Архив - от 16 до 31 август

Business Insider: Русия напредва в Донбас, а Украйна се готви за битка за последните си крепости

Руските войски продължават бавно да напредват в Донбас, а украинските военни се готвят за тежки сражения за последните големи отбранителни линии в региона. Експертите предупреждават: ситуацията за Въоръжените сили на Украйна в отделни участъци от фронта се влошава, но темпото на руското настъпление остава изключително ниско. 
Както пише Business Insider, според оценките на представители на една от водещите европейски разузнавателни служби, руснаците могат да достигнат околностите на Краматорск и Славянск в началото на 2027 г. Тези градове са центърът на последния голям украински отбранителен пояс в Донбас.......Прочети още

Узбекистан официално потвърди получаването на първите изтребители J-10CE от Китай

Както пише изданието The Aviationist, придобиването от Узбекистан на китайските изтребители J-10CE бе окончателно потвърдено на 28 август, когато те се появиха в двучасов репортаж, излъчен по държавния телевизионен канал по повод честването на 35-ия Ден на независимостта.
На видеото се вижда как най-малко шест изтребителя кацат на военновъздушната база на страната. В същото време броят на самолетите, закупени от Ташкент, както и по-подробните дипломатически и военни механизми, стоящи зад тази сделка, остават неизвестни.
"Към момента няма информация за пакета от въоръжения, включен в споразумението между Узбекистан и Китай. Споразумението вероятно ще включва ракети "въздух-въздух“ с малък обсег PL-10, ракета "въздух-въздух“ със среден обсег PL-12 и ракета "въздух-въздух“ извън визуалния обсег PL-15“, пише изданието.
Отбелязва се, че отличителна особеност на тези J-10 е липсата на стационарен сонда за дозареждане с гориво по време на полет (IFR), който обикновено се монтира на десния борд в предната част на фюзелажа, зад носа.
Причината за липсата на сондата не е потвърдена, но Узбекистан не използва самолети за дозареждане във въздуха, а също така няма военна насоченост към далечни експедиционни полети. Всички самолети са оборудвани с три външни горивни резервоара – два под крилото и един в централната част – които се използват за полети на голямо разстояние.
J-10 излетяха от Ченду в централен Китай и изминаха 3000-километров маршрут до Узбекистан, въпреки че не е известно къде точно са спрели за дозареждане.
В същото време украинският портал Defense Express отбелязва, че към момента военновъздушните сили на Узбекистан разполагат с 12 изтребителя МиГ-29 и 12 штурмовика Су-25 от бойната авиация, а освен това – още 18 МиГ-29, 26 Су-27 и 15 Су-24 на съхранение. За придобиването им с цел замяна на МиГ-29 и Су-27 за Узбекистан се говореше още през април 2025 г. - Още за J-10
Източник: https://www.focus-news.net/

Военната академия „Г. С. Раковски“ открива утре академичната 2026/2027 година

Военната академия „Г. С. Раковски“ ще открие тържествeно академичната 2026/2027 година за офицери утре, 1 септември, съобщава Пресцентърът на МО Ритуалът включва посрещане на бойното знаме, приемане на строя от началника на Военна академия генерал-майор Стайко Прокопиев и водосвет за началото на учебната година.
По традиция от 10.00 ч в зала „Тържествена“ министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще  изнесат лекции пред офицерите и преподавателския състав.
На откриването на учебната година са поканени също представители на академичната и научна общност, ректори, Съвета на  настоятелите на Военната академия и др.

Какво прави SEAL Team Six толкова опасен? 

SEAL Team Six е създаден през 1980 г. от Ричард „Дик“ Марсинко, легендарен военноморски SEAL с репутация на човек, който разширява границите. Подразделение е създадено в отговор на катастрофалния провал на операция „Орлов нокът“ - мисията за спасяване на американски заложници в Иран. САЩ осъзнават, че се нуждаят от високоспециализирани сили, обучени да извършват антитерористични операции, с които традиционните военни части просто не са били подготвени да се справят, пише The National Interest.
Марсинко получи почти пълен контрол над изграждането на екипа от нулата. По това време ВМС на САЩ разполагаха с два екипа SEAL, но Марсинко нарече новия си екип SEAL Team Six в опит да прикрие истинския брой на екипите SEAL от съветското разузнаване.........Прочети още

157 години от рождението на генерал-майор Константин Кирков – началник на Българския военен флот през Първата световна война

Днес отбелязваме 157 години от рождението на генерал-майор Константин Кирков – началник на Българския военен флот през Първата световна война. Константин Кирков е роден на 31.08.1869 г. в Плевен в семейството на Христо Кирков и Куна Цанкова. През 1889 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в 4-ти артилерийски полк. Със стипендия продължава образованието си във Висшата инженерно-артилерийска академия в Торино, а след завръщането си е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище в София.
През 1900 г. издава своя труд „Записки по военна педагогика”.
През следващите години служи като командир на погранична рота в Родопите, командир на I-во планинско артилерийско отделение в Берковица, а от януари 1912 г. е командир на Видинския крепостен батальон. Участва и в комисиите по приемане на артилерийското въоръжение.
По време на Балканската война е изпратен във Варна заедно с Трето крепостно отделение от Видинския укрепен пункт и е назначен за началник на артилерията на Варненския укрепен пункт. През май 1913 г., заради изменената военнополитическа обстановка и подготовката за война срещу Сърбия, се връща отново във Видин. По време на Междусъюзническата война участва в защитата на града от сръбското настъпление.
На 18 януари 1914 г. подполковник Константин Кирков встъпва в длъжност началник на Военния флот. Командната му дейност се осъществя по време на Първата световна война, като без да е морски офицер, той се справя успешно с тази задача.
Под негово ръководство е разработен план за изграждането на модерен флот. В периода на управлението му са осъществени нови доставки на военна техника и материали. На 25 май 1916 г. в състава на Военноморските сили е приета първата българска подводница UB-18, а на 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция (първоначално тя разполага с 4 водосамолета, а впоследствие броят им нараства на 10, има 3 пункта за базиране и метеорологична станция).
Под командването на Кирков Българският флот бележи и своята втора морска победа – взривяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Той потъва на 25 февруари 1916 г. южно от Варненския залив след като попада на мина, поставена от българските военни моряци.
Името на Константин Кирков се свързва и със създаването на Морската пехота, която на 5 септември 1916 г. извършва успешен десант в района на Балчик и заедно със сухопътните части на Трета армия освобождава Добруджа.
Като началник на Флота Кирков насочва усилията си и към утвърждаването на авторитета на българските военноморски кадри, тяхната добра подготовка и издигането на престижа на Машинното училище. През 1916 г. за снабдяването на по-бедните ученици с учебници е създаден фонд за възпитаниците на Машинното училище. Този фонд е наречен на името на генерал Кирков като израз на признание за приноса му в развитието на морското и техническото образование в България.
На 27 февруари 1917 г. Константин Кирков е произведен в чин генерал-майор. След прекратяване на военните действия в Черно море дейността му има повече политически и дипломатически характер. Той защитава българските интереси и се противопоставя на опитите на Германия да подчини Българския морски флот, както и на Австро-Унгария да обсеби корабоплаването по река Дунав.
Генерал-майор Кирков остава запомнен като един от най-успешните началници на Военния ни флот.
Заради тежко заболяване напуска служба на 19 май 1919 г. Умира на 1 септември 1920 г. в гр. Казанлък.

Топ 3 на руските оръжия през XXI век

Във въздуха: Су-57
Разработката на новия самолет от пето поколение започна през 2002 г. в КБ „Сухой“. На 21 февруари 2014 г. първият готов самолет бе предаден на армията за провеждане на държавни изпитания.
ПАК ФА се отличава принципно от предшественика си. Новият самолет се отнася към тежкия клас, но неговата тежина е значително по-малка, отколкото може да се очаква, защото за изработката му масово са използвани композитни материали, чиято маса е 25% от общата тежина на празния самолет, а по площ на заеманата повърхност се равнява на 70%.
Двигателят на самолета му позволява да развива свръхзвукова скорост без да се използва режима на форсаж, а авиониката с РЛС „Белка“, окомплектована с активна фазирана антенна решетка (АФАР), му помага едновременно да следи 4 наземни и 30 въздушни цели и да обстрелва 8 от тях. Самият самолет пък е скрит от радарите на противника с помощта на радиопоглъщащите материали на конструкцията и на покритието на планера.
Дори катапултът на самолета е от ново поколение. Вграденият в него компютър в автоматичен режим анализира скоростта на самолета, височината на полета, ъглите на тангаж и крен, ъгловата скорост, ръста и теглото на пилота. Само в първоначалния етап Русия планира да закупи 60 такива самолета, които започнаха да постъпват на въоръжение през 2018 г. - Още за Су-57

На земята: Армата
Опитът от бойните действия в чеченската война показа, че съветските танкове идеално подхождат за масовите армии, но в условията на локален конфликт не се държат толкова уверено. Заради компановката на танка Т-72/90, екипажът не е отделен от боеприпасите и при тяхна детонация няма шансове да оцелее.
Всичко това бе отчетено при разработката на новата машина. Т-14 „Армата“, който беше представен през май 2015 г. на Парада на Победата, въплъщава в себе си целия опит на руското танкостроене. Според информацията, достигнала до медиите, новият танк има 125 мм оръдие (с възможност да бъде монтирано и 152 мм), куполът е необитаем, картечницата има възможността да се презарежда дистанционно, екипажът е разположен в редица и поставен в бронирана капсула, отделна от отсека с боеприпаси. „Армата“ разполага дори и със собствена РЛС, която ще му позволи да следи до 40 динамични и 25 аеродинамични цели и да контролира територията в радиус от 100 км. Има информации, че  във войските са постъпили малко повече от 30 танка Т-14. - Още за „Армата“

Във водата: Борей
Морската съставляваща на ядрената триада, заради по-ниската си уязвимост, представлява гаранция за ответен ядрен удар и за възпиране на враговете на Русия. Но въвеждането в строя на новите стратегически ракетоносци за ВМФ на Русия забележимо се проточи. Основната причина за това е отказът от почти готовата 100-тонна ракета на твърдо гориво „Барк“, за която бяха предвидени подводниците от проект 955 „Борей“. В същото време, на флота спешно му трябваха нови „стратези“. Тогава през 1998 г. се взело решение бързо и, най-важното, евтино, на база ракетата „Топол-М“, да се създаде морската „Булава“.
По време на първите изпитания „Булава“ среща значителни трудности, но през последните години ракетата все пак я „научиха да лети“.
Подводниците от проект 955 „Борей“ имат способността да нанасят удари с „Булава“ из под ледовете на Арктика, където няма надводно корабоплаване, което затруднява откриването на подводниците не само от спътници, но и от кораби, което значително усложнява прихващането на ракетите в началния етап на полета. Освен това, подводницата стана и „по-тиха“ в сравнение с предшествениците си, и се научи да стреля от под водата „в движение“.
Държавната програма предвижда да бъдат произведени общо осем атомни подводници от този тип, от които вече се строят три: „Княз Владимир“, „Княз Олег“ и „Княз Суворов“. Много вероятно е някои от тях да се изграждат по обновения проект „Борей-А“. Говорейки за него, Игор Вилнит, директор на ЦКБ „Рубин“, в което се проектират подводните лодки, заяви пред пресата, че „това ще бъде „Борей“ с някои допълнения“. - Още за проект 955

KC-135 на 70 години

Преди точно 70 години, на 31 август 1956 г., полита първият летящ танкер Boeing KC-135A Stratotanker.
Полетът е осъществен от заводското летище на Boeing в Рентън, щата Вашингтон. Самолетът има борден номер 55-3118 и личното име „City of Renton”. Машината се управлява от летците-изпитатели на компанията Текс Джонстън и Ричард Лош. Полетът преминава без проблеми.
През 1954 г. Стратегическото командване на ВВС на САЩ стартира конкурс за доставка на нов реактивен въздушен танкер. Boeing предлага развитие на технологичния си демонстратор Dash 80 (Boeing Model 367-80), който полита през юли същата година. Конкурсът обаче е спечелен на следващата година от Lockheed с проекта им L-193.
Студената война тече с пълна сила и иска своето. Развитието на Dash 80 може да полети две години преди танкера на Lockheed и да бъде готов за експлоатация четири години преди конкурентния модел. Така в началото на 1955 г. паралелно със заявката на два прототипа на L-193 са поръчани и 250 броя от танкера на Boeing, който трябва да служи за временно решение.
Противно на разпространеното схващане, KC-135 Stratotanker не се базира на модела 707. Всъщност, пътническият самолет ще полети едва през декември 1957 г. Летящата цистерна всъщност произхожда директно от технологичния демонстратор Dash-80. Диаметърът на фюзелажа е увеличен до 3,66 m и е леко удължен в сравнение с демонстратора. В задната му част е поставена щанга за дозареждане във въздуха. Горивната система е така устроена, че машината може да предаде във въздуха практически целия си горивен запас. Машината има голям товарен люк на левия си борд, а в кабината могат да се превозват разнообразни товари или тя да бъде конфигурирана с пътнически салон.
Още през юни 1957 г. първите серийни KC-135A се получават в частите на ВВС на САЩ. Конструкцията се оказва евтина и успешна и проектът на Lockheed бързо е забравен. До 1966 г. са построени 820 броя от самолета. Макар повечето построени машини да са танкери, версиите на KC-135 са десетки – чисто товарни и пътнически, въздушни командни пунктове, самолети за наблюдение и разузнаване, метеорологически платформи, машини за РЕБ и много други.
Около 400 броя KC-135 продължават да служат във военната авиация на САЩ, макар и в дълбоко модернизиран вид.
Първият KC-135 продължава да се използва за различни изпитания до 1960 г., когато е предаден в строевите части, където лети до 1990 г. Няколко години по-късно е поставен, като паметник в авиобаза МакКонъл.
Източник: https://aero-bg.com/

Исторически календар

На 31 август 1886 година в Кюстендил е формиран 13-и пехотен рилски полк. През Балканските войни (1912 – 1913) воюва на Македонския фронт в състава на 7-а пехотна рилска дивизия при Кочани, Щип, Струмица, Булаир, Шаркьой, Злетовска река и Калиманци. По време на Първата световна война (1915 – 1917) Рилци участват в Овчеполската операция на 2-ра армия
(1 октомври – 12 ноември 1915), в боевете с френските части по долината на р. Вардар (ноември 1915) и англо-френските войски по долината на р. Струма (август – октомври 1916). До сключването на Солунското примирие (29 септември 1918) защитават позициите си в Струмския участък на Южния фронт. През 1921 г. полкът се реформира в дружина, а след премахване на Ньойските ограничителни клаузи отново преминава към полкова организация (1928). Участва в заключителния период на войната срещу Германия (1944 – 1945) в състава на 11-а пехотна дивизия и се сражава при Страцин, Куманово, реките Пчиня и Драва.

Турция извърши полет на собствен свръхзвуков учебен изтребител

Турция проведе първия полет на серийна версия на своя учебен изтребител HÜRJET. Самолетът е предназначен за турските Военновъздушни сили, където ще замени остаряващите американски T-38 и F-5. Избраната дата за полета не е случайна - днес Турция отбелязва свой национален празник, наречен Деня на победата. На 30 август 1922 година турската армия побеждава гръцките войски, които се изтеглят от Анадола. От Анкара допълват, че прототипите на HÜRJET летят още от 2023 г.
Полетът бележи прехода от изпитанията на прототипите към производството на самолети, предназначени за въоръжените сили. HÜRJET може да развива максимална скорост от 1715 км/ч и да достига височина от около 13 700 метра. Конструкцията му позволява разработването и на въоръжени версии. - (видео)
За задвижването Турция разчита на един двигател General Electric F404, използван в два броя от изтребителя F/A-18 Hornet.
Първият HÜRJET за турските ВВС е преминал през наземни изпитания и тестове на рулирането, преди да се издигне във въздуха. Секретарят на турската отбранителна промишленост Халук Гьоргюн определи полета като важен момент за националната авиационна индустрия. Той подчерта, че развитието на самолета е резултат от работата на турските военни, инженери, техници и специалисти от TUSAŞ.
HÜRJET вече има и първия си чуждестранен клиент. Испания е поръчала 30 самолета, което превръща Турция в първата страна, която изнася свой реактивен учебно-тренировъчен самолет за държава от НАТО.
Първите HÜRJET за турските ВВС се очаква да бъдат доставени до края на 2027 г. Испанските доставки са планирани за 2028 г. Турция работи и върху допълнителни варианти на самолета. Сред тях са версия за леки ударни задачи и вариант, предназначен за използване от военноморските сили.
Развитието на HÜRJET е част от по-широките усилия на Турция да намали зависимостта си от чуждестранни платформи и да увеличи износа на собствена военна техника. Анкара разработва безпилотен изтребител, голям спектър от дронове и собствен стелт самолет. 
Източник: https://dnes.dir.bg/

Новата руска ракета „Бандерол“ опустошава украинските пристанища: 500 км обсег и масово производство

Бързо разширяващото се използване от Русия на крилата ракета С-8000 „Бандерол“ допринася за драматично влошаване на сигурността на черноморското крайбрежие на Украйна, като повтарящите се атаки все повече нарушават търговското корабоплаване и пристанищните операции, пише военното издание Military Watch. „Бандерол“ е особено важна, защото съчетава възможности, обикновено свързани със значително по-скъпи крилати ракети, с акцент върху относително евтиното масово производство. Съобщава се, че ракетата има обхват от приблизително 500 километра, скорост от около 700 километра в час и бойна глава от клас 114–150 килограма, в зависимост от източника и конфигурацията. 
За разлика от по-големите руски крилати ракети Х-101 или Калибър, „Бандерол“ е много по-малко оръжие, проектирано с оглед на достъпността и лекотата на разполагане. Сравнително компактните му размери позволяват да бъде носено от самолети и потенциално от други платформи, които не биха могли да поберат по-големи крилати ракети. Това дава възможност на Русия да генерира значително по-голям брой възможности за изстрелване, отколкото би било възможно, използвайки само най-сложните си оръжия с голям обсег. Доклади от множество западни източници все по-често предупреждават, че „Бандерол“ е станал централна част от руските удари срещу южната морска инфраструктура на Украйна, превръщайки основните черноморски пристанища на страната във все по-опасна среда за товарни кораби. 
Първоначално „Бандерол“ е бил свързван с безпилотния боен самолет „Орион“ от Кронщадт, предоставяйки на Русия сравнително евтина комбинация от безпилотна платформа за изстрелване и прецизно оръжие с голям обсег. Съвсем наскоро обаче „Бандерол“ е интегриран и с боен хеликоптер Ми-28, което позволява на руските сили, действащи от Крим, да изстрелват оръжието срещу цели по южното крайбрежие на Украйна. Украински официални лица също така съобщават за нарастващо използване на ракетата при атаки около Одеса. 
Ми-28 може да действа много по-близо до фронтовата линия, отколкото конвенционалните руски ударни самолети, а използването на ракетата избягва необходимостта от проникване дълбоко в украинското въздушно пространство за атакуване на цели на стотици километри разстояние.
Следователно оръжието позволява на Русия да използва платформа, която иначе би имала ограничена полезност срещу силно защитени цели. Съобщава се, че обхватът на „Бандерол“ е достатъчен, за да покрие голяма част от Южна Украйна, когато е изстрелян от Крим, което позволява удари по Одеса и друга крайбрежна инфраструктура от относителна безопасност. 
Според съобщенията, новата ракета става все по-забележима при атаките срещу Одеска област. Украински официални лица твърдят, че „Бандеролс“ са отговорни за приблизително 80% от руските атаки срещу инфраструктурата на Одеса, въпреки че тази цифра се основава на украински оценки и не е независимо проверена. Последиците за търговското корабоплаване са значителни. Главните черноморски пристанища на Украйна - Одеса, Черноморск и Южен - обикновено обработват по-голямата част от морския износ на страната, но последните атаки накараха корабните компании все по-често да избягват района, а ударите срещу пристанищната инфраструктура и кораби нарушиха движението на зърно и други стоки. 
Източник: https://trud.bg/

САЩ ще похарчат до 100 млн. долара за модернизация на авиобазата "Морон" в Испания

Военновъздушните сили на САЩ планират да разширят и модернизират авиационната база "Морон“ в Испания, за да увеличат възможностите за разполагане и зареждане на стратегическите бомбардировачи B-52, съобщава The War Zone.
"Морон“, разположена в южната част на Испания, е испанска авиационна база, която САЩ използват за осигуряване на експедиционна бойна подкрепа и обслужване на транзитни самолети.
В неотдавнашно предварително обявление за търг първата точка от поръчката е "перон за съхранение на бойни самолети в "Морон“, Испания“. Планът предвижда "разширяване на перона за самолети, за да се осигурят девет нови места за паркиране на самолети в невъоръжено състояние или три нови места за паркиране на самолети B-52 с монтиран боекомплект“. Въпросът за възможността за разполагане на самолети с боен комплект е от критично значение, тъй като от съображения за безопасност е необходимо допълнително пространство в случай на случаен взрив.
"Настоящата стоянка не е в състояние да приема въоръжени стратегически бомбардировачи поради ограничения, свързани с нарушаване на зоните за безопасност на жилищните сгради от странични обекти“, се обяснява в бюджетния документ на Военновъздушните сили.
Освен новите места за паркиране са предвидени 10 нови бензиноколонки и свързаните с тях тръбопроводи, преместване на складовия комплекс за военните инженери (включително ново закрито складово помещение и открита складова площадка), както и разширяване на банкетите на перона и подходните пътища.
"Този проект е необходим за повишаване на бойна готовност във военновъздушната база "Морон“, Испания. Ключов фактор за провеждането на учебни и бойни операции е инфраструктурата, която спомага за бърза реакция и разгръщане на силите в определените срокове. Разширената платформа за паркиране на стратегически бомбардировачи ще увеличи способността на авиационната база "Морон“ да изпълнява бъдещите задачи на мисиите“, се посочва в документите за военно строителство на Въздушните сили за финансовата 2027 година.
Съгласно предварителното обявление за търга, стойността на проекта възлиза на между 25 и 100 милиона щатски долара, като се очаква той да бъде завършен 1038 календарни дни след обявяването на началото на строителните работи.
"Авиобазата "Морон“ е жизненоважно звено във всяка операция, провеждана на изток от Съединените щати, благодарение на стратегическото си местоположение в близост до Средиземно море и Близкия изток, големите площи за паркиране, дългата писта за излитане и кацане, системите за зареждане на самолети и отличните метеорологични условия“, съобщава 496-та ескадрила на авиационната база – подразделението, което обслужва този обект.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военнослужещи ще могат да бъдат назначавани в ДАНС без конкурс

Това предвижда една от промените в Закона за Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), които са публикувани за обществено обсъждане.  Военнослужещи ще могат да бъдат назначавани без конкурс в ДАНС, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в агенцията и след писмено съгласие на председателя на агенцията и ръководителя на съответното министерство или служба, се посочва в проекта.
Предвижда се и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, според което военнослужещите, назначени в Агенцията, да не възстановяват направените от тях разходи за обучение и професионална квалификация. Това се прави с цел недопускане на обременяване на военнослужещите, преминали на служба в Агенцията, което би могло да ги демотивира по повод на изпълнение на служебната им дейност, при отчитане на обстоятелството, че дейността по защита на националната сигурност е от същата важност и значимост като дейността по отбрана на страната, се посочва в мотивите към законопроекта.
Самият законопроект предвижда промени, отнасящи се до: органите на управление на ДАНС; структурата на Агенцията; дейностите на Агенцията и правомощията на нейните органи; служителите на ДАНС.
С Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат промени и в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На този ден 

На 30 август 1883 г. към Дунавската флотилия е зачислен първият новопостроен кораб за Българския военен флот след Освобождението – яхтата „Александър I“.
Тя е кръстена на княз Александър I Батенберг и е предвидено да изпълнява представителни функции (на борда има луксозна каюта за българския владетел и електрическо осветление), а във военно време да се ползва като минен заградител и военен транспорт.
Само две години по-късно, по време на Сръбско-българската война (1885), корабът изпълнява важна транспортна мисия, като извършва 35 двойни рейса с войски, боеприпаси и провизии в подкрепа на Българската армия.
Съдбата на яхтата е свързана и с една от най-драматичните страници от историята на България. През август 1886 г., след преврата срещу княз Александър I Батенберг, именно на нейния борд владетелят напуска страната и поема към руското пристанище Рени – плаване, което бележи края на неговото управление.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. яхтата „Александър I“ е потопена заедно с други кораби от Дунавската флотилия, за да не попадне в румънски ръце. Макар повече никога да не се завръща в строя, части от нея са спасени и съхранени.
Носовото украшение и щурвалът, както и елементи от обзавеждането може да видите изложени във Военноморския музей. Заповядайте, за да се срещнете отблизо с историята на „Александър I“ и на първите години на Българския военен флот.

