от 1 до 15 април

Дания се присъединява към програмата CAVS, купува бронетранспортьори Patria 6x6

Както беше обявено от финландската Patria Group на 1 април 2025 г., Дания се присъедини към многонационалната програма за разработване и производство на колесен бронетранспортьор Common Armored Vehicle System (CAVS), като подписа съответно техническо споразумение, като стана петата страна, която участва в програмата след Финландия, Латвия, Швеция и Германия. В същия ден Министерството на отбраната на Дания обяви за сключен контракт с Patria Group за придобиване на 130 колесни бронетранспортьора Patria 6x6, разработени по програмата CAVS, за датските сухопътни сили.

Министрите одобриха придобиване на боеприпаси за новите кораби на флота

Министерският съвет на Република България на основание чл. 22, ал.2, т.11а от ЗОВСРБ прие решение за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на 76 х 636 мм артилерийски боеприпаси за 76/62 мм артилерийски комплекс за далечно действие ОТО Melara SR/MF за многофункционални модулни патрулни кораби (ММПК) на Военноморските сили.
Документът е разработен в съответствие с чл. 27, т.8а от ЗОВСРБ като в него са представени необходимостта от придобиване на 76 мм боеприпаси и прогнозните финансови средства, необходими за реализация на проекта.
Артилерийските системи са основно въоръжение на корабите, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Патрулните кораби са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на ВМС.
Защитата на морския суверенитет от надводен противник се осигурява изключително ефективно чрез използване на корабната артилерия, чиято зона на въздействие позволява бързо и точно противодействие на заплахи от надводните сили на срещустоящите сили в националните морски пространства и има сдържащ ефект по отношение на потенциалните агресори.
С реализацията на проекта ще се осигури боеспособността на новопридобиваните кораби и ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.
Източник: https://www.maritime.bg/

Унгарски изтребители "Грипен“ ще участват в мащабни учения на НАТО в Дания, съобщи Министерството на отбраната в Будапеща

Пет изтребителя "Грипен“ на Въоръжените сили на Унгария кацнаха на военно летище в Скридструп в Дания, за да участват на многостранните тактически летателни учения „Рамщайн Флаг 2025“, които се провеждат във въздушното пространство на Нидерландия, Германия и Дания до 11 април, предаде унгарската новинарска агенция МТИ, позовавайки се на днешно изявление на Министерството на отбраната в Будапеща.
По време на тазгодишното учение "Рамщайн Флаг“, който е едно от най-важните летателни учения на НАТО, унгарските изтребители ще действат съвместно със стелт изтребители Ф-35 от пето поколение, пише в изявлението.
Самолетите от унгарската военна база край Кечкемет ще участват в сложни операции с международно участие по възпиране и отбрана в реалистични бойни условия, се допълва от ведомството.
Министерството заяви, че унгарските ВВС вече няколко пъти са доказали готовността си в международна среда и че ученията "Рамщайн Флаг 2025“ са поредната важна крачка в поддържането и развитието на бойната готовност на пилотите, самолетите и наземните екипажи.
От там допълниха, че за унгарските въоръжени сили „Рамщайн Флаг 2025“ е не просто военно упражнение, а стратегически важно събитие, което допринася за регионалната сигурност и за укрепването на връзките със съюзниците.
Източник: https://www.bta.bg/

Първият F-16 кацна в авиобаза Граф Игнатиево

България получи първия от най-модерните самолети на бойната авиация, които съществуват като аналози в света. Това каза премиерът Росен Желязков днес при посрещането многоцелевия изтребител F-16 Blok 70, който кацна в авиобаза Граф Игнатиево.  От 35 години в България няма новопридобит боен самолет, припомни той.
В Българските Военновъздушни сили този самолет дава възможност за усвояване на нови способности, на капацитет, на възможности за нова генерация летци, инженери и техници по поддръжката. Дава възможност за обучение на тренажори, на симулатори, нова електроника, нямаща аналог в момента, нови стандарти и способности, които ще развият капацитета на българските въоръжени сили, каза още Росен Желязков. - (видео)
В авиобазата за посрещането на самолета бяха още  министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, командирът на ВВС генерал-майор Никалай Русев, постоянният секретар на отбраната Антан Ластарджиев и Сюзън Фалатко, временно управляващ посолството на САЩ в София. Събитието бе предавано на живо на фейсбук страницата на Министерския съвет.
Това е първият от общо 16 изтребителя F-16 Block 70, които България закупи от САЩ. Първите 8 от тях е предвидено да пристигнат в страната ни до края на 2025 г., а останалите 8 – до края на 2027 г. Тези дни се очаква вторият самолет. Официалното посрещане е предвидено за 12 април.
Във времето, когато очакваме новите бойни самолети, военната ни авиация изпълнява своите национални и съюзнически ангажименти с изтребителите МиГ-29.
Първите преговори със СССР бяха проведени през 1987 г., казва полковник Божидар Герасимов.  Тогава той вече е заместник-командващ авиацията по инженерно-авиационната служба. Договорът за първата партида от шест бойни и два учебно-бойни самолета е сключен през февруари 1988 г. в Москва. Първите два учебно-бойни самолета идват на 15 юни 1989 г., а първите шест бойни самолета – на 19 юни с.г. През 1990 г., уточнява полковникът, пълният състав на договорените 22 изтребителя МиГ- 29 – 18 бойни и 4 учебно-бойни, беше попълнен. От името на възложителя – ПВО и ВВС, казва той, аз подписах договора. Изтребителите пристигаха в авиобаза „Равнец”, допълва полковник Герасимов. Като на всяка нова техника е било организирано подобаващо посрещане.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Правителството одобри Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2024 г.

