Архив - от 1 до 15 август

Какво планира Словения в подкрепа на отбраната си

Словенското правителство прие през юли първата си национална стратегия за развитие на отбранителната промишленост. Целта на програмата е да подкрепи местните компании от сектора, да осигури по-надеждно предоставяне на местни отбранителни технологии, да намали зависимостта от чужди доставчици и по-добре да интегрира Словения в по-широката европейска отбранителна, технологична и индустриална база.
Стратегията се основава на Решението за цялостна дългосрочна програма за развитие и оборудване на словенските въоръжени сили до 2040 г., която бе приета от парламента по-рано тази година, отбелязва словенското правителство в съобщение на сайта си.
Основен елемент на стратегията е създаването на нова държавна холдингова компания, която ще се занимава с инвестициите в научни изследвания и производство, свързани с отбраната. Това е важна стъпка на фона на националните и по-широките европейски усилия за укрепване на отбранителните способности в светлината на нарастващото геополитическо напрежение и новите ангажименти за разходи към НАТО, отбелязва словенският информационен портал „Словения таймс“.
Компанията ще работи в рамките на Словенския суверенен холдинг, който управлява държавните активи. Очаква се да бъде учредена през следващите месеци.
Тя ще действа като стратегически инвеститор в изследователската и развойната дейност, както и в производството, с цел да насърчава иновациите, да формира международни партньорски отношения и да създава работни места.
Целта е да се помогне на словенските компании да получат достъп до увеличаващите се средства от ЕС за отбрана и да участват по-активно в индустриалните и технологични инициативи на НАТО и ЕС.
Словенското правителството планира да използва редица финансови инструменти в подкрепа на сектора, включително евтини кредити, лихвени субсидии, грантове и капиталови инжекции в ключови компании, по-дълги периоди на погасяване на заемите, както и застраховки за кредитна защита.
Очаква се също така банките да имат по-голяма роля във финансирането на усилията за развитие на сектора. Освен това стратегията предвижда по-тясно сътрудничество между фирмите от отбранителната промишленост и изследователски институции както на местно равнище, така и чрез международни проекти.
Основните цели на стратегията включват увеличаване на националните отбранителни способности, укрепване на технологичната независимост и повишаване на конкурентоспособността на произведените в Словения отбранителни продукти на международните пазари. Специален акцент е поставен върху включването на микро, малки и средни предприятия в глобалните вериги за създаване на стойност.
Словения бе критикувана, че не харчи достатъчно за отбрана и е на последно място в класацията на НАТО по разходи. Миналата година тя е похарчила 1,37 процента от БВП за отбрана според официални данни на НАТО, което е малко повече от предходните години. Тя беше една от десетте страни членки, които не постигнаха целта от 2 процента.
Според приетата от парламента дългосрочна програма за развитие на отбраната тази година разходите за отбрана на Словения трябва да достигнат 2 процента от БВП, като постепенно до 2030 станат 3 на сто от БВП.
На срещата на върха на НАТО през юни държавите членки, включително Словения, се споразумяха да увеличат разходите до 5 процента от БВП до 2035 г., което предизвика спор в управляващата коалиция в страната и се стигна до предложение за референдуми за отбранителните разходите и за членството в НАТО, което словенският парламент не подкрепи.
В рамките на новата стратегия е създаден нов Стратегически съвет за отбрана, технологии, индустриална база и устойчивост, който да ръководи изпълнението на плана. Този орган ще оценява кои фирми и технологии отговарят на условията за подкрепа, след което новият държавен холдинг ще започне да инвестира, съобщават словенските медии.
Стратегията на Словения също така набляга на разработването на технологии с двойна употреба, които служат както за граждански, така и за военни цели. Планираните инвестиции включват модернизиране на транспортната инфраструктура, мерки за киберсигурност и създаване на  критични здравни обекти, като например национален спешен център за гражданска и военна употреба.
Износът на продукти, свързани с отбраната, ще бъде внимателно регулиран. Стратегията изрично забранява износа, който би подкрепил регионални конфликти или би могъл да наруши международните норми за правата на човека, в съответствие с ангажиментите на Словения по отношение на външната политика и политиката за сигурност.
Стратегията се радва на подкрепа сред управляващите, но същевременно както сред специалисти, така и сред политици се породиха редица притеснения по отношение на създаването на отбранителната холдингова компания под шапката на Словенския суверенен холдинг, като се оправят предупреждения за евентуално създаване на условия за корупция и разхищения на средства, отбелязват словенските медии.
Опозиционната партия Демократи предупредиха, че компанията рискува да се превърне в огнище на корупция без достатъчен надзор, отбелязва „Словения таймс“.
Клемен Грошел, преподавател по отбранителни науки, също предупреди, че контролът е недостатъчен, което прави новата холдингова компания потенциално „бюджетно Елдорадо“.
Ерик Копач, експерт по икономика на отбраната и бивш посланик на Словения в НАТО, каза, цитиран от телевизия Ен1, че според него всички компании от отбранителния сектор, а още повече – държавните, не са просто бизнес, а са свързани с националната сигурност и външната политика. Поради тази причина той смята, че словенският отбранителен холдинг трябва да бъде под прекия контрол на държавата чрез Министерството на отбраната и парламента.
При представянето на стратегията за развитие на отбранителната промишленост и изпълнението на Решението за всеобхватна дългосрочна програма за развитие и оборудване на словенските въоръжени сили до 2040 г. министърът на отбраната Борут Сайович увери, че всичко около създаването на новата отбранителна холдингова компания ще се управлява от министерството и че ресурсите ще останат в страната, отбелязва словенската националната телевизия РТВ Сло.
Целта на стратегията за развитие на отбранителната промишленост е възможно най-много ресурси за отбрана и сигурност да останат в страната, подчерта министърът на отбраната Борут Сайович, отговаряйки на критиките около обявяването на създаването на отбранителен холдинг, като увери, че доставките за отбрана ще продължат да се извършват чрез министерството.
Източник: bta.bg

Армията на Северна Македония увеличи капацитета си с 29 нови бронирани машини

Инвестициите в модернизацията на армията и в двата много важни коридора, Коридор 10 и Коридор 8, са приоритети на правителството на Република Северна Македония, подчерта днес премиерът Християн Мицкоски в Щип, където присъства на представянето на 29 нови леки бронирани машини JLTV от САЩ, съобщиха местните медии.
На церемонията присъстваха също посланичката на САЩ Анджела Агелер, министърът на отбраната Владо Мисайловски и началникът на Генералния щаб на армията Сашко Лафчиски. Доставката на машините е по силата на споразумение за сътрудничество със Съединените щати.
Мицкоски подчерта, че двата коридора сега и в бъдеще представляват отлична логистична възможност за Южното крило на НАТО.
„Това е една от главните ни амбиции и планове през следващите години – модернизация на армията, снабдяване с необходимото, определяне на приоритети и реализиране на тези приоритети по отношение на оборудването, но също така модернизация и изграждане на тези два важни логистични коридора за НАТО, особено за Южното крило на НАТО“, каза Мицкоски, цитиран от агенция МИА.
Министърът на отбраната Мисайловски каза на днешната церемония, че отбранителни способности на страната продължават да нарастват и да укреплват.
С тази нова доставка се приближаваме до необходимия брой машини. Освен това очакваме скоро да пристигнат и някои от американските бронирани машини Страйкър (Stryker). Машините, които виждаме днес, са предназначени за леката пехотна батальонна група, която ще бъде готова за пътувания и мисии в случай на нужда, отбеляза Мисайловски, цитиран от информационния сайт press24.mk.
От общо 96 машини, досега са пристигнали 67, а останалите се очакват до края на годината.
Мисайловски посочи, че са сключени още седем договора със САЩ за закупуване на оборудване за специалните сили, безпилотни системи, оборудване за киберзащита, леко пехотно въоръжение, както и средства за лична защита.
Източник: bta.bg

Руските военнокосмически сили получиха третата партида фронтови бомбардировачи Су-34 за 2025 г.

На 12 август 2025 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е доставила партида нови фронтови бомбардировачи Су-34 на руските военнокосмически сили. Самолетите попълниха парка на оперативно-тактическата авиация на руските ВКС. Самолетите са произведени като част от държавната отбранителна поръчка по програмата за текущата година, преминали са пълен цикъл от заводски изпитания, проверени са в различни режими на работа и са изпълнили полети до летището за базиране. - Още за Су-34

Празници на Варна и Несебър

На 15 август отбелязват своите празници градовете Варна и Несебър, в които традиционно се включват и представители на Военноморските сили.
Църковният празник Успение на Пресвета Богородица, който е и храмов празник на митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ във Варна, започна с отслужване на тържествена литургия, от негово Високо преосвещенство митрополит Йоан, съобщават от ВМС.
След нейния край, на площад „Св. Св. Кирил и Методий“, се проведе церемония по тържествено издигане на националното знаме, знамето на Европейския съюз и знамето на Община Варна. Флаговете бяха издигнати под звуците на националния химн, в изпълнение на Представителният духов оркестър на Военноморските сили.
На церемонията присъстваха народни представители, министърът на труда и социалната политика г-н Борислав Гуцанов, областният управител на област Варна проф. Адриана Андреева, представители на общинската администрация,  регионални структури на държавни ведомства, институции и организации, кметове на райони, командири на военни формирования от гарнизона, членове на военно-патриотични и родолюбиви организации и съюзи, граждани и гости на града.
В церемонията по тържествено издигане на националното знаме в Несебър участва почетен караул от състава на Военноморска база Бургас.
На церемонията присъстваха кметът на Община Несебър заместник-командирът на Военноморска база Бургас, представители на органите на държавната и местна власт, на неправителствени организации, много граждани на града.

Lockheed ще модернизира полските изтребители F-16

Lockheed Martin Corporation съобщи в прессъобщение в четвъртък, че ще бъде основният изпълнител на модернизацията на 48 изтребителя F-16 Block 52+ на Полша до усъвършенстваната конфигурация F-16 Viper.
Тази задача ще се извършва в партньорство с Wojskowe Zaklady Lotnicze No. 2 (WZL-2) в Полша. Вчера полското министерство на отбраната подписа писмо за оферта и приемане с правителството на САЩ, посочи АП.
Пакетът за модернизация включва радар APG-83 Active Electronically Scanned Array Scalable Agile Beam, нов мисионен компютър, усъвършенствани системи за пилота, подобрения в електронната война и структурни промени, удължаващи експлоатационния живот до 12 000 летателни часа.
Част от плана са и модернизации на симулаторите.
Според Ник Смит, вицепрезидент на Sustainment Campaign Strategies and Business Development в Lockheed Martin, подобренията ще поддържат бойната авиация на Полша "съвместима с платформи от 5-то поколение като F-35" и в съответствие с мисиите на НАТО.
Източник: https://news.bg/

Румъния получава втори бивш британски ловец на мини от клас Sandown

На 4 август 2025 г. в британската военноморска база Росайт се проведе официалната церемония по предаването на изведения от експлоатация ловец на мини от клас Sandown M 107 Pembroke на румънския флот. Ловецът на мини получи ново румънско име M 271 Capitan Constantin Dumitrescu и стана вторият кораб от този тип, получен от Румъния. M 107 Pembroke беше на служба в британския флот от 1998 г. и беше изведен от експлоатация на 23 юли 2023 г.

Руснаците произведоха над 52% повече "калашници" само за 6 месеца

През първата половина на 2025 година руският концерн "Калашников" е произвел военна и гражданска продукция на обща стойност с 52% повече в сравнение със същия период на 2024 година. Това става ясно от съобщение на компанията.
"Държавните поръчки се изпълняват в пълен обем", съобщава производителят. От компанията подчертават, че държавните поръчки за бойно стрелково оръжие продължават да са на постоянно високо ниво.
Освен военна продукция, производственият асортимент на концерна, обявен официално, включва продажбите на различни промишлени, машини вкл. многофункционални дронове. Компанията отбелязва увеличение на производството и в тази област.
Приходите на руския концерн "Калашников" от договори за износ на леко стрелково оръжие за 2024 г. са рекордни за последните 10 години, съобщиха от концерна през януари.
"Калашников" получи рекордни приходи по експортните договори за 2024 г. за доставки на бойни и граждански стрелкови оръжия, надхвърляйки съответните показатели за последните десет години. Номенклатурата, към която проявяват интерес чуждестранни клиенти, включваше повече от 15 версии на модели бойни снайпери и автоматични оръжия, гладкоцевни ловни пушки и нарезни карабини", уточниха тогава от компанията.
През май стана известно, че серийните доставки на най-новата руска картечница РПЛ-20 с калибър 5,45 мм могат да започнат още през 2025 г., припомня money.bg. Това заяви главният конструктор на стрелковото оръжие на руския концерн "Калашников" Сергей Уржумцев, съобщи тогава ТАСС. Всяка картечница ще бъде окомплектована със специално устройство за по-бързо подаване на лентите с патрони, като картечницата ще се зарежда с ленти със 100 или 200 патрона, коментира тогава Уржумцев. - Още за АК
Източник: https://www.focus-news.net/

Макрон: Тръмп е изключил възможността Украйна да се присъедини към НАТО

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че американският президент Доналд Тръмп е изразил пред европейските лидери готовност Вашингтон и други съюзници да се включат в предоставянето на гаранции за сигурността на Украйна, за да се сложи край на продължаващата повече от три години война, предаде "Ройтерс", цитирана от БТА. 
Тръмп, в разговор с лидерите от Европейския съюз и украинския президент Володимир Зеленски, е изключил категорично възможността Украйна да се присъедини към НАТО, което е и основна пречка за сключването на каквото и да било мирно споразумение с Русия, каза Макрон. 
Френският президент направи тези коментари пред журналисти в лятната си резиденция в южната част на страната вчера. 
Стенограмата бе публикувана по-късно през деня от Елисейския дворец.
Припомняме, че на 13 август лидери на европейски държави и институции разговаряха по видеовръзка с Тръмп преди срещата му с руския президент Владимир Путин. След видеоконференцията Макрон съобщи, че Тръмп иска да постигне прекратяване на огъня в Украйна на срещата си с руския държавен глава Владимир Путин, като е съгласен и с позицията, че размяна на територии може да бъде обсъждана само с участието на Украйна.

Започна курсът за приучване на МиГ-29

Днес, започнаха първите полети на летци от курса за приучване на самолет МиГ-29 в 3-та авиационна база в Граф  Игнатиево, съобщават от ВВС. 
Опитен инструкторски състав ще провежда летателното им обучение, което ще премине през всички етапи на усвояване до ниво бойно използване на типа самолет. Практическото обучение започва по индивидуален график, след като през изминалата седмица двамата обучаеми пилоти успешно положиха изпити по теоретична подготовка.
Целта на курса е да се повиши броят на летците от базата, които изпълняват основната задача по охрана на въздушното пространство. След като преминат упражненията от програмата и завършат курса, пилотите ще продължат да развиват летателните си умения, за да покрият изискванията, необходими за встъпване в бойно дежурство.
Екипажите на изтребители МиГ-29 носят непрекъснато бойно дежурство 24/7 в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Те ще продължат да изпълняват отговорната задача, свързана с националния въздушен суверенитет, до достигането на необходимата подготовка и оперативна готовност на екипажите на F-16 Block 70.
Междувременно, в 3-та авиационна база, четирима пилоти от различни авиобази започнаха курс за повишаване на класната си квалификация на учебно-бойните самолети L-39ZA.

Румъния, България и Турция трябва да разширят дейността на противоминната си група в Черно море, каза румънският министър на отбраната

Румъния, България и Турция трябва да разширят дейността на противоминната си група в Черно море и да включат в нея патрулиране за защита на енергийни инсталации и търговски пътища от евентуална руска атака, заяви румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну в интервю за Ройтерс.
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. свободно плаващи мини, идващи от театъра на бойните действия, създадоха заплаха за корабоплаването в Черно море, поради което през миналата година съюзничките в НАТО от региона – Румъния, България и Турция, създадоха съвместна противоминна група (MCM Black Sea).
„Този проект през следващите години ще трябва да бъде разширен в патрулен проект. Ще обсъдим това в близко бъдеще с нашите съюзници“, каза Мощяну пред Ройтерс.
„Черно море ще продължи да бъде бойно поле за Русия. Ние трябва да (я) възпрем и да защитим нашите интереси, които са енергийна инфраструктура, морска търговия и свобода на корабоплаването. Това са нашите цели и те ще бъдат защитени“, заяви румънският министър на отбраната.
Румъния има 650-километрова сухопътна граница в Украйна и през войната на територията ѝ са падали многократно фрагменти от руски дронове. Мощяну съобщи и за „почти ежедневни“ опити за заглушаване на сигнала на мобилните телефони в Черно море, като каза, че вероятно зад тези опити стои Русия. Руската страна редовно отхвърля тези обвинения.
Очаква се Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС и да се превърне в нетен износител на газ през 2027 г., след като бъде завършен голям офшорен проект за добив.
Мощяну каза още, че Румъния, която в момента се опитва да ограничи бюджетния си дефицит, който е най-високият в ЕС, вероятно няма да направи принос в новия финансов механизъм на НАТО „Списък с първостепенните нужди на Украйна“ (Prioritized Ukraine Requirements List, PURL).
Румъния дари на Украйна противовъздушна батарея „Пейтриът“, участва в обучение на украински пилоти и направи възможен износа на около 30 млн. тона украинско зърно през пристанище Констанца.
На въпрос за планираната среща на президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин утре в Аляска, Мущяну каза: „Всички очакват спиране на огъня и след това да бъде договорен справедлив, траен мир с гаранции за сигурност за Украйна“.
Източник: bta.bg

На 14 август 1941 г. е подписана Атлантическата харта

На 14 август 1941 г. е подписана Атлантическата харта, в която се декларират целите на Великобритания и САЩ във Втората световна война (1939-1945) и принципите на следвоенното сътрудничество – важна стъпка за създаването на антихитлеристката коалиция.
Хартата е подписана на борда на британския линеен кораб „Принцът на Уелс“, на рейд около Нюфаундленд в Атлантическия океан, от министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и от президента на САЩ Франклин Рузвелт.
На 24 септември 1941 г. СССР се присъединява към хартата.......Прочети още

Преди 111 г. германски цепелин бомбардира Антверпен

На 14 август 1914 г. по време на току що започналата Първа световна война германски боен цепелин с военно означение Z-IX (заводски номер LZ-25) и командир Ернест Леман бомбардира важното белгийско пристанище Антверпен. В резултат има разрушения и са дадени първите жертви от въздушно нападение.
В зората на авиацията цепелините (дирижаблите) леко изпреварват развитието и навлизането в армиите пред самолетите. Пречката е в липсата на леки и компактни двигатели. Безспорно водеща е Германия, следвана от Русия.
През 1913 г. Германия има на въоръжение в сухопътната армия и във флота 11 дирижабъла, които по своите технически параметри значително превъзхождат въздушните кораби на другите страни. В цепелините германският генералитет вижда инструмент за геополитическо застрашаване и натиск, който като „дамоклиев меч” да надвисва над главите на несговорчивите съседи..........Прочети още

Код „Счупена стрела“ или как американците сами щяха да се взривят с атомна бомба

Ядреното оръжие е финалната крачка, която завинаги ще сложи край на човечеството и света, който познаваме. На този етап сме благодарни, че все още има разумни хора, които не са забравили Япония, а след това ще добавим и добре познатите ядрени катастрофи. Ще открием, че въпреки наличието на редица дружества, които се стремят по всякакъв начин да премахнат употребата и изобщо – съдържанието на този вид оръжие, най-големите притежатели, като в това лице визираме Русия и САЩ, нямат никакво намерение да се разделят с тази технология.
Дали я използват за страх или просто като гаранция за мир, не можем да знаем. Любопитен факт е, че Северна Корея продължава своите ядрени опити, за да докаже на света, че няма да позволи върху нея да се влияе чрез политика и утопията, която там е създадена, може да продължи да съществува по същия начин. Ако търсите пример за диктатура и владение, това е локацията......Прочети още

Неизвестната картечница на Силин-Перерушев ТКБ-464

Рядката ръчна картечница ТКБ-464 беше демонстрирана на видео – на кадрите се разказва за уникалното стрелково оръжие, разработено от конструкторите Вячеслав Силин и Виктор Перерушев от Тула.
"През 1956 г. ТКБ-464 участва в конкурс за единна картечница за замяна на Горюновия СГМ и на ръчната картечница РП-46, но отпада от изпитанията заради напречно разкъсване на гилзите при стрелба", съобщи пред концерн "Калашников" историкът на стрелковото оръжие Андрей Уланов, цитиран от "Российская газета".
Работата е там, че при разработката на ТКБ-464 конструкторите решават да се съсредоточат на елементите на картечницата на Горюнов СГ-43, която вече стои на въоръжение в съветската армия. Инженерите предполагат, че даденото решение може да повлияе положително на конкурсната комисия – все пак картечницата вече е усвоена от производството. Уви, ТКБ-464 излиза от конкурса заради разпадането на гилзите 7,62х54-мм при подаването от лентата. Именно от този недостатък страда и изходният СГМ, на който е основана конструкцията на ТКБ-464, заради високата скорост подвижната система и "дългия" несиметричен възел на затваряне на цевта.
В крайна сметка конструкторите се съсредоточават на разработката на други оръжейни системи. Например през 1961-1966 г. под ръководството на Вячеслав Силин е създадено гладкоцевното полуавтоматично оръдие 2А28 "Гром" от 73-мм калибър. Това оръдие става едва ли не универсално, намира употреба в десетки образци на военна техника. - Още картечници

Исторически календар

На 14 август 1905 г. e роден Добри Бочев Доневски в с. Чифлик, Троянско. Завършва гимназия в Плевен. През 1926 г. постъпва в Авиационното училище на летище Божурище и през август 1927 г. взема успешно първи пилотски изпит. Присвоено му е званието “Пилот-авиатор на туристически самолет“. През 1928 г. е приет в авиаторския взвод на Военното училище. През 1931г. е произведен в чин подпоручик, летец- пилот. Служи като взводен командир на летище Казанлък.
През 1935 г. се обучава в инструкторски курс по безмоторно летене в Германия. Той е един от основателите на безмоторното летене в България.
През 1936 г. завършва Изтребителната школа „Имелман“, Германия, и лети на изтребител Хайнкел Хе-51. Назначен е за инструктор във Въздушното училище в Казанлък. През 1940 г. поручик Доневски е повишен в звание капитан.
Със заповед № 94/16.VII.1940 г. е назначен за командир на 672-ро изтребително ято към 6-и изтребителен полк в Карлово, а от февруари 1941 г. е командир на 2/6 орляк.
През март 1942 г. към 6-и изтребителен полк се създава Изтребителна школа. За неин командир е назначен капитан Добри Доневски. Школата разполага с 50 самолета от 9 типа, сред които и Месершмит-109Е. През 1942 г. Изтребителната школа се пребазира на летище Долна Митрополия, Плевенско.
След 9 септември 1944 г. Добри Доневски участва в първата фаза на Втората световна война.
През 1945 г. е произведен в звание подполковник и служи в Щаба на Въздушни войски. На 1 януари 1948 г. е уволнен като „царски“ офицер.
В своята летателна дейност Добри Доневски лети на 35 моторни и 9 типа безмоторни самолета. Служи във ВВ и ВВС от 1927 до 1948 г.
На 1 юли 1948 г. е назначен за преподавател по тактика във Военна академия „Г.С. Раковски“, където преподава до1953 г. Прехвърля се като преподавател в Държавната политехника (МЕИ), повишен е в звание полковник от запаса и работи до 1956 г. От 1968 до 1975 г. е началник- щаб на Плевенския авиоотряд на селскостопанската авиация. Умира на 17 октомври 2004 г. на 99 г.