Забравените герои на България: Генерал-майор Константин Антонов Жостов

Навършват се 110 години от смъртта на генерал-майор Константин Антонов Жостов. Той е роден на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско. Завършва Военното училище в София (1887) и висшия артилерийски курс във Виена (1897), което му дава право да служи в Генералния щаб. В Сръбско-българската война (1885) е доброволец в ученическия легион. На 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик, а на 18 май 1890 г. в чин поручик. Служи като командир на батарея в 3-ти артилерийски полк (1897); завеждащ крепостната артилерия от артилерийската инспекция (1901); началник на строево-домакинската част в артилерийската инспекция (1905). На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан; на 2 май 1902 г. в чин майор; на 18 май 1906 г. в чин подполковник. Назначен е за военно аташе във Виена (1905), Санкт-Петербург и Париж (1907), а след това в свитата на държавния глава. През 1906 г. е назначен за началник на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия, а през 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб, командирован е за командир на 3-ти артилерийски полк (1910). На 1 септември 1910 г. е повишен в чин полковник. На 14 март 1912 г. става началник на Школата за запасни офицери.
През Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 3-та армия. Той е в основата на нейните бойни победи на Тракийския военен театър при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар.
След примирието е военен съветник в българската делегация за мирния договор в Лондон (1913).
В Междусъюзническата война (1913) е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия, а от 25 април 1915 г. е началник на дивизията. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
При включването на България в Първата световна война (септември 1915) е назначен за началник-щаб на действащата армия. Със своята дейност допринася за умелото ръководство на военните операции на българската армия в Сърбия и Македония. На този висок пост остава до 30 август 1916 г., когато внезапно умира в Главната квартира на българската армия в Кюстендил.
Награден е с военния орден „За храброст” II и III ст.2 кл.; ордена „Св. Александър” II и III ст. с мечове; народния орден „За военна заслуга” IV ст., V клас на военна лента

Червеният телефон Вашингтон - Москва навърши 63 години

63 години навършва днес червеният телефон между Вашингтон и Москва, който все още не е реликва от Студената война, съобщава Асошиейтед прес. Преди 62 години по линията е предадено първото тестово послание. Сега пак може да влезе в употреба между американските и руските лидери заради конфликта в Сирия, Либия, Афганистан и Украйна.
Всъщност американските филми правят внушения, че двамата президенти на САЩ и Русия ползват червената линия, за да разговарят. Де факто връзката е установена през 1963 г. само за писмена комуникация. Десетилетия по-късно е добавен гласов компонент, когато системата еволюира от телеграфен кабел под морското дъно до днешния обмен на данни чрез сателит и фиброоптичен кабел.
Червената линия е открита след кубинската ракетна криза през 1962 г., за да се избегне избухването на война. Точно на днешната дата тя заработва. Първото съобщение, пратено по нея, е прочутото тестово изречение "The quick brown fox jumped over the lazy dog's back 1234567890." (Бързата кафява лисица прескочи над гърба на мързеливото куче 1234567890), съдържащо всички букви на латинската азбука.
До 1990 г. президентите са използвали Червената линия над 15 пъти. През 90-те години Джордж Буш заменя писмените съобщения с телефонни обаждания. Постепенно разговорите по телефона стават предпочитано средство за комуникация между президентите на Русия и САЩ. Сега президентът Тръмп говори с колегата си Владимир Путин по телефона.
Червената линия от американска страна се намира във военната база Форт Детрик. Там за целта се използват две сателитни антени. За тях се грижи персонал от 16 цивилни, работещи по договор с американската армия. Това са 8 техници и 8 езиковеди. Работят на 24-часови смени. От базата се управляват и секретните комуникационни линии на Държавния департамент и министерството на отбраната.
Служителите, отговарящи за Червената линия, имат всекидневни контакти с руските си колеги.

30.8.2007 г.: Инцидент с термоядрени боеприпаси във ВВС на САЩ

На 29 и 30 август 2007 г. шест готови за изстрелване крилати ракети с термоядрен заряд по грешка са извадени от склад на ВВС на САЩ, подкачени са вместо учебни ракети под крилото на бомбардировач В-52, оставени са без охрана 36 часа и така са пребазирани в друга авиобаза. На 30 август В-52Н трябвало да излети с 12 крилати ракети тип AGM-129 ACM от авиобазата Майнот в Северна Дакота (граница с Канада) и да се приземи на Бърксдейл в Луизиана (Мексикански залив). Там ракетите следвало да бъдат оставени на съхранение.
Хронология на инцидента
Сутринта между 8 и 9 часа група военнослужещи в Майнот се заемат да подготвят 12 ракети за подкачване на бомбардировача – по две на всяко полукрило.
На 6 от ракетите ядрените бойни заряди са заменени с учебни, но другите 6 по неясни причини остават с бойни части W80-1 с термоядерен заряд с променлива мощност от 5 до 150 кт.
Личният състав, отговарящ за инспекцията на ракетите преди изпращането им, пренебрегва редица процедури по проверката, като в резултат остава незабелязана предварителната размяна на местата за съхраняване на учебните ракети с бойни, предназначени за утилизация.
Около 9 часа сутринта пристига влекач, който без предварителна инспекция и без да изчака резултатите от инспектиране на ракетите започва да ги буксира към самолета. Летищната служба за управление на военното имущество не установява факта, че ракетите не са проверени по необходимия начин и в 9:25 часа подписва формуляра за товарене на ракетите.
Ракетите се инсталират в продължение на 8 часа. След приключване на работата самолетът без специална охрана престоява цялата вечер на 29 август и нощта срещу 30 август на перона на авиобазата.
Сутринта на 30 август операторът на бордния локатор на В-52Н извършва задълбочен визуален преглед на ракетите на дясното крило, на което са окачени ракетите с учебни глави. Лявото крило не е огледано заради невярната презумпция, че там положението ще е същото. След това екипажът подписва товарния манифест, в който са обозначени 12 неснарядени ракети AGM-129 ACM.
В 8:40 часа самолетът излита от авиобазата Майнот, прекосява цялата територия на САЩ и каца на авиобаза Бърксдейл в 11:23 часа. В-52 е паркиран на перона и отново е оставен без специална `охрана.
Към 20:30 часа към стоянката на самолета пристига за демонтаж на ракетите група войници и офицери. Един от тях въпреки здрачаването констатира видими разлики между ракетите на двете крила.
Към 22 часа след допълнителен оглед става ясно, че на лявото крило ракетите не са с учебни бойни глави. Едва тогава около самолета е поставена специална охрана, а за „находката” е доложено на централния команден пункт на министерството на отбраната на САЩ, след това на началника на щаба на ВВС, на министъра на отбраната и на президента на САЩ.
Реакция на Министерството на отбраната
Отначало ръководството на ВВС и на Министерството на отбраната на САЩ не възнамеряват да дадат гласност на инцидента, отчасти заради традиционната политика за неразгласяване на информация за съхраняване и преместване на ядрено оръжие, а от друга страна заради предположението, че е малко вероятно инцидентът да предизвика безпокойство сред обществеността. В доклада на министерството фигурира фразата „Интересът на средствата за масова информация е малко вероятен”.
Обаче само след няколко дни неизвестни източници в Пентагона предават информацията за произшествието на вестник Military Times, на чиито страници още на 5 септември 2007 г. е поместена малка бележка.
Още същият ден в Министерството на отбраната е свикана пресконференция, на която прес-секретарят на Пентагона заявява, че населението на САЩ нито за секунда не е било подложено на опасност, а оръжието се е намирало под постоянен контрол.
По-късно е отстранен от служба командирът на подразделението, занимаващ се с товарене на ракетите, на 25 военнослужещи са наложени дисциплинарни наказания. По заповед на командващия Авиационното бойно командване генерал Роналд Киз разследването на инцидента е възложено на генерал Даг Раберг.
С цел да се потвърди надеждната охрана и сигурност на ядреното оръжие, всички специални хранилища на ВВС са подложени на щателни проверки. На 28 септември генерал Роналд Киз подава рапорт за уволнение от военна служба.
На 19 октомври държавният секретар на ВВС Майкъл Уин и заместникът на началник-щаба генерал Ричард Нютън докладват в Пентагона за предварителните резултати от разследването. В частност те признават, че и в двете авиобази (Бърксдейл и Майнот) са допускани отклонения от правилата за обслужване на оръжейните системи и че редица военнослужещи в двете бази са нарушавали инструкциите.
По разпореждане група генерални инспектори от ВВС на САЩ под надзора на Агенцията по намаляване на военната заплаха извършват инспекции във всички обекти на ВВС, където се съхранява ядрено оръжие.
Отстранени са от длъжност командващият 5-о бомбардировъчно авиокрило полковник Емиг, командирът на 5-а група за логистика полковник Синтия Лъндел, командващият 2-а бойна група полковник Тод Уестхаузър, а така също и четирима от сержантския състав.
Целият личен състав на 5-о авиокрило, имащ специални разрешения да работи с ядрено оръжие, е лишен от тях. Други 65 военнослужещи са лишени от сертификати за така наречената „програма за проверка на благонадеждността на личния състав”.
Нито едно длъжностно лице обаче не е предадено на военен съд.

57 години от първият полет на Ту-22М

На 30 август 1969 г. летец-изпитателят В.П. Борисов вдига във въздуха за първи път свръхзвуковият бомбардировач с голям обсег на действие Ту-22М с изменяема стреловидност на крилата.
Ту-22М е родоначалник на серия самолети, получил на Запад обозначението "Backfire" („Насрещен огън”).
Серийното производство започва през 1971 г. в Казанския авиационен завод (произведени 497 бройки в различни модификации), приет е на въоръжение през 1976 г.
Първото бойно използване на Ту-22М е по време на съветската война в Афганистан. В периода 1987-1989 самолетът бомбардира различни цели с конвенционални боеприпаси. Самолетът е използван и при бомбардировките над Грозни по време на първата война в Чечня. Участва и в операцията на руските ВКС срещу ИД в Сирия.
В края на 1993 г. Далечната авиация на Русия е имала на въоръжение 100 самолета от този тип, а морската авиация - 165. - Още за Ту-22М

Япония изпраща отбранителна техника на 12 държави заради Китай

Япония планира значително да разшири своята официална програма за помощ в областта на сигурността, като предостави отбранително оборудване на поне 12 партньорски държави през 2026 година, съобщава Kyodo News.
През миналата година подобна подкрепа бе предоставена на осем страни.
За целта японското правителство е заделило 18,1 милиарда йени (около 114 милиона долара) за фискалната година, приключваща през март 2027 г. Сумата е над два пъти по-голяма спрямо отпуснатите 8 милиарда йени за 2025 г.
За първи път в програмата се очаква да бъде включена Кения, с което Токио цели да подсили сътрудничеството в областта на морското наблюдение и мониторинг на фона на растящото китайско присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.
Сред останалите държави, предвидени да получат помощ, са Филипините, Индонезия, Малайзия, Тайланд, Шри Ланка, Виетнам, Източен Тимор, Палау и Фиджи, където Япония ще сътрудничи с Австралия за изграждане на военни съоръжения. През юли Министерството на външните работи в Токио вече взе решение за предоставяне на комуникационна техника и патрулни лодки на Камбоджа.
Съгласно Закона за силите за самоотбрана, Япония се ограничава до доставка на готово оборудване с двойна употреба — предимно патрулни плавателни съдове и крайбрежни радарни системи, като се изключват оръжия, предназначени за пряко унищожение.
По-широкото навлизане на японски технологии зад граница цели не само възпиране на геополитическите рискове, но и разширяване на пазарния дял на местната отбранителна индустрия. В тази връзка управляващата коалиция в страната вече предложи на премиера Санае Такаичи облекчаване на строгите правила за износ на военна продукция.
Източник: https://www.focus-news.net/

Армията на Швейцария се превъоръжава с дронове: Разкриват нов център и нов батальон

Швейцария предприема ключови стъпки за модернизация на своята отбрана, като насочва ресурси към роботиката и безпилотните технологии. Федералното министерство на отбраната (DDPS) създава нов Център за върхови постижения в областта на безпилотните системи и специализиран батальон за дронове, съобщава Swissinfo.
Решението е пряк отговор на зачестилите полети на дронове над швейцарски военни съоръжения и критична инфраструктура, както и на нарастващото значение на тези технологии в съвременните хибридни конфликти. Инициативата бе обявена съвместно от министъра на отбраната Мартин Пфистер, началника на въоръжените сили Бенедикт Роос и директора на Armasuisse Урс Льор. Новият център ще обедини оперативните нужди на армията с технологичния опит на Armasuisse и знанията на университетите и индустрията за бързо разработване и тестване на иновации.
До 2028 г. армията ще разполага с напълно функциониращ батальон за разузнаване и отбрана, подкрепен от ново училище за новобранци и адаптирана правна рамка. Успоредно с това Швеция изпраща изтребители JAS 39 Gripen и корвети клас Visby във Финландия, за да помогне за засилване на въздушните патрули след подобни инциденти с дронове.
Източник: https://www.focus-news.net/

Исторически календар

На 29 август 1902 г. в село Синьо бърдо, Врачанско, е роден Васил Маринов Бенчев. През 1925 г. завършва летателната си подготовка на летище Божурище с първи пилотски изпит и трети следвоенен авиаторски курс.
През 1930 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище , което завършва успешно и получава първото си офицерско звание – подпоручик от 51 випуск. Добрата му летателна подготовка е причина да бъде назначен за летец-изпитател в ДАР – Божурище.
На 6 юли 1938 г. при облитане на самолет ПЗЛ-24 „Ястреб“ възниква пожар в областта на двигателя. Бенчев не успява да приземи самолета, катастрофира и загива близо до с. Божурище.

Забравените герои на България: Генерал от пехотата Данаил Цонев Николаев

Навършват се 84-години от смъртта на генералът от пехотата Данаил Цонев Николаев. Той е роден на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Учи в Болградската гимназия. През 1875 г. завършва Одеското пехотно юнкерско училище и е произведен за портупей-юнкер. Като доброволец участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е командир на 5-та пехотна дружина в Българското опълчение и се отличава в боевете при Шипка и Шейново.
След Освобождението поручик Николаев е назначен в Източнорумелийската милиция- 6-та пехотна Старозагорска дружина и 2-ра пехотна Пловдивска дружина (1880). При обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885), вече с чин майор, е избран за главнокомандващ всички южнобългарски войски до пристигането на княз Александър I Батенберг (9 септември). „За отличие” е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Източния корпус.
В Сръбско-българската война (1885) първоначално е началник на Източния корпус, а след това е назначен за началник на Западния корпус- след боевете при Сливница (7 ноември), който действа в направлението Сливница-Цариброд-Пирот. За бойни отличия след войната е произведен в чин полковник (17 ноември).
По време на преврата и контрапреврата (1886) той е на лечение във Виена, откъдето е извикан, за да заеме поста военен министър. На тази длъжност остава 10 месеца, до избирането на княз Фердинанд (28 юни 1887), който го задържа при себе си за военен съветник. По-късно е назначен за началник на 5-та пехотна Пловдивска бригада. На 8 февруари 1891 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1893 г. си подава оставката и преминава в запаса. От 1897 г. отново е приет на военна служба. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Първоначално е генерал-адютант на княза, а след това в продължение на 10 години е инспектор на пехотата. От 1907 до 1911 г. става за втори път министър на войната. Междувременно на 18 май 1909 г. достига най-високия чин в армията- генерал от пехотата, и е първият български офицер, удостоен с това звание. От 1911 г. той преминава в запаса.
В Балканската война (1912-1913), макар че е в запаса, изявява желание да бъде полезен на отечеството. Назначен е за комендант на Ямболския укрепен пункт. Тук завършва неговата военна служба.
Умира на 29 август 1942 г. в София (с.Банкя).
Кавалер е на военния орден „За храброст” II и III ст.2 кл.; на великия кръст на ордена „Св. Александър” с брилянти и I ст. на същия орден; златния орден „За заслуга”. През 1936 г. цар Борис III го удостоява с най-големия български орден „Св. Кирил и Методий”, с което той става единственият български военачалник- кавалер на това отличие. Като най-стария генерал от българската войска е избран за кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски (12 юли 1937 г.)

Преди 244 години потъва флагманът на британския флот със 100 оръдия и 1200 души

На 29 август 1782 г. поради нехайство в залива Спитхед край Портсмут при рутинни дейности се преобръща и потъва закотвеният линеен кораб HMS Royal George (Крал Джордж) – имащ 100 оръдия и флагман на британския флот. Носи името на кралете Джордж от Хановерската династия.
Поръчан е на 29 август 1746 г. Заложен е за изработване през 1746 г. под името Royal Anne, но в процеса на построяването е преименуван. В момента на спускането на вода на 18 февруари 1756 г. е най-големият кораб в света – дълъг (по кила) 44 м., водоизместимост – 2047 т.
Първи командир на кораба е капитан Ричард Дърил. След като е попълнен с екипаж, той влиза в състава на Западната ескадра от Флотата на Канала през май 1756 г. под командването на адмирал Едуард Хоук. През юли Дърил е наследен от капитан Джон Кемпбъл.
През същата 1756 г. започва Седемгодишната война и Royal George взема активно участие в нея. По-голямата част от 1759 г. той е в състава на блокадата на Брест. През ноември същата година флагманът на Хоук Ramillies влиза в док за ремонт и адмиралът пренася флага си на Royal George. Той е флагман и при Киберон, където потопява френския Superbe.
От 1763 до 1778 г. е изтеглен от операции и е консервиран. Влиза отново в строя, за да участва в Американската Война за независимост. На 16 януари 1780 г. участва в знаменитата Битка на лунна светлина срещу испанци, състояла се нощем, а това не е характерно за епохата на платноходите.
Гибел
На 28 август 1782 г. Royal George под флага на Ричард Кемпенфелдт застава на котва в Спитхед, подготвяйки се за поход в Гибралтар в състава на флота на адмирал Хау. Предстои окончателното му дозареждане с провизи, корабно имущество и боеприпаси. Времето се използва и за довършителни ремонтни дейности.
На следващата сутрин, 29 август, закотвеният кораб преднамерено е наклонен на левия борд чрез преместване към него на оръдията от десния борд и на други товари. Целта е оголване на десния борд за рутинни дейности по подводната част. Капаците върху амбразурите за стрелба на оръдията от гон-дека (най-долната от трите палуби) са оставени отворени и вълните от време на време плискат вода през тях. Така палубата събира вода, но никой не обръща внимание, че се нарушава устойчивостта й.
Допълнителен накланящ момент на кораба се получава от приемането на продукти на борда. Тогава краищата на амбразурите потъват под водата, която нахлува, Royal George окончателно губи устойчивост, преобръща се и потъва. Поради малката дълбочина на водата в залива почти целият рангоут (мачти, реи и останалия такелаж) остават над водата.
По това време на борда се намират около 200-300 близки роднини на посещение на офицерите и матросите плюс 100-200 проститутки, както и мнозина търговци. Точният брой на хората на борда никога не е уточнен, но се предполага да е около 1200 души.
С кораба загиват над 900 души, включително работещият в каютата си контраадмирал Кемпенфелд, сред тях до 300 жени и 60 деца. Спасени са 255 души (11 жени и 1 дете) – някои са посрещнати от лодки, други първоначално се катерят по такелажа, трети сами доплуват до брега.
Изхвърлените на брега удавници са погребани в общ гроб на остров Уайт. През 1956 г. на мястото на погребението е поставена паметна плоча.
Военният съд не успява да установи вина за тргедията и оправдава офицерите и екипажа, повечето от които са загинали. Оцелява и е оправдан може човекът най-отговорен за трагедията – лейтенант Филип Чарлз Дърам, вахтен офицер в момента на катастрофата. Съдът обаче приема официалната версия на флотската комисия, че причина става загниването на корпуса след 26 г. от началото на есксплоатацията му и като следствие катастрофална загуба в здравината при наклоняване.
Извличане
Впоследствие са направени много опити за извличане на останките от потънали Royal George, както и за отстраняването им, защото са само на 65 фута (20 метра) дълбочина и застрашават навигацията на останалите съдове.
Още до края на 1782 г. Чарлз Спелдинг изважда шест железни 12-фунтови оръдия и 9 месингови чрез водолазен звънец.
През 1834 г. братята Чарлз и Джон Дийн си правят примитивни водолазни костюми и извличат 28 железни и месингови оръдия.
През 1839 г. генерал Чарлз Песли организира взривяването на Royal George с дъбови бъчви с барут и покрити с оловна изолация. Задействани са с електричество. Макар мощният взрив да е под вода, разбити са прозорци чак в Портсмут.
Макар генералът да е дал на водолазите указания да се съсредоточат преди всичко върху изчистване на гредите, през следващите три години са извлечени още 30 оръдия. През 1843 г. са вдигнати килът и долните греди и мястото е обявено за изчистено.
Няколко от спасените бронзови оръдия са стопени, за да формират основата на Колоната на Нелсън на лондонския площад Трафалгар.

На този ден: Съветският съюз за първи път тества атомна бомба

На 29 август 1949 г. първата съветска атомна бомба е успешно изпитана на ядрения полигон Семипалатинск (територия на днешен Казахстан). Взривена е на площ с диаметър около 20 км. Първата съветска атомна бомба е именувана РДС-1, съкратено от "Реактивен двигател специален".
Мощността на бомбата е 22 килотона, приблизително колкото на американската "Дебелака", хвърлена над Нагасаки през 1945 г.
През 1950 г. са произведени още 9 атомни бомби РДС-1. До март 1951 г. Съветският съюз разполага с 15 бомби от този тип.
На 5 август 1963 г. в Москва между СССР, САЩ и Великобритания е подписан Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под водата, познат още като "Московския договор". Понастоящем в това споразумение участват 131 държави.
Информацията за това, че СССР създава свое ядрено оръжие, сериозно разтревожва ръководството на САЩ. През юли 1949 г. се появява планът "Троянец", съгласно който американците възнамеряват да хвърлят атомни бомби върху 70 съветски града.
Те били убедени, че Русия не може да създаде свое атомно оръжие преди 1954 г., но успешният опит бил проведен още през 1949 г. Събитието от полигона в Семипалатинск слага край на американския монопол върху ядреното оръжие. - Още ЯО

Още ЯО

Армадата изведе едновременно на море двете най-нови подводници

Испанската Армада (ВМС) изведе в открито море едновременно първите две дизел-електрически подводници от клас S-80 Plus — ISAAC PERAL (S-81) и NARCISO MONTURIOL (S-82). Съвместното плаване бе определено от командването като важна стъпка за укрепване на стратегическата автономия и възпиращия потенциал на испанските подводни сили.
ISAAC PERAL, водещата подводна лодка от серията, бе официално приета на въоръжение през ноември 2023 г. след приключване на изпитанията край Картахена. Втората подводница, NARCISO MONTURIOL, стартира ходови изпитания през юни 2026 г. и премина първото си потапяне през юли близо до военноморската база Ла Алгамека, като все още преминава изпитания преди официалното приемане в състава на флота.
Двата съда, построени от държавната корабостроителница Navantia, имат дължина 80,8 метра, диаметър на корпуса 7,3 метра и водоизместване от около 3000 тона.
Програмата S-80 Plus предвижда общо четири нови подводници, които да заменят остаряващите единици от клас Galerna, опериращи от 80-те години на миналия век.
В момента третият корпус, на бъдещата COSME GARCIA, се строи в корабостроителницата в Картахена, където през юли бяха монтирани дизеловите му двигатели, съобщиха от Армадата.
Ключово предимство на проекта е внедряването на въздухонезависима задвижваща система с горивни клетки за продължителен престой под вода без изплаване, като технологията ще бъде интегрирана при последващи модернизационни етапи.
Източник: https://www.maritime.bg/

Швеция ще пази Финландия с изтребители и военни кораби

Шведските въоръжени сили ще участват в наблюдението и защитата на територията на Финландия с изтребители Gripen и корвета поне до края на 2026 г., съобщава "Ройтерс".
"Шведската техника засилва по-специално наблюдението на въздушното пространство, като освобождава собствени ресурси на финландските въоръжени сили за отблъскване на нарушения и инциденти, ако това се наложи", посочва финландската армия.
Инициативата е предприета по искане на Финландия към Швеция, уточни говорител на шведския министър на отбраната. Финландия има 1340-километрова източна граница с Русия.
Финландия и Швеция, които са двете най-нови членки на НАТО, вече имат тясно двустранно сътрудничество в областта на отбраната.