Министерският съвет на Република България одобри Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2024 г. Докладът е разработен съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Документът представя пред Народното събрание и обществото оценка за състоянието на българските въоръжени сили и постигнатите през годината резултати в сферата на отбраната. На базата на направените изводи, докладът очертава и основни направления за работа през 2025 и в средносрочен план, в които МО ще фокусира своите усилия за провеждане на ефективна отбранителна политика.
През 2024 г. беше осигурена приемственост в целите и приоритетите на отбранителната политика и приносът на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. (Програма 2032), на Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026) и на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. (Националния план 2024).
Във фокуса на усилията бяха: подобряване изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили; ускоряване изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности и попълване на дефицитите; превъоръжаване и модернизация; попълване на вакантните длъжности, окомплектоване и подготовка на доброволния резерв; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; изграждане на способности и активни стратегически комуникации с обществото.
Докладът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
Източник: MC

Гърция разкрива днес 12-годишен план за отбрана

Премиерът Кириакос Мицотакис е готов да разкрие дългосрочна стратегия за отбрана в парламента днес, очертавайки 12-годишен план за укрепване на въоръжените сили на страната, като същевременно налага участието на местната индустрия във всички бъдещи програми за военни доставки, съобщи в. „Катимерини“.
Очаква се, че според плана никакви бъдещи договори за отбрана няма да се изпълняват без значително гръцко промишлено участие, било то чрез производство на компоненти или участие на работна сила. Съществуващите възможности за съвместно производство на компанията „Хеленик аероспейс индъстри“ (Hellenic Aerospace Industry – EAB), гръцките корабостроителници и Гръцките отбранителни системи (Hellenic Defence Systems – EAS) ще играят ключова роля в изпълнението на тази инициатива.
Планът подчертава преминаването към самостоятелност, като се очаква местните компании да допринесат за военноморски кораби, подводници, бронирани превозни средства и боеприпаси. Освен това Гърция има за цел да разшири ролята си в модерните отбранителни технологии, включително изкуствен интелект, безпилотни летателни апарати и електронни бойни системи, разработени чрез Гръцкия център за иновации в отбраната (ELKAK).
Съобщението на Мицотакис следва неотдавнашното му посещение в Израел, където той обсъди потенциални съвместни проекти за производство на оръжия с ръководители от три големи израелски отбранителни компании. Неговият натиск за индустриално сътрудничество е в съответствие с неотдавнашна директива на министъра на отбраната Никос Дендиас, който призова гръцката индустрия да участва в поне 25 процента от всички бъдещи отбранителни проекти.
Планът за модернизация включва и кадрови реформи. В опит да задържи и привлече военен персонал Мицотакис се очаква да обяви увеличения на заплатите и нови стимули. Според държавен служител целта е да се създадат условия, които да задържат квалифицирани професионалисти в службата, като същевременно се привличат нови кадри, посочва „Катимерини“.
Друг ключов аспект на плана е киберсигурността. Националното командване за кибернетична отбрана ще бъде интегрирано във въоръжените сили – ход, който правителството вижда като основен за противодействието на съвременните заплахи, отбелязва изданието. Освен това военните ще си сътрудничат с изследователски институции и частни компании за разработване на патентовани оръжейни технологии.
Като част от по-широкото си военно укрепване, Гърция сигнализира за интерес към придобиването на допълнителни военни кораби. Според изтекла вчера информация от Френската военноморска група компанията възнамерява да построи още три фрегати от клас FDI в Гърция, в допълнение към трите, които вече са договорени, докато Атина обмисля и закупуването на две фрегати от клас Bergamini от Италия.
Съобщава се, че в обръщението си днес гръцкият премиер Мицотакис няма да сподели секретни подробности, които ще бъдат обсъдени на закрито заседание на парламентарната комисия по отбранителните поръчки по-късно тази седмица.
Източник: bta.bg

Изтpeбитeлят MиГ-35 ce пpoвaли нa пaзapa - зaщo Pycия e пpинyдeнa дa гo пpoизвeждa?

Oт ĸoмepcиaлeн пpoвaл дo нoвa нaдeждa нa вoeннoвъздyшнитe cили - тoзи впeчaтлявaщ път изглeждa щe извъpви pycĸият изтpeбитeл MиГ-35. Maшинaтa, ĸoятo e мaщaбнo пoдoбpeнa вepcия нa изпoлзвaния и oт нaшитe BBC MиГ-29 cпeшнo ce вĸapвa в пpoизвoдcтвo, cлeд ĸaтo гoдини нapeд ниĸoй нитo в poдинaтa ѝ, нитo в чyжбинa иcĸaшe и дa чye зa нeя, пишe Вrеаkіng Dеfеnѕе, ĸaтo ce пoзoвaвa нa cвoи изтoчници.
Πpичинaтa e мнoгo пpocтa - във вoйнaтa c Уĸpaйнa Pycия гyби бoйни caмoлeти и тpябвa дa ги зaмeня възмoжнo нaй-бъpзo c нoви. MиГ-35 e пo-пpocт зa пpoизвoдcтвo и пo-eвтин oт гoлeмитe Cy-30CM и Cy-35, a пoнe cпopeд ĸoнcтpyĸтopитe cи ce дoближaвa дo тexнитe възмoжнocти.
B aвиaциoннaтa пpoмишлeнocт oбaчe нищo нe cтaвa c мaгичecĸa пpъчĸa и pязĸoтo ycĸopявaнe нa пpoгpaмaтa нямa дa e лecнo......Прочети още

