Архив - от 16 до 30 април

Първи модул на курс по снайперска подготовка с военнослужещи от Сухопътните войски

В периода от 23 март до 30 април 2026 г. се проведе първия модул на курс „Снайперска подготовка с военнослужещи от Сухопътни войски“, организиран и ръководен от инструктори от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), съобщават от формированието.
По време на курса обучаемите придобиха и усъвършенстваха ключови знания и умения в областта на тактическата и огневата подготовка. Основен акцент бе поставен върху придвижването в различни условия, инфилтрирането в район на операция, провеждането на разузнаване, откриването и идентифицирането на цели, както и тяхното неутрализиране. Занятията се провеждаха както през светлата, така и през тъмната част на денонощието, с цел максимално доближаване до реалната оперативна среда.
Обучението се осъществяваше на разнообразни терени, включително горски и планински райони, което изискваше от участниците висока степен на адаптивност и умения за работа в различни условия.
Курсът завърши с изпълнението на комплексни практически задачи, сред които и пълна тактическа мисия. Тя включваше нощно инфилтриране, заемане на дълговременна снайперска позиция, разузнаване на поставена цел и откриване на огън при развиделяване с последващо поразяване на целта от снайперската двойка.
Съвместното командване на специалните операции изразява благодарност към командването на Сухопътните войски за оказаното доверие при подготовката на техните военнослужещи. Реализирането на курса допринася за уеднаквяване на стандартите при обучението на снайперистите във видовете въоръжени сили на Българската армия и създава предпоставки за по-ефективно взаимодействие при бъдещи съвместни операции.

Тактико-специално учение „Логистична поддръжка 26-1“

Съгласно плана за подготовка на Командване за логистична поддръжка през 2026 г., в периода от 27.04.2026 г. до 30.04.2026 г., беше проведено тактико-специалното учение „Логистична поддръжка 26-1“, съобщават от формированието.
Темата на учението бе „Развръщане на център за поддръжка на конвои за осигуряване придвижването на съюзни сили на територията на страната“.
Учението се проведе на различни етапи.
През първия етап се осъществи транспортирането и заемането на района за разполагане, развръщане на елементите на полевия лагер, организиране на охраната, командването и управлението, взаимодействието и ежедневната войскова дейност в района.
През втория етап се изпълняваха дейности, включващи основно приемане, настаняване, хранене, зареждане с гориво-смазочни материали и банно-перално осигуряване на местността.
В последния етап се осъществяваха дейностите по придвижване на личния състав и имуществото в пункта за постоянна дислокация.
Учението е организирано от командира на военно формирование 54300 – София с участие на военни формирования 54870-София и 57310-Ловеч, в координирано взаимодействие с командира на военно формирование 38220 – Плевен, от състава на Сухопътните войски.
Допълнително в учението взеха участие и курсанти от различни специализации от НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, в роля на допълнителни обучаеми. Целта бе да се запознаят с реалното използване на логистичните формирования и да използват придобитите умения в процеса на тяхното обучение в практиката.
Повишаването на нивото на подготовката на военните формирования от състава на КЛП е основен приоритет на Командването. То цели изграждане на устойчиви логистични способности, както за осигуряване на собствените сили, така и за ефективна поддръжка като страна домакин.

USS Gerald R. Ford постави нов рекорд за най-дълга мисия на съвременен самолетоносач

Американският самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) ще напусне Близкия изток през следващите дни и ще започне завръщането си у дома след рекордно дълго 10-месечно разполагане, съобщиха американски служители пред The ​​Washington Post.
Gerald R. Ford е един от трите самолетоносача, които бяха разположени в региона, другите са USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS Abraham Lincoln (CVN-72).
Докато Gerald R. Ford е в Червено море, George H.W. Bush и USS Abraham Lincoln действат в Арабско море, за да наложат блокада на САЩ срещу кораби, превозващи петрол или стоки от ирански пристанища.
Не става ясно кога Gerald R. Ford ще напусне Близкия изток. Служител от администрацията на Тръмп е заявил пред WP, че е вероятно плавателният съд да се върне във Вирджиния около средата на май.
Към сряда корабът е бил на разположение в Близкия изток в продължение на 309 дни. Това е най-дългото време прекарано в мисия по море, което съвременен американски самолетоносач досега е провеждал.
Корабът претърпя значителни ремонти, след като бе повреден при пожар, при който бяха ранени няколко моряци.
Очаква се USS Gerald R. Ford да претърпи основен ремонт и поддръжка, когато се върне в пристанището във Вирджиния в САЩ.
Разполагането на самолетоносачи обикновено трае шест или седем месеца, за да се гарантира, че корабите спазват графиците за поддръжка.
USS Gerald R. Ford, най-новият самолетоносач на ВМС, напусна военноморската база Норфолк на 24 юни за мисия към Европа. По-късно администрацията на Тръмп му нареди да се върне през Атлантика до Карибите, където участва в блокадата на износа на венецуелски петрол и залавянето на президента Николас Мадуро през януари.
След това разполагането му беше удължено и самолетоносачът беше изпратен в Близкия изток, за да подкрепи военните операции на САЩ срещу Иран.
Междувременно, според съобщения в медиите, на президента на САЩ Доналд Тръмп ще бъде представен доклад в четвъртък с нови възможности за военни действия срещу Иран.
Източник: https://www.focus-news.net/

На 6 май в София ще има изложба на реставрирана военна техника

Обществено събитие с историко-културен характер  под надлсов „Българската армия 1936 г. 1986 г.“ ще се проведе на Деня на храбростта и Празник на Българската армия – 6 май, след церемонията пред Паметника на незнайния воин. Организатор е Българският военен и технически музей – гр. София, съвместно с Музей на бойната слава – гр. Ямбол и Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“, съобщи полковник от запаса Стоян Громов по време на събрание и клуб „Танкисти и автомобилисти“ на СОСЗР в столицата.
Мястото е площад „Гина Кунчева“ до Паметник „Васил Левски“, началото – 12 ч. Ще бъдат показни реставрирана  и деактивирана военна техника, която е била на въоръжение в Българската армия и автентични униформи, проследяващи половин век от славната история на нашата войска.
Българският военен и технически музей – гр. София, е официално одобрен от Министерство на Културата със Заповед № РД09-193/ 10.02.2021 г. на министъра на културата и представлява културна и научна организация, която изучава, опазва и представя културни и исторически ценности, образци с познавателна, образователна и историческа цел.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Ютландската битка: най-голямото морско сражение по време на Първата световна война

Ютландска битка, водена между 31 май и 1 юни 1916 г., представлява най-голямото морско сражение по време на Първата световна война, в което британските кралски военноморски сили се изправят срещу германския Флот на откритото море. Битката се провежда в Северно море.
Инициирана от германското командване под ръководството на адмирал Райнхард Шеер, битката цели да примами британския флот в капан и да му нанесе тежки щети чрез използването на подводници и мини.
Британците, командвани от адмирал сър Джон Джелико, се стремят да се противопоставят на германците след прихващане на разузнавателни сигнали, които сочат възможна германска офанзива.....Прочети още

Ромейската армия през 680-681 г

Родната историография е изписала много за битката при Онгъла и създаването на Дунавска България през 681. Има значителен брой статии и монографии, които отделят сериозно внимание на почти всеки детайл свързван с българите, включително на нейната армия и промените, които търпи в следващите векове. От друга страна, противникът срещу, който се изправят българите в битката при Онгъла през 680 година е демонизиран до краен предел и само в отделни статии, се отделя внимание на Източната Римска империя. А тя колкото и да не ни харесва е основен фактор в Европа за няколко века. Сякаш ромеите или византийци както ги нарича историографията, тънат в неясноти, заблуди и митове. За да се гордеем повече със победата ни срещу ромеите и създаването на Дунавска България, трябва да знаем срещу какъв противник се изправят българи и славяни. Какво представлява ромейската армия в края на VII век и защо тази победа е важна. Когато се спуснем надълбоко и разгледаме структура, екипировка и стил на бой в ромейската армия в края на VII, ще разберем какво всъщност е постигнато при Онгъла. Но за тази цел трябва да познаваш своите врагове/противници за можеш да ги уважаваш повече. Ние не познаваме достатъчно добре ромеите и в онлайн пространството продължават да циркулират митове или остарели разбирания. А те не са нищо, освен наследници на Римската империя, която се е гърцизирала при Ираклий.....Прочети още

На този ден през 1945 г. в обсадения Берлин Адолф Хитлер се самоубива

30 април 1945 г., следобед, Берлин. Райхсканцеларията. Виновникът за най-кървавия военен конфликт в историята на човечеството Адолф Хитлер се е самоубил.
В късния следобед останалите от бункера откриват Хитлер прострелян и строполен на земята, а диванът до него пропит с кръвта му. Той е отнел живота си, захапвайки цианид и едновременно с това прострелвайки се в главата.
Безжизненото тяло на Ева също е там. Тя е използвала само цианид, за да сложи край на живота си. Ева категорично отказва да напусне бункера, когато Червената армия се приближава, настоявайки, че е сред малкото останали му верни хора. Адолф Хитлер и Ева Браун сключват граждански брак на 29 април със свидетели Йозеф Гьобелс и Мартин Борман......Прочети още

Бразилските БТР Urutu

Разработката на бронетранспортьора EE-11 Urutu за бразилската армия започва през далечната 1970 г. Първият прототип е построен през същата година, производството е стартирано през 1974 година. Първоначално той е произведен за бразилските въоръжени сили, но скоро EE-11 Urutu е изнесен за Боливия, Чили, Колумбия, Кипър, Еквадор, Габон, Ирак, Либия, Мароко, Уругвай и Венецуела. Произведени са около 1500 бронирани машини от този тип.
Бронетранспортьорът има необичайна двуслойна броня. Външният слой е изработен от твърда стомана, а вътрешната повърхност има повишен вискозитет. Предното разположение на двигателя също увеличава пасивната защита на екипажа и десанта. Предната част на корпуса осигурява защита от бронебойни куршуми и кръгова защита от куршуми от стрелкови оръжия, осколки от мини и снаряди. EE-11 Urutu е оборудван с автоматична система за гасене на пожари, но система за защита от химическо, ядрено и биологично оръжия се монтира само по избор.
EE-11 Urutu е въоръжен с една 12,7-mm картечница на покрива. Има няколко варианта на бронетранспортьори, оборудвани с различни оръжия, монтирани на куполата. Бронетранспортьорът EE-11 има един човек в екипажа си и може да превозва 12-14 напълно оборудвани войници, които влизат и излизат от машината през страничните или задните врати или люковете на покрива. Има няколко амбразури за стрелковите оръжия.
Машината е оборудвана с дизелов двигател Detroit Diesel 6V-53T с мощност от 260 к.с. Някои бронетранспортьори са оборудвани с дизеловия двигател Mercedes-Benz OM-32A с мощност 190 к.с. БТР има много унифицирани компоненти с бронирания автомобил Engensa EE-9 Cascavel. EE-11 Urutu се предлага с необичайното задно окачване тип бумеранг, разработено от компанията Engensa и монтирано на някои други автомобили. Това окачване осигурява отлична способност за преминаване по пресечена местност. Машината е оборудвана и с централна система за напомпване на гумите. EE-11 Urutu може да преодолее водни препятствия без подготовка (има два водометни движителя).
Произвежда се в следните варианти: бронирана линейка; командна машина: противотанкова машина с оръдие с калибър 90 mm, монтирано на EE-9 Cascavel; носител на минохвъргачка с калибър 81 mm; носител 60-mm минохвъргачка, монтирана в куполата; ЗСУ с две 20-mm оръдия; спасително превозно средство; логистична машина с товароподемност до 2 t, която е в състояние да поддържа своите амфибийни качества дори при пълно натоварване; полицейска машина, оборудвана с трал за изчистване на препятствия и 7,62-mm картечница. - Още бронетехника
Източник: https://www.pan.bg, Л. Дойчинов

Белгия покани отбранителни компании от САЩ да инвестират в Европа за производство на боеприпаси

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен, който е на посещение в САЩ, призова международни отбранителни компании да установят производство в страната, като подчерта нуждата от бързо увеличаване на капацитета в Европа, предаде агенция Белга.
По време на събитие във Вашингтон, организирано от Атлантическия съвет, Франкен заяви, че Европа трябва да засили производството си в областта на отбраната. „Имаме нужда от ракети и боеприпаси, защото запасите са много ниски“, подчерта той.
Според него Европа не може да си позволи да отблъсква американски компании и трябва да насърчава съвместно производство. „Всички са добре дошли. Ние не сме селективни“, добави той, отправяйки директна покана към инвеститори от САЩ.
Франкен вчера посети Пентагона, където предложи белгийската индустрия да участва в производството на ракети, закупувани от САЩ. „Направихме това предложение на американците“, написа той в социалната мрежа Екс.
Министърът коментира и напрежението в НАТО след критики от Доналд Тръмп, който нарече алианса „книжен тигър“. Франкен определи отношенията между Европа и САЩ като „брачна криза“, но изрази увереност в бъдещето на съюза. По думите му разочарованието на Тръмп от това, че алиансът уж не е ангажиран в Иран, е малко странно, тъй като НАТО е отбранителен съюз, чиято мисия е да защитава собствената си територия.
„Не изпитвам паника, че може да се стигне до край на НАТО. Има голям песимизъм, но срещата на върха на НАТО в Хага беше успешна. На нея европейските страни се ангажираха с допълнителни усилия“, каза Тео Франкен и отбеляза, че няма реални признаци за оттегляне на американските сили от Европа и че бюджетните планове на Вашингтон дори увеличават финансирането за програми, свързани с НАТО.
Източник: bta

Курсанти трети курс започнаха летателната си подготовка

Курсантите-летци 3-ти курс от Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, които са на стаж в 12-та авиационна база, започнаха  летателната си подготовка, съобщават от ВВС.
В изпълнение на учебната програма те преминаха през задълбочена теоретична и наземна подготовка, след което положиха изпит за допускане до летателна дейност. Под прякото ръководство на заместник-командира по летателна подготовка – подполковник Валентин Иванов на летище Долна Митрополия стартираха първите им полети на самолет “ZLIN” Z242L.
Паралелно с обучението на третокурсниците в 12-та авиационна база се провежда и летателният стаж на курсантите-летци Випуск 2026. Те навлязоха в нов етап от летателната си подготовка и започнаха да усвояват техниките на пилотиране на самолет “Pilatus” РС-9М.
След като достигнат необходимото ниво на подготовка курсантите ще бъдат допуснати до изпълнение на самостоятелни полети, които ще бъдат оценени от изпитна комисия. През месец юли предстои да положат семестриални и държавни изпити.

Националният военноисторически музей е готов за празника на армията

На 5 май (вторник) от 10:00 ч. в Националния военноисторически музей (НВИМ) на ул. „Черковна“ 92 в София ще бъде открита изложбата „Създаден във война, съхранен с изкуство“, подготвена по повод Деня на храбростта и Празник на Българската армия като част от програмата за 110-ата годишнина от създаването на Музея, съобщават от културната институция.
Изложбата ни връща към 1916 г. – период на изпитание за България в разгара на Първата световна война, но и време, в което се ражда институцията, призвана да съхрани паметта за Българската армия. Същата година българските художници, станали свидетели и летописци на случващото се на фронта, представят държавата в Голямата художествена изложба в Берлин – престижен международен форум, който поставя страната на картата на европейското изкуство. Стотици произведения на десетки автори поемат пътя си към Германия, за да разкажат за войната, но и за живота отвъд нея. След завръщането им в България значителна част от тях са придобити от Министерството на войната и поставят началото на първата музейна и една от най-значимите художествени колекции у нас – тази на Националния военноисторически музей.
Именно тези творби стоят в основата на настоящата изложба, само че този път не като пратеници на една воюваща държава, а като свидетели, които ни връщат към онзи момент, в който войната, изкуството и паметта се преплитат. Сред авторите са едни от най-големите имена в българското изкуство като военните художници Ярослав Вешин, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Александър Божинов, Александър Мутафов, Владимир Димитров – Майстора, Димитър Йончев – Крискарец, Никола Кожухаров, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Станьо Стаматов, Христо Каварналиев, Чудомир, Яким Банчев, скулпторите Иван Лазаров, Михаил Михайлов, Петър Ламбрев и други.
На празничния 6 май НВИМ ще работи от 10:00 до 17:00 ч. с вход свободен за постоянната хронологична, външната експозиция и временните си изложби  и специално подготвена празнична програма.
Само на 6 май в атракцията „Експонатите оживяват“, която ще се реализира при подходящи метеорологични условия, посетителите ще имат възможността да влязат кабините на емблематични образци от външната експозиция – вертолети Ми-2, Ми-8 и ракетния комплекс 2К 52 Фрог „Луна-М“.
В 12:00 ч. ще бъде предложена дегустация на традиционната войнишка боб чорба, приготвена от военен готвач, а с помощта на Командването за логистична поддръжка посетителите ще могат да разгледат съвременна полева кухня и да се запознаят с ежедневието на българските военнослужещи.
За празничното настроение за всички посетители от 15.30 до 16.30 часа ще се погрижи Представителният духов оркестър на Сухопътни войски.

Има ли друг турски кораб, освен „Хамидие“, поразен от българските военни моряци през Балканската война?

Участието на нашия военен флот в Балканската война (1912-1913 г.) е обект на множество изследвания в българската историография. В по-ново време сред тях се открояват книгата на доц. д-р Владимир Павлов „Развитие на българския Военноморски флот 1897-1913“ (С., ДВИ, 1970) и статията на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов „Отново по въпроса за състоянието на военния флот и за участието му в Балканската война 1912-1913 година“ (Военноисторически сборник, 1/1985).
И двамата, (светла им памет!), бяха мои преподаватели във Военноморското училище и аз не само се отнасям с уважение към техните публикации, но и често правя необходимите ми справки именно от тези източници.
Затова, когато „по диагонала“ преглеждах тази публикация в „Морски преглед“, бр. 4, Варна, 15 ноември 1934 г., не очаквах да открия нищо ново.......Прочети още

На тази дата влиза в сила Конвенцията за забрана на химическите оръжия

На 29 април 1997 година влиза в сила международната Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване. Тя е подписана от представителите на 130 страни между 13 и 15 януари 1993 година на конференция в Париж, Франция, и по-късно е ратифицирана от 87 от тях. Поради високите разходи за унищожаването на запасите си от химически оръжия, първоначално Русия отлага утвърждаването на документа до 5 ноември 1997 година, когато подписва ратификация на Конвенцията.
И днес процесът по унищожаване продължава в някой от държавите-членки тъй като разграждането на химикалите отнема време и се следват множество правила, за да не навреди на околната среда.
В емисията „Международна информация” на БТА проследяваме събитията свързани с Конвенцията:
Ню Йорк, 29 април 1997 г. /БТА/ Днес влезе в сила Конвенцията за забрана на химическото оръжие, съобщи ООН. Документът забранява разработката, производството, складирането и използването на химическо оръжие, а също така задължава страните, които вече имат такова оръжие, да унищожат запасите си от него през следващото десетилетие.
Конвенцията е ратифицирана от 87 страни. Само САЩ и Русия обаче официално са признали, че притежават химическо оръжие. Москва отложи ратифицирането на документа с аргумента, че няма финансовата възможност да ликвидира запасите си, което по нейни разчети ще струва около 5 милиарда долара. Ирак и Северна Корея, за които се предполага, че имат химическо оръжие, също не са ратифицирали конвенцията.

Преди 74 години е връчено бойното знаме на Артилерийското училище в Шумен

С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на ВНВАУ „Георги Димитров“ в гр. Шумен. Така че днес е своеобразен празник за всички негови възпитаници.
Днес в град Шумен, като съставна част на Националния военен университет „Васил Левски”, функционира административно-академична част на Университета, включваща Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ и Департамент „Чуждоезиково обучение“.
Бележити дати и събития:
- Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) се формира на основание Указ № 1657 на Президиума на Великото народно събрание от 27.11.1948 г.
- На 01.05.1949 г. НВАУ „Георги Димитров“ произвежда своя първи випуск артилерийски командири.
- През есента на 1951 г. училището се пребазира от град София в град Шумен.
- С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището.
- 1958 г. - начало на петгодишно обучение с висше образование и преименуване на НВАУ във Висше народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“.
- През 1969 г. към ВНВАУ е създадено Средно сержантско военно училище (ССВАУ).
- През 1972 г. се разкрива нова специалност – „Изчислителна техника и АСУВ“.
- С Указ на Президента на Република България № 248 от 15.08.1991 г. е извършена замяна на старото име на училището с ново – Висше военно училище по артилерия и противовъздушна отбрана (ВВУАПВО) „Панайот Волов“
- През септември 2002 г. училището се трансформира във Факултет “Артилерия, противовъз-душна отбрана и комуникационни информационни системи” (А, ПВО и КИС), на Националния военен университет „Васил Левски“.
- През месец октомври 2007 се открива Център за езиково, компютърно обучение и информа-ционни технологии (ЦЕКОИТ) като структура на НВУ „Васил Левски”.
- През 2009 г. е реновирана спортната база и е изграден Спортен център.
Мисията на Факултета е да работи активно за развитието на военното образование в Република България, подготвяйки офицери за Българската армия, притежаващи отлична професионална подготовка, морална, физическа и психическа устойчивост, лидери в армейските колективи и обществото, способни да се реализират във всички сфери на армейския живот.