Гърция и Израел ще сключат в понеделник сделка за противовъздушна отбрана на стойност 3 милиарда евро

В понеделник в Тел Авив Гърция и Израел ще подпишат споразумения за интегрираната многослойна система за противовъздушна и противоракетна отбрана „Щитът на Ахил“ на стойност 3 милиарда евро, предаде гръцката агенция АНА-МПА.
Според потвърдена информация след публикация във вестник „Катимерини“ споразуменията ще бъдат подписани между Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към гръцкото Министерство на националната отбрана и Дирекцията за международно сътрудничество в областта на отбраната (SIBAT) към израелското Министерство на отбраната, както и със съответните израелски ведомства и отбранителни компании, участващи в програмата.
Програмата „Щитът на Ахил“ беше одобрена от гръцкия Правителствен съвет за национална сигурност (KYSEA) на 23 юли 2026 г.
Министърът на отбраната Никос Дендиас каза, че „общата сума за системите за противовъздушна отбрана е малко над 3 милиарда евро“.
Той обясни, че „Щитът на Ахил“ ще бъде въведен в експлоатация в рамките на 35 месеца, като системата ще бъде доставяна на етапи.
Източник: bta

Премиерът и министърът на отбраната благодариха на военнослужещите от 3-то бригадно командване

Пореден ден военнослужещи от Сухопътните войски са в помощ на засегнатото от наводнение село Струмяни, съобщавaт от КСВ.
И днес на терен работят 22 военнослужещи с 2 единици техника от 3-ти механизиран батальон на 3-то бригадно командване, под ръководството на старши лейтенант Камен Велков.
Заедно с представители на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, служители на горските стопанства, доброволци и жители на село Струмяни те продължават неуморно да разчистват пораженията, нанесени от водната стихия.
На място днес бяха министър-председателят Румен Радев и министърът на отбраната Димитър Стоянов. Те посетиха участък, на който армията изпълняваха задачи по преодоляване на последствията от бедствието.
Двамата лично изразиха своята благодарност към военнослужещите за техния труд, усилия и висок професионализъм, при оказване на помощ на населението.

Швеция предава на Украйна 10 катера за брегова охрана

Правителството на Швеция ще предаде на Украйна 10 катера за брегова охрана, спасителни операции и разминиране, предава Bloomberg. Според изявление на правителството плавателните съдове ще бъдат предоставени на Държавната служба по извънредните ситуации на Украйна в състоянието, в което се намират.
"Швеция подкрепя Украйна в много области и сега допълнително укрепва морските възможности на Украйна. Възможностите за теглене, разминиране и транспорт са важни функции, които сега могат да бъдат допълнително подобрени“, заяви министърът на гражданската защита Карл-Оскар Болин.
Шведското правителство реши също да отпусне допълнителни 270 милиона шведски крони (приблизително 28,4 милиона долара) на редица многостранни фондове и инициативи в подкрепа на отбраната на Украйна. Правителството е възложило на Въоръжените сили да разпределят финансови дарения, като целта е да се подкрепи Украйна, предимно в областта на противовъздушната отбрана.
Тези дарения включват допълнителни 14 милиона долара от администрираната от НАТО инициатива PURL. Министърът на отбраната на Кралството Пол Джонсън отбеляза: "С подкрепата на Швеция за инициативата PURL, Украйна ще може бързо да получи достъп до приоритетни американски материали.“
Според него, новият пакет от помощи включва усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси. Правителството отбелязва, че това е петата вноска на Швеция към инициативата PURL. Включително този нов принос, общата сума възлиза на 552 милиона долара.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник Българска Армия, брой 34, август 28, 2026 година

64 години от първия ни пуск на оперативно-тактическа ракета

Първите
Вечерта на 28 август 1962 г. в емисията си на български език Радио Лондон съобщава, че българските ракетчици са осъществили първия си пуск с оперативно-тактическа ракета на полигона „Капустин Яр“ в тогавашния  Съветския съюз. Удостоените офицери с тази голяма чест (с тогавашните звания и длъжности) са: командир на ракетната бригада - полк. Добри Александров Караджов,  началник на ПО -  подп.  Пеньо Пенков,  началник на щаба - подп. Иван Георгиев Ватев, началник на оперативна част - ма-йор Иван Точев, от ИРС - капитаните Георги Манолов Георгиев, Борис Качермазов, Янко Михайлов, командир на РДн - подп. Ради Йотов Диков,  ЗКПЧ  -  майор  Владо  Симеонов,  началник  на  щаба  -майор  Петър Ангелов Петров, заместник-началник на щаба - капитан Петър Салтиров Илиев, началник на ОПД - старши лейтенант Митакиев, командир на 1-ва стартова батарея - майор Иван Костов Велков, командир на ВУ старши лейтенант Иван Ушев, оператор - лейтенант Илко Трендафилов, командир на ОВ - капитан Тоню Тонев, началник на ДУ - лейтенант Славов.
Техническа батарея:  командир -  кап.  Съби Пенчев Събев,  зам.командир по техническата част - старши лейт. Златан Златанов, командир на взвода за проверки - кап. Александър Генков Георгиев, началник на разчет система за управление - лейт. Веско Ганчев, началник на разчет двигателна установка - лейт. Трифон Георгиев, командир на взвод зареждане и монтаж -  кап.  Любомир Блажев,  командир на взвода за подвоз - лейт. Енчо Бочуков, командир на метеорологичен взвод-лейт. Георги Георгиев,  оператор на метеостанция РМС-1 -лейт. Марин Хаджийски.
Бригадата е поздравена лично от Тодор Живков
След първия боен пуск личният състав на бригадата е поздравен от председателя на Държавния съвет и първи секретар на БКП Т. Живков, а основният команден състав е награден с ордени и предметни награди. С решение на ръководството на Министерството на народната отбрана формираната 56-а РБр се преподчинява на 2-ра армия с гарнизон Марино поле (бивше летище и бивша база на закрития Учебен център за преподготовка и подготовка на офицери,  сержанти и войници за нуждите  на  ПВО),  като  щабът  на  бригадата  се  разделя  на  две  части  и  се извежда личният състав на 2 РДн за формиране на 66-а РБр до октомври 1963 г.
Преди четири години откриха паметник в Карлово
Паметник – мемориален знак на българския ракетчик, бе открит преди четири години с воински ритуал в Карлово. Монументът е посветен на  офицерите, сержантите и войниците, служили в 56-а ракетна бригада в Марино поле и ракетните поделения  край Карлово. На 28 август 2022 г. се навършиха 60 години от първия пуск на българска оперативно-тактическа ракета, изстреляна от полигона „Капустин Яр“ в Съветския съюз.
Цялостната дейност по изграждането на паметника бе осъществена от Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Карлово. За целта  бе избрано място и бе проведена кампания за набиране на средства. - (видео)

Монументът представлява копие на оперативно-тактическата ракета 8К-14, която е на въоръжение в Българската армия до началото на новото хилядолетие. Открита бе и възпоминателна плоча на основателя на Ракетните войски генерал-лейтенант Димитър Желев Тодоров. Сред присъстващите на събитието бяха полковник Мирослав Костадинов – заместник-командир на 61-ва механизирана бригада, и военнослужещи от формированието, Пламен Славов – заместник-министър на културата, представители на МО и БА, както и на СОСЗР. - Още РВ
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Плувците, които положиха основите за военноморските тюлени на САЩ

През 40-те години на миналия век по-голямата част от огромното подводно царство на Тихия океан е неизследвана. Инструментите и оборудването са твърде елементарни, океанът е твърде огромен и голяма част от морското дъно е твърде труднодостъпна. Морските карти показват местоположението на тихоокеанските острови и атоли, но не предлага много подробности за дълбочините или подводните характеристики на техните подходи към бреговете. Напредъкът в сонарите позволява на корабите да измерват океанското дъно в по-дълбоки води, но не и в плитките близо до земни маси.
Заради тези осезаеми недостатъци в картографията, около 1000 млади скаути от екипите за подводно разрушаване (Underwater Demolition Team, UDT) на ВМС на САЩ са назначени да разузнават вражеските плажове и да разчистват крайбрежните защити преди съюзническите десанти по време на Втората световна война. За да си свършат работата, тези така наречени жаби доплуват до плажовете невъоръжени, само по бански гащета, маски за гмуркане и плавници. Обучението им се провежда в тяхна собствена базата в Мауи – съоръжение, състоящо се от палатки, паянтова столова, студени душове на открито и колебливи външни тоалетни.......Прочети още

На този ден през 1943 година умира цар Борис III

На 28 август в София умира цар Борис III (1894 – 1943) – първороден син на княз (от 1908 г. цар) Фердинанд I и княгиня Мария–Луиза Бурбон – Пармска. Завършва пълния курс на Военното училище (1912) и Военната академия в София (1915).
Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като офицер за свръзка с Главната квартира на българската войска, а през Първата световна война (1915 – 1918) е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия.
След абдикацията на цар Фердинанд І се възкачва на престола (3 октомври 1918 г.) и става върховен главнокомандващ на Българската армия. През октомври 1928 г. е произведен генерал от пехотата. Успява да преодолее последиците от ограниченията на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) и превъоръжава армията с модерно оръжие.
В началото на Втората световна война (1939 – 1945) се придържа към курс на неутралитет. С подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) открито въвлича България във войната на страната на Германия и нейните съюзници, но не изпраща войски на Източния фронт. Има заслуга за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. В началото на 1943 г. прави опити за установяване на контакти с Англия и САЩ, без да променя политиката на страната спрямо Германия.
Кавалер е на военен орден „За храброст“ I степен, III степен 1 клас, III степен 2 клас и IV степен 2 клас.

България ще развива собствен капацитет за поддръжка на F-16 Block 70

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира изменение на Рамковото споразумение по Програмата за индустриално сътрудничество F-16 Block 70. Промяната създава възможност за стартиране на нов проект, който ще надгради вече изградените в България способности за поддръжка на компоненти от системата на изтребителите F-16 Block 70. 
Целта е България постепенно да разшири възможностите си за самостоятелна логистична поддръжка и експлоатация на определени компоненти от самолетната система през целия им жизнен цикъл. Това ще намали зависимостта от поддръжка извън страната и ще създаде допълнителни възможности за българския отбранително-индустриален сектор. 
В рамките на проекта се предвижда трансфер на технологии и ноу-хау. Освен за поддръжката на българските F-16, придобитите знания и производствени способности могат да бъдат използвани за разработване и предлагане на продукти и услуги на международния пазар.
Източник: МС

В София честваха 80 години от създаването на Гранични войски

Членове на клуб „Граничари“, носещ името на първия командващ Гранични войски генерал-лейтенант Йонко Панов, на дружество „Граничари“ – Красна поляна с патрон героя - граничар лейтенант Младен Калеев, на други клубове в страната, както, по традиция,  служители на Гранична полиция към МВР отбелязаха днес пред Паметника на незнайния воин в столицата 80 години от създаването на Гранични войски.
На 10 август 1946 г. Народното събрание гласува Закон за създаването на Граничната милиция, който е публикуван на 27 август същата година. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата, а при  Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага да пази границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на войската. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски. От 1962 до 1972 г. Гранични войски са към Министерството на народната отбрана в състава на Въоръжените сили, а през останалия период от съществуването си, който продължава 51 години, са в системата на Министерството на вътрешните работи.
„Тази годишнина е значим повод да отдадем заслужено признание на поколения граничари, посветили своя професионален и житейски път на охраната на държавната граница и сигурността на Република България. През изминалите осем десетилетия българските граничари доказаха, че защитата на държавната граница е не само професионална задача, но и висока чест и отговорност пред Родината. Съхраняването на паметта за техния принос и дълг пред миналото е вдъхновение за настоящите и бъдещите поколения. Изказвам искрената си благодарност към всички офицери и сержанти, служили в Гранични войски и Гранична полиция! Пожелавам Ви здраве, сили и успехи в благородната Ви дейност, а на всички ветерани и бивши граничари –дълголетие, достойнство и удовлетворение от оставената след тях достойна следа в историята на България“, се посочва в поздравителния адрес на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов, прочетен от главния секретар на СОСЗР и председател на клуб „Граничари – ген. Йонко  Панов“ полковник от запаса Павел Станев. От своя страна той се обърна към граничните полицаи, като ги приветства за техните успехи. И продължи: „Днес, ние сме от най-активните пропагандатори на постиженията ви  и изказваме искрена благодарност за оказаната помощ и съдействие от гранично-полицейските структури в Смолян, Кюстендил, Петрич, Видин, Свиленград, Гоце Делчев и Елхово по подготовката и провеждането на осемте национални граничарски събора, чийто главен организатор е СОСЗР и клубовете на граничарите.“
Началните години на новосъздадените войски са белязани с усложнена обстановка на държавната граница, припомни в словото си полк. Станев. Само за периода 1947 – 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446, а през следващите две години граничарите водят бойни действия с още 218 въоръжени нарушители. През същия период в защита границите на България загинаха над 50 български граничари – офицери, сержанти и войници в стотици въоръжени схватки, битки и боеве с диверсионни, разузнавателни, бандитски групи и въоръжени нарушители.
Имената на героите граничари Вергил Ваклинов, Младен Калеев, Асен Илиев, Георги Пирдопски, Георги Стоименов, Стоил Косовски, Иван Миладинов, Илия Русев, Дончо Ганев, Таньо Енчев и десетки други се превръщат в национална гордост. Техните паметници непрекъснато се обновяват по инициатива на местните хора, бившите и настоящи граничари и форума „Граничарите на България”. Името – граничар, става синоним на родолюбие, бе категоричен полк. Станев. Държавната граница на Република България е многократно прегазвана, но никога не е била покорена, каза още той. Благодарности имаше и към граничарите без пагони, т.е. към местното население което взаимодейства денонощно  с Гранични войски. За тях големият поет Евтим Евтимов пише „ Всяка къща вече е застава“.   
С едноминутно мълчание бе почетена паметта на героите, загинали за защита на родната граница. В тяхна чест пред Паметника на незнайния воин бяха положени венци от Главна дирекция „Гранична полиция“, от граничарите от СОСЗР, както и цветя от всички присъстващи.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Бригаден генерал Иван Маламов пое командването на Бригада „Югоизточна Европа“

Бригаден генерал Иван Маламов прие длъжността „командир на Бригада „Югоизточна Европа“. Церемонията по официалното преместване на Щаба на многонационалното формирование и отбелязването на 27 години от създаването му се проведе в Истанбул. Длъжността „командир“ се заема на ротационен принцип от страните участнички.
Истанбул е новият домакин на Щаба на Бригада „Югоизточна Европа“. На церемонията по официалното преместване на щаба бригаден генерал Иван Маламов прие командването на многонационалното формирование. Той ще изпълнява длъжността в продължение на три години. Командването на бригадата се заема на ротационен принцип от държавите участнички. На церемонията присъстваха заместник-министърът на отбраната Любомир Монов и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев. Бригада „Югоизточна Европа“ е създадена на 26 септември 1998 година със Споразумението за създаване на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. Документът е подписан от министрите на отбраната на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция.Формированието е създадено за участие в операции по поддържане на мира, както и в спасителни и хуманитарни мисии с мандат на ООН или ОССЕ. - (видео)

Френски генерал: Не сме готови да се борим с евтините дронове

Франция не е подготвена за борба с евтините, масово произвеждани дронове, заяви началник -щаба на отбраната генерал Фабиен Мандон, пише Politico. Защитата по финансово устойчив начин срещу евтини оръжия, произвеждани в големи количества, включително произведените в Иран дронове Shahed, е едно от основните предизвикателства за западните въоръжени сили от началото на войната в Украйна, отбелязва изданието.
"Имаме врагове, които са разработили голям брой нискобюджетни решения, които ще изтощят нашите отбранителни модели“, каза Мандон на събитие, организирано от основното бизнес лоби на Франция Medef. Според генерала все още има време за реакция и за производство на евтини отбранителни оръжия в голям мащаб.
Арсеналите на НАТО отдавна се състоят от високотехнологични, сложни ракети на стойност няколко милиона долара всяка, които сухопътните сили, военноморските сили и военните самолети изстрелват срещу безпилотни летателни апарати на стойност едва десетки хиляди долари. Сега основната цел е значително да се намали стойността на поразяване на дадена заплаха.
Френски традиционни оръжейни компании като MBDA, както и стартиращи компании, включително Alta Ares и Harmattan AI, работят върху по-евтини, масово произвеждани оръжия, за да противодействат на подобни опасности. Според генерал Фабиен Мандон френската отбранителна индустрия работи усилено в тази посока.
Източник: https://www.focus-news.net/

На този ден

На 27 август 1798 г. обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република.
През 16 в. след дълги и кръвопролитни войни, ирландските барони са принудени да склонят глава пред английските крале и Ирландия е окончателно покорена от по-силния си съсед. Скъсването на Хенри VIII с католицизма и отказът на ирландците, подобно на англичаните, шотландците и уелсците, да станат протестанти задълбочава конфронтацията между местните и короната.
Като мярка срещу нови въстания, британското правителство започва политика на колонизация, заселвайки английски и шотландски протестанти. Серия от наказателни закони дискриминира католиците и ги изключила от властта.
17 в. е може би най-кървавият в историята на страната. Първо въстанието от 1641 г. става причина за 11-годишна война, а в края на века Ирландия става бойно поле във войната между Джеймс II и Уилям III. През 1798 г. новосформираното Общество на обединените ирландци вдига пореден бунт против британското управление, който отново кърваво потушен. След него през 1801 г. и последните остатъци от самоуправлението на Ирландия са премахнати и тя става част от Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия.

На 27 август 1813 г. Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в битката при Дрезден.
Битката е част от настъплението, предприето от враговете на френския император след изтеглянето на французите от Русия през зимата на 1812 г.
До сражението се стига след като в средата на август Наполеон изпраща корпуса на маршал Сен-Сир да се укрепи в района на Дрезден, за да контролира маневрите на противника и да превърне града и района в база за контранастъпление. Французите разполагат с около 300 000 войници срещу 450 000 противникови, но въпреки това войските на коалицията избягват пряк сблъсък и се стремят да отслабят французите с обходни маневри и малки битки.
След няколко малки победи съюзниците се решават на решителна битка. На 26 август 200 000 души, водени от маршал Шварценберг, атакуват корпуса на Сен-Сир. На сражението присъстват австрийският император, руският цар и пруският крал. Наполеон обаче бързо пристига на полесражението и почти веднага обръща хода му.
Войските на коалицията побягват панически, а загубите им наброяват 38 000 души срещу 10 000 французи. Наполеон обаче прави тактическа грешка, като не преследва победения противник и не затвърждава успеха си. Така победата се оказва временна и седмици по-късно коалиционните войски подновяват настъплението си към Франция.

На 27 август 1999 г. руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса - 742 дни, прекарани в космическата станция „Мир”.
През 1992 г., заедно с Анатолий Соловьов и Мишел Тонини, той е в състава на ОЕ-12 на станция „Мир” в продължение 188 денонощия 21 часа 41 минути 15 секунди. По време на полета четири пъти излиза в открития космос.
От 3 септември 1995 г. до 29 февруари 1996 г. изпълнява полет в състава на ОЕ-20 на станцията „Мир” заедно с Юрий Гидзенко и Томас Райтер. Продължава 179 денонощия 1 час 41 минута 46 секунди и излиза един път в открития космос.
От 13 август 1998 г. до 28 август 1999 г. изпълнява третия си полет на станция „Мир” в състава на ОЕ-26 (командир на екипажа Генадий Падалка) и ОЕ-27 (командир на екипажа Виктор Афанасиев) в продължение на 379 денонощия 14 часа 51 минута 10 секунди, с 3 излизания в открития космос.
Рекордът обаче вече е подобрен. На 16 август 2005 г. руският космонавт Сергей Крикальов, командир на екипажа на Международната космическа станция (МКС), бие рекорда на Авдеев, след като престоява в космоса 747 денонощия и 14 часа.

Исторически календар

Иван Харалампиев Бедрозов е роден на 27 август 1930 г. в Мирково, Софийско. Средното си образование завършва през 1948 г., след това през 1951 г. НВВУ „Г. Бенковски“, а 1969 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски“.
В периода 1952-1960 г. дава бойни дежурства на 5 летища и лети на Як-9, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19.
Като командир на ескадрила Иван Бедрозов провежда подготовка за усвояване на самолети МиГ-21 на група от дванадесет летци от 25 февруари до 30 май 1963 г. в Краснодар, СССР. Всички пилоти успешно завършват курса за обучение и се завръщат в страната. В периода 14-18 септември 1963 г. в България пристигат 12 МиГ-21 Ф13. Това е първият самолет в страната, който може да достигне два пъти скоростта на звука и първата машина с триъгълно крило. На 12 ноември 1963 г. капитан Иван Бедрозов става първият пилот, който лети в България с новата машина.
В периода 1969-1973 г. полковник Иван Бедрозов е командир на 22-ри авиополк Безмер. По-късно става заместник командир на 10-и смесен авиационен корпус като едновременно с това съчетава и инструкторска дейност по усвояване на МиГ-21. Уволнява се по болест през 1979 г.
Полковник Иван Бедрозов има общ нальот от 2750 часа и 4600 полета зад гърба си – полковник от запаса, военен летец първи клас, заслужил летец на НРБ. Починал на 8 декември 2008 г.

Анна Лад, която правеше маски за обезобразените войници от Първата световна война

Около 21 милиона войници са ранени през Първата световна война – поразително количество по това време. Напредъкът във военните технологии като артилерийските оръдия обезобразяват младите войници по начини, които историята никога не виждала досега. Тези мъже често са принуждавани да носят гротескни белези до края на живота си. Скулпторът Анна Колман Лад обаче използва художествените си таланти, за да се опита да интегрира ранените ветерани в обществото.
И така – коя е Анна Колман Лад?
Лад е родена Анна Колман Уотс в Брайн Маур, Пенсилвания, през 1878 г. и получава ранното си художествено образование в Париж и Рим. През 1905 г. тя се премества в Бостън и създава свое студио. По времето на Първата световна война тя получава адмирации за скулптурната си работа, която се фокусира върху портретни бюстове и фонтани......Прочети още

Испания одобри съвместна с Полша покупка на самолети-цистерни Airbus A330

Правителството на Испания даде "зелена светлина“ за съвместна испано-полска покупка на самолети-цистерни Airbus A330 Multi-Role Tanker Transport (MRTT), съобщава Aviation Week.
По време на заседанието на 25 август испанското правителство одобри разходи в размер до 5,4 милиарда евро за неуточнено количество самолети и съпътстващо логистично осигуряване.
Целта на договора, който ще бъде в сила седем години, е закупуването на самолети и осигуряването на логистичната подкрепа, необходима за въвеждането им в експлоатация.
Самолетите A330 MRTT се използват за дозареждане във въздуха, но могат да се използват и за превоз на личен състав и товари, медицинска евакуация и други функции.
В началото на юли вицепремиерът и министърът на националната отбрана на Полша Владислав Косиняк-Камиш обяви, че Полша ще поръча четири самолета-зареждача A330 MRTT от европейската компания Airbus. Тогава той обяви, че покупката ще бъде финансирана чрез механизма SAFE на ЕС, а поръчката ще бъде реализирана съвместно с Испания.
В края на юни министърът на националната отбрана посети Мадрид, където се срещна с испанската си колега Маргарита Роблес, както и посети завода на Airbus в близост до Мадрид.
Испания вече е оператор на MRTT и използва три модифицирани бивши граждански самолета Iberia A330-200. Към момента испанските самолети са оборудвани само със система за дозареждане "маркуч-конус“, но при необходимост те могат да бъдат адаптирани и оборудвани с дозареждаща щанга по-късно.
В Европа Airbus е единственият производител на самолети-зареждачи, който има право на финансиране по програмата SAFE.
Източник: https://www.focus-news.net/

ЕС изплати на Румъния първите 2,5 млрд. евро за отбрана в рамките на SAFE

В сряда, 26 август, Румъния получи първия транш в размер на 2,5 млрд. евро за укрепване на отбранителния потенциал и инвестиции в отбранителната промишленост в рамките на отбранителния инструмент SAFE, предава Европейская правда, като се позовава на съобщение на пресслужбата на Европейската комисия.
На Румъния са преведени първите 2,5 млрд. евро от механизма SAFE за укрепване на собствената ѝ отбранителна способност.
"Днес Румъния получи първото си плащане в размер на 2,5 млрд. евро в рамките на отбранителния инструмент Security Action for Europe (SAFE), което представлява 15% от общия размер на отпуснатите ѝ 16,7 млрд. евро“, съобщават от Европейската комисия.
В Брюксел са убедени, че това финансиране ще помогне на Румъния "да ускори приоритетните инвестиции в отбраната, да укрепи устойчивостта и да модернизира военните си способности в съответствие с общите европейски цели“.
"Това финансиране ще укрепи отбранителните способности и промишлената база на Румъния, като същевременно ще допринесе за общата сигурност на Европа. SAFE е ярък пример за нашата ясна ангажираност към европейската сигурност, както и към устойчивостта и отбраната на нашия източен фланг“, подчертава европейският комисар по въпросите на отбраната и космоса Андрюс Кубилюс.
Фокус припомня, че SAFE е финансов инструмент с общ размер от 150 млрд. евро, който отпуска заеми на държавите-членки на ЕС за инвестиции в отбранителни капацитети и съвместни покупки на боеприпаси, ракети, системи за противовъздушна отбрана.
Източник: https://www.focus-news.net/

Гърция купува две италиански фрегати: Първата влиза на въоръжение през 2028 г.

