155 години от рождението на генерал-майор Константин Кирков – началник на Българския военен флот през Първата световна война

Днес отбелязваме 155 години от рождението на генерал-майор Константин Кирков – началник на Българския военен флот през Първата световна война. Константин Кирков е роден на 31.08.1869 г. в Плевен в семейството на Христо Кирков и Куна Цанкова. През 1889 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Назначен е на служба в 4-ти артилерийски полк. Със стипендия продължава образованието си във Висшата инженерно-артилерийска академия в Торино, а след завръщането си е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище в София.
През 1900 г. издава своя труд „Записки по военна педагогика”.
През следващите години служи като командир на погранична рота в Родопите, командир на I-во планинско артилерийско отделение в Берковица, а от януари 1912 г. е командир на Видинския крепостен батальон. Участва и в комисиите по приемане на артилерийското въоръжение.
По време на Балканската война е изпратен във Варна заедно с Трето крепостно отделение от Видинския укрепен пункт и е назначен за началник на артилерията на Варненския укрепен пункт. През май 1913 г., заради изменената военнополитическа обстановка и подготовката за война срещу Сърбия, се връща отново във Видин. По време на Междусъюзническата война участва в защитата на града от сръбското настъпление.
На 18 януари 1914 г. подполковник Константин Кирков встъпва в длъжност началник на Военния флот. Командната му дейност се осъществя по време на Първата световна война, като без да е морски офицер, той се справя успешно с тази задача.
Под негово ръководство е разработен план за изграждането на модерен флот. В периода на управлението му са осъществени нови доставки на военна техника и материали. На 25 май 1916 г. в състава на Военноморските сили е приета първата българска подводница UB-18, а на 1 май 1917 г. официално е открита Българската водохвърчилна станция (първоначално тя разполага с 4 водосамолета, а впоследствие броят им нараства на 10, има 3 пункта за базиране и метеорологична станция).
Под командването на Кирков Българският флот бележи и своята втора морска победа – взривяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Той потъва на 25 февруари 1916 г. южно от Варненския залив след като попада на мина, поставена от българските военни моряци.
Името на Константин Кирков се свързва и със създаването на Морската пехота, която на 5 септември 1916 г. извършва успешен десант в района на Балчик и заедно със сухопътните части на Трета армия освобождава Добруджа.
Като началник на Флота Кирков насочва усилията си и към утвърждаването на авторитета на българските военноморски кадри, тяхната добра подготовка и издигането на престижа на Машинното училище. През 1916 г. за снабдяването на по-бедните ученици с учебници е създаден фонд за възпитаниците на Машинното училище. Този фонд е наречен на името на генерал Кирков като израз на признание за приноса му в развитието на морското и техническото образование в България.
На 27 февруари 1917 г. Константин Кирков е произведен в чин генерал-майор. След прекратяване на военните действия в Черно море дейността му има повече политически и дипломатически характер. Той защитава българските интереси и се противопоставя на опитите на Германия да подчини Българския морски флот, както и на Австро-Унгария да обсеби корабоплаването по река Дунав.
Генерал-майор Кирков остава запомнен като един от най-успешните началници на Военния ни флот.
Заради тежко заболяване напуска служба на 19 май 1919 г. Умира на 1 септември 1920 г. в гр. Казанлък.
Източник: https://www.maritime.bg/

Продължава дарителската кампания за изграждане на военен паметник в Радомир

Продължава набирането на средства за изграждането на военен паметник в Община Радомир. Това е съобщил за БТА Славчо Свиленов от Инициативния комитет, подел кампанията по издигането на монумента. Той пояснява, че към настоящия момент събраните парични средства възлизат на малко над 7000 лв., като само за изработването на самата скулптура ще са необходими общо 10 000 лв. В подкрепа на инициативата се отзовали редица дарители и организации от цялата страна, както и сънародници от САЩ и Англия. Преди дни радомирската художничка Надежда Боборачка също обявила, че застава зад начинанието, като продава на търг три от своите картини. Сред дарителите са председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков и членове на военно-патриотичната организация.
През февруари т.г. шестима души учредиха инициативен комитет за издигането на военен паметник в Радомир. Идеята е на учителя Славчо Свиленов. Членове на комитета са още Тони Томанов, Венцислав Калъпчийски, Красимир Свиленов, Тони Дамянов и Иван Омайски, който е председател Клубa на офицерите от запаса и резерва от ВМТ и ВТУ "Тодор Каблешков" в състава на Столичната организация на СОСЗР. Участниците в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война от Радомирско, са десетки хиляди. Загиналите мъже от този  край в тези войни са хиляди.
Радомир няма военен паметник на територията си, който да увековечава делото на загиналите във войните след Освобождението. Замисълът е да бъде изграден такъв, който да се постави в пространството до Младежкия дом, където в миналото е била и сградата на военния клуб в града. Върху монумента ще е с изобразена скулптура на лъв в изправена поза. Автор на художествената интерпретация е художникът Кирил Полихронов.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Топ 3 на руските оръжия през XXI век

Във въздуха: Су-57
Разработката на новия самолет от пето поколение започна през 2002 г. в КБ „Сухой“. На 21 февруари 2014 г. първият готов самолет бе предаден на армията за провеждане на държавни изпитания.
ПАК ФА се отличава принципно от предшественика си. Новият самолет се отнася към тежкия клас, но неговата тежина е значително по-малка, отколкото може да се очаква, защото за изработката му масово са използвани композитни материали, чиято маса е 25% от общата тежина на празния самолет, а по площ на заеманата повърхност се равнява на 70%.
Двигателят на самолета му позволява да развива свръхзвукова скорост без да се използва режима на форсаж, а авиониката с РЛС „Белка“, окомплектована с активна фазирана антенна решетка (АФАР), му помага едновременно да следи 4 наземни и 30 въздушни цели и да обстрелва 8 от тях. Самият самолет пък е скрит от радарите на противника с помощта на радиопоглъщащите материали на конструкцията и на покритието на планера.
Дори катапултът на самолета е от ново поколение. Вграденият в него компютър в автоматичен режим анализира скоростта на самолета, височината на полета, ъглите на тангаж и крен, ъгловата скорост, ръста и теглото на пилота. Само в първоначалния етап Русия планира да закупи 60 такива самолета, които ще започнат да постъпват на въоръжение през 2018 г. - Още за Су-57

На земята: Армата
Опитът от бойните действия в чеченската война показа, че съветските танкове идеално подхождат за масовите армии, но в условията на локален конфликт не се държат толкова уверено. Заради компановката на танка Т-72/90, екипажът не е отделен от боеприпасите и при тяхна детонация няма шансове да оцелее.
Всичко това бе отчетено при разработката на новата машина. Т-14 „Армата“, който беше представен през май 2015 г. на Парада на Победата, въплъщава в себе си целия опит на руското танкостроене. Според информацията, достигнала до медиите, новият танк има 125 мм оръдие (с възможност да бъде монтирано и 152 мм), куполът е необитаем, картечницата има възможността да се презарежда дистанционно, екипажът е разположен в редица и поставен в бронирана капсула, отделна от отсека с боеприпаси. „Армата“ разполага дори и със собствена РЛС, която ще му позволи да следи до 40 динамични и 25 аеродинамични цели и да контролира територията в радиус от 100 км. Има информации, че  във войските са постъпили малко повече от 30 танка Т-14. - Още за „Армата“

Във водата: Борей
Морската съставляваща на ядрената триада, заради по-ниската си уязвимост, представлява гаранция за ответен ядрен удар и за възпиране на враговете на Русия. Но въвеждането в строя на новите стратегически ракетоносци за ВМФ на Русия забележимо се проточи. Основната причина за това е отказът от почти готовата 100-тонна ракета на твърдо гориво „Барк“, за която бяха предвидени подводниците от проект 955 „Борей“. В същото време, на флота спешно му трябваха нови „стратези“. Тогава през 1998 г. се взело решение бързо и, най-важното, евтино, на база ракетата „Топол-М“, да се създаде морската „Булава“.
По време на първите изпитания „Булава“ среща значителни трудности, но през последните години ракетата все пак я „научиха да лети“.
Подводниците от проект 955 „Борей“ имат способността да нанасят удари с „Булава“ из под ледовете на Арктика, където няма надводно корабоплаване, което затруднява откриването на подводниците не само от спътници, но и от кораби, което значително усложнява прихващането на ракетите в началния етап на полета. Освен това, подводницата стана и „по-тиха“ в сравнение с предшествениците си, и се научи да стреля от под водата „в движение“.
Държавната програма предвижда да бъдат произведени общо осем атомни подводници от този тип, от които вече се строят три: „Княз Владимир“, „Княз Олег“ и „Княз Суворов“. Много вероятно е някои от тях да се изграждат по обновения проект „Борей-А“. Говорейки за него, Игор Вилнит, директор на ЦКБ „Рубин“, в което се проектират подводните лодки, заяви пред пресата, че „това ще бъде „Борей“ с някои допълнения“. - Още за проект 955

KC-135 на 68 години

Преди точно 68 години, на 31 август 1956 г., полита първият летящ танкер Boeing KC-135A Stratotanker.
Полетът е осъществен от заводското летище на Boeing в Рентън, щата Вашингтон. Самолетът има борден номер 55-3118 и личното име „City of Renton”. Машината се управлява от летците-изпитатели на компанията Текс Джонстън и Ричард Лош. Полетът преминава без проблеми.
През 1954 г. Стратегическото командване на ВВС на САЩ стартира конкурс за доставка на нов реактивен въздушен танкер. Boeing предлага развитие на технологичния си демонстратор Dash 80 (Boeing Model 367-80), който полита през юли същата година. Конкурсът обаче е спечелен на следващата година от Lockheed с проекта им L-193.
Студената война тече с пълна сила и иска своето. Развитието на Dash 80 може да полети две години преди танкера на Lockheed и да бъде готов за експлоатация четири години преди конкурентния модел. Така в началото на 1955 г. паралелно със заявката на два прототипа на L-193 са поръчани и 250 броя от танкера на Boeing, който трябва да служи за временно решение.
Противно на разпространеното схващане, KC-135 Stratotanker не се базира на модела 707. Всъщност, пътническият самолет ще полети едва през декември 1957 г. Летящата цистерна всъщност произхожда директно от технологичния демонстратор Dash-80. Диаметърът на фюзелажа е увеличен до 3,66 m и е леко удължен в сравнение с демонстратора. В задната му част е поставена щанга за дозареждане във въздуха. Горивната система е така устроена, че машината може да предаде във въздуха практически целия си горивен запас. Машината има голям товарен люк на левия си борд, а в кабината могат да се превозват разнообразни товари или тя да бъде конфигурирана с пътнически салон.
Още през юни 1957 г. първите серийни KC-135A се получават в частите на ВВС на САЩ. Конструкцията се оказва евтина и успешна и проектът на Lockheed бързо е забравен. До 1966 г. са построени 820 броя от самолета. Макар повечето построени машини да са танкери, версиите на KC-135 са десетки – чисто товарни и пътнически, въздушни командни пунктове, самолети за наблюдение и разузнаване, метеорологически платформи, машини за РЕБ и много други.
Около 400 броя KC-135 продължават да служат във военната авиация на САЩ, макар и в дълбоко модернизиран вид.
Първият KC-135 продължава да се използва за различни изпитания до 1960 г., когато е предаден в строевите части, където лети до 1990 г. Няколко години по-късно е поставен, като паметник в авиобаза МакКонъл.
Източник: https://aero-bg.com/

Исторически календар

На 31 август 1886 година в Кюстендил е формиран 13-и пехотен рилски полк. През Балканските войни (1912 – 1913) воюва на Македонския фронт в състава на 7-а пехотна рилска дивизия при Кочани, Щип, Струмица, Булаир, Шаркьой, Злетовска река и Калиманци. По време на Първата световна война (1915 – 1917) Рилци участват в Овчеполската операция на 2-ра армия
(1 октомври – 12 ноември 1915), в боевете с френските части по долината на р. Вардар (ноември 1915) и англо-френските войски по долината на р. Струма (август – октомври 1916). До сключването на Солунското примирие (29 септември 1918) защитават позициите си в Струмския участък на Южния фронт. През 1921 г. полкът се реформира в дружина, а след премахване на Ньойските ограничителни клаузи отново преминава към полкова организация (1928). Участва в заключителния период на войната срещу Германия (1944 – 1945) в състава на 11-а пехотна дивизия и се сражава при Страцин, Куманово, реките Пчиня и Драва.

Турция опроверга съобщенията, че е готова да не активира руските ракети С-400 срещу американски изтребители F-35

Турция опроверга спекулациите, че е готова да остави руските зенитно-ракетни комплекси С-400 на склад срещу отмяна на американската забрана за доставка на изтребители от пето поколение F-35, съобщи „Дейли сабах“.
Информации в този смисъл се появиха във вестник „Джумхуриет“. Според публикация там Турция е предложила на Вашингтон да остави руските системи „в сандъците“ и да приеме механизъм на инспекции.
Официални представители вчера са опровергали тези твърдения и са подчертали, че Турция има нужда от руските системи за противовъздушната си отбрана и че няма промяна в позицията на Анкара по въпроса.
„Нуждите на страната ни от противовъздушна отбрана остават. В този контекст противовъздушната система С-400 остава на въоръжение в турските въоръжени сили“, са казали източници от турското Министерство на отбраната пред Анадолската агенция вчера.
Турция беше санкционирана от САЩ и отстранена от програмата за производство на изтребителите през 2019 г. заради покупката на руските ракетни комплекси.
От тогава Турция се ориентира към закупуване на 40 изтребителя F-16 Block-70 и на 79 комплекта за модернизация. Тази сделка беше одобрена по-рано тази година, след като Турция даде зелена светлина за приемането на Швеция в НАТО.
На въпрос дали Турция иска да се върне в програмата за F-35, по-рано през този месец турският министър на отбраната Яшар Гюлер (на снимката) каза, че разговорите между Анкара и Вашингтон по темата продължават.
От своя страна зам. държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд заяви, че Вашингтон е отворен да приеме отново Турция в програмата, ако проблемът с С-400 бъде разрешен.
Анкара искаше да закупи 100 изтребителя F-35, а турски компании произвеждаха около 900 елемента за изтребителите.
Източник: bta.bg

Личният състав на 2 –ра Тунджанска механизирана бригада тържествено отбеляза своя празник

Днес в района на 2-ра Тунджанска механизирана бригада – Стара Загора се проведе тържествена церемония по случай 26-тата годишнина от нейното създаване, съобщават от формированието.
Началото на празничния ден бе поставено с посрещане на бойното знаме на бригадата от представителните блокове на формированията от състава на 2- ра механизирана бригада. Заместник – началникът на отбраната генерал – лейтенант Михаил Попов прие строя на бригадата и поздрави военнослужещите по случай празника.
Съветникът на президента по военната сигурност вицеадмирал Митко Петев прочете поздравителен адрес от името на Президента на Република България и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили към личния състав на бригадата.
В словото си командирът на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, бригаден генерал Мирослав Костадинов изрази своята благодарност към военнослужещите и цивилните служители за високата им мотивация, положения неуморен воински труд, стремеж към съвършенство и самодисциплина за професионалното изпълнение на задачите.
Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан в служение с местни свещеници извърши празнично водоосвещение за здраве, благоденствие и успех на военнослужещите.
В тържествена обстановка бяха прочетени заповеди на министъра на отбраната, началника на отбраната, командира на Сухопътните войски и командира на 2 механизирана бригада относно награждаване на военнослужещи по случай празника на бригадата.
Наградите връчиха генерал – лейтенант Михаил Попов, бригаден генерал Станимир Христов и бригаден генерал Мирослав Костадинов.
Гости на събитието бяха още началникът на щаба на Сухопътните войски бригаден генерал Станимир Христов, командирът на 61 механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, заместник - областният управител на област Стара Загора господин Левент Палов, директорът на ОД на МВР старши комисар Красимир Христов, командири на формирования от Българската армия, бивши командири на бригадата, представители на държавни институции, офицери от резерва и запаса от военно- патриотични сдружения и съюзи. - (видео)
Източник: https://otbrana.com/

Министър Запрянов подкрепи ангажиментите на ЕС за подпомагане на Украйна

Отбранителната готовност на Европейския съюз и военната подкрепа на Съюза за Украйна бяха във фокуса на неформалната среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС. Форумът се проведе днес в Брюксел, Белгия, и в него участва министърът на отбраната Атанас Запрянов, съобщава Пресцентърът на МО.
Министър Запрянов заяви ангажимента на страната ни към общите усилия на ЕС в подкрепа на Украйна и информира за предоставената от страната ни помощ, съгласно решенията на Народното събрание и правителството.
Той подчерта значението на Фонда за подпомагане на Украйна и Военната мисия на ЕС в подкрепа на страната като ключови инструменти за оказване на устойчива подкрепа от страна на Съюза. Министърът на отбраната подкрепи резултатите от стратегическия преглед на мисията и удължаването на мандата й. „Резултатите от срещата на върха на НАТО във Вашингтон, както и започването на преговори за присъединяване към ЕС ясно демонстрират необратимия евроатлантически път на Украйна“, заяви министър Запрянов.
По време на срещата министрите на отбраната подчертаха необходимостта от подобряване на отбранителната готовност на ЕС на фона на нарасналите заплахи за сигурността. Призоваха за развитие на иновативни военни способности и попълване на настоящия недостиг с използване на инструментите на ЕС. Акцентираха на изпълнението на Европейската програма за отбранителна индустрия, която предвижда редица нови инструменти за насърчаване на развитието на отбранителни способности, както и на отбранителната индустрия, с осигурено европейско финансиране. За целите на Програмата са планирани общо 1,5 млрд евро от европейския бюджет за периода 2025-2027 г., с очаквания тази сума да нарасне за периода на следващата финансова рамка. Очаква се Програмата да бъде одобрена от Съвета в края на тази година и от Европейския съвет в средата на следващата година. В дискусията взеха участие помощник-генералният секретар на НАТО Ангъс Лапсли, заместник-генералният секретар на ООН Жан-Пиер Лакроа и председателят на подкомисията по сигурност и отбрана в Европейския парламент Мари-Агнес Цимерман.
В отделна сесия, посветена на Сателитния център на ЕС, министрите обсъдиха постигнатите резултати от Центъра през последната година, предизвикателствата пред ресурсното му осигуряване и увеличаващите се потребности за достъп до технологии, инфраструктура и източници на данни.

Полша отделя почти $50 милиарда за отбрана още догодина, надхвърляйки собствените си планове

Рекордно високи разходи за отбрана са планирани в бюджета за 2025 година на Полша. В приетия в сряда проектобюджет граничещата с Украйна страна залага разходи за отбрана в размер на 186 милиарда PLN ($48,7 милиарда), или 4,7% от БВП.
Премиерът Доналд Туск коментира, че въпреки предизвикателството, което представлява това перо, "няма връщане назад" и допълни, че целта е укрепване на сигурността на Полша, в това число и гарантиране на енергийната сигурност.
Отвъд собствените си прогнози
По този начин страната увеличава първоначалните си планове, според които тази стойност трябваше да бъде достигната едва през 2029 година, както посочи анализ на GlobalData в началото на юли.
Въпреки рекордните цифри лидерската позиция на Полша сред страните в НАТО не се променя, тъй като и към момента страната е на първа позиция по разходи.
Сред лидерите по всички показатели
Местната медия TVN24 коментира, че страната покрива поставения праг от 2% от БВП от 2020 година, а тази година харчи на практика най-много по този показател сред всички съюзнически страни.
От медията цитират доклада на НАТО, според който втората позиция ще заеме Естония с 3,43%, а трети се нареждат Съединените щати с 3,38%. Междувременно, 9 измежду членуващите в Алианса страни все още са под посочения праг.
При сравнение на реално изразходваните суми САЩ са традиционен лидер с почти $968 милиарда военен бюджет за 2024-та. Всички следващи на практика отделят под $100 милиарда. Втората позиция е за Германия, с 98 милиарда, трета - Великобритания, а четвъртата позиция се заема от Франция. Така Полша се нарежда в топ 5 със своя бюджет от около 35 милиарда.
Източник: https://money.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 35 (2024), 30 август, 2024 годинa (pdf)

Сръбският президент съобщи, че Белград купува френски изтребители "Рафал" за общо 2,7 милиарда евро

Забравените герои на България: Генерал-майор Константин Антонов Жостов

Навършват се 108 години от смъртта на генерал-майор Константин Антонов Жостов. Той е роден на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Гоцеделчевско. Завършва Военното училище в София (1887) и висшия артилерийски курс във Виена (1897), което му дава право да служи в Генералния щаб. В Сръбско-българската война (1885) е доброволец в ученическия легион. На 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик, а на 18 май 1890 г. в чин поручик. Служи като командир на батарея в 3-ти артилерийски полк (1897); завеждащ крепостната артилерия от артилерийската инспекция (1901); началник на строево-домакинската част в артилерийската инспекция (1905). На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан; на 2 май 1902 г. в чин майор; на 18 май 1906 г. в чин подполковник. Назначен е за военно аташе във Виена (1905), Санкт-Петербург и Париж (1907), а след това в свитата на държавния глава. През 1906 г. е назначен за началник на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия, а през 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб, командирован е за командир на 3-ти артилерийски полк (1910). На 1 септември 1910 г. е повишен в чин полковник. На 14 март 1912 г. става началник на Школата за запасни офицери.
През Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на 3-та армия. Той е в основата на нейните бойни победи на Тракийския военен театър при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар.
След примирието е военен съветник в българската делегация за мирния договор в Лондон (1913).
В Междусъюзническата война (1913) е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия, а от 25 април 1915 г. е началник на дивизията. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
При включването на България в Първата световна война (септември 1915) е назначен за началник-щаб на действащата армия. Със своята дейност допринася за умелото ръководство на военните операции на българската армия в Сърбия и Македония. На този висок пост остава до 30 август 1916 г., когато внезапно умира в Главната квартира на българската армия в Кюстендил.
Награден е с военния орден „За храброст” II и III ст.2 кл.; ордена „Св. Александър” II и III ст. с мечове; народния орден „За военна заслуга” IV ст., V клас на военна лента.

Червеният телефон Вашингтон - Москва навърши 61 години

61 години навършва днес червеният телефон между Вашингтон и Москва, който все още не е реликва от Студената война, съобщава Асошиейтед прес. Преди 61 години по линията е предадено първото тестово послание. Сега пак може да влезе в употреба между американските и руските лидери заради конфликта в Сирия, Либия, Афганистан и Украйна.
Всъщност американските филми правят внушения, че двамата президенти на САЩ и Русия ползват червената линия, за да разговарят. Де факто връзката е установена през 1963 г. само за писмена комуникация. Десетилетия по-късно е добавен гласов компонент, когато системата еволюира от телеграфен кабел под морското дъно до днешния обмен на данни чрез сателит и фиброоптичен кабел.
Червената линия е открита след кубинската ракетна криза през 1962 г., за да се избегне избухването на война. Точно на днешната дата тя заработва. Първото съобщение, пратено по нея, е прочутото тестово изречение "The quick brown fox jumped over the lazy dog's back 1234567890." (Бързата кафява лисица прескочи над гърба на мързеливото куче 1234567890), съдържащо всички букви на латинската азбука.
До 1990 г. президентите са използвали Червената линия над 15 пъти. През 90-те години Джордж Буш заменя писмените съобщения с телефонни обаждания. Постепенно разговорите по телефона стават предпочитано средство за комуникация между президентите на Русия и САЩ. Сега президентът Тръмп говори с колегата си Владимир Путин по телефона.
Червената линия от американска страна се намира във военната база Форт Детрик. Там за целта се използват две сателитни антени. За тях се грижи персонал от 16 цивилни, работещи по договор с американската армия. Това са 8 техници и 8 езиковеди. Работят на 24-часови смени. От базата се управляват и секретните комуникационни линии на Държавния департамент и министерството на отбраната.
Служителите, отговарящи за Червената линия, имат всекидневни контакти с руските си колеги.

