от 16 до 31 януари

Най-добрите спецчасти на света

Елитните специални части на всяка една страна са съставени от най-добре тренираните войници. Обучението им е трудно и малцина успяват да заслужат мястото си сред най-добрите. Ето кои са най-добрите сред тях за 2017-та, според класацията сайта rankred.com
JTF2 – Канада
Звеното е създадено през 1993г. и е съставено от няколко стотин членове. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г., JTF2 се превърна в елитен антитерористичен блок за специални операции. Съставен от военен персонал от канадските сили, JTF2 предприема редица операции, сред които охрана на важни личности и подсигуряване сигурността на големи събития като Олимпийските игри през 2010, например.
Тайно са били на много световни горещи точки по целия свят – от спасяване на заложници в Ирак до залавяне на сръбски снайперисти в Босна. JTF2 са били в Афганистан много преди останалите световни сили да изпратят военните си части. - Още специални части на Канада
Special Air Service Regiment – Австралия
Според rankred.com австралийците имат отлично тренирани и екипирани специални части. Макар и името им да не се появява често в медиите SASR са били на тайни мисии в много части на света. От спасяване на заложници до обезвреждане на терористични и престъпни групировки. SASR е създадена през 1957 г. като специално подразделение на австралийската армия. - Още специални части на Австралия
Delta Force – САЩ
Делта Форс са едни от най-популярните специални сили. Освен в антитерористични операции, те могат да се включват в спасяване на заложници, нападения, разузнаване.
Звеното е създадено през 1977 г. в резултат на нарастващия брой терористични операции. Оттогава, в него участват предимно войници, служили в американските специални сили като зелени барети или рейнджъри. За да бъдат допуснати до обучение, кандидатите трябва да са мъже на не по-малко от 21 години, да имат високи резултатите на тестовете и да са с ранг не по-нисък от ефрейтор. Те са подложени на последователни физически и психологически тестове, с цел слабите да отпаднат.
Твърди се, че един на всеки 10 успява да се справи с 6-месечния обучителен курс. Операциите на Делта Форс остават строго пазени тайни, но можете да се обзаложите, че са в авангардния спектър на всяка операция, ръководена от САЩ. - Още специални части на САЩ
Алфа – Русия
Те са едни от най-известните специални военни сили в света. Това елитно антитерористично подразделение е създадено от КГБ през 1974 г., а в днешно време действа под управлението на Федералната служба за сигурност. През годините, специалните части на Русия са получавали множество критики за грубите и крайните методи, които използват в конфликтни ситуации.
Специалното звено добива популярност по време на войната в Афганистан, когато Алфа нахлули в президентския дворец в Кабул и убили всички в сградата. През 1985 г. група бе изпратена в Бейрут, за да се опита да спаси четирима съветски дипломати. Alpha-Group Алфа участва в най-големите антитерористични операции в Русия. - Още за група "Алфа"
Shayetet 13 – Израел
Специалното звено на израелските военноморски сили Шайет 13 е създадено през 1948 г. и е участвало във всяка по-голяма операция на Израел – от спасяването на заложници и борбата с тероризма до разузнаването. Обучението е 20 месеца и принуждава кандидатите да преминат през най-стресиращите психологически и физически тестове, преди да започнат дори специализираното си обучение.
Шайет 13 участва в редица операции, включително войници от него са се качвали на кораб, за да заловят оръжия, пътуващи към Газа. Най-забележителната им операция е след олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., когато са призовани да помогнат на израелските спортисти. - Още специални части на Израел
Navy SEALs – САЩ
Aмepиĸaнcĸитe мopcĸи тюлeни ca мoжe би нaй-eлитнитe и дoбpe oбyчeни cили зa cпeциaлни oпepaции. Члeнoвeтe нa тoвa eлитнo фopмиpoвaниe пpeминaвaт пpeз няĸoлĸo гoдини пepиoд oбyчeниe, пpeди дa бъдaт вĸлючeни в oпepaции, a тpeниpoвĸитe ca изĸлючитeлнo тeжĸи и интeнзивни.
Зa дa ce пpиcъeдини чoвeĸ ĸъм тяx, тpябвa дa мoжe дa нaпpaви нaй-мaлĸo 42 лицeви oпopи зa 2 минyти, 50 ĸopeмни пpecи зa 2 минyти и дa избягa 2.5 ĸм зa 11 минyти. Bcичĸo тoвa e oщe пpeди дa e зaпoчнaлo cъщинcĸoтo oбyчeниe. Mнoгo дъpжaви ocнoвaвaт тpeниpoвĸитe нa cвoитe cпeцчacти нa oпитa нa мopcĸитe тюлeни.
SAS – Великобритания
Британските Специални въздушни сили са създадени през 1941г. Ha eмблeмaтa им e изпиcaнa пoпyляpнaтa фpaзa "Koйтo дpъзвa - пeчeли". Зaпитaн зa знaчeниeтo нa ЅАЅ в бoeвeтe cлeд вoйнaтa в Иpaĸ, aмepиĸaнcĸият гeнepaл Cтeнли MaĸKpиcтъл ĸaзвa: "Cъщecтвeнo. Hямaшe дa ce cпpaвим бeз тяx."
Подборът включва тест за издръжливост, обучение в джунглата на Белиз и тренировки по оцеляване. Последният тест е 36-часов разпит, който трябва да пречупи волята на кандидата. Специални въздушни сили са тренирани от Ми 5 и Ми 6, за да се справят и с шпионски операции. - Още специални части на Англия

Проведе се годишният анализ на подготовката във Флотилия бойни и спомагателни кораби

Проведе се анализ на състоянието и подготовката на Флотилия бойни и спомагателни кораби за изминалата 2024 година. На анализа присъстваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков, командирът на Военноморска база Бургас капитан I ранг Петър Петров, офицери от щаба и командирите на военните формирования от състава на флотилията.
Отбелязано бе, че въпреки всички трудности и предизвикателства, през изминалата 2024 г., флотилията и подчинените й сили са изпълнили в пълен обем поставените задачи. Формированията са провели самостоятелни и съвместни подготовки и участваха в учения, както в национален, така и в международен формат, а именно тактическото учение на Флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море 2024”, националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2024”, водолазното учение на Военноморски сили на Република България с международно участие „ТРИТОН 2024”, активациите на Противоминната група в Черно море (MCM BLACK SEA) и съвместното българо-румънско противоминно учение „Посейдон 2024“.
Основен акцент през изминалата година са усилията по преодоляване на последствията от военния конфликт между Република Украйна и Руската федерация, чрез унищожаването и обезвреждането в Черно море на боеприпаси и взривни материали.
Командирът на Флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков изрази своята благодарност към личния състав за постигнатите добри резултати и изказа своето задоволство от цялостната дейност на флотилията през 2024 година и я определи като изключително ползотворна, динамична и ефективна.
Командирът на ВМС обърна особено внимание на усилията на флотилията за гарантиране безопасността на корабоплаването и сигурността на критичната морска инфраструктура чрез провеждането на системни обследвания на националните морски пространства, с цел събиране на информация за подводни контакти и откриване и унищожаване на плаващи морски мини.
Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов даде своята висока оценка за дейността на флотилията през изминалата година и в заключение  очерта основните насоки и предизвикателства, стоящи пред Военноморските сили през 2025 г.
Източник: https://www.maritime.bg/

Южна Корея започва разработката на система за противовъздушна отбрана, която да прехваща снаряди на КНДР

Южна Корея официално започна разработването на собствена система P, подобна на израелската система за противовъздушна отбрана Iron Dome, за да засили защитата си срещу артилерийски заплахи от Северна Корея, съобщи Yonhap.
Според доклада южнокорейското правителство планира да похарчи 479,8 млрд. вона (329 млн. долара) до 2028 г. за разработване на системата за противоракетна отбрана на малка височина.
Отбелязва се, че системата ще помогне за защита на ключови военни обекти от севернокорейски артилерийски заплахи.
В проекта ще участват държавната агенция за развитие на отбраната и отбранителни компании като LIG Nex1 Co, Hanwha Aerospace Co и Hanwha Systems Co.

