Архив - от 1 до 15 април

На летище Варна ще кацат транспортни самолети „С-17 Globemaster“

В периода от 14 до 17 април 2026 г. летище Варна ще приеме няколко предварително планирани кацания на транспортни самолети „С-17 Globemaster“. Полетите са свързани с изпълнението на рутинни процедури по техническо обслужване и презареждане на въздухоплавателните средства, съобщава Пресцентърът на МО.
Прелитането през въздушното пространство на Република България и използването на летищната инфраструктура се извършват в пълно съответствие с действащото национално законодателство. Процедурите са предварително съгласувани с компетентните органи и не оказват влияние върху редовния график на полетите на гражданското летище, а са част от този график.
Полетите се извършват въз основа на реципрочно постоянно (блоково) дипломатическо разрешение, предоставено от страната ни по силата на действащото законодателство. Министерството на отбраната не е институцията, която осигурява предоставянето на постоянни (блокови) дипломатически разрешения.
Постоянни (блокови) разрешения се издават и за въздухоплавателни средства на други страни.

Справка показва, че C-17 Globemaster III е тежък военнотранспортен самолет, разработен от американската компания Boeing за нуждите на Военновъздушните сили на САЩ. Той е един от най-важните стратегически транспортни самолети в света и се използва широко и от съюзници в НАТО. Самолетът може да изпълнява тактически мисии за въздушен транспорт и десант, както и да транспортира пациенти по време на аеромедицински евакуации. - Още за С-17

Финландия ще закупи още 112 самоходни гаубици K9 от Южна Корея

Финландското министерство на отбраната обяви, че на 9 април 2026 г. е подписало междуправителствен договор с южнокорейската държавна търговска агенция KOTRA (Корейска агенция за насърчаване на търговията и инвестициите) за закупуване на допълнителни 112 самоходни гаубици K9 Thunder 155 мм/52 мм за финландските въоръжени сили от наличните в южнокорейската армия. Общата стойност на договора е приблизително 546,8 милиона евро, включително доставката на съответните резервни части, специални инструменти и оборудване.

"САЩ вече не купуват оръжие за Украйна": Ванс посочи едно от основните постижения на администрацията на Тръмп

Вашингтон прекрати доставките на оръжие за Украйна и това е постижение на настоящата администрация. Това заяви вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс по време на изказване в Университета на щата Джорджия, предава Страна,уа.
"Заявявал съм, че трябва да спрем да финансираме войната в Украйна. Ясно ли е? И аз, очевидно, продължавам да мисля така“, подчертава Ванс.
По думите му, това решение е едно от ключовите постижения на администрацията: "Заявихме на Европа, че ако искате да купувате оръжие, можете да го правите, но Съединените щати вече не купуват оръжие и не го изпращат в Украйна. Просто се оттеглихме от този бизнес. Така че това е много добре.“
Припомняме, че в началото на април президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Съединените щати "не е трябвало да се намесват в Украйна, която се намира на хиляди километри от нас, от другата страна на океана“, и нарече своя предшественик Джо Байдън "глупак“ за това, че е предал пари и оръжие на Киев.
Източник: https://www.focus-news.net/

91 години Бронетанкови войски у нас

За 16 година по ред днес бе отбелязан тържествено Празникът на бронетанковите войски в България – 15 април. Това стана пред паметните плочи в София, на които са изписани имената на 227 воини от Бронираната дружина, загинали през Втората световна война. Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков прие почетния строй от формированието в Мусачево и поздрави военнослужещите. Да уважат празника дойдоха още командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Станимир Христов, началникът на Щаба на Съвместното командване на силите бригаден генерал Христо Христов, офицери от Сухопътни войски и Военна академия „Георги С. Раковски“. Запасното войнство беше представен от заместник-председателя на СОСЗР и председател  Столичната организация бригаден генерал Стефан Стефанов и членовете на клуб „Танкисти и автомобилисти“ с председател полковник Лилян Динков. На паметните плочи бяха поднесени венци и цветя.  
Със заповед №ОХ-318/14.04.2020 г. на министъра на отбраната Красимир Каракачанов 15 април бе обявен за празник на Бронетанковите войски в България. В заповедта се посочва, че „празниците са необходими и важни, защото помагат за формиране на професионална общност” и това обединява военнослужещите в екип, кара ги да се чувстват включени в обща кауза, повишава значението на изпълняваните от тях мисии и задачи. И се изтъква, че „създаването на празник на бронетанковите войски от състава на Сухопътните войски показва значимостта и престижа на този род войски”.
91-годишната история на Бронетанковите войски в България припомни полковник доцент д-р Калин Градев, началник на катедра „Сухопътни войски“ във Военна академия „Георги С. Раковски“. „Има една песен, която започва така „Машини зловещо реват“. Няма танкист, който не е марширувал на нея и да не изпитва онези чувства, породени от славната история на Бронетанковите войски“,  отбеляза той.
Началото е поставено на 15 април 1935 г. на плаца на Инженерния полк в София с тържественото събитие, на което е прочетена заповед „№ 73а” на министъра на войната. Така е обявено създаването на „Една рота бойни коли – подчинена на Инспектора на пехотата”. Неделима част от този празничен момент са военната духова музика и развятото знаме на полка. Предходните стъпки, довели до този момент, включват доклад до Министерския съвет за необходимостта от нова военна техника – танкети, одобрено е закупуването на 14 броя от Италия, в началото на 1935 г. те са доставени в пристанище Варна, и след транспортиране са зачислени във войската.
Впечатляващо е развитието на Танковите войски в България, което позволява те да участват успешно във Втората световна война. Фактите показват, че през 1983 г. общият брой на танковете у нас достига 3750, каза полк. Градев. От тях 1500 са Т-34, а останалите са Т-55, Т-62 и Т-72. Днес 13-то бригадно командване е единственото останало танково формирование, в което на въоръжение са танковете Т-72. Полк. Градев подчерта, че на основата на изводите от съвременните конфликти, танковете съвсем не са отживелица. Вече става дума за танк-костенурка, за танк-таралеж и други, които са новите предизвикателства и пред нас. Силно се надяваме, завърши полк. Градев, че този опит и поуки ще се възприемат сериозно в развитието на новите отбранителни способности в интерес на сигурността на нашата родина. - (видео)
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов.

Сърбия може да възстанови наборната служба от 1 март догодина, каза президентът Александър Вучич

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че е реалистично задължителната военна служба да бъде възстановена от 1 март следващата година, като подчерта, че това ще допринесе за укрепване на държавата, предаде сръбската редакция на регионалната телевизия Ен1.
През септември 2024 г. правителството на Сърбия одобри връщане на военната служба, която да бъде със срок от 75 дни.
Сръбският президент Александър Вучич каза, че всички административни и организационни дейности, свързани с наборната служба, могат да бъдат завършени до септември–октомври тази година, когато се очаква да започне изпращането на първите повиквателни.
Президентът определи новия модел като значително по-лек в сравнение с предишния, когато службата е продължавала една година. Той подчерта, че въпреки по-краткия срок младите мъже ще придобият дисциплина, чувство за отговорност и основни житейски навици, както и по-добро разбиране за ролята на държавата.
Президентът посочи още, че ще бъде насърчено изграждането и обновяването на военна инфраструктура, особено в граничните райони на страната – от Сомбор до Пирот, както и в други части на Сърбия. Според него присъствието на армията ще има и икономически ефект върху местните общности, като ще създаде допълнителна заетост и потребление.
Вучич коментира и критиките към плановете за съвместно производство на бойни дронове с Израел, появили се в медиите в региона, като заяви, че се гордее с инициативата и очаква тя да осигури на Сърбия „най-добрите дронове в тази част на света“.
Източник: bta

САЩ потвърдиха загубата на безпилотния разузнавателен дрон MQ-4C Triton в Персийския залив

Командването на американските военноморски сили е потвърдило официално, че модерният безпилотен разузнавателен дрон MQ-4C Triton, който изчезна от радарите na 9-ти април, се е разбил в Персийския залив, информира The War Zone.
Военните не са разкрили подробности за това как е паднал самолетът, но описват случилото се като "злополука“.
В деня на изчезването машината рязко се снижи от обичайната височина na патрулиране 15 хиляди метра до едва 3 хиляди метра на път за базата Сигонела в Италия. Транспондерът на самолета е започнал да предава и код за извънредна ситуация по време на полета.След това сигналът е бил загубен, като се предполага, че машината е паднала в Персийския залив.
Към момента не е ясно дали ще бъдат предприети действия за откриването на останките на дрона, който е оборудван с най-модерните системи за наблюдение, сканиране и разузнаване. Ако противник се докопа до тези технологии това ще бъде сериозен пробив в разузнавателните данни на САЩ.
В официалното съобщение злополуката е категоризирана в клас А – със щети над 2 милиона долара. Един брой от високотехнологичния дрон MQ-4C Triton струва 240 милиона долара. Към 2025 година военноморските сили на САЩ са притежавали 20 такива машини, като плановете са били да закупят още седем.
Източник: https://www.focus-news.net/

74 години от първия полет на В-52 Stratofortress

На 15 април 1952 г. се е състоял първият полет на американския реактивен стратегически бомбардировач В-52 Stratofortress.
Разработването на първия опитен образец ХВ-52 сее осъществявало в условия на пълна секретност. Работите по него завършват на 29 ноември 1951 г.,но поради необходимост от внасяне на конструктивни изменения, първи на 15 април 1952 г. към полетни изпитания пристъпва вторият опитен образец YB-52.
Първият полет е осъществен по маршрута от летище Рентон (штат Вашингтон) до авиобаза Ларсон. Продължителността на полета е била 2 часа 21 минути. Самолетът е пилотиран от летец-изпитателят на Бойнг Alvin M. Johnston и подполковник от ВВС на САЩ Guy M. Townsend.
Произведени са общо 744 бомбардировача различни модификации.
На въоръжение (след модернизация и подмяна на двигателите се планира да останат до 2050!) са 58 В-52Н, 18 са в резерв и 12 на продължително съхранение. - Още за В-52

На този ден през 1904 г. при отбраната на Порт Артур се раждат руските войски за РЕБ

На 15 април 1904 г. в Порт Артур руският флот за първи път в света провежда бойна операция в ефир. По заповед на контраадмирал Павел Ухтомски радиостанцията на броненосеца "Победа" и бреговата радиостанция на планината Золотая дезорганизират работата на японските артилеристи, които по радиовръзка коригират артилерийския огън на своите крайцери.
Впрочем концепцията за радиоелектронна борба е разработена в руската армия още преди Руско-японската война, отбелязва "Российская газета".
През януари 1902 г. Морският технически комитет пуска доклад, според който "безжичното телеграфиране притежава такива недостатъци, че телеграмата може да бъде уловена от всяка чуждестранна станция и, следователно, прочетена, прекъсната и объркана от външни източници на електричество".
Работата е там, че в началото на XX в. се използват т. нар. "искрови" предаватели – неточни, а и много мощни. Искровият предавател дава силен широколентов сигнал, в резултат на което две близкоразположени радиостанции не могат да работят едновременно – те се заглушават една друга. С началото на кампанията военните получават възможността да реализират своите идеи на практика.
В руските държавни архиви се съхраняват 350 прихванати шифровани телеграми от Япония за Европа, САЩ и Китай. Първият документ от "колекцията“ е телеграма на бившия посланик в Русия – Курино – до френския посланик Мотоно от 22 април 1904 година. Прихващането на кореспонденцията е осигурено от свързочниците в Шанхай, които пренасочват на руското аташе японските телеграми. Документите са превеждани на руски и изпращани нагоре по инстанциите.
Командирът на Тихоокеанската ескадра в Порт Артур вицеадмирал Степан Макаров на 7 март 1904 г. издава Заповед №27, с която се одобрява процедурата по прихващане на вражеските преговори по безжичен телеграф. За превод на "заловените" телеграми се прилага и японската телеграфна азбука. Заповедта също указва младите и способни минни офицери да извършват всякакви експерименти. Няколко дни по-късно военните радиотелеграфисти успяват на практика да защитят своите кораби.
Рано сутринта на 15 април 1904 г. японците откриват огън от голяма дистанция и безнаказано разстрелват корабите на Тихоокеанската ескадра в залива Порт Артур. В операцията участват шест ескадрени броненосеца и два нови крайцера – "Нисин" и "Касуга". За коректировка на артилерийския огън се използват два леки крайцера, които маневрират при пряка видимост на нападението. Радиопредаването им е нарушено от радистите на броненосеца "Победа" и бреговата станция на сушата.
В резултат на обстрела японските кораби изстрелват 190 снаряда от голям калибър. Заради отсъствие на корекции никой от тях не попада в руските кораби. Ранени са само двама войници от батареите на п-в Тигрова опашка. И така в този ден се ражда радиоелектронната борба, а от 15 април 2006 г. в Русия се отбелязва и Деня на специалистите по РЕБ. - Още РЕБ

Военен календар

На 15 април 1860 година в Търново е роден генерал-лейтенант Иван Фичев (1860 – 1931).
Внук на възрожденския архитект и строител Никола Иванов Фичев (Уста Колю Фичето). Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 8-а дружина на Българското опълчение. Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1891). Служи в 20-а пехотна варненска (1882 – 1884) и 17-а пехотна търновска дружина (1884 – 1885).
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 2-ра рота от 5-и пехотен дунавски полк при отбраната на Видинската крепост (12 – 16 ноември 1885). През следващите години заема длъжностите началник на Търновското военно окръжие (1885 – 1886), командир на рота в 6-и пехотен търновски полк (1886 – 1887), офицер в щаба на 1-ва пехотна бригада (1891), адютант на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1891 – 1892), преподавател по тактика в учебната команда на 1-ва пехотна дивизия (1893), началник на Учебното бюро при Военното министерство (1893 – 1894), командир на дружина в 16-и пехотен ловчански полк (1894 – 1897), инспектор на класовете във Военното училище и преподавател по военна история и тактика (1898 – 1899), офицер в Оперативното отделение на Щаба на армията (1899 – 900), командир на 6-и пехотен полк (1900 – 1902), началник на Оперативното отделение в Щаба на армията (1902 – 1903), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1903 – 1905), помощник-началник на Щаба на армията (1905 – 1907) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1907 – 1910). От 27 март 1910 г. е началник на Щаба на армията, а от 22 септември 1912 г. – началник на Щаба на Действащата армия. Ръководи разработването на плана за водене на Първата балканска война (1912 – 1913). На 14 януари 1914 г. е назначен за началник на Трета военноинспекционна област, а на 1 септември 1914 г. – за министър на войната. Излиза в запаса на 17 август 1915 г., след което се занимава с научноизследователска дейност. Избран е за академик (1898) и член на Българската академия на науките (1900). Автор на „Военноисторически очерк за Сръбско-българската война“ (1888), „Военната история и методът за нейното изучаване“ (1897), „Висшето командване през Балканската война“ (1927) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ степен.

На 15 април 1861 година в Охрид е роден генерал-лейтенант Климент Бояджиев (1861 – 1933).
Завършва Военното училище в София (1883) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1893).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като адютант в Щаба на Западния корпус. След войната (1885 – 1891) служи в 1-ви пехотен софийски полк и в 1-ва пехотна бригада. През следващите години заема длъжностите старши адютант на 5-а и на 3-та пехотна дивизия, командир на дружина в 24-ти пехотен полк, началник-щаб на 4-та пехотна дивизия (1899 – 1900), командир на 8-и пехотен полк (1900 – 1904), началник-щаб на 6-а (1904 – 1905) и на 3-та пехотна дивизия (1905 – 1906), началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област (1907 – 1908), командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1908 – 1910). През 1910 г. поема командването на 4-та пехотна дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Лозенград, Караагач, Люлебургаз и Чаталджа.
От 22 август 1913 до 1 септември 1914 г. е министър на войната и извършва организационни реформи. На 15 септември 1914 г. е назначен за началник на 3-та военноиспекционна област, а на 15 април 1915 г. – за началник на Щаба на армията. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 1-ва армия и провежда Моравската (1 – 27 октомври 1915) и Косовската настъпателна операция (28 октомври – 21 ноември 1915). Преминава в запаса на 25 септември 1916 г. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ степен и ІІІ степен 2 клас.

На 15 април 1992 година Народното събрание взема решение за изпращане на военен контингент в Камбоджа.
С постановление № 67 от 22 април 1992 г. Министерският съвет възлага на Министерството на отбраната формирането, подготовката и изпращането на военен контингент за участие в операцията UNTAC по поддържане на мира в Камбоджа.
Българската армия се включва в UNTAC от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. с един пехотен батальон от 850 души, 10 офицери за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели и екип военна полиция от 11 души.
При необичайни и трудни условия батальонът изпълнява задачи за защита на изборни комисии, охрана на избирателни секции, ескортиране на конвои и др. За първи път след края на Втората световна война Българската армия понася загуби в реална бойна обстановка и дава 10 жертви.
По време на мисията загиват лейтенант Иван Иванов, младши лейтенантите Цветомир Петков, Петър Байчев, Атанас Радев, Венцислав Мирчев, старшина Атанас Тонев, сержант Димитър Димитров и редниците Съби Хаджийски, Кирил Киров и Стоян Иванов.

Италия няма да поднови военното споразумение с Израел

Италианското правителство "суспендира автоматичното подновяване" на споразумението за отбрана между Италия и Израел, заяви днес министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, цитирана от Франс прес и от АНСА. Документът е подписан през 2003 г. и включва обмен на военно оборудване и други технологии.
Консервативното правителство на Мелони е един от най-близките съюзници на Израел в Европа, но през последните седмици то разкритикува израелските нападения срещу Ливан, отбелязва Ройтерс. Сред засегнатите при атаките са италиански военнослужещи, разположени там в рамките на мандат на ООН.
"Предвид ситуацията, правителството реши да суспендира автоматичното подновяване на споразумението за отбрана с Израел", заяви Мелони пред журналисти по време на посещение в северния град Верона, където присъства на конференция на винопроизводителите, предаде БТА.
Източник от италианското министерство на отбраната заяви, че една от последиците е, че Италия вече няма да провежда съвместни военни обучения с Израел.
Мелони е взела това решение вчера заедно с външния министър Антонио Таяни и министърът на отбраната Гуидо Крозето, както и с вицепремиера Матео Салвини, съобщи източникът, запазвайки правото си на анонимност. Говорител на външното министерство на Израел не направи коментар по темата.
Решението за прекратяване на двустранното споразумение идва само седмица, след като автомобил на италианския контингент от Мироопазващата мисия на ООН в Ливан беше обстрелян с предупредителен огън от страна на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ). При нападението нямаше пострадали.
Заради инцидента италианският външен министър Антонио Таяни извика израелския посланик в Италия. Министър-председателката Мелони също осъди този инцидент, призова Израел да преустанови офанзивата си в Ливан и каза атаките там са причинили разселването и смъртта на много хора.
Президентът Серджо Матарела също зае критична позиция и призова ЕС да приеме обща позиция относно атаките на Израел срещу Ливан, предаде АНСА. "Ливан е независима държава с ново правителство, което също така напредва с разоръжаването на "Хизбула" и което днес е подложено на вълна от опустошителни бомбардировки", заяви Матарела.
Източник: https://dnes.dir.bg/

„Задължителната военна служба може да се окаже необходима в бъдеще“, заяви Андре Денк, ръководител на Европейската агенция за отбрана (EDA), позовавайки се на липсата на доброволци. Няколко държави от ЕС възобновиха проекта след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г., позовавайки се на „руска заплаха“.
„Имаме проблем с човешките ресурси и един от начините да го решим ще бъде чрез задължителна военна служба“, каза Денк в интервю за испанския вестник El Pais. Брюкселският чиновник добави, че родната му страна Германия вероятно ще поеме по този път.
Денк също призова страните от ЕС да инвестират повече във вътрешно производство на оръжия, с особен акцент върху дронове и системи за защита срещу дронове.
Миналата година Финландия обяви планове да повиши горната възрастова граница за военните резервисти с 15 години: от 50 на 65, започвайки от 2026 г.
Литва представи разширен план за наборна служба, който ще действа целогодишно от тази година. През 2015 г. беше възстановена задължителната военна служба след седемгодишна отмяна.
В съседна Латвия министърът на отбраната Андрис Спрудс заяви миналия септември, че ще се бори за задължителна военна служба не само за мъжете, но и за жените от 2028 г.
В Германия нов закон, който влезе в сила на 1 януари и въвежда доброволен модел, предизвика протести, като критиците предупреждават, че това може да доведе до възстановяване на наборната служба, която беше спряна през 2011 г.

Поздравления за генерал-полковник Цветан Тотомиров!

Един от най-разпознаваемите български генерали, навършва днес 83 години.

Честито на генерал-полковник Цветан Тотомиров.

Той е роден на 14 април 1943 г. Завършил е ВНВУ “Васил Левски” през 1966 г.. През 1975 г. завършва ВА „Г. С. Раковски”, а през 1986 г. завършва и Генералщабна академия в Москва.
Бил е командир на взвод; командир на рота, на батальон и на полк; заместник-командир и командир на дивизия; заместник-командващ армия; заместник-началник на ВА „Г. С. Раковски”; командващ 3-та армия, а по-късно и командващ Сухопътните войски. От 2 септември 1994 г. до 11 юни 1997 г. е началник на Генералния щаб на Българската армия, след което в продължение на 4 години е съветник по националната сигурност на президента на Република България.
И след напускането на воинския строй продължава да се занимава с въпроси на отбраната. Автор е на няколко книги и редица статии в областта на националната сигурност.