30.8.2007 г.: Инцидент с термоядрени боеприпаси във ВВС на САЩ

На 29 и 30 август 2007 г. шест готови за изстрелване крилати ракети с термоядрен заряд по грешка са извадени от склад на ВВС на САЩ, подкачени са вместо учебни ракети под крилото на бомбардировач В-52, оставени са без охрана 36 часа и така са пребазирани в друга авиобаза. На 30 август В-52Н трябвало да излети с 12 крилати ракети тип AGM-129 ACM от авиобазата Майнот в Северна Дакота (граница с Канада) и да се приземи на Бърксдейл в Луизиана (Мексикански залив). Там ракетите следвало да бъдат оставени на съхранение.
Хронология на инцидента
Сутринта между 8 и 9 часа група военнослужещи в Майнот се заемат да подготвят 12 ракети за подкачване на бомбардировача – по две на всяко полукрило.
На 6 от ракетите ядрените бойни заряди са заменени с учебни, но другите 6 по неясни причини остават с бойни части W80-1 с термоядерен заряд с променлива мощност от 5 до 150 кт.
Личният състав, отговарящ за инспекцията на ракетите преди изпращането им, пренебрегва редица процедури по проверката, като в резултат остава незабелязана предварителната размяна на местата за съхраняване на учебните ракети с бойни, предназначени за утилизация.
Около 9 часа сутринта пристига влекач, който без предварителна инспекция и без да изчака резултатите от инспектиране на ракетите започва да ги буксира към самолета. Летищната служба за управление на военното имущество не установява факта, че ракетите не са проверени по необходимия начин и в 9:25 часа подписва формуляра за товарене на ракетите.
Ракетите се инсталират в продължение на 8 часа. След приключване на работата самолетът без специална охрана престоява цялата вечер на 29 август и нощта срещу 30 август на перона на авиобазата.
Сутринта на 30 август операторът на бордния локатор на В-52Н извършва задълбочен визуален преглед на ракетите на дясното крило, на което са окачени ракетите с учебни глави. Лявото крило не е огледано заради невярната презумпция, че там положението ще е същото. След това екипажът подписва товарния манифест, в който са обозначени 12 неснарядени ракети AGM-129 ACM.
В 8:40 часа самолетът излита от авиобазата Майнот, прекосява цялата територия на САЩ и каца на авиобаза Бърксдейл в 11:23 часа. В-52 е паркиран на перона и отново е оставен без специална `охрана.
Към 20:30 часа към стоянката на самолета пристига за демонтаж на ракетите група войници и офицери. Един от тях въпреки здрачаването констатира видими разлики между ракетите на двете крила.
Към 22 часа след допълнителен оглед става ясно, че на лявото крило ракетите не са с учебни бойни глави. Едва тогава около самолета е поставена специална охрана, а за „находката” е доложено на централния команден пункт на министерството на отбраната на САЩ, след това на началника на щаба на ВВС, на министъра на отбраната и на президента на САЩ.
Реакция на Министерството на отбраната
Отначало ръководството на ВВС и на Министерството на отбраната на САЩ не възнамеряват да дадат гласност на инцидента, отчасти заради традиционната политика за неразгласяване на информация за съхраняване и преместване на ядрено оръжие, а от друга страна заради предположението, че е малко вероятно инцидентът да предизвика безпокойство сред обществеността. В доклада на министерството фигурира фразата „Интересът на средствата за масова информация е малко вероятен”.
Обаче само след няколко дни неизвестни източници в Пентагона предават информацията за произшествието на вестник Military Times, на чиито страници още на 5 септември 2007 г. е поместена малка бележка.
Още същият ден в Министерството на отбраната е свикана пресконференция, на която прес-секретарят на Пентагона заявява, че населението на САЩ нито за секунда не е било подложено на опасност, а оръжието се е намирало под постоянен контрол.
По-късно е отстранен от служба командирът на подразделението, занимаващ се с товарене на ракетите, на 25 военнослужещи са наложени дисциплинарни наказания. По заповед на командващия Авиационното бойно командване генерал Роналд Киз разследването на инцидента е възложено на генерал Даг Раберг.
С цел да се потвърди надеждната охрана и сигурност на ядреното оръжие, всички специални хранилища на ВВС са подложени на щателни проверки. На 28 септември генерал Роналд Киз подава рапорт за уволнение от военна служба.
На 19 октомври държавният секретар на ВВС Майкъл Уин и заместникът на началник-щаба генерал Ричард Нютън докладват в Пентагона за предварителните резултати от разследването. В частност те признават, че и в двете авиобази (Бърксдейл и Майнот) са допускани отклонения от правилата за обслужване на оръжейните системи и че редица военнослужещи в двете бази са нарушавали инструкциите.
По разпореждане група генерални инспектори от ВВС на САЩ под надзора на Агенцията по намаляване на военната заплаха извършват инспекции във всички обекти на ВВС, където се съхранява ядрено оръжие.
Отстранени са от длъжност командващият 5-о бомбардировъчно авиокрило полковник Емиг, командирът на 5-а група за логистика полковник Синтия Лъндел, командващият 2-а бойна група полковник Тод Уестхаузър, а така също и четирима от сержантския състав.
Целият личен състав на 5-о авиокрило, имащ специални разрешения да работи с ядрено оръжие, е лишен от тях. Други 65 военнослужещи са лишени от сертификати за така наречената „програма за проверка на благонадеждността на личния състав”.
Нито едно длъжностно лице обаче не е предадено на военен съд.

55 години от първият полет на Ту-22М

На 30 август 1969 г. летец-изпитателят В.П. Борисов вдига във въздуха за първи път свръхзвуковият бомбардировач с голям обсег на действие Ту-22М с изменяема стреловидност на крилата.
Ту-22М е родоначалник на серия самолети, получил на Запад обозначението "Backfire" („Насрещен огън”).
Серийното производство започва през 1971 г. в Казанския авиационен завод (произведени 497 бройки в различни модификации), приет е на въоръжение през 1976 г.
Първото бойно използване на Ту-22М е по време на съветската война в Афганистан. В периода 1987-1989 самолетът бомбардира различни цели с конвенционални боеприпаси. Самолетът е използван и при бомбардировките над Грозни по време на първата война в Чечня. Участва и в операцията на руските ВКС срещу ИД в Сирия.
В края на 1993 г. Далечната авиация на Русия е имала на въоръжение 100 самолета от този тип, а морската авиация - 165. - Още за Ту-22М

WSJ: Изтребител F-16 се разби в Украйна

На 26 август американски изтребител F-16 се е разбил в Украйна по време на мащабен обстрел от Русия. Загинал е пилотът-подполковник Алексей Мес. Той е бил само на 30 години, пише украинското издание Informator като се позовава на публикация на The Wall Street Journal.
От своя страна американското издание съобщава, че украински изтребител F-16 е бил унищожен при катастрофа в понеделник, според американски официален представител, само седмици след като първите американски самолети са пристигнали в Украйна. - (видео)
"Първоначалните доклади показват, че самолетът не е бил свален от вражески огън, въпреки че инцидентът е станал по време на масиран руски ракетен обстрел в страната в понеделник", е съобщил служителят. "По-скоро катастрофата е резултат от пилотска грешка", допълват от WSJ.
Украйна използва самолетите за първи път в битка, за да свали руски ракети по време на ударите тази седмица, според президента Володимир Зеленски.
Украинските военновъздушни сили не са потвърдили катастрофата или статуса на пилота. Пентагонът е насочил въпросите към украинските военновъздушни сили, пише още американското издание.
Източник: https://www.focus-news.net/

Военните пенсионери продължават да намаляват, сочат данните на НОИ

Данните на НОИ показват, че пенсионерите по чл. 69 на КСО в края на първото полугодие на 2024 г. са 78 577.  Или 94, 8 на сто от числеността преди една година. Това са бивши военнослужещи и служители във Въоръжените сили, МВР и службите за сигурност. За 6 месеца новоотпуснатите пенсии са 641, но прекратените повече от два пъти – 1315.
От анализа на НОИ става ясно, че разходите за пенсии по чл. 69 за полугодието са 763 314 647 лв., което е 7,5 на сто от целия разход за пенсии в страната. Средно един пенсионер по чл. 69 от КСО получава 1 489, 68 лв. Средният размер на новоотпуснатите пенсии за полугодието е 1707, 84 лв., а на прекратените – 1284, 31 лв. 573 са лицата от тази категория, които получават 3400 лв. на месец, а 261 – под 523 лв.
По области най-много пенсионери по чл. 69 от КСО има в София град – 21696. По-нататък данните са следните: Пловдив – 8041, Варна – 5203, Бургас – 4796, Стара Загора – 3907, Плевен – 3607, София област – 3282, Велико Търново – 2816, Сливен – 2686 и т.н. Най-малък е в Силистра – 592.
Към края на полугодието пенсиите за военна инвалидност са 3400, като лични са 1836, а наследствени – 1564. Новоотпуснатите са 8 (две линни и шест наследствени). Прекратените военноинвалидни пенсии са 44, като 39 са лични и 5 – наследствени. Средният размер на военноинвалидната пенсия е 435, 22 лв.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Представиха първия полски изтребител F-35 „Хусар“

Локхийд Мартин представи първия полски изтребител F-35A Lightning II на полското правителство по време на церемония в производствената база на Локхийд Мартин за изтребители F-35 в щата Джорджия, САЩ. Събитието бележи важен етап в историята на полските ВВС и засилването на взаимоотношенията между САЩ и Полша, ключов съюзник в НАТО, съобщават от компаниsта.
„През повече от 100-годишната история на полските ВВС са се сменяли много поколения пилоти и самолети. Чувствам се горд, че днес съм част от историята, представяйки F-35 като следващо поколение, което ще защитава и брани бъдещето на Полша в продължение на много години. Присъединяваме се към силна коалиция от изтребители от пето поколение в цяла Европа, укрепвайки въздушното превъзходство чрез политика на съюзническо сдържане“, заяви генерал-майор Иренеуш Новак, инспектор на полските ВВС.
Като най-съвременното решение за сигурност през 21-ви век, F-35 е предпочитаният изтребител на НАТО и ще помогне за разширяването на силното лидерство на Полша в НАТО чрез инвестиции във военна модернизация и засилено участие в чуждестранни мисии. Полша е една от няколкото държави в НАТО, които инвестират в политиката на съюзническо сдържане на F-35. Със своята несравнима оперативна съвместимост полските F-35, наречени „Хусар“ в знак на почит към бойна единица от военното минало на страната, ще свържат активи в различни области, за да повишат ситуационната осведоменост на Полша и нейните ключови европейски партньори.
„Като предпочитан самолет на НАТО, F-35 е мощен фактор за увеличаване на способността на силите и е от решаващо значение за сдържане и преодоляване на заплахите за Полша и нейните съюзници“, сподели Грег Уилмър, президент на Локхийд Мартин Аеронаутикс (Lockheed Martin Aeronautics). „За нас е чест да засилим трайното си партньорство с Полша чрез днешното тържество, гарантирайки полската национална сигурност и дългосрочно развитие на способностите за десетилетия напред“, допълни той.
Високопоставени правителствени и военни лидери от Полша и САЩ присъстваха на церемонията за да отбележат първия от 32-те полски F-35A в рамките на своята програма. Първият самолет, обозначен като AZ-01, ще бъде доставен на полските ВВС през декември и ще бъде прехвърлен във военновъздушната база на Националната гвардия Ебинг, Арканзас, където Полша ще бъде първият международен клиент, който ще проведе обучение на пилоти на F-35.
В момента F-35 се експлоатира от 32 бази по целия свят. Локхийд Мартин е доставила повече от 1000 F-35 изтребителя, обучила е повече от 2540 пилота и 16 690 техници, а флотилията на F-35 е надхвърлила 889 000 часа. Локхийд Мартин продължава да работи рамо до рамо с операторите на F-35 за да гарантира, че съюзниците ще бъдат с крачка по-напред от нарастващите заплахи.
Източник: https://otbrana.com/

Исторически календар

На 29 август 1902 г. в село Синьо бърдо, Врачанско, е роден Васил Маринов Бенчев. През 1925 г. завършва летателната си подготовка на летище Божурище с първи пилотски изпит и трети следвоенен авиаторски курс.
През 1930 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище , което завършва успешно и получава първото си офицерско звание – подпоручик от 51 випуск. Добрата му летателна подготовка е причина да бъде назначен за летец-изпитател в ДАР – Божурище.
На 6 юли 1938 г. при облитане на самолет ПЗЛ-24 „Ястреб“ възниква пожар в областта на двигателя. Бенчев не успява да приземи самолета, катастрофира и загива близо до с. Божурище.

Забравените герои на България: Генерал от пехотата Данаил Цонев Николаев

Навършват се 82-години от смъртта на генералът от пехотата Данаил Цонев Николаев. Той е роден на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Учи в Болградската гимназия. През 1875 г. завършва Одеското пехотно юнкерско училище и е произведен за портупей-юнкер. Като доброволец участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е командир на 5-та пехотна дружина в Българското опълчение и се отличава в боевете при Шипка и Шейново.
След Освобождението поручик Николаев е назначен в Източнорумелийската милиция- 6-та пехотна Старозагорска дружина и 2-ра пехотна Пловдивска дружина (1880). При обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885), вече с чин майор, е избран за главнокомандващ всички южнобългарски войски до пристигането на княз Александър I Батенберг (9 септември). „За отличие” е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Източния корпус.
В Сръбско-българската война (1885) първоначално е началник на Източния корпус, а след това е назначен за началник на Западния корпус- след боевете при Сливница (7 ноември), който действа в направлението Сливница-Цариброд-Пирот. За бойни отличия след войната е произведен в чин полковник (17 ноември).
По време на преврата и контрапреврата (1886) той е на лечение във Виена, откъдето е извикан, за да заеме поста военен министър. На тази длъжност остава 10 месеца, до избирането на княз Фердинанд (28 юни 1887), който го задържа при себе си за военен съветник. По-късно е назначен за началник на 5-та пехотна Пловдивска бригада. На 8 февруари 1891 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1893 г. си подава оставката и преминава в запаса. От 1897 г. отново е приет на военна служба. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. Първоначално е генерал-адютант на княза, а след това в продължение на 10 години е инспектор на пехотата. От 1907 до 1911 г. става за втори път министър на войната. Междувременно на 18 май 1909 г. достига най-високия чин в армията- генерал от пехотата, и е първият български офицер, удостоен с това звание. От 1911 г. той преминава в запаса.
В Балканската война (1912-1913), макар че е в запаса, изявява желание да бъде полезен на отечеството. Назначен е за комендант на Ямболския укрепен пункт. Тук завършва неговата военна служба.
Умира на 29 август 1942 г. в София (с.Банкя).
Кавалер е на военния орден „За храброст” II и III ст.2 кл.; на великия кръст на ордена „Св. Александър” с брилянти и I ст. на същия орден; златния орден „За заслуга”. През 1936 г. цар Борис III го удостоява с най-големия български орден „Св. Кирил и Методий”, с което той става единственият български военачалник- кавалер на това отличие. Като най-стария генерал от българската войска е избран за кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски (12 юли 1937 г.)

Преди 242 години потъва флагманът на британския флот със 100 оръдия и 1200 души

На 29 август 1782 г. поради нехайство в залива Спитхед край Портсмут при рутинни дейности се преобръща и потъва закотвеният линеен кораб HMS Royal George (Крал Джордж) – имащ 100 оръдия и флагман на британския флот. Носи името на кралете Джордж от Хановерската династия.
Поръчан е на 29 август 1746 г. Заложен е за изработване през 1746 г. под името Royal Anne, но в процеса на построяването е преименуван. В момента на спускането на вода на 18 февруари 1756 г. е най-големият кораб в света – дълъг (по кила) 44 м., водоизместимост – 2047 т.
Първи командир на кораба е капитан Ричард Дърил. След като е попълнен с екипаж, той влиза в състава на Западната ескадра от Флотата на Канала през май 1756 г. под командването на адмирал Едуард Хоук. През юли Дърил е наследен от капитан Джон Кемпбъл.
През същата 1756 г. започва Седемгодишната война и Royal George взема активно участие в нея. По-голямата част от 1759 г. той е в състава на блокадата на Брест. През ноември същата година флагманът на Хоук Ramillies влиза в док за ремонт и адмиралът пренася флага си на Royal George. Той е флагман и при Киберон, където потопява френския Superbe.
От 1763 до 1778 г. е изтеглен от операции и е консервиран. Влиза отново в строя, за да участва в Американската Война за независимост. На 16 януари 1780 г. участва в знаменитата Битка на лунна светлина срещу испанци, състояла се нощем, а това не е характерно за епохата на платноходите.
Гибел
На 28 август 1782 г. Royal George под флага на Ричард Кемпенфелдт застава на котва в Спитхед, подготвяйки се за поход в Гибралтар в състава на флота на адмирал Хау. Предстои окончателното му дозареждане с провизи, корабно имущество и боеприпаси. Времето се използва и за довършителни ремонтни дейности.
На следващата сутрин, 29 август, закотвеният кораб преднамерено е наклонен на левия борд чрез преместване към него на оръдията от десния борд и на други товари. Целта е оголване на десния борд за рутинни дейности по подводната част. Капаците върху амбразурите за стрелба на оръдията от гон-дека (най-долната от трите палуби) са оставени отворени и вълните от време на време плискат вода през тях. Така палубата събира вода, но никой не обръща внимание, че се нарушава устойчивостта й.
Допълнителен накланящ момент на кораба се получава от приемането на продукти на борда. Тогава краищата на амбразурите потъват под водата, която нахлува, Royal George окончателно губи устойчивост, преобръща се и потъва. Поради малката дълбочина на водата в залива почти целият рангоут (мачти, реи и останалия такелаж) остават над водата.
По това време на борда се намират около 200-300 близки роднини на посещение на офицерите и матросите плюс 100-200 проститутки, както и мнозина търговци. Точният брой на хората на борда никога не е уточнен, но се предполага да е около 1200 души.
С кораба загиват над 900 души, включително работещият в каютата си контраадмирал Кемпенфелд, сред тях до 300 жени и 60 деца. Спасени са 255 души (11 жени и 1 дете) – някои са посрещнати от лодки, други първоначално се катерят по такелажа, трети сами доплуват до брега.
Изхвърлените на брега удавници са погребани в общ гроб на остров Уайт. През 1956 г. на мястото на погребението е поставена паметна плоча.
Военният съд не успява да установи вина за тргедията и оправдава офицерите и екипажа, повечето от които са загинали. Оцелява и е оправдан може човекът най-отговорен за трагедията – лейтенант Филип Чарлз Дърам, вахтен офицер в момента на катастрофата. Съдът обаче приема официалната версия на флотската комисия, че причина става загниването на корпуса след 26 г. от началото на есксплоатацията му и като следствие катастрофална загуба в здравината при наклоняване.
Извличане
Впоследствие са направени много опити за извличане на останките от потънали Royal George, както и за отстраняването им, защото са само на 65 фута (20 метра) дълбочина и застрашават навигацията на останалите съдове.
Още до края на 1782 г. Чарлз Спелдинг изважда шест железни 12-фунтови оръдия и 9 месингови чрез водолазен звънец.
През 1834 г. братята Чарлз и Джон Дийн си правят примитивни водолазни костюми и извличат 28 железни и месингови оръдия.
През 1839 г. генерал Чарлз Песли организира взривяването на Royal George с дъбови бъчви с барут и покрити с оловна изолация. Задействани са с електричество. Макар мощният взрив да е под вода, разбити са прозорци чак в Портсмут.
Макар генералът да е дал на водолазите указания да се съсредоточат преди всичко върху изчистване на гредите, през следващите три години са извлечени още 30 оръдия. През 1843 г. са вдигнати килът и долните греди и мястото е обявено за изчистено.
Няколко от спасените бронзови оръдия са стопени, за да формират основата на Колоната на Нелсън на лондонския площад Трафалгар.

На този ден: Съветският съюз за първи път тества атомна бомба

На 29 август 1949 г. първата съветска атомна бомба е успешно изпитана на ядрения полигон Семипалатинск (територия на днешен Казахстан). Взривена е на площ с диаметър около 20 км. Първата съветска атомна бомба е именувана РДС-1, съкратено от "Реактивен двигател специален".
Мощността на бомбата е 22 килотона, приблизително колкото на американската "Дебелака", хвърлена над Нагасаки през 1945 г.
През 1950 г. са произведени още 9 атомни бомби РДС-1. До март 1951 г. Съветският съюз разполага с 15 бомби от този тип.
На 5 август 1963 г. в Москва между СССР, САЩ и Великобритания е подписан Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под водата, познат още като "Московския договор". Понастоящем в това споразумение участват 131 държави.
Информацията за това, че СССР създава свое ядрено оръжие, сериозно разтревожва ръководството на САЩ. През юли 1949 г. се появява планът "Троянец", съгласно който американците възнамеряват да хвърлят атомни бомби върху 70 съветски града.
Те били убедени, че Русия не може да създаде свое атомно оръжие преди 1954 г., но успешният опит бил проведен още през 1949 г. Събитието от полигона в Семипалатинск слага край на американския монопол върху ядреното оръжие. - Още ЯО

Още ЯО

Русия допусна за първи път китайски бомбардировачи до свръхсекретното си летище „Анадир“

За първи път, на 24 юли 2024 г. беше извършен петчасов съвместен боен патрул край тихоокеанското крайбрежие на САЩ от група стратегически бомбардировачи на Русия и Китай по принципно нова схема. „Два руски Ту-95МС „Мечка“ и два китайски Xian H-6, които са лицензирана версия на съветския Ту-16, който отдавна е свален от въоръжение в Русия, взеха участие в тази впечатляваща и внушителна демонстрация на бойна подготовка“, съобщи руският военнен експерт Сергей Ишенко в анализ, публикуван от Svpressa.
По време на полета стратегическите бомбардировачи на Китай и Русия са били придружавани от руски изтребители Су-30СМ и Су-35С като предпазна мярка. На север от Алеутските острови, F-16 и F-35 на ВВС на САЩ и канадските CF-18 незабавно са вдигнати във въздуха от военновъздушната база Елмендорф-Ричардсън в Аляска, за да прехванат руските и китайските бомбардировачи.....Прочети още

Военен хеликоптер падна в езеро в Босна и Херцеговина

Хеликоптер на въоръжените сили на Босна и Херцеговина падна днес около 11 ч. местно време в Ябланишкото езеро в централната част на страната, предаде агенция ФЕНА. Четиричленният екипаж е без опасност за живота.
Хеликоптерът, тип „Bell UH-1H Iroquois" от бригадата на ВВС и ПВО, е паднал в езерото между градовете Ябланица и Кониц. Пилотът, вторият пилот, един бордови техник и един специалист по търсене и спасяване са без опасност за живота, но са транспортирани за прегледи в спешното отделение в Кониц. - (видео)
Хеликоптерът е участвал в генерална репетиция за учение с гражданската защита на община Кониц, което е планирано за утре, съобщи БТА.
Веднага на терен са изпратени всички компетентни служби за установяване на обстоятелствата около падането на хеликоптера.
Министърът на отбраната на Босна и Херцеговина Зукан Хелез веднага отиде на мястото на инцидента. Обществеността ще бъде по-информирана след приключване на следствените действия, съобщиха от Службата за връзки с обществеността на Министерството на отбраната на Босна и Херцеговина.