САЩ пуснаха в действие нова подводница за 4,4 млрд. долара – USS Idaho влиза в играта

Военноморските сили на САЩ официално въведоха в експлоатация най-новата си ударна подводница от клас „Вирджиния“ - USS Idaho (SSN-799). Церемонията се състоя в базата за подводници Ню Лондон, а новият кораб е 26-ият от този тип. - (видео)

Стойността на една такава подводница достига около 4,4 милиарда долара и именно този клас в момента е гръбнакът на американския подводен флот. Плановете са той да наброява общо 66 такива кораба, като досега са поръчани 43, а няколко от следващите вече са в процес на строеж, пише Military Watch.
Подводниците от този клас са сравнително по-леки и разполагат с 12 вертикални установки за крилати ракети – значително по-малко в сравнение с по-големите подводници от клас „Охайо“, които имат 154. Основното им въоръжение обаче са 25 торпедни апарата, от които могат да се изстрелват както торпеда Mk-48, така и противокорабни ракети Harpoon.
Макар въоръжението им да не се отличава с нещо революционно, в края на 2024 г. беше потвърдено, че за тези подводници ще бъде разработен нов тип крилата ракета с ядрена бойна глава. Това ще им позволи да играят по-активна роля в глобалното възпиране, допълвайки възможностите на подводниците с балистични ракети, включително и чрез нанасяне на тактически ядрени удари.
През последните години американският подводен флот все по-силно се насочва към Тихоокеанския регион като част от стратегията „Поворот към Азия“. Целта е да се запази балансът на силите в Източна Азия на фона на нарастващото влияние на Китай и все по-осезаемото присъствие на Северна Корея. В края на 2024 г. САЩ направиха и първата постоянна дислокация на подводница от клас „Вирджиния“ в Гуам.
От Военноморските сили обясниха решението с необходимостта най-модерните им единици да бъдат разположени в ключови региони: „Сигурността в Индо-Тихоокеанския регион изисква да държим най-способните си сили напред. Така осигуряваме гъвкавост и бърза реакция при заплахи, с цел възпиране на агресия и поддържане на стабилност.“
По думите на говорителя на Тихоокеанските подводни сили лейтенант-командир Рик Мур, новата подводница „добавя следващо поколение способности към силите, разположени на предна линия“. Тези кораби могат да изпълняват широк спектър от задачи - разузнаване, събиране на информация, операции със специални части, поставяне на мини, борба с други подводници, както и ограничени удари по суша.
Още през 2020 г. тогавашният министър на отбраната Марк Еспър обяви амбициозен план за разширяване на подводния флот до 80 ударни подводници до 2045 г. Това е част от по-широка стратегия за модернизация, известна като Battle Force 45. „Необходимостта от бързо увеличаване на броя на ударните подводници е ясна – те са най-устойчивата платформа за удари в бъдещ конфликт между големи сили“, заяви той тогава и призова за строеж на поне три нови подводници годишно.
Реалността обаче се оказва по-сложна. Оценките за производствения капацитет на САЩ в тази сфера не са оптимистични, а Китай вече се разглежда като изпреварващ, въпреки по-ниските инвестиции. Това води до изоставане в броя на новите подводници и по-малък флот от планирания.
Пекин също така напредва с разработването на ново поколение ядрени ударни подводници - клас Type 095, които ще включват модерни технологии като магнитно задвижване и нов тип витла. Освен Китай, предизвикателства за САЩ идват и от Русия с подводниците клас „Ясен-М“, както и от Северна Корея, която се очаква да въведе първата си ядрена ударна подводница преди 2030 г., вероятно с външна технологична помощ.
На този фон подводниците от клас „Вирджиния“ остават ключов елемент от военноморската стратегия на САЩ - макар и в условията на все по-ожесточена глобална конкуренция под водата. - Още клас "Вирджиния"
Източник: https://trud.bg/

Кой е последният монарх управлявал Франция?

Наполеон III, роден като Шарл Луи Наполеон Бонапарт през 1808 г., е последният монарх на Франция.
Освен това е племенник на прочутия френски император Наполеон I. Той е третият син на брата на Наполеон I - Луи Бонапарт, който е крал на Нидерландия от 1806 до 1810 г., и на съпругата му Ортанс дьо Боарне Бонапарт, доведена дъщеря на Наполеон I.
Детството и младежките години на Луи-Наполеон преминават до голяма степен в изгнание.
Неговата майка, както всички Бонапарти, е прогонена от Франция през 1815 г. след падането на Наполеон I от власт. Тя успява да намери нов дом в Швейцария, където през 1817 г. купува замък. Със своя романтичен характер тя формира у младия Луи-Наполеон както копнеж по изгубената родина, така и дълбоко възхищение към гения на Наполеон I.
След като посещава гимназия в Аугсбург, Германия (1821-23), Луи получава образование от частни учители.........Прочети още

Великата Северна война: Краят на Швеция като велика сила

През вековете Русия води множество войни, за да си осигури излаз на топло море и да затвърди статута си на велика сила.
Един такъв конфликт е Великата северна война, която тя води срещу Швеция в периода 1700-1721 година. С победата си Русия се оформя като водеща сила в региона на Прибалтика.
Великата северна война бележи намаляващото влияние на Швеция като европейска сила и възхода на Русия като такава. В началото на 18-и век Швеция притежава обширни владения около Балтийско море. Въпреки това нейните съседи - Русия, Дания-Норвегия и Полша възприемат шведското превъзходство като заплаха......Прочети още

АК-12 модел 2023 влиза масово на въоръжение: „Калашников“ започна ключови доставки, които са с голямо търсене в зоната на СВО

Концернът „Калашников“ АД достави първата голяма партида автомати АК-12, модел 2023, на правителствен клиент по договор от 2026 г.
5,45-милиметровата автомат „Калашников“ АК-12 е основното индивидуално автоматично оръжие на руските въоръжени сили от 2020 г. насам, като обемите на производство остават постоянно високи всяка година. Освен това, новият член на семейството АК - съкратеният 5,45-милиметров АК-12К, произведен от „Калашников“, се е доказал в специални военни операции и се използва широко от щурмови части от всички войскови групи. Положителните потребителски отзиви издигнаха автоматите АК-12 и АК-12К сред най-търсените продукти на „Калашников“.
АК-12 е част от бойния комплект „Ратник“. Моделът му от 2023 г. представлява върха на развитието на системата АК и се отличава от предишните поколения със сложна ергономичност, адаптивност към употреба денем и нощем, както и подобрена точност и прецизност.
Заслужава да се отбележи, че поради нарастващите държавни поръчки за бойни стрелкови оръжия, компанията използва широко MIM технология, която значително намалява времето за производство на сложни геометрично оформени части и подобрява качеството на произвежданите продукти. - Още за АК-12
Източник: https://trud.bg/

Разшириха правомощията на директора на Щаба на отбраната

Постановлението за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, което прецизира уредбата в Устройствения правилник на МО е публикувано в Държавен вестник. То влиза в сила от 4 май т.г.
Създава се възможност директорът на Щаба на отбраната  да изпълнява функциите на началник на отбраната. Това ще се случва при невъзможност заместник-началник на отбраната, поради командировка или ползване на законоустановен отпуск, да изпълнява функциите на началника на отбраната. Лимитират се обаче правомощията, свързани със строго специфичните отговорностите на началника на отбраната по използването на въоръжените сили, привеждането им в по-висока степен на бойна готовност, назначаването на висшия команден състав, назначаване на аташета по отбраната и военни представители от Българската армия в обединените щабове на НАТО и на Европейския съюз.
Прогнозата е, че с възлагане на правомощия на директора на ЩО за изпълнение задължения на началник на отбраната ще гарантират осигуряване ежедневната дейност на Щаба на отбраната иизпълнението на мирновременните задачи от въоръжените сили.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Стратегическите бомбардировачи на САЩ продължават да тренират във Великобритания

Стратегическите бомбардировачи на ВВС на САЩ продължават да извършват тренировъчни полети от авиобазата "Фърфорд" във Великобритания, която по време на американската военна операция беше използвана за нанасяне на удари срещу Иран, сочат данни на авиационния ресурс Military Air Tracking Alliance (MATA).
През последните дни почти ежедневно самолетите летят по двойки, като продължителността на полетите достига почти девет часа. За това време те могат да изминат половината разстояние до Близкия Изток и да се върнат обратно.
В момента във военновъздушната база Фърфорд е разположена група от 23 американски тежки бомбардировача, включително 15 самолета B-1B Lancer и осем B-52H Stratofortress.
Всеки самолет може да носи 24 самонасочващи се 900-килограмови авиабомби JDAM с обсег до 20 км или 12 крилати ракети JASSM с обсег около 300 км.
Тези боеприпаси бяха използвани по време на американската военна операция за нанасяне на удари по най-важните обекти в Иран, по-специално защитени места за разполагане, съхранение и производство на балистични ракети.
Източник: https://news.bg/

Reuters: НАТО планира да се откаже от годишните срещи, за да не влиза в конфликт с Тръмп

НАТО разглежда възможността да се откаже от практиката за провеждане на годишни срещи. Тази стъпка може да помогне да се избегне потенциално напрегната среща с американския президент Доналд Тръмп, информира Reuters.
Администрацията на Тръмп и самият той нееднократно са критикували рязко много от 31 страни, участнички в отбранителния алианс. А съвсем скоро се стигна и до обвинения заради отказите да се предостави по-голяма помощ във военната операция на САЩ срещу Иран.
Честотата на сбирките на НАТО се е променяла с годините, но от 2021 година насам всяко лято лидерите правят среща. Тази година тя е планирана да се проведе на 7 и 8 юли в Анкара. Някои страни-членки, обаче, настояват темпото да бъде забавено. Според европейски дипломати е възможно срещата, планирана за 2027 година в Албания да се състои през есента, а през 2028 година изобщо да няма такава.
Тогава е и последната година от пълния мандат на Доналд Тръмп, отбелязва Reuters.
Някои от държавите настояват срещите на върха да се провеждат на всеки две години, но финалното решение за това ще бъде на генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Тайван получи последната партида танкове M1A2T Abrams от САЩ

Тайван получи последната партида от своя флот от 108 танка на стойност около 1,28 милиарда долара, закупени от САЩ.
Последната пратка от 28 танка M1A2T Abrams пристигна късно в неделя в пристанището на Тайпе на борда на товарен кораб и беше транспортирана в понеделник до Командването за бронирана подготовка на тайванската армия в град Хукоу, разположен в северозападния окръг Хсинчу, според Focus Taiwan, цитирана от Anadolu Agency.
Тайпе беше отпуснал 1,28 милиарда долара за танковете, чиито доставки САЩ започнаха през декември 2024 г., като втората пратка беше направена през юли.
Тайванската армия в момента разполага с около 1000 танка. Новите танкове "Ейбрамс" ще бъдат разположени в Шести корпус на армията и се очаква да станат напълно оперативни до края на годината.
Доставката на танковете от САЩ идва в момент, когато тайванските законодатели продължават да обсъждат специален законопроект за разходи за отбрана, насочен към закупуване на оръжия на стойност над 39 милиарда долара през следващото десетилетие.
САЩ са основният доставчик на оръжия за острова, който Китай твърди, че е негов.
Въпреки това, депутатите от опозицията досега блокираха приемането на законопроекта. Председателят на основната опозиционна партия Куоминтан Ченг Ли-ун заяви в понеделник, че ще посети САЩ за 10 дни през юни. Ченг се срещна с китайския президент Си Дзинпин по-рано този месец в Пекин. - Още за Abrams
Източник: https://trud.bg/

Конференция за безпилотните летателни и роботизирани системи откриват утре

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще открие международната конференция на тема „Безпилотните летателни и роботизирани системи и средствата за противодействие срещу тях – ключов фактор в изграждането на съвременни отбранителни способности“, съобщава Пресцентърът на МО. Събитието е под патронажа на началника на отбраната и ще се проведе на 28 и 29 април във Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Откриването е от 10.00 ч. на 28 април в зала „Раковски“.
Участие във форума ще вземе и заместник-министърът на отбраната Златин Кръстев. Конференцията е организирана съвместно от Командването на Сухопътните войски и Асоциацията на Сухопътните войски на България. Събитието ще събере представители на Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, видовете въоръжени сили и експерти от водещи компании производители на безпилотни летателни апарати и системи за противодействие срещу тях.
Основен фокус ще бъдат съвременните тенденции в развитието и приложението на дронове и роботизирани системи, тяхното значение за бойните способности на въоръжените сили, както и предизвикателствата и решенията, свързани със защитата срещу подобни технологии. Поводът ще се предостави платформа за обмен на опит, идеи и добри практики между военни експерти, държавни институции и индустрията, с цел повишаването на отбранителните способности на страната в съответствие със съвременните изисквания за сигурност.

Реорганизират служба „Военно разузнаване“

Министърът на отбраната Атанас Запрянов е издал заповед за извършване на  организационно-щатни промени в Служба „Военно разузнаване“  Това е във връзка с изпълнение на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г.
Реорганизацията е свързана с увеличаване числеността на личния състав, с придобиване на нови способности, създаване на нови структури, преразпределение на съществуващи функции и дейности и добавяне на нови функции и дейности на структурите, което ще спомогне за изпълнение на основните задачи пред Службата, определени в  Закона за военното разузнаване (ЗВР). Във връзка с това е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Служба „Военно разузнаване”.
Очаква се промените да доведат до създаване на сигурност и определеност при назначаване на военнослужещи в оперативния резерв и специалния щат на директора на Служба „Военно разузнаване“; привеждане на разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на Служба „Военно разузнаване“ в съответствие с разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и еднакво третиране на военнослужещите в Служба „Военно разузнаване“ с военнослужещите в Българската армия; създаване на правна възможност за командироване на военнослужещи от Службата, при осъществяване на разузнавателна поддръжка на контингентите от въоръжените сили на Република България по време на мисията/операцията; предоставяне на възможност Служба „Военно разузнаване“ да осигурява ресурсно дейността на свои служители заемащи длъжности, определени като национален принос в международни организации или в други международни инициативи.
Предвижда се постановлението да влезе в сила от 1 юли 2026 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

СПРБ ще работи за придобиване на подводници във флота

Съюзът на подводничарите в Република България (СПРБ) ще продължи да работи за възстановяване на проекта за придобиване на подводници във Военноморските сили. Това стана ясно по време на деветнадесетото общо годишно-отчетно събрание на организацията, което се проведе във Варна.
Maritime.bg припомня, че през миналата година началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обяви, че страната ни няма да придобие стари подводници за флота. Той коментира тогава, че е нецелесъобразно да се плаща за технологии от 70-те години и насочи фокуса към обновяването на силите и средствата с нови безпилотни подводни апарати. „Важно е да имаме средства за подводния домейн, но без придобиване на конвенционални, морално остарали средства. Не изключвам значението на подводниците в Черно море, но те трябва да са много по-малки, много по-модерни и с много по-малко екипаж“, каза адмиралът.
СПРБ прие план-програма за работата на Съюза през 2026/27 г. Всички мероприятия ще се провеждат под мотото „110 години от началото на подводното плаване в България“, положено с приемането в състава на флота на Третото българско царство на подводник  „UB-1-8”, състояло се на 25 май 1916 година на кея в резиденция „Евксиноград“, предаде Морски вестник.
Ще продължи и работата по проекта за изваждане от морското дъно на загиналия подводник от серията „UB”, за който има предположения, че е точно „UB-1-8”.
Източник: https://www.maritime.bg/

Световните военни разходи достигнаха близо 2,9 трилиона долара през 2025 г., сочи доклад на СИПРИ

Светът е отделил близо 2,9 трилиона долара за военни разходи през 2025 г., отбелязвайки единадесета поредна година на растеж на фона на множество конфликти, сочи публикуван днес авторитетен доклад, цитиран от Франс Прес.
Трите страни с най-големи разходи за отбрана – САЩ, Китай и Русия – са допринесли с повече от половината от общата сума, или 1,48 трилиона долара.
Увеличението е достигнало 2,9% за една година въпреки спад на американските военни разходи, се посочва в доклада на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ).
Този спад е бил до голяма степен компенсиран от увеличенията в Европа и Азия в „поредна година, белязана от войни и засилване на напрежението“, каза за АФП изследователят от СИПРИ Лоренцо Скарацато.
„Военната тежест“ – тоест делът от световния БВП, отделян за военни разходи – е най-високата от 2009 г. насам.
„Всичко показва, че светът се чувства по-малко сигурен и харчи повече за въоръжените си сили, за да се справи със световната обстановка“, отбелязва изследователят.
САЩ са похарчили 954 милиарда долара, или със 7,5% по-малко, отколкото през 2024 г., но този спад се дължи основно на факта, че не бе одобрена нова военна финансова помощ за Украйна за разлика от предходните три години, когато бяха обещани общо 127 милиарда долара.
Очаква се този спад също да бъде краткотраен, тъй като Конгресът на САЩ одобри разходи от над 1 трилион долара за 2026 г., а те може да достигнат 1,5 трилиона долара през 2027 г., ако бюджетното предложение на Доналд Тръмп бъде прието.
Основният двигател на това глобално увеличение бе Европа, която включва Русия и Украйна в тази регионална разбивка и отчете ръст на разходите от 14% до 864 милиарда долара.
„Това се обяснява с два основни фактора. Единият е продължаващата война в Украйна, а другият – отдръпването на САЩ от Европа“, каза Скарацато.
САЩ „подтикват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“.
Германия, която е на четвърто място в света по военни разходи, ги е увеличила с 24% през 2025 г. до 114 милиарда долара.
Испания също е увеличила значително разходите си – с 50%, до 40,2 милиарда долара, като те надхвърлят 2% от БВП за първи път от 1994 г.
Разходите на Русия са нараснали с 5,9% до 190 милиарда долара, или 7,5% от БВП.
Украйна от своя страна е увеличила разходите си с 20% до 84,1 милиарда долара, или 40% от БВП.
Въпреки продължаващото напрежение в Близкия изток разходите в региона са нараснали незначително – с 0,1%, до 218 милиарда долара.
Докато повечето страни в региона са увеличили разходите си, Израел и Иран всъщност са ги намалили.
В Иран разходите са спаднали с 5,6% до 7,4 милиарда долара, но това се обяснява основно с високата годишна инфлация от 42%. В номинално изражение разходите са се увеличили.
При Израел спадът от 4,9% до 48,3 милиарда долара отразява затихването на войната в Газа след примирието с „Хамас“ през януари 2025 г., обясняват изследователите, като същевременно отбелязват, че разходите остават с 97% по-високи, отколкото през 2022 г.
В региона Азия–Океания разходите са възлезли общо на 681 милиарда долара, което е увеличение с 8,5% спрямо 2024 г. – най-силният годишен ръст от 2009 г. насам.
„Основният фактор“ в региона е Китай, който увеличава разходите си всяка година през последните три десетилетия и е похарчил около 336 милиарда долара през 2025 г., отбелязва изследователят от СИПРИ.
„Но интересът вероятно идва от реакцията на някои други държави, като Южна Корея, Япония и Тайван, спрямо възприеманата заплаха“, каза той.
Така Япония е увеличила военните си разходи с 9,7% до 62,2 милиарда долара през 2025 г., или 1,4% от БВП – най-високият дял от 1958 г. насам, докато Тайван е увеличил разходите си с 14% до 18,2 милиарда долара.
Източник: bta

На фокус: Ми-28 УБ

Още за Ми-28

74 години от първия полет на Ту-16

Точно преди седемдесет и четири години, на 27 април 1952 г., полита първия прототип на знаменития реактивен бомбардировач Ту-16.
Историята на самолета започва през 1949 г., когато съветският лидер Йосиф Сталин може да се поздрави с това, че разполага с атомна бомба и с тежък бомбардировач, който може да я доставя в дълбочина на противниковата територия.
И двете, обаче са копия – Ту-4 на B-29, а атомната бомба РДС-1 е практически вариация на Fat Man, пусната над Нагасаки.
На Сталин е ясно, че трябва да се търси ядрен паритет със САЩ, а това минава през създаването на нов и модерен тежък бомбардировач.........Прочети още