Сюзън Койл ще стане първата жена начело на сухопътните сили на Австралия

Сюзан Койл ще стане първата жена начело на австралийските сухопътни сили от основаването им преди 125 години, съобщи министърът на отбраната Ричард Марлс, цитиран от Франс прес и заяви, че назначението ѝ има “историческо значение”.
Генерал-лейтенант Койл е назначена за командващ на австралийските сухопътни сили след 30-годишна кариера, по време на която тя служи на Соломоновите острови, в Афганистан и Близкия изток.
“Тя ще бъде първата жена, командващ на клон на въоръжените сили в австралийската история”, каза Марлс пред журналисти.
Сюзан Койлс подчерта експертния си опит в сфери като кибервойната, във време, когато австралийската армия се трансформира, като придобива по-модерни инструменти, включително дронове и възможности за удари на далечни разстояния.
“Този богат опит осигурява солидна основа за поемане на командните отговорности и доверието, което ми беше гласувано“, каза тя.
“Това е дълбок исторически момент”, каза министърът на отбраната. “Както Сюзан ми каза – не можеш да станеш това, което не можеш да видиш”, добави той.
Източник: bta

Отбелязаха 205 години от рождението на Георги Раковски, патрон на Военната академия

Раковски не е просто историческа фигура, той е първият стратег на нашата свобода, каза председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров по време на тържественото отбелязване на 205-годишнината от рождението на известния възрожденец и идеолог на българската национална революция. 
Церемонията се състоя пред бюст-паметника на Георги Стойков Раковски в Борисовата градина  в алеята на „Бележитите българи“ 
Духът на Раковски остава винаги млад и непримирим, каза Цветомир Петров. В онази епоха на мрак и безпътица Раковски превръща мечтата за свобода в държавническа стратегия, посочи той. 
„Днес, когато сме на прага на поредните предсрочни парламентарни избори, на нас се пада отговорността да решим в каква посока да поемем. Надявам се да опазим онази мечта на нашите предци за свободна, демократична и равна на останалите европейски народи България“, каза още Петров. 
Раковски принадлежи към онова поколение герои, които не пожалиха нищо, нито сили, нито спокойствие, нито дори живота си в името на една велика кауза – свободна и просперираща България, каза по време на тържеството полковник доц. д-р  Петър Маринов от Военна академия „Георги С. Раковски“ в София. Раковски и неговите съратници поеха върху плещите си най-тежката жертва, за да може днес ние да живеем в държава, която сами градим и сами определяме бъдещето. Тяхната мисия бе подвиг, посочи той. 
„Нашата задача, сравнена с тяхната, е много по-лесна. От нас не се иска да даваме живота си, не се иска да преминаваме през изпитаният на робството и борбата. От нас се иска нещо далеч по-достижимо, но също толкова важно – всеки ден да жертваме единствено своя егоизъм“, каза доц. Маринов. От нас се иска да поставяме общото благо над личните интереси, да бъдем по-отговорни, по-съпричастни, по-честни един към друг. Да пазим свободата не само като исторически спомен, а като жива ценност, която сме длъжни да съхраним и предадем на идните поколения, добави той. 
Над вътрешната страна, на портала на Военната академия, която с гордост носи името на своя патрон Георги Раковски, са стояли думите „Пази честта на тоя дом“, разказа доц. Маринов. Това не е било просто надпис, това е завет! Защото България е нашият дом и всеки от нас има своята малка, но значима кауза – да пази честта на този дом, каза той. 
Ако героите на Възраждането ни дадоха свободата, то наша е отговорността да ѝ дадем съдържание чрез единство, достойнство и съзидание, отбеляза полк. Маринов. Нека бъдем достойни наследници на Георги Раковски, нека пазим честта на дома си, призова той. 
След официалните слова бяха поднесени венци и цветя пред бюст-паметника на Георги Раковски. В програмата участваха Националната гвардейска част, вокална формация "Българи" и актрисата Василка Сугарева.
Събитието е организирано от дирекция "Култура" на Столичната община и е включено в Календара на културните събития на София.
(Информацията е на БТА)

Военен календар

На 14 април 1205 година цар Калоян разгромява латинците при Адрианопол (дн. Одрин).
На 12 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход овладяват Константинопол и основават Латинската империя. Новата политическа и военна обстановка принуждава ромейската аристокрация да потърси съюзник в лицето на българския владетел.
През пролетта на 1205 г. населението на Източна Тракия въстава, а към разбунтувалите се области потегля латинска армия. В съответствие със своите съюзнически задължения, цар Калоян разполага войските си на 25 км североизточно от Адрианопол и подготвя предварително района на сражението. Тежката конница е оставена в резерв, а леката има за задача да подведе латинците към мястото на засадата, което се състои от шахматно изкопани трапове. Отряд лека конница по оригинален начин провежда разузнаване с бой и принуждава рицарите да напуснат лагера си (13 април 1205).
Решителното сражение започва на 14 април 1205 г. и в него кръстоносната войска претърпява катастрофално поражение. Император Балдуин І е пленен, отведен в Търново и затворен в крепостта Царевец.
След блестящата военна победа при Адрианопол цар Калоян овладява редица градове в Тракия и утвърждава по убедителен начин своето превъзходство.

От 14 до 16 април 1876 година в местността „Оборище“, Панагюрско, е проведено общо събрание.
На него присъстват 65 представители на революционните комитети от 60 селища на Четвърти (Панагюрски) революционен окръг, които обсъждат цялостната подготовка на въстаническите действия.
Делегатите приемат Панагюрище да бъде център на повсеместното въоръжено народно въстание, което трябва да избухне на 1 май 1876 г. или при разкрития от страна на властта – незабавно да се обяви, като се уведоми главният център. При разискванията за бойната тактика надделява схващането за водене на отбранителни боеве в няколко укрепени въстанически пункта в Средногорието и Родопите. Обърнато е особено внимание на единоначалието в ръководството на въстанието.
След бурни разисквания делегатите утвърждават Георги Бенковски за главен военен ръководител на всички въстанически сили в окръга. Избрана е специална 10-членна комисия, начело с Бенковски, която да изработи оперативен план за провеждане на въстанието, военни инструкции и прокламации. Приетите от събранието решения достигат и до останалите революционни окръзи чрез специално изпратени до тях куриери.

На 14 април 1915 година в град Сливен е роден Любен Захариев Кондаков.
На 3 октомври 1937 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 56-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Учебния орляк. От 1938 г. служи във 2-ри армейски орляк, от 1939 във Въздушните школи, от 1940 в Изтребителния полк. Обучаван е на висш пилотаж в Изтребителна школа №1 (Jagdfliegerschule 1) край градчето Вернойхен (Werneuchen), източно от Берлин. След завръщането си в България е инструктор в българската изтребителната школа за висш пилотаж. Служи в Трети орляк на 6-и изтребителен авиополк и е един от най-добрите български пилоти по това време.
През 1943 – 1944 г. участва активно в защитата на София и линията Перник-­Брезник от бомбардировките на англо-американската авиация. Сваля или поврежда летящи крепости и води успешни въздушни боеве с ескортиращите изтребители. На 17 април 1944 г., „Черния Великден“ с големи загуби за София, софиянци и българските летци-изтребители, Кондаков излита от Божурище, начело на един от орляците от 18 самолета с мисията да пресрещнат врага далеч от столицата. Срещу тях се появяват 350 тежки бомбардировача, ескортирани от 100 изтребителя. В боя загиват шестима български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и двама пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов.
Кондаков попада в клещи под кръстосания огън на две четворки вражески самолети. Въпреки че дълго им се изплъзва с майсторски маневри, бива улучен, свидетелстват участници в сражението. Използва релефа – лети по долината на река Струма, но близо до с. Дренково го разкриват и го прострелват.
Останалите летци от двата орляка все пак успяват със стрелбата си да повредят 5 летящи крепости и да свалят един „Мустанг“. В това сражение се проявява и втората българска „жива торпила“ Неделчо Бончев, който със самолета си се врязва във вражески бомбардировач.
В село Дренково, в местността Поповци, има паметник на лобното място на летеца капитан Кондаков. В София улица носи името „Капитан Любен Кондаков“.
Военни звания: подпоручик (3 октомври 1937), поручик (3 октомври 1940), капитан (16 април 1944).

Централното командване на САЩ: Налагаме военна блокада на Оманския залив и Арабско море

Американските военни ще наложат блокада в Оманския залив и Арабско море на изток от Ормузкия проток и тя ще се прилага за целия корабен трафик, независимо от флага, съобщи Централното командване на САЩ в бележка до моряците, видяна от Ройтерс в понеделник. На практика тази мярка затваря изхода на Ормузкия проток към открито море и поставя под контрол целия трафик, преминаващ от Персийския залив. Така САЩ ефективно блокират ключовия морски коридор за износ на петрол от региона.
В предварителната бележка се казва, че блокадата ще влезе в сила в 14:00 GMT (17:00 часа българско време) в понеделник.
„Всеки кораб, който влиза или напуска блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и залавяне“, се казва в бележката. „Блокадата няма да възпрепятства неутралното транзитно преминаване през Ормузкия проток до или от неирански дестинации.“
Иранската армия заяви, че ограниченията на САЩ, наложени върху корабите в международни води, „са равносилни на пиратство“. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на говорител на Иранските въоръжени сили.
Той изтъкна решимостта на Техеран да поддържа постоянен механизъм за контрол върху Ормузкия проток след заплахите от Вашингтон.
Блокадата ще се отнася за всички плавателни съдове, независимо от коя държава са, ако влизат и излизат от иранските пристанища или крайбрежните райони на Ислямската република. Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди налагането на блокада.
Иранският военен говорител добави, че пристанищата в Персийския залив трябва да бъдат достъпни или за всички, или за никого. Той посочи, че никое пристанище в Персийския залив или Оманския залив няма да бъде в безопасност, ако иранските пристанища бъдат застрашени.
Източник: btvnovinite.bg, "Ройтерс"

Специализиран екип от Военноморските сили изпълни задача по унищожаване на плаващ дрон

Специализиран екип от Военноморска база – Бургас от състава на Военноморските сили изпълни задача по разузнаване, транспортиране и унищожаване на четири броя снаряда, извлечени от плавателен съд, открити на 12 април, на плажа на град Синеморец, местност „Корабите“. Поради съмнение за наличие на остатъчно взривно вещество, което не може да бъде извлечено, плавателният съд е взривен с контролиран взрив.
Военнослужещите действаха по искане на Областна администрация Бургас и с положителна резолюция от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Групата за разузнаване, обозначаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от военноморската база бе активирана по заповед на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.
Специализираният екип транспортира снарядите към Военноморска база – Бургас, а плавателният съд беше унищожен на място при стриктно спазване на мерките за безопасност.
Източник: mod.bg

Израел одобри Роман Гофман за нов шеф на Мосад

Израел одобри назначаването на Роман Гофман за нов ръководител на разузнавателната агенция Мосад.
Това се казва в изявление от кабинета на израелския премиер от неделя, итирано от "Ройтерс".
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви намерението си да номинира генерал-майор Гофман през декември 2025 г., а комисия за назначения на висши длъжности одобри решението в неделя.
Роденият в СССР (БССР) Гофман ще започне да изпълнява длъжността си през юни 2026 г., замествайки настоящия директор на агенцията Давид Барнеа.
49-годишният Гофман е опитен военен генерал, играл важна роля за Израел след атаката на Хамас, на 7 октомври 2023 г. Встъпващият в длъжност директор в момента е военен секретар на премиера.

Бомбардировките над София – един терористичен акт и черно петно в лицето на съюзниците

В една война няма победители, само жертви, а ако вярваме на философите, когато един живот приключва с насилие и няма възможност да направи света малко по-добър, тогава забелязваме загубите. На 13 април 1941 г. британски и американски самолети ще прелетят над София и за първи път ще ударят столицата. Резултатът от всичко това е разруха и поставянето на един особен край на така наречения мирен оазис на Балканите. Мнозина трябва да знаят, че България демонстрира една съвършена политика и дълго време се опитва да пази колкото се може повече своите поданици.
В това отношение Борис III не само може да се слави като перфектен лидер, но ни показва и нещо още по-впечатляващо – това е единствената страна, която дълго време може да лавира между едните и другите сили. През 1941 г. първите бомбардировки минават без жертви, но със сигурност няма да са последни. Необходими са около 2 години, за да може съюзниците да възобновят своите действия, причината е срещата между тримата „велики“ на Техеранската конференция, в която дори Сталин изразява желание да се започнат масови бомбардировки над Източна Европа с цел отслабване на врага. Това решение пропуска завинаги факта какво точно е фронт, тил и мирно население и до днес има силата на военно престъпление, но историята се пише от победителите, а не от победените.........Прочети още

Кои са първите български водосамолети?

Още се спори за датата, на която е поставено началото на българската морска авиация, но това е тема, към която ще се върнем друг път. Друг неуточнен въпрос е този за първите български водосамолети.
Да, в крайна сметка Царство България откупува всички германски водосамолети и инвентара на водосамолетната („водохвърчилна“) станция в Пейнерджик (дн. Чайка). Но това става едва в края на войната.
Има публикувани много фотографии, на които български морски авиатори (пилоти, наблюдатели, техници, практиканти от Морското училище) позират пред различни водосамолети, но почти всички тези летателни апарати са с германски отличителни знаци. Слава Богу, на тях личат и бордовите номера, но пък няма публикуван документ самолетите с кои номера първо са закупени от нашата държава.
Засега има издирена само една снимка, която се съхранява във фонда на Военноморския музей, на която водосамолетът № 1042 е с български отличителни знаци.
Има и още една снимка, екземпляр от която се съхранява не само в музея, но и в някои частни колекции. На нея няма отличителни знаци или бордови номер, но има изписано името „Лейтенант Ляпчев“ - първият началник на българската морска авиация, загинал заедно със своя немски инструктор по време на тренировъчен полет на 10 юни 1916 г. в крайбрежието на остров Нордернай в Северно море........Прочети още

На този ден умира хан Крум

На 13 април 814 година умира хан Крум (неизв. – 814).
Овладява обширни територии между реките Дунав и Тиса и включва Банат и Трансилвания в пределите на България (803 – 805). През 809 г. превзема Сердика (дн. София) и премества театъра на бойните действия в Средецката и Струмската област.
На 26 юли 811 г. постига блестяща военна победа като обкръжава и унищожава във Върбишкия проход 70-хилядна византийска армия, предвождана от император Никифор І Геник.
За утвърждаване на постигнатите успехи предприема мащабно настъпление в Тракия. Превзема силните крепости Девелт (до с. Дебелт, Бургаско) и Месемврия (дн. Несебър) (812). В сражението при Версиникия (до с. Маломирово, Ямболско) разбива армията на император Михаил I Рангаве (22 юни 813).
Умира внезапно по време на усилена подготовка за овладяване на Константинопол. С качествата си на държавник, пълководец, законодател и обединител на различните етноси, превръща българската държава в първа военна и политическа сила на Европейския югоизток.

Sky News: Канада се готви за война, армията събира 300 хиляди резервисти

Канада се готви за превъоръжаване в мащаб, невиждан от Студената война, и обмисля присъединяване към Съвместните експедиционни сили (JEF). Това съобщи днес Sky News след посещението на ръководителя на канадската армия в Лондон.
Както отбеляза генерал Джени Каринян в интервю за изданието, заплахите от Русия и Северна Корея принуждават страната да преосмисли подходите си към отбраната.
"Светът се промени. Трябва да сме подготвени за мащабни конфликти, по-традиционни, така че за това се нуждаем от други въоръжени сили и други възможности", заяви тя.
Известно е, че правителството на премиера Марк Карни планира не само да разшири броя на постоянния военен персонал, но и да привлече до 300 000 цивилни в така наречения "стратегически резерв". Тези хора ще бъдат подготвени за мобилизация в случай на сериозна криза.
Канада обръща особено внимание на защитата на Арктика, където конкуренцията с Москва и Пекин нараства. Според Каринян, членството в JEF ще позволи по-бърз отговор на заплахите за подводната инфраструктура и газопроводи, без да се чака общ консенсус от НАТО.
"JEF позволява такава гъвкава опция за готовност за подкрепа на НАТО, която допълва НАТО, което според мен е много положително", подчертава генералът.
Канадският генерал остава единствената жена сред началниците на отбранителните щабове на страните от НАТО.
Отказ от американски оръжия
Припомняме, че по-рано се появи напрежение между САЩ и Канада в отбранителния сектор - а сега се появява още една значителна стъпка, която вероятно ще доведе до оттеглянето на Отава от пълната зависимост от Вашингтон.
Канада реши да се присъедини към международната програма за създаване на изтребителя Tempest от шесто поколение, който се разработва от Обединеното кралство, Италия и Япония. Това изглежда символично решение, защото от 1946 г. насам Канада всъщност използва само американски изтребители - от F-86 до съвременния F-18 и дори поръча F-35.
Това не е просто технически избор, а политически сигнал: Канада търси алтернатива на САЩ в стратегически важна област – военната авиация, заключва Sky News .
Източник: https://www.focus-news.net/

Военен календар

На 12 април 1858 година в Ловеч е роден генерал-лейтенант Никифор Петров Никифоров (1858 – 1935).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1884). Служи в 13-а пехотна плевенска дружина (1879 – 1881) и 1-ви пехотен софийски полк (1881 – 1885).
По време на Сръбско-българската война (1885) командва 6-и пехотен търновски полк (1885 – 1886), с който се сража.ва при Драгоман, Цариброд и Пирот. След войната е командир на 10-и пехотен родопски (1886 – 1887) и на 9-и пехотен пловдивски полк (1887 – 1891), на 4-та пехотна бригада (1891 – 1895) и на 4-та пехотна дивизия (1895 – 1896).
През следващите години заема длъжностите Инспектор на пехотата (1896 – 1898), началник на Административния отдел и Канцеларията на Военното министерство (1898 – 1904), дипломатически агент (1904 –1909) и пълномощен министър в Германия (1909 – 1910).
На 16 март 1911 г. е назначен за военен министър (1911 – 1913) и ръководи непосредствената подготовка на армията за Първата балканска война (1912 – 1913). По негово предложение е приет Закон за учредяване на Военна академия (1912). След Втората балканска война (1913) преминава в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

На 12 април 1858 година в Пирдоп е роден генерал-лейтенант Стефан Паприков (1858 – 1920).
Участва в Старозагорското (1875) и в Априлското въстание (1876). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 1-ва (1879 – 1880), 20-а (1883 – 1884) и 12-а пехотна дружина (1884 – 1885). След Съединението (1885) ръководи мобилизацията и съсредоточаването на войските от Южна България на западната граница.
В Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Западния корпус и допринася за отбраната на Сливнишката позиция и овладяването на Пирот. Като помощник на военния министър (1886 – 1887) участва в ликвидирането на бунта на офицерите русофили в Русе (1886).
През следващите години заема длъжностите началник на Щаба на армията (1887; 1896 –1899), началник на Военното училище (1887 – 1891) и началник на Административния отдел в Щаба на армията (1891 – 1895).
От 18 януари 1899 до 18 март 1903 г. е военен министър и допринася за подобряване стопанската част на Българската армия. В периода 1903 – 1905 г. служи като Инспектор на пехотата, след което преминава на дипломатическа работа. По време на Първата балканска война (1912 – 1913) представлява Българската главна квартира при Главната квартира на сръбската армия. Член на българската делегация за сключване на Лондонския мирен договор (май 1913). През Първата световна война (1915 – 1918) е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства. Автор на „Записки по военна администрация“ (1887), „Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война“ (1891), „Учебник по военна администрация“ (1893) и др. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

На 12 април 1874 година в Клисура е роден капитан І ранг Лазар Драганов (1879 – 1945).
Завършва Императорската академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария (1894 г.) и Минния и артилерийския офицерски клас в Кронщад, Русия (1904).
През 1906 г. поема командването на торпедоносеца „Дръзки“, а през 1913 г. – на крайцера „Надежда“. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на подвижна брегова батарея (1915 – 1916), комендант на Кюстенджа (1916) и началник на Беломорската част на флота (1917 – 1918).
След войната е назначен за началник на Морската и Речна търговско-полицейска служба (1919 –1922). През 1925 г. преминава в запаса.