Словакия ще купи системи за ПВО от Израел за 554 млн. евро

Словакия възнамерява да закупи четири мобилни системи за противовъздушна отбрана от Израел, като прогнозната цена леко надвишава 554 млн. евро според документи, одобрени днес от правителството в Братислава, предаде словашката новинарска агенция ТАСР.
Очаква се до края на октомври министерството на отбраната да подпише междуправителствено споразумение с Израел. Според документите офертата за израелските мобилни системи е най-изгодна от икономическа и техническа гледна точка, както и по отношение на сроковете.
Правителството не е посочило какви точно системи за ПВО ще закупи от Израел.
Министерството твърди, че, ако ситуацията със защитата на въздушното пространство на Словакия не се подобри, до 2027 г. страната може да загуби оставащите си възможности да го отбранява.
Същевременно правителството също така е одобрило придобиване на повече от 1300 шест и осемколесни превозни средства с висока проходимост, част от съвместна покупка с Чехия, на очаквана цена от 708,3 милиона евро, с което да замени остарелите камиони, които има на въоръжение, предаде Ройтерс.
Това е част от усилията на НАТО да укрепи Източния си фланг. Министърът на отбраната на Словакия Роберт Калиняк (на снимката) заяви, че страната трябва да постави приоритет върху отбранителните си способности, особено върху противовъздушната отбрана.
Миналия месец Словакия получи първите два от общо 14 нови американски изтребителя Ф-16.
Словакия използва и системата със среден обсег 2K12 „Куб“, която е към края на експлоатационния си живот, съобщи министерството на отбраната.
При предишно правителство Словакия предостави на Украйна своите системи за противовъздушна отбрана С-300 -  решение, критикувано от настоящата администрация, която казва, че то е отслабило способностите на страната да се защитава.
Източник: https://www.bta.bg/

62 години от първия ни пуск на оперативно-тактическа ракета

Първите
Вечерта на 28 август 1962 г. в емисията си на български език Радио Лондон съобщава, че българските ракетчици са осъществили първия си пуск с оперативно-тактическа ракета на полигона „Капустин Яр“ в тогавашния  Съветския съюз. Удостоените офицери с тази голяма чест (с тогавашните звания и длъжности) са: командир на ракетната бригада - полк. Добри Александров Караджов,  началник на ПО -  подп.  Пеньо Пенков,  началник на щаба - подп. Иван Георгиев Ватев, началник на оперативна част - ма-йор Иван Точев, от ИРС - капитаните Георги Манолов Георгиев, Борис Качермазов, Янко Михайлов, командир на РДн - подп. Ради Йотов Диков,  ЗКПЧ  -  майор  Владо  Симеонов,  началник  на  щаба  -майор  Петър Ангелов Петров, заместник-началник на щаба - капитан Петър Салтиров Илиев, началник на ОПД - старши лейтенант Митакиев, командир на 1-ва стартова батарея - майор Иван Костов Велков, командир на ВУ старши лейтенант Иван Ушев, оператор - лейтенант Илко Трендафилов, командир на ОВ - капитан Тоню Тонев, началник на ДУ - лейтенант Славов.
Техническа батарея:  командир -  кап.  Съби Пенчев Събев,  зам.командир по техническата част - старши лейт. Златан Златанов, командир на взвода за проверки - кап. Александър Генков Георгиев, началник на разчет система за управление - лейт. Веско Ганчев, началник на разчет двигателна установка - лейт. Трифон Георгиев, командир на взвод зареждане и монтаж -  кап.  Любомир Блажев,  командир на взвода за подвоз - лейт. Енчо Бочуков, командир на метеорологичен взвод-лейт. Георги Георгиев,  оператор на метеостанция РМС-1 -лейт. Марин Хаджийски.
Бригадата е поздравена лично от Тодор Живков
След първия боен пуск личният състав на бригадата е поздравен от председателя на Държавния съвет и първи секретар на БКП Т. Живков, а основният команден състав е награден с ордени и предметни награди. С решение на ръководството на Министерството на народната отбрана формираната 56-а РБр се преподчинява на 2-ра армия с гарнизон Марино поле (бивше летище и бивша база на закрития Учебен център за преподготовка и подготовка на офицери,  сержанти и войници за нуждите  на  ПВО),  като  щабът  на  бригадата  се  разделя  на  две  части  и  се извежда личният състав на 2 РДн за формиране на 66-а РБр до октомври 1963 г.
Преди две години откриха паметник в Карлово
Паметник – мемориален знак на българския ракетчик, бе открит пред дзве години с воински ритуал в Карлово. Монументът е посветен на  офицерите, сержантите и войниците, служили в 56-а ракетна бригада в Марино поле и ракетните поделения  край Карлово. На 28 август 2022 г. се навършиха 60 години от първия пуск на българска оперативно-тактическа ракета, изстреляна от полигона „Капустин Яр“ в Съветския съюз.
Цялостната дейност по изграждането на паметника бе осъществена от Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Карлово. За целта  бе избрано място и бе проведена кампания за набиране на средства. Монументът представлява копие на оперативно-тактическата ракета 8К-14, която е на въоръжение в Българската армия до началото на новото хилядолетие. Открита бе и възпоминателна плоча на основателя на Ракетните войски генерал-лейтенант Димитър Желев Тодоров. Сред присъстващите на събитието бяха полковник Мирослав Костадинов – заместник-командир на 61-ва механизирана бригада, и военнослужещи от формированието, Пламен Славов – заместник-министър на културата, представители на МО и БА, както и на СОСЗР. - Още РВ
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Новата академична година във ВА „Г.С.Раковски“ започва на 3 септември

На 3 септември 2024 г. във Военна академия „Г. С. Раковски” ще бъде открита академичната 2024-2025 година за слушатели, съобщават от учебното заведение. На официалната церемония по откриването са поканени президентът на Република България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, генерали и офицери, представители на политическото и военното ръководство на МО, посланици и военни аташета, акредитирани в Република България, ректори на висши училища и партньори на Академията, председатели на военно-патриотични организации.
Ритуалът по откриването на учебната година ще започне в 10:00 ч. на строевия плац на Военната Алма матер, където след приемането на строя, свещенослужители от Българската православна църква ще отслужат тържествен водосвет за здраве и благоденствие.
По традиция, министърът на отбраната и началникът на отбраната ще изнесат  първите академични лекции.
Източник: https://otbrana.com/

Полша готова на сделка за своите МиГ-29

Полша би могла да предаде на Украйна своите многоцелеви изтребители МиГ-29 само след като подсили собствените си военновъздушни сили с нови самолети.
Това заяви вицепремиерът и ръководител на полското министерство на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. "Полското правителство, както нашето правителство, така и правителството на нашите предшественици, направи многомилиардни дарения на техника за Украйна. Това е всичко, което успяхме да направим", цитира думите му Wiadomosci.
Той отбеляза, че основният му приоритет е да запази отбранителната способност на Полша. Страната е поръчала F-35 от САЩ, но ще получи първите изтребители не по-рано от 2026 г.
Полският министър казва още, че сред страните членки на НАТО има много скептицизъм относно свалянето на руски ракети и дронове над западните райони на Украйна. "И нито една държава поотделно няма да вземе такова решение. Не съм видял нито един поддръжник в НАТО, който би взел такова решение", каза той.
Зеленски заяви, че Полша може да помогне на Украйна по два въпроса. Той проведе разговори с президента и министър-председателя на страната относно прехвърлянето на МиГ-29, които са познати на украинските военни.
Също така полската страна би могла да помогне за защитата на небето над западните региони, като сваля руски ракети и дронове по време на масирани въздушни атаки.
Източник: https://news.bg/

АНП: НАТО поръчва подводни дронове за нидерландските и белгийските военноморски сили

Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване поръчва подводни дронове на стойност 60 милиона евро за нидерландските и белгийските военноморски сили от белгийската технологична група Exail Robotics Belgium. Exail съобщава това в прессъобщение. Това предаде Националната информационна агенция на Нидерландия АНП.
Поръчката включва дронове, които могат да обезвредят мини под водната повърхност. Дроновете се произвеждат във фабриката в Остенде, която от 2022 г. произвежда дронове за нидерландските и белгийските военноморски сили.
Двете военноморски части си сътрудничат от 1996 г. насам, например в обучението, поддръжката и закупуването на оборудване. Договорено е, че в случай на война нидерландските и белгийските военноморски сили ще действат под едно върховно командване. Централата му ще е в Ден Хелдер. Белгийският флот има основна база в Зебрюге. Въпреки това Белгия и Нидерландия са суверенни в политическото решение относно разполагането или изпращането на военноморски кораби.
Източник: bta.bg

Плувците, които положиха основите за военноморските тюлени на САЩ

През 40-те години на миналия век по-голямата част от огромното подводно царство на Тихия океан е неизследвана. Инструментите и оборудването са твърде елементарни, океанът е твърде огромен и голяма част от морското дъно е твърде труднодостъпна. Морските карти показват местоположението на тихоокеанските острови и атоли, но не предлага много подробности за дълбочините или подводните характеристики на техните подходи към бреговете. Напредъкът в сонарите позволява на корабите да измерват океанското дъно в по-дълбоки води, но не и в плитките близо до земни маси.
Заради тези осезаеми недостатъци в картографията, около 1000 млади скаути от екипите за подводно разрушаване (Underwater Demolition Team, UDT) на ВМС на САЩ са назначени да разузнават вражеските плажове и да разчистват крайбрежните защити преди съюзническите десанти по време на Втората световна война. За да си свършат работата, тези така наречени жаби доплуват до плажовете невъоръжени, само по бански гащета, маски за гмуркане и плавници. Обучението им се провежда в тяхна собствена базата в Мауи – съоръжение, състоящо се от палатки, паянтова столова, студени душове на открито и колебливи външни тоалетни.......Прочети още

На този ден през 1943 година умира цар Борис III

На 28 август в София умира цар Борис III (1894 – 1943) – първороден син на княз (от 1908 г. цар) Фердинанд I и княгиня Мария–Луиза Бурбон – Пармска. Завършва пълния курс на Военното училище (1912) и Военната академия в София (1915).
Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като офицер за свръзка с Главната квартира на българската войска, а през Първата световна война (1915 – 1918) е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия.
След абдикацията на цар Фердинанд І се възкачва на престола (3 октомври 1918 г.) и става върховен главнокомандващ на Българската армия. През октомври 1928 г. е произведен генерал от пехотата. Успява да преодолее последиците от ограниченията на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) и превъоръжава армията с модерно оръжие.
В началото на Втората световна война (1939 – 1945) се придържа към курс на неутралитет. С подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) открито въвлича България във войната на страната на Германия и нейните съюзници, но не изпраща войски на Източния фронт. Има заслуга за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. В началото на 1943 г. прави опити за установяване на контакти с Англия и САЩ, без да променя политиката на страната спрямо Германия.
Кавалер е на военен орден „За храброст“ I степен, III степен 1 клас, III степен 2 клас и IV степен 2 клас.

Украинските F-16 получиха най-модерни системи за РЕБ, каквито нямат дори съюзниците на САЩ в НАТО

Специалисти от 350th Spectrum Warfare Wing на специалните части за радиоелектронна борба на военновъздушните сили на САЩ обновиха самолетите F-16 на украинските военновъздушни сили, за да могат по-добре да противодействат на руската противовъздушна отбрана. Това съобщава Defense Express, позовавайки се на въоръжените сили на САЩ.
Интересно е, че американски специалисти са работили с оборудване, което не е на въоръжение в самите ВВС на САЩ. Според експерти, става дума за контейнера ECIPS/CJS, който по-рано беше забелязан на украински изтребители.
Неговият разработчик е датската Terma и италианската Leonardo. Това е не само мощна цифрова станция за радиоелектронна борба, но и станция за запис на заплаха от ракетно нападение.
Модернизацията е извършена за кратко време, което е свързано с датата на прехвърляне на изтребителите в Киев. Това още повече е усложнило задачата за американските специалисти.
Експертите смятат, че благодарение на обновените системи за радиоелектронна борба украинските F-16 не само ще могат да се чувстват по-сигурни в небето, но и ще постигат по-добри резултати при противодействие на руски системи за противовъздушна отбрана.
Тъй като ВВС на САЩ ще получат данни от Украйна за използването на тези системи за радиоелектронна борба, те ще могат да правят допълнителни актуализации на работата на комплексите. - Още РЕБ
Източник: https://www.focus-news.net/

Граничарите от Кюстендил продължават традицията, отбелязаха празника си

Всяка година в края на август резервистите - граничари се събират на среща пред Войнишкия паметник на Гаровия площад в Кюстендил. Днес те отбелязаха 78 години от създаването на Гранични войски в България и 74 години от сформирането на 11-ти Граничен отряд-Кюстендил. Организатор на проявата е клуб „Граничар - Мл. л-нт Вергил Ваклинов” с председател Александър Кръстев. Над 70 дългогодишни колеги и приятели се прегръщаха и поздравяваха с „Честит празник”!
Тържеството се проведе в известен кюстендилски ресторант, чийто собственик членува в клуб „Граничар”. С едноминутно мулчание бе почетена паметта на граничарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Тази година честването уважиха кмета на града инж. Огнян Атанасов, председателят на Общинския съвет адв. Димитър Велинов, Георги Джоглев - зам.-областен управител, ст. комисар Светослав Костадинов – директор на РД Гранична полиция-Кюстендил и о.з. полк. Красимир Ванков - от клуб „Граничар”- София. Тук бяха още почетния председател на Областната организация на СОСЗР полк. Йордан Шишков, кап. Ясен Ангелов - председател на Областната организация, Боян Милушев - председател на Общинската и старшина Методи Слишков - герой на Гранични войски и член на ЦС на СОСЗР-София. Гости на тържеството бяха и запасни граничари от Симитли и Благоевград.
Приветствено слово за празника изнесе председателят на клуб „Граничар” Александър Кръстев, който връчи и карта на навоприетия член Сава Гаврилова. Присъстващите поздрави ст. комисар Светослав Костадинов:
„За мен е чест че съм тук, сред вас. Поздравявам ви с празника на Гранични войски! Професията граничар е трудна, не само за нас, а и за нашите семейства. Граничар си от първия до последния ден! Бъдете здрави!”
Кметът инж. Огнян Атанасов, също поздрави граничарите с техния празник. „Всеки ден ни показва, че от вас има все повече нужда. Искам да ви съобщя радостна новина - следващата година ще имате нов клуб, където може да се събирате, да общувате и да провеждате своите мероприятия! Подарявам ви картина на нашия художник Владимир Димитров-Майстора, която да окачите в новия си клуб”.
Присъстващите поздрави и почетният председател на Областната организация на СОСЗР полк. Йордан Шишков.
В касата за дарения бяха събрани 733 лева от присъстващите за изграждането на паметник на граничаря в центъра на София.
Тържеството продължи с наздравици, песни и хора.
Източник: https://otbrana.com, Даниела Стоименова

Президентът подписа промените при генералите и адмиралите

От утре, 28 август, с Указ № 216 бригаден генерал Димитър Хлебаров е освободен от длъжността командир на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и назначен за директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в Министерство на отбраната.
От утре, 28 август, с Указ № 217 полковник Теодор Тодоров е назначен за командир на Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 1 октомври 2024 г.
От 12 септември с Указ № 214 бригаден генерал Димитър Иванов е освободен т длъжността командир на 24-та авиационна база и от военна служба.
От 12 септември с Указ № 215 полковник Димитър Павлов е назначен за командир на 24-та авиационна база и удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“.
От 8 октомври с Указ № 212 на флотилен адмирал Боян Медникаров е освободен от длъжността началник на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и от военна служба.
От 8 октомври с Указ № 213 капитан І ранг Калин Калинов е назначен за началник на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и удостоен с висше офицерско звание „флотилен адмирал“.
С Указ № 218 бригаден генерал Емил Тонев, началник на Националната служба за охрана, е удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“.
Източник: https://otbrana.com/

$52 милиарда ще са в джоба на водещите военни производители през 2026 г.

Военните действия в Украйна и Близкия Изток и напрежението между Китай и Тайван създават безпокойство за всички по света... с изключение на счетоводните отдели на водещите военни производители. Според анализ на Vertical Research Partners за FT компаниите от глобалния Топ 15 в тази сфера ще имат свободен паричен поток от 52 млрд. долара към 2026 г.
Това се случва на фона на близки до рекордните нива държавни поръчки за въоръжение.
Според експертите свободният паричен поток след две години (когато се очаква голяма част от подписаните договори да бъдат реализирани) ще е почти двоен в глобален мащаб в сравнение с последната предвоенна 2021 г.
В САЩ тенденцията е още по-силно изразена, като там се очаква "джобовете" на големите имена в отбранителната промишленост да са повече от два пъти по-пълни след две години, отколкото са били преди войната в Украйна. Във Вашингтон разписаха договори по линия на подкрепата на Украйна, Израел и Тайван за близо 13 млрд. долара, които ще се изпълняват от Lockheed Martin, RTX, Northrop Grumman, General Dynamics и борещата се с вътрешните си проблеми Boeing.
Европа също не остава твърде назад. Очакването е паричните потоци при BAE Systems, Saab и Rheinmetall да скочат с 40 на сто. Само Великобритания задели близо 8 милиарда паунда за военна помощ за Украйна - като това включва и допълване на собствените резерви, отбелязва FT.
България няма как да остане встрани от тези тенденции. Макар данните за сделките на българските предприятия от отбранителния сектор да не са публични, някои косвени показатели свидетелстват за бума, който преживяват.
Анализ на финансовите показатели на водещите ни компании в тази сфера показва, че в годината на избухването на войната (2022 г.) приходите им са се вдигнали с до почти 230%, а печалбата им е скочила многократно. С оглед случващото се в Украйна, нямаме особени основания да очакваме, че това не продължава и към настоящия момент.
Ако за големите играчи в световен мащаб този "дъжд" от пари е възможност за обратно изкупуване на акции, плащане на дивиденти и сливания и придобивания (каквито вече и виждаме), то за нашия военен сектор приходите от поръчките дават възможност за модернизация на заводите, инвестиране в развойна дейност и създаване на нови изделия. Дали това се случва с нужното темпо е друг въпрос.
Войната дава тласък и на руската индустрия за специална продукция. Конкретните данни за поръчките и тук не са публични, но отново има косвени индикатори. Институтът "Карнеги" анализира данъчните приходи на различните региони и е видимо как особено през миналата година рязко се увеличава приносът на тези, в които има ангажирани с военни поръчки машиностроитени заводи. През годините те традиционно е трябвало да бъдат субсидирани от държавата.
Това е пряк ефект от заделянето на цели 7,5% от БВП за отбрана и отварянето на 520 000 нови работни места във военните заводи - в тях вече се трудят 3,5 млн. руснаци. - Още ВПК
Източник: https://money.bg/

Министерството на отбраната на Румъния свиква резервистите от два окръга на специфична подготовка

Министерството на отбраната на Румъния свиква резервистите от окръзите Прахова и Дъмбовица на специфична подготовка през първата седмица на септември, съобщава телевизия Диджи 24, като се позова на съобщение на страницата на военното ведомство.
В периода 2-7 септември 2024 г. в окръзите Прахова и Дъмбовица ще се проведе учение за оценка на резерва MOBEX PH-DB-24. Този вид учения се планират и организират периодично с цел оценка на нивото на попълване на частите с персонал и техника и постигане на сплотеност на действията между активните военнослужещи и военнослужещите от резерва, посочват от Министерството на отбраната.
Гражданите от резерва на армията с постоянен адрес в окръзите Прахова и Дъмбовица ще бъдат повикани във военните поделения, където са разпределени, за специфични тренировъчни дейности.
Министерството на отбраната уточнява, че подобно учение бе проведено в окръг Прахова през 2009 г., а в окръг Дъмбовица – през 2014 г.
Румънски медии пишат през последните месеци за огромен кадрови недостиг в румънската армия. Според данни на министерството на отбраната най-голям е дефицитът на офицери, където степента на заетост е едва 57 процента.
Като основни причини за недостига на персонал телевизия Диджи 24 посочва нивото на заплатите и ранните пенсионирания.
На този фон през пролетната кампания за набиране на персонал стана ясно, че около една четвърт от кандидатите за военна служба в румънската армия не са издържали теста за физическа подготовка. Според данни на Министерството на отбраната за конкурс са били обявени 5093 позиции, за които са кандидатствали 6448 души (20 процента жени), а са приети едва 2626.
Средната месечна заплата на професионален войник/сержант в Румъния е 5082 леи (2032 лв.), към които се добавят различни плащания за оборудване, транспорт, жилище под наем и др.
Наборната военна служба в Румъния бе премахната през 2007 г. Преди тази промяна армията наброяваше повече от 300 хиляди души. В момента, по данни на Министерството на националната отбрана, около 70 хиляди души служат във въоръжените сили.
Източник: bta.bg

На този ден

На 27 август 1798 г. обединени френски и ирландски сили разбиват английската армия и провъзгласяват Ирландия за република.
През 16 в. след дълги и кръвопролитни войни, ирландските барони са принудени да склонят глава пред английските крале и Ирландия е окончателно покорена от по-силния си съсед. Скъсването на Хенри VIII с католицизма и отказът на ирландците, подобно на англичаните, шотландците и уелсците, да станат протестанти задълбочава конфронтацията между местните и короната.
Като мярка срещу нови въстания, британското правителство започва политика на колонизация, заселвайки английски и шотландски протестанти. Серия от наказателни закони дискриминира католиците и ги изключила от властта.
17 в. е може би най-кървавият в историята на страната. Първо въстанието от 1641 г. става причина за 11-годишна война, а в края на века Ирландия става бойно поле във войната между Джеймс II и Уилям III. През 1798 г. новосформираното Общество на обединените ирландци вдига пореден бунт против британското управление, който отново кърваво потушен. След него през 1801 г. и последните остатъци от самоуправлението на Ирландия са премахнати и тя става част от Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия.

На 27 август 1813 г. Наполеон разгромява обединените руско-австрийско-пруски войски в битката при Дрезден.
Битката е част от настъплението, предприето от враговете на френския император след изтеглянето на французите от Русия през зимата на 1812 г.
До сражението се стига след като в средата на август Наполеон изпраща корпуса на маршал Сен-Сир да се укрепи в района на Дрезден, за да контролира маневрите на противника и да превърне града и района в база за контранастъпление. Французите разполагат с около 300 000 войници срещу 450 000 противникови, но въпреки това войските на коалицията избягват пряк сблъсък и се стремят да отслабят французите с обходни маневри и малки битки.
След няколко малки победи съюзниците се решават на решителна битка. На 26 август 200 000 души, водени от маршал Шварценберг, атакуват корпуса на Сен-Сир. На сражението присъстват австрийският император, руският цар и пруският крал. Наполеон обаче бързо пристига на полесражението и почти веднага обръща хода му.
Войските на коалицията побягват панически, а загубите им наброяват 38 000 души срещу 10 000 французи. Наполеон обаче прави тактическа грешка, като не преследва победения противник и не затвърждава успеха си. Така победата се оказва временна и седмици по-късно коалиционните войски подновяват настъплението си към Франция.

На 27 август 1999 г. руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса - 742 дни, прекарани в космическата станция „Мир”.
През 1992 г., заедно с Анатолий Соловьов и Мишел Тонини, той е в състава на ОЕ-12 на станция „Мир” в продължение 188 денонощия 21 часа 41 минути 15 секунди. По време на полета четири пъти излиза в открития космос.
От 3 септември 1995 г. до 29 февруари 1996 г. изпълнява полет в състава на ОЕ-20 на станцията „Мир” заедно с Юрий Гидзенко и Томас Райтер. Продължава 179 денонощия 1 час 41 минута 46 секунди и излиза един път в открития космос.
От 13 август 1998 г. до 28 август 1999 г. изпълнява третия си полет на станция „Мир” в състава на ОЕ-26 (командир на екипажа Генадий Падалка) и ОЕ-27 (командир на екипажа Виктор Афанасиев) в продължение на 379 денонощия 14 часа 51 минута 10 секунди, с 3 излизания в открития космос.
Рекордът обаче вече е подобрен. На 16 август 2005 г. руският космонавт Сергей Крикальов, командир на екипажа на Международната космическа станция (МКС), бие рекорда на Авдеев, след като престоява в космоса 747 денонощия и 14 часа.

Исторически календар

Иван Харалампиев Бедрозов е роден на 27 август 1930 г. в Мирково, Софийско. Средното си образование завършва през 1948 г., след това през 1951 г. НВВУ „Г. Бенковски“, а 1969 г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски“.
В периода 1952-1960 г. дава бойни дежурства на 5 летища и лети на Як-9, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19.
Като командир на ескадрила Иван Бедрозов провежда подготовка за усвояване на самолети МиГ-21 на група от дванадесет летци от 25 февруари до 30 май 1963 г. в Краснодар, СССР. Всички пилоти успешно завършват курса за обучение и се завръщат в страната. В периода 14-18 септември 1963 г. в България пристигат 12 МиГ-21 Ф13. Това е първият самолет в страната, който може да достигне два пъти скоростта на звука и първата машина с триъгълно крило. На 12 ноември 1963 г. капитан Иван Бедрозов става първият пилот, който лети в България с новата машина.
В периода 1969-1973 г. полковник Иван Бедрозов е командир на 22-ри авиополк Безмер. По-късно става заместник командир на 10-и смесен авиационен корпус като едновременно с това съчетава и инструкторска дейност по усвояване на МиГ-21. Уволнява се по болест през 1979 г.

Полковник Иван Бедрозов има общ нальот от 2750 часа и 4600 полета зад гърба си – полковник от запаса, военен летец първи клас, заслужил летец на НРБ. Починал на 8 декември 2008 г.