Придобиването от гръцкия флот на две италиански фрегати FREMM (клас Bergamini) вече е факт, тъй като всички подготвителни етапи за интегрирането им в гръцкия флот са вече завършени, съобщи Protothema.
Споразумението между Гърция и Италия, което активира програмата за придобиване на двете италиански фрегати, ще бъде подписано във вторник, 8 септември 2026 г. в Рим, в присъствието на гръцкия министър на националната отбрана Никос Дендиас, неговия италиански колега Гуидо Крозето и началниците на военноморските сили на двете страни.
Регламентът за прилагане ще бъде подписан от Главна дирекция "Офанзивни въоръжения и инвестиции“ (GDAEE) към Министерството на националната отбрана и съответната италианска дирекция "Въоръжения“, в изпълнение на Меморандума за разбирателство (MoU) и Декларацията за намерение за придобиване на италианските фрегати FREMM, подписани на 29 септември 2026 г. в Ла Специя, Италия, по време на срещата между Дендиас и Кросето.
"Карло Бергамини“ се присъединява към ВМС през 2028 г., а "Вирджинио Фасан“ през 2029 г.
Регламентът за прилагане финализира правните, финансовите и техническите условия за закупуване на първите две фрегати клас Bergamini.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша получава още пет изтребителя F-35

Пристига втората партида изтребители F-35 в Полша, поръчани от американската компания Lockheed Martin. Това съобщи полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш в Х.
Камиш подчерта, че 5 нови изтребителя са на път за 32-ра тактическа авиационна база в Ласк. 
По думите му тази подкрепа не само подобрява възможностите на ВВС, но и цялата система за сигурност, която Полша изгражда с нейните съюзници.
Заедно с новопристигналите самолети, Полша ще има на въоръжение осем изтребителя F-35.
Първите три изтребителя F-35 – многоцелеви самолети от пето поколение, произведени от американската компания Lockheed Martin – пристигнаха през втората половина на май, пише Европейска Правда. 
През март полската компания Wojskowe Zakłady Lotnicze Nr 1 подписа договор с американския производител Lockheed Martin за поддръжка на бойни хеликоптери AH-64 Apache в Полша.
Източник: https://www.focus-news.net/

Парламентът ратифицира изменения в договори за придобиване на бойна техника на Сухопътните войски

Народното събрание прие на първо и второ четене в едно заседание законопроект за ратифициране на изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCP А1) на Международен договор (LOA) BU-B-UCP „Придобиване на бойни машини Страйкър”, Изменение и допълнение № 1 (BU-B-UCQ А1) на Международен договор (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-B-UCQ „Придобиване на управляеми противотанкови ракети „Javelin” и Изменение и допълнение №1 на Международен договор (LOA) BU-B-UCR „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър”. Вносител е Министерският съвет, съобщава БТА.
Според мотивите за законопроекта се предлагат за ратификация три договора, свързани с придобиването на основна бойна техника за батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.
Сухопътните войски като част от Въоръжените сили на България следва да изпълнят поетите съюзнически ангажименти за придобиване и развиване на съвременни способности на декларираната механизирана бригада, които да гарантират повишена огнева мощ, бойна и логистична поддръжка, адекватна на заплахите, защита на личния състав, мобилност на бойното поле и възможности на системата за командване и управление, се посочва  в мотивите.
В мотивите към законопроекта се посочва, че има увеличение на общата стойност на Договор BU-B-UCP за придобиване на машините „Страйкър“ с 44 790 260 щатски долара.
При представянето на законопроекта министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че българската армия има нужда от нови бронирани машини и изборът на военна експертиза е точно този - придобиване на машините "Страйкър“. Процесът за придобиването на машините е започнал реално през 2023 г., като е сключен договор. Началото на процеса за промяна на стойността на трите договора е през май 2025 г., посочи Стоянов. По думите му е ясна необходимостта от реализирането на трите договора.
По време на дебатите Ивелин Първанов от „Възраждане“ посочи, че "вземаме най-старата платформа в САЩ и се опитваме да правим нещо модерно". Стигнали сме до „Страйкър“, който на тях не им трябва, каза той. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов каза, че няма да подкрепят законопроекта.
Още през май 2025 г. от Програмния офис на „Страйкър“ за България е посочена необходимостта от увеличаване на стойността, както и промяна в графика за доставка на машините, каза вчера министърът Димитър Стоянов пред ресорната парламентарна комисия, която подкрепи увеличението на стойността на договорите за машините „Страйкър“.
Източник: https://otbrana.com/

Президентът удостои с висше офицерско звание „флотилен адмирал“ капитан I ранг Божидар Иванов

Сигурността и суверенитетът на Черно море са един от най-важните приоритети за българската държава – не само за институциите, а за всички български граждани. Разчитаме на Вас да изпълнявате своята служба, както до този момент, с достойнство и с безпределна любов към Родината ни. С тези думи държавният глава Илияна Йотова се обърна към капитан I ранг Божидар Иванов на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, на която го удостои с висше офицерско звание. Със свой указ президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили назначава капитан I ранг Иванов за началник на Щаба на Военноморските сили и го удостоява с висше офицерско звание „флотилен адмирал“.
Илияна Йотова подчерта, че новите пагони са оценка за работата и качествата на флотилен адмирал Божидар Иванов. Тя открои неговата богата биография и посочи, че професионалният му път показва, че може да бъде натоварен с още по-големи отговорности в служба за България. „Знаем години наред колко труд полагахте на командирския мостик, с чест и отношение към хората, които ръководите. Вие поемате този пост в изключително трудно време, особено за Военноморските ни сили“, отбеляза президентът.
Държавният глава посочи, че пред флотилен адмирал Божидар Иванов стои и друга важна задача, свързана с модернизацията на Българската армия, която засяга и Военноморските ни сили. „Трябва да се усвоява нова техника, но преди всичко военнослужещите да имат познанията на възможно най-високото образователно ниво и да бъде гарантирана тяхната безопасност. Това ще очакваме от Вас през следващите месеци. Ще очакваме да работите за България, водени от чувството за дълг, да работите и с нашите международни партньори“, посочи Илияна Йотова.
Флотилен адмирал Божидар Иванов благодари за оказаната чест и подчерта, че приема удостояването му с висше офицерско звание като награда към хората, с които е служил и които са до него през последните 25 години от активната му офицерска служба. „Ясно осъзнавам отговорността и честта да нося пагоните на висш офицер от Въоръжените сили и ще направя всичко възможно да работя по този начин, да давам всичко от себе си в служба на Република България“, заяви той.
„Морето е стихия, която не прощава некомпетентност, самонадеяност и арогантност. То ги наказва жестоко и е възпитало всички нас на доблест, чест, дисциплина и смирение“, посочи флотилен адмирал Иванов. Той благодари на командирите и началниците, които през годините са го изграждали като офицер от Военноморските сили, и на семейството му, което винаги е до него.

Военнослужещи от Сухопътните войски в помощ на засегнатото от наводнение село Струмяни

Военнослужещи от Сухопътните войски се включиха днес в помощ на местните власти за отстраняването на щетите след тежката метеорологична обстановка и падналото значително количество дъжд, довели до наводнения и обявяване на частично бедствено положение в село Струмяни, област Благоевград, съобщава Пресцентърът на МО.
22-ма военнослужещи с 2 единици техника от състава на 3-то бригадно командване се включиха в действията по преодоляване на последствията от бедствието след получено искане от областния управител на Област Благоевград. Военнослужещите подпомагат общинските и аварийните екипи в разчистването на засегнати обекти на територията на общината.

Джон Т. Томпсън – оръжейният създател, който открадна дизайнът на всяко качествено оръжие

Прословутият автомат „Томпсън“ нашумява много сериозно през Втората Световна война. Можем да видим, че дори Уинстън Чърчил има снимки с безпогрешното оръжие с дисков пълнител. Жителите на Сицилия, които все пак успяват да намерят пътя до Щатите, също приемат оръжието като един ефективен инструмент за разчистване на сметките, особено около сухия период на САЩ. Какво обаче трябва да знаем за това магическо оръжие и неговият създател.
Бригаден генерал Джон Т. Томпсън променя значително воденето на битки, но нека не забравяме, че освен мистичният Томпсън, генералът разработва и още някои интересни идеи за подобряването на военната индустрия. За повечето създатели, едно изобретение е напълно достатъчно да останат в историята само с едно изобретение, но генерал Томпсън дава малко повече на света, впрочем много повече от другите оръжейни производители........Прочети още

Най-тежкото поражение на морските сили на САЩ идва от японците и акулите

Когато USS Indianapolis (СА-35) потъва на 30 юли 1945 г., то тъкмо е доставил части за атомната бомба, които ще бъдат пусната над Хирошима.
В действителност, крайцерът на ВМС има плодотворна кариера в Тихоокеанския театър през Втората световна война – докато японските торпеда не го потапят на дъното на океана само за 12 минути, поради множество грешки в комуникацията.
След това последва най-лошата авария в американската военноморска история – торпедното нападение, когато близо 1000 моряци са убити или оставени във водата сред орди от акули за три и половина дни......Прочети още

Последни битки над България срещу англо-американската авиация през Втората световна война

Последното въздушно противоборство над Царство България срещу съюзниците по времето на Втората световна война се осъществява на 26 август 1944 г. Това е и последният удар на англо-американската авиация по Румъния. В него участват над 250 бомбардировача Б-24 и Б-17, прикривани от изтребителите П-38 и П-51. Два американски самолета са свалени при завръщането си от българската авиация. 3/6 орляк участва в битката със 16 Ме-109G-6.
Отличават се поручик Стоян Стоянов, подпоручиците Димитър Сотиров, Георги Георгиев и подофицер Кирил Стоянов. Общата равносметка от действията на съюзниците се изразява в 1828 загинали, 2372 ранени и щети за 24 милиарда лева. Срещу тези цифри България е извършила 723 излитания за противодействие, свалени са 17 бомбардировача и 2 изтребителя.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Самолет на ВВС на САЩ кацна на московското летище "Внуково"

Американски военнотранспортен самолет Boeing C-17A Globemaster III е кацнал близо до Москва. 
Машината е излетяла от Рига около 8:50 ч. и се е приземила в Москва около 10 ч., показват данни на Flightradar24. На 23 август машината е пристигнала в Рига през базата „Андрюс“ край Вашингтон, след предходен полет от Чарлстън, пише NOVA.
Базата се използва за полети на американския президент и други високопоставени представители на администрацията на САЩ.
По-рано през август там беше транспортиран и бившият американски морски пехотинец Робърт Гилман след освобождаването му от Русия. Той беше осъден в Руската федерация за нападения срещу служители на реда.
Засега няма официално обявена информация за причината за пристигането на американския военнотранспортен самолет в Москва.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред журналисти, че към момента не разполага с информация за кацналия на летище „Внуково“ американски C-17.
McDonnell Douglas/Boeing C-17 Globemaster III е голям стратегически военнотранспортен самолет. Конструкцията му е разработена за Военновъздушните сили на Съединените щати през 80-те и началото на 90-те години на миналия век от компанията McDonnell Douglas.
Машината е предназначена да превозва войски, големи товари и военно оборудване както до основни военни бази, така и до по-малки и слабо оборудвани летища. Самолетът може да изпълнява и тактически транспортни задачи, както и въздушни операции.
Сред възможностите му са десантиране на товари и евакуации. C-17 може да излита и каца на къси писти, да превозва тежки военни превозни средства и големи количества палетизиран товар.
Самолетът се управлява от екипаж от трима души. C-17 Globemaster III е на въоръжение в няколко държави, сред които Съединените щати и редица техни съюзници.
Източник: https://epicenter.bg/

Отбелязваме Деня на военните водолази

Началото на флотската водолазна команда е документирано в заповед на военния министър от 25 август 1907 г., относно устройството и управлението на Флота на Негово Царско Височество, припомня Военноморският музей.
С нея се постановява, че в Портовото капитанство на Морската част има и водолазна команда.
В заповедта са посочени и първите ѝ задачи: „… да се обучават във водолазното дело, да преглеждат подводните части на корабите, да търсят потопени мини и разни други назначения, изискващи действието на водолаза“.
С годините задачите на военните водолази се разширяват и усложняват.
Днес те изпълняват дейности, често свързани с висок риск, които изискват професионализъм, отговорност, отлична подготовка и самообладание.

Денят, в който Чърчил потопи френския флот

На 3 юли 1940 година, малко преди шест вечерта, британски линейни кораби откриват огън по закотвена ескадра в алжирското пристанище Мерс-ел-Кебир. За по-малко от петнайсет минути загиват близо хиляда и триста моряци.
Нито един от тях не е германец или италианец. Всички са французи — довчерашни съюзници, чиито кораби две седмици по-рано още воюват рамо до рамо с британските.
Има събития, при които обичайното определяне на роли — жертва и палач — не работи. Мерс-ел-Кебир е едно от най-красноречивите сред тях: трагедия без злодей — там, където няма правилен избор, а отлагането е най-опасният.
Уинстън Чърчил нарича заповедта "най-неестественото и мъчително решение", което е вземал. Вицеадмиралът, който я изпълнява, пише на жена си, че всички се чувстват опозорени......Прочети още

Военнослужещи прочистват района около завод „ЕМКО“ след взривовете

Специализирана инженерна група от Сухопътните войски и екип от Военномедицинска академия от 14 август изпълняват задача по прочистването на района извън завод „ЕМКО“ ООД в близост до с. Белица (община Трявна) от разпръснати невзривени боеприпаси и метални отломки след инцидента от 10 август, възникнал вследствие на експлозии. Силите са в състав от 17 военнослужещи и 1 цивилен служител с 6 единици военна техника, съобщава Пресцентърът на МО.
Общата площ за прочистване е 566 дка, като до днес са прочистени 398 дка, открити са 53 невзривени боеприпаса и 1070 кг метални отломки. Изпълнението на задачите се извършва при строго спазване на процедурите и мерките за безопасност.  
Екипите са изпратени по предложение на началника на отбраната и в изпълнение на заповед на министъра на отбраната, в отговор на получени искания от областния управител на Габрово за оказване на съдействие от Въоръжените сили след обявеното бедствено положение на част от територията на община Трявна.
Източник: https://otbrana.com/

Комисията по отбрана одобри придобиването на минни ловци

Комисията по отбрана в Народното събрание одобри на първо четене с 16 гласа „за“ и 1 „против“ проект на Закон за ратифициране на Договора за продажба между Министерството на отбраната на България и Нидерландия за покупката на минен ловец „HNLMS Зирикзии“ клас „Трипарти“ с бордови номер M862, минен ловец „HNLMS Вилемстад“ клас „Трипарти“ с бордови номер M864 и минен ловец „HNLMS Схийдам“ клас „Трипарти“ с бордови номер M860 и на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Кралство Белгия и министъра на отбраната на Кралство Нидерландия относно прехвърлянето на минни ловци клас „Трипарти“, съответно клас „Флауър“ и клас „Алкмаар“, като оперативни във Военноморските сили на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия, включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване, съобщава БТА. 
В договора се регламентират ангажиментите на Република България и Кралство Нидерландия по придобиването на трите нидерландски кораба, в т.ч. ангажимент на нидерландската страна е да прехвърли собствеността на всеки един от корабите, след като бъде извършен необходимият обем дейности за възстановяване на техническите им способности и увеличаване на експлоатационния им ресурс.
Обхватът на Меморандума включва придобиване на седем кораба тип „минен ловец“ (три нидерландски и четири белгийски кораба), включително съоръжение за обучение на екипажи, резервни части и допълнително оборудване. Корабите разполагат със съвременно оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти, оперативни са по стандартите на НАТО и в момента се експлоатират от белгийските и нидерландските Военноморски сили.
Съгласно Меморандума български ангажимент е заплащането на стойността на ремонтно-възстановителните дейности на седемте кораба до степен, покриваща стандартите за оперативна готовност на Алианса, както и обучение на украински екипажи на минни ловци. 
Максималната стойност на ремонтно-възстановителните дейности за един кораб е до шест милиона евро, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов. Той посочи, че първият минен ловец от Белгия се очаква да получим през септември-октомври тази година. Стоянов каза също, че изискването за безвъзмездно предоставяне на корабите е да бъде обучен един екипаж от Украйна и този екипаж вече е обучен.
Източник: https://otbrana.com/

Гвардейският ни оркестър ще участва в Международния фестивал на военната музика в Оломоуц, Чехия

От 27 до 29 август в Оломоуц, Чешката република, ще се проведе 29 издание на Международния фестивал на военните духови оркестри, съобщават от кметството на града домакин. В  събитието ще участва и Гвардейският представителен духов оркестър към НГЧ с началник и главен диригент на Българската армия подполковник Ради Радев.
Програмата ще започне в четвъртък с църковен концерт в църквата "Св. Мориц" на военния оркестър от Полша. Ден по-късно е традиционният вечерен концерт на Оломоуцката военна музика с участието на оркестъра от Хърватия.
Основната програма ще бъде в събота. На площада от сутринта ще свирят оркестрите от Унгария, България и Полша. От 14 ч. ще има програми на отделни военни оркестри, които ще завършат с съвместен концерт.
Имаме е специална изненада за публиката като част от съботната следобедна програма, посочват от кметството. Демонстрация на силата и енергията, които излъчват военната музика и маршовото изкуство, са подготвили представителите от Хърватия.
Фестивалът включва съпътстваща програма, в която Почетната гвардия на армията на Чешката република ще покаже своето оборудване и въоръжение, униформи и оръжия, както и демонстрация на военната техника на сухопътните войски.
Музикалното събитие се организира от щаба на гарнизона в Прага и град Оломоуц.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Индия успешно тества автомат "Калашников", сглобен от местни компоненти

В Индия успешно е тестван първият прототип на автомата АК-203, изцяло изработен от индийски компоненти и материали, пише вестник The Times of India.
В публикацията се посочва, че изпитанията са проведени от руско-индийското предприятие Indo-Russian Rifles Private Limited (IRRPL), разположено в Корве, окръг Аметхи. Според генералния директор на IRRPL, генерал-майор Судхир Кумар Шарма, автоматът е преминал огневи изпитания, включително стрелба с автоматични серии.
Оръжието е версия на Калашников АК200 за патрон 7,62×39 мм, както се съобщава на сайта на компанията "Концерн "Калашников“. Ключова характеристика на автоматите от серията 200 е възможността за монтиране на съвременни прицелни системи върху шина "Пикатини“ (MIL-STD-1913), като се запазва високата надеждност на автоматиката.
IRRPL планира да произведе няколко такива автомати и през септември да ги предаде на индийската армия за изпитания, както и да увеличи производствения капацитет до изпускане на един АК-203 на всеки 100 секунди. Според Шарма това ще позволи да се ускори с почти една година доставката на около 600 хиляди автомати за военните. - Още за АК
Източник: https://www.focus-news.net/

Рекордно ниските нива на р. Дунав разкриха останки от изгубения флот на Кригсмарине през 1944 г.

През това лято рекордно ниските нива на р. Дунав разкриха останките на много потънали кораби, като значителна част от тях са на умишлено потопените през 1944 г. плавателни съдове на черноморската флотилия на нацистка Германия. Тук ще припомним накратко последните действия от оттеглянето на Кригсмарине от Черно море през Втората световна война.
При нападението над СССР Вермахтът смята, че до зимата на 1941 г. ще превземе Москва и съветският Черноморски флот е игнориран от плановете му. В началото на военните действия единствените кораби на Кригсмарине в басейна на Черно море са намиращите се в речните пристанища Галац, Браила и Русе катери на немската Дунавска флотилия. С провала на Блицкрига във военно-стратегическо отношение Черно море остава не само южен фланг на съветско-германския фронт, но придобива особена значимост в немските планове за най-краткия път за овладяване на важните от икономическа гледна точка райони на Кавказ.  Вниманието на германското командване на Черноморския театър на военните действия от самото начало е насочено към това - да не се наруши бреговата инфраструктура, свързана с доставките на нефт и нефтопродукти от Румъния за Германия и Италия.........Прочети още 

Най-голямото авиационно шоу в Румъния ще се проведе тази събота на летище Баняса край Букурещ

Най-голямото авиационно шоу в Румъния ще се проведе тази събота на летище Баняса край Букурещ, съобщиха организаторите на събитието. То ще включва 200 самолета и международни участници от Испания, Германия, Франция, Италия, Турция и Словения. Сред чуждестранните гости е и литовският пилот Юргис Кайрис, многократен световен шампион по авиоакробатика.
Очаква се няколко хиляди зрители да посетят събитието, което е с безплатен вход. То се провежда за 16-и път и отбелязва 120-ата годишнина от първия полет със самолет със собствен двигател – постижение, което завинаги вписва името на румънския изобретател Траян Вуя в историята на световната авиация.
Румънските военновъздушни сили ще открият авиошоуто в 10:00 ч. местно (и българско) време. Публиката ще може да наблюдава фигури от висшия пилотаж, тактически демонстрации и полети в строй с участието на самолетите F-16 Fighting Falcon, C-27J Spartan, C-130 Hercules и хеликоптерите IAR-330.
Шоуто в небето ще бъде допълнено от мащабна статична експозиция, където посетителите ще могат да разгледат отблизо самолетите F-16 Fighting Falcon, C-27J Spartan и учебния IAK-52, хеликоптерите IAR-330 и IAR-316B Alouette, както и експонати, представящи историята и еволюцията на румънската военна авиация.
Изложението ще включва още хеликоптера IAR-317 Airfox, радара TPS-79R, системата HAWK, системата M903/PATRIOT, симулатори за полети и пехотно въоръжение, както и специализиран автомобил за обезвреждане на взривни устройства.
Специален акцент ще бъде представянето на „White Wings“ („Бели криле“) – отбора на Румънския аероклуб за групови полети с планери, който ще демонстрира красотата и прецизността на безмоторното летене. Отборът по парашутизъм на Румънския аероклуб „Blue Wings“ („Сини криле“) –– ще допълни въздушното шоу с демонстрация след скок от самолет Cessna C208 Caravan.
Програмата ще завърши с фойерверки.
Организаторите съветват посетителите да не идват с кола, тъй като броят на местата за паркиране е ограничен.
Източник: bta

52 курсанти завършиха Военновъздушното училище, 58 са новоприетите първокурсници

58 новоприети курсанти прекрачиха прага на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, за да поставят началото на своето обучение и професионален път във Военновъздушните сили на Република България, съобщават от учебното заведение. На 14 август пагони и дипломи получиха 58 лейтенанти от Випуск „Априлски-2026“, които вече започнаха офицерската си служба
На първокурсниците им предстои начална военна подготовка – важен етап от тяхното военно обучение, който ще ги подготви за полагането на военната клетва и за предизвикателствата на курсантския живот.
Те подписаха договорите си, настаниха се в спалните помещения и получиха полагащото им се вещево имущество. В първите дни от обучението си те бяха запознати с основните изисквания за безопасни условия на труд.
През учебната 2026/2027 година курсантите ще се обучават по специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ в 9 военни специализации, насочени към ключови направления във Военновъздушните сили.За специализация „Летец-пилот“ бе проведен допълнителен прием за обучение на летци-пилоти на вертолет, продължил до 20 август 2026 г.
Новият курсантски випуск поема по път, изпълнен с предизвикателства, дисциплина и много отговорности, но и с възможността да изградят своята професионална реализация като бъдещи офицери от Военновъздушните сили.