Епидемии по време на война

Големите епидемии, които засягат българските земи, обикновено са по време на войни. Най-смъртоносната пандемия в човешката история застига воюваща България през май 1918 г., т.е. в края на Първата световна война. И тогава т.нар. испански грип идва от Китай. По различни оценки жертвите в света са между 50 и 100 милиона. В България, според някои източници, от заразата загиват около 80 хиляди души. (Жертвите от Първата световна война – убитите и изчезнали български войници, са 101 224 души; ранените са 156 026, от които половината остават военноинвалиди, заболелите са 61 144 души, от които 24 000 души умират.)
Налага се България да води борба и на други фронтове, освен бойните. Тя е срещу честите епидемии по това време от холера и тиф, например. Има сведения, че във връзка с холерата военните лекари дори с физическа сила са карали  войниците в окопите да си преваряват водата. Известно е, че полза имало и от плесенясалия хляб, който масово се консумирал на фронта. По-късно плесените са в основата на производството на пеницилина.
Интересен факт има в излезлите напоследък публикации по повод мерките, които се вземат срещу заразата от коронавируса. Припомня се, че България не е била в състояние преди повече от 100 години да вземе сериозни мерки срещу испанския грип. Едно от обясненията е и фактът, че Медицинският факултет към Софийския университет е създаден през ноември 1917 г. На помощ, обаче дошли отлично подготвени руски лекари. Те пристигнали у нас, бягайки от руската революция. Освен това, белогвардейските военно-полеви болници във Велико Търново и Стара Загора също имали принос за ограничаване на заразата.
Холерата не е непозната гостенка за българската войска. Тя е невидимият враг и през Балканската война. “Нашият полк беше в силното сражение при Бунар Хисар и оттам се спасихме живи и здрави. Оттам ходихме при с. Тарфа, което е на най-предната боева позиция и гдето претърпяхме нещо по-лошо от войната – холерата. Във войната и при атака смъртта иде ненадейно и без да я виждат и затова не е страшно, но холерата е нещо, което Вие там не можете да си въобразите. Здрав си и се радваш, че и след сражението си излязъл запазен и току виж, че след 2-3 часа падат на земята и свършват. Пред час време си говорил с някого си и току чуваш, че той бере душа или е вече умрял. А най-лошото е да гледаш, че другарите край тебе мрат и да трепериш от страх, че може би е дошъл и твоя ред. Хиляди оставиха костите си не от куршум, а от холерата. Няма защо да се казва, че в такова време всеки пази себе си и дума не може да става за фелдшерска или докторска помощ. Хората мрат като добитък. И сега си спомням как умиращи викат: „Умирам, дайте ми водичка!“ Но кой смее да отиде на помощ, когато такава помощ е явна смърт. И всичките вестници, които пишат за българските победи не казват ни дума за истината, за ужасите, които придружават войната. Всичко това ние преживяхме и се надявахме, че то няма да се повтори, но днес тази надежда почва да се губи, 18, 20 и 5 полкове се връщат на позициите, утре може би, ще заминем и ние и много е вероятно, че войната ще се поднови и не ще дума, че не винаги щастието ще ни запазва. Ако не куршум, то холерата ще почне своята работа. А като се вземе предвид, че спим в дупки, кочини, гладуваме и имаме въшки, то човек започва да губи всяка надежда.“ Това е част от пространното писмо на Ганчо Иванов, учител от с. Дъскот (Велико Търновско), писано на 19 януари 1913 г., ден преди подновяването на бойните действия след военното примирие (от ноември 1912 г.), което не носи „дълго чакания на фронта мир“. То е цитирано в портала за култура, изкуство и общество от Снежана Димитрова в „За другата история на Балканските войни“.
Сдружението „Българска история“ преиздаде спомените на  българския офицер от полски произход Отон Барбар. Той разказва за трудните моменти на фронта, предизвикани не от вражеския огън, ами от холерата и смъртта, която тя сее след себе си. „Бойните действия сега се състояха само в рядка пушечна, а понякога и оръдейна стрелба от наша и турска страна. Наблюдавахме как турските патрули тършуваха в напуснатите наши окопи. А далеч в тила на турските линии се наблюдаваше как пристигаха откъм Цариград тренове и стоварваха нови войски.
В това време войниците, пък и голяма част от офицерите, бяха потънали в нечистотии. Непрекъснатите походи и боевете не бяха оставили свободно време за изпиране и почистване и затова у войниците и у мнозина офицери се завъдиха въшки. Но такива грамадни бяха те у някои, че за спомен ги нарекохме „чаталджанки“.
Навръх Архангеловден времето беше прекрасно. Аз и Савата отидохме зад дружинната палатка, за да се пощим, като сред бял ден се съблякохме съвсем голи под лъчите на ноемврийското слънце.
Тъкмо в това време сред войниците и офицерите от полка се появи холерата. Имахме вече няколко смъртни случаи. В полка не се взеха никакви особени мерки за лекуване на заболелите от холера. Заразените просто се изолираха, т.е. оставяха се настрани, никой не се доближаваше до тях и те умираха, без някой да се погрижи за подобрение на съдбата им.
Интересен беше случаят със заболяването на поручик Г. от картечната рота. Простудил се, поручик Г. страдаше от корем. Отива при полковия лазарет и се свива на едно място. Дохожда старшият полкови лекар, санитарният майор, и като вижда Г., че се свива от болки, веднага разбира, че е заразен от холера и му казва, без да се доближава до него: „Полегни си, ще ти дам чай и то ще ти мине“.
Но след малко го пита: „Имаш ли температура?“. „Имам си, имам си температура“, отговаря дяволът Г. с тон, като че иска да каже „сигурен съм“. Тогава докторът Р. вика: „А, така ли! Здравей, бе, Г.“, и се ръкуват с Г. Температурата се счита като сигурен признак, че болният не е холерен.
В предписанията, които се издаваха от щаба на дивизията за предпазване от заразата, старателно се избягваше употребяването на израза „холера“, а се казваше, че се е явила болестта „коремоболие с диария“. Сред общата мизерия и безпомощност да се борим с болестта това обстоятелства вливаше и хумористична нота. Но когато войниците почнаха да умират, и то само 4-5 часа след заболяването си, тогава чак „коремоболието с диария“ бе наречено и официално холера.
Отначало водата за пиене не се преваряваше. Чак на 13 ноември излезе заповед до полка: да се дава на войниците често чай, но понеже нямаше захар, споменатата заповед остана дълго време неизпълнена. Чак след като се появиха смъртни случаи, тогава почнахме да преваряваме водата за пиене.
**********
Когато се настанихме на бивак на около 100 крачки от бивака на дружината от 1-и пехотен полк, видяхме, че един войник беше оставен. Той лежеше на носилка на корема си и беше си подпрял брадата с ръцете. Лицето му беше изпито синкаво, до него лежеше пушката му. Един войник, санитар, седеше малко настрани и го пазеше. Когато го запитах защо не са го вдигнали, санитарят ми отговори, че войникът вече щял да умира, та затова бил оставен. Умиращият беше едно еврейче от София, казаха ми, че бил годеник. И наистина, след два часа холерният умря. Вечерта погребахме умрелия, аз бях назначен да наблюдавам погребението. Назначената команда изкопа гроб и погребахме умрелия заедно с пушката му – такава беше заповедта.
На следния ден в нашата дружина почнаха да се явяват случаи от холерни заболявания. Тук, на този бивак, дружината се командваше от стария ротен командир капитан Б., защото дружинният ни командир подполковник Мурджев заместваше заболелия след последните боеве командир на полка.
Борба с холерата почти не съществуваше: лекарите не разполагаха даже с необходимото количество йод, нито с някое друго дезинфекционно средство да си измиват ръцете след прегледа на болните. Даже сапун нямахме достатъчно. Войниците бяха нечисти, храната не беше добра и водата за пиене сега чак почнахме редовно да преваряваме.
Мнозина офицери не се бръснеха и си бяха пуснали бради, а някои – и дълги коси. Това се правеше, разбира се, не заради липса на бръсначи и ножици, а просто защото такава беше модата. Мнозина войници подражаваха на тази мода, а това още повече увеличаваше нечистотията им.“
По време на Балканската война (1912-1913 г.) холерата се разпространява от фронта във вътрешността на страната. Сведенията сочат, че през 1913 г. са регистрирани 19 205 болни, от които 9 548 умират.
Малкият микроб Rickettsia prowazekii причинява едно от най-опустошителните инфекциозни заболявания в света: тиф. Човечеството страда от болестта от векове, като хиляди хора стават жертви, четем в luna-anapa.ru. Предвид факта, че болестта често удря военните, тя се нарича "лагерна треска" или "военна треска". По време на 30-годишната война в Европа (1618-1648 г.), коремен тиф, чума и глад са отнели живота на 10 милиона души. Понякога огнищата на коремен тиф диктуваха изхода от цялата война. Например, когато испански войски обсадиха крепостта на мавританска Гранада през 1489 г., огнище на тиф незабавно отне живота на 17 000 войници в рамките на месец, оставяйки армия от 8 000 души. Поради разрушителните ефекти на коремен тиф мина още един век, преди испанците да успеят да изгонят маврите от своята държава. Също по време на Първата световна война това заболяване отне няколко милиона живота в Русия, Полша и Румъния. Симптомите на епидемията от коремен тиф обикновено включват главоболие, загуба на апетит, неразположение и бърза треска. Бързо се развива в треска, придружена от втрисане и гадене. Ако не се лекува, болестта засяга кръвообращението, което води до гангрена, пневмония и бъбречна недостатъчност. Подобряването на методите за лечение и санирането значително намали вероятността от епидемия от коремен тиф в съвременната епоха. Появата на ваксината срещу коремен тиф по време на Втората световна война помогна за изкореняването на болестта в развитите страни. Въпреки това, огнища все още има в някои части на Южна Америка, Африка и Азия.
Спирането на заразата е много по-ефективно, когато хората вярват на мерките, взети от властта. Но за да се подчинят на разпоредбите на властта, те трябва да бъдат добре информирани за заплахата и да имат доверие на властта.  Една от причините грипът от 1918 г. да стане известен с името "испански", е, че Испания е била неутрална в Първата световна война и не е подлагала печата си на цензура. Още един урок от исторята за днешното поведение на човечеството.
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На този ден