Анна Лад, която правеше маски за обезобразените войници от Първата световна война

Около 21 милиона войници са ранени през Първата световна война – поразително количество по това време. Напредъкът във военните технологии като артилерийските оръдия обезобразяват младите войници по начини, които историята никога не виждала досега. Тези мъже често са принуждавани да носят гротескни белези до края на живота си. Скулпторът Анна Колман Лад обаче използва художествените си таланти, за да се опита да интегрира ранените ветерани в обществото.
И така – коя е Анна Колман Лад?
Лад е родена Анна Колман Уотс в Брайн Маур, Пенсилвания, през 1878 г. и получава ранното си художествено образование в Париж и Рим. През 1905 г. тя се премества в Бостън и създава свое студио. По времето на Първата световна война тя получава адмирации за скулптурната си работа, която се фокусира върху портретни бюстове и фонтани......Прочети още

Авиобаза Враждебна навърши 76 години

Днес в авиобаза Враждебна бе отбелязана 76-та годишнина от създаването на военнотранспортната авиация и празник на авиобазата, съобщават от формированието.
✔️ Командирът на базата полковник Лазарин Лазаров прие тържествения строй и поздрави личния състав на авиобазата. В приветствието си полковник Лазаров, пожела на командването и личния състав на авиобазата висок войнски дух, като ги призова все така неуморно и всеотдайно да работят за утвърждаване престижа и авторитета на Военновъздушните сили на Република България.
✔️ Гости на тържеството бяха: командирът на ВВС генерал-майор Димитър Петров, началникът на инспекция “Безопасност на полетите” полковник Пейчо Пейчев, началникът на отдел Личен състав в командване на ВВС полковник Чавдар Първанов,  командирът на база за логистична поддръжка полковник Цанко Василев, началникът на СОВН към ГД ГП комисар Валентин Георгиев, заместник-началникът на СОВН към ГД ГП комисар Николай Дженков, ръководители на държавни ведомства и структури и ветерани.
✔️ Специални гости в този ден бяха бившите командири, офицерите от запаса полковник Филип Ангелов и подполковник Димчо Добрев.
✔️ За личния му принос и доказани заслуги Началникът на инспекция “Безопасност на полетите” полковник Пейчо Пейчев получи специален подарък-изненада от името на целия личен състав на авиобаза Враждебна. За личния му принос като бивш командир на авиобазата и достигане на пределна възраст за притежаваното военно звание му беше връчена реплика на офицерска сабя от командира на базата полковник Лазарин Лазаров.

NYT: ВСУ са получили сателитни снимки и "други данни" от САЩ и Великобритания преди началото на Курската операция

Преди началото на операцията в Курска област Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са получили сателитни снимки и други данни за региона от САЩ и Великобритания, съобщава американският вестник The New York Times, като се позовава на пожелали анонимност официални лица от Вашингтон и британски анализаторит. Събеседниците на изданието твърдят, че информацията не е подадена за настъпление в дълбочина на руска територия.
Американски служители заявиха пред репортери, че сателитни изображения и други данни са предадени, за да може командването на ВСУ да проследява по-добре подкрепленията на руските сили, които биха могли да представляват заплаха.
Според тях опитите на Украйна да контролира повече територии по границата с Руската федерация може да доведат до риск от пренапрежение на линиите за снабдяване на ВСУ и отслабване на защитните им способности. Освен това концентрацията на войски в Курска област може да създаде уязвими места на Източния фронт – и по-специално в Донбас, където продължават тежките боеве.
Джеймс Рандс, анализатор в британската разузнавателна компания Janes, смята, че разширяването на фронтовата линия изисква значителни ресурси. Това може да изтощи други сектори на фронта или да намали резервите. В същото време ВСУ демонстрираха способност за провеждане на сложни настъпателни операции, координирайки действията на пехотата, бронетехниката и артилерията, отбелязва изданието.
Източник: https://www.focus-news.net/

Авиошоу на българските Военновъздушни сили с международно участие ще се проведе в авиационна база Граф Игнатиево

Авиационна база Граф Игнатиево ще бъде домакин на мащабни авиационни демонстрации на 14 септември 2024 г. (събота) по случай 20 години от приемането на Република България в НАТО и 35 години на самолет МиГ-29 на въоръжение в българските ВВС.
В 9.00 ч. авиобазата ще отвори врати и ще очаква почитателите на военната авиация и приятели на Българската армия, за да им предостави възможността за неповторимо изживяване.
Гости на празника са Сухопътните войски и Военноморските сили на Българската армия, Гранична полиция и представители на военновъздушните сили на Германия, Гърция, САЩ, Унгария и Швейцария, които ще бъдат част от авиационното шоу и от показа на авиационната техника, подготвена за посетители.
Официалното откриване на авиационното събитие и начало на демонстрациите в небето над летището ще бъде в 10.30 ч. и ще продължи с 4-часова интензивна и богата летателна програма.
Формации от самолети и висш пилотаж ще нагорещят въздуха над изтребителното летище на България.
Организаторите ще запазят в тайна подробности от летателната програма и изложението на авиационна техника.
Статичен показ ще запознае посетителите с предназначението и летателните характеристики на авиационната техника на въоръжение в българските Военновъздушни и Военноморски сили, и Гранична полиция, както и тази на партньорските гостуващи страни.
Невероятен шанс за посетителите е възможността да видят отблизо демонстрационните центрове на Сухопътните войски от състава на Българската армия, които ще изложат актуални образци бойна техника, безпилотни летателни системи, специализирана автомобилна техника с модул за радио-техническо разузнаване, специална военна техника и оборудване на Алпийския полк. Военнослужещите от Сухопътни войски ще представят още оборудване за разузнаване и унищожаване на невзривени бойни припаси, а зрителите ще бъдат свидетели на ефектни демонстрации на място.
Представителният оркестър на Военновъздушните сили ще изпълни богат репертоар на военни маршове и произведения от филмова музика, рок, джаз, българска естрада, както и народна музика.
Вход свободен!
Източник: mod.bg

Джон Т. Томпсън – оръжейният създател, който открадна дизайнът на всяко качествено оръжие

Прословутият автомат „Томпсън“ нашумява много сериозно през Втората Световна война. Можем да видим, че дори Уинстън Чърчил има снимки с безпогрешното оръжие с дисков пълнител. Жителите на Сицилия, които все пак успяват да намерят пътя до Щатите, също приемат оръжието като един ефективен инструмент за разчистване на сметките, особено около сухия период на САЩ. Какво обаче трябва да знаем за това магическо оръжие и неговият създател.
Бригаден генерал Джон Т. Томпсън променя значително воденето на битки, но нека не забравяме, че освен мистичният Томпсън, генералът разработва и още някои интересни идеи за подобряването на военната индустрия. За повечето създатели, едно изобретение е напълно достатъчно да останат в историята само с едно изобретение, но генерал Томпсън дава малко повече на света, впрочем много повече от другите оръжейни производители........Прочети още

Най-тежкото поражение на морските сили на САЩ идва от японците и акулите

Когато USS Indianapolis (СА-35) потъва на 30 юли 1945 г., то тъкмо е доставил части за атомната бомба, които ще бъдат пусната над Хирошима.
В действителност, крайцерът на ВМС има плодотворна кариера в Тихоокеанския театър през Втората световна война – докато японските торпеда не го потапят на дъното на океана само за 12 минути, поради множество грешки в комуникацията.
След това последва най-лошата авария в американската военноморска история – торпедното нападение, когато близо 1000 моряци са убити или оставени във водата сред орди от акули за три и половина дни......Прочети още

Последни битки над България срещу англо-американската авиация през Втората световна война

Последното въздушно противоборство над Царство България срещу съюзниците по времето на Втората световна война се осъществява на 26 август 1944 г. Това е и последният удар на англо-американската авиация по Румъния. В него участват над 250 бомбардировача Б-24 и Б-17, прикривани от изтребителите П-38 и П-51. Два американски самолета са свалени при завръщането си от българската авиация. 3/6 орляк участва в битката със 16 Ме-109G-6.
Отличават се поручик Стоян Стоянов, подпоручиците Димитър Сотиров, Георги Георгиев и подофицер Кирил Стоянов. Общата равносметка от действията на съюзниците се изразява в 1828 загинали, 2372 ранени и щети за 24 милиарда лева. Срещу тези цифри България е извършила 723 излитания за противодействие, свалени са 17 бомбардировача и 2 изтребителя.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

Криза за военни моряци порази Военноморския флот на САЩ

Американският флот може да изведе от експлоатация 17 спомагателни кораба поради недостиг на моряци и за да разпредели екипажите им на други кораби. Това съобщи порталът USNI News на Военноморския институт на САЩ, позовавайки се на свои източници.
Кораби, които осигуряват бункероване с гориво, ще бъдат изведени за „дългосрочна поддръжка“, което ще позволи до 700 моряци да бъдат разпределени на други кораби. Отбелязва се, че военноморското транспортно командване на ВМС на САЩ, което отговаря за спомагателния флот, изпитва недостиг от 4,5 хиляди моряци, докато статистиката показва, че в конкурса за една позиция участват само 1,27 кандидата.
Изданието посочва, че ситуацията е резултат от лошо управление и пренебрегване на подчинените.
По-рано през август американският седмичник Defence News съобщи, че флотът на САЩ е в най-лошото си състояние от 25 години и изпитва сериозен недостиг на работна ръка. - Още за ВМС на САЩ
Източник: https://www.maritime.bg/

Флотът на Германия е най-малкият от 1956 година насам

Флотът на Германия е най-малкият от 1956 година насам, но трябва да гарантира изпълнението на своите задачи, включително в мисии по света и да определя правилно приоритетите си. Това заявява пред японското издание “Japan Times” командирът на ВМС на Германия вицеадмирал Ян Кристиан Каак.
Каак отбеляза, че е задължително да се гарантира безопасността на корабоплаването и морските пътища, тъй като са „изключително важни“ за търговията. Ако в допълнение към конфликтите “от Южнокитайско море до Червено море и отвъд” започнат прекъсвания в световната морска търговия, “последствията ще бъдат невъобразими”, подчертава военният лидер.
„По тази причина ние, нашите кораби и самолети, също трябва да поддържаме „глобален ангажимент“. Това означава, че не трябва да пренебрегваме съществуващите международни задължения, например в Средиземно море. Като най-малката германска флота от 1956 г. насам, ние не можем да направим всичко. Трябва да проучим ситуацията, да дадем приоритети и да бъдем гъвкави, за да изпълним нашата приоритетна мисия за присъствие в региона, която ни е поверена в резултат на този повратен момент в историята, който преживяваме“, каза той.
Вицеадмиралът отбеляза, че наскоро кораби на ВМС на Германия са участвали в учения край Хавайските острови. Освен това германският флот участва в операции за подновяване на „налагането на оръжейното ембарго на ООН срещу Северна Корея“.
След поражението във Втората световна война Германия е лишена от правото да има собствени военноморски сили. Ситуацията се промени след присъединяването й към НАТО през 1955 г. Изпълнението на плана за формиране на нов западногермански флот, интегриран в структурите на Северноатлантическия алианс, започва през 1956 г. До декември същата година републиката вече разполага с 65 кораба, включително подводници, а броят на военните моряци достига около 7,7 хиляди души. Според германската статистическа платформа Statista от април 2024 г. ВМС на Германия разполагат с 12 минни заградители, 8 фрегати, 6 подводници клас 211A, 5 корвети, 3 разрушителя и 26 други кораба. Броят на военнослужещите, според Бундесвера към 30 юни 2024 г., е 15 272 души, цивилният персонал – 1812 служители. - Още за ВМС на Германия
Източник: https://www.maritime.bg/

Виетнам получи първия самолет L-39NG

Чешкият производител на самолети Aero Vodochody Aerospace съобщи, че заедно с чешката отбранителна промишлена група OMNIPOL е доставил първите шест нови учебно-бойни L-39NG от 12 поръчани по договор от 2021 г. на ВВС на Социалистическа република Виетнам. Посочено е, че последният етап от прехвърлянето на самолетите се е състоял директно в обекта на клиента. Така Виетнам стана първият оператор на самолет L-39NG.
На снимката: Един от първите учебни самолети Aero L-39NG, построен за виетнамските ВВС (временен чешки номер на опашката „0518“, виетнамски номер на опашката „2302“), 2024 г. (c) Aero Vodochody Aerospace

140 курсанти прекрачиха прага на НВУ „Васил Левски“

140 курсанти, които са 151-я випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ днес прекрачиха прага на висшето училище. Те бяха посрещнати от зам.-началника полк. Георги Крайнов и от двамата командири на батальони - подп. Станислав Петров и подп. Ивайло Иванов, съобщават от учебното заведение.
Докато първокурсниците се настаняваха в курсантския батальон и получаваха униформите си, полк. Крайнов се срещна с техните родители, за да им представи мисията на Военния университет, неговата история, традиции и успехи. Той им разказа как ще преминава ежедневието на курсантите, какъв е вътрешният ред, какви са техните задължения от мига, в който са избрали да бъдат част от Въоръжените сили на Република България, както и какви права имат.
Полк. Крайнов запозна близките на курсантите с двамата командири на батальоните във Велико Търново и в Шумен, както и цялата структура на Военния университет. След това отговори на всички въпроси на родителите.
„Мисията на НВУ „Васил Левски“ наистина е много сериозна, а самият университет е институция с огромна история и отговорности. Аз вярвам във вашите синове и дъщери, затова сега имам апел към вас - помогнете им и те да повярват в себе си. Оставете ги поне за една седмица без да ги търсите и без да се притеснявате как се справят. Няма да им е лесно, ще трябва да положат усилия, но, уверявам ви, могат да се справят с всички трудности. Трудностите тук са нарочно наложени, за да ги възпитаме и да ги обучим. Ако не се откажат, те ще си повярват. А, направят ли го, някой ден, когато станат командири, и техните подчинени ще им имат доверие“, каза полк. Крайнов и допълни: „Сред тези млади хора, които са избрали да бъдат военнослежещи, са бъдещите управляващи на Българската армия и видовете въоръжени сили, а и на България“.
Военната клетва на новия випуск е на 11 октомври. - (видео)

Руската авиация разгроми резерви и техника на 11 бригади на ВСУ в Сумска област

Руската авиация е нанесла удари по концентрация на резерви бойци и техника на единадесет бригади на украинските въоръжени сили в тринадесет населени места в Сумска област и град Суми, съобщиха от Министерството на отбраната на Руската Федерация, цитирани от РИА Новости.
"Оперативно-тактическата авиация нанесе удари в Сумска област по райони на съсредоточаване на личен състав и военна техника в резервите на 92-ра десантна, 22-ра, 41-ва, 54-а, 61-ва и 115-а механизирани, 80-а и 82-ра 1-ва десантно-щурмови бригада на ВСУ, 1-ва бригада на Националната гвардия, както и 101-ва и 103-та бригади на териториалната отбрана в районите на населените места Белополе, Беловоди, Ворожба, Катериновка, Ободи, Первомайское, Першотравневое, Перемога, Свеса, Суми, Угроеди, Юнаковка и Ястребиное“, съобщават от ведомството.
Както се отбелязва в съобщението, в Курска област руските войски са разгромили жива сила и техника на шест украински бригади в районите на населените места Вишневка, Гордеевка, Ивашковски, Краснооктябрски, Кругленкое, Любимовка, Михайловка, Нова Сорочина, Плехово, Рубанщина и Снагост.
Източник: https://www.focus-news.net/

Ерик Денесе: Поражението на Украйна е въпрос на дни

Украинското настъпление в Курска област е мимолетна победа, която ще доведе до много по-тежко стратегическо поражение. То ме подсеща за нахлуването на британски командоси на Лофотенските острови, на френския бряг през 1942 г., нападения, от които нямаше никаква военна полза и в които губеха понякога много хора, но които позволяваха на Лондон, на фона на окупираната от германците Европа, да запази някакъв устрем и да покаже, че не е станал жертва на войната. Американците, украинците, руснаците воюват вече две години. Те много добре знаят, че всяко струпване на сили е много лесно забележимо и щом бъде засечено, ще бъде унищожено. Украинците се възползваха от факта, че този район на Русия, Курска област, не е бил защитен, тъй като руснаците не са очаквали атака. Руснаците, разбира се, са забелязали съсредоточаването на сили, но може би са го анализирали погрешно, смятайки, че няма да има офанзива. Украинците отидоха, но щом навлязоха на руска територия, логиката се обръща. Те самите струпват сили, опитват се да напреднат и бих казал, че поражението им е въпрос на дни или седмици, казва френският специалист по разузнаване и икономическо разузнаване, Ерик Денесе в интервю за YouTube канал OMERTA.......Прочети още

Липсата на стратегия за войната в Украйна разочарова Конгреса в САЩ

На Капитолийския хълм нараства разочарованието, тъй като администрацията на президента Джо Байдън не успя да спази крайния срок да предостави на Конгреса подробен писмен доклад за своята стратегия за войната в Украйна, като поне един депутат иска да спре напълно помощта за Киев, докато документът не бъде предоставен, пише в анализ на Foreign Affairs, цитиран от БГНЕС.
Стратегическият доклад трябваше да бъде представен на Конгреса в началото на юни като изискване заради многомилиардния пакет от военна помощ за Украйна и от други съюзници на САЩ, който беше приет през април след значително забавяне......Прочети още

Южна Корея възнамерява да закупи още 36 бойни хеликоптера AH-64E Apache

На 19 август 2024 г. Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ (DSCA) изпрати известие до Конгреса на САЩ. В него става въпрос за планирана предстояща продажба на Южна Корея чрез програмата на САЩ за външни военни продажби (FMS) нa 36 бойни хеликоптери Boeing AH-64E Apache Guardian. Тази доставка е одобрена от Държавния департамент на САЩ и е на обща стойност 3,5 милиарда долара, включително някои оръжия, оборудване и пакети за обучение и техническа поддръжка.

Съвместната тренировка "Тракийско лято – 2024": България и САЩ показват непоклатимо военно партньорство

"Съвместната българо-американска тренировка "Тракийско лято – 2024“ затвърждава трайното стратегическо партньорство между България и САЩ. Традиционно нашите съвместни учения нямат за цел само увеличаване на оперативната съвместимост и отбранителните способности, а също така смисълът им е в споделената ни отговорност към запазване на сигурността и мира.“ Това посочи министърът на отбраната Атанас Запрянов в приветствието си по време на деня за медии и гости на съвместната българо-американска тренировка "Тракийско лято – 2024"  днес, 24 август, на летище Пловдив, съобщиха от пресцентъра на МО. - (видео)
"Когато работим в съвместни подготовки и тренировки в синхрон, нашето общо послание към света е, че България и САЩ имат силни взаимоотношения като съюзници в НАТО, работим в една посока, имаме съвместна дейност, споделени ценности и основна цел – осигуряването на едно по-добро и мирно бъдеще за идните поколения“, допълни още министър Запрянов. "Военнотранспортната авиация на българските Военновъздушни сили ще има нова способност догодина – десантиране на различни видове товари по различни способи“, каза още той във връзка с повишаването на бойните способности.
"Съвместни тренировки като тази са впечатляваща илюстрация на дълбоките и свързани взаимоотношения между България и САЩ в областта на сигурността и отбраната. "Тракийско лято“ като традиционна тренировка е възможност за българските и американските военнослужещи да си сътрудничат, да се учат едни от други и по този начин участията в съвместни учения дават видими резултати – развитие и надграждане на способностите и на оперативната съвместимост. Всяка година сме впечатлени от напредъка на българските ни колеги.“ Това отбеляза в изказването си полковник Пол Сиболд, аташе по отбрана на САЩ.
В рамките на "Тракийско лято – 2024" участват сили и средства от Военновъздушните сили, Съвместното командване на специалните операции (СКСО) и Военновъздушните сили на САЩ в Европа. Съвместната тренировка се провежда от 17 до 29 август 2024 г. в района на летище "Пловдив“, войскови район на СКСО – Чешнегирово и във въздушното пространство на Република България.
В съвместната българо-американска тренировка "Тракийско лято 2024" от българска страна участват от състава на ВВС един самолет С-27J , две батареи ЗРК "КУБ“ и 100 военнослужещи, осигуряващи и обслужващи средства от военно формирование 24900 – София, 32040 – Крумово, 22320 – Божурище и 36150 – Стара Загора. От състава на СКСО – над 120 военнослужещи с екипировка и щатно въоръжение и необходимото оборудване и средства за обслужване и осигуряване. ВВС на САЩ в Европа участват с три броя транспортни самолети С-130 с необходимото оборудване за обслужване и осигуряване, разположени в района на летище "Пловдив“ и 200 военнослужещи с необходимата екипировка и щатно въоръжение.
Изпълняваните задачи са от широк спектър, като по-специфичните от тях са: тактически полети на малка височина, полети в тактически групи, бойно маневриране за преодоляване на ПВО, включващо наземни средства и изтребители, тактически прехват по малоскоростна цел, авиомедицинска евакуация, тактически въздушен десант, изпълнение на тактически заходи на къси и полуподготвени полоси, стоварване на товари по способа "Combat Offload“ и др.
Задачите допринасят за повишаване на теоретичната и тактико-специална подготовка на екипажите на С-27J и разчетите от ЗРВ, подобряване на оперативната съвместимост при действие в състава на международни оперативни сили, усъвършенстване на процедурите във ВВС по всестранно логистично осигуряване и оказване на поддръжка като страна домакин, усъвършенстване на уменията при планиране, координиране и провеждане на съвместни въздушни операции, свързани с тактическото и техническо използване на транспортната авиация, усъвършенстване способностите на ръководителите на полети.
На събитието днес присъстваха и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев, командирът на 16-а авиационна база – Враждебна, аташето по отбраната на САЩ полковник Пол Сиболд, началникът на офиса за военно сътрудничество в Посолството на САЩ в България подполковник Дейвид Нокс.
Източник: https://www.focus-news.net/

Индия се превъоръжава с нов модел на автомата "Калашников"

Индийските военнослужещи са оценили високо автоматите Калашников АК-203, произвеждани в руско-индийското съвместно предприятие Indo-Russian Rifles Private Limited (IRRPL).
Това заяви в интервю за ТАСС генерал-майор Судхир Кумар Шарма, главен изпълнителен директор и управляващ директор на IRRPL.
"Срещал съм се с повечето от тези командири и войници, които използват тези автомати. И отзивите са изключително положителни. Автоматът "Калашников" е известен със своята надеждност. Това е много надеждно оръжие. И те са много доволни, че дори АК-203 е технологично много напреднал, ергономично много добър", каза той.
Шарма припомни, че на индийските въоръжени сили вече са доставени 35 000 автомата "Калашников". Те са на въоръжение предимно при войниците от северното и източното командване на Индия.
"От нашите поръчки почти 95% от поръчките са от индийската армия, 5% са от военновъздушните и военноморските сили. Така че ние ще предоставим на ВВС и ВМС вероятно следващите АК", каза той.
АК-203 е стандартно оръжие на различни части и формирования, които са разположени в райони за борба с бунтовниците, борба с тероризма и други райони, каза Шарма.
"Аз съм много доволен, много щастлив. Но тук искам и да предупредя, че трябва да сме много внимателни, когато го индентифицираме, че качеството трябва да се поддържа, за да продължи тази обратна връзка. Така че очаквам същата обратна връзка и в края на 100% местно производство", каза той.
Шарма припомни собствената си 36-годишна служба в армията и опита си с руска военна техника.
"Използвал съм всякакъв вид руско оборудване. Летял съм на руски хеликоптери. Използвал съм руски оръжия. Това са артилерийски оръдия. Използвал съм руски АК-47. И като офицер от армията мога да ви кажа, че много се гордея с партньорството си с Русия, с това, че използвам техните оръжия", каза той.
Индийският премиер Нарендра Моди обяви създаването на индийско-руско съвместно предприятие за производство на автомати "Калашников" в страната през март 2019 г. Индийско-руското частно дружество Indo-Russian Rifles Private Limited за производство на АК-203 е създадено близо до Корва в окръг Амети в индийския щат Утар Прадеш.
Съучредители от руска страна са "Рособоронекспорт" и концерн "Калашников" на държавната корпорация "Ростех". Индия стана първата чуждестранна държава, в която се произвежда модификацията АК-203 на автомат "Калашников".
Щурмовият автомат АК-203, конфигуриран за индийските въоръжени сили, беше представен за първи път на международното оръжейно изложение Defexpo India 2020. - Още за АК
Източник: https://news.bg/