Военната експертиза се завръща в Народното събрание

След 44-то Народно събрание (2017-2021 г.) 52-рият парламент се сдоби със сериозна военна експертиза. Главната заслуга за това е на „Прогресивна България“. Останалите политически сили, които излъчиха депутати, с малко изключение на „Възраждане“, гледат по-скоро към МВР и службите за сигурност при подреждане на изборните си листи.
От списъците, които бяха публикувани, се вижда, че в първия ден на новоизбрания парламент ще положат клетва 6 народни представители с кадрова военна служба в биографията си.  Сред тях има двама със звание „генерал-майор от запаса“ – Румен Радев, бивш командир на ВВС, президент и върховен главнокомандващ Въоръжените сили и Иван Лалов, бивш командир на авиобаза „Граф Игнатиево“ и заместник-командващ на Съвместното командване на силите. Полковник от запаса е Димитър Стоянов е бивш началник на Щаба на ВВС, главен секретар на президента и секретар по сигурност и отбрана и министър на отбраната в две служебни правителства. Майор Цветомир Цветанов е офицер от Българската армия е с утвърден лидерски опит и доказани командни умения. Професионалният му път преминава през ключови военни длъжности, включително командир на взвод, заместник-командир на рота и командир на рота. Към момента на избора за народен представители заема отговорния пост на началник на Военно окръжие – Видин, където отговаря за координацията и управлението на структурите на Министерството на отбраната в региона. С военно образование от ВВВУ „Георги Бенковски“ е Гълъб Донев. Той притежава изключителен опит в най-високите нива на държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста служебен министър-председател на Република България в две последователни правителства. Сержант от запаса Ивелин Първанов от „Възраждане“ е за пети път по ред избран за народен представител. Участник е в първата българска мироопазваща мисия в Камбоджа и е награден с медал на ООН „В служба на мира“.
Разбира се, предстои да видим колко от тях ще поемат към изпълнителната власт. И колко ще останат в Комисията по отбрана. От парламента отпадна Христо Гаджев, който бе депутат в последните 9 състава на Народното събрание и председател на Комисията по отбрана. Почти половината от членовете на комисията в предишния парламент не са избрани за народни представители.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Курсанти летят в 24-та авиобаза - Крумово

Курсантите-летци за вертолетна авиация от III и IV курс на ВВВУ „Георги Бенковски” – гр. Долна Митрополия провеждат своя летателен стаж в 24-та авиобаза – Крумово, съобщават от формированието.
Бъдещите офицери надграждат уменията си в условията на активна летателна дейност, която ще завърши с полагането на изпит на 10 юли 2026 г. След успешното си дипломиране, те ще се присъединят към състава на базата и ще се посветят на отговорните мисии и задачи на рода авиация.
Курсаните от III курс ще продължат своята подготовка в летателния стаж до края на месец август тази година.
Паралелно с обучението на млади пилоти в 24-та авиационна база – Крумово, с наближаване на пожароопасния сезон, подготовка провеждат и екипажите на AS 532 AL Cougar и Ми-17 с цел повишаване на натренираността и готовността за действия при овладяване и потушаване на пожари от въздуха.
Източник: https://otbrana.com/

На този ден преди 64 години бе сформиран 7-ми Бояновски ракетен дивизион

Най-добрите картечници в света

Oпитът нa двe cвeтoвни вoйни пoĸaзa, чe нaй-cмъpтoнocнoтo opъжиe нa бoйнoтo пoлe нe ca тaнĸoвeтe и apтилepиятa, a пexoтните ĸapтeчници. Πpeз 20-тe вeĸ тoвa лeĸo cтpeлĸoвo opъжиe cepиoзнo eвoлюиpa, пpeвpъщaйĸи cв нeзaмeнимo и eфeĸтивнo cpeдcтвo зa oгнeвa пoддpъжĸa нa бoйнитe oпepaции. C вpeмeтo вcичĸи мoдepни apмии пpeминaxa ĸъм cтaндapт нa eдиннa ĸapтeчницa, c ĸoятo мoжe дa ce cтpeля yдoбнo и eфeĸтивнo и oт pъĸa и oт тpaнcпopтнa мaшинa c пoмoщтa нa oпopни cтoйĸи.
Eтo нaй-дoбpитe cвeтoвни oбpaзци нa тoвa opъжиe.
Haй-дaлeĸoбoйнaтa
Pycĸaтa cтaндapтнa 7,62-миллимeтpoвa "Πeчeнeг" (индекс 6П41) e cъвpeмeннa мoдифиĸaция нa шиpoĸopaзпpocтpaнeнaтa в cвeтa ĸapтeчницa "Kaлaшниĸoв" (ΠK), пpиeтa нa въopъжeниe пpeз дaлeчнaтa 1961 гoдинa.
Maĸap дa e в гoлямa cтeпeн нacлeдниĸ нa cтapaтa ĸapтeчницa, "Πeчeнeг" e cъщecтвeнo пoдoбpeнa. Удвoeн дo 600 e бpoят нa eфeĸтивния ĸapтeчeн oтĸoc бeз дa пocтpaдa дaлeĸoбoйнocттa и тoчнocттa нa cтpeлбaтa.
Цeлeвaтa дaлeчинa нa cтpeлбaтa oт "Πeчeнeг" e 1500 мeтpa, c ĸoeтo знaчитeлнo пpeвъзxoждa чyждecтpaннитe aнaлoзи пo тoзи пoĸaзaтeл. Kaĸтo и пo мaĸcимaлнaтa дaлeĸoбoйнocт - 3800 мeтpa.
Дpyги нeйни дocтoйнcтвa ca виcoĸa нaдeжднocт, oтнocитeлнo лeĸo тeглo - 8,2 ĸг. и мoщни, нo мacoви пaтpoни 7,62x54 милимeтpa. - Още за ПКП "Печенег"

Haй-cĸopocтнocтpeлнaтa
Гepмaнcĸaтa МG3, пpиeтa нa въopъжeниe пpeз 1960 г. e мoдepнизиpaнa вepcия нa знaмeнитaтa ĸapтeчницa МG 42, c ĸoятo нeмcĸaтa пexoтa e вoювaлa пpeз Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa. Ocнoвнoтo oтличиe нa cъвpeмeнния вapиaнт e нaтoвcĸият пaтpoн 7,62x51 мм, cмeнил гepмaнcĸия ĸaлибъp 7,92x57 милимeтpa. МG3 e нa въopъжeниe в Бyндecвepa и шиpoĸo ce изнacя, a тaĸa cъщo ce пpoизвeждa пo лицeнз и в Aвcтpия, Гъpция, Иpaн, Πaĸиcтaн, Meĸcиĸo, Cyдaн, Иcпaния и Typция.
Глaвнoтo дocтoйнcтвo нa МG 3 e cĸopocттa нa cтpeлбaтa - oт 1200 дo 1500 изcтpeлa в минyтa в зaвиcимocт oт peжимa нa cтpeлбa. Πo тoзи пapaмeтъp знaчитeлнo пpeвъзxoждa aнaлoзитe в cвeтa , ĸoитo имaт cĸopocт нa cтpeлбaтa 600 - 900 изcтpeлa в минyтa. Teмпът нa oтĸocитe зaвиcи oт мacaтa нa зaтвopa, ĸoeтo пoзвoлявa бyĸвaлнo нa xoд дa ce пpoмeня ĸoнcтpyĸциятa нa opъжиeтo в зaвиcимocт oт бoйнaтa зaдaчa. Toвa, зaeднo c нeйнaтa пpocтoтa и нaдeжднocт, пpaви МG 3 eднa oт нaй-пoпyляpнитe ĸapтeчници в cвeтa. - Oще за MG-3

Haй-yнивepcaлнaтa
Cтaндapтнaтa ĸapтeчницa М240, пpиeтa нa въopъжeни в apмиятa нa CAЩ пpeз 1977 гoдинa, e въплъщeниe нa aмepиĸaнcĸия пoдxoд ĸъм пpoизвoдcтвoтo нa cтpeлĸoвo opъжиe.
Kapтeчницaтa e мaĸcимaлнo yнивepcaлнa и e пoдxoдящa зa вcичĸи видoвe и poдoвe вoйcĸи. Opъжиeтo c тeглo пoчти 13 ĸг ce пpoизвeждa в дeceтĸи мoдифиĸaции зa paзлични cпeцифични цeли. Ha cтoйĸa, тpинoжниĸ и peмъĸ зa пexoтaтa, зa бoйни мaшини, caмoлeти и вepтoлeти - в пo-лeĸ или пo-yтeжнeн вapиaнт - тoвa opъжиe пpeминa ycпeшнo вoйнитe в Πepcийcĸия зaлив, Иpaĸ, Aфгaниcтaн. C нeгo вoювaт нaд дeceтĸи cтpaни в cвeтa.
Taĸтиĸo-тexничecĸитe xapaĸтepиcтиĸи нa М240 нe ce oтличaвaт ocoбeнo тo пoдoбнитe aнaлoзи: Πpицeлнa дaлeчинa - 1000 мeтpa; oт 650 дo 950 изcтpeлa в минyтa. Ho дългoгoдишният oпит в гopeщитe тoчĸи, e пoзвoлил дa ce дoвeдe нeйнaтa ĸoнcтpyĸция пoчти дo cъвъpшeнcтвo, дa ce oтpaбoтят вcичĸи миcлими и нeмиcлими cлyчaй зa пpилoжeниe. - Още за М240

Haй-лeĸaтa
Изpaeлcĸaтa ĸapтeчницa "Nеgеv" cъc cмeняeмa цeв и ĸaлибъp пaтpoни cъoтвeтнo 5,56x45 и 7,62x51 милимeтpa cъщo e нa въopъжeниe в дeceтĸи cтpaни пo cвeтa.
Зaxpaнвaнeтo e ceлeĸтивнo, дoпycĸa ce c пaтpoндaш нa мeтaлнa лeнтa cъc 150 или 200 пaтpoнa или c aвтoмaтeн пълнитeл (oт M16). Πo тoзи нaчин "Heгeв" мoжe дa ce изпoлзвa и ĸaтo лeĸo пexoтнo cтpeлĸoвo opъжиe зa бoй нa близĸи и cpeдни диcтaнции.
Зa тoвa cпoмaгa и cpaвнитeлнo мaлĸoтo тeглo - 7,5 ĸилoгpaмa. Cъщecтвyвaт и няĸoлĸo мoдифиĸaции нa opъжиeтo, в тoвa чиcлo c дocтa cĸъceнa цeв зa пoлицeйcĸи oпepaции в гpaдcĸa cpeдa.
Eĸcпepтитe пocoчвaт ĸaтo дocтoйнcтвa нa тaзи ĸapтeчницa тoчнocттa и мoщнocттa нa изcтpeлитe, a ĸaтo нeдocтaтъци нeйнaтa нaдeжднocт и виcoĸитe изиcĸaния ĸъм cтpeлeцa. - Още за Negev

Т-34 - страшният руски танк, съкрушил Хитлер

На 22 юни 1941 г. фашистка Германия започна операция „Барбароса”, нанасяйки масиран удар по Съветския съюз. Това беше най-голямото нахлуване за цялата история на човечеството.
Над три милиона немски войници, 150 дивизии и три хиляди танка бяха обединени в гигантски групи армии, които създадоха фронт с обща дължина над 2900 километра.
Немците разчитаха на сблъсък с по-слаб от тях противник. Опиянени от победите в Полша и Франция, Хитлер и повечето негови военачалници смятаха, че от самата съдба е предопределено Германия да нападне Русия. „Краят на еврейското господство в Русия ще стане и край на Русия като държава”, обяви Хитлер в своя манифест Mein Kampf.
Няколко месеци подред немците удържаха гръмки победи една след друга. Но изведнъж настъплението забуксува, а появата на фронта на нов съветски танк паникьоса вермахта.
Това беше танкът Т-34. Новата бронирана машина се отличаваше със 76-​милиметровото си оръдие и дебелата наклонена броня. Той развиваше скорост от над 55 км/​ч. Т-34 притежаваше многобройни конструктивни предимства за онова време и успяваше да изпраща немските танкове направо в ада.
Т-34 имаше своите проблеми, въпреки легендарната си репутация. Към недостатъците му се отнасяха ограниченият обзор на екипажа и ниското производствено качество.
„Те бяха много добри танкове, но не бяха някакво чудо оръжие, имаха своите недостатъци — пише Филип Каплан в книгата си „Поразяващият гръм: съветските танкови войни”. — Но въпреки всички пропуски, танковите специалисти и историците днес често наричат Т-34 „най-добрият танк на войната.”
Немският фелдмаршал от времето на Втората световна война Евалд фон Клайст се изразява още по-кратко, като нарича Т-34 „най-добрият танк в света”.
Произходът на Т-34 е доста обикновен. Червената армия трябваше да намери замяна на своя лек танк БТ-7, който притежаваше висока скорост и лека броня и беше предназначен за водене на маневрена война. В хода на войната с Япония 1938 – 1939 г. обаче този танк не се представи по най-добрия начин. Японските танкове дори с по-слабото си оръдие унищожаваха лесно БТ-7. Бойците от противотанковите подразделения също подпалваха БТ-7 с бутилки със запалителна течност, като ги превръщаха във факли, тъй като бензинът проникваше през цепките на лошо заварената броня и попадаше в двигателния отсек.
Проблемът беше решен с Т-34. Бензиновият двигател беше заменен с дизелната 12-​цилиндрова силова установка В-2 – 34. Тя позволяваше на Т-34 да развива скорост с 16 км/​ч по-висока от тази на немските машини „Пантера ІІІ” и „Пантера-ІV”. Освен това оръдието с висока начална скорост можеше да поразява всеки танк по онова време.
„Когато през 1941 г. Хитлер започна „Барбароса”, Т-34 беше безспорно най-добрият танк в света — разказва за изданието War Is Boring ветеранът от американската армия танкистът Джейсън Белкорт. — Съчетанието на наклонената броня, мощното оръдие, добрата скорост и маневреността му превъзхождаха всичко онова, което по това време имаха немците.”
Към средата на 1941 г. СССР имаше над 22 хиляди танка — повече от колкото имаха всички армии в света, взети заедно и четири пъти повече, отколкото имаше в немския арсенал.
Към края на войната Съветският съюз произведе почти 60 хиляди танка Т-34, като доказа, че количеството само по себе си се превръща в качество.
Първоначално немците бяха объркани, когато им се налагаше да се сблъскат в бой с танковете Т-34. Намиращите се на въоръжение в тяхната армия оръдия Kwk 36 с калибър 37 милиметра и 50-​милиметровите Kwk 38 не можеха да пробият челната броня на съветската машина.
Оставаха малко вариантите за тактически дйствия за немците. Техните танкисти можеха да стрелят в страничната броня на Т-34. Вермахтът поставяше минни полета. Войниците му рискуваха живота си, използвайки подривните заряди и бутилките със запалителна смес.
Своеобразен акт на отчаяние стана фактът, че немците модифицираха своите 88-​милиметрови зенитни оръдия, за да се опитат да спрат атакуващите Т-34 с огън с право мерене.
На руснаците обаче не винаги достигаха добре обучени екипажи за танковете, които приемаше на въоръжение Червената армия. Съветите губеха Т-34 и техните екипажи в големи размери.
По времето, когато Съветският съюз обучи достатъчно екипажи за окомплектуване на своите танкове, у немците се появиха мощни оръдия и усъвършенствани противотанкови средства от типа на гранатомета „Панцерфауст” с комулативна бойна част.
Руснаците обаче винаги имаха повече Т-34, отколкото немците „Пантери” и „Тигри”. „Решаващо тук беше производственото сражение — казва Белкорт. — От юни 1941 г. до края на войната Съветите неизменно произвеждаха танкове, които бяха добри и винаги отговаряха на изискванията.”
Окончателната присъда за танка Т-34 не е толкова славна като легендата, създадена от Съветите. Въпреки това обаче отзивите за него за превъзходни. Т-34 промени съотношението на силите в полза на СССР, когато се стигна до танковите сражение, а с масовото си производство руснаците изпревариха с много Германия.
Изпълнените с решителност съветски танкисти със своите Т-34 разгромиха немците край Курск. Това беше най-великото танково сражение за цялата история на света.
„Т-34 несъмнено беше революция, но той не беше пръв в нито един от показателите с изключение на факта, че в него намериха своето съчетание наклонената броня, дизеловият двигател, широките вериги и доста мощното голямокалибрено оръдие — казва Белкорт. — Всичко това е правено и по-рано, но никога в съвкупност.” - Още за T-34

Военен календар

На 25 април 1893 година в с. Лютиброд, Врачанско, е роден генерал-полковник Иван Кинов (1893 – 1967).
Завършва Школата за запасни офицери в Скопие (1916), Военната академия „М. В. Фрунзе“ в Москва (1929) и Академията на Генералния щаб „К. Е. Ворошилов“ в същия град (1938).
В Първата балканска война (1912 – 1913) е редник от 15-а пионерна дружина и се сражава при щурма на Одринската крепост (24 – 26 март 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) воюва на Южния фронт. През ноември 1925 г. емигрира в СССР и служи в Червената армия като началник-щаб на полк и дивизия, командир на полк, старши преподавател по история на военното изкуство във Военната академия „М. В. Фрунзе“. Участва в отбраната на Москва (1941).
На 8 септември 1944 г. се завръща в България и заема длъжностите началник на Щаба на войската (1944 – 1947), заместник-министър на войната и началник на Генералния щаб (1947 – 1949), началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ (1951 – 1954), заместник-министър на народната отбрана (1954 – 1956).
Преминава в запаса на 21 април 1960 г. Автор на „Кратка история на военното изкуство“ Т. 1 – 2 (1960), „Коалиционни войни“ (1970) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас.

Как по "Пътя на плъховете" нацистките главорези избягаха в Аржентина

Хиляди нацистки главорези се спасяват след Втората световна война по т.нар. "Път на плъховете" през Италия към Южна Америка. В много случаи - с помощта на църквата. На 2 март 2020 г. Ватикана разсекретява архиви от онова време.
Втората световна война приключва официално през 1945 година. Три години по-късно един от най-големите нацистки военни престъпници - Франц Щангл - успява да избяга от затвора в Линц. Бившият есесовец и комендант на концентрационните лагери „Собибор" и „Треблинка" е отговорен за смъртта на близо един милион евреи. Щангл прекосява Австрия и стига до Италия. Целта му е Рим, където е разположен Ватикана, пише Дойче веле.
„Вие трябва да сте Франц Щангл, вече Ви очаквах", посреща го римският епископ Алоис Худал, който го снабдява и с фалшиви документи. С тях Щангл заминава за Сирия, където изчаква семейството си. През 1951 отпътува от Дамаск за Бразилия. Мъжът, отговорен за едни от най-зловещите лагери на смъртта, години наред работи за „Фолксваген" край Сао Пауло.......Прочети още

На този ден преди 81 г. руснаци и американци се срещат на река Елба

Преди 81 години, на 25 април 1945 г., недалеч от град Торгау на река Елба, се срещат за първи път части на Съветската и американската армии, припомня ТАСС.
Срещата е между подразделения от съветската 58-а стрелкова дивизия от 1-и Украински фронт с части 69-а пехотна дивизия от 1-а армия на САЩ.
В резултат от срещата на съюзниците остатъците от въоръжените сили на Германия са разделени на две части – северна и южна.
В средата на април 1945 г. вече е очевидно, че Втората световна война в Европа е към края си и съюзниците най-напред ще се срещнат на река Елба. Американците внимателно следят движението на Червената армия и отлично разбират, че Берлин ще падне под нейните удари.
Срещата на двете армии е много важна. На първо място от психологична гледна точка – мечтата, която до не чак толкова отдавна изглежда безкрайно далеч, предстои да стане реалност. Второ, не трябва да се допуска стихийност. Тя може да доведе до непредсказуеми последствия и за американците, и за руснаците – стълкновението на американските и на руските части е напълно възможно, ако те не са се разпознали.
Когато съюзните армии съвсем се сближават, възникват недоразумения и на земята, като често те са предизвикани от използване на лъжливи сигнали от страна на немците. За избягване на стълкновения между двете армии, на най-високо равнище са съгласувани мерки по взаимното разпознаване и на бойното поле. Общ сигнал за съветската страна стават две червени сигнални ракети, а за съюзниците – две зелени. Освен това всички са запознати с опознавателните знаци на съюзниците.
Към средата на април американците излизат на река Елба до границата на своята зона на окупация, уточнена в съюзните споразумения, и спират в очакване на съветските войски. Американците се отнасят с голяма симпатия към руснаците и очакват с вълнение срещата с тях.
Първата среща става на 25 април малко преди обед, когато американски патрул от 273-и полк под командването на лейтенант Алберт Коцебу пресича Елба. Разузнавачите са се придвижили на изток от условната разграничителна линия на зоните за окупация в района на междуречието на реките Мюлде и Елба.
В селцето Леквиц групата на Коцебу се натъква на съветски войник на кон. Лейтенантът е с усет към историята и педантично отбелязва часа – 11:30 ч.
Обаче съюзнически контакт не се получава: конникът се отнася към обкръжилите го американци с подозрение, шибва коня и препуска назад. Естествено не долага на командирите си, вероятно за да си спести неприятните обяснения с комисарите и контраразузнавачите от СМЕРШ. След два часа американските разузнавачи правят вече „нормална” среща с руснаците. За целта те трябва да преминат на другия бряг на реката, където се вижда група съветски войници. Бойците на Коцебу откриват лодка, вързана с верига за брега. Лейтенантът решава проблема кардинално, като къса веригата с ръчна граната. На източния бряг срещат съветски войници под командването на подполковник Александър Гардиев. Пак същия ден още един американски патрул под командването на лейтенант Уилям Робъртсън се среща с войниците на лейтенант Александър Силвашко на разрушен мост през Елба близо до Торгау.
Ветеранът Силвашко след десетилетия свидетелства, че историческата среща се е състояла в 15:30 часа. „Само няколко часа по-късно фотографията, на която стискам ръката на американеца, обиколи света” – добавя той.
На 26 април в Торгау се срещат командирът на американската 69-а дивизия генерал Райнгхарт и командирът на 58-а гвардейска стрелкова дивизия генерал-майор В.Русаков. На срещата освен военните присъстват няколко киноснимачни групи и почти 70 кореспонденти от съветски, американски, френски и английски вестници.
На 27 април съюзниците официално обявяват за историческата среща на Елба.

