на подобни оръжия на Украйна.
„Никога не съм казвал подобно нещо“, посочи министърът. По думите му въпреки че има силни аргументи за изпращане на ракети „Таурус“ в Украйна, съществуват също „доста сериозни аргументи срещу подобна стъпка“.
Писториус изрази и скептицизъм по отношение на споменатата от Мерц координация със съюзниците.
„Не знам нито един европейски партньор да има подобна оръжейна система“, отбеляза министърът.
Генералният секретар на ГСДП Матиас Мирш призова бъдещата коалиция да вземе общо решение относно изпращането на ракети на Украйна.
„Предполагам, че щом бъде изцяло информиран от службите, Фридрих Мерц ще прецени нещата много внимателно. И ще вземем това решение заедно“, каза партийният лидер.
Мирш добави, че парламентарната група на ГСДП заема ясна позиция по този въпрос – тя винаги е била против.
Неотдавнашните изявления на Мерц по въпроса обаче намериха широка подкрепа в средите на Християндемократическия съюз/Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) и на „Зелените“.
Укринформ съобщи по-рано, че коалиционното споразумение включва договорка за продължаване на военната помощ на Германия за Украйна, но там не се споменава нищо за ракетите “Таурус“ или за други конкретни видове оръжия.
Мерц, който по-рано се е застъпвал за изпращането на ракети, докато беше в опозиция, стана по-предпазлив по време на предизборната кампания. Наскоро той повтори, че не изключва подобна стъпка, но само в координация с европейските съюзници.
Крилати ракети вече са доставяни на Украйна от Великобритания и Франция, макар че техните ракети „Сторм шадоу/СКАЛП“ се различават съществено от германските „Таурус“, посочва Укринформ.
Източник: bta.bg

8 войни, които СAЩ никога не трябваше да водят

Изследването на изхода от големите войни, водени през последните 125 години, категорично води до това, че военното участие на САЩ в тези конфликти е довело до трагични и непредвидени последствия.
Намесата на САЩ не само доведе до милиони ненужни смъртни случаи, но също така послужи за създаването на нови врагове, като по този начин направи самите САЩ много по-малко безопасни и сигурни.
Ето списъка с големите войни, които в ретроспекция САЩ никога не трябваше да водят, за да попучат много по-успешен резултат от гледна точка на националната сигурност на САЩ.....Прочети още

Точно преди 194 години, на 17 април 1831 г., умира Дмитрий Николаевич Сенявин. Този човек остава в историята на Русия не само като велик морски командир, но и като политик и сръчен дипломат. Именно той в много отношения поставя основите на руското влияние на Русия на Балканите. Защо адмиралът прекарва много години в позор, недоимък и бедност?
Фактът, че десетгодишният Митя Сенявин е бил записан във Военноморския кадетски корпус през 1773 г., може да се каже, е предопределен предварително от съдбата. Момчето произхожда от семейството, което дава на Русия вицеадмирал Наум Акимович Сенявин, победителят от шведите при Езел през 1719 г., и сина му адмирал Алексей Наумович Сенявин, който многократно бие турците в Азовско море през войната между 1768 и 1774 година. Алексей Наумович е прачичото на Митя........Прочети още

Орден за храброст

На 17 април 1880 година княз Александър І извършва първото награждаване с военния орден „За храброст“. В деня на първата годишнина от избирането си за княз на България Александър І издава специален указ, с който обявява своята благодарност и „дълбока признателност“ към бившите участници в Българското опълчение, които „с примерна храброст“ и „несравнимо самопожертвование“ се бият „за честта на отечеството“.
За своите героични подвизи по време на Руско-турската война (1877 – 1878) с различни степени на офицерския и войнишкия орден „За храброст“ са наградени 33 души българи и руси – бивши офицери, унтерофицери и войници от Българското опълчение, които в момента служат в Българската армия.
Между тях са подполковниците Павел Попов и Константин Куртянов, капитаните Тимофей Розанов и Николай Попов, поручик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпий Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, а също и юнкерите Андрей Парлапанов, Константин Кисов и др.
Със специален княжески патент от 17 април 1880 г. с третата степен на ордена „За храброст“ е удостоен и щабскапитан Данаил Николаев – първият българин, носител на тази степен на отличието, който по това време служи в милицията на Източна Румелия.