Военни или военнослужещи? И други такива въпроси

В последно време, а и не само сега, чуваме по телевизията, четем по вестниците, слушаме дори в парламента, че военните, например, ще помагат за охрана на границата, при гасенето на пожари и т.н. Военните или военнослужещите?  Законодателят е казал: „Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи. Военнослужещите са офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини), войници (матроси). Курсантите са военнослужещи с особен статус.“ Не е казал „военните“. Изглежда е наясно, че „военните“ може да е само прилагателно, като част на речта или като определение на съществително в изречението. Така че бихме могли да кажем, че при гасенето на пожара участват военнослужещи с военна техника, а не военни с техника, например.
Още някои фрази, които често се изговарят грешно.
* Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, а не на Българската армия.
* Президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност, а не по национална сигурност.
* Началникът на отбраната не е началник на Щаба на отбраната.
* Щабът на отбраната не е Щаб по отбраната.
* Патрон на Военната академия е Георги Стойков Раковски, а не Георги Сава Раковски.
* Сухопътни войски, ВВС и ВМС са трите вида въоръжени сили у нас, а не родове войски.
* В България има Закон за отбраната и Въоръжените сили, а не Закон за отбраната на Въоръжените сили.
* Подчиненият (младшият) е длъжен да се обръща към началник (старши) с обръщението „Господин”(„Госпожо”), като добавя военното му звание. Началникът (старшият) е длъжен да се обръща към подчинен (младши), като назовава военното му звание, например: „Господин (госпожо) редник” или „Редник Петров (Петрова)”.
* Корабът плава, а не плува.
* Самолетът се управлява, а не се кара.
* Военните формирования от въоръжените сили се комплектуват с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, а не се окомплектоват.
* Въоръжените сили могат да изпълняват задача, като  участват в охраната на държавната граница, но не и да я охраняват. Само охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави.
* У нас има Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, а не Съюз на пострадалите при и по повод отбраната на страната.
И т.н.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Крупнокалибреният снайпер Chey Tac Intervention

Снайперската оръжейна система с голям обсег CheyTac LRRS (Long Range Rifle System) е специално проектирана да поразява „меки цели“ на далечни разстояния (soft targets, американски евфемизъм, обозначаващ хора - противникови войници, престъпници и т.н., за разлика от hard targets, тоест материални средства като автомобилна и друга техника).
В същото време основната задача е била да се създаде оръжие, което да превъзхожда оръжията с калибър 12,7 mm (.50) по отношение на възможностите, включително и точността на големи разстояния.
Затова в САЩ е разработен патронът .408 CheyTac (номинален калибър 10 mm). Новият патрон заема междинно положение по размер и тегло между мощният картечен патрон .50 Browning (12,7x99) и популярният снайперски патрон за далечни разстояния Lapua (8,6x76). В същото време, благодарение на специалната форма и дизайн на куршума, той има много голям балистичен коефициент и поддържа свръхзвукова скорост на разстояние повече от 2000 m. В същото време, при разстояния повече от 700 m, енергията на куршума от калибър .408 е по-висока от енергията на куршума .50 Browning на същия диапазон, въпреки факта, че патронът .408 е с 30% по-лек и създава по-малък откат.
Според фирмата CheyTac Associates, производител на патроните .408 и оръжията за тях, системата CheyTac LRRS, състояща се от пушката CheyTac Intervention M200 с оптичен мерник Nightforce NXS 5.5-22X, патрони .408CheyTac, фирменият балистичен компютър (на основата на PDA Casio Cassiopea M70) и свързаните към него сензори за вятър, температура и атмосферно налягане Kestrel 4000 осигурява ефективна стрелба по цел с височината на човешки ръст на разстояние от 2000 m, гарантираща точност под 1 ъглова минута (1 MOA).
Пушката CheyTac Intervention M200 е оръжие с подаване на патроните от пълнител с надлъжно плъзгащ и завъртащ се затвор. Патроните се подават от снемаеми едноредови пълнители с капацитет 5 патрона.
Пушката Intervention M200 е разглобяема, цевта се изважда за транспортиране и съхранение, а прикладът се придвижва напред до упор. Като цяло дизайнът на пушката M200 се основава на дизайна на пушката Windrunner .50 калибър, създадена от американската компания EDM Arms. Цевта на пушката Intervention M200 е конзолно окачена в цевната кутия, задната й част е скрита в тръбен корпус, към който са прикрепени сгъваемата двунога и дръжката за носене. Върху дулния срез на цевта може да бъде прикрепен ефективен дулен спирач или заглушител OPSINC. Пушката не е оборудвана с открити мерници. За инсталиране на оптиката се използва стандартната планка тип Picatinny, а оптичният мерник Nightforce NXS 5.5-22X се смята за основен. Ако е необходимо, оптичният мерник може да бъде допълнен с модул за нощно виждане AN/PVS-14 и инфрачервен лазер за засветяване на целите AN/PEQ-2. В допълнение към основната пушка M200, фирмата CheyTac произвежда и по-опростена и по-евтина еднозарядна пушка Intervention M310 за същия патрон .408 CheyTac. Пушката M310 е неразглобяема и има регулируема пластмасова ложа. - Още снайпери

Вестник "Българска Армия", брой 34 (2024), 23 август 2024 годинa (pdf)

Defence News: САЩ разгръщат мрежа от военни бази в Тихия океан в случай на конфликт с Китай

САЩ възнамеряват да разположат мрежа от военни бази и летища в Тихия океан в случай на потенциален въоръжен конфликт с Китай, съобщава седмичникът Defence News, като се позовава на началника на щаба на Военновъздушните сили на страната генерал Дейвид Алвин.
По думите му концепцията за разполагане на бази в тихоокеанския регион се нарича Agile Combat Employment (ACE). Според него Вашингтон "напредва“ в подготовката на предните си постове, но трябва да положи повече усилия, за да защити базите от възможни атаки. "Бих се чувствал по-уверен, ако имахме по-силна и по-активна основна защита“, призна той.
Изданието пояснява, че ръководството на ВВС на САЩ се опасява, че в случай на въоръжен конфликт с Китай Пекин може да започне "масирани ракетни атаки“ срещу големи американски военни бази в региона, разположени в Япония и Гуам. Defense News изчислява, че подобни атаки може да причинят сериозни щети на американските сили и дори да осакатят способността им да действат в Тихия океан. Според седмичника новите американски бази в региона може да бъдат разположени на местни граждански летища или в полеви условия. Те ще се управляват от "малки екипи“ от военен персонал, обучен да изпълнява множество задачи, включително зареждане на самолети и осигуряване на тяхната безопасност.
В същото време Алвин отбеляза, че въпреки че "разпръсването“ на бази в региона би предотвратило потенциална ракетна атака срещу тях, подобна мярка няма да може напълно да премахне заплахата. На този фон ВВС, съвместно с други части на американската армия, разработват други начини за подготовка за евентуален сблъсък с Китай.
На 21 август Defense One съобщи, че ВВС на САЩ възнамеряват да проведат учения в Тихоокеанския регион през следващата година, за да тестват разполагането на сили в случай на потенциален конфликт с Китай. Ученията ще се проведат следващото лято и ще продължат 14 дни. Те ще включват подразделения на ВВС на САЩ, базирани в Аляска, Хавай, Гуам и континенталната част на страната.

Източник: https://www.focus-news.net/

NYT: Курската операция на ВСУ не оправдава надеждите – Русия даде отпор на границата и се придвижва бързо към Покровск

Малко повече от две седмици след нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област настъплението на Украйна се забави, без да доведе до никакви значителни резултати, пише The New York Times. Нещо повече, Русия засили позициите си на Покровско направление, "поставяйки украинците в трудно положение: те трябва да защитават един важен фронт, докато се опитват да напреднат на друг – и всичко това с ограничен брой войски и оръжия“.
Според изданието една от целите на Курската операция на ВСУ е била да принуди Москва да отклони войските от фронта в Донбас. "Но руснаците практически не прехвърлят войски оттам“, признава един от украинските бойци. Според него настъплението на украинските войски "не е оказало голямо влияние“ на Русия.
Според анализаторите неуспехът на украинската инвазия се дължи на факта, че Москва, вместо да изтегли войските от източния фронт, изпрати свежи и силни подкрепления в граничния район, главно от части, разположени в Русия. Както отбелязват самите украинци, руските войски незабавно "значително увеличиха артилерийския огън и съпротивата на пехотните части се увеличи“, предава думите им NYT.
Източник: https://www.focus-news.net/

Размерът на възнагражденията на военнослужещите се определя с акт на министъра на отбраната

Очевидно е, че минималната войнишка заплата няма да бъде 2296 лв. от 1 януари 2025 г., както съобщават в последно време някои медии, включително и близки до МО. Най-малкото защото никъде в закона не се говори за заплати на военнослужещите. Там е регламентирано, че брутното месечно възнаграждение на военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер. А основното месечно възнаграждение, се състои от възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и възнаграждение за присвоеното военно звание. Размерите на това основно месечно възнаграждение се определят с акт на министъра на отбраната.
Тук вече идва ролята на гласуваната от Народното събрание разпоредба, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт, като основното месечно възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за офицери - не по-малко от 1,2; за офицерски кандидати, сержанти и войници - не по-малко от 1,0.
НСИ съобщи, че средната работна заплата за страната за второто тримесечие на тази година е 2296 лв.,  което, според закона, означава, че от 1 януари 2025 г. размерът на базата за определяне на основното месечно възнаграждение на най-ниската длъжност за военнослужещи ще  е 2296 лв. Това, обаче, не предполага, че, като умножим с посочените коефициенти, ще получим най-ниското възнаграждение. Защото базата не е възнаграждението. За това е база, защото на нейна основа министърът ще определи размерът на основното месечно възнаграждение на военнослужещите в съответствие със заеманата длъжност и званието. Нещо повече, законът определя въпросните коефициенти, но дава възможност те да са и по-големи, което трябва да реши министърът.
Така че размерът на базата не е размерът на възнаграждението за най-ниската длъжност на военнослужещ. Колко ще получава всеки войник, сержант, офицерски кандидат и офицер, ще определи министърът на отбраната със свой акт, съобразявайки се със закона.  Отделно законът предвижда на военнослужещите да се изплащат допълнителни възнаграждения.
Това е моят прочит на последните промени на Закона за отбраната и въоръжените сили. Впрочем, този механизъм е познат. Разликата е, че въпросната база е увеличена от 380 лв. на размера на средната работна за второто тримесечие на предходната година и има промяна в коефициентите. По тази тема е и въпросът на председателя на Комисията по отбрана в парламента Христо Гаджев към министъра на отбраната Атанас Запрянов, чийто писмен отговор се очаква до 10 септември.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

61-ва механизирана бригада отново ще бъде на Шипка

147-ата годишнина от Шипченската епопея ще бъде отбелязана утре с участието на Българската армия. Тържественото събитие ще се проведе пред Паметника на Свободата на връх Шипка. Почетният караул ще бъде от представително военно подразделение на 61-ва механизирана бригада – Карлово. В националното честване, което е под патронажа на президента Румен Радев, ще участват заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев и командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. В рамките на церемонията ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната Атанас Запрянов и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, съобщава Пресцентърът на МО.
Като част от календара на Националните чествания по случай 147 години от Шипченската епопея, на 23 и 24 август ще се състои показ на учебно оръжие, боеприпаси и демонстрация на умения под надслов: „Докоснете се до Българската армия“. Организатори са Военно окръжие – Габрово и Клуб „Приятели на Българската армия“ към Професионална техническа гимназия (ПТГ) „Д-р Никола Василиади“ – Габрово.
Събитията ще се проведат на 23 август от 18.30 до 20.00 ч. в Габрово на площад „Възраждане“ и на 24 август от 09.00 до 11.30 ч. на паркинга на подхода към Паметника на Свободата. Те включват практическо боравене с АК-47 (сглобяване и разглобяване, пълнене и изпразване на пълнител за АК-47) и демонстрация на умения по гражданска защита и строева подготовка от учениците от Клуб „Приятели на Българската армия“ към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, преминали експериментално военно обучение.  Екип от Военно окръжие II степен – Габрово ще предоставя информация на кандидати за военна служба на специален информационен щанд.

Исторически календар

На 23 август 1884 г. в с. Ичера, Котленско, е роден Иван Славов Гевренов. Създател на първия български вертолетен летателен апарат и основател на първото авиационно списание у нас.
Завършва гимназия в Сливен. През 1905 г. заминава за Лиеж, Белгия, където следва машинно инженерство. През 1907 г. създава своя „хеликоплан”, който съчетава двата принципа на летенето – на аероплана и на хеликоптера. Обучава се в Школата за авиационни пилоти в Брюксел и преминава летателни курсове в Париж. През есента на 1910 г. строи в София модел на своя вертолетен апарат, наречен „Чучулига“. Той има две подемни витла и маса от 38 кг. Слабият електрически двигател не успява да издигне машината с пилот. През есента на 1911 г. Гевренов се установява във Варна и започва да издава първото българско авиационно списание „Към небето“. Същата година пристъпва към реализирането на усъвършенстван модел на хеликоплана. Той вече е снабден с два електродвигателя, всеки по 37 кW и едно хоризонтално витло с общо тегло 840 кг. Твърде тежък, апаратът не успява да полети, а поради липса на средства българският изобретател преустановява опитите си.
Иван Гевренов взема участие в Балканските и в Първата световна война като аеромеханик. Умира на 5 август 1966 г.

23 август беше две години боен празник на Българската армия

След 1990 г. Седмото Великото народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 г. Две години, 1991 и 1992, Българската армия чества този паметен ден като свой празник. Това се изпълнява с Постановление №100 на МС от 30 май 1991 г., което определя 23 август за Празник на Българската армия. Тогава министър на обраната е армейски генерал Йордан Мутафчиев. На него се възлага да утвърди ритуал за честваането. Отменя се Постановление № П-129 на Министерския съвет от 1953 г. за определяне ден на Българската народна армия, който е бил на 23 септември. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е определен за Празник на Българскат армия. Тогава министър на отбраната е Валентин Александров.
Този празник е променял датата си доста пъти.  В първите години след своето създаване българската войска няма официален боен празник. През 1888 г. в празничния календар се въвежда Ден на падналите войници (7 ноември), определен за отслужване на молебени и панихиди, и Ден на българската победа при Сливница (8 ноември), в който се провеждат военни паради. По-късно (1898) те се сливат в един общ Празник на победите, отбелязван всяка година на 15/27 ноември. От 1926 г. Празникът на военния орден „За храброст“ (6 май) и Празникът на победите (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Великомъченик Георги Победоносец. В периода 1953 – 1990 г. за боен празник е установена датата 23 септември, а през 1991– 1992 г. – 23 август. На 27 януари 1993 г. с правителственото постановление, което е публикувано в Държавен вестник от 5 февруари с. г. традицията е възстановена и 6 май отново заема мястото си като Празник на Българската армия.

Курската дъга: битка на титаните на Втората световна война

Преди 81 години, на 23 август 1943 година, завършва Курската битка. Тя продължи 49 дни. В битката участваха близо 2 милиона души. До този момент СССР загуби огромни територии и понесе гигантски загуби. Това накара съветската армия максимално да се мобилизира и през лятото на 1943 да нанесе на врага съкрушителен удар.
След зимната кампания 1942-1943 хитлеровите войски се заеха с възстановяване на силите след Сталинградската битка. През пролетта те успяха да нанесат на съветските войски тежък удар в югозападна посока и да си върнат освободения неотдавна Харков, но вече не бяха в състояние да водят активни и успешни настъпателни операции.
В Червената армия след Сталинград се усещаше необходимост от възстановяване на ресурсите и подготовка за лятната кампания. В това положение беше важно да се определи направлението на главния удар. Най-изгодно за немските войски беше настъплението на Курско-Орловската издатина. Хитлер нарече бъдещата операция „Цитадел”. Предполагаше се, че немците ще успеят да обкръжат съветските войски и ще отворят пътя отначало към Курск, а след това и към Москва.
Върховното командване на Червената армия също стигна до извода, че курската насока ще е главна в лятната кампания. Необходимо беше попълването на сили и средства не само за отбрана, но и за настъпление – и точно това беше определящото. Но съветското командване направи една грешка. В Генералния щаб сметнаха, че основният удар ще се падне по северния фланг, където се намира Централният фронт на армейски генерал Рокосовски. Но буквално в първите дни на битката, започнала на 5 юли, стана ясно, че фашистките войски са концентрирали главните си сили на юг. Докато ставаше прегрупирането на войските, съветската армия на някои направления беше принудена да отстъпи на дълбочина 35 километра. Немците засилваха натиска си.
На 12 юли танковите дивизии на СС и съветските танкисти встъпиха в бой край село Прохоровка. Над 1000 танка от двете страни участваха в това сражение. Но главният резултат от онази битка беше, че хитлеровите войски започнаха да се оттеглят и се отказаха от плановете за настъпление към Курск. От този момент започна настъпателната фаза на битката. И точно тогава в Москва беше произведен първият победен салют в чест на освобождаването на Белгород и Харков. За мнозина бойци това съобщение стана неочакваност. Ето какво си спомня участникът в Курската битка Николай Сологуб:
- Тогава по радиото предадоха, че ще има важно правителствено съобщение. Хората дори си помислиха, да не би немците да са използвали отровни вещества. Но с оказа, че това е съобщение за първия салют.
След Курската битка съветските войски вече никога не изпускаха стратегическата инициатива. Официално се смята, че битката е завършила на 23 август и е продължила 49 дни. Червената армия и след Курската битка продължи да громи врага, и през септември войските стигнаха до Днепър, а на 6 ноември беше освободена столицата на Украйна – Киев. - (видео)

70 години от първият полет на C-130

Днес се навършват 70 години от първия полет на прототипа на тактическия транспортен самолет Hercules YC-130, извършен на 23 август 1954 г. от летището на Бърбанк, Калифорния. - (видео)
Създаването на бъдещия C-130 започва през 1951 г. Полетелият три години по-късно YC-130 има борден номер 53-3397 и същност е втория сглобен прототип, но по стечение на обстоятелствата полита първи.
Полетът започва от летището на Бърбанк, Калифорния, където Lockheed по това време имат завод за сглобяването на учебните самолети T-33 и патрулните P2V Neptune. В кабината на машината са пилотите Стенли Белтз и Рой Уимар, както и инженерите Джак Риъл и Дик Стантън.
Първият полет продължава 61 минути и представлява прелитане от Бърбанк до авиобаза Едуардс, от където ще се проведе цялата останала летателна програма.
Първият сериен вариант C-130A започва да се сглобява година по-късно и през 1956 г. първите серийни Hercules са предадени на 463-то транспортно авиокрило в авиобаза Адмор, Оклахома.
Производството на настоящото поколение C-130 Hercules се осъществява в Мариета, Джорджия. Lockheed Martin продължава да се радва на стабилно количество поръчки и се смята, че и на 70-тия рожден ден на Hercules от цеховете на компанията ще излизат новопроизведени машини. - Още за С-130

На този ден е роден защитникът на Родопите

Полковник Владимир Серафимов e роден на 23 август 1860 г.. Той е командир на 21-ви пехотен средногорски полк, обявен за защитника на Родопите през Балканската война. Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово, а височината, на която е позицията на полка, е наречена връх Средногорец или „Родопската Шипка“.
Награден е със сребърна сабя. Участва в Сръбско-българската война, след която е предложен за адютант на княза, но отказва. В Балканската война, като командир на 21-ви Средногорски полк, с цената на заплаха от военен съд отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства.
„Да се отстъпи?! Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения роб робство не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!”
Въпреки заповедта, целият полк остава на позиция. Срещу 21-ви полк, който наброява почти 5000 войници и офицери, настъпва целият корпус на Явер паша (който наброява, според различни източници, между 15 000 и 40 000 редовни турски войници с артилерия). Въпреки смазващото съотношение на силите полкът на полк. Серафимов побеждава и по този начин освобождава Централните Родопи.
Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“. За проявената храброст през войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен. Умира на 7 април 1934 г. в София.

Министерството на отбраната обяви конкурс за 290 вакантни войнишки длъжности

Обявен е конкурс за попълването на 290 вакантни длъжности за приемане на военна служба в Сухопътните войски. Свободните места са във формирования, дислоцирани в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Карлово, Казанлък, Благоевград, Враца, Сливен, Пловдив, Асеновград, Белене, Смолян, София, Русе и др.
Кандидатите трябва да имат средно или по-високо образование, да са годни за военна служба, да са не по възрастни от 40 г. Изискването за лицата, отговарящи на чл. 141, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ), е да са не по-възрастни от 41 години за упражнилите правото си на пенсия и не по-възрастни от 44 години за неупражнилите правото си на пенсия.
Документите за участие в конкурса се подават до 20 септември чрез структурите на Централното военно окръжие по местоживеене. Той ще се проведе в периода 9-13 декември 2024 г. и включва изпит по физическа подготовка, тест за проверка на общата култура и събеседване.
Вакантните места са за шофьори, механици, техници за автомобилна и комуникационна техника и др.
Пълна информация за длъжностите, условията и необходимите документи за участие в конкурса е публикувана на интернет страницата на Министерството на отбраната в рубриката "Обяви и конкурси“.

Белга: В САЩ завършиха обучението си първите белгийски техници за поддръжка на Ф-35

Първите техници, отговорни за поддръжката на белгийските изтребители Ф-35, завършиха обучението си на военно летище „Еглин“ във Флорида, съобщи министерството на отбраната на кралството. Обучителен курс преминават общо 120 техници, 48 пилоти и 14 инструктори, предаде белгийската новинарска агенция Белга.
Общо 36 техници завършиха обучението. Повечето от тях ще предоставят техническа поддръжка на Ф-35 на авиобаза „Флоренс“, която в момента е в процес на изграждане. Първият самолет ще бъде доставен догодина.
Обучението на военно летище „Еглин“ включва теоретични и практически занятия върху пълномащабни макети на самолетите. Част от уроците се провеждат от инструктори на производителя „Локхийд Мартин“.
Белгийското министерство на отбраната съобщи, че техниците са завършили с отличие. Следващата степен на обучението ще се проведе на авиобаза „Люк“ край град Финикс в Аризона. Там те ще прекарат между три и шест месеца, придобивайки допълнителен практически опит, тренирайки с истински самолети.
Тези техници ще отговарят за поддържката на самолетите на база „Флоренс“ край Намюр. Очаква се първите Ф-35 да пристигнат там догодина, а през 2027 г. и в „Клайне Брьогел“.
Пилотите за Ф-35 също се обучават в Аризона. Продължителността на обучението зависи от опита на пилота. Ако са летели преди на Ф-16, те трябва да преминат шест седмици теоретични инструкции, 36 часа симулатор и 26 реални летателни часа.
През 2018 г. правителството на Белгия реши да закупи 34 единици Ф-35 на цена от 3,8 млрд. евро, за да замени остаряващия си флот от Ф-16. Покупката включва и осем летателни симулатора.
Източник: https://www.bta.bg/

Цар Борис III: Шипка е героичният образ на българското възраждане

На 26 август 1934 година при тържествен ритуал е открит паметника на Шипка. Цар Борис III произнася следната реч:
"Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи. Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве,от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивините погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода.
Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за българска държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение.
Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герой, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.
Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свято ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевява българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герой и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ,откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура! "
Това е признателната реч на българския цар Борис III, с която открива паметника във възхвала на Освободителите - руските богатири и българските опълченци и го предава на "грядущите поколения" за вечна слава и признателност.

Да си спомним за капитан I ранг Кирил Халачев (1900-1972)

Днес, 22 август, се навършват 124 години от рождението на капитан I ранг Кирил Димитров Халачев - командващ българския ВМФ от 31 октомври 1947 г. до 31 август 1950 г.
Кирил Халачев е роден на 22.08.1900 г. в с. Равна гора - Варненско, в семейството на народни учители.
Възпитаник е на Морските специални школи, участник е в Септемврийското въстание 1923 г., зад гърба му са смъртна присъда и почти 11 г. затвор.
След излизането от затвора емигрира в СССР и участва в Испанската гражданска война като интербригадист-танкист.
След поражението на Републиканците лежи във френски и български концлагери до 1944 г.......Прочети още

На този ден е роден генерал-лейтенант Иван Луков

В историята на българската армия името и дейността на генерал-лейтенант Иван Цонев Луков оставят забележителна следа.
Роден е в Габрово на 22 август 1871 г.. На 2 август 1891 г. е произведен в подпоручик. След четиригодишна стажировка като взводен командир и полкови оръжейник на 8-и приморски полк през 1895 г. той е един от офицерите, приети в щаб офицерския курс (1895 - 1897) към Военното училище. След нови три години като командир на рота през 1899 г. постъпва в Николаевската академия на ГЩ на руската армия. От 1901 г. последователно Иван Луков преминава през длъжностите младши и старши адютант на бригада в 4-а преславска дивизия, служи като военен аташе в Париж и Санкт Петербург и началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На тази длъжност той организира работата на щаба в Балканската война. В това си качество има заслуги за успеха на Лозенградската и Люлебургаз - Бунархисарската операция, както и за марша до Чаталджа. След войните е началник на Военното училище и на 38-и пехотен одрински полк.
През Първата световна война е началник на оперативния отдел и помощник на началника на щаба на Действащата армия ген. Жостов. След неговата смърт вече като генерал-майор Иван Луков ръководи щаба на Действащата армия от 1.09.1916 г. до декември 1917 г., когато поема командването на 2-ра армия. Член на делегацията по подписването на Солунското примирие, след което отново поема ръководството на щаба на армията до 7 януари 1920 г., когато е изведен в запаса. За цялата си кариера е награждаван с множество ордени и военни отличия. Умира на 17 април 1926 г. в София.