Освобождението на Пернишко

Преди 147 години след близо половин хилядолетие под чужда власт  и в резултат на поредната руско - турска война е възстановена българската държавност. Но пътят до освобождението на България е нелек: минава през комитетите на Левски и две жестоко потушени въстания – Старозагорско и Априлско.
След многократните призиви от страна на европейските велики сили Османската империя да проведе необходимите реформи и да облекчи положението на християнските си поданици става ясно, че войната е единственият изход.
На 12.04.1877 г. в Кишинев император Александър II подписва манифест, с който обявява война на Турция. В състава на руската армия е включено и формираното от близо 12 хил. български доброволци опълчение. Новата войскова единица получава и свое бойно знаме, изработено още през 1876 г. от жителите на руския град Самара.
В хода на военните действия са освободени редица български градове, но армията от руси и българи претърпява и неуспехи – след героична битка Стара Загора отново е превзета от турците, а Плевен е освободен след три неуспешни атаки. От голямо значение е запазването на Шипченския проход – задача, с която руски войници и български опълченци се справят блестящо.
На 4.01.1878 г. ген. Гурко влиза в София. След този успех идва освобождението и на Пернишко.
През есента на 1877 г. от Белград в България се завръща заедно с четниците си прочутият войвода Ильо Марков (на снимката), родом от Берово, Малешевско (днес в Република Македония). Ильо войвода и дружината му участват във сръбско – турската война от края на 1876 г.  По време на освободителната война четата се движи с отряда на ген. Гурко. Има задачата да разузнава за разположението на турската войска, грижи се за осигуряване прехраната от местното население. След превземането на София четата на Ильо войвода се обединява с дружини от Македония и под негово предводителство се насочват към Радомир, Кюстендил и Горна Джумая. Към четниците се присъединява радомирският учител Зиновий Поппетров, който през есента на 1877 г. е откаран от турските власти в София заедно с група радомирски граждани. На 7 януари  при движение на  взвод от около 30 руски кавалеристи от кавказката бригада на ген. Гурко в посока Кюстендил и Горна Джумая е освободено тогавашното село Перник. Руските части влизат в гр. Радомир, но се задържат само няколко часа. Същия ден в Радомир пристига четата на Ильо войвода, която поема грижата за реда в града и околността. Освободени са и редица села – Църква, Мошино, Проваленица (Стефаново), Мусибей (Гълъбник), Кондофрей, Извор, Кленовик, Сирищник, Ковачевци, Раянци и др. Навсякъде освободителите са посрещнати с огромна радост от местното население.
След 4 дни в Радомир влиза ескадрон от IV Улански харковски полк начело с подполковник Задерновски. В града се формира военно комендантство като за комендант е назначен поручик Михаил Занковски. Четата на Ильо войвода и местните жители са изцяло в услуга на руските военни.
Град Радомир става окръжен център, а негов пръв окръжен началник е Владимир Делсал. След изтеглянето на руските войски от Радомир, в града е настанена трета пехотна дружина, която се явява наследник на трета опълченска знаменна дружина. Поради тази причина гр. Радомир има честта до 1881 г. да съхранява славното Самарско знаме.
От брезнишкия край турците са прогонени с помощта на сръбски войски. Знеполе остава извън обсега на военните действия и населението само се организира в чети, за да се защити от башибозушките произволи. Симо Соколов от с. Грознатовци съставя две чети в с. Врабча - едната се насочва към Брезник, а другата към Кошарево. След два дни  се сформира нова чета, която разбива турците при с. Власина и ги прогонва до Враня. Заедно с Тако Пеев освобождават Знеполе и част от Граово. В трънския край действат още  четите на Иван Грънчаров от Трън, Гого Мисловишки, Коле Станоев от Клисура, Даскал Димо Петричев от Берайнци, Атанас Насалевски.
В Българското опълчение се включват доброволци от всички краища на България. Много са и селищата  в Пернишко, които допринасят със свои участници в опълчението за освобождението на родината. Запазени са имената на повече от 30 опълченци, сред които Иван Соколов от с. Върба, Никола Корчев от Д. Диканя – един от спасителите на Самарското знаме, Иван Илков от Калкас, Лазар Стоянов от Боснек, Христо Антонов от Студена, Христо Илиев от Студена, Васил Божков от Крапец,  Димитър Костов от Зелениград, Иван Николов Гърков от  с.Калище, Тодор Стаменов от с.Калище, Стоян Лазаров от Калище, и още доброволци от  Радомир, Поцърненци, Егълница, Друган, Бегуновци.
Така с обединени усилия от страна на нашия народ и с огромната помощ на руските войски Третата българска държава поема пътя на своето свободно развитие.
Източник: http://otbrana.com, Милена Карамфилова, уредник към Регионален исторически музей - Перник

Математици със сензационно разкритие: Ето защо Хитлер загуби войната

Какви грешки е направил Хитлер според версията на британските историци? Нацистка Германия имаше възможност да спечели „Битката за Великобритания“ и това значително да повлияе на резултата от Втората световна война, ако бе взела други стратегически решения. До това заключение стигнаха изследователите от Йоркския университет на Великобритания, информира "Труд".
Използвайки компютърен модел, те определиха, че най-вероятно немците щяха да са победители в битката, ако бяха нападнали британците не на 10 юли, а на 18 юни 1940 г., веднага след известната реч на Уинстън Чърчил „Техният звезден час“.......Прочети още

Оливър Стоун и Питър Кузник при Тъкър Карлсън: Руснаците ни мислят за сатанисти и има защо. Вярваме в долара, сменяме режими, корумпираме държави

"Руснаците мислят, че сме загубили връзка с християнството и че вървим към някаква по-скоро сатанинска култура. Разбирам защо мислят така. Ние използвахме атомната бомба, сменяме режими в държави и после ги корумпираме, вярваме в долара и господството му в света. Те не виждат надежда в нашия начин на живот. Виждат хора, които се конкурират до смърт."

Това казва режисьорът Оливър Стоун, който заедно със своя приятел и професор по история и директор на Института за ядрени изследвания Питър Кузник, участват в шоуто на Тъкър Карлсън.
Тримата разговарят за Русия, Украйна, русофобията в САЩ и ЕС и рискът от ядрена война.........Прочети още

Противотанковите ракети за „Страйкър“ чакат решението на парламента

Става дума за Международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin“. Служебното правителство го одобри на последното си заседание. Без ратификацията на Народното събрание, обаче, бойните и разузнавателни машини „Страйкър“ няма да получат необходимото количество ракети за противотанковите си системи.
Договорът е подписан от българска страна от министъра на отбраната Атанас Запрянов на 27 декември 2024 г. Той е  изготвен съобразно изискванията на програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби и е на обща стойност 153 937 580 лева без ДДС, става ясно от стенограмата на правителственото заседание. Сумата за ДДС, която трябва да се заплати е в размер на 27 527 070 лева, като съгласно схемата за доставка трябва да се заплати през 2031 г. За цялостната реализация на проекта ще са необходими и допълнителни средства за заплащане на мита, такси и транспортни разходи.
Настоящият проект на международен договор, посочва министър Запрянов, ще подпомогне изпълнението на договора „Придобиване на бойни машини Страйкър“ при реализацията на приоритетния за Министерството на отбраната проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“, който е в основата на изграждането на способностите на декларираната механизирана бригада за участие в коалиционни операции.
Конкретната реализация на договора ще осигури необходимото количество ракети за противотанковите системи на бойните и разузнавателни машини „Страйкър“ и ще способства за водене на подготовка и поддържане на способностите за участие в операции по гарантиране на националния суверенитет и независимост, и защита на териториалната цялост на страната.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Полша получи първите 28 танка Abrams от най-новата модификация