81 години от "Черният Великден"

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либърейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двудвигателните П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с. Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут.
В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.
17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. - (видео)
****************
Музеят на авиацията – филиал на НВИМ, съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Загуби на чужди наемници в района на Курска област на Русия

Парламентът на Латвия разреши оттеглянето на страната от Конвенцията за забрана на противопехотните мини

Латвийският парламент разреши оттеглянето на Рига от Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, като се позова на необходимостта Латвия да укрепи сигурността си на фона на руската инвазия в Украйна, предаде Франс прес.
"Оттеглянето от Конвенцията от Отава ще даде на нашите въоръжени сили пространство за маневри в случай на военна заплаха и ще им позволи да използват всички възможни средства за защита на нашите граждани", заяви председателката на парламентарната Комисия по външни работи Инара Мурниеце.
Парламентът одобри оттеглянето от договора с голямо мнозинство. Решението трябва да влезе в сила шест месеца след като Латвия официално уведоми ООН.
През март Полша и трите балтийски страни – Литва, Латвия и Естония – обявиха, че ще се оттеглят от Конвенцията от съображения за сигурност. След това същото обяви и Финландия.
Решението на петте страни направи Норвегия единствената държава от НАТО, граничеща с Русия, която все още остава страна по договора. На 2 април Осло обяви, че няма да се оттегли от Конвенцията и разкритикува Финландия за решението ѝ.
Конвенцията от Отава от 1997 г. забранява употребата, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини. Тя е ратифицирана от 160 страни. Русия, САЩ и Китай не са страни по договора, припомня АФП.
Източник: https://www.bta.bg/

Дания планира да изпрати войници на учение в Украйна

Дания, която е член на НАТО, планира да изпрати невъоръжени войници на учение в Украйна, каза днес началникът на Генералния щаб на датската армия генерал-майор Петер Бойсен за телевизия Те Ве 2, цитиран от ДПА. Той заяви, че датските войници ще бъдат обучавани от украинските военни, особено от опита им във войната с дронове. Бойсен каза пред Те Ве 2, че датските войници ще останат далече от фронтовите линии и вероятно ще бъдат разположени в тренировъчни центрове в Западна Украйна. Учението може да започне най-рано през лятото, добави той.
Министърът на отбраната на Дания Троелс Лун Поулсен отказа да коментира тези планове, като заяви, че въпросът попада в юрисдикцията на военните, съобщи информационната агенция Рицау.
Плановете за учението предизвикаха недоволство в руското посолство в Копенхаген. В писмено изявление пред телевизия Те Ве 2 руският посланик в Дания Владимир Барбин заяви, че обучението на датски войници в Украйна ще "въвлече Дания дълбоко в конфликта" и ще "предизвика по-нататъшна неконтролируема ескалация".
Барбин освен това заяви, че решението "застрашава живота на датските войници", тъй като всички военни съоръжения в Украйна, включително тренировъчни и обучителни центрове в западната част на страната, са "легитимни цели" за руската армия.
Дания, която е от страните основателки на НАТО, е един от най-силните поддръжници на Украйна от началото на войната преди повече от три години.
Източник: bta.bg

Вашингтон одобри продажбата на Мароко на военно оборудване на стойност 825 млн. долара