На 12 април цял свят отбелязва Денят на авиацията и космонавтиката

На този ден през 1961 г. с легендарните си думи “Поехали”, съветският космонавт, военният летец Юрий Алексеевич Гагарин поема към Космоса и извършва първият в историята пилотиран космически полет с кораба "Восток".
На 12 април 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излетя и направи една обиколка около Земята. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, в поле в Саратовска област.
Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути и остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света. - (видео)
Космонавтиката е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Термина „космонавтика“ въвежда Г. Е. Лангемак.
Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз.
Едно от най-голямото достижение в областта на космонавтиката е стъпването на човек на Луната на 21 юли 1969 г.: американският астронавт Нийл Армстронг прави първата крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с думите: „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото човечество“.
Ето няколко важни събития в усвояването на космоса:
   - 4 октомври 1957 г. - първият изстрелян изкуствен спътник на Земята (СССР).
   - 12 април 1961г. - първият полет на човек в космоса (Юрий Гагарин, СССР).
   - 18 март 1965 г. - първо излизане на човек в откритият космос (Алексей Леонов, СССР).
   - 21 юли 1969 г. - първото стъпване на човек на Луната (Нийл Армстронг, САЩ).
   - 19 април 1971 г. - започва работа първата орбитална станция (СССР), по-късно - съвместно със САЩ, създаване на международната станция.
   - 3 март 1972 г. - старт на първият апарат, напуснал пределите на Слънчевата система (Пионер-10, САЩ).
   - 12 април 1981 г. - извеждане на орбита на първият кораб за многократно използване (Колумбия, САЩ).
   - 10 април 1979 г., България става шестата държава в света, изпратила свой представител в открития Космос – Георги Иванов.
В специална страница и американската космическа агенция НАСА отбелязва днешния Ден на авиацията и космонавтиката. - Още Космос

Днес се навършват 148 години от учредяването на Георгиевската лента

Руско-турската освободителна за българите война от 1877-1878 г. има непреходно значение и за самите руснаци. Неслучайно тогава e учредена Георгиевската лента като висш отличителен знак за героизъм.
Учредяването на отличието е много любопитно. Когато руският император Александър II заповядал главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армия да представят списък на отличилите се, се оказало, че онези, които са извършили най-блестящите подвизи – Нижегородски и Северски драгунски полк, вече са получили всички установени награди.
Тогава с указ от 11 април 1878 г. императорът създава нова военна награда – Георгиевската лента. Тя се поставя на знамето на полка „и не се сваля при никакви обстоятелства“.
Георгиевската лента е част от Георгиевския орден за военни заслуги и е сред най-почетните военни отличия на руската армия.
Символът на победата представлява 30-сантиметрова панделка с три черни и две оранжеви линии, която руснаците завързват на ръцете си, в петлиците на саката, по чантите, на антените на автомобилите. Черно-оранжевите цветове на Георгиевската лента в Русия се тачат като символ на военна доблест и слава. В дните около Девети май в страната тези ленти са навсякъде. Акцията ”георгиевска лентичка” преминава под лозунга “Помня и се гордея”, посветена е на подвига на участниците във войната и е израз на признателност към ветераните. - (видео)

Интервенциите на САЩ, довели до смяна на режима в други страни

Отвличането на венецуелския президент Николас Мадуро от САЩ бе поредният опит на Вашингтон да предизвика смяна на режима в чужда страна. Използваните методи варират от пропагандни кампании, през спонсорирани военни преврати и убийства, до инвазии и окупации. Оправданията включват икономически интереси, заплахи за сигурността и довеждане на лица в САЩ, за да бъдат съдени, пише Middle east eye.
През 1823 г. президентът Джеймс Монро издава Доктрината "Монро", която разглежда всяка намеса от други сили в Западното полукълбо като заплаха за сигурността на САЩ. От това произлиза идеята за интервенция в чужбина, ако интересите на САЩ са изложени на риск, включително заплахи за икономическите активи и сигурността.
През 19-ти век военната сила е използвана за анексиране на земи. Така САЩ придобиват Тексас от Мексико през 40-те години на 19-ти век и Кралство Хавай през 90-те години на 19-ти век. От 1945 г. насам САЩ, като най-голямата световна суперсила, имат несравнимия капацитет да предизвикат смяна на режима и да оформят хода на геополитическите събития по свой вкус.
В някои случаи САЩ са въвлечени в съществуващи граждански конфликти, за да постигнат целите си, включително във Виетнам през 60-те и 70-те години на миналия век, Сомалия през 70-те години и Либия от 2011 г. нататък. И все пак опитите за смяна на режима не винаги са успешни. Фидел Кастро управлява Куба от 1959 г. до 2008 г., въпреки многобройните опити да бъде отстранен от поста си. Свалянето на режим е значително по-лесно от това, което следва след това, както показват инвазиите в Ирак и Афганистан.
Ето част от военните интервенции на САЩ от 50-те години на миналия век насам........Прочети още

Йордан Божилов: Нашата сигурност се гарантира от въоръжените ни сили и от НАТО

За България няма военна заплаха. Нашата сигурност се гарантира от въоръжените ни сили и от НАТО, заяви заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов пред Bulgaria ON AIR.
"За всяко влизане и пребиваване на чужди войски на българска територия се взима индивидуално решение. То се базира на много строг анализ. Решението за пребиваване на тези самолети е дадено от компетентен български орган. България и САЩ имат споразумение за сътрудничество в отбраната. Ползват 4 български съоръжения. На наша територия постоянно има американски войски, които тренират съвместно с българските. За нас това е важно, за да повишим националната сигурност и натренираността на армията", заяви още заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов тази сутрин пред Bulgaria ON AIR. Американските самолети са на българска територия за усилване на източния фланг на НАТО, допълни той. "Преместването им има много аспекти. Ние сме в контакт с американските колеги", посочи г-н Божилов на въпрос за преместването на американските самолети от летище „Васшил Левски“. България няма намерение да изпраща каквито и да било войски и средства за участие в конфликта в Иран, увери той.
"Войната в Близкия изток не трябва да понижава вниманието ни към конфликта в Украйна. Той е директен риск за сигурността на България и НАТО", предупреди заместник-министърът. По думите му подписаното споразумение между служебния кабинет на България и Украйна разширява декларация на страните от Г-7, към която страната ни вече се е присъединила. "То отваря много възможности, но не предвижда изпращане на войски и предоставяне на помощ. Всичко това ще се извършва само по българското законодателство", потвърди г-н Божилов. Той уточни, че това споразумение обхваща много сфери, включително сътрудничество в енергетиката и образованието.  "То не ни задължава с нещо конкретно. Водещо е българското национално законодателство, което е и отбелязано", поясни заместник-министърът на отбраната.  И добави, че България е била сред малкото европейските страни, които не са подписали подобно споразумение досега.

Словакия се преориентира към боеприпаси в новата индустриална ера на Европа

Разположен над криволичеща долина и уединен сред дърветата, огромният комплекс в малкото градче Дубница над Вахом е свидетелство за миналото на Чехословакия като производител на оръжие по време на Студената война, но и за мрачните перспективи пред индустрията след падането на комунизма.
Част от съоръженията са били отдадени под наем на нови фирми. Една от тях е произвеждала касети за принтери, друга – училищни чинове. Производството на въздушни пушки до голяма степен поддържа компанията ZVS Holding. Броят на служителите е спаднал от 7000 на няколкостотин......Прочети още

Американски военни пристигнаха в България

В периода от 8 до 12 април 2026 г. ще се проведе планирана ротация на личен състав от контингента на САЩ, изпълняващ задачи в рамките на инициативата по гарантиране на сигурността "Atlantic Resolve“, научи ФОКУС.
Какво е "Atlantic Resolve"
"Atlantic Resolve“ е инициатива на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка, която има за цел усилване на възпирането, повишаването готовността на Алианса и подобряване на взаимодействието между силите на САЩ и съюзниците в Източна Европа.
В инициативата са включени американски формирования, които на ротационен принцип участват в двустранни, съвместни или многонационални учения в Балтийските страни, Полша, Румъния и България.
Придвижването
Общо 625 военнослужещи пристигнаха на летище Варна, откъдето ще бъдат транспортирани до съвместното българо-американско съоръжение на Учебен полигон "Ново село“.
Придвижването на личния състав и придружаващото го оборудване от летище Варна до полигона "Ново село“ ще се осъществява по републиканската пътна мрежа. По време на пътуването е възможно преминаването на колони с военна техника, ескортирани от екипи на "Военна полиция“.
Министерството на отбраната призовава гражданите и шофьорите да са толерантни и да спазват указанията на органите на реда при среща с военните колони, с цел осигуряване на безопасността на движението.

19FortyFive: Изтребителят МиГ-31 на Русия може да достигне Max 3,2

МиГ-31 може да е стар, но продължава да се модернизира: Съветската аерокосмическа индустрия е имала своя справедлив дял от успехи и провали. Някои проекти изглеждаха обещаващи, но в крайна сметка се оказаха провали в дългосрочен план. За съжаление на Запада, МиГ-31 не беше един от тези провали. Създаден за първи път през 1975 г., МиГ-31 е може би най-модерният и страховит изтребител, създаден от Съветския съюз, и 50 години по-късно все още е сила, с която трябва да се съобразяват, пише 19FortyFive.
Съветският съюз има ясна мисия за МиГ-31. Той е бил проектиран да прехваща крилати ракети и самолетите за тяхното изстрелване, като достига до ракетния полигон за възможно най-кратко време след напускане на зоната за маневриране. Освен това е трябвало да открива и унищожава нисколетящи крилати ракети, безпилотни летателни апарати и хеликоптери, да ескортира стратегически бомбардировачи и да осигурява стратегическа противовъздушна отбрана в райони, непокрити от наземни системи за противовъздушна отбрана.
Разработката на МиГ-31 започва в началото на 70-те години, като първият му полет е на 16 септември 1975 г. Конструкторското бюро на Микоян проектира самолета, за да отстрани недостатъците на МиГ-25, по-специално липсата на маневреност при скорост на прехващане и трудностите при полет на малка височина.
МиГ-31 включва няколко подобрения, включително по-дълъг фюзелаж за втори член на екипажа, оператор на радар и по-сложна авионика. Планерът е изграден и от по-здрави метали, за да може самолетът да достига свръхзвукови скорости на по-малки височини.
Едно от най-значителните подобрения е радарната система на МиГ-31. Самолетът е оборудван с радара Zaslon S-800 - първият в света радар с фазирана решетка, интегриран в изтребител. Той може да проследява няколко цели едновременно и да поразява нисколетящи крилати ракети и бомбардировачи. Тази радарна система даде на МиГ-31 значително предимство при откриването и прехващането на заплахи с голям обсег.
Подобно на МиГ-25, МиГ-31 е известен с невероятната си скорост. Той може да достигне скорост до Мах 2,83, като при определени условия може да се достигне максимална скорост от Мах 3,2.
Що се отнася до въоръжението, МиГ-31 разполага с четири ракети Р-33 с далечен обсег, 23-милиметрово оръдие ГШ-6-23 и различни други ракети в зависимост от изискванията на мисията. Скоростта, височината и модерното въоръжение на самолета го превръщат в страховит прехващач, способен да неутрализира широк спектър от въздушни заплахи.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. МиГ-31 продължава да служи в руските военновъздушни сили. Въпреки икономическите предизвикателства, с които се сблъсква Русия през 90-те години, МиГ-31 остава важен компонент от противовъздушната отбрана на страната.
През годините самолетът претърпява няколко модернизации, включително варианта МиГ-31БМ, който разполага с подобрена авионика, радарни системи и оръжия.
Преди 2022 г. МиГ-31 никога не е виждал бойни действия, като е използван само за патрулиране на съветското/руското въздушно пространство. След инвазията в Украйна през 2022 г. МиГ-31 най-накрая получава шанс да се отличи. МиГ-31 бързо се превръща в проклятието на украинските военновъздушни сили.
Със своите системи за далечен обсег на действие изтребителят може да атакува украински самолети от разстояние над 100 мили, като Украйна на практика няма как да го спре. Появата на „Пейтриът“ и други западни системи за противовъздушна отбрана даде на Украйна малко пространство за дишане. Въпреки това МиГ-31 все още представлява значителна заплаха, дори и при наличието на западни изтребители.
Част от тази програма за модернизация е интегрирането на хиперзвуковата ракета „Кинжал“, която значително повишава ударните възможности на МиГ-31. Ракетата „Кинжал“ може да развива скорост до Мах 10 и има обсег на действие от над 2000 км, което я прави страховито оръжие срещу наземни и морски цели.
Въпреки възрастта си, МиГ-31 все още представлява огромна заплаха за съвременните военновъздушни сили. Високите му скорости и усъвършенстваните радарни системи му позволяват да открива и прихваща цели на големи разстояния.
Способността му да носи ракети „Кинжал“ му позволява да нанася удари на далечни разстояния по ценни цели, които са изключително трудни за прехващане.
МиГ-31 е може би един от най-опасните, ако не и най-опасният изтребител, който понастоящем е на въоръжение в Русия.
Айзък Зайц, колумнист по въпросите на отбраната в 19FortyFive, е завършил програмата „Стратегическо разузнаване и национална сигурност“ в Patrick Henry College. - Още за МиГ-31
Източник: https://trud.bg/

Из архивите на ЦРУ за България

Горянството у нас не е народна съпротива, а е мащабна акция, организирана и финансирана от американското правителство:

- част 1;

- част 2.

На днешния ден през 1979 година полетя първият ни космонавт Георги Иванов

На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт изследовател българският гражданин майор Георги Иванов. - (Георги Иванов - Моят път към звездите)
Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия.
Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява. Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята.
При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР.
Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута. - Завръщането на Сатурните (видео)

Военен календар

На 10 април 1859 година в Етрополе е роден генерал от пехотата Павел Христов (1859 – 1921).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Служи в 5-а пехотна орханийска (1879 – 1880), 3-та пехотна радомирска (1880-1883) и 15-а пехотна свищовска дружина (1884 – 1885).
През Сръбско-българската война (1885) командва 3-та дружина от 3-ти пехотен бдински полк и се сражава при Сливница, Три уши и Пирот. След войната поема командването на 3-ти пехотен бдински полк (1885 – 1886), на дружина в 13-и пехотен рилски полк (1886) и на 1-ва рота от 8-и випуск на Военното училище (1886 –1887).
В следващите години заема длъжностите командир на 10-и пехотен родопски полк (1888 – 1890), началник на Врачанското военно окръжие (1890 – 1892), командир на 22-ри пехотен резервен (1892 – 1894) и на 3-ти пехотен бдински полк (1894 – 1897), командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1899 – 1904) и на 9-а пехотна плевенска дивизия (1904 – 1910).
От март 1910 г. командва 5-а пехотна дунавска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) при Ериклер, Бунархисар и Чаталджа. След Втората балканска война (1913) излиза в запаса.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и назначен последователно за инспектор на Пограничната стража (1915), началник на Софийския укрепен пункт, генерал-губернатор на Моравската военноинспекционна област (1915) и офицер за особени поръчки в Главната квартира на Действащата армия (1916 – 1918). На 23 октомври 1918 г. е повишен в генерал от пехотата. Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ степен и ІV степен 2 клас.

В Дунав спуснаха на вода нов многоцелеви кораб за португалския флот

Корабостроителната група Damen Shipyards спусна на вода NRP D. JOAO II – многоцелеви плавателен съд (MPV) от проект 10720, предназначен за Военноморските сили на Португалия. Церемонията се състоя в корабостроителницата на Damen в Галац, Румъния, в присъствието на висши военни представители от Португалия и Румъния, както и посланиците на Португалия и Нидерландия. - (видео)
Проектът MPV 10720 е базиран на иновативна концепция на португалските ВМС за създаване на мултифункционална платформа, способна да изпълнява широк спектър от мисии. Корабът разполага с висока степен на автономност на системите и е проектиран за неограничена експлоатация в тропически и умерен климат.
Неговото предназначение включва океанографски изследвания, екологичен контрол, хуманитарна помощ при бедствия, както и морско наблюдение и логистична подкрепа, казаха от завода.
Договорът за строителство на кораба бе подписан през 2024 г. след търг, като проектът се възползва от финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз (RRF) като част от програмата NextGenerationEU.
Сътрудничеството между Damen и португалския флот доведе до разработването на новата серия многоцелеви кораби (MPSS) на Damen с тонаж между 7000 и 9000 тона. Тези съдове интегрират технологии от военен клас с доказани стандартизирани решения, което гарантира икономическа ефективност и кратки срокове за доставка.
Името на кораба е избрано в чест на португалския крал Жуау II, управлявал в края на XV век и известен с подкрепата си за Великите географски открития. Според търговския директор на Damen Брам Лангевелд, предвид обширната брегова линия на Португалия, този кораб е ценно попълнение не само за националния флот, но и за общите европейски морски операции.
Предстои провеждането на морски изпитания по-късно тази година, след което NRP D. João II официално ще се присъедини към португалския флот, където вече оперират фрегатите NRP Bartolomeu Dias и NRP D. Francisco de Almeida, също дело на корабостроителниците Damen.
Източник: https://www.maritime.bg/

Полярният ни кораб се завърна от четвъртата си мисия до Антарктида

След 5-месечно плаване научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и  Методий“ (НИК 421) се завърна от четвъртата си мисия до Антарктида, в която подпомогна работата по 35 проекта на българските и чуждестранни полярници.
НИК 421 бе посрещнат с тържествена церемония на Морска гара Варна. На борда му на 2 април в Картахена бяха качени за плавателна практика курсанти от ВВМУ „Никола Вапцаров“, от Румъния, Полша и Норвегия. Други четирима възпитаници на ВВМУ бяха част от екипажа по време на целия преход. Моряците бяха приветствани от началника на ВВМУ флотилен адмирал проф. Калин Калинов и от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, който заяви, че няма друга Морска академия, която да изпраща свои курсанти на полярна експедиция. - (видео)
На Ледения континент корабът „Св. св. Кирил и Методей“ е обезпечил изследванията на родни и немски учени върху теченията в пролива Брансфийлд. Във фокуса на 34-ата българска експедиция са били още проучвания на полезните изкопаеми край българската база на о. Ливингстън и на Шетланските острови.
Там има много редки метали, важни за развитието на космическите технологии, каза председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. Той добави, че учени от цял свят вече работят в голямата българска научна лаборатория, изградена при предходни мисии. Резултатите от последната са в процес на обработка, очакват се интересни данни за повишаването на морското ниво и замърсяването с микропластмаси.
Вече тече подготовката на 35-атата българска полярна експедиция. В научната й програма ще бъдат включени и подводни археолози, които ще търсят потънали кораби в заливи на Ледения континент.
Източник: https://trud.bg/

Турция продаде оръжие за $2 милиарда само за 3 месеца, но амбициите ѝ са по-големи

Турският отбранителен сектор отчита 1,91 милиарда долара в износ само за първото тримесечие на 2026 г. — ръст от 12,1% на годишна база. Цифрите идват след рекордна 2025 г., когато страната постигна над 10 милиарда долара в отбранителен износ, бележейки скок от 48% спрямо предходната година.
И правителството в Анкара ясно показва, че не смята да спира дотук.
От зависимост към износ
Трансформацията на турската отбранителна индустрия е едно от най-значимите стратегически постижения на страната от началото на века. Преди две десетилетия около 80% от нуждите на турските въоръжени сили се покриваха с вносни системи.
Днес тази зависимост е паднала под 20%, а страната не само произвежда за себе си, но и изнася в мащаби, сравними с утвърдени военнопромишлени сили.
Тласъкът към самостоятелност е продукт и на сложните отношения на Анкара със западните ѝ партньори от НАТО. Резултатът е развитието на собствени платформи — от бойни дронове до ракетни системи и военноморски техника.
Ердоган открива заводи, обещава $3 милиарда инвестиции
На фона на тези резултати президентът Реджеп Тайип Ердоган през миналата седмица откри нови производствени мощности на Roketsan в Анкара и постави основите на допълнителни съоръжения. На церемонията бяха предадени нови системи, сред които балистичната ракета Tayfun, зенитно-ракетният комплекс Siper, противокорабната система Atmaca, ракетите за ПВО Hisar-A и Hisar-O, Sungur, крилатите ракети Çakır и SOM и серията MAM, използвана от дроновете Bayraktar TB2.
"Основната цел за отбранителната индустрия в следващия период е да произвежда високотехнологични продукти по-бързо, по-ефективно и в по-големи количества", заяви Ердоган, цитиран от в. "Сабах". Той обяви откриването на съоръжения за производство на гориво в Съръкале, завод за бойни глави в Лалахан и нов инженерен център за авангардни технологии.
Завършените инвестиции достигат 1 милиард долара, а общият мащаб на проектите ще стигне 3 милиарда долара, посочи президентът.
"Стоманеният купол" и изкуственият интелект
Ердоган наблегна и на многопластовата въздушна отбранителна архитектура на страната — т.нар. "Стоманен купол". "Докато около нас летят ракети и дронове, ние можем да се чувстваме в безопасност", каза той.
Президентът подчерта, че дигитализацията и алгоритмите на изкуствения интелект преобразяват самата концепция за отбрана и че качеството на продуктите и софтуера на бойното поле се променя с всяко технологично поколение.
Факт е обаче, че "куполът" на Ердоган все още не се е доказал. Разположени в Турция американски ЗРК Patriot свалиха иранските ракети, летящи към територията на страната по време на войната.
Цел: Топ 10 в света до 2028 г.
Секторът вече включва над 3500 компании с около 100 000 заети. Целта, която Ердоган постави, е годишният износ да достигне 11 милиарда долара до 2028 г. — прагът, необходим за влизане сред десетте най-големи износители на отбранителна техника в света.
При положение, че само март тази година е донесъл 803 милиона долара във военен износ е ясно, че южната ни съседка изгражда много сериозен капацитет.
Източник: https://money.bg/

Поредна спасителна акция на екипаж от 16-та авиационна база

Екипаж на самолет C-27J „Spartan“ с борден номер 073 от състава на 16-та авиационна база - Враждебна осигури на 7 април въздушен транспорт от София до гр. Горна Оряховица и обратно на екип от Военномедицинска академия – София. Полетът беше извършен поради създадена донорска ситуация в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. Велико Търново, съобщават от Пресцентъра на МО.
Военнотранспортният самолет излетя в 06.32 ч. сутринта на 7 април за летище Горна Оряховица, където кацна в 07.06 ч. Той се приземи обратно на летище „Васил Левски“ – София в 11.43 ч. същия ден. Задачата за осигуряване на въздушен транспорт за медиците беше изпълнена успешно.
Командир на екипажа е капитан Георги Пъшев, помощник-командир – майор Жасмина Христова и борден инженер – капитан Митко Гергов.

Вестник "Българска Армия", брой 14 (2026), 9 април, 2026 годинa (pdf)

Унгария ще поръча от САЩ ракетни системи ХАЙМАРС за 700 млн. долара, съобщи Белият дом

Унгария планира да поръча американски реактивни системи за залпов огън ХАЙМАРС (HIMARS) на стойност 700 милиона долара, съобщи Белият дом, цитиран от Ройтерс.
Изявлението бе публикувано след посещението на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Будапеща.
По време на визитата САЩ са приели да подкрепят и инженерно проучване за улесняване на разполагането на нови малки модулни реактори в Унгария, съобщи канцеларията на Ванс.
Проучването ще позволи на Будапеща да продължи със закупуването и изграждането на до 10 малки модулни реактора, се казва в изявлението.
Междувременно стана ясно, че унгарската енергийна компания „Мол Груп“ е поръчала от САЩ и от американски компании суров петрол на стойност 500 млн. долара.
Източник: bta

Шефът на НАТО каза, че войната в Иран е била тест, който някои европейски съюзници не са издържали

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте изрази мнение, че войната в Иран е била тест, но някои страни от алианса не са го издържали. Нидерландецът каза това на фона на критики от страна на Вашингтон, че европейските съюзници не са взели участие в усилията на САЩ и Израел, предадоха агенциите.
Рюте направи изказването си след среща по-рано в Белия дом с американския лидер Доналд Тръмп.
В интервю за Си Ен Ен шефът на НАТО бе помолен да коментира дали войната в Иран е била тест за страните от НАТО и дали те са се провалили.
„Някои, да, но в голямата си част европейските страни – и тъкмо това обсъдихме днес – направиха това, което бяха обещали да направят в подобен случай“, каза той пред американската новинарска телевизия.
Рюте определи разговора си с Тръмп „като честна и открита дискусия между приятели“, в която републиканецът е изразил недвусмислено разочарованието си от съюзниците на САЩ.
Генералният секретар на алианса добави, че е изтъкнал пред американския президент, че европейските страни са помогнали логистично и с други ангажименти.
Рюте обаче не пожела да разкрие дали по време на срещата е обсъждано възможно излизане на Вашингтон от НАТО.
След срещата Тръмп също излезе с изявление. Той помести коментар в социалните мрежи, който беше написан изцяло с главни букви, с което загатна, че недоволството му не е преминало. „НАТО ОТСЪСТВАШЕ, КОГАТО ИМАХМЕ НУЖДА (ОТ АЛИАНСА), И АКО ПАК ИМАМЕ НУЖДА ОТ НЕГО, НЕГО ПАК НЯМА ДА ГО ИМА“, отбеляза президентът на САЩ в публикацията си. Засега няма повече яснота от Белия дом относно позицията.
Многократните заплахи на Тръмп по-рано през годината да анексира Гренландия, стратегически важна датска територия, обтегнаха отношенията между Европа и САЩ.
В навечерието на срещата с Рюте Тръмп допусна, че Вашингтон може да излезе от Пакта заради отказа на страните от НАТО да се вслушат в призива му да помогнат, след като Иран фактически затвори стратегически важния Ормузки проток. На пресконференция преди срещата прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит каза, че въпросът ще бъде обсъден между двамата събеседници.
Всяко излизане на Вашингтон от алианса ще изисква квалифицирано мнозинство от две трети в Сената на САЩ, което се смята за много малко вероятен вариант.
Рюте омаловажи и критиките от страна на партньорите в алианса към действията на Тръмп срещу Иран. По думите на генералния секретар сред съюзниците няма формирано преобладаващо мнение, че войната е незаконна и че противоречи на международното право.
НАТО има последователна позиция, че отслабването на ядрения капацитет на Техеран и иранската програма за балистични ракети е критично важно, добави нидерландският политик.
Източник: bta

Кой е бригаден генерал Атанас Георгиев?