Орбан: Русия е спечелила войната в Украйна. Въпросът е кога Западът ще го признае

Русия е спечелила войната в Украйна, заяви десният унгарски премиер Виктор Орбан преди срещата на върха между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин в петък, предаде Ройтерс.
На власт от 2010 г., Орбан е критикуван от някои европейски лидери за връзките на правителството му с Русия и за противопоставянето му на военната помощ за Украйна, докато кабинетът му се бори да съживи икономиката от инфлационния шок.
Орбан, който поддържа близки връзки с Путин дори и след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., стана единственият лидер от Европейския съюз, който в понеделник не подкрепи съвместната декларация, според която Украйна трябва да има свободата да решава своето бъдеще.
„Сега говорим, сякаш това е война с неопределен край, но не е така. Украинците загубиха войната. Русия спечели тази война“, заяви Орбан в интервю за YouTube канала „Patriot“. 
„Единственият въпрос е кога и при какви обстоятелства Западът, който подкрепя украинците, ще признае, че това се е случило, и какво ще бъде резултатът от всичко това.“
Унгария, която получава по-голямата част от енергията си от Русия, отказа да изпрати оръжия на Украйна, като Орбан също се противопостави категорично на членството на Украйна в ЕС, заявявайки, че това ще нанесе тежки щети на унгарските фермери и икономиката като цяло.
Орбан заяви, че Европа е пропуснала възможността да преговаря с Путин по време на администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън и сега рискува бъдещето й да бъде решено без нейното участие. 
„Ако не си на масата за преговори, значи си в менюто“, каза Орбан и добави, че частично се противопоставя на съвместната декларация на ЕС относно Украйна, тъй като тя прави Европа да изглежда „смешна и жалка“.
„Когато двама лидери седнат да преговарят помежду си, американците и руснаците... и вие не сте поканени там, не се втурвате към телефона, не тичате наоколо, не викате отвън.“
Източник: https://glasove.com/

Военнослужещи от 3 Бригадно командване и 2 Механизирана бригада воюват с пожарите

За пореден ден днес, 13 август, военнослужещи от Сухопътните войски се включиха в борбата с огъня в Пирин планина и община Сунгурларе, съобщава Пресцентърът на МО.
В овладяване на стихията в Пирин участват 20 военнослужещи със специализирана техника от 3-ти механизиран батальон, от състава на 3-то бригадно командване. Екипът, ръководен от лейтенант Камен Велков, вече е на терен и помага на пожарникари, горски и доброволци. Военнослужещите работят в изключително тежки атмосферни условия, в труднодостъпна местност с денивелация над 70 градуса.
Втори ден 30 военнослужещи със специализирана техника от 42-ри механизиран батальон на 2-ра механизирана бригада се включват в борбата с пожара в района на с. Скала, община Сунгурларе. Под ръководството на старши лейтенант Васил Тодоров военнослужещите действат в труднодостъпни участъци.

Забравените герои на България

Навършват се 91 години от смъртта на генерал-лейтенант Георги Минчов Вазов.
Той е роден на 5 януари 1860 г. в Сопот, брат е на българския поет Иван Вазов. Учи в Априловската гимназия в Габрово (1874). След Освобождението постъпва на служба в Българската земска войска (20 август 1878). Завършва пехотното юнкерско училище в Одеса (1880). Като младши офицер-подпоручик 8 януари 1880г. е зачислен в 1- ва пехотна Софийска дружина (януари 1880), след това служи в 1- ва пехотна Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция. През 1883 г. постъпва в инженерното училище в Санкт-Петербург и през същата година изпълнява служба като поручик, а на следващата година (1884) продължава като слушател в младшия курс на Николаевската генералщабна академия. Поради събитията около Съединението се завръща в България. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец в отряда на майор П.Стоянов. Сражава се при овладяването на Цариброд (12 ноември).
След войната предсрочно е произведен в чин майор и назначен за преподавател във военното училище (1886). Поради участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886) напуска страната и емигрира в Русия. Завършва Николаевската военноинженерна академия (1888). Като военен инженер служи в Закаспийския военен окръг. На 18 май 1894 г. е произведен в чин подполковник.
В България се завръща през 1897 г. Постъпва в българската войска като офицер за особени поръчки при Военноинженерната инспекция, командва 2- ра пионерна дружина (1900-1904), а след това е началник на инженерните войски и Инспектор на инженерните войски (1904-1908). На 1 януари 1901 г. е произведен в чин полковник, а през 1906 г. е произведен в чин генерал-майор.
В навечерието на Балканската война (1912-1913) е началник на военните съобщения и етапи. На 9 ноември е назначен за Лозенградски военен губернатор. При обсадата на Одринската крепост е привлечен като специалист по воденето на крепостна война. Назначен е за началник на Източния сектор на войските, обкръжаващи крепостта. На неговия участък се нанася главният удар при общия щурм на Одринската крепост (12 срещу 13 март 1913). Тук българските части овладяват първите фортове- Айвазбаба, Айджйолу и др. След падането на Одрин генерал Вазов е назначен за началник на крепостта, а на 16 март поема цялото управление на новоосвободените земи в Тракия. През 1913 г. е с чин генерал-лейтенант.
През време на Междусъюзническата война (1913) е военен министър (от 28 юни до 23 август). След подписването на Букурещкия мирен договор си подава оставката и преминава в запаса.
През Първата световна война не е мобилизиран в армията. Отдава се на публицистична и обществена дейност. Умира на 13 август 1934 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” III и IV ст.2 кл.; ордена „Св. Александър”II ст. с мечове отгоре; със същия орден V ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” III ст.

Вгледайте се в тази снимка, забележете как изглежда този офицер. Стегнат, изискан, със самочувствие, излъчващ интелигентност, гордо носещ своята прекрасна униформа, с монокъл, оставил парадната си шапка пред него и държащ елегантно великолепна сабя. Кой ли е той? Нашивките на униформата издават, че това е морски офицер. Може би това е някой аристократ от британската или френската флота, наследник на славни морски традиции? Не.
Това е българският капитан-лейтенант Кирил Минков, фотографиран като млад.
Всъщност той завинаги ще остане млад, но в дълбините на Черно море. Какво се е случило? Историята на този човек е въплъщение на израза, че „кръвта вода не става”.
Роден е във Видин в семейството на Кънчо Минков, виден поборник за свобода, осъден на смърт от османските власти, участник в легията на Георги Раковски и в бунтовната армия на Гарибалди в Италия. Докато е емигрант в Черна гора, преживява бурна любов и се оженва за черногорката Елисавета, която според доста изследователи е роднина на самия черногорски крал Никола Първи Петрович. Така на бял свят се появяват трима братя (Кънчо и Елисавета имат пет деца, но две почиват малки). Единият от тях – Никола, ще стане командир на артилерийски полк, другият – Атанас, ще е адвокат и голям видински общественик, а третият брат – Кирил Минков, ще посвети живота си на нещо ново и непознато на българите, на младия военен флот на България. Той завършва Военното училище в София, а след това морския кадетски корпус в Санкт Петербург и курс по минно дело в Кронщад. Явно се е обучил на ниво, защото именно той ще е човекът от торпедоносеца „Дръзки”, който по време на Балканската война ще произведе торпедния изстрел, пробил дупка от 10 кв.м в корпуса на гордостта на османския флот – бронепалубния крайцер „Хамидие”.
По време на Първата световна война лейтенант Минков вече е командир на Минната рота в Българския флот и изгражда минните заграждения, които пазят Варненския и Бургаския залив от огромния руски флот. По мрачна ирония на историята и съдбата Минков воюва храбро и умело срещу тези, с които е учил заедно в Петербург. Поставените под командването на Кирил Минков мини най-вероятно взривяват на подстъпите към Варна край нос Иланджик руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”. Така един и същи човек се оказва от главните действащи лица в двете най-големи български морски победи. Самият Минков загива трагично през есента на 1916 година в Батовския залив, когато с риск за живота си се опитва да разминира водите на Северното ни Черноморие. Заедно с него загиват още 7 моряка. Тялото му никога не е намерено.
Защо ви разказвам тази история? Първо, защото на 12 август е денят на Български Военноморски Сили/ Bulgarian Navy, а там са създадени стотици блестящи офицери и хиляди моряци. Истински мъже. Смели, умни, начетени и доста пренебрегнати в нашата история. Второ, заради самия Кирил Минков – роденият край тихия бял Дунав, а намерил покой в бурното ни Черно море. Само на 28 години. Олицетворение на думата „дълг”. Нека помним. (Снимките са благодарение на Военноморски музей-Варна)
FB, Росен Петров

На този ден през 1912 година за първи път български пилот лети в небето на България

На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан българска собственост. В следващите дни полети изпълняват Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
Първопроходецът
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Завършва военно училище през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк в София.
През 1912 г. след конкурс поручик Петров заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов са изпратени в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. Потеглят с влак на 9 април.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи.
Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб, коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.” Във Франция по този повод излиза възпоменателна картичка с лика му.
Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и след изпит пред специална комисия на френския аероклуб на 25 юли 1912 г. получават своите бревети. Те се нареждат сред първите хиляда пилоти в света – техните бревети са съответно с номера 949, 950 и 951.
Не случайно самият Луи Блерио се изказва за тях така ласкаво: „Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по честни хора от тях. Те се учат на всичко.
На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август Симеон Петров го изпробва във въздуха.
Симеон Петров описва полета си така: „13 август 1913 г. Първи чисто български полет. Излитам от летището край гарата. Идвам над София на 100 метра височина, летя над артилерийските казарми, където служех, Арсенала, над Лагера, над „Света Неделя”, отправям се към гарата, слизам на опразненото от публиката място...”
Софиянци веднага тръгват на спонтанна манифестация, като понасят Симеон Петров на ръце.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград.
Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение.
Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г.
По време на Балканската война изпълнява редица бойни полети. Той е първият пилот, който извършва нощно разузнаване над Одрин (7.11.1912 г.), отразено от френския вестник „Илюстрасион”.` Пръв в света изпълнява полет над противникова територия (13.3.1913 г.), като полага основите на стратегическото разузнаване.
Първа световна война и след това
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, оказали се изключително успешна конструкция. Българското правителство откупува патента от капитан Петров за сериозната за тогава сума от 5200 лева. Впоследствие чертежите са отстъпени на Германия по силата на съюзния договор и бомбите са използвани от Централните сили до края на Първата световна война. Именно с тях е пометено съглашенското летище в Солун.
Симеон Петров е първият началник на аеропланното училище, на аеропланната работилница и е основател на летище „Божурище”. Лично е обучил много пилоти.
След Първата световна война Петров е уволнен от армията. За да се препитава, се занимава с каквото му попадне: става оксиженист, поправя автомобили, продава детски играчки. За известно време му потръгва внос на спортни стоки и най-вече на велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от френската фирма „Пате Фрер”, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Първият ни авиатор умира забравен от всички на неизвестна дата през 1950 г. в София.

От 1 януари базата за определяне възнагражденията на военнослужещите става 2 572 лв.

През второто тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата e 2 572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие на 2025 г. с 5.3%, съобщава НСИ. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. Т.е. за 2026 г. ще бъде 2 572 лв., докато за тази година е 2296.
Законът конкретизира, че военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение, състоящо се от възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и възнаграждение за присвоеното им военно звание. И още - месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за офицери - не по-малко от 1,2; за офицерски кандидати, сержанти и войници - не по-малко от 1,0.“ Стипендията на курсантите за подготовка за изпълнение на военна служба като професия ще бъде не по-малко от 0, 25 от базата. Базата се определя ежегодно през първия месец на всяка година с акт на министъра на отбраната. Месечното възнаграждение на военнослужещите не може да бъде по-малко от предходната година.
Средната работна заплата за второто тримесечие на предходната година, т.е. 2572 лв. ще има отношение и към заплатите на цивилните служители за 2026 г.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Хърватското Министерството на отбраната потвърди началото на тестовете на дронове Байрактар TB2

Хърватските въоръжени сили започнаха тестове на шест новопридобити военни дрона Байрактар TB2 (Bayraktar TB2) и пълното им оборудване в казармата „Полковник Марко Живкович“ във Велика Горица, Централна Хърватия, съобщи снощи Министерството на отбраната, цитирано от агенция ХИНА.
Тестовете, провеждани през деня и през нощта в цяла Хърватия, се извършват от представители на турския производител Байкар (Baykar) заедно с хърватски служители, обучени в Турция.
Покупката на стойност 67 милиона евро (без ДДС) беше финализирана през ноември 2024 г., а първият дрон беше показан пред обществеността по време на неотдавнашен военен парад.
Освен за бойни роли, дроновете ще бъдат използвани за наблюдение на границите, следене за пожари и разузнаване. Байрактар TB2 вече е на въоръжение в 37 държави, включително няколко страни членки на НАТО.
Източник: bta.bg

На този ден през 1953 г. СССР извършва първия опит с водородна бомба

Водородна (термоядрена) бомба  е популярното име на експлозивно устройство, използващо принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия. Тъй като термоядрения синтез изисква влагането на изключително количество енергия, устройството на водородната бомба включва като „детонатор“ „обикновена“ атомна бомба (т.е. такава, базирана на ядрен разпад).
Нейн създател е Андрей Дмитриевич Сахаров, който е включен в средата на 1948 г. в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. - (видео)
През следващите години Сахаров участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята. Андрей Сахаров достига до идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Заедно с Игор Там разработва теорията за затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза - тя е в основата на разработването на устройството токамак.
През 1968 г. Андрей Сахаров публикува статията манифест „Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода“, в която разглежда заплахата над човечеството от ядрена война, глад, екологически и демографски катастрофи, дехуманизацията на обществото, диктаторските тоталитарни режими. Публикуването на книгата и на Запад е повод да бъде отстранен от секретна работа; а след протеста му при влизането на съветските войски в Афганистан през януари 1980 г. той е лишен от всички държавни награди и е интерниран под домашен арест в гр. Горки. Завръща се в Москва през 1986 г. През 1975 г. получава Нобелова награда за мир. - Още ядрено оръжие

Забравените герои на България

Днес се навършват 90 години от смъртта на генерал-лейтенант Никифор Петров Никифоров.
Той е роден на 12 април 1858 г. в Ловеч. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и офицерска стрелкова школа (1884). На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик, а на 30 август 1882 г. в подпоручик. Като младши офицер – подпоручик, е зачислен първоначално в 13- та пехотна Плевенска дружина, след това е в 1- ви пехотен Софийски полк (1881-1884), където достига до ротен и дружинен командир (септември 1885). Произведен е в чин капитан на 30 август 1885 г., преди Сръбско-българската война (1885) командва 6- ти пехотен Търновски полк. Участва в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот.
През 1887 г. е произведен в чин майор на 1 април, а четири години по-късно в чин подполковник – 2 август 1891 г.
След войната е командир на 7–ми пехотен Преславски, 9-ти пехотен Пловдивски и 10-ти Родопски полкове и началник на 4-та пеша бригада и 4-та Преславска дивизия. От 1890 до 1894 г. е Инспектор на пехотата във военното министерство и началник на отдел в същото (1896-1904). На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник, а на 15 септември 1900 г. в чин генерал-майор. За известен период е прикомандирован към Министерството на външните работи, където е изпратен за български дипломатически агент и пълномощен министър в Берлин (1904-1910).
На 16 май 1911 г. е назначен за военен министър, а на 2 август 1912 г. е произведен в чин ген.-лейтенант. На този пост той остава през цялото време на Балканската война (до 1 юни 1913). През това време допринася за подготовката на българската войска за предстоящата война с Турция. По негово настояване е приет „Закон за Военната академия”, издаден е указ за обща мобилизация на въоръжените сили в царството и Временен правилник за служба през време на военно положение. На 4 август 1913 г. излиза в запаса на армията. Умира на 12 август 1935 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст.2 кл.; ордена „Св. Александър” II, III и IV ст.; народния орден „За военна заслуга” I ст. с военно отличие.

На 12 август 1860 година в с. Аджар (дн. Свежен), Карловско, е роден полковник Владимир Серафимов (1860 – 1934).
Завършва Военното училище в София (1883) и служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и се отличава в боевете при Сливница и Пирот.
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) командва 21-ви пехотен средногорски полк, с който освобождава Централните Родопи. Ръководи отбраната на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) край с. Аламидере (дн. Полковник Серафимово) срещу настъплението на османските части (19 –21 октомври 1912).
Във Втората балканска война (1913) воюва при Криволак (19 – 21 юни 1913) и Калиманци (4 – 11 юли 1913).
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия (10-и пехотен родопски и 30-и пехотен шейновски полк). По време на Леринската настъпателна операция (17 – 27 август 1916) се сражава при Чеган и срещу силно укрепените неприятелски позиции по западния бряг на Островското езеро.
Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ и ІV степен.

12.8.1974 г.: Операция на ЦРУ вади от Тихия океан част от съветската ракетна подводница К-129

На 12 август 1974 г. в резултат на секретната операция на ЦРУ „Проект Азориан”, с помощта на специално конструирано за целта оборудване (кораб „Гломър Експлорър” и специален док с устройство за подводно захващане на корпуси), е извадена част от бака (предницата) на потъналата съветска подводницата К-129.
К-129 е съветска дизел-електрическа подводница от Тихоокеанския флот. Основно нейно въоръжение е ракетният комплекс Д-4 от 3 балистични ракети Р-21 (боен радиус 1400 км и мощност 1 мегатон) и 533-мм торпеда с обикновени или ядрени бойни глави.
Подводницата излиза на плаване от базата си в ранната утрин още по тъмно на 24 февруари и взема курс към Хавайските острови.
Потъва на 8 март 1968 г. в северната част на Тихия океан на около 1230 мили (2300 км.) южно от Камчатка на дълбочина около 5000 м. Загива целият екипаж от 96 души. Има поне четири версии за потъването, като се започне от техническа неизправност и се стигне до сблъскване с надводен съд или с подводница.
На 8 март К-129 не подава кратък радиосигнал за преминаване на контролен рубеж. След две седмици започва голяма операция по издирването й. В продължение на 70 дни 30-ина кораба от Тихоокеанския флот изследват маршрута на К-129 от Камчатка до Хаваите. Тя потъва в неизвестността.
Никога в СССР не е обявявано за изчезването на К-129, тя тихомълком е заличена от състава на ВМС. Държавното ръководство забравя за нея и за ядрените й ракети. Не забравя само ЦРУ...........Прочети още

Русия днес отдава почит на паметта на моряците от атомната подводница „Курск”

Русия днес почита паметта на моряците от атомната подводница К-141 „Курск” (проект 949А, шифър "Антей", обозначение от НАТО - "Оскар-II"), загинали преди 25 години, на 12 август 2000 г., в Баренцово море. Тази трагедия отне живота на 118 моряци от Северния флот на Русия, припомня ИТАР-ТАСС.
Траурни церемонии ще се състоят във всички флотове на руския ВМС, както и във военните окръзи.
На корабите и подводниците флаговете ще бъдат спуснати на половина, във флотските части и подразделения ще има минута мълчание в памет на екипажа на „Курск”. – Още за К-141

"Калашников" разполага с достатъчен капацитет за производство на оръжия АК-12К и РПЛ-20

Производителят на огнестрелни оръжия "Калашников" разполага с достатъчни мощности, за да изпълни поръчката на Министерството на отбраната на Русия за доставка на автомати АК-12К и ръчни картечници РПЛ-20 на руските войски, заяви в понеделник главният изпълнителен директор на групата "Калашников" (Kalashnikov Group) Алан Лушников, предава ТАСС.
На 11 юли руското Министерство на отбраната съобщи, че министърът на отбраната Андрей Белоусов е поставил задачата да се проработи възможността съвместно с групата "Калашников" за увеличаване на доставките на ново стрелково оръжие както за подразделенията на Въздушно-десантните войски, така и за щурмовите групи на всички руски бойни групи, действащи в зоната на специалните военни операции в Украйна.
"Наистина, автоматите АК-12К и картечниците РПЛ-20 са нашите два нови продукта, които навлязоха много активно на полето на военните действия и станаха достъпни за бойната група "Днепър"... Нашите възможности са достатъчни, за да изпълним поръчката, която сега обсъждаме с Министерството на отбраната. Следователно целият въпрос се състои във времевата рамка, в която клиентът ще вземе съответното решение", каза изпълнителният директор на концерна.
Голяма партида автомати АК-12К е пристигнала за силите на бойната група "Днепър", които сега използват тези оръжия, добави той.
"Бях там [в зоната на отговорност на бойната група "Днепър"] и видях всичко лично, обсъдих проблемите с командира. Това е толкова добро оръжие, което се оказа много търсено, то е компактно и леко и е способно да изпълнява бойни задачи. Същото се отнася и за картечницата РПЛ-20. Това е много лека и компактна щурмова картечница, която помага за постигане на много добра плътност на огъня", каза Лушников.
Както съобщи Министерството на отбраната на Русия на 11 юли, командирът на бойна група "Днепър" генерал-полковник Михаил Теплински е докладвал на министъра на отбраната Белоусов за оперативната оценка на партида от 5,45-милиметрови автомати АК-12К и картечници РПЛ-20, разработени от концерна "Калашников", като са взети предвид препоръките на военнослужещи, сражаващи се в зоната на специалните военни операции.
Подобрените бойни свойства на усъвършенстваните стрелкови оръжия се оказаха особено ефективни при щурмови операции благодарение на тяхната ергономичност, повишена прецизност, точност на огъня и надеждност, съобщи военното ведомство.
Източник: https://trud.bg/