На 2 април 1917 г. за първи път в българската авиационна история страната губи двама летци в резултат на проведен въздушен бой.
Загиват поручик Никола Божков (пилот) и поручик Димитър Петров (наблюдател).
По време на Първата световна война двамата служат към 2-ро аеропланно отделение, дислоцирано на летище Удово. В този ден поручик Божков и поручик Петров се завръщат от изпълние на разузнавателна задача, когато в района на с. Тушин техният „Албатрос“ Ц-III е нападнат от френски изтребител „Нюпорт“.
В завързалия се въздушен бой пилотът поручик Божков е убит. При снижаването наблюдателят изхвръкнал от кабината. Самолетът пада между двете бойни линии и през целия ден бил под постоянен обстрел. Вечерта под прикритието на нощта, българските войници от 45-ти пехотен полк успяват да приберат тялото на пилота и да го погребат в участъка си. Тялото на наблюдателя е открито след седем дни и е погребано до пилота.

На 2 април 1920 г. в гр. Фере, Дедеагачко, е роден Христо Панайотов Лазаров.
Произхожда от учителско семейство. Средното си образование получава в Стара Загора. През 1941 г. завършва Военното на Н.В. Училище в София. На 16 юни 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Заминава за Германия, за да усъвършенства летателните си умения.
След завръщането си в България заема длъжността командир на крило в 5-ти бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Участва във Втората световна война като командир на 2/5 бомбардировъчно ято. След 9 септември 1944 г. до края на войната извършва 32 бойни полета със самолет „Дорниер“-17. Командир на ескадрила. От 1951г.става командир на 25-и минноторпеден полк. През 1953 г. завършва курс за командир във Военно-техническата академия – София. Последно войнско звание полковник. След преминаване в запаса от 15 май 1955 г. работи в областта на търговията, нещатен сътрудник в ДОСО Пловдив.