Бригаден генерал Атанас Георгиев е роден в Хасково. Завършва военното училище „Васил Левски“ през 1996 година и прави първите си стъпки като офицер в мотострелкови войски. По-късно, надгражда подготовката си във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, където завършва както Командно-щабния факултет, така и специалност „Национална сигурност и отбрана“. Зад гърба си има и опит от мисии зад граница – участвал е два пъти в Афганистан през 2010 и 2014 година. Професионалният му път преминава през ключови командни и щабни длъжности – от командир на батальон до началник на щаб на бригада. През последните години е част от Командването на Сухопътните войски, където от 2023 година заема длъжността заместник-началник на щаба по ресурсите.
На 3-ти април Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Илияна Йотова, със свой указ го назначи за командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, и го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“. - (видео)

На този ден

На 9 април 1919 г. в Стара Загора в семейството на учители е роден Христо Василев Костакев.
Завършва през 1937 г. гимназия в Стара Загора, а две години по-късно след успешно издържан конкурсен изпит е приет за летец във ВНВУ София.
През 1941 г. е изпратен на специализация в Кралската въздухоплавателна академия в гр. Казерта, Италия. На 3 януари 1942 г. е произведен в чин подпоручик. Разпределен е на летище Божурище в Първи разузнавателен орляк. В края на 1943 г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия.
В началото на 1944 г. е приведен в 6-и изтребителен полк в Карлово. Лети на изтребител „Девоатин“ 520 и „Месершмит“-109. Христо Костакев участва активно в отбраната на страната по време на англо-американските бомбардировки в 3/6 орляк. На 30 март 1944 г. във въздушен бой прострелва Б-17 „Фортрес“, самолетът се взривява и поразява втори Б-17. Така в една атака сваля две „летящи крепости“. Самолетът на Костакиев също попада под ударите на осколките, но успява да кацне. Общо участва в 11 въздушни боя, както и във втората фаза на войната срещу Германия.
След 9 септември лети на съветския изтребител „Як“-9 в Балчик и Божурище. През 1946 г. е уволнен като „царски офицер“.
От 1956 г. до пенсионирането си лети в селскостопанския авиоотряд в Стара Загора. Умира на 19 юни 1994 г. в Стара Загора.

На 9 април 1925 г. е роден Симеон Стефанов Симеонов в с. Шейново, Казанлъшко.
След завършване на основното си образование през 1939 г. постъпва в габровското електротехническо училище. Става член на РМС, командир на бойна група. През 1944 г. се включва в Габровския партизански отряд.
През 1946 г. завършва Школата за запасни офицери-летци в Казанлък, Народно военновъздушното училище „Георги Бенковски“, 1947 г., Военна академия „Г.С. Раковски“ 1958 г., Генералщабна академия „К. Е. Ворошилов“ в Москва 1961 г., Командир на 19-и изтребителен полк 1951г., Командир на 10-а изтребителна дивизия 1951 г., Командващ ВВС, Командир на 10 Смесен авиационен корпус 1961 г., Кандидат на военните науки 1971 г., Командващ ПВО и ВВС от 1973 до 1975 г., Заслужил летец на България, 1974 г.
Лети на 10 типа витлови и 12 типа реактивни самолета. Генерал-полковник Симеон Ст. Симеонов е свързан с едни от най-важните моменти в развитието на българската авиация след 1945 г., когато се извършва превъоръжаване с реактивна материална част, подготовка на летателния състав за полети нощем в сложни метеорологически условия 1953 г, организационно развитие на военновъздушните сили (ВВС). Създава се Фронтова авиация в лицето на Смесения авиационен корпус – най- голямото въздушно съединение, на което той е и първият командир, въвеждат се нови способи за бойни действия, нови видове подготовки.
Под негово ръководство през 1974 г. се подготвят три проекта за създаване на Музей на авиацията в Пловдив, задача, която той с особена жар се опитва да осъществи. Умира на 24 май 1975 г.

На 9 април 1940 г. Хитлер напада Дания и Норвегия
В ранната сутрин на 9 април, 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, под предлог като превантивна мярка срещу планираната и свободно дискутирана френско - британска окупация на тези страни.
При нападението дипломатически пратеници на Германия уведомяват правителствата на двете страни, че Вермахта идва да защити техният неутралитет срещу френско-британската агресия.
Операция Везерюбунг е кодовото име на нападението на Нацистка Германия над Дания и Норвегия през Втората световна война и начална операция от Норвежката кампания.
Хитлер нарежда на германското главно командване да започне изготвянето на предварителни планове за нападение на Норвегия на 14 декември, 1939 г.........Прочети още

Британски разрушител ще бъде ремонтиран след съобщения за удар от „Хизбула“

Британският разрушител HMS Dragon (D 35), който бе разположен в Източното Средиземноморие за охрана на военновъздушната база „Акротири“ в Кипър, е изведен за спешен ремонт. Това се случва на фона на противоречиви съобщения за евентуална атака срещу него от страна на ливанското движение „Хизбула“, съобщава вестник The Daily Mail, позовавайки се на данни от Министерството на отбраната на Обединеното кралство.
Официалната позиция на Лондон е, че корабът излиза на ремонт за отстраняване на „технически проблем в системата за водоснабдяване на борда“. Военното ведомство не потвърждава директно информацията за обстрел и не разкрива името на кораборемонтното предприятие, в което ще бъдат извършени ремонтните работи. В официалното изявление се посочва, че HMS Dragon извършва „рутинно логистично спиране и краткосрочна техническа поддръжка за оптимизиране на системите и попълване на запасите от провизии“. От министерството подчертават, че разрушителят остава в състояние на висока бойна готовност и може да бъде активиран отново в кратки срокове при необходимост.
Междувременно израелски медии съобщиха, че британският боен кораб е претърпял повреди вследствие на обстрел от ливанска територия. Според тези източници „Хизбула“ е атакувала разрушителя по погрешка, вземайки го за израелски плавателен съд. Британското министерство на отбраната категорично опроверга тези твърдения пред агенция PA.
HMS Dragon отплава от Портсмут на 10 март и пристигна в региона на 23 март с основна задача да подсили сигурността на базата „Акротири“, която по-рано стана обект на атака с дрон.
Източник: https://www.maritime.bg/

Френският самолетоносач „Шарл де Гол“ е отплавал от гръцкия остров Крит

Френският самолетоносач „Шарл де Гол“ е отплавал от пристанището Суда на гръцкия остров Крит, съобщава електронното издание на гръцкия вестник „Катимерини“.
Ядреният самолетоносач пристигна на гръцкия остров на 2 април за зареждане с гориво. Вчера той е напуснал Суда.
„Шарл де Гол“ продължава операцията си в Източното Средиземноморие. 
В момента в източната част на Средиземно море има засилено присъствие на европейски кораби заради инцидента от началото на март, когато ирански дрон атакува британска военна база на остров Кипър. Нападението нанесе минимални щети и нямаше пострадали.
Пристанището Суда на гръцкия остров Крит е важна логистична база за НАТО и европейските държави за операции в Средиземноморския регион.
„Шарл де Гол“ е с дължина 261,5 метра, плава с екипаж от 1350 души и транспортира най-съвременни оръжия и навигационна техника.
Източник: bta

На този ден преди 76 години съветски Ла-11 сваля американски разузнавателен самолет над Латвия

На 8 април 1950 г. две двойки изтребители Ла-11 свалят американски шпионски самолет PB4Y Privateer в района на съветската военноморска база в Лиепая. Загива 10-членният екипаж.
Останките на машината с бордови номер 59645 все още не са открити и лежат на дъното на Балтийско море. Въпреки че самолетът е издирван усилено от водолази и четири миночистача от ВМС на СССР, пише "Российская газета".
Инцидентът над Балтийско море е предшестван от безнаказани полети на американската авиация, която от 1946 г. води активно радиоелектронно разузнаване. Често американските пилоти организират провокации и нарушават границата на СССР. Американците игнорират дипломатическите предупреждения.
Ситуацията се променя, когато в полковете за ПВО започват да пристигат стратегически изтребители Ла-11. Двигателят им дава възможност на самолета да ускорява до 674 км в час, обхватът на полета му е 2235 км, а надморската височина, на която оперира - 10 000 метра. Оръдията им позволяват успешно да се справят с повечето изтребители и бомбардировачи на САЩ и НАТО, което по-късно е успешно демонстрирано и в небето над Китай и Северна Корея.
Развръзката настъпва вечерта на 8 април. Докладът на водещата група от прехващачи Ла-11 със старши лейтенант Борис Докин гласи, че групата изтребители е излита в 17:22 ч. Около десет минути по-късно на височина от 4000 м южно от град Лиепая е засечен самолет с идентификационните знаци на ВМС на САЩ.
Пилотите на Privateer отказват да се съобразят с изискванията на съветските пилоти, обръщат курса и се насочват към морето. Американците разчитат на близостта на границата, до която има само около 20 километра. При скорост от 460 км в час те са щели да бъдат в безопасност след няколко минути.
"Тогава стрелях предупредително - 12 снаряда. Нарушителят започна да стреля по мен. Водещият лейтенант Тезяев, виждайки това, стреля по натрапника, който загуби височина и слезе в облаците на височина от 500 метра. Вероятно самолетът е паднал на 5-10 км от брега", гласи докладът на Докин.
Два часа след инцидента друг пилот, подполковник Филонович, съобщава, че американските кораби активно търсят между Готланд и Борнхолм, което предполага "наличието на важни класифицирани документи и ценно класифицирано оборудване в самолета".
В крайна сметка Пентагонът признава, че шпионският самолет е извършвал разузнавателен полет. През 2010 г. в Лиепае до паметника на загиналите моряци, се появява паметна плоча с имената на загиналите пилоти на американския флот. След известно време върху него се появява ръчен надпис "Слава на ПВО на СССР".
В небето над Балтийско море съветската противовъздушна отбрана сваля не само американски самолети. На 13 юни 1952 г. МиГ-15 унищожава шпионския самолет DC-3A-360 Skytrain на шведските ВВС. Всичките осем членове на екипажа загиват. Когато шведският самолет PBY-5, опитвайки се да намери пилота в морето, нарушава съветската граница, той е нападнат от съветските изтребители. Самолетът е свален, но успява да се приводни и екипажът му е прибран от немски кораб.
Източник: https://bg.rbth.com/

31 млрд. долара разходи, от които 3,6 млрд. за щети по оборудването: Войната на Тръмп срещу Иран се превръща в опасен разход

Войната на САЩ срещу Иран, която започна в края на февруари по заповед на Доналд Тръмп, струва стотици милиони долари дневно, а значителните загуби на радари и военно оборудване пораждат опасения за бъдещата оперативна готовност на Вашингтон, пише Financial Times.
Разходите за военната кампания на САЩ срещу Иран се оценяват на 22,3 до 31 млрд. долара само за пет седмици, според анализ на Елейн МакКаскър, старши изследовател в American Enterprise Institute и бивш служител в бюджетния отдел на Пентагона. Тя изчислява за изданието, че около една десета от общите разходи се отнасят до подмяната или ремонта на военно оборудване, което е било унищожено или повредено по време на сблъсъците.
От 28 февруари са регистрирани 13 смъртни случая на американски военни при атаки срещу американски бази, а повече от 300 войници са ранени. Въпреки че загубите се считат за относително ограничени в сравнение с войни между равностойни противници, експерти по отбраната посочват, че унищожаването на критични радарни системи от Иран може да увеличи уязвимостта на САЩ на бъдещи фронтове, като този с Китай.
Изчисленията на МакКаскър включват и разходите за разполагане на допълнителни американски военни сили в Близкия Изток от края на декември, без обаче да се включва пълна оценка на щетите на бойното поле, която се очаква да бъде завършена след приключването на военните действия. От общата сума 2,1 до 3,6 млрд. долара се отнасят за щети по оборудването и необходимостта от подмяна, включително разходите за ремонт на самолетоносача USS Gerald R Ford, който бе изтеглен за поддръжка след пожар в пералното помещение, както и възстановяването на системата за ранно предупреждение за балистични ракети в Катар, която е претърпяла щети от атака с дрон.
МакКаскър подчертава, че някои повредени системи могат да бъдат поправени в рамките на няколко дни, но замяната на други изисква години, което допълнително натоварва и без това напрегнатите вериги за доставки на критични материали и компоненти.
Цел са радарите и комуникационните системи
Според анализатори, Иран изглежда е дал приоритет на атаките срещу радарни и комуникационни системи в американски бази в Близкия изток, както и срещу самолети за въздушно презареждане, които позволяват на изтребителите на САЩ да провеждат операции с голям обсег.
Нарастващият списък на засегнатите системи с ограничена наличност засили опасенията за пренапрежение на американските военни възможности и за използване на ресурси, които биха могли да бъдат насочени към други стратегически фронтове. Пентагонът иска от Конгреса допълнително финансиране в размер на 200 милиарда долара за покриване на оперативните разходи.
Марк Кансиан, съветник по въпросите на отбраната в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), оценява, че разходите за кампанията възлизат на около 500 млн. долара дневно. Според CSIS, САЩ са понесли щети в размер на най-малко 1,4 млрд. долара по отношение на оборудване и инфраструктура през първите шест дни от конфликта, преди броят на ракетните изстрелвания от Иран да намалее.
Замяната на самолет Boeing E-3 Sentry, който е претърпял сериозни щети при атака срещу базата "Принц Султан“ близо до Рияд, се оценява, че ще струва над 700 млн. долара. Същевременно две радарни системи в Йордания и Катар са сред най-сериозните удари за американските сили. Сред тях е радарът AN/TPY-2, основен елемент от усъвършенстваната система за противоракетна отбрана Thaad, която се предполага, че е била унищожена в база в Йордания.
Всяка система AN/TPY-2 струва около 485 млн. долара, а производството ѝ отнема почти три години на Raytheon. Ограничената наличност на тези радари затруднява незабавната им замяна, което може да доведе до преразпределение на военни ресурси от други райони.
Източник: https://www.focus-news.net/

Утре е честването в София на Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април

Международният ден  на авиацията и космонавтиката – 12 април, ще бъде отбелязан утре в Института за космически изследвания и технологии на БАН (ИКИТ - БАН) в София. Той е посветен на  65- годишнината от полета на Юрий Гагарин - първия човек,  летял в Космоса и  45 - годишнината от Националната космическа програма „България 1300“ . По тови повод Институтът обявява Ден на отворени врати от 10-15 ч..
Директорът на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев ще открие празничната проява със слово на тема „Приносът на България за развитието на космическите изследвания“ . По-нататък програмата предвижда  да се включат със слова  проф. д-р Пламен Ангелов за живота и делото на първия космонавт Юрий Гагарин , заместник-директорът на ИКИТ-БАН доц. д-р Симеон Асеновски за международното сътрудничество на ИКИТ-БАН от „Интеркосмос“ до днес, и.д. научен секретар проф. д.н. Георги Сотиров за новите проекти и бъдещето на космическите изследвания, провеждани в ИКИТ-БАН,  доц. д-р Стоян Танев с презентация за аерокосмически техники и технологии, разработвани в ИКИТ-БАН и  проф. д-р Христо Николов ще говори за тенденциите в космическите наблюдения на Земята от  космоса и изкуствения интелект. Гостите ще могат да се запознаят с лабораториите на Института.  
Празникът ще продължи с демонстрации на стационарен тренажор за изследване на оператори, работещи в екстремни условия „БИОН – 1“, на тренажор на БЛА за обучение на оператори и разглеждане на  изложбата „България – космическа държава“. А пред сградата на ИКИТ-БАН -  лекция и показни демонстрации - с дронове на проф. Димо Зафиров и д-р Милен Чанев. 
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Титанът на българската реактивна авиация

Офицерите, служили в българската военна авиация добре знаят генерал-полковник Симеон Симеонов (Монката), дългогодиишен командващ Военновъздушните ни сили. Напет, красив, с топли сини очи, генералът години наред бе синоним не само на перфектен военен пилот, но и на мъж, който събира като магнит дамското внимание. Той получава генералските пагони, когато е само на 36 години, а на 48 оглавява военната ни авиация. В Българската армия рядко е имало толкова добре подготвен въздушен ас, летял на абсолютно всички типове самолети и вертолети, които са на въоръжение във военните поделения.
Първият полет на Симеон Симеонов във военната авиация едва не го убива. След края на Втората световна война той заедно с няколко свои другари постъпва в така наречения “партизански випуск” военни летци. Обучението върху няколко учебни самолета се осъществявало на летището край Казанлък. Самият Симеон Симеонов е родом от близкото с. Шейново и добре познавал района. В деня на първия полет всички курсанти били строени на плаца и очаквали инструкторите си. Инструкторът на ятото на Монката закъснял с около час. Когато пристигнал, се разбрало, че е “снощен” – още бил махмурлия от вчерашния гуляй. Когато видели, че инструкторът още плете крака, няколко от курсантите отказали да летят. Но Симеон Симеонов толкова жадувал този полет, че без да се двоуми тръгнал към самолета. Пийналият инструктор се настанил до него.........Прочети още 

"Огромното небе": как съветски пилоти спасяват берлинчани през 1966 година

Точно преди 60 години, на 6 април 1966 г., съветските пилоти капитан Борис Капустин и старши лейтенант Юрий Янов извършват подвиг в небето над Берлин. С цената на живота си те извеждат от жилищен квартал прехващача Як-28П, на който изведнъж отказват и двата двигателя.
В този ден военните трябва да извършат обикновена рутинна операция: да прехвърлят най-новия Як-28П от авиобаза "Финов" в Германската демократична република (ГДР), където се намира 668-и бомбардировъчен авиационен полк, на запад до базата на 35-и изтребителен авиационен полк в Цербст. Целта е укрепване на Западната група сили с най-новите свръхзвукови самолети, способни да работят на ниска височина. Други характеристики на самолета са високото съотношение тяга/тегло (самолетът може да излита от къса писта почти вертикално) и най-новото електронно оборудване, разказва "Российская газета".
В същото време, очевидно поради бързо развиващата се ситуация в условията на Студената война, самолетът има и много недостатъци в конструкцията, които довеждат до една или друга повреда.
Преди да полети за Цербст, Як-28П вече е преминал ремонт. Изглежда, че всички недостатъци са отстранени, машината се издига във въздуха. След известно време Капустин, водещият пилот на самолета, уведомява капитан Подберезкин, че се връща, и получава нареждане да следва определен курс.
Оказва се, че и двата двигателя са се повредили изведнъж. Предвид факта, че силовите установки са независими, случаят е почти невероятен. В резултат прехващачът завива рязко вдясно и започва да губи височина. Цялата трагедия на ситуацията става ясна, след като самолетът пробива долния слой облаци - Берлин се показва под него! Резервоарите за гориво са пълни, само капка от тях ще доведе до експлозия и огромен брой жертви, ако това се случи в жилищен квартал: катапултирането не е опция.
От дешифрираните по-късно разговори между Борис Капустин и Юрий Янов се разбира, че капитанът многократно е заповядвал на партньора си да се катапултира без него, но той отказал. Факт е, че при такива обстоятелства аеродинамиката на самолета ще бъде нарушена и той напълно ще загуби контрол.
Пилотите се опитват да стартират двигателите, но напразно, и в същото време търсят подходящо място за аварийно кацане. Отначало една малка гора изглежда като възможен вариант (и все още имат шанс да се катапултират), но когато се приближават, се оказва, че това е гробище, където през този ден има много хора - германците се подготвят за Великден. Тогава изборът остава езерото Штесензе. През него обаче минава язовирна стена и, за да не падне върху минаващите по нея автомобили, Капустин дърпа ръчката към себе си, препятствието е преодоляно, но в резултат на това самолетът губи контрол и пада във водата.
Машината се разбива в британския сектор на Западен Берлин, на мястото веднага пристигат военни, които започват да вадят самолета. Новостите на съветската авиационна индустрия, по онова време секретни, се оказват ценна плячка. Останките са внимателно проучени, британците проявяват особен интерес към радиолокационната станция "Орел-Д". Поради това прехвърлянето на телата на пилотите под различни предлози непрекъснато се забавя и в резултат това се случва едва на 8 април, два дни след инцидента.
Месец по-късно героичните пилоти са посмъртно наградени с ордена "Червеното знаме" и са увековечени в паметта на хората благодарение на песента "Голямото небе", която се появява скоро след това. Тя е много популярна в Съветския съюз дълги години.
Източник: https://bg.rbth.com/

37 години от трагедията с подводницата К-278 „Комсомолец“

На 7 април 1989 г. в Норвежко море потъва съветската атомна подводница К-278 „Комсомолец”, проект 685. При инцидента загиват 42 моряци от 69-членния екипаж. Подводницата потъва на дълбочина 380 м. в неутралните води.
На 7 април избухва пожар в 7-ми отсек, където се намира главният вал и руля, истинската причина все още е неизвестна, смята се, че е електрическа повреда. В 11.12 ч. подводницата обявява сигнал за аварийна ситуация и започва да се подготвя да излезе на повърхността.
В 11.37 ч. е пуснат и първият SOS сигнал. Съобщението е получено на брега и след 8 „разшифровки” едва в 12.19 ч. започва спасителната операция.
На мястото пристигат военни самолети, а екипажът се бори с овладяването на ситуацията. В 16.35 ч., пилотите забелязват, че кърмата започва да потъва. В 16.44 ч. водата влиза в командното отделение, три минути по-късно - цялото е залято; 16.50 ч. - командирът на подводницата, съобщава „Започва евакуация на 69 човека”.
В 17.00 ч. на повърхността изплуват аварийно - спасителни платформи за по 20 души. В 18.20 ч. на място идва „Алексей Хлобистов”, който започва спасителна акция за екипажа. Прибрани са телата на 16 души, които умират от измръзване и удавяне и едва 30 моряка, които оцеляват. Трима от тях умират по пътя към Североморск, от 69-членен екипаж на К-278 живи остават 27 души. - (видео)
***********
7 април - Ден в памет на загиналите подводничари
Паметната дата в чест на загиналите моряци от подводния флот е установена със заповед на Главнокомандващия на ВМФ на Русия от 19 декември 1995 г. Оттогава 7 април се счита за Ден в памет на загиналите подводничари.