Натовска военна техника ще се придвижва по родните пътища

Много военна техника и личен състав ще се придвижва в следващите дни по пътища и жп линии. Това предупреждават от Министерство на отбраната в официално съобщение. Този път придвижването ще е по няколко линии.
"Във връзка с ротация на военни формирования, които участват в Многонационалната бойна група на НАТО в България, както и в съвместната българо-американска подготовка на учебен полигон „Ново село“, от днес, 11 август, до 14 август 2025 г.  включително ще се извършва транспортиране по републиканската пътна и железопътна инфраструктура на личен състав с необходимата екипировка, както и на военна, транспортна и спомагателна техника", посочват от МО.
Личен състав и военна техника от състава на Сухопътните войски също ще се придвижат по пътната мрежа на страната ни във връзка с ротация на контингента от въоръжените сили на Република България, който участва в състава на стабилизиращите сили на НАТО (KFOR) в Косово.
Автоколоните ще се ескортират от екипи на служба „Военна полиция“.
Източници: segabg.com, dariknews.bg

Шефът на НАТО: Ще трябва да приемем де факто загубата на украински територии, но без юридическо признаване на руския контрол

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че при бъдещите преговори за Украйна ще бъде необходимо да се признае фактическото присъствие и контрол на Русия върху определени територии, но без това да получава юридическа санкция.
„Очевидно е, че тези два важни въпроса трябва да бъдат обсъдени. Единият от тях е свързан с територията, и ние трябва да признаем, че в момента Русия контролира част от територията на Украйна“, посочи той в интервю за ABC News. „Въпросът ще бъде как да се действа след прекратяване на огъня, включително какво това ще означава по отношение на гаранциите за сигурност на Украйна“, допълни Рюте.
Същевременно той уточни, че Украйна не бива юридически да признава загубата на тези територии. „Позволете ми да добавя един важен аспект по темата за територията и признаването. Възможно е в бъдещото споразумение да се предвиди, че Русия де факто контролира част от украинската територия, но това трябва да бъде признание на фактическото положение, а не политическо или юридическо признаване“, заяви генералният секретар на НАТО.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи, че планира да се срещне с руския лидер Владимир Путин на 15 август в американския щат Аляска. Датата и мястото бяха потвърдени и от помощника на руския президент Юрий Ушаков. По думите му, Путин и Тръмп „несъмнено ще се съсредоточат върху обсъждането на варианти за постигане на дългосрочно мирно уреждане на украинския конфликт“. Кремъл очаква следващата среща на двамата лидери след преговорите в Аляска да се състои на руска територия.
Източник: https://glasove.com/

Военнослужещи за пореден ден участват в гасенето на големите пожари

Военнослужещи от Сухопътните войски и от Военновъздушните сили днес помагат в борбата с големите пожари на територията на страната, съобщава Пресцентърът на МО.
Екипаж от ВВС с хеликоптер Кугар излетя в 10:11 ч. днес, за да се включи в гасенето на огъня в района на благоевградското село Илинденци.
От рано тази сутрин 20 военнослужещи с техника от 3-ти механизиран батальон на 3-то бригадно командване, под ръководството на капитан Димитър Димитров участват в дейностите по овладяването на възобновилия се голям горски пожар в Пирин, който избухна на 25 юли тази година. Новите огнища са в близост до национален парк „Пирин". Теренът е пресечен и трудно достъпен и не позволява гасене със специализирана техника, а повишаващите се температури допълнително усложняват ситуацията.
23 военнослужещи с техника от 13-то бригадно командване в Сливен, под ръководството на майор Николай Ончев, гасят горски пожар в трудно достъпен район в местността „Страшко поле” в района на село Мокрен, област Сливен.

Преди 30 години на околовръстното в София изгоряха 14 военнослужещи

Днес се навършват 30 години от оня 11 август на 1995г., когато 14 военнослужещи - лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници от поделение 58 410  на Транспортни войски изгаряха в камион при катастрофа на околовръстния път на София. Само редник Кръстьо Дунчев оцелява. На 7 септември 1996 г. в София бе открит паметник на загиналите. На възпоменателната церемония на Околовръстното шосе край София присъстваха министърът на транспорта Стамен Стаменов, заместник-министърът на отбраната Димитър Митков, депутати, офицери и войници. Паметникът е построен със средства на над 20 организации, които са събрали над 7 милиона лева, бе съобщено на церемонията
На 22 септември с.г. излиза следното съобщение: „Категорично отпадна версията, че смъртта на 14-те войници е причинена от пътно-транспортно произшествие, заяви днес началникът на Софийска окръжна военна прокуратура полк. Кирил Гогев. Това според него е доказано от заключенията на 6 съдебни експертизи, както и от показанията на 60 свидетели. Извън съмнение е часът на катастрофата – тя е станала между 22,25 и 22,35 ч. Резултатите от последната автотехническа експертиза, пристигнали днес, показали, че двигателят на камиона и скоростната му кутия са били напълно изправни в момента на катастрофата. Двигателят не е прегрявал, не е и блокирал. Доказано е също, че по камиона е стреляно с оръжие калибър 5.60 мм.
Виновните за трагедията с войниците от поделение 58 410 на Транспортни войски в София и до днес не са известни. Противоречиви са версиите за обстоятелствата довели до катастрофата. Една от тях гласи, че сблъсъкът е станал след стрелба по камиона, а куршумите са били предназначени за движещия се по същия път Иво Карамански. Материалите по делото са засекретени. По закон класифицираната информация се разсекретява след 30 години.
Поклон пред паметта на загиналите военнослужещи.
Източник: https://otbrana.com/

Великите авантюристи: Бернадот – победителят в Наполеоновите войни

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.......Прочети още

11 август 1877 г. Българското опълчение с кръв удържа позициите си на Шипка

11 август (23-ти август по нов стил) 1877 година е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. На тази дата се води решителната битка при връх Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.
По време на 3-дневните боеве, загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.
Целта на турските сили от 27 000 редовна войска и 34 оръдия е да преминат планината и да окажат помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Срещу тази 27 хилядна армия се изправя новосформираният Шипченски отряд, съставен от 7 500 български опълченци с 27 оръдия. Боевете започват в ранното утро на 9 август и продължават до 14 август. Два дни след началото започва решителното сражение, припомня радио "Велико Търново".
Турците откриват огън по втора и трета опълченски дружини, но биват неприятно изненадани. През нощта подпоручик Кисьов с 18 стрелци заема позиция, която се оказва много сполучлива. Няколко залпа разгромяват турските стрелци. През това време артилерийският огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинците и черкезите нападат с диви викове и рев към окопите, но както и предишните дни са посрещнати на нож и с камъни.
Чудото се случва, когато от редиците на трета дружина, майор Челяев запява песента „Шуми Марица” и изправен със сабя в ръка, без да обръща внимание на куршумите, повежда българските войни към победата. Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. Турците започват финална атака към пеещите български бойци, които ги посрещат с последните си снаряди и патрони. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.
Българските защитниците не трепват дори и в този момент. Турците спират атаката си, а българските стрелци с мощно „Ура” ги изтласкват.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.
По време на 3-дневните боеве, загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен успех.
(Иван Вазов, Опълченците на Шипка)

Армията на Южна Корея се е свила с 20% за 6 години на фона на намаляващото мъжко население

Числеността на въоръжените сили на Южна Корея се е свила 20% за последните 6 години, стигайки 450 000 военнослужещи, предаде Ройтерс. Това се дължи основно на резкия спад в населението на мъжете в наборна възраст за задължителна служба в страната, която е и с най-ниска раждаемост в света, съобщава доклад.
Значителният спад в броя на мъжете, годни за военна служба, води и до недостиг на офицери и може да доведе до оперативни затруднения, ако тенденцията продължи, се казва още в доклада на Министерството на отбраната.
Докладът е представен на член на управляващата Демократическа партия, депутата Чу Ми-е, чийто офис го е разпространил.
Въоръжените сили на Южна Корея намаляват постепенно от началото на 2000-те години, когато те са наброявали около 690 000 войници. Темпото на намаляване се е ускорило в края на 2010-те, като през 2019 г. е имало около 563 000 действащи войници и офицери.
Смята се, че Северна Корея разполага с около 1,2 милиона действащи военнослужещи, сочи последната оценка на Министерството на отбраната от 2022 г.
За периода между 2019 и 2025 г. броят на 20-годишните мъже е намаляло с 30% – до 230 000 души, сочат правителствени данни. Това е възрастта, на която повечето мъже, издържали физически преглед, се записват за военна служба, която сега е с продължителност 18 месеца.
Армията изтъква подобрените си способности като основна причина за съкращаване на срока на служба, което е възможно благодарение на военния съюз със САЩ и развитието на отбранителната индустрия, която се е превърнала във важен износител на оръжие.
През 1953 г., когато Корейската война завършва с примирие, мъжете в добро здраве са служили 36 месеца.
Бюджетът за отбрана на Южна Корея, който за 2025 г. е над 61 трилиона вона (43,9 милиарда долара), е по-голям от изчисления размер на цялата икономика на Северна Корея.
Въпреки това армията има недостиг от 50 000 души в сравнение с необходимия брой за поддържане на отбранителната готовност, съобщава министерството. Около 21 000 от този недостиг са в редиците на сержантите и другите младши командири.
Южна Корея е едно от най-бързо застаряващите общества в света и има най-ниска раждаемост в света – 0,75 през 2024 г., което показва средния брой деца, които една жена се очаква да има през живота си.
Населението на страната, достигнало пик от 51,8 милиона през 2020 г., се очаква да намалее до 36,2 милиона до 2072 г., сочи прогноза на правителството.
Източник: https://www.bta.bg/

Обсъдиха възможностите за придобиване на подводници

Развитието на подводния флот на Военноморските ни сили обсъди президентът Румен Радев с представители на ръководството на Съюза на подводничарите в Република България. На срещата, която се проведе по инициатива на Съюза на подводничарите при посещението на държавния глава във Варна, бяха обсъдени възможностите за придобиване на подводници като част от процеса на модернизация на Българската армия и необходимостта от всеобхватен анализ в тази насока, съобщават от прессекретариата на държавния глава.
От съюза изразиха притеснение за отпадането на проекта за подводници, придобиването на които беше включено в програмата за инвестиции в отбраната, предложена от служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Днес държавният глава и участниците в срещата се обединиха около мнението, че способностите на подводните кораби, свързани с възможностите за охрана на черноморското пространство и крайбрежие, разузнавателна дейност, противодействие на асиметрични заплахи, не могат  да бъдат заменени напълно и пълноценно от друг вид военна техника. „Трябва да бъде направен сериозен и безпристрастен анализ за бъдещето на подводния флот, както и за възможностите за сътрудничество в тази област с други държави“, каза президентът Радев и допълни, че е необходимо да бъде чута военната експертиза по темата.
Във Варна държавният глава, придружаван от съпругата си Десислава Радева, посети Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“. Президентът отдаде почит пред паметника на патрона на училището Никола Вапцаров. От ВВМУ направиха демонстрация на надводни, подводни и летателни безпилотни апарати.
***
България има ли решение за отказ от подводен флот и подмяната му с надводни дронове, попитаха преди малко повече от две седмици в отворено писмо от Съюза на подводничарите, което получихме в редакция. Писмото е адресирано до президента на Република България и Върховен главнокомандващ на ВС г-н Румен Радев; председателя на Нaродното събрание на Република България г-жа Наталия Киселова и председателя на Министерския съвет на Република България г-н Росен Желязков.
Източник: https://otbrana.com/

Defense Express: Германия се въоръжава със стотици зенитни системи Skyranger, плащайки за тях колосалните 8 млрд. евро

Германското министерство на отбраната планира да закупи стотици зенитни системи тип Skyranger като част от мащабна поръчка на оръжия за армията. Това заявява главният изпълнителен директор на отбранителния концерн Rheinmetall Армин Папергер, пише Defense Express.
Папергер подчертава, че до края на тази година Бундесверът може да сключи споразумение за закупуване на Skyranger за сумата от 6 до 8 милиарда евро.
Сред други известни подробности е фактът, че договорът за поръчката вероятно ще бъде разделен на две части - изпълнението на първата трябва да се осъществи до 2029 г., втората - от 2029 до 2035 г., заявява директорът Rheinmetall, предава изданието Hartpunkt.
Папергер отказва да разкрие броя на системите, които ще бъдат закупени. Defense Express припомня, че Германия е изчислила колко системи за противовъздушна отбрана са необходими за пълноценна противовъздушна отбрана и според Skynex числото се оказва 500-600 системи.
По-късно стана известно, че Бундесверът планира да закупи до 5000 бронирани машини тип Boxer, от които 600 бройки трябва да отидат за "шахматните бойци“ Skyranger 30.
Като се вземе предвид това число и обявената сума от 6-8 милиарда евро, според приблизителни оценки, цената на един Skyranger 30 ще възлиза от 10 до над 13 млн. евро.
За сравнение, в началото на 2024 г. беше съобщено, че Германия планира да закупи до 49 бройки Skyranger 30 за до 600 милиона евро, което е приблизително повече от 12 милиона евро за бройка. - (видео)
Източник: https://www.focus-news.net/

Естония получи френски 155-мм самоходни гаубици CAESAR

Естонското министерство на отбраната обяви, че на 6 август 2025 г. последните шест 155-мм/52 колесни самоходни гаубици CAESAR, произведени от френския клон на френско-германската асоциация KNDS (KNDS France, преди Nexter Systems), от 12, поръчани през юни 2024 г., са доставени в Естония по море. Първите шест самоходни гаубици CAESAR по този договор бяха доставени в Естония в края на януари 2025 г.

Президентът ще участва в церемония по присвояване на първо офицерско звание на курсантите от випуск-2025 на Висшето военноморско училище

Държавният глава Румен Радев ще бъде днес във Варна по повод тържествения ритуал по присвояване на първо офицерско звание на курсантите от випуск-2025 на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. 
Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще бъде посрещнат с почетен караул на Морската гара. По случай празника на Военноморските сили тържествено ще бъдат издигнати флаговете на корабите от ВМС. 
След това ще започне тържественият ритуал по присвояване на първо офицерско звание на курсантите. В рамките на церемонията президентът Румен Радев ще връчи дипломата и пагоните на курсанта първенец. Държавният глава ще отправи приветствие към младите офицери и присъстващите на тържествения ритуал.
Първи офицерски пагони и дипломите си ще получат 44 випускници. Първенец сред курсантите е мичман Николай Марианов Тенчев, специализация „Военноморска логистика“, с успех 5,88, съобщиха от Министерството на отбраната. 
Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят младите офицери и ще връчат дипломите и пагоните на отличниците на специализации. - (видео)

Първи полет на Ка-52М

На 10 август 2020 г. руското министерство на промишлеността и търговията обяви, че модернизиран боен вертолет, носещ означението Ка-52М, е изпълнил първи полет. Това е станало на летището на завода-производител ААК „Прогрес“ в Арсениев, в Далечния изток на Русия.
Основното подобрение в Ка-52М в сравнение с базовия вариант Ка-52, пуснат в серийно производство през 2009-2010 г. за армейската авиация на Въздушно-космическите сили (ВКС) на Русия, е новата прицелно-обзорна система с увеличена далечина на откриване и разпознаване на цели нощем и подобреното качество на изображението, а също и подобрена надеждност. Ще бъде подобрена системата за насочването на подвижната оръдейна установка с 30 mm оръдие 2А42, която получава цифрово управление за повишена точност на стрелбата. Също ще има нов радар за търсене на наземни цели и целеуказване, взаимодействащ с прицелно-обзорната система. Добавен е подсилен колесник и ново осветление (на кабината и външно), базирано на LED-технологии. Системата за управление на оръжието също има значителни подобрения, с възможност за използване на новата ракета с голяма далечина на полета, известна като „Изделие 305“, вече интегрирана на Ми-28НМ (с радиокомандно и инерциално насочване в крейсерския етап на полета и насочване от оператор по телевизионно изображение в крайния участък).
Още на 11 юни 2020 г. руската информационна агенция „Интерфакс“ съобщи за договор между руското военно министерство и компанията „Вертолёты России“ (в чиято структура са конструкторското бюро „Камов“ и завода-производител ААК „Прогрес“) от 2019 г. за производство и изпитания на два опитни образеца на Ка-52М, създадени на база на серийни машини. Това означава, че основните промени са по оборудването, като планера, носещата система и силовата установка остават непроменени или с малки промени – основно защото конструкцията се оказала много успешна. Договорът предвижда интегриране на нови бордни системи – навигационна, прицелна, системата за управление на огъня, комплекс за свръзка, а също така и добавяне на новата ракета „Изделие 305“. За увеличаване на бойния радиус се планира използване на допълнителни горивни резервоари със защита от взрив на горивните пари и теч на гориво при прострелване, които може да се подкачат на крилото заедно с въоръжение (сегашните допълнителни резервоари може да се ползват само при пребазиране, без да има разрешение за тяхното използване при полети с бойно използване).
Цената на работите по договора е 153,4 млн. рубли, което е малко повече от $2 млн. по днешния обменен курс. По изисквания на военните доработката на двата серийни вертолети в модернизирания вид е трябвало да завърши през декември 2020 г., след което да се изпълнят летателни и държавни съвместни изпитания, планирани за завършване в края на септември 2022 г.
През този август, по време на отбранителното изложение „Армия-2020“ в Кубинка до Москва, се очаква подписване на договор за доставка на 114 броя серийни вертолета Ка-52М. Това беше съобщено още през 2019 г. от руския заместник-министър на отбраната Алексей Криворучко. В този случай първите серийни Ка-52М ще може да се доставят на ВКС още към 2022 г. , а договорът ще приключи към 2027 г. - Още за К-52

Оръжието на Русия: „Утёс“

Голямокалибрената картечница НСВ-12,7 (с кодово обозначение по време на разработката „Утёс”) е разработена в периода 1969-1972 година от конструкторите Никитин, Соколов и Волков (с абревиатура НСВ) за да замени остарялата картечница ДШК. В пехотния вариант тя се транспортира от личния състав в разглобен вид – триножник, тяло и преносима цев. Обикновено е в комплект с две допълнителни цеви (за смяна в случай, че цевта прегрее).
„Утёс“ ("Стръмна скала") е предназначена за борба с лекобронирани наземни цели (бронетранспортьори), огневи точки и цели, намиращи се зад малки укрития, на далечина до 1000 метра, а също и за стрелба по струпвания на пехотата и транспорт на далечина до 1500 м и по ниско летящи въздушни цели на височина до 1500 м. При разработката изначално е била заложено на универсалността на новата картечница – тя може да бъде използвана като оръжие за поддръжка на пехотата с лекия пехотен триножник, като зенитна картечница от специални установки, а също и за въоръжаване на бронирана техника и малки кораби. Картечница е приета на въоръжение през 1972 година и масово се произвежда в СССР, освен това, нейни копия се изготвят в Югославия и България.
„Утёс“ получава бойното си кръщение в Афганистан. Картечницата се харесва на руските войници, а на муджахидините – напротив. Монтирането на оптически мерник на мощното оръжие позволява значително да се увеличи дистанцията на водене на бой. Като се отчита този фактор в планините атаката на позиция, оборудвана с „Утёс“, става смъртно опасна. За единствен недостатък на картечницата са смятани „козите скокове”, тоест значителния откат. За да се справят с него, войниците подпирали триножника с камъни или чували с пясък. НСВ разработват също и танковата картечница НСВТ и корабната картечна установка „Утес-М”. Основно е използвана нейната танкова модификация, като зенитно оръжие на танковете Т-72, Т-80, Т-90 и по-късните модификации Т-64. С нея са оборудвани и самоходни артилерийски установки и различни бронирани коли. Интересното е, че през 90-те години, с картечници НСВ са били въоръжени няколко хиляди бронетранспортьора Panssari-Sisu и бойни машини Sisu NA-110, произведени във Финландия за собствените и въоръжени сили и за войсковите подразделения от африканските страни, действащи под егидата на ООН. – Още за НСВ „Утёс“

Няколко атомни бомби са изгубени по света: Представляват ли опасност?

В една зимна утрин по време на Студената война, на 17 януари 1966 г., около 10:30 сутринта, испански рибар, който лови скариди, наблюдава как бял пакет с деформирана форма пада от небето... и безшумно пада в Алборанско море. Имало нещо, което висяло под него, макар че той не можел да разбере какво е то. После пакета изчезва под вълните.
По същото време в близкото рибарско селище Паломарес местните жители погледнали към същото небе и станали свидетели на много различна сцена – две гигантски огнени топки, летящи към тях. За секунди сънната селска идилия била разбита. Сградите се разклатили, а части от тялото паднали на земята.........Прочети още

Навършват се 167 години от рождението на генерала от пехотата Георги Стоянов Тодоров, роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. През 1882 г. постъпва в Генералщабната академия в Санкт-Петербург, но преди да довърши последния курс, се завръща в България заради събитията около Съединението. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на летящ отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия (4 ноември) забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост.
След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг (1885), заради което е уволнен от армията (септември 1886). Същата година е възстановен отново на служба. На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1892 г. в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. в чин полковник. Служи като инспектор на класовете във военното училище, началник на гарнизона в Севлиево и командир на 20- ти пехотен Шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е произведен в чин генерал-майор и е началник на 7- ма пехотна Рилска дивизия.
През Балканската война (1912-1913) командва 7- ма пехотна Рилска дивизия при настъплението й към Солун. През януари 1913 г. отблъсква турците при Булаир. По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4-18 юли). След войната е инспектор на 2- ра военноинспекционна област. На 2 август 1915 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.
През Първата световна война (1915-1918) е назначен за командващ 2- ра българска армия (октомври 1915- декември 1916), която настъпва в Македония и осуетява съединяването на дебаркиралите в Солун съглашенски войски със сръбската армия. През 1917 г. поема командването на 3- та българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 г. е произведен в генерал от пехотата. В началото на 1918 г. е назначен за помощник-главнокомандващ действащата армия, на която длъжност го заварва краят на войната.
След мобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III. През 1919 г. напуска армията и излиза в запаса. Умира на 16 ноември 1934 г . в София.
Награден е с военния орден „За храброст” II, III и IV ст.2 кл.; ордена „Св. Александър” I ст. с мечове по средата, IV и V ст. без мечове; народния орден „За военна заслуга” I ст. с брилянти и III ст. на военна лента; ордена „За заслуга” на обикновена лента. - Още за ген. Тодоров

10 август 1913 г. Букурещкият мирен договор

На 10 август 1913 г. е сключен Букурещкият мирен договор между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга. С документа се слага край на Втората балканска война.
Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.
След подписването на 17 май 1913 г. на Лондонския мирен договор отношенията в победилата коалиция се изострят.
Договорът слага край на войната, но не премахва военната обстановка на Балканите. Причината е възникналото напрежение между основните играчи в победилата коалиция.
Ако преди година България успява чрез дипломация да създаде действащ и успешен блок срещу Османската империя, то в месеците около подготовката на мирния договор в Лондон София изпада в международна изолация.
Според някои историци, заслепен от военните успехи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 г. армията ни да нападне доскорошните съюзници Гърция и Сърбия.
Той е нетърпелив да изчака арбитража на руския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България и без почти никаква съпротива стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската армия. Видин пада в обкръжение. Причината е, че основните български сили са хвърлени срещу гърците и сърбите.
На 5 юли правителството на Васил Радославов обявява, че е съгласно да отстъпи на Румъния Южна Добруджа, и иска примирие. В отговор румънският премиер Титу Майореску отправя покана към воюващите страни за мирни преговори в Букурещ. България откликва първа и изпраща свои представители в румънската столица на 13 юли. Три дни по-късно в Букурещ пристигат и делегациите на бившите български съюзници – Гърция, Сърбия и Черна гора.
Букурещката конференция започва на 17 юли. В това време военните действия продължават, защото Сърбия и Гърция настояват за уговаряне на мирните условия преди огънят да бъде прекратен. Успешният отпор на българите край Кресненския пролом обаче склонява Гърция на примирие (18 юли). На 21 юли е постигнато споразумение за новата граница между България и Румъния, но усилията на българските дипломати да спечелят румънска подкрепа срещу сърби и гърци остават безуспешни.
Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли. Първоначално Пашич предлага за граница река Струма. Това предложение не е прието, но българите са принудени да се откажат от Щип, Радовиш и Кочани, които владеят до войната. Венизелос поисква цялото егейско крайбрежие до село Макри (няколко километра западно от Дедеагач), но под натиска на останалите участници в конференцията намалява претенциите си. Русия и Австро-Унгария се намесват в полза на България в преговорите за Кавала, но Венизелос си издейства подкрепа от други две велики европейски сили – Франция и Германия. В крайна сметка българските делегати отстъпват Кавала под заплахата на Майореску, че румънските войски ще окупират София.