Military Watch Magazine: Все повече държави искат най-смъртоносния изтребител в света - руския Су-57

Изпитанията в бой на украинския театър на военните действия значително увеличиха привлекателността на Су-57 за чуждестранните клиенти. Това пише американското издание Military Watch Magazine. Една държава след друга прави в Русия големи поръчки за тези изтребители от пето поколение.
Съобщава се, че виетнамското Министерство на отбраната проявява силен интерес към придобиването на руски изтребители от пето поколение Су-57 към началото на 2030-те години. Те вероятно ще заменят някои от 12-те изтребителя Су-27 от четвърто поколение и приблизително 30 изтребителя-бомбардировачи Су-22 от трето поколение, които са на въоръжение във виетнамските военновъздушни сили.
В средата на 2017 г. виетнамският вестник Dat Viet за първи път съобщи, че министерството планира да придобие от 12 до 24 изтребителя Су-57 до около 2030 г., последвано от допълнителни доклади по тази тема в началото на януари 2019 г. Днес изтребителният въздушен флот на Виетнам се състои изцяло от съветски и руски самолети, а сухопътните и военноморските сили и системата за противовъздушна отбрана също разчитат в голяма степен на доставки от Русия.
Су-57 в момента се счита за най-вероятния избор на Виетнам за модернизация на изтребителния флот, тъй като изключителният му обхват ще му позволи да патрулира оспорваните води на Южнокитайско море от бази в страната. Неговите сензори с голям обсег и мощ са оптимални за защита на обширна територия срещу заплахи от четвърто и пето поколение. Той е съвместим и с наземните средства за ПВО на Виетнам, кораби и самолети, и може да обменя информация чрез връзки за данни "въздух-земя".
Привлекателността на изтребителя за чуждестранните клиенти, както признават много експерти, се е увеличила значително благодарение на бойните изпитания на украинския театър на военните действия, който се отличава с уникална широта и интензивност (включително операции за потискане на противовъздушната отбрана, въздушен бой и операции в силно защитено вражеско въздушно пространство), както и с прецизни удари с използване на ракети както от вътрешния отсек за оръжия, така и от външно монтирани оръжия.
Изтребителят е изнесен за първи път в Алжир през ноември 2025 г., а отбранителният конгломерат "Рособоронекспорт" потвърди в средата на април, че няколко държави вече са направили нови поръчки. Наред с Иран, Индия и Северна Корея, Виетнам се смята за един от най-вероятните клиенти.
Закупуването на съвременни изтребители от пето поколение става все по-належащо, тъй като изтребителите Су-22 и Су-27 все повече се нуждаят от подмяна. Дори много по-новият Су-30МК2, третият тип изтребител на въоръжение във Виетнам, остарява и все повече изостава от съвременните типове изтребители, достъпни за износ – по-специално китайските J-16 и J-20, както и американските F-15EX и F-35A. Това от своя страна поставя под въпрос способността за изпълнение на необходимите мисии за противовъздушна отбрана в конфликт с висока интензивност.
Основното предимство на Су-57 е, че благодарение на дизайна си, той има сравними разходи за поддръжка с предишните тежки изтребители от четвърто поколение (включително Су-30) и според съобщенията е много по-икономичен от по-стария Су-27. Следователно преминаването към този тип изтребител обещава значителни икономии. Значително подобрените сензори на новия изтребител и възможността за обмен на данни с въздушни, наземни и военноморски сили значително ще подобрят ситуационната осведоменост в ключови региони.
Ако Виетнам планира да закупи Су-57 за доставка в началото на 30-те години на този век, както сочат местните доклади, модернизираният вариант Су-57М1 вероятно ще бъде наличен дотогава. Според съобщенията, той ще получи нов двигател АЛ-51Ф-1, който допълнително ще намали изискванията за поддръжка и ще подобри оперативната готовност, ще увеличи мощността на бордовите системи, ще намали радарното сечение и топлинната сигнатура на самолета и ще позволи крейсерски полет с два пъти по-висока скорост от тази на звука без използване на форсажни горивни системи.
Източници от руското правителство също така отбелязват разширения фюзелаж на Су-57М1, осигуряващ по-голяма аеродинамична подемна сила и подобрена стабилност при свръхзвукови скорости. По-плоският фюзелаж и вътрешните отсеци за оръжия ще подобрят допълнително стелт функцията.
И накрая, новият вариант ще получи и по-усъвършенстван първичен радар, който да замени N036. Предимствата на подобрения вариант Су-57, съчетани с политическите ползи, които той предлага (възможността да се избегнат търкания със страните от западния блок, които заплашват със санкции основни клиенти на руско оръжие), биха могли да се превърнат в убедителен стимул за виетнамското Министерство на отбраната да отложи закупуването на изтребители от следващо поколение до началото на 30-те години на този век. - Още за Су-57
Източник: https://epicenter.bg/

Движение на военнослужещи и техника от София и Ловеч към машинодрум „Тодорово“ край Плевен

Тактико-специално учение „Logistic Support 26-1“ ще се проведе от 27 април до 30 април на машинодрум „Тодорово“. Темата на учението е  „Развръщане на център за поддръжка на конвои за осигуряване на придвижването на съюзни сили на територията на страната“.  В него ще участват до 200 военнослужещи и до 50 единици техника от военните формирования от състава на Командването за логистична поддръжка от София и Ловеч, съобщава Пресцентърът на МО.
Във връзка с учението на 27 и 30 април по републиканската пътна инфраструктура ще се извърши придвижване на личен състав и военна техника от София и Ловеч към машинодрум „Тодорово“ край Плевен. Военните колони ще бъдат ескортирани от екипи на Служба „Военна полиция“.
На 27 и 28 април по републиканската пътна инфраструктура ще се извърши придвижване на военнослужещи, автомобилна техника и материални ресурси на въоръжените сили на Република Полша за участие в учението на НАТО „Tiger Meet 2026“ в Гърция. След края на учението, на 16 и 17 май  същите ще преминат обратно през нашата страна.
В периода от 28 април до 1 май през страната ще преминат и железопътни ешелони на въоръжените сили на Кралство Швеция.

Сърбия готви нова ПВО сделка: Защо HQ-9B е фаворит

Според информации от множество местни източници сръбското министерство на отбраната планира да закупи ново оборудване за противовъздушна отбрана от Китай, като президентът Александър Вучич обяви предстоящото подписване на нови договори за укрепване на мрежата на страната. Сърбия разчита в по-голяма степен на ракетни системи земя-въздух, отколкото която и да е друга европейска държава, като ограничените нива на разходите за отбрана и малкият, относително стар изтребителен флот ограничават способността ѝ да се бори сериозно за контрол над въздушното си пространство, използвайки своите бойни авиационни средства. Китайската ракетна система земя-въздух със среден обсег HQ-22 понастоящем съставлява гръбнака на мрежата за противовъздушна отбрана на страната, а доставките започнаха през април 2022 г., Military Watch Magazine. 
Наред с HQ-22 Сърбия разполага и с китайски системи за точкова отбрана HQ-17A, руски бойни машини за противовъздушна отбрана „Панцир-С“ и модернизирани варианти на съветската S-125 – система със среден обсег, която не разполага с мобилност. Въпреки че президентът Вучич не уточни какви видове системи ще бъдат закупени, анализаторите отдавна прогнозират, че наземната мрежа за противовъздушна отбрана ще разчита все повече на китайско оборудване.
Основен фактор за това е по-ниското ниво на доверие към държавите-членки на НАТО, които произвеждат ограничен набор от наземни системи за противовъздушна отбрана, на висока цена и с много ограничени възможности за автономност на операторите. Историческата памет за бомбардировките на Сърбия от НАТО и участието на членовете на НАТО в подкрепата и широкото признаване на отделянето на Косово от Сърбия, въпреки че ООН го признава като част от страната, допълнително намалява вероятността Сърбия да разчита на западно оборудване. Допълнителен фактор е, че Сърбия е издържала значителен политически натиск от Запада да не закупува руско въоръжение, което прави по-нататъшни големи поръчки от Русия малко вероятни.
Една значителна възможност е Сърбия да подсили своите способности за противовъздушна отбрана чрез закупуване на система от по-висок клас, а именно китайската HQ-9B, която широко се счита за аналог на руската система S-400. Сръбското министерство на отбраната е обмисляло в миналото закупуването на модерни системи за противовъздушна отбрана с голям обсег, включително руските системи S-300PMU-2 и S-400, като през октомври 2019 г. в страната беше разположен батальон S-400 на руските въздушно-космически сили за учения на сръбска територия, което беше широко разглеждано като усилие да се запознаят местните сили с неговите възможности. Интензивният натиск от страна на Запада, включително заплахите за икономически санкции, бяха основните фактори, попречили на Сърбия да пристъпи към покупката, като системата HQ-22 с по-малък обсег, макар и също толкова усъвършенствана, не представлява пряка алтернатива.
HQ-9B би могла да запълни празнината в планираната структура на въоръжените сили на страната, която остана, когато плановете за придобиване на руски системи с голям обсег бяха изоставени, като непотвърдени информации от местни източници сочат, че Министерството на отбраната е проявило силен интерес към системата. Придобиването на по-евтината HQ-22 може да е послужило за запознаване на сръбските въоръжени сили с относително високотехнологични китайски системи за противовъздушна отбрана, като стъпка към придобиването на по-сложната HQ-9. Друга значителна възможност е да бъдат направени поръчки за придобиване на допълнителни единици от системите HQ-22, за да се осигури по-голямо покритие в цялата страна. Макар HQ-9 да не е най-високотехнологичната китайска система за противовъздушна отбрана, която понастоящем е на въоръжение, HQ-19 и HQ-29 са силно специализирани в отбраната срещу стратегически балистични ракети и е малко вероятно да бъдат взети под внимание, тъй като основните заплахи, пред които е изправена Сърбия, са изтребители, крилати ракети, изстрелвани от въздуха, и безпилотни летателни апарати.
Източник: https://trud.bg/

Трети американски самолетоносач вече пристигна край Иран

Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) вече е на позиция във водите край Иран. Така американското централно военно командване разполага с три такива кораба и масивна ударна мощ, пише Business Insider.
В Арабско море се намира и USS Abraham Lincoln, а в Червено море е USS Gerald. R. Ford. Пристигането на новия самолетоносач в района идва на фона на неуспешните преговори между Иран и САЩ и продължаващите предизвикателства в стратегическия Ормузки проток, който е важна петролна артерия. 
Флотилията е в бойна готовност за нанасяне на нови удари срещу Иран в случай на пълен провал на дипломацията, а също така и за плътното блокиране на иранските пристанища. 
USS George H.W. Bush е последният десети атомен самолетоносач от клас Nimitz. Той е дълъг 333 метра и е широк 77 метра. Задвижван е от два ядрени реактора, като може да развива скорост до 30 морски мили, или 56 километра в час. На борда му има 90 летателни апарата – самолети и хеликоптери.
Самолетоносачът е в ударна група с още 3 разрушителя, един танкер и един спомагателен кораб.
Източник: https://www.focus-news.net/

НАТО планира да се откаже от използването на американски самолети за разузнавателни мисии

НАТО планира да не разчита повече на американски самолети като част от обновяването на флота си от разузнавателни самолети. Това беше потвърдено пред DPA от източници в Алианса.
Бъдещият флот от самолети за въздушно предупреждение и управление (AWACS) на НАТО ще се състои от самолети на канадската компания Bombardier, оборудвани със системата за разузнаване GlobalEye и система за ранно предупреждение, разработена от шведската компания Saab. Това беше потвърдено пред агенцията от източници от НАТО след първоначалната публикация на френския портал La Lettre.
Очаква се поръчката да включва до 12 самолета Global 6000 или Global 6500 на стойност няколко милиарда долара.
Говорител на НАТО не отрече, нито потвърди официално тази информация. По-рано беше съобщено, че се очаква окончателно решение на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. Агенцията за поддръжка и обществени поръчки на НАТО (NSPA) е отговорна за този многомилиарден проект.
Първоначално НАТО планираше да поръча американски самолети Boeing E-7A Wedgetail. Този план обаче беше изоставен, след като правителството на САЩ обяви оттеглянето си от програмата миналата година.
През септември германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че след планираното извеждане от експлоатация на разузнавателните самолети AWACS, Берлин обмисля закупуването на самолети за ранно предупреждение GlobalEye на Saab. След оттеглянето на САЩ се очаква Германия да покрие най-голямата част от разходите.
Днес самолети Boeing 707, някои от които са на почти четири десетилетия, служат като основа на системата за въздушно радарно наблюдение на НАТО. Тези самолети сега се използват главно за наблюдение на въздушното пространство над Източна Европа.
Припомняме, че по-рано западните медии съобщиха, че Белият дом обмисля план за наказване на някои членове на НАТО, които според президента Доналд Тръмп не са помогнали на САЩ и Израел по време на войната в Иран. Сред потенциалните варианти са изтеглянето на американските войски от тези страни и затварянето на американски бази.
Тръмп също така предупреди, че сериозно обмисля възможността Съединените щати да се оттеглят от НАТО.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 16 (2026), 24 април, 2026 годинa (pdf)

Военен календар

На 24 април 1941 година в София е сключено Тайно споразумение между България и Германия.
Спогодбата, подписана от българския министър на външните работи Иван Попов и германския пратеник Карл Клодиус, заместник-началник на Отдел за икономическа политика към Министерството на външните работи на Райха, урежда правата на Германия в присъединените към България територии – Вардарска Македония и Беломорието.
Германия получава неограничено право да експлоатира природните суровини в заетите от България територии, запазва извършените конфискации, превръща в своя собственост залежите от хром край Скопие, има право да изнася за Райха руди и др. материали.
България от своя страна се задължава да поеме разходите за германските военни съоръжения във Вардарска Македония и Беломорието, да изплаща финансовите задължения на Югославия спрямо Германия в присъединените земи, а германските интереси да се ползват с предимство при отдаването на концесии.
Спогодбата налага редица ограничения върху българската власт в администрираните от България територии и засилва още повече икономическата зависимост на страната спрямо Третия райх.

Навършват се 149 години от началото на Руско-турската освободителна война
На днешна дата през 1877 г. император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война, завършила през следващата година с подписването на Санстефанския мирен договор, който дава независимост на Румъния, Черна гора и Сърбия, както и автономия на създаденото след Берлинския конгрес Княжество България.
В същия ден ръководството на БЦБО отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия”.
Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.
Българското централно благотворително общество (БЦБО)
Българското централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател.
Кой е император Александър II
Александър II е руски император от 19 февруари 1855 г. Той е роден на 29 април 1818 г. от дин. Романови. Най-големият син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853 г.-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя също телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и др. области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.).
В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877 г.-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".

Битка при Марстън Мур: повратеният момент по време на Английската гражданска война

Битката при Марстън Мур, която се състои на 2 юли 1644 г., представлява значим сблъсък по време на Английската гражданска война между силите, верни на английския крал Чарлз I, и ангийските парламентаристи, известни още като кръглоглави.
Сражението се развива близо до Йорк и възниква в резултат на политическото напрежение, тъй като кралят се стреми да утвърди кралската си власт срещу парламент, който настоява за споделено управление.
Роялистите или поддръжниците на монархията, водени от принц Рупърт Рейнски, се изправят срещу по-многобройна и по-добре разположена парламентарна армия........Прочети още

Кой сте Вие, генерал Радев 

Пътят на Румен Радев - от пилот на изтребител до държавен глава и бъдещ премиер
Роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград, Радев израства в семейство на работещи родители - баща му е електротехник, а майка му счетоводител. Детството му преминава основно в Хасково, където той изгражда ранните си интереси и навици. Още като ученик се отличава с интерес към математиката, физиката и техниката, както и със силно чувство за дисциплина.
Средното си образование завършва в Природо-математическа гимназия “Акад. Боян Петканчин” с отличен успех. В този период Радев проявява не само академични способности, но и интерес към авиацията и военната професия, което определя избора му на по-нататъшно образование.
След гимназията той постъпва във Висше военновъздушно училище “Георги Бенковски”, където се обучава като летец-пилот. Дипломира се през 1987 г. сред първенците на випуска и започва служба във Военновъздушните сили на България - среда, в която професионалните изисквания са високи, а грешките не се допускат........Прочети още

Проклятието на Zumwalt: Още един пожар удари гордостта на американския флот

Пожар избухна на американския разрушител USS Zumwalt  в корабостроителница в Мисисипи, ранявайки трима моряци, съобщи Военноморският институт на САЩ (USNI), позовавайки се на говорител на ВМС.
"Трима моряци бяха ранени при пожар на разрушителя USS Zumwalt", съобщи уебсайтът.
Пожарът е избухнал миналата неделя вечер в корабостроителница в Мисисипи. Тойт бил потушен, а един от ранените е бил откаран в болница, се казва в доклада.
Военноморските сили разследват причината за пожара и оценяват щетите, съобщи уебсайтът, позовавайки се на говорителя на ВМС. - (видео)
Разрушителят е бил в корабостроителницата от 2023 г. за модернизация, която ще му позволи да изстрелва хиперзвукови ракети. Той е пуснат в експлоатация през януари тази година, посочва изданието.
Това не е единственият пожар, случил се на американски самолетоносачи от началото на годината. На 16 април пожар избухна на американския самолетоносач Dwight D. Eisenhower по време на ремонтни дейности в базата на военноморските сили Норфолк в Портсмут. По-рано американският самолетоносач USS Gerald R. Ford прекрати операциите срещу Иран след пожар на борда.   
Разрушителите от клас "Zumwalt" са ново поколение кораби с управляеми ракети във ВМС на САЩ. Тяхната конструкция е фокусирана върху поразяване на крайбрежни и наземни цели. Разрушителят е умалена версия на корабите, разработени по програмата DD-21. Първият разрушител от клас "Zumwal", DDG-1000, е спуснат на вода през 2013 г. - Още за DDG-1000
Източник: https://www.focus-news.net/

Финландия предлага разрешаване на вноса на ядрени оръжия

Финландското правителство е внесло предложение до парламента на страната за разрешаване на вноса и съхранението на ядрени оръжия. Това беше обявено в изявление на Министерството на отбраната на страната.
Според документа, финландският кабинет е предложил изменения в Закона за атомната енергия и Наказателния кодекс на страната.
"Правните пречки пред вноса на ядрени взривни вещества във Финландия, както и тяхното транспортиране, доставка и съхранение във Финландия, ще бъдат премахнати, ако подобни дейности са свързани с отбраната на Финландия, колективната отбрана на НАТО или сътрудничеството в областта на отбраната", се казва в изявление на финландското Министерство на отбраната.
Предложението е част от пакет от законодателни реформи, които Финландия прилага като част от интеграцията си в системите на НАТО.

Руските Въздушно-космически сили получиха първата си партида изтребители Су-35С през 2026 г.