На днешна дата, в нощта на 2-ри срещу 3-ти април 1993 в кантон Пум Прек - Камбоджа - преди 32 години - при внезапна и коварна атака на червените кхмери загинаха Цветомир Петков, Петър Байчев и Атанас Радев (от 4-та рота), от състава на мисията на Българската Армия към ООН в Камбоджа (UNTAC).
Възползвайки се от миролюбивото и приятелско отношение на българските миротворци отряд на Червените Кхмери провежда коварна и провокативна атака срещу силите на ООН с цел дискредитиране на мисията. Сред другите цели на тази подла акция е доказването на лоялността на местния командващ пред неговите висшестоящи ръководители.
Кантон Пум Прек - охраняван от българските военнослужещи е единствения в мисията на ООН който е изцяло и навътре в територии контролирани от Червените Кхмери и като такъв е сериозна пречка на техните намерения да саботират мирния процес.
Въпреки множеството провокации и сигнали българския войник не отстъпва до последно от поста си. След трагичния инцидент ООН взема решение за закриването му, а българския контингент се оттегля с достойнство.

Мощна армия с голяма слабост: Защо Полша дава на САЩ $2 милиарда за ракети

Полша и САЩ предстои да подпишат предварително споразумение на стойност 2 млрд. долара, което касае логистичната поддръжка на зенитно-ракетните комплекси Patriot, съобщават световните агенции.
"Безопасността на полското небе няма цена," заяви военният министър Владислав Косиняк-Камиш на брифинг в понеделник, добавяйки, че противоракетната отбрана и сътрудничеството със Съединените щати са приоритет.
През последните години - и особено след руското нахлуване в Украйна, Полша е водеща в Европа по темпо на превъоръжаване. През 2024 г. тя даде 4,1% от своя БВП за отбрана, а през тази година се очаква военните разходи да стигнат 4,7%.
Срещу тези пари Варшава купува изтребители F-35, щурмови вертолети Apache, дронове Bayraktar, подводница, ракетна фрегата, стотици танкове от САЩ и Южна Корея, артилерийски и ракетни системи от местни и чужди производители, хиляди бронирани машини, нови радари и още много други.
Голямата потенциална слабост на тази мощна армия е в противовъздушната отбрана. Единствените модерни зенитно-ракетни комплекси с по-голям обсег са доставените през 2018 г. две батареи Patriot. Те могат да парират и атаки с тактически балистични ракети с малък обсег.
Освен тях на въоръжение са над 50 установки от остарелия съветски С-125 "Нева". С този комплекс югоармията успя да свали "невидимия" F-117, а Полша многократно го е модернизирала и чрез местна разработка го е превърнала във високомобилна система, но все пак става дума за дизайн от 60-те, който не е адекватен на съвременните условия.
Останалите ЗРК, които пазят полското небе - разработеният съвместно с Обединеното кралство NAREW и местния Poprad, са с малък обсег и са предназначени главно за прикриване на сухопътните сили.
За разлика от България, Полша не е получавала С-300 по времето на Варшавския договор. През този период в страната е бил доставен по-старият далекобоен комплекс С-200 "Вега". Наличните установки и ракети обаче бяха дарени на Украйна.
Полша чака доставката на още 6 батареи Patriot от САЩ през следващите няколко години. Заради липсата на алтернатива в рамките на противовъздушната отбрана на страната, оперативната готовност на американските ракетни комплекси е действително "безценна".
Източник: https://money.bg/

Финландия планира да се оттегли от конвенцията за забрана на противопехотните мини, заяви премиерът Петери Орпо

Финландия планира да се оттегли от конвенцията за забрана на противопехотните мини и да увеличи разходите си за отбрана през следващите години, заяви днес премиерът Петери Орпо (на снимката), цитиран от Ройтерс.
Полша и балтийските страни Естония, Латвия и Литва заявиха миналия месец, че ще се оттеглят от конвенцията заради военната заплаха от съседна Русия.
С напускането на договора от 1997 г. Финландия, която охранява най-дългата граница на НАТО с Русия, може да започне отново да складира противопехотни мини, за да ги има под ръка, ако възникне необходимост, отбелязва Ройтерс.
Орпо заяви, че няма непосредствена военна заплаха за неговата страна, но Русия представлява дългосрочна заплаха за цяла Европа.
„Оттеглянето от Конвенцията от Отава ще ни даде възможност да се подготвим за промените в средата за сигурност по по-гъвкав начин“, каза той.
Решението на Финландия идва в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп удвоява усилията си за прекратяване на войната в Украйна, което доведе до нарастващи опасения в Полша и Прибалтика, че Русия може да се превъоръжи и да ги нападне.
Премиерът Орпо заяви също, че Финландия ще увеличи разходите си за отбрана до най-малко 3% от брутния си вътрешен продукт до 2029 г.
Междувременно Кремъл заяви, че руският президент Владимир Путин е отворен за нормализиране на отношенията с Финландия, ако Хелзинки иска да ги възстанови.
Според говорителя Дмитрий Песков отношенията между Русия и Финландия са в „трагично състояние“.
Вчера финландският президент Александър Стуб каза на британския премиер Киър Стармър, че Хелзинки трябва „да се подготви психически“ за възстановяването на връзките с Русия.
През 2023 г. Финландия, която има обща граница от 1300 километра с Русия, се присъедини към НАТО – решение, което Москва определи като „опасна историческа грешка“.
Източник: bta.bg

Американската армия потвърди, че трима от четиримата изчезнали войници в Литва са мъртви