Китайски изтребители ще премерят сили със западни самолети в небето над Египет

Китайските усъвършенствани изтребители J-16 ще проведат тренировки редом до машини Rafale. Това е рядък шанс да тестват възможностите си срещу западни платформи, след като китайската технология привлече вниманието със способностите си срещу самолетите на френския производител в конфликта между Индия и Пакистан миналата година.
Изтребителите J-16 и Dassault Rafale ще участват в тазгодишното въздушно учение „Орли на цивилизацията“ в Египет, според снимки, разпространени от Египетските въоръжени сили. Второто издание на учението започна в събота и ще продължи седем дена, става ясно още от позиция на силите.
J-16 и J-10 са изтребители от 4.5-о поколение, които служат във Военновъздушните сили на Народноосвободителната армия на Китай. Те разполагат с модерна авионика, усъвършенствани радарни и електронни системи за битка. J-16, построен от AVIC Shenyang, е по-голям и по-тежък от J-10, като разполага с два двигателя и две места и е проектиран за мисии с по-голям обсег. Китай изпрати J-10 на учението „Орли на цивилизацията“ през 2025 г.
Конфликтът между южноазиатските съседи през май 2025 г. бележи първото голямо използване на изтребители J-10C от Пакистан, на които Исламабад приписва свалянето на множество индийски самолети, включително френски Rafale. Макар Индия да оспорва тази версия, характеристиките на китайския самолет са обект на засилено наблюдение след конфликта.
ВВС на Индия заявиха, че са унищожили около дузина пакистански самолети по време на конфронтацията, включително поне пет усъвършенствани изтребителя, като например произведените в САЩ F-16 или произведените в Китай самолети клас JF-17. Точният брой на унищожените самолети остава спорен, като анализаторите са поставяли под въпрос твърденията за военни успехи и от двете страни в предишни конфликти.
Египет е стратегически партньор на САЩ, чиито военни използват американски изтребители F-16, както и хеликоптери CH-47 Chinook и AH-64 Apache. Кайро поддържа дипломатически отношения с Китай от около седем десетилетия, като връзките се задълбочават през последните години.
Източник: https://www.investor.bg/

Унгарски изтребител „Грипен“ се е разбил днес в източната част на страната, съобщи премиерът Мадяр

Изтребител Saab JAS 39C Gripen (Registration:31, MSN:39-302) на унгарските въоръжени сили се е разбил в 11:00 местно време близо до източния град Солнок по все още неизвестни причини, съобщи днес във Фейсбук премиерът Петер Мадяр, добавяйки, че пилотът се е катапултирал успешно от самолета, предаде националната новинарска агенция МТИ. - (видео)
„Скоро министърът на отбраната ще предостави подробности. Според предварителния доклад няма пострадали и няма щети по гражданската инфраструктура“, каза унгарският премиер.
Министърът на отбраната Ромулус Русин-Сенди потвърди на видеозапис, публикуван във Фейсбук, че пилотът е жив. „Той направи всичко по силите си, за да гарантира, че самолетът ще се разбие на територията на (обект на) въоръжените сили“, отбеляза Русин-Сенди.
Министърът заяви, че разследването на катастрофата е в ход и заедно с началника на генералния щаб се отправя към мястото на инцидента, за да може да предостави точна информация.
Националната служба за бърза помощ съобщи във Фейсбук, че пилотът е в стабилно състояние и е транспортиран до болница с хеликоптер за наблюдение.
Самолетът е излетял от Кечкемет и се е разбил в имотите на 86-а хеликоптерна бригада „Йожеф Киш“ в Солнок, съобщи пред репортери на мястото на инцидента кметът на града Михай Дьорфи.
На кадри, публикувани от новинарския портал „Солнок Хангя“, се вижда дим, издигащ се от района на авиобазата.
Последният инцидент с унгарски изтребител „Грипен“ стана на 10 юни 2015 г. във военна авиобаза „Кечкемет“, когато пилот не успя да прибере носовата стойка след излитане. След като горивото му свърши, пилотът се опита да кацне по корем, но самолетът стана неуправляем, което го принуди да катапултира. Той получи наранявания, от които се възстановяваше повече от седмица.
Източник: bta

Два договора за превъоръжаването на армията влизат извънредно в Комисията по отбрана

Два ключови договора, свързани с модернизацията и превъоръжаването на Българската армия, ще обсъди извънредно утре парламентарната Комисия по отбрана. Първата точка е ратификацията на договора с Нидерландия за придобиването на три минни ловци от клас „Трипарти“. Другата точка в дневния ред е свързана с вече договореното придобиване на бойни машини „Страйкър“, противотанкови ракети „Javelin“ и боеприпаси за машините.
Договорът с Нидерландия за придобиването на три минни ловци  е част от усилията за възстановяване и развитие на способностите на флота за противоминна борба. Става въпрос за корабите „Зирикзии“, „Вилемстад“ и „Схийдам“, които трябва да бъдат предоставени на българските Военноморски сили заедно с резервни части, допълнително оборудване и съоръжение за обучение на екипажите. Паралелно с това депутатите ще разгледат и меморандум между България, Нидерландия и Белгия, свързан с прехвърлянето и експлоатацията на минни ловци от клас „Трипарти“, както и с обучението и поддръжката на екипажите.  
Втората точка от извънредното заседание е свързана с вече договореното придобиване на бойни машини „Страйкър“, противотанкови ракети „Javelin“ и боеприпаси за машините. Министерският съвет предлага парламентът да ратифицира измененията и допълненията към трите международни договора със Съединените щати. Те касаят съответно програмата за придобиване на бойните машини „Страйкър“, управляемите противотанкови ракети „Javelin“ и боеприпасите за новата техника.
И двете точки са внесени от Министерския съвет през последните седмици – договорът за минните ловци бе внесен на 28 юли, а измененията по договорите за „Страйкър“ и „Javelin“ – на 10 август. След разглеждането им в Комисията по отбрана предстои и окончателното решение на Народното събрание по ратификацията. - (видео)
Източник: https://armymedia.bg/

Варна и българската военноморска авиация (1959-2009 г)

След края на Втората световна война българските Военноморски сили (ВМС) не разполагат със своя авиация. Формираното през 1942 г. водосамолетно ято във Варна остава в състава на Военновъздушните сили (ВВС) до 1950 г., когато то (вече като водосамолетна разузнавателна ескадрила) преминава в състава на флота. След седем години поделението (преобразувано във водосамолетен полк) е разформировано, а водосамолетите са предадени на рибарския флот. ВМС отново остават без авиация. На 14 октомври 1959 г. е сформирана авиационна група, която по-късно прераства в отделна противолодъчна (за борба с подводници - б.а.) ескадрила вертолети (ОПЛЕВ) с мирновременен щат от три екипажа. Отначало организационно тя е към командването на 16-и транспортен авиополк, като се базира на летище Враждебна - София. За първи командир е назначен капитан Димитър Ив. Георгиев. Замисълът е ескадрилата да бъде базирана там временно, докато трае обучението на бъдещите морски вертолетчици и докато бъдат доставени от СССР специализирани летателни машини за борба с подводници. След това по план поделението е трябвало да бъде пребазирано в Балчик. При формирането на екипажите са включени и кадри от бившия водосамолетен полк, с което се осигурява приемствеността между поколенията морски летци. В спомените си майор Георгиев изказва благодарност на командира на вертолетния транспортен авиополк във Враждебна полковник Иван Калмушки и на командира на едната от вертолетните ескадрили майор Милан Миланов за помощта им при окомплектоването с летци и техници, както и при тяхното по-нататъшно обучение.........Прочети още

Крупнокалибрен снайпер Chey Tac Intervention

Снайперската оръжейна система с голям обсег CheyTac LRRS (Long Range Rifle System) е специално проектирана да поразява „меки цели“ на далечни разстояния (soft targets, американски евфемизъм, обозначаващ хора - противникови войници, престъпници и т.н., за разлика от hard targets, тоест материални средства като автомобилна и друга техника).
В същото време основната задача е била да се създаде оръжие, което да превъзхожда оръжията с калибър 12,7 mm (.50) по отношение на възможностите, включително и точността на големи разстояния.
Затова в САЩ е разработен патронът .408 CheyTac (номинален калибър 10 mm). Новият патрон заема междинно положение по размер и тегло между мощният картечен патрон .50 Browning (12,7x99) и популярният снайперски патрон за далечни разстояния Lapua (8,6x76). В същото време, благодарение на специалната форма и дизайн на куршума, той има много голям балистичен коефициент и поддържа свръхзвукова скорост на разстояние повече от 2000 m. В същото време, при разстояния повече от 700 m, енергията на куршума от калибър .408 е по-висока от енергията на куршума .50 Browning на същия диапазон, въпреки факта, че патронът .408 е с 30% по-лек и създава по-малък откат.
Според фирмата CheyTac Associates, производител на патроните .408 и оръжията за тях, системата CheyTac LRRS, състояща се от пушката CheyTac Intervention M200 с оптичен мерник Nightforce NXS 5.5-22X, патрони .408CheyTac, фирменият балистичен компютър (на основата на PDA Casio Cassiopea M70) и свързаните към него сензори за вятър, температура и атмосферно налягане Kestrel 4000 осигурява ефективна стрелба по цел с височината на човешки ръст на разстояние от 2000 m, гарантираща точност под 1 ъглова минута (1 MOA).
Пушката CheyTac Intervention M200 е оръжие с подаване на патроните от пълнител с надлъжно плъзгащ и завъртащ се затвор. Патроните се подават от снемаеми едноредови пълнители с капацитет 5 патрона.
Пушката Intervention M200 е разглобяема, цевта се изважда за транспортиране и съхранение, а прикладът се придвижва напред до упор. Като цяло дизайнът на пушката M200 се основава на дизайна на пушката Windrunner .50 калибър, създадена от американската компания EDM Arms. Цевта на пушката Intervention M200 е конзолно окачена в цевната кутия, задната й част е скрита в тръбен корпус, към който са прикрепени сгъваемата двунога и дръжката за носене. Върху дулния срез на цевта може да бъде прикрепен ефективен дулен спирач или заглушител OPSINC. Пушката не е оборудвана с открити мерници. За инсталиране на оптиката се използва стандартната планка тип Picatinny, а оптичният мерник Nightforce NXS 5.5-22X се смята за основен. Ако е необходимо, оптичният мерник може да бъде допълнен с модул за нощно виждане AN/PVS-14 и инфрачервен лазер за засветяване на целите AN/PEQ-2. В допълнение към основната пушка M200, фирмата CheyTac произвежда и по-опростена и по-евтина еднозарядна пушка Intervention M310 за същия патрон .408 CheyTac. Пушката M310 е неразглобяема и има регулируема пластмасова ложа. - Още снайпери

Иран е получил покана да се присъедини към „ислямското НАТО“ на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан

Иран е получил покана да се присъедини към Пакта за колективна отбрана на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан. Това съобщи Мехди Рахими, ръководител на информационната агенция на иранския парламент, в интервю за ливанската телевизия Al Mayadeen. Въпросът е в процес на разглеждане, добави Рахими. Той заяви, че „войната с Иран доказа на всички, че Америка дестабилизира сигурността на страните от региона, вместо да изпълни обещанията си да им осигури чадър за сигурност“. Затова държавите в Близки Изток поемат сами колетивната си отбрана.
На 7 август лидерите на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха Споразумение за колективна отбрана в Мека, като се договориха, че въоръжена атака срещу която и да е от тях ще бъде възприета като атака срещу всички (подобно на чл. 5 от Договора за НАТО).
Пактът се описва като усилие за укрепване на „колективното възпиране“ и разширяване на военната координация и сътрудничеството в отбраната.
Новият договор между трите сунитски мюсюлмански държави възроди спекулациите за появата на „ислямско НАТО“.
И трите имат много мощни активи: Пакистан е единствената мюсюлманска страна с ядрен арсенал, Турция има стабилна отбранителна индустрия и втората по големина армия в НАТО след САЩ, а Саудитска Арабия – най-големият износител на суров петрол в света и най-старият съюзник на САЩ в Персийския залив – има огромна финансова мощ.
Все още няма официално потвърждение на тази новина, но дори тя да е част от информационната война на Техеран, посланието е ясно и е насочено към САЩ: трите държави от Пакта от Мека са близки американски съюзници, а Иран е най-големия враг на САЩ и Израел в региона.
Източник: https://glasove.com/

Конфликтът между Русия и Запада се изостря и навлиза в решителен етап

Конфликтът между Русия и Запада, основно с НАТО и Европа, значително се изостри след края на юни тази година и, ако се съди по интензивността му, навлиза в решителен етап. Макар че не може да се пренебрегва и досегашната интензивност на бойните действия, която обикновено се илюстрира с унищоженото въоръжение от началото на специалната военна операция (СВО) до средата на август т.г. Наличните данни за украинската армия показват точно това – тя е загубила 674 самолета, 284 хеликоптера, 212 445 безпилотни летателни апарата (БЛА), 669 зенитно-ракетни комплекса, 30 624 танка и друга бронирана техника, 1774 реактивни системи за залпов огън и 36 186 артилерийски оръдия и минохвъргачки. Тези данни са красноречиви и за оказаната военнотехническа помощ от Запада, защото в края на 2021 г. Украйна разполагаше с пренебрежимо малки количества въоръжение в сравнение с унищожените. Те показват интензивността на бойните действия основно на фронтовата линия, докато новият етап от СВО, освен с увеличаващото се напрежение на фронта, се характеризира по цялата територия на страните с несравнимо по-голям пространствен размах и  интензивност......Прочети още

Норвегия ще предостави 9 милиарда долара на Украйна

Норвегия възнамерява да предостави на Украйна през фискалната 2027 г. нова финансова подкрепа в размер на 85 милиарда норвежки крони (9,2 млрд. долара), тоест колкото и през текущата фискална 2026 г., съобщи норвежкото правителство, цитирано от Ройтерс.
Норвегия е твърд поддръжник на Украйна, редом с останалите скандинавски и балтийските страни. Правителството на премиера Юнас Гар Стьоре разработи дългосрочен план за подпомагане на Киев, който бе подкрепен от всички партии в норвежкия парламент.
Помощта, която Норвегия ще предостави на Украйна в периода 2023 – 2030 г., възлиза на около 30 млрд. долара. Това нарежда Осло сред най-щедрите дарители на Киев на глава от населението.  
Скандинавската държава разполага със значителен по обем суверенен фонд, който попълва с постъпленията от износа на газ и нефт. В момента тя е най-големият доставчик на газ за Европейския съюз.
Източник: https://trud.bg/

САЩ представят AIM-424 Malice: Ракета с ултрадълъг обсег от над 463 км

Отделът за морска авиация на Военноморските сили на САЩ представи нова ракета "въздух-въздух“ с ултрадълъг обсег – AIM-424 Malice, с обявен обсег от над 463 км.
Снимки на ракетата са публикувани от DVIDS, официалната медийна платформа на Министерството на отбраната на САЩ.
Ракетата е показана на два типа изтребители, базирани на самолетоносачи: F-35C Lightning II и F/A-18E Super Hornet.
Ракетата е разработена и произведена от американската компания Raytheon. Тя се задвижва от ракетен двигател на твърдо гориво.
Тя е с дължина 4,11 метра, диаметър 0,34 метра и размах на крилете 0,67 метра. Стартовата ѝ маса е 680,4 кг. Ракетата има обявен обсег от над 463 км и е оборудвана с високовизбувна фрагментационна бойна глава.
Въпреки че снимки на AIM-424 Malice са публикувани едва на 22 август 2026 г., наличната информация сочи, че изпитванията са започнали още през зимата на 2026 г.
Към момента няма подробна информация относно завършването на интеграцията на ракетата с нейния самолет-носител. Публикуваните снимки обаче показват, че F/A-18E Super Hornet може да побере най-малко четири ракети AIM-424 Malice.
Базираният на самолетоносач F-35C може да пренася тези ракети във вътрешните си оръжейни отсеци, което позволява на самолета да поддържа ниска забележимост при провеждането на бойни мисии.
Към момента не е ясно каква конкретна роля ще играе AIM-424 Malice във въоръжението на Военноморските сили на САЩ. Военновъздушните сили и Военноморските сили на САЩ традиционно разработват паралелно свои собствени ракети, изстрелвани от въздуха. Морската авиация вече използва AIM-120, докато Военноморските сили на САЩ наскоро представиха и изпробваха ракетата с голям обсег AIM-174 по време на учение.
AIM-424 Malice би могла потенциално да допълни AIM-174 или частично да я замести.
По отношение на конструкцията новата ракета прилича повече на конвенционалните ракети "въздух-въздух“, докато AIM-174 е разработена на базата на изстрелваната от кораб ракета "земя-въздух“ SM-6. Последната е способна също да прихваща балистични цели, което я прави важен компонент в противодействието срещу китайските противокорабни балистични ракети.
Междувременно ВВС на САЩ разработват своя собствена ракета с голям обсег AIM-260. Тя също е предназначена за поразяване на цели на големи разстояния. До момента обаче не са публикувани официални данни за нейния обсег или други ключови експлоатационни характеристики.
Източник: https://www.focus-news.net/

Продажбата на полските МиГ-29 на България и Украйна: Варшава обяви изтребителите за опасни!

Трансферът на последните 14 полски изтребителя МиГ-29 за Украйна бе отложен, което прави въпроса за тяхната стойност и безопасност ключов. Варшава обаче все още не е взела окончателно решение за съдбата им. Първоначалният план за предаването им на Киев срещу технологии за дронове не е реализиран, както и идеята за продажба на самолетите (или части за тях) на България.
От Министерството на отбраната на Полша обаче съобщиха, че по-нататъшната експлоатация на тези самолети е опасна. Повод за това стана предложение изтребителите да бъдат преоборудвани в безпилотни летателни апарати, пише Defense Express.
"Поради постоянното развитие на оперативните стандарти и липсата на резервни части, поддържането на този тип самолети в полските въоръжени сили е икономически нерентабилно и застрашава безопасността на пилотите", гласи официалното становище на военното министерство.
В тази връзка за Украйна възниква въпросът за реалната стойност и безопасност на самолетите. Ако Киев ги получи, ще са необходими допълнителни разходи за възстановяване на бойната им готовност (ако това изобщо е възможно) или за използването им като донори на резервни части.
С подобен казус се сблъсква и България, където се очаква забавяне на втората партида F-16 Block 70. Според анализатори от Defense Express, ако българските ВВС изпитват затруднения с отбранителните си способности, решението е използването на вече доставените F-16, вместо разчитането на 40-годишните МиГ-29, чиято експлоатация Полша официално обяви за опасна.
При тези обстоятелства е твърде вероятно полското МО не просто да не спечели от продажбата на старите си изтребители, но и да се наложи да отдели средства за бракуването и извеждането им от експлоатация.
ФОКУС припомня, че в началото на август месец украинският посланик в Полша Васил Боднар заяви, че диалогът с полската страна относно изтребителите МиГ-29 продължава, но тяхното прехвърляне все още е възпрепятствано. Причините за забавената сделка са най-вече финансови. Според Боднар самолетите ще изискват сериозна и скъпа модернизация. По негови думи вторият вариант за части би бил доста труден. 
Самолетите F-16
Стана ясно, че пристигането в България на вторите осем самолета F-16 Block 70 може да се забави до второто тримесечие на 2030 година. Гигантът в аерокосмическата и отбранителната индустрия Lockheed Martin съобщи, че са възникнали затруднения в производствения процес.
Източник: https://www.focus-news.net/

Русия обвързва прехвърлянето на системите С-400 от Турция с АЕЦ „Аккую“ и „Син поток“

Русия е поставила условия пред Турция във връзка с евентуалното прехвърляне на закупените от Анкара зенитно-ракетни системи С-400 на трета държава, твърди турският вестник „Джумхуриет“.
Според източник, цитиран от изданието, между Москва и Анкара се водят преговори, които засягат едновременно бъдещето на С-400 и енергийни проекти между двете държави. По данни на източника Русия настоява за по-дългосрочно споразумение за експлоатацията на газопровода „Син поток“, както и за уреждане на въпроси, свързани с акционерното участие в проекта за АЕЦ „Аккую“.
„Джумхуриет“ посочва, че според неговия източник „напредъкът по въпроса за С-400 зависи от това доколко Турция ще отстъпи“ по енергийните въпроси. Тези твърдения обаче не са потвърдени официално нито от руските, нито от турските власти.
Москва вече потвърди, че между Русия и Турция са водени разговори за евентуална препродажба на турските С-400 на трета държава. През юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че „Русия и Турция са водили разговори относно възможната препродажба“ на системите, намиращи се в турския арсенал.
Песков определи въпроса като „свръхчувствителен“ и посочи, че разговорите ще продължат. Според „Джумхуриет“ въпросът за евентуалната продажба на С-400 на трета държава е бил обсъждан във връзка с възможността Турция да възстанови достъпа си до американската програма за изтребителите F-35.
Турция беше отстранена от програмата F-35 през 2019 г., след като закупи руски системи С-400. Вашингтон наложи и санкции на Анкара заради придобиването на руските системи.
През юли президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заяви, че е готов да допусне продажбата на F-35 на Турция. Впоследствие обаче въпросът за бъдещето на С-400 остана сред основните препятствия пред сделката.
По време на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли генералният секретар на Алианса Марк Рюте беше попитан за руските системи в Турция . „Това е преди всичко двустранен въпрос между Турция и Съединените щати“, отговори той и добави, че темата е била обсъждана в рамките на двустранните разговори между двете държави. N NATO
Възможността турските С-400 да бъдат прехвърлени на трета държава беше обсъждана и в американски медии. Според Semafor Турция е водила разговори с Обединените арабски емирства за евентуална продажба на системите, но към средата на август преговорите не са отбелязали съществен напредък.
Според същия източник една от причините за затрудненията е, че ОАЕ също проявяват интерес към придобиването на F-35. Американският сенатор демократ Крис Кунс заяви пред Semafor, че всяка държава, която придобие и разположи С-400, би се изправила пред „същите опасения, предизвикателства и ограничения“, пред които са се изправили турците. 
Друг възможен вариант, обсъждан във Вашингтон, е деактивирането на турските С-400. Semafor съобщи през юли, че американската администрация разглежда подобна възможност като начин да бъде преодоляно препятствието пред евентуалната продажба на F-35 на Турция. 
Турското Министерство на националната отбрана засега не съобщава за конкретно решение относно бъдещето на С-400. В официален отговор ведомството заяви: „Работата по системите за противовъздушна и противоракетна отбрана с голям обсег С-400 продължава многостранно. При наличие на конкретно развитие обществеността ще бъде информирана.“ 
На въпроси на „Джумхуриет“ относно С-400 министърът на националната отбрана на Турция Яшар Гюлер е отговорил, че ведомството извършва необходимите оценки в съответствие с националните интереси и че обществеността ще бъде информирана при наличие на конкретно развитие. Според публикацията на „Джумхуриет“ Русия настоява и за по-дългосрочно споразумение за газопровода „Син поток“. Изданието посочва, че действащото споразумение е било удължено през 2025 г. само с една година.
По отношение на АЕЦ „Аккую“ турският източник твърди, че Москва иска промени в акционерната структура, свързани с втори, трети и четвърти енергоблок. И тази информация е представена от „Джумхуриет“ като твърдение на неназован източник, а не като официално обявено условие от руската страна. 
Турция започна да получава руските системи С-400 през 2019 г. Сделката доведе до сериозно напрежение между Анкара и Вашингтон и до отстраняването на Турция от програмата F-35.
Към момента турското Министерство на националната отбрана заявява, че по въпроса за С-400 продължава работа, но няма обявено конкретно решение за продажба, прехвърляне или унищожаване на системите.
Източник: https://www.investor.bg/

148 курсанти завършиха НВУ „В. Левски“, 144 влязоха на техните места

На 31 юли НВУ „В.Левски“ изпрати 148 курсанти-випускници в бойния строй. От вчера 144 курсанти-първокурсници започнаха обучението си в университета през учебната 2026/2027 година, става ясно от съобщението на военното учебно заведение. 74 са курсантите, които ще се обучават в първи курс в двата факултета на НВУ във Велико Търново („Сигурност и отбрана“ и „Логистика и технологии“), а 70 са те във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, град Шумен. Предстои стартът на тяхната начална военна подготовка, която първокурсниците задължително преминават преди да положат военната си клетва.
Бъдещите офицери ще се обучават в 13 военни специализации: Материални ресурси, придвижване и транспорт; Артилерийско и зенитно въоръжение,стрелково оръжие, оптика и бойни припаси; Танкова и автомобилна техника; Военни комуникационни и информационни системи; Наземно базирани средства за ПВО и ПРО; Мотопехотни и танкови войски; Разузнаване; Артилерийско инструментално разузнаване; Електронно разузнаване и война; Инженерни войски; Войски за ядрена, химическа защита и екология; Полева артилерия.
Наред с военното си образование курсантите ще изучават и гражданска специалност и в края на 5-годишния курс на обучение ще се дипломират с две бакалавърски степени – военна и гражданска.
От НВУ напомнят, че до 4 септември продължава обявеният от НВУ допълнителен прием по военна специализация Инженерни войски! Свободните 7 места са за военна специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“. Курсантите, които ще се обучават в програмата, предлагана за първи път в НВУ „Васил Левски“, ще се дипломират с бакалавърска степен по гражданска специалност „Строителство на сгради и съоръжения” и гражданска професионална квалификация „Строителен инженер”.
Източник: https://otbrana.com/

Исторически календар

На 23 август 1884 г. в с. Ичера, Котленско, е роден Иван Славов Гевренов. Създател на първия български вертолетен летателен апарат и основател на първото авиационно списание у нас.
Завършва гимназия в Сливен. През 1905 г. заминава за Лиеж, Белгия, където следва машинно инженерство. През 1907 г. създава своя „хеликоплан”, който съчетава двата принципа на летенето – на аероплана и на хеликоптера. Обучава се в Школата за авиационни пилоти в Брюксел и преминава летателни курсове в Париж. През есента на 1910 г. строи в София модел на своя вертолетен апарат, наречен „Чучулига“. Той има две подемни витла и маса от 38 кг. Слабият електрически двигател не успява да издигне машината с пилот.
През есента на 1911 г. Гевренов се установява във Варна и започва да издава първото българско авиационно списание „Към небето“. Същата година пристъпва към реализирането на усъвършенстван модел на хеликоплана. Той вече е снабден с два електродвигателя, всеки по 37 кW и едно хоризонтално витло с общо тегло 840 кг. Твърде тежък, апаратът не успява да полети, а поради липса на средства българският изобретател преустановява опитите си.
Иван Гевренов взема участие в Балканските и в Първата световна война като аеромеханик. Умира на 5 август 1966 г.