Морското училище прие 56 млади курсанти

56 новобранци прекрачиха прага на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Младите курсанти бяха посрещнати с официална церемония и приветствани от началника на Училището флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов. След обща снимка пред паметника на патрона на ВВМУ, новите попълнения получиха своите униформи и си взеха довиждане с родители и близки, които ще видят след 40 дни, когато ще положат военна клетва.
Курсантите от специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ в Морското училище ще се обучават в следните специализации: „Корабоводене за ВМС“; „Корабни машини и механизми за ВМС“; „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“; „Кибероперации“; „Мехатроника“ и „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“. С най-висок бал от новоприетите курсанти са Радостин Йорданов и Савина Зафирова. В специализацията „Медицинско осигуряване на Въоръжените сили“ са приети 12 момичета и 7 момчета. С най-висок бал от тях е Александър Тодоров.
Източник:  https://morskivestnik.com/

105 години от Ньойският договор

На 9 август 1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г. – 1918 г. Договорът е подписан на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, от българска страна, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919 г. – 1920 г.
Според договора на България са наложени тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция – значително количество добитък, както и 250 000 т. въглища.
Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население.
По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора, по искане на Гърция, е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население в Западна Тракия. Ньойският мирен договор съществува до началото на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).

На 9 август 1945 САЩ пускат втората атомна бомба над Япония, която разрушава Нагасаки. Американски бомбардировач Б-29 носи на борда си атомна бомба с кодово име “Дебелака” (Fat Man). Планът за атаката е почти идентичен с този за Хирошима. Ядреното оръжие съдържа сърцевина от 6,4 кг плутоний-239, като експлодира на 469 метра над земната повърхност. Радиусът на пълното унищожение е 1,6 км. Убити са около 70 хиляди души мигновено, а ранените са около 60 хиляди.
Първоначално смъртоносното взривно устройство с плутоний трябваше да бъде хвърлено над град Кокура северно от Нагасаки, където се намира голям оръжеен завод. Но метеорологичните условия не били благоприятни и това принудило американския бомбардировач Б-29 да промени курса.
Три дни преди това първата атомна бомба, хвърлена над Хирошима и известна като "Малчугана" (Little Boy), отне живота на 140 000 души. Двете бомбардировки ускориха капитулацията на Япония и края на войната в Тихия океан.
През декември 1967 г. японското правителство тържествено се ангажира да не произвежда, притежава или да допуска на своя територия ядрени оръжия. Разрушените Хирошима и Нагасаки пък се стараят чрез церемонии и кампании срещу ядрените оръжия да съхранят спомена за двете катастрофи. - Още ЯО

Ден на воинската слава на Русия – победата край Хангут

9 август в Русия е Ден на воинската слава. В този ден през 1714 година руският флот под командването на Петър Първи победи шведите край нос Хангут. В онова сражение Русия доказа правото да се нарича велика морска държава. - (видео)
Това беше по времето на Северната война. Не познавалия поражение шведски флот господстваше на Балийско море, което бе сериозна пречка в развитието на икономическите връзки на Русия със Западна Европа. След разгромяването на армията на Карл XII на сушата, край Полтава, победата в морското сражение беше просто необходима на Русия, казва историкът Александър Боханов:
- През Балтика минаваха директните връзки с германските търговски центрове, с Холандия, с Англия. Шведите контролираха всичко и взимаха данък за възможността да излизаш в открито море. И в резултат руският износ ставаше невероятно скъп и неспособен да се конкурира.
Редовният руски флот на Балтика стана за Петър Първи приоритетна задача. Освен това, морето бе за него любима стихия.
През лятото на 1714 година руският флот в състав 99 галери и 17 платноходки излезе във Финския залив. Плоскодънните галери, съгласно замисъла на руския император, бяха най-сполучливото решение за минаване през тесните места на Хангутския полуостров. Там ги посрещнаха 16 линейни кораба и 5 фрегата на шведския флот. Петър успя да надхитри противника. Той се престори, че прехвърля част от галерите си към северната страна на Хангут. За целта той заповяда да се построи дървен път, дълъг 2,5 километра. Шведите се излъгаха и прехвърлиха част от флота си, в това число и най-големия си кораб „Елефант”, в северния залив. Скоро на морето се установи затишие, шведските платноходи не можаха да маневрират, и руските галери получиха явно предимство.
Състоя се решаващо сражение, в което Петър заложи на забравения към това време абордаж. Морският десант се катереше по шведските палуби и завързваше ръкопашен бой, като превземаха кораб след кораб. Сред тях беше и високият руски цар с шпага в ръцете. Край Гангут руснаците плениха 10 шведски кораба, в това число и главния - „Елефант”. Това беше една блестяща победа. След Хангутското сражение всички военни действия бяха пренесени на територията на Швеция, а през 1721 година бе сключен Нищадският мир – Северната война завърши с победа на Русия. Тази победа нареди Русия сред най-големите европейски страни. И без Балтийския флот това едва ли щеше да е възможно. - Още за БФ на Русия

На този ден през 1945 година Съветската армия започва операция в Манджурия

На 9 август 1945 г. започва Манджурската операция – стратегическа настъпателна операция на съветските войски в края на Втората световна война с цел разгром на японската Квантунска армия, освобождаване на северните провинции на Китай и Корея, ликвидиране на плацдарма за агресия на Япония на азиатския континент. Уместно е да се отбележи, че същият ден, 9 август, САЩ нанасят втория си ядрен удар по Нагасаки, но японското правителство не възнамерява да обяви капитулация. То разчита на Квантунската армия, окупирала огромна територия от Азия, която да позволи сключването на почтен мир с антихитлеристката коалиция. Именно разгромът на Квантунската армия разбива илюзиите на милитаристична Япония, че ще може да преговаря равноправно, а не да бъде заставена да капитулира напълно и безусловно.
Операцията започва с нанасяне на удари от авиацията по военни обекти в Харбин, Чанчун и Хирин (Цзилин), по райони за съсредоточение на войски, по центрове за свръзка и комуникации на противника в крайграничната зона.
Съветският Тихоокеански флот, навлизайки в Японско море, унищожава комуникациите между Япония и Манджурия и нанася с авиация и корабна артилерия ударите по военноморски бази в Юка, Расин и Сейсин.
Войските на Забайкалския фронт разгромяват противника на калганското, солунското и хайларското направление и на 18-19 август излизат на подстъпите към най-важните промишлени и административни центрове в Манджурия.
За да ускори пленяването на японската армия и да не позволи на противника възможност да се евакуира или да унищожи материални ценности, в края на август в Харбин, Хирин, Чанчун и Мукден са стоварени въздушни десанти.
На 19 август започва масовото предаване в плен на японските войски. Разгромът на Квантунската армия в Манджурия принуждава Япония да капитулира на 2 септември 1945 г. Това слага край на Втората световна война. - (видео)

Тържествено ще бъдат чествани 146 г. от създаването на Военноморските сили на Република България

Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват в тържествените прояви в чест на 146-ата годишнина от създаването на българските Военноморски сили.
На 9 август (събота) в 18.00 ч. в зала 1  на Фестивалния и конгресен център във Варна ще започне тържествено събрание-концерт, посветено на празника на ВМС. Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят личния състав и ще наградят отличили се през годината военнослужещи и цивилни служители.
По-рано същия ден своите дипломи ще получат 395 студенти-випускници на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Церемонията ще започне в 9.00 ч. в района на училището. Поздрав към завършващите ще отправи заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев. Първенец на студентите е Ванина Стефанова, специалност „Мениджмънт на пасажерските кораби“ с успех 5,97. 45 са чуждестранните студенти, които ще получат своите дипломи на церемонията.
На 10 август от 9.00 ч. на Морска гара – Варна ще се състои ритуалът по тържествено издигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на кораби от Военноморските сили.
Веднага след това ще започне тържественият акт по присвояване на първо офицерско звание на курсантите от випуск „Сливнишко-Драгомански“ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Първи офицерски пагони и дипломите си ще получат 44 випускници  от специализациите „Военноморска логистика“, „Корабоводене за ВМС“, ВМКРТС, „Корабни машини и механизми за ВМС“, „Мехатроника“, „Кибероперации“. Първенец сред курсантите е мичман Николай Марианов Тенчев, специализация „Военноморска логистика“, с успех 5,88.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят младите офицери и ще връчат дипломите и пагоните на отличниците на специализации.
По случай празника на 9 август от 09:00 часа до 17:00 часа и на 10 август от 10:30 часа до 17:00 часа на Морска гара Варна жителите и гостите на града ще могат да разгледат кораби, техника и въоръжение от състава на Военноморските сили.
Източник: mod.bg

Няма място за тревога за 20-те заплати при уволнение от военна служба

В редакцията на Otbrana.com се получиха няколко запитвания , свързани с обезщетенията при освобождаване от военна служба, с оглед на подготвените от МО изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Вярно е, че в разпоредбите, които регламентират този въпрос има някои нови моменти. В мотивите към проекта е записано, че се предлага разширяване на рестрикциите към получаването на обезщетение при прекратяването на договора за военна служба по чл. 227 от закона.
За какво става въпрос?
Законодателят е предвидил изплащането на еднократно парично обезщетение на военнослужещите, при освобождаване от военна служба, в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, както и че при освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие. Този текст не се пипа. Рестрикциите към получаването на посоченото обезщетение и доволствие съществуват само към дисциплинарно уволнените от военна служба военнослужещи. По сега действащия закон еднократно парично обезщетени и парично доволствие не се получават при дисциплинарно уволнение. В същото време, обаче, ЗОВСРБ регламентира дейностите, явяващи се несъвместими с военната служба, а в Закона за противодействие на корупцията са регламентирани случаите за установяване на конфликт на интереси. Военнослужещите могат да попаднат в техния правен обсег само при нарочно виновно неизпълнение, което налага в този случай те също да бъдат ограничени в получаването на еднократно обезщетение и доволствие, се посочва в мотивите.
Рестрикции за изплащане на обезщетението се въвеждат и при предсрочно прекратяване на договора за военна служба на основание с 3-месечно предизвестие от военнослужещия, което може да заплати, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба - 10 години за офицерите, както и 7 години за офицерите, 5 години за офицерските кандидати и сержантите (старшините) и 3 години за войниците (матросите), които са приети на военна служба въз основа на конкурс след завършване на  гражданско средно или висше училище и преминали начална и специална военна подготовка във висше военно училище, в професионален колеж или в учебен център, освен в случаите, когато е било на военна служба. За такива рестрикции става въпрос и поради отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната преди изтичането на първоначалния срок на военната служба.
Казано по-кратко, предвижда се разширяване на хипотезите, при които еднократното парично обезщетение и еднократното парично доволствие при уволнение, не следва да се изплащат, поради „виновно“ или недобросъвестно поведение от страна на военнослужещите, а именно - в случаите на несъвместимост с изпълнение на военната служба и поради установяване на конфликт на интереси по Закона за противодействие корупцията, с влязъл в сила акт предсрочно прекратяване на договора за военна служба и при отказ от подаване на документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Контраадмирал Леополд Шарнер – комендант на Варненския рейд по време на Кримската война

В началото на Кримската война (1853-1856 г.) комендант на Варненския рейд е френският контраадмирал Леополд Виктор Шарнер (Leopold Victor Charner, 1797-1869). Шарнер е в състава на Втора ескадра – (Second Squadron – Atlantic), под командването на вицеадмирал Арман Жозеф Брюа (Vice-amiral Armand Joseph Bruat).
Адмиралтейския флаг на контраадмирал Леополд Шарнер е на парахода „Наполеон“ (Le Napoléon)*. От 24 / 26 март до 5 септември 1854 г. „Наполеон“ оперира по западното крайбрежие на Черно море и има за котвена стоянка заливите на Каварна (Балчик)** и Варна.
На 17 октомври 1854 г. „Наполеон“ се бие 5 часа с батареята „Константин“ (Константиновская батарея) на входа на Севастополския залив. Корабът изстелва 3 хиляди гюлета и е поразен от 100.
* „Наполеон“ е 90-оръдеен витлов параход, с две оръдейни палуби, с парен двигател с 960 к. с. и ветрилно стъкмяване. Той е спуснат на вода на 16 май 1850 г. и има водоизместване 5 120 тона. По време на Кримската война капитан на парахода „Наполеон“ е Огюстен Дюпуи (capitaine de vaisseau Augustin Dupouy).
** На 24 март 1854 г., в началото на Кримската война, съюзническите флоти – френска, под командването на вицеадмирал Алфонс Амлен (Ferdinand Alphonse Hamelin), и английска, под командването на вицеадмирал Джеймс Уитли Динс Дъндъс (James Wortley Deans Dundas), отплават от залива Бейкоз (Константинопол) и се насочват към българското крайбрежие. На 26 март 1854 г. те достигат до залива на Каварна и хвърлят котва. Ветровития по това време залив не предлага на корабите достатъчно сигурност и два дни по-късно ескадрите заемат позиция пред Балчик. Заливът на Балчик – защитен от северните и североизточни ветрове, с дълбочина на водата 10-12 фатома, със здраво глинесто дъно става база на съюзническите флоти при техните операции в Черно море. Турският и египетски флот (22 кораба) под командването на Ахмет паша (Caiserli Ahmet Pacha), Мушавер паша (Captain Slade) и Хасан паша (Hassan Pacha), избира за своя база залива на Каварна (до средата на юни 1854 г.).
(The Nautical Magazine and Naval Chronicle, For 1854. London, Simpkin, Marshall and Co., 1854, (June 1854), p. 326; Turkey and the Crimean War: A Narrative of Historical Events. By Rear-admiral Sir Adolphus Slade, K.C.B. (Mushaver Pasha). London, Smith, Elder and Co., 1867, p. 237, 245).
Източник: https://www.maritime.bg/

На този ден през 1588 година испанската „Непобедима армада” е разбита от англичаните

Испанската Велика армада (в буквален превод „Флот на щастието”) е най-големият до тогава в историята военен флот. Създаден е от крал Фелипе II в годините от 1586 до 1588 година с цел десантиране на британския остров и завладяването му.
Мотивите за изпращане на армадата са политически и религиозни: Католиците в Испания, а и в цяла Европа, ненавиждат кралица Елизабет, която преследва католиците в Англия, а и подкрепя холандските протестанти и бунта на Вилем Орански срещу Испания.
Армадата се състои от 134 испански кораба (40 линейни), включително от съставните на кралството Португалия и двете апенински кралства Неаполитанско и Сицилианско.
На корабите има повече от 32 хиляди души: 8766 моряци, 2088 гребци и 21 855 войници. По план към тях трябвало да се присъедини подготвен в Холандия дебаркационен корпус. На корабите има също около 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската църква и да възстановят католицизма в Англия.
За командир е назначен способният адмирал Алваро де Басан Маркиз де Санта Крус, който през 1582 побеждава край Азорските острови обединения флот от френски, английски, холандски и португалски кораби. В навечерието на похода обаче той умира и на негово място е назначен сухопътният офицер Херцог Медина-Сидония, който никога дотогава не се качвал на кораб.
Англичаните противопоставят на „Непобедимата армада“ около 200 кораба, повечето от които са търговски и транспортни, но за сметка на това са по-маневрени и бързоходни. Английския флот е ръководен от бившия корсар сър Франсис Дрейк и лорд Хауърд. Сър Франсис Дрейк (р. 1540 г.-ум. 1596 г.) е английски вицеадмирал. Пиратствал край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г., 1585-1586 г.). Извършва второто околосветско плаване след Фернандо Магелан (1577-1580 г.)
През май 1588 година „Непобедимата армада“ напуска Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли с.г. огромният флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три поредни сражения - при Плимут (на 31 юли), Портланд (на 2 август) и край остров Уайт (на 4 август) - английската артилерия нанася някакви поражения на испанския флот, който е принуден да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 август към 8 август англичаните атакуват армадата, използвайки брандери (специално пригодени за подпалване кораби пълни с барут и други взривни и запалителни вещества).
Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи (не е потопен нито един испански кораб), добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия „Непобедимата армада“ херцог Медина Сидония да се отправи на север покрай източния бряг на Албиона, да го заобиколи северно откъм Шотландия и да се завърне в Испания. Последвалите бури окончателно разгромяват испанския флот, който губи десетки потънали кораби. Онези испанци, които не са се удавили и достигат бреговете на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.
В крайна сметка почти 2/3 от състава на Армадата е унищожена и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат едва около 60 кораба с близо 10 хил. души. Испанската държава полага грижи за завърналите се хора, осигурява им пари и болнични грижи за ранените. Англичаните напротив дори не плащат дължимото на част от моряците си.
Победата над Непобедимата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи. Испания още дълго остава най-силната и могъща държава в Европа и света, но англо-шотландската победа над „Непобедимата армада" нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по това време владее и Португалия. (Двете през 1494 г. са си разделили света за колонизиране посредством папата.)
Англичаните се задоволяват с ликвидиране на заплахата и не развиват стратегически успеха. Едва през следващата година те изпращат Английската армада, която обаче е победена от испанците. Войната завършва през 1604, след смъртта на Фелипе ІІ и Елизабет І, с изгоден за Испания мирен договор.