Полша получи първите 28 американски танка Abrams от най-новия модел, предава RMF24, като се позовава на съобщение на Министерството на отбраната на страната.
Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш е обявил, че първите 28 танка Abrams M1A2SEPv3, поръчани от Полша, вече са в страната. Те ще преминат през инспекция и след това ще бъдат въведени в експлоатация.
"Общо ще разполагаме с 250 такива танка Abrams“, е припомнил министърът.
250-те танка, стойността на договора за които заедно със съответното оборудване е около 4,75 млрд. долара, ще бъдат в допълнение към вече съществуващите 116 Abrams с по-стар модел.
Договорът за танковете е сключен през април 2022 г. със срок на доставка 2025-26 г. След това Полша поръча 116 Abrams от по-стар модел с по-бърз срок на доставка, като последният от тях пристигна през лятото на 2024 г.
Министърът на отбраната на Полша наскоро заяви, че Варшава подкрепя искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана. Собственият бюджет на Полша за отбрана за 2025 г. е близо до 5 % от БВП.
Източник: https://www.focus-news.net/

Първият специализиран хидрографски кораб на българските ВМС (1950 – 1975)

35 години служба под български флаг!
Със своя заповед от 7 януари 1949 г. командирът на ВМС разпорежда на командира на Черноморския флот: „Да се извърши предварителна работа по хидрографско-навигационното осигуряване на районите, подлежащи на минна работа. Вероятно вследствие на извършената „работа“, през ноември 1949 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев издава Заповед № І-М-378 за назначаване на комисия с председател командирът на Морска база Бургас капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Анатоли Златаров. Задачата на комисията е да прегледа числящи се към Пристанище Бургас кораби, които биха могли да получат мобилизационно назначение по щата за военно време в Дивизиона миночистачи - Бургас. На комисията са дадени правата да прегледат и други кораби, които не фигурират в заповедта, но се числят към Пристанище Бургас. Командирът на Морска база Бургас и членовете на комисията изпълняват заповедта и в Щаба на ВМС постъпва подробна информация за корабите, които биха могли да бъдат мобилизирани. Специално внимание е обърнато на новопостроените в корабостроителницата в Царево (от 18 април 1950 г. - Мичурин) кораби с дървен корпус (всеки с вместимост от 61 бруто-регистър тона) за нуждите на ДП „Държавен риболов“........Прочети още

136 години от създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк

„Ако всеки от нас разрови родовата си памет, няма как да не стигне до едни войничета, на които ръцете са им напукани и от студ, и от жега, които са яли веднъж на седмица, които са броели куршумите, но които са знаели, че зад гърба им започва България. И няма как да отстъпят и докъдето са стигнали те, до там е България. Те пазят семейства, те пазят огнища, те пазят роднини, пазят земята. И затова са били непобедими.“ /„История на 23-ти пехотен Шипченски полк“, автори: Красимир Узунов и професор Генчо Начев/
136 години след създаването на 23-ти пехотен Шипченски полк още отеква ехото от бойната слава и героизма на неговите войни.
Полкът е формиран в град Казанлък на основание указ № 11/1889 г. на княз Фердинанд от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк.
23-ти пехотен Шипченски полк участва в балканските войни (1912-1913 г.) в обсадата на Одрин. В Първата световна война воюва при връх Китка, с. Ботум, южно от с. Рещани (северно от Битоля) и на Беломорския фронт източно от гр. Серес. След края на войната се разформирова, но се създава отново през 1928 г.
Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия и взима активно участие в Мурската операция. Разформирован е окончателно след края на Втората световна война.
„23-ти пехотен Шипченски полк е наричан с много имена – Безсмъртния полк, Лудия полк, Лъв Балкански, Венеца на бойната слава на България…”
Днес военнослужещите от 61 Стрямска механизирана бригада, като наследници на 23-ти пехотен Шипченски полк, продължават да следват традициите и примера на своите предшественици, показвайки висок боен дух и себеотрицание.
Поклон пред паметта на всички българи загинали във войните за национално обединение на България!
Източник: 61mbrkarlovo.alle.bg

Великите битки, променили историята: Битката при Бувин (1214 г.)

Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти........Прочети още

Уругвай ще закупи шест леки бойни самолета Embraer Super Tucano

На 14 януари 2025 г. бразилската компания Embraer обяви, че Министерството на националната отбрана на Уругвай е превърнало от опция в твърд договор пет турбовитлови леки бойни самолета EMB-314 (A-29) Super Tucano, закупени за Уругвайските военновъздушни сили. Този контракт е продължение на първоначалния договор, сключен от Уругвай през август 2024 г. за закупуване на един самолет Super Tucano с опция за още пет самолета. Сега петте опционни самолети са преобразувани в твърда поръчка, с което общият брой Super Tucano, закупени от Уругвай, става шест. Договорът включва също доставка на един наземен тренажьор и услуги свързани с обучение на персонала, логистична и техническа поддръжка на машините.

Италия подписва договори за ракетни системи HIMARS

На 7 януари 2025 г. Агенцията за доставки на италианската армия подписа споразумение за придобиване на допълнителни 14 бойни машини на наземните ракетни системи M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) от американската корпорация Lockheed Martin по програмата за външни военни продажби (FMS). По-рано през февруари 2024 г. Италия поръча първите седем ракетни системи HIMARS чрез FMS, така че текущата покупка довежда общия брой до първоначално планираните 21 единици. Броят и видовете поръчани управляеми ракети не се разкриват.

Стотици шведски военни пристигнаха в Латвия да подсилят източния фланг на НАТО

Шведските военни се присъединяват към една от осемте бригади на НАТО по източния фланг на алианса. Батальонът е разположен край град Рига, при град Адажи.
Стотици шведски военни пристигнаха днес в Латвия, за да се присъединят към водена от Канада многонационална бригада по източния фланг на НАТО – мисия, която Швеция определя като най-значимата си операция до момента като част от военния съюз, предаде Асошиейтед прес. Латвия граничи с Русия на изток и с руския съюзник Беларус на югоизток. Напрежението в региона се повиши значително заради руската инвазия в Украйна.
Кораб, превозващ части от мотострелкови батальон пристигна рано сутринта на пристанището в столицата Рига, придружен от части на шведската авиация и на шведските и латвийските военноморски сили, съобщиха в изявление шведските въоръжени сили.
Шведските въоръжени сили съобщиха, че мисията от 550 военни ще помогне на НАТО в усилията й за сдържане и отбрана, че ще засили сигурността в региона,  а също така, че "бележи най-големия ангажимент на Швеция след присъединяването ѝ към НАТО".
Командирът подполковник Хенрик Росдал от 71-ви батальон заяви, че усеща извънредна гордост, че помага за колективната отбрана на алианса. "Това е исторически ден, но в същото време е нашата нова нормалност", заяви той.
Шведските военни се присъединяват към една от осемте бригади на НАТО по източния фланг на алианса. Батальонът е разположен край град Рига, при град Адажи.
Швеция официално се присъедини към НАТО през март миналата година, слагайки край на десетилетия на неутралитет поради засилването на опасенията за сигурността в Европа след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Източник: БТА

Генерал от Бундесвера: Русия се превъоръжава и до 2028 г. ще представлява "сериозна военна заплаха" за НАТО