23 август беше две години боен празник на Българската армия

След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, Българската армия чества този паметен ден като свой празник. Това се изпълнява с Постановление №100 на МС от 30 май 1991 г., което определя 23 август за Празник на Българската армия. Тогава министър на обраната е армейски генерал Йордан Мутафчиев. На него се възлага да утвърди ритуал за честваането. Отменя се Постановление № П-129 на Министерския съвет от 1953 г. за определяне ден на Българската народна армия, който е бил на 23 септември. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е определен за Празник на Българскат армия. Тогава министър на отбраната е Валентин Александров.
Този празник е променял датата си доста пъти.  В първите години след своето създаване българската войска няма официален боен празник. През 1888 г. в празничния календар се въвежда Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради. По-късно (1898) те се сливат в един общ Празник на победите, отбелязван всяка година на 15/27 ноември. От 1926 г. Празникът на военния орден „За храброст“ (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Великомъченик Георги Победоносец. В периода 1953 – 1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември, а през 1991– 1992 г. – 23 август. На 27 януари 1993 г. с правителственото постановление, което е публикувано в Държавен вестник от 5 февруари с. г. традицията е възстановена и 6 май отново заема мястото си като Празник на Българската армия.

Курската дъга: битка на титаните на Втората световна война

Преди 83 години, на 23 август 1943 година, завършва Курската битка. Тя продължи 49 дни. В битката участваха близо 2 милиона души. До този момент СССР загуби огромни територии и понесе гигантски загуби. Това накара съветската армия максимално да се мобилизира и през лятото на 1943 да нанесе на врага съкрушителен удар.
След зимната кампания 1942-1943 хитлеровите войски се заеха с възстановяване на силите след Сталинградската битка. През пролетта те успяха да нанесат на съветските войски тежък удар в югозападна посока и да си върнат освободения неотдавна Харков, но вече не бяха в състояние да водят активни и успешни настъпателни операции.
В Червената армия след Сталинград се усещаше необходимост от възстановяване на ресурсите и подготовка за лятната кампания. В това положение беше важно да се определи направлението на главния удар. Най-изгодно за немските войски беше настъплението на Курско-Орловската издатина. Хитлер нарече бъдещата операция „Цитадел”. Предполагаше се, че немците ще успеят да обкръжат съветските войски и ще отворят пътя отначало към Курск, а след това и към Москва.
Върховното командване на Червената армия също стигна до извода, че курската насока ще е главна в лятната кампания. Необходимо беше попълването на сили и средства не само за отбрана, но и за настъпление – и точно това беше определящото. Но съветското командване направи една грешка. В Генералния щаб сметнаха, че основният удар ще се падне по северния фланг, където се намира Централният фронт на армейски генерал Рокосовски. Но буквално в първите дни на битката, започнала на 5 юли, стана ясно, че фашистките войски са концентрирали главните си сили на юг. Докато ставаше прегрупирането на войските, съветската армия на някои направления беше принудена да отстъпи на дълбочина 35 километра. Немците засилваха натиска си.
На 12 юли танковите дивизии на СС и съветските танкисти встъпиха в бой край село Прохоровка. Над 1000 танка от двете страни участваха в това сражение. Но главният резултат от онази битка беше, че хитлеровите войски започнаха да се оттеглят и се отказаха от плановете за настъпление към Курск. От този момент започна настъпателната фаза на битката. И точно тогава в Москва беше произведен първият победен салют в чест на освобождаването на Белгород и Харков. За мнозина бойци това съобщение стана неочакваност. Ето какво си спомня участникът в Курската битка Николай Сологуб:
- Тогава по радиото предадоха, че ще има важно правителствено съобщение. Хората дори си помислиха, да не би немците да са използвали отровни вещества. Но с оказа, че това е съобщение за първия салют.
След Курската битка съветските войски вече никога не изпускаха стратегическата инициатива. Официално се смята, че битката е завършила на 23 август и е продължила 49 дни. Червената армия и след Курската битка продължи да громи врага, и през септември войските стигнаха до Днепър, а на 6 ноември беше освободена столицата на Украйна – Киев. - (видео)

72 години от първият полет на C-130

Днес се навършват 72 години от първия полет на прототипа на тактическия транспортен самолет Hercules YC-130, извършен на 23 август 1954 г. от летището на Бърбанк, Калифорния. - (видео)
Създаването на бъдещия C-130 започва през 1951 г. Полетелият три години по-късно YC-130 има борден номер 53-3397 и същност е втория сглобен прототип, но по стечение на обстоятелствата полита първи.
Полетът започва от летището на Бърбанк, Калифорния, където Lockheed по това време имат завод за сглобяването на учебните самолети T-33 и патрулните P2V Neptune. В кабината на машината са пилотите Стенли Белтз и Рой Уимар, както и инженерите Джак Риъл и Дик Стантън.
Първият полет продължава 61 минути и представлява прелитане от Бърбанк до авиобаза Едуардс, от където ще се проведе цялата останала летателна програма.
Първият сериен вариант C-130A започва да се сглобява година по-късно и през 1956 г. първите серийни Hercules са предадени на 463-то транспортно авиокрило в авиобаза Адмор, Оклахома.
Производството на настоящото поколение C-130 Hercules се осъществява в Мариета, Джорджия. Lockheed Martin продължава да се радва на стабилно количество поръчки и се смята, че и на 70-тия рожден ден на Hercules от цеховете на компанията ще излизат новопроизведени машини. - Още за С-130

На този ден е роден защитникът на Родопите

Полковник Владимир Серафимов e роден на 23 август 1860 г.. Той е командир на 21-ви пехотен средногорски полк, обявен за защитника на Родопите през Балканската война. Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово, а височината, на която е позицията на полка, е наречена връх Средногорец или „Родопската Шипка“.
Награден е със сребърна сабя. Участва в Сръбско-българската война, след която е предложен за адютант на княза, но отказва. В Балканската война, като командир на 21-ви Средногорски полк, с цената на заплаха от военен съд отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства.
„Да се отстъпи?! Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб робство не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!”
Въпреки заповедта, целият полк остава на позиция. Срещу 21-ви полк, който наброява почти 5000 войници и офицери, настъпва целият корпус на Явер паша (който наброява, според различни източници, между 15 000 и 40 000 редовни турски войници с артилерия). Въпреки смазващото съотношение на силите полкът на полк. Серафимов побеждава и по този начин освобождава Централните Родопи.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“. За проявената храброст през войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен. Умира на 7 април 1934 г. в София.

"Ще са сред най-модерните в света": Сърбия започва производство на дронове за €30 хиляди

Сърбия планира да започне производство на нов тип военни дронове на стойност около €30 хиляди, заяви президентът Александър Вучич. По думите му производството трябва да стартира в рамките на около 20 дни, а след това постепенно да бъде разширявано.
"Това ще бъде след около 20 дни, а след това постепенно ще разширяваме", заяви Вучич по време на посещение в Куршумлия, без да даде подробности за модела или техническите му характеристики.
По думите му новото производство ще бъде разположено близо до Белград, в община Чукарица. Вучич не посочи кой ще произвежда системите, нито даде повече информация за тяхната конструкция, обсег или предназначение. Той ги постави в по-висок ценови клас от вече използваните от сръбската армия дронове Komarac 1 и Komarac 2.
Сърбия разширява отбранителното производство
Обявяването на новите дронове идва на фона на разширяване на сръбската отбранителна индустрия. Вучич посети строителството на третата фаза на фабрика за сложни бойни системи в Куршумлия. Новият производствен комплекс ще бъде с площ от 3000 кв. м, като към съществуващите 180 работни места се очаква да бъдат добавени още 70.
В завода ще се произвеждат бронираните колесни машини "Милош" и "Лазар", както и други бойни системи, артилерия и ракетна артилерия. По думите на Вучич целта е производството на всички сръбски бронирани колесни машини да бъде концентрирано в този комплекс.
Третата фаза на завода трябва да бъде завършена до март 2027 г., като сръбският президент очаква производствените мощности да започнат работа по-рано.
Белград ще демонстрира ракетната система "Пулс"
Вучич обяви още, че след около 20 дни на военния полигон Пещер ще бъде демонстрирана ракетната система "Пулс", закупена от Израел.
Според сръбския президент системата има обсег от стотици километри и точност до около пет метра. Той я определи като "най-голямото артилерийско предимство" на Сърбия спрямо конкурентите и заяви, че системата превъзхожда американската HIMARS.
Разширяването на производството и въоръжаването на сръбската армия се превръщат във все по-видима част от политиката на Белград. Вучич отхвърли критиките от други страни в региона, че модернизацията на сръбската армия представлява провокация.
Той заяви, че Сърбия е направила "огромен скок" във военното производство и модернизацията на армията, като свърза процеса и с икономическия напредък на страната. - (видео)
Източник: https://money.bg/

Обсъждаме възможности за по-бързо придобиване на F-16

Министърът на отбраната Димитър Стоянов проведе вчера видеоконферентен разговор с помощник-секретаря на войната на САЩ по политиката за Европа и НАТО Уилям Дж. Капелети-младши, съобщава Пресцентърът на МО. В разговора участваха началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и заместник-министърът на отбраната Любомир Монов.
Основен акцент беше поставен върху модернизацията на българските Въоръжени сили и ускоряването на съвместните проекти. Обсъдени бяха възможностите за по-бързо изпълнение на оставащите дейности по първия договор за придобиване на F-16 Block 70, както и реализацията на втория договор за още осем изтребителя за Военновъздушните сили.
Министър Стоянов посочи, че Министерството на отбраната търси алтернативни решения за осигуряване на допълнителна летателна техника за изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство на страната. Той постави и въпроса за възможностите за предоставяне на самолети F-16 втора употреба, както и за ускоряване на доставката на вторите осем самолета.
Американската страна потвърди готовността си да съдейства за ускоряването на съвместните проекти и за развитието на отбранителните способности на България.

Цар Борис III: Шипка е героичният образ на българското възраждане

На 26 август 1934 година при тържествен ритуал е открит паметника на Шипка. Цар Борис III произнася следната реч:
"Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи. Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве,от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивините погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.
Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за българска държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.
Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герой, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свято ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевява българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герой и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ,откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура! "
Това е признателната реч на българския цар Борис III, с която открива паметника във възхвала на Освободителите - руските богатири и българските опълченци и го предава на "грядущите поколения" за вечна слава и признателност.

Да си спомним за капитан I ранг Кирил Халачев (1900-1972)

Днес, 22 август, се навършват 126 години от рождението на капитан I ранг Кирил Димитров Халачев - командващ българския ВМФ от 31 октомври 1947 г. до 31 август 1950 г.
Кирил Халачев е роден на 22.08.1900 г. в с. Равна гора - Варненско, в семейството на народни учители.
Възпитаник е на Морските специални школи, участник е в Септемврийското въстание 1923 г., зад гърба му са смъртна присъда и почти 11 г. затвор.
След излизането от затвора емигрира в СССР и участва в Испанската гражданска война като интербригадист-танкист.
След поражението на Републиканците лежи във френски и български концлагери до 1944 г.......Прочети още

На този ден е роден генерал-лейтенант Иван Луков

В историята на българската армия името и дейността на генерал-лейтенант Иван Цонев Луков оставят забележителна следа.
Роден е в Габрово на 22 август 1871 г.. На 2 август 1891 г. е произведен в подпоручик. След четиригодишна стажировка като взводен командир и полкови оръжейник на 8-и приморски полк през 1895 г. той е един от офицерите, приети в щаб офицерския курс (1895 - 1897) към Военното училище. След нови три години като командир на рота през 1899 г. постъпва в Николаевската академия на ГЩ на руската армия. От 1901 г. последователно Иван Луков преминава през длъжностите младши и старши адютант на бригада в 4-а преславска дивизия, служи като военен аташе в Париж и Санкт Петербург и началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На тази длъжност той организира работата на щаба в Балканската война. В това си качество има заслуги за успеха на Лозенградската и Люлебургаз - Бунархисарската операция, както и за марша до Чаталджа. След войните е началник на Военното училище и на 38-и пехотен одрински полк.
През Първата световна война е началник на оперативния отдел и помощник на началника на щаба на Действащата армия ген. Жостов. След неговата смърт вече като генерал-майор Иван Луков ръководи щаба на Действащата армия от 1.09.1916 г. до декември 1917 г., когато поема командването на 2-ра армия. Член на делегацията по подписването на Солунското примирие, след което отново поема ръководството на щаба на армията до 7 януари 1920 г., когато е изведен в запаса. За цялата си кариера е награждаван с множество ордени и военни отличия. Умира на 17 април 1926 г. в София.

Лорд Раглан във Варна – акварел от времето на Кримската война

Генерал-лейтенант лорд Раглан, главнокомандващ английската (експедиционна) армия по време на Кримската война (1853-1856 г.), пристига във Варна (от Скутари/Константинопол) с парахода „Caradoc” (Карадок) на 21 юни 1854 г. в два часа следобед. Той е придружен от своя военен секретар подполковник Томас Монтагю Стийл (Brevet Colonel Thomas Montagu Steele), майор Лестър Кързън (Major the Honourable Leicester Curzon) (помощник военен секретар) и адютанта (aide-de-camp) капитан Съмърсет Калторп (Somerset John Gough-Calthorpe)......Прочети още

Как руснаците успяха да прекарат ядрени ракети в Куба незабелязано

Една от най-добрите военни операции (операция "Анадырь") на Съветския съюз е тайното разполагане на ядрени ракети и десетки хиляди военнослужещи в Куба през 1962 г.
По това време Студената война е в разгара си и съветите са заплашени от огромния арсенал на САЩ от ядрени оръжия. Щатите имат 6000 ядрени бойни глави, които могат да ударят обекти в СССР, а съветите от своя страна имат само 300, с които да отвърнат на огъня.
Но не само броят на оръжията, които имат САЩ, а и тяхното разположение са важни. Американците имат ракети в Западна Германия, Холандия и Белгия. След това, през 1961 г., те поставят ракети и в Турция. Това означава, че могат да ударят Москва с ядрена ракета само за 10 минути. Червената армия няма да има възможност да се противопостави.......Прочети още

Исторически календар

На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско, е роден Петко Недялков Попганчев.
Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.
В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Aвиа Б-122 прави 135 свързани лупинга.
На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.
Умира на 8 март 1983 г.

21 август 1877 година - Започват боевете за връх Шипка

На тази дата преди 148 години започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.
Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските войници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

Die Zeit: Десетки украински войници са дезертирали по време на учения в Германия

Около 80 украински военнослужещи са дезертирали по време на престоя си на военни полигони в германската провинция Саксония-Анхалт от 2022 г. насам, а за цялата страна броят им вероятно достига стотици. Данните са разкрити от германското издание Die Zeit, според което изпратените за подготовка войници доброволно напускат базите, за да избегнат завръщането си на фронта в Украйна.
Повечето от дезертиралите, според Die Zeit, са били мобилизирани войници, а не доброволци.
Германия обучава украински войници като част от Мисията на ЕС за военна помощ на Украйна (EUMAM UA), която стартира през 2022 г. Обучението обхваща боравене с оръжие, използване на военна техника, камуфлаж, тактическа подготовка и първа помощ.
Според Бундесвера, до началото на 2026 г. над 25 000 украински войници са били обучени в Германия. Общо 22 европейски държави са обучавали около 87 000 украински войници в рамките на мисията.Основната част от напусналите са мобилизирани граждани, а не доброволци, като много от тях са се възползвали от престоя си във военния полигон Алтенграбов. 
За украинските войници, които напускат службата си с намерението да избегнат по-нататъшна служба, последствията могат да бъдат сериозни. Според украинското законодателство дезертьорството по време на военно положение може да се накаже с до 12 години затвор.
В същото време войниците, които остават в Германия след ученията, не могат да се възползват от параграф 24 от германския закон за пребиваване и да получат бежански статут, тъй като официално пребивават в страната по указание на украинските власти.
Ситуацията възникна на фона на остър проблем с личния състав в украинската армия. След повече от четири години пълномащабна война броят на доброволците намалява и Украйна все повече разчита на мобилизация.
В същото време Германия и други страни от ЕС затегнаха правилата за новопристигналите украински мъже в призивна възраст.
През юли Европейският съюз се съгласи да удължи временната закрила за 4,4 милиона украински бежанци с още една година. Успоредно с това Киев и Берлин обсъждат възможностите за стимулиране и потенциално оказване на натиск върху украинските мъже, които са в Германия, да се върнат в Украйна.
Източник: https://www.focus-news.net/

Вестник Българска Армия, брой 33, август 22, 2026 година

Утре Силите за специални операции ще бъдат на Шипка

Силите за специални операции представят въоръжение, парашути и безпилотни летателни средства на Шипка, съобщават от Областната администрация в Габрово
На 22 август в програмата на Национално честване Шипченска епопея ще бъде включен статичен показ на Силите за специални операции на Българската армия.
От 10:00 до 15:00 часа на големия паркинг в подножието на Паметника на Свободата посетителите ще могат да видят част от въоръжението, парашутите и безпилотните летателни средства на специализираните формирования.
Силите за специални операции са елитни подразделения на Българската армия, подготвени за изпълнението на най-сложните мисии. Техните военнослужещи преминават през тежка физическа и психическа подготовка, а сред основните им задачи са специално разузнаване и наблюдение, директни акции, военно подпомагане, контра терористични операции.
Показът ще даде възможност на посетителите да видят отблизо специализираната екипировка и технологии, които обикновено остават далеч от погледа на публиката.

Германски министър прогнозира "надпревара във въоръжаването" в противодронната отбрана

Изграждането на способности за борба с дронове ще бъде трайна задача за Германия през идните години, заяви федералният министър на вътрешните работи Александер Добринт, цитиран от ДПА.
В рамките на посещение при авиационното звено на федералната полиция в град Фулдатал, Централна Германия, Добринт каза, че очаква „надпревара във въоръжаването“ в противодронната отбрана между полицията и противниците, които тя има насреща си.
Новият противодронен отряд на органите на реда, чието създаване Добринт нареди през декември, засега разполага с личен състав от 70 души. Предвижда се до края на годината числеността му да нарасне на 300 служители.
Увеличаването на екипа е отговор на най-тежкия случай със заплаха от дронове, който Германия е преживявала досега, разиграл се по-рано този месец на летището в Лайпциг.
Там на 4 август вечерта в строго охранявана зона между два украински товарни самолета беше открит дрон с прикрепени към него експлозиви и взривателен механизъм. Федералната прокуратура определи станалото като „сериозно посегателство срещу транспортната и логистична инфраструктура на Германия“.
Много политици подозират руска намеса.
Добринт отхвърли призивите да обяви това публично и заяви, че иска да изчака резултатите от разследването.
В базата във Фулдатал близо до Касел, където са разположени 14 хеликоптера и около 120 души персонал, на министъра бяха показани дронове, които могат да бъдат използвани за издирване на хора, намиращи се на влакови релси или в огнища на горски пожари.
Подготвена беше и демонстрация на обезвреждане на взривно устройство. Други полицейски служители показаха загребване от хеликоптери на вода за гасене на горски пожари, които ако се наложи да помогнат на всяка една от 16-те провинции на Германия.
Междувременно вчера в Германия беше демонстриран германско-чешки пилотен европроект, комбиниращ дронове, изкуствен интелект (ИИ) и съвременна сензорна технология. Системата е предназначена да подпомага противопожарните служби в бъдеще при ранното откриване на горски пожари.
Участниците в проекта „Контрол-Ф“ (CTRL-F) демонстрираха възможностите на системата в гората Нойбауер близо до Родинг в Източна Бавария, която служи като тестов полигон.
За тази цел на дървета в гората са поставени сензори за засичане на изгорели газове. В постоянна станция за дронове – нещо като гараж за дронове – ще има безпилотен апарат, снабден с термовизионна камера, който ще бъде готов за излитане денонощно.
Той може да бъде предупреден от сензорите да излети на редовни патрулни полети или да бъде изстрелян от противопожарната служба с едно щракване на мишката, за да направи оценка на обстановката, обясни ръководителят на проекта Щефан Гайселсодер, професор в Ансбахския университет по приложни науки.
Докато лети към докладваното място на пожара, дронът предава кадри на живо от камерата, които се анализират в реално време от ИИ. Целта на тригодишния проект е, след тестовата фаза в окръг Кам, „от началото на идната година от двете страни на германско-чешката граница да бъдат разположени четири дрона“. Партньори по проекта са стартиращите компании NeuralDrones и KI64, както и чешката компания DronySIT, окръг Кам и неговата противопожарна служба.
Източник: bta

Назначаване на военнослужещи на нови длъжности в Командването на Сухопътните войски и повишаване във военно звание

Днес, 20 август, пред личния състав на Командването на Сухопътните войски бяха представени военнослужещи назначени на нови длъжности в Командването и повишени във военно звание.
Със заповед на министъра на отбраната Димитър Стоянов за началници на отдели са назначени полковник Момчил Димитров-випускник от специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ на Военна академия „Г.С.Раковски“ и подполковник Христин Митев.
Подполковник Ивайло Цанков от Командването е повишен във военно звание „полковник“.
На нови длъжности са назначени и випускници на Военна академия „Г.С.Раковски“ по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“- майор Димитър Генчев, майор Павлин Пройчев и капитан Петър Тодоров повишен във военно звание „майор“.
Нови назначения получиха още подполковник Куман Геровски и ефрейтор 2-ри клас Гергана Нукова-Налбатска, на която е присвоено и първо офицерско звание „лейтенант“. 
Със своя заповед командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков назначи на длъжност и повиши във военно звание „капитан“ старши лейтенант Васка Манова и във военно звание „старшина“ старши сержант Станислава Тодорова.
Командирът връчи новите пагони на повишените във звание, нагръдният знак на Командването на новите колеги и им пожела здраве и успехи в дейността им. - (снимки)
Източник: landforce.armf.bg

Премиерът разговаря с генералния секретар на НАТО за риск от агресивни действия от страна на Иран

Министър-председателят Румен Радев проведе днес телефонен разговор с Генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Двамата обсъдиха средата за сигурност в Европа с акцент върху евентуален риск от агресивни действия от страна на Иран, според твърдения в чуждестранни медии, съобщават от правителството.
Марк Рюте лично потвърди пълната подкрепа и готовност на отбранителните сили и средства на НАТО в региона да реагират и неутрализират всяка заплаха към страните членки на НАТО. Готовността за надеждна защита бе доказана и с успешното прихващане неотдавна на балистични ракети към Турция. Всяко нападение над страна-членка на НАТО ще се третира категорично като атака срещу Алианса с всички произтичащи от Северноатлантическия договор действия.

Топ-5 на руската военна инженерна техника

БМР-3МА (бойна машина за разграждане) „Глиган“ („Вепрь“)
На първо място трябва да се отбележи световният лидер в създаването на минно-тралното оборудване СКБ-200 „Станкомаш“. Неговото оборудване е монтирано на сухопътния траулер БМР-3МА „Глиган“, който няма аналог в света. Като пример може да се посочи фактът, че на Запад при сухопътните гъсенични траулери коефициентът на пропуск на мините възлиза на 20-25%, а при траулера БМР-3МА този показател е по-малко от 6%.
Той може да намира мини в снега, в почвата, на повърхността, а също така се справя и с мини, имащи радиодетонатор. Неутрализира както дънни мини, така и мини с магнитен детонатор. „Глиган“ е проектиран с използването на платформа Т-90 с платформа за екипажа, система за дистанционно управление на траловете и със зенитна картечница. Има запаси от храна и вода, отопление и биотоалетна, което позволява да се запази автономността на екипажа за три денонощия.

Машини за миниране ГМЗ-3М
Първите модели се появяват още през 70-те години, но съвременните модификации са с повишена ефективност. Като замяна на неефективната димна завеса е монтиран гранатометът „Буреносен облак“ („Туча“).
Монтирана е спътникова и инерционна система за навигация. Внедрено е цифрово индексиране на мините, което създава пълна електронна карта на мините, а системата веднага предава координатите във военната част, която провежда минирането.
Също така е внедрено оборудване, което позволява да се изключи механизмът, привеждащ мините в бойно положение. Тези фактори разширяват потенциала за използването на тази техника. При по-нататъшно развитие на електронните технологии мините ще могат да се активират и деактивират дистанционно с програма на траулера.