Шест интересни факти за Великата испанска армада

На този ден преди 17 години Грузия напада Южна Осетия

Войната (08-12.08.2008 г) е резултат от противостоянието на две държави – империята на “доброто“ (САЩ) и империята на “злото“ (Русия). До голяма степен САЩ преследват политически цели, а именно – реализиране на програмата на предишната администрация за „разпространение на демокрацията" на Изток.
Ако анализираме военния компонент, то Пентагонът се интересува от оценката на ефективността на програмата за обучение на марионетните армии в постсъветското пространство GSSOP II (Бел.ред. План-програма на Въоръжените сили на САЩ за обучение на грузинските въоръжени сили. Преминава на два етапа – обща стойност около 90 млн. долара. В първия етап са обучени 3 батальона, във втория период 1 пехотна бригада.). Както и от реалната оценка на боеспособността на руската армия.
За ФСБ (Бел.ред. Федерална служба за сигурност) и ГРУ (Бел.ред. Главно разузнавателно управление) задачите са други – поддръжка при разгрома на грузинската армия, както и превземане на обекти, от които те се интересуват. ГРУ проявяват интерес към три военни обекти построени от американците в Грузия:
  - Радиолокационна станция в град Анаклия;
  - Център за радиоелектронно разузнаване около град Гори;
  - Радиолокационна станция на противовъздушната отбрана покрай Тбилиси.
Първите два обекта са превзети по време на войната, като самите станции са демонтирани и транспортирани в Русия. – Още за петдневната война

Гърция ще строи военен сателит за 25 милиона евро

Гръцкият център за иновации в областта на отбраната (ELKAK) обяви национален търг за конструирането на разузнавателен сателит в проект на стойност 25 милиона евро, съобщава Greek reporter.
В технологичен аспект спътникът ще използва SAR радарна технология и подвижна антена за изображения с висока резолюция без значение от осветеността и атмосферните условия. Амбицията на центъра е крайният резултат да надмине постигнатото до момента в сферата в световен мащаб.
Освен за разузнаване, военните ще използват новата технология за радиоелектронна борба - заглушаване на комуникации и навигационни системи и изваждане от строя на вражеската дигитална инфраструктура. Едновременно с това ще може да работи с лазери, оръжия с директна енергия и снаряди.
Допълнителен принос
С този проект южната ни съседка цели да развие сектора на космически технологии в страната и да разшири веригата на доставки. Според Пантелис Цорцакис - главен изпълнителен директор на ELKAK, работата на отбранителната индустрия в тази посока е изключително важна за стратегическата независимост на страната.
"Космосът се очерта като петата оперативна област - наред със сушата, морето, въздуха и киберпространството", каза Цорцакис пред Greek reporter.
От ELKAK очакват новата разработка да помогне както за насърчаване на иновациите и за развитието на местната икономика, така и за установяване на партньорство между стартиращи компании, фабрики, изследователски институции и утвърдени бизнеси в отбранителната индустрия.
Тенденция, а не изключение
В края на юни гръцките медии съобщиха за успешното изстрелване на първия си сателит DUTHSat-2, с помощта на SpaceX и Европейската космическа агенция. Той използва ново експериментално оборудване за наблюдение, включващо модерни оптически камери и сигурни телекомуникационни системи.
Очаква се още два спътника да бъдат изпратени в космоса през ноември.
Източник: https://money.bg/

ВМЗ-Сопот и Rheinmetall: Българо-германски заводи ще произвеждат снаряди за артилерията

Не просто интерес, а ясен план за конкретни производства - на този етап вече са отношенията между Rheinmetall и България. От стенограма на правителствено заседание в края на миналия месец става ясно, че вече има концепция за съвместно дружество между най-голямата германска оръжейна компания и ВМЗ-Сопот.
То ще управлява два нови завода - за производство на енергетични материали и заряди и за производство на 155-милиметрови боеприпаси.
Това е натовски калибър. Към момента ВМЗ-Сопот има продукция предимно по съветските калибри, но като "концептуални модели" на сайта на компанията са показани и 155-милиметрови снаряди.
Именно 155-милиметрови са и самоходните гаубици Caesar, които нашата армия ще придобие от Франция. "Действително ние ще се превъоръжаваме със 155 милиметрова артилерия и е нормално да има в България производство на 155 милиметрови снаряди, така че това съвместно предприятие ще даде възможност и да запазим производството на съществуващите оръжейни платформи и да придобием нови, така че го подкрепям", посочва военният министър Атанас Запрянов.
"Очаква се, също така, да бъдат разкрити и нови работни места, а финансовото участие на държавното предприятие "ВМЗ" в съвместното дружество ще генерира допълнителни приходи чрез местни данъци и дивиденти", посочва икономическият министър Петър Дилов, който е и принципал на ВМЗ.
В началото на юли ВМЗ-Сопот обяви, че поръчките му за тази година ще стигнат 1 милиард лева. За първото тримесечие само е продал оръжие за 296,3 млн. лв. срещу 191,7 млн. лв. за цялата 2021 г., припомня Радио Пловдив.
Той предлага България да кандидатства за финансиране до 960 милиона евро по механизма SAFE за финансиране на проектите. Финансовият министър Теменужка Петкова отбелязва, че е нужна обосновка и лимит по отношение на дълга, който поемаме.
През пролетта делегация на Rheinmetall беше у нас, като тогава се заговори за изграждането на завод за барут в България за 420 млн. евро. Сега обсъжданите проекти са за двойно повече пари.
Източник: https://money.bg/

Южна Корея и САЩ започват на 18 август мащабни военни учения

Южна Корея и САЩ ще имат този месец големи военни учения, чиято цел е укрепването на общата им боеготовност предвид нарастващите военни заплахи от страна на Северна Корея, съобщиха днес съюзниците, цитирани от южнокорейската агенция Йонхап.
Годишните учения „Улчи фрийдъм шийлд“ (Ulchi Freedom Shield, UFS) ще се състоят като цяло от 18 до 28 август и включват тренировки за отразяване на реалистични заплахи с цел да се подобрят способностите на съюзниците във всички области, съобщиха военните от двете страни.
Тази година маневрите предвиждат известна промяна – 20 от 40-те тренировъчни задания ще бъдат отложени за септември, заяви на брифинг днес говорителят на Комитета на началник-щабовете на Южна Корея, цитиран от Ройтерс.
Решението за тази промяна в графика е продиктувано главно от екстремните метеорологични условия, каза той, като отрече да има политически фактори за него.
Тазгодишното учение ще изпита реакцията на военните от двете страни на засилени ядрени заплахи от Северна Корея, както и най-модерните технологии, използвани в съвременните войни, каза говорителят, цитирайки конфликтите в Украйна и Близкия изток. Учението ще включва сценарий за изстрелване на ракета от Северна Корея, но няма да обхваща потенциално ядрено изпитание от Пхенян, допълни той.
Източник: bta.bg

Япония получи първите си три изтребителя „Ф-35 Би“; самолетите пристигнаха във военновъздушната база „Нютабару“

Първите три многоцелеви стелт изтребителя „Ф-35 Би“ (F-35B „Lighting II“) на Японските военновъздушни сили за самоотбрана пристигнаха днес във военновъздушна база в южната част на страната, предаде Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че покупката на американските изтребители от страна на Токио представлява нова стъпка за укрепване на отбраната в условията нарастващото напрежение в региона.
Сред новите попълнения са три от четирите „Ф-35 Би“, които по план трябва да бъдат разположени във военновъздушната база „Нютабару“ в префектура Миядзаки. Четвъртият изтребител ще пристигне по-късно, съобщиха Японските военновъздушни сили за самоотбрана.
Самолетите, които разполагат с функция за късо излитане и вертикално кацане, ще оперират от два японски вертолетоносача – „Идзуму“ и „Кага“, които бяха модифицирани, за да могат да бъдат съвместими със изтребителите.
Министерството на отбраната на Япония заяви, че до края на март 2026 г. във военновъздушната база „Нютабару“ ще бъдат доставени още четири изтребителя „Ф-35 Би“.
Япония смята Китай за регионална заплаха и ускорява военното си присъствие на отдалечени острови в югозападната част на страната, отбелязва АП.
По-рано днес едноместен изтребител „Мицубиши Ф-2А“ (Mitsubishi F-2A) на Японските военновъздушни сили за самоотбрана се разби в Тихия океан край източното крайбрежие на Япония по време на тренировъчен полет, а пилотът бе спасен, след като е успял да катапултира, съобщиха военните, като подчертаха, че тренировъчните полети на този вид самолет са били преустановени за проверка на безопасността.
В момента Япония строи писта за нова въздушна база на остров Магешима, на 160 километра южно от базата „Нютабару“, на която ще се извършват тренировъчни полети с изтребители „Ф-35 Би“. Въпреки това, поради забавяния в строителството, ученията ще трябва да се провеждат в базата „Нютабару“ до 2030 г., което предизвика протести от местните жители, обезпокоени от шума от самолетите.
Япония планира да разположи общо 42 изтребители „Ф-35 Би“ и 105 изтребителя „Ф-35 А“ (с конвенционално хоризонтално излитане и кацане), което ще превърне страната в най-големия потребител на американски изтребители „Ф-35“ извън САЩ.
Източник: bta.bg

Оръжието на Русия: БА-10

Един от най-добрите в своя клас бронирани автомобили през Втората световна война беше съветския брониран автомобил БА-10. На въоръжени в съветската армия той се появи още преди войната - 1938 година. А бойното си кръщение получи в боевете в Далечния изток - край река Халхин-Хол против японската армия, където показа много добри качества, в това число и в сблъсъците с японски танкове.
От първите дни на Великата отечествена война БА-10 участвали в боевете с германските войски. По време на лятната кампания на 1941 година средните бронирани автомобили се използвали много активно като често заедно със задачи по разузнаване, съобщения и бойна охрана, извършвали атаки заедно с пехотата и подкрепяли своите части непосредствено на бойното поле. Но това водело до неоправдано големи загуби. Въпреки това, при грамотно използване, съветските бронирани коли можели успешно да воюват с германските танкове.
Средните бронирани автомобили съветско производство се използвали не само в Червената армия, но и в други страни: понякога ги продавали в чужбина, но най-често те се оказвали там като трофеи. Започвайки от 1940 година в Монголия се доставяли и бронирани машини БА-10, но количеството на общите доставки на съветска бронирана техника за сега не е установено. Може да се предположи, че до 1945 година монголската армия получила не по-малко от 100 бронирани машини от този тип.
По време на Зимната война против Финландия, финландците пленили десет бронирани машини БА-10. След началото на т.н. Продължителна война (така във Финландия официално наричат бойните действия против СССР през 1941-1944 години) техния брой се увеличил - към 1 юли 1943 година във войските имало 24 машини от този вид. Като учебни два бронирани автомобила БА-10 се експлоатирали във финландската армия до 1959 година. През 1962 година една от бракуваните бронирани машини била реконструирана в самоходен кран и под обозначението ВА-10N се използвал в техническия център на танковите войски до 1978 година.
Части на германския Вермахт по време на първите боеве на територията на СССР завзели голямо количество средни бронирани машини съветско производство като много от тях били в пълна изправност. Съдейки по снимки, използването на трофеите започнало още по време на първите боеве. Във Вермахта БА-10 получили обозначението Panzerspahwagen BA 203 (r) и предимно се използвали като щабни или свързочни коли. – Още бронетехника

Гибелта на съветската подводница Л-24 в български води през декември 1942 г.

Съветският подводен минен заградител Л-24 излиза в осмия си пореден боен поход на 12 декември 1942 г. от базата в Поти към позиция № 50 (северното българско черноморско крайбрежие, пред носовете Калиакра и Шабла) със задача извършването на минни постановка от 20 противокорабни котвени контактни мини тип „ПЛТ” (Якорная подлодочная трубная мина) и последващо патрулиране в района с евентуално използване на торпедното и артилерийското въоръжение. Подводницата не се завръща в базата и на 11 януари 1943 г. Л-24 е отчислена от състава на Черноморския флот, а позиция № 50 е закрита заради минна опасност.
На 18 и 19 юли 2008 г. експедицията на „Black Sea Technical Diving” за локализиране и обследване на потъналите през Втората световна война край българското черноморско крайбрежие съветски подводници постигна поредния си успех. На 18 юли с помощта на локатор за страничен обзор обектът бе локализиран на дълбочина 59 метра в района на Шабла. На следващия ден се извърши водолазно спускане от общо шест водолаза: Владимир Явашев, Михаил Заимов, Росен Желязков, Желю Бурилков, Антон  Ангелов и Кирил Неделчев с дънно време между 20 и 35 минути.  Така беше извършено първото водолазно спускане до обекта. Беше поставен възпоменателен плакет с текст: „В памет на 57-членния екипаж на подводница Л-24, завинаги останали тук през декември 1942 г.”........Прочети още

Танкът Т-72 навърши 52 години

Днес, 7 август, се навършват точно 52 години (1973 г), откакто танкът Т-72 е бил приет на въоръжение в Съветската армия. - (видео)
Серийното производство на Т-72 започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия.
Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. Българската армия е разполагала със 160 танка T-72M/М1/М2.
Записан е в Книгата на рекордите на Гинес като най-масовият танк на съвременността. – Още за Т-72

Интеркосмос-България-1300 полетя на този ден през 1981 година

„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български изкуствен спътник. Каталожният му номер е 1981-075A. Наименуван е по космическата програма „Интеркосмос“, в рамките на която е създаден и лети.
Построен е в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 кг. Разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици. Захранването се осъществява посредством 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.
Апаратът е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 км с инклинация 81,2° от ракетата „Восток-2М“ от стартова площадка № 43/3 в Плесецк. Събитието е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

На този ден в САЩ е учреден почетния знак за военни заслуги "Пурпурно сърце"

Генерал Джордж Вашингтон учредява отличието на 7 август 1782 година като знак за необикновена смелост и изключителна вярност при военна служба. Смята се, че той е дал само три такива награди.
Почетния знак е възстановен през 1932 г. в чест на 200-годишнината от рождението на Д. Вашингтон като медал за военнослужещите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава след като кандидатите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 г. с такива медали са отличавани само военнослужещи в пехотата, а от 1942 г се дава и на военнослужещи във флота.
През първите 10 години с медала Пурпурно сърце са отличени 78 000 военни.

Преди 61 г. започват американските бомбардировки над Северен Виетнам

На 7 август 1964 г., пет дни след първия инцидент между американски разрушител и три северновиетнамски катера, двете камари на американския Конгрес приемат Тонкинската резолюция, с която одобряват и нанасянето на удари по територията на ДР Виетнам, без да бъде обявявана война.
Експерти по международно право обаче никога не изясниха коя дата да се смята за начало на американските бомбардировки. Ако се припомнят обстоятелствата, то на 2 август 1964 г. три северновиетнамски торпедни катера се опитват да изтласкат от свои териториални води ескадрения миноносец „Мадокс”, като при инцидента един катер е потопен, а един палубен щурмовик Ф-8 „Крусейдър” е повреден и каца аварийно в Дананг. Това обаче не излиза от рамките на въоръжен инцидент и той с нищо не предполага какво ще се случи през следващите години.
Операция ”Пронизваща стрела”
В отговор на инцидента в Тонкинския залив призидента Джонсън разпорежда да бъдат нанесени авиационни удари по бази на северокорейските торпедни катери и по нефтохранилища, за да бъдат лишени катерите от гориво. Операция „Пронизваща стрела” (Pierce Arrow) е проведена на 5 август и това е първият налет на американска авиация в Северен Виетнам.
Но дали е война? Палубните А-4 „Скайхок” и А-1 „Скайрейдър”, съпровождани от F-8, нанасят удари по военни обекти на Северен Виетнам: бомбардирана е базата на торпедните катери Хон Гей, потапяйки осем катера в района на остров Хон Ме; разрушено е нефтохранилището във Вин; попътно е атакувана базата на торпедни катери Бин Тхай. Изтребително прикритие са осигурявали F-4В „Фантом” от самолетоносача Constellation. Резултатите от атаките са фиксирани от палубните разузнавачи RF-8A и установяват унищожени до 90% от горивните запаси във Вин и 2/3 от северновиетнамските торпедни катери. По американски данни са изпълнени 64 бойни полета, при които са загубени два самолета. Единият пилот загива, а другият – Евърет Алварес попада в плен и става първият американски военопленник в Северен Виетнам за почти 10 г.
Операция „Пронизваща стрела” на свой ред не излиза извън рамките на единична наказателна акция на САЩ против Северен Виетнам.
Операция „Горящо копие”
Следващата американска операция „Горящо копие” (Flaming Dart) е проведена чак през февруари 1965 г. При нея за втори път е бомбардиран Северен Виетнам от началото на необявената война. По време и на тази операция е извършен само един нальот. Няколко дни след Тонкинския инцидент на 2 август в Югоизточна Азия започват да пристигат подразделения на ВВС. Пръв е авионосецът Ranger. Не след дълго в състава на групировката влиза и противолодъчният авионосец Kearsarge, като базираните на него S-2 Tracker гарантират сигурността на авионосната групировка от съветски и китайски подводници. В отговор виетнамското командване срочно изтегля от Китай своя 821-ви изтребителен авиополк. Самолетите прелитат в Ной Бай на 6 август и още същия ден два МиГ-17 са приведени в състояние на пълна бойна готовност. Първи в Тан Сон Нхут пристигат ERB-47H за радиоелектронно разузнаване, които разузнават цели в Северен Виетнам. Според разработения план 20 броя В-57 са прехвърлени в базата Биен Хоа край Сайгон и стават първите реактивни самолети, разположени на виетнамска територия. Фактически са нарушени Женевските споразумения, забраняващи използването на реактивни самолети в конфликтни райони на Югоизточна Азия, но за САЩ подобни ограничения никога не са били пречка. Особено след Тонкийската резолюция никой не им обръща внимание.
Службата на Б-57 във Виетнам от самото начало е белязана с неприятности. Още при пребазирането в Биен Хоа на земята се сблъскват първите два приземили се бомбардировача, които блокират пистата за кацане и принуждават останалите екипажи да се приземяват в Тан Сон Нхут. Там пък един от самолетите се врязва в земята по време на кацане и погребва двама членове на екипажа. Операция Flaming Dar идва закономерно през февруари 1965 г., предприета като възмездие в отговор на акциите на партизаните от НФОЮВ против американски военнослужещи в Южен Виетнам. Операцията преминава в два етапа, които трябва да внушат на Севера да прекрати бойните действия на Юг: Flaming Dart I е проведена на 7-8 февруари в отговор на извършените същата нощ нападения над вертолетната база в Кемп Холоуей и над щаба на южновиетнамския ІІ корпус в Плейку. Само първия ден за 30 мин. са хвърлени 30 тона бомби. В началото под удари попадат казармите в Довг Хой.
Първи бомбардират А-4 „Скайхок” от самолетоносача Hancock. Тук са насочени всички боеспособни южновиетнамски А-1, като начело лети за повдигане на бойния дух лично командващият бригаден генерал Нгуен Као Ки. Партизаните от Виетконг не остават длъжни и устройват диверсия в авиобазата Дананг. Нападението е отблъснато и само няколко самолета получават леки повреди.
Flaming Dart II е проведена на 11 февруари в отговор на взрива в хотел в Куи Нон, където са настанени американски военни съветници. По време на двата налета американската и южновиетнамската авиация нанасят удари по обекти в южната част на Северен Виетнам, където северовиетнамски войници се подготвят за изпращане на Юг.
Датата на първия удар на „Горящо копие” понякога се сочи като начало на регулярните бомбардировки над Северен Виетнам, което не съответства на действителността. Ударите се явяват изключително като акции на възмездие. Постоянните бомбардировки по операция „Тътен на гърма” започват едва на 2 март същата година. На 2 март започват бомбардировките по цялата територия на Северен Виетнам по операция Rolling Thunder. В първия ден на атаки са подложени обекти на 50 км. северно от демилитаризираната зона, постепенно ескалацията обхваща целия Виетнам.
И все пак коя дата трябва да се счита за начало на затъването на САЩ в тази война? Това е все едно след като човек е изпил сам бутилка уиски, да се определи кога е започнал да се опива.
Източник: https://blitz.bg, Ганчо Каменарски

Испания се отказва от покупката на F-35 в полза на европейско въоръжение

Испания е замразила плановете си за закупуване на американските изтребители пето поколение F-35, съобщи вестник El País, позовавайки се на правителствени източници. Вместо това Мадрид ще насочи по-голямата част от допълнителния си военен бюджет през 2025 г. към покупки от европейски производители.
В бюджета за 2023 г. испанското правителство беше заложило 6,25 милиарда евро за обновяване на военната авиация, включително евентуална сделка с американския гигант Lockheed Martin - производител на F-35. Сега обаче курсът се променя - в рамките на допълнително увеличение с 10,5 милиарда евро за отбрана, приоритетът пада върху европейските програми за въоръжение, пише El País.
Решението идва на фона на усилията на премиера Педро Санчес постепенно да достигне целта на НАТО за военни разходи от 2% от БВП, без да преминава към по-агресивни увеличения. По време на среща на върха през юни той отказа да приеме искането на САЩ за повишение до 5% от БВП - което предизвика остра реакция от страна на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с нови мита върху испански стоки.
Министерството на отбраната на Испания и Lockheed Martin не са дали официален коментар по случая към момента.
Решението на Испания се вписва в по-широката тенденция сред някои европейски страни да залагат на съвместни континентални проекти като FCAS (Future Combat Air System) - съвместна разработка между Франция, Германия и Испания, която цели да замени сегашните Eurofighter и Rafale през следващите десетилетия.
Източник https://news.bg/

Германската армия купува камиони за €770 милиона от Rheinmetall

Войните се печелят и губят не толкова на бойното поле, но и в надпреварата чия логистика ще се окаже по-ефективна. Това явно се разбира добре в Берлин, защото германските въоръжени сили сключиха договор с Rheinmetall за доставка на около 1400 военни логистични превозни средства на стойност €770 милиона.
Сделката включва 963 превозни средства със сменяеми контейнерни системи и 425 незащитени камиони за използване в зони с нисък риск. Доставките ще бъдат завършени до края на 2025 година, като поръчките са отчетени за третото тримесечие.
Поръчката идва на фона на увеличаващи се военни разходи в Европа.
"Като надежден партньор на Бундесвера се радваме да доставяме допълнителни превозни средства и по този начин да допринесем за мобилността и оперативната готовност на въоръжените сили", заяви Андре Бартел, председател на борда на Rheinmetall MAN military vehicles.
След новината акциите на Rheinmetall поскъпнаха с около 3%, продължавайки силния си ръст от над 190% от началото на годината. Компанията се превърна в един от основните печеливши от европейското увеличение на отбранителните разходи.
Войната на Русия в Украйна вече повиши търсенето на продукти на Rheinmetall, а натискът от американския президент Доналд Тръмп допълнително насърчи Европа да засили отбранителните си способности. Германия се съгласи да промени строгите си правила за дълг, за да улесни инвестициите в отбраната.
Паралелно с военните превозни средства, Rheinmetall разширява дейността си чрез ново партньорство с Lockheed Martin. Двете компании планират създаването на съвместно предприятие за производство на ракети в Европа, като Rheinmetall ще притежава мажоритарен дял от 60%.
Главната цел на партньорството е решаването на проблема с капацитета в САЩ, където времето за доставка на ракети понякога достига 10 години. Съвместното предприятие ще произвежда ракети ATACMS, GMLRS, Hellfire, JAGM и PAC-3 с производствен капацитет до 10 000 ракети годишно.
Производствената линия ще бъде готова за 12-13 месеца, като ракетните двигатели ще се произвеждат в Германия, а бойните глави - в Rheinmetall Italia. При пълен капацитет новият бизнес може да генерира годишни продажби до €5 милиарда.
Германия се ангажира да увеличи отбранителните разходи до 3,5% от БВП до 2029 година, докато НАТО договори повишаване от 2% до 5% от БВП до 2035 година.
Източник https://money.bg/

Десантната бригада на Българските Военноморски сили (Имаше я!)..