На 17 април 2026 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е доставила партида нови многоцелеви изтребители Су-35С на руските Въздушно-космически сили. Самолетите преминаха пълен цикъл от заводски изпитания, бяха тествани в различни режими на работа от пилоти на руското военно ведомство и след това полетяха към летището за базиране. - (видео)

Американските ВВС спират разработването на нов самолет-цистерна

Американските военновъздушни сили ще заложат на модернизирането на съществуващата система за зареждане на самолети във въздуха, вместо да разработят нова летяща цистерна. За това информира Defence One, като се позовава на висши служители в Пентагона. Финансирането за системата за презареждане с гориво във въздуха от следващо поколение (NGAS) беше нулирано в бюджетната заявка за 2027 г. Предходната година инициативата за разработване на бъдещ самолет-цистерна получи близо 12 милиона долара. Сега, обаче, от службата искат 13 милиона долара за усъвършенстване на съществуващата система за дозареждане във въздуха.
Някои експерти по отбрана се опасяват, че забавеният натиск на ВВС за замяна на самолети-цистерни ще създаде бъдещ дисбаланс между ключовите самолети за поддръжка и нарастващия боен флот на ВВС. Последното бюджетно искане на военновъздушните сили включва искания за 24 изтребителя F-15EX и 38 изтребителя F-35, както и многомилиардни инвестиции за разработване и производство на изтребителя от следващо поколение F-47 и бомбардировача B-21. Въпреки че ВВС искат средства и за закупуване на 15 летящи цистерни KC-46 Pegasus, те планират да пенсионират около 20 от остарелите си самолети-танкери KC-135, които вече понасят тежки бойни щети във войната в Иран.
"Не мога да позволя 90-годишен танкер да зарежда B-21 и ако направите сметката, когато стигнем до края на програмите за нещата, това е реалността“, каза пред репортери през февруари генерал-лейтенант Реба Сонкис, временният началник на Командването за въздушна мобилност.
Ръководителите на Командването за въздушна мобилност предупредиха , че флотилията на военновъздушните сили на службата не разполага с ключови подобрения в комуникациите и свързаността, необходими за пълна осведоменост за вражеските и приятелските самолети в хаотични бойни зони. Тези подобрения са една от инициативите, разглеждани по бюджетната линия за усъвършенствани системи за танкери, заяви говорител на службата пред Defense One.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 23 април 1884 година в Ловеч е роден художникът Яким Банчев (1884 – 1967).
Учи живопис в Държавното рисувално училище при Иван Мърквичка (1903) и в Дрезденската художествена академия (1904), след което завършва Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино, Италия, (1909).
По време на войните за национално обединение 1912 – 1918 г. е мобилизиран в 17-и пехотен доростолски полк (Балкански войни) и в 57-и пехотен полк от 9-а пехотна плевенска дивизия (Първа световна война).
Създава десетки живописни композиции, отличаващи се с психологически рисунък, изпълнени с хуманност и със съчувствие към трудностите и неволите на обикновения войник („Панорама на Чаталджанските позиции“, „Пред гроба на другаря“, „Писмо за дома“, „Войник при огъня“, „Поход в дъжд“, „Отбиване нощната атака на англичаните“ и др.). Негови произведения са включени в голямата Берлинска художествена изложба (1916, 1917), както и във военните изложби в страната. От 1923 до 1935 г. живее в САЩ (Манхатън), където твори в областта на портрета и фигуралната композиция и урежда първата си самостоятелна изложба. След 1944 г. попада в групата на творците с „буржоазно минало“ и носители на „лошо западно влияние“, като произведенията му рядко се допускат до изложби. Днес те са част от колекциите на големи галерии и музеи в чужбина и в страната. Националният военноисторически музей притежава 20 негови графики и акварели от войните 1912 – 1918 г. и 10 живописни платна.

Днес Военната академия отбеляза 114 години от създаването си

Военната академия „Георги С. Раковски“ се утвърждава като устойчива образователна институция, която повече от столетие изпълнява своята мисия да обучава и подготвя основния команден състав на нашите въоръжени сили. Историята на Военната академия е всъщност историята на поколения български офицери, дали облика на Българската армия през годините и посветили своя живот на Родината. С тези думи министърът на отбраната Атанас Запрянов се обърна днес, 22 април, към ръководството, личния състав и обучаемите във Военната академия по време на тържественото честване на 114 г. от нейното създаване.
В словото си министър Запрянов подчерта приноса на всички офицери, преподаватели и учени за изграждането на Академията и издигането на нейния международен авторитет.
Като основни предизвикателства пред Академията министър Запрянов посочи динамичната среда на сигурност, необходимостта от бърза адаптация, нарасналите изисквания към военното образование. „Ускорените процеси на модернизация на Българската армия, които са наш основен приоритет, изискват перфектно подготвени командири, способни да вземат бързи и отговорни решения. Обучението на висококвалифицирани кадри на военнополитическо, стратегическо и оперативно-тактическо ниво е огромна отговорност не само към Българската армия, но и към обществото и Родината“, подчерта министър Атанас Запрянов.
Към личния състав той отправи пожелания за нови образователни и научни успехи и изрази увереност в отговорността и старанието, с което нейните възпитаници ще подходят към своята професионална подготовка.
„Днес отбелязваме 114 години от създаването на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – институция, която не просто обучава, а изгражда стратегическото мислене и лидерството в Българската армия“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в приветствието си към настоящия личен състав и поколенията ръководители, преподаватели и обучаеми по случай празника на военната ни Алма Матер.  
Той подчерта, че в днешната сложна и динамична среда на сигурност конфликтите вече не се ограничават в традиционните измерения. Глобалната нестабилност, регионалните напрежения и технологичната надпревара изискват нов тип мислене, бърза адаптация и висока степен на координация между съюзници и партньори.
Началникът на отбраната бе категоричен, че приоритет за въоръжените ни сили е изграждането и поддържането на реални отбранителни способности, съгласно стандартите на НАТО и в пълна оперативна съвместимост със съюзниците. Отбеляза също, че усилията за модернизация са критично условие за ефективно участие и решителна крачка към по-модерни и по-боеспособни Въоръжени сили.
„Наред с новата бойна техника и въоръжение, човешкият фактор остава най-ценният ресурс на всяка армия. Именно тук е ключовата роля на Академията – да подготвя лидери с критично мислене, иновативен подход и способност да действат решително, да носят отговорност и да постигат резултати в условия на несигурност, времеви и ресурсни ограничения“, заяви адмирал Ефтимов. Той подчерта, че входът във Военната академия за обучаемите военнослужещи трябва да е достъпен, но изходът следва да бъде резултат от много усилия, достигане на високи стандарти и обективен контрол.
В словото си началникът на Военната академия генерал-майор Стайко Прокопиев акцентира върху качеството на обучението и стремежа към неговото модернизиране. „Военна академия активно внедрява съвременни технологии в обучението – симулационни системи, дигитални платформи и компютърно подпомагани командно-щабни учения, които осигуряват реалистична среда за подготовка и развиват практическите умения на обучаемите. Развиват се и нови направления, свързани с киберсигурността, стратегическите комуникации и управлението при кризи, а учебното съдържание се адаптира към съвременните изисквания“, подчерта генерал-майор Прокопиев. Той изтъкна значението на разширеното взаимодействие със структури от системата за сигурност и работата по реални казуси за изграждането на приложими знания и умения.
По време на тържественото честване бяха връчени награди от министъра на отбраната, началника на отбраната и началника на Военната академия. - (видео)
(Информацията е на Пресцентъра на МО.)

В пъти по-високи военни разходи предлага ЕК в новия 7-годишен бюджет на ЕС

Европейската комисия (ЕК) предвижда да бъдат увеличени доста значително военните разходи в новия седемгодишен бюджет на ЕС за 2028-2034 г. - до 131 милиарда евро, в сравнение с 13 милиарда евро в предишния 7-годишен бюджет (за 2020-2027 г.).
Това обяви европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс по време на изслушване в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент.
"В предстоящите преговори за новия седемгодишен рамков бюджет на ЕС ви призовавам твърдо да защитите позициите си по отношение на отбраната и Космоса. Като имате предвид предизвикателствата, пред които сме изправени, никакви отстъпки или компромиси не са приемливи. 131 милиарда евро за военни разходи е абсолютният минимум", заяви Кубилюс, обръщайки се към евродепутатите.
Кубилюс призова страните от ЕС да започнат да произвеждат повече оръжия от Русия. Той също така заяви, че независимо от всички усилия на ЕС в това отношение, по производство на артилерийски снаряди и ракети, Русия сега изпреварва всички страни на ЕС, взети заедно.
В седемгодишният бюджетен план на ЕС за 2020-2027 г., на практика всъщност няма определено официално "перо" за военни разходи. Смята се, че това е последният седемгодишен "мирновременен" бюджет на ЕС, както мнозина в Брюксел сега го наричат.
Единственият извънбюджетен фонд - в изтичащия следващата година бюджет на ЕС - който предполагаше възможността за военни разходи, беше Европейският фонд за мир, чийто размер за периода беше (едва) 13 милиарда евро. Тези пари Брюксел използва през 2023 г. за закупуване на оръжие за Украйна през първите месеци на конфликта с Русия.
Военното производство на Русия
Русия произвежда два пъти повече артилерийски снаряди от всички страни от ЕС взети заедно, както и почти четири пъти повече крилати ракети от страните от Общността. Тези оценки представи европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс по време на изслушване в Европейския парламент.
"Русия все още произвежда повече оръжие от ЕС. Миналата година Русия е произвела 1100 крилати ракети, ЕС - 300. Балистичните ракети произведени от Русия през 2025 г. са 900, ЕС не е произвел нито една. Що се отнася до артилерийските снаряди, произведените от Русия за миналата година са 4 милиона, а тези от ЕС - 2 милиона, т.е. наполовина", обяви Кубилюс, добавяйки, че тези данни са "получени от открити източници".
Европейският комисар нарече посочените данни "сериозно предизвикателство" и изрази становище, че ЕС трябва да започне да произвежда повече оръжия от Русия, ако иска "ефективно да възпира" страната във военен аспект.
Източник: https://money.bg/

Асоциацията на военните разузнавачи отбеляза 150 години от Априлското въстание

Асоциацията на военните разузнавачи (АВР) вчера отбеляза тържествено 150 годишнината от избухването на Априлското въстание. Гост-лектор в клуба на АВР беше полковник от запаса доцент д-р Станчо Станчев – военен историк и председател на „Военноисторическата комисия“. С своето встъпително слово председателят на АВР полковник от запаса доцент д-р Мирослав Мирчев говори за подвига и саможертвата на онези смели българи, които на 20 април 1876 г. въстават срещу Османската империя, позволявайки си, макар и за малко мечтата, наречена „Свободна България“. Той обърна внимание, че организираното от БРЦК въстание не постига военна победа, но неговото значение се измерва с моралния и дипломатически прелом, поставил „Българския въпрос“ на международната сцена. Председателят на АВР определи Априлското въстание като еманация на българския дух, паметна дата в нашата история и връхна точка в националноосвободителното ни движение, през епохата на Възраждането, в което участват над 25 000 въстаници, на средна възраст от 25 години.
В своята лекция полковник доцент д-р Станчо Станчев разказа малко известни факти за организирането, провеждането и потушаването на Априлското въстание. Обърна внимание на детайли, свързани с подготовката на въстанието, разделяне страната на революционни окръзи, организационната дейност на т. нар. „апостоли“, които изготвят план за саботажи и превземане на турски гарнизони, изработване униформата на въстаниците и символиката, залегнала в тях, хода на бойните действия и неговия трагичен край. Полк. Станчев сподели данни за дейността на различните чуждестранни комисии и дипломати, посетили опожарените и сринати до основи български селища, както и за реакцията на управляващите среди в Османската империя, Русия и Великобритания, относно зверствата на башибозука и турската армия над българското население в Клисура, Стрелча, Панагюрище и Батак. Изнесена беше и информация, относно съдбата на осъдените и лежали в турски затвори български революционери, както и за смисъла и значението на Априлското въстание.
Източник: https://otbrana.com/

На този ден

На 22 април 1951 г. Васил Стоичков Величков извършва първи полет с реактивен самолет Як-23. С това се поставя началото на реактивната авиация в България. Полетът е изпълнен на на летище Граф Игнатиево.
От март до септември 1951 г. са получени 30 изтребителя Як-23 и 4 учебно-бойни Як-17. Първата група пилоти завършва подготовката си в края на март в СССР и след завръщането си в България се подготвя за облитането им. При излитането отказва двигателят на самолета, но Величков успява да кацне по „корем”.
Въпреки възникналия инцидент събитието е знаменателен факт в историята на българската военна авиация.
Самолетите Як-23, макар и с право крило са отлични изтребители. Тяхната скороподемност и маневреност, както и двете мощни оръдия им дават възможност, ако се наложи, напълно успешно да се борят с американските Lockheed F-80 „Shooting star", британските DН „Vampire" и Gloster „Meteor", както и с витловите супербомбардировачи Воеing В-29 и В-50. Българските ВВС имат пет полка, въоръжени с този самолет. Последни летците от 43-ти ИАП в Доброславци преминават от Як-23 на стреловидните МиГ-15/15бис. Изтребителят Як-23 остава в строя до края на 1958 г.
За България общо са доставени 16 броя Як-17УТИ и 105 броя Як-23.

Преди 122 г. е роден Робърт Опенхаймер – „бащата на атомната бомба”
На 22 април 1904 г. в Ню Йорк е роден Джулиъс Робърт Опенхаймер – американски физик-теоретик, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли, член на Националната академия на науките. Широко известен е като ръководител на Манхатънския проект, поради което често го наричат „баща на атомната бомба”.
Джон Опенхаймер произхожда от заможно семейство. В жилището им имало оригинални картини от Пабло Пикасо и поне три платна на Винсент ван Гог. По-малкият му брат Френк също става физик.
От рано младежът се изявява като изключително талантлив и взема по два класа за една година. Проявява интерес към английската и френска литература.
Постъпва в Харвардския колеж и взема по шест дисциплини за семестър. Завършва за три години...........Прочети още

Създателят на руските снаряди е българин

Десетки и стотици са българите, отдали себе си на изграждането на Русия и Съветския съюз. Не по-малко са и руснаците, които посвещават живота си на България. Ако се предадем пред манията да направим класация, първото място безапелационно ще заеме българинът, руският генерал професор Симеон Ванков (1858-1937). Ако някому приляга в пълна мяра определението гений, това е той.
Според признанията на видни специалисти в металодобива и производството на снаряди, начело на които застава ген. Ванков, на него се дължи спасението на руската армия от поражение в Първата световна война. В основите на победата й във Втората световна война лежи неговата дейност, защото ген. Ванков започва индустриализацията на съветска Русия, развива от нулата черната и цветната металургия и миннодобивната промишленост в тази страна, строи и ръководи металургични и военни заводи, електростанции, водопроводи и какво ли още не. В Хабаровск по едно и също време той заема двадесетина ръководни длъжности, една от друга по-отговорни.
В изпълнение на възложените му задачи контактува както с император Николай II чрез великия княз Сергей Михайлович в Русия, така и с Ленин в СССР. Не срещнах сведения за негови контакти със Сталин, но като се има предвид, че в края на 30-те години съветската индустриализация се развива толкова бързо, че догонва американската, може да се предположи, че без най-дейното участие на Вожда в съдбата му това едва ли е било възможно да се случи. Има и някои спорове около изданията на спомените на проф. Ванков, но това не поставя под съмнение подвига му......Прочети още

Кой е Васил Коцев – легендата на българското външнополитическо разузнаване

На 15 април се изпълниха 104 години от рождението на генерал Васил Коцев, или ВИК, както го наричат съвременниците, по абревиатурата на имената му (роден е през 1922 г. в село Скравена).
Разузнавач – легенда, професионалист от най-висока класа, обективен, смел, действащ без страх, но и без илюзии – такъв е останал в спомените на колегите си генерал Васил Коцев.
На фона на изтеклото столетие неговата разузнавателна дейност е сравнително кратка, но в историята на българското разузнаване генерал Васил Коцев е човекът, който най-дълго - почти 13 години, е начело на Службата (Първо главно управление на ДС). При това единствено заради своя професионализъм, той дори не е активен борец против фашизма и капитализма, каквито са колегите му от този ранг по онова време в МВР.
Роден е в софийското село Скравена, в бедно семейство и постъпва в РМС още в детските си години – през 1933, а в БКП е приет през 1948 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София и „право” в Софийския университет......Прочети още

Русия вади коз: Су-57 дебютира в Малайзия и цели да измести F-35

Русия показва най-новия си изтребител от пето поколение Су-57 на международното изложение за отбрана DSA в Малайзия, което се провежда в столицата Куала Лумпур между 20 и 23 април. Машината е представена от държавната компания „Рособоронекспорт“, която отговаря за износа на руско оръжие, пише Military Watch.
От компанията подчертават, че Су-57 би бил подходящ избор за модернизацията на военновъздушните сили на Малайзия, особено с оглед на това, че част от системите и въоръжението му са съвместими с вече използваните там изтребители Су-30МКМ. Това изявление идва малко след като Русия съобщи, че вече има няколко чуждестранни поръчки за новия самолет, без обаче да разкрива кои са клиентите.
Москва отдавна се опитва да наложи Су-57 на пазарите в Югоизточна Азия. Според руската страна едно от ключовите предимства на самолета е, че вече има реален боен опит, включително в условия на противодействие с модерни средства за противовъздушна отбрана и електронна война.
Интересът в региона се засилва и заради очакванията Сингапур да започне да въвежда американски изтребители F-35 към края на десетилетието. Това кара анализатори да смятат, че страни като Малайзия може също да потърсят самолети от същото поколение, за да не изостанат технологично.
Малайзия има дълга история с руските бойни самолети. Още през 2006 г. страната получава първите си Су-30МКМ – по онова време едни от най-модерните изтребители, изнасяни от Русия. Те и до днес са гръбнакът на малайзийските ВВС и се считат за едни от най-способните в региона, редом със сингапурските F-15. Въпреки това се очаква позициите им постепенно да отслабнат през следващите години с навлизането на по-нови технологии.
Сред потенциалните купувачи на Су-57 традиционно се посочват страни като Виетнам, Малайзия и Индонезия. Това е един от малкото изтребители от пето поколение в производство извън САЩ и Китай. Американският F-35 обаче често идва с политически и оперативни ограничения, което го прави по-малко привлекателен за някои държави. От друга страна, напрежението с Китай също ограничава интереса към китайски самолети в региона.
Първите информации за възможна покупка на Су-57 от Виетнам се появиха още през 2017 г., като се обсъждаше придобиване на между 12 и 24 машини около 2030 г. Междувременно Алжир стана първата страна извън Русия, която официално въвежда този тип изтребител в експлоатация през 2025 г., а според различни източници интерес има и от Индия и Иран.
Макар Малайзия също да се разглежда като потенциален клиент, анализаторите смятат, че политическите фактори и натискът от Запада могат да окажат влияние върху крайното решение. Засега по-вероятният сценарий остава други държави от региона първи да направят крачка към закупуване на Су-57. - Още за Су-57
Източник: https://trud.bg/

Япония ще облекчи правилата си върху износа на оръжие

Япония ще облекчи правилата си за износ на оръжие, които са в сила от десетилетия, обяви днес японското правителство, цитирано от Франс прес.
Това е историческа промяна, която отваря пътя за продажба на смъртоносно оръжие в чужбина от азиатската държава, която от 1945 г. насам се отличава с дълбоко пацифистка традиция.
Това фактическо отказване от политиката на самоограничаване на износа на смъртоносни оръжия, която Япония си беше наложила, бележи излизането на архипелага на международния пазар на отбранителната индустрия.
„Благодарение на тази частична ревизия на „трите принципа“ относно трансфера на отбранително оборудване и технологии и свързаните с тях правила, вече е възможно, по принцип, да се разреши трансферът на отбранително оборудване, включително на всички готови продукти“, заяви пред медиите говорителят на японското правителство Минору Кихара.
Тази промяна е била одобрена от правителството и Съвета за национална сигурност, съобщи новинарска агенция Киодо.
Министър-председателката Санае Такаичи, известна с ултранационалистическите си позиции, твърди, че тази промяна ще позволи на страната да укрепи националната си отбрана, като същевременно стимулира националната оръжейна промишленост, за да я превърне в двигател на икономическия растеж.
Източник: bta

САЩ удължават живота на щурмовите самолети А-10 Warthog

Американските военновъздушни сили ще удължат живота на самолетите А-10 поне до 2030 година, предава CNN, като се позовава на съобщение от командването. ВВС планираха да пенсионират напълно емблематичните машини, наречени Warthog, по-късно тази година. Конгресът, обаче, наложи на командването в Закона за национално разрешение за отбрана да запази 103 от двумоторните самолети във флота си, като 2029 г. се очаква да бъде последната година от службата им.
Самолетите са се доказали като полезни във войната в Иран, а председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн похвали машините и техните пилоти за ролята им в спасяването на двама техни колеги, които се катапултираха от изтребителя си F-15E, след като той беше ударен от ракета над иранска територия. Кейн каза, че А-10 са изиграли ключова роля в ликвидирането на иранските сили, опитващи се да стигнат до екипажа на сваления американски самолет и други американски спасителни сили, кацнали в Иран.
Първият A-10 е доставен във военновъздушната база Дейвис-Монтан, Аризона, през октомври 1975 г., според информационния лист на ВВС, и оттогава е участвал в няколко конфликта. Неговото 30-милиметрово оръдие Гатлинг, монтирано в носа на самолета, издава характерен звук при изстрелването на до 3900 снаряда в минута. То може да унищожава както пехота, така и танкове, допълва CNN. - Още за А-10
Източник: https://www.focus-news.net/

Празник на българските военни контраразузнавачи

21 април е празникът на Военното контраразузнаване. Със заповед на началник-щаба на Българската войска от 21 април 1915 г. Военното контраразузнаване (ВКР) се обособява като самостоятелно звено.
Същевременно е създадена и специализирана структура за военно контраразузнаване. То е сформирано с Указ № 94 от 09.09.1915 г. на цар Фердинанд, който утвърждава “Правилник за службата по безопасността на народната отбрана”. Празникът е обявен през 1996 г. В края на 1999 г. управление “ВКР” в МО става част от служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната. В резултат на реформа в системата на националната сигурност от 1 април 2008 г. ВКР премина към ново сформираната Държавна агенция “Национална сигурност”.
Контролът над структурите за сигурност от страна на Народното събрание е под формата на питания към министъра на вътрешните работи и при гласуването на бюджета на министерството.
През 1924 г. започва процес на целенасочено законодателно регламентиране на структурите за сигурност и постепенното им разграничаване от Министерството на вътрешните работи. Контраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС). Първият нормативен акт за дейността й е Законът за защита на държавата (1924 г.). През следващата година е приет Закон за администрацията и полицията, който урежда правната рамка за действие на ДС и определя нейните основни задачи. През периода 1944–1946 г. на ДС са възложени и следствени функции.
През 50-те години на XX век се взимат организационни мерки за укрепване на специализираното звено за контраразузнаване чрез обединяването на оперативно-техническите отдели при Министерството на народната отбрана (МНО) и Министерството на вътрешните работи (МВР) в единна структура в рамките на ДС.
В началото на 60-те години ДС се утвърждава като структура, съставена от управления и самостоятелни отдели в рамките на МВР.
През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет. През същата година е приет документ за структурата и функциите на военното контраразузнаване, който дефинира същността и характера на изпълняваните от него задачи.
След приемането на нов Наказателен кодекс през 1968 г. Президиумът на Народното събрание приема Указ № 1156 за промени в структурата на Министерския съвет и централните ведомства. С указа се постановява обединението на МВР и Комитета за държавна сигурност.
През 90-те години на XX век започва процес на реформиране на специалните служби на България. Управление “Военно контраразузнаване” е извадено от системата на ДС и прехвърлено на подчинение на МНО. През 1991 г. е приет нов Закон за МВР, който поставя нови рамки в системата за национална сигурност.
С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (ЗДАНС) е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е конституирана в отговор на високите обществени очаквания за ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност и в съответствие с опита на съюзниците от НАТО и Европейския съюз.
Източник: dans.bg

Военен календар

На 21 април 1851 година в Горна Джумая (дн. Благоевград) е роден Георги Измирлиев – Македончето (1851 – 1876).
Деец на националнореволюционното движение. Постъпва в Пехотното юнкерско училище в Одеса (1873), но през 1875 г. го напуска и се включва в подготовката на Априлското въстание (1876) като военен ръководител и помощник-апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. Развива активна организаторска дейност и прилага на практика познанията си във военното дело.
В разгара на подготовката революционната мрежа в Търновско и Горнооряховско е разкрита, а Георги Измирлиев – заловен от турските власти. Окован във вериги е откаран в Търновския затвор, където извънреден съд го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. в Горна Оряховица.