Вашингтон одобри продажбата на Мароко на 600 преносими зенитно-ракетни комплекса „Стингър“ и оборудване за тях на стойност 825 млн. долара (730 млн. евро).
„Мароко възнамерява да използва това отбранително оборудване, за да модернизира въоръжените си сили и да разшири възможностите си за отбрана с малък обсег на действие“, се казва в изявление на Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, която е част от американското министерство на отбраната.
„Тази продажба ще подобри способността на Мароко да реагира на настоящи и бъдещи заплахи“, пояснява агенцията.
Оръжията също така ще увеличат „оперативната съвместимост“ на мароканските въоръжени сили с тези на САЩ и други съюзнически държави, се посочва в изявлението.
По време на първия мандат на Доналд Тръмп (2017-2021 г.) Мароко се сближи със САЩ.
Миналата седмица американският държавен секретар Марко Рубио изрази отново подкрепата на САЩ за „мароканския суверенитет над Западна Сахара“, когато се срещна във Вашингтон с мароканския външен министър Насер Бурита.
В замяна на американската подкрепа за позициите си, изразена в края на 2020 г. от Доналд Тръмп, Мароко се съгласи да нормализира отношенията си с Израел.
Източник: bta.bg

САЩ обмислят намаляване на американските военни в Сирия, съобщават официални представители

Американските военни са готови да намалят броя на войниците си в Сирия, предаде Ройтерс, като се позова на официални представители.
Това може да се случи в идните седмици или месеци. При този ход от досегашните около 2000 американски войници в Сирия, могат да останат само 1000 американски военни.
Американските войници са в няколко бази предимно в североизточната част на страната. Войниците
работят с местните сили, за да предотвратят възраждането на „Ислямска държава“, която през 2014 г. завзе големи територии в Ирак и Сирия, но по-късно беше разгромена.
Наскоро САЩ изпратиха самолети, включително бомбардировачи B-2, военни кораби и системи за противовъздушна отбрана, за да подсилят американското присъствие в Близкия изток.
Ръководеното от ислямисти правителство в Сирия пое властта, след като президентът Башар Асад беше свален през декември. То се стреми да възстанови връзките на Сирия в региона и отвъд него. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили, подкрепяни от САЩ, миналия месец подписаха споразумение с Дамаск за сливане на ръководените от кюрдите управителни органи и сили за сигурност с централното правителство.
През март САЩ предоставиха на Сирия списък с условия, които трябва да изпълни в замяна на частично облекчаване на санкциите, наложени от Вашингтон на режима на Асад, но иначе администрацията на Тръмп почти не води диалог с новите управляващи на страната.
Някои служители на Белия дом се стремят да заемат по-твърда позиция спрямо Дамаск, изтъквайки бившите връзки на новото сирийско ръководство с „Ал Каида“.
Източник: bta.bg

Български военачалници – висши и старши офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.

Навършват се 100 години от атентата в църквата „Св. Неделя”, организиран и извършен от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия, при който загива голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
При нападението загиват 12 генерали - повече, отколкото Българската армия губи водените от нея войни. Да си спомним за тях и да почетем делото и живота им. Вечна памет.
Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) – Началник-щаб на Действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал – лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Великов Стойков - освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Павел Павлов. По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Станчо Радойков. По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Александър Давидов. Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.
Полковник Спиридон Михайлов. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Спас Жостов. Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.
Полковник Ангел Сребров. Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Атанас Сарайдаров. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Майор Никола Рачев. Секретар на Военния съюз, народен представител и още повече от 120 убити и ранени боеви командири на Българската армия.

Военен календар

На 16 април 1945 година при с. Зашевци, Хърватия, загива майор Любомир Ноев (1909 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1930) и Военното парашутно училище в Брауншвайг, Германия (1943). Служи в конно-артилерийско отделение (1930) и в 3-ти дивизионен артилерийски полк (1935). Заема длъжностите командир на батарея в 8-и дивизионен артилерийски полк (1939), командир на отделна батарея в Ксанти, Беломорска Тракия (1941) и ръководител на служба „Противовъздушна и химическа защита“ в 44-то полково военно окръжие (1942).
През март 1943 г. поема командването на Парашутната дружина, с която воюва в първия период на войната срещу Германия при Стражин, Страцин и Куманово (октомври – ноември 1944). От януари 1945 г. е офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия.
Загива по време на бойни действия срещу отстъпващия противник. Произведен посмъртно в звание подполковник. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.