Русия успешно се превъоръжава и до 2028 г. ще представлява "сериозна военна заплаха" за НАТО с конвенционални оръжия, коментира пред Welt am Sonntag Кристиан Фройдинг, ръководител на Украинския ситуационен център към Министерството на отбраната и генерал от Бундесвера.
"Руската армия разполага с повече танкове, повече боеприпаси, повече ракети и повече безпилотни летателни апарати всеки месец. Производството расте, запасите в складовете се увеличават“, подчертава той.
В същото време Фройдинг отбеляза, че няма сигурност, че Русия действително планира нападение, но "явно създава условия за това".
Според Фройдинг НАТО вече е в състояние да отблъсне руска атака, но Алиансът трябва да "развие необходимата мощ, за да осигури надеждно възпиране и по този начин да предотврати война".
Според източниците на вестника в областта на сигурността Кремъл до голяма степен компенсира човешките и материалните си загуби в Украйна и е в състояние да натрупа резерви в определени области.
Така в момента Русия произвежда около 3000 планиращи бомби на месец, които тежат до три тона в зависимост от модела, както и хиляди високоточни планиращи бомби с голям обсег на действие до 100 км.
Освен това руските компании и доброволци произвеждат милион и половина безпилотни летателни апарати, и по-специално поне 6000 дрона "Шахерд" годишно. Много компоненти за тези безпилотни летателни апарати идват от Китай.
Европейските разузнавателни служби също регистрират ръст на руската армия. По техни данни Москва набира около 30 000 войници месечно, като използва финансовите възнаграждения като основен стимул.
Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, смята, че въоръжаването на Русия представлява "огромна заплаха“ за Европа.
"Русия разполага с внушителен брой войници и широк спектър от мощно оборудване", заявява тя и добавя, че войната срещу Украйна също е разкрила слабостите на Русия.
Цимерман коментира също, че възпирането зависи от "оцеляването" на Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

ХИНА: Разходите за отбрана на Хърватия вече са 2% от БВП, каза министърът на отбраната Иван Анушич

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич каза по време на панелна дискусия за ролята на хърватските въоръжени сили в европейската сигурност, че модернизацията на въоръжените сили е правителствен приоритет, предаде хърватската агенция ХИНА.
„Хърватия е достигна два процента от БВП в разходите за отбрана тази година. Освен това, цели 29 процента от разходите за отбрана са насочени към модернизацията на хърватските въоръжени сили“, каза Анушич на панела, организиран от Хърватския паневропейски съюз в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел“.
С това постижение, добави той, Хърватия доказа, че е надежден съюзник, който инвестира в своите отбранителни способности, особено във време на значително влошени условия за сигурност в Европа и в световен мащаб.
„Започнахме модернизацията на хърватските въоръжени сили със закупуването на многоцелеви изтребители, което представлява най-голямата инвестиция във въоръжените сили досега. Продължаваме с оборудването на хърватската армия и хърватския флот. Тазгодишният бюджет на министерството на отбраната е със 184,6 процента по-висок от бюджета за 2016 г. и този ръст на бюджета позволи значителни инвестиции в хърватските въоръжени сили“, подчерта Анушич.
Повече от 3 милиарда евро, като се вземат предвид минали, настоящи и планирани доставки, се инвестират непрекъснато в придобиване на ново, модерно бойно оборудване за по-нататъшно укрепване и модернизиране на хърватските въоръжени сили, като по този начин се повишава националната сигурност. Забележителните инвестиции в хърватската армия включват закупуването на бойни самолети „Рафал“ (Rafale), хеликоптери „Блек Хоук“ (Black Hawk), подписани са договори за високомобилни артилерийски ракетни системи „ХАЙМАРС“ (HIMARS) и безпилотни летателни апарати „Байрактар“ (Bayraktar), а скоро ще бъдат сключени договори за придобиването на най-съвременнитe танкове „Леополд 2 А8“ (Leopard 2 A8), се казва в прессъобщение на Министерството на отбраната.
По време на дискусията Анушич също подчерта, че като гръбнак на въоръжените сили хърватският войник ще остане в центъра както на неговите, така и на усилията на правителството.
„С увеличение на заплатите на всички действащи военнослужещи средно с 30 процента ще продължим да подобряваме стандарта на живот на хърватските военни“, каза Анушич.
Източник: bta.bg

Военен календар

На 18 януари 1856 година в Севлиево е роден генерал-лейтенант Никола Генев (1856 – 1934).
Участва в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878). Сражава се при Стара Загора, Шипка и Шейново като доброволец от 3-та дружина на Българското опълчение. За проявена храброст е повишен в младши подофицер и отличен с „Георгиевски кръст“ IV ст. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в 3-та пехотна радомирска дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та дружина от 2-ри пехотен струмски полк, която забавя настъплението на Моравската дивизия към Сливнишката позиция. До 1904 г. е командир последователно на 19-и пехотен шуменски полк, на 7-и пехотен преславски полк и на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия, след което преминава в запаса.
На 23 септември 1912 г. поема командването на Македоно-одринското опълчение. Първа и 2-ра бригада са в състава на частите, обсаждащи Одринската крепост, а 3-та бригада подсилва новосформирания Кърджалийски отряд, който завършва освобождаването на Източните Родопи. При Момчилград и прохода Маказа отрядът разгромява корпуса на Явер паша и го принуждава да се оттегли на юг. След съвместни действия с част от Родопския отряд и Сборната конна бригада оцелелите турски сили са обкръжени в района на с. Мерхамлъ (днес с. Пеплос, Гърция) и принудени да капитулират на 14 ноември 1912 г. Командваните от ген. Генев дружини на МОО отбиват турския десант при Шаркьой (8 – 10 февруари 1913 г.) и само за две денонощия, въпреки численото превъзходство на противника, отхвърлят обратно в Мраморно море частите на 10-и турски корпус.
След Втората балканска война (1913), в която ръководи бойните действия на МОО срещу сръбските войски при Кочане и Царево село, ген. Н. Генев излиза в запаса. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.
С президентски указ № 452 от 20 декември 2012 г. е награден посмъртно с орден „Стара планина“ І степен с мечове за големия му принос в победите на Българската армия през Първата балканска война.