Франция разполага танкове Leclerc по западната граница на Украйна за стрелби

Френската армия разположи основни бойни танкове Leclerc в Румъния, където те участваха в учения с бойни стрелби заедно с пехотни подразделения от Франция и Полша. Маневрите се провеждат в напрегнат момент - САЩ също засилиха присъствието си в страната с танкове M1A2 Abrams и ударни хеликоптери AH-64E Apache, докато напрежението между Русия и НАТО остава високо заради войната в Украйна, която се води непосредствено до източната граница на Румъния, пише Military Watch.
Ученията са част от развитието на многонационалната бойна група под френско ръководство в страната. Основната им цел е да подобрят взаимодействието между различните видове войски - танкове, пехота и авиация - така че съюзническите сили да действат по-координирано и ефективно в реална бойна обстановка.
Танкът Leclerc е на въоръжение от 1992 г. и е сред малкото западни модели, създадени след края на Студената война. Заедно с британския Challenger 2 той представлява едно от последните поколения от този тип. Френската машина се отличава с автоматично зареждане, което позволява екипажът да бъде само трима души вместо четирима - нещо сравнително рядко за западните танкове.
В същото време Leclerc е по-лек от повечето свои конкуренти - около 56 тона, докато модели като американския Abrams или германския Leopard 2 достигат до 70-80 тона. Това обаче идва с компромис в защитата, а и възрастта на машината вече започва да се усеща.
Въпреки ограниченията си, Leclerc остава един от най-скъпите танкове, създавани някога – цената му е близо 20 милиона долара за брой. Поради слабия износ той не разполага с широка мрежа за поддръжка и не е преминал през толкова модернизации, колкото други западни модели.
На този фон новото поколение бойна техника постепенно измества по-старите разработки. Сред тях са китайският Type 100 tank, въведен в експлоатация през 2025 г., бъдещият американски M1E3 Abrams и руският T-14 Armata, чието внедряване обаче се забавя от години.
Френските власти все по-често говорят за възможна ескалация на конфликта. Командирът на сухопътните сили на страната, Пиер Шил, заяви още през октомври, че Франция трябва да бъде готова за по-сериозни действия през 2026 г., ако се наложи. Подобна позиция изрази и началникът на Генералния щаб Фабиен Мандон, според когото армията трябва да е подготвена за реални бойни действия в рамките на три до четири години заради нарастващата „руска заплаха“.
В Европа няма пълно единодушие дали да се изпратят сухопътни войски в Украйна, но с влошаването на ситуацията за Киев от началото на 2024 г. тази идея започва да печели все повече привърженици. Възможността САЩ да насочат значителна част от ресурсите си към Близкия Изток, както и икономическите трудности в Европа, допълнително усложняват ситуацията и могат да доведат до нови решения от страна на европейските държави.
Междувременно западни съветници, логистици и военни специалисти играят все по-важна роля в украинските операции, особено при използването на модерно оборудване по стандартите на НАТО. По данни от различни източници, френски контрактори също участват активно. Темата привлече сериозно внимание след ракетен удар на 16 януари 2024 г., насочен срещу обект с предимно френски специалисти, при който има десетки жертви.
Според руски източници става дума за висококвалифицирани експерти, работещи със сложни оръжейни системи, без които част от най-модерното въоръжение на Украйна трудно може да бъде използвано ефективно.
Въпреки че възможностите на Франция да разшири директно участието си с конвенционални сили са ограничени, нейният ядрен потенциал остава ключов фактор. При евентуално по-мащабно включване на сили на НАТО, именно той може да се окаже решаващ елемент в баланса на силите.
Източник: https://trud.bg/

Украйна гради военна индустрия за близо $7 милиарда около бойните роботи

Украинският пазар на отбранителните технологии е достигнал 6,8 милиарда долара през 2025 г., като производството на наземни роботизирани системи е скочило с 488% само за година, показват данни на института KSE.
Зад тези цифри стои съзнателна стратегия: Киев залага на дронове и роботи, за да компенсира числените предимства на Русия в жива сила и конвенционална техника.
Само през януари 2026 г. безпилотните наземни машини са изпълнили над 7000 бойни и логистични мисии на фронтовата линия. По-голямата част са доставки на боеприпаси и евакуация на ранени в зони, където човешкото присъствие е изключително рисково. При някои бригади роботите поемат над половината логистика. Има обаче и бойни задачи - охрана на периметър, залагане на експлозиви и т.н.
"Преди половин година евакуацията на ранени с безпилотни наземни машини беше изолирано явление. Днес роботите редовно навлизат в зони с висок риск", посочи министърът на отбраната Михайло Федоров.
Министерството на отбраната е поставило ясна стратегическа цел — пълен преход към роботизирана логистика на фронтовата линия навсякъде, където е възможно. Една по-смелите прогнози е че въоръжените роботи ще намалят с до 30% нуждата от пехотинци на предна линия до края на годината.
През февруари 2026 г. американската компания Foundation изпрати два хуманоидни робота Phantom MK-1 на фронта за разузнавателни мисии — в това, което изглежда е първото документирано бойно разгръщане на хуманоидни роботи в активна конфликтна зона. Машините вече са способни да боравят с огнестрелни оръжия.
Успоредно с това около 280 украински компании разработват наземни безпилотни системи. Сегментът е все още сравнително малък — 252 милиона долара — но е нараснал шест пъти за година. Дроновете остават най-големият пазарен сегмент с 6,3 милиарда долара.
Украйна планира да произведе над 7 милиона дрона през 2026 г. Европейската комисия е предложила 45 милиарда евро за страната, от които 28,3 милиарда са насочени към отбранителен капацитет. Набирането на инвестиции в сектора е достигнало минимум 129 милиона долара само през 2025 г., а дългосрочният потенциал за възстановяване на отбранителния сектор в 10-годишна перспектива се оценява на 690 милиарда долара.
Източник: https://money.bg/

На 8 април – празник в Музея на авиацията

На 8 април от 9.30 до 17.30 часа Музеят на авиацията – филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи Деня на авиацията и космонавтиката, като отправя покана за едно различно преживяване – пътешествие към звездите, което вдъхновява, образова, събужда мечти и дава възможност на малки и големи да се потопят в магията на Космоса.
Сред експозициите ще оживее историята на българския принос към изследването на Вселената чрез фотодокументалната изложба „България и Космосът“, която разказва за смелостта, науката и стремежа към непознатото. През целия ден ще бъде прожектиран документалния филм „Длъжен да оцелее“ за полета на първия български космонавт, който превръща България в шестата космическа страна в света.
За най-малките откриватели Музеят е подготвил истинско космическо приключение с образователната игра „Мисия Марс“, създадена от Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС.
В партньорство с първата школа по ментална аритметика и развитие на интелекта в Пловдив – Академия КИТ децата ще могат да се включат и в поредица от творчески занимания, които ще ги срещнат със света на буквите и изкуството на красивото писане. В открити уроци по краснопис  ще имат възможност да се запознаят с калиграфската четка и да създадат свои „космически“ композиции, а в творческата работилница „Космосът оживява: Космическа азбука и краснопис“ ще разчитат тайни шифри и ще създадат собствени послания чрез различни техники и материали.
Събитията от програмата са включени в цената на входния билет, уточняват от музея..
ПРАЗНИЧНА ПРОГРАМА
- 9.30 – 17.30 ч.: Фотодокументална изложба „България и Космосът“, посветена на българското участие в овладяването на космическото пространство;
- 9.30 – 17.30 ч.: прожекция на документалния филм „Длъжен да оцелее“, посветен на полета на първия български космонавт Георги Иванов;
- 9.30 – 17.30 ч.: Образователна игра „Мисия Марс“, която ще представи любопитни факти за „Червената“ планета;
- 10.00 – 10.40 ч.: Открит урок по краснопис. Тема: „Космос“, в който децата ще се запознаят с калиграфската четка и ще създадат своя космически шедьовър;
- 11.00 – 12.00 ч.: Творческа работилница „Космосът оживява: Космическа азбука и краснопис“;
- 13.00 – 14.00 ч.: Открит урок по краснопис. Тема: „Красота“, в който децата ще се запознаят с писмената система като форма на изкуство през занимателни техники.

За една година Въоръжените сили са изпълнили 22 600 задачи по охраната на границата

През 2025 г. над 3 100 военнослужещи и над 800 единици пътни превозни средства, на ротационен принцип, изпълниха над 22 600 задачи. Това се посочва в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за миналата година, който правителството внесе за одобрение от Народното събрание. Става дума най-вече за  съвместни патрули със служители на Главна дирекция „Гранична полиция“, секретни и наблюдателни постове, съвместни контролно-пропускателни пунктове, разузнавателни патрули, превоз на задържани лица и ремонт на пътни превозни средства.
За изпълнението на задачите пътните превозни средства са изминали близо 1 000 000 км. Продължи и логистичната поддръжка на МВР, като ежедневно 42 военнослужещи и 12 единици пътни превозни средства изпълняваха задачи по логистичната поддръжка на Главна дирекция „Гранична полиция“.
В средата на ноември 2025 г. въоръжените сили прекратиха участието си в охраната на българо-турската граница и оказването на логистична поддръжка на МВР поради значително трайно по-ниските нива на миграционен натиск. В пунктовете за постоянна дислокация, обаче, се поддържа постоянна готовност за тяхното повторно включване, в съответствие с разработените планове за операции за противодействие на засилен миграционен натиск.
Общо 15 421 граждани от трети страни са направили опит да преминат незаконно през границите ни, което е със 72% по-малко в сравнение с 2024 г. (55 166). Положителен ефект в тази насока има и участието на въоръжените сили в охраната на границата. Високи са и оценките на МВР за участието на военнослужещи в охраната на българо-турската граница и за професионалното отношение към поетите ангажименти, е изводът в доклада.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Военнослужещи от Сухопътни войски унищожиха невзривен боеприпас, открит в област Стара Загора

Вчера, 5 април, специалисти по унищожаване на невзривени бойни припаси под ръководството на  капитан Иван Панайотов от батальона за защита на силите в Стара Загора, от състава на 2-ра Тунджанска Механизирана Бригада разузнаха, транспортираха и унищожиха на учебен център „Люляк” силно корозирал 76,2 мм кумулативен невъртящ се снаряд с взривател. 
Боеприпасът е открит на 4 април при извършване на ремонтни дейности на стопанска постройка в село Дъбово, област Стара Загора. 
Военнослужещите действаха по разпореждане на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
Източник: landforce.armf.bg

Военен календар

На 6 април 1941 година югославски и английски самолети бомбардират български селища.
С началото на немската офанзива срещу Югославия и Гърция (6 април 1941) са нанесени първите въздушни удари по обекти на българска територия и са дадени първите жертви от въздушни нападения.
Основната цел на бомбардировките са комуникациите, по които се придвижват германски войски, но те са също и акт на възмездие за това, че България е допуснала тяхното преминаване през нейна територия.
В 8. 35 ч. група от 4 югославски бомбардировача нанася удар по Кюстендил. Пуснати са 8 фугасни бомби над жп гарата и в жилищен район на града. Загиват 47 души, ранените възлизат на 95, разрушени са много сгради. Сред жителите настъпва паника и част от населението напуска Кюстендил. В 15.00 ч. 2 югославски самолета влитат над наша територия северно от Трекляно, Кюстендилско, в посока към Радомир. Единият от тях бомбардира военното летище при с. Върба край Радомир, където са базирани немски самолети. Другият се насочва към София и в 15.00 ч. пуска 8 бомби над западната част на столицата, след което отлита към Сливница. Бомбите убиват 8 души, раняват 12, разрушават 8 сгради. От 20.05 до 21.40 ч. противникови самолети бомбардират Петрич, Хотово, жп гара София и някои от околните села, жп гара Джерман, жп гара Делян и Бобошево. Над София са пуснати общо 43 фугасни бомби и няколко запалителни, а екипажите на атакуващите самолети обстрелват града с бордните си картечници. Убити са 18 души, ранени – 28, разрушени са 14 сгради, възникват 3 пожара. Паниката сред населението е голяма и в очакване на нови удари част от него прекарва нощта извън столицата. Ударът по Петрич е нанесен от 84-та бомбардировъчна ескадрила на английската авиация в Гърция със самолети „Бристол“ („Бленхайм“), а по София – от 37-а бомбардировъчна ескадрила със самолети „Уелингтън“.
Въздушните действия над България разрушават илюзиите, че страната може да остане извън военните действия, тъй като не участва пряко в тях.

Над 1 милиард долара са щетите по американските бойни самолети

Американски бойни самолети за над 1.1 млрд долара са унищожени напълно или частично от иранските ракети, установи EGYOSINT. Отделно при операция Epic Fury са унищожени дронове за около 510 млн. долара. 
Най-голяма щета американските ВВС претърпяха на 27 март 2026 г. по време на ирански ракетен удар срещу военновъздушната база „Принц Султан“ в Саудитска Арабия. Стойността на загубата на техника само от този удар се оценява на стотици милиони долари.
При този удар е унищожен един E-3 Sentry AWACS - той е произведен през 1998 г. за 270 млн. долара, а сега се оценява на 700 млн. долара.. 
Цели пет зареждащи самолета KC-135 Tanker бяха унищожени при същия този удар в С. Арабия, 1 брой KC-135 Tanker се разби в Западен Ирак на 12 март 2026 г. след сблъсък във въздуха с друг самолет по време на мисия. Всички 6 души на борда загинаха. Един въздушен танкер струва около 40 млн. долара. 
3 броя F-15E Strike Eagle бяха свалени на 2 март 2026 г. над Кувейт при инцидент с „приятелски огън“ от страна на кувейтската противовъздушна отбрана. Всички 6 членове на екипажите са катапултирали успешно. Един F-15E Strike Eagle бе свален над Иран на 3 април 2026 г. от иранска зенитно-ракетна система. Цената на един самолет е около 90 млн. долара.
A-10 Thunderbolt II бе свален на 3 април 2026 г. (в същия ден с F-15Е) от иранска ПВО. Цената му е 18.8 млн долара
F-35 Lightning II бе ударен и сериозно повреден на 10 март 2026 г. от ирански огън, което е наложило аварийно кацане в база в Близкия изток. Той струва 110 млн. долара. 
Един HH-60M/W Black Hawk бе унищожен в Ирак чрез атака с FPV дрон срещу американска база, а два бяха повредени при инциденти над Иран в началната фаза на конфликта. Цената на един такъв хеликоптер е 20 млн. долара. По време на войната бяха унищожени 2 броя HH-60G Pave Hawk и един CH-47 Chinook.
Общо 17 дрона MQ-9 Reaper са загубени от началото на операцията до началото на април, като повечето са свалени от иранската ПВО или са се разбили поради технически повреди и кибератаки. Цената на един дрон е 30 млн. долара.
Източник: https://www.segabg.com/

Съгласно закона за военна служба Германия въвежда разрешение за дълъг престой в чужбина за мъже 17–45 г.

Съгласно новия германски закон за военната служба мъжете на възраст между 17 и 45 години ще трябва да „искат разрешение, за да пребивават в чужбина за повече от три месеца“, потвърди днес министерството на отбраната на Германия пред ДПА след появили се в пресата съобщения.
Правителството на канцлера Фридрих Мерц прие законопроект в края на миналата година за възстановяване на военната служба – първоначално на доброволен принцип – с цел увеличаване на числеността на Бундесвера (германските въоръжени сили).
Законът, който влезе в сила 1 януари тази година, представлява своеобразен отговор на заплахата, която представлява Русия, но Германия все още изостава в постигането на целите си от НАТО за набирането на кадри.
Програмата има за цел да подпомогне увеличаването на числеността на военните в Бундесвера – от около 180 000 на 260 000, като силите в резерв трябва да достигнат 200 000 души.
Всички тийнейджъри ще получат въпросник след навършване на пълнолетие като първата стъпка за оценяване на тяхната пригодност и мотивация да служат в Бундесвера. Мъжете ще са длъжни да попълнят въпросника, докато за жените това ще бъде доброволно.
Вестник „Франкфуртер Рундшау“ съобщи, че мъжете ще се нуждаят от разрешение от Бундесвера при продължителни пътувания зад граница.
Говорител на министерството на отбраната потвърди тази разпоредба, но заяви, че „разрешението ще се счита за дадено, стига службата да е доброволна“.
Военните трябва да знаят кой прекарва дълги периоди в чужбина, каза говорителят, но той отказа да посочи колко разрешения са били поискани от началото на годината.
Той подчерта, че правилото е в сила още от времето на Студената война, но никога не е било строго прилагано. Въпреки че последиците от това правило са значително, разрешение за престой в чужбина винаги се дава, ако за съответния период не се изисква конкретна служба, добави той.
Източник: bta

Военен календар

На 5 април 1857 година във Верона, Италия, е роден княз Александър І (Александър Йозеф фон Батенберг) (1857 – 1893). Втори син на принц Александър фон Хесен – Дармщат и племенник на императрица Мария Александровна, съпруга на руския император Александър ІІ.
Завършва Дрезденския кадетски корпус, след което служи в 24-ти великохерцогски хесенски лейбдрагунски полк и е зачислен в списъците на 8-и улански полк на руската армия.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като офицер в щаба на Предния отряд (1877) и в Главната квартира на Действащата армия (1878). На 17 април 1879 г. Първото Велико народно събрание го избира за княз на България и като такъв си възлага званието генерал от пехотата. Подкрепя Съединението (6 септември 1885) и командва Българската армия в победоносната Сръбско-българска война (ноември 1885).
По време на своето управление работи всеотдайно за икономическото, културното и духовното израстване на България. С непосредственото му участие са приети основополагащи закони и нормативни актове, определили пътя на нейното модерното развитие. Учредява първите български ордени „За храброст“, „Св. Александър“ и „За заслуга“. В резултат от сложните вътрешни проблеми и външнополитическите отношения с Русия е детрониран (9 август 1886) и принуден да абдикира (26 август 1886).
Умира на 5 ноември 1893 г. в Грац, Австрия. Тленните му останки са пренесени в София и през 1897 г. положени в специално построена по решение на Народното събрание гробница-мавзолей. Кавалер на военен орден „За храброст“ I степен.

На 5 април 1835 година е обесен Велчо Атанасов – Джамджията (1778 – 1835).
Роден в Килифарево, Търновско, на 19-гoдишнa възраст той емигрира в Румъния. Развива търговска дейност в Букурещ, Брашов и Будапеща. Издига се до преуспяващ търговец и подтикван от родолюбиви чувства, през 1809 г. се завръща в Търново, където търгува главно със стъкла за прозорци.
Загрижен за развитието на българското просвещение внася църковнославянски книги от Русия, открива в Търново първото частно килийно училище (1822), подпомага църкви и манастири.
През 30-те години на ХІХ в. организира въоръжено въстание, останало в историята под името Велчова завера. Целта на съзаклятието е чрез революционни действия да се извоюва политическа автономия и самоуправление на българските земи, какъвто статут имат вече съседните балкански народи.
Разчита се на намесата на Русия в качеството й на покровителка на християните в Османската империя. Окончателният план предвижда въстанието да избухне през април 1835 г. едновременно в Търново и Варна, след което да се разпростре и върху останалите български земи.
За главен военен ръководител е определен капитан Георги Мамарчев, а за негов пръв помощник и бъдещ кмет на свободно Търново – Велчо Атанасов. Постепенно в делото са привлечени стотици занаятчии и търговци от Търново, Трявна, Елена, Дряново, Горна Оряховица и др. Ходът на подготовката е прекъснат внезапно от предателството на еленския чорбаджия Йордан Кисьов.
Арестуваните ръководители на заговора понасят мъжествено изтезанията и не издават останалите участници. Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, Йордан Брадата, Никола Гайтанджията и др. са осъдени на смърт от извънреден турски съд и обесени в Търново.

На 5 април 1846 година в Сливен е роден Таньо Стоянов (Анастас Стоянов Куртев) (1846 – 1876).
Участник в националнореволюционното движение и един от първите членове на основания от Васил Левски през 1871 г. Сливенски революционен комитет. Оценил организаторските му качества, Левски го определя за апостол в Търговищко, Омуртагско, Котленско и Добричко, като го снабдява и с пълномощно от 15 ноември 1872 г.
За революционната си дейност Т. Стоянов е арестуван и заточен в Диарбекир (1873), откъдето успява да избяга и през 1875 пристига в Румъния. По време на Априлското въстание (1876) организира чета от 26 души, която на 16 срещу 17 май 1876 г. преминава р. Дунав, слиза при с. Косуй Българ (дн. Пожарево, Тутраканско) и се насочва към Стара планина, за да подпомогне въстаниците от Втори (Сливенски) революционен окръг.
Четата навлиза на българска територия заедно с тази на Христо Ботев като общият замисъл предвижда едната да подсили въстанието в Източна, а другата – в Западна България. Пътят й минава през Лудогорието покрай села с преобладаващо турско население, поради което скоро е открита от турска потеря. След тежки боеве край селата Спахлар (дн. Ломци, Поповско) и Аязлар (дн. Светлен, Поповско), на 27 май четниците са нападнати при с. Араплар (дн. Априлово, Поповско) от редовна войска и башибозук. С негодно от проливния дъжд оръжие те водят ожесточен ръкопашен бой, в който войводата Таньо Стоянов и по-голямата част от четниците са убити, а останалите – заловени и осъдени.