Лорд Раглан във Варна – акварел от времето на Кримската война

Генерал-лейтенант лорд Раглан, главнокомандващ английската (експедиционна) армия по време на Кримската война (1853-1856 г.), пристига във Варна (от Скутари/Константинопол) с парахода „Caradoc” (Карадок) на 21 юни 1854 г. в два часа следобед. Той е придружен от своя военен секретар подполковник Томас Монтагю Стийл (Brevet Colonel Thomas Montagu Steele), майор Лестър Кързън (Major the Honourable Leicester Curzon) (помощник военен секретар) и адютанта (aide-de-camp) капитан Съмърсет Калторп (Somerset John Gough-Calthorpe)......Прочети още

Три закона и две решения в интерес на отбраната прие 50-ото Народно събрание

През първата си сесия от 19 юни до 16 август 2024 г. 50-ото Народно събрание е приело 14 закона и 61 решения. От тях Три закона и две решения в интерес на отбраната и въоръжените сили.
Законите са за ратифициране на два меморандума за разбирателство между правителствата на България и Турция, относно презгранични операции за Air Policing, между  Министерството на отбраната на България и Министерството на националната отбрана на Румъния за изграждането на Щаб на регионално компонентно командване на специални операции, както и за ратифициране на Международен договор „Придобиване на боеприпаси за машини „Страйкър“.
Решенията са за приемане на Проект за инвестиционен разход "Придобиване на зенитно-ракетни комплекси" и на Проект за инвестиционен разход "Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници" за новите многофункционални модулен патрулни кораби.
Комисията по отбрана е провела пет заседания. В рамките на парламентарния контрол министърът на отбраната Атанас Запрянов е отговорил на три въпроса на народни представители, на едно питане и е участвал в три изслушвания.
Председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев очаква писмен отговор на въпроса си как ще се увеличи основното месечно възнаграждение на военнослужещите по звания във Въоръжените сили от 1 януари 2025 г. на базата на обявената от НСИ средна работна заплата за второто тримесечия на т.г. в размер на 2296 лв. Планираната от председателя на Народното събрание дата за отговор е 10 септември.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Нова среща за обсъждане на помощта за Украйна ще се състои във военновъздушната база „Рамщайн“

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин покани Контактната група за Украйна на поредната среща в американската военновъздушна база „Рамщайн“ в Западна Германия, предаде ДПА.
От най-голямата американска военновъздушна база извън САЩ обявиха снощи, че събитието ще се състои на 6 септември.
В рамките на срещата е планирано министрите на отбраната и военните от страните от Контактната група отново да обсъдят увеличаването на подкрепата за Украйна.
Форматът се състои от около 50 държави, включително и Германия. Както и на предишните срещи, ще бъдат поканени и страни извън НАТО.
Това ще бъде 24-та среща на Контактната група до момента. Повечето от предишните заседания преминаваха във видеоконферентен формат.
Русия води пълномащабна война срещу Украйна от 24 февруари 2022 г.
Източник: bta.bg

Как руснаците успяха да прекарат ядрени ракети в Куба незабелязано

Една от най-добрите военни операции (операция "Анадырь") на Съветския съюз е тайното разполагане на ядрени ракети и десетки хиляди военнослужещи в Куба през 1962 г.
По това време Студената война е в разгара си и съветите са заплашени от огромния арсенал на САЩ от ядрени оръжия. Щатите имат 6000 ядрени бойни глави, които могат да ударят обекти в СССР, а съветите от своя страна имат само 300, с които да отвърнат на огъня.
Но не само броят на оръжията, които имат САЩ, а и тяхното разположение са важни. Американците имат ракети в Западна Германия, Холандия и Белгия. След това, през 1961 г., те поставят ракети и в Турция. Това означава, че могат да ударят Москва с ядрена ракета само за 10 минути. Червената армия няма да има възможност да се противопостави.......Прочети още

Исторически календар

На 21 август 1905 г. в Сухиндол, Търновско, е роден Петко Недялков Попганчев.
Завършва Аеропланното училище през 1925 и Военното училище през 1928 г. През 1939 г. се дипломира като аероинженер в Германия. Летец изпитател в ДАР – Божурище. От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на ДСФ – Ловеч. На 10 юни 1948 г. полк. Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на учебно-тренировъчния самолет Лаз-7. Бил е заместник- началник по летателната част във Въздушното училище в Долна Митрополия, старши преподавател по аеродинамика във Военнотехническата академия.
В професионалната си кариера установява редица авиационни рекорди. През 1933 г. извършва 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък. Със самолет Фоке-Вулф-44 извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а с Aвиа Б-122 прави 135 свързани лупинга.
На 24 май 1932 г. с ДАР-1А прелита под Стамболовия мост над р. Янтра във Велико Търново. През 1959 г. Петко Попганчев става първият републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет. От 1964 г. е носител на званието „Заслужил майстор на спорта по моторно летене“. През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт му е присвоен диплом „Пол Тисандие“ – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване.
Умира на 8 март 1983 г.

21 август 1877 година - Започват боевете за връх Шипка

На тази дата преди 147 години започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.
Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските войници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.
*********
Математикът ген. Столетов побеждава литератора Сюлейман паша

САЩ заявяват, че секретната ядрена стратегия, одобрена от Байдън, не е отговор на само една държава или заплаха

Секретният стратегически ядрен план, одобрен от президента Джо Байдън тази година, не е отговор на една-единствена държава или заплаха, заяви Белият дом, след като в. „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че той за първи път преориентира стратегията на САЩ за възпиране, за да се съсредоточи върху разширяването на ядрения арсенал на Китай, предаде Ройтерс.
Базираната в САЩ Асоциация за контрол на въоръженията заяви, че според нейната информация стратегията и позицията на САЩ в областта на ядрените оръжия остават същите, както са описани в публикуваното през 2022 г. ядрена политика на администрацията и не е имало преориентиране от Русия към Китай.
В. „Ню Йорк Таймс“ съобщи тази вечер, че Белият дом така и не е обявил, че Байдън е одобрил преработената стратегия, озаглавена „Насоки за използването на ядрени оръжия“, но се очаква разсекретено уведомление да бъде изпратено до Конгреса, преди Байдън да напусне поста си. Вестникът добави, че в неотдавнашни речи на двама висши служители от администрацията е било позволено да намекнат за преразглеждането на стратегията, която се актуализира на всеки четири години.
Коментирайки статията,говорителят на Белия дом Шон Савет посочи, че администрацията на Байдън, „както и четирите администрации преди нея, издаде Преглед на ядрената политика и Ръководство за планиране на използването на ядрени оръжия“.
„Въпреки че конкретният текст на ръководството е класифициран, съществуването му не е тайна. Ръководството, издадено по-рано тази година, не е отговор на нито един субект, държава или заплаха“, увери той.
Дарил Кимбъл, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията, заяви, че макар според оценките на американското разузнаване Китай да може да увеличи размера на ядрения си арсенал от 500 до 1000 бойни глави до 2030 г., Русия в момента разполага с около 4000 ядрени бойни глави „и тя остава основният двигател на ядрената стратегия на САЩ“, добавя Ройтерс.
Източник: bta.bg

Русия създаде групировки войски "Белгород", "Брянск" и "Курск" за защита на границата с Украйна

Русия създаде групировки войски "Белгород", "Брянск", "Курск". Това съобщи руското министерство на отбраната след проведеното от министъра на отбраната Андрей Белоусов заседание на Координационния съвет по военна сигурност на пограничните територии. В текста се отбелязва, че „представител на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация и командирите на Белгородската, Курската и Брянската групировки отговарят за защитата на гражданите и териториите от нападения от безпилотни летателни апарати и други средства за нападение“.
Руският министър на отбраната Андрей Белоусов (на снимката) заяви, че лично взема решения по всички задачи, свързани със сигурността на пограничните територии на Белгородска, Брянска и Курска области, ако те не могат да бъдат решени от съответните длъжности лица. „За всяка задача на Координационния съвет министерството е определило длъжностно лице, което ежедневно отговаря за нейното изпълнение. Ако не може да реши проблема на свотео ниво, информацията се предоставя лично на мен и аз ще взимам решение“, каза Белоусов на заседанието на Координационния съвет. - (видео)
Руските сили водят сражения с украинските войски в Курска област от 6 август насам, когато хиляди украински военни пробиха западната граница на Русия, поставяйки в изключително неудобно положение военното ръководство в Москва. Руското МВР призова днес жителите на три гранични района в Курска област близо до Украйна да деактивират своите приложения за запознанства и камерите за онлайн наблюдение, съобщи БТА.
"Врагът масово идентифицира IP адреси на наша територия и се свързва дистанционно с незащитените камери, които наблюдават всичко - от частни дворове до стратегически важни пътища и магистрали“, предупреди министерството. Ведомството посъветва руските жители да не използват и приложения за онлайн запознанства, които също така могат да бъдат използвани за събиране на информация.
Източник: ТАСС, БТА

Военнослужещи от Сухопътните войски унищожиха невзривени боеприпаси, открити в град Раковски

Екип за обезвреждане на невзривени боеприпаси от 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка, от състава на 55-ти инженерен полк, под ръководството на капитан Петър Петров, унищожи две ръчни гранати с дървени дръжки, тип „Бухалка”, съобщават от Пресцентъра на МО. Боеприпасите са открити вчера при извършване на ремонтни дейности в частен дом в град Раковски.
Военнослужещите действаха по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, се посочва в съобщението.

Литва започна да строи военна база за германски войски на своя територия

Литва започна да строи военна база, която ще може да приеме до 4000 германски военнослужещи, след като бъде завършена до края на 2027 г., предаде Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че това ще бъде първото от Втората световна война разполагане на германски военнослужещи в чужбина за постоянно.
В отговор на променената ситуация в областта на сигурността в Европа след руското нахлуване в Украйна Германия реши да базира за постоянно бойна бригада в Литва. Тя трябва да бъде готова за разгръщане до 2027 г. Германският министър на отбраната Борис Писториус (на снимката) сравни това решение с изпращането на съюзнически сили в Западна Германия по време на Студената война, за да защитят Западна Европа в случай на съветско нападение.
Предвижда се в Литва да бъдат разположени до 5000 германски военнослужещи, 80% от които в новоизграждащата се военна база в Руднинкай, съобщи ДПА. По данни на Министерството на националната отбрана на Литва първоначалната фаза на строителството ще бъде съсредоточена върху изграждане на жилищни и административни сгради, както и на складове за военна техника.
С местна строителна компания е сключен договор на стойност 125 млн. евро (138 млн. долара).
Източник: bta.bg

Топ-5 на руската военна инженерна техника

БМР-3МА (бойна машина за разграждане) „Глиган“ („Вепрь“)
На първо място трябва да се отбележи световният лидер в създаването на минно-тралното оборудване СКБ-200 „Станкомаш“. Неговото оборудване е монтирано на сухопътния траулер БМР-3МА „Глиган“, който няма аналог в света. Като пример може да се посочи фактът, че на Запад при сухопътните гъсенични траулери коефициентът на пропуск на мините възлиза на 20-25%, а при траулера БМР-3МА този показател е по-малко от 6%.
Той може да намира мини в снега, в почвата, на повърхността, а също така се справя и с мини, имащи радиодетонатор. Неутрализира както дънни мини, така и мини с магнитен детонатор. „Глиган“ е проектиран с използването на платформа Т-90 с платформа за екипажа, система за дистанционно управление на траловете и със зенитна картечница. Има запаси от храна и вода, отопление и биотоалетна, което позволява да се запази автономността на екипажа за три денонощия.

Машини за миниране ГМЗ-3М
Първите модели се появяват още през 70-те години, но съвременните модификации са с повишена ефективност. Като замяна на неефективната димна завеса е монтиран гранатометът „Буреносен облак“ („Туча“).
Монтирана е спътникова и инерционна система за навигация. Внедрено е цифрово индексиране на мините, което създава пълна електронна карта на мините, а системата веднага предава координатите във военната част, която провежда минирането.
Също така е внедрено оборудване, което позволява да се изключи механизмът, привеждащ мините в бойно положение. Тези фактори разширяват потенциала за използването на тази техника. При по-нататъшно развитие на електронните технологии мините ще могат да се активират и деактивират дистанционно с програма на траулера.

Инженерна машина за разграждане ИМР-2
Третото място с право заема универсалната машина за разграждане на инженерните войски. Тя може да разрива валове от природни и инженерни елементи при радиоактивна заплаха.
Машината е снабдена с краново, багерно и булдозерно оборудване за разчистване. Благодарение на своята универсалност, вече се класифицира и към сапьорните танкове, аналогично на американския М728 и немския Pionierpanzer-1.
ИМР-2 е конструирана на базата на Т-72А. На открит терен машината прокарва път от 12 километра за един час, а в горски масив за един час преминава 300-400 метра.
Машината се обслужва от двама души, които могат да живеят в кабината автономно около три денонощия. Благодарение на химическата защита това е единствената машина, която в условията на радиация работи най-ефективно.

ПТС-4 – плаващ среден транспорт, пето поколение
Предназначен за десантно прехвърляне през водни прегради на разнородни военни единици – от БТР до артилерийски системи, личен състав и товари.
ПТС-4 е преминал държавните изпитания през 2011 година.
Машините влизат в състава на инженерно-сапьорните батальони на мотострелковите и танковите бригади.
Двигателят с мощност 840 конски сили е способен да развие скорост от 15 километра в час в режим на плаване, екипажът е от двама души.
Въоръжен е с 12,7-милиметрова зенитна картечница.
Благодарение на разширения си резервоар за гориво може да се придвижва 10,5 часа по вода или 600 километра по суша.

ТММ-6 – тежка мостополагаща машина
Петото място заема мобилната мостополагаща машина за преминаване на водни прегради с ширина до 100 метра и дълбочина до 5 метра. Такъв мост може да издържи техника с тегло до 60 тона. Сериозен недостатък на моста е ограничението му по отношение на дълбочината – само 5 метра. Самата машина се състои от мостополагащото съоръжение и от мостови блокове. Мостовият блок се състои от сгъващи се на две половини двурелсови платформи и телескопични опори.
Дължината на една платформа е 17 метра. След монтирането на вече положената част от моста, се придвижва друга машина и продължава монтажът на новата платформа и така – чак до другия бряг. Процесът на полагането на мостовите елементи се управлява от един човек, разположен при пулта на кърмата на мостополагащата машина. Времето за монтаж на един мостови блок е 5 минути. - Още инженерна техника

Авиационното оръдие ГШ-6-23М: оръжието на Терминатора

Всички си спомнят кадрите от „Терминатор 2“, когато Арнолд Шварценегер стреля от шестцевно оръдие, правейки за секунди полицейските коли на пух и прах. Оръжието е авиационната картечница M134 Minigun, която по време на стрелба може да бъде удържана в ръце само от Терминатора, но не и от човек, тъй като това оръжие тежи 76 кг, а откатът му е 70-130 кг. Машина би могла да издържи подобни натоварвания, но Терминаторът би могъл да стреля автономно само от съветското оръдие ГШ, а не от американското Minigun.
Гатлинг нахлува втори път
Съветските конструктори Василий Грязев и Аркадий Шипунов, за разлика от американските си колеги, създават автоматично задвижване от газоотводен тип, което осигурява автономност на картечницата. M134 Minigun използва електрическо задвижване, което означава, че цевите се въртят от акумулатор. Затова във филма на режисьорите им се наложило да скрият захранващите кабели в панталоните на „Великолепния Арни“. Във филма „Хищникът“ Minigun също се използва от един от героите.
Въртящите се с ураганна огнева мощ цеви са много популярни в САЩ, което не е учудващо, защото изобретателят на системата Гатлинг е американец – доктор Ричард Гатлинг. Той създава многоцевна картечница с непрекъснато водене на огън още през 1862 г.
Съвременните филми със супергерои, по правило, се снимат с „малките синове“ на системата Гатлинг, с малък калибър и тегло. Но класическите оръдия са с калибър от 23 до 30 мм и се монтират на самолети, вертолети и кораби. Малцина знаят, че именно благодарение на съветските конструктори системата Гатлинг се преражда за втори път. Те повишават скорострелността на оръжието до 10 хиляди изстрела в минута, което позволява оръдието да се използва при самолетите за поразяване на въздушни цели.
По време на Втората световна война пред летците възникнал проблемът със съвместяването на скоростта на полета и атакуването на наземни и въздушни цели. Скоростта на атака била 100 м/с, затова при картечница със скорострелност от 600 изстрела в минута куршумите попадали на 10 метра един от друг. Още по-голям диапазон на изстрелите се наблюдавал при въздушен бой. През 1959 г. американците успели да създадат шестцевното скорострелно оръдие М61 Vulkan със скорост от 4 000 изстрела в минута. Година по-рано, през 1958 г., съветските конструктори Грязев и Шипунов създали аналогичното авиационно оръдие ГШ-23, но с две цеви. Разработката била закрита с решение на съветското ръководство.
Вдъхновението от Виетнам
В средата на 60-е години Аркадий Шипунов бил на посещение в Ханой (Виетнам), в който имало противопоставяне между просъветските виетнамски партизани и американските сили. След като се завърнал, той разказал на министъра на отбраната на СССР Устинов за могъществото на M61 Vulkan и получил одобрение да разработи съветско оръдие от системата Гатлинг. Шипунов и Грязев усъвършенствали разработките си ГШ-6-23 и през 1974 г., в качеството му на противоракетна отбрана, монтирали оръдието на кораб, а след това и на изтребителите МиГ-31 и Су-24. Бойните вертолети също получили „оръжието на терминатора“ – оръдието ГШ-6-23 може да бъде монтирано на винтокрилите Ка-52.
Получилото се оръдие
Грязев-Шипунов превъзхождало M61 Vulkan по всички технически показатели. Ако Vulkan изстрелвало 4 000 куршума за минута, то ГШ-6-23 правело по 6 000 изстрела, а след модификация достигнала до 10 000 в минута. Това означавало 180 патрона в секунда. Съветското авиационно оръдие тежало почти два пъти по-малко от американския си брат: 73 кг срещу 112 кг. Този фактор имал значение за маневреността на самолетите. За първи път в света Грязев и Шипунов създали малогабаритно и леко, в същото време мощно газоотводно задвижване на автоматиката, докато американците използвали електрическо задвижване, което изисквало запаси от акумулатори за презареждане.
В крайна сметка морският флот и авиацията получили оръдието на „Терминатора“, на което трудно може да му се противостои. Например, по време на учения, ролята на мишени винаги се изпълнява от бронирана техника, защото обикновените коли, камиони и самолети просто стават на парцали, оставяйки след себе си само дребни парчетии. - Още за ГШ-6-23М
Източник: http://bg.rbth.com/

20 август 917 г. Победата на цар Симеон при Ахелой

На този ден през 917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия, чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.
Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.
Битката оставя незаличим спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”).
Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти и отново са били разбити в нощна битка.
За първи път в българската история по инициатива на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена преди битката при р. Ахелой.
По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден), а не само преди сражение. Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.

Южна Корея и САЩ започнаха мащабни военни учения

Южна Корея и Съединените щати започнаха мащабни 11-дневни съвместни военни учения за укрепване на общата отбранителна готовност на фона на нарастващи заплахи от Северна Корея и напрежение по границата между двете Кореи, предаде агенция Йонхап.
Агенцията припомня, че Пхенян продължава оръжейните си разработки, а също, че тази година е извършил пробно изстрелване на 37 балистични ракети.
Ежегодните маневри „Улчи фрийдъм шийлд“ (Ulchi Freedom Shield (UFS), които ще продължат до 29 август, са базирани на сценарий с пълномащабна война. Те включват компютърно симулирани командни учения, същевременни полеви учения и учения за гражданска защита, съобщи Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея.
Учението ще е сходно по мащаб с миналогодишното. То ще включва около 19 000 южнокорейски войници. Предвидените 48 полеви учения включват морски десанти и бойни стрелби. За сравнение миналата година полевите учения бяха 38. Ученията на ниво бригада са се увеличили на 17 за сравнение с четири през 2023 г.
Учението ще укрепи способностите на Южна Корея и съюзниците ѝ, както и готовността за отговор на провокации и за отбрана при употреба на оръжия за масово унищожение от Северна Корея.
Ръководеното от правителството учение за гражданска защита за първи път ще включва сценарий, симулиращ севернокорейска ядрена атака, съобщи източник на Йонхап. Съвместното военно учение обаче не включва такъв сценарий, допълва агенцията.
Северна Корея отдавна заклеймява съвместните учения в Южна Корея като репетиция за инвазия срещу нея.
Вчера Институтът за американски изследвания към севернокорейското външно министерство осъди ученията като „най-нападателните и провокативни военни учения за агресия“ в изявление, разпространено от Корейската централна телеграфна агенция.
„Ще продължим да полагаме ключови усилия за изграждане на силен отбранителен капацитет за надеждна защита на държавния ни суверенитет, сигурност, интереси и териториална цялост и за промяна на средата за сигурност на Корейския полуостров и региона в наша полза“, се казва още в изявлението.
Южна Корея и САЩ отхвърлиха обвиненията и подчертаха, че ученията имат отбранителен характер.
Източник: bta.bg

ТАСР: Изтребител Ф-16, управляван от словашки пилот, извърши първи полет над Словакия

Единият от изтребителите Ф-16, които наскоро бяха доставени на Словакия, извърши вчера първия си официален полет над страната със словашки летец в пилотската кабина, съобщиха словашките въоръжени сили в профила си във „Фейсбук“, цитирани от словашката новинарска агенция ТАСР.
Според въоръжените сили на републиката най-модерната версия на изтребителя Ф-16 Блок 70 в Европа е готова да служи и брани въздушното пространство на Словакия с максимална ефективност. „Вече е ясно, че „Словашките соколи“ ще бъдат безценен актив за сигурността на страната“, отбелязаха въоръжените сили на републиката.
Първите два словашки изтребителя Ф-16, произведени в САЩ, се приземиха на военно летище „Кучина“ край Братислава на 22 юли. Третият словашки изтребител Ф-16 се очаква да пристигне в страната през октомври, а още пет самолета се очакват през 2025 г.
Словакия сключи договор за общо четиринадесет изтребителя Ф-16 Си/Ди Блок 70 в края на 2018 г.
Източник: bta.bg

Класация на глобалните военно-промишлени компании на Defense News за 2024 г

Американското издание Defence News публикува поредната си класация на 100-те най-големи военно-промишлени компании в света (Топ 100) за 2024 г., базирана на приходите от продажби на военна продукция на световнитe производители през 2023 г.

Последната класация обаче не включва руските отбранително-промишлени компании, които почти напълно са спрели да съобщават информация за дейността си. - Още ВПК

Наборната армия е остаряло клише, но търсим как гражданите да се обучават за отбрана

Казва началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю за в. „24 часа" ....... Прочети още.