114 години от първото палубно кацане

Първото приземяване на самолет на палубата на кораб става преди точно 114 години – на 18 януари 1911 г. в залива на Сан Франциско и е изпълнено от летеца Юджийн Ели (на снимката).
Всичко започва през есента на предишната година, когато секретарят по въпросите на флота към Департамента по отбраната натоварва флотския офицер Уошингът Чамбърс да проучи възможността за използването на самолети в интереса на флота. Чамбърс се среща с авиационният пионери Глен Къртис и пилотът, който работи за него по онова време Юджийн Ели.
След няколко срещи е решено да се проведе експеримент за това, дали е възможно самолет да излети от палубата на кораб. За експеримента е избран изваденият в резерв лек крайцер USS Birmingham. На носа му е скована дървена платформа с дължина 26 метра. На 14 ноември 1910 г. Ели излита от закотвения кораб със своя биплан Curtiss Model D. - (видео)
Експериментът е определен за успешен, въпреки че Ели едва не се разбива във водата, тъй като не успява да развие достатъчно скорост, при засилването от дървената „писта”. Ели, обаче заявява на Чамбърс, че няма да има проблем с това и да се приземи на кораб.
За новият експеримент е избран друг кораб – броненосецът USS Pennsylvania, също по това време изваден в резерв и намиращ се в залива на Сан Франциско. На кармата на кораба е направена площадка с дължина 39,6 и ширина 9,8 m. На Ели и Къртис, обаче им е ясно, че самолет не може да спре в тези рамки, затова измислят хитроумна спирачна система. По дължината на „пистата” са опънати въжета, като в краищата им има торби с пясък. На стойките на колесника на биплана Curtiss Model D са сложени куки, които трябва да се захванат за въжетата и да го спрат.
На 18 януари 1911 г. Ели излита със своя самолет от хиподрум край Сан Франциско и в 11,01 часа се приземява ювелирно на дървената „писта” монтирана на броненосеца.
Ели се е приземил преди миг на палубата на броненосеца, спрян от импровизираната спирачна система.
Легендата твърди, че Ели заявява на присъстващите журналисти, че кацането е било лесно и е уверен, че самолет може да се приземява успешно на палубата на кораб в девет от десет случая. Капитанът на броненосеца Чарлз Понд, обаче е запленен от видяното и дори заявява, че в самолетите ще играят важна роля за флота и че дори в бъдеще може да има специални кораби-летища.
В 11,58 часа Ели излита от кораба и се приземява успешно край Сан Франциско.
Раждането на пълнокръвната палубна авиация не е далеч. Юджийн Ели, обаче няма да доживее да види това. Той загива при демонстрационен полет на 19 октомври 1911 г., само два дни преди 25-ия си рожден ден.
На 9 май 1912 г. британецът Чарлз Ръмни Самсън излита с биплан Short S.38 излита от линейния кораб HMS Hibernia, докато той се движи със скорост от 28 km/h. Първото приземяване на движещ се кораб става пет години по-късно – на 2 август 1917 г. и е отново британско постижение. Тогава Едуин Харис Дънинг каца със своя Sopwith Pup на палубата на HMS Furious. Пет дни по-късно летеца загива, докато се опитва да прави повторно кацане.
Много скоро след това следва и първата реална военна операция с използване на палубна авиация. На 19 юли 1918 г. от палубата на модифицирания линеен крайцер HMS Furious излитат седем самолета Sopwith Camel, които нанасят удар по германска база за цепелини. Ударът е повече от успешен.
Източник: https://aero-bg.com/

РСЗО от ОАЕ

MCL (Multiple Cradle Launchers) е 122-mm реактивна система за залпов огън (РСЗО) разработена от компанията Jobaria Defense Systems (Обединени арабски емирства - ОАЕ) с участието на чуждестранни изпълнители. Показана е за първи път на международното изложение IDEX-2013 в Абу Даби (ОАЕ).
РСЗО е монтирана на влекач НЕТ с 6x6 колесна формула на американската компания Oshkosh Defense. Той тегли петосово полуремарке с артилерийската част, състояща се от четири въртящи се платформи. На всяка от тях има три снемаеми контейнера с направляващи (по 19 или 20 броя 122-mm НУРС във всеки). По този начин, РСЗО е в състояние да извърши залп от 228 или 240 боеприпаса. Използват се за стрелба НУРС-овете TR-122 (разработчик е турската фирма Roketsan) с далечина на стрелбата от 16 до 40 km.
Автоматизираната система за управление на огъня позволява да се стреля от всеки пусков контейнер или в комбинация от тях, включително чрез дистанционното управление от изнесен пулт.
Разчетът се състои от трима души, намиращи се в бронирана кабина. За стабилност при стрелба РСЗО е оборудвана с 10 хидравлични опори. Спомагателният захранващ блок осигурява насочването, когато главният двигател на машината не работи.
След приключване на залпа, РСЗО сменя позицията си, след което се зареждат нови контейнери с боеприпаси от транспортно-зареждащата машина, оборудвана с кран. - (видео)
Дължината на РСЗО MCL е 29 m, ширината е 4 m, а височината (при поставена антена за свръзка в походно положение) е 3,8 m; запасът от ход при пълно зареждане с гориво (по път с твърда настилка) е 450 km. - Още РСЗО

Отпадат гарнизоните, ще има нов Устав за войсковата служба

За обществено обсъждане в рамките на 30 дни е публикуван проект на Устав за войсковата служба във въоръжените сили. Сегашният е от 2008 г. В предложения проект са разписани подробно всички дейности, които са част от обхвата на войсковата служба. Отпада главата „Привличане на военните формирования за оказване на помощ на населението при спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи“, поради това, че тези дейности на военнослужещите подробно са регламентирани с министерски заповеди, издавани в изпълнение на специалния Закон за защита при бедствия, се посочва в мотивите към документа.
Отпаднала и главата „Гарнизонна служба“ поради факта, че границите на гарнизоните не съответстват на административното деление на страната. На следващо място, се отбелязва в мотивите,  административно-териториалното деление на територията на страната става със закон. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България са определени териториалните единици и в обхвата им не се включва понятието „гарнизон“. Това обстоятелство допълнително даде аргументация за отпадането на текстовете, свързани с гарнизона.
В проекта е направена преоценка на уредбата на войсковата служба, отношенията между военнослужещите, изпълнението на задълженията на постовите и др. като при оформянето ѝ е търсен ефикасен подход с цел създаването на единна и стройна уредба. Засегнат е и въпросът със статута на бойното знаме, като е направена по-подробна и коректна регламентация на освещаването и правото за придобиване на такова от военните формирования и така също и реда за съхранение, ремонт и сдаване. Създаден е ред за получаване, съхранение и използване на представителните знамена от щабовете и военните формирования от въоръжените сили.
В проекта на Устава се засягат и въпросите, свързани с противодействие на безпилотни летателни системи/апарати – въпрос, който напоследък придобива все по-широка популярност, както в обществеността, така и в действията на въоръжените сили.
С предлагания проект на Устав за войсковата служба във въоръжените сили на Република България се цели да се разпишат подробно всички права и задължения на военнослужещите, свързани с осъществяването на войсковия живот; да се разпише подробно статутът на бойното знаме, редът за неговото връчване, съхранение и сдаване.; да се прецизират текстове, свързани с войсковата служба на постовите, на военнослужещите в състава на многонационални формирования на и извън територията на страната и да се създаде уредба за осъществяване на противодействие на безпилотни летателни системи/апарати, навлизащи над територията на военни обекти.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Адмирал Ефтимов: Налага се засилване на военноморското сътрудничество

„Инцидентите в морските пространства и саботажите срещу критичната подводна инфраструктура налагат засилване на военноморското сътрудничество и повишаване на морската ситуационна осведоменост. Възможен подход за справянето с това предизвикателство е създаването на функция по военноморското сътрудничество и контрол на корабоплаването в Черно море. Това ще допълни способностите по морската ситуационна осведоменост на НАТО, осигурявайки информация за ранно предупреждение и за подпомагане на процеса по вземане на решение по време на криза. Тази функция би била ефективно решение, което ще допринесе за повишаването на устойчивостта на критичната подводна инфраструктура.“ Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов вчера по време на заседанието на Военния комитет на НАТО в Брюксел, Белгия, съобщава Пресцентърът на МО.
Генералният секретар на Алианса Марк Рюте приветства началниците на отбраната на държавите-членки и сподели вижданията си по ключови за съюза въпроси, включително инвазията на Русия в Украйна. Той представи анализ на ситуацията в евроатлантическата зона и очерта приоритетните области, в които ще бъде търсена военна експертиза за подпомагане вземането на важни политически решения за бъдещето на Алианса.
Началниците на отбраната дискутираха представената от Върховния командващ на Съюзното командване на НАТО по операциите генерал Кристофър Каволи оценка за готовността на Алианса за отговор, състоянието на мисиите и операциите, плановете за възпиране и отбрана, както и програмите за провеждане на учения. Дискутирана бе необходимостта от целенасочено надграждане на оперативната съвместимост между съюзниците и бъдещите дейности на Алианса за постигането на многодомейнова оперативна съвместимост.
Акцент на заседанието беше и разширяването на военното сътрудничество и партньорствата в условията на нарастваща нестабилност в глобален мащаб. Отделни сесии бяха посветени на дискусии и анализ на текущото състояние и бъдещото развитие на сътрудничеството със страните-партньори от Европа, Индийско-тихоокеанския регион, Средиземноморския диалог, оперативните партньори и взаимодействието с Европейския съюз. Отчетен бе приносът на страните-партньори към трите основни задачи, мисиите и операциите на Алианса. Началниците на отбраната обсъдиха и обстановката в Украйна и механизмите за оказването на подкрепа на украинските въоръжени сили.
Заседанието бе последно за настоящия председател на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. По този случай адмирал Ефтимов, в качеството си на доайен на Военния комитет, направи обръщение от името на всички началници на отбраната към адмирал Бауер. В словото си адмирал Ефтимов отбеляза основните постижения, които Военният комитет на НАТО постигна под ръководството на адмирал Бауер и подчерта неговата ключова роля при предоставянето на военни препоръки за вземането на решение от политическото ръководство на Алианса. Той приветства новия председател на Военния комитет адмирал Джузепе Каво Драгоне и изрази увереност, че той ще продължи да развива и надгражда постигнатото досега.
В рамките на събитието адмирал Ефтимов проведе двустранна среща с началника на отбраната на Франция генерал Тиери Буркар, с когото обсъди въпроси, свързани с двустранното военно сътрудничество.
Източник: https://otbrana.com/