Мобилизираха Десантната бригада. По-точно мобилизираха щаба на бригадата и единият й дивизион. Другият дивизион беше действащият, нашият. Освободихме място за мобилизираните кораби. Преместихме нашите по-напред, до чупката на кея, срещу дежурната стая. На редихме ги в две групи от по 4-5. Зад нас подредиха мобилизираните, по същия начин. Получи се внушителна групировка от малки десантни кораби. Два дивизиона. Десантна бригада. На бригадата й предстоеше учение.
Реално учение с приемане и стоварване на реален десант.
По „не явна” и не официална, предварителна информация, товаренето на десанта трябваше да е в „северния”, а стоварването му тук в „южния” район. До края на деня бригадата трябваше да е провела строевото си сглобяване. Щабът на бригадата, част от дивизионните офицери и матроси бяха тук от вчера........ Прочети още

Руският "Удав" е с гаранционен срок 10 хиляди изстрела

Руският централен научно-изследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИТОЧМАШ) започна серийното производство на самозарядния 9-mm пистолет "Удав", уникалните характеристики на който включват и бронебойни куршуми.
Сред патентованите технологии е и конструкцията на пълнителя, който показва броя на патроните. В допълнение, заглушителят се поставя със сменяем модул, а пистолетът стрела с два вида патрони - с повишена проникваща способност и намалена скорост на куршума.
Бронебойният патрон е способен да прониква в бронежилетки и каски с втори клас на защита на по-голямо разстояние от конкурентните огнестрелни оръжия.
Вторият тип куршум се движи с понижена скорост, което значително намалява нивото на звука и пламъка на изстрела при използване на заглушителя.
"Работата по пистолета "Удав", която започна през март 2014 г., след продължителни изпитания премина в етапа на серийното производство. Получена е поръчка за първата производствена партида", казва Алберт Баков, генерален директор на ЦНИИТОЧМАШ.
9-mm самозаряден пистолет има ефективна далечина на стрелбата до 100 m, способен е да пробива индивидуални предпазни средства от втори клас на разстояние до 75 m. Пистолетът може да работи в температурния диапазон от минус 50° С до плюс 50° С. Теглото с пълнителя (без патрони) е 780 g, дължината - 206 mm, височината - 145 mm. Обемът на пълнителя е 18 патрона 9x21 mm. Гаранционният срок на пистолета е 10 хиляди изстрела. - Още пистолети
Източник: https://www.pan.bg, Л. Дойчинов

Десетки предложения по представения от МО проект за промени на закона за отбраната

Днес е последният ден от общественото обсъждане на предложените от МО изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Прави впечатление необичайната активност. В Портала за обществени консултации до този момент има 59 предложения и коментари по проекта.
Има няколко теми, които са на фокуса на вниманието на хората в армията. На първо място се подлага на съмнение ефективността от промените при реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, както и по отношение на условията за ползване и отлагане на платения годишен отпуск и другите отпуски от военнослужещите. „Наистина промените, касаещи компенсациите след дежурство са много несправедливи и  демотивиращи за хората, които даваме 24 часови дежурства. Ако се отнема единият от полагащите се компенсационни дни, то би трябвало да бъде изплатен в парична равностойност. Това е единственото честно и справедливо решение от гледна точка на хората, които даваме дежурства. Ако в МО не могат да се отделят финансовите средства за по-платени дежурства, то не трябва да се пипат компенсациите!“, е един от коментарите.....Прочети още

Руската военна униформа от времето на последния цар

Последният руски император Николай II бил още по-запален от предшествениците си по външните атрибути на военната служба: маневри, паради и военни униформи. Баща му Александър II не обичал показността и ценял простотата във всичко. По негово време мундирът на руския войник бил опростен. В миналото били изхвърлени пришитите плитки, елегантната гвардейска куртка и пищните пера.
Но император Николай смятал, че парадните елементи на униформата са необходима част от армейския живот на войниците и офицерите. Едва качил се на трона през 1894 г., той реформирал облеклото на кавалерията. Новата униформа на руските конници приличала повече на одеждите на техните далечни предшественици, които щурмували Париж през 1814 г. – прилепнали двуредни мундири с цветни обшивки на яката и маншета. Вместо обикновените кожени колани за сабята, въведени при предишното царуване, офицерите отново били оборудвани с бродирани парадни галуни.
Простата армейска униформа, въведена от Александър III, се запазила чак до Руско-японската война. Руските войници се сражавали срещу японците, облечени в бели ризи и фуражки, които били в различен цвят в зависимост от подразделението, но били покрити с бял плат. Офицерите имали бели куртки. Набиващата се на очи и добре различимата отдалече униформа правела руските войници удобни мишени за вражеските стрелци. Нещата стигнали дотам, че бойците по собствена инициатива пребоядисвали дрехите си. През 1904 г. било взето решение войнишките ризи и офицерските куртки да започнат да се шият от плат в цвят каки.
Поражението на Русия в Руско-японската война довело до нови промени в униформата. От една страна сраженията показали, че армейските дрехи трябва да се адаптират към новите бойни условия. Колкото и скъпи на войниците да били техните белоснежни ризи, а на офицерите – блестящите на слънцето еполети, те не бивало да попадат под прицела на снайперистите или картечарите. През 1907 г. цялата армия била облечена в униформи със защитен цвят. Фуражката с козирка окончателно с превърнала в основен вид шапка. Широките панталони, затъкнати в ботушите, напълно заменили тесните си предшественици, като само кавалеристите запазили своите сиви клинове с цветни елементи. Новите офицерски куртки били в цвят каки с пришити джобове на гърдите и метални копчета. Войнишките ризи също получили джобове, но копчетата им били от пресована кожа.
В същото време, за да повдигнат бойния дух на претърпялата поражение армия, тя получила нови парадни униформи. Всички военнослужещи били оборудвани с двуредни мундири с цветни кантове. Офицерите от много полкове получили златни обшивки по куртките, а генералите – специален орнамент във формата на дъбови листа. В някои подразделения върнали и отдавна забравените кивери, ушити по образец на тези, които руските войници носели през 1812 година. На бойците от Гренадерския полк било наредено да носят на дясното си рамо златен акселбант по образец от XVIII век с монограма на Екатерина II. Сребристите препаски, които офицерите носели около кръста си, напомняли на тези от времето на Суворов. Елементите на униформата от славното военно минало на Русия трябвало да повдигнат бойния дух на войската.
Разразилата се през 1914 г. Първа световна война не позволила на руските войници в пълна степен да оценят красотата на новата парадна униформа. Тя била запратена в ъгъла, тъй като на фронта от нея нямало никаква полза. Офицерите трябвало да носят мундири по войнишки образец. Всички ярки и блестящи елементи на униформите, копчетата и звездите по пагоните били боядисани в тъмни цветове, за да станат незабележими за вражеските стрелци. Оформените като плитки колани били заменени от кожени, които се кръстосвали на гърба и поддържали пояс с кобур за револвер и ножница за хладно оръжие.
Наред с ризите и мундирите започнали да се носят т. нар. „френчове“, чиято мода тръгнала от съюзническата британска армия. Недостигът на материал довел и до промяна на вида на униформите. На войската на Кавказкия фронт позволили да шие черкезки от домашно тъкано сиво сукно. Липсата на достатъчно кожа довела до масовата подмяна на обувките с партенки.
Предполагало се ,че парадната униформа на руската армия ще бъде облечена отново в столиците на победените вражески държави – Берлин и Виена. За предстоящия парад на победата дори били ушити специални дрехи. Филцова шапка, имитираща древноруски шлем, била създадена още в навечерието на войната за тържеството по случай юбилея на управляващата династия. Дългите шинели с пришити на гърдите един под друг каишки напомняли на кафтаните на руските стрелци.
Всичко това трябвало да символизира тържеството на славянския дух над неговия вечен враг – Германия. Само че войната се проточила и довела до революция, а ушитите униформи били наследени от Червената армия. И като червеноармейски униформи ги видял и запомнил целият свят. - Още униформи в РА

На този ден през 1991 г. е проведена операция "Бегемот-2"

На 6 август 1991 г. Северният флот на Русия провежда уникалната операция "Бегемот-2", която доказва, че балистичката ракетна подводница е способна да изстреля всичките си ракети почти наведнъж (с интервал от 5-7 секунди). От борда на подводница К-407 "Новомосковск" под командването на капитан втори ранг Сергей Егоров са изстреляни 16 ракети - целият боекомплект. Поради големият риск само доброволци са допуснати на подводната мисия.
Всички 16 ракети Р-29РМ са пуснати в рамките на 3 минути и 44 секунди, а с тях подводницата губи над 650 тона от теглото си. Първата и последната ракети удрят целта, докато останалите се самоунищожават. - (видео)
Операцията е възприета като възможен сценарий за ядрената война със САЩ и е проведена, за да се потвърди възможността за бърз подводен залп.
Две години по-рано, на същия ден, се провежда операция "Бегемот-1" от подводница К-84 "Екатерининбург", но завършва с неуспех поради изтичане на гориво, довело до пожар. - Още за "Бегемот-2"

80 години от атомната бомба над Хирошима

В утрото на 6 август 1945 г. американският бомбардировач B-29 „Енола Гей" хвърля над японския град Хирошима атомна бомба, наречена „Little Boy" (в превод - „малчуган"). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - „Fat Man" („дебеланко"), с която е разрушен град Нагасаки.
За пръв път човечеството използва най-разрушителното оръжие – атомното. За пръв път имаме масово еднократно избиване на хора - в "индустриални количества".
Това става в самия край на Втората световна война. САЩ са изправени пред големия си враг в Тихоокеанския регион – императорска Япония. Имат и да си отмъщават заради унищожената им армада в Пърл Харбър през декември 1941 г, а и заради други поражения. - (видео)
Американските стратези решават, че ако се хвърлят в конвенционална схватка с врага, ще загинат стотици хиляди, може би милиони хора от двете страни. Тогава решават да прибегнат до новото оръжие – то ще вземе десетки хиляди жертви, но ще ускори края на войната и ще спести много повече жертви. Така Америка обяснява пред света защо е взела зловещото решение.
На 6 август 1945 г. сутринта бомбардировачът B-29 Enola Gay излита от военната авиобаза, разположена на остров Тиниан в западната част на Тихия океан. Полетът продължава около 6 часа. Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолета, които се отправят към южна Япония.
Била обявена тревога, направено е радио обръщение в много градове, включително Хирошима. Сутринта операторът на радара в Хирошима определил, че броят на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решават да не прехващат такова малко формирование, за да икономисват гориво и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, "ако врага атакува, но това не се очаква".
В 08:15 часа местно време "Enola Gay" хвърля "Малчугана" в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, на място загиват около 70 000-80 000 души. Общият брой на жертвите достига 140 000 души – издъхнали впоследствие било от раните, било от уврежданията и усложнения вследствие на радиацията. Зоната на пълно разрушение е в радиус около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат огромна площ. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.
На 9 август 1945 г. американски стратегически бомбардировач B-29 "Суперфортрес" хвърля втората атомна бомба – този път над град Нагасаки. "Дебеланкото", както била кръстена, погубва между 60 000 и 80 000 японци – също цивилни, както и в Хирошима.
Историците не са единни по въпроса дали ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са довели до бързия край на войната, принуждавайки Япония да капитулира и така да се предотврати даването на много повече жертви в сухопътни операции, планирани за по-късно през годината. - Още ЯО
**************
Жителите на Япония днес почетоха с минута мълчание памета на жертвите от атомната бомбардировка на Хирошима, извършена от САЩ преди 80 години. Паметна церемония за тази трагична дата се провежда в Парка на мира в центъра на града.
Минута мълчание беше обявена в цялата страна в 08:15 ч. Местно време (02:15 ч. българско време) - точно по време на експлозията на бомбата на 6 август 1945 г. Традиционно се брои с удари на камбана.
Бомбардировката в Хирошима е отнела живота на около 140 000 души.

Забравените герои на България

На 6 август 1859 година в Русе е роден полковник Панайот Дворянов (1859 – 1937).
Завършва Военното училище в София (1880). На 26 октомври 1885 г. е изпратен на служба във Видинската крепостна артилерия.
През Сръбско-българската война (1885) командва Сандровската и Русенската доброволчески чети. Организира отбраната на Белоградчик срещу 4 батальона от 14-ти резервен сръбски полк и се отличава в боя при с. Гайтанци, Видинско (15 ноември 1885), където командваните от него части разбиват противниковата артилерия. След войната служи в артилерията.
По време на Първата балканска война (1912 – 1913) командва 2-ро отделение от 5-и артилерийски нескорострелен полк.
Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен.
Умира на 17 февруари 1937 година в София.

Турция вече е с нов началник на Генералния щаб

Ключови промени в командването на турската армия бяха направени на заседание днес на Висшия военен съвет, ръководено от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, съобщиха от Дирекцията по комуникации към президентството на Република Турция.
С решенията на Висшия военен съвет в Турция за началник на Генералния щаб на въоръжените сили беше назначен командващият Сухопътните войски ген. Селчук Байрактароглу (на снимката). След промяната на неговото място застава командващият на Първа армия ген. Метин Токел.
До ключовите промени се стигна, тъй като досегашният командващ Генералния щаб ген. Метин Гюрак излиза в пенсия.
По информация на Дирекцията по комуникации към президентството на Република Турция на заседанието е взето решение 32 генерал-майори и генерал-лейтенанти да бъдат произведени в по-висок чин, считано от 30 август 2025 г. В чин на генерали и адмирали са произведени 61 полковници.
С решение на Висшия военен съвет ще бъде удължено с една година времето за служене на 29 генерали и с две години времето за служене на 478 полковници.
Заради навършването на определената възраст двама генерали ще излязат в пенсия от 1 септември. В пенсия излизат още 43 генерали и адмирали заради липса на достатъчно щатни бройки.
С една година е удължено оставането на заеманите постове на командващите Военноморските сили и Военновъздушните сили на Турция – адмирал Ерджумент Татлъоглу и ген. Зия Джемал Кадъоглу.
С промените в Турция ще има повече генерали и адмирали. В края на август от 316 те ще се увеличат до 332.
Заседанието започна с поднасяне на венци и цветя в Мавзолея на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк от страна на президента Ердоган и останалите членове на Висшия военен съвет.
В словото на паметното място Ердоган заяви, че в новия световен ред, който се създава, Турция продължава да се бори да бъде водеща сила в региона, въпреки опитите за атаки както вътре в страната, така и отвън.
Той увери, че правителството продължава със стъпките за създаване на сигурност за бъдещето на нацията и посочи усилията, които са направени в сигурността, отбраната, икономиката, технологиите и дипломацията.
Източник: bta.bg

Норвегия възнамерява да финансира Украйна с американски оръжия в размер на 146 млн. долара

Осло отпуска около 146 млн. долара за закупуване на американски оръжия за Украйна. Инициативата се изпълнява съвместно с Швеция и Дания в координиращата роля на НАТО,  съобщава норвежкото правителство, предава РИА Новости.
"Норвегия първоначално ще отпусне 1,5 милиарда норвежки крони (145,86 милиона долара - приблизително ТАСС) за изпълнението на инициативата. Заедно с Швеция и Дания Норвегия ще финансира пакет с обща стойност около 5 милиарда норвежки крони (486,2 милиона долара - приблизително ТАСС)“, се казва в съобщението на уебсайта на правителството. Отбелязва се, че посочените средства ще продължат, в частност, за закупуване на допълнителни ракети за противовъздушна отбрана (ПВО) Patriot.
В декларацията се потвърждава, че по-рано за отделянето на подобен пакет помощ Киев вече обявиха Нидерландия. Правителството на Норвегия заяви, че в бъдеще "ще има още повече такива пакети за подкрепа“. В тях са включени оборудване за противовъздушна отбрана, боеприпаси и друго оборудване. Координираща роля при разполагането ще играе Командването на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SACEUR).
По-рано министърът на отбраната на Нидерландия Рубен Брекелманс обяви, че ще бъде първата страна в НАТО, която ще предостави на Киев пакет от американски оръжейни системи на стойност 500 милиона евро. Според думите му, значителна част от средствата за противовъздушна отбрана включват системите Hawk и Patriot, ракети, както и бойни машини и "всички видове боеприпаси“. Доставката се осъществява в рамките на новия американски механизъм за приоритетни въоръжения за Украйна - Prioritized Ukraine Requirements List (PURL), - стартиран на 14 юли от президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Според този механизъм, съюзниците от НАТО купуват оръжия за Украйна от американски резерви.
Във вторник шведският министър на отбраната Пол Йонсон заяви, че правителството на Швеция отпуска 275 млн. долара за закупуване на американско оръжие за Украйна. Според него средствата ще отидат за позициите на въоръжените сили на ВСУ през следващия месец. Министерството на отбраната на Дания също обяви, че правителството на партията е решило да отпусне 580 милиона крони (89,66 милиона долара) за закупуване на оръжия от Съединените щати за Киев като част от инициативата на НАТО.
Източник: https://www.focus-news.net/

Швеция отпуска 275 млн. долара за закупуване на американско оръжие за ВСУ

Шведското правителство отпуска 275 млн. долара за закупуване на американско оръжие за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Това беше обявено на пресконференция от шведския министър на отбраната Пол Джонсън, предава агенция ТАСС.
"Норвегия, Швеция и Дания решиха да отпуснат средства за инициативата на НАТО за доставка на оръжие на Украйна“, обяви той.  
"Тази инициатива се координира от НАТО и шведската помощ ще бъде предоставена незабавно за укрепване на способността на Украйна да се защитава. Средствата ще бъдат използвани за доставка на оръжие на Украйна следващия месец. Това е критично важно за отбранителните способности на Украйна и е от стратегическо значение за укрепване на трансатлантическото сътрудничество.“
От февруари 2025 г. Швеция е отпуснала близо 92,8 милиарда крони (9,58 млрд. долара) на Украйна.

Военноморските сили празнуват 146 години от своето създаване

На 4 август 2025 година от град Русе започнаха празненствата по случай 146-та годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България, съобщават от ВМС.
Командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов проведе срещи с областния управител на Русенска област господин Драгомир Драганов, както и с господин Димитър Недев, заместник-кмет на Община Русе.
След срещите тримата заедно поднесоха цветя на паметната плоча на първия командващ на Дунавската флотилия, капитан-лейтенант Александър Конкевич, поставена на Флотската кула в града. На  „Паметника на моряка” се проведе военен ритуал по поднасяне на венци и цветя. Представители на държавната и местна власт и на военно-патриотични и родолюбиви съюзи отдадоха своята почит към паметта на военните моряци, отдали живота си за отечеството с едноминутно мълчание.        
По-късно на площада пред сградата на Държавна опера - Русе, Представителният духов оркестър на Военноморските сили изнесе концерт за гражданите и гостите на града.

Австралия избра японска компания за изграждането на новите й бойни кораби

Австралийското правителство обяви, че е избрало „Мицубиши Хеви индъстрийс“ (Mitsubishi Heavy Industries/МХИ) за строител на новия флот от военни кораби, като японската компания е победила германската „Тисенкруп Марин Системс“ (Thyssenkrupp Marine Systems) в надпреварата за договора на стойност няколко милиарда долара, предаде ДПА.
„След строг и конкурентен тръжен процес фрегатата от клас Mogami на Mitsubishi Heavy Industries беше оценена като най-способна бързо да отговори на изискванията за способности и стратегическите нужди на Австралийските отбранителни сили (ADF)“, се казва в изявление на австралийското правителство.
Министърът на отбраната Ричард Марлс, който е и заместник министър-председател, заяви в Канбера, че новият флот ще замени корабите от клас ANZAC на австралийските военноморски сили, които по думите му са „най-старият флот от надводни бойни кораби, които военноморските сили експлоатират от края на Втората световна война“.
„Фрегатата от клас „Могами“ е най-добрата фрегата за Австралия“, заяви Марлс пред репортери, като подчерта, че изборът на японския модел пред другите варианти е „изцяло основан на възможностите на съответните кораби“.
„Това трябва да каже, след като взехме това решение, че то представлява много важен момент в двустранните отношения между Австралия и Япония“, каза Марлес.
Министърът заяви, че в рамките на сделката ще бъдат построени 11 фрегати „с общо предназначение“ – три в чужбина, а останалите в Австралия.
Министърът на отбранителната промишленост Пат Конрой заяви, че първата фрегата ще бъде „доставена през 2029 г. за експлоатация през 2030 г.“.
Австралийската телевизия Ей Би Си съобщи, че договорът е на стойност 10 милиарда австралийски долара (6,5 милиарда щатски долара). Правителството в Канбера не уточни цената, но заяви, че той е част от по-широка „инвестиция от 55 млрд. долара през десетилетието за флота от надводни бойни кораби на ВМС“.
Източник: bta.bg

Кой създаде ядрените бомби за Хирошима и Нагазаки?

Наближава поредната годишнина от ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, извършени съответно на 6 и 9 август 1945 г. Оттогава не престава спорът бяха ли необходими от военна гледна точка тези два ядрени удара или с тях извършителят е преследвал глобални политически цели. Този спор измества и дори заглушава изказани още тогава съмнения от учени, че през 1942-1945 г. САЩ са успели да създадат ядрено  оръжие, позовавайки се на редица несъответствия между дати и факти.
Тези несъответствия и хода на ядрените програми на нацистка Германия и на САЩ са предмет на анализ в книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Тайното оръжие на Третия райх“, изд. „Паритет“, София, 2014. При написването ѝ са използвани архивът на неговия баща, офицер от СС и сътрудник в института „Аненербе“ (“Наследство на предците“), архивни документи и спомени на наследници на експерти от същия институт, резултати от собствени разследвания и публикации на специалисти.......Прочети още

Исторически календар

На 5 август 1917 г. в Пирдоп е роден Георги Димитров Кацаров. През 1936 г. завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София. Учи две години в правния факултет на Софийския университет. През 1938 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище и през 1939 г. взема успешно първи пилотски изпит на самолет Фоке-Вулф-44 „Врабче“. Същата година е изпратен на специализация в Германия, където преминава курс на обучение във висш пилотаж и инструментално летене.
На 16 юли 1941 г. е произведен в чин подпоручик. Лети на самолетите Юнкерс-52 на летище Телиш и на Дорниер-17 в 5-и бомбардировъчен полк на летище Пловдив. Командир на учебно ято в полка.
На 30 декември 1943 г. е назначен в 73-то ято за далечно разузнаване на летище Божурище. По-късно ятото е дислоцирано на летище Пловдив. След 9 септември 1944 г. служи на летище Враждебна. През първата фаза на Втората световна война участва активно в разузнавателни полети до Солун, Серес и Микре – Гърция, а в Македония – до Битоля, Прилеп, Скопие, Прищина и др.
Награден с ордени за „За храброст“ – IV степен 2-ри клас и IV степен 1-ви клас.
Летец-изпитател в ремонтната работилница на летище Пловдив. През пролетта на 1945 г. провежда курс на бомбардировачите Пе-2. На 30 юни 1948 г. е съкратен от Въздушни войски.