Американските военни потвърдиха смъртта на трима от четиримата войници, изчезнали в Литва. Това се случи, след като бронираната машина, с която са участвали във военни учения, беше извадена, предаде ДПА.
Продължава издирването на четвъртия войник на територията военния полигон Пабраде, близо до границата с Беларус, съобщи днес Европейското командване на американската армия в германския град Висбаден.
Четиримата американски войници са в неизвестност от миналия вторник, когато изчезнаха при учение, в което според САЩ са извършвали планирана тактическа подготовка.
Във връзка с това литовската армия и полиция, заедно с американската армия, започнаха съвместна операция по издирване.
По-късно бронираната ремонтно-евакуационнна машина M88 Hercules беше открита на дълбочина около пет метра в блатиста местност в района на полигона.
След няколкодневни усилия за издирване спасителните екипи успяха да извадят тежкото военно превозно средство рано тази сутрин.
„Войниците, които загубихме при тази трагедия, не бяха просто войници – те бяха част от нашето семейство. Сърцата ни са натежали от скръб, която отеква в цялата дивизия „Марна“, както на фронта, така и у дома“, заяви генерал-майор Кристофър Нори, командир на 3-та пехотна дивизия.
„С дълбока тъга и скръб научих за трагичната загуба на трима американски войници“, написа в „X“ президентът на Литва Гитанас Науседа (на снимката), цитиран от Ройтерс.
Операцията по издирване и спасяване ще продължи, докато не бъде намерен и последният, четвърти войник, заяви Науседа.
Източник: bta.bg

Руският президент Владимир Путин вчера подписа указ № 187 за пролетната наборна военна служба.

„От 1 април до 15 юли 2025 г. да се извърши набор на военна служба на граждани на Руската федерация на възраст от 18 до 30 години, които не са в запаса и подлежат на набор на военна служба, в численост на 160 000 души“, се казва в указа.
През 2024 г. пролетният набор е обхванал 150 хил. души, през 2023 г. - 147 хил. души, през 2022 г. - 134,5 хил. души, уточнява ТАСС. Ръстът е свързан с изпълнението на указите на Путин за постепенно увеличаване на числеността на руската армия. В началото на 2022 г. в Русия имаше около 1 милион военнослужещи. В рамките на три години броят на служителите беше увеличен до 1,5 милиона души.
Правителството на Руската федерация, регионалните власти и наборните комисии са натоварени да осигурят изпълнението на всички необходими дейности в рамките на наборната служба.

"Ню Йорк таймс": Тайната история на ролята на САЩ във войната в Украйна

Това е неразказаната история на скритата роля на Америка в украинските военни операции срещу нахлуващата армия на Русия. В продължение на повече от година Адам Ентоус провежда над 300 интервюта с правителствени, военни и разузнавателни служители в Украйна, САЩ, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.
В една пролетна сутрин, два месеца след като войските на Владимир Путин навлизат в Украйна, конвой от необозначени автомобили стига плавно до ъгъла на киевска улица и взима двама мъже на средна възраст в цивилни дрехи.
Излизайки от града, конвоят - обслужван от британски командоси без униформи, но тежко въоръжени - изминава 400 мили на запад до полската граница. Преминаването става безпроблемно - с дипломатически паспорти. По-нататък те стигат до летище Ржешув-Ясьонка, където чака товарен самолет С-130.......Прочети още

3-те най-лоши съветски военни самолета от Втората световна война

Как съветските пилоти успяват да свалят немски асове с тези технически и морално остарели самолети?
И-153 "Чайка"
"Чайката", както често се нарича изтребителят "Поликарпов" И-153, се присъединява към съветските военновъздушни сили (ВВС) в навечерието на Втората световна война през 1939 година. Представя се успешно по време на биткита срещу японците при Халхин Гол, но при започването на германската инвазия той не може да се сравнява със самолетите на Луфтвафе.
Съветският изтребител губи от основния си конкурент - Messerschmitt Bf 109 по повечето технически характеристики, особено по отношение на скоростта (514 км/ч срещу 434к/ч). "Чайката" е абсолютно неспособна да преследва и хваща немски бомбардировачи като Ju-88 (466 км/ч).
"Не можеш да се измъкнеш (от борбата, не можеш да го догониш (Bf 109); можеш само да се опиташ да маневрираш и да се защитаваш", спомня си пилотът Александър Рязанов от 10-ти гвардейски изтребителен авиационен полк, който започва боя си на И-153.
Над 1300 И-153 се сблъскват с Луфтвафе на съветската западна граница през лятото на 1941 година. Докато понякога умелите съветски пилоти използват маневрените "Чайки", за да изненадат противника в небето, целта на самолетите по-късно е променена и те се използват главно за нападение на наземни цели, както и за ескортиране на бомбардировачи при нощни полети.
През 1944 г. бавните и остарели И-153 не могат да участват в бързите настъпателни операции на Червената армия. Изтеглени от битка, те се използват за патрули и за защита на морски конвои.

"Туполев СБ"
Един от най-добрите съветски бомбардировачи през 1930-те години, "Туполев СБ" (AНТ-40) е истински цар на небето по време на Гражданската война в Испания. Със скорост от 450 км/ч, той е извън обсега на вражеските изтребители като италианския Fiat CR.32 (220 м/ч) и немския Heinkel He 51 (210 м/ч).
Тази скорост позволява на СБ да продължи дневните бомбардировъчни мисии без съпровод от други самолети. Неговото господство приключва през пролетта на 1937 г., когато в испанското небе се появява свръхбързият Messerschmitt Bf 109 (514 км/ч).
Въпреки факта, че до 1941 г. самолетът е напълно остарял, той остава основният бомбардировач в съветските ВВС. По време на германската инвазия СБ претърпява огромни загуби, когато среща своите "стари приятели" - Bf 109.
Последният голям ангажимент на СБ е по време на битката при Сталинград. След 1943 г. тези бомбардировачи се използват главно като доставчици, както и като транспортни и товарни самолети за снабдяване на партизански групи и за пренасяне на саботажни отряди зад вражеската линия.
Когато германците анексират Чехословакия през 1939 г., те получават 32 такива бомбардировача, произведени по лиценз от чехите като Avia B.71. По време на Втората световна война тези самолети са доставени от Третия райх на неговите български съюзници. Над две дузини СБ са използвани срещу Съветския съюз от финландците, но са възвърнати по време на Зимната война.