Вестник "Българска Армия", брой 3 (2025), 17 януари, 2025 годинa (pdf)

Преди 161 години е роден кап. I ранг Васил Хитров

Васил Хитров е роден в гр. Ловеч на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик, припомнят в своя публикация от Военноморския музей.
Взима участие в Сръбско-българската война като командир на 16-а рота на 1-ви Софийски полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри“ се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум“, а впоследствие поема командването на парахода „Симеон Велики“ и княжеската яхта „Александър I“ от Дунавската флотилия. На 01.01.1895 г. е назначен за помощник командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на Военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен“ в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо, за да наблюдава строежа на учебния крайцер „Надежда“.
Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската флотилия, а след създаването на Щаба на флота и като пръв началник-щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.
Със заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.
На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на ноември същата година е командирован от Военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През петмесечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход Eider и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.
Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността“ и е зачислен в запаса. Умира през 1928 г.

Черен 17 януари! Преди 59 години бомбардировач B-52 ръси водородни бомби и радиация в Испания

На 17 януари 1966 г. бомбардировач B-52G на американските военновъздушни сили се сблъсква във въздуха с танкер, който трябвало да го зареди с гориво. В резултат на това четири водородни бомби падат на земята в близост до Паломарес – малко рибарско селище.
Бомбардировачът се удря във въздушната цистерна KC-135 на височина 9450 метра. Горивото, което се взривява, напълно унищожава танкера и убива всички хора в него. B-52 се разпада и изсипва товара си – четири водородни бомби тип B28RI, снабдени с 1.45-мегатонови бойни глави. Три падат на земята до селото, четвъртата – в Средиземно море.
Трима души от седемчленния екипаж на бомбардировача загиват.
Въпреки че стандартните експлозиви в две от четирите бомби се детонират, не настъпва водороден холокост. Мястото, на което падат обаче, се заразява с радиация – плутоний се разпръсва из 2 кв км. Близо 1750 тона земя е изровена и доставена в САЩ за изхвърляне.
Бомбата, която пада в морето, е открита чак 80 дни по-късно. САЩ впрегнали всички възможни ресурси, за да я намерят, тъй като се опасявали, че Съветският съюз ще я открие. - (видео)
Франсиско Симо Ортс – местен рибар – видял къде пада бомбата и решил да помогне на военноморските сили на САЩ при търсенето. Когато най-накрая я открили, Симо Ортс заминал за Ню Йорк със своя адвокат и поискал награда. Американският министър на отбраната заявил, че бомбата струвала 2 млрд. долара. Сим Ортс поискал 20 млн. – един процент от нейната стойност. В крайна сметка военновъздушните постигнали извънсъдебно споразумение с испанския рибар. Не е ясно каква сума е получил.
Инцидента довежда до сериозна дипломатическа криза и прекратяване на полетите на американски бомбардировачи с ядрено оръжие над Европа и Средиземноморието, но реално тези полети са били спрени едва две години по-късно, след подобна катастрофа на 21 януари 1968 година над база Туле в Гренландия. - (видео)
През март 2009 година списание „Тайм“ включва инцидента в списъка с най-сериозните ядрени катастрофи. - Още за B-52

Баражиращи боеприпаси "Ланцет" в СВО в Украйна (100-те най-добри попадения - видео)

Украйна е похарчила 100 млрд. долара за войската си през 2024 г.

Украйна е похарчила 100 млрд. долара за обезпечаване на нуждите на армията си през 2024 г. От тези средства 40 млрд. долара са от украинския бюджет, 35 млрд. долара - от САЩ и 25 млрд. долара - от Европейския съюз (ЕС), съобщи украинският президент Володимир Зеленски по време на брифинг в Киев след срещата си с британския премиер Кийр Стармър. Двете държави никога не са били по-близки, категоричен беше Зеленски.
Въпреки тези средства има неокомплектовани бригади, което позволява на Русия да държи инициативата на източния фронт. Украйна е успяла да ограничи частично настъплението - основно в Харковска област и Суми, обясни още той.
Украинският президент потвърди, че се водят разговори за разполагане на международен контингент в Украйна с Франция, Полша, Прибалтийските републики и Великобритания, но е рано да се говори за подробностите.
По време на визитата си в Киев британският премиер подписа 100-годишно споразумение за сътрудничество в различни области. Сред тях са подкрепа на противовъздушната отбрана (ПВО), включително и с предоставяне на нова мобилна система Grateful, която е съвместна разработка между Великобритания и Дания, инвестиции във военно-промишления комплекс (производство на дронове и ракети), отпускане на далекобойно оръжие, подсилване на военноморските сили в Черно и в Азовско море и т.н.
Великобритания подкрепя и членството на Украйна в НАТО, което Зеленски определи като най-доброто решение за сигурността на страната. Това решение вече работи за останалите държави в региона, допълни още той. Четири държави - САЩ, Унгария, Словакия и Германия, са против членството на Киев в НАТО и всяка една от тях има свои мотиви за това решение. В Украйна не виждат вариант за устойчив мир без подкрепата на САЩ, стана ясно още от думите на украинския лидер.
Британският премиер от своя страна отбеляза, че страната му остава зад Киев колкото е необходимо, както и че няма никакъв сигнал, че Кремъл иска да прекрати войната в Украйна. Той коментира няколко въздушни удара в последните дни, включително и атаката по Киев по време на неговата визита в града. "Ще поздравим Русия за днешната атака", обеща му Зеленски.
Източник: https://www.investor.bg/

През 2024 г. Турция е изнесла продукция на отбранителната си индустрия за 185 държави

През 2024 г. Турция е изнесла продукция на отбранителната си индустрия за 185 държави, съобщи ръководителят на Председателството на отбранителната индустрия на Турция Халюк Гьоргюн, цитиран от турските медии.
Турция остави зад гърба си една плодотворна година, изпълнена с важни събития в своята отбранителна индустрия, развивайки масовото производство, научноизследователската дейност, както и иновациите, каза Гьоргюн.
През 2024 г. сме реализирали износ на продукция на отбранителната индустрия в 185 държави. Износът е на стойност 7 милиарда долара, каза той.
Гьоргюн посочи, че повечето споразумения за износ на военна продукция през 2024 г. са сключени с европейски държави.
2024 г. беше и годината, в която подадохме най-много заявления за реализиране на проекти, свързани с НАТО, добави той.
Източник: bta.bg

Каква е съдбата на торпедоносеца „Храбри“ след 1950 г.?