Румъния обмисля да прекрати договор с израелска компания за дронове

Румъния обмисля възможността да анулира договор на стойност над 400 милиона долара с израелската компания "Елбит Системс" ("Elbit Systems") за покупката на тактически дронове Watchkeeper X заради съществени закъснения при доставките, съобщава онлайн изданието на в. "Адевърул", позовавайки се на израелски медии.
Израелските издания цитират изявление на румънския министър на отбраната Раду Мируца, който казва, че доставките, планирани първоначално за 2025 г., не са осъществени, а продължаването на забавянето им може да направи така, че технологията да остарее от оперативна гледна точка, пише БТА.
"Анализираме в министерството дали да не разтрогнем този договор. Имаме законовата възможност. Това са апарати с технически характеристики, които ако бъдат получени няколко години по-късно, вече не са актуални. Ние поръчахме дронове с определени характеристики, които да дойдат през 2025 г. Ако дойдат по-късно, можем да кажем, че вече нямаме интерес към получаването им", посочи министърът.
Мируца напомни, че договорът е сключен през 2023 г., а компанията е поискала няколко отлагания, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства, като се имат предвид "военните инциденти, които се случиха в страната, където компанията е базирана".
По думите на министъра компанията е подала три искания за отлагане на доставките, като първите две са били за общ срок от три-четири месеца, а третото е за шест месеца, като и в трите случая "Елбит Системс" се позовава на форсмажор.
"До момента неустойките, които компанията трябва да плати на Министерството на отбраната, са около 60 милиона леи и растат с следващ всеки ден", посочи още Мируца.
На 21 юни 2023 г. "Елбит Системс" съобщи, че е получила поръчка на стойност около 180 милиона долара за доставката на първите три тактически безпилотни системи Watchkeeper X от общо седем в рамките на договор с Министерството на националната отбрана на Румъния на обща стойност около 410 милиона долара. Компанията обеща тогава поръчката да бъде изпълнена за две години.
Източник https://www.24chasa.bg/

Флотът обезвреди невзривени боеприпаси в Черно море

Специализирани екипи от състава на Военноморските сили (ВМС) изпълниха успешно вчера и днес задачи по сигнали за обезвреждане на невзривени боеприпаси, забелязани във водите на Черно море.
Модул от Военноморска база – Бургас на 3 април извърши разузнаване и транспортиране на предмет, идентифициран като крило от безпилотен летателен апарат (дрон), изхвърлено от морето на плажа на квартал Крайморие до Бургас. След искане на Областна администрация Бургас и с положителна резолюция от началника на отбраната, групата за разузнаване, обозначаване, извличане, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от Военноморската база беше активирана по заповед на командира на ВМС. Обектът е идентифициран като крило от летателен апарат, което не съдържа взривно вещество, и не представлява опасност. Предметът е транспортиран към Военноморска база – Бургас.
На 2 април специализиран екип от Военноморска база – Бургас изпълни друга задача по разузнаване и транспортиране на безпилотен летателен апарат (дрон), който беше изхвърлен същия ден от морето срещу нос Лимнос край Царево. След искане на областна администрация Бургас и с положителна резолюция от началника на отбраната, модулът от Военноморската база беше активиран по заповед на командира на ВМС. При извършеното разузнаване, обектът е идентифициран като летателен апарат, който не съдържа взривно вещество, и не представлява опасност. Предметът е транспортиран към Военноморска база – Бургас.
Също вчера, модул от ВМС във Варна е изпълнил друга подобна задача. След получен сигнал от дежурния по корабен трафик на телефон 112, че кораб е забелязал плаващ миноподобен обект вътре в морето, специализиран екип от Военноморска база Варна извърши разузнаване на обекта, който е идентифициран като буй от мидена ферма, и е иззет.
Източник https://www.maritime.bg/

Доклад: По-високите заплати привличат кадри в армията, некомплектът от военнослужещи е намалял

През 2025 г. некомплектът от военнослужещи е намалял с 1,8% и достига до 20,5%. Това се посочва в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Служебното правителство одобри доклада на 1 април. 
Въпреки предприетите мерки, вакантните места за военнослужещи останаха близки до тези от 2024 г., като процентът на незаетите длъжности продължава да е висок, пише в документа.
Най-сериозното и с дългосрочни последици предизвикателство пред отбраната на страната ни остава нейното адекватно финансиране, пише в извода на доклада.
Некомплектът в Българската армия
Недостигът на офицери е 26,9%, на офицерските кандидати – 10,9%, на сержантите/старшините – 11,6%, и на войниците/матросите – 24,4%. В Българската армия некомплектът е 20%, като при офицерите е 26,8%, при офицерските кандидати – 10,7%, при сержантите/старшините – 11,3% и при войниците/матросите – 23,9%. 
Най-чувствително е намалението при войниците – с 4,3%, а за гвардейците – с над 10%. В края на 2025 г. окомплектоването на доброволния резерв остава на критично ниски нива от едва 18,6%, като на служба в резерва има само 558 български граждани от определените 3000 по Програма 2032.
Резултатите от конкурсите показват повишен интерес за постъпване на военна служба. До края на 2025 г. приключиха 23 конкурса за 1975 войнишки длъжности, като на военна служба бяха назначени на длъжности 1290 войници. Комплектувани бяха 65% от обявените вакантни длъжности за войници. 
За едно място средно броят на кандидатите достигна до четири, като най-нисък е за Националната гвардейска част – по един кандидат за длъжност.
Увеличението на заплатите на военнослужещите вече дава индикации за спиране на отлива на военнослужещи и привличане на нови кандидати. Необходимо е обаче още време, за да се оцени ефектът от него.
Основните фактори, оказващи негативно влияние върху процесите по привличане и подбор на личен състав, са влошеният здравен статус на гражданите, недостатъчното качество на полученото образование и незадоволителната физическа подготовка на част от кандидатите, пише в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
В документа се посочва, че се наблюдават затруднения при набирането на граждани за служба в доброволния резерв, дължащи се основно на усложнената международна обстановка и неадекватните медицински изисквания към кандидатите в по-висока възраст. 
Разходи за отбрана
За 2025 г. отчетените разходи за отбрана са в размер на 4,8 млрд. лв., или 2,13% от Брутния вътрешен продукт (БВП).
Достигнатото ниво от 2% разходи за отбрана от БВП е крайно недостатъчно за изпълнението на приоритетите на отбранителната политика и е необходимо то да продължи поетапно да нараства в изпълнение на поетия съюзен ангажимент от срещата на върха в Хага и съгласно проекта за Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5% са основните разходи за отбрана. Това ще позволи успешното изпълнение на Целите за способности на НАТО, се посочва в документа. 
Модернизация
Планирането и реализирането на инвестиционни проекти за придобиване, развитие и поддържане на отбранителни способности се извършваше в съответствие с Програма 2032 и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 година. Нов инструмент за реализация на инвестиционните проекти е SAFE.
През 2025 г. пристигнаха първите осем самолета F-16 Block 70. Продължи изпълнението на фаза „Строеж на корабите“ по договора с Naval Vessels Lurssen – NVL за придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба. През декември първият кораб „Храбри“ беше приет в състава на Военноморските сили, а вторият беше пуснат на вода и е в напреднал етап на монтиране на оборудване и въоръжение. Продължи работата по проекта за придобиване на зенитно-ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие, както и за нови трикоординатни радари.
Среда за сигурност
Средата на сигурност се характеризираше с нарастване на противопоставянето между водещи държави, регионални и глобални съюзи. Глобалните процеси бяха доминирани от войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, борбата за контрол върху веригите за доставки и за достъп до ключови ресурси и перспективни технологии. Ескалацията на действащи конфликти и появата на нови огнища на напрежение затвърдиха тенденцията към милитаризиране на международните отношения.
Русия остана основният дестабилизиращ фактор. Пълномащабната ѝ война срещу Украйна генерира най-големите и комплексни заплахи за сигурността в Европа. Повиши се и опасността от руски подривни действия и саботажи, се отбелязва в доклада.
При коренно променената стратегическа среда и нарастващи военни заплахи за сигурността, отбраната следва да остане във фокуса на политиката за защита на националната сигурност, със съответната ресурсна и политическа подкрепа на правителството, парламента и българското общество, се казва още в него.
Източник БТА

Кои са командосите, които спасяват свалените американски пилоти в Иран?

Мисиите за търсене и спасяване, или CSAR, се считат за едни от най-сложните и надпреварващи се с времето операции, за които се подготвят американските военни и партньорите им, информира BBC.
В САЩ елитните части на Военновъздушните сили са специално обучени за мисии CSAR и често се разполагат превантивно в близост до конфликтни зони, където биха могли да бъдат свалени самолети, какъвто е случаят в Иран.
Мисиите CSAR са военни операции, насочени към намиране, подпомагане и потенциално спасяване на нуждаещ се персонал, включително свалени пилоти и обкръжени войски.
За разлика от конвенционалните операции по търсене и спасяване, които могат да се провеждат по време на хуманитарни операции или след бедствия, мисиите CSAR се провеждат във враждебна или оспорвана среда, а понякога и дълбоко във вражеска територия.
Мисиите CSAR често се изпълняват с хеликоптери, с поддръжка на самолети за зареждане с гориво и други военни самолети, които са на разположение за извършване на удари и патрулиране.
Официални екипи за търсене и спасяване са създадени за първи път в САЩ непосредствено след Втората световна война. Тази работа се извършва предимно от така наречените параспасители, част от по-широката общност за специални операции на военните. Тези войници са висококвалифицирани както като бойци, така и като парамедици и преминават през това, което се смята за един от най-трудните процеси за подбор и обучение в американската армия.
Той отнема приблизително две години, включва обучение по парашутизъм и гмуркане, както и основно подводно обучение по разрушаване, оцеляване, съпротива и бягство, както и пълен курс за цивилен парамедик.
Те също така са преминали специализирани курсове по бойна медицина, сложни операции за възстановяване и оръжия, отбелязва BBC.
Източник: https://www.focus-news.net/

77 години от създаването на НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор, НАТО е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е в Брюксел.
Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи: Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовават на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
Договорът се позовава на чл. 51 от Устава на ООН, според който страните имат право на отбрана. Тази отбрана може да се осъществява както самостоятелно, така и колективно (с подкрепа от съюзни държави). - Още за НАТО

Военен календар

На 4 април 1894 година в Самоков е роден полковник Христо Николов (1894 – 1972) – конструктор на първата българска лека картечница.
Завършва Военното училище в София (1915). Като командир на картечна рота от 54-ти пехотен полк се сражава в едни от най-тежките боеве при Криволак, завоя на р. Черна и Дойран (1915 – 1918). За проявен героизъм е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас. През 1920 – 1927 г. след основно проучване на съществуващите системи „Максим“, „Шварц Лозе“, „Колт“ и др. конструира първата българска картечница и сам финансира нейното изработване в Софийския военен арсенал.
Участието във войната му помага да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата – висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, да се сглобява и разглобява бързо и без инструменти, да може за по-малко време и по-лесно да се изучава. Изобретението на капитан Хр. Николов, представено от него на 19 октомври 1927 г. пред комисия от военни специалисти, получава висока оценка и български патент № 1167. През 1929 г. той конструира нов опростен модел със заключен затвор и подвижна цев, който е патентован в Германия, Англия, Чехословакия, Франция и Швейцария. В хода на проведените изпитания експертите установяват, че точността на стрелбата е много добра, а затворът – принципно различен от известните европейски образци. Картечницата е предадена в Министерството на войната за серийно производство, но не е приета на въоръжение в Българската армия, тъй като се „изгубва“ заедно с документацията. След като въвежда някои изменения в конструкцията (1937) подполк. Николов се обръща с молба към Военното министерство да бъдат произведени 3 – 4 броя от новия модел в Държавната военна фабрика, които да се дадат за изпитание във войската. Инспекторът на въоръжението генерал Руси Русев му отговаря, че поради заетостта на фабриката това не може да бъде изпълнено.
С горчилка в душата и търсейки начин да реализира своето изобретение, през февруари 1939 г. той безвъзмездно подарява новия модел картечница заедно с чертежите и 250 патрона на съветския военен аташе полковник Александър Бенедиктов. С първия съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР, а нейните технически и бойни качества са използвани при производството на оръжие.
Днес един опитен образец на 8 мм лека картечница „Капитан Христо Николов“ се съхранява в Националния военноисторически музей в София и друг – във Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург.

На 4 април 1991 година в България е основан Атлантически клуб.
Клубът е независима и неправителствена организация, поддържаща общите ценности на Евроатлантическата общност.
През 1992 г. става първият член на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) от страна извън структурите на НАТО.
Поддържа трайни връзки с атлантически организации във всяка от страните на Алианса и работи за разширяване на диалога за укрепване на Трансатлантическата сигурност.
Чрез конференции, изследвания и лидерски диалог, клубът представя идеите и мненията на София на глобалната сцена.
Има големи заслуги за интеграцията на България в НАТО и евроатлантическите политически, отбранителни и икономически структури

Битката при Поатие: възходът на Англия и разгромът на Франция

Битката при Поатие, която се случва на 19 септември 1356 г., е важен исторически сблъсък по време на Стогодишната война между Англия и Франция.
Водени от престолонаследника Едуард Черния принц, английските сили наскоро провеждат опустошителен поход из Франция и се оказват преследвани от голяма френска армия, командвана от крал Жан II Добрия.
Англичаните заемат отбранителна позиция югоизточно от град Поатие, стратегически блокирайки пътя на юг. Битката започва с френска атака, в която участват генуезки стрелци с арбалети, но те срещат сериозни затруднения срещу по-големия обсег и по-бързата стрелба на английските лъкове........Прочети още

Германската индустрия все по-активно се насочва към отбранителния сектор

Германската промишленост все по-активно се ориентира към производството на отбранителна техника, показват данни на Германската индустриално-търговска камара (DIHK), цитирани от БТА по информация на списание „Виртшафтсвохе“ и ДПА.
Според проучването близо една трета от анкетираните индустриални предприятия вижда възможности за развитие на бизнеса си в сектора на сигурността и отбраната.
„Проучването отразява добрите перспективи в отбранителната индустрия – в резултат на геополитическите конфликти“, заявява експертът от камарата Райнер Камбек. По думите му общата икономическа ситуация в страната остава напрегната.
Специалният анализ на камарата показва, че вече всяко шесто промишлено предприятие в Германия е включено във веригата за създаване на добавена стойност в отбранителната индустрия. Най-силно участие се отчита в автомобилния сектор, където 36 процента от предприятията са пряко или косвено ангажирани с отбранителната икономика.
В същото време едва 2,5 процента от всички индустриални предприятия произвеждат изцяло военна продукция, а 6,9 процента изработват изделия с двойна употреба – както за граждански, така и за военни цели. Още 7,6 процента от компаниите са доставчици в сектора.
По отношение на бъдещите намерения освен вече ангажираните 17 процента, допълнителни 12,3 процента от промишлените предприятия планират да навлязат в отбранителната индустрия.
Източник: https://www.investor.bg/

Иран показа останките от свален изтребител F-15 

Иран твърди, че е свалил изтребител F-15 на американските военновъздушни сили над своя територия и показа останките му като доказателство. Иранските медии публикуваха снимки и видеоклип, показващ части от военен самолет на земята, предава Militarnyi.
Първоначално иранците твърдяха, че става въпрос за свален F-35 Lightning II от пето поколение, но по-внимателен поглед върху останките показва различен модел самолет.
Видимите части от корпуса на самолета, включително части от фюзелажа и външни точки за закрепване, съответстват на оформлението на изтребител McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle, отбелязва Defence Blog.
Изданието добавя, че самолетът е принадлежал на 494-та изтребителна ескадрила на ВВС на САЩ.
Тази ескадрила е част от 48-мо изтребително крило и е базирана във военновъздушната база "Лейкенхийт" във Великобритания.
Ако свалянето на изтребител F-15E бъде потвърдено, това би била първата известна бойна загуба на пилотиран самолет на американските военновъздушни сили над иранска територия от началото на войната, която продължава от края на февруари.
През март американски изтребител F-35 извърши аварийно кацане в американска военновъздушна база в Близкия изток, след като беше повреден от огън от Иран.
Според говорител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) , изтребител от пето поколение е изпълнявал бойна мисия над иранска територия. Поради получените щети пилотът е прекратил мисията и е кацнал.
Припомняме, че на 22 март иранските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали изтребител F-15 край южното крайбрежие над Иран, успешно поразявайки го. Тогава от CENTCOM отрекоха истинността на информацията. Засега не е ясно дали става дума за едни и същ свален изтребител или нов такъв.
Припомняме, че на 2 март три американски изтребителя F-15 бяха свалени над Кувейт в резултат на "приятелски огън". Всичките шестима членове на екипажа се катапултирали и бяха успешно sa били евакуирани.
Източник: https://www.focus-news.net/

Президентът и върховен главнокомандващ удостои с висше офицерско звание полковник Атанас Георгиев

Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Илияна Йотова, със свой указ, назначи досегашния заместник-началник на щаба по ресурсите в Командването на Сухопътните войски полковник Атанас Георгиев за командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, и го удостои с висше офицерско звание „бригаден генерал“. Официалната церемония се състоя вчера в Гербовата зала на Президентството. Присъстваха министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министрите Йордан Божилов и Златин Кръстев, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков и др.
Президентът Илияна Йотова поздрави новия командир на бригадата за назначението и посочи, че това е признание за неговите командирски качества и положените дългогодишни усилия за развитието на Сухопътните войски. Тя допълни, че при встъпването му в длъжност той поема отговорността за бойно формирование от състава на Сухопътните войски с изключителни традиции, доказани бойни способности, натрупан опит от участието в национални и съюзнически операции и учения. Пред командира стои отговорната задача да организира и ръководи усвояването на новото въоръжение и техника, придобивани от няколко проекта за модернизация на Българската армия, посочи още президентът.
От своя страна бригаден генерал Атанас Георгиев благодари за оказаната чест и гласуваното доверие. „В тази динамична и непрекъснато променяща се среда за сигурност 61-ва Стрямска механизирана бригада се намира в преходен период, в който предстои приемането на нова бойна техника, нейното усвояване, обучението на личния състав и достигане на пълни оперативни способности. Не отпада и задачата по поддържането на съществуващата техника, подготовката на личния състав по изпълнението на нашите конституционни задължения, а именно защитата на страната“, заяви новият командир на бригадата бригаден генерал Георгиев.
Бригаден генерал Атанас Георгиев ще поеме командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада от 10 април. От същата дата ще бъде освободен от длъжност и от военна служба досегашният командир бригаден генерал Маргарит Михайлов поради упражнено право на пенсия.

Чествахме 134 години от рождението на генерал Владимир Стойчев

Възпитаници на СУ „Ген. Владимир Стойчев“, ветерани от Втората световна война, членове на СВВБ и  представители на Министерството на младежта и спорта останаха верни на традицията и отбелязаха 134 години от рождението на прославения български командир, дипломат, спортист и спортен ръководител. Това стана пред паметника на генерал Стойчев в София с личното участие на министъра на младежта и спорта Владимир Илиев, заместник-министъра на спорта Даниела Дашева, директора на училището Борис Борисов и ветераните председателя на СВВБ полковник от запаса Анани Христов, почетния председател доц. д-р Иван Сечанов, заместник- председателя на Съюза Мария Стоянова и майор от запаса Тодор Андонов.
Учениците бяха подготвили специална програма, с която припомниха живота и делото на генерал Владимир Стойчев. Те, ветераните от войната и останалите участници в родолюбивата проява бяха поздравени от министър Владимир Илиев, заместник-министър Даниела Дашева и директора на училището Борис Борисов. На паметника на генерала, открит на 22 октомври 2014 г. пред сградата на Министерство на младежта и спорта бяха положени венци и цветя. От своя страна учениците подариха на всеки от участниците цветя и рисунка на генерала на кон.
*******
Ген. Владимир Стойчев е роден на 07.04.1892 г.  Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918). Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), и на други международни конни състезания.
В периода 1930–1934 г. е военно аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията и от спортен клуб АС-23 през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.
През 1944 г. става член на БКП и Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска-Австрийските Алпи. На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.
След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор АС-23, а през ноември и на обединеният Чавдар (София).
От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.
Умира на 27 април 1990 г. в София.

Пийт Хегсет уволни началника на Генералния щаб на САЩ ген. Ранди Джордж

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е поискал началникът на Генералния щаб генерал Ранди Джордж незабавно да бъде изпратен в оставка и да се пенсионира, информира Defence Scoop. Отстраняването на генерала става по време на продължаващата война в Иран и почти година преди официалното приключване на мандата му.
В стандартното съобщение от Пентагона се казва, че Министерството на войната благодари на генерал Ранди Джордж за десетилетията служба в името на нацията и му пожелава здраве след пенсионирането.
Това е поредният висш военен, който е преждевременно отстранен от поста си от началото на втория мандат на Доналд Тръмп.
Към момента не са ясни причините, поради които ген. Ранди Джордж е изпратен в пенсия. Той има над 40 години служба в американската армия, като е заемал висши ръководни постове. Офицер от пехотата от 1988 година той е участвал в много мисии на американската армия в чужбина.

Според източници, заедно с Джордж са били уволнени и генерал Дейвид Ходне, който ръководеше Командването за трансформация и обучение на армията и генерал-майор Уилям Грийн. Очаква се генерал Кристофър ЛаНив временно да поеме поста началник-щаб.