И-16 "Ишак"
"Ако се научиш да летиш на И-16, можеш да летиш на всичко, дори на пръчка! Това е много "строг" самолет, но много маневрен", спомня си пилотът Владимир Тихомиров от 12-ти изтребителен авиационен полк. Този съветски изтребител не прощава и изисква превъзходна квалификация от пилотите.
Той ​​успешно се доказва по време на Испанската гражданска война и в битката срещу японците в Далечния изток. До 1941 г. обаче е остарял, въпреки факта, че има няколко големи модернизации.
Преди мощните самолети "Як" и "Ла" да се издигнат в небето в цялата си слава, И-16 трябва да възпира масирани немски удари. Над 1700 "магарета" (каквото е прозвището на И-16) са позиционирани в съветските западни райони, когато стартира операция "Барбароса". Техният дял от всички съветски изтребители в региона е над 40%.
По-маневрен от основния си конкурент Bf 109, И-16 значително изостава по скорост и огнева мощ. "Магаретата" могат само да се опитват да маневрират и да се прикриват един друг. Единствено факторът на изненадата би могъл да им донесе предимството. Така на 16 януари 1943 г. известният немски ас Алфред Гриславски е свален от И-16, който неочаквано се появява от облаците.
Източник: https://bg.rbth.com

Най-успешният дивизион

На 24 март 1999 г. САЩ и НАТО започнаха въздушна кампания срещу тогавашната държава Югославия. Един от най-важните моменти в този конфликт от югославска страна включва действията на системата за противовъздушна отбрана на столицата Белград и нейните околности. Поради подавящото числено и технологично превъзходство на въздушната мощ на САЩ и НАТО, задействана в операцията, военновъздушните сили на Югославия „излизат от играта” на втория или третия ден от военните действия (реално югославските МиГ-29 действат масово на 24 и 25 март 1999 г., при което са загубени пет самолета, като в началото на април има отделни излитания без влизане в бой – бел. ред.) и така единствената защита на небето на страната се осигурява от ракетните и артилерийските части. По онова време зенитно-ракетните войски са представени от 250-а зенитно ракетна бригада (зрбр), базирана в Белград, в чийто състав влизат осем дивизиона със зенитно-ракетни комплекси С-125 „Нева-М”. Друга част – 450-и зенитно ракетен полк (зрп), се базира в Кралево и има в своя състав четири дивизиона С-125 „Нева-М”. 240-и самоходен зрп, базиран в Нови Сад, има четири батареи 2К12М „Куб-М”, 230-и зпр в Ниш също има четири батареи „Куб-М”. Също четири батареи имат 311-и зрп, базиран в Прищина, 310-и зрп, базиран в Крагуевац, и 60-и зрп в Подгорица. В допълнение към тези 12 дивизиона „Нева-М” и 20 батареи „Куб-М” югославската система за ПВО (в състава на ВВС и ПВО на страната) разполага и с преносими зенитно-ракетни комплекси 9К32М „Стрела-2М” и 9К39 „Игла”.......Прочети още