От 21 април до 1 май 1876 година се водят се боевете на връх Еледжик.
На 21 и 22 април населението на осем въстанали села от поречието на р. Тополница и околността – Церово, Лесичово, Мухово, Съртхарман (дн. Горно Вършило), Девехарман (дн. Долно Вършило), Карамусал (дн. Виноградец), Калугерово, Славовица се изтегля с покъщнината си към района на връх Еледжик в Ихтиманска Средна гора.
Там около 700 въстаници създават укрепен лагер, чиято отбрана се ръководи от 11-членен военен съвет начело с Гене Телийски от с. Церово. Повечето от укрепленията са дълговременни, изработени от турците. Те се състоят от редут с два външни рова, а на югоизток има и останки от средновековна крепост, които също се използват от отбраняващите се.
Въстаниците заемат укрепленията, изпращат охрана на подстъпите към лагера и построяват колиби за хората, оръжейна работилница и складове за продоволствия. В дните до 30 април те успешно отбиват няколко нападения на черкези и башибозуци, но на 1 май са атакувани и от редовна турска войска, пристигнала от гр. Ниш, под командването на Хасан паша.
Противникът (около 7000 души) настъпва срещу укрепения лагер от три страни. Защитниците оказват упорита съпротива, въпреки, че по-голямата част от оръжието им (предимно кремъчни пушки) е негодно от падналите проливни дъждове. На 1 май лагерът на Еледжик е разгромен, а стеклите се в него българи, включително жени и деца – избити. С поражението на укрепения лагер настъпва края на въстанието в Средногорието.

От 21 април до 7 май се води отбраната на Брацигово.
На 21 април Васил Петлешков обявява началото на Априлското въстание в Брацигово. Под негово ръководство селото е превърнато в укрепен пункт, опасано от ровове и двойна висока дървена ограда. В масивните стени на крайните къщи са подготвени амбразури (бойници) за водене на пушечен огън, а по околните височини – позиции с два реда окопи. В първия ред се разполагат въоръжените с пушки, във втория – с друго разнородно оръжие, а зад тях – разнасящите боеприпаси, хляб, вода и др. Въстаническият пункт разполага с 1333 бойци (от които 80 конници), 867 пушки, 1419 кремъчни пищови и 6 черешови и брястови топа. Назначените топчии (мерачи) са под командването на Георги Шаров, бивш доброволец в румънската армия, познаващ артилерийското дело. Отбраната е разделена на четири сектора, като бойните единици се ръководят от десетници, стотници и хилядници. В съответствие с плана, предвиждащ съчетаване на отбранителни с настъпателни действия за нанасяне на изпреварващ удар, няколко въстанически чети атакуват идващи от Пазарджик и Кричим противникови части (25 април), а на 30 април правят опит да превземат с. Чанакчиево (Розово). Същия ден Брацигово е обсадено от почти 3000 башибозуци, които на 4 май го нападат неуспешно едновременно от три страни. С пристигането на редовни турски войски и артилерия (5 – 6 май), командвани от пашите Хасан и Решид, обсаждащите постигат над десетократно превъзходство в жива сила и въоръжение. Като проявяват изключителен героизъм, хладнокръвие и мъжество защитниците издържат напора на противника до 7 май. Овладяването на последната крепост в ІV революционен окръг слага край на най-активната и най-продължителната акция през Априлското въстание, в която загиват над 50 въстаници, а други 250 са съдени и заточени в Мала Азия.

На 21 април 1916 година е проведен е първият въздушен бой в историята на българската военна авиация.
През пролетта на 1916 г. българските летци на Южния фронт водят въздушно разузнаване и активизират действията си за нанасяне на удари по обекти и войски на противника. Авиацията на Антантата също увеличава изпълняваните бойни задачи, което създава условия за реален сблъсък във въздуха.
На 21 април 1916 г. самолет „Farman F. 40“ пресича фронтовата линия и се насочва към София. За да възпрепятстват действията на противниковия екипаж, излитат пилотът капитан Продан Таракчиев и наблюдателят поручик Стефан Зарзанов от 1-во аеропланно отделение, дислоцирано на летище Белица. Тежката и бавна разузнавателна машина „L.V.G. C-II“ не успява да догони неприятеля и летците се насочват към Петрич, където над българските позиции край града забелязват четири други противникови самолета. Наблюдателят Зарзанов ги обстрелва с бордовата си картечница и те се отдалечават към гръцка територия.
С първия въздушен бой се поставя началото на нов етап от бойната дейност на българската авиация като до края на 1916 г. аеропланните отделения провеждат още няколко боя с реално използване на бордово въоръжение.

Честване на Априлското въстание във Военната академия

„Априлското въстание от 1876 г. представлява връхна точка в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век. То е не просто спонтанен акт на съпротива срещу османската власт, а израз на жажда за свобода в резултат от продължителен процес на духовно пробуждане, политическо осъзнаване и институционално изграждане в рамките на Българското възраждане.“ Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов днес по време на тържествения ритуал в чест на 150 години от избухването на Априлското въстание, който се състоя във Военната академия „Георги С. Раковски“.
Министър Запрянов подчерта, че от гледна точка на съвременната политика за сигурност и отбрана, историческата памет за Априлското въстание има не само символно, но и практическо значение. „Тя ни напомня, че устойчивостта на една държава не се изгражда единствено чрез материални ресурси и военни способности, а преди всичко чрез ценностната система на обществото, неговата сплотеност и готовността му да защитава своя суверенитет“, каза министърът на отбраната. Той акцентира върху значението на тържественото честване за образованието и патриотичното възпитание на младите хора. „Предаването на знанието за тези събития на младите поколения е от съществено значение за изграждането на гражданско съзнание, историческа отговорност и национална гордост и идентичност. Това е обща задача на държавните институции, образователната система и научната общност“, заяви министър Запрянов.
Той съобщи, че въоръжените сили ще участват със зари и тържествени мероприятия в почти всички населени места, в които е имало активна дейност по време на Априлското въстание.
По време на днешния ритуал във Военната академия пред урните с пръст от общините от 4-ти революционен окръг на Алеята на победите бяха положени венци и цветя. Събитието даде началото на съвместната програма, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, която е организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“, Военна академия „Г. С. Раковски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Института за исторически изследвания при БАН. В ритуала участваха военнослужещи от Националната гвардейска част.
Източник: https://otbrana.com

Отбрана: Какво предлагат победителите в парламентарните избори

Резултатите от изборите за 52-ро Народно събрание, които определиха, че коалиция „Прогресивна България“ с лидер бившия президент и върховен главнокомандващ въоръженит есили генерал-майор от запаса Румен Радев,  ще има парламентарно мнозинство, очевидно ще дадат възможност на новата политическа сила да изпълни и намеренията си в областта на отбраната. В тази част от програмата си победителите са заложили няколко основни приоритети и мерки. Кои са те?
Във връзка с превъоръжаването на въоръжените ни сили  е заложен преглед и актуализиране  на национален план за разходи до 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5%  за преки военни разходи. Приоритетно насочване на инвестициите към модерно въоръжение и техника, съчетано с прозрачност, парламентарен контрол и обвързване на разходите с конкретни срокове и резултати.  Трансформацията на отбраната ще се извършва чрез внедряване на съвременни технологии с висок асиметричен ефект – безпилотни системи, средства за противодействие срещу дронове, изкуствен интелект, киберотбрана, радиоелектронна борба, космос и др.
Предвижда се използване в максимална степен възможностите на съюзни инициативи. Активно участие в инициативи и проекти за развитие и придобиване на отбранителни способности - EDF, SAFE, DIANA, PESCO – с цел споделяне на разходи, достъп до съвременни технологии и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците от ЕС и НАТО.
При приоритизирането на  проектите за модернизиране на въоръжените сили  фокус се поставя върху ускорено преодоляване на критични дефицити в способности - на първо място в областта на  противовъздушната и противоракетна отбрана, разузнаване, наблюдение и  целеуказване. Ще се работи по придобиване на високоточни системи, средства за противодействие, включително за кинетично въздействие върху безпилотни платформи и изграждане на интегрирани системи за командване и управление като част от общоевропейското и съюзно пространство за сигурност.
За укрепване капацитета на въоръжените сили за подпомагане на населението при кризи и бедствия усилията ще се насочат към  възстановяване изправността на съществуващата техника, придобиване на нова техника и целенасочено обучение на личния състав. Българската армия, се подчертава в програмата, трябва да бъде надеждна опора на държавата и обществото в извънредни ситуации.
За решаване на болния въпрос за привличане и задържане на качествени кадри се планира последователна политика за подобряване на условията на служба чрез социални и финансови стимули, предвидима жилищна политика, осигуряване на детски градини и ясли, създаване на привлекателна среда за висококвалифицирани специалисти и активна подкрепа за семействата на военнослужещите. Военната служба трябва да е уважавано и престижно призвание, смятата от ПБ.
Ще има реформа и на законодателството за военнослужещите. Тя предвижда  промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които „да гарантират ясно право на пенсия и предвидими условия за кариерно развитие, правна сигурност на системата, независимо от политическата конюнктура“.
Сътрудничество с българската отбранителна индустрия е друг приоритет. Той акцентиар върху активно включване на националната отбранителна индустрия във всички проекти за модернизация при ясни критерии за капацитет, добавена стойност и прозрачност. Както и гарантиране сигурността на доставките, индустриално развитие и създаване на устойчиви работни места чрез индустриално сътрудничество, трансфер на технологии и участие в реалното производство.
Не на последно място е сътрудничеството с европейската отбранителна индустрия, с оглед на  интегриране на българската отбранителна индустрия в общоевропейския пазар, участие във вериги на доставки и съвместни проекти, които подпомагат технологичното развитие и конкурентоспособността на националната ни индустрия.
Целта на победителите в проведените вчера извънредни парламентарни избори и изграждането на модерни, професионални и мотивирани въоръжени сили, способни да изпълняват конституционните си задължения в национален и съюзен формат.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военен календар

На 20 април 1846 година в Сливен е роден Георги Икономов (1846 – 1876).
Деец на националнореволюционното движение. Включва се активно в работата на Русенския революционен комитет и става един от главните организатори на Старозагорското въстание (1875). Начело на въстаническа чета води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който го определя за помощник-апостол на Втори (Сливенски) революционен окръг.
В началото на 1876 г. преминава р. Дунав и организира подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен пред опасността да бъде разкрит, се прехвърля в Четвърти революционен окръг с център Панагюрище и участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание (1876) в Карловския край.
След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от Панайот Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. На 26 май 1876 г. при Бяла, Русенско, е ранен и се удавя в придошлата р. Янтра.

На 20 април 1857 година в Калофер е роден генерал-лейтенант Кирил Ботев (1857 – 1944).
Брат на поета и революционер Христо Ботев. Участва в Априлското въстание (1876) като въстаник в четата на брат си, но е заловен и заточен в Мала Азия (1876 – 1878). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Офицерската кавалерийска школа в Сомюр, Франция (1883) и Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия (1890). Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война е началник-щаб на Конната бригада в състава на Източния корпус и воюва при Сливница, Драгоман, Гургулят и Пирот. Последователно заема длъжностите командир на 3-ти конен полк (1885 – 1891), началник на Военното училище (1891 – 1897; 1910 – 1912), командир на 3-та пехотна балканска (1897 – 1900) и на 6-а пехотна бдинска дивизия (1901 – 1904), генерал за поръчки (1904 – 1907), офицер в свитата на цар Фердинанд І (1907), заместник-министър на войната (1913) и началник на Военноучебните заведения (1913 – 1914). През 1914 г. преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1858 година в Пирот е роден полковник Георги Мечконев (1858 – 1930).
Участва в националноосвободителното движение като член на местния таен революционен комитет и съратник на Тодор Каблешков.
В навечерието на Руско-турската война (1877 – 1878) емигрира в Румъния и се записва доброволец в Българското опълчение. Зачислен в 3-та рота на 4-та опълченска дружина и за проявена храброст в боевете на Шипченския проход (9 – 12 август 1877) е произведен унтерофицер.
След Освобождението завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия, (1884). Служи в 20-а пловдивска и 12-а бургаска пехотна дружина на Източнорумелийската милиция.
През Сръбско-българската война (1885) е включен в състава на Главното командване и заема длъжностите адютант по домакинската част, помощник на началник-щаба на Действащата армия и помощник на началник-щаба на Западния корпус. Участва в избирането на Сливнишката позиция, в разузнаването и отблъскването на противника през първите дни на бойните действия (2 – 4 ноември 1885). След войната служи като командир на 5-и пехотен дунавски полк (1888), командир на 11-и пехотен сливенски полк (1891), началник-щаб и командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, инспектор на пехотата във Военното министерство. На 3 юни 1899 г. преминава в запаса на армията. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

На 20 април 1868 година в Ловеч е роден капитан Тома Давидов (1863 – 1903).
Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Завършва Военното училище в София (1889) и служи в 6-и пехотен, 9-и резервен и 5-и пехотен полк.
По време на Мелнишката акция (1895) е войвода на чета в 3-та серска дружина.
През 1897 г. се включва в дейността на Тайните македоно-одрински офицерски братства, а по-късно напуска армията (1899) и се посвещава изцяло на Македонското освободително дело. Избран е за подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1900). В хода на подготовката за Илинденско-Преображенското въстание (1903) ревизира четите в Битолския революционен окръг и провежда военно обучение на населението в Охридско, Битолско и Демирхисарско.
Загива на 15 март 1903 г. в сражение с турска войска край с. Оздолени, Охридско. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен.

На 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 на княз Фердинанд се създава Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски.
За командир е назначен капитан Васил Златаров, дипломирал се в Санктпетербургската въздухоплавателна школа.
Отделението е с щатен състав от 37 души и разполага с един френски сферичен балон La Shambre (Ла Шамбр) с обем 360 куб.м, с който може да се извършва въздушно наблюдение от височина 400 – 500 м.
С този акт се поставя началото на военновъздушните сили на българската държава.

150 години от избухването на Априлското въстание

На тази дата през 1876 г. избухва Априлското въстание - масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение. Днешните оценки, които българските историци дават на върховния бунтовен акт на българския народ, е, че той, макар и незавършил с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на приносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването. Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона /низам/. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г. Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: Митхад паша, военния министър, Хюсеин Авни паша и главнокомандващия Абдул Керим паша. ,,Душа” на екипа е Мидхат паша – дотогавашен русенски валия, хитър, ловък и заклет враг на българите, председател на комитета ,,Сюлерге” (метла), основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин.” Военните операции се водят от висшите военачалници като Акир паша – валия на Русе, командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.
Още на 21 април започва прехвърляне с влак на 1 табур (800 души) от Одрин и 2 табора (1600 души) от Цариград за Пазарджик. На 22 тръгват още 4 табора. Всички те са от низама. На 23 април от София за Златица потегля полкът на полковник Хасан бей. На 24-ти от Чирпан в Пазарджик пристига конен полк, който заварва местните ,редифи вече въоръжени. На 27 април в района на въстанието пристига артилерия от Одрин. Числото само на действащата армия в района на Пловдив и Пазарджик е 18 000 души плюс хиляди редифи и башибозук. Отделно срещу Дряновския Манастир и в Габровско действа 10 – хилядната армия на Фазлъ паша Издава се заповед за привличане на войска от Трапезунд и Кайро. Първа е атакувана Клисура от войски на Софийския гарнизон и редифи мобилизирани в Казанлък под командването на Хасан бей. След това те нападат Копривщица. Перущица успява да отблъсне черкезите и читаците – около 4000 души срещу 600 въстаници. На 27 април срещу градчето са изпратени 2 табора (1600 души) войска и 2 оръдия. Въстаниците удържат атаката до 31 май.
Срещу въстаниците в Средногорието е съсредоточен 10 000 редовна армия с артилерия и около 3000 башибозук и черкези. Панагюрище е атакувано по всички правила на военното изкуство, защото Хафъз паша очаква сериозна съпротива от ,,Сърби” и ,,Московци”. След погрома пашата заповядва да се избива населението и да се взема всичко ценно. Къщите са ограбени и запалени. Жените са изнасилвани. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия начело с Хасан паша в две колони. Защитниците и цивилното население там са избити. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души. На 4 май в Брацигово от Еледжик пристига Хасан паша. На 5 май идва и Рашид паша от Пловдив. Едва на 7 май след силен артилерийски обстрел Брацигово пада. За потушаването на въстанието в Новосело и Кръвеник са привлечени войски от Плевен, Никопол и Русе. За мотивация на войниците са дадени пари. В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф. Турски войски разоряват и с. Бояджик, Ямболско.
Ботевата чета е шпионирана още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе. Подхождат войски от Берковица и Ниш. През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен. На 25 Май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е към 2 дивизии срещу 200 четници. Времето ни ограничава да дадем още примери, но анализът на сведенията и документите са красноречиви. Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция. Те мобилизират огромна част от наличните войски, привличат части от Мала Азия и Африка.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души.
Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война. - (видео)

Кои ще са новите военни лекари?