Атомната паника на САЩ в Айдахо

Ню Мексико може да се смята за домът на проекта „Манхатън“, но Айдахо остава щатът с най-сериозна ядрена история за САЩ. В най-светлите си моменти, тази територия използва възможно най-много ядрена енергия. В най-тъмните си мигове, тя е домът на една от най-зловещите ядрени катастрофи на територията на САЩ.
Комисията за атомна енергия обявява Айдахо на 18 февраури 1949 г. за една от перфектните локации за строеж на станция за тестване на ядрени реактори. Същата остава известна като Националната лаборатория на Айдахо. Намира се на около 60 километра източно от водопадите на щата и се твърди, че САЩ изразходва около 500 милиона долара на реактори и лаборатории за изследване, както и на други интересни сгради, за които не се коментира.....Прочети още

Спасението на Турция през Втората Световна война

На 23 февруари 1945 г. Турската Национална асамблея гласува анонимно да обяви война на Германия и Япония. Всичко това се случва само 6 седмици, преди да бъдат прекратени всякакви дипломатически отношения с Япония и 6 месеца, откакто са прекратени дипломатическите отношения с Германия.
Турция има близо 3 месеца, преди да изчака предаването на Германия. Всичко това се прави само с една причина – страната да бъде приета в ОН. Изненадата е огромна, особено след като Турция успява по всякакъв начин просто да избегне всякакви конфликти и да не се опитва да блести в театъра на войната. Тогавашният министър-председател на Турция ще заяви, че докато неутралните рядко се уважават от враждуващите страни, Турция е успяла да се закопае и да избяга от подобни действия......Прочети още

Да си спомним за адмирал Бранимир Орманов

На 19 август се навършват 39 години от кончината на адмирал Бранимир Иванов Орманов. Израснал в семейство, емигрирало през 1923 г. в Съветския съюз, там той завършва елитното Военноморско училище „Фрунзе“, служи на подводница, преподава във Военноморското училище, а през годините на войната е и експерт по ленд-лиза в Тихоокеанския флот.
През 1947 г. се завръща в България и е изпратен да служи във ВМФ. Присвоено му е звание капитан II ранг и отчитайки педагогическия му опит, е утвърден за инспектор, а след това и за кратко - началник на Морското ни училище.
През 1947 г. е назначен за началник-щаб, а от 1950 до 1960 г. е командващ на ВМФ и му е присвоено първото адмиралско звание.......Прочети още

На този ден през 1934 г. Хитлер става фюрер

На 19 август 1934 г. в Германия се провежда референдум. Близо 89,9 % гласуват в подкрепа за създаването на поста фюрер – обединяващ правата и задълженията на канцлера и президента, който се заема от Адолф Хитлер.
Година по-рано той става канцлер след като неговата партия получава мандат да състави коалиционно правителство като най-голямата политическа сила в парламента. На 2 август 1934 г. тогавашният президент Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург почива.
Това открива пътя пред Хитлер да проведе референдум.
Непосредствено след това гласуване Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела.
Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.
Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия.
Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер.
Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.
Източник: https://fakti.bg/

Исторически календар

На 19 август 1892 г. пред гостите на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив френският въздухоплавател Йожен Годар извършва демонстративни полети със своя сферичен балон „ Ла франс“.
Заедно с него в гондолата на балона за първи път се издига и българин, д-р Никола Генадиев, редактор на вестник „Балканска зора“.
Балонът набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново.
От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета. Сред първите „балонисти“ са поручик Константин Кънчев, подпоручик Васил Златаров и други известни граждани.

На 19 август 1859 година в Дряново е роден генерал-майор Иван Цончев (1859 – 1910).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец от Българското опълчение. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879).
В Сръбско-българската война (1885) е дружинен командир от 7-и пехотен преславски полк и участва в боевете при Сливница, където е ранен. След войната командва последователно 2-ри пехотен искърски (1889) и 6-и пехотен търновски полк (1890).
През 1900 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.
На 1 февруари 1901 г. излиза в запаса, за да се включи в Македоно-одринското освободително движение. Ръководи подготовката на Горноджумайското въстание (1902), а по време на Илинденско-преображенското въстание (1903) действа в Мелнишко и Разложко съвместно с чети на ВМОРО.

103 години от рождението на подофицер Кръстев, един от защитниците на София
На 19 август 1920 г. във Виноградец, Пазарджишко, е роден Атанас Атанасов Кръстев.
През 1943 г. завършва Подофицерската пилотска школа в Казанлък. През септември 1943 г. е изпратен в Изтребителната школа в с. Долна Митрополия. След завършването и е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк, Карлово, с командир полковник Васил Вълков и зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков.
От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни задачи с френските изтребители Девоатин-520 и германските Месершмит-109 Г.
На 17.04.1944 г. в 12.00 ч. от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк , водени от капитан Николай Бошнаков.
Сред излетелите с два Девоатина са подпоручик Веселин Рачев и подофицер Атанас Кръстев, които са свалени и загиват във въздушен бой с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. Самолетът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново , община Елин Пелин, Софийска област.
Източник: Музей на авиацията - Крумово

"Билд": ВСУ вече не могат да използват някои видове германски оръжия. Подкрепа на Берлин за Киев е под заплаха

Украинската армия вече не може да използва някои оръжейни системи, доставени ѝ от Германия, или може да ги използва само ограничено. Цялостната военна подкрепа на Берлин за Киев е „под заплаха“, пише вестник Bild am Sonntag, цитирайки вътрешно писмо на германското Министерство на отбраната, с което разполага.
„Първоначалните нужди на Украйна от резервни части, например за самоходните артилерийски установки Panzerhaubitze 2000, вече не могат да бъдат удовлетворени, тъй като исканите части ще трябва да бъдат закупени отново“, цитира вестникът писмото на Министерството на отбраната. С други думи, както отбелязва изданието, украинските въоръжени сили вече не могат да използват германски самоходни артилерийски установки или могат да ги използват само ограничено. С течение на времето, както отбелязва Bild am Sonntag, ситуацията ще се влоши още повече поради евентуална загуба на помощта от Германия.
Във вътрешен документ на германското Министерство на отбраната се посочва, че „в момента не могат да се поемат допълнителни ангажименти за нови проекти в подкрепа на украинските въоръжени сили“. „В момента това засяга повече от 30 високоприоритетни мерки на обща стойност над 3 милиарда евро, които не могат да бъдат реализирани по-нататък“, подчертава изданието. По-специално, това се отнася за области като „ПВО, артилерия и безпилотни самолети“, в които Украйна е особено зависима от доставките от Германия. Допълнителни проблеми могат да възникнат с доставката на боеприпаси, която вече е обещана на Киев. Това според вестника се дължи на факта, че „доставките от запасите на Бундесвера не могат да бъдат възстановени планирано и гарантирано“. Според документа на министерството това се отнася за управляеми ракети за системата Patriot от типа PAC 3, управляеми ракети IRIS-T и метателни заряди с калибър 155 mm. В момента обещаните доставки на тези видове боеприпаси все още могат да бъдат изпълнени, посочва вестникът. Същевременно „непрекъснатото снабдяване на всички оръжейни системи, прехвърлени на Украйна, е изложено на риск, ”, обобщава вътрешният документ на министерството.
По-рано украинският посланик в Германия Олексий Макеев заяви пред Bild am Sonntag, че очаква „германското правителство да намери начини да финансира общите нужди на Украйна в областта на сигурността за тази година, а Бундестагът да каже ясно и точно ключовата си дума по отношение на бюджета за 2025 г.“. Той заяви, че сигурността на Европа зависи от политическата воля на Германия да продължи да играе водеща роля в подкрепата за Киев.
На 17 август вестник „Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг“ съобщи, че Германия трябва да ограничи военната помощ за Украйна, тъй като според бюджетното планиране в момента няма нови средства за тази цел. Причината за това са мерките за икономии на Федералното канцлерство и Министерството на финансите. На свой ред германският кабинет, позовавайки се на отговора на германското министерство на финансите, каза на кореспондент на ТАСС, че двустранната помощ за Украйна от Германия в бъдеще ще бъде частично прехвърлена към международни програми. В същото време се подчертава, че Министерството на финансите има готовност дотогава да разгледа въпроса за осигуряване на допълнителни средства в краткосрочен план.
Германия е вторият най-голям доставчик на оръжие за Украйна след САЩ. Германия досега е отделила средства за военна подкрепа на Киев и се е ангажирала с бъдещи разходи от приблизително 28 милиарда евро. В съответствие със споразумението за бюджета за 2025 г. за военна подкрепа на Украйна ще бъдат отделени 4 милиарда евро, което е два пъти по-малко от тази година. Руските власти многократно са заявявали, че помпането на Украйна с оръжия няма да намали решимостта на Руската федерация и няма да промени хода на специалната военна операция, посочва ТАСС.

Атанас Запрянов: Oтбраната е най-ощетена, когато няма парламент

Визитка
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов е генерал-лейтенант от резерва и три пъти зам.-министър на отбраната, излъчен по линия на ГЕРБ. В професионалната си военна кариера е изкачил цялата йерархична стълбица на Свързочни войски, а след това е бил началник на Военна академия "Г.С. Раковски, зам.-началник на Генералния щаб по ресурсите и Представител на Началника на ГЩ на армията във военните комитети на НАТО и ЕС. След излизането си от системата на армията през 2010 г. става съветник на тогавашния министър на отбраната о.з. ген. Аню Ангелов в първото правителство на ГЕРБ.......Прочети още

Лукашенко: Беларуски войски са разположени по цялата граница с Украйна

Беларуският президент Александър Лукашенко каза днес, че Украйна е разположила повече от 120 хил. войници по границата си с Беларус и че в отговор на това Минск е изпратил военни формирования по протежение на цялата си граница, съобщи руската държавна информационна агенция РИА, цитирана от Ройтерс. Той не уточни точно колко войници са били разположени по протежение на границата.
Професионалната армия на Беларус има около 48 000 войници. Има и около 12 000 военнослужещи в държавните гранични войски според военния баланс за 2022 г. на Международния институт за стратегически изследвания, отбелязва Ройтерс.
„Виждайки тяхната агресивна политика, ние въведохме там и поставихме в определени точки – в случай на война, те биха отбранявали – нашите военни по цялата граница“, цитира БелТА интервю на Лукашенко за Руската държавна телевизия. Киев не отговори веднага на запитване на Ройтерс за коментар. Вчера от Киев казаха, че няма признаци за струпване на беларуски войски по общата граница.
Беларуският лидер, който е верен съюзник на Владимир Путин, говореше на фона на украинското нахлуване в Русия, започнало на 6 август, когато хиляди войници на Киев преминаха ударно западната граница на Русия, предизвиквайки огромно объркване сред висшите военни на Путин.
В петък министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин каза, че има голяма вероятност за въоръжена провокация от съседна Украйна и че ситуацията по общата граница "остава напрегната".
Лукашенко съобщи, че беларуско-украинската граница е минирана „като никога досега“ и че украинските войски ще понесат огромни загуби, ако се опитат да я преминат.

На 18 август 1954 година е създаден 8-ми отделен дивизион подводни лодки

Възстановяването на подводното плаване в България започва с издигането на български флаг над три подводници проект M-XV („Малютка“), приети официално в състава на военноморския ни флот с бордови номера 41, 42 и 43.
Първи командир на дивизиона е капитан I ранг Матей Матеев, а командири на подводниците са офицерите Тодор Георгиев, Иван Фиданчев и Илия Мазнев. Корабите служат във флота до 1958 г. когато на въоръжение постъпват две подводници проект 613 (С-41 „Слава“ и С-42 „Надежда“). С тях за първи път българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. През същата година флотското подразделение е преименувано на 8-и дивизион подводници.
През периода 1972 – 1990 г. за първи път в своята история Българският военноморския флот разполага с 4 действащи подводници проект 633 (С-81 „Победа“, С-82 „Виктория“, С-83 „Надежда“ и С-84 „Слава“). Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация, а 8-и дивизион подводници е трансформиран в дивизион за подводни операции (1 юли 2008). На 1 ноември 2011 г. е снет флагът на последната подводна лодка С-84 „Слава“. - Още подводници

От 18 до 23 август 1916 година 7-а пехотна рилска дивизия настъпва към Демирхисар

Настъплението на 7-а пехотна рилска дивизия към Демирхисар, 1916 г. На 18 август 1916 година Втора армия започва Струмската настъпателна операция. Тя е съставна част от плана на българското командване за подобряване общото оперативно положение на Южния фронт.
Бойните действия се развиват в полосата от връх Висока чука в Беласица планина до устието на р. Места срещу френски и английски войски. Седма пехотна рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, достига Демирхисар и до началото на септември прекосява Серското поле. Трета бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия излиза на Орфанския залив.
На 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 10-а пехотна беломорска дивизия (37-и пехотен пирински и 38-и пехотен одрински полк) и заедно с частите на 7-а пехотна рилска дивизия заема изцяло територията източно от р. Струма. След излизането си на Егейското крайбрежие българските войски получават задача да отбраняват целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив. Целта на операцията в Източна Македония е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни 2-ра армия, съвместно с части на 10-а пехотна беломорска дивизия овладява площ от 4000 кв.км, с което дължината на фронта е намалена с около 120 км.

Украинският пистолет "Форт 12"

След разпадането на СССР Украйна стана независима и наследи доста оръжие от съветско време. Щатният пистолет на въоръжените сили и правоохранителните служби на Украйна остана пистолетът "Макаров". Този пистолет обаче вече не отговаря напълно на съвременните изисквания, поради което през втората половина на деветдесетте години в държавното научно-производствено предприятие „Форт“ в град Виница започна разработването на нов боен пистолет за органите на реда. Като основен боеприпас за този пистолет бе приет вече наличният и добре разработен патрон 9х18ПМ, но новият пистолет трябваше да осигури по-голяма точност на стрелбата и огнева мощ (за сметка на по-големия капацитет на пълнителя) в сравнение с ПМ.
Украинците избраха чешкия пистолет CZ-83 за прототип за създаването на пистолета си, а необходимото оборудване за производството на пистолетите беше закупено в Чехия. До 2002 г. в Чешката република се купуваха и цевите за украинските пистолети, като в момента производството им е започнало и в самото НПО "Форт".
Пистолетът, обозначен като "Форт 12", е пуснат в серийно производство през 1998 г. Той се отличава с по-добра ергономичност в сравнение с ПМ и по-добра точност на стрелбата. Вярно е, че пистолетите от първите версии имаха сериозни проблеми с надеждността и дадоха доста голям процент засечки. Очевидно обаче, с течение на времето производителите успяха да се отърват от "детските болести" и сега пистолетите "Форт 12" са на въоръжение в украинските правоохранителни служби. В допълнение, на базата на бойната версия на пистолета, се произвеждат и версиите с "нелетално действие" "Форт 12П" за патрони с гумени куршуми.
"Форт 12" е изграден по схемата със свободен затвор. Спусъкът с двойно действие е подобен по конструкция на механизма на чешкия пистолет CZ-83. Пистолетът е изцяло изработен от стомана и следователно има доста голяма маса по съвременни стандарти. Пълнителят е двуредов с 12 патрона, прицелнитe приспособления са фиксирани и открити. Ръчният предпазител, разположен на затвора, позволява да се блокира ударно-спусковия механизъм, както при взведено, така и при спуснато с чукче. Устройства за безопасно спускане на чукчето от боен взвод не са предвидени в конструкцията. Пистолетите се предлагат както в обичайния дизайн с матирани повърхности, така и в наградни с гравиране и позлата. Ударно-спусковия механизъм е с двойно действие. Калибърът е 9x18 mm ПМ, теглото - 830 g празен, дължината на пистолета е 180 mm, а на цевта - 95 mm. Капацитет на пълнителя е 12 патрона. - (видео)

Ядрен шантаж и ултиматум към Русия е целта на украинското настъпление в Курска област

На пръв поглед допускането на подобен ядрен шантаж е невероятно, дори малко наивно. Но, ако днешното ръководство на Украйна беше способно да прояви здрав разум, още през пролетта на 2022 г. конфликтът щеше да бъде разрешен. Редица негови действия, като провокацията в Буча, постоянният обстрел на Запорожката АЕЦ, планираният ядрен шантаж и германската заповед за арест на украинец, участвал в екипа, взривил трите тръби на "Северен поток", показват точно обратното. Вече три години САЩ и ЕС отглеждат днешното ръководство на Украйна. Ако те действително са изненадани от действията му, значи е време да закрият проекта.
Към средата на 2024 г. Украйна започна да губи нова територия, а само безвъзвратните загуби на хора надминават 700 хиляди. По данни на руското Министерство на отбраната към първи август т.г. са унищожени над 85 хил. единици бойна техника. Огромните загуби на бойното поле създават условия за започване на преговори за мирно разрешаване на конфликта в Украйна. Това става необходимо не само заради постепенното напредване на руската армия и унищожаване на военния и промишлен потенциал на Украйна, но и поради политическото, икономическото и финансовото състояние на САЩ и на ЕС. Важни фактори са и противоречията в ЕС и предизборната обстановка в САЩ.......Прочети още

Руската компания "Росатом" демонстрира "музейни" ядрени артилерийски снаряди

Компанията "Росатом" по време на изложението-форум "Армия-2022" демонстрира на своя щанд ядрени боеприпаси за стрелба от класически артилерийски системи. На посетителите са представени снарядите РД4-01 и РД5-1.

Снарядът РД4-01 (калибър 152 мм) е предназначен за гаубиците Д-20, произвежда се до 1985 година и има мощност 2,5 кт. Освен от отдавна остарелите Д-20 той може да се използва и от САУ 2С19М "Мста-С". Уточнява се, че този боеприпас се е намирал на въоръжение до 1990 година.
Снарядът РД5-1 има по-голям калибър - 203 мм. Той е предназначен за остарелите вече гаубици Б-4М и също се е произвеждал до 1985 година и има мощност 2 кт. Намирал се е на въоръжение от 1972 до 1990 г. Според някои данни този снаряд може да се използва и от далекобойните САУ 2С7М "Малка".
Всички споменати артилерийски системи (с изключение на Б-4М) днес активно се използват в СВО в Украйна.

Първа армия провежда Леринската настъпателна операция

На 17 август 1916 г. 8-а пехотна тунджанска и 3-та пехотна балканска дивизия преминават в едновременно настъпление срещу сръбските войски в Югозападна Македония. Части на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват гр. Лерин и с. Арменохор (17 август) и се приближават на 500 м от сръбската укрепена линия по билото на планината Малка Нидже (19 август). Десети пехотен родопски и 30-и пехотен шейновски полк атакуват противника (3 сръбски дивизии) по фронт и фланг и заемат гребена на планината (20 – 24 август 1916). Особено ожесточени боеве двата полка водят на западния бряг на Островското езеро (24 август). Частите на 3-та пехотна балканска дивизия настъпват срещу сръбските Моравска, Тимошка и Шумадийска дивизия. След изключително тежки боеве 29-и пехотен ямболски полк овладява вр. Голаш (17 август) и Пожарски рид в Нидже планина, но не успява да ги задържи.
На 27 август българските войски излизат на линията Островско езеро – Чеган – връх Ковил. За 11 бойни дни 1-ва армия успява да навлезе 25 км в противниковата отбрана и да отнеме територия от около 2500 кв. км.

Без ударно петле е новият VP-9 на "Хеклер и Кох"

За да се наместят на американския оръжеен пазар, конструкторите на немската фирма Heckler & Koch разработиха пистолети със спусков механизъм ударников тип.
Така на практика те се отказаха от традиционните ударни петлета. Причините за предпочитанията на американците към този тип пистолети са няколко. Една от тях е, че австрийските пистолети Glock, които се произвеждат по лиценз в САЩ и чиито ударно-спускови механизми са от ударников тип, са придобили много по-висока популярност в US специалните служби в сравнение с пистолетите с ударни петлета.
Другата причина е свързана с изискването за висока безопасност при ползване на оръжието, която се осигурява от тройна система за предотвратяване на възможността за произвеждане на случаен изстрел. Тя включва предпазително спусково лостче, монтирано пред спусъка, което осигурява разблокиране на ударно-спусковия механизъм само когато спусъкът е натиснат напълно - т.е. когато има воля за произвеждане на изстрел.
Вторият елемент от системата за безопасност е наличието на детайл, който изключва достъпа на ударната игла до капсула на патрона в патронника, когато спусъкът не е натиснат докрай.
Трето, след изстрел ударникът не се установява в задно крайно положение, а се намира в положение на полувзвод. Задвижването му до задно крайно положение става чрез система от лостове, свързани със спусъка.
Пистолетът на “Хеклер и Кох” VP-9 се появи през 2014 г. и бързо получи одобрението на оръжейните експерти. Той е снабден с рамка от ударо- и термоустойчив полимер. Обемът на ръкохватката му може да се регулира с помощта на наставки, които се монтират както на страничната, така и на задната стена на пистолета. Конструкторите са осигурили в комплекта на оръжието 6 странични и 3 задни наставки, които пасват добре на ръце с малки и големи длани.
Пистолетът е предназначен за патроните 9 mm Parabellum, които са приети като стандартни за страните от НАТО.
В предната част на рамката е изработена стандартна релса от типа “Пикатини” по военния стандарт MIL-STD-1913, на която се монтират широка гама бързомерци, лазерни целеуказатели, тактически фенери. С тях се разширява значително приложимостта на пистолета в различни сложни оперативни обстановки, което е особено важно за подразделенията на специалните структури.
Затворният блок и затворът са изработени от неръждаема стомана. Това гарантира висока устойчивост при използване на оръжието в неблагоприятни атмосферни условия и значително удължава експлоатационния му ресурс. В предната и задната странична повърхност на затворния блок е предвидена едра насечка за надеждното му захващане с ръка. В затворния блок е монтирана възвратна пружина с правоъгълен профил, която допринася за намаляване на откатната сила, възникваща при изстрел.
Цевта на пистолета е изработена от специалната стомана марка тип Cannon, преминала през студено коване. Каналите са многоъгълни с плитък профил. При изстрел такива канали оставят малки следи върху ризницата на куршума, което е важна предпоставка за водене на точен огън.
Освен това плитките канали подобряват уплътняването на куршума към цевта, значително намаляват износването и увеличават началната скорост на куршума.
По данни на производителя износоустойчивостта на цевта е повишена до 90 000 изстрела. Това е дало основание на търговците да дават пожизнена гаранция за качеството на пистолета.
Двустранното разположение на затворната задръжка позволява удобно боравене с оръжието с лява или с дясна ръка - една тенденция, която се налага все по-убедително в последните години. В съответствие с нея ключалката за отключване на пълнителя е разположена също от двете страни на задната част на спусковата скоба.
Автоматиката на VP-9 работи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта.
Заключването на цевта към затвора при изстрел се осъществява по схемата “Браунинг-ЗИГ”, характеризираща се с наличието на масивен патронник, който в изходно положение влиза в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Под патронника е изработена пета, която при контакт с рамката насочва патронника надолу и отключва цевта от затворния блок. Отключването става в момент, когато куршумът е напуснал цевта и налягането в нея е намаляло значително. Така се гарантира възникването на по-нисък откатен импулс и стабилизиране на оръжието при изстрел.
Мерните прибори на VP-9 се състоят от нерегулируема мушка и мерник, който е закрепен на затворния блок с “лястовича опашка” и може да се регулира странично. Върху мерника и мушката се закрепват фосфоресциращи точки, които осигуряват водене на точен огън в условия на ограничена видимост. Пълнителят е с шахматно разположение на патроните.
През март т.г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в Нюрнберг бяха представени две модификации на пистолета, предназначени за европейските пазари. Моделът с обозначение HK SFP9-SF е снабден със спусък, който се задейства с усилие 2,4 кг.
Моделът HK SFP9-TR има по-тежък спусък и по-дълъг ход. Той е предназначен предимно за полицейските структури и отговаря напълно на стандарта за безопасност на германската полиция. Тези модели имат обща дължина 187 мм при дължина на цевта 104 мм.
Оръжието тежи 0,752 кг, а пълнителят събира 15 патрона. - Още пистолети
Източник: http://www.24chasa.bg, Георги Маринов

MW: Защо в НАТО мразеха системата С-200

Списание Military Watch публикува статия „Защо в НАТО мразеха С -200 - най-далекобойната система ПВО по време на Студената война".
Изданието припомня, че тази зенитно-ракетна система е играла водеща роля в съветската противовъздушна отбрана в по-голямата част от Студената война, а през 1982 г. тя започва да се изнася в цял свят, като междувременно в много страни все още е на въоръжение.
Сега основни оператори са Северна Корея, Сирия, Иран, Полша и България. Те придобиха ракетната система през 1980-1990 г. Освен тях - Узбекистан, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан наследиха С-200 след разпадането на СССР.
Системата е разработена за защита срещу всички видове въздушни атаки като по-усъвършенстван и далекобоен аналог на комплекса С-75.
Първите единици С-200 постъпват на въоръжение през 1966 г. и остават в действие до 1996 г., когато голям брой системи за ПВО са изведени от експлоатация.
Ракетите С-200 са използвали полуактивна самонасочваща се глава за насочване. При поразяване на цел се взривява или фугасна бойна глава, или тактическа ядрена бойна глава, като последната може да бъде изстреляна само по команден сигнал.
Разликата в характеристиките между C-200, произведени през 80-те и оригиналните варианти от 60-те години, е значителна. В същото време върховата версия на С-200Д е имала обхват на поразяване от 300 км в сравнение със 175 км на оригиналния С-200A.
По-късните версии имат по-висок таван на полета - до 40 км, те са по-универсални, имат превъзходен потенциал срещу балистични ракети и също така много по-голяма вероятност да поразят цели. Те също така могат да поразяват цели, движещи се с ниски хиперзвукови скорости до 6 маха, имат обхват на откриване на цели до 600 км и възможност за търсене на цели на височина над 45 000 метра - тези възможности са идеални за защита срещу балистични ракети.
Всеки дивизион С-200 е използвал 6 пускови установки и радар за осветяване на целта. Системата е проектирана да порази балистични ракети и бомбардировачи. Това обаче е можело да застраши изтребителите и щурмовачите, включително на големи разстояния. Така в ръцете на сирийците, С-200 свали самолетите А-4 на ВМС на САЩ и F-16 на ВВС на Израел.
В периода на Студената война нито един западен конкурент не е превъзхождал по отношение на обхвата.
Въпреки своите впечатляващи възможности, С-200 има един съществен недостатък. Това е липсата на мобилност. Системата може да бъде разгърната само на стационарни площадки. Следователно, системата е била относително лесна мишена за противника.
Независимо от това, С-200 остава актуална и до ден-днешен. Например Иран, който има в своя арсенал много по-съвременната С-300, инвестира значителни средства в модернизацията на системата и възнамерява да я направи по-мобилна.
Както и преди, този комплекс е доста надеждна защита срещу балистични ракети и високоскоростни самолети за наблюдение, заключава MW. - Още за С-200
Източник: https://www.cross.bg/

Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 85 години по-късно?