Инженерна машина за разграждане ИМР-2
Третото място с право заема универсалната машина за разграждане на инженерните войски. Тя може да разрива валове от природни и инженерни елементи при радиоактивна заплаха.
Машината е снабдена с краново, багерно и булдозерно оборудване за разчистване. Благодарение на своята универсалност, вече се класифицира и към сапьорните танкове, аналогично на американския М728 и немския Pionierpanzer-1.
ИМР-2 е конструирана на базата на Т-72А. На открит терен машината прокарва път от 12 километра за един час, а в горски масив за един час преминава 300-400 метра.
Машината се обслужва от двама души, които могат да живеят в кабината автономно около три денонощия. Благодарение на химическата защита това е единствената машина, която в условията на радиация работи най-ефективно.

ПТС-4 – плаващ среден транспорт, пето поколение
Предназначен за десантно прехвърляне през водни прегради на разнородни военни единици – от БТР до артилерийски системи, личен състав и товари.
ПТС-4 е преминал държавните изпитания през 2011 година.
Машините влизат в състава на инженерно-сапьорните батальони на мотострелковите и танковите бригади.
Двигателят с мощност 840 конски сили е способен да развие скорост от 15 километра в час в режим на плаване, екипажът е от двама души.
Въоръжен е с 12,7-милиметрова зенитна картечница.
Благодарение на разширения си резервоар за гориво може да се придвижва 10,5 часа по вода или 600 километра по суша.

ТММ-6 – тежка мостополагаща машина
Петото място заема мобилната мостополагаща машина за преминаване на водни прегради с ширина до 100 метра и дълбочина до 5 метра. Такъв мост може да издържи техника с тегло до 60 тона. Сериозен недостатък на моста е ограничението му по отношение на дълбочината – само 5 метра. Самата машина се състои от мостополагащото съоръжение и от мостови блокове. Мостовият блок се състои от сгъващи се на две половини двурелсови платформи и телескопични опори.
Дължината на една платформа е 17 метра. След монтирането на вече положената част от моста, се придвижва друга машина и продължава монтажът на новата платформа и така – чак до другия бряг. Процесът на полагането на мостовите елементи се управлява от един човек, разположен при пулта на кърмата на мостополагащата машина. Времето за монтаж на един мостови блок е 5 минути. - Още инженерна техника

Авиационното оръдие ГШ-6-23М: оръжието на Терминатора

Всички си спомнят кадрите от „Терминатор 2“, когато Арнолд Шварценегер стреля от шестцевно оръдие, правейки за секунди полицейските коли на пух и прах. Оръжието е авиационната картечница M134 Minigun, която по време на стрелба може да бъде удържана в ръце само от Терминатора, но не и от човек, тъй като това оръжие тежи 76 кг, а откатът му е 70-130 кг. Машина би могла да издържи подобни натоварвания, но Терминаторът би могъл да стреля автономно само от съветското оръдие ГШ, а не от американското Minigun.
Гатлинг нахлува втори път
Съветските конструктори Василий Грязев и Аркадий Шипунов, за разлика от американските си колеги, създават автоматично задвижване от газоотводен тип, което осигурява автономност на картечницата. M134 Minigun използва електрическо задвижване, което означава, че цевите се въртят от акумулатор. Затова във филма на режисьорите им се наложило да скрият захранващите кабели в панталоните на „Великолепния Арни“. Във филма „Хищникът“ Minigun също се използва от един от героите.
Въртящите се с ураганна огнева мощ цеви са много популярни в САЩ, което не е учудващо, защото изобретателят на системата Гатлинг е американец – доктор Ричард Гатлинг. Той създава многоцевна картечница с непрекъснато водене на огън още през 1862 г.
Съвременните филми със супергерои, по правило, се снимат с „малките синове“ на системата Гатлинг, с малък калибър и тегло. Но класическите оръдия са с калибър от 23 до 30 мм и се монтират на самолети, вертолети и кораби. Малцина знаят, че именно благодарение на съветските конструктори системата Гатлинг се преражда за втори път. Те повишават скорострелността на оръжието до 10 хиляди изстрела в минута, което позволява оръдието да се използва при самолетите за поразяване на въздушни цели.
По време на Втората световна война пред летците възникнал проблемът със съвместяването на скоростта на полета и атакуването на наземни и въздушни цели. Скоростта на атака била 100 м/с, затова при картечница със скорострелност от 600 изстрела в минута куршумите попадали на 10 метра един от друг. Още по-голям диапазон на изстрелите се наблюдавал при въздушен бой. През 1959 г. американците успели да създадат шестцевното скорострелно оръдие М61 Vulkan със скорост от 4 000 изстрела в минута. Година по-рано, през 1958 г., съветските конструктори Грязев и Шипунов създали аналогичното авиационно оръдие ГШ-23, но с две цеви. Разработката била закрита с решение на съветското ръководство.
Вдъхновението от Виетнам
В средата на 60-е години Аркадий Шипунов бил на посещение в Ханой (Виетнам), в който имало противопоставяне между просъветските виетнамски партизани и американските сили. След като се завърнал, той разказал на министъра на отбраната на СССР Устинов за могъществото на M61 Vulkan и получил одобрение да разработи съветско оръдие от системата Гатлинг. Шипунов и Грязев усъвършенствали разработките си ГШ-6-23 и през 1974 г., в качеството му на противоракетна отбрана, монтирали оръдието на кораб, а след това и на изтребителите МиГ-31 и Су-24. Бойните вертолети също получили „оръжието на терминатора“ – оръдието ГШ-6-23 може да бъде монтирано на винтокрилите Ка-52.
Получилото се оръдие
Грязев-Шипунов превъзхождало M61 Vulkan по всички технически показатели. Ако Vulkan изстрелвало 4 000 куршума за минута, то ГШ-6-23 правело по 6 000 изстрела, а след модификация достигнала до 10 000 в минута. Това означавало 180 патрона в секунда. Съветското авиационно оръдие тежало почти два пъти по-малко от американския си брат: 73 кг срещу 112 кг. Този фактор имал значение за маневреността на самолетите. За първи път в света Грязев и Шипунов създали малогабаритно и леко, в същото време мощно газоотводно задвижване на автоматиката, докато американците използвали електрическо задвижване, което изисквало запаси от акумулатори за презареждане.
В крайна сметка морският флот и авиацията получили оръдието на „Терминатора“, на което трудно може да му се противостои. Например, по време на учения, ролята на мишени винаги се изпълнява от бронирана техника, защото обикновените коли, камиони и самолети просто стават на парцали, оставяйки след себе си само дребни парчетии. - Още за ГШ-6-23М
Източник: http://bg.rbth.com/

20 август 917 г. Победата на цар Симеон при Ахелой

На този ден през 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.
Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.
Битката оставя незаличим спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”).
Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти и отново са били разбити в нощна битка.
За първи път в българската история по инициатива на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена преди битката при р. Ахелой.
По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден), а не само преди сражение. Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.

Дания обяви закупуването на нова система за засичане на дронове

Датската агенция за обществени поръчки в областта на отбраната (FMI) подписа споразумение с датската компания от отбранителната индустрия Terma за нова технология за борба с безпилотни апарати, предава пред Ritzau.
"Споразумението, което сключваме днес между FMI и Terma, предоставя пълна картина на случващото се", заяви министърът на отбраната Йепе Бруус.
"Това е важна стъпка към установяването на истинска противовъздушна отбрана над Дания. Време е Дания да се защитава по-добре от въздуха и това изисква да можем да видим какво идва и да имаме капацитета да сваляме всичко, което може да се приближи".
Министърът не разкри цената на системата, но подчерта, че очаква тя да заработи още през 2026 г. Според FMI, придобиването на новата технология за борба с безпилотни апарати ще позволи на военните "да разберат по-добре какво се случва във въздушното пространство". Следващата стъпка в стратегията на страната ще бъде увеличаването на способността за сваляне на всякакви дронове.
Сделката идва след поредица от обезпокоителни инциденти във въздушното пространство на страната. В края на септември и ноември 2025 г. в Дания бяха съобщени неидентифицирани дронове близо до военни съоръжения, включително авиобазите ''Каруп'' и ''Скридструп'' и казармите Холстебро, както и няколко граждански летища. Припомняме, че поради срещата на върха на ЕС въздушното пространство на кралството беше затворено за граждански дронове от 29 септември до 3 октомври.
Източник: https://www.focus-news.net/

Танкът играчка, който взривяваше барикади

Варшава, август 1944 г. По улицата към барикадата пълзи нещо, което отдалеч прилича на детска играчка: плоско сандъче на две гъсеници, високо до коляното, дълго колкото велосипед. Зад него се размотава тънък кабел.
Защитниците на барикадата са вече наясно какво е — и знаят, че вътре има достатъчно взрив да унищожи половината барикада заедно с хората зад нея. Разбират и друго: че спасението им зависи от прекъсването на кабела.
Някой изтичва под обстрел с лопата или нож, един замах — и стоманеното нещо замира насред улицата.
Това е "Голиат", първата масово произвеждана дистанционно управляема бойна машина в историята: оръжие, изпреварило времето си с осемдесет години и провалило се в почти всяко сражение, за което е било създадено........Прочети още

Словения обяви обществена поръчка за купуване на 3000 ракети "въздух-земя"

Министерството на отбраната на Словения обяви обществена поръчка за купуване на 3000 ракети „въздух-земя“, съобщи словенската национална телевизия РТВ Сло. Очаква се армията да получи новите боеприпаси през 2028 и 2029 г.
Авиацията на словенските въоръжени сили ще използва оръжието с обхват от 3000 метра за директна огнева поддръжка на армията и сухопътните войски на НАТО, чиято членка е Словения. Пилоти и специалисти по съвместна огнева поддръжка също ще използват редовно ракетите за тренировки и упражнения. Очаква се доставката на първите 1500 бройки да бъде през 2028 г., а на останалите 1500 бройки – година по-късно, обясниха от Министерството на отбраната.
Финансовият план на словенските въоръжени сили за 2028 и 2029 г. вече включва средства за тази покупка. Решението за започване на обществената поръчка е взето на 2 март тази година и проектът е включен в плана на държавната програма за развитие на въоръжените сили.
Министерството не разкрива стойността на поръчката, тъй като процесът на обществена поръчка в момента е в ход.
От ведомството обясниха, че покупката няма пряка връзка с ангажиментите на страната към НАТО за увеличаване на разходите за отбрана до два процента от брутния вътрешен продукт и уточниха, че държавата просто редовно попълва съществуващите си запаси от боеприпаси.
Източник: bta

Върховната Рада назначи Хмара за министър на отбраната на Украйна

Върховната Рада на Украйна подкрепи с 312 гласа назначаването на генерал-майор Евгений Хмара за министър на отбраната. Преди това той ръководеше министерството на отбраната в качеството си на и.д. министър след преструктурирането на правителството през юли, съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на прякото излъчване на заседанието на парламента.
Ден по-рано кандидатурата на Хмара беше внесена в парламента от президента Володимир Зеленски.
Преди гласуването в парламента Хмара се обърна към народните депутати и заяви, че е освободен от военна служба и вече е цивилно лице.
"Стоя пред вас като цивилно лице. Освободен съм съгласно Закона за военната задължителност и военната служба, член 26“, заяви той.
Сред основните приоритети на поста министър той посочи:
 -укрепване на фронта и бързо снабдяване на военните с оръжие;
 -"deep strike“ и "middle strike“ срещу руски военни и стратегически обекти;
 -развитие на украинската отбранително-промишлена база и увеличаване на производството на оръжие;
 -защита и подкрепа на военните, тяхната подготовка и справедливи правила за служба;
 -засилване на взаимодействието между президента, парламента, правителството, -Генералния щаб, Министерството на отбраната, въоръжените сили, производителите и партньорите.
Хмара подчерта, че Украйна трябва да поеме стратегическата инициатива във войната, а украинското оръжие и ударите от голямо разстояние трябва да играят ключова роля в това.
Източник: https://www.focus-news.net/

Спасението на Турция през Втората Световна война

На 23 февруари 1945 г. Турската Национална асамблея гласува анонимно да обяви война на Германия и Япония. Всичко това се случва само 6 седмици, преди да бъдат прекратени всякакви дипломатически отношения с Япония и 6 месеца, откакто са прекратени дипломатическите отношения с Германия.
Турция има близо 3 месеца, преди да изчака предаването на Германия. Всичко това се прави само с една причина – страната да бъде приета в ОН. Изненадата е огромна, особено след като Турция успява по всякакъв начин просто да избегне всякакви конфликти и да не се опитва да блести в театъра на войната. Тогавашният министър-председател на Турция ще заяви, че докато неутралните рядко се уважават от враждуващите страни, Турция е успяла да се закопае и да избяга от подобни действия......Прочети още

Да си спомним за адмирал Бранимир Орманов

На 19 август се навършват 41 години от кончината на адмирал Бранимир Иванов Орманов. Израснал в семейство, емигрирало през 1923 г. в Съветския съюз, там той завършва елитното Военноморско училище „Фрунзе“, служи на подводница, преподава във Военноморското училище, а през годините на войната е и експерт по ленд-лиза в Тихоокеанския флот.
През 1947 г. се завръща в България и е изпратен да служи във ВМФ. Присвоено му е звание капитан II ранг и отчитайки педагогическия му опит, е утвърден за инспектор, а след това и за кратко - началник на Морското ни училище.
През 1947 г. е назначен за началник-щаб, а от 1950 до 1960 г. е командващ на ВМФ и му е присвоено първото адмиралско звание.......Прочети още

На този ден през 1934 г. Хитлер става фюрер

На 19 август 1934 г. в Германия се провежда референдум. Близо 89,9 % гласуват в подкрепа за създаването на поста фюрер – обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.
Година по-рано той става канцлер след като неговата партия получава мандат да състави коалиционно правителство като най-голямата политическа сила в парламента. На 2 август 1934 г. тогавашният президент Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург почива.
Това открива пътя пред Хитлер да проведе референдум.
Непосредствено след това гласуване Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела.
Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.
Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия.
Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер.
Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.
Източник: https://fakti.bg/

Исторически календар

На 19 август 1892 г. пред гостите на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстративни полети със своя сферичен балон „ Ла франс“.
Заедно с него в гондолата на балона за първи път се издига и българин, д-р Никола Генадиев, редактор на вестник „Балканска зора“.
Балонът набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново.
От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета. Сред първите „балонисти“ са поручик Константин Кънчев, подпоручик Васил Златаров и други известни граждани.

На 19 август 1859 година в Дряново е роден генерал-майор Иван Цончев (1859 – 1910).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец от Българското опълчение. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879).
В Сръбско-българската война (1885) е дружинен командир от 7-и пехотен преславски полк и участва в боевете при Сливница, където е ранен. След войната командва последователно 2-ри пехотен искърски (1889) и 6-и пехотен търновски полк (1890).
През 1900 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.
На 1 февруари 1901 г. излиза в запаса, за да се включи в Македоно-одринското освободително движение. Ръководи подготовката на Горноджумайското въстание (1902), а по време на Илинденско-преображенското въстание (1903) действа в Мелнишко и Разложко съвместно с чети на ВМОРО.

106 години от рождението на подофицер Кръстев, един от защитниците на София
На 19 август 1920 г. във Виноградец, Пазарджишко, е роден Атанас Атанасов Кръстев.
През 1943 г. завършва Подофицерската пилотска школа в Казанлък. През септември 1943 г. е изпратен в Изтребителната школа в с. Долна Митрополия. След завършването и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, Карлово, с командир полковник Васил Вълков и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков.
От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители Девоатин-520 и германските Месершмит-109 Г.
На 17.04.1944 г. в 12.00 ч. от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк , водени от капитан Николай Бошнаков.
Сред излетелите с два Девоатина са подпоручик Веселин Рачев и подофицер Атанас Кръстев, които са свалени и загиват във въздушен бой с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. Самолетът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново , община Елин Пелин, Софийска област.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Руското МО: Свален е МиГ-29 на ВСУ

Руските аерокосмическите сили (ВКС) са свалили изтребител МиГ-29, принадлежащ на Въоръжените сили на Украйна. Това съобщи днес руското Министерство на отбраната, предава ТАСС.
"Руските аерокосмически сили свалиха изтребител МиГ-29, принадлежащ на украинските военновъздушни сили", заявиха от министерството.
Освен това, през последните 24 часа, според ведомството, руските сили за противовъздушна отбрана са свалили 1671 дрона, 10 управляеми бомби и две ракети HIMARS.
През юни Министерството на отбраната съобщи за унищожаването на два МиГ-29 на летище ''Вознесенск'' в Николаевска област. Според министерството, украински изтребители са били наблюдавани да се готвят за излитане от летището. Според министерството, руските сили са унищожили 674 украински самолета от началото на Специалната военната операция (СВО).
Източник: https://www.focus-news.net/

Ще има специална нормативна уредба на социалната политика на Министерството на отбраната

В Програмата за управление на правителството до 2030 г. са записани промени поне на четири закона по отношение на отбраната. Първият от основните акценти в изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили е създаване на специална нормативна уредба на социалната политика, провеждана в Министерство на отбраната. Следващият е актуализация на стойностните прагове за одобрение на план или програма за инвестиционен разход за придобиване на въоръжение и техника.  Ще бъде създаден ред за ясно и предвидимо кариерно развитие на висшия команден състав на Българската армия. С текстове в закона ще бъдат адаптирани правилата за ползване на компенсации. Предстои и реформа и в структурите по военна аквизиция.
С цел реализиране на нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на  запасните и гражданите за защита на отечеството ще бъде изменен и Законът за резерва на въоръжените сили. С изменение в Закона за устройство на територията ще се търси постигане на оптимизация в процесите и сроковете по устройствено планиране, проектиране и изграждане на стратегически за отбраната инфраструктурни обекти. Промените на  Закона за обществените поръчки с цел оптимизиране на процедурите по военна аквизиция в определени стратегически за страната и отбраната проекти.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На 18 август 1954 година е създаден 8-ми отделен дивизион подводни лодки

Възстановяването на подводното плаване в България започва с издигането на български флаг над три подводници проект M-XV („Малютка“), приети официално в състава на военноморския ни флот с бордови номера 41, 42 и 43.
Първи командир на дивизиона е капитан I ранг Матей Матеев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев, Иван Фиданчев и Илия Мазнев. Корабите служат във флота до 1958 г. когато на въоръжение постъпват две подводници проект 613 (С-41 „Слава“ и С-42 „Надежда“). С тях за първи път българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. През същата година флотското подразделение е преименувано на 8-и дивизион подводници.
През периода 1972 – 1990 г. за първи път в своята история Българският военноморския флот разполага с 4 действащи подводници проект 633 (С-81 „Победа“, С-82 „Виктория“, С-83 „Надежда“ и С-84 „Слава“). Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация, а 8-и дивизион подводници е трансформиран в дивизион за подводни операции (1 юли 2008). На 1 ноември 2011 г. е снет флагът на последната подводна лодка С-84 „Слава“. - Още подводници

От 18 до 23 август 1916 година 7-а пехотна рилска дивизия настъпва към Демирхисар

Настъплението на 7-а пехотна рилска дивизия към Демирхисар, 1916 г. На 18 август 1916 година Втора армия започва Струмската настъпателна операция. Тя е съставна част от плана на българското командване за подобряване общото оперативно положение на Южния фронт.
Бойните действия се развиват в полосата от връх Висока чука в Беласица планина до устието на р. Места срещу френски и английски войски. Седма пехотна рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, достига Демирхисар и до началото на септември прекосява Серското поле. Трета бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия излиза на Орфанския залив.
На 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 10-а пехотна беломорска дивизия (37-и пехотен пирински и 38-и пехотен одрински полк) и заедно с частите на 7-а пехотна рилска дивизия заема изцяло територията източно от р. Струма. След излизането си на Егейското крайбрежие българските войски получават задача да отбраняват целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив. Целта на операцията в Източна Македония е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни 2-ра армия, съвместно с части на 10-а пехотна беломорска дивизия овладява площ от 4000 кв.км, с което дължината на фронта е намалена с около 120 км.

Украинският пистолет "Форт 12"

След разпадането на СССР Украйна стана независима и наследи доста оръжие от съветско време. Щатният пистолет на въоръжените сили и правоохранителните служби на Украйна остана пистолетът "Макаров". Този пистолет обаче вече не отговаря напълно на съвременните изисквания, поради което през втората половина на деветдесетте години в държавното научно-производствено предприятие „Форт“ в град Виница започна разработването на нов боен пистолет за органите на реда. Като основен боеприпас за този пистолет бе приет вече наличният и добре разработен патрон 9х18ПМ, но новият пистолет трябваше да осигури по-голяма точност на стрелбата и огнева мощ (за сметка на по-големия капацитет на пълнителя) в сравнение с ПМ.
Украинците избраха чешкия пистолет CZ-83 за прототип за създаването на пистолета си, а необходимото оборудване за производството на пистолетите беше закупено в Чехия. До 2002 г. в Чешката република се купуваха и цевите за украинските пистолети, като в момента производството им е започнало и в самото НПО "Форт".
Пистолетът, обозначен като "Форт 12", е пуснат в серийно производство през 1998 г. Той се отличава с по-добра ергономичност в сравнение с ПМ и по-добра точност на стрелбата. Вярно е, че пистолетите от първите версии имаха сериозни проблеми с надеждността и дадоха доста голям процент засечки. Очевидно обаче, с течение на времето производителите успяха да се отърват от "детските болести" и сега пистолетите "Форт 12" са на въоръжение в украинските правоохранителни служби. В допълнение, на базата на бойната версия на пистолета, се произвеждат и версиите с "нелетално действие" "Форт 12П" за патрони с гумени куршуми.
"Форт 12" е изграден по схемата със свободен затвор. Спусъкът с двойно действие е подобен по конструкция на механизма на чешкия пистолет CZ-83. Пистолетът е изцяло изработен от стомана и следователно има доста голяма маса по съвременни стандарти. Пълнителят е двуредов с 12 патрона, прицелнитe приспособления са фиксирани и открити. Ръчният предпазител, разположен на затвора, позволява да се блокира ударно-спусковия механизъм, както при взведено, така и при спуснато с чукче. Устройства за безопасно спускане на чукчето от боен взвод не са предвидени в конструкцията. Пистолетите се предлагат както в обичайния дизайн с матирани повърхности, така и в наградни с гравиране и позлата. Ударно-спусковия механизъм е с двойно действие. Калибърът е 9x18 mm ПМ, теглото - 830 g празен, дължината на пистолета е 180 mm, а на цевта - 95 mm. Капацитет на пълнителя е 12 патрона. - (видео)

Атомната подводница „Хабаровск“ излезе в открито море

Съобщено е, че днес, 17 август 2026 г, атомната подводница със специално предназначение „Хабаровск“ проект 09851, построена за руския флот в Северното машиностроително предприятие (НМП, част от Обединената корабостроителна корпорация), е отплавала от Северодвинск за първите си морски изпитания.