Само 16% от германците „със сигурност” биха се сражавали за страната си, сочи проучване

Само около един на всеки шест германци казва, че би се сражавал без колебание в случай на военен конфликт, сочи ново социологическо проучване, цитирано от ДПА.
Проведеното от германския институт „Форса“ проучване показва, че 16% от анкетираните „със сигурност“ биха се сражавали, а други 22% казват, че „вероятно“ биха го направили.
Ясно мнозинство от 59% казват, че „вероятно не“ или определено не биха били готови да защитят Германия с оръжие, ако страната бъде нападната. Сред жените този дял на нежелаещи достига 72%.
В същото време повече от един на всеки четирима анкетирани (27%) казва, че смята възможността за военна атака срещу Германия в следващите пет години за много или донякъде вероятна.
Междувременно 59% от анкетираните казват, че според тях е вероятно, че на Германия ще ѝ се наложи през този период да предостави военна помощ на друга страна членка на НАТО в рамките на задълженията си за взаимна отбрана. Проучването е обхванало около 1000 германски граждани и е проведено от „Форса“ на 28 и 29 юли, на фона на засилените дебати в страната относно готовността ѝ да се отбранява.
Процентът на максимално допустимата грешка на резултатите е плюс-минус три процентни пункта, отбелязва ДПА.
Източник: bta.bg

Норвежки блог: Тайната война на Лондон - вижте заловените от руския спецназ британски офицери

Великобритания наистина е въвлечена във войната срещу Русия, пише норвежкият блог Steigan. Руските специални части заловиха двама британски офицери на мисия в Украйна, полковниците Едуард Блейк и Ричард Карол. Те са подготвяли саботажна операция срещу Русия и може да бъдат осъдени на смърт като диверсанти.
По време на светкавична секретна операция в Украйна, руските специални части заловиха двама британски офицери на мисия, полковниците Едуард Блейк и Ричард Карол. 
Епицентър.БГ пипомня, че според руски източници, операцията на командосите - бивши спецназовци от легендарната "Алфа", се е провела през нощта на 18 юли. Група командоси на три бързоходни катера е дебаркирала край обект близо до Очаков. Операцията е с кодово наименование "СКАТ-12" и е подготвяна почти 2 месеца.......Прочети още

Индийски военни кораби патрулират за първи път в оспорвани райони в Южнокитайско море редом до филипинските ВМС

Индийски военни кораби патрулират за първи път в оспорвани райони в Южнокитайско море редом до филипинските военноморски сили, предаде Франс прес, като се позова на съобщение на филипинските въоръжени сили.
Три индийски военни кораба участват в този патрул, който ще продължи два дни. Той съвпада с посещението в Индия на президента на Филипините Фердинанд Маркос-младши, започващо днес. В Делхи той ще разговаря с индийския премиер Нарендра Моди и ще подпише споразумения за сътрудничество в областта на културата и технологиите.
Преди да отпътува за Индия, филипинският лидер подчерта решимостта на Индия и на Филипините да направят така, че да се спазва международното морско право.
Филипините засилиха сътрудничеството си в областта на отбраната със своите съюзници, сред които и САЩ след множество конфронтации в Южнокитайско море между филипински и китайски кораби. Пекин има претенции върху почти всички острови и рифове в това море и оспорва изводите на международен арбитражен съд, според който тези претенции нямат законово основание.
Филипините закупиха през 2022 г. от Индия свръхзвукови крилати ракети „Брахмос“, способни да развият скорост от 3450 километра в час.
Индия и Китай, двете най-населени страни в света, са ангажирани в ожесточена битка за влияние в Югоизточна Азия и тяхната граница, дълга 3500 километра представлява постоянен източник на напрежение, отбелязва Франс прес.
Източник: bta.bg

Военните, та военните…На някои нива сме длъжни да бъдем точни в терминологията

Хората, които служат в армията и тези дни гасят денонощно пожари са военнослужещи. Не е добре, включително в медийни емисии и репортажи, дори и на военните средства за масова информация, да се използва се използва за хората в армията думата „военни“. Военните гасят, военните летят и т. н. Впрочем, не за първи път пиша по този въпрос. И сега ще припомня, че по закон военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи. Не са нито военни, нито униформени.
Не зная дали, използвайки думичката „военни“, хората си дават сметка кого визират. Това се отнася особено за държавници, депутати и хора на словото, въобще, които би трябвало да правят разлика между прилагателно и съществително. Най-лесно е да се отвори Българският тълковен речник и да се научи, че „военна, военно, военни е прилагателно“. Т.е. така не би трябвало да се нарича лицето, което е на военна служба. То, пак според Българският тълковен речник и закона, е военнослужещ, което е съществителното.
От тук нататък всеки може да се замисли, че когато употребява думичката „военни“ или „военен“ трябва да приложи съществителното, за да не увисне прилагателното. Например, военна техника, военна академия, военно училище, военна помощ, военна подготовка, военна служба и т.н. Когато се говори за хората, не е много учтиво да казва „Те, военните…“, защото би трябвало да става дума за военнослужещи. Ако, разбира се, се отнася за конкретни военнослужещи, би могло да се използва по-голяма конкретика, като се говори за тези хора, с оглед на длъжностите, т.е. войници, (матроси), сержанти, (старшини), офицерски кандидати и офицери. (Курсантите също са военнослужещи, но с особен статус според закона, което в последно време предизвика доста коментари и чака решение.)
В този ред на мисли идва и честата употреба на „военен министър“. Това словосъчетание не отговаря на съвременните виждания за отбранителната политика у нас. В България министърът на отбраната е цивилно лице от 34 години насам. Така че днес не върви към „военен министър“ да приложиш определението „цивилен“, т.е. да стане „цивилен военен министър“. Това е по-скоро стара терминология, когато в Министерството на отбраната и армията имаше волнонаемни служители, а по-късно – военни служители. Днес законът определя, че те са цивилни служители, както е цивилен и министърът на отбраната, който в повечето случаи е политическо лице. 
Така че е добре да се използва по-внимателно думичката „военни“. Особено от тези, които формират общественото мнение. Така всички ще научат, че военната служба у нас се изпълнява от военнослужещи.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На 4 август 1995 г. започва операция „Буря"

На днешния ден преди 30 години започна заключителната военно-полицейска операция от Отечествената война "Буря", в която след четири години на окупация на разбунтувалите се сърби бяха освободени райони в Северна Далмация, Лика, Бановина и Кордун, съобщи хърватският сайт Индекс.
В операция "Буря" само за 84 часа хърватските военни и полицейски сили, в които имаше общо около 200 000 души, освободиха около 10 500 квадратни километра или почти една пета от държавата, което повлия на завършването на войната в Босна и Херцеговина и на мирната реинтеграция на крайдунавските райони и конституционно-правния ред на Хърватия, припомня БТА.
Хърватската армия и специалните полицейски части тръгнаха на 4 август 1995 г. в 5 часа в нападение по линията от Босанско Грахово на юг до Ясеновац на изток, на фронт, дълъг над 630 километра.
Най-голям успех в операцията бе постигнат в сутрешните часове на 5 август, когато членове на 4 и 7 гвардейска бригади на хърватската армия освободиха Книн, център на сръбския бунт, а точно по обед на крепостта в Книн се развя двадесетметрово хърватско знаме. Заради неговото стратегическо и символично значение денят на освобождаването на Книн в Хърватия е обявен за Ден на победата. В следващите дни хърватските сили превзеха държавната граница, осигуриха я и тръгнаха да претърсват освободените територии в северна Далмация, Лика, Бановина и Кордун.
На 7 август хърватският министър на отбраната Гойко Шушак в 18 часа обяви приключване на операция "Буря" в бившите секори Север и Юг.
С операция "Буря" хърватските сили дадоха възможност на армията на Босна и Херцеговина да разбие сръбската обсада на Бихач, с което бе предотвратена нова хуманитарна катастрофа и престъпление подобно на геноцида в Сребреница.
В операция "Буря" загиват 196 членове на хърватските въоръжени сили и най-малко 110 са са ранени, а загубите на противниковата страна са няколко пъти по-големи.
В периода след приключването на операция "Буря" са регистрирани престъпления за отмъщение и убийства от користолюбие на някои сърби и подпалване на изоставените къщи на хърватски граждани от сръбска националност. Според доклад на Хелзинкския комитет за човешки права по време и след операция " Буря" са убити 667 цивилни.
Отбелязването тази година на годишнината на операция "Буря" в Книн е по-специално заради очакваното идване на вицепремиера Борис Милошевич от Самостоятелната демократична сръбска партия, първото присъствие на официален представител на сръбското малцинство в Деня на победата. Реч в Книн ще произнесе генерал Анте Готовина, а президентът Зоран Миланович ще даде прием за военните командири в крепостта в Книн и ще награди с ордени проявили се със смелост военни командири от Отечествената война........Прочети още

НАТО обмисля разполагането на военен корпус в Естония

НАТО може да реши да разположи германо-холандски корпус от съюзническите сили в естонския град Пярну. Това съобщи на 2 август телевизионната и радио компания ERR, позовавайки се на Министерството на отбраната на страната.
"Това ще засегне не само нашите съюзници, изпълняващи командни функции, но и естонските военни, включително наборниците. Това е стратегически важна стъпка за отбранителните сили“, подчертават от Министерството на отбраната на страната.
Според ERR окончателното решение по този въпрос ще бъде взето през 2025 г. Разполагането на корпуса на НАТО включва създаването на инфраструктура, за чието изграждане естонското Министерство на отбраната е планирало да отпусне 17 милиона евро.
На 17 юли официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва обмисля натрупването на военния потенциал на Талин, включително въвеждането на ракетни системи HIMARS в арсенала на страната, като неразделна част от милитаризацията на Балтийския регион.
Източник: https://www.focus-news.net/

Зеленски назначи Анатолий Кривоножко за командващ на украинските ВВС

Президентът на Украйна Владимир Зеленски назначи генерал-лейтенант Анатолий Кривоножко за командващ Военновъздушните сили (ВВС) на Въоръжените сили на Украйна, предаде агенция УНИАН, като цитира изявление в "Телеграм".
"Днес назначих генерал-лейтенант Анатолий Кривоножко за командващ Въздушните сили на Въоръжените сили на Украйна. И най-важното е, че и занапред украинската бойна авиация и силите за противовъздушна отбрана ще се развиват комплексно и в ефективно взаимодействие: Въоръжените сили на Украйна, Генералният щаб, министерството на отбраната на Украйна, екипите на нашите партньори и професионални и проявяващи ангажираност експерти, които желаят на Украйна сила и победа", отбеляза президентът.
Досега Кривоножко беше временно изпълняващ длъжността командващ ВВС.
На 30 август 2024 г. президентът Зеленски уволни предишния командващ ВВС на ВСУ Николай Олещук. В указа не бяха посочени причините за уволнението. В указа не се съобщаваха причини, президентът заяви само, че "сега е време за изводи". 
Същият ден за и.д. командир на ВВС на Украйна беше назначен Кривоножко, който дотогава беше начело на въздушното обединение "Център".

Акварел на лейтенант Уилям Маркам от Варна от времето на Кримската война

В лагера на английската Лека дивизия (Light Division) във Варна (30 май - 5 юни 1854 г.) по време на Кримската война (1853-1856 г.) лейтенант Уилям Маркам рисува акварела „Varna Bay & Camp from the hills to the north” (Варненският залив и лагерът от хълмовете на север), който сега помещава в колекциите на Националния музей на британската армия в Лондон (National Army Museum - London).
Акварелът представя поглед към Варненската крепост и Варненския залив от височините на Франгенското плато. В далечината - Варненският залив, пълен с кораби, и английския лагер от бели конусовидни палатки на запад от Варненската крепост. На преден план лейтенант Маркам е представил капитан Едуард Форман, себе си и своя кон Мънки......Прочети още

Генерал Теодоси Даскалов – внукът на Бачо Киро е най-награждавания български генерал, убит след 9 септември

Смъртта е занимание самотно, казал някога Рей Бредбъри и най-вероятно е прав. Понякога смъртта може да бъде геройство, трагедия и най-различни чувства и емоции.
Няма как да пропуснем обидените читатели, които изживяха трагедията, когато говорихме за Никола Вапцаров. За съжаление трябва да правим една тънка разлика относно личността и поета. Преди да продължим е редно да напомним, че Сталин също е писал поезия, Хитлер е бил художник.
Един човек не се съди само по творчеството си, но и по делата, защото в противен случай трябва спокойно да оправдаваме и всички останали. Делата са един от основните елементи, с които един човек може да бъде запомнен.
Днешният герой не се помни. Макар и да идва от един изключително стар възрожденски род, най-вероятно никога не сте чували това име. Теодоси Даскалов е един от светлите примери на българския офицер. В неговата биография ще открием, че е един от най-дълго действащите министри на войната в историята на България.........Прочети още

Четвъртият универсален десантен кораб по проект 075 е въведен в състава на ВМС на НОАК

Както съобщи китайската държавна телевизия на 1 август, в поредната годишнина от основаването на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК), четвъртият универсален десантен кораб (УДК) по проект 075, „Хубей“ (湖北, Хубей), кръстен на китайската провинция Хубей и носещ корпусен номер „34“, беше официално въведен в състава на ВМС на НОАК. Корабът беше спуснат на вода на 14 декември 2023 г. в корабостроителницата на китайската асоциация Hudong-Zhonghua Shipbuilding (Group) Co., Ltd. в Шанхай и след това преминаваше през изпитания от 2024 г. 
„Хубей“ вероятно е влязъл във ВМС на НОАК по-рано тази година, тъй като вече е участвал в някои учения с други кораби от китайския флот. - (видео)

Китай използва конфликта между Индия и Пакистан, за да рекламира своите оръжия

Пакистан и Индия се оказаха въвлечени в мащабно въздушно сражение в ранните часове на 7 май, след като Ню Делхи обвини Исламабад за терористична атака в Кашмир, при която загинаха 26 цивилни. Въпреки отричането на отговорност от страна на Пакистан, Индия предприема въздушни удари по предполагаема терористична инфраструктура, а Пакистан отговаря с вдигане на бойни самолети J-10C, произведени в Китай.
Според разследване на "Ройтерс", боят е включвал около 110 самолета и е продължил близо час, като се смята за най-голямото въздушно сражение в света от десетилетия. Пакистанските J-10C са свалили поне един френски изтребител Rafale, считан за перлата на индийските ВВС. Това поражение поставя под въпрос ефективността на западното оръжие спрямо китайските алтернативи.
Според пакистански източници, ключов фактор за успеха е била грешна индийска разузнавателна оценка за обхвата на ракетата PL-15, използвана от J-10. Индийските пилоти са смятали, че са извън обсега ѝ (около 150 км), но ракетата е изстреляна от над 200 км и е постигнала попадение - едно от най-дългите документирани въздушни попадения досега.
Пакистанската армия е използвала т.нар. "kill chain" - система, която свързва наземни, въздушни и космически сензори в единна мрежа. Данни от шведски разузнавателен самолет са предавани в реално време на J-10, позволявайки им да летят с изключени радари и да останат незабелязани.
След първоначалните загуби Индия е адаптирала тактиката си и е нанесла удари с крилати ракети BrahMos, както и атаки по девет пакистански авиобази и радарни станции. Сраженията продължават до 10 май, когато е постигнато примирие след дипломатическа намеса на САЩ.
Заместник-началникът на индийския генерален щаб обвини Пакистан, че е получавал в реално време разузнавателна помощ от Китай. Пекин заяви, че сътрудничеството с Пакистан е "нормално и не е насочено към трети страни". Китайският военен командир генерал-лейтенант Ван Ган е посетил Пакистан през юли, за да проучи опита на Исламабад с китайското въоръжение.
Индия не е потвърдила официално загубата на Rafale, но френският военен министър и представители на производителя Dassault са признали, че индийски изтребител е бил свален.
Източник: https://news.bg/

Румъния завърши успешно мисията по охрана на въздушното пространство в балтийските страни, съобщи министерството на отбраната

Отрядът на румънските военновъздушни сили „Carpathian Vipers“ („Карпатски усойници“), съставен от 100 военни и четири самолета F-16 Fighting Falcon, завършиха четиримесечната си мисия по патрул на въздушното пространство в балтийските държави заедно с полските и португалските си колеги, съобщи Аджерпрес.
Според Министерството на националната отбрана Румъния е завършила успешно мисията си на подсилена въздушна полиция в балтийските страни под командването на НАТО.
Във военновъздушната база Шауляй в Литва вчера се състоя церемония по приключване на мисията.
„Отрядът на въздушните сили „Carpathian Vipers“, състоящ се от 100 военни и четири самолета F-16 Fighting Falcon, в продължение на четири месеца изпълняваше мисии за въздушно наблюдение и прехващане, заедно с полските и португалските партньори. Това беше третото разполагане на румънски въздушни сили в Литва и приключи с прехвърлянето на отговорностите към отряди от Унгария и Испания“, се посочва в съобщение на министерството.
На събитието присъства началникът на щаба на военновъздушните сили на Румъния Леонард-Габриел Барабой, както и представители на военновъздушните сили в Португалия, Унгария и Испания.
Източник: bta.bg

Румъния възнамерява да закупи от САЩ 400 управляеми бомби

Румъния възнамерява да закупи от САЩ управляеми високоточни авиационни бомби GBU-39/B. Това съобщи порталът defenseromania.ro.
Става въпрос за пакет от 400 управляеми бомби GBU-39/B на стойност 84 млн. евро. С тези високоточни бомби ще бъдат оборудвани изтребители F-16 Fighting Falcon, базирани на авиабазата в община Михаил-Когълничану (окръг Констанца). Компанията Boeing е изпратила до Конгреса на САЩ искане за одобрение на тази сделка.
Тези бомби могат да се носят от различни типове самолети, включително F-35, отбелязва порталът. Теглото на бомбата е 129 кг, зарядът на взривното вещество е 16 кг, дължината е 1,8 м, точността е 1 м.
Експертите подчертават важността на покупката, но отбелязват, че 400 бомби ще бъдат достатъчни само за няколко дни война в случай на интензивен конфликт, така че може да става дума само за първия етап от сделката.
Румъния също така наскоро закупи 186 авиационни ракети от клас въздух-въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, както и 299 ракети от клас въздух-въздух с малък обсег AIM-9X SIDEWINDER, които също са предназначени за оборудване на изтребители F-16 Fighting Falcon.
Източник: https://news.bg/

Белгия ще закупи полски преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun

На 29 юли 2025 г. белгийският министър на отбраната Тео Франкен съобщи, че е одобрил бюджетното искане предния ден за закупуване на 40 преносими зенитно-ракетни комплекса Piorun от полската компания Mesko SA, част от полската държавна отбранително-промишлена група Polska Grupa Zbrojeniowa SA (PGZ). Това решение е взето след меморандум за намерения относно закупуването на преносими зенитно-ракетни комплекси Piorun за белгийските въоръжени сили, подписан между Белгия и Полша на 12 май 2025 г.

146-та годишнина на ВМС ще бъде отбелязана в Русе на 4 август

На 4 август (понеделник) с редица събития в Русе ще бъдат отбелязани 146 г. от основаването на Военноморските сили на Република България. По традиция честванията за паметната година започват от дунавския град, където през 1879 г. се създава военният флот на страната. Събитията се организират съвместно от Община Русе и Областната администрация.
Честванията ще започнат в 18.15 ч., когато пред сградата на Флотската кула (ул. „Тодор Минков“ 12) ще се състои церемония по полагане на цветя пред паметната плоча на първия командващ Българския военен флот и основател на Морското училище - капитан-лейтенант Александър Конкевич.
По традиция ще се проведе и военен ритуал по полагане на венци пред Паметника на моряка на ул. „Одрин“ 9 с начален час 19.00. Пред единствения в България подобен монумент ще бъде строен и почетният караул на Военноморските сили.
Пред Държавната опера - Русе в 20.00 ч. ще започне концерт на Представителния духов оркестър на Военноморските сили. Атрактивното събитие ще отбележи и 141-вата годишнина от създаването му. Неговото начало също е поставено в дунавския град. - Още за ВМС

Днес в Русия отбелязват 95 години от създаването на Въздушнодесантните войски

Днес Русия отбелязва 95-та годишнина на Въздушнодесантните войски (ВДВ). За рожден ден на руските ВДВ се смята датата 2 август 1930 г, когато на ученията на ВВС на Московски военен окръг край Воронеж за първи път е извършен парашутен десант на подразделение от 12 души за изпълнение на тактическа задача. Този експеримент позволява на военните теоретици да видят перспективата на парашутно-десантните части, техните огромни възможности, свързани с бързото обхващане на противника от въздуха.
За официален празник на ВДВ 2 август е определен с указ на руския президент №549 от 31 май 2006 г. Това е паметен ден, призован да спомогне за възраждането и развитието на родните воински традиции, повишаването на престижа на военната служба. Той е установен в знак на признание на заслугите на военните специалисти в разрешаването на задачите по гарантирането на отбраната и сигурността на държавата. - (видео)
В Русия ВДВ са военният елит – най-добре подготвените и боеспособни части. Тези войски имат статус на мобилен резерв на Върховния главнокомандващ на Руската федерация. Военното командване винаги е отделяло на десантчиците специално внимание. На служба във ВДВ се изпращат само най-добрите донаборници. Елитността на ВДВ се подчертава и от девиза им – „Никой, освен нас“ („Никто, кроме нас!“).
Днес ВДВ са основата на неотдавна създадените сили за бързо реагиране. Въпреки големината на Русия, ВДВ са способни оперативно, за не повече от денонощие, да създават и увеличават мобилни групировки, действащи по застрашени направления. В състава на руските въздушнодесантни войски влизат над 10 парашутно-десантни и десантно-щурмови съединения и части. - Още за ВДВ

Исторически календар

На 2 август 1887 г. е роден Димитър Георгиев Сакеларов.

Завършва Военната гимназия и Военното училище. Обучава се в Сапьорното въздухоплавателно училище във Франция, а по-късно и в Школата на Луи Блерио за авиатор. Преди началото на Първата балканска война през 1912 г. получава бревет за пилот на моноплан.
По време на войната лети като наблюдател с пилотите Ернст Бюри – швейцарец, и Пьотр Евсюков – руснак. При формирането на 2-ро аеропланно отделение поема командването му.
След войната служи в Аеропланното отделение. През юли 1916 г. е назначен за началник на аеропланна команда в Ксанти, а малко по-късно е началник на аеропланното депо.
До 1944 г. работи в мина, търгува с калай, след това в различни области на техниката. Умира на 8 октомври 1953 г.