Не е невероятно, а е доста неприятно това, че знаем твърде малко за съдбата на торпедоносците тип „Дръзки“ след 1944 г. Освен може би за самия „Дръзки“. Какво знаем от досегашните публикации?
„Дръзки“ е „аташиран“ веднага към пристигналия през есента на 1947 г. ескадрен миноносец „Железняков“, за да осигурява пАра вместо спомагателния му котел.
Оказва се, че в България няма никакви количества флотски мазут, необходим при експлоатацията на първия ни ескадрен миноносец. Умници решават за основните котли да бъде осигурено земно масло (с което ги повреждат сериозно), а вместо спомагателния котел, за нуждите на кораба пАра осигурява „Дръзки“, за когото каменни въглища има достатъчно......Прочети още

Насред война: Танкоремонтният завод в Търговище протестира за заплати

Конфликтът в Украйна доведе до подем в българската военна индустрия. Експортът, но и очакването за нарастващи нужди на нашата армия удвоиха приходите и утроиха печалбата на "Арсенал", които откриха и нов завод в Стара Загора. Изключително висока е заетостта и във ВМЗ-Сопот, както и в редица други свързани с отбраната предприятия в страната.
Голямото изключение се намира в Търговище. Работещите в завода за ремонт на бронетанкова техника "ТЕРЕМ - Хан Крум" излязоха на протест - както заради забавени заплати, така и заради опасения за заетостта си през новата година.
Това беше позната картина в този тип предприятия - но не и във времена, в които огромна по мащабите си война се води съвсем близо до българските граници.
"През изминалата година бяхме подложени на нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, въпреки че изпълнявахме съвестно задълженията си и спазвахме трудова дисциплина. Липса на визия за бъдещето на дружеството, без ясни идеи за нови поръчки и договори. Принуждаване да работим в условия, които ни поставят в унизителната роля на работещи бедни", пише в цитираната от БТА декларация на организациите на КНСБ и КТ "Покдрепа" в завода.
Пред агенцията за проблемите призна и директорът на завода ген. Николай Караиванов: ""Не са изплатени заплати, защото нямаме парични постъпления към настоящия момент. Договорите през 2024 г. бяха доста оскъдни и с мъка покриват разходите на завода. Заводът е предвиден за ремонт на бронетанкова техника и не може да бъде преориентиран към цивилна продукция. В момента нямаме големи поръчки. Ако други заводи могат да ремонтират и цивилна техника, ние не. Армията няма нужда от ремонт на такава техника".
А можеше да не става така
Заводът в Търговище е създаден с разпореждане на Министерския съвет от 1961 г., а дейностите стартират през 1965 г. През годините са правени няколко разширения, а през 1986 г. е открит и нов корпус.
Поне според сайта на ТЕРЕМ, и тогава, и сега има и цивилно направление - свързано с производство и модернизация на контейнери, корабно обзавеждане, метални фермени конструкции, PVC дограма и ремонт на камиони и специализирани машини.
В най-силните си години завод "Хан Крум" има над 5000 служители, а месечно се ремонтират основно по 22 танка.
Сега обаче в предприятието има едва 170 останали служители, като 30 са в базата в Провадия.
Модернизацията на основния боен танк на нашата армия - Т-72, върви с много бавно темпо. От общо 84 машини в строя, по-малко от половината са със съвременно оборудване. Председателят на Синдикат "Отбрана" Тодор Воденов коментира пред News.bg, че армията подава "неритмично" работа на "ТЕРЕМ - Хан Крум" - а освен това поръчките са в недостатъчен обем, за да обезпечат заетостта на предприятието.
Скоро след избухването на войната в Украйна се заговори за възможност повредени украински танкове от съветски модели да се ремонтират у нас. Делегация от Киев посети нашата страна, за да прецени състоянието на специализираните ни заводи. В крайна сметка от начинанието, на което някои възлагаха сериозни надежди, не произтече нищо.
Новите бойни машини на пехотата "Страйкър" също подминаха Търговище - ще се сглобяват в завода на ТЕРЕМ във Велико Търново.
Последната поръчка на завода, за която има публична информация, е от септември. Тя беше за ремонт на четири танка Т-72 на военния университет и трябваше да осигури "заетост и натовареност" на предприятието до края на 2024 г.
Какво следва - не е ясно. Ген. Караиванов е заявил на работниците, че се търсят варианти за изплащане на заплатите и за намиране на работа на завода. Ако такива скоро не бъдат намерени, протестите ще продължат.
Тодор Воденов от Синдикат "Отбрана" е категоричен - ако заводът бъде закрит, работниците бързо ще си намерят работа (включително - в чужбина). След това обаче страната ни трудно ще намери екип за такъв тип специализирано и важно за националната сигурност предприятие.
Източник: https://money.bg/

Су-75: Амбициозният план на Русия за евтин изтребител със "стелт" технология

Един по-малко известен лек тактически стелт изтребител тихо се крие под шума, предизвикан от най-модерните изтребители от 5-то и 6-то поколение в света, като F-35, J-20 и Су-57. Той се нарича Су-75 "Шахмат“, пише Крис Озбърн, редактор по военни технологии на 19FortyFive.
Създаден от руската компания "Сухой“, Су-75 е предназначен да подпомага руските военновъздушни сили и да служи като по-евтин наличен стелт изтребител. Русия възнамерява да предложи изтребителя на международния пазар. Той е еднодвигателен, многоцелеви изтребител, проектиран в конфигурации с един и двама души екипаж. - (видео)
Сухой заявява, че намерението е да се създаде стелт самолет от 5-то поколение на много по-разумна цена от 30 млн. долара в сравнение с повечето изтребители от неговия клас, нещо, което е постигнато отчасти чрез използване на някои части и технологии от Су-57. Идеята е да се разработи и продава по-евтин самолет от 5-то поколение на държави, които не могат да си позволят скъпи самолети от 5-то поколение като F-35.......Прочети още

Преди 150 години Рашко Серафимов, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница

Отбелязваме 150 години от рождението на Рашко Серафимов – първият български морски офицер – специалист по подводно плаване и човекът, осъществил първата в света безперископна торпедна атака от подводница.
Рашко Серафимов е роден в село Свежен, Пловдивско. Завършва Морската търговска академия в Триест, а след завръщането си в България постъпва на служба в Дунавската флотилия. През 1896 – 1897 г. продължава обучението си в старшия офицерски клас на Военното училище в София. През 1988 г. става част от първия екипаж на учебния крайцер „Надежда“, а на следващата година е изпратен във Франция на плавателен стаж на френската учебна ветроходна фрегата „Мелпомен“.
В навечерието на Руско-японската война (1904 – 1905) заминава за Русия, където завършва Минния офицерски курс в Кронщат, а след него и Подводния офицерски клас. По време на курса осъществява първата в света безперископна атака от командваната от него подводница “Пескарь”.
През Балканската война Серафимов участва в бойните действия на Черноморския флот като командир на миноносеца „Храбри“.
Още в първите месеци след намесата на България в Първата световна война Серафимов настоява пред командването на Флота, че подводниците са най-ефикасното средство за защита на бреговете. На 25 май 1916 г. е приета „UB-1-8” – първата българска подводница, която е зачислена към Подвижната отбрана, командвана от Рашко Серафимов. Същата година под неговото ръководство е извършен първият морски десант в Южна Добруджа.
През 1918 г. капитан І ранг Рашко Серафимов е назначен за командващ на Военноморските сили. На 27 октомври 1919 г. излиза в запас  по силата на разпоредбите на Ньойския договор.
Умира на 30 май 1922 г. в Одеса.
В експозицията на Военноморския музей може да видите нагръдния подводничарски знак, който Серафимов получава след завършването на офицерския клас за подводно плаване през 1907 г. в Кронщат.
Източник: https://www.maritime.bg/