На 3 юни 2008 г. Пражката конференция „Европейската съвест и комунизмът“ приема Декларация, в която се иска 23 август да стане Ден на възпоменание на жертвите на нацизма и комунизма. На 18 септември 2008 г. тя е подкрепена и 40-ото НС, а на 2 април 2009 г. и от Европейския парламент с Резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризмът“.
Изборът на датата 23 август не е случаен – на този ден през 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан Договорът за ненападение между хитлеристка Германия и сталиновия Съветски съюз, по-известен като Пакт „Рибентроп-Молотов“.
Това означава еднозначно осъждане на Пакта като заговор на двете тоталитарни държави срещу мира в Европа и като добросъвестни граждани, уважаващи политическите решения, едва ли има какво повече да кажем за въпросното събитие. Но само ако смятаме, че политиците са носители на окончателната истина за историческите събития......Прочети още

Започва българо-американската летателна тренировка „Тракийско лято“

Ежегодната съвместна българо-американска летателна тренировка „Тракийско лято“ ще се проведе в периода от 17 до 29 август 2024 г. в районите на 24-а авиобаза в Крумово, летище Пловдив, войсковия район в Чешнегирово и във временно отделени зони от въздушното пространство на Република България. В тренировката ще участват сили и средства от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Военновъздушните сили на Република България, Съвместното командване на специалните операции и формирования от Военновъздушните сили на САЩ в Европа, както и екипи от Военномедицинска академия, съобщава Пресцентърът на МО.
Целта на „Тракийско лято - 2024“ е да се повишат способностите и оперативната съвместимост на летателните екипажи от военно-транспортната авиация и на формированията за противовъздушна отбраната от състава на ВВС, както и на специалните сили,  при участие в международни учения и операции.
Тази година ръководител на тренировката е заместник-командирът на авиобаза Враждебна - подполковник Пламен Дончев.
В рамките на подготовката ще се изпълняват дневни и нощни полети със самолет „Спартан“ от състава на българските ВВС и със самолети С-130 на Военновъздушните сили на САЩ.
Задачите по време на тренировката имат за цел да усъвършенстват уменията на българските военнослужещи за работа по процедурите за изпълнение на елементи, свързани с бойното използване на самолет „Спартан“, както и за всестранно логистично осигуряване и оказване на поддръжка от ВВС като страна-домакин.
За участие в съвместната тренировка „Тракийско лято - 2024“ на летище Пловдив ще се пребазират личен състав и летателна техника.

Министърът на отбраната на Хърватия: Връщаме наборната военна служба от 1 януари 2025 г.

Министърът на отбраната Иван Анушич каза в четвъртък, че Хърватия ще въведе отново наборната военна служба на 1 януари 2025 г. и че задължителната военна служба ще продължи два месеца, съобщава агенция Hina.
През 2008 г. Хърватия спря наборната служба и оттогава заинтересованите кандидати кандидатстваха за служба на доброволни начала. След агресията на Русия срещу Украйна и все по-бурните световни военни и политически събития обаче Хърватия започна да мисли за връщане на наборната военна служба.
„Модернизацията и оборудването на въоръжените сили върви според очакванията и в съответствие с договореността ни със съюзниците ни в НАТО и ръководството на НАТО“, каза министърът и допълни, че в тази област няма да се правят икономии.
Източник: https://trud.bg/

iSW: Руските войски поддържат висок темп на настъпление в ДНР

Руските въоръжени сили поддържат висок темп на настъпление в Донецката народна република, въпреки факта, че част от военнослужещите са прехвърлени в района на Курск, съобщава ISW.
Руските бойци продължават да упражняват натиск в Източна Украйна и дават приоритет на тази зона. Освен това през последните седмици руските войски извършиха механизирани атаки край Донецк.
Руските сили поддържат сравнително висок темп на настъпление в Донецка област, демонстрирайки, че руското военно командване продължава да дава приоритет на напредъка в Източна Украйна, въпреки че Украйна оказва натиск върху руските сили в Курска област. Руските сили продължават да извършват тактическо обкръжение на украинските сили югоизточно от Покровск.
Геолокирани кадри, публикувани на 14 и 15 август, показват, че руските сили наскоро са напреднали източно от Покровск в рамките на Хродивка и югоизточно от Покровск в рамките на Николаевка, Желанне и Орливка, а ISW оценява, че руските сили вероятно са превзели Орливка и Желанне.
Руските сили също продължиха механизирани атаки близо до град Донецк през последните няколко седмици. Геолокирани кадри, публикувани на 13 и 15 август, показват украински сили, отблъскващи руско механизирано нападение с приблизително рота близо до Георгиевка (западно от град Донецк) и намалено руско механизирано нападение близо до Микилске (югозападно от град Донецк). Говорителят на украинската Таврийска група сили капитан Дмитро Лиховий заяви на 15 август, че също няма значителни промени в групировката на руските сили в Южна Украйна и че руските сили не намаляват своите настъпателни операции в района, пише още ISW.
Източник: https://trud.bg/

Вестник "Българска Армия", брой 33 (2024), 16 август 2024 годинa (pdf)

Австралия, Великобритания и САЩ облекчиха регулациите за търговия с отбранително оборудване в рамките на тристранния пакт АУКУС

Американският Държавен департамент заяви, че Австралия, Великобритания и САЩ вече имат съвместими правила за износ на отбранителна техника, което е значителна стъпка към по-лесното споделяне на военни технологии и позволява на трите страни да продължат развитието на пакта АУКУС, предаде Ройтерс.
Отбранителният пакт между Австралия, Великобритания и САЩ, известен с английския си акроним АУКУС (AUKUS), бе създаден през 2021 г. в отговор на безпокойството на трите страни от нарастващата мощ на Китай. Целта формата е Австралия да придобие атомни подводници, хиперзвукови ракети и други модерни оръжия.
Въпреки това споделянето на технология, която се регулира от стриктните правила на САЩ за международен трафик на оръжие, представляваше пречка за сътрудничеството.
Законът за националната отбрана на САЩ за фискалната 2024 г. изисква от президента Джо Байдън да определи дали Австралия и Великобритания имат режим за износ, който е съвместим с този на Съединените щати.
„Държавният департамент представи на Конгреса заключението, че системите за контрол на износа на Австралия и Обединеното кралство са съвместими с тази на Съединените щати“, се казва в изявление на Държавния департамент.
В текста се посочва, че Обединеното кралство и Австралия са „въвели реципрочни изключения“ във връзка с ограниченията за износ за американски компании. С оглед на това САЩ внасят изменения в правилата си за търговия с оръжие с чужди държави, като на практика премахват изискването партньорите от АУКУС да получават лиценз за закупуване на американски отбранителни продукти.
Новите правила ще влязат в сила на 1 септември. Облекчаването на ограниченията за износ ще „укрепи отбранителната индустриална база“ на партньорите от АУКУС и ще улесни „сигурната търговия с отбранителни продукти на стойност милиарди долари“, пише още в изявлението на Държавния департамент.
Източник: bta.bg

„Локхийд Мартин“ ще купи „Теран Орбитал“ за около 450 милиона долара

Американската отбранителна компания „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin) подписа окончателно споразумение са придобиване на „Теран Орбитал“ (Terran Orbita), доставчик на спътникови решения в подкрепа основно на аерокосмическата и отбранителната промишленост, предаде ДПА.
Стойността на сделката възлиза на приблизително 450 милиона долара.
„Локхийд Мартин“ ще придобие „Теран Орбитал“ за 0,25 щатски долара в брой за всяка обикновена акция в обращение и ще погаси настоящите задължения на компанията.
След приключване на сделката „Теран Орбитал“ ще остане търговски доставчик в същата промишленост.
Очаква се сделката окончателно да приключи през четвъртото тримесечие на 2024 година.
Източник: bta.bg

Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на до 600 ракети „Пейтриът“ на Германия, съобщи Пентагонът

Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на до 600 ракети за системата за ПВО „Пейтриът“ на Германия на приблизителна стойност 5 млрд. долара, съобщи Пентагонът, цитиран от Ройтерс.
„Предложената продажба ще подобри капацитета на Германия да реагира на настоящи и бъдещи заплахи и ще повиши отбранителните способности на армията ѝ“, се казва в изявление на американското военно ведомство.
Съгласно новите отбранителни планове на НАТО Германия ще трябва да увеличи четирикратно противовъздушната си отбрана, за да защити инфраструктурата и военните си сили в случай на силно напрежение или война, отбелязва Ройтерс.
По времето на Студената война, когато Германия бе фронтова страна на НАТО, тя разполагаше с 36 системи „Пейтриът“. Към днешна дата тя има девет пускови установки, след като дари три на Украйна заради започналата през 2022 г. руска инвазия.
Освен това Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на шест безпилотни летателни апарата Ем Кю-9 „Рийпър“ (MQ-9 Reaper) и свързано с тях оборудване на Италия за 738 млн. долара.
Източник: bta.bg

Русия възнамерява да повиши боеспособността на военноморския си флот, предвид заплахата от страна на Запада, заяви Патрушев

Русия ще работи за повишаване на боеспособността на военноморските си сили (ВМС) на фона на нарастващите заплахи от страна на Запада, заяви в интервю за в. „Известия“ съветникът на руския президент Николай Патрушев, който отговаря за националната морска политика, предаде ТАСС.
„Нарастващите заплахи от страна на Запада ни принуждават да повишим бойната готовност и нивото на техническата обезпеченост на флота, като обърнем специално внимание на проблемите на корабостроенето, разработването и производството на нови образци военноморска техника, както и на подготовката на специалисти за ВМС“, каза той.
Представителят на Кремъл също така обясни какво представлява Морската колегия на Руската федерация, създадена с указ на президента Владимир Путин. Според него органът „предстои да анализира правната и регулаторната рамка в сферата на морските дейности и да актуализира редица документи, като отчита постигането на утвърдените от президента национални цели за развитие на страната ни, както и неутрализирането на външните заплахи“.
„По-специално новосъздаденият Съвет за стратегическо развитие на ВМС ще се превърне в „мозъчен център“, който ще се съсредоточи върху подготовката на стратегията за развитие на ВМС“, добави Патрушев.
По-рано тази седмица президентът Владимир Путин подписа указ за създаването на Морска колегия на Руската федерация, оглавявана от Николай Патрушев, бивш секретар на Съвета за сигурност и съветник на държавния глава, припомня ТАСС.
Съгласно указа в колегията се включват съвети по стратегическото развитие на руския военноморски флот, по защитата на националните интереси на Русия в Арктика, както и по развитието и подкрепата на морските дейности на Русия.
Сред задачите на колегията, посочени в документа, са укрепване на отбраната и сигурността на Руската федерация в Световния океан, развитие на Северния морски път като средство за национална транспортна комуникация на Руската федерация и осигуряване на гарантиран достъп на Русия до световните транспортни комуникации, както и предотвратяване на замърсяването на морската среда и опазване на нейното биологично разнообразие.
Източник: bta.bg

Исторически календар

На 16 август 1858 година в Калофер е роден генерал-майор Атила Зафиров (1858 – 1922).
Завършва Военното училище в София (1880) и Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия (1883).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на Комщицкия отряд и воюва при селата Ропот, Комщица и Смолча.
След детронирането на княз Александър І (9 август 1886) и последвалия го контрапреврат, емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
През 1897 г. се завръща и служи в 22-ри пехотен тракийски (1898 – 1901) и 7-и пехотен резервен полк (1901 – 1903). От 1909 г. командва 26-и пехотен пернишки полк, с който воюва в Балканските войни (1912-1913) в състава на 7-а пехотна рилска дивизия при връх Повиен (10 октомври 1912), Булаир (26 януари 1913), Шаркьой (26 – 28 януари 1913) и Калиманци (4 –11 юли 1913).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) последователно командва 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия на Добруджанския фронт (март – октомври 1916) и 2-ра дивизионна област (1916 – 1918). Отличава се в боевете при с. Сарсанлар, Силистренско (6 септември 1916), което през 1942 г. е преименувано в Зафирово.
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен.

На 16 агуст 1866 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Бацаров (1866 – 1951).
Завършва медицина в Цюрих (1892) и специализира бактериология в института „Луи Пастьор“ в Париж (1900 – 1901).
Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец от Червения кръст. През 1893 г. е зачислен на действителна военна служба с чин подпоручик и назначен за лекар на 4-ти артилерийски полк. В периода 1904 – 1906 г. ръководи 1-ва софийска дивизионна болница, след което заема длъжностите дивизионен лекар на 4-та преславска пехотна дивизия (1907 – 1913) и началник на Военносанитарната инспекция при Военното министерство (1913 – 1915).
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Военносанитарната част при Щаба на Действащата армия и Главен лекар на войската. Има принос за добрата организация на лечебно-евакуационната и хигиенно-противоепидемичната дейност, в резултат на което е постигнато изнасяне и приближаване на квалифицираната медицинска помощ по-близо до бойната линия.
На 15 август 1917 г. става първият български лекар, повишен в чин генерал-майор. Преминава в запаса през 1919 г., след което работи в Софийския бактериологичен институт. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.

Турски пистолет конкурира класиката Glock

Пистолет с полимерна рамка пусна на пазара турската оръжейна компания Girsan Gun Industry. Целта на производителите е да се наместят на международния оръжеен пазар, на който трайно място е заел австрийският пистолет Glock. Компанията Girsan Gun Industry е съвсем млада, основана е през 1994 г. Първоначално е произвеждала по лиценз италианските пистолети Beretta 92F и Beretta 92G под името Yavuz-16 Compact и Yavuz-16 Regard. Главен потребител на тези оръжия и днес са армията, полицията и специалните структури на южните ни съседи. Компанията разширява своята производствена листа с няколко модела самозарядни ловни карабини, които продава на големия руски оръжеен пазар с наименованието “Енисей”. Днес тя произвежда 30 модела самозарядни пистолети, като годишно пуска около 60 хиляди висококачествени стрелкови оръжия.
Последната разработка на турските конструктори е пистолетът Girsan MC28 SACS. Той е представен през 2015 г. на оръжейната изложба IWA Outdoor Classic в немския град Нюрнберг. Посетителите на изложбата остават впечатлени от рационалния дизайн на оръжието. В разработката му са използвани най-съвременните технологии в оръжейното производство.
На пръв поглед пистолетът прилича на американския Smith&Wesson M&P, но при внимателен оглед се виждат редица съществени разлики, които го правят уникален Пистолетът е предназначен за стандартните в НАТО 9-мм патрони Parabellum. При изстрел куршумът се изстрелва с начална скорост около 350-370 м/сек и дулна енергия около 480-490 джаула. Това е патрон, който съчетава в себе си добра пробивна и спираща сила, позволяваща използването му както в пистолетите за самоотбрана, така и в щурмовите армейски и полицейски оръжия. Принципът на работа на автоматиката е основана на отката на заключения затвор при къс ход на цевта. Заключването на затвора към цевта при изстрел се осъществява по схемата Browning-SIG, характерна особеност на която е наличието на масивен патронник, влизащ в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Пистолетът е със скрит ударник. На задната стена на затворния блок има указател за наличието на патрон в цевта, оцветен в червено, който позволява бързо да се установи готовността на оръжието за изстрел. Полимерната рамка е изработена от високоустойчива на удар и топлина пластмаса. В предната долна част на рамката има т.нар. Пикатини релса за закрепване на лазерни целеуказатели, тактически фенери, бързомерци. Удобството при стрелба с двете ръце се осигурява от насечената предна стена на спусковата скоба, върху която удобно ляга показалецът на една от двете ръце. Напречни насечки има и в челната и задната стена на ръкохватката. Горната част е дълбоко изрязана за дланта. Това показва стремежа на конструкторите за намаляване на рамото между упорната точка на дланта с ръкохватката и оста на канала на цевта. Колкото рамото е по-малко, толкова отскачането на пистолета при изстрел е по-незначително. Това е изключително важно при произвеждане на серия последователни изстрели. Конструкторите са помислили и за стрелците с различни размери на дланта. За целта в комплекта на оръжието влизат три наставки, монтирани в задната част на ръкохватката Те осигуряват надеждно и здраво захващане и удържане на пистолета при изстрел. Сменят се изключително просто и бързо със специално приспособление от комплекта на оръжието. Върху рамката липсват издадени бутони и лостчета, които възпрепятстват бързото изваждане на пистолета от кобури и дрехи, което е характерно за голяма част от съвременните образци.
При Girsan MC28 SACS има само две лостчета и един бутон от лявата страна, които са разположени в удобни вдлъбнатини в рамката. Единият лост е за разглобяване, другият е на затворната задръжка. Бутонът е на ключалката за освобождаване на пълнителя. Ударно-спусковият механизъм е с висока степен на безопасност въпреки липсата на традиционен ръчен предпазител. Невъзможността за произвеждане на случаен изстрел се осигурява с малко допълнително предпазително лостче, разположено пред спусъка То блокира ударника и не позволява произвеждане на неволен изстрел при изпускане на пистолета или по друга причина. Цевта на пистолета е изработена по метода на студеното коване. То се извършва на специални машини, които изковават заготовката с 4 или 6 вибрационни чука при стайна температура. Чрез коването се постигат уплътняване на материала и подобряване на неговата структура. На коване се подлага тръбен материал, в който се вкарва полиран сърдечник с наклонени издатъци по повърхността. При коването сърдечникът се придвижва по дължина на цевта и формира 6 бр. вътрешни канала със стъпка 250 мм.
Производителите твърдят, че висококачествената стомана в комбинация със студеното коване осигурява ресурс на цевта над 50 000 изстрела, което прави оръжието почти вечно. Турският пистолет работи надеждно при стрелба с различни видове боеприпаси с облечени, полуоблечени или експанзивни куршуми. Последният вид куршуми са недопустими за използване за военни цели, съгласно правилника за законите и обичаите на сухопътната война, приети от Женевската конвенция от 1949 г. Не се ограничава тяхното използване за полицейски и граждански цели. Производителите предлагат два варианта на пистолета - класически и скъсен с обозначение съответно MC28-SA и MC28-SAC. Класическият вариант има общa дължина 193,8 мм при дължина на цевта 108 мм. Теглото му е 730 г в незаредено състояние. Скъсеният вариант има намалени габаритни размери и мака, като дължината му е 182,5 мм, а масата само 690 г. Дължината на цевта не превишава 97 мм. Независимо от по-малката начална скорост на скъсения вариант ефективността на водения огън достига до 70 м. В комплекта на оръжието, производителите са осигурили 3 пълнителя, набор за почистване и приспособление за заключване. В различни източници се отбелязва, че цената на пистолета е около 1400 турски лири (430 евро), и е сравнително ниска в сравнение с цената на пистолети от същия клас. Това го прави привлекателен за редица европейски пазари. - Още пистолети
Източник: https://www.24chasa.bg, доц. д-р Георги Маринов

Войската ни до 1919 година

„До 1919 г. във войската ни постъпваха задължително всички здрави младежи български поданици. Те служеха 2 и 3 години, обучаваха се във военно дело и се уволняваха в „запаса на армията”. Така всяка година постъпваха младежи и се уволняваха запасни войници. По този начин всички българи се възпитаваха  и обучаваха да обичат и защитават Отечеството. Тогава казармата беше действително едно голямо народно училище за насаждане на свети чувства към България и здрав бодър дух – школа за физическа и морална подготовка на юначни бойци и защитници на Родината.
Тогава войската ни се състоеше от действуваща армия, в която влизаха всички български поданици от 20 до 40 годишна възраст. Тя имаше назначение във време на война непосредствено да води боя с противника. Тази действуваща армия се състоеше от постоянни кадри от два набора младежи, които бяха в казармите и от запаса, тези които бяха уволнени вече.
Запасните войници от 40 до 60 г. включително образуваха народно опълчение. То имаше назначение да изпълнява във време на война по-второстепенни работи, в пределите на Царството и вън от него. По този начин в казармите винаги имаше 50-60 хиляди войници, които се обучаваха, а в запас повече от половин милион – годни за бой.
От долната таблица се вижда развитието и големината на армията ни в миналото.
През време на война сме имали мобилизирани:
Войни            Офицери     Подоф. и войници                Всичко
1885 г              400            55,600                         60,000
1912-1913 г    7,000          682,000                        689,000
1915-1918 г   12,000         845,000                        857,000
В миналото територията на Царството ни се разделяше на 3 военно-инспекционни области. Първа обемаше 1, 6 и 7 дивизионни области, втора – 2, 3, 8 и 10 дивизионни области и трета – 4, 5 и 9 дивизиони области. Всяка дивизионна област имаше по четири полкови окръжия, а всичко имахме 40 полкови окръжия. Тези окръжия извършваха наборите, държаха сметка за запасните, подготвяха мобилизацията на армията и пр.
Разноските, които даваше държавата за армията ни бяха съвсем малки, защото тогава всеки си отбиваше военната тегоба задължително и не получаваше заплата като днес. Държавата беше много сигурна тогава. Сигурна, защото имаше много подготвени защитници и малките й средства отиваха за набавяне на облекло, оръжие и други материали за война.
Със скромните средства, с които разполагахме по-рано, ние можехме да имаме през последната война: 14 пехотни и 2 конни дивизии с 82 пехотни полка и други маршеви, 10 етапни и 13 опълченски полка, с 12 конски полка и множество оръдия и картечници, всичко около 850,000 души.
Но след последната война, нашите врагове искаха съвършено да ни унищожат. Те виждаха, че българинът е храбър и добър войник. Опасяваха се, ако ни оставят със същата армия, че ще можем след известно време пак да ги заплашваме. Разбира се, тия опасения са пресилени, защото всеки от нашите съседи поотделно има 4-5 пъти повече земя и население. Но все пак храбростта ни ги плаши и затова с Ньойския договор грабнаха оръжието от ръцете ни: те ни лишиха от истинска народна армия, а ни оставиха доброволческа.
В тази доброволческа армия младежите не идват задължително в казармата, а по желание, за което им се дава заплата. Освен това, те намалиха и състава на войските оставиха ни само 20,000 войници, подофицери и офицери за армията, 3,000 – за пограничната стража и 10, 000 – за жандармерията, или всичко не повече от 33, 000 въоръжени човека. При големите задължения и намаления на населението от войните, ние и не можем да държим повече войници, защото за поддържане на тази доброволческа армия, държавата харчи около един милиард лева повече отколкото по-рано. Това положение бедната ни държава с мъка понася.
И така, нашите противници, унищожиха свещеното право и длъжност на всеки българин да се обучава да защитава Отечеството си. И не само ни натовариха с грамадни харчове за издръжка на тази доброволческа армия, но главно – те ни лишиха от запас, оставиха ни само с тази малка армия, без резерви и опълчение, като ни направиха безсилни, слаби и безпомощни в случай, че ни нападнат; дори не ни позволяват нищо, което напомня нашата славна стара армия.
Срокът на службата на тези доброволци определиха 12 месеца за армията и 6 години – за пограничната стража и жандармерията. По този начин, едвам от 1931 г. ще почнат да отиват всяка година обучени хора в запас, числото на които иначе ще бъде много малко. Така в случай на нужда, при застрашаване от външни врагове, държавата ни не ще има достатъчно обучени във военно дело хора, да я защитят”.
(*Материалът е публикуван в „Поучения за войника – гражданин”, издаден през 1928 г. в Шумен, печатница „Спас Попов” под редакцията на полковник К. Соларов. Съставители – пет полковника, двама подполковника и един доктор. Раздели: „Нравоучение и вероучение”, „Отечествена история”, „Гражданско учение”, „Противодържавни идеи”, „Отечествена география”, „Военна история”, „Общи военни знания” и „Хигиена”.)

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.