На този ден преди 74 години е създаден 26 орап

На 1 април 1951 г. със секретно писмо N 1-А-3014/30.03.1951 е сформиран 26-ти отделен разузнавателен авиационен полк (орап) с командир поручик Йордан Йорданов Стефанов. Неговата история започва още по време на втората фаза на Втората световна война (12 септември – 26 декември 1944 г.), когато 5-ти авиационен бомбардировъчен полк е базиран на летище Враждебна и активно участва в бойните действия с 15 самолета До-17 „Ураган“, 10 - В-71 „Жерав“, и по един Fi-156 „Дрозд“ и Fw-58 „Гълъб“. Изпълнени са 356 полета и са хвърлени 190 тона бомби.
След войната 5-и авиационен бомбардировъчен полк е разположен на летище Граф Игнатиево и на неговата база се формира и организационно изгражда 26-ти орап. През периода май – септември 1951 г. полкът е пребазиран на летище Крумово, по-късно на летище Горна Оряховица, а от 23 септември 1955 г. – на летище Толбухин (Добрич). С указ № 298/26 август 1953 г. на Народното събрание 26-ти орап получава и бойното си знаме.
След като на 13 април 1955 г. 3-та бомбардировъчна дивизия в Балчик е разформирована, първите самолети Ту-2 и Ил-28, които могат да бъдат разгледани днес в Музея на авиацията, пристигат в 26-ти орап. След 1959 г. 26-ти орап е превъоръжен с МиГ-15, а първите пилоти, летели на този самолет, са Янаки Янакиев и Кирил Стоянов. През 1963 г. майор Димитър Глушков прелита с първия самолет МиГ-17 на летище Добрич, а 5 години по-късно група летци преминават обучение за приучаване към самолет МиГ-21. На 3 ноември 1982 г. на летище Добрич кацат самолетите МиГ-25, а полк. Влаю Генов е първият български пилот летял на тази машина (2 декември 1982 г.). Сформира се звено от 4 броя МиГ-25, които оперират до 1992 г. Същевременно в периода 29 февруари – 1 юни 1984 г. летците и техниците от поделението преминават обучение в Краснодар за приучаване на самолет Су-22М4. Първите, летели на тази машина, са полк. Фотев и майор Щетинин (18 септември).
На 1 септември 1994 г. със заповед от министъра на отбраната на основата на 26-ти орап е сформирана 26-та разузнавателна авиационна база (раб) с тилов и свързочен батальон и радиолокационен пост. През 1995 г. на 26-та раб започва експлоатацията на Л-39, а от 1 септември 1998 г. и на самолети МиГ-21 бис от закриващата се 6-а авиобаза Балчик. През април 2001 г. самолетите Су-22М4 са прехвърлени в авиобаза Безмер, а 26-та раб е преобразувана в авиотехническа база. На 16 юни 2002 г. със заповед на министъра на отбраната базата е закрита.
Командири:
 1. поручик Йордан Йорданов Стефанов (1951 – 1952);
 2. майор Йордан Върбанов Песаров (1952 – 1955);
 3. генерал-майор Щерьо Александров Щерев (1955 – 1958);
 4. полк. Георги Иванов Стоев (1958 – 1959);
 5. полк. Серафим Митев Колчев (1959 – 1966);
 6. полк. Дельо Иванов Колев (1966 – 1968);
 7. полк. Христо Иванов Костадинов (1968 – 1971);
 8. полк. Тодор Маринов Плачков (1971 – 1974);
 9. полк. Христо Димитров Костов (1974 – 1978);
 10. полк. Влаю Христов Генов (1978 – 1981);
 11. полк. Димитър Петров Фотев (1981 – 1985);
 12. генерал-майор Иван Николов Парапунов (1985 – 1987);
 13. полк. Марин Стоянов Христов (1987 – 1990);
 14. подполк. Руси Вълчев Русев (1990 – 1993);
 15. полк. Иван Георгиев Пейчев (1993 – 1995);
 16. полк. Альоша Петров Стоянов (1995 – 2000);
 17. полк. Валентин Георгиев Милев (2000 – 2002).
Самолети на въоръжение:
 - Пе-2 (1951 г. в Горна Оряховица);
 - Ту-2 и Ил-28 (1955 г.);
 - Ескадрила Миг 15 бис (от 1959 г.);
 - Ил-28Р (1961 г.);
 - МиГ-15 У(1959 г.);
 - МиГ-17 Ф (1963 г.);
 - Ил-14 (1966 г.);
 - МиГ-21 Ф-13, МиГ-21 Р (след 1968 г.);
 - МиГ-25 (4 броя – 1982 г.-1992 г.);
 - Су-22M4 (1984 г.);
 - МиГ-21 МФ (1991 г.);
 - L-29 (1991 г.);
 - L-39ZA (1995 г.);
 - МиГ-21 бис и МиГ-21У (1998 г.).

Варна в писмата на лейтенант Анри Вюйлемот от времето на Кримската война

Кой е лейтенант Анри Вюйлемот?
Анри-Шарл-Жан-Батист Вюйлемот (Henri-Charles-Jean-Baptiste Vuillemot) е роден през 1829 г.. Завършва Кралския военен колеж в Ла Флеш (College Royal Militaire de la Fleche) и Специалното военно училище „Сен-Сир“ (Ecole speciale militaire de Saint-Cyr) (1847-1849) (31-ви випуск). Военната си кариера започва на 1 октомври 1849 г. като втори лейтенант (sous-lieutenant) в 7-и пехотен полк (7e regiment d'infanterie de ligne). На 6 февруари 1853 г. е повишен в чин лейтенант.
Лейтенант Анри Вюйлемот участва с полка си в Кримската война (1853-1856 г.) като командир на взвод . 7-и пехотен полк, с командир полковник Дьо Пикне дьо Лаваранд (colonel de Pecqueult de La Varande), е в състава на Първа бригада на Първа пехотна дивизия с командир дивизионен генерал Франсоа Канробер. От 21 юли до 20 август 1854 г. Първа пехотна дивизия, тогава под командването на бригаден генерал Еспинас, заедно с 3-хиляден корпус „източни спахии“ (Spahis d’Orient), под командването на бригаден генерал Юсуф, участва в експедицията в Добруджа срещу руската 7-а пехотна дивизия, под командването на генерал-лейтенант Александър Клеонакович Ушаков.......Прочети още

105 години от рождението на полковник Розев, един от въздушните защитници на София

На 1 април 1920 г. в София е роден Тодор Николов Розев. След завършване на средното си образование следва Славянска филология. През 1940 г. напуска студентската скамейка и постъпва в Школата за запасни офицери-летци в Казанлък. Първенец на випуска за 1942 г. Разпределен е да служи на летище Божурище.
През 1943 г. продължава подготовката си в Изтребителната школа в Долна Митрополия за подготовка като летец- изтребител. Включен е в състава на 4/6 изтребителен орляк в Карлово, лети на самолет Девоатин D.520.
На 10 януари 1944 г. изпълнява първия си боен полет. Преминава подготовка на самолет Месершмит 109Г и е включен в състава на 3/6 изтребителен орляк, базиран на летище Божурище.
На 11 юни във въздушен бой със самолет Месершмит Ме-109Г6 сваля четиримоторен бомбардировач „Либърейтър“ Б-24. В поредната битка на 24 юни 1944 г. е прострелян от превъзхождащия противник. Самолетът се взривява, пилотът успява да отвори спасителния парашут и благополучно се приземява.
Участва активно във втората фаза на войната срещу хитлеристка Германия. В периода 1943 – 1944 г. поручик Тодор Розев изпълнява 30 бойни полета и участва във 14 въздушни боя.
След края на войната продължава службата си във военновъздушните сили на България. Усвоява съветския изтребител Як-9 и става пилот инструктор. В учебен полет при полет в група самолетът му е повреден и Тодор Розев за втори път прибягва до парашута, за да се спаси. През 1956 г. е уволнен със звание полковник.
След напускане на армията работи в Държавната въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. Автор на книгата „Спомени на летеца“ (1957) г. – първата книга за воденето на въздушната война след 1944 г. Тя е преиздавана с подобрения през 1994 и 2018 г.
Умира на 7 октомври 1990 г. в София.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.