САЩ подписа договор с Raytheon за увеличаване на производството на ракети Tomahawk

Пентагонът обяви договор на стойност 22,9 милиарда долара с Raytheon за ускоряване на производството на ракети Tomahawk. 
"Министерството призова индустрията да разшири производството на боеприпаси и RTX отговори на този призив“, каза заместник-министърът на войната по въпросите на придобиване и поддръжка Майкъл П. Дъфи.
Временно изпълняващият длъжността министър на военноморските сили Ханг Као смята, че изпълнението на договора ще осигури доставката на ракетите на военните с "безпрецедентна скорост".
Raytheon уточни, че договорът е за седем години и има за цел да увеличи производството на Tomahawk до 1000 бройки годишно.
Източник: https://www.focus-news.net/

Учебен самолет на френските ВВС се разби по време на тренировъчен полет

В понеделник сутринта учебен самолет Cirrus SR-20 от състава на Военновъздушните и космическите сили на Франция се разби край Салон дьо Прованс (департамент Буш дю Рон) по време на тренировъчен полет. Това съобщиха днес от френското Министерство на отбраната, предава Европейска правда.
Около 09:45 часа местно време двамата членове на екипажа - инструктор и пилот - са успели да подадат сигнал за тревога. От военното ведомство уточниха, че въпреки получените наранявания, двамата военнослужещи са пострадали леко и са реагирали бързо, за да избегнат гъстонаселени зони и щети върху трети лица.
"Двамата военнослужещи от Авиационното училище, които са били на борда, са успели да извършат аварийно кацане на самолета по маршрута RD 113 и да го напуснат навреме, преди самолетът да се запали", потвърдиха властите в Салон дьо Прованс.
Поради спасителните операции и предстоящите следствени действия, пътните артерии RD 113, Via Aurelia, както и близката железопътна линия на SNCF са временно затворени за движение.
Държавната дирекция за разследване и предотвратяване на авиационни инциденти вече започна официална проверка за изясняване на точните причини за инцидента.
Източник: https://www.focus-news.net/

Полша подписа договори за над 250 млн. евро с чешката CSG за боеприпаси и бронирани машини

Чехословашката група (CSG) подписа два договора в Полша на обща стойност над 250 милиона евро. Това съобщава официалният уебсайт на CSG.
Сделката предвижда доставки на ключови компоненти за производство на артилерийски боеприпаси и шасита за военна техника.
В рамките на първото споразумение дъщерното дружество CSG Polska ще достави на Zakłady Metalowe Dezamet — част от полската държавна отбранителна група PGZ — пиротехнически компоненти и възли за производството на 155-милиметрови взриватели за снаряди. Стойността на този договор надхвърля 100 милиона евро. Сътрудничеството между двете компании продължава от години и преди това помогна на полската индустрия да стартира масово производство на артилерийски боеприпаси за самоходните гаубици Krab.
Паралелно с това CSG получи още три поръчки на обща стойност над 150 милиона евро от полската компания Huta Stalowa Wola. Холдингът ще достави няколкостотин шасита за тактическите многоцелеви бронирани машини Waran 4×4 и Heron 6×6, които се произвеждат по лиценз на базата на платформите CSG Patriot II и Tadeas. Доставките трябва да приключат до края на 2029 г., а полските военни ще използват машините основно в командно-щабни версии за ракетни и артилерийски подразделения.
В момента Czechoslovak Group активно разширява производствения си капацитет в Европа и САЩ. Наскоро чешкият гигант придоби индустриален обект от 57 хектара в Гнашвиц, Саксония, който ще се използва за производство на нитроглицерин за барутни заряди. Това е второто производствено съоръжение на групата в Германия след завода MSM Walsrode в Бомлиц.
Едновременно с това CSG официално започна строителството на Бъдещия артилерийски комплекс в завода за боеприпаси в Айова, САЩ, с капацитет до 36 000 155-милиметрови снаряда на месец. Според плановете на компанията това ще позволи производството на около 850 000 боеприпаса с голям калибър до края на 2026 г., а през 2027 г. обемът трябва да достигне 1,1 милиона броя годишно, което представлява близо двойно увеличение спрямо нивата от 2025 г.
Източник: https://www.focus-news.net/

Първа армия провежда Леринската настъпателна операция

На 17 август 1916 г. 8-а пехотна тунджанска и 3-та пехотна балканска дивизия преминават в едновременно настъпление срещу сръбските войски в Югозападна Македония. Части на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват гр. Лерин и с. Арменохор (17 август) и се приближават на 500 м от сръбската укрепена линия по билото на планината Малка Нидже (19 август). Десети пехотен родопски и 30-и пехотен шейновски полк атакуват противника (3 сръбски дивизии) по фронт и фланг и заемат гребена на планината (20 – 24 август 1916). Особено ожесточени боеве двата полка водят на западния бряг на Островското езеро (24 август). Частите на 3-та пехотна балканска дивизия настъпват срещу сръбските Моравска, Тимошка и Шумадийска дивизия. След изключително тежки боеве 29-и пехотен ямболски полк овладява вр. Голаш (17 август) и Пожарски рид в Нидже планина, но не успява да ги задържи.
На 27 август българските войски излизат на линията Островско езеро – Чеган – връх Ковил. За 11 бойни дни 1-ва армия успява да навлезе 25 км в противниковата отбрана и да отнеме територия от около 2500 кв.км.

Без ударно петле е новият VP-9 на "Хеклер и Кох"

За да се наместят на американския оръжеен пазар, конструкторите на немската фирма Heckler & Koch разработиха пистолети със спусков механизъм ударников тип.
Така на практика те се отказаха от традиционните ударни петлета. Причините за предпочитанията на американците към този тип пистолети са няколко. Една от тях е, че австрийските пистолети Glock, които се произвеждат по лиценз в САЩ и чиито ударно-спускови механизми са от ударников тип, са придобили много по-висока популярност в US специалните служби в сравнение с пистолетите с ударни петлета.
Другата причина е свързана с изискването за висока безопасност при ползване на оръжието, която се осигурява от тройна система за предотвратяване на възможността за произвеждане на случаен изстрел. Тя включва предпазително спусково лостче, монтирано пред спусъка, което осигурява разблокиране на ударно-спусковия механизъм само когато спусъкът е натиснат напълно - т.е. когато има воля за произвеждане на изстрел.
Вторият елемент от системата за безопасност е наличието на детайл, който изключва достъпа на ударната игла до капсула на патрона в патронника, когато спусъкът не е натиснат докрай.
Трето, след изстрел ударникът не се установява в задно крайно положение, а се намира в положение на полувзвод. Задвижването му до задно крайно положение става чрез система от лостове, свързани със спусъка.
Пистолетът на “Хеклер и Кох” VP-9 се появи през 2014 г. и бързо получи одобрението на оръжейните експерти. Той е снабден с рамка от ударо- и термоустойчив полимер. Обемът на ръкохватката му може да се регулира с помощта на наставки, които се монтират както на страничната, така и на задната стена на пистолета. Конструкторите са осигурили в комплекта на оръжието 6 странични и 3 задни наставки, които пасват добре на ръце с малки и големи длани.
Пистолетът е предназначен за патроните 9 mm Parabellum, които са приети като стандартни за страните от НАТО.
В предната част на рамката е изработена стандартна релса от типа “Пикатини” по военния стандарт MIL-STD-1913, на която се монтират широка гама бързомерци, лазерни целеуказатели, тактически фенери. С тях се разширява значително приложимостта на пистолета в различни сложни оперативни обстановки, което е особено важно за подразделенията на специалните структури.
Затворният блок и затворът са изработени от неръждаема стомана. Това гарантира висока устойчивост при използване на оръжието в неблагоприятни атмосферни условия и значително удължава експлоатационния му ресурс. В предната и задната странична повърхност на затворния блок е предвидена едра насечка за надеждното му захващане с ръка. В затворния блок е монтирана възвратна пружина с правоъгълен профил, която допринася за намаляване на откатната сила, възникваща при изстрел.
Цевта на пистолета е изработена от специалната стомана марка тип Cannon, преминала през студено коване. Каналите са многоъгълни с плитък профил. При изстрел такива канали оставят малки следи върху ризницата на куршума, което е важна предпоставка за водене на точен огън.
Освен това плитките канали подобряват уплътняването на куршума към цевта, значително намаляват износването и увеличават началната скорост на куршума.
По данни на производителя износоустойчивостта на цевта е повишена до 90 000 изстрела. Това е дало основание на търговците да дават пожизнена гаранция за качеството на пистолета.
Двустранното разположение на затворната задръжка позволява удобно боравене с оръжието с лява или с дясна ръка - една тенденция, която се налага все по-убедително в последните години. В съответствие с нея ключалката за отключване на пълнителя е разположена също от двете страни на задната част на спусковата скоба.
Автоматиката на VP-9 работи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта.
Заключването на цевта към затвора при изстрел се осъществява по схемата “Браунинг-ЗИГ”, характеризираща се с наличието на масивен патронник, който в изходно положение влиза в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Под патронника е изработена пета, която при контакт с рамката насочва патронника надолу и отключва цевта от затворния блок. Отключването става в момент, когато куршумът е напуснал цевта и налягането в нея е намаляло значително. Така се гарантира възникването на по-нисък откатен импулс и стабилизиране на оръжието при изстрел.
Мерните прибори на VP-9 се състоят от нерегулируема мушка и мерник, който е закрепен на затворния блок с “лястовича опашка” и може да се регулира странично. Върху мерника и мушката се закрепват фосфоресциращи точки, които осигуряват водене на точен огън в условия на ограничена видимост. Пълнителят е с шахматно разположение на патроните.
През март т.г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в Нюрнберг бяха представени две модификации на пистолета, предназначени за европейските пазари. Моделът с обозначение HK SFP9-SF е снабден със спусък, който се задейства с усилие 2,4 кг.
Моделът HK SFP9-TR има по-тежък спусък и по-дълъг ход. Той е предназначен предимно за полицейските структури и отговаря напълно на стандарта за безопасност на германската полиция. Тези модели имат обща дължина 187 мм при дължина на цевта 104 мм.
Оръжието тежи 0,752 кг, а пълнителят събира 15 патрона. - Още пистолети
Източник: http://www.24chasa.bg, Георги Маринов

Руската компания "Росатом" демонстрира "музейни" ядрени артилерийски снаряди

Компанията "Росатом" по време на изложението-форум "Армия-2022" демонстрира на своя щанд ядрени боеприпаси за стрелба от класически артилерийски системи. На посетителите са представени снарядите РД4-01 и РД5-1.
Снарядът РД4-01 (калибър 152 мм) е предназначен за гаубиците Д-20, произвежда се до 1985 година и има мощност 2,5 кт. Освен от отдавна остарелите Д-20 той може да се използва и от САУ 2С19М "Мста-С". Уточнява се, че този боеприпас се е намирал на въоръжение до 1990 година.
Снарядът РД5-1 има по-голям калибър - 203 мм. Той е предназначен за остарелите вече гаубици Б-4М и също се е произвеждал до 1985 година и има мощност 2 кт. Намирал се е на въоръжение от 1972 до 1990 г. Според някои данни този снаряд може да се използва и от далекобойните САУ 2С7М "Малка".
Всички споменати артилерийски системи (с изключение на Б-4М) днес активно се използват в СВО в Украйна.

Япония отбеляза 81 години от края на Втората световна война, премиерът Такаичи не спомена думата „разкаяние“

Япония отбеляза 81-вата годишнина от капитулацията си във Втората световна война с възпоменателна церемония в Токио, на която премиерът Санае Такаичи потвърди ангажимента на страната към мира, но не използва думата „разкаяние“ за действията на Япония по време на войната, предаде Киодо.
В церемонията в зала „Нипон Будокан“ участваха 4180 души, сред които близки на загиналите, император Нарухито и императрица Масако. Беше почетена паметта на около 2,3 милиона японски военнослужещи и приблизително 800 000 цивилни, загинали във войната, приключила през 1945 г.
Такаичи, която присъства на ежегодната церемония за първи път като премиер след встъпването си в длъжност през октомври миналата година, заяви, че след края на войната Япония „последователно е вървяла по пътя на нация, която цени мира, и е положила всички възможни усилия за световния мир и просперитет“.
За разлика от своя предшественик Шигеру Ишиба обаче тя не спомена „разкаянието“ на Япония за войната. На миналогодишната церемония Ишиба стана първият японски премиер от 13 години, използвал тази дума в речта си на 15 август. Тогава той изрази и „решителния ангажимент да се откаже от войната“.
Подобно на последните японски премиери Такаичи не спомена пряко и военната агресия на Япония в Азия, включително в Китай и на Корейския полуостров. Преди Шиндзо Абе, смятан за политически наставник на Такаичи, да започне втория си премиерски мандат през 2012 г., японските правителствени ръководители традиционно споменаваха агресията и изразяваха разкаяние по време на годишната церемония.
„Ужасите на войната никога не трябва да се повтарят“, заяви Такаичи. „Въпреки че вече са минали 81 години, без значение колко време ще мине, ние ще останем верни на този твърд ангажимент, предавайки го от поколение на поколение“, добави тя.
Премиерът не посети храма „Ясукуни“ в Токио, който е източник на периодично дипломатическо напрежение с Китай и Южна Корея, тъй като там наред с милиони японци, загинали във войните, се почитат и осъдени военни престъпници. Такаичи изпрати ритуално приношение. Преди да стане премиер тя редовно посещаваше храма по повод годишнината.
При пристигането си в „Нипон Будокан“, разположен срещу „Ясукуни“, Такаичи направи традиционен шинтоистки жест на поклонение към храма.
Годишнината се отбелязва в момент на значителни промени в японската отбранителна политика, включително увеличаване на разходите за национална сигурност и облекчаване на ограниченията върху износа на отбранително оборудване. Отношенията с Китай също са напрегнати, след като през ноември Такаичи заяви пред парламента, че евентуално нападение срещу Тайван би могло да създаде „ситуация, заплашваща оцеляването“ на Япония и да доведе до намеса на японските сили за самоотбрана в подкрепа на САЩ.
За разлика от премиера император Нарухито отново изрази „дълбоко разкаяние“. Той заяви, че искрено се надява хората да продължат да „предават спомените за страданията, преживени по време на войната и след нея“, докато се стремят към мир и благоденствие.
Точно в 12:00 часа присъстващите запазиха минута мълчание. По същото време на 15 август 1945 г. тогавашният император Хирохито съобщава по радиото за капитулацията на Япония.
От името на близките на загиналите 84-годишният Такеши Канамори, загубил баща си на филипинския остров Лусон, посочи, че светът продължава да е свидетел на множество конфликти и жертви, и изрази надежда „мирът да настъпи възможно най-скоро“.
Източник: bta

Исторически календар

На 16 август 1858 година в Калофер е роден генерал-майор Атила Зафиров (1858 – 1922).
Завършва Военното училище в София (1880) и Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1883).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на Комщицкия отряд и воюва при селата Ропот, Комщица и Смолча.
След детронирането на княз Александър І (9 август 1886) и последвалия го контрапреврат, емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
През 1897 г. се завръща и служи в 22-ри пехотен тракийски (1898 – 1901) и 7-и пехотен резервен полк (1901 – 1903). От 1909 г. командва 26-и пехотен пернишки полк, с който воюва в Балканските войни (1912-1913) в състава на 7-а пехотна рилска дивизия при връх Повиен (10 октомври 1912), Булаир (26 януари 1913), Шаркьой (26 – 28 януари 1913) и Калиманци (4 –11 юли 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно командва 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия на Добруджанския фронт (март – октомври 1916) и 2-ра дивизионна област (1916 – 1918). Отличава се в боевете при с. Сарсанлар, Силистренско (6 септември 1916), което през 1942 г. е преименувано в Зафирово.
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен.

На 16 агуст 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Бацаров (1866 – 1951).
Завършва медицина в Цюрих (1892) и специализира бактериология в института „Луи Пастьор“ в Париж (1900 – 1901).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Червения кръст. През 1893 г. е зачислен на действителна военна служба с чин подпоручик и назначен за лекар на 4-ти артилерийски полк. В периода 1904 – 1906 г. ръководи 1-ва софийска дивизионна болница, след което заема длъжностите дивизионен лекар на 4-та преславска пехотна дивизия (1907 – 1913) и началник на Военносанитарната инспекция при Военното министерство (1913 – 1915).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Военносанитарната част при Щаба на Действащата армия и Главен лекар на войската. Има принос за добрата организация на лечебно-евакуационната и хигиенно-противоепидемичната дейност, в резултат на което е постигнато изнасяне и приближаване на квалифицираната медицинска помощ по-близо до бойната линия.
На 15 август 1917 г. става първият български лекар, повишен в чин генерал-майор. Преминава в запаса през 1919 г., след което работи в Софийския бактериологичен институт. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Турски пистолет конкурира класиката Glock

Пистолет с полимерна рамка пусна на пазара турската оръжейна компания Girsan Gun Industry. Целта на производителите е да се наместят на международния оръжеен пазар, на който трайно място е заел австрийският пистолет Glock. Компанията Girsan Gun Industry е съвсем млада, основана е през 1994 г. Първоначално е произвеждала по лиценз италианските пистолети Beretta 92F и Beretta 92G под името Yavuz-16 Compact и Yavuz-16 Regard. Главен потребител на тези оръжия и днес са армията, полицията и специалните структури на южните ни съседи. Компанията разширява своята производствена листа с няколко модела самозарядни ловни карабини, които продава на големия руски оръжеен пазар с наименованието “Енисей”. Днес тя произвежда 30 модела самозарядни пистолети, като годишно пуска около 60 хиляди висококачествени стрелкови оръжия.
Последната разработка на турските конструктори е пистолетът Girsan MC28 SACS. Той е представен през 2015 г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в немския град Нюрнберг. Посетителите на изложбата остават впечатлени от рационалния дизайн на оръжието. В разработката му са използвани най-съвременните технологии в оръжейното производство.
На пръв поглед пистолетът прилича на американския Smith&Wesson M&P, но при внимателен оглед се виждат редица съществени разлики, които го правят уникален Пистолетът е предназначен за стандартните в НАТО 9-мм патрони Parabellum. При изстрел куршумът се изстрелва с начална скорост около 350-370 м/сек и дулна енергия около 480-490 джаула. Това е патрон, който съчетава в себе си добра пробивна и спираща сила, позволяваща използването му както в пистолетите за самоотбрана, така и в щурмовите армейски и полицейски оръжия. Принципът на работа на автоматиката е основана на отката на заключения затвор при къс ход на цевта. Заключването на затвора към цевта при изстрел се осъществява по схемата Browning-SIG, характерна особеност на която е наличието на масивен патронник, влизащ в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Пистолетът е със скрит ударник. На задната стена на затворния блок има указател за наличието на патрон в цевта, оцветен в червено, който позволява бързо да се установи готовността на оръжието за изстрел. Полимерната рамка е изработена от високоустойчива на удар и топлина пластмаса. В предната долна част на рамката има т.нар. Пикатини релса за закрепване на лазерни целеуказатели, тактически фенери, бързомерци. Удобството при стрелба с двете ръце се осигурява от насечената предна стена на спусковата скоба, върху която удобно ляга показалецът на една от двете ръце. Напречни насечки има и в челната и задната стена на ръкохватката. Горната част е дълбоко изрязана за дланта. Това показва стремежа на конструкторите за намаляване на рамото между упорната точка на дланта с ръкохватката и оста на канала на цевта. Колкото рамото е по-малко, толкова отскачането на пистолета при изстрел е по-незначително. Това е изключително важно при произвеждане на серия последователни изстрели. Конструкторите са помислили и за стрелците с различни размери на дланта. За целта в комплекта на оръжието влизат три наставки, монтирани в задната част на ръкохватката Те осигуряват надеждно и здраво захващане и удържане на пистолета при изстрел. Сменят се изключително просто и бързо със специално приспособление от комплекта на оръжието. Върху рамката липсват издадени бутони и лостчета, които възпрепятстват бързото изваждане на пистолета от кобури и дрехи, което е характерно за голяма част от съвременните образци.
При Girsan MC28 SACS има само две лостчета и един бутон от лявата страна, които са разположени в удобни вдлъбнатини в рамката. Единият лост е за разглобяване, другият е на затворната задръжка. Бутонът е на ключалката за освобождаване на пълнителя. Ударно-спусковият механизъм е с висока степен на безопасност въпреки липсата на традиционен ръчен предпазител. Невъзможността за произвеждане на случаен изстрел се осигурява с малко допълнително предпазително лостче, разположено пред спусъка То блокира ударника и не позволява произвеждане на неволен изстрел при изпускане на пистолета или по друга причина. Цевта на пистолета е изработена по метода на студеното коване. То се извършва на специални машини, които изковават заготовката с 4 или 6 вибрационни чука при стайна температура. Чрез коването се постигат уплътняване на материала и подобряване на неговата структура. На коване се подлага тръбен материал, в който се вкарва полиран сърдечник с наклонени издатъци по повърхността. При коването сърдечникът се придвижва по дължина на цевта и формира 6 бр. вътрешни канала със стъпка 250 мм.
Производителите твърдят, че висококачествената стомана в комбинация със студеното коване осигурява ресурс на цевта над 50 000 изстрела, което прави оръжието почти вечно. Турският пистолет работи надеждно при стрелба с различни видове боеприпаси с облечени, полуоблечени или експанзивни куршуми. Последният вид куршуми са недопустими за използване за военни цели, съгласно правилника за законите и обичаите на сухопътната война, приети от Женевската конвенция от 1949 г. Не се ограничава тяхното използване за полицейски и граждански цели. Производителите предлагат два варианта на пистолета - класически и скъсен с обозначение съответно MC28-SA и MC28-SAC. Класическият вариант има общa дължина 193,8 мм при дължина на цевта 108 мм. Теглото му е 730 г в незаредено състояние. Скъсеният вариант има намалени габаритни размери и мака, като дължината му е 182,5 мм, а масата само 690 г. Дължината на цевта не превишава 97 мм. Независимо от по-малката начална скорост на скъсения вариант ефективността на водения огън достига до 70 м. В комплекта на оръжието, производителите са осигурили 3 пълнителя, набор за почистване и приспособление за заключване. В различни източници се отбелязва, че цената на пистолета е около 1400 турски лири (430 евро), и е сравнително ниска в сравнение с цената на пистолети от същия клас. Това го прави привлекателен за редица европейски пазари. - Още пистолети
Източник: https://www.24chasa.bg, доц. д-р Георги Маринов

Войската ни до 1919 година

„До 1919 г. във войската ни постъпваха задължително всички здрави младежи български поданици. Те служеха 2 и 3 години, обучаваха се във военно дело и се уволняваха в „запаса на армията”. Така всяка година постъпваха младежи и се уволняваха запасни войници. По този начин всички българи се възпитаваха  и обучаваха да обичат и защитават Отечеството. Тогава казармата беше действително едно голямо народно училище за насаждане на свети чувства към България и здрав бодър дух – школа за физическа и морална подготовка на юначни бойци и защитници на Родината.
Тогава войската ни се състоеше от действуваща армия, в която влизаха всички български поданици от 20 до 40 годишна възраст. Тя имаше назначение във време на война непосредствено да води боя с противника. Тази действуваща армия се състоеше от постоянни кадри от два набора младежи, които бяха в казармите и от запаса, тези които бяха уволнени вече.
Запасните войници от 40 до 60 г. включително образуваха народно опълчение. То имаше назначение да изпълнява във време на война по-второстепенни работи, в пределите на Царството и вън от него. По този начин в казармите винаги имаше 50-60 хиляди войници, които се обучаваха, а в запас повече от половин милион – годни за бой.
От долната таблица се вижда развитието и големината на армията ни в миналото.
През време на война сме имали мобилизирани:
Войни            Офицери     Подоф. и войници                Всичко
1885 г              400            55,600                         60,000
1912-1913 г    7,000          682,000                        689,000
1915-1918 г   12,000         845,000                        857,000
В миналото територията на Царството ни се разделяше на 3 военно-инспекционни области. Първа обемаше 1, 6 и 7 дивизионни области, втора – 2, 3, 8 и 10 дивизионни области и трета – 4, 5 и 9 дивизиони области. Всяка дивизионна област имаше по четири полкови окръжия, а всичко имахме 40 полкови окръжия. Тези окръжия извършваха наборите, държаха сметка за запасните, подготвяха мобилизацията на армията и пр.
Разноските, които даваше държавата за армията ни бяха съвсем малки, защото тогава всеки си отбиваше военната тегоба задължително и не получаваше заплата като днес. Държавата беше много сигурна тогава. Сигурна, защото имаше много подготвени защитници и малките й средства отиваха за набавяне на облекло, оръжие и други материали за война.
Със скромните средства, с които разполагахме по-рано, ние можехме да имаме през последната война: 14 пехотни и 2 конни дивизии с 82 пехотни полка и други маршеви, 10 етапни и 13 опълченски полка, с 12 конски полка и множество оръдия и картечници, всичко около 850,000 души.
Но след последната война, нашите врагове искаха съвършено да ни унищожат. Те виждаха, че българинът е храбър и добър войник. Опасяваха се, ако ни оставят със същата армия, че ще можем след известно време пак да ги заплашваме. Разбира се, тия опасения са пресилени, защото всеки от нашите съседи поотделно има 4-5 пъти повече земя и население. Но все пак храбростта ни ги плаши и затова с Ньойския договор грабнаха оръжието от ръцете ни: те ни лишиха от истинска народна армия, а ни оставиха доброволческа.
В тази доброволческа армия младежите не идват задължително в казармата, а по желание, за което им се дава заплата. Освен това, те намалиха и състава на войските оставиха ни само 20,000 войници, подофицери и офицери за армията, 3,000 – за пограничната стража и 10, 000 – за жандармерията, или всичко не повече от 33, 000 въоръжени човека. При големите задължения и намаления на населението от войните, ние и не можем да държим повече войници, защото за поддържане на тази доброволческа армия, държавата харчи около един милиард лева повече отколкото по-рано. Това положение бедната ни държава с мъка понася.
И така, нашите противници, унищожиха свещеното право и длъжност на всеки българин да се обучава да защитава Отечеството си. И не само ни натовариха с грамадни харчове за издръжка на тази доброволческа армия, но главно – те ни лишиха от запас, оставиха ни само с тази малка армия, без резерви и опълчение, като ни направиха безсилни, слаби и безпомощни в случай, че ни нападнат; дори не ни позволяват нищо, което напомня нашата славна стара армия.
Срокът на службата на тези доброволци определиха 12 месеца за армията и 6 години – за пограничната стража и жандармерията. По този начин, едвам от 1931 г. ще почнат да отиват всяка година обучени хора в запас, числото на които иначе ще бъде много малко. Така в случай на нужда, при застрашаване от външни врагове, държавата ни не ще има достатъчно обучени във военно дело хора, да я защитят”.
(*Материалът е публикуван в „Поучения за войника – гражданин”, издаден през 1928 г. в Шумен, печатница „Спас Попов” под редакцията на полковник К. Соларов. Съставители – пет полковника, двама подполковника и един доктор. Раздели: „Нравоучение и вероучение”, „Отечествена история”, „Гражданско учение”, „Противодържавни идеи”, „Отечествена география”, „Военна история”, „Общи военни знания” и „Хигиена”.)

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.