Учението „ПРЕСЛАВ 2026“ ще се проведе от 18 до 20 май

С провеждането на заключителна координираща конференция в Съвместното командване на силите (СКС) завърши процесът по планиране на компютърно-подпомаганото тактико-специално учение „ПРЕСЛАВ 2026“.
Конференцията беше открита от заместник-началника на щаба по операциите на СКС полковник Иван Райков, който подчерта значението на ефективното взаимодействие и високата степен на готовност за успешното провеждане на учението.
В нея взеха участие представители от СКС, Щаба на отбраната, Командванията на видовете въоръжени сили, Съвместното командване на специалните операции, подчинени формирования, Военномедицинска академия, Военна академия „Г.С.Раковски“ и Националния военен университет „Васил Левски“.
По време на срещата беше потвърдена готовността на участващите структури и постигнатото ниво на съгласуваност между тях.
Заключителната конференция отбеляза прехода към непосредствената фаза на реализация на учението, което ще се проведе от 18 до 20 май в Националния военен учебен комплекс (НВУК) „Чаралица“.
Директор на учението е началникът на щаба на СКС бригаден генерал Христо Христов.
Целта на учението е да се повишат способностите на Автоматизираната информационна система (АИС) „ПРЕСЛАВ“, като система за предупреждаване и докладване при опасност от използване на оръжия за масово унищожаване, аварии в обекти на ядрената енергетика и предприятия по химическата промишленост.
(Информацията е на СКС.)

Вестник "Българска Армия", брой 13 (2026), 3 април, 2026 годинa (pdf)

Генерал Матю Риджуей спасява Корея и се превръща в съвършената машина на Американската армия

Ако сте почитатели на военното дело и попитате някой за велики американски генерали, то най-вероятно ще чуете имена като Патън, Джон Джей Пършинг и други. Никой няма дори да марки г-н Риджуей като потенциален кандидат за величие. От една страна е напълно нормално – всички са очаровани от Втората Световна война, следвана от Виетнамската война – никой не обръща внимание на Корейската война. Матю Бънкър Риджуей е известен кадър на военната академия в САЩ. През 1917 г. завършва и никой дори не подозира, че ще стане генерал. Резултатите му са изключително слаби, класът от 750 души има далеч по-бляскави хора.
Преди да замине и да види бойни действия във Франция, Риджуей получава ново нареждане – да отиде и да учи испански в Уест Пойнт. По стара традиция, изпращането в тази академия с някакъв език, не може да се смята за кариера, която позволява по-сериозни и специални стъпки. При завършването на обучението си, Матю вече знае перфектно испански и е един от най-добрите офицери в западното полукълбо. През следващите 6 години ще бъде протеже на генерал Дъглас МакАртър, който се опитва да превърне академията в много по-добро и специално място за обучаване на следващото поколение офицери.
Джордж Маршал забелязва качествата на Риджуей и бързо го назначава в 15-та пехота в Китай в средата на 30-те години на миналия век. Риджуей ще слуша по радиото и за атаката над Пърл Харбър, която може да създаде толкова много главоболия.......Прочети още

Военен календар

Преди 117 години, на 3 април 1909 г. в Казанлък е роден Димитър Иванов Маказчиев.
Завършва Военното на Н.В училище през 1931 г. Става последователно подпоручик на 6.09.1931 г., поручик на 3.10.1934 г., капитан на 6.05.1940 г., майор от 9.09.1945 г., подполковник от 9.09.1947 г.
Служи във въздухоплавателния полк 1931 г., смесения орляк 1934 г., армейски орляк 1934 г., 3-ти учебен орляк 1939 г.
Бил е командир на учебна рота от 1940 г., началник на Наблюдателното училище в Казанлък от 1941 г., началник на разузнавателна секция въздушни ескадри от 1942 г., комендант на летище Д. Митрополия от 1945 г., както и временен заместник- командир на 2-ра пехотна дивизия от 1948 г.
Лети на самолети ДАР-1, ДАР-1А, КБ-2УТ, ДАР -3 „Гарван“ 1, ДАР- 8 „Славей”, „Фоке Вулф“ ФВ-44 „Врабче“, ДАР- 8 „Славей“ и др.

Износът на индийска военна техника за фискалната 2025/2026 бележи ръст от 62% и достига рекордните 4,1 млрд.

Индия съобщи, че през фискалната 2025/2026 г. е изнесла военна техника на стойност 384,24 млрд. рупии (4,11 млрд. долара). Това представлява ръст от 62% спрямо предходната година и е исторически рекорд за страната, предаде индийската национална новинарска агенция ПТИ, като се позова на изявление на министъра на отбраната Раджнат Сингх.
Големият скок на износа на оръжия отразява засилването на международното доверие в отбранителните способности, които Индия осигурява чрез вътрешното си производство, написа Сингх в социалната мрежа Екс.
„Индийският износ на отбранителна техника достигна нов рекорд за всички времена“, добави той.
Министърът отбеляза, че делът на държавните предприятия от общата стойност на оръжейния износ възлиза на 54,84% , докато този на частния сектор се равнява на 45,16%. „Това демонстрира силата на една отбранителна екосистема, основана на сътрудничество и самодостатъчност“, подчерта Сингх.
В периода от април 2024 г. до март 2025 г. Индия е изнесла отбранителна продукция на стойност 236,22 млрд. рупии (2,52 млрд. долара), а през фискалната 2025/2026 г. приходите от оръжейния износ са се увеличили със 148,02 млрд. рупии. Сингх определи рекорда за фискалната 2025/2026 г. като „крайъгълен камък“.
„Постиженията на индийската отбранителна индустрия са част от визията на премиера Нарендра Моди Индия да стане един от водещите световни износители на отбранителна техника“, посочи министърът.
Източник: bta

Швеция купува системи за противовъздушна отбрана за над 900 млн. долара

Швеция ще закупи системи за противовъздушна отбрана и противодействие на дронове на стойност 8,7 млрд. шведски крони (916 млн. долара) от компании като Saab и BAE Systems, съобщи в четвъртък министърът на отбраната на страната, цитиран от Ройтерс.
Швеция, подобно на повечето европейски страни, се впуска в надпревара за укрепване на отбраната си след руската инвазия в Украйна, като се очаква военните разходи да достигнат 2,8% от БВП през 2026 г., а през 2030 г. да се повишат до 3,5%.
„По-важно от всякога е да се инвестира в способности за противовъздушна отбрана“, заяви Пал Йонсон в изявление. „Защитата срещу заплахи от въздуха е приоритет за правителството и ще сключим още споразумения за укрепване на шведската отбрана.“
Пакетът ще включва системата срещу дронове Gute II – радарна и оръдейна система, която може да се монтира стационарно или на превозни средства. Тя е предназначена за защита на военни части, както и на критична инфраструктура като атомни електроцентрали или железопътни възли.
От Saab заявиха в отделно съобщение, че тяхната част от пакета възлиза на 2,6 млрд. крони и се отнася за платформата им за борба с дронове, целяща да открива и неутрализира нисколетящи малки и средноголеми дронове.
Цялостният пакет ще бъде използван и за боеприпаси и превозни средства, включително превозни средства за мобилност на пехотата от финландската отбранителна фирма Sisu, заяви Йонсон.
Доставките ще се осъществят през 2027 и 2028 г.
Източник: https://www.investor.bg/

Как Zumwalt се превърна в най-скъпия военноморски проект: $9,5 млрд. за кораб

На 31 март Министерството на войната на САЩ обяви изменение на договора за 1,356 милиарда долара за Lockheed Martin Space за финансиране на инженерните, интеграционните, инструменталните и дългосрочните индустриални усилия, необходими за привеждане на програмата за конвенционален бърз удар (CPS) от разработка до практическо внедряване във ВМС, осигурявайки конвенционална хиперзвукова ударна способност на флота от разрушители клас Zumwalt. Ако програмата не надвиши отпуснатите бюджети, тя ще добави 452 милиона долара към цената на всеки от трите разрушителя, като ще доведе разходите им до приблизително 9,5 милиарда долара всеки. Програмата за разрушители клас Zumwalt е сред най-известните в историята заради екстремните си превишавания на разходите и проблеми с производителността, като е планирано корабите да струват между 1,4 и 1,6 милиарда долара всеки. Тези проблеми доведоха до прекратяване на плановете за изграждане на 32 кораба, като 91% от производството беше отменено, пише Military Watch Magazine.
Първият разрушител от този клас, USS Zumwalt, в средата на януари стана първият, който проведе морски изпитания, конфигуриран да бъде въоръжен с конвенционални ракети Prompt Strike. Това последва продължителен ремонт от август 2023 г., по време на който двете му 155-милиметрови кули от Advanced Gun System бяха премахнати и заменени с 12 пускови тръби за CPS. Разрушителят завърши първото си оперативно разполагане през ноември 2022 г. в Тихоокеанския флот, което продължи три месеца, без по-нататъшни разполагания и започване на ремонт малко след единственото извършено разполагане, което показва, че характеристиките му са били считани далеч от оптимални. Интегрирането на балистични ракети върху разрушители става все по-често срещано, като Северна Корея го е направила на своите кораби клас „Чой Хьон“, които се строят с бързи темпове, докато Китай многократно е тествал хиперзвукови противокорабни балистични ракети YJ-20 от своите разрушители клас „Тип 055“ и вероятно ще ги въведе в експлоатация през 2026 г.
Известието на Министерството на войната показва, че програмата CPS се измества от фокус върху валидирането на концепцията към изграждане на индустриална и техническа основа, необходима за разполагане. Това показва, че Пентагонът вече не третира програмата като развиваща се способност, а като система, която се готви да започне да внедрява и поддържа. Официални доклади на ВМС описват CPS като основата на първите морски хиперзвукови оръжия на Съединените щати, област, в която те изостават все повече от потенциалните си противници. Стойността на хиперзвуковите оръжия наскоро беше подчертана както от използването от Русия на балистична ракета „Орешник“ с хиперзвукови планиращи апарати срещу цели в Украйна, така и по-съществено от използването от Иран на ракети „Фатах 2“ с подобни планиращи апарати за проникване през гъстата противоракетна отбрана на САЩ и Израел по време на сраженията, започнали на 28 февруари.
Ракетата CPS е базирана на програмата за хиперзвуково оръжие с голям обсег, разработена от Lockheed Martin за американската армия, и използва същата ракета за задвижване и същата бойна глава Common Hypersonic Glide Body. Самолетът комбинира обсеги, обикновено свързани със стратегически балистични ракети, носещи бойни глави с мегатонно ниво, с конвенционална бойна глава и висока прецизност, предоставяйки на военноморските части възможността за бърза реакция и оказване на огнева подкрепа в широк диапазон от непредвидени ситуации. След вертикално изстрелване ракетата освобождава планиращ апарат, който ускорява до хиперзвукови скорости. Значителен риск при използването на ракетата обаче е, че нейните летателни характеристики ще предупредят стратегическите радарни системи за ранно предупреждение на Китай и Русия, което означава, че Съединените щати вероятно ще трябва да уведомят и двете страни, ако извършат изстрелване, подобно на това, както Русия е уведомила Вашингтон и Пекин при изстрелването на своята ракета „Орешник“. - Още за Zumwalt 
Източник: https://trud.bg/

Епидемии по време на война

Големите епидемии, които засягат българските земи, обикновено са по време на войни. Най-смъртоносната пандемия в човешката история застига воюваща България през май 1918 г., т.е. в края на Първата световна война. И тогава т.нар. испански грип идва от Китай. По различни оценки жертвите в света са между 50 и 100 милиона. В България, според някои източници, от заразата загиват около 80 хиляди души. (Жертвите от Първата световна война – убитите и изчезнали български войници, са 101 224 души; ранените са 156 026, от които половината остават военноинвалиди, заболелите са 61 144 души, от които 24 000 души умират.)
Налага се България да води борба и на други фронтове, освен бойните. Тя е срещу честите епидемии по това време от холера и тиф, например. Има сведения, че във връзка с холерата военните лекари дори с физическа сила са карали  войниците в окопите да си преваряват водата. Известно е, че полза имало и от плесенясалия хляб, който масово се консумирал на фронта. По-късно плесените са в основата на производството на пеницилина.
Интересен факт има в излезлите напоследък публикации по повод мерките, които се вземат срещу заразата от коронавируса. Припомня се, че България не е била в състояние преди повече от 100 години да вземе сериозни мерки срещу испанския грип. Едно от обясненията е и фактът, че Медицинският факултет към Софийския университет е създаден през ноември 1917 г. На помощ, обаче дошли отлично подготвени руски лекари. Те пристигнали у нас, бягайки от руската революция. Освен това, белогвардейските военно-полеви болници във Велико Търново и Стара Загора също имали принос за ограничаване на заразата.
Холерата не е непозната гостенка за българската войска. Тя е невидимият враг и през Балканската война. “Нашият полк беше в силното сражение при Бунар Хисар и оттам се спасихме живи и здрави. Оттам ходихме при с. Тарфа, което е на най-предната боева позиция и гдето претърпяхме нещо по-лошо от войната – холерата. Във войната и при атака смъртта иде ненадейно и без да я виждат и затова не е страшно, но холерата е нещо, което Вие там не можете да си въобразите. Здрав си и се радваш, че и след сражението си излязъл запазен и току виж, че след 2-3 часа падат на земята и свършват. Пред час време си говорил с някого си и току чуваш, че той бере душа или е вече умрял. А най-лошото е да гледаш, че другарите край тебе мрат и да трепериш от страх, че може би е дошъл и твоя ред. Хиляди оставиха костите си не от куршум, а от холерата. Няма защо да се казва, че в такова време всеки пази себе си и дума не може да става за фелдшерска или докторска помощ. Хората мрат като добитък. И сега си спомням как умиращи викат: „Умирам, дайте ми водичка!“ Но кой смее да отиде на помощ, когато такава помощ е явна смърт. И всичките вестници, които пишат за българските победи не казват ни дума за истината, за ужасите, които придружават войната. Всичко това ние преживяхме и се надявахме, че то няма да се повтори, но днес тази надежда почва да се губи, 18, 20 и 5 полкове се връщат на позициите, утре може би, ще заминем и ние и много е вероятно, че войната ще се поднови и не ще дума, че не винаги щастието ще ни запазва. Ако не куршум, то холерата ще почне своята работа. А като се вземе предвид, че спим в дупки, кочини, гладуваме и имаме въшки, то човек започва да губи всяка надежда.“ Това е част от пространното писмо на Ганчо Иванов, учител от с. Дъскот (Велико Търновско), писано на 19 януари 1913 г., ден преди подновяването на бойните действия след военното примирие (от ноември 1912 г.), което не носи „дълго чакания на фронта мир“. То е цитирано в портала за култура, изкуство и общество от Снежана Димитрова в „За другата история на Балканските войни“.
Сдружението „Българска история“ преиздаде спомените на  българския офицер от полски произход Отон Барбар. Той разказва за трудните моменти на фронта, предизвикани не от вражеския огън, ами от холерата и смъртта, която тя сее след себе си. „Бойните действия сега се състояха само в рядка пушечна, а понякога и оръдейна стрелба от наша и турска страна. Наблюдавахме как турските патрули тършуваха в напуснатите наши окопи. А далеч в тила на турските линии се наблюдаваше как пристигаха откъм Цариград тренове и стоварваха нови войски.
В това време войниците, пък и голяма част от офицерите, бяха потънали в нечистотии. Непрекъснатите походи и боевете не бяха оставили свободно време за изпиране и почистване и затова у войниците и у мнозина офицери се завъдиха въшки. Но такива грамадни бяха те у някои, че за спомен ги нарекохме „чаталджанки“.
Навръх Архангеловден времето беше прекрасно. Аз и Савата отидохме зад дружинната палатка, за да се пощим, като сред бял ден се съблякохме съвсем голи под лъчите на ноемврийското слънце.
Тъкмо в това време сред войниците и офицерите от полка се появи холерата. Имахме вече няколко смъртни случаи. В полка не се взеха никакви особени мерки за лекуване на заболелите от холера. Заразените просто се изолираха, т.е. оставяха се настрани, никой не се доближаваше до тях и те умираха, без някой да се погрижи за подобрение на съдбата им.
Интересен беше случаят със заболяването на поручик Г. от картечната рота. Простудил се, поручик Г. страдаше от корем. Отива при полковия лазарет и се свива на едно място. Дохожда старшият полкови лекар, санитарният майор, и като вижда Г., че се свива от болки, веднага разбира, че е заразен от холера и му казва, без да се доближава до него: „Полегни си, ще ти дам чай и то ще ти мине“.
Но след малко го пита: „Имаш ли температура?“. „Имам си, имам си температура“, отговаря дяволът Г. с тон, като че иска да каже „сигурен съм“. Тогава докторът Р. вика: „А, така ли! Здравей, бе, Г.“, и се ръкуват с Г. Температурата се счита като сигурен признак, че болният не е холерен.
В предписанията, които се издаваха от щаба на дивизията за предпазване от заразата, старателно се избягваше употребяването на израза „холера“, а се казваше, че се е явила болестта „коремоболие с диария“. Сред общата мизерия и безпомощност да се борим с болестта това обстоятелства вливаше и хумористична нота. Но когато войниците почнаха да умират, и то само 4-5 часа след заболяването си, тогава чак „коремоболието с диария“ бе наречено и официално холера.
Отначало водата за пиене не се преваряваше. Чак на 13 ноември излезе заповед до полка: да се дава на войниците често чай, но понеже нямаше захар, споменатата заповед остана дълго време неизпълнена. Чак след като се появиха смъртни случаи, тогава почнахме да преваряваме водата за пиене.
**********
Когато се настанихме на бивак на около 100 крачки от бивака на дружината от 1-и пехотен полк, видяхме, че един войник беше оставен. Той лежеше на носилка на корема си и беше си подпрял брадата с ръцете. Лицето му беше изпито синкаво, до него лежеше пушката му. Един войник, санитар, седеше малко настрани и го пазеше. Когато го запитах защо не са го вдигнали, санитарят ми отговори, че войникът вече щял да умира, та затова бил оставен. Умиращият беше едно еврейче от София, казаха ми, че бил годеник. И наистина, след два часа холерният умря. Вечерта погребахме умрелия, аз бях назначен да наблюдавам погребението. Назначената команда изкопа гроб и погребахме умрелия заедно с пушката му – такава беше заповедта.
На следния ден в нашата дружина почнаха да се явяват случаи от холерни заболявания. Тук, на този бивак, дружината се командваше от стария ротен командир капитан Б., защото дружинният ни командир подполковник Мурджев заместваше заболелия след последните боеве командир на полка.
Борба с холерата почти не съществуваше: лекарите не разполагаха даже с необходимото количество йод, нито с някое друго дезинфекционно средство да си измиват ръцете след прегледа на болните. Даже сапун нямахме достатъчно. Войниците бяха нечисти, храната не беше добра и водата за пиене сега чак почнахме редовно да преваряваме.
Мнозина офицери не се бръснеха и си бяха пуснали бради, а някои – и дълги коси. Това се правеше, разбира се, не заради липса на бръсначи и ножици, а просто защото такава беше модата. Мнозина войници подражаваха на тази мода, а това още повече увеличаваше нечистотията им.“
По време на Балканската война (1912-1913 г.) холерата се разпространява от фронта във вътрешността на страната. Сведенията сочат, че през 1913 г. са регистрирани 19 205 болни, от които 9 548 умират.
Малкият микроб Rickettsia prowazekii причинява едно от най-опустошителните инфекциозни заболявания в света: тиф. Човечеството страда от болестта от векове, като хиляди хора стават жертви, четем в luna-anapa.ru. Предвид факта, че болестта често удря военните, тя се нарича "лагерна треска" или "военна треска". По време на 30-годишната война в Европа (1618-1648 г.), коремен тиф, чума и глад са отнели живота на 10 милиона души. Понякога огнищата на коремен тиф диктуваха изхода от цялата война. Например, когато испански войски обсадиха крепостта на мавританска Гранада през 1489 г., огнище на тиф незабавно отне живота на 17 000 войници в рамките на месец, оставяйки армия от 8 000 души. Поради разрушителните ефекти на коремен тиф мина още един век, преди испанците да успеят да изгонят маврите от своята държава. Също по време на Първата световна война това заболяване отне няколко милиона живота в Русия, Полша и Румъния. Симптомите на епидемията от коремен тиф обикновено включват главоболие, загуба на апетит, неразположение и бърза треска. Бързо се развива в треска, придружена от втрисане и гадене. Ако не се лекува, болестта засяга кръвообращението, което води до гангрена, пневмония и бъбречна недостатъчност. Подобряването на методите за лечение и санирането значително намали вероятността от епидемия от коремен тиф в съвременната епоха. Появата на ваксината срещу коремен тиф по време на Втората световна война помогна за изкореняването на болестта в развитите страни. Въпреки това, огнища все още има в някои части на Южна Америка, Африка и Азия.
Спирането на заразата е много по-ефективно, когато хората вярват на мерките, взети от властта. Но за да се подчинят на разпоредбите на властта, те трябва да бъдат добре информирани за заплахата и да имат доверие на властта.  Една от причините грипът от 1918 г. да стане известен с името "испански", е, че Испания е била неутрална в Първата световна война и не е подлагала печата си на цензура. Още един урок от исторята за днешното поведение на човечеството.
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На този ден

Фолклендската криза през 1982 година продължава 74 дни
С десант на около 2000 аржентински морски пехотинци под кодовото име „Росарио“ на Фолклендските острови на 2 април 1982 г. започва конфликтът между Аржентина и Великобритания.
След десанта Великобритания скъсва дипломатическите си отношения с Аржентина. Опитите на ООН, САЩ и Перу за мирно уреждане на конфликта са безуспешни.
За да си върне контрола над островите, Великобритания използва авиация и флот, в резултат на което на 14 юни 1982 г. аржентинските войски капитулират.
В конфликта, продължил 74 дни, загиват около 650 аржентински и 250 британски военни.....Прочети още

На 2 април 1917 г. за първи път в българската авиационна история страната губи двама летци в резултат на проведен въздушен бой.
Загиват поручик Никола Божков (пилот) и поручик Димитър Петров (наблюдател).
По време на Първата световна война двамата служат към 2-ро аеропланно отделение, дислоцирано на летище Удово. В този ден поручик Божков и поручик Петров се завръщат от изпълние на разузнавателна задача, когато в района на с. Тушин техният „Албатрос“ Ц-III е нападнат от френски изтребител „Нюпорт“.
В завързалия се въздушен бой пилотът поручик Божков е убит. При снижаването наблюдателят изхвръкнал от кабината. Самолетът пада между двете бойни линии и през целия ден бил под постоянен обстрел. Вечерта под прикритието на нощта, българските войници от 45-ти пехотен полк успяват да приберат тялото на пилота и да го погребат в участъка си. Тялото на наблюдателя е открито след седем дни и е погребано до пилота.