59 години от първия полет на прототипа на Су-17

Преди точно 59 години, на 2 август 1966 г., става факт първия полет на С-22И – прототип на изтребителя-бомбардировач Су-17.
Прототипът е пилотиран от легендарния летец-изпитател Владимир Илюшин. Полетът се осъществява от летището в Жуковский, край Москва. Първоначалният план е за бърз полет по кръга на летището, защото в района има ниска облачност, но по настояване на Илюшин летателната програма за първия тестов полет е променена в последния момент.
Първият полет продължава 32 минути, като са тествани основните системи на С-22И, включително и променливата геометрия на крилото. Илюшин е доволен от видяното. Следващият полет е проведен на 5 август. Така и тръгва изпитателната програма на новия изтребител-бомбардировач.
Работата по бъдещия Су-17 стартира в самото начало на 60-те години на миналия век. Основната идея е да се подобри наличния еднодвигателен свръхзвуков изтребител-бомбардировач със стреловидно крило Су-7Б. Главните проблеми на конструкцията са два – възможност за ефективна бойна работа само през деня и в прости метеорологични условия и твърде висока скорост на излитане и кацане, което води до използване на големи полоси.
В конструкторското бюро на „Сухой” е решено Су-7Б да получи ново крило с изменяема геометрия. С цел изпитание на новата схема е преработен сериен Су-7БМ, който получава новото крило. Прототипът става известен, като С-22И.
Изпитанията с машината вървят в периода 1966 – 1967 г., като е потвърдено, че летателните характеристики са значително подобрени. Пада скоростта на излитане и кацане, с използване на спирачен парашут може да се оперира от полоса с дължина до 700 m, далечината на полет е повишена с около 10%.
През декември 1967 г. „Сухой” получава задачата да подготви самолета за серийно производство. Все пак към конструкцията има още желания, което води до създаването на предсерийния самолет С-32. Той съхранява  голямото си сходството със С-22И, но е удължен с 0,8 m, получава гаргрот и ново остъкление на пилотската кабина.
Първият С-32 полита на 1 юли 1969 г. Серийното производство стартира малко по-късно, а първите С-32 постъпват в бойните части през май 1971 г. вече под индекса Су-17.
Су-17 преминава през няколко различни модификации. Базовият самолет се строи сравнително кратко. През 1972 г. в производство влиза подобрения Су-17М, който се задвижва от реактивен двигател АЛ-21Ф-3. За експорт моделът е известен, като Су-20. Су-17М2 получава нова авионика и се сглобява от 1974 до 1977 г. Експортните машини имат индекса Су-22. Су-17М3 (Су-22М за експорт) има допълнотелно подобрена авионика и се строи от 1977 до 1981 г. Финалният вариант е Су-17М4 (Су-22М4 за износ) и той се произвежда от 1981 г. Паралелно с това има и двуместни учебно-бойни варианти.
Производството на различните варианти на Су-17 продължава до 1990 г. Общо са сглобени 2867 броя.
Су-22 служи и в България. Между 1984 и 1988 г. са доставени общо 18 броя Су-22М4 и три Су-22УМ3К. Първоначално те служат в 26-ти разузнавателен авиополк Толбухин (днес Добрич), който през 1994 г. е преструктуриран в 26-та разузнавателна авиобаза. Със закриването на базата, през пролетта на 2001 г. последните български Су-22 са изпратени в авиобаза Безмер. Те служат там три години, като последният полет на Су-22М4 става факт през април 2004 г., а на следващия месец типа е изваден от щата на базата. - Още за Су-17
Източник: https://aero-bg.com

Потсдамската конференция

На 2 август 1945 г. в Потсдам завършва работата си последната международна конференция на страните победителки във Втората световна война. Потсдамската конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания започва на 17 юли 1945 г. В нея участват Чърчил (заменен от Клемент Атли), Хари Труман и Сталин. Решено е мирните договори със сателитите да се подготвят от Съвета на министрите на външните работи (СМВнР) на СССР, САЩ, Великобритания, Франция и Китай, а мирните договори да се подпишат само с признати демократични правителства.
Решават се най-важните международни въпроси, възникнали след Втората световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във Втора световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша, за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР и др. Германия губи 25 % от териториите си.

61 години от Първия Тонкийски инцидент, послужил на САЩ като претекст за Виетнамската война

На 2 август 1964 г. след обед се случва Първият Тонкийски инцидент, при който ескадреният миноносец „Мадокс” (Maddox) при поддръжка на авиацията отразява атаката на три северновиетнамски торпедни катера, докато най-вероятно той самият се намира в териториалните води на Северен Виетнам. Членове на екипажа после са дали показания, че от кораба им се виждали плажовете на Хайфон. На 4 август „Мадокс” отново докладва за нападение.
Предпоставки
През 1954 г. Виетнам е временно разделен на две части от Женевските споразумения, приключили колониалната война на Франция в Индокитай. Насрочените за следващата година избори и евентуалното мирно обединяване на страната се провалят. От 1957 г. комунистическите партизани в Южен Виетнам започват въоръжена борба против проамериканското правителство на Нго Дин Зием. Две години по-късно ръководството на Северен Виетнам решава да окаже военна помощ на въстаниците.
Съединените щати обаче старателно пазят своите протежета в Сайгон да не продължат „ефекта на доминото”. През 1964 г. ВМС на САЩ провеждат край бреговете на Северен Виетнам операция De Soto. В рамките на тази операция в началото на август тази задача я изпълнява „Мадокс”, извършващ радиотехническо разузнаване.
Инцидентите
Според официалната версия на САЩ катерите са направили опит да навлязат в тактическата зона за изстрелване на торпедата. В отговор "Мадокс" изстрелва над 280 бр. 5-инчови (127 мм) снаряди, а противникът отговаря на огъня с картечна стрелба.
След като виетнамците се изтеглят, техните три катера са атакувани от 4 американски палубни изтребители Ф-8 (F-8 Crusader) с оръдия и ракети „Зуни”, които правят тренировъчни полети около също намиращия се в Тонкийския залив самолетоносач "Тикондерога" (Ticonderoga). Катерите откриват ответен огън и повреждат един „крусейдър”, който извършва принудително кацане в Дананг.
Катерите получават повреди, а вероятно един е потопен. Оставалите Ф-8Е атакуват катерите и потопяват един.
Фактът за морския бой от 2 август се потвърждава от множество американски изследователи, както и от виетнамска страна. САЩ не драматизират инцидента, но изпращат в района разрушителя „Търнър Джой" (Turner Joy).
През 1995 г. се срещат военните министри по време на Тонкийския инцидент Робърт Макнамара и Во Нгуен Зиап. Зиап потвърждава факта за морския бой на 2 август и категорично отхвърля възможността за стълкновение на 4 август.
Вечерта на 4 август районът на Тонкийския залив е връхлетян от тропическа буря. Към 21:30 часа радарът на „Мадокс” засича приближаващи от север бързоходни обекти, а акустикът улавя шум от торпеда. По това време командващият двата ескадрени миноносци Джон Герик вече е получил по разузнавателни канали информация за възможно нападение на северновиетнамски катери. Ескадрените миноносци веднага изпълняват противоторпедни маньоври и откриват огън на поражение.
От „Тикондерога” излитат на помощ палубни щурмовики и изтребители А-4 и F-8E. Те обаче не откриват наоколо никакви кораби.
Още по време на Виетнамската война в САЩ е повдиган въпросът, че нападение на 4 август от северновиетнамски катери не е имало. Парадоксално е, че пръв се усъмнява капитан Джон Герик и още на следващия ден той съобщава на командването на ВМС: „Цялата акция е твърде съмнителна, освен явното намерение на противника отначало да ни устрои засада.”
Практически всички съвременни изследователи в някаква степен признават, че атаки на 4 август е нямало. Показанията на радарите може да са предизвикани от смущения следствие на бурята, а докладите на хидроакустика може да са по причина на неговата недостатъчна опитност и на характерните шумове, възникващи при бойното маневриране на корабите.
В това време първите съобщения за предполагаемо нападение над американски кораби в Тонкийския залив вече пристигат във Вашингтон. Ситуацията е неясна, информацията продължава да постъпва. Президентът Линдън Джонсън, с отчитане на нападението на 2 август, не подлага на съмнение второто нападение.
Джонсън разпорежда още на следващия ден да бъдат нанесени авиационни удари по бази на северокорейските торпедни катери и по нефтохранилища, за да бъдат лишени катерите от гориво. Операция „Пронизваща стрела” (Pierce Arrow) е проведена на 5 август и това е първият налет на американска авиация в Северен Виетнам.
Значителни противоречия има относно това дали президентът Джонсън е знаел, че е нямало втора атака. Съществуват свидетелства, че на него още на 5 август му е известна съмнителността на станалото вечерта. В края на 2005 г. Агенцията за национална сигурност разсекретява документи, засягащи инцидента в Тонкийския залив. Сред тях е и статия на историка на Агенцията Робърт Хъниок, в която той прави извод, че АНС съзнателно представя на американското ръководство изопачени отчети за събитията на 4 август.
Според Гордън Голдщайн, Линдън Джонсън е бил под натиска на военните да разпали един невъзможен за спечелване конфликт.
Последствия
Конгресът на САЩ, поставен пред факта за двете агресивни нападения на ВМС на Северен Виетнам против американски кораби в международни води, на 7 август приема така наречената „Тонкийска резолюция”. Тя упълномощава Джонсън да предприеме мерки за пресичане на по-нататъшни нападения, а също така му разрешава да предприеме всички стъпки, включително използване на въоръжените сили на САЩ, за защита свободата на страните от Югоизточна Азия. Тази резолюция става правна основа за начало на пълномащабно участие на САЩ в бойни действия без формално обявяване на война.
Тонкийската резолюция (Southeast Asia Resolution, Public Law 88-408, Закон 88-408) е съвместна резолюция на двете камари на Конгреса на САЩ. Само двама от сенаторите-демократи се противопоставят в Сената и гласуват против резолюцията - Уейн Морз и Ърнест Грюнинг. Сенатор Грюнинг възразява срещу "...изпращането на нашите американски момчета да се бият във война, в която нямаме никаква работа, която е предначертана със заблуда и която постоянно се ескалира".
Администрацията на президента Джонсън обаче се нуждае от резолюцията, за да започне бързо ескалацията на американското военно участие в Южен Виетнам и започване на война срещу Северен Виетнам. С осигурените 416 гласа в Конгреса и 98 в Сената се дава зелена светлина за начало на военни действия.
САЩ затъват във "Виетнамското тресавище", от което окончателно се измъкват чак през 1975 г. с цената на 58 238 убити, 128 000 ранени, 14 000 изчезнали по време на битка. Хиляди американски ветерани от войната изпитват трудности да се интегрират отново в американското общество и много от тях следствие на получените психически травми се самоубиват, като дори се сочи числото от 50 000 от 1975 г. насам.
Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ в цялата тяхна история.

Завърши сборът по водолазна подготовка с личен състав, назначен на водолазни длъжности в Сухопътните войски

Завърши сборът по водолазна подготовка за работа на море с военнослужещи, назначени на водолазни длъжности в Сухопътните войски, който се проведе от 21 юли до 1 август във Флотилия бойни и спомагателни кораби.
В подготовката, която премина съвместно с военнослужещи от военно формирование 34410 на Военноморските сили, участваха водолази от 55-ти инженерен полк и батальоните за защита на силите на 2-ра и 61-ва механизирани бригади, от състава на Сухопътните войски.
В продължение на две седмици, под непосредственото ръководство на лейтенант Любослав Кралев и старши сержант Георги Начев от 55-ти инженерен полк, участниците в лагерния сбор отработваха задачи по водолазни спускания в различни условия и правила.
Пред водолазно-квалификационна комисия, на 18 метра дълбочина, военнослужещите успешно защитиха своите знания и умения в открито море.
Източник: landforce.armf.bg

Полша подписа договор за покупка на още южнокорейски танкове

Полша подписа втори договор на стойност няколко милиарда долара с южнокорейската промишлена група „Хюндай Ротем“ (Hyundai Rotem) за доставка на танкове в момент, когато Полша и съюзниците ѝ от НАТО укрепват отбранителните си способности след руската инвазия в Украйна, предаде Ройтерс.
Като една от водещите страни от НАТО, призоваващи за повече разходи за отбрана, Полша, която граничи с Украйна, Русия и Беларус, е предвидила 4,7% от БВП за укрепване на въоръжените си сили през 2025 г. и е обещала да повиши разходите до 5% през 2026 година.
Най-голямото споразумение за купуване на 180 танка идва след продължили месеци преговори и е втората голяма сделка на Полша с южнокорейска компания, след като през 2022 г., се съгласи да купи първа партида от 180 танка К2.
Новото споразумение обаче включва по-значим елемент на производство в Полша, която иска да укрепи собствената си промишленост.
Стойността на новия договор не бе официално оповестена, но в началото на юли „Хюндай Ротем“ каза, че тя възлиза на 6,5 милиарда долара.
В основата на първия договор бяха произведени в Южна Корея танкове, които биха могли да бъдат доставени бързо, тъй като Полша иска да укрепи въоръжените си сили, но втората партида ще осигури на корейския производител на оръжия по-трайни позиции в Европа, коментира Ройтерс.
Полското министерство на отбраната заяви днес, че 61 танка от новата поръчка ще бъдат произведени в завод в Гливице в Южна Полша, който е собственост на „Бумар-Лабедни“ (Bumar-Labedny) – компания за производство на тежко оборудване, включително за въоръжените сили.
„Искахме да … изпратим ясен сигнал, че строим заводи за оръжие в цяла Полша, че прехвърлянето на технологии важи за всички и че оръжейната промишленост е движещата сила на полската икономика“, заяви полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш (на снимката) в реч след подписването на договора.
Първите доставки на танкове в Полша са планирани за следващата година, а началото на производството в Полша е планирано за 2028-2030 година.
Новото споразумение също така включва доставки на автомобили за поддръжка, както и пакет обучение, обслужване и ремонт. - (видео)
Източник: bta.bg

Полша е последната европейска страна, в която САЩ ще намалят военното си присъствие, смята полският заместник-министър на отбраната

Полша е последната европейска страна, в която САЩ ще намалят военното си присъствие, каза пред Ройтерс полският заместник-министър на отбраната Павел Залевски.
Залевски изрази това становище в момент, в който САЩ обмислят да съкратят броя на военнослужещите си, разположени в Европа. Отслабването на американското военно присъствие на европейския континент е тема, която постоянно излиза наяве, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом и Вашингтон започна да оказва натиск върху своите съюзници в Европа да увеличат разходите си за отбрана.
„От всички разговори, които водим с американците, става ясно, че Полша е последната страна, от която те искат да изтеглят (своите войски – бел. ред.)“, каза Залевски.
Полският заместник-министър на отбраната отбеляза, че има стратегическа причина за военното присъствие на САЩ в Полша, която граничи с Украйна и попада в източния фланг на НАТО. Американските военни в Полша служат като възпиращ фактор срещу Русия след нахлуването на Москва в Украйна през февруари 2022 г., обясни Залевски.
Той добави, че Полша се стреми да бъде разпределителен център на американските войски в Европа и евентуално да служи като логистичен, сервизен и дори производствен хъб на американската отбранителна индустрия.  „Говорим за модернизация на самолети Ф-16 или за сервизен център за всички видове американски бойни машини, включително танкове „Ейбрамс“ (Abrams), каза още Залевски. Такава роля играеше Германия през Студената война и е логично страните, които се намират по-близо до конфликта с Украйна, да бъдат база за военни операции на САЩ и съюзниците, продължи полският заместник-министър на отбраната.
Полша увеличи разходите си за отбрана и ускори процеса на модернизиране на армията си, като стана най-значителният доставчик на военно оборудване в НАТО от гледна точка на дела на националното си богатство. Според полското министерство на отбраната страната е също и най-големият купувач на американски оръжия в Европа и се позиционира като ключов играч по отношение на настъпателността на Русия. Арсеналът на Полша включва танкове „Ейбрамс“, ракетни системи ХАЙМАРС (HIMARS), системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ (Patriot), модерни изтребители Ф-16 и Ф-35, както и хеликоптери „Апачи“ (Apache).
Варшава е водещ глас в призивите страните членки на НАТО да изразходват повече средства за отбрана. Полша, която граничи с Украйна, Русия и Беларус, е отделила 4,7 процента от брутния си вътрешен продукт за укрепване на въоръжените си сили през 2025 г., като се ангажира да ги увеличи до 5 процента през 2026 г.
Източник: bta.bg

Германските въоръжени сили отчитат 28% ръст в числеността на новобранците в рамките на укрепването на отбраната на НАТО

Германските въоръжени сили съобщиха за увеличение от 28% в числеността на новобранците от януари до края на юли в сравнение със същия период на миналата година, което е свързано с плановете за укрепване на отбраната на НАТО в отговор на това, което се смята за нараснала заплаха от страна на Русия, предаде Ройтерс.
Министерството на отбраната днес съобщи, че за този период в Бундесвера – армията, военновъздушните сили, военноморските и други сили – са постъпили над 13 700 души, което според ведомството е най-значителното увеличение от години.
Германия иска да има 260 000 активни войници до 2030 г., при 183 000 сега, за да изпълни новите цели на НАТО и да укрепи отбраната си.
Интересът към присъединяване към въоръжените сили също се е увеличил, като броят на първоначалните консултации се е увеличил с 11%, а на заявленията – с 8%.
Германия отмени наборната военна служба през 2011 г. От догодина правителството планира да изиска от всички мъже, навършили 18 години, да попълнят електронно допитване, в което да посочат дали се интересуват от постъпване в армията.
Източник: bta.bg

Вестник "Българска Армия", брой 31 (2025), 1 август, 2025 годинa (pdf)

На този ден

На 1 август 1858 година във Видин е роден генерал-лейтенант Пантелей Ценов (1858 – 1926).

Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в 5-а плевенска батарея (1879 – 1883), Главното артилерийско управление (1884) и 2-ри артилерийски полк (1884 – 1887).
През Сръбско-българската война (1885) командва 1-ва батарея от 2-ри артилерийски полк, с която се сражава при Пирот. След войната е командир на 2-ри (1887 – 1889), 5-и (1889 – 1894) и 4-ти артилерийски полк (1894 – 1904). В началото на 1904 г. поема командването на Планинската артилерийска бригада, а от 1 януари 1906 г. е началник на крепостната артилерия и инспектор на въоръжението. На 1 януари 1910 г. заема длъжността инспектор на артилерията.
През Балканските войни (1912 – 1913) командва артилерията на Действащата армия и участва в съставянето на плана за атаката на Одринската крепост. На 15 октомври 1913 г. се уволнява от армията по собствено желание.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна област и началник на Софийския гарнизон. След демобилизацията (1918) преминава в запаса. Награден е с военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас.

"Здравейте, господа войници!"

- Здравейте, господа войници!
- Здраве желаем, господин президент!
Един господин поздравява други господа.
Етимологичните речници поясняват, че "господин" произлиза от "господар" и че "господ" означава власт, властител. След Великата френска революция възприетото "гражданин" става синоним на гражданско и класово равноправие. Отзвук на демократичен повей са и исканията на разбунтувалите се руски войници по фронтовете на Първата световна война господа офицерите да се обръщат към тях на "Вие". Едно от първите решения на Временното правителство след Февруарската революция в Русия е да отмени всякакви звания и обръщения, основани на класово различие, като "сиятелство", "превъзходителство" и прочее, установени от Табела на званията още от времето на Петър I. Временното правителство приема обръщението "другари" (товарищи) между военнослужещите. Това обръщение битува сред казаците от Запорожката сеч още от XVII-XVIII век. С тази дума се е обръщал към своите войници великият руски пълководец Александър Суворов. Това е обръщение към другарите в боя, но то не изтрива различията и отговорностите между командира и войника. Пак Суворов казва: "Дружбата и службата са две паралелни линии, които никога не се пресичат"........ Прочети още

1 август 1943: Най-голямата победа за българската военна авиация

На 1 август 1943 г. се провежда първият масиран удар на американската авиация при провеждане на операцията „Приливна вълна“ със задача нанасяне на удари по нефтените рафинерии в района на Плоещ – Румъния.
От състава на 9-а въздушна армия, базирана на летищния възел Бенгази в Либия, излитат 179 тежки бомбардировача B-24Д „Либерейтър“. Маршрут на полета е Бенгази – остров Корфу – Преспанското езеро – Скопие – Крайова – Плоещ на височина 4000 м.
В 12.30 ч. навлизат в българското въздушно пространство, западно от линията Сливница – Арчар. За отразяване на предполагаем удар по столицата София от 1/6 орляк във Враждебна и Божурище излитат 10 Aвиа Б -534 „Доган“, от 3/6 орляк на летище Карлово 10 Месершмит-109Г-2. Късният сигнал на излитане не позволява на пилотите да настигнат и атакуват либърейтърите.
Ударът по Плоещ е нанесен от 1400 м до 15.00 ч. В резултат от въздушните боеве с немските и румънските летци и силната противовъздушна отбрана американската авиация губи 54 тежки бомбардировача, различни повреди получават 58.
За действие по завръщащите се бомбардировачи в 15.00 ч. от Враждебна и Божурище излитат 11 самолета Aвиа Б-534 „Доган“ и 4 Месершмит-109Г-2. Летците от ятото във Враждебна водят въздушен бой с противника от Враца до Кюстендил, но със слабото си въоръжение не успяват да свалят противников самолет.
Четворката Месершмит-109Г-2 на поручик Стоян Стоянов води въздушни боеве в района от връх Ком до Цариброд. Поручик Стоян Стоянов с фронтална атака постига първата си победа и сваля един тежък бомбардировач B-24Д „Либерейтър“ и един поврежда. Поручик Христо Кръстев и подпоручик Петър Бочев свалят по един бомбардировач, а подпоручик Иван Бонев сваля един и поврежда още един тежък бомбардировач.
Така завършва първият боен ден на българската изтребителна авиация във Втората световна война.

На този ден преди 81 г. Армия Крайова вдига Варшавското въстание

На 1 август 1944 г. започва Варшавското въстание - въоръжен опит на полската Армия Крайова да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война, докато Съветската армия наближава Варшава. То започва като част от общонационално въстание, наречено „Операция Буря”, и продължава до 2 октомври (общо 63 дни). Навечерието на въстанието
Първоначалните планове на Армия Крайова (АК) за общонационално въстание, което да се свърже с британските сили, са променени още в края на 1943 г., когато става ясно, че Червената армия първа ще изтласка германците от Полша.
Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава.........Прочети още

Германия обявява война на Русия

Днес се навършват 111 години от един възлов момент в началото на Първата световна война - на 1-ви август 1914-та година германският райх обявява война на царска Русия. Следващите дни започват бойните действия срещу Франция, с навлизането на германските войски в неутрална Белгия. Само дни след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, заради атентата в Сараево, в сила влизат съществуващите съюзи - в Русия е обявена мобилизация в подкрепа на Белград, а Германия застава на страната на Виена. Кайзер Вилхелм Втори заявява в обръщение към германския народ:
"Противниците завидяха на нашия успех и нарушиха мира. Те искат да стоим със скръстени ръце, докато се въоръжават срещу нас. Сега вече ще решава мечът. На оръжие. Всяко колебание, всяко съмнение би било предателство към отечеството".
Повече от четири години над 60 милиона войници от пет континента се сражават по фронтовете на Голямата война, която коренно промени политическата карта на Европа и света. Разпадат се четири империи, раждат се нови държави, като Полша, Чехословакия, балтийските страни, Украйна, която тогава получава Крим.
Десетилетия наред Първата световна война беше незаслужено пренебрегвана при отбелязването на годишнини, свързани с бойната слава на българската армия.

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.