Кампанията за прием на бъдещите военни лекари и медицински сестри започва – и този път търсим хора, които не просто искат да учат медицина, а са готови да носят отговорност, да действат под напрежение и да правят разлика там, където наистина има значение.
Пътят започва с предварителните изпити.
Първото предизвикателство за кандидатите и по двете специалности е във ВВМУ между 17 и 24 април 2026 г., когато ще преминат изпити за физическа и психологическа годност, както и по английски език.
След това изпитната надпревара продължава в МУ-Варна – на 18 април кандидатите за военни лекари ще се явят на изпити по биология и химия, а бъдещите военни медицински сестри ги очаква изпит по биология на 25 април 2026 г.
Медицинските прегледи във ВМА-Варна ще се провеждат до 3 юли 2026 г.
Военната медицина е избор – да станеш част от система, в която знанията, дисциплината и характерът вървят ръка за ръка. Това е път с възможности – за развитие в различни медицински направления, за работа в динамична и високотехнологична среда, за участие в мисии и екипи, които излизат извън рамките на обичайното. Избор да изградиш не просто кариера, а устойчивост, увереност и умения, които малко места могат да дадат.
Ако се разпознаваш – започни оттук.
Какви са предимствата:
Пълна държавна издръжка по време на следването си и гарантирана дългосрочна професионална реализация в редиците на Българската армия са само част от предимствата на програмата. Освен че бъдещите медици под пагон не заплащат такси за обучение и двата университета, имат безплатно настаняване в общежития, безплатно хранене, медицинско и униформено облекло, безплатно медицинско обслужване.
По време на следването си курсантите получават ежемесечна стипендия между 460 и 650 евро, а медицинските сестри – 440 евро.
Подробности за кандидатстването, предимствата и приема можете да разберете на телефон 0889/044 111 – капитан II ранг Димана Славова.
(Информацията е на ВМА)

Военен календар

На 19 април 1941 година българската армия навлиза в присъединените територии. Въпреки неучастието на България във военните действия на Балканите, на 18 април 1941 г. Германия дава съгласието си български части да заемат Вардарска Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия.
За смяната на германските войски и за установяването на българска власт в определените територии, Главното командване формира 5-а армия, съставена от дислоцираните до западната граница съединения. На 19 април 1941 г., срещу Великден, 6-а пехотна бдинска, 7-а пехотна рилска и 1-ва бърза дивизия навлизат във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Люляк обсипва пътя на войските, посрещани навсякъде с нестихващо „Ура“ и празничен звън на камбани. В Скопие архимандрит Стефан отслужва молебен и поздравява българите с националното им освобождение.
От 20 април до 9 май 1941 г. 2-ра армия (10-а и 11-а пехотна дивизия, 2-ра гранична бригада, 2-ри армейски артилерийски полк) заема Беломорска Тракия до линията Серес – Драма – Ксанти – Гюмюрджина – Дедеагач, както и островите Тасос и Самотраки. През юли 1941 г. е формиран мирновременен състав на 5-а армия (32 000 души), който включва 14-а и 15-а пехотна дивизия, 1-ва конна бригада, 113-о ято на летище Скопие и др. части. Функциите на войската във възвърнатите български територии се свеждат до носене на гарнизонна служба, осигуряване дейността на гражданската администрация, оказване на съдействие за възстановяване на инфраструктурата и др.

На 19 април 1898 г. към Черноморския флот е създадено специализирано звено за минна и торпедна защита – Минната част във Варна. 
- Тази стъпка е предприета само година след като управлението на Българския флот официално се премества от Русе на р. Дунав във Варна на Черноморския бряг. До този момент България разполага основно с кораби за патрулиране, но с този акт се преминава от обикновено брегово наблюдение към изграждането на активна отбрана, способна да защитава морските ни граници чрез мини и торпеда.
 - За да се гарантира професионалното и техническо начало на новото формирование в неговия състав са привлечени най-добре подготвените офицери и моряци от Дунавската флотилия в Русе. Изборът на тези специалисти е критичен, тъй като минното и торпедното дело в края на XIX век представлява връх на достиженията във военните технологии – сложна материя, изискваща високи технически познания и прецизност, каквито по онова време малцина притежават.
- За първи командир на новосформираната Минна част към Черноморския флот е назначен мичман I ранг Димитър Ковачев. Той ръководи личния състав, но и пряко организира цялостния процес по усвояване на новата техника и внедряването на учебните програми. Под негово ръководство частта започва да се превръща в боеспособно звено, готово да поставя минни заграждения пред българските брегове. Това е важен етап от модернизацията на армията, чрез който страната ни започва да изгражда комплексна морска отбрана, вместо да разчита само на брегова артилерия.
Интересен факт е изборът на мястото за установяване на Минната част. Първоначално офицерите и матросите са настанени в старата турска крепост „Хумба“, която по-късно е разрушена, за да освободи място за нови постройки. Днес на абсолютно същото място се издига сградата на Щаба на Военноморските сили (ВМС). Така символично центърът на българското морско командване днес лежи върху основите, върху които е положено началото на специализираното минно дело, изградени от първите ни миньори и торпедисти преди 128 години.

Камбоджа получава построената от Китай корвета проект 056C

На 8 април 2026 г. в Реам, главната военноморска база на Камбоджа, се проведе церемония за официалното въвеждане в състава на ВМС на построената в Китай корвета проект 056C „Конг Сенчей“ (Kонkong Senchey, бордови номер 622). Това е първият от два кораба от този клас, строящи се за Камбоджа с китайска военна помощ. Очаква се вторият кораб да пристигне в Камбоджа през юни. Тези единици ще бъдат най-големите кораби, поръчвани някога от камбоджанския флот.

Румъния поиска компенсации от над 50 милиона евро от израелската компания "Елбит Системс" заради забавяне на поръчка за дронове

Румъния е поискала компенсации от стотици милиони леи от израелската компания „Елбит Системс“ заради забавянето на доставките на дронове „Watchkeeper X“, които трябваше да бъдат доставени през юни 2025 г., съобщава изданието Хотнюз.
Министърът на отбраната Раду Мируца се е срещнал днес с президента на израелската оръжейна компания „Елбит Системс“ Бежалел Махлис, за да обсъдят въпроса за сроковете за доставка на дроновете. На срещата е присъствал и израелският посланик в Букурещ Лиор Бен Дор, посочва сайтът.
Румънската страна е отхвърлила позоваването на форсмажорни обстоятелства от страна на израелската фирма и изисква неустойки в размер на 265 000 000 леи (51 978 292 евро), става ясно от съобщение на Министерството на националната отбрана. В него се посочва също и възможността за разтрогване на договора, за което спомена министър Раду Мируца в началото на този месец.
„Министерството на националната отбрана има предвид всички опции, предвидени в рамковия договор, включително разтрогване, в зависимост от способността на компанията да изпълни поетите задължения чрез подписания през 2023 г. договор“, се посочва в съобщението.
Сайтът напомня, че рамковият договор, подписан с „Елбит Системс“ през 2023 г., предвижда доставката на седем системи за безпилотни летателни апарати (UAS) „Watchkeeper X“ на обща стойност около 1,891 милиарда леи без ДДС (около 380 милиона евро). Поръчката трябваше да бъде изпълнена в рамките на две години, тоест до 2025 г., но в последствие израелската компания трикратно отлага доставката, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства заради ситуацията със сигурността в страната.
„Анализираме в министерството дали да не разтрогнем този договор. Имаме законовата възможност. Това са апарати с технически характеристики, които, ако бъдат получени няколко години по-късно, вече не са актуални. Ние поръчахме дронове с определени характеристики, които да дойдат през 2025 г. Ако дойдат по-късно, можем да кажем, че вече нямаме интерес към получаването им“, заяви по-рано този месец министър Раду Мируца.
Източник: bta

Австралия и Япония подписаха договори по сделка на стойност около 7 милиарда долара за доставка на бойни кораби

Австралия и Япония подписаха договори по сделка на стойност около 7 милиарда долара за доставка на бойни кораби за австралийските военноморски сили, съобщи Ройтерс.
Министрите на отбраната Ричард Марлс и Шинджиро Коидзуми подписаха меморандум, който потвърждава общия ангажимент на двете правителства за успешното изпълнение на проекта.
Споразумението, договорено още през август, е част от усилията на Япония да се отдалечи от следвоенната си пацифистка политика и да разшири партньорствата си в областта на сигурността извън съюза със САЩ, на фона на нарастващото военно присъствие на Китай.
Японската компания „Мицубиши хеви индъстрис“ (Mitsubishi Heavy Industries) ще достави на австралийски военноморски сили три модернизирани многоцелеви фрегати от клас „Могами“, които ще бъдат произведени в Япония и се очаква да бъдат готови след 2029 година. Осем фрегати ще бъдат произведени в Австралия.
Японското министерство на отбраната съобщи, че двамата министри са приветствали финализирането на договорите за фрегатите и са потвърдили намерението си за по-нататъшно задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на отбраната.
Планира се корабите, предназначени за борба с подводници, поразяване на цели над водата и осигуряване на противовъздушна отбрана, да бъдат използвани за защита на ключови морски търговски маршрути и северните подстъпи на Австралия в Индийския и Тихия океан, където военното присъствие на Китай се разширява.
Източник: bta

В годините след Втората световна война неутрална и миролюбива Швеция предприема амбициозен план – да създаде своя атомна бомба.

Въпреки че не е участвала във война от 1814 г., тази миролюбива страна в Европа, която през последните 200 години е неутрална преди да се присъедини към НАТО, планира да оборудва армията си с най-доброто оръжие – атомната бомба, пише ВВС.
Шведското правителство затваря програмата през 1968 г. след дълъг обществен дебат.

След това Швеция се присъединява към уникален клуб от нации, включващ Швейцария, Украйна и Южна Африка, които се отказват от своите програми за разработване на ядрени оръжия и „показват на света, че ядреното разоръжаване е възможно“........Прочети още

Defence Express: САЩ спряха разработването на нов вид ракета за ПВО комплекса Patriot

Съединените щати са отменили за втори път програмата LTFI (Lower Tier Future Interceptor), по която трябваше да се създаде нов вид ракета за ПВО комплекса Patriot, пише Defence Express. Новият боеприпас трябваше да бъде разработен за сваляне на руските свръхзвукови ракети "Кинжал“ и балистичните "Искандер“. След 4 години война в Украйна, обаче, е станало ясно, че и досегашните зенитни ракети PAC-3 MSE за Patriot успешно се справят с тази задача.
За прогграмата LTFI са били поискани едва 8 милиона долара, но тази сума не е отпусната за 2026 година от Конгреса на САЩ.
"Ако сумата за LTFI не е заложена в някое от другите пера на военния бюджет на САЩ, това със сигурност означава край на програмата и то по-малко от година след идеята за рестарта й“, отбелязват експертите.
"Повечето от дейностите в момента са насочени за разширяване на производството на PAC-3 MSE, като се планира то да нарасне три пъти в рамките на следващите седем години. Това се налага, тъй като в момента темповете на производство не успяват да покрият дори нуждите на САЩ“, казват още специалистите.
Зенитните ракети се доработват, като се взема под внимание придобития боен опит в Украйна. Подобренията се отнасят не само за противодействието срещу балистични цели, но и за аеродинамични, включително и срещу дронове.
Една от пречките, които конструкторите трябва да преодолеят, е да "научат“ ПВО системата Patriot да стреля "назад“. В момента, ако заплахата идва от сектор, който е зад установката, тя трябва да се завърти и тогава да изстреля ракетата.
Подобряването на боеприпасите ще премахне това ограничение на системата.
Източник: https://www.focus-news.net/

Преди 33 години загина български войник в Камбоджа

Днес се навършват 33 години от трагичния инцидент в Нови Орал, Камбоджа, в района на действие на българския ОПБ „Сини каски” в мисията на ООН (UNTAC) при който  загина редник Венцислав Ангелов Мирчев, от с. Горна Росица, Габровско, а останалия личен състав от екипажа бяха ранени.
На 18.04.1993 г. от групата български военнослужещи охраняващи дистрикта (административна единица, използвана по време на изборния процес в Камбоджа)  Нови Орал е подадена информация, че в селото има сериозна престрелка, която се води със стрелково оръжие и минохвъргачки. В дистрикта са двама български войници, двама цивилни полицай и двама цивилни служители от администрацията на ООН. Селото се намира на около 400 метра от охранявания дистрикт.
При тази обстановка войниците заемат позиции за кръгова отбрана.
В 00:10 часа се получава сигнал за изстреляна зелена сигнална ракета, при което командирът на 2 пехотна рота к-н Йорданов издава заповед при приближаване на огъня да се осъществи изтегляне на безопасни позиции на българските военнослужещи и персонала на ООН с помощта на превозните средства на цивилната полиция.
До 02:30 часа на 19.04.1993 г. не се забелязва движение на въоръжени групи.
В 02:35 часа е докладвано на командира на ротата, че по дистрикта се стреля от всички страни с минохвъргачен огън и автоматично стрелково оръжие. Командира на ротата незабавно изпраща група за бързо реагиране в състав от едно мотострелково отделение с БТР в помощ на състава от дистрикта. Групата е командвана от кап. Кръстев при подхода към дистрикта, като същия е оставил незаключени люковете на БТР-а с цел за по-бързи следващи действия на земя. Междувременно стрелбата около дистрикта се засилва. Частите на НАДК („червените кхмери“) навлизат до 1.5 км в територията на КПАФ (про-правителствени войски), палят къщи, ограбват имущество, включително. и на канцелариите на администрацията на ООН в дистрикта.
В 02:55 часа, при приближаване на около 1500 метра от дистрикта, от засада и от непосредствена близост БТР-а на групата за бързо реагиране е прострелян в десния борд с кумулативен снаряд изстрелян от РПГ при което групата губи връзка с ротата и щаба на батальона.
В 03:20 часа е поставена задача на командира на трета рота, майор Зарков да окаже помощ и съдействие на личния състав на 2-ра рота в района на нападнатия дистрикт.
В 04:00 часа майор Зарков докладва, че огънят се е отдалечил от нападнатия дистрикт. На място пристигат два медицински екипа с линейки, а в последствие и медицински екип от базовия лагер, които оказват помощ на ранените.
В 5:15 часа на мястото на инцидента пристига командването на батальона и групата от ГЩ на БА, която е в Камбоджа заради инцидента в Пум Прек.
След огледа на поразения БТР се установява, че кумулативния снаряд е улучил десантната ръкохватка на десния борд, което предизвиква взривяването му преди бронята и кумулативната струя не успява да влезе във вътрешната част на БТР-а, а разкъсва заварката между четирите бронирани листа.  През разкъсаната заварка част от огнената струя преминава като нож и причинява смъртта на редник Мирчев, а осколките от разтопения метал поразяват останалите от екипажа в различни степени. Решението на к-н Кръстев да остави люковете на БТР-а незаключени и полуотворени предотвратява взривяването на увеличения боекомплект от кумулативната струя, което би било фатално за екипажа.
Сред ранените са редник Атанас Пейчев, мл. сержант Марин Вучев, редник Ангел Бойков, старшина Марин Баджалов и старшина Дончо Донев.

На този ден

На 18 април 1929 г. в Белица е роден Георги Димитров Разсолков.
През 1951 г. завършва НВВУ „Г. Бенковски“, а през 1965 г. ВА „Г. С. Раковски“.
Бил е старши пилот, командир на изтребителна ескадрила, командир на ИАП, старши експерт по техниката на пилотиране в ПВО и ВВС, заместник главен щурман на ПВО и ВВС, заместник-председател на Организацията на съдействие на отбраната по въздушна подготовка.
Зад него стоят 33 години служба, полети с 21 типа самолети, над 3200 часа във въздуха.
Първият българин летял на свръхзвуковия самолет МиГ-19 и преминал звуковата бариера на 12 септември 1957 г., летец първи клас.

Military Watch Magazine: Руската система С-400 разбива всякакво стелт прикритие

Руската система за противовъздушна отбрана С-400 с право се смята за една от най-смъртоносните в света, пише Military Watch Magazine. Основната ѝ сила се крие в изключително сложната ѝ радарна архитектура, която буквално обезсмисля съвременните стелт технологии, твърди американското издание.
В момента руската система за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 служи като гръбнак на противовъздушната отбрана на страната. Освен това, през последните две десетилетия за закупуване на тези системи са похарчени два пъти повече пари, отколкото за всички видове изтребители, взети заедно.
Системата получи широко признание от анализатори и оператори за високата си мобилност и голям обсег на стрелба. Отбелязва се и способността ѝ да унищожава високоскоростни цели с ракети, достигащи скорости над 14 Маха. Освен това, възможностите на системата за ситуационна осведоменост също привлякоха значително внимание.
Системата за противовъздушна отбрана е разработена от края на 90-те години на миналия век, за да се противодейства на нови предизвикателства – самолети и ракети с усъвършенствана стелт технология и малко радарно напречно сечение. Използването на множество допълващи се типове радари осигурява особено ясна картина на бойното поле.
91N6 Big Bird е основният радар, интегриран в системата С-400. Той се използва за наблюдение на далечни разстояния и заснемане на цели, осигурявайки широкообхватно сканиране на въздушното пространство и проследяване на целите.
Обхватът на откриване на големи самолети с високо радарно сечение, като например E-7, достига 600 километра. Радарът може едновременно да проследява стотици цели и да предава данни до командния пункт. Той работи в множество диапазони и е снабден с електронни противодействия и устойчивост на заглушаване.
Радарът 92N6 Grave Stone в X-диапазон се използва за откриване на цели и насочване на ракети-прехващачи към тях. Тази станция може да предава данни до командните пунктове в реално време, а също така да насочва ракети към цели. Ценен е заради дългия си (до 600 километра) обхват на проследяване за балистични ракети и големи самолети.
Многоканалните възможности позволяват едновременно насочване на ракети към множество цели, както и корекция в средата на курса и проследяване на целите по време на крайната фаза на прехващането. В допълнение към 91N6 и 92N6, радар 96N6 служи като допълнителен триизмерен радар за откриване, покриващ широк диапазон от височини.
Използва се за откриване на самолети на ниска височина, крилати ракети и за запълване на пропуски в обхвата на двата основни радара. Станцията може едновременно да проследява десетки цели и да приоритизира заплахите за насочващите радари. Обхватът на откриване на цели с високо радарно напречно сечение е приблизително 300 километра. Радарът играе и ключова роля в предаването на цели към системата за управление на огъня.
Системата за противовъздушна отбрана С-400 може да интегрира и радара за ранно предупреждение "Противник-ГЕ" в L-диапазон. Той има увеличен обхват и по-ниска честота, което го прави идеален за откриване на стелт самолети и крилати ракети, избягващи радарите. Тази система е предназначена за ранно предупреждение и контрол на въздушното пространство. Тя се разполага в подразделенията за противовъздушна отбрана, отговорни за цели на големи разстояния и височини.
Напоследък С-400 все повече се интегрира с многолентовите триосни радарни системи Nebo-M, които комбинират няколко вида антенни решетки в единна мрежова система. Те включват VHF решетка, оптимизирана за откриване на стелт цели, L-лентова решетка за проследяване и X-лентова решетка за прецизно насочване.
Смята се, че интеграцията на системата Nebo-M значително подобрява способността на С-400 да атакува стелт самолети, тъй като работата на множество честоти значително намалява ефективността на нисконаблюдаеми технологии.
Системата С-400 може да бъде оборудвана с универсални мобилни кули 40V6M, предназначени да повдигат радарни антени над земята. Те се монтират на превозни средства за разполагане в полеви условия. Тези системи могат значително да подобрят ефективността на радари като 96L6, тъй като чрез увеличаване на линията на видимост, те частично заобикалят основното ограничение на наземните радари - радиохоризонта, значително разширявайки обхвата им на откриване.
Това е особено важно за нисколетящи цели като крилати ракети. Като се има предвид, че руските Въздушно-космически сили не разполагат с голям брой изтребители или бордови радарни системи, които биха могли да служат като въздушни платформи, радарите на системата С-400 предават данни към командния пункт 55К6, който консолидира всички данни от сензорите, приоритизира заплахите и насочва цели към съответните пускови установки.
С-400 влиза в експлоатация през 2007 г. и се модернизира поетапно. Два от най-значимите примери са интегрирането на радара "Небо-М" и далекобойната ракета земя-въздух 40Н6. Последната беше интегрирана през 2018 г. Тази ракета е способна да поразява цели на разстояние до 400 километра, което означава, че поразява цели отвъд хоризонта.
Насочването се осигурява или от разположени наземни радари, или от въздушни радари, като тези от самолети A-50U AWACS. Ракетата е преминала успешно бойни изпитания срещу цели както в Украйна, така и в Пакистан. Въпреки значителното увеличение на производството на изтребители след 2022 г., се очаква С-400 да остане гръбнакът на руската противовъздушна отбрана в продължение на десетилетия напред.
Освен това ще продължи работата по разработването на нови радари, както и на нови варианти на съществуващи типове радари. - Още за С-400
Източник: https://money.bg/

Колко ще струва на Великобритания техническото обслужване от Boeing на бойните хеликоптери Apache

Министерството на отбраната на Великобритания подписа договор с американската компания Boeing за техническо обслужване и поддръжка на военните хеликоптери Apache и Chinook, които са на въоръжение в британската армия и Кралските военновъздушни сили.
Това беше обявено от Люк Полард, министър на бойната готовност и отбранителната промишленост, по време на посещението му във военновъздушна база в Хампшир, съобщи The ​​UK Defence Journal.
Общата стойност на договора сключен за срок от 3 години се оценява на 879 милиона британски лири (1 милиард долара).
Дейностите по договора ще се изпълняват от Boeing Defence UK, британското дъщерно дружество на компанията Boeing.
Според условията на споразумението, Boeing Defence UK ще се занимава с техническото обслужване на хеликоптерите, логистична поддръжка и обучение на екипажите на хеликоптерите.
Източник: https://money.bg/