Учреден е Инициативен комитет за отбелязване на 80 години от края на Втората световна война

Днес Съюзът на ветераните от войните на България (СВВБ), Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите (СВВП) учредиха  Национален инициативен комитет за отбелязване на 80 години от участието на Българската армия в победата над хитлерофашизма. Общо бе мнението, че целта е съхраняване на военната ни история, запознаване на обществеността, включително на младите хора с участието на Българската армия в разгрома на хитлерофашизма, почитане паметта на загиналите, внимание към живите ветерани от Втората световна война.
Националният инициативен комитет има трима съпредседатели – подполковник от запаса доц. д-р Иван Сечанов, председател на СВВБ; генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР и младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председател на СВВП. Секретар е полковник от запаса Спирдон Спирдонов, заместник-председател на СВВБ. Предлага се на министъра на отбраната Атанас Запрянов Националният инициативен комитет за отбелязване на 80 години от участието на Българската армия да прерасне в Национален организационен комитет с председател министъра на отбраната, като придобие значително по-широк формат с участието на държавни институции и неправителствени организации и на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев да бъде патрон на проявите.
Набелязани бяха някои основни мероприятия за отбелязване на годишнината. СВВБ вече е учредил и възложил за изработка на юбилеен медал „80 години от победата над хитлерофашизма“, който ще се връчва на всички ветерани от Втората световна война и на други български и чуждестранни граждани. През март предстои отбелязването на 80 години от Дравската епопея и другите операции на Българската армия в Европа и на 132 години от рождението на генерал Владимир Стойчев.  По традиция ще бъде организиран национален ученически конкурс „Наследник съм на…“. Очаква се съвместно с Министерството на отбраната да бъде проведен традиционният Военно-исторически поход по бойния път на Първа българска армия в Сърбия, Хърватия и Унгария, както и отбелязването на 81 години от първия боен ден на Парашутната дружина в района на Страцин, Република Северна Македония. На 17 юни ще бъде тържественото отбелязване пред паметния знак във Военна академия „Георги С. Раковски“ на 80 години от посрещането на Първа българска армия в София. 13 – ят конгрес на СВВБ ще бъде под мотото „80 години от Победата“. През годината ще бъдат издадени юбилеен брой на в. „Българско войнство“ и на книга от поредицата „Войни ветерани“ със заглавие „Една година от историята ни – 2025“ с акцент върху отбелязването на годишнината. Съюзите ще се включат активно в отбелязването на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия и 9 май – Ден на Победата и на Европа.
Изразена бе убеденост, че инициативата за отбелязване на участието на Българската армия във Втората световна война заслужава внимание от държавата, в лицето на президента, правителството, Министерството на отбраната, Българската армия и други неправителствени организации.  Това ще даде възможност за чувствително разширяване на програмата.
На снимката: Генерал от запаса Златан Стойков – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, подполковник от запаса д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България, Мария Стоянова – заместник-председател на Съюза на ветераните от войните на България и младши лейтенант от запаса Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Обявиха 394 места за прием на курсанти

Със заповед на министъра на отбраната Атанас Запрянов са обявени местата за прием на граждански лица във висшите военни училища за обучение като курсанти в редовна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специализации от специалността „Организация и  управление на военни формирования на тактическо ниво“ за учебната 2025/2026 година. В Националния военен университет „Васил Левски” местата са 272, във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” – 66 , а във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” – 56.
В НВУ най-голям прием е обявен за специализация „Полева артилерия” – 57 места, във ВВВУ – за „Летец-пилот” – 19 места, от които за нуждите на Министерството на отбраната – 16 места, а за нуждите на Министерството на вътрешните работи – 3 места, във ВВМУ- за „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ – 20 места, а за „Корабоводене за Военноморските сили” – 13 места, от които за нуждите на Министерството на отбраната – 12 места, а за нуждите на Министерството на вътрешните работи – 1 място.
За задочна форма на обучение на военнослужещи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специализации от специалността  „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ са обявени 90 места, като в НВУ са 83, а във ВВМУ – 7. За обучение на военнослужещи, за придобиване на професионална квалификация по военно дело в НВУ има 10 места.
Подробности на https://www.mod.bg/
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

България пое командването на Противоминната военноморска група в Черно море

България официално пое командването на Противоминната военноморска група в Черно море, създадена съвместно с Турция и Румъния. В следващите шест месеца страната ни застава начело на международните усилия за сигурност в Черно море, с ангажимент да гарантира безопасността на корабоплаването в региона.
В следващите шест месеца България ще ръководи Противоминната военноморска група в Черно море, след като официално пое официално командването ѝ от Турция. В този период тя ще бъде активирана два пъти. Противоминната група работи координирано, но строго в рамките на националните води, за да се избегне ескалация на напрежение с руските сили. Мините са малки, труднооткриваеми, но могат да застрашат сериозно корабоплаването. България участва с кораби и щабни офицери.
През последните месеци групата проведе три активации в борбата с морските мини, представляващи сериозна заплаха в региона след началото на военната агресия на Русия срещу Украйна.
Морският трафик в Черно море се възстановява каза заместник- министърът на отбраната Радостин Илиев. Според него това се дължи на съвместната работа на трите държавни и противоминната група.
Радостин Илиев, заместник-министър на отбраната:
„Живеем в комплексни времена за средата на сигурност, която се променя динамично и е изпълнена с конфликти с различни мащаби и Реалността днес е, че руската война в Украйна превърна Черно море във военна зона. Това застраши основните търговски пътища, търговските пристанища, морската сигурност изцяло. Затова правителствата на България, Румъния и Турция създадоха Противоминната група. Това не е просто важен акт, това е демонстрация за политическа воля и също така успех за сътрудничеството между нашите държави. „
ВМС обследват периодично опасните райони, следят се хидрометеорологичните условия, защото при бурно време вероятността от изплаване на мина в наши води е голяма. Според командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов борбата с минната опасност е сложна, а дейността на групата е и отлична подготовка за следвоенното разминиране на морето.
Контраадмирал Михайлов уточни, че дейността на флота за борба с минната опасност е включена в бюджета на министерството на отбраната за тази година, като изрази надежда той да бъде приет и изпълнен. - (видео)

САЩ одобряват продажбата на още ракети "въздух-земя" на Япония

Правителството на САЩ съобщи вчера, че е одобрило продажбата на още ракети „въздух-земя“ и свързано с тях оборудване на приблизителна стойност 39 млн. долара, които ще бъдат предоставени на Япония, предаде японската новинарска агенция Киодо.
Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността уведоми по-рано през деня Конгреса за плана относно ракетите AGM-158, известни като JASSM-ER.
С оглед на нарастващите предизвикателства пред сигурността, идващи от Китай и Северна Корея, Япония укрепва отбранителните си способности. Такива ракети са способни да поразяват противници от позиция, намираща се извън техния обсег на поражение.
В края на 2022 година Япония актуализира ключовите си документи в областта на отбраната, за да придобие т.нар. способности за контраудар – значителна промяна в политиката съгласно Конституцията на страната, която отхвърля войната, припомня Киодо.
Японското правителство е поискало да закупи до 16 от ракетите JASSM-ER, казва Агенцията за сътрудничество.
„Предложената продажба ще подкрепи целите на външната политика и националната сигурност на САЩ, като подобри сигурността на един основен съюзник, който е сила за политическа стабилност и икономически напредък в Индийско-тихоокеанския регион“ се казва в изявлението.
Ракетите ще бъдат монтирани на Ф-15 и други изтребители на японските Сили за отбрана.
Източник: bta.bg

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.