На 2 април 1920 г. в гр. Фере, Дедеагачко, е роден Христо Панайотов Лазаров.
Произхожда от учителско семейство. Средното си образование получава в Стара Загора. През 1941 г. завършва Военното на Н.В. Училище в София. На 16 юни 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Заминава за Германия, за да усъвършенства летателните си умения.
След завръщането си в България заема длъжността командир на крило в 5-ти бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Участва във Втората световна война като командир на 2/5 бомбардировъчно ято. След 9 септември 1944 г. до края на войната извършва 32 бойни полета със самолет „Дорниер“-17. Командир на ескадрила. От 1951г.става командир на 25-и минноторпеден полк. През 1953 г. завършва курс за командир във Военно-техническата академия – София. Последно войнско звание полковник. След преминаване в запаса от 15 май 1955 г. работи в областта на търговията, нещатен сътрудник в ДОСО Пловдив.

На днешна дата, в нощта на 2-ри срещу 3-ти април 1993 в кантон Пум Прек - Камбоджа - преди 33 години - при внезапна и коварна атака на червените кхмери загинаха Цветомир Петков, Петър Байчев и Атанас Радев (от 4-та рота), от състава на мисията на Българската Армия към ООН в Камбоджа (UNTAC).
Възползвайки се от миролюбивото и приятелско отношение на българските миротворци отряд на Червените Кхмери провежда коварна и провокативна атака срещу силите на ООН с цел дискредитиране на мисията. Сред другите цели на тази подла акция е доказването на лоялността на местния командващ пред неговите висшестоящи ръководители.
Кантон Пум Прек - охраняван от българските военнослужещи е единствения в мисията на ООН който е изцяло и навътре в територии контролирани от Червените Кхмери и като такъв е сериозна пречка на техните намерения да саботират мирния процес.
Въпреки множеството провокации и сигнали българския войник не отстъпва до последно от поста си. След трагичния инцидент ООН взема решение за закриването му, а българския контингент се оттегля с достойнст

Русия обяви, че е превзела напълно ЛНР, и призова Зеленски да изтегли ВСУ от Донбас

Подразделенията на групировката войски "Запад" завършиха освобождаването на Луганската народна република (ЛНР), заяви Министерството на отбраната на Руската федерация. Руските военни, заели стратегически възвишения край Петровск (с украинското име Грековка) в Луганската народна република, започнаха да навлизат в Олговка в съседната Харковска област, каза военният експерт Андрей Марочко пред ТАСС. Володимир Зеленски трябва да вземе решение „днес“ за изтеглянето на украинските въоръжени сили от Донбас, решение, което е трябвало да вземе „вчера“, заяви междувременно прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. 
"Зеленски трябва още днес да вземе решение украинските войски да напуснат територията на Донбас и да излязат извън административните граници на Донецката народна република", каза Песков. "Това е казвано многократно. Идеята е, че Зеленски трябваше още вчера да вземе решението, както казахме, да поеме отговорност и да вземе такова трудно решение", добави говорителят на Кремъл, цитиран от ТАСС.
Настъпвайки в Олговка, руските войски изтласкаха Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) към западните покрайнини на селището, информира Андрей Марочко. Експертът нарече това „стратегически успех“ за руските войски, тъй като „след консолидиране на височините ще бъде възможно да се прогонят украинските бойци от част от окупираната част на ЛНР в този район“.
Източник: ТАСС

Тръмп "сериозно обмисля" изтеглянето на САЩ от НАТО

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че "сериозно обмисля“ изтеглянето на САЩ от НАТО, след като съюзническите държави отказаха да подкрепят американско-израелската война срещу Иран, като в интервю за вестник The Telegraph, публикувано в сряда, той нарече алианса "хартиен тигър“.
Изявлението на Тръмп е най-пряката заплаха досега за 77-годишния трансатлантически отбранителен пакт, като превръща това, което започна като неудовлетворение от правата за разполагане на военни бази, в екзистенциална криза за западния алианс.
На въпроса дали ще преразгледа членството на САЩ в НАТО след конфликта, Тръмп отговори: "О, да, бих заявил, че това е нещо повече от преразглеждане. Никога не съм се влиял от НАТО. Винаги съм знаел, че са хартиен тигър, и Путин също го знае, между другото.“
Коментарите бяха направени часове преди Тръмп да се обърне към нацията, за да даде актуална информация за хода на войната.
"Вие дори нямате флот“
Тръмп нападна Обединеното кралство, като упрекна британския премиер Кийр Стармър за отказа му да се включи във войната срещу Иран и намекна, че Кралският флот (RN) не е в състояние да допринесе.
"Вие дори нямате флот. Вие сте твърде стари и имате самолетоносачи, които не функционират“, посочва Тръмп.
На въпроса дали Стармър трябва да увеличи разходите за отбрана, Тръмп отговаря "Няма да му нареждам какво да прави. Може да прави каквото си иска. Няма значение. Всичко, което Стармър иска, са скъпи вятърни генератори, които изстрелват цените на енергията до небето.“
Партньорите от НАТО се въздържат да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, през който обикновено преминават 20% от световния петрол. Техеран ефективно затвори пролива в продължение на седмици, което доведе до спираловидно покачване на световните цени на петрола и газа и заплаши с глобална рецесия.
Тръмп заяви, че отсъствието на съюзниците по време на конфликта е "всъщност трудно за възприемане“.
"Ние бяхме там автоматично, включително в Украйна. Украйна не беше наш проблем. Това беше изпитание и ние бяхме там за тях, и винаги щяхме да сме там за тях. Те не бяха там за нас“, посочва той.
Рубио нарича НАТО "еднопосочна улица“
Тръмп заяви, че е "радостен“, че държавният секретар Марко Рубио е направил коментари във вторник, в които обвинява НАТО, че е "еднопосочна улица“, и призовава за преразглеждане на алианса след войната.
"Ако НАТО се състои само в това ние да защитаваме Европа, а те ни отказват правото да разполагаме военни бази, когато имаме нужда от тях, това не е много добра уговорка. Трудно е да останем ангажирани с това“,заяви Рубио пред водещия на Fox News Шон Ханнити.
Рубио допълни, че е бил "един от най-ревностните защитници на НАТО“ по време на мандата си в Сената на САЩ, поради значението на военните бази в Европа, които позволяват на Вашингтон "да проектира силата си в различни части на света“.
"Ако сега сме стигнали до точката, в която членството в НАТО означава, че не можем да използваме тези бази – че всъщност вече не можем да използваме тези бази, за да защитим интересите на Америка, тогава НАТО е еднопосочна улица“, посочи той.
Рубио заяви, че Вашингтон не иска от съюзниците да провеждат въздушни удари, но че "когато имаме нужда от тях, за да ни позволят да използваме военните им бази, а отговорът им е "Не“? Тогава защо сме в НАТО?“
Източник: https://www.focus-news.net/

Военнослужещи от Сухопътните войски унищожиха невзривен боеприпас в района на Сливница

Специализиран екип от формированието за овладяване и предотвратяване на последствията от бедствия от 78-ми батальон за осигуряване разузна и обезвреди силно корозирал 76,2 мм изстрел с бронебойно-трасиращ снаряд днес, 1 април, съобщава Пресцентърът на МО.

Под ръководството на старши лейтенант Владислав Ставрев военнослужещите унищожиха на място боеприпаса, открит в местността „Камика“ в землището на град Сливница, област София.
Военнослужещите действаха по разпореждане на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, при спазване на всички необходими мерки на сигурност.
Източник: https://otbrana.com

Недофинансирането е сериозен проблем пред отбраната и въоръжените сили

На днешното си заседания правителството одобри Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените  сили на Република България за 2025 г., съобщават от Министерския съвет. По това време миналата година бе приет и докладът за 2024 г., който така и остана необсъден в пленарна зала. Не се знае каква ще бъде съдбата и на този доклад. Имаше случаи, когато новоизбраният министър на отбраната изтегли внесения от служебното правителство на Огнян Герджиков доклад за 2016 г. Впрочем, не е добре цяла година Народното събрание да гласува закони и решения, свързани с Въоръжените сили, без да е обсъдило тяхното състояние в предходната година и да си е казало думата с приемането на съответния доклад.
Докладът за 2025 г., се посочва в съобщението на правителствената информационна служба, представя пред Народното събрание и обществото обективна оценка за състоянието  на българските въоръжени сили и постигнатите през годината резултати в сферата на отбраната. Във фокуса на усилията през годината са били : подобряване изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили; ускоряване изграждането и поддържането на необходимите отбранителни способности и попълване на дефицитите; превъоръжаване и модернизация; попълване на вакантните длъжности, окомплектоване и подготовка на доброволния резерв; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; изграждане на способности и активни стратегически комуникации с обществото.
Основният извод в доклада е, че съществуващите дефицити от способности във въоръжените сили не могат да се преодолеят с поддържане на разходи за отбрана в рамките на 2% от БВП. Системното недофинансиране не позволява да се преодолее некомплектът от личен състав и да се ускори модернизацията и превъоръжаването. Това води до ограничения при изпълнение на задачите, особено на тези по мисия „Възпиране и отбрана“.
Прогнозата е, че в средносрочен план и при положение, че разходите за отбрана нарастват планомерно, това състояние ще се подобри значително с ускоряване на превъоръжаването, усвояването на новопридобитото модерно въоръжение и техника и положителния ефект от предприетите мерки за попълване на вакантните длъжности за военнослужещи.
При коренно променената стратегическа среда и нарастващи военни заплахи за сигурността, отбраната следва да остане във фокуса на политиката за защита на националната сигурност, със съответната ресурсна и политическа подкрепа на правителството, парламента и българското общество, е препоръката на служебното правителство.
На базата на направените изводи, докладът очертава и основни направления за работа през 2026 г. и в средносрочен план, в които Министерството на отбраната ще фокусира своите усилия.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

The Atlantic: САЩ пренебрегнаха началото на ерата на дроновете и сега техните ядрени обекти са под прицел

През последните две години Украйна ефективно използва във войната малки, евтини, но в същото време сложни и смъртоносни средства за водене на война – дроновете. Междувременно САЩ отделяха малко внимание на това, а анализатори вече твърдят, че във Вашингтон не са достатъчно подготвени за новата ера на войната. Това пише Брин Танахил в статия за The Atlantic.
Авторът споменава за неотдавнашното появяване на дронове над американската база Барксдейл в Луизиана, където се съхраняват ядрени оръжия. Няколко дрона са се намирали над обекта в продължение на четири часа – съобщава се, че тези средства са били устойчиви на радиоелектронно потискане.
Не е изключено операторите на дроните да са имали списък с цели, които са трябвало да инспектират. Като още един вариант авторът посочва изпращането на безпилотни летателни апарати за проверка на отбранителните системи на САЩ.
"Особено тревога буди фактът, че в базата Барксдейл са разположени 2-ро и 307-мо бомбардировъчни крила, всяко от които разполага с десетки бомбардировачи B-52H, способни да носят ядрено оръжие. Тези самолети са част от ядрената триада на САЩ, състояща се от бомбардировачи, наземни балистични ракети и подводници, въоръжени с балистични ракети. В базата Барксдейл се намира Командването за глобален удар, което управлява компонентите на ядрената триада, принадлежащи на ВВС", се посочва в материала.
Въпреки че официално САЩ не разкриват къде точно се съхраняват ядрените оръжия, Барксдейл изглежда вероятно място за тяхното разположение, посочва авторът.
Размерът на дроновете над Барксдейл сочи, че те са били изстреляни от територията на САЩ от чуждестранни субекти. Обикновено такива безпилотни летателни апарати могат да се намират на разстояние от 20 до 50 километра от операторите, се допълва в публикацията.
Източник: https://www.focus-news.net/

3-те най-лоши съветски военни самолета от Втората световна война

Как съветските пилоти успяват да свалят немски асове с тези технически и морално остарели самолети?
И-153 "Чайка"
"Чайката", както често се нарича изтребителят "Поликарпов" И-153, се присъединява към съветските военновъздушни сили (ВВС) в навечерието на Втората световна война през 1939 година. Представя се успешно по време на биткита срещу японците при Халхин Гол, но при започването на германската инвазия той не може да се сравнява със самолетите на Луфтвафе.
Съветският изтребител губи от основния си конкурент - Messerschmitt Bf 109 по повечето технически характеристики, особено по отношение на скоростта (514 км/ч срещу 434к/ч). "Чайката" е абсолютно неспособна да преследва и хваща немски бомбардировачи като Ju-88 (466 км/ч).
"Не можеш да се измъкнеш (от борбата, не можеш да го догониш (Bf 109); можеш само да се опиташ да маневрираш и да се защитаваш", спомня си пилотът Александър Рязанов от 10-ти гвардейски изтребителен авиационен полк, който започва боя си на И-153.
Над 1300 И-153 се сблъскват с Луфтвафе на съветската западна граница през лятото на 1941 година. Докато понякога умелите съветски пилоти използват маневрените "Чайки", за да изненадат противника в небето, целта на самолетите по-късно е променена и те се използват главно за нападение на наземни цели, както и за ескортиране на бомбардировачи при нощни полети.
През 1944 г. бавните и остарели И-153 не могат да участват в бързите настъпателни операции на Червената армия. Изтеглени от битка, те се използват за патрули и за защита на морски конвои.

"Туполев СБ"
Един от най-добрите съветски бомбардировачи през 1930-те години, "Туполев СБ" (AНТ-40) е истински цар на небето по време на Гражданската война в Испания. Със скорост от 450 км/ч, той е извън обсега на вражеските изтребители като италианския Fiat CR.32 (220 м/ч) и немския Heinkel He 51 (210 м/ч).
Тази скорост позволява на СБ да продължи дневните бомбардировъчни мисии без съпровод от други самолети. Неговото господство приключва през пролетта на 1937 г., когато в испанското небе се появява свръхбързият Messerschmitt Bf 109 (514 км/ч).
Въпреки факта, че до 1941 г. самолетът е напълно остарял, той остава основният бомбардировач в съветските ВВС. По време на германската инвазия СБ претърпява огромни загуби, когато среща своите "стари приятели" - Bf 109.
Последният голям ангажимент на СБ е по време на битката при Сталинград. След 1943 г. тези бомбардировачи се използват главно като доставчици, както и като транспортни и товарни самолети за снабдяване на партизански групи и за пренасяне на саботажни отряди зад вражеската линия.
Когато германците анексират Чехословакия през 1939 г., те получават 32 такива бомбардировача, произведени по лиценз от чехите като Avia B.71. По време на Втората световна война тези самолети са доставени от Третия райх на неговите български съюзници. Над две дузини СБ са използвани срещу Съветския съюз от финландците, но са възвърнати по време на Зимната война.

И-16 "Ишак"
"Ако се научиш да летиш на И-16, можеш да летиш на всичко, дори на пръчка! Това е много "строг" самолет, но много маневрен", спомня си пилотът Владимир Тихомиров от 12-ти изтребителен авиационен полк. Този съветски изтребител не прощава и изисква превъзходна квалификация от пилотите.
Той ​​успешно се доказва по време на Испанската гражданска война и в битката срещу японците в Далечния изток. До 1941 г. обаче е остарял, въпреки факта, че има няколко големи модернизации.
Преди мощните самолети "Як" и "Ла" да се издигнат в небето в цялата си слава, И-16 трябва да възпира масирани немски удари. Над 1700 "магарета" (каквото е прозвището на И-16) са позиционирани в съветските западни райони, когато стартира операция "Барбароса". Техният дял от всички съветски изтребители в региона е над 40%.
По-маневрен от основния си конкурент Bf 109, И-16 значително изостава по скорост и огнева мощ. "Магаретата" могат само да се опитват да маневрират и да се прикриват един друг. Единствено факторът на изненадата би могъл да им донесе предимството. Така на 16 януари 1943 г. известният немски ас Алфред Гриславски е свален от И-16, който неочаквано се появява от облаците.
Източник: https://bg.rbth.com

На този ден преди 75 години е създаден 26 орап

На 1 април 1951 г. със секретно писмо N 1-А-3014/30.03.1951 е сформиран 26-ти отделен разузнавателен авиационен полк (орап) с командир поручик Йордан Йорданов Стефанов. Неговата история започва още по време на втората фаза на Втората световна война (12 септември – 26 декември 1944 г.), когато 5-ти авиационен бомбардировъчен полк е базиран на летище Враждебна и активно участва в бойните действия с 15 самолета До-17 „Ураган“, 10 - В-71 „Жерав“, и по един Fi-156 „Дрозд“ и Fw-58 „Гълъб“. Изпълнени са 356 полета и са хвърлени 190 тона бомби.
След войната 5-и авиационен бомбардировъчен полк е разположен на летище Граф Игнатиево и на неговата база се формира и организационно изгражда 26-ти орап. През периода май – септември 1951 г. полкът е пребазиран на летище Крумово, по-късно на летище Горна Оряховица, а от 23 септември 1955 г. – на летище Толбухин (Добрич). С указ № 298/26 август 1953 г. на Народното събрание 26-ти орап получава и бойното си знаме.
След като на 13 април 1955 г. 3-та бомбардировъчна дивизия в Балчик е разформирована, първите самолети Ту-2 и Ил-28, които могат да бъдат разгледани днес в Музея на авиацията, пристигат в 26-ти орап. След 1959 г. 26-ти орап е превъоръжен с МиГ-15, а първите пилоти, летели на този самолет, са Янаки Янакиев и Кирил Стоянов. През 1963 г. майор Димитър Глушков прелита с първия самолет МиГ-17 на летище Добрич, а 5 години по-късно група летци преминават обучение за приучаване към самолет МиГ-21. На 3 ноември 1982 г. на летище Добрич кацат самолетите МиГ-25, а полк. Влаю Генов е първият български пилот летял на тази машина (2 декември 1982 г.). Сформира се звено от 4 броя МиГ-25, които оперират до 1992 г. Същевременно в периода 29 февруари – 1 юни 1984 г. летците и техниците от поделението преминават обучение в Краснодар за приучаване на самолет Су-22М4. Първите, летели на тази машина, са полк. Фотев и майор Щетинин (18 септември).
На 1 септември 1994 г. със заповед от министъра на отбраната на основата на 26-ти орап е сформирана 26-та разузнавателна авиационна база (раб) с тилов и свързочен батальон и радиолокационен пост. През 1995 г. на 26-та раб започва експлоатацията на Л-39, а от 1 септември 1998 г. и на самолети МиГ-21 бис от закриващата се 6-а авиобаза Балчик. През април 2001 г. самолетите Су-22М4 са прехвърлени в авиобаза Безмер, а 26-та раб е преобразувана в авиотехническа база. На 16 юни 2002 г. със заповед на министъра на отбраната базата е закрита.
Командири:
 1. поручик Йордан Йорданов Стефанов (1951 – 1952);
 2. майор Йордан Върбанов Песаров (1952 – 1955);
 3. генерал-майор Щерьо Александров Щерев (1955 – 1958);
 4. полк. Георги Иванов Стоев (1958 – 1959);
 5. полк. Серафим Митев Колчев (1959 – 1966);
 6. полк. Дельо Иванов Колев (1966 – 1968);
 7. полк. Христо Иванов Костадинов (1968 – 1971);
 8. полк. Тодор Маринов Плачков (1971 – 1974);
 9. полк. Христо Димитров Костов (1974 – 1978);
 10. полк. Влаю Христов Генов (1978 – 1981);
 11. полк. Димитър Петров Фотев (1981 – 1985);
 12. генерал-майор Иван Николов Парапунов (1985 – 1987);
 13. полк. Марин Стоянов Христов (1987 – 1990);
 14. подполк. Руси Вълчев Русев (1990 – 1993);
 15. полк. Иван Георгиев Пейчев (1993 – 1995);
 16. полк. Альоша Петров Стоянов (1995 – 2000);
 17. полк. Валентин Георгиев Милев (2000 – 2002).
Самолети на въоръжение:
 - Пе-2 (1951 г. в Горна Оряховица);
 - Ту-2 и Ил-28 (1955 г.);
 - Ескадрила Миг 15 бис (от 1959 г.);
 - Ил-28Р (1961 г.);
 - МиГ-15 У(1959 г.);
 - МиГ-17 Ф (1963 г.);
 - Ил-14 (1966 г.);
 - МиГ-21 Ф-13, МиГ-21 Р (след 1968 г.);
 - МиГ-25 (4 броя – 1982 г.-1992 г.);
 - Су-22M4 (1984 г.);
 - МиГ-21 МФ (1991 г.);
 - L-29 (1991 г.);
 - L-39ZA (1995 г.);
 - МиГ-21 бис и МиГ-21У (1998 г.).

На 1 април 1920 г. в София е роден Тодор Николов Розев. След завършване на средното си образование следва Славянска филология. През 1940 г. напуска студентската скамейка и постъпва в Школата за запасни офицери-летци в Казанлък. Първенец на випуска за 1942 г. Разпределен е да служи на летище Божурище.
През 1943 г. продължава подготовката си в Изтребителната школа в Долна Митрополия за подготовка като летец- изтребител. Включен е в състава на 4/6 изтребителен орляк в Карлово, лети на самолет Девоатин D.520.
На 10 януари 1944 г. изпълнява първия си боен полет. Преминава подготовка на самолет Месершмит 109Г и е включен в състава на 3/6 изтребителен орляк, базиран на летище Божурище.
На 11 юни във въздушен бой със самолет Месершмит Ме-109Г6 сваля четиримоторен бомбардировач „Либърейтър“ Б-24. В поредната битка на 24 юни 1944 г. е прострелян от превъзхождащия противник. Самолетът се взривява, пилотът успява да отвори спасителния парашут и благополучно се приземява.
Участва активно във втората фаза на войната срещу хитлеристка Германия. В периода 1943 – 1944 г. поручик Тодор Розев изпълнява 30 бойни полета и участва във 14 въздушни боя.
След края на войната продължава службата си във военновъздушните сили на България. Усвоява съветския изтребител Як-9 и става пилот инструктор. В учебен полет при полет в група самолетът му е повреден и Тодор Розев за втори път прибягва до парашута, за да се спаси. През 1956 г. е уволнен със звание полковник.
След напускане на армията работи в Държавната въздухоплавателна инспекция към Министерството на транспорта. Автор на книгата „Спомени на летеца“ (1957) г. – първата книга за воденето на въздушната война след 1944 г. Тя е преиздавана с подобрения през 1994 и 2018 г.
Умира на 7 октомври 1990 г. в София.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.