САЩ отлагат оръжейни доставки за Европа заради войната в Иран

Съединените щати са уведомили някои европейски държави, че доставките на въоръжение по вече сключени договори ще бъде забавено заради войната в Иран, съобщава Reuters. Според източници на агенцията засегнати ще бъдат прибалтийските и скандинавските държави. Отложени ще бъдат доставките на въоръжение, закупено от европейските държави по програмата за Международни Военни Продажби (FMS). До момента няма коментар от страна на Белия дом и Пентагона, а от Държавният департамент насочват въпросите към военното ведомство, отбелязва Reuters.
От началото на военните удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари американски висши чиновници изразиха опасения, че военната индустрия на страната няма да може да покрие нуждите от оръжия и боеприпаси и ще се наложи да се забавят доставките към чуждестранни купувачи.
САЩ вече поизчерпаха запасите си от артилерийски системи, боеприпаси и противотанкови снаряди за милиарди долари покрай войната в Украйна от 2022 година и израелското нахлуване в Газа през 2023-та, припомня Reuters. А от началото на военната кампания в Иран бяха използвани стотици противовъздушни ракети за установките Patriot. Системи, на които и Украйна разчита, за да пази градовете си от руските дронове и ракети, подчертава Reuters.
Източник: https://www.focus-news.net/

Boeing преобразува транспортния хеликоптер CH-47 Chinook в платформа за дронове

Американската компания Boeing представи концепция за превръщането на тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook в платформа за изстрелване на ударни и разузнавателни безпилотни летателни апарати, пише Defense Express.
Както пише медията, става дума не за създаването на нов апарат, а за преосмисляне на ролята на вече съществуващия хеликоптер. Според представените материали, Chinook се предлага да се използва като своеобразен "дрононосец“, способен да доставя и изстрелва цели групи безпилотни летателни апарати директно в зоната на военните действия.
В концепцията е показано, че вътре в товарния отсек на хеликоптера се помещават специални модули с дронове. Те могат да се изстрелват директно във въздуха през задната рампа, след което да изпълняват задачи по разузнаване, откриване на цели или нанасяне на удари, пише медията.
По този начин класическият транспортен хеликоптер, предназначен за превоз на товари и личен състав, се превръща в елемент на по-сложна бойна система. Той става не просто средство за доставка, а част от мрежа, в която пилотираната платформа взаимодейства с безпилотните летателни апарати, отбелязва медията.
Особено внимание в концепцията се обръща на така наречените "роеви“ възможности – когато няколко дрона действат съгласувано. Това позволява по-бързо да се откриват заплахи, да се разпределят цели и да се повиши ефективността на операциите, се посочва в публикацията.
При това самият CH-47 Chinook остава в безопасна зона или на разстояние, изпълнявайки ролята на превозвач и координационен център. Този подход трябва да намали рисковете за екипажа и да повиши устойчивостта на операциите в условия на интензивна противовъздушна отбрана, се посочва в статията.
Всъщност предложената концепция отразява по-широка тенденция в развитието на военната авиация – преход от отделни платформи към интегрирани системи, където пилотираната техника работи в сътрудничество с безпилотни летателни апарати.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник "Българска Армия", брой 15 (2026), 17 април, 2026 годинa (pdf)

8 войни, които СAЩ никога не трябваше да водят

Изследването на изхода от големите войни, водени през последните 125 години, категорично води до това, че военното участие на САЩ в тези конфликти е довело до трагични и непредвидени последствия.
Намесата на САЩ не само доведе до милиони ненужни смъртни случаи, но също така послужи за създаването на нови врагове, като по този начин направи самите САЩ много по-малко безопасни и сигурни.
Ето списъка с големите войни, които в ретроспекция САЩ никога не трябваше да водят, за да попучат много по-успешен резултат от гледна точка на националната сигурност на САЩ.....Прочети още

Адмирал Сенявин за Руско-турската война от 1828 – 1829 г. и българските надежди

Точно преди 195 години, на 17 април 1831 г., умира Дмитрий Николаевич Сенявин. Този човек остава в историята на Русия не само като велик морски командир, но и като политик и сръчен дипломат. Именно той в много отношения поставя основите на руското влияние на Русия на Балканите. Защо адмиралът прекарва много години в позор, недоимък и бедност?
Фактът, че десетгодишният Митя Сенявин е бил записан във Военноморския кадетски корпус през 1773 г., може да се каже, е предопределен предварително от съдбата. Момчето произхожда от семейството, което дава на Русия вицеадмирал Наум Акимович Сенявин, победителят от шведите при Езел през 1719 г., и сина му адмирал Алексей Наумович Сенявин, който многократно бие турците в Азовско море през войната между 1768 и 1774 година. Алексей Наумович е прачичото на Митя........Прочети още

Орден за храброст

На 17 април 1880 година княз Александър І извършва първото награждаване с военния орден „За храброст“. В деня на първата годишнина от избирането си за княз на България Александър І издава специален указ, с който обявява своята благодарност и „дълбока признателност“ към бившите участници в Българското опълчение, които „с примерна храброст“ и „несравнимо самопожертвование“ се бият „за честта на отечеството“.
За своите героични подвизи по време на Руско-турската война (1877 – 1878) с различни степени на офицерския и войнишкия орден „За храброст“ са наградени 33 души българи и руси – бивши офицери, унтерофицери и войници от Българското опълчение, които в момента служат в Българската армия.
Между тях са подполковниците Павел Попов и Константин Куртянов, капитаните Тимофей Розанов и Николай Попов, поручик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпий Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, а също и юнкерите Андрей Парлапанов, Константин Кисов и др.
Със специален княжески патент от 17 април 1880 г. с третата степен на ордена „За храброст“ е удостоен и щабскапитан Данаил Николаев – първият българин, носител на тази степен на отличието, който по това време служи в милицията на Източна Румелия.

82 години от "Черният Великден"

На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либърейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“. Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двудвигателните П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с. Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут.
В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени. Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.
17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“. - (видео)
****************
Музеят на авиацията – филиал на НВИМ, съхранява снимки и документи на подпоручик Христо Арнаудов и поручик Димитър Попов, както и части от самолет Месершмит на поручик Неделчо Бончев, с който той извършва успешен таран на 17 април 1944 г.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Полковник Дияна Янева предаде командването на Мобилната КИС на подполковник Даниел Димчев

В тържествена атмосфера и в духа на военните традиции, вчера 16.04.2026 г., се състоя церемонията по сдаване и приемане на длъжността командир на Мобилна комуникационно-информационна система (МКИС), по време на която полковник Диана Янева предаде командването на подполковник Даниел Димчев, съобщават от СКС. - (видео)
Актът по сдаване и приемане на длъжността беше подписан от комисия от Съвместното командване на силите (СКС) с председател капитан I ранг Ангел Вълчев.
Церемонията започна с посрещане на бойното знаме на формированието.
На събитието присъства заместник-командирът на СКС флотилен адмирал Галин Манев, който в словото си подчерта високата оценка на ръководството на СКС за дейността на формированието и постигнатите резултати през годините. Той  изрази признателност и благодарност към полковник Янева за нейната служба и постигнатите резултати, които затвърдиха мястото на Мобилна КИС като надежден елемент в комуникационно-информационната поддръжка на СКС.
Флотилен адмирал Манев изрази увереност, че  под ръководство на подполковник Димчев формированието ще продължи да се развива и утвърждава постигнатите високи стандарти.
В своето обръщение полковник Диана Янева благодари на личния състав за споделените моменти, доверието и подкрепата през годините. „Предизвикателствата не бяха малко, но се справихме и нямаме неизпълнена задача, с което само бих могла да се гордея“. В знак на уважение към традициите полковник Янева развя бойното знаме на формированието и го предаде на флотилен адмирал Манев, който от своя страна го връчи на новия командир – символичен акт на поемане на командването.
„За мен е чест да се изправя пред вас като командир на Мобилна КИС, с тези думи подполковник Димчев изрази благодарност за оказаното доверие и заяви готовност да надгражда постигнатото и да се стреми към изграждане на нови способности. Той подчерта, че ще разчита на професионализма, дисциплината и сплотеността на личния състав при изпълнение на поставените задачи.
Сред официалните гости на церемонията бяха командирът на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана бригаден генерал Теодор Тодоров, командири на военни формирования, офицери от СКС, председателя на общинския съвет на община Горна Малина Николай Стоилов, офицери от СКС.
В края на церемонията свещеноиконом Серафим – игумен на Кремиковския манастир отправи благословия за здраве, сили и успехи на личния състав и новия командир. Събитието завърши с тържествен марш на представителните блокове на Мобилна КИС.
Източник: https://otbrana.com/

Решения на правителството в областта на отбраната

Министерски съвет вчера одобри Стратегия за развитие на българската отбранително-технологичнаиндустриална база (БОТИБ).
Необходимостта от разработване на нова Стратегия, която да замени съществуващата такава,е обусловена от несъответствието между действащата стратегическа рамка и бързо променящата се
международна среда за сигурност, актуалните приоритети в отбранителната политика на страната нии съвременните тенденции в развитието на отбранителните индустриални и технологични капацитети
на национално, европейско и съюзническо ниво.
Новата Стратегия има за цел да осигури актуална, последователна и дългосрочна рамка за
развитие на държавната политика по отношение на сектора. С концепцията се предвиждаподобряване на взаимодействието между държавата, индустрията и научно-изследователските среди,засилване на интеграцията на българските предприятия в европейските вериги за създаване на
стойност, както и подкрепа за модернизацията на Българската армия чрез националния индустриалени иновационен потенциал.
В рамките на стратегията ще се стимулира трансферът на технологии, развитието наиндустриалното сътрудничество и участието на БОТИБ в съвместни европейски и инициативи ипроекти. Целта е да се повиши предвидимостта, последователността и ефективността на държавнатаполитика, да се укрепи конкурентоспособността и иновационният капацитет на сектора и да се
създадат условия за дългосрочно развитие и международно сътрудничество.
*******
Одобрен е проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор
„Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър”
Министерският съвет прие доклад за одобряване на проект за изменение и допълнение № 1на международен договор (LOA) BU-B- UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър”.
Предлагането на допълнения и изменения към действащи договори по Програмата зачуждестранни военни продажби (Програма FMS) е стандартна практика на Правителството на САЩ,когато се изискват корекции в тяхното съдържание.
Предложеният проект за изменение и допълнение № 1 на международен договор (LOA) BU-BUCR намалява стойността на договора с $12 580 030, както и предвижда промени в неговотосъдържание (коригиране на времеви параметри, промяна схема на плащане, добавяне на уточняващитекстове и други).
***
Създава се Междуведомствена работна група за
индустриално сътрудничество в отбраната
Правителството одобри създаването на Междуведомствена работна група за координиране наиндустриалното сътрудничество в проекти за придобиване на отбранителна техника и продукти за
нуждите на Въоръжените сили на Република България. Тя ще подпомага формирането ипровеждането на държавната политика в областта на индустриалното сътрудничество и ще гарантира
устойчиво развитие на отбранителния ни сектор в контекста на новите геополитически реалности,европейските приоритети и националните ангажименти към НАТО и ЕС.
През последните години се наблюдават съществени промени в глобалната и европейскатасреда за сигурност, значително нарастване на разходите за отбрана и повишени изисквания поотношение на индустриалната устойчивост и технологичното развитие на отбранителните сектори.
България провежда ускорен процес на превъоръжаване на българската армия, в рамките на който сеизразходват значителни финансови ресурси. В този контекст индустриалното сътрудничество всеповече се утвърждава като важен инструмент за развитие и модернизация на националните
отбранително-индустриални капацитети, трансфер на технологии и ноу-хау и интеграция вевропейските и световните вериги за създаване на стойност.
Междуведомствена работна група ще спомогне по-добра координация и ангажираност накомпетентните национални институции в процеса на придобиване на отбранителни способности и ще
опринесе за по-целенасочено развитие и модернизация на националния производствен итехнологичен капацитет.

Специализиран екип от ВМС транспортира до Военноморска база – Бургас дрон, открит на брега край Ахтопол

Специализиран екип от Военноморска база - Бургас от състава на Военноморските сили (ВМС) изпълни днес, 16 април, задача по разузнаване и транспортиране на безпилотен летателен апарат, който беше изхвърлен от морето в района на къмпинг „Делфин", Ахтопол.
Военнослужещите действаха по искане на областна администрация Бургас и с положителна резолюция от началника на отбраната. Групата за разузнаване, обозначаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от Военноморската база беше активирана по заповед на заместник-командира на ВМС.
При извършеното разузнаване, обектът е идентифициран като летателен апарат (дрон), който не съдържа взривно вещество, и не представлява опасност. Специализираният екип транспортира предмета към Военноморска база - Бургас.

Битката при Секигахара и възходът на Токугава Иеясу

Битката при Секигахара, която се състои на 21 октомври 1600 г., е решаващ конфликт в историята на Япония, който бележи края на Сенгоку джидай, който представлява период на безспирни граждански войни, социална нестабилност и политически разпад в Япония.
Тази битка се води основно между две фракции на даймьо: Западната армия, водена от Ишида Мицунари, и Източната армия, командвана от Токугава Иеясу.
След смъртта на обединяващия лидер Тойотоми Хидейоши се появяват съперничещи си фракции, което води до борба за власт между влиятелни регионални военачалници, наричани даймьо.......Прочети още

След 45 дни война с Иран САЩ получиха стратегическо поражение

Войните на САЩ в Ирак и Афганистан, навлизането в Сирия, въздушният разгром на Либия, 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. и операцията във Венецуела не бяха войни със силен противник. Основавайки се на своя опит, резултата от юнската война през 2025 г. с Иран, разузнавателна информация от ЦРУ и Мосад и на настоятелните доводи на Израел и Саудитска Арабия за успешна война, президентът Тръмп решава, че нова  война с Ирак ще бъде повторение на юнската. Поради това е планирана кратковременна въздушна настъпателна операция с масирани удари, които трябва да сломят ръководството на Иран и да го принудят да смени правителството с удобно на САЩ. Ако целта беше осъществена, САЩ щяха да постигнат стратегическа победа, но вместо нея за изминалите 45 дни получиха стратегическо поражение. Защото непостигнатата цел означава само едно – поражение. Поради това САЩ не можаха да постигнат и други важни цели – да поставят под свой контрол енергийните ресурси на Близкия изток, да прекратят иранските ядрена и ракетна програми, да прекъснат транспортните коридори, преминаващи през иранска територия, и да оказват икономически натиск върху страните, използващи нефт и газ от този регион. И което е изключително важно – да извадят Иран от съюзническите отношения с Русия и Китай.......Прочети още

Дискретен и бърз: Белият дом планира да започне летателни изпитания на F-47 през 2028 г. 

Ускоряването на темпото на разработване на самолета F-47 беше посочено сред „приоритетите“ в проекта на федерален бюджет на САЩ за фискалната 2027 година (започваща на 1 октомври 2026 г.), който Тръмп публикува на 3 април.
За тази цел Белият дом предложи да се отпуснат допълнителни 5 милиарда долара, за да се осигури първият полет на най-новия изтребител още през 2028 г. През текущия отчетен период вече са отпуснати приблизително 3,5 милиарда долара за неговото разработване, което се осъществява от Boeing. Съответният договор беше подписан на 21 март 2025 г.
Миналият септември генерал Дейвид Олуин, тогава началник на щаба на ВВС на САЩ, обяви крайните срокове за започване на летателните изпитания на F-47, както е посочено в проект на документ........Прочети още

Референдум за излизане от НАТО и посещение в Москва: Председателят на словенския парламент обяви мащабни планове

Словения може да промени курса си и да прекъсне отношенията си със Северноатлантическия алианс. Това съобщи новият председател на Народното събрание Зоран Стеванович във видеоклип на Radio Prvi.
Той обяви намерението си да проведе национално допитване за излизането на страната от НАТО.
"Обещахме на народа референдум за излизане от НАТО и ще проведем този референдум“, цитират думите му медиите.
Освен излизането от Алианса, Стеванович планира в най-скоро време да посети Москва. Той се застъпва за постепенна отмяна на антируските санкции, мотивирайки това с необходимостта от икономическо сътрудничество с големите държави.
"Бих искал да градя мостове, да сътруднича добре с всички страни, независимо от стената, издигната между Запада и Изтока. Затова планирам да посетя Москва в най-близко бъдеще“, заявява политикът.
Самият Стеванович, според наличните данни, отрича обвиненията в проруски възгледи. По думите му, такива действия са изцяло в интерес на собствената му държава.
"Нямам проруски възгледи, а само прословенски. Ние твърдим, че Словения трябва да води своята политика независимо и суверенно“, подчертава председателят.
Източник: https://www.focus-news.net/

Самолетоносачът Gerald R, Ford подобри рекорд за най-дълга мисия от войната във Виетнам насам

Най-големият боен кораб в света – самолетоносачът USS Gerald R. Ford (CVN-78) подобри американския рекорд за най-дълга мисия от времето на войната във Виетнам насам. Корабът и екипажа му отбелязаха 295 дни в морето, като през това време участваха във военните акци и във Венецуела и Иран, отбелязва CBS.
Предишният рекорд се държеше от USS Abraham Lincoln, които през 2020 година по време на ковид пандемията беше в плаване 294 дни.
USS Gerald R. Ford потегли през ноември 2025-та година като част от военната армада, насочена срещу Венецуела. През февруари самолетоносачът и съпровождащите го разрушители бяха пренасочени към Близкия Изток за военната операция срещу Иран.
По време на войната в Персийския залив най-големият боен кораб в света беше позициониран в Средиземно море, близо до Израел. Миналия месец на борда му избухна пожар в пералното помещение, което наложи плавателният съд да се оттегли от бойната мисия. Първоначално той акостира във военноморската база Суда на остров Крит, а по-късно стигна и до Хърватия, в град Сплит, където започна и ремонта на щетите след пожара. 
От Пентагона не дават информация колко още ще остане в плаване корабът, но висши офицери от военноморското командване на САЩ са съобщили, че очакват мисията на USS Gerald R. Ford да продължи 11 месеца. Това означава той да се върне у дома най-рано през май.
Източник: https://www.focus-news.net/

Пентагонът търси помощ от автомобилни гиганти за увеличаване на производството на оръжия

Пентагонът е започнал серия от разговори с мениджъри на водещи американски производители на автомобили в търсене на възможности за увеличаване производството на боеприпаси и въоръжение. Това пише The Wall Street Journal, като цитира източници, запознати с преговорите.
Сред компаниите, потърсени за помощ от Пентагона, са Ford Motor и General Motors.
Преговорите са започнали още преди началото на военните действия в Иран, като това е било желание на президента Доналд Тръмп. Според него автомобилните производители в САЩ трябвало да играят по-голяма роля в производството на оръжия. От Пентагона са отправил запитване колко бързо автомобилните заводи могат да пренастроят поточните си линии, за да произвеждат компоненти от оръжейни системи.
GE Aerospace и Oshkosh са сред компаниите, които участват в преговорите.
GE Aerospace е световен лидер в производството на реактивни и турбовитлови двигатели за самолети и авиационна техника. Oshkosh произвежда военни джипове, камиони, бронирани и верижни машини.
През март Тръмп се срещна с ръководители на седем отбранителни компании, за да разбере какви са производствените им капацитети. През това време Пентагонът работи по попълване на доставките, използвани при американските удари срещу Иран и други скорошни военни операции.
След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и военните операции на Израел в Газа, САЩ са съкратили запасите си от оръжия на стойност милиарди долари, включително артилерийски системи, боеприпаси и противотанкови ракети, отбелязва WSJ. Именно затова Тръмп поиска от Конгреса допълнителни 500 милиарда долара, за да финансира попълването на складовете и да вдигне заплатите на военните.
Към момента това искане среща сериозен отпор в американския Конгрес.
Източник: https://www.focus-news.net/

Български военачалници – висши и старши офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.

Навършват се 100 години от атентата в църквата „Св. Неделя”, организиран и извършен от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия, при който загива голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
При нападението загиват 12 генерали - повече, отколкото Българската армия губи водените от нея войни. Да си спомним за тях и да почетем делото и живота им. Вечна памет.
Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) – Началник-щаб на Действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал – лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Великов Стойков - освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Павел Павлов. По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Станчо Радойков. По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Александър Давидов. Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.
Полковник Спиридон Михайлов. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Спас Жостов. Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.
Полковник Ангел Сребров. Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Полковник Атанас Сарайдаров. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена „За храброст”.
Майор Никола Рачев. Секретар на Военния съюз, народен представител и още повече от 120 убити и ранени боеви командири на Българската армия.

Военен календар

На 16 април 1945 година при с. Зашевци, Хърватия, загива майор Любомир Ноев (1909 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1930) и Военното парашутно училище в Брауншвайг, Германия (1943). Служи в конно-артилерийско отделение (1930) и в 3-ти дивизионен артилерийски полк (1935). Заема длъжностите командир на батарея в 8-и дивизионен артилерийски полк (1939), командир на отделна батарея в Ксанти, Беломорска Тракия (1941) и ръководител на служба „Противовъздушна и химическа защита“ в 44-то полково военно окръжие (1942).
През март 1943 г. поема командването на Парашутната дружина, с която воюва в първия период на войната срещу Германия при Стражин, Страцин и Куманово (октомври – ноември 1944). От януари 1945 г. е офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия.
Загива по време на бойни действия срещу отстъпващия противник. Произведен посмъртно в звание подполковник. Награден с военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.